Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
9
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
Намерени са резултати от
1125
текста в
12
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Чест
'.
На страница
9
:
1046
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
След това обаче се вливат така да се каже във водата, приемат чрез тяхното собствено тяло фосфоресцирането на водата, приемат в себе си разлагащото се, пренасят го нагоре в един извънредно силен копнеж и ние виждаме в една огромна, в една вели
чест
вена мирова картина, как раждащите се от земната вода и носените от Ундините цветове, които са духовно субстанциални цветове, са предлагани като храна на висшите йерархии, как Земята става източник на храна за висшите йерархии, като копнежът на Ундините се състои именно в това, да се оставят да бъдат консумирани от висшите Същества.
И като приемат в себе си тези игри на цветовете, и като самите те стават фосфоресциращи, в тях се ражда нещо като един копнеж, като един извънредно силен копнеж да се издигнат нагоре, да изплуват нагоре. И този копнеж ги прави да изплуват нагоре и тогава те се предлагат с този копнеж на Съществата на висшите йерархии, на Ангелите, Архангелите и така нататък като земна храна и намират в това своето блаженство. Те живеят тогава по-нататък във висшите йерархии. И така много чудно е това, как с всяка ранна пролет тези същества се развиват, бихме могли да кажем, от неизмерими дълбочини. Те участвуват, съучаствуват тук в живота на Земята, като работят върху растения та по начина, както аз Ви описах това.
След това обаче се вливат така да се каже във водата, приемат чрез тяхното собствено тяло фосфоресцирането на водата, приемат в себе си разлагащото се, пренасят го нагоре в един извънредно силен копнеж и ние виждаме в една огромна, в една величествена мирова картина, как раждащите се от земната вода и носените от Ундините цветове, които са духовно субстанциални цветове, са предлагани като храна на висшите йерархии, как Земята става източник на храна за висшите йерархии, като копнежът на Ундините се състои именно в това, да се оставят да бъдат консумирани от висшите Същества.
Там живеят те след това по-нататък, там преминават те така да се каже в своята вечност. И така всяка година съществува един непрестанен поток от тези същества, един поток нагоре от тези същества, вътрешността на които е образувана от Земята и които лъчезарят нагоре с копнеж, за да се предложат като храна на по-висшите Същества. А сега да преминем към Силфите. Ние намираме в течение на годината умиращите птици. Аз Ви описах, как тези умиращи птици имат своето одухотворено вещество, как те искат да предадат това одухотворено вещество на висшите светове, за да отиде то от Земята в по-горните светове.
към текста >>
Отново едно вели
чест
вено зрелище!
И тези посредници са Силфите. Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва постоянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество. В това астрално вещество, не мога да кажа пърхат, а бих могъл да кажа, ако думата не би звучала грозно, отлитат отлитат Силфите. Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии. Те се предлагат като нещо, което е дихателна същност на висшите йерархии.
Отново едно величествено зрелище!
Виждайки как птичият свят умира, това астрално, вътрешно блестящо вещество преминава във въздуха. Силфите проблясват като сини светкавици през въздуха и в техните сини проблясъци, първо позеленяващи, след това почервеняваш, и, те приемат в себе си тази астралност, която идва от света на птиците и префучават като проблясващи светкавици нагоре. И когато проследим това до извън пространството, те се превръщат в това, което бива вдишано от Съществата на висшите йерархии. Така щото можем да кажем: Гномите пренасят един свят в неговата структура в един друг свят. Те вървят така да се каже но това е казано само като сравнение хоризонтално по-нататък с еволюцията.
към текста >>
Видите ли, на физическото поле е
чест
о пъти неприятно човек да бъде заобиколен от комари и тем подобни.
Всичко това, което накрая виждаме като една чудесна мирова картина, която обаче е израз на това, което става на Земята, всичко това става първо в неговия начален стадий на Земята. Ние хората се намираме постоянно вътре в това, което става тук, и положението е в същност такова, макар и първоначално човекът да не е в състояние да обхване със своето обикновено съзнание този заобикалящ го свят, положението, казвам, е всъщност такова, че всяка нощ ние се намираме в тъкането и работата на тези същества, вземаме с нашия Аз и с нашето астрално тяло участие в това, което тези същества вършат. Обаче особено за Гномите е действително един вид развлечение да наблюдават спящия човек; не физическото тяло в леглото, а човека, който се намира вън от своето физическо тяло като Аз и като астрално тяло, и да виждат сега: този човек, той в същност мисли в духа и не знае това. Той не знае че неговите мисли живеят в духовното. И отново на Ундините им е необяснимо, че човекът познава така малко самия себе си; на Силфите и на съществата на огъня също така.
Видите ли, на физическото поле е често пъти неприятно човек да бъде заобиколен от комари и тем подобни.
Обаче духовният човек, Азът и астралното тяло са заобиколени през нощта от тези същества на елементите, които живеят около и това е всъщност едно постоянно предупреждение за човека той да напредне със своето съзнание , така че да знае повече за света. Така щото сега аз мога да се опитам да Ви дам едно понятие за това, как тези същества: Гноми, Ундини, Силфи, същества на огъня /Саламандри/ свистят нощно време около човека и какво става, когато той започва да чува, какво ги забавлява и развеселява при него и какво искат те да имат от него, като го предупреждават и му напомнят да напредне със своето съзнание. Да, видите ли, идват Гномите и казват приблизително следното: Ти сънуваш самия себе си И отбягваш да се събудиш,
към текста >>
И не го подреждай вече в думи, то трябва да се осъществи в напредъка на развитието на чове
чест
вото, в разгръщането на чове
чест
вото.
Духовете на огъня: Приеми с любов силата на волята на Боговете Така Вие виждате, как това, което се намира отвъд прага, принадлежи към нашата природа, как то ни довежда в творящите сили на Боговете, в това, което действува и живее във всичко друго. Когато си спомним за всичко, за което е копнеела една друга епоха, и което е вложено в думите: Гледай цялата действуваща сила и семе
И не го подреждай вече в думи, то трябва да се осъществи в напредъка на развитието на човечеството, в разгръщането на човечеството.
Иначе ние подреждаме и разбъркваме знанието в думи, ако не проглеждаме в семенните сили, които изграждат човека но най-различните начини. Така щото можем да кажем: Двигателната система, системата на обмяната на веществата, ритмичната система, нервно-сетивната система съставляват едно единство, което тече заедно, влива се в едно, когато отдолу звучи нагоре: "Стреми се да се събудиш"; "Мисли в духа" а отгоре надолу се примесва със стремящите се нагоре думи другото: "Живей като твориш дишащо съществувание"; "Приеми с любов силата на волята на Боговете". Това "Приеми с любов силата на волята на Боговете" е тихо творящото в главата.
към текста >>
2.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Всичко това Ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-
чест
о болното, за да може да съществува на друго място здравото.
Обаче между процесите на нервната система и процесите на кръвната система трябва да става един правилен ритъм. Ние имаме не само общо взето ритъма на дишането в контраст с процеса на кръвообращението, а в движещата се кръв имаме тънки процеси, които, когато излязат вън от кръвта, се превръщат във възпалителни процеси. Тези тънки процеси трябва също да стоят в една ритмична връзка с това, което става в съседния нерв, както дишането трябва да стои във връзка с кръвообращението. И в момента, в който в тази връзка се явяват смущения между ритъма на кръвта и ритъма на нервите, ритмичната връзка трябва отново да бъде възстановена. Вие виждате, тук ние отново навлизаме в една област на терапията, на процесите на лечението.
Всичко това Ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-често болното, за да може да съществува на друго място здравото.
То е стигнало само на едно погрешно място чрез един не правилен процес. Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва постоянно да съществуват в кръвта. Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание. От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена педагогика е едно безсмислие. В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение.
към текста >>
3.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват
чест
о според днешните понятия.
ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА 10 ноември 1923 г.
От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия.
Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек. Но за това не може и дума да става, а трябва да бъдем наясно, че в процесите вътре в човешката кожа всичко е различно от това, което става вън от човешката кожа, че в тези кожни процеси се намира един свят съвършено различен от външния. Докато не съзираме това, ние постоянно и постоянно ще размишляваме върху това, как това или онова, което изследваме в ретортата или по някой друг начин, се продължава в човешкия организъм, и човешкият организъм ще бъде считан само като едно по-сложно устройство на процесите наблюдавани в ретортата. Обаче спомнете си само за това, което аз казах вече във вчерашното разглеждане: Всичко минерално в човека трябва да бъде превърнато до състоянието на топлинния етер. Това значи: Всичко, което прониква като минерално вещество в човека, в човешкия организъм, трябва да бъде метаморфозирано, превърнато така, че поне за определено време да бъде чиста топлина, а именно да бъде едно с топлината, която човекът развива като собствена топлина над топлината на заобикалящата го среда.
към текста >>
Организмът трябва да действува също във всяко най-малко коли
чест
во топлина.
Това е, бих могъл да кажа, само едно отделно приложение на общото изречение, че онова, което влиза от вън в човека, трябва да бъде напълно преработено от него във вътрешността. И ако искаме да се грижим за здравето на един човек, ние трябва да се погрижим преди всичко за това, че в човека да не влиза нищо, което става такова, каквото се намира вън, което не може да бъде преработено и до най-малкия атом в човешкия организъм. Това се отнася не само за веществата, то се отнася например също за силите. Външната топлина, топлината, която чувствуваме, когато хващаме нещата, външната топлина, която въздухът има, трябва да бъде преобразена, когато бива приета от човешкия организъм така, че, ако мога да се изразя така, самата топлина в човека да се намира на едно различно равнище от тази, която съществува навън. Ако обознача равнището на топлината, която външната топлина има, с това /нарисувано е/, то, когато бъде приета в нас, тя трябва да бъде превърната някак, така че навсякъде, където ние се намираме, във външната топлина, организмът да действува.
Организмът трябва да действува също във всяко най-малко количество топлина.
А сега представете си, аз минавам през студенината и понеже студенината е толкова голяма, или понеже студенината съществува в подвижния въздух или във въздушното течение, аз не съм в състояние да превърна така бързо, колкото е необходимо, топлината на света в моя собствена топлина. При това аз стигам до опасността да бъда стоплен от топлината на света, както едно парче дърво или даже един камък, които биват затоплени отвън. Това не трябва да става. Аз не трябва да бъда изложен на опасността, да оставя да се влее в мене външната топлина както един предмет. Аз трябва да бъда в състояние във всеки момент да обхвана веднага от местата на моята кожа топлината и да я превърна в моя собствена топлина.
към текста >>
И човекът се разболява веднага, когато консумира и най-малкото коли
чест
во растение, при което най-долната част не се обръща в най-горната и най-горната в най-долната в неговия организъм.
Видите ли, по този начин можем да предчувствуваме от това, което съществува в природата, отношението към човека и към това, което става в човека. Когато имаме духовната наука на посвещението, ние съвсем не знаем, как материалистичната наука се справя при човешкото храносмилане естествено при храносмилането на кравата положението е друго, за това ние още ще има да говорим как тя се справя с това, като мисли, че растенията биват просто приети в организма. Но нищо не се само приема в организма, то бива из цяло одухотворено. То бива оформено в себе си така, че най-долната част се връща към на горната и най-горната към най-долната. Не можем да си представим никакво по-голямо преобразуване.
И човекът се разболява веднага, когато консумира и най-малкото количество растение, при което най-долната част не се обръща в най-горната и най-горната в най-долната в неговия организъм.
От това обаче виждате, че човекът не носи в себе си нищо, което духът не прави, защото онова, което човекът приема в себе си като вещества, той трябва първо да му даде една форма, така че духът да има влияние върху него. И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма.
към текста >>
Следователно, когато сме деца, ние доставяме пластичните сили от главата чрез консумиране на млякото; ако в по-късните години се нуждаем от пластициращите сили, тогава трябва да ядем мед, и не е нужно да го консумираме в големи коли
чест
ва, защото важното е само, да имаме от него необходимите сили.
Видите ли, в природата съществува нещо, което е една глава без череп, където следователно отвън действуват същите сили, които действуват вътре в главата, където те имат нужда от млякото, даже отново произвеждат млякото; защото детето трябва да превърне първо млякото в състоянието на топлинен етер и след това отново да го произведе. А една глава, която е отворена към всички страни, е пчелният кошер. Онова, кое то пчелите вършат, е всъщност същото нещо, само че във външния свят ние им даваме най-много една подкрепа с пчелния кошер, то е същото нещо, което главата върши във вътрешността, само че не е затворено, а действува отвън. И тогава в пчелния кошер имаме вече под външното духовно влияние същото не що, което имаме тук в главата под духовното влияние. В пчелния кошер имаме меда и го консумираме като по-възрастен човек; тогава той ни дава това, което сега трябва да даде повече от вън формиращите сили, същата сила и мощ, което млякото ни дава за главата през време на детската възраст.
Следователно, когато сме деца, ние доставяме пластичните сили от главата чрез консумиране на млякото; ако в по-късните години се нуждаем от пластициращите сили, тогава трябва да ядем мед, и не е нужно да го консумираме в големи количества, защото важното е само, да имаме от него необходимите сили.
Следователно ние виждаме от външната природа, как трябва да внесем подпомагащи импулси за човешкия живот, когато разбираме напълно тази външна природа. И ако бихме искали да измислим една страна, в която има красиви деца и красиви възрастни хора, каква би трябвало да бъде тази страна? Това би трябвало да бъде една страна, в която тече мляко и мед! Вие виждате следователно, че едно старо инстинктивно виждане не без основание е казвало за такива страни, за които хората са копнеели: това са страни, "където тече мляко и мед". Такива прости думи съдържат извънредно дълбоки мъдрости и човек няма по-хубави изживявания, освен когато изследва истината с всички възможни усилия и след това намира някъде свещени думи на истината, които са пълни с дълбока мъдрост, както тези думи за страната, където те-че мляко и мед.
към текста >>
4.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато си пред ставим, както
чест
о пъти разбираме в обикновените ръководства по анатомия и физиология според дадените там изображения: човекът е една твърда форма и приема след това външните съставни части на природата, държи ги в себе си почти неизменени, тогава винаги ще страдаме от липсата на един мост, който трябва да бъде хвърлен от това, което се намира в природния човек, до това, с което човекът е свързан в същност съобразно неговата душевна природа.
ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА 11 ноември 1923 г. Когато виждаме, как външно природното бива преобразено в човешкия организъм, например бива преобразено така коренно както минералните вещества, които трябва да бъдат доведени до състоянието на топлинния етер, тогава ние намираме също, как онова, което живее в природните царства, в организираните хора, се свързва с духовното.
Когато си пред ставим, както често пъти разбираме в обикновените ръководства по анатомия и физиология според дадените там изображения: човекът е една твърда форма и приема след това външните съставни части на природата, държи ги в себе си почти неизменени, тогава винаги ще страдаме от липсата на един мост, който трябва да бъде хвърлен от това, което се намира в природния човек, до това, с което човекът е свързан в същност съобразно неговата душевна природа.
Първо ние не ще намерим връзката на костната система, на мускулната система, които си представяме като твърди тела, например в моралния ред на света. Ние ще кажем: едното е именно природа, другото е нещо, което е коренно различно от природата. Обаче когато сме наясно върху факта, че в човека съществуват всички видове вещества и че всичко трябва да мине също и през по-летливи видове вещества, отколкото са мускулите и костите, тогава ще открием, че във всеки случай онова, което е по-летливо, по-етерно, може да установи една връзка с това, което са импулсите на моралния ред на света. С тези мисли трябва да се свържем, когато искаме да доведем разглежданията, които сме провели вече, до онази връзка, която човекът има в посоката нагоре, с духовното на Космоса, с онези Същества, които ние назовахме Същества на висшите йерархии. И както при миналите сказки изходихме повече от природното, днес искаме да изходим, да речем от това, което действува духовно-морално между хората.
към текста >>
Тя се занимава по-малко с това, което идва от човека като импулси, които се коренят на онова място, на което много
чест
о хората поставят по неопределен начин например съвестта.
Модерната цивилизация насочва човека например още съгласно неговото възпитание все повече и повече към това, да задава въпроса: Кое е полезно? Кое е било конвенционално установено? Що е заповед? Що е закон? И така нататък.
Тя се занимава по-малко с това, което идва от човека като импулси, които се коренят на онова място, на което много често хората поставят по неопределен начин например съвестта.
Тази вътрешна способност, човек сам да си определя насоката и целта на живота, е нещо, което е било изгубено в модерната цивилизация. Ето защо в крайна сметка духовно-моралното се е превърнало в нещо, което днес живее повече или по-малко в конвенционално-традиционното. По-стари светогледи, а именно онези, които още имаха на тяхната основа едно инстинктивно ясновидство, извличаха от вътрешността на човека моралните импулси, които произвеждаха моралните импулси. Тези морални импулси съществуват, обаче днес са станали традиционни. Трябва да бъдем наясно върху факта, колко силно е станало традиционно например моралното.
към текста >>
Като същински извори на морално-духовното в чове
чест
вото съществува само онова, което можем да наречем разбиране на човека, взаимно разбиране на хората, и изградената върху това разбиране на хората човешка любов.
Трябва да бъдем наясно върху факта, колко силно е станало традиционно например моралното. Самопонятно е, че с това съвсем не искаме да кажем нещо против традиционното в моралната област обаче помислете само, колко стари са десетте заповеди? Те се учат като нещо, което е записано от древни времена. Можем ли да кажем, че днес е нещо обикновено, от първичната елементарна човешка природа да произлезе нещо подобно, както това е било някога с декалога, с десетте заповеди? И от какво извира всъщност морално-духовното, което свързва социално хората, което прокарва нишките от човек на човек, от какво извира то между хората?
Като същински извори на морално-духовното в човечеството съществува само онова, което можем да наречем разбиране на човека, взаимно разбиране на хората, и изградената върху това разбиране на хората човешка любов.
Можем да се оглеждаме колкото повече е възможно в раждането на духовно-моралните импулси на хората, доколкото тези импулси играят роля в социалния живот, навсякъде ще намерим, че там, където тези морални импулси са произлезли елементарно от човечеството, те са произлезли от разбирането на хората, от човешка любов. Тези последни фактори са истинският тласкащ елемент на социално-духовно-моралното на човечеството. И всъщност човекът, доколкото той едно духовно същество, живее между другите хора само от това, че той развива човешко разбиране и човешка любов. Сега Вие можете да поставите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива поставен, който обаче по отношение на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен живот, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза? Видите ли, това е един въпрос, който от всички хора е занимавал именно най-много посветените.
към текста >>
Можем да се оглеждаме колкото повече е възможно в раждането на духовно-моралните импулси на хората, доколкото тези импулси играят роля в социалния живот, навсякъде ще намерим, че там, където тези морални импулси са произлезли елементарно от чове
чест
вото, те са произлезли от разбирането на хората, от човешка любов.
Самопонятно е, че с това съвсем не искаме да кажем нещо против традиционното в моралната област обаче помислете само, колко стари са десетте заповеди? Те се учат като нещо, което е записано от древни времена. Можем ли да кажем, че днес е нещо обикновено, от първичната елементарна човешка природа да произлезе нещо подобно, както това е било някога с декалога, с десетте заповеди? И от какво извира всъщност морално-духовното, което свързва социално хората, което прокарва нишките от човек на човек, от какво извира то между хората? Като същински извори на морално-духовното в човечеството съществува само онова, което можем да наречем разбиране на човека, взаимно разбиране на хората, и изградената върху това разбиране на хората човешка любов.
Можем да се оглеждаме колкото повече е възможно в раждането на духовно-моралните импулси на хората, доколкото тези импулси играят роля в социалния живот, навсякъде ще намерим, че там, където тези морални импулси са произлезли елементарно от човечеството, те са произлезли от разбирането на хората, от човешка любов.
Тези последни фактори са истинският тласкащ елемент на социално-духовно-моралното на човечеството. И всъщност човекът, доколкото той едно духовно същество, живее между другите хора само от това, че той развива човешко разбиране и човешка любов. Сега Вие можете да поставите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива поставен, който обаче по отношение на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен живот, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза? Видите ли, това е един въпрос, който от всички хора е занимавал именно най-много посветените. Във всички времена, в които науката на посвещението е била нещо първично, тя е считала това именно като един от нейните най-важни въпроси.
към текста >>
Тези последни фактори са истинският тласкащ елемент на социално-духовно-моралното на чове
чест
вото.
Те се учат като нещо, което е записано от древни времена. Можем ли да кажем, че днес е нещо обикновено, от първичната елементарна човешка природа да произлезе нещо подобно, както това е било някога с декалога, с десетте заповеди? И от какво извира всъщност морално-духовното, което свързва социално хората, което прокарва нишките от човек на човек, от какво извира то между хората? Като същински извори на морално-духовното в човечеството съществува само онова, което можем да наречем разбиране на човека, взаимно разбиране на хората, и изградената върху това разбиране на хората човешка любов. Можем да се оглеждаме колкото повече е възможно в раждането на духовно-моралните импулси на хората, доколкото тези импулси играят роля в социалния живот, навсякъде ще намерим, че там, където тези морални импулси са произлезли елементарно от човечеството, те са произлезли от разбирането на хората, от човешка любов.
Тези последни фактори са истинският тласкащ елемент на социално-духовно-моралното на човечеството.
И всъщност човекът, доколкото той едно духовно същество, живее между другите хора само от това, че той развива човешко разбиране и човешка любов. Сега Вие можете да поставите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива поставен, който обаче по отношение на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен живот, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза? Видите ли, това е един въпрос, който от всички хора е занимавал именно най-много посветените. Във всички времена, в които науката на посвещението е била нещо първично, тя е считала това именно като един от нейните най-важни въпроси. Обаче когато тази наука на посвещението е била нещо първично, тя притежаваше още определени средства да стигне до разрешението на този въпрос.
към текста >>
разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези ка
чест
ва, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта. И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината. Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер. Там долу в нашето подсъзнание седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората. И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е.
разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
Но не може да се отрече това се представя с цялата яснота на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на душите съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза. Такъв е случаят много повече отколкото се вярва. Защото ние забелязваме в същност, колко много неразбиране на хората и омраза към хората съществува в подсъзнание то само тогава, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава той извлича своето душевно-духовно естество от физическо-телесното естество. Той оставя на Земята физическо-телесното естество.
към текста >>
И в същия размер, в който тези ка
чест
ва липсват, когато човекът минава през вратата на смъртта заедно с него отиват в духовния свят морална студенина, омраза към хората и го възпират там в неговото развитие.
Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в обществените отношения, в социалните отношения на хората. В онова, което днес се проявява, бих могъл да кажа във формата на човешкия език, на човешкия говор, живее толкова малко от това, което е разбиране на другия човек. Хората бучат навън в света, както си представят, че трябва да бъде човекът, при което в повечето случаи зад това не се крие нищо друго, освен това: каквито сме ние самите, такива трябва да бъдат всички хора. Ако тогава идва някой, който е напълно различен, той е тогава един враг, един човек, против който се проявява антипатия, макар и това даже стига напълно до съзнанието на този, който оценява по този начин другите. Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов.
И в същия размер, в който тези качества липсват, когато човекът минава през вратата на смъртта заедно с него отиват в духовния свят морална студенина, омраза към хората и го възпират там в неговото развитие.
Но тъй като по-нататъшното развитие на човека не е само негова собствена цел, а неговото по-нататъшно развитие е цел на целия миров ред, на пълния с мъдрост миров ред, там той намира първо съществата на третата йерархия Ангелите, Архангелите и Архаите. В първото време, след като човекът е минал през вратата на смъртта в света, който съществува между смъртта и едно ново раждане, тези Същества се наклоня ват към човека и изпълнени с милост отнемат от него студенината, която иде от човешкото неразбиране. И ние виждаме, как Съществата на третата йерархия се натоварват с това, което човекът им занася по този на чин в духовния свят, когато той минава през вратата на смъртта. По-дълго трябва той да носи остатъците на човешката омраза, защото тях може да отнеме от него милостта на втората йерархия, тази на Властите, Силите и Господствата /Ексузиаи, Динамис, Кириотетес/. Те отне мат тогава от него всичко това, което е останало от омразата към хората.
към текста >>
Обаче в течение на дългите столетия за настоящото развитие на земното чове
чест
во се е получило нещо твърде особено.
Но ние можахме да го изнесем само когато бяхме усвоили вече такива изходни точки, каквито са тези от последните сказки. Тъкмо както с духовния поглед прозираме това, което са отделните същества на минералното, растителното и животинското царство тук на Земята, така ние проникваме с погледа в работата на йерархиите, която протича от време на време също така, както тук долу на Земята протичат физическите процеси на природата и работата на хората. И когато виждаме по този начин живота между смъртта и едно ново раждане, т.е. живота в духовния свят, тогава можем да опишем по един също така подобен начин в подробности това, през което човекът минава между смъртта и едно ново раждане, през което той минава тук на Земята между раждането и смъртта. И така би трябвало всъщност, бих могъл да кажа да се надяваме, че всичко, което бива занесено горе в духовния свят от хората, когато те минават през вратата на смъртта, че всичко, което хората занасят там като човешко неразбиране и човешка омраза отново бива върнато на човека, щото от него, облагородявайки го, да бъдат създадени човешките форми.
Обаче в течение на дългите столетия за настоящото развитие на земното човечество се е получило нещо твърде особено.
Не всички сили на човешкото неразбиране и на човешката омраза в духовния свят можаха да бъдат изразходвани за тези човешки форми, за нови човешки образувания. Остана един остатък. И този остатък се вля в последните столетия върху Земята, така че в духовната земна атмосфера, бих могъл да кажа в астралната светлина на Земята, се намира в два елемент един сбор от импулси на съществуващите вън от човека човешка омраза и човешко неразбиране. Тези последните не са станали човешки форми; те текат в астралната светлина около Земята. Те действуват вътре в човека, обаче сега не в онова, което е отделният човек; те действуват вътре в това, което хората образуват едни с други на Земята.
към текста >>
Напълно ясно е, че днес чове
чест
вото се нуждае от нещо за една цивилизация, нуждае се от такава цивилизация, която да стига много близо до човешката душа и до човешкото сърце, която да произлиза непосре-дствено от човешката душа и от човешкото сърце.
което се влива като духовна истина, не се превръща в отрова чрез себе си, обаче се превръща в отрова в човека, така че той изпада в страх, както аз описах това в списанието "Гьотеанум", и го отхвърля, намира всевъзможни причини и основания, за да го от хвърли. Двете неща са свързани едно с друго: паразитната култура долу, непроизлизаща от елементарните закони, поради което съдържа в себе си паразити, слизаща от горе духовност, която се превръща в отрова и прониквайки в цивилизацията тази слизаща духовност бива приета от хората така, че тя се превръща в отрова. Тогава, когато размислите върху това, Вие имате най-важната симптоматичност за нашата цивилизация. И когато човек прозре нещата, получава се напълно от само себе си бих могъл да кажа културно-педагогическият елемент, който трябва да дойде като лечебно средство против горното явление. Както от действителната диагноза, от действителната патология се получава рационалното лечение, така от диагнозата на болестта на културата се получава лечението, като едното довежда със себе си другото.
Напълно ясно е, че днес човечеството се нуждае от нещо за една цивилизация, нуждае се от такава цивилизация, която да стига много близо до човешката душа и до човешкото сърце, която да произлиза непосре-дствено от човешката душа и от човешкото сърце.
Когато днес при неговото встъпване в народното учили ще детето бива доведено до тези форми на буквите принадлежащи на една висока цивилизация, които форми на буквите то трябва да изучава като а, б, в, г, те не говорят нищо на неговата душа, на неговото сърце. То няма никакво отношение към тях. Това, което то развива в своята глава, в своето сърце, когато трябва да изучава буквите а, б, в, г, то е паразит в човешката душа, в духовен смисъл. И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето.
към текста >>
5.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В нашето тежко време
чест
о срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва.
Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят. В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н. Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи. Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно. Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите.
В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва.
Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин. Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите. И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично. Такъв живот в мислите довежда накрая до това, което застава пред вас, ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата». Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в мислите.
към текста >>
Ще започнете да възприемате утринната заря като нещо изпълнено с духовна сила и ще успеете да свържете вътрешния смисъл с тази изпълнена с проро
чест
во сила тогава, когато добиете чувството - отначало може би ще го сметнете за илюзия, - че утринната заря има нещо родствено с вас самите.
Като направите опит и наистина извикате отдавна отминало преживяване така, че да заживеете в него и забравите настоящето, ще видите, че се приближавате към астралното си тяло, към вашето спящо астрално тяло. Но ако очаквате, че ще стане достатъчно само да погледнете вляво или вдясно, за да видите там мъгливата фигура на вашето астрално тяло, грешите; работата съвсем не стои така. Трябва с цялата сериозност да се отнесете към това, което става в действителност. Това, което действително настъпва в такъв случай, се заключава например в следното: постепенно ще започнете да възприемате сутрешното зазоряване по съвсем друг начин, ще започнете съвсем различно да възприемате възхода на Слънцето. По този път постепенно ще стигнете до това, че ще започнете да възприемате топлината на утринната заря като нещо възвестяващо, като нещо пророкуващо, съдържащо в себе си природна пророческа сила.
Ще започнете да възприемате утринната заря като нещо изпълнено с духовна сила и ще успеете да свържете вътрешния смисъл с тази изпълнена с пророчество сила тогава, когато добиете чувството - отначало може би ще го сметнете за илюзия, - че утринната заря има нещо родствено с вас самите.
И именно чрез такива преживявания, каквито ви описах, ще можете да дойдете до състояние, че гледайки към утринната заря, да чувствате: Да, тази утринна заря не ме оставя сам. Работата не е просто, че тя е там, а аз - тук. Аз вътрешно съм свързан с нея. Това е свойство на душата ми; в тази минута аз сам съм утринна заря. И свързвайки се по такъв начин с утринната заря, вие вече така изживявате колоритното сияние и блясък, раждането на Слънцето от колоритното сияние и блясък, че във вашето сърце в живо изживяване изгрява Слънцето от утринната заря и тогава добивате представата, че заедно със Слънцето се движите по небосвода, че Слънцето не е там, а вие - тук, а че вашето битие някак си се простира до слънчевото битие, че вие странствате заедно със светлината през деня.
към текста >>
В противен случай трябва да се случи това, за което
чест
о съм говорил: Че би трябвало да се оттегля от Антропософското Общество.»
(«Коледната конференция за изграждането на Всеобщото Антропософско Общество 1923/24», Събр. съч. 260). Р. Щайнер изнася цикъл от 9 лекции «Световната история в антропософска светлина», Събр. съч. 233. [2] в последния час: Сериозността на ситуацията Рудолф Щайнер описва със следните думи, които казва на членовете като въведение към последната лекция на настоящи цикъл на 23 декември 1923 г.: «Ситуацията е такава, че настоящите събития трябва да се приемат много, извънредно много сериозно.
В противен случай трябва да се случи това, за което често съм говорил: Че би трябвало да се оттегля от Антропософското Общество.»
[3] в течение на последните седмици: Виж «Човекът като съзвучие на формиращото творческо световно слово», 12 лекции, Дорнах, 19 октомври до 11 ноември 1923, Събр. съч. 230. [4] в статиите си за «Живота на душата»: В списанието «Гьотеанумът», (1923/24), Nr. 11-14; препечатани в «Гьотеанска мисъл всред културната криза на настоящето, 1921-1925», Събр. съч. 36.
към текста >>
6.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче съществува и нещо друго, свързано с физическата телесност, нещо, което човек внася във физическата телесност в ка
чест
вото на индивидуално същество.
А споменът, с който ние започваме, служи, за да се пренесе преживяното по-рано в земното съществуване в следващия период от живота. А сега се питаме дали можем, изхождайки от човешкия живот - защото спомените ни връщат към това, което е ставало в течение на земния живот, - на основата на човешкия живот да проникнем още по-назад? Можем ли да проникнем, отивайки назад, в това, което стои до встъпването на човека в земния живот? Тук стигаме до две неща: първото е това, което човек е изпитал духовно-душевно в доземното битие. Ще оставим това за последващо разглеждане.
Обаче съществува и нещо друго, свързано с физическата телесност, нещо, което човек внася във физическата телесност в качеството на индивидуално същество.
Към това се отнася всичко, което обичайните естественонаучни представи обикновено причисляват към наследствеността. Човек носи в себе си даже склонностите на темперамента, които също така силно действат в душевното, особено импулсите, които се свързват с това, което е било свойствено на физическите му предци. Наистина днешното човечество се отнася към тези неща малко повърхностно, даже, може да се каже, малко необмислено. Сутринта, когато пътувах във влака, четох една книга за управител от известен, сега залязъл княжески род. В тази книга се разглежда и въпросът за наследствените особености на този род.
към текста >>
Наистина днешното чове
чест
во се отнася към тези неща малко повърхностно, даже, може да се каже, малко необмислено.
Тук стигаме до две неща: първото е това, което човек е изпитал духовно-душевно в доземното битие. Ще оставим това за последващо разглеждане. Обаче съществува и нещо друго, свързано с физическата телесност, нещо, което човек внася във физическата телесност в качеството на индивидуално същество. Към това се отнася всичко, което обичайните естественонаучни представи обикновено причисляват към наследствеността. Човек носи в себе си даже склонностите на темперамента, които също така силно действат в душевното, особено импулсите, които се свързват с това, което е било свойствено на физическите му предци.
Наистина днешното човечество се отнася към тези неща малко повърхностно, даже, може да се каже, малко необмислено.
Сутринта, когато пътувах във влака, четох една книга за управител от известен, сега залязъл княжески род. В тази книга се разглежда и въпросът за наследствените особености на този род. Привеждат се свойства, проследими чак до седмо столетие, наследявани отново и отново от поколение в поколение. И се отбелязва следното: в този княжески род е имало хора с ярко изразена склонност към екстравагантност, към парадоксите в живота, към излишества и т.н.; но е имало и такива, при които нищо подобно не се е наблюдавало. Обърнете внимание: какъв своеобразен начин на мислене!
към текста >>
И
чест
о му се налага да се бори със своите унаследени признаци, за да дойде до това, към което го подтиква животът, предшестващ земното му съществуване.
Обърнете внимание: какъв своеобразен начин на мислене! Би могло да се очаква, че този, който забележи това, ще каже: от подобни предпоставки е невъзможно въобще да се извадят някакви заключения. Когато обаче преглеждате много от това, което в съвремието води до така наречените надеждни възгледи, ще намерите много подобни неща. Но макар и възгледите, господстващи днес относно наследствеността, да са повърхностни, трябва все пак да се каже: човек носи в себе си унаследени признаци. Това е от една страна.
И често му се налага да се бори със своите унаследени признаци, за да дойде до това, към което го подтиква животът, предшестващ земното му съществуване.
Второто, на което трябва да обърнем внимание, е това, което човек усвоява чрез възпитанието и общуването с другите хора и с външната природа. Днешната наука е свикнала да го нарича приспособяване на човека към външните условия. И на вас ви е известно, че съвременното естествознание счита за най-важни за всички живи същества именно тези два импулса: наследствеността и приспособяването. Обаче при непредубедено разглеждане именно на тези моменти се усеща, че без пътя в духовния свят е невъзможно да се стигне до тяхното обяснение. По такъв начин днес ще се постараем да обхванем в светлината на духовното познание тези неща, появяващи се в живота на всяка крачка.
към текста >>
Казвал съм ви, че някога на Земята са живели наистина свръх-човешки същества, които са били първите велики учители на чове
чест
вото и от които произлиза това, което на основата на нашето земно човешко мислене можем да обозначим като прамъдрост, която навсякъде се намира като изходен импулс.
По такъв начин днес ще се постараем да обхванем в светлината на духовното познание тези неща, появяващи се в живота на всяка крачка. Сега трябва да се обърнем към това, с което не веднъж сме се занимавали по време на миналите ни лекции. В тези разглеждания на нас ни се е налагало да имаме указания също и от друга гледна точка по отношение на отделянето на Луната от Земната планета. Някога Луната е била свързана със Земната планета и в определено време се е отделила от Земята, за да има възможност отдалеч да й въздейства. Говорил съм ви какво духовно явление стои зад това отделяне на Луната.
Казвал съм ви, че някога на Земята са живели наистина свръх-човешки същества, които са били първите велики учители на човечеството и от които произлиза това, което на основата на нашето земно човешко мислене можем да обозначим като прамъдрост, която навсякъде се намира като изходен импулс.
Тази прамъдрост има дълбоко значение, предизвиква преклонение даже под формата на тези остатъци, в които я виждаме днес. Тя е съставяла съдържанието на ученията на свръхчовешките велики учители в началото на земното развитие на човечеството. Тези същества са намерили своя път нагоре в лунното битие и сега са свързани с лунното битие. В някакъв смисъл те принадлежат към населението на Луната. И сега работата стои по такъв начин, че човек, преминал вратата на смъртта, поетапно преживява това, което е свързано с планетарния свят, отнасящ се до нашата Земя.
към текста >>
Тя е съставяла съдържанието на ученията на свръхчовешките велики учители в началото на земното развитие на чове
чест
вото.
В тези разглеждания на нас ни се е налагало да имаме указания също и от друга гледна точка по отношение на отделянето на Луната от Земната планета. Някога Луната е била свързана със Земната планета и в определено време се е отделила от Земята, за да има възможност отдалеч да й въздейства. Говорил съм ви какво духовно явление стои зад това отделяне на Луната. Казвал съм ви, че някога на Земята са живели наистина свръх-човешки същества, които са били първите велики учители на човечеството и от които произлиза това, което на основата на нашето земно човешко мислене можем да обозначим като прамъдрост, която навсякъде се намира като изходен импулс. Тази прамъдрост има дълбоко значение, предизвиква преклонение даже под формата на тези остатъци, в които я виждаме днес.
Тя е съставяла съдържанието на ученията на свръхчовешките велики учители в началото на земното развитие на човечеството.
Тези същества са намерили своя път нагоре в лунното битие и сега са свързани с лунното битие. В някакъв смисъл те принадлежат към населението на Луната. И сега работата стои по такъв начин, че човек, преминал вратата на смъртта, поетапно преживява това, което е свързано с планетарния свят, отнасящ се до нашата Земя. Ние вече видяхме, че след преминаване през земното битие, човек първо влиза в сферата на влияние на Луната, след това по-нататък - в сферата на влияние на Венера, Меркурий, Слънцето и т.н. Днес първо ще ни интересува въпросът по какъв начин човек влиза в сферата на влияние на Луната.
към текста >>
Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сен
чест
образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление.
Днес първо ще ни интересува въпросът по какъв начин човек влиза в сферата на влияние на Луната. Аз и тук вече съм посочвал, че с помощта на имагинативното съзерцание може да се проследи животът на човека зад портата на смъртта и че действително в духовния свят се появява това, което остава от човека, след като той съблече от себе си физическото тяло, предавайки го на елементите на Земята. След като види своето етерно тяло, възприето от етерната среда, която е свързана с нашата Земя, на човека му остава духовно-душевното, Аза, астралното тяло и това, което после се присъединява към Аза и астралното тяло. Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма.
Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление.
За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация. Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз. По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош. Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това.
към текста >>
Имало е времена, когато това влияние на природното обкръжение се е използвало по особен начин под ръководството на мъдрите водачи на чове
чест
вото.
Така че на ариманическите сили, които се стараят да вложат колкото може повече в наследствеността, се удава да постигнат това, Азът да се окаже слабо съединен с човешката същност. Това е едната страна на въпроса. Но човек подлежи също на приспособяване към външните условия. Помислете за това колко силно човек е подложен на приспособяване към външните условия, когато наблюдавате какво въздействие могат да имат върху него климатът и географските условия. Това влияние на чисто природното обкръжение има извънредно голямо значение за човека.
Имало е времена, когато това влияние на природното обкръжение се е използвало по особен начин под ръководството на мъдрите водачи на човечеството.
Когато например обръщаме поглед към нещо забележително в древна Гърция, към разликата между спартанци и атиняни, трябва да кажем: различието между спартанци и атиняни, което в нашите обикновени книги по история се изобразява много повърхностно, се основава на това, което е произлизало от действията в древните Мистерии, които са влияели различно на спартанците и атиняните. В Гърция много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката. Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното. При спартанците и атиняните това е ставало по различен начин. Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло.
към текста >>
Хората от севера се развиват по такъв начин, че стават неразговорливи, защото са принудени да запазят в себе си вътрешната телесна топлина в ка
чест
вото й на импулс.
Когато все пак е казвало нещо, то е трябвало да бъде нещо значително, трябвало е да има съдържание. Спартанските изрази са били известни със своята съдържателност, атинските - с красотата на формата. Това е било свързано с приспособяването на човека към обкръжението посредством съответни възпитателни системи. Това вие можете да видите въобще от отношенията, които се установяват между човека и неговото обкръжение. Хората от юга, които изпитват външното въздействие на Слънцето, стават богати на жестикулации, стават разговорливи; те развиват реч, притежаваща благозвучие, защото при развитието на вътрешната си топлина, те са свързани с външната топлина.
Хората от севера се развиват по такъв начин, че стават неразговорливи, защото са принудени да запазят в себе си вътрешната телесна топлина в качеството й на импулс.
Погледнете хората от севера. Те са известни с мълчаливостта си; седят цели вечери заедно и при това не изпитват потребност да произнасят много думи. Един пита, друг му отговаря «да» или «не» след два часа или следващата вечер. Това изцяло е свързано с обстоятелството, че хората от севера са принудени да имат в себе си по-силни вътрешни импулси за изработка на вътрешна топлина, защото топлината не приижда към тях отвън. Това е нещо, което можем да наречем приспособяване на човека към външните условия вече в природното.
към текста >>
Но по такъв начин те
чест
о довеждат до заблуда този Аз относно кармата.
Това е нещо, което можем да наречем приспособяване на човека към външните условия вече в природното. Вижте как действа всичко това във възпитанието, в останалия духовно-душевен живот. И точно както ариманическите същества имат съществено влияние върху това, което стои в наследствеността, по такъв начин луциферическите същества имат съществено влияние върху това, което наричаме приспособяване. Те могат да проникват в човека, когато човек определя своето отношение към външния свят. Те въвличат, вплитат човешкия Аз във външния свят.
Но по такъв начин те често довеждат до заблуда този Аз относно кармата.
Следователно както ариманическите същества въвеждат човека в заблуждение относно взаимоотношенията на Аза с физическите импулси, така и луциферическите същества го въвеждат в заблуждение относно неговата карма. Защото онова, което идва от външния свят, съвсем не винаги се съдържа в кармата, а трябва първо да бъде вкарано в кармата чрез разни нишки и връзки, за да може в бъдеще да се съдържа в кармата. Така интимно са свързани с човешкия живот ариманическото и луциферическото. Това трябва да се регулира; то трябва да се регулира в общото развитие на човека. Затова и стана необходимо тези древни мъдри учители на човечеството от Земята, на която те не можеха да извършват това регулиране - защото то не може да бъде направено по времето на земния живот на човека, а извън земния живот човек вече не се намира на Земята, - затова и възникна необходимостта тези древни мъдри учители да напуснат Земята и да продължат своето съществуване на Луната.
към текста >>
Затова и стана необходимо тези древни мъдри учители на чове
чест
вото от Земята, на която те не можеха да извършват това регулиране - защото то не може да бъде направено по времето на земния живот на човека, а извън земния живот човек вече не се намира на Земята, - затова и възникна необходимостта тези древни мъдри учители да напуснат Земята и да продължат своето съществуване на Луната.
Но по такъв начин те често довеждат до заблуда този Аз относно кармата. Следователно както ариманическите същества въвеждат човека в заблуждение относно взаимоотношенията на Аза с физическите импулси, така и луциферическите същества го въвеждат в заблуждение относно неговата карма. Защото онова, което идва от външния свят, съвсем не винаги се съдържа в кармата, а трябва първо да бъде вкарано в кармата чрез разни нишки и връзки, за да може в бъдеще да се съдържа в кармата. Така интимно са свързани с човешкия живот ариманическото и луциферическото. Това трябва да се регулира; то трябва да се регулира в общото развитие на човека.
Затова и стана необходимо тези древни мъдри учители на човечеството от Земята, на която те не можеха да извършват това регулиране - защото то не може да бъде направено по времето на земния живот на човека, а извън земния живот човек вече не се намира на Земята, - затова и възникна необходимостта тези древни мъдри учители да напуснат Земята и да продължат своето съществуване на Луната.
Защото сега, след преместването на Луната - и тук стигам до необходимостта да употребявам човешката реч за това, което ми се искаше да облека в други словесни изрази, - тези същества, тези древни мъдри учители стигат дотам, по време на своето лунно битие да търсят съглашение с ариманическите и луциферическите сили. Особено вредна би била за човека намесата на ариманическите сили в неговото битие след смъртта, когато тези ариманически сили действително биха могли да имат влияние върху него. Защото когато човек преминава през вратата на смъртта и в своята душа носи последствията на нещо зло, той попада - както вече ви казах - изцяло в ариманическо обкръжение, даже той има ариманичен вид. Той сам има ариманическа физиономия и възприема само онези човешки същества, които също имат такава физиономия. Това трябва да остане само душевно преживяване за човека.
към текста >>
Те биха искали да пронижат тези образи със своите сили, да съединят възможно повече подобни същества със земното битие и да основат по такъв начин така нареченото ариманическо земно чове
чест
во.
Той сам има ариманическа физиономия и възприема само онези човешки същества, които също имат такава физиономия. Това трябва да остане само душевно преживяване за човека. Ако тук би могъл да се намеси Ариман, ако би могъл да повлияе на астралното тяло, това би станало сила, която Ариман би могъл да импулсира в човека, която не само не би започнала постепенно да се изравнява кармически, но която би сродила съвсем тясно човека със Земята, би го довела до твърде тясна връзка със земното. Към това се стремят ариманическите сили. Те искат да проникнат в тези човешки същества, които пренасят през вратата на смъртта зли импулси, когато човек още има сходство със земния си образ.
Те биха искали да пронижат тези образи със своите сили, да съединят възможно повече подобни същества със земното битие и да основат по такъв начин така нареченото ариманическо земно човечество.
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие. Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека. И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността. Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта. Обратно, било е установено съглашение с луциферическите същества, че те могат да имат влияние върху човека, след като премине вратата на смъртта, но не когато се спуска към земното битие.
към текста >>
Затова прадревните мъдри учители на чове
чест
вото, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие.
Това трябва да остане само душевно преживяване за човека. Ако тук би могъл да се намеси Ариман, ако би могъл да повлияе на астралното тяло, това би станало сила, която Ариман би могъл да импулсира в човека, която не само не би започнала постепенно да се изравнява кармически, но която би сродила съвсем тясно човека със Земята, би го довела до твърде тясна връзка със земното. Към това се стремят ариманическите сили. Те искат да проникнат в тези човешки същества, които пренасят през вратата на смъртта зли импулси, когато човек още има сходство със земния си образ. Те биха искали да пронижат тези образи със своите сили, да съединят възможно повече подобни същества със земното битие и да основат по такъв начин така нареченото ариманическо земно човечество.
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие.
Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека. И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността. Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта. Обратно, било е установено съглашение с луциферическите същества, че те могат да имат влияние върху човека, след като премине вратата на смъртта, но не когато се спуска към земното битие. По такъв начин са били регулирани извънземните влияния на ариманическото и луциферическото от древните мъдри учители на човечеството.
към текста >>
Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на чове
чест
вото и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека.
Ако тук би могъл да се намеси Ариман, ако би могъл да повлияе на астралното тяло, това би станало сила, която Ариман би могъл да импулсира в човека, която не само не би започнала постепенно да се изравнява кармически, но която би сродила съвсем тясно човека със Земята, би го довела до твърде тясна връзка със земното. Към това се стремят ариманическите сили. Те искат да проникнат в тези човешки същества, които пренасят през вратата на смъртта зли импулси, когато човек още има сходство със земния си образ. Те биха искали да пронижат тези образи със своите сили, да съединят възможно повече подобни същества със земното битие и да основат по такъв начин така нареченото ариманическо земно човечество. Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие.
Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека.
И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността. Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта. Обратно, било е установено съглашение с луциферическите същества, че те могат да имат влияние върху човека, след като премине вратата на смъртта, но не когато се спуска към земното битие. По такъв начин са били регулирани извънземните влияния на ариманическото и луциферическото от древните мъдри учители на човечеството. Но ние вече видяхме и е достатъчно само да се замислим над това, за да стане очевидно: тук човек изпада под влияние на природата.
към текста >>
Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на чове
чест
вото, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта.
Те искат да проникнат в тези човешки същества, които пренасят през вратата на смъртта зли импулси, когато човек още има сходство със земния си образ. Те биха искали да пронижат тези образи със своите сили, да съединят възможно повече подобни същества със земното битие и да основат по такъв начин така нареченото ариманическо земно човечество. Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие. Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека. И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността.
Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта.
Обратно, било е установено съглашение с луциферическите същества, че те могат да имат влияние върху човека, след като премине вратата на смъртта, но не когато се спуска към земното битие. По такъв начин са били регулирани извънземните влияния на ариманическото и луциферическото от древните мъдри учители на човечеството. Но ние вече видяхме и е достатъчно само да се замислим над това, за да стане очевидно: тук човек изпада под влияние на природата. Чрез това, че ариманическите сили могат да му влияят преди слизането на Земята, човек е подложен на въздействието на импулсите на наследствеността. А чрез това, че луциферическите сили могат да му влияят, човек се подлага на въздействието на импулси, които стоят във физическото обкръжение, в климата и т.н., а също на импулси, стоящи в духовно-душевно-социалното обкръжение посредством възпитанието и т.н.
към текста >>
По такъв начин са били регулирани извънземните влияния на ариманическото и луциферическото от древните мъдри учители на чове
чест
вото.
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие. Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека. И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността. Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта. Обратно, било е установено съглашение с луциферическите същества, че те могат да имат влияние върху човека, след като премине вратата на смъртта, но не когато се спуска към земното битие.
По такъв начин са били регулирани извънземните влияния на ариманическото и луциферическото от древните мъдри учители на човечеството.
Но ние вече видяхме и е достатъчно само да се замислим над това, за да стане очевидно: тук човек изпада под влияние на природата. Чрез това, че ариманическите сили могат да му влияят преди слизането на Земята, човек е подложен на въздействието на импулсите на наследствеността. А чрез това, че луциферическите сили могат да му влияят, човек се подлага на въздействието на импулси, които стоят във физическото обкръжение, в климата и т.н., а също на импулси, стоящи в духовно-душевно-социалното обкръжение посредством възпитанието и т.н. И така, човек влиза в определени отношения със своето природно обкръжение и в това природно обкръжение могат да действат ариманическото и луциферическото. Сега бих искал да говоря от съвсем друга гледна точка за битието на тези ариманически и луциферически същества пак в природното обкръжение.
към текста >>
7.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато сме били деца, другите хора са се отнасяли към нас с любов; те
чест
о са предизвиквали у нас усмивка.
И няма да кажете нещо неистинно, нещо недействително, скъпи мои приятели, ако се изразите по следния начин: Когато аз заспивам, предавам спомените си на силите, които духовно господстват в кристалите, в растенията, във всички природни явления. Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност. Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя. И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени. Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
Когато сме били деца, другите хора са се отнасяли към нас с любов; те често са предизвиквали у нас усмивка.
Ние сме забравили това. Обаче ние носим това в нашето душевно настроение. И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество. Човек в по-голяма степен, отколкото си мисли, е свързан с външния природен свят, т. е. с духовете, господстващи във външния природен свят.
към текста >>
Ако в живота
чест
о сме били в състояние да бъдем приветливи, дружески настроени, тогава природата е склонна, доколкото приветливостта се е превърнала в изражение на лицето, да я възприеме по време на нашия сън в своята същност.
Но фактът, че през всеки седем-осем години човек посредством материалния обмен от своята форма изработва своята външност, има изключително голямо значение. Това означава изключително много - тази работа на човека над своята външност, над физиономията и жеста: това пак е нещото, което спящият човек внася във вътрешното на природата. И отново, когато с помощта на имагинативното ясновиждане се наблюдава човекът, гледайки сега вече неговия Аз, който се намира сияещ навън, този Аз се вижда, състоящ се от физиономията и жеста. И именно хората, които са в състояние да внесат много от своето вътрешно в израза на лицето си или в своя жест, имат блестящ, сияещ Аз. Това изработване на жеста, физиономията, се свързва с определени сили във вътрешното на природата.
Ако в живота често сме били в състояние да бъдем приветливи, дружески настроени, тогава природата е склонна, доколкото приветливостта се е превърнала в изражение на лицето, да я възприеме по време на нашия сън в своята същност.
Нашите спомени тя възприема в своите сили, нашите жестове - в своята същност, в самата същност на природата. Човек се намира в такава вътрешна връзка с външната природа, че за външната природа има извънредно голямо значение това, което той преживява душевно вътре в себе си като спомени, как изразява своето вътрешно душевно същество в жеста, във физиономията. Защото това продължава да живее във вътрешното на природата. Често абстрактно съм цитирал едно изречение на Гьоте, което се явява критика на един израз на Халер. Халер е отсякъл: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен».
към текста >>
Чест
о абстрактно съм цитирал едно изречение на Гьоте, което се явява критика на един израз на Халер.
Това изработване на жеста, физиономията, се свързва с определени сили във вътрешното на природата. Ако в живота често сме били в състояние да бъдем приветливи, дружески настроени, тогава природата е склонна, доколкото приветливостта се е превърнала в изражение на лицето, да я възприеме по време на нашия сън в своята същност. Нашите спомени тя възприема в своите сили, нашите жестове - в своята същност, в самата същност на природата. Човек се намира в такава вътрешна връзка с външната природа, че за външната природа има извънредно голямо значение това, което той преживява душевно вътре в себе си като спомени, как изразява своето вътрешно душевно същество в жеста, във физиономията. Защото това продължава да живее във вътрешното на природата.
Често абстрактно съм цитирал едно изречение на Гьоте, което се явява критика на един израз на Халер.
Халер е отсякъл: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен». Гьоте отговаря: «О, ти, филистере! Ние сме навсякъде вътре. Няма вътре, няма вън; което вътре е, то е и отвън, което е навън, то е и вътре. Попитай по-добре себе си, кой си ти самият: ядро или обвивка».
към текста >>
И така, преди всичко ние намираме природни духове в ка
чест
вото на същества, в които проникваме със света на нашите жестове.
Но работата е там, че диалогът с духовните природни същества посредством условията, описани от мен, може действително да стане извънредно поучителен за двете страни. Но от друга страна, това, за което ви разказах, разбира се, действа в някакъв смисъл плашещо, защото човек по време на сън през цялото време създава отпечатъци на своето най-вътрешно същество. Зад природните явления, зад цветята в полето, чак до етерния свят, се намират отражения на нашите добри и безполезни спомени. Земята навсякъде гъмжи от това, което живее в човешките души. И в действителността човешкият живот извънредно силно е свързан с такива неща.
И така, преди всичко ние намираме природни духове в качеството на същества, в които проникваме със света на нашите жестове.
Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите, Архаите. Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно. И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление.
към текста >>
Това действие от преди много години
чест
о го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит. Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник. Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат. Това е действието.
Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
Беше ужасно - всичко, което би могло да се преживее във връзка с този учебник с гигантско петно! И така, въпросът е да се оживи нещо от този вид. Както казах, проблемът не е в това да се държите храбро в тази ситуация, която извличате от забравата, а в това, което се преживява с голяма интензивност. Когато се опитате да оживите ситуацията с цялата й вътрешна интензивност, тогава ще преживеете и още нещо. Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от деня и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация.
към текста >>
Виждате това така, както виждате хората, които
чест
о са били охарактеризирани като намиращи се в Акаша-Хрониката.
По едното от лицата вие се сещате: това е, което преживях тогава. Външно пространственото се присъединява към вътрешно душевното, когато по такъв начин активизирате спомените. Виждате ли, това действително означава живот с този поток, вървящ от Изток на Запад. Защото вие все повече се вживявате в чувството: в духовното, в което встъпвате в съня, живеете не само така, че се разтваряте в духовното, в духовното, в което става това, което външно се отразява в този момент, когато виждате хората, седящи на масата в пансиона. Вие отдавна сте забравили това, но то е тук.
Виждате това така, както виждате хората, които често са били охарактеризирани като намиращи се в Акаша-Хрониката.
В момента, когато имате това пред себе си, от вас е обхванато това течение от Изток на Запад: течението на втората Йерархия. В това течение на втората Йерархия живее нещо, което външно се отразява в деня. В течение на цялата година денят се променя. През пролетта той става по-дълъг, през есента - по-кратък, през лятото достига най-голяма продължителност, а през зимата е най-кратък. Денят метаморфозира в течение на годината.
към текста >>
8.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Чест
о в различна връзка съм казвал, че човек се поддава на заблуда, приписвайки си - преди всичко като физически човек - едно отделно от земната планета, все-обемащо особено битие.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ 30 ноември 1923 г. Продължението на разглежданията, започнати от нас в предишната лекция, ни води днес до нещо, което трябва да послужи като подготовка за следващите две лекции. То ни води до прозрение за връзката на човека - и при това на целия човек - с нашата Земя.
Често в различна връзка съм казвал, че човек се поддава на заблуда, приписвайки си - преди всичко като физически човек - едно отделно от земната планета, все-обемащо особено битие.
Той е наистина независим и индивидуален като душевно и духовно същество. Като физически, земен човек, той принадлежи на Земята с нейната органическа телесност и това се отнася в известна степен и до неговото етерно тяло. Днес ще започна с описание как може да изглежда тази връзка на човека със земното съществуване за свръхсетивното виждане. Отначало ще направя това в подготвителна, по-повествователна форма. Да предположим, че човек с имагинативно съзнание - което често съм описвал - предприеме пътешествие в древните Алпи, по скалите, които се състоят главно от кварц, т. е.
към текста >>
Да предположим, че човек с имагинативно съзнание - което
чест
о съм описвал - предприеме пътешествие в древните Алпи, по скалите, които се състоят главно от кварц, т. е.
Често в различна връзка съм казвал, че човек се поддава на заблуда, приписвайки си - преди всичко като физически човек - едно отделно от земната планета, все-обемащо особено битие. Той е наистина независим и индивидуален като душевно и духовно същество. Като физически, земен човек, той принадлежи на Земята с нейната органическа телесност и това се отнася в известна степен и до неговото етерно тяло. Днес ще започна с описание как може да изглежда тази връзка на човека със земното съществуване за свръхсетивното виждане. Отначало ще направя това в подготвителна, по-повествователна форма.
Да предположим, че човек с имагинативно съзнание - което често съм описвал - предприеме пътешествие в древните Алпи, по скалите, които се състоят главно от кварц, т. е.
по скалите, които съдържат силикати и други подобни минерали. Стигайки до тези праисторически планини, ние стъпваме върху най-твърдите скали на Земята, които, показвайки се в тяхната изконна форма, съдържат в себе си нещо чисто, нещо недокоснато от всекидневието на Земята. Наистина напълно можем да разберем Гьоте, когато в едно красиво съчинение[1], което сме цитирали, разказва за своя опит сред тези древни планини. Той говори за това, колко самотен се чувства, когато седи на гранитната планина, получавайки впечатления от тези скали, твърдо и плътно накамарили се над Земята. И като към вечния син на Земята се обръща Гьоте към гранита, състоящ се от кварц, силициев двуокис, слюда и фелдшпат.
към текста >>
Това е възхитителният, вели
чест
веният факт на снежната покривка, отнасящ се още повече до падащите снежинки, че във всяка една от тези снежинки има отражение на голяма част от космоса, че с тази кристализирала вода навсякъде на Земята падат отражения на части от звездните небеса.
Още веднъж светът на звездите израства пред душата на човека, отразен в тези твърди скали. Накрая той получава впечатлението, че във всяка от кварцовите скали съществува нещо като око на Земята, отворено за Вселената. Да си спомним очите на насекомите, тези фасетни очи, които са разделени на множество сектори и които разлагат на множество отделни части всичко, което се приближава отвън към тях. Ако пожелаем, можем да си представим - и трябва да си представим, - че съществуващите безброй кварцови и други подобни образувания на повърхността на Земята сякаш са очи на Земята, предназначени вътрешно да се отразява и вътрешно да се възприема космическото обкръжение. Постепенно стигаме до познанието, че всяко кристалообразно, намиращо се вътре в Земята, представлява един космически сетивен орган на Земята.
Това е възхитителният, величественият факт на снежната покривка, отнасящ се още повече до падащите снежинки, че във всяка една от тези снежинки има отражение на голяма част от космоса, че с тази кристализирала вода навсякъде на Земята падат отражения на части от звездните небеса.
Разбира се, вие знаете, че звездите са на небето също и през деня, само дето слънчевата светлина е твърде силна, за да ги видим. Звездите не се виждат през деня, но ако имате възможността да слезете в дълбоко мазе, над което има кула, отворена отгоре, тогава поради това, че гледате от тъмното и слънчевата светлина не ви пречи, можете да видите звездите дори през деня. В Йена има една кула, от която могат да се виждат звездите през деня. Споменавам това между другото, само за да ви изясня, че това отражение на звездите в снежинките и най-общо във всички кристали е, разбира се, налице също и през деня. И това не е физическо, а духовно отражение.
към текста >>
Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане -
чест
о съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен език.
Но първото чувство, за което говоря, би трябвало или може да бъде придобито с особена интимност в рудниците, където се добиват метали. Дори миньорите - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия, - които вътрешно са се сраснали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовното в металите. Защото металите не само гледат околното космическо обкръжение, но и говорят. Те говорят по духовен начин, разказват, беседват. И говорят по такъв начин, че езикът, който използват, е много подобен на това, което в друга сфера се получава като впечатление.
Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане - често съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен език.
Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите. Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така. Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни.
към текста >>
Ако оловото се приеме в човешкото тяло в големи коли
чест
ва, това ще доведе до ужасно натравяне.
Щеше да възприема цветовете, щеше да възприема звуците, но със всяко възприятие щеше да изпада в леко безсъзнание, да бъде безсилен при всяко възприятие. Той никога нямаше да може да се отдръпне от възприятията си и да размишлява върху тях или да образува представи за това, което е възприел. Ако не приемахме олово, както казах, в свръххомеопатично разреждане в своята нервна система и преди всичко в мозъка, тогава бихме се отдавали на всяко сетивно възприятие като на нещо външно за нас. Нямаше да можем да си представим тези сетивни възприятия, нито щяхме да можем да запазваме спомена за тях. Тази способност ни е дадена чрез фино разреденото олово в нас.
Ако оловото се приеме в човешкото тяло в големи количества, това ще доведе до ужасно натравяне.
Но този, който знае връзката между явленията, може да види в това оловно натравяне, че докато прието в големи количества, оловото действа крайно вредно, в това фино, свръххомеопатично разреждане то е нещо, което заставя човека във всяка минута да атрофира дотолкова, доколкото е нужно, за да може да бъде съзнателно същество, а не безсъзнателно да се подлага непрекъснато на растеж, напъпване, разцъфване и развитие, ставайки от това безсилен. Защото в растежа и цъфтежа, когато човек изцяло е обхванат от чистите растежни сили, той именно и изпада в безсилие. Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата за една положителна, действителна, истинска терапия. Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този език, който е поетичната реч на земните метали.
към текста >>
Но този, който знае връзката между явленията, може да види в това оловно натравяне, че докато прието в големи коли
чест
ва, оловото действа крайно вредно, в това фино, свръххомеопатично разреждане то е нещо, което заставя човека във всяка минута да атрофира дотолкова, доколкото е нужно, за да може да бъде съзнателно същество, а не безсъзнателно да се подлага непрекъснато на растеж, напъпване, разцъфване и развитие, ставайки от това безсилен.
Той никога нямаше да може да се отдръпне от възприятията си и да размишлява върху тях или да образува представи за това, което е възприел. Ако не приемахме олово, както казах, в свръххомеопатично разреждане в своята нервна система и преди всичко в мозъка, тогава бихме се отдавали на всяко сетивно възприятие като на нещо външно за нас. Нямаше да можем да си представим тези сетивни възприятия, нито щяхме да можем да запазваме спомена за тях. Тази способност ни е дадена чрез фино разреденото олово в нас. Ако оловото се приеме в човешкото тяло в големи количества, това ще доведе до ужасно натравяне.
Но този, който знае връзката между явленията, може да види в това оловно натравяне, че докато прието в големи количества, оловото действа крайно вредно, в това фино, свръххомеопатично разреждане то е нещо, което заставя човека във всяка минута да атрофира дотолкова, доколкото е нужно, за да може да бъде съзнателно същество, а не безсъзнателно да се подлага непрекъснато на растеж, напъпване, разцъфване и развитие, ставайки от това безсилен.
Защото в растежа и цъфтежа, когато човек изцяло е обхванат от чистите растежни сили, той именно и изпада в безсилие. Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата за една положителна, действителна, истинска терапия. Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този език, който е поетичната реч на земните метали. Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
към текста >>
Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните ка
чест
ва на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
Но този, който знае връзката между явленията, може да види в това оловно натравяне, че докато прието в големи количества, оловото действа крайно вредно, в това фино, свръххомеопатично разреждане то е нещо, което заставя човека във всяка минута да атрофира дотолкова, доколкото е нужно, за да може да бъде съзнателно същество, а не безсъзнателно да се подлага непрекъснато на растеж, напъпване, разцъфване и развитие, ставайки от това безсилен. Защото в растежа и цъфтежа, когато човек изцяло е обхванат от чистите растежни сили, той именно и изпада в безсилие. Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата за една положителна, действителна, истинска терапия. Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този език, който е поетичната реч на земните метали.
Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
Това е наистина една забележителна връзка. В космически аспект медицината е космическа поезия, както много тайни от света се състоят в това, че нещо, което на едно ниво от битието е вредно или води до болест, на друго е висше, най-прекрасно, най-съвършено. Това ни се показва, когато инспиративното познание прониква до металните жили в Земята, до металното в Земята. Можем да влезем и в една друга връзка с металите, тази, която ще ни покаже, когато те са подложени на природните сили, например на огъня или други подобни природни сили. Вижте как удивително е формиран антимонът.
към текста >>
Има и други свойства, например експлодира, когато е обработен с електри
чест
во по определен начин и се свърже с катода.
Това ни се показва, когато инспиративното познание прониква до металните жили в Земята, до металното в Земята. Можем да влезем и в една друга връзка с металите, тази, която ще ни покаже, когато те са подложени на природните сили, например на огъня или други подобни природни сили. Вижте как удивително е формиран антимонът. Той е съставен от отделни игли, които показват, че когато е бил формиран, е следвал определени силови течения, които действат в Космоса. Този антимон има също и свойството, при определени процеси да се превръща в антимоново огледало, когато след обработка с огън, след топлинния процес, се присъединява към стъклото, превръща се в огледало и има голяма сила в огледалното отразяване.
Има и други свойства, например експлодира, когато е обработен с електричество по определен начин и се свърже с катода.
Всички тези свойства на антимона показват как се държи подобна метална субстанция в обкръжението на земните сили. Това може да се наблюдава по отношение на всички метали. Можем да наблюдаваме всички метали, когато биват подложени на огън и видим как с покачващата се температура преминават в това свръххомеопатично състояние, за което говорих по-горе. Освен това те не остават същите при високи температури, а приемат съвсем различна форма. Това, което в тази връзка си представят физиците, е възможно най-схематичното, което можете да си представите.
към текста >>
Вътрешно в тези сили, които толкова
чест
о съм описвал, действат обратно отразените сили на металите.
Но в мировото пространство има известна вътрешна еластичност. Изходящите сили не проникват навсякъде, както физиците си представят, а стигат до определена граница и после се връщат назад. Силите на отразеното сияние на металите трябва да се разглежда така, че те се връщат от периферията на Вселената назад от всички направления. И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли. Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себереализация на човешкото същество.
Вътрешно в тези сили, които толкова често съм описвал, действат обратно отразените сили на металите.
Докато се учи да преминава от хоризонтално положение при пълзенето към изправяне, детето е пронизано от сиянието на отразените сили на металите. Това са силите, които действително изправят детето. Ако някой вътрешно възприеме и разбере тази връзка, тогава същевременно той има и друга опитност. В своите действия и в съществото си той научава за връзката на човека като земно същество с неговите предишни земни животи. Способността за възприемане на действията на металите в космоса е същата като тази, която възприема кармическата връзка между последователните животи.
към текста >>
9.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Но неправилно би било да кажем, че тогавашната белтъчна атмосфера се е състояла от тях, защото тя не е съдържала тези вещества в себе си в ка
чест
вото на свои отделни части.
Кислородът, азотът, калият, натрият и други от тъй наречени леки метали, тогава не са съществували. Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната сфера - е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разредено, обаче в своята разреденост е било подобно на белтък. Така че Земята тогава цялата е била обкръжена от белтъчна атмосфера. Белтъкът на днешните кокошки е значително по-груб, обаче все пак сравнението с него е допустимо. Това обкръжение на Земята се е образувало по такъв начин, че когато впоследствие Земята се е уплътнила, от нея се е обособило това, което днес обозначаваме като въглерод, водород, кислород, азот и т. н.
Но неправилно би било да кажем, че тогавашната белтъчна атмосфера се е състояла от тях, защото тя не е съдържала тези вещества в себе си в качеството на свои отделни части.
Сега е прието да се мисли за всичко така: всичко е съставено от части; но това е безсмислица. Това, което познаваме в качеството му на определени по-високоорганизирани субстанции, не винаги е съставено от това, което виждаме при техния анализ; а работата е там, че нещата просто прекратяват съществуването си във висшите субстанции. Въглеродът там не е въглерод, и кислородът не е кислород, и т. н., а това просто е някаква по-високоорганизирана субстанция. И както вече се каза, тя може да се обозначи като крайно разреден белтък.
към текста >>
Това, което познаваме в ка
чест
вото му на определени по-високоорганизирани субстанции, не винаги е съставено от това, което виждаме при техния анализ; а работата е там, че нещата просто прекратяват съществуването си във висшите субстанции.
Така че Земята тогава цялата е била обкръжена от белтъчна атмосфера. Белтъкът на днешните кокошки е значително по-груб, обаче все пак сравнението с него е допустимо. Това обкръжение на Земята се е образувало по такъв начин, че когато впоследствие Земята се е уплътнила, от нея се е обособило това, което днес обозначаваме като въглерод, водород, кислород, азот и т. н. Но неправилно би било да кажем, че тогавашната белтъчна атмосфера се е състояла от тях, защото тя не е съдържала тези вещества в себе си в качеството на свои отделни части. Сега е прието да се мисли за всичко така: всичко е съставено от части; но това е безсмислица.
Това, което познаваме в качеството му на определени по-високоорганизирани субстанции, не винаги е съставено от това, което виждаме при техния анализ; а работата е там, че нещата просто прекратяват съществуването си във висшите субстанции.
Въглеродът там не е въглерод, и кислородът не е кислород, и т. н., а това просто е някаква по-високоорганизирана субстанция. И както вече се каза, тя може да се обозначи като крайно разреден белтък. Обаче цялата тази обкръжаваща Земята субстанция е била пронизана от космическия етер, който я оживявал. Така че космическият етер трябва да си го представяме като пронизващ и оживяващ тази субстанция.
към текста >>
Ако би могло в ка
чест
вото ни на днешни хора да се пренесем в онова време, някъде да направим, да кажем, някаква наблюдателница и сами отвътре да можем да наблюдаваме, подобно на приятелите, дежурящи тук, в Гьотеанума, бихме видели навсякъде: ето, изплува растителен образ, могъщо растително образувание, приличащо, както вече казахме, на нашите сегашни водорасли или даже палми.
След това се образувало нещо своеобразно, този течен белтък запълнил тези образи; благодарение на това те станали малко по-твърди, малко по-плътни; те повече не били образи. Силикатите отпаднали от тях, разпаднали се в останалата атмосфера и в древното лемурийско време са се реели могъщи течни растителни образувания, напомнящи днешните водорасли, които не са били закрепени с корени в почвата - почва тогава въобще не е имало, - плаващи в този течен белтък, от който те образували своята субстанция, от който са били пронизани; те не само са плавали, а започвали да сияят, бих казал, избухвали в светлина, после отново изчезвали, появявали се отново, пак изчезвали. Те били непостоянни, непостоянни до такава степен, че възниквали и изчезвали. Хубаво си представете това. Тази картина е по същество крайно различна от сегашното ни обкръжение.
Ако би могло в качеството ни на днешни хора да се пренесем в онова време, някъде да направим, да кажем, някаква наблюдателница и сами отвътре да можем да наблюдаваме, подобно на приятелите, дежурящи тук, в Гьотеанума, бихме видели навсякъде: ето, изплува растителен образ, могъщо растително образувание, приличащо, както вече казахме, на нашите сегашни водорасли или даже палми.
Обаче то бързо се издигало - не израствало от земята през пролетта и не увяхвало през есента, а бързо се издигало през пролетта (пролетта е била извънредно кратка), след това достигало силата си и после изчезвало отново в течния белтъчен елемент. Подобно зрелище на нещо постоянно раззеленяващо се и прецъфтяващо би имал наблюдателят пред себе си. И той не би говорил за растения, покриващи Земята, а за растения, възникващи от Космоса като въздушни облаци, уплътняващи се и после разтварящи се, зеленеещи в белтъчната атмосфера. А за това, което малко съответствало на нашето лято, би казал: това е времето, когато обкръжението на Земята зеленее. Обаче зеленината по-скоро е трябвало да се наблюдава нагоре, отколкото надолу.
към текста >>
И тогава, имайки всичко това в ка
чест
вото на собствено космическо, или най-малкото на земно преживяване, си казваш: по времето, когато ти отдели от себе си всичко това, по времето, когато отдели от себе си това, което беше най-старата растителна форма и което после се разви в по-късните растителни форми, по същото време отдели от себе си и това, което е по-сложното животинско образувание - така, както го описах, - по такъв начин отдели от себе си това, което дотогава ти пречеше да имаш воля в собственото си човешко същество.
И така, всичко това се е образувало вече в древна форма - в меката, все още плътна восъчна форма от онова време. Затова и земното тяло е пронизано от подобни неща. А след това, когато тези руди - металите - ги извеждат от общата белтъчна субстанция и се образува твърдата земна кора, тогава на металите не им остава да правят друго - ако човек не прави нещо с тях - освен да мислят за това, което е станало. И така и става с тях. Ние ги намираме в това състояние, когато те оживяват за вътрешното виждане на всичко това, което е станало със Земята.
И тогава, имайки всичко това в качеството на собствено космическо, или най-малкото на земно преживяване, си казваш: по времето, когато ти отдели от себе си всичко това, по времето, когато отдели от себе си това, което беше най-старата растителна форма и което после се разви в по-късните растителни форми, по същото време отдели от себе си и това, което е по-сложното животинско образувание - така, както го описах, - по такъв начин отдели от себе си това, което дотогава ти пречеше да имаш воля в собственото си човешко същество.
Всичко, което ви описах тук, е било необходимо; човек е трябвало да отдели това, както днес трябва да отделя пот или нещо друго. Човек е трябвало да отдели това, за да не остане същество, в което би действала единствено волята на Боговете, а да може да стане същество със собствена воля, за да може да има собствена - макар и още не свободна - воля. Следователно всичко това е било необходимо за подготвяне на земната природа на човека. В същото време са станали и много други неща, всичко се изменило.
към текста >>
И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в ка
чест
вото му на мислещо същество.
И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите. И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н. Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и животински свят.
И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в качеството му на мислещо същество.
Следователно можем да кажем: за разлика от сегашното, човечеството тогава не е било разделено на отделни индивидуалности, а е било всеобщо човечество с още духовно-ду-шевна природа, потопена в етера. Защото заедно със струящия от Вселената към Земята етер е дошло и това всеобщо човечество от Вселената. То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период. Това е ставало наред с другите събития. Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа.
към текста >>
Следователно можем да кажем: за разлика от сегашното, чове
чест
вото тогава не е било разделено на отделни индивидуалности, а е било всеобщо чове
чест
во с още духовно-ду-шевна природа, потопена в етера.
И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н. Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и животински свят. И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в качеството му на мислещо същество.
Следователно можем да кажем: за разлика от сегашното, човечеството тогава не е било разделено на отделни индивидуалности, а е било всеобщо човечество с още духовно-ду-шевна природа, потопена в етера.
Защото заедно със струящия от Вселената към Земята етер е дошло и това всеобщо човечество от Вселената. То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период. Това е ставало наред с другите събития. Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало.
към текста >>
Защото заедно със струящия от Вселената към Земята етер е дошло и това всеобщо чове
чест
во от Вселената.
Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н. Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и животински свят. И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в качеството му на мислещо същество. Следователно можем да кажем: за разлика от сегашното, човечеството тогава не е било разделено на отделни индивидуалности, а е било всеобщо човечество с още духовно-ду-шевна природа, потопена в етера.
Защото заедно със струящия от Вселената към Земята етер е дошло и това всеобщо човечество от Вселената.
То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период. Това е ставало наред с другите събития. Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука».
към текста >>
Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, чове
чест
вото не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа.
И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в качеството му на мислещо същество. Следователно можем да кажем: за разлика от сегашното, човечеството тогава не е било разделено на отделни индивидуалности, а е било всеобщо човечество с още духовно-ду-шевна природа, потопена в етера. Защото заедно със струящия от Вселената към Земята етер е дошло и това всеобщо човечество от Вселената. То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период. Това е ставало наред с другите събития.
Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа.
След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека. Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
към текста >>
Следователно тези явления се състоят в това, че чове
чест
вото принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си.
То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период. Това е ставало наред с другите събития. Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука».
Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си.
И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека. Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене. Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми. Така виждате, че не просто обобщено-абстрактно говорим за връзката с металното в Земята. Но когато се сродим с металното, пазещо в себе си спомени за земните събития, тогава действително можем да разкажем за това, което тук се помни.
към текста >>
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на чове
чест
вото са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека. Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
Така виждате, че не просто обобщено-абстрактно говорим за връзката с металното в Земята. Но когато се сродим с металното, пазещо в себе си спомени за земните събития, тогава действително можем да разкажем за това, което тук се помни. Тогава действително се намира това, за което ви говорих днес. И ако сега си представите, че се връщате към още по-ранни времена, тогава всичко става още по-мимолетно, неясно. Да разгледаме това грандиозно, величествено зрелище, което ви описах: тези неопределени, подобни на восък кремъчно-киселинни образувания, в които се показват образци от растителния свят, всмукващи мекото белтъчно вещество с мека белтъчна субстанция, образуващи по такъв начин в земното обкръжение раззеленяващото се и увяхващо - него наблюдаваме отдолу нагоре.
към текста >>
Да разгледаме това грандиозно, вели
чест
вено зрелище, което ви описах: тези неопределени, подобни на восък кремъчно-киселинни образувания, в които се показват образци от растителния свят, всмукващи мекото белтъчно вещество с мека белтъчна субстанция, образуващи по такъв начин в земното обкръжение раззеленяващото се и увяхващо - него наблюдаваме отдолу нагоре.
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми. Така виждате, че не просто обобщено-абстрактно говорим за връзката с металното в Земята. Но когато се сродим с металното, пазещо в себе си спомени за земните събития, тогава действително можем да разкажем за това, което тук се помни. Тогава действително се намира това, за което ви говорих днес. И ако сега си представите, че се връщате към още по-ранни времена, тогава всичко става още по-мимолетно, неясно.
Да разгледаме това грандиозно, величествено зрелище, което ви описах: тези неопределени, подобни на восък кремъчно-киселинни образувания, в които се показват образци от растителния свят, всмукващи мекото белтъчно вещество с мека белтъчна субстанция, образуващи по такъв начин в земното обкръжение раззеленяващото се и увяхващо - него наблюдаваме отдолу нагоре.
Помислете за тези неща и ще си кажете: в сравнение с днешните растения, израстващи от твърди корени с твърди листа от Земята, или в сравнение с днешните дървета с техните силни стволове, това са мимолетни образувания. Колко мимолетно е това в сравнение с днешния дъб, който наистина сам не се гордее със своята твърдост, но с която обикновено се гордеят околните жители, сравняващи себе си в своята честа слабост с твърдостта на дъба! Ако тази твърдост на сегашния дъб сравните с тези, бих казал, в благоухание възникващи, в благоухание изчезващи, оживяващи в атмосферата подобно на сенки, уплътняващи се, отново изчезващи растителни образувания, или ако сравните (да вземем очебийните случаи) днешния хипопотам или слон, с тяхната дебела кожа, или други живеещи в телесност същества, със съществата от тогавашните времена, излизащи от общия белтък в качеството на коагулирал белтък, които после включват варовика и в малко по-уплътнен вид се стягат във вид на намек за кости в животинското на Земята - трябва да употребя повече прилагателното: в «животинското» на Земята, - когато погледнете всичко това, обръщайки внимание на тази сегашна плътност, бих могъл да кажа, слоновост на Земята в сравнение с това, което е било някога, тогава няма да се съмнявате повече в това, че връщайки се още далеч назад, се стига до нещо все по-мимолетно. Тогава се връщаме към това, което съществува под формата на вълнуващи се, тъчащи, плаващи цветови образувания, възникващи и изчезващи. И ако после вземете описанието на древното Слънце - предшественика на Земята - или древния Сатурн, дадени от мен във «Въведение в тайната наука», ще кажете: всичко това се разбира от само себе си, ако знаеш, че изхождайки от всичко това, трябва да се върнеш назад.
към текста >>
Колко мимолетно е това в сравнение с днешния дъб, който наистина сам не се гордее със своята твърдост, но с която обикновено се гордеят околните жители, сравняващи себе си в своята
чест
а слабост с твърдостта на дъба!
Но когато се сродим с металното, пазещо в себе си спомени за земните събития, тогава действително можем да разкажем за това, което тук се помни. Тогава действително се намира това, за което ви говорих днес. И ако сега си представите, че се връщате към още по-ранни времена, тогава всичко става още по-мимолетно, неясно. Да разгледаме това грандиозно, величествено зрелище, което ви описах: тези неопределени, подобни на восък кремъчно-киселинни образувания, в които се показват образци от растителния свят, всмукващи мекото белтъчно вещество с мека белтъчна субстанция, образуващи по такъв начин в земното обкръжение раззеленяващото се и увяхващо - него наблюдаваме отдолу нагоре. Помислете за тези неща и ще си кажете: в сравнение с днешните растения, израстващи от твърди корени с твърди листа от Земята, или в сравнение с днешните дървета с техните силни стволове, това са мимолетни образувания.
Колко мимолетно е това в сравнение с днешния дъб, който наистина сам не се гордее със своята твърдост, но с която обикновено се гордеят околните жители, сравняващи себе си в своята честа слабост с твърдостта на дъба!
Ако тази твърдост на сегашния дъб сравните с тези, бих казал, в благоухание възникващи, в благоухание изчезващи, оживяващи в атмосферата подобно на сенки, уплътняващи се, отново изчезващи растителни образувания, или ако сравните (да вземем очебийните случаи) днешния хипопотам или слон, с тяхната дебела кожа, или други живеещи в телесност същества, със съществата от тогавашните времена, излизащи от общия белтък в качеството на коагулирал белтък, които после включват варовика и в малко по-уплътнен вид се стягат във вид на намек за кости в животинското на Земята - трябва да употребя повече прилагателното: в «животинското» на Земята, - когато погледнете всичко това, обръщайки внимание на тази сегашна плътност, бих могъл да кажа, слоновост на Земята в сравнение с това, което е било някога, тогава няма да се съмнявате повече в това, че връщайки се още далеч назад, се стига до нещо все по-мимолетно. Тогава се връщаме към това, което съществува под формата на вълнуващи се, тъчащи, плаващи цветови образувания, възникващи и изчезващи. И ако после вземете описанието на древното Слънце - предшественика на Земята - или древния Сатурн, дадени от мен във «Въведение в тайната наука», ще кажете: всичко това се разбира от само себе си, ако знаеш, че изхождайки от всичко това, трябва да се върнеш назад. Тогава възприеманите растителни образувания, плуващи растителни образувания, губят белтъчната субстанция, подобни са на облачни образувания. Още по-рано са възникнали чисто цветови явления, както съм ги посочил в описанията на слънчевото битие и сатурновото битие.
към текста >>
Ако тази твърдост на сегашния дъб сравните с тези, бих казал, в благоухание възникващи, в благоухание изчезващи, оживяващи в атмосферата подобно на сенки, уплътняващи се, отново изчезващи растителни образувания, или ако сравните (да вземем очебийните случаи) днешния хипопотам или слон, с тяхната дебела кожа, или други живеещи в телесност същества, със съществата от тогавашните времена, излизащи от общия белтък в ка
чест
вото на коагулирал белтък, които после включват варовика и в малко по-уплътнен вид се стягат във вид на намек за кости в животинското на Земята - трябва да употребя повече прилагателното: в «животинското» на Земята, - когато погледнете всичко това, обръщайки внимание на тази сегашна плътност, бих могъл да кажа, слоновост на Земята в сравнение с това, което е било някога, тогава няма да се съмнявате повече в това, че връщайки се още далеч назад, се стига до нещо все по-мимолетно.
Тогава действително се намира това, за което ви говорих днес. И ако сега си представите, че се връщате към още по-ранни времена, тогава всичко става още по-мимолетно, неясно. Да разгледаме това грандиозно, величествено зрелище, което ви описах: тези неопределени, подобни на восък кремъчно-киселинни образувания, в които се показват образци от растителния свят, всмукващи мекото белтъчно вещество с мека белтъчна субстанция, образуващи по такъв начин в земното обкръжение раззеленяващото се и увяхващо - него наблюдаваме отдолу нагоре. Помислете за тези неща и ще си кажете: в сравнение с днешните растения, израстващи от твърди корени с твърди листа от Земята, или в сравнение с днешните дървета с техните силни стволове, това са мимолетни образувания. Колко мимолетно е това в сравнение с днешния дъб, който наистина сам не се гордее със своята твърдост, но с която обикновено се гордеят околните жители, сравняващи себе си в своята честа слабост с твърдостта на дъба!
Ако тази твърдост на сегашния дъб сравните с тези, бих казал, в благоухание възникващи, в благоухание изчезващи, оживяващи в атмосферата подобно на сенки, уплътняващи се, отново изчезващи растителни образувания, или ако сравните (да вземем очебийните случаи) днешния хипопотам или слон, с тяхната дебела кожа, или други живеещи в телесност същества, със съществата от тогавашните времена, излизащи от общия белтък в качеството на коагулирал белтък, които после включват варовика и в малко по-уплътнен вид се стягат във вид на намек за кости в животинското на Земята - трябва да употребя повече прилагателното: в «животинското» на Земята, - когато погледнете всичко това, обръщайки внимание на тази сегашна плътност, бих могъл да кажа, слоновост на Земята в сравнение с това, което е било някога, тогава няма да се съмнявате повече в това, че връщайки се още далеч назад, се стига до нещо все по-мимолетно.
Тогава се връщаме към това, което съществува под формата на вълнуващи се, тъчащи, плаващи цветови образувания, възникващи и изчезващи. И ако после вземете описанието на древното Слънце - предшественика на Земята - или древния Сатурн, дадени от мен във «Въведение в тайната наука», ще кажете: всичко това се разбира от само себе си, ако знаеш, че изхождайки от всичко това, трябва да се върнеш назад. Тогава възприеманите растителни образувания, плуващи растителни образувания, губят белтъчната субстанция, подобни са на облачни образувания. Още по-рано са възникнали чисто цветови явления, както съм ги посочил в описанията на слънчевото битие и сатурновото битие. И така, постепенно стигате - когато проследите назад физическото - от слоновост през по-финото физическо до духовното.
към текста >>
10.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава костното в ка
чест
вото на съдържание и ние имаме формиране на животинското царство в хода на земното развитие.
Знаем, че в Земята вече е налице, като съществено за този етап от земното формиране, всичко, което намираме във варовиците, срещащи се в Юра. Във варовиковите планини, във варовиковите слоеве на Земята имаме това, което искаме да разгледаме тук. А Земята я обкръжава това, което вчера нарекохме течен белтък. И ние знаем, че космическите сили действат в този течен белтък по такъв начин, че той се сгъстява в определени форми. Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода.
Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава костното в качеството на съдържание и ние имаме формиране на животинското царство в хода на земното развитие.
Това животинско царство до някаква степен, благодарение на духовното, което живее във варовиците, се сваля долу от още белтъкообразната атмосфера. Но аз казах и още нещо. Казах, че когато човек се свързва с металното в Земята, той чувства всичко станало тук като свое собствено същество, като спомен, съществуващ в него самия. И на този стадий той се чувства не като малък човек, затворен в своята кожа, а чувства, че обхваща цялата земна планета. И ако бих искал да обрисувам това гротескно схематично, би трябвало да кажа: човек отначало чувства предимно своята глава, сякаш обхващаща земната планета.
към текста >>
Виждате ли, именно ученикът в ефеските Мистерии е можел по правилен начин - тъй като това се е изисквало в тази древност - да приеме в своята душа, в своето сърце това, което е могло да внесе яснота за праначалото, когато Словото, Логосът е тъкал в ка
чест
вото на същност на нещата.
Съществата, възникнали преди всичко, животинските същества, по този начин са изричали какво представляват. Защото в Логоса, в звучащата мирова тайна е живеело съществото на това животинско. Каквото се е възприемало тук, не е било двояко. Не е било така, че отначало да се възприемат животните, а после по някакъв начин - същността на животните. Формирането и съзиданието на животните в собственото им същество - ето какво е говорело тук.
Виждате ли, именно ученикът в ефеските Мистерии е можел по правилен начин - тъй като това се е изисквало в тази древност - да приеме в своята душа, в своето сърце това, което е могло да внесе яснота за праначалото, когато Словото, Логосът е тъкал в качеството на същност на нещата.
Той е можел да побере това, защото е бил подготвен, облагородявайки и повдигайки своята човечност - с това, че е можел да се чувства като покров на малкия отблясък на мировата тайна, която е стояла в неговото собствено звучене на речта. И ние чувстваме как формирането на света преминало по някакъв начин от една степен на друга. Да се вгледаме в това. Тук, във варовиковото, имаме нещо, което все още е течно; то се издигало нагоре като мъгла и се стичало надолу като дъжд. Варовиковото е било в течно състояние; при издигането нагоре то се е превръщало във въздух, при спускането си надолу се е превръщало в земя.
към текста >>
Защото това е било, което е живеело и съзидавало още в традициите на Ефес, така че Евангелистът, създател на Евангелието от Йоан, е могъл да прочете в Акаша-Хрониката на Ефес това, което е жадувало сърцето му: истинно обличане в думи на това, което е искал да каже на чове
чест
вото като тайна на възникването на света.
Ние сме съумели да я запазим само благодарение на факта, че тя се е издигнала на едно ниво по-високо от вода към въздух и с това прави свои приливи и отливи в топлината и водата, която сега е станала по-плътна. По такъв начин това, което е било велик космос, макро-космическа мистерия, станало микрокосмическата мистерия на човешката реч. И тази макрокосмическа мистерия, прехвърлена в майя, в големия свят, показва началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Логосът. И Логосът беше у Бога. И Бог бе Логос».
Защото това е било, което е живеело и съзидавало още в традициите на Ефес, така че Евангелистът, създател на Евангелието от Йоан, е могъл да прочете в Акаша-Хрониката на Ефес това, което е жадувало сърцето му: истинно обличане в думи на това, което е искал да каже на човечеството като тайна на възникването на света.
Но ние можем да се придвижим още една крачка напред. Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно.
към текста >>
Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а
чест
о и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото.
Трябва да кажем, че обръщането на антропософите към тези тайни, лежащи в недрата на времената, е съвсем навременно днес. Защото именно това, което стоеше тук на възвишението на Дорнах като Гьотеанум, в определен, съвсем пряк смисъл стана център на антропософската дейност. Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да почувства какво би трябвало да бъде Гьотеанумът. Обаче за този, който в своето познание се стреми да се извиси до духовното, всичко това, което става във физическия свят, трябва едновременно да стане външно откровение, образ на по-дълбоко духовното. И ако, от една страна, ние трябва да приемем скръбта, именно като хора, стремящи се към духовно познание, трябва да превърнем това, което е станало в скръбта, в повод да стигнем до съзерцание на откровението, отиващо все по-дълбоко и по-дълбоко.
Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а често и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото.
И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог. И Бог беше Словото». После този Гьотеанум беше погълнат от огъня. Тази страшна картина на пожара в Гьотеанума може да бъде поставена пред нас.
към текста >>
11.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Миналия път трябваше да ви разкажа за ефеските Мистерии на Артемида, за да обърна внимание върху определени връзки между това, което в течение на развитието на чове
чест
вото е било изработено като познание, и това, което днес отново може да бъде открито посредством виждане, съзерцание в духовния свят.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ 7 декември 1923 г.
Миналия път трябваше да ви разкажа за ефеските Мистерии на Артемида, за да обърна внимание върху определени връзки между това, което в течение на развитието на човечеството е било изработено като познание, и това, което днес отново може да бъде открито посредством виждане, съзерцание в духовния свят.
За да добавя някои неща, свързани с разгледаните теми, днес бих искал да поговоря за други Мистерии, които донякъде стоят в началото на най-новия духовен живот, защото те са импулсирали този най-нов духовен живот, макар сами на свой ред да са възприели някои неща от по-древните духовни движения, в които се е съдържала прамъдростта на хората. Днес аз бих искал да поговорим с вас за тези Мистерии и импулси, даващи тон в тези духовни движения, които някога са съществували на ирландския остров, в Ирландия - за които се говори и в моите «Мистерии»: за местата на Мистериите на Хиберния[1]. Значително по-трудно е, както често съм споменавал в моите съчинения за Акаша-хрониката, да се намери подход към тези места на хибернийските Мистерии, към многоизучавания остров на запад от Англия; много по-сложно е да се приближиш в обратното виждане към картините, съхранили се от тях във вечната хроника, отколкото към картините, които са останали от другите мистерийни места. Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване. Така че само чрез препятствията, съпътстващи познанието, можем да се приближим към това, което искам да опиша тук.
към текста >>
Значително по-трудно е, както
чест
о съм споменавал в моите съчинения за Акаша-хрониката, да се намери подход към тези места на хибернийските Мистерии, към многоизучавания остров на запад от Англия; много по-сложно е да се приближиш в обратното виждане към картините, съхранили се от тях във вечната хроника, отколкото към картините, които са останали от другите мистерийни места.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ 7 декември 1923 г. Миналия път трябваше да ви разкажа за ефеските Мистерии на Артемида, за да обърна внимание върху определени връзки между това, което в течение на развитието на човечеството е било изработено като познание, и това, което днес отново може да бъде открито посредством виждане, съзерцание в духовния свят. За да добавя някои неща, свързани с разгледаните теми, днес бих искал да поговоря за други Мистерии, които донякъде стоят в началото на най-новия духовен живот, защото те са импулсирали този най-нов духовен живот, макар сами на свой ред да са възприели някои неща от по-древните духовни движения, в които се е съдържала прамъдростта на хората. Днес аз бих искал да поговорим с вас за тези Мистерии и импулси, даващи тон в тези духовни движения, които някога са съществували на ирландския остров, в Ирландия - за които се говори и в моите «Мистерии»: за местата на Мистериите на Хиберния[1].
Значително по-трудно е, както често съм споменавал в моите съчинения за Акаша-хрониката, да се намери подход към тези места на хибернийските Мистерии, към многоизучавания остров на запад от Англия; много по-сложно е да се приближиш в обратното виждане към картините, съхранили се от тях във вечната хроника, отколкото към картините, които са останали от другите мистерийни места.
Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване. Така че само чрез препятствията, съпътстващи познанието, можем да се приближим към това, което искам да опиша тук. В последващите лекции вие ще видите защо именно тук има такива препятствия за познанието. Разбира се, и в тези Мистерии е имало водещи към посвещението посветени, възприемащи най-древната прамъдрост на човечеството и пробуждани и импулсирани с тази прамъдрост за достигане на някакво собствено виждане. И е имало посвещавани ученици, които именно чрез особен вид посвещение, практикувано там, се довеждали, така да се каже, до Мировото Слово.
към текста >>
Разбира се, и в тези Мистерии е имало водещи към посвещението посветени, възприемащи най-древната прамъдрост на чове
чест
вото и пробуждани и импулсирани с тази прамъдрост за достигане на някакво собствено виждане.
Днес аз бих искал да поговорим с вас за тези Мистерии и импулси, даващи тон в тези духовни движения, които някога са съществували на ирландския остров, в Ирландия - за които се говори и в моите «Мистерии»: за местата на Мистериите на Хиберния[1]. Значително по-трудно е, както често съм споменавал в моите съчинения за Акаша-хрониката, да се намери подход към тези места на хибернийските Мистерии, към многоизучавания остров на запад от Англия; много по-сложно е да се приближиш в обратното виждане към картините, съхранили се от тях във вечната хроника, отколкото към картините, които са останали от другите мистерийни места. Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване. Така че само чрез препятствията, съпътстващи познанието, можем да се приближим към това, което искам да опиша тук. В последващите лекции вие ще видите защо именно тук има такива препятствия за познанието.
Разбира се, и в тези Мистерии е имало водещи към посвещението посветени, възприемащи най-древната прамъдрост на човечеството и пробуждани и импулсирани с тази прамъдрост за достигане на някакво собствено виждане.
И е имало посвещавани ученици, които именно чрез особен вид посвещение, практикувано там, се довеждали, така да се каже, до Мировото Слово. Ако погледнем към тази подготовка, на която се подлагали в началото посвещаваните там, в Хиберния, ще видим, че тази подготовка се е състояла от две неща. Първото е било, че подготвяните душевно се довеждали до всички трудности на познанието въобще. Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на познание, който още не навлиза в дълбините на битието, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на познание на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците. Те трябвало да преминат през всички съмнения, всички мъки, цялата вътрешна борба и чести крушения в тази вътрешна борба, през разочарования, дори и при най-добра логика и диалектика.
към текста >>
Те трябвало да преминат през всички съмнения, всички мъки, цялата вътрешна борба и
чест
и крушения в тази вътрешна борба, през разочарования, дори и при най-добра логика и диалектика.
Разбира се, и в тези Мистерии е имало водещи към посвещението посветени, възприемащи най-древната прамъдрост на човечеството и пробуждани и импулсирани с тази прамъдрост за достигане на някакво собствено виждане. И е имало посвещавани ученици, които именно чрез особен вид посвещение, практикувано там, се довеждали, така да се каже, до Мировото Слово. Ако погледнем към тази подготовка, на която се подлагали в началото посвещаваните там, в Хиберния, ще видим, че тази подготовка се е състояла от две неща. Първото е било, че подготвяните душевно се довеждали до всички трудности на познанието въобще. Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на познание, който още не навлиза в дълбините на битието, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на познание на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците.
Те трябвало да преминат през всички съмнения, всички мъки, цялата вътрешна борба и чести крушения в тази вътрешна борба, през разочарования, дори и при най-добра логика и диалектика.
Те трябвало да преминат през всичко, което може да бъде преживяно в трудностите, когато вече действително един път е достигнато познанието и после искат да му дадат израз. Почувствайте, скъпи мои приятели, че това са съвсем различни неща: да достигнеш познанието и да го изразиш, да го формулираш. Защото винаги, когато сериозно се върви по пътя на познанието, се чувства, че това, което може да се обхване с думи, собствено, вече не е съвсем истинно, а е нещо, обхващащо истината при всевъзможни подводни камъни и капани. Всичко, което може да се преживее при това и което е познато само на този, който действително е влизал в битка за познанието, всичко това се приближавало до учениците. Второто, което те душевно узнавали, било колко малко може да допринесе за човешкото щастие добитото като познание по пътя на обикновеното съзнание, колко малко щастие могат да дадат на човек логиката, диалектиката, риториката.
към текста >>
Но за човек, запознат с действителното положение на нещата, и двете тези възражения, срещащи се така
чест
о, са нещо съвършено филистерско.
Те вече толкова силно се потапяли в съмненията и трудностите на познанието, че когато от подготовката преминели към действителните подстъпи на мировите тайни, стигали до решението: ако е нужно, ще се откажем от познанието, ще се откажем от всичко това, което не допринася за щастието на човека. В тези древни Мистерии е било задължително хората да се подлагат на такива силни изпитания и действително да се довеждат до точката, където в най-естествен елементарен вид да развият чувства, които обикновения, филистерски разсъдък, разбира се, счита за необосновани. Обаче веднага ще се възрази: «Никой нормален човек няма да се откаже от познанието; само по себе си е разбираемо, че каквито и усилия да му струва, всеки човек би искал да има познание! ». Но това ще го кажат хора, непознаващи такива трудности, невъвеждани систематично в тези трудности, за разлика от учениците в Мистериите на Хиберния. От друга страна, също така лесно се казва: «Трябва да се откажем от вътрешното щастие и да вървим само по пътя на познанието».
Но за човек, запознат с действителното положение на нещата, и двете тези възражения, срещащи се така често, са нещо съвършено филистерско.
Тогава, когато учениците са били подготвени до определената степен, те се довеждали до две колосални статуи, до две високи, грамадни, величествени статуи. Едната от тях била по-величествена, благодарение на своята външна пространствена големина; другата била също толкова голяма, но впечатлявала много, благодарение на особения образ, който тя представлявала. Едната статуя имала мъжки облик, другата - женски. Пред тези статуи учениците трябвало по своему да преживеят приближаването на Мировото Слово. По някакъв начин тези две статуи е трябвало да се превърнат за тях във външни букви, с които те е трябвало да започнат разшифроването на мировата тайна, стояща пред хората.
към текста >>
Тогава, когато учениците са били подготвени до определената степен, те се довеждали до две колосални статуи, до две високи, грамадни, вели
чест
вени статуи.
В тези древни Мистерии е било задължително хората да се подлагат на такива силни изпитания и действително да се довеждат до точката, където в най-естествен елементарен вид да развият чувства, които обикновения, филистерски разсъдък, разбира се, счита за необосновани. Обаче веднага ще се възрази: «Никой нормален човек няма да се откаже от познанието; само по себе си е разбираемо, че каквито и усилия да му струва, всеки човек би искал да има познание! ». Но това ще го кажат хора, непознаващи такива трудности, невъвеждани систематично в тези трудности, за разлика от учениците в Мистериите на Хиберния. От друга страна, също така лесно се казва: «Трябва да се откажем от вътрешното щастие и да вървим само по пътя на познанието». Но за човек, запознат с действителното положение на нещата, и двете тези възражения, срещащи се така често, са нещо съвършено филистерско.
Тогава, когато учениците са били подготвени до определената степен, те се довеждали до две колосални статуи, до две високи, грамадни, величествени статуи.
Едната от тях била по-величествена, благодарение на своята външна пространствена големина; другата била също толкова голяма, но впечатлявала много, благодарение на особения образ, който тя представлявала. Едната статуя имала мъжки облик, другата - женски. Пред тези статуи учениците трябвало по своему да преживеят приближаването на Мировото Слово. По някакъв начин тези две статуи е трябвало да се превърнат за тях във външни букви, с които те е трябвало да започнат разшифроването на мировата тайна, стояща пред хората. Едната статуя, мъжката, била от напълно еластичен материал.
към текста >>
Едната от тях била по-вели
чест
вена, благодарение на своята външна пространствена големина; другата била също толкова голяма, но впечатлявала много, благодарение на особения образ, който тя представлявала.
Обаче веднага ще се възрази: «Никой нормален човек няма да се откаже от познанието; само по себе си е разбираемо, че каквито и усилия да му струва, всеки човек би искал да има познание! ». Но това ще го кажат хора, непознаващи такива трудности, невъвеждани систематично в тези трудности, за разлика от учениците в Мистериите на Хиберния. От друга страна, също така лесно се казва: «Трябва да се откажем от вътрешното щастие и да вървим само по пътя на познанието». Но за човек, запознат с действителното положение на нещата, и двете тези възражения, срещащи се така често, са нещо съвършено филистерско. Тогава, когато учениците са били подготвени до определената степен, те се довеждали до две колосални статуи, до две високи, грамадни, величествени статуи.
Едната от тях била по-величествена, благодарение на своята външна пространствена големина; другата била също толкова голяма, но впечатлявала много, благодарение на особения образ, който тя представлявала.
Едната статуя имала мъжки облик, другата - женски. Пред тези статуи учениците трябвало по своему да преживеят приближаването на Мировото Слово. По някакъв начин тези две статуи е трябвало да се превърнат за тях във външни букви, с които те е трябвало да започнат разшифроването на мировата тайна, стояща пред хората. Едната статуя, мъжката, била от напълно еластичен материал. И била такава, че би могла да бъде натисната на всяко място.
към текста >>
Цялата глава била като едно голямо душевно око; и в ка
чест
вото на душевно око тя е трябвало микрокосмически да представя съдържанието на целия Макрокосмос.
И била такава, че би могла да бъде натисната на всяко място. Учениците били стимулирани да я натискат навсякъде. Благодарение на това за тях ставало ясно, че тя била куха. Следователно, по същество, тя била само обвивка на статуя, но от съвършено еластичен материал, така че след натискане, формата на статуята тутакси се възстановявала. Над тази статуя, над главата на тази статуя, която била особено характерна, е имало нещо като изображение на Слънце.
Цялата глава била като едно голямо душевно око; и в качеството на душевно око тя е трябвало микрокосмически да представя съдържанието на целия Макрокосмос.
А посредством Слънцето е трябвало да бъде изразена тази манифестация на целия Макрокосмос в тази колосална глава. Естествено, че тук няма да мога бързо да нарисувам тези две статуи, а само схематично ще ги нахвърля. Следователно едната статуя била такава, че от нея са получавали непосредственото впечатление: тук Макрокосмосът действа чрез Слънцето, образува човешката глава, която знае какви са импулсите на Макрокосмоса, която вътрешно и външно образува себе си в съответствие с тези импулси на Макрокосмоса. Другата статуя била такава, че погледът на ученика падал първо на нещо, съставено сякаш от светлинни тела и разкривало лъч, идващ отвътре. И в тази рамка ученикът виждал след това женския образ, който се намирал изцяло под влияние на тези излъчвания.
към текста >>
И те
чест
о, на групи, през не много дълги промеждутъци от време, се приближавали до тази статуя.
Следователно винаги, когато учениците при съответната церемония се довеждали до тази статуя, статуята се оказвала съвършено възстановена. В другата, еластична статуя, всичко се възстановявало от само себе си. Втората статуя създавала впечатление, че тя цялата стои под влияние на лунните сили, които пронизват организма и които обуславят израстването на главата от този организъм. Учениците получавали необичайно силно впечатление от това, което преживявали тук. Тази статуя постоянно се възстановявала за тях.
И те често, на групи, през не много дълги промеждутъци от време, се приближавали до тази статуя.
Когато това ставало, отначало наоколо царяла гробна тишина. До самата статуя ги водели вече посветените; после ги оставяли и вратата на Храма се затваряла зад тях; те оставали в своята самота. После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци. След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството.
към текста >>
В древните времена на чове
чест
вото са съществували разни видове Мистерии и хората по най-разнообразни начини достигали до това, което трябва да се почувства, когато после това чувство се изрази с думите: сега аз стоя на прага на духовния свят.
И сега, в същото време, когато те вътрешно са възприемали това съвместно въздействие, в същото време, когато вътре в тях го е имало това съвместно действие, тогава - доколкото е било възможно - им се предавали мировите тайни за Микрокосмоса, за Макрокосмоса, нещо за тези връзки, които са засягани в нашите лекции, които са съставлявали съдържанието на Мистериите на Артемида в Ефес. Част от всичко това се давала в течение на изпитателния срок. Вследствие на това още повече се издигал великият въпрос в душата на такъв ученик. Така че ученикът, бих казал, в тази форма на въпрос, посредством извънредно задълбочаване, извършвано от душата в това преживяване, в това извънредно преживяване действително достигал до духовния свят. Той действително влизал със своите усещания в тази област, която преживява душата, когато тя чувства в себе си: Сега аз стоя пред Силата, охраняваща прага.
В древните времена на човечеството са съществували разни видове Мистерии и хората по най-разнообразни начини достигали до това, което трябва да се почувства, когато после това чувство се изрази с думите: сега аз стоя на прага на духовния свят.
Аз знам защо този духовен свят се охранява от обикновеното съзнание, и в какво, собствено, се състои същността на охраняващата Сила, Пазачът на Прага. И след преминаване през този изпитателен срок, учениците повторно ги водели при статуите. Тогава те получавали съвършено забележително впечатление. Тогава те получавали впечатление, което вътрешно им действало потресаващо. Това впечатление мога да оживя за вас, само като предам на съвременен немски език това, което се е употребявало в този древен език.
към текста >>
Благодарение на подготвеното в ученика като отношение към трудностите по обикновения път на познание, той е бил също подготвен, до някаква степен, да възприеме този образ в ка
чест
вото на това, което го освобождавало от тези трудности, макар и да не можел да победи в себе си съмненията в познанието.
аз ставам в теб изповедание. И както можете да си представите, това отново произвеждало силно впечатление върху ученика. Защото той бил подготвен да преживее силата, която му излизала насреща в образа на тази статуя и която казвала за себе си: Виж, как ми липсва битието. Образът съм на света. Живея в твоето познание.
Благодарение на подготвеното в ученика като отношение към трудностите по обикновения път на познание, той е бил също подготвен, до някаква степен, да възприеме този образ в качеството на това, което го освобождавало от тези трудности, макар и да не можел да победи в себе си съмненията в познанието.
И той стигал до усещането, че не може да победи тези съмнения в познанието. След преминаване на всичко това през душата, той бил вътрешно готов да се хване с цялата си душа за този образ, да живее с това, което е било Мирова Сила, символизирана в този образ, тъй да кажем, да й се предаде. Той е бил готов за това, когато е възприемал излизащото от устата на жреца, което се явявало сякаш статуята е била буква, която представяла на ученика смисъла, съдържащ се в тези четири реда. След като жрецът отново се спускал долу и излизал иззад статуите, ученикът отново се потапял в безмълвна тишина и оставал сам, а след някое време се появявал вторият инициатор. Той се явявал над втората статуя.
към текста >>
Не смисълът на приведените по-горе изречения трябва да бъде оповестен в ка
чест
вото му на истина, а това, което в момента на инициация са преживявали учениците в Мистериите на Хиберния - ето това именно би трябвало да бъде зафиксирано.
ала каквото съм, няма истина. Така пред ученика се изправяли две статуи: едната от тях въплъщавала в себе си това, което са идеите без битие, а другата - фантазните образи без истина. Моля ви да разберете това правилно. Работата не е в даването на догми, не е и в изказването на истини или познания, а в предаването на преживяванията на учениците от светилищата на Хиберния. Работата е в това, да се предадат преживяванията на тези ученици.
Не смисълът на приведените по-горе изречения трябва да бъде оповестен в качеството му на истина, а това, което в момента на инициация са преживявали учениците в Мистериите на Хиберния - ето това именно би трябвало да бъде зафиксирано.
Всичко това преживявал всеки ученик в абсолютна самота. Вътрешното му преживяване е било толкова силно, че външното му зрение преставало да функционира. То вече не действало. След някое време той вече не виждал статуите. Но в мястото, накъдето гледал, той четял написано като с огнени писмена нещо, не външно-физическо, но видимо от него с потресаваща яснота.
към текста >>
12.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Чест
о съм казвал: въздушната маса, която имам сега в мен, току-що е била вън от мен, а въздушната маса, която след минутка ще бъде в мен, се намира отвън.
Но се чувствал организиран в тази полумека маса. И усещал как от неговата организация струи организацията на цялата планета. Трябва да си изясните разликата между преживяването в тогавашното време и преживяването днес. Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа. Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се чувстваме ограничени вътре в своята кожа.
Често съм казвал: въздушната маса, която имам сега в мен, току-що е била вън от мен, а въздушната маса, която след минутка ще бъде в мен, се намира отвън.
Така че само тогава ще бъдем правилно усещащи себе си хора, ако по отношение на нашата въздушна формация не се считаме за отрязани от външния свят. Ние сме навсякъде, където е външният въздух. Няма разлика между това, да имате бучка захар в устата си, която в следващия момент ще бъде в стомаха ви, а след това ще извърви определен път, и това, намира ли се някаква въздушна маса в един момент навън, а в следващия -във вашите дробове. Бучката захар изминава един път (рисува го), а въздухът - друг път през въздушните и дихателни органи. И този, който не причислява това към себе си, не би трябвало да причислява към себе си също и своята уста, а трябва да започва своето тяло от стомаха.
към текста >>
Някои същества, частично вече преминали през своята човешка степен, на които в земното битие оставало да завършат само още малко от тази човешка степен, са индивидуалностите, за които ви говорих като за великите мъдри праучители на чове
чест
вото на Земята, намиращи се сега в Лунната колония.
И все пак това не е било минерално в смисъла, в който са такива днешните смарагди, корундът или елмазът, но това е било нещо твърдо, рогово. Минералното в днешния смисъл на думата, кристалообразно и т.н. тогава не е съществувало; а това, което е било минералоподобно, твърдо, рогообразно, е имало форми, показващи, че то е било отделено от органичната дейност, както днес говорят не за кристализиране на рогата на кравата, а се знае, че те са израснали от нейния организъм, или пък рогата на елена или други подобни. Впрочем не по различно е и с костите; но те са минерални. Следователно тогава е съществувало минералоподобното, образувало се от органичното.
Някои същества, частично вече преминали през своята човешка степен, на които в земното битие оставало да завършат само още малко от тази човешка степен, са индивидуалностите, за които ви говорих като за великите мъдри праучители на човечеството на Земята, намиращи се сега в Лунната колония.
Всичко това се откривало на хибернийския ученик по време на състоянието на вцепеняване. И когато той по необходимия начин, тоест така, както е било нужно на посветителите му, преминавал през всичко необходимо, тогава вниманието му се обръщало върху това, че той трябвало да се придвижи напред, повторно да се придвижи напред, така че да застави своето вцепенение да се разтече, да се излее чак до етерните далнини, където можел да усети: пътищата на висините ме водят в далечините на синия етер чак до границите на пространственото битие. Когато той повторно преживявал това, чувствал всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори. Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо. Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди.
към текста >>
По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сен
чест
и образи във вашето съзнание.
Днес режат трупове и по тях съставят анатомични атласи. Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои студенти и толкова им липсва. Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н. Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет.
По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание.
Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества. Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата. Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се. Ученикът усещал в себе си навсякъде вливането на формиращата и образуваща го астрална светлина. Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо.
към текста >>
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и
чест
ност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна
чест
ност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо. Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро. Добро - доброто съществува навсякъде, но това при-родно добро ме обкръжава. И това природно добро е не просто и само добро; то е творческо добро, защото е онова, което в същото време със своите сили ме създава такъв, какъвто съм, дава ми форма, поддържа ме, докато плувам в този елемент, хвърча, рея се. Такива са били тези, в основни черти, природно-морални впечатления, възникващи тук.
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя. Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя. След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент. Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната.
към текста >>
Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в ка
чест
вото си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно ка
чест
во, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н.
Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие. Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите сетива. А самите тези сетивни органи още не са били толкова диференцирани, както сега. Това възприятие на топлина в топлината, на живот, благодарение на топлината, живот в топлината, е било главното.
Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н.
В ученика оживявало битието на Сатурн. И така, вие виждате, че в тези Хибернийски Мистерии ученикът се въвеждал в това, което е било миналото на земното планетарно битие. Той опознавал живота на Сатурн, Слънцето и Луната като следващи една след друга метаморфози на земното битие. След това повторно го стимулирали към преживяване на неговата вътрешност; първо, към повторно преживяване на това, което ви описах като усещане за вътрешен натиск, както, ако преобладавало усещането за собствен център, както ако въздухът би се уплътнил така, че ако искаме да сравним това състояние с нещо в сегашния земен човек, можем да го сравним с усещането, когато не можем да си поемем дъх, притискани и притеснявани от всички страни. Това е било първото състояние и ученикът е трябвало сега отново да го извика в душата си посредством външни усилия.
