Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
263
резултата от
115
текста с точна фраза : '
Цар
'.
1.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „
цар
на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант, примерен гражданин, добродетелна личност.
Проследява хода на световната история и намира ос-новната заблуда на досегашното човечество във факта, че то не се занимава с грижата и култивирането на отделната индивидуална личност, а с безлични цели и задачи. Вижда истинското освобождение на човека в това, че той не отдава на такива цели по-голяма стойност, освен като на средство за развиване на своята личност. Свободният човек определя своите цели. Той притежава своите идеали, не се оставя да бъде притежаван от тях. Човекът, който не властва като свободна личност над своите идеали, е под влиянието на същите, както умопомраченият, който страда от фиксидея.
За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „цар на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант, примерен гражданин, добродетелна личност.
Всичко това са просто „фиксидеи“. Който никога не е опитал и не се е осмелил да бъде добър християнин, вярващ протестант, добродетелна личност и т.н., е попаднал под властта на вяра, добродетелност и т.н.“
към текста >>
„В древното предание
цар
Мидас гони дълго време в гората мъдрия Силен, придружителя на Дионис, без да може да го настигне.
Това, което се има предвид, е въпросът: каква задача поставя Ницше в своята книга „Раждането на трагедията“? Ницше е на мнение, че древните гърци са познавали много добре страданието от съществуването.
„В древното предание цар Мидас гони дълго време в гората мъдрия Силен, придружителя на Дионис, без да може да го настигне.
Когато най-сетне пада в ръцете му, царят го пита какво е най-доброто за човека. Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикот и казва: „Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва. Най-доброто за теб е напълно недостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. А другото най-добро за теб е скоро да умреш! “ („Раждането на трагедията“, § 3) В това предание Ницше открива изразено едно ос-новно усещане на гърците.
към текста >>
2.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Йоханес Таулер /1300-1361 г./е изразил тази истина със сполучливите думи: Ако бях
цар
и не бих знаел това, тогава не бих бил никакъв
цар
.
Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща. Когато притежаваме новото сетиво, ние знаем, че възприятията на това сетиво се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща. Тогава ние знаем, че това сетиво не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет. Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие. Който освен възприетото търси още нещо от своето себе, той показва, че неговото възприятие не просветва същинското съдържание.
Йоханес Таулер /1300-1361 г./е изразил тази истина със сполучливите думи: Ако бях цар и не бих знаел това, тогава не бих бил никакъв цар.
Ако в моето себевъзприятие не проблясвам за самия себе си, тогава аз не съществувам за себе си. Проблясвам ли за себе си, тогава аз съществувам за себе си в моето възприятие в моята най-първична същност. Тогава извън моето възприятие не остава никакъв остатък от мене. Й. Г. Фитхе сочи енергично на разликата между себевъзприятието и всякакъв друг род възприятие със следните думи: "По-голяма част от хората са повече склонни да считат себе си за парче лава от луната отколкото да се считат за един аз.
към текста >>
3.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият
цар
на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум. Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света".
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
към текста >>
4.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ето един пример: Атиняните били принудени от критския
цар
Минос да му принасят в жертва на всеки осем години по седем момчета и седем момичета.
Ето един пример: Атиняните били принудени от критския цар Минос да му принасят в жертва на всеки осем години по седем момчета и седем момичета.
Те били давани за храна на Минотавъра, едно страшно чудовище. Когато към Крит трябвало да бъде изпратен за трети път печалният дар, с младежите отишъл и царският син Тезей. Когато той пристигнал в Крит, Ариадна, дъщерята на цар Минос се влюбила в него.
към текста >>
Когато той пристигнал в Крит, Ариадна, дъщерята на
цар
Минос се влюбила в него.
Ето един пример: Атиняните били принудени от критския цар Минос да му принасят в жертва на всеки осем години по седем момчета и седем момичета. Те били давани за храна на Минотавъра, едно страшно чудовище. Когато към Крит трябвало да бъде изпратен за трети път печалният дар, с младежите отишъл и царският син Тезей.
Когато той пристигнал в Крит, Ариадна, дъщерята на цар Минос се влюбила в него.
към текста >>
Това божествено същество, което древните откривали във вятъра, видяло веднъж красивата Орития, дъщеря на атическия
цар
Ерехтей, която беряла цветя заедно със своите дружки по игра.
Ако искаме да се запознаем с връзките между мистиката и митичните разкази, трябва да вникнем в отношението на митичното към светогледът на онези, които в своята мъдрост се чувствуват в хармония с начина на мислене, валиден за Мистериите. Такава хармония съществува до най-висока степен у Платон. Тук за нас може да бъде меродавно как той тълкува митовете и как ги използува в своите описания. Във „Федър", един диалог на душата, се изнася мита за Борей.
Това божествено същество, което древните откривали във вятъра, видяло веднъж красивата Орития, дъщеря на атическия цар Ерехтей, която беряла цветя заедно със своите дружки по игра.
Той се влюбил в нея и я отвлякъл в своята пещера. В своето тълкуване, чрез устата на Сократ, Платон отхвърля едно чисто умствено тълкуване на този мит. Такова тълкуване би казало, че в разказа се изразява символично, в поетична форма, един природен факт. Силният вятър задигнал царската дъщеря и я хвърлил долу от скалата.
към текста >>
По поръчка на
цар
Евристей от Микена, той трябва да доведе кучето на ада, Цербер, от долния свят и отново да го върне там.
От тази гледна точка може да се намери една свързваща нишка, която преминава през различните гръцки митове. Дванадесетте задачи, които се възлагат на Херкулес, се явяват в една висша светлина, ако помислим, че преди да извърши последната, най-тежката, той бива посветен в елевзинските Мистерии.
По поръчка на цар Евристей от Микена, той трябва да доведе кучето на ада, Цербер, от долния свят и отново да го върне там.
За да предприеме пътешествието в ада, Херкулес трябва да бъде посветен. Следователно, Мистериите са превеждали човека през смъртта на преходното в долния свят и по този начин, чрез посвещението, са спасявали от загиване неговата вечна същност. Като мист той може да победи смъртта. Херкулес преодолява опасностите на ада като мист. Това ни дава право да тълкуваме и другите негови дела като вътрешни степени от развитието на душата.
към текста >>
Фрикс и неговата сестра Хела, деца на беотийския
цар
, били много измъчвани от тяхната мащеха.
Подобно тълкуване е възможно и за похода на Аргонавтите.
Фрикс и неговата сестра Хела, деца на беотийския цар, били много измъчвани от тяхната мащеха.
Боговете им изпратили един овен със златно руно, който ги отнася от там, летейки по въздуха. Когато преминавали над морския пролив между Европа и Азия, Хела паднала във водата и се удавила. От там този пролив носи името Хелеспонт. Фрикс достига при царя на Колхида, на източния бряг на Черно море. Той принася овена в жертва на Боговете и подарява златното руно на цар Етес.
към текста >>
Той принася овена в жертва на Боговете и подарява златното руно на
цар
Етес.
Фрикс и неговата сестра Хела, деца на беотийския цар, били много измъчвани от тяхната мащеха. Боговете им изпратили един овен със златно руно, който ги отнася от там, летейки по въздуха. Когато преминавали над морския пролив между Европа и Азия, Хела паднала във водата и се удавила. От там този пролив носи името Хелеспонт. Фрикс достига при царя на Колхида, на източния бряг на Черно море.
Той принася овена в жертва на Боговете и подарява златното руно на цар Етес.
Царят заповядал да окачат руното в една гора и поставил да го пази един страшен дракон. Гръцкият герой Язон заедно с Херкулес, Тезей, Орфей предприема отнемането на златното руно от Колхида. За да спечели това съкровище, цар Етес му възлага тежки изпитания. Но Медея, посветената в магия дъщеря на царя, го подкрепя. Той укротил два бика, които изпускали огън из ноздрите си, изорал с тях една нива и посял драконови зъби.
към текста >>
За да спечели това съкровище,
цар
Етес му възлага тежки изпитания.
От там този пролив носи името Хелеспонт. Фрикс достига при царя на Колхида, на източния бряг на Черно море. Той принася овена в жертва на Боговете и подарява златното руно на цар Етес. Царят заповядал да окачат руното в една гора и поставил да го пази един страшен дракон. Гръцкият герой Язон заедно с Херкулес, Тезей, Орфей предприема отнемането на златното руно от Колхида.
За да спечели това съкровище, цар Етес му възлага тежки изпитания.
Но Медея, посветената в магия дъщеря на царя, го подкрепя. Той укротил два бика, които изпускали огън из ноздрите си, изорал с тях една нива и посял драконови зъби. От тях поникнали въоръжени хора. По съвета на Медея, Язон хвърля всред тези въоръжени хора един камък и те се избиват взаимно.
към текста >>
Дъщерята на царя му оказва съдействие и самият
цар
Алкиной го приема в двореца си и му отдава почит.
Още преди връщането си в своето отечество, Одисей стига до острова на феакийците. Тук той намира добър прием.
Дъщерята на царя му оказва съдействие и самият цар Алкиной го приема в двореца си и му отдава почит.
Пред Одисей още веднъж застава светът със своите радости, и Духът, който се придържа към този свят се събужда в него. Но той намира пътя към своето отечество, към Божественото. Отначало в неговия дом не го очаква нищо добро. Съпругата му Пенелопа е обкръжена от многобройни кандидати за женитба. На всекиго от тях тя обещава да се омъжи за него, щом изтъче едно платно.
към текста >>
5.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
И когато отдаденият на сетивата герой от тази епоха казва: „По-добре просяк на Земята, отколкото
цар
в царството на сенките", това не е случайна реплика, а дълбоко усещане на истината.
Затъмнението на духовния свят след смъртта стигна своята върхова точка при онези души, които преминаваха в духовния свят именно от тела, принадлежащи към гръко-римската култура. В земния живот те довеждаха грижата за сетивно-физическото си битие до пълен разцвет. С това те се осъждаха на едно привидно, мнимо битие след смъртта. Ето защо и гърците действително усещаха живота след смъртта като нещо подобно на сянка.
И когато отдаденият на сетивата герой от тази епоха казва: „По-добре просяк на Земята, отколкото цар в царството на сенките", това не е случайна реплика, а дълбоко усещане на истината.
Тази особеност беше още по-силно под чертана при онези азиатски народи, които в своето обожание насочваха погледа си единствено към сетивните феномени, а не към техните духовни първообрази. По време на гръко-римската епоха голяма част от човечеството се намираше тъкмо в това състояние. Виждаме как мисията на следатлантския човек, състояща се в завладяване на физическия сетивен свят, по необходимост трябваше да го доведе до отчуждаване от духовния свят. Така величието от една страна, е по необходимост свързано с упадъка от друга.
към текста >>
6.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Следователно, когато още в древен Египет човек независимо дали като Учител или
цар
заставал пред своя духовен водач, той знаел: заповедта, която той дава, мъдростта, която произнася, са непосредствено верни; те не могат да бъдат погрешни.
Същества не образуват мисли във времето, а веднага като от само себе си удавят проблясването на отправената към тях мъдрост. В този смисъл те не могат да мислят грешно, както това се случва с хората. Протичането на техните мисли става под формата на една непосредствена инспирация. Ето защо онези личности, които можеха да влизат във връзка с тези свръхчовешки или ангелски Същества, стигаха до съзнанието, че са изправени пред една сигурна, безпогрешна мъдрост.
Следователно, когато още в древен Египет човек независимо дали като Учител или цар заставал пред своя духовен водач, той знаел: заповедта, която той дава, мъдростта, която произнася, са непосредствено верни; те не могат да бъдат погрешни.
Това са усещали после и онези, на които са били предавани тези мисли.
към текста >>
7.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Той плачел, защото като ясновидец е видял, че Гуатама ще стане Буда и понеже бил в преклонна възраст, усещал че няма да дочака мига, когато синът на
цар
Судходана ще се издигне до степента Буда.
Когато Гаутама Буда бил малко дете, в царския дворец на баща му пристигнал, плачейки Азита, Великият индийски мъдрец.
Той плачел, защото като ясновидец е видял, че Гуатама ще стане Буда и понеже бил в преклонна възраст, усещал че няма да дочака мига, когато синът на цар Судходана ще се издигне до степента Буда.
Този мъдрец отново се ражда по времето на Исус от Назарет. Той е онзи свещеник в храма от Евангелието на Лука който вижда как в детето Исус от Натановата родословна линия се изявява Буда. И понеже вижда това, изрича думите:
към текста >>
8.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Защото кулминацията в Гьотевата „Приказка" настъпва тогава, когато подземният храм, или с други думи, скритите досега Мистерии, с тримата Царе - Златният, Сребърният и Бронзовият
Цар
представителите на науката, изкуството и религията се превръща в надземен храм, тоест в открит, съвременен Мистериен център.
Виждаме, следователно, с каква вътрешна и строга последователност Рудолф Щайнер свърза своя модерен езотеризъм с Гьотевия Апокалипсис.
Защото кулминацията в Гьотевата „Приказка" настъпва тогава, когато подземният храм, или с други думи, скритите досега Мистерии, с тримата Царе - Златният, Сребърният и Бронзовият Цар представителите на науката, изкуството и религията се превръща в надземен храм, тоест в открит, съвременен Мистериен център.
И в
към текста >>
9.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
С удивление и страхопочитание Змията се вгледа в една блестяща ниша, в която беше поставена фигурата на достолепен
Цар
, излята от чисто злато.
Когато пристигна на мястото, тя се огледа с любопитство и макар че светлината, която излъчваше, не можеше да освети всички предмети в залата, и позволи да види поне най-близките достатъчно ясно.
С удивление и страхопочитание Змията се вгледа в една блестяща ниша, в която беше поставена фигурата на достолепен Цар, излята от чисто злато.
По размери статуята беше по-голяма от човешки ръст, но според образа изглеждаше по-скоро дребен, но с добре сложено тяло мъж. То бе обвито в обикновено наметало, а венец от дъбови клонки придържаше косите му над челото.
към текста >>
Докато разговаряха, тя гледаше настрани и забеляза в следващата ниша друга прекрасна фигура на един Сребърен
Цар
, с по-дребно тяло, покрито с богато извезани одежди; имаше корона, колан и скиптър, украсени с множество скъпоценни камъни.
Докато разговаряха, тя гледаше настрани и забеляза в следващата ниша друга прекрасна фигура на един Сребърен Цар, с по-дребно тяло, покрито с богато извезани одежди; имаше корона, колан и скиптър, украсени с множество скъпоценни камъни.
Лицето му изразяваше
към текста >>
При тази светлина Змията забеляза третия
Цар
, чиято могъща фигура от бронз се опираше на скиптър, а главата му беше окичена с лавров венец.
гордост и сякаш искаше да каже нещо, когато по мраморната стена се очерта една тъмна ивица, една жила. Изведнъж тя блесна като светкавица и освети целия храм.
При тази светлина Змията забеляза третия Цар, чиято могъща фигура от бронз се опираше на скиптър, а главата му беше окичена с лавров венец.
Но той наподобяваше повече на къс скала, отколкото на човек. Змията се огледа и за четвъртия, който беше някъде далеч от нея, но стената се разтвори, при което жилата в нея проблесна отново и изчезна. Тогава един човек, среден на ръст, който се появи оттам, привлече вниманието и. Беше облечен като селянин и носеше лампа в ръка, в чийто мек пламък бе много приятно да се вгледаш. При това неговата светлина осветяваше целия храм, без да хвърля сянка.
към текста >>
", каза Златният
Цар
.
„- Защо си дошъл тук? Ние си имаме светлина!
", каза Златният Цар.
към текста >>
", попита Сребърният
Цар
.
„Нали знаете, че аз не бива да осветявам мрака." „Свършва ли моето царство?
", попита Сребърният Цар.
„Може би по-късно или никога.", отвърна Старецът.
към текста >>
Бронзовият
Цар
проехтя с мощния си глас: „А аз кога ще се въздигна?
Бронзовият Цар проехтя с мощния си глас: „А аз кога ще се въздигна?
" „Скоро", отвърна Старецът. „И с кого ще трябва да се свържа? ", попита Царят. „С твоите по-възрастни братя.", каза Старецът. „А какво ще стане с най-малкия ми брат?
към текста >>
", извика четвъртият
Цар
с груб, заекващ глас.
„Той ще седне на престола.", каза Старецът. „Но аз не съм се уморил!
", извика четвъртият Цар с груб, заекващ глас.
към текста >>
Докато те разговаряха, Змията беше обходила безшумно храма и сега се вглеждаше отблизо в четвъртия
Цар
.
Докато те разговаряха, Змията беше обходила безшумно храма и сега се вглеждаше отблизо в четвъртия Цар.
Той стоеше облегнат на една колона и неговата представителна фигура бе по-скоро тромава, отколкото хубава. Металът, от който тя беше излята не можеше лесно да се определи. При по-внимателно вглеждане се различаваха трите метала, от които всъщност бяха направени неговите трима братя, но явно смесването им не беше станало равномерно и сега златните и сребърни жилки изпъкваха върху бронзовата маса, като придаваха на фигурата неприятен вид.
към текста >>
Междувременно Златният
Цар
попита стария човек: „Ти колко тайни знаеш?
Междувременно Златният Цар попита стария човек: „Ти колко тайни знаеш?
" „Три", отвърна Старецът. „А коя е най-важната? ", попита Сребърният Цар. „Явната", каза Старецът. „Искаш ли да я разкриеш и на нас?
към текста >>
", попита Сребърният
Цар
.
Междувременно Златният Цар попита стария човек: „Ти колко тайни знаеш? " „Три", отвърна Старецът. „А коя е най-важната?
", попита Сребърният Цар.
„Явната", каза Старецът. „Искаш ли да я разкриеш и на нас? ", попита Бронзовият Цар. -„Щом науча четвъртата", каза Старецът. „А мен какво ме е грижа за това", промърмори под носа си Царят, изваян от сплавта.
към текста >>
", попита Бронзовият
Цар
.
" „Три", отвърна Старецът. „А коя е най-важната? ", попита Сребърният Цар. „Явната", каза Старецът. „Искаш ли да я разкриеш и на нас?
", попита Бронзовият Цар.
-„Щом науча четвъртата", каза Старецът. „А мен какво ме е грижа за това", промърмори под носа си Царят, изваян от сплавта.
към текста >>
След кратко мълчание Златният
Цар
попита: „Откъде идвате?
След кратко мълчание Златният Цар попита: „Откъде идвате?
" „От света", отвърна Старецът. „А накъде отивате? ", попита Сребърният Цар. „В света", отговори Старецът. „И какво търсите при нас?
към текста >>
", попита Сребърният
Цар
.
След кратко мълчание Златният Цар попита: „Откъде идвате? " „От света", отвърна Старецът. „А накъде отивате?
", попита Сребърният Цар.
„В света", отговори Старецът. „И какво търсите при нас? ", попита Бронзовият Цар. „Искаме да Ви придружим", каза Старецът.
към текста >>
", попита Бронзовият
Цар
.
" „От света", отвърна Старецът. „А накъде отивате? ", попита Сребърният Цар. „В света", отговори Старецът. „И какво търсите при нас?
", попита Бронзовият Цар.
„Искаме да Ви придружим", каза Старецът.
