Търсене в текстове за 'Физиология'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 150 резултата от 99 текста с която и да е от думите за : 'Физиология'.

1. 16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

на общата физиология.
Неговият подход е и тук по същество наблюдателен. Какво настъпва, когато светлина и тъмнина действат върху окото; какво настъпва, когато ограничени образи влизат в отношение с него и т.н.? Той не пита първо, какви процеси стават в окото, когато се ражда това или онова възприятие, а търси да разбере същината на това, което може да възникне чрез окото в живия акт на виждането. За неговата цел това е първо единствено важния въпрос. Другият, строго погледната, не принадлежи на областта на физиологичната теория на цветовете, а на учението за човешкия организъм, т.е. на общата физиология. Гьоте има работа само с окото, доколкото то вижда, а не с обяснението на виждането, на зрението от онези възприятия, които можем да получим при мъртвото око.
към текста >>

2. 17_д. ПЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Онзи, чиято способност да си образува представи не е основно покварена от Декарт, Лок, Кант и модерната физиология, никога не ще разбере, как светлината, цветът, звукът, топлината и т.н.
Онзи, чиято способност да си образува представи не е основно покварена от Декарт, Лок, Кант и модерната физиология, никога не ще разбере, как светлината, цветът, звукът, топлината и т.н. могат да се считат за субективни състояния на човешкия организъм и въпреки това може да се твърди, че съществува един обективен свят от процеси вън от организма. Който счита човешкия организъм за създател на звуковите, топлините, цветните и т.н. явления, той трябва да го счита също така и като създател на разпростряността, величината, положението, движението, на силите и т.н. Защото тези математически и механически качества са неразривно свързани с останалото съдържание на света на опитността. Отделянето на пространствените, числови и двигателни отношения както и на силовите прояви от топлинните, цветните и другите сетивни качества е само една функция на абстрахиращото мислене.
към текста >>

3. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Ако можех да възприема как обектът на възприемането раздразва субекта на възприемането или обратно - ако бях в състояние да наблюдавам как субектът изгражда образа на възприятието, само тогава щеше да бъде възможно да се говори в смисъла на модерната физиология и на почиващия върху нея критически идеализъм.
Във всяка от тези области аз добивам нови възприятия; но онова, което като спойка пронизва раздалечените в пространството и времето възприятия, е мисленето. На мен трептенията на въздуха, които предават звука, са ми дадени като възприятия точно както и самият звук. Но мисленето подрежда едно до друго всички тези възприятия и ги показва в техните взаимоотношения. Ние не можем да твърдим, че извън пряко възприеманото има друго освен онова, което бива опознавано посредством идейните (разкриваеми чрез мисленето) взаимовръзки на възприятията. Следователно излизащата извън чисто възприеманото връзка на обектите на възприемането със субекта на възприемането, е чисто идейна, тоест изразима само чрез понятия. Ако можех да възприема как обектът на възприемането раздразва субекта на възприемането или обратно - ако бях в състояние да наблюдавам как субектът изгражда образа на възприятието, само тогава щеше да бъде възможно да се говори в смисъла на модерната физиология и на почиващия върху нея критически идеализъм. Този възглед смесва едно идейно съотношение (на обекта към субекта) с един процес, за който би могло да се говори само ако подлежеше на възприемане. Ето защо фразата „Няма цвят без цветоусещащо око" не може да значи, че окото произвежда цвета, а само това, че между възприятието цвят и възприятието око съществува идейна взаимовръзка, познаваема чрез мисленето. Емпиричната наука ще трябва да установи как се съотнасят свойствата на окото и свойствата на цвета; по какви пътища органът на зрението опосредствува възприемането на цветовете и т.н. Аз мога да проследя как едно възприятие следва друго, в какво пространствено отношение то стои спрямо други и да формулирам това в понятиен израз; но не мога да възприема как едно възприятие произтича от невъзприемаемото. Неминуемо са обречени на неуспех всички усилия за намиране на други връзки между възприятията, освен мисловните.
към текста >>

4. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

„Както психическите процеси протичат паралелно на мозъчните дразнения, така физиологичната психология върви паралелно с мозъчната физиология.
„Както психическите процеси протичат паралелно на мозъчните дразнения, така физиологичната психология върви паралелно с мозъчната физиология. Там, където последната все още не дава достатъчно познание, физиологичната психология може временно да изследва физическите явления като чисто такива, но винаги водена от мисълта, че също и за тези физически явления най-малкото трябва да се посочи възможността за паралелност с церебрални процеси.“ Дори ако човек не се подпише непременно под тези изречения на Теодор Циен80, все пак трябва да признае, че той се оказва изключително ползотворен за методите на психологията. Под влиянието на възгледа, който той изразява, тази наука е достигнала до истински естественонаучни познания. Но човек трябва да е наясно каква значителна светлина хвърля тъкмо наблюдението на патологичните душевни явления върху връзката между физическите явления и съответстващите им физиологични процеси. Патологичният експеримент прави на психологията, както и на физиологията, най-голямата услуга. Абнормните факти от душевния живот ни изясняват нормалните.
към текста >>

Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства.
При двамата се вижда същата чувствителност към времето и сезоните, мястото и околната среда. Леопарди усеща най-незначителните разлики в температурата и във въздушното налягане. Той може да работи само през лятото. Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това. (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>

5. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

Духовно-научното схващане вижда именно в сърцето и неговото отношение към така нареченото кръвообръщение нещо съвършено различно от това, което вижда съвременната физиология, която в това отношение е зависима от напълно механистично-материалистични представи.
Други органи, като например сърцето и съседните нему форми в известно отношение са в началото на тяхното развитие. Те едва в бъдеще ще доведат до развитие това, което в зародишно състояние се намира в тях. Духовно-научното схващане вижда именно в сърцето и неговото отношение към така нареченото кръвообръщение нещо съвършено различно от това, което вижда съвременната физиология, която в това отношение е зависима от напълно механистично-материалистични представи. Духовната наука успя да хвърли светлина върху факти, които са напълно познати на съвременната наука, за които обаче тази наука с нейните средства не може да даде задоволително обяснение. Анатомията показва, че мускулите на човешкото тяло в тяхното устройство са два вида. Има мускули, които в техните най-малки части представляват гладки снопчета, и такива, чиито най-малки части показват напречна набразденост. Гладките мускули в тяхното движение общо взето са независими от човешката воля. Гладки са например мускулите на червата, които чрез правилните движения на перисталктиката изблъскват хранителната каша, без човешката воля да има някакво влияние върху тези движения.
към текста >>

Съществуват духовнонаучна анатомия и физиология.
Цялото човешко физическо тяло с всички негови органи може да бъде разгледано по този начин духовно-научно. Тук трябваше да дадем предварително само някои примери. Съществуват духовнонаучна анатомия и физиология. И днешната анатомия и физиология в недалечно бъдеще ще бъдат обогатени чрез тях, да, те напълно ще се видоизменят.
към текста >>

И днешната анатомия и физиология в недалечно бъдеще ще бъдат обогатени чрез тях, да, те напълно ще се видоизменят.
Цялото човешко физическо тяло с всички негови органи може да бъде разгледано по този начин духовно-научно. Тук трябваше да дадем предварително само някои примери. Съществуват духовнонаучна анатомия и физиология. И днешната анатомия и физиология в недалечно бъдеще ще бъдат обогатени чрез тях, да, те напълно ще се видоизменят.
към текста >>

6. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Мюлер, Ръководство по Физиология на Човека, 3-то издание, 1838 г., І, стр. 19/.
Въпреки такива завладяващи ходове на мислите именно при мислителите, които по един предпазлив начин никога не са искали да напускат ръководната нишка на познанието на фактите, трябваше да се яви съмнение по отношение на природосъобразния начин на мислене и на разглеждане на нещата, докато оставаше необяснена целесъобразността на оживените същества. Също и един такъв разкриващ пътища и даващ насоки мислител и изследовател като Йоханес Мюлер се натъкна при разглеждане на целесъобразността на идеята: "Органическите тела се различават от неорганическите не само според формата на техния състав от елементи, но постоянната дейност, която се развива в живата органическа материя твори също по законите на един разумен план с целесъобразност, като частите са подредени за целта на едно цяло и тук е именно онова, което отличава организмите"/ Й. Мюлер, Ръководство по Физиология на Човека, 3-то издание, 1838 г., І, стр. 19/. При един човек като Йоханес Мюлер, който се придържа строго в границите на едно изследване на природата и при когото възгледът за целесъобразността оставаше като частна мисъл на заден план на изследването на фактите, този възглед не можеше във всеки случай да произведе никакви особени последствия. Той изследваше строго обективно законите на организмите въпреки тяхната целесъобразна връзка и чрез своето широко разбиране, което знаеше да си служи в неограничен размер с физическото, химическото, анатомическото, зоологическото, микроскопическото и ембриологическо знание, той стана един реформатор на учението за природата. Неговият възглед не му пречеше да основава познанието на душевните свойства на съществата върху телесните особености. Един от неговите основни възгледи беше този, че човек не може да бъде психолог, без да бъде физиолог. Обаче този, който от пределите на природоизследването идваше в областта на общия светоглед, той не се намираше в щастливото положение да може да постави направо на заден план идеята за целесъобразността.
към текста >>

7. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Розентал е изказал в своята "Обща физиология на мускулите и нервите" /1877 г./: "Усещанията, които получаваме от външни впечатления, не са зависими от тези впечатления, от природата на тези впечатления, а от природата на нашите нервни клетки.
Един обзор в областта на физиологичната литература от втората половина на 19-тото столетие показва, че този възглед за субективната природа на образа на възприятието е обхванал широки кръгове. Тук винаги ще се натъкнем на вариации на мисълта, която Й. Розентал е изказал в своята "Обща физиология на мускулите и нервите" /1877 г./: "Усещанията, които получаваме от външни впечатления, не са зависими от тези впечатления, от природата на тези впечатления, а от природата на нашите нервни клетки. Ние не усещаме това, което действа върху нашето тяло, а само това, което става в нашия мозък".
към текста >>

8. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Със своята публикувана в 1842 година работа "Живот и жизнена сила" /в Малкия речник по физиология на Р.
Със своята публикувана в 1842 година работа "Живот и жизнена сила" /в Малкия речник по физиология на Р. Вагнер/ Лотце излезе решително против вярването, че в живите същества съществува една особена сила, жизнена сила, и защити мисълта, че явленията на живота трябва да се обясняват само чрез сложни процеси от същия род, каквито стават и в неживата природа. В това отношение той застана напълно на страната на естественонаучния начин на мислене от новото време, който се стремеше да хвърли мост между старата противоположност между неживата и жива природа. В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./. В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./. Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене.
към текста >>