към текста >>
В ка
чест
вото си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има предвид нещо душевно.
И като земен човек, влизайки в топлата стая, вие нямате усещането: тук, в тази стая, има нещо сякаш от великия Дух, обграждащ човека с любов. Вие усещате тази топлина като приятно телесно чувство, обаче не го усещате като нещо душевно. Същото е и със студа. Вие мръзнете, студено ви е телесно; но нямате усещането: чрез особените климатични условия към вас се приближават демони, за да ви нашепват нещо толкова хладно, че замръзвате също и в душата. Физическата топлина за вас не е едновременно и нещо душевно, защото вие, като земен човек с обикновено съзнание, не възприемате с цялата интензивност природно-душевното.
В качеството си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има предвид нещо душевно.
Но помислете колко малко е склонен днес физическият земен човек, когато излезе в топъл летен ден със зноен въздух, да каже: Боговете сега много ме обичат! Или колко малко е склонен сегашният човек, излизайки на зимния студ, да каже: а сега във въздуха се носят само тези Силфи, които са хладни филистери в света на Силфите. Такива изрази днес няма да чуете. Усещането, на което искам да ви обърна внимание - казах ви по този повод, че трябва да започна обяснението от края, - се откривало като нещо от само себе си разбиращо се на ученика, когато той преживявал това вътрешно усещане на потиснатост. Всичко, което той усещал като топлина, едновременно го усещал като душевно, но заедно с това именно и като физическа топлина; той е можел да го чувства, защото със своето съзнание се намирал в живота на Юпитер, който възниква от Земята.
към текста >>
По такъв начин, на хибернийския остров чове
чест
вото духовно преживявало Мистерията на Голгота.
Това, което действително ставало в Палестина, се извършвало на Хибернийския остров стократно умножено, но така, че картината не била като спомен от миналото. На Хибернийския остров в образи преживявали Мистерията на Голгота едновременно с извършващата се в Палестина историческа Мистерия на Голгота. Когато впоследствие в храмовете и църквите Мистерията на Голгота се преживявала в образи, показвала се на народа в образи, това са били картини, напомнящи в нещо станалото на Земята, което се извлича от обикновеното съзнание като исторически спомен. На Хибернийския остров тези картини са съществували, когато те още не са могли да бъдат извлечени като историческа памет от миналото, а когато са можели да бъдат извлечени само от самия дух. На Хибернийския остров духовно са виждали това, което за телесното око се разигравало в Палестина в началото на нашето летоброене.
По такъв начин, на хибернийския остров човечеството духовно преживявало Мистерията на Голгота.
А това означава величие на всичко, което след това е излизало за останалата цивилизация именно от този Хибернийски остров, което обаче изчезнало в по-късно време. А сега ви моля да обърнете внимание на едно нещо. Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики. Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия.
към текста >>
Този, който изучава само външната история, ще намери много вели
чест
вено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики.
На Хибернийския остров тези картини са съществували, когато те още не са могли да бъдат извлечени като историческа памет от миналото, а когато са можели да бъдат извлечени само от самия дух. На Хибернийския остров духовно са виждали това, което за телесното око се разигравало в Палестина в началото на нашето летоброене. По такъв начин, на хибернийския остров човечеството духовно преживявало Мистерията на Голгота. А това означава величие на всичко, което след това е излизало за останалата цивилизация именно от този Хибернийски остров, което обаче изчезнало в по-късно време. А сега ви моля да обърнете внимание на едно нещо.
Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики.
Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица.
към текста >>
Погледнете историческите трудове: във всички стари
чест
ни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия.
По такъв начин, на хибернийския остров човечеството духовно преживявало Мистерията на Голгота. А това означава величие на всичко, което след това е излизало за останалата цивилизация именно от този Хибернийски остров, което обаче изчезнало в по-късно време. А сега ви моля да обърнете внимание на едно нещо. Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики. Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие.
Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия.
Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица. Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие. Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите.
към текста >>
Ако външно исторически
чест
но се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие.
Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица.
Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие.
Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите. Всички тези неща са относителни. Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана. Отиванията в Америка са били по-многобройни от потоците при преселението на народите. Обаче това не искат да си го изяснят.
към текста >>
То разчитало на все повече и повече проникващата в чове
чест
вото способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития.
А именно там, където, макар и като слаби отгласи, са текли отзвуци на това, което се е съзерцавало в Хибернийските Мистерии, където действията, импулсите на великите Мистерии на Хиберния се вливали в цивилизацията. Сега се срещнали две велики течения. Вижте, всичко което сега ви говоря, го говоря, собствено, само като терминология, без ни най-малко желание да хвърлям дори сянка на симпатия или антипатия, само за да опиша историческата необходимост. Срещнали се две течения. Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток.
То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития.
От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос. Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин. Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството. Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи.
към текста >>
Това се разпространило по вели
чест
вен начин.
Срещнали се две течения. Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток. То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития. От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос. Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание.
Това се разпространило по величествен начин.
Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството. Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи. Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност. В Хиберния гледали по духовен начин към физическата действителност в Палестина. Но каквото могло само да се присъедини към физическата действителност, оставило в сянка това, което се съобразявало с духовното издигане на човека, със спиритуалното одухотворяване на човека, със спиритуалното одушевяване на човека.
към текста >>
Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в ка
чест
вото си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на чове
чест
вото.
Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток. То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития. От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос. Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин.
Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството.
Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи. Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност. В Хиберния гледали по духовен начин към физическата действителност в Палестина. Но каквото могло само да се присъедини към физическата действителност, оставило в сянка това, което се съобразявало с духовното издигане на човека, със спиритуалното одухотворяване на човека, със спиритуалното одушевяване на човека. Постепенно свързаното със сетивно-физическото битие, с необходимостта, получило преимущество над това, което било свързано с духовното виждане.
към текста >>
Въобще всичко важно, което било дадено на чове
чест
вото тогава, се давало на хората по такъв начин, че те не са били способни да разберат с разсъдъка си даваното.
Обаче Наполеон все пак е бил човек, здраво стоящ на земята, бил е физическа личност. Писалият «Химическата сватба» не е бил физическа личност, той е използвал този «секретар», превърнал се впоследствие в мазния пастор Валентин Андреа. Обмислете това удивително събитие, предшествало Тридесетгодишната война: млад човек, съвсем млад човек, отдава ръката си на духовно същество, свише записваща такова нещо като «Химическата сватба»! И каквото в случая се появява в посочения пример, е било частно явление за тези времена. Тези неща са се узнавали и съхранявали не винаги.
Въобще всичко важно, което било дадено на човечеството тогава, се давало на хората по такъв начин, че те не са били способни да разберат с разсъдъка си даваното.
Това е била оттичаща се спиритуалност, която все още им се откривала; хората са я записвали, но вече на са можели да я преживеят в себе си. По това време дори и да имаше исторически книги със съответната дебелина, в тях страниците биха били празни, защото тогава човечеството е вървяло сякаш в две течения, едното от които протичало надолу във физическия свят, където хората все повече и повече вярвали само в това, което им говорел разсъдъкът и сетивните органи. А над това постоянно е имало място достижимото от човека, обаче неразбрано от него спиритуално откровение. И характерен пример именно за такова откровение са неща, подобни на «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Но всичко това, което се разкривало тук, все пак преминавало през човешките глави, макар и тези глави да не разбирали нищо; а преминавайки през човешките глави, то отслабвало и се изкривявало.
към текста >>
По това време дори и да имаше исторически книги със съответната дебелина, в тях страниците биха били празни, защото тогава чове
чест
вото е вървяло сякаш в две течения, едното от които протичало надолу във физическия свят, където хората все повече и повече вярвали само в това, което им говорел разсъдъкът и сетивните органи.
Обмислете това удивително събитие, предшествало Тридесетгодишната война: млад човек, съвсем млад човек, отдава ръката си на духовно същество, свише записваща такова нещо като «Химическата сватба»! И каквото в случая се появява в посочения пример, е било частно явление за тези времена. Тези неща са се узнавали и съхранявали не винаги. Въобще всичко важно, което било дадено на човечеството тогава, се давало на хората по такъв начин, че те не са били способни да разберат с разсъдъка си даваното. Това е била оттичаща се спиритуалност, която все още им се откривала; хората са я записвали, но вече на са можели да я преживеят в себе си.
По това време дори и да имаше исторически книги със съответната дебелина, в тях страниците биха били празни, защото тогава човечеството е вървяло сякаш в две течения, едното от които протичало надолу във физическия свят, където хората все повече и повече вярвали само в това, което им говорел разсъдъкът и сетивните органи.
А над това постоянно е имало място достижимото от човека, обаче неразбрано от него спиритуално откровение. И характерен пример именно за такова откровение са неща, подобни на «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Но всичко това, което се разкривало тук, все пак преминавало през човешките глави, макар и тези глави да не разбирали нищо; а преминавайки през човешките глави, то отслабвало и се изкривявало. Във великолепна поезия, могъща поезия, се превръщал този шепот и говор, каквато виждаме в някои строфи на «Химическата сватба на Християн Розенкройц». И все пак тя е откровение на нещо грандиозно: могъщи макро-космически образи, силни преживявания, протичащи между човека и Макрокосмоса, представящи се величествено.
към текста >>
И все пак тя е откровение на нещо грандиозно: могъщи макро-космически образи, силни преживявания, протичащи между човека и Макрокосмоса, представящи се вели
чест
вено.
По това време дори и да имаше исторически книги със съответната дебелина, в тях страниците биха били празни, защото тогава човечеството е вървяло сякаш в две течения, едното от които протичало надолу във физическия свят, където хората все повече и повече вярвали само в това, което им говорел разсъдъкът и сетивните органи. А над това постоянно е имало място достижимото от човека, обаче неразбрано от него спиритуално откровение. И характерен пример именно за такова откровение са неща, подобни на «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Но всичко това, което се разкривало тук, все пак преминавало през човешките глави, макар и тези глави да не разбирали нищо; а преминавайки през човешките глави, то отслабвало и се изкривявало. Във великолепна поезия, могъща поезия, се превръщал този шепот и говор, каквато виждаме в някои строфи на «Химическата сватба на Християн Розенкройц».
И все пак тя е откровение на нещо грандиозно: могъщи макро-космически образи, силни преживявания, протичащи между човека и Макрокосмоса, представящи се величествено.
Когато с днешен поглед четем «Химическата сватба», се учим да разбираме образите там; те се разкриват пред нас, защото по същество все пак са обагрени от мозъците, през които са преминали, и зад тях се изправя нещо грандиозно. Подобни неща свидетелстват, че в подсъзнанието продължавало да живее това, което някога се е преживявало от човечеството. И то съвсем изчезнало в началото на опустошителната Тридесетгодишна война. В първата половина на седемнадесетото столетие се вляло това, което някога било велика, величествена спиритуална истина. И само мистиците все още съхраняват душевни впечатления за нея.
към текста >>
Подобни неща свидетелстват, че в подсъзнанието продължавало да живее това, което някога се е преживявало от чове
чест
вото.
И характерен пример именно за такова откровение са неща, подобни на «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Но всичко това, което се разкривало тук, все пак преминавало през човешките глави, макар и тези глави да не разбирали нищо; а преминавайки през човешките глави, то отслабвало и се изкривявало. Във великолепна поезия, могъща поезия, се превръщал този шепот и говор, каквато виждаме в някои строфи на «Химическата сватба на Християн Розенкройц». И все пак тя е откровение на нещо грандиозно: могъщи макро-космически образи, силни преживявания, протичащи между човека и Макрокосмоса, представящи се величествено. Когато с днешен поглед четем «Химическата сватба», се учим да разбираме образите там; те се разкриват пред нас, защото по същество все пак са обагрени от мозъците, през които са преминали, и зад тях се изправя нещо грандиозно.
Подобни неща свидетелстват, че в подсъзнанието продължавало да живее това, което някога се е преживявало от човечеството.
И то съвсем изчезнало в началото на опустошителната Тридесетгодишна война. В първата половина на седемнадесетото столетие се вляло това, което някога било велика, величествена спиритуална истина. И само мистиците все още съхраняват душевни впечатления за нея. Обаче истинската субстанция, спиритуалната субстанция, съвсем се изгубва. Разсъдъкът надделява, подготвяйки епохата на свободата.
към текста >>
В първата половина на седемнадесетото столетие се вляло това, което някога било велика, вели
чест
вена спиритуална истина.
Във великолепна поезия, могъща поезия, се превръщал този шепот и говор, каквато виждаме в някои строфи на «Химическата сватба на Християн Розенкройц». И все пак тя е откровение на нещо грандиозно: могъщи макро-космически образи, силни преживявания, протичащи между човека и Макрокосмоса, представящи се величествено. Когато с днешен поглед четем «Химическата сватба», се учим да разбираме образите там; те се разкриват пред нас, защото по същество все пак са обагрени от мозъците, през които са преминали, и зад тях се изправя нещо грандиозно. Подобни неща свидетелстват, че в подсъзнанието продължавало да живее това, което някога се е преживявало от човечеството. И то съвсем изчезнало в началото на опустошителната Тридесетгодишна война.
В първата половина на седемнадесетото столетие се вляло това, което някога било велика, величествена спиритуална истина.
И само мистиците все още съхраняват душевни впечатления за нея. Обаче истинската субстанция, спиритуалната субстанция, съвсем се изгубва. Разсъдъкът надделява, подготвяйки епохата на свободата. Днес ние гледаме към тези неща и гледаме именно към Хибернийските Мистерии, бих казал, с истински задълбочен вътрешен душевен живот, защото те са по същество последните велики Мистерии, тези последни велики Мистерии, през които са могли да се изричат човешките и космически тайни. Когато тези тайни отново се изследват днес, се разкрива величието на Хибернийските Мистерии.
към текста >>
Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на чове
чест
вото е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сен
чест
живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време.
Все едно някаква сила отблъсква човека, затруднява да се приближим до тях с душата си. Колкото по-близо се стига, толкова повече се замъглява това, към което бързаме с душата си, и се стига сякаш до някакво душевно заглушаване. Тази душевна оглушеност трябва да се отработи навън. Това може да се направи не по друг начин, а като оживим в себе си всичко, което знаем за тези неща, самостоятелно установени, самостоятелно видяни. След това ще видим защо това е така.
Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време.
Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност. С тези велики Мистерии на Хиберния по най-интензивен начин се сочи, че новото време започва в епохата, когато Хибернийските Мистерии слизат в света на сенките. Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата. Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на човечеството -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния. [1] в списание «Царство»: препечатано във «Философия и антропософия», Събр.
към текста >>
Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното чове
чест
во като изначална сила на душата.
Това може да се направи не по друг начин, а като оживим в себе си всичко, което знаем за тези неща, самостоятелно установени, самостоятелно видяни. След това ще видим защо това е така. Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време. Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност. С тези велики Мистерии на Хиберния по най-интензивен начин се сочи, че новото време започва в епохата, когато Хибернийските Мистерии слизат в света на сенките.
Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата.
Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на човечеството -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния. [1] в списание «Царство»: препечатано във «Философия и антропософия», Събр. съч. 35 [2] Йохан Валентин Андреа, 1586-1654, поет и писател теолог. Освен «Химическа сватба» той пише следните розенкройцески съчинения: «Всеобща и генерална реформация на целия останал свят», «Fama Fratemitatis, или откриване на братството на великия розенкройцерски орден», «Confessio Fraternitatis, или изповедание на великото братство на високопочитаемото розекройцерство».
към текста >>
Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на чове
чест
вото -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния.
След това ще видим защо това е така. Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време. Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност. С тези велики Мистерии на Хиберния по най-интензивен начин се сочи, че новото време започва в епохата, когато Хибернийските Мистерии слизат в света на сенките. Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата.
Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на човечеството -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния.
[1] в списание «Царство»: препечатано във «Философия и антропософия», Събр. съч. 35 [2] Йохан Валентин Андреа, 1586-1654, поет и писател теолог. Освен «Химическа сватба» той пише следните розенкройцески съчинения: «Всеобща и генерална реформация на целия останал свят», «Fama Fratemitatis, или откриване на братството на великия розенкройцерски орден», «Confessio Fraternitatis, или изповедание на великото братство на високопочитаемото розекройцерство».
към текста >>
13.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в ка
чест
вото му на метални сили от бащината статуя.
Металите, каквито днес са ти познати на Земята, са трупове на предишните си същности. Оловото е труп на металната същност, която по времето на Сатурн, а също в различна степен и по време на Луната, в своята древна форма е действала върху Земята. Калаят заедно със златото са действали в съвсем друго състояние в течение на слънчевото време на Земята - при духовно виждане тази статуя, в това, което тя ти носи насреща в твоето днешно състояние, се превръща за теб наистина в бащина статуя. И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите. Във видението на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя.
Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя.
Това е било велико, мощно впечатление, защото в това виждали взаимодействие на космическото със земното в хода на еоните. И се учили правилно да усещат това, което предлагала Земята. Погледнете какво представлява от само себе си металното в Земята. Вие го намирате кристализирало. Намирате го обкръжено от някаква кора, от това, което произлиза от Земята.
към текста >>
Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на чове
чест
вото -така е говорил
чест
о именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа. Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран. Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран.
Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих.
Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране. Някои неща, необходими за това разбиране, ще бъдат обсъдени по-късно в нашите лекции. Утре ще ви опиша пътя, донесъл някои дълбоки окултни тайни през Арабия в Европа, за да поставим по този начин пред нашите души определено историческо явление. В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на човечеството и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество пред делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
към текста >>
В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на чове
чест
вото и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество пред делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран. Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих. Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране. Някои неща, необходими за това разбиране, ще бъдат обсъдени по-късно в нашите лекции. Утре ще ви опиша пътя, донесъл някои дълбоки окултни тайни през Арабия в Европа, за да поставим по този начин пред нашите души определено историческо явление.
В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на човечеството и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество пред делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
към текста >>
14.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Чест
о съм говорил за това.
Гледайки към източните мистерии, гледайки в Мистериите, които ви описах като предноазиатските Ефески Мистерии, гледайки към гръцките Мистерии (били те Хтонически или Елевзински), гледайки към Мистериите, за които говорих вчера, Самотракийските Мистерии, или накрая, гледайки към Мистериите, които охарактеризирах като Хибернийски Мистерии - навсякъде виждаме как в сумрака на храма се разиграва Мистерията и след това тя изпраща импулсите си в света. Който действително разбира Мистерията на Голгота - защото тя не се разбира чрез историческите сведения, запазили се за нея, - едновременно постига разбиране в нея и на предшествалите я Мистерии. Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата. В тях е имало много трагичност. Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и болка.
Често съм говорил за това.
Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства. И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост. После настъпило преходно време - в лекциите, които ще прочета в следващите дни[1], ще охарактеризирам тези неща от историческа гледна точка, - настъпил преходен период, който, в края на краищата, довел до четиринадесетото, петнадесетото столетие, когато, както знаете, започнала новата епоха на човешкото развитие. Преминало преходното време. След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел познание за висшите светове.
към текста >>
И после дошло това, което
чест
о се обозначава като розенкройцерската същност на Средновековието.
След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел познание за висшите светове. Защото е истина това, че като надникнем в древните Мистерии чрез Акаша-хрониката, ние намираме радостни лица, задълбочени, но всъщност все пак радостни лица. И ако се опише сцената, която може да се извлече от Акаша-хрониката - например, сцена от Самотракийските Мистерии на Кабирите, - би трябвало да кажем: личностите, които влизали във вътрешността на храмовете на Кабирите, имали многозначителни, задълбочени лица, но имали в себе си и нещо радостно. После настъпил преходният период. След това дошло това, което не е имало собствен храм, но все пак е имало някакъв морален кодекс, както е било в древните Мистерии.
И после дошло това, което често се обозначава като розенкройцерската същност на Средновековието.
Ако обаче по начина, по който охарактеризирах античните Мистерии, охарактеризирам учениците в Мистериите на Розенкройцерството, би трябвало да кажем: най-значителните от тези личности, които в Средновековието вървели към познанието, към изследване на духовния свят, имали не радостни, а наистина дълбоко трагични лица. Това е толкова истинно, че можем даже да кажем: тези, които не са имали дълбоко трагични лица, определено не са били хора, верни на този стремеж. Разбира се, те са имали всички основания за това, да имат тези трагични лица. Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към познание - в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии. Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления.
към текста >>
Взема се реторта с оксалова киселина, която може да се получи от детелина, и се смесва с равно коли
чест
во глицерин.
Обаче днешният човек вече няма истинско понятие за това, доколко явленията в природата и т.н. се явяват образи на божественото. С един пример, който естествено знае всеки, който поне малко е запознат с химията, искам да покажа как се възприема това от хората, които все още застъпват мирогледа, че нещата и явленията от природата са образи на божественото и формират концепциите в науката. Вземете простия опит, който винаги може да бъде възпроизведен от днешните химици. Ще го обясня съвсем схематично.
Взема се реторта с оксалова киселина, която може да се получи от детелина, и се смесва с равно количество глицерин.
След това сместа се подгрява и се получава въглена киселина. Въглената киселина изчезва, а това, което остава тук, е мравчена киселина. Оксаловата киселина, губейки въглерода, се превръща в мравчена киселина. Оксаловата киселина се преобразува чрез загубата на въглена киселина в мравчена киселина. Сега ви моля да погледнете към схемата: оксалова киселина, мравчена киселина; получава се въглена киселина, която изчезва.
към текста >>
Ето така, по отношение на процеса, който избрах в ка
чест
вото на пример, тогавашният естествоизпитател би казал: Аз обръщам поглед към външното на Земята, където се разстила светът на растенията.
Човек употребява за своето етерно тяло оксалова киселина, а за своето астрално тяло - мравчена киселина. И той се нуждае не толкова от тези субстанции, а от работата, от дейността във вътрешното тяло, която се състои в това, което има място в процеса на оксаловата киселина и в процеса на мравчената киселина. Това, разбира се, е нещо, което днешната физиология все още трябва да достигне - сега още не може да говори по този начин, защото тя говори за това, което става в човека така, като че това са външни процеси. Това е бил първият въпрос, който си е задавал този, който тогава се е занимавал с естествознание и седейки пред своята реторта, се е питал: как протича този или друг външен процес, който аз наблюдавам в ретортата или по друг начин, какъв е този процес в човека? Вторият въпрос бил такъв: как протича този процес навън, във великата природа?
Ето така, по отношение на процеса, който избрах в качеството на пример, тогавашният естествоизпитател би казал: Аз обръщам поглед към външното на Земята, където се разстила светът на растенията.
Разбира се - изразявайки се радикално, - оксаловата киселина се намира в детелината, но в действителност оксаловата киселина е разпространена навсякъде в растителността, макар понякога и в хомеопатични дози, но тя се намира навсякъде. В същото време навсякъде има следи, дори понякога и хомеопатични следи от това, което например насекоми от вида на мравките произвежда от оксаловата киселина в съвременните дървета. Тази армия от насекоми, която понякога така досажда на човека, превръща това, което е разпространено като оксалова киселина по ливади и поляни, в цялата растителна покривка на Земята, в мравчена киселина. Фактически ние вдишваме мравчената киселина - макар и в малки дози - постоянно от въздуха, където тя се намира благодарение на работата на насекомите над растенията, посредством която оксаловата киселина в растенията се превръща в мравчена киселина. Средновековният естествоизпитател казвал така: в човека съществува процес на превръщане на оксаловата киселина в мравчена.
към текста >>
божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благо
чест
ие.
Тези два въпроса е поставял пред себе си средновековният естествоизпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория. И нещо своеобразно, което е съвсем изгубено за съвременния човек, е било характерно за този средновековен естествоизпитател. Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата. Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е.
божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие.
Той е трябвало да бъде в състояние да направлява своята душа и своя дух към божествено-духовния свят. Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа. Така че вътрешната добрина са я разглеждали като подготовка за изследванията, а лабораторните си опити разглеждали така, че отговорите им на въпросите смятали за отговори от божествено-духовните същества. С това ви охарактеризирах прехода от духа на древните Мистерии към това, което после станало същност на Мистериите в Средновековието. Виждате ли, нещо от древните Мистерии традиционно се съхранило също и в съществото на Мистериите от Средновековието.
към текста >>
Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благо
чест
ие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа.
Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата. Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е. божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие. Той е трябвало да бъде в състояние да направлява своята душа и своя дух към божествено-духовния свят.
Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа.
Така че вътрешната добрина са я разглеждали като подготовка за изследванията, а лабораторните си опити разглеждали така, че отговорите им на въпросите смятали за отговори от божествено-духовните същества. С това ви охарактеризирах прехода от духа на древните Мистерии към това, което после станало същност на Мистериите в Средновековието. Виждате ли, нещо от древните Мистерии традиционно се съхранило също и в съществото на Мистериите от Средновековието. Но това, което било величието даже на късните Мистерии от Самотраки или Хиберния, вече е било невъзможно да бъде достигнато в Средновековието. Традиционно чак до наши дни се е съхранило това, което се нарича астрология.
към текста >>
Този, който в ка
чест
вото си на благо
чест
ив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата.
Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук. Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции. Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти.
Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата.
Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата. Всичко, което по-късно се разглеждало като алхимия, е декадентски продукт. Всичко, което в древните времена е било астрология, е резултат от общуването с космическите Интелигенции. По това време, в първите векове след възникването на християнството, още е съществувала древната астрология, а значи и общуването с космическите Интелигенции. Традицията още я е имало.
към текста >>
Имали са всичко това, което е останало в ка
чест
вото на традиция от времената, когато астролозите са общували с космическите Интелигенции.
Всичко, което по-късно се разглеждало като алхимия, е декадентски продукт. Всичко, което в древните времена е било астрология, е резултат от общуването с космическите Интелигенции. По това време, в първите векове след възникването на християнството, още е съществувала древната астрология, а значи и общуването с космическите Интелигенции. Традицията още я е имало. Започнали са да изчисляват дали звездите са в опозиция, в конюнкция и т.н.
Имали са всичко това, което е останало в качеството на традиция от времената, когато астролозите са общували с космическите Интелигенции.
Но докато няколко века по-късно, след възникването на християнството, астрологията вече изчезнала, алхимията още продължавала да съществува. Общуването с природните духове е било все още възможно в по-късните времена. И когато се вглеждаме в това, което е било в Средновековието, можем да кажем, че през XIV или даже все още през XV столетие е имало истинска розенкройцерска алхимическа лаборатория и ние намираме вътре в нея инструменти, които дори сравнително приличат на днешните инструменти; най-малкото по днешните инструменти можем да получим представа за това, какви са били инструментите на тогавашното време. Но когато след това духовно се вгледаме в тези розенкройцерски Мистерии, навсякъде намираме, бих казал, старата, сериозна и дълбоко трагична личност, която по-късно става Фауст, именно Гьотевият Фауст. И по отношение на този, който в розенкройцерската лаборатория стои като изследовател с основателно дълбоко трагично лице, който вече не се справя с живота, по отношение на него Гьотевият Фауст е нещо подобно - както вчера радикално се изразих, - така, както образът на Аполон Белведерски е подобен на Аполон, образувал се от кълбящия се жертвен дим на олтара на Кабирите.
към текста >>
Виждаме реторта и задълбочил се в процеса, случващ се в нея, благо
чест
ив човек.
Говорейки по същество, вглеждайки се в алхимичните лаборатории от осми, девети, десети, единадесети, дванадесети, тринадесети век, се вглеждаме в дълбока трагика. И тази трагика на Средновековието, тази трагика именно на най-сериозни хора, не е отразена истински в нито една от историческите книги, защото там не умеят да гледат във вътрешното на душата. Всички тези истински изследователи, които по този начин са търсили човека и Вселената, както природата в ретортите, всички тези хора са били усилени фаустовски натури в късното Средновековие, защото са чувствали дълбоко: Когато ние експериментираме, с нас говорят духовете на природата, духовете на Земята, духовете на Водата, духовете на Огъня, духовете на Въздуха. Ние ги чуваме в тяхното бълбукане, шумолене, в тяхното особено течение, бръмчащи в началото звуци, които после преминават в хармония и мелодия, за да се приберат обратно в себе си. Така че мелодии звучат, когато имат място явления от природата.
Виждаме реторта и задълбочил се в процеса, случващ се в нея, благочестив човек.
При този процес, в който тук се преживява метаморфозата на оксаловата киселина в мравчена киселина, може да се преживее и някакъв отговор на природно-духовното, ако бъде поставен определен въпрос. А този отговор от природно-духовното може да се използва за изследване на вътрешното същество на човека. Преди всичко ретортата започва да говори чрез цветни явления. Усеща се как природните духове на земния елемент, природните духове на водния елемент се явяват от оксаловата киселина, усещат се, но после цялото това преминава в някакво мелодично жужене, някаква хармония, които след това отново се прибират в себе си. Така са преживявали процеса, при който се получава мравчена киселина и въглена киселина.
към текста >>
Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно,
чест
о дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувереност на душата, без всякаква парализа на волята, но със съзнанието:
И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали. Но тези природни духове на са давали никакво истинско познание на душата. Днес много в традициите е изгубено, но то трябва отново да бъде намерено. Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни животи, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особеност, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по отношение на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни животи; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни животи. Скъпи мои приятели, поставих пред вашите души някои от мислите, които са определяли основното трагично настроение на средновековните изследователи.
Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно, често дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувереност на душата, без всякаква парализа на волята, но със съзнанието:
О, воля, воля има в мен — как да я изведа на пътя, водещ до космическите Интелигенции? Да, тук са възниквали безчислени въпроси в душата на този средновековен изследовател на природата! И слаб отблясък за това е първият монолог на Фауст и това, което следва след него. Утре малко по-отблизо ще разгледаме този сериозен изследовател с дълбоко замислено лице, който е праотец на Гьотевия Фауст. [1] лекции .
към текста >>
15.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Чест
о това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 23 декември 1923 г. Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век. Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни.
Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите.
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше. Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека.
към текста >>
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата -
чест
о без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 23 декември 1923 г. Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век. Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите.
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше. Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека. То е било нещо като сърдечно, душевно познание.
към текста >>
И човек, който е можел да има това впечатление в ка
чест
вото си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави.
Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина. Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение. Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи. Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление. За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено.
И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави.
С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото. Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото. Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение. Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка.
към текста >>
След като ученикът е бил подготвен, благодарение на вели
чест
веното, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените ка
чест
ва на субстанцията на златото.
Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи. Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление. За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава.
След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото.
Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото. Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение. Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той?
към текста >>
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която
чест
о днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото. Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото.
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото.
към текста >>
Лунната Интелигенция се разпознавала като това, което в древността са били великите Учители на земното чове
чест
во, някога преподавали на Земята прамъдростта.
Това е било именно достигането на знания, когато са можели в своята душа, в своя дух да разговарят с Интелигенциите на космоса. Това, което «златото» означава за човешкия организъм, е свързано със слънчевата тайна. С това, че са експонирали със собствената си душа слънчевото битие, са встъпвали в отношение със самите Интелигенции на Слънцето. Те са можели да кажат на човека как стоят нещата със златото. По същия начин влизали във връзка с лунните Интелигенции - по начина, който ви описах.
Лунната Интелигенция се разпознавала като това, което в древността са били великите Учители на земното човечество, някога преподавали на Земята прамъдростта.
Това са били същите Учители, които сега, бих казал, изпращат на Земята своите сили, своите импулси от Луната. В определено време те се оттеглили в битието на Луната, като при отделянето на Луната от Земята основали своеобразна лунна колония. И така, с това, което тук (вж. схемата) е второ - тайната на въглищата и среброто, - има работа тази Интелигенция, която някога даже е била на Земята и която сега е лунна Интелигенция. Виждате какво в древните времена е означавало знание.
към текста >>
С развитието на чове
чест
вото изследователите в средновековните алхимически лаборатории не можели повече да достигат нагоре до космическите Интелигенции, но все още са можели да достигат до природните духове.
И никой от хората няма да може да разбере какво живее на Земята като вътрешни импулси в историята, ако не знае как протича борбата между Венера и Слънцето. Защото това, което тук, на Земята, протича като войни, като развитие на цивилизации, това е земно отражение на тази борба между Венера и Слънцето. Това са го знаели в древните Мистерии. Знанието го е имало там, защото е съществувало отношението между човека и космическите Интелигенции. Но ето, настъпило времето, за което ви разказвах, периодът от десети до петнадесети век.
С развитието на човечеството изследователите в средновековните алхимически лаборатории не можели повече да достигат нагоре до космическите Интелигенции, но все още са можели да достигат до природните духове.
Провеждайки безчислени химически опити, както вчера ви описах с примера за превръщането на оксаловата киселина в мравчена киселина, които би трябвало да им открият божествените действия и управление на процесите и явленията в природата, тези алхимически изследователи са можели да говорят с духовете на природата в подходящия момент - вчера говорих за това, - ако са били подготвени по съответния начин благодарение на кротост и благочестие. Сега ще разгледаме по-подробно в какво състояние се е намирал такъв изследовател. Той се е намирал в своята лаборатория. Там е можел да си каже: Тук, в моята лаборатория, аз внасям субстанции, реторти, пещи. Провеждам различни експерименти.
към текста >>
Провеждайки безчислени химически опити, както вчера ви описах с примера за превръщането на оксаловата киселина в мравчена киселина, които би трябвало да им открият божествените действия и управление на процесите и явленията в природата, тези алхимически изследователи са можели да говорят с духовете на природата в подходящия момент - вчера говорих за това, - ако са били подготвени по съответния начин благодарение на кротост и благо
чест
ие.
Защото това, което тук, на Земята, протича като войни, като развитие на цивилизации, това е земно отражение на тази борба между Венера и Слънцето. Това са го знаели в древните Мистерии. Знанието го е имало там, защото е съществувало отношението между човека и космическите Интелигенции. Но ето, настъпило времето, за което ви разказвах, периодът от десети до петнадесети век. С развитието на човечеството изследователите в средновековните алхимически лаборатории не можели повече да достигат нагоре до космическите Интелигенции, но все още са можели да достигат до природните духове.
Провеждайки безчислени химически опити, както вчера ви описах с примера за превръщането на оксаловата киселина в мравчена киселина, които би трябвало да им открият божествените действия и управление на процесите и явленията в природата, тези алхимически изследователи са можели да говорят с духовете на природата в подходящия момент - вчера говорих за това, - ако са били подготвени по съответния начин благодарение на кротост и благочестие.
Сега ще разгледаме по-подробно в какво състояние се е намирал такъв изследовател. Той се е намирал в своята лаборатория. Там е можел да си каже: Тук, в моята лаборатория, аз внасям субстанции, реторти, пещи. Провеждам различни експерименти. В същото време, когато поставям въпроси на природата с моите експерименти в моята лаборатория, за моето съзерцание се появяват природните духове с техните откровения.
към текста >>
Такова е било преживяването на средновековните алхимици и
чест
о това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там.
Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност. От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили.
Такова е било преживяването на средновековните алхимици и често това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там.
Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека. Защото какво е било това, което са узнавали едновременно с такива тайни в тези древни времена? Тогава са узнавали не само как златото е свързано със Слънцето, но и как действа златото в човека, как действат в човека среброто и въглеродът, и как другите, родствени с планетите метали, действат в човека. Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата. В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата.
към текста >>
По-подробно осветяване тези неща ще намерят в следващите лекции[1], които бих искал да изнеса, за историческото развитие на чове
чест
вото от гледна точка на антропософията.
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите. Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
По-подробно осветяване тези неща ще намерят в следващите лекции[1], които бих искал да изнеса, за историческото развитие на човечеството от гледна точка на антропософията.
[1] в следващите лекции: вж. бел. 16.
към текста >>
16.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато чове
чест
вото е напредвало в хода на своята история.
Дорнах, 19 април 1924 Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации.
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Великденът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово. Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят. Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предвидените четири великденски лекции: „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството".
към текста >>
Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предвидените четири великденски лекции: „Великденският празник като част от мистерийната история на чове
чест
вото".
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история. Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Великденът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово. Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предвидените четири великденски лекции: „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството".
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината. И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество.
към текста >>
И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното чове
чест
во.
Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предвидените четири великденски лекции: „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството". Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество.
Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта. Този факт всъщност ни отвежда към едно от най-забележителните явления от историята на човечеството. Нека само се вгледаме в съдържанието на този Великденски празник. Коя е неговата отличителна черта? Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък.
към текста >>
Този факт всъщност ни отвежда към едно от най-забележителните явления от историята на чове
чест
вото.
Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината. И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество. Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта.
Този факт всъщност ни отвежда към едно от най-забележителните явления от историята на човечеството.
Нека само се вгледаме в съдържанието на този Великденски празник. Коя е неговата отличителна черта? Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник.
към текста >>
Този култ беше
чест
вуван през есента, и всички, които вземаха участие в него, потъваха в приблизително следното настроение: Ето, навън отново е есен.
Предишните траурни мелодии прерастваха в ликуващи песни и химни. Окултният ученик излизаше от своя гроб с преобразено съзнание. Нему беше поверен един нов език, един нов почерк; езикът на духовните Същества, почеркът на духовните Същества. Сега вече той можеше да гледа на света от висините на Духа. Ако сравним изпитанията на окултния кандидат в затворения мистериен храм с всичко, което се изнасяше навън като култови действия, ще открием че в своята цялостна структура тези култови действия бяха твърде сходни с онова, което кандидатът за Посвещение изживяваше вътре в лоното на Мистериите.
Този култ беше чествуван през есента, и всички, които вземаха участие в него, потъваха в приблизително следното настроение: Ето, навън отново е есен.
Земята изгубва своите цветя, треви и цялата си зелена украса. Всичко увяхва. Вместо зеленият и чуден взрив на пролетния живот идва опустошителната суша, идва смразяващата снежна зима. Цялата природа умира. Обаче докато всичко наоколо потъва в смъртта, вие трябва да изживеете онази част от човека, която само отчасти е сходна на смъртта.
към текста >>
По тази причина и особено след като Христос Исус мина през мъките на Голгота древния мистериен принцип на Посвещението можеше да се приложи вече не само върху избрани хора, а върху цялото чове
чест
во.
Душата умираше за да възкръсне в едно по-висше съзнание. И това, което още трябва да се потвърди тук, е, че умираше не тялото, а душата. Този беше пътя към висшето съзнание. Всичко, което изпитваше душата на кандидата за Посвещение, се извърши в Христос Исус включително и до процесите в неговото физическо тяло, макар и на едно съвсем друго равнище. Защото Христос не беше обикновен земен човек, а беше вмъкнат като Слънчево Същество в тялото на Исус от Назарет.
По тази причина и особено след като Христос Исус мина през мъките на Голгота древния мистериен принцип на Посвещението можеше да се приложи вече не само върху избрани хора, а върху цялото човечество.
Познавачите на Мистериите и преди всичко ръководителите на ритуала за Посвещение бяха хората, които най-добре разбраха значението и смисъла на Голгота. И какво можеха да си кажат те? Те можеха да си кажат примерно следното: Хилядолетия наред хората бяха приобщавани към тайните на духовния свят чрез смъртта и възкресението на техните души. По време на ритуала за Посвещение, душата беше откъсвана от тялото. Душата навлизаше във Вечността едва след своята смърт.
към текста >>
Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за чове
чест
вото.
Обаче докато този свещен спомен зрееше в човешката душа, съзнанието за Слънчевото естество на Христос все повече и повече угасваше. Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по отношение на Христовото Същество. Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него. Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо? Защото в хода на мировото развитие, природата на човека беше станала съвсем друга и онези процеси, които в древните Мистерии издигаха посветените до Христос в Слънцето, вече не можеха да бъдат прилагани.
Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за човечеството.
Те не позволяваха вече Христос да бъде търсен в Слънцето. И тогава той сам слезе при хората, за да предприеме един небивал акт, спрямо който тези земни хора можеха да имат ясно и будно съзнание. И всичко, включено в тази велика тайна, принадлежи към най-светите истини, които могат да се изрекат на нашата планета. Как впрочем изглеждаше Мистерията на Голгота за човека от следващите столетия? Ако трябва да представя нещата схематично, аз бих започнал така: ако това тук е Земята, в един от нейни те мистерийни храмове човекът можеше да получи Посвещение и да открие Христос в Слънцето.
към текста >>
А сега ние ставаме свидетели как в следващите столетия чове
чест
вото постигна едно забележително развитие.
Всичко, което се извършваше незабележимо и тайно в светилището на Мистериите, сега беше изнесено навън в историята. Всичко, което преди съществуваше само за посветените, сега стана достояние на народите. И вече далеч не беше необходимо да се потапя нечие изображение в морето, като символ на едно или друго божествено присъствие. Решаваща стана мисълта, решаващ стана споменът за Голгота. Външният символ, насочващ към едно изживяване, свързано с пространството, трябваше да бъде изместен от един спомен, лишен от всякаква сетивна образност, от един спомен, който просто не позволяваше на душата да забрави историческото Събитие от Голгота.
А сега ние ставаме свидетели как в следващите столетия човечеството постигна едно забележително развитие.
Хората все по-слабо проникваха в духовния свят. Духовното съдържание на Голгота не стигаше до сърцата им. Развитието напредваше към изработването на твърди и безкомпромисни материалистични светогледи. Сърдечният трепет, с който човек разбираше: Ето, точно сега, когато външната природа умира, аз мога да устремя погледа си към животворящия Дух, този сърдечен трепет изчезна. По същия начин изчезна и усещането за външната тържественост на празниците.
към текста >>
На времето след земната смърт на всеки индивид човешката душа знаеше: Ето, сега човекът минава в пълна сериозност през Портата на смъртта и през изпитанията на трите дни; после обаче душата трябва да се изпълни с празнично и радостно настроение, защото тя е непоколебимо уверена, че тъкмо след смъртта, тя ще се върне в своето духовно оте
чест
во.
Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят. Той трябваше да изпита непосредственото пролетно нарастване на Слънцето, светлината и топлината, да види с очите си неудържимото буйство на треви и цветя, на целия растителен свят. Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението. По този начин обаче изчезна онова непосредствено отношение, което беше свързано с празника на Адонис, онова отношение, което можеше да бъде свързано и с Мистерията на Голгота.
На времето след земната смърт на всеки индивид човешката душа знаеше: Ето, сега човекът минава в пълна сериозност през Портата на смъртта и през изпитанията на трите дни; после обаче душата трябва да се изпълни с празнично и радостно настроение, защото тя е непоколебимо уверена, че тъкмо след смъртта, тя ще се върне в своето духовно отечество.
Но сега това дълбоко изживяване престана да вълнува човека и той не черпеше от него никакви сили. Онази сила, която живееше в празника на Адонис, умря. Затова и въпросът да се възроди отново тази сила, стана основен въпрос за човечеството. То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем. Този бог ще бъде потопен в морето.
към текста >>
Затова и въпросът да се възроди отново тази сила, стана основен въпрос за чове
чест
вото.
Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението. По този начин обаче изчезна онова непосредствено отношение, което беше свързано с празника на Адонис, онова отношение, което можеше да бъде свързано и с Мистерията на Голгота. На времето след земната смърт на всеки индивид човешката душа знаеше: Ето, сега човекът минава в пълна сериозност през Портата на смъртта и през изпитанията на трите дни; после обаче душата трябва да се изпълни с празнично и радостно настроение, защото тя е непоколебимо уверена, че тъкмо след смъртта, тя ще се върне в своето духовно отечество. Но сега това дълбоко изживяване престана да вълнува човека и той не черпеше от него никакви сили. Онази сила, която живееше в празника на Адонис, умря.
Затова и въпросът да се възроди отново тази сила, стана основен въпрос за човечеството.
То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем. Този бог ще бъде потопен в морето. Всички ще потънат в тъга, в сериозно и мрачно настроение. Защото по отношение на преходния земен свят трябваше да се изгради именно такова настроение. Обаче тъкмо това настроение трябваше да се преобрази от човешката душа в един радостен трепет при нейното пробуждане в свръхсетивния свят.
към текста >>
Засега обаче чове
чест
вото не разполага с необходимата сила, за да осъществи този преход.
По този начин всичко, което беше толкова дълбоко свързано с човешката душа, се пробуждаше всяка есен, всяка есен то се пробуждаше в духовния свят на човека. В онези времена не би било възможно да се разчита на външната природа. Това, което можеше да се изживее в Духа, то се представяше от посветените именно в култа, в ритуалите на свещенодействието. Но в хода на развитието трябваше да се случи нещо. Образът, почитан в древността, трябваше да бъде изместен от спомена – вътрешният, лишен от образ, душевно изживян спомен за Мистерията на Голгота.
Засега обаче човечеството не разполага с необходимата сила, за да осъществи този преход.
Засега нещата са така устроени, че човекът има нужда да се придържа към външната природа. Обаче външната природа не ни дава никакъв символ, никакъв завършен символ на човешката съдба след смъртта. Идеята за смърт та, мисълта за смъртта само тя продължаваше да живее в човека. Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека. И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
към текста >>
И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното чове
чест
во Възкресението не съществува.
Засега обаче човечеството не разполага с необходимата сила, за да осъществи този преход. Засега нещата са така устроени, че човекът има нужда да се придържа към външната природа. Обаче външната природа не ни дава никакъв символ, никакъв завършен символ на човешката съдба след смъртта. Идеята за смърт та, мисълта за смъртта само тя продължаваше да живее в човека. Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека.
И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
Човечеството трябва отново да си върне Възкресението, и то може да стори това само с Антропософията. Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението.
към текста >>
Чове
чест
вото трябва отново да си върне Възкресението, и то може да стори това само с Антропософията.
Засега нещата са така устроени, че човекът има нужда да се придържа към външната природа. Обаче външната природа не ни дава никакъв символ, никакъв завършен символ на човешката съдба след смъртта. Идеята за смърт та, мисълта за смъртта само тя продължаваше да живее в човека. Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека. И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
Човечеството трябва отново да си върне Възкресението, и то може да стори това само с Антропософията.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена.
към текста >>
[1] По време на лекциите си Рудолф Щайнер
чест
о е рисувал върху черна дъска с цветни тебешири.
Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
[1] По време на лекциите си Рудолф Щайнер често е рисувал върху черна дъска с цветни тебешири.
към текста >>
17.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за чове
чест
вото, далеч не се изчерпва.
Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск. Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: Наполовина, четвърт и т.н. Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието. После цикъла отново стига до Пълнолунието. Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи на вън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление.
Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва.
Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие. Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас. И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина. Или иначе казано, веднъж Луната надвисва над нас в своя цялостен физически облик, а друг път в своя цялостен духовен облик. Така че ние сме непрекъснато поставени в ритмичната смяна между физическата и духовна изява на Луната.
към текста >>
С известно право можем да ги наречем „първо учителите" на чове
чест
вото.
Обратно: С духовното излъчване на Луната което съвпада с Новолунието в Космоса нахлуват такива сили, от каквито човек се нуждае, за да изгради вътрешната страна на своето етерно тяло. Така че способността на човека да изгражда външната и вътрешната страна на своето етерно тяло, зависи именно от този ритъм между светлия диск на Пълнолунието и потъващия в мрака сърп на Новолунието. Лунните сили непрекъснато работят за човека и това се дължи на обстоятелството, че в действителност Луната съвсем не е мъртво физическо тяло, както бълнува днешната астрономия, а е пронизано отвсякъде с духовни сили; самата Луна както вече споменахме приютява невъобразимо голямо войнство от духовни Същества. Досега, в различни лекции, многократно съм подчертавал, че когато Луната се отдели от Земята, в Космоса премина не само физическа материя. В Космоса преминаха и онези древни Същества, които обитаваха Земята, макар и да не притежаваха свое физическо тяло.
С известно право можем да ги наречем „първо учителите" на човечеството.
Там, в Космоса, те основаха един вид Лунна колония. И ако в небесното тяло на Луната разграничаваме нейната физическо-етерна част от нейната духовно-душевна част, за тази последната трябва да заявим, че тя далеч не представляваше нещо единно, а беше по-скоро като един конгломерат от духовни Същества. Целият духовен живот на Луната зависеше от начина, по който духовните Същества, намиращи се в нея наблюдаваха панорамата на Всемира, на Космоса. И ако ми позволите едно образно сравнение естествено това е само едно сравнение аз бих казал: онези духовни Същества отправяха своя взор преди всичко към това, което беше важно и ново за тях, т.е. те отправяха взор към подвижните звезди на нашата планетарна система.
към текста >>
С други думи, чове
чест
вото все пак разбра, че Лунните сили не са статични, а взаимодействуват по определен начин със силите на другите подвижни звезди.
И всичко, което ставаше на Луната както впрочем и правилната употреба на Лунните сили от страна на човека, т.е. правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблюдението, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н. Цялото това знание беше добре известно в древните Мистерии. В много от тях посветените наистина знаеха: констелациите и подвижните съотношения в планетарната система, която принадлежи на нашата Земя, зависят от Луната, от духовните Същества, които живеят там, от техния „наблюдателен пункт". Този факт намери отражение и в нещо друго: именно Луната беше схващана като определящата точка в планетарните взаимни връзки и отношения, от които пък зависеше и изграждането на човешкото етерно тяло.
С други думи, човечеството все пак разбра, че Лунните сили не са статични, а взаимодействуват по определен начин със силите на другите подвижни звезди.
И всичко това е записано в дните на седмицата. Луна (Моnd) = ден на Луната, понеделник /Montag/ а вече с оглед констелациите и „наблюдението" на Луната спрямо Марс = ден на Марс, вторник /Маrdi/ спрямо Меркурий = ден на Меркурий, сряда /Меrcredi/
към текста >>
В древните Мистерии
чест
о прибягваха до този образ: човекът най-лесно може да се издигне в Посвещението, свързано с Луна-Слънце, и да се превърне в Христофорус, точно сега, когато вътрешните сили на Земята чрез стъблата и листата на растенията се издигат и поемат към Космоса; защото тогава, така да се каже, човекът просто плува в подемащите се към Луната Земни сили.
И тогава, гледайки към Пълнолунието, той казваше: Всъщност не аз, а самата Земя се стреми да ме тласне към едно по-нататъшно развитие на душата. И кога този неин стремеж е най-силно подчертан? В началото на пролетта! , тогава когато силите, вложени чрез семената и растенията вътре в Земята, се пробуждаха, за да напуснат Земната повърхност. Там, в Земната кора, семената се превръщаха в растения, но те не спираха тук и се отправяха към просторите на Космоса.
В древните Мистерии често прибягваха до този образ: човекът най-лесно може да се издигне в Посвещението, свързано с Луна-Слънце, и да се превърне в Христофорус, точно сега, когато вътрешните сили на Земята чрез стъблата и листата на растенията се издигат и поемат към Космоса; защото тогава, така да се каже, човекът просто плува в подемащите се към Луната Земни сили.
Обаче той трябва да стигне до светлината на Луната. Всичко това премина в спомените на човека, но стана абстрактно... Обаче той трябва да стигне до светлината на Луната... Макар и несъзнателно, без никакво ясно вникване в това забравено човешко изживяване, хората усещаха: ето, сега, не самия човек, но все пак „нещо" се издига към пълната Луна, към първо то Пълнолуние след началото на пролетта. И какво може да стори сега това Пълнолуние? То може да съзерцава и възприема Слънцето, с други думи, то съзерцава и възприема първия ден, посветен на Слънцето, първата неделя, която идва след пролетното Пълнолуние. Точно както по-рано от „наблюдателния пункт" на Луната Христофорус съзерцаваше Слънчевото Същество, така и сега Луната съзерцава Слънцето, т.е.
към текста >>
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара чове
чест
вото в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред.
Процесът който описвам днес е съвсем друг. Той беше осъществяван в друг вид Мистерии под формата на Лунно и Слънчево Посвещение. Този процес изправяше човека пред самото начало на живота. Така че, ако можем да надникнем в отдавна преминалите исторически епохи, ще установим, как определени Мистерии представяха слизането на човека от пред-Земното му съществувание в поредната земна инкарнация като потъване във физическия свят, докато друг вид Мистерии, а именно есенните Мистерии представяха същия процес като едно издигане нагоре в духовния свят. Обаче в следващите епохи тази жива връзка между човека и Космоса угасна, и в нейния неудържим залез се стигна просто до сливането между асцендентните есенни и десцендентните пролетни Мистерии.
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред.
По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят. От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
към текста >>
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се
чест
вува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници. Един древен посветен би могъл да каже: Пристигна ли тук, където цари култа към Адонис, аз мога да съзерцавам мировата есен, както и сиянието на духовното Слънце в започващата зима зимна нощ. Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха пролетните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната. И то по този начин той се научаваше да прониква във всичко, което е свързано с истинското значение на годината. Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта. И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното познание към космическото познание, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който определя реда и съотношенията в нашите празници.
към текста >>
18.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на чове
чест
вото, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
ЛЕКЦИЯ ПЪРВА Дорнах, 24 декември 1923 г.
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата? Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото. Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега.
към текста >>
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и чове
чест
вото.
Дорнах, 24 декември 1923 г. В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек. Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата? Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството.
Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно.
към текста >>
Но ако не отчитаме коли
чест
вото натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток.
Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото. Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток.
Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>
Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-вели
чест
вено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений.
Ако е слизал надолу от главата, той е преминавал през същото преживяване, само че този път вътре в собственото си същество. В своята глава той се е намирал в Земята, с гърдите и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос. Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли! Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли.
Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений.
Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята. Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето". Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса. И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща.
към текста >>
Ние образуваме мислени картини на преживяното в ка
чест
вото им на абстрактни спомени в главата.
Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята. Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето". Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса. И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща.
Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата.
Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци.
към текста >>
Ако повече се стремяхме към
чест
ност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници.
Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи. Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека.
Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници.
Ние ги поставяме по навик. Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята. "Ние предаваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена. И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния Изток, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята. Паметта не е била вътре, а навън.
към текста >>
Навсякъде в тях живее отзвук на този ритъм, който е изпълвал някога цяла Азия с вели
чест
вено съдържание и зараждайки се вътре в земното обкръжение, е създавал тези отзвуци вече в човешките гърди, в биенето на човешкото сърце.
Там е живеел ритъмът. Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма. И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса. Вслушайте се в Бхагават-Гита и вие ще уловите отзвук на могъщия ритъм, който някога е живял в преживяванията на човека. Вие ще чуете неговият отзвук също и във Ведите, ще го чуете в поезията и литературата на Западна Азия.
Навсякъде в тях живее отзвук на този ритъм, който е изпълвал някога цяла Азия с величествено съдържание и зараждайки се вътре в земното обкръжение, е създавал тези отзвуци вече в човешките гърди, в биенето на човешкото сърце.
След това стигаме до още по-древни времена, когато ритмическата памет преминава към локализирана памет, когато човек не е притежавал даже и ритмическа памет, а е бил научен да оставя паметни знаци на местата, където е имал преживявания. Когато се е отделял от такова място, той не е имал необходимост от спомняне, но когато се е връщал обратно, отново е възстановявал преживяването. Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване. Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата. Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея.
към текста >>
Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на чове
чест
вото на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека.
Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас. И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история.
Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека.
Знаете, колко много означава за съвременния човек силата на паметта. Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита. Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко преди смъртта му. Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет. Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета.
към текста >>
19.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
От предната лекция трябва да ви е ясно, че правилен поглед върху историческото развитие на чове
чест
вото на Земята е възможен само в случай, че вземем в предвид съвсем различните състояния на душата, които са преобладавали в различните епохи.
ЛЕКЦИЯ ВТОРА Дорнах, 25 декември 1923 г.
От предната лекция трябва да ви е ясно, че правилен поглед върху историческото развитие на човечеството на Земята е възможен само в случай, че вземем в предвид съвсем различните състояния на душата, които са преобладавали в различните епохи.
Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен Изток, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските народи са си проправяли път на Изток след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на Изток и постепенно заселвайки Европа и Азия. Всичко, което е ставало в Древна Азия във връзка с тези народи, се е намирало под влияние на тези хора, чието духовно състояние се е приспособило към ритъма. В началото на азиатския период е бил още видим отзвукът от това, което е съществувало в пълен обем в Атлантида - отзвук от локализираната памет. В хода на източното развитие тази локализирана памет преминавала в ритмическа, и аз показах, как с гръцкото развитие е станал великия прелом, който е донесъл новия вид памет - времевата. Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действителност по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена.
към текста >>
Останалото чове
чест
во в ка
чест
вото на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания.
За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени.
Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания.
Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение. Представете си, какво например може да стане със съвременния човек. Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ.
към текста >>
Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в ка
чест
вото си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище.
Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве.
Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище.
И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек. Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени. Различието не е в съдържанието на съзнанието.
към текста >>
В древността е имало друго чове
чест
во, което е можело да нарича Азия долно небе и да разбира като своя земя цялата заобикаляща природа.
Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието. Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена. И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение. Благодарение на тези факти, които приведох, можете да отбележите коренното различие между устройството на душата, което преобладавало сред източните народи в доисторическите времена и устройството на хората от по-късните цивилизации.
В древността е имало друго човечество, което е можело да нарича Азия долно небе и да разбира като своя земя цялата заобикаляща природа.
Те са знаели, къде е било долното, последно небе. Сравнете това с възгледите на съвременните хора. Колко далеч е съвременният човек от това, че да разглежда всичко обкръжаващо като последно небе! Болшинството хора не могат да мислят за него като за последно по простата причина, че понятие си нямат за никакво предшестващо. И така, виждаме как в древноизточните времена духовното дълбоко е прониквало в природата, в цялото природно битие.
към текста >>
От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток,
чест
о с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали.
Колко далеч е съвременният човек от това, че да разглежда всичко обкръжаващо като последно небе! Болшинството хора не могат да мислят за него като за последно по простата причина, че понятие си нямат за никакво предшестващо. И така, виждаме как в древноизточните времена духовното дълбоко е прониквало в природата, в цялото природно битие. Но ние намираме също сред тези народи нещо такова, което на повечето от нас може да се стори крайно варварско. На човека от онези времена би се сторило страшно варварско, ако някой е умеел да пише с тази настройка на ума, с която ние сега можем да пишем; това би му се сторило наистина дяволско.
От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали.
Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта. И това е вярно даже относно тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им.
към текста >>
Позволете да ви обрисувам в ка
чест
вото на пример нещо
чест
о случващо се.
Войните на Ксеркс и други подобни на него, са наистина бледни сенки на това, което е ставало в ранните епохи. Но съществува определен принцип, стоящ в основата на тези завоевания. Притежавайки тези състояния на съзнанието, които съм ви описвал, човек се е намирал в съвсем други отношения с близките си, а също и със заобикалящия го свят. Определените различия между различните части на населената Земя са изгубили сега водещата си роля. В онова време тези различия са се проявявали по съвсем друг начин.
Позволете да ви обрисувам в качеството на пример нещо често случващо се.
Да допуснем, че тук в ляво – е европейския регион (рис. на стр. 19), тук в дясно - азиатския. Народът-завоевател (червено) се движи от севера на Азия, разпростирайки своите завоевания върху други области на Азия и завоювайки населението им (червено и жълто). Какво всъщност е ставало?
към текста >>
Така стои работата със съвременното чове
чест
во.
Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание. Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
Така стои работата със съвременното човечество.
Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно. Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същност. Обикновеният човек не е говорил така, но така е говорил посветеният в мистериите, и посветените са били тези, които са ръководили и задавали целия ход на историята.
към текста >>
И така, ние намираме, че тези източни битки,
чест
о толкова плашещи и представящи ни се в толкова варварски аспект, в действителност не са нищо друго, от импулси за човешкото развитие.
Това, което победителят е получавал от покорените, които е използвал при построяване на новия си дом, е било потребност на неговото съзнание. Трябвало е само да обърне внимание на тези роби и в душата му се смекчавала тенденцията към затъмнение, а в замяна се пробуждала съзнателност, разумност. Това, което в наши дни постигаме като индивиди, в онези времена се е постигало чрез съвместно живеене с другите. Народът, които е гледал на света като победител и господар, - младият народ, не разполагащ със силата на разсъдъка, - се е нуждаел в обкръжението си, така да се каже, от народ, който е имал в себе си повече сили на смъртта. В преодоляването на другия народ, той се е стремял към това, което му е било нужно за собствената му еволюция.
И така, ние намираме, че тези източни битки, често толкова плашещи и представящи ни се в толкова варварски аспект, в действителност не са нищо друго, от импулси за човешкото развитие.
Те са били необходими. Човечеството не би могло да се развива на Земята, ако не бяха тези ужасни войни и битки, които ни се струват толкова варварски. Още в онези времена посветените от мистериите са виждали света такъв, какъвто го виждаме ние сега. Само, че те са свързвали с това възприятие друго устройство на душата, друго настроение на ума. За тях всичко, което са преживявали в ясни, точни очертания, - също, както и ние преживяваме обектите в ясни очертания, когато ги възприемаме чрез сетивните органи, - е било във всеки случай винаги нещо такова, което за човешкото съзнание е произлизало от боговете.
към текста >>
Чове
чест
вото не би могло да се развива на Земята, ако не бяха тези ужасни войни и битки, които ни се струват толкова варварски.
Това, което в наши дни постигаме като индивиди, в онези времена се е постигало чрез съвместно живеене с другите. Народът, които е гледал на света като победител и господар, - младият народ, не разполагащ със силата на разсъдъка, - се е нуждаел в обкръжението си, така да се каже, от народ, който е имал в себе си повече сили на смъртта. В преодоляването на другия народ, той се е стремял към това, което му е било нужно за собствената му еволюция. И така, ние намираме, че тези източни битки, често толкова плашещи и представящи ни се в толкова варварски аспект, в действителност не са нищо друго, от импулси за човешкото развитие. Те са били необходими.
Човечеството не би могло да се развива на Земята, ако не бяха тези ужасни войни и битки, които ни се струват толкова варварски.
Още в онези времена посветените от мистериите са виждали света такъв, какъвто го виждаме ние сега. Само, че те са свързвали с това възприятие друго устройство на душата, друго настроение на ума. За тях всичко, което са преживявали в ясни, точни очертания, - също, както и ние преживяваме обектите в ясни очертания, когато ги възприемаме чрез сетивните органи, - е било във всеки случай винаги нещо такова, което за човешкото съзнание е произлизало от боговете. Защото какви са се представяли външните обекти пред посветения от онези времена? Да вземем, например, за простота и нагледност, падането на мълния.
към текста >>
Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в ка
чест
вото си на посветени да изучават гората, лишена от дух.
Защото, макар, от една страна, посветеният да се е учил да преживява Азия в нейната изоставеност от боговете, в нейната лишеност от дух, от друга страна той се е учил да познава още по дълбокото състояние на съзнание, от това, което се постигало с втората йерархия. Познавайки света, изоставен от боговете, той се е учил също да познава света на Серафимите, Херувимите, Престолите. В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници. Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция. Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите богове - Серафими, Херувими, Престоли.
Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух.
Но като компенсация за тях е оставала възможността да срещнат в гората съществата от първата йерархия, те са могли да срещнат някои същества от царствата на Серафимите, Херувимите и Престолите. Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие.
към текста >>
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на чове
чест
вото, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток.
В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници. Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция. Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите богове - Серафими, Херувими, Престоли. Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух. Но като компенсация за тях е оставала възможността да срещнат в гората съществата от първата йерархия, те са могли да срещнат някои същества от царствата на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток.
И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека.
към текста >>
Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в ка
чест
вото си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта.
Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
Но вътрешният конфликт, който гърците са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за човечеството и довел до това, което ни е познато като Троянска война. За придобиване на рефлекторни сили за гърците не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса. От гърците се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта. И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли. Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх.
към текста >>
Но вътрешният конфликт, който гърците са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за чове
чест
вото и довел до това, което ни е познато като Троянска война.
Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
Но вътрешният конфликт, който гърците са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за човечеството и довел до това, което ни е познато като Троянска война.
За придобиване на рефлекторни сили за гърците не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса. От гърците се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта. И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли. Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх. Ние виждаме срещналите се лице в лице гърци, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали.
към текста >>
20.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както
чест
о сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време.
/*"Окултна история. Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука" (GA 126) В първите две уводни лекции ние се постарахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото. За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад. Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период.
Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време.
Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи. Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване.
към текста >>
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който
чест
о съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския.
За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад. Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период. Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време. Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския.
Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло. В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност. От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена.
към текста >>
Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на чове
чест
вото.
Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период. Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време. Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи. Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския.
Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството.
Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло. В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност. От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена. Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет.
към текста >>
И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в ка
чест
вото им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на чове
чест
вото като цяло.
Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи. Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване.
И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност. От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена. Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет. И така, човекът от отдавна отминалите времена се е различавал по цялата си конституция от човека от по-късното време и още повече от съвременния човек. Съвременният човек в будно състояние носи вътре в себе си аз и астрално тяло, без да ги забелязва; повечето хора не забелязват, как физическото тяло носи вътре в себе си заедно с етерното тяло много по-важната организация на астралното тяло и аза.
към текста >>
В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в ка
чест
вото на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност.
В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи. Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност.
От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена. Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет. И така, човекът от отдавна отминалите времена се е различавал по цялата си конституция от човека от по-късното време и още повече от съвременния човек. Съвременният човек в будно състояние носи вътре в себе си аз и астрално тяло, без да ги забелязва; повечето хора не забелязват, как физическото тяло носи вътре в себе си заедно с етерното тяло много по-важната организация на астралното тяло и аза. Вие, разбира се, сте запознати с тези взаимовръзки.
към текста >>
Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното чове
чест
во локализирана памет.
Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло. В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност. От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена.
Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет.
И така, човекът от отдавна отминалите времена се е различавал по цялата си конституция от човека от по-късното време и още повече от съвременния човек. Съвременният човек в будно състояние носи вътре в себе си аз и астрално тяло, без да ги забелязва; повечето хора не забелязват, как физическото тяло носи вътре в себе си заедно с етерното тяло много по-важната организация на астралното тяло и аза. Вие, разбира се, сте запознати с тези взаимовръзки. Но древното човечество е усещало този факт от своето собствено същество съвсем по друг начин. И така стоят нещата с човечеството, към което трябва да се обърнем, когато се връщаме към третата епоха на следатлантската култура - египетско-халдейската.
към текста >>
Но древното чове
чест
во е усещало този факт от своето собствено същество съвсем по друг начин.
От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена. Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет. И така, човекът от отдавна отминалите времена се е различавал по цялата си конституция от човека от по-късното време и още повече от съвременния човек. Съвременният човек в будно състояние носи вътре в себе си аз и астрално тяло, без да ги забелязва; повечето хора не забелязват, как физическото тяло носи вътре в себе си заедно с етерното тяло много по-важната организация на астралното тяло и аза. Вие, разбира се, сте запознати с тези взаимовръзки.
Но древното човечество е усещало този факт от своето собствено същество съвсем по друг начин.
И така стоят нещата с човечеството, към което трябва да се обърнем, когато се връщаме към третата епоха на следатлантската култура - египетско-халдейската. В това време човек се е преживявал както дух и душа в значителна степен извън пределите на своето физическо и етерно тяло даже в будно състояние. Той е знаел как да различава: това е моят дух и душа, - ние, разбира се, ги наричаме аз и астрално тяло, - и това е съединено с моите физическо и етерно тела. Човек е преминавал през света с това преживяване на двойственост. Той не е наричал своето физическо и етерно тяло - аз.
към текста >>
И така стоят нещата с чове
чест
вото, към което трябва да се обърнем, когато се връщаме към третата епоха на следатлантската култура - египетско-халдейската.
Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет. И така, човекът от отдавна отминалите времена се е различавал по цялата си конституция от човека от по-късното време и още повече от съвременния човек. Съвременният човек в будно състояние носи вътре в себе си аз и астрално тяло, без да ги забелязва; повечето хора не забелязват, как физическото тяло носи вътре в себе си заедно с етерното тяло много по-важната организация на астралното тяло и аза. Вие, разбира се, сте запознати с тези взаимовръзки. Но древното човечество е усещало този факт от своето собствено същество съвсем по друг начин.
И така стоят нещата с човечеството, към което трябва да се обърнем, когато се връщаме към третата епоха на следатлантската култура - египетско-халдейската.
В това време човек се е преживявал както дух и душа в значителна степен извън пределите на своето физическо и етерно тяло даже в будно състояние. Той е знаел как да различава: това е моят дух и душа, - ние, разбира се, ги наричаме аз и астрално тяло, - и това е съединено с моите физическо и етерно тела. Човек е преминавал през света с това преживяване на двойственост. Той не е наричал своето физическо и етерно тяло - аз. Той е наричал аз само своята душа и дух, - това, което е било духовно и е било по определен начин свързано долу с неговото физическо и етерно тяло, имало е с тях такава връзка, която той е можел да наблюдава и чувства.
към текста >>
Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на чове
чест
вото.
Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите. И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа.
Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството.
Сега ще проследим този ход на събитията с множество различни примери. Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш. Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед. В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш.
към текста >>
Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на чове
чест
вото от по-ранните времена.
Сега ще проследим този ход на събитията с множество различни примери. Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш. Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед. В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш.
Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена.
Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция. Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното. Това е било ново устройство на душата. Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма. Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност.
към текста >>
Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на чове
чест
вото от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция.
Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш. Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед. В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш. Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена.
Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция.
Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното. Това е било ново устройство на душата. Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма. Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност.
към текста >>
Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в ка
чест
вото си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма.
/*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш. Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена. Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция. Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното. Това е било ново устройство на душата.
Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма.
Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност. Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята. И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут.
към текста >>
Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното чове
чест
во е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”.
И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут. Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън. В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града. След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност.
Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”.
Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция. В Гилгамеш пред нас застава индивидуалност, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения. В другата индивидуалност, която също е дошла в този град, ние имаме такава, която е пребивавала сравнително дълго в планетарно битие и едва по-късно е намерила своя път обратно към Земята. Вие можете да прочетете за това в моите щутгартски лекции, изнесени от малко по- различна гледна точка преди тринадесет години. И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа.
към текста >>
И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на чове
чест
вото той самият се намира.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена. Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш.
И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира.
Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората. Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици.
към текста >>
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в ка
чест
вото им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици.
И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици.
Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата.
към текста >>
Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното чове
чест
во, - същества, които някога донесли на земното чове
чест
во първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната.
Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората. Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици.
Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната.
Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата. Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество.
към текста >>
Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на чове
чест
вото на Земята.
Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората. Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната.
Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята.
Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата. Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес.
към текста >>
Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни
чест
о се давали на учениците в мистериите.
Социалните условия на страната, разбира се, силно са се изменили от тези отдалечени времена. Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X. е написал на гръцки език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време. И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш. Той бил посрещнат с разбиране.
Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите.
Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
към текста >>
Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на чове
чест
вото.
Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното. Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега. Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето. И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите. В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища.
Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството.
Такa, че особеност на тези две личности е било това, че в описваната инкарнация те са били неспособни – заради особеното устройство на душата – да се доближат до мистериите на своята родина. Този, когото епоса нарича Еабани, е бил близо до мистериите благодарение на своето пребиваване в извънземните области на Космоса; този, когото наричали Гилгамеш, преживял своего рода посвещение в следатлантски мистерии, което породило, обаче, само незрял плод. В резултат и двамата чувствали в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното човечество. И двамата могли да се запитат: как станахме такива? Каква роля сме играли в еволюцията на Земята?
към текста >>
В резултат и двамата чувствали в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното чове
чест
во.
И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите. В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища. Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството. Такa, че особеност на тези две личности е било това, че в описваната инкарнация те са били неспособни – заради особеното устройство на душата – да се доближат до мистериите на своята родина. Този, когото епоса нарича Еабани, е бил близо до мистериите благодарение на своето пребиваване в извънземните области на Космоса; този, когото наричали Гилгамеш, преживял своего рода посвещение в следатлантски мистерии, което породило, обаче, само незрял плод.
В резултат и двамата чувствали в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното човечество.
И двамата могли да се запитат: как станахме такива? Каква роля сме играли в еволюцията на Земята? Нали сме станали такива благодарение на еволюцията на Земята; какъв път сме изминали? Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
към текста >>
Но подобно духовно видение, отнасящо се до първичните състояния на Земята и чове
чест
вото,* се е достигало от ефеските ученици, когато те се отъждествявали с образа на богинята. /*Виж.
И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята. Той започвал да вижда, какви са били тези ранни състояния. Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н. И когато започнат умозрително да тълкуват това, което предлага съвременното научно знание, тогава стигаме до прелестни резултати! Защото само чрез духовно виждане може да се проникне в условията, преобладаващи в прадревните времена.
Но подобно духовно видение, отнасящо се до първичните състояния на Земята и човечеството,* се е достигало от ефеските ученици, когато те се отъждествявали с образа на богинята. /*Виж.
"Въведение в тайната наука", а също "Еволюцията от гледна точка на истината" (GA 132) и лекция от 01. 12. 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество. И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество. Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис.
към текста >>
И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благо
чест
ие тези неща, които в общи линии обрисувах тук.
А човешкото същество се е възприемало вътре във всичко това. То се е усещало единно със Земята. То е живеело в това, което Земята е творила от силите на имагинациите като растително, живеело в това, което е възниквало в земното като животинско, така, както аз сега ви описах. Всеки човек се е усещал, всъщност, разпрострян по цялата Земя, единен със Земята. Така, че човешките същества – както описах във връзка с учението на Платон в книгата "Християнството като мистичен факт" човешката идееобразуваща способност – прониквали едно в друго.
И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук.
Благодарение на това душите им станали някак вътрешно уплътнени. Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване. Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации. Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното. Защото ако вие постоянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго.
към текста >>
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на чове
чест
вото.
- философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин.
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на чове
чест
вото.
Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин. И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството.
Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество. За това ще поговорим утре, в следващата лекция.
към текста >>
от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското влади
чест
во.
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството. Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X.
от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
За това ще поговорим утре, в следващата лекция.
към текста >>
21.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Във всички предидущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както
чест
о съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм.
ЛЕКЦИЯ ЧЕТВЪРТА Дорнах, 27 декември 1923 г. Моята вчерашна задача беше да покажа с пример за отделни личности, как историческото развитие на света върви по своя път. Този, който се стреми към по-нататъшно задълбочаване в духовната наука, не може да представя нещата, без да посочва последствията от събитията, отразяващи се в човешкото същество. Защото само в нашата епоха човек се усеща - по причини, които ще обсъждаме в хода на тези лекции – откъснат като отделно същество от останалия свят.
Във всички предидущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както често съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм.
Защото в този момент, когато палецът е отделен от организма, той повече не е палец, той започва да изчезва, той е нещо съвсем друго и е подчинен на съвсем други закони, отколкото когато принадлежи на човешкия организъм. И както палецът е палец във връзка с целия организъм, по същия начин човекът е същество, имащо една или друга форма – по време на земния живот или в живота между смъртта и новото раждане - във връзка с космическото цяло. В предните епохи е имало съзнание за това, в бъдеще отново ще възникне; то само е помръкнало и затъмнено, за да може човек да развие напълно преживяването на свободата. Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съзнание за принадлежност към целия Космос. Обрисувах ви две личности: едната, наречена в знаменития епос Гилгамеш, и другата - Еабани.
към текста >>
Говорих ви за това, как личността, която е скрита под името Гилгамеш, е предприела поклонни
чест
во на Запад и е преминала през своего рода западно следатлантско посвещение.
Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съзнание за принадлежност към целия Космос. Обрисувах ви две личности: едната, наречена в знаменития епос Гилгамеш, и другата - Еабани. Показах ви, как тези личности живели в древната египетско-халдейска епоха в съответствие с това, което е било възможно за хората от това време, и как те след това чрез Ефеските мистерии преживели задълбочаване. И аз ви казах в края на вчерашната ми лекция, че същите тези човешки същества, взели по-късно участие в историческото развитие на света като Аристотел и Александър. За да разберем сега напълно хода на земното развитие в онези времена, когато всичко това е ставало, ние трябва да се вгледаме внимателно в това, което такива души са могли да възприемат в себе си в тези три следващи един след друг периоди.
Говорих ви за това, как личността, която е скрита под името Гилгамеш, е предприела поклонничество на Запад и е преминала през своего рода западно следатлантско посвещение.
Да си съставим отначало понятие за природата на подобно посвещение, за да можем по-добре да усвоим това, което дошло по-късно. Ние трябва, естествено, да се обърнем към това място, където отзвука от древното атлантско посвещение се е запазил дълго време. Това се отнася до Хибернийските мистерии*, за които неотдавна говорих на нашите приятели от Дорнах. Аз трябва сега да повторя туй-онуй от казаното тогава, преди да можем да дойдем до пълно и ясно разбиране на разглеждания предмет. /*(По-подробно виж в Материали към Събрани съчинения на Рудолф Щайнер, № 69) Малко преди това - 7, 8 и 9 декември 1923 г.
към текста >>
И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в ка
чест
вото на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство.
Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно битието и неговия илюзорен характер. А след това ги очаквало сходно преживяване относно търсенето на истината. Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни чувства, затъмняващи ясната светлина на знанията. И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина! Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в качеството на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство.
Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината. И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието. И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер. Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала.
към текста >>
Някога в човека, когато е говорил, в излизащия дъх вместо въздух е имало летлив течен елемент - белтък, който е обкръжавал Земята в ка
чест
вото на атмосфера.
А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл. И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност. Този процес, който дава пълна картина на това, което живее и струи в човешката реч, се е приемал от учениците в Ефес за изходен пункт. Тогава им ставало ясно, че ставащото в човешкото същество е антропоморфизиран космически процес и че някога, в отдалечените времена, самата Земя е действала по подобен начин. Само че тогава това е бил не въздушният, а водният елемент, течният елемент, (лява част на рисунката, синьо), - който описах вчера като летящ течен белтък, притежаващ вълнообразно движение и кипене.
Някога в човека, когато е говорил, в излизащия дъх вместо въздух е имало летлив течен елемент - белтък, който е обкръжавал Земята в качеството на атмосфера.
И както сега въздухът преминава в елемента на топлината, така белтъкът отгоре преминавал в нещо като въздушен елемент (в ляво, светло-синьо), а отдолу в нещо като земен елемент (светло). И също както в тялото ни възникват усещания благодарение на течния елемент, така и в Земята се зараждат земни образувания, земни сили, - всичко това, което действа вътре в Земята. А горе, във въздушния елемент, възникват тъчащи космически мисли, творчески действащи в земното. Величествено и мощно е било впечатлението, което човешкото същество е получавало в Ефес, когато му показвали, как в собствената му реч живее микрокосмически отзвук на това, което някога е било макрокосмическо. И когато ученикът в Ефес говорел, той чувствал идващото при него чрез преживяване на речта проникновение в дейността на космическото Слово.
към текста >>
Вели
чест
вено и мощно е било впечатлението, което човешкото същество е получавало в Ефес, когато му показвали, как в собствената му реч живее микрокосмически отзвук на това, което някога е било макрокосмическо.
Само че тогава това е бил не въздушният, а водният елемент, течният елемент, (лява част на рисунката, синьо), - който описах вчера като летящ течен белтък, притежаващ вълнообразно движение и кипене. Някога в човека, когато е говорил, в излизащия дъх вместо въздух е имало летлив течен елемент - белтък, който е обкръжавал Земята в качеството на атмосфера. И както сега въздухът преминава в елемента на топлината, така белтъкът отгоре преминавал в нещо като въздушен елемент (в ляво, светло-синьо), а отдолу в нещо като земен елемент (светло). И също както в тялото ни възникват усещания благодарение на течния елемент, така и в Земята се зараждат земни образувания, земни сили, - всичко това, което действа вътре в Земята. А горе, във въздушния елемент, възникват тъчащи космически мисли, творчески действащи в земното.
Величествено и мощно е било впечатлението, което човешкото същество е получавало в Ефес, когато му показвали, как в собствената му реч живее микрокосмически отзвук на това, което някога е било макрокосмическо.
И когато ученикът в Ефес говорел, той чувствал идващото при него чрез преживяване на речта проникновение в дейността на космическото Слово. Той можел да възприема, как космическото Слово привежда в движение летливо-течния елемент, придавайки му движение, пълно със смисъл и важност; той виждал също, как Словото възлиза нагоре - към творческата космическа мисъл, и надолу - към зараждащите се земни сили. Така ученикът си прокарвал път в космическото, учейки се на правилно разбиране на това, което е било в собствената му реч. "Вътре в теб се намира човешкият Логос. Човешкият Логос действа чрез теб по време на твоя живот на Земята.
към текста >>
След това, по време на поклонни
чест
вото на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд.
Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот. И ако в теб човешката същност е микрокосмически Логос, то някога в началото на началата е бил Логоса, и Той е бил с Бог, и Сам е бил Бог". В Ефес са получавали дълбоко разбиране на това, защото разбирането се придобивало вътрешно и чрез човешкото същество. Разглеждайки личност, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и живот е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите. Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното отношение на човека към Космоса.
След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд.
Това, което Гилгамеш получил там, живеело в неговата душа и продължавало да се развива в живота между смъртта и новото раждане; а в следващия земен живот той преживял в Ефес задълбочаване на душата. Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуалности, за които говорихме. Това е било, все едно огромна вълна се надигнала от дълбините на цивилизацията от онези времена и се стоварила върху душите на тези двамата. Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало. Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това.
към текста >>
Чест
но казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това.
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък. Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека. Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия. Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги. Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии.
Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това.
Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие. В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики. /*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
към текста >>
Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото чове
чест
во, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите.
Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства. В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества". Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време!
Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите.
Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел. Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление. Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт?
към текста >>
Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в ка
чест
вото му на встъпление.
Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време! Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите. Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел.
Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление.
Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт? Александър идва до вратите на рая! Макар и това да е изразено на християнския език от онова време, в голяма степен то съответства, както ще ви покажа, на истината. Защото походите на Александър не били предприети само заради завоеванията, още по-малко пък за присъединяването на варварите към гърците, въпреки съвета на Аристотел. Не, те са били проникнати от истински високодуховна цел.
към текста >>
Истинско смирение на чове
чест
вото е можело да донесе само християнството.
Защото походите на Александър не били предприети само заради завоеванията, още по-малко пък за присъединяването на варварите към гърците, въпреки съвета на Аристотел. Не, те са били проникнати от истински високодуховна цел. Импулсът за тях е произтичал от духа. Ние четем за тях в поемата на Лампрехт, който с огромно въодушевление петнадесет столетия след смъртта на Александър разказва тази героична история. Той разказва за това, как Александър приближил вратите на рая, но не могъл да влезе в него, защото, както казва Лампрехт, в рая може да влезе само този, който притежава истинско смирение, а Александър, живеейки в дохристиянската епоха, още не е можел да го притежава.
Истинско смирение на човечеството е можело да донесе само християнството.
Въпреки това, ако възприемем тези неща без предразсъдъци, а с открит ум, ще видим, как Лампрехт, християнският свещеник, още е усещал нещо от трагедията на Александровите походи. Не без умисъл ви говорих за "Песента на Александър". Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало преди и какво после в историята на западното човечество в неговата връзка с Изтока. Защото стоящото в основата на тези неща усещане, както видяхме, е било все още широко разпространено в сравнително късен период на средновековието. И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах.
към текста >>
Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало преди и какво после в историята на западното чове
чест
во в неговата връзка с Изтока.
Ние четем за тях в поемата на Лампрехт, който с огромно въодушевление петнадесет столетия след смъртта на Александър разказва тази героична история. Той разказва за това, как Александър приближил вратите на рая, но не могъл да влезе в него, защото, както казва Лампрехт, в рая може да влезе само този, който притежава истинско смирение, а Александър, живеейки в дохристиянската епоха, още не е можел да го притежава. Истинско смирение на човечеството е можело да донесе само християнството. Въпреки това, ако възприемем тези неща без предразсъдъци, а с открит ум, ще видим, как Лампрехт, християнският свещеник, още е усещал нещо от трагедията на Александровите походи. Не без умисъл ви говорих за "Песента на Александър".
Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало преди и какво после в историята на западното човечество в неговата връзка с Изтока.
Защото стоящото в основата на тези неща усещане, както видяхме, е било все още широко разпространено в сравнително късен период на средновековието. И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах. Значението на този момент в историята на Македония се простира, от една страна, далеч в миналото, а от друга – далеч в бъдещето. Важно е да се разбере, че всемирно-историческият трагизъм осеня всичко, което е свързано с Аристотел и Александър. Даже външно трагизмът се проявява.
към текста >>
- ученик на Аристотел, наречен наследник на Аристотел в ка
чест
вото му на ръководител на атинската школа на перипатетиците./
Той все още е имал дълбоко проникновение за връзката на човешкото същество с Космоса. Неговият ученик Теофраст* е попречил съчиненията, които трактуват тези неща, да стигнат до Запада. Обаче някои от тях достигнали Изтока, където още се пазело разбирането на такива истини. Оттук те били пренесени от евреите и арабите през Северна Африка и Испания в европейския запад, където се сблъскали, така, както вече описах, с влиянията на Хибернийските мистерии, доколкото те се изразявали в цивилизацията и културата на тези народи. /*Теофраст, 390-305 пр. Р.X.
- ученик на Аристотел, наречен наследник на Аристотел в качеството му на ръководител на атинската школа на перипатетиците./
Но всичко това, което ви описах, е било не повече от отправна точка за учението, което Аристотел предал на Александър. Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент. Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека.
към текста >>
Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко коли
чест
во влажност, което намалява при напредване на изток.
Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава. Ти проникваш в сухота (виж. рис. на стр. 51). Под това не трябва да се разбира, че ако човек отива в Азия, то ще бъде напълно изсушен. Ние се сблъскваме тук, разбира се, с такива въздействия, които Александър е могъл да усеща в себе си, след като е получил ръководство и указания от Аристотел.
Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влажност, което намалява при напредване на изток.
По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между нос, очи и уста. Такава личност е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и постепенно навлизане във влажността. Други диференциации човек все още преживява и до ден днешен, макар и грубо. В северно направление той преживява хлад; в южно – топлина, огнения елемент. Но взаимодействието на влажност и хлад по направление северо-запад той вече не преживява.
към текста >>
А след това чове
чест
вото започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното знание, категориите, и отхвърлило всичко останало.
И в заключение, скъпи мои приятели, можете да почувствате дълбоката, тясна връзка между природно и морално, когато ви кажа, че Александър е говорил по следния начин: аз трябва да напусна хладно-влажната стихия и да се насоча към огнената, - аз трябва да предприема поход към Индия. Това е бил начин на изразяване, тясно свързан както с природното, така и с моралното. По-подробно ще разкажа за това утре. Днес бих искал да ви дам картина на това, което е живеело в онези времена; защото във всичко, което е ставало между Аристотел и Александър, можем да видим също отражение на огромния и мощен напредък, който станал в световната история. В онези времена още е било възможно по интимен начин да се говори на учениците за великите мистерии от миналото.
А след това човечеството започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното знание, категориите, и отхвърлило всичко останало.
Затова ние трябва да виждаме в тези събития проява на огромния, дълбок напредък в историческото развитие на човечеството и решаващ момент в хода на цялата европейска цивилизация в нейните връзки с Изтока.
към текста >>
Затова ние трябва да виждаме в тези събития проява на огромния, дълбок напредък в историческото развитие на чове
чест
вото и решаващ момент в хода на цялата европейска цивилизация в нейните връзки с Изтока.
Това е бил начин на изразяване, тясно свързан както с природното, така и с моралното. По-подробно ще разкажа за това утре. Днес бих искал да ви дам картина на това, което е живеело в онези времена; защото във всичко, което е ставало между Аристотел и Александър, можем да видим също отражение на огромния и мощен напредък, който станал в световната история. В онези времена още е било възможно по интимен начин да се говори на учениците за великите мистерии от миналото. А след това човечеството започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното знание, категориите, и отхвърлило всичко останало.
Затова ние трябва да виждаме в тези събития проява на огромния, дълбок напредък в историческото развитие на човечеството и решаващ момент в хода на цялата европейска цивилизация в нейните връзки с Изтока.
към текста >>
22.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Въпросът за коли
чест
вото на тези същества при това няма значение, защото, както ви казах вчера, те всички се намирали едно в друго.
Защото той е знаел, че само когато преодолее животинската форма и остави зад себе си животните в своята еволюция, ще заеме своето истинско място на Земята. Той е пренесъл растенията със себе си чак до Земята и тогава и ги е предал, за да може тя да ги приеме в своето лоно. За растенията човекът е бил на Земята посредник на боговете, посредник между боговете и Земята. Хората, които са имали това велико преживяване, получавали чувство, което може да се обрисува съвсем просто (виж рис.). Човешките същества дошли на Земята от Вселената (жълто).
Въпросът за количеството на тези същества при това няма значение, защото, както ви казах вчера, те всички се намирали едно в друго.
Това, което впоследствие се превръща в растителен свят, се отделя от човека, Земята го приема и му дава да се вкорени (тъмно-зелената щриховка). Човешкото същество е изпитвало чувство, като че е облякло Земята в растителна одежда (червеното по периферията), а Земята му е била благодарна за тази одежда и е приела от него във водно-въздушния елемент това, което той е успял като че да вдъхне в нея. Влизайки в това преживяване, човек се е чувствал тясно свързан с божеството, с главното божество на Меркурий. Чрез усещането: ние самите сме донесли растенията на Земята, - човек встъпвал в особено отношение с бога на Меркурий. От друга страна, по отношение на животните човек е имал различно чувство.
към текста >>
Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от чове
чест
вото, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора.
Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство.
Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора.
Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж. Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж. Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях. Така ние намираме в мистериите по целия Изток грандиозен природен възглед.
към текста >>
По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното чове
чест
во.
И тези изображения не зависели от времето на годината, хода на столетието или мястото: хората са можели да имат изображения, когато са се подготвили по правилния начин, когато са правели едно или друго упражнение или са извършвали едно или друго лично жертвоприношение. Ако човек е достигнел известно равнище в жертвоприношенията или в личната зрелост, тогава по силата на това, че той като човешко същество се е придвижил напред, е можел да съзерцава сенките на великите мирови събития и великите мирови същества. Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния Изток към Гърция. Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и местността, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете. Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма.
По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното човечество.
По нататък, мистериите на Ефес стоят по средата между древноизточните и гръцките мистерии. Те заемат особено място. Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, величествени истини на Древния Изток, душите им все още са били засегнати от дълбокото вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества. В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко. Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства.
към текста >>
Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, вели
чест
вени истини на Древния Изток, душите им все още са били засегнати от дълбокото вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества.
Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и местността, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете. Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма. По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното човечество. По нататък, мистериите на Ефес стоят по средата между древноизточните и гръцките мистерии. Те заемат особено място.
Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, величествени истини на Древния Изток, душите им все още са били засегнати от дълбокото вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества.
В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко. Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства. Растителният свят ( му се преподавало) – е твой; Земята само го е възприела от теб. Животинският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад. Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек.
към текста >>
Трябва
чест
но да кажем, че в наши дни най-важното в историята на човешкото развитие остава просто незасегнатата от външно-материалистическо разглеждане история!
Техният живот в Ефеските времена е бил сравнително мирен, те са имали възможност да преработят и усвоят възприетото в по-страшните времена. Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония. Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове. Връзката на човека с духовния свят, макар и призрачно, но все още се е преживявала. Обаче Гърция се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
Трябва честно да кажем, че в наши дни най-важното в историята на човешкото развитие остава просто незасегнатата от външно-материалистическо разглеждане история!
Много важен за разбирането на целия гръцки характер и култура е фактът, че в гръцката цивилизация намираме само призрачен образ, фантом на древната божествена реалност, в която човек е имал общение със свръхсетивните светове, защото човек вече постепенно излизал от това божествено и се учил да използва своите собствени индивидуални, лични духовни способности. Това е ставало крачка по крачка. В драмите на Есхил в художествените образи е отразено това чувство, което още е останало в човека от древните времена на богове. Но едва Софокъл започнал да се изявява, когато човек започнал да се отърсва от това усещане за връзка с божествено-духовното съществувание. А после се появява нещо, свързано с името, значението на което все още е недостатъчно оценено от историческата наука, обаче по въпроса има и други мнения.
към текста >>
И от тогава могат да се изброят множество негови последователи; във всички тях е действала същата подбуда – да се откъсне чове
чест
вото от божествено-духовното и да се постави в само земното.
Там хората са имали достъп до призрачните образи, живите образи-сенки. Защо тогава да се записва историята? По-късно, обаче, дошло време, когато сянковите образи се потопили в низшия свят, където човешкото съзнание не е могло повече да ги възприема. Тогава и възникнал стремежа да се записва ставащото. Появил се Херодот,* първият историк, записал историята в проза.
И от тогава могат да се изброят множество негови последователи; във всички тях е действала същата подбуда – да се откъсне човечеството от божествено-духовното и да се постави в само земното.
/*Херодот от Халикарнас, 5 век пр. Р.X. – най-древният гръцки историк; Персийските войни/ И все пак в продължение на цялата гръцка култура всичкото това клонящо към земното развитие е било озарено от сияние, светлината на което, както ще чуем утре, не е проникнала нито в Рим, нито в средновековието. А там, в Гърция, светлина е имало. А що се отнася до призрачните образи, даже и до потъмнелите сянкови образи от залеза на гръцката цивилизация, човек все още е чувствал, че те са божествени в своята основа. Посред всичко това, като убежище, където човек е намирал разяснение относно това, което е съществувало някак фрагментарно в гръцката култура, - стоял Ефес.
към текста >>
И сега се приближаваме до едно от тези исторически събития, което от тривиална гледна точка може да се приеме за чиста случайност, но което се корени дълбоко във вътрешните взаимовръзки в развитието на чове
чест
вото.
Посред всичко това, като убежище, където човек е намирал разяснение относно това, което е съществувало някак фрагментарно в гръцката култура, - стоял Ефес. Хераклит получил наставление в Ефес, както и много други велики философи, такива като Платон и Питагор. Ефес е бил наистина такова място, където се съхранявала в известна степен древната източна мъдрост. И тези две души, които живели по-късно в Аристотел и Александър Велики, били в Ефес някое време след Хераклит и могли там да възприемат от наследството на древните знания на източните мистерии това, което още го е имало в мистериите на Ефес. Това, което е живеело в Ефеските мистерии, по особено проникновен начин е свързало себе си с душата на Александър.
И сега се приближаваме до едно от тези исторически събития, което от тривиална гледна точка може да се приеме за чиста случайност, но което се корени дълбоко във вътрешните взаимовръзки в развитието на човечеството.
За да проникнем в значението на това събитие ще припомним следното. Трябва да помним, че в тези две души, които са станали впоследствие Аристотел и Александър Велики, е живеело, на първо място, всичко това, което те възприели в отдалечените в миналото времена, а след това го изучили. И след това в Ефес нещо вече живяло в техните души се изпълнило с необикновена ценност. И ние можем да кажем, че цялата Азия - в тази нейна "гръцка" форма, която тя приела в Ефес, - живеела в тези две души и особено в душата на този, който впоследствие станал Александър Велики. Представете си ролята, изиграна от тази личност.
към текста >>
Невъзможно е да се разбере духовното развитие на западното чове
чест
во, докато не го видим на този фон.
Във всичко това виждаме взаимодействие на два елемента: един – вървящ напред, и друг, - изоставащ назад. Мисията на Александър се базирала повече или по-малко несъзнателно на следния факт: вълните на цивилизацията прониквали Гърция на луциферически принцип, докато в Азия те оставали на заден план по ариманически начин. В Ефес е имало равновесие. И Александър, в чиито ден на раждане паднал физическият Ефес, решил да основе духовен Ефес, който би пръскал далеч на Изток и на Запад своята слънчева светлина. В това всъщност е била целта, стояща в основата на всичко, което е предприемал: да основе духовен Ефес, простиращ се през Мала Азия на Изток до Индия, включвайки също египетска Африка и източна Европа.
Невъзможно е да се разбере духовното развитие на западното човечество, докато не го видим на този фон.
Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци. Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим. Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н.
към текста >>
И можем правилно да разберем развитието на чове
чест
вото само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим.
Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци. Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим. Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н.
И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим.
До там всичко е ясно. Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на Изток. Там ние трябва да гледаме чрез имагинации. За там е необходимо духовно виждане. Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток.
към текста >>
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток приноса на Гърция в прогреса на чове
чест
вото, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реалност.
След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес. В Аристотел, Александър Велики намира своя учител. И това е все едно, ако от издигащите се в небето пламъци в Ефес се бе раздал мощен глас за имащите уши: стройте духовния Ефес, и нека старият физически Ефес стои в човешката памет като негов център, като средоточие. И така, ние имаме пред себе си образа на Древна Азия с нейните мистерийни центрове, а на преден план Ефес и учениците в неговите мистерии.
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток приноса на Гърция в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реалност.
Вглеждайки се в Изтока и давайки на нашата имагинация да се откъсне от потресаващите събития, които наблюдаваме там, можем да видим в истинска светлина тази древна глава от човешката история, - защото тя би трябвало да бъде схващана чрез имагинации. А след това ние постепенно разпознаваме на преден план възхода на римския свят, света на средновековието, светове, които продължават до нашето време. Всички други разделения на историята на периоди - древен, средновековен и нов, или както и още да ги нарекат, - водят до лъжливи представи. Но ако дълбоко и внимателно изучите картината, която поставих пред вас, тя ще ви даде истинско проникновение в скритите течения, пронизващи европейската история чак до наши дни.
към текста >>
23.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи ка
чест
ва и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Ако искаме да погледнем по-нататък, зад чертата на този период, ще ни е нужно, преди всичко, да изменим силата си на виждане и възприятие. Това изменение е много сходно с това, за което сме чували в друга връзка. Само че доста рядко, размишлявайки за подобни неща, ние ги съпоставяме едно с друго. Спомнете си, как в книгата "Теософия" аз съм описал различните светове, свързани с човека. Описах ги като физически свят; преходен свят, граничещ с него, иначе казано – свят на душите; след това свят, в които само най-издигнатата част от нашата природа може да получи достъп, - свят на духовете.
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Грешка би било да си въобразяваме, че ползвайки се от съвременните представи ще можем да разберем станалото до изгарянето на Ефеския храм. Ние трябва да си образуваме други понятия и други представи, за да проникнем с поглед до човешките същества, които били също така уверени в постоянната връзка на своята душа с боговете, както, че чрез дишането човек идва в съприкосновение с въздуха навън. Започвайки от този свят, свят, който е нещо като земен девакан, земната страна на духовете, - защото земният свят не ни дава нищо за разбирането на този свят, - ние преминаваме към промеждутъчния период, продължаващ от 356 г. пр.Р.Х. и примерно до 363 г. след Р.Х.
към текста >>
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който чове
чест
вото, по определение, е излязло по същия начин, по който древното чове
чест
во от източния свят през Гърция е влязло в Римската империя (виж рисунката).
Започвайки от този свят, свят, който е нещо като земен девакан, земната страна на духовете, - защото земният свят не ни дава нищо за разбирането на този свят, - ние преминаваме към промеждутъчния период, продължаващ от 356 г. пр.Р.Х. и примерно до 363 г. след Р.Х. А какво се простира зад пределите на този период? От едната страна на този период се намира Азия,
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по определение, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през Гърция е влязло в Римската империя (виж рисунката).
Защото това, което през столетията на средновековието чак до нашите времена се е развивало като цивилизация, е цивилизация, която се е строила, развивала се е в страни от вътрешната същност на мистериите, развивала се е на основата на това, което човек може да построи с помощта на своите собствени понятия и представи. Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в Гърция от времената на Херодот и по-нататък. Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот.
към текста >>
Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена
чест
ност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии.
Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в Гърция от времената на Херодот и по-нататък. Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот. От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция.
Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии.
Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока. Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим. Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида. Източното човечество е било построено иначе.
към текста >>
Съвременното чове
чест
во никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим.
Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот. От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция. Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим.
Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида. Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята.
към текста >>
Съвременното чове
чест
во е базирано на личността, личността на индивида.
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция. Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока. Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим.
Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида.
Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали.
към текста >>
Източното чове
чест
во е било построено иначе.
Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока. Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим. Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида.
Източното човечество е било построено иначе.
Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали. Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете.
към текста >>
Но в последващите времена чове
чест
вото изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото.
Помислете, как учениците в Ефеските мистерии са живели с времето, вземали са участие в него. На тях не са им трябвали книги по история. Писмените летописи биха били смехотворни за тях. Достатъчни били размишления и дълбока медитация и миналото изгрявало от дълбините на човешкото съзнание. Това не са били демонстрации на психоанализа в духа на съвременните доктори: човешката душа изпитвала огромен подем, извиквайки по такъв начин миналото от живата памет.
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото.
Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”. Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена. И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии.
към текста >>
Достигнахме време, когато чове
чест
во се е лишило от каквото и да е знание за живата връзка с духовния свят.
Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена. И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии. Сега се приближаваме до периода, когато западният човек, започвайки от III или IV век сл.Р.Х. чак до наше време, провежда своя земен живот напълно извън духовния свят, живее в станалите празни абстракции понятия и идеи. В Рим даже самите богове станали абстракции.
Достигнахме време, когато човечество се е лишило от каквото и да е знание за живата връзка с духовния свят.
Земята повече не е Азия, низшето от небесата, Земята е сама по себе си някакъв свят, а небесата са далечни, непроницаеми и покрити с мъгла за човешкия взор. Настъпило време, когато човек изработва в себе си личността под влияние на римската култура, която се разпространила по всички страни на Запада. И точно както светът на душите граничи с духовния свят, със света на духовете, стоящ по-високо, така и цивилизацията на Запада, своего рода свят на душите, във времето граничи с духовния източен свят. И този свят на душите се простира чак до наши дни. И сега, в наше време, повечето хора съвсем не забелязват факта, че отново става друго грамадно изменение.
към текста >>
На тези от вас, които
чест
о слушат мои лекции е известно, че аз неохотно наричам кой да е период преходен, защото в действителност такъв се явява всеки период, - всеки период означава преход от станалото към идващото.
Земята повече не е Азия, низшето от небесата, Земята е сама по себе си някакъв свят, а небесата са далечни, непроницаеми и покрити с мъгла за човешкия взор. Настъпило време, когато човек изработва в себе си личността под влияние на римската култура, която се разпространила по всички страни на Запада. И точно както светът на душите граничи с духовния свят, със света на духовете, стоящ по-високо, така и цивилизацията на Запада, своего рода свят на душите, във времето граничи с духовния източен свят. И този свят на душите се простира чак до наши дни. И сега, в наше време, повечето хора съвсем не забелязват факта, че отново става друго грамадно изменение.
На тези от вас, които често слушат мои лекции е известно, че аз неохотно наричам кой да е период преходен, защото в действителност такъв се явява всеки период, - всеки период означава преход от станалото към идващото.
Същността е в това, кое в какво преминава. Казаното вече навежда на мисълта, че в този случай, сякаш преминавайки от света на духовете в света на душите, стигаш след това във физическия свят. В съвременната цивилизация, - каквато се е развила до сега, - ние можем отново и отново да намираме отзвуци на духовното. Самият материализъм не минава без отзвуци от духа. Истинският и искрен материализъм във всички области е с нас само от средата на XIX век и в своето пълно значение е все още малко разбран.
към текста >>
Затова голямата част от западното чове
чест
во няма представи и понятия за духовно достигане на Мистерията на Голгота.
Но той действа тук с гигантска сила и сега ние извършваме преход към трети свят, който в действителност така се отличава от предшестващия римски свят, как този последния от източния. По нататък, съществува още един период от време, който отпада от линията на такова развитие: това е периода между Александър и Юлиан. В средата на този период се пада Мистерията на Голгота. Тези, на които е била поднесена Мистерията на Голгота, не са я възприели като хора, разбиращи мистериите: иначе биха имали съвсем друго разбиране за Христос, който е живял в човека Исус от Назарет. Само немногочислени съвременници на Мистерията на Голгота, посветени в тогавашните мистерии, са могли да имат подобно разбиране.
Затова голямата част от западното човечество няма представи и понятия за духовно достигане на Мистерията на Голгота.
Затова първият начин, по който Мистерията на Голгота си е намерила място на земята, е била външната традиция. Само в най-първите столетия са съществували такива хора, които са можели да достигат духовно, благодарение на своята причастност към мистериите, това, което е станало при Мистерията на Голгота. Но това не е всичко. Имало е още нещо, за което ви говорих в неотдавна изнесените лекции,* и ние трябва отново да се върнем към това. /*"Форми на Мистериите" (GA том 232)./ Навсякъде в Хиберния, в Ирландия, все още е имало отзвуци от древната атлантска мъдрост.
към текста >>
Тази култура започва от времето, след Юлиан Отстъпник и продължава до момента, когато, в края на XIX век, започвайки от края на 70-те години, не пристига сякаш нов призив към чове
чест
вото от духовните висини.
По-късно тази цивилизация се опира, по-скоро на външно наблюдение на природата, на изследване на природата с помощта на външните сетива, което съответства на традицията - писмена или устна - в сферата на историята. И така, може да се каже: тук ние имаме цивилизация на личността. И в тази цивилизация Мистерията на Голгота с всичко, което принадлежи на духа, повече не се възприема от човека, тя просто се предава като история (виж рис. на стр. 74). Ние трябва да си представим с цялата яснота тази картина - образ на цивилизация, от която е отстранено всичко духовно.
Тази култура започва от времето, след Юлиан Отстъпник и продължава до момента, когато, в края на XIX век, започвайки от края на 70-те години, не пристига сякаш нов призив към човечеството от духовните висини.
Започва епоха, която често съм описвал като епохата на Михаил. Днес искам да я охарактеризирам като епоха, в която човек, ако иска да остане при своя стар материализъм, - а голямата част от човечеството желае това, - неизбежно пада в страшна пропаст; пред него няма никакъв друг път, освен да се спусне и да стане подчовек, той просто не може да се задържи на човешкото равнище. За да се задържи на човешко равнище, той трябва да отвори своите сетива за духовните откровения, които отново се приближават от края на XIX век. Сега това е абсолютно необходимо. Защото трябва да ви е ясно, че в Херострат са действали известни духовни сили.
към текста >>
Започва епоха, която
чест
о съм описвал като епохата на Михаил.
И така, може да се каже: тук ние имаме цивилизация на личността. И в тази цивилизация Мистерията на Голгота с всичко, което принадлежи на духа, повече не се възприема от човека, тя просто се предава като история (виж рис. на стр. 74). Ние трябва да си представим с цялата яснота тази картина - образ на цивилизация, от която е отстранено всичко духовно. Тази култура започва от времето, след Юлиан Отстъпник и продължава до момента, когато, в края на XIX век, започвайки от края на 70-те години, не пристига сякаш нов призив към човечеството от духовните висини.
Започва епоха, която често съм описвал като епохата на Михаил.
Днес искам да я охарактеризирам като епоха, в която човек, ако иска да остане при своя стар материализъм, - а голямата част от човечеството желае това, - неизбежно пада в страшна пропаст; пред него няма никакъв друг път, освен да се спусне и да стане подчовек, той просто не може да се задържи на човешкото равнище. За да се задържи на човешко равнище, той трябва да отвори своите сетива за духовните откровения, които отново се приближават от края на XIX век. Сега това е абсолютно необходимо. Защото трябва да ви е ясно, че в Херострат са действали известни духовни сили. Той е бил, така да се каже, последното острие, извадено от някои духовни сили от Азия.
към текста >>
Днес искам да я охарактеризирам като епоха, в която човек, ако иска да остане при своя стар материализъм, - а голямата част от чове
чест
вото желае това, - неизбежно пада в страшна пропаст; пред него няма никакъв друг път, освен да се спусне и да стане подчовек, той просто не може да се задържи на човешкото равнище.
И в тази цивилизация Мистерията на Голгота с всичко, което принадлежи на духа, повече не се възприема от човека, тя просто се предава като история (виж рис. на стр. 74). Ние трябва да си представим с цялата яснота тази картина - образ на цивилизация, от която е отстранено всичко духовно. Тази култура започва от времето, след Юлиан Отстъпник и продължава до момента, когато, в края на XIX век, започвайки от края на 70-те години, не пристига сякаш нов призив към човечеството от духовните висини. Започва епоха, която често съм описвал като епохата на Михаил.
Днес искам да я охарактеризирам като епоха, в която човек, ако иска да остане при своя стар материализъм, - а голямата част от човечеството желае това, - неизбежно пада в страшна пропаст; пред него няма никакъв друг път, освен да се спусне и да стане подчовек, той просто не може да се задържи на човешкото равнище.
За да се задържи на човешко равнище, той трябва да отвори своите сетива за духовните откровения, които отново се приближават от края на XIX век. Сега това е абсолютно необходимо. Защото трябва да ви е ясно, че в Херострат са действали известни духовни сили. Той е бил, така да се каже, последното острие, извадено от някои духовни сили от Азия. Когато той хвърлял горящия факел в храма в Ефес, зад него стояли демонични същества, държейки го, както се държи меч или дръжка на факел; той е бил само меч или факел в ръцете им.
към текста >>
Европа не могла съвсем
чест
но да го приеме.
Благодарение на походите на Александър естествознанието на Аристотел проникнало в Азия, доброто естествознание се разпространило повсеместно. Не само в Египет, но и навсякъде в Азия Александър основавал академии и тези академии превръщал в обители на древната мъдрост, където още дълго е можело да продължи нейното изучаване. Тук винаги са можели да дойдат гръцките мъдреци и да намерят убежище. Благодарение на Александър естествознанието е било пренесено в Азия. В Европа това дълбоко естествознание не е могло да проникне по същия начин.
Европа не могла съвсем честно да го приеме.
Тя искала само външното знание, външната култура, външната цивилизация. Затова ученикът на Аристотел – Теофраст, извлякъл от аристотелизма това, което Западът можел да възприеме и го разпространил. Това били в голямата си част логически съчинения. Но и това е много важно. Защото всичко съчинения на Аристотел имат тази особеност, че те се четат по друг начин, от съчиненията на други автори и даже неговите абстрактни и логически съчинения не представляват изключение.
към текста >>
От тази гледна точка ние можем да придобием правилно разбиране на историческите събития, защото
чест
о това, което ни се струва празна работа, е с изключително дълбоко значение за историческото развитие на чове
чест
вото.
Така се е съхранявало това, което някога било пренесено на Изток (далечната разработка на рисунката; червено отдясно наляво), и това, което по околни пътища, чрез ученика на Аристотел, Теофраст, е било пренесено на Запад (синьо - от центъра в ляво). Но това, което било пренесено на Изток, отново се върнало назад. В 70-те, 80-те години на XIX век новото, непосредствено духовно познание е могло да се доближи до това, което като последни издънки се е коренило в събитията, които ви описах. Съществува наистина удивително взаимодействие във всичките тези неща. Защото ние можем да видим, как в тях са присъствали походите на Александър и учението на Аристотел, - за да не се скъсат нишките, които свързват човека с древната духовност, сякаш да тропосат с тях бъдещата материалистична цивилизация, за да издържат те до времето, когато ще бъдат дадени нови духовни откровения.
От тази гледна точка ние можем да придобием правилно разбиране на историческите събития, защото често това, което ни се струва празна работа, е с изключително дълбоко значение за историческото развитие на човечеството.
Лесно е да се каже, че експедициите на Александър в Азия и Египет минали и заминали. Но това не е така. Лесно е да се каже, че Аристотел е престанал да съществува в XIX век. Но той не е престанал да съществува. Двата потока продължили до момента, когато станало възможно да се обнови животът на духа.
към текста >>
Защото сега се намираме в такъв период, който обозначава истинския преход към духовното разкриване на чове
чест
вото.
Лесно е да се каже, че Аристотел е престанал да съществува в XIX век. Но той не е престанал да съществува. Двата потока продължили до момента, когато станало възможно да се обнови животът на духа. Многократно съм ви говорил по различни поводи, как новият духовен живот започнал в края на 70-те години на XIX век и как, започвайки от този повратен момент на столетието, той се разраснал все повече и повече. Нашата задача е да възприемем в цялата му пълнота потока духовен живот, изливащ се върху нас от висините.
Защото сега се намираме в такъв период, който обозначава истинския преход към духовното разкриване на човечеството.
И ако ние не осъзнаем тези удивителни връзки и това, колко дълбоко настоящето е свързано с миналото, тогава ще се окажем наистина слепи за важните събития, които стават около нас в духовния живот на нашето време. И повечето хора от нашето време непробудно спят по отношение на най-важните събития. Но в това се и състои задачата на антропософията – да пробуди човека от сън. Вярвам, че всички вие, които сте дошли на това Рождественско събрание, чувствате импулси, призоваващи ви да се събудите. Приближава денят, когато това събрание ще свърши, ще настъпи годишнината от този ден, когато се разгоря страшният огън, разрушил Гьотеанума.
към текста >>
24.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Последният велик пробив в историческото развитие на чове
чест
вото станал в първата третина на XV век – за това
чест
о сме говорили; това е преходът от разсъдъчна към съзнателна душа: живеем в епоха, когато чове
чест
вото развива преимуществено съзнателната душа.
ЛЕКЦИЯ СЕДМА Дорнах, 30 декември 1923 г.
Последният велик пробив в историческото развитие на човечеството станал в първата третина на XV век – за това често сме говорили; това е преходът от разсъдъчна към съзнателна душа: живеем в епоха, когато човечеството развива преимуществено съзнателната душа.
И в тази епоха напълно е изгубено истинското проникване в самия дух на природата, изгубена е взаимовръзката на човешкото същество с по-дълбоките импулси и сили на природата. В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи. Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали. Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество. Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства.
към текста >>
И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни коли
чест
ва в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим.
В наши дни за съвременният човек не е трудно да се издигне над нивото на концепцията за физическото хранене и да включи тук също дишането, защото дишането също е форма на обмяна на веществата. Но на него няма да му дойде на ум да се придвижи по-нататък. Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък. На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената. И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма.
И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим.
Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира. Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане. Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията. Вие не само си режете ноктите: вие непрестанно изхвърляте субстанции от вашата кожа. Но по силата на това, че едни субстанции по такъв начин се изхвърлят, други се придобиват и възприемат от организма.
към текста >>
Той не е имал везни, не е имал никакви груби измервателни уреди, които измерват, как действат веществата и силите; неговата задача е била дълбоко да проникне във вътрешните ка
чест
ва на природата, да разбере нейните вътрешни импулси и нейната връзка с човешкото същество.
Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане. Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията. Вие не само си режете ноктите: вие непрестанно изхвърляте субстанции от вашата кожа. Но по силата на това, че едни субстанции по такъв начин се изхвърлят, други се придобиват и възприемат от организма. Такъв е бил начинът на мислене, в който е живеел естествоизпитателят в средните векове - в IX, X, XI или XII век.
Той не е имал везни, не е имал никакви груби измервателни уреди, които измерват, как действат веществата и силите; неговата задача е била дълбоко да проникне във вътрешните качества на природата, да разбере нейните вътрешни импулси и нейната връзка с човешкото същество.
И хората са могли по този път да научават множество неща, които те някога в бъдеще ще открият отново. Защото, честно казано, съвремието нищо не знае за истинската природа на човешкото същество. Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно. На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината.
към текста >>
Защото,
чест
но казано, съвремието нищо не знае за истинската природа на човешкото същество.
Вие не само си режете ноктите: вие непрестанно изхвърляте субстанции от вашата кожа. Но по силата на това, че едни субстанции по такъв начин се изхвърлят, други се придобиват и възприемат от организма. Такъв е бил начинът на мислене, в който е живеел естествоизпитателят в средните векове - в IX, X, XI или XII век. Той не е имал везни, не е имал никакви груби измервателни уреди, които измерват, как действат веществата и силите; неговата задача е била дълбоко да проникне във вътрешните качества на природата, да разбере нейните вътрешни импулси и нейната връзка с човешкото същество. И хората са могли по този път да научават множество неща, които те някога в бъдеще ще открият отново.
Защото, честно казано, съвремието нищо не знае за истинската природа на човешкото същество.
Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно. На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината. Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло? Как да си съставим правилно понятие за него?
