Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
7
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
Намерени са
7432
резултата от
1334
текста в
8
страници с части от думите : '
Учен
'.
На страница
7
:
1000
резултата в
233
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на
учен
ията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този живот.
И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този живот.
Тази личност от нашето време ми беше позната, тя беше писателка, намираща се даже в приятелски отношения с мен, която вече отдавна е починала. Тя носеше в себе си едно твърде странно душевно настроение, едно душевно настроение, за което не бих говорил по-рано, въпреки че я бях наблюдавал преди години. Обаче да се говори върху тези неща всъщност е възможно едва откакто настроениението на Коледното събрание се разля върху нашето Антропософско общество, защото то донесе особено осветляване на тези неща и защото днес е налице възможността безпристрастно да се говори върху тези неща, както вече споменах.
към текста >>
С нея беше дошло не съдържанието на
учен
ията от Шартр, а настроенията, които царуваха там.
Това, което се проявяваше при тази личност не беше темперамент, не беше меланхолия, нито сантименталност, а проблясване на един минал земен живот. И настоящата душа на тази личност беше като огледало, в което действително проникваше животът на Шартр.
С нея беше дошло не съдържанието на ученията от Шартр, а настроенията, които царуваха там.
И когато насочвайки поглед в миналото се пренесем в тези настроения, тогава, бих искал да кажа, можем да получим нещо като духовни фотографии на онези личности които са учили в Шартр и които иначе намираме също и чрез духовното изследване в онзи свят, където те могат да бъдат намерени.
към текста >>
Най-значителното в
учен
ието на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя.
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя.
И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс.
към текста >>
Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали живи впечатленията и
учен
ието, култовите упражнения и т. н.
Други души са онези, които не са минали непосредствено през това християнско развитие; те са минали или през по-късното християнско развитие, когато не съществуваше вече онова вътрешно задълбочаване както при сектите, но които преди всичко в основата на душите си имат много от онова, което можеше да се изживее като езическа мъдрост на мистериите в предхристиянско време, носеха го незаличимо, живо в своите души.
Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали живи впечатленията и учението, култовите упражнения и т. н.
на древните мистерии. Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл. Първата категория души са така да се каже радостни, че отново намират християнството в антропософското движение. Но между другите са онези, които обхващат с вътрешно разбиране това, което в антропософията е космическо християнство. Христос като космически дух на Слънцето е схващан преди всичко от онези намиращи се в голям брой в антропософското движение души, които са запазили в основите на своята душа в една жива форма много от онова, което те са донесли от древните езически мистерии.
към текста >>
Човекът действително трябва да бъде из
учен
според неговите здравни и болестни състояния не така, както това се върши днес, според чисто физически познания.
За това ни дава повод онова, което днес трябва да бъде търсено чрез една от най-дълбоките задачи на настоящето. В настоящето отново трябва да се търси едно действително познание за човека с тяло, душа и дух, но не едно такова познание, което се корени в абстрактни идеи и закони, а което може да вникне в действителните основи на цялостното човешко същество.
Човекът действително трябва да бъде изучен според неговите здравни и болестни състояния не така, както това се върши днес, според чисто физически познания.
По този начин човекът не може да бъде познат; по този начин не може да бъде познато преди всичко онова в живота, което действа в човека и се намесва така решаващо в неговата съдба - нещастие, болест, способност или неспособност. Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия живот, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен живот.
към текста >>
И в патологията и терапията ще се види, как наблюдението на болния и здравия човек налага необходимостта да бъде про
учен
о всичко, което наред с външно-физическото се казва за духа и душата, като напълно се уважава това, което естествената наука казва за физическото.
Виждате ли, всичко, което съставлява днес трудностите на медицината, се дължи на това влияние. И всичко това трябва да бъде развито днес в общи линии според изискванията, които са поставени пред антропософското движение, пред Антропософското общество, както и отделно по специалности за отделните групи, както сега например бе говорено върху пасторалната медицина[1] пред една група, която по специалност е подготвена за това. Защото тук трябва да бъде търсена вратата, чрез която да се навлезе също и в онези връзки, които се получават накрая като велики връзки в дейността на теченията на кармата.
И в патологията и терапията ще се види, как наблюдението на болния и здравия човек налага необходимостта да бъде проучено всичко, което наред с външно-физическото се казва за духа и душата, като напълно се уважава това, което естествената наука казва за физическото.
Тогава обаче ще се види, че по отношение на здравия и болния човек сме принудени да разгледаме по-висшите членове на човешката природа. Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила сътрудничка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и болния човек и която се надявам скоро да излезе от печат. Но точно такива изследвания, които търсят вратата, през която по един правилен начин да проникнат от физическия човек в духовния човек, дават един перспективен резултат само тогава, когато те се провеждат по един правилен начин. Така че за една такава работа, каквато се върши тук, се използват не само изследователските способности на настоящето, а също и изследователските способности, които са резултат на това, че се вземат под внимание кармическите нишки, които се получават от историческото развитие на човечеството. Ние трябва да работим, така да се каже, със силите на кармата, за да проникнем в тайните, за които се касае.
към текста >>
2.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Така че по отношение на силните впечатления, пол
учен
и от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
към текста >>
Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е
учен
човек или не.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах.
Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не.
Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното.
към текста >>
3.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим
учен
ието от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното
учен
ие и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци.
Но аз още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, той първо навлиза в една сфера, която постепенно го довежда в областта на Луната.
И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци.
Той имаше чувството: - Прамъдрецът беше при мен. - И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се предаваше учението в онова време. Това бяха най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходеха по Земята в техните етерни тела. Тези праучители са онези, които последваха Луната, когато тя се отдели от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът, като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие. Те са онези, които му осветляват кармата, именно защото имат работа с мъдростта на миналото.
към текста >>
- И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на
учен
ика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се предаваше
учен
ието в онова време.
Но аз още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, той първо навлиза в една сфера, която постепенно го довежда в областта на Луната. И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци. Той имаше чувството: - Прамъдрецът беше при мен.
- И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се предаваше учението в онова време.
Това бяха най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходеха по Земята в техните етерни тела. Тези праучители са онези, които последваха Луната, когато тя се отдели от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът, като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие. Те са онези, които му осветляват кармата, именно защото имат работа с мъдростта на миналото.
към текста >>
Това беше един събор, на който се събра цялата висша
учен
ост, която в първите християнски столетия съществуваше при меродавните личности, на който събор бе воден спор с дълбоки идеи, когато всъщност човешката душа имаше още едно съвършено друго устройство и приемаше като нещо разбиращо се от само себе си непосредственото живеене в духовния свят.
Това беше един събор, на който се събра цялата висша ученост, която в първите християнски столетия съществуваше при меродавните личности, на който събор бе воден спор с дълбоки идеи, когато всъщност човешката душа имаше още едно съвършено друго устройство и приемаше като нещо разбиращо се от само себе си непосредственото живеене в духовния свят.
На този събор се води спор, дали Христос, Синът, е от същата същност както Отец, или е подобен по същност на Отца, като последното се твърдеше от арианците. Днес не искаме да навлизаме в догматичното различие на двете спорещи страни, но искаме да разгледаме това, че на този събор ставаше дума за извънредно остроумни дискусии, за велики остроумни дискусии, които обаче бяха извоювани с интелектуализма на онова време.
към текста >>
4.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо пол
учен
о по духовен начин.
Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
към текста >>
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни
учен
ия, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество.
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
към текста >>
Това
учен
ие беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
към текста >>
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски
учен
ия, именно в халдейската астрология.
Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
към текста >>
И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на
учен
ието, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа?
Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия.
И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа?
Колко богат и мощен е вътрешно светът! - Това забелязва тази личност при визионерните имагинации.
към текста >>
Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко об
учен
ие и
учен
ие: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света.
Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света.
към текста >>
Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем
учен
ици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен жив начин живееше онова, което по онова време беше духовно съдържание.
Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем ученици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен жив начин живееше онова, което по онова време беше духовно съдържание.
към текста >>
5.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Защото християнството не е едно
учен
ие, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството.
Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност. Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много
учен
ици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам. Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството.
Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно отношение на Платон именно към този - не
учен
ик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха.
Преди известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още жив, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте.
Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно отношение на Платон именно към този - не ученик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха.
Но погледът на Платон беше вече насочен върху него, той забелязва извънредно многообещаващото в този младеж, за който говоря тук.
към текста >>
Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото
учен
ие за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе.
Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм. От само себе си се разбира, че душата на Платон пренасяше в следващите епохи част по част все повече и повече онова, което се намираше в нея.
Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото учение за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе.
И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс. И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който гърците имаха и който римляните съвсем нямаха. В известно отношение Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено. Навсякъде има душа и навсякъде в тези диалози има платоническа любов, така както тя трябва да бъде разбрана в истинския смисъл, която също издава и ориенталския си произход.
към текста >>
И тъкмо тази жена съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, об
учен
ието от страна на Михаил.
Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух. В тази жена живее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време. Действително тя заслужава да й се удивляваме.
И тъкмо тази жена съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил.
Но тя съизживява това именно по един твърде забележителен начин. Бихме искали да кажем, че тук спорят един с друг мъжкият дух на Платон и женският дух на монахинята Хросвита, като и двата носеха своите резултатите за духовната индивидуалност. Ако едното въплъщение би било незначително, което се случва повечето пъти, тогава не би станал един такъв вътрешен спор. Но тук при тази индивидуалност този вътрешен спор трае всъщност през цялото време.
към текста >>
6.
Стих: Родени от слънчевите същества могъщи
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Вие,
учен
ици на духовното познание,
Вие, ученици на духовното познание,
към текста >>
7.
Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
«При възкресението на Лазар духовното същество на Йоан Кръстител, което от неговата смърт нататък е дух, осенящ и закрилящ групата на
учен
иците, е проникнало отгоре в съзнателната душа на предишния Лазар, а отдолу съществото на Лазар, така че и двамата са се проникнали един друг.
«При възкресението на Лазар духовното същество на Йоан Кръстител, което от неговата смърт нататък е дух, осенящ и закрилящ групата на учениците, е проникнало отгоре в съзнателната душа на предишния Лазар, а отдолу съществото на Лазар, така че и двамата са се проникнали един друг.
Това след възкресението на Лазар-Йоан е «ученикът, когото Господ обичаше». (Да се види във връзка с това също шестата лекция от цикъла върху «Евангелието на Марко», където Илия (Елиас) е описан като групова душа на апостолите.)
към текста >>
Това след възкресението на Лазар-Йоан е «
учен
икът, когото Господ обичаше».
«При възкресението на Лазар духовното същество на Йоан Кръстител, което от неговата смърт нататък е дух, осенящ и закрилящ групата на учениците, е проникнало отгоре в съзнателната душа на предишния Лазар, а отдолу съществото на Лазар, така че и двамата са се проникнали един друг.
Това след възкресението на Лазар-Йоан е «ученикът, когото Господ обичаше».
(Да се види във връзка с това също шестата лекция от цикъла върху «Евангелието на Марко», където Илия (Елиас) е описан като групова душа на апостолите.)
към текста >>
8.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Об
учен
ие във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Рудолф Щайнер притежава точен и остър на
учен
ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят.
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят.
Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
9.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, пол
учен
и при слушането, записването или стенографирането.
Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани.
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
10.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Об
учен
ието в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение.
Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в сферата на първичната прамъдрост. Всеки, който в тази епоха беше стигнал до определено разбиране, знаеше, що е вдъхновение, знаеше да чете в света - не в книги, - когато се поставяше в необходимата нагласа на душата. Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно. Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите. Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението.
Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение.
Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества. Те са тук, за да дадат озарението, което беше съдържание на първичната мъдрост.
към текста >>
11.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои
учен
и със завист се отнасят към други
учен
и.
В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота. Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения.
Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени.
В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените». Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология». При тази дума «прикритология»[1] ние чувстваме нещо.
към текста >>
В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на
учен
ите спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на
учен
ите».
Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени.
В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените».
Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология». При тази дума «прикритология»[1] ние чувстваме нещо.
към текста >>
В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на
учен
ите спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13.
[1] Има се предвид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921).
В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13.
«Прикритологията от 1879. По-нататъшно развитие на ненаучната прикритология срещу научното и общочовешкото значение на Майер».
към текста >>
12.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Между
учен
ите по география, естествени науки, медицина и др., които бяха в двора на Харун ал Рашид се намираха някои, които в един предишен живот са били в стари мистерийни школи.
Това беше времето, през което една голяма част от тогавашния предно азиатски свят както и голяма част от Африка вече бяха завладени от мохамеданството и навсякъде се разнасяше това, което по такъв великолепен начин действаше в двора на Харун ал Рашид.
Между учените по география, естествени науки, медицина и др., които бяха в двора на Харун ал Рашид се намираха някои, които в един предишен живот са били в стари мистерийни школи.
Хора, които някога са били посветени, не винаги се раждат отново така, че веднага да се забележи, че в определено време са били посветени. Във всяка епоха, дори да е бил посветен в някогашни мистерии, човек може да приеме само онази духовност, която съответства на душевната нагласа, която се разрешава от тялото, принадлежащо на дадената епоха. Когато се погледне същинската душевност, се вижда, че тя не се покрива с диалектическо-логичните представи, които имаме за душевността на човека. Душевното всъщност лежи много по-дълбоко, отколкото обикновено се смята.
към текста >>
Там живееха всевъзможни
учен
и, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там.
Такива възгледи първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в смисъла на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите. Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време. Една такава личност живееше в двора на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да скрие в най-дълбоката си вътрешност онова, което се намираше в него от стари инкарнации, когато е бил посветен. Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид. И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор.
Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там.
Освен това, тогава Багдад беше всъщност център на обширна научна и художествена дейност, която съществуваше в царството на халифите. И всичко, което трябваше да се организира там, се извършваше всъщност от тази личност, която притежаваше много силна инициативност. Такива индивидуалности имат наистина голямо значение в по-нататъшното развитие на човечеството.
към текста >>
13.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И при този посветен от три посоки на света са дошли трима
учен
ика, трима
учен
ика, които му се довериха.
Даже и днес в Ирландия има много духовен живот - не абстрактен, понятиен, а действителен, духовно действащ. Колкото и хаотична да изглежда днес Ирландия, в нея има много действителен духовен живот, но това е само остатък от това, което някога е съществувало. В Хиберния, в Ирландия съществуваха дълбоко въздействащи мистерии, които са имали влияние още и през първите столетия от проникването на християнството в Европа. Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас. Този посветен някога много направи в защита на християнството, в бурното време, когато Бонифаций[5] в действителност много малко постигна.
И при този посветен от три посоки на света са дошли трима ученика, трима ученика, които му се довериха.
Тези трима ученика, кой повече, кой по-малко достигнаха твърде далеч. Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че учениците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен живот не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния живот нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези ученици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези ученици и него. Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие.
към текста >>
Тези трима
учен
ика, кой повече, кой по-малко достигнаха твърде далеч.
Колкото и хаотична да изглежда днес Ирландия, в нея има много действителен духовен живот, но това е само остатък от това, което някога е съществувало. В Хиберния, в Ирландия съществуваха дълбоко въздействащи мистерии, които са имали влияние още и през първите столетия от проникването на християнството в Европа. Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас. Този посветен някога много направи в защита на християнството, в бурното време, когато Бонифаций[5] в действителност много малко постигна. И при този посветен от три посоки на света са дошли трима ученика, трима ученика, които му се довериха.
Тези трима ученика, кой повече, кой по-малко достигнаха твърде далеч.
Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че учениците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен живот не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния живот нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези ученици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези ученици и него. Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие.
към текста >>
Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че
учен
иците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен живот не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния живот нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези
учен
ици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези
учен
ици и него.
В Хиберния, в Ирландия съществуваха дълбоко въздействащи мистерии, които са имали влияние още и през първите столетия от проникването на християнството в Европа. Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас. Този посветен някога много направи в защита на християнството, в бурното време, когато Бонифаций[5] в действителност много малко постигна. И при този посветен от три посоки на света са дошли трима ученика, трима ученика, които му се довериха. Тези трима ученика, кой повече, кой по-малко достигнаха твърде далеч.
Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че учениците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен живот не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния живот нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези ученици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези ученици и него.
Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие.
към текста >>
И другите трима, които споменах, бяха
учен
иците, които бяха дошли от три различни земни области.
И другите трима, които споменах, бяха учениците, които бяха дошли от три различни земни области.
Онова обаче, което мощно е действало от едната инкарнация в другата, действаше по-дълбоко от външните принципи. Насреща на това, което приковава човек към човека даже и в различни инкарнации, е една дреболия, когато се казва: - Аз съм републиканец, ти си монархист. - В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на битието, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в битието. Така например, Гарибалди не можеше да напусне Виктор Емануел, въпреки че имаше други възгледи. Възгледите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен живот в друг.
към текста >>
За да се разбере, за какво става въпрос, трябва да си изясним следното: Христос е разяснил на своите интимни
учен
ици, как в онова същество, което беше роденият в Ориента Исус, през тридесетата му година той е бил изпълнен от Христос, който е едно слънчево същество, една космическа същност.
За да се разбере, за какво става въпрос, трябва да си изясним следното: Христос е разяснил на своите интимни ученици, как в онова същество, което беше роденият в Ориента Исус, през тридесетата му година той е бил изпълнен от Христос, който е едно слънчево същество, една космическа същност.
Исус от Назарет беше роден в една лунна религия; понеже какво беше Яхве, религията на Йехова? Какво представляваше самият Йехова? Когато се погледнеше към Йехова, се поглеждаше нагоре към човешкия аз, който е непосредствено зависим от физическата човешка форма, от онова човешко устройство, което се ражда с нас. Това обаче, в което се раждаме, което се формира с нас, което се изгражда, когато ние се развиваме в майчиното тяло до един аз, е зависимо от лунните сили. И Яхве всъщност е един лунен бог.
към текста >>
Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид
учен
ие, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих.
Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих.
Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма.
към текста >>
Там беше изобразен един
учен
ик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък.
Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих.
Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък.
И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
към текста >>
Всичко това, което по-късно беше станало християнско
учен
ие, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес.
Вие виждате, че историята не се покрива с реалността и чрез чисто духовното изследване ще трябва да се почерпят някои неща, които иначе са унищожени от противниците им. Защото от една известна страна има дълбок интерес с огън и жупел да се унищожи това, което насочва вниманието към факта, че Христос произхожда от Космоса. Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус.
Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес.
Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
към текста >>
14.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Учен
икът е бил завеждан пред две статуи[2].
Аз искам да ви дам един пример за една наистина посветена в предишен земен живот личност. Това беше една личност, която беше посветена в хибернийските мистерии, в мистериите на Ирландия, по времето на първите християнски столетия, когато старите велики мистерии на Ирландия бяха вече в упадък, но все още съхраняваха велико знание. Там живееше една личност, която беше посветена в една от висшите степени. Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина. Например едно от ритуалните въздействия, което се е получавало там, беше, че след като човек дълго е бил подготвян относно заблужденията на Земята, относно възможността за съмнение, в картинен образ е трябвало да изживее онова, което да му направи силно впечатление чрез самата картина.
Ученикът е бил завеждан пред две статуи[2].
Едната била съвсем еластична, но куха отвътре. Иначе е била с величествен ръст; въздействието от нея оставяло могъщо впечатление. Ученикът е трябвало да я докосне. Това докосване вътрешно ужасно го разтърсвало, понеже статуята била като жива - човек вкарвал пръста си в нея, и щом го отдръпнел, тя отново възвръщала формата си. Оставало впечатлението за един живот, който веднага се възстановява, малко след като е бил разрушен.
към текста >>
Учен
икът е трябвало да я докосне.
Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина. Например едно от ритуалните въздействия, което се е получавало там, беше, че след като човек дълго е бил подготвян относно заблужденията на Земята, относно възможността за съмнение, в картинен образ е трябвало да изживее онова, което да му направи силно впечатление чрез самата картина. Ученикът е бил завеждан пред две статуи[2]. Едната била съвсем еластична, но куха отвътре. Иначе е била с величествен ръст; въздействието от нея оставяло могъщо впечатление.
Ученикът е трябвало да я докосне.
Това докосване вътрешно ужасно го разтърсвало, понеже статуята била като жива - човек вкарвал пръста си в нея, и щом го отдръпнел, тя отново възвръщала формата си. Оставало впечатлението за един живот, който веднага се възстановява, малко след като е бил разрушен. С това е трябвало да се насочи вниманието към всичко онова в човека, в което се намира слънчевата същност.
към текста >>
Как да се разбира животът на човека, взаимните отношения между човека и света, чрез такива примери от развитието на човечеството, които наистина са пол
учен
и с извънредна точност с помощта на духовната наука?
Как да се разбира животът на човека, взаимните отношения между човека и света, чрез такива примери от развитието на човечеството, които наистина са получени с извънредна точност с помощта на духовната наука?
Как в един трети пример да се разбира нещо, което иначе би било напълно неразбираемо за онзи, който непреднамерено разглежда този факт? Как чрез разглеждането на една кармична връзка се разбира нещо, което в такива случаи иначе изглежда съвсем загадъчно, съвсем неразбираемо?
към текста >>
15.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато ние потърсим входната порта на антропософията чрез едно задушевно насочване на душата към смъртта и си изясним, че мисленето е един труп в сравнение с предземното мислене, тогава погледът ни към човека се разпростира извън земния живот и едва чрез това ние се подготвяме да възприемем антропософското
учен
ие, антропософската мъдрост.
Когато ние потърсим входната порта на антропософията чрез едно задушевно насочване на душата към смъртта и си изясним, че мисленето е един труп в сравнение с предземното мислене, тогава погледът ни към човека се разпростира извън земния живот и едва чрез това ние се подготвяме да възприемем антропософското учение, антропософската мъдрост.
Само защото не се разглежда по правилен начин това, което още е в земния живот дори и като труп - а земният живот е мястото за това, - само затова така трудно се намира естественият път към антропософията. Днес мисленето се надценява, но то всъщност не се познава; то се познава само в неговото проявление като душевен труп.
към текста >>
Тези
учен
ия са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на човечеството.
Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания. Той е бил обучаван по един духовен начин. Но в онова време от човешкото развитие са били различавани хора, които са можели да бъдат виждани с физическите очи и хора, които не са могли да бъдат виждани. Никой не е претендирал да вижда хора, които не са могли да бъдат виждани, понеже тогава е съществувала дарбата, да се приема от учителите, дори и когато те са били невидими.
Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на човечеството.
- И човек не е виждал външно образа на такива пра учители, а ги е възприемал в духовно съзерцание. Не е било възможно да се здрависва физически с тях, но той е чувствал нещо като духовно ръкостискане.
към текста >>
Дори и тези велики
учен
ия на Ориента са само отзвук от тях.
Тези пра учители дадоха на човечеството първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта.
Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях.
Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си. Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта.
към текста >>
16.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
След това той слиза на Земята и носи отпечатък, пол
учен
от това, че той оформя като саморазбираща се мъдрост изживяното по-рано на Земята и тя се проявява по различни начини.
Там мъдростта е субстанциална, тя протича на Юпитер подобно на вятъра и се носи наоколо, събира се като мъгла и се издига нагоре. Това обаче отново са същества, които се издигат от една мъгла от мъдрост. Вътре предимно живеят Херувимите, които в тази взаимовръзка заедно с хората формират човешката карма. Но вътре има и други импулси, и това важи безусловно. Каквото един човек е прекарал в един предишен земен живот, се оформя кармически чрез силите на мъдростта, на саморазбиращата се мъдрост.
След това той слиза на Земята и носи отпечатък, получен от това, че той оформя като саморазбираща се мъдрост изживяното по-рано на Земята и тя се проявява по различни начини.
И за това ще дам пример.
към текста >>
Когато бяха още живи отношенията между духовните същества и тамошните хора, мистерийните
учен
ици, там тя се научи да познава онова, което е съществувало като мексикански богове.
Една друга индивидуалност ни довежда назад - във времената преди Америка да бъде населена с европейско население - в Средна Америка, в Мексико. Там тя живее всред западналите мистерии на предишното мексиканско местно пра население.
Когато бяха още живи отношенията между духовните същества и тамошните хора, мистерийните ученици, там тя се научи да познава онова, което е съществувало като мексикански богове.
Днес хората говорят, че знаят - отново една особена карма, но не особено щастлива карма за хората - също и за боговете Кветцалкоатл, Тетцкатлипока и Таотл[5]. Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества.
към текста >>
17.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива
учен
да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има стремеж всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание.
Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота. Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем.
Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива учен да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има стремеж всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание.
към текста >>
Аз го подчертавам тук, за да видите, че посветеният от онези времена може да ползва само възпитанието и об
учен
ието, което му се предлага.
В книгата ми «Моят жизнен път» достатъчно ясно посочих, че като петнадесетгодишен аз още не можех да пиша ортографски[3]. На това дължа особено много. Аз бях предпазен от някои неща, от които хората не биват предпазвани, когато петнадесетгодишни вече могат да пишат ортографски. Чрез някои неща, които произлизат от материалистическото образование на съвремието човек се изолира от духовния живот. Това е един много по-сериозен въпрос, отколкото човек може да си представи.
Аз го подчертавам тук, за да видите, че посветеният от онези времена може да ползва само възпитанието и обучението, което му се предлага.
Какво друго може да прави той, от това да се въплъти в организацията на тялото си, предлагана му от съвременната епоха? Той трябва да изостави много от това, което е заложено в душата му. Но въпреки това според проявите в живота, които могат да се видят в една определена епоха, също и при един човек, който външно съвсем не изглежда като посветен, а като обикновен земен жител, може да се прозре, кармическата взаимовръзка с някогашното посвещение. В кармата наистина не действа онова, което първоначално се вярва, че е най-важното в човешкия живот. Когато например някой се представи с една определена духовна нагласа, човек е склонен, когато само интелектуално преценява кармата, лесно да си представи подобно интелектуално устройство и в предишния земен живот.
към текста >>
Учен
икът беше възпитаван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини.
В този случай говоря напълно обективно, понеже употребих много усилия да разкрия истината, която искам да изнеса, понеже индивидуалността, в нейното ново въплъщение изобщо не ми беше симпатична, до днес не ми е симпатична. Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични. Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма. В тези мистерии трябваше да се изживеят много неща, преди някой да достигне до онази степен на познанието, която трябваше да се достигне точно в тези ирландски мистерии. Там този, който искаше да бъде посветен, първо от една страна трябваше да изживее всичко това, което може да се таи в душата като съмнение към великите истини.
Ученикът беше възпитаван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини.
И чак когато в душата си той е изживял всичко възможно като болки, вътрешна трагика, подтиснатост, бих искал да кажа, вътрешна премазаност, - всичко, което може да се преживее като съмнение във върховните истини, тогава той е бил довеждан, първоначално картинно имагинативно, а после в духовна реалност до действителното схващане на истината. Така че всеки, който е бил посветен в хибернийските мистерии, не само се е научил да вярва на истината, но също и да не вярва в истината. Едва чрез това жизнеутвърждаващо е могла да се прояви неговата непоклатимост в присъединяването му към дадена истина.
към текста >>
Чак на следващият ден, когато
учен
икът бил довеждан отново пред нея, тя вече била възстановена.
Накарвали го да натисне с пръст едната статуя. Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска. Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива. Така той бил насочван към особенностите на живото, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането. Другата статуя била така конструирана, че когато човек я натисквал, деформацията, която се е получавала в нея от натиска, оставала.
Чак на следващият ден, когато ученикът бил довеждан отново пред нея, тя вече била възстановена.
Пред ученика заставала вътрешната конституция на физическото и етерното, следователно нещо от истината на самонаблюдението.
към текста >>
Пред
учен
ика заставала вътрешната конституция на физическото и етерното, следователно нещо от истината на самонаблюдението.
Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска. Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива. Така той бил насочван към особенностите на живото, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането. Другата статуя била така конструирана, че когато човек я натисквал, деформацията, която се е получавала в нея от натиска, оставала. Чак на следващият ден, когато ученикът бил довеждан отново пред нея, тя вече била възстановена.
Пред ученика заставала вътрешната конституция на физическото и етерното, следователно нещо от истината на самонаблюдението.
към текста >>
След това
учен
иците били завеждани до други образи, все повече били довеждани до фактическо разбиране на вътрешната конституция.
Това била първата степен.
След това учениците били завеждани до други образи, все повече били довеждани до фактическо разбиране на вътрешната конституция.
Тези ученици на Хиберния действително обхващали онова в тяхната душевна конституция, което е духовна действителност. Когато достигали до известна степен на посвещението те вече не взимали особено под внимание външната физическа действителност, но хибернийските посветени знаели да живеят в духовната действителност. По времето когато във физическия свят, отатък в Азия се извършва Мистерията на Голгота, висшите жреци в Хиберния насочвали култовите церемонии в насока, съответстваща на времето в Палестина, където във външната физическа реалност се извършвала Мистерията на Голгота. В местата за посвещение в Ирландия същевременно се е празнувала Мистерията на Голгота като култова церемония. Това означава, че в Хиберния се изживявало като духовно събитие над Земята едно физическо събитие, ставащо на друго земно място.
към текста >>
Тези
учен
ици на Хиберния действително обхващали онова в тяхната душевна конституция, което е духовна действителност.
Това била първата степен. След това учениците били завеждани до други образи, все повече били довеждани до фактическо разбиране на вътрешната конституция.
Тези ученици на Хиберния действително обхващали онова в тяхната душевна конституция, което е духовна действителност.
Когато достигали до известна степен на посвещението те вече не взимали особено под внимание външната физическа действителност, но хибернийските посветени знаели да живеят в духовната действителност. По времето когато във физическия свят, отатък в Азия се извършва Мистерията на Голгота, висшите жреци в Хиберния насочвали култовите церемонии в насока, съответстваща на времето в Палестина, където във външната физическа реалност се извършвала Мистерията на Голгота. В местата за посвещение в Ирландия същевременно се е празнувала Мистерията на Голгота като култова церемония. Това означава, че в Хиберния се изживявало като духовно събитие над Земята едно физическо събитие, ставащо на друго земно място. Това би следвало да ви посочи, до каква дълбочина всъщност водеха точно тези хибернийски мистерии.
към текста >>
18.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов
учен
ик, а също и след това.
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот. Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1].
Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това.
Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година. Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност.
към текста >>
Но аз по-късно станах
учен
ик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност.
Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година.
Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност.
Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия. Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг учител, защото той не разбираше нищо от нея. Той беше отличен конструктор, конструираше всичко и правеше много силно впечатление. И аз правех значителни крачки напред точно в геометрията, защото извънредно много го обичах.
към текста >>
Тук се показва, че тези трима други хора са следвали индивидуалността на Гарибалди като негови
учен
ици, когато той е бил ирландски посветен.
Това са Кавур и Масини - съвсем друго устроени характери. Масини, идеалистът, който не докосва практическото, Гарибалди навсякъде практическият военен държавник и въпреки това като че ли носещ се над земното и Кавур, хитрият умен политик. Как тези хора пасват заедно? Това е въпросът. Точно тук се показа нещо, което искам да ви покажа като нещо характерно за кармата.
Тук се показва, че тези трима други хора са следвали индивидуалността на Гарибалди като негови ученици, когато той е бил ирландски посветен.
Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между ученици и учител. Те повече не могат да се разделят, поне не през определени инкарнации. Там се изгражда една кармическа връзка и човек не може да се отдели. Сега настъпва особеното: Около 1807 година четиримата са родени отново. Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, следователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време.
към текста >>
Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между
учен
ици и учител.
Масини, идеалистът, който не докосва практическото, Гарибалди навсякъде практическият военен държавник и въпреки това като че ли носещ се над земното и Кавур, хитрият умен политик. Как тези хора пасват заедно? Това е въпросът. Точно тук се показа нещо, което искам да ви покажа като нещо характерно за кармата. Тук се показва, че тези трима други хора са следвали индивидуалността на Гарибалди като негови ученици, когато той е бил ирландски посветен.
Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между ученици и учител.
Те повече не могат да се разделят, поне не през определени инкарнации. Там се изгражда една кармическа връзка и човек не може да се отдели. Сега настъпва особеното: Около 1807 година четиримата са родени отново. Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, следователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време. Те се раждат по същото време в същата област на Италия.
към текста >>
19.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите
учен
ици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите
учен
ици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи.
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
към текста >>
Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите
учен
ици.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи. Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история.
Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици.
След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си.
към текста >>
Той започна да чете от книги, за които мислеше, че
учен
иците не ги познават и че не могат да ги намерят.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи. Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции.
Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят.
Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави. Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо!
към текста >>
Веднъж един
учен
ик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят.
Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави. Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо! - сега беше потънал в блатото на тривиалния живот.
към текста >>
Тогава всичките
учен
ици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични
учен
ици.
Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици.
Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави. Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо! - сега беше потънал в блатото на тривиалния живот. След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град.
към текста >>
Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на
учен
иците от класа си.
Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици.
Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си.
Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави. Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо! - сега беше потънал в блатото на тривиалния живот. След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град.
към текста >>
Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах
учен
иците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо!
Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави.
Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо!
- сега беше потънал в блатото на тривиалния живот. След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град.
към текста >>
Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от
учен
иците.
Аз лично познавах една друга личност, също един учител.
Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците.
Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света. - Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно. Случи се нещо много забележително. Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше. Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването.
към текста >>
Учен
иците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света.
Аз лично познавах една друга личност, също един учител. Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците.
Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света.
- Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно. Случи се нещо много забележително. Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше. Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването. И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите ученици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност.
към текста >>
- Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите
учен
ици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно.
Аз лично познавах една друга личност, също един учител. Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците. Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света.
- Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно.
Случи се нещо много забележително. Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше. Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването. И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите ученици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност. Нещо неразбираемо!
към текста >>
Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите
учен
ици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше.
Аз лично познавах една друга личност, също един учител. Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците. Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света. - Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно. Случи се нещо много забележително.
Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше.
Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването. И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите ученици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност. Нещо неразбираемо!
към текста >>
И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите
учен
ици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност.
Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света. - Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно. Случи се нещо много забележително. Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше. Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването.
И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите ученици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност.
Нещо неразбираемо!
към текста >>
20.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на
учен
ите спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13.
39. Лицемерология: Има се предвид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921).
В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13.
«Прикритологията от 1879. По-нататъшно развитие на ненаучната прикритология срещу научното и общочовешкото значение на Майер».
към текста >>
21.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Провеждането на един свръхсетивен култ в мощни имагинации като прелюдия на Михаеловото
учен
ие на Земята.
Предопределението за Антропософското Движение. Предишното съвместно действие в духовната област.
Провеждането на един свръхсетивен култ в мощни имагинации като прелюдия на Михаеловото учение на Земята.
Течението на Михаел и новото Християнство. Двете групи: уморените от християнството души и копнеещите за Христос души. Обяснение между платониците и аристотелците.
към текста >>
Задълбочено разбиране за историческите импулси чрез
учен
ието за повтарящите се земни съществувания.
Приветствие. Относно Коледното Тържество като жив духовен импулс.
Задълбочено разбиране за историческите импулси чрез учението за повтарящите се земни съществувания.
Меродавни импулси на нашето време: християнство и непроникнатата още от християнството наука. Бейкън, Дарвин. Настъпването на епохата на Михаел и изтичането на Кали-Юга. Въпроси на Обществото. Относно секциите и класовете.
към текста >>
Заглъхването на съзнанието за Кармата; то преминава във формата на
учен
ост, например в древен Египет.
Виждането на Кармата беше една действителност на съзнанието за хората от миналите времена.
Заглъхването на съзнанието за Кармата; то преминава във формата на ученост, например в древен Египет.
Преминаване на астралното виждане в събуждането и заспиването. Чрез новата наука на посвещението човечеството отново може да се върне към изгубеното познание.
към текста >>
22.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това, което се предава като
учен
ие тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството.
Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество. До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество. Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят.
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството.
Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение.
към текста >>
Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското
учен
ие.
Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество. До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество. Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят. Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството.
Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение.
към текста >>
Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема
учен
ието; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини.
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи. Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа. Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество.
Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини.
Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност. Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение. Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода. Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже.
към текста >>
Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като
учен
ие, като антропософско дело.
Всичко, което става сега във физическия сетивен свят, има на своята основа предварителните събития в духовните светове. Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било предварително подготвено по духовен начин в духовния свят. А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят. И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество. И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство.
Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело.
Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации!
към текста >>
И онези, които разпространяваха аристотелското
учен
ие до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството.
Другото течение беше предназначено за нещо друго. Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците.
И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството.
И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците. И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих.
към текста >>
И сега, обични приятели, бих искал да изложа пред Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са предавали
учен
ието пред своите посветени
учен
ици.
Мощни учители! Като че между тези духове действуваше самият Платон, тълкувайки Християнството, така говореха те в школата от Шартр. Те учеха духовното съдържание на Християнството. Писанията, които произхождат от тях, изглеждат може би абстрактни на днешните хора, когато те ги четат, но това се дължи само на абстрактността на душите на днешните хора. Писанията на тези велики личности описват духовния свят изцяло с царуващите елементи, с действуващия елемент на Христос.
И сега, обични приятели, бих искал да изложа пред Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са предавали учението пред своите посветени ученици.
Колкото и парадоксално да изглежда това за днешния човек все пак такива явления са съществували тогава за ученика от Шартр.
към текста >>
Колкото и парадоксално да изглежда това за днешния човек все пак такива явления са съществували тогава за
учен
ика от Шартр.
Като че между тези духове действуваше самият Платон, тълкувайки Християнството, така говореха те в школата от Шартр. Те учеха духовното съдържание на Християнството. Писанията, които произхождат от тях, изглеждат може би абстрактни на днешните хора, когато те ги четат, но това се дължи само на абстрактността на душите на днешните хора. Писанията на тези велики личности описват духовния свят изцяло с царуващите елементи, с действуващия елемент на Христос. И сега, обични приятели, бих искал да изложа пред Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са предавали учението пред своите посветени ученици.
Колкото и парадоксално да изглежда това за днешния човек все пак такива явления са съществували тогава за ученика от Шартр.
към текста >>
Но съществуваха определени пророчески
учен
ия.
То ще бъде отново разбрано в неговото духовно съдържание, когато ще е изтекла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е настъпила една нова епоха. Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел. Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството.
Но съществуваха определени пророчески учения.
Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
към текста >>
Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо
учен
ие в извлечение.
Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел. Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения.
Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
към текста >>
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени
учен
ици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела.
към текста >>
Когато Аланус аб Инсулис учеше нещо подобно пред само малко
учен
ици, през Школата от Шартр преминаваше като един чар, като една магия.
Когато Аланус аб Инсулис учеше нещо подобно пред само малко ученици, през Школата от Шартр преминаваше като един чар, като една магия.
Но беше така, като че етерният свят наоколо би бил обхванат от удара на вълните на Михаеловото учение.
към текста >>
Но беше така, като че етерният свят наоколо би бил обхванат от удара на вълните на Михаеловото
учен
ие.
Когато Аланус аб Инсулис учеше нещо подобно пред само малко ученици, през Школата от Шартр преминаваше като един чар, като една магия.
Но беше така, като че етерният свят наоколо би бил обхванат от удара на вълните на Михаеловото учение.
към текста >>
А в ордена на Цистерцинците имаше много нещо от такива
учен
ия.
Но в развитието на света е така, че тези, които са посветени във великите тайни на съществуването, каквито бяха до определена степен Аланус аб Инсулис и Бернардус Силвестрис, знаят: човек може да върши в ограничен размер винаги това или онова! Един такъв човек като Аланус аб Инсулис си казваше: ние, платониците, трябва да минем през вратата на смъртта, можем да живеем отначало само в духовния свят. Ние трябва да гледаме от духовния свят и да оставим физическия свят на други, на онези, които развиват интелекта по аристотелски начин. Този интелект трябва да бъде развиван сега. В напреднала възраст Аланус аб Инсулис облече дрехата на ордена на Цистерцинците.
А в ордена на Цистерцинците имаше много нещо от такива учения.
Обаче тъкмо онзи от Цистерцинците, които имаха по-дълбоките разбирания, си казаха: от сега нататък ние можем да действуваме само от духовния свят, трябва да изоставим полето на аристотелците.
към текста >>
Това, което ставаше в Школата на Шартр, беше така действено, че неговото влияние се простираше например чак до университета от Орлеан, където през втората половина на 12-то столетие проникна като
учен
ие нещо, което се разливаше в такива велики, мощни образи като със сребърни слова от устата на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис към
учен
иците от Шартр.
Тези аристотелци станаха главно Доминиканците. И така в 13-то столетие ръководството в духовния свят на Европа премина върху тях. Но имаше още нещо, бих могъл да кажа, което се намеси значително в духовния живот на Европа, което остана именно от тези духове: Петер От Компостелла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значителна поема за 7-те свободни изкуства.
Това, което ставаше в Школата на Шартр, беше така действено, че неговото влияние се простираше например чак до университета от Орлеан, където през втората половина на 12-то столетие проникна като учение нещо, което се разливаше в такива велики, мощни образи като със сребърни слова от устата на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис към учениците от Шартр.
Но бих могъл да кажа, духовната атмосфера беше така надалече проникната от това, че веднъж един човек, който като италианец се завръщаше от своето посланичество в Испания и при завръщането си, когато бързаше към своята родина, научи, че велфите са били изгонени от тяхната власт. Към това се прибави и един лек слънчев удар, поради което неговото етерно тяло се излъчи и той улови това, което така да се каже лъхаше в етерния свят от Школата на Шартр, лъхаше това, което беше останало от нея. И чрез това, което лъхаше по този начин към него от етерния свят, той получи нещо като една интуиция, една интуиция, която съществуваше при много хора през първите християнски столетия. Той видя първо разпрострян пред себе си земния свят, какъвто той съществува около човека, обаче в този свят царуваха, не както се казваше по-късно, природни закони, а царуваше великата помощница на божествения Демиург, духовната Природа, която беше приемница на Прозерпина в първите християнски столетия. Тогава не съществуваха природните закони, абстрактните природни закони; посветените виждаха като живо същество това, което действуваше в природата като една обширна божествена сила.
към текста >>
След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на пол
учен
ия лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите.
След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите.
След това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род. Това хората знаеха през първите християнски столетия. Тогава не се говореше за такива абстрактни учения, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи. През тези християнски столетия се говореше за това, че хората са поучавани от духовния свят чрез богините Диалектика, Риторика, Граматика, Аритметика, Геометрия, Астрология или Астрономия и Музика. Хората не си представяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, гледаха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества.
към текста >>
Тогава не се говореше за такива абстрактни
учен
ия, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи.
След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите. След това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род. Това хората знаеха през първите християнски столетия.
Тогава не се говореше за такива абстрактни учения, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи.
През тези християнски столетия се говореше за това, че хората са поучавани от духовния свят чрез богините Диалектика, Риторика, Граматика, Аритметика, Геометрия, Астрология или Астрономия и Музика. Хората не си представяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, гледаха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества. Те се оставяха да бъдат поучавани от тези небесни Същества. По-късно те не се явяваха вече по хората като живите богини Диалектика, Риторика и т.н. в едно единно видение, а в абстрактните форми, в абстрактно-теоретически учения.
към текста >>
в едно единно видение, а в абстрактните форми, в абстрактно-теоретически
учен
ия.
Тогава не се говореше за такива абстрактни учения, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи. През тези християнски столетия се говореше за това, че хората са поучавани от духовния свят чрез богините Диалектика, Риторика, Граматика, Аритметика, Геометрия, Астрология или Астрономия и Музика. Хората не си представяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, гледаха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества. Те се оставяха да бъдат поучавани от тези небесни Същества. По-късно те не се явяваха вече по хората като живите богини Диалектика, Риторика и т.н.
в едно единно видение, а в абстрактните форми, в абстрактно-теоретически учения.
към текста >>
Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите
учен
ици.
