Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
36
резултата от
16
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Ученичество
'.
1.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Следователно, физическият свят е едновременно арена за творчество и за
ученичество
.
Само при условие, че човешкият Дух постоянно се връща в своя собствен свят, той може да пренася духовни импулси чрез своето физическо тяло. През време на своето въплъщение човекът се научава да познава качествата и силите на физическия свят. Докато твори, той събира опитности, опознава условията, които физическият свят налага на всеки, който иска да работи в него. Той сякаш открива качествата на "веществото", в което иска да въплъти своите мисли, своите идеи. Той не би могъл да извлече тези последните от "веществото".
Следователно, физическият свят е едновременно арена за творчество и за ученичество.
Резултатите от това ученичество после се превръщат в живи способности на Духа в "царството на духовете". За по-голяма яснота, нека следваме сравнението, което вече направихме. Архитектът изработва плана на една къща и го поставя в изпълнение. Така той събира известно количество опитности, оплодотворяват неговата работа, и когато се залови да направи нов план, този план ще бъде обогатен с всичко, което архитектът ще е научил от изпълнението на първия. Същото е и с последователните съществувания на човека.
към текста >>
Резултатите от това
ученичество
после се превръщат в живи способности на Духа в "царството на духовете".
През време на своето въплъщение човекът се научава да познава качествата и силите на физическия свят. Докато твори, той събира опитности, опознава условията, които физическият свят налага на всеки, който иска да работи в него. Той сякаш открива качествата на "веществото", в което иска да въплъти своите мисли, своите идеи. Той не би могъл да извлече тези последните от "веществото". Следователно, физическият свят е едновременно арена за творчество и за ученичество.
Резултатите от това ученичество после се превръщат в живи способности на Духа в "царството на духовете".
За по-голяма яснота, нека следваме сравнението, което вече направихме. Архитектът изработва плана на една къща и го поставя в изпълнение. Така той събира известно количество опитности, оплодотворяват неговата работа, и когато се залови да направи нов план, този план ще бъде обогатен с всичко, което архитектът ще е научил от изпълнението на първия. Същото е и с последователните съществувания на човека. Между преражданията, Духът живее в своята собствена област.
към текста >>
2.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във
ученичество
то ми духовно.
Аз знам, човек в това духовно царство чрез виждане, а не чрез думи учи. Каквото забелязвам в този миг чрез туй, че ти явяваш се пред мен, в душата ми като напредък то е
във ученичеството ми духовно.
КАПЕЗИЙ Ала човек не само учи тук, той също задължения си има. Говори ти душевно същество, което в тяло казва се Капезий.
към текста >>
И
ученичество
то ти, Мария,
която всичките му мисли трябва единствено към тебе да насочи. БЕНЕДИКТ Решителният миг се приближава. Могъща сила Луцифер разпали.
И ученичеството ти, Мария,
ще трябва мощно да противодейства. МАРИЯ Носителю на светлина, която желае любовта да пази само във службата на личността, ти даде
към текста >>
духовно
ученичество
пробуди
С мъдростта желаеш да се пребориш чрез любов, тъй както воюваше против любов чрез мъдрост. Но знай, че във сърцето на Мария, изправяща се срещу теб сега,
духовно ученичество пробуди
мощта, която надалеч държи познание от личната любов. Във бъдеще не искам да изпитвам блаженството, изпитвано от хора, когато зрели мисли се пораждат.
към текста >>
3.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
как
ученичество
то във духа
за знанието ми и за стремежа. Видях те някога в кръга от хора, на който беше Бенедикт водач, и откровението ти там чух. По-късно във Томасий разпознах
как ученичеството във духа
могъщо действа във една душа. Лиши ме преживяното тогава от вярата ми в разум и наука, но не успя да ми покаже нищо, което разбираемо да бъде.
към текста >>
в духовно
ученичество
да встъпи.
