Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
Намерени са
5497
резултата от
1074
текста в
6
страници в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Учен
'.
На страница
6
:
497
резултата в
133
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
То можеше да стане способен
учен
ик.
Могат да се направят значими наблюдения. Когато през 80-те години бях възпитател имаше едно малко дете; то не беше възпитавано от мен, аз бях при големите. То беше едно мило дете, с добри хрумвания.
То можеше да стане способен ученик.
Аз често ставах свидетел колко остроумно и даровито беше то. Момчето беше още малко, не беше стигнало втори клас, когато веднъж на масата каза следното. Имаше две малки кюфтенца и нали беше остроумен, когато му се каза: "Ханс, сега вече ти имаш две кюфтенца", той отговори: "И веднага ще последва третото."
към текста >>
Но той стана слаб
учен
ик и не искаше да учи прилежно.
Р.Щ.: Не става въпрос за нахалство. Удивително е. Той не намира достатъчно силна обида и извиква на помощ числата. Това е изключително голяма дарба.
Но той стана слаб ученик и не искаше да учи прилежно.
Чрез този възпитателен метод с виното още на 7 години той беше напълно провален.
към текста >>
Аз съм повтарял това при
учен
ици.
Оставете ги най-напред да правят упражнения с пръчката в ръката: напред 1,2,3; назад 1,2,3,4, Значи детето трябва непрекъснато да движи пръчката напред и назад. То трябва да внимава при 3 да я принесе назад. След това същото трябва да се направи с ходене: 3 крачки напред, 5 назад; 3 напред, 4 назад; 5 крачки напред, 3 назад и т.н. Опитайте се да вмъкнете числата в гимнастиката на детето и в евритмичните му движения, така че то да е принудено, движейки се да брои. Вие ще видите, че то постига успех.
Аз съм повтарял това при ученици.
към текста >>
Н.: При об
учен
ието по география сангвиничният
учен
ик не се справя добре, той има неясни представи.
Н.: При обучението по география сангвиничният ученик не се справя добре, той има неясни представи.
Тук ще Ви препоръчам обучение по рисуване, мотиви от картата на страната.
към текста >>
Р.Щ.: Когато об
учен
ието по география се организира наистина нагледно, когато страните, разделянето им на области, разпределянето на подземните богатства се показват чрез графични изображения и по този начин об
учен
ието е нагледно, трудно се наблюдава всеобщо неразбиране от страна на
учен
иците.
Р.Щ.: Когато обучението по география се организира наистина нагледно, когато страните, разделянето им на области, разпределянето на подземните богатства се показват чрез графични изображения и по този начин обучението е нагледно, трудно се наблюдава всеобщо неразбиране от страна на учениците.
към текста >>
За да оживите още повече об
учен
ието по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с
учен
иците едно описание.
За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание.
Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на учениците и за стимулирането на другите им способности. Веднага се забелязва, как интересно направеното обучение по география пробужда други способности на учениците.
към текста >>
Тогава ще видите, че неспособните по география
учен
ици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на
учен
иците и за стимулирането на другите им способности.
За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание.
Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на учениците и за стимулирането на другите им способности.
Веднага се забелязва, как интересно направеното обучение по география пробужда други способности на учениците.
към текста >>
Веднага се забелязва, как интересно направеното об
учен
ие по география пробужда други способности на
учен
иците.
За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание. Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на учениците и за стимулирането на другите им способности.
Веднага се забелязва, как интересно направеното обучение по география пробужда други способности на учениците.
към текста >>
групово об
учен
ие; без децата да знаят, те се разделят на две групи, способни и слаби
учен
ици.
А.: При най-малките по смятане има изоставащи групи. Най-добре е да онагледявам всичко с пръсти, парченца хартия, топчета или копчета. Може също да се проведе т.нар.
групово обучение; без децата да знаят, те се разделят на две групи, способни и слаби ученици.
Със слабите ще се занимаваме по-специално, за да но изостават покрай тях и способните.
към текста >>
Това е добър принцип на об
учен
ие, подходящ за всички
учен
ици при об
учен
ието по физика.
Р.Щ.: Това е много важен принцип, който може да се използува и по останалите предмети.
Това е добър принцип на обучение, подходящ за всички ученици при обучението по физика.
Но какво да се прави със слабите ученици? Тъй като по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите ученици, особено с момичетата.
към текста >>
Но какво да се прави със слабите
учен
ици?
Р.Щ.: Това е много важен принцип, който може да се използува и по останалите предмети. Това е добър принцип на обучение, подходящ за всички ученици при обучението по физика.
Но какво да се прави със слабите ученици?
Тъй като по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите ученици, особено с момичетата.
към текста >>
Тъй като по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите
учен
ици, особено с момичетата.
Р.Щ.: Това е много важен принцип, който може да се използува и по останалите предмети. Това е добър принцип на обучение, подходящ за всички ученици при обучението по физика. Но какво да се прави със слабите ученици?
Тъй като по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите ученици, особено с момичетата.
към текста >>
Когато се работи твърдо много със слабите
учен
ици, би възникнал проблемът, че в това време другите деца няма да бъдат ангажирани.
Д.: Когато детето схваща трудно, с него трябва повече да се работи и да се провери дали се справя с другите предмети.
Когато се работи твърдо много със слабите ученици, би възникнал проблемът, че в това време другите деца няма да бъдат ангажирани.
към текста >>
2.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете
учен
иците и с частите на растението.
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете учениците и с частите на растението.
Нужно е да говорите непрекъснато за частите на растението, за листо, цвят и т.н. Би било добре ученикът да бъде запознат с определени части на растението според принципа на човека? Например коренът с главата и т.н.
към текста >>
Би било добре
учен
икът да бъде запознат с определени части на растението според принципа на човека?
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете учениците и с частите на растението. Нужно е да говорите непрекъснато за частите на растението, за листо, цвят и т.н.
Би било добре ученикът да бъде запознат с определени части на растението според принципа на човека?
Например коренът с главата и т.н.
към текста >>
3.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ. прави многократни бележки между тях; По-късно ще има и такива
учен
ици, които ще изучават растителния свят повече по научните понятия мъхове, лишеи, водорасли и др.
Р.Щ. прави многократни бележки между тях; По-късно ще има и такива ученици, които ще изучават растителния свят повече по научните понятия мъхове, лишеи, водорасли и др.
Това систематично изучаване на научната основа понякога са прилага в училище. Но всеки човек, който изучава растенията на научна основа, трябва първо да ги изучава така, както ги описваме ние, чрез сравнение, с човешката душа. Никой не трябва да учи първо научната ботаника. По-късно той можа да стигне до научната система на растенията. Има разлика дали първо се опитваме да описваме растенията, а след това да се доближим научно към тях или обратното.
към текста >>
4.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Е. представя историческа разработка за
учен
ици от последните класове за създаването и развитието на градовете и в периода на маджарските нашествия говори за "Германия",
Е. представя историческа разработка за ученици от последните класове за създаването и развитието на градовете и в периода на маджарските нашествия говори за "Германия",
към текста >>
5.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Учителите трябва да са напълно равно поставени с
учен
иците.
А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм. Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне.
Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците.
Цялото училище трябва да се базира на другарството. Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>
А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или
учен
ие, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека.
А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или учение, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека.
към текста >>
Възгледа за идеологията е модерното социалистическо
учен
ие този възглед, според когото духовно-душевното, което възниква, произхожда от единствената действителност, от икономическия процес и е именно Мая, идеология.
Най-прецизно този възглед е изразен в идеологията на Карл Маркс и Енгелс.
Възгледа за идеологията е модерното социалистическо учение този възглед, според когото духовно-душевното, което възниква, произхожда от единствената действителност, от икономическия процес и е именно Мая, идеология.
към текста >>
Какъв беше външния израз на социалистическото
учен
ие преди световната война?
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света.
Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война?
Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н. Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>
Външният израз на социалистическото
учен
ие беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война?
Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>
6.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното
учен
ие,
учен
ието за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането.
Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си. след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие".
Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането.
Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи. Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието.
към текста >>
Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат
учен
и "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението.
Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем концентрация у децата. Това ние можем да постигнем по начина, по който днешният човек се нуждае от него, единствено когато премахнем нещо, което днес е много почитано: ако премахнем проклетия учебен план от училищата, това убийствено средство за истинското развитие на човешките сили. Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езикознание, от 9 10 география, от 10 11 история! Всичко, което между 7 8 е преминало през душата, се изтрива между 8 9 и т.н. В тези неща днес е необходимо нещата да се поставят в основата.
Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението.
География, смятане, всичко трябва да бъде употребено така, че да се развият правилно мисленето, чувстването и волението.
към текста >>
7.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в
учен
иците му.
Всичко това е свързано с пропуските в образователното ни дело и по-точно с пропуските в образованието на учителите. Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви.
Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му.
Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг. Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа. Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него. Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
Когато единият учител влезе в стаята, децата или
учен
иците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Всичко това е свързано с пропуските в образователното ни дело и по-точно с пропуските в образованието на учителите. Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му. Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг.
Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него. Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
Когато друг учител влезе в клас, децата или
учен
иците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него.
Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му. Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг. Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него.
Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
И всичко, което е обхванало така душата на човека като вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се превъзмогне с теории или
учен
ия, ако те имат само абстрактна форма.
Този вид душевно настроение се засили особено по времето на материалистичното изпитание през по следните три четири столетия.
И всичко, което е обхванало така душата на човека като вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се превъзмогне с теории или учения, ако те имат само абстрактна форма.
Но трябва да бъде поставен въпросът: Може ли това да остане така? Имаме ли право да говорим само за егоистичното в човешката природа при посяването на въпроса за вечната ядка на човека?
към текста >>
8.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
В убеждение на много от гръцките тайни
учен
ици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
В момента в който вие станете неплътски и преминете портата на смъртта вашето тяло ще попадне под властта на материалните мощи и материалните сили и вещества на земята. И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете.
В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение. Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви.
към текста >>
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към
учен
иците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение.
И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете. В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение.
Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви.
към текста >>
Учен
иците, а именно и посветените в тайните школи знаеха от определено време насам, че човешката интелигентност ще тръгне в развитието си по пътя към злото, че ще е все по-невъзможно и по-невъзможно доброто да се разбере с чистата интелигентност.
Учениците, а именно и посветените в тайните школи знаеха от определено време насам, че човешката интелигентност ще тръгне в развитието си по пътя към злото, че ще е все по-невъзможно и по-невъзможно доброто да се разбере с чистата интелигентност.
Днес човечеството се намира в този преход. Можем да кажем: все още, когато съсредоточат интелигентността си и не носят в себе си много диви инстинкти, хората успяват да видят нещо в светлината на доброто. Но човешката интелигентност все повече ще придобива склонността да измисля злото и да вплита човешкото зло в моралното, да вплита заблудата в познанието.
към текста >>
Знаете, че с мистерията на Голгота в развитието на земята се вля не просто едно
учен
ие, не просто една теория, един светоглед, една религия, а с това събитие се случи нещо действително.
За това е нужно и нещо обективно. На това място ние се изправяме пред една дълбока истина именно на християнско езотеричното развитие. Ако мистерията на Голгота не се бе състояла в хода на развитието на земята, то чрез интелигентността си хората неизбежно щяха да станат зли и щяха да се превърнат в пропаднали в заблудата същества.
Знаете, че с мистерията на Голгота в развитието на земята се вля не просто едно учение, не просто една теория, един светоглед, една религия, а с това събитие се случи нещо действително.
В човека Иисус от Назарет живееше едно извънземно същество, Христос. Поради това, че Исус от Назарет загина, Христовото същество премина във земното развитие, там то се съдържа. Ние единствено трябва да сме наясно, че това е един обективен факт, че това е факт, с който това, което субективно познаваме и усещаме няма нищо общо. Ние трябва да го познаем с усилието на волята си. ние трябва да го приемем в етиката си, с усилието на етоса си.
към текста >>
Затова е нищо не е по-необходимо от това, не само отново и отново да посочваме важността на духовнонаучното
учен
ие, а и да посочваме и сериозността, с която трябва да се сдобие душата ни с това, че посредством Духовната наука ние се запознаваме със съответните факти от развитието на човечеството.
Човек трябва много силно да се проникне с тези неща, ако желае да направи днес нещо за бъдещето, за да възпитава човека, за да преподава на човека. Трябва да бъдат възприети тези важни гледища. Но вие знаете също така, колко отдалечени са хората на съвремието от това, да възприемате тези важни гледни точки.
Затова е нищо не е по-необходимо от това, не само отново и отново да посочваме важността на духовнонаучното учение, а и да посочваме и сериозността, с която трябва да се сдобие душата ни с това, че посредством Духовната наука ние се запознаваме със съответните факти от развитието на човечеството.
Защото не само знанието ни, а целият ни живот трябва да се импулсира от това, което е Духовната наука. Без тази сериозност човек не може да бъде истински духовнонаучен изследовател.
към текста >>
9.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това означава да достигнем до третото божествено в
учен
ието за йерархиите.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите.
Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите.
Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране. Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах! Особено трябва да се подчертае, че в обучението на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас. Учителят не трябва да бъде оставян да преподава и възпитава без да е получил понятие за егоизма, който се надига до най-близкия бог, т.е.
към текста >>
10.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Много по-ценно е дадено
учен
ие да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме.
Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>
Ако принесем всичко това върху
учен
иците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава.
Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес.
Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията. Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
11.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Много по-ценно е дадено
учен
ие да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме.
Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>
Ако принесем всичко това върху
учен
иците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава.
Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес.
Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията. Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
12.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И тъй като във Валдорфското училище вече има много
учен
ици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н.
При това е важно по този начин напълно да се изявява също и индивидуалността на учителя.
И тъй като във Валдорфското училище вече има много ученици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н.
Когато влезете в единия първи клас, Вие можете да видите как урокът по писане бива изведен от рисуването, тук Вие виждате как преподавателското умение прави това по един определен начин. Да кажем, в единия клас Вие откривате, че това се прави по начина, който беше показан сега. После Вие влизате в другия клас, в 1-и Б клас: Тук Вие откривате друго преподавателско умение: тук се преподава същия урок, но Вие виждате нещо съвсем различно. Тук Вие виждате как преподавателското умение кара децата да се движат в един вид ритмично движение, при което формата възниква от движението на собственото тяло. И това, което детето очертава движейки се, после то бива записано като буква.
към текста >>
Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в
учен
ическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо.
Тук нещата се свеждат до живота. А животът – аз Ви питам, във всички Вас има живот, всички Вие сте хора, но всички Вие изглеждате по различен начин. Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице.
Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо.
Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини. И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец. В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент. След това четенето се научава от децата от само себе си. То идва малко по-късно от обикновено, но се осъществява от самото себе си.
към текста >>
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например
учен
ие за растението.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението.
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание. Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива.
към текста >>
И тъкмо чрез
учен
ието за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението.
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато.
към текста >>
Това означава: В
учен
ията за растенията ние не можем да изхождаме от отделното растение, и по-точно не от растителната същност, но от местността, от географския елемент, от това, което представлява Земята на едно определено място.
Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ. А едно растение аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото. То представлява непосредствено това, което е, само заедно с родната почва, заедно със силите, които бликат от почвата и заедно със всички Слънчеви сили, падащи тъкмо върху тази част на почвата. Тук в нея, растението само за себе си е толкова абсурдно, както и ако откъснем един косъм и разгледаме косъма сам за себе си, сякаш той представлява нещо за себе си. Косъмът не възниква по друг начин освен върху организма и може да бъде разбран единствено във връзка с организма.
Това означава: В ученията за растенията ние не можем да изхождаме от отделното растение, и по-точно не от растителната същност, но от местността, от географския елемент, от това, което представлява Земята на едно определено място.
Растителната същност трябва да бъде разглеждана във връзка с цялата Земя.
към текста >>
Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме
учен
ието за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава.
В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения. Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект. Обаче не бива още в началото да учим детето на тази безсъдържателна абстрактност. Пред децата Земята трябва да бъде оживена като един организъм.
Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава.
По този начин, естествено, ние отново имаме нещо абстрактно, защото една местност не е възможна без друга местност на Земята, но в този случай учителят трябва да съзнава, че се налага да тръгне от нещо несъвършено. Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да събудим в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним растението.
към текста >>
13.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи
учен
ици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към об
учен
ието намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора. Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани.
Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело. И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час.
към текста >>
Ако е на лице истинският художествен елемент, артистичният контакт между учителя и
учен
ика, тогава върху листа хартия детето работи с цветове и под моето ръководство ще възникне нещо, което ще бъде различно в сравнение с това при друго дете.
Да приемем, че аз имам пред себе си това дете, което току-що описах. Аз прилагам спрямо него възпитание чрез рисуване.
Ако е на лице истинският художествен елемент, артистичният контакт между учителя и ученика, тогава върху листа хартия детето работи с цветове и под моето ръководство ще възникне нещо, което ще бъде различно в сравнение с това при друго дете.
към текста >>
14.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала тези
учен
ици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между
учен
ици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне.
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите.
Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне.
Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали? – накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило.
към текста >>
Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и
учен
ици.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите.
Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици.
Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено.
към текста >>
15.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Учен
ият, естественикът има своите мисли в главата си, нали така?
Нека да си представим как трябва да говори един такъв представител.
Ученият, естественикът има своите мисли в главата си, нали така?
Към тях той не прибавя много; към тях той прибавя нещо само тогава, когато те трябва да бъдат потвърдени чрез микроскопа, чрез някакъв експеримент или някакво наблюдение. Обаче това, което той наблюдава, то трябва да бъде напълно отделено от човека, то не трябва да бъде свързано, а някак си прибавено към него.
към текста >>
16.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото работниците приеха погрешните
учен
ия от по-висшите съсловия; тези
учен
ия не бяха измислени от пролетариите.
Какви бяха въпросите – впрочем те бяха поставени от по-висшите съсловия – в социалната област през последните столетия и какво научиха от тях милионите пролетарии? Защо днес милиони работници са объркани от толкова много и различни възгледи?
Защото работниците приеха погрешните учения от по-висшите съсловия; тези учения не бяха измислени от пролетариите.
към текста >>
Всички тези
учен
ия са приблизително толкова умни, колкото умен е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах?
Хората казваха: Човекът е продукт на отношенията; каквито са социалните отношения наоколо, такива са и хората. Други казваха: Социалните отношения са такива, каквито ги правят хората.
Всички тези учения са приблизително толкова умни, колкото умен е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах?
Физическият човек не е продукт нито на своята глава, нито на своя стомах, а е продукт на непрекъснатото взаимодействие между главата и стомаха. Те винаги трябва да си взаимодействуват. И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в ембрионалния живот първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха. Тъй че не бива да задаваме въпроса: Външната среда, външните отношения ли са причината, за да бъдат хората такива или онакива? Или хората са тези, които правят причините?
към текста >>
17.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Учен
ие за сърцето.
Учение за сърцето.
Сърцето като уравновесяващ орган между горе и долу. Полярността на човешкия организъм. Физиогномия на болестта. Хистерията като израз на превеса на вещество обмените процеси. Неврастения за превеса на сетивните процеси.
към текста >>
Общото
учен
ие за човека като основа за терапията.
Общото учение за човека като основа за терапията.
Анамнезата като основа за оценка на свръхсетивния организъм. Човешко царство и природни царства. Разтворимост, образуване на соли. Мисловният процес в сферата извън човека. Минерален процес, меркуриален процес и фосфорен процес.
към текста >>
18.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И за съвременния
учен
звучи направо куриозно, когато му бъде доверено, че вода та притежава не само онези свойства който са и присъщи, като химически доказуеми, но след като въздействува върху човешкия организъм, тя има и други свойства, които притежава като принадлежаща на извън земния Космос.
Но това не е така за една единствена съставна част, за черната жлъчка, която за съвременния наблюдател се явява всъщност най-хипократовата, за нея се е считало че обикновените химически свойства са това, което действува върху другото. Но за всичко останало, за бялата или жълтата жлъчка, за слузта, за кръвта, за тях се е мислело не просто като за свойства, които могат да бъдат установени чрез химически реакции. За тези течни съставни части на човешкия организъм ще се огранича и засега няма да взема предвид животинския организъм се е мислело, че притежават известни, присъщи им свойства на сили, разположени вън от земната ни същност. Така че, ако са си представяли водата, въздуха, топлината като зависими от силите на извънземния Космос, то и тези съставни части на човешкия организъм са били представени като проникнати от сили, идващи вън от Земята. Виждате ли, в хода на развитието на западната култура това виждане на силите, идващи вън от Земята, съвсем се е изгубило.
И за съвременния учен звучи направо куриозно, когато му бъде доверено, че вода та притежава не само онези свойства който са и присъщи, като химически доказуеми, но след като въздействува върху човешкия организъм, тя има и други свойства, които притежава като принадлежаща на извън земния Космос.
към текста >>
И по тази причина за съвременния
учен
е така трудно да разбира изобщо по-древните медицински трудове, датиращи от преди 15 век, защото наистина трябва да се каже: повечето от хората, писали тогава, сами не са разбирали задоволително това, което са писали.
И така според възгледите на древните, чрез течните съставни части, в човешкия организъм се внасят силови въздействия произхождащи от Космоса. Именно на тези силови въздействия, самите те произхождащи от Космоса, постепенно са престанали да обръщат и най-малкото внимание. И все пак медицинското мислене чак до 15 век е било построено върху това, което в известна степен е било оставено от този филтриран възглед, представен ни от Хипократ.
И по тази причина за съвременния учен е така трудно да разбира изобщо по-древните медицински трудове, датиращи от преди 15 век, защото наистина трябва да се каже: повечето от хората, писали тогава, сами не са разбирали задоволително това, което са писали.
Те са говорили за 4-те основни съставни части на човешкия организъм, но причината поради която са ги характеризирали по този или по онзи начин, ги е отвеждало назад към едно познание, всъщност вече заляло заедно с Хипократ. Говорело се е все още за после действията на това познание, за свойствата на течностите, съставящи човешкия организъм. Ето защо в основата си това, което е възникнало чрез Гален, и което е продължавало да действува до 15 век, представлява съвкупност от стари наследства, станали все по-неразбираеми. Но винаги е имало отделни хора, които на основата на все още съществуващото са могли да знаят; че тук трябва да се посочи нещо, което не се изчерпва с химически установимото или с физически установимото, с чисто земното. И към тези хора, които са знаели, че трябва да се посочи онова в човешкия организъм, чрез което течните субстанции в него действуват по начин, различен от този, който може да се констатира химически, т. е.
към текста >>
19.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от
учен
ието за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега.
Ще вървим по-нататък, тръгвайки от подобни изходни точки, като избраната вчера и постепенно ще проникваме в същността на човека, като обръщаме внимание на известните полярности, властвуващи в него. Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при животното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция.
Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега.
Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от учението за сърцето. Бих желал да кажа: това, което при учението за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето. Защото какъв е традиционният възглед за човешкото сърце днес за сега ще се ограничим до това?
към текста >>
Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от
учен
ието за сърцето.
Ще вървим по-нататък, тръгвайки от подобни изходни точки, като избраната вчера и постепенно ще проникваме в същността на човека, като обръщаме внимание на известните полярности, властвуващи в него. Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при животното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция. Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега.
Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от учението за сърцето.
Бих желал да кажа: това, което при учението за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето. Защото какъв е традиционният възглед за човешкото сърце днес за сега ще се ограничим до това?
към текста >>
Бих желал да кажа: това, което при
учен
ието за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в
учен
ието за сърцето.
Ще вървим по-нататък, тръгвайки от подобни изходни точки, като избраната вчера и постепенно ще проникваме в същността на човека, като обръщаме внимание на известните полярности, властвуващи в него. Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при животното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция. Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега. Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от учението за сърцето.
Бих желал да кажа: това, което при учението за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето.
Защото какъв е традиционният възглед за човешкото сърце днес за сега ще се ограничим до това?
към текста >>
20.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Обикновено съвременният
учен
всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то
учен
ият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към костната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система. Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма.
Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система. Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси. Чрез нервната система не се появява някаква воля на сцената, но бива възприето това, което става в нас чрез волята.
към текста >>
Ето защо някои разумни
учен
и вече са приели, че всеки един нерв провежда не само от периферията навътре, или обратно, но че всеки един нерв провежда винаги както от периферията към центъра, така и обратно от центъра към периферията.
В тази насока е заложено нещо с огромно значение за медицината, но което може да бъде оценено, само ако самият факт бъде правилно разбран. Защото виждате ли, тъкмо спрямо болестните явления, с които си послужих вчера, за да изложа примера с туберкулозата, е трудно да приложим разделянето на сензитивните и моторни нерви.
Ето защо някои разумни учени вече са приели, че всеки един нерв провежда не само от периферията навътре, или обратно, но че всеки един нерв провежда винаги както от периферията към центъра, така и обратно от центъра към периферията.
Точно така всеки моторен нерв провежда в две посоки.
към текста >>
21.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това Ви показва и следния пример, в който един много образован норвежки
учен
посочва някаква история от алхимията, в която е представен процес, който, както
учен
ият правилно споменава, според съвременните химически понятия представлява безсмислие, защото от него нищо не излиза.
Това е причината, поради която определени земни субстанции и по-точно такива с метален характер, трябва да бъдат свързани с определени съзвездия от извънтелурическия Космос. И тогава не можем да постъпим по друг начин, освен да поставим отново паралел между това, което предлага днешното изследване, днешната духовна наука и това, което преди е предлагала древната мъдрост, и което всъщност може да бъде разбрано само ако отново го открием. Защото за днешния химически или физически мислещ човек древните ръкописи са в основата си невъзможни за четене.
Това Ви показва и следния пример, в който един много образован норвежки учен посочва някаква история от алхимията, в която е представен процес, който, както ученият правилно споменава, според съвременните химически понятия представлява безсмислие, защото от него нищо не излиза.
Това е един оловен процес. Но добрият господин не е разбрал, че с това се обяснява процеса на семе образуване.
към текста >>
22.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният
учен
не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел.
За да продължим по-нататък е нужно да си припомним следното. Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука. Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват.
Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел.
прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес.
към текста >>
23.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
между вътрешността и външността, между повърхността на тялото и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в
учен
ието за лечебните средства.
Ще открием, че най-характерните му въздействия се състоят в това, че той усилва отделянето, т.е. усилва отделянето на урина, стимулира секрецията на мляко, а така също и на пот, и ние се опитваме, с какво може да е свързано това. Именно при това растение ще открием, че активността му е свързана с наличните в него, фино раздробени железни съставки, или желязно-солеви съставки. Така ясно можем да усетим, че въздействието на анасона почива на факта, че в известна степен това, което обикновено протича в кръвта с помощта на желязото, то бива изнесено извън кръвта и за известно време бива изтласкано в областта под кръвта. Но тъй като определени растения в силна степен насочват своите въздействия към средните области, т.е.