Тази личност, за която говоря сега, остави всичко това да действува върху нея. А след това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа. И след като мина през великия миров океан, тя бе въведена в света на звездите от Овидий, който беше минал през вратата на смъртта и беше станал водач на душите в духовния свят. Тази личност, Брунето Латини стана учител на Данте. И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи след това по своя поетичен начин в Божествената Комедия.
Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
към текста >>
Защото над Антропософското Общество виси една съдба: съдбата, че мнозина от онези, които днес се намират в Антропософското Общество, трябва отново да слязат на Земята към края на 20-то столетие, обаче тогава съединение също с онези, които са били и самите ръководители в школата от Шартр или са били
учен
ици на тази школа.
Обаче по-нататъшното развитие протече така, че както тези, които са били ръководители в Школата от Шартр, така и тези, които имаха ръководните места в ордена на доминиканците, застанаха начело на онези, които през първата половина на 19-то столетие подготвиха антропософското течение в онзи мощен свръх сетивен култ, който се разгърна в посочените образи. Първо трябваше отново да слязат онези, които бяха действували повече или по-малко като аристотелци: защото под влиянието на интелектуализма не беше дошло още времето, за да бъде отново задълбочена духовността. Обаче съществуваше едно непрекъснато споразумение, което действува по-нататък. И според това споразумение от това, което е Антропософско Движение, трябва да се роди нещо, което трябва да намери своето завършване в края на това столетие.
Защото над Антропософското Общество виси една съдба: съдбата, че мнозина от онези, които днес се намират в Антропософското Общество, трябва отново да слязат на Земята към края на 20-то столетие, обаче тогава съединение също с онези, които са били и самите ръководители в школата от Шартр или са били ученици на тази школа.
Така щото, ако цивилизацията не трябва да премине в пълен упадък, преди изтичането на 20-то столетие на Земята трябва да действуват съвместно платониците от Шартр и по-късните аристотелци.
към текста >>
Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно
учен
и хора.
Аз самият трябва да считам това като едно странно съчетание на съдбата. Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията. Обаче ако тогава в този град бих отишъл в гимназията, аз бих станал свещеник на Цистерцинския орден. В това няма никакво съмнение. Защото това беше една гимназия, в която преподаваха само цистерцинци.
Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно учени хора.
Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци. И всъщност аз минах "покрай" Цистерцинския орден само благодарение на това че не отидох да уча в гимназията. Кармата ме водеше по друг начин; обаче цистерцинският орден не ме изпускаше. Това аз също описвам. Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови.
към текста >>
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на
учен
ик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр.
И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр. До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр.
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр.
В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата. Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек.
към текста >>
Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно
учен
човек.
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата.
Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек.
Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос". Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които постоянно изнасям в моите сказки. През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си позволим, да мислим нещо подобно. По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията. Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене.
към текста >>
От цялата връзка на нашия разговор с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен
учен
човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането.
По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията. Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене. Ще ви дам една книга от моята библиотека; в нея се намира нещо забележително, което е свързано с това, което току що казахте". Аз отидох с него. Той ми даде една книга върху Друзите.
От цялата връзка на нашия разговор с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен учен човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането.
Той знаеше това от една единствена книга. Беше така учен беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н. познава целия свят и още три села" толкова учен беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания. Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното подсъзнание, и това, което тече през човешките души като духовен свят. След това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена.
към текста >>
Беше така
учен
беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н.
Ще ви дам една книга от моята библиотека; в нея се намира нещо забележително, което е свързано с това, което току що казахте". Аз отидох с него. Той ми даде една книга върху Друзите. От цялата връзка на нашия разговор с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен учен човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането. Той знаеше това от една единствена книга.
Беше така учен беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н.
познава целия свят и още три села" толкова учен беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания. Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното подсъзнание, и това, което тече през човешките души като духовен свят. След това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена. Същата личност присъствуваше на моята сказка и след завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за отношението на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение. И това, което той каза за връзката на два земни живота, беше правилно, то не беше погрешно.
към текста >>
познава целия свят и още три села" толкова
учен
беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания.
Аз отидох с него. Той ми даде една книга върху Друзите. От цялата връзка на нашия разговор с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен учен човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането. Той знаеше това от една единствена книга. Беше така учен беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н.
познава целия свят и още три села" толкова учен беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания.
Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното подсъзнание, и това, което тече през човешките души като духовен свят. След това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена. Същата личност присъствуваше на моята сказка и след завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за отношението на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение. И това, което той каза за връзката на два земни живота, беше правилно, то не беше погрешно. Но той не разбираше абсолютно нищо; само говореше това.
към текста >>
23.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това съществуваше също в древните мистерии на Слънцето като едно чудесно
учен
ие на посветените: че на Слънцето обитава Михаел, че там той управлява космическата интелигентност вдъхновява хората, тя е един дар на Михаел.
И тази противоположна на днешната земна небесна интелектуалност имаше да управлява Михаел тогава във времето на Александър Велики. Между Архангелите, доколкото те населяват Слънцето, той беше най-изпъкващият. Той беше онзи Дух, който изпращаше от Слънцето не само физическо-етерните слънчеви лъчи изпращаше на Земята вдъхновяващата интелектуалност. Защото тогава хората са знае ли: това, което те развиват на Земята като сила на интелигентността, е дар на Небето, дар на Слънцето, който се изпраща на Земята от Слънцето. И непосредствено изпълняващият Дух, който изпраща на Земята интелектуалността по духовен начин, това е Михаел!
Това съществуваше също в древните мистерии на Слънцето като едно чудесно учение на посветените: че на Слънцето обитава Михаел, че там той управлява космическата интелигентност вдъхновява хората, тя е един дар на Михаел.
към текста >>
И така в тези малко на брой източни мистерии учители с основни духовни заложби, които те бяха развили, можаха да посветят
учен
ици в тази велика тайна.
Тази дълбока тайна, която царуваше в развитието на човечеството на Земята, беше позната в отделни, малко на брой източни мистерии.
И така в тези малко на брой източни мистерии учители с основни духовни заложби, които те бяха развили, можаха да посветят ученици в тази велика тайна.
И чрез едно съчетание от рода на тези, които са трудно разбираеми за обикновения земен ум, случи се, че тази тайна стигна до онзи владетелски дворец, за който аз говорих в Гьотеанума и на други места. Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници. Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ.
към текста >>
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите
учен
ици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията".
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
към текста >>
Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-
учен
ите и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-
учен
ите и най-обърканите".
Защото казва ли Ви някой, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял? Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията. Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете.
Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите".
И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове. Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин".
към текста >>
24.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно об
учен
ие, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел.
Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа.
Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел.
Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност. Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
към текста >>
Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно об
учен
ие, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност.
Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел.
Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност.
Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
към текста >>
Резултатът на това об
учен
ие се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел. Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност.
Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
към текста >>
Нека скицираме великото
учен
ие на посветените, което някога се е вливало по стария начин на Земята чрез мистериите нека скицираме това
учен
ие пред душите на онези, които са свързани по интелигентен начин с Михаела
Нека скицираме великото учение на посветените, което някога се е вливало по стария начин на Земята чрез мистериите нека скицираме това учение пред душите на онези, които са свързани по интелигентен начин с Михаела
към текста >>
По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно
учен
ие, което разкриваше тайните на световете.
И там бе "Прегледана като учебна материя" ако мога да си послужа с този тривиално звучащ израз там бе премината като учебен материал старата мъдрост на посвещението. Имаше едно велика, обхватна небесна Школа. В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н.
По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете.
Долу на Земята действуваха ариманическите духове. И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
към текста >>
Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде
учен
ици.
Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство. Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици.
Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател. Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман!
към текста >>
25.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с
учен
ието, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият
учен
ието би изпълнявал същевременно и администраторската служба.
Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество.
Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба.
към текста >>
Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като
учен
ие, като блага на мъдростта.
Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта.
Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света?
към текста >>
Ако се отнасяме сериозно към
учен
ията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
към текста >>
Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като
учен
, получила е такова възпитание, израснала е, направила е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова възпитание, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството.
От къде иде това?
Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като учен, получила е такова възпитание, израснала е, направила е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова възпитание, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството.
От къде иде това? Ние ще разберем един такъв въпрос, когато насочим поглед върху повтарящите се земни съществувания на една такава меродавна личност. Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като волеви импулси.
към текста >>
Ние забелязваме тази особеност на характера при него като
учен
, като философ и като държавник.
Тази личност се явява, ние се запознаваме с нейния живот. Ние разглеждаме тази личност сред християнската цивилизация. Нищо в това, което е външно писателство на Бако /Бейко/ от Варулам не напомня за християнските импулси. Той би могъл да израсне също така добре от една нехристиянска цивилизация. Това, което той казва върху Християнството, е твърде повърхностно в сравнение с това, което е неговият същински импулс на сърцето.
Ние забелязваме тази особеност на характера при него като учен, като философ и като държавник.
към текста >>
26.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде про
учен
о точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси.
Искам първо да вземем такива характерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах последния път. Такива личности обръщат първо нашето внимание върху това, как проникват в нашата настояща цивилизация различни духовни импулси.
Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси.
Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непосредствена пряка връзка с Християнството.
към текста >>
И в много
учен
и центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост.
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец. Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура.
И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост.
Този възглед се разля после на запад върху старото.
към текста >>
И след това дойдоха онези гръцки
учен
и, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа.
Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид. То още царуваше в 8-то и 9-то християнско столетие.
И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа.
Останало беше и много нещо от източната мъдрост. Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота. Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
към текста >>
Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи
учен
и, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид. То още царуваше в 8-то и 9-то християнско столетие. И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа. Останало беше и много нещо от източната мъдрост. Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота.
Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
към текста >>
Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите
учен
и, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен.
Такава една личност е била тази, за която Ви говоря, че е била съветник на Харун ал Рашид. Този съветник е бил един посветен в много древни мистерии.
Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен.
Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен.
към текста >>
Трябва да помислите, че Александър Велики, съвременник,
учен
ик и приятел на Аристотел, разпространи с извънредно голяма сила импулса, който беше даден от Аристотел, върху голяма част от познатия по време то на Александър свят.
Трябва да помислите, че Александър Велики, съвременник, ученик и приятел на Аристотел, разпространи с извънредно голяма сила импулса, който беше даден от Аристотел, върху голяма част от познатия по време то на Александър свят.
Този импулс оказа своето въздействие чак до времето на Харун ал Рашид в Азия и дълго време имаше в Александрия един блестящ център, но същевременно повлия определящо цялата източна култура по множество скрити канали.
към текста >>
Всичко това виждаха и двамата в течение на столетията от духовния свят, те го бяха следили в течение на столетията, които последваха, в които стана и Тайната на Голгота; и те следяха с поглед всичко, което стана по-нататък за разпространение
учен
ието на Тайната на Голгота.
В света възникна Християнството. Стана Тайната на Голгота. То стана в едно време, когато индивидуалностите, душите на Александър и на Аристотел не бяха на Земята, а се намираха в духовния свят и там бяха в тесен вътрешен съюз с това, което се нарича господство на Михаел, чието господство на Земята също беше завършило в онова време, защото тогава господствуващият Дух на времето беше Орифиел. И след Тайната на Голгота изминаха още няколко столетия. Онова, което Александър и Аристотел бяха основали на Земята, за което бяха вложили цялата си душа, единият с мисъл та, другият с обширни интензивни владетелски сили, всичко това беше действувало на Земята.
Всичко това виждаха и двамата в течение на столетията от духовния свят, те го бяха следили в течение на столетията, които последваха, в които стана и Тайната на Голгота; и те следяха с поглед всичко, което стана по-нататък за разпространение учението на Тайната на Голгота.
През всички онези столетия те следяха с поглед, как долу на Земята се разпространява тяхното дело, как то се разпространява също и чрез такива гении като Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник.
към текста >>
Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на об
учен
ието и на цялото третиране на материала в об
учен
ието.
Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението.
Това е един елемент, който пряко няма нищо общо с Християнството. Макар и Амос Комениус да действува между моравските братя и т.н. това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на човечеството така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
27.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Аз обърнах вниманието Ви върху такива учители на Школата от Шартр, като Бернардус Силвестрис, Самият Бернардус от Шартр, Аланус аб Инсулис; там бяха преподавали също и някои други и имаха около себе си голям брой
учен
ици.
През тези дни аз можах да Ви разкажа за онези индивидуалности, за онези личности, които през 12-то столетие бяха действували в подържаната от висока духовност Школата от Шартр.
Аз обърнах вниманието Ви върху такива учители на Школата от Шартр, като Бернардус Силвестрис, Самият Бернардус от Шартр, Аланус аб Инсулис; там бяха преподавали също и някои други и имаха около себе си голям брой ученици.
Когато вземем всичко това, което аз вече Ви охарактеризирах, което беше свойствено на тези учители от Шартр, ние можем да кажем: те още имаха в себе си нещо от древните предания за една жива реална природа, не за една абстрактна природа, която беше материална. И затова положението беше такова, че, бих могъл да кажа, над Школата от Шартр още висеше нещо от онова слънчево Християнство, което като рицари на Михаел героите на кръглата маса на Артус се стараеха да поставят в света.
към текста >>
И невидимите свръхсетивни Импулси действуваха както сенките на замъка на Артус и както сенките на замъка на Граала, не толкова в съдържанието на
учен
ието, колкото повече в целия тон, в цялото държане, в настроението на това, което бихме могли да кажем седеше като въодушевени
учен
ици в аудиториите от Шартр.
Бих могъл да кажа, че тази Школа от Шартр беше поставена по един забележителен начин между северния принцип на Артус и южния Христов Принцип.
И невидимите свръхсетивни Импулси действуваха както сенките на замъка на Артус и както сенките на замъка на Граала, не толкова в съдържанието на учението, колкото повече в целия тон, в цялото държане, в настроението на това, което бихме могли да кажем седеше като въодушевени ученици в аудиториите от Шартр.
към текста >>
Това беше времето, в което именно тези учители от Шартр застъпваха Християнството така, че техните
учен
ици виждаха навсякъде в Христос, който се беше явил в Исуса от Назарет, висшето слънчево Същество.
Това беше времето, в което именно тези учители от Шартр застъпваха Християнството така, че техните ученици виждаха навсякъде в Христос, който се беше явил в Исуса от Назарет, висшето слънчево Същество.
Така щото, бих могъл да кажа, когато говореха за Христос, те виждаха Христовия Импулс действуващ сред земното развитие според смисъла на възгледа на Граала, но същевременно виждаха в Христос разливащия се надолу към Земята слънчев Импулс.
към текста >>
Това, което се предлагаше на духовното виждане като основен тон на
учен
ието от Шартр, то не може да бъде добито днес от литературните документи, които са останали от отделните учители от Школата от Шартр.
Това, което се предлагаше на духовното виждане като основен тон на учението от Шартр, то не може да бъде добито днес от литературните документи, които са останали от отделните учители от Школата от Шартр.
За човека, който ги чете днес, те изглеждат почти като каталози на имена. Обаче който ги чете с духовно разбиране, той вижда в кратките междинни изречения, които се намират между така изобилно цитираните имена и терминологии и дефиниции, дълбокото разбиране, което още притежаваха тези учители от Шартр.
към текста >>
Това, което тези двамата носеха в себе си, не можеше да бъде тогава на Земята, защото то се считаше напълно с едно отказване от старото природосъобразно Християнство, каквото още съществуваше като отблясък в
учен
ието от Шартр, където още продължаваше да действува нещо, като, бих могъл да кажа, езическо Християнство, Християнство от преди идването на Христос на Земята, което съществуваше също и в кръга на Артус.
След това към края на 12-то столетие тези учители от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят. Там те срещнаха онова друго течение, което беше свързано със старата епоха на Михаел, което обаче се считаше с пълното Християнство: със слезлия от Небето на Земята Христов Импулс. В духовния свят те се срещнаха с всичко онова, което беше извършено чрез аристотелците като подготовка на Християнството в древни времена, благодарение на това, че Александър Велики беше предприел своя поход в Азия, те се срещнаха обаче също и с намиращите се тогава в духовния свят Аристотел и Александър.
Това, което тези двамата носеха в себе си, не можеше да бъде тогава на Земята, защото то се считаше напълно с едно отказване от старото природосъобразно Християнство, каквото още съществуваше като отблясък в учението от Шартр, където още продължаваше да действува нещо, като, бих могъл да кажа, езическо Християнство, Християнство от преди идването на Христос на Земята, което съществуваше също и в кръга на Артус.
В това време, когато действуваха учителите от Шартр, аристотелците, онези, които основаха и подпомагаха александризма, не можаха да бъдат на Земята. Тяхното време дойде малко по-късно, едва от 13-то столетие нататък.
към текста >>
И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в
учен
ията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно. Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души.
И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм.
И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>
Образуван бе един Михаелов отряд, който прие в свръхсетивните области, в духовния свят онези
учен
ия на Михаеловите учители от старото време на Александър Велики, на Михаеловите учители от времето на преданието на Граала, също и на Михаеловите учители, които съществуваха в такива импулси като импулса на Артус.
Тогава един друг, който слезе по-късно, донесе съответното и в доминиканския орден един по-стар и един по-млад доминиканец преговаряха върху пълната връзка между аристотелството и онова, което беше повече едно природосъобразно Християнство, каквото то живееше в кръга на Артус. След това и индивидуалностите, които бяха на Земята като доминикански учители, минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят. И сега стана онова действително велико споразумение между ръководството на самия Михаел, който гледаше сега надолу към намиращата се вече на Земята Интелигентност, който обаче сега събра своите последователи: духовни същества на свръхсетивния свят, голям брой елементарни същества и много, много обезплътени човешки души, които едно вътрешно душевно влечение насочваше към едно възобновяване на християнството. Това не можа още да стане във физическия свят, защото не бяха се изпълнили още времената за това. Обаче под ръководството на самия Михаел бе основана една велика свръхсетивна институция на мъдростта, където бяха събрани всички души, които бяха още езически надъхани, които обаче се стремяха към Християнството, също и онези души, които през първите християнски столетия бяха живели вече с Християнството в сърцето, както то съществуваше тогава.
Образуван бе един Михаелов отряд, който прие в свръхсетивните области, в духовния свят онези учения на Михаеловите учители от старото време на Александър Велики, на Михаеловите учители от времето на преданието на Граала, също и на Михаеловите учители, които съществуваха в такива импулси като импулса на Артус.
към текста >>
Всички възможни християнски нюансирани души се чувствуваха привлечени към тази общност на Михаел, където от една страна се преподаваха с пълно значение
учен
ия върху древните мистерии, върху всички древни импулси от духовно естество, където обаче се обръщаше внимание и към бъдещето, към последната третина на 19-то столетие, когато Михаел отново трябваше да действува на Земята и когато всички онези
учен
ия, които, бих могъл да кажа, сега бяха развити под ръководството на Михаел в 15-то, 16-то столетие, трябваше да бъдат пренесени долу на Земята.
Всички възможни християнски нюансирани души се чувствуваха привлечени към тази общност на Михаел, където от една страна се преподаваха с пълно значение учения върху древните мистерии, върху всички древни импулси от духовно естество, където обаче се обръщаше внимание и към бъдещето, към последната третина на 19-то столетие, когато Михаел отново трябваше да действува на Земята и когато всички онези учения, които, бих могъл да кажа, сега бяха развити под ръководството на Михаел в 15-то, 16-то столетие, трябваше да бъдат пренесени долу на Земята.
към текста >>
28.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това
учен
ост.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува. То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите.
Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост.
Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят. Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение.
към текста >>
Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в
учен
ост.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува. То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост.
Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост.
Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят. Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение. Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен.
към текста >>
в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно
учен
ие.
Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят. Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е.
в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение.
Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен. Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това
учен
ие на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно.
Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно.
Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата.
към текста >>
29.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Като
учен
ик имах един учител по геометрия, когото много обичах.
Бих искал да приведа първо един пример, който отначало ще изглежда привидно личен.
Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах.
За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията. Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление. Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено.
към текста >>
Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит
учен
, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които
учен
ите много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове.
Сведенборг е една чудна личност.
Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове.
С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания. След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал. Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг. Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?
към текста >>
След това той внезапно започва както казват
учен
ите да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал.
Сведенборг е една чудна личност. Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове. С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания.
След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал.
Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг. Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?
към текста >>
По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично
учен
ие, кабалистично
учен
ие, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред.
Например интуитивният поглед ме доведе в миналото до една душа, която е получила своето образование в училищата от северна Африка през времето, което скоро е последвало след Августина, получила е своето образование в тези училища също както самия Августин. Тази личност, за която говоря като принадлежаща приблизително на 5-то столетие на християнското летоброене, можа да посещава в Африка онези училища, които беше посещавал също и свети Августин, и там тя се запозна с всичко онова, което беше възникнало от науката на манихеите, от това, което произхождаше от дълбоко източна, но изменена в по-късни времена мъдрост.
По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред.
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност.
към текста >>
Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата
учен
ост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих.
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак. И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло.
Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих.
И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг.
към текста >>
30.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче едно беше александринизмът и аристотелизмът, които мохамеданизмът беше приел, друго беше действителният аристотелизъм, това не бяха онези следващи по-късно
учен
ия, които бяха минали вече през хора.
И това изживяват предимно онези, които в земния живот бяха взели участие в онова господство на Михаел, станало по времето на Александър Велики. Те изживяват така да се каже обратното Христово Събитие: напускането на Слънцето от Христос. Те живеят по-нататък сега не искам да споменавам немеродавни прераждания те живеят по-нататък и преживяват в духовния свят важната за земния свят епоха на 9-то следхристиянско столетие, приблизително годината 869. Защото тогава става за първи път това, за което Ви говорих: срещата на Христос със своя образ и подобие, със своя Дух-Живот, с онова, което още съществуваше като предихристиянски езически Христос. Но тогава става също срещата между онези индивидуалности, които са били въплътени в Александър Велики и в Аристотел, с индивидуалността, която е била въплътена на Земята в Харун ал Рашид, и с онази, която е била въплътена в неговия съветник: мохамеданизираният аристотелизъм от Азия в духовното развитие в Харун ал Рашид и неговия съветник след смъртта с Александър и Аристотел след смъртта.
Обаче едно беше александринизмът и аристотелизмът, които мохамеданизмът беше приел, друго беше действителният аристотелизъм, това не бяха онези следващи по-късно учения, които бяха минали вече през хора.
Аристотел и Александър бяха видели Тайната на Голгота от Слънцето.
към текста >>
Това се посади в душите на онези, които слушаха
учен
ия съдържащи нещо от тайните, за които говорихме днес.
От такива изживявания в миналия земен живот, в първите християнски столетия не точно в 9-то столетие, а преди това и по-късно се разви стремежът, после, когато дойде на Земята господството на Михаел в края на 19-то столетие, началото на 20-то столетие, да гледат несъзнателно към онова място, където сега действително под влиянието на господството на Михаел отново се развиваше духовен живот.
Това се посади в душите на онези, които слушаха учения съдържащи нещо от тайните, за които говорихме днес.
към текста >>
Учен
ия, които са свързани с един вид сливане на старото предхристиянско космическо Християнство и на вътрешното християнско
учен
ие,
учен
ия, които са свързани с духовния живот и тъкане в природата и които въпреки това можаха да се свържат с Тайната на Голгота, се предаваха непрестанно на Земята във времето, когато душите, които сега се чувствуват привлечени към Антропософията, бяха минали вече през вратата на смъртта, живееха в живота между смъртта и едно ново раждане, като някои от тях също слизаха на Земята въплъщавайки се.
Учения, които са свързани с един вид сливане на старото предхристиянско космическо Християнство и на вътрешното християнско учение, учения, които са свързани с духовния живот и тъкане в природата и които въпреки това можаха да се свържат с Тайната на Голгота, се предаваха непрестанно на Земята във времето, когато душите, които сега се чувствуват привлечени към Антропософията, бяха минали вече през вратата на смъртта, живееха в живота между смъртта и едно ново раждане, като някои от тях също слизаха на Земята въплъщавайки се.
Ние виждаме, как на Земята продължават да живеят древните учения, които още виждаха Християнството по космически начин, древните учения, които предаваха традиции свързани с древните мистерии; ние виждаме такива учения предавани чрез знаменити европейски школи, каквато беше например школата от Шартр в 12-то столетие, където преподаваха такива знаменити учители като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други велики учители, които учеха в школата от Шартр. Ние виждаме как такива учения живееха и тъчаха например в споменатия пред Вас през миналата неделя Брунето Латини. Брунето Латини, великият учител на Данте, носеше такива учения в себе си. Ние виждаме как по този начин се предава по-нататък това, което още имаше връзка между космическото Християнство и чисто човешкото, земно Християнство, което взе все повече надмощие на Земята.
към текста >>
Ние виждаме, как на Земята продължават да живеят древните
учен
ия, които още виждаха Християнството по космически начин, древните
учен
ия, които предаваха традиции свързани с древните мистерии; ние виждаме такива
учен
ия предавани чрез знаменити европейски школи, каквато беше например школата от Шартр в 12-то столетие, където преподаваха такива знаменити учители като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други велики учители, които учеха в школата от Шартр.
Учения, които са свързани с един вид сливане на старото предхристиянско космическо Християнство и на вътрешното християнско учение, учения, които са свързани с духовния живот и тъкане в природата и които въпреки това можаха да се свържат с Тайната на Голгота, се предаваха непрестанно на Земята във времето, когато душите, които сега се чувствуват привлечени към Антропософията, бяха минали вече през вратата на смъртта, живееха в живота между смъртта и едно ново раждане, като някои от тях също слизаха на Земята въплъщавайки се.
Ние виждаме, как на Земята продължават да живеят древните учения, които още виждаха Християнството по космически начин, древните учения, които предаваха традиции свързани с древните мистерии; ние виждаме такива учения предавани чрез знаменити европейски школи, каквато беше например школата от Шартр в 12-то столетие, където преподаваха такива знаменити учители като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други велики учители, които учеха в школата от Шартр.
Ние виждаме как такива учения живееха и тъчаха например в споменатия пред Вас през миналата неделя Брунето Латини. Брунето Латини, великият учител на Данте, носеше такива учения в себе си. Ние виждаме как по този начин се предава по-нататък това, което още имаше връзка между космическото Християнство и чисто човешкото, земно Християнство, което взе все повече надмощие на Земята.
към текста >>
Ние виждаме как такива
учен
ия живееха и тъчаха например в споменатия пред Вас през миналата неделя Брунето Латини.
Учения, които са свързани с един вид сливане на старото предхристиянско космическо Християнство и на вътрешното християнско учение, учения, които са свързани с духовния живот и тъкане в природата и които въпреки това можаха да се свържат с Тайната на Голгота, се предаваха непрестанно на Земята във времето, когато душите, които сега се чувствуват привлечени към Антропософията, бяха минали вече през вратата на смъртта, живееха в живота между смъртта и едно ново раждане, като някои от тях също слизаха на Земята въплъщавайки се. Ние виждаме, как на Земята продължават да живеят древните учения, които още виждаха Християнството по космически начин, древните учения, които предаваха традиции свързани с древните мистерии; ние виждаме такива учения предавани чрез знаменити европейски школи, каквато беше например школата от Шартр в 12-то столетие, където преподаваха такива знаменити учители като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други велики учители, които учеха в школата от Шартр.
Ние виждаме как такива учения живееха и тъчаха например в споменатия пред Вас през миналата неделя Брунето Латини.
Брунето Латини, великият учител на Данте, носеше такива учения в себе си. Ние виждаме как по този начин се предава по-нататък това, което още имаше връзка между космическото Християнство и чисто човешкото, земно Християнство, което взе все повече надмощие на Земята.
към текста >>
Брунето Латини, великият учител на Данте, носеше такива
учен
ия в себе си.
Учения, които са свързани с един вид сливане на старото предхристиянско космическо Християнство и на вътрешното християнско учение, учения, които са свързани с духовния живот и тъкане в природата и които въпреки това можаха да се свържат с Тайната на Голгота, се предаваха непрестанно на Земята във времето, когато душите, които сега се чувствуват привлечени към Антропософията, бяха минали вече през вратата на смъртта, живееха в живота между смъртта и едно ново раждане, като някои от тях също слизаха на Земята въплъщавайки се. Ние виждаме, как на Земята продължават да живеят древните учения, които още виждаха Християнството по космически начин, древните учения, които предаваха традиции свързани с древните мистерии; ние виждаме такива учения предавани чрез знаменити европейски школи, каквато беше например школата от Шартр в 12-то столетие, където преподаваха такива знаменити учители като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други велики учители, които учеха в школата от Шартр. Ние виждаме как такива учения живееха и тъчаха например в споменатия пред Вас през миналата неделя Брунето Латини.
Брунето Латини, великият учител на Данте, носеше такива учения в себе си.
Ние виждаме как по този начин се предава по-нататък това, което още имаше връзка между космическото Християнство и чисто човешкото, земно Християнство, което взе все повече надмощие на Земята.
към текста >>
И тогава в 15-то столетие продължавайки в 16-то столетие, отношенията на времето са съвършено други за духовния свят през 15-то столетие стана в свръхсетивния свят, проведено бе в свръхсетивния свят онова
учен
ие, което самият Михаел предаваше на своите последователи.
И тогава в 15-то столетие продължавайки в 16-то столетие, отношенията на времето са съвършено други за духовния свят през 15-то столетие стана в свръхсетивния свят, проведено бе в свръхсетивния свят онова учение, което самият Михаел предаваше на своите последователи.
Беше основано тогава така да се каже една духовна Школа, една Школа, в която самият Михаел беше Учител, една Школа, в която взеха участие съответните човешки души, които в миналото бяха вдъхновени именно от последната епоха на Михаел /по времето на Александър Велики/, след това вдъхновени чрез вживяването в Християнството по начина, който Ви описах. Всички обезплътени човешки души, които бяха последователи на Михаел, взеха участие в тази велика школа, която работи в 14-то, 15-то, 16-то столетие. Всички онези Същества от йерархията на Ангелите, Архангелите, Архаите, които принадлежаха към михаеловото течение, взеха участие в тази Школа. Участие взеха също многобройни елементарни същества.
към текста >>
Когато Бако от Верулам мина през вратата на смъртта, показа се, как от неговото етерно тяло чрез особения начин на мислене, който беше практикувал в своето въплъщение като Бейкън, излизаше цял един свят от идоли, от демонически идоли, които изпълваха духовния свят, за който Ви говорих, в който се проявиха последействията на онзи душевен събор между индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел и други, които бяха приели
учен
ието на Михаел.
Когато минаха през вратата на смъртта, Амос Комениус и Бейкън произведоха нещо забележително в духовния свят.
Когато Бако от Верулам мина през вратата на смъртта, показа се, как от неговото етерно тяло чрез особения начин на мислене, който беше практикувал в своето въплъщение като Бейкън, излизаше цял един свят от идоли, от демонически идоли, които изпълваха духовния свят, за който Ви говорих, в който се проявиха последействията на онзи душевен събор между индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел и други, които бяха приели учението на Михаел.
В този свят се разпространиха идоли.
към текста >>
Душите, които бяха останали назад, които бяха изпитали
учен
ията на Михаел под сътрудничеството на индивидуалностите на Аристотел и на Александър, отново се преродиха на Земята с импулсите, които описах, в края на 19-то столетие и началото на 20-то столетие.
Душите, които бяха останали назад, които бяха изпитали ученията на Михаел под сътрудничеството на индивидуалностите на Аристотел и на Александър, отново се преродиха на Земята с импулсите, които описах, в края на 19-то столетие и началото на 20-то столетие.
Тази е Кармата на онези, които идват честно, вътрешно искрено в Антропософското Движение. И ние отново познаваме много от тези души в онези, които идват в Антропософското Движение.
към текста >>
31.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
По-висшето об
учен
ие, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек.
Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели. Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото.
По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек.
Хората са изгубили даже и спомена за това. Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
към текста >>
Учен
ието на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това.
Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
към текста >>
32.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче нас никак не ни интересува това, което другите намират у него като грозно от естетическа гледна точка, ние не говорим за това, което предава впечатлението пол
учен
о от неговата външност.
Представете си само: вие се запознавате с единия или с другия човек, след това отивате някъде другаде и сте изкушени да говорите върху това ваше запознанство, съответно върху другия човек, с който сте се запознали. Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извънредно много по отношение запознаването с хора в живота. Единият път говорим така, щото всеки забелязва, че сме свързани вътрешно с нашите думи, че даваме нещо от самите нас, когато говорим за другия човек и говорим неща, които съвсем не са разбираеми за другите хора. Ние говорим за другия човек в красиви думи, обаче той е грозен и около нас има хора, които съвсем не могат да разберат, как можем да говорим така, защото върху тях прави впечатление грозотата на човека. Те не могат да разберат, как можем да говорим в химни за човека, когото те виждат, че е грозен.
Обаче нас никак не ни интересува това, което другите намират у него като грозно от естетическа гледна точка, ние не говорим за това, което предава впечатлението получено от неговата външност.
Ние говорим за това, което той е възбудил, което той е раздвижил вътре в нас, и това, което говорим за този човек, не е нужно да бъде в съгласие с впечатлението, което другите хора имат.
към текста >>
33.
Указания за езотеричното обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
ЕЗОТЕРИЧНО ОБ
УЧЕН
ИЕ
ЕЗОТЕРИЧНО ОБУЧЕНИЕ
към текста >>
34.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се постигат познания за висшите светове», публикувани на български език, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично об
учен
ие».
В днешната епоха, когато съзнанието на човечеството е отдалечено до най-голяма степен от духовния свят, посланията от там се превръщат в най-належаща и неотменима необходимост. Има хора, които усещат това отдалечаване като тежко препятствие в живота, копнеят за посланията на духовния свят и търсят път да ги достигнат. Много са погрешните пътища, верният е само един.
Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се постигат познания за висшите светове», публикувани на български език, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично обучение».
В първите две са разгледани принципните положения, а в настоящата са дадени практически указания за едно сериозно езотерично обучение.
към текста >>
В първите две са разгледани принципните положения, а в настоящата са дадени практически указания за едно сериозно езотерично об
учен
ие.
В днешната епоха, когато съзнанието на човечеството е отдалечено до най-голяма степен от духовния свят, посланията от там се превръщат в най-належаща и неотменима необходимост. Има хора, които усещат това отдалечаване като тежко препятствие в живота, копнеят за посланията на духовния свят и търсят път да ги достигнат. Много са погрешните пътища, верният е само един. Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се постигат познания за висшите светове», публикувани на български език, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично обучение».
В първите две са разгледани принципните положения, а в настоящата са дадени практически указания за едно сериозно езотерично обучение.
към текста >>
Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното об
учен
ие с дадените духовни упражнения.
Още в самото начало Рудолф Щайнер посочва необходимите условия, които трябва да се изпълнят като предварителна подготовка.
Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни упражнения.
Тези качества - ясно мислене, постоянство, душевно равновесие, позитивност, безпристрастност - водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум. Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, обучението ще е безрезултатно и в известно отношение дори вредно. Защото ако човек не развива своите сили по правилен начин, той нанася вреда както на себе си, така и на целия свят и на всички живи същества.
към текста >>
Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, об
учен
ието ще е безрезултатно и в известно отношение дори вредно.
Още в самото начало Рудолф Щайнер посочва необходимите условия, които трябва да се изпълнят като предварителна подготовка. Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни упражнения. Тези качества - ясно мислене, постоянство, душевно равновесие, позитивност, безпристрастност - водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум.
Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, обучението ще е безрезултатно и в известно отношение дори вредно.
Защото ако човек не развива своите сили по правилен начин, той нанася вреда както на себе си, така и на целия свят и на всички живи същества.
към текста >>
Указанията са давани на Езотерично училище през годините 1906-1909, когато духовният живот в Европа е бил под силното влияние на теософията - упадъчна форма на великите за времето си древни индуски
учен
ия.
Указанията са давани на Езотерично училище през годините 1906-1909, когато духовният живот в Европа е бил под силното влияние на теософията - упадъчна форма на великите за времето си древни индуски учения.
Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на символичен език, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект. За да ги направи разбираеми за съвременното съзнание, Рудолф Щайнер е започнал да прави тълкуване на «Светлина по пътя» от Мейбъл Колинс и на «Гласът на мълчанието» от Елена Блаватска. Само е започнал, не е продължил, защото междувременно напълно е изчезнал интересът към тези произведения и към теософията изобщо. В българското издание тези две глави от книгата са изоставени. Вместо тях са прибавени две лекции на Рудолф Щайнер от 1992 година: «Древни и съвременни методи на посвещение», която направо обосновава изоставянето на посочените глави, и «Изследване на свръхсетивните светове», в която най-пълно е развит въпросът за медитацията - такава, каквато е най-подходяща за съвременното съзнание.
към текста >>
Духовните упражнения са давани на конкретни
учен
ици съобразно техните индивидуални качества.
Духовните упражнения са давани на конкретни ученици съобразно техните индивидуални качества.
Така че читателят може сам за себе си да реши на кои упражнения да наблегне повече и кои мантри му въздействат най-силно.
към текста >>
С тях Рудолф Щайнер не развива някакво ново свое
учен
ие, това са послания от реално съществуващия духовен свят, обективни закони и изисквания, които трябва да бъдат спазени от всеки, който искрено се стреми към свръхсетивно познание.
Дадените в книгата указания не съдържат нищо лично.
С тях Рудолф Щайнер не развива някакво ново свое учение, това са послания от реално съществуващия духовен свят, обективни закони и изисквания, които трябва да бъдат спазени от всеки, който искрено се стреми към свръхсетивно познание.
А настоящите предварителни бележки са всъщност пожелание за успешно начало и още по-успешно системно езотерично самообучение. Нека тази книга стане неразделен другар на българския читател и да му помогне да почувства приятелството на големия приятел на съвременното човечество - Рудолф Щайнер.
към текста >>
А настоящите предварителни бележки са всъщност пожелание за успешно начало и още по-успешно системно езотерично самооб
учен
ие.
Дадените в книгата указания не съдържат нищо лично. С тях Рудолф Щайнер не развива някакво ново свое учение, това са послания от реално съществуващия духовен свят, обективни закони и изисквания, които трябва да бъдат спазени от всеки, който искрено се стреми към свръхсетивно познание.
А настоящите предварителни бележки са всъщност пожелание за успешно начало и още по-успешно системно езотерично самообучение.
Нека тази книга стане неразделен другар на българския читател и да му помогне да почувства приятелството на големия приятел на съвременното човечество - Рудолф Щайнер.
към текста >>
35.
Съдържание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни
учен
ици
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
към текста >>
Основите за едно езотерично об
учен
ие
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907.
Основите за едно езотерично обучение
към текста >>
36.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се покаже че тя приканва към вникване в най-дълбоките
учен
ия на човешката мъдрост изобщо, това трябва да бъде задачата на Теософското духовно течение или на Духовна-та наука[2], ако тя разбира своята задача.
Че Християнската религия е разбираема за всяка степен на съзнанието, ни учи историята на нейното развитие.
Да се покаже че тя приканва към вникване в най-дълбоките учения на човешката мъдрост изобщо, това трябва да бъде задачата на Теософското духовно течение или на Духовна-та наука[2], ако тя разбира своята задача.
Теософията не е религия, а средство за разбиране на религиите.
към текста >>
37.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Езотеричният
учен
ик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа.
През четвъртия месец като ново упражнение да бъде подето придобиването на така наречената позитивност. Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр. Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно. Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото.
Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа.
В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят.
към текста >>
Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно об
учен
ие.
В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят.
Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение.
Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение. Тогава не трябва нетърпеливо да се иска, въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.
към текста >>
Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно об
учен
ие.
Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят. Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение.
Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение.
Тогава не трябва нетърпеливо да се иска, въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.
към текста >>
Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният
учен
ик трябва окончателно да скъса с такъв навик.
През петия месец човек нека направи опит да изгради в себе си такава нагласа, при която да посреща всяка нова случка, всяко ново съобщение без всякакво предубеждение, напълно безпристрастно.
Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният ученик трябва окончателно да скъса с такъв навик.
Във всеки миг той трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опитност. Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо. Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно.
към текста >>
Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен
учен
ик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо.
През петия месец човек нека направи опит да изгради в себе си такава нагласа, при която да посреща всяка нова случка, всяко ново съобщение без всякакво предубеждение, напълно безпристрастно. Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният ученик трябва окончателно да скъса с такъв навик. Във всеки миг той трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опитност. Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина.
Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо.
Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината. При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област.
към текста >>
Затова
учен
икът нека остави тези неща за една по-късна степен.
Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината. При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област.
Затова ученикът нека остави тези неща за една по-късна степен.
към текста >>
38.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен
учен
ик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания.
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания.
Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си.
към текста >>
Всяко езотерично об
учен
ие, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на
учен
ика, ако той не спазва такива правила.
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания.
Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила.
Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност.
към текста >>
Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова об
учен
ие, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила.
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания. Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила.
Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила.
Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика.
към текста >>
Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават
учен
ика.
Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност.
Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика.
Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила. Тези правила са:
към текста >>
Всеки езотеричен
учен
ик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение.
Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора.
Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител.
към текста >>
Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните
учен
ия, които му дава неговият езотеричен учител.
Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят.
Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител.
Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики. Може само да се провери дали заслужава доверие пътят, по който са дошли сведенията за Фридрих Велики. Проверката трябва да се постави на правилното място.
към текста >>
За езотеричния
учен
ик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ.
За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ.
Безкрайно важно е, постоянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия. Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това. Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности. Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия.
към текста >>
Ако това не стане, в случай че
учен
икът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това.
За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ. Безкрайно важно е, постоянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия.
Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това.
Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности. Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия.
към текста >>
Не е малък броят на
учен
иците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности.
За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ. Безкрайно важно е, постоянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия. Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това.
Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности.
Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия.
към текста >>
Един древен посветен многократно изтъквал пред
учен
иците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината. Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
към текста >>
Докато един езотеричен
учен
ик е привързан към понятия, които набират материал от сетивния свят, не може да достигне никаква истина за по-висшите светове.
Докато един езотеричен ученик е привързан към понятия, които набират материал от сетивния свят, не може да достигне никаква истина за по-висшите светове.
Той трябва да положи усилия да усвои несетивни представи и понятия. От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето време. Материалистичното мислене във висока степен е отнело способността на човека да мисли с несетивни понятия. Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни както например понятието за окръжността, за кръга. Никога не е налице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се мисли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена окръжност като техен закон.
към текста >>
39.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
което ще рече спомняне за на
учен
ото, за преживените опитности.
което ще рече спомняне за наученото, за преживените опитности.
към текста >>
40.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
според личността на
учен
ика дадени от Рудолф Щайнер, например:
според личността на ученика дадени от Рудолф Щайнер, например:
към текста >>
При първото и второто задържане на дишането
учен
икът изцяло да се потопи в представата:
При първото и второто задържане на дишането ученикът изцяло да се потопи в представата:
към текста >>
При третото и четвъртото задържане
учен
икът се потопява в представата:
При третото и четвъртото задържане ученикът се потопява в представата:
към текста >>
При седмото задържане
учен
икът се потопява в представата:
При седмото задържане ученикът се потопява в представата:
към текста >>
При вдишването и издишването
учен
икът се въздържа от всяко мислене.( «Es» = «То» означава: Световното мислене.
При вдишването и издишването ученикът се въздържа от всяко мислене.( «Es» = «То» означава: Световното мислене.
«Sie» = «Тя» означава Световната душа. «Ег» = «Той» означава Световният дух. Тези представи обаче са само за ориентираш. По време на медитацията те не трябва да присъстват в съзнанието. Иначе само ще пречат на мантрическия характер на горепосочените формули.)
към текста >>
Цялото това упражнение да завършва с това, че
учен
икът за пет минути с благоговение да потъне в своя божествен идеал.
Цялото това упражнение да завършва с това, че ученикът за пет минути с благоговение да потъне в своя божествен идеал.