развиха се тогава тези сили. По него време срещнах и Капезий при Феликс, който бе усамотен в гората, водейки живот, изпълнен с изследвания само, но успя
в духовно ученичество да встъпи.
Той пожела да схване моя начин за съзерцание в духовни сфери. По-късно виждахме се често с него. В дома му срещнах те и ти донесох за твоята научна болка лек.
към текста >>
4.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Той
ученичество
то във духа
на мен от Теодора чрез Капезий? ФЕЛИКС БАЛДЕ В последно време често се вглъбявах, за да ми стане ясен този мъж. Ще ви открия аз каквото зная.
Той ученичеството във духа
във истинската форма изживява, макар да ни показва нещо друго. Определен е от съдбата своя в духовния живот да стори много. Той ще изпълни своя дълг възвишен,
към текста >>
5.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тъй
ученичество
то ти в духа
БЕНЕДИКТ Чрез Аримановата мощ бе нужно да разпознаеш във всемира ти значение и смисъл на числата. Туй част бе от душевния ти път.
Тъй ученичеството ти в духа
доведе те в това духовно царство, което трябваше да опознаеш, за да успее творческата сила в теб в правилна посока да разцъфне. (Двамата излизат.
към текста >>
чрез
ученичество
то от духа.
сега вълнуващ се все още в мен. Това, което дадохте ми вие, за себе си човек е, и е нужно на другите да дава със готовност това, което му е позволено
чрез ученичеството от духа.
Тъй както може, нека на света той да се посвети, ала не бива в човека нов да се намеси нищо увреждащо, предчувствано от други, едва започнали да придобиват
към текста >>
6.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тъй
ученичество
то ми в духа
Ала в човека, видим тук пред вас, приятелката му и Бенедикт създадоха и втория човек, комуто първият да е носител и в бъдещето да му служи.
Тъй ученичеството ми в духа
ми даде аз, способен да разпали в мен творческата мощ докрай, дори ако носителят далеч се чувства от висшите душевни цели още. А породи ли се дългът във него
към текста >>
7.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново
ученичество
, изпълнявайки нова мисия.
За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания. Понякога се прави следното възражение на идеята за прераждането: Когато човек е завършил своята задача във физическия свят, той познава Земята. Защото тогава той трябва да се връща? Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа.
Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново ученичество, изпълнявайки нова мисия.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
към текста >>
8.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново
ученичество
, изпълнявайки нова мисия.
За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания. Понякога се прави следното възражение на идеята за прераждането: Когато човек е завършил своята задача във физическия свят, той познава Земята. Защото тогава той трябва да се връща? Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа.
Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново ученичество, изпълнявайки нова мисия.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
към текста >>
9.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Днес ще поговорим още за принципа на посвещение, или езотеричното
ученичество
.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 6 Юни 1907 г.
Днес ще поговорим още за принципа на посвещение, или езотеричното ученичество.
При това ще стане при нас за два метода на ученичеството, при които преди всичко вземат под внимание това, за което тук се говореше за развитието на човечеството, понеже е необходимо да разберем, че истината по такъв начин се получава по пътя на пренасяне на човечеството. Беше казано, че хората в древна Атлантида можеха да черпят мъдрост от всичко, което ги обкръжаваше. Колкото по-далече отиваме в древното минало, толкова повече откриваме такива състояния на съзнанието, благодарение на които бяха способни да възприемат творящите сили пронизващи света, и духовните същества около нас. Всичко, което ни обкръжава, възниква благодарение на тези творящи същества, и да ги виждаме това означава да ги познаваме. Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят.
към текста >>
При това ще стане при нас за два метода на
ученичество
то, при които преди всичко вземат под внимание това, за което тук се говореше за развитието на човечеството, понеже е необходимо да разберем, че истината по такъв начин се получава по пътя на пренасяне на човечеството.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 6 Юни 1907 г. Днес ще поговорим още за принципа на посвещение, или езотеричното ученичество.
