Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
31
резултата от
26
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Хиляда
'.
1.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той допускаше, че някога северна Германия при по-голям студ е имала едно водно ниво високо
хиляда
стъпки, че една голяма част е била покрита от ледена повърхност и че въпросните гранитни блокове са останали на място, след като ледът се е стопил.
Гьоте можеше да намери едно нещо дадено на определено място само тогава, когато съществуваше една проста, естествена връзка с околната среда на това нещо. Същият този принцип беше онзи, който доведе Гьоте до плодотворната идея за ледената епоха*/* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест. Н.ІІ. стр.308/. Той търсеше едно просто, природосъобразно обяснение на появяването на отдалечените върху големи площи гранитни маси. Той трябваше да отхвърли обяснението, според което те са били хвърлени там при буйните революционни процеси станали в планините, които са разположени далече назад в страната, защото това обяснение извеждаше един факт на природата не от съществуващите, действащи природни закони, даже чрез едно пренебрегване на тези закони.
Той допускаше, че някога северна Германия при по-голям студ е имала едно водно ниво високо хиляда стъпки, че една голяма част е била покрита от ледена повърхност и че въпросните гранитни блокове са останали на място, след като ледът се е стопил.
С това беше даден един възглед опиращ се на познати, достъпни за нашия опит закони. В това изтъкване на една всеобща природна закономерност трябва да търсим значението на Гьоте за геологията. Как той обяснява планината Камер, дали със своето мнение върху Карлбадския водоскок е налучкал правилното, това има малко значение. "тук не става дума за мнение, което трябва да се прокара, а за един метод, който трябва да бъде предаден, с който всеки един може да си служи като с един инструмент, според неговата природа”*/*Гьоте до Хегел, 7.10.1820 г./".
към текста >>
2.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В една следваща глава върху Галилей той казва: "Ако чрез разсейващия метод на Бейкън естествената наука се явява завинаги разкъсана, то Галилей веднага я събра отново; той доведе природоучението отново в човека и показа още от ранна младост, че за гения един случай струва колкото
хиляда
, като разви от колебаещата се църковна лампа учението за махалото и за падането на телата.
Той посочва нови места; хората започват да изравняват и все пак навсякъде е твърде тясно. Той предлага нови чертежи, нови планове, но те са неясни, непривлекателни. Главно той говори за нови непознати материали и сега е услужено на света. Тълпата се разпръсва на всички небесни посоки и донася обратно много отделни неща, а в това време гражданите се занимават у дома с нови планове, нови дейности, поселения и поглъщат вниманието". Гьоте казва това в своята История на теорията на цветовете, там, където говори за Бейкън.
В една следваща глава върху Галилей той казва: "Ако чрез разсейващия метод на Бейкън естествената наука се явява завинаги разкъсана, то Галилей веднага я събра отново; той доведе природоучението отново в човека и показа още от ранна младост, че за гения един случай струва колкото хиляда, като разви от колебаещата се църковна лампа учението за махалото и за падането на телата.
В науката всичко се свежда до това, което наричаме духовно хрумване, в едно съзиране на това, което всъщност стои на основата на явленията. И едно такова съзиране е плодотворно до безкрайност". По този начин Гьоте обръща остро вниманието върху това, което е характерно за Бейкън. Този последният иска да намери за науката един сигурен път. Защото чрез това, се надява той, човекът ще намери своето сигурно отношение към света.
към текста >>
3.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Ето защо той изтъква при Галилей, че този последният наблюдаваше като гений, за когото "един случай струваше колкото
хиляда
", като "от колебаещата се църковна лампа разви учението за махалото и за падащите тела".
Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата". Така и художественото творчество царува истината, защото според това схващане стилът на изкуството почива на "най-дълбоката основа на познанието, на същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и осезаеми форми". Едно последствие на този възглед върху истината и нейното познание е, че се признава на фантазията нейният дял във възникването на знанието и не се счита за единствена познавателна способност само отвлеченият ум. Представите, които Гьоте поставяше на основата на своите наблюдения върху растенията, върху образуването на растенията и на животните, не бяха сиви, отвлечени мисли, а създадени от фантазията сетивно-свръхсетивни образи. Само наблюдението съчетано с фантазията може действително да доведе до същността на нещата, а не анемичната отвлеченост: Това е убеждението на Гьоте.