към текста >>
[1] Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг
учен
ици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
[1] Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане.
към текста >>
41.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
- Затова езотеричният
учен
ик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело.
Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело. От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма. И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека. Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното.
- Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело.
Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре. По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл. Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло. - Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина.
към текста >>
Когато езотеричният
учен
ик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора.
Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора.
Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>
Ако езотеричният
учен
ик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове.
По онова време днешните ръце и крака са били само еднакво оформени органи за движение и по тази причина човекът не е имал изправена походка. Голяма стъпка напред в човешкото развитие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в работни органи. По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове. Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност. Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства».
Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове.
Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите. От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като деен живот на любовта. С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
към текста >>
Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният
учен
ик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)».
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение.
Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)».
Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща. Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли. Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае.
към текста >>
Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл
учен
икът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли.
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение. Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)». Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща.
Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли.
Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае.
към текста >>
Когато езотеричният
учен
ик постепенно се научи съзнателно да изживява световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, сега това, което преди е усвоявал чрез
учен
е, му става живо, пълно с предчувстваща нагледност.
Когато езотеричният ученик постепенно се научи съзнателно да изживява световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, сега това, което преди е усвоявал чрез учене, му става живо, пълно с предчувстваща нагледност.
Той би трябвало да се е запознал с това, че преди да стигне днешното земно състояние човекът заедно с цялото земно развитие е преживял различни степени на преобразувания. Тези степени се наричат Сатурново състояние, Слънчево състояние, Лунно състояние. Сега езотерикът трябва да се запознае с това, че предишните състояния се повтарят по определен начин в по-късните епохи. През Земното развитие са се повторили Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответства на творчеството на «Той иска» при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на «Тя чувства» при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на «То мисли» при говорните органи. Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека.
към текста >>
42.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни
учен
ици[1]
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици[1]
към текста >>
Учен
икът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море.
Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море.
При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото.
към текста >>
2. В представите си
учен
икът се пренася в осветените от Луната нощни простори; в които да се изживява чувствайки:
2. В представите си ученикът се пренася в осветените от Луната нощни простори; в които да се изживява чувствайки:
към текста >>
Тогава, представяйки си,
учен
икът оставя осветеното от Луната пространство да се превърне в осветеното от Слънцето дневно пространство, в което той да се изживява чувствайки.
Тогава, представяйки си, ученикът оставя осветеното от Луната пространство да се превърне в осветеното от Слънцето дневно пространство, в което той да се изживява чувствайки.
към текста >>
43.
Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри)
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Август 1907 до един
учен
ик.
[1] Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4.
Август 1907 до един ученик.
В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>
С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко
учен
ици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10.
[1] Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно.
С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10.
Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>
44.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички
учен
ици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
[1] Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
към текста >>
За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни
учен
ици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него.
За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него.
към текста >>
45.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щай-нер, а е първата медитация, получавана от всички
учен
ици на Езотеричната школа на Теософското общество.
[1] Това е единственият записан от самия Рудолф Щайнер езотери-чен урок. Записката е била направена за госпожа Анна Вагнер в Лугано, която не е могла да присъства на урока.
Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щай-нер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество.
В оригиналния английски текст тя гласи:
към текста >>
46.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Когато във вечерната ретроспекция
учен
икът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят. Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена.
Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме.
към текста >>
Такива
учен
ия са давани на
учен
иците в Розенкройцер-ските училища.
Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища.
Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност. Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи. На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития. Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява.
към текста >>
Учен
икът-йога прави дихателни упражнения.
Ученикът-йога прави дихателни упражнения.
Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично. Йога-ученикът се учи да диша в ритъм. Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване. Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява. Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества.
към текста >>
Йога-
учен
икът се учи да диша в ритъм.
Ученикът-йога прави дихателни упражнения. Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично.
Йога-ученикът се учи да диша в ритъм.
Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване. Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява. Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества. Чрез ритмичното дишане дишането на човека става също и индивидуално, индивидуализира се. При диваците и самите им действия са малко индивидуални.
към текста >>
Чрез продължително об
учен
ие по този начин йога се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното.
Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят. Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично. Тогава трябва да се научи да излъчва в издишването своята индивидуалност, да я отпечатва в света: с това той ще дава живот на околния свят.
Чрез продължително обучение по този начин йога се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното.
Чрез това той се извисява до вечните, непреходните първообрази на нещата, които не възникват и не преминават. Обединява се също със своя собствен първообраз. Човекът се ражда и умира физически; за всеки човек обаче там има един първообраз; той е вечен.
към текста >>
№ 40 «
Учен
икът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на об
учен
ие в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
[1] 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
№ 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>
47.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В хода на неговото вътрешно развитие на
учен
ика ще бъдат давани определени упражнения, чрез които да извае своя духовен човек.
В хода на неговото вътрешно развитие на ученика ще бъдат давани определени упражнения, чрез които да извае своя духовен човек.
Дихателни упражнения той трябва да предприема според указанията на своя учител. Тези дихателни упражнения са за това, да го водят към одухотворяване. В себе си човекът има един орган, който при вдишване се изпълва с въздух и при издишване остава празен.
към текста >>
48.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В тези разглеждания трябва да бъдат обяснени по-отблизо упражненията, които имат да правят онези, които се намират в окултно об
учен
ие.
В тези разглеждания трябва да бъдат обяснени по-отблизо упражненията, които имат да правят онези, които се намират в окултно обучение.
За този, който още не прави тези упражнения, дадените обяснения ще му бъдат подготовка за времето, когато той също ще ги изпълнява. Великите учители на мъдростта и на хармонията на усещанията ни ръководят в нашата вътрешна борба за познание. Едно много познато упражнение е, човек най-напред да се концентрира в точката на корена на носа между веждите навътре в главата, след това в ларинкса, после в точката, изтеглена по линията от раменете през ръцете, китките до пръстите и най-после в точката, която се разпростира върху цялата повърхност на тялото. В тайното учение за тези линии и повърхности също се говори като за точки. Сега искаме да се научим да разбираме това упражнение по-добре.
към текста >>
В тайното
учен
ие за тези линии и повърхности също се говори като за точки.
В тези разглеждания трябва да бъдат обяснени по-отблизо упражненията, които имат да правят онези, които се намират в окултно обучение. За този, който още не прави тези упражнения, дадените обяснения ще му бъдат подготовка за времето, когато той също ще ги изпълнява. Великите учители на мъдростта и на хармонията на усещанията ни ръководят в нашата вътрешна борба за познание. Едно много познато упражнение е, човек най-напред да се концентрира в точката на корена на носа между веждите навътре в главата, след това в ларинкса, после в точката, изтеглена по линията от раменете през ръцете, китките до пръстите и най-после в точката, която се разпростира върху цялата повърхност на тялото.
В тайното учение за тези линии и повърхности също се говори като за точки.
Сега искаме да се научим да разбираме това упражнение по-добре.
към текста >>
Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на
учен
ик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло.
Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло.
Окултното обучение се състои преди всичко в това да станем съзнателни за процесите, които несъзнателно работят в нашето тяло. Ние трябва да влезем в съзнателна връзка със силите на Космоса.
към текста >>
Окултното об
учен
ие се състои преди всичко в това да станем съзнателни за процесите, които несъзнателно работят в нашето тяло.
Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло.
Окултното обучение се състои преди всичко в това да станем съзнателни за процесите, които несъзнателно работят в нашето тяло.
Ние трябва да влезем в съзнателна връзка със силите на Космоса.
към текста >>
49.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
ОСНОВИ НА ЕЗОТЕРИЧНОТО ОБ
УЧЕН
ИЕ
ОСНОВИ НА ЕЗОТЕРИЧНОТО ОБУЧЕНИЕ
към текста >>
Ние трябва да сме наясно кои са в действителност основите на езотеричното об
учен
ие и каква е истинската им същност.
Ние трябва да сме наясно кои са в действителност основите на езотеричното обучение и каква е истинската им същност.
Училището, към което принадлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове. Всички новодошли са «търсещите». Който напредне по-нататък принадлежи към «упражняващите се». И тогава настъпва същинското «обучение». Нашето училище е разделено на тези три кръга.
към текста >>
И тогава настъпва същинското «об
учен
ие».
Ние трябва да сме наясно кои са в действителност основите на езотеричното обучение и каква е истинската им същност. Училището, към което принадлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове. Всички новодошли са «търсещите». Който напредне по-нататък принадлежи към «упражняващите се».
И тогава настъпва същинското «обучение».
Нашето училище е разделено на тези три кръга. Ние всички сме постъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове. Как човек развива органи в себе си? Всички наши органи са породени от наша предишна дейност. Да онагледим това с един пример: Било е време, когато всички ние не сме имали очи.
към текста >>
Останалите три реда трябва да събудят в
учен
ика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях.
Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях.
Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща.
към текста >>
Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен
учен
ик.
След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна.
Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик.
Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон. И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
към текста >>
И както човек се ослушва, за да чуе зв
учен
ето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна. Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон.
И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
към текста >>
В заключение
учен
икът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал.
В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал.
Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе правилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе, е все едно. Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв божествен идеал. Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
към текста >>
50.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Разликата между един екзотеричен и един езотеричен урок се състои в това, че там се получават
учен
ия, знания; тук нещо се изживява.
Разликата между един екзотеричен и един езотеричен урок се състои в това, че там се получават учения, знания; тук нещо се изживява.
Учителите постоянно говорят на хората, но само подготвените, чиито души са отворени, та учителите да намерят достъп до тях, само те могат да чуят техния глас. - Езотеричната работа е от голямо значение за развитието на света, но също така и за стоящия в най-обикновеното, най-ниското социално положение човек.
към текста >>
51.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Който следва едно окултно об
учен
ие, в известен смисъл е чакащ, търсещ.
Който следва едно окултно обучение, в известен смисъл е чакащ, търсещ.
Той чака някой ден да му се разкрие един нов свят освен света, който той сега възприема. Той чака да може един ден да си каже: Аз виждам един нов свят; между всички неща, които досега можех да възприемам в пространството, виждам изобилие от духовни същества, които преди това бяха скрити за мене.
към текста >>
В голямата си част езотерич-ният живот се състои тъкмо в това, че
учен
икът се учи правилно да тълкува неуловимите процеси в себе си и в своето обкръжение.
Сега обаче Юпитеровото съзнание в своите първи зародиши е налице у всеки човек. Бъдещото съзнание вече е загатнато по съвсем нежен начин, само че човекът не е в състояние да го забележи.
В голямата си част езотерич-ният живот се състои тъкмо в това, че ученикът се учи правилно да тълкува неуловимите процеси в себе си и в своето обкръжение.
Също и старото Лунно съзнание още не е напълно изчезнало, то още съществува в своите последни рудименти. Двете състояния при днешния човек, в едното от които още се намира старото Лунно съзнание, а в другото вече новото Юпитерово съзнание, са дадени в чувството срам и в чувството страх. В чувството срам, при което кръвта напира към повърхността на тялото, още живее последен остатък на Лунното съзнание, а чувството страх, при което кръвта се втича към сърцето, за да намери там здрав център и твърда опора, предизвестява Юпитеровото съзнание. Така нормалното дневно съзнание се разпростира към тези две страни.
към текста >>
Особено необходимо е това за този, който преминава през езотерично об
учен
ие.
В течение на човешкото развитие външният свят става все по-враждебен към нас. Вие трябва все повече да се учите да противопоставяте своите вътрешни сили на нападащия външен свят. Но страхът трябва да изчезне.
Особено необходимо е това за този, който преминава през езотерично обучение.
За него е абсолютно необходимо да се освободи от всяко чувство на страх и ужас. Страхът има известно оправдание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че трябва да станем силни, но всякакви неестествени страхове, които измъчват човека, трябва напълно да изчезнат. Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзнание? За човека външният свят там ще бъде много, много по-враждебен и по-страшен, отколкото е днес. Който не е отвикнал и не се е отървал от страха тук на Земята, там, на Юпитер, ще попада от един ужас на друг.
към текста >>
Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно,
учен
икът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз.
Който се стреми към вътрешно развитие, още днес трябва да започне постепенно да поставя тези сили все повече под своя власт. За да постигне това, той трябва да се научи да направи дишането си съзнателно, съзнателно да издишва и вдишва. Когато човекът вдишва, тогава в дейност встъпват силите на Аза, които го свързват с онези сили на Космоса, които се излъчват от сърцето навън. Когато издишва и след това задържа дишането, тогава встъпват в действие онези сили на Аза, които се съсредоточават навътре към сърцето и там му създават стабилен център и здрава опора.
Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз.
Никой не бива да вярва, че може да предприеме самостоятелно такива упражнения, без да е получил указания за това. Всеки ще ги получи в подходящото време. Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива упражнения, да се запознае със смисъла на тези упражнения и да ги разбере. Тогава по-късно те ще се окажат много плодоносни за него. Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разбиране също и за неуловимите процеси във вас и в света и постепенно да израствате в бъдещите периоди на човешкото развитие.
към текста >>
От това зависи дали езотеричният
учен
ик получава упражнения, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние.
...Ако дълбоко поемем дъх и задържим дишането, ние повтаряме сбито откъс от Лунното състояние. Обратно, ако задържим дишането след издишване, в това имаме откъс от Юпитеровото състояние.
От това зависи дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние.
Към всеки трябва да се подходи индивидуално.
към текста >>
52.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Днес интелектуалната
учен
ост казва: В своята фантазия онези древни хора са бленували всякакви духовно-душевни неща в заобикалящия ги свят.
В онези древни времена не е било така. Както знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото вижда днес нормалният човек. В светкавицата и гръмотевицата, в отделните звезди, в съществата на различните природни царства древните хора са виждали същевременно духовно-душевното. Във всичко твърдо, във всичко течно, във въздухообразното и т.н. те възприемали духовни същества, макар от нисш вид.
Днес интелектуалната ученост казва: В своята фантазия онези древни хора са бленували всякакви духовно-душевни неща в заобикалящия ги свят.
Това се нарича анимизъм.
към текста >>
От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал об
учен
ият в Йога -
учен
икът йога.
От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал обученият в Йога - ученикът йога.
Той е правел определени упражнения и за тези упражнения ще говоря сега. По-късно те са стигнали до упадък и докато са служели за добро на една по-древна човешка природа, по-късно са употребявани, бих желал да кажа, почти само за вредни цели. Това са упражненията, които тук вече често съм споменавал - упражненията за йога-дишане, за йогийско дишане. Това, което сега описвам е валидно като подходящ начин за проникване в по-висшите светове само за хората от една много древна ориенталска култура.
към текста >>
53.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Този мисловен живот може да бъде особено добре об
учен
, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век.
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание.
Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век.
Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот.
към текста >>
Там често се говори на основата на спомена; често от спомена се развива това, което е било за
учен
о или помислено.
Ако мога да кажа нещо лично, то е това: когато аз самият изнасям лекции, то е нещо различно от това, когато иначе се изнасят лекции.
Там често се говори на основата на спомена; често от спомена се развива това, което е било заучено или помислено.
Който наистина развива свръхсетивни истини, той всъщност трябва да ги създава в момента, в който ги излага. Така че аз мога да изнеса една и съща лекция тридесет, четиридесет, петдесет пъти, но за мене тази лекция никога не е същата. Естествено това и в другите случаи е така, но в повишена степен е така, когато е налице тази независимост от паметта, това пренасяне в един вътрешен живот, когато е достигната вътрешната степен на паметта.
към текста >>
54.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това което в тази книга е дадено преди заниманията с «Познанията за висшите светове», това
учен
икът на духовната наука би трябвало в хода на нормалното си развитие да го разбере с обикновените си разбирателни способности, преди да пожелае сам да се възнесе в надсетивните светове.»
«.. .Вижда се обаче, колко е необходимо, човек да не изисква собственото пристъпване в духовния свят, преди със своята придобита във физически-сетивния свят обикновена способност за преценка да е разбрал някои истини за духовния свят.
Това което в тази книга е дадено преди заниманията с «Познанията за висшите светове», това ученикът на духовната наука би трябвало в хода на нормалното си развитие да го разбере с обикновените си разбирателни способности, преди да пожелае сам да се възнесе в надсетивните светове.»
към текста >>
От тези упражнения «ретроспекцията», «допълнителните упражнения» и различни мантри, като например дневните мантри: «Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите» или мантрата «В Духа лежи зародишът на моето тяло», важаха за всички
учен
ици.
От тези упражнения «ретроспекцията», «допълнителните упражнения» и различни мантри, като например дневните мантри: «Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите» или мантрата «В Духа лежи зародишът на моето тяло», важаха за всички ученици.
Другояче беше при «главните упражнения», които бяха давани лично, това значи, че те се отнасяха само за определен ученик.
към текста >>
Другояче беше при «главните упражнения», които бяха давани лично, това значи, че те се отнасяха само за определен
учен
ик.
От тези упражнения «ретроспекцията», «допълнителните упражнения» и различни мантри, като например дневните мантри: «Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите» или мантрата «В Духа лежи зародишът на моето тяло», важаха за всички ученици.
Другояче беше при «главните упражнения», които бяха давани лично, това значи, че те се отнасяха само за определен ученик.
към текста >>
От многобройните написани на ръка и раздадени указания, голямата част е напълно индивидуално оформена; останалата част може да се раздели на различни групи с еднакъв текст, понеже с увеличаване на броя на
учен
иците за много от тях важаха същите начални условия.
Това главно упражнение съществува в различни форми, преди всичко в двете главни категории; написано на ръка и размножено.
От многобройните написани на ръка и раздадени указания, голямата част е напълно индивидуално оформена; останалата част може да се раздели на различни групи с еднакъв текст, понеже с увеличаване на броя на учениците за много от тях важаха същите начални условия.
Най-често тук се намират формулите «По блестящ от Слънцето...»; «В чистите лъчи на светлината...» «О, лъчезарни образи...»; «Твърдо заставам в битието...».
към текста >>
Тези в умножена форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от
учен
ици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения
учен
ик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с
учен
ика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
Тези в умножена форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
към текста >>
Различните форми на главното упражнение, особено съвсем индивидуално оформените, но също и няколко общо дадени или тези за определен
учен
ически кръг, са свързани с дихателни упражнения.
Различните форми на главното упражнение, особено съвсем индивидуално оформените, но също и няколко общо дадени или тези за определен ученически кръг, са свързани с дихателни упражнения.
Указанията за регулиране на дишането са различни, въпреки това най-често се срещат тези упражнения, които са отпечатани тук. От езотеричните упражнения, които Рудолф Щайнер е давал общо, по-голямата част са без дихателни упражнения. Сравни дадените по-долу подробни изказвания на Рудолф Щайнер от книгата му «Въведение в Тайната наука; Събр.Съч. 1962, стр. 371/72:
към текста >>
Учен
икът на Духовната наука забелязва, че постепенно някои изяви на физическото тяло, които преди са протичали съвсем без неговото съзнание, сега се намират под неговия контрол.
Те нямат нищо общо с никакво външно познание. Те се представят като успех в процеса на узряване на съзнанието, когато то има изживявания в интуицията, въпреки че преди това е отстранило всички външни и вътрешни изживявания от себе си. Но изживяването на интуициите е нежно, интимно и фино; а физическото човешко тяло в настоящата степен на своето развитие в сравнение с тях е грубо. То е затова една силно действаща пречка за успеха на интуиционните упражнения. Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се постоянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло.
Ученикът на Духовната наука забелязва, че постепенно някои изяви на физическото тяло, които преди са протичали съвсем без неговото съзнание, сега се намират под неговия контрол.
Той забелязва и по това, че за кратко време изпитва потребност, например така да настрои дишането си (или нещо подобно), че то идва в съзвучие или хармония с това, което душата извършва в упражненията или по друг начин казано - вътрешно потапяне. Идеалът на развитието е, че самото физическо тяло не изпълнява никакви упражненията, включително дихателните упражнения, но че всичко, което трябва да се случи с него, идва само в резултат на чисти упражнения с интуиция.»
към текста >>
55.
Бележка на редактора
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Преводачът се е опитал да запази тази автентичност, която сама по себе си представлява творческа сила в окултното об
учен
ие.
Начинът на изразяване при Рудолф Щайнер е преднамерен и специлано обмислен от него.
Преводачът се е опитал да запази тази автентичност, която сама по себе си представлява творческа сила в окултното обучение.
към текста >>
56.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
8. Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг
учен
ици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
8. Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане.
към текста >>
Август 1907 до един
учен
ик.
23. Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4.
Август 1907 до един ученик.
В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>
С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко
учен
ици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10.
23. Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно.
С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10.
Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>
24. Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички
учен
ици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
24. Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
към текста >>
За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни
учен
ици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него:
За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него:
към текста >>
Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щайнер, а е първата медитация, получавана от всички
учен
ици на Езотеричната школа на Теософското общество.
31. Това е единственият записан от самия Рудолф Щайнер езотери-чен урок. Записката е била направена за госпожа Анна Вагнер в Лугано, която не е могла да присъства на урока.
Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щайнер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество.
В оригиналния английски текст тя гласи:
към текста >>
№ 40 «
Учен
икът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на об
учен
ие в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
32. 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
№ 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>
57.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Изопачаване на
учен
ието за Осмата Сфера при Синет и Блаватска и произхода на това изкривяване.
Опитът на окултистите да предотвратят падението в материализма. Материализмът в света на мислите през XIX век. Заблудите на медиумизма.
Изопачаване на учението за Осмата Сфера при Синет и Блаватска и произхода на това изкривяване.
към текста >>
Следните лекции бяха изнесени от Рудолф Щайнер пред аудитория, запозната с общата основа на неговото антропософско
учен
ие.
Следните лекции бяха изнесени от Рудолф Щайнер пред аудитория, запозната с общата основа на неговото антропософско учение.
Той често подчертаваше разликата между своите писмени трудове и записките от лекции, изнесени устно и първоначално непланирани за издаване. Трябва да се напомни, че определени по-напред упоменати условия бяха взети за дадени, когато тези съобщения бяха изнесени. "Тези условия", пише Рудолф Щайнер в своята автобиография, "включват поне антропософско познание за Човека и Космоса в неговата духовна същност; също и на това, което може да се нарече “антропософска история", разказано като резултат от проучване в духовния свят."
към текста >>
58.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Учен
ие за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
Когато стигнем до Аристотел обаче, чувството е такова, като че ли си имаме работа с
учен
, изучаващ философия.
Ако с проницателност днес изучаваме философията на Платон, или съществуващото в тази на Хераклит, трябва да осъзнаем и това се отнася особено за още ранните гръцки философи че те са съвсем различни от по-късните философи. Прочетете първата глава на моята книга "Загадките на философията", където съм разкрил как тези древни философи, Талес и Парменид, Анаксимен и Хераклит, са все още под въздействието на своите лични темпераменти. Това досега не е било посочвано; първото споменаване за него е в моята книга. Неизбежно, по тази причина, е нужно да измине малко време, за да бъде възприето но това няма значение. При Платон още можем да почувстваме: тази философия все още дава отражение върху целия човек.
Когато стигнем до Аристотел обаче, чувството е такова, като че ли си имаме работа с учен, изучаващ философия.
Следователно да разберем Платон изисква по-дълбока проницателност, отколкото съвременният философ обикновено има на свое разположение. По същата причина има пропаст между Платон и Аристотел, Аристотел е вече учен в съвременен смисъл. Платон е последният философ в старогръцки смисъл; той е философ, чиито идеи са все още в известен смисъл напоени с живот. Докато съществува философия от този тип, връзката с духовния свят не се прекъсва, и наистина това продължи дълго време, всъщност през Средните Векове. Средновековието не разви философията до по-нататъшни степени, а просто възприе Аристотеловата философия; и след определен момент във времето това ставаше все по-добре.
към текста >>
По същата причина има пропаст между Платон и Аристотел, Аристотел е вече
учен
в съвременен смисъл.
Това досега не е било посочвано; първото споменаване за него е в моята книга. Неизбежно, по тази причина, е нужно да измине малко време, за да бъде възприето но това няма значение. При Платон още можем да почувстваме: тази философия все още дава отражение върху целия човек. Когато стигнем до Аристотел обаче, чувството е такова, като че ли си имаме работа с учен, изучаващ философия. Следователно да разберем Платон изисква по-дълбока проницателност, отколкото съвременният философ обикновено има на свое разположение.
По същата причина има пропаст между Платон и Аристотел, Аристотел е вече учен в съвременен смисъл.
Платон е последният философ в старогръцки смисъл; той е философ, чиито идеи са все още в известен смисъл напоени с живот. Докато съществува философия от този тип, връзката с духовния свят не се прекъсва, и наистина това продължи дълго време, всъщност през Средните Векове. Средновековието не разви философията до по-нататъшни степени, а просто възприе Аристотеловата философия; и след определен момент във времето това ставаше все по-добре. Платоновата философия също беше възприета по този начин.
към текста >>
Но понеже онова, което сега трябваше да бъде на
учен
о за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство.
Древната философия обаче, когато бе приемана в човешката душа, беше все още способна, поради своята голяма животворна сила, да раздвижи все още съществуващата дарба за ясновидство. Платоновата философия, нещо повече, дори Аристотеловата философия, още имаха този ефект. Бидейки по-малко абстрактни от философите на съвременността, те все още можеха да съживят способностите за ясновидство, присъщи на човешката душа. Така че се случваше при хората, отдали себе си на философията, иначе потънали под повърхността способности да бъдат раздвижени за живот. Ето така се появяваха ясновидците.
Но понеже онова, което сега трябваше да бъде научено за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство.
Той повече не можеше да проникне в скритите дълбини на Битието и беше все по-трудно да стане ясновидец. И това няма отново да бъде възможно, докато новите методи, посочени като начало в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", не бъдат възприети от човечеството като правдоподобни.
към текста >>
Нещо от този род, макар и вече в по-слаба форма, присъстваше в чувствителна степен у пророците, които основаха Мистериите на Самотраките и там дадоха величественото
учен
ие на четиримата богове: Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса и Кадмилос.
Пророците на миналото не мислеха, не разсъждаваха; всичко идваше до тях чрез непосредственото им виждане. Мисленето първоначално започна да влияе на ясновидството около 300 400 год. пр.н.е. Имаше златен век в Древноиндийската, Персийската, Египетско-Халдейската, а също и в ранната Древногръцка култура, когато мисленето, още младо и свежо, беше съчетано с виждането в човешката душа. В онези времена, мисленето не беше този труден процес, който е в наши дни. Хората имаха определени грандиозни, всеобхватни идеи, и в допълнение, имаха виждане (е на диаграмата).
Нещо от този род, макар и вече в по-слаба форма, присъстваше в чувствителна степен у пророците, които основаха Мистериите на Самотраките и там дадоха величественото учение на четиримата богове: Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса и Кадмилос.
В това велико учение, което някога имаше своя дом на остров Самос, определени възвишени идеи бяха предавани на онези, които бяха посвещавани в Мистериите, и те бяха способни да съчетаят тези идеи с оцелелите плодове на древното ясновидство. Би могло да стане възможно по някакъв друг повод да говорим за тези неща, при това в по-големи подробности. (Виж "Мистерийно познание и мистерийни центрове", XII-та лекция. 14 лекции, изнесени в Дорнах, от 23 Ноември до 21 Декември 1923 год. бел. англ. пр.)
към текста >>
В това велико
учен
ие, което някога имаше своя дом на остров Самос, определени възвишени идеи бяха предавани на онези, които бяха посвещавани в Мистериите, и те бяха способни да съчетаят тези идеи с оцелелите плодове на древното ясновидство.
Мисленето първоначално започна да влияе на ясновидството около 300 400 год. пр.н.е. Имаше златен век в Древноиндийската, Персийската, Египетско-Халдейската, а също и в ранната Древногръцка култура, когато мисленето, още младо и свежо, беше съчетано с виждането в човешката душа. В онези времена, мисленето не беше този труден процес, който е в наши дни. Хората имаха определени грандиозни, всеобхватни идеи, и в допълнение, имаха виждане (е на диаграмата). Нещо от този род, макар и вече в по-слаба форма, присъстваше в чувствителна степен у пророците, които основаха Мистериите на Самотраките и там дадоха величественото учение на четиримата богове: Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса и Кадмилос.
В това велико учение, което някога имаше своя дом на остров Самос, определени възвишени идеи бяха предавани на онези, които бяха посвещавани в Мистериите, и те бяха способни да съчетаят тези идеи с оцелелите плодове на древното ясновидство.
Би могло да стане възможно по някакъв друг повод да говорим за тези неща, при това в по-големи подробности. (Виж "Мистерийно познание и мистерийни центрове", XII-та лекция. 14 лекции, изнесени в Дорнах, от 23 Ноември до 21 Декември 1923 год. бел. англ. пр.)
към текста >>
В действителност, най-видните
учен
и в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен символизъм, запазен в древна традиция.
А сега помислете за последиците от това в средата на XIX век, когато материалистичните тенденции на хората бяха достигнали своята най-дълбока точка. Естествено, имаше хора, които знаеха че има духовен свят, и също знаеха какво се намира в духовния свят, но те никога не бяха виждали този свят.
В действителност, най-видните учени в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен символизъм, запазен в древна традиция.
Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек. Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен. Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях.
към текста >>
Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде на
учен
.
Естествено, имаше хора, които знаеха че има духовен свят, и също знаеха какво се намира в духовния свят, но те никога не бяха виждали този свят. В действителност, най-видните учени в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен символизъм, запазен в древна традиция. Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек.
Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен.
Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях. За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука.
към текста >>
Можем да говорим на длъж и шир за езотеричното
учен
ие, но хората просто ще се присмеят и на нас, и на вас.
И така в средата на XIX век това популяризиране не се състоя; обаче бе направен един опит с цел да се справи по някакъв начин с материалистичните тенденции на епохата. Трудно е да се изрази каквото трябва да се каже, и аз мога само да го направя с думи, които сами по себе си никога не бяха фактически изречени, но въпреки това предават истинската картина. По онова време езотериците казваха: Какво може да бъде направено за това човечество?
Можем да говорим на длъж и шир за езотеричното учение, но хората просто ще се присмеят и на нас, и на вас.
Най-много да убедите малко на брой лековерни хора, няколко доверчиви жени, но няма да спечелите на своя страна онези, които се придържат към строго научния начин на мислене, и вие ще бъдете принудени да се съобразявате с тенденциите на века.
към текста >>
59.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Всички съобщения, пол
учен
и чрез това Общество от духовния свят включително например дадените в книгата на Скот-Елиът за Атлантида дойдоха изцяло по описания начин, защото само той се считаше за авторитетен и обективен.
Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното човечество. Има значителна разлика, както виждате, между методите на изследване, практикувани в Духовната Наука, и онези, които бяха прилагани в Теософското Общество.
Всички съобщения, получени чрез това Общество от духовния свят включително например дадените в книгата на Скот-Елиът за Атлантида дойдоха изцяло по описания начин, защото само той се считаше за авторитетен и обективен.
По този повод, въвеждането на нашата духовно-научна насока на работата бе от самото начало нещо съвсем ново в Теософското Общество. Тя сериозно взема под внимание нови научни методи, които е нужно да бъдат разработени и доразвити, за да направят издигането до духовната област възможно.
към текста >>
В тези кръгове имаше
учен
ия с голямо значение и, в допълнение, символи.
Такъв бе неизбежният резултат от развитието, което описах в лекцията вчера. Аз казах, че ясновидството постепенно изчезна, и че останаха малцина отделни ясновидци, при които можеха да бъдат предизвиквани медиумни състояния, и от които можеше да бъдат извлечени някакви сведения. По този начин възникнаха, както бяха наречени, "Окултните Ордени". Ордени, в които имаше, и това е вярно, много хора, които бяха посветени, но не и ясновидци. Сред господстващия материализъм тези Ордени бяха изправени пред необходимостта от развиване и усложняване на методи, които дълго са били на мода, и трябваше да се търсят средства за изследване сред личностите, в които медиумните способности с други думи, атавистичното ясновидство можеше все още да бъде развито и да даде някакви резултати.
В тези кръгове имаше учения с голямо значение и, в допълнение, символи.
Обаче онези, които желаеха да се захванат с истинско проучване, трябваше да разчитат на помощта на хората, притежаващи атавистично ясновидство. Тези методи бяха след това продължени по определен начин в Теософското Общество, и компромисът, за който говорих вчера, наистина не означава нищо друго освен това, че в Ложите и Ордените бяха направени опити, посредством които в света можеха да бъдат представяни духовни въздействия. Желанието бе да се демонстрира, че въздействията от духовния свят се проявяват върху човека.
към текста >>
Медиумите разказваха за инспирации, за които твърдяха, че са били пол
учен
и от един свят, в който живеят мъртвите.
Както ви разказах, компромисът постигнат от екзотерици и езотерици за да убеди материалистичния свят чрез всевъзможни медиуми в съществуването на духовния свят бе пълен провал, тъй като медиумите говореха винаги за един свят, който при съществуващите условия просто не можеше да бъде достъпен за тях, а именно светът на мъртвите.
Медиумите разказваха за инспирации, за които твърдяха, че са били получени от един свят, в който живеят мъртвите.
Ситуацията беше такава, че опитът направен от екзотерици и езотерици не постигна желания от тях резултат.
към текста >>
В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на на
учен
ото от окултното
учен
ие.
Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото.
В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение.
Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел. Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи. Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация.
към текста >>
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно
учен
ие.
Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото. В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение. Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел. Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи.
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение.
Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис.
към текста >>
Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение
учен
ие, съществуващо сред нас под формата само на символи.
Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на символи.
Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията. Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица. Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини.
към текста >>
А те бяха специфично индийско
учен
ие да бъде разпространено в света.
Колонел Олкът говори по особен начин за този Джон Кинг. Той казва, че може би си имаме работа не с духа на този пират, а може би със създание на Орден който, доколкото разчита на невидими агенти за своите резултати, съществува сред физическите хора. Според това обяснение, Кат-Хами може да е бил член на Орден, занимаващ се с дейности като онези, които вече описах, и резултата от които беше връзката му със света чрез Елена Блаватска, връзка обвързана с всякакви видове особени цели.
А те бяха специфично индийско учение да бъде разпространено в света.
към текста >>
Тази книга "Езотеричен Будизъм" попадна в ръцете ми скоро след нейното издаване всъщност след няколко седмици и можах да разбера от нея, че са положени усилия, особено от определени кръгове, да се придаде изцяло материалистична форма на духовното
учен
ие.
Тази книга "Езотеричен Будизъм" попадна в ръцете ми скоро след нейното издаване всъщност след няколко седмици и можах да разбера от нея, че са положени усилия, особено от определени кръгове, да се придаде изцяло материалистична форма на духовното учение.
Ако проучите "Езотеричен Будизъм" с придобита с течение на времето проницателност, ще бъдете удивени от материалистичните начини, по които фактите са представени там. Това е материализъм в неговите наистина най-лоши форми. Духовният свят е представен по съвсем материалистичен начин. Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма. Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела.
към текста >>
пр.) Срещал съм
учен
и, възхитени от тази книга, защото всичко пасваше на техните присъщи знания, и все пак те можеха да си представят съществуването на духовен свят.
Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма. Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела. И така, онези които бяха духовни "хранители" на Елена Блаватска забравете материалистичната аналогия не само имаха специални цели обвързани с индийски интереси, но също и рязко отстъпваха пред материалистичния дух на епохата. И въздействието, което книгите на Синет имаха върху много голям брой хора, показва колко умело се спекулираше. (Виж бележките в края на петата лекция бел. англ.
пр.) Срещал съм учени, възхитени от тази книга, защото всичко пасваше на техните присъщи знания, и все пак те можеха да си представят съществуването на духовен свят.
Книгата задоволи всички искания за материализъм и все пак можеше да посрещне нуждата от духовен свят и да потвърди неговото съществуване.
към текста >>
Трябва да се има в предвид от самото начало, че си имахме работа с
учен
ие, което вече беше широко разпространено и накарало много хора да променят своето мнение за духовния свят.
Вие знаете, че основахме Германската Секция на Теософското Общество през Октомври 1902 год. През зимите на 1900 и 1901 год. аз вече изнасях лекции в Берлин, които могат да се нарекат "теософски" лекции, защото бяха държани в кръга на Берлинските теософи по тяхна покана. Първите лекции бяха онези, които в основата си се превърнаха в книга, озаглавена "Мистиката в зората на съвременната културна епоха". Тези лекции бяха изнесени пред кръг от членове на Теософското Общество, на което аз самият тогава не бях член.
Трябва да се има в предвид от самото начало, че си имахме работа с учение, което вече беше широко разпространено и накарало много хора да променят своето мнение за духовния свят.
Така навсякъде по света имаше хора, които до известна степен бяха готови и искаха да знаят нещо за духовния свят. За нещата, които ви казах днес, те не знаеха нищо, нямаха ни най-малка представа за тях. Но те имаха искрен копнеж за духовния свят, и по тази причина бяха свързали себе си с Движението, в което този копнеж можеше да бъде задоволен. И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за познание за духовния свят.
към текста >>
В явленията на магнетизма всички следи от материя се губят, а също и при тези на гравитацията, които дори
учен
ият може да приеме само като пряко духовен процес ефект от разстояние не остава нищо от нейните закони, чиито следствие в голям мащаб е механизмът на небесните движения.
Това и нищо друго лежи в основата на усилията да се внесе теория в природните явления. Най-високата точка на естествената наука би била пълното одухотворяване на всички природни закони в закони на наблюдението и мисълта. Явлението (материалното) трябва напълно да изчезне, и да остане самият закон (същественото). Ето защо се случва, че колкото повече законите се съобразяват със самата природа, толкова повече завесата изчезва, самите явления стават по-духовни и накрая изчезват напълно. Оптичните явления не са нищо повече от геометрия, чиито линии са начертани от светлина, а самата светлина е вече двусмислена материалност.
В явленията на магнетизма всички следи от материя се губят, а също и при тези на гравитацията, които дори ученият може да приеме само като пряко духовен процес ефект от разстояние не остава нищо от нейните закони, чиито следствие в голям мащаб е механизмът на небесните движения.
Перфектната теория за природата би била тази, въз основа на която тя като цяло е сведена до една интелигентност. Безжизнените и несъзнателни продукти на природата са само неуспешни нейни опити да отрази самата себе си; т.н. нежива природа е всъщност неузряла интелигентност, затова в нейните явления разумният характер все пак се проявява, но без съзнание. Природата достига своята най-висша цел, да стане самата тя изцяло обект на себе си в своето най-висше и последно отражение, което не е нищо друго освен Човека, или по-общо онова, което наричаме Разум, чрез който природата се връща напълно в себе си, и чрез който става явно, че тя, природата, е от самото начало идентична с познаваното от нас като интелигентност или съзнание."
към текста >>
60.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Какво казва
учен
ият: Анализирайте природните явления и ще намерите атомен свят!
А сега да помислим за казаното от св. Мартин, което съм цитирал при предишни поводи.
Какво казва ученият: Анализирайте природните явления и ще намерите атомен свят!
Ние обаче знаем, че атомният свят просто не е там; истината е, че единствено нашите нервни окончания са там. Какво тогава има там, където се предполага, че е атомният свят? Там няма нищо! Трябва да останем при огледалото, при нервните окончания. Човекът е там, и човекът е отразяващ уред.
към текста >>
61.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу
учен
ието за повтарящи се Земни животи.
Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи! В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие. С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи.
Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни животи.
към текста >>
Следователно той имаше влечение към търсенето на духовния свят в материалистична форма, и така беше лесно за гореспоменатата индивидуалност, в чиито интереси бе да използва материализма по този начин за свои собствени специални цели, да развие в книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" привидно духовно
учен
ие с крайно материалистична окраска.
Това е, което се случи при книгата на Синет "Езотеричен Будизъм". Синет я написа но зад него бе онзи, когото той наричаше свой "инспиратор", и когото познаваме под по-късната маска на Махатма-индивидуалност. Синет беше журналист и следователно бе пропит с материалистичните тенденции на XIX век; той бе личност, чиито мозък клонеше изцяло към материализъм, но в него също присъстваше и копнежът за духовен свят.
Следователно той имаше влечение към търсенето на духовния свят в материалистична форма, и така беше лесно за гореспоменатата индивидуалност, в чиито интереси бе да използва материализма по този начин за свои собствени специални цели, да развие в книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" привидно духовно учение с крайно материалистична окраска.
към текста >>
Сега вие може би ще кажете: "Но книгата на Синет безспорно не съдържа материалистично
учен
ие!
Сега вие може би ще кажете: "Но книгата на Синет безспорно не съдържа материалистично учение!
" Фактът, че това не се забелязва в това имаме същността на целия проблем! Всичко е украсено и прикрито и може да се разбере само когато някой знае миналите събития, за които точно говорим.
към текста >>
Разбира се,
учен
ието за членовете на човешкото същество, доктрината за Кармата и прераждането са истини.
Разбира се, учението за членовете на човешкото същество, доктрината за Кармата и прераждането са истини.
Но тук е вмъкнат материализъм във всички тези истини. В книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" едно истинско духовно схващане е смесено с крайно материалистична насока съчетание, което не е лесно да се открие, защото едва ли имаше някой, който би могъл да забележи, че нещо изцяло материалистично се е прокраднало в едно духовно учение нещо, което бе материалистично не само в интелектуален смисъл, но и материалистично като противоположност на духовен възглед за света. Имам предвид казаното в "Езотеричен Будизъм" за "Осмата Сфера". (Виж бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.)
към текста >>
В книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" едно истинско духовно схващане е смесено с крайно материалистична насока съчетание, което не е лесно да се открие, защото едва ли имаше някой, който би могъл да забележи, че нещо изцяло материалистично се е прокраднало в едно духовно
учен
ие нещо, което бе материалистично не само в интелектуален смисъл, но и материалистично като противоположност на духовен възглед за света.
Разбира се, учението за членовете на човешкото същество, доктрината за Кармата и прераждането са истини. Но тук е вмъкнат материализъм във всички тези истини.
В книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" едно истинско духовно схващане е смесено с крайно материалистична насока съчетание, което не е лесно да се открие, защото едва ли имаше някой, който би могъл да забележи, че нещо изцяло материалистично се е прокраднало в едно духовно учение нещо, което бе материалистично не само в интелектуален смисъл, но и материалистично като противоположност на духовен възглед за света.
Имам предвид казаното в "Езотеричен Будизъм" за "Осмата Сфера". (Виж бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.)
към текста >>
Тук имаме
учен
ие, което съдържа много верни неща, и в което е вмъкнато това напълно материалистично и заблуждаващо изложение за Осмата Сфера.
Тук имаме учение, което съдържа много верни неща, и в което е вмъкнато това напълно материалистично и заблуждаващо изложение за Осмата Сфера.
Това достига най-високата си точка в твърдението от "Езотеричен Будизъм", че Осмата Сфера е Луната. Благодарение на журналистическите качества и на добрия стил в който е написана, книгата привлече огромно внимание и заплени много сърца. Следователно тези читатели възприеха не истинското учение за Осмата Сфера, а странното твърдение на Синет, че Луната е Осмата Сфера.
към текста >>
Следователно тези читатели възприеха не истинското
учен
ие за Осмата Сфера, а странното твърдение на Синет, че Луната е Осмата Сфера.
Тук имаме учение, което съдържа много верни неща, и в което е вмъкнато това напълно материалистично и заблуждаващо изложение за Осмата Сфера. Това достига най-високата си точка в твърдението от "Езотеричен Будизъм", че Осмата Сфера е Луната. Благодарение на журналистическите качества и на добрия стил в който е написана, книгата привлече огромно внимание и заплени много сърца.
Следователно тези читатели възприеха не истинското учение за Осмата Сфера, а странното твърдение на Синет, че Луната е Осмата Сфера.
към текста >>
От това следва, че в "Езотеричен Будизъм" са дадени
учен
ия относно устройство на човека, и относно реинкарнация и Карма.