При това ще стане при нас за два метода на ученичеството, при които преди всичко вземат под внимание това, за което тук се говореше за развитието на човечеството, понеже е необходимо да разберем, че истината по такъв начин се получава по пътя на пренасяне на човечеството.
Беше казано, че хората в древна Атлантида можеха да черпят мъдрост от всичко, което ги обкръжаваше. Колкото по-далече отиваме в древното минало, толкова повече откриваме такива състояния на съзнанието, благодарение на които бяха способни да възприемат творящите сили пронизващи света, и духовните същества около нас. Всичко, което ни обкръжава, възниква благодарение на тези творящи същества, и да ги виждаме това означава да ги познаваме. Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят. И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена.
към текста >>
Това са двата най-важни пътя на езотеричното
ученичество
на Запад.
Този път ни насочва не към миналото, а към бъдещето, към това състояние, което човек ще изживее наново. Розенкройцерството е помощта на определени методи, учи да се развива от самия себе си тази мъдрост, която е заложена в човека. Този път беше посочен от основоположника на розенкройцерското езотерично движение, наричан във външния свят Християн Розенкройц. Това не е нехристиянски път, това е път на християнски, само че приспособен към съвременните условия и намиращ се всъщност между християнския път и пътя на йогата. От части той беше подготвен много преди християнството и приел особена форма благодарение на този велик посветен, който под името Дионисий Аеропагит основал в езотеричната школа на Павел в Атина това обучение, от което произлезе цялата последваща мъдрост и обучение.
Това са двата най-важни пътя на езотеричното ученичество на Запад.
Всичко, което е свързано с нашата култура и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско ученичество. Чистото християнство е малко тежко за сегашния човек, и по тази причина, човека е принуден да живее в условията на нашето време беше въведен розенкройцерския път. Онзи, който желае да върви по стария, чисто християнски път през съвременния живот, трябва да има възможността по някое време да се отдели от външния живот, за да може в последствие по-интензивно да навлезе в този живот. по розенкройцерския път може да върви всеки, каквито и да биха били неговите занимания и сфера на живот. Да охарактеризираме чисто християнския път.
към текста >>
Всичко, което е свързано с нашата култура и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско
ученичество
.
Розенкройцерството е помощта на определени методи, учи да се развива от самия себе си тази мъдрост, която е заложена в човека. Този път беше посочен от основоположника на розенкройцерското езотерично движение, наричан във външния свят Християн Розенкройц. Това не е нехристиянски път, това е път на християнски, само че приспособен към съвременните условия и намиращ се всъщност между християнския път и пътя на йогата. От части той беше подготвен много преди християнството и приел особена форма благодарение на този велик посветен, който под името Дионисий Аеропагит основал в езотеричната школа на Павел в Атина това обучение, от което произлезе цялата последваща мъдрост и обучение. Това са двата най-важни пътя на езотеричното ученичество на Запад.
Всичко, което е свързано с нашата култура и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско ученичество.
Чистото християнство е малко тежко за сегашния човек, и по тази причина, човека е принуден да живее в условията на нашето време беше въведен розенкройцерския път. Онзи, който желае да върви по стария, чисто християнски път през съвременния живот, трябва да има възможността по някое време да се отдели от външния живот, за да може в последствие по-интензивно да навлезе в този живот. по розенкройцерския път може да върви всеки, каквито и да биха били неговите занимания и сфера на живот. Да охарактеризираме чисто християнския път. Неговия метод е предписан от най-дълбоката християнска книга, която най-малко разбират представителите на християнското богословие, Евангелието на Йоан, а неговото съдържание ще открием в Апокалипсиса, или Тайното откровение.
към текста >>
Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското
ученичество
, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус.
Неговия метод е предписан от най-дълбоката християнска книга, която най-малко разбират представителите на християнското богословие, Евангелието на Йоан, а неговото съдържание ще открием в Апокалипсиса, или Тайното откровение. Евангелието на Йоан е удивителна книга. Тя трябва не просто да се прочете, а да се изживее. И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация.
Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус.
Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас".
към текста >>
Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на
ученичество
то, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата.
И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали.
Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата.
За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството.
към текста >>
Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на
ученичество
то.
Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае.
Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството.
Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата. Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила. Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден. Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства. Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят.
към текста >>
Тогава силите необходими за християнското
ученичество
, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства.
Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата. Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила. Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден.
Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства.
Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят. Християнският път е път на развитие на чувствата. Седем степени на чувствата се пробуждат за живот. Към това се добавят лично и са предназначени за определения характер. Обаче във всеки случай е необходимо да се преживее 13-та глава на Евангелието на Йоан, да се преживее така, както аз сега ще опиша.
към текста >>
Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското
ученичество
усещането се възпламенява във външния свят.
Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата. Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила. Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден. Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства.
Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят.
Християнският път е път на развитие на чувствата. Седем степени на чувствата се пробуждат за живот. Към това се добавят лично и са предназначени за определения характер. Обаче във всеки случай е необходимо да се преживее 13-та глава на Евангелието на Йоан, да се преживее така, както аз сега ще опиша. Учителят казва на ученика: ти трябва да развиеш в себе си определени чувства.
към текста >>
Аз искам да посоча седем члена, съставляващи картината на това, което се намира в пределите на това
ученичество
.
Преминаване през състоянието, изпълнено със смирена саможертва, съставя същността на християнското посвещение. Онзи, който сериозно преминава през тях, възкръсва в духовните светове. Не на всеки е дадено това в наше време. За това е необходим друг метод, водещ към висшите светове. Това е метода на розенкройцерството.
Аз искам да посоча седем члена, съставляващи картината на това, което се намира в пределите на това ученичество.
Нещо от това вече е описано в списанието "Носещият светлина и Гнозис", нещо може да бъде предадено само в процеса на обучение, от човек на човек, но все пак е нужно да си съставим представа за това, какво дава това ученичество на човек. В него също съществуват седем степени, но те не следват една след друга много зависи от индивидуалността на ученика: учителят съобщава на ученика това, което е необходимо на този ученик; към това се добавя и друго, неподдаващо се на външно разглеждане. Седемте степени тук са следните: 1. Изучаване 2. Имагинативно познание
към текста >>
Нещо от това вече е описано в списанието "Носещият светлина и Гнозис", нещо може да бъде предадено само в процеса на обучение, от човек на човек, но все пак е нужно да си съставим представа за това, какво дава това
ученичество
на човек.
Онзи, който сериозно преминава през тях, възкръсва в духовните светове. Не на всеки е дадено това в наше време. За това е необходим друг метод, водещ към висшите светове. Това е метода на розенкройцерството. Аз искам да посоча седем члена, съставляващи картината на това, което се намира в пределите на това ученичество.
Нещо от това вече е описано в списанието "Носещият светлина и Гнозис", нещо може да бъде предадено само в процеса на обучение, от човек на човек, но все пак е нужно да си съставим представа за това, какво дава това ученичество на човек.
В него също съществуват седем степени, но те не следват една след друга много зависи от индивидуалността на ученика: учителят съобщава на ученика това, което е необходимо на този ученик; към това се добавя и друго, неподдаващо се на външно разглеждане. Седемте степени тук са следните: 1. Изучаване 2. Имагинативно познание 3. Инспиративно познание, или четене на окултни писма
към текста >>
Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско
ученичество
.
Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно. Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека.
Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско ученичество.