към текста >>
Четвъртият
Цар
, съставен от металната сплав, тъкмо реши да проговори, когато Златният
Цар
, се обърна към Блуждаещите Светлини, които се бяха приближили съвсем близо до него:
Четвъртият Цар, съставен от металната сплав, тъкмо реши да проговори, когато Златният Цар, се обърна към Блуждаещите Светлини, които се бяха приближили съвсем близо до него:
към текста >>
" Тогава те се обърнаха към Сребърния
Цар
и се прилепиха към него така, че одеждите му заблестяха с чуден златен отблясък.
„Отстранете се от мен, моето злато не е за вашата уста!
" Тогава те се обърнаха към Сребърния Цар и се прилепиха към него така, че одеждите му заблестяха с чуден златен отблясък.
към текста >>
Те се отдалечиха и се плъзнаха покрай Бронзовия
Цар
, който изглежда не ги забеляза и тогава обгърнаха Четвъртия
Цар
от металната сплав.
Те се отдалечиха и се плъзнаха покрай Бронзовия Цар, който изглежда не ги забеляза и тогава обгърнаха Четвъртия Цар от металната сплав.
към текста >>
", заяви Смесеният
Цар
.
„Кой ще владее света? ", попита той със заекващ глас. „Онзи, който стои на собствените си крака", отговори Старецът. „Това съм аз!
", заяви Смесеният Цар.
„Това скоро ще проличи" отвърна Старецът;
към текста >>
При първата дума се изправи Златният
Цар
, при втората Сребърният, а при третата бавно се надигна Бронзовият, докато Четвъртият рухна тромаво на мястото си.
При първата дума се изправи Златният Цар, при втората Сребърният, а при третата бавно се надигна Бронзовият, докато Четвъртият рухна тромаво на мястото си.
Който го погледнеше едва би сдържал усмивката си, независимо от тържествеността на момента, защото той не седеше, нито пък се излягаше, а сякаш се бе сринал, лишен напълно от своята форма.
към текста >>
Човекът с лампата помогна на красивия Момък, все още втренчено загледан пред себе си, да слезе от олтара и го поведе направо към Бронзовия
Цар
.
Човекът с лампата помогна на красивия Момък, все още втренчено загледан пред себе си, да слезе от олтара и го поведе направо към Бронзовия Цар.
В нозете на могъщия владетел лежеше меч в бронзова ножница. Момъкът препаса меча. „Мечът в лявата ръка, дясната свободна! ", извика Бронзовият Цар. Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка.
към текста >>
", извика Бронзовият
Цар
.
Човекът с лампата помогна на красивия Момък, все още втренчено загледан пред себе си, да слезе от олтара и го поведе направо към Бронзовия Цар. В нозете на могъщия владетел лежеше меч в бронзова ножница. Момъкът препаса меча. „Мечът в лявата ръка, дясната свободна!
", извика Бронзовият Цар.
Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка. Той го пое с лявата ръка, а Царят любезно добави: „Паси овцете! " И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най- висшето."
към текста >>
" И когато стигнаха до Златния
Цар
, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най- висшето."
Момъкът препаса меча. „Мечът в лявата ръка, дясната свободна! ", извика Бронзовият Цар. Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка. Той го пое с лявата ръка, а Царят любезно добави: „Паси овцете!
" И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най- висшето."
към текста >>
И явно всички се удивляваха на това удобство и великолепие, а Новият
Цар
и неговата съпруга бяха толкова възхитени от неспирното движение и от живота на този огромен народ, колкото и от щастието на взаимната им любов.
чийто край се виждаше един дълъг, великолепен мост, който чрез множество дъги свързваше двата бряга на реката; от двете му страни личаха изящни входни арки, създаващи удобство за пътниците, които вече наброяваха хиляди и продължаваха да прииждат и в двете посоки. Широкият коридор по средата беше зает от стада, мулета, ездачи и каруци, които без да си пречат се движеха в двете посоки.
И явно всички се удивляваха на това удобство и великолепие, а Новият Цар и неговата съпруга бяха толкова възхитени от неспирното движение и от живота на този огромен народ, колкото и от щастието на взаимната им любов.
към текста >>
С удивление и страхопочитание те разглеждаха тримата изправени Царе, макар че изпитваха двойно по-голяма жажда да узнаят що за безформена купчина се крие под килима в четвъртата ниша, защото който и да беше вътре някоя благородна ръка беше поставила едно великолепно покривало върху рухналия на пода
Цар
, така че ничий поглед да не проникне до него и ничия ръка да не посмее да го докосне.
олтара, отправяйки се през тайни галерии към техния дворец; а хората се разпръснаха из храма, за да задоволят своето любопитство.
С удивление и страхопочитание те разглеждаха тримата изправени Царе, макар че изпитваха двойно по-голяма жажда да узнаят що за безформена купчина се крие под килима в четвъртата ниша, защото който и да беше вътре някоя благородна ръка беше поставила едно великолепно покривало върху рухналия на пода Цар, така че ничий поглед да не проникне до него и ничия ръка да не посмее да го докосне.
към текста >>
Стана ясно, че оттегляйки се, Блуждаещите Светлини искаха да се позабавляват още веднъж и сега те весело разпръскваха златото от крайниците на рухналия
Цар
.
Там неочаквано, сякаш от въздуха, започнаха да се сипят златни монети; те закънтяха по мраморните плочи и най-близко разположените пътници се втурнаха да ги събират; после чудото отново се повтори, ту на едно, ту на друго място.
Стана ясно, че оттегляйки се, Блуждаещите Светлини искаха да се позабавляват още веднъж и сега те весело разпръскваха златото от крайниците на рухналия Цар.
Известно време хората алчно се втурваха насам и натам, блъскаха се и падаха, дори след като златните монети престанаха да се сипят от небето. Накрая те постепенно се успокоиха, всеки тръгна по своя път; мостът и до ден днешен гъмжи от пътници, а храмът е най- посещаваният по цялата Земя.
към текста >>
10.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И когато тя стига до една голяма подземна пещера, веднага забелязва, че в четирите ъгъла са застанали четири царствени фигури: един Златен
Цар
, един Сребърен
Цар
, един Бронзов
Цар
и в четвъртия ъгъл един Смесен
Цар
, една фигура, една сплав съставена от всички възможни, хаотично свързани метали.
И когато тя стига до една голяма подземна пещера, веднага забелязва, че в четирите ъгъла са застанали четири царствени фигури: един Златен Цар, един Сребърен Цар, един Бронзов Цар и в четвъртия ъгъл един Смесен Цар, една фигура, една сплав съставена от всички възможни, хаотично свързани метали.
към текста >>
В мига, когато Змията влиза в подземната пещера и осветява фигурите, Златният
Цар
задава многозначителния въпрос:
В мига, когато Змията влиза в подземната пещера и осветява фигурите, Златният Цар задава многозначителния въпрос:
към текста >>
" пита Сребърният
Цар
.
„Коя е най-важната?
" пита Сребърният Цар.
към текста >>
" пита Бронзовият
Цар
.
„Искаш ли да я откриеш и на нас?
" пита Бронзовият Цар.
към текста >>
Ние видяхме: първият, Златният
Цар
изобразява мъдростта; вторият, Сребърният
Цар
изобразява блясъка или красотата; третият, Бронзовият
Цар
силата или волята.
Ние видяхме: първият, Златният Цар изобразява мъдростта; вторият, Сребърният Цар изобразява блясъка или красотата; третият, Бронзовият Цар силата или волята.
Ние ставаме свидетели на едно символично действие. Тримата Царе дават на Момъка различни дарове. Бронзовият Цар му подава своя меч и изрича загадъчните думи:
към текста >>
Бронзовият
Цар
му подава своя меч и изрича загадъчните думи:
Ние видяхме: първият, Златният Цар изобразява мъдростта; вторият, Сребърният Цар изобразява блясъка или красотата; третият, Бронзовият Цар силата или волята. Ние ставаме свидетели на едно символично действие. Тримата Царе дават на Момъка различни дарове.
Бронзовият Цар му подава своя меч и изрича загадъчните думи:
към текста >>
От Сребърния
Цар
той получава жезъла с думите: „Паси овцете." После ние виждаме, как силата на чувствата изпълва душата на Момъка и как тя намира своя израз в красотата.
„Мечът отляво, дясната свободна." Силата на волята.
От Сребърния Цар той получава жезъла с думите: „Паси овцете." После ние виждаме, как силата на чувствата изпълва душата на Момъка и как тя намира своя израз в красотата.
Златният Цар поставя короната на главата му и казва: „Познай най-висшето." И сега Момъкът се изпълва от силата на мисленето. В този момент Духът навлиза в него и той може да се свърже с Красивата Лилия. И тогава ние узнаваме, че всичко наоколо се е подмладило.
към текста >>
Златният
Цар
поставя короната на главата му и казва: „Познай най-висшето." И сега Момъкът се изпълва от силата на мисленето.
„Мечът отляво, дясната свободна." Силата на волята. От Сребърния Цар той получава жезъла с думите: „Паси овцете." После ние виждаме, как силата на чувствата изпълва душата на Момъка и как тя намира своя израз в красотата.
Златният Цар поставя короната на главата му и казва: „Познай най-висшето." И сега Момъкът се изпълва от силата на мисленето.
В този момент Духът навлиза в него и той може да се свърже с Красивата Лилия. И тогава ние узнаваме, че всичко наоколо се е подмладило.
към текста >>
11.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов
Цар
, които също означават това или онова.
Какво прави човекът? Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка.
Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова.
Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство. И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>
Златният
Цар
е представител на посвещението, през което минава човешкото мислене, Сребърният
Цар
олицетворява посвещението, свързано с познавателната сила на чувствата, Бронзовият
Цар
олицетворява посвещението, свързано с познавателните възможности на волята.
Златният Цар е представител на посвещението, през което минава човешкото мислене, Сребърният Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателната сила на чувствата, Бронзовият Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателните възможности на волята.
Същевременно Гьоте ясно предупреждава, че за да овладее тези три дарби, най-напред човекът трябва да преодолее определени изпитания. Момъкът, когото ние вече познаваме от Приказката, не е нищо друго, освен олицетворение на човека, устремен към най- висшите сфери. Както в своите Писма Шилер ни представя стремежа към съвършената човечност, така и в Момъка Гьоте вижда представител на онези, които с всички сили се стремят към съвършенство. Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия Цар.
към текста >>
Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия
Цар
.
Златният Цар е представител на посвещението, през което минава човешкото мислене, Сребърният Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателната сила на чувствата, Бронзовият Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателните възможности на волята. Същевременно Гьоте ясно предупреждава, че за да овладее тези три дарби, най-напред човекът трябва да преодолее определени изпитания. Момъкът, когото ние вече познаваме от Приказката, не е нищо друго, освен олицетворение на човека, устремен към най- висшите сфери. Както в своите Писма Шилер ни представя стремежа към съвършената човечност, така и в Момъка Гьоте вижда представител на онези, които с всички сили се стремят към съвършенство.
Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия Цар.
към текста >>
Припомнете си, че когато се спуска в подземния храм, Змията проглежда чрез кристализиращата сила на Земята, тогава във всеки един от четирите ъгли застава по един
Цар
.
Как става това ние научаваме в хода на Приказката.
Припомнете си, че когато се спуска в подземния храм, Змията проглежда чрез кристализиращата сила на Земята, тогава във всеки един от четирите ъгли застава по един Цар.
В първия ъгъл стои Златният Цар, във втория стои Сребърният Цар, в третия Бронзовият Цар. В четвъртия ъгъл виждаме фигурата на един Цар, която представлява сплав от трите метала, изготвена по такъв начин, че те не могат вече да бъдат разграничени. И според Гьоте този четвърти Цар олицетворява онази еволюционна степен от човешкото развитие, при която воля, мисли и чувства са все още смесени помежду си. Или с други думи, той е представител на онези човешки души, които са подчинени на волята, мислите и чувствата, само защото не са ги подчинили на себе си и не са станали техни господари. Напротив, Момъкът особено след като всеки от Царете му помага да получи трите големи дарове в лицето на мисловното, чувственото и волевото познание, така че те вече не са хаотично смесени олицетворява онази познавателна степен, при която човекът е не роб, а господар на мислите, чувствата и волята.
към текста >>
В първия ъгъл стои Златният
Цар
, във втория стои Сребърният
Цар
, в третия Бронзовият
Цар
.
Как става това ние научаваме в хода на Приказката. Припомнете си, че когато се спуска в подземния храм, Змията проглежда чрез кристализиращата сила на Земята, тогава във всеки един от четирите ъгли застава по един Цар.
В първия ъгъл стои Златният Цар, във втория стои Сребърният Цар, в третия Бронзовият Цар.
В четвъртия ъгъл виждаме фигурата на един Цар, която представлява сплав от трите метала, изготвена по такъв начин, че те не могат вече да бъдат разграничени. И според Гьоте този четвърти Цар олицетворява онази еволюционна степен от човешкото развитие, при която воля, мисли и чувства са все още смесени помежду си. Или с други думи, той е представител на онези човешки души, които са подчинени на волята, мислите и чувствата, само защото не са ги подчинили на себе си и не са станали техни господари. Напротив, Момъкът особено след като всеки от Царете му помага да получи трите големи дарове в лицето на мисловното, чувственото и волевото познание, така че те вече не са хаотично смесени олицетворява онази познавателна степен, при която човекът е не роб, а господар на мислите, чувствата и волята. Защото човекът е техен роб само дотогава, докогато те са хаотично смесени в душата му, и не се проявяват там поотделно, така че всяка от трите сили да работи сама за себе си.
към текста >>
В четвъртия ъгъл виждаме фигурата на един
Цар
, която представлява сплав от трите метала, изготвена по такъв начин, че те не могат вече да бъдат разграничени.
Как става това ние научаваме в хода на Приказката. Припомнете си, че когато се спуска в подземния храм, Змията проглежда чрез кристализиращата сила на Земята, тогава във всеки един от четирите ъгли застава по един Цар. В първия ъгъл стои Златният Цар, във втория стои Сребърният Цар, в третия Бронзовият Цар.
В четвъртия ъгъл виждаме фигурата на един Цар, която представлява сплав от трите метала, изготвена по такъв начин, че те не могат вече да бъдат разграничени.
И според Гьоте този четвърти Цар олицетворява онази еволюционна степен от човешкото развитие, при която воля, мисли и чувства са все още смесени помежду си. Или с други думи, той е представител на онези човешки души, които са подчинени на волята, мислите и чувствата, само защото не са ги подчинили на себе си и не са станали техни господари. Напротив, Момъкът особено след като всеки от Царете му помага да получи трите големи дарове в лицето на мисловното, чувственото и волевото познание, така че те вече не са хаотично смесени олицетворява онази познавателна степен, при която човекът е не роб, а господар на мислите, чувствата и волята. Защото човекът е техен роб само дотогава, докогато те са хаотично смесени в душата му, и не се проявяват там поотделно, така че всяка от трите сили да работи сама за себе си. Докато човекът не е постигнал тяхното разграничаване, той не е в състояние да осъществява своите познавателни възможности.
към текста >>
И според Гьоте този четвърти
Цар
олицетворява онази еволюционна степен от човешкото развитие, при която воля, мисли и чувства са все още смесени помежду си.
Как става това ние научаваме в хода на Приказката. Припомнете си, че когато се спуска в подземния храм, Змията проглежда чрез кристализиращата сила на Земята, тогава във всеки един от четирите ъгли застава по един Цар. В първия ъгъл стои Златният Цар, във втория стои Сребърният Цар, в третия Бронзовият Цар. В четвъртия ъгъл виждаме фигурата на един Цар, която представлява сплав от трите метала, изготвена по такъв начин, че те не могат вече да бъдат разграничени.
И според Гьоте този четвърти Цар олицетворява онази еволюционна степен от човешкото развитие, при която воля, мисли и чувства са все още смесени помежду си.
Или с други думи, той е представител на онези човешки души, които са подчинени на волята, мислите и чувствата, само защото не са ги подчинили на себе си и не са станали техни господари. Напротив, Момъкът особено след като всеки от Царете му помага да получи трите големи дарове в лицето на мисловното, чувственото и волевото познание, така че те вече не са хаотично смесени олицетворява онази познавателна степен, при която човекът е не роб, а господар на мислите, чувствата и волята. Защото човекът е техен роб само дотогава, докогато те са хаотично смесени в душата му, и не се проявяват там поотделно, така че всяка от трите сили да работи сама за себе си. Докато човекът не е постигнал тяхното разграничаване, той не е в състояние да осъществява своите познавателни възможности. Ако обаче го е постигнал, тогава господар на мислите става той, а не хаосът и мислите започват да светят с блясъка на Златния Цар, понеже никакъв друг примес не смущава неговите чувства, които стават чисти като Сребърния Цар; неговата воля също претърпява едно голямо пречистване и започва да сияе като Бронзовия Цар, без да е подвластна на мислите и чувствата; или с други думи, превръщайки мислите, чувствата и волята в самостоятелни инструменти на познанието, той просто надраства себе си до такава степен, че познавателните способности на мислите, чувствата и волята му разкриват един по-достоверен поглед върху нещата и той се потопява в същинския поток на събитията, в самата вътрешна същност на нещата.
към текста >>
Ако обаче го е постигнал, тогава господар на мислите става той, а не хаосът и мислите започват да светят с блясъка на Златния
Цар
, понеже никакъв друг примес не смущава неговите чувства, които стават чисти като Сребърния
Цар
; неговата воля също претърпява едно голямо пречистване и започва да сияе като Бронзовия
Цар
, без да е подвластна на мислите и чувствата; или с други думи, превръщайки мислите, чувствата и волята в самостоятелни инструменти на познанието, той просто надраства себе си до такава степен, че познавателните способности на мислите, чувствата и волята му разкриват един по-достоверен поглед върху нещата и той се потопява в същинския поток на събитията, в самата вътрешна същност на нещата.
И според Гьоте този четвърти Цар олицетворява онази еволюционна степен от човешкото развитие, при която воля, мисли и чувства са все още смесени помежду си. Или с други думи, той е представител на онези човешки души, които са подчинени на волята, мислите и чувствата, само защото не са ги подчинили на себе си и не са станали техни господари. Напротив, Момъкът особено след като всеки от Царете му помага да получи трите големи дарове в лицето на мисловното, чувственото и волевото познание, така че те вече не са хаотично смесени олицетворява онази познавателна степен, при която човекът е не роб, а господар на мислите, чувствата и волята. Защото човекът е техен роб само дотогава, докогато те са хаотично смесени в душата му, и не се проявяват там поотделно, така че всяка от трите сили да работи сама за себе си. Докато човекът не е постигнал тяхното разграничаване, той не е в състояние да осъществява своите познавателни възможности.
Ако обаче го е постигнал, тогава господар на мислите става той, а не хаосът и мислите започват да светят с блясъка на Златния Цар, понеже никакъв друг примес не смущава неговите чувства, които стават чисти като Сребърния Цар; неговата воля също претърпява едно голямо пречистване и започва да сияе като Бронзовия Цар, без да е подвластна на мислите и чувствата; или с други думи, превръщайки мислите, чувствата и волята в самостоятелни инструменти на познанието, той просто надраства себе си до такава степен, че познавателните способности на мислите, чувствата и волята му разкриват един по-достоверен поглед върху нещата и той се потопява в същинския поток на събитията, в самата вътрешна същност на нещата.
Естествено, това може да се потвърди само от личния опит.
към текста >>
На въпроса, отправен от Сребърния
Цар
„Коя от тях е най- важната?
Старецът се издига и стои над ситуацията. Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в сребро, камъка в злато. Тя притежава и едно друго свойство: тя свети само там, където вече е налице някаква разновидност на светлината. Когато Старецът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае. „Три", отвръща Старецът.