И така я имаше "Езотеричен Будизъм" на Синет. Книгата бе написана по времето, когато Блаватска, след всички събития за които ви разказах, бе вече вкарана в едностранчивата сфера на влияние от онези индийски окултисти, които принадлежаха на левицата и имаха свои собствени специални цели.
От това следва, че в "Езотеричен Будизъм" са дадени учения относно устройство на човека, и относно реинкарнация и Карма.
Следователно тя е написана в противодействие на онези, които искаха да оставят знанието за прераждането да изчезне. Това ще ви покаже също колко силно се водеше конфликтът.
към текста >>
Блаватска беше свързана с Американски спиритуалисти, които искаха да оставят
учен
ието за прераждането да изчезне.
Блаватска беше свързана с Американски спиритуалисти, които искаха да оставят учението за прераждането да изчезне.
Медиумизмът беше средство за тази цел и така бе възприет този метод. Когато Блаватска се разбунтува, тя бе отстранена и попадаше все повече и повече под влиянието на индийските окултисти; тя бе отведена в ръцете им. Това доведе до конфликт между американските и индийските възгледи в сферата на окултизма. От една страна, имаше силна тенденция да се остави учението за прераждането да изчезне от сцената; от и друга, подтика да се внесе това учение в света, но под форма, която използва материалистичната наклонност на XIX век.
към текста >>
От една страна, имаше силна тенденция да се остави
учен
ието за прераждането да изчезне от сцената; от и друга, подтика да се внесе това
учен
ие в света, но под форма, която използва материалистичната наклонност на XIX век.
Блаватска беше свързана с Американски спиритуалисти, които искаха да оставят учението за прераждането да изчезне. Медиумизмът беше средство за тази цел и така бе възприет този метод. Когато Блаватска се разбунтува, тя бе отстранена и попадаше все повече и повече под влиянието на индийските окултисти; тя бе отведена в ръцете им. Това доведе до конфликт между американските и индийските възгледи в сферата на окултизма.
От една страна, имаше силна тенденция да се остави учението за прераждането да изчезне от сцената; от и друга, подтика да се внесе това учение в света, но под форма, която използва материалистичната наклонност на XIX век.
към текста >>
Това беше възможно, ако
учен
ието за Осмата Сфера се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм".
Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм".
Има определен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище.
към текста >>
Две трудности възникват като резултат от начина, по който
учен
ието за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет.
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет.
Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ. пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството. Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея. Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване.
към текста >>
пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото
учен
ие да бъде наложено на човечеството.
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет. Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ.
пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството.
Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея. Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти. Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката.
към текста >>
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено
учен
ие за естеството на Йехова.
Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс.
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова.
По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план. Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока. Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди.
към текста >>
Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното
учен
ие, колкото е възможно по-малко от каквото и да е
учен
ие за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката публика.
Тук много безсмислени нападки бяха отправени към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н. Но сред различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни среди.
Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката публика.
към текста >>
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното
учен
ие, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици".
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици".
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи.
към текста >>
пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие
учен
ието за повтарящите се Земни животи.
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици". Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ.
пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи.
Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група. Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
към текста >>
Тя желаеше
учен
ието за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките.
(Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група.
Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките.
И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
към текста >>
Но те съзнаваха, че това което вършеха не можеше да не направи голямо впечатление на окултистите, и това твърдо ги убеди да подкрепят насоката на онези, които бяха решени да отстранят
учен
ието за повтарящите се Земни животи.
Трябва да подчертая още веднъж, че онези, които направиха съответната подготовка, вероятно не бяха съвсем наясно за това, че бяха инструменти на индивидуалност, стояща зад тях. Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история.
Но те съзнаваха, че това което вършеха не можеше да не направи голямо впечатление на окултистите, и това твърдо ги убеди да подкрепят насоката на онези, които бяха решени да отстранят учението за повтарящите се Земни животи.
към текста >>
Ако след тези предварителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме
учен
ие, че Осмата Сфера се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората фактически е Осмата Сфера.
Ако след тези предварителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме учение, че Осмата Сфера се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората фактически е Осмата Сфера.
Изразено в тази форма, това е лъжа. Тук е същественият момент. Ако в изследването на въздействията на Луната започнехме от предположението на Синет, щяхме да бъдем вкарани в сериозна грешка, възникваща от материалистичното мислене и която не е лесно откриваема. Какво тогава беше нужно, за да се покаже истината? Беше нужно да се посочи вярното положение на нещата относно Луната като противоположност на погрешното представяне в "Езотеричен Будизъм" от Синет.
към текста >>
Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха
учен
ието за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка.
Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка.
Те се захванаха за работа по особен начин, начин който можем ясно да разпознаем, ако опишем как тези окултисти се заловиха да опровергават "Езотеричен Будизъм" от Синет. Окултистите, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска.
към текста >>
Но в същото време това беше съчетано с друго
учен
ие.
Всъщност, голямо добро бе направено по отношение на твърдението на Синет за Осмата Сфера, защото погрешността на посоченото за Осмата Сфера и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна.
Но в същото време това беше съчетано с друго учение.
Твърдеше се от тези среди, че човекът е свързан с Луната не по описания от Синет начин, а по по-различен. Наистина, този по-различен начин не бе подробно описан, но можеше да се долови, че тези хора бяха осъзнали нещо за процеса на Лунното отделяне от Земята, както съм го представил в книгата "Тайната Наука". Но те придадоха голямо значение на следното, казвайки:
към текста >>
Но това е най-добрия начин да се внедри още една заблуда в света, и да се разпростре най-голямата възможна тъмнина върху
учен
ието за прераждането.
Земята и преди всичко човека никога не са били свързани с другите планети на Слънчевата Система . . . по тази причина човекът никога не е живял на Меркурий, Венера, Марс или Юпитер. От тази страна следователно силно се подчертаваше, че няма връзка между човека и другите планети на Слънчевата Система.
Но това е най-добрия начин да се внедри още една заблуда в света, и да се разпростре най-голямата възможна тъмнина върху учението за прераждането.
Другата заблуда, заблуждението на Синет, действително поддържаше учението за реинкарнацията, но в материалистична форма. Заблудата, състояща се в твърдението, че през своята Земна еволюция човекът никога не е имал каквито и да било връзки с Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н. – всъщност това заблуждение беше разпространено навсякъде не от онези, които му дадоха гласност, а от стоящите зад тях. Те бяха онези, които работеха върху душите на хората по такъв начин, че тези души никога не биха могли сериозно да повярват в прераждането. Следователно това, на което строго се наблягаше от тези кръгове, беше че човекът никога не е бил свързан с друга планета освен със Земята, нито е имал нещо общо с другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>
Другата заблуда, заблуждението на Синет, действително поддържаше
учен
ието за реинкарнацията, но в материалистична форма.
Земята и преди всичко човека никога не са били свързани с другите планети на Слънчевата Система . . . по тази причина човекът никога не е живял на Меркурий, Венера, Марс или Юпитер. От тази страна следователно силно се подчертаваше, че няма връзка между човека и другите планети на Слънчевата Система. Но това е най-добрия начин да се внедри още една заблуда в света, и да се разпростре най-голямата възможна тъмнина върху учението за прераждането.
Другата заблуда, заблуждението на Синет, действително поддържаше учението за реинкарнацията, но в материалистична форма.
Заблудата, състояща се в твърдението, че през своята Земна еволюция човекът никога не е имал каквито и да било връзки с Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н. – всъщност това заблуждение беше разпространено навсякъде не от онези, които му дадоха гласност, а от стоящите зад тях. Те бяха онези, които работеха върху душите на хората по такъв начин, че тези души никога не биха могли сериозно да повярват в прераждането. Следователно това, на което строго се наблягаше от тези кръгове, беше че човекът никога не е бил свързан с друга планета освен със Земята, нито е имал нещо общо с другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>
Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на
учен
ието за прераждането.
Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система.
Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането.
И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата. Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети. Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите.
към текста >>
Първо, ставаше въпрос да се вземе предвид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да представи източното
учен
ие за прераждането.
Не си мислете, че е лесно положение да си заклещен между два такива потока; понеже ние тук работим с окултизъм, а където е намесен окултизма е необходима повече сила за схващане на неговите истини, отколкото за разбиране на обикновените истини на физическия план. Затова има също в действие и далеч по-голяма сила на заблуда, която е крайно необходимо да се прозре. Това не е лесно, понеже по-голямата сила изисква да и се противодейства. От една страна, истината за Луната е забулена от изопачаването, а от друга, също и истината за планетите. Така бяхме заклещени между две заблуди в изгода на материализма.
Първо, ставаше въпрос да се вземе предвид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да представи източното учение за прераждането.
Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата. От другата страна имаше желание определена форма на Католически Езотеризъм да се предпази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с еволюцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма. Мисията на Духовната Наука беше заклещена между тези две течения. Това бе положението, пред което бяхме изправени тогава. Навсякъде имаше в действие големи сили, стремящи се да направят ефективно едно или друго въздействие.
към текста >>
Учен
ието за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата.
Затова има също в действие и далеч по-голяма сила на заблуда, която е крайно необходимо да се прозре. Това не е лесно, понеже по-голямата сила изисква да и се противодейства. От една страна, истината за Луната е забулена от изопачаването, а от друга, също и истината за планетите. Така бяхме заклещени между две заблуди в изгода на материализма. Първо, ставаше въпрос да се вземе предвид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да представи източното учение за прераждането.
Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата.
От другата страна имаше желание определена форма на Католически Езотеризъм да се предпази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с еволюцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма. Мисията на Духовната Наука беше заклещена между тези две течения. Това бе положението, пред което бяхме изправени тогава. Навсякъде имаше в действие големи сили, стремящи се да направят ефективно едно или друго въздействие.
към текста >>
А сега е време да се покаже в какво отношение това изкривено
учен
ие за Луната е много специална отстъпка пред материализма и как начинът, по който после бе поправено от Блаватска, всъщност направи нещата дори още по-зле, защото от една страна, с голяма дарба за окултизъм каквато Синет не притежаваше тя коригира неговите твърдения, но от друга страна използва отделни методи, посредством които грешката можеше да се запази дори още по-сигурно.
А сега е време да се покаже в какво отношение това изкривено учение за Луната е много специална отстъпка пред материализма и как начинът, по който после бе поправено от Блаватска, всъщност направи нещата дори още по-зле, защото от една страна, с голяма дарба за окултизъм каквато Синет не притежаваше тя коригира неговите твърдения, но от друга страна използва отделни методи, посредством които грешката можеше да се запази дори още по-сигурно.
към текста >>
Първото съществено нещо е да различим доколко
учен
ието на Синет за Осмата Сфера е заблуда.
Първото съществено нещо е да различим доколко учението на Синет за Осмата Сфера е заблуда.
Тук трябва да имате силно впредвид учението относно целия процес на еволюция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап. Трябва да си припомните, че устройството на Старата Луна е било в основата си различно от това на Земята. Минералното царство е било прибавено за пръв път през Земния период, и съставляващото материалния свят на физическия план е изцяло наситено с минералния елемент. Всичко което възприемате в растителното, животинското или човешкото царство е минералния елемент, който е бил внедрен в тях. Вашето тяло е "минерализирано" напълно.
към текста >>
Тук трябва да имате силно впредвид
учен
ието относно целия процес на еволюция на Земята, а именно
учен
ието, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап.
Първото съществено нещо е да различим доколко учението на Синет за Осмата Сфера е заблуда.
Тук трябва да имате силно впредвид учението относно целия процес на еволюция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап.
Трябва да си припомните, че устройството на Старата Луна е било в основата си различно от това на Земята. Минералното царство е било прибавено за пръв път през Земния период, и съставляващото материалния свят на физическия план е изцяло наситено с минералния елемент. Всичко което възприемате в растителното, животинското или човешкото царство е минералния елемент, който е бил внедрен в тях. Вашето тяло е "минерализирано" напълно. Онова, което не е минерално Лунната природа, Слънчевата природа е представено там само скрито.
към текста >>
62.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Затова човекът може да бъде об
учен
за свободата само вътре в земно-материалния свят.
Сега за да достигнем най-накрая някаква степен на разбиране, към въпроса трябва да се подходи от доста различно становище. Ако си спомните казаното в "Тайната Наука" за еволюцията на човека през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в тези етапи не може да става въпрос за свобода. В онези други етапи човекът е обхванат от паяжината на необходимостта. За да може той да бъде узрял за свободата, минералната природа трябвало да бъде включена в него; той трябвало да стане същество, проникнато от минералния елемент.
Затова човекът може да бъде обучен за свободата само вътре в земно-материалния свят.
към текста >>
Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото
учен
ие е добро, учителят без стойност.
И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл.
Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност.
Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели. Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
към текста >>
Учен
ието е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели.
Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл. Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност.
Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели.
Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
към текста >>
Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя
учен
ик, нейното
учен
ие по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
Читателите на "Езотеричен Будизъм" ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена за да бъде видяна. Освен това има и осма планета, Луната, в която материята "изпъква" още по-силно, отколкото на Земята. Всичко по-силно заблуждаващо е невъзможно за схващане.
Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
към текста >>
63.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат пол
учен
и водещи импулси за по-късния живот.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата.
Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот.
Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество. Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
към текста >>
Истини относно повтарящите се животи на Земята бяха изтеглени от Християнството, и така Западната култура и Американското разклонение възникнаха с форма на Християнство, от която
учен
ието за повтарящите се животи на Земята бе изключено.
Сега знаем, че особено през последните столетия Западната цивилизация и нейното Американско разклонение са обект на силно Християнски импулс. Аз самият се опитвам да обясня, че значението на Християнството не зависи от това какво всъщност може да бъде разбрано от него понеже голяма част ще стане разбираема едва в бъдеще, а самите ние едва започваме да схващаме определени факти, свързани с Мистерията на Голгота. Но импулсите на Християнството са реални; те въздействат дори когато хората още не ги разбират. В ранните векове обаче, определени космически истини бяха изключени от тези импулси. Тези истини са изцяло съвместими с Християнството, въпреки че проницателността не успява да докаже това.
Истини относно повтарящите се животи на Земята бяха изтеглени от Християнството, и така Западната култура и Американското разклонение възникнаха с форма на Християнство, от която учението за повтарящите се животи на Земята бе изключено.
към текста >>
Но единствената им цел бе да осигурят
учен
ието за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани. Може да се каже, че те разбираха много повече от окултизъм, отколкото водещите членове на Теософското Общество.
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>
Той следователно не бе казал последната си дума; беше на
учен
о наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост.
Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите.
Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост.
към текста >>
Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до
учен
ието за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас.
Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас.
Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система. Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве. Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни.
към текста >>
Следователно онези окултисти, които желаят
учен
ието за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система.
Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас.
Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система.
Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве. Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни. За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област.
към текста >>
Обстоятелствата ме задължиха да прочета част от писмото на дама, която твърдеше, че исканото "не е
учен
ието или учителят, а човекът".
Нека вземем едно странно противоречие, пред което наскоро бяхме изправени тук.
Обстоятелствата ме задължиха да прочета част от писмото на дама, която твърдеше, че исканото "не е учението или учителят, а човекът".
Учението следователно бе взето за нещо като допълнение, и се придаваше главна стойност на човека. След това идва друго твърдение самата противоположност! Човекът бе напълно отхвърлен и се твърдеше, че учението трябва да се признае за правилно. Само помислете за това: от една страна се твърди, че търсенето не трябва да бъде за учението или учителя, а за човека. От друга страна:
към текста >>
Учен
ието следователно бе взето за нещо като допълнение, и се придаваше главна стойност на човека.
Нека вземем едно странно противоречие, пред което наскоро бяхме изправени тук. Обстоятелствата ме задължиха да прочета част от писмото на дама, която твърдеше, че исканото "не е учението или учителят, а човекът".
Учението следователно бе взето за нещо като допълнение, и се придаваше главна стойност на човека.
След това идва друго твърдение самата противоположност! Човекът бе напълно отхвърлен и се твърдеше, че учението трябва да се признае за правилно. Само помислете за това: от една страна се твърди, че търсенето не трябва да бъде за учението или учителя, а за човека. От друга страна:
към текста >>
Човекът бе напълно отхвърлен и се твърдеше, че
учен
ието трябва да се признае за правилно.
Нека вземем едно странно противоречие, пред което наскоро бяхме изправени тук. Обстоятелствата ме задължиха да прочета част от писмото на дама, която твърдеше, че исканото "не е учението или учителят, а човекът". Учението следователно бе взето за нещо като допълнение, и се придаваше главна стойност на човека. След това идва друго твърдение самата противоположност!
Човекът бе напълно отхвърлен и се твърдеше, че учението трябва да се признае за правилно.
Само помислете за това: от една страна се твърди, че търсенето не трябва да бъде за учението или учителя, а за човека. От друга страна:
към текста >>
Само помислете за това: от една страна се твърди, че търсенето не трябва да бъде за
учен
ието или учителя, а за човека.
Нека вземем едно странно противоречие, пред което наскоро бяхме изправени тук. Обстоятелствата ме задължиха да прочета част от писмото на дама, която твърдеше, че исканото "не е учението или учителят, а човекът". Учението следователно бе взето за нещо като допълнение, и се придаваше главна стойност на човека. След това идва друго твърдение самата противоположност! Човекът бе напълно отхвърлен и се твърдеше, че учението трябва да се признае за правилно.
Само помислете за това: от една страна се твърди, че търсенето не трябва да бъде за учението или учителя, а за човека.
От друга страна:
към текста >>
"Мразя човека и го отхвърлям; той прави обещания и не ги спазва но
учен
ието е добро, аз го приемам." Какво всъщност означава това?
"Мразя човека и го отхвърлям; той прави обещания и не ги спазва но учението е добро, аз го приемам." Какво всъщност означава това?
Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах определени взаимоотношения с една личност; интересуваше ме самият той, а учението само съвсем малко. Тогава се обърнах от личността и наблегнах на онова, което всъщност не ме интересуваше изобщо. Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих учението и сега казвам: то е добро. Стоя зад нещо, което отказах да приема, нещо което е невъзможно да придобия, защото по-рано отказах да го приема! Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света.
към текста >>
Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах определени взаимоотношения с една личност; интересуваше ме самият той, а
учен
ието само съвсем малко.
"Мразя човека и го отхвърлям; той прави обещания и не ги спазва но учението е добро, аз го приемам." Какво всъщност означава това?
Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах определени взаимоотношения с една личност; интересуваше ме самият той, а учението само съвсем малко.
Тогава се обърнах от личността и наблегнах на онова, което всъщност не ме интересуваше изобщо. Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих учението и сега казвам: то е добро. Стоя зад нещо, което отказах да приема, нещо което е невъзможно да придобия, защото по-рано отказах да го приема! Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света. Можете ли да допуснете, че където преобладават такива противоречия може да има истинска, вътрешна връзка с нашето духовно-научно Движение?
към текста >>
Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих
учен
ието и сега казвам: то е добро.
"Мразя човека и го отхвърлям; той прави обещания и не ги спазва но учението е добро, аз го приемам." Какво всъщност означава това? Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах определени взаимоотношения с една личност; интересуваше ме самият той, а учението само съвсем малко. Тогава се обърнах от личността и наблегнах на онова, което всъщност не ме интересуваше изобщо.
Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих учението и сега казвам: то е добро.
Стоя зад нещо, което отказах да приема, нещо което е невъзможно да придобия, защото по-рано отказах да го приема! Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света. Можете ли да допуснете, че където преобладават такива противоречия може да има истинска, вътрешна връзка с нашето духовно-научно Движение? Очевидно не може да бъде така.
към текста >>
Предположете например, че някой би казал: един човек изнася
учен
ие, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но
учен
ието е добро това безспорно може да се допусне.
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи.
Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне.
Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
към текста >>
Много добре но ако е част и дял от
учен
ието, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез
учен
ието, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на
учен
ието тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго!
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне.
Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго!
Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
към текста >>
Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си
учен
ието е отхвърлено, се казва:
учен
ието е добро, но въпреки това човекът е лош!
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго!
Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош!
По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
към текста >>
По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване
учен
ието, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него.
Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош!
По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него.
Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
към текста >>
Това е най-добрият начин за някой да подкопава
учен
ие, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него.
Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
към текста >>
Казвало се е толкова често, че нашето
учен
ие не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот.
Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот.
Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта. Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например. Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти. Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера.
към текста >>
Някой се чувства неспособен да опровергае
учен
ието и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя.
Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена. И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила. Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина. Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб. То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света.
Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя.
Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението.
към текста >>
Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на
учен
ието.
И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила. Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина. Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб. То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света. Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя.
Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението.
към текста >>
И би било особена гротеска, ако самото ни
учен
ие се използва като оръжие за отхвърлянето ни.
Ненужно е да се казва, че онзи, който изразява подобни неща, няма понятие какво всъщност казва; той е само марионетка. Но самите ние трябва да се вглеждаме по-дълбоко в околните, осъзнавайки, че живеем във време, когато такива импулси ще ги изправят решително срещу нас.
И би било особена гротеска, ако самото ни учение се използва като оръжие за отхвърлянето ни.
Дори това вече се случи. В една от враждебните критики, публикувани през последните седмици, бе формулирана атака с използването на цитати от Мистерийните Драми и от книгата "Тайната Наука". Така че силите, които не искат истината да излезе наяве, работят навсякъде.
към текста >>
Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето
учен
ие.
Но щом в света излизат твърдения, които просто изобщо не се доближават до истината, трябва да бъдем подготвени и да знаем как да ги осъдим.
Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение.
С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория. Нуждата от спорове не се появява, докато не сме атакувани. Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето учение много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме. Особено трябва да сме на пост за всяка едностранчивост.
към текста >>
С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето
учен
ие само като теория.
Но щом в света излизат твърдения, които просто изобщо не се доближават до истината, трябва да бъдем подготвени и да знаем как да ги осъдим. Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение.
С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория.
Нуждата от спорове не се появява, докато не сме атакувани. Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето учение много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме. Особено трябва да сме на пост за всяка едностранчивост.
към текста >>
Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето
учен
ие много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме.
Но щом в света излизат твърдения, които просто изобщо не се доближават до истината, трябва да бъдем подготвени и да знаем как да ги осъдим. Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение. С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория. Нуждата от спорове не се появява, докато не сме атакувани.
Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето учение много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме.
Особено трябва да сме на пост за всяка едностранчивост.
към текста >>
Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай про
учен
а.
Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за живота на нашето Движение.
Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена.
Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме пред нея в света.
към текста >>
64.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Бе заявено: Вие просто казвате с други думи това, което вече е казано в нашето
учен
ие.
От другата страна се опитваха да премахнат това разграничаване, да не го оставят да намери почва. Ясно си спомням какви усилия правеха те да си спечелят отново нашия приятел, покойният Лудвиг Линдеман, когато той се опитваше да представи нашето Движение в Италия.
Бе заявено: Вие просто казвате с други думи това, което вече е казано в нашето учение.
Накратко, тези хора не желаеха да се осъзнае, че това троично разграничаване бе нещо изцяло ново и беше нужно да изтъкват това отново и отново. И подобни неща се случваха много, много пъти.
към текста >>
Докато
учен
ите от едната страна полагат усилия да не показват нищо, което може да доведе към света отвъд природата, то представителите на религиозните общности се стараят да попречат на всичко, което идва до знанието на душите и може да ги просвети какво преминава отвъд смъртта и по-нататък в следващото превъплъщение.
По тази причина книгата "Загадките на философията" ще бъде много нежелана, защото се занимавам с този въпрос в последната глава. Пътят към света на духа е преграден от две страни.
Докато учените от едната страна полагат усилия да не показват нищо, което може да доведе към света отвъд природата, то представителите на религиозните общности се стараят да попречат на всичко, което идва до знанието на душите и може да ги просвети какво преминава отвъд смъртта и по-нататък в следващото превъплъщение.
към текста >>
Защо от една страна
учен
ите пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата?
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата?
Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане. От една страна учените казват: тук са границите на познанието. А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека.
към текста >>
От една страна
учен
ите казват: тук са границите на познанието.
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане.
От една страна учените казват: тук са границите на познанието.
А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека. Утре ще разгледаме доводите, на които са основани твърденията на тези две категории опоненти, и след това ще преминем към други теми.
към текста >>
65.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез об
учен
ие; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини.
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
към текста >>
Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето
учен
ие е много добро, но ти си наистина много лош човек.
Не препоръчвам да се подражва на това, което отец Антониус правил с Пол Глупакът! Само ви разказвам историята. Предположете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът. Какво щеше да се случи?
Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек.
Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света. Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво. И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
към текста >>
Сега трябва да взема твоето
учен
ие с мен навън в света.
Не препоръчвам да се подражва на това, което отец Антониус правил с Пол Глупакът! Само ви разказвам историята. Предположете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът. Какво щеше да се случи? Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек.
Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света.
Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво. И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
към текста >>
Трябва да се боря с теб със собственото ти
учен
ие понеже разпознах, че ти си лош.
Само ви разказвам историята. Предположете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът. Какво щеше да се случи? Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек. Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света.
Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош.
Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво. И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
към текста >>
И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти
учен
ие ще е наистина инспирирано в мен."
Учен
икът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек. Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света. Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво.
И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
към текста >>
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието об
учен
ие ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството.
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят.
В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично.
към текста >>
Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат об
учен
и да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично.
Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>
66.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Сега звучи убедително, че материалистичните
учен
и или философи оправдано следват определен инстинкт.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт.
Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто.
към текста >>
Учен
ите си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт. Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората.
Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него.
Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто. Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>
Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако
учен
ите успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт. Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят.
Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман.
И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто. Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си. Това е едната страна на въпроса. Но другата страна е тази:
към текста >>
Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от
учен
ите.
Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените.
Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността. Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката. Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение.
към текста >>
Изтъкнатите
учен
и заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем.
Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените. Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността. Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката.
Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем.
Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение. Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност. Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение. Хората тогава няма да бъдат способни повече да се придържат към каквото и да е; ще се надига съмнение върху всеки проблем, върху всяка задача. Скептицизмът ще стане необятен океан, в който човешката душа неминуемо ще потъне.
към текста >>
Точно както дипломираните
учен
и днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Точно както
учен
ите описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ
учен
ите, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него. Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно. Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение. Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него.
Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
към текста >>
Ако като резултат от определено
учен
ие, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества.
Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества.
Много хора, на които това се е случило са показвали, че им е приятно да измъчват и подтискат другите души. Това са характерните черти, които стават очевидни. Но никога не може да се казва, че хора с такива черти, дължащи се на техния съюз с Ариманическите елементарни същества, са винаги егоистични. Не е нужно те да бъдат егоисти, и дори обикновено не са. Те дават израз на подтик, доста различен от онзи на егоизма.
към текста >>
Но те вярват, че го намират, като тълкуват нашето
учен
ие така, че да подхожда на собствената им наклонност.
Имам да ви кажа още за основния характер, който нашата Духовна Наука трябва да изгражда, за да може да бъде далеч от двете опасности. Но очевидно не може да се избегне това в настоящото време при нас да идват определени хора, вън от погрешните представи, защото някои от тях търсят стария, обективен окултизъм, докато други скрито копнеят за стария, субективен мистицизъм. Малко е вероятно едните или другите да намерят сред нас онова, което търсят.
Но те вярват, че го намират, като тълкуват нашето учение така, че да подхожда на собствената им наклонност.
Нашето учение трябва да се оформи и нашето отношение към него трябва да бъде такова, сякаш нашият кораб следва курс между Сцила и Харибда за това ще говоря отново утре.
към текста >>
Нашето
учен
ие трябва да се оформи и нашето отношение към него трябва да бъде такова, сякаш нашият кораб следва курс между Сцила и Харибда за това ще говоря отново утре.
Имам да ви кажа още за основния характер, който нашата Духовна Наука трябва да изгражда, за да може да бъде далеч от двете опасности. Но очевидно не може да се избегне това в настоящото време при нас да идват определени хора, вън от погрешните представи, защото някои от тях търсят стария, обективен окултизъм, докато други скрито копнеят за стария, субективен мистицизъм. Малко е вероятно едните или другите да намерят сред нас онова, което търсят. Но те вярват, че го намират, като тълкуват нашето учение така, че да подхожда на собствената им наклонност.
Нашето учение трябва да се оформи и нашето отношение към него трябва да бъде такова, сякаш нашият кораб следва курс между Сцила и Харибда за това ще говоря отново утре.
към текста >>
67.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тук се съдържа дълбока тайна, тайна с която всеки
учен
ик на Духовната Наука трябва да е наясно.
Тук се съдържа дълбока тайна, тайна с която всеки ученик на Духовната Наука трябва да е наясно.
Хората трябва да се борят с течение на времето да запазят интелигентността си под своя собствен индивидуален контрол, непрекъснато да бдят за нея. Това е крайно необходимо и е добре, че човекът ще знае с какви съблазнителни и мощни думи Ариман се доближава до него, опитвайки се да изтръгне интелигентността му.
към текста >>
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които пол
учен
ите от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят.
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание.
Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят.
към текста >>
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като
учен
ите, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност?
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност?
Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен. Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност.
към текста >>
Да се казва, че е по-разумно да се действа като
учен
ите и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност.
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност? Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен.
Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност.
Очевидно е, че той трябва да бъде предупреден. Да се направи обратното е равнозначно да се каже: човекът несъмнено е в опасност, но е по-благоразумно да не му казваме нищо за това. Знаейки как са нещата а те трябва да се знаят опасността не става по-голяма или по-малка.
към текста >>
Предаваните
учен
ия трябва да бъдат от такъв характер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм.
Всяко усилие, което правим за да си обясним тайнствените връзки между живота на човешките същества и външния свят, ни предпазва от погрешен мистицизъм. Ако по този начин следваме случващото се с Капезиус, ние живеем в тъчащия живот на душата но не сме свити вътре в себе си. Ние достигаме всичко, до което стигат мистиците, но по различен начин. Така че виждате, корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван с ясна цел между двете клопки.
Предаваните учения трябва да бъдат от такъв характер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм.
към текста >>
Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на по
учен
ия като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н.
Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата. Поради тази причина често съм бил длъжен да се противопоставям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене.
Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н.
Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране.
към текста >>
Изнесеното
учен
ие е от такова естество, че ако то сега работи в душите, може да бъде направено много, за което повече аз не съм необходим.
Това е напълно неизбежна мисъл.
Изнесеното учение е от такова естество, че ако то сега работи в душите, може да бъде направено много, за което повече аз не съм необходим.
Не казвам, че няма да остана, а че изпитанието ще се състои в това да ставам все по-излишен. Крайно необходимо е да се избегне възможността която действително съществува нашите членове да не се оценяват правилно един друг! Защото можете да разберете каква лоша услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е председателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си". Това просто не трябва да се прави. Какво би се случило, ако някой ден аз вече не съм там?
към текста >>
Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на
учен
ите, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито.
И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика. Но бях задължен да се откажа от идеята, защото живеем в дни, когато такова разделяне не е приемливо. За да разберем по-ясно, онова което се опитах да представя в тези лекции трябва да бъде добре взето впредвид.
Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито.
към текста >>
Ние трябва уверено да държим на своето
учен
ие и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност.
Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност.
Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята. Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития. По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание. Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока. Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
към текста >>
Ако
учен
ите излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество.
Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си. Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели.
Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество.
Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност. Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството. А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството.
към текста >>
Ние трябва да се противопоставим на материалистичните
учен
и, макар че те всъщност не могат да не действат така, понеже са под властта на Ариман и той желае да скрие от тях истинските мотиви, лежащи в основата на дейността им.
Изнесох тези лекции за да покажа посоката на пътя, който трябва да бъде възприет от Духовната Наука, и за да ви помогна да осъзнаете следното.
Ние трябва да се противопоставим на материалистичните учени, макар че те всъщност не могат да не действат така, понеже са под властта на Ариман и той желае да скрие от тях истинските мотиви, лежащи в основата на дейността им.
И трябва също да се противопоставим и на другите макар че те отново не могат да действат различно, защото са в ръцете на Луцифер. Правилният начин за тях да работят е да се борят с онова, което Духовната Наука може да ни даде. О, ако само имаше множество хора, които да осъзнават уникалността на Духовната Наука, че тя не трябва да бъде обърквана с други неща! Тогава това само по себе си би било голяма стъпка напред.
към текста >>
Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие
учен
ие е откраднато от някого и после се използва в света.
Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна. Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие. Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях. Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи. Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път.
Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света.
Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват. Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя. Разбирайки тези факти, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано. Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще. А опасността наистина съществува!
към текста >>
Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че
учен
ието може да бъде отделено от учителя.
Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях. Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи. Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път. Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват.
Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя.
Разбирайки тези факти, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано. Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще. А опасността наистина съществува!
към текста >>
68.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Хиляди и хиляди хора минават покрай едно наблюдение, без да му обръщат внимание, но след това идва някой, който се спира на същото наблюдение и открива един велик на
учен
закон.
Обаче истинският прогрес в науката както и в изкуството не е бил никога постигнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата.
Хиляди и хиляди хора минават покрай едно наблюдение, без да му обръщат внимание, но след това идва някой, който се спира на същото наблюдение и открива един велик научен закон.
Мнозина преди Галилей са виждали люлеещата се църковна лампа: но трябваше да дойде тази гениална глава, за да открие при нея пълния със значение за физиката закон на движението на махалото. "Ако окото не би било от слънчево естество, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във фактите повече от голите външни факти. Хората не искат да разберат това. Ние не трябва да смесваме великите постижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време. Самият Гьоте е охарактеризирал сполучливо отношението на неговите научни резултати към прогреса на изследването с един хубав образ; той нарича тези резултати камъни, с които може би се е осмелил да отиде твърде далече вървейки по дъската, от които обаче може да се познае планът, който играчът на дъската има.
към текста >>
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и
учен
ите не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2.
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>
Ако мога да изкажа тук моето убеждение, това може да се припише само на обстоятелството, че Гьотевите плодотворни зародиши в тази област са били оставени невзети под внимание, че той не е бил счетен за на
учен
човек.
Ако мога да изкажа тук моето убеждение, това може да се припише само на обстоятелството, че Гьотевите плодотворни зародиши в тази област са били оставени невзети под внимание, че той не е бил счетен за научен човек.
Ако това би било сторено, тогава ние бихме изградили само идеите на Шилер, които са възникнали в него при съзерцаването гения на Гьоте и които той е вложил в своята книга "Писма върху естетическото възпитание". И тези писма също не са били считани много пъти за достатъчно научни от страна на систематизиращите естетици и въпреки това те принадлежат към най-важните творби, които естетиката въобще е произвела. Шилер изхожда от Канта. Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение. Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството.
към текста >>
Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на
учен
ите, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването.
Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването.
Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само постоянно от различни страни. И за тази цел всичко трябва да бъде добре дошло за нас. Също и това, което погледнато отделно изглежда без ценно, добива значение, когато го разгледаме във връзка с обширния светоглед на поета. Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, пред нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на човечеството. Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия.
към текста >>
69.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Днес хората проявяват напълно по необходимост повече интерес за художествените и наслаждаващите се на изкуството човешки душевни процеси чрез всичко това, което се е говорило върху такива неща като импресионизма и експресионизма, отколкото е бил случаят в миналите времена, когато естетическите понятия на
учен
ите господа са стояли много далече от това, което е живяло всъщност в изкуството.
Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е постарал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите. Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът. Сега аз мисля, че хората се приближават трудно до изкуството, че те се приближават така трудно психологически до него, защото не се осмеляват да слязат толкова дълбоко в човешката душа, колкото е необходимо, за да уловят онова, което всъщност предизвиква художествената нужда. Може би въобще едвам нашето време е годно, да говорим малко по-ясно върху тази художествена нужда. Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание.
Днес хората проявяват напълно по необходимост повече интерес за художествените и наслаждаващите се на изкуството човешки душевни процеси чрез всичко това, което се е говорило върху такива неща като импресионизма и експресионизма, отколкото е бил случаят в миналите времена, когато естетическите понятия на учените господа са стояли много далече от това, което е живяло всъщност в изкуството.
В последно време при разглеждането на изкуството са били намерени понятия, представи, които в известно отношение стоят близо до това, което настоящото изкуство твори, поне в сравнение с минали времена.
към текста >>
Гьотевото
учен
ие за метаморфозите, което изхожда от това, че например при растението цветните листа са преобразени обикновени листа, което след това бе разпростряно върху всички природни форми, Гьотевото
учен
ие за метаморфозите, когато някога онова, което се крие в него, бъде извлечено от едно още по-обширно познание на природата отколкото е било възможно по времето на Гьоте съобразно с развитието на новата епоха, това Гьотево
учен
ие за метаморфозите има в себе си заложби да се прояви и да стане нещо много по-обширно, когато някога природата бъде разбулена чрез един широк възглед.
Искам да изкажа още по-точно именно върху това последното. При някои Гьотеви работи имаме нещо, което още не е било никак изтъкнато, имаме всъщност пълни със значение човешки истини.
Гьотевото учение за метаморфозите, което изхожда от това, че например при растението цветните листа са преобразени обикновени листа, което след това бе разпростряно върху всички природни форми, Гьотевото учение за метаморфозите, когато някога онова, което се крие в него, бъде извлечено от едно още по-обширно познание на природата отколкото е било възможно по времето на Гьоте съобразно с развитието на новата епоха, това Гьотево учение за метаморфозите има в себе си заложби да се прояви и да стане нещо много по-обширно, когато някога природата бъде разбулена чрез един широк възглед.
Бих могъл да кажа: при Гьоте това учение за метаморфозите е още твърде умствено ограничено. То може да бъде разширено.
към текста >>
Бих могъл да кажа: при Гьоте това
учен
ие за метаморфозите е още твърде умствено ограничено.
Искам да изкажа още по-точно именно върху това последното. При някои Гьотеви работи имаме нещо, което още не е било никак изтъкнато, имаме всъщност пълни със значение човешки истини. Гьотевото учение за метаморфозите, което изхожда от това, че например при растението цветните листа са преобразени обикновени листа, което след това бе разпростряно върху всички природни форми, Гьотевото учение за метаморфозите, когато някога онова, което се крие в него, бъде извлечено от едно още по-обширно познание на природата отколкото е било възможно по времето на Гьоте съобразно с развитието на новата епоха, това Гьотево учение за метаморфозите има в себе си заложби да се прояви и да стане нещо много по-обширно, когато някога природата бъде разбулена чрез един широк възглед.
Бих могъл да кажа: при Гьоте това учение за метаморфозите е още твърде умствено ограничено.
То може да бъде разширено.
към текста >>
Ако искаме да имаме една форма, която се движи вътрешно ту малка, ту голяма, следователно подвижна е в себе си, тогава, без да изхождаме от принципа на разума или от някоя
учен
а естетика, която никога не е оправдана, а именно тогава, когато изхождаме от елементарното чувствуване, се намираме безусловно принудени да използуваме сини нюансирания, за да приведем тази форма в движение.
Синьото, виолетовото са цветове, които привеждат напълно образа от пълната изразителност във вътрешно перспективното. И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин. По този начин се стига по-нататък. Стига се до там да се познае, че рисуването действително може да бъде това, което бихме могли да наречем произведение на цвета. Когато някой успява да приведе предаването на цветовете в движение, че първо той има рисунката все тайнствено във воденето на цвета, той ще забележи, че може да постигне това особено при синия цвят, а може да го постигне по-малко при жълтото и червеното, защото не отговаря на тези цветове те да бъдат използувани така, че да се получи вътрешно движение, да се придвижим от една точка до друга.
Ако искаме да имаме една форма, която се движи вътрешно ту малка, ту голяма, следователно подвижна е в себе си, тогава, без да изхождаме от принципа на разума или от някоя учена естетика, която никога не е оправдана, а именно тогава, когато изхождаме от елементарното чувствуване, се намираме безусловно принудени да използуваме сини нюансирания, за да приведем тази форма в движение.
Ние ще забележим, че само тогава една линия, едвам тогава рисунката, фигурното може да се роди, когато продължим това, което е започнало така, че сме направили синьо оцветеното да премине в движение. Защото всеки път, когато преминаваме от живописното, от колоритното във фигурното, във формата, ние ще пренесем това, което е сетивно, в основния тон на свръхсетивното. При преминаването от светли цветове, през синьото и от там по някакъв начин вътрешно към рисуването, ние ще имаме в светлите тонове преминаването към нещо сетивно-свръхсетивно, което, бих могъл да кажа, съдържа свръхсетивното в един по-малък тон, защото цветът винаги иска да каже нещо, защото цветът винаги има душа, която е свръхсетивна. И ние ще открием, че колкото повече влизаме в рисуването, толкова повече навлизаме в абстрактно-свръхсетивното, което обаче, поради това, че се явява в сетивното, трябва само да се устрои, да се оформи сетивно.
към текста >>
70.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
е крайно ск
учен
човек, аз казвам: този човек ме лъже.
Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение. Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии. Това не вреди. Защото ако и да не е никак вярно, че за едно общество, което яде от червени чинии, трябва да се каже, това са гастрономи, естествено погледнато работата остава вярна. Също така бихме могли да кажем: когато някой ме приема в една червена стая и ме оставя постоянно сам да говоря, т.е.
е крайно скучен човек, аз казвам: този човек ме лъже.
Защото в една червена стая аз очаквам да намеря един човек, който има да ми каже нещо и аз чувствувам една лъжа на живота, когато той ме оставя аз самият да говоря.
към текста >>
Пол
учен
ият по този начин човек е подобен и все пак различен.
Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета. Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата. Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не както правим обратното.
Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен.
Така щото и тук можем да кажем: в природата в човека е създадено нещо цяло, което се състои от двете части: главата и останалият организъм; обаче всяка отделна част иска да стане един цял човек. В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек. Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме. И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата. Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен.
към текста >>
Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен
учен
, тогава изобразяването на този
учен
е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен израз.
При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно. Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната красота от един съвършено друг елемент. Говорейки преносно, можем да кажем: без да убием една красива жена, без да я превърнем в нещо мъртво, ние не можем да я нарисуваме правилно. Нейната красота в природата съществува чрез нещо съвършено различно отколкото тя трябва да съществува в едно завършено произведение на изкуството. Трябва да открием първо чрез хумор това, което отново създава онова, което всъщност трябва да убием.
Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен учен, тогава изобразяването на този учен е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен израз.
Обаче ние ще завършим художествено сериозното лице на учения едвам тогава, когато сме го оживили отново по един пълен с хумор начин чрез нещо друго. Ние трябва отново да го направим миловиден и ще можем тогава да го разберем от една съвършено друга страна.
към текста >>
Обаче ние ще завършим художествено сериозното лице на
учен
ия едвам тогава, когато сме го оживили отново по един пълен с хумор начин чрез нещо друго.
Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната красота от един съвършено друг елемент. Говорейки преносно, можем да кажем: без да убием една красива жена, без да я превърнем в нещо мъртво, ние не можем да я нарисуваме правилно. Нейната красота в природата съществува чрез нещо съвършено различно отколкото тя трябва да съществува в едно завършено произведение на изкуството. Трябва да открием първо чрез хумор това, което отново създава онова, което всъщност трябва да убием. Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен учен, тогава изобразяването на този учен е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен израз.
Обаче ние ще завършим художествено сериозното лице на учения едвам тогава, когато сме го оживили отново по един пълен с хумор начин чрез нещо друго.
Ние трябва отново да го направим миловиден и ще можем тогава да го разберем от една съвършено друга страна.
към текста >>
71.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който иска да си състави една представа за това, нека вземе сетивно-моралната част на Гьотевото
учен
ие за цветовете, в което се говори за моралното въздействие на цветовете.
В особено положение, в особено забележително положение се намира ясновидството по отношение на живописта. Тук положението е такова, че не настъпва нито едното, нито другото, но нещо друго, нещо още по-характерно. По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите. Те не се смущават едни други.
Който иска да си състави една представа за това, нека вземе сетивно-моралната част на Гьотевото учение за цветовете, в което се говори за моралното въздействие на цветовете.