Ето защо той изтъква при Галилей, че този последният наблюдаваше като гений, за когото "един случай струваше колкото хиляда", като "от колебаещата се църковна лампа разви учението за махалото и за падащите тела".
Фантазията създава при един случай един пълносъдържателен образ на същественото в явленията; абстрахиращият ум може да добие само от комбинацията, сравнението и пресмятането на явленията едно общо правило на тяхното протичане. Тази вяра на Гьоте в познавателната способност на фантазията, която се издига до едно съизживяване на творческите сили на света, почива на цялото негово схващане за света. Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието.
към текста >>
4.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около
хиляда
години преди Християнската ера.
Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма. За да намерим произхода на потока на интелектуализма, ние трябва да се върнем по-назад от Средните Векове.
Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди Християнската ера.
В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика. Преди тази епоха, истината се представяше под формата на религия, на откровение, получено от учителите и възприето от масите. В наше време истината, преминаваща в индивидуалната интелигентност и охотно доказвана с аргументи, сякаш иска сама да си отреже крилата.
към текста >>
Специалната мисия на периода, който започна около
хиляда
години преди Християнската ера, е да развие човешкия Аз в интелектуален смисъл.
Към този принцип другите се обръщат с "теб" или "ти"; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)? Хе-Во-Хе, или - с една дума - Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият "Аз" на човека, който е и човешки, и божествен. Основите на тези принципи на човешкото същество бяха положени в далечни епохи на неговия огромен еволюционен кръг - но те се развиват бавно, един по един.
Специалната мисия на периода, който започна около хиляда години преди Християнската ера, е да развие човешкия Аз в интелектуален смисъл.
Но над интелектуалния план е този на Духа. Светът на Духа е това, до което ще достигне човекът в идващите столетия, и към което той ще се отправи занапред. Зародишите на това бъдещо развитие бяха посяти в света от Христос и от истинското Християнство. Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от силите, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план. Това стана благодарение на новия вид брак.
към текста >>
5.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят
хиляда
или две хиляди години.
Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации. Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга. Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип - Духа-Човек (на санскрит Атма). На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята. С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго.
Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години.
За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания. Понякога се прави следното възражение на идеята за прераждането: Когато човек е завършил своята задача във физическия свят, той познава Земята. Защото тогава той трябва да се връща? Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа.
към текста >>
6.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около
хиляда
години преди християнската ера.
Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма. За да намерим произхода на потока на интелектуализма, ние трябва да се върнем по-назад от Средните векове.
Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди християнската ера.
В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика. Преди тази епоха, истината се представяше под формата на религия, на откровение, получено от учителите и възприето от масите. В наше време истината, преминаваща в индивидуалната интелигентност и охотно доказвана с аргументи, сякаш иска сама да си отреже крилата.
към текста >>
Специалната мисия на периода, който започна около
хиляда
години преди християнската ера, е да развие човешкия Аз в интелектуален смисъл.
Към този принцип другите се обръщат с “теб” или “ти”; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)? Хе-Во-Хе, или с една дума Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият “Аз” на човека, който е и човешки, и божествен. Основите на тези принципи на човешкото същество бяха положени в далечни епохи на неговия огромен еволюционен кръг но те се развиват бавно, един по един.
Специалната мисия на периода, който започна около хиляда години преди християнската ера, е да развие човешкия Аз в интелектуален смисъл.
Но над интелектуалния план е този на Духа. Светът на Духа е това, до което ще достигне човекът в идващите столетия, и към което той ще се отправи занапред. Зародишите на това бъдещо развитие бяха посяти в света от Христос и от истинското християнство. Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от силите, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план. Това стана благодарение на новия вид брак.
към текста >>
7.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят
хиляда
или две хиляди години.
Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации. Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга. Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип Духа-Човек (на санскрит Атма). На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята. С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго.
Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години.
