Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са
3335
резултата от
689
текста в
4
страници с части от думите : '
Философ
'.
На страница
4
:
335
резултата в
82
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Това можете да видите във
философ
ските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма.
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения.
Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма.
Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>
Напомням Ви за великолепния израз на
философ
ските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма.
Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>
2.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ. дава още нагледно обяснение на Питагоровата теорема и посочва една статия на д-р Ернст Мюлер "Анали на натур
философ
ите": "Забележка към една теоретично-познавателна основа на Питагоровата теорема".
Р.Щ. дава още нагледно обяснение на Питагоровата теорема и посочва една статия на д-р Ернст Мюлер "Анали на натурфилософите": "Забележка към една теоретично-познавателна основа на Питагоровата теорема".
към текста >>
3.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Може да се каже, че ако някой има силно изпъкнало чело, то той може да бъде
философ
, докато ако челото му е хлътнало назад и е надарен, може да стане творец.
Р.Щ.: Всички тези неща напомнят на времето на френологията, когато по известен начин се събират човешките душевни качества и след това се търсят издадени по главата места, които се свързват с душевните качества. Но нещата не стоят така, въпреки че човешката глава може да бъде разглеждана като израз на душевното.
Може да се каже, че ако някой има силно изпъкнало чело, то той може да бъде философ, докато ако челото му е хлътнало назад и е надарен, може да стане творец.
Не може да се каже, че творецът "седи" някъде, но може да се усети какво се крие в едната или другата форма. Става дума за това,че по този начин се, открива душата: който е по-интелектуален, това проличава на челото му; ако има грижа, това пробягва по челото. Същото е и при това търсене сред растенията. Аз мисля, че не трябва да се търси така повърхностно, трябва да се проникне във същността и да се определят истинските отношения. И се изказа по този въпрос.
към текста >>
4.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
аз изразих това в моята книга "Загадките на
философ
ията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие.
Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим? Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия? Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят.
аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие.
Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж.
към текста >>
5.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Веднъж ви го описах като великия
философ
, веднъж го описах като болшевик, и т.н., нали така.
Виждате ли, така кармата действа много силно в човека. Да вземем един пример, който вече не е близък до съвременността: Фихте, Йохан Готлиб Фихте. Вече съм ви описвал Йохан Готлиб Фихте от най-различни страни.
Веднъж ви го описах като великия философ, веднъж го описах като болшевик, и т.н., нали така.
Нека сега го разгледаме от друга гледна точка. Сигурно си спомняте, че също ви по казах, че Йохан Готлиб Фихте спокойно може да бъде причислен към болшевиците, а сега нека го разгледаме от друга гледна точка. Нека приемем, че стоим на улицата и Фихте преминава покрай нас, и ние го поглеждаме: той не е много едър мъж, набит. Кое ни подсказва начина, по който той е пораснал? Задържан растеж.
към текста >>
6.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
За такива неща днешната
философ
ия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
7.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
За такива неща днешната
философ
ия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
8.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с
философ
ската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло.
Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло.
И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният живот, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека. Животът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния живот и което телесно е свързано с душевния живот.
към текста >>
9.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Един светоглед, една
философ
ия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава
философ
ия не е пълноценна.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си.
Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна.
Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя.
към текста >>
Това е
философ
ия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна.
Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм.
Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя.
към текста >>
Заключителната част на всяка една
философ
ия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна. Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор.
Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили.
И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача.
към текста >>
10.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето тук ще дойде
философ
ията и ще каже: Да, но когато искаме да познаем нещо, тогава нещата трябва да бъдат логични.
Ето тук ще дойде философията и ще каже: Да, но когато искаме да познаем нещо, тогава нещата трябва да бъдат логични.
Съвсем вярно, но така, както трябва да бъде логично и едно творение на изкуството. Когато сме застанали пред света, възможно е светът да бъде представен вътрешно чрез един художествен подход. Тъкмо по този начин трябва да привикнем към подобен подход, а не догматично да настояваме: светът трябва да бъде обхванат единствено по логичен път. Когато собствените представи, усещания и чувства на учителя са вътрешно подвижни, той вижда: Ако преди 11-та година аз поднеса на детето динамични, механични представи, тогава в мозъка тези представи се препъват, там те се натрупват, те втвърдяват мозъка, така че по-късно в младежките години идва мигрената, а мозъкът продължава да се втвърдява. Ако преди 11-та година му поднеса завършени исторически картини, ако му поднеса образи от познатия растителен свят, тогава представите навлизат в мозъка и чрез останалата нервна система навлизат в цялото тяло.
към текста >>
11.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна
философ
ия.
Виждате ли, когато става дума за това, че някъде биват застъпени духовни възгледи или духовни стойности, тогава хората лесно казват: Да, това са едни особени чудаци, които витаят над земята, презирайки материалното. И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното познание, извършен през последните векове. И хората вярват, че тези, които говорят за такива отдалечени от света неща – нямам предвид, че антропософията е отдалечена от света, но за света антропософията е чужда – когато се появи такова нещо, чуждо за света като антропософията, тогава хората вярват, че тя не се интересува от материята, от практическия свят. Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят.
Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия.
Духовният човек може да бъде материалист. Но материалистът заедно с Духа губи и познанието за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята. Тъкмо материалистът губи всякакъв възглед за материалния процес. Това е нещо, което аз желая да подчертая като нещо особено значително.
към текста >>
И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой
философ
не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа.
година в лицето на момчето пред нас се изправя един човек, в който бушува околният свят. Бих желал да кажа – несъзнателно в неговата нервна система са се вмъкнали думите с тяхното изпълнено със значение съдържание и там те бушуват в неговите нерви. Момчето е приело нещо в себе си, което тъкмо в 14., 15. година от живота започва да му се струва чуждо. То изпада в състояние на удивление, на критика и на съмнение спрямо себе си; то изпада в състояние на несигурност спрямо себе си.
И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа.
Защото това, което е най-отдалечено от човешкото съзнание – волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15. година от живота.
към текста >>
Понякога истините са нещо ужасно парадоксално: когато се обърнем към подсъзнателното, към сърдечната природа на човека, към душевността на човека, тогава всъщност всички понятия, всички идеи представляват нещо, което поражда в човека едно тихо чувство на антипатия: така е и при
философ
а – едно тихо чувство на антиаптия.
Тя може да изчезне само ако човек вникне дълбоко в човешката природа. Ето защо разрешете ми да Ви разкажа нещо от физиологията, на което обикновено не се обръща внимание, но което може да бъде оценено едва когато бъде разгледано като факт, изхождайки от една Духовна наука, от едно духовно познание. Виждате ли, хората вярват, че вършат нещо особено, когато превръщат нещо в понятие, когато е на лице идеал, представа за нещо. Ала в това вярват само онези хора, които съдят за човека според мисленето му.
Понякога истините са нещо ужасно парадоксално: когато се обърнем към подсъзнателното, към сърдечната природа на човека, към душевността на човека, тогава всъщност всички понятия, всички идеи представляват нещо, което поражда в човека едно тихо чувство на антипатия: така е и при философа – едно тихо чувство на антиаптия.
Във формулирането на идеи винаги има някакво отвращение. Ето защо е така важно да знаем, че всяко скрито, подсъзнателно отвращение у децата в никакъв случай не бива да бъде надмогвано чрез това децата да бъдат пресищани с понятия. За съжаление аз мога да ви опиша само резултатите; би трябвало да изнеса много лекции, ако трябваше да Ви опиша всичко, изхождайки от физиологията, сега обаче аз мога да Ви изнеса само резултатите. Тази антипатия се дължи на обстоятелството, че когато човек разсъждава над нещо трудно, тогава във вътрешността си неговият мозък се превръща в едно доста странно образование. Навсякъде мозъкът се пропива с отлагания и по-точно с фосфорни съединения, разпръснати навсякъде.
към текста >>
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за
философ
ия, за любов към мъдростта.
Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание.
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта.
Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората.
към текста >>
12.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И когато Соловьов25 стигна до своята
философ
ия, естествено тя имаше теософски облик и нямаше нищо общо с диалектично-естественонаучната
философ
ия на Херберт Спенсер26.
Обикновено не се разбира, че това са два свята, Петербург е Европа, а Москва е Русия и тъкмо там източната теокрация е застъпена в най-чистия си вид.
И когато Соловьов25 стигна до своята философия, естествено тя имаше теософски облик и нямаше нищо общо с диалектично-естественонаучната философия на Херберт Спенсер26.
Обаче Соловьов е Москва. Соловьов не е Петербург. Естествено, аз не смятам, че в Русия нещата биха могли да се разделят по такъв географски признак. Достоевски например би могъл да бъде причислен към Москва, той би могъл да бъде намерен далеч на Изток, но той е Петербург. Изобщо изживяванията в Русия протичат между Петербург и Москва.
към текста >>
13.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Аз долових до каква степен то остава почти неразбираемо за хората, когато през 90-те години на миналия век публикувах моята книга “
Философ
ия на свободата”, долових го в една много тясна област на социалния живот.
Ето какво е необходимо днес, ето какво хората не разбират.
Аз долових до каква степен то остава почти неразбираемо за хората, когато през 90-те години на миналия век публикувах моята книга “Философия на свободата”, долових го в една много тясна област на социалния живот.
към текста >>
Тези
философ
и, разполагащи с оскъдни понятия, се намираха в някакво ъгълче на икономическия живот, където те изработваха своите понятия и заявяваха пред всички: Тъкмо тези теоретични понятия са практиката и ако някой мисли по друг начин, той изобщо не разбира нищо.
В този случай те не намираха съдружници. Защото повечето съдружници идваха и казваха: Това са някакви измислени теории; обаче ние сме практици. Като практици ние по-добре знаем как стоят нещата. Но какво имаха тези практици в своите глави? Няколко понятия, няколко теоретични понятия, с чиято помощ те си внушаваха какво трябва да вършат тук или там.
Тези философи, разполагащи с оскъдни понятия, се намираха в някакво ъгълче на икономическия живот, където те изработваха своите понятия и заявяваха пред всички: Тъкмо тези теоретични понятия са практиката и ако някой мисли по друг начин, той изобщо не разбира нищо.
към текста >>
14.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “
Философ
ия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъзнание.
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъзнание.
По-рано човекът беше подчинен на определени условия и връзки, които определяха неговото мислене, неговото поведение. Погледнете един представител на Средновековието: той далеч не е човек в днешния смисъл на думата, а по-скоро принадлежи на определено съсловие, на определена каста. Той още не е човек, въпреки че примерно може да е християнин, благородник, поданик. Всичко, което той мисли, е белязано от благородниците, свещениците, владетелите. Едва в хода на последните векове той успя да се освободи от тези зависимости, В предишните епохи, когато ставаше дума за това индивидът социално да се включи в човешката общност, въпросът гласеше: Какво е “добро” от гледна точка на свещениците?
към текста >>
Ето защо в моята “
Философ
ия на свободата” аз говоря за “нравствения импулс”, който същевременно се явява като най-дълбокия социален импулс, онази морално-импулсираща сила в човека, която наричам “морална интуиция”.
Обаче за да си отговори на този въпрос, човекът трябва да открие нещо вътре в себе си. Той трябва да открие вътре в себе си онези подтици, които по-рано му се даваха от страна на свещениците, благородниците и т.н. И той не може да ги открие в своето тяло, той трябва да ги открие в Духа, който е, тъй да се каже, отпечатан в душата му.
Ето защо в моята “Философия на свободата” аз говоря за “нравствения импулс”, който същевременно се явява като най-дълбокия социален импулс, онази морално-импулсираща сила в човека, която наричам “морална интуиция”.
Вътре в човека трябва да се появи нещо, което в конкретния случай от живота да му каже: Ето, сега ти трябва да постъпиш по този начин!
към текста >>
Ето какъв е, бих казал, основният тон, който трябва да се носи от всяка една
философ
ия на свободата, която включва човека по съвсем друг начин в социалния ред.
Ето какъв е, бих казал, основният тон, който трябва да се носи от всяка една философия на свободата, която включва човека по съвсем друг начин в социалния ред.
Сега въпросите стават съвсем други.
към текста >>
15.
БЕЛЕЖКИ
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
4. Томас Хъксли, 1825-1895, английски естественик, биолог и
философ
4. Томас Хъксли, 1825-1895, английски естественик, биолог и философ
към текста >>
25. Владимир Соловьов, 1853-1900, руски
философ
25. Владимир Соловьов, 1853-1900, руски философ
към текста >>
26. Херберт Спенсер, 1820-1903, английски
философ
26. Херберт Спенсер, 1820-1903, английски философ
към текста >>
16.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература,
философ
ия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Докторат по
философ
ия в Университета Росток.
1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3).
към текста >>
Увод към „
Философ
ия на свободата“ (Събр.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“.
Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
съч. 3).
към текста >>
„
Философ
ия на свободата.
1894 г.
„Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр. съч. 4).
към текста >>
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на
философ
ията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
„Загадките на
философ
ията“ (Събр.
1914 г.
„Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18).
към текста >>
„Космология, религия и
философ
ия“ (Събр.
1922 г.
„Космология, религия и философия“ (Събр.
съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
17.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Независимо от това как ще погледнем на Шелинг като
философ
, в негово лице ние имаме един интересен културно-исторически феномен.
В историята на немското духовно развитие съществува едно извънредно интересно събитие.
Независимо от това как ще погледнем на Шелинг като философ, в негово лице ние имаме един интересен културно-исторически феномен.
Макар и в неговата философия всичко да е объркано и неправилно, в този човек живееше един сигурен инстинкт, който го ориентираше чудесно дори и в такива области от живота, където обикновените естествени науки се намесват с крайно нежелание, изоставяйки нещата по-скоро на грубия емпиричен подход. Навсякъде, където му се представяше подходяща възможност, Шелинг се опитваше да мисли и медицински, така че той успя да се произнесе също и по редица въпроси свързани с процесите на лечението.
към текста >>
Макар и в неговата
философ
ия всичко да е объркано и неправилно, в този човек живееше един сигурен инстинкт, който го ориентираше чудесно дори и в такива области от живота, където обикновените естествени науки се намесват с крайно нежелание, изоставяйки нещата по-скоро на грубия емпиричен подход.