Там се съдържа най-елементарното. Там е описано с вътрешен инстинкт това, какви чувствени въздействия оживяват в душата при отделните цветове. До това чувствуване идва ясновидството от духовния свят, до това чувство, което действително може да бъде изживяно всеки ден в по-висшия свят.
към текста >>
72.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Душата е напълно съединена със зв
учен
ето, душата е като разлята във вълните на тоновете Мога да кажа, че едва ли може да се получи чрез нещо едно такова прецизно виждане, едно такова образно виждане за възлизащата от морската пяна Афродита, освен когато човек схване начина, по който човешката душа живее в елемента на музикалното издигайки се нагоре, когато този музикален елемент бива схванат в ясновидското състояние.
Тогава се показва, че особено с новоразвитото чувствуване, което бива изживяно вън от тялото, е сродно онова, което човек изживява в свръхсетивното познание с музиката. В ясновиждащото състояние музиката бива изживяна различно отколкото в обикновеното съзнание: тя бива изживяна така, че човек се чувствува съединен с всеки отделен тон, с всяка мелодия, той живее с душата във вълнуващия се, звучащ живот.
Душата е напълно съединена със звученето, душата е като разлята във вълните на тоновете Мога да кажа, че едва ли може да се получи чрез нещо едно такова прецизно виждане, едно такова образно виждане за възлизащата от морската пяна Афродита, освен когато човек схване начина, по който човешката душа живее в елемента на музикалното издигайки се нагоре, когато този музикален елемент бива схванат в ясновидското състояние.
към текста >>
За да можете да си представите това, прочетете елементарните основни понятия в последните глави на Гьотевото "
Учен
ие за цветовете" върху сетивно-моралното въздействие на цветовете, където Гьоте казва, че всеки цвят предизвиква едно душевно състояние.
За да можете да си представите това, прочетете елементарните основни понятия в последните глави на Гьотевото "Учение за цветовете" върху сетивно-моралното въздействие на цветовете, където Гьоте казва, че всеки цвят предизвиква едно душевно състояние.
Това душевно състояние ясновидецът получава като нещо последно, с него той оцветява това, което иначе би било безцветно и безформено. Когато ясновидецът говори за аура и други подобни неща и казва, че това, което вижда, има определени цветове, трябва да бъдем наясно, че той оцветява това, което изживява вътрешно с тези душевни състояния. Когато ясновидецът казва, че това, което вижда, е червено, той изживява това, което иначе се изживява при червения цвят; изживяването е същото при виждането на червеното, само че то е духовно.
към текста >>
Една голяма част на об
учен
ието за постигане на по-висше позна ние се състоеше при индийците в ритмично подреждане на хода на дишането: те искаха да регулират процеса на дишането.
Обаче времето на този начин да се търси духовният живот и вече минало, минало е времето да бъде търсена духовна наука по източно-индийски начин. Това можем да проучим по-късно, обаче напълно се греши, когато се вярва, че трябва да се върнем към индийските методи. Това не е вече за нашето време, то би заблудило човечеството. Нашите методи са много по-интелектуални, все пак проучвайки нещата може да се види, какво е искало древното индийство.
Една голяма част на обучението за постигане на по-висше позна ние се състоеше при индийците в ритмично подреждане на хода на дишането: те искаха да регулират процеса на дишането.
Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че ученикът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на дихателния процес това, което аз описах. Индиецът го изпитваше чрез това, че се стараеше да чувствува процеса на дишането, който се вълнува нагоре и надолу.
към текста >>
Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че
учен
икът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на дихателния процес това, което аз описах.
Обаче времето на този начин да се търси духовният живот и вече минало, минало е времето да бъде търсена духовна наука по източно-индийски начин. Това можем да проучим по-късно, обаче напълно се греши, когато се вярва, че трябва да се върнем към индийските методи. Това не е вече за нашето време, то би заблудило човечеството. Нашите методи са много по-интелектуални, все пак проучвайки нещата може да се види, какво е искало древното индийство. Една голяма част на обучението за постигане на по-висше позна ние се състоеше при индийците в ритмично подреждане на хода на дишането: те искаха да регулират процеса на дишането.
Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че ученикът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на дихателния процес това, което аз описах.
Индиецът го изпитваше чрез това, че се стараеше да чувствува процеса на дишането, който се вълнува нагоре и надолу.
към текста >>
Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като на
учен
еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал.
Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти. Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник.
Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал.
Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално. Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото. Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът.
към текста >>
73.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или на
учен
стремеж е неподходящ за проникването в духовната област.
Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят. Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност.
Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област.
Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването.
към текста >>
Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото
учен
ие за метаморфозите.
Мисленето не протича в абстрактни мисли. Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н. Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи. Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата. Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът.
Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите.
Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене. Това виждащо мислене е извънредно много сродно с това, което лежи на осно вата при определени области на творческото изкуство, а именно при скулптурата и архитектурата.
към текста >>
Това даде повод да бъде про
учен
о, на какво се дължи всъщност това.
Забележително е това, че по отношение на това ново мислене, новото мислене, което ясновидецът усвоява, той не се чувствува по-сроден с нещо друго, освен с формите, които действително художественият архитект създава, и с формите, които скулпторът трябва да постави на основата на своето творчество. Това е действително като едно архитектурно мислене, или като мислене в скулптурните форми, което е подходящо да следва в ясновидското схващане на света нещата така, че човек се научава да ги познава в тяхната духовна вътрешност, научава се също да ги побеждава, да се издигне чисто в духовния свят. С абстрактните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата. По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор.
Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това.
Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание. Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания.
към текста >>
Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "
Учен
ие за цветовете".
Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна. Така както ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние. Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите. Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно. Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно.
Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете".
Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното. Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете. В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура. Тази аура е описана в цветове. Недодяланите хора, които не могат да вникнат по-далече в нещата, а даже пишат книги, вярват, че ясновидецът описва аурата, като мисли, че пред него действително стои една мъглива форма.
към текста >>
Цялото
учен
ие за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното.
Така както ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние. Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите. Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно. Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете".
Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното.
Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете. В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура. Тази аура е описана в цветове. Недодяланите хора, които не могат да вникнат по-далече в нещата, а даже пишат книги, вярват, че ясновидецът описва аурата, като мисли, че пред него действително стои една мъглива форма. Това, което ясновидецът има пред себе си, е едно душевно изживяване.
към текста >>
74.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това беше едно
учен
о куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства.
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят? Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор. Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф".
Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства.
Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
към текста >>
Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето
учен
е да четем, което е станало преди 20 или 23 години.
Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме.
Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години.
Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно. Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас.
към текста >>
75.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "
Учен
ие за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик!
Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен.
Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик!
Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания.
към текста >>
76.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Йерофантът в древните Мистерии би казал на своите
учен
ици следното: Ето, вие виждате как вятърът движи дърветата, как реките текат и как морските вълни се разбиват в брега.
Йерофантът в древните Мистерии би казал на своите ученици следното: Ето, вие виждате как вятърът движи дърветата, как реките текат и как морските вълни се разбиват в брега.
Обаче от движението на дърветата, реките и морето Азът никога не би могъл да извлече онези двигателни импулси, които човекът трябва да развие през своя Земен живот. Азът никога не би могъл да ги извлече от физическите събития и процеси, които протичат на Земята. Азът би могъл да ги извлече само от движенията на планетите, само от звездното небе, защото фактически той произлиза от звездите.
към текста >>
77.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Опитах се да покажа, ако ми позволите този израз, как антропософският поглед е об
учен
да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния свят.
Вчера аз се опитах да покажа как антропософските възгледи за света ни отвеждат дотам, че изкуството от ново има шанс да бъде прието от човечеството, и то по един много по-интензивен начин, отколкото това е възможно под влиянието на материализма и натурализма.
Опитах се да покажа, ако ми позволите този израз, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния свят.
После се опитах да насоча вниманието Ви върху това, как самият човек, взет в неговия цялостен облик, може да бъде разглеждан по чисто художествен път, като изтъкнах космическата предистория на човешката глава.
към текста >>
78.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един
учен
ик на Гьоте.
Последният четвъртък беше 150 рожден ден на Лудвиг Тик. Той е роден на 31 Май 1773. Неговата смърт се пада на 28 Април 1853.
В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте.
Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел. Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма. И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал.
към текста >>
79.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обратното е по-малко вероятно, но може би и
учен
ите не разбраха поетичните творби.
Естествено, тук не можем да говорим за каквато и да е връзка между наука и изкуство. Разбира се, Вие бихте могли да възразите, че аз не би следвало да си служа с подобна крайност. И все пак аз си го позволявам, понеже случаят е много характерен за нашето време. Тук на преден план изпъкват истинските съотношения между наука и изкуство, тоест пълната липса на такива съотношения. Авторите на веселите песни, естествено, не разбраха абсолютно нищо от сериозните научни доклади.
Обратното е по-малко вероятно, но може би и учените не разбраха поетичните творби.
Поетите може и да го вярваха, понеже те рецитираха с много дълбоко чувство. Обаче аз определено смятам, че в повечето случаи такъв род съчинения остават неразбрани.
към текста >>
Бабата на Адалберт Щифтер, съхрани ла голяма част от душевните качества на древните, изрича думи, които, естествено, предизвикват у днешните
учен
и само насмешка.
Да, бабата на Адалберт Щифтер картинно му обясняваше, че вечерната заря това са окачените дрехи на Божията майка. И това са думи, от които могат да се поучат самите Богове. Днешната наука се стреми да обхване сегашното положение на нещата с максимално точни понятия. Обаче тези понятия нямат никакво отношение към бъдещето; те остават свързани само с настоящето.
Бабата на Адалберт Щифтер, съхрани ла голяма част от душевните качества на древните, изрича думи, които, естествено, предизвикват у днешните учени само насмешка.
Може би такива думи ще им се сторят красиви, но те изобщо не подозират, че казаното от бабата на Адалберт Щифтер има за Космоса много по-голямо значение, отколкото така наречените научни истини. И всяко истинско изкуство възниква именно от онези сили, които не се осланят на представи, свързани с времето и пространството, а на представи, които действуват вечно. А думите, произнесени от бабата на Адалберт Щифтер, които го направиха толкова забележителен поет, се отнасят към сухите, материалистически убеждения по същия начин, както Сикстинската мадона на Рафаело, изваяна сякаш извън времето защото Рафаело превърна мига в нещо вечно се отнася към това, което виждаме, когато в условията на физическия свят наблюдаваме как една майка държи своето дете.
към текста >>
80.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Естествено, след подобни размишления, високообразованите хора веднага биха възразили: Да, обаче художественото изобразяване на света винаги ни отдалечава от действителността; художественият образ на света е нена
учен
!
Естествено, след подобни размишления, високообразованите хора веднага биха възразили: Да, обаче художественото изобразяване на света винаги ни отдалечава от действителността; художественият образ на света е ненаучен!
И после те веднага запяват старата си песен: фантазията Трябва да бъде подтисната, имагинациите трябва да бъдат изключени, човекът трябва да се ограничи в областта на чистата логика.
към текста >>
Учен
ите не бива да гледат с високомерие на изкуството и да го принизяват дотолкова, доколкото са в състояние да го коментират.
Върху тези неща, допълвайки темата „Антропософия и изкуство“, аз ще говоря в следващата си лекция „Антропософия и поезия“. Днес аз се постарах да покажа, как антропософското познание, за разлика от интелектуалистичното познание, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в гробокопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение. Антроиософското познание ни превръща или в истински почитатели на изкуство то, или направо в творци, потвърждавайки основната истина, която днес е напълно забравена, а именно, че някога изкуството, религията и науката бяха неразделни сестри, които в хода на времето се отчуждиха и престанаха да се познават. Но всеки от нас, ако иска да бъде човек в истинския смисъл на тази дума, може и трябва да възстанови техните сестрински отношения.
Учените не бива да гледат с високомерие на изкуството и да го принизяват дотолкова, доколкото са в състояние да го коментират.
Те трябва да си кажат: Да, това, което ние обозначаваме с помощта на нашите мисли, поражда у нас живата потребност да го пресъздаваме и по съвсем друг начин като архитекти, скулптори, художници, музиканти, поети.
към текста >>
81.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Лоши художници, както и лоши
учен
и са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма.
Следователно, тук става дума за това да се върнем към духовните първоизточници на всяка човешка дейност. Ние не бива да се лишаваме от придобивките на натурализма, а да ги осмислим, така че следвайки природата, да се стремим към един идеал за изкуството.
Лоши художници, както и лоши учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма.
Материализмът трябваше да се появи всред човечеството. Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят. Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят. Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм.
към текста >>
82.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866),
учен
ик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“;“Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“;“Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
към текста >>
Антропософията не е догматично
учен
ие, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“.
Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек“.
към текста >>
В случая и това е съществен признак на антропософ ското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното об
учен
ие“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят.
В случая и това е съществен признак на антропософ ското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „
учен
ие за сетивата“; В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“; В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно об
учен
ие, при което човек може да постигне т.н.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н.
„екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
То позволява на
учен
ика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
*20. Евритмия практически нов вид изкуство, чиито принципи Рудолф Щайнер извлича по свръхестествен път от Гьотевото
учен
ие за метаморфозата.
*20. Евритмия практически нов вид изкуство, чиито принципи Рудолф Щайнер извлича по свръхестествен път от Гьотевото учение за метаморфозата.
Лекциите на Р. Щайнер върху евритмията обхващат Събр. Съч. №277-№279.
към текста >>
83.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Връзката на Гьоте с
учен
ието за тоновете.
За същността на творчеството. Преживяването на отделния тон. Връзката между цвят, реч и песен. Отклоняването на драматическото изкуство към натурализма. Възникването на евритмията, разгледано от окултна гледна точка на човешката същност.
Връзката на Гьоте с учението за тоновете.
Кратка забележка към методите на пеене. Изкуство и разглеждане на изкуството. Абстрактност на някои поставяни въпроси. Разглеждане на приказките, значение на приказките.
към текста >>
84.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Учен
икът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни.
Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние.
Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни.
Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае. Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят. В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо. Този свят се нарича свят на девакана.
към текста >>
От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе зв
учен
ето и по този начин може също да чуе зв
учен
ето във физическия свят.
Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете. Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят. Но същностната част на девакана е вълнуващото се море на тоновете.
От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят.
В основата на всичко във физическия свят се намира един тон. Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове. Всички предмети имат в основата на същността си един духовен тон. И човекът в своята най-дълбока същност представлява един такъв духовен тон. На тази основа Парацелз[2] е казал: Природните царства са буквите, а човекът е словото, съставено от тези букви.
към текста >>
При някои музикални зв
учен
ия нещо от астралното тяло навлиза в етерното тяло.
Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в астралното тяло. Когато човек слуша музика, първо той има отпечатъка в астралното тяло. След това изпраща съзнателно звуците в етерното тяло и преодолява тоновете, които са вече в него. Така се получава чувството на блаженство от слушането на музика, а също и от музикалното творчество.
При някои музикални звучения нещо от астралното тяло навлиза в етерното тяло.
Така то получава нови тонове. Възниква своеобразна борба между тялото на усещането и етерното тяло. Когато тези тонове са толкова силни, че преодоляват тоновете на етерното тяло, тогава възниква ведра музика, в мажорна тоналност. Когато една музика звучи в мажорна тоналност, тогава може да се види как тялото на усещането става победител над етерното тяло. При минорна тоналност етерното тяло е победител над тялото на усещането.
към текста >>
85.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от зв
учен
е.
Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове.
Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене.
А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина. От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят. Така в действителност стои въпросът със света на девакана.
към текста >>
Там те преживяват едно зв
учен
е в унисон с истините на по-висшите светове.
На един по-висш план на девакана от тона се образува нещо подобно на слово. Оттам идва всяко истинско вдъхновение и в тази област се движат авторите, които са вдъхновени.
Там те преживяват едно звучене в унисон с истините на по-висшите светове.
към текста >>
86.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но това не е в смисъла, в който се образува словото от зв
учен
ето на душата отвътре навън.
Би могло да се възрази, че студенокръвното насекомо също звучи.
Но това не е в смисъла, в който се образува словото от звученето на душата отвътре навън.
Звуците, които издава насекомото, са чисто физически. Цвърченето на щурците, свистенето на крилете са външни звуци, те не са душата, която звучи. Става въпрос за звуковия израз на душата.
към текста >>
87.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Напредващият внимателен
учен
ик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят.
И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности. Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението. Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество.
Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят.
Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.
към текста >>
От това цветно творение започва да говори тонът, започва да се възприема едно зв
учен
е.
Сега има нещо още по-висше. Нещо особено настъпва в това цветно творение.
От това цветно творение започва да говори тонът, започва да се възприема едно звучене.
В този момент човек навлиза в девакана. Той се намира в същинския духовен свят. Това е истинската същност на двата по-висши свята, в които човекът навлиза. Ако се намира в астралния свят, той не чува звуците на този свят. Тук има една велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина.
към текста >>
В мига, когато
учен
икът става ясновиждащ, той вижда слънцето през земята.
Ето една окултна картина: да се види слънцето в полунощ.
В мига, когато ученикът става ясновиждащ, той вижда слънцето през земята.
Но още по-голямо постижение за него е, когато чуе слънцето да звучи. Думите на Гьоте в пролога на „Фауст“ не са просто фраза: „По древен начин слънцето звучи“[5]. Тръбите, които Йоан споменава в Откровението, са познати на окултиста като действителност.
към текста >>
Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за
учен
ията на Хермес. Вж.
[3] Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура.
Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж.
Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж. също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр. съч. 60.
към текста >>
88.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Пол Бауман: „Имам предвид разграничаването на онова, от което човек се нуждае в музикалното изкуство, което съпътства зв
учен
ето, с помощта на което обаче той все пак усеща нещо музикално.“
Пол Бауман: „Имам предвид разграничаването на онова, от което човек се нуждае в музикалното изкуство, което съпътства звученето, с помощта на което обаче той все пак усеща нещо музикално.“
към текста >>
Някои други въпроси, които бяха поставени, като например за връзката на Гьотевото
учен
ие за тоновете с духовната наука, биха разпрострели дискусията твърде много.
Някои други въпроси, които бяха поставени, като например за връзката на Гьотевото учение за тоновете с духовната наука, биха разпрострели дискусията твърде много.
Мисля, че тези дни или при друг случай бихме могли отново да се съберем и да поговорим за това. Също с отговор на въпроса за мажор и минор, за значението на гръцката музика бихме се разпрострели твърде много днес.
към текста >>
89.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Със сигурност не е много лесно на някой виден
учен
, който поради нездрава злоба е противник на една или друга философска система, просто да каже на студентите: „Моята злоба не понася тази философска система!
Но това е една от причините, поради които те отхвърлят истините, защото няма да им хареса да ги чуят. Тогава те си изнамират логични основания. В действителност причината е тази, че на човек дадени истини са му антипатични, подсъзнателно антипатични. И той отблъсква тези истини от себе си. И като претекст за това си намира логични причини.
Със сигурност не е много лесно на някой виден учен, който поради нездрава злоба е противник на една или друга философска система, просто да каже на студентите: „Моята злоба не понася тази философска система!
“ И тогава човек изнамира логически основания, често по един изключително хитър начин, и сам се утешава с тях. За онзи, който познава живота, който прозира по-дълбоко в тайните на битието, понякога логическите основания, които идват от една или друга страна, не са с толкова голяма стойност. Така например понякога меланхоличният темперамент се дължи на това, че съответният човек е жаден за кислород. А животът в по-голяма степен в сангвиничното, животът, насочен повече към външния свят, се дължи на известна любов към издишването, към отделянето на въглеродния двуокис.
към текста >>
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух на
учен
начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството.
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
към текста >>
Ако не описваме цветовата скала в абстрактна праволинейност, както сме свикнали в съвременната физика, а ако я опишем в кръг, както е според Гьотевото
учен
ие за цветовете и следователно имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово - ако отидем в тази посока (вж.
Бих искал да отбележа следното по въпроса.
Ако не описваме цветовата скала в абстрактна праволинейност, както сме свикнали в съвременната физика, а ако я опишем в кръг, както е според Гьотевото учение за цветовете и следователно имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово - ако отидем в тази посока (вж.
рис.), ако опишем цветовата скала по този начин, тогава естествено ще сме принудени, довеждайки до съзнанието си изживените връзки между тон и цвят, да сложим У, О откъм синята страна. И тогава, ако продължим напълно в смисъла на г-н Бауман, ще се придвижим към А и от тази страна ще преминем в червеното, за да навлезем веднага след това в светлите цветове.
към текста >>
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнона
учен
смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща.
Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния свят, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм. Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т.
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща.
Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен. При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява.
към текста >>
Не знам дали между вас има някой, който още да си спомня тези неща, но ако човек често е гледал и слушал Крастел на Виенската сцена, той все още може да дочуе зв
учен
ето на монотонното му пеене.
Беше интересно: Тези, които уж станаха необуздани, натуралистично необуздани като Крастел, всъщност не искаха да стават натуралистични - техният темперамент бе в противоречие с това. Поради тази причина те намираха по някакъв начин своя път към музикалното в говора, както други намираха път към пластиката в движението.
Не знам дали между вас има някой, който още да си спомня тези неща, но ако човек често е гледал и слушал Крастел на Виенската сцена, той все още може да дочуе звученето на монотонното му пеене.
към текста >>
Има още един въпрос за връзката на Гьоте с
учен
ието за тоновете[10].
Има още един въпрос за връзката на Гьоте с учението за тоновете[10].
Това е един малко сложен въпрос, тъй като тя има не само една, а два източника, две изходни точки. От обмена на писма с Целтер[11] научаваме някои неща за начина, по който Гьоте в неговата зрялост е мислел за тона и музиката. Първият източник е, че той е имал едно определено наивно музикално разбиране. Той не е бил особено прилежен в часовете по музика. Това сигурно се дължи на факта, че не е било възможно Гьоте да бъде подтикнат към прилежност в часовете по предмети, учителите по които са били доста глуповати.
към текста >>
И така, от на
учен
ото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
Първият източник е, че той е имал едно определено наивно музикално разбиране. Той не е бил особено прилежен в часовете по музика. Това сигурно се дължи на факта, че не е било възможно Гьоте да бъде подтикнат към прилежност в часовете по предмети, учителите по които са били доста глуповати. И ако познаваме правописа на Гьоте в определена възраст от живота му, знаем, че ако някой гимназиален учител получи някой ръкопис от Гьотевия архив от около 1775 г. - следователно той е бил във втората половина на двадесетте, - той би го изпъстрил с червено и отдолу би поставил оценка „слаб“.
И така, от наученото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
към текста >>
Обаче има и друг източник на Гьотевото
учен
ие за тоновете.
Обаче има и друг източник на Гьотевото учение за тоновете.
А именно че от своето учение за цветовете Гьоте се е опитвал да придобие възглед, който би могъл да бъде наречен общ физически възглед. Учението за цветовете е напълно оригинално и създадено от същината на нещата с огромно вътрешно усърдие. Но Гьоте не е могъл да предприеме първични изследвания във всички области на физиката. И така той е създал голяма част от разбиранията си в учението за тоновете чрез аналогии с учението за цветовете. Така той е направил една скица - представил е всичко само схематично, - взел е един шаблон, в който се е опитал да доведе явленията на музикалното до аналогия с онова, което изживява в цветовете, в светлинните явления.
към текста >>
А именно че от своето
учен
ие за цветовете Гьоте се е опитвал да придобие възглед, който би могъл да бъде наречен общ физически възглед.
Обаче има и друг източник на Гьотевото учение за тоновете.
А именно че от своето учение за цветовете Гьоте се е опитвал да придобие възглед, който би могъл да бъде наречен общ физически възглед.
Учението за цветовете е напълно оригинално и създадено от същината на нещата с огромно вътрешно усърдие. Но Гьоте не е могъл да предприеме първични изследвания във всички области на физиката. И така той е създал голяма част от разбиранията си в учението за тоновете чрез аналогии с учението за цветовете. Така той е направил една скица - представил е всичко само схематично, - взел е един шаблон, в който се е опитал да доведе явленията на музикалното до аналогия с онова, което изживява в цветовете, в светлинните явления. Това е вторият източник.
към текста >>
Учен
ието за цветовете е напълно оригинално и създадено от същината на нещата с огромно вътрешно усърдие.
Обаче има и друг източник на Гьотевото учение за тоновете. А именно че от своето учение за цветовете Гьоте се е опитвал да придобие възглед, който би могъл да бъде наречен общ физически възглед.
Учението за цветовете е напълно оригинално и създадено от същината на нещата с огромно вътрешно усърдие.
Но Гьоте не е могъл да предприеме първични изследвания във всички области на физиката. И така той е създал голяма част от разбиранията си в учението за тоновете чрез аналогии с учението за цветовете. Така той е направил една скица - представил е всичко само схематично, - взел е един шаблон, в който се е опитал да доведе явленията на музикалното до аналогия с онова, което изживява в цветовете, в светлинните явления. Това е вторият източник.
към текста >>
И така той е създал голяма част от разбиранията си в
учен
ието за тоновете чрез аналогии с
учен
ието за цветовете.
Обаче има и друг източник на Гьотевото учение за тоновете. А именно че от своето учение за цветовете Гьоте се е опитвал да придобие възглед, който би могъл да бъде наречен общ физически възглед. Учението за цветовете е напълно оригинално и създадено от същината на нещата с огромно вътрешно усърдие. Но Гьоте не е могъл да предприеме първични изследвания във всички области на физиката.
И така той е създал голяма част от разбиранията си в учението за тоновете чрез аналогии с учението за цветовете.
Така той е направил една скица - представил е всичко само схематично, - взел е един шаблон, в който се е опитал да доведе явленията на музикалното до аналогия с онова, което изживява в цветовете, в светлинните явления. Това е вторият източник.
към текста >>
На много места в написаното от него можем да изживеем нещо забележително, което той разкрива за себе си по най-разнообразен начин, отчасти теоретично - така както го е направил в
учен
ието за цветовете, - отчасти аналогично теоретично - както в
учен
ието за тоновете, - но също така и в поеми живее по един забележителен начин онова, което инстинктивно се е намирало в долните пластове на Гьотевата душа във връзка с пътя.
И като трето - но не като трети източник, а като вид обработка на нещата, - при Гьоте се прибавя и това, че той в най-широк смисъл е имал инстинктивно усещане за пътищата, които днес ние разкриваме пред света като духовно научни.
На много места в написаното от него можем да изживеем нещо забележително, което той разкрива за себе си по най-разнообразен начин, отчасти теоретично - така както го е направил в учението за цветовете, - отчасти аналогично теоретично - както в учението за тоновете, - но също така и в поеми живее по един забележителен начин онова, което инстинктивно се е намирало в долните пластове на Гьотевата душа във връзка с пътя.
В тази именно връзка са интересни неговите поеми, които са останали само под формата на фрагменти, като например „Пандора“[12]. Ако „Пандора“ бе завършена, тя щеше да е нещо, написано изцяло от духовния свят. Това действително трябва да е било видяно в духовния свят.
към текста >>
Така че на дело той е виждал в света на тоновете много повече, отколкото би съответствало на на
учен
ото му разбиране за музиката.
Гьоте не е стигнал до духовно виждане, но вътрешно е бил съвсем истинен. Поради това той не е завършил тази си творба, като по този начин тя е останала скрита в него. И към едно от интересните неща в Гьотевите поеми спада това да се изучава как той винаги остава скрит в тях, защото е бил истинна личност, истинна натура и е оставил работата си. По това се вижда как Гьоте е имал за нещата усет, който се е движил по духовно-научни антропософски пътища. И това се прибавя като трето към горепосочените фактори.
Така че на дело той е виждал в света на тоновете много повече, отколкото би съответствало на наученото му разбиране за музиката.
към текста >>
Затова се появява и една определена духовно научна тенденция в схематично представеното Гьотево
учен
ие за тоновете.
Именно това му е помогнало да отстрани своите предразсъдъци.
Затова се появява и една определена духовно научна тенденция в схематично представеното Гьотево учение за тоновете.
И това, което се намира в схемата на учението за тоновете например по отношение на полярните връзки между мажор и минор, естествено може да бъде тълкувано по най-различен начин. Имаме само една схема и в нея едното е съпоставено с другото и обратното. Разбира се, трябва да познаваме Гьоте съвсем добре, ако искаме да си отговорим на въпроса как той е измислил учението си. Но от скиците се вижда, че тук вече могат да се намерят пътища за стигане до благоприятни резултати. Гьотевото учение за тоновете би могло да е също толкова духовно-научно стимулиращо за някой физик, колкото и за някой музикант.
към текста >>
И това, което се намира в схемата на
учен
ието за тоновете например по отношение на полярните връзки между мажор и минор, естествено може да бъде тълкувано по най-различен начин.
Именно това му е помогнало да отстрани своите предразсъдъци. Затова се появява и една определена духовно научна тенденция в схематично представеното Гьотево учение за тоновете.
И това, което се намира в схемата на учението за тоновете например по отношение на полярните връзки между мажор и минор, естествено може да бъде тълкувано по най-различен начин.
Имаме само една схема и в нея едното е съпоставено с другото и обратното. Разбира се, трябва да познаваме Гьоте съвсем добре, ако искаме да си отговорим на въпроса как той е измислил учението си. Но от скиците се вижда, че тук вече могат да се намерят пътища за стигане до благоприятни резултати. Гьотевото учение за тоновете би могло да е също толкова духовно-научно стимулиращо за някой физик, колкото и за някой музикант. Защото и в научните трудове на Гьоте цари изцяло художествен елемент.
към текста >>
Разбира се, трябва да познаваме Гьоте съвсем добре, ако искаме да си отговорим на въпроса как той е измислил
учен
ието си.
Именно това му е помогнало да отстрани своите предразсъдъци. Затова се появява и една определена духовно научна тенденция в схематично представеното Гьотево учение за тоновете. И това, което се намира в схемата на учението за тоновете например по отношение на полярните връзки между мажор и минор, естествено може да бъде тълкувано по най-различен начин. Имаме само една схема и в нея едното е съпоставено с другото и обратното.
Разбира се, трябва да познаваме Гьоте съвсем добре, ако искаме да си отговорим на въпроса как той е измислил учението си.
Но от скиците се вижда, че тук вече могат да се намерят пътища за стигане до благоприятни резултати. Гьотевото учение за тоновете би могло да е също толкова духовно-научно стимулиращо за някой физик, колкото и за някой музикант. Защото и в научните трудове на Гьоте цари изцяло художествен елемент. И тъкмо в схемата на учението за тоновете има нещо, което прави впечатление с характера си на партитура. В нея има нещо музикално.
към текста >>
Гьотевото
учен
ие за тоновете би могло да е също толкова духовно-научно стимулиращо за някой физик, колкото и за някой музикант.
Затова се появява и една определена духовно научна тенденция в схематично представеното Гьотево учение за тоновете. И това, което се намира в схемата на учението за тоновете например по отношение на полярните връзки между мажор и минор, естествено може да бъде тълкувано по най-различен начин. Имаме само една схема и в нея едното е съпоставено с другото и обратното. Разбира се, трябва да познаваме Гьоте съвсем добре, ако искаме да си отговорим на въпроса как той е измислил учението си. Но от скиците се вижда, че тук вече могат да се намерят пътища за стигане до благоприятни резултати.
Гьотевото учение за тоновете би могло да е също толкова духовно-научно стимулиращо за някой физик, колкото и за някой музикант.
Защото и в научните трудове на Гьоте цари изцяло художествен елемент. И тъкмо в схемата на учението за тоновете има нещо, което прави впечатление с характера си на партитура. В нея има нещо музикално. Също както можем да намерим нещо истински музикално в начина на представяне и на Гьотевото учение за цветовете.
към текста >>
И тъкмо в схемата на
учен
ието за тоновете има нещо, което прави впечатление с характера си на партитура.
Имаме само една схема и в нея едното е съпоставено с другото и обратното. Разбира се, трябва да познаваме Гьоте съвсем добре, ако искаме да си отговорим на въпроса как той е измислил учението си. Но от скиците се вижда, че тук вече могат да се намерят пътища за стигане до благоприятни резултати. Гьотевото учение за тоновете би могло да е също толкова духовно-научно стимулиращо за някой физик, колкото и за някой музикант. Защото и в научните трудове на Гьоте цари изцяло художествен елемент.
И тъкмо в схемата на учението за тоновете има нещо, което прави впечатление с характера си на партитура.
В нея има нещо музикално. Също както можем да намерим нещо истински музикално в начина на представяне и на Гьотевото учение за цветовете.
към текста >>
Също както можем да намерим нещо истински музикално в начина на представяне и на Гьотевото
учен
ие за цветовете.
Но от скиците се вижда, че тук вече могат да се намерят пътища за стигане до благоприятни резултати. Гьотевото учение за тоновете би могло да е също толкова духовно-научно стимулиращо за някой физик, колкото и за някой музикант. Защото и в научните трудове на Гьоте цари изцяло художествен елемент. И тъкмо в схемата на учението за тоновете има нещо, което прави впечатление с характера си на партитура. В нея има нещо музикално.
Също както можем да намерим нещо истински музикално в начина на представяне и на Гьотевото учение за цветовете.
към текста >>
Прочетете Гьотевото
учен
ие за цветовете от гледна точка на неговата композиция, от гледна точка на последователността на резултатите, последователността в описанието на експериментите!
Прочетете Гьотевото учение за цветовете от гледна точка на неговата композиция, от гледна точка на последователността на резултатите, последователността в описанието на експериментите!
Препоръчвам ви това. А след това прочетете която и да е обикновена книга по физика и ще откриете колосална разлика. Тази разлика също има значение, тъй като ще дойде времето, когато човек вече ще усеща нещата по начин, обратен на този, по който се представя научната мисъл днес. А именно: „Мисли Какво, но повече мисли Как“[13]. В начина на изложението всъщност се вижда как човек разбира нещата.
към текста >>
Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-на
учен
смисъл.
Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-научен смисъл.
към текста >>
Мориц Кариер[14] е бил смятан за голям естетик от много хора не само в Мюнхен, може би не за
учен
в изкуствознанието във вашия смисъл, но това няма никакво значение - бихме могли да приведем примери и от тази област.
Виждате ли, когато искаме да разберем как се им-пулсира схващането за изкуството посредством духовно-научното, трябва да усещаме разликата между отделните начини, по които някои естетици са писали за архитектура, пластика, музика и др.
Мориц Кариер[14] е бил смятан за голям естетик от много хора не само в Мюнхен, може би не за учен в изкуствознанието във вашия смисъл, но това няма никакво значение - бихме могли да приведем примери и от тази област.
По времето, когато Кариер естетикът живееше в Мюнхен, там се намираше и един художник. Аз също познавах един художник и веднъж с него започнахме да си говорим за Кариер. И той каза: „О, да, спомням си съвсем добре как, когато бяхме млади художници, млади неориентирани студенти, потънали изцяло в изкуството, си говорехме за Кариер и го бяхме нарекли „естетическия блажен мърморко“.
към текста >>
Става дума за това, че ние все повече трябва да се опитваме да проумеем какво са имали предвид хора като Гьоте, който в увода си за
учен
ието за цветовете[15] казва: „За същността на светлината не може да се говори.
Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуствознанието, от традиционния метод. Но днес сме стигнали до точката, от която трябва да напреднем в загатнатата посока. Тук също става дума за това, че въпроси като „Каква е същността на изкуството? Каква е същността на човека? “, които се свеждат до даването на дефиниции, изобщо ще престанат да съществуват.
Става дума за това, че ние все повече трябва да се опитваме да проумеем какво са имали предвид хора като Гьоте, който в увода си за учението за цветовете[15] казва: „За същността на светлината не може да се говори.
Цветовете са делата на светлината.“ И тъй, който се занимава с фактите от някоя област, някоя област на изкуството във форма, която се приближава до изживяването на тази област на изкуството, той постепенно излага един вид разсъждения върху същността на съответната област на изкуството. Но в началото или на друго място някак си несвързано да се правят дефиниции, да се подхвърлят въпроси: „Каква е същността на човека? Каква е същността на изкуството? “ и подобни, изобщо ще бъде надскочено.
към текста >>
Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен
учен
, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
В този смисъл имам предвид, че когато човек вижда случващото се като музикален факт отвън и като вътрешно изживяване, това действително води до някакво разбиране. И когато той почувства случващото се в човека, тогава вярвам, че това е едно разбиране с повече усет към изкуството, отколкото разбирането на някоя музикална наука! И бих желал да допълня, че днес по разбираеми причини не бихме могли да се разпрострем достатъчно надалеч. Ако бяхме стигнали до имагинациите и описанията на имагинациите, щяхме да твърдим нещо подобно на това, което са твърдели гърците, когато са говорели за лирата на Аполон, а всъщност са имали предвид вътрешността на човека като жив музикален инструмент, който възпроизвежда хармониите и мелоса в космоса. Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да почувстваме какво е усещал гъркът при думата „космос“.
Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
към текста >>
Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-на
учен
смисъл?
Сега за казаното във връзка с декламацията на г-жа Щайнер.
Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл?
Да, тук трябва да кажа, че съгласно усещането ми в поставения въпрос се намесва порядъчно много еснафщина. Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа.
към текста >>
И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да превъзмогнем това да говорим за всичките методи при об
учен
ие по пеене.
Посредством това ще се развият още повече най-различни направления на човешкия духовен живот.
И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да превъзмогнем това да говорим за всичките методи при обучение по пеене.
Не казвам това с удоволствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за обучение по пеене! Не бих желал да се разпростирам върху това, но ще насоча вниманието ви върху едно нещо.
към текста >>
Не казвам това с удоволствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за об
учен
ие по пеене!
Посредством това ще се развият още повече най-различни направления на човешкия духовен живот. И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да превъзмогнем това да говорим за всичките методи при обучение по пеене.
Не казвам това с удоволствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за обучение по пеене!
Не бих желал да се разпростирам върху това, но ще насоча вниманието ви върху едно нещо.
към текста >>
Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и
учен
ика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс.
Мисля, че трябва да започнем да разбираме какво означава да се работи не по даден метод, да не се пита как трябва да се нагласи това и онова, как трябва да се постави дишането, как трябва да се правят многото подготвителни упражнения, преди изобщо да се стигне до същинско пеене. Повечето днешни методи всъщност са подготвителни методи, методи за настройка, методи за дишане и т. н. Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид.
Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс.
Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания. Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента. Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен.
към текста >>
[10] връзката на Гьоте с
учен
ието за тоновете: вж.
[10] връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж.
„Допълнение към естественонаучните съчинения“, стр. 596 - 600 в „Ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а-е, Том IV, 2.
към текста >>
[15]
учен
ието за цветовете: „Защото всъщност се опитваме на-празно да изразим същността на дадено нещо.
[15] учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме на-празно да изразим същността на дадено нещо.
Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. - Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а-е, Том III, стр. 77.
към текста >>
90.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Много от нещата, които бяха казани по един много одухотворен начин тук, могат да се установят също и в духовнона
учен
смисъл.
Тъй като дървото е образувано от тона, самото то произвежда тонове. И оттук се извежда принципът, който още съм нямал повод да изведа, който обаче със сигурност ще разберете, ако можем да проследим по-нататък интересното изложение на д-р Томастик.
Много от нещата, които бяха казани по един много одухотворен начин тук, могат да се установят също и в духовнонаучен смисъл.
към текста >>
91.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така ухото служи именно затова, ако мога да се изразя така, да преодолее зв
учен
ето на тона във въздуха и да отрази вътре в нас чистото етерно изживяване на тона.
Тоновете, с които обикновено си имаме работа, имат за медиум въздуха. И когато например свирим на духов инструмент, тогава елементът, в който тонът живее, е точно въздухът. Но това, което преживяваме в тона, няма нищо общо с въздуха. Нещата стоят именно така, че ухото е онзи орган, който отделя тона от въздуха, така че докато изживяваме тона като такъв, ние го приемаме като резонанс, като отражение. Ухото всъщност е онзи орган, който отразява живеещия във въздуха тон във вътрешността на човека, но така, че въздушният елемент е отделен, и тогава тонът, докато го чуваме, живее в етерния елемент.
Така ухото служи именно затова, ако мога да се изразя така, да преодолее звученето на тона във въздуха и да отрази вътре в нас чистото етерно изживяване на тона.
Ухото е един рефлекторен апарат за тоновото изживяване.
към текста >>
92.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И всъщност никак не би било трудно да се популяризира
учен
ието за тричленния човек, ако хората станат съзнателни за своето музикално усещане.
Затова навсякъде ще чуете, че в древните мистерийни школи и в останалите традиции ясновидското познание се нарича също така духовно-музикално познание. Навсякъде се посочва - хората днес вече не знаят защо, - че съществува обикновеното телесно познание, интелектуалното познание, и духовното познание, което е всъщност едно музикално познание, едно познание, живеещо в музикалния елемент.
И всъщност никак не би било трудно да се популяризира учението за тричленния човек, ако хората станат съзнателни за своето музикално усещане.
Хората имат музикално усещане само в краен случай, ала те, като хора, не са истински вътре в музикалното усещане. Те стоят до музикалното. При изживяването на музикалното нещата не са по-различни. Ако музикалното би оживяло напълно в хората, тогава те ще почувстват: В мелодичното е моята етерна глава, а физическото е отпаднало; там е едната част на човешката организация. В хармоничното е моята етерна средна система, физическото е отпаднало.
към текста >>
93.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Измежду писмата от Матилде Шол, една от първите теософски
учен
ички на Рудолф Щайнер, се намериха и по-долу отпечатаните записки.
Записки от Матилде Шол от 1905 (1906?) г.
Измежду писмата от Матилде Шол, една от първите теософски ученички на Рудолф Щайнер, се намериха и по-долу отпечатаните записки.
То- ва са ръкописни записки с дата 22 и 23 януари 1905 г., без по-подробни сведения за какво става въпрос. Според съдържанието им те принадлежат към поредицата от първите четири лекции на този том. Може би става въпрос за припомнителни бележки във връзка с тези лекции, но е вероятно също и да са записки от разговори с Рудолф Щайнер. 22.01.1905 г. Пластиката е изкуството на физическия свят, на пространство и време, на действието, формата, развитието, следващо едно след друго.
към текста >>
94.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за
учен
ията на Хермес. Вж.
Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура.
Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж.
Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж. също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр. съч. 60.
към текста >>
78. връзката на Гьоте с
учен
ието за тоновете: вж.
78. връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж.
„ние към естественонаучните съчинения“, стр. 596 – 600 в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а–е, Том ІV, 2.
към текста >>
83.
учен
ието за цветовете: „Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо.
83. учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо.
Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. – Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а–е, Том ІІІ, стр. 77.
към текста >>
95.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-на
учен
смисъл".
Накрая трябва да бъде споменато още едно кратко писмено изявление на Рудолф Щайнер: във философско-антропософско издателство, Берлин, през 1917 г.
излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-научен смисъл".
Това съчинение се опира на изложения, които е направил Рудолф Щайнер в Дорнахската лекция от 29 декември 1914 г. ("Изкуството в светлината на мистерийната 123 мъдрост", 2-ра лекция) за мястото на музиката сред изкуствата и за връзката на гамите с човешките съставни части. Валтер Блуме се опитва да покаже как твърденията на Рудолф Щайнер могат да бъдат разяснени в отделните феномени на музикалното изживяване и на музикалните закономерности. Рудолф Щайнер добавя към това съчинение следните забележки (стр. 26): "Това приложение на духовно-научните познания за музиката е безукорно; трябва само да се избягва да разглеждаме някое друго изкуство точно по същия начин.
към текста >>
Първи естественона
учен
курс.
6 ноември 295 Възпитателно изкуство. Семинарни разговори и лекции по учебния план. 2-ра и 3-та лекция по учебния план 30 и 31 320 Духовно-научни импулси за развитието на декември физиката.
Първи естественонаучен курс.
7-ма и 8-ма лекция
към текста >>
Втори естественона
учен
курс 7-ма и 14-та лекция
7 и 14 март 321 Духовно-научни импулси за развитието на физиката.