към текста >>
Но всичко това е изгубено в хода на историческото развитие на чове
чест
вото, приблизително в XV век.
Пчелата взема от цвета това, което някога е довело кристала на кварца до съществуване. Пчелата извлича това от цвета и произвежда от субстанциите на собственото си тяло подобие на кристала на кварца. Процесът, който става между пчелата и цвета е подобен на този, който е станал някога в макрокосмоса. Разказах ви всичко това за да можете да разберете, колко необходимо е не просто да имате в предвид наличието на въглерод, азот, кислород и водород, подлагайки всичко на безпомощно-абстрактен анализ, а да наблюдавате и отбелязвате удивителните формообразуващи процеси, състоянието на вътрешно родство, присъстващи в природата и нейните процеси. Някога в миналите времена науката инстинктивно се е градила на подобни наблюдения.
Но всичко това е изгубено в хода на историческото развитие на човечеството, приблизително в XV век.
Ние трябва да го върнем. Трябва отново да проникнем във вътрешните връзки на природата в нейното отношение към човека. Само когато съумеем отново да опознаем подобни връзки, ще можем отново да придобием истинско проникновение както в болното, така и в здравото човешко същество. В противен случай цялата фармакология остава просто търсене, на принципа на пробата и грешката, без всякакво разбиране за действието на вътрешните връзки. Периодът от XV столетие до наши дни може да бъде наречен безплоден период в развитието на човешкия дух.
към текста >>
Да вземем в ка
чест
вото на изходна точка азът на човешкото същество.
Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него. В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки. Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало. И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество. Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата.
Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество.
Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка? Той стои в особена връзка с всичко, което в човешкото същество е минерално. Така, когато приемате в себе си някакво специфично минерално вещество, - например, когато сложите на езика си малко сол, - то този ваш аз незабавно прониква в тази минерална субстанция. И докато веществото преминава по нататък в тялото, през цялото време - даже когато солената субстанция се намира в стомаха – азът остава с тази субстанция. Солта преминава още по-нататък, тя претърпява разни промени, тя преминава през червата, - нито на едно място азът не изпуска солта.
към текста >>
Значи, той не е заел своето място в света в ка
чест
вото си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят.
Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни. Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа. Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня. Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре. Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата.
Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят.
В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго. Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло. Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината.
към текста >>
25.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Духовното причастие на чове
чест
вото" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и дух в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където духовното е начертало своите космически писмена.
Дорнах, 31 декември 1923 г. Днес сме под знака на мъчителния спомен и аз искам да вместя темата на днешната ни лекция под знака на този мъчителен спомен. Лекцията, която изнесох точно преди година в нашия стар Гьотеанум,* - тези от вас, които присъстваха там, помнят това, - изхождаше от описанието на природата, отношенията в природата, които могат да бъдат проследени на земята и излизаше от тях в духовните светове и откровенията на духовните светове в звездните писмена. /*31 декември 1922 г. - виж "Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят.
Духовното причастие на човечеството" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и дух в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където духовното е начертало своите космически писмена.
И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета, носеха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в духовните висини. Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум. Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година. В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите. А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
към текста >>
Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериозност говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни букви в историята на чове
чест
вото, макар и очертанието им да се появяват само за миг в духа.
Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум. Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година. В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите. А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията". Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериозност говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни букви в историята на човечеството, макар и очертанието им да се появяват само за миг в духа.
Казвам ви, че всеки път, когато взорът на духа се обърне към деянието на Херострат, към изгарянето на Ефес, в тези огнени езици могат да бъдат прочетени древните слова: завист на боговете. Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древността, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете. В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло. Различавали се множество разни видове богове. Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи.
към текста >>
Много истински розенкройцери
чест
о са посещавали тези храмове, - това е така, - но физическото око на човека не би могло да ги открие.
Всеки търсещ пътя, да кажем, към светия Граал, трябвало да знае, как да крачи по духовния път. В древните времена - до изгарянето на Ефес - човек изминавал физически пътища. В средните векове е трябвало да се изминават духовни пътища. Опора за желаещият да има истинско розенкройцерско ръководство от XIII, XIV и особено от XV век са били на първо място духовните пътища. Защото храмовете на розенкройцерите са били старателно скрити за външното физическо наблюдение.
Много истински розенкройцери често са посещавали тези храмове, - това е така, - но физическото око на човека не би могло да ги открие.
Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им. Аз не говоря просто иносказателно. Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око.
към текста >>
От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в ка
чест
вото му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина.
От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват. На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос. И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята. Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа. Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина".
към текста >>
По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал
чест
о съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват.
По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват.
На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос. И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята. Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа. Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина". В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие.
към текста >>
На тях им намеквали по един или друг начин –
чест
о уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос.
И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното. По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват.
На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос.
И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята. Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа. Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина". В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие. Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата.
към текста >>
И когато гледаме към миналите времена, които толкова
чест
о ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца.
И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото. Цялата тази духовна атмосфера изчезнала в хода на следващите столетия. В нашата цивилизация нея вече я няма. Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната. По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното.
И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца.
От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин. Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири. Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година. Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия. Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото.
към текста >>
А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на чове
чест
вото.
Те намирали способ да възприемат това, което идвало към тях от древните святи времена на човешката история и то мощно е действало в човешкото развитие до момента на изгарянето на Ефес. Наистина, към това време то станало смътно и слабо, но продължавало още да действа даже в тази отслабена форма. Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество. А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи духовното в понятия. Звученето на думите се преливаше в пластично изваяните форми.
А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на човечеството.
Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм. Но споменът става твърде болезнен. Защото по начин, не съвсем различен от този, който се паднал на Ефес в миналото, именно в този момент на развитието, когато Гьотеанума беше готов да стане носител на обновения духовен живот, в този момент беше хвърлен в него горящият факел. Скъпи мои приятели, нашата болка е дълбока и неизразима. Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дейност за духовния свят.
към текста >>
В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на чове
чест
вото, Христос Исус.
Това са думите, които звучат от епоха в епоха, тясно преплетени с най-дълбоки беди и нещастия. Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете. И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората.
В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус.
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска. Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година. За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос. Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума.
към текста >>
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното чове
чест
во, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете. И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус.
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година. За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос. Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ.
към текста >>
Но когато в еволюцията на чове
чест
вото се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено.
За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос. Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ. Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души.
Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
към текста >>
26.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век чове
чест
вото в своите възгледи и представи е било по детски примитивно.
Дорнах, 1 януари 1924 г. Събрахме се днес за последен път на нашите събрания, които трябва да дадат мощен, значителен импулс на антропософското движение. Затова, позволете ми така да построя последната лекция, че тя, от една страна, вътрешно да съответства на общата перспектива, дадена от лекционният курс, а от друга, така да се каже, с емоционалната си страна да бъде ориентирана към бъдещето на антропософията. Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация. Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън.
Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно.
След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина. Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят. Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството. Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена. Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие.
към текста >>
След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в ка
чест
вото си на вечна истина.
Събрахме се днес за последен път на нашите събрания, които трябва да дадат мощен, значителен импулс на антропософското движение. Затова, позволете ми така да построя последната лекция, че тя, от една страна, вътрешно да съответства на общата перспектива, дадена от лекционният курс, а от друга, така да се каже, с емоционалната си страна да бъде ориентирана към бъдещето на антропософията. Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация. Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън. Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно.
След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина.
Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят. Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството. Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена. Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин.
към текста >>
Но в съвременното чове
чест
во в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството.
Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация. Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън. Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно. След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина. Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят.
Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството.
Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена. Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната.
към текста >>
В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното чове
чест
во.
Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност. Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания.
В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество.
Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага. Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
към текста >>
Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-
чест
о се оказваха пред Пазача на прага.
Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност. Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща.
Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят. Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик. Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние.
към текста >>
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на чове
чест
вото по най-разнообразни начини.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини.
Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят. Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик. Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло.
към текста >>
В наше време, когато на цялото чове
чест
во исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло.
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят. Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик. Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние.
В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло.
Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън. След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят.
към текста >>
Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в ка
чест
вото му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън!
Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите. Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе. Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата. Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време.
към текста >>
Развитието на чове
чест
вото ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите.
Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата. Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти.
Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите.
Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект. Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока. Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека.
към текста >>
Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало твор
чест
во и са произлизали еманациите.
Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там. Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище. Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага. Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото.
Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите.
А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество. Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло. При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят. " – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят. Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т.
към текста >>
А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено ка
чест
во.
Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище. Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага. Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото. Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите.
А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество.
Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло. При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят. " – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят. Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т. н., но са безсилни в света на боговете.
към текста >>
На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние
чест
олюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство.
Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. " Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество. Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание. Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах.
На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство.
" Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./ Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината.
към текста >>
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която чове
чест
вото се нуждае и която скоро ще се появи.
Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./ Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света.
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи.
Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г.
към текста >>
Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на
чест
на, непосредствена любов към истината.
Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията. Ние трябва да намерим в себе си мъжество и да признаем за лъжлив такъв начин на действие. Само ако почувстваме отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света.
Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непосредствена любов към истината.
Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове. Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж.
към текста >>
Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото чове
чест
во; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост.
Само ако почувстваме отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света. Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непосредствена любов към истината. Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове. Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество.
Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост.
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация.
към текста >>
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така
чест
о да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи.
Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове. Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж.
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи.
Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран. " – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
към текста >>
27.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората,
чест
о мислещи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски».
Фигурата, която той има като ходещо изправено същество, тази фигура той има благодарение на това, че освен физическия, етерния и астралния организъм, той притежава още и азовия организъм. И едва за това същество, което притежава още и азова организация, ние можем да говорим като за човек, като за човешкото царство. Да разгледаме сега още веднъж това, което вече разглеждахме. Когато искаме да намерим причините за физическото, ние можем да останем вътре във физическото. Когато трябва да търсим причините за растителното, ние трябва да излезем навън в далечините на етерното пространство, но все още можем да останем в пространството, само че, както казахме, тук пространството става нещо хипотетично, защото трябва да прибегнем до изрази от приказките - «там където светът е закован с дъски».
Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората, често мислещи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски».
Естествено това е един тривиален, груб израз. Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността. За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността. Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността. Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно.
към текста >>
28.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Аз
чест
о пъти съм употребявал сравнението с някой член на човека, например с един пръст.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 17 февруари 1924 година Когато преминем по-нататък от разглеждането, което трябваше да ни подготви за разбирането на човешката съдба, на кармата, когато преминем по-нататък от абстрактното, от мисловното към живота, именно напредвайки ние стигаме дотам, да поставим пред погледа на нашата душа първо различните области на живота, в които е поставен човекът, за да добием от тези детайли на живота основите за една характеристика на човешката съдба, на кармата. Човекът принадлежи на целия свят в много по-широк смисъл, отколкото обикновено се мисли. Човекът е именно един член на света и без света всъщност той е нищо.
Аз често пъти съм употребявал сравнението с някой член на човека, например с един пръст.
Пръстът е пръст, докато той е част от човешкия организъм. Той не е вече никакъв пръст в момента, когато е отрязан от човешкия организъм. Външно-физически като пръст той е същият, но всъщност не е вече никакъв пръст, когато е отрязан от човешкия организъм. Така човекът не е вече човек, когато е отделен от общото мирово съществуване. Той принадлежи на общото мирово съществуване, без което не може да бъде разглеждан като човек, той изобщо не може да бъде разбран.
към текста >>
Моля ви при това да обърнете много голямо внимание на нещо важно - аз
чест
о съм го споменавал също и тук: Човешкият мозък тежи средно 1500 грама.
Ние виждаме, чуваме минералното, възприемаме неговата топлина, накратко казано, възприемаме минералното чрез сетивата. Другите наши отношения към минералното са извънредно малки. Помислете само, каква малка част от минералното стига всъщност до нас в земния живот. Солта, с която осоляваме нашите гостби е нещо минерално и още малко други вещества, които приемаме чрез нашите хранителни средства, са минерални; но много голяма част от хранителните средства, които хората приемат, са от растителното царство, от животинското царство. И това, което човекът приема от минералното царство, се отнася по един съвсем особен начин към това, което той приема чрез своите сетива само като душевни възприятия, като сетивни възприятия от минералното.
Моля ви при това да обърнете много голямо внимание на нещо важно - аз често съм го споменавал също и тук: Човешкият мозък тежи средно 1500 грама.
Това не е малка тежест. Тя би упражнила такъв натиск, че намиращите се отдолу кръвоносни съдове биха били напълно премазани от този мозък, ако той би натискал върху тях с тежестта, която има. Но той не натиска така силно, а е подчинен на определени закони. Неотдавна аз описах тук този закон, който гласи, че когато потопим едно тяло в течност, това тяло изгубва от своето тегло. Табела 3 Това може да бъде изследвано, когато имате везна, с която първо претегляте тялото, преди то да бъде потопено в течността, в случая във водата.
към текста >>
Естествено то действа върху човека различно отколкото върху животните, защото за разлика от животните човекът притежава и други ка
чест
ва, той притежава различни от животното съставни същности.
Естествено те са налице, когато на същото място се намира един човек. И така е с цялото животинско царство. Също както силите от етерните далечини изграждащи растенията са налице там, където ние живеем, - дървените, тухлените и даже бетонните стени не могат да ги задържат, ето ние тук в Дорнах живеем потопени в силите, които изграждат растенията в Юрските Алпи, - така и когато се намираме върху почвата, където според устройството на Земята може да съществува един слон, като хора ние също живеем между силите изграждащи слона. Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките животни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера! Всичко това наистина действа върху човека.
Естествено то действа върху човека различно отколкото върху животните, защото за разлика от животните човекът притежава и други качества, той притежава различни от животното съставни същности.
То действа различно върху човека, иначе човекът, който живее в атмосферата на слона би станал слон. Но той не става слон. Освен това, човекът постоянно се издига от това, което действа върху него, но все пак той живее в тази атмосфера. Виждате ли, от това, в което живее човекът, зависи всичко, което се намира в неговото астрално тяло. И ако можем да говорим за това, дали той се чувства добре или не, това зависи от растенията на Земята, а симпатиите и антипатиите, които развиваме като хора в земното съществуване и които донасяме със себе си от предземното съществуване, зависят от това, което съставлява животинската атмосфера.
към текста >>
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни ка
чест
ва, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас.
И запитайте, мои мили приятели, какво носим ние в себе си като човеци, какво в нашата собствена вътрешност отговаря на разнообразните форми на животните, които са вън около нас? Тези форми на животните са стотици и хиляди. Стотици и хиляди са формите на нашите симпатии и антипатии, но по-голяма част от това остава в несъзнателната или в подсъзнателната област на нашата душа. Това е един обширен, трети свят. Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят.
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас.
От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същност. Сега ние стигаме до това, което по-нататък дълбоко обуславя нашата съдба, нашите симпатии и антипатии. И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили. Симпатиите и антипатиите отнасят отделния човек в далечни места. Той живее тук или там, защото там са го довели неговите симпатии и в тези далечни места тогава се разгръщат детайлите на неговата съдба.
към текста >>
Това, което е земно копие на вели
чест
вените образи на тази втора йерархия, то живее в животинското царство.
И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили. Симпатиите и антипатиите отнасят отделния човек в далечни места. Той живее тук или там, защото там са го довели неговите симпатии и в тези далечни места тогава се разгръщат детайлите на неговата съдба. Дълбоко свързани с цялата наша човешка съдба са тези симпатии и антипатии. Те живеят в света, в който живее не третата ангелска йерархия, а втората: Власти, Сили, Господства.
Това, което е земно копие на величествените образи на тази втора йерархия, то живее в животинското царство.
Обаче това, което тези същества посаждат в нас, когато общуваме с тях между смъртта и едно ново раждане, то живее в донесеното от нас от духовния във физическия свят като вродени симпатии и антипатии. Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински. Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка. Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества. Защо съм имал симпатии към тези качества, върху това ще говорим още и през следващите часове, тъй като изложенията върху кармата ще ни отнемат много часове.
към текста >>
Защото за да нося в себе си някакво наследено ка
чест
во от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това ка
чест
во на моя баща или на моята майка.
Дълбоко свързани с цялата наша човешка съдба са тези симпатии и антипатии. Те живеят в света, в който живее не третата ангелска йерархия, а втората: Власти, Сили, Господства. Това, което е земно копие на величествените образи на тази втора йерархия, то живее в животинското царство. Обаче това, което тези същества посаждат в нас, когато общуваме с тях между смъртта и едно ново раждане, то живее в донесеното от нас от духовния във физическия свят като вродени симпатии и антипатии. Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински.
Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка.
Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества. Защо съм имал симпатии към тези качества, върху това ще говорим още и през следващите часове, тъй като изложенията върху кармата ще ни отнемат много часове. Обаче да се говори върху наследствеността така, както днес обикновено се говори в науката, това е действително нещо детинско. Днес даже се твърди, че се наследяват специфични духовно-душевни качества. Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите.
към текста >>
Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези ка
чест
ва просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези ка
чест
ва.
Те живеят в света, в който живее не третата ангелска йерархия, а втората: Власти, Сили, Господства. Това, което е земно копие на величествените образи на тази втора йерархия, то живее в животинското царство. Обаче това, което тези същества посаждат в нас, когато общуваме с тях между смъртта и едно ново раждане, то живее в донесеното от нас от духовния във физическия свят като вродени симпатии и антипатии. Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински. Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка.
Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества.
Защо съм имал симпатии към тези качества, върху това ще говорим още и през следващите часове, тъй като изложенията върху кармата ще ни отнемат много часове. Обаче да се говори върху наследствеността така, както днес обикновено се говори в науката, това е действително нещо детинско. Днес даже се твърди, че се наследяват специфични духовно-душевни качества. Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите. Да, това е странен начин за доказване на нещата.
към текста >>
Защо съм имал симпатии към тези ка
чест
ва, върху това ще говорим още и през следващите часове, тъй като изложенията върху кармата ще ни отнемат много часове.
Това, което е земно копие на величествените образи на тази втора йерархия, то живее в животинското царство. Обаче това, което тези същества посаждат в нас, когато общуваме с тях между смъртта и едно ново раждане, то живее в донесеното от нас от духовния във физическия свят като вродени симпатии и антипатии. Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински. Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка. Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества.
Защо съм имал симпатии към тези качества, върху това ще говорим още и през следващите часове, тъй като изложенията върху кармата ще ни отнемат много часове.
Обаче да се говори върху наследствеността така, както днес обикновено се говори в науката, това е действително нещо детинско. Днес даже се твърди, че се наследяват специфични духовно-душевни качества. Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите. Да, това е странен начин за доказване на нещата. Едно доказателство, което би било разумно, би било, че когато се роди един гений, той би трябвало отново да създаде един гений чрез наследствеността.
към текста >>
Днес даже се твърди, че се наследяват специфични духовно-душевни ка
чест
ва.
Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински. Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка. Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества. Защо съм имал симпатии към тези качества, върху това ще говорим още и през следващите часове, тъй като изложенията върху кармата ще ни отнемат много часове. Обаче да се говори върху наследствеността така, както днес обикновено се говори в науката, това е действително нещо детинско.
Днес даже се твърди, че се наследяват специфични духовно-душевни качества.
Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите. Да, това е странен начин за доказване на нещата. Едно доказателство, което би било разумно, би било, че когато се роди един гений, той би трябвало отново да създаде един гений чрез наследствеността. Но ако би се търсило според тези доказателства, би се стигнало до странни неща - ето на, Гьоте също е имал син и други гении са имали синове. Това обаче би било едно доказателство!
към текста >>
Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните ка
чест
ва, които притежава този гений, се търсят при прадедите.
Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка. Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества. Защо съм имал симпатии към тези качества, върху това ще говорим още и през следващите часове, тъй като изложенията върху кармата ще ни отнемат много часове. Обаче да се говори върху наследствеността така, както днес обикновено се говори в науката, това е действително нещо детинско. Днес даже се твърди, че се наследяват специфични духовно-душевни качества.
Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите.
Да, това е странен начин за доказване на нещата. Едно доказателство, което би било разумно, би било, че когато се роди един гений, той би трябвало отново да създаде един гений чрез наследствеността. Но ако би се търсило според тези доказателства, би се стигнало до странни неща - ето на, Гьоте също е имал син и други гении са имали синове. Това обаче би било едно доказателство! Че съществува даден гений и че някои от качествата на този гений се намират и у неговите прадеди, това никак не се различава от положението, че когато падна във водата, аз ще се намокря.
към текста >>
Че съществува даден гений и че някои от ка
чест
вата на този гений се намират и у неговите прадеди, това никак не се различава от положението, че когато падна във водата, аз ще се намокря.
Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите. Да, това е странен начин за доказване на нещата. Едно доказателство, което би било разумно, би било, че когато се роди един гений, той би трябвало отново да създаде един гений чрез наследствеността. Но ако би се търсило според тези доказателства, би се стигнало до странни неща - ето на, Гьоте също е имал син и други гении са имали синове. Това обаче би било едно доказателство!
Че съществува даден гений и че някои от качествата на този гений се намират и у неговите прадеди, това никак не се различава от положението, че когато падна във водата, аз ще се намокря.
В моето същество аз нямам много общо с водата, която се изтича и капе от мен. Естествено, тъй като се раждам в наследственото течение чрез моите симпатии към съответните качества, аз нося в себе си тези наследени качества, както нося водата, когато падна в нея и се намокря. Смешно детски са представите, които хората имат в това отношение. Защото симпатиите и антипатиите се явяват още в предземното съществуване на човека и те създават неговото вътрешно устройство. От предземното съществуване той навлиза с тях в земното съществуване и с тях изгражда своята съдба.
към текста >>
Естествено, тъй като се раждам в наследственото течение чрез моите симпатии към съответните ка
чест
ва, аз нося в себе си тези наследени ка
чест
ва, както нося водата, когато падна в нея и се намокря.
Едно доказателство, което би било разумно, би било, че когато се роди един гений, той би трябвало отново да създаде един гений чрез наследствеността. Но ако би се търсило според тези доказателства, би се стигнало до странни неща - ето на, Гьоте също е имал син и други гении са имали синове. Това обаче би било едно доказателство! Че съществува даден гений и че някои от качествата на този гений се намират и у неговите прадеди, това никак не се различава от положението, че когато падна във водата, аз ще се намокря. В моето същество аз нямам много общо с водата, която се изтича и капе от мен.
Естествено, тъй като се раждам в наследственото течение чрез моите симпатии към съответните качества, аз нося в себе си тези наследени качества, както нося водата, когато падна в нея и се намокря.
Смешно детски са представите, които хората имат в това отношение. Защото симпатиите и антипатиите се явяват още в предземното съществуване на човека и те създават неговото вътрешно устройство. От предземното съществуване той навлиза с тях в земното съществуване и с тях изгражда своята съдба. А сега лесно можем да си представим, как в един минал земен живот ние сме били заедно с някой човек и в съвместния живот се е случило нещо. То бива продължено в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Импулсите, които действат, за да бъде населена Земята с хора, тези импулси действат само върху хората, върху чове
чест
вото.
Ние сме се издигнали в сферата, в която се намират силите за изграждането на животинското царство, когато стигаме до симпатиите и антипатиите в човешката съдба. А сега да се издигнем в същинското човешко царство. Ние живеем съвместно не само с растителния свят, с животинския свят, ние живеем по един особено определящ нашата съдба начин заедно с другите хора на света. Това е един съвместен живот различен от този с растителния свят и от този с животинския свят. Това е един съвместен живот, чрез който се изгражда именно главното в нашата съдба.
Импулсите, които действат, за да бъде населена Земята с хора, тези импулси действат само върху хората, върху човечеството.
А сега възниква въпросът: - Какви са тези импулси, които действат само върху човечеството? Тук ние можем да оставим да говори едно чисто външно разглеждане, което аз често съм правил. Нашият живот действително е ръководен от своята друга страна с много по-голяма мъдрост, отколкото ние го ръководим тук от тази страна. В живота ни често срещаме някой, който е извънредно важен за нас. Когато насочим поглед назад и помислим, как сме живели дотогава, докато срещнем този човек, тогава целият живот ни се явява като път, за да намерим този човек.
към текста >>
А сега възниква въпросът: - Какви са тези импулси, които действат само върху чове
чест
вото?
А сега да се издигнем в същинското човешко царство. Ние живеем съвместно не само с растителния свят, с животинския свят, ние живеем по един особено определящ нашата съдба начин заедно с другите хора на света. Това е един съвместен живот различен от този с растителния свят и от този с животинския свят. Това е един съвместен живот, чрез който се изгражда именно главното в нашата съдба. Импулсите, които действат, за да бъде населена Земята с хора, тези импулси действат само върху хората, върху човечеството.
А сега възниква въпросът: - Какви са тези импулси, които действат само върху човечеството?
Тук ние можем да оставим да говори едно чисто външно разглеждане, което аз често съм правил. Нашият живот действително е ръководен от своята друга страна с много по-голяма мъдрост, отколкото ние го ръководим тук от тази страна. В живота ни често срещаме някой, който е извънредно важен за нас. Когато насочим поглед назад и помислим, как сме живели дотогава, докато срещнем този човек, тогава целият живот ни се явява като път, за да намерим този човек. Това е, като че сме насочвали всяка наша стъпка така, че да се срещнем именно в необходимото време с този човек, или изобщо да го намерим в определено време.
към текста >>
Тук ние можем да оставим да говори едно чисто външно разглеждане, което аз
чест
о съм правил.
Ние живеем съвместно не само с растителния свят, с животинския свят, ние живеем по един особено определящ нашата съдба начин заедно с другите хора на света. Това е един съвместен живот различен от този с растителния свят и от този с животинския свят. Това е един съвместен живот, чрез който се изгражда именно главното в нашата съдба. Импулсите, които действат, за да бъде населена Земята с хора, тези импулси действат само върху хората, върху човечеството. А сега възниква въпросът: - Какви са тези импулси, които действат само върху човечеството?
Тук ние можем да оставим да говори едно чисто външно разглеждане, което аз често съм правил.
Нашият живот действително е ръководен от своята друга страна с много по-голяма мъдрост, отколкото ние го ръководим тук от тази страна. В живота ни често срещаме някой, който е извънредно важен за нас. Когато насочим поглед назад и помислим, как сме живели дотогава, докато срещнем този човек, тогава целият живот ни се явява като път, за да намерим този човек. Това е, като че сме насочвали всяка наша стъпка така, че да се срещнем именно в необходимото време с този човек, или изобщо да го намерим в определено време. Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия живот да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно.
към текста >>
В живота ни
чест
о срещаме някой, който е извънредно важен за нас.
Това е един съвместен живот, чрез който се изгражда именно главното в нашата съдба. Импулсите, които действат, за да бъде населена Земята с хора, тези импулси действат само върху хората, върху човечеството. А сега възниква въпросът: - Какви са тези импулси, които действат само върху човечеството? Тук ние можем да оставим да говори едно чисто външно разглеждане, което аз често съм правил. Нашият живот действително е ръководен от своята друга страна с много по-голяма мъдрост, отколкото ние го ръководим тук от тази страна.
В живота ни често срещаме някой, който е извънредно важен за нас.
Когато насочим поглед назад и помислим, как сме живели дотогава, докато срещнем този човек, тогава целият живот ни се явява като път, за да намерим този човек. Това е, като че сме насочвали всяка наша стъпка така, че да се срещнем именно в необходимото време с този човек, или изобщо да го намерим в определено време. Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия живот да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно. Размислете само, какво означава това. Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам.
към текста >>
29.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Вие може би
чест
о пъти сте се намирали в положението да видите, как хората спорят за монизъм, дуализъм и т.н.. Естествено пълна безсмислица е да се спори върху такива модни думи.
Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят. От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н.. Всичко това идва оттам, че животът в земното съществуване ограничава човека върху външния сетивен свят и върху ума, който не вижда това, което действително е свързано с това земно съществуване. Оттук произлизат всякакви спорове, които всъщност се коренят в нещо неизвестно.
Вие може би често пъти сте се намирали в положението да видите, как хората спорят за монизъм, дуализъм и т.н.. Естествено пълна безсмислица е да се спори върху такива модни думи.
Когато се спори по този начин, изглежда подобно на това, да речем, че някой първобитен човек не е чувал още никога, че съществува въздух. На онзи, който знае, че съществува въздух и какви задачи има въздухът, никога не ще му хрумне да счита въздуха като нещо отвъдно. Също така на него не ще му хрумне да каже: - Аз съм монист, въздух, вода и земя са едно; а ти си дуалист, защото виждаш във въздуха още нещо, което е над земното и над водното. Всички тези неща именно са просто безсмислица, както всеки спор върху понятия е често безсмислица. Не се касае да се впускаме именно в тези неща, а се касае само да обърнем внимание върху тях.
към текста >>
Всички тези неща именно са просто безсмислица, както всеки спор върху понятия е
чест
о безсмислица.
Оттук произлизат всякакви спорове, които всъщност се коренят в нещо неизвестно. Вие може би често пъти сте се намирали в положението да видите, как хората спорят за монизъм, дуализъм и т.н.. Естествено пълна безсмислица е да се спори върху такива модни думи. Когато се спори по този начин, изглежда подобно на това, да речем, че някой първобитен човек не е чувал още никога, че съществува въздух. На онзи, който знае, че съществува въздух и какви задачи има въздухът, никога не ще му хрумне да счита въздуха като нещо отвъдно. Също така на него не ще му хрумне да каже: - Аз съм монист, въздух, вода и земя са едно; а ти си дуалист, защото виждаш във въздуха още нещо, което е над земното и над водното.
Всички тези неща именно са просто безсмислица, както всеки спор върху понятия е често безсмислица.
Не се касае да се впускаме именно в тези неща, а се касае само да обърнем внимание върху тях. Защото също както за онзи, който не познава въздуха, въздухът не съществува, а е нещо отвъдно, така и за онези, които не познават още духовния свят, който е навсякъде, също така както въздуха, духовният свят е нещо отвъдно. За този който познава нещата, той е нещо отсамно. Следователно, касае се за това, само да признаем, че в днешната земна епоха между раждането и смъртта човекът живее в своето физическо тяло, в целия свой организъм така, че този организъм му дава съзнанието, чрез което той в известен смисъл е изолиран от определен свят на причини, който обаче въпреки това действа в това физическо земно съществуване. След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по отношение на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките сетива, а където той живее в една духовна същност; и в този живот между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание.
към текста >>
Аз
чест
о съм разказвал тук: На младини имах един приятел, който в определено време мислеше истински фанатично материалистически и казваше: - Когато например ходя, моите мозъчни нерви, които са проникнати от определени причини, са тези, които предизвикват ходенето.
Чрез тази теория за всеобщата причинност, както я наричат, за всеобщото причиняване, днес човек многократно се заслепява спрямо това, че той ясно носи в себе си съзнанието за свободата. Свободата е факт, който се изживява, щом човек действително достигне да размишлява върху себе си. Но съществуват също хора, които са на мнение, че нервната система е именно една природна система и като по чудо ражда мислите от себе си. Тогава естествено мислите биха били именно такива, да речем, както пламъка, който гори под влиянието на горивното вещество, те биха били необходими резултати и не би могло да става дума за свобода. Обаче тези хора си противоречат, като въобще говорят.
Аз често съм разказвал тук: На младини имах един приятел, който в определено време мислеше истински фанатично материалистически и казваше: - Когато например ходя, моите мозъчни нерви, които са проникнати от определени причини, са тези, които предизвикват ходенето.
При известни обстоятелства това можеше да доведе до дълги спорове с този приятел от младостта. Накрая аз веднъж му казах: Да, но виж, ти казваш все пак, аз ходя. Защо не казваш моят мозък ходи? Щом действително вярваш в твоята теория, ти никога не трябва да казваш, аз ходя, аз хващам, а моят мозък хваща, моят мозък ходи. Защо лъжеш?
към текста >>
Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото чове
чест
во.
В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля.
Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество.
И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот. Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство. Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот. Следователно, съвсем не се касае за това, когато намирайки се в духовния свят виждате кръга на кармическите необходимости около себе си, съвсем не се касае за това, че ще се отвратите от тези кармически необходимости, а за това, да погледнете чрез тези необходимости, какви са били нещата, които сами сте извършвали и така да погледнете на тези неща, че да си кажете: - Трябва да стане това, - даже от пълна свобода би трябвало да стане, - което става от една вътрешна необходимост. Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата.
към текста >>
Само поради това, че се пише карма, хората много
чест
о казват карма.
Тогава той съзнателно изпълнява това, което са му възложили неговите минали земни съществувания. Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела. Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от предишните земни съществувания. Тук бих искал да отворя само една малка скоба. Виждате ли, думата карма е дошла в Европа по околния път чрез Англия.
Само поради това, че се пише карма, хората много често казват карма.
Но това е изговорено погрешно; карма трябва да се изговаря именно така, като че тази дума би била изписана с буквата «е». Откакто ръководя антропософското общество аз винаги изговарям Ка/=е/рма и много съжалявам, че от това много хора са свикнали постоянно да казват ужасната дума «кирма». Когато казвам карма, тези хора постоянно разбират «кирма». Това е ужасно. Вие ще сте чули вече, че от известно време някои много верни ученици произнасят «кирма».
към текста >>
30.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Аз
чест
о трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер.
То става основа на онова душевно устройство, което ни дава опора, защото ние разбираме света. Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот. Хора, които могат да минават през света със свободно, открито, отворено чувство, така че свободното отворено чувство да прави светът да се влива в тях, така че те имат разбиране за света, това са хора, които са изградили това становище към света чрез любов и радост. Съвсем различно е каквото вършим в делата от любов, от онова, каквото вършим от сковано, сухо чувство за дълг. Вие добре знаете, че в моите книги винаги съм се стремял да покажа, че делата, които идват от любов, ги считам за същинските етически, за същинские морални дела.
Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер.
Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./. Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н.. Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен. - Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг. Но съществуват хора, които първоначално не достигат до любовта.
към текста >>
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така
чест
о имам угризения, че не съм добродетелен.
Съвсем различно е каквото вършим в делата от любов, от онова, каквото вършим от сковано, сухо чувство за дълг. Вие добре знаете, че в моите книги винаги съм се стремял да покажа, че делата, които идват от любов, ги считам за същинските етически, за същинские морални дела. Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер. Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./. Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен.
- Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг. Но съществуват хора, които първоначално не достигат до любовта. Понеже от любов не могат да кажат истината на другия човек - когато изпитваме любов към някого, ние му казваме истината, а не лъжата, - но понеже те не могат да любят, казват истината от чувство за дълг; понеже не могат да любят, те отбягват да набият веднага другия или да го третират с плесници, да го блъснат или подобни, когато той е направил нещо, което не им харесва. Съществува именно разлика между действието от скованото понятие за дълг, което обаче за много неща напълно е необходимо в социалния живот и между делата от любов. Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората.
към текста >>
Но тук става въпрос за такива човешки дела, които произхождат от студена антипатия, от една антипатия, за която
чест
о пъти човек не е наясно, която стига до омраза.
Но той може да бъде - нека оставим междинните случаи настрана, - също и критик. За да е критик човек винаги трябва малко да мрази, ако не е един критик, който хвали, а такива днес има рядко, защото не е интересно нещата да се признават и хвалят. Интересно става само когато се разказват вицове за нещата. Съществуват обаче всички междинни степени.
Но тук става въпрос за такива човешки дела, които произхождат от студена антипатия, от една антипатия, за която често пъти човек не е наясно, която стига до омраза.
Всичко, което по този начин се извършва от хората спрямо други хора или даже спрямо други по-ниско стоящи от човека същества, всичко това се разтоварва отново в душевни състояния, които също се отразяват в живота между смъртта и едно ново раждане. И след това в следващия земен живот от омразата се получава онова, което се разлива към нас от света като страдание, като неприятност, която се причинява отвън, като противоположност на радостта. Ще кажете: - Да, ние наистина изпитваме толкова страдание! Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен живот? За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много.
към текста >>
Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на чове
чест
вото, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот. Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот. Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот. Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича. И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля.
Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
От първата третина на 15-то столетие насам ние живеем в епохата, в която хората стават все по-свободни и по-съзнателни. За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен живот. И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия. И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както
чест
о го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично.
И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания. И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително. Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост. От една желязна необходимост ние безусловно можем да извлечем зависимостите: ЛЮБОВ - РАДОСТ - ОТКРИТО СЪРЦЕ.
към текста >>
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които
чест
о пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
АНТИПАТИЯ ИЛИ ОМРАЗА - СТРАДАНИЕ, ГЛУПОСТ. Това са безусловните връзки. Но нещата стоят също и така, че по същия начин, когато се намираме пред една безусловна необходимост, както при една течаща река, - въпреки това има реки, които вече са регулирани, на които е дадено вече друго направление, - има възможност да бъде регулирано кармическото течение, бих искал да кажа, да се действа в това кармическо течение. Това е възможно. Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота. А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос. Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята.
към текста >>
Аз трябва да употребя един израз, който днес
чест
о пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник.
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот. Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества. Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота. А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос. Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка?
Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник.
Той по същото време се намира с нас на Земята. И когато размислите върху това, вие ще си кажете: - Когато в даден земен живот сте заедно с определени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал живот на Земята - поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, - а също и в един още по-преден земен живот. Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в предишния земен живот заедно с някои хора! Общо взето, според тази мисъл, която развихме тук, хората от редицата В не ще се срещнат с хората от редицата А. Това е една подтискаща мисъл, но една вярна мисъл.
към текста >>
Върху други събуждащи съмнения въпроси, които се получават чрез това, че хората
чест
о пъти казват: - Чове
чест
вото се намножава върху Земята и т.н., аз ще говоря по-късно.
Той по същото време се намира с нас на Земята. И когато размислите върху това, вие ще си кажете: - Когато в даден земен живот сте заедно с определени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал живот на Земята - поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, - а също и в един още по-преден земен живот. Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в предишния земен живот заедно с някои хора! Общо взето, според тази мисъл, която развихме тук, хората от редицата В не ще се срещнат с хората от редицата А. Това е една подтискаща мисъл, но една вярна мисъл.
Върху други събуждащи съмнения въпроси, които се получават чрез това, че хората често пъти казват: - Човечеството се намножава върху Земята и т.н., аз ще говоря по-късно.
Но сега искам да обърна виниманието ви към тези мисли; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми. Бих искал да кажа, една вълна от хора напредва общо взето от един земен живот в друг земен живот, една друга вълна хора напредва от един земен живот в друг земен живот, и тези хора по определен начин са разделени едни от други, не се събират в земния живот. През дългия живот между смъртта и едно ново раждане, те се събират заедно, обаче в земния живот фактически е така, че винаги слизаме на Земята заедно с ограничен кръг от хора. Именно за повтарящите се земни съществувания съвременното групиране има едно вътрешно значение, една вътрешна важност. А защо е това?
към текста >>
31.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И когато някой се явява в света с определени ка
чест
ва, първо се пита за наследствеността.
Сега аз ще се опитам да съставя общата съдба на човека от отделните фактори. За целта изходната ни точка днес ще бъдат определени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много отношения действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните предразположения се проявява в неговата физическа и етерна сила. Ако искаме обаче правилно да съдим за тези фактори, трябва да отвърнем поглед от много неща, които се съдържат в днешната цивилизация като предразсъдъци. Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същност на човека, трябва действително да разберем какво всъщност означава, че според неговата по-дълбока същност човекът слиза от духовните светове в земното съществуване. Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост».
И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследствеността.
Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения? Без съмнение, на първо време това е един оправдан въпрос. Но както хората днес се отнасят към тези неща, те не виждат самия човек, а гледат покрай него. Да, хората не разглеждат човека. Те не насочват поглед върху това, което всъщност е истинската същност на човека и не разбират, как се развива тази същност.
към текста >>
Ако искаме да нарисуваме схематично това, което стои тук като основа, трябва да направим това по следния, без съмнение шокиращ за днешното чове
чест
во начин.
Когато човекът се намира в процеса на смяната на зъбите, той не сменя само своите отначало получени зъби срещу други, а това е моментът в човешкия живот, в който за първи път цялото човешко същество се обновява като организъм. Съществува една действително решаваща разлика между това, което човекът става в осмата, в деветата година и онова, което той е бил например в третата, четвъртата година. Съществува една радикална разлика. Онова, което той е бил като организъм в третата, четвъртата година, той го е получил като наследство, родителите са му го дали. Онова, което пристъпва, проявява се в осмата, деветата година на живота, произхожда до най-висока степен от това, което човекът е донесъл със себе си, слизайки от духовния свят.
Ако искаме да нарисуваме схематично това, което стои тук като основа, трябва да направим това по следния, без съмнение шокиращ за днешното човечество начин.
Трябва да кажем, че когато се ражда, човекът получава нещо като модел, като един образец за своята човешка форма /виж рис. 6 зелено/. Този модел той получава от своите прадеди. И по този образец човек развива онова, което той става по-късно /червено/. Обаче това, което той развива, е резултат на донесеното със себе си, слизайки от духовния свят.
към текста >>
Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и
чест
о те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява.
Да вземем например онова, което душевно много силно може да бъде свързано с общото здраве или с болест в сравнение с другите хора. Искам да взема случая, когато някой намира един приятел в младостта си. Завързва се интимно младежко приятелство. Двамата много се привързват един към друг. Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта.
Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява.
Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта. Върху такива неща би трябвало всъщност да се говори колкото е възможно по-малко теоретично. Говоренето на теория всъщност няма никаква особена стойност. Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непосредственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непосредствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо. Теоретизирането върху тези неща няма никаква стойност.
към текста >>
Това е един много интересен случай, който
чест
о срещаме, когато проучим нещата духовно-научно.
Теоретизирането върху тези неща няма никаква стойност. Ето защо искам да кажа, че там, където се стремим с духовното виждане да стигнем зад нещо подобно, като едно разбито приятелство от младостта, се установява следното: По правило ние обикновено установяваме, че онези хора, които в даден живот са били близки приятели през младостта си и приятелството им по-късно е било разбито, в предишен земен живот са били приятели в по-късна възраст. Нека да предположим, че двама души са приятели или приятелки преди тяхната 20-та година и след това приятелството от младостта им се разкъсва. Ако сега с духовното познание се пренесем назад в един минал земен живот, ние откриваме, че между тези двама души също е съществувало приятелство, но това приятелство е започнало около 20-та им година и е продължило до по-късно в живота.
Това е един много интересен случай, който често срещаме, когато проучим нещата духовно-научно.
Когато проверим по-точно случаите, първо установяваме, че стремежът да познаем човека, с когото сме били приятели в по-късна възраст също и какъвто той е бил през младостта си, в следващия ни живот ни довежда дотам, действително да го имаме като приятел през нашата младост. Ние сме го познавали като по-възрастен човек в един минал земен живот, а това е породило в душата стремежа да го познаваме и през младостта. Това не може да стане още в същия земен живот, затова го правим в следващия земен живот. Това обаче оказва голямо влияние, когато този стремеж се ражда в единия или в двамата. То минава през смъртта и след това се проявява в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Този случай е много
чест
.
Толкова сложни са нещата. Но ние винаги получаваме една ръководна нишка, когато именно виждаме, че в много случаи в един земен живот двама души живеят първо сами, да речем до 20-та година на този живот и след това се сприятеляват /виж рис. 7 (І)/. В един следващ земен живот на този образ отговаря обикновено другият /рис. 7 (ІІ)/, отговаря му приятелството през младостта и след това животът ги разделя.
Този случай е много чест.
Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват. Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение. Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота. Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек. В един минал земен живот сме били свързани със същия човек преди нашата смърт.
към текста >>
Както общо взето
чест
о се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват.
Но ние винаги получаваме една ръководна нишка, когато именно виждаме, че в много случаи в един земен живот двама души живеят първо сами, да речем до 20-та година на този живот и след това се сприятеляват /виж рис. 7 (І)/. В един следващ земен живот на този образ отговаря обикновено другият /рис. 7 (ІІ)/, отговаря му приятелството през младостта и след това животът ги разделя. Този случай е много чест.
Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват.
Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение. Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота. Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек. В един минал земен живот сме били свързани със същия човек преди нашата смърт. Такива отражения се случват извънредно често в съдбовните връзки.
към текста >>
Особено
чест
о се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение.
7 (І)/. В един следващ земен живот на този образ отговаря обикновено другият /рис. 7 (ІІ)/, отговаря му приятелството през младостта и след това животът ги разделя. Този случай е много чест. Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват.
Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение.
Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота. Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек. В един минал земен живот сме били свързани със същия човек преди нашата смърт. Такива отражения се случват извънредно често в съдбовните връзки.
към текста >>
Такива отражения се случват извънредно
чест
о в съдбовните връзки.
Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват. Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение. Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота. Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек. В един минал земен живот сме били свързани със същия човек преди нашата смърт.
Такива отражения се случват извънредно често в съдбовните връзки.
към текста >>
32.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж
чест
но да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате.
Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.* И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите.
Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате.
Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване. За нашите чувства ние поне сънуваме. От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка.
към текста >>
Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие
чест
о пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго.
Естествено не съществува никакво такова чекмедже, в което се съхраняват представите, когато си спомняме. Не съществува също нищо в нас, където те отиват на разходка и отново да се връщат в главата, когато си спомняме. Всичко това не съществува. Всичко това няма никакво обяснение само по себе си. Напротив, състоянието на фактите е следното:
Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго.
Аз съм виждал как хора запаметяват. Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми». Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо.
към текста >>
Това е било открито за чове
чест
вото при едно не напълно развито съзнание на някогашното инстинктивно ясновидство.
Обаче боговете, а именно онези, които ние признаваме като същества на първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, те имат, така да се каже, едно обратно религиозно вероизповедание. Те чувстват тяхната необходимост при хората на Земята, чиито творци са те. Заблужденията и опасностите, в които хората изпадат, трябва да бъдат изправени от боговете. И това, което боговете отново приготвят за нас в по-късния живот като наша съдба, те предварително го изживяват. Тези неща трябва отново да бъдат намерени чрез антропософията.
Това е било открито за човечеството при едно не напълно развито съзнание на някогашното инстинктивно ясновидство.
Древната мъдрост съдържаше такива неща в себе си. След това е останало само едно смътно чувство за тях. И в някои неща, които срещаме в духовния живот на човечеството, има още едно смътно чувство за това. Спомнете си само стиха на мистика Ангелиус Силезиус[1], който ще намерите цитиран също и в моите книги, и който изглежда като дързост за едно ограничено религиозно съзнание: Аз знам, че без мен Бог не би могъл да живее нито миг,
към текста >>
И в някои неща, които срещаме в духовния живот на чове
чест
вото, има още едно смътно чувство за това.
И това, което боговете отново приготвят за нас в по-късния живот като наша съдба, те предварително го изживяват. Тези неща трябва отново да бъдат намерени чрез антропософията. Това е било открито за човечеството при едно не напълно развито съзнание на някогашното инстинктивно ясновидство. Древната мъдрост съдържаше такива неща в себе си. След това е останало само едно смътно чувство за тях.
И в някои неща, които срещаме в духовния живот на човечеството, има още едно смътно чувство за това.
Спомнете си само стиха на мистика Ангелиус Силезиус[1], който ще намерите цитиран също и в моите книги, и който изглежда като дързост за едно ограничено религиозно съзнание: Аз знам, че без мен Бог не би могъл да живее нито миг, Ако аз загина, той по неволя би трябвало да отдаде духа. А Ангелус Силезиус е преминал към католицизма и като католик е изказвал такива сентенции. Той още е бил наясно, че боговете са зависими от света, както светът е зависим от боговете, че зависимостта е взаимна и че боговете трябва да насочват своя живот според живота на хората.
към текста >>
33.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Първо бих искал да говоря за един знаменит естет и философ - аз
чест
о съм го споменавал в моите лекции, а именно за Фридрих Теодор Фишер[1].
Следователно ние можем да говорим в примери само тогава, когато разглеждаме подробностите. Днес бих искал да приведа примери, които съм проучил, които са станали прозрачни за мен в тяхното кармическо протичане. Без съмнение едно смело начинание е да се говори с подробности върху кармически, макар отстоящи далече отношения, защото всъщност е прието, когато се говори за кармата, да се казват общи приказки: Това или онова се предизвиква по този или по онзи начин - или: Този или онзи удар на съдбата трябва да се припише на нещо, което човек е заслужил или т.п.. Но нещата не са така прости! Именно когато се говори за кармата много се тривиализира. Днес искаме да разгледаме определени, макар далече отстоящи кармически примери, действително да изпълним, бих искал да кажа, това смело начинание, да говорим върху отделни съдби, доколкото това може да стане въз основа на проучванията, които съм направил.
Първо бих искал да говоря за един знаменит естет и философ - аз често съм го споменавал в моите лекции, а именно за Фридрих Теодор Фишер[1].
Днес бих искал да изтъкна именно онези особености на неговия живот, които след това мога да избера като основа за едно кармическо разглеждане. Със своето образование Фридрих Теодор Фишер израсна в епохата, в която в Германия процъфтяваше така наречената идеалистична германска философия - хегелианството. И Фридрих Теодор Фишер, който беше млад и учеше през време, когато всички глави бяха пълни с Хегеловия начин на мислене, възприе този начин на мислене. Той беше възприемчив за това Хегелово мислене. На него му беше ясно, че мисълта - както това се твърди при Хегел, - е фактически божествената същност на света; че следователно, когато като хора ние мислим, когато живеем в мисли, ние живеем в божествената субстанция.
към текста >>
Той имаше всички ка
чест
ва на един шваб, - цялата упоритост, цялата деспотичност, а също и цялото чувство за независимост на един шваб!
Планове на света се правят, когато мислителите размишляват върху света. Без съмнение, в това се съдържа много истина. Но при Хегел всичко това има твърде абстрактен характер. Фридрих Теодор Фишер се беше вживял в тази Хегелова философия. При това обаче той същевременно беше една личност на народа си, личност която много ясно носеше в себе си особеностите на този народ.
Той имаше всички качества на един шваб, - цялата упоритост, цялата деспотичност, а също и цялото чувство за независимост на един шваб!
Той също притежаваше цялата острота на шваба. И като носеше в себе си този характер на шваб, той все пак имаше силни лични особености: Ако вземем външната страна, хубави сини очи, малко рошава, но все пак винаги с естетически ентусиазъм носена от него червеникаво кестенява брада. Казвам, че той я носеше с известен естетически ентусиазъм, защото в своите съчинения той достатъчно се изказва върху невъзпитаността на онези мъже, които не носят брада. Той ги нарича «безбради маймунски лица»; самият той съвсем не беше въздържан. Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категоричност на шваба.
към текста >>
Веднъж случайно се получи едно съвпадение: След като бе очернен от «приятели» - това много
чест
о се случва от страна на приятели, - след като бе очернен пред щутгартското правителство[2] и получи един много остър упрек от страна на това правителство, в същия ден, в който му се роди син на име Роберт, спечелил си след това също име като естет - той съобщава това на аудиторията, като каза: - Господа, днес аз получих един голям вишер т.е.
Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категоричност на шваба. Беше средно едър, не дебел, а по-скоро слаб; ходеше по улицата, като държеше ръцете си така, като че постоянно си правеше път с лактите. Това той вършеше напълно и като духовна индивидуалност! Тази беше външността. Той проявяваше много силен, също и личен стремеж към независимост, не се въздържаше за това, което искаше да каже!
Веднъж случайно се получи едно съвпадение: След като бе очернен от «приятели» - това много често се случва от страна на приятели, - след като бе очернен пред щутгартското правителство[2] и получи един много остър упрек от страна на това правителство, в същия ден, в който му се роди син на име Роберт, спечелил си след това също име като естет - той съобщава това на аудиторията, като каза: - Господа, днес аз получих един голям вишер т.е.
обърсаха ми една плесница /Wischer означава бърсалка,/ и един малък Фишер /името Фишер на немски се пише Vischer, а се чете Вишер/. - На него му беше напълно свойствено да говори много категорично за нещата. Така от него имаме една очарователна статия: «За грубияните по железопътните линии». Той с голямо недоволство наблюдавал, как пътниците, седнали в купето от едната страна, понякога слагат краката си на срещуположната седалка. Това никак не е могъл да търпи!
към текста >>
Тук няма никакъв педантизъм, никакво хегелианство, а вътре е целият шваб Фишер с цялата негова остроумна съвестност, но също и с неговото фино чувство за всичко красиво, вели
чест
вено и възвишено.
Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч! Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано». Болшинството от хората четат книгата «Естетика»[3] от Фридрих Теодор Фишер така, че оставят едро напечатаното и четат само дребно напечатаното. И това дребно напечатано съдържа фактически най-остроумно написаното за естетиката, което е било изнесено в най-различните области.
Тук няма никакъв педантизъм, никакво хегелианство, а вътре е целият шваб Фишер с цялата негова остроумна съвестност, но също и с неговото фино чувство за всичко красиво, величествено и възвишено.
Същевременно там се намира природният процес, описан по неповторим начин в един свободен стил, който е направо образцов. Фишер действително е завършил този многогодишен труд с една желязна последователност. По времето, когато този труд излиза от печат и хегелианството още беше господстващо в известен смисъл, той намира голямо признание; естествено има и противници, но все пак той намира голямо признание. Но с течение на времето израства един голям противник на това съчинение, - един противник, който го критикува унищожително, който не намира «нищо добро» в него, който го критикува по един много умен начин, критикува го образцово - това беше самият Фридрих Теодор Фишер в неговите по-късни години! И отново, бих искал да кажа, е нещо очарователно човек да чете тази самокритика в «Критически ходове»[4].
към текста >>
Би било правилно, ако Фауст не би правил всякакви такива глупости, като призоваване на духове, призоваване на духа на Земята, а просто би открил по един
чест
ен начин електрическата машина и пневматичната машина и би се оженил за Гретхен.
От Гьотевия «Фауст» той все пак ценеше до известна степен първата част. Но Фишер беше на мнение, че втората част на «Фауст» е една скалъпена, слепена нескопосна работа на старостта, защото според него втората част на «Фауст» би трябвало да бъде съвършено различна! И тогава той не само написва своята книга «Фауст, трета част на историята», в която иронизира втората част от Гьотевия Фауст, а също така беше замислил един план, какъв би трябвало да бъде Гьотевият «Фауст». Това е тесногръда, филистерска работа. Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият естествоизпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщност едно несполучливо съчинение.
Би било правилно, ако Фауст не би правил всякакви такива глупости, като призоваване на духове, призоваване на духа на Земята, а просто би открил по един честен начин електрическата машина и пневматичната машина и би се оженил за Гретхен.
По съвършено подобен начин е еснафско всичко това, което Фридрих Теодор Фишер е написал във връзка с Гьотевия «Фауст». Беше така, както, може би не във Вюртемберг, но в моето отечество Австрия се казва: - Това, което той направи по отношение на Гьотевия «Фауст», беше една «зла швабска шега»! - Такива думи винаги имат различно значение, според областта, където те се употребяват. Ето, виждате ли, важното при този човек са тези отделни черти. Те съставляват приблизително неговия живот.
към текста >>
Беше така, както, може би не във Вюртемберг, но в моето оте
чест
во Австрия се казва: - Това, което той направи по отношение на Гьотевия «Фауст», беше една «зла швабска шега»!
И тогава той не само написва своята книга «Фауст, трета част на историята», в която иронизира втората част от Гьотевия Фауст, а също така беше замислил един план, какъв би трябвало да бъде Гьотевият «Фауст». Това е тесногръда, филистерска работа. Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият естествоизпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщност едно несполучливо съчинение. Би било правилно, ако Фауст не би правил всякакви такива глупости, като призоваване на духове, призоваване на духа на Земята, а просто би открил по един честен начин електрическата машина и пневматичната машина и би се оженил за Гретхен. По съвършено подобен начин е еснафско всичко това, което Фридрих Теодор Фишер е написал във връзка с Гьотевия «Фауст».
Беше така, както, може би не във Вюртемберг, но в моето отечество Австрия се казва: - Това, което той направи по отношение на Гьотевия «Фауст», беше една «зла швабска шега»!
- Такива думи винаги имат различно значение, според областта, където те се употребяват. Ето, виждате ли, важното при този човек са тези отделни черти. Те съставляват приблизително неговия живот. Без съмнение биха могли да се разкажат също и отделни факти, но сега не искам да сторя това. Аз искам да ви го представя като личност и след това върху тази основа кармически да го разгледаме.
към текста >>
Даже вечерята, която
чест
о е вземал заедно с барон фон Шпаун, по един деликатен начин е била заплащана от Шпаун.
Всъщност човек понякога външно може да се чуди, на какво е способен светът. Съществува една биография на Шуберт, която описва външността на Шуберт така, като че Шуберт е изглеждал приблизително като негър. Изобщо не може да става дума за нещо подобно! Той дори е имал много симпатично лице! Но е бил беден.
Даже вечерята, която често е вземал заедно с барон фон Шпаун, по един деликатен начин е била заплащана от Шпаун.
Шуберт не е имал пари даже да си наеме пиано. В своето външно поведение - това описва много вярно също и барон фон Шпаун - той е бил всъщност умерен, даже флегматичен. Но по един странен начин от неговата природа е можело да избухне нещо вътрешно вулканично. Интересното е, че той е пишел своите най-хубави музикални мотиви по правило сутрин, след като ставал от сън. Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви.
към текста >>
На това
чест
о присъствал и самият барон фон Шпаун.
Шуберт не е имал пари даже да си наеме пиано. В своето външно поведение - това описва много вярно също и барон фон Шпаун - той е бил всъщност умерен, даже флегматичен. Но по един странен начин от неговата природа е можело да избухне нещо вътрешно вулканично. Интересното е, че той е пишел своите най-хубави музикални мотиви по правило сутрин, след като ставал от сън. Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви.
На това често присъствал и самият барон фон Шпаун.
Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно. Тогава Шуберт, който живеел далеч, не можел вече да бъде оставен сам да си отиде у дома. В такъв случай той оставал у Шпаун, като приспивал на едно много скромно легло. Тогава барон фон Шпаун действително често пъти бил свидетел, как ставайки от сън, Шуберт сядал на масата и написвал своите най-хубави музикални мотиви. От относително спокойните черти на лицето не проличава, колко вулканична в нейните глъбини е била всъщност душата на Шуберт.
към текста >>
Тогава барон фон Шпаун действително
чест
о пъти бил свидетел, как ставайки от сън, Шуберт сядал на масата и написвал своите най-хубави музикални мотиви.
Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви. На това често присъствал и самият барон фон Шпаун. Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно. Тогава Шуберт, който живеел далеч, не можел вече да бъде оставен сам да си отиде у дома. В такъв случай той оставал у Шпаун, като приспивал на едно много скромно легло.
Тогава барон фон Шпаун действително често пъти бил свидетел, как ставайки от сън, Шуберт сядал на масата и написвал своите най-хубави музикални мотиви.
От относително спокойните черти на лицето не проличава, колко вулканична в нейните глъбини е била всъщност душата на Шуберт. Тя е била вулканична и аз трябва да ви опиша именно тази особеност на личността като основа в разглеждането на кармата. Защото, виждате ли, веднъж се случило така: Шуберт отишъл на опера. Той гледал «Ифигения» от Глук и бил завладян до най-висока степен от тази опера. През време и след представлението, той възторжено, но все пак по умерен начин изразил своя ентусиазъм пред приятеля си Шпаун.
към текста >>
Въпреки че въпросът е също така труден, както теорията на относителността - но в крайна сметка върху теорията на относителността известно време говореха всички хора, които не бяха разбрали нищо от нея и въпреки това я намираха, а също днес я намират за вели
чест
вена, - бих искал, въпреки че е трудно да кажа нещо върху тези мисли от първите съчинения на Дюринг по начин, който може би ще бъде разбран.
Това звучи парадоксално, звучи гротескно, но това е един въпрос, който, когато разглеждаме живота в по-голям мащаб, напълно трябва да бъде поставен, защото от разглеждането на такива неща всъщност се раждат по-дълбоките въпроси на кармата. Една трета личност, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13]. Аз се занимавах също така и с този характер в кармическо отношение, и също бих искал първо да дам, така да се каже, биографическите материали. Ойген Дюринг е извънредно надарен човек, който на младини усвоява цяла редица от науки, а именно от математическата страна, но и иначе цяла редица науки, като политическа икономия, философия, механика, физика и т.н.. Ойген Дюринг взима своя докторат с една интересна студия и след това много ясно и преди всичко много внушително написва върху същия въпрос една книга, която отдавна е изчерпана[14].
Въпреки че въпросът е също така труден, както теорията на относителността - но в крайна сметка върху теорията на относителността известно време говореха всички хора, които не бяха разбрали нищо от нея и въпреки това я намираха, а също днес я намират за величествена, - бих искал, въпреки че е трудно да кажа нещо върху тези мисли от първите съчинения на Дюринг по начин, който може би ще бъде разбран.
Виждате ли, касае се за това, че обикновено хората си представят: Тук имаме пространство и пространството е изпълнено с материя. Материята има много малки частици. Техният брой е също така безкрайно голям. Безкрайно много най-малки частици на материята са събрани като кълбо в мировото пространство, кристализирани са по някакъв начин заедно и др. п.. Там съществува и безкрайното време.
към текста >>
Отстрани на мястото, където Дюринг излага това, се намира една дума, която Ницше
чест
о пъти е записвал по краищата на съчиненията, които е използувал, за да образува своята противоположна идея - «магаре».
Защото Ницше е изразил много идеи като противоположни идеи. Аз много бързо можах да установя това. Взех «Философия на действителността» от Дюринг, която се намираше в библиотеката на Ницше и я отворих. На съответното място долу намерих цитата, - аз го познавах, затова веднага го намерих - където пишеше, че е невъзможно в едно действително, обективно познание на материалните факти на света да се говори за възвръщане на нещата, на констелациите, които веднъж вече са съществували! Дюринг се опитваше да докаже невъзможността за възвръщане на подобното.
Отстрани на мястото, където Дюринг излага това, се намира една дума, която Ницше често пъти е записвал по краищата на съчиненията, които е използувал, за да образува своята противоположна идея - «магаре».
Тази забележка също се намираше на страницата, за която става въпрос. И ние наистина можем да намерим именно при Дюринг някои неща, които след това са преминали в идеите на Ницше, но без съмнение по един гениален начин. С това аз не ще възразя нещо против Ницше, но нещата стоят именно така. Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически. Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно.
към текста >>
И той имаше смелостта - което е
чест
но при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия.
С това аз не ще възразя нещо против Ницше, но нещата стоят именно така. Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически. Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно. Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма.
И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия.
Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното. Тази е следователно особената заложба на неговото мислене. При това преждевременно ослепял, също и лично е третиран несправедливо - бил е отстранен от Берлинския университет. Разбира се причини за това са съществували. Например когато излиза от печат второто издание на неговата «Критическа история на общите принципи на механиката», той не се въздържа вече.
към текста >>
Някой беше казал, че Дюринг
чест
о е повтарял: - Академията на Гьотинген е наградила ноктите, без да познава съответния лъв!
Разбира се причини за това са съществували. Например когато излиза от печат второто издание на неговата «Критическа история на общите принципи на механиката», той не се въздържа вече. В първото издание величията на механиката са били много кротко третирани, така че някой може да каже: - Там той е писал именно така, мислейки си, че книгата може да бъде наградена от едно учено тяло! - Но когато излиза второто издание, той не се въздържа, защото трудът му вече е бил награден. Там той допълва.
Някой беше казал, че Дюринг често е повтарял: - Академията на Гьотинген е наградила ноктите, без да познава съответния лъв!
- Обаче лъвът се появява именно тогава, когато излиза второто издание. В това издание се намират забележителни неща, именно във връзка например с Юлиус Роберт Майер, с неговата Галилеева съдба в 19-и век. Когато веднъж бил много възмутен, той нарекъл някого, когото считал за плагиатор на Юлиус Роберт Майер - именно Херман Хелмхолц[20] – университетска етажерка, една дървена университетска етажерка! След това той още разширил това, като издава вестник «Персоналист». Там нещата твърде силно са лично оцветени.
към текста >>
34.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Важно е също, дали един човек обича силно да набръчква челото си или само леко го набръчква, както е важно, дали той е благо
чест
ив или е неблаго
чест
ив.
Съдбата действа така, че тя работи от целостта на човека. Това, което от един кармически подтик човек си избира в живота, което после се оформя като съдба, се състои в това, че силите на съдбата, които минават от един живот в друг, изграждат състава на кръвта до най-финия му строеж, вътрешно регулират нервната дейност, но подбуждат също и душевно-инстинктивната възприемчивост за това или онова. И ние не можем лесно да проникнем във вътрешността на съдбовните кармически взаимовръзки, ако не проявяваме интерес към отделните жизнени изяви на един човек - естествено при това винаги говорим за душевното око. Действително, за кармическото разглеждане е също така необходимо да проявяваме интерес към едно движение на ръката, както и към една гениална духовна дарба. От значение е също така да можем да наблюдаваме, - естествено също и от духовната страна да се наблюдава астралното тяло и аза, - как един човек сяда, как той изпълнява своите морални задължения.
Важно е също, дали един човек обича силно да набръчква челото си или само леко го набръчква, както е важно, дали той е благочестив или е неблагочестив.
Много неща, които в обикновения живот ни се струват несъществени, са извънредно важни, когато започваме да разглеждаме, как съдбата се изтъкава от един земен живот в друг земен живот, а някои неща, които при даден човек ни се струват особено важни, те имат по-малко значение. Но в общия човешки живот не е така лесно, например да обръщаме внимание на телесните особености. Те съществуват и ние трябва да сме се школували - естествено без да нараняваме въпросните хора, а обидно е, когато наблюдаваме хората само за да ги наблюдаваме. Това никога не трябва да се случва, а всичко, което се прави в тази насока, трябва да се получава от само себе си. Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение.
към текста >>
И докато ние днес най-
чест
о говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват.
В последно време веднъж в една друга серия[1] от лекции трябваше да опиша един исторически факт - сблъскването на римския свят със северно-германския свят по време на преселението на народите, през времето, когато християнството се разпространи на север от южните, гръцко-латински области. Ние трябва истински да поставим пред погледа си тези физически прадеди на средно-европейския свят и на южно-европейския свят и ще получим представа, колко много човешка импулсивност е съществувала някога в света. Тогава съизживяването с духовните същества на природата е било много живо между различните германски племена, с които римляните се сблъскаха в първите столетия на християнското летоброене. Тези хора са се отнасяли съвършено различно към духовното. Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното.
И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват.
За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор!
към текста >>
Прочетете ли днес книгата «Рихард Вагнер в Байройт», вие виждате, че това е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, вели
чест
вен, гениално въодушевяващ.
След това започва последната епоха от неговия живот, когато той изгражда идеи като тези за възвръщане на подобното, когато разглежда Заратустра като един идеал на човека. Тогава той написва «Така каза Заратустра» в стил на химн. По-късно отново започва да пише за Вагнер. Това е нещо забележително до най-висока степен! Когато човек се запознае с Ницшевия начин на работа, този ни се представя в една странна форма.
Прочетете ли днес книгата «Рихард Вагнер в Байройт», вие виждате, че това е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, величествен, гениално въодушевяващ.
В последната епоха излиза книгата: «Случаят Вагнер». В тази книга се намира всичко, което може да се каже против Вагнер. Когато някой иска да бъде тривиален, той казва: - Ницше е преоседлал, изменил е своя възглед. Който се е запознал с наличните Ницшеви ръкописи, той не говори така. Защото когато Ницше написва няколко страници в своята книга «Рихард Вагнер в Байройт», той написва също така и всичко онова, което е имал срещу него - срещу това, което сам е казал.
към текста >>
35.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И от останалите жизнени условия, в които се намира през първата половина на 19-то столетие той става онова, което хората тогава лесно ставаха: Той става фанатичен анти-католик, анти-клерикал и фанатичен републиканец, човек, който ясно си поставя задачата да направи всичко, което може, за да донесе щастие на чове
чест
вото по възможния му начин, по който действително предприема да стори това.
Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено. Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето. При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин. При това отиване на сушата в Рим през неговата душа трябва да е преминало, бихме искали да кажем, нещо като визия, което му предрича неговата по-късна роля за освобождението на Италия.
И от останалите жизнени условия, в които се намира през първата половина на 19-то столетие той става онова, което хората тогава лесно ставаха: Той става фанатичен анти-католик, анти-клерикал и фанатичен републиканец, човек, който ясно си поставя задачата да направи всичко, което може, за да донесе щастие на човечеството по възможния му начин, по който действително предприема да стори това.
Когато по-късно взима участие във всякакви движения, които съществуваха в Италия през първата половина на 19-то столетие, движения сред тесни кръгове, тогава му се случва - мисля че тогава е на тридесет години, - за първи път да прочете своето име във вестника. За тогавашното време някой да прочете името си във вестника е значело много повече отколкото днес. Но за него е нещо още по-важно да прочете името си във вестника, защото той прочита съобщение за неговото осъждане на смърт. Значи той най-напред сам прочита съобщението във вестника за своята смъртна присъда. Това все пак е една характерна черта - защото не всеки човек изживява подобно нещо, - нали така?
към текста >>
Но той винаги остава един странен човек, един човек надарен с особени индивидуални ка
чест
ва.
За тогавашното време някой да прочете името си във вестника е значело много повече отколкото днес. Но за него е нещо още по-важно да прочете името си във вестника, защото той прочита съобщение за неговото осъждане на смърт. Значи той най-напред сам прочита съобщението във вестника за своята смъртна присъда. Това все пак е една характерна черта - защото не всеки човек изживява подобно нещо, - нали така? Обаче на него не му се отдава - а това е твърде характерно, защото неговият ентусиазъм съществува още тогава, - да се намеси още тогава в отношенията на Италия или на Европа, а от съдбата му е определено първо да отиде в Америка и в Америка да вземе участие във всякакви движения за свободата до около 1848 година.
Но той винаги остава един странен човек, един човек надарен с особени индивидуални качества.
Ако това, което току-що споменах, вече е една твърде странна черта в неговия живот, че той намира своето име написано във вестника, узнавайки своето собствено осъждане на смърт, то той изживява още един индивидуален биографически факт, нещо, което също се случва на много малко хора. Той се запознава с жената, с която споделя щастието и съдбата си в течение на много години, по един твърде странен начин, а именно намирайки се в морето върху кораба, откъдето гледал сушата с далекоглед. Това също не се случва на повечето хора, този начин на влюбване през един далекоглед. Съдбата го улеснява скоро да се запознае с жената, в която се влюбва от пръв поглед, от пръв поглед, но през далекоглед. Защото естествено той скоро се насочва към сушата в посоката, в която е видял жената през далекогледа и там е поканен на обяд от един човек.
към текста >>
Когато към средата на 19-то столетие в Европа настъпи времето, където различните импулси за свобода обхванаха народите, Гарибалди не се задържа вече в Америка, а се връща обратно в своето оте
чест
во.
Веднъж например се разпространява слух, че Гарибалди е бил убит в едно сражение. Жената се втурва на бойното поле, повдига там всяка една глава на падналите в битката, за да види, дали той е Гарибалди. Най-после, след като дълго го е търсила, тя го намира жив. Но потресаващо е това, че при това приключенско търсене на Гарибалди, което е траело дълго време, тя ражда без никаква помощ едно дете и за да го топли, го завързва с връзка на гърдите си и така дълго го запазва да не измръзне. Действително в тези американски приключения на Гарибалди е имало дълбоко потресаващи неща.
Когато към средата на 19-то столетие в Европа настъпи времето, където различните импулси за свобода обхванаха народите, Гарибалди не се задържа вече в Америка, а се връща обратно в своето отечество.
И тук всеобщо е известно, как той интензивно и активно събира отряди за свободата при най-трудните условия и с това допринесе Италия да стане това, което тя стана - но не само допринесе, а беше истинският творец на това, което стана. И тук в неговия живот изпъква една черта на неговия характер, много силно изпъква. Във всяко отношение той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси. Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него. Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява.
към текста >>
Но имаше времена в Европа, където навсякъде също и извън Италия името на Гарибалди се произнасяше с огромен интерес и с голяма почит, когато да речем, дамите в Кьолн или в Майнц, или някъде другаде носеха червени блузи в
чест
на Гарибалди, защото червените блузи са били облеклото на гарибалдийците, - да не говорим за Лондон, където червената блуза изцяло бе на мода.
Какво направил Гарибалди, когато, както изглежда, ревността един ден приела много големи размери? Той накарал до корен да острижат хубавата му коса и тръгнал с оголена глава. Това е било още в Америка. Всичко това са черти, които действително показват, как в живота се поставят необходимостите на съдбата. След това, което беше направил в Италия, Гарибалди стана една европейска величина и който пътува днес през Италия, знае, че когато пътува от град на град, той пътува също от паметник на паметник на Гарибалди.
Но имаше времена в Европа, където навсякъде също и извън Италия името на Гарибалди се произнасяше с огромен интерес и с голяма почит, когато да речем, дамите в Кьолн или в Майнц, или някъде другаде носеха червени блузи в чест на Гарибалди, защото червените блузи са били облеклото на гарибалдийците, - да не говорим за Лондон, където червената блуза изцяло бе на мода.
Но интересното е, че когато след това избухва германо-френската война в 1870 година, остарелият вече Гарибалди се поставя на разположение на французите. Той бил всъщност единственият, който при тази възможност, въпреки че е имал опитност само в свободните войни, които беше водил в Италия и в Америка, в една относително регулярна битка пленява едно германско знаме така, че е трябвало да го измъкне изпод купчина бойци, които изцяло го покривали, като искали да го запазят със собствените си тела. Гарибалди пленява знамето. Но понеже същевременно изпитал извънредно голямо уважение пред това, че бойците го пазели със собствените си тела, след като отнел знамето той отново го върнал на неговите притежатели. Във всеки случай, след това, когато се явил на едно събрание, бил освиркан заради това си деяние.
към текста >>
От една страна, който има чувство за точност, за
чест
о пъти хаплива острота, която се явява например в такива съчинения като «Хамбурска драматургия», не ще намери лесно прехода - но той трябва да се намери, за да се разбере Лесинг, - към това, как Лесинг пише в едно писмо[4], когато му се ражда син, който веднага след раждането умрира.
Но това са само твърдения, че този, който е изобразен тук биографически, е написал това. И по същия начин са написани и другите биографии на Лесинг. Ние получаваме приблизително впечатление за Лесинг, когато обгърнем с поглед силата, с която той запраща своите изречения, за да улучи противника. Той развива една благородна, но същевременно навсякъде сполучлива полемика най-напред всред средноевропейската цивилизация. При това, когато искаме да проследим връзките на неговия живот, трябва да разгледаме една особена отсенка в неговия характер.
От една страна, който има чувство за точност, за често пъти хаплива острота, която се явява например в такива съчинения като «Хамбурска драматургия», не ще намери лесно прехода - но той трябва да се намери, за да се разбере Лесинг, - към това, как Лесинг пише в едно писмо[4], когато му се ражда син, който веднага след раждането умрира.
Той пише приблизително така: - Да, той от своя страна веднага се сбогува с този свят на мъките. С това той направи най-доброто, което един човек може да направи. - Така приблизително е написано в това писмо, сега не мога да го цитирам дословно. Това означава човек да изрази своето страдание по един извънредно смел начин, но това страдание той чувства не по-малко дълбоко от онзи, който може да оплаква. Тази сила на оттегляне в себе си при болка беше същевременно свойствена на този, който разбираше по най-интензивен начин да пробива напред, когато искаше да развие своята полемика.
към текста >>
Съчинението разглежда възпитанието на човешкия род когато чове
чест
вото последователно преминава през епохи на развитието, през цивилизационно развитие: Как боговете дават в ръцете на човека първата основна книга - Старият завет, как след това идва втората основна книга - Новият завет, как в бъдеще ще дойде една трета книга за възпитанието на човешкия род.
Спиноза е пантеистичен, монистичен; Лайбниц схваща света като съставен от различни отделни същества, от монади, т. е. той е индивидуалистичен. Ние наистина не можем да различим, дали Лесинг е последовател на Лайбниц или на Спиноза. Така че, когато проверяваме Лесинг в това направление, ние всъщност не стигаме до никакво заключително съждение. В края на своя живот този Лесинг написа забележителното съчинение «Възпитание на човешкия род», в което накрая се явява, бих искал да кажа като напълно изолирана, идеята за повтарящите се земни съществувания /прераждания/.
Съчинението разглежда възпитанието на човешкия род когато човечеството последователно преминава през епохи на развитието, през цивилизационно развитие: Как боговете дават в ръцете на човека първата основна книга - Старият завет, как след това идва втората основна книга - Новият завет, как в бъдеще ще дойде една трета книга за възпитанието на човешкия род.
След това обаче книгата завършва с едно кратко изложение, в което се обяснява, че човекът живее в повтарящи се прераждания на Земята. И след това по начин, който протича напълно от характера на Лесинг, той казва: - Трябва ли тази идея за повтарящите се земни съществувания - той не употребява този израз, но по смисъл той се съдържа в книгата му, - да бъде така абсурдна, само защото се е появила у хората в древните времена, когато те още не бяха покварени от училищната мъдрост? - След това показвайки как човекът минава от един земен живот в друг земен живот, книгата завършва с хвалебствено слово за повтарящите се земни съществувания с думите: «Нима цялата вечност не е моя? » Когато живеем заедно с хората, ние винаги сме срещали и срещаме може би също и днес такива, които много ценят Лесинг, които обаче отхвърлят съчинението «Възпитание на човешкия род».
към текста >>
Те най-високо ценят един такъв гениален човек, обаче отхвърлят онова, което той дава на чове
чест
вото в своята най-зряла възраст.
И след това по начин, който протича напълно от характера на Лесинг, той казва: - Трябва ли тази идея за повтарящите се земни съществувания - той не употребява този израз, но по смисъл той се съдържа в книгата му, - да бъде така абсурдна, само защото се е появила у хората в древните времена, когато те още не бяха покварени от училищната мъдрост? - След това показвайки как човекът минава от един земен живот в друг земен живот, книгата завършва с хвалебствено слово за повтарящите се земни съществувания с думите: «Нима цялата вечност не е моя? » Когато живеем заедно с хората, ние винаги сме срещали и срещаме може би също и днес такива, които много ценят Лесинг, които обаче отхвърлят съчинението «Възпитание на човешкия род». Човек всъщност не може да разбере, що за душевно устройство имат такива хора.
Те най-високо ценят един такъв гениален човек, обаче отхвърлят онова, което той дава на човечеството в своята най-зряла възраст.
- Той е остарял, вдетенил се е, човек не може повече да го следва - казват те. Нали, по този начин може да се отхвърли всичко! Но всъщност никой няма право да признае Лесинг, ако заедно с него не признае и това съчинение, което е било написано от него като от най-зрял дух. И не е възможно при Лесинг да не се признае, нещо така лапидарно написано, както тази идея за повтарящите се земни съществувания. Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания.
към текста >>
36.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни ка
чест
ва, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 март 1924 година Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко личности и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни личности.
Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки.
Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото. Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество. Често при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени личности, посветени личности с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т. н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората постоянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени личности? Не могат ли те да се намерят между съвременните хора, между онези, на които се пада да минат своето прераждане именно в тази епоха?
към текста >>
Чест
о при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени личности, посветени личности с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т.
Дорнах, 23 март 1924 година Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко личности и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни личности. Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки. Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото. Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество.
Често при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени личности, посветени личности с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т.
н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората постоянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени личности? Не могат ли те да се намерят между съвременните хора, между онези, на които се пада да минат своето прераждане именно в тази епоха? Ето защо аз избрах такива примери, при които същевременно мога да обясня и този въпрос. Виждате ли, аз ви представих, първоначално доколкото е нужно, образа на италианския герой на свободата Гарибалди и вярвам, че ако вземете това, което вчера ви говорих, и прибавите всичко онова, което достатъчно ви е познато за тази личност, вие ще откриете именно при тази личност много загадъчни неща, много неща, които повдигат значителни въпроси. Да вземем няколко от чертите, които аз ви описах, които дори ви забавляваха - запознаването на Гарибалди с неговата другарка в живота чрез далекогледа, запознаването с бъдещата му дългогодишна спътница в живота, узнаването на смъртната присъда при прочитането на напечатаното му за първи път във вестника име.
към текста >>
Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие според своята особена природа, че - да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: - Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени ка
чест
ва в себе си.
Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени. Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това. Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.
Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие според своята особена природа, че - да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: - Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени качества в себе си.
Необходимо е да се говори така парадоксално. Това е просто една истина. Срещу нея не може да се направи нищо, това е една истина. И става именно така, че точно високо развити индивидуалности на миналото могат да бъдат познати при тяхното прераждане само от този, който насочва поглед върху онези прояви на човешката природа, които поради днешното цивилизовано образование се показват повече зад човека отколкото в човека. И в това отношение именно Гарибалди е един извънредно очебиен пример.
към текста >>
И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези ка
чест
ва, които аз ви изтъкнах.
Но един човек, който идва с една обширна мъдра душа от древни времена и тази душа не може да се изрази, понеже тялото я възпрепятства, за него не можем да съдим по това, което се проявява от него чрез тялото, оформено от днешната цивилизация. Това не можем да направим преди всичко при Гарибалди. Тук ние трябва, така да се каже - имам предвид това само като картина, - да приемем нещата така, както са някои спиритически явления, зад които е видим един призрак; така ни се явява една такава личност. Първо според нейната гражданска стойност, а после на заден план като нещо духовно, като проявя на дух онова, което не може да проникне в тялото. Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си.
И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах.
Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща. Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения. И така при Гарибалди ние сме отведени в миналото до един живот на посветен в такъв мистериен център, какъвто ви описах тук преди няколко месеца, като произхождащ от Ирландия. Аз ви описах земните мистерии, изхождайки от Ирландия, но Гарибалди трябва да се търси в един клон на тези мистерии, намиращ се недалече оттук, а именно в Елзас. Там ние намираме Гарибалди като посветен в определена степен.
към текста >>
Защото за начина, по който един човек застава в света, е важно, какъв темперамент има, как той се проявява с ка
чест
вата на своя характер.
Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят. Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма. За духовния свят това никак не е такава голяма разлика. В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят. Ето защо не трябва да се учудвате, мои мили приятели, когато в Гарибалди трябва да виждаме прероден един действителен посветен от една минала епоха, от 9-то столетие на нашата ера и когато това посвещение в 19-то столетие се изразява именно така, както това може да стане точно в това столетие.
Защото за начина, по който един човек застава в света, е важно, какъв темперамент има, как той се проявява с качествата на своя характер.
Да, ако онова, което е било съдържание в душата на Гарибалди в едно минало въплъщение, би се явило в 19-то столетие с темперамента на Гарибалди, тогава той би бил направо един умопобъркан за хората на 19-то столетие. Той би бил считан за умопобъркан, за луд. Това, с което той е могъл да се прояви, точно това е станал във външния живот. За нас сега, когато сме се насочили вече в определена посока, веднага се просветляват обясненията за други кармически връзки. Другите трима, за които ви говорих, които бяха събрани приблизително в същото десетилетие заедно с него върху един земен кът, тези други трима в миналото са били негови ученици, отбележете добре - негови ученици, събрани от всички посоки на света, единият далеч от север, другият далеч от Изток, третият далеч от Запад; неговите ученици бяха събрани от всички посоки на Земята.
към текста >>
И някой човек, когото така
чест
о виждаме в обикновения живот, с когото
чест
о пъти сме заедно в обикновения живот, ще бъде безкрайно учуден, ако бихме му казали, че можем много да научим, когато през него гледаме неговата индивидуалност; той действително би бил твърде много учуден.
Но до него живее и един друг човек, с когото той е кармически свързан по такъв начин, както обясних това за Гарибалди. Защо той върши това, което върши? В действителност животът става обясним само от тези окултни основи. Така че точно с тази личност, можем да кажем, ние сме доведени до мистериите на Хиберния. Това изглежда парадоксално, но е именно така, че, когато разглеждаме духовната страна на нещата, онова, което срещаме във външния земен живот, в много случаи е една илюзия, майя.
И някой човек, когото така често виждаме в обикновения живот, с когото често пъти сме заедно в обикновения живот, ще бъде безкрайно учуден, ако бихме му казали, че можем много да научим, когато през него гледаме неговата индивидуалност; той действително би бил твърде много учуден.
Защото онова, което един човек проявява, особено в настоящата епоха поради причините, които ви приведох, то е най-малкото от това, което всъщност е един човек според неговия минал земен живот. Много тайни се крият в нещата, за които сега говоря. Да вземем втората личност, за която вчера дадох една кратка характеристика: Лесинг, който в края на своя живот сам възвестява истината за повтарящите се земни съществувания. При него е така, че ние сме заведени далеч, далеч в миналото, а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет.
към текста >>
След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива ка
чест
вото да мисли със строго диферинцирани понятия.
Да вземем втората личност, за която вчера дадох една кратка характеристика: Лесинг, който в края на своя живот сам възвестява истината за повтарящите се земни съществувания. При него е така, че ние сме заведени далеч, далеч в миналото, а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет. Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото.
След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа. Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това. Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие. И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах. Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене.
към текста >>
Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е
чест
ен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие.
Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това. Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие. И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах. Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене. Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно.
Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие.
В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат. Но те не си признават. Естествено тогава човек трябва да се запознае със самия Лесинг. Защото ако вземе в ръцете си например двутомната книга на Ерих Шмидт за Лесинг, тогава от изреченията, даже когато Ерих Шмидт ги цитира дословно, човек не се набожда. По звука на думите те все още са си изречения на Лесинг, но това, което се намира пред тях или след тях, им отнема остротата.
към текста >>
Действително човек можеше да изучава правия ъгъл в неговите ка
чест
ва, в неговите конструктивни ка
чест
ва по лицето на този човек.
Наистина той имаше гениалната едностранчивост на конструктивния геометрик. Това също беше толкова важно, толкова изразително при него. Хората на настоящата епоха не могат да бъдат уловени; те не са така прегнантни, между тях съществуват много змиорки. Обаче той не беше змиорка, той беше човек с ъгли, даже и в неговата външна конфигурация. Той имаше лице, което беше приблизително четириъгълно оформено, една много интересна глава, напълно четириъгълна, нищо закръглено.
Действително човек можеше да изучава правия ъгъл в неговите качества, в неговите конструктивни качества по лицето на този човек.
Това беше много интересно. В ясновидското изследване тази личност застава направо до Байрон и човек бива отведен в миналото в Източна Европа в много стари времена - едно, две столетия преди кръстоносните походи. Веднъж аз ви разказах една история - онези, които са присъствали тогава, ще си спомнят, че когато римският император Константин[6] основава Константинопол, заповядва от Рим в Константинопол да бъде пренесен Паладиумът, донесен в Рим от Азия, от Троя и считан като светиня-закрилник. Това било извършено с извънредно голям блясък. Защото този Паладиум е бил считан за една особена светиня, за нещо, което предава сила на онзи, който го притежава.
към текста >>
За днес исках да ви покажа именно това, което действително може да ви накара да разберете, колко чудесно се изграждат връзките между минали и по-късни земни съществувания в чове
чест
вото.
Действително нещо потресаващо е да видим, как една и съща индивидуалност идва в същата област на Земята в единия земен живот от едната страна, в другия земен живот от другата страна; в единия земен живот призована от това, което според възгледите на тогавашното време беше дълбоко потопено в мита, в другия земен живот привлечен от онова, което епохата на просвещението беше произвела като велик идеал. В това има нещо потресаващо. И всъщност нещата, които получаваме от кармическите връзки са потресаващи. Те са винаги потресаващи. В тази област ние ще се запознаем с още някои разтърсващи, фрапиращи, парадоксални неща.
За днес исках да ви покажа именно това, което действително може да ви накара да разберете, колко чудесно се изграждат връзките между минали и по-късни земни съществувания в човечеството.
[1] Джузепе Мацини, 1805-1872. [2] Граф Камило Бензо ди Кавур, 1810-1861, италиански държавник. [3] Ернст Хекел, 1834-1919. [4] Александър Бернус, 1880-1963, поет и алхимик. В тримесечното списание “Das Reich” Мюнхен 1917/18 във 2.
към текста >>
37.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на чове
чест
вото.
Позволете ми сега да направя връзка с това, което напоследък изнесох тук относно кармата. Аз ви показах, как душевните импулси на хората се пренасят в историята от един земен живот в друг, така че винаги от една минала епоха в една по-късна епоха преминава онова, което самите хора носят със себе си.[1] Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце. Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа.
Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството.
За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери. И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата. Например аз показах, как Харун ал Рашид[2], този забележителен приемник на Мохамед, в 8-то и 9-то столетие от християнската ера стоеше в центъра на един чудесен културен живот, на един културен живот, който далеч превъзхождаше всичко, което по същото време е ставало в Европа. Защото, развиващата се по същото време в Европа култура, всъщност е била една примитивна култура. През времето, когато в Европа царуваше Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток в Ориента, се вливаше всичко, което можеше да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията - цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури бяха създали във всички области на живота.
към текста >>
Беше времето, когато още не бяха се образували големите държави и поради тази причина, онова, което стана, засегна предимно по-малки кръгове от чове
чест
вото.
Това, което беше написано в писмата изпращани от Запад на Изток и от Изток на Запад, беше живото сливане на две души, които се срещнаха по този начин, след като бяха сложили основата за тази среща през времето, когато действаха заедно на Изток в 8-то и 9-то столетие и след това се съединиха за една противоположна и все пак хармонична съвместна дейност. Виждате ли, така може да бъде изучавана историята, така ние узнаваме, как живите човешки сили действат в историята. Или да вземем друг случай. При една особена ситуация, погледът ми се спря върху определени събития, които - днес бихме казали - са станали в Североизточна Франция през 8-мо и 9-то столетие, малко по-късно от времето, за което сега говорих. Там се разиграха особени събития.
Беше времето, когато още не бяха се образували големите държави и поради тази причина, онова, което стана, засегна предимно по-малки кръгове от човечеството.
Една личност с енергичен характер притежаваше голямо имение точно в областта, която днес наричаме Североизточна Франция. Този мъж управляваше своето имение по един извънредно подреден начин, бих искал да кажа, по един извънредно систематичен за тогавашното време начин. Той знаеше какво иска и беше странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършваше малки военни нападения с хора, които, както беше привично тогава, се поставяха на разположение като наемни войници. Това бяха малки войскови части, с които този човек потегляше и се опитваше да оплячкоса това или онова. С такъв отряд съответният потегли от Североизточна Франция.
към текста >>
И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на чове
чест
вото, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора.
Какво мислите: В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който имаше основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действаше Хегел, когато всичко се уреждаше с диалектиката. Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие. Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език. И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот.
И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора.
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител. Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години. Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят. И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми. На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така,
към текста >>
Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че
чест
о пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години.
Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език. И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора. Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител.
Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години.
Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят. И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми. На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така, че с окото, което надничаше през монокъла издебваше слабостите на противниците. Когато говореше, той проверяваше, дали стрелата е улучила.
към текста >>
Обаче някои от нещата, които Ото Хауснер каза през 70-те и 80-те години като предупреждение, като проро
чест
во, дословно се изпълниха до наши дни.
Представете си: крайно лява, лява, средна партия, чешки клуб, след това крайно дясна партия, полски клуб. Тук седеше Хауснер, а тук бяха всички негови противници от най-крайната левица. Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата. Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната левица. И това противоречие се проявяваше при всичко, което той по-късно казваше.
Обаче някои от нещата, които Ото Хауснер каза през 70-те и 80-те години като предупреждение, като пророчество, дословно се изпълниха до наши дни.
Точно понастоящем имаме основание често да си припомняме това, което Ото Хауснер говореше някога. Но едно нещо изпъкваше при Ото Хауснер във всяка негова реч и наред с други не особено важни неща в живота на Хауснер, то именно ми даде подтик да проследя импулса на кармическия ход при тази личност. Ото Хауснер почти не можеше да държи някоя реч, без между другото да отправи хвалебствия по адрес на Швейцария. Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария.
към текста >>
Точно понастоящем имаме основание
чест
о да си припомняме това, което Ото Хауснер говореше някога.
Тук седеше Хауснер, а тук бяха всички негови противници от най-крайната левица. Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата. Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната левица. И това противоречие се проявяваше при всичко, което той по-късно казваше. Обаче някои от нещата, които Ото Хауснер каза през 70-те и 80-те години като предупреждение, като пророчество, дословно се изпълниха до наши дни.
Точно понастоящем имаме основание често да си припомняме това, което Ото Хауснер говореше някога.
Но едно нещо изпъкваше при Ото Хауснер във всяка негова реч и наред с други не особено важни неща в живота на Хауснер, то именно ми даде подтик да проследя импулса на кармическия ход при тази личност. Ото Хауснер почти не можеше да държи някоя реч, без между другото да отправи хвалебствия по адрес на Швейцария. Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария. Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително.
към текста >>
Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но
чест
о пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария.
Но едно нещо изпъкваше при Ото Хауснер във всяка негова реч и наред с други не особено важни неща в живота на Хауснер, то именно ми даде подтик да проследя импулса на кармическия ход при тази личност. Ото Хауснер почти не можеше да държи някоя реч, без между другото да отправи хвалебствия по адрес на Швейцария. Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария. Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително.
Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария.
Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже. Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше. Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления. В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого. И общо взето неговите гледни точки бяха винаги велики; той беше един от най-образованите хора в австрийския парламент.
към текста >>
По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извънредно силно бива привлечен от древното германско ези
чест
во, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като поклонение пред боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария.
Тази реч даде насоката към Запада. И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там. Той трябваше да донесе християнството. Той потеглил с онези хора, които бяха импулсирани от ирландското посвещение. Заедно с тях е трябвало да пренесе християнството.
По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извънредно силно бива привлечен от древното германско езичество, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като поклонение пред боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария.
Той приема всичко това много надълбоко. И тогава в него се развива нещо, което от една страна бихме могли да наречем склонност към германската същност, от друга страна обаче се развива също и противната сила към това - чувството, че тогава той би отишъл твърде далече. И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна метаморфоза, се яви след това в тези всеобхватни гледища. Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори. Той би трябвало да разпространява тогава християнството.
към текста >>
[11] че аз
чест
о говорих за Ото Хауснер.. Ото Хауснер, 1827-1890.
«Химичната сватба на Християн Розенкройц», издадена в Страсбург 1616, и «Обща и генерална реформация на целия свят» (превод на произведението на италианеца Бокалини) в Касел през 1614. [8] проследете само писмата: Кои писма се има предвид не можа да се установи. [9] Карл Маркс, 1818-1883, основател на научния социалиъзм. Фридрих Енгелс, 1820-1895, социалист. [10] и човек най-добре се предпазва..«от заблуждения», беше прибавено от издателя.
[11] че аз често говорих за Ото Хауснер.. Ото Хауснер, 1827-1890.
Споменат в лекцията от 9 ноември 1918, Дорнах, в «Документи за развитието на историята, предназначени за изграждането на една социална преценка», Събр. съч. 185a, стр. 18, и «Моят жизнен път», Събр. съч. 28, IV лекция, стр. 88. [12] Строеж на Албергската железница: Железница в Алпите между Инсбрук и Блуденц, строена през 1880-1884.
към текста >>
38.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на чове
чест
вото трябва да се разглежда в непосредствена връзка с разглеждането на самия човек.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах 23 април 1924 Бих искал към казаното през тези дни да прибавя нещо за приятелите, които дойдоха тук по случай Великденския курс[1] и които не са чули някои от нещата казани тук. За тях бих искал да прибавя нещо от областта на кармическите взаимовръзки. Може би за онези приятели, които бяха тук през миналите часове преди Великденското събрание, някои неща ще бъдат повторени, но това е необходимо и се налага от самата природа на сегашното наше събиране.
През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на човечеството трябва да се разглежда в непосредствена връзка с разглеждането на самия човек.
Целият наш стремеж е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света. С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света. Едно разглеждане на света, което се ограничава до тази област на природата, изглежда също като едно разглеждане на растенията, което винаги остава само при наблюдаването на корените, зелените листа и стеблата и никога не стига дотам, да види цветовете и плодовете. Едно такова разглеждане просто не вижда цялото растение. Бихте ли могли да си представите едно същество, което винаги се ражда и живее във времето когато растенията израстват само до образуването на зелените листа, което никога не вижда цветовете и умира по времето, когато трябва да се покажат цветовете, и което отново се ражда, когато са се появили корените и листата?
към текста >>
Даже
чест
о пъти в онова време учители на много важни хора са били роби, защото между робите също е имало образовани хора.
Бих искал и днес да покажа това с отделни примери. Ние имаме налице един, бих могъл да кажа, твърде пленяващ пример, който може да ни доведе до разглеждане на швейцарските области. Ние насочваме поглед към един човек от предихристиянското време, живял около едно столетие преди основаването на християнството и намираме, - аз разказвам това, което можеше да бъде намерено чрез едно духовнонаучно разглеждане, - една личност, която е един вид надзирател на роби, както казах, тя живееше едно столетие преди основаването на християнството като един вид надзирател на роби в южните области на Европа. Под надзирател на роби в онова време не трябва да си представяме онова, което при тези думи същевременно предизвиква в нас определени чувства и усещания. В древността робството се считаше за нещо нормално, а и във времето за което говоря тук, то беше всъщност вече значително смекчено и надзирателите на роби бяха образовани хора.
Даже често пъти в онова време учители на много важни хора са били роби, защото между робите също е имало образовани хора.
Литературното образование, научното образование е било усвоявано от много от тях по онова време. Следователно когато в това отношение разглеждаме древността, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме. Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби. И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник.
към текста >>
Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и
чест
о пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения.
И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател.
Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения.
Това създаде дълбока кармическа връзка. Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби. И така, трябва да си представим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни отношения между всички тези човешки индивидуалности, за които говорих сега. След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена. Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж.
към текста >>
И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно вели
чест
вено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката.
Обаче в живота трябва да имаме предвид такъв вид жестове или такъв вид навици, за да можем да се върнем обратно. Но при една такава индивидуалност като тази на Конрад Фердинанд Майер важното е, че тя твори с определена наклонност - така искам точно да го изразя - да освобождава духовно-душевното си естество от физическо-телесното. Това е една опорна точка, обаче от друга страна то е нещо, което лесно може да въведе в заблуждение. А сега сме отнесени в 6-то столетие. Първо имаме чувството,че той трябва да се намира тук.
И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката.
В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази личност, на която се натъкваме в началото. Така се представят първо нещата. Но сега цялата тази картина отново се затъмнява и ние сме отхвърлени обратно в живота на Конрад Фердинанд Майер. И тъмнината, която виждаме при разглеждането на човека от 6-то столетие, озарява сега образа на Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие. И ние сме заставени отново да насочим поглед върху това, което Конрад Фердинанд Майер върши в 19-то столетие.
към текста >>
И така
чест
о пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий.
И ние сме заставени отново да насочим поглед върху това, което Конрад Фердинанд Майер върши в 19-то столетие. Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия. Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение.
И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий.
Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане. От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата. Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия. Членовете на мисията основават Кентърбъри, мястото, където след това бе изградено епископството Кентърбъри. Индивидуалността, която след това живя като Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие, е била убита в миналото си въплъщение от един англосаксонски главатар, при обстоятелства, които са извънредно интересни.
към текста >>
Тези подобни-неподобни съдби доведоха дотам, че онова, което Конрад Фердинанд Майер беше изпитал върху собственото си тяло в едно минало въплъщение в 6-то столетие, далече от неговото тогавашно оте
чест
во, той го разказва като една история, в която описва съвсем други образи.
Вие знаете, мои мили приятели, че когато в кръга на нашето внимание, също и в обикновения земен живот настъпи нещо, което, да кажем, прозвучи по-особено, например веднъж чувам едно име, - може да не обръщаме силно внимание на това, - по-късно във връзка с това име може да се яви цял сбор от идейни асоциации. Но чрез особените обстоятелства, при които този член на една католическа мисия в Англия беше свързан с това, което по-късно стана епископство от Кентърбъри, понеже градът Кентърбъри е бил основан от тази мисия, всичко това продължава да живее по-нататък, живее всъщност по-нататък в звука на името Кентърбъри. И така вътрешният звук на това име Кентърбъри отново оживява във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Чрез това Конрад Фердинанд Майер по асоциация бе доведен до Томас Бекет, лордканцлера от Кентърбъри, който беше канцлер на Хенри ІІ от династията на Плантагенетите и който бе убит по един рафиниран начин. След като първо беше фаворит, след това, понеже не се съгласява с определени условия на Хенри ІІ, той бе убит по заповед на Хенри ІІ.
Тези подобни-неподобни съдби доведоха дотам, че онова, което Конрад Фердинанд Майер беше изпитал върху собственото си тяло в едно минало въплъщение в 6-то столетие, далече от неговото тогавашно отечество, той го разказва като една история, в която описва съвсем други образи.
Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното. Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората. В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно.
към текста >>
Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както
чест
о пъти образите се изменят във фантазията на хората.
След като първо беше фаворит, след това, понеже не се съгласява с определени условия на Хенри ІІ, той бе убит по заповед на Хенри ІІ. Тези подобни-неподобни съдби доведоха дотам, че онова, което Конрад Фердинанд Майер беше изпитал върху собственото си тяло в едно минало въплъщение в 6-то столетие, далече от неговото тогавашно отечество, той го разказва като една история, в която описва съвсем други образи. Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното.
Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората.
В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно. В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие. Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена. Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война. Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество.
към текста >>
Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново оте
чест
во.
Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората. В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно. В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие. Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена. Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война.
Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество.
Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Колкото и парадоксално да изглежда това за съвременния човек, човешкият живот може да бъде задълбочен само тогава, когато го задълбочаваме по този начин, като историческото, това външно историческо, което днес
чест
о наричаме история, насочим към разглеждането на човека в историята.
И това, което някога беше изживяно от жената, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер. Така в душата именно на тази личност Конрад Фердинанд Майер, ние имаме нещо продължаващо да действа, което е съставено от подробности на миналите въплъщения. Обаче това, което се явява като завършена в себе си индивидуалност, която откриваме разглеждайки литературните творби на Конрад Фердинанд Майер, - понеже там той се изявява именно в рязко очертани форми като един художник, когото съвсем определено можем да охарактеризираме, защото той се изразява именно в конкретни форми, - точно това заблуждава, защото от тези ясно очертани форми човек веднага бива насочен към неустойчивата, двойствена човешка същност. Който разглежда само поета Конрад Фердинанд Майер, който разглежда само знаменитата личност, която е създала творбите, той положително не ще стигне дотам да знае нещо за миналите въплъщения на тази личност. За да се постигне това, трябва да насочим погледа от неговите поетически творения върху човешкото в него; тогава зад картината се появява онова, което представлява формите на миналите въплъщения.
Колкото и парадоксално да изглежда това за съвременния човек, човешкият живот може да бъде задълбочен само тогава, когато го задълбочаваме по този начин, като историческото, това външно историческо, което днес често наричаме история, насочим към разглеждането на човека в историята.
Обаче той не може да се разглежда като принадлежащ само на една епоха, като живеещ само в един земен живот, а трябва да се разглежда само като се наблюдава, как индивидуалността преминава от един земен живот в друг и как след това действа в междинното време, в живота между смъртта и едно ново раждане, преобразявайки точно онова, което през земния живот се проявява повече в подсъзнанието, което обаче напълно е свързано с действителното образуване на човешката съдба. Защото изграждането на човешката съдба не протича в това, което е ясно в интелекта, а протича в това, което живее и твори в подсъзнанието. Бих искал да насоча вниманието ви върху още един пример на едно такова действие, преминаващо в историята чрез човешките индивидуалности. В първото столетие, или около 100 години след раждането на християнството имаме един извънредно знаменит римски писател в лицето на Тацит[4]. Освен в други съчинения, Тацит е показал също и в своята «Германия» как е умеел да пише в един извънредно точен, сбит стил, как той предава историческите факти, географските описания в чудесно закръглени изречения, които действат като истински епиграми.
към текста >>
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички ка
чест
ва на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена.
Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде. Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия. Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения. Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност.
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена.
Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV. Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит. Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието. Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята. Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
към текста >>
Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на чове
чест
вото.
Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга. Когато се почувстваме с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело. И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост. Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много отношения днес дават тон на живота. Обаче това, което е давало тон в определено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано.
Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството.
[1] Великденски курс за лекари и студенти по медицина от 21 - 25 април 1924. Публикуван в «Медитативни разглеждания и въведения за задълбочаване на лечебното изкуство», Събр. съч. 316. [2] Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827. [3] К. Ф.
към текста >>
39.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на чове
чест
вото, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах 24 април 1924 Разглеждания, които се намесват в човешката карма - естествено намесват се само като разглеждане, - трябва да се приемат сериозно и да бъдат душевно преработени. Защото всъщност значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му отношение към живота. Такива съзерцания могат да бъдат плодотворни, когато в една по-висока степен запалват любов и разбиране към човека и не водят до по-голямо безразличие към него, както обикновено се случва, когато разглеждайки човека, се държи сметка само за единствения му земен живот.
Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота.
Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще. Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни. И аз мисля, че при такива примери, каквито са тези, за които говорихме последния път, Конрад Фердинанд Майер, Песталоци и т. н., може да се покаже, как чисто човешкото разбиране за една личност и любовта към неямогат да нараснат, когато разглеждаме последния земен живот на фона на това, от което именно е дошъл този последен земен живот. За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук.
към текста >>
Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания
чест
о пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени личности, надарени с ясновиждане, личности, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени.
Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще. Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни. И аз мисля, че при такива примери, каквито са тези, за които говорихме последния път, Конрад Фердинанд Майер, Песталоци и т. н., може да се покаже, как чисто човешкото разбиране за една личност и любовта към неямогат да нараснат, когато разглеждаме последния земен живот на фона на това, от което именно е дошъл този последен земен живот. За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук.
Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания често пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени личности, надарени с ясновиждане, личности, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени.
От това може да изникне въпросът: - Къде живеят в наше време тези посветени? Как стои въпросът с тяхното прераждане? - За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа. Когато във времето, в което човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, наближи моментът, когато той трябва да слезе на Земята, за да се свърже с физическо-етерния организъм, в него стават много неща.
към текста >>
Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези ка
чест
ва, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството.
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата. Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят. Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането.
Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството.
В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите. Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира. И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос. През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота.
към текста >>
Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в чове
чест
вото като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира. И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос. През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота. И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота?
Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
- Този беше парещият въпрос на близкоизточните мистерии. Имаше един човек, посветен в мистерийната мъдрост и този въпрос особено много вълнуваше неговите мистерийни чувства. Трябва да кажа, че прави извънредно разтърсващо впечатление, когато в търсенето на кармическите взаимовръзки човек попадне на този човек, наистина посветен в един такъв близкоизточен мистериен център в първите християнски столетия. Има нещо разтърсващо, защото този посветен изцяло беше изпълнен със стремежа, чрез всичко, което бе узнал тогава от инициационната наука да разбере цялото значение на Тайната на Голгота: - Какво ще стане сега? Как тези слаби човешки души ще могат да приемат това?
към текста >>
Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за чове
чест
вото онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос.
Как тези слаби човешки души ще могат да приемат това? - И виждате ли, този посветен, изпълнил душата си с парещия въпрос за съдбата на християнството, един ден излезе в по-далечните околности на своя мистериен център и изживя нещо, което му направи потресаващо впечатление. Той изживя, виждайки така да се каже като посветен, как Юлиан Отстъпникът /Юлиан Апостата/[1] бе злодейски убит от един човек. Със знанието на посветен той изживя това.
Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос.
Обаче това беше нещо, което се считаше за извънредно лошо във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия. Това преживя онзи посветен, този извънредно важен симптом на световната история. Онези, които дълги години са слушали различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагичност, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света. Това изживя сега този посветен, при когото, бих искал да кажа, цялата наука на посвещението, която беше приел в един предноазиатски мистериен център, беше осветена и озвучена от въпроса: - Какво ще стане с християнството? - И благодарение на този симптом пред неговата душа стоеше съвършено ясно, че ще дойде време, когато християнството ще бъде първо криво разбрано; когато християнството ще живее само в традиции, хората няма да знаят нищо за възвишеността на слънчевия дух Христос, който живя в Исус от Назарет.
към текста >>
В тази епоха лежат много извънредни и интересни прераждания, които играят голяма роля в историческото развитие на чове
чест
вото.
И през останалата част от своя тогавашен живот той изпадна в едно елегично, изпълнено с тъга душевно настроение, породено от развитието на християнството. Този симптом подейства върху него така смайващо, както нещо подобно може да подейства върху един посветен. Наистина е особено разтърсващо да се види това. После се отива по-нататък. Това душевно състояние, в което изпадна съответният посветен, допринесе скоро той да се прероди отново, също по времето на 30-годишната война.
В тази епоха лежат много извънредни и интересни прераждания, които играят голяма роля в историческото развитие на човечеството.
Той се прероди отново като жена, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война. Достатъчно е само да помислите как малко преди избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3]. Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко. След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
към текста >>
Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в чове
чест
вото преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко.
После се отива по-нататък. Това душевно състояние, в което изпадна съответният посветен, допринесе скоро той да се прероди отново, също по времето на 30-годишната война. В тази епоха лежат много извънредни и интересни прераждания, които играят голяма роля в историческото развитие на човечеството. Той се прероди отново като жена, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война. Достатъчно е само да помислите как малко преди избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3].
Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко.
След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди. И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения. В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване. Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела.
към текста >>
Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено твор
чест
во и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4].
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения. В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване. Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела. Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма. Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък.
Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4].
И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи. Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството. Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност. И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5]. При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха.
към текста >>
И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на чове
чест
вото с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи.
В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване. Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела. Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма. Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък. Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4].
И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи.
Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството. Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност. И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5]. При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха. В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
към текста >>
Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която вели
чест
вено стои пред чове
чест
вото.
Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела. Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма. Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък. Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4]. И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи.
Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството.
Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност. И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5]. При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха. В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование. Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки.
към текста >>
И ето, вие вече
чест
о сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5].
Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък. Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4]. И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи. Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството. Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност.
И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5].
При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха. В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование. Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки. Нещата съвсем не стоят така! Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан.
към текста >>
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които
чест
о пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи. Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството. Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност. И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5]. При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха.
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки. Нещата съвсем не стоят така! Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан. Това ще се случва все повече и повече. И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания.
към текста >>
В тази Платонова школа имаше две личности, които по твърде различен начин приемаха това, което така вели
чест
вено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в разговори с учениците.
И всъщност животът на хората също е определен чрез съдбовно-кармически отношения даже по отношение на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята. За да ви дам също и за това един потвърждаващ пример, бих искал да обърна вниманието ви върху следното. Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в Гърция съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от определен брой ученици. Тези ученици на Платон наистина бяха с най-различни характери и това, което Платон сам описва в своите «Диалози», където разговарящи едни с други личности се явяват с най-различни характери, ние вече имаме една многостранна картина на Платоновата школа. В тази школа в различните времена имаше най-различни характери.
В тази Платонова школа имаше две личности, които по твърде различен начин приемаха това, което така величествено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в разговори с учениците.
Едната от тези личности, които принадлежаха към кръга на учениците, беше - бих могъл да кажа - една фино цизелирана личност от онова време на гръцката епоха, една личност, която беше особено достъпна за всичко, което, чрез изучаването идеите на Платон, караше човешките души да се издигнат нагоре от Земята. Достатъчно е само да си представим, как Платон навсякъде казваше: - Срещу преходното, което застава срещу нас в отделните събития, които стават около човека, стоят вечните идеи. Материалното е преходно, то е само един образ на вечната идея, която преминава през преходните по време явления като нещо вечно в постоянно редуващите се метаморфози. Така Платон повдигаше своите ученици от преходните външни сетивни неща до съзерцанието на вечните идеи, които се извисяваха, така да се каже, както небесното над земното. При това платоническо разглеждане самият човек беше ощетен.
към текста >>
Отначало обаче, когато все повече и повече се развиваше това, а при въпросния приятел се разви едно друго ка
чест
во, което аз веднага ще охарактеризирам, двамата се разделиха.
Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност. Тя беше в близки приятелски връзки с една друга личност от ученическия кръг на Платоновата школа.
Отначало обаче, когато все повече и повече се развиваше това, а при въпросния приятел се разви едно друго качество, което аз веднага ще охарактеризирам, двамата се разделиха.
Не поради това, че любовта им охладня, но животът ги раздели, защото техният душевен живот се разви в различни насоки. Отначало те можеха добре да се разбират, а след това вече не можеха. Така че единият, когото току-що описах, ставаше, днес бихме казали, нервен, когато другият говореше по своя начин. И при другия беше същото. Той не по-малко беше склонен да насочва своя поглед към вечните идеи, за които така живо се говореше в Платоновата школа.
към текста >>
40.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ние разгледахме развитието на поредица от различни човешки съдби в тяхната взаимна връзка през отделните животи, които могат да хвърлят светлина за разбирането на историческия живот на чове
чест
вото.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27 април 1924
Ние разгледахме развитието на поредица от различни човешки съдби в тяхната взаимна връзка през отделните животи, които могат да хвърлят светлина за разбирането на историческия живот на човечеството.
Разглежданията, които направихме тук, трябваше да покажат, как това, което хората изживяват, изработват в минали периоди на Земята, се пренася чрез самите хора в по-късни земни епохи. И за нас се разкриха взаимовръзки, така че ние вече разбираме това, което е извършено от хората като, бих казал, даващо тон, дължащо се на морални причини, които са били положени от самите хора в течение на времето. Обаче чрез такива разглеждания на кармата, пред нашата душа може да се явят не само тези причинни взаимовръзки, но може да се изясни и нещо друго, което отначало всъщност изглежда неясно, неразбираемо за едно външно разглеждане на света. Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения. Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини.
към текста >>
Именно това е, за което от този пулт толкова
чест
о е прозвучавала въздишката: - Дано сред антропософските кръгове съществува ентусиазъм за търсене, ентусиазъм за това, което се крие именно в антропософския стремеж.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения. Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини. Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко. Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми. И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
Именно това е, за което от този пулт толкова често е прозвучавала въздишката: - Дано сред антропософските кръгове съществува ентусиазъм за търсене, ентусиазъм за това, което се крие именно в антропософския стремеж.
И този ентусиазъм трябва действително да започне да схваща чудесното във всекидневието като действително чудо. Тогава, както казах, човек ще бъде съблазнен да се насочи към причините, към долавяне на по-дълбоко скритите сили, които лежат в основата на заобикалящото ни съществуване. Тези състояния на удивление пред заобикалящия ни свят могат да се родят в човека от историческите разглеждания, но също и от това, което може да бъде наблюдавано в настоящето. При историческите разглеждания, често трябва да заставаме пред исторически събития, които се съобщават от миналото и които изглеждат така, като че ли всъщност тук или там човешкият живот протича наистина безсмислено. Но човешкият живот остава безсмислен, само когато го разглеждаме така, че насочваме погледа си към едно историческо събитие и не питаме: - Как в това историческо събитие изпъкват напред определени човешки характери, как те се проявяват, когато се появят в едно по-късно прераждане?
към текста >>
При историческите разглеждания,
чест
о трябва да заставаме пред исторически събития, които се съобщават от миналото и които изглеждат така, като че ли всъщност тук или там човешкият живот протича наистина безсмислено.
И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание. Именно това е, за което от този пулт толкова често е прозвучавала въздишката: - Дано сред антропософските кръгове съществува ентусиазъм за търсене, ентусиазъм за това, което се крие именно в антропософския стремеж. И този ентусиазъм трябва действително да започне да схваща чудесното във всекидневието като действително чудо. Тогава, както казах, човек ще бъде съблазнен да се насочи към причините, към долавяне на по-дълбоко скритите сили, които лежат в основата на заобикалящото ни съществуване. Тези състояния на удивление пред заобикалящия ни свят могат да се родят в човека от историческите разглеждания, но също и от това, което може да бъде наблюдавано в настоящето.