В историята на немското духовно развитие съществува едно извънредно интересно събитие. Независимо от това как ще погледнем на Шелинг като философ, в негово лице ние имаме един интересен културно-исторически феномен.
Макар и в неговата философия всичко да е объркано и неправилно, в този човек живееше един сигурен инстинкт, който го ориентираше чудесно дори и в такива области от живота, където обикновените естествени науки се намесват с крайно нежелание, изоставяйки нещата по-скоро на грубия емпиричен подход.
Навсякъде, където му се представяше подходяща възможност, Шелинг се опитваше да мисли и медицински, така че той успя да се произнесе също и по редица въпроси свързани с процесите на лечението.
към текста >>
По едни напълно инстинктивен начин, Шелинг успя да се измъкне от абстрактно-логичното
философ
ско изследване и да се приближи до едно истинско и дълбоко вникване в органичния живот.
По едни напълно инстинктивен начин, Шелинг успя да се измъкне от абстрактно-логичното философско изследване и да се приближи до едно истинско и дълбоко вникване в органичния живот.
Дори той предприе издаването на едно списание, което третираше основни здравни и медицински въпроси.
към текста >>
18.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ставаше дума за една личност, която чрез своите
философ
ски инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките на духовно-душевното с тялото на човека.
Позволете ми да продължа от там, където бях стигнал в края на вчерашната лекция.
Ставаше дума за една личност, която чрез своите философски инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките на духовно-душевното с тялото на човека.
Да, става дума за Шелинг и аз споменах, че подтикван от тези инстинкти, Шелинг успя да се занимае не само с теоретичната медицина, но и с всевъзможни проблеми, свързани с лечението. Аз не зная дали тези опити за лечение са завършили по-добре, от колкото може да се очаква от мнозина отлично подготвени лекари. Защото този въпрос: доколко един човек се подобрява от даден лечебен процес, в повечето случаи ако не се вникне дълбоко навътре в нещата си остава един твърде проблематичен въпрос. Обаче ръководен от своя инстинкт, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки лекар би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и болния човек, той се ръководи тъкмо от този принцип. А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг.
към текста >>
19.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Бащата на въпросния млад човек бил
философ
и по един странен начин разделял душевните способности на представи, съждения от една страна и на сили на симпатия и антипатия от друга страна, без да държи сметка за волята.
Самият той не знаел защо. Той просто застивал неподвижно. Волята засичала. И каква е причината? Тук ние сме изправени пред един сложен случай.
Бащата на въпросния млад човек бил философ и по един странен начин разделял душевните способности на представи, съждения от една страна и на сили на симпатия и антипатия от друга страна, без да държи сметка за волята.
Волята не била включена в списъка на душевните сили. Когато изброявал душевните сили, той никога не споменавал волята. Обаче той искал да бъде честен. Той само искал да даде израз на това, което определя съзнанието. И той стигнал толкова далеч, че за него станало напълно естествено да няма никаква представа за волята.
към текста >>
20.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Разгледайте още веднъж тази забавна
философ
ска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие.
Замислете се как изглежда окото за днешния физик: един чисто физически инструмент, изобразяван като леща, където светлината се пречупва, изгражда се образът на съответния предмет и така нататък, само че в този случай остава неясно как душевният елемент преминава в целия този физически апарат. Всичко това е много интересно. Но разглеждайки нещата от физикална гледна точка, разполагайки с цялата тази рисунка, човек се спъва и не може да продължи нататък, защото иска, но не може да премине чрез мозъка в душевния елемент.
Разгледайте още веднъж тази забавна философска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие.
В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото. Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание. Така стоят нещата с окото, но това е в сила и за целия човек. Целият човек би трябвало да бъде разбиран вътрешно-физикално, духовно-физикално, така че към земните сили да бъдат прибавени подвижните сили на светлината. Необходимо е вътре в човешката организация да бъде опознато това, което обкръжаващият свят да дава на човека, това, което човекът непосредствено обхваща, физикално-конструираното.
към текста >>
21.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Вие знаете, скъпи мои приятели, колко кисело му става на човек, когато трябва да приеме една идея, която всъщност за непредубедения човек се разбира от само себе си, и която бива отричана, защото заради
философ
ите интелектът не може да се приближи до нея.
Виждате ли, с тези неща е свързано и нещо друго, и по-точно в наше време.
Вие знаете, скъпи мои приятели, колко кисело му става на човек, когато трябва да приеме една идея, която всъщност за непредубедения човек се разбира от само себе си, и която бива отричана, защото заради философите интелектът не може да се приближи до нея.
Идеята за свободната воля. Аз казах за сетивните усещания: нещата, намиращи се във физиологиите и в психологиите, представляват детинщина за този който е прозрял нещата. И още повече се отнася това до идеята за свободната воля. Защото Вие трябва да си помислите, че във всеки миг свободното волево решение представлява ефект от цялото човешко същество; от цялото човешко същество, така, както то изживява себе си, здраво или болно, или полу-болно, или свръх-здраво, в свободния устрем на волята. В свободния устрем на волята е заложен целият човек, ала с всичко, което може да бъде видяно в цялостния човек, заложен е там вътре с всички усложнения.
към текста >>
22.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Темата на този цикъл от сказки бе избрана не от някаква традиция на
философ
ско–академическото изучаване.
Темата на този цикъл от сказки бе избрана не от някаква традиция на философско–академическото изучаване.
Тя не бе избрана поради това, че между нашите сказки трябваше да бъде застъпено нещо из областта на теорията на познанието или нещо подобно, а – както вярвам – поради това, че изходих от едно безпристрастно наблюдение на нуждите и изискванията на времето. За близкото развитие на човечеството ние се нуждаем от понятия, от представи, въобще от импулси на социалния живот, нуждаем се от идеи, чрез осъществяването на които да можем да произведем социални състояния, които могат да дадат на хората от всички класи и т.н. едно съществуване явяващо се като достойно за човека. Днес в широки кръгове говорим вече също и за това, че възобновяването на обществото трябва да изходи от духа. Обаче не навсякъде в тези широки кръгове хората си представят нещо ясно, когато се говори така.
към текста >>
23.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена
философ
ската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас.
Това е Хегел. През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано. В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва.
към текста >>
През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във
философ
ската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел.
През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано.
В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма.
към текста >>
Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на
философ
ска почва.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел. През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано. В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно.
Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва.
Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
към текста >>
Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният
философ
, който е съществувал някога в света.
В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма.
Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света.
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил!
към текста >>
И който би изследвал
философ
ията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил! И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>
И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените
философ
и в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време.
Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време.
Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил! И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>
Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но
философ
е мой, как много си се изменил!
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил!
Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил!
И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>
Имаме това, че някога един
философ
се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта.
Всъщност какво забележително световноисторическо явление имаме тук в областта на развитие на познанието?
Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта.
Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта. Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето. Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето. От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения. И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този
философ
се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта.
Всъщност какво забележително световноисторическо явление имаме тук в областта на развитие на познанието? Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта.
Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта.
Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето. Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето. От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения. И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
Обаче с това, което е ставало по този начин от Хегеловата
философ
ия, съждението не може да бъде откъснато от научните кабинети и от учебните зали и да бъде изнесено навън, за да се превърне в импулс на социалния живот.
Но, много уважаеми присъствуващи, върху светогледите може да се спори в научния кабинет, може да се спори в академиите, при неволя даже и в литературата, ако литературните спорове не са едно пусто клюкарство и пусти сплетни на клюки.
Обаче с това, което е ставало по този начин от Хегеловата философия, съждението не може да бъде откъснато от научните кабинети и от учебните зали и да бъде изнесено навън, за да се превърне в импулс на социалния живот.
Мислително може да се спори върху най-противоположните светогледи, обаче с противоположни светогледи хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния живот. Именно този последният парадоксен израз би трябвало да се употреби за едно такова явление.
към текста >>
Тук ние намираме
философ
а на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер.
А сега нека погледнем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел.
Тук ние намираме философа на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер.
Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието. И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят. Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер.
към текста >>
Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер,
философ
ът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието.
А сега нека погледнем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел. Тук ние намираме философа на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер.
Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието.
И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят. Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света.
към текста >>
Интересно е, много уважаеми присъствуващи, че една голяма част от
философ
ията, която не се движи в областта на сетивното, всъщност не е също нищо друго освен едно такова продължаващо търкаляне по силата на инерцията и преминаване зад онова, което действително съществува в света.
Интересно е, много уважаеми присъствуващи, че една голяма част от философията, която не се движи в областта на сетивното, всъщност не е също нищо друго освен едно такова продължаващо търкаляне по силата на инерцията и преминаване зад онова, което действително съществува в света.
Тя не може да спре, а иска да продължава още да мисли по-нататък и по-нататък зад границата на сетивното и построява атоми и молекули, а при известни обстоятелства построява и нещо друго, както виждаме да построяват някои философи. Нищо чудно, че след това те отново разрушават тази тъкан, тази паяжина, която са изтъкали в света по силата на инерцията.
към текста >>
Тя не може да спре, а иска да продължава още да мисли по-нататък и по-нататък зад границата на сетивното и построява атоми и молекули, а при известни обстоятелства построява и нещо друго, както виждаме да построяват някои
философ
и.
Интересно е, много уважаеми присъствуващи, че една голяма част от философията, която не се движи в областта на сетивното, всъщност не е също нищо друго освен едно такова продължаващо търкаляне по силата на инерцията и преминаване зад онова, което действително съществува в света.
Тя не може да спре, а иска да продължава още да мисли по-нататък и по-нататък зад границата на сетивното и построява атоми и молекули, а при известни обстоятелства построява и нещо друго, както виждаме да построяват някои философи.
Нищо чудно, че след това те отново разрушават тази тъкан, тази паяжина, която са изтъкали в света по силата на инерцията.
към текста >>
Този възглед се дължи главно на английския
философ
Лок и той царева до висока степен също във
философ
ските основи на модерното естественонаучно мислене.
Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата.
Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене.
Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те? Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с поглед особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма. Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества.
към текста >>
И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието
философ
ското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения.
И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р.
Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум. Нищо чудно, счита Копелман, че в света ние можем да срещнем само онези правилни тела, които можем да построим чрез нашия ум. И Вие можете да намерите у Копелман почти дословно изречението: изключено е да дойде някога един геолог и да даде на геометъра един кристал, който да бъде ограничен от седем равностранни триъгълника, просто поради причината – смята Копелман – че такъв кристал би имал една форма, която не може да влезе в нашата глава.
към текста >>
Ние виждаме например как един по-нов
философ
, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/.
Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум. Нищо чудно, счита Копелман, че в света ние можем да срещнем само онези правилни тела, които можем да построим чрез нашия ум. И Вие можете да намерите у Копелман почти дословно изречението: изключено е да дойде някога един геолог и да даде на геометъра един кристал, който да бъде ограничен от седем равностранни триъгълника, просто поради причината – смята Копелман – че такъв кристал би имал една форма, която не може да влезе в нашата глава. Това е едно “превишаване” на кантианизма. И тук бихме могли да кажем, че при известни обстоятелства в света на вещите в себе си биха могли евентуално да съществуват такива кристали, които да бъдат ограничени от седем равностранни триъгълника, обаче те не могат да влязат в нашата глава.
към текста >>
24.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние разбираме тогава това, което е живяло във
философ
ията Веданта и във
философ
иите на изтока.
Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока.
Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
към текста >>
Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези
философ
ии на изтока?
Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора. Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока.
Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока?
То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте. /Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област.
към текста >>
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на
философ
ията на Веданта и на други подобни
философ
ски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
/Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте?
към текста >>
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “
Философ
ия на свободата”.
С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние.
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
към текста >>
Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съзнанието резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “
Философ
ия на свободата”.
Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съзнанието резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”.
към текста >>
25.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната
философ
ия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед
философ
ията Веданта.
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията.
И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта.
След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани.
към текста >>
Привлекателното във
философ
ията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика.
Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик.
Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика.
Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия. И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>
Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на
философ
ията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани.
И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика.
Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани.
Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия. И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>
Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната
философ
ия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество.
След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани.
Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество.
Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия. И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>
Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна
философ
ия.
Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество.
Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия.
И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>
Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “
Философ
ия на свободата”.
Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене.
Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”.
Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето. Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене. Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “
Философ
ия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
към текста >>
Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни
философ
и на 80-те, на 90-те години на миналото столетие.
Тук аз отново бих си позволил да прибавя нещо лично.
Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие.
На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
към текста >>
Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във
философ
ията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “
Философ
ия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие. На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване.
Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие.
към текста >>
Това беше един
философ
ски реверанс по отношение на естествената наука.
На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука.
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност.
към текста >>
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “
Философ
ия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука.
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното.
към текста >>
Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на
философ
ията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън.
За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън.
И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство.
към текста >>
Това е едното, което аз направих да прозре през моята “
Философ
ия на свободата”.
Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай. Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален стремеж всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния живот.
Това е едното, което аз направих да прозре през моята “Философия на свободата”.
към текста >>
Щайнер “
Философ
ия на свободата”/.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин. Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р.
Щайнер “Философия на свободата”/.
Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека. От друга страна аз сторих това, за да обърна вниманието върху факта, че първо онова, което прави света за нас морално-религиозно пълноценен, а именно моралните заповеди, може да бъде доловено само в тази област, която се държи свободна от външните впечатления, която почива върху вътрешната работа на самия човек. Но същевременно аз посочих още в моята “Философия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят.
към текста >>
Но същевременно аз посочих още в моята “
Философ
ия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят.
Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека. От друга страна аз сторих това, за да обърна вниманието върху факта, че първо онова, което прави света за нас морално-религиозно пълноценен, а именно моралните заповеди, може да бъде доловено само в тази област, която се държи свободна от външните впечатления, която почива върху вътрешната работа на самия човек.
Но същевременно аз посочих още в моята “Философия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят.
към текста >>
Когато проучите действително
философ
ията, вие ще забележите точно вратата, през която тази
философ
ия предлага пътя в духовността.
Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността.
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
към текста >>
Само че в тази
философ
ия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността.
Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността.
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността.