Втори естественонаучен курс 7-ма и 14-та лекция
към текста >>
10 април 308 Методика на об
учен
ието и предпоставки за предиобед и възпитанието.
10 април 308 Методика на обучението и предпоставки за предиобед и възпитанието.
3-та и 4-та лекция вечерта
към текста >>
96.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Об
учен
ие във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Рудолф Щайнер притежава точен и остър на
учен
ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят.
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят.
Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
97.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Тези четири сказки, които ще се държат тук в Щутгарт ще имат една по-интимна нотка, тъй като се предполага, че слушателите са членове, които са запознати от известно време насам с основните идеи на окултното
учен
ие.
Тези четири сказки, които ще се държат тук в Щутгарт ще имат една по-интимна нотка, тъй като се предполага, че слушателите са членове, които са запознати от известно време насам с основните идеи на окултното учение.
Следователно, те основателно биха желали да научат по-интимни подробности от царството на Духовната наука. Това за което ще се говори в тези сказки е окултните знаци и символи във връзка с астралния и духовния светове и някои от тях ще бъдат дадени в тяхното по-дълбоко значение, искам да Ви кажа, че много от онова, което ще се каже в първите две сказки ще прозвучи необикновено и ще бъде напълно изяснено само по-късно в третата и четвъртата сказка. Това е поради естеството на материята, защото лекции по Духовната наука не могат да бъдат като лекции по друга материя, която е изградена математически от прости елементи. Много от това, което първоначално ще прозвучи мъгляво, по-късно ще стане ясно и разбираемо.
към текста >>
Този образ на светлината, следователно има дълбоко значение, или по-скоро това е духовно на
учен
факт.
Когато един пророк, или основателят на някоя религия говори за светлина, а с това има предвид мъдрост, то не е затова, защото смята това за остроумна метафора. Окултистът основава своето мислене върху факти. Следователно, не е важно за него да бъде остроумен, но истинен! Като окултист, човек трябва да се откаже от мисленето без закони: човек не трябва да прави условни заключения и да отсъжда. Стъпка по стъпка, с помощта на духовни факти, трябва да се развие правилно мислене.
Този образ на светлината, следователно има дълбоко значение, или по-скоро това е духовно научен факт.
За да признаем това, нека да се обърнем отново към човешкото същество.
към текста >>
За
учен
икът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /познание/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение.
За ученикът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /познание/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение.
Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите. След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина. Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина.
към текста >>
Когато
учен
икът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите.
Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите. След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина. Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина.
Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите.
Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват. Това е начинът, който са използвували всички, които познават духовния свят от свой собствен опит.
към текста >>
98.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Духовният
учен
, твърде добре знае, колко много зависи от света на формите, в които един човек живее.
Към това прибавете нашето ужасяващо /средство/ изкуство рекламата. Млади и стари се движат през море от такива отвратителни произведения, които събуждат най-злите сили на душата. Същото правят и нашите модерни хумористични списания. Това съвсем не е фанатична агитация против тези неща, но само указание за факти. Всичко това излива поток сили в човешката душа, определяйки епохата, която води човека в дадено направление.
Духовният учен, твърде добре знае, колко много зависи от света на формите, в които един човек живее.
към текста >>
99.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Имало е, обаче, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите
учен
ици, че знание за естеството на числата води до същината на нещата.
Да се мисли за числата, може да се стори на мнозина отегчително и сухо. За онези, които са под влиянието на материалистичната култура на нашите времена, ще се стори играчка, шега да се вярва, че чрез разглеждане на числата е възможно да се придобие знание за естеството на нещата.
Имало е, обаче, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че знание за естеството на числата води до същината на нещата.
Но не го смятайте за достатъчно да размишляваме само върху числата 1,3, или 7. Истинското окултно знание, не се интересува абсолютно от магьосничество и магия, нито от суеверните значения на някои числа. Това знание почива върху по-дълбоки неща и от кратката скица, която ще Ви дам, ще се убедите, че числата могат да Ви дадат указание за онова, което се нарича медитация, ако имате ключа, за да се потопите достатъчно дълбоко.
към текста >>
100.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
В едно доста повърхностно теософско
учен
ие се казва, че човек търси Бога вътре в себе си.
Но има и по-високо посвещение. Хората произхождат от още по-висши светове и те се изкачат отново до тях. Тогава хората и светът ще са престанали да съществуват в настоящите си форми. Онова, което сега е вън в света отделните букви, от които човек е съставен той отново ще поеме в себе си и неговата форма ще стане идентична с формата на света.
В едно доста повърхностно теософско учение се казва, че човек търси Бога вътре в себе си.
Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпространи по целия свят. Нищо в света не е само материя, това само така изглежда. В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога. Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицирват повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека. Това можете да видите при четвъртия печат с неговата скала, море и колони.
към текста >>
101.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Гьотевото
учен
ие за цветовете.
Трите основни сили на човешката душа. За участието на волята в мисловния процес. Човешкото око и същността на зрителното възприятие. Познавателният елемент прониква в нашата воля по кръвните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища. Симпатия воля; антипатия мислене.
Гьотевото учение за цветовете.
За връзката между антипатията и личното себесъзнание. Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти. За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля. Разликата между зрителните и слуховите възприятия. Рихард Вагнер и Едуард Ханслик.
към текста >>
Дефинициите са смърт за об
учен
ието и възпитанието.
Логичната и познавателна дейност на човека: Умозаключение, съждение, понятие. Защо детската памет не трябва да бъде обременявана с готови умозаключения. Понятията формират не само душевния и мисловен живот, но и самото физическо тяло на човека. Херман Бар за увеличаващия се брой на еднаквите човешки физиономии.
Дефинициите са смърт за обучението и възпитанието.
Разликата между мъртвите и живите понятия: Живите понятия метаморфозират и се развиват в хода на индивидуалния човешки живот. Силата да благославят имат само онези хора, които в детската си възраст са изградили навика да се молят. Слизайки от духовния свят, човекът сваля своята преданост към духовните Същества под формата на това, което наричаме подражание в детската възраст. Дълбоко в себе си, детето знае: Светът е морален! Светът е красив!
към текста >>
Педантизмът и неговите последици в хода на об
учен
ието.
„душевна костна система", формиране на говора. Съзнателното отношение към граматическите закономерности. За връзката между човешките крайници и сексуалността. Един не известен начин за обяснение на Питагоровата теорема. За необходимостта от непрекъснато обновяване на фантазията.
Педантизмът и неговите последици в хода на обучението.
Педагогическият морал. Трите основни сили във Валдорфската педагогика.
към текста >>
102.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е об
учен
ието и възпитанието на децата.
Ние ще обхванем правилно нашите задачи, само ако гледаме на тях не просто като на интелектуално-душевна дейност, а като на дейност от най-висш морално-духовен характер; ето защо Вие ще намерите за напълно естествено, че когато днес пристъпваме към тази задача, се налага преди всичко да се замислим за дълбоката връзка между нашата работа и духовните светове.
При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и възпитанието на децата.
И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието позволение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред. Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати като един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи.
към текста >>
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез об
учен
ието и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
към текста >>
Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнона
учен
смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst).
Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето. Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части.
Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst).
До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека. Съзнаващата Душа (Bewusstseinsseele), Разсъдъчната Душа (Verstandesseele) и Сетивната Душа (Empfmdungsseele)*4.
към текста >>
И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на об
учен
ието, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!
От огромно значение е дали в училищния клас влиза един или друг учител.
И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!
към текста >>
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на
учен
иците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала.
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала.
Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън? В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за физическия човек. И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
към текста >>
И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между
учен
иците и Вас.
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала. Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън? В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за физическия човек.
И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
към текста >>
Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на об
учен
ието, от друга страна.
Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър. Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд. Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата. Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си. Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение".
Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на обучението, от друга страна.
към текста >>
Чрез възпитанието и об
учен
ието ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят. Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят. В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят.
Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на об
учен
ието, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят. Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят. В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят. Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
103.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Занапред всяко об
учен
ие ще бъде провеждано с оглед на една истинска психология, която обаче може да бъде извлечена единствено от антропософското духовнонаучно познание.
Занапред всяко обучение ще бъде провеждано с оглед на една истинска психология, която обаче може да бъде извлечена единствено от антропософското духовнонаучно познание.
Обстоятелството, че обучението и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова педагогика се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
към текста >>
Обстоятелството, че об
учен
ието и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова педагогика се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
Занапред всяко обучение ще бъде провеждано с оглед на една истинска психология, която обаче може да бъде извлечена единствено от антропософското духовнонаучно познание.
Обстоятелството, че обучението и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова педагогика се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
към текста >>
104.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Напълно самопонятно е, че тъкмо об
учен
ието в началните класове изисква една дълбока връзка между душевните качества на учителя и най-висшите идеи на човечеството.
В ежедневната си практика, съвременният учител би трябвало да се издигне до един всеобхватен мироглед относно законите на Космоса.
Напълно самопонятно е, че тъкмо обучението в началните класове изисква една дълбока връзка между душевните качества на учителя и най-висшите идеи на човечеството.
И една от най-големите язви на днешната образователна система се състои в следното: Учителите в началните класове са поставени в такова положение, че на тяхната работа се гледа като на много по-маловажна, отколкото тази на учителите от горните гимназиални класове.
към текста >>
Като учители, Вие по необходимост ще трябва да запознавате Вашите
учен
ици с природата, но от друга страна ще се налага да ги въвеждате и в сферата на духовния живот.
Като учители, Вие по необходимост ще трябва да запознавате Вашите ученици с природата, но от друга страна ще се налага да ги въвеждате и в сферата на духовния живот.
Без да е запознат с природата, поне до известна степен, и без да е ориентиран в духовния живот, днешният човек не може да бъде правилно поставен в социалния живот. Нека най-напред да се обърнем към външната природа.
към текста >>
Древните
учен
и винаги са усещали дълбокото родство между нервната и костната субстанция; те просто поддържаха мнението, че човек мисли както с нервната субстанция, така и с костната субстанция.
Древните учени винаги са усещали дълбокото родство между нервната и костната субстанция; те просто поддържаха мнението, че човек мисли както с нервната субстанция, така и с костната субстанция.
И това е самата истина. Всичко онова, което наричаме абстрактни науки, ние дължим на способностите, залегнали в нашата костна система. За що например човекът е могъл да създаде геометрията? Висшите животни не притежават геометрия: Това се вижда от самия им начин на живот. Пълна безсмислица е да се твърди, че висшите животни може би имат представа за геометричните форми и фигури, само че ние не забелязваме това.
към текста >>
105.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото об
учен
ие трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата.
Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата.
Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо. Волята и чувствата винаги са оставяни на т.н. „случайност", понеже днес не съществува ясен възглед относно истинската природа на волята.
към текста >>
Да, извънредно важно е, преподавателят и възпитателят да знаят: правилното об
учен
ие е възможно само с оглед на скритата човешка природа.
Да, извънредно важно е, преподавателят и възпитателят да знаят: правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа.
А да се тръгва от обикновените междучовешки отношения тази грешка е типична единствено за така наречения „социализъм". Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища. В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски*36 е нещо ужасно. Тя означава смърт за цялата култура! Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание!
към текста >>
Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на об
учен
ие и възпитание!
Да, извънредно важно е, преподавателят и възпитателят да знаят: правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа. А да се тръгва от обикновените междучовешки отношения тази грешка е типична единствено за така наречения „социализъм". Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища. В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски*36 е нещо ужасно. Тя означава смърт за цялата култура!
Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание!
Защото, ако вземат надмощие, те просто ще изкоренят всички влияния от предишните културни епохи. Всичко това няма да се усети в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура. Представете си, че се оставим на дилетантските социалистически изисквания, които разпореждат как трябва да живеем. В този случай, много скоро ще усетим дълбоката извратеност на социализма, където „доброто" и „злото" не могат да бъдат повече различавани. Дори и тук Вие често сте свидетели, как мнозина пеят възторжени химни в чест на болшевизма, без да имат каквото и да е предчувствие за неговата сатанинска същност.
към текста >>
Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на об
учен
ието.
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа.
Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението.
Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните.
към текста >>
От друга страна, по този начин възникват нови контакти между
учен
иците, които повтаряйки едни и същи общи действия взаимно укрепват своята воля.
Следователно, ако на всяко дете ежедневно се определя каква работа има да свърши и то, при възможност през цялата учебна година, това несъмнено ще укрепи неговата воля.
От друга страна, по този начин възникват нови контакти между учениците, които повтаряйки едни и същи общи действия взаимно укрепват своята воля.
към текста >>
106.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако се задълбочите в Гьотевото
учен
ие за цветовете*38, и по-специално в неговата философско-дидактическа част, Вие ще установите, че навлизайки в по-дълбоката природа на зрителното възприятие той стига именно до проявленията на симпатията и антипатията.
Ако се задълбочите в Гьотевото учение за цветовете*38, и по-специално в неговата философско-дидактическа част, Вие ще установите, че навлизайки в по-дълбоката природа на зрителното възприятие той стига именно до проявленията на симпатията и антипатията.
Ако вникнете дори и съвсем повърхностно в дейността на един сетивен орган, веднага ще установите присъствието на двете противоположности. В рамките на сетивната дейност, антипатичното начало е свързано със самия познавателен процес, с нервната система, а симпатичното начало е свързано с волевия процес, с кръвоносната система.
към текста >>
Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото
учен
ие за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук.
Дори с помощта на едно повърхностно самонаблюдение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение. Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов. Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства. Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства.
Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук.
А когато сетивната дейност прераства в антипатия, в отвращение, или обратно, ако тя, например, се свежда до жадното вдишване на едно приятно ухание, ясно е, че чувствата оказват влияние върху сетивните възприятия.
към текста >>
Във всяка психология например, Вие намирате така нареченото „
учен
ие за сетивата".
Във всяка психология например, Вие намирате така нареченото „учение за сетивата".
Под „сетивна дейност" се раз бира, най-общо казано, сетивните процеси в окото, ухото, носа и т.н. Всичко попада в голямата абстракция, нарече на „сетивна дейност". А това е вече голяма грешка! Вземете например онези сетива, които са известни на днешните психолози и физиолози, и ще установите дори ако се ограничите само в областта на физиологията, че сетивният процес на окото е нещо съвсем различно от сетивният процес на ухото. Тези два сетивни органа са напълно различни.
към текста >>
Съвсем по друг начин стоят нещата при осезанието; досега то изобщо не е про
учен
о както трябва.
Под „сетивна дейност" се раз бира, най-общо казано, сетивните процеси в окото, ухото, носа и т.н. Всичко попада в голямата абстракция, нарече на „сетивна дейност". А това е вече голяма грешка! Вземете например онези сетива, които са известни на днешните психолози и физиолози, и ще установите дори ако се ограничите само в областта на физиологията, че сетивният процес на окото е нещо съвсем различно от сетивният процес на ухото. Тези два сетивни органа са напълно различни.
Съвсем по друг начин стоят нещата при осезанието; досега то изобщо не е проучено както трябва.
Нека обаче да останем при окото и ухото. Те осъществяват две толкова различни дейности, че включването им в някаква обща „сетивна дейност" е само една празна теория. Когато говорим за дейността на окото, ухото или за обонянието, би трябвало да тръгваме от съвсем конкретни и нагледни примери. И тогава ще открием една толкова голяма разлика между тях, че днешните психолози веднага ще се откажат от навика да ни лансират т.н. обща физиология на сетивата.
към текста >>
107.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Тук има нещо смущаващо: този човек иска да остане
учен
, а твърди, че психолозите имат нужда от писателите.
И все пак един психолог, отличаващ се с добра наблюдателност, успя да открие връзката между усещане и чувства. Става дума за Мориц Бенедикт от Виена*44. Впрочем неговата „Психология", в която има нещо твърде особено, е почти непозната. На първо място, Мориц Бенедикт е специалист по криминална антропология, а пише и трудове по психология. На второ място, той е естествоизпитател, а в същото време пише върху значението на поетичното изкуство за възпитанието и дори анализира художествени творби, за да покаже как могат да се използват в хода на възпитанието.
Тук има нещо смущаващо: този човек иска да остане учен, а твърди, че психолозите имат нужда от писателите.
И на трето място: Той е евреин, а посвещава своята „Психология" на католическия свещеник философ към теологическия факултет на Виенския университет, Лауренц Мюлнер. Три наистина смущаващи подробности, които пречат на професионалните психолози да приемат сериозно неговите изводи. Но ако разлистите неговата „Психология", Вие ще установите изключително много сполучливи и остроумни разсъждения, въпреки че в основата си тя е погрешна, защото почива на едно материалистическо схващане за света. Като цяло, книгата няма голяма стойност, обаче отделните наблюдения са превъзходни. Човек трябва да се възползва от едно добро обяснение, независимо къде ще го срещне.
към текста >>
Наскоро имах възможност да разговарям с мой съ
учен
ик, след като дълго време не бяхме се виждали.
Наскоро имах възможност да разговарям с мой съученик, след като дълго време не бяхме се виждали.
С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината.
към текста >>
Моят някогашен съ
учен
ик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината.
Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
към текста >>
И лесно можем да си представим какво се предлага на
учен
иците, като знаем, че този господин по-късно сам обучава като учител стотици деца, чак до своето пенсиониране.
Чиста игра на думи! Ето как хората си изграждат понятия с помощта на думите.
И лесно можем да си представим какво се предлага на учениците, като знаем, че този господин по-късно сам обучава като учител стотици деца, чак до своето пенсиониране.
към текста >>
108.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Необходимо е цялото об
учен
ие да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят.
Да предположим, че имаме за цел да пробудим у детето, и то чрез подходящи средства, един жив интерес към животинското царство. Естествено, този интерес не може да възникне за един ден.
Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят.
Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство. Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>
Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано волев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „
Учен
ие за цветовете".
Следващите сетива обонятелното, вкусовото, зрителното и топлинното са предимно чувствени сетива. Дори повърхностното съзнание лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга. Обстоятелството, че при зрителните и топлинни усещания това не е така, има своето точно обяснение. При топлинните усещания хората не виждат тяхното родство с чувствата, а ги свързват най-вече с осезанието.
Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано волев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „Учение за цветовете".
Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до волеви импулси. Но защо човек не забелязва връзката между зрение и чувства?
към текста >>
Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, пол
учен
и с помощта на „зрителното" и „двигателното" сетиво.
Но сега се налага да споменем и нещо друго. Както се убедихте, зрителният акт е нещо твърде сложно. Като нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили.
Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, получени с помощта на „зрителното" и „двигателното" сетиво.
Вие бихте се взирали в един червен кръг с пълно недоумение, ако нямахте възможност да възприемате цвета и формата по два коренно различни начина. А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно възприятие. Едва сега идва ред на Вашите съждения. Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части. Светът застава пред Вас, раздробен на дванадесет различни части и едва после, в съждението, Вие отново ги свързвате в едно цяло, понеже те просто не искат да съществуват извън него.
към текста >>
109.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вие знаете, че цялостното възпитание и об
учен
ие обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот.
Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот.
Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си. От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки. Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство. Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период.
към текста >>
С други думи: Дефинициите представляват смърт за об
учен
ието и възпитанието!
С други думи: Дефинициите представляват смърт за обучението и възпитанието!
Следователно, ние трябва да характеризираме, а не да дефинираме. А ние характеризираме нещата, когато ги разглеждаме от различни гледни точки. Ако преподаваме естествознание и описваме животинското царство, така както се прави днес, ние не можем да избегнем дефинициите. Нека да се опитаме и да охарактеризираме едно животно от най-различни гледни точки, напр. как хората са го открили, как са го опитомили в своите стопанства и т.н.
към текста >>
Обаче разумно замисленото об
учен
ие дори само по себе си вече отблъсква дефинициите.
Следователно, ние трябва да характеризираме, а не да дефинираме. А ние характеризираме нещата, когато ги разглеждаме от различни гледни точки. Ако преподаваме естествознание и описваме животинското царство, така както се прави днес, ние не можем да избегнем дефинициите. Нека да се опитаме и да охарактеризираме едно животно от най-различни гледни точки, напр. как хората са го открили, как са го опитомили в своите стопанства и т.н.
Обаче разумно замисленото обучение дори само по себе си вече отблъсква дефинициите.
Погрешно е да се описват чисто хронологически етапите в еволюцията на животинското царство: например първо сепията, после мишката, човека и т.н. фактите трябва да се съпоставят; отношенията и различията между тях са толкова разнообразни, че ние и без друго ще прибегнем до характеристика, а не до дефиниция. Истинското обучение и възпитание изобщо не разчита на дефинициите.
към текста >>
Истинското об
учен
ие и възпитание изобщо не разчита на дефинициите.
Нека да се опитаме и да охарактеризираме едно животно от най-различни гледни точки, напр. как хората са го открили, как са го опитомили в своите стопанства и т.н. Обаче разумно замисленото обучение дори само по себе си вече отблъсква дефинициите. Погрешно е да се описват чисто хронологически етапите в еволюцията на животинското царство: например първо сепията, после мишката, човека и т.н. фактите трябва да се съпоставят; отношенията и различията между тях са толкова разнообразни, че ние и без друго ще прибегнем до характеристика, а не до дефиниция.
Истинското обучение и възпитание изобщо не разчита на дефинициите.
към текста >>
И друг път съм казвал: Нито един старец не може да благославя, ако не е бил на
учен
да се моли в своето детство.
Всичко, което живее у човека, има естествената тенденция да се променя, да метаморфозира. Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме. Възрастните хора, съхранили от детството навика да се молят, имат силата да благославят!
И друг път съм казвал: Нито един старец не може да благославя, ако не е бил научен да се моли в своето детство.
към текста >>
Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на об
учен
ие.
От зъбната смяна до половата зрелост, детето се интересува не от миналото, а от настоящето. Какво е характерното в този случай? Това, че ние възприемаме и се радваме на света не по анималистичен, а по специфично човешки начин.
Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на обучение.
Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение. Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения. Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота.
към текста >>
Тя се състои в това, че стремежът да превърнем об
учен
ието в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия.
Това, че ние възприемаме и се радваме на света не по анималистичен, а по специфично човешки начин. Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на обучение. Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение. Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения. Но тук се крие и една опасност.
Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия.
Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота. А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение.
към текста >>
А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото об
учен
ие.
Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота. А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив.
А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение.
То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици. Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ. Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата. В този случай от примерите няма никаква полза.
към текста >>
Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „об
учен
ието като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите
учен
ици.
А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване.
Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици.
Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ. Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата. В този случай от примерите няма никаква полза. Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата.
към текста >>
Днес често се говори за нагледното об
учен
ие по метода на Сократ.
Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици.
Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ.
Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата. В този случай от примерите няма никаква полза. Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата.
към текста >>
Едва тогава об
учен
ието може да приеме „на
учен
" характер.
И така, от раждането до смяната на зъбите, детето живее с неясното предчувствие, че светът е морален. През втория възрастов период, от смяната на зъбите до половата зрялост, детето е убедено, че светът е красив. И едва след настъпването на половата зрялост, юношата стига до убеждението, че светът е истинен.
Едва тогава обучението може да приеме „научен" характер.
Преди половата зрелост обучението изобщо не следва да има систематичен и научен характер; защото точно понятие за истината човек може да изгради едва след половата зрялост.
към текста >>
Преди половата зрелост об
учен
ието изобщо не следва да има систематичен и на
учен
характер; защото точно понятие за истината човек може да изгради едва след половата зрялост.
И така, от раждането до смяната на зъбите, детето живее с неясното предчувствие, че светът е морален. През втория възрастов период, от смяната на зъбите до половата зрялост, детето е убедено, че светът е красив. И едва след настъпването на половата зрялост, юношата стига до убеждението, че светът е истинен. Едва тогава обучението може да приеме „научен" характер.
Преди половата зрелост обучението изобщо не следва да има систематичен и научен характер; защото точно понятие за истината човек може да изгради едва след половата зрялост.
към текста >>
В други ден ще продължим с практическата страна на об
учен
ието.
В други ден ще продължим с практическата страна на обучението.
към текста >>
110.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното
учен
ие.
Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек.
Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение.
Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>
Вие ще забележите как идеята за човека и неговата свързаност с Космоса прераства в едно чувство, което дава святост на всеки един от етапите на об
учен
ието.
Представете си ясно, какво означава всичко това!
Вие ще забележите как идеята за човека и неговата свързаност с Космоса прераства в едно чувство, което дава святост на всеки един от етапите на обучението.
Правилното и сериозно обучение е не възможно без това трепетно чувство. И в мига, когато сме изпълнени с подобни усещания, те се предават на децата чрез един вид подземни течения. По друг повод съм споменавал пред Вас нещо, което може би изглежда странно, но все пак то отговаря на истината: Земята пренася електричеството без помощта на жици! Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници думите, за да стигнете до детето. Но ако сте изпълнени с преклонение към живия Космос, тогава влиза в сила едно подземно течение, едно подземно ръководство.
към текста >>
Правилното и сериозно об
учен
ие е не възможно без това трепетно чувство.
Представете си ясно, какво означава всичко това! Вие ще забележите как идеята за човека и неговата свързаност с Космоса прераства в едно чувство, което дава святост на всеки един от етапите на обучението.
Правилното и сериозно обучение е не възможно без това трепетно чувство.
И в мига, когато сме изпълнени с подобни усещания, те се предават на децата чрез един вид подземни течения. По друг повод съм споменавал пред Вас нещо, което може би изглежда странно, но все пак то отговаря на истината: Земята пренася електричеството без помощта на жици! Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници думите, за да стигнете до детето. Но ако сте изпълнени с преклонение към живия Космос, тогава влиза в сила едно подземно течение, едно подземно ръководство. Сега Вие и детето ставате едно цяло.
към текста >>
111.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако нещата не протичаха по този начин, възпитанието и об
учен
ието щяха да са невъзможни.
Ако нещата не протичаха по този начин, възпитанието и обучението щяха да са невъзможни.
Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество. В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите. Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето".
към текста >>
В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално об
учен
ие.
Обаче геният на езика се проявява не само там, но и в целия заобикалящ ни свят. Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух. Обаче бихме допуснали огромен пропуск в израстването на детето, ако пренебрегнем този момент. Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия. Това е невъзможно.
В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение.
Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо. По този начин ние изобщо не можем да прехвърлим мост от волята към спящия Дух на детето. Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи. Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди. Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост.
към текста >>
Не просто алегория, а необорим естественона
учен
факт е, че властвуващият в природата Дух, с чиито сили млякото бликва от тайнствените дълбини на природата, пробужда спящия в детето човешки Дух.
Органите, произвеждащи мляко, са един вид продължение на ръцете, но в посока навътре. В животинското и човешкото царство, млякото е единствената субстанция, която има вътрешно сродство с крайниците и, така да се каже, възниква от самите тях и носи в себе си част от тяхната сила. В детския организъм млякото е единствената субстанция, която действува пробуждащо върху спящия в главата Дух. А това, скъпи мои приятели, е Духът, който пронизва цялата материя, за да се изяви там, където трябва! Да, млякото носи своя Дух в себе си, и този Дух има задачата да пробуди спящия в детето Дух.
Не просто алегория, а необорим естественонаучен факт е, че властвуващият в природата Дух, с чиито сили млякото бликва от тайнствените дълбини на природата, пробужда спящия в детето човешки Дух.
Тези тайнствени връзки трябва да бъдат ясно осъзнати. Едва тогава постепенно разбираме величието на онези мирови тайни, всред които живеем. Едва тогава разбираме чудовищното невежество, в което изпадаме, когато градим такива теории за материята, сякаш тя е една механична конструкция, готова всеки миг да се разпадне на молекули и атоми. Да, обаче това изобщо не е вярно! Защото тази материя също както млякото още в мига на своето раждане изпитва истинския и неумолим копнеж да пробуди спящия човешки Дух.
към текста >>
Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и об
учен
ието, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава".
Вие виждате, как първоначално за човешкото развитие се грижи самият Дух, самият гений на природата. И когато започнем да възпитаваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа. Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено. Ето как изглежда природното възпитание. Защото млякото е първото възпитателно средство.
Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава".
Още с раждането на детето, тя представлява едно завършено цяло. Ние можем да пробудим това, което вече се намира в нея, но не и да прибавим нещо ново.
към текста >>
Ето защо, доброто об
учен
ие в четене и писане следва да се осъществява най-вече с помощта на изкуството.
Разбира се, когато седемгодишното дете влиза в училище, то вече има известен опит и чрез подражаване на възрастните е успяло да пробуди до известна степен спящия в главата си Дух. Сега ние можем да се възползваме от спонтанно пробудения Дух, за да упражняваме детето -макар и по един общоприет стандарт в четене и писане, обаче от този миг започват и нашите вредни въздействия.
Ето защо, доброто обучение в четене и писане следва да се осъществява най-вече с помощта на изкуството.
към текста >>
Об
учен
ието, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването.
Никога не забравяйте, че докато възпитавате и обучавате детето, то има да върши и нещо друго, което се различава от Вашите намерения. Детето има да върши и такива неща, които не са свързани с Вашите педагогически усилия. С други думи, то трябва и да расте. Да, то трябва да расте и Вие следва да сте наясно: докато го възпитавате и обучавате, то трябва да расте правилно. Накратко: Възпитанието не бива да смущава правилното израстване на детето.
Обучението, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването.
Тези неща са от голяма важност за децата в началните класове. До периода на зъбната смяна, формообразуването зависи от главата; после се пробуждат жизнените или етерни сили, така че полова та зрялост е завършека на един кратък жизнен цикъл, който зависи от „човекът-гьрди". Ето защо в началните класове, Вие няма да постигнете нищо, ако пропуснете този важен факт: докато Вие възпитавате и обучавате детето, то израства благодарение на своята гръдна система. В известен смисъл, Вие трябва да станете приятел на природата, понеже тъкмо тя ръководи детското развитие чрез дишането, храненето, движението и т.н. Да, Вие трябва да станете един добър приятел на самата природа.
към текста >>
Още в началото на учебната година, учителят трябва да има верен поглед за душевното и телесно състояние на своите
учен
ици, да отчита промените в хода на всеки възрастов период, особено що се отнася до деветата и дванадесетата година.
Още в началото на учебната година, учителят трябва да има верен поглед за душевното и телесно състояние на своите ученици, да отчита промените в хода на всеки възрастов период, особено що се отнася до деветата и дванадесетата година.
Той трябва, ако ми позволите този израз, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца. В края на учебната година той трябва да повтори „ревюто", за да отчете евентуалните промени. Много вероятно е да забележи, как едно дете се е развивало „нормално", как друго е „изостанало" и т.н. И тогава той ще се запита: „Как да организирам обучението през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията? "
към текста >>
И тогава той ще се запита: „Как да организирам об
учен
ието през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията?
Още в началото на учебната година, учителят трябва да има верен поглед за душевното и телесно състояние на своите ученици, да отчита промените в хода на всеки възрастов период, особено що се отнася до деветата и дванадесетата година. Той трябва, ако ми позволите този израз, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца. В края на учебната година той трябва да повтори „ревюто", за да отчете евентуалните промени. Много вероятно е да забележи, как едно дете се е развивало „нормално", как друго е „изостанало" и т.н.
И тогава той ще се запита: „Как да организирам обучението през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията?
"
към текста >>
Виждате колко важно е
учен
иците да бъдат в ръцете на един и същ учител и какво безумие е всяка година децата да сменят своя учител.
Виждате колко важно е учениците да бъдат в ръцете на един и същ учител и какво безумие е всяка година децата да сменят своя учител.
В началото на всяка учебна година, както и в началото на всеки възрастов период (седмата, деветата, дванадесетата година), учителят започва да опознава своите ученици. Той добре различава групите на фантазиращите и на запаметяващите деца; едните са разпиляни, другите забелязват всичко. Двете „ревюта" ще Ви улеснят извънредно много. Обаче към външното наблюдение трябва да се прибави и едно внимателно проучване на самата фантазия, на самата памет, което ще ни подскаже дали детето не е застрашено от прекомерно бързо израстване (при подчертано добри паметови възможности), или има опасност да остане с по-нисък ръст (ако преобладава фантазията). Връзките между тялото и душата не бива да се афишират само с голи фрази и празни приказки; ние трябва да се издигнем до точно и добросъвестно наблюдение на дълбоките зависимости между тялото, душата и Духа.
към текста >>
В началото на всяка учебна година, както и в началото на всеки възрастов период (седмата, деветата, дванадесетата година), учителят започва да опознава своите
учен
ици.
Виждате колко важно е учениците да бъдат в ръцете на един и същ учител и какво безумие е всяка година децата да сменят своя учител.
В началото на всяка учебна година, както и в началото на всеки възрастов период (седмата, деветата, дванадесетата година), учителят започва да опознава своите ученици.
Той добре различава групите на фантазиращите и на запаметяващите деца; едните са разпиляни, другите забелязват всичко. Двете „ревюта" ще Ви улеснят извънредно много. Обаче към външното наблюдение трябва да се прибави и едно внимателно проучване на самата фантазия, на самата памет, което ще ни подскаже дали детето не е застрашено от прекомерно бързо израстване (при подчертано добри паметови възможности), или има опасност да остане с по-нисък ръст (ако преобладава фантазията). Връзките между тялото и душата не бива да се афишират само с голи фрази и празни приказки; ние трябва да се издигнем до точно и добросъвестно наблюдение на дълбоките зависимости между тялото, душата и Духа. Децата, богати на фантазия, израстват по друг начин от тези, които са със силна памет.
към текста >>
112.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
И ако днес хората не могат да се преборят с болестите, произтичащи от прекомерна минерализация в човешкото тяло, това до голяма степен се дължи на факта, че ние не разполагаме с достатъчно защитни средства, които би трябвало да извличаме по духовно-на
учен
път от вътрешните зависимости между сетивните органи, мозъка, нервните разклонения и други.
Когато болестният процес покаже тенденцията, според която човешкият организъм допуска в себе си не само „експанзията" на растителното царство, но и на кристализационния процес, характерен за минералното царство, тогава на преден план изпъква една много по-неблагоприятна и по-разрушителна болестна симптоматика, каквато е тази на захарната болест. При нея човешкото тяло не е в състояние действително да „разтвори" минералните субстанции с онези сили, които то черпи от външния свят чрез своите крайници.
И ако днес хората не могат да се преборят с болестите, произтичащи от прекомерна минерализация в човешкото тяло, това до голяма степен се дължи на факта, че ние не разполагаме с достатъчно защитни средства, които би трябвало да извличаме по духовно-научен път от вътрешните зависимости между сетивните органи, мозъка, нервните разклонения и други.
Ние би трябвало да прибягваме до тези псевдовещества имам известни основания за да ги наричам така, които се намират в сетивните органи, мозъка и нервите, до тази разпадаща се материя, до която следва да прибягваме, ако искаме да се преборим с болести като диабет, подагра и други подобни на тях*51. Действителна помощ на човечеството може да бъде оказана в тази област, само ако проникнем в тайнствените връзки между човека и природата, и то според гледната точка, която застъпвам в моите антропософски лекции.
към текста >>
113.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Има и още нещо: Цялото об
учен
ие, що се отнася до геометрията и аритметиката, също трябва да се обърне към фантазията.
Има и още нещо: Цялото обучение, що се отнася до геометрията и аритметиката, също трябва да се обърне към фантазията.
И ние апелираме към фантазията най-вече тогава, когато се стремим както това стана на практическите занимания да направим една повърхност разбираема не само за разума, но и за детската фантазия, така че детето само да я насочи към геометрията и аритметиката. Ето защо на една от последните си лекции аз казах, че винаги се учудвам от факта, как никой досега не се е опитал да обясни Питагоровата теорема примерно по следния начин: Нека да приемем, че тук имаме три деца. Едното от тях трябва да издуха толкова много пясък, че да покрие с него един от квадратите; второто дете трябва да издуха толкова пясък, че да покрие с него втория квадрат и третото дете съответно да покрие най-малкия квадрат. Ние ще подпомогнем фантазията на детето, ако му кажем: Голямата повърхност трябва да бъде покрита с такова количество пясък, което да е равно на пясъка, необходим за покриването на по-малката и на най-малката. Тук в съображение идва не математическата точност, а образите на фантазията.
към текста >>
Обаче най-същественото в последните години на основното образование е да се подсили съвместният живот, вътрешната свързаност между учител и
учен
ици.
Непрекъснато следва да имаме предвид особено в тази възраст, че всичко, което учителят дава на детето, трябва да се стреми към форми, които подхранват фантазията. Учителят трябва сам да изживее учебната материя и да я проникне с фантазия. А това е възможно, само ако я изпълни със своята емоционално наситена воля. Понякога последиците от този подход са забележителни, дори и в по-късната възраст.
Обаче най-същественото в последните години на основното образование е да се подсили съвместният живот, вътрешната свързаност между учител и ученици.
Не може да бъде добър преподавател този, който не полага постоянни усилия, за да поддържа полета на своята фантазия там, където с нейна помощ учебните предмети трябва да добиват все нови и нови форми. Защото в действителност всичко онова, което веднъж е подготвено с въображение и фантазия, и след години бъде поднесено в същия вид, остава сковано и сухо. Фантазията трябва да бъде непрекъснато обновявана, в противен случай нейните творения губят всякаква стойност.
към текста >>
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното об
учен
ие те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век.
Но какви пречки се появиха през втората половина на 19-ти век, които затрудниха участието на фантазията в преподавателския процес? През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката.
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век.
Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца.
към текста >>
Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на об
учен
ието, особено при по-големите деца.
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век. Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината.
Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца.
Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
към текста >>
114.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
Щайнер извежда по свръхсетивен път от Гьотевото
учен
ие за метаморфозата.
*25 евритмия практически нов вид изкуство, чиито принципи Р.
Щайнер извежда по свръхсетивен път от Гьотевото учение за метаморфозата.
към текста >>
115.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
302. Познание за човека и организация на об
учен
ието 8 лекции (Щутгарт 1921)
302. Познание за човека и организация на обучението 8 лекции (Щутгарт 1921)
към текста >>
308. Методика на об
учен
ието и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924)
308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924)
към текста >>
116.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Скъпи приятели, днес искам да говоря за това, какви трябва да бъдат задачите на об
учен
ието.
Скъпи приятели, днес искам да говоря за това, какви трябва да бъдат задачите на обучението.
Разпределението на училищната работа, реда на обучението и други подобни. През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред децата. Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове. Най-напред искаме независимо от всичко друго, да си изясним до известна степен каква е идеалната необходимост. Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският учител трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях.
към текста >>
Разпределението на училищната работа, реда на об
учен
ието и други подобни.
Скъпи приятели, днес искам да говоря за това, какви трябва да бъдат задачите на обучението.
Разпределението на училищната работа, реда на обучението и други подобни.
През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред децата. Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове. Най-напред искаме независимо от всичко друго, да си изясним до известна степен каква е идеалната необходимост. Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският учител трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях. Трябва да се съблюдава многообразието на човешката същност на децата.
към текста >>
Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото об
учен
ие и големите класове.
Скъпи приятели, днес искам да говоря за това, какви трябва да бъдат задачите на обучението. Разпределението на училищната работа, реда на обучението и други подобни. През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред децата.
Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове.
Най-напред искаме независимо от всичко друго, да си изясним до известна степен каква е идеалната необходимост. Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският учител трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях. Трябва да се съблюдава многообразието на човешката същност на децата.
към текста >>
От тук следва, че човешката същност не е завършена, а възпитанието и об
учен
ието трябва да служат за това да се направи от човека пълноценен човек.
В духовен аспект ние разделяме човешката същност на Аз, астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Естествено идеалните хора, които се управляват от предписаните хармония па космическия ред, притежават тези четири части на човешката същност. Но в действителност това не се открива в никоя човешка същност.
От тук следва, че човешката същност не е завършена, а възпитанието и обучението трябва да служат за това да се направи от човека пълноценен човек.
Всеки един от четирите елемента управлява някои от останалите и резултатът от възпитанието и обучението трябва да е постигане на хармония между четирите части.
към текста >>
Всеки един от четирите елемента управлява някои от останалите и резултатът от възпитанието и об
учен
ието трябва да е постигане на хармония между четирите части.
В духовен аспект ние разделяме човешката същност на Аз, астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Естествено идеалните хора, които се управляват от предписаните хармония па космическия ред, притежават тези четири части на човешката същност. Но в действителност това не се открива в никоя човешка същност. От тук следва, че човешката същност не е завършена, а възпитанието и обучението трябва да служат за това да се направи от човека пълноценен човек.
Всеки един от четирите елемента управлява някои от останалите и резултатът от възпитанието и обучението трябва да е постигане на хармония между четирите части.
към текста >>
Необходимо е обаче през първите месеци на об
учен
ието да се занимаем с това, да проверим децата по тези четири особености, за да знаем техния тип.
Разбира се има и много други особености, чрез които се определят четирите типа темперамент при децата.
Необходимо е обаче през първите месеци на обучението да се занимаем с това, да проверим децата по тези четири особености, за да знаем техния тип.
Така ние ще можем да разделим един клас на четири групи. Желателно е постепенно да разместим децата. Когато класовете са смесени ще имаме осем групи. Ние ще разделим момчетата на четири групи и момичетата на четири групи, в една холерична, една сангвинична, една флегматична и една меланхолична.
към текста >>
Накратко, нашето об
учен
ие ще се състои в това, че съществува възможност /това означава само възможност, защото ще се застъпят всички възможни варианти/ да се започва сутрин с четене, така че няколко седмици да четем, след това да пишем, след това да смятаме.
Ние точно ще обмислим какъв учебен материал съответствува на определена детска възраст и след това този материал ще се премине за едно определено време. Това означава, че в продължение на шест до осем седмици в предобедните часове ще се учи четене, след това на негово място ще дойде писането, след това смятането, така че детето през цялото време да се концентрира върху един учебен предмет.
Накратко, нашето обучение ще се състои в това, че съществува възможност /това означава само възможност, защото ще се застъпят всички възможни варианти/ да се започва сутрин с четене, така че няколко седмици да четем, след това да пишем, след това да смятаме.
към текста >>
Но об
учен
ието ще е организирано така, че вниманието на детето в продължение на седмици да е концентрирано върху едно и също нещо.
В тези часове ще редуваме историите, които ще се разказват. През първата учебна година ще се разказват преди всичко приказки. През втората година ще се опитаме да предадем в разказвателна форма живота на животните. От басните ще преминем към истинските взаимоотношения между животните.
Но обучението ще е организирано така, че вниманието на детето в продължение на седмици да е концентрирано върху едно и също нещо.
В края на учебната година ще има часове, в които ще се опреснява взетото в началото. Постоянно ще се грижим за всичко художествено. След обед или когато имаме време преди обед, трябва да се грижим за художественото като особено средство за формиране на волята.
към текста >>
В съответствие с идеала на об
учен
ието концентрираното об
учен
ие на детето, при което е необходимо умствено напрежение, не трябва да бъде повече от час и половина дневно.
В съответствие с идеала на обучението концентрираното обучение на детето, при което е необходимо умствено напрежение, не трябва да бъде повече от час и половина дневно.
След това може да разказваме още половин час приказки. Освен това винаги остава възможността за час и половина да се възпитава художественото у децата. И затова децата до около дванадесет години не би трябвало да се занимават повече от три часа и половина дневно. От тези три часа и половина в отделни дни ще предаваме най-необходимото от религията.
към текста >>
По този начин децата ще са винаги бодри и за нас остава задачата да измислим какво да правят те по времето когато нямат об
учен
ие.
Така е представен идеалът, детето да не е заето повече от три и половина часа.
По този начин децата ще са винаги бодри и за нас остава задачата да измислим какво да правят те по времето когато нямат обучение.
През лятото те могат да играят в градините, но през зимата, в спортната зала ще бъде по-сложно. Трябва да се организират всяка седмица по един час гимнастика и един час евритмия. Мисля, че няма голяма разлика дали обучението ще започне веднага сутринта или по-късно, така че да могат да се формират две групи.