между вътрешността и външността, между повърхността на тялото и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в учението за лечебните средства.
към текста >>
24.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Можете да ми вярвате, че духовния
учен
, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
болести на душата, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е. болести на духа на човека бел. прев.), тъй като духът е винаги здрав, и духът всъщност не може да заболее. Безсмислие е да се говори за болести на духа. Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния живот.
към текста >>
25.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Слезе ли се обаче надолу - можем да слезем още в напълно различни области - в характерното за онези области, които
учен
ият следва да познава и за които има факти, които той може да изследва, тогава точно чрез науката за духа се стига до местата, където може да се покаже, че представата за нещо, което се анализира като вещество и се изследва от физико-химичната наука, за което може да се каже, че това и онова е вътре, една такава представа не води човека до нищо, освен всъщност до заблуди.
Слезе ли се обаче надолу - можем да слезем още в напълно различни области - в характерното за онези области, които ученият следва да познава и за които има факти, които той може да изследва, тогава точно чрез науката за духа се стига до местата, където може да се покаже, че представата за нещо, което се анализира като вещество и се изследва от физико-химичната наука, за което може да се каже, че това и онова е вътре, една такава представа не води човека до нищо, освен всъщност до заблуди.
към текста >>
26.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно
учен
и специалисти.
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти.
Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение. Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек. Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило. От друга страна, когато всъщност също така дилетански се рови в нещата, понеже се изразява само едно всеобщо чувство, се казва, че при животните стават и природни спонтанни излекувания, без да се намесва някой човек, които изглеждат също както заздравяването при питекантропа.
към текста >>
Когато избухна кавгата между йенските и берлинските
учен
и относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение.
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти.
Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение.
Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек. Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило. От друга страна, когато всъщност също така дилетански се рови в нещата, понеже се изразява само едно всеобщо чувство, се казва, че при животните стават и природни спонтанни излекувания, без да се намесва някой човек, които изглеждат също както заздравяването при питекантропа.
към текста >>
Много неща са написани и публикувани за този случай в началото на деветдесетте години на миналото столетие, така че от една кавга между
учен
ите се вижда как такива неща могат да се появят и днес.
Искам с това само да подчертая какви неясни понятия съществуват днес.
Много неща са написани и публикувани за този случай в началото на деветдесетте години на миналото столетие, така че от една кавга между учените се вижда как такива неща могат да се появят и днес.
към текста >>
la-e), том III, Проект за
учен
ие за цветовете.
[2] Виж «Гьотевите природонаучни произведения», издадени от Рудолф Щайнер в Кюшнеровата «Немска национална литература» (Събр. съч.
la-e), том III, Проект за учение за цветовете.
Първи том, първа дидактична част. Въведение, стр. 88: «Окото дължи съществуването си на светлината. От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
към текста >>
27.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
[5] Виж «
Учен
ие за багетите и махалото», Виена и Лайпциг 1917 г., глава IV и V.
[5] Виж «Учение за багетите и махалото», Виена и Лайпциг 1917 г., глава IV и V.
към текста >>
28.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като
учен
ето да говорим и всички свързани с
учен
ето да говорим промени в човешкия организъм.
И така, тази система няма да я разберем изцяло и затова трябва да се върнем още веднъж към същото, ако в първата част на разглежданията ни - които са повече патологично-терапевтични, докато следващите ще са терапевтично-патологични - не се съобразим със съществуващия в човешкия организъм процес, който много често напълно се изплъзва от външното наблюдение и остава ненаблюдаван, като уврежда човешкото здраве. В публичните лекции, където говорих за езикознанието[2] - не можах да го направя в главата за естествената наука, там също би било важно, - говорих за това, че в основата се намират своеобразните процеси, които при половата зрялост се разгръщат повече извън организма, а по времето между раждането и смяната на зъбите - когато човекът се учи да говори - те се разгръщат навътре, т.е.
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм.
Това са процесите, които при детето трябва грижливо да се наблюдават. Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно. Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно.
към текста >>
Тогава азът трябва да навлезе в организацията така, както астралното тяло трябва да навлезе при
учен
ето да се говори.
При детето азът е винаги този, който действа от горния човек и преработва веществата до това време, което описах. Естествено имам предвид инструментите на аза. Азът е всъщност нещо единно. Но инструментите на аза, полярността на аза, т.е. долната същност на аза, която се среща с горната, се поставя в правилни съотношения едва в споменатото време.
Тогава азът трябва да навлезе в организацията така, както астралното тяло трябва да навлезе при ученето да се говори.
към текста >>
29.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
При други обстоятелства посочих, че
учен
ето да говори при детето е придружавано от всякакви органични процеси.
Същественото при пораждането на дифтерията и всичко сродно с нея е, че трябва да прибавим някои допълнения към това, което разглеждахме в предишния курс,[4] понеже тогава още не можехме детайлно да се занимаем с взаимодействията между четирите същности на човешкия организъм.
При други обстоятелства посочих, че ученето да говори при детето е придружавано от всякакви органични процеси.
Детето се учи да говори. Докато го прави, докато в дихателния му организъм се разиграва нещо особено, протича нещо съвсем полярно в циркулационния му организъм, който поема в себе си процесите на обмяната на веществата.
към текста >>
При друг случай посочих как това, което при половото узряване се проявява в отношенията на човека с външния свят, протича вътрешно при
учен
ето на детето да говори, в известна степен този напор на астралното тяло, който се проявява при половото узряване на човека отвътре навън, протича от долу нагоре при астрализирането; в посоката от долу нагоре се развива всъщност способността да се научим да говорим.
При друг случай посочих как това, което при половото узряване се проявява в отношенията на човека с външния свят, протича вътрешно при ученето на детето да говори, в известна степен този напор на астралното тяло, който се проявява при половото узряване на човека отвътре навън, протича от долу нагоре при астрализирането; в посоката от долу нагоре се развива всъщност способността да се научим да говорим.
Също и там имаме работа с един астрализиращ процес и ясно ще можем да видим как, ако тук имаме границата между дихателната същност и циркулационната същност (виж рис.11), става обмен между това, което като астрализиране се издига от долу нагоре (жълто) и органите, които отгоре пресрещат това астрализиране и се засилват в тяхната способност на говоренето. Каквото трябва особено да ни интересува, същевременно протича долу. Защото това, което протича същевременно долу, се стреми да се издигне нагоре.
към текста >>
Древното
учен
ие за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала.
Само че при толкова силно навлизащи в организма процеси с това може да се направи много по-малко, отколкото когато се потърси специфичното, което въздейства противоположно на протичащия там процес. Не ми е известно да съществуват лечебни заведения, където поне по емпирично изпробващ начин да се потърси нещо специфично именно срещу дифтеричните явления.[5] То може да се потърси например при цинобъра,[6] потенциран до средните степени. Във въздействията на цинобъра могат да се потърсят противодействията за всички явления, които изложих сега. Още според външния си образ цинобърът показва своето противоположно въздействие. Но външният образ обяснява нещо само тогава, когато се придружи с вътрешно прозиране.
Древното учение за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала.
Важно е обаче да може да се схване вътрешното действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света. Тогава не този, който засяда в мистичното и прибавя всевъзможни мистични измислици към проблема, а този, който напълно запазва здравия си разсъдък при такива неща, ще трябва да си каже: Червеното на цинобъра е нещо, което по определен начин изразява противоположното действие на възникването на гъбите; това, което е повече безцветно, може да се обхване от гъбичките. Когато твърде силното астрализиране на земната повърхност играе роля при възникването на гъбите, то именно при цинобъра имаме обратно въздействие, противоположно въздействие срещу астрализирането, и оттам зачервяването. Навсякъде, където има зачервяване в природния процес, там е налице силно противоположно въздействие срещу астрализирането. Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането.
към текста >>
30.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Относно
учен
ието за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства.
Относно учението за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства.
И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат мислите в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата на определена субстанция като лекарство. В известен смисъл бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената душа. Затова днес бих искал първоначално да устроим обсъждането така, че да изложим съображенията как се стига до схващането, че нещо може да бъде лекарство. Естествено предварително трябва да отбележим, че основата за това е да се познават главните принципи на антропософското човекознание. Защото правилната интерпретация на лекарството ще се породи само тогава, когато човек отвътре е подтикнат да изложи всички съображения в антропософски смисъл.
към текста >>
31.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
В тези случаи представите биват снабдявани с различни помощни и доказателствени устройства, каквито ни предлага например атомистиката, или молекулярното
учен
ие.
Тази моя хипотеза е оправдана, тя има достатъчно основания. Аз стигнах до нея без да съм наблюдавал непосредствено събитията; аз просто следвах хода на моите собствени представи. Точно по същият начин аз изграждам една основателна хипотеза и тогава, когато твърдя: При този и този процес тук е имало топлина, която е можела да бъде измерена с термометър, но после след внезапно охлаждане или нещо подобно тази топлина изчезва, така че в момента аз мога да говоря само за една изчезнала топлина. Така че за едно действително плодотворно изследване е абсолютно необходимо да продължим в една или друга посока веригата от нашите собствени представи. Една несъстоятелна хипотеза е точно тази при която безупречното мислене ни отвежда до такива представи, до такива хипотетични усещания, каквито всъщност човекът никога не е имал и никога няма да има.
В тези случаи представите биват снабдявани с различни помощни и доказателствени устройства, каквито ни предлага например атомистиката, или молекулярното учение.
Но човек никога няма да се подаде на илюзията, че би могъл да види микроскопичните частици на веществото, за да може да си представи после светлината като едно материално движение.
към текста >>
32.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Вие добре знаете каква огромна роля играе наследственото
учен
ие в съвременната медицина, само че то третира наследствения проблем по един крайно абстрактен начин.
Тук аз привеждам само определен пример от една богата област, за която става дума тази пролет пак тук в Дорнах пред избрана аудитория от лекари специалисти. Аз привеждам тези примери само от гледна точка на принципите, върху които те се основават, обаче от всичко това, Вие можете да си направите заключението, как медицинската наука може да стане рационална и да послужи като пример, как могат да се обхванат процесите вътре в човека и процесите навън в природния свят, и как тези два вида процеси могат или взаимно да се подкрепят, или да си противодействуват, така че да е възможно нормализирането на един или друг болестен процес в човешкия организъм. Ако разширим този начин на мислене, ние стигаме до истинското познание на физическия човек и до неговите съотношения с духовно-душевния човек.
Вие добре знаете каква огромна роля играе наследственото учение в съвременната медицина, само че то третира наследствения проблем по един крайно абстрактен начин.
С помощта на официалната външна наука ние не можем да проникнем в това, което действително се разиграва в човешкото същество. Сега аз отново искам да изтъкна пред Вас твърде важния факт, до който ни отвежда антропософското изследване, а именно че човекът всъщност е изграден от целия останал свят както от земния свят, така и от извънземния свят, от Космоса. И в зависимост от това дали е мъж или жена, човекът е изграден по един съвсем различен начин.
към текста >>
33.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
–
Учен
ието за метаморфозата; кръгът и центърът – Лауенщайн и духовната история на Йена.
– Учението за метаморфозата; кръгът и центърът – Лауенщайн и духовната история на Йена.
към текста >>
34.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма
учен
ическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си.
Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло. Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1. клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити.
Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма ученическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си.
Освен това, то имаше неприятния навик да не приема никаква храна на масата, докато с голямо удоволствие поглъщаше картофените обелки от кофата с отпадъци. След година и половина то беше вече в състояние да посещава първи гимназиален клас. Нещата напреднаха, понеже успяхме да овладеем движенията на крайниците, в резултат на което хидроцефалията изчезна. Главата се смали и това беше признах, че сме постигнали успех.
към текста >>
35.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Вземете Гьотевото
учен
ие за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек.
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек.
Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости. Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща. Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило.
към текста >>
Това
учен
ие не излиза извън рамките на най-елементарните неща.
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек. Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости.
Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща.
Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило. Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион. – Това беше отпечатано чак през деветдесетте години благодарение на моите усилия.
към текста >>
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото
учен
ие за метаморфозата до онова
учен
ие, също свързано с метаморфозата, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото учение за метаморфозата до онова учение, също свързано с метаморфозата, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
Това е една метаморфоза на изоставането, едно задържане в определено ембрионално състояние.
към текста >>
Тогава Вие ще се изправите пред изграденото
учен
ие за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца.
– Почувствувайте как слизате от главата към веществообмяната, докато си казвате: Точката е кръг, кръгът е точка.
Тогава Вие ще се изправите пред изграденото учение за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца.
Ето какво се опитахме да постигнем в хода на тези лекции.
към текста >>
36.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на
учен
ието, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото
учен
ие, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване.
Ето какво може да се каже, като един вид основополагащ камък, в началото на едно такова начинание, каквото е Вашето.
Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на учението, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото учение, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване.
Прикритата съпротива срещу онези, които поемат отговорността е нещо, което занапред трябва да изчезне; тогава принадлежността към Школата ще внася необходимия коректив в случаите, че липсва необходимото разбиране, а ако то липсва, тогава принадлежността към Школата трябва да бъде прекратена. Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен. И всеки член на Антропософското общество се беше ангажирал с „волята” според своите лични предпочитания. През периода преди Коледното събрание това беше един прафеномен в нашето общество. Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „мислите” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки.
към текста >>
37.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Вие знаете, че ориенталските
учен
ия съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните.
Виждате ли, през 19-ия век живее един човек. Такъв, какъвто е бил през 19-ия век, ние ще го опознаем по-късно. Бих желал първо да Ви отведа в едно негово по-предишно прераждане. , не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните.
Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните.
В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни. Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел.
към текста >>
При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните
учен
ия на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област.
Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни. Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята.
При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област.
Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните. И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си дом, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец. Животните, които му били най-близките същества, и към които ориенталците се отнасят особено добре, като към членове на семейството, тези животни той измъчвал страшно.
към текста >>
Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този
учен
израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта. И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха. Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората".
Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>
Виждате, когато по този начин проследяваме човешките характери, по един много естествен начин ние достигаме до кармичните разглеждания и от това трябва да видим, колко едностранчиво е, ако от една страна вземем това абстрактно
учен
ие, съществуващо в рамките на определени цивилизационни течения на древността, а именно, че: болестта идва от греха, в човек действува само отклонилата се от нормата духовност.
Виждате, когато по този начин проследяваме човешките характери, по един много естествен начин ние достигаме до кармичните разглеждания и от това трябва да видим, колко едностранчиво е, ако от една страна вземем това абстрактно учение, съществуващо в рамките на определени цивилизационни течения на древността, а именно, че: болестта идва от греха, в човек действува само отклонилата се от нормата духовност.
В тази абстрактност естествено могат да се втвърдят разни неща, остават теории, дори когато хората са били лекувани в това отношение. Другото също така е една абстрактна едностранчивост, когато се казва: грехът идва от болестта, при което за целта е необходимо да бъдат преодолени определени физически субстанции, определени физически процеси в човешкия живот. Човек трябва да се спре на конкретното, човек веднага трябва да се спре на конкретното в човешкото устройство, на това, как са разположени помежду си по-висшите тела, дали се привличат помежду си, или се отдалечават от по-нисшите, и в това взаимодействие между гениалност и патология, както е случаят с Раймунд, човек трябва да може да види по съответния начин действието на Кармата. Защото придобием ли разбиране за подобни неща, тогава ще намерим и онази възможност в живота, към това, което постигаме в хода на физическия лечебен процес, да прибавим и словото, от което имаме нужда като допълнение към физическия лечебен процес. И ние наистина ще можем да достигнем до там, не в скованост да разглеждаме всички подробности на физическия лечебен процес, но да знаем как в някои случаи е необходимо да при бавим моралния елемент към лечението.
към текста >>
38.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тогава пасторската медицина ще обхване не просто едно теоретично
учен
ие, но едно човешко сътрудничество.
Но може да настъпи и другото, чрез своята природа човекът се намира непрекъснато в status uasceudi, в процес на възникване на онова, което се стреми да освободи себе си в духовното, което се стреми да напусне физическото, но трябва да остане в него докато трае животът, и поради това не предизвиква във вътрешността недуховност, не предизвиква една свръхдуховност, предизвиква болест. И ние даваме лекарството като противоположния полюс на тайнството, тогава когато настъпи болестта. От една страна ние вникнахме в духовната лечителска практика на пастора, от друга страна, в пасторството на лекаря, на физическия лекар, и ако по този начин вникнем в съгласуването им, тогава ние ще разберем, каква е връзката на пасторския елемент от едната страна с медицината от другата.
Тогава пасторската медицина ще обхване не просто едно теоретично учение, но едно човешко сътрудничество.
към текста >>
39.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в
учен
, а в това няма смисъл.
Това води до там, че все повече и повече лекарят трябва да се превърне в истински практик, от своя страна отново един обратен ход по отношение на постигнатото от развитието в ново време под влиянието на материализма.
Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в учен, а в това няма смисъл.
Лекарят има своя смисъл само ако е в състояние по един жив и подвижен начин да борави с природните закони, а не само да ги познава в абстрактния им смисъл. Чрез опознаване в абстрактния смисъл на думата все още не можем да достигнем до боравене с природните закони. Тук имате нещата разгледани от едната страна. А сега ги разгледай те от другата страна.
към текста >>
Тези
учен
ия произхождат от едно по-старо време, и днес не съществува воля, която да бъде в състояние да преобрази това
учен
ие съобразно това, което се изисква в наше време.
Тук започва областта на пастора. Ако просто се придържа към традициите на древните времена пасторът вече не може да говори, че грехът е причина за болестта. Но ако навлезе във възгледа за повтарящите се земни съществувания, тогава той може да говори за това, защото тогава той отново ще говори, изхождайки от истината. Ето защо много неща, които днес в света се говорят върху тези въпроси, вече не са верни, защото те вече не отговарят на фактите.
Тези учения произхождат от едно по-старо време, и днес не съществува воля, която да бъде в състояние да преобрази това учение съобразно това, което се изисква в наше време.
С всичко това ние трябва да свикнем и тогава ще бъде възможно тези разглеждания върху пасторската медицина да бъдат оплодени по посока на двете страни.
към текста >>
40.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тези
учен
и, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни.
Но виждате ли, какво е залегнало в основата на това? Тези неща трябва да стават все по-зле, ако в това отношение в областта на медицината и в областта на теологията не успее да си извоюва място едно действително познание. Защото мисленето на хората от по-ново време, и по-точно научното мислене се е развило изключително под влияние на материализма. Когато днес вече многостранно бива изказано задоволство за това, че в науката материализмът бил в упадък, че навсякъде съществува стремежът да се излезе извън рамките на материализма, да, скъпи мои приятели, но човек, който прониква в тези неща, всичко това прави едно доста по-неприятно впечатление.
Тези учени, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни.
Но тези дърдорковци на тема спиритуализъм, идеализъм и др.п., те хвърлят пясък в очите на другите хора, а и в собствените си очи.
към текста >>
41.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво
учен
ие за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение.
И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря. Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание.
Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение.
А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>
42.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Тук не говореше никакъв абстрактен
учен
, който се явяваше от изолираността на своя на
учен
кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум.
При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер. Следователно това трябва да се предположи и при читателя. Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки.
Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум.
И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане.
към текста >>
Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния
учен
, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това.
Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
към текста >>
43.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното
учен
ие – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественона
учен
начин на разглеждане нещата.
За близкото развитие на човечеството ние се нуждаем от понятия, от представи, въобще от импулси на социалния живот, нуждаем се от идеи, чрез осъществяването на които да можем да произведем социални състояния, които могат да дадат на хората от всички класи и т.н. едно съществуване явяващо се като достойно за човека. Днес в широки кръгове говорим вече също и за това, че възобновяването на обществото трябва да изходи от духа. Обаче не навсякъде в тези широки кръгове хората си представят нещо ясно, когато се говори така. Те не се запитват: От къде трябва да дойдат представите, идеите, чрез които бихме искали да основем една социална икономия, която да предложи на човека едно достойно за него съществуване?
От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата.
Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия. И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава. А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване.
към текста >>
По отношение на тази нежива природа
учен
ите се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия.
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там? Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин.
По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия.
И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа. Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
Учен
ите искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула.
През последната третина на 19-то столетие хората вярваха, че са стигнали много близко до положението да могат да дадат едно математично-механично обяснение на природата, което е така да се каже навсякъде ясно и прозрачно. Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на атома.
Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула.
Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят.
към текста >>
Вие знаете, че в течение на 19-то столетие
учен
ите са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят.
Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области.
Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят.
И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед. А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>
И
учен
ите се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед.
И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества.
И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед.
А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>
Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което
учен
ите искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
Този е модерният еквивалент на средновековната схоластика.
Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
към текста >>
44.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Имаше Хегелов център, с достойния за обич Карл Роденкранц, и всички, всички тези личности, всяка една твърдеше за себе си, че застъпва правилното, истинското
учен
ие на Хегел.
Едва Хегел си беше заминал и неговата школа се разпадна. И можеше да се види, как тази Хегелова школа прие напълно формата на един нов парламент. В нея имаше едно ляво, едно дясно, едно крайно дясно, едно крайно ляво, едно крайно радикално, едно крайно консервативно крило. Имаше съвсем радикални хора, с един радикален научен, с един радикален социален светоглед, които се чувствуваха като истинските духов ни потомцита Хегел. От другата страна имаше напълно вярващи положителни богослови, които отново умееха да приписват техния богословски първичен консерватизъм на Хегел.
Имаше Хегелов център, с достойния за обич Карл Роденкранц, и всички, всички тези личности, всяка една твърдеше за себе си, че застъпва правилното, истинското учение на Хегел.
към текста >>
И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото
учен
ие е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта. Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта. Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето. Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето. От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения.
И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
Обаче верният
учен
ик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Видите ли, един от онези, които изучиха вътрешно най-енергично Хегела, които бяха оживили напълно Хегела в себе си, е Карл Маркс. И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс? Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма.
Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология. Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>
Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия
учен
ик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология.
Видите ли, един от онези, които изучиха вътрешно най-енергично Хегела, които бяха оживили напълно Хегела в себе си, е Карл Маркс. И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс? Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма. Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология.
Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>
Аз съм някак си
учен
ик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува.
Става това, че когато аз се намирам тук като човек /Виж рис. № 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему. Така да се каже, аз не мога да спра с моите ясни понятия при сетивния свят.
Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува.
Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
към текста >>
45.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Този
учен
описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница.
Това може да бъде лесно показана емпирически. Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен живот.
Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница.
Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях. Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях.
към текста >>
46.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Даже когато
учен
ите се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо.
Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Че приемайки всичко това той не стана един
учен
в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов
учен
на днешното време още при първата негова младенческа публикация.
И, мои много уважаеми слушатели, най-блестящия пример на един човек, който в по-ново време навлезе не напълно подготвен в тази област, най-блестящият пример е Фридрих Ницше. Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката. Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи.
Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация.
Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация.
към текста >>
47.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно
учен
ие за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология.
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
48.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане
учен
ик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни.
Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация. Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи.
Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни.
Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто. Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки
учен
ика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в
учен
ика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност.
От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто
учен
икът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
Без съмнение това можеше да се случи също и на
учен
иците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло.
Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна. Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични.
Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии.
към текста >>
И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат
учен
иците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни.
Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло. Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне.
И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни.
Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света.
към текста >>
Учен
икът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии.
Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят.
към текста >>
Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото
учен
ие за метаморфозата и ще видим това.
Напълно в смисъла на Гьотеанизма е да срещупоставим по този начин едното, което води до най-висшето, което въобще можем да постигнем като земни човеци, на онова, което води в патологическите низини.
Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото учение за метаморфозата и ще видим това.
Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките. Гьоте е наясно върху въпроса, че насочвайки своя поглед върху патологичното, на този, който правилно гледа нещата, може да му се разкрие именно истинската същност на здравото. И ние можем да вървим по един правилен път в духовния свят само тогава, когато знаем, в какво се състои действително същността на човешката природа, по какъв сложен начин може да се прояви тази сложна същност на човешката природа.
към текста >>
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем
учен
ие за сетивата.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата.
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности. Както казах, това беше преди много години. Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга.
към текста >>
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова
учен
ие за човешките сетива,
учен
ието за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата.
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
Както казах, това беше преди много години. Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност.
към текста >>
49.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Такъв
учен
ик живее в този живот, в това равновесие, в това движение.
И тогава, когато минали през това, тогава е настъпило нещо съвсем особено. Тогава ние навреме забелязваме нещо. Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”. След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота.
Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение.
И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата.
към текста >>
Какво постига следователно източният
учен
ик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане?
Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна. Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад.
Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане?
Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм.
към текста >>
Човек който става истински
учен
ик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно.
Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>
50.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
(Форономия –
учен
ие за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите.
(Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
Необходимост от неевклидовото пространство. Тенденциите за формиране при животното и човека във връзка със Слънцето. Чувствителният инструмент на организацията на човека като реагент за движенията в небесното пространство. Твърдата евклидова и вътрешно подвижната координатна система, различна от тази на Херман Минковски. Противоположността на вертикалите при растенията и човека.
към текста >>
51.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме
учен
ие за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията.
Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>
– Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на
учен
ието за клетките.
Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката?
– Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките.
Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения. Тя съдържа в себе си ядро, което има малко по-различна структура, обкръжено от мембрана, необходима за изолация. Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество. Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки. И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм.
към текста >>
Представете си, че е реално, когато се каже: в
учен
ието за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции.
Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността. Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността.
към текста >>
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към
учен
ието за клетките, – тогава той би черпил от действителността.
Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции. Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността.
Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността. Тук трябва да се търси тя; от другата страна е абстракцията.
към текста >>
Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно
учен
ие за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“.
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ.
Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“.
Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“.
към текста >>
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и
учен
.
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен.
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>
52.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате
учен
ието за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо.
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо.
Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции. Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията. Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис. Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>
Разгледайте библейското
учен
ие за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции.
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо.
Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции.
Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията. Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис. Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>
53.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[7] Аристотел – 384-322 г.пр.Хр.,
учен
ик на Платон и възпитател на Александър Велики
[7] Аристотел – 384-322 г.пр.Хр., ученик на Платон и възпитател на Александър Велики
към текста >>
Учен
ик на Сократ.
[8] Платон – 427-347 г. Пр.Хр.
Ученик на Сократ.
Основава в маслиновата горичка на героя Академ своята школа, и там е началото на всички „академии“
към текста >>
учен
ият Уилям Гладстон, по-късно станал премиер-министър на Великобритания, изследвайки древногръцки произведения, установява този факт.