От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво? Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието.
към текста >>
Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “
Философ
ия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността. Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго.
Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието. Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности.
към текста >>
Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата
философ
ия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация.
Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво? Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието. Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността.
Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация.
Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията.
към текста >>
Както с
философ
ията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “
Философ
ия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности.
Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво? Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието. Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация.
Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности.
Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
към текста >>
Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във
философ
ията Веданта.
Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене.
Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта.
Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете .
към текста >>
Сега някой, изхождайки от някаква
философ
ска теория на познанието, лесно може да каже: но когато човек иска да остане в ясна логика, той трябва именно да остане сред понятията; той трябва да остане сред онова, което може да бъде оправдано доказателно дискурсивно и доказуемо по обикновения начин. Хубаво.
Сега някой, изхождайки от някаква философска теория на познанието, лесно може да каже: но когато човек иска да остане в ясна логика, той трябва именно да остане сред понятията; той трябва да остане сред онова, което може да бъде оправдано доказателно дискурсивно и доказуемо по обикновения начин. Хубаво.
Това може дълго да се теоретизира по отношение на познанието. Но колкото и силна да бъде вярата в една такава теоретико-познавателна тъкан, колкото и логически правилна да е тя, действителността не ми се разкрива, действителността не живее в това, което ние изграждаме логически. Действителността живее именно в образи. И когато не се решаваме да уловим образи или имагинации, ние не улавяме именно действителността на човека. Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие.
към текста >>
След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на
философ
ията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на
философ
ията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието.
И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука. Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл. Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел.
След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието.
И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално. Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това. Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път. Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви.
към текста >>
Обаче това, което “
Философ
ията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално.
Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл. Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално.
Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално.
Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това. Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път. Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви. Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие.
към текста >>
Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето
философ
ията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това.
Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално.
Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това.
Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път. Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви. Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало.
към текста >>
Когато е внесъл математизирането във
философ
ията на Веданта древният източен
философ
е вървял по един път по който днес не може да се върви.
След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално. Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това. Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път.
Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви.
Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало. Трябва да се търси един друг път. Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото.
към текста >>
Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази
философ
ия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази
философ
ия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото.
Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви. Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало. Трябва да се търси един друг път.
Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото.
И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията. Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост. Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване. В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално. Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>
И когато първо разбираме да схванем тази
философ
ия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията.
Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало. Трябва да се търси един друг път. Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото.
И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията.
Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост. Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване. В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално. Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>
Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на
философ
ията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост.
Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало. Трябва да се търси един друг път. Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото. И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията.
Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост.
Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване. В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално. Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>
26.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на
философ
ията”.
Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух. И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните.
Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”.
От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека. Проследявайки това движение на еволюциониращата същност, понеже не може да получи чрез Инспирация съдържанието, той изгубва това съдържание и трябва да живее в безсъдържателната идея за вечното възвръщане.
към текста >>
27.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на
философ
ията Веданта.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта.
Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост. Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене. Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания.
към текста >>
Ние чувствуваме, как там във
философ
ията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта. Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост.
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване.
към текста >>
28.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Също и в това отношение нашата
философ
ия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора.
Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз.
Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата. Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз. Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия. Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза. Тези сетива излизат наяве в същия размер в течение на човешкото развитие, в който размер излиза наяве именно онова, което от раждането до смяната на зъбите постепенно се отделя в онази същност, която аз Ви охарактеризирах.
към текста >>
Аз Ви говорих за замислянето на моята “
Философ
ия на свободата”.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”.
Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът. Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго. Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието. Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
Тази “
Философ
ия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”.
Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът.
Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго. Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието. Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
29.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “
Философ
ия на свободата”.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот. Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката.
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
към текста >>
Тази “
Философ
ия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот. Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги.
Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество. Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
към текста >>
Моята “
Философ
ия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили.
Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание.
Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили.
Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество. Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл. И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “
Философ
ия на свободата” в истинския смисъл.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “
Философ
ия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от
философ
ите на запада.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада.
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо. Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
При много
философ
и ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива
философ
и никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада.
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти
философ
ствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене.
Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Всъщност човек не може да
философ
ствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо. Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене.
Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене.
Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “
Философ
ия на свободата”
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо. Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура.
Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “
Философ
ия на свободата” така, както аз току що описах.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах.
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане.
към текста >>
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “
Философ
ия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един
философ
ски труд.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах.
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд.
Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”.
към текста >>
Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички
философ
и специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто
философ
ски.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения.
Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте.
към текста >>
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във
философ
ския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното
философ
ско естество.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие.
към текста >>
Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто
философ
ското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане.
Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие. И така аз трябваше да напиша една глава върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”.
към текста >>
Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто
философ
ското ориентиране към антропософското ориентиране.
Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие. И така аз трябваше да напиша една глава върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”.
Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране.
И след като тази книга излезе от печат, аз получих обратно моя ръкопис от издателя, придружен само от хонорара, за да не се възпротивя, защото с това беше заплатен данъка на правото. Както се вижда, след излизането на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат от мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте.
към текста >>
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “
Философ
ия на свободата” по този начин, както посочих.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих.
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
към текста >>
Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “
Философ
ия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н.
Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
към текста >>
Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “
Философ
ията на свободата”.
И тогава, когато минали през това, тогава е настъпило нещо съвсем особено. Тогава ние навреме забелязваме нещо.
Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”.
След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение. И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”.
към текста >>
И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “
Философ
ия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е.
Тогава ние навреме забелязваме нещо. Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”. След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение.
И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е.
онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация.
към текста >>
онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “
Философ
ия на свободата”.
Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”. След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение. И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е.
онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”.
Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация. Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация.
към текста >>
И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “
Философ
ия на свободата.
Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение. И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание.
И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата.
От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация. Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация. И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот. И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното.
към текста >>
Обаче онзи, който действително изучава “
Философ
ия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат.
Чрез това се установява една връзка между дейността на мозъка и вдишването. И онова от процеса на вдишването, което се специализира по този начин в мозъка, то действува в дейността на сетивата като възприемане. Така щото – бих могъл да кажа – възприемането е един клон на вдишването. След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението. Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването.
Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат.
Чистото мислене е всъщност една проява на волята. Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека.
към текста >>
Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята
философ
ия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека.
Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването. Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат. Чистото мислене е всъщност една проява на волята. Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването.
Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека.
Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното.
към текста >>
Тази
философ
ия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека.
Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат. Чистото мислене е всъщност една проява на волята. Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека.
Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека.
Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
към текста >>
И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при
философ
ията Йога.
Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога.
И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
И когато в моята “
Философ
ия на свободата” аз обърнах само
философ
ски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “
Философ
ия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция.
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският
философ
, публикува оставените в наследство натур
философ
ски съчинения на Хегел.
Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по следния начин.
Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натурфилософски съчинения на Хегел.
Хегел беше работил заедно с Шелинг в края на 18-то столетие за създаването на една натурфилософия. Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натурфилософия. Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”.
към текста >>
Хегел беше работил заедно с Шелинг в края на 18-то столетие за създаването на една натур
философ
ия.
Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по следния начин. Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натурфилософски съчинения на Хегел.
Хегел беше работил заедно с Шелинг в края на 18-то столетие за създаването на една натурфилософия.
Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натурфилософия. Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”. Но всичко това не отиде по-нататък.
към текста >>
Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натур
философ
ия.
Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по следния начин. Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натурфилософски съчинения на Хегел. Хегел беше работил заедно с Шелинг в края на 18-то столетие за създаването на една натурфилософия.
Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натурфилософия.
Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”. Но всичко това не отиде по-нататък. Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия.
към текста >>
Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една
философ
ия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натур
философ
ия.
Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натурфилософия. Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”. Но всичко това не отиде по-нататък.
Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия.
И когато Хегеловата Натурфилософия бе издадена от Мишеле през 1841 година, положението беше такова, че Шелинг все още не беше съобщил на света онова, което че сто пъти беше обещавал, неговата същинска философия на откровението. Той беше повикан в Берлин. Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия. Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес.
към текста >>
И когато Хегеловата Натур
философ
ия бе издадена от Мишеле през 1841 година, положението беше такова, че Шелинг все още не беше съобщил на света онова, което че сто пъти беше обещавал, неговата същинска
философ
ия на откровението.
Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”. Но всичко това не отиде по-нататък. Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия.
И когато Хегеловата Натурфилософия бе издадена от Мишеле през 1841 година, положението беше такова, че Шелинг все още не беше съобщил на света онова, което че сто пъти беше обещавал, неговата същинска философия на откровението.
Той беше повикан в Берлин. Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия. Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място.
към текста >>
Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натур
философ
ия.
За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”. Но всичко това не отиде по-нататък. Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия. И когато Хегеловата Натурфилософия бе издадена от Мишеле през 1841 година, положението беше такова, че Шелинг все още не беше съобщил на света онова, което че сто пъти беше обещавал, неговата същинска философия на откровението. Той беше повикан в Берлин.
Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия.
Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място. А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия.
към текста >>
Тогава се роди Хегеловата натур
философ
ия.
Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия. Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място. А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък.
Тогава се роди Хегеловата натурфилософия.
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух.
към текста >>
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натур
философ
ия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натур
философ
ия предлагаше като мислово съдържание.
Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място. А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия.
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание.
Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
към текста >>
Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натур
философ
ия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата.
И така той спря на това място. А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия. И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо.
Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата.
Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>
И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез
философ
ията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух.
И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>
И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава
философ
ия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината.
И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>
30.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме
философ
ия, имаме биология, имаме математика и т.н.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н.
Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление.
към текста >>
Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат
философ
и, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света.
Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление. Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред. Университетите ни се намират в такова отношение към света, че те са съвсем чужди на живота.
Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света.
Всички те не могат нищо друго, освен да работят в тясно ограничените си области. Те правят света за нас все по-абстрактен, все по-несъвместим с действителността. С тези доклади бих искал да удовлетворя изискванията на времето. Бих искал да ви покажа, че е невъзможно по-нататъшното оставане при предишните структури. И затова бих искал да покажа, как най-различни други области, които днес нямат връзка с астрономията, имат определени отношения към пространствено универсалното знание, към астрономията, така че в другите области трябва да изплуват определени астрономически знания, за да се научим да овладяваме тези други области по съответстващ на действителността начин.
към текста >>
[2] Галилео Галилей, 1564-1642, италиански физик,астроном, астролог и
философ
,един от пионерите на естественонаучното развитие
[2] Галилео Галилей, 1564-1642, италиански физик,астроном, астролог и философ,един от пионерите на естественонаучното развитие
към текста >>
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски
философ
.
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ.
Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“. Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“.
към текста >>
Главното му произведение е: „Математически начала на натур
философ
ията“, 1687.
[7] Исак Нютон, 1642-1727, английски математик, физик, астроном. Окончателно е формулирал принципите на класическата механика и благодарение на прилагането ѝ към небесните явления, станал основател на небесната механика.
Главното му произведение е: „Математически начала на натурфилософията“, 1687.
към текста >>
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет,
философ
и учен.
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен.
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>
[9] Лоренц Окен, 1779-1851, немско-швейцарски ботаник, миколог, зоолог, физиолог, медик,
философ
.
[9] Лоренц Окен, 1779-1851, немско-швейцарски ботаник, миколог, зоолог, физиолог, медик, философ.
Публикация на гръбначната му теория за черепа в програмното му съчинение, с което в 1807 г. е встъпил като професор в Йена.
към текста >>
31.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки
философ
ски да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме?
Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото? Как реагира човешката природа? Как чрез това ни се предава нещо за хода на небесните явления?
И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки философски да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме?
Няма ли да успеем, работейки на по-широка основа, да преодолеем ненадеждността, която именно днес прави прекалено парещи основните въпроси на астрономията, за да може и в тази област да се премине от количественото към качественото?
към текста >>
32.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
–
Философ
ът Христиан
[1] Ернст Мах пише („Die Mechanik in ihrer Entwicklung, historisch-kritisch dargestellt [Развитие на механиката, изложено исторично-критически]“, 1883, 7. Aufl. 1912, S. 226): „Ако все пак останем на полето на фактите, на нас са ни известни само относителните пространство и движение. Относителни са движенията в мировата система … както в птолемеевата, така и в коперниковата интерпретация. И двете интерпретации са еднакво верни, но втората е по-опростена и практична”.
– Философът Христиан
към текста >>
33.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали
философ
ите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка.
Това се разбира напълно от самосебе си. Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя мисленето си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам планетната система като отговаряща на действителността. – Прекрасно. Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува. Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване.
Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка.
И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни. Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой. Но това, което сега имам пред себе си, не е действително.
към текста >>
[1] regula philosophandi: буквално „
философ
ско правило“.
[1] regula philosophandi: буквално „философско правило“.
Нютон говори за това в своето главно произведение “Philosophiae naturalis principia mathematica” (1687). В мястото, където става дума за откриването на небесната механика, в началото на III книга, той формулира като водеща мисъл в пренасянето на земната механика на небето три (по-късно четири) „regula philosophand“ и дава примери, с които отчасти точно, отчасти с несъществени вариации съвпадат данните тук.
към текста >>
[5] което винаги са подчертавали
философ
ите - при най-известните
философ
и тази мисъл не е намерена.
[5] което винаги са подчертавали философите - при най-известните философи тази мисъл не е намерена.
Най-близо до нея стигат мислителите, които явно или неявно са мислели отвъд „Naturgeschichte und Theorie des Himmels [Естествознание и теория за небето]“ на Кант. Така намираме при Карл-ду-Прел (Carl du Prel) „Entwicklungsgeschichte der Weltalls. Entwurf einer Philosophie der Astronomie. Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената. Ескиз по философия на астрономията.
към текста >>
Ескиз по
философ
ия на астрономията.
[5] което винаги са подчертавали философите - при най-известните философи тази мисъл не е намерена. Най-близо до нея стигат мислителите, които явно или неявно са мислели отвъд „Naturgeschichte und Theorie des Himmels [Естествознание и теория за небето]“ на Кант. Така намираме при Карл-ду-Прел (Carl du Prel) „Entwicklungsgeschichte der Weltalls. Entwurf einer Philosophie der Astronomie. Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената.
Ескиз по философия на астрономията.