Аз чета теософията на розенкройцерите не по някаква външна причина, а за това, че тя е първата степен от розенкройцерското посвещение. Хората, както изглежда, често мислят, че е излишно да се говори за принципите на човешката природа или за еволюцията на човечеството, или за различното развитие на планетите. Тези хора биха предпочели да усвоят красивите чувства, а да се учат сериозно те не искат. Но колкото и прекрасни чувства да е усвоила душата, не е възможно само чрез тях да се издигнеш във висшите светове. Теософията на розенкройцерите желае да не възбужда чувствата, а да прави така, че чувствата сами да зазвучат под въздействието на великите факти, почерпени от духовния свят, когато розенкройцерът връхлита върху хората със своите чувства, той усеща някакво безсрамие.
към текста >>
За това розенкройцерското
ученичество
изключва непосредственото почитане на учителя.
Това е само от леност. Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път. Само това, което човек усеща, изхождайки от самия себе си, може да му донесе блаженство. Розенкройцерът прибягва към беседи за космическите явления, понеже това е най-безличния начин на обучение. Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за сътворението на света.
За това розенкройцерското ученичество изключва непосредственото почитане на учителя.
Учителят не претендира за това, на него това не му е нужно. Той говори на ученика за това, което съществува и без него, без учителя. Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга. Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука". Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга.
към текста >>
Изминавайки пътя на розенкройцерското
ученичество
, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек.
Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат. Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията. Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло. Така растението е приобщено към мен, то е инструмент за съхранение на моя живот. Това, че растението изгражда своето тяло от въглерода, вие можете да видите в каменните въглища, понеже не са нещо друго от трупове на растения.
Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек.
Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно. Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород. Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло.
към текста >>
Християнското
ученичество
по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане.
В творенията ние виждаме от начало до край; тогава ние ще успеем да прочетем от началото до края книгата на макрокосмоса и книгата на микрокосмоса. И в това веч не е просто разбиране, това се изразява в чувствата, това съединява и споява човека с целия свят, и той започва да възприема всички неща като израз на божествения дух на Земята. Ако човек се издигне до тук, той действа самостоятелно, изхождайки от волята на целия космос. Това е блаженство в Бога. Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството.
Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане.
Това са двата пътя, по който всеки може да върви. Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи. Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл. Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа. Всичко това не обхваща изцяло розенкройцерството, това са само указания, даващи някаква представа за това, какво може да се намери в тази система.
към текста >>
10.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И така, ние се запознахме с различните методи на
ученичество
то, и сега в заключение на моите лекции аз искам да ви представя взаимовръзката съществуваща между човека и цялата Земя, за да разберете, как човекът е свързан с всичко това, което става около него на Земята.
ЗА НЕДРАТА НА ЗЕМЯТА От лекциите в Щутгарт 4. 9. 1906 г. Скъпи приятели!
И така, ние се запознахме с различните методи на ученичеството, и сега в заключение на моите лекции аз искам да ви представя взаимовръзката съществуваща между човека и цялата Земя, за да разберете, как човекът е свързан с всичко това, което става около него на Земята.
Аз ви описах развитието на човека, как той може да става същество от все по-висш порядък. Човечеството като цяло може да достигне в хода на своето развитие това, което е в състояние да достигне за себе си с помощта на окултната подготовка, всеки човек поотделно. И ето, докато човекът и човечеството се развива по този начин, какво става през това време със Земята? Нали за окултистът Земята не е това, които. Се явява за обикновения геолог или учен, виждащ в нея само някакво огромно безжизнено кълбо, което отвътре изглежда примерно по същия начин както и отвън,нима веществата които се намират отвътре не са в течно състояние.
към текста >>
11.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Аз обърнах внимание също и на това, че в определен момент от
ученичество
то им, настъпи нещо твърде особено: учителят можа да пожертвува част от своята собствена същност заради двамата си ученици.