За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания. Понякога се прави следното възражение на идеята за прераждането: Когато човек е завършил своята задача във физическия свят, той познава Земята. Защото тогава той трябва да се връща? Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа.
към текста >>
8.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всъщност за този, който употреби две-три години, за да проникне в дълбокия смисъл на тези строфи, ще бъде безразлично дали те са написани преди
хиляда
години или са изложени през последната третина на 19-ти век от Елена Петровна Блаватска.
Противниците обаче твърдят, че Блаватска е измислила тези строфи, а пред света твърди, че са древни предания. Учените наистина стигат до такова безумие. Нека за момент допуснем, че Елена Петровна Блаватска наистина би измислила тези строфи и нека да се задълбочим в тях. Ако поне за известно време, може би две до три години се занимаваме с тях, ще видим, че цялата наука и всички открития все още ни интересуват, но по отношение на великите откровения, съдържащи се в тези Дзиан-строфи, всичко, което съвременната наука е постигнала, ни изглежда действително съвсем тривиално. Не мислите ли, че тогава почитанието към Елена Петровна Блаватска би могло още повече да нарасне.
Всъщност за този, който употреби две-три години, за да проникне в дълбокия смисъл на тези строфи, ще бъде безразлично дали те са написани преди хиляда години или са изложени през последната третина на 19-ти век от Елена Петровна Блаватска.
Ако човек помисли, би трябвало дори да си каже, че чудото във втория случай би било още по-голямо. Още по-глупаво изглежда тогава възражението на критиците, което само показва, че не са разбрали нито една думичка. Тук имате нещо от големите пречки, които се изправят пред Елена Петровна Блаватска. Хората говорят, че е направила една или друга грешка. В такива хора едва ли може да живее някакво чувство за нейното действително значение.
към текста >>
9.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако взема
хиляда
малки гъбички и попия
хиляда
та капки, тези
хиляда
капки ще са разпределени в
хиляда
та гъбички.
Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала. Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени. Нека си представим това, като че ли в тази чаша са хиляди водни капки, свързани една с друга. Така в онази духовна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент. Можете да си представяте още по-нататък.
Ако взема хиляда малки гъбички и попия хилядата капки, тези хиляда капки ще са разпределени в хилядата гъбички.
Така трябва да си представите разпределението на духовното в лемурийската епоха. Което преди е било в обкръжението, се потопило в телата и възникнали особени същества. Както хилядата водни капки са се индивидуализирали в хилядата гъбички, така през лемурийската епоха общата духовна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки. В първите времена на лемурийската епоха не всяка човешка обвивка приела веднага душата. Ако схематично покажа как е било поето душевното съдържание, би трябвало да го направя така (виж рис.
към текста >>
Както
хиляда
та водни капки са се индивидуализирали в
хиляда
та гъбички, така през лемурийската епоха общата духовна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки.
Така в онази духовна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент. Можете да си представяте още по-нататък. Ако взема хиляда малки гъбички и попия хилядата капки, тези хиляда капки ще са разпределени в хилядата гъбички. Така трябва да си представите разпределението на духовното в лемурийската епоха. Което преди е било в обкръжението, се потопило в телата и възникнали особени същества.
Както хилядата водни капки са се индивидуализирали в хилядата гъбички, така през лемурийската епоха общата духовна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки.
В първите времена на лемурийската епоха не всяка човешка обвивка приела веднага душата. Ако схематично покажа как е било поето душевното съдържание, би трябвало да го направя така (виж рис. стр. 284). Но трябва също да покажа, че в обкръжението извън тялото е останало много, така че тялото същевременно е било обкръжено от духовно съдържание, което било от еднакъв вид с частта, намираща се вече в обвивката. Развитието от лемурийската и атлантската епоха до нашата се състояло в това, че намиращото се извън физическото тяло постепенно навлизало във физическото тяло в продължение на лемурийската и цялата атлантска епоха.
към текста >>
10.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Ако в тази чаша имате
хиляда
водни капки и тези капки заедно образуват една маса, е нещо по-различо, отколкото ако вземете
хиляда
малки гъбички и изсмучете всяка отделна водна капка.