Трети допълнителен тираж на съчинението: Борбата за съществуване на небето]“, Leipzig 1882, S. 166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“
към текста >>
34.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във
философ
ски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2).
Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък. Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>
Виждате, че начинът, по който човек се изправя пред света не е толкова прост, както това
философ
ски се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме
философ
ски да измислим, каква е реалността.
Виждате, че начинът, по който човек се изправя пред света не е толкова прост, както това философски се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме философски да измислим, каква е реалността.
– Въпросът, как да намерим реалността в сетивното възприятие, е основният философски въпрос на теорията на познанието. Виждаме, че тук създаването на човека като такова, се поставя между образа и реалността по малко странен начин. Във всеки случай, по съвсем друг начин трябва да търсим това посредничество между образ и реалност, а не чрез някаква философска спекулация.
към текста >>
– Въпросът, как да намерим реалността в сетивното възприятие, е основният
философ
ски въпрос на теорията на познанието.
Виждате, че начинът, по който човек се изправя пред света не е толкова прост, както това философски се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме философски да измислим, каква е реалността.
– Въпросът, как да намерим реалността в сетивното възприятие, е основният философски въпрос на теорията на познанието.
Виждаме, че тук създаването на човека като такова, се поставя между образа и реалността по малко странен начин. Във всеки случай, по съвсем друг начин трябва да търсим това посредничество между образ и реалност, а не чрез някаква философска спекулация.
към текста >>
Във всеки случай, по съвсем друг начин трябва да търсим това посредничество между образ и реалност, а не чрез някаква
философ
ска спекулация.
Виждате, че начинът, по който човек се изправя пред света не е толкова прост, както това философски се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме философски да измислим, каква е реалността. – Въпросът, как да намерим реалността в сетивното възприятие, е основният философски въпрос на теорията на познанието. Виждаме, че тук създаването на човека като такова, се поставя между образа и реалността по малко странен начин.
Във всеки случай, по съвсем друг начин трябва да търсим това посредничество между образ и реалност, а не чрез някаква философска спекулация.
към текста >>
И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска
философ
ия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността.
Някога в хода на мировото развитие вече сме го търсили, придържайки се към посредничеството на вдишването и издишването. Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина. Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност. Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа. – Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността.
И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността.
Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато дихателният процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното. Може напълно да се разбере това, което тук се е проявило в хода на историческото развитие на човечеството, само при вътрешно-физиологно разглеждане на предмета.
към текста >>
Също и в теоретико-познавателно отношение трябва да се занимаваме с целия човек, а не само да фантазираме чрез някаква
философ
ско-психологическа теория на познанието около сетивните възприятия; необходимо е да се занимаваме с човека като цяло.
Астрономията, ако продължаваме да се занимаваме с нея както преди, никога няма да ни доведе до разбиране на реалността, а само до едни образи; ембриологията, макар и да ни води към разбиране на реалността, никога няма да даде възможност да се прониже реалността с някакви образни представи. На астрономическите мирови образи не им достига реалност; ембриологичните образи са бедни на представи, не можем да пронижем фактите с представи.
Също и в теоретико-познавателно отношение трябва да се занимаваме с целия човек, а не само да фантазираме чрез някаква философско-психологическа теория на познанието около сетивните възприятия; необходимо е да се занимаваме с човека като цяло.
И трябва да сме в състояние да включим целия този човек в света. От една страна е очевидно, как в астрономията се губи почва за познанието. От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен смисъл всичко се свежда само до разговори около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие. Може съвсем ясно да се забележи, че и от двете страни имаме нещо нуждаещо се от разширение.
към текста >>
35.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на
философ
ията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент.
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент.
Винаги съм отбелязвал XV век като най-важен пункт в последната фаза от развитието на човечеството. Това, естествено, е само приблизително определение. Подразбира се епохата в средата на Средновековието. И, разбира се, разглеждаме преди всичко само това в развитието на човечеството, което се проявява в цивилизованото човечество.
към текста >>
Известно време сред
философ
ите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси.
Обикновено не винаги достатъчно точно се оценява колко красноречив е повратът, който е станал в тази епоха в развитието на мисленето и познанието на човечеството.
Известно време сред философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси.
При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови. Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2]. Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина.
към текста >>
Той приличаше, бих казал, на късните схоластици – самият той не искаше да вярва в това, но той беше такъв, или най-малкото в теоретико-познавателните въпроси, – той беше изцяло реалист и затова в своята много интересна книга за „Главният проблем на
философ
ията в нейното развитие и частичното му решаване от Талес до Робърт Хамерлинг” той каза: Номиналистите доказват, че общото понятие „овца“ е не нещо друго, а появило се в човешкия дух обобщение, и понятието „вълк“ също е появило се в човешкия дух обобщение; тоест, това, което е в овцата и във вълка е само по различен начин групирана материя.
В лекциите, които обикновено изнасях за по-широка публика, често споменавах, че на тези въпроси обърна внимание моят стар приятел Винсенц Кнауер[4].
Той приличаше, бих казал, на късните схоластици – самият той не искаше да вярва в това, но той беше такъв, или най-малкото в теоретико-познавателните въпроси, – той беше изцяло реалист и затова в своята много интересна книга за „Главният проблем на философията в нейното развитие и частичното му решаване от Талес до Робърт Хамерлинг” той каза: Номиналистите доказват, че общото понятие „овца“ е не нещо друго, а появило се в човешкия дух обобщение, и понятието „вълк“ също е появило се в човешкия дух обобщение; тоест, това, което е в овцата и във вълка е само по различен начин групирана материя.
Един път материята се групира според схемата на овцата, друг път – според схемата на вълка. – Той смята, че трябва веднъж да пробваме да храним вълка само с овце и да не му се дава никаква друга храна. Тогава той, макар и след известно време да се състои изцяло от материята на овцата, съвсем няма да изгуби вълчия си нрав! Тоест вълчата природа, изразявана с общото понятие „вълк“, трябва да бъде нещо реално.
към текста >>
именно на тази област от
философ
ското развитие, обхващащо XIII – XIV век, – хората го разглеждат някак невнимателно, – доколко върху
философ
ското развитие, по същество, все още се оказва въздействие от това вълнение в човечеството, което се е проявило и в другите области на човешката цивилизация, но особено симптоматично ясно се е проявило то в тази фаза от развитието на познанието.
именно на тази област от философското развитие, обхващащо XIII – XIV век, – хората го разглеждат някак невнимателно, – доколко върху философското развитие, по същество, все още се оказва въздействие от това вълнение в човечеството, което се е проявило и в другите области на човешката цивилизация, но особено симптоматично ясно се е проявило то в тази фаза от развитието на познанието.
към текста >>
Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия
философ
на древността Хераклит[9].
Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност. Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието. Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза. Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън.
Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия философ на древността Хераклит[9].
Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този израз, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната душа, в която сега живеем.
към текста >>
[1] „Загадките на
философ
ията“ – GA 18
[1] „Загадките на философията“ – GA 18
към текста >>
[2] Въпросът за реализма и номинализма – виж „Загадки на
философ
ията“ или „
Философ
ия и антропософия“ GA35.
[2] Въпросът за реализма и номинализма – виж „Загадки на философията“ или „Философия и антропософия“ GA35.
към текста >>
[3] така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога – за него виж също в „Загадки на
философ
ията“
[3] така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога – за него виж също в „Загадки на философията“
към текста >>
36.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[7] Георг Вилхелм Фридрих Хегел, 1770-1831,
философ
, представител на немската идеалистическа
философ
ия
[7] Георг Вилхелм Фридрих Хегел, 1770-1831, философ, представител на немската идеалистическа философия
към текста >>
37.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Той ги описва в „План на
философ
ската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални.
В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения. Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили.
Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални.
...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални. ...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>
38.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Мисля, че ако искате да имате правилно съждение за това, трябва много точно да отгатнете основния вътрешен тон на книгата ми „Загадките на
философ
ията“, където се опитах да представя, как преди XV век и по-късно характерът на отношението към света във връзка с познанието е трябвало съвсем да се измени.
На какво се опира всичко това?
Мисля, че ако искате да имате правилно съждение за това, трябва много точно да отгатнете основния вътрешен тон на книгата ми „Загадките на философията“, където се опитах да представя, как преди XV век и по-късно характерът на отношението към света във връзка с познанието е трябвало съвсем да се измени.
Това отделяне на себе си от света, което за първи път е станало след XV век, преди не го е имало. Но по тази точка съвременният свят има много малко разбиране. Днес хората си казват: аз мисля за света едно или друго, аз имам едни или други сетивни възприятия. В условията на новото историческо развитие станахме необикновено умни, а преди хората са били по-глупави и са си представяли всичко по детски. – И работата се представя така, че хората преди е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега.
към текста >>
Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на
философ
ията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно.
Днес хората си казват: аз мисля за света едно или друго, аз имам едни или други сетивни възприятия. В условията на новото историческо развитие станахме необикновено умни, а преди хората са били по-глупави и са си представяли всичко по детски. – И работата се представя така, че хората преди е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега. Но първо е трябвало да се продължи цялото развитие на обучението на човечеството, за да станат хората толкова умни, като в по-късното време. При това не се отчита, че самите възгледи, цялото отношение към света е било друго.
Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно.
Те са съвпадали повече. Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на представата. И това, естествено, става толкова по-интензивно, колкото по-далеч се задълбочаваме в миналото. В това отношение трябва да си създадем реални представи за еволюцията на човечеството. Защото, виждате ли, това, което д-р Щайн[8] написа в своята книга за съществото на сетивното възприятие, за нашето днешно време е превъзходно, но ако му се наложеше в предишните времена, например в школата в Александрия да пише дисертация по темата, за сетивното възприятие би трябвало да пише по съвсем различен начин.
към текста >>
[8] Валтер Йохан Щайн 1891-1957, първо математик, а после писател с
философ
ска и историческа насоченост.
[8] Валтер Йохан Щайн 1891-1957, първо математик, а после писател с философска и историческа насоченост.
Учител във Валдорфското училище.
към текста >>
39.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Kaiser), тогава още студент-дипломант от
философ
ския факултет.
С този курс се е случила следната особеност. Още преди да излезе от печат в 1926 г., от ръкописи е бил преработен в съчинение на д-р В. Кайзер (W.
Kaiser), тогава още студент-дипломант от философския факултет.
Книгата излязла в 1925 г. в Щутгарт под заглавието „Астрономията в духовнонаучна светлина“. Малко преди смъртта си Рудолф Щайнер прегледал манускрипта и го одобрил за печат. Книгата съдържа не само изложение на курса, но също и разглеждане от автора на много въпроси, повдигнати във връзка с този курс. Това останала единствената книга, която се е занимавала с курса като цяло.
към текста >>
40.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Науката направи нещо повече: тя предизвика явяването на една
философ
ия, която някои мислители, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
Няма по-голяма чест за човешкия дух от това упорито и търпеливо изработване на научните закони; той се насочва към една величествена синтеза, която, без той да знае, го приближава въпреки всичко до целите и плановете на творящото божество. Неговото усилие не е било напразно; то трябваше да бъде опитано. Рудолф Щайнер не веднъж е настоявал върху тази точка: древното човечество беше останало твърде близо до своя духовен произход. То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я ползува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния смисъл на думата едно земно човечество. То бе работило чудесно; неговата работа беше толкова производителна, че създаде тази техника, не по-малко чудесно приложение на научните завоювания, които започват да объркват нашата епоха; някои духове изказват даже желание да се сложи спирачка на този прогрес.
Науката направи нещо повече: тя предизвика явяването на една философия, която някои мислители, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
към текста >>
Този начин на разсъждение доведе натур
философ
ията или научната
философ
ия, което е едно и също нещо, до всемирния детерминизъм: всичко в света става според постоянни закони, които могат да се приложат към всичко; в света не съществува нито случайност, нито свобода.
Науката е безсилна да построи една система на обяснение, която да има абсолютна стойност; тя наблюдава само едната страна на явленията и, освен това, първичните причини остават скрити за нея. Но счита, че отхвърля упреците, които биха могли да и се отправят по тази точка, отричайки, че в явленията има нещо друго освен това, което тя познава. Що се отнася за първичните причини, изграждат се хипотези, които претендират, че такива първични причини не съществуват.
Този начин на разсъждение доведе натурфилософията или научната философия, което е едно и също нещо, до всемирния детерминизъм: всичко в света става според постоянни закони, които могат да се приложат към всичко; в света не съществува нито случайност, нито свобода.
към текста >>
Много
философ
и направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него.
Ние не ще разискваме тук върху това схващане, пуснало толкова дълбоки корени в духовете, че неотдавнашните работи, които доведоха до там, да се говори за един принцип на индетерминизъм, не са в състояние да го разклатят.
Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него.
Това направи именно Рудолф Щайнер, но огромното множество на нашите съвременници не знаят за него. Учени като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален. Днешната наука прибавя, че в точката, до където тя е стигнала, почти всичко за да не кажем всичко което не е било интелектуално, е изчезнало. Нищо ново не се е прибавило към него, което да не принадлежи на духа". /Нови философски основи на науката, превод Лаланд/.
към текста >>
/Нови
философ
ски основи на науката, превод Лаланд/.
Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него. Това направи именно Рудолф Щайнер, но огромното множество на нашите съвременници не знаят за него. Учени като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален. Днешната наука прибавя, че в точката, до където тя е стигнала, почти всичко за да не кажем всичко което не е било интелектуално, е изчезнало. Нищо ново не се е прибавило към него, което да не принадлежи на духа".
/Нови философски основи на науката, превод Лаланд/.
към текста >>
Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази наука на духа, която вече изискват някои
философ
и и някои учени.
Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази наука на духа, която вече изискват някои философи и някои учени.
към текста >>
Без съмнение, това желание не се споделя от всички
философ
и и учени; но това ще стане, когато широката публика ще е усвоила модерните схващания.
Без съмнение, това желание не се споделя от всички философи и учени; но това ще стане, когато широката публика ще е усвоила модерните схващания.