[10] не е придавал в езика никакво особено значения на оттенъците на синия и виолетов цвят – по-ранно изложение по темата се съдържа в публичната лекция от 24.3.1920 г. в Дорнах, която е отпечатана само в „Die Menschenschule“, Jg. 13, Basel 1939, S. 256. Още през 1858 г.
ученият Уилям Гладстон, по-късно станал премиер-министър на Великобритания, изследвайки древногръцки произведения, установява този факт.
към текста >>
54.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това
учен
ие за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите.
Тук, разбира се, стигам до това, което причинява голямо затруднение на повечето хора по простата причина, че сега те не мислят в съответствие с действителността; защото те винаги са уверени, че може да се разчита на една безкрайна верига от концепции, като едно нещо логично следва след друго, като математически и логически се правят изводи безкрай. В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността. Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството. Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така.
Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите.
Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено. Бяха предложени такива теории. Получава се навик, всичко постигнато в някоя област на фактите, да се екстраполира върху цялата съвкупност на мировите явления.
към текста >>
[4] да се разпростира това
учен
ие за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H.
[4] да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H.
Lotze разглежда такива мисли в своята книга „Mikrokosmus“ и дава примерно следното описание (с. 29): „Действителността от безкрайното количество съчетания на елементи, доставяни от неразумния хаос, не съдържа нещо по-добро, от това, което би създал пресметливият план. Тя съдържа малка част от образуванията, които се проверяват от самия механичен ход на природата в неизмеримата смяна на събитията и се отделят от разпръснатите плевели с неприемливо за цялото качество, целесъобразни в себе си, способни за запазване, невъзмутимо давайки им да се появят и също така невъзмутимо отново давайки им да се разпаднат“ (4. Aufl. Leipzig 1885).
към текста >>
55.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на
учен
ието за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня.
Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване.
С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината.
към текста >>
[10] …посветен на
учен
ието за топлината – GA 321 „Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“ лекции 11 и 12
[10] …посветен на учението за топлината – GA 321 „Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“ лекции 11 и 12
към текста >>
56.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[3] начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественона
учен
курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал.
[3] начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественонаучен курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал.
В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения. Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили.
към текста >>
57.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското
учен
ие за метаморфозата.
Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма.
За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата.
От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека. Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
към текста >>
58.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Мисля, че днес още има немалко
учен
и, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека.
Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното.
Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека.
И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
59.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се,
учен
икът на Платон Хераклеид от Понт.
След това при Платон. В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят планетните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери. Обаче Р. Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“. По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“.
Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се, ученикът на Платон Хераклеид от Понт.
Той даже е отишъл по-нататък. В статията „Astronomia“ на Enciciopedia Italiana , която се обляга на изследванията на Скиапарели, се казва, че по времето на Хераклеид, благодарение на него самия или на други, горните планети също са ги смятали за спътници на Слънцето. По такъв начин, още тогава е била зачената системата на Тихо Брахе. Също и по-нататъшната крачка – собствено към хелиоцентричната система – е била направена от Хераклеид. Именно така съобщава предаденият от Симплиций фрагмент, който, разбира се, е бил въвлечен във филологичен спор.
към текста >>
60.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото
учен
ие за цвета.
Това исках да ви кажа в заключение. За останалото бих искал само да изкажа надежда, това, на което исках да дам само тласък, което по определен начин исках да набележа, да доведе до стремеж в експериментална посока, особено в експериментално отношение. Това е, което ни е нужно. Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват.
Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета.
Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това.
към текста >>
Този човек даже издаде гьотевото „
Учен
ие за цвета“ и написа коментар към него.
За останалото бих искал само да изкажа надежда, това, на което исках да дам само тласък, което по определен начин исках да набележа, да доведе до стремеж в експериментална посока, особено в експериментално отношение. Това е, което ни е нужно. Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета.
Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него.
Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета.
към текста >>
Говорих с него за гьотевото
учен
ие за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Това е, което ни е нужно. Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него.
Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях.
към текста >>
Той каза: „По отношение на гьотевото
учен
ие за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях. И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото
учен
ие за цвета.
Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета.
Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях. И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото
учен
ие за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях.
И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
По това време малко физици от преподавателите в университетите са издавали „
Учен
ието за цвета“ на Гьоте, и това, вероятно, е Калишер – първо в 1878 г.
[5] ...професор по физика: може да става дума само за Соломон Калишер (Salomon Kalischer , 1845-1924).
По това време малко физици от преподавателите в университетите са издавали „Учението за цвета“ на Гьоте, и това, вероятно, е Калишер – първо в 1878 г.
в изданието на произведенията на Гьоте в Hempel, и след това в 1890-1906 г. в издателство Sophie. За кореспонденцията между Р. Щайнер и Калишер и срещата им в архива на Готе виж статията на Kurt Franz David в списание „Das Goetheanum“, 1971, S. 281.
към текста >>
61.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Това Общество има като задача изучаваното на
учен
ието на Духовната Наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/.
Настоящият труд e част от серията цикли от сказки, държани от Рудолф Щайнер пред вътрешния кръг на членовете на Антропософското Общество.
Това Общество има като задача изучаваното на учението на Духовната Наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/.
Това изучаване продължава и Свободният Университет на Духовната Наука, който има своя център при Гьотеанума в Дорнах.
към текста >>
Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива
учен
ието на Духовната наука.
Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за ползуване от членовете на Свободния Университет на Духовната Наука.
Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната наука.
Тези основи са достъпни за всеки човек в книгите на Рудолф Щайнер, списъкът на които ще се намери в края на този том.
към текста >>
62.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
В салона неговите
учен
ици бяха по-бледи от него.
И няколко часа по-късно, в дърводелското ателие до Гьотеанума, което бе останало незасегнато от пожара, Рудолф Щайнер, с набраздено от напрежение лице при работите за погасяването на пожара, със спокойно понасяне на бруталното унищожително дело, започна с абсолютно самообладание да излага по-нататък съдържани ето на своите сказки върху бъдещите проблеми на познанието.
В салона неговите ученици бяха по-бледи от него.
към текста >>
63.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Между тези последните елементи, до които
учен
ият свежда всяко вещество, той измисля сили, върху произхода на които изпитва известна обърканост да се произнесе; той забулва всичко това с мантията на формулите, с един вид странно доверие в стойността на тези формули, с един вид вяра, която Луи дьо Бройли чудесно изразява, като казва, че "ролята на физиката е да изучава математическите форми, в които ще се поместят явленията".
Между тези последните елементи, до които ученият свежда всяко вещество, той измисля сили, върху произхода на които изпитва известна обърканост да се произнесе; той забулва всичко това с мантията на формулите, с един вид странно доверие в стойността на тези формули, с един вид вяра, която Луи дьо Бройли чудесно изразява, като казва, че "ролята на физиката е да изучава математическите форми, в които ще се поместят явленията".
И този забележителен учен прибавя, че по този начин, "физиката ще участвува в строгостта на математиката".
към текста >>
И този забележителен
учен
прибавя, че по този начин, "физиката ще участвува в строгостта на математиката".
Между тези последните елементи, до които ученият свежда всяко вещество, той измисля сили, върху произхода на които изпитва известна обърканост да се произнесе; той забулва всичко това с мантията на формулите, с един вид странно доверие в стойността на тези формули, с един вид вяра, която Луи дьо Бройли чудесно изразява, като казва, че "ролята на физиката е да изучава математическите форми, в които ще се поместят явленията".
И този забележителен учен прибавя, че по този начин, "физиката ще участвува в строгостта на математиката".
към текста >>
Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските
учен
и, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух.
Нека оставим тук тези твърде общи разсъждения и да се върнем към по-особената проблема, която се разглежда в този труд. Ние казахме вече, това е проблемата на раждането на естествените науки в течение на историята.
Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските учени, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух.
Това бяха предтечи; западното човечество не можеше още да им достави в цялост необходимата почва за развитието на един рационализъм, който те предсказаха и вече подготвиха. Тази почва бе подготвена, както ни казва Рудолф Щайнер, едва през един период, който можем да поставим приблизително между живота на две велики личности на тези времена, Николай от Куза и Николай Коперник.
към текста >>
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в
учен
ото невежество, т.е.
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
към текста >>
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на
учен
ието, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на учението, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Тези търпеливи проучвания му позволиха да построи една здрава и логическа основа, върху която щеше да изгради своите духовни учения.
към текста >>
Тези търпеливи проучвания му позволиха да построи една здрава и логическа основа, върху която щеше да изгради своите духовни
учен
ия.
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на учението, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Тези търпеливи проучвания му позволиха да построи една здрава и логическа основа, върху която щеше да изгради своите духовни учения.
към текста >>
Учен
и като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален.
Ние не ще разискваме тук върху това схващане, пуснало толкова дълбоки корени в духовете, че неотдавнашните работи, които доведоха до там, да се говори за един принцип на индетерминизъм, не са в състояние да го разклатят. Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него. Това направи именно Рудолф Щайнер, но огромното множество на нашите съвременници не знаят за него.
Учени като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален.
Днешната наука прибавя, че в точката, до където тя е стигнала, почти всичко за да не кажем всичко което не е било интелектуално, е изчезнало. Нищо ново не се е прибавило към него, което да не принадлежи на духа". /Нови философски основи на науката, превод Лаланд/.
към текста >>
Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази наука на духа, която вече изискват някои философи и някои
учен
и.
Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази наука на духа, която вече изискват някои философи и някои учени.
към текста >>
Без съмнение, това желание не се споделя от всички философи и
учен
и; но това ще стане, когато широката публика ще е усвоила модерните схващания.
Без съмнение, това желание не се споделя от всички философи и учени; но това ще стане, когато широката публика ще е усвоила модерните схващания.
Човечеството, в неговата целокупност, има впечатлението, че живее в една единствена по себе си епоха на своята история; моралните, политически и икономически безпорядъци, колкото и големи да са те, не са достатъчни да заличат това впечатление. Хората продължават да считат историята на миналите столетия като една дълга подготовка на това разцъфтяване, до което е стигнала нашата научна епоха, като един стадий по-нисш от нашия, в който за първи път се разкрива величието на човека. Духовете не ще се изменят от днес за утре, но не остава по-малко вярно, че в дъното на човешкото сърце се таи една огромна носталгия за нещо, което не се изразява ясно, но която не е нищо друго освен духовността, която хората са прогонили от науката. Както Рудолф Щайнер казва като заключение в този труд, от величественото натрупване на техническите приложения на науката се издига един огромен повик, който изпълва вселената.
към текста >>
64.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
На пръв поглед неговата мисъл изглежда лесно достъпна; обаче когато някой модерен
учен
се залови да проучва тази мисъл, тя предлага от известна гледна точка много големи трудности.
Кардиналът Николай Кузански беше син на корабар-лозар от Рейнската област. Роден през 1401 година, той починал през 1964 година.
На пръв поглед неговата мисъл изглежда лесно достъпна; обаче когато някой модерен учен се залови да проучва тази мисъл, тя предлага от известна гледна точка много големи трудности.
към текста >>
По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За
учен
ото невежество".
За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви.
По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество".
към текста >>
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "
Учен
ото невежество"?
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"?
Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието. Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха. Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност. С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик.
към текста >>
Той беше особено добре запознат с
учен
ията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха.
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"? Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието.
Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха.
Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност. С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
към текста >>
Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е
учен
ото невежество.
Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество.
към текста >>
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става
учен
о невежество.
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество.
Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение.
към текста >>
Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило
учен
ото невежество.
А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката.
Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество.
Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм. Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер. Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката.
към текста >>
Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез
учен
ото невежество, по пътя на математиката.
Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката.
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа.
към текста >>
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За
учен
ото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година.
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година.
В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
към текста >>
"За
учен
ото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят.
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно.
"За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят.
Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
към текста >>
65.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
От една страна всички познания, които тази душа можа да събере изучавайки богословието; от друга страна сградата на математически понятия, които, колкото и сигурни да са в себе си, не могат да доведат до духовния свят, достъпа до който може да отвори само
учен
ото невежество.
Говорейки Ви вчера за Николай Кузански, аз исках да Ви покажа, как са се проявили в неговата душа симптомите на научното развитие на 15 век.
От една страна всички познания, които тази душа можа да събере изучавайки богословието; от друга страна сградата на математически понятия, които, колкото и сигурни да са в себе си, не могат да доведат до духовния свят, достъпа до който може да отвори само ученото невежество.
Това е вътрешното становище, което Николай Кузански така величествено ни представя.
към текста >>
Учен
иците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа.
Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен живот един духовен поглед и долавяше същността на душата. Той чувствуваше тази душа като пряка еманация на Духа, който по-късно бе наречен Бог, непознатият Бог.
Учениците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа.
Така, за тях, Духът беше всемирното Начало, чийто живот обгръща всичко съществуващо и вън от който не може да съществува нищо. И този Дух, направо възприемаем под неговата първична форма, можеше да бъде намерен в човешката душа и той на истина биваше намерен, когато човек имаше чувството, че душата беше посланица /пратеница/.
към текста >>
Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито
учен
ия следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха. С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко.
Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник.
Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то. Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>
Учен
иците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха. С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко. Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник. Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то.
Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>
От
учен
ията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание.
От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>
Древният
учен
ик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания. И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността.
Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>
Би ли могъл днешният
учен
да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното?
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие. Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика.
Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното?
За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
66.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В това се съдържаше потенциално цялото
учен
ие на Джордано Бруно /който, роден в 1548, почина изгорен в Рим през 1600 година/.
Следователно системата на Коперник се състоеше по същество в преместването на центъра на нашия свят, който от Земята бе пренесен на Слънцето.
В това се съдържаше потенциално цялото учение на Джордано Бруно /който, роден в 1548, почина изгорен в Рим през 1600 година/.
към текста >>
Защото, какво всъщност се прави, когато
учен
ите искат да изразят природните явления чрез диференциал ни уравнения?
Защото, какво всъщност се прави, когато учените искат да изразят природните явления чрез диференциал ни уравнения?
Изтъква се всичко онова, което избягва на нашата интимна опитност. Нека бъда извинен, ако навлизам тук в една област, в която биха могли да ме следват само специалистите; за съжаление не ми е възможно да направя тук едно пълно изложение на инфинитезималното изчисление. Бих искал въпреки това да обърна вниманието Ви върху няколко точки, които се отнасят направо към темата на нашето изследване.
към текста >>
Наистина, научната мисъл се е родила, защото тя трябваше да се роди и който би искал да отрече на инфинетизимално то изчисление всякакъв смисъл на съществуване, би бил побъркан, а не
учен
.
Понеже чувствува нещата по този начин, Бъркли, бихме могли да кажем, не е от своето време.
Наистина, научната мисъл се е родила, защото тя трябваше да се роди и който би искал да отрече на инфинетизимално то изчисление всякакъв смисъл на съществуване, би бил побъркан, а не учен.
Но въпреки това ние разбираме чувството на един Бъркли, поставен, както той е бил, в епохата, когато се ражда едно ново схващане на света.
към текста >>
67.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Да предположим, че един
учен
от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него. Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например.
Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните.
Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта.
към текста >>
Такова би било съждението произнесено от един
учен
на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично.
Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен
учен
; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките.
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките.
С това той ни доказва, че в него още имаше един остатък на живото, интуитивно чувство, което в миналото стоеше на основата на изучаване на математиките. Във вътрешния живот на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо. Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие.
към текста >>
В една от тези епохи някои явления накараха
учен
ите да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва. Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна. Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи.
В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава.
В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>
Какво биха казали в един случай от този род древните
учен
и, за които аз вече говорих?
Какво биха казали в един случай от този род древните учени, за които аз вече говорих?
Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят предимно за живота; а когато са атомисти, те имат предимно предвид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
към текста >>
Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и
учен
ите на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели предимно от природата на техния собствен дух.
Но не мога да кажа, че тези различни представи отговарят просто на една нужда на моя дух. Напротив, те са признак на едно обективно отношение. В присъствие на това, което иска да познае, субектът трябва да се абстрахира от самия себе си. Защото поради самата тяхна природа ние трябва да виждаме живото като привърженици на непреривността, а неодушевеното като атомисти. И ако някой наистина изпитва в своя дух нуждата да се колебае между двата начина на виждане на нещата, той трябва да се съобразява със самия обект на неговото изучаване, като разглежда ту живото същество, ту неодушевеното.
Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и учените на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели предимно от природата на техния собствен дух.
към текста >>
Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на
учен
ите самото понятие на този организъм.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма.
Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
68.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тази идея не би хрумнала на
учен
ите от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество.
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите предания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха. Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят. Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят. И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение. За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела.
Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество.
Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния свят, защото бяха забравили, че човекът е също част от този външен свят.
към текста >>
Не знаейки вече, що е човекът,
учен
ите потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани!
Не знаейки вече, що е човекът, учените потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани!
Учените все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света. Всички теории върху еволюцията на живите същества, които бяха изградени в нашата епоха, носят белега на това непознаване на човешкото същество, което те представят като завършек на животинската серия. Човекът не е вече нищо друго, освен най-съвършеното от всички животни
към текста >>
Учен
ите все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света.
Не знаейки вече, що е човекът, учените потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани!
Учените все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света.
Всички теории върху еволюцията на живите същества, които бяха изградени в нашата епоха, носят белега на това непознаване на човешкото същество, което те представят като завършек на животинската серия. Човекът не е вече нищо друго, освен най-съвършеното от всички животни
към текста >>
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки,
учен
ите не виждат, колко много са се отдалечили действително от него.
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него.
Например, у ентусиазирани материалисти от 20-ия век намираме това мнение, че човекът не може да претендира, че е от духовно естество, защото всичко, което в него ни изглежда като духовно, не е в действителност освен едно действие на външни на него явления, които трябва да търсим в пространството или във времето. Описва се начинът, по който светлината, т.е. етерът, действува върху него, как трептенията на този етер се разпространяват в нервите, как също външният въздух прониква в него чрез дишането и пр... И от всичко това се прави следният извод: човекът е чувствителен към най-малкото повишение, към най-малкото понижение на температурата. Той е подложен на всички причини, които действуват върху неговите нерви. Той е едно същество, което зависи от най-малкото налягане на атмосферата.
към текста >>
Модерният
учен
е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът.
Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира.
Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът.
Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи. Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>
69.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Когато получаваше
учен
ието на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше.
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно съзнание. Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото. Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото. Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството. Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест.
Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше.
Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа. Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него. Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно.
към текста >>
Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които
учен
ите си представят, че действуват определени сили.
Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество.
Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили.
Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят. Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
към текста >>
Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един
учен
, какъвто е лекарят Галиен.
Това последствие не изпъква, не се явява, когато оставаме в областта на самата физика. Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е получил в своето етерно тяло, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности. Тези опитности са му били отдавна отнети и това по един много по-абсолютен начин отколкото тези на физическото тяло. Само че тази първа ампутация /отрязване на крайници/ е била поздравена с по-малко ентусиазъм отколкото втората.
Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един учен, какъвто е лекарят Галиен.
Съобразно с духа на неговата епоха, той различава четири елемента /стихии/ в природата: земя, вода, въздух и огън, който ние бихме нарекли топлина. Ето какво са долавя ли хората от неговата епоха, когато са насочвали поглед към външния свят.
към текста >>
70.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното
учен
ие.
Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път.
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
към текста >>
Така на
учен
ите от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша.
Така на учените от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша.
Този факт може да бъде констатиран, но не може да бъде обяснен, защото хората си съставят за течния организъм една съвършено погрешна идея; те не знаят, че етерното тяло е това, което реагира движението на вътрешните течности и управлява химическия живот на организма.
към текста >>
Това познание е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и
учен
ите започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
Това познание е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и учените започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
Те считаха тялото като един конгломерат от твърди органи, сред който всичко се подчинява на механически закони; органите са сравнени със смукателни или тласкащи помпи и пр. Човешкото тяло се превърна в една машина.
към текста >>
Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси,
учен
ите се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа.
Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа.
Сърцето е вече само една истинска помпа, която смучи кръвта и я изтласква в организма. Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение. Хората вземат нещата от към лошата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите.
към текста >>
В този момент
учен
ите с всички усилия търсят да внесат отново в този празен чувал, какъвто е станал човекът, нещо, което да го напълни.
В този момент учените с всички усилия търсят да внесат отново в този празен чувал, какъвто е станал човекът, нещо, което да го напълни.
Така се стигна до там, той да бъде считан като една машина: "Човекът е една машина", казваше Дьо Ла Метри. Материализмът, или по-скоро механизмът на 18-ия век, който беше толкова противен на Гьоте, се ражда от безсилието, в което се намират хората, да проникнат, да познаят човека по методите, които прилагат към външния свят. 19-ия век страдаше от това безсилие.
към текста >>
71.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на
учен
ите и даже на философите: физиологията.
Много от съвременните научни открития са били направени в безсъзнание; в това отношение литературата ни дава достатъчно опорни точки. Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят. Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията.
Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията.
Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно познание на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една наука за човешкото същество.
към текста >>
72.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на
учен
ие, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки.
Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
към текста >>
73.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Училището има учителски колегиум от над четиридесет учители и над осемстотин
учен
ици.
Това положение е потискащо и то много тежко гнети душата, тъй като всичко друго е добре уредено.
Училището има учителски колегиум от над четиридесет учители и над осемстотин ученици.
Извънредно трудно е те да работят при тези икономически предпоставки и особено при бъдещите икономически изгледи за Германия.
към текста >>
74.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Учен
ият го смята за невежа, за неосведомен.
Не може да се повтори това, което казах тук преди час, но аз мога да го характеризирам по определен начин. Да вземем един селянин, както върви през нивата си.
Ученият го смята за невежа, за неосведомен.
Ученият казва, че селянинът е глупав, но в действителност това не е вярно, то е из основи погрешно. Селянинът извинете, това е точно така той е един медитант, той медитира. Което той промедитира в своите зимни нощи, това е твърде, твърде много. Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно познание. Той не може да го изрази, то внезапно се появява.
към текста >>
Учен
ият казва, че селянинът е глупав, но в действителност това не е вярно, то е из основи погрешно.
Не може да се повтори това, което казах тук преди час, но аз мога да го характеризирам по определен начин. Да вземем един селянин, както върви през нивата си. Ученият го смята за невежа, за неосведомен.
Ученият казва, че селянинът е глупав, но в действителност това не е вярно, то е из основи погрешно.
Селянинът извинете, това е точно така той е един медитант, той медитира. Което той промедитира в своите зимни нощи, това е твърде, твърде много. Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно познание. Той не може да го изрази, то внезапно се появява. Той върви през полето и изведнъж то е там.
към текста >>
75.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Често, когато
учен
ите говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата.
Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата.
Днес често се чува фразата: торът съдържал хранителни вещества за растенията. В началото Ви казах две положения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира. Тя трябваше да се коригира, защото се основава на съвсем погрешно виждане относно храненето на всяко същество.
към текста >>
76.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Съвсем сигурно днес това незнание не поставя
учен
ите в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите.
И точно по отношение на поемането на силициевата киселина с течение на времето земята губи своята мощ. Губи я бавно и затова не се забелязва особено от тези, които още гледат само микрокосмичното, а не макрокосмичното. Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на растението. То обаче има извънредно голямо значение. За тези неща човек трябва да има известно знание.
Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите.
В тази насока наблюдението на най-различни елементи опитоми материалистичните лъвове.
към текста >>
77.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Всички наши
учен
и правят грешката, че биха искали тези истини да се установят с външни методи, нещо, което правят и в Антропософското Общество, а там хората би трябвало да знаят, че нещата могат да бъдат верни сами по себе си.
Аз мога да Ви дам сведения за тези въпроси, от които ще се уверите, че те могат да послужат като от правна точка в истинската практика, да се приложат правилно в практиката. И понеже днес съществува мнението не искам да го наричам предразсъдък, че всичко трябва да се провери, допълнително да се верифицира е, добре, нека се опитаме да проверим тези неща. Ако експериментът е направен правилно, ще се види, че те са верни. Аз обаче, ако имах земеделско стопанство, не бих чакал резултата от експеримента, а веднага бих започнал, защото съм напълно сигурен, че нещата ще станат. Защото за мен нещата стоят така: духовно-научните истини са верни сами по себе си, те не се нуждаят от доказване чрез други обстоятелства по външни методи.
Всички наши учени правят грешката, че биха искали тези истини да се установят с външни методи, нещо, което правят и в Антропософското Общество, а там хората би трябвало да знаят, че нещата могат да бъдат верни сами по себе си.
Но за да се постигнат резултати днес, трябва да се направи компромис и това да се потвърди външно. По принцип не е необходимо. Как се познават нещата вътрешно? Познават се вътрешно по своето качество, по присъщата им същност и това се установява, както се установява например следното: поръчвам на 50 души да произведат нещо; ако искам да произведа три пъти повече, ще наема 150 души. Тогава може да дойде един заядлив хитрец и да каже: не вярвам, че 150-те ще произведат тройно повече, това трябва тепърва да се изпробва.
към текста >>
78.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Какво би се случило, ако всичко казано тук бъде разгласено не от земеделци, а като интересна глава на антропософското
учен
ие.
Голяма е разликата дали за тези неща говори един земеделец или човек, който се намира съвсем далече от земеделието. Има разлика и това може веднага да се познае.
Какво би се случило, ако всичко казано тук бъде разгласено не от земеделци, а като интересна глава на антропософското учение.
Би се случило както и при различните цикли. Хората, включително и земеделци, биха чули това от други гледни точки. Земеделците, които чуват това от земеделци, ще си кажат: „Жалко, че този се е побъркал.“ Но те ще кажат това първия път, може би и втори път. Когато един земеделец види нещо със собствените си очи, то няма да е така лесно да го отрича. Но когато се чуе от човек, който не познава дейността за коя то говори, а само се интересува от нея, то неговите изказвания ще бъдат отхвърлени.
към текста >>
79.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Те не чуват, че например казвам: наивно е да се вярва, че един професор или друг
учен
може изведнъж да бъде спечелен за антропософията.
Това си мислят „централните“ антропософи. Естествено, те грешат. И ако много от тях казват, че са мои верни привърженици да, често става така, че те наистина по чувство са мои верни привърженици те пропускат да чуят това, което трябва да важи в решителни моменти.
Те не чуват, че например казвам: наивно е да се вярва, че един професор или друг учен може изведнъж да бъде спечелен за антропософията.
Това не става. Човекът трябва да скъса с едно двадесет-тридесетгодишно минало, с което би изкопал пропаст зад себе си; нещата трябва да се приемат такива, както стават в живота.
към текста >>
Тогава те казват, че ние грешим; и ние от опит знаем, че когато искаме само да подражаваме на
учен
ите, тогава те ни казват, че могат същото да го приложат по-добре.