към текста >>
Мисля, че няма голяма разлика дали об
учен
ието ще започне веднага сутринта или по-късно, така че да могат да се формират две групи.
Така е представен идеалът, детето да не е заето повече от три и половина часа. По този начин децата ще са винаги бодри и за нас остава задачата да измислим какво да правят те по времето когато нямат обучение. През лятото те могат да играят в градините, но през зимата, в спортната зала ще бъде по-сложно. Трябва да се организират всяка седмица по един час гимнастика и един час евритмия.
Мисля, че няма голяма разлика дали обучението ще започне веднага сутринта или по-късно, така че да могат да се формират две групи.
към текста >>
Когато учителят има авторитет, об
учен
ието не страда от тези връзки.
Момчетата и момичетата не трябва да се разделят. Ние ги делим само заради общественото мнение. Създавали се били любовни връзки; не трябва да се тревожим от това, но ни се сърдят.
Когато учителят има авторитет, обучението не страда от тези връзки.
към текста >>
От учители-специалисти се нуждаем за об
учен
ието по изкуствата, които въздействуват върху волята, а също и за езиковото об
учен
ие.
От учители-специалисти се нуждаем за обучението по изкуствата, които въздействуват върху волята, а също и за езиковото обучение.
Художествените предмети са за специалисти. Класният ръководител работи преди всичко като общ учител. Чрез своето общо обучение въздействува особено върху интелекта и духа. Върху волята действуват изкуствата: гимнастика, евритмия, рисуване.
към текста >>
Чрез своето общо об
учен
ие въздействува особено върху интелекта и духа.
От учители-специалисти се нуждаем за обучението по изкуствата, които въздействуват върху волята, а също и за езиковото обучение. Художествените предмети са за специалисти. Класният ръководител работи преди всичко като общ учител.
Чрез своето общо обучение въздействува особено върху интелекта и духа.
Върху волята действуват изкуствата: гимнастика, евритмия, рисуване.
към текста >>
Учителят върви с
учен
иците до края.
Учителят върви с учениците до края.
След последния клас той започва отново с първокласниците.
към текста >>
117.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
По време на груповото об
учен
ие детето трябва да се занимава с рисуване, но отделните групи можем да подходим индивидуално.
Р.Щ.: Тук започва индивидуализацията. Ние казахме, че можем да разпределяме според темперамента.
По време на груповото обучение детето трябва да се занимава с рисуване, но отделните групи можем да подходим индивидуално.
В този случай въпросът е от какви съображения искате да индивидуализирате обучението по рисуване. На подражанието по принцип трябва да се обръща по-малко внимание. При рисуването трябва да се опитва да се пробужда вътрешното чувство за форма. Само този процес би могъл да се индивидуализира. Трябва да може да се прави разлика дали се предпочитат повече правите или раздвижени форми; простите, прегледни форми или тези, които са с повече детайли.
към текста >>
В този случай въпросът е от какви съображения искате да индивидуализирате об
учен
ието по рисуване.
Р.Щ.: Тук започва индивидуализацията. Ние казахме, че можем да разпределяме според темперамента. По време на груповото обучение детето трябва да се занимава с рисуване, но отделните групи можем да подходим индивидуално.
В този случай въпросът е от какви съображения искате да индивидуализирате обучението по рисуване.
На подражанието по принцип трябва да се обръща по-малко внимание. При рисуването трябва да се опитва да се пробужда вътрешното чувство за форма. Само този процес би могъл да се индивидуализира. Трябва да може да се прави разлика дали се предпочитат повече правите или раздвижени форми; простите, прегледни форми или тези, които са с повече детайли. По-сложните форми, с повече детайли се използуват от дете със сангвиничен темперамент.
към текста >>
Това неосъзнаване трябва да се използва, тогава и масовото об
учен
ие ще се превърне в изключително добро средство за напредване, ако децата взаимно изглаждат своите качества.
Подобни ходове въздействат силно. По този начин децата се поправят едни други. Вглеждането в себе си има силно въздействие. Подсъзнателната психика има остро усещане за това, че при подобно изоставане и несъответствие, социалният живот не може да върви напред.
Това неосъзнаване трябва да се използва, тогава и масовото обучение ще се превърне в изключително добро средство за напредване, ако децата взаимно изглаждат своите качества.
За да покажете контраста трябва да имате лека ръка и чувство за хумор, така че децата да видят: човек не трябва никога да се ядосва, не трябва да негодува, а да гледа на нещата като на такива каквото са.
към текста >>
Р.Щ.: Много от тези неща са верни, особено връзката с инструментите и изборът на музикално об
учен
ие.
Р.Щ.: Много от тези неща са верни, особено връзката с инструментите и изборът на музикално обучение.
Правилно е и противопоставянето на соловото пеене при меланхолиците, целия оркестър при сангвиниците и хоровото пеене при флегматиците. Но четирите изкуства трудно се разделят между темпераментите, защото изкуството въздействува изглаждащо именно със своето многообразие върху всеки темперамент. За изкуството само по себе си принципът е напълно правилен, но аз няма да разделям изкуствата. Връзката с музиката е правилна. Когато например имате флегматик, можете да въздействувате върху него с нещо, което го завладява от танца или рисуването.
към текста >>
118.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Искам да Ви помоля, при един такъв разказ да постигнете по-голям контакт с
учен
иците.
Р.Щ.: Искам да Ви помоля, при един такъв разказ да постигнете по-голям контакт с учениците.
Възможно е да използувате и един дълъг разказ и по този начин да направите впечатление. Но Вие не трябва да сте потънал в себе си, а да сте в по-голям контакт с учениците.
към текста >>
Но Вие не трябва да сте потънал в себе си, а да сте в по-голям контакт с
учен
иците.
Р.Щ.: Искам да Ви помоля, при един такъв разказ да постигнете по-голям контакт с учениците. Възможно е да използувате и един дълъг разказ и по този начин да направите впечатление.
Но Вие не трябва да сте потънал в себе си, а да сте в по-голям контакт с учениците.
към текста >>
Естествено по време на об
учен
ието са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси.
Вземете следната нова задача: Представете си един клас с 8-9 годишни деца.
Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси.
Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам. Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда. Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание. Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.
към текста >>
Третата или четвъртата седмица след началото на об
учен
ието те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда.
Вземете следната нова задача: Представете си един клас с 8-9 годишни деца. Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси. Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам.
Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда.
Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание. Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.
към текста >>
119.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
След това дойде един
учен
лекар от Карлсруе и заяви, че когато човек спи, гръбначният му стълб заема хоризонтално положение.
Р.Щ.: При по-голяма част от децата това не се забелязва. При тези неща много по-голямо значение имат тенденциите, според която е изграден човешкият организъм, отколкото строежът на отделната човешка личност. По този въпрос остро ми се противопоставиха след един доклад в Мюнхен, където казах, че за строежа на човека няма определено значение гръбначният му стълб да е на една линия със земния диаметър, докато при животните гръбначната линия трябва да е хоризонтално на него.
След това дойде един учен лекар от Карлсруе и заяви, че когато човек спи, гръбначният му стълб заема хоризонтално положение.
Тогава аз казах: Не става въпрос за това дали човек може да постави гръбначния си стълб в различни положения, а за това, че цялата човешка структура архитектурно е подредена така, че гръбначният стълб в нормално положение да е вертикален, дори когато се е изкривил или заел друго положение. Ако не се съобразите с това, никога няма да можете да разберете как определени особености на човешката сетивност, които се откриват и в интелекта, могат да се проявят например и в тези, които са се родили слепи. По своята същност човек е изграден така, че интелектът да влияе на очите му, така че при слепите да могат да се предизвикват представи, които са ориентирани към очите. Стига се до тенденцията да се изважда на преден план общото в човешкия организъм, а не това, което е случайно състояние.
към текста >>
Аз мисля, че геометрията трябва да се изучава първо не като стереометрия, а като планиметрия, като наука за фигурите и лежащата между тях повърхност, това е ценно, защото детето развива на тази основа своята възможност за разбиране; то намира и подкрепа чрез свързването на геометрията с об
учен
ието по рисуване.
То се насилва когато трябва да мине в третото измерение, в дълбочина. Когато детето трябва да използува своята фантазия, за да си представи тялото, то то трябва предварително да има елементи от тази представа. Детето трябва да може вече да си представя линията и триъгълника, преди да си представя например пирамида. По-добре е когато детето предварително има реална представа за триъгълник. Триъгълникът не е абстрактно тяло.
Аз мисля, че геометрията трябва да се изучава първо не като стереометрия, а като планиметрия, като наука за фигурите и лежащата между тях повърхност, това е ценно, защото детето развива на тази основа своята възможност за разбиране; то намира и подкрепа чрез свързването на геометрията с обучението по рисуване.
Детето може да нарисува един триъгълник сравнително скоро и не трябва много да се чака, то да начертае това, което вижда геометрично.
към текста >>
Искам само да отбележа, че не трябва никога да изпускате да наблюдавате темпераментите; спокойно можете да използувате първите три до пет седмици за това да наблюдавате темперамента на
учен
иците и да ги разпределяте по групи, както говорихме до тук.
Искам само да отбележа, че не трябва никога да изпускате да наблюдавате темпераментите; спокойно можете да използувате първите три до пет седмици за това да наблюдавате темперамента на учениците и да ги разпределяте по групи, както говорихме до тук.
към текста >>
Аз казах, какво биха си поставили нашите приятели като задача, ако три четири седмици след началото на об
учен
ието разберат, че едно флегматично, едно холерично и едно меланхолично дете са станали трите пепеляшки на класа, че са отхвърлени от всички и никой не иска да общува с тях.
Сега искам да преминем към решаване на другите задачи.
Аз казах, какво биха си поставили нашите приятели като задача, ако три четири седмици след началото на обучението разберат, че едно флегматично, едно холерично и едно меланхолично дете са станали трите пепеляшки на класа, че са отхвърлени от всички и никой не иска да общува с тях.
Ако това се случи как би трябвало да реагират учителите.
към текста >>
120.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
За да провеждаме об
учен
ие, насочено към индивида ние трябва да се основаваме на темпераментите и да полагаме грижи за тях.
Сега ще помоля г-жа Б. да представи задачата, свързана с темперамента.
За да провеждаме обучение, насочено към индивида ние трябва да се основаваме на темпераментите и да полагаме грижи за тях.
Разбира се когато имаме един клас ние не можем да работим индивидуално с всяко дете. Но можем да постигнем много с индивидуален подход, ако на едната страна са ни флегматичните и меланхоличните, а на другите сангвиничните и холеричните деца и гъвкаво даваме възможност за участие ту на едните, ту на другите, да се обръщаме към едната група, да искаме отговор от другата, да говориш на едните по един, на другите по друг начин. Така работата в класа ще се индивидуализира от само себе си.
към текста >>
Учен
иците не трябва да се подреждат един до друг според успеха им.
Учениците не трябва да се подреждат един до друг според успеха им.
Това може да не се спазва, ако учениците предявят желание до кого да седнат.
към текста >>
Това може да не се спазва, ако
учен
иците предявят желание до кого да седнат.
Учениците не трябва да се подреждат един до друг според успеха им.
Това може да не се спазва, ако учениците предявят желание до кого да седнат.
към текста >>
Въпрос: Може ли и по-големите
учен
ици да се подреждат според темперамента?
Въпрос: Може ли и по-големите ученици да се подреждат според темперамента?
към текста >>
Ако вината не е у него, винаги една част от
учен
иците ще са на негова страна.
Искам да отбележа следното: И най-добрият учител не би могъл да избегне лошото възпитание. Но ако го прави целият клас, тогава повече е виновен учителят.
Ако вината не е у него, винаги една част от учениците ще са на негова страна.
Само ако той е виновен се прави от целия клас.
към текста >>
От този случай можем да научим следното: ако се случи така, че подстрекаван от един или няколко
учен
ика, целият клас започне да върши нещо лошо, добре ще е да изчакаме нещата да се оправят посредством въздействието на някое друго дете.
От този случай можем да научим следното: ако се случи така, че подстрекаван от един или няколко ученика, целият клас започне да върши нещо лошо, добре ще е да изчакаме нещата да се оправят посредством въздействието на някое друго дете.
Ако има някой, които са подбудители, ще има и други 2-3 деца, които ще кажат на класа мнението си. В повечето случаи има лидери. Учителят трябва да си намери 2-3 от тях и да си побеседват. Той трябва да им разясни, как такива неща правят обучението невъзможно и как те трябва да използуват влиянието си върху класа. Те имат толкова голямо влияние колкото и подбудителите и могат да разясняват тези неща на своите съученици.
към текста >>
Той трябва да им разясни, как такива неща правят об
учен
ието невъзможно и как те трябва да използуват влиянието си върху класа.
От този случай можем да научим следното: ако се случи така, че подстрекаван от един или няколко ученика, целият клас започне да върши нещо лошо, добре ще е да изчакаме нещата да се оправят посредством въздействието на някое друго дете. Ако има някой, които са подбудители, ще има и други 2-3 деца, които ще кажат на класа мнението си. В повечето случаи има лидери. Учителят трябва да си намери 2-3 от тях и да си побеседват.
Той трябва да им разясни, как такива неща правят обучението невъзможно и как те трябва да използуват влиянието си върху класа.
Те имат толкова голямо влияние колкото и подбудителите и могат да разясняват тези неща на своите съученици. В такива случаи трябва да се използува взаимното влияние между децата.
към текста >>
Те имат толкова голямо влияние колкото и подбудителите и могат да разясняват тези неща на своите съ
учен
ици.
От този случай можем да научим следното: ако се случи така, че подстрекаван от един или няколко ученика, целият клас започне да върши нещо лошо, добре ще е да изчакаме нещата да се оправят посредством въздействието на някое друго дете. Ако има някой, които са подбудители, ще има и други 2-3 деца, които ще кажат на класа мнението си. В повечето случаи има лидери. Учителят трябва да си намери 2-3 от тях и да си побеседват. Той трябва да им разясни, как такива неща правят обучението невъзможно и как те трябва да използуват влиянието си върху класа.
Те имат толкова голямо влияние колкото и подбудителите и могат да разясняват тези неща на своите съученици.
В такива случаи трябва да се използува взаимното влияние между децата.
към текста >>
Той може да каже: "Вие нищо няма да научите, а без
учен
е ще останете глупави." Учителят не трябва да се срамува да обсъди нещата с тримата
учен
ика, които ще се застъпят за него.
Едно сурово наказание от страна на учителя ще предизвика само страх. То не предизвиква чувства, които водят към подобрение. Учителят трябва да се остави възможно по-дълго време и след това да прояви обективност. Това не означава, че той не трябва да се държи като авторитет.
Той може да каже: "Вие нищо няма да научите, а без учене ще останете глупави." Учителят не трябва да се срамува да обсъди нещата с тримата ученика, които ще се застъпят за него.
Но наказанието трябва да излезе от съучениците, като те предизвикат чувството на вина у своите другари. По този начин ще се апелира не към разсъдъка, а към чувствата. Но ако целият клас е срещу учителя, то тогава той трябва да търси вината у себе си. Голяма част от немирствата се дължи на обстоятелството, че децата скучаят и нямат връзка с учителя.
към текста >>
Но наказанието трябва да излезе от съ
учен
иците, като те предизвикат чувството на вина у своите другари.
Едно сурово наказание от страна на учителя ще предизвика само страх. То не предизвиква чувства, които водят към подобрение. Учителят трябва да се остави възможно по-дълго време и след това да прояви обективност. Това не означава, че той не трябва да се държи като авторитет. Той може да каже: "Вие нищо няма да научите, а без учене ще останете глупави." Учителят не трябва да се срамува да обсъди нещата с тримата ученика, които ще се застъпят за него.
Но наказанието трябва да излезе от съучениците, като те предизвикат чувството на вина у своите другари.
По този начин ще се апелира не към разсъдъка, а към чувствата. Но ако целият клас е срещу учителя, то тогава той трябва да търси вината у себе си. Голяма част от немирствата се дължи на обстоятелството, че децата скучаят и нямат връзка с учителя.
към текста >>
Много добре е също, когато не се касае за нещо много лошо, да го направите от своя страна същото; например когато
учен
иците бърборят, учителят да каже: "Е, и аз мога да мърморя." и нещата да се представят хомеопатично.
Много добре е също, когато не се касае за нещо много лошо, да го направите от своя страна същото; например когато учениците бърборят, учителят да каже: "Е, и аз мога да мърморя." и нещата да се представят хомеопатично.
Извънредно добре за моралното възпитание е да бъдеш хомеопатичен. Добър метод е и да се отклони интересът към нещо друго. Никога обаче не трябва да се засяга честолюбието на учениците.
към текста >>
Никога обаче не трябва да се засяга честолюбието на
учен
иците.
Много добре е също, когато не се касае за нещо много лошо, да го направите от своя страна същото; например когато учениците бърборят, учителят да каже: "Е, и аз мога да мърморя." и нещата да се представят хомеопатично. Извънредно добре за моралното възпитание е да бъдеш хомеопатичен. Добър метод е и да се отклони интересът към нещо друго.
Никога обаче не трябва да се засяга честолюбието на учениците.
към текста >>
Когато непослушанието на един клас се оправя от съ
учен
иците, тогава се въздействува върху чувствата, за да се издигне по този начин повредения авторитет.
Когато непослушанието на един клас се оправя от съучениците, тогава се въздействува върху чувствата, за да се издигне по този начин повредения авторитет.
Когато друг ученик изтъкне благодарността, която се дължи на учителя отново се повишава авторитета.
към текста >>
Когато друг
учен
ик изтъкне благодарността, която се дължи на учителя отново се повишава авторитета.
Когато непослушанието на един клас се оправя от съучениците, тогава се въздействува върху чувствата, за да се издигне по този начин повредения авторитет.
Когато друг ученик изтъкне благодарността, която се дължи на учителя отново се повишава авторитета.
към текста >>
Важно е правилно да се подберат тези
учен
ици.
Важно е правилно да се подберат тези ученици.
Трябва добре да се познава класа и да се изнамерят тези, които са подходящи за една такава мисия. Преподавам ли на един клас мога да преценя това. Аз бих опитал да уловя главатаря на палавниците и да го накарам да се срамува колкото може повече за стореното. След това бързо бих приключил нещата, така че да остане нещо неясно и Вие ще видите, че именно чрез този неизяснен момент ще се постигне нещо. Да се остави един от участниците да характеризира нещата правилно и обективно, не би довело до лицемерие.
към текста >>
А когато е пропуснато време заради нарушаване на об
учен
ието, тогава няма да се наказва, а ще се навакса пропуснатото в след учебно време.
Аз бих опитал да уловя главатаря на палавниците и да го накарам да се срамува колкото може повече за стореното. След това бързо бих приключил нещата, така че да остане нещо неясно и Вие ще видите, че именно чрез този неизяснен момент ще се постигне нещо. Да се остави един от участниците да характеризира нещата правилно и обективно, не би довело до лицемерие. Всички останали наказания считам за преходни, дори за вредни. Това, което трябва да се постигне, е да се предизвикат чувства от обективната вина и потребност тя да се поправи.
А когато е пропуснато време заради нарушаване на обучението, тогава няма да се наказва, а ще се навакса пропуснатото в след учебно време.
Жестът на наказанието не трябва да се използува. Състоянието трябва да се възстанови съвсем спокойно под форма на необходимост.
към текста >>
Трябва да се помисли какво е най-добре да се направи с тях по време на цялото об
учен
ие и възпитание.
Вие можете да опростите нещата като кажете: Не ме е грижа за вас. Но после това качество ще се изяви по друг начин, щом децата са предразположени към него.
Трябва да се помисли какво е най-добре да се направи с тях по време на цялото обучение и възпитание.
към текста >>
121.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от об
учен
ието.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението.
Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате. Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението. Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>
Не е необходимо да се прави за
учен
коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате. Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението. Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението.
Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение.
Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>
Кучето-пазач служи за нещо; домашните к
учен
ца са само за игра и по принцип не са полезни.
Но вие знаете деца, че има и други кучета, малки, те са повечето мързеливци, жалки мързеливци! Те лежат на възглавници или в скута на господарките. Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи.
Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни.
Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам.
към текста >>
Домашното к
учен
це не прави такива полезни неща, то само джафка.
Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото.
Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка.
То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост.
към текста >>
Домашните к
учен
ца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват.
То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост.
Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват.
Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо. Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>
Виждате ли, тези к
учен
ца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо.
Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват.
Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо.
Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>
Тези домашни к
учен
ца са съвсем малки, кучето пазач е голямо.
Тези домашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо.
Но има също и средни от големите кучета. Такова едно куче не е голямо! Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета. Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка.
към текста >>
То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните к
учен
ца.
Следователно овчарското куче е нещо полезно.
То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца.
Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо.
към текста >>
Тогава на улицата домашните к
учен
ца започнали да джафкат по него.
Едно старо овчарско куче, което вярно пазило добитъка на своя господар, се прибирало вечерта в къщи.
Тогава на улицата домашните кученца започнали да джафкат по него.
То си вървяло напред и не се оглеждало. Когато стигнало до магазина за месо, едно куче-пазач го попитало как може да понася лая и защо не се пребори някое от тях. "Не", казало овчарското куче, "никое не ме мъчи и не ме хапе, аз трябва да пазя зъбите си за вълците."
към текста >>
Това искам да Ви препоръчам при работата с текстове, защото по този начин имате възможност да обсъдите с децата много неща, които трябва да се включат в училищното об
учен
ие и защото с такива текстове ще можете да доставите цялостно удоволствие на детето.
Когато детето научи езика на стихотворението, тогава то ще постигне всички нюанси и няма да е необходимо да разваляте впечатлението със следващ коментар и педантичност.
Това искам да Ви препоръчам при работата с текстове, защото по този начин имате възможност да обсъдите с децата много неща, които трябва да се включат в училищното обучение и защото с такива текстове ще можете да доставите цялостно удоволствие на детето.
Това е което искам да приемете на сърце във връзка с работата по текстовете.
към текста >>
Първото, което трябва да се направи, е да се опитате грижливо да установите дали се касае за основателно отличаване на надарените
учен
ици, които могат да постигнат повече.
Р.Щ. прави накрая следното обобщение: При тази дискусия излезе същността на нещата, за които става дума.
Първото, което трябва да се направи, е да се опитате грижливо да установите дали се касае за основателно отличаване на надарените ученици, които могат да постигнат повече.
При това трябва да се внимава да не премине голямата дарба в егоизъм. Трябва да се опита това, което те могат да направят в повече да бъде от полза за останалите. Един такъв отличник трябва да използува големите си умения, за да направи нещо, което ще бъде добро за другите, така че да работя не само за себе си, но и за другите. Може ли той да смята по-добре, нека да се остави да помага на другите и те да се "прилепят" към него. След това той ще научи от учителя последиците от своето мислене, което може да се изрази така: "Мюлер е добро момче.
към текста >>
На
учен
ика трябва да се изясни, че сте прозрели намеренията му.
Вие вярвате, че това би ми било приятно и го правите, за да ми се харесате? Не, аз не искам това. Неприятно ми е! " Така трябва да им се говоря, но на четири очи, а не пред целия клас. Това е едното.
На ученика трябва да се изясни, че сте прозрели намеренията му.
към текста >>
Но тези две неща могат да се обединят за един
учен
ик или
учен
ичка и може да се постигне много, като му се каже, че сте прозрели намеренията му и че е получил такава задача, тъй като е искал да изпъкне.
Но тези две неща могат да се обединят за един ученик или ученичка и може да се постигне много, като му се каже, че сте прозрели намеренията му и че е получил такава задача, тъй като е искал да изпъкне.
Ще видите, че ако използувате тези методи след време ученикът ще се излекува.
към текста >>
Ще видите, че ако използувате тези методи след време
учен
икът ще се излекува.
Но тези две неща могат да се обединят за един ученик или ученичка и може да се постигне много, като му се каже, че сте прозрели намеренията му и че е получил такава задача, тъй като е искал да изпъкне.
Ще видите, че ако използувате тези методи след време ученикът ще се излекува.
към текста >>
Извинявайте, че Ви поставям такава задача, но тя е от областта на дидактиката: Какво трябва да се направи, ако у
учен
ик или
учен
ичка се породи особено увлечение към учител или учителка?
В тези семинари имаме да решим още някои важни въпроси. За утре обаче искам да Ви поставя още една подобна задача, при чието решаване трябва да използувате и евритмията.
Извинявайте, че Ви поставям такава задача, но тя е от областта на дидактиката: Какво трябва да се направи, ако у ученик или ученичка се породи особено увлечение към учител или учителка?
към текста >>
Когато един
учен
ик се влюби в учителка или обратното,
учен
ичка в учител или
учен
ичка в учителка или
учен
ик в учител.
"Увлечение", има ли някой, който не разбира това?
Когато един ученик се влюби в учителка или обратното, ученичка в учител или ученичка в учителка или ученик в учител.
Срещат се всички тези варианти. Това истинско увлечение, което пречи на провеждането на обучението, Ви моля да обмислите и разрешите.
към текста >>
Това истинско увлечение, което пречи на провеждането на об
учен
ието, Ви моля да обмислите и разрешите.
"Увлечение", има ли някой, който не разбира това? Когато един ученик се влюби в учителка или обратното, ученичка в учител или ученичка в учителка или ученик в учител. Срещат се всички тези варианти.
Това истинско увлечение, което пречи на провеждането на обучението, Ви моля да обмислите и разрешите.
към текста >>
Трябва налице да е наистина смущаване на об
учен
ието.
Трябва налице да е наистина смущаване на обучението.
Аз нямам предвид разбира се искрения респект и истинското уважение и обич към учителя или учителката, а това нездраво увлечение, което пречи на обучението и се случва често в класовете.
към текста >>
Аз нямам предвид разбира се искрения респект и истинското уважение и обич към учителя или учителката, а това нездраво увлечение, което пречи на об
учен
ието и се случва често в класовете.
Трябва налице да е наистина смущаване на обучението.
Аз нямам предвид разбира се искрения респект и истинското уважение и обич към учителя или учителката, а това нездраво увлечение, което пречи на обучението и се случва често в класовете.
към текста >>
122.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Става дума за това, че ние обръщаме много по-малко внимание на това да събираме материални знания, отколкото да пазим и се грижим за духа на едно об
учен
ие, насочено към бъдещето.
Р.Щ. Днес, искам най-напред да подготвя материала за утрешния дидактически час, тъй като утре ще се занимаваме предимно с възрастовата група между 7 и 14-15 години. Затова днес ще обсъдим някои неща, които биха ви послужили за указание. След това не е необходимо да допълвате нищо повече към това, което Ви да давам днес като въведение, освен да вземете един практически наръчник и да допълните отделните факти, отнасящи се до това, което обсъждаме днес.
Става дума за това, че ние обръщаме много по-малко внимание на това да събираме материални знания, отколкото да пазим и се грижим за духа на едно обучение, насочено към бъдещето.
Ще вадите, че това, което обсъждаме днес, се наблюдава в по-възрастните ученически групи.
към текста >>
Ще вадите, че това, което обсъждаме днес, се наблюдава в по-възрастните
учен
ически групи.
Р.Щ. Днес, искам най-напред да подготвя материала за утрешния дидактически час, тъй като утре ще се занимаваме предимно с възрастовата група между 7 и 14-15 години. Затова днес ще обсъдим някои неща, които биха ви послужили за указание. След това не е необходимо да допълвате нищо повече към това, което Ви да давам днес като въведение, освен да вземете един практически наръчник и да допълните отделните факти, отнасящи се до това, което обсъждаме днес. Става дума за това, че ние обръщаме много по-малко внимание на това да събираме материални знания, отколкото да пазим и се грижим за духа на едно обучение, насочено към бъдещето.
Ще вадите, че това, което обсъждаме днес, се наблюдава в по-възрастните ученически групи.
към текста >>
От тази историческа гледна точка ще се предложи един свободен поглед върху историческите събития и те ще се групират така, че на
учен
ика ще се предадат тайните на човешкото съществуване.
Когато прочетете това, ще бъдете в състояние да кажете, че има друга разлика, не само тази, която е дадена в различните исторически гледища. Гледни точки, произлизащи от национални и верски особености трябва да бъдат преодолени. Затова е необходимо да се стремим учителството да застане на определена опорна точка и да притежава широк мироглед.
От тази историческа гледна точка ще се предложи един свободен поглед върху историческите събития и те ще се групират така, че на ученика ще се предадат тайните на човешкото съществуване.
към текста >>
Когато трябва да преподавате на вашите
учен
ици нещо за културата от 11 до 17 век, най-напред опишете предпоставките, довели до кръстоносните походи.
Когато трябва да преподавате на вашите ученици нещо за културата от 11 до 17 век, най-напред опишете предпоставките, довели до кръстоносните походи.
Опишете протичането на първия, втория и третия кръстоносни походи. Как са се провалили те и как не са постигнали това, което са целели. Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия. Вие ще се опитате да изучите биографията на такива личности и да ги представите живо на своите ученици. Оставете да се издигне този жив дух, от който в миналото са се разбили могъщите походи към ориента.
към текста >>
Вие ще се опитате да изучите биографията на такива личности и да ги представите живо на своите
учен
ици.
Когато трябва да преподавате на вашите ученици нещо за културата от 11 до 17 век, най-напред опишете предпоставките, довели до кръстоносните походи. Опишете протичането на първия, втория и третия кръстоносни походи. Как са се провалили те и как не са постигнали това, което са целели. Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия.
Вие ще се опитате да изучите биографията на такива личности и да ги представите живо на своите ученици.
Оставете да се издигне този жив дух, от който в миналото са се разбили могъщите походи към ориента.
към текста >>
Сега да преминем към нашата задача: как ще овладеем един клас, в който някои от
учен
иците или
учен
ичките са влюбени в учителя или в учителката.
Сега да преминем към нашата задача: как ще овладеем един клас, в който някои от учениците или ученичките са влюбени в учителя или в учителката.
към текста >>
Р.Щ.: Откритото злепоставяне пред класа ще определя като нож с две остриета, тъй като то оказва трайно въздействие и откъсва
учен
ика от класа.
Р.Щ.: Откритото злепоставяне пред класа ще определя като нож с две остриета, тъй като то оказва трайно въздействие и откъсва ученика от класа.
Много трудно се възстановяват отношенията на такова дете, което се е изложило, пред останалия клас. Обикновено се стига до там, че децата си извоюват да напуснат училището.
към текста >>
При по-способните деца се наблюдава повече възхищението, при по-слабите
учен
ици предаността.
При по-способните деца се наблюдава повече възхищението, при по-слабите ученици предаността.
към текста >>
Това само по себе си не е толкова важно, но то има значение при включването на децата в об
учен
ието, защото когато то са влюбени учат по-малко.
Това само по себе си не е толкова важно, но то има значение при включването на децата в обучението, защото когато то са влюбени учат по-малко.
към текста >>
123.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Сега да се върнем към вчерашната Ви задача, която е много важна, а именно да поговорим за мерките, които ще предприемете; ако забележите че една група
учен
ици е предразположена по-малко към този или онзи предмет, тази или онази част от учебния материал, за разлика от някоя друга група.
Сега да се върнем към вчерашната Ви задача, която е много важна, а именно да поговорим за мерките, които ще предприемете; ако забележите че една група ученици е предразположена по-малко към този или онзи предмет, тази или онази част от учебния материал, за разлика от някоя друга група.
И аз ще Ви помоля: За целия период от 7 до 14 години си изберете към коя група искате да насочите преди всичко вниманието си, дали към групата от ученици, които не са в състояние прилежно да четат или пишат, да смятат или да учат география и пеене. След това помислете, как да се отнасяте към тях в класа, за да се разрешат възникналите проблеми и да се постигнат определените цели.
към текста >>
И аз ще Ви помоля: За целия период от 7 до 14 години си изберете към коя група искате да насочите преди всичко вниманието си, дали към групата от
учен
ици, които не са в състояние прилежно да четат или пишат, да смятат или да учат география и пеене.
Сега да се върнем към вчерашната Ви задача, която е много важна, а именно да поговорим за мерките, които ще предприемете; ако забележите че една група ученици е предразположена по-малко към този или онзи предмет, тази или онази част от учебния материал, за разлика от някоя друга група.
И аз ще Ви помоля: За целия период от 7 до 14 години си изберете към коя група искате да насочите преди всичко вниманието си, дали към групата от ученици, които не са в състояние прилежно да четат или пишат, да смятат или да учат география и пеене.
След това помислете, как да се отнасяте към тях в класа, за да се разрешат възникналите проблеми и да се постигнат определените цели.
към текста >>
То можеше да стане способен
учен
ик.
Могат да се направят значими наблюдения. Когато през 80-те години бях възпитател имаше едно малко дете; то не беше възпитавано от мен, аз бях при големите. То беше едно мило дете, с добри хрумвания.
То можеше да стане способен ученик.
Аз често ставах свидетел колко остроумно и даровито беше то. Момчето беше още малко, не беше стигнало втори клас, когато веднъж на масата каза следното. Имаше две малки кюфтенца и нали беше остроумен, когато му се каза: "Ханс, сега вече ти имаш две кюфтенца", той отговори: "И веднага ще последва третото."
към текста >>
Но той стана слаб
учен
ик и не искаше да учи прилежно.
Р.Щ.: Не става въпрос за нахалство. Удивително е. Той не намира достатъчно силна обида и извиква на помощ числата. Това е изключително голяма дарба.
Но той стана слаб ученик и не искаше да учи прилежно.
Чрез този възпитателен метод с виното още на 7 години той беше напълно провален.
към текста >>
Аз съм повтарял това при
учен
ици.
Оставете ги най-напред да правят упражнения с пръчката в ръката: напред 1,2,3; назад 1,2,3,4, Значи детето трябва непрекъснато да движи пръчката напред и назад. То трябва да внимава при 3 да я принесе назад. След това същото трябва да се направи с ходене: 3 крачки напред, 5 назад; 3 напред, 4 назад; 5 крачки напред, 3 назад и т.н. Опитайте се да вмъкнете числата в гимнастиката на детето и в евритмичните му движения, така че то да е принудено, движейки се да брои. Вие ще видите, че то постига успех.
Аз съм повтарял това при ученици.
към текста >>
Т.: Движенията при евритмията трябва да бъдат добро средство при об
учен
ието по геометрия.
Т.: Движенията при евритмията трябва да бъдат добро средство при обучението по геометрия.
към текста >>
Р.Щ.: Аз обаче нямах предвид об
учен
ието по геометрия.
Р.Щ.: Аз обаче нямах предвид обучението по геометрия.
Това, което говоря се отнася до смятането, тъй като в основата на смятането лежи осъзнатото собствено движение, смисълът на движението. Когато се задействува по този начин, се влияе възпламеняващо върху способностите. Изважда се нещо от подсъзнателното, което при едно такова дете не е искало да излезе. Въобще чрез двигателните упражнения се стимулират липсващите способности по смятане и геометрия. За геометрията може да се направи много чрез евритмията.
към текста >>
Н.: При об
учен
ието по география сангвиничният
учен
ик не се справя добре, той има неясни представи.
Н.: При обучението по география сангвиничният ученик не се справя добре, той има неясни представи.
Тук ще Ви препоръчам обучение по рисуване, мотиви от картата на страната.
към текста >>
Тук ще Ви препоръчам об
учен
ие по рисуване, мотиви от картата на страната.
Н.: При обучението по география сангвиничният ученик не се справя добре, той има неясни представи.
Тук ще Ви препоръчам обучение по рисуване, мотиви от картата на страната.
към текста >>
Р.Щ.: Когато об
учен
ието по география се организира наистина нагледно, когато страните, разделянето им на области, разпределянето на подземните богатства се показват чрез графични изображения и по този начин об
учен
ието е нагледно, трудно се наблюдава всеобщо неразбиране от страна на
учен
иците.
Р.Щ.: Когато обучението по география се организира наистина нагледно, когато страните, разделянето им на области, разпределянето на подземните богатства се показват чрез графични изображения и по този начин обучението е нагледно, трудно се наблюдава всеобщо неразбиране от страна на учениците.
към текста >>
За да оживите още повече об
учен
ието по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с
учен
иците едно описание.
За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание.
Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на учениците и за стимулирането на другите им способности. Веднага се забелязва, как интересно направеното обучение по география пробужда други способности на учениците.
към текста >>
Тогава ще видите, че неспособните по география
учен
ици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на
учен
иците и за стимулирането на другите им способности.
За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание.
Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на учениците и за стимулирането на другите им способности.
Веднага се забелязва, как интересно направеното обучение по география пробужда други способности на учениците.
към текста >>
Веднага се забелязва, как интересно направеното об
учен
ие по география пробужда други способности на
учен
иците.
За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание. Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на учениците и за стимулирането на другите им способности.
Веднага се забелязва, как интересно направеното обучение по география пробужда други способности на учениците.
към текста >>
групово об
учен
ие; без децата да знаят, те се разделят на две групи, способни и слаби
учен
ици.
А.: При най-малките по смятане има изоставащи групи. Най-добре е да онагледявам всичко с пръсти, парченца хартия, топчета или копчета. Може също да се проведе т.нар.
групово обучение; без децата да знаят, те се разделят на две групи, способни и слаби ученици.
Със слабите ще се занимаваме по-специално, за да но изостават покрай тях и способните.
към текста >>
Това е добър принцип на об
учен
ие, подходящ за всички
учен
ици при об
учен
ието по физика.
Р.Щ.: Това е много важен принцип, който може да се използува и по останалите предмети.
Това е добър принцип на обучение, подходящ за всички ученици при обучението по физика.
Но какво да се прави със слабите ученици? Тъй като по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите ученици, особено с момичетата.
към текста >>
Но какво да се прави със слабите
учен
ици?
Р.Щ.: Това е много важен принцип, който може да се използува и по останалите предмети. Това е добър принцип на обучение, подходящ за всички ученици при обучението по физика.
Но какво да се прави със слабите ученици?
Тъй като по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите ученици, особено с момичетата.
към текста >>
Тъй като по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите
учен
ици, особено с момичетата.
Р.Щ.: Това е много важен принцип, който може да се използува и по останалите предмети. Това е добър принцип на обучение, подходящ за всички ученици при обучението по физика. Но какво да се прави със слабите ученици?
Тъй като по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите ученици, особено с момичетата.
към текста >>
Когато се работи твърдо много със слабите
учен
ици, би възникнал проблемът, че в това време другите деца няма да бъдат ангажирани.
Д.: Когато детето схваща трудно, с него трябва повече да се работи и да се провери дали се справя с другите предмети.
Когато се работи твърдо много със слабите ученици, би възникнал проблемът, че в това време другите деца няма да бъдат ангажирани.
към текста >>
Не става дума за нагледно об
учен
ие, а за об
учен
ие след девет годишна възраст, когато започва природознанието.
Растенията искам да разгледате от същата гледна точка, която Ви предложих вчера, моля Ви помислете върху това.
Не става дума за нагледно обучение, а за обучение след девет годишна възраст, когато започва природознанието.
към текста >>
124.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Предварително искам само да Ви кажа, че целесъобразно в об
учен
ието е преди разглеждането на животните да се занимаете с естественото развитие на растенията.
Вчера Ви помолих да помислите за тава, как ще проведете един урок за висшите и низши растения като давате на децата примери, подобни на тези, които Ви показах за медузата, мишката, коня и човека.
Предварително искам само да Ви кажа, че целесъобразно в обучението е преди разглеждането на животните да се занимаете с естественото развитие на растенията.
Това ще Ви се отдаде, ако се постараете да дадете примери, при които едно или друго растение се характеризира в часа по ботаника.
към текста >>
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете
учен
иците и с частите на растението.
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете учениците и с частите на растението.
Нужно е да говорите непрекъснато за частите на растението, за листо, цвят и т.н. Би било добре ученикът да бъде запознат с определени части на растението според принципа на човека? Например коренът с главата и т.н.
към текста >>
Би било добре
учен
икът да бъде запознат с определени части на растението според принципа на човека?
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете учениците и с частите на растението. Нужно е да говорите непрекъснато за частите на растението, за листо, цвят и т.н.
Би било добре ученикът да бъде запознат с определени части на растението според принципа на човека?
Например коренът с главата и т.н.
към текста >>
Д.: говори за об
учен
ието по ботаника.
Д.: говори за обучението по ботаника.
към текста >>
Не е лесно да се направи преглед на растенията, но това може да бъде от значение за об
учен
ието.
Р.Щ. : Беше казано чудесно, но трябва да се работи върху това, децата да получат поглед върху растенията: първо нисшите,след това средните, след това висшите.
Не е лесно да се направи преглед на растенията, но това може да бъде от значение за обучението.
към текста >>
125.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ. прави многократни бележки между тях; По-късно ще има и такива
учен
ици, които ще изучават растителния свят повече по научните понятия мъхове, лишеи, водорасли и др.
Р.Щ. прави многократни бележки между тях; По-късно ще има и такива ученици, които ще изучават растителния свят повече по научните понятия мъхове, лишеи, водорасли и др.
Това систематично изучаване на научната основа понякога са прилага в училище. Но всеки човек, който изучава растенията на научна основа, трябва първо да ги изучава така, както ги описваме ние, чрез сравнение, с човешката душа. Никой не трябва да учи първо научната ботаника. По-късно той можа да стигне до научната система на растенията. Има разлика дали първо се опитваме да описваме растенията, а след това да се доближим научно към тях или обратното.
към текста >>
Когато видите един ск
учен
човек, той изглежда така, все едно от тялото му излизат огромни листа.
Това, което е невидимо в човешката душа, скритите особености на човека, кокетството става видимо при растенията. При будния човек ние не виждаме, това, но при спящия човек може да се наблюдава по-ясно. Кокотката: тя изглежда, като карамфил.
Когато видите един скучен човек, той изглежда така, все едно от тялото му излизат огромни листа.
към текста >>
126.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
I. Да се представи едно обобщаващо представяне на из
учен
ото до сега по ботаника
I. Да се представи едно обобщаващо представяне на изученото до сега по ботаника
към текста >>
127.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
В об
учен
ието по природознание ли?
Трето: Къде трябва да се даде то? Къде трябва да се вмъкне?
В обучението по природознание ли?
към текста >>
Ако об
учен
ието се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си.
Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>
Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на об
учен
ие днес не са на висота.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане.
Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота.
Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>
128.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
У. развива принципите на об
учен
ието по музика в I и II клас.
У. развива принципите на обучението по музика в I и II клас.
към текста >>
Е. представя историческа разработка за
учен
ици от последните класове за създаването и развитието на градовете и в периода на маджарските нашествия говори за "Германия",
Е. представя историческа разработка за ученици от последните класове за създаването и развитието на градовете и в периода на маджарските нашествия говори за "Германия",
към текста >>
129.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е об
учен
за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете. Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас. При растението то не е по-малко.
Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
Учителите трябва да са напълно равно поставени с
учен
иците.
А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм. Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне.
Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците.
Цялото училище трябва да се базира на другарството. Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>
И все пак, хората, които имат честни намерения за израстването на хората до действителния социален организъм трябва преди всичко да са наясно, че един истински социален организъм никога не може да възникне със социалистическата програма на об
учен
ие.
И все пак, хората, които имат честни намерения за израстването на хората до действителния социален организъм трябва преди всичко да са наясно, че един истински социален организъм никога не може да възникне със социалистическата програма на обучение.
Защото никога въведения в училището социализъм не може да бъде реализиран в живота. Само когато хората си изградят живота си върху един истински авторитет именно в училищното време, те ще съзреят за един социално справедлив съвместен живот. Навсякъде днес трябва да си изясним, колко отдалечени са делата на хората, представите им, че то трябва да се роди от това, което е смисъла на живота.
към текста >>
А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или
учен
ие, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека.
А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или учение, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека.
към текста >>
Възгледа за идеологията е модерното социалистическо
учен
ие този възглед, според когото духовно-душевното, което възниква, произхожда от единствената действителност, от икономическия процес и е именно Мая, идеология.