Този възглед, охарактеризирай сега от нас, лежи също и в основата на всяка по-висша еволюция в рамките на заратустризма. Понеже след като се утвърди в епохите и в областите, които описахме вчера, заратустризмът се появяваше под една или друга форма навсякъде ние скоро ще видим колко мощно и неудържимо действуваше той през следващите пери оди от време като влагаше във всичките си действия противоположността между младото и старото. Заратустра можа да се намеси толкова дълбоко във всички следващи епохи, понеже във времето, когато се издигна до най-високата степен на Посвещението, която можеше да бъде постигната тогава, той успя да привлече към себе си двама ученици. Аз често съм споменавал за тях. На единия от тях Заратустра предаде всичко, което се отнасяше до тайните на пространството, простиращо се в сетивния свят, следователно всичко, свързано с тайните на „едновременното битие"; по-късно на другия ученик той предаде всичко, свързано с тайните на времето, тайните на развитието, на еволюцията.
Аз обърнах внимание също и на това, че в определен момент от ученичеството им, настъпи нещо твърде особено: учителят можа да пожертвува част от своята собствена същност заради двамата си ученици.
И Заратустра, такъв, какъвто беше тогава, пожертвува заради тях своето собствено астрално тяло и своето собствено етерно тяло. Самата индивидуалност на Заратустра остана напълно затворена в себе си през следващите реинкарнации. Обаче астралната дреха на Заратустра, неговото астрално тяло, в която Заратустра беше живял в древните епохи на следатлантското развитие, тази астрална дреха беше толкова съвършена, толкова проникната от Заратустровата същност, че след смъртта тя не се разпадна както нормално става с човешките астрални тела, остана цяла и непокътната. Макар и рядко, в мировото развитие може да се случи така, че някои човешки обвивки да останат цели и непокътнати, благодарение на обстоятелството, че са поели в себе си цялата дълбочина на съответната индивидуалност. И така, астралното тяло на Заратустра остана запазено.
към текста >>
И с това свръхсетивно тяло, както и с всичко, което донесе от
ученичество
то си при Заратустра, Хермес осъществи забележителния възход на египетската култура.
Сега следва нещо много важно. Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес. Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии. Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската култура, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра. Следователно, в египетския Хермес ние направо имаме едно от свръхсетивните тела на Заратустра.
И с това свръхсетивно тяло, както и с всичко, което донесе от ученичеството си при Заратустра, Хермес осъществи забележителния възход на египетската култура.
Но за да бъде постигнато това, което стана чрез този мисионер, чрез този пратеник на Заратустра, трябваше да е налице, естествено, и един подходящ за целта народ. Това, което Хермес, ученикът на Заратустра, възнамеряваше да постигне, можеше да намери плодородна почва само всред онези народи, които през след атлантските епохи поеха по-скоро южния път и се установиха в Източна Африка; тези народи до голяма степен бяха запазили част от атлантското ясновидство. Душевната същност на египетския народ влезе в досег с това, което можеше да даде Хермес, и така възникна египетската култура. Тази култура беше твърде особена. Представете си само как всички тайни на „едновременното битие" и на успоредно съществуващите процеси, бяха поверени на Хермес от неговия учител Заратустра като едно безценно благо.
към текста >>
12.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето как бродеха по света учениците на Буда, ето как те виждаха смисъла на своето
ученичество
.
Там ние виждаме как верните ученици на Буда се събират около него. И какво виждаме ние в душите на тези ученици? До какво се свежда тяхното основно убеждение? До това, че всички стремежи на човешката душа трябва да са насочени към една единствена цел: Човекът да се освободи от порива за все нови и нови прераждания, да се освободи от всякаква зависимост, свързана със сетивния свят, да усъвършенствува себе си, освобождавайки се от всичко, което го свързва със сетивния свят и да търси онова, което го свързва с неговия божествено-духовен произход. Да, именно такива усещания живееха у учениците на Буда: Да се освободят от всички изкушения, да се свържат със света единствено чрез онези душени усещания, които имат стойност за духовния живот, да се стремят към духовно усъвършенствуване и да зависят възможно най-малко от това, което обвързва обикновените хора към физическия свят.
Ето как бродеха по света учениците на Буда, ето как те виждаха смисъла на своето ученичество.