При историческите разглеждания, често трябва да заставаме пред исторически събития, които се съобщават от миналото и които изглеждат така, като че ли всъщност тук или там човешкият живот протича наистина безсмислено.
Но човешкият живот остава безсмислен, само когато го разглеждаме така, че насочваме погледа си към едно историческо събитие и не питаме: - Как в това историческо събитие изпъкват напред определени човешки характери, как те се проявяват, когато се появят в едно по-късно прераждане? - Когато не питаме за това, определени исторически събития се явяват напълно безсмислени, безсмислени, защото не се реализират, защото изгубват своя смисъл, ако не могат да бъдат изживени, ако в един следващ земен живот не се преврънат в душевни импулси, ако не намират компенсация и не се реализират в следващи земни съществувания. Така в появяването на една такава личност, каквато беше Нерон[1], римският император Нерон, без съмнение лежи една безсмислица. За него още не сме говорили в Антропософското движение. Приемете в душата си всичко това, което исторически се съобщава за римския император Нерон.
към текста >>
Защото, виждате ли, когато веднъж се случи това потресаващо събитие, едно събитие, за което ще говоря веднага, което произведе особено силно и потресаващо въздействие в областта, за която става дума, аз бях на посещение точно при
чест
о споменаваната в моята автобиография личност, Карл Юлиус Шрьоер[3].
Не е нужно човек да храни злоба, да упражнява някаква остра критика; тогава и той не би изживял онова, което е необходимо, за да разбере нещата в тяхното по-нататъшно протичане. Защото човек има възможност да вникне във всички неща, за които бе говорено тук, когато ги погледне обективно, когато не обвинява, а когато наистина разбира човешките съдби. Нещата се разкриват обаче, само когато човек може да ги разбере по един категоричен начин. И фактът, че съдбата на Нерон застана пред моята душа, това действително трябва да се припише на една привидна случайност. Но това беше именно само привидна случайност, че тази съдба на Нерон застана веднъж особено силно пред моята душа.
Защото, виждате ли, когато веднъж се случи това потресаващо събитие, едно събитие, за което ще говоря веднага, което произведе особено силно и потресаващо въздействие в областта, за която става дума, аз бях на посещение точно при често споменаваната в моята автобиография личност, Карл Юлиус Шрьоер[3].
И когато пристигнах там, той, също както и много други хора, беше безкрайно потресен от това, което се беше случило. И той изрече - всъщност така, че от начало беше като немотивирано, - като от смътни глъбини на духа думата «Нерон». Би могло да се вярва, че това беше съвсем немотивирано. Обаче по-късно напълно можеше да се види, че всъщност тук беше казано нещо от Акашовите записи, само че чрез една човешка уста. Касае се за следното:
към текста >>
Аз
чест
о споменавах: - В основата на нещата, стоят дребни явления, които дават възможност в действителност да се направят сериозни изследвания в такива области.
За целта душата заболява, става полупобъркана. За тази цел душата си търси външното заплитане в съответните любовни афери и т. н.. Но всичко това са само последици от стремежа на душата, бих искал да кажа, да насочи към себе си всички стрели, които по-рано тя беше насочила срещу света. И когато вникнем в същността на такива отношения, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един справедлив трагизъм, една извънредно справедлива трагедия. И двете картини се подреждат заедно.
Аз често споменавах: - В основата на нещата, стоят дребни явления, които дават възможност в действителност да се направят сериозни изследвания в такива области.
Тук някои неща трябва да съдействат в живота. - Както казах, когато стана това събитие, което произведе тогава такъв разтърсващ ефект, се намирах на път за Шрьоер. Аз не отидох там поради това събитие, но просто бях на път към Шрьоер. Той беше най-близкият човек, с когото аз говорих, така да се каже, върху този въпрос. Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщност да се запитам: - Защо този човек мисли сега точно за Нерон?
към текста >>
Тази сила не трябва да бъде изгубена за чове
чест
вото.
А това е присъщото на кармата. И тогава, когато една такава неправда е изравнена през отделни земни съществувания, както тук вече почти ще бъде изравнена, може да се покаже още нещо друго. Защото трябва се знае, че за изравняването е необходимо - представете си - цялото изпълнение произхождащо от един живот, който се счита за лишен от стойност, който толкова много се счита за безсмислен, че този живот се отказва от една голяма империя, - а Австрия беше тогава още една голяма империя - и от неговото царуване в една велика империя! Това посягане върху собствения живот при такива обстоятелства има като последствие, че след като човек е минал през вратата на смъртта, за да живее по-нататък в непосредствено духовно съзерцание, по един ужасен начин там се изпълнява това, което можем да наречем справедливостта на съдбата - изкупление на неправдата. Обаче от друга страна, ако се абстрахираме сега от това съдържание, в този Нерон е имало изключително голяма сила.
Тази сила не трябва да бъде изгубена за човечеството.
Тази сила трябва да бъде пречистена. За това пречистване вече говорихме. Когато една такава душа се е пречистила, тя по един благотворен начин ще пренесе силата, която е пречистена и в следващите времена, в по-късни земни епохи. И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин. Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват.
към текста >>
По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното чове
чест
во.
И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин. Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват. А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто. Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща. Но с това, мои мили приятели, ние стигнахме до разглеждането на това, което можем да наречем добро и зло в светлината на кармата, добро и зло, щастие и нещастие, радост и страдание, както човек ги вижда да се явяват и да хвърлят светлина в неговия отделен индивидуален живот.
По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество.
Съвременното човечество никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата. Без съмнение тук или там се намира някой човек, който долавя намесата на съдбата, обаче истинското разбиране на великите въпроси на съдбата е все пак нещо изключително смътно и неразбираемо за днешната цивилизация, която разглежда отделния земен живот като нещо завършено за себе си. Нещата неминуемо се случват. Някой е сполетян от нещастие и хората говорят за това, че го е сполетяло нещастие, но не мислят по-нататък. Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно.
към текста >>
Съвременното чове
чест
во никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата.
Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват. А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто. Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща. Но с това, мои мили приятели, ние стигнахме до разглеждането на това, което можем да наречем добро и зло в светлината на кармата, добро и зло, щастие и нещастие, радост и страдание, както човек ги вижда да се явяват и да хвърлят светлина в неговия отделен индивидуален живот. По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество.
Съвременното човечество никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата.
Без съмнение тук или там се намира някой човек, който долавя намесата на съдбата, обаче истинското разбиране на великите въпроси на съдбата е все пак нещо изключително смътно и неразбираемо за днешната цивилизация, която разглежда отделния земен живот като нещо завършено за себе си. Нещата неминуемо се случват. Някой е сполетян от нещастие и хората говорят за това, че го е сполетяло нещастие, но не мислят по-нататък. Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно. Хората не мислят, как в един така наречен невинен човешки живот може да се случи нещо подобно.
към текста >>
Чове
чест
вото не е било винаги така невъзприемчиво и нечувствително по въпросите на съдбата.
Без съмнение тук или там се намира някой човек, който долавя намесата на съдбата, обаче истинското разбиране на великите въпроси на съдбата е все пак нещо изключително смътно и неразбираемо за днешната цивилизация, която разглежда отделния земен живот като нещо завършено за себе си. Нещата неминуемо се случват. Някой е сполетян от нещастие и хората говорят за това, че го е сполетяло нещастие, но не мислят по-нататък. Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно. Хората не мислят, как в един така наречен невинен човешки живот може да се случи нещо подобно.
Човечеството не е било винаги така невъзприемчиво и нечувствително по въпросите на съдбата.
Не е нужно да се отиде много далеч в поврата на времето и тогава ще открием, как хората са чувствували, че ударите на съдбата идват от други светове, че също и това, което човек сам си създава като съдба, идва от други светове. На какво се дължи това? То се дължеше на това, че в миналите епохи хората не само са имали едно инстинктивно ясновиждане, а когато инстинктивното ясновиждане беше вече изчезнало, те имаха традиции, създадени въз основа на резултатите от ясновиждането - но и външната организация беше такава, че хората не разглеждаха всъщност света така повърхностно, така банално, както днес в материалистичната епоха се гледа на света. Днес много се говори за вредата от чисто външно материалистичното и натуралистично схващане на природата, което вече е обхванало всички кръгове, обхванало е също и най-различните вероизповедания на религиозния живот. Защото религиите също са станали материалистични.
към текста >>
А важното е, че чрез възгледът, който без съмнение доведе човека до свободата и иска да го води и по-нататък до свободата, и който се появява в един преходен период от историята на развитието на чове
чест
вото, бе изгубено и това, което съществуваше като лечебно средство за външния сетивен възглед на човека в миналите епохи.
То се дължеше на това, че в миналите епохи хората не само са имали едно инстинктивно ясновиждане, а когато инстинктивното ясновиждане беше вече изчезнало, те имаха традиции, създадени въз основа на резултатите от ясновиждането - но и външната организация беше такава, че хората не разглеждаха всъщност света така повърхностно, така банално, както днес в материалистичната епоха се гледа на света. Днес много се говори за вредата от чисто външно материалистичното и натуралистично схващане на природата, което вече е обхванало всички кръгове, обхванало е също и най-различните вероизповедания на религиозния живот. Защото религиите също са станали материалистични. Всъщност външната цивилизация не иска да знае за един духовен свят в никоя област и се говори, че срещу подобно нещо трябва да се води теоретична борба. Но не това е най-важното; теоретичното оборване на материалистичните възгледи не създава нещо особено.
А важното е, че чрез възгледът, който без съмнение доведе човека до свободата и иска да го води и по-нататък до свободата, и който се появява в един преходен период от историята на развитието на човечеството, бе изгубено и това, което съществуваше като лечебно средство за външния сетивен възглед на човека в миналите епохи.
Естествено и гръкът в първите гръцки столетия - това продължи доста много, - е виждал в природата около себе си външните явления. Той също е гледал природата както днешния човек. Но е виждал природата малко по-различно, защото и самите сетива са минали през едно развитие, но това не е важното сега. Все пак гръкът е имал едно лечебно средство срещу вредите, които органически се пораждат в човека само чрез вглеждането в природата. Действително на старини ние не ставаме само физиологически далекогледи, когато гледаме много навън в природата, но чрез гледането само навън в природата нашата душа придобива определена конфигурация.
към текста >>
Ето защо аз много
чест
о трябваше да казвам: - Човек трябва да медитира в образи, за да проникне действително в своята вътрешност.
Тук наистина действа изпълненият с вътрешен пламък култ. Обаче всичко, което е от рода на култа, не само външният култ, а разбирането на света в образи, действа така, че човекът прониква до своята вътрешност. Докато с отвлечени понятия и представи човек иска да стигне в своята вътрешност с цел да се самопознае, работата не върви. Но щом се потопи в своята вътрешност с образи, които правят душевните изживявания конкретни, той успява да проникне в тази вътрешност. Тогава човек се улавя вътре в себе си.
Ето защо аз много често трябваше да казвам: - Човек трябва да медитира в образи, за да проникне действително в своята вътрешност.
- Това е нещо, за което вече достатъчно се говори в публичните лекции. И така, когато погледнем назад към древния човек, в този древен човек ние имаме следното: От една страна неговият поглед и неговото усещане навън е в известна степен ограничено чрез архитектурата, този поглед е уловен в себе си /виж рис./; към вътрешността погледът е уловен чрез това, че човек вътрешно си представя своя душевен живот, както той може да му бъде представен в образите на култа /синьо/. От една страна човек прониква в своята вътрешност, от друга страна с насочения навън поглед се натъква на това, което съществува в архитектурата, в архитектурата на храмовете, в архитектурата на църквите. Това се обединява по един чудесен начин. Между това, което живее във вътрешността и това, върху което погледът е отразен тук, съществува едно междинно поле /оранжево/, което човекът никак не вижда с обикновеното съзнание, защото днес той не оставя
към текста >>
41.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
След като разгледахме редица кармически взаимовръзки, проявени в историческото развитие на чове
чест
вото и след като чрез тези разглеждания видяхме, как едно или друго нещо се прелива от един земен живот в следващия земен живот, сега ще преминем към разглеждането на кармическите връзки още от една друга гледна точка, от онази гледна точка, която, бих искал да кажа, ни води още повече в непосредствения човешки живот.
Разглеждане на кармата от гледна точка на непосредствения човешки живот ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 4 май 1924
След като разгледахме редица кармически взаимовръзки, проявени в историческото развитие на човечеството и след като чрез тези разглеждания видяхме, как едно или друго нещо се прелива от един земен живот в следващия земен живот, сега ще преминем към разглеждането на кармическите връзки още от една друга гледна точка, от онази гледна точка, която, бих искал да кажа, ни води още повече в непосредствения човешки живот.
Защото разглеждането на кармата има действителна стойност, само ако това разглеждане може да се влее в нашия жив етос, в цялото устройство на нашия живот и душа. Така че, заставайки като човек в живота и в света, чрез кармическото разглеждане ние можем да изпитаме навлизането на сили и същевременно задълбочаване на живота ни. Животът има много загадки, но не всички загадки би трябвало да останат неразрешени. Защото чрез това човекът постепенно би бил откъснат от собственото си същество. Без сам да познава загадките на човешкото същество, той би преживявал своето съществуване като едно несъзнателно същество.
към текста >>
Нека само помислим, мои мили приятели, как стои
чест
о въпросът със задълбочаването на антропософския живот.
Съществуват толкова много неща в съвременните условия на живота, в които е поставен човекът и които закриват кармическите връзки, правят ги невидими. Така че е извънредно трудно да насочим макар до известна степен поглед върху това, което прави живота обясним от гледна точка на кармата, на съдбата. Съвременният човек много малко е способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго. Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си. И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си.
Нека само помислим, мои мили приятели, как стои често въпросът със задълбочаването на антропософския живот.
Някой, който в течение на своя живот е влязъл в антропософското движение, ще си каже: - Когато бях още извън това движение, аз имах тези или онези отношения към живота, които приемах като нещо, което беше вътрешно свързано с мен. Аз ценях това или онова, вярвах, че това или онова е необходимо за живота. Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше. Сега се свързах с антропософията. Много от гореизброените неща престанаха да съществуват.
към текста >>
Аз
чест
о пъти съм споменавал, че онзи, който действително се враства, който истински се враства в антропософския живот, не намалява своя интерес към външния свят, а точно благодарение на антропософията проявява повече интерес към този външен живот, така че всички външни същества започват да му стават безкрайно интересни, започват да добиват по-голяма стойност за него.
Или пък, по-рано в живота е стоял в някакви отношения, които са били напълно приемливи за него. Изпълнявал е своите задължения и т. н.. Сега тези задължения му стават противни, сега би искал да се освободи от тези задължения, защото счита, че те не са достатъчно духовни и т. н.. Така именно духовният стремеж сред антропософията много лесно води до един вид егоизъм и до това, човек да приеме себе си много, много по-сериозно отколкото по-рано. Обаче цялата работа почива на това, че в такъв случай не е настъпило разширение на жизнените интереси насочени навън, а жизнените интереси са се насочили навътре.
Аз често пъти съм споменавал, че онзи, който действително се враства, който истински се враства в антропософския живот, не намалява своя интерес към външния свят, а точно благодарение на антропософията проявява повече интерес към този външен живот, така че всички външни същества започват да му стават безкрайно интересни, започват да добиват по-голяма стойност за него.
Но за това е необходимо човек да не се оттегля от външния живот, а да вижда духовното във външния живот. Без съмнение, тогава се явяват някои неща, които по-рано човек не е забелязвал. Но човек трябва да има също и смелостта да забелязва тези неща, а не да гледа настрана, без да им обръща внимание. За кармическото разглеждане на живота е абсолютно необходимо, човек да усвои известна дарба да излиза вън от себе си, да се потапя в другите. Естествено това е особено трудно, когато другият става оръдие за кармическо изкупление в живота, което е неприятно или може би даже болезнено.
към текста >>
И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда
чест
о в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота.
Ние не можем правилно да ги оценим, когато взимаме под внимание само един земен живот. Когато на заден фон разгледаме други земни съществувания, едва тогава можем правилно да оценим един земен живот с неговите събития. Като пример бих искал да спомена още нещо. Нали в наше време са се появили знаменити личности. Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности.
И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота.
И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното. Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд. До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала». Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал. И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък.
към текста >>
Но всичко това трябва само да покаже, колко важно е да вземем точно това като съществено и да считаме като несъществено нещо, което в света на сетивата
чест
о пъти се явява като най-нагледното, като най-същественото, като най-великото и т. н..
В предишните лекции аз изнесох тук, как от това, което човек има като глава, не остава вече нищо. Но това, което той има в своя останал организъм, то се отпечатва после в главата. Когато обаче човек е дете, цялостното му изграждане произхожда от главата. Именно такива изразителни органи, като ръцете, се изграждат според най-интимните импулси на главата. Можем направо да очакваме, че при някого, който е работил, както работят именно алхимиците, нещо особено характерно ще се прояви или в ръцете или в краката.
Но всичко това трябва само да покаже, колко важно е да вземем точно това като съществено и да считаме като несъществено нещо, което в света на сетивата често пъти се явява като най-нагледното, като най-същественото, като най-великото и т. н..
Казах, че в наше време са се явили някои забележителни личности, които стоят пред нас, без човек да може да обхване взаимните връзки. Важното тогава е, именно при такива личности да можем да обърнем внимание на онова, което е очебийно при тях, значително. Това, че някой става велик художник например, е нещо, което не е необходимо да е обусловено в неговата карма. Обаче какво върши той в своето изкуство, как постъпва в своето изкуство, това е нещо, което е особено обусловено в неговата карма. Така например неща, които, бих казал, всъщност правят живота поетичен, се разкриват именно в едно кармическо разглеждане.
към текста >>
Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно проро
чест
во и после да го свържем с това.
Дали ще успее да се спаси със своята лодка не се знаеше, но той насочваше втренчен поглед - аз описвам една картина - върху кипящите, разпенени вълни, така че се виждаше, че въпреки че го грози опасност във всеки момент да потъне, този човек все още можеше да се възхищава на вълните. Една разтърсена, но в това разтърсване свободна от тялото, дълбоко свързана с природата душа. Същият път, по който пред мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната среда, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите»[1]. Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири. Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите».
Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това.
При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътрешност на душата си преди срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него. Именно това, което е поясняващо за кармата, то хвърля предварително своите сенки и своите отблясъци. Когато нямаме чувство за тези тънкости в живота, които понякога пораждат необходимост да свързваме не само бъдещето с миналото, а обратното, да разгледаме миналото като нещо, което ни разкрива бъдещето. Когато не разглеждаме живота в тази интимност, ние няма да можем да развием онази вътрешна подвижност на душата, която е необходима, за да се вживем в кармическите взаимовръзки. Можем дори да кажем: - Когато в живота на един човек се явяват особено важни кармически събития, тези събития, ако са външни събития, са свързани с някакви вътрешни събития, които, може би, с години са ги предхождали.
към текста >>
Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което
чест
о пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране.
- тогава чрез особената физиономия на Гьотевото чувстване през 1790 година получавате цялото по-късно нюансиране на неговия живот, защото този живот се намира в зародиш в чувстването от 1790 година. Щом слезем в дълбините на човешката душа, ние всъщност долавяме - естествено не в подробности, а в нюансирането - по-късния живот на този човек. И самият човек би могъл много да осветли своя живот, ако би обърнал по-голямо внимание на необяснимите нюанси на чувстването, които не са причинени отвън, а се надигат отвътре. На едно такова обръщане на вниманието обаче човек ще привикне особено много, когато се задълбочи във всички неща, които днес споменах, и които ще спомена и по-нататък като важни за разглеждането на живота, когато става въпрос да насочим вниманието си върху кармически връзки, било върху кармически връзки на собствения ни живот, било върху кармически връзки, които са ни също важни, при близки до нас хора. Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по определен начин се касае действително да можем да прозираме през човека.
Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране.
То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен. Но когато човекът стане прозрачен, това първо става така, сякаш имаме чувството, като че ли той плува във въздуха. Ние отвикваме първо да вярваме, че човекът върви или движи своите ръце. Това изчезва, така да се каже, най-напред. Разберете ме правилно, мои мили приятели.
към текста >>
Може да се допусне, че д-р Рудолф Щайнер за първи път я вижда в Лайпциг, където
чест
о е бил през 90-те години.
Може би казаното относно тези взаимовръзки днес няма да бъде така прозрачно и разбираемо за вас. Днес аз исках също да подготвя и да ви насоча към това, което трябва да бъде засегнато от нас по-нататък, когато искаме да навлезем във все по-точни и по-точни разглеждания на същността на кармата, както тя протича в човешкия живот от едно земно съществуване в друго земно съществуване. [1] Бъоклиновия «Остров на мъртвите». Тази картина има три версии. първата е била купена през 1886 от Лайпцигския музей, а версията от Базел идва там едва през 1920.
Може да се допусне, че д-р Рудолф Щайнер за първи път я вижда в Лайпциг, където често е бил през 90-те години.
[2] Епиметей: Брат на Прометей в Гьотевата «Пандора». [3] от практически упражнения относно кармата: При основаването на тогавашната немска секция на Теософското общество за лекцията си от 20 октомври 1902 д-р Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически карма -упражнения». Сравни също и лекциите за кармата от 31 март 1924 в Прага, съдържащи се в Събр. съч. 239 и от 16 април 1924, държана в Берн, в Събр. съч. 240.
към текста >>
42.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Още повече това, което окото трябва вътрешно да извърши, за да види някакъв цвят, тази неимоверно пълна с мъдрост, вели
чест
вена вътрешна дейност, която окото упражнява когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно.
Всичко, което възприемаме във физическия свят, се възприема чрез нашите сетива. Тези сетива действат, без ние да правим нещо особено. Нашите очи приемат светлинните впечатления, впечатленията от багрите, без ние да правим много неща за това. Можем най-много, и това е също неволно, да насочим очите си в определена посока, можем да гледаме нататък, можем да отвърнем поглед оттам. В по-голямата си част това се върши несъзнателно, но все пак съдържа и поне частица съзнание.
Още повече това, което окото трябва вътрешно да извърши, за да види някакъв цвят, тази неимоверно пълна с мъдрост, величествена вътрешна дейност, която окото упражнява когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно.
Не може и дума да става за това. Всичко трябва да стане първо несъзнателно, защото то е прекалено мъдро, за да може човек съзнателно да допринесе нещо за него. За да получим правилна гледна точка относно познанието на човека, всъщност в нас трябва да проникне всичко онова, което съществува в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде. Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието. Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, че е нужно по най-скромен начин човек да си изясни, какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване.
към текста >>
В по-старите времена от развитието на чове
чест
вото случаят беше такъв и за наблюдение на духовното.
Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието. Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, че е нужно по най-скромен начин човек да си изясни, какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване. Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората трябва дълго да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното съществуване. С това трябва да сме напълно наясно. Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно.
В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за наблюдение на духовното.
Тогава съществуваше едно инстинктивно ясновидство. Това ясновидство угасна в хода на човешкото развитие. Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да прозре духовното. Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да прозрем духовното. За да проследим кармата, важното е да започнем да насочваме вниманието си върху онова, което може да ни доведе до наблюдението на кармическите връзки.
към текста >>
Но съществува една възможност за относително бързото узряване и схващане на кармическите отношения, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и все по-съзнателно
чест
о да изграждаме представата за това, което се е разиграло там, но не е схванато правилно и просто угасва в живота.
Трябва да поставим зародиша при съответните условия, трябва да го накараме да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появи цветът и плодът. Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме. Не трябва да застанем зад гледната точка: - Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице; и след това го забравяме. Който постъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят. В това отношение човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му.
Но съществува една възможност за относително бързото узряване и схващане на кармическите отношения, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и все по-съзнателно често да изграждаме представата за това, което се е разиграло там, но не е схванато правилно и просто угасва в живота.
Така е в крайна сметка със събитията. Какво прави човек със своите преживявания, със събитията, които го пресрещат в течение на деня? Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги. Можете да си създадете представа за това, как изживяванията са наблюдавани наполовина, когато - и аз ви съветвам да го направите, - седнете следобед или вечер и се запитате: - Какво направих тази сутрин към девет и половина часа? - Но се опитайте веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подробности, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли то стои духовно-художествено пред вас.
към текста >>
Обаче един признак за духовно напрежение е този, че ние долавяме, че мозъкът е изтощен, както долавяме, че мускулът е изтощен, когато
чест
о пъти сме вдигали нещо.
Човек може да се почувства изморен например също и при четене. Обаче когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга. Напротив, онзи, който действително се е напрегнал духовно, който се е напрегнал чрез вътрешната дейност на душата, той взема тогава една книга, а именно една много интересна книга, тогава в четенето той най-добре се освобождава именно от духовното напрежение. Но естествено човек може да заспи над една книга, когато се е изморил. И това изморяване съвсем не е признак за духовно напрежение.
Обаче един признак за духовно напрежение е този, че ние долавяме, че мозъкът е изтощен, както долавяме, че мускулът е изтощен, когато често пъти сме вдигали нещо.
Чрез обикновеното мислене мозъкът не е увлечен в такова съучастие. Това се получава именно като последствие и вие даже ще забележите, че получавате малко главоболие, когато правите това за първи път и когато го вършите за втори път, за трети път, за десети път. Не че се уморявате или заспивате, а напротив, вие не можете да заспите, получавате по-скоро малко главоболие от това. Само че вие не трябва да считате това главоболие като отблъскващо, а напротив трябва да го считате за свидетелство, че сте напрегнали мозъка си. Това ви преследва дотогава, докато заспите.
към текста >>
Всичко това трябва
чест
о да се упражнява, защото при първия опит нишката се прекъсва още на първия ден.
Тогава пред мен се явява събитието от миналия земен живот, аз го виждам пред себе си. Преминавам сега към изживяването, което е още съвършено прясно, което е пред съзнанието ми. Тогава обвързването престава да съществува и аз си казвам: - Аха, така е било в миналия земен живот! То е причината, сега живее следствието. С него аз отново мога да живея, сега събитието е отново тук. -
Всичко това трябва често да се упражнява, защото при първия опит нишката се прекъсва още на първия ден.
Тогава не се получава нищо. Особено добре е, когато оставим нещата да протичат едно до друго. Когато не оставаме при едно събитие, а привеждаме в образи няколко изживявания на деня. Ще кажете: - Тогава на вторият ден аз трябва да живея с най-разнообразни чувства. - Но вие можете да сторите това.
към текста >>
43.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Неговата външност също така
чест
о ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах 10 май 1924 Днес ще разгледаме външната страна на човешката същност, която същевременно сочи към развитието на човешката карма. Казвам външната страна, което означава външната човешка форма, така както тя се явява пред нас като човешка физиономия, като проява на жестовете, като всичко онова, което е външна изява на човека и на физическия свят. Още при разглеждането на отделните кармически връзки обърнах внимание, как те могат да бъдат наблюдавани, именно като отбелязваме привидно незначителните и дребни неща у човека.
Неговата външност също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания.
В тази насока могат да се наблюдават определени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как определен тип хора се свързват с едно съвсем определено поведение в едно от своите минали земни съществувания. За да не говорим абстрактно, нека разгледаме нещата с примери. Да кажем например, че някой е прекарал своя земен живот, занимавайки се много детайлно с житейските неща, заставащи пред него; че е проявявал интимен, дълбок интерес към всичко; че не е минавал с безразличие покрай хора, различни неща и явления. Вие ще можете да наблюдавате това в хората около вас в сегашния ви живот. Възможно е да се запознаем с хора, които например познават древните гръцки държавници по-добре, отколкото съвременните държавници.
към текста >>
Вече изнесох нещо по отношение на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които
чест
о пъти мислят, че са достигнали върха на идеализма.
Възможно е да се запознаем с хора, които например познават древните гръцки държавници по-добре, отколкото съвременните държавници. Когато ги запитаме за някого като Перикъл, Алчибиад или Милтиад и т. н., те са добре осведомени, защото са учили това в училище. Когато ги запитаме за нещо, което става по същия начин в днешно време, те знаят твърде малко за него. Но това може да открием и по отношение на съвършено обикновеното житейско наблюдение.
Вече изнесох нещо по отношение на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които често пъти мислят, че са достигнали върха на идеализма.
Аз посочих, че има хора, мъже, които разказват - когато разговаряме с тях след обяд, - че преди обяд са видели на улицата една дама. Когато ги запитаме, с каква дреха е била облечена, те не знаят! В края на краищата това е невероятно, но факт; има такива хора. Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания. Може да се каже, че човекът има много висока духовност и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща.
към текста >>
Достатъчно е само да си припомните какво
чест
о съм казвал за преминаването на човека от един земен живот в друг.
Това ме накара напълно да се отклоня от моята концепция! - Той винаги гледал мястото на липсващото копче и това му помагало да се концентрира. Това е незначително нали, - дали някой гледа или не гледа към едно липсващо копче, - но за цялата душевна нагласа е важно, дали това се прави или не. И когато човек иска да наблюдава кармическите линии, това вече има извънредно голямо значение. Нека първо разгледаме тези два типа хора, за които говорих.
Достатъчно е само да си припомните какво често съм казвал за преминаването на човека от един земен живот в друг.
Често пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите. Физическото тяло на човека се предава на елементите. Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот. Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот. Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот.
към текста >>
Чест
о пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите.
- Той винаги гледал мястото на липсващото копче и това му помагало да се концентрира. Това е незначително нали, - дали някой гледа или не гледа към едно липсващо копче, - но за цялата душевна нагласа е важно, дали това се прави или не. И когато човек иска да наблюдава кармическите линии, това вече има извънредно голямо значение. Нека първо разгледаме тези два типа хора, за които говорих. Достатъчно е само да си припомните какво често съм казвал за преминаването на човека от един земен живот в друг.
Често пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите.
Физическото тяло на човека се предава на елементите. Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот. Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот. Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот. Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма.
към текста >>
Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек
чест
о пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили.
Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
Това са неща, които много интимно показват връзката между духовно-душевното от една страна и природно-физическото от друга страна. Да, мои мили приятели, ние можем даже до детайлите на конфигурацията на главата да погледнем целия човек отвъд в миналия земен живот. Но аз не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука. Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия.
към текста >>
Чест
о съм подчертавал, че не е толкова жалко, че материализмът насочва поглед само върху материята, но жалкото е и това е трагедията на материализма, че той всъщност нищо не знае за материята, защото не познава действието на духовното в материята.
Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена. От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко. Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот. Това са неща, които същевременно показват, как именно духовната наука не се интересува само от абстрактно-духовното, а се интересува също и от действието на духовното във физическото.
Често съм подчертавал, че не е толкова жалко, че материализмът насочва поглед само върху материята, но жалкото е и това е трагедията на материализма, че той всъщност нищо не знае за материята, защото не познава действието на духовното в материята.
Точно при разглеждането на човека истински трябва да насочим поглед първо върху материята, защото именно при човешката форма, при цялото човешко същество, в материята се изразява действието на духа. Материята е външното откровение на духа. В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното познание; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията. Тя се състои от външно видими имагинации. Но това се простира също и върху начина, по който човек е изграден.
към текста >>
Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес
чест
о пъти нещата ни изглеждат странни и
чест
о ние се смеем на това.
И можем да кажем: - От начина, по който един човек се отнася към такива процеси, които са свързани с поощрението или непоощрението на неговото физическо съществуване, може да се види, как неговият кармически живот идва от едно предишно земно съществуване. Който притежава способността да наблюдава в тази посока, той вижда например по начина, по който някой взема нещо от трапезата или хваща нещо, един жест, който особено силно е свързан с това, което е бил в предишният му земен живот. Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва също и изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо. Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т. н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот.
Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това.
Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици. Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора. Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т. н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално. Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността.
към текста >>
Днес трябва да настъпи времето, когато хората не бива да имат предвид само един земен живот, както това става в материалистичната епоха от развитието на чове
чест
вото, а когато те обгърнат с поглед цялото земно развитие да знаят, че онова, което някой е направил в един земен живот, се пренася в следващия земен живот и самите хора пренасят събитията от една епоха в друга.
Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т. н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално. Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността. Един земен живот, който е воден в такава тривиалност, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето. Тогава в живота между смъртта и едно ново раждане такъв човек не се издига достатъчно високо и в следващия земен живот той става лакомник в яденето.
Днес трябва да настъпи времето, когато хората не бива да имат предвид само един земен живот, както това става в материалистичната епоха от развитието на човечеството, а когато те обгърнат с поглед цялото земно развитие да знаят, че онова, което някой е направил в един земен живот, се пренася в следващия земен живот и самите хора пренасят събитията от една епоха в друга.
Там, където трябва да се прояви това съзнание, вече е необходимо нещата, свързани с него да бъдат включени в принципите на възпитанието, както на подрастващите деца, така и на възрастните. Сега бих искал да обърна вниманието ви върху още два типа хора. Съществува тип хора, които могат да приемат всичко сериозно и то не само външно сериозно. Ние можем да си представим напълно сериозни хора, които даже притежават нещо много трагично в тяхното душевно устройство и които въпреки това могат да се смеят, защото ако един човек никак не може да се смее, - а в живота има толкова много смешни неща, - когато всичко преминава така покрай човека, че той да не може да се смее, той трябва да е едно апатично същество. Човек наистина може да се смее.
към текста >>
44.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
От тях най-важните са именно тези, които някога са обитавали Земята като велики праучители на чове
чест
вото, които са основали на Земята онази прамъдрост между хората, за която
чест
о съм говорил.
В момента, когато отклоняваме поглед от физическия свят - а това вършим именно, когато разглеждаме кармата, въпреки че кармическите връзки са духовни, даже когато се проявяват на физическо ниво, да речем в болестите, - онова, което принадлежи към кармата при една болест, е именно предизвикано от духовното. Следователно при всички обстоятелства пристъпвайки към кармическо разглеждане, ние навлизаме в духовното. Но днес искаме да обхванем с поглед етично-духовната и душевната страна на кармата. Веднъж вече обърнах внимание върху това, как образуването на кармата е свързано с онези земни същества, които в много древни времена от земното развитие са обитавали Земята и които след това, при отделянето на Луната са напуснали Земята, за да живеят по-нататък във Вселената като лунни обитатели и да имат на Луната свой дом. Ние трябва да считаме това, което наричаме Луна - от което обикновено се описва само физическата част, и което е само едно указание, - като носител на определени духовни същества.
От тях най-важните са именно тези, които някога са обитавали Земята като велики праучители на човечеството, които са основали на Земята онази прамъдрост между хората, за която често съм говорил.
Тези същества бяха някога на Земята. Те бяха там, когато Луната още не беше се отделила от Земята. Тогава, както вече описах, те бяха влели в хората прамъдрост, така че чрез своето вътрешно озарение хората са стигали до тази първична мъдрост. И начинът, по който тези същества са действали, е бил съвършено различен от начина, по който хората днес могат да действат на Земята. Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно.
към текста >>
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или
чест
о пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си.
към текста >>
Аз
чест
о съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала вели
чест
вената и мощна мъдрост на тези праучители.
Това изминаване в обратен ред на земния живот, когато е описано не само принципно, както го направих в моята книга «Теософия», а се опитваме да го опишем конкретно и нагледно, както бих искал да направя това сега, именно това изминаване в обратен ред на земния живот е извънредно интересно. То съставлява една много важна част от живота на човека след смъртта. В нашата епоха изживяванията, които един човек може да има, са фактически много сложни. Помислете само колко съвършено различно е цялото душевно устройство на тези лунни същества в сравнение с това на земните жители. Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно.
Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители.
Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене. Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят. Бих искал да употребя тук едно сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук. И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание. Той ги е нарекъл категории.
към текста >>
И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, коли
чест
во, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание.
Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно. Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители. Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене. Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят. Бих искал да употребя тук едно сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук.
И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание.
Той ги е нарекъл категории. Това са десет прости понятия. Обикновено тези десет прости понятия се намират в нашите учебници по логика. Гимназистите трябва да ги научат наизуст, учителите по философия ги знаят. Но те знаят именно тези десет понятия - битие, актив /имане/, положение, пространство, време и т.
към текста >>
Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, коли
чест
во, ка
чест
во, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т.
Иначе «Фауст» не съдържа нищо друго, освен тези 22 знака, само че винаги съчетани по различен начин. Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте се научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с буквите в тяхната форма, представете си, колко различно би било, когато сега можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете! Това е все пак нещо друго. Никоя книга в света, която може да четете, не съдържа нищо друго освен тези 22 знака, и въпреки това, какво правите вие с тези 22 букви, когато можете да четете! Целият сетивен свят ви се отваря благодарение на начина, по който жонглирате, нареждате, използвате тези 22 букви.
Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т.
н.. Това е съвършено същото положение. Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме буквите, като ги съчетаваме по различен начин. Тогава с тези десет понятия ние четем в духовния свят. Те са букви. Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите.
към текста >>
Вие виждате, че фактически е било изгубено почти всичко от онова, което чове
чест
вото е получило в по-древно време от тези праучители, които днес трябва да считаме за обитатели на Луната.
Тогава се получава нещо различно. Това обаче беше само едно сравнение, защото Раймундус Лулус не е разбирал в смисъл на една мъртва рулетка, а духовната глава, която трябва да съчетае в себе си тези понятия едно с друго. Обаче онези, които чули нещо за това, взели сериозно тази история и оттогава насам се смеят над нея. Философите намират, че това е било твърде детинско разбиране от страна на Раймундус Лулус. Обаче то е детинско само от страна на по-новата философия, която не знае, за какво се касае.
Вие виждате, че фактически е било изгубено почти всичко от онова, което човечеството е получило в по-древно време от тези праучители, които днес трябва да считаме за обитатели на Луната.
И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот. Тогава по един особен начин той знае, как тези прамъдреци са мислели и са знаели. Оттук идва нагледността и конкретността на това, което той изживява след смъртта. Но точно в наше време нещата са малко объркани. Те са объркани поради това, че съществува един вид неразбиране между хората, които - откакто угасна прамъдростта, - тук на Земята живеят в техните абстрактни понятия и това, което тези праучители имат като душевна нагласа, откакто са свързани с лунното съществуване.
към текста >>
Аз
чест
о съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5].
А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщност то е съвършено различно. То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници. Сега обаче аз виждам действителността. Виждате ли, тук започва това, което именно при една такава личност - а в модерния живот можем да посочим цяла редица от такива личности, - това изминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, където първо се изграждат заложбите на кармата, става извънредно интересно за живота. Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип».
Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5].
Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна. Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества.
към текста >>
45.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И много неща в развитието на чове
чест
вото не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта.
Но тези същества не действат по един и същ начин в течение на целия човешки живот. Ние можем да кажем, че също и външната страна на човека по определен начин съобразно биографията му е проникната от различни действия. Когато например разглеждаме детето още в началото на неговия земен живот, ние трябва да кажем: - Това, което по принцип намираме в животинското царство, е особено изразено - един растящ, разцъфтяващ, изграждащ живот. Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай. Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година.
И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта.
Животните не пренасят нищо в този период. Обаче хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот. Следователно тогава имаме минерализиращ процес. Така че можем да кажем: - Външно вече ясно може да се забележи, как в началото на земния живот преобладава животинското, в края на този живот преобладава минералното, а междувременно растителното. Обаче много по-ясно, много по-решаващо се явяват тези разлики при действието на висшите йерархии в човека.
към текста >>
В настоящата епоха от развитието на чове
чест
вото съществуват много хора, които са минали през тяхното последно важно въплъщение в първите столетия след основаването на християнството, до към 8-то, 9-то столетие - не че след това не са имали никакво друго въплъщение, но следващите въплъщения са били по-незначителни.
Именно в този период на живота се явява това, което е изпълнение на кармата, когато трябва да разтоварим това, което се е отпечатало в нас през първите три периода на живота. Така че тук /виж рис. стр. 193/ мога да напиша: От 28-та до 49-та година «кармически изпълнения». Помежду се намират годините от 21-та до 28-та година, където кармическите изисквания и кармическите изпълнения са в равновесие. Но сега има нещо твърде особено, което трябва да имаме предвид особено в нашата епоха.
В настоящата епоха от развитието на човечеството съществуват много хора, които са минали през тяхното последно важно въплъщение в първите столетия след основаването на християнството, до към 8-то, 9-то столетие - не че след това не са имали никакво друго въплъщение, но следващите въплъщения са били по-незначителни.
Когато направим обзор на по-голямата част от хората, които живеят в настоящето и взимат участие в културата, ние намираме, че по-голяма част от тези хора са минали тяхното важно въплъщение в първите 7-8 столетия след основаването на християнството. Това беше обаче времето, което действаше по особен начин върху хората - това се констатира днес, когато определени хора се разглеждат кармически. Аз винаги съм си поставял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщност много са учили. Достатъчно е само да вземете под внимание, колко голямо е днес числото на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т. н.. Те са учили относително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета - наистина, аз не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, - те са станали всъщност много умни хора.
към текста >>
Аз
чест
о пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва.
Нали, днес още от ранна младост човек става умен; помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат - не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, - но пишат даже фейлетони, даже и критики. Следователно развитието на интелекта днес е извънредно силно. Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот. Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот.
Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва.
Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/. Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване.
към текста >>
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на чове
чест
вото, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
Тази космическа йерархия слиза долу. Тук няма, така да се каже, никаква истинска пропаст между хората и по-висшата йерархия. Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците. Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област. Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот.
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
193 стрела надолу/. Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата. В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде.
към текста >>
- в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо твор
чест
во от младини, при тяхното младенческо изкуство.
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант!
- в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство.
По-късно всичко пресъхва. Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити. Именно, когато прекарате пред съзнанието си имената на онези, които са били познати само като млади поети или хора на изкуството, а след това сами са се заличили от живата история на литературата и на изкуството, вие ще намерите потвърдено това, което казвам. Но чрез това, което казвам, вие ще бъдете същевременно насочени към факта, как различните периоди в човешкия живот по най-различен начин показват, как кармата и кармическите импулси навлизат в живота на човека. Всичко, което е само интелектуално и материалистично, може да обхване всъщност човека само на младини.
към текста >>
46.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И аз
чест
о съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство.
Но, бих могъл да кажа, че това, което от редуването на йерархиите така непосредствено действа в продължение на човешкия живот, се кръстосва с онова, което в течение на човешкия живот се явява като огледални отражения на духовните същества на планетната система. Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества. Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества. Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим едно етерно тяло. В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло.
И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство.
Да обгръща с поглед живота така, човек се научава, когато се посвещава в имагинативното познание. Но когато настъпва инспиративното познание, тогава можем да насочим поглед върху тези действителни спомени за земния живот, които са една панорама от спомени, и тогава, понеже сме подтиснали имагинативното познание, понеже така да се каже събитията от земния живот, също и доколкото те са възприемаеми чрез етерното тяло, не се виждат вече, ние възприемаме сиянието на нещо по-висше. Следователно, ако отбележа схематично това ретроспективно виждане на човека до раждането - вместо душевния поглед аз рисувам физическия поглед, - ако го загатна в това течение, тогава това течение се заличава в инспиративното познание и се явяват всякакви други форми. Първо се явява нещо като откровение сред това течение /виж рис.3 (стр 210), виолетово/, и ние забелязваме, когато се научаваме да се ориентираме в инспирацията, какво всъщност се явява там. Разберете ме правилно: Човек гледа една панорама, която съдържа хода на човешкия земен живот.
към текста >>
Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, те са създадени така, както
чест
о пъти хората на Земята биха искали да бъдат създадени, когато не знаят да ценят благодатта на учението, а може би искат да се родят мъдри.
Когато с инспиративното познание човек разгледа живота си през периода от 49-та до 56-та година, - за това обаче той трябва да е станал по-възрастен от 56 години, - той стига до опознаването на всичко онова, което могат да създадат в човека съществата от сферата на Юпитер /зелено/, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато човек се запознава с тези същества от сферата на Юпитер, той всъщност получава едно твърде особено впечатление. Първо като човек - естествено той трябва да има повече от 56 години - той е силно впечатлен, че има такива същества, каквито са свързаните със сферата на Юпитер същества. Искам да кажа, като човек на Земята, а не като такъв между смъртта и едно ново раждане, където имаме работа с тези същества. Това са същества, които не се нуждаят да учат нищо, защото в момента, когато се образуват - не мога да кажа, когато се раждат и вие скоро ще видите защо, - те се образуват като много мъдри същества.
Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, те са създадени така, както често пъти хората на Земята биха искали да бъдат създадени, когато не знаят да ценят благодатта на учението, а може би искат да се родят мъдри.
Обаче тези същества на Юпитер изобщо не се раждат, а възникват от целия организъм на Юпитер. Както при нас облаците се образуват от атмосферата, по подобен начин тези същества възникват от целия Юпитер и то така, че щом веднъж са възникнали, можем да ги считаме като въплътена мъдрост. Те и не умират в сферата на Юпитер, а се преобразяват. Юпитер е всъщност именно творяща мъдрост. Представете си, че гледате от върха Риджи и виждате там плуващите променливи облаци и представете си, че това не са променящи формата си водни облаци, а самата бликаща мъдрост, бликащи мисловни образи, които обаче са същества.
към текста >>
Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко вели
чест
вено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия.
Ако си представите това пренесено в духовното, вие имате същността на сатурновите същества. И с тези същества, които с тяхното битие живеят напълно в миналото, човек има работа също и между своята смърт и новото раждане. И може да съществуват хора, които в изработването на тяхната карма имат работа предимно с тези сатурнови същества. Ние можем да обясним съдбата на такива същества, само когато насочим поглед назад върху периода, който лежи между 56-та и 63-та година. И тук искам да ви приведа един пример, за да видите, как нещата, които се явяват кармически в човешкия живот, сочат назад към онова, което става в свръхсетивната област между смъртта и едно ново раждане.
Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия.
Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан пред две статуи. Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя. Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки. Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това беше едното.
към текста >>
Аз ви описвам всичко вели
чест
вено, което изживяваха посвещаваните в мистериите на Хиберния хора по отношение на микрокосмоса, на самия човек, по отношение на големия свят - макрокосмоса.
Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя. Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки. Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това беше едното. Другото беше една статуя, която запазваше отпечатаните чрез натиск в нея форми и която възстановяваше своята нормална форма след продължително време, докато ученикът-инициант отново беше довеждан при нея.
Аз ви описвам всичко величествено, което изживяваха посвещаваните в мистериите на Хиберния хора по отношение на микрокосмоса, на самия човек, по отношение на големия свят - макрокосмоса.
Това бяха велики, мощни впечатления, впечатления с неописуемо величие. Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали предпоставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през сферата на Сатурн. Това бяха извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие. Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация.
към текста >>
Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него вели
чест
вени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето.
Това бяха извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие. Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация. А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн. Всичко там му се представяше в светлината на миналото.
Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето.
Когато след това той отново се роди на Земята, това, което беше нюанс, колорит на миналото преди земното му въплъщение, се превърна в мощни, проблясващи в бъдещето, идеалистични, но визионерско-идеалистични образи, които след това бяха изразени в най-висша романтика. Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуалност се прероди отново в наше време като Виктор Юго[4]. Животът на Виктор Юго в неговата романтика, в целия начин, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в сферата на Сатурн. Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата. Както казах, ние се научаваме най-добре да я познаваме, когато се запознаваме с нея чрез примери.
към текста >>
47.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Аз
чест
о съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното познание пред човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже.
Разглеждането на кармическите връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните отношения в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал. Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие. Когато искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, ние всъщност първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание. А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното познание, пред познанието на посвещението. За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, придобива все повече и повече възможност да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос.
Аз често съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното познание пред човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже.
Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от стремежа към имагинативното познание, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло. Чрез съответните упражнения той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е посредник на впечатленията от света. Следователно чрез имагинативното познание човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето познание чрез ума. Тогава при познавателния процес той живее само в етерното тяло. Благодарение на това той вижда тази панорама от спомени.
към текста >>
Вижте, някога в развитието на чове
чест
вото такива неща са били познати и то в различни времена по различен начин те са се знаели от древното инстинктивно ясновидство и за такива факти се е държало сметка при устройването на човешкия живот.
Човек първо изпитва определена трудност след инспирацията отново да се върне във физическото тяло, защото всъщност има чувството, че се потопява в нещо различаващо се от това, в което обикновено се намира като в свое физическо и етерно тяло. А сега спомнете си, че вчера ви казах: - Когато човек насочва погледа си назад и вижда панорамата на спомените и след това тази панорама от спомени се заличи, когато човек навлезе в инспиративното познание, тогава в инспиративното познание се възприема това, което се намира вътре във физическото тяло. Когато се заличи панорамата на спомените за периода от раждането до 7-та година, до смяната на зъбите, човек възприема именно: - Да, вътре в това физическо тяло се намираше едно ангелско същество. Човек наистина възприема една трета йерархия вътре в своето същество. Така че състоянието на нещата е следното: Човек се излъчва от своето физическо тяло, след това отново се връща в това физическо тяло като в своя собствен човешки дом и виж ти, там вътре среща своя ангел, когато насочва поглед назад върху периода от раждането до 7-та година.
Вижте, някога в развитието на човечеството такива неща са били познати и то в различни времена по различен начин те са се знаели от древното инстинктивно ясновидство и за такива факти се е държало сметка при устройването на човешкия живот.
В древни времена хората наистина са имали съзнанието, че трябва да съобразят даването на имената с духовни факти. Днес на хората им е обикновено безразлично, какви имена получават техните деца. За някои е важно само името да звучи хубаво или нещо подобно. Понякога даже при даването на име има известно кокетство. На хората им харесва името.
към текста >>
Поради това великите праучители можаха да дадат на чове
чест
вото мъдростта, която те донесоха на това чове
чест
во.
Те присъстват същевременно на Луната. А сега размислете, какво всъщност е казано с всички тези неща, които бяха разгледани тук. Вземете само един факт. За Луната бе казано, че някога тя е била част от Земята и в течение на времето се е отделила от Земята. Следователно някога окото на боговете беше свързано със Земята, боговете гледаха Вселената от Земята.
Поради това великите праучители можаха да дадат на човечеството мъдростта, която те донесоха на това човечество.
Защото след като живееха на Земята, те гледаха навън в Космоса чрез окото на боговете, защото Луната беше в Земята. И когато Луната се отдели от Земята, известно време те можаха да запазят спомена, можеха в спомена да виждат това, което беше видяно с окото на човечеството, боговете можеха да поучават, но след това трябваше да отидат на Луната и сами да образуват една колония, в която и сега се намират праучителите, за да могат да виждат с окото на боговете. Размислете върху нещо друго. От Луната Яхве властваше над сърцето на юдеите, над душата на юдеите и над душата на великите праучители на човечеството, които още взимаха участие в култа на Яхве и в учението на Яхве, те бяха се свързали именно с Яхве на Луната, за да гледат с неговото око навън в Космоса. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята.
към текста >>
И когато Луната се отдели от Земята, известно време те можаха да запазят спомена, можеха в спомена да виждат това, което беше видяно с окото на чове
чест
вото, боговете можеха да поучават, но след това трябваше да отидат на Луната и сами да образуват една колония, в която и сега се намират праучителите, за да могат да виждат с окото на боговете.
Вземете само един факт. За Луната бе казано, че някога тя е била част от Земята и в течение на времето се е отделила от Земята. Следователно някога окото на боговете беше свързано със Земята, боговете гледаха Вселената от Земята. Поради това великите праучители можаха да дадат на човечеството мъдростта, която те донесоха на това човечество. Защото след като живееха на Земята, те гледаха навън в Космоса чрез окото на боговете, защото Луната беше в Земята.
И когато Луната се отдели от Земята, известно време те можаха да запазят спомена, можеха в спомена да виждат това, което беше видяно с окото на човечеството, боговете можеха да поучават, но след това трябваше да отидат на Луната и сами да образуват една колония, в която и сега се намират праучителите, за да могат да виждат с окото на боговете.
Размислете върху нещо друго. От Луната Яхве властваше над сърцето на юдеите, над душата на юдеите и над душата на великите праучители на човечеството, които още взимаха участие в култа на Яхве и в учението на Яхве, те бяха се свързали именно с Яхве на Луната, за да гледат с неговото око навън в Космоса. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Тогава човекът на Земята отново ще има възможност да гледа навън в Космоса с окото на боговете. Тогава той ще има едно природно гледане навън в Космоса.
към текста >>
От Луната Яхве властваше над сърцето на юдеите, над душата на юдеите и над душата на великите праучители на чове
чест
вото, които още взимаха участие в култа на Яхве и в учението на Яхве, те бяха се свързали именно с Яхве на Луната, за да гледат с неговото око навън в Космоса.
Следователно някога окото на боговете беше свързано със Земята, боговете гледаха Вселената от Земята. Поради това великите праучители можаха да дадат на човечеството мъдростта, която те донесоха на това човечество. Защото след като живееха на Земята, те гледаха навън в Космоса чрез окото на боговете, защото Луната беше в Земята. И когато Луната се отдели от Земята, известно време те можаха да запазят спомена, можеха в спомена да виждат това, което беше видяно с окото на човечеството, боговете можеха да поучават, но след това трябваше да отидат на Луната и сами да образуват една колония, в която и сега се намират праучителите, за да могат да виждат с окото на боговете. Размислете върху нещо друго.
От Луната Яхве властваше над сърцето на юдеите, над душата на юдеите и над душата на великите праучители на човечеството, които още взимаха участие в култа на Яхве и в учението на Яхве, те бяха се свързали именно с Яхве на Луната, за да гледат с неговото око навън в Космоса.
В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Тогава човекът на Земята отново ще има възможност да гледа навън в Космоса с окото на боговете. Тогава той ще има едно природно гледане навън в Космоса. Всичко това, са факти, които ще дадат възможност на човека да познае истинската природа на Вселената. Защото, само когато погледнем света така, гледаме по правилен начин към Луната.
към текста >>
Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно твор
чест
во, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии.
Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извънредно обширно събитие като през едно було. Това, ако наистина добре се осъзнае, може в най-висока степен да направи много силно впечатление на човека. Достатъчно е да си го представите и наистина да го почувствате. Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек. Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната.
Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии.
Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете. Това исках да ви накарам да почувствате, когато написах моите мистерийни драми, където вие постоянно намирате картини от земния живот и картини, изобразяващи живота в духовните светове. В моите мистерийни драми аз нагледно показах, как в крайна сметка не само горните йерархии, но също и елементарните същества, както и ариманическото и луциферичното се намесват в живота и в действията, които се разливат отгоре-надолу и отдолу-нагоре, когато се изпълнява съдбата на човека. Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т.
към текста >>
48.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дейността на цялото чове
чест
во; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлежност към цялото чове
чест
во.
Дорнах, 27 юни 1924 Разясненията върху кармата могат само бавно и постепенно да ни въведат в разбирането на сложната закономерност, стояща в основата на света. Днес бих искал първо да насоча вниманието ви върху това, как трябваше да подчертаем, че в изграждането на човешката карма между смъртта и едно ново раждане си сътрудничат първо самите хора, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане. Там хората работят заедно с други хора, с онези хора, с които те са предимно кармически свързани. Така че в изграждането на кармата между смъртта и едно ново раждане ние виждаме групи от хора, кармически свързани групи от хора и бихме могли да кажем, че в този чисто духовен живот ясно се разграничават групите от хората, които общо работят едни с други.
Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дейността на цялото човечество; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлежност към цялото човечество.
Но във всички тези групи, даже в индивидуалната съдба на отделния човек работят съществата от висшите йерархии. И тези същества от висшите йерархии, които заедно с човека изграждат кармата между смъртта и едно ново раждане, тези същества действат също и в онзи живот, който ние прекарваме между раждането и смъртта, където кармата се проявява по морален начин в съдбата на човека. И днес ние трябва да отговорим на въпроса, как дейността на йерархиите се отразява върху живота на хората? Когато днес говорим, познавайки науката на посвещението, ние вече можем да кажем, че този въпрос прониква дълбоко в сърцето; защото вие сигурно вече предчувствате, мои мили приятели, от това, което казах в последните лекции, че външните природни явления се намират във връзка с проявите на кармата на човечеството. Онзи, който насочи поглед не само към природните процеси, а и към целия космическо-човешки процес, вижда връзката между това, което става в дадена епоха именно всред човешките групи и сред човешките маси на Земята и това, което в някоя друга епоха се проявява като природни явления.
към текста >>
Когато днес говорим, познавайки науката на посвещението, ние вече можем да кажем, че този въпрос прониква дълбоко в сърцето; защото вие сигурно вече предчувствате, мои мили приятели, от това, което казах в последните лекции, че външните природни явления се намират във връзка с проявите на кармата на чове
чест
вото.
Така че в изграждането на кармата между смъртта и едно ново раждане ние виждаме групи от хора, кармически свързани групи от хора и бихме могли да кажем, че в този чисто духовен живот ясно се разграничават групите от хората, които общо работят едни с други. Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дейността на цялото човечество; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлежност към цялото човечество. Но във всички тези групи, даже в индивидуалната съдба на отделния човек работят съществата от висшите йерархии. И тези същества от висшите йерархии, които заедно с човека изграждат кармата между смъртта и едно ново раждане, тези същества действат също и в онзи живот, който ние прекарваме между раждането и смъртта, където кармата се проявява по морален начин в съдбата на човека. И днес ние трябва да отговорим на въпроса, как дейността на йерархиите се отразява върху живота на хората?
Когато днес говорим, познавайки науката на посвещението, ние вече можем да кажем, че този въпрос прониква дълбоко в сърцето; защото вие сигурно вече предчувствате, мои мили приятели, от това, което казах в последните лекции, че външните природни явления се намират във връзка с проявите на кармата на човечеството.
Онзи, който насочи поглед не само към природните процеси, а и към целия космическо-човешки процес, вижда връзката между това, което става в дадена епоха именно всред човешките групи и сред човешките маси на Земята и това, което в някоя друга епоха се проявява като природни явления. Понякога можем да наблюдаваме природните явления, които се разиграват в земния живот. Ние насочваме поглед върху опустошителните изригвания на вулканите, наблюдаваме онова, което чрез природните стихийни сили се проявява в наводненията и в други подобни явления. Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света. Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата.
към текста >>
Опитваме се да си създадем представата, че този втори свят съществува, но в такъв случай
чест
о пъти само поставяме тези два свята просто един до друг, без да ги свързваме един с друг в нашите представи.
Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития. Но проявим ли стремеж към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното. В този свят на свръхсетивното живеят съществата на висшите йерархии. И ние навлизаме в сферата на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в сферата на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта. Ние чуваме да ни се казва това.
Опитваме се да си създадем представата, че този втори свят съществува, но в такъв случай често пъти само поставяме тези два свята просто един до друг, без да ги свързваме един с друг в нашите представи.
Ние получаваме един действителен възглед за тези два свята, само когато можем да ги възприемем заедно, когато можем да обгърнем с духовните си очи тяхното съвместно действие. Защото ние трябва да прозрем това действие, ако искаме да разберем изграждането на кармата. Тази карма се подготвя в живота между смъртта и едно ново раждане. Но чрез дейността на висшите йерархии кармата се изгражда също и в живота между раждането и смъртта. Следователно ние трябва да се запитаме: - Как тези висши йерархии действат в земния живот?
към текста >>
И както когато излизаме нощно време от нашия дом и в осеяната със звезди нощ виждаме вели
чест
вената картина на звездното небе с отделните искрящи, светещи точки, а може би и Луната посред него, така на отвъдната страна на небето през станалата прозрачна Земя за посветения поглед се появява цял един свят, който се издига нагоре като от облаци, които се превръщат в живи форми: явява се всичко онова, което живее в света на втората йерархия, в света на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес там се появяват тези същества!
Но това синкаво-виолетово блестящо сияние, - аз трябва да изговоря тези парадоксални думи то не е такова, каквото е. Наистина е така, като че ли отначало, гледайки Слънцето в полунощ, бихме гледали нещо, което в далечината е неясно. И когато с погледа на посветения привикнем все по-точно и по-точно да виждаме това, което отначало се явява неясно в далечината, тогава синкаво-виолетовото сияние, все повече и повече приема образ и форма, Рис. 11 разстила се върху обратната страна на небето, която е закрита от Земята, - това синкаво-виолетово сияние се явява населено.
И както когато излизаме нощно време от нашия дом и в осеяната със звезди нощ виждаме величествената картина на звездното небе с отделните искрящи, светещи точки, а може би и Луната посред него, така на отвъдната страна на небето през станалата прозрачна Земя за посветения поглед се появява цял един свят, който се издига нагоре като от облаци, които се превръщат в живи форми: явява се всичко онова, което живее в света на втората йерархия, в света на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес там се появяват тези същества!
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщност в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме пред нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго. Като, че ли от това, което се появява там на отвъдната страна на Земята, което аз обозначавам тук в една облакообразна рисунка[2] /лилаво, червено и синьо/, това е проникващият всичко жив свят на съществата от втората йерархия, като, че от този тъчащ, жив свят на втората йерархия струи, така да се каже, един свят от други същества. Искам схематично да отбележа /жълто/ това, което се излъчва, което първоначално струи през Земята. О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се носи към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него! Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия, постоянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях.
към текста >>
Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в твор
чест
вото и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
И сега в нашето съзнание просветва нещо относно нашия мисловен свят. Сега в съзнанието ни относно света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия. И ние виждаме още нещо. През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр. 278 светло лилаво, долу/ как към действията на втората йерархия се присъединяват същества от особена важност и величие.
Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
И както можем да наблюдаваме това, което е останало да лежи в леглото като едно поле, където плодовете на мислите, идващи от дейността на човека през деня се събират от Ангелите, Архангелите и Архаите за космическото световно действие, така можем да видим, как в съвместна дейност съществата на втората йерархия Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и тези на първата йерархия Серафими, Херувими, Престоли работят с нашето астрално тяло и с нашия аз. Тогава при събуждането посветеният си казва: - От заспиването до събуждането ми аз живях в моето астрално тяло и в моя аз. Тогава се чувствах като втъкан, като вплетен в онова, което Серафими, Херувими и Престоли извършват заедно с Кириотетес, Динамис и Ексусиаи. Аз се намирам вътре в него и гледам надолу към моето физическо и моето етерно тяло. Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам твор
чест
вото и живота на третата йерархия. -
Тогава при събуждането посветеният си казва: - От заспиването до събуждането ми аз живях в моето астрално тяло и в моя аз. Тогава се чувствах като втъкан, като вплетен в онова, което Серафими, Херувими и Престоли извършват заедно с Кириотетес, Динамис и Ексусиаи. Аз се намирам вътре в него и гледам надолу към моето физическо и моето етерно тяло. Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите. Аз зная, че съм съединен със съществата на първата и втората йерархия.
Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. -
И така, мои мили приятели, вие можете да добиете една конкретна представа, как при съзерцанието на посветения вътре във физическия образ на света имагинативно-образно се явяват съществата на трите йерархии, само че именно, когато този физически свят е обгърнат от нощта в другата част на Земята. И ние можем да си представим, че знанието, виждането на тези възвишени факти все повече и повече се е вграждало и изживявало в сърцата и в душите на онези, които са усвоявали някога науката на посвещението. Това отново може да се изживее в сърцата и в душите на онези, които ще бъдат въведени в модерната наука на посвещението. Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/. Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята.
към текста >>
Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещени
чест
во - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените.
онези, които през време на тяхното земно съществуване са участвували вече във виждането на света, в който обикновеният човек навлиза едва между смъртта и едно ново раждане. Пред зрителите стоят тези най-висши посветени /виж горните кръгове на рисунката/. След това да си представим една друга картина с човешки тела наоколо. Там са поставяли малко по-низшите посветени /долните кръгове/, онези, които още са имали работа с човешките физически и етерни тела. И когато хората са били включении в такова изображение, е било създадено едно копие на онова, което е било виждано от посветените в мистериите.
Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените.
И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ. Един култ не се ражда чрез това, че хората го измислят, защото тогава той не е никакъв култ. Един култ се ражда чрез това, че той е копие на ставащото в духовния свят. Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност? Вие виждате, как този култ протича.
към текста >>
49.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на чове
чест
вото поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 29. юни 1924 След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава.
Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси.
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество. Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание. Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови. Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето.
към текста >>
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано чове
чест
во.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 29. юни 1924 След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава. Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси.
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество.
Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание. Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови. Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето. Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси.
към текста >>
Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето чове
чест
вото иска да го почувства, да то долови.
юни 1924 След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава. Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси. И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество. Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание.
Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови.
Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето. Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси. Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж. И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер.
към текста >>
Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от чове
чест
вото.
След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава. Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси. И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество. Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание. Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови.
Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството.
Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето. Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси. Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж. И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер. При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава.
към текста >>
И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно твор
чест
во в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер.
Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови. Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето. Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси. Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж.
И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер.
При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава. Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята. Идолопоклонничеството, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонничеството на първобитните хора, за което така често се говори като за детски стадий на цивилизацията. Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна човечеството.
към текста >>
При голяма част от чове
чест
вото и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава.
Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето. Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси. Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж. И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер.
При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава.
Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята. Идолопоклонничеството, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонничеството на първобитните хора, за което така често се говори като за детски стадий на цивилизацията. Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна човечеството. В световноисторическото развитие на човечеството такива неща без съмнение са найразнообразни.
към текста >>
Идолопоклонни
чест
вото, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонни
чест
вото на първобитните хора, за което така
чест
о се говори като за детски стадий на цивилизацията.
Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж. И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер. При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава. Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята.
Идолопоклонничеството, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонничеството на първобитните хора, за което така често се говори като за детски стадий на цивилизацията.
Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна човечеството. В световноисторическото развитие на човечеството такива неща без съмнение са найразнообразни. Но именно духовно-научното разглеждане, което показва, как тези неща са свързани с целия световен ред, обръща вниманието върху това, колко сериозно те трябва да се разглеждат. И така ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистично-фантастични представи, които изцяло са родени от заблудената човешка природа, които нямат нищо общо с никаква действителност и не се коренят никъде другаде, освен в самия човек. След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси.
към текста >>
Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна чове
чест
вото.
И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер. При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава. Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята. Идолопоклонничеството, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонничеството на първобитните хора, за което така често се говори като за детски стадий на цивилизацията.
Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна човечеството.
В световноисторическото развитие на човечеството такива неща без съмнение са найразнообразни. Но именно духовно-научното разглеждане, което показва, как тези неща са свързани с целия световен ред, обръща вниманието върху това, колко сериозно те трябва да се разглеждат. И така ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистично-фантастични представи, които изцяло са родени от заблудената човешка природа, които нямат нищо общо с никаква действителност и не се коренят никъде другаде, освен в самия човек. След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси. Ние научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа.
към текста >>
В световноисторическото развитие на чове
чест
вото такива неща без съмнение са найразнообразни.
При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава. Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята. Идолопоклонничеството, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонничеството на първобитните хора, за което така често се говори като за детски стадий на цивилизацията. Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна човечеството.
В световноисторическото развитие на човечеството такива неща без съмнение са найразнообразни.
Но именно духовно-научното разглеждане, което показва, как тези неща са свързани с целия световен ред, обръща вниманието върху това, колко сериозно те трябва да се разглеждат. И така ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистично-фантастични представи, които изцяло са родени от заблудената човешка природа, които нямат нищо общо с никаква действителност и не се коренят никъде другаде, освен в самия човек. След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси. Ние научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа. При тази катастрофа голямо число хора са намерили смъртта си, или изобщо са били затруднени в живота си.
към текста >>
И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен,
чест
о можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му?
Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, ние виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества. Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман. И въпреки, че стоим пред тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят. Когато се издигаме над земния свят и насочваме поглед към духовния свят, трябва да виждаме някои неща като взаимно свързани, което не е нужно на обикновеното съзнание. Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос.
И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му?
- Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации. И отново ще се появи нещо подобно. Хората отново ще трябва да се върнат към сериозността на живота, без да изгубят и неговия хумор. Можем действително да изнесем някои неща от това, което става сега, във връзка със ставалото в древни времена, което сега обаче трябва да застане пред хората, пред човечеството като една велика загадка. Нека насочим погледа си върху състоянието на нещата.
към текста >>
Можем действително да изнесем някои неща от това, което става сега, във връзка със ставалото в древни времена, което сега обаче трябва да застане пред хората, пред чове
чест
вото като една велика загадка.
Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос. И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му? - Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации. И отново ще се появи нещо подобно. Хората отново ще трябва да се върнат към сериозността на живота, без да изгубят и неговия хумор.
Можем действително да изнесем някои неща от това, което става сега, във връзка със ставалото в древни времена, което сега обаче трябва да застане пред хората, пред човечеството като една велика загадка.
Нека насочим погледа си върху състоянието на нещата. Нека обрисуваме някое състояние на нещата. Да вземем някаква засегната от земетресение област. Множество хора загиват заедно. Когато разглеждаме нещата от становището на духовната наука, ние не винаги можем да кажем, че при тези хора кармата за този земен живот напълно е изтекла.
към текста >>
По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от чове
чест
вото, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат.
Да вземем някаква засегната от земетресение област. Множество хора загиват заедно. Когато разглеждаме нещата от становището на духовната наука, ние не винаги можем да кажем, че при тези хора кармата за този земен живот напълно е изтекла. Нека погледнем кармическата нишка на това, което стои тук в основата. При стари хора, които без съмнение скоро биха изживели тяхната земна карма за този живот, нишката на живота се скъсява може би само с няколко месеца или с малко години.
По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат.
Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора. Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора. Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие? И когато разгледаме разликата, която съществува между едно такова стихийно събитие и едно събитие, предизвикано от цивилизацията, например една голяма железопътна катастрофа, виждаме, че тук съществува разлика, една разлика, която става важна и съществена именно тогава, когато насочим разглеждането в областта на кармата. Когато чрез едно земетресение обикновено групово загиват хора по начина, който току-що описах, в някакво отношение те са кармически свързани - както по правило хората, които населяват заедно една местност, повече или по-малко са кармически свързани, във всеки случай имат нещо общо помежду си.
към текста >>
Онова, което се намесва тук в земното развитие, някога е било благоприятно, необходимо за него, било е полезно във времето, когато чове
чест
вото не е подлежало на днешната форма на раждане и умиране.
Ние съвсем не откриваме там хора, при раждането на които кармата им да е посочвала, че земният им живот трябва да завърши в онова време, когато е настъпила общата катастрофа. Чрез едно такова събитие хората поскоро са били изтръгнати от тяхната карма. Как е станало възможно те да бъдат изтръгнати от нея? Според решението на боговете важното е приключването, изживяването на кармата. Ако погледнете всичко, което настъпва в такива природни събития като земетресения, изригване на вулкани, наводнения и други подобни, то не лежи в закономерния природен порядък на земното развитие; и тук, макар и според природните закони, в развитието на Земята се намесва нещо друго.
Онова, което се намесва тук в земното развитие, някога е било благоприятно, необходимо за него, било е полезно във времето, когато човечеството не е подлежало на днешната форма на раждане и умиране.
И ако искаме да си представим нещо определено при току-що казаното, трябва да насочим поглед към старата лунна епоха. В старата лунна епоха, която е предхождала земната епоха, човекът не е подлежал на раждането и смъртта така, че рязко да бъде въвеждан във физическото съществуване чрез раждането, съответно чрез зачатието, нито да бъде извеждан от физическото съществуване чрез смъртта. Преходът е бил много по-мек, поблаг. Той повече е представлявал една трансформация, една метаморфоза, отколкото един скок. Земният човек, всъщност лунният човек, не е бил така материален както днешния.
към текста >>
А сега спомнете си, как обясних, че с кармата на човека са свързани онези същества, които някога са били великите праучители на чове
чест
вото, които са донесли на чове
чест
вото великата първоначална мъдрост, които не са живяли на Земята в едно физическо тяло, а в едно етерно тяло, и които в даден момент са напуснали Земята и днес обитават Луната, така че ние ги срещаме в началото на времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
Това, което по този начин е живяло на Луната, се е нуждаело от съвършено други природни закони - природни закони, които показваха лунния живот в неизменно движение, вътрешно подвижен и бликащ, вълнуващ се. Това, което тогава е било вътрешно бликащо, вълнообразно, вълнуващо се, днес то отчасти, наистина само отчасти, е нещо втвърдено, сковано в Луната, която е нашият спътник във Вселената. Но втвърдената, скованата част на Луната, която всъщност е едно вроговяване, ни насочва към една минала вътрешна подвижност на Луната. Тя се проявява в земната област, когато настъпват такива стихийни събития, каквито изложих. В тези събития не действат обикновените земни природни закони, в тях започва да шуми, да трополи старата Луна, която без съмнение кръжи навън в Космоса в оправданата за нея днешна форма, но която е оставила в Земята сили, след като се е отделила от нея.
А сега спомнете си, как обясних, че с кармата на човека са свързани онези същества, които някога са били великите праучители на човечеството, които са донесли на човечеството великата първоначална мъдрост, които не са живяли на Земята в едно физическо тяло, а в едно етерно тяло, и които в даден момент са напуснали Земята и днес обитават Луната, така че ние ги срещаме в началото на времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
Това са съществата, които с една истинска душевно-духовна писменост записват в световния етер онова, което е кармата на хората. Но във Вселената съществува, бих могъл да кажа, един заговор, който достига своята връхна точка в използването не само на това, което придружава нашата Земя с оправданата днешна Луна, а се използува също и онова, което е останало в Земята като лунно естество, намиращо се в брожение. А то се използва от ариманическите същества. И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на живота на човечеството. И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават доволното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват такива природни катастрофи.
към текста >>
И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на живота на чове
чест
вото.
В тези събития не действат обикновените земни природни закони, в тях започва да шуми, да трополи старата Луна, която без съмнение кръжи навън в Космоса в оправданата за нея днешна форма, но която е оставила в Земята сили, след като се е отделила от нея. А сега спомнете си, как обясних, че с кармата на човека са свързани онези същества, които някога са били великите праучители на човечеството, които са донесли на човечеството великата първоначална мъдрост, които не са живяли на Земята в едно физическо тяло, а в едно етерно тяло, и които в даден момент са напуснали Земята и днес обитават Луната, така че ние ги срещаме в началото на времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Това са съществата, които с една истинска душевно-духовна писменост записват в световния етер онова, което е кармата на хората. Но във Вселената съществува, бих могъл да кажа, един заговор, който достига своята връхна точка в използването не само на това, което придружава нашата Земя с оправданата днешна Луна, а се използува също и онова, което е останало в Земята като лунно естество, намиращо се в брожение. А то се използва от ариманическите същества.
И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на живота на човечеството.
И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават доволното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват такива природни катастрофи. В такъв случай с помощта на инициационната наука ние виждаме, как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само една част от своята карма до момента, в който нишката на живота му внезапно се прекъсва. Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, една по-голяма или по-малка част според това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възможността, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време. Помислете само, мили приятели, какво имаме всъщност тук. Да предположим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години.
към текста >>
И така онова, което се разказва за един такъв философ, може да произлиза от намерението му да се яви с особени ка
чест
ва в едно следващо въплъщение.
Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини. Трябва ли тогава да се чудите, мои мили приятели, че съществува легендата за един философ /Емпедокъл от Агригент, 500 г. пр. Хр.)[1], който сам се хвърлил в кратера на един вулкан /Етна/? Каква може да бъде причината за такова решение при някой, който е посветен в тайните на света? Тук причината може да бъде само тази, че чрез самата човешка воля се създава нещо, което иначе може да бъде създадено само чрез стихийните природни бедствия: т.е внезапно грабване на това, което иначе трябваше да бъде взето бавно.
И така онова, което се разказва за един такъв философ, може да произлиза от намерението му да се яви с особени качества в едно следващо въплъщение.
Светът придобива съвършено друга форма, съвършено друг образ, когато по този начин проникнем в дълбоките въпроси на кармата. Така първоначално ние виждаме, как стои принципно въпросът с такива стихийни катастрофи. Но сега нека насочим погледа си към една друга страна. Нека да погледнем, как в една катастрофа, свързана с човешката цивилизация, чрез ариманическите сили, чрез ариманическите същества загиват хора, които не са много силно свързани кармически, които, така да се каже, са събрани вкупом, за да намерят заедно края на своя земен живот. Тогава случаят стои съвършено другояче.
към текста >>
При една железопътна катастрофа е обратното, въобще една катастрофа свързана с цивилизацията на чове
чест
вото предизвиква забрава на кармата.
И тук в действие имаме ариманическите сили, но с хора, които първоначално не са обвързани с кармически нишки в групи, които обаче точно затова биват събрани заедно. А сега настъпва нещо, което съществено се различава от случващото се при природните катастрофи. Една природна катастрофа предизвиква в човека, който е засегнат от нея, много ясен спомен за всичко, което като причина се съдържа в неговата карма. Понеже, когато минава през вратата на смъртта, на човек му се припомня всичко, което се съдържа в неговата карма. Едно засилване на този спомен, един поясен спомен се появява в човешката душа чрез една природна катастрофа, в която този човек загива.
При една железопътна катастрофа е обратното, въобще една катастрофа свързана с цивилизацията на човечеството предизвиква забрава на кармата.
Но чрез това, че кармата се забравя, се появява силна възприемчивост за впечатленията, които човекът получава след смъртта като нещо ново от духовния свят. И следствието от това е, че такъв човек трябва сега сам да се запита: - Какво става с това, което съществува в мен като неупотребена карма? - И докато при една природна катастрофа в астралното тяло се сгъстяват особено интелектуалните качества на човека, то при една катастрофа, свързана с цивилизацията, се сгъстяват и засилват особено качествата на волята. Така действа кармата.
към текста >>
И докато при една природна катастрофа в астралното тяло се сгъстяват особено интелектуалните ка
чест
ва на човека, то при една катастрофа, свързана с цивилизацията, се сгъстяват и засилват особено ка
чест
вата на волята.
Едно засилване на този спомен, един поясен спомен се появява в човешката душа чрез една природна катастрофа, в която този човек загива. При една железопътна катастрофа е обратното, въобще една катастрофа свързана с цивилизацията на човечеството предизвиква забрава на кармата. Но чрез това, че кармата се забравя, се появява силна възприемчивост за впечатленията, които човекът получава след смъртта като нещо ново от духовния свят. И следствието от това е, че такъв човек трябва сега сам да се запита: - Какво става с това, което съществува в мен като неупотребена карма? -
И докато при една природна катастрофа в астралното тяло се сгъстяват особено интелектуалните качества на човека, то при една катастрофа, свързана с цивилизацията, се сгъстяват и засилват особено качествата на волята.
Така действа кармата. А сега нека оставим настрана тези катастрофи. Нека насочим поглед към емоционални прояви, развити по фанатичен начин от група хора, както охарактеризирах това в случаи, където се проявява произлизащото само от човека, ако той живее напълно в нереалното и освен това действа разрушително. Нека разгледаме една такава фантастично окарикатурена, изкривена форма на цивилизацията, каквато днес виждаме в сегашния Европейски Изток, и нека погледнем какво става, когато хора, които принадлежат на такава общност, минат през вратата на смъртта? И тогава, както при другите катастрофи, в духовния свят се внася нещо.
към текста >>
Мои мили приятели, боговете, които се намират във връзка с развитието на чове
чест
вото, са тук.
Защото така са свързани нещата. Тези неща стават зад кулисите на съществуването. Пред такова разглеждане събитията, които настъпват, не се явяват изолирани. Те се явяват в една велика световна връзка. Но как се проявяват те в отделните човешки съдби?
Мои мили приятели, боговете, които се намират във връзка с развитието на човечеството, са тук.
Тяхната задача е винаги да превръщат онова, което става по този начин, в нещо благоприятно, в нещо подпомагащо, поощряващо съдбата на човека. Такова нещо става непрестанно във взаимовръзката на земния с духовния свят; човешки съдби се изтръгват от прегръдката на Луцифер и от ноктите на Ариман, защото боговете са добри. И това, което Ариман и Луцифер създават като неправда в света, зад кулисите на съществуването, то бива насочено от добрите богове отново в пътя на истината и накрая кармическата връзка се оказва добра и справедлива. Нашият поглед, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете. Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления.
към текста >>
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си ка
чест
ва.
И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете. Едва когато насочим поглед върху нещо подобно, едва тогава светът, който се намира зад човека, идва съвсем близко до нас. Защото тогава ни се показва нещо, което можем да разглеждаме с най-дълбоко съучастие. Тогава се показва, как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба. И приближавайки се до такива представи, ние се връщаме обратно с тях към това, което е навлязло в света чрез мистериите от древните времена на ясновидството.
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества.
След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове. Добрите богове са в равновесното положение. И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването. Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но животворно осветяващ света възглед. Защо има толкова нещастия в света?
към текста >>
50.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
С това посочваме онази точка в развитието на чове
чест
вото, когато започва интелектуализмът, когато хората започват да обръщат внимание предимно на мисленето, на интелекта и да правят от него съдия на онова, което би следвало да се мисли и прави от хората.
Дорнах, 1 юли 1924 г. За тези, които присъстват, бих искал днес да изложа някои неща, които са един епизод в разглежданията, които провеждаме тук вече от известно време. Нека това, което кажа, послужи за илюстриране и изясняване на някои въпроси, които могат да възникнат от разгледаните досега неща. Същевременно чрез това ще се хвърли известна светлина върху душевното устройство на съвременната цивилизация. Вече години наред ние трябваше да обръщаме внимание върху един напълно определен момент от същественото развитие на европейската цивилизация, който се намира в средата на Средновековието около 14-то, 15-то столетие.
С това посочваме онази точка в развитието на човечеството, когато започва интелектуализмът, когато хората започват да обръщат внимание предимно на мисленето, на интелекта и да правят от него съдия на онова, което би следвало да се мисли и прави от хората.
Тъй като епохата на интелекта днес е налице, чрез съизживяването на настоящето човек винаги може да си състави една правилна представа какво представлява интелектуализмът, какво се е появило на повърхността на европейската цивилизация именно в 14-то, 15-то столетие. Но днес ние не чувстваме по един жив начин душевната нагласа, която е предхождала настоящата епоха. Когато разглеждаме историята, проектираме онова, което сме свикнали да виждаме в настоящето също и назад в миналото историческо развитие. Така не придобиваме особено вярна представа за това, колко съвършено различни са били духовете преди тази епоха. И когато оставим да говорят документите, ние до голяма степен вече внасяме именно в тях онова, което е днешният начин на мислене и на разглеждане на нещата.
към текста >>
Макар и, така да се каже, решението на боговете да беше Съзнателната душа да се развие, все пак положението беше такова, че тази Съзнателна душа не можеше да се развие от собствената дейност на европейското чове
чест
во в неговата цялост, а трябваше, така да се каже, да дойде един импулс, който беше насочен към това, да развие най-вече Съзнателната душа.
Какво би се случило тогава? Да, тогава би се проявило в пълния смисъл на думата това, което трябва да се прояви в течение на земното развитие - именно Съзнателната душа. Онези хора, за които говоря тук, се намираха, така да се каже, в последния стадий от развитието на Разсъдъчната душа. В 14-то и 15-то столетие трябваше да изгрее, да се роди Съзнателната душа, която ако се проявеше в своята крайност пренасяше в интелектуализма всичко от цивилизацията. В 10-то, 11-то, 12-то столетие европейското население в неговата цялост не беше в състояние да остави в него да вземе превес един такъв мироглед, какъвто беше този на личностите, които охарактеризирах, защото в такъв случай Съзнателната душа не би могла да се развие.
Макар и, така да се каже, решението на боговете да беше Съзнателната душа да се развие, все пак положението беше такова, че тази Съзнателна душа не можеше да се развие от собствената дейност на европейското човечество в неговата цялост, а трябваше, така да се каже, да дойде един импулс, който беше насочен към това, да развие най-вече Съзнателната душа.
Започвайки от епохата, която сега охарактеризирах, виждаме да изникват две духовни течения. Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес. Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа. Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение. В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма.
към текста >>
Европейското чове
чест
во дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения.
Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес. Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа. Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение. В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани.
Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения.
Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество. Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща! Нека помислим, какво са си представяли там. Вдишването на мислите от космическия етер, от сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност. Табела 1, горе вдясно.
към текста >>
Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично чове
чест
во.
Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа. Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение. В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения.
Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество.
Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща! Нека помислим, какво са си представяли там. Вдишването на мислите от космическия етер, от сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност. Табела 1, горе вдясно. Какво представлява това издишване?
към текста >>
Днес човек може да мисли най-голямата нелепост и да остане напълно спокоен, защото за чове
чест
вото, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките мисли, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята.
Но всъщност сухи днес са само читателите. Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си. Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си. А този вътрешен огън е идвал именно от стремежа да бъде отблъснат обективния мисловен поток. Когато днес някой мисли върху въпроси за светогледа, нищо не го обезпокоява.
Днес човек може да мисли най-голямата нелепост и да остане напълно спокоен, защото за човечеството, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките мисли, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята.
Днес такива неща, които още можеха да бъдат изживени в 13-то, 14-то столетие, са напълно непознати. Тогава по-млади свещеници са отивали при по-възрастните и са изразявали вътрешните си терзания, които са изпитвали в борбата за постоянството на своето вероизповедание, като са казвали: - Измъчват ме призраците на умрелите. Защото под призраци на умрелите се е разбирало именно това, което аз сега охарактеризирах. Тогава хората все още можеха да се враснат в онова, което са изучавали. В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие.
към текста >>
Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези
чест
о пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния живот и духовната същност.
Задачата на духовната наука между другото е също и тази, да насочи вниманието на хората върху такива исторически явления. Ние не трябва да забравяме следното: В същата степен, в която в земния живот хората стават несъзнателни за онова, което въпреки непознаването му съществува - етерните мисли в земното обкръжение, в същата степен, в която хората усвояват това тяхно притежание, «аз мисля», в тази степен човешката душа се стеснява и човек минава през вратата на смъртта с една стеснена душа. Тогава тази стеснена душа внася в космическия етер неверни, противоречащи си земни мисли. Тези мисли действат сега обратно върху душите на земните хора. И от това се раждат социални движения, каквито са именно днешните.
Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези често пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния живот и духовната същност.
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора. Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен живот в друг. Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа. Тези хора, които са живели тогава, днес отчасти са отново тук на Земята. Те са изживели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха.
към текста >>
Такива души
чест
о са донасяли със себе си величие и мощ от техните минали земни въплъщения.
Те са изживели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха. Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество. Това съмнение трябва да се разбере. Защото през 13-то столетие в богословската наука е имало много хора, които са се занимавали с познанието, задавайки въпрос на съвестта си:- Какво става сега? -
Такива души често са донасяли със себе си величие и мощ от техните минали земни въплъщения.
Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуалност, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщност всякакъв смисъл. Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус. Аз не казвам, че те са станали философи. Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да мислят в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм. Мои мили приятели, за мнозина остроумни мислители това е важало като една истина: - Аз мисля, следователно съм.
към текста >>
- Нима европейското чове
чест
во ще бъде достатъчно силно, за да намери тази земна действителност на мисленето, или то ще бъде толкова слабо, за да изгуби небесната действителност на мисленето?
Реалностите са вече тук! - Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух. По-възрастният казва: - Поради това, че човек насочва своя поглед с любов върху външната природа, приема откровението като такова и не пристъпва към него с мисленето – на мястото на предишната небесна действителност в мисленето трябва да бъде намерена една земна действителност. - Какво ще настъпи? - казва по-младият.
- Нима европейското човечество ще бъде достатъчно силно, за да намери тази земна действителност на мисленето, или то ще бъде толкова слабо, за да изгуби небесната действителност на мисленето?
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново. В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето. Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене.
към текста >>
В противен случай чове
чест
вото ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето.
- Какво ще настъпи? - казва по-младият. - Нима европейското човечество ще бъде достатъчно силно, за да намери тази земна действителност на мисленето, или то ще бъде толкова слабо, за да изгуби небесната действителност на мисленето? В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново.
В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето.
Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина. Това е, което исках да охарактеризирам днес. Ние трябва да стигнем дотам, че с едно дълбоко вътрешно съучастие да се издигнем над обикновената история и да проявим копнеж към онази история, която трябва да бъде четена и то да бъде четена в духа.
към текста >>
51.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Точно такава дума като «инстинкт», която много
чест
о се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 4 юли 1924 г. Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта. Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно. Виждаме животните да действат инстинктивно.
Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено.
Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това. Какво всъщност се нарича инстинкт при животните? Ние знаем, че животните имат групова душа. Така, както виждаме животното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа. Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа?
към текста >>
Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една вели
чест
вена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка 4 , синьо).
Наред с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване. Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му живот, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо). Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като живи образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени. Вижда например, че там вътре се намира нещо по-различно от обикновените спомени. Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира пред човека, може да се каже следното.
Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка 4 , синьо).
Рис. 4 С инициационния поглед може да я погледне също и от другата страна, отзад (жълто); тогава там се показва плетеницата на кармическите взаимовръзки. Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във волята през земния живот - там това излиза навън. Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
към текста >>
Чест
о съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка 4 , синьо). Рис. 4 С инициационния поглед може да я погледне също и от другата страна, отзад (жълто); тогава там се показва плетеницата на кармическите взаимовръзки. Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във волята през земния живот - там това излиза навън. Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели.
Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи. - Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го. Това се случва през времето, през което човекът достига края на лунната сфера.
към текста >>
Как изглежда този ретроспективен живот, вече
чест
о съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта?
- Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го. Това се случва през времето, през което човекът достига края на лунната сфера. Той пристъпва в тази лунна сфера и тогава започва ретроспективното изживяване на земния живот, което трае една трета от времето, през което човекът е живял на Земята, което всъщност трае толкова дълго, колкото е било времето, през което човекът е спал на Земята.
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта?
- Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало да лежи в леглото. Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи. Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите. Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Това е твор
чест
во и живот във виолетово-синята етерна атмосфера.
Със сухо теоретично мислене, - само с мислене за това, че човекът има по-висши съставни същности, с изброяването на тези същности, - съвсем не се е установила още никаква връзка с духовния свят. Чак когато се мисли за реалностите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят. Поради това сърцата би трябвало отново да могат да доловят онова, което е било долавяно в старите времена на посвещение, в старите мистерии, където ученикът на посвещението постоянно и внушително е бил призоваван: - Съпреживявай съдбите на мъртвите! - От това са останали само повече или по-малко абстрактните думи: «memento mori» /помни, че си смъртен/, които не могат така дълбоко да въздействат на съвременните хора, защото всъщност са станали абстрактни и не разширяват съзнанието в един по-жив и образен живот, в сравнение с този, който съществува в сетивния свят. И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера.
Това е творчество и живот във виолетово-синята етерна атмосфера.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах. Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло.
към текста >>
И той вижда едно лилавоподобно твор
чест
во и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в твор
чест
вото и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/. Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става.
И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
Виждате ли, тук истината е, че гледката на Слънцето, както тя се представя пред земния човек, е само гледка от едната страна, от периферията. От центъра Слънцето се явява като поле, на което се извършват духовните действия, делата на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Всичко това са духовни действия, духовни събития. Там ние намираме, бих искал да кажа, обратната страна на образите от земния живот, които изживяваме тук между раждането и смъртта. И ние отново мислим по правилен начин, ако изграждайки мислите си употребим в същинския смисъл думата, която обикновено се употребява за обозначаване на отвяване, преминаване, увяхване, унищожение.
към текста >>
Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в твор
чест
вото на Престолите, Херувимите и Серафимите.
Там човек навлиза в едно царство и пристъпвайки в него чувства: - Това, което на Земята е станало чрез мен, точно него приемат в собствените си дела Серафими, Херувими и Престоли. Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите. Те го пренасят по-нататък, в следващия период между смъртта и едно ново раждане, в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те се обгръщат, обкръжават от съществата на първата йерархия.
Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите.
И ние отново мислим правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото: Възкръсват в Престоли, Херувими, Серафими като същност на техните дела справедливите форми от земния живот на човека. Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан.
към текста >>
Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва
чест
о пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.
По-нататъшната гледка, която след това се явява пред погледа на посветения, е от особено голямо значение. Ние насочваме поглед нагоре. Днес горе се показва поредица от небесни дела, отговарящи на онова, което е ставало тук на Земята в последните 70, 80, 90 години на миналото столетие. Тогава изглежда, като че ли един фин дъжд, един духовен дъжд е падал на Земята и е оросявал човешките души, тласкайки ги към това, което, така да се каже, исторически се ражда между хората. И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като живи отражения на мислите живее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.
Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.
Действително е така. Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие. Така насам-натам по един духовен начин сноват призраците на умрелите, бих искал да кажа, твърде действителните призраци от една минала епоха преминават в една по-късна епоха. Това е една от фините общи действия на кармата, които съществуват в света, и които често пъти и най-окултните окултисти не забелязват. Понякога днес ни се иска да пошепнем на ухото на някого, който ни казва не нещо лично, а нещо стереотипно: - Това ти е казал този или онзи в последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
Това е една от фините общи действия на кармата, които съществуват в света, и които
чест
о пъти и най-окултните окултисти не забелязват.
И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като живи отражения на мислите живее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Действително е така. Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие. Така насам-натам по един духовен начин сноват призраците на умрелите, бих искал да кажа, твърде действителните призраци от една минала епоха преминават в една по-късна епоха.
Това е една от фините общи действия на кармата, които съществуват в света, и които често пъти и най-окултните окултисти не забелязват.
Понякога днес ни се иска да пошепнем на ухото на някого, който ни казва не нещо лично, а нещо стереотипно: - Това ти е казал този или онзи в последната третина на 19-то столетие. Едва по този начин животът става нещо цяло. И ние отново трябва да кажем за тази епоха, която започва с изтичането на Кали-Юга, че тя се различава от всички минали исторически епохи. Тя се различава по такъв начин, че фактически онези дела на хората, които са били извършени в последната третина на 19-то столетие, упражняват най-голямото влияние, което бихме могли да си представим върху първата третина на това 20-то столетие. Мои мили приятели, аз казвам това, като с него искам да назова нещо, което е далеч от всякаква употреба на суеверни думи; казвам го с пълно съзнание като нещо, което се казва, за да изразя един точен факт: - Никога досега призраците на предхождащата епоха не са се движили така доловимо между нас, както в настоящето.
към текста >>
Бъдещите наблюдатели на сегашната история на чове
чест
во, които ще описват нещата по духовен начин, докато ние днес ги описваме само от документи, ще опишат преди всичко това, което се съдържа в думите: - Насочвайки поглед към началото на 20-и век, към първите три десетилетия, в повечето случаи всичко изглежда така, сякаш е било извършено от сен
чест
ите образи на човешките дела, идващи от края на 19-то столетие.
Трябва само да погледнете, колко доволни са те, когато в някоя изнасяна от мен лекция се явява нещо, за което някой може да каже: - Виждате ли, това се намира също и в една стара книга. - Но в старата книга то се намира по съвършено друг начин, изхождайки именно от съвършено други основания на съзнанието! Хората обаче са толкова несмели да приемат това, което израства от почвата на настоящето, че се чувстват вече успокоени, когато може да бъде цитирано нещо подобно от миналото. Именно това свидетелства, колко силно действат върху съвременните хора импулсите на миналото и колко спокойни се чувстват те, когато върху тях действат тези импулси. А това е следствие именно оттам, че този 19-ти век продължава все още така силно да въздейства върху 20-ти век.
Бъдещите наблюдатели на сегашната история на човечество, които ще описват нещата по духовен начин, докато ние днес ги описваме само от документи, ще опишат преди всичко това, което се съдържа в думите: - Насочвайки поглед към началото на 20-и век, към първите три десетилетия, в повечето случаи всичко изглежда така, сякаш е било извършено от сенчестите образи на човешките дела, идващи от края на 19-то столетие.
Ако ми позволите да произнеса тук няколко думи, които наистина не трябва да се разбират политически - политиката изцяло трябва да остане извън нашето Антропософско общество, - но ако ми позволите да кажа тук няколко думи, които трябва да охарактеризират само фактите, ще кажа следното: - Ние можем да насочим поглед към разтърсващите света факти – по-скоро събития, - можем да насочим поглед върху събитията, които през второто десетилетие на 20-и век преобръщат света. Следното толкова често е било изказвано, че се е превърнало в една тривиалност, а именно: - Откакто съществува времето, за което се пише история, такива разтърсващи света неща не са ставали. - Но всъщност не стоят ли хората в тези разтърсващи света факти, като че ли не са вътре в тях? Човек обикаля навсякъде. И положението е такова, като че ли преобръщащите света събития стават извън хората и те изобщо не участват в тях.
към текста >>
Следното толкова
чест
о е било изказвано, че се е превърнало в една тривиалност, а именно: - Откакто съществува времето, за което се пише история, такива разтърсващи света неща не са ставали.
Хората обаче са толкова несмели да приемат това, което израства от почвата на настоящето, че се чувстват вече успокоени, когато може да бъде цитирано нещо подобно от миналото. Именно това свидетелства, колко силно действат върху съвременните хора импулсите на миналото и колко спокойни се чувстват те, когато върху тях действат тези импулси. А това е следствие именно оттам, че този 19-ти век продължава все още така силно да въздейства върху 20-ти век. Бъдещите наблюдатели на сегашната история на човечество, които ще описват нещата по духовен начин, докато ние днес ги описваме само от документи, ще опишат преди всичко това, което се съдържа в думите: - Насочвайки поглед към началото на 20-и век, към първите три десетилетия, в повечето случаи всичко изглежда така, сякаш е било извършено от сенчестите образи на човешките дела, идващи от края на 19-то столетие. Ако ми позволите да произнеса тук няколко думи, които наистина не трябва да се разбират политически - политиката изцяло трябва да остане извън нашето Антропософско общество, - но ако ми позволите да кажа тук няколко думи, които трябва да охарактеризират само фактите, ще кажа следното: - Ние можем да насочим поглед към разтърсващите света факти – по-скоро събития, - можем да насочим поглед върху събитията, които през второто десетилетие на 20-и век преобръщат света.
Следното толкова често е било изказвано, че се е превърнало в една тривиалност, а именно: - Откакто съществува времето, за което се пише история, такива разтърсващи света неща не са ставали.
- Но всъщност не стоят ли хората в тези разтърсващи света факти, като че ли не са вътре в тях? Човек обикаля навсякъде. И положението е такова, като че ли преобръщащите света събития стават извън хората и те изобщо не участват в тях. На човек му се иска да запита почти всеки, когото среща днес: - Ти участва ли във второто десетилетие на 20-и век? - И едва когато се разгледат нещата още и от една друга гледна точка.
към текста >>
52.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Другата група в нейната изява или в изявата на принадлежащите към нея личности първоначално не е по-малко
чест
но християнска, но тази група идва всъщност до християнството, изхождайки от други предпоставки.
- Много от това, което днес ще охарактеризирам, не се намира напълно в обикновеното съзнание на личността, а както по-голямата част от кармическите факти, се намира в инстинктите, в подсъзнанието, но изцяло се отпечатва в характера, в темперамента, в начина на действие и в самата му реализация. Трябва да различаваме едната група, която по отношение на християнството се характеризира с една особено силна и сърцата връзка и принадлежност към него. В душите на тези хора като антропософи живее копнежът да могат да се нарекат християни в правилния смисъл на думата, както те схващат това. За тази група е много важно да може да се каже: - Антропософското движение представлява едно такова движение, което признава импулса на Христос и го носи в себе си. И хората от тази група биха имали угризения на съвестта, ако това не е така.
Другата група в нейната изява или в изявата на принадлежащите към нея личности първоначално не е по-малко честно християнска, но тази група идва всъщност до християнството, изхождайки от други предпоставки.
Тази група в началото намира удовлетворение в антропософската космология, в развитието на Земята от другите планетни форми; намира удовлетворение в онова, което антропософията може да каже за човека и изхождайки оттук после по един естествен начин тази група е доведена до християнството. Но тя не изпитва онази голяма вътрешна потребност на сърцето безусловно да постави Христос в центъра. Както казах, тези неща в голямата си част се разиграват в подсъзнанието. Който се упражнява да наблюдава душите, винаги може да прецени съответната личност по един правилен начин. Предпоставките за това групиране се намират в изминалите древни времена.
към текста >>
– Да, мои мили приятели, когато вникнете във всички чудесни, вели
чест
вени имагинации, които са били създадени като един свръхсетивен култ в първата половина на 19-то столетие и преведете това в човешки понятия, тогава вие имате пред себе си антропософията.
Но впечатленията, получени чрез мощните имагинации, в които бяха участвали в техния предземен живот, тези впечатления останаха в тях като неопределени копнежи. И така на тях им беше трудно да намерят мястото си в антропософския светоглед, доколкото този антропософски светоглед разглежда първо Космоса и оставя по-назад разглеждането на Христос. Защо им беше трудно? Беше им трудно поради простата причина, че имаха едно твърде особено отношение към въпроса: Що е антропософия? Нека зададем въпроса: - Що е антропософията според нейната реалност?
– Да, мои мили приятели, когато вникнете във всички чудесни, величествени имагинации, които са били създадени като един свръхсетивен култ в първата половина на 19-то столетие и преведете това в човешки понятия, тогава вие имате пред себе си антропософията.
За непосредствено по-висшето равнище на изживяване, за най-близкия духовен свят, откъдето човекът слиза в земното съществуване, антропософията съществуваше в първата половина на 19-то столетие. Тя не беше още на Земята, но съществуваше. И когато днес погледнем антропософията, ние я виждаме още в първата половина на 19-то столетие; виждаме я по естествен начин там. Виждаме я даже още в края на 18-то столетие. Някой може да има следното изживяване.
към текста >>
Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от ези
чест
вото, до която бяха стигнали душите, които описах.
Всеки, който до известна степен се е занимавал с окултни въпроси, знае добре, че онова, което става на Земята, всъщност е отражение на нещо, което дълго преди това е станало в духовния свят малко изменено, но така че в него да не са замесени определени духове на препятствията. И онези души, които в края на 19-то и в началото на 20-то столетие или по-точно при прехода от 19-то към 20-то столетие, се готвеха да слязат в едно земно съществуване, носеха, без съмнение в тяхното подсъзнание, определен копнеж - да знаят нещо и от космологията и други подобни неща, да гледат света в смисъла на антропософията. Но преди всичко в душата им горяха силни чувства към Христос и поради това те щяха да изпитват угризения на съвестта, ако това, към което се чувстваха привлечени в предземното си съществуване като антропософски възглед, след това не бъде пропито от импулса на Христос. Това е едната група, естествено разгледана в нейната цялост. Другата група живееше по друг начин.
Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах.
В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения. В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения. Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене.
към текста >>
Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото ези
чест
во; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на ези
чест
вото.
Това е едната група, естествено разгледана в нейната цялост. Другата група живееше по друг начин. Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах. В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения. В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения.
Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството.
Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат. Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
към текста >>
Именно защото бяха по-малко уморени от старото ези
чест
во, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат.
Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
Именно самите онези личности, за които говорих тук преди осем дни, че са водили борба против езичеството на страната на християнството, принадлежаха към такива души, които още носеха в себе си много езичество, много езически импулси и всъщност чакаха да станат истински християни. Когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха отвъд в духовния свят, преминаха през живота между смъртта и едно ново раждане и след това във времето, което аз посочих - първата половина на 19-то столетие или малко по-рано - застанаха пред онези мощни, величествени имагинации и там в тези имагинации видяха много импулси за пробуждане на тяхната работа, на тяхната дейност. Те приеха тези импулси предимно в тяхната воля. И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята воля, точно в тяхната воля днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации. Но такива души, които встъпват в земния живот с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да изживеят онова, каквото са изживели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го изживеят по начина, по който то може да бъде изживяно на Земята.
към текста >>
Именно самите онези личности, за които говорих тук преди осем дни, че са водили борба против ези
чест
вото на страната на християнството, принадлежаха към такива души, които още носеха в себе си много ези
чест
во, много езически импулси и всъщност чакаха да станат истински християни.
Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат. Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
Именно самите онези личности, за които говорих тук преди осем дни, че са водили борба против езичеството на страната на християнството, принадлежаха към такива души, които още носеха в себе си много езичество, много езически импулси и всъщност чакаха да станат истински християни.
Когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха отвъд в духовния свят, преминаха през живота между смъртта и едно ново раждане и след това във времето, което аз посочих - първата половина на 19-то столетие или малко по-рано - застанаха пред онези мощни, величествени имагинации и там в тези имагинации видяха много импулси за пробуждане на тяхната работа, на тяхната дейност. Те приеха тези импулси предимно в тяхната воля. И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята воля, точно в тяхната воля днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации. Но такива души, които встъпват в земния живот с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да изживеят онова, каквото са изживели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го изживеят по начина, по който то може да бъде изживяно на Земята. И така за първия вид души, за първата група души духовният живот в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха стремеж, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ.
към текста >>
Когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха отвъд в духовния свят, преминаха през живота между смъртта и едно ново раждане и след това във времето, което аз посочих - първата половина на 19-то столетие или малко по-рано - застанаха пред онези мощни, вели
чест
вени имагинации и там в тези имагинации видяха много импулси за пробуждане на тяхната работа, на тяхната дейност.
При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат. Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни. Именно самите онези личности, за които говорих тук преди осем дни, че са водили борба против езичеството на страната на християнството, принадлежаха към такива души, които още носеха в себе си много езичество, много езически импулси и всъщност чакаха да станат истински християни.
Когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха отвъд в духовния свят, преминаха през живота между смъртта и едно ново раждане и след това във времето, което аз посочих - първата половина на 19-то столетие или малко по-рано - застанаха пред онези мощни, величествени имагинации и там в тези имагинации видяха много импулси за пробуждане на тяхната работа, на тяхната дейност.
Те приеха тези импулси предимно в тяхната воля. И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята воля, точно в тяхната воля днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации. Но такива души, които встъпват в земния живот с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да изживеят онова, каквото са изживели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го изживеят по начина, по който то може да бъде изживяно на Земята. И така за първия вид души, за първата група души духовният живот в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха стремеж, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ. Но при това те навлязоха, бих искал да кажа, в известно мъгливо настроение, така че при слизането им на Земята останаха само тъмни спомени, с които тогава можеше да се свърже несъмнено с пълно разбиране антропософията, превърната в едно земно учение.
към текста >>
Напротив, при втората група беше като една повторна среща, запланувана с едно решение, взето именно от тези души, които още не бяха напълно уморени от ези
чест
вото, които обаче бяха в очакване да станат християни в едно целесъобразно обективно развитие.
Те приеха тези импулси предимно в тяхната воля. И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята воля, точно в тяхната воля днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации. Но такива души, които встъпват в земния живот с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да изживеят онова, каквото са изживели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го изживеят по начина, по който то може да бъде изживяно на Земята. И така за първия вид души, за първата група души духовният живот в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха стремеж, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ. Но при това те навлязоха, бих искал да кажа, в известно мъгливо настроение, така че при слизането им на Земята останаха само тъмни спомени, с които тогава можеше да се свърже несъмнено с пълно разбиране антропософията, превърната в едно земно учение.
Напротив, при втората група беше като една повторна среща, запланувана с едно решение, взето именно от тези души, които още не бяха напълно уморени от езичеството, които обаче бяха в очакване да станат християни в едно целесъобразно обективно развитие.
Беше така, сякаш те успяха да си спомнят за едно решение, което бяха взели в духовния свят в първата половина на 19-то столетие: Да пренесат долу на Земята всичко онова, което е стояло пред тях в духовния свят като мощни духовни образи, да го превърнат в земна форма. Именно когато насочим поглед върху някой антропософ, който в себе си преди всичко носеше импулса по един активен начин да сътрудничи с антропософията, именно между такива антропософи ние намираме души като тези, които охарактеризирахме. Двата типа трябва да се различават много ясно. А сега, мои мили приятели, ще кажете: - Да, всичко това, което ни казваш, ни изяснява някои неща в кармата на Антропософското общество, но някой може да бъде обзет от страх пред това, което може да се случи, когато вижда, че се хвърля светлина върху някои неща, по отношение на които вероятно човек не би искал да го изтръгнат от определено незнание. Трябва ли сега да започнем да мислим дали принадлежим на единия или на другия тип?
към текста >>
Такъв много
чест
о е случаят при втората група души.
А между нещата, които трябва да се научи да познава и по един естествен начин да се врастне в себепознанието е, че принадлежи към единия или към другия тип. По този начин за човек се създава основата, по един правилен начин да поставя в живота си другите проявления на кармата. И затова като първа насока трябваше да бъде показано, как човек застава спрямо антропософията, спрямо цялата христология според особения начин на неговото предопределение и дали той е повече активен или пасивен в антропософското движение. Естествено между двата типа съществуват също и преходи. Обаче преходите идват оттам, че онова, което идва от предишното въплъщение и действа в настоящето, се просветлява от едно още по-предишно въплъщение.
Такъв много често е случаят при втората група души.
При тях просветват още много неща от техните истински езически въплъщения. Оттам те имат една напълно определена наклонност - да приемат веднага Христос като едно космическо същество. Това, което казвам тук, съвсем не е видно така ясно при едно идейно разглеждане, а много повече при едно практическо разглеждане на живота. Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в живота, отколкото по техните мисли - абстрактните мисли нямат такова голямо значение за човека. И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат навиците от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите.
към текста >>
Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно ка
чест
во, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество.
При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение. Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение. Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си. Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща. Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого.
Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество.
А това, което ние внасяме чрез антропософията в земния живот и в земната цивилизация, трябва да бъде именно задълбочаването на човешкото същество. Мои мили приятели, това беше едно разглеждане-въведение, което ще продължим следващия петък. [1] където говорих за ... индивидуалности, които споменава епоса Гилгамеш: Виж лекцията от 26. декември 1923 in «Die Weltgeschichte in anthroposophischer Beleuchtung und als Grundlage der Erkenntnis des MenschengeistesСветовната история в светлината на антропософията и като основа на познанието на човешкия дух», Събр. съч. 233.
към текста >>
53.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това състояние напълно престана да съществува при цивилизованото чове
чест
во в началото на 14-то столетие.
То е оставало да съществува до известна степен през цялата нощ. Така че сутринта човекът не се е събуждал така, сякаш излиза от тъмнината на съзнанието, а се е събуждал с чувството: - Ти живя в един изпълнен със светлина свят, в който ставаха най-разнообразни неща. Наистина това бяха само образи, но всъщност там ставаха различни неща. – Човекът от онова време имаше едно междинно усещане между будността и съня. Усещането беше леко, интимно, но то съществуваше.
Това състояние напълно престана да съществува при цивилизованото човечество в началото на 14-то столетие.
Благодарение на него всички души, за които аз наскоро ви говорих, изживяваха света различно от днешните хора. Нека си представим, как хората в онова време, - следователно всички вие, мои мили приятели, - изживяваха света. Поради това, че потопяването в етерното и физическото тяло ставаше по един по особен начин, по време на своята будност такъв човек виждаше природата не само като един прозаичен сетивен свят, както днешният човек прави това, допълвайки го само чрез своята фантазия. Той виждаше в природата, например в света на растенията, една цъфнала ливада като лека, синкаво-червеникава облачна светлина - именно, когато през деня Слънцето светеше по-меко, когато не беше още в зенита си - сякаш една синкаво-червеникава, многообразно вълниста и ефирна светлина, една замъглена светлина се разпростираше над цветната ливада. Това, което днес хората виждат, като лека мъгла над ливадата, но което в този случай идва от изпарената вода, това са виждали тогавашните хора в духовно-астралното.
към текста >>
Моето етерно тяло отива в неговото собствено оте
чест
во - така те чувстваха нещата.
Те възприемаха спокойно и интимно тази аура само тогава, когато светлинните нюанси на слънчевите лъчи действаха по определен по-мек начин. Тогава те я възприемаха. Навсякъде във външната природа те виждаха да царува и да тъче нещо духовно. И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта. Те имаха онова чувство, което ги караше да си кажат: - Сега освобождавам от моя организъм онова аурично естество, което отива при ауричното естество, което съм виждал в природата.
Моето етерно тяло отива в неговото собствено отечество - така те чувстваха нещата.
Естествено в още по-стари времена всички тези чувства бяха много по-силни. Но те съществуваха, макар и в по-лека форма и през времето, за което говоря тук. И когато хората виждаха това, след като бяха минали през вратата на смъртта, те имаха следното чувство: - В цялото тъкане и в целия живот, който аз виждах в природата и в природните процеси, говори словото на Бог-Отец и моето етерно тяло отива при Бог-Отец. Когато при събуждането си човек виждаше външната природа по описания различен начин, той виждаше също и своята собствена външност по начин, който е различен от днешния. При заспиване астралното тяло не беше засмуквано веднага от аза.
към текста >>
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от ези
чест
вото, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята.
При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен разговор в светлите космически пространства. И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос. - Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята.
Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно. Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
към текста >>
Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради чове
чест
вото.
Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно. Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството.
Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност.
към текста >>
Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно твор
чест
во и дейност.
Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно. Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили.
Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека.
към текста >>
Това, което хората чувстваха като духовно твор
чест
во и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа.
към текста >>
- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в твор
чест
вото на природата.
Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата.
Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят.
към текста >>
Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-
чест
и; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата.
Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят. И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека.
Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата.
И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи». За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили. За хората, които току-що охарактеризирах в цяла Европа се среща името «българи». Такова душевно устройство имаха повече или по-малко хората, за които говоря тук, душите, които в по-нататъшното развитие стигнаха дотам, да виждат онези мощни картини в свръхсетивния култ, който се изпълняваше в първата половина на 19-то столетие и да вземат участие в него.
към текста >>
54.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В тези две земни събития се извърши онова, което наблюдавано тогава от духовния свят доведе дотам, че по напълно определен начин в духовното развитие да бъде подготвено това, което трябваше да стане духовно откровение в поврата между 19-то и 20-то столетие - духовното откровение, което е подходящо за времето, което следваше събитието на Архангел Михаил и каквото то трябваше да се появи във времето, когато изтече старата тъмна епоха Кали-Юга и в живота на чове
чест
вото да разцъфти една нова епоха.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 13 юли 1924 г. Като духовни условия за развитието, които доведоха до антропософското движение и се съдържат, така да се каже, от духовна гледна точка в кармата на антропософското движение, посочих два външни симптома. Онзи, който се изразява в раждането на катехизиса с неговите въпроси и отговори, който не довеждаше до една вяра, свързваща се по непосредствен начин с духовния свят и превръщането на литургията в нещо екзотерично, външно, като в нейната цялост тя стана достъпна за всички хора, но така също и за неподготвените. Тя стана достъпна за всички християни също и по отношение на транссубстанцията и на причастието, следователно изгуби характера на старата мистичност.
В тези две земни събития се извърши онова, което наблюдавано тогава от духовния свят доведе дотам, че по напълно определен начин в духовното развитие да бъде подготвено това, което трябваше да стане духовно откровение в поврата между 19-то и 20-то столетие - духовното откровение, което е подходящо за времето, което следваше събитието на Архангел Михаил и каквото то трябваше да се появи във времето, когато изтече старата тъмна епоха Кали-Юга и в живота на човечеството да разцъфти една нова епоха.
Днес трябва да прибавим и нещо трето. И едва когато поставим пред нашата душа тези три предварителни духовни условия за едно духовно развитие в настоящето и в бъдещето, тези духовни условия, които бяха способни да съберат заедно определен брой хора, още преди да са слезли във физическия свят в последната третина на 19-то столетие или около поврата между 19-то и 20-то столетие, едва когато се запознаем с тези предварителни условия, ще бъде възможно да разберем отделни извънкармически събития, които са се влели в онези съществувания, свързани по определен начин в антропософското движение. Особеното отношение към природата и позицията спрямо духовното, която днес е развита вече до такава висока степен, води своя произход именно от онова време, започнало в 14-то, 15-то столетие. По-рано отношението на човечеството към духовното съществено се различаваше. Хората се приближаваха до духовното не в понятия и идеи, а в изживявания, които все още проникваха, макар слабо и повърхностно, до духовното.
към текста >>
По-рано отношението на чове
чест
вото към духовното съществено се различаваше.