Човечеството, в неговата целокупност, има впечатлението, че живее в една единствена по себе си епоха на своята история; моралните, политически и икономически безпорядъци, колкото и големи да са те, не са достатъчни да заличат това впечатление. Хората продължават да считат историята на миналите столетия като една дълга подготовка на това разцъфтяване, до което е стигнала нашата научна епоха, като един стадий по-нисш от нашия, в който за първи път се разкрива величието на човека. Духовете не ще се изменят от днес за утре, но не остава по-малко вярно, че в дъното на човешкото сърце се таи една огромна носталгия за нещо, което не се изразява ясно, но която не е нищо друго освен духовността, която хората са прогонили от науката. Както Рудолф Щайнер казва като заключение в този труд, от величественото натрупване на техническите приложения на науката се издига един огромен повик, който изпълва вселената.
към текста >>
И, за да виждаме ясно в утрешната работа, трябваше вече да знаем, по какъв начин и през какви етапи човешкият дух е изпаднал в отвлечеността; изследването на Рудолф Щайнер ни обяснява това обширно и с едно остро познание на
философ
ските въпроси, които са свързани с научната проблема.
Как е станало това? Страниците, които следват, ни го казват.
И, за да виждаме ясно в утрешната работа, трябваше вече да знаем, по какъв начин и през какви етапи човешкият дух е изпаднал в отвлечеността; изследването на Рудолф Щайнер ни обяснява това обширно и с едно остро познание на философските въпроси, които са свързани с научната проблема.
към текста >>
41.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на
философ
ията, които виждат в Демокрита, гръцкия
философ
от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми.
Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
към текста >>
42.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Днес математиката и ролята, която тя играе във
философ
ията, се схващат по определен начин и се мисли наистина, че това не би могло да бъде иначе.
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по определен начин и се мисли наистина, че това не би могло да бъде иначе.
Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се мисли, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се мисли, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката. Въпреки това достатъчно е да си припомним с достатъчна точност, че малко след момента, който отбелязва началото на нашата научна ера, след публикуването на съчинението на Николай Кузански, не само Коперник се опита да обясни движенията на слънчевата система с помощта на математическо то разсъждение, но философи като Декарт и Спиноза виждаха в математическата мисъл идеалния инструмент, благодарение на който човекът щеше да разбере и да обясни физическия и духовен свят.
към текста >>
Въпреки това достатъчно е да си припомним с достатъчна точност, че малко след момента, който отбелязва началото на нашата научна ера, след публикуването на съчинението на Николай Кузански, не само Коперник се опита да обясни движенията на слънчевата система с помощта на математическо то разсъждение, но
философ
и като Декарт и Спиноза виждаха в математическата мисъл идеалния инструмент, благодарение на който човекът щеше да разбере и да обясни физическия и духовен свят.
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по определен начин и се мисли наистина, че това не би могло да бъде иначе. Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се мисли, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се мисли, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката.
Въпреки това достатъчно е да си припомним с достатъчна точност, че малко след момента, който отбелязва началото на нашата научна ера, след публикуването на съчинението на Николай Кузански, не само Коперник се опита да обясни движенията на слънчевата система с помощта на математическо то разсъждение, но философи като Декарт и Спиноза виждаха в математическата мисъл идеалния инструмент, благодарение на който човекът щеше да разбере и да обясни физическия и духовен свят.
към текста >>
Това, което различава
философ
ията на един Спиноза от самата мистика, не е просто друго нещо, освен, че един мистик като Майстер Екхардт или Йоханес Таулер, търсят вътрешната опитност на тайните на света в сферата на чувството, докато Спиноза превъзстановява тези тайни вътре в него според метода на математиката.
Фактически, един Декарт и един Спиноза още притежават един остатък от това познание, поне в начина, по който те прилагат математиката; това лесно може да се установи, ако се проучат техните съчинения без предубеждение, като се отъждествим колкото е възможно с тях.
Това, което различава философията на един Спиноза от самата мистика, не е просто друго нещо, освен, че един мистик като Майстер Екхардт или Йоханес Таулер, търсят вътрешната опитност на тайните на света в сферата на чувството, докато Спиноза превъзстановява тези тайни вътре в него според метода на математиката.
към текста >>
43.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В своята книга "Математически принципи на натур
философ
ията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
Да вземем например Нютон. Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение.
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
към текста >>
Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен
философ
на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл.
Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл.
Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил. Да, казва Бъркли, именно така трябва да се постъпи. Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у философа или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани.
към текста >>
Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у
философ
а или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани.
Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл. Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил. Да, казва Бъркли, именно така трябва да се постъпи.
Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у философа или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани.
към текста >>
В своята книга "Математически принципи на натур
философ
ията", той си служи с тези отвлечени математики, с едно произволно определено пространство, което впрочем не дефинира, защото има смътното чувство, че тогава ще се изгуби в него.
Днес математиките игнорират човека. И човекът е забравил, че ги е получил от Бога. В този дух Нютон си служи с тях, за да проучи пространството.
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията", той си служи с тези отвлечени математики, с едно произволно определено пространство, което впрочем не дефинира, защото има смътното чувство, че тогава ще се изгуби в него.
Той взема понятието за пространство в неговата обикновена, текуща форма, но след това с помощта на математиките го обработва така, че накрая то няма нищо общо с истинските закони на пространството. И така започва той да говори за принципите, за началата на природата. Въпреки това, ако проучим по задълбочено неговите съчинения, виждаме след известно време, че неговото собствено схващане за пространството му създава неудобство.
към текста >>
Следователно Бъркли е по същество спиритуалист, в смисъла, в който германската
философ
ия употребява тази дума* /* Историците на френската
философ
ия наричат системата на Бъркли абсолютен идеализъм. Бел.
Следователно Бъркли е по същество спиритуалист, в смисъла, в който германската философия употребява тази дума* /* Историците на френската философия наричат системата на Бъркли абсолютен идеализъм. Бел.
на френск. преводач./. Ето защо опирайки се на догмата без съмнение, обаче все пак с известно право, той повдига множество възражения против това схващане на природата, върху която биха могли да се приложат математическите закони вън от всякакво вътрешно чувство. Разглеждайки целия Космос като нещо духовно, Бъркли вижда в математиките нещо, което, както и Космосът, се е родило от духа; той мисли следователно, че човек може да почувствува вътрешно духовните намерения на космоса, доколкото те се изразяват чрез математически формули, но че е невъзможно математическите закони да се приложат към тела по един съвършено външен начин.
към текста >>
44.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Австрийският
философ
Рихард Вал написа нещо очебийно по този въпрос в своята книга "Механизъм на мисленето".
Необходимо беше дълго време, казах аз, преди някои духове решително да покажат странното, което лежеше в това схващане.
Австрийският философ Рихард Вал написа нещо очебийно по този въпрос в своята книга "Механизъм на мисленето".
Без впрочем да проследи до край своята идея и да извлече от нея всичко, което тя можеше да даде, той казва: "не съществува нищо в мозъка, което да не съществува в нервите".
към текста >>
Лесно може да се разбере, че нашето описание на схващанията от миналите време на не съвпада с това, което може да се намери в модерните съчинения; формите на мислене на тази древна
философ
ия за природата са толкова различни от модерната мисъл, че, наистина, всички, които днес пишат една история за тях, влагат по-скоро своите собствени идеи вместо нещо друго.
Лесно може да се разбере, че нашето описание на схващанията от миналите време на не съвпада с това, което може да се намери в модерните съчинения; формите на мислене на тази древна философия за природата са толкова различни от модерната мисъл, че, наистина, всички, които днес пишат една история за тях, влагат по-скоро своите собствени идеи вместо нещо друго.
към текста >>
Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският
философ
Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва.
Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна.
Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи. В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава. В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>
45.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по
философ
ия в Болоня аз го изложих подробно.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни.
То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно.
Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него. Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>
46.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни
философ
и, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот.
Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
Поради тези причини, в моята книга "Загадките на
философ
ията", аз говорих за гръцките
философ
и различно от това, което обикновено се върши.
Поради тези причини, в моята книга "Загадките на философията", аз говорих за гръцките философи различно от това, което обикновено се върши.
Действително, в обикновените съчинения, когато се говори за Талес, например, се казва, че той виждаше произхода на сетивния свят във водата; за Хераклит се казва, че търсеше този произход в огъня, други във въздуха, други още в материята, в един вид атом и пр... Хората, които пишат така, не си дават всъщност сметка, че в действителност не бихме могли да си обясним, защо Талес приписва на водата произхода на живота, вместо на огъня, както това прави Хераклит. А това понятие "всичко е произлязло от водата", Талес го е почерпил от своята вътрешна опитност.
към текста >>
Философ
ите стигнаха до там, да твърдят, че мислите не са вече друго освен образи, миражи.
Наистина, по-късно, в течение и особено в края на 19-то столетие мисълта е стана ла толкова отвлечена за човека, че той й отрича всякакво действително съществуване.
Философите стигнаха до там, да твърдят, че мислите не са вече друго освен образи, миражи.
Такъв е случаят особено с Рихард Вал, когото често съм цитирал, който не виждаше вече в Аза, в мисълта, в чувството или волята, във всичко, което съставлява живота на нашата душа, нещо друго освен илюзии.
към текста >>
Така за
философ
ите става лесно да отричат неговото съществуване.
Още по-лошо е положението за Аза, чувството за който намалява все повече и повече, свежда се до една точка, бихме могли да кажем.
Така за философите става лесно да отричат неговото съществуване.
Хората на древността нямаха съзнание за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление. Това присъствие на Аза образуваше основата на една наука по-висша от самата психология, която можем да наречем пневматология. Човекът погребва в себе си и тази пневматология, отделяйки я от вселената, и свежда чувството за своя Аз до нещо безкрайно слабо и тънко.
към текста >>
47.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
И самата тази привидност е атакувана, гризана от всички страни от нашите съвременни
философ
и и психолози.
Ние имаме пред себе си вече само външния вид, не самата същност на явлението, а само начина, по който тази същност днес, не са вече друго освен привидности, външен вид.
И самата тази привидност е атакувана, гризана от всички страни от нашите съвременни философи и психолози.
Наистина тези последните приличат на онзи добре известен герой, който искаше да се изкачи на небето теглейки се за косите, или още на човек, който, намирайки се вътре в купето на един железопътен вагон, тика преградата, за да направи влака да върви. Философите говорят, говорят, обаче тяхното слово е без живот, защото тяхната мисъл се движи сред сенки.
към текста >>
Философ
ите говорят, говорят, обаче тяхното слово е без живот, защото тяхната мисъл се движи сред сенки.
Ние имаме пред себе си вече само външния вид, не самата същност на явлението, а само начина, по който тази същност днес, не са вече друго освен привидности, външен вид. И самата тази привидност е атакувана, гризана от всички страни от нашите съвременни философи и психолози. Наистина тези последните приличат на онзи добре известен герой, който искаше да се изкачи на небето теглейки се за косите, или още на човек, който, намирайки се вътре в купето на един железопътен вагон, тика преградата, за да направи влака да върви.
Философите говорят, говорят, обаче тяхното слово е без живот, защото тяхната мисъл се движи сред сенки.
към текста >>
Първият път, в моята "
Философ
ия на свободата", исках да покажа, че тази привидност, която съществува само в мисълта, може да се роди освобождаващия подтик, ако човек успее да я схване такава, каквато е тя.
Аз се опитах на два пъти да донеса заключения.
Първият път, в моята "Философия на свободата", исках да покажа, че тази привидност, която съществува само в мисълта, може да се роди освобождаващия подтик, ако човек успее да я схване такава, каквато е тя.
Действително, ако субективната опитност беше нещо друго освен една привидност, ние никога не бихме могли да бъдем свободни. Само една действителност може да принуди, но не и една привидност.
към текста >>
Вторият опит бе направен на Конгреса на
философ
ията в Болоня.
Вторият опит бе направен на Конгреса на философията в Болоня.
Там аз направих една психологическа анализа на "вещта в себе си", за да покажа, че усещания и мисли са също обект на една външна опитност и че един метод на мислене приспособен към съвременния дух позволява много добре да се констатира това.
към текста >>
Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на
философ
ите: физиологията.
Много от съвременните научни открития са били направени в безсъзнание; в това отношение литературата ни дава достатъчно опорни точки. Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят. Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията.
Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията.
Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно познание на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една наука за човешкото същество.
към текста >>
48.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Че възприятието е субективно, а същността на „нещата сами по себе си“ наистина съществува, но не може да бъде опозната, твърдеше още преди едно столетие от висока
философ
ска позиция Имануел Кант.
Още Лейбих*/*J Leihig oт 1858 u 1967: „Che mische Briefe“, особено писмо 23, 4-то издание. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt/ активно се противопоставя на това. Точно тези значителни постижения, които никой, който има собствени познания по предмета не може да оспори, доведоха до убеждението, че до истината се стига едва чрез познанието за веществата. Тези познания се раждат в научните лаборатории. Спечелените в миналото непосредствени възприятия и опитности в селското стопанство, въз основа на които почива цялото досегашно развитие, бяха приети за субективни и оттам за ненаучни.
Че възприятието е субективно, а същността на „нещата сами по себе си“ наистина съществува, но не може да бъде опозната, твърдеше още преди едно столетие от висока философска позиция Имануел Кант.
Редукционизмът, редуцирането на пълнотата на непосредствените изживявания и опитности до изучаване само на веществата, стана не само метод на една простираща се в определени граници наука, но и мироглед. Може би за различните хора това не важи изцяло, но тези възгледи дадоха определена насока в развитието на науката в областта на селското стопанство и сложиха своя отпечатък, като повлияха на практиката в небивал до сега обхват.
към текста >>
Той разработи Гьотевия познавателен метод и свърза с него своите собствени констатации, (изложени в книгата му „
Философ
ия на свободата“) относно въпросите: Как възниква човешкото познание?
През 80-те и 90-те години на 19 век Рудолф Щайнер се занимава интензивно с Гьоте и става издател на неговите естественонаучни трудове.
Той разработи Гьотевия познавателен метод и свърза с него своите собствени констатации, (изложени в книгата му „Философия на свободата“) относно въпросите: Как възниква човешкото познание?