На въпроса, отправен от Сребърния Цар „Коя от тях е най- важната?
", той отговаря: „Явната". На въпроса, отправен от Бронзовия Цар: „Искаш ли да я откриеш и на нас? " той казва: „Щом като узная четвъртата." Тогава Змията прошепва нещо в ухото на Стареца, след което той казва: „Дошло е времето! "
към текста >>
На въпроса, отправен от Бронзовия
Цар
: „Искаш ли да я откриеш и на нас?
Тя притежава и едно друго свойство: тя свети само там, където вече е налице някаква разновидност на светлината. Когато Старецът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае. „Три", отвръща Старецът. На въпроса, отправен от Сребърния Цар „Коя от тях е най- важната? ", той отговаря: „Явната".
На въпроса, отправен от Бронзовия Цар: „Искаш ли да я откриеш и на нас?
" той казва: „Щом като узная четвъртата." Тогава Змията прошепва нещо в ухото на Стареца, след което той казва: „Дошло е времето! "
към текста >>
Златният
Цар
дарява Момъка с познавателните сили на мисленето: „Познай най-висшето!
И тогава храмът се издига от скритите подземни бездни нагоре към повърхността, и става видим за всички, които действително жадуват за познание и мъдрост.
Златният Цар дарява Момъка с познавателните сили на мисленето: „Познай най-висшето!
" Сребърният Цар го дарява с познавателните сили на чувствата и тук Гьоте изрича прекрасните думи: „Паси овцете! " В чувствата са скрити корените на всяко изкуство, на всяка религия; впрочем за Гьоте изкуството и религията представляват едно цяло, защото още при пътуването си из Италия, той казва следното за художествените произведения, които среща там: „Да, тук цари необходимост, тук цари Бог! "
към текста >>
" Сребърният
Цар
го дарява с познавателните сили на чувствата и тук Гьоте изрича прекрасните думи: „Паси овцете!
И тогава храмът се издига от скритите подземни бездни нагоре към повърхността, и става видим за всички, които действително жадуват за познание и мъдрост. Златният Цар дарява Момъка с познавателните сили на мисленето: „Познай най-висшето!
" Сребърният Цар го дарява с познавателните сили на чувствата и тук Гьоте изрича прекрасните думи: „Паси овцете!
" В чувствата са скрити корените на всяко изкуство, на всяка религия; впрочем за Гьоте изкуството и религията представляват едно цяло, защото още при пътуването си из Италия, той казва следното за художествените произведения, които среща там: „Да, тук цари необходимост, тук цари Бог! "
към текста >>
Тъкмо това означават думи те на Бронзовия
Цар
, с които той се обръща към Момъка: „Мечът в лявата ръка, дясната свободна!
Но тук ние виждаме и действията, делата не когато човекът подчинява действията си на борбата за оцеляване, а когато ги превръща в оръжие, за да овладее красотата и мъдростта.
Тъкмо това означават думи те на Бронзовия Цар, с които той се обръща към Момъка: „Мечът в лявата ръка, дясната свободна!
" В тези думи е скрит един цял свят. Дясната ръка трябва да е свободна за да осъществи действията, чиито мотиви идват от човешкия Аз.
към текста >>
Но какво се случва с четвъртия
Цар
, в който хаотично са примесени и трите елемента?
Но какво се случва с четвъртия Цар, в който хаотично са примесени и трите елемента?
Този Смесен Цар неочаквано се смалява до една гротескна фигура. Блуждаещите Светлини веднага идват и извличат намиращото се в него злато. Душевните сили на човека искат да проучат също и онези еволюционни степени, които някога са съществували, но не са преодолени.
към текста >>
Този Смесен
Цар
неочаквано се смалява до една гротескна фигура.
Но какво се случва с четвъртия Цар, в който хаотично са примесени и трите елемента?
Този Смесен Цар неочаквано се смалява до една гротескна фигура.
Блуждаещите Светлини веднага идват и извличат намиращото се в него злато. Душевните сили на човека искат да проучат също и онези еволюционни степени, които някога са съществували, но не са преодолени.
към текста >>
12.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният
Цар
е била подложена на такива преследвания, за които вече стана дума."
Гьоте беше добре запознат с тайната на храма. И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях. Естествено, тук златото е представено също и като реален символ. Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена. Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл.
Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подложена на такива преследвания, за които вече стана дума."
към текста >>
Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния
Цар
Царя на мъдростта, Сребърния
Цар
Царя на външния, политически живот и Бронзовия
Цар
живо та в материалния свят, в стопанската област.
той загатва: „...всъщност той имаше идея за бъдещия социален живот. Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни характеристики.
Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния Цар Царя на мъдростта, Сребърния Цар Царя на външния, политически живот и Бронзовия Цар живо та в материалния свят, в стопанската област.
В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики. Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
към текста >>
В лицето на Смесения
Цар
той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики.
той загатва: „...всъщност той имаше идея за бъдещия социален живот. Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни характеристики. Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния Цар Царя на мъдростта, Сребърния Цар Царя на външния, политически живот и Бронзовия Цар живо та в материалния свят, в стопанската област.
В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики.
Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
към текста >>
13.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
ул. „
Цар
Симеон" 55, тел.
ул. „Цар Симеон" 55, тел.
02/983-11-44 Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер"
към текста >>
14.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Последният от Будите е този, който беше въплътен в сина на
цар
Судодана в Готама Буда.
Ето защо ще можем приблизително да кажем: Индиецът поглеждаше назад в едно такова време, когато човечеството е било свързано с духовния свят, след това то потъва надолу до определена степен, отново възлиза, отново потъва надолу, отново възлиза и т.н. обаче слизането става така, че всяко следващо сливане стига по-дълбоко. Всяко възлизане е нещо като една компенсация, която се предлага на човечеството, за да не приеме то наведнъж това, което става с това слизане. Винаги, когато една такава епоха на слизането, на упадъка завършва, винаги в индийския светоглед се явява един такъв образ, който се нарича "Буда".
Последният от Будите е този, който беше въплътен в сина на цар Судодана в Готама Буда.
Индиецът поглежда и към други Буди и си казва: От времето, когато човечеството е стояло на висотата на духовния свят, е имало цял брой Буди; от последния упадък, от последното сливане на света е имало пет Буди. Будите означават ви.../липсва малко текст/.... в майя, в света на илюзията, но че винаги трябва отново и отново да бъде донесено нещо от прадревната мъдрост, от която то отново може да се храни: обаче понеже човечеството се намира в една слизаща посока, то постоянно изгубва отново тази мъдрост и тогава трябва да дойде един нов Буда, който да и донесе отново едно такова възмездие. Последният беше именно Готама Буда. Преди един такъв Буда, ако трябва да говорим, тривиално, да се издигне през своите различни съществувания до чина Буда, той трябва да стигне до един друг чин: до чина Бодисатва. Индийският светоглед вижда също и в царския син на Судодана, в Готама Буда, до неговата двадесет и девета година не един Буда, а един Бодисатва.
към текста >>
15.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския
цар
, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия.
Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят.
Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия.
С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността. Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия.
към текста >>
16.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Там той го пожертвал и дал руното му на
цар
Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера.
Нека първо си припомним целия мит. Фрикс и Хела трябвало да изстрадат много неща заради своята лоша мащеха. След това тяхната починала майка се явила на Фрикс и го посъветвала да избяга далеч и да вземе със себе си и сестра си. Тя му дала голям овен със златно руно, на чийто гръб те трябвало да прекосят морето. Хела паднала и се удавила в Хелеспонт, но Фрикс стигнал с овена до Колхида.
Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера.
По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида. Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция. Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика. След това трябвало да посее драконови зъби. От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият.
към текста >>
17.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В самото начало, когато жрецът Калхас взема страната на жреца-
цар
на Аполон, вие виждате гнева, избухващ между Агамемнон и Ахил.
Поетът, Посветеният, който говори за такива неща, винаги изразява това в началото на своята поема. Както посочих в случая при Одисеята, нейната главна тема е обявена в първите редове. И в Илиада също ще откриете, че слепият поет насочва към своята тема в самото начало: “Пей ми, О Музо, за оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.” Поетът говори за огъня на Кундалини, когато казва това. Едва в петата раса може да се говори така за него.
В самото начало, когато жрецът Калхас взема страната на жреца-цар на Аполон, вие виждате гнева, избухващ между Агамемнон и Ахил.
И какво е онова, което бива победено? Състоянието жрец-цар. Троя е състояние, в което царят е под влиянието на древното свещеническо управление. Управлението бива заменено от чисто светския принцип. Тук имате перфектна илюстрация на факта, че онова, което побеждава, е не друго, а светската интелигентност.
към текста >>
Състоянието жрец-
цар
.
Както посочих в случая при Одисеята, нейната главна тема е обявена в първите редове. И в Илиада също ще откриете, че слепият поет насочва към своята тема в самото начало: “Пей ми, О Музо, за оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.” Поетът говори за огъня на Кундалини, когато казва това. Едва в петата раса може да се говори така за него. В самото начало, когато жрецът Калхас взема страната на жреца-цар на Аполон, вие виждате гнева, избухващ между Агамемнон и Ахил. И какво е онова, което бива победено?
Състоянието жрец-цар.
Троя е състояние, в което царят е под влиянието на древното свещеническо управление. Управлението бива заменено от чисто светския принцип. Тук имате перфектна илюстрация на факта, че онова, което побеждава, е не друго, а светската интелигентност. Посветеният на четвъртата подраса е Одисей, хитроумният, който получава посвещение в хода на своите странствания. Той не е бил Посветен преди това, той става такъв едва в резултат на опитностите, през които преминава.
към текста >>
18.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Цар
Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам.
И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества. Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог. Другите – свободното човечество – са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото. За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея. От каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда.
Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам.
Така в двора на Соломон още един път имаме този контраст – Соломон мъдрия и Хирам, независимия труженик, който е постигнал своята мъдрост чрез човешко усилие.
към текста >>
19.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Последното име се проследява назад до
цар
Мизраим, който идва от Асирия – от Ориента – и след завладяването на Египет бил посветен в египетските мистерии.
В школата, основана от ландграфа на Хесен, също е имало две главни занимания: Философският камък и знанието за пентаграма. Свободното масонство, основано от ландграфа на Хесен по онова време продължило да съществува в една малко променена форма. Всъщност, цялото това масонство, както го описах, наричат египетския обред, обреда на Мемфис и Мизраим.
Последното име се проследява назад до цар Мизраим, който идва от Асирия – от Ориента – и след завладяването на Египет бил посветен в египетските мистерии.
Това са тайни, които произтичат от древна Атлантида. От онова време насам съществува традиционна приемственост. Съвременното Свободно масонство е само продължение на онова, което бе установено тогава в Египет.
към текста >>
20.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Така сагата оставя Ромул, първият римски
цар
, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус.
Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което прави основите здрави.
Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус.
Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот. Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.
към текста >>
Вторият
цар
Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот.
Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което прави основите здрави. Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус.
Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот.
Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.
към текста >>
Третият
цар
Тулий Хостилий, олицетворява страстите.
Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което прави основите здрави. Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус. Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот.
Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите.
Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.
към текста >>
При четвъртия
цар
Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.
Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което прави основите здрави. Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус. Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот. Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик.
При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.
към текста >>
Петият римски
цар
Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше.
Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-висши принципа – петия, шестия и седмия. Това също се символизира в римската история.
Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше.
Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система.
към текста >>
Шестият
цар
Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/.
Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-висши принципа – петия, шестия и седмия. Това също се символизира в римската история. Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше.
Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/.
Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система.
към текста >>
Седмият
цар
Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система.
Това също се символизира в римската история. Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше. Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона.
Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система.
към текста >>
Цар
Соломон беше потомък от линията на Авел.
Цар Соломон беше потомък от линията на Авел.
Той не можеше сам да изгради храма, липсваше му изкуството. Затова той назначи архитекта Хирам-Абиф, потомъкa на Каин. Соломон е бил божествено красив. Когато Савската царица го срещнала, й се сторило, че вижда образ от злато и слонова кост. Тя дошла, за да се сгоди с него.
към текста >>
Цар
Соломон заревнувал; той се сговорил с трима чираци, които не бяха способни да станат майстори, да повредят великия храмов шедьовър, Бронзовото море.
Когато Савската царица видяла храма и попитала кой е архитектът, й казали, че това е Хирам. И като го видяла, той веднага й се сторил, че е онзи, който е предназначен за нея.
Цар Соломон заревнувал; той се сговорил с трима чираци, които не бяха способни да станат майстори, да повредят великия храмов шедьовър, Бронзовото море.
Този велик шедьовър трябваше да бъде бъде отлят. Човешки дух трябваше да бъде съединен с метала. От тримата чираци един бил сирийски зидар, вторият финикийски дърводелец, а третият еврейски миньор. Заговорът успял. Отливането било развалено чрез изливане вода върху него.
към текста >>
21.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на
цар
Артур и на Светия Граал.
Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал.
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал. Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството.
към текста >>
В Кръглата маса на
цар
Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал.
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството.
към текста >>
22.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с
цар
Соломоновия храм в Йерусалим.
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво.
След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим.
То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място. То не могло да бъде включено в храма и го поставили над един поток като мост. Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица, която като минала по него, разбрала какво е същественото в това парче дърво.
към текста >>
23.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Сега вие ще разберете връзката между Синовете на Каин и 7-те Соломонови царе от пред земните времена – на които е потомък
цар
Соломон от Библията.
Сега вие ще разберете връзката между Синовете на Каин и 7-те Соломонови царе от пред земните времена – на които е потомък цар Соломон от Библията.
Мъдростта бе най-напред предадена на човека отвън. По-късно тя трябваше да излезе отвътре навън. Соломон изгради храма, ала само с помощта на Хирам-Абиф. В съюз с този син на Каин той придоби изкуствата, необходими да издигне храма. Така отново текат заедно теченията, които бяха текли отделени едно от друго в света.
към текста >>
24.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Той строи за
цар
Соломон, наследника на древната свещеническа мъдрост; за него, за Соломон, който употребява тази свещеническа мъдрост за външна власт.
От тази свещеническа мъдрост идва Библията: по този начин Библията става женска мъдрост. Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете. Работата на синовете на Каин е да създават на Земята. Затова и Тубал-Каин е първоначалният баща на ковачите. Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съгради храма.
Той строи за цар Соломон, наследника на древната свещеническа мъдрост; за него, за Соломон, който употребява тази свещеническа мъдрост за външна власт.
Така царствата като външни институции произлизат от господството на свещениците.
към текста >>
25.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Появи се царската власт дадена от Бога, чийто представител е
цар
Соломон.
Така при Хирам ние достигаме до прехода от 3-та към 4-та следатлантска епоха/*3/, когато управлението на жреците, свещениците премина в управлението на царете.
Появи се царската власт дадена от Бога, чийто представител е цар Соломон.
Соломон не беше спечелил своята мощ от работа, извършена върху физическото поле, тя беше проявление на Божията милост. Жреческата, свещеническата мъдрост бе преминала в господството на царете. Така то се считаше като наследник на свещеническото управление, което повече не бе в състояние самостоятелно да извършва необходимото за напредъка на човечеството на Земята.
към текста >>
И легендата продължава да разказва, че Балкис, Савската царица беше сгодена за
цар
Соломон.
И легендата продължава да разказва, че Балкис, Савската царица беше сгодена за цар Соломон.
Тя го посетила и била учудена от сградата на храма, а той от нейната мъдрост. Тя поискала да види майстора строител, тъй като не можела да схване, как такъв чудесен строеж би могъл да бъде резултат на човешка мъдрост. Хирам дошъл и още със своя поглед й направил силно впечатление. Тя поискала да види онези, които работели върху храма. Когато Соломон казал, че това е невъзможно, Хирам направил мистичния знак Тау във въздуха и всички работници веднага започнали да се стичат към него.
към текста >>
26.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния
цар
, сребърният
цар
и бронзовият
цар
.
Ако вие искате да разберете съвременната култура и да се задълбочите в нея, ще откриете, че тя се разделя на три области – областта на мъдростта, областта на красотата и областта на силата. Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи. Те са известни като трите опорни колони на човешката култура.
Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар.
Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга. Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава. Свободното масонство обхваща всичко това като отношението на волята към тези три принципа мъдрост, красота и сила.
към текста >>
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния
цар
, красотата както в Гърция в сребърния
цар
, а в бронзовия
цар
силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила.
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен
цар
, направен от злато, сребро и бронз.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз.
В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
27.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам,
цар
на Тир.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир.
Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева. Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества.
към текста >>
И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия
цар
и да види чудесата на неговото управление.
Хирам издигнал една прекрасна сграда, храма на Соломон. Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава.
И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление.
Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи.
към текста >>
/*3/ – Хирам е живял по времето на царуването на
цар
Соломон, което се пресмята като 993-953 пр. Хр.
/*3/ – Хирам е живял по времето на царуването на цар Соломон, което се пресмята като 993-953 пр. Хр.
Четвъртата подраса /гръцката културна епоха/ започва в 747 г. пр. Хр. според Щайнер.
към текста >>
28.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Един
цар
трябвало да гледа как синът му го напуска и заминава.
Един цар трябвало да гледа как синът му го напуска и заминава.
Той изпратил учителя, имащ влияние над сина му, да го доведе обратно. Той смирил сърцето на сина, но синът му казал: Как да се появя пред очите на баща ми? Баща му изпратил да му кажат: Не е ли твой баща този, пред когото ще застанеш? – и така нататък. Там има още нещо, а именно: Така и народът на Израел не е забелязал, че в своите грехове се е отвърнал от баща си, от божия миров водач.
към текста >>
29.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Във връзка с това има друга легенда, която разказва, че един датски
цар
дошъл веднъж тук, в Кьолн, и донесъл три корони за светите трима царе.
Който тази нощ беше в Кьолнската катедрала, можеше да види светещите три букви КМБ. Както знаете, те означават имената на така наречените трима свещени царе, според традицията на християнската църква наречени Каспар, Мелхиор и Балтазар. За Кьолн тези имена събуждат особени спомени. Съществува една древна легенда, която гласи, че костите на тези трима свещени царе, след като станали кардинали и починали, били донесени за известно време тук, в Кьолн.
Във връзка с това има друга легенда, която разказва, че един датски цар дошъл веднъж тук, в Кьолн, и донесъл три корони за светите трима царе.
Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън. В съня му се появили тримата царе и му поднесли три съда. Първият съдържал злато, вторият – тамян, а третият – миро. Когато датският цар се събудил, тримата царе били изчезнали, но съдовете останали, те стояли пред него – трите дара, които задържал от този сън.
към текста >>
Когато датският
цар
се събудил, тримата царе били изчезнали, но съдовете останали, те стояли пред него – трите дара, които задържал от този сън.
Съществува една древна легенда, която гласи, че костите на тези трима свещени царе, след като станали кардинали и починали, били донесени за известно време тук, в Кьолн. Във връзка с това има друга легенда, която разказва, че един датски цар дошъл веднъж тук, в Кьолн, и донесъл три корони за светите трима царе. Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън. В съня му се появили тримата царе и му поднесли три съда. Първият съдържал злато, вторият – тамян, а третият – миро.
Когато датският цар се събудил, тримата царе били изчезнали, но съдовете останали, те стояли пред него – трите дара, които задържал от този сън.
към текста >>
По-късно се оформя възгледът, че първият
цар
е представител на азиатските народи, вторият
цар
е представител на европейските народи и третият
цар
е представител на африканските народи.