И когато проследим столетията, през които будизмът постигна най-голямото си разпространение и се запитаме: Какво живееше в този будизъм, какво живееше в душите, в сърцата на неговите последователи? ние стигаме до следния отговор: Тези хора действително преследваха висши цели; обаче в центъра на техните мисли, чувства и воля се намираше величественият образ на Буда, както и всичко онова, което той беше казал по толкова дълбок и пленителен начин за освобождаването от страданието на живота. В центъра на техните мисли и чувства живееше всеобхватният и могъщ авторитет на Буда. Да, авторитетът на Буда беше непоклатим в сърцата на неговите ученици, в сърцата на неговите последователи. За всички тях думите на Буда звучаха като свещено слово.
към текста >>
13.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му
ученичество
.
Ето съгласуваността на изразите, които са употребени тук за тези отношения, с използваните в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“. И така, можем да кажем, че се опитахме, както в този лекционен цикъл, така и в цикъла драми, да укажем за същността на света и това, което участва в тази същност на света, за същността на човека. Когато се правят такива разглеждания, може би трябва да се прибави още и че ще е необходимо със собствената си душа да продължим малко по-нататък по такива пътища, каквито бяха загатнати в този цикъл лекции. Защото ако се опитате все по-дълбоко и по-дълбоко да прониквате в „Пробуждането на душите“, ще видите, че ще ви се разкрият много от тайните на битието така, че да си кажете: тези неща наистина съществуват за откровението и разкриването на тези тайни. Аз например ви обръщам внимание върху това да се опитате медитативно да изживеете по-нататък казаното от мен за Ариман като господар на смъртта в света и изложеното в „Пробуждането на душите“.
Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество.
Повече или по-малко със загатвания това е представено тук. Но, започвайки от Трета картина, виждаме как постепенно все по-ясно и по-ясно се приближава настроението, силите, подготвящи смъртта на Щрадер. Няма да можем да разберем защо в решаващата Четвърта картина се появява Теодора и казва какво иска да направи за Щрадер в страната на духовете, ако не изпитаме неясното чувство – както е правилно на това място, – което ни заставя да очакваме нещо. Няма да усетим правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че виждането му е накърнено, ако не усетим как в това виждане встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер. Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено.
към текста >>
14.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето
ученичество
, преди да станат свети.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят. И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха.
към текста >>
15.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
До каква цел е следвало да доведе това
ученичество
?
Тук докосваме една област, където дори днес, ако вземем за пример обясненията относно езика, хората не са наясно за произхода на тази област. Разбира се, има хора, които мислят, че човешкият говор се е развил в следствие развитието на животните в смисъла на Дарвиновата теория. Но преди не много време е имало и още има хора, които са приписвали божествен произход на говора. Не искам да се разпростирам за това, което лежи тук в основата, защото ще ни отведе твърде далеч. Нека да се задоволим засега с убеждението, което е водило до благочестивите чувства на учениците на мистерийните учители, че това, което те са слушали от учителите си, някога е било дадено на човечеството от самите богове.
До каква цел е следвало да доведе това ученичество?
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното.
към текста >>
16.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това
ученичество
, това обучение носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
Съвременната по-материалистична медицина изследва урината химически, намира в нея белтък, оксалова киселина, захар и тем подобни. И така, разликата се състои в това, че древната медицина е съдила на основата на съзерцанието, по вида, по състоянието, докато съвременната съди, следвайки химията. Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани. В днешно време тези, които практикуват това, в по-голямата си част са шарлатани. Обаче не искам да кажа, че всички са шарлатани.
Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това ученичество, това обучение носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
Ето в какво е разликата: днес хората не ценят духа. Духът е близо до края си, близо до ликвидация. Това, което предлага химията, може всеки да изучи. На химически анализ се обучават в течение на три-четири, пет-шест години, докато са в университета. Такъв химически анализ може всъщност да направи всеки глупак.
към текста >>
НАГОРЕ