Тя стана достъпна за всички християни също и по отношение на транссубстанцията и на причастието, следователно изгуби характера на старата мистичност. В тези две земни събития се извърши онова, което наблюдавано тогава от духовния свят доведе дотам, че по напълно определен начин в духовното развитие да бъде подготвено това, което трябваше да стане духовно откровение в поврата между 19-то и 20-то столетие - духовното откровение, което е подходящо за времето, което следваше събитието на Архангел Михаил и каквото то трябваше да се появи във времето, когато изтече старата тъмна епоха Кали-Юга и в живота на човечеството да разцъфти една нова епоха. Днес трябва да прибавим и нещо трето. И едва когато поставим пред нашата душа тези три предварителни духовни условия за едно духовно развитие в настоящето и в бъдещето, тези духовни условия, които бяха способни да съберат заедно определен брой хора, още преди да са слезли във физическия свят в последната третина на 19-то столетие или около поврата между 19-то и 20-то столетие, едва когато се запознаем с тези предварителни условия, ще бъде възможно да разберем отделни извънкармически събития, които са се влели в онези съществувания, свързани по определен начин в антропософското движение. Особеното отношение към природата и позицията спрямо духовното, която днес е развита вече до такава висока степен, води своя произход именно от онова време, започнало в 14-то, 15-то столетие.
По-рано отношението на човечеството към духовното съществено се различаваше.
Хората се приближаваха до духовното не в понятия и идеи, а в изживявания, които все още проникваха, макар слабо и повърхностно, до духовното. Когато днес говорим за природата, имаме една лишена от живот, мъртва абстракция. Когато говорим за духа, имаме нещо неопределено, което предполагаме по някакъв начин в света и което обхващаме с абстрактни идеи и понятия. Не беше така във времето, когато душите, които днес се обединяват от копнежа за духовност, са имали своето най-значително минало въплъщение и в него са слушали онова, което мъдрите ръководители на човечеството можеха да им кажат относно потребностите на техните душите. Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и слаба връзка на човечеството с духовния свят, едно изживяване на самия духовен свят, когато стремящите се към познание хора стояха в жива връзка с него.
към текста >>
Не беше така във времето, когато душите, които днес се обединяват от копнежа за духовност, са имали своето най-значително минало въплъщение и в него са слушали онова, което мъдрите ръководители на чове
чест
вото можеха да им кажат относно потребностите на техните душите.
Особеното отношение към природата и позицията спрямо духовното, която днес е развита вече до такава висока степен, води своя произход именно от онова време, започнало в 14-то, 15-то столетие. По-рано отношението на човечеството към духовното съществено се различаваше. Хората се приближаваха до духовното не в понятия и идеи, а в изживявания, които все още проникваха, макар слабо и повърхностно, до духовното. Когато днес говорим за природата, имаме една лишена от живот, мъртва абстракция. Когато говорим за духа, имаме нещо неопределено, което предполагаме по някакъв начин в света и което обхващаме с абстрактни идеи и понятия.
Не беше така във времето, когато душите, които днес се обединяват от копнежа за духовност, са имали своето най-значително минало въплъщение и в него са слушали онова, което мъдрите ръководители на човечеството можеха да им кажат относно потребностите на техните душите.
Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и слаба връзка на човечеството с духовния свят, едно изживяване на самия духовен свят, когато стремящите се към познание хора стояха в жива връзка с него. След това имаме епохата, която започва от 7-то, 8-то столетие и трае до великия поврат в 14-то, 15-то столетие, когато онези души, които през първите християнски столетия се намираха на Земята в описаната от мен епоха, вече живееха в духовния свят в периода между смъртта и едно ново раждане. Макар от 6-то, 7-то, 8-то столетие нататък да не съществуваше вече никаква непосредствена връзка с духовния свят, все пак в отделни учебни центрове беше останало известно съзнание за тази връзка. Там се говореше все още така, както през първите християнски столетия се е говорело за познанието. И тогава наистина беше възможно отделни избрани хора да получат вътрешни импулси от начина, по който им се говореше за духовния свят; беше възможно поне в отделни моменти те да проникнат в духовния свят.
към текста >>
Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и слаба връзка на чове
чест
вото с духовния свят, едно изживяване на самия духовен свят, когато стремящите се към познание хора стояха в жива връзка с него.
По-рано отношението на човечеството към духовното съществено се различаваше. Хората се приближаваха до духовното не в понятия и идеи, а в изживявания, които все още проникваха, макар слабо и повърхностно, до духовното. Когато днес говорим за природата, имаме една лишена от живот, мъртва абстракция. Когато говорим за духа, имаме нещо неопределено, което предполагаме по някакъв начин в света и което обхващаме с абстрактни идеи и понятия. Не беше така във времето, когато душите, които днес се обединяват от копнежа за духовност, са имали своето най-значително минало въплъщение и в него са слушали онова, което мъдрите ръководители на човечеството можеха да им кажат относно потребностите на техните душите.
Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и слаба връзка на човечеството с духовния свят, едно изживяване на самия духовен свят, когато стремящите се към познание хора стояха в жива връзка с него.
След това имаме епохата, която започва от 7-то, 8-то столетие и трае до великия поврат в 14-то, 15-то столетие, когато онези души, които през първите християнски столетия се намираха на Земята в описаната от мен епоха, вече живееха в духовния свят в периода между смъртта и едно ново раждане. Макар от 6-то, 7-то, 8-то столетие нататък да не съществуваше вече никаква непосредствена връзка с духовния свят, все пак в отделни учебни центрове беше останало известно съзнание за тази връзка. Там се говореше все още така, както през първите християнски столетия се е говорело за познанието. И тогава наистина беше възможно отделни избрани хора да получат вътрешни импулси от начина, по който им се говореше за духовния свят; беше възможно поне в отделни моменти те да проникнат в духовния свят. Винаги са съществували центрове, където се учеше по такъв начин, че днес хората трудно биха си съставили представа за този начин на преподаване.
към текста >>
А като учение, като теория то беше култивирано по-нататък до поврата от 14-то към 15-то столетие, за който така
чест
о говорих.
Този океан беше космическото море, което от планетите, от подвижните звезди извеждаше към почиващите звезди, към неподвижните звезди. След това те проникваха в тайните на аза благодарение на това, че можеха да познаят тайните на неподвижните звезди. Днес хората са забравили, че са съществували такива форми на обучение. Но те са съществували. Такова едно живо познание е било култивирано чак до 7-то, 8-то столетие в места, където са били запазени старите мистерии.
А като учение, като теория то беше култивирано по-нататък до поврата от 14-то към 15-то столетие, за който така често говорих.
И в отделни центрове, където са били култивирани такива учения, можем да проследим, как при възможно най-големи трудности са продължили да живеят тези стари учения, макар и почти умъртвени до понятия и идеи, но все пак до такива живи понятия и идеи, че в отделни хора те все още можеха да събудят стремеж нагоре към всичко онова, за което ви говорих. В 11-то, особено в 12-то и чак до 13-то столетие съществуваше една чудесна школа, където имаше учители, които напълно знаеха, как в предишните столетия учениците са били довеждани до изживяването на духовното. Това беше великата школа на Шартр, в която се бяха слели всички онези възгледи, произлезли от онази жива духовност, която ви описах. В Шартр, където днес още се намират онези чудесни шедьоври на архитектурата, беше достигнал един лъч на още живата мъдрост на Петър от Компостела[3], който беше действал в Испания и там развиваше едно живо мистерийно християнство, говорещо за помощницата на Христос – Природата; което говореше за това, че едва когато тази природа въведе човека в елементите, в света на планетите, в света на звездите, едва тогава той ще узрее, отново не мога да кажа, телесно, а душевно да опознае седемте помощнички, които заставаха пред човешката душа не като абстрактни теоретически понятия, а като живи богини - граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика. Учениците се научаваха да ги познават като живи божествено-духовни образи.
към текста >>
Там учеше преди всичко Йоханес от Шартр[6], който говореше за човешката душа по един истински вели
чест
вен и вдъхновен начин.
За такива живи образи говореха онези, които бяха около Петър от Компостела. Ученията на Петър от Компостела светеха в школата на Шартр. В тази школа учеше например Бернардус от Шартр[4], който разпалваше духом своите ученици, въпреки че не можеше вече да им покаже богинята Природа и богините на седемте свободни изкуства. Той обаче говореше така живо за тях, че най-малко пред учениците заставаха образите на фантазията така, че всеки час учене в дадена наука се превръщаше в блестящо изкуство. Там обучаваше и Бернардус Силвестрис[5], който в мощни описания правеше така, че пред учениците да възкръсне онова, което беше именно древната мъдрост.
Там учеше преди всичко Йоханес от Шартр[6], който говореше за човешката душа по един истински величествен и вдъхновен начин.
Този Йоханес от Шартр, когото наричаха също Йоханес Салисбъри, развиваше възгледи, в които разглеждаше Аристотел, разглеждаше аристотелизма. Там върху особено предпочитаните ученици се действаше така, че те получаваха разбиране, че на Земята не може вече да съществува такова учение, каквото е имало през време на първите християнски столетия, че развитието на Земята не може вече да понася това. На учениците се обясняваше, че съществува едно древно, почти ясновидско познание, но то се затъмнява, заглъхва. Сега може само да се знае за диалектиката, реториката, астрономията, астрологията, но не могат да се виждат богините на седемте свободни изкуства, защото по-нататък трябва да действа Аристотел, който още в древността беше израснал на висотата на понятията и идеите, необходими на петата следатлантска епоха. По този начин, това, което с инспирираща сила се преподаваше в школата на Шартр, бе пренесеното също и в клюниаценския орден.
към текста >>
Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така
чест
о е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството.
Виждате ли, това още тогава живееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин. Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване. Но това познание живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята. А към края на 12-то столетие много от това се намираше в университета на Орлеан, където съществуваха някои инспирации чрез школата на Шартр и където по този начин се култивираха забележителни учения. Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение.
Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството.
Това беше видението на Брунето Латини[10], което след това премина у Данте и потече от Дантевата Божествена комедия. Нещо друго се случи с всички онези, които бяха действали в Шартр, когато те минаха през вратата на смъртта и влязоха в духовния свят. Това беше един значителен духовен живот, който Петър от Компостела, Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йоханес от Шарт-Салисбъри, Хенрик д, Андели, съчинил «Битката на седемте изкуства» бяха водили, но особено се отличаваше този на Аланус от Лил. Той по свой начин съчини книгата «Против еретиците», в която се беше обърнал срещу еретиците в християнския смисъл, като изхождаше от старото съзерцание, именно от съзерцанието на духовния свят. Всички тези души-индивидуалности, които бяха действали като последни отзвуци на древната съзерцавана мъдрост, влязоха в духовния свят, в онзи духовен свят, където подготвяйки се за земното съществуване се намираха много значителни души и те скоро трябваше да слязат в земното съществуване, за да действат в смисъла, на поврата, който настъпи в 14-то и 15-то столетие.
към текста >>
И зад кулисите на човешкото развитие в началото на 13-то столетие се разигра един от най-важния обмен на идеи между онези, които идвайки от школата на Шартр, бяха занесли горе в свръхсетивния свят още древния ясновиждащ платонизъм, и онези, които се подготвяха да занесат долу аристотелизма като един велик преход за създаването на нова духовност, която трябваше да се влее в развитието на чове
чест
вото.
Той по свой начин съчини книгата «Против еретиците», в която се беше обърнал срещу еретиците в християнския смисъл, като изхождаше от старото съзерцание, именно от съзерцанието на духовния свят. Всички тези души-индивидуалности, които бяха действали като последни отзвуци на древната съзерцавана мъдрост, влязоха в духовния свят, в онзи духовен свят, където подготвяйки се за земното съществуване се намираха много значителни души и те скоро трябваше да слязат в земното съществуване, за да действат в смисъла, на поврата, който настъпи в 14-то и 15-то столетие. Там ние имаме едно духовно съществуване, мои мили приятели. Последните велики учители от Шартр току-що бяха пристигнали в духовния свят. Онези, които поставиха началото на кулминацията на схоластиката, се намираха още в духовния свят.
И зад кулисите на човешкото развитие в началото на 13-то столетие се разигра един от най-важния обмен на идеи между онези, които идвайки от школата на Шартр, бяха занесли горе в свръхсетивния свят още древния ясновиждащ платонизъм, и онези, които се подготвяха да занесат долу аристотелизма като един велик преход за създаването на нова духовност, която трябваше да се влее в развитието на човечеството.
Тогава се стигна до споразумение, като тези индивидуалности, които произхождаха от школата в Шартр, казаха на онези, които тъкмо се готвеха да слязат в сетивно-физическия свят и да развиват аристотелизма в схоластиката като един подходящ елемент на епохата: - За нас първоначално не е възможно да действаме на Земята, защото Земята сега не е в състояние да култивира живото познание. Това, за което ние още можехме да се грижим като последни носители на платонизма, трябва сега да бъде заменено от аристотелизма. Ние оставаме тук горе. - И духовете от Шартр останаха в свръхсетивния свят, без да навлязат досега в земни въплъщения. Но те мощно съдействаха при изграждането на онази величествена имагинация, която бе изградена именно в първата половина на 19-то столетие и за която ви говорих.
към текста >>
Но те мощно съдействаха при изграждането на онази вели
чест
вена имагинация, която бе изградена именно в първата половина на 19-то столетие и за която ви говорих.
И зад кулисите на човешкото развитие в началото на 13-то столетие се разигра един от най-важния обмен на идеи между онези, които идвайки от школата на Шартр, бяха занесли горе в свръхсетивния свят още древния ясновиждащ платонизъм, и онези, които се подготвяха да занесат долу аристотелизма като един велик преход за създаването на нова духовност, която трябваше да се влее в развитието на човечеството. Тогава се стигна до споразумение, като тези индивидуалности, които произхождаха от школата в Шартр, казаха на онези, които тъкмо се готвеха да слязат в сетивно-физическия свят и да развиват аристотелизма в схоластиката като един подходящ елемент на епохата: - За нас първоначално не е възможно да действаме на Земята, защото Земята сега не е в състояние да култивира живото познание. Това, за което ние още можехме да се грижим като последни носители на платонизма, трябва сега да бъде заменено от аристотелизма. Ние оставаме тук горе. - И духовете от Шартр останаха в свръхсетивния свят, без да навлязат досега в земни въплъщения.
Но те мощно съдействаха при изграждането на онази величествена имагинация, която бе изградена именно в първата половина на 19-то столетие и за която ви говорих.
Те действаха в пълно съзвучие с онези, които първо слязоха на Земята с аристотелизма. И особено в ордена на доминиканците имаше индивидуалности, участващи в този свръхсетивен договор с духовете от Шартр, които така да се каже, се бяха споразумели с тях: - Ние слизаме на Земята, за да култивираме по-нататък познанието на аристотелизма. Вие оставате горе. Ние ще можем да останем във връзка с вас също и на Земята. Засега платонизмът не може да вирее на Земята.
към текста >>
Чест
о хората, които действаха на Земята, нямаха съзнание за това съвместно действие, за разлика от онези, които действаха отвъд.
Засега платонизмът не може да вирее на Земята. Ще ви намерим отново, когато се завърнем обратно в духовния свят и когато ще трябва да бъде подготвена онази епоха, в която отново ще бъде развита духовността заедно с духовете от Шартр, след като Земята е преминала през схоластичното развитие на аристотелизма. От изключително дълбоко значение беше моментът, когато Аланус от Лил - така се наричаше той по време на своето земно съществуване - изпрати от духовния свят долу на Земята един добре обучен от него в духовния свят ученик, за да протекат на Земята всички разногласия, които можеха да съществуват между платонизма и аристотелизма, но така, че в схоластичния принцип по онова време да се роди хармония. Особено в 13-то столетие се действаше така, че да може да се слее работата на онези, които на Земята се намираха в доминикански одежди и онези, които бяха останали отвъд, в другия свят, тъй като отначало те не можеха да намерят земни тела, за да изразят техния особен род духовност, която беше далеч от аристотелизма. И в 13-то столетие се роди именно едно чудесно съвместно действие между онова, което ставаше на Земята, и това, което се вливаше отгоре.
Често хората, които действаха на Земята, нямаха съзнание за това съвместно действие, за разлика от онези, които действаха отвъд.
Това беше едно живо съвместно действие. Бихме могли да кажем: - Принципът на мистериите беше възлязъл в небесата и оставяше слънчевите си лъчи да падат надолу върху това, което действаше на Земята. Това съвместно действие стигаше до детайли и може подробно да бъде проследено. В своето собствено земно развитие като учител в Шартр, Аланус от Лил можа да достигне само дотам, в определена възраст да облече одеждата на цистерциенците и да стана свещеник в техния орден. В цистерциенския орден се бяха запазили още последните упражнения, които целяха да събудят платонизма и платоническия възглед заедно с християнството.
към текста >>
Тук ние имаме, онзи вели
чест
вен, мощен световноисторически план, който беше насочен към това, че онези, които не можеха да слязат на Земята и да достигнат до аристотелизма, се задържаха горе в духовния свят, за да чакат, докато другите култивират по-нататък долу на Земята онова, в което те бяха така силно вътрешно свързани с останалите горе, да го култивират под влияние на строгите понятия и идеи, произхождащи от аристотелизма.
Аланус от Лил изпрати свой ученик долу на Земята, за да може задачата, която трябваше да се поеме от аристотелизма, да въздейства по-нататък чрез доминиканския орден. Преходът, който стана, се изрази външно чрез един знаменателен симптом. Онзи, бих искал да кажа, свръхземен ученик на Аланус аб Инсулис на Земята първо носеше одеждата на цистерциенския орден, но по-късно я замени с одеждата на доминиканския орден. Тук срещаме индивидуалности, които през 13-то и малко по-късно - в 14-то столетие, действаха съвместно по един свръхсетивен начин. Това бяха значително по-късните схоластици и техни ученици, - човешки души продължително време свързани една с друга, които от своя страна бяха отново свързани с великите духове от школата в Шартр.
Тук ние имаме, онзи величествен, мощен световноисторически план, който беше насочен към това, че онези, които не можеха да слязат на Земята и да достигнат до аристотелизма, се задържаха горе в духовния свят, за да чакат, докато другите култивират по-нататък долу на Земята онова, в което те бяха така силно вътрешно свързани с останалите горе, да го култивират под влияние на строгите понятия и идеи, произхождащи от аристотелизма.
В това 13-то столетие случващото се действително беше като един разговор, воден отдолу-нагоре и отгоре-надолу, от земния свят към духовния и от духовния към земния. Само в тази духовна атмосфера можеше да действа също и истинското розенкройцерство. И след като онези, които бяха слезли на Земята, за да дадат импулса на аристотелизма, бяха изпълнили тук, така да се каже, тяхната задача и бяха отново възнесени в духовния свят, тогава там се проведе една съвместна дейност между платоници и аристотелици. И около тях се намираха сега онези души, за които ви говорих - душите на двете групи, които охарактеризирах. Така че в кармата на антропософското движение по определен начин са се влели множество ученици от Шартр и в тази група със своя живот са всички онези души, които бяха приели в себе си едното или другото от двете течения, за които говорих в последните дни - защото в този кръг живеят много хора, които днес не са намерили още пътя към антропософското движение.
към текста >>
Как чове
чест
вото отново може да намери Христос», Събр.
С това исках да ви опиша намерения, които днес се култивират, така да се каже, - не на Земята, а между небето и Земята, тях именно исках да опиша. Задълбочете се върху това, което се крие в тези намерения и върху вашите души ще подейства основата на онова, което трябва да доведе до сливането на човешките души в атропософското движение. [1] Данте Алигери, 1265-1321. Първото издание на «Божествена комедия» се появява през 1472. [2] аз загатнах тук преди години: Сравни лекциите от края на Декември 1918 в «Wie kann die Menschheit den Christus wiederfinden?
Как човечеството отново може да намери Христос», Събр.
съч. 187. [3] един лъч от още живата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis». Онзи Петър от Компостела - имало е трима с това име -, който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 = Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие. Въпреки това остава отворен въпросът, дали книгата в действителност не е много по-стара или се опира на някакво по-старо произведение. [4] Бернардус от Шартр (Бернардус Карнотензис), починал около 1130.
към текста >>
55.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Единият е онзи, към който
чест
о съм насочвал вниманието ви: Изтичането на т.нар.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 28 юли 1924 г. Както предполагате, тази лекция е продължение на лекциите, които бяха изнесени тук във връзка с вътрешния път на развитие в кармата на Антропософското общество. Ние проследихме събитията във физическия и в свръхсетивния свят, които стоят в основата на това, което чрез антропософията трябва да бъде известено в момента на света. Знаем, мои мили приятели, че в хода на човешкото развитие през последните десетилетия трябва да отбележим два важни прелома.
Единият е онзи, към който често съм насочвал вниманието ви: Изтичането на т.нар.
тъмна епоха в края на 19-то и в началото на 20-то столетие. Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна. Знаем, че тъмната епоха е свързана с онова душевно устройство на хората, което затваря духовните им очи за свръхсетивния свят. Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят. Да се съмнява някой в действителността на духовния свят, това беше напълно невъзможно в древните човешки времена.
към текста >>
Знаем също, че в древните времена от развитието на чове
чест
вото е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят.
Знаем, мои мили приятели, че в хода на човешкото развитие през последните десетилетия трябва да отбележим два важни прелома. Единият е онзи, към който често съм насочвал вниманието ви: Изтичането на т.нар. тъмна епоха в края на 19-то и в началото на 20-то столетие. Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна. Знаем, че тъмната епоха е свързана с онова душевно устройство на хората, което затваря духовните им очи за свръхсетивния свят.
Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят.
Да се съмнява някой в действителността на духовния свят, това беше напълно невъзможно в древните човешки времена. Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума. Именно това води човека към свободата на неговата воля. Едното не е възможно без другото. В онова смътно, инстинктивно състояние на изживяване на духовния свят, каквото съществуваше някога, човек не би могъл да стигне до свободата.
към текста >>
Но ако това състояние бе продължило, ако чове
чест
вото бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума.
тъмна епоха в края на 19-то и в началото на 20-то столетие. Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна. Знаем, че тъмната епоха е свързана с онова душевно устройство на хората, което затваря духовните им очи за свръхсетивния свят. Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят. Да се съмнява някой в действителността на духовния свят, това беше напълно невъзможно в древните човешки времена.
Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума.
Именно това води човека към свободата на неговата воля. Едното не е възможно без другото. В онова смътно, инстинктивно състояние на изживяване на духовния свят, каквото съществуваше някога, човек не би могъл да стигне до свободата. Той не можеше също да достигне и до онова самостоятелно мислене, което можем да наречем използване на интелигентността от отделния човешки индивид. И двете способности трябваше да се появят в определен момент - личното свободно използване на интелигентността и свободата на човешката воля.
към текста >>
Всичко това се случи, макар и не напълно ясно за всеки отделен човек, но все пак се случи за цялото чове
чест
вото.
Едното не е възможно без другото. В онова смътно, инстинктивно състояние на изживяване на духовния свят, каквото съществуваше някога, човек не би могъл да стигне до свободата. Той не можеше също да достигне и до онова самостоятелно мислене, което можем да наречем използване на интелигентността от отделния човешки индивид. И двете способности трябваше да се появят в определен момент - личното свободно използване на интелигентността и свободата на човешката воля. Ето защо за човешкото съзнание беше нужно да бъде затъмнен първичният, инстинктивен поглед в духовния свят.
Всичко това се случи, макар и не напълно ясно за всеки отделен човек, но все пак се случи за цялото човечеството.
С изтичането на 19-то столетие завърши и тази тъмна епоха, която затъмняваше духовния свят, но в замяна на това откриваше използването на интелигентността и на свободната воля. Днес ние навлизаме в една епоха, в която действителният духовен свят отново трябва да достигне до хората, по онези пътища, по които това е възможно. Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин. - Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история. Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния живот.
към текста >>
- Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на чове
чест
вото, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история.
Ето защо за човешкото съзнание беше нужно да бъде затъмнен първичният, инстинктивен поглед в духовния свят. Всичко това се случи, макар и не напълно ясно за всеки отделен човек, но все пак се случи за цялото човечеството. С изтичането на 19-то столетие завърши и тази тъмна епоха, която затъмняваше духовния свят, но в замяна на това откриваше използването на интелигентността и на свободната воля. Днес ние навлизаме в една епоха, в която действителният духовен свят отново трябва да достигне до хората, по онези пътища, по които това е възможно. Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин.
- Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история.
Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния живот. Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към навиците на тъмната епоха и тези навици навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-лош начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината. Знаем също, че това обръщане на цялото човечество към една пълна със светлина епоха се е подготвило благодарение на факта, че в края на 70-те години на 19-то столетие е настъпила епохата на Михаил. Нека поставим пред душите си казаното, че епохата на Михаил започна в последната третина на 19-то столетие. Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите.
към текста >>
Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в чове
чест
вото да проникне светлината на духовния живот.
Всичко това се случи, макар и не напълно ясно за всеки отделен човек, но все пак се случи за цялото човечеството. С изтичането на 19-то столетие завърши и тази тъмна епоха, която затъмняваше духовния свят, но в замяна на това откриваше използването на интелигентността и на свободната воля. Днес ние навлизаме в една епоха, в която действителният духовен свят отново трябва да достигне до хората, по онези пътища, по които това е възможно. Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин. - Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история.
Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния живот.
Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към навиците на тъмната епоха и тези навици навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-лош начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината. Знаем също, че това обръщане на цялото човечество към една пълна със светлина епоха се е подготвило благодарение на факта, че в края на 70-те години на 19-то столетие е настъпила епохата на Михаил. Нека поставим пред душите си казаното, че епохата на Михаил започна в последната третина на 19-то столетие. Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите. Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите.
към текста >>
Знаем също, че това обръщане на цялото чове
чест
во към една пълна със светлина епоха се е подготвило благодарение на факта, че в края на 70-те години на 19-то столетие е настъпила епохата на Михаил.
Днес ние навлизаме в една епоха, в която действителният духовен свят отново трябва да достигне до хората, по онези пътища, по които това е възможно. Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин. - Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история. Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния живот. Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към навиците на тъмната епоха и тези навици навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-лош начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината.
Знаем също, че това обръщане на цялото човечество към една пълна със светлина епоха се е подготвило благодарение на факта, че в края на 70-те години на 19-то столетие е настъпила епохата на Михаил.
Нека поставим пред душите си казаното, че епохата на Михаил започна в последната третина на 19-то столетие. Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите. Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите. Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите.
към текста >>
За този, който не разглежда повърхностно, а дълбоко развитието на чове
чест
вото, това господство на Гавраил се прояви във факта, че в събитията, които засягаха чове
чест
вото бяха вложени извънредно важни импулси предимно в онези сили, които можем да наречем сили на наследствеността.
Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите. Отивайки нагоре стигаме до царството на Архангелите, които имат най-различни задачи. Една от тези задачи е да направляват и ръководят основните тенденции в редуващите се епохи по отношение на хората. В течение на около три столетия до края на 70-те години на миналото столетие течеше господството на Архангел Гавраил.
За този, който не разглежда повърхностно, а дълбоко развитието на човечеството, това господство на Гавраил се прояви във факта, че в събитията, които засягаха човечеството бяха вложени извънредно важни импулси предимно в онези сили, които можем да наречем сили на наследствеността.
Никога силите на физическата наследственост, които действат през поколенията, не са били от такова значение, както в последните три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Това се изрази във факта, че проблемът за наследствеността стана натрапващ се през 19-то столетие, когато човечеството почувства, как душевни и духовни качества в човека са зависими от наследствеността. Хората се научиха най-после да чувстват това, което в 16-то, 17-то, 18-то и в голяма част от 19-то столетие царуваше като природен закон в човешкото развитие. В това време те внесоха в своето духовно развитие и онези качества, които бяха наследили от родителите и прародителите си. Същевременно особено важни станаха онези качества, които са свързани с физическото възпроизводство и размножаване.
към текста >>
Това се изрази във факта, че проблемът за наследствеността стана натрапващ се през 19-то столетие, когато чове
чест
вото почувства, как душевни и духовни ка
чест
ва в човека са зависими от наследствеността.
Отивайки нагоре стигаме до царството на Архангелите, които имат най-различни задачи. Една от тези задачи е да направляват и ръководят основните тенденции в редуващите се епохи по отношение на хората. В течение на около три столетия до края на 70-те години на миналото столетие течеше господството на Архангел Гавраил. За този, който не разглежда повърхностно, а дълбоко развитието на човечеството, това господство на Гавраил се прояви във факта, че в събитията, които засягаха човечеството бяха вложени извънредно важни импулси предимно в онези сили, които можем да наречем сили на наследствеността. Никога силите на физическата наследственост, които действат през поколенията, не са били от такова значение, както в последните три столетия преди последната третина на 19-то столетие.
Това се изрази във факта, че проблемът за наследствеността стана натрапващ се през 19-то столетие, когато човечеството почувства, как душевни и духовни качества в човека са зависими от наследствеността.
Хората се научиха най-после да чувстват това, което в 16-то, 17-то, 18-то и в голяма част от 19-то столетие царуваше като природен закон в човешкото развитие. В това време те внесоха в своето духовно развитие и онези качества, които бяха наследили от родителите и прародителите си. Същевременно особено важни станаха онези качества, които са свързани с физическото възпроизводство и размножаване. Един външен признак за това е интересът, който бе проявен към въпросите за размножението и въобще към всички полови въпроси в края на 19-то столетие. Тогава най-важните духовни импулси достигнаха до човечеството като се стремяха да се осъществят чрез физическата наследственост.
към текста >>
В това време те внесоха в своето духовно развитие и онези ка
чест
ва, които бяха наследили от родителите и прародителите си.
В течение на около три столетия до края на 70-те години на миналото столетие течеше господството на Архангел Гавраил. За този, който не разглежда повърхностно, а дълбоко развитието на човечеството, това господство на Гавраил се прояви във факта, че в събитията, които засягаха човечеството бяха вложени извънредно важни импулси предимно в онези сили, които можем да наречем сили на наследствеността. Никога силите на физическата наследственост, които действат през поколенията, не са били от такова значение, както в последните три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Това се изрази във факта, че проблемът за наследствеността стана натрапващ се през 19-то столетие, когато човечеството почувства, как душевни и духовни качества в човека са зависими от наследствеността. Хората се научиха най-после да чувстват това, което в 16-то, 17-то, 18-то и в голяма част от 19-то столетие царуваше като природен закон в човешкото развитие.
В това време те внесоха в своето духовно развитие и онези качества, които бяха наследили от родителите и прародителите си.
Същевременно особено важни станаха онези качества, които са свързани с физическото възпроизводство и размножаване. Един външен признак за това е интересът, който бе проявен към въпросите за размножението и въобще към всички полови въпроси в края на 19-то столетие. Тогава най-важните духовни импулси достигнаха до човечеството като се стремяха да се осъществят чрез физическата наследственост. Като пълна противоположност на тази епоха ще бъде епохата, в която Архангел Михаил ръководи и направлява човечеството. Тя започна в края на 70-те години на миналия век.
към текста >>
Същевременно особено важни станаха онези ка
чест
ва, които са свързани с физическото възпроизводство и размножаване.
За този, който не разглежда повърхностно, а дълбоко развитието на човечеството, това господство на Гавраил се прояви във факта, че в събитията, които засягаха човечеството бяха вложени извънредно важни импулси предимно в онези сили, които можем да наречем сили на наследствеността. Никога силите на физическата наследственост, които действат през поколенията, не са били от такова значение, както в последните три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Това се изрази във факта, че проблемът за наследствеността стана натрапващ се през 19-то столетие, когато човечеството почувства, как душевни и духовни качества в човека са зависими от наследствеността. Хората се научиха най-после да чувстват това, което в 16-то, 17-то, 18-то и в голяма част от 19-то столетие царуваше като природен закон в човешкото развитие. В това време те внесоха в своето духовно развитие и онези качества, които бяха наследили от родителите и прародителите си.
Същевременно особено важни станаха онези качества, които са свързани с физическото възпроизводство и размножаване.
Един външен признак за това е интересът, който бе проявен към въпросите за размножението и въобще към всички полови въпроси в края на 19-то столетие. Тогава най-важните духовни импулси достигнаха до човечеството като се стремяха да се осъществят чрез физическата наследственост. Като пълна противоположност на тази епоха ще бъде епохата, в която Архангел Михаил ръководи и направлява човечеството. Тя започна в края на 70-те години на миналия век. В нея именно се намираме сега и тя свързва своите импулси с това, което ние се учим да разпознаваме като светла епоха, започваща в 20-то столетие.
към текста >>
Тогава най-важните духовни импулси достигнаха до чове
чест
вото като се стремяха да се осъществят чрез физическата наследственост.
Това се изрази във факта, че проблемът за наследствеността стана натрапващ се през 19-то столетие, когато човечеството почувства, как душевни и духовни качества в човека са зависими от наследствеността. Хората се научиха най-после да чувстват това, което в 16-то, 17-то, 18-то и в голяма част от 19-то столетие царуваше като природен закон в човешкото развитие. В това време те внесоха в своето духовно развитие и онези качества, които бяха наследили от родителите и прародителите си. Същевременно особено важни станаха онези качества, които са свързани с физическото възпроизводство и размножаване. Един външен признак за това е интересът, който бе проявен към въпросите за размножението и въобще към всички полови въпроси в края на 19-то столетие.
Тогава най-важните духовни импулси достигнаха до човечеството като се стремяха да се осъществят чрез физическата наследственост.
Като пълна противоположност на тази епоха ще бъде епохата, в която Архангел Михаил ръководи и направлява човечеството. Тя започна в края на 70-те години на миналия век. В нея именно се намираме сега и тя свързва своите импулси с това, което ние се учим да разпознаваме като светла епоха, започваща в 20-то столетие. Тези два импулса, две течения се преплитат. Днес искам да насочим поглед първо върху това, което е особеност на дадена Михаилова епоха.
към текста >>
Като пълна противоположност на тази епоха ще бъде епохата, в която Архангел Михаил ръководи и направлява чове
чест
вото.
Хората се научиха най-после да чувстват това, което в 16-то, 17-то, 18-то и в голяма част от 19-то столетие царуваше като природен закон в човешкото развитие. В това време те внесоха в своето духовно развитие и онези качества, които бяха наследили от родителите и прародителите си. Същевременно особено важни станаха онези качества, които са свързани с физическото възпроизводство и размножаване. Един външен признак за това е интересът, който бе проявен към въпросите за размножението и въобще към всички полови въпроси в края на 19-то столетие. Тогава най-важните духовни импулси достигнаха до човечеството като се стремяха да се осъществят чрез физическата наследственост.
Като пълна противоположност на тази епоха ще бъде епохата, в която Архангел Михаил ръководи и направлява човечеството.
Тя започна в края на 70-те години на миналия век. В нея именно се намираме сега и тя свързва своите импулси с това, което ние се учим да разпознаваме като светла епоха, започваща в 20-то столетие. Тези два импулса, две течения се преплитат. Днес искам да насочим поглед първо върху това, което е особеност на дадена Михаилова епоха. Казвам, на «дадена епоха на Михаил», защото виждате ли, с това ръководство и направление, за които току-що говорих, едно от съществата в царството на Архангелите поема в течение на около три столетия духовното ръководство на онази област от човешкото развитие, където са главните цивилизационни импулси.
към текста >>
Има седем такива Архангели, които ръководят чове
чест
вото като отделните периоди на тяхното ръководство се повтарят циклично.
Тези два импулса, две течения се преплитат. Днес искам да насочим поглед първо върху това, което е особеност на дадена Михаилова епоха. Казвам, на «дадена епоха на Михаил», защото виждате ли, с това ръководство и направление, за които току-що говорих, едно от съществата в царството на Архангелите поема в течение на около три столетия духовното ръководство на онази област от човешкото развитие, където са главните цивилизационни импулси. Както казах, Гавраил пое ръководството в 16-то, 17-то, 18-то, 19-то столетие. Той е заместен сега от Михаил.
Има седем такива Архангели, които ръководят човечеството като отделните периоди на тяхното ръководство се повтарят циклично.
Живеейки днес в епохата на Михаил , ние имаме повод да си спомним за последната епоха на Михаил, през която той е ръководел човечеството. Тази епоха на Михаил, която предхождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристотелевата философия. Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в Гърция и в околността на Гърция в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил. В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето. И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение.
към текста >>
Живеейки днес в епохата на Михаил , ние имаме повод да си спомним за последната епоха на Михаил, през която той е ръководел чове
чест
вото.
Днес искам да насочим поглед първо върху това, което е особеност на дадена Михаилова епоха. Казвам, на «дадена епоха на Михаил», защото виждате ли, с това ръководство и направление, за които току-що говорих, едно от съществата в царството на Архангелите поема в течение на около три столетия духовното ръководство на онази област от човешкото развитие, където са главните цивилизационни импулси. Както казах, Гавраил пое ръководството в 16-то, 17-то, 18-то, 19-то столетие. Той е заместен сега от Михаил. Има седем такива Архангели, които ръководят човечеството като отделните периоди на тяхното ръководство се повтарят циклично.
Живеейки днес в епохата на Михаил , ние имаме повод да си спомним за последната епоха на Михаил, през която той е ръководел човечеството.
Тази епоха на Михаил, която предхождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристотелевата философия. Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в Гърция и в околността на Гърция в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил. В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето. И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват.
към текста >>
В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на чове
чест
вото дават тон на времето.
Той е заместен сега от Михаил. Има седем такива Архангели, които ръководят човечеството като отделните периоди на тяхното ръководство се повтарят циклично. Живеейки днес в епохата на Михаил , ние имаме повод да си спомним за последната епоха на Михаил, през която той е ръководел човечеството. Тази епоха на Михаил, която предхождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристотелевата философия. Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в Гърция и в околността на Гърция в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил.
В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето.
И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси. Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
към текста >>
За всяка епоха на Михаил е характерно, че през чове
чест
вото минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето. И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси. Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия.
За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания. Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят. Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята.
към текста >>
Цялото това вели
чест
вено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси. Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи. В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята. Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук. Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка.
към текста >>
Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в чове
чест
вото земното развитие е достигнало до определена точка.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят. Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята. Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук.
Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка.
Висшият слънчев дух Христос слезе на Земята, въплъти се в човека Исус от Назарет. Жителите на Земята имаха изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях. Но те не са много наясно, как да оценят това събитие. Безплътните души, които са събрани около Михаил и живеят в областта на слънчевото съществуване в свръхсетивните светове, можеха да оценят онова, което се случи, но гледано от друг аспект. Те тогава изживяха случващото се за света, но от Слънцето.
към текста >>
Изживяха как Христос, - който до онзи момент беше действал в областта на Слънцето и можеше да бъде достигнат само чрез мистериите, при които хората се издигаха до Слънчевата област, - се сбогува със Слънцето, за да се съедини с чове
чест
вото на Земята.
Висшият слънчев дух Христос слезе на Земята, въплъти се в човека Исус от Назарет. Жителите на Земята имаха изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях. Но те не са много наясно, как да оценят това събитие. Безплътните души, които са събрани около Михаил и живеят в областта на слънчевото съществуване в свръхсетивните светове, можеха да оценят онова, което се случи, но гледано от друг аспект. Те тогава изживяха случващото се за света, но от Слънцето.
Изживяха как Христос, - който до онзи момент беше действал в областта на Слънцето и можеше да бъде достигнат само чрез мистериите, при които хората се издигаха до Слънчевата област, - се сбогува със Слънцето, за да се съедини с човечеството на Земята.
За онези същества, които принадлежат на Михаиловата общност, това беше мощно и извънредно велико събитие, защото тя има особена връзка с цялата космическа съдба, която се ражда от Слънцето. Те трябваше да се сбогуват с Христос, който дотогава обитаваше Слънцето и отсега-нататък трябваше да заеме своето място на Земята. Това е другият аспект. Същевременно се явяваше и нещо друго. Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните мисли не извираха отвътре.
към текста >>
При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото чове
чест
во, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен».
За онези същества, които принадлежат на Михаиловата общност, това беше мощно и извънредно велико събитие, защото тя има особена връзка с цялата космическа съдба, която се ражда от Слънцето. Те трябваше да се сбогуват с Христос, който дотогава обитаваше Слънцето и отсега-нататък трябваше да заеме своето място на Земята. Това е другият аспект. Същевременно се явяваше и нещо друго. Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните мисли не извираха отвътре.
При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен».
Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т. н.. Това не съществуваше в миналото. В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят. Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него.
към текста >>
И онзи, който подреждаше и управляваше космическата интелигентност, стигаща чрез духовните откровения до чове
чест
вото, който господстваше над нея, е именно онова духовно същество, което, ако си послужим с християнската терминология, можем да наречем Архангел Михаил.
В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят. Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него. Днес хората размишляват върху нещата; в миналото духовните впечатления донасяха мислите със себе си. Мислите бяха вдъхновени, инспирирани, а не родени от самия човек.
И онзи, който подреждаше и управляваше космическата интелигентност, стигаща чрез духовните откровения до човечеството, който господстваше над нея, е именно онова духовно същество, което, ако си послужим с християнската терминология, можем да наречем Архангел Михаил.
В Космоса той управляваше космическата интелигентност. Нужно е само да си изясним, какво означава това. Защото макар и в по-различна идейна връзка такъв човек, като например Александър Велики, имаше напълно ясното съзнание за това, че мислите му идваха от Михаил. Без съмнение съответното духовно същество вероятно носеше друго име. Тук ние си служим с християнската терминология, но терминологията не решава нещата.
към текста >>
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в чове
чест
вото интелигентност.
Описах всичко, което бе постигнато в тази школа особено в 12-то столетие и се опитах също да ви изложа, как след това управлението на интелигентността на Земята премина именно в отделните членове на доминиканския орден. Нека разгледаме съчиненията, които са израснали от християнската схоластика, от онова чудесно духовно течение, което днес се разбира неправилно както от своите привърженици, така и от своите противници, защото то не се разглежда в неговата същност. Нека да погледнем, как там се полагат усилия, за да се разбере, какво означават всъщност понятията и какво за хората и за нещата в света означава интелигентното съдържание. Големият спор между номинализма и реализма се развихря именно сред доминиканския орден. Едните виждат в общите понятия само имена, другите виждат в общите понятия духовни съдържания, които се изявяват в нещата.
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност.
Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята. В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение. То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност. Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл. Погледнато от духовния свят, на Земята можеше да се види, как онова, което принадлежи на областта на Михаил, сега се развиваше долу, извън неговата власт, и то именно при започващото господство на Гавраил.
към текста >>
Ето защо аз трябва да опиша това, което стана в началото на онова столетие, когато в чове
чест
вото се включи Съзнателната душа и заедно с нея и интелигентността.
Именно в онова време е важно да насочим поглед върху начина, по който земното е свързано със свръхсетивното. Защото изглежда, че земното сякаш е откъснато от свръхсетивното, - но то е свързано с него! И от това, което изложих в последните часове, виждате, как земното всъщност е свързано със свръхсетивното. Онова, което са свръхсетивни факти, мога да го резюмирам само в образи, в имагинации. То не може да се опише с отвлечени понятия, а трябва да се обрисува образно.
Ето защо аз трябва да опиша това, което стана в началото на онова столетие, когато в човечеството се включи Съзнателната душа и заедно с нея и интелигентността.
Бяха минали вече няколко столетия, откакто Михаил беше видял, как в 9-то следхристиянско столетие на Земята слезе онова, което по-рано беше космическа интелигентност. Той видя тази интелигентност да продължава да тече на Земята, да продължава да тече именно в схоластиката. Това беше долу на Земята. Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството. Представете си, че там се намираха онези човешки души, за които ви говорих като за велики учители от школата на Шартр.
към текста >>
Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с чове
чест
вото.
То не може да се опише с отвлечени понятия, а трябва да се обрисува образно. Ето защо аз трябва да опиша това, което стана в началото на онова столетие, когато в човечеството се включи Съзнателната душа и заедно с нея и интелигентността. Бяха минали вече няколко столетия, откакто Михаил беше видял, как в 9-то следхристиянско столетие на Земята слезе онова, което по-рано беше космическа интелигентност. Той видя тази интелигентност да продължава да тече на Земята, да продължава да тече именно в схоластиката. Това беше долу на Земята.
Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството.
Представете си, че там се намираха онези човешки души, за които ви говорих като за велики учители от школата на Шартр. Една от най-забележителните души, събрани около Михаил, които трябваше да извършат своите дела в свръхсетивните светове в началото на 15-то столетие, беше Аланус аб Инсулис. Но също и всички други, които ви изброих като част от школата в Шартр, бяха съединени с тези, които отново бяха дошли в живота между смъртта и едно ново раждане и произхождаха от ордена на доминиканците; души, които принадлежаха на платоническото течение вътрешно бяха свързани с онези души, които принадлежаха на аристотеловото течение. Тези души минаха през всичко, което са именно импулсите на Михаил. Много от тези души бяха изживели Мистерията на Голгота не в земен аспект, а от позицията на Слънцето.
към текста >>
Там по един вели
чест
вен начин бе резюмирано течението на платонизма в едно аристотеловско продължение и бе пренесено от Александър Велики в Азия и Египет.
В началото на 15-то столетие те се намираха в свръхсетивния свят в едно особено положение. Тогава под ръководството на Михаил се роди нещо - ние трябва да употребим земни изрази, - което бихме искали да наречем - свръхсетивна школа. Това, което някога беше Михаилова мистерия, Михаилово тайнство и беше възвестявано на посветените в тези мистерии, но сега трябваше да бъде изменено, защото интелигентността беше намерила своя път от небето към Земята. Именно това самият Михаил го облече в подходяща, изпълнена със значение форма за онези, които той събра сега в тази своя свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие. Тогава в свръхсетивните светове отново оживя всичко онова, което някога е живяло в мистериите на Слънцето като мъдрост на Михаил.
Там по един величествен начин бе резюмирано течението на платонизма в едно аристотеловско продължение и бе пренесено от Александър Велики в Азия и Египет.
Беше обяснено, как във всичко това още живееше древната духовност. Всички души, които бяха свързани с течението, за което говоря през отделните часове, онези души, които именно бяха предопределени да принадлежат към антропософското движение, да изградят своята карма във връзка с антропософското движение, взеха участие в онази свръхсетивна школа. Защото онова, което беше преподавано там, бе преподавано от гледна точка на това, че силите, които Михаил внасяше в развитието на човечеството, сега трябваше да бъдат развити долу на Земята по друг начин, а именно - чрез собствената интелигентност на човешката душа. Беше обърнато внимание, че в края на 19-то столетие, в последната му третина, самият Михаил пое управлението на Земята и след като междувременно другите шест Архангела бяха упражнили своето господство от времето на Александър Велики насам, започна една нова епоха на Михаил, която ще бъде различна от другите. Защото при другите Михаилови епохи космическата интелигентност винаги се проявяваше във общочовешкото.
към текста >>
Защото онова, което беше преподавано там, бе преподавано от гледна точка на това, че силите, които Михаил внасяше в развитието на чове
чест
вото, сега трябваше да бъдат развити долу на Земята по друг начин, а именно - чрез собствената интелигентност на човешката душа.
Именно това самият Михаил го облече в подходяща, изпълнена със значение форма за онези, които той събра сега в тази своя свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие. Тогава в свръхсетивните светове отново оживя всичко онова, което някога е живяло в мистериите на Слънцето като мъдрост на Михаил. Там по един величествен начин бе резюмирано течението на платонизма в едно аристотеловско продължение и бе пренесено от Александър Велики в Азия и Египет. Беше обяснено, как във всичко това още живееше древната духовност. Всички души, които бяха свързани с течението, за което говоря през отделните часове, онези души, които именно бяха предопределени да принадлежат към антропософското движение, да изградят своята карма във връзка с антропософското движение, взеха участие в онази свръхсетивна школа.
Защото онова, което беше преподавано там, бе преподавано от гледна точка на това, че силите, които Михаил внасяше в развитието на човечеството, сега трябваше да бъдат развити долу на Земята по друг начин, а именно - чрез собствената интелигентност на човешката душа.
Беше обърнато внимание, че в края на 19-то столетие, в последната му третина, самият Михаил пое управлението на Земята и след като междувременно другите шест Архангела бяха упражнили своето господство от времето на Александър Велики насам, започна една нова епоха на Михаил, която ще бъде различна от другите. Защото при другите Михаилови епохи космическата интелигентност винаги се проявяваше във общочовешкото. Сега обаче - казваше Михаил на своите ученици в свръхсетивния свят, - в епохата на Михаил, ще се касае за нещо съвършено различно. Онова, което Михаил беше управлявал по отношение на хората в течение на еони и което той инспирираше в земното съществуване, се е изплъзнало от неговата власт. Той ще го намери отново, когато в края на 19-то столетие поеме властта на Земята.
към текста >>
Развитието на чове
чест
вото се намираше в този повратен момент през последната третина на 19-то столетие.
Онова, което Михаил беше управлявал по отношение на хората в течение на еони и което той инспирираше в земното съществуване, се е изплъзнало от неговата власт. Той ще го намери отново, когато в края на 19-то столетие поеме властта на Земята. Ще го намери, но в едно особено състояние, защото първо между хората ще се е възцарила лишена от духовност интелигентност; той ще го намери в най-висока степен изложено на влиянието на ариманическите сили. Защото в същото време, когато интелигентността на Космоса слезе на Земята, все повече и повече нарастваха аспирациите на ариманическите същества да откъснат тази космическа интелигентност от властта на Михаил, да я наложат на Земята сама, освободена от неговата власт. Това е голямата криза от началото на 15-ти век до днес, кризата, в която още се намираме, и която се изразява в борбата на Ариман против Михаил – от една страна Ариман, който използва всичко, за да оспори господството на Михаил над интелигентността, която сега беше станала земна, и от друга страна Михаил, който се старае с всички импулси, които притежава, след като беше изгубил властта над интелигентността, отново да я завладее в началото на своето земно господство от 1879 год. насам.
Развитието на човечеството се намираше в този повратен момент през последната третина на 19-то столетие.
Предишната космическа интелигентност тогава беше станала земна и Ариман искаше да я направи напълно земна, така че тя да се развива, както беше започнала в епохата на Гавраил. Тази интелигентност трябваше да стане изцяло земна, да бъде само работа в човешката кръвна общност, работа на редуващите се поколения, работа на силите на размножението. Ариман искаше всичко това. Михаил слезе на Земята. Той можеше само на Земята отново да намери онова, което междувременно трябваше да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата.
към текста >>
Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред чове
чест
вото.
Предишната космическа интелигентност тогава беше станала земна и Ариман искаше да я направи напълно земна, така че тя да се развива, както беше започнала в епохата на Гавраил. Тази интелигентност трябваше да стане изцяло земна, да бъде само работа в човешката кръвна общност, работа на редуващите се поколения, работа на силите на размножението. Ариман искаше всичко това. Михаил слезе на Земята. Той можеше само на Земята отново да намери онова, което междувременно трябваше да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата.
Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред човечеството.
Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството - човечеството днес се намира именно в тази борба. Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до определена степен тази борба. А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти. Мои мили приятели, онези души, които в миналото бяха в свръхсетивната школа на Михаил, взеха участие в ученията, които току-що бегло ви скицирах.
към текста >>
Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на чове
чест
вото - чове
чест
вото днес се намира именно в тази борба.
Тази интелигентност трябваше да стане изцяло земна, да бъде само работа в човешката кръвна общност, работа на редуващите се поколения, работа на силите на размножението. Ариман искаше всичко това. Михаил слезе на Земята. Той можеше само на Земята отново да намери онова, което междувременно трябваше да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата. Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред човечеството.
Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството - човечеството днес се намира именно в тази борба.
Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до определена степен тази борба. А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти. Мои мили приятели, онези души, които в миналото бяха в свръхсетивната школа на Михаил, взеха участие в ученията, които току-що бегло ви скицирах. Тези учения се състояха в повторението на това, което от древни времена се преподаваше в мистериите на Слънцето.
към текста >>
През времето, когато тези чудесни, тези вели
чест
вени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се предаваха на съответните души, те взеха участие в едно велико събитие, което в развитието на нашия Космос се повтаря само след дълги периоди.
А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти. Мои мили приятели, онези души, които в миналото бяха в свръхсетивната школа на Михаил, взеха участие в ученията, които току-що бегло ви скицирах. Тези учения се състояха в повторението на това, което от древни времена се преподаваше в мистериите на Слънцето. Те се състояха в едно пророческо авансиране на това, което трябваше да се случи, когато започне новата Михаилова епоха, състояха се в завладяващи предупреждения, че онези, които се намират около Михаил трябва да се осмелят да се хвърлят в течението на Михаил, да поемат импулсите, за да може интелигентността отново да се съедини със съществото на Михаил.
През времето, когато тези чудесни, тези величествени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се предаваха на съответните души, те взеха участие в едно велико събитие, което в развитието на нашия Космос се повтаря само след дълги периоди.
Както вече загатнах, когато говорим за божественото, от Земята ние сочим нагоре към свръхсетивния свят. Когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане, сочим всъщност към Земята, но не към физическата Земя - тогава се показва нещо мощно, величествено, божествено-духовно. И именно в началото на 15-то столетие, когато започва да работи тази школа, за която ви говорих и множество души в областта на Михаил вземат участие в нея, тогава можеше да се види това, което, както казах, се повтаря само след дълги, дълги периоди в космическото развитие. Насочвайки поглед надолу към Земята, тези души видяха, как Серафими, Херувими и Престоли, т.е. съществата от най-висшата, от първата йерархия, извършват едно мощно велико дело.
към текста >>
Когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане, сочим всъщност към Земята, но не към физическата Земя - тогава се показва нещо мощно, вели
чест
вено, божествено-духовно.
Мои мили приятели, онези души, които в миналото бяха в свръхсетивната школа на Михаил, взеха участие в ученията, които току-що бегло ви скицирах. Тези учения се състояха в повторението на това, което от древни времена се преподаваше в мистериите на Слънцето. Те се състояха в едно пророческо авансиране на това, което трябваше да се случи, когато започне новата Михаилова епоха, състояха се в завладяващи предупреждения, че онези, които се намират около Михаил трябва да се осмелят да се хвърлят в течението на Михаил, да поемат импулсите, за да може интелигентността отново да се съедини със съществото на Михаил. През времето, когато тези чудесни, тези величествени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се предаваха на съответните души, те взеха участие в едно велико събитие, което в развитието на нашия Космос се повтаря само след дълги периоди. Както вече загатнах, когато говорим за божественото, от Земята ние сочим нагоре към свръхсетивния свят.
Когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане, сочим всъщност към Земята, но не към физическата Земя - тогава се показва нещо мощно, величествено, божествено-духовно.
И именно в началото на 15-то столетие, когато започва да работи тази школа, за която ви говорих и множество души в областта на Михаил вземат участие в нея, тогава можеше да се види това, което, както казах, се повтаря само след дълги, дълги периоди в космическото развитие. Насочвайки поглед надолу към Земята, тези души видяха, как Серафими, Херувими и Престоли, т.е. съществата от най-висшата, от първата йерархия, извършват едно мощно велико дело. Това стана в първата третина на 15-то столетие, когато зад кулисите на новото развитие беше основана школата на розенкройцерите. Гледайки надолу към Земята от живота между смъртта и едно ново раждане, се виждат равномерно протичащите дела на Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
От това, което обикновено може да се види в хода на развитието, след големи периоди се ражда нещо вели
чест
вено, коренно различно.
Насочвайки поглед надолу към Земята, тези души видяха, как Серафими, Херувими и Престоли, т.е. съществата от най-висшата, от първата йерархия, извършват едно мощно велико дело. Това стана в първата третина на 15-то столетие, когато зад кулисите на новото развитие беше основана школата на розенкройцерите. Гледайки надолу към Земята от живота между смъртта и едно ново раждане, се виждат равномерно протичащите дела на Серафими, Херувими и Престоли. Човек вижда, как те пренасят духовното от областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес долу във физическото и чрез тяхната сила вграждат духовното във физическото.
От това, което обикновено може да се види в хода на развитието, след големи периоди се ражда нещо величествено, коренно различно.
Последният път, когато нещо подобно можеше да се види също и от позицията на духовния свят, беше през атлантската епоха. Това, което се случва там в човечеството, се показва, когато сега от духовния свят се вижда как земните области се пронизват от светкавици и от прокънтяващи мощни гръмотевици. Това беше, така да се каже, една от онези космически бури, - протичаща като на сън за земните хора, а за духовете, намиращи се около Михаил, явяваща се като нещо мощно и величествено. Зад това, което в началото на 15-то столетие исторически се случваше в човешките души, стои могъщо събитие. То се яви именно, когато в свръхсетивния свят Михаиловите ученици получаваха знания в неговата школа.
към текста >>
Това, което се случва там в чове
чест
вото, се показва, когато сега от духовния свят се вижда как земните области се пронизват от светкавици и от прокънтяващи мощни гръмотевици.
Това стана в първата третина на 15-то столетие, когато зад кулисите на новото развитие беше основана школата на розенкройцерите. Гледайки надолу към Земята от живота между смъртта и едно ново раждане, се виждат равномерно протичащите дела на Серафими, Херувими и Престоли. Човек вижда, как те пренасят духовното от областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес долу във физическото и чрез тяхната сила вграждат духовното във физическото. От това, което обикновено може да се види в хода на развитието, след големи периоди се ражда нещо величествено, коренно различно. Последният път, когато нещо подобно можеше да се види също и от позицията на духовния свят, беше през атлантската епоха.
Това, което се случва там в човечеството, се показва, когато сега от духовния свят се вижда как земните области се пронизват от светкавици и от прокънтяващи мощни гръмотевици.
Това беше, така да се каже, една от онези космически бури, - протичаща като на сън за земните хора, а за духовете, намиращи се около Михаил, явяваща се като нещо мощно и величествено. Зад това, което в началото на 15-то столетие исторически се случваше в човешките души, стои могъщо събитие. То се яви именно, когато в свръхсетивния свят Михаиловите ученици получаваха знания в неговата школа. Последният път подобно нещо се беше случило през атлантската епоха, когато космическата интелигентност все още беше космическа. Но вече завладяваше човешките сърца нещо подобно, което за сегашната земна област се разрази също в духовни светкавици и гръмотевици.
към текста >>
Това беше, така да се каже, една от онези космически бури, - протичаща като на сън за земните хора, а за духовете, намиращи се около Михаил, явяваща се като нещо мощно и вели
чест
вено.
Гледайки надолу към Земята от живота между смъртта и едно ново раждане, се виждат равномерно протичащите дела на Серафими, Херувими и Престоли. Човек вижда, как те пренасят духовното от областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес долу във физическото и чрез тяхната сила вграждат духовното във физическото. От това, което обикновено може да се види в хода на развитието, след големи периоди се ражда нещо величествено, коренно различно. Последният път, когато нещо подобно можеше да се види също и от позицията на духовния свят, беше през атлантската епоха. Това, което се случва там в човечеството, се показва, когато сега от духовния свят се вижда как земните области се пронизват от светкавици и от прокънтяващи мощни гръмотевици.
Това беше, така да се каже, една от онези космически бури, - протичаща като на сън за земните хора, а за духовете, намиращи се около Михаил, явяваща се като нещо мощно и величествено.
Зад това, което в началото на 15-то столетие исторически се случваше в човешките души, стои могъщо събитие. То се яви именно, когато в свръхсетивния свят Михаиловите ученици получаваха знания в неговата школа. Последният път подобно нещо се беше случило през атлантската епоха, когато космическата интелигентност все още беше космическа. Но вече завладяваше човешките сърца нещо подобно, което за сегашната земна област се разрази също в духовни светкавици и гръмотевици. Да, наистина беше така.
към текста >>
56.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Виждате ли, мои мили приятели, по отношение на тези неща чове
чест
вото се развиваше по следния начин.
Когато на Земята се случи Мистерията на Голгота, общността на Михаил беше съставена от духовните и човешко-духовните същества, които й принадлежаха. Те почувстваха Мистерията на Голгота като момент, в който Христос напусна тяхната област, областта на Слънцето, докато живеещите тогава хора на Земята трябваше да почувстват Мистерията на Голгота като слизането на Христос при тях. Това е една мощна, бих искал да кажа, простираща се до гигантски размери полярност в изживяването на единия и на другия вид души, и ние с цялото си сърце трябва да се задълбочим в нея. След това започна времето, през което космическата интелигентност, т.е. интелигентната същност, която беше разпространена над целия свят и се намираше под неограниченото управление на Михаил до края на епохата на Александър Велики, премина постепенно във владение на земните хора, фактически се изтръгна от властта на Михаил.
Виждате ли, мои мили приятели, по отношение на тези неща човечеството се развиваше по следния начин.
До края на епохата на Александър, даже и известно време след тази епоха, а за отделни човешки групи много по-продължително време, винаги съществуваше съзнанието, че когато някой беше интелигентен, той не развиваше сам тази интелигентност в себе си, а тя му беше подарена от духовните светове. Когато някой мислеше нещо, което беше умно, този факт, че той е умен, се приписваше на инспирирането от духовните същества. Фактът, че хората започнаха да приписват своето остроумие и интелигентност на самите себе си, беше новост. И това се случи, защото управлението на интелигентността премина от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Когато в края на 70-те години на 19-ти век Михаил отново пое ръководството на земните съдбини, намери космическата интелигентност, която се беше изтръгнала от неговата власт през времето на 8-то и 9-то столетие, напълно в човешката област.
към текста >>
Доминиканците бяха приели развитието на чове
чест
вото по друг начин, те казваха: - Не е така!
Тук има един предмет, който се отразява. Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба. В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност. Но какъв беше случаят? Онова, което Аверое си представяше, беше правилно до края на александровската епоха и беше един космично-човешки факт до края на онази епоха, Аверое беше запазил именно него.
Доминиканците бяха приели развитието на човечеството по друг начин, те казваха: - Не е така!
– Естествено биха могли също да кажат: - Някога е било така, но днес не е! - Но те не сториха това; взеха състоянието на нещата само, каквото беше именно в 13-ти век, което след това особено силно се прояви в 14-ти и 15-ти век. Казваха: - Сега всеки човек има своя собствен ум. – Това се беше случило в онези времена. Задачата на онази свръхсетивна школа, за която ви говорих през последния понеделник беше да доведе до пълна яснота този спор.
към текста >>
Онова, което можах да опиша пред вас като един отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, беше описано в тази свръхсетивна школа по един вели
чест
вен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които дойдоха едва в началото на 19-ия век, а в свръхсетивните инспирации.
- Но те не сториха това; взеха състоянието на нещата само, каквото беше именно в 13-ти век, което след това особено силно се прояви в 14-ти и 15-ти век. Казваха: - Сега всеки човек има своя собствен ум. – Това се беше случило в онези времена. Задачата на онази свръхсетивна школа, за която ви говорих през последния понеделник беше да доведе до пълна яснота този спор. В нея това постоянно се подчертаваше във всички метаморфози, като непрекъснато се описваше основният характер на древните мистерии.
Онова, което можах да опиша пред вас като един отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, беше описано в тази свръхсетивна школа по един величествен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които дойдоха едва в началото на 19-ия век, а в свръхсетивните инспирации.
Тогава обаче вниманието се насочваше към бъдещето, към това, което трябваше да стане нова същност на мистериите, към всичко онова, което не се поемаше като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не притежаваше интелигентност и можеше да изживява свръхсетивните светове само по един съноподобен начин, а към онази мистерийна същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност. Но нека навлезем в интимното учение на онази свръхсетивна школа. Тази интимност водеше до познание на това, което се отрази в светогледите на земните хора от древноеврейското време насам и във времето на християнството, от което и днес, когато вече би трябвало да има по-дълбоки разбирания, в по-голяма част от хората се намира само един традиционен отблясък. Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие. Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние».
към текста >>
От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните ка
чест
ва, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност.
Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията. И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове. Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на Архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин: Моля, приемете думите, които може да звучат тривиално - тъй като днес се изразяваме само чрез тях, - приемете много сериозно думите за тези възвишени неща.
От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност.
Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността. Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човек да вижда в света смътно и мъгливо. - Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка. Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. - Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха.
към текста >>
Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и вели
чест
вена гледка.
Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на Архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин: Моля, приемете думите, които може да звучат тривиално - тъй като днес се изразяваме само чрез тях, - приемете много сериозно думите за тези възвишени неща. От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност. Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността. Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човек да вижда в света смътно и мъгливо. -
Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка.
Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. - Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха. Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение. Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал. И хората отново видяха - видяха го и посветените в питагоровите мистерии, - как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира върху света.
към текста >>
Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и вели
чест
вената точност, с която той употребява своите аргументи.
Нищо не се постига само с това, че към името на Ариман се изпитва презрение или на едно пълчище от презрени същества се дава неговото име. С това не се постига абсолютно нищо. Онова, което е важно, е, че в лицето на Ариман пред нас стои преди всичко едно космическо същество, което притежава най-високата интелигентност, която можем да си представим, едно космическо същество, което изцяло е приело интелигентността в своята индивидуалност. Ариман до висока степен е свръхинтелигентен във всяко направление; той владее една ослепителна интелигентност, която идва от цялото човешко същество - само не от онази част, която се оформя човешки в човешкото чело. Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност.
Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и величествената точност, с която той употребява своите аргументи.
За света на хората, - такова е мнението на Ариман, - трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глупостта. А «глупаво» Ариман нарича всичко, което не включва в себе си интелигентността като пълна лична индивидуалност. Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, - мислещо критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение. Виждате ли, когато по този начин имаме пред себе си Ариман, ние естествено ще почувстваме тогава и пълната противоположност между Ариман и Михаил. Защото за Михаил съвсем не е важно индивидуалното в интелигентността.
към текста >>
Това стана актуално едва когато в чове
чест
вото започна да се развива Съзнателната душа в онзи момент, който ви посочих - в началото на 15-то столетие.
Ако някой би искал да има собствена логика, ние не бихме желали да му доказваме нищо според нашата логика. Особеността на тази Михаилова епоха е, че това разбиране трябва да премине и в чувстването на нещата и в крайна сметка да бъде разбрано по този начин. Всъщност зад кулисите на съществуването бушува борбата на Ариман против михаилизма. И както вече казах през последния понеделник, задачата на антропософа е да има чувство, че засега Космосът се намира вътре в тази борба. Тази борба, която съществуваше вече в Космоса, придоби значение, след като в 8-то и 9-то столетие космическата интелигентност постепенно се изтръгна от властта на Михаил и на неговите отряди и слезе долу между земните човешки същества.
Това стана актуално едва когато в човечеството започна да се развива Съзнателната душа в онзи момент, който ви посочих - в началото на 15-то столетие.
Тогава в отделните духове на Земята също виждаме нещо, което е като отражение на това, което ставаше във великата свръхсетивна школа, за която ви говорих последния понеделник; в онова време виждаме, че нещо от това свръхсетивно познание се отразява в отделните земни хора. В последно време обяснихме толкова много небесни отражения в земните школи и институции. Говорихме за великата школа от Шартр, говорихме и за други школи. Но във връзка с това можем да говорим и за отделни хора. И тук имаме едно знаменателно явление, че именно когато Съзнателната душа започва да се развива в цивилизованото човечество, когато розенкройцерството трябваше да поеме в ръцете си този изгрев, това начало на импулса за Съзнателната душа, тогава в един дух на тази епоха премина като светкавица нещо от този свръхземен импулс.
към текста >>
И тук имаме едно знаменателно явление, че именно когато Съзнателната душа започва да се развива в цивилизованото чове
чест
во, когато розенкройцерството трябваше да поеме в ръцете си този изгрев, това начало на импулса за Съзнателната душа, тогава в един дух на тази епоха премина като светкавица нещо от този свръхземен импулс.
Това стана актуално едва когато в човечеството започна да се развива Съзнателната душа в онзи момент, който ви посочих - в началото на 15-то столетие. Тогава в отделните духове на Земята също виждаме нещо, което е като отражение на това, което ставаше във великата свръхсетивна школа, за която ви говорих последния понеделник; в онова време виждаме, че нещо от това свръхсетивно познание се отразява в отделните земни хора. В последно време обяснихме толкова много небесни отражения в земните школи и институции. Говорихме за великата школа от Шартр, говорихме и за други школи. Но във връзка с това можем да говорим и за отделни хора.
И тук имаме едно знаменателно явление, че именно когато Съзнателната душа започва да се развива в цивилизованото човечество, когато розенкройцерството трябваше да поеме в ръцете си този изгрев, това начало на импулса за Съзнателната душа, тогава в един дух на тази епоха премина като светкавица нещо от този свръхземен импулс.
Това беше Раймундус де Сабунда[3]. Онова, което Раймундус де Сабунда учеше в началото на 15-то столетие, беше почти като един земен отблясък от великото свръхсетивно учение на Михаил, което ви описах. Той казваше: - Хората са паднали от онова място, което в началото им беше предопределено от ръководещите ги боговете. Ако бяха останали на това място, щяха да имат около себе си всичко, което живее в чудните кристални форми на неоформеното минерално царство, което живее в стотици и хиляди разнообразни форми на растителността, което живее във формите на животинското царство, което живее и се движи във водите, във въздуха, което живее и се движи в топлината и в земното естество, тогава те щяха да виждат всичко онова така, както то се представя в своите истински форми. Раймундус от Сабунда напомняше, как някога в дървото на Сефиротите, в категориите на Аристотел, в онези общи понятия, които изглеждат толкова странни за този, който не ги разбира, как във всичко това се съдържа онова, което трябва да издигне хората чрез интелигентността в духовния свят.
към текста >>
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, коли
чест
во, ка
чест
во, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите.
- Но това е същото, ако някой каже: - Ето тук имаме Гьотевия «Фауст» и хората правят от Гьотевия «Фауст» едно същество! Но той се състои само от буквите а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ! В тази книга няма нищо друго освен а, б, в, г, д, е,... до ъ в различни комбинации. И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере, какво величие се крие в тази книга, а постоянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т. н.. Някой, който не знае, как трябва да се комбинират а, б, в, г, който не знае, как тези букви и звукове се отнасят едни към други, естествено не може да прочете «Фауст».
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите.
Това са духовните букви. Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н. по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики. Раймундус от Сабунда все още насочваше вниманието върху тези неща и знаеше за тях. Той казваше: - Ако насочим поглед върху онова, което още е съществувало в аристотелизма, то е нещо, което е останало от онова старо време, когато хората в началото са паднали в своето земно развитие.
към текста >>
Неумелите, недостатъчните,
чест
о пъти ужасните начала на новата естествена наука, трябва да бъдат преобразени, метаморфозирани чрез един духовен светоглед в едно действително живо четене на книгата на природата.
Следователно Раймундус от Сабунда още в 15-то столетие е учел, че «Книгата на откровението» съществува за греховния човек, защото той вече не може да чете «Книгата на природата»; но той смяташе, че хората отново трябва да намерят възможност да се научат да четат «Книгата на природата». А това е именно импулсът на Михаил, след като управляваната от него интелигентност е дошла между хората, той да доведе отново тези хора дотам - да отворят великата книга на природата и да четат в нея. Всъщност всеки, който се намира в антропософското движение, би трябвало да почувства, че може да разбере своята карма само тогава, когато първо знае, че лично е призован отново да чете по един духовен начин «Книгата на природата», да намери духовните основи на природата, след като за междинното време Бог беше дал «Книгата на откровението». Вземете смисъла, който се съдържа в моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот». На последната страница в тази книга ще видите - само че във формата, в която тогава можах да я напиша и трябваше да я напиша, - че въпросът се касае за това, антропософското движение да бъде ръководено в такава насока, че хората отново да могат да четат не само «Книгата на откровението», за която ви казах, че още Яков Бьоме[4] е чел, но също и «Книгата на природата».
Неумелите, недостатъчните, често пъти ужасните начала на новата естествена наука, трябва да бъдат преобразени, метаморфозирани чрез един духовен светоглед в едно действително живо четене на книгата на природата.
Също, мисля, че в края на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот» е употребен изразът «Книга на природата». Още от самото начало антропософското движение имаше този «шиболет»[5]. Още от самото начало това беше един апел към онези хора, които трябваше да се вслушат в гласа на своята карма, повече или по-малко подсъзнателно и смътно трябваше да чуят зова: - Моята карма е засегната и обхваната от това, което прозвучава тук в света като вест на Михаил; чрез моята карма аз имам нещо общо с това. В крайна сметка има хора, които бяха тук, които винаги са тук, които дойдоха, които постоянно и постоянно ще идват, които са готови да напуснат в известен смисъл света и да се съберат в името на това, което е обхванато в Антропософското общество. В какъв смисъл това повече или по-малко напускане на света трябва да се схваща като действително, като формално и т.
към текста >>
57.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но човек не може да влезе в Антропософското общество, - поне той не може да влезе така, че това влизане да бъде
чест
но и дълбоко засягащо душата, - без неговата съдба дълбоко да бъде повлияна.
Те първоначално идват от света. Те несъмнено се намират в различни световни взаимовръзки. В света са съществували действително много общности, които са обединявали хора в себе си, обаче никога свързващата сила не е имала онази особеност, която създават именно силите на Михаил. Чрез това е създадено едно особено положение за онези, които излизайки от световните връзки, намират своя път в Антропософското общество. Някой може да влезе в други обединения, винаги е можел да влезе в такива обединения; за целта не е нужно съдбата му да бъде засегната особено дълбоко.
Но човек не може да влезе в Антропософското общество, - поне той не може да влезе така, че това влизане да бъде честно и дълбоко засягащо душата, - без неговата съдба дълбоко да бъде повлияна.
И това става особено ясно тогава, когато наблюдаваме нещата, бих искал да кажа, в правилната светлина. Вземете един човек, който влиза в Антропософското общество или движение, който по-рано е имал някакви отношения с неантропософи, или който запазва тези отношения. Много по-значителна е разликата между този, който е вътре в обществото, и този, който се намира вън или остава вън, отколкото иначе в някои други общности. Тук съществуват два вида връзки. Поради това, че всичко, което описах е станало, ние живеем в една епоха, изпълнена с извънредно важни решения, така че това стоене едни до други на хора антропософи и неантропософи днес е нещо твърде решаващо.
към текста >>
Оттук идва и съдбата на онези, които са
чест
ни антропософи: да не могат да се справят добре със света - и въпреки това необходимостта да пристъпват сериозно, в пълна сериозност към света.
Сега това е дълбоко проникващо, то засяга също и земното естество на човека. За първи път се подготвя духовното да стане сила, образуваща раса. И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: - Човекът изглежда така, следователно той принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец; - а те ще трябва да казват: - В един минал живот човекът е изпитал силен стремеж към духовното в смисъла на Михаил. Така че онова, което е повлияно от Михаил, се явява като непосредствено физически творящо, като даващо физическа форма. Това обаче тогава е нещо, което се внедрява дълбоко, дълбоко в кармата на отделния човек.
Оттук идва и съдбата на онези, които са честни антропософи: да не могат да се справят добре със света - и въпреки това необходимостта да пристъпват сериозно, в пълна сериозност към света.
Аз посочих, как онези хора, които изцяло стоят в антропософското движение, ще дойдат отново на Земята в края на настоящето столетие, че тогава с тях ще се обединят и други, защото именно чрез това ще трябва да се реши спасението на Земята, на земната цивилизация от разложение. Тази е, бих искал да кажа, мисията на антропософското движение, която от една страна подтиска сърцето, а от друга страна е вълнуваща и одушевяваща мисия на антропософското движение. Към тази мисия трябва да бъде насочен погледът. Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се изживява по-трудно от антропософа отколкото от другите хора. Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да изживеят кармата по-тежко отколкото други хора.
към текста >>
Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото ези
чест
во и са се развили по-нататък, започвайки от ези
чест
вото, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството.
Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис. жълто/ и слизащи Ангели /зелено/. Табела 7 Всъщност когато днес гледаме по-надълбоко в света, ние непрестанно можем да наблюдаваме тези течения, които имат в себе си нещо разтърсващо сърцето. Аз казах: - Онези, които идват в Антропософското общество, се делят на две групи.
Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството.
Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от езичеството?)[1], но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното. Тези две групи ясно се различават една от друга. Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили. Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия.
към текста >>
Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от ези
чест
вото?)[1], но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното.
жълто/ и слизащи Ангели /зелено/. Табела 7 Всъщност когато днес гледаме по-надълбоко в света, ние непрестанно можем да наблюдаваме тези течения, които имат в себе си нещо разтърсващо сърцето. Аз казах: - Онези, които идват в Антропософското общество, се делят на две групи. Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството.
Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от езичеството?)[1], но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното.
Тези две групи ясно се различават една от друга. Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили. Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия. Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил.
към текста >>
Но какво представлява всичко това, което е проникнало в чове
чест
вото?
Те изпълват света. Вие не можете да виждате през тях, това е духовен въздух просто да го режеш. Също както в някои зали, където всеки изпуска дим от своята лула или от своята цигара, въздухът може просто да се реже, така е и в духовната област с въздуха. Ние трябва да вземем под внимание такива разлики, когато по някакъв начин искаме да преценяваме редуващите се епохи. Когато четете историци като Ранке, вие съвсем не забелязвате, че е така; но това са действителни факти.
Но какво представлява всичко това, което е проникнало в човечеството?
Всичко това е духовна храна за ариманическите същества. Те първи имат възможност да се подвизават в тази област. Ето защо възможностите за намесата на Ариман в цивилизацията са станали все по-силни и по-силни. Такива духове като Ариман естествено не могат да се въплътят във физически тела на Земята, но въпреки това те могат да действат на Земята; те могат да действат на Земята чрез това, че наистина не се въплътяват, но именно се вселяват за определени времена. Тогава, когато настъпва това, за което аз говорих - размътване на съзнанието или отклоняване на съзнанието само за определено време, - човекът представлява една обвивка, една дреха, Ариман има възможност, не да се инкарнира, а да се всели, да действа със способностите на човека от самия човек.
към текста >>
[1] изморени от християнството [изморени от ези
чест
вото]: В стенограмата стои изморени от християнството, и така беше напечатано в първите пет издания.
Ето защо възможностите за намесата на Ариман в цивилизацията са станали все по-силни и по-силни. Такива духове като Ариман естествено не могат да се въплътят във физически тела на Земята, но въпреки това те могат да действат на Земята; те могат да действат на Земята чрез това, че наистина не се въплътяват, но именно се вселяват за определени времена. Тогава, когато настъпва това, за което аз говорих - размътване на съзнанието или отклоняване на съзнанието само за определено време, - човекът представлява една обвивка, една дреха, Ариман има възможност, не да се инкарнира, а да се всели, да действа със способностите на човека от самия човек. Моята задача ще бъде именно да говоря за това действие на Ариман. И тогава, бих искал да покажа, доколко например Ариман се явява дори и като писател в течение на новото време, за да обърне вниманието върху това, което трябва да бъде наблюдавано от онези, които днес искат да наблюдават реалности.
[1] изморени от християнството [изморени от езичеството]: В стенограмата стои изморени от християнството, и така беше напечатано в първите пет издания.
Сигурно се касае за слухова грешка, която не променя с нищо същността на двете групи.
към текста >>
58.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Аз
чест
о съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата.
Дорнах, 4 август 1924 г. Ние трябваше да почувстваме, че намиращият се сред антропософското движение отделен човек, долавя нещо от особеното кармично положение, което поражда стремежа на човека към антропософските въпроси. Ние трябва да си признаем, че в обикновените условия на живота човекът долавя малко от своята карма и че той застава в живота така, като че нещата, които за него се превръщат в преживявания, стават по случайност. Че в това, което ни среща в земния живот от раждането до смъртта има съдбовно-кармически взаимовръзки, малко се обръща внимание. А когато му се обърне внимание, тогава хората веднага вярват, че в него се изразява нещо фаталистично, изразява се нещо, което поставя под въпрос човешката свобода и други подобни.
Аз често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата.
И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, ние не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода. Аз ви описах нещата, които са свързани както с минали земни съществувания на онези, които влизат в общността на Михаил, така и с живота между смъртта и едно ново раждане. От това вие виждате, че при такива хора, т.е. всъщност при всички вас, кармически се касае за това, че духовното играе голяма, много важна роля в цялото вътрешно устройство на душата. В нашата днешна материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките отношения на възпитанието и на живота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното - иначе неговото идване е нечестно.
към текста >>
В нашата днешна материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките отношения на възпитанието и на живота, може всъщност да дойде
чест
но до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното - иначе неговото идване е не
чест
но.
Аз често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата. И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, ние не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода. Аз ви описах нещата, които са свързани както с минали земни съществувания на онези, които влизат в общността на Михаил, така и с живота между смъртта и едно ново раждане. От това вие виждате, че при такива хора, т.е. всъщност при всички вас, кармически се касае за това, че духовното играе голяма, много важна роля в цялото вътрешно устройство на душата.
В нашата днешна материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките отношения на възпитанието и на живота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното - иначе неговото идване е нечестно.
Този кармически импулс е сбор от всичко онова, което преди слизането в този земен живот е било изпитано така, както аз го описах. Но фактът, че човекът е така силно свързан с духовни импулси, които действат направо върху неговата душа, това го довежда дотам, при слизането от духовния във физическия свят да се потопи по-малко интензивно във външното тяло, отколкото това става при другите хора. Бихме искали да кажем: - На всички онези, което се вживяват по описания начин в течението на Михаил, им беше поставена целта, да влязат във физическото тяло с известна резервираност. И това лежи напълно в основата на кармата на антропософските души. При онези, които днес подчинявайки се на един вътрешен подтик се държат съвсем съзнателно и страхливо настрана от антропософското учение, при тях навсякъде намираме, че те здраво са заседнали във физическото тяло.
към текста >>
Най-
чест
о това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много
чест
о от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение.
- И този е стремежът, който съществува у много антропософски души, по някакъв начин да докажат погрешността на материализма. Тази е загадката на живота, която е дадена на мнозина от нас теоретически и практически: - Как можем да докажем на материализма неговата погрешност? - Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма. Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил.
Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение.
Защо е така? Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките. Антропософът застава така и за да не остане неговата инициатива непроявена, иска да е наясно с това, което идва срещу него като материализъм. Той иска навсякъде да намери погрешността на материализма и по правило не намира много нещо. Той вярва, че опровергава материализма, - но материализмът винаги отново се изправя.
към текста >>
Виждате ли, то се дължи на това, че материализмът е верен – нещо, което аз
чест
о пъти съм казвал.
Той иска навсякъде да намери погрешността на материализма и по правило не намира много нещо. Той вярва, че опровергава материализма, - но материализмът винаги отново се изправя. На какво се дължи това? Сега идва именно това, което, бих искал да кажа, е яйцето на Колумб. На какво се дължи това, мои мили приятели?
Виждате ли, то се дължи на това, че материализмът е верен – нещо, което аз често пъти съм казвал.
- Материализмът не е погрешен, а има право. От там идва това. И антропософът трябва да се научи по един особен начин, че материализмът има право. Той трябва да научи това именно по този начин: Материализмът има право, но той важи само за физическото тяло. Другите хора, които са материалисти, познават само физическото тяло, или поне вярват, че го познават.
към текста >>
Днес ние живеем до хора, свързани сме
чест
о пъти кармически с тях, в които положението е следното: Те имат физическото тяло; но понеже космическата интелигентност е отпаднала от властта на Михаил и, така да се каже, живее лично, индивидуално в човека, азът, цялото духовно-душевно същество на човека остава вътре във физическото тяло /виж рис.8 вляво/.
В други епохи когато някой беше материалист, беше всаден с неговия Табела 8 аз и с неговото астрално тяло в неговото физическо и етерно тяло и чувствуваше своето физическо тяло /виж рис. вдясно, светло/. Обаче това, което Михаил управляваше като космическа интелигентност, отново откъсваше душата от това физическо тяло /жълто/.
Днес ние живеем до хора, свързани сме често пъти кармически с тях, в които положението е следното: Те имат физическото тяло; но понеже космическата интелигентност е отпаднала от властта на Михаил и, така да се каже, живее лично, индивидуално в човека, азът, цялото духовно-душевно същество на човека остава вътре във физическото тяло /виж рис.8 вляво/.
Те стоят до нас, като тяхното духовно-душевно същество е дълбоко потопено в тяхното физическо тяло. Така ние трябва да гледаме на това съобразно истината, когато стоим до недуховни хора. И това стоене до недуховни хора не трябва да предизвиква само симпатия и антипатия в обикновения смисъл, но то трябва да има в себе си нещо потресаващо. И то може да има в себе си нещо потресаващо, мои мили приятели! Ние биваме разтърсени, когато насочим поглед върху онези материалисти, които често пъти са високо надарени, които от определени инстинкти също могат да имат много добри подтици, но не могат да дойдат до духовното.
към текста >>
Ние биваме разтърсени, когато насочим поглед върху онези материалисти, които
чест
о пъти са високо надарени, които от определени инстинкти също могат да имат много добри подтици, но не могат да дойдат до духовното.
Днес ние живеем до хора, свързани сме често пъти кармически с тях, в които положението е следното: Те имат физическото тяло; но понеже космическата интелигентност е отпаднала от властта на Михаил и, така да се каже, живее лично, индивидуално в човека, азът, цялото духовно-душевно същество на човека остава вътре във физическото тяло /виж рис.8 вляво/. Те стоят до нас, като тяхното духовно-душевно същество е дълбоко потопено в тяхното физическо тяло. Така ние трябва да гледаме на това съобразно истината, когато стоим до недуховни хора. И това стоене до недуховни хора не трябва да предизвиква само симпатия и антипатия в обикновения смисъл, но то трябва да има в себе си нещо потресаващо. И то може да има в себе си нещо потресаващо, мои мили приятели!
Ние биваме разтърсени, когато насочим поглед върху онези материалисти, които често пъти са високо надарени, които от определени инстинкти също могат да имат много добри подтици, но не могат да дойдат до духовното.
Ние долавяме потресаващото тогава, когато обгърнем с поглед именно големите дарби, благородните човешки качества при материалистите. Защото не може и да става дума, че онзи, който днес във времето на великите решения не може да намери път до спиритуализма не уврежда своя душевен живот в следващото въплъщение. Той получава такова увреждане. И всъщност - наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат стремеж към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно - при гледането на това противоречие наред с този факт ние би трябвало да намерим в кармическия съвместен живот с такива хора, каквито аз охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо нашата душа. Само тогава ще разберем нашата карма, иначе не.
към текста >>
Ние долавяме потресаващото тогава, когато обгърнем с поглед именно големите дарби, благородните човешки ка
чест
ва при материалистите.
Те стоят до нас, като тяхното духовно-душевно същество е дълбоко потопено в тяхното физическо тяло. Така ние трябва да гледаме на това съобразно истината, когато стоим до недуховни хора. И това стоене до недуховни хора не трябва да предизвиква само симпатия и антипатия в обикновения смисъл, но то трябва да има в себе си нещо потресаващо. И то може да има в себе си нещо потресаващо, мои мили приятели! Ние биваме разтърсени, когато насочим поглед върху онези материалисти, които често пъти са високо надарени, които от определени инстинкти също могат да имат много добри подтици, но не могат да дойдат до духовното.
Ние долавяме потресаващото тогава, когато обгърнем с поглед именно големите дарби, благородните човешки качества при материалистите.
Защото не може и да става дума, че онзи, който днес във времето на великите решения не може да намери път до спиритуализма не уврежда своя душевен живот в следващото въплъщение. Той получава такова увреждане. И всъщност - наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат стремеж към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно - при гледането на това противоречие наред с този факт ние би трябвало да намерим в кармическия съвместен живот с такива хора, каквито аз охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо нашата душа. Само тогава ще разберем нашата карма, иначе не. Защото ако вземем всичко това, което казах върху михаилизма, ако мога да го нарека така, ние ще открием, че «михаелитите» са обхванати в душата си от една сила, която от духовното иска да действа в целия човек, чак във физическото тяло на човека.
към текста >>
Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем
чест
но и интензивно; това ще бъде в края на столетието.
Ариман е една велика, превъзхождаща интелигентност и той би искал да постигне нещо особено с развитието на Земята. Той използва всеки случай, когато по някакъв начин духовността е така пренесена в тялото на един човек, че тялото е силно обхванато, че чрез това силно обхващане на тялото от духа съзнанието е понижено и приспано. И тогава се случва - това е станало възможно именно в наше време - тогава се случва един блестящ дух да се настани в един човек, но той да превишава човешката личност. Тогава един такъв дух, който се намира в една човешка личност и превишава човешката личност, може да действа на Земята, да действа, както хората действат. Към това Ариман се стреми първоначално, той се стреми силно към това.
Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието.
Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма.
към текста >>
Как това може да бъде за благото на хората, ако Ариман е писателят и хората смесват неговите произведения с човешко твор
чест
во?
Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател. И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата. Защо каква полза има, мои мили приятели, ако някой издаде някъде една книга и написва своето име върху нея, а всъщност той съвсем не е авторът? Тогава истинският автор бива припознат за един друг. Ако Ариман е автор на някаква книга, как би могло да бъде от полза, ако считаме за автор някой човек, а всъщност Ариман е този, който чрез своята блестяща дарба така се проявява във всичко, че може да се отъждестви със стила на един човек!
Как това може да бъде за благото на хората, ако Ариман е писателят и хората смесват неговите произведения с човешко творчество?
Да усвои човек в тази област способността да различава нещата, това е безусловно необходимо, мои мили приятели. Аз исках да ви доведа до това, за да обърна вниманието ви върху едно явление, което става в нашата епоха. В лекцията, която ще изнеса следващия петък аз ще навляза в по-големи и по-точни подробности по този въпрос.
към текста >>
59.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които
чест
но изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 8 август 1924 г.[1]
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение.
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания. Всички вие мои мили приятели, сте забелязали, как кармата на отделния антропософ е минала през разнообразни форми на изграждане в минали земни съществувания и в живота между смъртта и едно ново раждане. И особено през последните два часа ние можахме вече да загатнем, какво значение може да има това за кармата на отделния антропософ. Ние видяхме, че тази карма на антропософа е свързана с цялото развитие, през което е преминал принципът на Михаил в течение на дълги, дълги епохи. Ние първо видяхме повече по един абстрактен начин, как от властта на Михаил отпадна онова, което можахме да наречем управление на космическата интелигентност.
към текста >>
Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото чове
чест
во, в който космическата интелигентност постепенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това живееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум.
И особено през последните два часа ние можахме вече да загатнем, какво значение може да има това за кармата на отделния антропософ. Ние видяхме, че тази карма на антропософа е свързана с цялото развитие, през което е преминал принципът на Михаил в течение на дълги, дълги епохи. Ние първо видяхме повече по един абстрактен начин, как от властта на Михаил отпадна онова, което можахме да наречем управление на космическата интелигентност. В по-древни времена хората, както казах, не приписваха интелигентността на себе си, но всичко, което те проявяваха във форми на интелигентността, го считаха, че произхожда от инспирацията на по-висши същества. И сведущите в тази област знаеха, че това бяха онези висши същества, които в християнската терминология по-късно бяха наречени Михаил и неговите сподвижници.
Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност постепенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това живееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум.
Аз също ви посочих, как - традиционно, но също и с известно разбиране, - погледът остана насочен към космическата интелигентност, т.е. към древното управление на Михаил. Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност. Нека достатъчно ясно да видим, как хората са си представяли това. За целта бих искал да начертая една скица на това, което тези мавърски учени и техните ученици са учили в Испания в 10-и, 11-и, 12-и век, по същото време, когато на други места в Европа царуваше нещо като школата от Шартр, за която аз подробно разказах.
към текста >>
Хората долу на Земята имат различни ка
чест
ва, но те нямат собствена лична интелигентност.
към древното управление на Михаил. Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност. Нека достатъчно ясно да видим, как хората са си представяли това. За целта бих искал да начертая една скица на това, което тези мавърски учени и техните ученици са учили в Испания в 10-и, 11-и, 12-и век, по същото време, когато на други места в Европа царуваше нещо като школата от Шартр, за която аз подробно разказах. В Испания мавърските учени и преди всичко една такава личност като Аверое учеха, че интелигентността царува навсякъде, че целият свят, Космосът е изпълнен от всецаруващата интелигентност.
Хората долу на Земята имат различни качества, но те нямат собствена лична интелигентност.
Винаги, когато един човек действа на Земята, една капка от интелигентността, един лъч на интелигентността, идваща от всемирната интелигентност, се потопява в известна степен, в главата, в тялото на човека, изпълва го, така че когато един човек ходи по Земята, той има в себе си нещо като един вид част от общата космическа интелигентност. Когато после човекът умира, Табела 9 когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно. Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие. Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие.
към текста >>
Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на чове
чест
вото донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците.
- Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически. Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие.
Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците.
И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа. Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно. Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот.
към текста >>
И една стара истина по отношение развитието на чове
чест
вото, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания.
И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически. Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците.
И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания.
Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа. Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно. Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот. В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен ред.
към текста >>
Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в чове
чест
вото бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
Така би се отговорило космологически. Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения.
Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно. Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот. В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен ред. Тогава той е можел да си каже: - Така чрез Слънцето Михаил управлява онова, което беше мое. - Тази е именно голямата разлика.
към текста >>
Важното е да виждаме външните събития в чове
чест
вото, как те се формират от духовния свят.
Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот. В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен ред. Тогава той е можел да си каже: - Така чрез Слънцето Михаил управлява онова, което беше мое. - Тази е именно голямата разлика. Но ние можем да преценим едно такова развитие, когато насочим поглед зад кулисите на съществуването и видим духовното зад материалното.
Важното е да виждаме външните събития в човечеството, как те се формират от духовния свят.
Сега трябва да се пренесете отново във всичко онова, което аз казах. Пренесете се в онзи факт, че с 9-то следхристиянско столетие се извършва кризата: Космическата интелигентност слиза долу между земните хора. Това е обективен факт, то е онова, което става. А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание. Едно важно събитие, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно събитие, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация.
към текста >>
То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни ка
чест
ва.
Това е обективен факт, то е онова, което става. А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание. Едно важно събитие, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно събитие, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация. Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята. Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година.
То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества.
Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа. Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили. С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството. - Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа. - Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим.
към текста >>
Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни ка
чест
ва и сили.
Едно важно събитие, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно събитие, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация. Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята. Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година. То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа.
Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили.
С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството. - Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа. - Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим. Аз казах по-рано, че досега само абстрактно охарактеризирах, как е станало развитието на царството на Михаил зад кулисите на земното съществуване. Казах, че космическата интелигентност е слязла до отделните човеци.
към текста >>
С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно ка
чест
во, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на чове
чест
вото.
Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята. Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година. То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа. Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили.
С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството.
- Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа. - Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим. Аз казах по-рано, че досега само абстрактно охарактеризирах, как е станало развитието на царството на Михаил зад кулисите на земното съществуване. Казах, че космическата интелигентност е слязла до отделните човеци. Но това е само една абстракция, мои мили приятели.
към текста >>
- Трябва да призная, че този е един от най-трудните въпроси, които могат да бъдат повдигнати по отношение на новото развитие на чове
чест
вото.
В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил. Към всички души на човеци, които живееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил. Но другите бяха тези, които излязоха от това царство, които се отъждествиха с онова, което беше земна същност. Но сега вие ще кажете: - Но как се случи всъщност, че на определен брой Михаилови Ангели внезапно им хрумна да излязат от това царство на Михаил? А на другите не им хрумна да излязат от това царство!
- Трябва да призная, че този е един от най-трудните въпроси, които могат да бъдат повдигнати по отношение на новото развитие на човечеството.
Това е всъщност един въпрос, който, когато човек се занимава с него, трябва да раздвижи всички вътрешни сили. Това е един въпрос, който дълбоко и вътрешно е свързан с целия човешки живот. Виждате ли, тук в основата фактически стои един космически факт. Вие знаете от моите лекции, които изнесох от това място, че всичко, което се счита за физическа планета, е колектив от духовни същества. Когато гледаме нагоре към една звезда, това, което се явява физически, е само външността; в действителност там ние имаме работа с един колектив от духовни същества.
към текста >>
С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на чове
чест
вото.
То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят. Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа. Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие!
С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството.
В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил. И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс. Защото всичко, което в крайна сметка може да се характеризира, опирайки се на дадените условия, не изчерпва онова, което става зад кулисите в духовния свят.
към текста >>
В кармата на по-новото чове
чест
во настъпи безредие.
Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа. Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството.
В кармата на по-новото човечество настъпи безредие.
В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил. И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс. Защото всичко, което в крайна сметка може да се характеризира, опирайки се на дадените условия, не изчерпва онова, което става зад кулисите в духовния свят. Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните отношения.
към текста >>
Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж
чест
но е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи.
И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил. И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс. Защото всичко, което в крайна сметка може да се характеризира, опирайки се на дадените условия, не изчерпва онова, което става зад кулисите в духовния свят. Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните отношения. След такава подготовка трябва да пристъпим към това, което характеризира чисто духовното.
Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи.
Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма!
към текста >>
Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на чове
чест
вото.
Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно. Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил. Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера.
Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството.
Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците. Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил.
към текста >>
По отношение на това, което е вели
чест
вено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман.
Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това. От това Ницше бе разбит. Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»! Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман.
По отношение на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман.
Не се укорява, не се хвали, когато се говори за Ариман; много неща на Земята зависят от него. Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «Волята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна представа за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непосредствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист». Достатъчно е тогава само да се помисли, какви забележки на Ариман се намират в «Антихрист». Не зная, дали в по-новите издания това място е оставено така. Има едно място, където той пише за Исус - аз не цитирам дословно - и казва, че Ренан е нарекъл Исус гений.
към текста >>
Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на чове
чест
вото!
Ницше не го счита за гений, той казва: - Говорейки със строгостта на физиолозите, тук би била на място една съвършено друга дума... В изданието, което аз имам от съчиненията на Ницше, на това място стоят три точки, не зная дали в по-новите издания това е така - в ръкописа тук стои написано направо «идиот». Че Исус е наречен «идиот», това е ръката на Ариман. Там има и други неща от този род. Кой би могъл да повярва, че тук Ницше, който, пишейки тези неща, същевременно в душата си се е колебаел дали да влезе в католицизма - тези неща са вървели успоредно, не трябва да забравяте това, - кой би могъл да повярва, че тук не се крие една дълбока загадка? С какви думи приключва «Анитихрист»?
Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството!
Така приключва книгата. Тук пред нас стои един проблем. Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство. Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното.
към текста >>
Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как чове
чест
вото може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил.
С какви думи приключва «Анитихрист»? Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството! Така приключва книгата. Тук пред нас стои един проблем. Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство.
Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил.
При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното. На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение. Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма. Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение.
към текста >>
На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този вели
чест
вен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил.
Така приключва книгата. Тук пред нас стои един проблем. Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство. Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното.
На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил.
И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение. Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма. Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение. Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение. Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.
към текста >>
60.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Чрез това Коледно събрание[1] Антропософското общество трябваше да получи нов импулс, а именно онзи импулс, който трябва да стане негов собствен импулс, ако действително през него по достоен начин ще тече онзи живот, който чрез антропософията ще трябва да бъде въплътен в цивилизования живот на чове
чест
вото.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 5 септември 1924 г. Днес са събрани много приятели, които от Коледното събрание насам за първи път са тук и поради това се чувствам задължен, като въведение макар и с малко думи да обърна вниманието ви върху Коледното събрание.
Чрез това Коледно събрание[1] Антропософското общество трябваше да получи нов импулс, а именно онзи импулс, който трябва да стане негов собствен импулс, ако действително през него по достоен начин ще тече онзи живот, който чрез антропософията ще трябва да бъде въплътен в цивилизования живот на човечеството.
От това Коледно събрание насам в Антропософското общество действително навлезе един езотеричен импулс. Досега това Антропософско общество беше, така да се каже, мястото за административно управление на антропософията. Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният живот, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за човечеството. Обаче това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на нещо, което става в духовния свят за развитието на човечеството. И който иска да бъде свързан с антропософското движение по един достоен начин, той трябва да се запознае също и с това, че духовните импулси важат и за самата област на Антропософското общество.
към текста >>
Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният живот, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за чове
чест
вото.
Дорнах, 5 септември 1924 г. Днес са събрани много приятели, които от Коледното събрание насам за първи път са тук и поради това се чувствам задължен, като въведение макар и с малко думи да обърна вниманието ви върху Коледното събрание. Чрез това Коледно събрание[1] Антропософското общество трябваше да получи нов импулс, а именно онзи импулс, който трябва да стане негов собствен импулс, ако действително през него по достоен начин ще тече онзи живот, който чрез антропософията ще трябва да бъде въплътен в цивилизования живот на човечеството. От това Коледно събрание насам в Антропософското общество действително навлезе един езотеричен импулс. Досега това Антропософско общество беше, така да се каже, мястото за административно управление на антропософията.
Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният живот, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за човечеството.
Обаче това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на нещо, което става в духовния свят за развитието на човечеството. И който иска да бъде свързан с антропософското движение по един достоен начин, той трябва да се запознае също и с това, че духовните импулси важат и за самата област на Антропософското общество. Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си. Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини.
към текста >>
Обаче това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на нещо, което става в духовния свят за развитието на чове
чест
вото.
Днес са събрани много приятели, които от Коледното събрание насам за първи път са тук и поради това се чувствам задължен, като въведение макар и с малко думи да обърна вниманието ви върху Коледното събрание. Чрез това Коледно събрание[1] Антропософското общество трябваше да получи нов импулс, а именно онзи импулс, който трябва да стане негов собствен импулс, ако действително през него по достоен начин ще тече онзи живот, който чрез антропософията ще трябва да бъде въплътен в цивилизования живот на човечеството. От това Коледно събрание насам в Антропософското общество действително навлезе един езотеричен импулс. Досега това Антропософско общество беше, така да се каже, мястото за административно управление на антропософията. Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният живот, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за човечеството.
Обаче това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на нещо, което става в духовния свят за развитието на човечеството.
И който иска да бъде свързан с антропософското движение по един достоен начин, той трябва да се запознае също и с това, че духовните импулси важат и за самата област на Антропософското общество. Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си. Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини. И днес човечеството има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание.
към текста >>
И днес чове
чест
вото има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано чове
чест
во то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание.
Обаче това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на нещо, което става в духовния свят за развитието на човечеството. И който иска да бъде свързан с антропософското движение по един достоен начин, той трябва да се запознае също и с това, че духовните импулси важат и за самата област на Антропософското общество. Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си. Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини.
И днес човечеството има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание.
Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното. Но един такъв възглед трябва да бъде разпрострян също и върху всичко онова, което първоначално засяга самите нас. Нас ни засяга нашата принадлежност към Антропософското общество. За този съществуващ във външния сетивен свят факт, за тази наша принадлежност към Антропософското общество ние трябва да бъдем в състояние да признаем съответстващата му духовност, духовното движение, което се разви в по-ново време в духовния свят и което ще продължава да съществува в земния живот, ако хората могат да му останат верни. То ще продължава иначе да съществува отвъд земния живот.
към текста >>
Аз
чест
о съм казвал, мои мили приятели, че за времето преди Коледното събрание трябва да се прави разлика между антропософското движение, за което винаги би трябвало да се казва същото както днес, и между Антропософското общество, което беше външно административно място за антропософския езотеризъм.
За този съществуващ във външния сетивен свят факт, за тази наша принадлежност към Антропософското общество ние трябва да бъдем в състояние да признаем съответстващата му духовност, духовното движение, което се разви в по-ново време в духовния свят и което ще продължава да съществува в земния живот, ако хората могат да му останат верни. То ще продължава иначе да съществува отвъд земния живот. То ще продължава да съществува свързано със земния живот, ако хората намерят в сърцата си силата да му останат верни. Но че не само зад минералите, растенията, животните и човека се намира нещо духовно, а и че зад самото Антропософско общество, което външно принадлежи към майя, към илюзията, витае духовният първообраз на антропософското движение, това е същественото, което трябва да проникне като дълбока сила на убеждението в сърцето на всеки, който се посвети на антропософията. И това трябва да стане нещо реално в дейността и в работата на Антропософското общество.
Аз често съм казвал, мои мили приятели, че за времето преди Коледното събрание трябва да се прави разлика между антропософското движение, за което винаги би трябвало да се казва същото както днес, и между Антропософското общество, което беше външно административно място за антропософския езотеризъм.
От Коледа насам е друго. По времето на Коледа се наложи да се вземе трудното решение, дали самият аз трябва да стана председател на Антропософското общество. През всички предхождащи години от съществуването на Антропософското общество аз считах себе си като не свързан с администрацията учител по антропософските въпроси и в най-различните случаи строго спазвах това. Антропософското общество беше управлявано от други. Моята задача, моето задължение беше да се занимавам с антропософските въпроси, доколкото това изискваше някой отделен член или група от това общество.
към текста >>
Днес като въведение бих искал да ви представя развитието на други състояния на съзнанието, като първоначално само съпоставя обикновените състояния на съзнанието на съвременното чове
чест
во с онези състояния на съзнанието, които са съществували някога не в исторически, но в предисторически първични състояния от развитието на чове
чест
вото.
Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки разум може да разбере резултатите от духовното изследване, които се постигат чрез развитието на други състояния на съзнанието. От столетия насам ние въоръжаваме нашите сетива с външни лабораторни инструменти, с телескоп, с микроскоп. Също и духовният изследовател въоръжава своите външни сетива с това, което той сам развива в своята душа. Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти. Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот.
Днес като въведение бих искал да ви представя развитието на други състояния на съзнанието, като първоначално само съпоставя обикновените състояния на съзнанието на съвременното човечество с онези състояния на съзнанието, които са съществували някога не в исторически, но в предисторически първични състояния от развитието на човечеството.
Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища. В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат. След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот. И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят. Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята.
към текста >>
И
чест
о пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот.
И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
Един природоизследовател минава покрай една книжарница. Той вижда една книга за света на нисшите животни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали той е природоизследовател. Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил. Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука.
към текста >>
Мистикът
чест
о пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно.
Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило? Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в своя живот той е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява! Мелодията на латерната, която не е чувал от 40 години насам, му припомня за това събитие. Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно за тези неща.
Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно.
Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение. И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време.
към текста >>
Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо вели
чест
вено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно за тези неща. Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна.
Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване. Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване. Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие - както казах, не в исторически, а в предисторически времена, в които може да се проникне само със средствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, - тогава ние ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид.
към текста >>
Едно древно чове
чест
во също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата.
Съществуваше също и едно трето състояние на съзнанието. Естествено и през онези древни времена хората спяха. Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня. И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата. Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание).
Едно древно човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата.
При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание. Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на човечеството. Сега в човечеството трябва да настъпи едно утринно зазоряващо съзнание. Днешното духовно изследване се намира вече в това съзнание. И човекът трябва да дойде в състояние да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество.
към текста >>
При древното чове
чест
во това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание.
Естествено и през онези древни времена хората спяха. Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня. И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата. Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание). Едно древно човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата.
При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание.
Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на човечеството. Сега в човечеството трябва да настъпи едно утринно зазоряващо съзнание. Днешното духовно изследване се намира вече в това съзнание. И човекът трябва да дойде в състояние да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество. Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото.
към текста >>
Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на чове
чест
вото.
Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня. И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата. Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание). Едно древно човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата. При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание.
Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на човечеството.
Сега в човечеството трябва да настъпи едно утринно зазоряващо съзнание. Днешното духовно изследване се намира вече в това съзнание. И човекът трябва да дойде в състояние да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество. Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото. Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества.
към текста >>
Сега в чове
чест
вото трябва да настъпи едно утринно зазоряващо съзнание.
И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата. Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание). Едно древно човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата. При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание. Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на човечеството.
Сега в човечеството трябва да настъпи едно утринно зазоряващо съзнание.
Днешното духовно изследване се намира вече в това съзнание. И човекът трябва да дойде в състояние да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество. Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото. Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества. Както физическата светлина се отразява в нашето физическо око, така от всяко земно същество в нашето душевно око може да се отрази като един факт божествено-духовната слънчева същност, която прониква всичко.
към текста >>
Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така чове
чест
вото ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества.
Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на човечеството. Сега в човечеството трябва да настъпи едно утринно зазоряващо съзнание. Днешното духовно изследване се намира вече в това съзнание. И човекът трябва да дойде в състояние да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество. Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото.
Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества.
Както физическата светлина се отразява в нашето физическо око, така от всяко земно същество в нашето душевно око може да се отрази като един факт божествено-духовната слънчева същност, която прониква всичко. И както сега човекът казва: - Розата е червена - и в основата на това стои фактът, че розата му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: - Розата ми връща онова, което тя получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света. - Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание.
към текста >>
Обаче само чрез това историческият живот на чове
чест
вото също придобива смисъл.
И както сега човекът казва: - Розата е червена - и в основата на това стои фактът, че розата му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: - Розата ми връща онова, което тя получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света. - Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки.
Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл.
Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания. През следващите дни ще говорим именно за онова изследване, което при историческите личности, а и при всекидневния живот води от настоящия живот или от някой друг живот в минали земни съществувания. [1] Коледното събрание: Сравни Рудолф Щайнер «Коледното събрание за основаване на Всеобщото антропософско общество 1923/24», Събр. съч. 260.
към текста >>
61.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с ка
чест
вата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
Аз трябва да кажа това предварително, защото разглежданията, които ще направя днес като изходна точка за някои изказвания, които ще следват в идващите лекции, ще бъдат дадени повече като съобщения, понеже в тях се намират някои неща, които наистина ще изглеждат като една дързост. Но, мои мили приятели, човешкият живот се проявява в неговата истинска светлина едва когато го обгърнем с поглед според неговата действителност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания. Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко. Защото резултатите, които се получават в тази област, всъщност по определен начин противоречат на представите, които хората обикновено си съставят. Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др.
п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
Така именно ние не трябва да се представяме, че външната професия или вътрешното призвание имат голямо значение за преминаващата през различните земни съществувания карма. Нека само си представим, как дори една относително външно охарактеризирана професия - да речем професията на един чиновник или нещо подобно - е свързана също външно със съдбата на един човек. Обаче това, което охарактеризираме, изхождайки от тази външна професия, не е нужно да има някакво значение за истинските кармически, за истинските съдбовни връзки. Същото се отнася и за вътрешното призвание. Колко лесно при един музикант сме склонни да мислим, че в миналия му живот, или най-малкото в някой от миналите му животи той също е бил музикант, ако ли не музикант, то някакъв човек на изкуството.
към текста >>
Аз
чест
о съм слушал неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен това, че преди да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа.
Обаче от всичко това, което той вършеше в своята професия, което вършеше например като приятел на хората и други подобни, от всичко това за интуитивния поглед не се получи никакво указание за неговите минали земни съществувания. Не че всичко това не е имало връзка с миналите му земни съществувания; но за изследователския поглед не се получи никакво указание. От наблюдението на тези следващи от професията или от приятелството с хората факти, не можеше да се проникне до самите минали земни съществувания. Напротив, много любопитно е, че при тази личност се получи нещо именно от една второстепенна особеност на живота му. Той трябваше да изнася лекции и винаги преди да започне изнасянето на своите лекции трябваше съвсем по навик да извади носната си кърпа и да си изчисти носа.
Аз често съм слушал неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен това, че преди да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа.
Той не вършеше това в разговор, а винаги, когато беше принуден да говори за свързани неща. Това даде една картина, от която се излъчи способността да се погледне в неговите минали съществувания на Земята. Привеждам това като един особено гротесков пример. Примерите не са винаги така гротескни. Но човек трябва да има именно способността да обгръща с поглед цялостната личност, когато по един валиден начин иска да разглежда кармата.
към текста >>
Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните ка
чест
ва подчинени на волята.
Аз познах един такъв модерен лекар, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с една друга личност. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време[3]; тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, едно дълбоко, но все пак основно впечатление. Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм. Тази личност също извънредно охотно разказваше за това, как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург. Тази личност беше обкръжена от една, бих искал да кажа, морална аура.
Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните качества подчинени на волята.
В присъствието на тази личност, която всъщност посещавах, аз срещнах сега другия, чийто писателски път и лекарска дейност познавах и много ценях. И това, което се случи през време на това посещение, действително остави дълбоко впечатление, което ме подбуди да приема цялото в областта на духовното изследване. Тогава се получи нещо твърде странно. От онова, което можах да науча, виждайки заедно двете личности и от впечатлението, което ми направи тази друга личност, чийто писателски път и лекарска дейност аз отдавна познавах и ценях и която за първи път видях външно, чрез всичко това аз получих силата, първо да изследвам не тази личност, с която сега се запознах, по отношение на нейните кармически и жизнени връзки, но тя някак си хвърляше светлина върху другия, когото отдавна познавах. Оказа, че другият е живял в древен Египет не в неговия последен, но в един по-преден земен живот, и особеното е, че той е бил мумифициран в древен Египет, бил е балсамиран като мумия.
към текста >>
И под ръководството и сътрудни
чест
вото на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти. Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
Времето измина. Двете личности минаха през вратата на смъртта, изпитаха онези изживявания, за които бих искал да говоря следващия път, които в свръхсетивния свят са свързани с развитието на кармата, на съдбата и след това, и двамата се преродиха в римско време, а именно около основаването на господството на римските императори - по времето на Август; не точно, но през времето на неговото царуване. Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин. Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
към текста >>
И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много
чест
о.
Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща. Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин. Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност. Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа.
И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често.
Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек. А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности. И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност. Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил. Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор.
към текста >>
А сега моля ви вземете целия живот и писателското твор
чест
во на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
Той може да бъде разбран само тогава, когато знаем, какво се намира в основата на една душа. Теоретически мнозина знаят, че в основата на душата са складирани редуващите се земни съществувания. Но това става действително, конкретно едва тогава, когато го разгледаме също действително в конкретния случай. Погледът бе отново изведен вън от тази стая, защото другата личност, която е била мумифицирана в древен Египет, не показа по-нататък никакви значителни следи. Напротив сега се получи също и душевният път на древния вожд, на Юлия, на откривателя на Лауриновия омагьосан замък: това е Август Стриндберг.[5]
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг! Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа. След това прочетете мемоарите на Лудвиг Шлайх[6], неговите отношения с Август Стриндберг, вие ще видите, как това отново израства на основата на миналите земни съществувания! Но тук от мемоарите на Лудвиг Шлайх може да проблесне една светлина, една странна светлина, бих искал да кажа, една поразяваща светлина.
към текста >>
62.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на чове
чест
вото и на нашия собствен живот, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия живот между раждането и смъртта.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 септември 1924 г.
Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен живот, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия живот между раждането и смъртта.
И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на живота, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития. Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните.
към текста >>
И аз
чест
о съм описвал по-рано, какъв облик е приело това християнско развитие в редуващите се столетия.
Обаче това господство на Михаил е отново свързано с онова, което в най-дълбокия смисъл също иска и антропософското движение, а именно с това, което то трябва да извършва. Така че със събитията, за които ще говоря, е свързана също съдбата, кармата на Антропософското общество и с това кармата на по-голяма част от отделните личности, които се намират в това Антропософско общество, както ще видим това следващия път. Отделни неща от това, което ще засегна тази вечер, са вече известни на мнозина от вас от лекциите, които изнесох досега. Но днес бих искал от една определена гледна точка да разгледам познати и непознати неща. Ние виждаме, мои мили приятели, как от Тайната на Голгота насам през образования свят протича едно християнско развитие.
И аз често съм описвал по-рано, какъв облик е приело това християнско развитие в редуващите се столетия.
Но не може да се отрече, че в това християнско развитие е било замесено и нещо друго. Защото ако не беше така, нашата днешна култура не би могла да бъде така силно проникната от материализма. Не може да се отрече, че за този материализъм силно са допринесли и християнските вероизповедания, но това не произхожда от християнските импулси, а от други импулси, които са се влели именно в християнското развитие от друга страна. Ако вземем определено време, например 8-то и началото на 9-то столетие, ние ще видим, как една такава личност като Карл Велики е разнесъл християнството навсякъде между живеещите в онова време в Европа нехристиянски хора, по един начин, с който ние не можем да бъдем съгласни въз основа на нашите хуманитарни понятия. Обаче между тези нехристиянски хора особено изпъкват много от онези, които са били повлияни от онези течения, които са дошли от Азия през Северна Америка в Европа и които изхождат от арабизма, от мохамеданството.