Много, много аспекти има в Христовата легенда, които дълбоко ни въвеждат в различното значение на това, което се има предвид с Христовия принцип, и това, което трябва да действа в света. Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и поклонението и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране.
По-късно се оформя възгледът, че първият цар е представител на азиатските народи, вторият цар е представител на европейските народи и третият цар е представител на африканските народи.
Там, където хората разбират християнстовото като религия на земната хармония, в лицето на тримата царе и тяхното преклонение все повече се вижда вливането на различните течения и религиозни насоки в света в един принцип – християнския принцип.
към текста >>
Легендата е съхранила това, като казва, че онзи датски
цар
се е издигнал до познанието на магите, на тримата царе, и понеже се е издигнал дотам, те са му оставили своите дарове – дара на мъдростта в самопознанието, дара на всеотдайната набожност в саможертвата и дара на победата на живота над смъртта в силата и съхраняването на вечната същност в човешкото същество.
Легендата е съхранила това, като казва, че онзи датски цар се е издигнал до познанието на магите, на тримата царе, и понеже се е издигнал дотам, те са му оставили своите дарове – дара на мъдростта в самопознанието, дара на всеотдайната набожност в саможертвата и дара на победата на живота над смъртта в силата и съхраняването на вечната същност в човешкото същество.
към текста >>
Това е звездата, разкриваща разбирането за даровете, които датският
цар
получава чрез видението в съня си, и която се появява при раждането на всеки, узряващ да приеме Христовия принцип в себе си.
Но братът, който приема поклонника Марко, знае още нещо, което великият предводител на дванадесетте не е могъл да каже. Някои неща от дълбоко езотерично значение се разказват от този брат на поклонника Марко. Той му разказва как, когато тринадесетият е бил роден, една звезда е оповестила неговото земно битие. Това е непосредствена връзка със значението на звездата, която е водила тримата свещени царе. Тази звезда има едно продължаващо да съществува значение, тя показва пътя към самопознанието, самоотдадеността и самоусъвършенстването.
Това е звездата, разкриваща разбирането за даровете, които датският цар получава чрез видението в съня си, и която се появява при раждането на всеки, узряващ да приеме Христовия принцип в себе си.
към текста >>
30.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
още повече, че петият римски
цар
етруск, е пришълец от вън.
След това ръководещите авторитети, които действат от хилядолетия, набелязали процесите, които предстоят в бъдеще, и в съответствие с това трябвало да се развива историята. Тези, които се намирали на изток в Рим, вече предопределяли симетричността на римската култура, както е записано в Сивилната книга. Помислете за тази култура: вие ще откриете в имената на седемте царе отзвукът на седемте принципа на човека.
още повече, че петият римски цар етруск, е пришълец от вън.
Той олицетворява тази част на Манас, Духът-Себе, която съединява трите нисши принципа с трите висши. Седемте римски царе олицетворяват седемте принципа на човешката природа. С тях са означени духовни връзки. Републиканския Рим е не нещо по-различно друго, от човешката мъдрост, идваща да смени старата жреческа мъдрост. Така четвъртата епоха израснала от третата.
към текста >>
31.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ти си Син Божий и
цар
в Израил.“ (1, 49)
„Натанаил Му отговори: Учителю!
Ти си Син Божий и цар в Израил.“ (1, 49)
към текста >>
Думата “
цар
” тук означава: Ти стоиш по-високо от мен, защото иначе не би могъл да кажеш: “Видях те, когато стоеше под смоковницата”.
Думата “цар” тук означава: Ти стоиш по-високо от мен, защото иначе не би могъл да кажеш: “Видях те, когато стоеше под смоковницата”.
На това Христос отговаря:
към текста >>
32.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
„В годината, когато умря
цар
Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1)
„В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1)
към текста >>
33.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото
цар
в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен.
Тогава в духовните светове човекът би имал едно все по-смътно, все по-сумрачно съзнание. Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване. Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване. Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там. Тогавашният посветен действително можеше да констатира какво става там.
Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен.
Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния свят. Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма.
към текста >>
34.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
"
Цар
Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
Антропософско Дружество "Михаил" София 1000, ул.
"Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
към текста >>
35.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото
цар
в страната на сенките!
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките!
"
към текста >>
36.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето тази легенда: В тебе царуваше
цар
, наречен Лайос, а жена му Йокаста.
Но древната мъдрост не беше в състояние да даде на човека възможност да надмине определена точка на развитието. И ако тя не би била последвана от един нов импулс, би настъпила войната на всички против всички. Хората биха видели как мисъл се надига срещу мисъл, чувство срещу чувство, воля срещу воля и ужасяващият образ на човека, който убива своя баща и се съединява със своята майка, би се превърнал в действителност. Този образ е бил на-рисуван от древните посветени и отблясъкът от тези мощни видения от предихристиянските времена още живее в легендите. Нека само си припомним за името на Оедип и за старата гръцка легенда, която авторите класици са изобразили с такава сила.
Ето тази легенда: В тебе царуваше цар, наречен Лайос, а жена му Йокаста.
Дълго време те бяха останали без деца. Лайос се до пита до Делфийския оракул, за да узнае дали няма да му се роди син. И ето какъв бил отговорът на оракула: ако искаш син, ти ще имаш един такъв, който ще те убие! Лайос извърши акта, който трябваше да го направи баща в пияно състояние, т.е. в състояние на понижено съзнание.
към текста >>
Бива избран за
цар
и съпруг на царицата, която беше неговата майка.
Но той не можа да избегне своята съдба. Той напусна страната, където живееше и където беше считан за царския син. Пътувайки той срещна своя истински баща и, без да го познае, го убива. След това отиде в Теба, отговори на въпросите, зададени му от сфинкса, в резултат на което това чудовище, което беше опустошило с страната, трябваше да унищожи себе си. Чрез това Оедип става благодетел на своята страна.
Бива избран за цар и съпруг на царицата, която беше неговата майка.
Следователно, без да знае той беше убил баща си и се оженил за майка си. Обаче това голямо престъпление привлече върху страната страшни нещастия и накрая, в драмата на Софокъл, Оедип се явява сляп, той сам се беше лишил от светлината на деня!
към текста >>
37.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Предишният начин на изразяване съответствува на човека, който под образа на
цар
Канишка свика в древна Индия по същото време един събор, от къде то проповядваше стария будизъм като едно ортодоксално учение.
Тази подробност е нещо, до което може да стигне всеки духовен изследовател, нещо което евангелистът Лука е вложил по един тайнствен начин в забележителната сцена, когато дванадесетгодишният Исус влиза в храма и внезапно става съвършено друг. Ето как в Евангелието на Лука будизмът е така представен, че да бъде разбран дори от наивната и детинска човешка душа. Ние сме длъжни да разберем тази подробност. И тогава ще проумеем защо момчето не говори вече по същия начин, както преди.
Предишният начин на изразяване съответствува на човека, който под образа на цар Канишка свика в древна Индия по същото време един събор, от къде то проповядваше стария будизъм като едно ортодоксално учение.
Обаче междувременно беше напреднал и са мият Буда. Той прие силите, идващи от астралната майчина обвивка на детето Исус и по този начин стана способен да говори на човешките души по един съвършено нов начин.
към текста >>
38.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Единствено те биха могли да знаят, че пет или шест столетия преди, нашето летоброене в Индия е живял синът на
цар
Судодана, наричан още Буда, и как по-късно се ражда самият Йоан Кръстител.
Така ние се запознаваме и с една друга индивидуалност, която се появи през онази епоха и за която Евангелието на Лука ни говори толкова внимателно, изобщо, ние вникваме в Евангелията само при условие, че по степенно се издигаме дотам, да разбираме всяка дума по същия начин, както са я разбирали и самите евангелисти. Въвеждайки ни в своето Евангелие, Лука заявява, че иска да преразкаже описанията на т.н. „самовидци" (Лука 1,2). Обаче тъкмо тези самовидци виждаха истинските отношения между нещата; те забелязваха не само това, което ставаше в условията на физическия свят.
Единствено те биха могли да знаят, че пет или шест столетия преди, нашето летоброене в Индия е живял синът на цар Судодана, наричан още Буда, и как по-късно се ражда самият Йоан Кръстител.
Обаче те не намират свързващата нишка между единия и другия. Тя може да се види само в духовния свят. Ето защо Лука казва, че ще ни запознае с разказите на онези, които са „видели", или с други думи, „ясновидците". Защото съвсем не е достатъчно да цитираме текстовете и думите от религиозните източници; необходимо е да вникваме в правилния смисъл на тези думи. А за тази цел пред нас нагледно трябва да застанат онези индивидуалности, за които се говори в Евангелията.
към текста >>
39.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И сега той казва: „Замислете се за
цар
Соломон.
Този беше единият вид посвещение. И Христос казва, че на народа няма да се даде друго знамение, освен знамението на Йона (Лука 11,29). А напълно в смисъла на Евангелието от Лука, той подчертава още по-ясно: „Несъмнено, като едно наследство от древността, още съществуват и случаи, при които определен човек но, безличното му участие, без посвещение може да изпадне в състояние на едно смътно, сумрачно ясновидство и чрез откровения „отгоре" да бъде пренесен в духовния свят. Но Христос посочва, че наред с току-що описаното посвещение има и втори вид посвещение, когато поради особения си произход, даден човек, макар и без посвещение, може да получи откровения „от горе", изпадайки в една от разновидностите на трансовите състояния. Ето на какво обръща внимание Христос: Че тези два вида посвещение идват от старите времена.
И сега той казва: „Замислете се за цар Соломон.
В негово лице Вие сте изправени пред една индивидуалност, която без лично участие, а само. чрез откровения „от горе", можеше да вижда в духовния свят. Ето защо Савската царица идва при цар Соломон като носителка на мъдростта „свише", като представителка на онези, които носят в себе си всички наследствени признаци на смътното, сумрачно ясновидство, което през Атлантската епоха беше присъщо на всички хора (Лука 11, 31).
към текста >>
Ето защо Савската царица идва при
цар
Соломон като носителка на мъдростта „свише", като представителка на онези, които носят в себе си всички наследствени признаци на смътното, сумрачно ясновидство, което през Атлантската епоха беше присъщо на всички хора (Лука 11, 31).
Но Христос посочва, че наред с току-що описаното посвещение има и втори вид посвещение, когато поради особения си произход, даден човек, макар и без посвещение, може да получи откровения „от горе", изпадайки в една от разновидностите на трансовите състояния. Ето на какво обръща внимание Христос: Че тези два вида посвещение идват от старите времена. И сега той казва: „Замислете се за цар Соломон. В негово лице Вие сте изправени пред една индивидуалност, която без лично участие, а само. чрез откровения „от горе", можеше да вижда в духовния свят.
Ето защо Савската царица идва при цар Соломон като носителка на мъдростта „свише", като представителка на онези, които носят в себе си всички наследствени признаци на смътното, сумрачно ясновидство, което през Атлантската епоха беше присъщо на всички хора (Лука 11, 31).
към текста >>
40.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
ул."
Цар
Симеон" 55, тел:831 144 Светла Бисерова
ул."Цар Симеон" 55, тел:831 144 Светла Бисерова
към текста >>
41.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
пр.Хр., когато персийския
цар
Кир II завладява Вавилония и евреите започват да се връщат в Палестина.
[6] Вавилонски плен – след превземането и разрушаването на Йерусалим от Навуходоносор II, част от евреите са изселени във Вавилония на три етапа. Пленът продължава от 597 г. пр.Хр. до 539 г.
пр.Хр., когато персийския цар Кир II завладява Вавилония и евреите започват да се връщат в Палестина.
към текста >>
42.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Днес става издигане на аза над самия себе си, азът може да стане господар, той може да управлява като
цар
трите душевни сили, а именно – мислене, чувстване и воля.
Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества. Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество. В това се крие опасността, човек да стане разкъсан в душевния си живот. Ако при стъпването си на пътя на висшето познание човек не върви по правилния начин, може да стане така, че той да извиси мисленето си във висшите области. Тогава е възможно той да съзерцава във висшите светове, но при това се спира; той може да умъртви волята или нещата да тръгнат по съвсем други пътища.
Днес става издигане на аза над самия себе си, азът може да стане господар, той може да управлява като цар трите душевни сили, а именно – мислене, чувстване и воля.
към текста >>
43.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Той може да бъде спечелен като законен
цар
и господар на земята, само чрез издигането на човечеството до духовност.
Тук ние нямаме нужда да правим политическа пропаганда, ако трябва да го изразя така грубо; естествено ние не ще правим това. Изискванията на времето обаче трябва да се съблюдават внимателно от лица, които желаят да се занимават с духовната еволюция на човечеството. Трябва да бъде разбрано, че по пътя, по който предимно се върви днес, Христос ще бъде загубен.
Той може да бъде спечелен като законен цар и господар на земята, само чрез издигането на човечеството до духовност.
Ето в какво трябва да сме сигурни: Христос трябва да се търси не така както различните вери Го търсят днес, вери които по забележителен начин вече са се поддали на всеки възможен компромис при тълкуването на Христос тук и там те дори вече са се уговорили за това как да празнуват Христос като бог на клането. Христос трябва да бъде търсен там, където Той всъщност може да бъде намерен, когато човешките същества дойдат до разбирането на областта на съдбата като една реалност, в която Христос ще бъде намерен, както казахме днес. Само тогава една международна организация ще бъде създадена, която ще означава разпространяване на истинското Християнство по цялата земя.
към текста >>
44.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
„
Цар
Симеон“ 55, тел. 02/983-11-44
Антропософско Дружество „Михаил“ София 1000 ул.
„Цар Симеон“ 55, тел. 02/983-11-44
към текста >>
45.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи
цар
, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на
цар
Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
Ето как изглежда голямата противоположност между Иран и Туран. Легендите и митовете по един приказен начин ни разказват как напредналата част от народите поема на север и се установява в областта, която по-късно е наречена Иран.
И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
към текста >>
Забележително е, че
цар
Джамшид, който потегли от Туран към земите на Иран, получи от Аура Маздао този златен меч, даващ на хората енергия и сила за преобразяване на външния сетивен свят.
Този златен меч разора Земята като истински плуг, превръщайки я в арена за непрекъснат труд, той даде на човечеството първите по-важни открития; той продължи да действува и това е така дори и днес във всичко онова, с което хората се гордеят като със свои културни постижения.
Забележително е, че цар Джамшид, който потегли от Туран към земите на Иран, получи от Аура Маздао този златен меч, даващ на хората енергия и сила за преобразяване на външния сетивен свят.
към текста >>
И онази война, за която окултната история ни съобщава толкова много и толкова конкретни подробности, войната между Арджасб и Гущасб, първият от които беше
цар
на туранците, а вторият
цар
на иранците и покровител на Заратустра, тази война като противоположност между Севера и Юга продължава макар и под формата на настроение още дълго там, в земите на Иран и Туран.
Ето как възникна тази забележителна двойнственост. Ето как усещаха нещата хората от Иран, хората на Заратустра, и тези усещания намериха израз също и в техните закони. Те искаха да изградят своя живот по такъв начин, че поривът към духовния свят да личи дори и във външното законодателство. Тази е външната последица на Заратустровото направление, на заратустризма. Противоположността между Иран и Туран трябва да ни стане напълно ясна.
И онази война, за която окултната история ни съобщава толкова много и толкова конкретни подробности, войната между Арджасб и Гущасб, първият от които беше цар на туранците, а вторият цар на иранците и покровител на Заратустра, тази война като противоположност между Севера и Юга продължава макар и под формата на настроение още дълго там, в земите на Иран и Туран.
Размислим ли върху този факт, ще видим как от Заратустра води началото си строго определено душевно направление, което се разпростира върху цялото човечество.
към текста >>
46.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски
цар
и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася хляб и вино.
Нека да си представим как Заратустра се обръщаше към своите най-напреднали ученици, за да им посочи духовната Аура Маздао, скрита зад светлинното тяло на Слънцето, казвайки: Ето вижте, там зад видимата светлина на Слънцето съществува нещо, което днес все още не е свързано със Земята; обаче един ден, в хода на Земната еволюция, то ще слезе на Земята. Да, Заратустра още тогава можеше да предизвести идването на Слънчевия Дух, Христос: Той ще дойде в едно човешко тяло! Сега следва да сме наясно, че на онзи човек, който трябваше да подготви, а по-късно и да осъществи инкарнацията на Христос, беше необходимо да бъдат поверени част от още по-дълбоките тайни, свързани със Слънцето. Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият Учител на Заратустра упражни върху Авраам едно въздействие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха въздействията на Христос.
Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски цар и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася хляб и вино.
По-късно хляб й вино ще бъдат поднесени още веднъж. Когато Христовата тайна трябва да бъде показана на учениците по време на Тайната вечеря, това става чрез хляба и виното. Подчертавайки по този забележителен начин пълната еднаквост на жертвата, Библията посочва, че Мелхиседек и Христос черпят от един и същ източник.
към текста >>
До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на
цар
Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда.
Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19. Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва".
До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда.
В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло. После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме. И ние видяхме, че този Исус е различен от онзи, за когото говорим, разглеждайки Евангелието на Матей.
към текста >>
В това издигане на царския син, синът на
цар
Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една голяма фаза от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек.
В това издигане на царския син, синът на цар Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една голяма фаза от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек.
И така, когато един Бодисатва се издига до степента Буда, мястото му се заема от неговия приемник. Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове. Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда. И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите.
към текста >>
Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на
цар
Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове.
В това издигане на царския син, синът на цар Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една голяма фаза от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек. И така, когато един Бодисатва се издига до степента Буда, мястото му се заема от неговия приемник.
Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове.
Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда. И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите. Той упражняваше своето въздействие именно всред техните общности. Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай една твърде особена индивидуалност.
към текста >>
Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на
цар
Александър Янай една твърде особена индивидуалност.
Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове. Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда. И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите. Той упражняваше своето въздействие именно всред техните общности.
Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай една твърде особена индивидуалност.
Тази особена индивидуалност ръководеше есейските общности приблизително едно столетие преди идването на Христос Исус. Тази личност е добре известна не само на окултизма, но и на екзотеричната талмудска литература.
към текста >>
В лицето на този Йешуа бен Пандира ние имаме една личност, която стои под закрилата на Бодисатва приемник на онзи Бодисатва, живял на времето като син на
цар
Судодана, за да се издигне по-късно до степента Буда.
В лицето на този Йешуа бен Пандира ние имаме една личност, която стои под закрилата на Бодисатва приемник на онзи Бодисатва, живял на времето като син на цар Судодана, за да се издигне по-късно до степента Буда.
Така нещата стават ясни. В онова духовно направление, което е в зависимост от приемника на Буда, т.е. от настоящия Бодисатва, който по-късно ще се превърне в Майтрейя Буда, ние имаме един вид подготовка, едно допълнително духовно направление в сянката на основното християнско направление; и така, споменатият Бодисатва изпрати своите мисионери всред еврейските общности, а самият той предизвика в есейските общности онези събития, за които ще стане дума в следващите лекции.
към текста >>
47.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В нашата съвременна епоха специален интерес представляват онези двама Бодисатви, за които често ставаше дума: Онзи Бодисатва, който като син на
цар
Судодана стана Буда, и онзи, който като негов приемник се издигна до степента Бодисатва и който продължава да е такъв и днес а за да сме в съзвучие с източната мъдрост и с окултното изследване нека да допълня, че той ще продължи да изпълнява същата мисия и през следващите 2500 години.