В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./.
Със своята публикувана в 1842 година работа "Живот и жизнена сила" /в Малкия речник по физиология на Р. Вагнер/ Лотце излезе решително против вярването, че в живите същества съществува една особена сила, жизнена сила, и защити мисълта, че явленията на живота трябва да се обясняват само чрез сложни процеси от същия род, каквито стават и в неживата природа. В това отношение той застана напълно на страната на естественонаучния начин на мислене от новото време, който се стремеше да хвърли мост между старата противоположност между неживата и жива природа. В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./. В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./. Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене. Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата. Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите гърди. Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот".
към текста >>

9. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
Приятелството му с Шрьоер води до по-дълбоко навлизане в съчиненията на Гьоте, а и духът на последния невидимо присъства. Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за метаморфозата. Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
към текста >>

10. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Благодарение на нея преминах през същинска школа по физиология и психология.
За мен тази възпитателна задача бе богат извор на учене. Чрез практиката на преподаване, която трябваше да прилагам, придобивах поглед върху взаимовръзката между умствено-душевното и телесното в човека. Благодарение на нея преминах през същинска школа по физиология и психология. Осъзнах, че възпитанието и преподаването трябва да се превърнат в изкуство, в основата на което лежи действителното познаване на човека. Налагаше се щателно да се придържам към принципа на икономията. Често за половин час учебно занятие трябваше да се подготвям цели два часа, за да изложа учебния материал така, че след това да мога във възможно най-кратко време и с възможно най-малко напрягане на духовните и физическите сили на момчето да извлека максимум от неговата способност за постижения. Последователността на учебните предмети трябваше да бъде грижливо премисляна и целият дневен режим да се направи по подходящия начин. Бях удовлетворен, че в течение на две години момчето навакса материала от основното училище и можа да издържи зрелостния изпит в гимназията.
към текста >>

11. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато насочим поглед върху животното, изучаваме го, независимо дали това става повърхностно с наблюдението на непосветения или по-точно с това, което могат да ни предложат сравнителната анатомия и физиология или други науки: навсякъде ние виждаме така да се каже съсирения в животинските форми, в животинските жизнени отношения дух, който се проявява по този начин в отделния животински вид.
Така, като най-важно за човека, когато той влиза чрез раждането в съществуването, ние намираме, че това, което е определено отвън, остава отворено. С това ние обърнахме вниманието на факта, как трябва да си представим отношението на духа към тялото при животното и човека като знаем, че между духа и тялото стои душата. В това, как животното застава пред нашия поглед съобразно своя вид и постепенно проявява в живота своите инстинкти, ние имаме една непосредствена дейност на духа в органическото тяло. Така да се каже органическото тяло е това, в което животното изживява себе си душевно, това органическо тяло е преминалият в действителността дух. При животното съществува едно непосредствено отношение между духа и тялото. Когато насочим поглед върху животното, изучаваме го, независимо дали това става повърхностно с наблюдението на непосветения или по-точно с това, което могат да ни предложат сравнителната анатомия и физиология или други науки: навсякъде ние виждаме така да се каже съсирения в животинските форми, в животинските жизнени отношения дух, който се проявява по този начин в отделния животински вид. Външната форма и външният живот са също така за нас непосредствено един израз на това, което ние наричаме стоящия на основата на животното дух. Така щото трябва да търсим при животното най-тясното отношение между духа и тялото.
към текста >>

12. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология!
Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото. Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-висшата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-висшите съвършенства както и до най-страните злини. Така ние виждаме, как в нашата епоха преобразено материалистично отново се явява това, което Заратустра е казал на своите ученици черпейки от духовния свят. Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава! Но светът ще научи още нещо съвършено друго: той ще научи, как в човека се продължава това, което протъкава и изпълва, прониква със своя живот целия свят. Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология! И както двадесет и осемте или тридесет и едните Изеди стоят под Амшаспандите, така и двадесет и осемте чифтове нерви на гръбначния мозък стоят под нервите на мозъка. В нервите на гръбначния мозък, който възбуждат по-нисшия душевен живот на човека, творят Изедите, които съществуват навън като духовни течения; те действуват в нас, кристализират се един вид в двадесет и осемте нерви на гръбначния мозък, защото в тези нерви ние имаме сгъстените течения на Изедите. А в това, което не е вече нерви, което ни закръгля като личност, ние имаме това, което не се проявява вече в едно външно течение, в едно външно направление: това са Фравашите, това са в нас мислите, които се издигат над обикновения мисловен и мозъчен живот.
към текста >>

13. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

46. Виж «Окултна физиология», Прага 1911 г., Събр.
46. Виж «Окултна физиология», Прага 1911 г., Събр. съч. 128.
към текста >>

14. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Как възникнаха според окултната физиология тези очи, които днес виждат великолепието на слънчевата светлина?
А защо? Представете си първоначалната човешка форма, която изникваше от земята, представете си растителния човек с физическо и етерно тяло. Така както той изникваше тогава, сетивата присъствуваха само като зачатъци, така както цветът се съдържа в растителния поник. Човекът още не можеше да вижда. Очи, каквито имаме днес се появиха едва след дълго, дълго развитие. Как възникнаха според окултната физиология тези очи, които днес виждат великолепието на слънчевата светлина? Първоначално, когато съществуваха само физическото и етерното тела на местата, където днес се намират очите нямаше нищо. Но тези места се оказаха особено чувствителни за изпращаните на земята слънчеви лъчи. И първото усещане, което предизвика слънцето беше болката. На това място в човешкото тяло възникнаха две точки на болка, болезнени места, които биваха непрестанно наранявани. Това е същото както ако се порежете и на мястото се появи струпей.
към текста >>

15. Съдържание GA_106 Египетски митове и мистерии

Факти от окултната анатомия и физиология.
Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. Факти от окултната анатомия и физиология.
към текста >>

16. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

Факти от окултната анатомия и физиология
Факти от окултната анатомия и физиология
към текста >>

17. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Тук се налага да прибавим още подробности към тези факти и ние можем да ги обозначим като „факти на окултната анатомия и физиология”.
В хода на последните лекции ние извикахме пред душевния си поглед редица факти от еволюцията на човечеството. Аз се опитах да посоча, как се развива човекът през онзи период от Земното развитие, който се простира приблизително от момента, когато Слънцето се отдели от Земята до времето, когато от Земята се отдели също и Луната. Тук се налага да прибавим още подробности към тези факти и ние можем да ги обозначим като „факти на окултната анатомия и физиология”. Но за да обхванем всичко по правилен начин, нека днес да хвърлим известна светлина върху някои други факти от духовния живот; защото не бива да забравяме, че всъщност трябва да посочим отношението между египетските митове и Мистерии, респективно цялата Египетска културна епоха от една страна, и нашето време от друга страна. Ето защо е необходимо напълно да си изясним, как изобщо напредва развитието през различните епохи.
към текста >>

18. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Щайнер - "Окултна физиология", 8 Лекции в Прага, 1911 (Събр.
2. Р. Щайнер - "Окултна физиология", 8 Лекции в Прага, 1911 (Събр. Съч. №128)
към текста >>

19. 11. Бележки GA_114 Евангелието на Лука

№312, 20 лекции в Дорнах, 1920) и „Окултна физиология" (Събр. Съч.
*15 Духовно-научното изследване на Рудолф Щайнер установява, че не сърцето движи кръвта, а обратно: кръвта е истинската причина за сърдечната дейност. Виж: Рудолф Щайнер „Духовна Наука и медицина" (Събр. Съч. №312, 20 лекции в Дорнах, 1920) и „Окултна физиология" (Събр. Съч. №128,8 лекции в Прага, 1911) двата лекционни цикъла са преведени на български от д-р Теменуга Станева и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

20. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Нека между другото спомена, че няма нужда да говорим за всички хипотези, някои по-интересни от другите, които се застъпват в днешната физиология с цел да обяснят разликата между двете състояния.
Отношението между будното и спящото състояние на човека е било широко описвано, и бе казано, че той извлича от второто състояние силите, от които се нуждае през будния живот за да поддържа своя душевен живот. Тези неща са много по-сложни отколкото обикновено се предполага, и днес, като резултат на духовно изследване, ще има да кажем нещо по-подробно за разликата между човешкия буден живот и състоянието на сън. Нека между другото спомена, че няма нужда да говорим за всички хипотези, някои по-интересни от другите, които се застъпват в днешната физиология с цел да обяснят разликата между двете състояния. Би било лесно да говорим за тези теории, но това само ще ни отклони от истинското духовно-научно изучаване на двете състояния. Всичко, което е нужно да се каже е, че съвременната наука се занимава само с онази част от човека, която през съня остава във физическия свят. Фактът, че Азът и астралното тяло излизат от физическото и етерното тяло когато човек ляга да спи, може да бъде реалност само за духовното изследване, за очите на ясновидеца. Целият процес е напълно чужд на съвременната физична наука която обаче не е нужно да бъде критикувана строго за това; в определено отношение тя е оправдана в отстояването на едностранчива гледна точка. Азът и астралното тяло на човека са в духовния свят, докато той спи, и във физическия свят, когато той се събуди и слезе долу във физическото и етерното тяло.
към текста >>

21. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Когато някой казва: "Вие се появявате със специфична физиология, за която се твърди, че има свои собствени закони, но аз зная, че има определени процеси в мозъка, които обясняват мисленето" той внася неща от различно естество, и в друга област той прави същата грешка като човека, който вярва в двата демона в часовника.
Следователно може да се каже, че материалистичното мислене има своето оправдание, но само в определена област. За всичко, което е предмет на законите на духовността, а не на онези на механиката, трябва да се прилага духовно мислене. Когато някой казва: "Вие се появявате със специфична физиология, за която се твърди, че има свои собствени закони, но аз зная, че има определени процеси в мозъка, които обясняват мисленето" той внася неща от различно естество, и в друга област той прави същата грешка като човека, който вярва в двата демона в часовника. Колкото малко часовникът може да бъде обяснен с демони, толкова малко мисленето може да бъде обяснено с движенията на атоми в мозъка. Отново всеки, който отдава умората вечер на натрупването на токсини, може да дава правилното обяснение доколкото засяга външните факти, но доколкото е замесена душата, той не обяснява нищо от онова, което е съществено там за духовния изследовател.
към текста >>

22. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

После той влиза на следващата лекция по физиология на сетивата, където чува следното: Правени са многобройни опити, които показват колко различно действуват цветовете от спектъра върху отделните животински видове, така че например кокошките изобщо не възприемат онези цветове от спектъра, които се движат от синьото до виолетовото, а само цветовете от зеленото до оранжевото!
Защо например пита той петелът има красивите, сини, искрящи цветове на своите пера? Те се обясняват с половото привличане, защото кокошките избират онзи петел, чиито пера имат най-ярките синкави отблясъци. Другите екземпляри отпадат и така, грубо казано, възниква една определена порода. Ето го „висшето развитие", ето го решителния „полов подбор"! И сега студентът е радостен, че вече знае как напредва еволюцията на видовете. После той влиза на следващата лекция по физиология на сетивата, където чува следното: Правени са многобройни опити, които показват колко различно действуват цветовете от спектъра върху отделните животински видове, така че например кокошките изобщо не възприемат онези цветове от спектъра, които се движат от синьото до виолетовото, а само цветовете от зеленото до оранжевото!
към текста >>

Ето защо съвременната физиология, която тръгва от изследването на вътрешната клетъчна структура, е на съвсем погрешен път.
Ето защо съвременната физиология, която тръгва от изследването на вътрешната клетъчна структура, е на съвсем погрешен път. Външният сетивен образ на нещата никога не може да бъде меродавен за естеството на тяхната вътрешна същност.
към текста >>

23. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

№312, 20 лекции в Дорнах, 1920) и „Окултна физиология“ (Събр. Съч.
Виж: Рудолф Щайнер .Духовна наука и медицина“ (Събр. Съч. №312, 20 лекции в Дорнах, 1920) и „Окултна физиология“ (Събр. Съч. №128, 8 лекции в Прага, 1911) - двата лекционни цикъла са преведени на български от д-р Теменуга Станева и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

24. 6. СКАЗКА ШЕСТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това е една престара окултна истина, една истина, до която стига днес и официалната физиология, когато право тълкува своите резултати.
Но не само светлината, а необходимо е още и нещо друго. И за да се запознаем с това друго, трябва да обгърнем с поглед смяната на състоянията будност и сън по отношение на нашето физическо и етерно тяло. Какво значи, разбрано в неговия по-дълбок смисъл, да бодърствува човек? Какво правим ние като човеци, когато бодърствуваме? Всъщност цялата наша психическа дейност, всичко това, което развиваме в нашия живот на представите /мисленето/, в нашия живот на усещанията и чувствата, във вълнуващите се нагоре и надолу страсти, накратко всичко, което става в това вълнуване и силови действия на нашето астрално тяло и на нашия аз, всъщност всичко това е едно постоянно изхабяване на нашето физическо тяло през време на дневния живот. Това е една престара окултна истина, една истина, до която стига днес и официалната физиология, когато право тълкува своите резултати. Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното състояние постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на старото Сатурново състояние. Съвършено друг е животът на това физическо тяло през време на състоянието на сън, когато астралното тяло с неговия вълнуващ се нагоре и надолу вътрешен живот е излязло вън. Също както бодърствуващият живот е едно постоянно изхабяване, бихме могли да кажем едно разрушение на силите на физическото тяло, така и животът през време на съня е едно постоянно превъзстановяване, едно регенериране, едно изграждане. Така щото ние трябва да различаваме в нашето физическо тяло и в нашето етерно тяло разрушителни процеси и съграждащи процеси, разрушителни процеси, които стават през време на будния дневен живот, и съграждащи процеси, които стават през време, когато спим. Но всичко това, което става някъде в пространството, не е изолирано в света, а е свързано с общото съществуване.
към текста >>

25. Лекция пета GA_126 Окултна история

Съвременната физиология би могла да знае къде се намират дванадесетте микрокосмически образа на дванадесетте Амшаспанди.
Съвременната физиология би могла да знае къде се намират дванадесетте микрокосмически образа на дванадесетте Амшаспанди. Това са дванадесетте главови нерви, които излизат от главата; те са не нещо друго, а това, което възникнало чрез излъчването на дванадесетте макрокосмически сили в човека, където то материално се уплътнило. От дванадесет страни на Зодиака са действали дванадесет архангелски същества - така са си представяли това древните перси; за да произведат постепенно това, чрез което се изявява сега нашият разум, са действали те в дванадесет лъча върху човешката глава. Разбира се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре. И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите. Следващата степен по-долу от Амшаспандите, по-долу от архангелите, персите наричали Изарди3 и сред тях различавали 28-31 Изарди.
към текста >>

По такъв начин, нашата съвременна физиология вие я имате макрокосмически пренесена в духовното, в спиритуалното - в дванадесетте Амшаспанди на зороастризма и в 28-31 Изарди, в следващата нисшестояща йерархия.
Разбира се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре. И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите. Следващата степен по-долу от Амшаспандите, по-долу от архангелите, персите наричали Изарди3 и сред тях различавали 28-31 Изарди. Те обуславят по-малко висшата дейност, душевната дейност при хората. Те изпращат своите лъчи и те, лъчите, съответстват на 28 или 30-31 нерва на гръбначния мозък на човека. По такъв начин, нашата съвременна физиология вие я имате макрокосмически пренесена в духовното, в спиритуалното - в дванадесетте Амшаспанди на зороастризма и в 28-31 Изарди, в следващата нисшестояща йерархия.
към текста >>

Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм.
Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално. Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология. Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща. Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.
към текста >>

Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология.
Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално. Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология. Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща. Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.
към текста >>

Това, разбира се, е ужасяваща ерес за днешната училищна физиология и училищна астрономия, но на тях ще им се наложи в течение на близките хилядолетия да направят много поправки.
Това, което сега казах, стои в основата на наблюденията, които съобщават за каналите на Марс. В основата на това, което се описва като канали на Марс, в действителност стои нещо, за което току-що ви говорих; тук имаме работа с определени потоци на сили, които съответстват на по-ранно състояние на Земята и които са описани в древногерманския мит като потоци, течащи от Нифелхайм към Муспелхайм. Това, разбира се, е ужасяваща ерес за днешната училищна физиология и училищна астрономия, но на тях ще им се наложи в течение на близките хилядолетия да направят много поправки.
към текста >>

26. Окултна физиология GA_128 Окултна физиология

Окултна физиология
Окултна физиология
към текста >>

27. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И действително често "учението на живота" се нарича физиология.
И действително често "учението на живота" се нарича физиология. Тук това учение няма да бъде разгледано по начина, по който прави това официалната наука, а така, както то се разкрива пред духовния поглед; ето защо непрекъснато ще отклоняваме погледа си от външния образ на човека, от формата и жизнените функции на неговите органи, и ще вникнем в духовните, свръхсетивните основи на органите, на формите на живот, на жизнени процеси. И тъй като не възнамеряваме да разглеждаме дилетантски "Окултната физиология", както бихме могли да я наречем, то ще бъде необходимо за някои места по непринуден начин да обърнем вниманието на неща, които на страничния човек в началото биха се сторили твърде невероятни.
към текста >>

И тъй като не възнамеряваме да разглеждаме дилетантски "Окултната физиология", както бихме могли да я наречем, то ще бъде необходимо за някои места по непринуден начин да обърнем вниманието на неща, които на страничния човек в началото биха се сторили твърде невероятни.
И действително често "учението на живота" се нарича физиология. Тук това учение няма да бъде разгледано по начина, по който прави това официалната наука, а така, както то се разкрива пред духовния поглед; ето защо непрекъснато ще отклоняваме погледа си от външния образ на човека, от формата и жизнените функции на неговите органи, и ще вникнем в духовните, свръхсетивните основи на органите, на формите на живот, на жизнени процеси. И тъй като не възнамеряваме да разглеждаме дилетантски "Окултната физиология", както бихме могли да я наречем, то ще бъде необходимо за някои места по непринуден начин да обърнем вниманието на неща, които на страничния човек в началото биха се сторили твърде невероятни.
към текста >>

Ето за що в окултната физиология трябва да се подхожда по малко по-различен начин, отколкото в официалната наука физиология.
Не мога да кажа, че този цикъл от беседи, повече от много други цикли, които съм изнасял, представлява едно цяло, и че не може да се прави заключение от отделните лекции особено от началните, тъй като много неща, които трябва да се изразят чрез цикъла от лекции, трябва да се кажат непринудено и едва след като човек чуе и заключителните лекции, би могъл да си изгради представа за същността на казаното тук. Ето за що в окултната физиология трябва да се подхожда по малко по-различен начин, отколкото в официалната наука физиология. Началните твърдения ще получат своето потвърждение едва чрез казаното накрая. И от началото до края ще опишем не някаква права линия, а ще нарисуваме кръг, така че в края да стигнем отново там, откъдето сме тръгнали.
към текста >>

28. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система.
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети. В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви. Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система. В случай те се виждат така, както вие разглеждате и други неща отвън. Но човек попада в съвсем раз лично положение, когато успее да стане ясновиждащ чрез симпатиковата нервна система по посока навътре. Тогава в никакъв случай не виждаме същото, което виждаме, гледайки навън; тогава виждаме именно нещото, за чието означаване ясновидците на всички времена са избрали тъй странни имена, които аз ви споменах във втората лекция.
към текста >>

Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение.
Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган. И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие. По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е.
към текста >>

И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа!
Но който се занимае с нещата по-дълбоко, ще открие, че митовете ни отвеждат по-дълбоко в основите на нещата и съществата, отколкото официалният научен метод на наблюдение. И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа! И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи.
към текста >>

И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука.
Но който се занимае с нещата по-дълбоко, ще открие, че митовете ни отвеждат по-дълбоко в основите на нещата и съществата, отколкото официалният научен метод на наблюдение. И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа! И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи. Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека.
към текста >>

Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове.
Но който се занимае с нещата по-дълбоко, ще открие, че митовете ни отвеждат по-дълбоко в основите на нещата и съществата, отколкото официалният научен метод на наблюдение. И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа! И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи. Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека. Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека.
към текста >>

29. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Днес моята задача ще бъде да обединя наблюденията ни върху окултната физиология от последните дни, които наблюдения, макар и схематично, се опитаха да представят различни неща от процесите в човешко то устройство, да обединят тези наблюдения до един вид обща картина, която от своя страна също може схематично, чрез която картина ще бъдем в състояние да добием възглед за живия живот и движение в човешкото устройство.
Днес моята задача ще бъде да обединя наблюденията ни върху окултната физиология от последните дни, които наблюдения, макар и схематично, се опитаха да представят различни неща от процесите в човешко то устройство, да обединят тези наблюдения до един вид обща картина, която от своя страна също може схематично, чрез която картина ще бъдем в състояние да добием възглед за живия живот и движение в човешкото устройство. При това най-добре ще сторим, ако изходим отново от най-грубото: от обменното взаимодействие между човешкото устройство и външния свят, и нашата земя, в процеса на приемане на хранителните вещества. Тези хранителни вещества са тъкмо тези, които, след като бъдат приети и по най-многообразен начин преобразени, и то преобразени стъпаловидно, биват отведени с помощта на различните функции на органите до отделните елементи на човешкото устройство, до всички отделни системи на човешката физическа същност. Не е трудно също така да се разбере, че всичко, което се получава от хранителните вещества в човешкия организъм в основата си едва сега превръща човека в действително физически човек, такъв, какъвто е застанал той пред нас във физическия свят. В това наблюдение обаче се крие една определена трудност. Само този, който напълно сериозно приема принципите, приложени при разискванията ни по отношение на човека, само той може да каже: всичко останало, което идва като съображение при човешкото устройство освен вграждането на хранителните вещества в човешкия организъм, носи в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силовите въздействия.
към текста >>