към текста >>
По-новото развитие на чове
чест
вото не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността.
Не е така, че един човек, който в минало въплъщение е бил посветен, трябва да се появи в следващото въплъщение също като посветен. Даже във връзка с някои неща, които бяха изнесени в тази лекции, вие можете да повдигнете въпроса: - Да, древни посветени е имало, но къде са отишли те сега? Къде се намират те днес? Къде бяха те в последните столетия? - Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата.
По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността.
И тогава посветените получават други задачи, при които в ударната сила на импулсите несъзнателно действа онова, което е съществувало в миналото при посвещението, но не се явява във формата на инициирано действие. Така в двореца на Харун ал Рашид като втори организатор живееше един съветник, който също беше притежател на извънредно дълбоки разбирания - но при тогавашното въплъщение нямаше разбирането на посветените, - който направи възможно най-големите услуги на Харун ал Рашид. Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият съветник, минаха през вратата на смъртта. И след като стигнаха там горе в духовното царство, те видяха, така да се каже, още последните фази на разпространението на арабизма далеч навътре в Европа от една страна през Африка в Испания, от друга страна също и в Средна Европа. И двамата бяха големи сили и през време на своя земен живот Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят.
към текста >>
Въпреки че в двореца на Харун ал Рашид това живееше одухотворено, вели
чест
вено внушително, проникнато от арабизма, въпреки че беше подържано от Харун ал Рашид, от неговия съветник и от другите, които се намираха там и даже беше проникнато от древната източна мъдрост на посвещението, все пак това, което живееше като аристотелизъм в двора на Харун ал Рашид, не беше истинското, което беше развито от Аристотел и Александър Велики.
Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка. То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка. И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики. Когато насочим поглед няколко столетия преди Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който живя през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен живот във формата, която Аристотел му беше дал. Но то прие своеобразни форми.
Въпреки че в двореца на Харун ал Рашид това живееше одухотворено, величествено внушително, проникнато от арабизма, въпреки че беше подържано от Харун ал Рашид, от неговия съветник и от другите, които се намираха там и даже беше проникнато от древната източна мъдрост на посвещението, все пак това, което живееше като аристотелизъм в двора на Харун ал Рашид, не беше истинското, което беше развито от Аристотел и Александър Велики.
То беше приело форми, които малко искаха да знаят за християнството. И така там отвъд в Азия ние имаме блестящо развиван и подържан под покровителството на Харун ал Рашид и на неговия съветник един аристотелизъм, един александризъм, който представляваше вреден за християнството полюс, който беше приел една духовна форма, а именно формата на един пантеизъм, която никога не можеше да се съедини с християнството, не можеше да се съедини с християнството чрез неговата вътрешна есенция. С такава нагласа на древен духовен живот, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник. Всичките им усилия, целият им копнеж, всичките им сили, след като бяха минали през вратата на смъртта бяха насочени към това, от духовния свят да се намесят в историческото развитие, да се намесят, така да се каже, като продължение в онова, което беше станало като разпространение на духовния живот на арабизма - по-рано през военните походи и т. н. - от Азия в Европа.
към текста >>
По-рано аз
чест
о казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни ка
чест
ва.
Онова, което сега от духовния свят е меродавно за това, което става духовно в Европа, съвпада в свръхсетивните светове с едно събитие, в което не можем лесно да го разпознаем отново, - но то съвпада с това събитие. А именно в 869 година в духовния свят става нещо от извънредно голямо значение. Там горе става нещо извънредно важно. Долу на Земята се провежда вселенският събор в Константинопол, в който догматически се обявява, че когато някой иска да бъде християнин, той не бива да казва, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Трихотомията, както я наричаха, бе обявена за нещо еретическо.
По-рано аз често казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни качества.
Това, което стана по този начин долу на Земята в Константинопол, беше една земна проекция, едно земно отражение, в което обаче не може да бъде отново разпознато онова, чиято проекция е то. То беше проекция на едно духовно, но извънредно важно за европейската духовна история събитие, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже, поставено в този момент. В това 9-то столетие беше дошло вече онова време, в което за европейското човечество и за неговия духовен живот беше напълно забравено това, което в първите християнски столетия беше още напълно познато за истинските християни: Че Христос беше едно същество, което по-рано обитаваше Слънцето, че по-рано неговият живот беше свързан със Слънцето, че този Христос се беше въплътил в тялото на Исус от Назарет, както това бе описано някога тук. Христос, слънчевото същество свързано с космическия свят чрез неговото обиталище на Слънцето преди Тайната на Голгота и не само слънчево същество, а съществото, което беше свързано с всичко, което планетарно е свързано със Слънцето: Това беше нещо познато на първите християни. Но този космически произход на Христовия импулс беше изгубен за хората в 9-то столетие.
към текста >>
В това 9-то столетие беше дошло вече онова време, в което за европейското чове
чест
во и за неговия духовен живот беше напълно забравено това, което в първите християнски столетия беше още напълно познато за истинските християни: Че Христос беше едно същество, което по-рано обитаваше Слънцето, че по-рано неговият живот беше свързан със Слънцето, че този Христос се беше въплътил в тялото на Исус от Назарет, както това бе описано някога тук.
Долу на Земята се провежда вселенският събор в Константинопол, в който догматически се обявява, че когато някой иска да бъде християнин, той не бива да казва, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Трихотомията, както я наричаха, бе обявена за нещо еретическо. По-рано аз често казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни качества. Това, което стана по този начин долу на Земята в Константинопол, беше една земна проекция, едно земно отражение, в което обаче не може да бъде отново разпознато онова, чиято проекция е то. То беше проекция на едно духовно, но извънредно важно за европейската духовна история събитие, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже, поставено в този момент.
В това 9-то столетие беше дошло вече онова време, в което за европейското човечество и за неговия духовен живот беше напълно забравено това, което в първите християнски столетия беше още напълно познато за истинските християни: Че Христос беше едно същество, което по-рано обитаваше Слънцето, че по-рано неговият живот беше свързан със Слънцето, че този Христос се беше въплътил в тялото на Исус от Назарет, както това бе описано някога тук.
Христос, слънчевото същество свързано с космическия свят чрез неговото обиталище на Слънцето преди Тайната на Голгота и не само слънчево същество, а съществото, което беше свързано с всичко, което планетарно е свързано със Слънцето: Това беше нещо познато на първите християни. Но този космически произход на Христовия импулс беше изгубен за хората в 9-то столетие. Величието на Христовия импулс беше, така да се каже, изхвърлено. Хората все повече и повече стигнаха до това, което наричаха чисто човешко, т. е. което става само на физическото поле.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед това, което и днес още става там, ние имаме вели
чест
вена гледка.
И когато човек стои на мястото[2], от което може да се гледа долу морето, както някога рицарите от кръглата маса на Артур са гледали морето, той действително получава едно дълбоко впечатление. И ако човек е чувствителен за подобно нещо, той и днес още ще получи онова впечатление, който му казва, какво са правили всъщност тези рицари на кръглата маса, рицарите на Артур, какво са правили те там горе в този гигантски замък, от който като най-късни свидетели са останали само рухналите камъни. От това място на развалини, което, въпреки че е напълно разрушено, прави огромно впечатление, ние гледаме в ляво долу морето. Това е един планински връх, а от двете му страни се простира морето. Гледайки надолу морето, в една местност, където времето се променя почти всеки час, ние виждаме блестящата слънчева светлина, която се отразява в морето; веднага след това настъпва бурно време.
Когато обгърнем с поглед това, което и днес още става там, ние имаме величествена гледка.
Там живеят и тъкат елементарни духове, които изплуват от въздействията на светлината, от въздействията на въздуха, от въздействията на надиплящите се и блъскащи се в брега вълни на морето. Впечатлението от тези елементарни духове, които живеят във всичко това, взаимодействието на елементарните духове в живота, в тъкането на тези елементарни духове и днес още напълно видимо се показва, как Слънцето в неговата същност произвежда нещо земно, като се среща с това, което израства отдолу от Земята като първични стихии, като духовни елементарни същества. Там днес ние получаваме впечатлението: Това е било непосредственият, първичният извор на инспирацията на дванадесетте, които принадлежаха към Артур. Ние виждаме, тези рицари на Артуровата кръгла маса, наблюдавайки играта на стихиите на светлината, въздуха, водата, земята, на елементарните духове. Но ние виждаме също, как тези елементарни духове за тях бяха вестители на посланията на Слънцето, Луната и звездите, което премина в техните импулси, а именно в по-старите времена.
към текста >>
Така че през това 9-то столетие в европейското ези
чест
во живееше много предихристиянско християнство.
И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот. Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия. Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса. В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието.
Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много предихристиянско християнство.
Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство. Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур.
към текста >>
Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското ези
чест
во в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство.
Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия. Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса. В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието. Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много предихристиянско християнство.
Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри.
към текста >>
Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава вели
чест
вено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него.
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него.
Благодарение на това те имаха тяхната сила. Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност. Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата. Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,.
към текста >>
Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто вели
чест
вено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност.
Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила.
Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност.
Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата. Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,. За мен беше много важно да проследя неговия живот по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически живот, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение. И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур.
към текста >>
Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече
чест
о говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас.
Много неща в европейския духовен живот се случиха като следствие на това, което преродените духове от двора на Харун ал Рашид основаха в тези свои нови човешки форми в Европа. И ние виждаме, как насреща действа онова, което първо се подготвя, след това действително става, но става по-късно. Защото онова, което се разви по-късно от Бейкън от Верулам, от Амос Комениус, по-рано продължително време беше действало от духовния свят на Земята, защото беше получило особено интензивни форми чрез този свръхсетивен събор в 869 година. Срещу него сега действа другият полюс, полюсът, който бяха приели за християнството александризмът и аристотелизмът. Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот.
Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас.
Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент. Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени. Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи. Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи. Обаче който разбира да чете, той точно в тези книги чете онова, което великите учители от Шартр са преподавали на многобройни ученици по един блестящ, чудесно духовно проникнат начин.
към текста >>
Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един вели
чест
вен духовен елемент.
И ние виждаме, как насреща действа онова, което първо се подготвя, след това действително става, но става по-късно. Защото онова, което се разви по-късно от Бейкън от Верулам, от Амос Комениус, по-рано продължително време беше действало от духовния свят на Земята, защото беше получило особено интензивни форми чрез този свръхсетивен събор в 869 година. Срещу него сега действа другият полюс, полюсът, който бяха приели за християнството александризмът и аристотелизмът. Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот. Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас.
Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент.
Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени. Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи. Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи. Обаче който разбира да чете, той точно в тези книги чете онова, което великите учители от Шартр са преподавали на многобройни ученици по един блестящ, чудесно духовно проникнат начин. Там над европейския духовен живот действително блестеше една духовна звезда в тази школа от Шартр, онзи център, където и днес още се намират архитектонично чудесно изградените катедрали, които показват в една фина форма произведението на вековете.
към текста >>
63.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен живот, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото чове
чест
во.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 12 септември 1924 г.
Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен живот, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество.
Когато хвърлим поглед назад в различните епохи на човешкото историческо развитие, ние ще видим, как в по-древни времена човешката дейност на Земята навсякъде е била свързана с онова, което става в свръхсетивния свят. Не че при по-голямата част от човечеството в последно време липсваше известно абстрактно съзнание за свръхсетивното; това не може да се каже. Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот. С такива разглеждания, каквито направихме тук, ние отново стигаме до това. А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния живот на човека, както това стана тук, с живота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен живот, с онова, което става в редуващите се земни съществувания.
към текста >>
Не че при по-голямата част от чове
чест
вото в последно време липсваше известно абстрактно съзнание за свръхсетивното; това не може да се каже.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 12 септември 1924 г. Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен живот, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество. Когато хвърлим поглед назад в различните епохи на човешкото историческо развитие, ние ще видим, как в по-древни времена човешката дейност на Земята навсякъде е била свързана с онова, което става в свръхсетивния свят.
Не че при по-голямата част от човечеството в последно време липсваше известно абстрактно съзнание за свръхсетивното; това не може да се каже.
Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот. С такива разглеждания, каквито направихме тук, ние отново стигаме до това. А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния живот на човека, както това стана тук, с живота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен живот, с онова, което става в редуващите се земни съществувания. Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е поставила антропософията. С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е.
към текста >>
С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един
чест
ен начин, т. е.
Не че при по-голямата част от човечеството в последно време липсваше известно абстрактно съзнание за свръхсетивното; това не може да се каже. Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот. С такива разглеждания, каквито направихме тук, ние отново стигаме до това. А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния живот на човека, както това стана тук, с живота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен живот, с онова, което става в редуващите се земни съществувания. Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е поставила антропософията.
С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е.
изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество, живота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение. И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот. Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух. Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа. Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия.
към текста >>
Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като чове
чест
во в течение на 3 до 4 столетия.
С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е. изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество, живота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение. И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот. Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух. Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия.
Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния живот на настоящето. Аз казах, че при един вид свръхсетивен, свръхземен събор, в същото време, когато в Константинопол става осмият вселенски събор, се срещнаха индивидуалностите на Харун ал Рашид и неговия съветник, но също и индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел; че там са се намирали също някои индивидуалности от времето, когато бе извършена службата на Артур и обясних, как всичко това стана под егидата, под покровителството на Михаил. След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл. И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност. И ние виждаме, как в земния живот от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент.
към текста >>
И един център, в който след това се вля всичко онова, което беше продължено като такива традиция, е този, който аз
чест
о споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действаха такива духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други.
А именно ние виждаме, как през вековете след 9-то столетие на Земята слизат ориентирани платонически с платоническо направление духове. И това са онези, които през Средновековието продължиха едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм считаше за еретическо, което обаче беше по-истинското християнско учение. Индивидуалностите, които продължиха християнския аристотелизъм, останаха отначало в духовния свят, защото според дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение нямаше как истински да се свърже с останалите. Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически. Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство ние намираме тук и там личности, които в школи продължават традицията на мистериите и осветляват християнството с тези древни традиции на мистериите.
И един център, в който след това се вля всичко онова, което беше продължено като такива традиция, е този, който аз често споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действаха такива духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други.
Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр? Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите. Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли. Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите представители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно живо действие и тъкане. Все още те малко обръщаха внимание на онова, което по-късно будеше възхищението на хората - нашите днешни химически елементи.
към текста >>
Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на чове
чест
вото школа от Шартр?
И това са онези, които през Средновековието продължиха едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм считаше за еретическо, което обаче беше по-истинското християнско учение. Индивидуалностите, които продължиха християнския аристотелизъм, останаха отначало в духовния свят, защото според дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение нямаше как истински да се свърже с останалите. Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически. Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство ние намираме тук и там личности, които в школи продължават традицията на мистериите и осветляват християнството с тези древни традиции на мистериите. И един център, в който след това се вля всичко онова, което беше продължено като такива традиция, е този, който аз често споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действаха такива духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други.
Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр?
Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите. Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли. Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите представители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно живо действие и тъкане. Все още те малко обръщаха внимание на онова, което по-късно будеше възхищението на хората - нашите днешни химически елементи. Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън.
към текста >>
Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и твор
чест
вото на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от мисли, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо живо. В миналото, за което говоря, все още съществуваше един възглед за природата, според който на природата се гледаше по един подобен начин, както се гледаше действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра. И в представите, които се предаваха като правилни в онези школи, като произхождащи още от живата традиция, имаше много пословици и изрази, които изглеждаха точно като продължения на онова, което се казваше в мистериите за Прозерпина. Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят.
Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот. И когато се касаеше да бъде разбран духовният живот - защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният живот, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака. И онова, което човекът носеше като дух в себе си, се разбираше от констелациите, от светенето и от духовните същества, за които се знаеше че се намират в неподвижните звезди. Така човекът биваше разбиран от света, от Космоса. Така за хората от онова време в действителност имаше два свята: макрокосмосът - великият свят, и микрокосмосът - малкият свят, светът на човека, самият човек.
към текста >>
То с ентусиазъм биваше предлагано на чове
чест
вото в изолирани школи, но също и от отделни личности, които бяха разпръснати тук и там.
И когато се касаеше да бъде разбран духовният живот - защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният живот, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака. И онова, което човекът носеше като дух в себе си, се разбираше от констелациите, от светенето и от духовните същества, за които се знаеше че се намират в неподвижните звезди. Така човекът биваше разбиран от света, от Космоса. Така за хората от онова време в действителност имаше два свята: макрокосмосът - великият свят, и микрокосмосът - малкият свят, светът на човека, самият човек. Това беше учението за природата в онова време.
То с ентусиазъм биваше предлагано на човечеството в изолирани школи, но също и от отделни личности, които бяха разпръснати тук и там.
И като един вид кулминация, то беше преподавано по един чудесен начин от такива личности като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други в школата на Шартр. Тази школа от Шартр е всъщност нещо чудесно. Когато днес някой вземе в ръцете си съчиненията на нейните учители - аз казах вече, те изглеждат като каталози от думи. Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една жива духовност. Обаче онзи, който може да чете такива неща, който може да чете именно в подреждането на нещата, той констатира, как онова, което произхожда от учителите на школата от Шартр, е проникнато от древна духовност.
към текста >>
Тя действаше така, че също и в духовната атмосфера на чове
чест
вото по тайнствен начин се излъчваше онова, което като жива духовност живееше в Шартр.
Тази школа от Шартр е всъщност нещо чудесно. Когато днес някой вземе в ръцете си съчиненията на нейните учители - аз казах вече, те изглеждат като каталози от думи. Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една жива духовност. Обаче онзи, който може да чете такива неща, който може да чете именно в подреждането на нещата, той констатира, как онова, което произхожда от учителите на школата от Шартр, е проникнато от древна духовност. Обаче дълбоката духовност на школата не действаше само чрез това, че се преподаваше и че съществуваха множество ученици, които от своя страна разпространяваха каквото бяха научили, а тя действаше пряко по духовен начин.
Тя действаше така, че също и в духовната атмосфера на човечеството по тайнствен начин се излъчваше онова, което като жива духовност живееше в Шартр.
Ето защо през Франция чак до Италия ние виждаме духовните лъчи на тази школа от Шартр. Обаче в различни школи, които по тяхното външно име са исторически познати, се е преподавало едно такова учение за природата, каквото аз описах. Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр. Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах. Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите.
към текста >>
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето послани
чест
во в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-оте
чест
во Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр.
Обаче онзи, който може да чете такива неща, който може да чете именно в подреждането на нещата, той констатира, как онова, което произхожда от учителите на школата от Шартр, е проникнато от древна духовност. Обаче дълбоката духовност на школата не действаше само чрез това, че се преподаваше и че съществуваха множество ученици, които от своя страна разпространяваха каквото бяха научили, а тя действаше пряко по духовен начин. Тя действаше така, че също и в духовната атмосфера на човечеството по тайнствен начин се излъчваше онова, което като жива духовност живееше в Шартр. Ето защо през Франция чак до Италия ние виждаме духовните лъчи на тази школа от Шартр. Обаче в различни школи, които по тяхното външно име са исторически познати, се е преподавало едно такова учение за природата, каквото аз описах.
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр.
Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах. Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.
към текста >>
Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова вели
чест
вено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини.
Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука. Брунето Латини е учителят на Данте.
Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини.
Виждате ли, тогава нямаше никаква друга възможност, освен да се действа с такива неща сред тогавашното още много по-свободно църковно устройство в сравнение с по-късното, и ние виждаме как всички тези учители от Шартр са свещеници, принадлежащи на ордени. Ние ги виждаме да носят одеждите на цистерцианския орден. Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския живот на ордените. Но дойде една особена фаза на развитието. През цялото това време, през което, платониците бяха действали именно по описания начин, аристотелиците не можеха да действат на Земята.
към текста >>
Това доведе дотам, че, понеже сега бяха настъпили други условия в духовния живот на европейското чове
чест
во, платониците, които напоследък бяха развили тяхната велика дейност и сега се намираха в духовния свят, пренесоха тяхната мисия върху аристотелиците.
Не бяха налице условията за това. Но в замяна на това в свръхсетивния живот те подготвяха течението на Михаил. От духовния свят те се намираха в постоянна връзка с учителите, които действаха в същата насока, които след това се оттеглиха в Шартр. Но след това, по време на разцвета на школата от Шартр в края на 11-то столетие и в 12-то столетие - ние трябва да обозначаваме тези неща със земни наименования, въпреки че естествено тези земни наименования не подхождат и хората лесно биха ги осмивали, - тогава станаха един вид свръхсетивни преговори между онези души, които бяха действали в школата от Шартр и които минавайки през вратата на смъртта се издигнаха в свръхсетивния свят. Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и разговори и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък.
Това доведе дотам, че, понеже сега бяха настъпили други условия в духовния живот на европейското човечество, платониците, които напоследък бяха развили тяхната велика дейност и сега се намираха в духовния свят, пренесоха тяхната мисия върху аристотелиците.
Тези аристотелици слязоха сега долу във физическия свят, за да продължат онова, което бих искал да нарека космическа служба на Михаил, така, както то можеше да бъде продължено. Сега ние отново намираме онези, които действаха в този повече аристотелски оцветен смисъл, сред ордена на доминиканците[1], виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин. Душите на аристотелиците замениха, така да се каже, за земното действие душите на платониците и се разви онова, което днес може да бъде действително ценено всъщност само сред антропософското движение - аз веднъж изнесох тук един цикъл от лекции върху схоластиката[2] и нейната истинска форма и произход, - разви се схоластиката на Средновековието, онова учение, което в една клоняща вече към материализма епоха искаше да запази онова, което можеше да бъде запазено като духовност в човешките възгледи. Още преди Бейкън от Верулам и Комениус да се явят на Земята, в схоластиката се работи за продължението на службата на Михаил. Ние виждаме, как в схоластиката, в така наречената реалистична школа трябва да бъде спасен произходът на това, което човекът носи в своите мисли за духовността.
към текста >>
Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много
чест
о съществува.
Това е една изтънена духовност, която можеше да бъде спасена, но все пак тя е духовност. Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо. Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души. Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически.
Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува.
Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл. Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото. И от своя страна, когато сред доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят.
към текста >>
Ние ги намираме днес отново като въплътени на Земята души, които развиват един
чест
ен, вътрешен стремеж към антропософското движение.
В тази свръхсетивна школа беше учител самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху онова, което са били великите учения на древните мистерии, правещ един чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно една мощна перспектива за онова, което трябва да стане. И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил. Ние можем да насочим поглед върху тези души. Ние намираме тези души там - понеже през онова време много малко от тях се намираха на Земята, а по-голямата част се намираха в живота между смъртта и едно ново раждане и взеха участие в свръхсетивното събрание на тази свръхсетивна школа. Ние ги намираме там, как слушат лекциите, ученията на Михаил.
Ние ги намираме днес отново като въплътени на Земята души, които развиват един честен, вътрешен стремеж към антропософското движение.
В кармата на онези, които по един честен, вътрешно честен начин се стремят към антропософското движение, се намират импулсите, които трябва да бъдат проучени също и за кармата в свръхсетивния свят. Естествено фактът, че тези души са били насочени, подтикнати тогава чрез тяхната карма към едно такова небесно общество, има своите причини в това, че в минал живот на Земята те са изградили своята карма по начин, който ги доведе дотам. Но ние не можем да познаем кармата на душите, без да насочим поглед не само върху онова, което става на Земята, но също и върху онова, което се развива между смъртта и едно нова раждане. Разглеждането на света е безкрайно обогатяващо, когато, ако мога така да се изразя, при разглеждането на действащите в света души - а това в крайна сметка са всички хора, - не започваме винаги там, където хората се явяват на Земята и не завършваме там, където те умират. Защото те нито започват да действат там, нито пък спират тяхната дейност при смъртта.
към текста >>
В кармата на онези, които по един
чест
ен, вътрешно
чест
ен начин се стремят към антропософското движение, се намират импулсите, които трябва да бъдат проучени също и за кармата в свръхсетивния свят.
И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил. Ние можем да насочим поглед върху тези души. Ние намираме тези души там - понеже през онова време много малко от тях се намираха на Земята, а по-голямата част се намираха в живота между смъртта и едно ново раждане и взеха участие в свръхсетивното събрание на тази свръхсетивна школа. Ние ги намираме там, как слушат лекциите, ученията на Михаил. Ние ги намираме днес отново като въплътени на Земята души, които развиват един честен, вътрешен стремеж към антропософското движение.
В кармата на онези, които по един честен, вътрешно честен начин се стремят към антропософското движение, се намират импулсите, които трябва да бъдат проучени също и за кармата в свръхсетивния свят.
Естествено фактът, че тези души са били насочени, подтикнати тогава чрез тяхната карма към едно такова небесно общество, има своите причини в това, че в минал живот на Земята те са изградили своята карма по начин, който ги доведе дотам. Но ние не можем да познаем кармата на душите, без да насочим поглед не само върху онова, което става на Земята, но също и върху онова, което се развива между смъртта и едно нова раждане. Разглеждането на света е безкрайно обогатяващо, когато, ако мога така да се изразя, при разглеждането на действащите в света души - а това в крайна сметка са всички хора, - не започваме винаги там, където хората се явяват на Земята и не завършваме там, където те умират. Защото те нито започват да действат там, нито пък спират тяхната дейност при смъртта. В това, което става духовно, действат не само онези души, които днес са въплътени на Земята, но и други души, които днес се намират между смъртта и едно ново раждане, и изпращат лъчите на тяхната дейност на Земята.
към текста >>
Картината на духовното развитие на чове
чест
вото се допълва чрез това, че винаги можем да включим в нея и така наречените мъртви, защото всъщност те са много по-живи отколкото онези, които са така наречените живи.
В нашите собствени дела се крият импулсите на такива души. Всичко това действа съвместно, също както земните дела отново се простират в небесната област и продължават да действат там, както аз образно загатнах за това при личностите Капезиус и Щрадер още в моята първа мистерийна драма.[5] Брунето Латини, учителят на Данте, се намира също там. Той е починал тогава, минал е през вратата на смъртта, но това е само едно преобразуване на живота. Той продължава да действа и когато го потърсим духовно, можем да го намерим там.
Картината на духовното развитие на човечеството се допълва чрез това, че винаги можем да включим в нея и така наречените мъртви, защото всъщност те са много по-живи отколкото онези, които са така наречените живи.
Една такава индивидуалност като Брунето Латини, въпреки че не е въплътен на Земята, днес се намесва в много неща, които стават на Земята, действа в тези неща. От това обаче вие виждате, колко тясно земния живот е свързан със свръхсетивния живот, как всъщност съвсем не можем да говорим за един свръхсетивен свят отделен от земния свят, от сетивния свят, защото всичко, което е сетивно, същевременно е проникнато от свръхсетивното; всичко, което е свръхсетивно, се изявява навсякъде или някога в сетивното. И ние можем всъщност да приемем земния живот, само когато виждаме тези неща зад земния живот. Това, мои мили приятели, трябва да е течението, което навлезе в антропософското движение от Коледното събрание насам: Да се говори за свръхсетивните факти по един съвършено явен, безпристрастен начин с пълно познавателно съзнание. Тази трябва да бъде езотеричната черта, която минава през антропософското движение.
към текста >>
Така че не трябва да се чудите, когато казвам: -
Чест
но стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие.
Само благодарение на това ще бъде възможно да дадем на антропософското движение неговото действително духовно съдържание. Защото, виждате ли, онова, което ви описах за течението на Михаил, то продължи да действа след това. Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха. Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха. И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия.
Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие.
И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа. Епохата, която аз описах, в която се разви течението на Михаил, е последвана от една такава епоха, която тук на Земята показва съвършено материалистичен аспект, която развива всичко по материалистичен начин.
към текста >>
Антропософията може да бъде нещо за чове
чест
вото само тогава, когато тя се приема с цялата човешка душевност.
А в свръхсетивния свят се развива най-интензивното подготвяне на импулсите на Михаил, които в тази наша епоха са били пренесени, така да се каже, от небето на Земята. И нашата епоха не може да се свърже с онова, което е предхождало в последните столетия; ние трябва да познаваме това, но не можем да свържем нещата с него. Със съзнанието на днешното време ние трябва да се свържем с онова, което е станало в свръхсетивния свят през последните столетия. Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския живот в настоящето. И такива възгледи, каквито са тези, които аз обясних в тези часове, не трябва да бъдат приети само със студения ум и с трезво сърце, те трябва да бъдат приети с целия пълноценен човек, с целия обхват на човешката душевност.
Антропософията може да бъде нещо за човечеството само тогава, когато тя се приема с цялата човешка душевност.
Това стои на основата на волята на антропософското движение съединено с Антропософското общество от Коледното събрание насам. За него бихме желали, то да проникне дълбоко в душите на хората, които са свързани с това, за да получат те съзнание за онова, което дълбоко в душите всъщност е свързано с тяхната карма. С това, мои мили приятели, ние създадохме един вид основа за това, което ще ни заведе по-нататък следващия път в следващата неделя, когато ще се проведе събранието на членовете и когато искаме да разгледаме по-нататъшния ход на течението на Михаил и онова, което се получава за задачите на антропософията, изобщо като задача на духовния живот в съвременността. [1] Доминикански орден: 1215 основан от Доминикус. [2] лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на Тома Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр.
към текста >>
64.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на
чест
ото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен живот школа от Шартр.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 14 септември 1924 г.
Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен живот школа от Шартр.
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот. В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони. И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз
чест
о говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 14 септември 1924 г. Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен живот школа от Шартр.
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони. И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците. Можем да кажем, че четейки по знаменията на времето индивидуалностите от Шартр стигнаха до възгледа, че сред земния живот за тях ще дойде отново времето едва тогава, когато елементът на Михаил, който трябваше да започне в края на 19-то столетие, ще започне отново да действа известно време на Земята.
към текста >>
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато чове
чест
вото, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и твор
чест
во на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 14 септември 1924 г. Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен живот школа от Шартр. На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците. Можем да кажем, че четейки по знаменията на времето индивидуалностите от Шартр стигнаха до възгледа, че сред земния живот за тях ще дойде отново времето едва тогава, когато елементът на Михаил, който трябваше да започне в края на 19-то столетие, ще започне отново да действа известно време на Земята. Тези индивидуалности от Шартр взеха широко участие в онези свръхсетивни учения, които бяха дадени в смисъла, в който аз говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния живот в следващите столетия, под влиянието на които трябва да стои по необходимост днес онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния живот.
към текста >>
Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в чове
чест
вото, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този живот в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.-
Тези индивидуалности от Шартр взеха широко участие в онези свръхсетивни учения, които бяха дадени в смисъла, в който аз говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния живот в следващите столетия, под влиянието на които трябва да стои по необходимост днес онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния живот. Общо взето може да се каже: Прераждания на духовете от Шартр е имало много малко. Но въпреки това на мен ми се удаде възможност да насоча вниманието си върху школата от Шартр по един повод в настоящето време. В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа. Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния живот.
Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този живот в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.-
Трогателно е, бих искал да кажа, когато виждаме, как школата от Шартр запазва образи на инспириращите гении за така наречените седем свободни изкуства: граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика. Също и в приемането на духовното, което беше дадено в тези седем свободни изкуства, хората виждаха още живи дарове на боговете, които стигаха до хората чрез живи същества, а не само предаване на мъртви мисли за мъртви природни закони. И можеше да се види, че именно Европа не ще има никаква способност да възприеме всичко това в бъдеще. Ето защо намиращите се в школата от Шартр чувстваха определено настроение поради залеза на духовния живот. И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този живот.
към текста >>
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които
чест
но стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
И ако последния път аз изнесох изживяванията с цистерциенския орден, бих искал да допълня онова, което прониква от залеза на школата на Шартр в сърцето и в душата на една извънредно интересна съвременна личност. Сега тя отдавна вече отново е намерила онези светове, за които така много копнееше, обратно при отците от Шартр. И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието. При това бих искал да спомена, че когато съществуват такива дълбоко действащи кармически импулси в основата на душата, имаме пред себе си особеността, че в едно следващо въплъщение ще се получи прилика във физическия израз на лицето - това рядко се случва, но тук случаят е именно такъв - една прилика с предишното въплъщение. И двете лица, онова на монаха и онова на писателката, в която той се прероди в настоящето, действително извънредно много си приличаха.
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя. И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс. Защото всъщност в антропософското движение се намират два вида души. Голям брой от тези души са живели в онези течения, които са били, така да се каже, официалните християнски течения през първите столетия; те са минали през тези течения, изпитали са всичко онова, което е дошло в света като християнство, а именно през времето на император Константин и през непосредствено следващите времена. Именно между тези, които тогава с извънредно голяма честност са се присъединили към християнството, които с вътрешно задълбочаване са приели християнството, има такива души, които днес се намират в Антропософското общество със стремеж към разбиране на християнството; не точно християни, които просто са следвали движения като това на император Константин, а повече онези християни, които претендираха да минават за истински християни, които бяха разпределени по различни секти.
към текста >>
И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско,
чест
но разбиране на Христовия импулс.
И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието. При това бих искал да спомена, че когато съществуват такива дълбоко действащи кармически импулси в основата на душата, имаме пред себе си особеността, че в едно следващо въплъщение ще се получи прилика във физическия израз на лицето - това рядко се случва, но тук случаят е именно такъв - една прилика с предишното въплъщение. И двете лица, онова на монаха и онова на писателката, в която той се прероди в настоящето, действително извънредно много си приличаха. Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил. Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя.
И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс.
Защото всъщност в антропософското движение се намират два вида души. Голям брой от тези души са живели в онези течения, които са били, така да се каже, официалните християнски течения през първите столетия; те са минали през тези течения, изпитали са всичко онова, което е дошло в света като християнство, а именно през времето на император Константин и през непосредствено следващите времена. Именно между тези, които тогава с извънредно голяма честност са се присъединили към християнството, които с вътрешно задълбочаване са приели християнството, има такива души, които днес се намират в Антропософското общество със стремеж към разбиране на християнството; не точно християни, които просто са следвали движения като това на император Константин, а повече онези християни, които претендираха да минават за истински християни, които бяха разпределени по различни секти. Християнски секти с вътрешно задълбочаване обединяваха много от душите, които днес честно влизат в антропософското движение - понякога от подсъзнателните импулси, които горното съзнание в много отношения. даже тълкува погрешно
към текста >>
Именно между тези, които тогава с извънредно голяма
чест
ност са се присъединили към християнството, които с вътрешно задълбочаване са приели християнството, има такива души, които днес се намират в Антропософското общество със стремеж към разбиране на християнството; не точно християни, които просто са следвали движения като това на император Константин, а повече онези християни, които претендираха да минават за истински християни, които бяха разпределени по различни секти.
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил. Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя. И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс. Защото всъщност в антропософското движение се намират два вида души. Голям брой от тези души са живели в онези течения, които са били, така да се каже, официалните християнски течения през първите столетия; те са минали през тези течения, изпитали са всичко онова, което е дошло в света като християнство, а именно през времето на император Константин и през непосредствено следващите времена.
Именно между тези, които тогава с извънредно голяма честност са се присъединили към християнството, които с вътрешно задълбочаване са приели християнството, има такива души, които днес се намират в Антропософското общество със стремеж към разбиране на християнството; не точно християни, които просто са следвали движения като това на император Константин, а повече онези християни, които претендираха да минават за истински християни, които бяха разпределени по различни секти.
Християнски секти с вътрешно задълбочаване обединяваха много от душите, които днес честно влизат в антропософското движение - понякога от подсъзнателните импулси, които горното съзнание в много отношения. даже тълкува погрешно Други души са онези, които не са минали непосредствено през това християнско развитие; те са минали или през по-късното християнско развитие, когато не съществуваше вече онова вътрешно задълбочаване както при сектите, но които преди всичко в основата на душите си имат много от онова, което можеше да се изживее като езическа мъдрост на мистериите в предхристиянско време, носеха го незаличимо, живо в своите души. Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали живи впечатленията и учението, култовите упражнения и т. н. на древните мистерии.
към текста >>
Християнски секти с вътрешно задълбочаване обединяваха много от душите, които днес
чест
но влизат в антропософското движение - понякога от подсъзнателните импулси, които горното съзнание в много отношения.
Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя. И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс. Защото всъщност в антропософското движение се намират два вида души. Голям брой от тези души са живели в онези течения, които са били, така да се каже, официалните християнски течения през първите столетия; те са минали през тези течения, изпитали са всичко онова, което е дошло в света като християнство, а именно през времето на император Константин и през непосредствено следващите времена. Именно между тези, които тогава с извънредно голяма честност са се присъединили към християнството, които с вътрешно задълбочаване са приели християнството, има такива души, които днес се намират в Антропософското общество със стремеж към разбиране на християнството; не точно християни, които просто са следвали движения като това на император Константин, а повече онези християни, които претендираха да минават за истински християни, които бяха разпределени по различни секти.
Християнски секти с вътрешно задълбочаване обединяваха много от душите, които днес честно влизат в антропософското движение - понякога от подсъзнателните импулси, които горното съзнание в много отношения.
даже тълкува погрешно Други души са онези, които не са минали непосредствено през това християнско развитие; те са минали или през по-късното християнско развитие, когато не съществуваше вече онова вътрешно задълбочаване както при сектите, но които преди всичко в основата на душите си имат много от онова, което можеше да се изживее като езическа мъдрост на мистериите в предхристиянско време, носеха го незаличимо, живо в своите души. Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали живи впечатленията и учението, култовите упражнения и т. н. на древните мистерии. Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл.
към текста >>
С всичко това са свързани течения от целия духовен живот на чове
чест
вото в настоящето; с това аз разбирам едно широко настояще, което се простира през десетилетия и столетия.
на древните мистерии. Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл. Първата категория души са така да се каже радостни, че отново намират християнството в антропософското движение. Но между другите са онези, които обхващат с вътрешно разбиране това, което в антропософията е космическо християнство. Христос като космически дух на Слънцето е схващан преди всичко от онези намиращи се в голям брой в антропософското движение души, които са запазили в основите на своята душа в една жива форма много от онова, което те са донесли от древните езически мистерии.
С всичко това са свързани течения от целия духовен живот на човечеството в настоящето; с това аз разбирам едно широко настояще, което се простира през десетилетия и столетия.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето. Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията. Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле. И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>
Така че за една такава работа, каквато се върши тук, се използват не само изследователските способности на настоящето, а също и изследователските способности, които са резултат на това, че се вземат под внимание кармическите нишки, които се получават от историческото развитие на чове
чест
вото.
Защото тук трябва да бъде търсена вратата, чрез която да се навлезе също и в онези връзки, които се получават накрая като велики връзки в дейността на теченията на кармата. И в патологията и терапията ще се види, как наблюдението на болния и здравия човек налага необходимостта да бъде проучено всичко, което наред с външно-физическото се казва за духа и душата, като напълно се уважава това, което естествената наука казва за физическото. Тогава обаче ще се види, че по отношение на здравия и болния човек сме принудени да разгледаме по-висшите членове на човешката природа. Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила сътрудничка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и болния човек и която се надявам скоро да излезе от печат. Но точно такива изследвания, които търсят вратата, през която по един правилен начин да проникнат от физическия човек в духовния човек, дават един перспективен резултат само тогава, когато те се провеждат по един правилен начин.
Така че за една такава работа, каквато се върши тук, се използват не само изследователските способности на настоящето, а също и изследователските способности, които са резултат на това, че се вземат под внимание кармическите нишки, които се получават от историческото развитие на човечеството.
Ние трябва да работим, така да се каже, със силите на кармата, за да проникнем в тайните, за които се касае. В първи том на този труд първо ще бъдат издадени само наченките в това отношение. Този труд ще бъде продължен и тогава ще преминем по-нататък от това, което отначало е развито само в елементарна форма, към онова, което точно от тази страна, от медицинско-патологична страна може да даде едно човешко познание, едно познание за човека. Това ще бъде възможно само благодарение на факта, че в лицето на госпожа д-р Ита Вегман имаме една личност, която в своите медицински проучвания е приела нещата така, че при нея те се развиват по един самопонятен начин към онова, което е духовен възглед за човешката същност. Но тук, в течение на това изследване, в разглеждането на органологията на човека, която виждаме в духовна перспектива, се получават нещата, които водят също до кармическите връзки.
към текста >>
И тогава ние изживяваме връзките, които хвърлят светлина в историческото развитие на чове
чест
вото и ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически.
н., - разбиранията, които трябва да бъдат развити тук, те водят именно до това, което се представя като възможност да стигнем зад човешките личности, в техните минали земни съществувания. Защото в настоящия земен живот човекът стои пред нас ограничен от неговата кожа. Когато придобием способността да виждаме в отделните органи на човека, тогава се разширява това, което е затворено в кожата, като всеки орган сочи към една друга област в света, указвайки пътищата навън в Макрокосмоса. Тогава навън човекът се закръгля и от това се нуждаем ние - от този човек, който отново се изгражда духовно, след като е била преодоляна настоящата форма, която е ограничана от кожата. Когато проследим навън това, което физически е нещо съвършено различно, от това, което си представят днешният анатом и днешният физиолог, това ще ни даде възгледи, които отговарят също и на вижданията в миналите земни съществувания на човека.
И тогава ние изживяваме връзките, които хвърлят светлина в историческото развитие на човечеството и ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически.
Всъщност цялото минало на човечеството живее в настоящето. Но с това общо абстрактно изречение не е казано естествено нищо; нали го казват също и материалистите. Важното е как това минало живее в настоящето. В тази връзка бих искал да ви дам един пример, който е толкова чудесен, че и в мен самия предизвика най-голямото учудване, когато се получи като резултат на изследването. И някои неща от това, което по-рано съм мислил в тази област, трябваше да бъдат коригирани или най-малкото допълнени.
към текста >>
Всъщност цялото минало на чове
чест
вото живее в настоящето.
Защото в настоящия земен живот човекът стои пред нас ограничен от неговата кожа. Когато придобием способността да виждаме в отделните органи на човека, тогава се разширява това, което е затворено в кожата, като всеки орган сочи към една друга област в света, указвайки пътищата навън в Макрокосмоса. Тогава навън човекът се закръгля и от това се нуждаем ние - от този човек, който отново се изгражда духовно, след като е била преодоляна настоящата форма, която е ограничана от кожата. Когато проследим навън това, което физически е нещо съвършено различно, от това, което си представят днешният анатом и днешният физиолог, това ще ни даде възгледи, които отговарят също и на вижданията в миналите земни съществувания на човека. И тогава ние изживяваме връзките, които хвърлят светлина в историческото развитие на човечеството и ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически.
Всъщност цялото минало на човечеството живее в настоящето.
Но с това общо абстрактно изречение не е казано естествено нищо; нали го казват също и материалистите. Важното е как това минало живее в настоящето. В тази връзка бих искал да ви дам един пример, който е толкова чудесен, че и в мен самия предизвика най-голямото учудване, когато се получи като резултат на изследването. И някои неща от това, което по-рано съм мислил в тази област, трябваше да бъдат коригирани или най-малкото допълнени. Виждате ли, за този, който разглежда историята дълбокомислено, едно събитие именно в първите столетия на християнството се явява заобиколено от една странна тайнственост.
към текста >>
В определен смисъл можем
чест
о пъти да се чудим, че този фин, гениален ум е бил така малко възприемчив за християнството; но това идва оттам, че той виждаше около себе си малко от онази вътрешна
чест
ност, както той я схващаше.
Но ние виждаме - естествено не в словесния смисъл, а като се абстрахираме от по-големи периоди време, - ние виждаме наред с Константин да стои Юлиан Апостата - Отстъпникът, наистина една личност, за която знаем, че в нея живееше мъдростта на мистериите. Юлиан Отстъпникът можеше да говори за троичното Слънце. И той изгуби своя живот, защото поради това беше считан за издайник на мистериите, тъй като беше говорил за троичното Слънце. Това не трябваше да бъде сторено в онова време; а в още по-ранни времена още по-малко. Обаче Юлиан Отстъпникът се намираше в едно особено положение по отношение на християнството.
В определен смисъл можем често пъти да се чудим, че този фин, гениален ум е бил така малко възприемчив за християнството; но това идва оттам, че той виждаше около себе си малко от онази вътрешна честност, както той я схващаше.
А между онези, които го въведоха в древните мистерии, той още намираше много честност, положителна, активна честност. Юлиан Отстъпникът бе убит отвъд в Азия. За неговото убийство са разказани много измислени неща. Но то е станало именно поради това, че Юлиан е бил считан за издайник на мистериите. Това беше напълно запланувано убийство.
към текста >>
А между онези, които го въведоха в древните мистерии, той още намираше много
чест
ност, положителна, активна
чест
ност.
Юлиан Отстъпникът можеше да говори за троичното Слънце. И той изгуби своя живот, защото поради това беше считан за издайник на мистериите, тъй като беше говорил за троичното Слънце. Това не трябваше да бъде сторено в онова време; а в още по-ранни времена още по-малко. Обаче Юлиан Отстъпникът се намираше в едно особено положение по отношение на християнството. В определен смисъл можем често пъти да се чудим, че този фин, гениален ум е бил така малко възприемчив за християнството; но това идва оттам, че той виждаше около себе си малко от онази вътрешна честност, както той я схващаше.
А между онези, които го въведоха в древните мистерии, той още намираше много честност, положителна, активна честност.
Юлиан Отстъпникът бе убит отвъд в Азия. За неговото убийство са разказани много измислени неща. Но то е станало именно поради това, че Юлиан е бил считан за издайник на мистериите. Това беше напълно запланувано убийство. Когато се запознаем с това, което е живеело в Юлиан Отстъпника, в нас се събужда дълбок интерес как е живяла тази личност по-нататък.
към текста >>
Ако времето би било благоприятно за това, ако биха били налице условията, изхождайки от древните мистерии, той щеше да може да създаде едно праволинейно продължение от предихристиянския Христос, от действителния макроскосмически Логос, до Христос, който трябваше да продължи да действа в чове
чест
вото след Тайната на Голгота.
Но то е станало именно поради това, че Юлиан е бил считан за издайник на мистериите. Това беше напълно запланувано убийство. Когато се запознаем с това, което е живеело в Юлиан Отстъпника, в нас се събужда дълбок интерес как е живяла тази личност по-нататък. Защото това е една твърде особена индивидуалност, една индивидуалност, за която трябва да кажем: - Той би бил много по-подходящ от Константин, много по-подходящ от Хлодвиг, много по-подходящ от други, за да подготви пътищата на християнството! Това беше заложено в неговата душа.
Ако времето би било благоприятно за това, ако биха били налице условията, изхождайки от древните мистерии, той щеше да може да създаде едно праволинейно продължение от предихристиянския Христос, от действителния макроскосмически Логос, до Христос, който трябваше да продължи да действа в човечеството след Тайната на Голгота.
И когато духовно вникнем в Юлиан, ние откриваме именно странното нещо: При него това отстъпничество е било само черупка, а в основата на неговата душа всъщност намираме един подтик, един стремеж да обхване християнството, който стремеж той не оставя да излезе наяве, а го подтисна поради безсмислиците на Целзус[3], който е писал за Исус. Случва се понякога именно една гениална личност да бъде заблудена от безсмислиците на хората. И човек има чувството, че Юлиан всъщност би бил подходящата душа, която да подготви пътищата на християнството, да доведе християнството в пътя, който му е присъщ. И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен живот и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове. Но тук имаме нещо неясно.
към текста >>
И когато духовно вникнем в Юлиан, ние откриваме именно странното нещо: При него това отстъпни
чест
во е било само черупка, а в основата на неговата душа всъщност намираме един подтик, един стремеж да обхване християнството, който стремеж той не оставя да излезе наяве, а го подтисна поради безсмислиците на Целзус[3], който е писал за Исус.
Това беше напълно запланувано убийство. Когато се запознаем с това, което е живеело в Юлиан Отстъпника, в нас се събужда дълбок интерес как е живяла тази личност по-нататък. Защото това е една твърде особена индивидуалност, една индивидуалност, за която трябва да кажем: - Той би бил много по-подходящ от Константин, много по-подходящ от Хлодвиг, много по-подходящ от други, за да подготви пътищата на християнството! Това беше заложено в неговата душа. Ако времето би било благоприятно за това, ако биха били налице условията, изхождайки от древните мистерии, той щеше да може да създаде едно праволинейно продължение от предихристиянския Христос, от действителния макроскосмически Логос, до Христос, който трябваше да продължи да действа в човечеството след Тайната на Голгота.
И когато духовно вникнем в Юлиан, ние откриваме именно странното нещо: При него това отстъпничество е било само черупка, а в основата на неговата душа всъщност намираме един подтик, един стремеж да обхване християнството, който стремеж той не оставя да излезе наяве, а го подтисна поради безсмислиците на Целзус[3], който е писал за Исус.
Случва се понякога именно една гениална личност да бъде заблудена от безсмислиците на хората. И човек има чувството, че Юлиан всъщност би бил подходящата душа, която да подготви пътищата на християнството, да доведе християнството в пътя, който му е присъщ. И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен живот и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове. Но тук имаме нещо неясно. Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение.
към текста >>
Вие виждате колко тайнствени, колко загадъчни са пътищата на чове
чест
вото в подосновите и на задния фон на съществуването.
И когато все пак успяваме да го проследим, ние стигаме с разглеждането до едно особено място, което съвсем не е историческо, което обаче е по-историческо от историческото: Ние стигаме накрая до една женска личност, в която намираме душата на Юлиан Отстъпника, до една женска личност, която под едно подтискащо чрез самото себе си впечатление, извършва нещо важно в живота. Тази личност вижда - не в себе си, а в една друга личност - копие на съдбата на Юлиан Отстъпника, доколкото Юлиан Отстъпникът направи един поход на Изток и загина там чрез предателство. Виждате ли, това е Херцелоида, майката на Парцифал, която е една историческа личност, за която обаче историята не съобщава, на която обаче, в съдбата на Гамурет, за когото се беше омъжила и който също загива чрез предателство в един поход на Изток, се посочва нейната собствена съдба като предишния Юлиан Апостата. Чрез това указание, което прониква дълбоко в нейната душа, Херцелоида извърши това, което легендарно се говори за възпитанието на Парцифал от Херцелоида, но което е истински историческо. Душата на Юлиан Отстъпника, която в нейните основи беше останала такава и за която бихме искали да вярваме, че всъщност би била призвана да покаже истинския път на християнството, тази душа се намира в Средновековието в една женска личност, която изпраща Парцифал да търси и покаже на християнството езотеричните пътища.
Вие виждате колко тайнствени, колко загадъчни са пътищата на човечеството в подосновите и на задния фон на съществуването.
Този пример, който по един забележителен начин се втъкава в това, което вече разказах във връзка с школата от Шартр, може да обърне вниманието ви върху това, колко чудни са всъщност пътищата на човешката душа и пътищата на развитието на цялото човечество. Този пример ще намери продължение, когато ще говоря за живота на Херцелоида и за този, който някога беше изпратен физически като Парцифал. Следващият път ще започна оттам, където сега трябва да прекъснем нашето разглеждане. [1] пасторалната медицина: «Взаимната дейност между лекари и свещеници. Пасторално-медицински курс» (11 лекции за лекари и свещеници, Дорнах 1924), Събр.
към текста >>
Този пример, който по един забележителен начин се втъкава в това, което вече разказах във връзка с школата от Шартр, може да обърне вниманието ви върху това, колко чудни са всъщност пътищата на човешката душа и пътищата на развитието на цялото чове
чест
во.
Тази личност вижда - не в себе си, а в една друга личност - копие на съдбата на Юлиан Отстъпника, доколкото Юлиан Отстъпникът направи един поход на Изток и загина там чрез предателство. Виждате ли, това е Херцелоида, майката на Парцифал, която е една историческа личност, за която обаче историята не съобщава, на която обаче, в съдбата на Гамурет, за когото се беше омъжила и който също загива чрез предателство в един поход на Изток, се посочва нейната собствена съдба като предишния Юлиан Апостата. Чрез това указание, което прониква дълбоко в нейната душа, Херцелоида извърши това, което легендарно се говори за възпитанието на Парцифал от Херцелоида, но което е истински историческо. Душата на Юлиан Отстъпника, която в нейните основи беше останала такава и за която бихме искали да вярваме, че всъщност би била призвана да покаже истинския път на християнството, тази душа се намира в Средновековието в една женска личност, която изпраща Парцифал да търси и покаже на християнството езотеричните пътища. Вие виждате колко тайнствени, колко загадъчни са пътищата на човечеството в подосновите и на задния фон на съществуването.
Този пример, който по един забележителен начин се втъкава в това, което вече разказах във връзка с школата от Шартр, може да обърне вниманието ви върху това, колко чудни са всъщност пътищата на човешката душа и пътищата на развитието на цялото човечество.
Този пример ще намери продължение, когато ще говоря за живота на Херцелоида и за този, който някога беше изпратен физически като Парцифал. Следващият път ще започна оттам, където сега трябва да прекъснем нашето разглеждане. [1] пасторалната медицина: «Взаимната дейност между лекари и свещеници. Пасторално-медицински курс» (11 лекции за лекари и свещеници, Дорнах 1924), Събр. съч. 318.
към текста >>
65.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в ка
чест
вото на битието.
Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете. И тук се показва нещо от най-висока степен знаменателно - това се съдържа също и в неговата биография. Вие ще видите, че това е от значение за по-късната оценка на индивидуалността Тихо де Брахе - Херцелоида - Юлиан. С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по отношение определяне местата на Сатурн и Юпитер. И ние имаме знаменателната сцена в живота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето.
Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието.
Това разпалва в Тихо де Брахе една извънредно важна способност за вникване във взаимовръзките, които се виждат, когато тук на Земята човек не счита, че всичко е причинено от земни импулси и изчислява това горе в звездите по математически начин, когато той прозира проникващите едни в други действия на звездните импулси и на човешките исторически импулси. Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от живота като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният живот на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление. Той не можеше да направи голямо впечатление на своите съвременници чрез своите отклоняващи се от Коперник астрономически възгледи и с това, което иначе постигна в науката за звездите. Тихо де Брахе извърши наблюдението на безброй звезди и нарисува една карта на тези звезди, която единствено направи след това възможно, Кеплер да стигне до своите величествени резултати. Защото Кеплер стигна до своите така наречени Кеплерови закони въз основа на звездната карта на Тихо де Брахе.
към текста >>
Тихо де Брахе извърши наблюдението на безброй звезди и нарисува една карта на тези звезди, която единствено направи след това възможно, Кеплер да стигне до своите вели
чест
вени резултати.
И ние имаме знаменателната сцена в живота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето. Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието. Това разпалва в Тихо де Брахе една извънредно важна способност за вникване във взаимовръзките, които се виждат, когато тук на Земята човек не счита, че всичко е причинено от земни импулси и изчислява това горе в звездите по математически начин, когато той прозира проникващите едни в други действия на звездните импулси и на човешките исторически импулси. Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от живота като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният живот на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление. Той не можеше да направи голямо впечатление на своите съвременници чрез своите отклоняващи се от Коперник астрономически възгледи и с това, което иначе постигна в науката за звездите.
Тихо де Брахе извърши наблюдението на безброй звезди и нарисува една карта на тези звезди, която единствено направи след това възможно, Кеплер да стигне до своите величествени резултати.
Защото Кеплер стигна до своите така наречени Кеплерови закони въз основа на звездната карта на Тихо де Брахе. Всичко това обаче не би направило върху неговите съвременници голямото впечатление, което направи един не особено важен, но очебиен факт: Той предсказа именно смъртта на султан Сюлейман, като посочи точно часа и деня, когато тя щеше да настъпи. И неговото предсказание се сбъдна с голяма точност. Ние действително виждаме, как в едно по-ново време в Тихо де Брахе действат древни възгледи, които той беше възприел като Юлиан Отстъпника, свързани с една духовна интелектуалност. Ние виждаме, как всичко това действа в Тихо де Брахе в едно по-ново време.
към текста >>
Така например точно в това време, което последва времето на тази свръхсетивна школа, се падна една важна задача на една индивидуалност, за чийто живот аз
чест
о говорих - индивидуалността на Александър Велики.
В теченията, които аз описах като течения на Михаил, всъщност непрестанно се намира Тихо де Брахе - Юлиан Отстъпникът - Херцелоида; той постоянно се намира в някоя от свръхсетивните функции. Ето защо ние отново го намираме при важни събития в духовния свят, които са свързани с това течение на Михаил, в края на 18-то и в началото на 19-то столетие. Аз по-рано обърнах вниманието ви към великата свръхсетивна школа в 15-то, 16-то столетие, която се намираше под самото покровителство и ръководство на Михаил. Тогава за онези, които бяха в тази школа, започна един живот, който протичаше така, че в духовния свят бяха разгърнати сили и дейности, и че тези дейности действаха долу във физическия свят, действаха във връзка. с физическия свят.
Така например точно в това време, което последва времето на тази свръхсетивна школа, се падна една важна задача на една индивидуалност, за чийто живот аз често говорих - индивидуалността на Александър Велики.
Аз и тук обърнах вниманието ви върху това, как Бейко от Верулам, лорд Бейкън, е прероденият Харун ал Рашид. И забележително е това, че във връзка с възгледите на лорд Бейкън, които имаха едно толкова силно, меродавно влияние върху цялото следващо духовно развитие именно в по-фините духовни стремежи, в лорд Бейкън, се случи нещо, което бихме искали да наречем едно болестно избликване на древна духовност, която той постоянно е имал като Харун ал Рашид. И така ние виждаме, че от импулса на този лорд Бейкън произхожда цял един свят от демонически същества. Светът се изпълва с тези демонически същества, изпълва се свръхсетивно и сетивно - естествено, сетивно невидими, - искам да кажа, сетивният свят бе изпълнен с демонически същества. На индивидуалността на Александър се падна именно задачата, да води главно борбата срещу тези демонични идоли на лорд Бейкън, на Бейко от Верулам.
към текста >>
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира ка
чест
вено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята.
Светът се изпълва с тези демонически същества, изпълва се свръхсетивно и сетивно - естествено, сетивно невидими, - искам да кажа, сетивният свят бе изпълнен с демонически същества. На индивидуалността на Александър се падна именно задачата, да води главно борбата срещу тези демонични идоли на лорд Бейкън, на Бейко от Верулам. И долу се извършват подобни дейности, които са извънредно важни, иначе материализмът на 19-то столетие би се разразил в много по-унищожителна, по-опустошителна форма. Подобни дейности, които станаха във връзка с духовния и с физическия свят, се паднаха тогава на течението на Михаил, докато в края на 18-то и началото на 19-то столетие в свръхсетивните области стана това, което аз вече веднъж нарекох възникването на един важен свръхсетивен култ. Тогава в свръхсетивния свят бе устроен един култ, който протичаше в действителни имагинации от духовно естество.
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята.
Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ. И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия». Това е един случай, където леко нещо се показва навън. Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих. Навсякъде индивидуалността, която накрая се беше въплътила в Тихо де Брахе, играе извънредно голяма роля.
към текста >>
Навсякъде той се стреми да запази великите, трайните импулси на това, което се нарича ези
чест
во, древна същност на мистериите, именно за по-доброто разбиране на християнството.
Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ. И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия». Това е един случай, където леко нещо се показва навън. Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих. Навсякъде индивидуалността, която накрая се беше въплътила в Тихо де Брахе, играе извънредно голяма роля.
Навсякъде той се стреми да запази великите, трайните импулси на това, което се нарича езичество, древна същност на мистериите, именно за по-доброто разбиране на християнството.
Той беше влязъл в християнството, през времето когато живееше като душа на Херцелоида. Сега той се стремеше да внесе в представите на християнството всичко онова, което имаше като посвещение на Юлиан Апостата. Това се яви особено важно за онези души, за които говорих тук. С всички тези течения са свързани множество души, които сега се намират в антропософското движение, които честно се стремят към това движение. Те се чувстват привлечени от течението на Михаил именно чрез вътрешната природа и същност на това течение на Михаил.
към текста >>
С всички тези течения са свързани множество души, които сега се намират в антропософското движение, които
чест
но се стремят към това движение.
Навсякъде индивидуалността, която накрая се беше въплътила в Тихо де Брахе, играе извънредно голяма роля. Навсякъде той се стреми да запази великите, трайните импулси на това, което се нарича езичество, древна същност на мистериите, именно за по-доброто разбиране на християнството. Той беше влязъл в християнството, през времето когато живееше като душа на Херцелоида. Сега той се стремеше да внесе в представите на християнството всичко онова, което имаше като посвещение на Юлиан Апостата. Това се яви особено важно за онези души, за които говорих тук.
С всички тези течения са свързани множество души, които сега се намират в антропософското движение, които честно се стремят към това движение.
Те се чувстват привлечени от течението на Михаил именно чрез вътрешната природа и същност на това течение на Михаил. И Тихо де Брахе имаше важно влияние върху това, в края на 19-то столетие или в началото на 20-то столетия, но предимно в края на 19-то столетие тези души да слязат на Земята подготвени, за да виждат или чувстват Христос не само така, както го чувстват различните вероизповедания, а отново в цялата негова величествена мирова сила като космически Христос. За целта те бяха подготвени, също и свръхсетивно между смъртта и едно ново раждане, чрез такива влияния, каквито бяха тези на Тихо де Брахе, на душата, която накрая беше въплътена в Тихо де Брахе. Така тази индивидуалност всъщност постоянно играе една извънредно важна роля именно сред течението на Михаил. Виждате ли, погледите бяха постоянно насочени към идващото господство на Михаил - както в старата школа в 15-то и 16-то столетие, така и по-късно при изпълнението на свръхсетивния култ, който от свръхсетивния свят трябваше да въведе настъпващото по-късно ново господство на Михаил на Земята.
към текста >>
И Тихо де Брахе имаше важно влияние върху това, в края на 19-то столетие или в началото на 20-то столетия, но предимно в края на 19-то столетие тези души да слязат на Земята подготвени, за да виждат или чувстват Христос не само така, както го чувстват различните вероизповедания, а отново в цялата негова вели
чест
вена мирова сила като космически Христос.
Той беше влязъл в християнството, през времето когато живееше като душа на Херцелоида. Сега той се стремеше да внесе в представите на християнството всичко онова, което имаше като посвещение на Юлиан Апостата. Това се яви особено важно за онези души, за които говорих тук. С всички тези течения са свързани множество души, които сега се намират в антропософското движение, които честно се стремят към това движение. Те се чувстват привлечени от течението на Михаил именно чрез вътрешната природа и същност на това течение на Михаил.
И Тихо де Брахе имаше важно влияние върху това, в края на 19-то столетие или в началото на 20-то столетия, но предимно в края на 19-то столетие тези души да слязат на Земята подготвени, за да виждат или чувстват Христос не само така, както го чувстват различните вероизповедания, а отново в цялата негова величествена мирова сила като космически Христос.
За целта те бяха подготвени, също и свръхсетивно между смъртта и едно ново раждане, чрез такива влияния, каквито бяха тези на Тихо де Брахе, на душата, която накрая беше въплътена в Тихо де Брахе. Така тази индивидуалност всъщност постоянно играе една извънредно важна роля именно сред течението на Михаил. Виждате ли, погледите бяха постоянно насочени към идващото господство на Михаил - както в старата школа в 15-то и 16-то столетие, така и по-късно при изпълнението на свръхсетивния култ, който от свръхсетивния свят трябваше да въведе настъпващото по-късно ново господство на Михаил на Земята. Но, както вече казах това, голям брой платонически надарени души, които бяха действали в Шартр, останаха в духовния свят след тяхната дейност в Шартр. Днес аз накарах да окачат други картини от сбирката картини за Шартр, накарах да бъдат окачени тук образи на пророци, но също и картини на чудесната архитектура от Шартр.
към текста >>
Напротив мнозина, които се чувстваха привлечени от това, което аз описах като дела на Михаил в свръхсетивния свят, които по един
чест
ен начин се чувстваха привлечени към едно такова духовно движение, те се вляха именно в течението на антропософското движение.
Но, както вече казах това, голям брой платонически надарени души, които бяха действали в Шартр, останаха в духовния свят след тяхната дейност в Шартр. Днес аз накарах да окачат други картини от сбирката картини за Шартр, накарах да бъдат окачени тук образи на пророци, но също и картини на чудесната архитектура от Шартр. Индивидуалностите на учители от Шартр, които бяха устроени именно платонически, останаха в духовния свят. Долу слязоха повече аристотелците, които в голям брой се намираха например в ордена на доминиканците, но след определено време се обединиха с платониците и действаха съвместно именно от свръхсетивния свят и по свръхсетивен начин. Така че ние можем да кажем: - Всъщност платонически устроените души постоянно са оставали в духовния свят, не са слизали на Земята и днес още най-важните личности от тях не са се превъплътили на Земята, а чакат до края на това столетие. -
Напротив мнозина, които се чувстваха привлечени от това, което аз описах като дела на Михаил в свръхсетивния свят, които по един честен начин се чувстваха привлечени към едно такова духовно движение, те се вляха именно в течението на антропософското движение.
И можем вече да кажем: - Онова, което живее в антропософията, е подбудено първо от школата на Михаил в 15-то, 16-то столетие и от онзи култ, който беше извършен в свръхсетивния свят в края на 18-то и началото на 19-то столетие. Също поради тази причина, когато във връзка с този свръхсетивен култ се родиха моите мистерийни драми, първата драма, въпреки че тя много се различава от Гьотевата «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия», все пак явно показва подобни черти. Тези неща, които претендират да съдържат действителните импулси от духовно естество, не могат да бъдат изсмукани от пръстите, а са виждани и изследвани в съзвучие, в хармония с духовния свят. Така ние стоим днес тук с антропософското движение, което се вля в настъпилото междувременно господство на Михаил, призвани да разберем именно същността на това господство на Михаил, призвани за това, именно в смисъла на действието на Михаил през столетията и хилядолетията, сега когато той отново пое в ръцете си ръководството на земното човечество, призвани да действаме в тази насока. Присъщо на вътрешната езотеричност на това течение на Михаил е, че по един напълно определен начин предварително е набелязано първо за това столетие, онова, което ще стане.
към текста >>
Така ние стоим днес тук с антропософското движение, което се вля в настъпилото междувременно господство на Михаил, призвани да разберем именно същността на това господство на Михаил, призвани за това, именно в смисъла на действието на Михаил през столетията и хилядолетията, сега когато той отново пое в ръцете си ръководството на земното чове
чест
во, призвани да действаме в тази насока.
Така че ние можем да кажем: - Всъщност платонически устроените души постоянно са оставали в духовния свят, не са слизали на Земята и днес още най-важните личности от тях не са се превъплътили на Земята, а чакат до края на това столетие. - Напротив мнозина, които се чувстваха привлечени от това, което аз описах като дела на Михаил в свръхсетивния свят, които по един честен начин се чувстваха привлечени към едно такова духовно движение, те се вляха именно в течението на антропософското движение. И можем вече да кажем: - Онова, което живее в антропософията, е подбудено първо от школата на Михаил в 15-то, 16-то столетие и от онзи култ, който беше извършен в свръхсетивния свят в края на 18-то и началото на 19-то столетие. Също поради тази причина, когато във връзка с този свръхсетивен култ се родиха моите мистерийни драми, първата драма, въпреки че тя много се различава от Гьотевата «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия», все пак явно показва подобни черти. Тези неща, които претендират да съдържат действителните импулси от духовно естество, не могат да бъдат изсмукани от пръстите, а са виждани и изследвани в съзвучие, в хармония с духовния свят.
Така ние стоим днес тук с антропософското движение, което се вля в настъпилото междувременно господство на Михаил, призвани да разберем именно същността на това господство на Михаил, призвани за това, именно в смисъла на действието на Михаил през столетията и хилядолетията, сега когато той отново пое в ръцете си ръководството на земното човечество, призвани да действаме в тази насока.
Присъщо на вътрешната езотеричност на това течение на Михаил е, че по един напълно определен начин предварително е набелязано първо за това столетие, онова, което ще стане. Но виждате ли, мои мили приятели, за антропософията, когато я вземем в нейното днешно съдържание и я проследим в миналото, ние намираме малко земна подготовка. Върнете се малко назад от това, което днес се явява като антропософия, и потърсете безпристрастно, с разбиране неразмътено от всевъзможни филологически извъртания, потърсете някъде изворите на тази антропософия в течение на 19-то столетие: Вие не ще ги намерите. Вие ще намерите само отделни следи от духовно схващане, които след това можаха да намерят употреба в цялото устройство на антропософията като семена, като зародиши, но като зародиши, намиращи употреба по твърде пестелив начин. Но една истинска подготовка сред земния живот не съществува.
към текста >>
И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен живот и твор
чест
во.
Защото аз вярвам, че от начина, по който говоря в моята книга «Загадки на философията» за Шелинг, за Хегел, може да се разбере, че в духовно-душевното естество на това развитие на светогледа исках все пак да насоча вниманието върху нещо, което може да се влее в антропософията. В моята книга «Загадки на философията» аз се опитах да обхвана също и със сърцето тези абстракции, които се явяват там. Бих искал да обърна вниманието особено върху главата за Хегел, а също и върху някои неща, които са казани в тази книга относно Шелинг. Но ние трябва да отидем по-надълбоко. Тогава ще открием знаменателни явления, които се явяват в духовния живот на първата половина на 19-то столетие и които след това, първоначално само потънаха в онова, което беше духовен живот, материалистичен живот на втората половина на 19-то столетие.
И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен живот и творчество.
Особено интересен и колкото повече се задълбочаваме в неговите произведения, все по-интересен става философът Шелинг. Бих искал да кажа, че той започва почти както Фихте с пропити от волята, рязко очертани, чисти идеи. Така се изявяваше Фихте. Йохан Готлиб Фихте е една от малкото личности в мировата история, може би въобще единствен в известно отношение, една личност, която съединяваше най-силните абстрактни понятия с ентусиазма и енергията на волята, така че именно в негово лице имаме едно много интересно явление: Нисичкият, набит Фихте, малко изостанал в своя растеж поради лишенията понесени в младостта, който вървеше по улиците с извънредно твърди стъпки, целият воля, воля, която се изявява при излагането на най-абстрактните понятия, но с тези най-абстрактни понятия въпреки това постига нещо като онези «Обръщения към германската нация»[3], с които по един чудесен начин е въодушевил безброй германци. Шелинг се явява почти както Фихте, не с такава сила, но с такъв род мислене.
към текста >>
Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с вели
чест
веното по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията». Но всъщност имах предвид онова, което в течение на 19-то столетие се разигра именно така, че след това се разля надолу и можеше да се превърне в антропософия. Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо.
Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски. От друга страна, едно съчинение от немската философия, което ми направи голямо впечатление, е това на Якоб Фрошамер: «Фантазията като основен принцип на мировия процес»[6]. Това е изпълнено с дух произведение от края на 19-то столетие. Изпълнено с дух затова, защото този смел човек, който е бил отлъчен от църквата, чиито съчинения са поставени в списъка на забранените от католическата църква, беше смел също и спрямо науката. Той откри сродството между това, което твори чисто душевно във фантазията, когато човек твори художествено и онова, което действа вътрешно като сила на растежа и на живота.
към текста >>
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които
чест
но се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
И отново открих: Вдъхновяващият дух е същият, който беше живял в Тихо Де Брахе, в Юлиан Апостата. И така съществува цяла редица от личности, при които може да се види, как действаше нещо подготвително за онова, което след това стана антропософия. Но навсякъде, за да се проникне зад това, е необходима духовната светлина, която действа в свръхсетивната област. Защото от онова, което слезе по-рано долу на Земята, са останали само абстракции. Тези абстракции се конкретизират обаче понякога при един такъв дух като Шелинг или при един такъв смел човек като Якоб Фрошамер.
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
Между тези, които се намират тук в сетивния свят и онези, които са горе в духовния свят, съществува най-решителната тенденция да обединят тяхната дейност. И виждате ли, ако искаме сега да имаме един важен помагач за това, което искаме да изследваме за бъдещето на 20-и век, ако искаме да имаме, така да се каже, някого, който може да ни даде съвет по отношение на свръхсетивния свят, когато се нуждаем от импулси, които се намират там, това е индивидуалността на Юлиан Апостата - Тихо де Брахе. Днес тя не се намира на физическото поле, но всъщност винаги присъства и дава сведения за онези неща, които се отнасят за пророчеството относно 20-и век. И взимайки всичко това заедно, ние установяваме: Онези хора, които днес приемат антропософията по един честен начин, подготвят своите души да се преродят след възможно най-кратко пребиваване между смъртта и едно ново раждане в края на 20-то столетие и да бъдат тогава също съединени с онези учители от Шартр, които са се задържали до сега в свръхсетивния свят. И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния живот на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва.
към текста >>
Днес тя не се намира на физическото поле, но всъщност винаги присъства и дава сведения за онези неща, които се отнасят за проро
чест
вото относно 20-и век.
Защото от онова, което слезе по-рано долу на Земята, са останали само абстракции. Тези абстракции се конкретизират обаче понякога при един такъв дух като Шелинг или при един такъв смел човек като Якоб Фрошамер. И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там. Между тези, които се намират тук в сетивния свят и онези, които са горе в духовния свят, съществува най-решителната тенденция да обединят тяхната дейност. И виждате ли, ако искаме сега да имаме един важен помагач за това, което искаме да изследваме за бъдещето на 20-и век, ако искаме да имаме, така да се каже, някого, който може да ни даде съвет по отношение на свръхсетивния свят, когато се нуждаем от импулси, които се намират там, това е индивидуалността на Юлиан Апостата - Тихо де Брахе.
Днес тя не се намира на физическото поле, но всъщност винаги присъства и дава сведения за онези неща, които се отнасят за пророчеството относно 20-и век.
И взимайки всичко това заедно, ние установяваме: Онези хора, които днес приемат антропософията по един честен начин, подготвят своите души да се преродят след възможно най-кратко пребиваване между смъртта и едно ново раждане в края на 20-то столетие и да бъдат тогава също съединени с онези учители от Шартр, които са се задържали до сега в свръхсетивния свят. И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния живот на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва. Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния живот сред антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния живот, когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят. Мисля, че самото виждане на тази перспектива на бъдещето може да въодушеви и вдъхнови антропософите, може да доведе антропософите дотам да събудят в себе си чувства, които да ги носят през настоящия земен живот по един правилен, енергичен, решителен, изпълнен с ентусиазъм начин, за да може това да бъде една подготовка за онова, което трябва да стане в края на 20-то столетие и за което антропософията трябва да бъде призвана. [1] Тихо де Брахе, датски астроном, 1546-1601.
към текста >>
И взимайки всичко това заедно, ние установяваме: Онези хора, които днес приемат антропософията по един
чест
ен начин, подготвят своите души да се преродят след възможно най-кратко пребиваване между смъртта и едно ново раждане в края на 20-то столетие и да бъдат тогава също съединени с онези учители от Шартр, които са се задържали до сега в свръхсетивния свят.
Тези абстракции се конкретизират обаче понякога при един такъв дух като Шелинг или при един такъв смел човек като Якоб Фрошамер. И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там. Между тези, които се намират тук в сетивния свят и онези, които са горе в духовния свят, съществува най-решителната тенденция да обединят тяхната дейност. И виждате ли, ако искаме сега да имаме един важен помагач за това, което искаме да изследваме за бъдещето на 20-и век, ако искаме да имаме, така да се каже, някого, който може да ни даде съвет по отношение на свръхсетивния свят, когато се нуждаем от импулси, които се намират там, това е индивидуалността на Юлиан Апостата - Тихо де Брахе. Днес тя не се намира на физическото поле, но всъщност винаги присъства и дава сведения за онези неща, които се отнасят за пророчеството относно 20-и век.
И взимайки всичко това заедно, ние установяваме: Онези хора, които днес приемат антропософията по един честен начин, подготвят своите души да се преродят след възможно най-кратко пребиваване между смъртта и едно ново раждане в края на 20-то столетие и да бъдат тогава също съединени с онези учители от Шартр, които са се задържали до сега в свръхсетивния свят.
И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния живот на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва. Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния живот сред антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния живот, когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят. Мисля, че самото виждане на тази перспектива на бъдещето може да въодушеви и вдъхнови антропософите, може да доведе антропософите дотам да събудят в себе си чувства, които да ги носят през настоящия земен живот по един правилен, енергичен, решителен, изпълнен с ентусиазъм начин, за да може това да бъде една подготовка за онова, което трябва да стане в края на 20-то столетие и за което антропософията трябва да бъде призвана. [1] Тихо де Брахе, датски астроном, 1546-1601. Сега най-често наричан Тихо Брахе.
към текста >>
Сега най-
чест
о наричан Тихо Брахе.
И взимайки всичко това заедно, ние установяваме: Онези хора, които днес приемат антропософията по един честен начин, подготвят своите души да се преродят след възможно най-кратко пребиваване между смъртта и едно ново раждане в края на 20-то столетие и да бъдат тогава също съединени с онези учители от Шартр, които са се задържали до сега в свръхсетивния свят. И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния живот на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва. Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния живот сред антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния живот, когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят. Мисля, че самото виждане на тази перспектива на бъдещето може да въодушеви и вдъхнови антропософите, може да доведе антропософите дотам да събудят в себе си чувства, които да ги носят през настоящия земен живот по един правилен, енергичен, решителен, изпълнен с ентусиазъм начин, за да може това да бъде една подготовка за онова, което трябва да стане в края на 20-то столетие и за което антропософията трябва да бъде призвана. [1] Тихо де Брахе, датски астроном, 1546-1601.
Сега най-често наричан Тихо Брахе.
Рудолф Щайнер употребява употребяваното по-рано име. [2] Пиер Симон Лаплас, 1749-1827. [3] държана в Берлин през зимата на 1807/08. [4] Книгата на Шелинг за Самотракските мистерии: «За боговете от Самотраке» (1815). [5] «Преглед на антропософията.
към текста >>
66.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И имайки задачата да стигне до тази звездна мъдрост антропософията трябва да бъде благодарна на обстоятелството, че в последната третина на 19-то столетие в събитията на земното чове
чест
во настъпи господството на Михаил.
Земята би била описана истински само тогава, когато тя бъде описана като колония от човешките души в мировото пространство. И така всички звезди са колонии от духовни същества в мировото пространство, колонии, които ние можем да познаем. Нашата собствена душа, когато е минала през вратата на смъртта, се движи през тези звездни колонии, изминава своя по-нататъшен път на развитието до едно ново раждане в общност с онези души, които се намират вече там като човешки души, в общност със съществата на висшите йерархии или също и на нисшите йерархии и после, съобразно с това, как е изработена кармата, как човекът е узрял, той се връща отново, за да приеме едно земно тяло. Така че когато искаме да разберем кармата, ние отново трябва да дойдем до една мъдрост на звездите, до едно духовно изследане на пътя на човека между смъртта и едно ново раждане във връзка със звездните същества. Но точно до навечерието на настъпването на господството на Михаил за хората на по-новото време съществуват големи трудности, за да могат те да дойдат до една действителна звездна мъдрост.
И имайки задачата да стигне до тази звездна мъдрост антропософията трябва да бъде благодарна на обстоятелството, че в последната третина на 19-то столетие в събитията на земното човечество настъпи господството на Михаил.
И между други някои неща, които дължим на господството на Михаил, е именно и това, че ние отново сме получили един безпрепятствен достъп до изследването на онова, което трябва да бъде изследвано в световете на звездите, за да можем да разберем кармата, образуването на кармата в човешкия свят. Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извънредно трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата. Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, преди да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция. Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост. Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда».
към текста >>
И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук
чест
о говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната.
При това човек се удивлява на мислителя; но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва, как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва, как всъщност при това се получава нещо извънредно, ужасно абстрактно, как съответният писател никога не може да навлезе в едно духовно схващане на християнството, как с философски понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т. н.. Накратко казано, при тази личност се явява цялата слабост на интелектуализма на модерното време. Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия живот след смъртта. При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната. Това е първата спирка.
И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната.
Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата. Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната. При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната. Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея. И когато човек проследяваше в образна имагинация, какво всъщност се криеше тук, тогава се показваше следното: Това беше, като че духовете, т. е.
към текста >>
Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на чове
чест
вото, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата.
н.. Накратко казано, при тази личност се явява цялата слабост на интелектуализма на модерното време. Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия живот след смъртта. При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната. Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната.
Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата.
Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната. При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната. Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея. И когато човек проследяваше в образна имагинация, какво всъщност се криеше тук, тогава се показваше следното: Това беше, като че духовете, т. е. праучителите на човечеството, които донесоха първичната духовна наука на човечеството, като че тези праучители на човечеството постоянно викаха срещу този първообраз на Щрадер: - Ти не можеш да дойдеш при нас, понеже поради твоето особено човешко качество още не можеш да знаеш нищо за звездите; ти трябва да чакаш, трябва да повториш различни неща от това, което си изпитал не само в последния, но и в миналите въплъщения на Земята, за да узрееш с оглед да можеш изобщо да знаеш нещо за звездите и за тяхната мъдрост. -
към текста >>
праучителите на чове
чест
вото, които донесоха първичната духовна наука на чове
чест
вото, като че тези праучители на чове
чест
вото постоянно викаха срещу този първообраз на Щрадер: - Ти не можеш да дойдеш при нас, понеже поради твоето особено човешко ка
чест
во още не можеш да знаеш нищо за звездите; ти трябва да чакаш, трябва да повториш различни неща от това, което си изпитал не само в последния, но и в миналите въплъщения на Земята, за да узрееш с оглед да можеш изобщо да знаеш нещо за звездите и за тяхната мъдрост. -
Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата. Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната. При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната. Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея. И когато човек проследяваше в образна имагинация, какво всъщност се криеше тук, тогава се показваше следното: Това беше, като че духовете, т. е.
праучителите на човечеството, които донесоха първичната духовна наука на човечеството, като че тези праучители на човечеството постоянно викаха срещу този първообраз на Щрадер: - Ти не можеш да дойдеш при нас, понеже поради твоето особено човешко качество още не можеш да знаеш нищо за звездите; ти трябва да чакаш, трябва да повториш различни неща от това, което си изпитал не само в последния, но и в миналите въплъщения на Земята, за да узрееш с оглед да можеш изобщо да знаеш нещо за звездите и за тяхната мъдрост. -
И тук се яви това странно, забележително положение, че имах пред мен една индивидуалност, която всъщност никак не може да се приближи към духовното естество на звездния свят или пък може да го направи, но много трудно. Естествено тя ще се приближи до тази духовност на звездите, но това ще се постигне само много трудно. И така точно при тази личност аз направих странното откритие, че при такива по-нови рационалистично-интелектуални индивидуалности се явява една пречка в изграждането на кармата, че те не могат да се издигнат до мъдростта на звездите без да срещнат препятствия. При по-нататъшното изследване се установи, че тази личност беше почерпила цялата сила на нейния рационализъм от времето, което е предхождало господството на Михаил. Тя не беше още правилно засегната от господството на Михаил.
към текста >>
И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен живот най
чест
о са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия.
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах. Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал. И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия. Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли.
И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен живот най често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия.
Това е една много важна връзка. Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено умен в рационалистично отношение. Те не го обичат. Там инстинктивно се промъква нещо, което води до такива връзки. Да, мои мили приятели, погледнете обаче сега всичко това във връзка с нашето разглеждане.
към текста >>
67.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на чове
чест
вото, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта. Но аз още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, той първо навлиза в една сфера, която постепенно го довежда в областта на Луната.
И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци.
Той имаше чувството: - Прамъдрецът беше при мен. - И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се предаваше учението в онова време. Това бяха най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходеха по Земята в техните етерни тела. Тези праучители са онези, които последваха Луната, когато тя се отдели от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът, като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие. Те са онези, които му осветляват кармата, именно защото имат работа с мъдростта на миналото.
към текста >>
И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойни
чест
вото над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
Касае се, че в тази лунна област след смъртта за тази индивидуалност бе подготвено едно разбиране за външната страна на култовете и за външната страна на уредбите в църквата, които някога са били езически, които обаче отново възкръснаха в първите християнски столетия и преминаха в ясно изразен римски култ с всички схващания на църковната същност, която е била свързана с римския култ. Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност. В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията. И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижеше за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият този Лудвиг ХІV беше още дете. Това беше кардинал Мазарини.
И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
И той управлява Европа всъщност като някой, който много силно е приел в себе си предноазиатската същност в едно много по-раншно въплъщение. Обаче този кардинал Мазарини малко силно беше засегнат от отношенията. Трябва само да имате предвид епохата: Изтичането на 30-годишната война, всички неща, които стават като изхождащи от Лудвиг ХІV. Кардинал Мазарини беше надарен с широк поглед, беше велик държавник, обаче отново като като в опиянение, зашеметен всъщност от собствените си дела; така че, бихме искали да кажем, тези дела протичаха като грандиозни сръчности, обаче не като нещо, което иде от дълбочината на сърцето. Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Така също съществува това, което аз вече
чест
о споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически живот действително показва едно странно двойствено лице. Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството. Това е един пример, при който можете да видите, колко своеобразно хората на настоящето са стигнали в миналото до техните днешни индивидуалности. Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си представя, би стигнал естествено до съвършено други неща. Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни отношения, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят.
Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли. Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие. Аз приведох този пример, за да видите, как изтъкнати личности на настоящето пренасят миналото в настоящето. Сега бих искал да избера друг пример, който може да бъде много, много ценен за всички вас, при който почти се страхувам да не го изкажа някак си повърхностно, който обаче точно така невероятно дълбоко ни въвежда в цялото духовно устройство на настоящето, че не мога да сторя друго, освен да избера именно този пример. Когато ще разгледате след това лицето на монаха Хилдебранд, който стана папа Григорий VІІ, когото познавате също от историята, вие ще видите, как душевната конфигурация на Хекел по един чудесен начин се съдържа в лицето на Хилдебранд, на по-късния Григорий.
към текста >>
Аз
чест
о съм посочвал, но също и от външната история трябва да ви е познато, че в 4-то столетие е бил проведен онзи събор, съборът от Никея, на който за Западна Европа бе взето решението между арианството и атанасианството, на който арианството беше осъдено.
Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие. Аз приведох този пример, за да видите, как изтъкнати личности на настоящето пренасят миналото в настоящето. Сега бих искал да избера друг пример, който може да бъде много, много ценен за всички вас, при който почти се страхувам да не го изкажа някак си повърхностно, който обаче точно така невероятно дълбоко ни въвежда в цялото духовно устройство на настоящето, че не мога да сторя друго, освен да избера именно този пример. Когато ще разгледате след това лицето на монаха Хилдебранд, който стана папа Григорий VІІ, когото познавате също от историята, вие ще видите, как душевната конфигурация на Хекел по един чудесен начин се съдържа в лицето на Хилдебранд, на по-късния Григорий. Но аз бих искал да спомена една друга личност, една личност - както казах, аз почти се страхувам да я спомена, но тя е извънредно характерна за онова, което бива пренесено от миналото в настоящето и за начина, по който то бива пренесено.
Аз често съм посочвал, но също и от външната история трябва да ви е познато, че в 4-то столетие е бил проведен онзи събор, съборът от Никея, на който за Западна Европа бе взето решението между арианството и атанасианството, на който арианството беше осъдено.
Това беше един събор, на който се събра цялата висша ученост, която в първите християнски столетия съществуваше при меродавните личности, на който събор бе воден спор с дълбоки идеи, когато всъщност човешката душа имаше още едно съвършено друго устройство и приемаше като нещо разбиращо се от само себе си непосредственото живеене в духовния свят. На този събор се води спор, дали Христос, Синът, е от същата същност както Отец, или е подобен по същност на Отца, като последното се твърдеше от арианците. Днес не искаме да навлизаме в догматичното различие на двете спорещи страни, но искаме да разгледаме това, че на този събор ставаше дума за извънредно остроумни дискусии, за велики остроумни дискусии, които обаче бяха извоювани с интелектуализма на онова време. Когато днес сме остроумни, ние сме такива само като хора. Днес почти всички хора са остроумни.
към текста >>
Аз
чест
о съм казвал това: Хората са ужасно умни, т.
Това беше един събор, на който се събра цялата висша ученост, която в първите християнски столетия съществуваше при меродавните личности, на който събор бе воден спор с дълбоки идеи, когато всъщност човешката душа имаше още едно съвършено друго устройство и приемаше като нещо разбиращо се от само себе си непосредственото живеене в духовния свят. На този събор се води спор, дали Христос, Синът, е от същата същност както Отец, или е подобен по същност на Отца, като последното се твърдеше от арианците. Днес не искаме да навлизаме в догматичното различие на двете спорещи страни, но искаме да разгледаме това, че на този събор ставаше дума за извънредно остроумни дискусии, за велики остроумни дискусии, които обаче бяха извоювани с интелектуализма на онова време. Когато днес сме остроумни, ние сме такива само като хора. Днес почти всички хора са остроумни.
Аз често съм казвал това: Хората са ужасно умни, т.
е., те могат да мислят, нали? Това не е много, но хората днес могат да вършат това. Аз също мога да бъда много глупав и да мисля. Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха мислите като инспирации. Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане.
към текста >>
Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелни
чест
во, живя по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог. Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение. Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога. Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество, живя по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
Самият начин, по който съответната личност се прояви на събора, показваше един всестранно преценяващ нещата, спокоен, но извънредно въодушевен човек, не обаче за подробностите и едностранчивостите. Това беше поведението на човек, който - не мога да каже беше отвратен, това не би бил правилния израз, - но извънредно горчиво засегнат от това, че не можа да проникне, да успее с нищо, защото беше напълно убеден, че християнството може да преуспява само тогава, когато този негов възглед би успял да се наложи. И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение.
към текста >>
И така той се оттегли в един вид отшелни
чест
во, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път.
Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние. Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество, живя по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец. Самият начин, по който съответната личност се прояви на събора, показваше един всестранно преценяващ нещата, спокоен, но извънредно въодушевен човек, не обаче за подробностите и едностранчивостите. Това беше поведението на човек, който - не мога да каже беше отвратен, това не би бил правилния израз, - но извънредно горчиво засегнат от това, че не можа да проникне, да успее с нищо, защото беше напълно убеден, че християнството може да преуспява само тогава, когато този негов възглед би успял да се наложи.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път.
Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение. Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят. И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж. Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше.
към текста >>
Аз
чест
о описвах тук, какво впечатление правят те на един днешен човек, изказах това също и в увода към изданието на Соловьов[3].
Така че на тази личност беше зададен - бих искал да кажа, - от Вселената въпросът, как може да бъде осъществено това християнство в едно ново въплъщение в едно физическо тяло. И след като съответната ясновидка, визионерка вече отдавна беше минала през вратата на смъртта, сега едновременно се явиха отново отзвуците на стария интелектуализъм, на инспирирания интелектуализъм. Последствията на виденията, бих искал да кажа, бяха проникнати с идеи. И в търсенето на едно човешко тяло тази индивидуалност се въплъти в лицето на Владимир Соловьов.[2] Четете съчиненията на Соловьов.
Аз често описвах тук, какво впечатление правят те на един днешен човек, изказах това също и в увода към изданието на Соловьов[3].
Опитайте се да почувствате какво се крие между редовете на тези съчинения, крие се като един вид мистика, която често пъти ни се струва твърде сантиментална, крие се нещо от едно християнство, което има индивидуален характер, което обаче ясно показва: Това трябваше да търси едно толкова меко тяло, едно на всички страни гъвкаво тяло, което може да се получи само от руския народ. Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин. Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира. Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята. Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци.
към текста >>
Опитайте се да почувствате какво се крие между редовете на тези съчинения, крие се като един вид мистика, която
чест
о пъти ни се струва твърде сантиментална, крие се нещо от едно християнство, което има индивидуален характер, което обаче ясно показва: Това трябваше да търси едно толкова меко тяло, едно на всички страни гъвкаво тяло, което може да се получи само от руския народ.
И след като съответната ясновидка, визионерка вече отдавна беше минала през вратата на смъртта, сега едновременно се явиха отново отзвуците на стария интелектуализъм, на инспирирания интелектуализъм. Последствията на виденията, бих искал да кажа, бяха проникнати с идеи. И в търсенето на едно човешко тяло тази индивидуалност се въплъти в лицето на Владимир Соловьов.[2] Четете съчиненията на Соловьов. Аз често описвах тук, какво впечатление правят те на един днешен човек, изказах това също и в увода към изданието на Соловьов[3].
Опитайте се да почувствате какво се крие между редовете на тези съчинения, крие се като един вид мистика, която често пъти ни се струва твърде сантиментална, крие се нещо от едно християнство, което има индивидуален характер, което обаче ясно показва: Това трябваше да търси едно толкова меко тяло, едно на всички страни гъвкаво тяло, което може да се получи само от руския народ.
Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин. Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира. Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята. Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци. Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната.
към текста >>
Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което
чест
о искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин.
Последствията на виденията, бих искал да кажа, бяха проникнати с идеи. И в търсенето на едно човешко тяло тази индивидуалност се въплъти в лицето на Владимир Соловьов.[2] Четете съчиненията на Соловьов. Аз често описвах тук, какво впечатление правят те на един днешен човек, изказах това също и в увода към изданието на Соловьов[3]. Опитайте се да почувствате какво се крие между редовете на тези съчинения, крие се като един вид мистика, която често пъти ни се струва твърде сантиментална, крие се нещо от едно християнство, което има индивидуален характер, което обаче ясно показва: Това трябваше да търси едно толкова меко тяло, едно на всички страни гъвкаво тяло, което може да се получи само от руския народ.
Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин.
Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира. Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята. Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци. Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната. Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други.
към текста >>
68.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленни
чест
во.
Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция. Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин. За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество.
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология. И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
към текста >>
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленни
чест
во, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленни
чест
во, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция. Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин. За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания. Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество.
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология. И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света. Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия.
към текста >>
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на чове
чест
вото, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на чове
чест
вото тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция. Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин. За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания. Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология. И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света. Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия. И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа?
към текста >>
И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленни
чест
во и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия. И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа? Колко богат и мощен е вътрешно светът! - Това забелязва тази личност при визионерните имагинации. И точно това настроение породи сега определени разногласия между двете личности.
към текста >>
И веднъж аз споменах тук, как много от онези души, които по един
чест
ен начин дойдоха при антропософията, бяха изживели християнството през тези първи християнски столетия, обаче в една много по-жива форма, отколкото то се прояви по-късно.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане. Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране. Тези две личности, които бяха така силно свързани кармически, отново се преродиха в първите християнски столетия, когато духовната субстанция на християнството се оформи в определена научна работа.
И веднъж аз споменах тук, как много от онези души, които по един честен начин дойдоха при антропософията, бяха изживели християнството през тези първи християнски столетия, обаче в една много по-жива форма, отколкото то се прояви по-късно.
И сега ние виждаме едно твърде забележително явление. Ние виждаме да се явява един мъж, който сега по отношение на кармата няма нищо общо с двете личности, за които аз говоря, няма нищо общо с техните индивидуалности, но има работа с тях временно исторически: Ние виждаме да се явява в лицето на Марцианус Капелла една меродавна, даваща тон личност. Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света. Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва. Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер.
към текста >>
В това течение, в онова, което чове
чест
вото става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото познание, а да ги изобразява във визионерни виждания.
Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер. И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на определени инстинктивни, по-висши възгледи. Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като живи същества, както си представяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции. И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са живи същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия. Аз изложих тук, че богинята Природа беше представена също както древната Прозерпина.
В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото познание, а да ги изобразява във визионерни виждания.
Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем ученици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен жив начин живееше онова, което по онова време беше духовно съдържание. Личността, която сега се намираше въплътена като мъж, можеше именно да говори за нейното общение с инспририращите същества, Диалектика, Реторика и т. н., тя беше изцяло изпълнена от съзерцанието на духовното действие. И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена. В това си въплъщение тази женска личност беше надарена с голяма интелигентност.
към текста >>
Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така вели
чест
вени при тази индивидуалност в първите християнски столетия.
Това е само повторение на затворническото време, така говори кармата в този случай. Нищо чудно, че младежът се преражда извънредно много преждевременно зрял. Разбира се от само себе си, че това са само детските растежни сили, обаче с това, което е било пропуснато през време на пребиваването в затвора, със зрелостта на 30-те години - преждевременно узрял! Така действа кармата. Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа.
Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия.
То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика. Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново. Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство.
към текста >>
Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското влади
чест
во, за да го опресни отново.
Така действа кармата. Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа. Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика.
Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство. Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли. Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът. Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това.
към текста >>
Така че този основен тон на затворни
чест
вото, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли.
То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика. Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново. Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство.
Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли.
Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът. Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, той трябва да познава нещо от естествената наука. Сега аз трябва да ви кажа, кой е този, в когото се е преродила въпросната личност, защото ще трябва да ви разказвам нещата по-нататък: Това е нещастният Отто Вайнингер. И сега, след като Отто Вайнингер беше наваксал естественонаучните си познания в университета, той внася всичко това, което кипи в него, което кипи така, както може да го даде само един земен живот, който е повторение на една празнота в миналия земен живот, той внася всичко това в своята докторска дисертация, когато взема доктората си във Виенския университет, и след това го преработва в една дебела книга «Пол и характер»[3].
към текста >>
Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, вели
чест
вени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворни
чест
во от миналия живот, - се застрелва.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге.
Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена. Мои мили приятели, разгледайте от тази гледна точка съчиненията на Отто Вайнингер. Вижте всички пречки, които има една душа, която сама е поставена по един такъв ненормален начин от епохата на Ренесанса в настоящата епоха; вижте пречките да намери нещо духовно, които тя има, въпреки че в основата, в подсъзнанието на нейната душа има толкова много духовно съдържание и направете от това извода, колко много пречки съществуват в епохата на Михаил, за да може човек да отговори напълно на изискванията на тази епоха на Михаил.
към текста >>
69.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия живот, макар
чест
о да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 септември 1924 г. От разглежданията през последната неделя вие ще сте разбрали, че така както човекът телесно е устроен в настоящето време и чрез възпитанието, той не може да внесе в настоящето въплъщение това, което действа като духовно съдържание от минали земни въплъщения, даже когато това настоящо въплъщение е така забележително както онова, за което аз говорих последната неделя.
Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия живот, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност.
Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват техния егоизъм, в който хората изявяват тяхното безучастие, тяхната липса на състрадание към останалото човечество, даже често пъти и към техните близки. Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на живота според ползата, която преследват. В тези неща се изразява едно чувство, как умственото, интелектуалното, рационалистичното се еманципира от човешкото в човека. И който прозира напълно, до каква висока степен са интелектуализирани днешните души, той разбира тогава също и във всеки отделен случай, как кармата трябва да внесе в сегашните души именно онова, което от тези души е било преживяно като висша духовност в изминалите епохи. Размислете само върху следното.
към текста >>
Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват техния егоизъм, в който хората изявяват тяхното безучастие, тяхната липса на състрадание към останалото чове
чест
во, даже
чест
о пъти и към техните близки.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 септември 1924 г. От разглежданията през последната неделя вие ще сте разбрали, че така както човекът телесно е устроен в настоящето време и чрез възпитанието, той не може да внесе в настоящето въплъщение това, което действа като духовно съдържание от минали земни въплъщения, даже когато това настоящо въплъщение е така забележително както онова, за което аз говорих последната неделя. Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия живот, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност.
Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват техния егоизъм, в който хората изявяват тяхното безучастие, тяхната липса на състрадание към останалото човечество, даже често пъти и към техните близки.
Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на живота според ползата, която преследват. В тези неща се изразява едно чувство, как умственото, интелектуалното, рационалистичното се еманципира от човешкото в човека. И който прозира напълно, до каква висока степен са интелектуализирани днешните души, той разбира тогава също и във всеки отделен случай, как кармата трябва да внесе в сегашните души именно онова, което от тези души е било преживяно като висша духовност в изминалите епохи. Размислете само върху следното. Да вземем сега съвсем общо - аз ви показах един специален случай последния път - но вземете сега съвсем общо една душа, която е живяла столетия преди Тайната на Голгота или столетията след Тайната на Голгота, така че за нея духовният свят е бил нещо разбиращо се от само себе си, че тя би могла да говори за духовния свят от собствена опитност като за един свят, който съществува също така, както цветният, топлият или студеният свят на сетивата.
към текста >>
Бих искал да припомня първо за една
чест
о назовавана тук и споменавана при най-различни неща личност на древността, за Платон.
То не може да стане антропософия, получава се, така да се каже, един шок от интелектуализма. Какво друго може да стори личността, освен най-много да не иска да се занимава с интелектуализма, за да може да се изяви в някое въплъщение това, което се намира в нейната душа. Естествено тогава то не ще се изяви както трябва, защото не отговаря на епохата. То ще бъде даже може би като едно сричане: Но при самата личност ще може да се види, че навсякъде тя със страх отстъпва за да не бъде засегната от интелектуализма на епохата. За това бих искал да ви приведа един пример.
Бих искал да припомня първо за една често назовавана тук и споменавана при най-различни неща личност на древността, за Платон.
Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това човечеството мисли столетия наред. И когато обърнах вниманието върху големите духовни съдържания на школата от Шартр, аз споменах, че платонически дух отдавна живееше в развитието на християнството и че в известно отношение той намери своето доизграждане, своя облик именно в тези велики учители от школата в Шартр, както можеше да бъде именно развит в онова време. Сега обаче трябва да бъдем наясно върху факта, че духът на Платон е обърнат първо към света на идеите. Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание. За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества.
към текста >>
Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това чове
чест
вото мисли столетия наред.
Какво друго може да стори личността, освен най-много да не иска да се занимава с интелектуализма, за да може да се изяви в някое въплъщение това, което се намира в нейната душа. Естествено тогава то не ще се изяви както трябва, защото не отговаря на епохата. То ще бъде даже може би като едно сричане: Но при самата личност ще може да се види, че навсякъде тя със страх отстъпва за да не бъде засегната от интелектуализма на епохата. За това бих искал да ви приведа един пример. Бих искал да припомня първо за една често назовавана тук и споменавана при най-различни неща личност на древността, за Платон.
Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това човечеството мисли столетия наред.
И когато обърнах вниманието върху големите духовни съдържания на школата от Шартр, аз споменах, че платонически дух отдавна живееше в развитието на християнството и че в известно отношение той намери своето доизграждане, своя облик именно в тези велики учители от школата в Шартр, както можеше да бъде именно развит в онова време. Сега обаче трябва да бъдем наясно върху факта, че духът на Платон е обърнат първо към света на идеите. Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание. За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества. Само че той вече не ги описва с онази живост, с която в минали времена хората са описвали подобни неща.
към текста >>
Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което
чест
о пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на живота, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на живота.
Достатъчно е само да вземем неговите по-късни диалози и ще намерим при Платон една астрология-астрономия, една космология, една чудесна психология и история на народите, всичко в един вид духовност, която, бих искал да кажа, бива изфинена, изтънена до идеята. Но всичко това живее в Платон. И преди всичко в Платон живее възгледът: - Идеите са основите на всичко, което съществува в света на сетивата. - Навсякъде, където насочим поглед в света на сетивата, каквото и да гледаме, то е външният израз, външната изява на идеи. При това в светогледа на Платон се влива още един друг елемент, който е станал известен в света в една характерна дума, която е била твърде криво разбирана и злоупотребена, в характерната дума «платоническа любов».
Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което често пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на живота, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на живота.
И то е онова, което в определени епохи отстъпва на заден план, което обаче след това винаги отново проблясва. Понеже платонизмът постоянно бива отново приет, отново образува тук или там онова, на което хората се опират, издигайки се нагоре, той също се включваше и в това, което се преподаваше в школата на Шартр. Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
към текста >>
Чест
о пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството.
- Навсякъде, където насочим поглед в света на сетивата, каквото и да гледаме, то е външният израз, външната изява на идеи. При това в светогледа на Платон се влива още един друг елемент, който е станал известен в света в една характерна дума, която е била твърде криво разбирана и злоупотребена, в характерната дума «платоническа любов». Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което често пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на живота, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на живота. И то е онова, което в определени епохи отстъпва на заден план, което обаче след това винаги отново проблясва. Понеже платонизмът постоянно бива отново приет, отново образува тук или там онова, на което хората се опират, издигайки се нагоре, той също се включваше и в това, което се преподаваше в школата на Шартр.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството.
Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам. Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност. Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
И така той се прероди в 10-то столетие през Средновековието в лицето на монахинята Хросвита, онази забравена, но вели
чест
вена личност на 10-то столетие, която всъщност беше приела християнството в един действително платонически смисъл, която всъщност внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност.
Неоплатонизмът. Но този неоплатонизъм беше нещо съвършено различно от действителния платонизъм. Вярно е, че се разви, нали, един вид платонизиращ гнозис и т. н., но всъщност не беше възможно непосредствената платонова същност да бъде приета в християнството. И така за Платон беше също трудно да се потопи в света, изхождайки от цялата активност, която носеше в своето същество като Платон и която трябваше сега да внесе в следствията. Той трябваше да намали активността.
И така той се прероди в 10-то столетие през Средновековието в лицето на монахинята Хросвита, онази забравена, но величествена личност на 10-то столетие, която всъщност беше приела християнството в един действително платонически смисъл, която всъщност внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност.
Тя принадлежеше към манастира Гандерсхайм в близост до Брауншвайг и внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност. В онова време това всъщност можеше да стори само една жена. Ако платоновото същество не би се явило с женския колорит, то не би могло да приеме християнството в това време. Но също така и римлянството, което се намираше тогава в цялото образование, трябваше да бъде прието, бих искал да кажа, по принуждение. Така ние виждаме тази монахиня Хросвита да се развива и става онази забележителна личност, която пише драми на латински в стила на Теренций, в стила на римския поет Теренций, които драми действително имат извънредно голямо значение.
към текста >>
Аз
чест
о съм споменавал, как Фридрих Хебел си е набелязал една драма[1] - планът на тази драма съществува само като бележка, - в която искаше да третира хумористично, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон.
В онова време това всъщност можеше да стори само една жена. Ако платоновото същество не би се явило с женския колорит, то не би могло да приеме християнството в това време. Но също така и римлянството, което се намираше тогава в цялото образование, трябваше да бъде прието, бих искал да кажа, по принуждение. Така ние виждаме тази монахиня Хросвита да се развива и става онази забележителна личност, която пише драми на латински в стила на Теренций, в стила на римския поет Теренций, които драми действително имат извънредно голямо значение. Да, виждате ли, бихме искали да кажем, много близко лежи опасността, съвсем да не познаем Платон, когато той дойде по някакъв начин.
Аз често съм споменавал, как Фридрих Хебел си е набелязал една драма[1] - планът на тази драма съществува само като бележка, - в която искаше да третира хумористично, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон.
Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-лошите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон. Това Хебел си е набелязал като материал за драмата. След това той не е разработил този материал. Но тук виждаме едно предчувствие, колко лесно можем да не познаем Платон. Той не може лесно да се познае.
към текста >>
От друга страна тази личност можеше да направи да оживее по един красив начин, по един вели
чест
вен начин онова, което се крие зад платоническата любов.
Така че тази душа се явява по начин, че всичко онова, което тя има от нейното женско въплъщение, от нейното значително, светло женско въплъщение я улеснява да отхвърли интелектуализма там, където на нея и се нрави. И така тази индивидуалност отново се преражда в 19-то столетие, враства се в интелектуализма на 19-то столетие, но тази нейна интелектуалност винаги някак си отвън допуска нещо до себе си, а вътрешно изпитва известно отдръпване. В замяна на това обаче навсякъде, където може, тя изтъква напред платонизма по един неинтелектуалистичен начин, говори за това, че идеите живеят във всичко. Това живеене в идеите стана нещо напълно самопонятно за тази личност. Обаче тялото беше такова, че човек винаги имаше чувството: Главата не може всъщност да изрази всичко това, което иска да се прояви като платонизъм.
От друга страна тази личност можеше да направи да оживее по един красив начин, по един величествен начин онова, което се крие зад платоническата любов.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток. Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно. Тази личност, за която говоря, е Карл Юлиус Шрьоер.
към текста >>
И пред моите душевни очи
чест
о пъти стоеше този за мен завладяващ образ, как Шрьоер донася при Гьоте древната духовност, може да проникне в нея чак до интелектуализма и как Гьоте отново може да бъде и трябва да бъде обхванат с издигнатия до духовното модерен интелектуализъм, за да бъде той сега всъщност напълно разбран.
Биографията на Гьоте не можа да бъде написана, защото тъкмо тогава Шрьоер изпадна в старческо слабоумие. Но за целия характер на неговите съчинения ние можем да намерим едно много светло тълкуване, когато познаваме тези минали изживявания, които аз именно обясних. Така ние виждаме, как в забравения напълно Шрьоер всъщност Гьотеанизмът е спрял пред вратата на превърнатия в спиритуализъм интелектуализъм. Какво друго можеше да направи човек подбуден от Шрьоер, освен да продължи Гьотеанизма като го въведе в антропософията! На човек не му оставяше нищо друго.
И пред моите душевни очи често пъти стоеше този за мен завладяващ образ, как Шрьоер донася при Гьоте древната духовност, може да проникне в нея чак до интелектуализма и как Гьоте отново може да бъде и трябва да бъде обхванат с издигнатия до духовното модерен интелектуализъм, за да бъде той сега всъщност напълно разбран.
За самия мен постигането на тази картина не беше особено лесно; понеже в моя душевен стремеж постоянно се намесваше нещо като опозиция против Шрьоер, защото това, което беше Шрьоер, не можеше да бъде възприето непосредствено. Когато например във Виенския университет с Шрьоер имахме упражнения, веднъж в устно и в писмено изложение направих доста изопачено тълкуване на Мефистофел, просто за да опровергая Шрьоер, учителя, с когото до тогава не бях още така интимно сприятелен. И така вече се събуди известна опозиция. Но както казах, какво можеше да се направи друго, освен да се премахне застоя, който беше настъпил, и действително да се внесе гьотеанизма в антропософията. Така вие виждате, как в действителност протича историята на света.
към текста >>
70.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на чове
чест
вото.
За да мога да сторя това, аз го дължа само на преданите грижи от страна на нашата приятелка госпожа д-р Ита Вегман. И така, надявам се, че все пак днес ще бъда в състояние да кажа онова, което, бих искал да ви кажа, именно при това или по случай това празнично настроение. Мои мили приятели, през последното време ние имахме много да говорим върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение.
Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството.
И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил. И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души. Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил. Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество. Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2].
към текста >>
И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на чове
чест
вото от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил.
И така, надявам се, че все пак днес ще бъда в състояние да кажа онова, което, бих искал да ви кажа, именно при това или по случай това празнично настроение. Мои мили приятели, през последното време ние имахме много да говорим върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение. Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството.
И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил.
И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души. Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил. Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество. Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2]. Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия.
към текста >>
И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото
чест
но клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души.
Мои мили приятели, през последното време ние имахме много да говорим върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение. Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството. И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил.
И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души.
Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил. Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество. Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2]. Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия. И ние обърнахме вниманието върху това, как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на човечеството, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което то трябваше да получи за развитието на човечеството можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт».
към текста >>
Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от чове
чест
вото - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество.
Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение. Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството. И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил. И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души. Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил.
Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество.
Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2]. Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия. И ние обърнахме вниманието върху това, как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на човечеството, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което то трябваше да получи за развитието на човечеството можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт». Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление. И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини.
към текста >>
Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за чове
чест
вото тази целенасочена сила на пророк Илия.
И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил. И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души. Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил. Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество. Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2].
Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия.
И ние обърнахме вниманието върху това, как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на човечеството, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което то трябваше да получи за развитието на човечеството можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт». Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление. И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини. Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство. Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството.
към текста >>
И ние обърнахме вниманието върху това, как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на чове
чест
вото, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което то трябваше да получи за развитието на чове
чест
вото можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт».
И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души. Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил. Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество. Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2]. Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия.
И ние обърнахме вниманието върху това, как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на човечеството, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което то трябваше да получи за развитието на човечеството можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт».
Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление. И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини. Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство. Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството. Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
към текста >>
И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на чове
чест
вото в най-красивите багри и форми на неговите картини.
Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество. Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2]. Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия. И ние обърнахме вниманието върху това, как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на човечеството, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което то трябваше да получи за развитието на човечеството можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт». Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление.
И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини.
Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство. Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството. Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване. Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот. Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно.
към текста >>
Ние знаем, защото аз
чест
о насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на чове
чест
вото.
Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия. И ние обърнахме вниманието върху това, как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на човечеството, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което то трябваше да получи за развитието на човечеството можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт». Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление. И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини. Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство.
Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството.
Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване. Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот. Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно. Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий. И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на човечеството великите, целенасочени истини.
към текста >>
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на чове
чест
вото, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на чове
чест
вото и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление. И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини. Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство. Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството. Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно. Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий. И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на човечеството великите, целенасочени истини. Ние виждаме, как в сферата на Слънцето той отново може да изживее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан. Ние виждаме, как в космическото блестящо отражение на човешкото сърце той вижда да лъчезари в сияеща мирова светлина онова, което беше нарисувал в такава сияеща светлина за вярващите в Христос Исус.
към текста >>
И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на чове
чест
вото великите, целенасочени истини.
Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството. Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване. Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот. Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно. Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий.
И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на човечеството великите, целенасочени истини.
Ние виждаме, как в сферата на Слънцето той отново може да изживее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан. Ние виждаме, как в космическото блестящо отражение на човешкото сърце той вижда да лъчезари в сияеща мирова светлина онова, което беше нарисувал в такава сияеща светлина за вярващите в Христос Исус. И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви. Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг. И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3].
към текста >>
Тази земна личност на Рафаел беше изцяло завладяна само от онова, обични приятели, което Лазар-Йоан беше дал на тази душа, за да се излее то в багри и линии за чове
чест
вото.
Той разказва една биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята. Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел. И след като четири пъти се беше опитал да стори това, той казва: - Онова, което можем да направим лично за Рафаел, е всъщност само това, че описваме, как една картина преминава в друга, като че тя е била нарисувана от едно свръхсетивно същество, което съвсем не е докоснало действително Земята със своя земен живот. Картините са налице и ние можем да се абстрахираме напълно от Рафаел, който е нарисувал картините, като възпроизвеждаме редуването на онова, което се изразява във вътрешното съдържание на картините. И така, когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия живот, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел
Тази земна личност на Рафаел беше изцяло завладяна само от онова, обични приятели, което Лазар-Йоан беше дал на тази душа, за да се излее то в багри и линии за човечеството.
И така живя това същество! То живя така, че, така да се каже, този живот на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис. Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, представяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил. И после ние виждаме, как в поезията на Новалис изниква великото художествено творчество на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис. Всичко онова, което човешки очи видяха благодарение на Рафаел, от него можаха да се проникнат човешките сърца, когато то възкръсна в Новалис.
към текста >>
Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, представяйки се на чове
чест
вото в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил.
Картините са налице и ние можем да се абстрахираме напълно от Рафаел, който е нарисувал картините, като възпроизвеждаме редуването на онова, което се изразява във вътрешното съдържание на картините. И така, когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия живот, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел Тази земна личност на Рафаел беше изцяло завладяна само от онова, обични приятели, което Лазар-Йоан беше дал на тази душа, за да се излее то в багри и линии за човечеството. И така живя това същество! То живя така, че, така да се каже, този живот на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис.
Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, представяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил.
И после ние виждаме, как в поезията на Новалис изниква великото художествено творчество на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис. Всичко онова, което човешки очи видяха благодарение на Рафаел, от него можаха да се проникнат човешките сърца, когато то възкръсна в Новалис. И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис! Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад.