Обърнем ли поглед нагоре към онези същества, към онези индивидуалности, към онези велики предводители на общочовешката еволюция, накрая ние стигаме до една редица от висши индивидуалности, които за предпочитане ще наречем Бодисатви, понеже, така да се каже, теорията за тези индивидуалности първоначално е изградена и потвърдена на Изток. Съществува цяла редица от такива Бодисатви. Като велики Учители на човечеството, задачата им се свежда до следното: През всяка от историческите епохи с помощта на Мистериите те непрекъснато вливат у нас всичко онова, което съответствува на нашата зрелост за дадената епоха. Или с други думи: в хода на еволюцията тези Бодисатви непрекъснато се сменят; един Бодисатва винаги упражнява някакво влияние върху този, който идва след него.
В нашата съвременна епоха специален интерес представляват онези двама Бодисатви, за които често ставаше дума: Онзи Бодисатва, който като син на цар Судодана стана Буда, и онзи, който като негов приемник се издигна до степента Бодисатва и който продължава да е такъв и днес а за да сме в съзвучие с източната мъдрост и с окултното изследване нека да допълня, че той ще продължи да изпълнява същата мисия и през следващите 2500 години.
Тогава този Бодисатва ще израсне по същия начин, както направи това и неговият предшественик, издигайки се в степента Буда. Ето как действуващият днес Бодисатва ще се издигне до степента Майтрейя Буда.
към текста >>
В подкрепа на цялата източна философия отново ще повторим: След своята последна инкарнация, Гаутама Буда, синът на
цар
Судодана, имаше единствено такива въплъщения, в които слизаше само до етерното тяло.
Обаче един Бодисатва следва да се посвети на учението само доколкото той е Бодисатва; защото ние видяхме, че след като се издигне до степента Буда, съответният Бодисатва не слиза повече на Земята, за да се инкарнира в едно физическо тяло.
В подкрепа на цялата източна философия отново ще повторим: След своята последна инкарнация, Гаутама Буда, синът на цар Судодана, имаше единствено такива въплъщения, в които слизаше само до етерното тяло.
В лекциите върху Евангелието на Лука изтъкнахме каква беше следващата задача на този Бодисатва, издигнал се до степента Буда. Ние видяхме: Когато се роди т. нар. Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия. Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят.
към текста >>
Ето защо ние следва да търсим учението, от което човечеството се нуждаеше по времето на Гаутама Буда, син на
цар
Судодана, именно там, където новият Бодисатва, приемникът на Гаутама Буда, осъществяваше на дело своята инспирация; там, където той, така да се каже, вливаше в своите ученици, в своите възпитаници, всичко онова, което беше длъжен да даде на човечеството.
И така, след шестото столетие на предхристиянската ера до наши дни, на мястото на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда, в редицата на великите Учители встъпи неговият приемник, т.е. онзи, който по-късно ще се превърне в Майтрейя Буда.
Ето защо ние следва да търсим учението, от което човечеството се нуждаеше по времето на Гаутама Буда, син на цар Судодана, именно там, където новият Бодисатва, приемникът на Гаутама Буда, осъществяваше на дело своята инспирация; там, където той, така да се каже, вливаше в своите ученици, в своите възпитаници, всичко онова, което беше длъжен да даде на човечеството.
към текста >>
48.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
„
Цар
Симеон" 55, тел.
Антропософско Дружество „Михаил" София, ул.
„Цар Симеон" 55, тел.
(02) 83 11 44
към текста >>
49.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
къде се намира новороденият
цар
."
къде се намира новороденият цар."
към текста >>
50.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Някога е имало велик
цар
на име Гилгамеш.
Аз искам да съпоставя два паралелни факта, които принадлежат един на друг в окултно отношение; единият от тях е с половин степен по-високо, другият стои напълно на физическата земя, но като че ли е станал физическа сянка на духовното събитие от по-ранната епоха. Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове. Но ние виждаме какво именно се намира зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха. Да се спрем само на главните черти на мита. Този мит гласи следното.
Някога е имало велик цар на име Гилгамеш.
Вече този, който може да съди за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа не просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него. Така че ние имаме работа с това, което в реален смисъл трябва да наречем бого-човек. На нас ни се разказва, че той тормози град Урук. Град Урук се обръща към своята богиня Аруру и тази богиня създава помощник. От земята израства този герой.
към текста >>
Вече този, който може да съди за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа не просто с
цар
на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него.
Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове. Но ние виждаме какво именно се намира зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха. Да се спрем само на главните черти на мита. Този мит гласи следното. Някога е имало велик цар на име Гилгамеш.
Вече този, който може да съди за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа не просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него.
Така че ние имаме работа с това, което в реален смисъл трябва да наречем бого-човек. На нас ни се разказва, че той тормози град Урук. Град Урук се обръща към своята богиня Аруру и тази богиня създава помощник. От земята израства този герой. Такива са образите от този мит; ние виждаме какви дълбини на историческите събития се намират зад този мит.
към текста >>
Те побеждават неговия
цар
и връщат обратно богинята на града.
Енкиду се запознава с жена от Урук и вследствие на това попада в града. Той става приятел с Гилгамеш и благодарение на това в града настъпва мир. И ето, Гилгамеш и Енкиду управляват заедно. Но един от съседните градове похищава от града на Енкиду и Гилгамеш богинята на града Ищар. Тогава те двамата предприемат поход срещу града-похитител.
Те побеждават неговия цар и връщат обратно богинята на града.
И ето, богинята отново е в Урук. Гилгамеш живее срещу нея и тука пред нас застава нещо удивително: Гилгамеш не разбира своеобразната природа на богинята на града. Разиграва се сцена, която непосредствено напомня на една библейска сцена9 от Евангелието на Йоан. Гилгамеш стои пред Ищар. Той се държи, разбира се, различно от Христос Исус.
към текста >>
51.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Бодисатвата, който се издигна до ранга Буда, беше роден в дома на
цар
Судходана и в неговата двадесет и девета година се издигна до ранга Буда, т.е.
С това обаче висшето Същество, което наричаме Христос е поставено в една друга верига на развитието, отколкото когато говорим за Буда.
Бодисатвата, който се издигна до ранга Буда, беше роден в дома на цар Судходана и в неговата двадесет и девета година се издигна до ранга Буда, т.е.
оттогава той вече нямаше нужда да се превъплъщава на Земята. Когато едно такова Същество, един Бодисатва става Буда или Учител, това означава едно вътрешно развитие, само едно по-висше развитие, през което може да мине всеки човек. Едно езотерично обучение е само начало на това, което води до издигането в ранга Буда. То няма нищо общо с това, което става около хората. Такива хора се явяват в определени времена, за да тласнат света по-напред.
към текста >>
52.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Това е напълно разбираемо, защото във времето, когато беше син на
цар
Судходана, Гаутама Буда се издигна от ранга Бодисатва до този на Буда, а да стане някой Буда, това означава, че съответната индивидуалност не се инкарнира вече на Земята в тяло от плът.
Онези Същества, онези Сили, които отново издигат човека нагоре в духовните светове, се делят на две категории: Такива, които го издигат нагоре по пътя на Мъдростта и такива, които го издигат нагоре по пътя на Моралността. Всички онези Сили, които пораждат предимно интелектуалния напредък, тръгват от една позната Вам забележителна индивидуалност от Четвъртата следатлантска културна епоха, а именно: Импулсът за пълното с мъдрост развитие на душата, който води началото си от Гаутама Буда. Забележително е, че според окултното изследване именно най-остроумните и най-важните мисли на нашата културна епоха са произлезли от Гаутама Буда. Това е толкова по-забележително като се знае, че почти до неотдавна в Западна Европа, до Шопенхауер, името Гаутама Буда беше почти непознато.
Това е напълно разбираемо, защото във времето, когато беше син на цар Судходана, Гаутама Буда се издигна от ранга Бодисатва до този на Буда, а да стане някой Буда, това означава, че съответната индивидуалност не се инкарнира вече на Земята в тяло от плът.
към текста >>
Ние правим онова, което така ясно са възвестявали източните учения, когато Бодисатва, който беше син на
цар
Судходана, се беше издигнал до ранг Буда.
Какво правим днес ние, когато изучаваме Духовната наука?
Ние правим онова, което така ясно са възвестявали източните учения, когато Бодисатва, който беше син на цар Судходана, се беше издигнал до ранг Буда.
Тогава източните учения бяха наясно върху факта, че следващият Бодисатва, който ще стане впоследствие Буда, ще има задача да разпространява по лицето на Земята ученията, които ще покажат на хората Христос в истинска светлина. Така следващият Бодисатва, който се въплъти в Йешу бен Пандира, а по-нататък и в други личности, стана Учителят, проповядващ Христовия Импулс. И легендата ни показва това много добре в разказа на Валаам и Йозафат, като Валаам, един християнски учител, поучава Йозафат, т.е. Бодисатвата. Ето защо източните учения наричат този Бодисатва „Носител на Доброто”: Майтрейя-Буда. И ние знаем от окултните изследвания, че този Майтрейя-Буда ще притежава словото по такъв начин, за който днешните хора не могат да имат още никаква представа.
към текста >>
53.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на
цар
Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът.
Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви. Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството.
Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът.
към текста >>
Духовният смисъл на гръцката култура има своя израз в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото
цар
в царството на сенките.
Индийската епоха бе последвана от Персийската, след която дойде Египетско-халдейската епоха. Дори когато проследяваме развитието на човечеството само външно, става ясно, че духовността постоянно намалява. След това стигаме до културата, която стоеше изцяло върху почвата на земното: До гръцко-латинската култура. Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между духовното съдържание и формата. А в римската култура, в юрисдикцията на Рим, човекът стана пълен господар във физическата област.
Духовният смисъл на гръцката култура има своя израз в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото цар в царството на сенките.
В това се изразява целият ужас пред света, който стои зад физическото поле, ужасът пред света, в който човекът навлиза след смъртта. Тук духовността е слязла до най-дълбоката си точка.
към текста >>
54.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
Легендата за
цар
Милинда и будисткия мъдрец Нагазена.
Четирите съставни части на човешкото същество и тяхната съдба след смъртта. За противоположността между последователите на Буда и древните гърци.
Легендата за цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена.
За връзките между физическото тяло и Азовото съзнание. Драмата на Йов.
към текста >>
55.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като
Цар
на света добре забележете: една имагинация!
А сега да се абстрахираме от предварителните молитвени упражнения, които стоят в началото на йезуитското обучение и да разгледаме самите окултни упражнения.
Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация!
И никой не биваше допускан до същинските степени на йезуитизма, ако не беше провеждал такива упражнения, и не беше изпитвал в душата си истинското преобразяване, което се усеща от целия човек след подобни упражнения. Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като Цар на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго. Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания. Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания. Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания!
към текста >>
Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като
Цар
на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго.
А сега да се абстрахираме от предварителните молитвени упражнения, които стоят в началото на йезуитското обучение и да разгледаме самите окултни упражнения. Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация! И никой не биваше допускан до същинските степени на йезуитизма, ако не беше провеждал такива упражнения, и не беше изпитвал в душата си истинското преобразяване, което се усеща от целия човек след подобни упражнения.
Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като Цар на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго.
Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания. Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания. Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания!
към текста >>
Сега ние сме изправени пред следните последици: В по-нататъшните строги упражнения йезуитският послушник започва да си представя Христос Исус и то най-вече Исус, а не Христос като всеобщ
Цар
на световете и по този начин прекалено рязко усилва Исусовия елемент.
Сега ние сме изправени пред следните последици: В по-нататъшните строги упражнения йезуитският послушник започва да си представя Христос Исус и то най-вече Исус, а не Христос като всеобщ Цар на световете и по този начин прекалено рязко усилва Исусовия елемент.
Но Исус е само един елемент от този свят. Защото поради факта, че Христос трябваше да се инкарнира в едно човешко тяло, духовният свят също се присъедини към физическия свят; обаче в отговор на това присъединяване към физическия свят, отекват монументалните, величествени думи: „Моето Царство не е от този свят? “*9
към текста >>
Да, когато хората превръщат Исус в
Цар
на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия.
Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия.
В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя. Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя? Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля. И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер. Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята.
към текста >>
В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един
цар
, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя.
Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия.
В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя.
Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя? Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля. И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер. Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята. И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус.
към текста >>
Как да си представим, следователно, този
цар
, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя?
Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия. В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя.
Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя?
Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля. И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер. Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята. И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус. Душата из цяло трябва да се потопи в имагинативния образ на опасността, която идва от знамето на Луцифер.
към текста >>
За тази цел ученикът трябва да си представи Йерусалим и полето около Йерусалим, и как Царят Исус изпраща Своите войнства, как Той побеждава и прогонва войнствата на Луцифер, за да стане
цар
на цялата Земя: Знамето на Христос побеждава знамето на Луцифер!
Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята. И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус. Душата из цяло трябва да се потопи в имагинативния образ на опасността, която идва от знамето на Луцифер. Душата трябва да усети: Няма по-голяма опасност от тази, която би настъпила, ако знамето на Луцифер победи. И след като този образ е живял достатъчно в душата, на неговото място трябва да бъде поставена другата имагинация, „знамето на Христос“.
За тази цел ученикът трябва да си представи Йерусалим и полето около Йерусалим, и как Царят Исус изпраща Своите войнства, как Той побеждава и прогонва войнствата на Луцифер, за да стане цар на цялата Земя: Знамето на Христос побеждава знамето на Луцифер!
към текста >>
56.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е
цар
, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това?
Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша. И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване. Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма. И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове. Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно.
Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това?
“*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това! “ аз не виждам никакъв смисъл, независимо дали търся този смисъл в областта на чувствата или в областта на разума. Защото ако вземем нещата от към страна на чувствата, ние се питаме, защо Той се изказва толкова неопределено с тези думи „Ти казваш това! “. Ако Той иска да каже: „Да, това е правилно“, смисълът се губи; защото думите на питащия изразяват не някакво твърдение, а един въпрос. Може ли, следователно, това да представлява един смислен отговор?
към текста >>
57.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
в горния свят, отколкото
цар
в страната на сенките*34.
Впрочем от древна Гърция до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк.
в горния свят, отколкото цар в страната на сенките*34.
Тези думи са извънредно показателни за дълбоките усещания на гръцката душа. От тях просто се излъчва цялата класическа красота, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически свят. Замислим ли се за древните гърци, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри, към чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35. Че всяка епоха трябва да има своите собствени идеали ето какво следва да имаме предвид, ако искаме да разберем, как формирането на външното физическо тяло, такова, каквото го виждаме в условията на физическия свят, беше една от особените привилегии на гръцкия дух; и как по-нататък изобразяването на художествения идеал на човека, това подчертаване на външната човешка форма с помощта на пластиката, също се очерта като една от привилегиите на гръцкия дух.
към текста >>
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и
цар
в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта! Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта. И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма! Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>
По този повод аз често съм казвал: Едва ли има по-добра възможност да се доближим до усещанията на един будист, които той би трябвало да изпитва по отношение на последователните човешки инкарнации, от тази, да се задълбочим в разговора между
цар
Милинда и един будистки мъдрец.
А сега нека да се потопим още по-дълбоко в светоусещането на Буда. Тук ние се натъкваме на нещо, което в рамките на будизма може да се разглежда като един вид теория за последователните инкарнации на човека. В случая не става дума за това, което отделният човек мисли върху теорията на Буда, а за това, което е проникнало в съзнанието на будистите.
По този повод аз често съм казвал: Едва ли има по-добра възможност да се доближим до усещанията на един будист, които той би трябвало да изпитва по отношение на последователните човешки инкарнации, от тази, да се задълбочим в разговора между цар Милинда и един будистки мъдрец.
Легендата разказва, как будисткият мъдрец Нагазена поучава цар Милинда; той го приканва да размисли, след като е пристигнал с каляска, дали освен колелетата, осите, седалката, покрива и т.н., колесницата не притежава и нещо друго. „Щом си пристигнал с твоята каляска, помисли си, велики царю“, обръща се мъдрецът Нагазена към царя, „че всичко, което стои пред теб като каляска, не е нищо друго освен колелета, оси, седалка, покрив и освен всичко това, за каляската остава само една дума, която сглобява в едно цяло колелета, осите, седалката, покрива и т.н. Следователно, ти не можеш да говориш за някаква особена индивидуалност на каляската; и трябва да си наясно, че „каляска“ е само една празна дума, ако ти мислиш за нещо друго, а не за нейните съставни части.
към текста >>
Легендата разказва, как будисткият мъдрец Нагазена поучава
цар
Милинда; той го приканва да размисли, след като е пристигнал с каляска, дали освен колелетата, осите, седалката, покрива и т.н., колесницата не притежава и нещо друго.
А сега нека да се потопим още по-дълбоко в светоусещането на Буда. Тук ние се натъкваме на нещо, което в рамките на будизма може да се разглежда като един вид теория за последователните инкарнации на човека. В случая не става дума за това, което отделният човек мисли върху теорията на Буда, а за това, което е проникнало в съзнанието на будистите. По този повод аз често съм казвал: Едва ли има по-добра възможност да се доближим до усещанията на един будист, които той би трябвало да изпитва по отношение на последователните човешки инкарнации, от тази, да се задълбочим в разговора между цар Милинда и един будистки мъдрец.
Легендата разказва, как будисткият мъдрец Нагазена поучава цар Милинда; той го приканва да размисли, след като е пристигнал с каляска, дали освен колелетата, осите, седалката, покрива и т.н., колесницата не притежава и нещо друго.
„Щом си пристигнал с твоята каляска, помисли си, велики царю“, обръща се мъдрецът Нагазена към царя, „че всичко, което стои пред теб като каляска, не е нищо друго освен колелета, оси, седалка, покрив и освен всичко това, за каляската остава само една дума, която сглобява в едно цяло колелета, осите, седалката, покрива и т.н. Следователно, ти не можеш да говориш за някаква особена индивидуалност на каляската; и трябва да си наясно, че „каляска“ е само една празна дума, ако ти мислиш за нещо друго, а не за нейните съставни части.
към текста >>
Докато поучава
цар
Милинда, Нагазена избира и една друга притча.
Докато поучава цар Милинда, Нагазена избира и една друга притча.
„Погледни бадемовия плод, който расте на дървото“, казва той, „и помисли, че семето е взето от друг плод, заровено е в земята и изгнива; но от него израства дървото, на чиито клони виждаме бадемовия плод. Можеш ли да твърдиш, че плодът върху дървото има нещо общо с онзи плод, с онова семе, от което е израснало дървото, освен името и външната форма? “ Нагазена иска да каже: Колкото общо има бадемовият плод върху дървото с онзи бадемов плод, който е бил посят в земята като семе, толкова общо има и човекът със своята предишна инкарнация; и който вярва, че това, което стои пред нас като човек, непрекъснато застрашаван от болести и смърт, е нещо друго, освен име и форма, допуска същата грешка, както и онзи, който вярва, че в каляската в думата „каляска“ се съдържа нещо друго, освен нейните части: Колелета, оси, седалка и т.н. От предишната инкарнация в новата инкарнация не преминава нищо от това, което човекът е свикнал да нарича свой Аз.
към текста >>
А какво будизмът даде на душите, това е показано съвсем ясно и нагледно с притчата, в която се разказва за
цар
Милинда и будисткия мъдрец Нагазена.
Ето кое е важното! И непрекъснато следва да подчертаваме: Не става дума за това, как един или друг интерпретира този или онзи израз на Буда, а как будизмът навлезе в съзнанието на поколенията, какво той можа да предложи на душите!