При това, в смисъла на нашата еволюция, трябва да разгледаме външния зародишев лист, наречен от днешната анатомия или физиология кожно-сетивен лист, като продукт на преобразувание, който има своята предпоставка още във външния среден зародишев лист.
При това, в смисъла на нашата еволюция, трябва да разгледаме външния зародишев лист, наречен от днешната анатомия или физиология кожно-сетивен лист, като продукт на преобразувание, който има своята предпоставка още във външния среден зародишев лист. Във външната мезодерма, в зародиши в процес на низходящо развитие имаме пред себе си нещо, което на едно по-високо стъпало ни се представя като кожно-сетивен зародишев лист. А в лицето на вътрешния среден зародишев лист имаме едно по-младо образование, в процес на низходящо развитие, което ни се представя като чревно-жлезен зародишев лист, като вътрешен зародишен лист. Когато разглеждаме човешкия зародиш в неговото развитие, то пред себе си имаме нещо, което е първоначална предпоставка на човека, заложена в двата средни зародишени листа, в мезодермите, както ги нарича официалната физиология; докато двата външни зародишеви листа – екзодерма и ендодерма представляват преобразени листове.
към текста >>

Когато разглеждаме човешкия зародиш в неговото развитие, то пред себе си имаме нещо, което е първоначална предпоставка на човека, заложена в двата средни зародишени листа, в мезодермите, както ги нарича официалната физиология; докато двата външни зародишеви листа – екзодерма и ендодерма представляват преобразени листове.
При това, в смисъла на нашата еволюция, трябва да разгледаме външния зародишев лист, наречен от днешната анатомия или физиология кожно-сетивен лист, като продукт на преобразувание, който има своята предпоставка още във външния среден зародишев лист. Във външната мезодерма, в зародиши в процес на низходящо развитие имаме пред себе си нещо, което на едно по-високо стъпало ни се представя като кожно-сетивен зародишев лист. А в лицето на вътрешния среден зародишев лист имаме едно по-младо образование, в процес на низходящо развитие, което ни се представя като чревно-жлезен зародишев лист, като вътрешен зародишен лист. Когато разглеждаме човешкия зародиш в неговото развитие, то пред себе си имаме нещо, което е първоначална предпоставка на човека, заложена в двата средни зародишени листа, в мезодермите, както ги нарича официалната физиология; докато двата външни зародишеви листа – екзодерма и ендодерма представляват преобразени листове.
към текста >>

30. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Естествено,от гледна точка на съвременната анатомия и физиология,е твърде лесно да бъдат отречени, привидно отречени, подобни твърдения; и не по-лесно е да бъде повдигнато едно друго възражение.
Естествено,от гледна точка на съвременната анатомия и физиология,е твърде лесно да бъдат отречени, привидно отречени, подобни твърдения; и не по-лесно е да бъде повдигнато едно друго възражение. Някой би могъл да попита: Ако действително, още Павел беше повярвал, че тук възкръсва едно духовно тяло, какво общо има тогава това възкръснало от гроба духовно тяло с онова тяло, което всеки човек носи в себе си? Но това вече не е трудно за разбиране. Достатъчно е само да си го представим по аналогия с физическите условия на човешкото съществувание. Например, би могъл да бъде поставен следният въпрос: От какво произлиза отделният човек? Като физическо същество той произлиза от една яйцеклетка.
към текста >>

31. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род. Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития. Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата. Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>

32. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука.
Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда. Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука. Нали, днешният обикновен анатом, какво прави той, когато изследва физическото тяло? Той изследва една част да речем черния дроб, по-нататък друга част нервната и мозъчна маса, като стоящи една до друга субстанции; той изследва и двете тези части така, именно както поставяме две неща едно до друго и ги сравняваме едно с друго чисто външно. Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща. При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган. Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло.
към текста >>

Всички тези неща трябва да бъдат проучени някога и това в едно не съвсем далечно време, те трябва да бъдат изследвани от физиолози и анатомисти, защото в материалистичното описание на човешките, животинските и растителни органи ще излязат постепенно наяве факти, които не ще имат никакъв смисъл, когато нещата се поставят само така едни до други както се поставят грахови и бобови зърна, както прави това днес официалната анатомия физиология.
Ние не можем да си представим едно парче от мозъчното вещество по друг начин освен така, че в него взема участие главно астралното тяло, а етерното тяло взема само слабо участие. А в цялата структура на кръвоносната система чак до устройството на сърцето главно участие взема Азът на човека, докато този Аз като такъв няма никакво участие в организацията на нервното вещество, да не говорим пък за другите органи. И така, когато разглеждаме физическото тяло на човека в смисъла на действителния Окултизъм, а не в смисъла на чисто схематичния окултизъм, ние имаме в неговите различни органи неща, същности от съвършено различна стойност, от съвършено различно естество, въобще от съвършено различна природа. Можем да кажем: това, което представлява вече един орган при човека, черният дроб или далакът, зависи от по-висшите членове, които действуват в него. Черният дроб и далакът са напълно различни органи; в устройството на далака астралното тяло взема по един твърде особен начин силно участие, докато то няма почти никакво участие в устройството на черния дроб. Всички тези неща трябва да бъдат проучени някога и това в едно не съвсем далечно време, те трябва да бъдат изследвани от физиолози и анатомисти, защото в материалистичното описание на човешките, животинските и растителни органи ще излязат постепенно наяве факти, които не ще имат никакъв смисъл, когато нещата се поставят само така едни до други както се поставят грахови и бобови зърна, както прави това днес официалната анатомия физиология. Как нещо в света или при човека стои в отношение с духа, това определя въобще неговата същност. И както това е при човека, така е то и в небесната система. Една луна е нещо съвършено различно от една планета или от една неподвижна звезда. Щом вече видяхме, че отношенията на Съществата на по-висшите йерархии са други спрямо неподвижната звезда и други спрямо планетата, други спрямо Луната, ние трябва да вземем предвид още следното, за да охарактеризираме разликата между луната, планетата и неподвижната звезда. Нека отделим от планетна система всичко това, което представляват луните на планетите, т.е.
към текста >>

33. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос.
От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера. Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера. Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос. Това, което става материално между зачатието и раждането и се образува като човек, но също и това, през което човек е минал в мировия сън, той го носи в себе си като една сила в състоянието на зародиша.
към текста >>

34. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>

35. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

За храненето, за окултната физиология на храненето ние ще говорим по-нататък също и утре.
За храненето, за окултната физиология на храненето ние ще говорим по-нататък също и утре. Днес обаче искам да се спра само върху темата на осамостоятелствуването. Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща. Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже.
към текста >>

36. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Щайнер „Окултна физиология", 8 лекции в Прага, 1911 (Събр.
б) Р. Щайнер „Окултна физиология", 8 лекции в Прага, 1911 (Събр. Съч. №128). Българският превод на д-р Теменуга Станева се съхранява в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

37. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви.
Светът е безкраен, и в качествено и в количествено отношение. Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно. И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя. Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология.
към текста >>

Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си.
Светът е безкраен, и в качествено и в количествено отношение. Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно. И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя. Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология. Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите мисли.
към текста >>

И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология.
И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя. Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология. Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите мисли.
към текста >>

38. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Този часовник оказва някакво въздействие върху мен, в резултат на което възбудата се пренася в мозъчната кора, респективно в зоната на двигателните нерви, както твърди физиология та.
Да вземем например този часовник. Тук волята е изключена, нали? Аз гледам часовника, но преди това имам представата за него. Този часовник оказва някакво въздействие върху мен, в резултат на което възбудата се пренася в мозъчната кора, респективно в зоната на двигателните нерви, както твърди физиология та. Първоначално аз имам една представа за часовника, а представата за движение се присъединява към нея не чрез някаква воля, а чрез двигателната представа. Аз имам само една поредица от представи, казва той, мисленето се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи. Тук волята е напълно изключена. Тя не се намира там вътре; ето, първоначално аз наблюдавам часовника, а после наблюдавам движението на моята ръка. С това се изчерпва всичко.
към текста >>

И така, ние имаме една книга, посветена на психологичната физиология, с други думи на психологията; и тъкмо в тази книга липсва думата „Аз“!
Сега бих искал набързо да спомена за това, което той казва относно Аза. Отново посягам към азбучния указател и започвам да търся: „А“... Азът започва с „А“, нали така, обаче в този указател думата „Аз“ просто липсва. Естествено, това е напълно логично. И така, ние имаме една книга, посветена на психологичната физиология, с други думи на психологията; и тъкмо в тази книга липсва думата „Аз“! Макар и в азбучния указател „Азът“ да липсва, ако прелистите книгата, Вие ще установите, че все пак става дума за „Аза“ , но това е само представата за Аза авторът допуска наличието на представи, докато всъщност за него те са само синоними на механическите процеси в мозъка. Обаче Азът като такъв не съществува; той е изключен, заличен!
към текста >>

39. Бележки GA_173 Карма на неистината

Steiner, "Еinе okkulte Physiologie" (Окултна физиология), Събр. Съч.
*233. К. Steiner, "Еinе okkulte Physiologie" (Окултна физиология), Събр. Съч. № 128 (Събрани съчинения, Дорнах, 1978), осма лекция.
към текста >>

40. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Херман фон Хелмхолц, (1821-1894 г.) Автор на фундаментални трудове по физика, оптика, биофизика, физиология, психология.
Херман фон Хелмхолц, (1821-1894 г.) Автор на фундаментални трудове по физика, оптика, биофизика, физиология, психология. От 1868 година е чуждестранен член-кореспондент на Петербургската Академия на науките.
към текста >>

41. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Или, казано с езика на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система.
Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели. През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта имам предвид "нормалните" Ангели, или Ангелите на Светлината -, докато Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система. Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действуват главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето. Или, казано с езика на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система. Виждате каква огромна промяна, е настъпила е човека и тя може да бъде проследена дори в материалната структура на неговото физическо тяло.
към текста >>

42. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това, което външната анатомия и физиология знаят за физическото тяло, което в мистериите са наричали Храм на човека, е само най-външната обвивка.
Но това също сочи и към нещо друго. Когато сутрин се събуждате и се потапяте във вашето етерно тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на съществата от втората йерархия. Вие се потапяте също и във вашето физическо тяло. Това, което външната анатомия и физиология знаят за физическото тяло, което в мистериите са наричали Храм на човека, е само най-външната обвивка. Ще получим някакво понятие за това чудесно образувание, наричано физическо тяло на човека, ако знаем, че то е творение на съществата от първата йерархия. Когато сутрин се потапяте във вашето физическо тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на най-висшата йерархия. И така, представете си, как, собствено, в живота са разпределени тези неща: тук, между раждането и смъртта, когато сме будни, ние се потапяме първо в нашето астрално тяло, в което действа историческият живот на човечеството. След това се потапяме в нашето етерно тяло, творение на втората йерархия, в което действат много неща от Космоса, от етерното тяло на Космоса. И накрая се потапяме в нашето физическо тяло, което е творение на съществата от първата йерархия.
към текста >>

43. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология.
Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно. Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология. Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят.
към текста >>

44. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В една от моите последни книги "Загадки на душата" аз обърнах вниманието върху това, и съм го изказвал често пъти в моите сказки, каква безсмислица се преподава в днешната физиология, следователно също в естествената наука: безсмислицата, че в човека съществуват два вида нерви: двигателни нерви, които лежат на основата на волята, и сетивни нерви, които лежат на основата на възприятията, на усещанията.
Бих искал, без да проявявам нескромност, да обясня с един пример, какво искам да кажа. В една от моите последни книги "Загадки на душата" аз обърнах вниманието върху това, и съм го изказвал често пъти в моите сказки, каква безсмислица се преподава в днешната физиология, следователно също в естествената наука: безсмислицата, че в човека съществуват два вида нерви: двигателни нерви, които лежат на основата на волята, и сетивни нерви, които лежат на основата на възприятията, на усещанията. Но откакто съществува телеграфията, хората са използували образа на тази телеграфия. Следователно: от окото нервът отива до централния орган, след това от централния орган той отново отива до някой орган. Ние виждаме да се движи тук нещо като един член, като един орган, от този орган изхожда телеграфната жица, от окото да речем, до централния орган, това поставя в действие двигателния нерв и тогава бива изпълнено движението.
към текста >>

45. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между човека в неговото телесно, душевно и духовно устройство и света. Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен. Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология. Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
към текста >>

Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между човека в неговото телесно, душевно и духовно устройство и света. Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен. Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология. Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
към текста >>

46. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И ако се задоволяваме единствено с официалните възгледи на съвременната анатомия и физиология за нашите вътрешни органи, тогава ние ще бъдем изправени пред Майя в много по-голяма степен, отколкото ако просто се отнасяше за външния свят.
Практически в тези органи кипи животът на един цял невидим и свръхсетивен свят. И ако се задоволяваме единствено с официалните възгледи на съвременната анатомия и физиология за нашите вътрешни органи, тогава ние ще бъдем изправени пред Майя в много по-голяма степен, отколкото ако просто се отнасяше за външния свят.
към текста >>

47. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Все едно да размишляваме върху магнитната стрелка на компаса, а да забравяме, че самата Земя е един гигантски магнит, и не друго, а той определя движенията на стрелката; все едно да търсим причината за тези движения в самата нея, а не в Земните магнитни сили, и да сглобяваме разни теории, които да обясняват защо тя застава в положението север-юг... по сходен начин изглеждат и усилията на официалната анатомия и физиология да обяснят човека с това, което се намира вътре в неговото тяло.
Виждате ли, след като бъде поставен на дисекционната маса, човекът съвсем не може да бъде обяснен с това, което откриваме в неговото тяло. Все едно да размишляваме върху магнитната стрелка на компаса, а да забравяме, че самата Земя е един гигантски магнит, и не друго, а той определя движенията на стрелката; все едно да търсим причината за тези движения в самата нея, а не в Земните магнитни сили, и да сглобяваме разни теории, които да обясняват защо тя застава в положението север-юг... по сходен начин изглеждат и усилията на официалната анатомия и физиология да обяснят човека с това, което се намира вътре в неговото тяло. Но той не може да бъде разбран с никакви механични средства. И всички хора, които например искат да обяснят говора с процеси, разиграващи се вътре в тялото, приличат на онези умни глави, според които движенията на магнитната стрелка се осъществяват от самата нея. А в действителност нещата изглеждат съвсем иначе: Човек изгражда своята телесна форма според съзвездията на животинския кръг и обратната ударна вълна, ехото на зодиакалните сили образува съгласните; човек приема движенията на планетарния живот, които създават неговия собствен живот и всичко това се осъществява чрез дихателния живот под формата на образи. Тяхното ехо това са гласните.
към текста >>

48. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тази дейност бива извършвана от бъбречната система на човека, която отделя излишното от приетите вещества, а останалото го провежда в целия организъм по пътищата, които са налице, но днешната физиология изобщо не ги описва.
Сега става необходимо приетото от нашето етерно тяло, проникнато от кислорода така, че да можем да бъдем земни хора, да се прибави към астралното тяло. То още не е прието от астралното тяло, а първо от етерното тяло. Сега трябва да развием дейност, всичко преработено и от сърдечно-белодробната дейност, да бъде поето в целия организъм, но така, че и астралният организъм да вземе участие. Тази дейност бива извършвана от бъбречната система на човека, която отделя излишното от приетите вещества, а останалото го провежда в целия организъм по пътищата, които са налице, но днешната физиология изобщо не ги описва.
към текста >>

За един орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много.
За един орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много. Във всички учебници срещате забележката, че днес не може още нищо да се каже относно далака. Ще го намерите навсякъде, само да потърсите. Това не е и за чудене. Виждате ли, геният на езика тук е всъщност по-мъдър от науката в тази област. В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2].
към текста >>

Днешната физиология и анатомия, която полага хората само върху масата за аутопсия, разглежда само симптомите, които могат да се наблюдават при болния човек с материалистическата наука, не стига дотам действително да разбере вътрешно човека.
Възходът на цивилизацията е свързан с това, хората да приемат в себе си светлината и да разглеждат света в нея, а не в мрака. Днешната физиология и анатомия, която полага хората само върху масата за аутопсия, разглежда само симптомите, които могат да се наблюдават при болния човек с материалистическата наука, не стига дотам действително да разбере вътрешно човека.
към текста >>

Едва тогава ще имаме една физиология, едва тогава ще получим нещо, което може да лекува човешката природа.
И накрая никой не останал. Тогава видял да пише на вратата му «серен кабинет». Този вид нямам предвид; той днес е много разпространен. Но това, което човекът трябва да бъде, е изцяло оживено, изцяло одушевено, одухотворено. И това може да се научи именно когато се наблюдават и най-външните разклонения на веществеността. Едва тогава ще имаме една физиология, едва тогава ще получим нещо, което може да лекува човешката природа.
към текста >>

49. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него.
В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото. Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм. И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм. Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери. Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него. Искам да кажа например, че на детето му се вика; то се занимава с нещо и възрастният го навиква. Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек. Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния. Възрастният има своите сетивни органи на повърхността на своя организъм. Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект.
към текста >>

50. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Нашата физиология днес още не е стигнала дотам да опише точно подробностите на сега споменатия процес.
Нашата физиология днес още не е стигнала дотам да опише точно подробностите на сега споменатия процес. Духовната наука го може и физиологията сигурно ще я последва, защото нещата могат да се узнаят и с пълното точно наблюдение на човешката природа. Когато произнесем някакъв звук или тон, можем да кажем, че най-напред работи главата. Но от главата произлиза същата способност, която вътрешно душевно дава спомените, навлизащи в определен смисъл в звука и в тона. Това идва отгоре. И сигурно не можете да си представите някое същество да говори без да може да си спомня.
към текста >>

51. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите.
Виждате как чудесно се преплитат нещата в човешкия организъм. Но с това е свързано още нещо и то е следното. Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре. Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато човек има необходимите пари. Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите. Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира. В това отношение нещата са съвсем обективни.
към текста >>

Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология.
Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре. Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато човек има необходимите пари. Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите. Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира. В това отношение нещата са съвсем обективни. Но когато аз ви опиша нещата, както описах сега как се получава разбирането на думата «дърво», как ухото е копие на небесната дейност, бих искал да видя тази душа, която при това не се вълнува, не чувства прекрасното в това, не усеща нищо при такова изложение. Човек би трябвало наистина да е вътрешно изсушен, ако от такова изложение - разбира се, то днес е несъвършено, би могло да се разкаже по-добре и тогава ще изпъкне още по-силно - човек не изпита възхищение пред света и поставянето на човека от духовния във физическия свят.
към текста >>

И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката.
Защото няма нищо внесено субективно, когато описвам, че ухото е формирано от небесните сфери. Но същевременно бива ангажирано чувството, душевността. Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата.
към текста >>

52. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тук аз моля да се абстрахирате напълно от възгледите на официалната физиология.
Ако се обърнем към някои от вътрешните органи, да кажем бъбреците, ние едва ли бихме могли да твърдим доколкото изживяваме бъбречните процеси в себе си, че чрез тях влизаме във връзка с външния свят. Обаче доколкото изживяваме процесите, които се разиграват вътре в сетивата, ние изживяваме самия външен свят. Тук аз моля да се абстрахирате напълно от възгледите на официалната физиология. Аз имам предвид не тях, а съвсем достъпния до обикновеното човешко съзнание факт, а именно, че процесът, който се разиграва в сетивната област може да бъде схванат по-скоро като нещо, в което ние участвуваме активно, а не като механично продължение на външния свят в нашия организъм. Затова и нашето астрално тяло е най-близо до външния свят именно в сетивата. Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблюдение на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно. А докато спим, астралното тяло потъва напълно във външния свят. Така че от тази гледна точка сънят се явява като един вид усилено сетивно изживяване на външния свят.
към текста >>

53. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Впрочем, ако вземем нервно-сетивната и вещество-обменна система, ще установим между тях една несъмнена противоположност, която за духовно-научната анатомия и физиология не представлява никаква тайна.
Впрочем, ако вземем нервно-сетивната и вещество-обменна система, ще установим между тях една несъмнена противоположност, която за духовно-научната анатомия и физиология не представлява никаква тайна.
към текста >>