Много неща, които се представят като болести, всъщност са пречки във физическото и етерното тяло. Тези пречки се появяват тогава, когато астралното тяло не е в състояние да ги премахне. То обаче може да премахне тези пречки, само когато не се намира в тялото, както при будното състояние, а е извън тялото. Откъде астралното тяло си донася тези сили и способности, чрез които, така да се каже, поправя физическото тяло? Още в последните публични лекции7 сравних това излизане на астралното тяло извън физическото и етерното тяло с вода, намираща се в чаша.
Ако в тази чаша имате хиляда водни капки и тези капки заедно образуват една маса, е нещо по-различо, отколкото ако вземете хиляда малки гъбички и изсмучете всяка отделна водна капка.
Тогава сте индивидуализирали тези капки, отделили сте ги една от друга. Така е и с астралното тяло през нощта. Ако всички заспите сега, ще бъде същото, като че ли изстисквате гъбичките и получавате една водна маса. Вашето астрално тяло би излязло навън и би се свързало с другите. Но чрез това, че се свързват, хората влизат във връзка с хармоничните велики процеси, протичащи във Всемира.
към текста >>
11.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Да насочим нашия поглед
хиляда
години назад!
Тези органи стават архитекти на новия стоеж на физическото тяло при ново раждане. Така това, което се намира вътре в човека, подготвя новото раждане, понеже в Девакан този вътрешен свят ще стане външен. Той подготвя силите, които отново ще построят човешкото тяло. Не трябва да се мисли, че в Девакан човекът нищо не бива да прави, освен да се грижи само за самия себе си освен това, му се налага да се работи над други много важни неща. Ще можем да разберем това, ако разгледаме развитието на нашата Земя в неголям интервал от време.
Да насочим нашия поглед хиляда години назад!
Ако разгледаме местностите, които виждаме сега, то колко различно са изглеждали те тогава! Различните растения, различните животни, дори климатът е бил различен. Земната повърхност постоянно се променя в това, що се отнася до нещата, създавани от природата. Например, в съвременна Гърция не може да се отгледа това, което е растяло по земята на древна Гърция. И именно благодарение на това става развитие на Земята, и обликът и постоянно се изменя.
към текста >>
12.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Нали е глупост да се казва на търговеца, който би могъл да се спаси от фалит, давайки му
хиляда
или десет хиляди марки: не, аз нищо няма да дам, това ще промени твоят баланс.
Ето в какви чувства трябва да се излива знанието за закона на кармата. Когато човек страда, често казват: той е заслужил своите страдания, той трябва да изтърпи своята карма, ако аз започна да му помагам, то ще навляза в чуждата карма. Това е глупост. Бедата, нуждата е обусловена от предишния живот на този човек, но ако аз му помогна, то моята помощ ще внесе нови записи в книгата на неговия живот. Аз по този начин ще спомогна за неговото предвижване напред.
Нали е глупост да се казва на търговеца, който би могъл да се спаси от фалит, давайки му хиляда или десет хиляди марки: не, аз нищо няма да дам, това ще промени твоят баланс.
Това, което представлява причина за отказа, точно то трябва да бъде подбуда за нас да помогнем. Аз помагам на човека, защото зная: в кармичните взаимовръзки нищо няма да остане забравено. Това трябва да бъде за нас стимул за практически действия. Много оспорват закона на кармата от позиция на християнството. Богословите казват: християнството не може да признае закона на кармата, понеже, ако той би бил верен, то никога не би допуснал принципа на заместването със смърт.
към текста >>
13.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което тези книги съдържат, не е никакво заблуждение; посветените са записали според грижливи проучвания това, което трябваше да стане за
хиляда
години напред, и техните приемници са знаели, че това трябва да се спазва.