А какво будизмът даде на душите, това е показано съвсем ясно и нагледно с притчата, в която се разказва за цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена.
Това, което ние наричаме „Аз“ и за което казваме, че човекът го усеща едва, когато започне да размишлява за своята вътрешна същност, за него будистът казва: Всъщност то е нещо, както всички други неща; то принадлежи към света на Майя и изобщо не преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
Веднъж, макар и по друг повод, аз споменах: ако на мястото на будисткия мъдрец би застанал един християнски мъдрец, неговите думи към
цар
Милинда щяха да са съвсем други.
Веднъж, макар и по друг повод, аз споменах: ако на мястото на будисткия мъдрец би застанал един християнски мъдрец, неговите думи към цар Милинда щяха да са съвсем други.
Будисткият мъдрец се обръща към царя: Погледни каляската: колелета, седалка и т.н., това са частите на каляската, и извън всички тях, „каляска“ е само име и форма. Когато изговаряш думата „каляска“, ти не се доближаваш до реалността; искаш ли да се доближиш до реалността, ти трябва да назовеш частите.
към текста >>
Ако за гърците е характерно героят да казва: По-добре просяк в горния свят а това означава в света на човешката телесна форма отколкото
цар
в царството на сенките, то последователят на древното еврейство далеч не може да произнесе такива думи.
Понеже този еврейски начин на мислене се намира по средата между елинството и будизма, при него трагизмът по отношение на смъртта не е предварително заложен, както у гърците, а присъствува по един косвен начин.
Ако за гърците е характерно героят да казва: По-добре просяк в горния свят а това означава в света на човешката телесна форма отколкото цар в царството на сенките, то последователят на древното еврейство далеч не може да произнесе такива думи.
Защото той знае: Въпреки че след смъртта формата на неговото тяло престава да съществува, той остава свързван с Бога. Той изобщо не изпада в трагично настроение поради настъпването на физическата смърт. Въпреки това макар и в косвен вид трагизмът е налице също и у еврейството, нещо което е толкова драматично представено в един от най-прекрасните разкази на древността, разказа за Йов.
към текста >>
58.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото
цар
в царството на сенките!
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!
“ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което гърците толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги. Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците. И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като първият от онези, които побеждават смъртта! Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството! “ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много.
към текста >>
59.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Когато аз описвам чувствата, които бликат от сърцето на истинския будист, какъвто беше примерът с диалога между
цар
Милинда и будисткия мъдрец Нагазена, следва да сме наясно: В рамките на будизма изобщо не може да се говори за Азовата природа на човека по онзи начин, по който сме длъжни да говорим ние.
За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението. Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда. Обаче тук става дума за нещо друго.
Когато аз описвам чувствата, които бликат от сърцето на истинския будист, какъвто беше примерът с диалога между цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена, следва да сме наясно: В рамките на будизма изобщо не може да се говори за Азовата природа на човека по онзи начин, по който сме длъжни да говорим ние.
Дори трябва да приемем, че за ортодоксалния будист е направо ерес, когато Азовата природа бива обсъждана според нашите разбирания. Ето защо ние трябва да сме извънредно точни, когато говорим за Азовата природа на човека.
към текста >>
Той е толкова съмнителен, че древните гърци изпадаха в онзи истински трагизъм, който проличава в думите на героя: По-добре просяк в горния свят, отколкото
цар
в царството на сенките!
Ако разполагахме с първоначално замисленото физическо тяло, каквото то трябваше да бъде в началото на Земното съществуване, ние бихме отразявали нашите душевни сили по съвсем различен начин, и тогава ние действително бихме били наясно какво представляваме като земни човешки същества. Ние не знаем кои сме, именно защото не разполагаме с първоначалната цялост на нашето физическо тяло. Ние често говорим за природата и същността на човешкия Аз; обаче нека да попитаме: Доколко човекът познава своя Аз? Азът е толкова проблематичен, толкова съмнителен, че будизмът дори отрича неговото преминаване от една инкарнация в друга.
Той е толкова съмнителен, че древните гърци изпадаха в онзи истински трагизъм, който проличава в думите на героя: По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!
към текста >>
60.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между
цар
Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира.
И когато идеята за прераждането отново се появи през 18 век, тя се появи като една християнска идея. И когато си припомним, как Виденман третира прераждането т.е. по един съвсем несръчен, опипващ начин -, все пак трябва да признаем, че в наградената му през 1851 година книга, неговата идея за прераждането е проникната от християнския импулс; и в книгата му има една специална глава, където авторът говори за връзката между християнството и учението за прераждането. Обаче в хода на общочовешката еволюция беше необходимо следното: за да се пробуди в една зряла форма, идеята за прераждането трябваше да мине първо през една, така да се каже, християнска фаза. И занапред тази идея за прераждането ще се свърже с християнството по такъв начин, че хората да я усещат като нещо, което преминава през отделните инкарнации.
Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира.
И сега ние разбираме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите? Защото Христовият Импулс все още не беше влязъл в сила, защото този Импулс се разгръща едва там, където някой може все по-съзнателно да напредва от една инкарнация в друга инкарнация! Но сега вече настъпи времето, когато идеята за прераждането трябваше да бъде приета от човешките същества като нещо необходимо. Защото напредъкът на човешката еволюция далеч не зависи от това, какви учения се разпространяват и си пробиват път по света; тук влизат в сила съвсем други закони, които изобщо не зависят от нас.
към текста >>
61.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
ул. „
Цар
Симеон“ 55, тел. 02/983-11-44
ул. „Цар Симеон“ 55, тел. 02/983-11-44
към текста >>
62.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
ул. „
Цар
Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
ул. „Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
към текста >>
63.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
След това обаче то е било отнето от Хаген и захвърлено във водите на реката Рейн и когато по-късно тя отново го поисква от Хаген при
цар
Етцел /Атила/, той не и разкрива мястото, където то се намира.
За онези, които размишляват точно, би трябвало навсякъде да бъде ясно, че в древните писания хората са имали навик да говорят много точно. Тук като в скоби бих искал да обърна вниманието върху едно нещо, което би могло да бъде вместено в завчерашната публична сказка при разглеждането на Кримхилда* */: Публична сказка изнесена в Хелсингфорс на 9 Април 1912 г. върху "Същността на националните епопеи със специално указание за финската епопея Калевала. Философско-антропософско Издателство Дорнах /Швейцария/. Разказва се /в епопеята на Нибелунгите/, че след като Зигфрид е бил убит, тя е останала в притежание на съкровището на Нибелунгите и е правила добро с него.
След това обаче то е било отнето от Хаген и захвърлено във водите на реката Рейн и когато по-късно тя отново го поисква от Хаген при цар Етцел /Атила/, той не и разкрива мястото, където то се намира.
Да, видите ли, това място е подробно изложено в легендата за Нибелунгите, за да бъде хвърлена светлина върху някои неща. При символичното обяснение на легендата за Нибелунгите аз намерих наистина остроумни, свръхостроумни тълкувания, които разказваха, какво означава всичко това. Един тълкувател казваше, че съкровището на Нибелунгите трябва да означава това, друг пък, че то означавало онова. Признавам, че това, което се изнася в тази връзка, действува понякога извънредно остроумно като често пъти съкровището на Нибелунгите се обяснява като символ на това или онова духовно естество. Обаче трябва да признаем, че първо е извънредно трудно и въобще трудно да се лекуват болни чрез един символ; второ, че един символ не може да бъде скрит пред някого, следователно също и пред Кримхилда, като той бъде хвърлен в реката Рейн, поне аз не мога да си представя, че един символ от рода на тези, които обясняват някои тълкуватели, може да бъде потопен в реката Рейн.
към текста >>
64.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Човек трябва да се извиси до такова познание за живота на Буда, че да каже: Да, Буда е станал Буда, благодарение на това, че е минал през много и много въплъщения, стигнал е до Бодисатва, и тогава като Бодисатва беше роден като син на
цар
Судодана, и в 29-та година на своя живот се издигна до чин Буда.
Виждате ли, аз често съм изтъквал, а и сега се налага да изтъкна, че живота на Буда трябва да бъде разбран така, както го разбираха древните будисти, а не според възгледите на днешната материалистическа история.
Човек трябва да се извиси до такова познание за живота на Буда, че да каже: Да, Буда е станал Буда, благодарение на това, че е минал през много и много въплъщения, стигнал е до Бодисатва, и тогава като Бодисатва беше роден като син на цар Судодана, и в 29-та година на своя живот се издигна до чин Буда.
Трябва да се знае, че израстването на Бодисатва до чин Буда (това е известно на всеки посветен будист и изобщо на всеки посветен) практически означава: една такава индивидуалност, която се издигна от Бодисатва до Буда, имаше в живота си на Буда своята последна земна инкарнация; и след като вече беше станала Буда, на тази индивидуалност изобщо не предстоеше задачата да се връща отново на този свят в едно земно човешко тяло; от тук нататък тя трябваше да действува в други, свръхсетивни светове.
към текста >>
65.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу
цар
Антиох от Сирия.
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия.
Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край. Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет!
към текста >>
И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския
цар
Антиохий.
В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят. Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин. Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие.
И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий.
Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях. А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
към текста >>
Тогава той е бил онзи, който най-всеотдайно се е борил за своя народ, който с цялата си душа е бил отдаден на своя народ, съумявайки да сключи съюз с римляните срещу сирийския
цар
Антиохий (1.
Бих желал да насоча Вашето внимание и към още нещо. Всред петте синове на Мататия има един, който и в Стария Завет се нарича Юда.
Тогава той е бил онзи, който най-всеотдайно се е борил за своя народ, който с цялата си душа е бил отдаден на своя народ, съумявайки да сключи съюз с римляните срещу сирийския цар Антиохий (1.
Мак. 8). Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството. И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет. И забележителното в този симптоматичен процес е, че старозаветният Юда сключва съюз с римляните, и фактически подготвя всичко онова, което ще се случи по-късно, а именно пътят, по който християнството навлиза в света, започвайки от Римската империя. Тук имаме, бих казал, по-късното продължение на нещата.
към текста >>
66.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
В Библията четем, че Илия предизвика цялото обкръжение и целия народ на
цар
Ахав, под чиято власт той живее, противопоставяйки се на свещениците на Ваал, като издига два олтара: Един за жертвоприношението на Вааловите свещеници и друг за своето собствено жертвоприношение, за да покаже колко нищожна е силата на Ваал, лишена от каквото и да е духовно величие, докато при жертвоприношението на Илия веднага проличава цялото величие на Яхве или Йехова.
В Библията четем, че Илия предизвика цялото обкръжение и целия народ на цар Ахав, под чиято власт той живее, противопоставяйки се на свещениците на Ваал, като издига два олтара: Един за жертвоприношението на Вааловите свещеници и друг за своето собствено жертвоприношение, за да покаже колко нищожна е силата на Ваал, лишена от каквото и да е духовно величие, докато при жертвоприношението на Илия веднага проличава цялото величие на Яхве или Йехова.
Това е една голяма победа, която Илия спечелва срещу привържениците на Ахав. После идва чудният разказ за един от съседите на Ахав, а именно Набот, който притежава едно лозе. Ахав, царят, иска да придобие това лозе, обаче Набот категорично отказва, защото го цени като свещено наследство от своите деди. И сега ние се натъкваме на два важни факта в Библията. От една страна, тя напомня, че Йезабел, царицата, става враг на Илия, твърдейки че ще се погрижи Илия да бъде умъртвен, за да повтори съдбата на вааловите свещеници, които загинаха по време на неговото жертвоприношение.
към текста >>
Цар
. 18.21).
Ахав, царят, иска да придобие това лозе, обаче Набот категорично отказва, защото го цени като свещено наследство от своите деди. И сега ние се натъкваме на два важни факта в Библията. От една страна, тя напомня, че Йезабел, царицата, става враг на Илия, твърдейки че ще се погрижи Илия да бъде умъртвен, за да повтори съдбата на вааловите свещеници, които загинаха по време на неговото жертвоприношение. Но ето, че според библейския разказ тази смърт, замислена от царицата, не настъпва, а се случва нещо съвсем друго. Набот, съседът на Ахав, е поканен на един празник, разновидност на покаянието, заедно с други видни сановници и там той намира смъртта си заради Йезабел (1.
Цар. 18.21).
към текста >>
Ако продължите до шеста глава, там Вие научавате как
цар
Ирод заповядал да отсекат главата на Йоан Кръстител.
Извънредно поучително е, че Евангелието на Марко два пъти загатва за същото, за което споменах току-що. Първият път се казва: Веднага след залавянето на Йоан, Исус отива в Галилея и там започва да проповядва учението за небесните царства (1,14). Йоан Кръстител е заловен, затворен, или с други думи, той не може да действува чрез своето физическо тяло, обаче в създадената от него атмосфера навлиза не друг, а Христос Исус. И втори път Евангелието на Марко съобщава същата подробност; това повторение е наистина забележително. Необходимо е само правилно да четем евангелския текст.
Ако продължите до шеста глава, там Вие научавате как цар Ирод заповядал да отсекат главата на Йоан Кръстител.
Но странно: След като физически Йоан беше не само затворен, но и обезглавен, хората продължават да имат едно смътно усещане за неговото присъствие. Мнозина смятаха, че чудотворната сила на Христос идва от това, че самият Христос Исус е Илия, или някой от пророците. Дори Ирод, измъчван от гузната си съвест, изрича забележителните думи: „Йоан, когото аз заповядах да обезглавят, е възкръснал“ (6, 16). Той изрича тези думи, когато научава всичко, което Христос върши. Ирод усеща: Йоан е тук в много по-силна степен едва тогава, когато физическото му тяло не е вече тук.
към текста >>
67.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Единствено от това, че Той се обявява за „
Цар
на юдеите“ (15, 1-15).
И забележително е по колко фин художествено-композиционен начин е постигнато това от Евангелието на Марко. Тук наистина се изисква нещо незначително, и то не от друг, а от страна на римляните. Прочетете края на Евангелието и вижте какво става, когато първосвещениците предават Христос Исус на римляните; впрочем занапред ще говоря само за Евангелието на Марко. Първосвещениците продължават да питат Христос Исус дали Той иска да каже нещо за Христос, дали Той ще се провъзгласи за Христос, което би ги раздразнило, понеже това би означавало, че Той говори за своята космическа мисия, и дали иска да говори за факта, че произлиза от Давидовия род. От какво се възмущава Пилат, римлянинът?
Единствено от това, че Той се обявява за „Цар на юдеите“ (15, 1-15).
към текста >>
А фактът, че те не се досещат това би била една от задачите на епохата говори за следното: Пилат просто не разбира, че Христос Исус би могъл да бъде възприет от хората като „
Цар
на юдеите“ и вижда в цялото събитие нещо съвсем безобидно.
Нищо друго, освен онова, което и без това се случи, само че те наистина не го разбраха. Ние знаем, че юдейството пое към Западния свят минавайки през Александрия. Все пак римляните би трябвало да отгатнат, че сега е настъпил световноисторическият момент за разпространяването на юдейската култура. И за това наистина се изисква по-малко, отколкото се изисква от книжниците. Римляните би трябвало да се досетят само за ограничената роля на юдеите в тази част от света.
А фактът, че те не се досещат това би била една от задачите на епохата говори за следното: Пилат просто не разбира, че Христос Исус би могъл да бъде възприет от хората като „Цар на юдеите“ и вижда в цялото събитие нещо съвсем безобидно.
към текста >>
68.
Бележки
GA_139 Евангелието на Марко
3. Давид, вторият
цар
на Израел (1000-965 пр.Хр.)
3. Давид, вторият цар на Израел (1000-965 пр.Хр.)
към текста >>
69.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава думите: "По-добре просяк тук на Земята, отколкото
цар
в царството на сенките".
Обаче когато Слънцето би гряло върху планетата Земя, за да произведе чрез неговата сила растенията, но би могла да отрази обратно слънчевата светлина, тогава слънчевата светлина не би се изгубила, а би отишла в небесното пространство и би възбудила свръхсетивен растеж на растенията. Това става сега не физически, а духовно. Благодарение на това, че Христос се е съединил със Земята, той действува така, че човекът който се е свързал с него, изживява след смъртта обратно то въздействие на това, което е схванал тук със своето съзнание. Така ние разбираме, как човекът трябва да си добие още на Земята възможността да може да развие съзнание също и след смъртта и как той трябва да донесе от физическото тяло силите, които развиват съзнанието. В Гръко-латинската епоха физическото тяло е било най-много озарявано.
Тогава думите: "По-добре просяк тук на Земята, отколкото цар в царството на сенките".
Са имали действителност. Тогава животът в долният свят е бил едно злочестно съществуване. Преди раждането на Христа животът след смъртта е бил много развит. Напротив ние принадлежим на едно време, което е забележително с това, че върху тялото не се упражнява вече една такава сила. Това, което е спящият човек отива фактически към един упадък.
към текста >>
70.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е определяло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия
цар
Аритаращра от племето Куру.
И за да не бъде окончателно изгубена връзката с душевно-духовното, която е била постигана по споменатия начин в древните времена, когато е господствувала именно кръвната връзка всред племената и народите, за да не бъде изгубена тази връзка, трябваше да се изградят нови методи, нови наставления с оглед преминаването от кръвното родство към периода, в който то престана да съществува. Ето към този грандиозен преход, към новите методи ни отвежда величествената поема Бхагавад Гита. И тя ни разказва как настъпват особено жестоки борби между потомците на царските синове от племената Куру и Панду.
Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е определяло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия цар Аритаращра от племето Куру.
И тъкмо него виждаме ние да разговаря с водача на своята бойна колесница. Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена. И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните. Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна.
към текста >>
И водачът на бойната колесница разкрива на своя
цар
, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните.
Ето към този грандиозен преход, към новите методи ни отвежда величествената поема Бхагавад Гита. И тя ни разказва как настъпват особено жестоки борби между потомците на царските синове от племената Куру и Панду. Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е определяло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия цар Аритаращра от племето Куру. И тъкмо него виждаме ние да разговаря с водача на своята бойна колесница. Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена.
И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните.
Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо.
към текста >>
Водачът на бойната колесница разказва на своя
цар
какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци.
И тя ни разказва как настъпват особено жестоки борби между потомците на царските синове от племената Куру и Панду. Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е определяло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия цар Аритаращра от племето Куру. И тъкмо него виждаме ние да разговаря с водача на своята бойна колесница. Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена. И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните.
Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци.
И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи.
към текста >>
Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия
цар
Дритаращра.
А това, което особено ни привлича в Бхагавад Гита, е убедителният начин, по който се говори за пътя на човека, особено много ни привлича с каква нагледност се говори за пътя на човека към света на непреходното.
Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра.
Там пред нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща. Тук има много герои, които трябва да насочат оръжие против своите роднини, а от другата страна на бойното поле също има герои, които трябва да насочат оръжие срещу нас.
към текста >>
71.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
После Санджайя разказва на слепия
цар
Дритарашра следното: „Когато Кришна казва това на Арджуна, неизмеримото, безначалното и безкрайното, строящото над всички сили изчезна и Кришна отново се поя ви в своя човешки образ, сякаш искаше да успокои този, който беше изпаднал в ужас.
После Санджайя разказва на слепия цар Дритарашра следното: „Когато Кришна казва това на Арджуна, неизмеримото, безначалното и безкрайното, строящото над всички сили изчезна и Кришна отново се поя ви в своя човешки образ, сякаш искаше да успокои този, който беше изпаднал в ужас.