Какво ни показва досегашният опит? Че сега се касае не толкова за развитието и разпространението на „централната Антропософия“, а се касае за разпростирането и проникването на Антропософията в света. Чуваме хората да говорят: това ние също сме го правили досега, ние сме специалисти в тази работа, това ние го владеем с нашите методи и без съмнение можем да даваме преценка за него. Само че резултатът, до който те стигат, противоречи на това, което ние сме открили с приложението на нашите методи.
Тогава те казват, че ние грешим; и ние от опит знаем, че когато искаме само да подражаваме на учените, тогава те ни казват, че могат същото да го приложат по-добре.
В тези случаи съвсем не трябва да се отрича, че те могат по-добре да го приложат, даже и поради това, че в последните години в научната област методите погълнаха самата наука, методите изядоха самата наука. Науките се сведоха до методи, те вече имат само методи. Те повече не се залавят с фактите, не се занимават с конкретни обекти, те са погълнати от своите методи, така че днес може да се правят изследвания, обаче в тях няма нищо повече от методи. Виждали сме, как тези учени, които имат своите превъзходни точни методи се разгневяват, когато антропософите идват и нищо друго не правят, освен да боравят със същите тези методи. Какво доказва това?
към текста >>
Виждали сме, как тези
учен
и, които имат своите превъзходни точни методи се разгневяват, когато антропософите идват и нищо друго не правят, освен да боравят със същите тези методи.
Само че резултатът, до който те стигат, противоречи на това, което ние сме открили с приложението на нашите методи. Тогава те казват, че ние грешим; и ние от опит знаем, че когато искаме само да подражаваме на учените, тогава те ни казват, че могат същото да го приложат по-добре. В тези случаи съвсем не трябва да се отрича, че те могат по-добре да го приложат, даже и поради това, че в последните години в научната област методите погълнаха самата наука, методите изядоха самата наука. Науките се сведоха до методи, те вече имат само методи. Те повече не се залавят с фактите, не се занимават с конкретни обекти, те са погълнати от своите методи, така че днес може да се правят изследвания, обаче в тях няма нищо повече от методи.
Виждали сме, как тези учени, които имат своите превъзходни точни методи се разгневяват, когато антропософите идват и нищо друго не правят, освен да боравят със същите тези методи.
Какво доказва това? Оказва се, че при хубавите неща, които можем да направим така, при отличните изследвания и проучвания, които са направени в Биологичния институт, че всичко това няма никакъв друг резултат, освен да разгневява хората, когато в своите доклади нашите учени говорят за същите методи. Хората се разяряват, когато чуват да се изразяват в друга форма нещата, които те са свикнали да затварят в определени мисловни схеми.
към текста >>
Оказва се, че при хубавите неща, които можем да направим така, при отличните изследвания и проучвания, които са направени в Биологичния институт, че всичко това няма никакъв друг резултат, освен да разгневява хората, когато в своите доклади нашите
учен
и говорят за същите методи.
В тези случаи съвсем не трябва да се отрича, че те могат по-добре да го приложат, даже и поради това, че в последните години в научната област методите погълнаха самата наука, методите изядоха самата наука. Науките се сведоха до методи, те вече имат само методи. Те повече не се залавят с фактите, не се занимават с конкретни обекти, те са погълнати от своите методи, така че днес може да се правят изследвания, обаче в тях няма нищо повече от методи. Виждали сме, как тези учени, които имат своите превъзходни точни методи се разгневяват, когато антропософите идват и нищо друго не правят, освен да боравят със същите тези методи. Какво доказва това?
Оказва се, че при хубавите неща, които можем да направим така, при отличните изследвания и проучвания, които са направени в Биологичния институт, че всичко това няма никакъв друг резултат, освен да разгневява хората, когато в своите доклади нашите учени говорят за същите методи.
Хората се разяряват, когато чуват да се изразяват в друга форма нещата, които те са свикнали да затварят в определени мисловни схеми.
към текста >>
А то е: някои от нашите
учен
и, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха половината така, половината иначе, само че по такъв начин, че в първата половина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката.
Преживели сме и друго, което е много важно.
А то е: някои от нашите учени, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха половината така, половината иначе, само че по такъв начин, че в първата половина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката.
Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука! Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския живот, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области. И тогава разгневените изведнъж ставаха страшно внимателни, жадни да чуят, даже започваха да се ентусиазират. Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената наука. С това не може да се върви напред.
към текста >>
Приятелските и доброжелателните думи, отправени от господин графа към всички нас, прокарват тънка разлика между селяните-земеделци и
учен
ите, при която в Земеделския кръг трябва да участват всички земеделци, а
учен
ите да остават в Дорнах; тази нагласа, това положение не трябва да остава занапред.
Вярвам, че с тези думи вече е характеризирано това, което граф Кайзерлинг предлага да се осъществи от членовете на Земеделския кръг.
Приятелските и доброжелателните думи, отправени от господин графа към всички нас, прокарват тънка разлика между селяните-земеделци и учените, при която в Земеделския кръг трябва да участват всички земеделци, а учените да остават в Дорнах; тази нагласа, това положение не трябва да остава занапред.
Ние трябва, така да се каже, да растем заедно. В Дорнах трябва толкова да цари духът на земеделието, колкото е възможно въпреки науката. И това, което произлиза от Дорнах като наука, трябва да е от естество да просветли главата и на най-консервативния селянин. Надявам се, че като казва, че не ме разбира, граф Кайзерлинг проявява учтивост, това е особен вид учтивост. Защото аз мисля, че ние, Дорнах и Земеделският кръг, ще растем заедно като близнаци.
към текста >>
Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което
учен
ите са измислили за същите неща.
Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал. Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието. Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа.
Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща.
Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно. При всеки удобен случай предпочитам да слушам как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно. И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава. Сега всичко, което трябва да направи точно тази наука разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството. Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах.
към текста >>
80.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на
учен
ите?
Но въпреки това причина за хващането не е ръката, а самият той, съзнателният, отговорният за своята постъпка човек, който се означава като „Аз“. Понеже е един Аз, той има като свое притежание мисли, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях. Ръката му е необходима като инструмент, като орган. С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание.
На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените?
Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително. Тогава могат да се поставят нови въпроси относно същностите в природата, на които Щайнер предлага обширни отговори.
към текста >>
Това „
учен
ие за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва философията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички философи.
Това „учение за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва философията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички философи.
В нашето столетие от страна на философите то беше защитено най-ясно може би от Николай Хартман.[1] Проучи ли се Рудолф Щайнер и сравнят ли се неговите описания, става много ясно, че при Щайнер не става въпрос за продължение на философията. От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно. Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната. Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото.
към текста >>
Относно
учен
ието за слоевете вече беше посочено по-горе.
За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години.
Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе.
Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи. При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите.
към текста >>
81.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между
учен
ите се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към из
учен
ото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират.
Може обаче да има също и неподходящи мисловни връзки, които наричаме грешка, заблуждение. Такива мисли могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки. Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре. Но обикновено се касае за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание. Често временни течения от този характер и моди в науката по никакъв начин не трябва да се изключват.
Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират.
Обединят ли се хора в името на един ограничен аспект за света, който те приемат за общовалиден, тогава това се нарича секта. Колкото човек става по-съзнателен по отношение на вътрешната страна на познанието за света, толкова по-сигурно вниква в тези проблеми.
към текста >>
[12] Гьотевото
учен
ие за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел.
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел.
Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността. Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
към текста >>
Китайското
учен
ие за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел. Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността.
Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
към текста >>
82.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново
учен
ие в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества. Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение. Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>
На всички степени на образованието беше проникнало
учен
ието, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества.
Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение. Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>
Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това
учен
ие.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове. На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества.
Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение.
Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>
Тези знания са довели до
учен
ията за разнообразните видове почви.
Тези знания са довели до ученията за разнообразните видове почви.
Извор на този живот е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените. Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени.
към текста >>
83.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на
учен
ите.[3]
Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени. Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси.
Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
към текста >>
84.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
За разлика от природонаучните принципи, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и
учен
ият в областта на природната наука.
За разлика от природонаучните принципи, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и ученият в областта на природната наука.
Касае се за това да изградим и обучим чувството, за да стане то по-добър, по-сигурен обективен инструмент на преценката. Това изисква Щайнер. По-късно той казва: правилно да прозрем означава правилно да разберем. Следователно чувството трябва да се усъвършенства въз основа на опит и познание.[15]
към текста >>
85.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
От дълго време отделният
учен
вече не е в състояние да познава всичко, което се открива за познанието в неговата специална област.
Вероятно някой едва се сдържа малко отчаяно да запита защо всичко това трябва да бъде така усложнено и трудно? Но да помислим само за физическото тяло на растенията, животните и човека, как то с природонаучните усилия за познание на нашето време все по-точно се опознава. С тях се занимават съвсем различни научни области.
От дълго време отделният учен вече не е в състояние да познава всичко, което се открива за познанието в неговата специална област.
То е твърде много и твърде комплицирано. Той трябва да се специализира. В каквато и специална област да работи като изследовател, ученият не достига граница, при която би могъл да каже: тук знаем всичко, не може да се появи нищо ново. Колкото повече напредва, толкова поизненадващо, да, чудесно става това поне за този, който остава честен пред себе си и отворен за това усещане. Самата действителност се оказва все по-комплицирана и по-чудна, колкото повече бива опознавана.
към текста >>
В каквато и специална област да работи като изследовател,
учен
ият не достига граница, при която би могъл да каже: тук знаем всичко, не може да се появи нищо ново.
Но да помислим само за физическото тяло на растенията, животните и човека, как то с природонаучните усилия за познание на нашето време все по-точно се опознава. С тях се занимават съвсем различни научни области. От дълго време отделният учен вече не е в състояние да познава всичко, което се открива за познанието в неговата специална област. То е твърде много и твърде комплицирано. Той трябва да се специализира.
В каквато и специална област да работи като изследовател, ученият не достига граница, при която би могъл да каже: тук знаем всичко, не може да се появи нищо ново.
Колкото повече напредва, толкова поизненадващо, да, чудесно става това поне за този, който остава честен пред себе си и отворен за това усещане. Самата действителност се оказва все по-комплицирана и по-чудна, колкото повече бива опознавана. Очевидно подобно е положението и относно духовната страна, макар че там стават по-ясни големите връзки, докато на погледа през микроскопа и през движещата се към микроскопичното техника се разкриват и достигат до съзнанието подробностите.
към текста >>
86.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Двата основни закона на
учен
ието за цвета във връзка с утринната и вечерната заря и синия цвят на небето.
Двата основни закона на учението за цвета във връзка с утринната и вечерната заря и синия цвят на небето.
Здравето и болестта във връзка с учението за цвета
към текста >>
Здравето и болестта във връзка с
учен
ието за цвета
Двата основни закона на учението за цвета във връзка с утринната и вечерната заря и синия цвят на небето.
Здравето и болестта във връзка с учението за цвета
към текста >>
Учен
ието за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против
учен
ието за цвета на Нютон.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението.
Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон.
Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
към текста >>
Здраве и болест от гледна точка на
учен
ието за цвета.
Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон.
Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета.
Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
към текста >>
Учен
ието за флогистона – огнената субстанция – и възгледът на Лавоазие относно кислорода.
Данте е описвал невидимия свят, етерния свят, или света на сферите със Земята в центъра, докато Коперник е описвал физическия свят. До края на XVIII столетие хората все пак са знаели нещо за етерния свят.
Учението за флогистона – огнената субстанция – и възгледът на Лавоазие относно кислорода.
Как е възниквал материализмът. Първото преживяване след смъртта е преживяването на всеобхватно спомняне. Представите за ада според Данте.
към текста >>
Учен
ието на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан.
След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за живот; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този живот. И само когато отвикне от желанията по отношение на физическия свят, той ще врасне в духовния свят и ще добие способност да възприема духовни образи. Поредното изплуване и потапяне на Англия. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон.
Учението на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан.
Противоречивите сведения в двете родословия (на Исус) в Евангелието от Лука и Евангелието от Матей. Подробности относно двете деца – Исус. Странностите на доцента Хауер. Благодарение на появата на Христос мировата история е взела друго направление.
към текста >>
87.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
- Интересно как днес съвременният
учен
си представя как е могъл животът да дойде от мировото пространство.
Виждате ли, господа, подходът, при който сериозно би се разглеждал въпросът за въздействието на мировото пространство върху това, което е живо, в съвременната наука практически отсъства. Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята[1]; докладчикът каза: трудно е да си представим, че животът на Земята е възникнал посредством простото смесване или чрез химическото съединяване на субстанции; той все пак е трябвало да дойде от мировото пространство. Но как?
- Интересно как днес съвременният учен си представя как е могъл животът да дойде от мировото пространство.
Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела. Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята. Земята по това време, - както твърдят тези хора, - би следвало да представлява огнено-течно, нагорещено тяло. Никакъв живот не би могъл да има върху нея, всичко живо несъмнено би било изгорено. Но Земята е изстивала.
към текста >>
88.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче чисто исторически работата е била така, че във времето на Гьоте всички хора без изключение са вярвали в
учен
ието на Нютон; Слънцето - това е нещо като огромна раница, в която са сгушени така наречените седем цвята.
Обаче чисто исторически работата е била така, че във времето на Гьоте всички хора без изключение са вярвали в учението на Нютон; Слънцето - това е нещо като огромна раница, в която са сгушени така наречените седем цвята.
Трябва само да ги погъделичкаш и те ще излязат навън, ще се появят. В това са вярвали всички хора. На това са учили, пък и днес още учат.
към текста >>
Така Гьоте разработил своето
учен
ие за цветовете; то се оказало по-добро от това, което е съществувало някога в средните векове.
Виждате ли, от това произшествие възникнала цялата негова теория за цветовете. Той казал: сега трябва още един път да проконтролирам всички тези неща. Древните хора казвали: светлината, видима през тъмнина = червено, тъмнината през светлина = синьо; ако аз леко видоизменя, придам оттенък на червеното, ще се получи жълто. Ако от синьото преминавам към червеното, от едната страна на синьото ще се окаже зеленото, а от другата страна -виолетовото. Това са междинни степени, оттенъци.
Така Гьоте разработил своето учение за цветовете; то се оказало по-добро от това, което е съществувало някога в средните векове.
към текста >>
В настояще време у нас е прието физическото
учен
ие за цветовете (според Нютон) с тази «раница», от която се появяват седемте цвята.
В настояще време у нас е прието физическото учение за цветовете (според Нютон) с тази «раница», от която се появяват седемте цвята.
Това учение се преподава навсякъде. Освен това съществува Гьотевото учение за цветовете, което пра-вилно разбира и синевата на небето, и утринната или вечерна заря, както току-що ви обясних това.
към текста >>
Това
учен
ие се преподава навсякъде.
В настояще време у нас е прието физическото учение за цветовете (според Нютон) с тази «раница», от която се появяват седемте цвята.
Това учение се преподава навсякъде.
Освен това съществува Гьотевото учение за цветовете, което пра-вилно разбира и синевата на небето, и утринната или вечерна заря, както току-що ви обясних това.
към текста >>
Освен това съществува Гьотевото
учен
ие за цветовете, което пра-вилно разбира и синевата на небето, и утринната или вечерна заря, както току-що ви обясних това.
В настояще време у нас е прието физическото учение за цветовете (според Нютон) с тази «раница», от която се появяват седемте цвята. Това учение се преподава навсякъде.
Освен това съществува Гьотевото учение за цветовете, което пра-вилно разбира и синевата на небето, и утринната или вечерна заря, както току-що ви обясних това.
към текста >>
Обаче има известни разлики между
учен
ието за цветовете според Нютон и
учен
ието за цветовете според Гьоте[5].
Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте[5].
Някои хора отначало не забелязват тези разлики; тези хора се вслушват само във физиците. Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите. Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства!
към текста >>
Те изучават
учен
ието за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите.
Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте[5]. Някои хора отначало не забелязват тези разлики; тези хора се вслушват само във физиците.
Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите.
Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства! Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста). Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение.
към текста >>
Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото
учен
ие за цветовете може да се използва на практика.
Господа, художникът трябва да обедини тези области. Този, който иска да рисува, трябва да ги обедини. Той не трябва в своите познания да се ограничава със сведения от рода: тук имаме работа с някаква «раница», където се намират всички цветове - такава «раница» не съществува никъде, - не, художникът трябва от живи растения или други живи субстанции да приготви своите бои, тези бои трябва по правилен начин да се смесят; художникът трябва... (пропуск в текста). Положението на нещата в настояще време е такова, че на художника му се налага да се замисля над това; има художници, които не се замислят над това и които просто си купуват готови бои.
Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се използва на практика.
То дава нещо. Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика. - И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това! И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте. Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят, касае само тяхната собствена проблематика.
към текста >>
Докато Нютоновото
учен
ие за цветовете,
учен
ието на физиците, художникът не може да използва на практика.
Този, който иска да рисува, трябва да ги обедини. Той не трябва в своите познания да се ограничава със сведения от рода: тук имаме работа с някаква «раница», където се намират всички цветове - такава «раница» не съществува никъде, - не, художникът трябва от живи растения или други живи субстанции да приготви своите бои, тези бои трябва по правилен начин да се смесят; художникът трябва... (пропуск в текста). Положението на нещата в настояще време е такова, че на художника му се налага да се замисля над това; има художници, които не се замислят над това и които просто си купуват готови бои. Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се използва на практика. То дава нещо.
Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика.
- И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това! И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте. Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят, касае само тяхната собствена проблематика. Нека да правят каквото искат. Ние се придържаме към древната теория за цветовете, на нас ни подхожда теорията за цветовете на Гьоте.
към текста >>
Ето защо напълно естествено е, че в Гьотеанума защитават Гьотевото
учен
ие за цветовете.
Така тази проблематика днес увисва между това, което е написано за цветовете в книгите, и това, което е в действителност. Изправяйки се срещу Нютоновата теория и цялата съвременна физика, Гьоте се е ръководил от стремежа да защити истината. Не можеш истински да разбереш природата, без да прибегнеш до теорията за цветовете според Гьоте.
Ето защо напълно естествено е, че в Гьотеанума защитават Гьотевото учение за цветовете.
Но ако човек не се ограничава в чисто религиозната или нравствена сфера, а смее да посяга и на отделните дисциплини от физиката, той предизвиква върху себе си хули от страна на самите физици.
към текста >>
Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката;
Учен
ие за цвета 1), библ. №1.
[2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.
Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>
Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на
учен
ието за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд.
[4] съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти.
Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд.
«Национална литература» Кюршнер.
към текста >>
[5] Обаче има известни разлики между
учен
ието за цветовете според Нютон и
учен
ието за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
към текста >>
Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «
Учен
ие за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления».
[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р.
Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления».
В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>
89.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Даже
учен
ите-материалисти забелязват това.
Това е станало, защото в последната третина на XIX век посветените хора са получавали такова научно образование, в което вече не е имало място за чисто човешкото начало. В настоящо време с науката за човека работата стои лошо, нали така?
Даже учените-материалисти забелязват това.
И не успяват да мръднат напред. Нещо интересно стана на последната естественонаучна конференция[1]. Един от тези естествоизпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната наука не дава възможност да се научи нещо за човека. Обаче той не каза: Следователно трябва да търсим съприкосновение, сближение с антропософията, не, той се изрази иначе: Дайте ни трупове, за да можем да ги отворим.
към текста >>
Но при хората, които днес се смятат за
учен
и, очите всъщност са съвсем слаби.
Това прозвуча като призив, като лозунг: Дайте ни трупове! - докато на нас тук въобще никакви трупове не ни трябват, тъй като ние искаме да виждаме и изучаваме живи хора. Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и душата си; а живи хора навсякъде ще се намерят. Трябва да общуваме именно с живи хора. Трябва само да успеем да живеем с тях и те действително ще покажат какво е човешкото същество.
Но при хората, които днес се смятат за учени, очите всъщност са съвсем слаби.
Те просто не виждат човека. И ето че те страстно призовават: Дайте ни трупове! Тогава ще можем да ги изучаваме. Дайте ни трупове! В такава ситуация са се намирали в последните десетилетия учебните заведения.
към текста >>
90.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Защото виждате, че когато някакъв съвременен
учен
ви изнася лекция, дявол да го вземе, тази лекция излиза от него като от машина.
Ако човек иска да се приближи към антропософията, той трябва - бих казал - съвсем отново да се научи да говори.
Защото виждате, че когато някакъв съвременен учен ви изнася лекция, дявол да го вземе, тази лекция излиза от него като от машина.
Наблюдавайте го: тя излиза като от машина. Работата изглежда иначе, ако това, което ви съобщават, се отнася до духовната наука, до антропософията. Тук постоянно се налага да се търсят думите, отново да се премислят и да се преживяват вътрешно. Когато словото е формирано, още повече изпитваш страх, че то може да се окаже неадекватно. В антропософията отношението към това, което чуваш, е съвсем различно от това на съвременните учени.
към текста >>
В антропософията отношението към това, което чуваш, е съвсем различно от това на съвременните
учен
и.
Защото виждате, че когато някакъв съвременен учен ви изнася лекция, дявол да го вземе, тази лекция излиза от него като от машина. Наблюдавайте го: тя излиза като от машина. Работата изглежда иначе, ако това, което ви съобщават, се отнася до духовната наука, до антропософията. Тук постоянно се налага да се търсят думите, отново да се премислят и да се преживяват вътрешно. Когато словото е формирано, още повече изпитваш страх, че то може да се окаже неадекватно.
В антропософията отношението към това, което чуваш, е съвсем различно от това на съвременните учени.
Съвременните учени не се грижат вече за речта. Но в антропософията ние трябва постоянно да се интересуваме от нея.
към текста >>
Съвременните
учен
и не се грижат вече за речта.
Наблюдавайте го: тя излиза като от машина. Работата изглежда иначе, ако това, което ви съобщават, се отнася до духовната наука, до антропософията. Тук постоянно се налага да се търсят думите, отново да се премислят и да се преживяват вътрешно. Когато словото е формирано, още повече изпитваш страх, че то може да се окаже неадекватно. В антропософията отношението към това, което чуваш, е съвсем различно от това на съвременните учени.
Съвременните учени не се грижат вече за речта.
Но в антропософията ние трябва постоянно да се интересуваме от нея.
към текста >>
Учен
ият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата.
Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността.
Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата.
Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква. Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен.
към текста >>
Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните
учен
и са само мисли на предишната църква.
Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина.
Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква.
Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен. Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото. На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него. Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век.
към текста >>
Преди известно време в Берлин имаше един известен
учен
.
Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква.
Преди известно време в Берлин имаше един известен учен.
Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен. Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото. На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него. Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век. Това е било в Лайпциг.
към текста >>
Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям
учен
.
Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква. Преди известно време в Берлин имаше един известен учен.
Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен.
Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото. На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него. Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век. Това е било в Лайпциг. Тази реч получила широка известност.
към текста >>
Така например Дюбоа-Раймонд, великият
учен
, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век.
Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква. Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен. Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото. На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него.
Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век.
Това е било в Лайпциг. Тази реч получила широка известност. Той казал приблизително следното: това, което възприемаме с помощта на сетивните органи, ние, като хора, можем да разбираме. Свръхсетивното ние не можем да разбираме. Това ние не умеем.
към текста >>
Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си
учен
ик на Тома!
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч?
Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома!
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той.
към текста >>
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте
учен
ик на един от отците на църквата, Тома Аквински!
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома!
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински!
Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е
учен
ик на Тома Аквински, католическия отец на църквата.
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома! Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински!
Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата.
Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
В друга своя реч той даже е казвал: германските
учен
и - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.).
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома! Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало.
В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.).
Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
Това е изказване за същите тези
учен
и, към които принадлежал и той.
Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома! Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.).
Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той.
Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното
учен
ие аз обаче не вземам предвид.
На какво обаче учил този Тома Аквински? Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно!
Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид.
И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата.
към текста >>
Той бил истински
учен
ик на Тома Аквински.
На какво обаче учил този Тома Аквински? Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно.
Той бил истински ученик на Тома Аквински.
Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
В това и се състои антропософското
учен
ие: да се научим да гледаме към своето етерно тяло.
Той върви, това значи, че той вижда как постоянно изгаря. Но той никога не вижда как се компенсира това изгаряне. Ако би почнал да съзерцава как се компенсира горенето, какво става, когато аз придвижвам моя крак и там отново трябва през етерното тяло да се влее нещо, което компенсира горенето, той би започнал да възприема етерното тяло. В настоящо време човек е забравил за него. Той не гледа към своето етерно тяло.
В това и се състои антропософското учение: да се научим да гледаме към своето етерно тяло.
Да се научим да виждаме как в човека протича непрекъснат процес, насочен срещу смъртта. Човек може да прави експерименти, както ги правят във физичната или химическа лаборатория. Искам да ви опиша един такъв експеримент. Общата методика на постановката на такива експерименти описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » Но искам още един път да ви покажа как се правят тези неща.
към текста >>
[3] има известна църковна догма:
учен
ието за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др. Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
Х.)
учен
ие за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към
учен
ието на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г.
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г.
Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
91.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Само
учен
ите не ги правят, защото те нямат способности за това.
И само когато отново огладнее, то се пробужда. Защото това, което става в тялото, когато детето изпитва глад, му харесва много по-малко. Тогава то се пробужда. И така, виждате, че детето даже в съня би искало да изпитва удоволствие от своето тяло. Бихте могли в това отношение да направите прекрасни наблюдения.
Само учените не ги правят, защото те нямат способности за това.
към текста >>
Разбира се, тези неща не могат да се изучават така, както би им се искало на съвременните
учен
и.
Разбира се, тези неща не могат да се изучават така, както би им се искало на съвременните учени.
Съвременните учени биха искали да изучават само това, което може да се пипне с ръка. Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се изработва в детето в периода между вторите зъби и половата зрялост, той знае какво е това астрално тяло. То носи със себе си всички потребности. Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло. При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение.
към текста >>
Съвременните
учен
и биха искали да изучават само това, което може да се пипне с ръка.
Разбира се, тези неща не могат да се изучават така, както би им се искало на съвременните учени.
Съвременните учени биха искали да изучават само това, което може да се пипне с ръка.
Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се изработва в детето в периода между вторите зъби и половата зрялост, той знае какво е това астрално тяло. То носи със себе си всички потребности. Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло. При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение. При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на половата зрелост.
към текста >>
Доста странно и куриозно е това, че
учен
ите се учат най-малко, защото това, което те учат, за нищо не става.
Вие не бихте могли да направите това. Виждате ли, когато «азът» остава след смъртта сам, той трябва да се учи от целия свят, за да може след това да го възсъздаде, да възпроизведе целия този свят. След като в течение на една трета от предишния си живот човек отхвърли симпатията към тялото, той започва да се учи от целия Космос, да се учи на това, как отново да стане човек. Това продължава по-дълго, отколкото продължава животът му на Земята, а на Земята работата върви така, че на него не му се налага да учи толкова много. По същество мнозинството днес се учи много малко.