Само че човешкото сърце далеч не е онази помпа, както си го представя днешната физиология.
Онзи орган в човешкото тяло, който представлява същинската арена на равновесието, е сърцето. Динамичните взаимодействия между „горе" и „долу" намират тук своята уравновесеност и хармония. Само че човешкото сърце далеч не е онази помпа, както си го представя днешната физиология. Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека. Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм. В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване. При човека положението е точно такова. Човекът носи в себе си част от природата.
към текста >>

54. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато си пред ставим, както често пъти разбираме в обикновените ръководства по анатомия и физиология според дадените там изображения: човекът е една твърда форма и приема след това външните съставни части на природата, държи ги в себе си почти неизменени, тогава винаги ще страдаме от липсата на един мост, който трябва да бъде хвърлен от това, което се намира в природния човек, до това, с което човекът е свързан в същност съобразно неговата душевна природа.
Когато виждаме, как външно природното бива преобразено в човешкия организъм, например бива преобразено така коренно както минералните вещества, които трябва да бъдат доведени до състоянието на топлинния етер, тогава ние намираме също, как онова, което живее в природните царства, в организираните хора, се свързва с духовното. Когато си пред ставим, както често пъти разбираме в обикновените ръководства по анатомия и физиология според дадените там изображения: човекът е една твърда форма и приема след това външните съставни части на природата, държи ги в себе си почти неизменени, тогава винаги ще страдаме от липсата на един мост, който трябва да бъде хвърлен от това, което се намира в природния човек, до това, с което човекът е свързан в същност съобразно неговата душевна природа.
към текста >>

55. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори.
Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата за една положителна, действителна, истинска терапия. Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този език, който е поетичната реч на земните метали. Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
към текста >>

56. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това, разбира се, е нещо, което днешната физиология все още трябва да достигне - сега още не може да говори по този начин, защото тя говори за това, което става в човека така, като че това са външни процеси.
Ретортата показва само мъртвия образ на това, което в човека става жизнено и осезаемо. Вярно е обаче, че ако човек не би имал в храносмилателния си тракт оксалова киселина, той въобще не би могъл да живее, тоест неговото етерно тяло не би имало никаква основа в неговия организъм. Ако човек не превръщаше оксаловата киселина в мравчена, неговото астрално тяло не би имало никаква основа в организма му. Човек употребява за своето етерно тяло оксалова киселина, а за своето астрално тяло - мравчена киселина. И той се нуждае не толкова от тези субстанции, а от работата, от дейността във вътрешното тяло, която се състои в това, което има място в процеса на оксаловата киселина и в процеса на мравчената киселина. Това, разбира се, е нещо, което днешната физиология все още трябва да достигне - сега още не може да говори по този начин, защото тя говори за това, което става в човека така, като че това са външни процеси.
към текста >>

57. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия.
Но аз не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука. Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия. Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл. Защото човекът е една картина, един образ. Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него. Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот.
към текста >>

Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение. Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес. Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
към текста >>

58. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса.
Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна. Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго.
към текста >>

59. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Днешната физиология и биология е по отношение на тези неща още почти напълно незнаеща; обаче това ще стане една много разпространена наука.
При вдишването всичко бива изтласкано нагоре. Получава се един чудесен ритъм, който придружава всичко, което мислим и възприемаме. Това дишане, тази пластика в нейната ритмика прониква в мозъка и отново излиза от него. Става един процес, който съдействува в човешкото изживяване. Това е нещо, което става в подсъзнанието и за което душата не знае нищо. Днешната физиология и биология е по отношение на тези неща още почти напълно незнаеща; обаче това ще стане една много разпространена наука.
към текста >>

60. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад.
Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята. Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът.
към текста >>

61. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

физическият човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология.
Ако самата природа беше художничка, с нашите логически понятия ние не бихме могли да прибавим към нея абсолютно нищо. А всъщност природата е художничка! Ето какво открива човекът, напредвайки в своето антропософско познание. Нека престанем да живеем само в идеите. За да обхванем природата, трябва да мислим в образи, особено когато се обръщаме към най-висшето творение на природата: човекът в неговите физически форми. физическият човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология. Това може да стори анатомия, от никаква физиология. Това може да стори единствено протъканото от художествени пориви живо познание.
към текста >>

Това може да стори анатомия, от никаква физиология.
А всъщност природата е художничка! Ето какво открива човекът, напредвайки в своето антропософско познание. Нека престанем да живеем само в идеите. За да обхванем природата, трябва да мислим в образи, особено когато се обръщаме към най-висшето творение на природата: човекът в неговите физически форми. физическият човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология. Това може да стори анатомия, от никаква физиология. Това може да стори единствено протъканото от художествени пориви живо познание.
към текста >>

Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че дихателният ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система.
Ако се отправим към вътрешността на човешкото тяло, ние се докосваме до онези негови вътрешни сили, които са един вид отражение на външния Космос. Например, дихателният ритъм се пренася върху нервни те процеси на човешкия организъм. Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че дихателният ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система. По един фин, душевно-духовен начин този ритъм наистина се пренася в областта на нервната система. Докато ритъмът, според който се движи кръвта, е свързан с веществообмяната. Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута. И така, Вие виждате, че онова, което живее в кръвта а в кръвта живее Азовата, Слънчевата природа на човека намира своя израз в дихателната система, а чрез нея и в нервната система.
към текста >>

62. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Така в една одухотворена физиология, в която вече ще присъства нещо от изкуството, хората все по-често ще поставят въпроса за музикалното във взаимна връзка с човешкото устройство.
В този ход на мисълта разглеждането на музикалното се насочва към устройството на човека. Така в една одухотворена физиология, в която вече ще присъства нещо от изкуството, хората все по-често ще поставят въпроса за музикалното във взаимна връзка с човешкото устройство.
към текста >>

63. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Това е едно разпространено навсякъде признание: Има тонова физиология само за звуци, но няма тонова физиология за тонове.
Но той отрича тя да има предметност. Такава предметност, каквато има живописта, каквато предметност е налице във външния физически свят, музиката няма. И това показва вече, че човек усеща в нашето време, в което интелектуализмът иска да властва над всичко, че той няма нищо общо с музиката. Защото той може да е сроден само с онова, което има външна предметност. От това следва тази особеност, която ще срещнете във всевъзможни добри ръководства за музикално разбиране, че всъщност физиологията на тона не може да каже нищо за музикалното. Това е едно разпространено навсякъде признание: Има тонова физиология само за звуци, но няма тонова физиология за тонове. Човек не може да схване музикалното с употребяваните днес средства. От това по необходимост следва, че когато човек започне да говори за музикалното, не може да употребява обикновените понятия, чрез които се схваща светът.
към текста >>

64. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И когато човек се захваща с акустиката, с тоновата физиология, тогава абсолютно нищо не става.
И когато човек се захваща с акустиката, с тоновата физиология, тогава абсолютно нищо не става. Няма тонова физиология, няма акустика, които да имат някакво друго значение, освен за физиката. Една акустика, която би имала някакво значение за самата музика, не съществува. Ако човек иска да схване музикалното, той трябва да навлезе в духовното.
към текста >>

Няма тонова физиология, няма акустика, които да имат някакво друго значение, освен за физиката.
И когато човек се захваща с акустиката, с тоновата физиология, тогава абсолютно нищо не става. Няма тонова физиология, няма акустика, които да имат някакво друго значение, освен за физиката. Една акустика, която би имала някакво значение за самата музика, не съществува. Ако човек иска да схване музикалното, той трябва да навлезе в духовното.
към текста >>

65. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

обща физиология на сетивата.
Съвсем по друг начин стоят нещата при осезанието; досега то изобщо не е проучено както трябва. Нека обаче да останем при окото и ухото. Те осъществяват две толкова различни дейности, че включването им в някаква обща „сетивна дейност" е само една празна теория. Когато говорим за дейността на окото, ухото или за обонянието, би трябвало да тръгваме от съвсем конкретни и нагледни примери. И тогава ще открием една толкова голяма разлика между тях, че днешните психолози веднага ще се откажат от навика да ни лансират т.н. обща физиология на сетивата.
към текста >>

66. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Съвременната физиология не приема космическия произход на човека и никога не стига до правилно разбиране на човешките усещания.
Съвременната физиология не приема космическия произход на човека и никога не стига до правилно разбиране на човешките усещания. Тя казва: Ето, там навън са трептенията на въздуха, а човекът ги приема вътре като звуци. А какво е съотношението между тях това не се коментира. Цялата разлика е там, че физиологията поставя този въпрос на последно място, а психологията на първо.
към текста >>

Защото хората, които се занимават с физиология и психология, просто не знаят, че в душата си всички ние привеждаме външните движения в покой, за да ги превърнем после в звуци.
Защо това е така? Защото хората, които се занимават с физиология и психология, просто не знаят, че в душата си всички ние привеждаме външните движения в покой, за да ги превърнем после в звуци. А така е и с всички други сетивни усещания. Понеже главата не може да участвува във външните движения, тя ги отпраща към гърдите, превръщайки ги в звуци и в други сетивни усещания. Ето същинският произход на усещанията! Но тук е загатната и връзката между самите изкуства. Музикалното изкуство например възниква от пластичните и архитектонични изкуства, доколкото те са насочени навън, а музикалното изкуство навътре.
към текста >>

67. Бележки GA_293 Общото човекознание

№128) „Окултна физиология", 8 лекции в Прага, 1911.
*6 Връзката между двата процеса е обяснена от Рудолф Щайнер в лекционния цикъл „Eine okkulte Physiolo gie" (Събр. Съч. №128) „Окултна физиология", 8 лекции в Прага, 1911. Книгата е преведена на български от д-р Теменуга Станева и е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора.
към текста >>

68. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
Ние разбираме детето само ако го разглеждаме така, както в по-късния човек разглеждаме окото или ухото. Цялото дете представлява един сетивен орган. Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно. И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
към текста >>

Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>

69. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
Ние разбираме детето само ако го разглеждаме така, както в по-късния човек разглеждаме окото или ухото. Цялото дете представлява един сетивен орган. Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно. И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
към текста >>

Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>

70. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен.
Тъкмо по този начин трябва да привикнем към подобен подход, а не догматично да настояваме: светът трябва да бъде обхванат единствено по логичен път. Когато собствените представи, усещания и чувства на учителя са вътрешно подвижни, той вижда: Ако преди 11-та година аз поднеса на детето динамични, механични представи, тогава в мозъка тези представи се препъват, там те се натрупват, те втвърдяват мозъка, така че по-късно в младежките години идва мигрената, а мозъкът продължава да се втвърдява. Ако преди 11-та година му поднеса завършени исторически картини, ако му поднеса образи от познатия растителен свят, тогава представите навлизат в мозъка и чрез останалата нервна система навлизат в цялото тяло. Те се свързват с цялото тяло, с меката мускулна система. Това, което става в детето, аз го изграждам по един изпълнен с любов начин. Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен. Навсякъде учителят вижда децата седнали на своите чинове. Излишно е той да размишлява според едни или други дидактически правила; самото дете му подсказва какво се случва с него: то клюмва на стола си и веднага се разсейва, ако учителят направи нещо неподходящо. Ако той извърши нещо, което е подходящо за детето, то възвръща своята жизненост.
към текста >>

71. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека.
След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас? И колкото и странно да звучи, трябва да отговорим, че това наистина е било така. Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали познание за света – в това отношение те са знаели повече от нас. В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко. Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека. Ние сме изгубили възможността да поставим човека на неговото място в света като едно действително същество, намиращо своите основания в самото себе си. Ние сме изгубили познанието за човека в по-голямата негова част.
към текста >>

Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение.
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка. От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това. Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение. Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите.
към текста >>

72. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни.
Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене. И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота. И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество. Тук, за да не остана неразбран, бих искал да добавя следното. Когато се обсъжда даден въпрос, какъвто през последните дни беше този за възпитанието, следва да се вземе предвид също и това, което духовният свят може да прибави към естествените науки. Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни. Изобщо се пренебрегва обстоятелството, че всичко онова, казано от мен относно естествените науки, е напълно проверено, че е в пълно съгласие с учебниците по физиология и с това, което се преподава от катедрите по физиология. Обаче днешното човечество просто не знае, че едното може да бъде извлечено от другото. Ето защо днешните толкова прецизни естествени науки, които са напълно признати в антропософските среди, тези естествени науки – не поради това, което самите те твърдят, а поради начина, по който хората ги приемат – днес представляват една пречка. И аз бих казал, че тази пречка се проявява съвсем очевидно в развитието на съвременното човечество.
към текста >>

Изобщо се пренебрегва обстоятелството, че всичко онова, казано от мен относно естествените науки, е напълно проверено, че е в пълно съгласие с учебниците по физиология и с това, което се преподава от катедрите по физиология.
И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота. И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество. Тук, за да не остана неразбран, бих искал да добавя следното. Когато се обсъжда даден въпрос, какъвто през последните дни беше този за възпитанието, следва да се вземе предвид също и това, което духовният свят може да прибави към естествените науки. Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни. Изобщо се пренебрегва обстоятелството, че всичко онова, казано от мен относно естествените науки, е напълно проверено, че е в пълно съгласие с учебниците по физиология и с това, което се преподава от катедрите по физиология. Обаче днешното човечество просто не знае, че едното може да бъде извлечено от другото. Ето защо днешните толкова прецизни естествени науки, които са напълно признати в антропософските среди, тези естествени науки – не поради това, което самите те твърдят, а поради начина, по който хората ги приемат – днес представляват една пречка. И аз бих казал, че тази пречка се проявява съвсем очевидно в развитието на съвременното човечество.
към текста >>

73. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Химия и физиология.
Карбо вегетабилис. Химия и физиология. Същността на хомеопатията. Образуване на въглена и кислороден процес. Образуване на собствена светлина в горния процес. Бъбречна патология. Въздушна сфера, топлинна и светлинна зона, течна зона и човешката патология.
към текста >>

74. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките.
И така можем да изучим тези сили, само ако разгледаме резултата на тяхното взаимодействие в целия човек, никога не бива да го разглеждаме в никоя част на човека, а най-малкото в клетката моля, забележете това: най-малкото в клетката. Защото какво представлява клетката? Клетката това е нещо, което чрез растеж, чрез собствен живот, самоволно обявява себе си срещу това, което представлява човека. И ако от една страна разгледате човека, в цялостната му форма, съставен от телурически и извънтелурически въздействия, и след това разгледате клетката, то клетката е тази, която плюс на замисъла на същите тези въздействия, която директно руши тези външни въздействия, тъй като се стреми да разгърне свой собствен живот. в своя организъм ние всъщност непрекъснато се борим против живота на клетката. И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките. Клетката е тази, която е основата непрекъснато разрушава нашия организъм, вместо да го изгражда. Естествено, след като в цялостния мироглед са промъкват подобни възгледи, то не е чудно, че се стига до най-изопачените наблюдения върху човека и върху всичко друго свързано с него. Така чрез процеса на формиране на човека и чрез клетъчния процес пред нас всъщност се изправят два противоположни силови комплекса. Органите са разположени там между тях и те са черен дроб, или сърце, или други подобни, в зависимост от това, дали преобладава единия или другия комплекс. Те представляват едно постоянно уравновесяване между тези два силови комплекса, които Ви описах.
към текста >>

75. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука.
в деформацията на цялостния единен образ. Човек би желал да каже: чрез женските сили човешкото устройство се стреми към сферичната форма; чрез мъжкото семе човешкото устройство се стреми да специализира тази сфера в сърце, бъбреци, стомах и т.н. В лицето на мъжкото и на женското пред нас директно изпъква полярността между Земята и Космоса. Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н. Наистина няма нужда това да е просто някакво мистично, неясно усещане, когато се отнасяме с уважение към тези стари значителни интуиции. Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука. Мога да разбера това; и в него съществува невероятно много истина. Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от взаимоотношенията, действително въвеждащи ни в човешкото устройство.
към текста >>

76. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

посочи, че всъщност химията на бъдещето би трябвало да се превърне в нещо съвсем различно, и как при това непрекъснато бе споменавана думата "физиология", което доказва, че трябва да бъде хвърлен мост между химичното и физиологичното.
Беше много интересно, как вчера, във вчерашния си доклад, д-р К. посочи, че всъщност химията на бъдещето би трябвало да се превърне в нещо съвсем различно, и как при това непрекъснато бе споменавана думата "физиология", което доказва, че трябва да бъде хвърлен мост между химичното и физиологичното. При това непрекъснато трябваше да мисля за най-различни неща, които естествено там, където става дума за публични лекции, днес все още не могат да бъдат казани изцяло, защото не достигат предварителните условия за разбирането им. Та нали въглерода го откриваме и в природата извън човека бих желал тук да кажа в природата, привидно намираща се извън човека. Защото какво всъщност от голямата природа не се съдържа в човека? Всъщност нищо, защото всичко онова, което засега ни се представя като разположено в извън човешката природа като нещо извън човешко, то в хода на човешкото развитие е било изнесено извън човека, било е отстранено от човека. Човекът е трябвало да навлезе в етапи от развитието, в които е могъл да навлезе само поради обстоятелството, че определени процеси са протичали в насрещния му външен свят и с това му е била дадена възможно-стта да приеме вътре в себе си определени други процеси.
към текста >>

77. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Вместо много неща, разпространявани нашироко в нашата физиология, би трябвало да обхванем с поглед именно други неща.
Който не е в състояние да види всеки един болестен процес в неговия здрав обратен образ, той не може да го включи правилно в човешкото устройство. Защото това човешко устройство почива просто на обстоятелството, че определени процеси, които в цялата природа са периферно разпръснати, биват преместени централно към вътрешността. Вместо много неща, разпространявани нашироко в нашата физиология, би трябвало да обхванем с поглед именно други неща. На тях се обръща внимание, но не им се отдава онова голямо значение, което те имат. Така например, отново макроскопски, и бих желал да кажа по един тривиален начин, Вие можете да проследите, как се простира кожата върху тялото, и как след това тя се вгъва и чрез своите продължения покрива навътре разположените части. Това е нещо с изключително голямо значение, обрата на функциите, тъй както например те се проявяват при бузите, от външните части на лицето чрез обрата на устните по посока навътре. Така в лицето на външността на човека имаме пред себе си рудимент на нещо, което бихме могли да проследим по правилен начин само в ембриологията, където действително всичко почива на различни хлътвания и пренасочващи се отвън навътре образования. Именно чрез проследяването на подобни неща, при което бихме изследвали различията в реакцията, да кажем когато прилагаме мравчена киселина външно върху кожата и вътрешно върху лигавицата, ако уловим финото различие, проявяващо се тук, то това ще бъде изключително решаващо.
към текста >>

Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм. Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното. Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разбирате правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>

78. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо.
Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне.
към текста >>

79. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Вместо много неща, разпространявани нашироко в нашата физиология, би трябвало да обхванем с поглед именно други неща.
Който не е в състояние да види всеки един болестен процес в неговия здрав обратен образ, той не може да го включи правилно в човешкото устройство. Защото това човешко устройство почива просто на обстоятелството, че определени процеси, които в цялата природа са периферно разпръснати, биват преместени централно към вътрешността. Вместо много неща, разпространявани нашироко в нашата физиология, би трябвало да обхванем с поглед именно други неща. На тях се обръща внимание, но не им се отдава онова голямо значение, което те имат. Така например, отново макроскопски, и бих желал да кажа по един тривиален начин, Вие можете да проследите, как се простира кожата върху тялото, и как след това тя се вгъва и чрез своите продължения покрива навътре разположените части. Това е нещо с изключително голямо значение, обрата на функциите, тъй както например те се проявяват при бузите, от външните части на лицето чрез обрата на устните по посока навътре. Така в лицето на външността на човека имаме пред себе си рудимент на нещо, което бихме могли да проследим по правилен начин само в ембриологията, където действително всичко почива на различни хлътвания и пренасочващи се отвън навътре образования. Именно чрез проследяването на подобни неща, при което бихме изследвали различията в реакцията, да кажем когато прилагаме мравчена киселина външно върху кожата и вътрешно върху лигавицата, ако уловим финото различие, проявяващо се тук, то това ще бъде изключително решаващо.
към текста >>

Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм. Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното. Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разберете правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>

80. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Публикува голям брой произведения за физиологията и патологията, «Очерк за патологията и терапията на сърдечните заболявания», Берлин 1899 г.
[1] Отомар Розенбах, 1851-1907, лекар и професор в Бреслау (Вроцлав) и Берлин. Публикува голям брой произведения за физиологията и патологията, «Очерк за патологията и терапията на сърдечните заболявания», Берлин 1899 г. В библиотеката на Рудолф Щайнер има малко произведение от Розенбах със заглавието «Енергетика и медицина» от 1897 г. В изданието от 1963 г. името Розенбах е променено в Райхенбах, понеже името Розенбах не се среща често и се смята, че се дължи на слухова грешка. В стенограмата обаче ясно е написано Розенбах, потвърдено в блежника към този курс, защото Р. Щайнер си е правил бележки към лекцията на д-р Шайдегер (виж приложение стр. 46).
към текста >>

81. Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

ФИЗИОЛОГИЯ
ФИЗИОЛОГИЯ
към текста >>

82. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Но модерната физиология не се интересува от тези неща.
Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта. Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е. чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа.
към текста >>

Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране.
Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта. Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е. чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят.
към текста >>

83. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни.
това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле. В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма. От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници.
към текста >>

Но този извод можем да стигнем и от това което предлага днешна емпирична физиология, стига да разсъждаваме здраво и логично.
Това действие е много по-голямо, отколкото обикновеното съзнание допуска. Обаче тези две системи, нервно-сетивната система и системата веществообмен-крайници, са в известен смисъл коренно противоположни. И за целите на една разумна и логична патология, която естествено прелива и в терапия, тази коренна противоположност трябва да бъде разбрана основно; неизброимите детайли, които биха могли да се прибавят, трябва да се изучават основно и грижливо. Защото когато се навлезе в детайлите, се установява следното. Установява се например това, което изтъкнах още вчера: Че в нервно-сетивната система се разиграват предимно разградни процеси, че цялата ни възприятно-представна дейност в будно състояние е свързана не с растежните и градивни процеси, а с разградните процеси, с процесите на отделяне. Но този извод можем да стигнем и от това което предлага днешна емпирична физиология, стига да разсъждаваме здраво и логично. Общо взето, дори и днес съществуват достатъчно емпирични доказателства, или подобре казано емпирични потвърждения за същите истини, до които Антропософията се добира с помощта на своите специфични средства. Вземете на пример това, което съобщават някои физиолози относно физическите процеси в нервната система, които се разиграват едновременно и успоредно с възприятно-представната дейност. Тогава Вие ще се убедите, че нашите твърдения за връзките между мисленето и разградните процеси, са всъщност много добре подкрепени. После идва нашето твърдение че при волевите импулси, при осъществяването на волевите решения, човек ангажира не друго, а системата веществообмен-крайници, т.е. градивните процеси в своя организъм.
към текста >>

Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече.
Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок смисъл, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6). Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес. Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм. Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече. Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си. Без това взаимодействие човешката организация не може да бъде разбрана.
към текста >>

84. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят.
Ако вземем само първите седем години от живота, ние ще си имаме работа главно с наследствените дефекти. Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност. Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят. Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят. Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това?
към текста >>

Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело.
Помислете си, какви възможности са дадени на детето до смяната на зъбите, понеже от духовния свят не винаги слиза това, което е напълно адекватно спрямо предлаганото тяло. Може да се окаже, примерно, че едно дете има добър модел, който е сполучливо разработен в областта на черния дроб. Но понеже индивидуалността не е способна да разбере това, което е заложено там вътре, през втория жизнен период то се възпроизвежда само отчасти, и тогава възниква един изразен дефект на волята. Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение на чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления на волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в мислите. Детето е започнало да върши нещо, обаче веднага насочва усилията си в друга посока, волята засича. Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело. Да си представим следното: Като човек, аз съм така организиран, че бързайки за трамвая, тръгващ за Базел, съм вече на перона
към текста >>

85. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането.
Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира.
към текста >>

Тя не бива да бъде отричана, необходимо е един по един да използуваме строителните материали, те са годни за употреба; можем да получим нещо много хубаво, ако използуваме това, което днешната физиология на сетивата ни дава, и което е цял един голям куп.
Също така би било безсмислено, ако направим това, което днес много хора правят, като по един дилетантски начин се противопоставят на нещата, критикувайки до основи естествената наука, и отричайки я. Тя не бива да бъде отричана, необходимо е един по един да използуваме строителните материали, те са годни за употреба; можем да получим нещо много хубаво, ако използуваме това, което днешната физиология на сетивата ни дава, и което е цял един голям куп. И така можем да кажем: изхождайки от това, което ни се представя в лицето на дишането като едно непрестанно моментно човекосъздаване, ние вдигаме поглед нагоре към този по-фин дихателен процес, протичащ в елемента на топлината, но в който се отразява целият етерен свят на макрокосмоса. Тук ние поглеждаме нагоре, когато достигнем до горния човек.
към текста >>

86. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека. Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм. О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина. Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>

87. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни.
Онова, което се явява тук, е нещо троично. Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора. Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива.
към текста >>

Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора.
Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора. Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено.
към текста >>

И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво.
Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта. Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>

88. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>

89. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата.
Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата. Който детайлно се спре на реалните факти, няма да намери нищо съответстващо на действителността нито във физиологията на сетивата, нито в психологията на сетивата, защото сетивата ни толкова радикално се различават помежду си, че във физиологията на сетивата, обединяваща ги в единна същност, имаме пример за висша степен на абстрактно образувание. В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите сетива. Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно сетиво.
към текста >>

В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите сетива.
Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата. Който детайлно се спре на реалните факти, няма да намери нищо съответстващо на действителността нито във физиологията на сетивата, нито в психологията на сетивата, защото сетивата ни толкова радикално се различават помежду си, че във физиологията на сетивата, обединяваща ги в единна същност, имаме пример за висша степен на абстрактно образувание. В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите сетива. Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно сетиво.
към текста >>

Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно сетиво.
Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата. Който детайлно се спре на реалните факти, няма да намери нищо съответстващо на действителността нито във физиологията на сетивата, нито в психологията на сетивата, защото сетивата ни толкова радикално се различават помежду си, че във физиологията на сетивата, обединяваща ги в единна същност, имаме пример за висша степен на абстрактно образувание. В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите сетива. Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно сетиво.
към текста >>

Така се стигна даже до там, изследвайки човека относно неговата морфология, физиология и така нататък, просто да се постави той в края на развитието на животинската верига.
Така се стигна даже до там, изследвайки човека относно неговата морфология, физиология и така нататък, просто да се постави той в края на развитието на животинската верига. Обаче въпросът е, възможно ли чрез такова изследване действително да се обхване съвкупността на човешкия организъм. Следва да се поразмишлява за това, че при такова изследване просто се изпуска нещо, което чисто емпирично се изправя като нещо доста съществено. Можеше да се види, как последователите на Хекел просто брояха, колко кости има човек, колко мускули и така нататък, и колко ги има при еволюиралото животно. Ако се брои по такъв начин, е трудно да се постъпи другояче, освен да се постави човекът в края на животинската верига. Но работата стои малко по-различно, ако е съвсем очевидно, че линията на гръбнака на човека е разположена вертикално, докато при животното тя е разположена в общи линии хоризонтално.
към текста >>

90. Съдържание GA_326 Раждането на естествените науки

Една незаконородена наука: физиология.
Настоящ разрив между външната наука на природата и вътрешната наука на човека. Как да внесем отново живот в идеята, която си съставяме за физическите явления. Неодушевената природа съставлява едно край но състояние на живота; етерната природа съставлява неговото начално състояние. Една незаконородена наука: физиология. Мисията на една Антропософска наука. Модерната техника и изследването на Духа.
към текста >>

91. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения.
Съвременният човек налага на вселената една система от координати. Но той изключва себе си от тази система. Той няма вече, както миналото, живото чувство на движението на неговата кръв, отговарящо на всяка една от геометрическите фигури; той изгуби всякакво разбиране за начина, по който чувствуването на живота на кръвта му даваше усещането за пространството. Можем ли да си представим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа наука по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека? Не, това стана възможно само тогава, когато душата на човека се преобразува. Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения. Именно в този момент човешкото развитие тръгва по един нов път. От една страна Коперник построява своята астрономическа система; от друга страна Харвей, съвременник на Бейкън и на Хобс, открива кръвообращението на кръвта. Човек гледа света с мъртвите очи на математиките и това не може вече да се помири с древната космогония на Птоломей; наистина тази космогония беше още тясно свързана с човешкото същество и с неговата вътрешна опитност за математическите форми. От сега нататък човек не познава вече освен частното, системата от координати изхождаща от някаква нула. Той няма вече вътрешната опитност за кръвта, но открива чисто физическото течение на кръвта, което има за център сърцето.
към текста >>

92. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Самопонятно е, че се касае до външното начално състояние, това, което срещаме навсякъде в света: зеленият килим на растенията, цветовете, звуците и пр.. Какво са тези бегли творения, които съвременната физика, психология и физиология считат за нещо субективно?
Самопонятно е, че се касае до външното начално състояние, това, което срещаме навсякъде в света: зеленият килим на растенията, цветовете, звуците и пр.. Какво са тези бегли творения, които съвременната физика, психология и физиология считат за нещо субективно? Те са зародиша на бъдещите светове. Червеното не е някакво създание на нашето око или на нашия мозък; това е първоначалният зародиш, намиращ се още в състояние на привидност, на бъдещи светове.
към текста >>

Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото. Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област.
към текста >>

93. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското познание.
Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското познание.
към текста >>

94. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува.
Ще говоря общо. Днес много обичат да се специализират във всички неща, говори се за тази или онази болест. Доколкото се упражнява наука, правилно е човек да знае, как изглежда това или онова. Но както за лекаря не е от голяма полза, че може да опише заболяването, а много по-важно е той да може да го лекува, така е и тук. При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта. Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство.
към текста >>

95. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

[13] Ханс/Шофер, Петер Мор 1992: „Физиология на растението„, четвърто напълно новопреработено и актуализирано издание, издателство Шпрингер, Берлин.
[13] Ханс/Шофер, Петер Мор 1992: „Физиология на растението„, четвърто напълно новопреработено и актуализирано издание, издателство Шпрингер, Берлин.
към текста >>

96. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Става следното: един ученик, като казва авторът на статията, на известния професор по физиология Бунге[1], ученик, името на когото ще научите после, е бил в Базел и правил експерименти по изхранване на мишки с мляко.
Става следното: един ученик, като казва авторът на статията, на известния професор по физиология Бунге[1], ученик, името на когото ще научите после, е бил в Базел и правил експерименти по изхранване на мишки с мляко. При мишките всичко вървяло добре: те отлично се развивали, докато се хранели с мляко. И ето, че той прави друг експеримент; той казва: млякото се състои от казеин, тоест белтъчно вещество, от мазнина, захар и соли. Той разсъждава: с мляко мишките се развиваха отлично; млякото се състои от казеин, мазнина, захар и соли; така че на една група мишки ще давам казеин, мазнина, захар и сол, защото всичко това се съдържа в млякото. Станало така, че след няколко дни мишките, на които почнал да дава казеин, мазнина, захар и сол, умрели! Те получавали същото, но умрели.
към текста >>

Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
[1] Густав фон Бунге – (1844–1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел. Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
към текста >>

97. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
17. Густав фон Бунге - (1844-1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел. Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
към текста >>

98. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

[5] Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естествознанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
[5] Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естествознанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
към текста >>

99. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

10. Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естествознанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
10. Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естествознанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
към текста >>

НАГОРЕ

1.9854471683502