Арджуна казва: „Ето, сега аз отново имам пред себе си твоя човешки образ и си възвръщам разума, отново ставам този, който бях."
към текста >>
72.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
„
Цар
Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
Антропософско Дружество „Михаил" София 1000 ул.
„Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
към текста >>
73.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото
цар
в царството на сенките28.
Още вчера разгледахме какви чувства предизвикваше митът за Озирис-Сет у египтяните. Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис. Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта. На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис. Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис.
Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28.
През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация. Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха. Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха.
към текста >>
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото
цар
в царството на сенките.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората. Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие. Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си. През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като
цар
от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората.
Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие. Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си. През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
74.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
„Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен
Цар
, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен
цар
, когото магическите царе искаха да прославят.
Пред нас този Христов импулс застава, може да се каже, в тристранен образ. И днес на празника на Христос пред нас може да застане многозначителният тристранен образ на Христовия импулс. Едната страна е показана в „Евангелието на Матей“. Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие.
„Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят.
И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори. Сега виждаме втората страна на образа на духовния цар да навлиза в човешкото развитие така, че това, което трябва да се изправи като омраза срещу него, се чувства призовано в образа на Ирод и че духовният цар трябва да избяга от това, което е враг на духовната царственост. Той застава пред нашия духовен поглед във величествена, магическа слава. И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
към текста >>
И пред нашите духовни очи застава духовният
цар
от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори.
Пред нас този Христов импулс застава, може да се каже, в тристранен образ. И днес на празника на Христос пред нас може да застане многозначителният тристранен образ на Христовия импулс. Едната страна е показана в „Евангелието на Матей“. Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие. „Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят.
И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори.
Сега виждаме втората страна на образа на духовния цар да навлиза в човешкото развитие така, че това, което трябва да се изправи като омраза срещу него, се чувства призовано в образа на Ирод и че духовният цар трябва да избяга от това, което е враг на духовната царственост. Той застава пред нашия духовен поглед във величествена, магическа слава. И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
към текста >>
Сега виждаме втората страна на образа на духовния
цар
да навлиза в човешкото развитие така, че това, което трябва да се изправи като омраза срещу него, се чувства призовано в образа на Ирод и че духовният
цар
трябва да избяга от това, което е враг на духовната царственост.
И днес на празника на Христос пред нас може да застане многозначителният тристранен образ на Христовия импулс. Едната страна е показана в „Евангелието на Матей“. Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие. „Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят. И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори.
Сега виждаме втората страна на образа на духовния цар да навлиза в човешкото развитие така, че това, което трябва да се изправи като омраза срещу него, се чувства призовано в образа на Ирод и че духовният цар трябва да избяга от това, което е враг на духовната царственост.
Той застава пред нашия духовен поглед във величествена, магическа слава. И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
към текста >>
И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния
цар
, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие. „Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят. И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори. Сега виждаме втората страна на образа на духовния цар да навлиза в човешкото развитие така, че това, което трябва да се изправи като омраза срещу него, се чувства призовано в образа на Ирод и че духовният цар трябва да избяга от това, което е враг на духовната царственост. Той застава пред нашия духовен поглед във величествена, магическа слава.
И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
към текста >>
И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния
цар
, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи човек, който е духовният
цар
, цветът и върхът на самото земно развитие.
И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота.
И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния цар, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи човек, който е духовният цар, цветът и върхът на самото земно развитие.
Всъщност само късогледството на днешните хора пречи да се почувства цялото величие и могъщество на този момент, в който Заратустра става носител на космическия Христов дух, пречи да се почувства цялото значение на това, което като Христов носител се подготвя в онзи момент на човешкото развитие, който ние празнуваме като християнската Коледа. Едно задълбочаване в човешкото развитие навсякъде ни показва колко дълбоко променящо действа Христовото събитие в цялата земна еволюция. Нека да го почувстваме в предстоящото разглеждане тази вечер, за да може от това разглеждане нещо да се влее в цялата ни антропософска дейност.
към текста >>
75.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на
цар
Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
към текста >>
76.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един
цар
на рибарите, един
цар
на рибарски народ.
В поетичната творба "Легендата на Свещения Граал" е посочено почти с пръст, за кого е в същност свещеният Граал. Когато се задълбочим в мистерийното изложение на легендата на Граала, тогава това ни се показва особено ясно.
В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ.
Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус. Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът. Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът?
към текста >>
Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде
цар
на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като
цар
над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един
цар
Христос Исус.
В поетичната творба "Легендата на Свещения Граал" е посочено почти с пръст, за кого е в същност свещеният Граал. Когато се задълбочим в мистерийното изложение на легендата на Граала, тогава това ни се показва особено ясно. В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ.
Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус.
Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът. Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът? Какво е нужно сега?
към текста >>
Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния
цар
на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота.
При Парцивал е нужно той да издигне своя интерес над чисто невинното гледане към вътрешното разбира не на това, което е едно също нещо във всеки човек което се полага на цялото човечество, дарът на свещения Граал.
Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота.
И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата. Това е имен но също извънредно голяма педагогическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в душите на учениците на свещения Граал. Чрез това те имаха пред себе си като една везна: от едната страна това, което беше Амфортас, а от другата страна това, което беше при Парцивал.
към текста >>
77.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Христовото Същество, потопено в изтощеното и отслабващо тяло на Исус от Назарет, вече не отговаряше на въпросите, задавани пред първо свещеника на юдеите, и остана нямо пред Пилат, който попита: Ти казвал ли си, че си
Цар
юдейски?
През този период от време Христовото Същество все още не беше напълно потопено в тялото на Исус от Назарет. От тези мигове, предизвикващи удивление у околните, в продължение на три години се стигна до онова безостатъчно навлизане в човешката същност на Исус от Назарет, когато намирайки се в немощното тяло на Исус от Назарет, Той просто не можеше да отговаря на въпросите, задавани от Пилат, Ирод и Кайяфа. Христос беше потънал в немощното тяло на Исус от Назарет до такава степен, че на въпроса: Твои ли са думите, че ще събориш храма и за три дни отново ще го съградиш?
Христовото Същество, потопено в изтощеното и отслабващо тяло на Исус от Назарет, вече не отговаряше на въпросите, задавани пред първо свещеника на юдеите, и остана нямо пред Пилат, който попита: Ти казвал ли си, че си Цар юдейски?
към текста >>
78.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
„
Цар
Симеон" 55, тел. 02/83-11-44
Антропософско дружество „Михаил" София 1000 ул.
„Цар Симеон" 55, тел. 02/83-11-44
към текста >>
79.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше
цар
Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието.
Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане.
към текста >>
80.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Парсифал става
цар
на Граала.
Това трябваше да действува в неговата душа. По-нататък слушаме, как Парсифал остава малко време при отшелника и как след това отново търси пътя за свещения Граал. Той намира Граала малко или непосредствено преди смъртта на стария Амфортас, царя на рибарите. Тогава рицарството на свещения Граал, свещеното рицарство го посреща с думите: Твоето име блести в Граала! Ти си бъдещият владетел, царят на Граала, защото твоето име се яви блестящо от свещената чаша!
Парсифал става цар на Граала.
Следователно неговото име стои върху свещената, златноблестяща чаша, в която се намира нафората. Върху тази чаша стои то. И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели. Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело. Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули.
към текста >>
81.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един
цар
на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството.
Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма. Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега. Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писменност.
към текста >>
82.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото
цар
в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие.
Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта.
И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие.
И колко не сигурни са даже и днес още много хора. Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
към текста >>
83.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Руският
цар
Александър III.
Ентусиазъм на невниманието, ентусиазъм на вниманието. Ролята на окултните братства.
Руският цар Александър III.
Е. П. Блаватска. Мориц Бенедикт. Британският народ и славянските народи. Така нареченото завещание на Петър Велики. Успоредността между британство и романство. Панславизмът.
към текста >>
84.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тогава кралят размислил понякога такива хора също размишляват и се утешил с това, че поне
цар
Александър не би одобрил такова не що и че то изцяло се дължи на вмешателство от страна на Горчаков.
Впоследствие румънският крал Карол поискал да участва и в мирните преговори, но не го допуснали. И тъй като заел доста рязка позиция спрямо руското правителство, получил един твърде странен урок. В Букурещ пребивавали руски войски и човек много лесно можел да се убеди, че се възнамерява при обстоятелства от рода на току-що обрисуваните разбирате, че са могли да съществуват такива намерения кралят да бъде отстранен. И понеже той настоял руските войски да се изтеглят, отговорът на тогавашния министър Горчаков*13 бил извънредно безцеремонен, направо противен.
Тогава кралят размислил понякога такива хора също размишляват и се утешил с това, че поне цар Александър не би одобрил такова не що и че то изцяло се дължи на вмешателство от страна на Горчаков.
Затова той писал до царя и получил от него отговор, чиито съществени моменти искам да Ви прочета дословно.
към текста >>
85.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И така, според всички уредби, водещи началото си от племето на ингевоните, никой не бивало да царува по-дълго от три години и
цар
не можел да стане човек, кой то не бил подложен на скицираните от мен процедури.
Превръщал се в онова, което в мистерийните светили ща наричали „слънчев герой". Сега вече бил пригоден за тригодишно властване над племето. Никой друг не можел да пристъпи към властване освен човек, който бил станал такъв „герой на Слънцето". И му се полагало да управлява само три години. След три години, по наставление на Мистериите, с него се извършвало нещо друго, на което ще се спра по-натакък.
И така, според всички уредби, водещи началото си от племето на ингевоните, никой не бивало да царува по-дълго от три години и цар не можел да стане човек, кой то не бил подложен на скицираните от мен процедури.
към текста >>
Вече казах, че в по-сетнишни времена миналото винаги се запазва до известна степен под формата на символи, така че и онова, което дотук Ви обрисувах съвсем бегло и схематично и на което през следващите дни навярно ще можем да се спрем по-подробно, познанието за позволете да назова името му ставането на „
цар
", ставането на „Слънчев герой" се онаследило първоначално в култовия мит, а впоследствие в мита.
Вече казах, че в по-сетнишни времена миналото винаги се запазва до известна степен под формата на символи, така че и онова, което дотук Ви обрисувах съвсем бегло и схематично и на което през следващите дни навярно ще можем да се спрем по-подробно, познанието за позволете да назова името му ставането на „цар", ставането на „Слънчев герой" се онаследило първоначално в култовия мит, а впоследствие в мита.
Ние правим разлика между култовия мит и мита като такъв. Култовият мит е митът, където чрез външния обичай, чрез външната уредба донякъде в едно "сънищно представление" продължава да се представя онова, което напомня за старите ясновидски прозрения.
към текста >>
Така по времето, когато изложеното от мен тук вече не било в сила, в тъй наречения Балдуров мит, в мита за бога Балдур, представян у различните племена като мистерийна сценка, се наблюдава смътен спомен за въпросното ставане на
цар
.
Така по времето, когато изложеното от мен тук вече не било в сила, в тъй наречения Балдуров мит, в мита за бога Балдур, представян у различните племена като мистерийна сценка, се наблюдава смътен спомен за въпросното ставане на цар.
Някога то е съществувало реално, сетне го представяли като мистерийна сценка и накрая се превърнал в разказван мит. И тогава монасите и свещениците го изкоренили. Балдур вече е божество от азите, ще рече, че като властваща духовна сила той спада към епохата, през която хората вече са се пробудили за индивидуално съзнание. Божествата ванове вече били угаснали, но Балдур едновременно е представител на съществото, което трябвало да стане цар, на онова първородно същество, идващо всяка трета година на бял свят.
към текста >>
Божествата ванове вече били угаснали, но Балдур едновременно е представител на съществото, което трябвало да стане
цар
, на онова първородно същество, идващо всяка трета година на бял свят.
Така по времето, когато изложеното от мен тук вече не било в сила, в тъй наречения Балдуров мит, в мита за бога Балдур, представян у различните племена като мистерийна сценка, се наблюдава смътен спомен за въпросното ставане на цар. Някога то е съществувало реално, сетне го представяли като мистерийна сценка и накрая се превърнал в разказван мит. И тогава монасите и свещениците го изкоренили. Балдур вече е божество от азите, ще рече, че като властваща духовна сила той спада към епохата, през която хората вече са се пробудили за индивидуално съзнание.
Божествата ванове вече били угаснали, но Балдур едновременно е представител на съществото, което трябвало да стане цар, на онова първородно същество, идващо всяка трета година на бял свят.
към текста >>
Доколкото се разказва, че през определен период на живота си Балдур имал сънища, възвестили му смъртта, и доколкото впоследствие се изпълнили, то това не означава единствено, че той почувствал наближава нето на физическата си смърт, а означава, че в продължение на три години Балдур бил изпълнявал длъжността
цар
и след изтичането им, от собственото си съзнание, той се бил издигнал към едно по-високо съзна ние.
Доколкото се разказва, че през определен период на живота си Балдур имал сънища, възвестили му смъртта, и доколкото впоследствие се изпълнили, то това не означава единствено, че той почувствал наближава нето на физическата си смърт, а означава, че в продължение на три години Балдур бил изпълнявал длъжността цар и след изтичането им, от собственото си съзнание, той се бил издигнал към едно по-високо съзна ние.
Дотогава бил предпазван да не бъде докосван от външния материалистически свят. Редно било естествено такъв цар да живее сред свещеничеството, та всички егоистични помисли да изчезнат от душата му и да не могат да проникнат в него. Повече от три години той не бивало да царува. След три години Балдур почувствал как наближава краят на царския му сан. Но тогава според тези стари възгледи той вече бил зрял да влезе в допир с външния свят.
към текста >>
Редно било естествено такъв
цар
да живее сред свещеничеството, та всички егоистични помисли да изчезнат от душата му и да не могат да проникнат в него.
Доколкото се разказва, че през определен период на живота си Балдур имал сънища, възвестили му смъртта, и доколкото впоследствие се изпълнили, то това не означава единствено, че той почувствал наближава нето на физическата си смърт, а означава, че в продължение на три години Балдур бил изпълнявал длъжността цар и след изтичането им, от собственото си съзнание, той се бил издигнал към едно по-високо съзна ние. Дотогава бил предпазван да не бъде докосван от външния материалистически свят.
Редно било естествено такъв цар да живее сред свещеничеството, та всички егоистични помисли да изчезнат от душата му и да не могат да проникнат в него.
Повече от три години той не бивало да царува. След три години Балдур почувствал как наближава краят на царския му сан. Но тогава според тези стари възгледи той вече бил зрял да влезе в допир с външния свят. Преди туй имал задачата да управлява, управлението обаче трябвало да става единствено в съгласие с намере-нията на духовния свят. А после той трябвало да стане нещо друго трябвало да се озове сред външния свят.
към текста >>
Тук също имаме един старинен коледен празник, а имеловият обичай на този празник и днес още ни напомня за древния коледен обичай, свързан с това, че на мястото на предишния
цар
трябвало да дойде нов.
Тук също имаме един старинен коледен празник, а имеловият обичай на този празник и днес още ни напомня за древния коледен обичай, свързан с това, че на мястото на предишния цар трябвало да дойде нов.
Този допир с материалния свят пък се представя в сценката и в мита с това, че всички твари, положили клетва да не наранят Балдур, биват използвани от различните богове. С тях замерят Балдур, целят се в него нищо: никое растение, никое животно, никоя болест, никоя отрова, нищо не може да го нарани. Но Локи, дето бил издирил имела, го донесъл сред компанията на боговете, сиреч сред компанията на жреците, и го подал на слепия бог Хьодур или Хьод. Хьодур или Хьод рекъл: Какво да сторя с имела? Аз съм сляп, не виждам къде е Балдур и не мога да го замерям като другите богове.
към текста >>
86.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
бе подготвена среща на италианския крал с руския
цар
.
Та нека вземем един пример от по-новата история. През 1909 г.
бе подготвена среща на италианския крал с руския цар.
Дотогава едва ли можеше да се забележи някакво особено приятелство между тези две представителни лица,но оттам насетне се смяташе за добре да се изтъква тяхната съвместност. Срещата в Ракониджи се състояла*204 Не беше лесно и ако проверите какво ли не е трябвало да предприеме тогавашният министър-председател Джолити за предотвратяването на евентуални "атентаторски неприятности", ще видите, че в онзи момент на бедния Джолити му бе дошло доста нагорно.
към текста >>
Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един
цар
.
Трябваше да бъде личност от особен вид. Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени. За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие. Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим.
Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар.
По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик. Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206. Това беше положението.
към текста >>
87.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*12. Николай Николаевич (1856-1929), велик княз, вуйчо на последния
цар
, до 1915 г.
*12. Николай Николаевич (1856-1929), велик княз, вуйчо на последния цар, до 1915 г.
главнокомандващ руската армия. Цитирано по S. Rado, пос. съч., стр. 20.
към текста >>
88.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото
цар
в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло.
Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот. Гъркът е обичал тялото по същия начин, както е обичал душата си. Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време.
Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло.
към текста >>
89.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
"
Цар
Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
Антропософско Дружество "Михаил" София 1000 ул.
"Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
към текста >>
90.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
45. Елизабет, 1837 - 1898, царица на Австрия, омъжена за
цар
Франц Йозеф I, промушена с нож в Женева на 10 септември, 1898 г.
45. Елизабет, 1837 - 1898, царица на Австрия, омъжена за цар Франц Йозеф I, промушена с нож в Женева на 10 септември, 1898 г.
от италианския анархист Лучени.
към текста >>
91.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Той може да бъде спечелен като единствения наистина правомерен
цар
и господар на Земята само чрез издигането на човечеството до духовността.
Затова то е тясно свързано с предзнаменованията на времето. Не е необходимо, грубо казано, тук да упражняваме някаква политика. Това, естествено, няма да направим. Но изискванията на съвремието трябва да се разберат точно от онези, които искат да насочат поглед към духовното развитие на човечеството. И трябва да се разбере, че Христос може единствено да се изгуби по пътя, следван почти навсякъде днес.
Той може да бъде спечелен като единствения наистина правомерен цар и господар на Земята само чрез издигането на човечеството до духовността.
Можете да сте сигурни, че Христос не се търси така, както днес го търсят отделните вероизповедания, които през последно време по наистина забележителен начин се примириха с всички възможни компромиси, със схващането за Христос, което празнува Христос като бог на войната, на сраженията. Когато Христос се търси там, където е неговата реалност, когато хората започнат да разбират света на съдбата като реалност, когато поискат да намерят Христос така, както посочихме днес, тогава ще се създаде онази междудържавна организация, която ще означава разпространяване на истинското християнство над цялото земно кълбо.
към текста >>
92.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Папата е господар на всички,
цар
и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота.
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух.
Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота.
Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят.
към текста >>
93.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един
цар
-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-напред се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо. Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание.
И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
към текста >>
Те са: „Христос е
цар
“ и „Христос е учител“.
Кои са другите импулси?
Те са: „Христос е цар“ и „Христос е учител“.
Да, човек едва ли може да достигне до „Христос е учител“, тъй като, както вече казах, руската душа не разбира това (че Християнството може да се учи, че не се изживява като нещо в собствената душа). Но „Христос е цар“ – с това русизмът е израснал заедно.И там виждаме сблъсъка на онова, което тогава най-малко е принадлежало на света: сблъсъкът с царизма, източната карикатура на принципа за въвеждане на земно господство в областта на религията. „Христос е цар“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма никаква връзка с него, а което посредством руската народностна душа живее в руския характер.