Доста странно и куриозно е това, че учените се учат най-малко, защото това, което те учат, за нищо не става.
Знанията им са годни само да разбереш как изглежда трупът, те са непригодни за разбиране на живия организъм. Но «азът» трябва да се учи на това след смъртта. От целия Космос трябва да се познае тайната как да се построи тялото. И тук можем да посочим времето, което «азът» прекарва, за да научи от целия свят това, как живее и действа човек вътрешно.
към текста >>
92.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче такива явления не трогват
учен
ите господа.
Бихте могли да кажете: но защо тогава детето така прилича на майката или на бащата? Господа, това става по причина, че детето постоянно подражава, имитира. Този, който казва: това дете и баща му си приличат като две капки вода - би могъл да каже и нещо друго. Виждате ли, макар и за това да не се говори толкова широко, но след известен период детето изглежда много приличащо на баща си или на майка си; по-късно детето става много повече приличащо, отколкото когато е съвсем малко.
Обаче такива явления не трогват учените господа.
Но ако почакаме още малко, въздържим се от разсъждения, когато детето е на осем или четиринадесет дни или един месец, ще дочакаме, когато стане на три или четири години. Тогава детето започва да говори. Някой в този случай би могъл да каже: Е! Бащата на детето е германец, детето е почнало да говори на немски, значи, това е от бащата; това при него е наследствено по бащина линия, това е наследило от бащата, защото баща му е германец. Това е направо чудно!
към текста >>
93.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните
учен
и - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък.
Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане. Как стои работата със сънищата?
Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък.
Така смятат тези хора.
към текста >>
94.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от
учен
и материалисти.
Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача. Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна. След това тя, разбира се, ще изгуби равновесие, ще се катурне.
И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от учени материалисти.
Антропософията, като духовна наука, избягва вивисекциите, защото освен всичко друго, в Камалока всеки неизбежно изпитва тази болка, която той е причинил на друго същество. - Бел. пр.)
към текста >>
95.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик
учен
-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса!
А ето още един пример. Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена. Той не е бил такъв, но те смятат така. Но даже тук им се налага да се сконфузват, да се смущават.
Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса!
Пак конфузия!
към текста >>
Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите
учен
и-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Повод за това може да се намери навсякъде. Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава. Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това. Но природата и човечеството сами ни предлага такива експерименти, които не би следвало да се провеждат изкуствено, но веднъж направени, те могат да се изследват. Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш.
към текста >>
В Древна Гърция един
учен
ик осмял такъв премъдър учител.
В Древна Гърция един ученик осмял такъв премъдър учител.
Децата изучавали в училище какво представлява човекът. Човек, това е живо същество, което има два крака и няма пера. Един малък шмекер помислил над това, взел петел, оскубал го, а на следващия ден го занесъл при учителя и попитал: Господин учител, това човек ли е? Защото той няма пера и има два крака! - Ето колко е струвало това определение.
към текста >>
96.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В днешно време съществуват
учен
и от всякакъв сорт; има даже такива, които не съвсем вярват в това, че навсякъде протичат само физически процеси, минерални, безжизнени процеси.
При целия й чисто външен характер в съвременната наука понякога става нещо достойно за внимание.
В днешно време съществуват учени от всякакъв сорт; има даже такива, които не съвсем вярват в това, че навсякъде протичат само физически процеси, минерални, безжизнени процеси.
Тези учени поне допускат, че съществува душевно начало, че съществува нещо душевно. Обаче самите те не знаят нищо определено за това психическо, душевно начало и казват: душевното начало се проявява в начина на поведение на кое да е същество.
към текста >>
Тези
учен
и поне допускат, че съществува душевно начало, че съществува нещо душевно.
При целия й чисто външен характер в съвременната наука понякога става нещо достойно за внимание. В днешно време съществуват учени от всякакъв сорт; има даже такива, които не съвсем вярват в това, че навсякъде протичат само физически процеси, минерални, безжизнени процеси.
Тези учени поне допускат, че съществува душевно начало, че съществува нещо душевно.
Обаче самите те не знаят нищо определено за това психическо, душевно начало и казват: душевното начало се проявява в начина на поведение на кое да е същество.
към текста >>
Докато всички наши
учен
и са длъжни да учат гръцки език!
Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език!
Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език!
Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго. На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език.
към текста >>
Нашите
учен
и изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч.
Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език! Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора.
Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч.
В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго. На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език. Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки език. И все пак него трябва да го изучават само някои хора, на които това им е присърце, а не би следвало да заставят тези, който искат да станат юристи или лекари и го забравят по-късно.
към текста >>
Затова напълно съответства на действителността и това, че на дванадесет години е могъл много разумно да отговаря на
учен
ите.
Виждате ли, господа, Исус от Наза-рет е расъл като обикновено момче; даже и днес може да се прегледа това, което стои в Евангелията и (да се убедим), че това е вярно. Той е бил син на дърводелец. Това е вярно. Той е расъл като съвсем обикновено момче. Но той е владеел много от отнасящото се до древната мъдрост.
Затова напълно съответства на действителността и това, че на дванадесет години е могъл много разумно да отговаря на учените.
Днес също понякога става така, че дванадесетгодишно дете дава по-умни отговори от «образованите» учени! Но благодарение на това признали, че той бил много надарено момче. Продължавал да расте и когато бил на тридесет години, в Него съвсем внезапно нещо се изменило. Това е факт: съвсем внезапно нещо в Него се изменило.
към текста >>
Днес също понякога става така, че дванадесетгодишно дете дава по-умни отговори от «образованите»
учен
и!
Той е бил син на дърводелец. Това е вярно. Той е расъл като съвсем обикновено момче. Но той е владеел много от отнасящото се до древната мъдрост. Затова напълно съответства на действителността и това, че на дванадесет години е могъл много разумно да отговаря на учените.
Днес също понякога става така, че дванадесетгодишно дете дава по-умни отговори от «образованите» учени!
Но благодарение на това признали, че той бил много надарено момче. Продължавал да расте и когато бил на тридесет години, в Него съвсем внезапно нещо се изменило. Това е факт: съвсем внезапно нещо в Него се изменило.
към текста >>
Но това говорят днешните
учен
и и теолози.
По времето, когато са писани Евангелието от Матей и Евангелието от Лука, за такива измислици въобще дума не може да става. Хората (от това време) говорели образно; но те нищо не измисляли, тъй като се отнасяли към тези неща толкова сериозно, че няколко века по-рано в Египет са осъждали на смърт тези, които са записвали нещо неправилно. В древността никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили. Те са се изразявали, използвайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо. Пълно неведение проявява този, който казва, че Евангелията от Матей и от Лука биха могли да са измислени.
Но това говорят днешните учени и теолози.
Като не са в състояние да решат проблема по друг начин, те са принудени да се съгласяват с наличието на противоречия. Обаче благодарение на знанието, че има именно две деца Исус, едно дете Исус от Евангелието от Матей и друго дете Исус от Евангелието от Лука, благодарение на това знание историята се обяснява по най-добрия начин.
към текста >>
Но така правят днешните
учен
и.
Цялата книга - макар и още да не съм я разрязал, но това, което видях - гъмжи от такива противоречия. Тя изобщо изглежда неграмотна, ако се сравни една страница с друга.
Но така правят днешните учени.
На едната страница казват: други вече многократно са казвали това. На другата страница казват: той не казва нищо ново, всичко ни е отдавна известно! Да, но ако всичко ви е вече известно, защо се браните по този повод? А на по другата страница, ако се появи нещо, което не знаят, те го обявяват за недостоверно.
към текста >>
Относно
учен
ието за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г.
[4] римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х.
Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г.
в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
97.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински
учен
и.
Връщайки се, да кажем, 8000 години преди поврата на времената (началото на християнската ера), ние намираме нещо различно; тогава хората ги е грозяла опасност въобще да не остаряват. В онова време училище в съвременния смисъл на думата е нямало.
Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински учени.
За тях са били училищата. Но за децата в древността училища е нямало. Те се учили от живота. Каквото са виждали, на това и се учили. И така, тогава не е имало нито училища, нито усилия да се наложи на децата нещо, което им е чуждо.
към текста >>
Там са живеели тези
учен
и.
Сега да разгледаме луциферичната епоха. Виждате ли, тези, който са били учители в тази древна епоха, са се грижели за определени неща. Тогава учители са били тези, който са живеели в здания като кули. Вавилонската кула, за която се разказва в Библията, е била само едно от тези здания.
Там са живеели тези учени.
Те казвали: тук ни е добре. Нас ни съпътства нашата фантазия, на нас винаги ни се иска да отидем в областта на луциферичното. Но нашите инструменти се намират тук. Тук ние гледаме звездите и виждаме как се движат тези звезди. Това обуздава нашата фантазия.
към текста >>
Учен
ията, които те давали, били понякога честни, а понякога - нечестни.
Смисълът на тези древни учебни заведения е бил да се обуздае разрастващата се фантазия на хората от онова време. Грижата си за това учителите изразявали по следния начин: трябва да има и други, не могат всички да станат учители!
Ученията, които те давали, били понякога честни, а понякога - нечестни.
Древните религиозни учения, източник на които е била науката, се израждали по волята на свещениците. Така се появявали и неистинни учения - честните, правдиви учения в по-голямата си част се изгубвали, а неправдивите учения се предавали на потомците. Така се осъществявало сдържането на луциферичното начало.
към текста >>
Древните религиозни
учен
ия, източник на които е била науката, се израждали по волята на свещениците.
Смисълът на тези древни учебни заведения е бил да се обуздае разрастващата се фантазия на хората от онова време. Грижата си за това учителите изразявали по следния начин: трябва да има и други, не могат всички да станат учители! Ученията, които те давали, били понякога честни, а понякога - нечестни.
Древните религиозни учения, източник на които е била науката, се израждали по волята на свещениците.
Така се появявали и неистинни учения - честните, правдиви учения в по-голямата си част се изгубвали, а неправдивите учения се предавали на потомците. Така се осъществявало сдържането на луциферичното начало.
към текста >>
Така се появявали и неистинни
учен
ия - честните, правдиви
учен
ия в по-голямата си част се изгубвали, а неправдивите
учен
ия се предавали на потомците.
Смисълът на тези древни учебни заведения е бил да се обуздае разрастващата се фантазия на хората от онова време. Грижата си за това учителите изразявали по следния начин: трябва да има и други, не могат всички да станат учители! Ученията, които те давали, били понякога честни, а понякога - нечестни. Древните религиозни учения, източник на които е била науката, се израждали по волята на свещениците.
Така се появявали и неистинни учения - честните, правдиви учения в по-голямата си част се изгубвали, а неправдивите учения се предавали на потомците.
Така се осъществявало сдържането на луциферичното начало.
към текста >>
Не, намерението й е било да даде за всички хора такова
учен
ие, което е давало възможност да се установи равновесие между ариманичното и луциферичното.
Обаче това Същество, за Което ви говорих миналата лекция, Което е било родено в поврата на времената и е преживяло тридесет и три години, тази Личност не е била такава, каквато я описват хората.
Не, намерението й е било да даде за всички хора такова учение, което е давало възможност да се установи равновесие между ариманичното и луциферичното.
Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между ариманичното и луциферичното. Наистина можеш да бъдеш християнин съвсем не в смисъла, който хората влагат днес.
към текста >>
98.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Има един известен химик, Кекуле[4], безупречен
учен
, истински химик, написал много книги по химия.
Има един известен химик, Кекуле[4], безупречен учен, истински химик, написал много книги по химия.
Две много важни научни постановки са били разработени от Кекуле. Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата всъщност не е в тях. Двете важни научни химически постановки се отнасят до молекулярния строеж на такива вещества, като например бензола. Постановките, въведени от Кекуле, играят извънредно голяма роля в химията. Който познава химията, знае, че днес навсякъде се говори за теориите на Кекуле.
към текста >>
Гледайки Слънцето,
учен
ите си представят, че това е газово кълбо.
Растенията растат не само защото ги тласка почвата, а и защото навън ги води Слънцето. Във всички нас слънчевата сила присъства наред със земната сила. Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери. Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект.
Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо.
Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация) - това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, - ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там долу, както виждате, се намира Земята. Земята е такова тяло, на което нищо няма. Вие няма да ми повярвате, защото сте долетели заедно с мен. Вие знаете, че на Земята все пак има хора. Хора, притежаващи душа, се намират на Земята.
към текста >>
Но съвременният
учен
разсъждава за Слънцето примерно така.
Но съвременният учен разсъждава за Слънцето примерно така.
Седейки на Земята, той гледа Слънцето и казва: там горе няма нищо, само нагорещен газ. Но това са просто глупости. Слънцето е населено, е, не с хора, които можеш да видиш с очи, но въпреки това то е заселено.
към текста >>
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на
учен
иците в древните Мистерии.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии.
Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него.
към текста >>
Затова те се наричали
учен
ици на Слънцето.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии.
Затова те се наричали ученици на Слънцето.
Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно.
към текста >>
Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев
учен
ик,
учен
ик на Слънцето, а по-късно, когато об
учен
ието му завършвало, той се наричал слънчев майстор.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии. Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте.
Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор.
Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него. Тази сила на Слънцето в мистичен, в духовен смисъл влязла в Исус.
към текста >>
Председател беше един
учен
.
Виждате ли, веднъж, доста отдавна аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно».
Председател беше един учен.
Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали! Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме! Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир. Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний. При точно изследване се откри, че това са кости на теленце.
към текста >>
Разказва се, че Христос се срещнал с
учен
иците по пътя за Емаус и така нататък; разказва се за това, че Христос са Го виждали.
Разказва се за това, как жените излезли и какво те са видели край гробницата - какво пък, ако така ви харесва, смятайте го за софистика!
Разказва се, че Христос се срещнал с учениците по пътя за Емаус и така нататък; разказва се за това, че Христос са Го виждали.
към текста >>
Учен
иците са виждали не това физическо тяло, а етерното, свръхсетивното тяло.
Това съм ви описвал съвсем точно. Фактически в гроба е било положено физическото тяло на Исус от Назарет. Аз много се потрудих над този въпрос; извънредно важно е това, което се разказва в Евангелията за земетресението. Имало е такова земетресение. То е образувало голяма пукнатина и тялото е било прието от Земята, така че действително него повече го е нямало тук.
Учениците са виждали не това физическо тяло, а етерното, свръхсетивното тяло.
Жените и учениците са виждали Христос в етерно тяло, не Исус от Назарет, а Христос, виждали са това, което сега е било преобразеният, вътрешен човек.
към текста >>
Жените и
учен
иците са виждали Христос в етерно тяло, не Исус от Назарет, а Христос, виждали са това, което сега е било преобразеният, вътрешен човек.
Фактически в гроба е било положено физическото тяло на Исус от Назарет. Аз много се потрудих над този въпрос; извънредно важно е това, което се разказва в Евангелията за земетресението. Имало е такова земетресение. То е образувало голяма пукнатина и тялото е било прието от Земята, така че действително него повече го е нямало тук. Учениците са виждали не това физическо тяло, а етерното, свръхсетивното тяло.
Жените и учениците са виждали Христос в етерно тяло, не Исус от Назарет, а Христос, виждали са това, което сега е било преобразеният, вътрешен човек.
към текста >>
Разбира се, можете да си представите какво величествено впечатление е направило ставащото на
учен
иците.
Разбира се, можете да си представите какво величествено впечатление е направило ставащото на учениците.
Представете си само, ако някой сред вас, с когото много приятелски сте се сродили, бива откъснат от вас и разпънат на Голгота - както днес наричат това място, - а вие оставате вътрешно свързан с разпънатия. Това създава определено разположение на духа, определено настроение. Именно това настроение е позволило на учениците ясновидски да съзерцават ставащото. Те даже по-често, отколкото се съобщава в Евангелията, действително са виждали Христос в първите дни. Но това е бил свръхсетивният Христос.
към текста >>
Именно това настроение е позволило на
учен
иците ясновидски да съзерцават ставащото.
Разбира се, можете да си представите какво величествено впечатление е направило ставащото на учениците. Представете си само, ако някой сред вас, с когото много приятелски сте се сродили, бива откъснат от вас и разпънат на Голгота - както днес наричат това място, - а вие оставате вътрешно свързан с разпънатия. Това създава определено разположение на духа, определено настроение.
Именно това настроение е позволило на учениците ясновидски да съзерцават ставащото.
Те даже по-често, отколкото се съобщава в Евангелията, действително са виждали Христос в първите дни. Но това е бил свръхсетивният Христос.
към текста >>
Учен
иците и особено апостолите приемали тези следи от рани много присърце, нали така?
Учениците и особено апостолите приемали тези следи от рани много присърце, нали така?
Картината би била по-малко впечатляваща, ако не се разказваше за това, че следите от рани е можело да се пипнат. Защо именно следи от рани? Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго? В този случай той (Тома) също би усетил нещо. Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.
към текста >>
Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в
учен
ика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.
Учениците и особено апостолите приемали тези следи от рани много присърце, нали така? Картината би била по-малко впечатляваща, ако не се разказваше за това, че следите от рани е можело да се пипнат. Защо именно следи от рани? Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго? В този случай той (Тома) също би усетил нещо.
Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.
към текста >>
Така че може да се каже: в течение на четиридесет дни, един след друг
учен
иците се убеждавали: Христос е още тук.
Така че може да се каже: в течение на четиридесет дни, един след друг учениците се убеждавали: Христос е още тук.
към текста >>
След това оттук възникнало християнското
учен
ие - то е изначалното християнско
учен
ие, към което се присъединило това, за което ви разказах миналия понеделник, - и така, оттук след това възникнало следното християнско
учен
ие: когато Христос бил погребан, в гробницата се намирал само трупът, който изчезнал.
След това оттук възникнало християнското учение - то е изначалното християнско учение, към което се присъединило това, за което ви разказах миналия понеделник, - и така, оттук след това възникнало следното християнско учение: когато Христос бил погребан, в гробницата се намирал само трупът, който изчезнал.
Със Самият Себе Си Христос ни изяви безсмъртното начало; бидейки облечен в Своето безсмъртно начало, той странства в течение на четиридесет дни. Ние Го видяхме. А на Павел Той се яви доста по-късно. Той винаги пребивава тук.
към текста >>
Обаче
учен
иците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали.
И днес ние също можем да кажем: Той винаги присъства тук.
Обаче учениците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали.
Тогава те казали: сега Той ни напусна; (извърши се) Възнесението. Това събитие хвърлило учениците в много дълбока печал. Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди. Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се разполага в нас. Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост.
към текста >>
Това събитие хвърлило
учен
иците в много дълбока печал.
И днес ние също можем да кажем: Той винаги присъства тук. Обаче учениците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали. Тогава те казали: сега Той ни напусна; (извърши се) Възнесението.
Това събитие хвърлило учениците в много дълбока печал.
Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди. Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се разполага в нас. Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост. Огнените езици - те в образ-на форма показват това (наличието на Премъдростта) - слезли върху тях. Това е Троицата, идеята за деня на Троицата - тези огнени езици.
към текста >>
Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на
учен
иците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди.
И днес ние също можем да кажем: Той винаги присъства тук. Обаче учениците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали. Тогава те казали: сега Той ни напусна; (извърши се) Възнесението. Това събитие хвърлило учениците в много дълбока печал.
Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди.
Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се разполага в нас. Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост. Огнените езици - те в образ-на форма показват това (наличието на Премъдростта) - слезли върху тях. Това е Троицата, идеята за деня на Троицата - тези огнени езици. Благодарение на тази велика печал, по време на която те все още обмисляли това, че повече никога няма да видят Христос, те така се вглъбили в себе си, че сами получили способността да обучават.
към текста >>
На
учен
иците в достатъчна степен било разкрито, било им изявено това, че християнството е слънчева религия.
Християнството било обща религия за всички хора, даже ако те не винаги разбирали това.
На учениците в достатъчна степен било разкрито, било им изявено това, че християнството е слънчева религия.
Това е изразено в образната форма, че учениците можели да говорят на всички езици. Те донесли примиряваща, толерантна религия за всички хора. В това се състои идеята на Петдесятницата. Но както знаете, тази идея на Петдесятницата и до днес остава невъплътена. Тя трябва да бъде въплътена.
към текста >>
Това е изразено в образната форма, че
учен
иците можели да говорят на всички езици.
Християнството било обща религия за всички хора, даже ако те не винаги разбирали това. На учениците в достатъчна степен било разкрито, било им изявено това, че християнството е слънчева религия.
Това е изразено в образната форма, че учениците можели да говорят на всички езици.
Те донесли примиряваща, толерантна религия за всички хора. В това се състои идеята на Петдесятницата. Но както знаете, тази идея на Петдесятницата и до днес остава невъплътена. Тя трябва да бъде въплътена. Трябва да бъде ясно, че донесеното от Христос на Земята не е учение, а практика.
към текста >>
Трябва да бъде ясно, че донесеното от Христос на Земята не е
учен
ие, а практика.
Това е изразено в образната форма, че учениците можели да говорят на всички езици. Те донесли примиряваща, толерантна религия за всички хора. В това се състои идеята на Петдесятницата. Но както знаете, тази идея на Петдесятницата и до днес остава невъплътена. Тя трябва да бъде въплътена.
Трябва да бъде ясно, че донесеното от Христос на Земята не е учение, а практика.
към текста >>
99.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката;
Учен
ие за цвета 1), библ. №1.
8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.
Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>
Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на
учен
ието за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд.
10. съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти.
Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд.
«Национална литература» Кюршнер.
към текста >>
11. Обаче има известни разлики между
учен
ието за цветовете според Нютон и
учен
ието за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
към текста >>
Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «
Учен
ие за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления».
11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р.
Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления».
В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>
19. има известна църковна догма:
учен
ието за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др. Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
Х.)
учен
ие за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към
учен
ието на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г.
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г.
Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или
учен
ие за възпитанието».
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за възпитанието».
Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. «Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият -на периода на съзряването. В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата». По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
към текста >>
Относно
учен
ието за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г.
37. римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х.
Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г.
в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуалност Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
100.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Хората просто гледат това, а
учен
ите го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно.
Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата. На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол. Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол. Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол.
към текста >>
Какво прави
учен
ият?
Какво правят в научния свят? Какво правим ние самите, представяйки си всичко това така, както то е? Ние разглеждаме света. Ние наблюдаваме какъв е светът, вглеждаме се в природата.
Какво прави ученият?
Той малко се вглежда в природата като цяло, когато иска да научи нещо подобно: отначало си поръчва в оптиката многократно увеличаващ микроскоп, плашещо силно увеличаващ. Сред природата той не го изнася - пък и малко би било възможно да се направи там с негова помощ! - а го поставя в закрито помещение; там той дава възможност на пеперудата да снесе яйца. В пеперудата, пърхаща във въздуха, ученият не вижда голям смисъл. Той слага яйцето на предметното стъкло и наблюдава това яйце през микроскопа (изобразява го на рисунка): тук се намира неговото око, той разглежда, какво става с яйцето, което освен това е и разрязал: там, където природата вече нищо не прави, той самият прави тънък срез и разглежда това, което самият той току-що е срязал.
към текста >>
В пеперудата, пърхаща във въздуха,
учен
ият не вижда голям смисъл.
Ние наблюдаваме какъв е светът, вглеждаме се в природата. Какво прави ученият? Той малко се вглежда в природата като цяло, когато иска да научи нещо подобно: отначало си поръчва в оптиката многократно увеличаващ микроскоп, плашещо силно увеличаващ. Сред природата той не го изнася - пък и малко би било възможно да се направи там с негова помощ! - а го поставя в закрито помещение; там той дава възможност на пеперудата да снесе яйца.
В пеперудата, пърхаща във въздуха, ученият не вижда голям смисъл.
Той слага яйцето на предметното стъкло и наблюдава това яйце през микроскопа (изобразява го на рисунка): тук се намира неговото око, той разглежда, какво става с яйцето, което освен това е и разрязал: там, където природата вече нищо не прави, той самият прави тънък срез и разглежда това, което самият той току-що е срязал. Тук, долу, на предметното стъкло лежи срязано с бръснач тънко листче. Изследват го, какво има вътре! Така изобщо се провеждат днес много изследвания.
към текста >>
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна
учен
ост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук!
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук!
От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
към текста >>
Не по-различно стои работата и с
учен
ия: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците.
От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците.
Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат.
към текста >>
От ранно детство те са обучавани да станат
учен
и: има училища, където те много могат да научат.
Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това!
От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат.
Колко усилия полагат те за това! Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво! » Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата. Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот.
към текста >>
» Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «
учен
ия» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата.
Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат. Колко усилия полагат те за това! Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво!
» Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата.
Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот. И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот! Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят. Но само Антропософията днес казва истината!
към текста >>
[3] Чезаре Ломброзо – (1836–1909), италиански антрополог, професор по съдебна медицина в Торино, създател на
учен
ието за вродената престъпност; неговото съчинение «Гений и безумие» се появило в 1864 г.
[3] Чезаре Ломброзо – (1836–1909), италиански антрополог, професор по съдебна медицина в Торино, създател на учението за вродената престъпност; неговото съчинение «Гений и безумие» се появило в 1864 г.
към текста >>
101.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При това
учен
ите си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество.
Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света. Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане.
При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество.
Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират. Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества. А именно те не познават какво действително представлява водородът, който може да се намери навсякъде, не знаят, че той се явява фосфор, същото, което се съдържа в мъжкото семе и придава на това мъжко семе специфичната миризма на фосфор. Ако мъжкото семе има съприкосновение с някои растения, то им действа, сякаш с тях, с тези растения е била в съприкосновение сода; става избелване и т. н. Всичко това се съдържа в старинните алхимически учения, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото не искаме старото.
към текста >>
Но ако
учен
ите се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират.
Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество.
Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират.
Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества. А именно те не познават какво действително представлява водородът, който може да се намери навсякъде, не знаят, че той се явява фосфор, същото, което се съдържа в мъжкото семе и придава на това мъжко семе специфичната миризма на фосфор. Ако мъжкото семе има съприкосновение с някои растения, то им действа, сякаш с тях, с тези растения е била в съприкосновение сода; става избелване и т. н. Всичко това се съдържа в старинните алхимически учения, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото не искаме старото. Всичко това е било изследвано.
към текста >>
Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че
учен
ите просто не познават тези вещества.
Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират.
Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества.
А именно те не познават какво действително представлява водородът, който може да се намери навсякъде, не знаят, че той се явява фосфор, същото, което се съдържа в мъжкото семе и придава на това мъжко семе специфичната миризма на фосфор. Ако мъжкото семе има съприкосновение с някои растения, то им действа, сякаш с тях, с тези растения е била в съприкосновение сода; става избелване и т. н. Всичко това се съдържа в старинните алхимически учения, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото не искаме старото. Всичко това е било изследвано. Но днес бихме могли да се запознаем с това отново благодарение на истинската антропософска наука.