Как се достига до сигурност на познанието? Възможна ли е човешката свобода? Това произведение не е задължително да се познава, за да се разбере селскостопанския курс и да се приложат новите аспекти и предложения в практиката. И въпреки това, те принадлежат към най-плодоносното, което човек може да изучи, ако иска да достигне до изчерпателно познание и себепознание. Който обаче от научна гледна точка иска да прецени Щайнеровия „Селскостопански курс“, не може да се размине с основното изучаване както на това произведение, така и на други негови произведения.
към текста >>
От всички негови произведения се вижда, че не се касае за ново мисловно проникване на познатата действителност, както се среща при
философ
ите.Това не е нова
философ
ия, а описание на свръхсетивни изживявания, което за нашето време означава открити по нов начин духовни факти.
От всички негови произведения се вижда, че не се касае за ново мисловно проникване на познатата действителност, както се среща при философите.Това не е нова философия, а описание на свръхсетивни изживявания, което за нашето време означава открити по нов начин духовни факти.
Макар че неговата „Философия на свободата“ е написана като философско произведение, той дава мотото: „Душевни наблюдателни резултати въз основа на природонаучни методи“. Това значи, че на първо място не стои мисловното търсене на отговори, а въз основа на изискващи разрешение въпроси са по-търсени вътрешни опитности, които могат да доведат до отговори на тези въпроси. Тези вътрешни опитности при Р.Щайнер далеч надминават всичко познато досега. В първите две десетилетия от 20 век за слушателя и читателя е разработено едно извънредно многостранно и всеобхватно описание на духовни опитности, които още тогава са можели да бъдат обхванати по мисловен път.
към текста >>
Макар че неговата „
Философ
ия на свободата“ е написана като
философ
ско произведение, той дава мотото: „Душевни наблюдателни резултати въз основа на природонаучни методи“.
От всички негови произведения се вижда, че не се касае за ново мисловно проникване на познатата действителност, както се среща при философите.Това не е нова философия, а описание на свръхсетивни изживявания, което за нашето време означава открити по нов начин духовни факти.
Макар че неговата „Философия на свободата“ е написана като философско произведение, той дава мотото: „Душевни наблюдателни резултати въз основа на природонаучни методи“.
Това значи, че на първо място не стои мисловното търсене на отговори, а въз основа на изискващи разрешение въпроси са по-търсени вътрешни опитности, които могат да доведат до отговори на тези въпроси. Тези вътрешни опитности при Р.Щайнер далеч надминават всичко познато досега. В първите две десетилетия от 20 век за слушателя и читателя е разработено едно извънредно многостранно и всеобхватно описание на духовни опитности, които още тогава са можели да бъдат обхванати по мисловен път.
към текста >>
49.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Вижте, вчера бих могъл да прибавя и това, че между многото работи, които бих могъл да свърша в сегашната си инкарнация, но до сега не съм успял, е, че като съвсем млад имах идеята да напиша една тъй наречена селска
философ
ия, да опиша понятията на селяните за всички неща, които ги засягат.
Тогава въздействията могат вече да се покажат наяве. Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който получава положителен отговор. Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа. Трябва да се знае, че е съвсем различно дали една концентрация се прави по средата на зимата или по средата на лятото. Много неща се съдържат в някои народни поговорки, които могат да дадат важни указания за днешния човек.
Вижте, вчера бих могъл да прибавя и това, че между многото работи, които бих могъл да свърша в сегашната си инкарнация, но до сега не съм успял, е, че като съвсем млад имах идеята да напиша една тъй наречена селска философия, да опиша понятията на селяните за всички неща, които ги засягат.
Би могло да се получи нещо извънредно добро и то би опровергало твърдението на графа, че селяните са глуповати. Би се получила една субтилна мъдрост, една проницателна философия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в живота на природата. Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата. Да се напише такава селска философия днес вече не е възможно. В нашето време нещата в голямата си част изцяло се загубиха.
към текста >>
Би се получила една субтилна мъдрост, една проницателна
философ
ия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в живота на природата.
Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа. Трябва да се знае, че е съвсем различно дали една концентрация се прави по средата на зимата или по средата на лятото. Много неща се съдържат в някои народни поговорки, които могат да дадат важни указания за днешния човек. Вижте, вчера бих могъл да прибавя и това, че между многото работи, които бих могъл да свърша в сегашната си инкарнация, но до сега не съм успял, е, че като съвсем млад имах идеята да напиша една тъй наречена селска философия, да опиша понятията на селяните за всички неща, които ги засягат. Би могло да се получи нещо извънредно добро и то би опровергало твърдението на графа, че селяните са глуповати.
Би се получила една субтилна мъдрост, една проницателна философия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в живота на природата.
Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата. Да се напише такава селска философия днес вече не е възможно. В нашето време нещата в голямата си част изцяло се загубиха. Днес нещата не стоят така, както преди петдесет, преди четиридесет години. Да, това беше нещо извънредно значително, тъй като тогава при селянина можеше да се научи много повече, отколкото в университета.
към текста >>
Да се напише такава селска
философ
ия днес вече не е възможно.
Много неща се съдържат в някои народни поговорки, които могат да дадат важни указания за днешния човек. Вижте, вчера бих могъл да прибавя и това, че между многото работи, които бих могъл да свърша в сегашната си инкарнация, но до сега не съм успял, е, че като съвсем млад имах идеята да напиша една тъй наречена селска философия, да опиша понятията на селяните за всички неща, които ги засягат. Би могло да се получи нещо извънредно добро и то би опровергало твърдението на графа, че селяните са глуповати. Би се получила една субтилна мъдрост, една проницателна философия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в живота на природата. Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата.
Да се напише такава селска философия днес вече не е възможно.
В нашето време нещата в голямата си част изцяло се загубиха. Днес нещата не стоят така, както преди петдесет, преди четиридесет години. Да, това беше нещо извънредно значително, тъй като тогава при селянина можеше да се научи много повече, отколкото в университета. Тогава време то беше съвсем друго, живееше се със селяните на село и когато дойдоха хората с калабрийските шапки, които въведоха днешното социалистическо движение, настъпиха други времена и това стана рядкост. Днес светът напълно се е променил.
към текста >>
Още повече е загубено от същинската селска
философ
ия, която беше вид културна
философ
ия.
Да, това беше нещо извънредно значително, тъй като тогава при селянина можеше да се научи много повече, отколкото в университета. Тогава време то беше съвсем друго, живееше се със селяните на село и когато дойдоха хората с калабрийските шапки, които въведоха днешното социалистическо движение, настъпиха други времена и това стана рядкост. Днес светът напълно се е променил. Присъстващите тук по-млади дами и господа нямат никаква представа, как се е променил светът в течение на последните тридесет четиридесет години. Твърде много от действителната красота на народния начин на говорене диалекти и наречия е загубена.
Още повече е загубено от същинската селска философия, която беше вид културна философия.
Даже в селските календари тогава стояха неща, които вече ги няма там. Те изглеждаха другояче, бяха задушевни. Познавах селски календар, отпечатан на лоша хартия, но в него можеха да се видят цветно изобразени планетните знаци, а на външния заглавен лист един малък бонбон, който човек можеше да близне, когато си служи с календара. По този начин книгата беше направена още по-вкусна и по-приятна. Поколения наред си служеха с нея.
към текста >>
50.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по
философ
ия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
към текста >>
51.
Волфганг Шауман. Въведение в курса по земеделие на Рудолф Щайнер
GA_327 Биодинамично земеделие
Същевременно се запознава с антропософията и поспециално с „
Философ
ия на свободата“ от Рудолф Щайнер.
Др ВОЛФГАНГ ШАУМАН; роден 1924, след пленничеството си изучава ветеринарна медицина.
Същевременно се запознава с антропософията и поспециално с „Философия на свободата“ от Рудолф Щайнер.
Член на ръководството на „Изследователски кръг за биологичнодинамичен начин на производство“ и на съюза „Деметер“. Контакти с изследователи на селското стопанство и дейно участие в „Институт за биологичнодинамично изследване“. Член на свободната висша школа за духовна наука в Дорнах/Швейцария, както и съосновател на селскостопанското училище Дотенфелдерхоф в Бад Филбел.
към текста >>
52.
Предговор
GA_327 Биодинамично земеделие
„
Философ
ия и Антропософия“
„Философия и Антропософия“
към текста >>
53.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от
философ
ски спекулации, а само от лични опитности.
Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности.
След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности.
Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
към текста >>
Това „учение за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва
философ
ията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички
философ
и.
Това „учение за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва философията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички философи.
В нашето столетие от страна на философите то беше защитено най-ясно може би от Николай Хартман.[1] Проучи ли се Рудолф Щайнер и сравнят ли се неговите описания, става много ясно, че при Щайнер не става въпрос за продължение на философията. От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно. Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната. Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото.
към текста >>
В нашето столетие от страна на
философ
ите то беше защитено най-ясно може би от Николай Хартман.[1] Проучи ли се Рудолф Щайнер и сравнят ли се неговите описания, става много ясно, че при Щайнер не става въпрос за продължение на
философ
ията.
Това „учение за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва философията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички философи.
В нашето столетие от страна на философите то беше защитено най-ясно може би от Николай Хартман.[1] Проучи ли се Рудолф Щайнер и сравнят ли се неговите описания, става много ясно, че при Щайнер не става въпрос за продължение на философията.
От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно. Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната. Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти.
към текста >>
Но от тези опитности, както и от
философ
ските възгледи природната наука остава незасегната.
Това „учение за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва философията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички философи. В нашето столетие от страна на философите то беше защитено най-ясно може би от Николай Хартман.[1] Проучи ли се Рудолф Щайнер и сравнят ли се неговите описания, става много ясно, че при Щайнер не става въпрос за продължение на философията. От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно.
Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната.
Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти. Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди. Все повече доминираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти.
към текста >>
Нашето ежедневие и
философ
ията все повече се определят от този начин на мислене и изследване.
Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти. Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди. Все повече доминираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти.
Нашето ежедневие и философията все повече се определят от този начин на мислене и изследване.
Редукционизмът намаляването на съставните части на комплексния процес и свеждането му до по-малко фактори от най-ниската плоскост на действителността, първоначално е почти неизбежен за специализираните изследователи. Това се превръща в мироглед, понеже стремежът да се подреди специалното в общата действителност е все още твърде слаб. Тук лежи главният проблем за взаимното разбирателство.
към текста >>
Антропософия и
философ
ия
Антропософия и философия
към текста >>
За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за
философ
ска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години.
За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години.
Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе. Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи. При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите.
към текста >>
Философ
иите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните
философ
и.
За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години. Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе.
Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи.
При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите.
към текста >>
Тогава става ясна съществената разлика от
философ
ите.
За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години. Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе. Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи. При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност.
Тогава става ясна съществената разлика от философите.
към текста >>
При тях става дума за
философ
ски книги.
За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието. Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
При тях става дума за философски книги.
Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно. Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука.
към текста >>
[1] Шмидт, Хайнрих преработка от Георги Шишков 1991: „
Философ
ски речник„ 22 издание, издателство Алфред Крьонер, Щутгарт.
[1] Шмидт, Хайнрих преработка от Георги Шишков 1991: „Философски речник„ 22 издание, издателство Алфред Крьонер, Щутгарт.
към текста >>
Щайнер 1891 „Истина и наука„ Увертюра на „
Философ
ия на свободата„ Сс 3.
[11] Р.
Щайнер 1891 „Истина и наука„ Увертюра на „Философия на свободата„ Сс 3.
към текста >>
Щайнер 1894 „
Философ
ия на свободата„ Сс 4.
[12] Р.
Щайнер 1894 „Философия на свободата„ Сс 4.
към текста >>
54.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Съвременният
философ
, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте.
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система. Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то? Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо. По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противоположности.
Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте.
Той говори за „методично изграден противоречив дух, който живее във всички нас“.[13]
към текста >>
Двете имат самостоятелност и трайност, което във
философ
ски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество.
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества. Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване. Етерност и астралност бликат от Слънцето.
Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество.
Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
към текста >>
Й. Хиршбергер 1976 и 1991: „История на
философ
ията„.
Й. Хиршбергер 1976 и 1991: „История на философията„.
Не само да се приеме това състояние и може би повече или помалко да се осъзнае, но волево и с будно съзнание така да се приеме, както изисква обектът и да се промени съответно на същността на предмета на познанието, това е централна задача на антропософията.
към текста >>
Познанието обаче е прастаро и
философ
ски се среща при Хераклит (около 544 483 пр.Хр.).
[17] Л фон Берталнфи 1901 1972 се занимаваше през нашето столетие като биолог особено с въпросa за реда в протичащото равновесие, англ.
Познанието обаче е прастаро и философски се среща при Хераклит (около 544 483 пр.Хр.).
към текста >>
55.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Винаги има нещо общо с това, че
философ
ски формулирано, същност и явление биват тясно свързани, че духовните членове на съществото обхващат и влияят по-интензивно на физическото тяло.
Като лечебно средство[23] за едно земеделско стопанство трябва да се разбира средство, което подобрява себезапазването, възстановяването или издръжливостта на една биологична система, чието здраве е увредено, но също и средство, което активизира биологичните процеси, които създават добива или подобряват условията за добив, при това без да води до нарастване на зависимостта от приложеното средство. Следователно това би било средство, което подпомага самостоятелното здраве и достиженията на земеделското стопанство.
Винаги има нещо общо с това, че философски формулирано, същност и явление биват тясно свързани, че духовните членове на съществото обхващат и влияят по-интензивно на физическото тяло.
Целият курс наистина показва, че това така просто формулирано отношение представлява един сложен, един комплексен случай.
към текста >>
56.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Морфологични основи на едно общо човекознание„, издадено от Гьотеанума 3 издание, издателство
Философ
скоантропософско издателство, Дорнах Швейцария.
[3] Л. Фогел 1992: „Тричленният човек.
Морфологични основи на едно общо човекознание„, издадено от Гьотеанума 3 издание, издателство Философскоантропософско издателство, Дорнах Швейцария.
към текста >>
57.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Философ
ия без логика.
Пример за съвременен научен начин на мислене.
Философия без логика.
«Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане. Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота.
към текста >>
58.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Имало е един велик гръцки
философ
, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3].
Само си представете, господа, че древните хора отлично са знаели тези неща, макар и да са ги знаели по съвсем различен начин, отколкото днес ние. Искам да ви приведа едно доказателство.
Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3].
Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език!
към текста >>
Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала
философ
а Шелинг.
Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р.
Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
59.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
(Имат се предвид читатели-християни, тъй като
философ
ите-езичници, неоплатоници и др., например Целс в трети или Юлиан в четвърти век знаели и са писали за такива противоречия.
И така, Библията е трябвало да се чете правилно. Ако хора без правил-на подготовка биха почнали да четат Библията, те биха направили извод, че в Библията четирите Евангелия - Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан - си противоречат едно на друго. Защо те си противоречат? Господа, трябва правилно да се разбира това. На човек от IV или V век не би му дошло на ум да разглежда такива противоречия.
(Имат се предвид читатели-християни, тъй като философите-езичници, неоплатоници и др., например Целс в трети или Юлиан в четвърти век знаели и са писали за такива противоречия.
При това те са се ръководели от античната рационална логика, изработена още от Платон, Аристотел, Филон Александрийски и др., докато християнската догматика, формирала се в периода на първите Вселенски Събори, е носила понякога ирационален характер. - Бел. пр.) Разбира се, Евангелията си противоречат едно на друго.
към текста >>
60.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-
философ
ската истина.
Такова явление в древността е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно. И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност.
Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт.
към текста >>
61.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуалност Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуалност е инспирирала
философ
а Шелинг.
Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р.
Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуалност Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
62.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература,
философ
ия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Докторат по
философ
ия в Университета Росток.
1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3).
към текста >>
Увод към „
Философ
ия на свободата“ (Събр.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“.
Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
съч. 3).
към текста >>
„
Философ
ия на свободата.
1894 г.
„Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр. съч. 4).
към текста >>
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на
философ
ията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
„Загадките на
философ
ията“ (Събр.
1914 г.
„Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18).
към текста >>
„Космология, религия и
философ
ия“ (Събр.
1922 г.
„Космология, религия и философия“ (Събр.
съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
63.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература,
философ
ия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Докторат по
философ
ия в Университета Росток.
1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3).
към текста >>
Увод към „
Философ
ия на свободата“ (Събр.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“.
Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
съч. 3).
към текста >>
„
Философ
ия на свободата.
1894 г.
„Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр. съч. 4).
към текста >>
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на
философ
ията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
„Загадките на
философ
ията“ (Събр.
1914 г.
„Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18).
към текста >>
„Космология, религия и
философ
ия“ (Събр.
1922 г.
„Космология, религия и философия“ (Събр.
съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
64.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Едуард фон Хартман - «
Философ
ия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». «Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието. Кант е болест за науката.
Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
За «
Философ
ия на свободата»
Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание.
За «Философия на свободата»
към текста >>
Голямата грешка на Кант и защо
философ
ията му всъщност е безсмислена.
Човек носи в себе си всички царства на природата. Третата йерархия има отношение към мисленето, втората - към сетивата, а първата - към волята в човека. Залезът на древните знания настъпва с появяването на свободата. Живеем в епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата.
Голямата грешка на Кант и защо философията му всъщност е безсмислена.
За косата при мъжете и жените.
към текста >>
65.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната
философ
ия за смъртта».
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П.
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
към текста >>
66.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия
философ
Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава.
Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция.
Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава.
Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр. ) се разпространявало нещо грубо, по-късно проявило се като римското господство.
към текста >>
67.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
[2] Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската
философ
ска школа, изгонил от империята
философ
ите и учените.
[2] Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените.
При него Византия възстановила своите владения в пределите на бившата Римска империя.
към текста >>
68.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател
философ
а Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
[5] Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
римски император от династията на Антонините, син на императора-
философ
Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
[6] Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г.
римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>
69.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
[2] Фридрих Ницше,
философ
(1844-1900).
[2] Фридрих Ницше, философ (1844-1900).
към текста >>
70.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
При това той се изразявал образно, но даден образ
философ
ите възприемали сериозно и смятали, че Раймонд Лулий действително е имал предвид своеобразна рулетка, която се върти, за да се разбъркват картончета, докато рулетката, която е имал предвид, представлява не нещо друго, а свръхсетивно-то познание, осъществявано в главата!
Лулий е казвал на своите близки: всички вие сте станали празноглави, във вашите глави вече нищо няма, вашата глава - това е нищо. Вие трябва да вложите в главите си такива понятия, като тези десет сефири. След това трябва да се учите да въртите вашата глава от един сефир към друг, докато не се научите да използвате тези букви. Ето какво им повтарял Раймонд Лулий. Това е написано в неговите съчинения.
При това той се изразявал образно, но даден образ философите възприемали сериозно и смятали, че Раймонд Лулий действително е имал предвид своеобразна рулетка, която се върти, за да се разбъркват картончета, докато рулетката, която е имал предвид, представлява не нещо друго, а свръхсетивно-то познание, осъществявано в главата!
към текста >>
[1] МозесМаймонид (1135-1204), еврейски
философ
.
[1] МозесМаймонид (1135-1204), еврейски философ.
към текста >>
[2] Раймонд Лулий (1235-1315), каталонски
философ
.
[2] Раймонд Лулий (1235-1315), каталонски философ.
към текста >>
Хр.), велик
философ
на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски.
[4] Аристотел (384-322 пр. Р.
Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски.
към текста >>
71.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото ако се разглежда
философ
ията на Кант, каквато тя е, е трудно да се повярва, че нещата действително са такива.
Виждате ли, Кант говори за границите на познанието: никога не можем да разберем какво представлява «нещото в себе си», защото всичко, по същество, се явява само свят, създаден от човека. Много е трудно да направиш «нещото в себе си» достъпно за разбиране. И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го характеризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща.
Защото ако се разглежда философията на Кант, каквато тя е, е трудно да се повярва, че нещата действително са такива.
Работата обаче стои така: изхождайки от теорията, изхождайки от мисленето, Кант твърди: за «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща.
към текста >>
Когато някой отвори моята «
Философ
ия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят».
Ако един истински филистер вземе дебелата книга «Критика на чистия разум», той потрива ръце: това трябва да е нещо страшно умно - «Критика на чистия разум». Четейки нещо подобно, човек се усеща като Господ Бог на Земята! След увода следва: «Част първа. Трансцендентална естетика». Можете ли да повярвате: «Трансцендентална естетика»?
Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят».
Защо ми са човекът и светът - толкова тривиално, че не си струва да се чете. Но трансцендентална естетика! Такава книга филистерът разгръща като нещо грандиозно! Какво представлява трансценденталната естетика - за това той обикновено не мисли, но именно то му подхожда. Защото това са такива думи, че изговаряйки ги, може да му се изкълчи езикът.
към текста >>
Със сити търбуси филистерите шестват сега по целия свят с тази
философ
ия на Кант и говорят: всичко е непознаваемо!
Ако в тази теория имаше капка истина, би трябвало поне нещо да се получи. Но филистерите не забелязват, че нищо не се е получило, а са се получили всичко на всичко дванадесет понятия.
Със сити търбуси филистерите шестват сега по целия свят с тази философия на Кант и говорят: всичко е непознаваемо!
Е, по отношение на самите филистери такова твърдение е разбираемо. Те се чувстват много уютно, когато им казват: макар вие нищо да не можете да разберете, причината не е във вас, защото целият свят е такъв. Ако смяташ, че нищо не знаеш, в това ти си прав. Но това произхожда не от твоята неспособност, а оттам, че целият свят нищо не може да разбере. И хоп - появяват се тези дванадесет понятия.
към текста >>
Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с
философ
ия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае.
После се посочва, че може да се мисли така, както учи трансценденталната методика. Необходимо е преди всичко да се изучи книгата на Кант. Би могло да се попита: а за какво всъщност Кант предприема всичко това? И тогава може да се прозре какво той всъщност иска.
Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с философия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае.
На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа. В това може само да се вярва. Така в хода на цялото средновековие, чак до Кант, се е формирало твърдението: за духовното нищо не може да се знае, в духовното може само да се вярва.
към текста >>
Както вече се каза, имало е
философ
и - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае.
Както вече се каза, имало е философи - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае.
Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува духовното. Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за духовното, не, във всичко духовно може само да се вярва! Защото духовното е заключено в «нещата в себе си». А за «нещата в себе си» не може да се знае нищо. Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва.
към текста >>
В тази фраза: «Аз трябваше да стесня знанието, за да освободя място за вярата» - в тази фраза се заключава всъщност истинското съдържание на Кантовата
философ
ия.
В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». Та това е, по същество, вероизповедание, господа! Това е, което доведе до непознаваемите «неща в себе си»! Ето защо Кант е нарекъл своята книга «Критика на чистия разум». Самият разум трябва да бъде подложен на критика, щом твърди, че той, разумът, нищо не може да знае!
В тази фраза: «Аз трябваше да стесня знанието, за да освободя място за вярата» - в тази фраза се заключава всъщност истинското съдържание на Кантовата философия.
Но с това се разтваря вратата за всяка вяра. И всъщност всяка позитивна религия би могла да се позовава на Кант! Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем? Защото нищо не трябва да се знае! Виждате ли, така учението на Кант станало, по същество, опора за вярата.
към текста >>
Но светът, въпреки
философ
ията му, си остава!
Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме. Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието! Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия». Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка.
Но светът, въпреки философията му, си остава!
Остава и вярата, на която той оказал твърде съществена поддръжка.
към текста >>
Обаче мнението на хората, че Кант е бил велик
философ
, че на Кант въобще нищо не може да се възрази и т.
Това продължило в течение на цялото XIX столетие, докато не дошъл нашият век. И ето, естествено днес хората навсякъде пишат по повод двестагодишнината от раждането на Кант! В действителност именно Кант се явява пример за това, колко малко всъщност мислят хората. Това, което сега ви разказах, е точно изображение на учението на Кант.
Обаче мнението на хората, че Кант е бил велик философ, че на Кант въобще нищо не може да се възрази и т.
н., се явява пример, с очевидност показващ, че противниците на духовната наука винаги могат да се опират именно на Кант. Просто защото те могат да кажат: ние вземаме за изходен пункт не религията, а вземаме за начална точка най-просветения от философите! Но е истина, че на Кант с еднакъв успех биха могли да се позовават както във висша степен проникнатият от догматизъм религиозен учител, така и кой да е просветен човек.
към текста >>
Просто защото те могат да кажат: ние вземаме за изходен пункт не религията, а вземаме за начална точка най-просветения от
философ
ите!
И ето, естествено днес хората навсякъде пишат по повод двестагодишнината от раждането на Кант! В действителност именно Кант се явява пример за това, колко малко всъщност мислят хората. Това, което сега ви разказах, е точно изображение на учението на Кант. Обаче мнението на хората, че Кант е бил велик философ, че на Кант въобще нищо не може да се възрази и т. н., се явява пример, с очевидност показващ, че противниците на духовната наука винаги могат да се опират именно на Кант.
Просто защото те могат да кажат: ние вземаме за изходен пункт не религията, а вземаме за начална точка най-просветения от философите!
Но е истина, че на Кант с еднакъв успех биха могли да се позовават както във висша степен проникнатият от догматизъм религиозен учител, така и кой да е просветен човек.
към текста >>
Не само представителите на религиите, но и другите хора, даже самите
философ
и и онези, на свой ред увлечени от тези
философ
и - всички са настроени против него.
Ако разглеждате Кант като пример за това, доколко глупави форми може да приема понякога духовното развитие, вие го разглеждате правилно. Но тогава ще си кажете: в познанието трябва действително да бъдем нащрек, защото този свят има силно плашещо предразположение тъкмо в познанието да произвежда най-големите безсмислици. Можете да си представите в какво затруднено положение се оказва човек, бидейки представител на духовната наука.
Не само представителите на религиите, но и другите хора, даже самите философи и онези, на свой ред увлечени от тези философи - всички са настроени против него.
Всеки филистер идва и казва: да, ти твърдиш нещо за духовната наука, но нали Кант е доказал, че е невъзможно да знаем за това! Всъщност това е най-доброто групово възражение, което може да се направи. Всеки може да каже: не желая да слушам какво говори Щайнер, защото Кант вече е доказал, че за всичко това е невъзможно да знаем.
към текста >>
под авторството на един човек, също увлечен от Кант, се появила книгата «
Философ
ия на безсъзнателното».
Доктор Щайнер: Нещата не останали без последствие. През 1869 г.
под авторството на един човек, също увлечен от Кант, се появила книгата «Философия на безсъзнателното».
Тази книга произвела огромна сензация. Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек! Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант. Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън.
към текста >>
Доктор Щайнер: Обаче това, за което ви говоря, е било истинско
философ
ско учение през XIX век!
Доктор Щайнер: Обаче това, за което ви говоря, е било истинско философско учение през XIX век!
към текста >>
И така, той написал «
Философ
ия на безсъзнателното».
И така, той написал «Философия на безсъзнателното».
В тази «Философия на безсъзнателното» той казва: Разбира се, вярно е, че хората са произлезли от животните, но при това съпътстваща роля са играли духовните сили. Тези сили се явяват сили на волята, следователно те са неразумни, глупави сили. Всичко това той описал напълно разумно. Заедно с това той изобретил нещо, противоречащо на дарвинизма.
към текста >>
В тази «
Философ
ия на безсъзнателното» той казва: Разбира се, вярно е, че хората са произлезли от животните, но при това съпътстваща роля са играли духовните сили.
И така, той написал «Философия на безсъзнателното».
В тази «Философия на безсъзнателното» той казва: Разбира се, вярно е, че хората са произлезли от животните, но при това съпътстваща роля са играли духовните сили.
Тези сили се явяват сили на волята, следователно те са неразумни, глупави сили. Всичко това той описал напълно разумно. Заедно с това той изобретил нещо, противоречащо на дарвинизма.
към текста >>
И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували както тази умна Хартманова «
Философ
ия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно.
И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували както тази умна Хартманова «Философия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно.
Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма. И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание! Но какво направил тогава Хартман? Това, което направил, ще стане ясно от следното. Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
Но «
Философ
ия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма.
И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували както тази умна Хартманова «Философия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно.
Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма.
И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание! Но какво направил тогава Хартман? Това, което направил, ще стане ясно от следното. Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма». Това е било обосновано опровержение на Едуард фон Хартман от гледна точка на дарвинизма!