Тогава учените бяха посветени. Те изучаваха движението на звездите и се запознаваха с ритъма на техните положения и движения и с действието на тези положения върху това, което ставаше на Земята. Те си казваха: "Когато на небето се намира това или онова съзвездие, тогава тук долу на земята трябва да стане това или онова в държавния живот, а когато дойде едно друго съзвездие, трябва да стане нещо друго. След 100 години ще имаме определени съзвездия казваха те и тогава съобразно с това трябва да стане нещо съответно." По този начин предварително се определяше за хиляди години това, което трябваше да се прави. Така се е родило това, което е записано в книгите на сибилите.
Това, което тези книги съдържат, не е никакво заблуждение; посветените са записали според грижливи проучвания това, което трябваше да стане за хиляда години напред, и техните приемници са знаели, че това трябва да се спазва.
И те не вършеха нищо, което не беше записано за хиляди години напред в тези книги според движението на звездите. Да речем, че се касаеше да бъде създаден един закон. Тогава не са гласували както днес, а са черпили съвет от свещените книги, в които беше записано това, което трябва да стане тук на Земята, за да бъде то огледало на онова, което е записано в звездите. И това, което беше записано в книгите, то се изпълняваше. Когато египетския жрец е написал тези книги, той е знаел: нашите потомци ще изпълняват това, което е записано тук.
към текста >>
14.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около
хиляда
години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират.
В предишните времена тази страна, физическата страна на света изглеждаше съвсем различно, отколкото днес. Нека да помислим, че оттогава насам обликът на Земята се промени твърде, твърде много. Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други животни, как цяла Европа изглеждаше различно от днес. Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на живот. За всеки от нас това изглежда напълно естествено.
Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират.
Точно както се променя физическия свят, така се променят и отношенията в другия свят. През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните гърци. Там също е налице една еволюция. Естествено, сега ние описваме настоящите отношения на Девакана; обаче те са претърпели определени промени. Ние можем да предположим това, ако си припомним описанията от последните лекции.
към текста >>
15.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Прибавят ли се още нули, тогава ако единицата е застанала някъде скоро се получава множество, например
хиляда
рка, макар всяка нула да си е просто нула; а когато единицата е покрита, видими остават само нулите.
В нея се разглежда паралелизмът между френската политика и френските тайни ордени и се посочва как и на двете места нещата се движат успоредно, как и на двете места битуват едни и същи сили. Много по-дискретно, много по-потайно е положението в английската политика, която изцяло е под влияние на стаеното по аналогичен начин зад нея. Там въпросът е да се намерят пътища, за да може съответни те хора да се издигнат на подходящите места. Стоящите на заден план окултисти често пъти са само единици и сами по себе си не означават нищо особено; на тях им е нужно нещо, което се прибавя нужни са им нули. Нулите не са единици, но с тяхна помощ завчас се получава десетка.
Прибавят ли се още нули, тогава ако единицата е застанала някъде скоро се получава множество, например хилядарка, макар всяка нула да си е просто нула; а когато единицата е покрита, видими остават само нулите.
Следователно целта е нулите да бъдат комбинирани по определен начин с единиците, при което не е наложително нулите да знаят особено много за начина, по който са комбинирани с единиците. Така например има един мъж, който е съвсем почтен човек. Вече посочих, че за мен той ни най-малко не е черен дявол, за какъвто го смятат мнозина в Централна Европа, за мен той е почтен, приятен човек, който държи да казва истината по свой начин; но това не пречи да бъде нула. Първоначалното си възпитание получил в интерната на частно училище в Уинчестър, сетне продължил образованието си в оксфордския Бейлиъл Колидж. Тогава извоювал нещо много важно най-напред наградата по крикет "Мерилебън", а подир туй тениснаградата "Кралица Анна" На двайсет и три години станал депутат.
към текста >>
16.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през
хиляда
деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през
хиляда
деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир!
Ще дойде време, когато ще може да бъде разбирана втората част от коледната мъдрост: „Мир на човеците по земята, проявяващи добра воля." Защото и отрицателното подлежи на долавяне и усещане хората са далеч от способността да проумеят истинския смисъл на Христос и на коледното тайнство. Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175. Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за мир. Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир. В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота.
Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир!
Дано не стане така! Дано добрите духове, действащи в коледните импулси, да предпазят несретните люде в Европа от това!