към текста >>
И после ние виждаме, как в поезията на Новалис изниква великото художествено твор
чест
во на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис.
И така, когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия живот, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел Тази земна личност на Рафаел беше изцяло завладяна само от онова, обични приятели, което Лазар-Йоан беше дал на тази душа, за да се излее то в багри и линии за човечеството. И така живя това същество! То живя така, че, така да се каже, този живот на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис. Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, представяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил.
И после ние виждаме, как в поезията на Новалис изниква великото художествено творчество на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис.
Всичко онова, което човешки очи видяха благодарение на Рафаел, от него можаха да се проникнат човешките сърца, когато то възкръсна в Новалис. И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис! Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад. Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима?
към текста >>
Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе чове
чест
вото от голямата криза, в която то е навлязло.
Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот. И как го виждаме ние, когато оставим да действа върху нас онова, което той е излял в своите фрагменти[4], как го виждаме, когато то ни въздейства? То действа затова така дълбоко, понеже всичко онова, което имаме пред нас в непосредствена сетивна действителност, всичко онова, което очите могат да виждат и което очите могат да чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в един почти небесен поетически блясък чрез онова, което живее в неговата душа като магически идеализъм. Той знае да направи да възкръсне чрез неговия поетически-магически идеализъм в неговия духовен светлинен блясък и най-незначителното материално нещо. И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ предвестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта.
Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която то е навлязло.
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие. Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил. Че това е така, мои мили приятели, за целта аз се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа днес пред вас с няколко думи това, да го кажа поне така накратко. Днес моите сили не ще стигат за нещо повече. Но това е, което днес чрез думите би искало да говори на вашата душа: Да приемете тази мисъл за Михаил в смисъла на онова, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на човечеството.
към текста >>
Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред чове
чест
вото чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.
То действа затова така дълбоко, понеже всичко онова, което имаме пред нас в непосредствена сетивна действителност, всичко онова, което очите могат да виждат и което очите могат да чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в един почти небесен поетически блясък чрез онова, което живее в неговата душа като магически идеализъм. Той знае да направи да възкръсне чрез неговия поетически-магически идеализъм в неговия духовен светлинен блясък и най-незначителното материално нещо. И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ предвестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта. Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която то е навлязло. Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.
Че това е така, мои мили приятели, за целта аз се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа днес пред вас с няколко думи това, да го кажа поне така накратко. Днес моите сили не ще стигат за нещо повече. Но това е, което днес чрез думите би искало да говори на вашата душа: Да приемете тази мисъл за Михаил в смисъла на онова, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на човечеството. [1] Към текста на словото от 28. септември 1924 (последното слово): За 5.
към текста >>
Но това е, което днес чрез думите би искало да говори на вашата душа: Да приемете тази мисъл за Михаил в смисъла на онова, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на чове
чест
вото.
Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която то е навлязло. Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие. Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил. Че това е така, мои мили приятели, за целта аз се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа днес пред вас с няколко думи това, да го кажа поне така накратко. Днес моите сили не ще стигат за нещо повече.
Но това е, което днес чрез думите би искало да говори на вашата душа: Да приемете тази мисъл за Михаил в смисъла на онова, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на човечеството.
[1] Към текста на словото от 28. септември 1924 (последното слово): За 5. издание (1981) първоначалният текст беше сравнен от Гюнтер Френц с една непозната до този момент оригинална стенограма от архива на Колиско в Bournemouth (Англия). От там се получават промените на текста. [2] Сравни лекцията на Рудолф Щайнер в Берлин, 14.
към текста >>
[4] Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо коли
чест
во е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му.
декември 1912 в «Изживявания в свръхсетивното. Пътищата на душата към Христос», Събр. съч. 143. [3] «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872. При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».
[4] Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо количество е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му.
към текста >>
71.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Сега най-
чест
о наричан Тихо Брахе.
Събр. съч. 27. 86. Целзус, гръцки философ, пише около 180 сл. Хр. книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т. Кайм, Цюрих 1873). 88. Тихо де Брахе, датски астроном, 1546-1601.
Сега най-често наричан Тихо Брахе.
Рудолф Щайнер употребява употребяваното по-рано име. 89. един прочут астроном: Пиер Симон Лаплас, 1749-1827. 96. Фихтевата «Реч към немската нация»: държана в Берлин през зимата на 1807/08. 97. Книгата на Шелинг за Самотракските мистерии: «За боговете от Самотраке» (1815). 99. Роберт Цимерман..., от когото произлиза думата «антропософия»: «Преглед на антропософията.
към текста >>
172. каквото той е излял в своите фрагменти: Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо коли
чест
во е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му.
декември 1912 в «Изживявания в свръхсетивното. Пътищата на душата към Христос», Събр. съч. 143. 170. Първата книга на Грим за Рафаел: «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872. При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».
172. каквото той е излял в своите фрагменти: Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо количество е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му.
174/175 Стихът на Михаил на стр. 174 тук е предаден така, както той е даден от Рудолф Щайнер според стенограмата на Хелене Финкх. В записките, направени кратко време преди смъртта на Рудолф Щайнер има разлика преди всичко в 3. строфа. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер», Nr. 67/68, есента на 1979.)
към текста >>
72.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Чест
о съм подчертавал в антропософските лекции, че даже и когато чисто естествено научно се изследва човекът с неговия земен живот, той представя доказателството, че в неговото образуване се намесва нещо, което е извънземно.
Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това. Но за нещо друго те не се интересуват даже и при Луната, която е най-близко до нас, камо ли пък за другите небесни тела, които се изучават само по отношение на техните физически условия. В древни времена това беше съвършено друго. Тогава човекът се чувстваше изцяло зависим от небесните тела, както днес той чувства, че е зависим от Земята. Искам да изходя от нещо, което има известно научно значение, което може би за някои не е симпатично, но то ще бъде нещо лесно.
Често съм подчертавал в антропософските лекции, че даже и когато чисто естествено научно се изследва човекът с неговия земен живот, той представя доказателството, че в неговото образуване се намесва нещо, което е извънземно.
Естествената наука вярва, че първата яйцеклетка е най-сложното тяло, което може да съществува на Земята. Размишлява се върху сложната структура, която яйцеклетката може да има. Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата! А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката.
към текста >>
Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на чове
чест
вото.
Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите. Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението. Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение. Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана.
Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството.
Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества. Те са тук, за да дадат озарението, което беше съдържание на първичната мъдрост. Така хората знаеха, че Земята е населена не само от хора в плът и кръв, а също и от други същества, които имат едно етерно тяло. Но естествено, когато разглеждаме такива неща, ние трябва да се освободим от предразсъдъка, като че човечеството, както то е днес, е живяло на Земята от времето, когато са били създадени писмените документи. Преди това време се поставя неопределеното и след като се е преминало през това неопределено, се стига да човеците-маймуни или до маймуните-човеци.
към текста >>
Но естествено, когато разглеждаме такива неща, ние трябва да се освободим от предразсъдъка, като че чове
чест
вото, както то е днес, е живяло на Земята от времето, когато са били създадени писмените документи.
Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества. Те са тук, за да дадат озарението, което беше съдържание на първичната мъдрост. Така хората знаеха, че Земята е населена не само от хора в плът и кръв, а също и от други същества, които имат едно етерно тяло.
Но естествено, когато разглеждаме такива неща, ние трябва да се освободим от предразсъдъка, като че човечеството, както то е днес, е живяло на Земята от времето, когато са били създадени писмените документи.
Преди това време се поставя неопределеното и след като се е преминало през това неопределено, се стига да човеците-маймуни или до маймуните-човеци. Това всъщност е много смешен възглед! Това, което историкът може да каже, важи за няколко столетия. През тези столетия хората са били подобни на днешните хора, естествено те не са били така умни, но все пак са били подобни на днешните хора. Така умни, каквито сме ние, хората са станали едва в последните столетия; но като се абстрахираме от нашето по-голямо остроумие, те са били такива, каквито сме ние днес.
към текста >>
Как въпреки това тези същества са продължили да действат върху земното чове
чест
во, това съвсем ясно се показва пред едно действително инициационно наблюдение.
Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо. Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека. И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи. И както от онези приятели, които преди 10 години са присъствали на моите лекции, тук не съществува вече нищо физическо, а само тяхната духовно-душевна същност, така и при Луната не съществува вече онова вещество, което някога е излязло от Земята, то отдавна вече неколкократно се е сменяло в Космоса. Напротив останали са духовните същества, които са населявали Луната.
Как въпреки това тези същества са продължили да действат върху земното човечество, това съвсем ясно се показва пред едно действително инициационно наблюдение.
Това се показва тогава, когато разгледаме малко по-точно онова, което наричаме карма. Днес искам да започна с това, а след това ние ще продължим тези разглеждания в следващите лекции. Понякога, когато срещнем даден човек, ние нямаме представа, как през целия наш живот сме се насочвали и сме се стремили към тази среща. При запознаването с този човек ние се натъкваме на две неща. Помислете си и ще откриете, че това, което искам да разкажа сега, съществува в някаква повече или по-малка слаба форма.
към текста >>
Чест
о пъти ние създаваме една вътрешна връзка с този човек, независимо от това, дали той е красив или грозен, умен или глупав.
Днес искам да започна с това, а след това ние ще продължим тези разглеждания в следващите лекции. Понякога, когато срещнем даден човек, ние нямаме представа, как през целия наш живот сме се насочвали и сме се стремили към тази среща. При запознаването с този човек ние се натъкваме на две неща. Помислете си и ще откриете, че това, което искам да разкажа сега, съществува в някаква повече или по-малка слаба форма. Запознаваме се с един друг човек.
Често пъти ние създаваме една вътрешна връзка с този човек, независимо от това, дали той е красив или грозен, умен или глупав.
Какъвто и да бъде той, ние се свързваме вътрешно с него. Ние съвсем не обръщаме внимание на това, какъв е той външно, а се чувстваме свързани с него. Това е единият вид крайност. Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление. Ние можем добре да го опишем.
към текста >>
Такива отношения интересуват преди всичко тези лунни същества и чрез такива отношения те взимат най-вътрешно участие в развитието на земното чове
чест
во.
С тази втора жена той се свързва по един напълно буржоазен начин; обаче тази женитба трае само един ден! Това са неща, при които почти докосваме кармата с носа си. Когато ги обгърнем с поглед, те ни показват, че по отношение на кармата човек може да се отнася спрямо другите хора по два начина. Съвършено други са кармическите отношения, когато човек чувства вътрешната принадлежност и когато той може да опише другия човек само външно. Но именно тогава, когато насочим поглед върху такива кармически изживявания, както това запознаване с друг човек, при което красотата или грозотата нямат никакво значение, а отвътре избликва импулсът за принадлежност, нашето внимание се насочва към влиянието на онези същества, които аз описах като пра учители, които и днес още продължават да действат, обаче отвън, от Космоса.
Такива отношения интересуват преди всичко тези лунни същества и чрез такива отношения те взимат най-вътрешно участие в развитието на земното човечество.
И както съществуват лунни същества, така също съществуват и слънчеви същества, които са свързани със Слънцето. Така е също и при онези отношения, при които повече външно можем да опишем другия човек. Тук слънчевите същества се интересуват за това, което се поражда от една човешка душа към друга човешка душа. Когато разглеждаме чисто човешките отношения, ние сме отведени първо на Слънцето и на Луната. И ние можем да кажем: - Има човешки отношения, при които виждаме действието на Луната и такива, при които виждаме действието на Слънцето.
към текста >>
73.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние не се интересуваме по-нататък за неговите особени ка
чест
ва.
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки. След това аз обърнах вниманието също и върху това, как срещите с хората се представят по различен начин и ви приведох два крайни случая: Срещаме един човек и към него се поражда привличане, напълно независимо от това, как той изглежда външно за нашите сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство.
Ние не се интересуваме по-нататък за неговите особени качества.
Нещо изниква отвътре и вдъхва влечението към него. Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж. Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло.
към текста >>
Нашето внимание се насочва повече към външните ка
чест
ва, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство.
Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки. След това аз обърнах вниманието също и върху това, как срещите с хората се представят по различен начин и ви приведох два крайни случая: Срещаме един човек и към него се поражда привличане, напълно независимо от това, как той изглежда външно за нашите сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство. Ние не се интересуваме по-нататък за неговите особени качества. Нещо изниква отвътре и вдъхва влечението към него. Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж.
Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство.
Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре.
към текста >>
И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това
чест
о става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота.
И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот. И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него. И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания. Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това.
към текста >>
В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на чове
чест
вото.
Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ. Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области. Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области.
В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството.
Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот. Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества. Това е наблюдавано и нанесено в акашовата субстанция не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма. Тези лунни същества, които някога са били великите учители през времето на първичната мъдрост, тези духовни същества са регистраторите на изживяванията на човечеството.
към текста >>
Тези лунни същества, които някога са били великите учители през времето на първичната мъдрост, тези духовни същества са регистраторите на изживяванията на чове
чест
вото.
В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството. Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот. Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества. Това е наблюдавано и нанесено в акашовата субстанция не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма.
Тези лунни същества, които някога са били великите учители през времето на първичната мъдрост, тези духовни същества са регистраторите на изживяванията на човечеството.
И когато в своя път, който протича между смъртта и едно ново раждане, човекът отново се приближава към Земята, за да се съедини със зародиша, който му се дава от родителите, той минава през областта, където лунните същества са зарегистрирали онова, което е било изживяно на Земята в минали въплъщения. Докато през времето, когато се намираха на Земята, тези лунни същества донесоха на хората мъдростта, една мъдрост, която се отнасяше до миналото на Вселената, при тяхното сегашно космическо съществуване те запазват миналото. Когато човекът слиза в земното съществуване, всичко, което те са записали се вдълбава, така да се каже, гравира се в неговото астрално тяло. Да, мои мили приятели, колко лесно се говори за това: Човекът се състои от една азова организация, от едно астрално тяло, етерно тяло и т. н.. Азовата организация е именно онази, която най-много е насочена към Земята, тя е онова, което ние научаваме и изживяваме в земното съществуване.
към текста >>
С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредни
чест
во да влезе във връзка с тези същества.
В този трети случай, когато бих вървял, аз не бих бил задържан, не бих се сблъскал с нещо, а бих бил всмукан, бих изчезнал: Там липсва пространство, там съществува противоположното на пространството. И тази противоположност на пространството е именно в Слънцето. Слънцето е отрицателно пространство, изпразнено пространство. И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и Архаи. И погледът на посветения, в случая, който разказах, се насочва към онези същества, които се намират в Слънцето, към духовните същества на Слънцето.
С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредничество да влезе във връзка с тези същества.
И се оказва, че там има определени същества, с които човек има по-близка или по-далечна връзка. И от начина, по който тези същества пристъпват към човека, на него му става ясно - не в подробности, а общо взето, - каква карма се изприда там. Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път. Там човекът забелязва, че тези същества, които са свързани със Слънцето, имат работа с бъдещето също така, както съществата, свързани с Луната имат работа с миналото. Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност.
към текста >>
Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз
чест
о съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен.
И от начина, по който тези същества пристъпват към човека, на него му става ясно - не в подробности, а общо взето, - каква карма се изприда там. Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път. Там човекът забелязва, че тези същества, които са свързани със Слънцето, имат работа с бъдещето също така, както съществата, свързани с Луната имат работа с миналото. Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност. Защото нещата могат да бъдат разбрани.
Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен.
Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената. Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя. Той гледа с известен интерес животните в гората. Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна.
към текста >>
Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви ка
чест
ва е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези ка
чест
ва са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.
Това може да направи някой, който може да се потопи в съществото на друг човек. Може и да не бъде един човек, а може да бъде нещо от природата. Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно дърво; ние стигаме до отчаяние, не получаваме никаква картина за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва. Напротив има други, които веднага имат пълно разбиране за нещо; ние бихме могли да нарисуваме онова, за което те ни разказват. Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят или закостенялост по отношение на заобикалящия свят, не са се породили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване.
Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.
И тогава откриваме, че един човек, който има разбиране за обкръжаващия го свят, е имал такова устройство в неговия минал земен живот, че е можел да изпита много радост. Това е много интересно. Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен живот, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят. При всеки човек, който има това разбиране, ние откриваме, че е бил човек, който е можел да се радва на заобикалящия го свят. Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот.
към текста >>
Но и това си ка
чест
во той е придобил в един минал земен живот.
Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане. И тогава откриваме, че един човек, който има разбиране за обкръжаващия го свят, е имал такова устройство в неговия минал земен живот, че е можел да изпита много радост. Това е много интересно. Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен живот, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят. При всеки човек, който има това разбиране, ние откриваме, че е бил човек, който е можел да се радва на заобикалящия го свят.
Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот.
А как стига човек дотам, да има тази дарба, тази радост, тази заложба за радост от окръжаващия го свят? Той стига до тази дарба, когато в един предишен живот на Земята е развил любов. Любовта в един земен живот се превръща в радост за следващия земен живот; радостта от този следващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен живот. Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето. Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко.
към текста >>
Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите ка
чест
ва.
Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други.
Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества.
И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза, отколкото любов - това число може действително да бъде дадено. Такова е положението, само че обикновено хората не забелязват това, защото вярват, че винаги са прави да мразят и намират, че е напълно оправдано, когато мразят. През следващия земен живот обаче тази омраза се развива в страдание, а в третия земен живот тя се превръща в липса на разбиране, в закостенялост, която не иска да вникне в нищо, не иска да се задълбочи в нищо. И така, вие имате възможност да наблюдавате три последователни земни съществувания, като вземете под внимание закона, че любовта се превръща в радост, радостта се превръща през третия земен живот в разбиране за заобикалящия свят. Омразата се превръща в заложба за понасяне на страдания; тази заложба за страдание идва от омразата и в третия земен живот тя се превръща в закостенялост, в липса на разбиране за заобикалящия свят.
към текста >>
Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както
чест
о се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи.
Не трябва да се сочи само от настоящето към миналото. Ето защо ние можем само да кажем, че по правило, или когато има една кармическа заложба, е така, че определени болести са свързани с определена душевна нагласа. Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот. В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота. Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща.
Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи.
Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени. В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените». Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология».
към текста >>
[1] Има се предвид
чест
о споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921).
При тази дума «прикритология»[1] ние чувстваме нещо. И виждате ли, именно острото взимане под внимание на такива новообразувани думи довежда дотам да познаем, как в един минал земен живот тази личност е била един човек, който много е имал работа с всякакви военни действия, където много неща е трябвало да се провеждат по един прикрит начин, по прикрити пътища. Кармически това се е превърнало в способност за създаване по този начин на образи за прикриването, за промъкването, за измъкването, за борба, завоюване по всякакви начини, в които - с такива новообразувани думи за неща, които сега виждаше, - той можеше от главата си да назове това, което в миналото е вършел с краката и с ръцете си. Така при тази личност бих могъл да изнеса много неща, които по определен начин се превърнаха от нещо физическо в нещо душевно-духовно. Утре ще продължим тези разглеждания.
[1] Има се предвид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921).
В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13. «Прикритологията от 1879. По-нататъшно развитие на ненаучната прикритология срещу научното и общочовешкото значение на Майер».
към текста >>
74.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Земният човек поглежда нагоре със своите предчувствия, със своята религиозна благо
чест
ивост, с онова, което за неговото земно съществуване има най-голяма стойност и заслужава той да се стреми към него.
С това ние имаме цялостния свят на това, на което принадлежи човекът. Ние можем да опишем човешкото съществуване и така, че да кажем: - С физическото раждане, с физическото зачатие от едно чисто духовно съществуване човекът влиза в областта на природния порядък на животинското, растителното и минералното царство; а когато минава през вратата на смъртта, човекът влиза в царството на стоящите над него същества. Единият път човекът живее в едно физическо тяло, което го свързва с царствата на природата; другият път, между смъртта и едно ново раждане, човекът живее в едно духовно тяло - ако мога да си послужа с този израз, - което също така го свързва със съществата на висшите йерархии. Тук в земното царство ние се обръщаме първо към това, което се намира в заобикалящия ни свят. Ние чувстваме това, като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме поглед към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възгледи.
Земният човек поглежда нагоре със своите предчувствия, със своята религиозна благочестивост, с онова, което за неговото земно съществуване има най-голяма стойност и заслужава той да се стреми към него.
И когато иска да си състави представа за това, което се намира там горе в духовното царство, той си създава образи, които са взети от земното, по земен начин си представя онова, което се намира горе. След това, когато човекът живее в живота между смъртта и едно ново раждане, положението е обратно. Човекът сочи надолу, когато иска да назове онова, към което е насочен неговият поглед. Мои мили приятели, вие може би ще кажете: - Да, но тогава човекът сочи към това, което е по-малоценно. - Но не е така.
към текста >>
Нещо много по-вели
чест
вено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу.
Те изграждат картинни образи за нашите таланти, за нашите способности през нашия следващ земен живот. Ние виждаме, какви дарби и способности ще имаме в следващия ни земен живот в тези картини, които разгръщат съществата от втората йерархия. И тогава животът продължава нататък. Когато вече доближим средата между смъртта и едно ново раждане, тогава натъпва нещо особено. Както ние стоим тук на Земята - особено в онези моменти, когато поглеждаме във Всемира, когато блещукащите звезди светят насреща ни, тогава усещаме величието на звездния небосвод.
Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу.
Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние. Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот.
към текста >>
И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във вели
чест
вени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние.
Както ние стоим тук на Земята - особено в онези моменти, когато поглеждаме във Всемира, когато блещукащите звезди светят насреща ни, тогава усещаме величието на звездния небосвод. Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу. Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли.
И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние.
Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот. Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността.
към текста >>
Вие предчувствате, мои мили приятели, какво мога да ви кажа по този начин, как вели
чест
вено и мощно в сравнение със сетивния свят е това, което се разкрива там.
И според начина, по който Серафими, Херувими и Престоли действат заедно, ние разбираме, че големият проблем се разрешава там. Когато имам нещо общо с един човек в един земен живот, аз си подготвям цялото изравняване сам; а Серафими, Херувими и Престоли само изработват то да се превърне в действителност. И те го довеждат в хармония чрез това, че по същия начин те довеждат към мен също и другия човек, с когото аз отново ще имам нещо да върша. Каквото се изживява по възвишен начин в картинните образи от делата на висшите йерархии, това е същото, което се записва от лунните същества и при слизането ни от тези лунни същества се внася в нашето астрално тяло. Заедно с нас, които се намираме между смъртта и едно ново раждане, тези лунни същества съзерцават онова, което става, за да се извърши изравняването от предишния в следващия земен живот.
Вие предчувствате, мои мили приятели, какво мога да ви кажа по този начин, как величествено и мощно в сравнение със сетивния свят е това, което се разкрива там.
Но вие също виждате, как наистина онова, което ни пресреща в сетивния свят, е много повече забулено, отколкото открито. След като вече е преминал през областта на Серафими, Херувими, Престоли и преминава нататък през други региони, човекът пристъпва към следващия си живот. В него все повече се засилва копнежът към едно ново въплътяване, в което той ще може да намери изравняването за това, което е направил през предишния си земен живот. Антропософията, мои мили приятели, не би била истина, ако е просто сбор от идеи и понятия, ако по един абстрактен начин просто се говори, че има карма, че толкова и толкова от един земен живот преминава в следващия. Антропософията всъщност става истинска, когато тя не само говори на нашата глава, а събужда в нашите сърца едно усещане, едно възприятие на това, какви впечатления можем да получим в свръхсетивния свят чрез съществата на този свръхсетивен свят.
към текста >>
Но когато човек описва този духовен свят с подробности, хората
чест
о се ядосват, понеже не искат да признаят, че може да се говори конкретно и с подробности за съществата и процесите на духовния свят.
Тук на Земята също не очакваме хората да говорят за една ливада както пантеистите или монистите, или абстрактните философи говорят за Бог, а се изисква да се опише ливадата с всички нейни подробности. Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности. Това днес още е нещо необикновено за човека. Когато се говорят общи приказки за духовността, че има един духовен свят и така нататък, то тези, които не са вкостенели материалисти го приемат.
Но когато човек описва този духовен свят с подробности, хората често се ядосват, понеже не искат да признаят, че може да се говори конкретно и с подробности за съществата и процесите на духовния свят.
Но все повече и повече трябва реално да се говори за духовния свят, ако не се иска човешката цивилизация да изпадне в хаос. Защото също и земните събития остават тъмни, когато не се опознае това, което те закриват. В това отношение, мои мили приятели, в съдбата на Антропософското общество има нещо, което понякога изглежда трагично. Но когато се разпространи необходимото разбиране за тези неща поне всред кръга на Антропософското общество, можем да се надяваме, че от трагичността ще се развие това, което трябва, т. е. от Антропософското общество наистина да произлезе оплождане на потъващата в хаоса на материализма външна цивилизация на човечеството.
към текста >>
от Антропософското общество наистина да произлезе оплождане на потъващата в хаоса на материализма външна цивилизация на чове
чест
вото.
Но когато човек описва този духовен свят с подробности, хората често се ядосват, понеже не искат да признаят, че може да се говори конкретно и с подробности за съществата и процесите на духовния свят. Но все повече и повече трябва реално да се говори за духовния свят, ако не се иска човешката цивилизация да изпадне в хаос. Защото също и земните събития остават тъмни, когато не се опознае това, което те закриват. В това отношение, мои мили приятели, в съдбата на Антропософското общество има нещо, което понякога изглежда трагично. Но когато се разпространи необходимото разбиране за тези неща поне всред кръга на Антропософското общество, можем да се надяваме, че от трагичността ще се развие това, което трябва, т. е.
от Антропософското общество наистина да произлезе оплождане на потъващата в хаоса на материализма външна цивилизация на човечеството.
Но тогава трябва да се разбере нещо, което в нея в началото не беше разбрано, но сега е лесно да се разбере, понеже от основаването на антропософската секция вече са изминали повече от две десетилетия антропософска работа. Вие знаете, че в началото антропософското движение се намираше в лоното на теософското движение. И когато в Берлин основахме онази теософска секция[1], от която по-късно се разви Антропософското общество, нашето първо събрание беше такова, че по онова време аз действително, един вид исках да дам тон за онова, което трябваше да се случи. И сега, когато чрез Коледното събрание в Дорнах направихме опит да реорганизираме Антропософското общество, бих искал да посоча един факт, който много малко се взима под внимание. Тук това не е могло да се наблюдава, понеже никой не присъстваше от нашите приятели от Бьомен, доколкото това ми е известно.
към текста >>
Но днес - както и
чест
о през развитието на антропософското движение - трябва да спомена онова заглавие, което всъщност трябваше да има най-първата антропософска лекция пред членовете на обществото - «Практически упражнения върху кармата».
Едва когато се тръгне от тези първи крачки, тогава ще се дойде до това, което трябва. - То е правилно, но нищо особено не се получи при това. И което беше замислено, се превърна в доста теоретично нещо. Бяха оповестени «Практически упражнения върху кармата» но никой човек тогава не би разбрал нещо от това, най-малко корифеите на Теософското общество. И така, това остана една задача, която трябваше да се изпълнява в известен смисъл под повърхността на антропософското течение, която първоначално трябваше да се уговори с духовния свят.
Но днес - както и често през развитието на антропософското движение - трябва да спомена онова заглавие, което всъщност трябваше да има най-първата антропософска лекция пред членовете на обществото - «Практически упражнения върху кармата».
Аз си спомням, колко бяха изплашени тогава корифеите, че се появи едно такова дръзко заглавие. От тогава изминаха повече от две десетилетия; времето тече, някои неща са подготвени, но тази подготовка трябва да има също и последствия. И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова последствие, че в известно отношение тези «практически карма-упражнения» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото. Точно това изискваше нашето Коледно събрание - в цялото антропософско движение да се влее истинска действена езотеричност. И това сериозно трябва да бъде направено.
към текста >>
Днес бих искал да започна с нещо, което лежи като духовност в земните събития, в земното чове
чест
во.
И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова последствие, че в известно отношение тези «практически карма-упражнения» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото. Точно това изискваше нашето Коледно събрание - в цялото антропософско движение да се влее истинска действена езотеричност. И това сериозно трябва да бъде направено. Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности. Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят.
Днес бих искал да започна с нещо, което лежи като духовност в земните събития, в земното човечество.
В цялото земно развитие ние имаме заложено това, което се извърши като Мистерията на Голгота. Аз често съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински смисъл; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота. И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие. Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето. Но импулсът - също и за всичко, което може да направи антропософията - лежи в Мистерията на Голгота.
към текста >>
Аз
чест
о съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински смисъл; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота.
И това сериозно трябва да бъде направено. Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности. Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят. Днес бих искал да започна с нещо, което лежи като духовност в земните събития, в земното човечество. В цялото земно развитие ние имаме заложено това, което се извърши като Мистерията на Голгота.
Аз често съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински смисъл; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота.
И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие. Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето. Но импулсът - също и за всичко, което може да направи антропософията - лежи в Мистерията на Голгота. Ние знаем, как Мистерията на Голгота първоначално изяви своето въздействие, минавайки през Южна Европа към Средна Европа. Но не е това, което искам да разгледам днес.
към текста >>
И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на чове
чест
вото, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие.
Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности. Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят. Днес бих искал да започна с нещо, което лежи като духовност в земните събития, в земното човечество. В цялото земно развитие ние имаме заложено това, което се извърши като Мистерията на Голгота. Аз често съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински смисъл; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота.
И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие.
Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето. Но импулсът - също и за всичко, което може да направи антропософията - лежи в Мистерията на Голгота. Ние знаем, как Мистерията на Голгота първоначално изяви своето въздействие, минавайки през Южна Европа към Средна Европа. Но не е това, което искам да разгледам днес. Аз бих искал да хвърлите поглед върху начина, по който християнството се разпространи през Северна Африка към европейските области.
към текста >>
Това, което християнството донесе на чове
чест
вото, - ако чове
чест
вото се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето.
Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят. Днес бих искал да започна с нещо, което лежи като духовност в земните събития, в земното човечество. В цялото земно развитие ние имаме заложено това, което се извърши като Мистерията на Голгота. Аз често съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински смисъл; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота. И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие.
Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето.
Но импулсът - също и за всичко, което може да направи антропософията - лежи в Мистерията на Голгота. Ние знаем, как Мистерията на Голгота първоначално изяви своето въздействие, минавайки през Южна Европа към Средна Европа. Но не е това, което искам да разгледам днес. Аз бих искал да хвърлите поглед върху начина, по който християнството се разпространи през Северна Африка към европейските области. Вие обаче знаете, че повече от половин хилядолетие от основаването на християнството с Мистерията на Голгота, едно друго религиозно течение от Азия се разпространи насам - мохамеданското течение.
към текста >>
Нека да вземем един такъв факт: В прехода от осми към девети век, когато в европейската история се говори за Карл Велики, в Азия, в Багдад в чуден блясък, с вели
чест
вено ориенталско образование живееше Харун ал Рашид[3].
Много от тайните на източната култура донесоха те, така че точно в западната цивилизация под повърхността на християнството лежи онова, което от ориентализма е дошло чрез арабизма. Но всичко това не би могло да бъде разбрано, ако се погледне само отвън. Всичко това трябва да се разгледа отвътре. Отвътре погледнато, то изглежда така, че чрез войните, чрез спечелените битки арабизмът беше отблъснат, че арабите, носители на мохамеданството, маврите и други са били отблъснати, но душите на тези хора се прераждат по-нататък; те идват отново и продължават да действат. И няма полза по абстрактен начин да се описва, как арабизмът е дошъл от Испания в Европа; човек може да разбере събитията, само когато опознае вътрешните конкретни факти.
Нека да вземем един такъв факт: В прехода от осми към девети век, когато в европейската история се говори за Карл Велики, в Азия, в Багдад в чуден блясък, с величествено ориенталско образование живееше Харун ал Рашид[3].
В двора на Харун ал Рашид се намираше всичко, което съществуваше по онова време като предазиатско, изобщо като азиатско образование, наистина обагрено с мохамеданството, но там се намираше всичко, което беше дадено като образование - математика, философия, архитектура, търговия, индустрия, география, медицина, астрономия, всичко се практикуваше в двора на Харун ал Рашид от най-просветените духове на Азия. Днес хората си нямат понятие, колко величествено и мощно беше това, което се практикуваше в двора на Харун ал Рашид. Първо имаме самия Харун ал Рашид. Той не беше само един нищо не разбиращ владетел, който е привлякъл най-великите мъдреци на Предна Азия, за да блести, а една личност, наистина в религиозно отношение изцяло отдадена на мохамеданството, но свободна и отворена за всичко онова, което донасяше ориенталската цивилизация. Докато Карл Велики едва можеше да чете и пише, в двора на Харун ал Рашид съществуваше едно много по-голямо великолепие, да, каквото там беше постигнато от Харун ал Рашид, изобщо не можеше да се сравнява с Карл Велики.
към текста >>
Днес хората си нямат понятие, колко вели
чест
вено и мощно беше това, което се практикуваше в двора на Харун ал Рашид.
Всичко това трябва да се разгледа отвътре. Отвътре погледнато, то изглежда така, че чрез войните, чрез спечелените битки арабизмът беше отблъснат, че арабите, носители на мохамеданството, маврите и други са били отблъснати, но душите на тези хора се прераждат по-нататък; те идват отново и продължават да действат. И няма полза по абстрактен начин да се описва, как арабизмът е дошъл от Испания в Европа; човек може да разбере събитията, само когато опознае вътрешните конкретни факти. Нека да вземем един такъв факт: В прехода от осми към девети век, когато в европейската история се говори за Карл Велики, в Азия, в Багдад в чуден блясък, с величествено ориенталско образование живееше Харун ал Рашид[3]. В двора на Харун ал Рашид се намираше всичко, което съществуваше по онова време като предазиатско, изобщо като азиатско образование, наистина обагрено с мохамеданството, но там се намираше всичко, което беше дадено като образование - математика, философия, архитектура, търговия, индустрия, география, медицина, астрономия, всичко се практикуваше в двора на Харун ал Рашид от най-просветените духове на Азия.
Днес хората си нямат понятие, колко величествено и мощно беше това, което се практикуваше в двора на Харун ал Рашид.
Първо имаме самия Харун ал Рашид. Той не беше само един нищо не разбиращ владетел, който е привлякъл най-великите мъдреци на Предна Азия, за да блести, а една личност, наистина в религиозно отношение изцяло отдадена на мохамеданството, но свободна и отворена за всичко онова, което донасяше ориенталската цивилизация. Докато Карл Велики едва можеше да чете и пише, в двора на Харун ал Рашид съществуваше едно много по-голямо великолепие, да, каквото там беше постигнато от Харун ал Рашид, изобщо не можеше да се сравнява с Карл Велики. Това беше времето, през което една голяма част от тогавашния предно азиатски свят както и голяма част от Африка вече бяха завладени от мохамеданството и навсякъде се разнасяше това, което по такъв великолепен начин действаше в двора на Харун ал Рашид. Между учените по география, естествени науки, медицина и др., които бяха в двора на Харун ал Рашид се намираха някои, които в един предишен живот са били в стари мистерийни школи.
към текста >>
Такива индивидуалности имат наистина голямо значение в по-нататъшното развитие на чове
чест
вото.
Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид. И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор. Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там. Освен това, тогава Багдад беше всъщност център на обширна научна и художествена дейност, която съществуваше в царството на халифите. И всичко, което трябваше да се организира там, се извършваше всъщност от тази личност, която притежаваше много силна инициативност.
Такива индивидуалности имат наистина голямо значение в по-нататъшното развитие на човечеството.
Нека разгледаме сега личността на самия Харун ал Рашид. Който обхване с окултен поглед тази личност с нейната душевност и тогава отново я потърси, като търси дали тя отново се е преродила, той открива, че тази личност на Харун ал Рашид остава свързана с това, което сама беше основала на Земята и по духовен начин продължава пътя си в духовното развитие на човечеството, като от духовния свят силно влияе върху много неща, но също и сама отново приема в себе си много неща. И тогава тя отново се появява по начина, по който можеше да се появи според епохата: Тази индивидуалност се появява като лорд Бако от Верулам[6], основателят на новата научност. Бако от Верулам даде голям тласък точно на новото европейско мислене в Англия. Вие можете да кажете: - Да, той се отличава съществено от личността на Харун ал Рашид!
към текста >>
Който обхване с окултен поглед тази личност с нейната душевност и тогава отново я потърси, като търси дали тя отново се е преродила, той открива, че тази личност на Харун ал Рашид остава свързана с това, което сама беше основала на Земята и по духовен начин продължава пътя си в духовното развитие на чове
чест
вото, като от духовния свят силно влияе върху много неща, но също и сама отново приема в себе си много неща.
Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там. Освен това, тогава Багдад беше всъщност център на обширна научна и художествена дейност, която съществуваше в царството на халифите. И всичко, което трябваше да се организира там, се извършваше всъщност от тази личност, която притежаваше много силна инициативност. Такива индивидуалности имат наистина голямо значение в по-нататъшното развитие на човечеството. Нека разгледаме сега личността на самия Харун ал Рашид.
Който обхване с окултен поглед тази личност с нейната душевност и тогава отново я потърси, като търси дали тя отново се е преродила, той открива, че тази личност на Харун ал Рашид остава свързана с това, което сама беше основала на Земята и по духовен начин продължава пътя си в духовното развитие на човечеството, като от духовния свят силно влияе върху много неща, но също и сама отново приема в себе си много неща.
И тогава тя отново се появява по начина, по който можеше да се появи според епохата: Тази индивидуалност се появява като лорд Бако от Верулам[6], основателят на новата научност. Бако от Верулам даде голям тласък точно на новото европейско мислене в Англия. Вие можете да кажете: - Да, той се отличава съществено от личността на Харун ал Рашид! - Но той е същата индивидуалност! Защото онова, което външно се представя като разлика, принадлежи само на външния свят.
към текста >>
75.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
От предишните разглеждания тук в Пражкото антропософско общество сигурно е станало ясно, как над развитието на чове
чест
вото се разпростира дейността на духа, или може би по-добре казано, на духовните същества и как самите човешки души проникнати с духовността, пренасят от епоха на епоха онова, което са си изработили в дадена епоха, но също и това, което в дадена епоха са насъбрали като вина в душата си.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага, 5. Април 1924 г. След милите думи на г-н професор Хауфен[1], които бяха произнесени от ваше име, преди да си позволя да се сбогувам, нека да проведем тази вечер следните разглеждания.
От предишните разглеждания тук в Пражкото антропософско общество сигурно е станало ясно, как над развитието на човечеството се разпростира дейността на духа, или може би по-добре казано, на духовните същества и как самите човешки души проникнати с духовността, пренасят от епоха на епоха онова, което са си изработили в дадена епоха, но също и това, което в дадена епоха са насъбрали като вина в душата си.
Всичко това ни кара да хвърлим дълбок поглед в живота на физически-душевно-духовния Космос и чрез това да разберем нашата човешка същност. Защото без при това да изпадаме във високомерие, трябва да си признаем, че духовният праизвор на Космоса е свързан с нашата собствена човешка природа и ние можем да разберем нашата собствена човешка натура, само когато проникнем духовно в Космоса. От Коледното събрание насам не би трябвало само административно да се управлява антропософията вътре в Антропософското общество, а самото управление трябва да бъде антропософия. И това трябва да се прояви също и в преоформянето на антропософската дейност. Аз не се поколебах в тези лекции да премина от екзотеричното повече към езотеричното и с разглеждането днес искам да допълня още нещо към казаното.
към текста >>
Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност
чест
о да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава.
Каквото се случва общо взето, се случва също и в детайлите и когато ние разберем кармата на личности, които са познати на всички нас, можем да хвърлим светлина също и върху нашата собствена карма. Затова нека днес да продължим разглежданията на кармата, като навлезем още повече в конкретното. В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява.
Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава.
Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко. Когато един ден ме попитаха: - Какви биха могли да са кармичните взаимовръзки при тази личност? - се появиха два въпроса. Защото разбирането на кармичните взаимовръзки не е нещо просто, а доста комплицирано.
към текста >>
А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено,
чест
о бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
Той имаше сакат крак. Особеното е, че естествено не физическата субстанция, но силата, която човек има в краката си през една инкарнация, - начинът по който той пристъпва, по който чрез ходенето той се поставя в ситуации, свързани с вина или благодеяние - се метаморфозира. Всичко това, което е свързано с краката, през един следващ живот може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в следващия земен живот се проявява в организацията на краката. Тези неща се преобразяват по своенравен начин. Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация.
А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
Един човек, който мисли повърхностно, е ходил с бързи малки стъпки, той е припкал по Земята. Един човек, който мисли солидно, е пристъпвал тежко, спокойно. И точно такива привидно незначителни дреболии в живота довеждат дълбоко навътре, когато се търсят дълбоките духовни, а не външните абстрактни взаимовръзки. И така, когато отново и отново си представях в душата образа на любимия ми учител, бях доведен до неговата предишна инкарнация. И към неговия образ се прибави един друг, също един човек със сакат крак - лорд Байрон[7].
към текста >>
Двамата, за които говорих, чули това проро
чест
во и си поставили за цел да отидат в Константинопол, да вземат оттам Паладиума и да го занесат в Русия.
И когато император Константин е искал да премести римската власт и култура в Константинопол, с голямо парадиране и пищност е придвижил Паладиума[8] в Константинопол и го е скрил под една колона, която така оформил, че поставил на показ своето невероятно огромно високомерие. Той накарал да поставят една стара статуя на Аполон, която така била променена, че изобразявала самия него. Той накарал да му донесат парченца дърво от кръста, на който беше разпънат Христос и да направят от тях нещо като венец около главата на статуята. При това празнувал оргии на високомерието! Тогава обаче се създало пророческото сказание, че някога Паладиумът ще бъде пренесен от Константинопол на Север и някога мощта, която се излъчва от Паладиума, ще се пренесе в едно славянско царство.
Двамата, за които говорих, чули това пророчество и си поставили за цел да отидат в Константинопол, да вземат оттам Паладиума и да го занесат в Русия.
Но не им се отдало. Стремежът обаче останал особено при единия, при Байрон. Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на Гърция, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един предишен живот. Вие виждате, че е необходимо да се намерят нишките, които водят назад в предишни времена. Така при един друг случай бях доведен до една личност, която беше живяла някъде около деветото столетие в Североизточна Франция и беше една личност, която през първите години от своя живот притежаваше големи имения, което за тогавашното време го правеше богата, но също и войнолюбива личност, която беше извършила някои не особено големи авантюристични нападения.
към текста >>
Но постепенно в развитието на чове
чест
вото се стигна дотам, че вече не беше присъщо за човека да поглежда нагоре в мировите висини и да внася съзнанието за това във физическия свят.
Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя. Тези личности получаваха в мистериите средства да могат отново да си припомнят живота до тридесетата си година. Те бяха онези, които по-късно бяха наречени «два пъти родените», които дължаха своето съществуване на лунните сили, а своето второ земно съществуване дължаха на слънчевите сили. Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си.
Но постепенно в развитието на човечеството се стигна дотам, че вече не беше присъщо за човека да поглежда нагоре в мировите висини и да внася съзнанието за това във физическия свят.
Юлиан Апостата (Юлиан Отстъпникът)[13] искаше да насочи вниманието, че това още съществува, но то трябваше да се изкупи със смъртта. Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше. Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност. - И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса. Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих.
към текста >>
Това беше една вели
чест
вена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта.
Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност. - И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса. Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих. Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си.
Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта.
И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма. Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това. По една случайност се е запазило едно копие от това произведение, за което иначе нямаше нищо да се знае, направено от една личност от двора на Карл Плешивия - от Скот Еригена.[14]
към текста >>
Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако чове
чест
вото иска да върви напред в неговата цивилизация.
Това произведение наистина някога е съществувало, както съществува и самата «Божествена комедия». Вие виждате, че историята не се покрива с реалността и чрез чисто духовното изследване ще трябва да се почерпят някои неща, които иначе са унищожени от противниците им. Защото от една известна страна има дълбок интерес с огън и жупел да се унищожи това, което насочва вниманието към факта, че Христос произхожда от Космоса. Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес.
Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация.
Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин. Когато някой забрави, какво е преживял, това действително е разрушаване на аза. Така ще представлява и разрушаването на цивилизационния аз, на аза на европейското човечество, ако напълно се забрави това, което се е преживяло исторически, което е било унищожено.
към текста >>
Така ще представлява и разрушаването на цивилизационния аз, на аза на европейското чове
чест
во, ако напълно се забрави това, което се е преживяло исторически, което е било унищожено.
Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин. Когато някой забрави, какво е преживял, това действително е разрушаване на аза.
Така ще представлява и разрушаването на цивилизационния аз, на аза на европейското човечество, ако напълно се забрави това, което се е преживяло исторически, което е било унищожено.
Единствено духовната наука може да го възстанови. Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно. Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка». Мавриций Метерлинк изглежда, че не може да отрече, че в първите уводи на моите книги стои нещо съвсем разумно. Това той забелязва.
към текста >>
Наистина е необходим един по-силен импулс, отколкото съществуваше по-рано, за да се внесе духа, от който се нуждае чове
чест
вото.
Но още не са открили в лудниците този начин, така своеволно да се разглеждат нещата. Виждате ли как се достига до едно още по голямо объркване, когато се отворят книгите на онези хора, които считат някого за твърдоглав и луд. И така от иронията, с която трябва да се приемат някои такива неща, виждаме, колко трудно е за хората на съвремието да се примирят с истинското духовно изследване. Но това трябва да стане. И за да не сме ние причината, мои мили приятели, че не се прилага необходимата сила, за да се достигне до духовното задълбочаване, се проведе Коледното събрание, което трябва да съдържа един маркиращ знак за по-нататъшното развитие на антропософското общество по този начин, както вече разисквахме, като преди всичко се навлезе в една епоха от антропософското движение, в която без стеснение ще се говори за конкретните факти от духовния живот, както днес и в предишните лекции отново направихме.
Наистина е необходим един по-силен импулс, отколкото съществуваше по-рано, за да се внесе духа, от който се нуждае човечеството.
Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше позволено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния живот. И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен. Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване. И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук. Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно.
към текста >>
76.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора
чест
о няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята.
Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея.
И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята.
Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Това са същества, които изцяло живеят в духовно състояние, чисто духовни същества. И това, което ние възприемаме като морален околен свят в слънчевата сфера, принадлежи към тези същества така, както минералното, растителното и животинското царство принадлежат към същността на Земята. Когато човек иска да разбере живота на човешката душа в слънчевата сфера, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно отношение се намираме затворени в нашата кожа. Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз.
към текста >>
Разбира се не човекът, за когото говори земната анатомия, а нещо, което само по себе си е така огромно и могъщо, така вели
чест
вено, като Всемира с всички негови звезди.
То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер. И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне. И както тук живеем в нашата кожа и гледаме навън, в слънчевата сфера, както описах, живеем и гледаме към външния свят, към човека. Човекът в нашия свят е вътре.
Разбира се не човекът, за когото говори земната анатомия, а нещо, което само по себе си е така огромно и могъщо, така величествено, като Всемира с всички негови звезди.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване. И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло. И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята.
към текста >>
Това, което е в човека, което е много по-вели
чест
вено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване.
И както тук живеем в нашата кожа и гледаме навън, в слънчевата сфера, както описах, живеем и гледаме към външния свят, към човека. Човекът в нашия свят е вътре. Разбира се не човекът, за когото говори земната анатомия, а нещо, което само по себе си е така огромно и могъщо, така величествено, като Всемира с всички негови звезди. Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека.
Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване.
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло. И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот.
към текста >>
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-вели
чест
вена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята.
Разбира се не човекът, за когото говори земната анатомия, а нещо, което само по себе си е така огромно и могъщо, така величествено, като Всемира с всички негови звезди. Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване. И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята.
Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот. Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот. Там той трябва да работи заедно с всички висши йерархии.
към текста >>
Да, мои мили приятели, развитието на Земята, развитието на чове
чест
вото на Земята имат история.
Но същевременно се прибавя част, която е образ, която не е духовна реалност, а образ. Присъединява се това, което тук на Земята ние изживяваме като отзвук от този образ. Това, което иска да бъде нашият стомах, нашият черен дроб и т. н., това ние изживяваме като природна необходимост. Това, което се намира в нас като морален импулс, тук на Земята ние го изживяваме духовно, това което изживяваме духовно, което прозвучава от нашата съвест като морален импулс, според своето устройство то се изгражда като картина, като образ в слънчевите зародишни заложби в човека.
Да, мои мили приятели, развитието на Земята, развитието на човечеството на Земята имат история.
Културата на цивилизацията се развива в течението на историята. Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история. И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера.
към текста >>
Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един вели
чест
вен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли.
Защото тук, където пристъпва човекът, когато вече е преминал през слънчевото битие, за него работят съществата на висшите йерархии - Престоли, Херувими и Серафими и то така, че в сферата на Марс срещаме Престолите, в сферата на Юпитер - Херувимите и в сферата на Сатурн - Серафимите. Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния живот. Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност. Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот. Но ние гледаме надолу към Земята.
Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли.
Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас. Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре. Ние виждаме свръхсетивното небе, ние виждаме надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатрун, виждаме да живеят, да се стремят и работят по техния начин Престоли, Херувими и Серафими. Но какво се разстила пред нашия поглед, когато наблюдаваме тази работа? - Пред нашия поглед, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в следващия земен живот, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях.
към текста >>
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които
чест
о имат понятийно-войнствен характер.
Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност. Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1]. Вие виждате, как земният живот се оформя в живота между смъртта и едно ново раждане чрез връзката между хората и това, което стои зад звездите. Ние изобщо се научаваме да познаваме земния живот с неговото историческо протичане, само когато можем да погледнем взаимните връзки между единия и другия земен живот на същия човек. Чрез какво всъщност преминават в новата епоха нещата, които като причини и следствия се намират в предишните епохи на историческото развитие? Самите хора ги пренасят.
към текста >>
У всички вас, мои мили приятели, с право би могъл да изникне един въпрос, който се опира на твърдението, което аз
чест
о съм изказвал в книги и лекции, че в древни времена е имало велики посветени, които са живели между хората.
Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека. Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот. И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота. На човек му се иска да каже: - Когато се види, как се изгражда кармата в тази сфера, може да се открие цялото чудесно човешко значение с неговите взаимни връзки. - Нека вземем един пример също и за това, но предварително искам да кажа нещо друго:
У всички вас, мои мили приятели, с право би могъл да изникне един въпрос, който се опира на твърдението, което аз често съм изказвал в книги и лекции, че в древни времена е имало велики посветени, които са живели между хората.
Вие можете да запитате: - Къде са те сега в настоящето, в по-късното време? - И вероятно, когато се огледате наоколо, за много хора, които действат в настоящето, не бихте твърдяли, че те имат характера на посветени, а всъщност наистина е така. Въпросът обаче трябва да се постави по друг начин: - Къде се намират посветените в техните по-късни инкарнации? - Не е задължително онзи, който в една предишна инкарнация с пълно съзнание също и навън се е проявявал като посветен, в една следваща инкарнация отново да бъде посветен.
към текста >>
Иначе е била с вели
чест
вен ръст; въздействието от нея оставяло могъщо впечатление.
Там живееше една личност, която беше посветена в една от висшите степени. Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина. Например едно от ритуалните въздействия, което се е получавало там, беше, че след като човек дълго е бил подготвян относно заблужденията на Земята, относно възможността за съмнение, в картинен образ е трябвало да изживее онова, което да му направи силно впечатление чрез самата картина. Ученикът е бил завеждан пред две статуи[2]. Едната била съвсем еластична, но куха отвътре.
Иначе е била с величествен ръст; въздействието от нея оставяло могъщо впечатление.
Ученикът е трябвало да я докосне. Това докосване вътрешно ужасно го разтърсвало, понеже статуята била като жива - човек вкарвал пръста си в нея, и щом го отдръпнел, тя отново възвръщала формата си. Оставало впечатлението за един живот, който веднага се възстановява, малко след като е бил разрушен. С това е трябвало да се насочи вниманието към всичко онова в човека, в което се намира слънчевата същност. Другата статуя била по-пластична.
към текста >>
Там наистина е така, че по един вели
чест
вен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен.
След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще. Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето.
Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен.
Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния. Когато тази личност се появи на Земята, поради контраста в който душата сега трябваше да се развива, в нея бяха останали само бъдещи импулси. Когато тази душа слиза на Земята - непосредствено при слизането й на Земята от сферата на Сатурн с поглед насочен към миналото по начин, по който миналото й е било осветено от светлината на посвещението, - се създава контрастът - да стои здраво на Земята, но да гледа към бъдещето, осъществявайки значителни, всеобхващащи идеи, импулси и чувства. От този хибернийски посветен се ражда Виктор Юго[3]. - Ние всъщност едва тогава истински възприемаме даден човек, когато го разгледаме също и в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато така го разглеждаме, ние го виждаме с неговите морални, религиозни и етични ка
чест
ва.
Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния. Когато тази личност се появи на Земята, поради контраста в който душата сега трябваше да се развива, в нея бяха останали само бъдещи импулси. Когато тази душа слиза на Земята - непосредствено при слизането й на Земята от сферата на Сатурн с поглед насочен към миналото по начин, по който миналото й е било осветено от светлината на посвещението, - се създава контрастът - да стои здраво на Земята, но да гледа към бъдещето, осъществявайки значителни, всеобхващащи идеи, импулси и чувства. От този хибернийски посветен се ражда Виктор Юго[3]. - Ние всъщност едва тогава истински възприемаме даден човек, когато го разгледаме също и в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане.
Когато така го разглеждаме, ние го виждаме с неговите морални, религиозни и етични качества.
Не по-бедна, а по-богата ни изглежда дадена личност чрез това, че ние я осветяваме с духовната светлина. Как да се разбира животът на човека, взаимните отношения между човека и света, чрез такива примери от развитието на човечеството, които наистина са получени с извънредна точност с помощта на духовната наука? Как в един трети пример да се разбира нещо, което иначе би било напълно неразбираемо за онзи, който непреднамерено разглежда този факт? Как чрез разглеждането на една кармична връзка се разбира нещо, което в такива случаи иначе изглежда съвсем загадъчно, съвсем неразбираемо? Да погледнем един вид мистерии, но съвсем западнали мистериии - мистериите, които някога са играли голяма роля в Америка, но по-късно са западнали, така че представите, които се бяха създали за култа и изпълнението на самия култ са станали изцяло детски, в сравнение със значителното, което е съществувало преди.
към текста >>
Как да се разбира животът на човека, взаимните отношения между човека и света, чрез такива примери от развитието на чове
чест
вото, които наистина са получени с извънредна точност с помощта на духовната наука?
Когато тази душа слиза на Земята - непосредствено при слизането й на Земята от сферата на Сатурн с поглед насочен към миналото по начин, по който миналото й е било осветено от светлината на посвещението, - се създава контрастът - да стои здраво на Земята, но да гледа към бъдещето, осъществявайки значителни, всеобхващащи идеи, импулси и чувства. От този хибернийски посветен се ражда Виктор Юго[3]. - Ние всъщност едва тогава истински възприемаме даден човек, когато го разгледаме също и в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане. Когато така го разглеждаме, ние го виждаме с неговите морални, религиозни и етични качества. Не по-бедна, а по-богата ни изглежда дадена личност чрез това, че ние я осветяваме с духовната светлина.
Как да се разбира животът на човека, взаимните отношения между човека и света, чрез такива примери от развитието на човечеството, които наистина са получени с извънредна точност с помощта на духовната наука?
Как в един трети пример да се разбира нещо, което иначе би било напълно неразбираемо за онзи, който непреднамерено разглежда този факт? Как чрез разглеждането на една кармична връзка се разбира нещо, което в такива случаи иначе изглежда съвсем загадъчно, съвсем неразбираемо? Да погледнем един вид мистерии, но съвсем западнали мистериии - мистериите, които някога са играли голяма роля в Америка, но по-късно са западнали, така че представите, които се бяха създали за култа и изпълнението на самия култ са станали изцяло детски, в сравнение със значителното, което е съществувало преди. Малко преди откриването на Америка, следователно не много отдавна, дори в суеверието, в магическото, във фокусите на тези мистерии се вижда нещо от силата, от сугестивната сила на тези стари мистерии. Отново имаме една личност, за която искам да говоря, която всред тези мистерии не само можа да си създаде определени представи, но и можеше да възприема такива същности, които там бяха наричани Таотел, Квитцалкаотел, Тетцкватлипока - същества, които всъщност въздействат по един силен, но бих казал, нечист начин върху хората.
към текста >>
77.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори
чест
о се възнаграждава с относително добра съдба.
Ние отново трябва да си изнамерим една такава дума чрез това, че насочим мислите си в тази посока. Чрез това обаче ще бъдем доведени също и до съвсем по-различна закономерност от природната закономерност, която се проявява в човека; ние ще бъдем доведени до човешката съдба. Тази човешка съдба най-напред така застава пред душата, като че ли тя случайно ни засяга, като че ли случайно се проявява. Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща. Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата.
Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба.
Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини. В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това. И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.- Само че човек трябва да бъде непредубеден относно самия себе си. Нека в определен момент от живота ни в тази инкарнация погледнем към изминалия си живот.
към текста >>
Когато разгледаме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното чове
чест
во е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри.
И точно това разбиране на духовната закономерност във Всемира, е задачата на антропософията в настоящето. Относно това, първо искам да кажа няколко встъпителни думи. Вие си спомняте, че например в моята книга «Въведение в тайната наука», както и на други места е описано, че Луната, която свети на небето, някога е била свързана със Земята и че в един точно определен момент физическото лунно тяло се е отделило от Земята. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята, а и някои обитатели на Земята са се отделили от Земята с отделянето на физическата Луна.
Когато разгледаме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното човечество е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри.
Някога, в началото на човешкото развитие е имало мъдрост, макар и не под днешната интелектуална форма, а повече под една поетично-образна форма, разпространявана всред човечеството на нашата Земя от велики учители, от пра учители, които са се намирали между хората. Тези древни учители на човечеството не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и общуването с тях е било различно от общуването между физическите хора. Тези учители са се движили по Земята в етерно тяло. Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания.
към текста >>
Някога, в началото на човешкото развитие е имало мъдрост, макар и не под днешната интелектуална форма, а повече под една поетично-образна форма, разпространявана всред чове
чест
вото на нашата Земя от велики учители, от пра учители, които са се намирали между хората.
Относно това, първо искам да кажа няколко встъпителни думи. Вие си спомняте, че например в моята книга «Въведение в тайната наука», както и на други места е описано, че Луната, която свети на небето, някога е била свързана със Земята и че в един точно определен момент физическото лунно тяло се е отделило от Земята. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята, а и някои обитатели на Земята са се отделили от Земята с отделянето на физическата Луна. Когато разгледаме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното човечество е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри.
Някога, в началото на човешкото развитие е имало мъдрост, макар и не под днешната интелектуална форма, а повече под една поетично-образна форма, разпространявана всред човечеството на нашата Земя от велики учители, от пра учители, които са се намирали между хората.
Тези древни учители на човечеството не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и общуването с тях е било различно от общуването между физическите хора. Тези учители са се движили по Земята в етерно тяло. Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания. Той е бил обучаван по един духовен начин.
към текста >>
Тези древни учители на чове
чест
вото не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и общуването с тях е било различно от общуването между физическите хора.
Вие си спомняте, че например в моята книга «Въведение в тайната наука», както и на други места е описано, че Луната, която свети на небето, някога е била свързана със Земята и че в един точно определен момент физическото лунно тяло се е отделило от Земята. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята, а и някои обитатели на Земята са се отделили от Земята с отделянето на физическата Луна. Когато разгледаме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното човечество е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри. Някога, в началото на човешкото развитие е имало мъдрост, макар и не под днешната интелектуална форма, а повече под една поетично-образна форма, разпространявана всред човечеството на нашата Земя от велики учители, от пра учители, които са се намирали между хората.
Тези древни учители на човечеството не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и общуването с тях е било различно от общуването между физическите хора.
Тези учители са се движили по Земята в етерно тяло. Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания. Той е бил обучаван по един духовен начин. Но в онова време от човешкото развитие са били различавани хора, които са можели да бъдат виждани с физическите очи и хора, които не са могли да бъдат виждани.
към текста >>
Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на чове
чест
вото.
Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания. Той е бил обучаван по един духовен начин. Но в онова време от човешкото развитие са били различавани хора, които са можели да бъдат виждани с физическите очи и хора, които не са могли да бъдат виждани. Никой не е претендирал да вижда хора, които не са могли да бъдат виждани, понеже тогава е съществувала дарбата, да се приема от учителите, дори и когато те са били невидими.
Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на човечеството.
- И човек не е виждал външно образа на такива пра учители, а ги е възприемал в духовно съзерцание. Не е било възможно да се здрависва физически с тях, но той е чувствал нещо като духовно ръкостискане. Тези пра учители дадоха на човечеството първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта. Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях. Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си.
към текста >>
Тези пра учители дадоха на чове
чест
вото първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта.
Но в онова време от човешкото развитие са били различавани хора, които са можели да бъдат виждани с физическите очи и хора, които не са могли да бъдат виждани. Никой не е претендирал да вижда хора, които не са могли да бъдат виждани, понеже тогава е съществувала дарбата, да се приема от учителите, дори и когато те са били невидими. Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на човечеството. - И човек не е виждал външно образа на такива пра учители, а ги е възприемал в духовно съзерцание. Не е било възможно да се здрависва физически с тях, но той е чувствал нещо като духовно ръкостискане.
Тези пра учители дадоха на човечеството първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта.
Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях. Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си. Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си.
към текста >>
Някога съществуваше една пра мъдрост всред чове
чест
вото на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си.
Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на човечеството. - И човек не е виждал външно образа на такива пра учители, а ги е възприемал в духовно съзерцание. Не е било възможно да се здрависва физически с тях, но той е чувствал нещо като духовно ръкостискане. Тези пра учители дадоха на човечеството първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта. Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях.
Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си.
Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства.
към текста >>
Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на чове
чест
вото, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора.
И това е едно забележително изживяване за нас. Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот. Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен. Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем. След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън.
Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора.
И какво изживяваме ние там. Вижте, всъщност ние живеем земния живот само фрагментарно. Когато с обикновеното съзнание погледнем назад, той ни изглежда като единен поток. Но как всъщност сме живели? Ние изживяваме един ден, тогава следва една нощ.
към текста >>
Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на чове
чест
вото, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята.
Ние изживяваме един ден, тогава следва една нощ. Но с обикновеното съзнание не си спомняме това. Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните. При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта. Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня.
Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята.
Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване. Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот. И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот. Ако някой е станал на двадесет години, животът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т. н.. Там ние живеем между тези същества и те ни проникват със своето собствено битие.
към текста >>
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на чове
чест
вото, се образува първият зародиш на кармата.
Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта. Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот. Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално. Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация. Това, което е било причинено на другия се изживява много по-силно от това, което човек сам е направил.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата.
Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили. Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота. Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо. В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот. Аз искам да ви опиша, как постепенно се изгражда кармата, как тя се изгражда като един нов живот, когато човекът отново се появи на Земята, след като е прекарал времето между смъртта и новото раждане.
към текста >>
- Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания
чест
о се движат в нейната посока.
Така аз конкретно искам да ви обрисувам етапите, в които между смъртта и едно ново раждане човекът уравнява своята карма. [1] Карл Лудвиг фон Кнебел, 1744-1834, приятел на Гьоте. Цитираният по различен начин от Р. Щайнер текст гласи: «При внимателно наблюдение ще се види, че в живота на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят. Обстоятелствата в живота им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие.
- Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания често се движат в нейната посока.
Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно наследство и писма на Кнебел 2. издание, том 3, стр. 452.)
към текста >>
78.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на чове
чест
вото.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Вроцлав, 08. Юни1924 г.
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си. Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели. Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът. Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло. Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг.
към текста >>
В настоящата космическа епоха от развитието на нашето чове
чест
во, те ни водят от един земен живот в друг.
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си. Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели. Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът. Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло. Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг.
В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг.
И те правят това от лунната сфера. Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна сфера своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата. Това обаче, което човекът е взел със себе си през портата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да се приемат от духовните светове, всичко това той трябва да изостави в тази лунна сфера, така че, ако мога така да се изразя, злата карма се изоставя в лунната сфера. Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са последствията, консеквенциите от неговите зли дела. Когато човекът напусне лунната сфера, той разширява своя вътрешен живот над една широка област от Космоса.
към текста >>
Точно от тези сведения, които ви представям, ще видите колко основателно всъщност е всичко, което произхождаше от онези древни мистерии, които в древните времена са произлезли от една инстинктивна, но вели
чест
вена и мощна ясновидска мъдрост.
Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера. И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето. И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера.
Точно от тези сведения, които ви представям, ще видите колко основателно всъщност е всичко, което произхождаше от онези древни мистерии, които в древните времена са произлезли от една инстинктивна, но величествена и мощна ясновидска мъдрост.
В тези древни времена, например, никога не се е изучавала медицина както днес, когато просто се остава във физическия свят и се изучава физическият човек с неговите болестни симптоми, изпробва се какво може да му помогне, като се сецира трупа и се изследват промените в него в сравнение с нормалния организъм и т.н.. През времето на древната мистерийна мъдрост това би изглеждало извънредно детинско, понеже тогава съвсем точно се е знаело, как човекът може да бъде излекуван. Това може да се узнае, само когато съществата от меркуриевата сфера го споделят с някого, защото то се обяснява само във връзка с всички космически процеси. Тогава човекът е могъл напълно да бъде излекуван. Когато се види това, което в моята книга «Въведение в тайната наука» от една друга гледна точка съм описал като оракула на меркуриевите мистерии, се вижда, какво е съществувало в тези мистерии, които в по-голямата си част са били дадени в служба на старото лечителско изкуство. Вижте, вчера ние трябваше да говорим за великите пра учители.
към текста >>
Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората
чест
о се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там?
То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени. Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически последствия от доброто. Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела.
Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там?
- Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия. Само че там всичко се проявява по един духовен начин. Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата. В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот.
към текста >>
Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот,
чест
о стават изключително значими личности в следващия си земен живот.
Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там? - Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия. Само че там всичко се проявява по един духовен начин. Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата. В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий.
Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот.
Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса.
към текста >>
От известно време дори в публичните лекции аз
чест
о съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
И напускайки Земята при преминаването през портата на смъртта, ние все повече и повече навлизаме вътре в едно чисто духовно изживяване. Че първоначално нашият живот при това ретроспективно изживяване на една трета от земния ни живот изглежда различно от физическия живот, се дължи на това, че ни прониква лунната сфера с нейната субстанция. Това става по духовен начин. И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата. За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения.
От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот. И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година. Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий.
към текста >>
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и твор
чест
вото на лунната сфера.
И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата. За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година. Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий. Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир.
към текста >>
Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на чове
чест
вото.
Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука. От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива.
Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера. Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука. Човекът става полово зрял, животът продължава. Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин.
към текста >>
Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето твор
чест
во той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години.
Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма. - Тази Луна, тази Венера, този Юпитер, наистина не са само това, което описва физическата астрономия. В тях, в техните констелации, в техните взаимни отношения, в техния блясък и в цялото тяхно битие, ние виждаме твореца на човешката съдба, на човешкия часовник, в който можем да прочетем нашата съдба. Тя всъщност се излъчва надолу от небесните констелации. Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на битието, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма.
към текста >>
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и твор
чест
вото на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви.
към текста >>
Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която
чест
о се споменава, не е и нещо сантиментално.
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни.
Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално.
Човешкото самопознание е мирово познание. Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих: Искаш ли да опознаеш теб самия, погледни навън в мировите ширини. Искаш ли да прозреш мировите ширини,
към текста >>
Затова, когато се е представяла възможност,
чест
о съм давал на приятелите следния стих:
Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално. Човешкото самопознание е мирово познание.
Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих:
Искаш ли да опознаеш теб самия, погледни навън в мировите ширини. Искаш ли да прозреш мировите ширини, погледни вътре в твоето собствено Себе.
към текста >>
79.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и твор
чест
вото на по-висши светове с техните същества.
ДЕСЕТА ГЛАВА Вроцлав, 9. Юни1924 Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено. Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви.
Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества.
Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия.
към текста >>
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на чове
чест
вото.
Вроцлав, 9. Юни1924 Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено. Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството.
През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-вели
чест
вено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят.
Тук на Земята ние казваме «моето сърце» и с това имаме предвид нещо, което се намира вътре в нашата кожа. Когато се намираме между смъртта и новото раждане, ние не казваме «моето сърце», а казваме «моето Слънце». Защото в един определен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах. А външен свят за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа. Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският анатом сецира един труп.
Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят.
В това, което се представя пред физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка. И още нещо особено се проявява. Вие ще кажете: - Но всеки човек има този свят и когато хората умрат, толкова много светове се пренасят през смъртта. Всъщност след смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове. - Но тайната лежи в това, че всички онези хора, с които по някакъв начин човек е свързан кармически, се виждат като едно единство, като един единен свят.
към текста >>
Прекрасно и вели
чест
вено е човешкото устройство, прекрасен и вели
чест
вен изглежда небесният свод, погледнат от Земята.
Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук.
Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята.
И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство. Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята? Когато се раждаме на Земята, идвайки от предземното ни битие, изглежда, че ние изцяло получаваме нашето физическо тяло чрез нашите родители. И би могло така да изглежда - но в действителност не е така, - като че ли ние слизаме от свръхсетивния свят, от предземното ни битие и само външно се свързваме с това, което родителите са ни приготвили във физическия свят, което се е образувало в тялото на майката. Но не е така, а в действителност това, което имаме в нашето физическо тяло като физическа субстанция, непрекъснато се променя.
към текста >>
В него се намират наследените от нас ка
чест
ва и свойства.
Тази замяна, която се извършва всеки седем-осем години, се извършва още от раждането. От нашите родители ние получаваме субстанцията с нейното устройство и до момента на смяната на зъбите, ние постепенно я заменяме. Формирането на субстанцията, се извършва от нашата индивидуалност. Времето на смяната на зъбите е нещо много важно. От нашите родители ние получаваме един модел, който е подобен на родителите и който използваме до смяната на зъбите.
В него се намират наследените от нас качества и свойства.
Въз основа на този модел нашата духовно-душевна индивидуалност бавно формира второто тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и тогава то отново се отхвърля. Тогава се изгражда третото тяло. Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел. Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си.
към текста >>
Но фактът, че наследените ка
чест
ва и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел.
Времето на смяната на зъбите е нещо много важно. От нашите родители ние получаваме един модел, който е подобен на родителите и който използваме до смяната на зъбите. В него се намират наследените от нас качества и свойства. Въз основа на този модел нашата духовно-душевна индивидуалност бавно формира второто тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и тогава то отново се отхвърля. Тогава се изгражда третото тяло.
Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел.
Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си. Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане. И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие. Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма.
към текста >>
Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на чове
чест
вото, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили. Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане. Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества. Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви.
Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на човечеството, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби.
Нека да вземем един друг пример. Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък. След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания.
към текста >>
С тези ка
чест
ва тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер.
В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък. След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания. Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие. В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи.
С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер.
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността. Когато разглеждаме земните животи в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано. Не се вижда как единият прониква в другия. Но те също са само фрагменти. Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно.
към текста >>
Нека вземем само едно ка
чест
во на човека, което повече или по-малко се среща
чест
о.
Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна. И други неща се залагат в марсовото съществуване. И така е също например при Юпитер. Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението. От това, което става на Юпитер, човек може да бъде разтърсен, понеже тези юпитерови същества са съвсем различни от хората.
Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често.
Да вземем мъдростта. Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта! Ако някой притежава поне малко мъдрост, то тя е постигната с много усилия. Много неща трябва да се разберат и вътрешно човек да се проникне с тях, за да може да си усвои поне малко знание в определена област.
към текста >>
Те притежават мъдростта като тяхно основно ка
чест
во.
Много неща трябва да се разберат и вътрешно човек да се проникне с тях, за да може да си усвои поне малко знание в определена област. Юпитеровите същества не се нуждаят от това. Те са надарени със знанието - не бих казал по рождение, понеже както тук на Земята човекът започва да се развива от ембрион, така не се създават юпитеровите същества. Трябва да си представите, че в обкръжението на Юпитер има нещо подобно на облаците около Земята. Ако си представите, че човешките тела се оформят от облаците и тогава политат надолу към Земята, това би бил начинът по който младите същества на Юпитер се раждат като от облаците.
Те притежават мъдростта като тяхно основно качество.
Но тя не е придобивка, не е постижение, те просто си я имат. Поради това те мислят и съвсем различно от човека. Това действа разтърсващо, но човек постепенно трябва да свикне с него. Всичко на Юпитер е проникнато и изпълнено с мъдрост, както тук на Земята всичко е изпълнено с въздух. Там мъдростта е субстанциална, тя протича на Юпитер подобно на вятъра и се носи наоколо, събира се като мъгла и се издига нагоре.
към текста >>
Щайнер «Космическа и човешка история», том II: «Вътрешни импулси в развитието на чове
чест
вото», 5-та лекция, Събр.
236, том II, стр. 113, както и лекцията от 16.4.24 (Берн) в Събр. съч. 240, том VI. [5] Мексикански (ацтекски) божества. Сравни Р.
Щайнер «Космическа и човешка история», том II: «Вътрешни импулси в развитието на човечеството», 5-та лекция, Събр.
съч. 171
към текста >>
80.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на чове
чест
вото и винаги отново, и отново се срещат на Земята.
Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане. Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също.
И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята.
Това е и правилото. По правило ние не се срещаме с хора на Земята, които в миналото са били инкарнирани в различно от нашето време. Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки. Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение. Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте.
към текста >>
Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце,
чест
о трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте.
Това е и правилото. По правило ние не се срещаме с хора на Земята, които в миналото са били инкарнирани в различно от нашето време. Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки. Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение. Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте.
Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце, често трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте.
Външно погледнато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого. Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори? Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата. Най-малкото аз си казвах: Мисълта, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима. Защото Гьоте точно затова ми е станал особено скъп, защото всичко, което той е оставил беше там, защото известно време той беше действал тук и човек отново можеше да го потърси в духовните пра дълбини на световното развитие.
към текста >>
Точно това
чест
о се вижда при исторически личности.
Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои. Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече. Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата. Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост.
Точно това често се вижда при исторически личности.
Бих искал и тук да ви покажа един пример. Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше. Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята.
към текста >>
И не се случва непременно
чест
о, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете.
Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа! Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили. Това било един взаимен живот, който насърчавал геройството на жената. В неговите военни походи тя истински героично го придружавала.
И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете.
Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт.
към текста >>
След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-
чест
о между филистерите.
Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт.
След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот. Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии. Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на Изток, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други.
към текста >>
81.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Помислете колко невероятно вели
чест
вено е това, което тук навлиза в нас с езика!
Ние трябва категорично да осъзнаем това, което описах през тези дни, че всъщност през първите години на нашето земно съществуваме ние наследяваме нашето субстанциално физическо тяло от родителите си. При смяната на зъбите не само се отхвърлят млечните зъби, - това е само последниият акт в отхвърлянето, - отхвърлено бива цялото първо тяло. Второто тяло, което имаме до половата зрялост, него ние изграждаме от нашата духовно-душевна същност, както сме я донесли, когато сме слезли от духовния свят във физическото съществуване. Но ние сме възприели множество впечатления от това, което ни заобикаля през времето между раждането и смяната на зъбите. Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим.
Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика!
Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години. Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни. Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите. От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно.
към текста >>
В действителност е нещо вели
чест
вено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло.
В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията. И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго.
към текста >>
А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от чове
чест
вото.
Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота.
А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството.
Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават.
към текста >>
Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много
чест
о е помътена от смесването със самолюбието.
Всички хора доста добре разбират самолюбието, защото то им е така приятно! За това няма и съмнение. Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно.
Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието.
Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия.
към текста >>
Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в чове
чест
вото да разбере прераждането.
Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация. Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост. Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека.
Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането.
Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно. Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш? - тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи. Аз искам да зная какво от предишните степени на съществуването живее вътрешно в самия мен. Вие нищо не знаете за това.
към текста >>
Но помислете си, че когато например един съвсем
чест
ен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш?
Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост. Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека. Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането. Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно.
Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш?
- тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи. Аз искам да зная какво от предишните степени на съществуването живее вътрешно в самия мен. Вие нищо не знаете за това. Вие нищо не ми казвате за него. Днес в човешките души съществува стремежът да се прозре, да се разбере кармата.
към текста >>
В действителност никоя световноисторическа илюзия не беше по-голяма от тази и истината е, че никоя световноисторическа илюзия не беше изкушила почти цялото чове
чест
во така, както тази.
Един от тези приемници беше Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила. Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново дойде в нашата епоха като Уодроу Уилсън. Абстрактността на мохамеданството се възроди в него, появи се мнението да се изгради светът от четиринадесет студени, абстрактни безсъдържателни правила.
В действителност никоя световноисторическа илюзия не беше по-голяма от тази и истината е, че никоя световноисторическа илюзия не беше изкушила почти цялото човечество така, както тази.
И хората не желаеха да разберат, когато аз още преди войната в моите лекции в Хелзингфорсер посочих несъдържателността на Уодроу Уилсън. - защото тогава той беше в началото на славата си. Хората не искаха да разберат, когато отново и отново посочвах навсякъде, където можех да говоря, как се надига нещастието, свързано с обожаването, което светът поднася на Уодроу Уилсън. Сега след нашия коледен импулс е настъпило времето, когато за тези неща може да се говори непредубедено, когато и за такива неща, които са непосредствено действащи импулси, могат да се направят такива исторически разглеждания. Защото езотериката трябва да проникне цялото наше антропософско движение, така че да се разкрие това, кето е скрито под булото на външното физическо развитие.
към текста >>
Чове
чест
вото отново ще бъде достойно за световните събития, ще бъде достойно за това, което трябва да се направи, когато то започне да разглежда кармата и отделният човек види в светлината на кармата както самия себе си, така и световната история.
И хората не желаеха да разберат, когато аз още преди войната в моите лекции в Хелзингфорсер посочих несъдържателността на Уодроу Уилсън. - защото тогава той беше в началото на славата си. Хората не искаха да разберат, когато отново и отново посочвах навсякъде, където можех да говоря, как се надига нещастието, свързано с обожаването, което светът поднася на Уодроу Уилсън. Сега след нашия коледен импулс е настъпило времето, когато за тези неща може да се говори непредубедено, когато и за такива неща, които са непосредствено действащи импулси, могат да се направят такива исторически разглеждания. Защото езотериката трябва да проникне цялото наше антропософско движение, така че да се разкрие това, кето е скрито под булото на външното физическо развитие.
Човечеството отново ще бъде достойно за световните събития, ще бъде достойно за това, което трябва да се направи, когато то започне да разглежда кармата и отделният човек види в светлината на кармата както самия себе си, така и световната история.
[1] Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>
82.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато в живота
чест
о поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ. Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те!
Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него.
към текста >>
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени ка
чест
ва, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота. И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
към текста >>
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека,
чест
о за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят. Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно
чест
о пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития.
Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи. Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции.
към текста >>
От произведения, най-
чест
о написани от противници, тя не може да се опознае.
- Това се очаква от някои хора и от някои критици - антропософските книги, които вече са така многобройни да се третират както гностическите произведения. Тогава на разположение биха били само книгите на противниците; те биха били първото, което би се разлистило - само противникови произведения! Това би било извънредно интересно. По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците. Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи.
От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае.
Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса.
към текста >>
Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното чове
чест
во.
Тогава на разположение биха били само книгите на противниците; те биха били първото, което би се разлистило - само противникови произведения! Това би било извънредно интересно. По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците. Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи. От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае.
Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество.
Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса. Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот.
към текста >>
И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-
чест
о инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса.
От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито.
И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса.
Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот. Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
към текста >>
83.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Те по-лесно от здравите забелязват, че при заспиването
чест
о се появява едно чувство на лекота.
Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата. А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма. Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването. Различието може да се почувства с обикновеното съзнание, но едва инициационната наука може да хвърли светлина върху различието, което се усеща с чувството. Особено различни са моментът на събуждането и моментът на заспиването при болни или при болнави хора.
Те по-лесно от здравите забелязват, че при заспиването често се появява едно чувство на лекота.
Моментът на събуждането, ако човекът забележи какво чувства вътре в себе си, има нещо като леко неприятно чувство. Моментът на събуждането е придружен с радостно усещане само тогава, когато човекът веднага обърне вниманието си към външния свят и когато в неговото съзнание външният свят надделее над това, което се надига в него. Моментът на събуждането има нещо мрачно за много хора, също и моментът на заспиването. Но когато заспива, човекът има чувството, че той мъкне, така да се каже, със себе си събитията от деня, които е преживял и че те все повече избледняват и го напускат; те стават все по-леки. Моментът на събуждането носи чувство на тежест, едно чувство като че ли човек се издига от някакви дълбини, като носи от тях нещо, което внася в деня и което трябва да се преработи през деня.
към текста >>
Едното течение, чието ка
чест
во се изживява особено при заспиването, е вече споменатото, което човек изживява силно и съзнателно в първите десетилетия след смъртта, където още веднъж преживява живота си, но като в негатив, по противоположен начин.
Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата. Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня. По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис. 4 на стр. 238). Тези две течения са срещуположни.
Едното течение, чието качество се изживява особено при заспиването, е вече споменатото, което човек изживява силно и съзнателно в първите десетилетия след смъртта, където още веднъж преживява живота си, но като в негатив, по противоположен начин.
Рис. 4 Аз ви дадох един драстичен пример - когато сте ударили една плесница на някого, в живота след смъртта вие не чувствате това, което сте изпитали като гняв и удовлетворение, когато сте ударили плесницата, а чувствате това, което е почувствал другият от тази плесница, неговите физически болки и морално унижение. Това вие бихте изживели картинно, не в действителност, ако съзнателно бихте продължили изживяването, което имате в момента на заспиването, когато то постепенно помръква. Ако човек изцяло, в ясно съзнание се вживее там, тогава ще изпита това, което е противоположното на дневния живот, но картинно. През първите десетилетия след смъртта то се изживява реално.
към текста >>
Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе чове
чест
вото до сегашните му проблеми.
Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация. При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми.
Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното. А чрез нищо друго не се стига така, бих казал, съответно в духовното, както точно чрез всичко това, което може да се узнае за кармата. Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата. Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи.
към текста >>
Ако чове
чест
вото отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното.
При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука. Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми.
Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното.
А чрез нищо друго не се стига така, бих казал, съответно в духовното, както точно чрез всичко това, което може да се узнае за кармата. Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата. Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи. Болестта може да бъде и начало на кармата.
към текста >>
И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че
чест
о съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот.
Защото това, което изстрадваме от една болест, ще бъде изравнено. Човек сега изпитва болки, а по-късно, така да се каже, ще получи компенсацията за болката - окрилящо и радостно изживяване. В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение. За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого.
И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот.
- Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са.
към текста >>
84.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние
чест
о виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност.
към текста >>
- Макар че хората
чест
о си приличат, те не си приличат в тяхната карма.
Но когато се научим да четем, ще разберем какво се крие зад тези интересни букви. Аз вече ви казах: - Докато иначе имаме само тридесет различни форми на буквите, от тази дреболия зависи в една книга да имаме Гьотевия «Фауст», в друга книга - Хегеловата «Логика» в трета «Библията» и т.н.. Да имаме всичко това, е следствие, че сме се научили да четем. Също така можем да се научим да четем и в това, което ни заобикаля. И от разпознаването на знаците на човешката форма на главата да се издигнем до четенето в нея, само това ще ни доведе до тайните на кармата на въпросния човек. Така че ние можем да си кажем при това, което е видимо, наистина външно видимо във формата на главата: - Всеки човек има своята собствена глава, никой не прилича на някой друг според изграждането на главата си.
- Макар че хората често си приличат, те не си приличат в тяхната карма.
В изграждането на главата пред физическо-сетивното наблюдение се показва кармата на човешкото минало. В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима. Така че, когато духовно говорим за човека, ние можем да кажем, че от една страна в човека видимо се проявява неговата минала карма, а от друга страна той носи невидима в себе си своята бъдеща карма. Така ние можем да се издигнем до едно вътрешно духовно разглеждане на човека. Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии.
към текста >>
Той
чест
о не одобряваше суровите, жестоки мерки, които му беше възложено да прилага от неговия господар.
Около основаването на християнството в европейско-азиатския Ориент живееше една индивидуалност с малко удовлетворяващата задача - беше времето, когато още съществуваше робството - да бъде надзирател на известен брой роби, които принадлежаха на един господар. Свръхсетивното съзерцание довежда до една такава ситуация, където една човешка душа от онова време, въплътена в тялото на един надзирател на роби, трябваше да изпълнява всичко това, което заповядваше господарят на тези роби. Робите имаха пряк контакт предимно с надзирателя. Между тях и надзирателя се породиха отношения с морално-нравствени импулси. Душата на този надзирател всъщност беше раздвоена.
Той често не одобряваше суровите, жестоки мерки, които му беше възложено да прилага от неговия господар.
Той го правеше, понеже беше поставен в тези условия, понеже в тогавашното време се е смятало за правилно така да се прави. Помислете си дали хората и днес са винаги такива, каквито всъщност биха искали да бъдат? - Те не мислят върху това, дали са такива, каквито искат да бъдат. Затова се лъжат относно дисхармонията между това, което са и което искат да бъдат. Тази душа следователно не беше това, което би трябвало да бъде, а всъщност тя изпитваше дълбоко състрадание, дълбока любов към всички тези нещастни роби, към които трябваше да проявява жестокост.
към текста >>
Там в чакалнята висеше една картина, известната картина, която също и другият, който беше с мен
чест
о беше виждал.
Но тогава трябва да участва цялата душа. Затова това, което се съдържа в такива разисквания за кармата, трябва да обхване целия човек. Виждате ли, вече трябва да се появят такива неща, душата по задълбочен, топъл начин да се вживее в антропософското движение. Преди известно време аз наистина бях дълбоко развълнуван. Аз разказах това, което ви представих сега за Песталоци, също и в Дорнах и трябваше заедно с един член на дорнахското ръководство[2] да посетя в Базел един чиновник.
Там в чакалнята висеше една картина, известната картина, която също и другият, който беше с мен често беше виждал.
Там беше нарисувано, как Песталоци се държи с децата. Този приятел от езотеричното дорнахско ръководство се развълнува от картината и каза: - Когато човек разгледа образа, който е взет от същността на Песталоци, то ситуацията всъщност съвсем не би могла да се разиграе по друг начин, освен по начина, по който всичко това е изобразено чрез антропософията. - Виждате ли, точно това са нещата, които трябва често да стават, които наистина трябва да могат да внесат в непосредственото изживяване това, което идва от антропософското разбиране. Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност. И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
към текста >>
- Виждате ли, точно това са нещата, които трябва
чест
о да стават, които наистина трябва да могат да внесат в непосредственото изживяване това, което идва от антропософското разбиране.
Преди известно време аз наистина бях дълбоко развълнуван. Аз разказах това, което ви представих сега за Песталоци, също и в Дорнах и трябваше заедно с един член на дорнахското ръководство[2] да посетя в Базел един чиновник. Там в чакалнята висеше една картина, известната картина, която също и другият, който беше с мен често беше виждал. Там беше нарисувано, как Песталоци се държи с децата. Този приятел от езотеричното дорнахско ръководство се развълнува от картината и каза: - Когато човек разгледа образа, който е взет от същността на Песталоци, то ситуацията всъщност съвсем не би могла да се разиграе по друг начин, освен по начина, по който всичко това е изобразено чрез антропософията.
- Виждате ли, точно това са нещата, които трябва често да стават, които наистина трябва да могат да внесат в непосредственото изживяване това, което идва от антропософското разбиране.
Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност. И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности. Само проникването в целия човек на това, което днес предпочитаме да приемаме предимно интелектуално, е това, което отново може да издигне намиращата се в упадък цивилизация. Какво казва днес ориенталецът за западните хора? Ориенталецът днес няма вече тази духовност, която ние просто можем да приемем, но една духовност, която в древни времена наистина е виждала дълбоко в духовния свят.
към текста >>
Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече
чест
о са били казвани от ориенталците.
Точно разбирането на тези неща довежда извън фасадата без основи. Съзерцаването на кармата, което води от един земен живот до друг земен живот, извежда човека извън неговата ограничена, простираща се само в един живот, дейност. Днес, когато трябва да държа последната лекция пред вас, бих искал да поставя пред душите ви този поглед към културно-историческата задача на антропософията. Ако продължава да действа в душите ви той ще разкрие някои неща и тези души ще могат да допринасят, да се създадат основите за една истинска, истинска в самата себе си, солидна фасада на западната цивилизация. Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас.
Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците.
Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация. Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност. Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното. И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл.
към текста >>
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за чове
чест
вото, то отново да се издигне до изживяването на духовното.
Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас. Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците. Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация. Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност.
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното.
И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме. Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед.
към текста >>
85.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
39. Лицемерология: Има се предвид
чест
о споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921).
16. литературно движение, което се сзобразява с отношението на Луната към Земята. Какво се има тук предвид не можа да се открие. 17. Paul Deussen, 1845-1919, философ и индиолог. 20. Джузепе Гарибалди, 1807-1882. Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
39. Лицемерология: Има се предвид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921).
В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13. «Прикритологията от 1879. По-нататъшно развитие на ненаучната прикритология срещу научното и общочовешкото значение на Майер». 49. когато в Берлин основахме теософската секция: През 1902. Сравни «Моят жизнен път», Събр.
към текста >>
– Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания
чест
о се движат в нейната посока.
129. Карл Лудвиг фон Кнебел, 1744-1834, приятел на Гьоте. Цитираният по различен начин от Р. Щайнер текст гласи: «При внимателно наблюдение ще се види, че в живота на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят. Обстоятелствата в живота им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие.
– Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания често се движат в нейната посока.
Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно наследство и писма на Кнебел 2. издание, том 3, стр. 452.) 134. Праобраз на Щрадер: Сравни бел. към стр. 87. 156, ако и не непременно сега: Изразът се обяснява с края на немската инфлация през ноември 1923.
към текста >>
Щайнер «Космическа и човешка история», том II: «Вътрешни импулси в развитието на чове
чест
вото», 5-та лекция, Събр.
Практически упражнения върху кармата. Сравни заб. към стр. 49. Таотл, Кветзалкоатл, и т.н.: Мексикански (ацтекски) божества. Сравни Р.
Щайнер «Космическа и човешка история», том II: «Вътрешни импулси в развитието на човечеството», 5-та лекция, Събр.
съч. 171 Елифас Леви: Сравни заб. към стр. 119. Фридрих Шилер: 1759-1805. 176. как европейците, «по-добрите хора»: Парафраза към стихотворението на G.
към текста >>
86.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на чове
чест
вото.
Поради късното пристигане вчера не можах да Ви кажа онези думи, които на драго сърце бих казал и които трябва да подхождат на онова, което стана в Антропософското Общество при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. Тъй като чрез нашия Бюлетин между приятели е станало по същество известно, какво беше замислено с онова Коледно Тържество, бих искал също да говоря само накратко върху най-същественото и след това в разглежданията, които са свързани повече вътрешно с това, което Коледното Тържество означава за Антропософското Общество, да продължа да говоря по-нататък върху него. Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество. До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество. Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят.
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството.
Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение. Но с течение на времето това не се прояви като нещо, което може да бъде свързано с едно истинско култивиране на антропософското благо. Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само учител на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова. Чрез това обаче Антропософското Движение и Антропософското Общество станаха едно. И от онова Коледно Тържество в Дорнах насам трябва да важи именно противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно.
към текста >>
Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на чове
чест
вото.
А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят. И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество. И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство. Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело. Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации!
Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на човечеството.
Течението на Михаел: да се приготви пътя на Михаел за неговото земно-небесно действие тази беше задачата на душите, които се бяха събрали в свръхсетивния свят. Обаче повод за събирането на тези души беше това, което се беше случило с тях в течение на дълго, дълго време в течение на столетия, а за мнозина от тях в течение на хилядолетия. Сред тези души се намират главно две групи: в едната група влизат тези души, които в първите християнски столетия преживяха онова християнство, което през това време беше разпространено в Южна Европа, отчасти също в Средна Европа. За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората. Този Христос беше считан от първите християни на първите столетия с повече или по-малко разбиране като "великият Бог на Слънцето".
към текста >>
Обаче в тези първи християнски столетия не съществуваше вече това, което някога е било инстинктивно ясновидство на чове
чест
вото.
Течението на Михаел: да се приготви пътя на Михаел за неговото земно-небесно действие тази беше задачата на душите, които се бяха събрали в свръхсетивния свят. Обаче повод за събирането на тези души беше това, което се беше случило с тях в течение на дълго, дълго време в течение на столетия, а за мнозина от тях в течение на хилядолетия. Сред тези души се намират главно две групи: в едната група влизат тези души, които в първите християнски столетия преживяха онова християнство, което през това време беше разпространено в Южна Европа, отчасти също в Средна Европа. За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората. Този Христос беше считан от първите християни на първите столетия с повече или по-малко разбиране като "великият Бог на Слънцето".
Обаче в тези първи християнски столетия не съществуваше вече това, което някога е било инстинктивно ясновидство на човечеството.
Хората не виждаха вече в Слънцето великото духовно царство, в центъра на което е живял някога Христос. На мястото на старите инстинктивни ясновидски схващания за слизането на Христос на Земята дойде през първите християнски столетия онова, което беше само предание, предание за това, че Христос е слязъл на Земята идвайки от Слънцето и се е съединил с Исуса от Назарет във физическо тяло. Масата на тези християни нямаше вече нищо освен представата, че някога в Палестина е живяло едно същество, Христос-Исус, върху природата и същността на когото започва вече да се спори в съборите, дали той е бог или бог и човек или нещо подобно. Масата на хората все повече и повече имаше само това, което се диктуваше от Рим. Обаче между масата на тези християни живееха отделни личности, които винаги бяха считани като еретици.
към текста >>
Другата група души са такива, които са имали тяхното последно меродавно въплъщение в последните предихристиянски столетия а не в първите християнски столетия и които още можеха да виждат с ясновиждащ поглед в духовния свят в мистериите на древното, предихристиянско ези
чест
во.
И имаше просто такива души, които минаха през вратата на смъртта в първите християнски столетия, до 7-то, 8-то столетие, които се бяха уморили от Християнството. Независимо от това, дали са имали едно междинно въплъщение, за тези души стана меродавно въплъщението, което те имаха в първите християнски столетия. Тези души се подготвиха от 8-то, 9-то столетие в духовния свят за онази велика, мощна дейност, за която току що загатнах, като казах: през първата половина на 19-то столетие бе проведен един вид свръхсетивен култ. В този култ взеха участие тези души. Те образуват едната от групите души, които са дошли в Антропософското Общество.
Другата група души са такива, които са имали тяхното последно меродавно въплъщение в последните предихристиянски столетия а не в първите християнски столетия и които още можеха да виждат с ясновиждащ поглед в духовния свят в мистериите на древното, предихристиянско езичество.
Това бяха такива души, които се бяха запознали в древните мистерии с факта, че някога Христос ще слезе на Земята. Тези души не преминаха първите времена на християнското развитие на Земята, а през това време се намираха в свръхсетивния свят и дойдоха на Земята едва по-късно, въплътиха се на Земята след 7-то столетие в едно меродавно въплъщение. Това са такива души, които така да се каже бяха гледали от гледището на свръхсетивния свят навлизането на Христос в земната култура. Те бяха копнеещи за Християнството. Но тези души бяха същевременно такива, които искаха да развият една мощна деятелност, за да донесат в света едно истинско космическо, духовно Християнство.
към текста >>
Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души;
чест
о пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си.
След това те се въплътиха на Земята към края на 19-то столетие и слизайки на Земята бяха подготвени за това, да дойдат в Антропософското Общество. Всичко това беше подготвено обаче в течение на столетия. Тук на Земята се разви постепенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини. Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората. За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти.
Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си.
Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството. Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие. Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство. Между тези учители имаше също такива, които получиха тези съобщения от древни времена и което изгря като един вид вдъхновение; така щото те още можаха да изживеят един макар и по-силен или по-слаб отблясък на онова, което през първите столетия на християнството хората можеха да виждат под въздействието на едно мощно вдъхновение като сливане на Бога на Слънцето в Тайната на Голгота. Следователно съществуваха две течения.
към текста >>
И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на ези
чест
вото, а именно в елинството.
Другото течение беше предназначено за нещо друго. Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците.
И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството.
И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците. И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих. Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане. Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството. В школата от Шартр във Франция, където се намира катедралата от Шартр, изградена в толкова много велики подробности, се обедини, концентрира се това, което по-рано беше разпространено в голям размер в малки кръгове.
към текста >>
Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за чове
чест
вото с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в чове
чест
вото две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел.
Писанията на тези велики личности описват духовния свят изцяло с царуващите елементи, с действуващия елемент на Христос. И сега, обични приятели, бих искал да изложа пред Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са предавали учението пред своите посветени ученици. Колкото и парадоксално да изглежда това за днешния човек все пак такива явления са съществували тогава за ученика от Шартр. Там са учили следното: християнството ще получи едно обновление. То ще бъде отново разбрано в неговото духовно съдържание, когато ще е изтекла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е настъпила една нова епоха.
Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел.
Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
към текста >>
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава чове
чест
вото не би могло да напредва.
Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва.
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин.
към текста >>
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в чове
чест
вото интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин.
Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва.
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин.
Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето.
към текста >>
Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един вели
чест
вено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества.
Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето.
Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества.
Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници. Защото в духовния свят ще има един, който ще вземе този пътепоказател, нямащ нищо друго за обновлението на света освен посоката, за да може да основе след това заедно с интелектуализма новата духовност, един, който не ще се нуждае от нищо, освен от този пътепоказател. А това ще бъде, както казваше Аланус аб Инсулис, Свети Михаел: за него трябва да бъде освободено полето; той ще посее пътя с нови семена. За това не трябва да има нищо друго освен линия, математическа линия. Когато Аланус аб Инсулис учеше нещо подобно пред само малко ученици, през Школата от Шартр преминаваше като един чар, като една магия.
към текста >>
Но бих могъл да кажа, духовната атмосфера беше така надалече проникната от това, че веднъж един човек, който като италианец се завръщаше от своето послани
чест
во в Испания и при завръщането си, когато бързаше към своята родина, научи, че велфите са били изгонени от тяхната власт.
Обаче тъкмо онзи от Цистерцинците, които имаха по-дълбоките разбирания, си казаха: от сега нататък ние можем да действуваме само от духовния свят, трябва да изоставим полето на аристотелците. Тези аристотелци станаха главно Доминиканците. И така в 13-то столетие ръководството в духовния свят на Европа премина върху тях. Но имаше още нещо, бих могъл да кажа, което се намеси значително в духовния живот на Европа, което остана именно от тези духове: Петер От Компостелла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значителна поема за 7-те свободни изкуства. Това, което ставаше в Школата на Шартр, беше така действено, че неговото влияние се простираше например чак до университета от Орлеан, където през втората половина на 12-то столетие проникна като учение нещо, което се разливаше в такива велики, мощни образи като със сребърни слова от устата на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис към учениците от Шартр.
Но бих могъл да кажа, духовната атмосфера беше така надалече проникната от това, че веднъж един човек, който като италианец се завръщаше от своето посланичество в Испания и при завръщането си, когато бързаше към своята родина, научи, че велфите са били изгонени от тяхната власт.
Към това се прибави и един лек слънчев удар, поради което неговото етерно тяло се излъчи и той улови това, което така да се каже лъхаше в етерния свят от Школата на Шартр, лъхаше това, което беше останало от нея. И чрез това, което лъхаше по този начин към него от етерния свят, той получи нещо като една интуиция, една интуиция, която съществуваше при много хора през първите християнски столетия. Той видя първо разпрострян пред себе си земния свят, какъвто той съществува около човека, обаче в този свят царуваха, не както се казваше по-късно, природни закони, а царуваше великата помощница на божествения Демиург, духовната Природа, която беше приемница на Прозерпина в първите християнски столетия. Тогава не съществуваха природните закони, абстрактните природни закони; посветените виждаха като живо същество това, което действуваше в природата като една обширна божествена сила. В гръцките мистерии Прозерпина беше представена като царуващо над Природата Същество, което делеше своето време между горния и долния свят.
към текста >>
Защото в лоното на духовното развитие на чове
чест
вото лежат много неща, които особено днес не могат да излязат на повърхността на съществуването.
Обаче съществуваше едно непрекъснато споразумение, което действува по-нататък. И според това споразумение от това, което е Антропософско Движение, трябва да се роди нещо, което трябва да намери своето завършване в края на това столетие. Защото над Антропософското Общество виси една съдба: съдбата, че мнозина от онези, които днес се намират в Антропософското Общество, трябва отново да слязат на Земята към края на 20-то столетие, обаче тогава съединение също с онези, които са били и самите ръководители в школата от Шартр или са били ученици на тази школа. Така щото, ако цивилизацията не трябва да премине в пълен упадък, преди изтичането на 20-то столетие на Земята трябва да действуват съвместно платониците от Шартр и по-късните аристотелци. Това трябва да приеме в бъдеще с пълно съзнание Антропософското Общество: да разбере нещо от своята карма.
Защото в лоното на духовното развитие на човечеството лежат много неща, които особено днес не могат да излязат на повърхността на съществуването.
Днес някои неща се явяват твърде външно; обаче когато можем да познаем в неговите симптоми това, което се явява външно, ако можем да го познаем в неговото значение, тогава се разкриват някои неща от това, което живее духовно в столетията. Тук мога да посоча може би някои от тези неща. И защо това да не трябва да бъде посочено сега, когато езотеричната черта, езотеричното течение трябва да мине през Антропософското Общество? Бих искал да посоча някои неща, които трябва да Ви покажат, как едно насочване на погледа върху това, което е около нас, ни позволява да прогледнем в някои връзки на нещата. Когато аз самият, подготвяйки Антропософското Движение, минах по един особен път на съдбата, това се показа в една съвсем странна връзка с Цистерцинския орден, който стои във връзка с Аланус аб Инсулис.
към текста >>
Те трябва да излязат на бял свят, защото чове
чест
вото очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение.
И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/. Ако си представите едно такова облекло така, че имате една жълто-бяла туника, към нея столата и поясите черни тогава имате дрехата на Цистерцинския орден. Тогава аз мислех само за естетическите необходимости; обаче това облекло беше много близко до дрехите на цистерцинския орден. Тук имате едно указание за това, как се получават връзките за този, който може да проследи явяващите се във външния свят симптоми в тяхното вътрешно духовно значение. На Коледа започнахме с това, да разкриваме все повече и повече тези външни връзки.
Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение.
Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа. И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
към текста >>
Аристотелизъм в душите, които предимно в старото ези
чест
во в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение. Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа. И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете.
Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр. Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден.
към текста >>
87.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на чове
чест
вото за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз
чест
о пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение.
СКАЗКА ВТОРА Арнхайм, 19 юли 1924 г. Вчера аз си позволих да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество. Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него.
Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение.
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи". Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила.
към текста >>
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как чове
чест
вото се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Арнхайм, 19 юли 1924 г. Вчера аз си позволих да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество. Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него. Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение. Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи".
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели.
към текста >>
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на чове
чест
вото.
Вчера аз си позволих да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество. Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него. Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение. Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи". Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството.
Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора.
към текста >>
Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на чове
чест
вото.
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи". Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила.
Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството.
Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел.
към текста >>
Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на чове
чест
вото, не с отделния човек, а с връзките от хора.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели.
Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора.
Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството.
към текста >>
Например такъв е случаят с това, което аз
чест
о пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества.
Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора.
Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества.
Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята.
към текста >>
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на чове
чест
вото.
Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел.
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството.
Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността.
към текста >>
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на чове
чест
вото през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята.
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
към текста >>
Следователно едва от това време насам съществува едно чове
чест
во, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес.
Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие.
Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес.
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел.
към текста >>
Защото Габриел царува сред чове
чест
вото над всичко, което е физически сили на наследствеността.
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес.
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността.
Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
към текста >>
Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на чове
чест
вото е дошло във връзка с Христовия Импулс.
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека.
Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура. И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно. Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел.
към текста >>
Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните ка
чест
ва на чове
чест
вото, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел.
Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно. Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел. В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел.
към текста >>
И за разглеждането на земната връзка на чове
чест
вото има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно.
Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно.
Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел. В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел. Самото развитие на Архангелите става същевременно чрез този напредък.
към текста >>
Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които
чест
о пъти са по-лоши от не посредствената епоха.
Винаги след определено време, след около 2000 години, идва същият Архангел да царува сред меродавната цивилизация. Обаче тези царувания, които траят около 300 години и малко повече, се различават съществено едни от други. Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други. И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент?
Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха.
Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата?
към текста >>
Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за чове
чест
вото на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха.
Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други. И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент? Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха. Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел.
Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха.
Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
към текста >>
Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на чове
чест
вото, Михаел е винаги онзи, който дава на чове
чест
вото импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между чове
чест
вото най-ценното, което съществува в една епоха.
Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент? Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха. Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище.
Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това. Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
към текста >>
Когато отидем сега назад в развитието на чове
чест
вото и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата?
Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха. Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата?
ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това. Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел. Това беше предидущата епоха на Михаел.
към текста >>
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за чове
чест
вото от гръцкия народ.
Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ.
И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел. Това беше предидущата епоха на Михаел. След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие.
към текста >>
Михаел не е онзи Дух, който култивира интелектуалността; обаче всичко, което той дава като спиритуалност, като духовност, то трябва да бъде прието, да бъде разбрано от чове
чест
вото под формата на идеи, под формата на мисли обаче под формата на мисли, които обхващат духовното.
След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие. Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота! Сега трябва да помислим, какво има всъщност Михаел да управлява в целостта на духовния Космос: той има за управление онова, което е наистина духовно, което обаче след това завършва в интелектуалното разбиране на човека.
Михаел не е онзи Дух, който култивира интелектуалността; обаче всичко, което той дава като спиритуалност, като духовност, то трябва да бъде прието, да бъде разбрано от човечеството под формата на идеи, под формата на мисли обаче под формата на мисли, които обхващат духовното.
Михаел иска човекът да бъде едно свободно същество, което да разбира в своите понятия и идеи също и това, което получава като откровение от духовните светове. Нека разгледаме тази епоха на Михаел, каквато тя е била във времето на Александър Велики. Аз често пъти съм казвал: в нашата епоха хората са много, много умни, т.е. те имат понятия, идеи, представи, интелектуалистични са, имат една само изтъкана интелектуалност. Но хора та са били умни също и в епохата на Александър Велики.
към текста >>
Аз
чест
о пъти съм казвал: в нашата епоха хората са много, много умни, т.е.
Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота! Сега трябва да помислим, какво има всъщност Михаел да управлява в целостта на духовния Космос: той има за управление онова, което е наистина духовно, което обаче след това завършва в интелектуалното разбиране на човека. Михаел не е онзи Дух, който култивира интелектуалността; обаче всичко, което той дава като спиритуалност, като духовност, то трябва да бъде прието, да бъде разбрано от човечеството под формата на идеи, под формата на мисли обаче под формата на мисли, които обхващат духовното. Михаел иска човекът да бъде едно свободно същество, което да разбира в своите понятия и идеи също и това, което получава като откровение от духовните светове. Нека разгледаме тази епоха на Михаел, каквато тя е била във времето на Александър Велики.
Аз често пъти съм казвал: в нашата епоха хората са много, много умни, т.е.
те имат понятия, идеи, представи, интелектуалистични са, имат една само изтъкана интелектуалност. Но хора та са били умни също и в епохата на Александър Велики. Само че, ако някой би ги запитал тогава: от къде имате вие вашите идеи, вашите понятия? Те не биха казали: добили сме ги от самите нас. А те са получавали духовните откровения и заедно с тези откровения идеите.
към текста >>
Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното чове
чест
во.
След това епохата на Михаел бе заменена от тази на Орифиел. Господствуващ стана Архангелът Орифиел /Архангелът на планетата Сатурн/. Настъпи Тайната на Голгота. Онези човешки души, които при господството на Михаел в епохата на Александър Велики бяха съдействували в деянията, за които току що говорих, бяха събрани в началото на християнската епоха сред Слънцето около Архангел Михаел, който обаче присъствува и преживя напускането на Слънцето от Христос заедно с онези, които като човешки души трябваше да му служат. И това е също едно от събитията, които трябва да обгърнем с поглед: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движение, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слънцето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята!
Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество.
"Той заминава! ", това беше великото преживяване. В действителност човешките души получават техните насоки не само на Земята, те получават тези насоки също и в живота между смъртта и едно ново раждане. Така беше преди всичко за онези, които бяха преживяли епохата на Александър Велики. Един велик, мощен импулс бликна от космическо-световноисторическия момент, когато тези души видяха, как Христос напусна Слънцето.
към текста >>
Един от онези, които сред европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение
чест
о споменаваният от мене Скотус Еригена.
Този беше изгледът на Земята гледан от Слънцето от 8-то столетие насам. Тази беше също великата тайна, че силите, които са предимно силите на Михаел, слязоха от небето на Земята. Тази беше също великата тайна, която бе предадена на някои посветени в школите от рода на тези, за които аз говорих вчера, например във висшата Школа от Шартр. Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мистериите. Сега Интелигентността не беше още така видима на Земята, но постепенно се признаваше, че на Земята се развиват хора, които имат собствено мислене, собствена интелигентност.
Един от онези, които сред европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение често споменаваният от мене Скотус Еригена.
Обаче той е бил предшествуван вече от някои, които са имали собствено мислене, а не вече само вдъхновено мислене, разкрито отгоре мислене. И все повече и повече се разпространяваше това собствено мислене. Обаче в земното развитие съществуваше една възможност това собствено мислене да бъде поставено в една особена служба. Защото помислете: това собствено мислене беше сборът от импулсите слезли на Земята от Небето от областта на Михаел. Михаел беше призван първо за това, да остави тази интелигентност да се развие по-нататък на Земята.
към текста >>
Тази дълбока тайна, която царуваше в развитието на чове
чест
вото на Земята, беше позната в отделни, малко на брой източни мистерии.
Защото помислете: това собствено мислене беше сборът от импулсите слезли на Земята от Небето от областта на Михаел. Михаел беше призван първо за това, да остави тази интелигентност да се развие по-нататък на Земята. Той не участвуваше още в това развитие, а трябваше да слезе отново на Земята едва в 1879 година. Това земно мислене се разви първо на Земята така, че Михаел не можеше да упражни власт върху него. Той не можеше още да импулсира хората, които бяха свободомислещи, защото неговото господство, неговото време не беше още дошло.
Тази дълбока тайна, която царуваше в развитието на човечеството на Земята, беше позната в отделни, малко на брой източни мистерии.
И така в тези малко на брой източни мистерии учители с основни духовни заложби, които те бяха развили, можаха да посветят ученици в тази велика тайна. И чрез едно съчетание от рода на тези, които са трудно разбираеми за обикновения земен ум, случи се, че тази тайна стигна до онзи владетелски дворец, за който аз говорих в Гьотеанума и на други места. Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници.
към текста >>
Обаче това е външната страна, която протича в историята, а много по-голямо значение има това, как духовните течения постоянно протичат във вътрешността на развитието на чове
чест
вото.
В този блестящ сбор от мъдреци при този дворец съществуваше едно повече или по-малко съзнателно чувство за това: интелигентността на Земята, която беше слязла от Небето на Земята, трябва да бъде поставена в служба на мохамеданския духовен способ! А сега помислете: от времето на Мохамед, от епохата на халифите насам мохамеданизмът беше пренесен от Азия през Северна Африка в Европа. Там той се разпространи чрез война. Обаче заедно с онези, които разпространиха арабизма по военен начин чак до Испания от това беше засегната духовно Франция и цялата западна Европа с тях дойдоха също забележителни личности. И на всички Вас са известни онези военни походи на франкските царе против маврите, против арабизма.
Обаче това е външната страна, която протича в историята, а много по-голямо значение има това, как духовните течения постоянно протичат във вътрешността на развитието на човечеството.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип. Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам.
към текста >>
И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но вели
чест
вена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
И ние трябва да си представим, защо това отговаря на истината, че на този поврат от 12-то към 13-то столетие се събраха души, които бяха дошли горе в духовния свят от християнските центрове на посвещение, каквато беше Школата от Шартр, и такива души, които бяха готови да слязат долу на Земята и които си бяха запазили в духовните области сега не платонизма, а аристотелизма, вътрешното действие на интелигентността, която произхождаше още от времето на Александър Велики. Там бяха също тези, които си казваха: ние бяхме около Михаел, когато видяхме заедно с него, как интелигентността се разливаше надолу към Земята, ние бяхме обединени с него също при онова велико космополитно дело, което бе извършено още под старото господство на Михаел над интелигентността, когато интелигентността беше управлявана космически. И тогава стана именно така, че учителите от Шартр прехвърляха първо на аристотелците управлението на духовните работи на Земята. Следователно на онези, които трябваше сега да слязат на Земята и които бяха годни да приемат управлението на интелигентния живот, на собствената интелигентност на Земята на тях платониците, които всъщност можеха да стоят още само под такова влияние, според което Интелигентността се управлява "от небето", на тях платониците, тези учители от Шартр, предадоха управлението на духовния живот на Земята. Тези духове дойдоха именно в ордена на доминиканците, те още носеха в своите души един отзвук от импулса на Михаел от неговата минала епоха.
И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
Този беше великият въпрос, който след това залегна дълбоко в душите на основателите на схоластиката в 13-то столетие този беше изгарящия въпрос: какво става с господството на Михаел? Имаше хора, които по-късно бяха наречени номиналисти те казваха: понятията и идеите са само имена, те не са нещо действително. Те бяха под влиянието на Ариман; защото номиналистите искаха да прогонят от Земята всяко господство на Михаел. Като твърдяха, че идеите са само имена, че те не са нищо действително, те всъщност искаха да не допуснат господството на Михаел на Земята. И за онези, които тогава имаха уши за това, ариманическите духове казваха: космическата интелигентност се е изплъзнала от властта на Михаел; нека не допускаме Михаел отново да добие власт над интелигентността!
към текста >>
През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз
чест
о пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията".
Като твърдяха, че идеите са само имена, че те не са нищо действително, те всъщност искаха да не допуснат господството на Михаел на Земята. И за онези, които тогава имаха уши за това, ариманическите духове казваха: космическата интелигентност се е изплъзнала от властта на Михаел; нека не допускаме Михаел отново да добие власт над интелигентността! Но онзи важен небесен събор се състоеше именно в това, че платоници и аристотелци начертаха заедно един план, как трябваше да бъдат разработени по-нататък импулсите на Михаел. Срещу номиналистите застанаха доминиканските реалисти, които казваха: идеите, понятията са нещо действително, което живее в нещата, те не са само имена. Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин.
През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията".
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк. По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име.
към текста >>
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от
чест
ната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко не
чест
ни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
И за онези, които тогава имаха уши за това, ариманическите духове казваха: космическата интелигентност се е изплъзнала от властта на Михаел; нека не допускаме Михаел отново да добие власт над интелигентността! Но онзи важен небесен събор се състоеше именно в това, че платоници и аристотелци начертаха заедно един план, как трябваше да бъдат разработени по-нататък импулсите на Михаел. Срещу номиналистите застанаха доминиканските реалисти, които казваха: идеите, понятията са нещо действително, което живее в нещата, те не са само имена. Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията".
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
към текста >>
Земното чове
чест
во не можа първо да го разбере външно.
То е нещо, до което стигаме, когато не разглеждаме това Антропософско Движение само рационалистично и в нейната външна земна форма, а когато разглеждаме нишките, които водят в духовните области. Тогава ние виждаме, как така да се каже Антропософското Движение слиза на Земята. Да, небесното Антропософско Движение се развива в края на 18-то и в началото на 19-то столетие: от това се процежда нещо, което Гьоте предава в миниатюрни образи в приказката за зелената змия и прекрасната лилия. Но след това то трябваше да слезе долу, когато в последната третина на 19-то столетие Михаел иска да овладее земната интелигентност на хората, сега обаче слизайки от небето на Земята. От Тайната на Голгота насам Христос бе съединен със Земята.