към текста >>
[1] Имануел Кант (1724-1804), немски
философ
, родоначалник на аг-ностицизма.
[1] Имануел Кант (1724-1804), немски философ, родоначалник на аг-ностицизма.
към текста >>
[2] Артур Шопенхауер (1788-1860), немски
философ
, основен труд «Светът като воля и представа».
[2] Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».
към текста >>
[3] «
Философ
ия на свободата»: основен
философ
ски труд на Р.
[3] «Философия на свободата»: основен философски труд на Р.
Щайнер, Събр. съч. 4.
към текста >>
[5] Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), немски
философ
.
[5] Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), немски философ.
към текста >>
[6] Християн Волф (1679-1754), немски
философ
.
[6] Християн Волф (1679-1754), немски философ.
към текста >>
[7] Едуард фон Хартман (1842-1906), немски
философ
.
[7] Едуард фон Хартман (1842-1906), немски философ.
към текста >>
[9] Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «
Философ
ия на безсъзнателното», т.
[9] Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т.
2, Метафизика на безсъзнателното, гл. 14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».
към текста >>
Критика на ес-тественонаучната част от
философ
ията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.
[12] се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете.
Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.
към текста >>
с приложение: «Критика от Оскар Шмид на естественонаучните основи на
философ
ията на безсъзнателното», Берлин, 1877.
[13] се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете». 2-ро допълнено издание, публикувана анонимно през 1872 г.
с приложение: «Критика от Оскар Шмид на естественонаучните основи на философията на безсъзнателното», Берлин, 1877.
към текста >>
72.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Нещото само по себе си него не го интересува - неотдавна ви разказах за
философ
ията на Кант, който се интересува само от това, което е в главата му.
Той го изучава в зоопарка. Той не наблюдава животното в естествена обстановка, а го прави в зоопарка. Обаче какво прави германецът? Той въобще не се безпокои по повод на животното и за това как изглежда. Той сяда в кабинета си и започва да размишлява.
Нещото само по себе си него не го интересува - неотдавна ви разказах за философията на Кант, който се интересува само от това, което е в главата му.
Той доволно дълго мисли нещо. И след като дълго е мисли, казва нещо. Но то не се съгласува с действителността.
към текста >>
73.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Има още един въпрос, зададен по-рано в писмена форма: Във вашата «
Философ
ия на свободата» прочетох фразата: «Едва когато направихме мировото съдържание[3] наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сами сме се освободили».
Има още един въпрос, зададен по-рано в писмена форма: Във вашата «Философия на свободата» прочетох фразата: «Едва когато направихме мировото съдържание[3] наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сами сме се освободили».
към текста >>
И така, господинът е чел «
Философ
ия на свободата».
И така, господинът е чел «Философия на свободата».
Той поставя въпрос: «Какво принадлежи към това съдържание на света, защото всичко, което виждаме, съществува само дотолкова, доколкото то е мислимо». И след това той добавя: Кант е пояснил, че разсъдъкът не е способен да разбира това, което се явява причинен свят, предшестващ света на опита.
към текста >>
Това е от случаите, когато поради своеобразното развитие на човечеството, една велика безсмислица е приета за велика наука, за висша
философ
ия.
Той е смятал, че още невъзприемаемото от детето, а възприемаемо едва по-късно мисловно съдържание, самият човек първо привнася в нещата. Всъщност Кант казва: ако тук стои стол - този стол има цвят, столът трополи при местене. Но ако кажа, че столът притежава тежест, това не се явява свойство на стола, с такова аз самият го дарявам, когато мисля, че той е тежък. Столът има здравина, но я има не сам по себе си, с нея аз го дарявам, придавам му я, когато мисля, че той е здрав. Да, господа, макар учението на Кант да се разглежда като велика наука, всъщност то е велика безсмислица, глупост.
Това е от случаите, когато поради своеобразното развитие на човечеството, една велика безсмислица е приета за велика наука, за висша философия.
И при това Кант са започнали да го наричат «всесъкрушител», «всесъкруша-ващия». Аз също винаги съм виждал в него «съкрушителя» - от най-ранната си младост отново и отново изучавах Кант, - иначе нямаше да мога да си задам въпроса: кой все пак е по-велик: този, който «съкрушава» чинията със супата, или този, който я произвежда? На мен винаги ми се е струвало, че по-велик е този, който я произвежда! Кант всъщност е «съкрушил» всичко. Така че направеното по-горе възражение от името на Кант не трябва особено да ни безпокои.
към текста >>
В моята «
Философ
ия на свободата» казвам: едва когато направим съдържанието на света наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сме били освободени, когато сме били деца.
Кант всъщност е «съкрушил» всичко. Така че направеното по-горе възражение от името на Кант не трябва особено да ни безпокои. Нещата са такива, че ние, раждайки се, сме освободени от тези неща, доколкото нямаме с тях никаква връзка. Ние отново врастваме в нещата едва тогава, когато си съставяме понятия. Затова на поставения тук въпрос би следвало да отговорим така: какво принадлежи към съдържанието на света?
В моята «Философия на свободата» казвам: едва когато направим съдържанието на света наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сме били освободени, когато сме били деца.
Бидейки дете, всеки от нас притежава не съдържанието на света, а само сетивно-възприемаемата част от съдържанието на света. Обаче мисловното съдържание действително се намира в състава на мировото съдържание. Така че, бидейки дете, всеки от нас притежава само половината от мировото съдържание и едва по-късно, когато дорастем до нашите мисли, ние имаме мисловното съдържание не само в нас, а знаем, че то присъства в самите неща, обуславяйки нашите мисли, при това така, че знаем, че те са присъщи на нещата, намират се в нещата. По такъв начин възстановяваме връзката с нещата.
към текста >>
Виждате ли, в осемдесетте години на XIX век, когато всичко беше проникнато от кантианството, когато всички говореха, че учението на Кант се разглежда като нещо висше и все още никой не беше се престрашил да каже нещо против Кант, на мен ми беше много трудно да изляза и да обясня, че
философ
ията на Кант всъщност е безсмислена.
Виждате ли, в осемдесетте години на XIX век, когато всичко беше проникнато от кантианството, когато всички говореха, че учението на Кант се разглежда като нещо висше и все още никой не беше се престрашил да каже нещо против Кант, на мен ми беше много трудно да изляза и да обясня, че философията на Кант всъщност е безсмислена.
Но за начало аз трябваше да обясня именно това. Защото ако някой, като Кант, смята, че ние допълнително досъздаваме към нещата мисловно съдържание, тогава той вече не може да дойде до простото съдържание, тогава в душата присъстват мислите само за сетивно-възприемаемите, външните неща, което само задълбочава материализма. Кант е многократно виновен за това, че хората не могат да се измъкнат от материализма. Кант въобще е виновен за много неща. Говорих ви за това, когато ми зададохте въпроса за Кант, но от друга страна.
към текста >>
«
Философ
ия на свободата.
[3] Едва когато направихме мировото съдържание: вж.
«Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед», Събр. съч. 4.
към текста >>
74.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната
философ
ия за смъртта».
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П.
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
към текста >>
32а. Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската
философ
ска школа, изгонил от империята
философ
ите и учените.
32а. Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените.
При него Византия възстановила своите владения в пределите на бившата Римска империя.
към текста >>
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател
философ
а Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
37. Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
римски император от династията на Антонините, син на императора-
философ
Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
37а. Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г.
римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>
41. Фридрих Ницше,
философ
(1844-1900).
41. Фридрих Ницше, философ (1844-1900).
към текста >>
44. МозесМаймонид (1135-1204), еврейски
философ
.
44. МозесМаймонид (1135-1204), еврейски философ.
към текста >>
44а. Раймонд Лулий (1235-1315), каталонски
философ
.
44а. Раймонд Лулий (1235-1315), каталонски философ.
към текста >>
Хр.), велик
философ
на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски.
45а. Аристотел (384-322 пр. Р.
Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски.
към текста >>
46. Имануел Кант (1724-1804), немски
философ
, родоначалник на аг-ностицизма.
46. Имануел Кант (1724-1804), немски философ, родоначалник на аг-ностицизма.
към текста >>
47. Артур Шопенхауер (1788-1860), немски
философ
, основен труд «Светът като воля и представа».
47. Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».
към текста >>
48. «
Философ
ия на свободата»: основен
философ
ски труд на Р.
48. «Философия на свободата»: основен философски труд на Р.
Щайнер, Събр. съч. 4.
към текста >>
49. Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), немски
философ
.
49. Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), немски философ.
към текста >>
49а. Християн Волф (1679-1754), немски
философ
.
49а. Християн Волф (1679-1754), немски философ.
към текста >>
51. Едуард фон Хартман (1842-1906), немски
философ
.
51. Едуард фон Хартман (1842-1906), немски философ.
към текста >>
52. Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «
Философ
ия на безсъзнателното», т.
52. Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т.
2, Метафизика на безсъзнателното, гл. 14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».
към текста >>
Критика на ес-тественонаучната част от
философ
ията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.
53б. се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете.
Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.
към текста >>
с приложение: «Критика от Оскар Шмид на естественонаучните основи на
философ
ията на безсъзнателното», Берлин, 1877.
53в. се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете». 2-ро допълнено издание, публикувана анонимно през 1872 г.
с приложение: «Критика от Оскар Шмид на естественонаучните основи на философията на безсъзнателното», Берлин, 1877.
към текста >>
«
Философ
ия на свободата.
64. Едва когато направихме мировото съдържание: вж.
«Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед», Събр. съч. 4.
към текста >>
75.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература,
философ
ия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Докторат по
философ
ия в Университета Росток.
1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3).
към текста >>
Увод към „
Философ
ия на свободата“ (Събр.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“.
Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
съч. 3).
към текста >>
„
Философ
ия на свободата.
1894 г.
„Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр. съч. 4).
към текста >>
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на
философ
ията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
„Загадките на
философ
ията“ (Събр.
1914 г.
„Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18).
към текста >>
„Космология, религия и
философ
ия“ (Събр.
1922 г.
„Космология, религия и философия“ (Събр.
съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
76.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на
философ
ията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато.
[1] «Пред тях провеждат малък експеримент...» – така наречения опит на Плато, използван от физика Й. А .Е. Плато, 1801–1883.
Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато.
Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата ѝ и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката ѝ вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца.
към текста >>
77.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Те също така развивали колосална фантазия, която фиксирали в своите поетични, мъдри книги, по-късно - във Ведите или във ведическата
философ
ия, която и до днес ни удивява; фиксирали това във всички легенди за свръхсетивни предмети и ние и до днес още се възхищаваме от тях.
Ако се вгледаме в себе си, чувстваме оскъдно мислене, повърхностни чувства и почти никаква воля. Индусите чувствали в човека целия свят. Разбира се, можете да си представите, че това са били съвсем различни от появилите се по-къс-но хора.
Те също така развивали колосална фантазия, която фиксирали в своите поетични, мъдри книги, по-късно - във Ведите или във ведическата философия, която и до днес ни удивява; фиксирали това във всички легенди за свръхсетивни предмети и ние и до днес още се възхищаваме от тях.
към текста >>
Р Х., китайски
философ
.
[4] Лао-дзъ - китайски мъдрец, VI в. пр. Р. Х. Конфуций - 531-478 г. пр.
Р Х., китайски философ.
към текста >>
78.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си
философ
ия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични.
Имаше някога двама професори[1], преподаватели, и двамата работеха в Берлинския университет. Единият беше на седемдесет години, другият - на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знаменит човек.
Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични.
А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия. Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче!
към текста >>
[1] «Имаше някога двама професори...» -
философ
ът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и
философ
Едуард Целер, 1814-1908.
[1] «Имаше някога двама професори...» - философът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и философ Едуард Целер, 1814-1908.
Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на педагогиката», Събр. съч. 293, стр. 103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч. 217, стр. 139.
към текста >>
79.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
[2] Артур Шопенхауер - 1788-1860,
философ
.
[2] Артур Шопенхауер - 1788-1860, философ.
към текста >>
80.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
В Йена, където още са намирали време да правят такива неща, в този древен град Йена, където са преподавали много германски
философ
и, където е живял и Хекел[3], и така, в Йена имаше едно дълбоко мазе, а над мазето - кула без покрив[4].
Не бива да мислите, че през деня там, горе, няма звезди.
В Йена, където още са намирали време да правят такива неща, в този древен град Йена, където са преподавали много германски философи, където е живял и Хекел[3], и така, в Йена имаше едно дълбоко мазе, а над мазето - кула без покрив[4].
Ако през деня слезете в това мазе и погледнете нагоре през кулата, наоколо всичко е тъмно, но горе бихте видели прекрасно звездно небе, именно през деня, когато навън е светло и ясно, бихте видели прекрасно звездно небе.
към текста >>
81.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на
философ
ията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато.
1. «Пред тях провеждат малък експеримент...» - така наречения опит на Плато, използван от физика Й. А .Е. Плато, 1801-1883.
Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато.
Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата й и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката й вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца.
към текста >>
Р Х., китайски
философ
.
9. Лао-дзъ - китайски мъдрец, VI в. пр. Р. Х. Конфуций - 531-478 г. пр.
Р Х., китайски философ.
към текста >>
10. «Имаше някога двама професори...» -
философ
ът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и
философ
Едуард Целер, 1814-1908.
10. «Имаше някога двама професори...» - философът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и философ Едуард Целер, 1814-1908.
Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на педагогиката», Събр. съч. 293, стр. 103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч. 217, стр. 139.
към текста >>
14. Артур Шопенхауер - 1788-1860,
философ
.
14. Артур Шопенхауер - 1788-1860, философ.
към текста >>
82.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература,
философ
ия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Докторат по
философ
ия в Университета Росток.
1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3).
към текста >>
Увод към „
Философ
ия на свободата“ (Събр.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“.
Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
съч. 3).
към текста >>
„
Философ
ия на свободата.
1894 г.
„Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр. съч. 4).
към текста >>
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на
философ
ията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
„Загадките на
философ
ията“ (Събр.
1914 г.
„Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18).
към текста >>
„Космология, религия и
философ
ия“ (Събр.
1922 г.
„Космология, религия и философия“ (Събр.
съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
НАГОРЕ