към текста >>
Всичко това се съдържа в старинните алхимически
учен
ия, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото не искаме старото.
При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират. Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества. А именно те не познават какво действително представлява водородът, който може да се намери навсякъде, не знаят, че той се явява фосфор, същото, което се съдържа в мъжкото семе и придава на това мъжко семе специфичната миризма на фосфор. Ако мъжкото семе има съприкосновение с някои растения, то им действа, сякаш с тях, с тези растения е била в съприкосновение сода; става избелване и т. н.
Всичко това се съдържа в старинните алхимически учения, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото не искаме старото.
Всичко това е било изследвано. Но днес бихме могли да се запознаем с това отново благодарение на истинската антропософска наука. И това, към което предразполагат в мъжкото семе содата и фосфорът-водород, може да се развие също и във външната природа. Така че не е нужно да се питаме: как някога са възникнали първичните живи същества? Когато на Земята още не е имало висши живи същества, тогава са се появили именно нисшите живи същества, появили са се вследствие на взаимодействието на фосфора и содата на Земята.
към текста >>
Ако
учен
ият лишава змията от вода и само зяпа, как вместо отлагане на яйца веднага се появяват живи малки, той нищо няма да постигне.
Така се открива това, по какъв начин е поставен човек вътре в природните явления. Трябва само да се разглеждат природните явления в тяхното най-показателно, най-подходящо място.
Ако ученият лишава змията от вода и само зяпа, как вместо отлагане на яйца веднага се появяват живи малки, той нищо няма да постигне.
Но ако знае какво става в лабораторията му, той ще открие мировите тайни.
към текста >>
102.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Трябва да се познава астрономията,
учен
ието за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия.
Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора. Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот.
Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия.
И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята.
към текста >>
103.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така че горепосочените
учен
и говорят доста необмислено и представят фантазиите си за истина.
Вместо бариев платино-цианид аз взимам мравки. Мравките вървят към захарта, вследствие на което твърдя: те виждат. Но те съвсем не е задължително да виждат, така както и на бариевия платино-цианид не е нужно да вижда, за да свети. Като цяло, мога да твърдя само това, че веществото, което имам, действа на мравките. Нямам право да твърдя нещо повече.
Така че горепосочените учени говорят доста необмислено и представят фантазиите си за истина.
към текста >>
Характерно е и това, че
учен
ият пренася върху мравките и осите това, което той е забелязал при пчелите.
Единственото, което би могло да се твърди, е това, че посредством сетивните органи в една или друга степен се осъществява въздействие върху насекомото. За доказателство служи, както се посочва в статията, това, че ако оцветим очите с лак, въздействието се прекратява.
Характерно е и това, че ученият пренася върху мравките и осите това, което той е забелязал при пчелите.
Това показва колко необмислено се провеждат подобни експерименти.
към текста >>
Често това става и с нашите
учен
и.
Обикновеният живот не предразполага към точно тълкуване на фактите. Преживявайки нещо незначително, хората могат да направят, както се казва, от мухата слон.
Често това става и с нашите учени.
Разглеждайки нещо, те не се замислят, а се ориентират към това, което е на повърхността. Така възникват фантастични доказателства по темата, как мухата се е превърнала в слон. Ако съвременната наука твърди нещо - а тя твърди, като използва своята власт, тъй като всички вестници и списания са в нейните ръце, - да се възразява, като правило, е безполезно. Но в края на краищата се оказва, че всички тези доказателства за нищо не стават.
към текста >>
104.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Експериментите показали, че на децата от тази възраст, би могло да се каже,
учен
ическа възраст, курсът по медотерапия им дава необичайно много.
При него е отбелязано повишение от 55% до 74%. Следва четиринадесетгодишна девойка - отбелязано е повишение от 70% до 80%. По-нататъшните случаи на нарастване няма да ги чета, те навсякъде са доста значителни. Авторът отбелязва също наддаване на тегло; това е показател, че децата са укрепнали. Описано е десетгодишно момиче, още едно десетгодишно момиче, тринадесетгодишно момче, седемгодишно момиче, единадесет-годишно момче, осемгодишно момче, дванадесетгодишно момче, деветгодишно момче и момче на седем години.
Експериментите показали, че на децата от тази възраст, би могло да се каже, ученическа възраст, курсът по медотерапия им дава необичайно много.
към текста >>
Става следното: един
учен
ик, като казва авторът на статията, на известния професор по физиология Бунге[1],
учен
ик, името на когото ще научите после, е бил в Базел и правил експерименти по изхранване на мишки с мляко.
Става следното: един ученик, като казва авторът на статията, на известния професор по физиология Бунге[1], ученик, името на когото ще научите после, е бил в Базел и правил експерименти по изхранване на мишки с мляко.
При мишките всичко вървяло добре: те отлично се развивали, докато се хранели с мляко. И ето, че той прави друг експеримент; той казва: млякото се състои от казеин, тоест белтъчно вещество, от мазнина, захар и соли. Той разсъждава: с мляко мишките се развиваха отлично; млякото се състои от казеин, мазнина, захар и соли; така че на една група мишки ще давам казеин, мазнина, захар и сол, защото всичко това се съдържа в млякото. Станало така, че след няколко дни мишките, на които почнал да дава казеин, мазнина, захар и сол, умрели! Те получавали същото, но умрели.
към текста >>
«Би било твърде желателно, резултатите от нашите експерименти да станат известни в по-широки кръгове, а главното е подрастващите да получават повече мед... Отначало нашите съобщения представляваха само резултати от нашия практически опит, но ние не се съмняваме, че с по-нататъшното разработване на
учен
ието за витамините, а също на фармакологията и физиологията, ще бъде отделено нужното внимание на проблема за въздействието на меда върху организма».
«Би било твърде желателно, резултатите от нашите експерименти да станат известни в по-широки кръгове, а главното е подрастващите да получават повече мед... Отначало нашите съобщения представляваха само резултати от нашия практически опит, но ние не се съмняваме, че с по-нататъшното разработване на учението за витамините, а също на фармакологията и физиологията, ще бъде отделено нужното внимание на проблема за въздействието на меда върху организма».
към текста >>
По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-лекар; тя казва: «Цялото това
учен
ие за витамините не позволява все пак да се проникне в същността на въпроса».
По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-лекар; тя казва: «Цялото това учение за витамините не позволява все пак да се проникне в същността на въпроса».
Нека точно да обмислим следното: да видим на какво се основава действието на медотерапията. Вие виждате, че тези експерименти ни показват нещо. Те ни показват, че действието на меда е особено силно - и това ще го показват експериментите отново и с по-голяма очевидност, - особено силно е не при бебетата, а при децата, които или вече са достигнали възрастта на смяна на зъбите, или са малко над тази възраст. И така, това е експериментално установено. Извънредно важно е, че този въпрос се разглежда.
към текста >>
Виждате ли, господа, древните
учен
и, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост.
Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредствено следва от експериментите.
Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост.
Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри. Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко». В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав. Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.
към текста >>
Древните
учен
и понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри.
Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредствено следва от експериментите. Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост.
Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри.
Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко». В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав. Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.
към текста >>
105.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
А иначе, отивайки на юг, ще стоим и зяпаме като глупави туристи, как хитроумният градинар свързва със сламка своите пробити смокини и ги окачва на дивата смокиня - ще стоим като пътешестващ
учен
зяпльо, който не знае, защо градинарят прави така, а това е, защото така той спестява работата на пчелите, тъй като с негово съдействие самата природа образува мед в смокините.
Този поглед, действително проникващ във вътрешните дълбини на природата, ще ви покаже как би могло да се учим от самата природа. Необходимо е да се учим от природата, но трябва да умеем да правим това. Хората още на много ще се учат от природата. Но те трябва да виждат в природата духа; тогава те ще се учат на такива неща.
А иначе, отивайки на юг, ще стоим и зяпаме като глупави туристи, как хитроумният градинар свързва със сламка своите пробити смокини и ги окачва на дивата смокиня - ще стоим като пътешестващ учен зяпльо, който не знае, защо градинарят прави така, а това е, защото така той спестява работата на пчелите, тъй като с негово съдействие самата природа образува мед в смокините.
И смокините в тези региони, където те растат, оказват същото здравословно влияние, както и медът, тъй като в тях този мед присъства в своя начален стадий.
към текста >>
106.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Какво прави
учен
ият днес, господа?
Какво прави ученият днес, господа?
Вече съм ви обръщал внимание върху това: той анализира млякото. Намира, че млякото се състои от химически компоненти. Но също така съм обръщал вниманието ви и върху това, че всеки от тези химически компоненти, докато се намира в състава на млякото, може да служи за храна на мишлета; ако се дава поотделно, мишлетата след два дена загиват! Това е установил ученикът на професор Бунге[5] и е казал: в млякото и меда се съдържа някаква субстанция на живота, това е витаминът! На вас това ви е известно, давал съм ви този пример веднъж.
към текста >>
Това е установил
учен
икът на професор Бунге[5] и е казал: в млякото и меда се съдържа някаква субстанция на живота, това е витаминът!
Какво прави ученият днес, господа? Вече съм ви обръщал внимание върху това: той анализира млякото. Намира, че млякото се състои от химически компоненти. Но също така съм обръщал вниманието ви и върху това, че всеки от тези химически компоненти, докато се намира в състава на млякото, може да служи за храна на мишлета; ако се дава поотделно, мишлетата след два дена загиват!
Това е установил ученикът на професор Бунге[5] и е казал: в млякото и меда се съдържа някаква субстанция на живота, това е витаминът!
На вас това ви е известно, давал съм ви този пример веднъж. Това е примерно същото, ако се каже, че бедността произхожда от нищетата. Тук се казва: тук се съдържа витамин.
към текста >>
Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни части на млякото с толкова
учен
и названия се дават на болния от скорбут, но всяко поотделно.
И така, направено е важно откритие: в млякото се съдържат вещества с много красиви названия. И млякото, приготвено по определен начин, е лекарство срещу скорбут.
Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни части на млякото с толкова учени названия се дават на болния от скорбут, но всяко поотделно.
Оказало се, че те нищо не могат да излекуват, ни един от тези компоненти. Но ако тези съставни части се съдържат заедно в млякото, приготвено по специален начин, те помагат на заболелия от скорбут. Всеки компонент поотделно не лекува, лекува само цялото.
към текста >>
Но какво има там още, казва
учен
ият, ако всички съставни части се отхвърлят, какво още остава там?
Но какво има там още, казва ученият, ако всички съставни части се отхвърлят, какво още остава там?
Той отхвърля тези съставни части. Това, че всички тези съставни части се намират в единно етерно тяло, му е неизвестно; но той ги изключва напълно и какво остава? Той казва: това е витаминът! Витаминът лекува скорбута; във всеки отделен компонент него го няма. Но къде е той тогава?
към текста >>
Ако водата съдържаше в себе си витамини, тогава и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази
учен
ост.
Това е доста забавно, но така днес стои работата с научните предмети!
Ако водата съдържаше в себе си витамини, тогава и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази ученост.
Би трябвало, гледайки наоколо, да казваме: навсякъде във водата има витамини. Тогава би се получило това, което е съществувало на земята някога. Само че днес това вече не е така.
към текста >>
Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си
учен
и.
Такъв вид хранене е съпроводено с това, че всеки път, когато насекомото по такъв начин се разхожда по Земята, тя, на това място, бих казал, се насища с отрова. Тези отношения носят духовен характер. Ако ме питат, в какво се състоят духовните отношения, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам факти и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма. Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде.
Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени.
Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго. Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа». Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос.
към текста >>
[5] «...
учен
икът на професор Бунге» – вж.
[5] «...ученикът на професор Бунге» – вж.
статията, посочена на стр. 179 и изказването на Рудолф Щайнер за това.
към текста >>
107.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
3. Чезаре Ломброзо - (1836-1909), италиански антрополог, професор по съдебна медицина в Торино, създател на
учен
ието за вродената престъпност; неговото съчинение «Гений и безумие» се появило в 1864 г.
3. Чезаре Ломброзо - (1836-1909), италиански антрополог, професор по съдебна медицина в Торино, създател на учението за вродената престъпност; неговото съчинение «Гений и безумие» се появило в 1864 г.
към текста >>
31. «...
учен
икът на професор Бунге» - вж.
31. «...ученикът на професор Бунге» - вж.
статията, посочена на стр. 179 и изказването на Рудолф Щайнер за това.
към текста >>
108.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Това е, което може да бъде наречено обща теория, общо
учен
ие, произтичащо от въздействията на отровите.
Това е, което може да бъде наречено обща теория, общо учение, произтичащо от въздействията на отровите.
Но в същото време оттук виждате и следното: желаейки да говорим за човека от медицинска гледна точка, желаейки да научим за едно или друго лекарствено средство, трябва да се запитаме: как действа това лекарствено средство? При известни условия, забелязвайки, че астралното тяло не може да действа нормално, не може да господства над етерното тяло и физическото тяло, трябва да се даде малка доза арсен на пациента, доколкото арсенът, добавен към астралното тяло способства за усилването му. Така стои работата и тогава, когато се забележи, че «азът» не действа нормално. Признак за това е появата в човека на подагра или ревматизъм, което става поради това, че «азът» става твърде слаб и не може да разтвори хранителните продукти. Тогава те проникват в кръвта и се превръщат в чуждо тяло.
към текста >>
109.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Обаче с човек, у когото са се появили тези тъмни точки, би могло да се случи и това, че той в младостта си да се е пренапрягал при
учен
ето, физическите му сили при
учен
ето са се подлагали на непосилно натоварване.
Бих искал да ви приведа само един пример. Виждате ли, за такъв пример може да служи появата върху дъгообразната обвивка на точки, разположени тук и там, поява на тъмни точки. Разбира се, тези тъмни точки свидетелства, че с човек е станало нещо, което го е нямало, когато тези тъмни точки на ириса ги е нямало. Но да допуснем, че човек, при когото тези тъмни точки са се появили, би бил много глупав. В този случай той има някакво заболяване, за което свидетелстват тези тъмни точки.
Обаче с човек, у когото са се появили тези тъмни точки, би могло да се случи и това, че той в младостта си да се е пренапрягал при ученето, физическите му сили при ученето са се подлагали на непосилно натоварване.
Вследствие от прекомерното натоварване на някои органи в неговата младост, което е предизвикало отслабване на определена дейност в очите, там са могли да изпъкнат малки отлагания на желязо, съвсем миниатюрни железни отлагания, появили се поради пренапрежение в детството. И така, те са могли да се появят като следствие от болест в по-късен период от живота, но са могли да се появят и поради пренапрежение в детството. Болшинството хора мислят: ако виждам черни точки на дъгообразната обвивка, в организма трябва да става нещо. Но работата е в това, че трябва да се знае не само за сегашния живот на пациента; именно в случай, когато се иска да се установи причината за болестта, трябва някак да се премине заедно с човека през целия му живот, трябва да му се даде възможност да си припомни какво е правил в детството си тук или там. И така, това, което наблюдаваме на ириса, може да се тълкува различно.
към текста >>
110.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
На тази възраст нещата не се ограничават с това, че детето го пращат на училище, в обикновеното средно училище, тъй като човешкото развитие прави този период благоприятен за
учен
е; не, освен това в дадената възраст става и нещо съвсем друго.
Но виждате ли, даденият случай е значително по-сложен от описаната от мен неотдавна употреба на арсен от възрастни. Това, за което тогава говорих, се отнасяше именно за възрастните. Под действието на арсена възрастният стига до състоянието, за което тогава говорих. Но при тези деца, по отношение на които се извършва престъпление - това не трябва да се отрича, - въздействието на арсена или подобните му вещества има и друга основа. Децата се подлагат на това престъпно въздействие във възраст, която ви характеризирах като особено важна; във възрастта между смяната на зъбите - тоест на седем-осем години - и половото съзряване, тоест на възраст четиринадесет-петнадесет години.
На тази възраст нещата не се ограничават с това, че детето го пращат на училище, в обикновеното средно училище, тъй като човешкото развитие прави този период благоприятен за учене; не, освен това в дадената възраст става и нещо съвсем друго.
към текста >>
111.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ето какъв беше този противоположен случай: един от моите предишни познати - той беше много образован,
учен
човек - веднъж изгубил и съзнание, и памет.
Възможността за такива явления се предоставя на този, който с разбиране ги разглежда. Това е доказателство, че в човек могат да се крият много неща, непроявяващи се външно. Някога ви разказах за противоположния случай. Противоположният случай се състоеше в това, че информацията се пазеше не вътре в астралното тяло и етерното тяло, а беше влязла много дълбоко във физическото тяло, където човекът излишно силно се вслушваше в нея.
Ето какъв беше този противоположен случай: един от моите предишни познати - той беше много образован, учен човек - веднъж изгубил и съзнание, и памет.
Вече не съзнавал, кой е и какво е правил; изгубил цялата си ученост, не я осъзнавал. Забравил всичко. Не съзнавал, че той е той. Но въпреки това разсъдъкът му бил ясен. Разсъдъкът действал съвсем ясно.
към текста >>
Вече не съзнавал, кой е и какво е правил; изгубил цялата си
учен
ост, не я осъзнавал.
Възможността за такива явления се предоставя на този, който с разбиране ги разглежда. Това е доказателство, че в човек могат да се крият много неща, непроявяващи се външно. Някога ви разказах за противоположния случай. Противоположният случай се състоеше в това, че информацията се пазеше не вътре в астралното тяло и етерното тяло, а беше влязла много дълбоко във физическото тяло, където човекът излишно силно се вслушваше в нея. Ето какъв беше този противоположен случай: един от моите предишни познати - той беше много образован, учен човек - веднъж изгубил и съзнание, и памет.
Вече не съзнавал, кой е и какво е правил; изгубил цялата си ученост, не я осъзнавал.
Забравил всичко. Не съзнавал, че той е той. Но въпреки това разсъдъкът му бил ясен. Разсъдъкът действал съвсем ясно. Той отишъл на гарата, купил си билет и заминал.
към текста >>
И така, сред истинските
учен
и теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години.
При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката. Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво. Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн.
И така, сред истинските учени теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години.
Следващия път, доколкото е възможно, ще ви разкажа в популярна форма това-онова за нея. Но ще ми трябва повече време от това, с което разполагаме днес. Имате ли още въпроси?
към текста >>
112.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните
учен
и веднага изхвърлят това, което излиза.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова.
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>
Някой може и да е добре об
учен
и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това
учен
ичество, това об
учен
ие носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани. В днешно време тези, които практикуват това, в по-голямата си част са шарлатани. Обаче не искам да кажа, че всички са шарлатани.
Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това ученичество, това обучение носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
към текста >>
113.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вавилонците като създатели на
учен
ието за звездите и откриватели на астралното тяло.
Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия. Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи. Индийците разглеждат физическото тяло като духовно. Египтяните откриват етерното тяло.
Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло.
Евреите стигат до идеята за Аза чрез Яхве.
към текста >>
Последици от
учен
ието на Кант.
Как Кант разглежда света и неговата «Критика на чистия разум». «Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант.
Последици от учението на Кант.
Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». «Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието. Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
114.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното
учен
ие: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло.
То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата. Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека.
Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло.
Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия. Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата.
към текста >>
Но особено добре било разработено при тях
учен
ието за звездите.
Сега ще преминем към третите, към вавилонците. Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено мислене, така че много мисли, принадлежащи на вавилонците, са се запазили и до днес.
Но особено добре било разработено при тях учението за звездите.
Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека. И така, вавилонците се откъснали от своя живот на Земята и създали учението за звездите.
към текста >>
И така, вавилонците се откъснали от своя живот на Земята и създали
учен
ието за звездите.
Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека.
И така, вавилонците се откъснали от своя живот на Земята и създали учението за звездите.
Знанията за въздействието на звездите върху човека те оформили като специална наука. Ето защо в основата на бройната си система те поставили числата шестдесет, дванадесет и т. н.
към текста >>
А доколкото го открили благодарение на звездите, благодарение на астралното - астрологията, астрономията, науката за звездите,
учен
ието за звездите, - те го и нарекли астрално тяло.
Затова астралното тяло получило такова название. Вавилонците първи го открили.
А доколкото го открили благодарение на звездите, благодарение на астралното - астрологията, астрономията, науката за звездите, учението за звездите, - те го и нарекли астрално тяло.
И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло.
към текста >>
Тук някой
учен
казва: първоначално всички религии са произлезли от звездния култ.
Ако изследваме какво стои в основата на вавилонската митология, ще се окаже, че това са звездите. Само не позволявайте на съвременната наука с нейните книги да ви заблуди.
Тук някой учен казва: първоначално всички религии са произлезли от звездния култ.
Затова ние трябва да разглеждаме астралния, звезден култ като първоизточник на всички религии. Друг пък твърди: не, всички религии възникнали от прекланянето пред природата; прекланяли се пред вятъра, бурята. Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние. Да, господа, но на какво почива разногласието? Който ви каже, че религията произлиза от звездния култ, не е изучавал нищо друго освен вавилонската епоха.
към текста >>
Вавилонците стигнали до
учен
ието за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло. Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека.
Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
За религията на масите или за религията на
учен
ите?
Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те?
За религията на масите или за религията на учените?
За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
към текста >>
115.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал
учен
ието за етера.
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали. Индусите преживявали плодородната, богата природа, всичко там се намирало в непрекъснато цъфтене и растеж, природата била пищна. Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мироглед представата за физическото тяло.
На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал учението за етера.
Но и единият, и другият създавали всичко това в съответствие със своите преживявания. (Рис. 3)
към текста >>
При другите народи в частност бил развит възгледът за човека,
учен
ието за човека.
При другите народи в частност бил развит възгледът за човека, учението за човека.
При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека. Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр.
към текста >>
При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво
учен
ие за човека.
При другите народи в частност бил развит възгледът за човека, учението за човека.
При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека.
Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание.
към текста >>
Но те създавали това
учен
ие за човека по съвсем различен начин отсега.
При другите народи в частност бил развит възгледът за човека, учението за човека. При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека.
Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега.
Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание. Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности.
към текста >>
Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето
учен
ие за човека.
При другите народи в частност бил развит възгледът за човека, учението за човека. При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека. Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала!
Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека.
Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание. Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности. Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо. Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>
Вавилонците създали астрологията,
учен
ието за звездите - отново нещо, не свързано със земното.
Вавилонците създали астрологията, учението за звездите - отново нещо, не свързано със земното.
При тях и не е имало силен интерес към земното, а фактът, че юдеите (евреите) също не са имали особено силен интерес към земното, се подразбира от това, какъв интерес са проявявали те към намиращия се около тях сетивно възприемаем свят. Евреинът е умеел добре да мисли, но той не е проявявал особен интерес към обкръжаващото го в сетивния свят.
към текста >>
Затова
учен
ието на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
В настоящото време, когато християнството действа вече почти в продължение на две хиляди години, може да ни се стори странно, че нещо подобно се е говорило по онова време. Но тогава нищо странно не е имало в това. Азиатските и африкански представи за духа били малко известни в Гърция, малко разпространени. Тук човек бил в по-голяма степен обърнат към света.
Затова учението на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
към текста >>
Той говорил също така и следното: ако днес се вслушвах само в това, което могат да Ми кажат хората, нямаше да Ми се отдаде да създам
учен
ие за Духа, доколкото тези хора в действителност не знаят нищо вече за Духа.
Обаче само с това Той не би направил още нищо по-различно, освен възстановяване на представите, съществували вече у древните народи, индуси, египтяни и други подобни. Това би било само възобновяване, повторение на вече съществувалото. Но Исус от Назарет не само отново разпалил това, което вече го е имало тук.
Той говорил също така и следното: ако днес се вслушвах само в това, което могат да Ми кажат хората, нямаше да Ми се отдаде да създам учение за Духа, доколкото тези хора в действителност не знаят нищо вече за Духа.
Това идва към Мен не от земята (от този свят).
към текста >>
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни
учен
ия в Индия, в Египет, във Вавилон, а също така и сред евреите?
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни учения в Индия, в Египет, във Вавилон, а също така и сред евреите?
Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището. Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко голямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото. Обаче те са напълно отделени едно от друго. При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището.
към текста >>
При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на
учен
ост.
Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението. Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа. Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята. Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици.
При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост.
Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо. Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>
116.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на
учен
ие, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус.
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус.
При това трябва да отбележим нещо особено: в Йерусалим било основано християнството. Столетие по късно един от най-образованите римляни знае за него не повече от това, което току-що ви съобщих! Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия. И ето, под повърхността на това, което гледано от Рим, разглеждали като човечество, се разпространява тази християнска секта. Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало последователи на Христос, християни, както ги наричали.
към текста >>
Затова пък става много
учен
.
Днес обучението в гимназията или реалното училище пълни главата на човек с повърхностни знания; по-късно той прекарва години в университет, но от това не става друг човек. Докато в мистериите човек ставал друг. Тук той е трябвало да достигне до друго отношение към целия свят. В мистериите той е трябвало да стане мъдър. Днес, благодарение на съществуващите в света учреждения и учебни заведения, нито един човек не става по-мъдър.
Затова пък става много учен.
Обаче две неща са съвместими едно с друго и две неща несъвместими: мъдростта е несъвместима с глупостта, но учеността много добре живее дружно с голямата глупост. Някога е било именно така: в древните мистерии се ставало мъдър и там човек бивал пронизан от духовността. Човек ставал сериозно приемащ духовността. Трябвало е да се преминат седем степени. Много малко достигали висшата степен.
към текста >>
Обаче две неща са съвместими едно с друго и две неща несъвместими: мъдростта е несъвместима с глупостта, но
учен
остта много добре живее дружно с голямата глупост.
Докато в мистериите човек ставал друг. Тук той е трябвало да достигне до друго отношение към целия свят. В мистериите той е трябвало да стане мъдър. Днес, благодарение на съществуващите в света учреждения и учебни заведения, нито един човек не става по-мъдър. Затова пък става много учен.
Обаче две неща са съвместими едно с друго и две неща несъвместими: мъдростта е несъвместима с глупостта, но учеността много добре живее дружно с голямата глупост.
Някога е било именно така: в древните мистерии се ставало мъдър и там човек бивал пронизан от духовността. Човек ставал сериозно приемащ духовността. Трябвало е да се преминат седем степени. Много малко достигали висшата степен. Тези седем степени имали названия, които е трябвало да бъдат разбрани, за да се научи какво правели хората на една или друга степен.
към текста >>
Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са
учен
ици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.).
Обаче не следва да се удивляваме, че те имат дванадесет гледни точки, на този факт не си струва да придаваме особено значение. Защото всеки има своя гледна точка, която смята за много, направо страшно велика! По-рано хората в мистериите били задължени просто да мълчат по отношение на това, което е трябвало да изучават. На тях им се позволявало да бъдат само слушатели, послушници. Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните» слушатели, «послушници», доколкото те е трябвало да слушат.
Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.).
Но те често са не «слушатели», а просто дрънкачи. Дрънкането с приятели понякога значи за тях повече, отколкото слушането в аудиторията. Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност. И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание. В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори.
към текста >>
Виждате ли, това изказване на съвременния
учен
заслужава внимание.
Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната. Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък. Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна.
Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание.
Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък. Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека. На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука. Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал.
към текста >>
Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този
учен
е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити!
А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната. Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък. Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна. Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание. Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък.
Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити!
[6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека. На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука. Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал. Те си мислят: «Ах, това е великият учен, той знае всичко! » В съвременната епоха хората са много по-доверчиви, отколкото в древността.
към текста >>
Те си мислят: «Ах, това е великият
учен
, той знае всичко!
Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък. Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека. На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука. Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал.
Те си мислят: «Ах, това е великият учен, той знае всичко!
» В съвременната епоха хората са много по-доверчиви, отколкото в древността. И така, древните смятали, че човек е способен да се развие до степен на божествено съзнание. Този, който се намирал на четвърта степен, говорел вече не като «защитник» от трета степен, а той говорел с такъв език, че изразите му били всъщност трудно достъпни за разбиране. Трябвало е да се размишлява над тях, за да се разберат. На съвременния човек му е трудно да си състави понятие за езика, на който са говорили «сфинксовете», доколкото съвременният човек не е в състояние повече по правилен начин да разглежда такива неща.
към текста >>
117.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако Христос би действал в пълно съответствие със своето
учен
ие, цялата древна звездна религия отново би се възродила като действие на Слънцето!
Обаче тази звездна мъдрост загинала. И ето, дошъл Христос Исус. Той отново я възстановил, макар и преобразена. Той казвал: трябва да се свали на Земята слънчевият Бог. Той възобновил религията на Слънцето.
Ако Христос би действал в пълно съответствие със своето учение, цялата древна звездна религия отново би се възродила като действие на Слънцето!
В първите векове на християнството това нерядко е ставало. Отново разцъфтели древните мистерии. Но Христос Исус произвел също така необичайна революция: каквото по-рано било скрито в мистериите, Той го представил пред целия свят, за да бъде видимо от всички. То трябвало да стане достояние на всички хора. Но никакви усилия не били в състояние да дадат на хората това, за което ви говорих сега.
към текста >>
И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска,
учен
ието на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно.
И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>
Тези, които били
учен
и на Изток, били знаещи, говорели само за това, което като творение ставало в небесните далнини.
Виждате ли, господа, благодарение на това за първи път се появило нещото, което наричаме история. Защото в страните от Изтока, макар и да са притежавали голяма звездна мъдрост, с история не са се занимавали.
Тези, които били учени на Изток, били знаещи, говорели само за това, което като творение ставало в небесните далнини.
Обаче тях много не ги интересувало какво правели хората на Земята. При древните евреи възникнало нещо подобно на история, но тази история водела началото си от звездната мъдрост, защото «седемте дена на творението» - това е звездна мъдрост. Ето защо тази история е хаотична, там всичко е объркано. Настоящата история, разделяща цялото развитие на дохристиянско и следхристиянско, започнала заедно с християнството
към текста >>
118.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е,
учен
ите с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги слуша, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани.
По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги слуша, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани.
Ето оттук възникнало това противоречие, което е актуално за Европа и до днес, противоречието между Средна и Западна Европа.
към текста >>
119.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Четох за това в немски, английски и френски вестници, но тези съобщения не позволяваха да се установи ненормален ли е този човек, мошеник ли е или истински
учен
.
Мен много повече ме удивлява, че са възможни такива изказвания, отколкото самият предмет. Фактът сам по себе си не представлява нищо удивително, доколкото човек е способен да се научи в областта на осезанието на изключително много. Хората не забелязват, че при изнасяне на някакво съждение много зависи от това, върху какво е насочено вниманието. В палците например може да се разработи много чувствително, фино възприятие на каквото пожелаете. И така, съждението за това, може ли този човек, твърдящ, че по пътя на дългогодишна тренировка може да направи виждаща всяка част от тялото си - може ли той наистина да направи това или не, - такова съждение може да бъде изнесено само на действително научна основа.
Четох за това в немски, английски и френски вестници, но тези съобщения не позволяваха да се установи ненормален ли е този човек, мошеник ли е или истински учен.
Така стои работата по този въпрос.
към текста >>
[2] Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и
учен
ите.
[2] Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените.
При него Византия възстановила своите владения в пределите на бившата Римска империя.
към текста >>
120.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, през XVII е имало един
учен
, Ван Хелмонт[3].
Виждате ли, през XVII е имало един учен, Ван Хелмонт[3].
Този учен още владеел много от това, което са знаели по-рано. Всъщност съдържанието на предишното знание е било съвсем изгубено чак през XIX в. През XVII в. то още е било достатъчно силно, а през XVIII в. започнало да запада.
към текста >>
Този
учен
още владеел много от това, което са знаели по-рано.
Виждате ли, през XVII е имало един учен, Ван Хелмонт[3].
Този учен още владеел много от това, което са знаели по-рано.
Всъщност съдържанието на предишното знание е било съвсем изгубено чак през XIX в. През XVII в. то още е било достатъчно силно, а през XVIII в. започнало да запада. И едва през XIX в.
към текста >>
Тези, които са били
учен
и във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие.
Всичко това, което може да се наблюдава при растенията, има значение и за човека, а именно за размножаването и растежа на последния. Деца, имащи във връзка с болестта тенденция да остават малки на ръст, също може да се хранят с кореноплоди, за да растат по-добре. Само трябва да се прилага казаното в подходящото за това време: в детска възраст, между раждането и седмата година от живота. Силите на Луната оказват голямо влияние върху всичко, което в света на животните и в света на хората е свързано с растежа и размножението. Следователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху Земята.
Тези, които са били учени във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие.
Те не са говорили за Луната просто като за кълбо, което там, горе, странства в мировото пространство, не, но навсякъде са виждали въздействията на Луната. Въздействията на Луната се откриват главно на повърхността на Земята. Те не отиват дълбоко в Земята. Те задълбават само доколкото да възбуждат корените на растенията. Те не се забиват навътре в Земята.
към текста >>
Съвременните
учен
и казват същото нещо, но за звездите, за небесните тела, те казват само това, което могат да изчислят, което знаят.
Съвременните учени казват същото нещо, но за звездите, за небесните тела, те казват само това, което могат да изчислят, което знаят.
Другите, предишните хора поне биха се заинтересували какво още правят звездите. Ето защо те са имали такава наука за звездите. Знаели са, че Луната има отношение към растителното начало в човека, Слънцето - към животинското начало в човека, Сатурн има отношение към чисто човешкото начало в човека. Това те развили по-нататък.
към текста >>
Ето как станало, че още тогава не
учен
и мъже, а необ
учен
и хора разшифровали тези пергаментови свитъци.
Така в Константинопол се складирало и натрупвало всичко, което идвало тук от Вавилон и Асирия. За това никой не се грижел. Но в Европа всичко това се изкоренявало. Едва през XII, XIII в. и по-късно, в средните векове, поради падането на империята тези пергаментови свитъци отново получили свобода, при което някои хора ги крадели и ги доставяли в Европа.
Ето как станало, че още тогава не учени мъже, а необучени хора разшифровали тези пергаментови свитъци.
към текста >>
Един шведски
учен
[8] пристъпил към четене на древна алхимична книга, в която се говорело за олово, за сребро, за това, какво ще стане, ако в оловото се добави сребро, какво ще се случи, ако се добави злато и т. н.
Като много интересен пример за това може да послужи случаят, станал преди няколко години.
Един шведски учен[8] пристъпил към четене на древна алхимична книга, в която се говорело за олово, за сребро, за това, какво ще стане, ако в оловото се добави сребро, какво ще се случи, ако се добави злато и т. н.
Какво направил този учен? Той казал: ние приехме за сведение това, което е написано тук, а сега ще го направим! И той започнал да повтаря всичко това в своята лаборатория, взел олово във вида, в който го има днес, взел сребро в този му вид, какъвто е сега, обработил ги на огън, както е било написано, но нищо не излязло!
към текста >>
Какво направил този
учен
?
Като много интересен пример за това може да послужи случаят, станал преди няколко години. Един шведски учен[8] пристъпил към четене на древна алхимична книга, в която се говорело за олово, за сребро, за това, какво ще стане, ако в оловото се добави сребро, какво ще се случи, ако се добави злато и т. н.
Какво направил този учен?
Той казал: ние приехме за сведение това, което е написано тук, а сега ще го направим! И той започнал да повтаря всичко това в своята лаборатория, взел олово във вида, в който го има днес, взел сребро в този му вид, какъвто е сега, обработил ги на огън, както е било написано, но нищо не излязло!
към текста >>
Обаче целият ужас се състоял в това, че този човек, алхимикът, чиито писания е изчел шведският
учен
, е имал предвид в дадения случай не металите, а планетите.
Обаче целият ужас се състоял в това, че този човек, алхимикът, чиито писания е изчел шведският учен, е имал предвид в дадения случай не металите, а планетите.
Той е имал предвид, че ако се смесят слънчевите сили със силите на Сатурн и Луната - описаното на даденото място се отнася към ембриона на човека, - ако върху детето в тялото на майката действат слънчево-лунните сили, тогава става това и това.
към текста >>
С този шведски
учен
се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло.
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло.
Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло. Тогава той би могъл да се приближи до този проблем. Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна наука.
към текста >>
[8] един шведски
учен
: Теодор Шведберг (1884-1971), вж.
[8] един шведски учен: Теодор Шведберг (1884-1971), вж.
неговия труд «Материя», 1912 г, на немски 1914 г
към текста >>
121.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
И така, съществувало е ясно съзнание за това - иначе не би възникнало такова
учен
ие, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена.
По такъв начин, според възгледа на древните евреи, от Космоса се е формирала човешката глава.
И така, съществувало е ясно съзнание за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена.
Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб? Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; силите си получава от обкръжаващото човека. Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в тялото на майката, но и по-късно - съдействат за строежа на неговата глава.
към текста >>
Защото всеки
учен
ик при евреите е трябвало да изучава тези десет сефири, но не само така, че да може да ги изброи.
Ние бихме могли обаче да зададем следния въпрос: Какво още са искали да достигнат евреите с помощта на тези десет сефири, покрай обясненията им посредством човека в неговото отношение към света?
Защото всеки ученик при евреите е трябвало да изучава тези десет сефири, но не само така, че да може да ги изброи.
Вие бихте получили съвсем невярна представа за нещата, ако сметнете, че на занятията в древно-еврейските учебни заведения най-главното е било това, което ви нарисувах на дъската. Ако искате да си отговорите само на въпроса: «Какво е дървото Сефирот? », може бързо да се отговори: «Веднага ще разберете това». Днес хората се задоволяват, когато на въпроса «Какво е дървото Сефирот? » просто се изброи това, за което аз току-що говорих.
към текста >>
По такъв начин
учен
икът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука.
Ако е казвал «хокма», «гебура», «малкут», означавало: посредством мъдрост духовете произвеждат жизнената сила, с помощта на която те действат върху Земята. Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите.
По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука.
Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък. Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините.
към текста >>
Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били
учен
ици на равините.
По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука. Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък.
Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините.
Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири. Например още през XII столетие възникнал голям спор относно два тезиса. Първият тезис гласял: «ход», «хесед», «бина». Този тезис е бил установен от Маймонид[1]. Неговият противник, обратно, утвърждавал тезиса: «хесед», «кетер», «бина».
към текста >>
Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада,
учен
ик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
[3] Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р.
Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
към текста >>
122.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Мога ли да помоля господин доктора да ни разкаже малко за
учен
ието на Кант[1], а също така за това, което можем да разглеждаме в качеството му на противоположност на
учен
ието му?
Господин Бурле: На 22 април беше рождения ден на Кант.
Мога ли да помоля господин доктора да ни разкаже малко за учението на Кант[1], а също така за това, което можем да разглеждаме в качеството му на противоположност на учението му?
И не се ли явява днес антропософското учение такава противоположност?
към текста >>
И не се ли явява днес антропософското
учен
ие такава противоположност?
Господин Бурле: На 22 април беше рождения ден на Кант. Мога ли да помоля господин доктора да ни разкаже малко за учението на Кант[1], а също така за това, което можем да разглеждаме в качеството му на противоположност на учението му?
И не се ли явява днес антропософското учение такава противоположност?
към текста >>
Имало е много хора, пък и до днес има много хора, нямащи ясна представа какви са последствията от
учен
ието на Кант.
И така, той все пак мъничко се внедрил в «нещото в себе си». Всичко, което ние представляваме, той също разглеждал като чисто явление, произвеждано от нас самите. Но «нещото в себе си» той надарил поне с воля.
Имало е много хора, пък и до днес има много хора, нямащи ясна представа какви са последствията от учението на Кант.
Веднъж се запознах с човек, който - както всъщност и трябва да бъде, ако човек следва учението - съвсем се беше проникнал от учението на Кант. Той си беше казал така: «Нали сам съм създал всичко -планините, облаците, звездите, всичко, и човечеството също сам съм създал, и всичко в света съм го създал аз. Но на мен не ми харесва това, което съм създал. И аз искам отново да унищожа всичко това». И тук той каза: «За начало утрепах няколко човека» - защото това беше един луд.
към текста >>
Веднъж се запознах с човек, който - както всъщност и трябва да бъде, ако човек следва
учен
ието - съвсем се беше проникнал от
учен
ието на Кант.
И така, той все пак мъничко се внедрил в «нещото в себе си». Всичко, което ние представляваме, той също разглеждал като чисто явление, произвеждано от нас самите. Но «нещото в себе си» той надарил поне с воля. Имало е много хора, пък и до днес има много хора, нямащи ясна представа какви са последствията от учението на Кант.
Веднъж се запознах с човек, който - както всъщност и трябва да бъде, ако човек следва учението - съвсем се беше проникнал от учението на Кант.
Той си беше казал така: «Нали сам съм създал всичко -планините, облаците, звездите, всичко, и човечеството също сам съм създал, и всичко в света съм го създал аз. Но на мен не ми харесва това, което съм създал. И аз искам отново да унищожа всичко това». И тук той каза: «За начало утрепах няколко човека» - защото това беше един луд. Той ми каза, че за начало вече е унищожил няколко човека, за да изпълни своето намерение за унищожаването на това, което той сам е създал.
към текста >>
Най-куриозното е, че към такова
учен
ие се придържат именно просветени хора.
Виждате фактите: в това, което в света често се ползва с най-голяма слава и известност, се съдържа грандиозна безсмислица! И за тази грандиозна безсмислица хората понякога се вкопчват с поразително твърдоглавие.
Най-куриозното е, че към такова учение се придържат именно просветени хора.
към текста >>
Би трябвало да се изчетат стотици страници, за да се обхване всичко, което
учен
ата ерудиция е надрънкала в тази глава за трансценденталната аперцепция.
Господа, след като вече ми е зададен въпросът, ще се наложи да ви говоря за тези неща, за тази история с трансценденталната аперцепция.
Би трябвало да се изчетат стотици страници, за да се обхване всичко, което учената ерудиция е надрънкала в тази глава за трансценденталната аперцепция.
Под трансцендентална аперцепция се разбира, че човек сам създава своите представи и се обуславя единството на процеса на представите. И така, ако всичко се явява само представа - целият свят, - следователно целият този свят трябва да бъде изтъкан, изпреден подобно на нишка от нищожността на собствената си същност. Ето примерно какво се описва там.
към текста >>
Естествено църквата напълно я устройвало такова
учен
ие, че е невъзможно да се знае нещо за духовното и трябва само да се вярва в това, доколкото в този случай тя сама е можела да диктува в какъв вид духовност следва човек да вярва.
Естествено църквата напълно я устройвало такова учение, че е невъзможно да се знае нещо за духовното и трябва само да се вярва в това, доколкото в този случай тя сама е можела да диктува в какъв вид духовност следва човек да вярва.
към текста >>
Виждате ли, така
учен
ието на Кант станало, по същество, опора за вярата.
В тази фраза: «Аз трябваше да стесня знанието, за да освободя място за вярата» - в тази фраза се заключава всъщност истинското съдържание на Кантовата философия. Но с това се разтваря вратата за всяка вяра. И всъщност всяка позитивна религия би могла да се позовава на Кант! Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем? Защото нищо не трябва да се знае!
Виждате ли, така учението на Кант станало, по същество, опора за вярата.
Затова напълно естествено е, че аз самият трябваше от самото начало да отхвърля Кантовото учение. Без оглед на факта, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят. И тогава никога не би ми се удало да създам някаква духовна наука. Всъщност Кант е това, което отклонява всякаква духовна наука и иска да има само вяра.
към текста >>
Затова напълно естествено е, че аз самият трябваше от самото начало да отхвърля Кантовото
учен
ие.
Но с това се разтваря вратата за всяка вяра. И всъщност всяка позитивна религия би могла да се позовава на Кант! Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем? Защото нищо не трябва да се знае! Виждате ли, така учението на Кант станало, по същество, опора за вярата.
Затова напълно естествено е, че аз самият трябваше от самото начало да отхвърля Кантовото учение.
Без оглед на факта, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят. И тогава никога не би ми се удало да създам някаква духовна наука. Всъщност Кант е това, което отклонява всякаква духовна наука и иска да има само вяра.
към текста >>
Без оглед на факта, че бидейки още
учен
ик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото
учен
ие по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят.
И всъщност всяка позитивна религия би могла да се позовава на Кант! Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем? Защото нищо не трябва да се знае! Виждате ли, така учението на Кант станало, по същество, опора за вярата. Затова напълно естествено е, че аз самият трябваше от самото начало да отхвърля Кантовото учение.
Без оглед на факта, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят.
И тогава никога не би ми се удало да създам някаква духовна наука. Всъщност Кант е това, което отклонява всякаква духовна наука и иска да има само вяра.
към текста >>
Това Кантово
учен
ие за свободата често ми напомня за друго «
учен
ие», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен.
Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс.
Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание. Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието. Обаче аз съм представител на това наказателно право - следователно и мен също нямаше да ме има.
към текста >>
Това, което сега ви разказах, е точно изображение на
учен
ието на Кант.
Това продължило в течение на цялото XIX столетие, докато не дошъл нашият век. И ето, естествено днес хората навсякъде пишат по повод двестагодишнината от раждането на Кант! В действителност именно Кант се явява пример за това, колко малко всъщност мислят хората.
Това, което сега ви разказах, е точно изображение на учението на Кант.
Обаче мнението на хората, че Кант е бил велик философ, че на Кант въобще нищо не може да се възрази и т. н., се явява пример, с очевидност показващ, че противниците на духовната наука винаги могат да се опират именно на Кант. Просто защото те могат да кажат: ние вземаме за изходен пункт не религията, а вземаме за начална точка най-просветения от философите! Но е истина, че на Кант с еднакъв успех биха могли да се позовават както във висша степен проникнатият от догматизъм религиозен учител, така и кой да е просветен човек.
към текста >>
Но освен това Едуард фон Хартман приел и
учен
ието на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля.
Тази книга произвела огромна сензация. Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек! Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант. Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън.
Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля.
Навсякъде вътре се намира волята. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер. Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава. Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а знание за неразумната, глупава воля.
към текста >>
Действително такова е
учен
ието на Едуард фон Хартман[9] - че трябва да се изобрети машина, с която цялата Земя, така да се каже, да се вдигне във въздуха, да се разбие и да се превърне в прах.
И това не е шега, господа!
Действително такова е учението на Едуард фон Хартман[9] - че трябва да се изобрети машина, с която цялата Земя, така да се каже, да се вдигне във въздуха, да се разбие и да се превърне в прах.
към текста >>
Доктор Щайнер: Обаче това, за което ви говоря, е било истинско философско
учен
ие през XIX век!
Доктор Щайнер: Обаче това, за което ви говоря, е било истинско философско учение през XIX век!
към текста >>
Неговото
учен
ие и значението му».
[8] Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман: «Едуард фон Хартман.
Неговото учение и значението му».
Отначало се появила в ежемесечника «Немско слово» (Виена), 11 книжка, януари 1891, вто-рично е публикувана в «Методологически основи на антропософията 1884-1901», Събр. съч. 30.
към текста >>
[9] Това действително е
учен
ието на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т.
[9] Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т.
2, Метафизика на безсъзнателното, гл. 14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».
към текста >>
[11] Оскар Шмид (1823-1886), зоолог,
учен
ик на Хекел.
[11] Оскар Шмид (1823-1886), зоолог, ученик на Хекел.
към текста >>
[12] се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и
учен
ието за произхода на видовете.
[12] се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете.
Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.
към текста >>
[13] се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и
учен
ието за произхода на видовете».
[13] се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете».
2-ро допълнено издание, публикувана анонимно през 1872 г. с приложение: «Критика от Оскар Шмид на естественонаучните основи на философията на безсъзнателното», Берлин, 1877.
към текста >>
123.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Фактически той е бил
учен
ик на египетската школа,
учен
ик на мистериите.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията.
Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите.
В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>
Виждате ли, има отделни
учен
ици на древната мъдрост.
Забележително е също така и следното, господа.
Виждате ли, има отделни ученици на древната мъдрост.
В Азия тези ученици са научили туй-онуй от тибетските учители и мъдреци, от тибетските посветени. Самите тези посветени не са имали работа с европейците. Но учениците понякога общуват с последните. Тук понякога човек се оказва крайно удивен. Вече съм ви говорил за неща, които са ви удивлявали, като например за влиянията на Космоса върху човека.
към текста >>
В Азия тези
учен
ици са научили туй-онуй от тибетските учители и мъдреци, от тибетските посветени.
Забележително е също така и следното, господа. Виждате ли, има отделни ученици на древната мъдрост.
В Азия тези ученици са научили туй-онуй от тибетските учители и мъдреци, от тибетските посветени.
Самите тези посветени не са имали работа с европейците. Но учениците понякога общуват с последните. Тук понякога човек се оказва крайно удивен. Вече съм ви говорил за неща, които са ви удивлявали, като например за влиянията на Космоса върху човека. Ако някой иска да изследва истински това, ще му е необходимо много, много време.
към текста >>
Но
учен
иците понякога общуват с последните.
Забележително е също така и следното, господа. Виждате ли, има отделни ученици на древната мъдрост. В Азия тези ученици са научили туй-онуй от тибетските учители и мъдреци, от тибетските посветени. Самите тези посветени не са имали работа с европейците.
Но учениците понякога общуват с последните.
Тук понякога човек се оказва крайно удивен. Вече съм ви говорил за неща, които са ви удивлявали, като например за влиянията на Космоса върху човека. Ако някой иска да изследва истински това, ще му е необходимо много, много време. Наистина мога да ви кажа: някои работи от това, за което мога днес да ви кажа, продължиха четиридесет години, преди да мога да заговоря за тях.
към текста >>
Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от
учен
иците на източните посветени.
Например открива се това, което съм ви разказвал за Луната, че и там има някакво население, което има работа с населението на Земята, за да регулира размножението. Действително, господа, това няма да може да се открие по пътищата, по които върви съвременната наука, не може да се открие с две изчисления, за един ден. Към такова откритие може да се стигне само в течение на много години. Именно така е! Така се достига до подобно откритие.
Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени.
Преди то е било непонятно. Тези хора говорят, да кажем, за духовете на Луната и за тяхното влияние върху Земята. Европейските учени ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост! Но ако човек сам стигне до такава истина, вече не казва, че това са глупости, не, той само се удивлява на постигнатото от тези «древни глави» преди много хиляди години, когато човечеството е загубило тези знания. Това може да направи голямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не разбират, - то се е запазило от най-древни времена.
към текста >>
Европейските
учен
и ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост!
Именно така е! Така се достига до подобно откритие. Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени. Преди то е било непонятно. Тези хора говорят, да кажем, за духовете на Луната и за тяхното влияние върху Земята.
Европейските учени ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост!
Но ако човек сам стигне до такава истина, вече не казва, че това са глупости, не, той само се удивлява на постигнатото от тези «древни глави» преди много хиляди години, когато човечеството е загубило тези знания. Това може да направи голямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не разбират, - то се е запазило от най-древни времена. Може да се почувства известно уважение, голям респект към това, което някога го е имало тук.
към текста >>
Аз вникнах в
учен
ието на Ницше.
Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше. Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива. Аз бих написал в такъв случай враждебно, насочено срещу Ницше съчинение. В него бих могъл да ругая остро и почти така силно, както е ругал самият Ницше. Но от това не би имало никаква полза и то не би имало никаква ценност!
Аз вникнах в учението на Ницше.
Отразих това, което самият Ницше е говорил. Дадох възможност тук да се влее това, което е антропософията. Днес се явяват хора и казват: по-рано той беше привърженик на Ницше, а сега е антропософ. Обаче именно защото съм антропософ, за Ницше писах така, както съм писал! След това по същия начин писах за Хекел[7].
към текста >>
Така например са правели и
учен
иците на самия Буда.
Но аз приех Хекел такъв, какъвто е. Така постъпвах във всичко, не отричах едни или други неща, а ги приемах такива, каквито са. И така, благодарение на антропософията беше даден образец за това, как трябва да се действа, ако има необходимост да се пренесе културата в Азия! Ако човек отива в Индия, преди всичко трябва добре да знае какво твърдят старите брахманисти и какво твърдят будистите. И тогава трябва да дадете възможност да се влее тук също и това, което вие считате за правилно.
Така например са правели и учениците на самия Буда.
Малко преди възникването на християнството, учениците на Буда са разпространявали будизма във Вавилон на Ефрат и Тигър, но са го правели така, както ви разказах. Обезателно се обръщали към хората с нещо, което тези хора са можели да разберат. В древността не се е практикувало упоритото налагане на теории. Жителите на Азия съвсем не разбират европейското упорство. Несъмнено е, че например отношенията между брахманисти и будисти не са такива, каквито са отношенията между католици и протестанти.
към текста >>
Малко преди възникването на християнството,
учен
иците на Буда са разпространявали будизма във Вавилон на Ефрат и Тигър, но са го правели така, както ви разказах.
Така постъпвах във всичко, не отричах едни или други неща, а ги приемах такива, каквито са. И така, благодарение на антропософията беше даден образец за това, как трябва да се действа, ако има необходимост да се пренесе културата в Азия! Ако човек отива в Индия, преди всичко трябва добре да знае какво твърдят старите брахманисти и какво твърдят будистите. И тогава трябва да дадете възможност да се влее тук също и това, което вие считате за правилно. Така например са правели и учениците на самия Буда.