към текста >>
17.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сега се навършват 66 години ако на малодушието тази вечер противопоставим героизма, тази вечер се навършват 66 години, откакто предводителят на маните върна от Палестина в Рим своя легион, предназначен още за юнските чудеса; тази вечер и дори точно в този час ако на срама тази вечер противопоставим славата, точно сега преди 55 години
хиляда
та се отморявали по време на прехода си от Марсала за Салеми, преглъщали своя хляб край подпрените си пушки и кротко заспали.
" особено пък с това „по-преди"! „Не към мен, не към мен е отправен този поздрав, изпълнен с дружелюбна топлина и великодушна признателност; аз знам, че не мен, възвръщенеца, приветствате вие, а духа, който ме води, любовта, която ме одухотворява, идеята, на която служа. Вашите акламации се издигат над и извън мен и са насочени по-високо. Нося ви посланието на Кварто, което е просто едно римско послание до Рим на Вила Спада и на Вашело. Тази вечер дневната светлина не си отиде от аврелианските стени, тя не си отива: заревото се задържа върху Сан Панкрацио.
Сега се навършват 66 години ако на малодушието тази вечер противопоставим героизма, тази вечер се навършват 66 години, откакто предводителят на маните върна от Палестина в Рим своя легион, предназначен още за юнските чудеса; тази вечер и дори точно в този час ако на срама тази вечер противопоставим славата, точно сега преди 55 години хилядата се отморявали по време на прехода си от Марсала за Салеми, преглъщали своя хляб край подпрените си пушки и кротко заспали.
В сърцето си имали звездите и словото на предводителя, което и днес още ни звучи живо и повелително: „Ако сме единни, задачата ни ще бъде лека. Затова на оръжие! " По-нататък същият призив от Марсала казвал със сурова закана: „Който не се въоръжи, той или е страхливец, или е предател! " Ако Той, Освободителят, можеше да слезе от Яникулум в низината, нямаше ли да обозначи с единия или с другия печат и да обвини в позор всички ония, които тайно или явно се стараят да обезоръжат Италия, да посрамят отечеството, да го тласнат обратно в условията на робство, отново да го приковат към кръста му или да го оставят в агония в леглото му, което понякога ни е приличало на открит гроб?
към текста >>
18.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през
хиляда
деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Той ще търпи големи лишения, ако и занапред по света се вярва на хора, които твърдят "Ние сме принудени да се борим за траен мир", а пък посрещат всяка възможност за постигане на мир със злъчни думи, които умело прикриват. Дошъл е обаче моментът, скъпи мои приятели, когато дори един Лойд Джордж в най-широк смисъл може да бъде смятан за велик човек! Смеем да кажем: Стигна се именно твърде далече! Но тези неща са само изпитание за човечеството.
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Тогава по това обругаване на всяка идея за мир трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща. Тогава ще се разбере, че вече може да се говори за това, че днес става дума за щастието или нещастието на Европа. Поради напредналото време днес не мога да продължа изложението си. Желанието ми обаче беше да доведа тези думи до Вашето сърце!
към текста >>
19.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед
хиляда
или един милион!
В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна.
Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион!
А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно. Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека.
към текста >>
20.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
и тя е в много по-голям разцвет, отколкото преди
хиляда
години, защото псевдонаучната продукция нараства с всеки изминат ден“... Да, псевдонауката създава толкова повече грижи, колкото повече нарастват нейните публикации и трудове.“
Така е. И този факт трябва да се изтъква настойчиво и смело. Мориц Бенедикт посочва, че всички куриози и безобразия в неговата наука произтичат главно от една единствена причина: хората не знаят нищо за неизвестното и се опитват да стигнат до човека, черпейки само от чисто сетивните фактори. И неговият сарказъм отново избухва: „Днешната псевдонаука е в пълен разцвет...“ става дума не за неговата, а за тази на уважаемите му колеги!