Земното човечество не можа първо да го разбере външно.
Господството на Михаел бе управлявало последната фаза на космическата Интелигентност през времето на Александър Велики. С настъпването на 8-то следхристиянско столетие космическата Интелигентност беше слязла изцяло в областта на Земята. Онези, които бяха свързани с Михаел, след споразуменията с платониците, предприеха да подготвят тази земна интелигентност в схоластичния реализъм така, че Михаел да може отново да се съедини с нея, когато отново ще поеме своето господство в напредващата цивилизация в края на 70-те години на 19-то столетие. Сега се касаеше за това, Антропософското Общество да обхване тази нейна вътрешна задача, която се състои в това, човешкото мислене да не бъде оспорвано на Михаел.
към текста >>
С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост чове
чест
во.
Тогава онези, които днес действуват за Антропософското Движение, отново ще се преродят в края на 20-то столетие и ще бъдат свързани на Земята с онези, които бяха учители в Школата от Шартр. Защото това е споразумението постигнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да постигне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците определена връхна точка в земната цивилизация. Ако нещо подобно ще може да бъде изработено, както е предопределено от Михаел, тогава Европа, модерната цивилизация ще излезе от своя упадък. Обаче това не ще може да се постигне по някакъв друг начин! Това извеждане на цивилизацията от упадъка е свързано с разбирането на Михаел.
С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост човечество.
Че с това чрез Антропософията в духовното земно развитие трябва да бъде внесено нещо, което на мнозина изглежда парадоксално, това Вие можете да разберете, защото всякакви демонично-ариманически същества обсебват хората. Така щото ариманическите същества вече тържествуваха в някои човешки тела, че Михаел не ще може вече да получи под своята власт космическата Интелигентност, която беше слязла на Земята. И това тържествуване, това ликуване беше особено силно към средата на 19-то столетие, когато Ариман вярваше вече, че Михаел не ще може да намери отново своята някогашна космическа Интелигентност, която беше намерила пътя от небето към Земята. Касае се за нещо велико, за нещо великанско! Ето защо никак не е чудно, ако стоящите вътре в тази борба трябва да изпитат някои странни неща.
към текста >>
Но от този пример можете да видите, как най-просветените духове на съвременността приемат това, което трябва да бъде основано като епоха на Михаел в света, което трябва да бъде направено, за да може Михаел отново да намери сред земното чове
чест
во космическата Интелигентност, която съгласно космическия порядък на нещата трябваше да се откъсне от неговото господство в 8-то столетие.
След това върви по-нататък... Аз написвам втора книга: когато Метерлинк чете увода, там аз отново съм за него "много преценяващ, логичен и широк дух"; после чете по-нататъшното съдържание и го намира отново такова, че не знае, дали аз съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш умен, разсъдлив, логичен; но след това внезапно се побъркваш! Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а след това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; след това при следващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват! И така ритмично по-нататък. "Ритми" съществуват в света.
Но от този пример можете да видите, как най-просветените духове на съвременността приемат това, което трябва да бъде основано като епоха на Михаел в света, което трябва да бъде направено, за да може Михаел отново да намери сред земното човечество космическата Интелигентност, която съгласно космическия порядък на нещата трябваше да се откъсне от неговото господство в 8-то столетие.
Цялата традиция на Михаел трябва да бъде отново разгледана. Михаел с нозе стъпили върху змея: ние с право съзираме тази картина, която представя борещия се Михаел, как той представлява космическия дух срещу ариманическите същества, които той има под своите нозе. Повече от всяка друга борба е поставена в човешкото сърце. Вътре в това сърце е закотвена тя от последна та третина на 19-то столетие насам. Решаващо трябва да стане онова, което човешките сърца правят с тази мирова работа на Михаел в течение на 20-то столетие.
към текста >>
И в течение на това 20-то столетие, когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга, чове
чест
вото ще стои или до гроба на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаел ще бъде водена в полза на Михаеловия импулс.
Цялата традиция на Михаел трябва да бъде отново разгледана. Михаел с нозе стъпили върху змея: ние с право съзираме тази картина, която представя борещия се Михаел, как той представлява космическия дух срещу ариманическите същества, които той има под своите нозе. Повече от всяка друга борба е поставена в човешкото сърце. Вътре в това сърце е закотвена тя от последна та третина на 19-то столетие насам. Решаващо трябва да стане онова, което човешките сърца правят с тази мирова работа на Михаел в течение на 20-то столетие.
И в течение на това 20-то столетие, когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга, човечеството ще стои или до гроба на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаел ще бъде водена в полза на Михаеловия импулс.
към текста >>
88.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават ка
чест
ва да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това.
СКАЗКА ТРЕТА Арнхайм, 20 юли 1924 г. От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята.
Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това.
Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята. Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила.
към текста >>
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на чове
чест
вото на Земята.
Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите. Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята. Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма.
към текста >>
Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на чове
чест
вото, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в чове
чест
вото.
Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето. И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята. Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята.
Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството.
Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма. Но сега настъпи едно особено време, едно време, което ни показва Михаела, най-изпъкващия архангелски Дух на Слънцето, показва ни го сред това Слънце така, че той знае, как неговото управление на космическата Интелигентност е отпаднала от Слънцето; че той знае: уредени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята. Това време настъпва към 16-то, 17-то следхристиянско столетие. Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса.
към текста >>
Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на чове
чест
вото, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха.
Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса. Земните развития управлява Габриел по начина, както описах това вчера. Михаел се намира сега в едно особено положение. Когато един Архангел не е иначе управляващ княз на земните работи, той прави въпреки това неговите импулси да се вливат в това, което другите вършат. Защо то от редуващите се едно друго господства на Архангелите, от всичките 7 господства на Архангелите постоянно се вливат импулси: само един е винаги главният.
Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на човечеството, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха.
Но сега, когато Габриел упражняваше своето господство, Михаел се намираше в едно особено положение, в положени ето именно, да не може да съдействува от Слънцето при земните работи. Това е едно твърде особено положение за един ръководещ Архангел: да вижда, че неговата дейност, която е била упражнявана през дълги периоди, е престанала така да се каже. И така стана, че Михаел каза на своите: необходимо е, щото за времето, в което не можем да изпращаме импулси на Земята за времето, което ще завърши към 1879 година да си търсим една особена задача, да си търсим една задача сред слънчевата област. За онези души, които тяхната Карма беше довела в Антропософското Движение, трябваше да съществува възможността, да гледат в областта на Слънцето онова, което Михаел и неговите вършеха през времето, което на Земята беше време на господството на Габриел. Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали редовно протичащи действия между Богове и човеци.
към текста >>
и как това, което става там, действува в развитието на чове
чест
вото на Земята Винаги е имало посветени, които в мистериите са общували с Боговете.
Този стремеж към Антропософията е резултатът на това школуване. И можем да кажем: в миналото, в края на 15-то столетие, Михаел събра своите отряди от Богове и човешки души в областта на Слънцето и им говори в едно слова, което се простира през дълги периоди от време, говори им както следва: Откакто човешкият род населява Земята в човешка форма, на Земята е имало мистерии: Мистерии на Слънцето, Мистерии на Меркурий, Мистерии на Венера, Мистерии на Марс, Мистерии на Юпитер, Мистерии на Сатурн. В тези мистерии Боговете са изпращали техните тайни; там били по свещавани годните за това хора. Така щото хората на Земята можеха да знаят, какво става на Сатурн, на Юпитер, на Марс и т.н.
и как това, което става там, действува в развитието на човечеството на Земята Винаги е имало посветени, които в мистериите са общували с Боговете.
Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях. Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече. Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека.
към текста >>
Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на чове
чест
вото.
Така щото хората на Земята можеха да знаят, какво става на Сатурн, на Юпитер, на Марс и т.н. и как това, което става там, действува в развитието на човечеството на Земята Винаги е имало посветени, които в мистериите са общували с Боговете. Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях. Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече. Импулсите не могат вече да се вливат в Земята.
Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството.
Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека. Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце. Това е изчезнало от Земята. Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна. Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите.
към текста >>
Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на чове
чест
вото са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце.
Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях. Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече. Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека.
Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце.
Това е изчезнало от Земята. Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна. Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите. Нека доведем тези тайни до нашето съзнание! Нека ги доведем до съзнанието на онези духовни Същества, които намирайки се около мене никога не са се явили в земно тяло, а живеят само по етерен начин.
към текста >>
Нека ги доведем обаче и до съзнанието на онези души, които
чест
о пъти са били на Земята в земни тела, но сага са имен но тук и принадлежат към общността на Михаел, нека ги доведем до съзнанието на тези човешки души.
Това е изчезнало от Земята. Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна. Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите. Нека доведем тези тайни до нашето съзнание! Нека ги доведем до съзнанието на онези духовни Същества, които намирайки се около мене никога не са се явили в земно тяло, а живеят само по етерен начин.
Нека ги доведем обаче и до съзнанието на онези души, които често пъти са били на Земята в земни тела, но сага са имен но тук и принадлежат към общността на Михаел, нека ги доведем до съзнанието на тези човешки души.
Нека скицираме великото учение на посветените, което някога се е вливало по стария начин на Земята чрез мистериите нека скицираме това учение пред душите на онези, които са свързани по интелигентен начин с Михаела И там бе "Прегледана като учебна материя" ако мога да си послужа с този тривиално звучащ израз там бе премината като учебен материал старата мъдрост на посвещението. Имаше едно велика, обхватна небесна Школа. В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно.
към текста >>
И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на чове
чест
вото.
По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове. И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това. През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа. Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман.
И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството.
Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни. Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята. На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре. Винаги на Земята е имало въплътени души, които в посочените столетия са долавяли това зловещо положение. Който познава духовната история от тези времена, а именно духовната история на Европа, той навсякъде открива странни факти, че понякога тук или там живеят съвсем прости хора, които долавят зловещността на това положение: това изоставяне на човечеството от господството на Михаел и тези надигащи се отдолу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността.
към текста >>
Който познава духовната история от тези времена, а именно духовната история на Европа, той навсякъде открива странни факти, че понякога тук или там живеят съвсем прости хора, които долавят зловещността на това положение: това изоставяне на чове
чест
вото от господството на Михаел и тези надигащи се отдолу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността.
И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството. Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни. Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята. На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре. Винаги на Земята е имало въплътени души, които в посочените столетия са долавяли това зловещо положение.
Който познава духовната история от тези времена, а именно духовната история на Европа, той навсякъде открива странни факти, че понякога тук или там живеят съвсем прости хора, които долавят зловещността на това положение: това изоставяне на човечеството от господството на Михаел и тези надигащи се отдолу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността.
Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро. Тази е именно тайната на истината, която трябва да бъде засегната тук. Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно отношение, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел. Той се чувствува даже, че стои на истинското място, когато пише със собствените си ръце тази Мъдрост на Михаел; защото от неговите ръце изтича това, което като духовно съдържание е свързано с човека и се влива във формата на написаното в това, което той върши. Но въпреки че то трябва да бъде понасяно, въпреки че принадлежи на нашето време, с него е свързано едно зловещо чувство, когато виждаме това, което е Мъдрост на Михаел, което човек написва на драго сърце и го съобщава на хората като нещо, което трябва да бъде прочетено, когато виждаме това размножено по механичен начин в напечатани книги.
към текста >>
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на чове
чест
вото на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух.
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения! Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме.
към текста >>
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното
чест
о пъти така дяволско съдържание!
Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения! Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея.
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание!
Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство. Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман.
към текста >>
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на чове
чест
вото, две неща ще има в историята на това развитие.
Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман. Както старите евангелисти бяха вдъхновени и написаха творенията на свръхсетивните Същества, които ги въодушевяваха, така в съчиненията на Ариман ще бъдат написани.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие.
Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство. Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
към текста >>
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както
чест
о пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие. Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство.
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици. Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател. Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман! Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие.
към текста >>
Това ще бъде положението, с което чове
чест
вото ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие.
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие. Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици. Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател. Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман!
Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие.
И онези, които днес са още млади ще видят някои неща от това, как Ариман ще се яви като писател. Хората ще трябва да проявяват будност във всички области и да имат един свещен ентусиазъм за Мъдростта на Михаел. Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация. Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда. Това е, което исках първо да поставя на сърцето Ви чрез тези сказки.
към текста >>
89.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Преди още да бъде проведено това Коледно Тържество при Гьотеанума, аз
чест
о пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се определяха по друг начин.
Без съмнение Вие можете да оцените цялото значение на една така евентуалност. Аз трябваше да застана пред възможността, духовните Същества да кажат: това не върви, не може да бъде приета една външна служба. Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи. Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар.
Преди още да бъде проведено това Коледно Тържество при Гьотеанума, аз често пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се определяха по друг начин.
От Коледа насам трябва да кажем противоположното. Вече не може да се прави разлика между Антропософско Движение и Антропософско Общество. И двете станаха едно: защото благодарение на това, че аз самият станах председател на обществото, Антропософското Движение стана едно с Антропософското Общество. Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван. Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа.
към текста >>
В течения на столетия чове
чест
вото е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят.
Тогава ще се разбере, как президиумът при Гьотеанума се чувствува отговорен само пред същността на духовния свят; обаче членовете ще се чувствуват също в цялото общество свързани с този президиум. И тогава може би чрез това ново течение ще може да се постигне онова, което трябва да бъде постигнато с Антропософското Движение, ако то трябва да стане това, което аз ще изложа тук в течение на тези сказки от вътрешността на духовния живот. С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения. * /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./.
В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят.
Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма. И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното. Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта. Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света? Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
към текста >>
Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на чове
чест
вото, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта.
* /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./. В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят. Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма. И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта.
Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света? Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н. В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания.
към текста >>
Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното чове
чест
во и т.н.
И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното. Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта. Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света? Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н.
Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес. Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото чове
чест
во, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н. В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания.
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
към текста >>
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на чове
чест
вото.
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес. Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството.
Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания. Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето. Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството.
към текста >>
Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в чове
чест
вото.
От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес. Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството.
Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството.
Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания. Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето. Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството. Стига се до един държавник, до един живописец, до някоя друга важна личност.
към текста >>
Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на чове
чест
вото.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания. Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето.
Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството.
Стига се до един държавник, до един живописец, до някоя друга важна личност. Разказва се това, което тя е направила от нейното раждане на Земята. Обаче не се проявява сериозност нещата да бъдат схващани така: тази личност е тук; минали земни съществувания светят в настоящето земно съществувание на тази личност. Но ние ще разберем историята само тогава, когато ще знаем: онова, което става в една по-късна епоха, то е пренесено от самите хора от минали епохи в по-късните. Хората, които днес живеят или които са живели преди столетия, са живели и преди това на Земята и от минали време на пренасят онова, което са мислили, което са изживели, в по-новите времена.
към текста >>
С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на чове
чест
вото по отношение на цивилизацията и на всичко онова, което чове
чест
вото прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в предишни епохи.
или при Дарвин? Какво са донесли те от техните мина ли земни съществувания в този земен живот? От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл. Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра. Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на човечеството по отношение на цивилизацията и на всичко онова, което човечеството прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в предишни епохи.
Ние виждаме, да речем, как Бейко от Верулам се явява в една епоха, виждаме, как по-късно се явява Дарвин: виждаме в тях нещо сродно. Когато някой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стигнали до техните възгледи. Когато човек иска да вникне по-надълбоко, той намира, как те поставят в християнската цивилизация нещо, което отначало съвсем не може да бъде разбрано от християнската цивилизация. Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот? От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред погледа ни от техния по-късен земен живот.
към текста >>
Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз
чест
о пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел.
И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно. Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят. И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка.
Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел.
Господството на Михаел, т.е. влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие. Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят. Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят. Ние делим човека на физическо тяло, етерно тяло и сетивно тяло.
към текста >>
влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на чове
чест
вото, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие.
бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно. Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят. И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка. Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел. Господството на Михаел, т.е.
влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие.
Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят. Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят. Ние делим човека на физическо тяло, етерно тяло и сетивно тяло. С физическото тяло той стои ясно вътре във физическия свят. С етерното тяло той също живее във външния свят, също и със сетивното тяло той живее силно във външния свят.
към текста >>
Той не ще бъде задължен за нищо друго освен за това, за което всъщност всеки
чест
но мислещ човек е задължен.
После аз ще говоря за строгите условия при първия класов час. Първо ще се касае обаче за това, че само онези приятели трябва да се стремят да бъдат приети в първи клас, които са членове на Антропософското Движение най-малко две години. Изключения могат да се направят само в редки случаи. Освен това ръководството при Гьотеанума си запазва правото да раздава членството, а също и да го отказва. И предварително трябва да кажем, че в бъдеще всеки, който проявява интерес и копнеж към духовните светове, може да влезе в Антропософското Общество.
Той не ще бъде задължен за нищо друго освен за това, за което всъщност всеки честно мислещ човек е задължен.
Напротив Школата, която трябва да отвори пътя в самия духовен свят, трябва да прояви нейните много сериозни изисквания. Онзи, който иска да бъде член на Школата, трябва да бъде само един действителен представител на антропософското дело пред света. Не считайте това за едно ограничение на човешката свобода! Свободата трябва да бъде взаимообразна. Онзи, който става член на Школата, е първо един свободен човек, но ръководството на Школата също трябва да бъде свободно.
към текста >>
90.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените ка
чест
ва, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
Можете да кажете: Духовната наука, Антропософията ни разказва, че някога е имало посветени. Тук и там е имало посветени. Тези посветени са притежавали едно обширно велико знание, една извънредно голяма мъдрост. Но тъй като хората отново се връщат на Земята в повтарящи се земни съществувания, как става тогава, че например днес не може да се забележи, че съществуват преродили се древни посветени? Това е един оправдан въпрос, който можете да зададете.
Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен. Такава една личност е била тази, за която Ви говоря, че е била съветник на Харун ал Рашид. Този съветник е бил един посветен в много древни мистерии. Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен. Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен.
към текста >>
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават
чест
о пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот.
Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше последвана от нещо друго, което Вие познавате от историята. Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие. И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот. Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот.
И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви. И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник.
към текста >>
Този 8-ми вселенски събор в Константинопол има голямо значение за цивилизацията на запад, защото на него бе решено, че трихотомията, възгледът, че човекът се състои от тяло, душа и дух е еретически, че трябва да се говори само за това ако някой иска да бъде истински християнин че човекът се състои от две същности, от тяло и душа и че душата има някои духовни ка
чест
ва.
Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извънредно силен афинитет, един извънредно силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години преди тях. Те копнееха да се срещнат отново, да се срещнат действително с Александър Велики и Аристотел. И тази среща стана и че тя стана, това има извънредно голяма значение. Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море. Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
Този 8-ми вселенски събор в Константинопол има голямо значение за цивилизацията на запад, защото на него бе решено, че трихотомията, възгледът, че човекът се състои от тяло, душа и дух е еретически, че трябва да се говори само за това ако някой иска да бъде истински християнин че човекът се състои от две същности, от тяло и душа и че душата има някои духовни качества.
Ето защо в западната християнска цивилизация можеше да се долови толкова малко от една склонност към духовното, защото познанието на духа бе обявено за нещо еретическо на 8-ия вселенски събор в 869 година. Това беше едно важно, решаващо събитие. Можем да кажем: тогава духът бе премахнат и човекът трябваше да се състои само от тяло и душа. Хората не вземат достатъчно силно под внимание едно такова решаващо, важно събитие. Обаче потресающото за наблюдателя на духовния живот, за изживяващия духовния живот е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е.
към текста >>
това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на чове
чест
вото така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
Той се явява като Бейко от Верулам. Неговият мъдър съветник също се преражда и се явява почти едновременно като Амос Комениус, педагогът. Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението. Това е един елемент, който пряко няма нищо общо с Християнството. Макар и Амос Комениус да действува между моравските братя и т.н.
това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на човечеството така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
А от друга страна вземете онези редове написани от Бейкън, от лорд Бейкън, вземете всичко това, което действува в така наречената нагледност на Амос Комениус: вие имате в това една загадка. Нека вземем само този лорд Бейкън. Той беше обладан от истинска ярост в борбата против аристотелството. Във всички има истинска бясна ярост, от която се вижда, че тя прониква дълбоко в душата. Духовният изследовател, който прониква с погледа духовните неща и ги осветлява, насочва поглед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, проследява обратно живота, но също и в свръхсетивния свят, където човекът живее между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на чове
чест
вото по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот. Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*. /*Тук Р. Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/. Времето е твърде напреднало, за да можем още днес да разгледаме и други неща в тази област, и аз ще изкажа само с малко думи това, което трябва да закръгли и приключи разглежданията.
Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на човечеството по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука. Това, което бих искал особено да сложа на сърцето Ви, е следното: когато проследим тези две течения, ние сме принудени, когато провеждаме духовни разглеждания, да насочим поглед нагоре към всякакви събития, които са станали също и в духовния свят, като например към нещо подобно на срещата на Аристотел и Александър с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник. По този начин са станали много неща, които след това са се превърнали в импулс за разпространението на истинското Християнство, от друга страна отново за развитието на пречки, на съпротивления за това истинско Християнство. Обаче благодарение на това, че в свръхсетивния свят развитието на Михаел е поело онзи ход, който аз Ви описах, явява се една мощна перспектива за бъдещето, Християнството да получи неговата истинска форма под знака на Михаеловия импулс. Защото под знака на Михаловите импулси са били проведени в свръхсетивния свят също обясненията с други течения.
към текста >>
Могат да се намерят само малко хора, които идват
чест
но в Антропософското Движение, без да са участвува ли с тяхната Карма в такива събития, каквито Ви описах сега.
По този начин са станали много неща, които след това са се превърнали в импулс за разпространението на истинското Християнство, от друга страна отново за развитието на пречки, на съпротивления за това истинско Християнство. Обаче благодарение на това, че в свръхсетивния свят развитието на Михаел е поело онзи ход, който аз Ви описах, явява се една мощна перспектива за бъдещето, Християнството да получи неговата истинска форма под знака на Михаеловия импулс. Защото под знака на Михаловите импулси са били проведени в свръхсетивния свят също обясненията с други течения. Сега бих искал само да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности. Също и тези личности имат своята Карма, която води в миналото, в минали времена, която се проявява по най-различни начини, когато отидем първо в миналото в онзи живот, който е бил прекаран преди земния живот и след това отидем по-нататък в миналото до минали земни съществувания.
Могат да се намерят само малко хора, които идват честно в Антропософското Движение, без да са участвува ли с тяхната Карма в такива събития, каквито Ви описах сега.
Онези, които изпитват по честен начин стремежа да дойдат в Антропософското Общество, са свързани по един или друг начин с това, което е станало, като срещите на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник, или с други подобни събития. Нещо подобно е определило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен живот, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, както то се разглежда в Антропософското Движение. С това обаче е свързано нещо друго. С него е свързано това, че благодарение на особената форма, която господството на Михаел приема, онези личности, които чрез тяхната Карма във връзка с господството на Михаел влизат в Антропософското Движение, ще се преродят отново към прехода от 20-то към 21-то столетие, нарушавайки законите на прераждането следователно ще се преродят за по-малко от едно столетие за да доведат тогава до увенчание, до пълен израз това, което сега могат да направят в служба на Антропософията, която се развива под господството на Михаел. В интереса, който човек може да проявява към такива неща, каквито бяха изнесени днес, когато този интерес е достатъчно силен, се изразява вътрешният стремеж, той да бъде истински антропософ.
към текста >>
Онези, които изпитват по
чест
ен начин стремежа да дойдат в Антропософското Общество, са свързани по един или друг начин с това, което е станало, като срещите на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник, или с други подобни събития.
Обаче благодарение на това, че в свръхсетивния свят развитието на Михаел е поело онзи ход, който аз Ви описах, явява се една мощна перспектива за бъдещето, Християнството да получи неговата истинска форма под знака на Михаеловия импулс. Защото под знака на Михаловите импулси са били проведени в свръхсетивния свят също обясненията с други течения. Сега бих искал само да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности. Също и тези личности имат своята Карма, която води в миналото, в минали времена, която се проявява по най-различни начини, когато отидем първо в миналото в онзи живот, който е бил прекаран преди земния живот и след това отидем по-нататък в миналото до минали земни съществувания. Могат да се намерят само малко хора, които идват честно в Антропософското Движение, без да са участвува ли с тяхната Карма в такива събития, каквито Ви описах сега.
Онези, които изпитват по честен начин стремежа да дойдат в Антропософското Общество, са свързани по един или друг начин с това, което е станало, като срещите на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник, или с други подобни събития.
Нещо подобно е определило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен живот, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, както то се разглежда в Антропософското Движение. С това обаче е свързано нещо друго. С него е свързано това, че благодарение на особената форма, която господството на Михаел приема, онези личности, които чрез тяхната Карма във връзка с господството на Михаел влизат в Антропософското Движение, ще се преродят отново към прехода от 20-то към 21-то столетие, нарушавайки законите на прераждането следователно ще се преродят за по-малко от едно столетие за да доведат тогава до увенчание, до пълен израз това, което сега могат да направят в служба на Антропософията, която се развива под господството на Михаел. В интереса, който човек може да проявява към такива неща, каквито бяха изнесени днес, когато този интерес е достатъчно силен, се изразява вътрешният стремеж, той да бъде истински антропософ. Обаче именно с това че някой разбира тези неща, той приема също и себе си импулса да се яви отново на Земята след по-малко от едно столетие, за да доведе до пълнота онова, което Антропософията иска.
към текста >>
91.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
От сказките, които държах тук следва: за нашето време, за нашата епоха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на чове
чест
вото, на цивилизованото чове
чест
во, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наименование Михаел.
СКАЗКА ШЕСТА Торки, 21 август 1924 г. Тъй като днес ни е подарен този час, бих искал да кажа нещо в допълнение на изнесеното вече тук, да разгледам отделните неща, които днес ще станат по-лесно разбираеми благодарение на това, че в преди обедните часове, отчасти и в събранията на членовете бяха вече засегнати подготвителните неща. Въпросът ще се касае за това, че тази вечер трябва да бъде казано нещо върху неща, които са свързани с Кармата на Антропософското Общество. След това аз ще продължа да говоря върху такива теми по-нататък през следващите дни в Лондон.
От сказките, които държах тук следва: за нашето време, за нашата епоха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на човечеството, на цивилизованото човечество, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наименование Михаел.
Това особено, ако искаме да го наречем така, господство на духовния живот е започнало през 70-те години на миналото столетие. Както вече казах, то е било предхождано от господството на Габриел. Сега бих искал да направя някои забележки върху нещата, които са свързани с това господство на Михаел, каквото то е днес. Когато Михаел направлява своите импулси сред земния живот през развитието на човечеството, той е винаги Духът, който внася слънчевите сили, слънчевите духовни сили в човешкото развитие. С това е свързан фактът, че, както можахте да чуете тази сутрин в общите сказки, през време на неговата дневна будност човекът приема в неговото физическо тяло и в неговото етерно тяло тези слънчеви сили.
към текста >>
Когато Михаел направлява своите импулси сред земния живот през развитието на чове
чест
вото, той е винаги Духът, който внася слънчевите сили, слънчевите духовни сили в човешкото развитие.
След това аз ще продължа да говоря върху такива теми по-нататък през следващите дни в Лондон. От сказките, които държах тук следва: за нашето време, за нашата епоха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на човечеството, на цивилизованото човечество, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наименование Михаел. Това особено, ако искаме да го наречем така, господство на духовния живот е започнало през 70-те години на миналото столетие. Както вече казах, то е било предхождано от господството на Габриел. Сега бих искал да направя някои забележки върху нещата, които са свързани с това господство на Михаел, каквото то е днес.
Когато Михаел направлява своите импулси сред земния живот през развитието на човечеството, той е винаги Духът, който внася слънчевите сили, слънчевите духовни сили в човешкото развитие.
С това е свързан фактът, че, както можахте да чуете тази сутрин в общите сказки, през време на неговата дневна будност човекът приема в неговото физическо тяло и в неговото етерно тяло тези слънчеви сили. Но сегашното господство на Михаел, което е започнало неотдавна и ще трае три до четири столетия, означава, че космическите слънчеви сили преминават окончателно във физическото и етерно тяло на човека. Тук ние трябва да се запитаме преди всичко: какво представляват тези сили, тези импулси, тези космически слънчеви сили? Михаел е предимно слънчев Дух. Ето защо той е също онзи Дух, който има в нашата епоха именно задачата, да задълбочи съществено Християнството съгласно неговата истина.
към текста >>
Слънчевото същество Христос аз
чест
о пъти съм казвал това е живяло на Земята чрез тялото на Исуса, а от тогава насам по свръхсетивен начин заедно с човешкия свят.
С това е свързан фактът, че, както можахте да чуете тази сутрин в общите сказки, през време на неговата дневна будност човекът приема в неговото физическо тяло и в неговото етерно тяло тези слънчеви сили. Но сегашното господство на Михаел, което е започнало неотдавна и ще трае три до четири столетия, означава, че космическите слънчеви сили преминават окончателно във физическото и етерно тяло на човека. Тук ние трябва да се запитаме преди всичко: какво представляват тези сили, тези импулси, тези космически слънчеви сили? Михаел е предимно слънчев Дух. Ето защо той е също онзи Дух, който има в нашата епоха именно задачата, да задълбочи съществено Християнството съгласно неговата истина.
Слънчевото същество Христос аз често пъти съм казвал това е живяло на Земята чрез тялото на Исуса, а от тогава насам по свръхсетивен начин заедно с човешкия свят.
Обаче човечеството трябва да узрее само постепенно, за да приеме в себе си цялата тайна, която е свързана с Христос. Една съществена част на това задълбочаване трябва да настъпи в нашата епоха на Михаел. Когато действуват на Земята, слънчевите сили се състоят винаги в това, че са свързани с една импулсова вълна, която се разлива на струи в земната цивилизация и която можем да охарактеризираме като интелектуална вълна. Защото всичко, което човекът има като интелект, което въобще светът има като интелект, до колкото става въпрос за нашия свят, произхожда от Слънцето. Слънцето е извор на интелектуалното.
към текста >>
Обаче чове
чест
вото трябва да узрее само постепенно, за да приеме в себе си цялата тайна, която е свързана с Христос.
Но сегашното господство на Михаел, което е започнало неотдавна и ще трае три до четири столетия, означава, че космическите слънчеви сили преминават окончателно във физическото и етерно тяло на човека. Тук ние трябва да се запитаме преди всичко: какво представляват тези сили, тези импулси, тези космически слънчеви сили? Михаел е предимно слънчев Дух. Ето защо той е също онзи Дух, който има в нашата епоха именно задачата, да задълбочи съществено Християнството съгласно неговата истина. Слънчевото същество Христос аз често пъти съм казвал това е живяло на Земята чрез тялото на Исуса, а от тогава насам по свръхсетивен начин заедно с човешкия свят.
Обаче човечеството трябва да узрее само постепенно, за да приеме в себе си цялата тайна, която е свързана с Христос.
Една съществена част на това задълбочаване трябва да настъпи в нашата епоха на Михаел. Когато действуват на Земята, слънчевите сили се състоят винаги в това, че са свързани с една импулсова вълна, която се разлива на струи в земната цивилизация и която можем да охарактеризираме като интелектуална вълна. Защото всичко, което човекът има като интелект, което въобще светът има като интелект, до колкото става въпрос за нашия свят, произхожда от Слънцето. Слънцето е извор на интелектуалното. Когато изказваме тази истина, ние можем да доловим известна чувствена съпротива даже при съвременните хора, защото съвсем правилно е да не очакваме твърде много от днешната форма на интелекта.
към текста >>
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на чове
чест
вото, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел.
Защото всичко, което човекът има като интелект, което въобще светът има като интелект, до колкото става въпрос за нашия свят, произхожда от Слънцето. Слънцето е извор на интелектуалното. Когато изказваме тази истина, ние можем да доловим известна чувствена съпротива даже при съвременните хора, защото съвсем правилно е да не очакваме твърде много от днешната форма на интелекта. И имен но този, който се запознава с духовния живот, не може да очаква особено много от днешната форма на интелектуалността. Тя е абстрактно логическа, тя е нещо, което изпълва човека със сянкообразни понятия и идеи, които са твърде, твърде отдалечени от пълножизнената действителност, които са студени и бездушни спрямо това, което пулсира като топъл, светещ живот през човека и през света.
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел.
Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго. И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите. Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята. В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
към текста >>
И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на чове
чест
вото, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите.
Когато изказваме тази истина, ние можем да доловим известна чувствена съпротива даже при съвременните хора, защото съвсем правилно е да не очакваме твърде много от днешната форма на интелекта. И имен но този, който се запознава с духовния живот, не може да очаква особено много от днешната форма на интелектуалността. Тя е абстрактно логическа, тя е нещо, което изпълва човека със сянкообразни понятия и идеи, които са твърде, твърде отдалечени от пълножизнената действителност, които са студени и бездушни спрямо това, което пулсира като топъл, светещ живот през човека и през света. Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел. Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго.
И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите.
Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята. В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда. Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес.
към текста >>
В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за чове
чест
вото на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел. Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго. И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите. Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята.
В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес. Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на човечеството в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила. Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството. И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата.
към текста >>
Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на чове
чест
вото в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила.
Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята. В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда. Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес.
Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на човечеството в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила.
Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството. И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата. Интелигентността е разпространена навсякъде космически. В нещата се намира интелигентност. И както имаме възприятие за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата.
към текста >>
Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на чове
чест
вото.
Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята. В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда. Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес. Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на човечеството в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила.
Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството.
И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата. Интелигентността е разпространена навсякъде космически. В нещата се намира интелигентност. И както имаме възприятие за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата. Светът е изпълнен с Интелигентност.
към текста >>
Така в течение на по-новото развитие на чове
чест
вото ние имаме явлението, че от Тайната на Голгота насам това развитие продължава своя път така: ако тук имаме духовно-небесната линия и тук земната /Виж рис.
И Михаел и неговите сподвижници гледат от Слънцето долу на Земята и могат да кажат: това, което ние управлявахме в течение на еони, отпадна от нашето господство, ние изгубихме власт над него, то се разля надолу и сега се намира на Земята в душите на хората. Видите ли, обични приятели, това беше настроението сред общността на Михаел на Слънцето. По времето на Александър Велики и столетия по-рано беше така, господството на Земята имаше Михаел. Обаче по времето на Тайната на Голгота Михаел и неговите съратници бяха на Слънцето. И по времето на Тайната на Голгота те не само видяха Христос да напуска Слънцето, привържениците на Михаел видяха не както земните обитатели Христос да идва при тях, а как той напуска Слънцето, но те видяха същевременно, как властта им над Интелигентността постепенно изчезна.
Така в течение на по-новото развитие на човечеството ние имаме явлението, че от Тайната на Голгота насам това развитие продължава своя път така: ако тук имаме духовно-небесната линия и тук земната /Виж рис.
№ 2: червено и жълто/, Христос идва на Земята и се развива по-нататък със Земята, интелигентната същност постепенно слиза на Земята до към 8-то, 9-то следхристиянско столетие /зелено/. Тогава в това, което хората наричат наука, което те развиват в техните мислите започват да приписват на себе си собствената индивидуална, лична интелигентност. Михаел вижда между хората онова, което той е управлявал в течение на еони. И сред общността на Михаел съществува настрое-нието: при нашето следващо господство което трябваше да започне в последната третина на 19-то столетие когато отново ще проникнем земната цивилизация с нашите импулси, ние ще трябва отново да намерим там интелигентността, която от Небето потъна на Земята, за да управляваме в сърцата, в душите на хората това, което сме управлявали от Слънцето, от Космоса в течение на еони. И така в това време има една подготовка, с оглед общността на Михаел да намери отново в сърцата на хората онова, което е било изгубено, което така да се каже под влиянието на Тайната на Голгота също изми на пътя от небето към Земята, макар и това да беше един по дълъг път.
към текста >>
И това трябва да започне с нашата епоха, това трябва да бъде едно насочване на Християнството в по-дълбоки истини, като Христос трябва да намери своето обяснение, своето вживяване в чове
чест
вото чрез този слънчев Дух Михаел който винаги е управлявал разбирането, т.е.
Михаел вижда между хората онова, което той е управлявал в течение на еони. И сред общността на Михаел съществува настрое-нието: при нашето следващо господство което трябваше да започне в последната третина на 19-то столетие когато отново ще проникнем земната цивилизация с нашите импулси, ние ще трябва отново да намерим там интелигентността, която от Небето потъна на Земята, за да управляваме в сърцата, в душите на хората това, което сме управлявали от Слънцето, от Космоса в течение на еони. И така в това време има една подготовка, с оглед общността на Михаел да намери отново в сърцата на хората онова, което е било изгубено, което така да се каже под влиянието на Тайната на Голгота също изми на пътя от небето към Земята, макар и това да беше един по дълъг път. Какво става по-нататък, как Михаел и неговите съратници се стремяха отново да завладеят изплъзналата им се Интелигентност от слънчевото небе, да я завладеят сега в сърцата на хората започвайки от тази епоха на Михаел, от края на 70-те години на миналото столетие, това бих искал да Ви опиша малко. Михаел, който се беше стремил от Слънцето към Земята за онези, които виждат духовното в Космоса, Михаел иска в бъдеще да се настани в сърцата, в душите на земните хора.
И това трябва да започне с нашата епоха, това трябва да бъде едно насочване на Християнството в по-дълбоки истини, като Христос трябва да намери своето обяснение, своето вживяване в човечеството чрез този слънчев Дух Михаел който винаги е управлявал разбирането, т.е.
интелигентността, който сега не може да я управлява в Космоса, но който в бъдеще иска да я управлява чрез сърцата на хората. Когато днес намираме някъде изявена интелигентност и искаме да сподирим нейния произход, ние се обръщаме към една човешка глава, защото интелигентността е слязла така да се каже от Небето на Земята, тъче в човешката душа и се проявява вътрешно чрез главата на човека. Но не е било винаги така, когато хората са се стремели към Интелигентност, когато те са се стремели към това, което се разкрива като интелигент на същност от Космоса. Също така в минали времена и човекът не се е стремял към Интелигентността чрез едно развитие на неговата глава, а се е стремял към нея чрез това, че е търсел вдъхновението чрез силите на Космоса. Бих могъл да кажа: един пример, как може да бъде търсена космическата интелигентност, както тя не се търси вече днес, а както се е търсела някога, един пример за това имаме, когато както ни се удаде последната неделя когато стоим в Тинтагел на онова място, където някога се е намирал замъкът на Артус, където е царувал Артус, упражнявал е своето странно, пълно значение за европейския свят царуване заедно със своите 12 другари.
към текста >>
Обаче фактът, че Кармата беше съединила голям брой души, онези, които
чест
но са влезли в Антропософското Движение, с такива минали преживявания, това прави от Антропософското Движение едно истинско Движение на Михаел, едно Движение, което действително ще възобнови Християнството.
Обаче под ръководството на самия Михаел бе основана една велика свръхсетивна институция на мъдростта, където бяха събрани всички души, които бяха още езически надъхани, които обаче се стремяха към Християнството, също и онези души, които през първите християнски столетия бяха живели вече с Християнството в сърцето, както то съществуваше тогава. Образуван бе един Михаелов отряд, който прие в свръхсетивните области, в духовния свят онези учения на Михаеловите учители от старото време на Александър Велики, на Михаеловите учители от времето на преданието на Граала, също и на Михаеловите учители, които съществуваха в такива импулси като импулса на Артус. Всички възможни християнски нюансирани души се чувствуваха привлечени към тази общност на Михаел, където от една страна се преподаваха с пълно значение учения върху древните мистерии, върху всички древни импулси от духовно естество, където обаче се обръщаше внимание и към бъдещето, към последната третина на 19-то столетие, когато Михаел отново трябваше да действува на Земята и когато всички онези учения, които, бих могъл да кажа, сега бяха развити под ръководството на Михаел в 15-то, 16-то столетие, трябваше да бъдат пренесени долу на Земята. И ако потърсите онези души, които тогава се бяха събрали около Школата на Михаел, подготвяйки се за по-късното време на Земята, Вие ще намерите между тях множество души, които днес изпитват влечението към Антропософското Движение. Кармата беше ръководила тези души така, че в миналото в живота между смъртта и едно ново раждане те се събраха около Михаел, за да донесат отново на Земята едно космическо Християнство.
Обаче фактът, че Кармата беше съединила голям брой души, онези, които честно са влезли в Антропософското Движение, с такива минали преживявания, това прави от Антропософското Движение едно истинско Движение на Михаел, едно Движение, което действително ще възобнови Християнството.
Това е вложено в Кармата на Антропософското Движение. Това е вложено обаче също в Кармата на много отделни хора от онези, които са дошли по честен начин в Антропософското движение. Този Импулс на Михаел, който може да бъде схванат конкретно по този начин, който може да бъде проследен в множество паметници тук на Земята, на който човек очебиещо се натъква, когато гледа чудесните игри на природата около разрушение замък на Артус, Антропософското Движение има особената задача да го донесе в света защото той трябва да проникне в течение на столетията в цивилизацията, ако тази цивилизация не трябва да загине. Това исках да запиша още веднъж в сърцата Ви в тази сказка, която ни бе подарена.
към текста >>
Това е вложено обаче също в Кармата на много отделни хора от онези, които са дошли по
чест
ен начин в Антропософското движение.
Всички възможни християнски нюансирани души се чувствуваха привлечени към тази общност на Михаел, където от една страна се преподаваха с пълно значение учения върху древните мистерии, върху всички древни импулси от духовно естество, където обаче се обръщаше внимание и към бъдещето, към последната третина на 19-то столетие, когато Михаел отново трябваше да действува на Земята и когато всички онези учения, които, бих могъл да кажа, сега бяха развити под ръководството на Михаел в 15-то, 16-то столетие, трябваше да бъдат пренесени долу на Земята. И ако потърсите онези души, които тогава се бяха събрали около Школата на Михаел, подготвяйки се за по-късното време на Земята, Вие ще намерите между тях множество души, които днес изпитват влечението към Антропософското Движение. Кармата беше ръководила тези души така, че в миналото в живота между смъртта и едно ново раждане те се събраха около Михаел, за да донесат отново на Земята едно космическо Християнство. Обаче фактът, че Кармата беше съединила голям брой души, онези, които честно са влезли в Антропософското Движение, с такива минали преживявания, това прави от Антропософското Движение едно истинско Движение на Михаел, едно Движение, което действително ще възобнови Християнството. Това е вложено в Кармата на Антропософското Движение.
Това е вложено обаче също в Кармата на много отделни хора от онези, които са дошли по честен начин в Антропософското движение.
Този Импулс на Михаел, който може да бъде схванат конкретно по този начин, който може да бъде проследен в множество паметници тук на Земята, на който човек очебиещо се натъква, когато гледа чудесните игри на природата около разрушение замък на Артус, Антропософското Движение има особената задача да го донесе в света защото той трябва да проникне в течение на столетията в цивилизацията, ако тази цивилизация не трябва да загине. Това исках да запиша още веднъж в сърцата Ви в тази сказка, която ни бе подарена.
към текста >>
92.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
чове
чест
вото.
Кармата в отделния човек и в развитието на
човечеството.
* СКАЗКА СЕДМА Лондон, 24 август 1924 г. Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа. Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удоволствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа.
към текста >>
И сега за началото на вживяването на Гьотеанумските Коледни Импулси можем да започнем това вживяване с разглеждането на окултните импулси на развитието на света, на Космоса и на чове
чест
вото в областта на Кармата.
Следователно тогава беше невъзможно да спазя програмата, защото това би било без перспектива. И така Теософското Движение в Германия навлезе в едно повече теоретическо русло, каквото беше положението въобще в Теософското Общество, и истински езотеричното трябваше да чака. А това беше може би добре за него. Защото междувременно изтекоха обилно три пъти по седем години, през време на които някои неща можаха да се вживеят в безсъзнанието и подсъзнанието, някои неща, които не искаха да проникнат в съзнанието. И това наистина стана.
И сега за началото на вживяването на Гьотеанумските Коледни Импулси можем да започнем това вживяване с разглеждането на окултните импулси на развитието на света, на Космоса и на човечеството в областта на Кармата.
Задават се въпроси и на тези въпроси се отговаря, когато те могат да бъдат дадени днес от духовния свят, задават се въпроси относно Кармата на човечеството и относно индивидуалната Карма и т.н. и т.н. От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното човечество. Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен. Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
към текста >>
Задават се въпроси и на тези въпроси се отговаря, когато те могат да бъдат дадени днес от духовния свят, задават се въпроси относно Кармата на чове
чест
вото и относно индивидуалната Карма и т.н.
И така Теософското Движение в Германия навлезе в едно повече теоретическо русло, каквото беше положението въобще в Теософското Общество, и истински езотеричното трябваше да чака. А това беше може би добре за него. Защото междувременно изтекоха обилно три пъти по седем години, през време на които някои неща можаха да се вживеят в безсъзнанието и подсъзнанието, някои неща, които не искаха да проникнат в съзнанието. И това наистина стана. И сега за началото на вживяването на Гьотеанумските Коледни Импулси можем да започнем това вживяване с разглеждането на окултните импулси на развитието на света, на Космоса и на човечеството в областта на Кармата.
Задават се въпроси и на тези въпроси се отговаря, когато те могат да бъдат дадени днес от духовния свят, задават се въпроси относно Кармата на човечеството и относно индивидуалната Карма и т.н.
и т.н. От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното човечество. Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен. Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма.
към текста >>
От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното чове
чест
во.
Защото междувременно изтекоха обилно три пъти по седем години, през време на които някои неща можаха да се вживеят в безсъзнанието и подсъзнанието, някои неща, които не искаха да проникнат в съзнанието. И това наистина стана. И сега за началото на вживяването на Гьотеанумските Коледни Импулси можем да започнем това вживяване с разглеждането на окултните импулси на развитието на света, на Космоса и на човечеството в областта на Кармата. Задават се въпроси и на тези въпроси се отговаря, когато те могат да бъдат дадени днес от духовния свят, задават се въпроси относно Кармата на човечеството и относно индивидуалната Карма и т.н. и т.н.
От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното човечество.
Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен. Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
към текста >>
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на чове
чест
вото и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
И сега за началото на вживяването на Гьотеанумските Коледни Импулси можем да започнем това вживяване с разглеждането на окултните импулси на развитието на света, на Космоса и на човечеството в областта на Кармата. Задават се въпроси и на тези въпроси се отговаря, когато те могат да бъдат дадени днес от духовния свят, задават се въпроси относно Кармата на човечеството и относно индивидуалната Карма и т.н. и т.н. От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното човечество. Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание. 1. БУДНО СЪЗНАНИЕ
към текста >>
Обаче чове
чест
вото не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, чове
чест
вото е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното човечество. Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен. Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно.
Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание. 1. БУДНО СЪЗНАНИЕ 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ 3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/. Но не е било винаги така в човечеството.
към текста >>
Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз
чест
о пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен. Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ 3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/. Но не е било винаги така в човечеството. Имало е времена в човешкото развитие, когато всекидневното съзнание е протичало по съвършено друг начин.
към текста >>
Но не е било винаги така в чове
чест
вото.
Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание. 1. БУДНО СЪЗНАНИЕ 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ 3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/.
Но не е било винаги така в човечеството.
Имало е времена в човешкото развитие, когато всекидневното съзнание е протичало по съвършено друг начин. И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието. Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите. Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура.
към текста >>
И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно чове
чест
во, което имаше три други състояния на съзнанието.
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ 3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/. Но не е било винаги така в човечеството. Имало е времена в човешкото развитие, когато всекидневното съзнание е протичало по съвършено друг начин.
И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието.
Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите. Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята.
към текста >>
Онова чове
чест
во, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите.
2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ 3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/. Но не е било винаги така в човечеството. Имало е времена в човешкото развитие, когато всекидневното съзнание е протичало по съвършено друг начин. И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието.
Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите.
Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина.
към текста >>
И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно чове
чест
во, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина.
И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
Казвам угасващо постепенно, т.е. постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно. Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня. Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял.
към текста >>
За по-малоценните елементарни същества, които в тяхната епоха на развитието живеят под равнището на хората, даже
чест
о пъти под равнището на животните, казваха: те се скриват там в тези местности.
Тогава знаеха: тук в това дърво се е вмъкнало едно нощно същество, с което ние бяхме заедно. И те виждаха ясно това, както днес посветеният може още да го вижда: във физическите местности се вмъкват духовните същества като в техни домове. Ето защо нищо чудно, че след това всички тези неща преминаваха в митовете и хората говореха за това, че има духове на дърветата, духове на изворите, духове на облаците, духове на планините Те виждаха това, с което бяха през нощта, да се вмъква в планините, във вълните, в облаците, в растенията, в дърветата. Това беше душевното съмване, което в минали времена виждаше това вмъкване на духовния свят във физическия сетивен свят. За изпъкващите, възвишени духове хората казваха с пълно достойнство: те имат своето място за почивка в тези местности през деня.
За по-малоценните елементарни същества, които в тяхната епоха на развитието живеят под равнището на хората, даже често пъти под равнището на животните, казваха: те се скриват там в тези местности.
Така изразяваха те нещата шеговито. Обаче това, което от една страна изразяваха във възвишеното, от друга страна в безсилието, в шеговитостта, отговаряше точно на чувството, което те имаха по отношение на това душевно съмване. А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането. Защо това беше така? Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>
Да, обични приятели, положението е такова, че в тези древни времена виждането на Кармата е било просто една действителност на съзнанието за човека и затова с право можем да кажем: някога в чове
чест
вото е имало един вид съзнание, чрез което хората просто са гледали действителността на Кармата.
В онова време това виждане на Кармата беше за тях просто една действителност. 1. БУДНО СЪЗНАНИЕ: ПОСТЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ. 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ. 3. СЪННО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА КАРМАТА. И както днес през денонощния живот се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на постепенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата.
Да, обични приятели, положението е такова, че в тези древни времена виждането на Кармата е било просто една действителност на съзнанието за човека и затова с право можем да кажем: някога в човечеството е имало един вид съзнание, чрез което хората просто са гледали действителността на Кармата.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува. То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост.
към текста >>
Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на чове
чест
вото остана само виждането в духовния свят.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува. То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост.
Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят.
Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение. Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен. Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на чове
чест
вото, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение.
Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят. Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е.
в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение.
Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен. Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания. След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството. Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека. Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза.
към текста >>
Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото чове
чест
во, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен.
Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят. Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение.
Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен.
Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания. След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството. Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека. Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза. И когато хората почувствуваха за първи път този преход от виждането на човека с неговата аура към виждането на съвременния незначителен човек, те се стремяха да подражават в облеклото, как изглежда това, което е човешката аура.
към текста >>
След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на чове
чест
вото своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на чове
чест
вото.
Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение. Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен. Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания.
След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството.
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека. Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза. И когато хората почувствуваха за първи път този преход от виждането на човека с неговата аура към виждането на съвременния незначителен човек, те се стремяха да подражават в облеклото, как изглежда това, което е човешката аура. Така щото древните моди ако мога да употребя тази дума са в известно отношение копия на аурата на човека. За по-новите моди мога да Ви уверя, че те съвсем не са нещо подобно.
към текста >>
Така в течение на развитието на чове
чест
вото от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
За по-новите моди мога да Ви уверя, че те съвсем не са нещо подобно. Съзнанието за свръхсетивния свят прие формата, която човекът изживява в хаотичните съновидения. А съзнанието за Кармата той го проспива напълно. Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието. Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново.
Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това. Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние. Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно. Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата. С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
към текста >>
Това е нещо, което в даден момент на развитието на чове
чест
вото стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз
чест
о говорих за това.
Съзнанието за свръхсетивния свят прие формата, която човекът изживява в хаотичните съновидения. А съзнанието за Кармата той го проспива напълно. Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието. Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново. Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това.
Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние. Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно. Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата. С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната. По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
към текста >>
Но чове
чест
вото трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние.
А съзнанието за Кармата той го проспива напълно. Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието. Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново. Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата. Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това.
Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние.
Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно. Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата. С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната. По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите. И това може да бъде.
към текста >>
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото чове
чест
во да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това. Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние. Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно. Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата. С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
И това може да бъде. Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят. Когато идва посветеният и разказва нещата, които се намират в духовния свят, когато разказва за процесите, които стават в духовния свят и ако днес също човекът не може още да вижда тези духовни неща и духовни процеси с обикновеното съзнание: когато си послужи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум може да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят. И този е днес при всички обстоятелства първата правилна стъпка за всеки човек. Без съмнение за противното говоря много неща.
към текста >>
Може би никога аз не съм чувал да се изказва с такава
чест
на вътрешна откровеност това, което всъщност всеки, който днес изхождайки от "здравия човешки ум" отхвърля познанието на свръхсетивния свят и говори в общоприетия смисъл за границата на познанието, би трябвало да твърди, ако е
чест
ен, вътрешно
чест
ен; защото човек или трябва да се откаже от днешния възглед, или трябва да твърди това; друго нещо не е вътрешно
чест
но.
Видите ли, след една сказка, която държах миналата година върху виждането на духовния свят, в един не съвсем незначителен вестник излезе един благоволителен разговор нещо, което наистина може да се нарече "благоволително" и "почтено" в сравнение с буйната враждебност проявяван днес срещу Антропософията. В тази сказка аз обърнах вниманието върху факта, че не е нужно човек да бъде непременно ясновиждащ, за да знае действително за духовния свят, а той може да разбере напълно нещата със своя здрав човешки ум, когато тези неща са разказани от ясновиждащия. Аз подчертах много силно това. И човекът, който с голямо благоволение излагаше нещата във вестника, написа следното изречение: Рудолф Щайнер иска да прилага здравия човешки ум върху познанието на свръхсетивния свят. Но докато този човешки ум остава здрав, така пишеше този човек, той не ще знае нищо за един свръхсетивен свят, и щом знае за един свръхсетивен свят, тогава положително този ум не е вече здрав.
Може би никога аз не съм чувал да се изказва с такава честна вътрешна откровеност това, което всъщност всеки, който днес изхождайки от "здравия човешки ум" отхвърля познанието на свръхсетивния свят и говори в общоприетия смисъл за границата на познанието, би трябвало да твърди, ако е честен, вътрешно честен; защото човек или трябва да се откаже от днешния възглед, или трябва да твърди това; друго нещо не е вътрешно честно.
Днешният посветен знае именно да каже абсолютно, как чрез познанието в съзнанието бива освободено едно духовно същество от всяка звезда, как други духовни същества биват освободени от растенията. Те застават пред посветения, когато той не остава при външното сетивно виждане. И всеки път, когато отива в природата, когато например вижда първо подобни на домашни духове елементарните същества да излизат от техните жилища в камъните, които елементарни същества се намират навсякъде, където природата започва да бъде малко стихийна тогава, когато човек се запознава и се сприятелява с тези същества на стихиите, той скоро вижда зад тези елементарни същества, а именно зад елементарните същества на минералния свят, по-висши същества, които накрая водят нагоре до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите. И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества. Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят.
към текста >>
И когато човек изостря своето съзнание с това, което чове
чест
вото е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества! И понеже много хора не могат да кажат сериозно това, понеже тези хора не могат да кажат, че едно малко дете, което току що е родено, е много по-умно от онзи, който много е учил когато гледаме това дете вътрешно поради тази причина тези елементарни същества се изплъзват от погледа на хората. Ако обаче човек може да се задълбочи в тях, тогава се разширява така да се каже хоризонтът и това, което тези закачливи, шегуващи се с човека с тяхното остроумие и схватливост същества разкриват пред нега като преден план, водещ в един заден план, който се простира чак до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
И когато човек изостря своето съзнание с това, което човечеството е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило. В заключение, който стига днес до там, от дърветата да застане срещу него духът на дървото, който за хората от древността се вмъкваше сутрин в душевното зазоряване в тези дървета, който вечер при душевното смрачаване отново изпъкваше от тях, такъв човек може тогава да пристъпи по съответния начин към съвременния човек и да вижда, как от този съвременен човек изпъкват навън неговите форми от минали земни съществувания с развитието на Кармата. Защото това вижда не се влива за човека в Кармата. За минералния свят, където първо се явяват излизайки навън шегуващите се джуджета с тяхното остроумие, виждането отива до Серафимите, Херувимите и Престолите. За растенията виждането отива до Ексузиаи, Динамис и Кириотетес.
към текста >>
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което чове
чест
вото е изгубило.
И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества! И понеже много хора не могат да кажат сериозно това, понеже тези хора не могат да кажат, че едно малко дете, което току що е родено, е много по-умно от онзи, който много е учил когато гледаме това дете вътрешно поради тази причина тези елементарни същества се изплъзват от погледа на хората. Ако обаче човек може да се задълбочи в тях, тогава се разширява така да се каже хоризонтът и това, което тези закачливи, шегуващи се с човека с тяхното остроумие и схватливост същества разкриват пред нега като преден план, водещ в един заден план, който се простира чак до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите. И когато човек изостря своето съзнание с това, което човечеството е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило.
В заключение, който стига днес до там, от дърветата да застане срещу него духът на дървото, който за хората от древността се вмъкваше сутрин в душевното зазоряване в тези дървета, който вечер при душевното смрачаване отново изпъкваше от тях, такъв човек може тогава да пристъпи по съответния начин към съвременния човек и да вижда, как от този съвременен човек изпъкват навън неговите форми от минали земни съществувания с развитието на Кармата. Защото това вижда не се влива за човека в Кармата. За минералния свят, където първо се явяват излизайки навън шегуващите се джуджета с тяхното остроумие, виждането отива до Серафимите, Херувимите и Престолите. За растенията виждането отива до Ексузиаи, Динамис и Кириотетес. За животните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
Зад явяващите се зад света Серафими, Херувими и Престоли и зад всички останали Същества на висшите йерархии, зад всички елементарни същества, които шокират човека от минералите с тяхното остроумие, които може би шокират или не шокират човека от растенията, зад това, което застава срещу човека от пустотата, което застава понякога с буйност, с огнен жар, но също и като нещо смразяващо от животните пред човека, зад всичко това, което се е явило като преден план, се явява след това поразяващото вели
чест
вено явление на Кармата.
Защото това вижда не се влива за човека в Кармата. За минералния свят, където първо се явяват излизайки навън шегуващите се джуджета с тяхното остроумие, виждането отива до Серафимите, Херувимите и Престолите. За растенията виждането отива до Ексузиаи, Динамис и Кириотетес. За животните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до Архаи, Архангели и Ангели. За човека виждането стига до Кармата.
Зад явяващите се зад света Серафими, Херувими и Престоли и зад всички останали Същества на висшите йерархии, зад всички елементарни същества, които шокират човека от минералите с тяхното остроумие, които може би шокират или не шокират човека от растенията, зад това, което застава срещу човека от пустотата, което застава понякога с буйност, с огнен жар, но също и като нещо смразяващо от животните пред човека, зад всичко това, което се е явило като преден план, се явява след това поразяващото величествено явление на Кармата.
Защото зад всички тайни на света се крие тайната на Кармата на човека. И когато сме подготвили нашето чувство така по съответния начин, сега в следващите сказки, които ще мога да държа пред Вас тук на същото място, ще можем да преминем към разглеждането на отделни кармически факти.
към текста >>
93.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ако прекараме погледа върху историческото развитие на чове
чест
вото, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия.
СКАЗКА ОСМА Лондон, 24 август 1924 г.
Ако прекараме погледа върху историческото развитие на човечеството, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия.
Когато историческия живот се обгръща с поглед по този начин, хората трябва да си признаят, че почти всичко остава неизяснено. Вие не ще успеете например да изведете световната война като едно следствие от събитията от началото на 19-то столетие до 1914 година. Не ще успеете просто да изведете избухналата в края на 18-то столетие френска революция от това, което е било по-рано. Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения. Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания.
към текста >>
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което
чест
о пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били
чест
о пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения. Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания. И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи.
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата. Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия живот. Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума. И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
към текста >>
Видите ли, обични приятели,
чест
о пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори.
Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума. И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята. Историята ни предлага толкова много загадъчни неща! Обаче някои загадъчни неща се изясняват, когато търсим едно такова обяснение, каквото току що изказах.
Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори.
Ние се чудим на това, че те се явяват в определено време. Ако проверим тяхното възпитание, ние не можем да обясним тяхното възпитание, защо те се явяват по този начин. Ако проверим тяхната епоха, също не можем да обясним, защо те се явяват по този начин. Едва кармическите връзки ни дават истинските обяснения. Искам да обърна вниманието върху отделни такива личности, при които на драго сърце се поставят два вида въпроси, когато това са личности, които стоят близо до нашия настоящ живот, т.е., когато те не са живели в далечни минали времена.
към текста >>
И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните ка
чест
ва, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните ка
чест
ва, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство. Тук няма никакъв повод да се впускам върху истинността и съдържанието на тази легенда. Искам само да кажа, че тези двама човеци, които в Средновековието бяха въплътени в Русия, предприеха с ентусиазъм едно пътешествие за Константинопол с цел да добият този Паладиум, обаче не успяха да сторят това, но запазиха ентусиазма в сърцата си. И сега можеше действително да се види, как Байрон искаше да вземе Паладиума по друг начин като участник в борбата на гръцкия народ за освобождение. И когато изпитаме живота на Лорд Байрон, ние ще открием, колко много неща при тази гениална поетическа личност зависеха от това, че тя е изпитала една такава ентусиазирана подбуда в един минал живот.
И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон. Аз привеждам този пример, че трябва да насочваме поглед върху целия човек, например също и върху неговите телесни недостатъци, когато искаме да изследваме кармически връзки. Когато откриваме, че някоя личност има един изпъкващ духовен белег в определен земен живот, че е бил един велик художник да речем, тогава от това не трябва да заключим по един абстрактен начин, че и в неговия минал живот той също е бил велик художник. Това, което се явява на повърхността на душата, са само вълните, които са изтъкани от Кармата. Кармата протича много по-дълбоко и има работа с тялото, душата и духа на човека.
към текста >>
При тази личност, която
чест
о трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа.
Това, което се явява на повърхността на душата, са само вълните, които са изтъкани от Кармата. Кармата протича много по-дълбоко и има работа с тялото, душата и духа на човека. Ние трябва да имаме поглед за цялостния земен живот. Понякога при тези особености на човешкия живот ние можем да бъдем доведени до кармически връзки чрез начина, по който някой движи своите пръсти, и то много повече, отколкото биха ни довели иначе неговите меродавни възможности за действие в живота. Аз вече имах веднъж опитността, да бъда доведен до интимните кармически връзки на една личност чрез нещо второстепенно.
При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа.
Този човек никога не започваше своята лекция по друг начин, това беше една дълбоко вкоренена в него особеност. В значителното впечатление, което получих от това, аз можах да намеря една интуиция, за да стигна в миналото до важни неща, до пълни със значение неща в миналия живот на тази личност. Ние трябва да намерим знаци, знаци, нещо у човека, което често пъти означава важни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания. Сега, след като поставих пред Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху факта, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата. Вземете само отделни конкретни случаи.
към текста >>
Ние трябва да намерим знаци, знаци, нещо у човека, което
чест
о пъти означава важни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания.
Понякога при тези особености на човешкия живот ние можем да бъдем доведени до кармически връзки чрез начина, по който някой движи своите пръсти, и то много повече, отколкото биха ни довели иначе неговите меродавни възможности за действие в живота. Аз вече имах веднъж опитността, да бъда доведен до интимните кармически връзки на една личност чрез нещо второстепенно. При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа. Този човек никога не започваше своята лекция по друг начин, това беше една дълбоко вкоренена в него особеност. В значителното впечатление, което получих от това, аз можах да намеря една интуиция, за да стигна в миналото до важни неща, до пълни със значение неща в миналия живот на тази личност.
Ние трябва да намерим знаци, знаци, нещо у човека, което често пъти означава важни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания.
Сега, след като поставих пред Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху факта, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата. Вземете само отделни конкретни случаи. Вземете например случая: през 18-то столетие се яви по един съвсем странен начин Сведенборг. Миналата година в Пемнемавър аз говорих върху духовната особеност на Сведенборг от една съвършено друга гледна точка, но тогава не засегнах неговата Карма. Сведенборг е една чудна личност.
към текста >>
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен вели
чест
вен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния. И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс. Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време. И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития. В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи.
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
Който се задълбочава в живота на Игнациус де Лоайола, стига вече до там да се удивлява по определен начин на този забележителен живот. И когато проследим въпроса именно с интуитивно-окултния поглед, ние стигаме до нещо важно. Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа.
към текста >>
И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, вели
чест
вени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта.
Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа. Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт. Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено.
И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта.
Игнациус де Лоайола е стоял винаги под влиянието на този марсов дух. Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора. Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/. Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор. Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
към текста >>
И така се явява блестящият, вели
чест
вен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин.
Това е едното. Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак. И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг.
И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин.
Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо. Онова, което много често се мъдрува върху повтарящите се земни съществувания, то е нещо "измъдрувано". Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се често пъти нещо извънредно фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта. Исках да Ви приведа този пример с една личност, която може да бъде добре позната, за да видите, колко скрито може да бъде онова, което продължава да тече по-нататък кармически от един земен живот в друг земен живот. Когато изследваме тази скрита страна на живота, едва тогава получаваме всъщност действителните обяснения.
към текста >>
Онова, което много
чест
о се мъдрува върху повтарящите се земни съществувания, то е нещо "измъдрувано".
И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг. И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин. Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо.
Онова, което много често се мъдрува върху повтарящите се земни съществувания, то е нещо "измъдрувано".
Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се често пъти нещо извънредно фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта. Исках да Ви приведа този пример с една личност, която може да бъде добре позната, за да видите, колко скрито може да бъде онова, което продължава да тече по-нататък кармически от един земен живот в друг земен живот. Когато изследваме тази скрита страна на живота, едва тогава получаваме всъщност действителните обяснения. Разгледайте живота на Емануел Сведенборг и Вие навсякъде ще откриете обяснение над обяснение, когато познавате връзките, за които Ви говорих. В началото на това столетие аз бях много пъти в Лондон.
към текста >>
Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се
чест
о пъти нещо извънредно фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта.
Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг. И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин. Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо. Онова, което много често се мъдрува върху повтарящите се земни съществувания, то е нещо "измъдрувано".
Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се често пъти нещо извънредно фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта.
Исках да Ви приведа този пример с една личност, която може да бъде добре позната, за да видите, колко скрито може да бъде онова, което продължава да тече по-нататък кармически от един земен живот в друг земен живот. Когато изследваме тази скрита страна на живота, едва тогава получаваме всъщност действителните обяснения. Разгледайте живота на Емануел Сведенборг и Вие навсякъде ще откриете обяснение над обяснение, когато познавате връзките, за които Ви говорих. В началото на това столетие аз бях много пъти в Лондон. При едно от моите пребивавания тук получих известно ориентиране, отначало външно литературно, върху една извънредна важна личност.
към текста >>
Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава
чест
о пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене.
Лоренс Олифант е една извънредно интересна личност, една личност, която веднага ни се явява като много важна, когато изучаваме нейните книги. Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената. И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти. И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса. Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи.
Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене.
Отначало аз често пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви. Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг живот във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е. именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят. Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо. Накратко казано, това явяване на образа на Лоренс Олифант винаги сочеше към един важен кармически въпрос.
към текста >>
Отначало аз
чест
о пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви.
Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената. И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти. И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса. Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи. Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене.
Отначало аз често пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви.
Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг живот във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е. именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят. Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо. Накратко казано, това явяване на образа на Лоренс Олифант винаги сочеше към един важен кармически въпрос. Но при кармическите изследвания се беше явило едно такова духовно същество, което участвува в изработването на човешката Карма, каквото беше това, за което Ви говорих по случай разглеждането на Волтер и на Игнациус де Лоайола, същество, което се явяваше като гений на Марс, като дух на Марс.
към текста >>
Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални ка
чест
ва.
Такива неща са били винаги близки за мене. И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората.
Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални качества.
Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни качества. Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества. Това е една извънредно важна връзка. Обаче тази връзка води тогава по-нататък, именно към страната, която е свързана по някакъв начин с патологичното, тя води към изследването на кармическите въпроси. А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте.
към текста >>
Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни ка
чест
ва.
И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората. Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални качества.
Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни качества.
Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества. Това е една извънредно важна връзка. Обаче тази връзка води тогава по-нататък, именно към страната, която е свързана по някакъв начин с патологичното, тя води към изследването на кармическите въпроси. А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте. Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време.
към текста >>
Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни ка
чест
ва.
И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората. Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални качества. Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни качества.
Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества.
Това е една извънредно важна връзка. Обаче тази връзка води тогава по-нататък, именно към страната, която е свързана по някакъв начин с патологичното, тя води към изследването на кармическите въпроси. А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте. Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време. И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества.
към текста >>
И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето оте
чест
во, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар.
Това е една извънредно важна връзка. Обаче тази връзка води тогава по-нататък, именно към страната, която е свързана по някакъв начин с патологичното, тя води към изследването на кармическите въпроси. А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте. Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време. И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества.
И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар.
И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия". Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин. Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там.
към текста >>
И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в твор
чест
вото на природата, в космическото твор
чест
во, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са вели
чест
вени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
Обаче тази връзка води тогава по-нататък, именно към страната, която е свързана по някакъв начин с патологичното, тя води към изследването на кармическите въпроси. А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте. Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време. И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества. И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар.
И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин. Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант.
към текста >>
Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел вели
чест
вени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин.
А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте. Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време. И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества. И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар. И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин.
Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант. След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание.
към текста >>
В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за вели
чест
вени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед.
Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант. След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание. И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен живот постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител. Това изглежда на първо време като една традиция, която продължава да се изживява, нали?
В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед.
Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извънредно голямо значение. Върху тези неща ще говоря по-нататък в следващия час.
към текста >>
94.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Насочвайки поглед назад върху развитието на чове
чест
вото от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения.
СКАЗКА ДЕВЕТА Лондон, 27 август 1924 г.
Насочвайки поглед назад върху развитието на човечеството от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения.
И разгръщането, постепенното развитие на Християнството предлага най-чудните факти. Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един честен вътрешен стремеж, имат този стремеж от най-вътрешната част на тяхното същество. Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания. Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам. Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота?
към текста >>
Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един
чест
ен вътрешен стремеж, имат този стремеж от най-вътрешната част на тяхното същество.
СКАЗКА ДЕВЕТА Лондон, 27 август 1924 г. Насочвайки поглед назад върху развитието на човечеството от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения. И разгръщането, постепенното развитие на Християнството предлага най-чудните факти.
Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един честен вътрешен стремеж, имат този стремеж от най-вътрешната част на тяхното същество.
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания. Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам. Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота? Даже външно, екзотерично може да се види, че даже такива, съвсем дълбоко стоящи в християнското развитие хора, като свети Августин, са имали изказвания като това: християнството не съществува само от идването на Христос на Земята, а и преди идването на Христос е имало християни, само че те не са били наричани така. Така казва свети Августин.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното чове
чест
во след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам.
Лондон, 27 август 1924 г. Насочвайки поглед назад върху развитието на човечеството от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения. И разгръщането, постепенното развитие на Християнството предлага най-чудните факти. Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един честен вътрешен стремеж, имат този стремеж от най-вътрешната част на тяхното същество. Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам.
Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота? Даже външно, екзотерично може да се види, че даже такива, съвсем дълбоко стоящи в християнското развитие хора, като свети Августин, са имали изказвания като това: християнството не съществува само от идването на Христос на Земята, а и преди идването на Христос е имало християни, само че те не са били наричани така. Така казва свети Августин. Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл. Това е така.
към текста >>
Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на чове
чест
вото, който може да проучи тайните на духовния живот на чове
чест
вото с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл.
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания. Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам. Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота? Даже външно, екзотерично може да се види, че даже такива, съвсем дълбоко стоящи в християнското развитие хора, като свети Августин, са имали изказвания като това: християнството не съществува само от идването на Христос на Земята, а и преди идването на Христос е имало християни, само че те не са били наричани така. Така казва свети Августин.
Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл.
Това е така. Само че тогава се явява дълбоката потребност да трябва да познаем, как е живяла по-рано това, което чрез Тайната на Голгота е станало на Земята историческия Христов Импулс. Днес аз мога, бих казал, да обърна внимание уводно върху тази предишна форма на Християнството чрез това, че ще изходя от впечатления, които можаха да се получат в близост до мястото на нашия летен курс в Торки, на мястото, от където изходи духовното течение на цар Артус, в Тинтагел. Ние можахме да почувствуваме впечатленията, които и днес още могат да се получат на онова място, където някога е стоял замъкът на цар Артус с кръглата маса, впечатленията именно от заобикалящата този замък величествена природа. Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на цар Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, откакто течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от цар Артус и неговите сподвижници.
към текста >>
Ние можахме да почувствуваме впечатленията, които и днес още могат да се получат на онова място, където някога е стоял замъкът на цар Артус с кръглата маса, впечатленията именно от заобикалящата този замък вели
чест
вена природа.
Така казва свети Августин. Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл. Това е така. Само че тогава се явява дълбоката потребност да трябва да познаем, как е живяла по-рано това, което чрез Тайната на Голгота е станало на Земята историческия Христов Импулс. Днес аз мога, бих казал, да обърна внимание уводно върху тази предишна форма на Християнството чрез това, че ще изходя от впечатления, които можаха да се получат в близост до мястото на нашия летен курс в Торки, на мястото, от където изходи духовното течение на цар Артус, в Тинтагел.
Ние можахме да почувствуваме впечатленията, които и днес още могат да се получат на онова място, където някога е стоял замъкът на цар Артус с кръглата маса, впечатленията именно от заобикалящата този замък величествена природа.
Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на цар Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, откакто течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от цар Артус и неговите сподвижници. Обаче когато насочим поглед с духовните очи от онова място, където е стоял замъкът, когато насочим поглед върху морето, което стои така пред нас бушуващо и проблясващо в много цветове, когато насочим поглед там тук от една страна една планинска гугла, тук морето тогава получаваме впечатлението, че човек е способен там да приеме в себе си елементарната същност на природата и на Космоса в един особено дълбок смисъл. И ако след това насочим духовния поглед в миналото, ние си представяме онзи момент, който е отдалечен с малко хилядолетия от нас в миналото, в който течението на Артус е започнало, тогава ние виждаме: хората, които са живеели там в замъка на Артус какъвто е случаят с всички тези окултни места са си избрали този момент, защото той им беше необходим за импулсите, от които се нуждаеха, за задачата, която те си бяха поставели, за всичко, което трябваше да направят в света, избрали са си това място с всичко онова, което ставаше там пред тях в природата. /Виж рис. №4 /.
към текста >>
На това място съществува една увлекателна красива игра днес аз не мога да кажа, че е винаги така, но в онези моменти, когато аз гледах това, нещата се представяха така съществува една пленяваща красива игра на издигащите се от дълбочината морски вълни, чието чудесно набръчкване и без това е една от най-вели
чест
вените игри на природата; отблъскваните от стените на скалите вълни и отново бушуващи обратно морски вълни правят да израстват отдолу и да се проявяват елементарните духове, отгоре пада надолу слънчевата светлина, слънчевият блясък, който се оглежда по най-разнообразен начин във въздушните вълни всичко това, бих могъл да кажа е един момент, в който може да бъде развито онова, което бих могъл да нарека: да стане човек набожен по езически начин.
Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на цар Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, откакто течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от цар Артус и неговите сподвижници. Обаче когато насочим поглед с духовните очи от онова място, където е стоял замъкът, когато насочим поглед върху морето, което стои така пред нас бушуващо и проблясващо в много цветове, когато насочим поглед там тук от една страна една планинска гугла, тук морето тогава получаваме впечатлението, че човек е способен там да приеме в себе си елементарната същност на природата и на Космоса в един особено дълбок смисъл. И ако след това насочим духовния поглед в миналото, ние си представяме онзи момент, който е отдалечен с малко хилядолетия от нас в миналото, в който течението на Артус е започнало, тогава ние виждаме: хората, които са живеели там в замъка на Артус какъвто е случаят с всички тези окултни места са си избрали този момент, защото той им беше необходим за импулсите, от които се нуждаеха, за задачата, която те си бяха поставели, за всичко, което трябваше да направят в света, избрали са си това място с всичко онова, което ставаше там пред тях в природата. /Виж рис. №4 /.
На това място съществува една увлекателна красива игра днес аз не мога да кажа, че е винаги така, но в онези моменти, когато аз гледах това, нещата се представяха така съществува една пленяваща красива игра на издигащите се от дълбочината морски вълни, чието чудесно набръчкване и без това е една от най-величествените игри на природата; отблъскваните от стените на скалите вълни и отново бушуващи обратно морски вълни правят да израстват отдолу и да се проявяват елементарните духове, отгоре пада надолу слънчевата светлина, слънчевият блясък, който се оглежда по най-разнообразен начин във въздушните вълни всичко това, бих могъл да кажа е един момент, в който може да бъде развито онова, което бих могъл да нарека: да стане човек набожен по езически начин.
Тази взаимообразна игра на елементарните същества от горе, на елементарните същества от долу показва цялата слънчева сила, разпростира пред човека тази слънчева сила така, че човек може да я приеме. И онзи, който може да приеме това, което тук родените от светлината елементарни същества от горе, родените от тежестта елементарни същества отдолу вършат в тяхната взаимна игра, който може да приеме в себе си това, той приема в себе си именно силата на Слънцето, импулса на Слънцето. Това е нещо различно от положението, човек да стане набожен по християнски начин. Да стане човек набожен по езически начин, това значи да бъде отдаден на боговете на природата, които играят и излъчват сили, действуват и тъкат навсякъде в съществуването и тъкането на природата. И цялото това действие и тъкане на природата, всичко това явно са приемали в себе си онези, които са били заедно и около цар Артус.
към текста >>
Нещо вели
чест
вено, чудесно става зад кулисите на световната история.
Христос, който беше слязъл чрез Тайната на Голгота, проникна в сърцата на хората. Той проникна в сърцата на самите хора от изток на запад, от Палестина през Гърция, през Италия в Испания. Християнството на Граала се разпространи чрез кръвта, през сърцата на хората. Христос предприе своя поход от изток на запад. Насреща дойде етерния духовен образ на Христос от запад, произведен от Тайната на Голгота, обаче носещ още в себе си Христос с тайната на Слънцето.
Нещо величествено, чудесно става зад кулисите на световната история.
От запад насам езическото Християнство, Християнството на Артус, явяващо се също и под други имена; от изток насам Христос в сърцата на хората. Срещата: Христос, действителният, дошлият на Земята Христос срещна своя образ, който е донесен насреща му, движещ се от запад на изток. Срещата стана в 869 година. До тази година ние имаме ясно различно едно течение, което се движи на север през средна Европа, което, независимо дали сега го наричаха Балдур или с някое друго име, носеше Христос като герой на Слънцето. И рицарите на Артус разпространяваха тяхната култура под флага на Христос като слънчев Герой.
към текста >>
С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот стремежа, да се движат
чест
но към Антропософското Движение.
До тази година ние имаме ясно различно едно течение, което се движи на север през средна Европа, което, независимо дали сега го наричаха Балдур или с някое друго име, носеше Христос като герой на Слънцето. И рицарите на Артус разпространяваха тяхната култура под флага на Христос като слънчев Герой. Другото течение, което се корени вътрешно в сърцата, което по-късно стана течение на Граала, може да се види повече на юг идващо от изток, то носи същинския, истинския, действителния Христос. Течението идващо от запад носи така да се каже космическия образ насреща. Срещата на Христос със самия себе си, на Христос като брат на хората и на Христос като слънчев Герой, който съществува още само като образ, тази среща, това сливане на Христос с неговия собствен образ става в 9-то столетие.
С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот стремежа, да се движат честно към Антропософското Движение.
/Виж рис. №6 /. Когато насочим поглед върху това пълно със значение течение на Артус от запад към изток, то се явява като онова течение, което внася слънчевия Импулс в земната цивилизация. По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния живот на човечеството, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие. След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния живот на човечеството и в което ние се намираме именно сега.
към текста >>
По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния живот на чове
чест
вото, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие.
Срещата на Христос със самия себе си, на Христос като брат на хората и на Христос като слънчев Герой, който съществува още само като образ, тази среща, това сливане на Христос с неговия собствен образ става в 9-то столетие. С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот стремежа, да се движат честно към Антропософското Движение. /Виж рис. №6 /. Когато насочим поглед върху това пълно със значение течение на Артус от запад към изток, то се явява като онова течение, което внася слънчевия Импулс в земната цивилизация.
По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния живот на човечеството, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие.
След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния живот на човечеството и в което ние се намираме именно сега. Понеже самите ние отново живеем вътре в течението на Михаел, имаме повод да обърнем вниманието върху такива течения на Михаел. Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел.
към текста >>
След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния живот на чове
чест
вото и в което ние се намираме именно сега.
С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот стремежа, да се движат честно към Антропософското Движение. /Виж рис. №6 /. Когато насочим поглед върху това пълно със значение течение на Артус от запад към изток, то се явява като онова течение, което внася слънчевия Импулс в земната цивилизация. По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния живот на човечеството, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие.
След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния живот на човечеството и в което ние се намираме именно сега.
Понеже самите ние отново живеем вътре в течението на Михаел, имаме повод да обърнем вниманието върху такива течения на Михаел. Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега.
към текста >>
Винаги когато в земното чове
чест
во настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
Понеже самите ние отново живеем вътре в течението на Михаел, имаме повод да обърнем вниманието върху такива течения на Михаел. Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега.
Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
Това стана в предихристиянското време чрез походите на Александър Велики. Тогава това, което беше добито сред гръцката култура, бе разпространено сред онова човечество, сред което то можеше да бъде разпространено. И ако бихме запитали Александър и Аристотел: от къде имате вие онова, което живее във вашите сърца като импулс за разпространение на духовния живот на вашето време? те биха отговорили наистина с едно друго име, но всъщност биха отговорили: от импулса на Михаел, на онзи, който като служител на Христос действува от слънцето. Защото от различните Архангели, които царуват на смени в културата, Михаел, който е господствувал във времето на Александър и сега отново царува в нашето време, принадлежи на Слънцето.
към текста >>
Тогава това, което беше добито сред гръцката култура, бе разпространено сред онова чове
чест
во, сред което то можеше да бъде разпространено.
Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега. Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно. Това стана в предихристиянското време чрез походите на Александър Велики.
Тогава това, което беше добито сред гръцката култура, бе разпространено сред онова човечество, сред което то можеше да бъде разпространено.
И ако бихме запитали Александър и Аристотел: от къде имате вие онова, което живее във вашите сърца като импулс за разпространение на духовния живот на вашето време? те биха отговорили наистина с едно друго име, но всъщност биха отговорили: от импулса на Михаел, на онзи, който като служител на Христос действува от слънцето. Защото от различните Архангели, които царуват на смени в културата, Михаел, който е господствувал във времето на Александър и сега отново царува в нашето време, принадлежи на Слънцето. Онзи, който е сменил Михаела след епохата на Александър Велики, носи името Орифиел и той принадлежи на Сатурн. След това Орифиел бива сменен от Анаел, архангелът на Венера.
към текста >>
А долу на Земята в Константинопол се събраха на осмия вселенски събор отците на църквата и създадоха догмата, че човекът не се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа и душата има някои духовни ка
чест
ва.
При тази среща в духовния свят стана великото обяснение, така да се каже онзи небесен събор между мохамеданизирания аристотелизъм и християнизирания аристотелизъм обаче с християнизирания в духовния свят аристотелизъм. Така ние можем да кажем: тук в света, който като духовен свят граничи непосредствено с нашия физически земен свят, се срещнаха Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия съветник, обяснявайки се помежду си върху по-нататъшния път на християнизирането на Европа, посочвайки към онова, което трябваше да дойде в края на 19-то столетие, в 20-то столетие, когато на земята отново ще може да бъде господството на Михаел. И всичко това възникна, стана като озарено от онова събитие на срещата на Христос със своя насрещен образ. Всичко това стоеше под това впечатление. Духовният живот на хората в духовния свят, който граничи непосредствено със земния свят, беше проектиран интензивно, бих могъл да кажа, открито показан.
А долу на Земята в Константинопол се събраха на осмия вселенски събор отците на църквата и създадоха догмата, че човекът не се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа и душата има някои духовни качества.
Трихотомията така се наричаше троичният състав на човека от тяло, душа и дух трихотомията бе изхвърлена. Който продължаваше да вярва в нея по-нататък в Европа, беше обявен за еретик. Християн ските отци в Европа избягваха при всички обстоятелства да говорят някога за трихотомията, за тяло, душа и дух на човека, а говореха само за тяло и душа. Това, което стана като толкова меродавно събитие в свръхсетивния свят в 869 година, така както аз Ви го описах, то хвърли своите сенки долу в света на Земята. Тъмната епоха на Кали-Юга прие в нейната тъмни на един особен импулс, докато над нея стана това, което току що Ви описах.
към текста >>
Душите, които бяха останали назад, които бяха изпитали ученията на Михаел под сътрудни
чест
вото на индивидуалностите на Аристотел и на Александър, отново се преродиха на Земята с импулсите, които описах, в края на 19-то столетие и началото на 20-то столетие.
Защото както ние хората имаме около нас минералното царство, растителното царство, така сега тези идоли на Бейкън имаха около тях другите царства, от които се нуждаеха. И на борбата против всичко това, на борбата против тези демонически идоли трябваше да се посветят сега индивидуалностите, които някога бяха на Земята под ръководството на Александър Велики и на Аристотел. Това се разигра до момента, когато на Земята стана френската революция. Онези идоли, които не можаха да бъдат победени, онези демони, идолни демони, които се изплъзнаха от борбата против тях, слязоха долу на Земята и вдъхновяваха това, което беше материализмът на 19-то столетие, с всичко, което го последва. Тези са вдъхновители на материализма на 19-то столетие.
Душите, които бяха останали назад, които бяха изпитали ученията на Михаел под сътрудничеството на индивидуалностите на Аристотел и на Александър, отново се преродиха на Земята с импулсите, които описах, в края на 19-то столетие и началото на 20-то столетие.
Тази е Кармата на онези, които идват честно, вътрешно искрено в Антропософското Движение. И ние отново познаваме много от тези души в онези, които идват в Антропософското Движение. Това е нещо потресающо, когато го описваме така, както то стои в непосредствения заден план на онова, което става външно в настоящето. Обаче то е нещо, което трябва да бъде внедрено под влиянието на Коледния Импулс от Гьотеанума в душите, в сърцата на онези, които се наричат антропософи. Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в честния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята.
към текста >>
Тази е Кармата на онези, които идват
чест
но, вътрешно искрено в Антропософското Движение.
И на борбата против всичко това, на борбата против тези демонически идоли трябваше да се посветят сега индивидуалностите, които някога бяха на Земята под ръководството на Александър Велики и на Аристотел. Това се разигра до момента, когато на Земята стана френската революция. Онези идоли, които не можаха да бъдат победени, онези демони, идолни демони, които се изплъзнаха от борбата против тях, слязоха долу на Земята и вдъхновяваха това, което беше материализмът на 19-то столетие, с всичко, което го последва. Тези са вдъхновители на материализма на 19-то столетие. Душите, които бяха останали назад, които бяха изпитали ученията на Михаел под сътрудничеството на индивидуалностите на Аристотел и на Александър, отново се преродиха на Земята с импулсите, които описах, в края на 19-то столетие и началото на 20-то столетие.
Тази е Кармата на онези, които идват честно, вътрешно искрено в Антропософското Движение.
И ние отново познаваме много от тези души в онези, които идват в Антропософското Движение. Това е нещо потресающо, когато го описваме така, както то стои в непосредствения заден план на онова, което става външно в настоящето. Обаче то е нещо, което трябва да бъде внедрено под влиянието на Коледния Импулс от Гьотеанума в душите, в сърцата на онези, които се наричат антропософи. Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в честния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята. И в пророчеството на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как множество антропософски души ще дойдат отново на
към текста >>
Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в
чест
ния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята.
Душите, които бяха останали назад, които бяха изпитали ученията на Михаел под сътрудничеството на индивидуалностите на Аристотел и на Александър, отново се преродиха на Земята с импулсите, които описах, в края на 19-то столетие и началото на 20-то столетие. Тази е Кармата на онези, които идват честно, вътрешно искрено в Антропософското Движение. И ние отново познаваме много от тези души в онези, които идват в Антропософското Движение. Това е нещо потресающо, когато го описваме така, както то стои в непосредствения заден план на онова, което става външно в настоящето. Обаче то е нещо, което трябва да бъде внедрено под влиянието на Коледния Импулс от Гьотеанума в душите, в сърцата на онези, които се наричат антропософи.
Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в честния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята.
И в пророчеството на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как множество антропософски души ще дойдат отново на Земята в края на 20-ия век, за да доведат до увеличение това, което днес трябва да бъде основано с мощна сила като Антропософско Движение. Това е всъщност онова, което трябва да движи антропософите: тук стоя аз. Антропософският импулс е в мене. Аз го познавам като Импулс на Михаела.
към текста >>
И в проро
чест
вото на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как множество антропософски души ще дойдат отново на
Тази е Кармата на онези, които идват честно, вътрешно искрено в Антропософското Движение. И ние отново познаваме много от тези души в онези, които идват в Антропософското Движение. Това е нещо потресающо, когато го описваме така, както то стои в непосредствения заден план на онова, което става външно в настоящето. Обаче то е нещо, което трябва да бъде внедрено под влиянието на Коледния Импулс от Гьотеанума в душите, в сърцата на онези, които се наричат антропософи. Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в честния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята.
И в пророчеството на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как множество антропософски души ще дойдат отново на
Земята в края на 20-ия век, за да доведат до увеличение това, което днес трябва да бъде основано с мощна сила като Антропософско Движение. Това е всъщност онова, което трябва да движи антропософите: тук стоя аз. Антропософският импулс е в мене. Аз го познавам като Импулс на Михаела. Аз чакам, като за моето чакане се укрепвам чрез една истинска антропософска работа в настоящето и използувам кроткото междувремие, което е отредено на антропософските души между смъртта и едно ново раждане в 20-то столетие, за да дойда отново на Земята в края на 20-то столетие и да продължа движението с една много по-духовна сила.
към текста >>
Ако се намерят такива
чест
ни антропософски души, които искат да внесат по този начин духовността в земния живот, тогава ще има едно движение нагоре.
Антропософският импулс е в мене. Аз го познавам като Импулс на Михаела. Аз чакам, като за моето чакане се укрепвам чрез една истинска антропософска работа в настоящето и използувам кроткото междувремие, което е отредено на антропософските души между смъртта и едно ново раждане в 20-то столетие, за да дойда отново на Земята в края на 20-то столетие и да продължа движението с една много по-духовна сила. Аз се подготвям за тази нова епоха от 20-то и 21-то столетие така си казва една истинска антропософска душа защото на Земята има много разрушителни сили. Целият културен живот, целият живот на цивилизацията ще навлезе в упадък, ако духовността на Импулса на Михаел не обхване хората, ако хората не бъдат отново в състояние да повдигнат онова, което днес иска да се сгромоляса като цивилизация.
Ако се намерят такива честни антропософски души, които искат да внесат по този начин духовността в земния живот, тогава ще има едно движение нагоре.
Ако не се намерят такива души, тогава упадъкът ще продължава да напредва. Световната война с всички нейни лоши последствия ще бъде само началото на нещо още по-лошо. Защото днес човечеството е изправено пред една голяма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи напред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос. Това е, обични приятели, което исках да ви развия пред Вашите души с моето сегашно присъствие. Бих искал то да продължи да действува във Вашите души.
към текста >>
Защото днес чове
чест
вото е изправено пред една голяма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи напред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос.
Аз се подготвям за тази нова епоха от 20-то и 21-то столетие така си казва една истинска антропософска душа защото на Земята има много разрушителни сили. Целият културен живот, целият живот на цивилизацията ще навлезе в упадък, ако духовността на Импулса на Михаел не обхване хората, ако хората не бъдат отново в състояние да повдигнат онова, което днес иска да се сгромоляса като цивилизация. Ако се намерят такива честни антропософски души, които искат да внесат по този начин духовността в земния живот, тогава ще има едно движение нагоре. Ако не се намерят такива души, тогава упадъкът ще продължава да напредва. Световната война с всички нейни лоши последствия ще бъде само началото на нещо още по-лошо.
Защото днес човечеството е изправено пред една голяма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи напред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос.
Това е, обични приятели, което исках да ви развия пред Вашите души с моето сегашно присъствие. Бих искал то да продължи да действува във Вашите души. Защото както често пъти съм казвал, когато след едно радостно задоволително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно. Когато антропософите са събрани заедно във физическия живот, те приемат това като тяхна Карма, обаче те остават заедно и когато са пространствено разделени. Така ние искаме да останем съединени в онези знаци, които могат да ни се покажат пред духовните очи, пред духовните уши, когато приемем с пълна сериозност такива неща, каквито на драго сърце бих искал, ако съм бил разбран, да текат през онова, което можах да развия пред Вас, обични приятели, в тези часове.
към текста >>
Защото както
чест
о пъти съм казвал, когато след едно радостно задоволително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно.
Ако не се намерят такива души, тогава упадъкът ще продължава да напредва. Световната война с всички нейни лоши последствия ще бъде само началото на нещо още по-лошо. Защото днес човечеството е изправено пред една голяма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи напред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос. Това е, обични приятели, което исках да ви развия пред Вашите души с моето сегашно присъствие. Бих искал то да продължи да действува във Вашите души.
Защото както често пъти съм казвал, когато след едно радостно задоволително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно.
Когато антропософите са събрани заедно във физическия живот, те приемат това като тяхна Карма, обаче те остават заедно и когато са пространствено разделени. Така ние искаме да останем съединени в онези знаци, които могат да ни се покажат пред духовните очи, пред духовните уши, когато приемем с пълна сериозност такива неща, каквито на драго сърце бих искал, ако съм бил разбран, да текат през онова, което можах да развия пред Вас, обични приятели, в тези часове.
към текста >>
95.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на чове
чест
вото.
Те са така да се каже за нас хората двете врати, чрез които и през време на физическия земен живот ние стоим във връзка с духовния свят. И самите те, Слънцето и Луната стоят в отношение с нас, а именно така, че Слънцето стои в отношение с нашия Аз, а Луната с нашето астрално тяло. Ние ще се приближим до разбирането на онова, което току що казах, ако насочим малко погледа върху онова, което намираме изнесено в книгите и различните цикли. От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята. Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават.
Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството.
Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха. Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой. И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение.
към текста >>
Тези прадревни мъдреци, които учеха чове
чест
вото чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания.
От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен. И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения.
Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания.
Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света. И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост. Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост. Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост.
към текста >>
И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в чове
чест
вото чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост.
Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения. Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света.
И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост.
Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост. Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост. С това обаче онези велики пра-Учители нямаха вече никаква задача на Земята. Те напуснаха Земята. Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители.
към текста >>
Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на чове
чест
вото.
Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост. Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост. С това обаче онези велики пра-Учители нямаха вече никаква задача на Земята. Те напуснаха Земята. Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители.
Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на човечеството.
Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества. Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания.
към текста >>
Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за чове
чест
вото имат тези лунни Същества.
Те напуснаха Земята. Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители. Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на човечеството. Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества. Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята.
Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества.
Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало. Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло.
към текста >>
Те водят така да се каже книга за цялото минало на чове
чест
вото, за всеки отделен човек.
Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители. Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на човечеството. Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества. Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества.
Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек.
Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало. Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества.
към текста >>
Съвременното чове
чест
во е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща.
Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще. Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо. също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето. Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето.
Съвременното човечество е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща.
То трябва да взема предвид такива неща и когато човек върши нещо, той трябва да мисли за своя Ангел приблизително така: "нека моят дух-пазител приеме това, което е мое дело, като един корен и произведе плодове от него". Следователно, колкото по-образно свързва един човек едно такова обръщение, едно такова приветствие със своя Ангел за дела, които трябва да донесат плодове в бъдеще, толкова повече ще съществуват от тези плодове в бъдещето. Така следователно, както лунните Същества съхраняват нашата минала съдба, така слънчевите Същества тъкат нова съдба в бъдещето. В действителност от Слънцето е изпратена на Земята не само слънчевата светлина, не само външната светлина на Луната; но когато насочим духовния поглед към Слънцето и Луната, ние знаем, че Луната стои във връзка с нашето астрално тяло. Чрез тази връзка с нашето астрално тяло Луната е изходната точка за всичко онова, което се втъкава от миналото в нашата съдба.
към текста >>
Това се показва
чест
о пъти още през времето на детството.
Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека. Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат. Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните воли.
Това се показва често пъти още през времето на детството.
Колко често пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той". Тогава е налице една кармическа връзка. Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора. Другият случай е този, че срещаме някой човек, при който не се установява никакво подобно отношение между волите, а се установява такова отношение, при което меродавно естетическото или умствено впечатление. Колко често се случва, че някой А се запознава с някой Б и тогава не говори за него с онзи тон на въодушевление или на отвращение, с който говори за един човек, с който е бил кармически свързан по-рано.
към текста >>
Колко
чест
о пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той".
Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат. Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните воли. Това се показва често пъти още през времето на детството.
Колко често пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той".
Тогава е налице една кармическа връзка. Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора. Другият случай е този, че срещаме някой човек, при който не се установява никакво подобно отношение между волите, а се установява такова отношение, при което меродавно естетическото или умствено впечатление. Колко често се случва, че някой А се запознава с някой Б и тогава не говори за него с онзи тон на въодушевление или на отвращение, с който говори за един човек, с който е бил кармически свързан по-рано. Той може би ще хвали един такъв човек, с който не е свързан кармически, ще го намери за мил, за отличен човек, но той не влиза във волята, а само в ума, в естетическото чувство.
към текста >>
Колко
чест
о се случва, че някой А се запознава с някой Б и тогава не говори за него с онзи тон на въодушевление или на отвращение, с който говори за един човек, с който е бил кармически свързан по-рано.
Това се показва често пъти още през времето на детството. Колко често пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той". Тогава е налице една кармическа връзка. Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора. Другият случай е този, че срещаме някой човек, при който не се установява никакво подобно отношение между волите, а се установява такова отношение, при което меродавно естетическото или умствено впечатление.
Колко често се случва, че някой А се запознава с някой Б и тогава не говори за него с онзи тон на въодушевление или на отвращение, с който говори за един човек, с който е бил кармически свързан по-рано.
Той може би ще хвали един такъв човек, с който не е свързан кармически, ще го намери за мил, за отличен човек, но той не влиза във волята, а само в ума, в естетическото чувство. Това е вторият вид, по който се срещаме с хора. Ако онова, което двама души упражняват като въздействие един върху друг, прониква чак във волята, в сърцето, в характера, тогава е налице една кармическа съпринадлежност, тогава двамата са били събрани чрез общи изживявания в миналия земен живот. Ако от един човек излиза един импулс, който прониква само до ума, до естетическото чувство, така че този човек само ни харесва или не ни харесва, тогава няма нещо, което Луната е направила, а което Слънцето прави едва в настоящето и което ще намери едно продължение едва в бъдещето. Така щото чрез едно смислено разглежда не на човека ние можем да стигнем до там, да чувствуваме, къде са налице кармически връзки.
към текста >>
Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато чове
чест
вото е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща.
Той сам приема нещо, което Ангелът иска да каже на човека, с когото се запознава, превръща се в негов Ангел. Чрез това онова, което може да се говори на хората, става по-интимно поради една причина различна от първата, то става по-интимно, отколкото става за обикновеното съзнание. Ето защо става така, че за всеки човек, когото среща за първи път в Космоса, посветеният е един друг, той е в този момент нещо от Ангела на този човек. На това почива способността за преобразуване на онези хора със силата на посвещението. Сега несъмнено хората имат една много малка способност да чувствуват такива неща.
Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща.
Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин. Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели. Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало.
към текста >>
Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на чове
чест
вото, за да добият способността да се преобразяват.
Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това.
Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
И още нещо друго: на вас ще ви направи извънредно силно впечатление и аз говорих върху това в моята книга "Християнството като мистичен факт" как изглеждат биографиите, които са запазени за древните посветени; едната прилича на другата! Опитайте се да проучите биографиите на посветените и ще видите, че едната прилича на другата, защото по отношение на духовния живот посветените са изживели подобни биографии. Обаче това не са биографии, които са били написани от хора, защото тези биографии не приличат една на друга. Когато всички онези, които, да речем, са изживели Заратустра, биха написали една характеристика на Заратустра, всеки един би я написал различно, защото Заратустра се е преобразявал за всеки един човек. Онова, което светът трябваше да знае за посветените, беше една биография вдъхновена от висшите Духове.
към текста >>
Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме чове
чест
вото изобщо.
Това е едно представяне оформено вътре, което няма нищо общо с проявите на човек, с неговата външност, защото сме кармически свързани с него. Срещаме един човек, с който сме били кармически свързани, и веднага сме заставени да си създадем един образ за този човек. Ако съответния човек е художник, т.е. ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван. Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него.
Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо.
Хората се отнасят също според това. Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща. Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически. Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество.
към текста >>
96.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Аз
чест
о пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост.
Нищо от това, което е видимо, което се изявява за нашите сетива, което се изявява за нашия ум в ширините на Вселената, нищо не ни показва съставните части, силите на астралното тяло и на човешкия Аз. Въпреки това в Луната и в Слънцето имаме нещо, което се очертава като врата в онзи свят, от който произхождат нашето астрално тяло и нашият Аз. Вие сте проследили в моята книга "Тайната наука" и в други книги, че там се говори за един момент, когато физическата Луна се е отделила от Земята. Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята. Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт.
Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост.
Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми.
към текста >>
Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно чове
чест
во не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът.
Вие сте проследили в моята книга "Тайната наука" и в други книги, че там се говори за един момент, когато физическата Луна се е отделила от Земята. Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята. Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт. Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението.
Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът.
Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта.
към текста >>
Прадревното знание на чове
чест
вото беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание.
Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт. Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума.
Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание.
Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
към текста >>
Това, което чове
чест
вото знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми.
Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание.
Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми.
И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството. И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора.
към текста >>
И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която чове
чест
вото е притежавало някога на Земята.
Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми.
И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята.
Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството. И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора. Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек.
към текста >>
Ние се удивляваме на вели
чест
вените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико.
Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта.
Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико.
Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството. И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора. Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек. Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха.
към текста >>
Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за чове
чест
вото.
Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико.
Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора. Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек. Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество.
към текста >>
И това велико, това мощно, което е съществувало някога, чове
чест
вото го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното чове
чест
во и естествено по-високо от тогавашното чове
чест
во, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора.
Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора.
Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек. Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята.
към текста >>
Те са се оттеглили от общуването с хората и чове
чест
вото има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило чове
чест
вото в различните документи.
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот.
Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи.
И всъщност можем да кажем, че то едва ли вече разбира нещо от тези незначителни остатъци. Къде са се оттеглили тези прадревни Същества? Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена. Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната. Тези Същества нямат привидно никаква връзка с външния човек, който живее в своето физическо тяло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка.
към текста >>
Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на чове
чест
вото на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната.
Те вече отдавна не са сред земния живот. Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи. И всъщност можем да кажем, че то едва ли вече разбира нещо от тези незначителни остатъци. Къде са се оттеглили тези прадревни Същества? Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена.
Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната.
Тези Същества нямат привидно никаква връзка с външния човек, който живее в своето физическо тяло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка. И именно върху тази връзка искаме да обърнем сега вниманието. Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята. И те са останали свързани с миналото на човека. Когато разглеждаме човека, как той завършва своя живот във физическото тяло тук на Земята, ние откриваме, че в този живот се втъкава онова, което наричаме съдба.
към текста >>
Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на чове
чест
вото на Земята.
Къде са се оттеглили тези прадревни Същества? Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена. Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната. Тези Същества нямат привидно никаква връзка с външния човек, който живее в своето физическо тяло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка. И именно върху тази връзка искаме да обърнем сега вниманието.
Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята.
И те са останали свързани с миналото на човека. Когато разглеждаме човека, как той завършва своя живот във физическото тяло тук на Земята, ние откриваме, че в този живот се втъкава онова, което наричаме съдба. Тази съдба, която сме свикнали да наричаме с източното име Карма, се очертава като нещо пълно с тайнственост в човешкия живот. Обаче хората не винаги разглеждат това пълно с тайнственост нещо в неговите пълни със значение връзки. Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст.
към текста >>
И в нашите редове
чест
о пъти беше подчертано: човекът сменя своето физическо вещество на всеки 7 до 8 години.
Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот. Така чудесно са устроени пълните с тайнственост връзки във Вселената. И така ние трябва да гледаме с едно задълбочено чувство, с едно чувство задълбочено чрез Антропософията, нагоре към лунното съществуване и да обгръщаме с поглед не само онова, което една физическа наука описва за Луната, а да обгърнем с поглед онова, което една Духовна Наука може да ни каже за духовно-душевното, за духовното, което съществува на Луната. Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна сфера! По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак.
И в нашите редове често пъти беше подчертано: човекът сменя своето физическо вещество на всеки 7 до 8 години.
Вие знаете, че човекът изтласква навън своето физическо вещество в кожата, той си изрязва ноктите, косите. Всичко това ни сочи и е действително така, че човекът постоянно изтласква материята от своя център и постоянно я заменя с нова. Това, което изрязвате днес от Вашите нокти, то беше преди 7 или 8 години едно вещество сред Вашия организъм, Вие го изтласквате на вън, то отпада. Физическото вещество се възобновява. За онези, които са седели тук преди 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях.
към текста >>
Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на чове
чест
вото; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н.
Това никак не ще противоречи на факта, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично. Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично. Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави. При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи.
Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н.
Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува.
към текста >>
Аз
чест
о обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност.
Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично. Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави. При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н.
Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност.
След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува. И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там.
към текста >>
Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване,
чест
о пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н.
Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано. Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре. Защото така стана в самите факти. Когато бе основано Антропософското Общество в 1912 -1913 година да, достатъчно е само да помислите: аз не бях натоварен в Антропософското Общество нито с някаква длъжност, нито пък бях въобще член на това общество.
Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н.
И трябваше първо да направим опит, за да видим, какво може да стане по този начин. И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота. И бих искал да се почувствува те, че ние стоим пред едно начало. И когато чувствуваме правилно, че стоим пред едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си. Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество.
към текста >>
97.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Достатъчно е, ако той вътрешно
чест
но се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания. Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания.
Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила.
И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила.
към текста >>
И тази
чест
ност преди всичко трябва да бъде
чест
ност пред самия себе си.
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания. Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила.
И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си.
В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила. Тези правила са:
към текста >>
Точно такива чувства
чест
о си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика.
Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност.
Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика.
Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила. Тези правила са: Първо: Да не бъде допускана в моето съзнание нито една непроверена представа. Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
към текста >>
Никога не е прекалено
чест
о, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства.
Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика.
Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства.
От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила. Тези правила са: Първо: Да не бъде допускана в моето съзнание нито една непроверена представа. Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр.
към текста >>
Пред моята душа да стои важното задължение, непрекъснато да увеличавам коли
чест
вото на моите представи.
Проверката трябва да се постави на правилното място. По този начин човек трябва да се отнася с така наречената вяра в авторитети. Ако някой от някъде узнае нещо, което не може непосредствено да види, той трябва преди всичко да провери, чрез намиращите се на негово разположение материали, дали този който му съобщава това, е заслужаващ доверие авторитет, дали той казва неща, които предизвикват усещането, че са верни. От този пример ще се разбере, че се касае за това, проверката да се премести на правилното място. Второ правило:
Пред моята душа да стои важното задължение, непрекъснато да увеличавам количеството на моите представи.
За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ. Безкрайно важно е, постоянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия. Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това. Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности. Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия.
към текста >>
Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите ка
чест
ва, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
(Аз имам познание само за тези неща, към които нямам нито положително, нито отрицателно отношение.) Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно. Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината.
Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
Четвърто правило: Длъжен съм да преодолея боязънта пред така наречената абстрактност. Докато един езотеричен ученик е привързан към понятия, които набират материал от сетивния свят, не може да достигне никаква истина за по-висшите светове. Той трябва да положи усилия да усвои несетивни представи и понятия. От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето време.
към текста >>
98.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Когато кръстоса ръцете си така, че дясната длан да легне върху горната страна на лявата длан и се концентрира върху така кръстосаните ръце във връзка с точно определена дума, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно
чест
о с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват.
Сега постепенно е могла да се развие човешката реч. Чрез едно четвърто етерно течение се изгражда органът между веждите до корена на носа и с това човекът за пръв път се събужда за себесъзнание: преди това той е притежавал само себечувстване. Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло. Окултното обучение се състои преди всичко в това да станем съзнателни за процесите, които несъзнателно работят в нашето тяло. Ние трябва да влезем в съзнателна връзка със силите на Космоса.
Когато кръстоса ръцете си така, че дясната длан да легне върху горната страна на лявата длан и се концентрира върху така кръстосаните ръце във връзка с точно определена дума, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно често с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват.
Това е позата на средновековните светци. Също и това упражнение има своето определено значение. През човешкото тяло постоянно циркулират етерни течения от Космоса. Едно такова течение навлиза през главата, продължава през десния крак до дясното стъпало, оттам в лявата ръка (до края на пръстите), после в дясната ръка (също до края на пръстите), след това в левия крак до лявото ходило и оттам обратно в главата. Представим ли си човека застанал в описаното положение с разтворени встрани ръце, така етерното течение има формата на пентаграм.
към текста >>
Това, което запалваме в себе си с тези упражнения, чове
чест
вото ще развие чак през шестата коренна раса.
Същността на човека е изтъкана от Духа. Ние сме родени от Духа, слезли сме в материята и отново пак се връщаме обратно към Духа. Теченията, които са действали при нашето слизане в материята, сега трябва да станат съзнателни за нас. Връщаме се по същия път, по който сме дошли, но правим това съзнателно. Няма друго правилно развитие.
Това, което запалваме в себе си с тези упражнения, човечеството ще развие чак през шестата коренна раса.
В Духовната наука една коренна раса се нарича един Ден на Творението. Ние подготвяме сега шестия Ден на Творението, ние сме в зората на шестия ден на Сътворението. Слизането от Духа, животът в материята и възвръщането към Духа е изразено в три букви: А У М .... [1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
към текста >>
99.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Не трябва обаче да си представя, че това чувство
чест
о ще го сполетява.
Като подготовка за същинските окултни упражнения служат до известна степен шестте съпровождащи /допълнителни/ упражнения. Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, в него те ще произведат онова основно настроение на душата, което е необходимо, за да се добият подобаващите плодове на окултните упражнения. 1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност.
Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява.
Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък.
към текста >>
Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-
чест
о на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети.
1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови.
Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети.
Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил.
към текста >>
100.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се представи изживяващата се в съдбата на чове
чест
вото Карма по този начин, това беше изискването на времето.
Древните гърци напълно естествено са вплитали божествените образи в историческите събития: те още са ги чувствали действително близко. Изкуството не е било възможно без усещане на божественото начало. Но сега пред духовния поглед като познавателен проблем застана законът на Кармата. Той трябваше да бъде изживяван с най-дълбоко чувстване. Да се накарат съвременниците да участват в такова дълбоко изживяване, това можеше да стане най-добре по пътя на изкуството.
Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето.
Рудолф Щайнер изпълни това изискване. След като Г ерманският Дух изпълни народностната си мисия в разцвета на своята класика и се вля в околния свят, сега беше дошло времето да бъде индивидуализиран Духът и да се предвидят бъдещите културни епохи, които отново ще обединят това, което беше на път да се атомизира. Действащите в душата жизнени сили трябва да обхванат материята и да я проникнат така, че тя да бъде осветена отвътре и да стане вътрешно прозрачна. Човекът, който в развитието на Земята е последният член на Йерархиите, трябва да се издигне до тях също и по отношение на съзнанието. Докато това му се удаде, той още често ще пропада об-ратно в мрака, но в тази борба за издигане той не трябва да отслабва.
към текста >>
Докато това му се удаде, той още
чест
о ще пропада об-ратно в мрака, но в тази борба за издигане той не трябва да отслабва.
Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето. Рудолф Щайнер изпълни това изискване. След като Г ерманският Дух изпълни народностната си мисия в разцвета на своята класика и се вля в околния свят, сега беше дошло времето да бъде индивидуализиран Духът и да се предвидят бъдещите културни епохи, които отново ще обединят това, което беше на път да се атомизира. Действащите в душата жизнени сили трябва да обхванат материята и да я проникнат така, че тя да бъде осветена отвътре и да стане вътрешно прозрачна. Човекът, който в развитието на Земята е последният член на Йерархиите, трябва да се издигне до тях също и по отношение на съзнанието.
Докато това му се удаде, той още често ще пропада об-ратно в мрака, но в тази борба за издигане той не трябва да отслабва.
Пътищата към тази цел ни се посочват чрез правилно разбраните изкуство, наука и религия. Тези познания са съдържанието на величествените лекции на д-р Рудолф Щайнер, които последваха Мисте-рийните драми в Мюнхен. Ограниченото пространство на стоящото на разположение помещение и желанието да бъде изградено достойно място за мистерийните сцени подтикнаха слушателите да намерят решение за осъществяване на дълго лелеяното желание. Строежът в Мюнхен беше решен със съдействието на вдъхновените за тази мисъл артисти. Последваха дълги преговори с градските власти, обаче молбата за узаконяване беше отхвърлена.
към текста >>
Тези познания са съдържанието на вели
чест
вените лекции на д-р Рудолф Щайнер, които последваха Мисте-рийните драми в Мюнхен.
След като Г ерманският Дух изпълни народностната си мисия в разцвета на своята класика и се вля в околния свят, сега беше дошло времето да бъде индивидуализиран Духът и да се предвидят бъдещите културни епохи, които отново ще обединят това, което беше на път да се атомизира. Действащите в душата жизнени сили трябва да обхванат материята и да я проникнат така, че тя да бъде осветена отвътре и да стане вътрешно прозрачна. Човекът, който в развитието на Земята е последният член на Йерархиите, трябва да се издигне до тях също и по отношение на съзнанието. Докато това му се удаде, той още често ще пропада об-ратно в мрака, но в тази борба за издигане той не трябва да отслабва. Пътищата към тази цел ни се посочват чрез правилно разбраните изкуство, наука и религия.
Тези познания са съдържанието на величествените лекции на д-р Рудолф Щайнер, които последваха Мисте-рийните драми в Мюнхен.
Ограниченото пространство на стоящото на разположение помещение и желанието да бъде изградено достойно място за мистерийните сцени подтикнаха слушателите да намерят решение за осъществяване на дълго лелеяното желание. Строежът в Мюнхен беше решен със съдействието на вдъхновените за тази мисъл артисти. Последваха дълги преговори с градските власти, обаче молбата за узаконяване беше отхвърлена. Нашите приятели се събраха в свободна Швейцария и издействаха разрешение за строеж върху хълма над Дорнах, който усамотен се издигаше в полето и служеше за летуване на някои базелчани. Това предложение беше прието с благодарност.
към текста >>
Враждебните на напредъка на чове
чест
вото сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление.
Това предложение беше прието с благодарност. Така реши съдбата. Започнахме подготвителните работи. Нахвърляни бяха чертежи и планове за постройките и беше определено място за изкопа, в който трябваше да бъде положен издяланият от нашия приятел Макс Бенцин-гер основен камък. Извисената над него постройка щеше да се вижда от всички посоки.
Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление.
И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък. Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха. В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош. Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата. Одухотвореният глас на Рудолф Щайнер победи беснеещата стихия и проникна в сърцата.
към текста >>
НАГОРЕ