Малко преди възникването на християнството, учениците на Буда са разпространявали будизма във Вавилон на Ефрат и Тигър, но са го правели така, както ви разказах.
Обезателно се обръщали към хората с нещо, което тези хора са можели да разберат. В древността не се е практикувало упоритото налагане на теории. Жителите на Азия съвсем не разбират европейското упорство. Несъмнено е, че например отношенията между брахманисти и будисти не са такива, каквито са отношенията между католици и протестанти. Днес католиците и протестантите развиват своите учения чисто теоретически.
към текста >>
Днес католиците и протестантите развиват своите
учен
ия чисто теоретически.
Малко преди възникването на християнството, учениците на Буда са разпространявали будизма във Вавилон на Ефрат и Тигър, но са го правели така, както ви разказах. Обезателно се обръщали към хората с нещо, което тези хора са можели да разберат. В древността не се е практикувало упоритото налагане на теории. Жителите на Азия съвсем не разбират европейското упорство. Несъмнено е, че например отношенията между брахманисти и будисти не са такива, каквито са отношенията между католици и протестанти.
Днес католиците и протестантите развиват своите учения чисто теоретически.
Едните вярват в едно, другите в друго. Между брахманисти и будисти едва ли има друго различие, освен че брахманистите не се покланят на Буда, а будистите се покланят. Те живеят едни с други по съвсем различен начин, отколкото се отнасят едни с други евангелистите и католиците в Европа.
към текста >>
Ако истински азиатци, образовани, об
учен
и, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски
учен
и, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука. Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия.
Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват.
А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност. Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък. На него не му импонира фактът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки.
към текста >>
А след това
учен
ите казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука. Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват.
А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност.
Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък. На него не му импонира фактът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки. На него малко му импонира все още Гьотевият «Фауст», макар той и да твърди, че отделни индивидуалности в древна Азия са били много по-мъдри.
към текста >>
И днес китайският
учен
разглежда например германците като страшни варвари.
Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват. А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност. Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало.
И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари.
Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък. На него не му импонира фактът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки. На него малко му импонира все още Гьотевият «Фауст», макар той и да твърди, че отделни индивидуалности в древна Азия са били много по-мъдри. На първо място европеецът трябва да осъзнае следното: че азиатците въобще нищо не правят на основата на понятия, свойствени на европееца. На тази основа азиатецът нищо не прави, не, азиатецът се стреми към образи, към такива образи, които се намират в манастирите в Тибет.
към текста >>
124.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но
учен
ите, мъдреците пътешествали много надалеч.
В древността са пишели съвсем не толкова много, както днес. Записвали са изключително рядко, при това най-свещеното. Във всеки случай, в древността вече е имало своеобразна кореспонденция, но тогава тази кореспонденция се е осъществявала в по-голямата си част с помощта на всякакви знаци. Така са възникнали много знаци за всичко възможно. Имало го е и това, че хора, непринадлежащи към мистериите, тоест не мъдреци, както ги наричали, правели своите пътешествия из близките райони и не отивали много далеко.
Но учените, мъдреците пътешествали много надалеч.
При това им се налагало да знаят не само всички езици, но и всички диалекти. А даже на северния немец му е много трудно да разбере швейцарския диалект. Обаче хората от мистериите, освен езика, на който са говорели, са имали определени знаци,
към текста >>
Тогава действително цялата
учен
ост се е съдържала в този знак, в докосването и думата.
Да, господа, но тогава зад тези работи още е стояло нещо, в тях нещо се е съдържало!
Тогава действително цялата ученост се е съдържала в този знак, в докосването и думата.
Защото благодарение на факта, че човек се е учил да осезава, той се е учил да различава предметите. Благодарение на факта, че е имал знаци, той е можел да подражава на всичко, което е било тайни на природата. А в словото той се запознавал с вътрешното съдържание на човека. И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието, в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, с плахия му трепет, с радостта му... Следователно са имали работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и думата.
към текста >>
И така, във всички тези неща има нещо древно, изпълнено с достойнство, велико, нещо съдържащо в себе си цялата предишна
учен
ост.
Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен. Днес хората знаят само, че ако някой дойде и те хване за ръката така, това е масон.
И така, във всички тези неща има нещо древно, изпълнено с достойнство, велико, нещо съдържащо в себе си цялата предишна ученост.
Сега всичко това е превърнато във формалност, доведено е до нищожност. Днес положението на нещата в масонския съюз е такова. Той също така има церемония, има някакъв култ. Това се случва още от времето, когато всичко се е показвало в култа, в церемонията, за да е окажело то по-голямо въздействие върху хората. Масоните правят това и досега.
към текста >>
Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски
учен
ия.
Затова на много хора би било страшно скучно да участват в тези неща, когато са се организирали такива съюзи. Защото всъщност всичко това се е изродило в своего рода забава. Възникнала е необходимост от нещо такова, което би могло да се влее в масонството.
Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения.
Клерикалните римски учения се направлявали от Рим. Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството. Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз.
към текста >>
Клерикалните римски
учен
ия се направлявали от Рим.
Затова на много хора би било страшно скучно да участват в тези неща, когато са се организирали такива съюзи. Защото всъщност всичко това се е изродило в своего рода забава. Възникнала е необходимост от нещо такова, което би могло да се влее в масонството. Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения.
Клерикалните римски учения се направлявали от Рим.
Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството. Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз. Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг.
към текста >>
Тези
учен
ия, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството.
Затова на много хора би било страшно скучно да участват в тези неща, когато са се организирали такива съюзи. Защото всъщност всичко това се е изродило в своего рода забава. Възникнала е необходимост от нещо такова, което би могло да се влее в масонството. Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения. Клерикалните римски учения се направлявали от Рим.
Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството.
Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз. Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг. Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ.
към текста >>
125.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при
учен
ите, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества.
За да чувства, човек трябва да има в себе си истинска топлина. Но тази топлина, която ние имаме в себе си, идва от Слънцето! Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин. Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето.
Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества.
Вътрешността на Слънцето не я познава нито един човек. Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят! Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо. Обаче то не е такова. Всъщност то се състои от изключително всмукващи сили.
към текста >>
Да, господа, макар
учен
ието на Кант да се разглежда като велика наука, всъщност то е велика безсмислица, глупост.
Кант, за когото неотдавна говорих, е допуснал голяма грешка. Той е смятал, че още невъзприемаемото от детето, а възприемаемо едва по-късно мисловно съдържание, самият човек първо привнася в нещата. Всъщност Кант казва: ако тук стои стол - този стол има цвят, столът трополи при местене. Но ако кажа, че столът притежава тежест, това не се явява свойство на стола, с такова аз самият го дарявам, когато мисля, че той е тежък. Столът има здравина, но я има не сам по себе си, с нея аз го дарявам, придавам му я, когато мисля, че той е здрав.
Да, господа, макар учението на Кант да се разглежда като велика наука, всъщност то е велика безсмислица, глупост.
Това е от случаите, когато поради своеобразното развитие на човечеството, една велика безсмислица е приета за велика наука, за висша философия. И при това Кант са започнали да го наричат «всесъкрушител», «всесъкруша-ващия». Аз също винаги съм виждал в него «съкрушителя» - от най-ранната си младост отново и отново изучавах Кант, - иначе нямаше да мога да си задам въпроса: кой все пак е по-велик: този, който «съкрушава» чинията със супата, или този, който я произвежда? На мен винаги ми се е струвало, че по-велик е този, който я произвежда! Кант всъщност е «съкрушил» всичко.
към текста >>
Виждате ли, в осемдесетте години на XIX век, когато всичко беше проникнато от кантианството, когато всички говореха, че
учен
ието на Кант се разглежда като нещо висше и все още никой не беше се престрашил да каже нещо против Кант, на мен ми беше много трудно да изляза и да обясня, че философията на Кант всъщност е безсмислена.
Виждате ли, в осемдесетте години на XIX век, когато всичко беше проникнато от кантианството, когато всички говореха, че учението на Кант се разглежда като нещо висше и все още никой не беше се престрашил да каже нещо против Кант, на мен ми беше много трудно да изляза и да обясня, че философията на Кант всъщност е безсмислена.
Но за начало аз трябваше да обясня именно това. Защото ако някой, като Кант, смята, че ние допълнително досъздаваме към нещата мисловно съдържание, тогава той вече не може да дойде до простото съдържание, тогава в душата присъстват мислите само за сетивно-възприемаемите, външните неща, което само задълбочава материализма. Кант е многократно виновен за това, че хората не могат да се измъкнат от материализма. Кант въобще е виновен за много неща. Говорих ви за това, когато ми зададохте въпроса за Кант, но от друга страна.
към текста >>
126.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
За религията на масите или за религията на
учен
ите?
Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те?
За религията на масите или за религията на учените?
За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
към текста >>
32а. Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и
учен
ите.
32а. Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените.
При него Византия възстановила своите владения в пределите на бившата Римска империя.
към текста >>
39. един шведски
учен
: Теодор Шведберг (1884-1971), вж.
39. един шведски учен: Теодор Шведберг (1884-1971), вж.
неговия труд «Материя», 1912 г, на немски 1914 г
към текста >>
Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада,
учен
ик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
45. Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р.
Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
към текста >>
Неговото
учен
ие и значението му».
51а. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман: «Едуард фон Хартман.
Неговото учение и значението му».
Отначало се появила в ежемесечника «Немско слово» (Виена), 11 книжка, януари 1891, вто-рично е публикувана в «Методологически основи на антропософията 1884-1901», Събр. съч. 30.
към текста >>
52. Това действително е
учен
ието на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т.
52. Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т.
2, Метафизика на безсъзнателното, гл. 14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».
към текста >>
53а. Оскар Шмид (1823-1886), зоолог,
учен
ик на Хекел.
53а. Оскар Шмид (1823-1886), зоолог, ученик на Хекел.
към текста >>
53б. се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и
учен
ието за произхода на видовете.
53б. се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете.
Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.
към текста >>
53в. се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и
учен
ието за произхода на видовете».
53в. се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете».
2-ро допълнено издание, публикувана анонимно през 1872 г. с приложение: «Критика от Оскар Шмид на естественонаучните основи на философията на безсъзнателното», Берлин, 1877.
към текста >>
127.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Голямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният
учен
Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек.
По темата има най-различни възгледи. Най-удобният възглед, който са си съставили днес хората, е, че някога е имало животни, подобни на маймуните, които все повече и повече са се усъвършенствали и накрая са станали хора. Такъв е възгледът, който в последното столетие представи науката. Днес науката вече не се придържа към тази гледна точка, но хората, които винаги изостават от науката, вярват на това и досега. Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек - като физически човек - се е образувал на Земята такъв, какъвто е днес?
Голямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек.
Била е само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно - бедрена кост, няколко зъба и част от череп. Дюбоа открил това в Азия - такива неща трябва да бъдат именувани - и тези останки от същество, признато за намиращо се между човека и маймуната, са били наречени Pithecanthropus erectus (изправен питекантроп).
към текста >>
[1] «...крупният
учен
Дюбоа...» - Евгений Дюбоа: 1858-1940, холандски военен лекар, виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Батавия, 1894.
[1] «...крупният учен Дюбоа...» - Евгений Дюбоа: 1858-1940, холандски военен лекар, виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Батавия, 1894.
към текста >>
128.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Това обаче не е ставало така, както на Запад, където дворянството се е присвоявало и после се е предавало по наследство; в Китай е можело да се получи висок ранг и положение само благодарение на образованието, благодарение на
учен
остта.
Оттук следва, че човек не е можел така лесно, като нас, да се научи да чете и пише и даже да говори. Ние действително можем да кажем: четенето и писането са детска работа и не сме особено щастливи, когато нашите деца не се учат да четат и пишат; това би трябвало да бъде по детски лесна работа, но при китайците това не е било така; там до старини човек е оставал вечен студент дотогава, докато се е учил да пише и е овладявал речта. Трябва също да се има предвид, че народът всъщност не е умеел да прави всичко това и само този, който се е учил до дълбока старост, е можел да овладее всичко. Ето защо в Китай благородното съсловие се е състояло от най-образованите. Следователно в Китай това духовно благородно съсловие се е образувало благодарение на речта и писмеността.
Това обаче не е ставало така, както на Запад, където дворянството се е присвоявало и после се е предавало по наследство; в Китай е можело да се получи висок ранг и положение само благодарение на образованието, благодарение на учеността.
към текста >>
Знаете, че Гьоте има едно стихотворение «
Учен
икът на магьосника», където юноша подслушал заклинанията на стария магьосник.
Например видели как се прави поворот с парахода, как се борави с витлото и т. н. След като техните европейски учители прекарали известно време с японците, те се възгордели и казали: ние вече и сами ще се оправим, можем да поставим някого за капитан. Тогава европейците слезли на сушата, а японците на своя параход излезли в открито море. Те искали да пробват поворот и видели, че корабът завива, но не знаели как да спрат. И този кораб започнал постоянно да се върти, да танцува в морето, и европейските учители, стоящи на сушата, е трябвало с лодка да влязат в морето и едва тогава успели да спрат кораба.
Знаете, че Гьоте има едно стихотворение «Ученикът на магьосника», където юноша подслушал заклинанията на стария магьосник.
На него не му се щяло сам да ходи за вода и той научил как с вълшебни заклинания да преобразява метлата, че тя да носи вода. И когато старият магьосник излязъл, той се опитал да застави метлата да донесе вода. Той знаел думата, заставяща метлата да носи вода. И метлата започнала непрестанно да носи вода - младежът забравил как може да я спре! Представете си, ако стаята ви е пълна с вода, а метлата все носи и носи още; ученикът даже счупил метлата, но се появили две метли и двете мъкнели вода!
към текста >>
Представете си, ако стаята ви е пълна с вода, а метлата все носи и носи още;
учен
икът даже счупил метлата, но се появили две метли и двете мъкнели вода!
Знаете, че Гьоте има едно стихотворение «Ученикът на магьосника», където юноша подслушал заклинанията на стария магьосник. На него не му се щяло сам да ходи за вода и той научил как с вълшебни заклинания да преобразява метлата, че тя да носи вода. И когато старият магьосник излязъл, той се опитал да застави метлата да донесе вода. Той знаел думата, заставяща метлата да носи вода. И метлата започнала непрестанно да носи вода - младежът забравил как може да я спре!
Представете си, ако стаята ви е пълна с вода, а метлата все носи и носи още; ученикът даже счупил метлата, но се появили две метли и двете мъкнели вода!
Всичко се наводнило, водата ставала все повече, но старият магьосник се върнал, казал думата и метлата престанала да носи вода.
към текста >>
129.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото ако Слънцето се придвижва в празно пространство, или даже ако, според
учен
ието на Коперник, само стои на едно място, там не трябва да има никаква светлина!
Наричат я зодиакална светлина. По повод на тази зодиакална светлина, господа, хората нееднократно са си напъвали главите, особено тези, които мислят материалистично. Те мислят така: Слънцето може да свети в празното пространство и когато свети, ние виждаме как то осветява другите тела. Но откъде идва тази светлина, която винаги се намира около Слънцето, тази зодиакална светлина? Невероятно много теории са били създадени от хората за това, откъде идва зодиакалната светлина.
Защото ако Слънцето се придвижва в празно пространство, или даже ако, според учението на Коперник, само стои на едно място, там не трябва да има никаква светлина!
Откъде се взема тази светлина? Достатъчно е просто да се намери откъде идва тази светлина. Навярно ви се е случвало да минавате през града вечер при ясно време и да виждате фенери. Тези фенери имат ясни очертания. Ако вечер въздухът е прозрачен, светлината от фенерите е точно ограничена.
към текста >>
130.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото ако
учен
ите казват, че вярват само в това, което са виждали, астрономът, родил се през 1890 г.
И докато тя преминава пред Слънцето, може да се наблюдават много важни неща. Може да се наблюдава как намалява видимата светлина на Слънцето, когато Венера стои пред него. Това става причина за големи промени и е много интересно. Тези преминавания на Венера се описват. Тъй като те стават приблизително един път на столетие, може да се каже: по отношение на това явление науката трябва да признае, че вярва не само в това, което вече е видяла.
Защото ако учените казват, че вярват само в това, което са виждали, астрономът, родил се през 1890 г.
и изнасящ лекции днес, никога не би трябвало да се изказва за пасажа на Венера, защото докато това явление е ставало, той не е можел да го наблюдава и вероятно ще умре преди да настъпи следващото преминаване на Венера, защото то вероятно ще се състои чак през 2004 година! Тук на учения се налага да вярва в това, което той не вижда. Него той няма да успее да възприеме.
към текста >>
Тук на
учен
ия се налага да вярва в това, което той не вижда.
Това става причина за големи промени и е много интересно. Тези преминавания на Венера се описват. Тъй като те стават приблизително един път на столетие, може да се каже: по отношение на това явление науката трябва да признае, че вярва не само в това, което вече е видяла. Защото ако учените казват, че вярват само в това, което са виждали, астрономът, родил се през 1890 г. и изнасящ лекции днес, никога не би трябвало да се изказва за пасажа на Венера, защото докато това явление е ставало, той не е можел да го наблюдава и вероятно ще умре преди да настъпи следващото преминаване на Венера, защото то вероятно ще се състои чак през 2004 година!
Тук на учения се налага да вярва в това, което той не вижда.
Него той няма да успее да възприеме.
към текста >>
Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест
учен
ите, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира състоянието на времето - така наречената метеорология.
Но аз ви изброих съвсем малко фактори. Трябва също така да се знае какво влияние ще оказват електромагнитните явления върху пасатите. На всички тези въпроси е необходимо да се отговори при желание да се установи закономерност в състоянието на времето. Да, господа, това е нещо такова, където ние встъпваме в безкрайността! Ето защо човек не е в състояние да каже нещо точно и определено за това, какво ще бъде времето.
Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест учените, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира състоянието на времето - така наречената метеорология.
В днешно време нещата в метеорологията стоят така, че ако вземете в ръце книга, касаеща метеорологията, ще кажете: дявол да го вземе! Какво има тук да се уча: един казва едно, друг - съвсем друго. В астрономията нещата стоят съвсем различно.
към текста >>
Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите Това го знае всеки; знаят го, разбира се, и
учен
ите, които се занимават с това.
Може би знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама. След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и т. н. Триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри. Такъв опит провеждат в училище с електричеството. Но, господа, при провеждането на такива опити с електричество е необходимо всичко щателно да се избърше, защото предметите, които трябва да бъдат на-електризирани, в никакъв случай не трябва да бъдат влажни или мокри, а трябва да бъдат сухи, топли и сухи, иначе нито със стъклото, нито с восъка нещо ще се получи.
Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите Това го знае всеки; знаят го, разбира се, и учените, които се занимават с това.
Пренебрегвайки го, те твърдят, че мълнията се появява от облаците, влажността на които е твърде висока, те са мокри!
към текста >>
131.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Учен
остта не защитава от тщеславие, както ви е известно.
Или избухване на вулкан, или земетресение някъде - земетресението представлява подземна вълна, подземно прегряване, - или наводнение, или поява на рудничен газ. На мен, господа, ми се случи да стана очевидец на една много мила история. Виждате ли, Фалб беше много умен, защото можеше да предвижда такива неща, но той беше и много тщеславен.
Учеността не защитава от тщеславие, както ви е известно.
Присъствах на един доклад, който направи Фалб - това беше примерно преди четиридесет години. Фалб величествено, с голяма помпозност и въодушевление пристъпи към трибуната, започна своя доклад и каза: «Да, именно днес звездите стоят така, че може да се очаква мощна поява на рудничен газ». Ето какво каза той в своя доклад. В този момент се отвори вратата, влезе пратеник от «Нова свободна преса» и му връчи телеграма. Фалб се изправи с дългата си патриархална брада и каза: Това трябва да е нещо важно, щом ми го пращат по време на доклада.
към текста >>
[6] «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от
учен
иците и единомишлениците на последния.
[6] «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлениците на последния.
По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)
към текста >>
132.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Когато за първи път в съюза на
учен
ите в Прага било направено съобщение за метеоритите, хората, които слушали съобщението, обявили докладчика за глупак.
Виждате ли, преди всичко би следвало да обърна внимание колко малко са склонни хората да възприемат нещо ново, когато това ново идва в света. Могат да се приведат направо куриозни примери как са се възприемали в света новите научни открития. Струва си само да си спомним, че днес всъщност всичко е постигнато благодарение на откриване на силата на парата, благодарение на парните машини. Когато парната машина се е появила за пръв път, това е бил съвсем малък парен катер, изкачващ се нагоре по реката; селяните го унищожили, като казали, че това не им харесва, че то не е добро за хората! Но подобно отношение са имали не само селяните.
Когато за първи път в съюза на учените в Прага било направено съобщение за метеоритите, хората, които слушали съобщението, обявили докладчика за глупак.
към текста >>
За Юлиус Робърт Майер, който днес се смята за голяма знаменитост и се разглежда като велик
учен
, неотдавна вече ви съобщих.
За Юлиус Робърт Майер, който днес се смята за голяма знаменитост и се разглежда като велик учен, неотдавна вече ви съобщих.
Казах ви, че известно време от своя живот е прекарал в лудница, където е бил затворен.
към текста >>
Тези
учен
и господа заявили, че не трябва да се строи железопътна линия, тъй като пътниците много лесно могат да се разболеят, да станат нервни от бързото пътуване; а след като хората все пак не се отказали от построяването на железопътната линия - даже и днес можете да прочетете прекрасни документи по темата, - лекарите предписали отляво и отдясно на линията да се изгради висока дъсчена ограда, за да не получат минаващите покрай линията селяни сътресение на мозъка!
Но нещо още по-интересно предприела колегията на лекарите[2] през четиридесетте години на XIX век, когато се е строила първата ж.п. линия от Фюрхт до Нюрнберг.
Тези учени господа заявили, че не трябва да се строи железопътна линия, тъй като пътниците много лесно могат да се разболеят, да станат нервни от бързото пътуване; а след като хората все пак не се отказали от построяването на железопътната линия - даже и днес можете да прочетете прекрасни документи по темата, - лекарите предписали отляво и отдясно на линията да се изгради висока дъсчена ограда, за да не получат минаващите покрай линията селяни сътресение на мозъка!
Виждате как са ставали тези неща. Железните пътища въпреки това се построили, те имали огромен успех, без значение на възраженията срещу тях. Така и антропософията ще си пробие път в света, доколкото тя просто трябва да дойде, тъй като в света нищо не може да бъде разбрано истински, ако разбирането на нещата не идва от духа, ако не бъдат познати истински духовните основи на всичко съществуващо.
към текста >>
В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв
учен
трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света.
Сега искам да ви разкажа нещо, от което бихте могли да видите доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава как той реално действа. Виждате ли, това е станало през 1773 г.
В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света.
По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно.
към текста >>
Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв
учен
е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това.
Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
към текста >>
Така че хората даже не чули ясно какво е искал да каже този
учен
.
Да, господа, полицията, която, както ви е известно, е винаги на своя пост, освен всичко останало, забранила този доклад.
Така че хората даже не чули ясно какво е искал да каже този учен.
Но въпреки това, сензацията се състояла! Бихте могли да попитате: прав ли е бил ученият, желаещ да изнесе доклада, или не е бил прав?
към текста >>
Бихте могли да попитате: прав ли е бил
учен
ият, желаещ да изнесе доклада, или не е бил прав?
Да, господа, полицията, която, както ви е известно, е винаги на своя пост, освен всичко останало, забранила този доклад. Така че хората даже не чули ясно какво е искал да каже този учен. Но въпреки това, сензацията се състояла!
Бихте могли да попитате: прав ли е бил ученият, желаещ да изнесе доклада, или не е бил прав?
към текста >>
Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно
учен
ие.
Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко - било то картоф или комета - да търси духовно-то начало. Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на духовното познание. И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности.
Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение.
А основаното на грешно учение не може да се развива успешно.
към текста >>
А основаното на грешно
учен
ие не може да се развива успешно.
Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко - било то картоф или комета - да търси духовно-то начало. Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на духовното познание. И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение.
А основаното на грешно учение не може да се развива успешно.
към текста >>
И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено
учен
ие.
Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука. Всичко съвпада така, както е съвпадало при астронома през 1773 г., пресметнал срещата на кометата със Земята. Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята!
И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение.
към текста >>
Че работната заплата и до ден днешен въобще не впечатлява, това е очевидно; но да се пресметне тя по този път е невъзможно, защото
учен
ието е лъжливо, макар и да изглежда отлично.
От само себе си се разбира, че сега работникът се нуждае от възстановяване на тези сили. Това може да се пресметне; сметките са верни, всичко напълно се съгласува. Абсолютно правилно е, може да се пресметне каква заплата трябва да получава работникът, че да може да възстанови силите си. Но наистина, трябва ли да се търси адекватната заплата по този път, по който я търси Маркс? Въпросът е, може ли въобще тя да се установи по такъв начин?
Че работната заплата и до ден днешен въобще не впечатлява, това е очевидно; но да се пресметне тя по този път е невъзможно, защото учението е лъжливо, макар и да изглежда отлично.
към текста >>
Можем да кажем, че най-голямото нещастие е в това, че по-рано човечеството е било твърде суеверно, а днес е станало
учен
о.
Както виждате, хората в днешно време въобще не разбират как тези неща в света са свързани помежду си, те предполагат, че всичко върви без промяна, от само себе си, но това не е така! Човек трябва през цялото време да разбира как нещата в света се променят.
Можем да кажем, че най-голямото нещастие е в това, че по-рано човечеството е било твърде суеверно, а днес е станало учено.
Но стъпка по стъпка суеверието повсеместно се прокрадва в науката и днес имаме естествознание, утежнено от суеверие. Хората вярват, че ако стомахът е пълен с картофи, това дава нещо на човека. Но така се нанася вреда на здравето на главата, тъй като главата се принуждава да стане орган на храносмилането!
към текста >>
[4] «... някакъв
учен
трябва да изнесе доклад» - Ж.
[4] «... някакъв учен трябва да изнесе доклад» - Ж.
Ж. Р. Лаланд, 1732-1807, френски астроном.
към текста >>
133.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
5. «...крупният
учен
Дюбоа...» - Евгений Дюбоа: 1858-1940, холандски военен лекар, виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Батавия, 1894.
5. «...крупният учен Дюбоа...» - Евгений Дюбоа: 1858-1940, холандски военен лекар, виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Батавия, 1894.
към текста >>
29. «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от
учен
иците и единомишлени-ците на последния.
29. «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлени-ците на последния.
По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)
към текста >>
34. «... някакъв
учен
трябва да изнесе доклад» - Ж.
34. «... някакъв учен трябва да изнесе доклад» - Ж.
Ж. Р. Лаланд, 1732-1807, френски астроном.
към текста >>
НАГОРЕ