и тя е в много по-голям разцвет, отколкото преди хиляда години, защото псевдонаучната продукция нараства с всеки изминат ден“... Да, псевдонауката създава толкова повече грижи, колкото повече нарастват нейните публикации и трудове.“
По-рано, казва Бенедикт, никой не можеше да издаде своите глупости и да ги натрапи на обществото. „А днес всяко случайно хрумване, всяко недомислено начинание се публикува с такава бързина, че нищо чудно, ако в медицинската журналистика се появи рубриката „В последната минута“, или ако в медицинските издателства се инсталират телефонни кабини, където научните „идеи“ да не се резюмират за повече от 9 минути. През миналите столетия една публикация се подготвяше години, а не като днес за броени часове.“ Всъщност Мориц Бенедикт се обръща изключително към онази публика, която се вслушва в лекарите и е готова да се закълне в тях; макар че още на следващата страница с ирония цитира известната пословица: „Тръгнеш ли подир бръмбар,
към текста >>
21.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто,
хиляда
и милиони части.
Идвайки при интелигентните хора, Михаил можа да каже: - Тук отново намирам онова, което се изтръгна от моята власт и което управлявах по-рано. - Големият спор през Средновековието между ръководещите личности на Доминиканския орден и онези, които продължавайки азиатския александризъм достигнаха до Испания, каквито бяха Аверое и неговите последователи, се състоеше в това, че Аверое и неговите последователи, т.е. мохамеданските следаристотелци, казваха: - Интелигентността е нещо общо. - Те говореха само за една пан-интелигентност, а не за една отделна човешка интелигентност. Това, което е отделната човешка интелигентност, за Аверое беше само отражение в отделните човешки глави на онова, което в действителност съществува само като нещо всеобщо.
Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части.
Тук има един предмет, който се отразява. Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба. В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност. Но какъв беше случаят? Онова, което Аверое си представяше, беше правилно до края на александровската епоха и беше един космично-човешки факт до края на онази епоха, Аверое беше запазил именно него.
към текста >>
22.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Онова, което е било съградено преди хиляди години, се появява в човешката физиономия
хиляда
години по-късно.
Онова, което душата е абсорбирала чрез своето съзерцаваме на строителните форми се появява в наклонностите на душата му. Тогава племенни души ще се появят, души, които гледат нагоре към висините. Даже когато животът не бил така тих, както го описах, все пак, подобни въздействия често са се /появявали/ проявявали в човешкото развитие. Нека сега да /разгледаме/ проследим тези хора, след около хиляди години. Онези, които са абсорбирали силите на формите на тези сгради в душите си, изразяват своята вътрешна душа във физиономията си.
Онова, което е било съградено преди хиляди години, се появява в човешката физиономия хиляда години по-късно.
Така става ясно, защо тези изкуства са били практикувани. Посветените виждат надалече в бъдещето и разбират, какви са предназначени да станат хората. Ето защо, в определено време, те сформират външни строителни стилове, външни форми на изкуствата в голям мащаб. По такъв начин се полага семето на бъдещите човешки епохи. Когато всичко това го имате предвид правилно, ще разберете какво се е случило в края на Атлантската епоха, въздухът не е /бил/ съществувал, какъвто съществува днес.
към текста >>
23.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
До 16-годишна възраст то посещаваше помощно училище, научи се да чете и пише, може да смята до
хиляда
.
Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва. Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси. Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче. С.: Както изглежда, ние няма да задържим момичето в нашата клиника; то ще идва само за лечебните процедури.
До 16-годишна възраст то посещаваше помощно училище, научи се да чете и пише, може да смята до хиляда.
Не знаем повече за него, то е тук само за клиничното представяне. Във всеки случай бяха направени никотинови клизми. Сега трябва да се помисли за прилагане на лечебна евритмия. Защо? Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм. Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано.
към текста >>
24.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Първите вестници се появили чак
хиляда
години по-късно, когато възникнало изкуството на книгопечатането.
И така, първата степен е така наречената врана. Този, който бил приет в мистериите, ставал врана. С какво се занимавала враната? Враната се занимавала с това, че тя, преди всичко, ставала посредник между външния свят и мистериите. Защото тогава още не е имало вестници.
Първите вестници се появили чак хиляда години по-късно, когато възникнало изкуството на книгопечатането.