към текста >>
Но „Христос е
цар
“ – с това русизмът е израснал заедно.И там виждаме сблъсъка на онова, което тогава най-малко е принадлежало на света: сблъсъкът с царизма, източната карикатура на принципа за въвеждане на земно господство в областта на религията.
Кои са другите импулси? Те са: „Христос е цар“ и „Христос е учител“. Да, човек едва ли може да достигне до „Христос е учител“, тъй като, както вече казах, руската душа не разбира това (че Християнството може да се учи, че не се изживява като нещо в собствената душа).
Но „Христос е цар“ – с това русизмът е израснал заедно.И там виждаме сблъсъка на онова, което тогава най-малко е принадлежало на света: сблъсъкът с царизма, източната карикатура на принципа за въвеждане на земно господство в областта на религията.
„Христос е цар“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма никаква връзка с него, а което посредством руската народностна душа живее в руския характер.
към текста >>
„Христос е
цар
“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма никаква връзка с него, а което посредством руската народностна душа живее в руския характер.
Кои са другите импулси? Те са: „Христос е цар“ и „Христос е учител“. Да, човек едва ли може да достигне до „Христос е учител“, тъй като, както вече казах, руската душа не разбира това (че Християнството може да се учи, че не се изживява като нещо в собствената душа). Но „Христос е цар“ – с това русизмът е израснал заедно.И там виждаме сблъсъка на онова, което тогава най-малко е принадлежало на света: сблъсъкът с царизма, източната карикатура на принципа за въвеждане на земно господство в областта на религията.
„Христос е цар“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма никаква връзка с него, а което посредством руската народностна душа живее в руския характер.
към текста >>
94.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
„
Цар
Симеон“ 55, тел.: 831 144
Антропософско Дружество „Михаил“ София 1000 ул.
„Цар Симеон“ 55, тел.: 831 144
към текста >>
95.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е
цар
минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма.
Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия свят, от космоса. Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока. Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят.
Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма.
Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят.
към текста >>
96.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния
цар
, Сребърния
цар
, Бронзовия
цар
, за да бъдат смятани, че живеят действително в духовния свят.
Царете, фигуриращи тук, също не са действително истински. Те също постигат само едно съществуване на растения, те казват само, че имат едно друго съществуване.
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в духовния свят.
към текста >>
97.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото
цар
в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца.
И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
98.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
ул. „
Цар
Симеон" 55, тел.
ул. „Цар Симеон" 55, тел.
831 144
към текста >>
99.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото
цар
в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността.
Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека.
От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
100.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
от 336 македонски
цар
, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X.
от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>
101.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
[7] Петър Велики, 1672-1725,
цар
на Русия.
[7] Петър Велики, 1672-1725, цар на Русия.
към текста >>
102.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Торки[1], Западна Англия, близо до онова място, където някога
цар
Артур е бил заедно със своите рицари - ние можахме да посетим това място, - там именно бе установено нещо, което сочеше към едно такова закъсняло действие в едно християнство преди християнството.
И неотдавна, при едно пребиваване в Англия, когато бе проведен курсът в гр.
Торки[1], Западна Англия, близо до онова място, където някога цар Артур е бил заедно със своите рицари - ние можахме да посетим това място, - там именно бе установено нещо, което сочеше към едно такова закъсняло действие в едно християнство преди християнството.
Там до по-късни времена просто се е запазило това, което учените смятат за станало в по-късните времена и което е свързано с легендата за Артур, но то не отговаря на истината, защото тези учени не са добре запознати с този въпрос. То се отнася за много по-ранни времена. И когато човек стои на мястото[2], от което може да се гледа долу морето, както някога рицарите от кръглата маса на Артур са гледали морето, той действително получава едно дълбоко впечатление. И ако човек е чувствителен за подобно нещо, той и днес още ще получи онова впечатление, който му казва, какво са правили всъщност тези рицари на кръглата маса, рицарите на Артур, какво са правили те там горе в този гигантски замък, от който като най-късни свидетели са останали само рухналите камъни.
към текста >>
Когато виждаме, как този живот около
цар
Артур, как животът на самия
цар
Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
към текста >>
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на
цар
Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството.
Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него.
към текста >>
Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на
цар
Артур,.
Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,.
За мен беше много важно да проследя неговия живот по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически живот, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение. И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур. Виждате ли, там ние имаме едно християнство преди Тайната на Голгота, което и днес още може да се напипа с духовни ръце, което още изпраща своята светлина до времето, за което аз накратко говорих тук.
към текста >>
И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на
цар
Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на
цар
Артур.
Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,. За мен беше много важно да проследя неговия живот по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически живот, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение.
И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур.
Виждате ли, там ние имаме едно християнство преди Тайната на Голгота, което и днес още може да се напипа с духовни ръце, което още изпраща своята светлина до времето, за което аз накратко говорих тук.
към текста >>
103.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя
цар
в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог.
Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по отношение на неговите органи, по отношение на неговите кръвоносни съдове, по отношение на неговите нерви, и т. н.. И който разглежда човека по този начин според неговото здраве и болест, той не е в състояние във всичко това да намери нещо, което е дух или душа.
Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог.
- Така казал астрономът. Днешният анатом и днешният физиолог биха могли да кажат: - Аз изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа. -
към текста >>
104.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Прави впечатление, че Гарибалди е роден през 1807 година, по същото време и в област, близо до мястото на раждане на тези три личности - по-късният
цар
Виктор Емануел, държавникът Кавур[3] и философът Мацини[4].
И така беше и при Гарибалди, особено обстоятелството, че по възгледи той беше републиканец, изцяло беше републиканец, но с цялата сила на волята си осъществи царуването на Виктор Емануел[2] в Италия. И когато се вземе под внимание само външната биография на Гарибалди, всъщност се вижда едно основно противоречие между това негово вътрешно убеждение и това, което той прави. От друга страна се вижда, как без да има същите убеждения той се чувства свързан с хора като Мацини и Кавур, които имаха съвсем друга мисловна насока.
Прави впечатление, че Гарибалди е роден през 1807 година, по същото време и в област, близо до мястото на раждане на тези три личности - по-късният цар Виктор Емануел, държавникът Кавур[3] и философът Мацини[4].
Те са, така да се каже, родени в непосредствена близост един от друг. Тук човек бива изкушен да потърси каква връзка има в кармата на такива личности.
към текста >>
цар
на Италия.
[2] Виктор Емануел II от Савоя, 1820-1878, става през 1861 г.
цар на Италия.
към текста >>
105.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане
цар
на Италия.
Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии. Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на Изток, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други. Но в живота на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто живот трудно може да се обясни. Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина. Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец.
И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия.
Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно. Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел цар на Италия? Прочетете това в историята. Без Гарибалди никога нямаше да има италианско царство.
към текста >>
Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел
цар
на Италия?
Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина. Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец. И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия. Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно.
Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел цар на Италия?
Прочетете това в историята. Без Гарибалди никога нямаше да има италианско царство. Може да отидете още по-надалеч и ще намерите, че Гарибалди е свързан и с други личности, които не споделят неговите вътрешни възгледи. Това са Кавур и Масини - съвсем друго устроени характери. Масини, идеалистът, който не докосва практическото, Гарибалди навсякъде практическият военен държавник и въпреки това като че ли носещ се над земното и Кавур, хитрият умен политик.
към текста >>
106.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
цар
на Италия.
61. Виктор Емануел II от Савоя, 1820-1878, става през 1861 г.
цар на Италия.
към текста >>
107.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
За да можеше това, което се изявява по такъв чудесен начин от морето като духове, да се влее по един правилен начин в мисията, в задачата на
цар
Артус и неговите последователи, в онова време трябваше да има нещо особено.
Но общо взето за днешния човек и при нашите днешни социални уредби не е възможно да бъдат задържа ни тези действия, които се изявяват в играта на природните сили. Само на познанието на посвещението е възможно да проникне в тези неща. Но видите ли, към всичко, което трябва да бъде постигнато в духа, принадлежи винаги нещо, което е основно условие. Тази сутрин при един пример, с който първо обясних, какво трябва да бъде направено за познанието на външните явления, аз Ви казах, че за целта трябва да действува хармонизиращата Карма на двама човека.
За да можеше това, което се изявява по такъв чудесен начин от морето като духове, да се влее по един правилен начин в мисията, в задачата на цар Артус и неговите последователи, в онова време трябваше да има нещо особено.
към текста >>
Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че
цар
Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях.
Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с бродещи духове. Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек. За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето.
Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че цар Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях.
От това място изходи така да се каже цивилизацията на Европа. Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население. Тези 12 другари на цар Артус, който ги управляваше, се бореха за външната цивилизация.
към текста >>
Тук
цар
Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население.
Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с бродещи духове. Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек. За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето. Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че цар Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях. От това място изходи така да се каже цивилизацията на Европа.
Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население.
Тези 12 другари на цар Артус, който ги управляваше, се бореха за външната цивилизация.
към текста >>
Тези 12 другари на
цар
Артус, който ги управляваше, се бореха за външната цивилизация.
Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек. За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето. Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че цар Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях. От това място изходи така да се каже цивилизацията на Европа. Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население.
Тези 12 другари на цар Артус, който ги управляваше, се бореха за външната цивилизация.
към текста >>
Както показва самата конфигурация на замъка на Артус, групата на 12-те под ръководството на
цар
Артус беше в превъзходния смисъл една Михаелова група, една Михаелова група от онова време, когато Михаел още управляваше космическата Интелигентност.
Да, ние ще разберем това, което беше там, само тогава, ако се върнем към това, което аз току що изнесох. Хората не чувствуваха интелигентността в себе си. Те не казваха: аз си изработвам моите мисли, моите интелигентни мисли а чувствуваха интелигентостта като едно откровение и търсеха откровенията чрез една такава група, каквато аз описах, съставено от 12 плюс 13-ия. Така те приемаха интелигентността в себе си, онази интелигентност, от която се нуждаеха, за да образуват цивилизаторските импулси. И те отново се чувствуваха под ръководството на онова Същество, което можем да назовем с неговото християно-еврейско име Михаел.
Както показва самата конфигурация на замъка на Артус, групата на 12-те под ръководството на цар Артус беше в превъзходния смисъл една Михаелова група, една Михаелова група от онова време, когато Михаел още управляваше космическата Интелигентност.
към текста >>
Сега ние не можем да кажем, че рицарите на
цар
Артус не са воювали за Христос и за смисъла на Христовия Импулс.
Сега ние не можем да кажем, че рицарите на цар Артус не са воювали за Христос и за смисъла на Христовия Импулс.
Само че в тях царуваше настроението, че те търсиха Христос още в Слънцето и не искаха да престанат да търсят Христовото Същество в Слънцето. Това беше настроението, което царуваше в тях и чрез което те чувствуваха, че пренасят небето долу на Земята, че водят техните Михаелови борби за действуващия от слънчевите лъчи Христос. Но в един друг смисъл действуваше с пълно съзнание Христовия Импулс сред течението на Граала, а именно в смисъла, че той беше слязъл на Земята, че трябва да бъде носен от сърцата на хората, че така да се каже той съединява най-духовното естество на Слънцето със земното развитие на хората.
към текста >>
108.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Днес аз мога, бих казал, да обърна внимание уводно върху тази предишна форма на Християнството чрез това, че ще изходя от впечатления, които можаха да се получат в близост до мястото на нашия летен курс в Торки, на мястото, от където изходи духовното течение на
цар
Артус, в Тинтагел.
Днес аз мога, бих казал, да обърна внимание уводно върху тази предишна форма на Християнството чрез това, че ще изходя от впечатления, които можаха да се получат в близост до мястото на нашия летен курс в Торки, на мястото, от където изходи духовното течение на цар Артус, в Тинтагел.
Ние можахме да почувствуваме впечатленията, които и днес още могат да се получат на онова място, където някога е стоял замъкът на цар Артус с кръглата маса, впечатленията именно от заобикалящата този замък величествена природа.
към текста >>
Ние можахме да почувствуваме впечатленията, които и днес още могат да се получат на онова място, където някога е стоял замъкът на
цар
Артус с кръглата маса, впечатленията именно от заобикалящата този замък величествена природа.
Днес аз мога, бих казал, да обърна внимание уводно върху тази предишна форма на Християнството чрез това, че ще изходя от впечатления, които можаха да се получат в близост до мястото на нашия летен курс в Торки, на мястото, от където изходи духовното течение на цар Артус, в Тинтагел.
Ние можахме да почувствуваме впечатленията, които и днес още могат да се получат на онова място, където някога е стоял замъкът на цар Артус с кръглата маса, впечатленията именно от заобикалящата този замък величествена природа.
към текста >>
Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на
цар
Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, откакто течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от
цар
Артус и неговите сподвижници.
Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на цар Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, откакто течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от цар Артус и неговите сподвижници.
Обаче когато насочим поглед с духовните очи от онова място, където е стоял замъкът, когато насочим поглед върху морето, което стои така пред нас бушуващо и проблясващо в много цветове, когато насочим поглед там тук от една страна една планинска гугла, тук морето тогава получаваме впечатлението, че човек е способен там да приеме в себе си елементарната същност на природата и на Космоса в един особено дълбок смисъл. И ако след това насочим духовния поглед в миналото, ние си представяме онзи момент, който е отдалечен с малко хилядолетия от нас в миналото, в който течението на Артус е започнало, тогава ние виждаме: хората, които са живеели там в замъка на Артус какъвто е случаят с всички тези окултни места са си избрали този момент, защото той им беше необходим за импулсите, от които се нуждаеха, за задачата, която те си бяха поставели, за всичко, което трябваше да направят в света, избрали са си това място с всичко онова, което ставаше там пред тях в природата. /Виж рис. №4 /.
към текста >>
И цялото това действие и тъкане на природата, всичко това явно са приемали в себе си онези, които са били заедно и около
цар
Артус.
И цялото това действие и тъкане на природата, всичко това явно са приемали в себе си онези, които са били заедно и около цар Артус.
И важното е това, което можеха да приемат онези хора, които са били около цар Артус през първите столетия след Тайната на Голгота.
към текста >>
И важното е това, което можеха да приемат онези хора, които са били около
цар
Артус през първите столетия след Тайната на Голгота.
И цялото това действие и тъкане на природата, всичко това явно са приемали в себе си онези, които са били заедно и около цар Артус.
И важното е това, което можеха да приемат онези хора, които са били около цар Артус през първите столетия след Тайната на Голгота.
към текста >>
Представете си: когато гледаме така рифа, върху който отгоре се намира замъкът на
цар
Артус, ние виждаме как отгоре играе Слънцето в светлината и въздуха, от долу възлизащи и играещи елементарните същества на Земята.
Представете си: когато гледаме така рифа, върху който отгоре се намира замъкът на цар Артус, ние виждаме как отгоре играе Слънцето в светлината и въздуха, от долу възлизащи и играещи елементарните същества на Земята.
Горе елементарните същества, долу елементарните същества Слънце и Земя в живо взаимодействие.
към текста >>
109.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
(Според мита, заради прегрешения към Олимпийските Богове преживе, след смъртта си
цар
Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения.
Хората, достигнали до духовно разбиране, държат тези същества на разстояние. Но тези същества имат голяма власт над душите, чието мислене е материалистично и които не придобиват разбиране за духовния свят. Души, презиращи всякакви опити за придобиване на познание за духовния свят, имат да страдат много заради Ариман. Гръцкият мит е описал това много нагледно в образа на Тантал. Боговете поставили пред него храна, но извън неговия обсег, и наблюдавали мъченията, които той трябвало да търпи.
(Според мита, заради прегрешения към Олимпийските Богове преживе, след смъртта си цар Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения.
Той стоял изгарящ от жажда в едно езеро, но в мига в който се опитвал да отпие от водата, тя изчезвала. Над него, точно над главата му, имало клони с натежали плодове. Той бил измъчван от ужасен глад, но повдигнел ли ръка към плодовете, духвал вятър и ги издигал нависоко. /Виж "Старогръцки митове и легенди"/ бел. бълг. пр.)
към текста >>
110.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Така за народа вождът станал
цар
.
По-късно, когато миграцията на хората по Земята се увеличила, те вече не можели да свързват бога с някакво определено място, тъй като това би встъпило в противоречие с начина им на живот. Те водели номадски начин на живот: затова идентифицирали бога вече не с мястото, а с човека, който изпълнявал ролята на техен вожд. Така постепенно божественото достойнство преминало върху царя и първенците.
Така за народа вождът станал цар.
Появили се много такива вождове.
към текста >>
111.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото
цар
в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят.
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
112.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче скоро, при четвъртия и петия
цар
започнала колонизацията и преселението на северното племе, етруските.
Вие знаете, че първоначалното население на Рим е възникнало по много забележителен начин. Предводителят, известен под името Ромул[2], привикал всички пройдохи от окръга. Всички мошеници били събрани в Рим и с тяхна помощ била основана първоначално първата римска разбойническа държава. Разбойническата настройка на ума продължавала и при първите римски царе.
Обаче скоро, при четвъртия и петия цар започнала колонизацията и преселението на северното племе, етруските.
Тези хора, така да се каже, се смесвали с потомците на разбойниците, благодарение на което в римския елемент се влял още един поток от хора. Обаче установеното по-късно от Рим световно господство, чак до нашето време предаващо се на човечеството като претенция за господство, произлизало - по този въпрос не трябва да храним никакви илюзии - от тази първоначална колония от негодници, основана на седемте хълма на Рим. Тук, разбира се, се вляло де що има: всичко придобило по-изтънчена форма. В същото време няма да можем да разберем как са стояли нещата тук в по-късно време, ако не знаем, че първоначално това е била колония, събрала разбойниците от горите. И оттук по цяла Европа се разпространявали претенциите към господство и други подобни, които играят голяма роля и до днес.
към текста >>
113.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Например може да се отбележи следното: сред народностите, преселващи се от Азия в Европа, е имало също така хуни, могъщ
цар
на които е бил Атила[3].
Ето на кое трябва да обърнем внимание, господа: някои качества на народите се запазили добре, други отличителни особености се запазили по-малко.
Например може да се отбележи следното: сред народностите, преселващи се от Азия в Европа, е имало също така хуни, могъщ цар на които е бил Атила[3].
Но Атила е готско име! Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи.
към текста >>
Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския
цар
Атила за свой
цар
, той получил готското име.
Ето на кое трябва да обърнем внимание, господа: някои качества на народите се запазили добре, други отличителни особености се запазили по-малко. Например може да се отбележи следното: сред народностите, преселващи се от Азия в Европа, е имало също така хуни, могъщ цар на които е бил Атила[3]. Но Атила е готско име! Атила на готски означава «баща».
Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име.
Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи. По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините. Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
към текста >>
[3] Атила:
цар
на хуните, 434-453.
[3] Атила: цар на хуните, 434-453.
към текста >>
114.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
21. Атила:
цар
на хуните, 434-453.
21. Атила: цар на хуните, 434-453.
към текста >>
115.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Според техните представи този, който е
цар
, е и син на Слънцето.
Отделните хора се различават, но той, подобно на Слънцето, трябва да господства над хората. Затова те са го наричали «син на Слънцето». И той е бил задължен да управлява на Земята така, както управлява в света Слънцето. Отделните планети - Венера, Юпитер и т. н. - предизвикват различия, но Слънцето, като господар на планетите, прави всички равни.
Според техните представи този, който е цар, е и син на Слънцето.
Под думата «син» се подразбира това, което принадлежи към нещо, нали така?
към текста >>
НАГОРЕ