Тези, на които в мистериите е принадлежала ролята на учители, е трябвало да получават информация чрез доверени хора, които те са можели да изпращат за наблюдение в света. Следователно може да се каже, че враните били чисто и просто доверените лица на тези, които са били в мистериите. Трябвало е да се учи, за да се стане истинско доверено лице. Днес в качеството на доверени лица се проявяват много хора, особено в партиите и тем подобни, но при това остава въпросът, достойни ли са за доверието тези доверени лица! Обаче тези, които тук, в мистериите, се проявявали като врани, се разглеждали в качеството им на доверени лица само след проверка.
към текста >>
Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде
хиляда
годишно-то духовно Царство.
Ето защо казал: «Моят Отец не се намира на Земята». Той е имал предвид «не в мистериите», но «моят Отец е горе, в духовния свят». И така, по очевиден начин Той сочи към Отца в духовния свят. Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността. Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус.
Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство.
Интелектуалните съвременници, бидейки разумни, понякога охотно проявяват благосклонност към древността. И към Исус те се отнасят благосклонно и казват: какво пък, есхатологията Исус е приел от своето време, нали той е бил син на своето време и е приел това. Обаче всичко, което хората казват за това, е просто дивотия. Доколкото това хилядагодишно Царство действително е настъпило, то изглежда не така, както си го представят хората в света. Работата стояла така: в древността човек е получавал много от духовния свят по гореописания начин, получавал понятия, получавал преживявания.
към текста >>
Доколкото това
хиляда
годишно Царство действително е настъпило, то изглежда не така, както си го представят хората в света.
Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус. Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство. Интелектуалните съвременници, бидейки разумни, понякога охотно проявяват благосклонност към древността. И към Исус те се отнасят благосклонно и казват: какво пък, есхатологията Исус е приел от своето време, нали той е бил син на своето време и е приел това. Обаче всичко, което хората казват за това, е просто дивотия.
Доколкото това хилядагодишно Царство действително е настъпило, то изглежда не така, както си го представят хората в света.
Работата стояла така: в древността човек е получавал много от духовния свят по гореописания начин, получавал понятия, получавал преживявания. Това е било обичайно в древността, когато хората са били други. Но по времето, когато живял Христос Исус, това се прекратило и хората е трябвало да стигат до духа по някакъв друг начин. Духът е трябвало да се намери непосредствено. Това и направил Христос Исус.
към текста >>
25.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди
хиляда
години, силите му несъмнено са претърпели изменение.
Един човек, когото аз добре познавам, приближавайки се към азиатски гробници - египетските гробници в това отношение са най-характерни, но и азиатските гробници също се отличават с това, - открил, че въобще не трябва да се пристъпва определена граница. Известно е, че ако продължиш напред, ще паднеш в несвяст или ще умреш. Да се приближиш тук не е възможно; отровната атмосфера е преграда. Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго.
Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение.
Човек преминава през периода между смъртта и новото раждане. Той идва отново, връща се. При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили.
към текста >>
26.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако се върнем
хиляда
години назад, ще открием, че тогава още никакви слънчеви петна не е имало.
Следователно те не се появяват всяка година в еднакво количество. Причината е в това, че положението на небесните тела се изменя. От това винаги се изменя и външният вид на небесното тяло. И така, слънчевите петна, намиращи се на едно определено място, ежегодно се появяват не на същото това място, а в съответствие с въртенето на Слънцето около своята ос; след това в течение на годините те отново се връщат на предишното място. Но за столетие те съществено се умножиха и работата стои така, че увеличението на броя на слънчевите петна хвърля светлина за разбирането на това, което става в отношенията между Земята и Слънцето.
Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че тогава още никакви слънчеви петна не е имало.
Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте. Ето защо работата стои така, че Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Така че напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физически смисъл ще угасне за Земята. Следователно можем, на основата на появата на слънчевите петна - защото е ясно, че това е именно така, а не иначе, - да говорим за края на Земята. Тогава всичко духовно на Земята ще приеме нови форми - вече съм ви разказвал, че в древните епохи са съществували други форми.
към текста >>
НАГОРЕ