Най-прецизно този възглед е изразен в идеологията на Карл Маркс и Енгелс.
Възгледа за идеологията е модерното социалистическо учение този възглед, според когото духовно-душевното, което възниква, произхожда от единствената действителност, от икономическия процес и е именно Мая, идеология.
към текста >>
Какъв беше външния израз на социалистическото
учен
ие преди световната война?
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света.
Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война?
Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н. Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>
Външният израз на социалистическото
учен
ие беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война?
Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>
130.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на познанието се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи на
учен
начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения.
Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на познанието се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи научен начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения.
Нищо друго не може да се признае тук, освен това, което идва от сетивните наблюдения и това, което се произвежда като мисли върху сетивното наблюдение. Вчера споменах това и преди последното ми отпътуване отново ви обърнах внимание върху това, че днес вече съществуват достатъчно хора, които за стъпват правилното схващане, че с едно такова природонаблюдение, каквото придобиваме по току що описания начин получаваме само един призрачен образ на природата. Образът, който естествоизпитателя се създава за света, е един призрак на света, той не е действителния свят. Ето защо трябва да кажем: от средата на 15 век насам човечеството е в състояние да си състави един призрачен образ на света по отношение на едната му половина. Зад нея обаче за науката на посвещението се крие нещо много по-дълбоко, и то трябва да бъде изведено пред душите ни.
към текста >>
Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното
учен
ие,
учен
ието за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането.
Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си. след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие".
Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането.
Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи. Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието.
към текста >>
Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат
учен
и "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението.
Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем концентрация у децата. Това ние можем да постигнем по начина, по който днешният човек се нуждае от него, единствено когато премахнем нещо, което днес е много почитано: ако премахнем проклетия учебен план от училищата, това убийствено средство за истинското развитие на човешките сили. Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езикознание, от 9 10 география, от 10 11 история! Всичко, което между 7 8 е преминало през душата, се изтрива между 8 9 и т.н. В тези неща днес е необходимо нещата да се поставят в основата.
Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението.
География, смятане, всичко трябва да бъде употребено така, че да се развият правилно мисленето, чувстването и волението.
към текста >>
131.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това, което означава имагинацията по отношение на стоката, ще бъде на
учен
о, само когато стопанския живот е устроен здраво и хората зависят от това, той да се управлява в братство.
Много е важно да си проправим път към убеждението, че ако в бъдеще трябва да процъфти някакво благо е нужно да се мисли именно по такъв радикален начин. Така че преди всичко е нужно хората са разберат, че ще трябва да поставят социалния организъм на трите му здрави подпори.
Това, което означава имагинацията по отношение на стоката, ще бъде научено, само когато стопанския живот е устроен здраво и хората зависят от това, той да се управлява в братство.
Това, което означава инспирацията за работата че тя предизвиква удоволствие и любов -, това ще се вмести в света само когато инспирираните хора на дело направят така, че поне в парламентите равни да се изправят срещу равни, когато цари действително равенство, т.е. когато всеки може да осъществи това, което е в него. Но при всички то ще бъде много различно. Тогава равенството ще може да царува и в правовия живот, а правовият живот ще трябва да бъде инспириран а не от невежество да се вземат всевъзможни решения, към което обикновената демокрация все повече се приближава.
към текста >>
Днес хората изобщо не могат да се отърват от за
учен
ите си понятия.
А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си.
Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия.
Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни.
към текста >>
132.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за об
учен
ието на самите учители.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието. Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието.
И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители.
Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа. Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
към текста >>
Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно об
учен
ието на учителите.
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството.
Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите.
Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа.
към текста >>
Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на об
учен
ието трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове.
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството. Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите. Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък.
Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове.
Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа. Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката. Но той предизвиква поставянето на въпроса: в какво се превръща човека, когато премине през това онагледяващо образование? Когато той премине през нагледното обучение то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните поривни сили на душата отмират.
към текста >>
Когато той премине през нагледното об
учен
ие то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните поривни сили на душата отмират.
Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа. Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката. Но той предизвиква поставянето на въпроса: в какво се превръща човека, когато премине през това онагледяващо образование?
Когато той премине през нагледното обучение то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните поривни сили на душата отмират.
Създава се една връзка на цялото човешко същество с онагледеното обкръжение. А това, което би трябвало да извира от дълбините на душата, постепенно се убива в душата. И именно поради онагледяването в съвременното образование голяма част от него има това за резултат. Разбира се, не е известно, че се убива душата, но в действителност точно това става. Следствието от това е вече съм го споменавал от различни гледни точки, всичко, което виждаме в хората от съвремието.
към текста >>
Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в
учен
иците му.
Всичко това е свързано с пропуските в образователното ни дело и по-точно с пропуските в образованието на учителите. Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви.
Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му.
Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг. Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа. Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него. Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
Когато единият учител влезе в стаята, децата или
учен
иците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Всичко това е свързано с пропуските в образователното ни дело и по-точно с пропуските в образованието на учителите. Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му. Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг.
Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него. Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
Когато друг учител влезе в клас, децата или
учен
иците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него.
Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му. Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг. Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него.
Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
И всичко, което е обхванало така душата на човека като вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се превъзмогне с теории или
учен
ия, ако те имат само абстрактна форма.
Този вид душевно настроение се засили особено по времето на материалистичното изпитание през по следните три четири столетия.
И всичко, което е обхванало така душата на човека като вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се превъзмогне с теории или учения, ако те имат само абстрактна форма.
Но трябва да бъде поставен въпросът: Може ли това да остане така? Имаме ли право да говорим само за егоистичното в човешката природа при посяването на въпроса за вечната ядка на човека?
към текста >>
Така че въпроса за възпитанието е въпрос за об
учен
ието на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо благодатно.
Така че въпроса за възпитанието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо благодатно.
Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото. Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си. В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа. А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека.
към текста >>
Тогава ще се развият съвсем различни вътрешни способности от тези, които се развиват днес в местата за об
учен
ие на учителите.
Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си. В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа. А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека. Това движение на душевното изживяване, трябва да намери място най-вече в педагогиката.
Тогава ще се развият съвсем различни вътрешни способности от тези, които се развиват днес в местата за обучение на учителите.
А това е от особена важност.
към текста >>
133.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
В убеждение на много от гръцките тайни
учен
ици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
В момента в който вие станете неплътски и преминете портата на смъртта вашето тяло ще попадне под властта на материалните мощи и материалните сили и вещества на земята. И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете.
В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение. Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви.
към текста >>
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към
учен
иците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение.
И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете. В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение.
Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви.
към текста >>
Учен
иците, а именно и посветените в тайните школи знаеха от определено време насам, че човешката интелигентност ще тръгне в развитието си по пътя към злото, че ще е все по-невъзможно и по-невъзможно доброто да се разбере с чистата интелигентност.
Учениците, а именно и посветените в тайните школи знаеха от определено време насам, че човешката интелигентност ще тръгне в развитието си по пътя към злото, че ще е все по-невъзможно и по-невъзможно доброто да се разбере с чистата интелигентност.
Днес човечеството се намира в този преход. Можем да кажем: все още, когато съсредоточат интелигентността си и не носят в себе си много диви инстинкти, хората успяват да видят нещо в светлината на доброто. Но човешката интелигентност все повече ще придобива склонността да измисля злото и да вплита човешкото зло в моралното, да вплита заблудата в познанието.
към текста >>
Знаете, че с мистерията на Голгота в развитието на земята се вля не просто едно
учен
ие, не просто една теория, един светоглед, една религия, а с това събитие се случи нещо действително.
За това е нужно и нещо обективно. На това място ние се изправяме пред една дълбока истина именно на християнско езотеричното развитие. Ако мистерията на Голгота не се бе състояла в хода на развитието на земята, то чрез интелигентността си хората неизбежно щяха да станат зли и щяха да се превърнат в пропаднали в заблудата същества.
Знаете, че с мистерията на Голгота в развитието на земята се вля не просто едно учение, не просто една теория, един светоглед, една религия, а с това събитие се случи нещо действително.
В човека Иисус от Назарет живееше едно извънземно същество, Христос. Поради това, че Исус от Назарет загина, Христовото същество премина във земното развитие, там то се съдържа. Ние единствено трябва да сме наясно, че това е един обективен факт, че това е факт, с който това, което субективно познаваме и усещаме няма нищо общо. Ние трябва да го познаем с усилието на волята си. ние трябва да го приемем в етиката си, с усилието на етоса си.
към текста >>
Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в об
учен
ието, когато душата е силно обхваната от тези неща.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория.
Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща.
Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта! Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
към текста >>
Затова е нищо не е по-необходимо от това, не само отново и отново да посочваме важността на духовнонаучното
учен
ие, а и да посочваме и сериозността, с която трябва да се сдобие душата ни с това, че посредством Духовната наука ние се запознаваме със съответните факти от развитието на човечеството.
Човек трябва много силно да се проникне с тези неща, ако желае да направи днес нещо за бъдещето, за да възпитава човека, за да преподава на човека. Трябва да бъдат възприети тези важни гледища. Но вие знаете също така, колко отдалечени са хората на съвремието от това, да възприемате тези важни гледни точки.
Затова е нищо не е по-необходимо от това, не само отново и отново да посочваме важността на духовнонаучното учение, а и да посочваме и сериозността, с която трябва да се сдобие душата ни с това, че посредством Духовната наука ние се запознаваме със съответните факти от развитието на човечеството.
Защото не само знанието ни, а целият ни живот трябва да се импулсира от това, което е Духовната наука. Без тази сериозност човек не може да бъде истински духовнонаучен изследовател.
към текста >>
Без тази сериозност човек не може да бъде истински духовнона
учен
изследовател.
Човек трябва много силно да се проникне с тези неща, ако желае да направи днес нещо за бъдещето, за да възпитава човека, за да преподава на човека. Трябва да бъдат възприети тези важни гледища. Но вие знаете също така, колко отдалечени са хората на съвремието от това, да възприемате тези важни гледни точки. Затова е нищо не е по-необходимо от това, не само отново и отново да посочваме важността на духовнонаучното учение, а и да посочваме и сериозността, с която трябва да се сдобие душата ни с това, че посредством Духовната наука ние се запознаваме със съответните факти от развитието на човечеството. Защото не само знанието ни, а целият ни живот трябва да се импулсира от това, което е Духовната наука.
Без тази сериозност човек не може да бъде истински духовнонаучен изследовател.
към текста >>
134.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Именно нея ние носим в цялото си духовно об
учен
ие.
Ние трябва да знаем, че в нашето съвремие ние не се обучаваме за нашето съвремие, а биваме възпитавани за гръко-латинската култура. Затова тя се съдържа в живота ни. Тя трябва да бъде усетена. Трябва да бъде усетено това, което в съвремието ръководи като гръко-латинска култура именно водещите хора, така наречената интелигенция, интелектуалците. Това е едната прослойка при нас.
Именно нея ние носим в цялото си духовно обучение.
Ние не прочитаме нито един вестник, в който да не се съдържа гръко-латинското образование, защото ние пишем тъкмо в гръко-латинска форма, дори и когато пишем на родните си езици.
към текста >>
Това означава да достигнем до третото божествено в
учен
ието за йерархиите.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите.
Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите.
Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране. Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах! Особено трябва да се подчертае, че в обучението на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас. Учителят не трябва да бъде оставян да преподава и възпитава без да е получил понятие за егоизма, който се надига до най-близкия бог, т.е.
към текста >>
Особено трябва да се подчертае, че в об
учен
ието на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас.
И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране. Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах!
Особено трябва да се подчертае, че в обучението на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас.
Учителят не трябва да бъде оставян да преподава и възпитава без да е получил понятие за егоизма, който се надига до най-близкия бог, т.е. до ангела, но и без да има понятие да неегоистичните, определящи съдбините сили, и без да е получил понятие за това, как в нашата култура се преплитат миналото и бъдещето, римското право, гръцката духовна субстанция, и неопределения бунт на бъдещето, който ни спасява.
към текста >>
Преди известно време отново и отново подчертавах в лекциите, че една от нашите социални задачи е да извлечем от съвременността средствата си за об
учен
ие за времето, което днес човек прекарва в гимназиите, да го направим така, както в края на краищата направиха това гърците: те взеха предметите на об
учен
ие от съвремието си.
Но днес човечеството има твърде малко склонност да се отдава на тези неща.
Преди известно време отново и отново подчертавах в лекциите, че една от нашите социални задачи е да извлечем от съвременността средствата си за обучение за времето, което днес човек прекарва в гимназиите, да го направим така, както в края на краищата направиха това гърците: те взеха предметите на обучение от съвремието си.
към текста >>
135.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природона
учен
възглед на нашето време.
Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин.
Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време.
Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека.
към текста >>
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със зв
учен
ето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът.
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава. Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природона
учен
път.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път.
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък. Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>
Ето защо в хода на Валдорфското об
учен
ие, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
към текста >>
Много по-ценно е дадено
учен
ие да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме.
Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>
Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и об
учен
ието.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението.
Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно об
учен
ие, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка.
към текста >>
Ако принесем всичко това върху
учен
иците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава.
Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес.
Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията. Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
136.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природона
учен
възглед на нашето време.
Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин.
Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време.
Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека.
към текста >>
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със зв
учен
ето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът.
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава. Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природона
учен
път.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път.
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък. Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>
Ето защо в хода на Валдорфското об
учен
ие, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
към текста >>
Много по-ценно е дадено
учен
ие да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме.
Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>
Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и об
учен
ието.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението.
Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно об
учен
ие, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка.
към текста >>
Ако принесем всичко това върху
учен
иците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава.
Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес.
Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията. Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
137.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде на
учен
о от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
Днес ние не можем да подражаваме на този аскетизъм. В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота.
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
към текста >>
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално об
учен
ие на Валдорфските учители.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители.
Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта. Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>
Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на биологията дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-на
учен
път.
Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на биологията дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-научен път.
Днес аз не бих разказвал тези неща, ако нямах тези опорни точки. И аз спокойно мога да посоча, че много от това, което казвам, може да бъде доказано по естествено-научен път.
към текста >>
И аз спокойно мога да посоча, че много от това, което казвам, може да бъде доказано по естествено-на
учен
път.
Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на биологията дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-научен път. Днес аз не бих разказвал тези неща, ако нямах тези опорни точки.
И аз спокойно мога да посоча, че много от това, което казвам, може да бъде доказано по естествено-научен път.
към текста >>
138.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Такъв един многозначителен природона
учен
резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света.
Да вземем един отделен факт. Изключително значително е това, което например английският лекар д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците. Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват влошаване на бъбречните функции.
Такъв един многозначителен природонаучен резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света.
Но този път трябва да бъде продължен. И това може да стане единствено чрез духовнонаучните методи. Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
към текста >>
Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-на
учен
факт.
Изключително значително е това, което например английският лекар д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците. Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват влошаване на бъбречните функции. Такъв един многозначителен природонаучен резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света. Но този път трябва да бъде продължен. И това може да стане единствено чрез духовнонаучните методи.
Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
към текста >>
Колко малко внимание се обръща на това обстоятелство днес става явно, когато видим, че по природо-на
учен
път човекът се стреми изключително към ценни резултати относно същността на детското устройство, които после биват интерпретирани без оглед на духовното и след това по същия начин биват прилагани в преподаването.
Колко малко внимание се обръща на това обстоятелство днес става явно, когато видим, че по природо-научен път човекът се стреми изключително към ценни резултати относно същността на детското устройство, които после биват интерпретирани без оглед на духовното и след това по същия начин биват прилагани в преподаването.
към текста >>
139.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето защо цялото об
учен
ие трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието.
Във възпитателното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето.
Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието.
Всъщност ние възпитаваме, а преподаването в известен смисъл използуваме, за да възпитаваме.
към текста >>
Ето защо започваме об
учен
ието с писане, а не с четене; при което се опитваме това, което детето се стреми да развие в акта на подражанието само чрез своята воля, чрез своите ръце, да го насочим в посока на писането.
Възпитателното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено. И то бива постигнато, като първоначално изобщо не изхождаме от четенето. Детето изхожда от ръкомахането, от изявленията на волята, а не от съзерцанието. Съзерцанието идва едва по-късно. Затова е необходимо да се започва не от четенето, а от писането; но писането трябва да се заучава така, че да произлиза от цялата човешка същност като нещо естествено.
Ето защо започваме обучението с писане, а не с четене; при което се опитваме това, което детето се стреми да развие в акта на подражанието само чрез своята воля, чрез своите ръце, да го насочим в посока на писането.
към текста >>
И тъй като във Валдорфското училище вече има много
учен
ици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н.
При това е важно по този начин напълно да се изявява също и индивидуалността на учителя.
И тъй като във Валдорфското училище вече има много ученици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н.
Когато влезете в единия първи клас, Вие можете да видите как урокът по писане бива изведен от рисуването, тук Вие виждате как преподавателското умение прави това по един определен начин. Да кажем, в единия клас Вие откривате, че това се прави по начина, който беше показан сега. После Вие влизате в другия клас, в 1-и Б клас: Тук Вие откривате друго преподавателско умение: тук се преподава същия урок, но Вие виждате нещо съвсем различно. Тук Вие виждате как преподавателското умение кара децата да се движат в един вид ритмично движение, при което формата възниква от движението на собственото тяло. И това, което детето очертава движейки се, после то бива записано като буква.
към текста >>
Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в
учен
ическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо.
Тук нещата се свеждат до живота. А животът – аз Ви питам, във всички Вас има живот, всички Вие сте хора, но всички Вие изглеждате по различен начин. Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице.
Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо.
Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини. И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец. В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент. След това четенето се научава от децата от само себе си. То идва малко по-късно от обикновено, но се осъществява от самото себе си.
към текста >>
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например
учен
ие за растението.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението.
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание. Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива.
към текста >>
И тъкмо чрез
учен
ието за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението.
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато.
към текста >>
Това означава: В
учен
ията за растенията ние не можем да изхождаме от отделното растение, и по-точно не от растителната същност, но от местността, от географския елемент, от това, което представлява Земята на едно определено място.
Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ. А едно растение аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото. То представлява непосредствено това, което е, само заедно с родната почва, заедно със силите, които бликат от почвата и заедно със всички Слънчеви сили, падащи тъкмо върху тази част на почвата. Тук в нея, растението само за себе си е толкова абсурдно, както и ако откъснем един косъм и разгледаме косъма сам за себе си, сякаш той представлява нещо за себе си. Косъмът не възниква по друг начин освен върху организма и може да бъде разбран единствено във връзка с организма.
Това означава: В ученията за растенията ние не можем да изхождаме от отделното растение, и по-точно не от растителната същност, но от местността, от географския елемент, от това, което представлява Земята на едно определено място.
Растителната същност трябва да бъде разглеждана във връзка с цялата Земя.
към текста >>
Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме
учен
ието за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава.
В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения. Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект. Обаче не бива още в началото да учим детето на тази безсъдържателна абстрактност. Пред децата Земята трябва да бъде оживена като един организъм.
Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава.
По този начин, естествено, ние отново имаме нещо абстрактно, защото една местност не е възможна без друга местност на Земята, но в този случай учителят трябва да съзнава, че се налага да тръгне от нещо несъвършено. Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да събудим в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним растението.
към текста >>
И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било на
учен
о да борави с числата.
Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към живота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече. Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето. Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен стремеж. А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата.
И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата.
Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно. Напълно разбираемо е, когато някой се надсмее над това, че при смятането трябва да тръгнем от сбора, а не от събираемото. Но когато обхванем с поглед действителните взаимовръзки в живота, тогава разбираме, че в действителното битие много често логически най-отдалечените неща са разположени най-близо едно до друго.
към текста >>
140.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи
учен
ици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към об
учен
ието намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора. Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани.
Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело. И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час.
към текста >>
Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и об
учен
ие, са различни според своя темперамент.
Все повече трябва да бъдем в състояние да навлизаме в личното, в индивидуалното.
Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя темперамент.
Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на възпитателното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
към текста >>
На
учен
ото в известен смисъл остава в главата.
Така много от нещата, които учителят трябва да извърши в даден момент по отношение индивидуалността на детето, добиват един вид интуитивен, инстинктивен характер. За да постигнем разбиране, нека вземем нещата по възможност конкретно. Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава педагогически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм. Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично. Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси.
Наученото в известен смисъл остава в главата.
То не успява да проникне надолу в останалия организъм. Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока. Ако имам подобно дете пред себе си, аз ще му поднеса работата с цветове, живописния елемент по начин, съвсем различен от този при друго дете. И понеже това е толкова важно, при нас във Валдорфското училище от самото начало се обръща внимание на рисувателния елемент; но дори в рамките на рисуването ние можем да индивидуализираме работата си с детето именно когато детето трябва да прави нещата само.
към текста >>
Ако е на лице истинският художествен елемент, артистичният контакт между учителя и
учен
ика, тогава върху листа хартия детето работи с цветове и под моето ръководство ще възникне нещо, което ще бъде различно в сравнение с това при друго дете.
Да приемем, че аз имам пред себе си това дете, което току-що описах. Аз прилагам спрямо него възпитание чрез рисуване.
Ако е на лице истинският художествен елемент, артистичният контакт между учителя и ученика, тогава върху листа хартия детето работи с цветове и под моето ръководство ще възникне нещо, което ще бъде различно в сравнение с това при друго дете.
към текста >>
141.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така в едно об
учен
ие, изискващо сръчност, ние оставяме детето да изработва различни предмети, да изразява различни предмети, които то прави по собствена воля.
Така в едно обучение, изискващо сръчност, ние оставяме детето да изработва различни предмети, да изразява различни предмети, които то прави по собствена воля.
И ние виждаме как в един урок, построен върху основата на живота, детето започва да извежда нещата от себе си. Искам да Ви разкажа един пример: Оставяме децата да изрежат нещо от дърво, нещо, което е с полухудожествен, полуприложен характер. В тази купа например може да бъде сложено нещо. Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус. Но при това се установява нещо много странно.
към текста >>
142.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала тези
учен
ици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между
учен
ици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне.
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите.
Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне.
Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали? – накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило.
към текста >>
Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото об
учен
ие на друг учител – направих малко разместване сред учителите.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година.
Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите.
Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма.
към текста >>
Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и
учен
ици.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите.
Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици.
Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено.
към текста >>
143.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Учен
ият, естественикът има своите мисли в главата си, нали така?
Нека да си представим как трябва да говори един такъв представител.
Ученият, естественикът има своите мисли в главата си, нали така?
Към тях той не прибавя много; към тях той прибавя нещо само тогава, когато те трябва да бъдат потвърдени чрез микроскопа, чрез някакъв експеримент или някакво наблюдение. Обаче това, което той наблюдава, то трябва да бъде напълно отделено от човека, то не трябва да бъде свързано, а някак си прибавено към него.
към текста >>
Там той можа да изгради една социална теория по естественона
учен
образец, тъй както и естественикът изгражда своите теории.
Нещата трябва да дойдат отвън. Служейки си със своите мисли, Карл Маркс не можеше да предприеме нищо. И тъй като той не можеше да излезе извън своята кожа, той напусна Германия и замина за Англия. Там външно го пресрещнаха социалните отношения, също както естественикът се натъква на резултатите от микроскопа и телескопа. Там той намери един външен свят.
Там той можа да изгради една социална теория по естественонаучен образец, тъй както и естественикът изгражда своите теории.
И понеже този начин на мислене беше залегнал дълбоко в телата на хората, неговата теория придоби огромна популярност. А тъй като веднъж вече това, което идва от външната природа се смята за миродавно, тъй като да се говори за хората, както прави Карл Маркс, е същото, както когато се говори за външната природа, сега нещата изглеждат така, че всичко, което се казва за човека, респективно за социалните отношения, е равнозначно именно с външния свят, с външната природа. Ако аз имам да кажа нещо за Юпитер, за теменужките, за червеите, ще мога да го кажа както в Исландия, тъй и в Нова Зеландия, в Англия, в Русия. То ще е валидно за целия свят.
към текста >>
И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественона
учен
модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот.
И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот.
към текста >>
144.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото работниците приеха погрешните
учен
ия от по-висшите съсловия; тези
учен
ия не бяха измислени от пролетариите.
Какви бяха въпросите – впрочем те бяха поставени от по-висшите съсловия – в социалната област през последните столетия и какво научиха от тях милионите пролетарии? Защо днес милиони работници са объркани от толкова много и различни възгледи?
Защото работниците приеха погрешните учения от по-висшите съсловия; тези учения не бяха измислени от пролетариите.
към текста >>
Всички тези
учен
ия са приблизително толкова умни, колкото умен е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах?
Хората казваха: Човекът е продукт на отношенията; каквито са социалните отношения наоколо, такива са и хората. Други казваха: Социалните отношения са такива, каквито ги правят хората.
Всички тези учения са приблизително толкова умни, колкото умен е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах?
Физическият човек не е продукт нито на своята глава, нито на своя стомах, а е продукт на непрекъснатото взаимодействие между главата и стомаха. Те винаги трябва да си взаимодействуват. И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в ембрионалния живот първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха. Тъй че не бива да задаваме въпроса: Външната среда, външните отношения ли са причината, за да бъдат хората такива или онакива? Или хората са тези, които правят причините?
към текста >>
145.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Учен
ие за сърцето.
Учение за сърцето.
Сърцето като уравновесяващ орган между горе и долу. Полярността на човешкия организъм. Физиогномия на болестта. Хистерията като израз на превеса на вещество обмените процеси. Неврастения за превеса на сетивните процеси.
към текста >>
Общото
учен
ие за човека като основа за терапията.
Общото учение за човека като основа за терапията.
Анамнезата като основа за оценка на свръхсетивния организъм. Човешко царство и природни царства. Разтворимост, образуване на соли. Мисловният процес в сферата извън човека. Минерален процес, меркуриален процес и фосфорен процес.
към текста >>
146.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И за съвременния
учен
звучи направо куриозно, когато му бъде доверено, че вода та притежава не само онези свойства който са и присъщи, като химически доказуеми, но след като въздействува върху човешкия организъм, тя има и други свойства, които притежава като принадлежаща на извън земния Космос.
Но това не е така за една единствена съставна част, за черната жлъчка, която за съвременния наблюдател се явява всъщност най-хипократовата, за нея се е считало че обикновените химически свойства са това, което действува върху другото. Но за всичко останало, за бялата или жълтата жлъчка, за слузта, за кръвта, за тях се е мислело не просто като за свойства, които могат да бъдат установени чрез химически реакции. За тези течни съставни части на човешкия организъм ще се огранича и засега няма да взема предвид животинския организъм се е мислело, че притежават известни, присъщи им свойства на сили, разположени вън от земната ни същност. Така че, ако са си представяли водата, въздуха, топлината като зависими от силите на извънземния Космос, то и тези съставни части на човешкия организъм са били представени като проникнати от сили, идващи вън от Земята. Виждате ли, в хода на развитието на западната култура това виждане на силите, идващи вън от Земята, съвсем се е изгубило.
И за съвременния учен звучи направо куриозно, когато му бъде доверено, че вода та притежава не само онези свойства който са и присъщи, като химически доказуеми, но след като въздействува върху човешкия организъм, тя има и други свойства, които притежава като принадлежаща на извън земния Космос.
към текста >>
И по тази причина за съвременния
учен
е така трудно да разбира изобщо по-древните медицински трудове, датиращи от преди 15 век, защото наистина трябва да се каже: повечето от хората, писали тогава, сами не са разбирали задоволително това, което са писали.
И така според възгледите на древните, чрез течните съставни части, в човешкия организъм се внасят силови въздействия произхождащи от Космоса. Именно на тези силови въздействия, самите те произхождащи от Космоса, постепенно са престанали да обръщат и най-малкото внимание. И все пак медицинското мислене чак до 15 век е било построено върху това, което в известна степен е било оставено от този филтриран възглед, представен ни от Хипократ.
И по тази причина за съвременния учен е така трудно да разбира изобщо по-древните медицински трудове, датиращи от преди 15 век, защото наистина трябва да се каже: повечето от хората, писали тогава, сами не са разбирали задоволително това, което са писали.
Те са говорили за 4-те основни съставни части на човешкия организъм, но причината поради която са ги характеризирали по този или по онзи начин, ги е отвеждало назад към едно познание, всъщност вече заляло заедно с Хипократ. Говорело се е все още за после действията на това познание, за свойствата на течностите, съставящи човешкия организъм. Ето защо в основата си това, което е възникнало чрез Гален, и което е продължавало да действува до 15 век, представлява съвкупност от стари наследства, станали все по-неразбираеми. Но винаги е имало отделни хора, които на основата на все още съществуващото са могли да знаят; че тук трябва да се посочи нещо, което не се изчерпва с химически установимото или с физически установимото, с чисто земното. И към тези хора, които са знаели, че трябва да се посочи онова в човешкия организъм, чрез което течните субстанции в него действуват по начин, различен от този, който може да се констатира химически, т. е.
към текста >>
Бих желал да бъдат добре обосновани нещата, които ще кажа по отношение на специалните лечебни процеси: по възможност всички те да бъдат насочени към това, при всяко едно заболяване да бъде пол
учен
а представа за връзката на т.н.
Бих желал да бъдат добре обосновани нещата, които ще кажа по отношение на специалните лечебни процеси: по възможност всички те да бъдат насочени към това, при всяко едно заболяване да бъде получена представа за връзката на т.н.
абнормен процес, който също трябва да бъде природен процес, с тъй наречените нормални процеси, които от своя страна също не са нищо друго освен природни процеси и където въпреки всички се е повлиявал въпросът, този основен въпрос (това бих желал да го отбележа като кратко допълнение): как всъщност можем да обясним, че все пак болестните процеси са и природни процеси? Там винаги е би ла търсена възможността този въпрос да бъде премълчан. Интересно ми беше например, че Трокслер, преподавал в Берн, още през първата половина на 19 век, настоятелно е посочвал, че в известен смисъл трябва да изследваме нормалността на болестта, и че по този начин поемаме път, който в крайна сметка ни отвежда до признаването на един свят, свързан с нашия, който се намесва в нашия свят, прониквайки единствено през неоправдани процеси, и че по този начин можем да достигнем до нещо във връзка с болестните прояви. Помислете си за сега искам само грубо схематично да посоча, че примерно зад видимото съществува някакъв свят, който има за свои закони напълно оправдани неща, предизвикващи при нас болестните прояви в такъв случай през известни процеси, този свят би могъл да нахлува в нашия в тези закони, които в друг един свят биха били напълно оправдани, при нас предизвикват болест. В тази насока е желал да работи Трокслер.
към текста >>
147.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от
учен
ието за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега.
Ще вървим по-нататък, тръгвайки от подобни изходни точки, като избраната вчера и постепенно ще проникваме в същността на човека, като обръщаме внимание на известните полярности, властвуващи в него. Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при животното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция.
Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега.
Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от учението за сърцето. Бих желал да кажа: това, което при учението за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето. Защото какъв е традиционният възглед за човешкото сърце днес за сега ще се ограничим до това?
към текста >>
Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от
учен
ието за сърцето.
Ще вървим по-нататък, тръгвайки от подобни изходни точки, като избраната вчера и постепенно ще проникваме в същността на човека, като обръщаме внимание на известните полярности, властвуващи в него. Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при животното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция. Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега.
Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от учението за сърцето.
Бих желал да кажа: това, което при учението за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето. Защото какъв е традиционният възглед за човешкото сърце днес за сега ще се ограничим до това?
към текста >>
Бих желал да кажа: това, което при
учен
ието за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в
учен
ието за сърцето.
Ще вървим по-нататък, тръгвайки от подобни изходни точки, като избраната вчера и постепенно ще проникваме в същността на човека, като обръщаме внимание на известните полярности, властвуващи в него. Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при животното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция. Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега. Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от учението за сърцето.
Бих желал да кажа: това, което при учението за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето.
Защото какъв е традиционният възглед за човешкото сърце днес за сега ще се ограничим до това?
към текста >>
148.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Обикновено съвременният
учен
всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то
учен
ият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към костната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система. Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма.
Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система. Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси. Чрез нервната система не се появява някаква воля на сцената, но бива възприето това, което става в нас чрез волята.
към текста >>
Ето защо някои разумни
учен
и вече са приели, че всеки един нерв провежда не само от периферията навътре, или обратно, но че всеки един нерв провежда винаги както от периферията към центъра, така и обратно от центъра към периферията.
В тази насока е заложено нещо с огромно значение за медицината, но което може да бъде оценено, само ако самият факт бъде правилно разбран. Защото виждате ли, тъкмо спрямо болестните явления, с които си послужих вчера, за да изложа примера с туберкулозата, е трудно да приложим разделянето на сензитивните и моторни нерви.
Ето защо някои разумни учени вече са приели, че всеки един нерв провежда не само от периферията навътре, или обратно, но че всеки един нерв провежда винаги както от периферията към центъра, така и обратно от центъра към периферията.
Точно така всеки моторен нерв провежда в две посоки.
към текста >>
Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско об
учен
ие отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат.
Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат.
Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н. Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа. Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство. Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него. Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование.
към текста >>
Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественона
учен
курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н.
Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат.
Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н.
Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа. Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство. Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него. Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование.
към текста >>
Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско об
учен
ие, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство.
Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат. Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н. Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа.
Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство.
Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него. Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование.
към текста >>
149.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В тези неща е заложено невероятно много, и до днес това изобщо не е разработено по на
учен
път.
В тези неща е заложено невероятно много, и до днес това изобщо не е разработено по научен път.
Освен това в тази област има много материал и за изследване формите на червата. Помислете си само, че целият птичи род съдържа едно съществено отличие от бозайниците и от човека. При всички птици откриваме изключително слабо развитие на пикочния мехур и на дебелото черво и лекарите-материалисти, както например парижкия лекар Мечников, са хранели най-великите заблуждения тъкмо по този въпрос. Едва при тези птици, които предимно ходят по земята, наблюдаваме как се формира дебелото черво, а също така и известни вдлъбнатини добиват формата на пикочен мехур. Така тук се натъкваме на един важен факт, че птиците нямат възможност да отлагат своите изпражнения, нямат възможност да ги задържат за известно време в организма си, та след това, при възможност, волево да ги изхвърлят, но при тях се осъществява постепенно уравновесяване между приемането на храна и отделянето.
към текста >>
Чисто материалистичното об
учен
ие в медицината, която изобщо не търси такива връзки, засега това об
учен
ие всъщност представлява пречка за разкриването на тези неща.
Чисто материалистичното обучение в медицината, която изобщо не търси такива връзки, засега това обучение всъщност представлява пречка за разкриването на тези неща.
За съвременната естествена наука и за медицината целият главен мозък представлява карантия. Но че при това се прави същата грешка, както ако бихме казали, че положителното и отрицателното електричество са просто едно и също, просто са електричество на това не се обръща никакво внимание. А е толкова по-важно да се обърне внимание на това, за щото тъй както между положителното и отрицателното електричество възниква напрежение, което търси да уравновеси себе си, така и в човека непрестанно съществува напрежение между горното и долното. В овладяването на това напрежение е заложено всъщност онова, което най-вече трябва да бъде търсено в полето на медицината. Днес аз искам само да набележа, а в следващите ни разглеждания това ще бъде проследено по-нататък, че това напрежение намира израз в силите, концентрирани в два органа, в шишарковидното тяло (Glandula pineale бел.
към текста >>
150.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това бих казал е ужасното в съвременния природона
учен
светоглед, че независимо от онази помпена система, с която сравняват сърцето и чиято несъстоятелност аз вече Ви изложих, днес всички бива така представено, като че ли сърцето се изчерпва с една дейност, в известен смисъл ограничена от кожата на съответното същество.
И така става дума за това, тези невеществени елементи между солевия, фосфорния и меркуриалния елемент действително да бъдат вместени в целия Космос, в тежестта, в светлината и в противоположността между двете, т.е. в уравновесяването между двете. Само че виждате ли, в тази пълна противоположност по странен начин е вместена цялата сърдечна дейност при човека.
Това бих казал е ужасното в съвременния природонаучен светоглед, че независимо от онази помпена система, с която сравняват сърцето и чиято несъстоятелност аз вече Ви изложих, днес всички бива така представено, като че ли сърцето се изчерпва с една дейност, в известен смисъл ограничена от кожата на съответното същество.
Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото. Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес. И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения. Когато разглеждате сърцето на човека, то в него бих казал взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество.
към текста >>
Това Ви показва и следния пример, в който един много образован норвежки
учен
посочва някаква история от алхимията, в която е представен процес, който, както
учен
ият правилно споменава, според съвременните химически понятия представлява безсмислие, защото от него нищо не излиза.
Това е причината, поради която определени земни субстанции и по-точно такива с метален характер, трябва да бъдат свързани с определени съзвездия от извънтелурическия Космос. И тогава не можем да постъпим по друг начин, освен да поставим отново паралел между това, което предлага днешното изследване, днешната духовна наука и това, което преди е предлагала древната мъдрост, и което всъщност може да бъде разбрано само ако отново го открием. Защото за днешния химически или физически мислещ човек древните ръкописи са в основата си невъзможни за четене.
Това Ви показва и следния пример, в който един много образован норвежки учен посочва някаква история от алхимията, в която е представен процес, който, както ученият правилно споменава, според съвременните химически понятия представлява безсмислие, защото от него нищо не излиза.
Това е един оловен процес. Но добрият господин не е разбрал, че с това се обяснява процеса на семе образуване.
към текста >>
Защото хората са мислели, че в златото трите съществени природни принципа, солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния са така здраво свързани помежду си, че най-трудно те могат да бъдат пол
учен
и от златото.
И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание. Този процес се е отдавал най-трудно при златото, и оттам идва римската поговорка, която действително е нещо, което от ново ни кара да почувствуваме почитание към древните: "Facilius est aurum facere guam destriere". "по-лесно е да направиш злато, отколкото да разрушиш злато”.
Защото хората са мислели, че в златото трите съществени природни принципа, солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния са така здраво свързани помежду си, че най-трудно те могат да бъдат получени от златото.
към текста >>
Така че те, макар че са говорили за сол, всъщност са говорили за това, че в тази сол има нещо, което е различно при различните соли, което поради това, че е сол, е земно, но поради това, че е сол, пол
учен
а да кажем от различни метали, е нещо извънтелурическо и има отношение към най-различни неща в човека нещо, което утре ще характеризираме по-точно.
Или те са обръщали внимание на произхода: когато са получавали сол от олово, за тях това е било нещо различно от солта от мед.
Така че те, макар че са говорили за сол, всъщност са говорили за това, че в тази сол има нещо, което е различно при различните соли, което поради това, че е сол, е земно, но поради това, че е сол, получена да кажем от различни метали, е нещо извънтелурическо и има отношение към най-различни неща в човека нещо, което утре ще характеризираме по-точно.
Можем да тръгнем по този път например при получаването на солеобразното в лечебната наука; и по този път, по който сме тръгнали, може да се върви с едно все още много ясно чувство, след като другия път на древните вече е затворен, че човекът действително не е просто епруветка, но е нещо повече. И това е пътя, по който просто се опитваме, чрез приемане на това, което е тук и чрез потенциране на това, което е тук, да бъдат оползотворени силите, залегнали в основата на вече съществуващите субстанции. Това е пътят, който в съществената си част е присъщ на течението на Хаанеман и който бих желал да кажа представлява един вид възход от цялостните медицински стремежи на човека, след като старият път бе вече буренясал, поради това, че хората нищо вече не знаеха за някакви извънтелурически или други връзки. Това всъщност бих желал да кажа е залегнало в основата на отчаянието сред модерното лекарско съсловие, защото в модерната медицина вече не се гледа на това, което всъщност е в основата на земното: извънземното и защото съществува стремеж да се намери изход чрез това, което е залегнало само в земното. Хомеопатичната система се стреми да се издигне над това, да се издигне над това се стреми и физикалното лечение, което, след като вече е изгубило пътя, по който правилно да прилага носителя на светлината фосфора, или правилно да прилага носителя на въздуха живака, по тази причина прилага директно светлината и въздуха.
към текста >>
151.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но се надявам, че разглеждайки много от изложеното днес, ще разберете, как по-нататък трябва да се работи с тези неща, и как именно от тези работи може да се получи нещо много плодотворно за преобразяването на медицинското об
учен
ие и на цялото медицинско дело.
С този обзор днес изглежда в много насоки Ви доверих доста неща.
Но се надявам, че разглеждайки много от изложеното днес, ще разберете, как по-нататък трябва да се работи с тези неща, и как именно от тези работи може да се получи нещо много плодотворно за преобразяването на медицинското обучение и на цялото медицинско дело.
към текста >>
152.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно на
учен
начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват.
За да продължим по-нататък е нужно да си припомним следното. Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука.
Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват.
Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел. прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото.
към текста >>
Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният
учен
не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел.
За да продължим по-нататък е нужно да си припомним следното. Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука. Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват.
Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел.
прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес.
към текста >>
153.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
между вътрешността и външността, между повърхността на тялото и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в
учен
ието за лечебните средства.
Ще открием, че най-характерните му въздействия се състоят в това, че той усилва отделянето, т.е. усилва отделянето на урина, стимулира секрецията на мляко, а така също и на пот, и ние се опитваме, с какво може да е свързано това. Именно при това растение ще открием, че активността му е свързана с наличните в него, фино раздробени железни съставки, или желязно-солеви съставки. Така ясно можем да усетим, че въздействието на анасона почива на факта, че в известна степен това, което обикновено протича в кръвта с помощта на желязото, то бива изнесено извън кръвта и за известно време бива изтласкано в областта под кръвта. Но тъй като определени растения в силна степен насочват своите въздействия към средните области, т.е.
между вътрешността и външността, между повърхността на тялото и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в учението за лечебните средства.
към текста >>
Това е пътя, чрез който по на
учен
начин действително може да бъде проникнато в човешкото устройство чак до тези точки.
Тогава ето тук ще имаме обособяване и концентриране на всичко онова, което притежава духовно-физична изграждаща сила в човека, свързано с всички отделения в главата, в червата, което обаче не се противопоставят директно на сърдечната дейност, но преди това създава един вид странична сърдечна дейност. А тук имате един вид странично храносмилане, при което онова, което изхожда от Земята и нейните средства, предварително обособява себе си като нещо деформиращо човека, като нещо, разтварящо образа на човека. Ето така органически определихме тази дуалистичност в човека, и в единия случай имаме дадени женските полови органи, женско-половото, а тук мъжко-половото (виж рис.20). Съществува една възможност да изследваме женско-половото, ако го разгледа ме в неговата зависимост от космично-периферните формообразуващи сили. И съществува една възможност да разгледаме мъжко-половото чак до отделните му форми, когато го разгледаме в неговата зависимост от телурическите сили на разтваряне.
Това е пътя, чрез който по научен начин действително може да бъде проникнато в човешкото устройство чак до тези точки.
Това е пътя, по който можем да открием, как да кажем растителното, носещо в себе си формообразуващите сили, може да действува от своя страна изграждащо дори при парализирани формообразуващи сили на матката. Когато по този начин изследвате формообразуващите сили в човешкия организъм, тогава достигате до там, действително да откриете формообразуващите сили в растителното и в минералното царство.
към текста >>
154.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ние не можем да тръгнем по онзи на
учен
път, при който в известен смисъл започваме с аксиомите и след това се изкачваме към все по-сложното.
Тъй както вчера накрая се приземихме на място, съвсем различно от това, от което тръгнахме, така и днес изходната ни точка ще бъде една съвсем определена, конкретна субстанциалност, и ще се опитаме, да продължим изграждането на темата по-нататък. Виждате че е необходимо, някак си кръгообразно да се приближаваме към нашата задача отчасти тази необходимост произтича от самата тема, отчасти се дължи на краткото време, което ни е определено.
Ние не можем да тръгнем по онзи научен път, при който в известен смисъл започваме с аксиомите и след това се изкачваме към все по-сложното.
Днес моята задача по-скоро ще бъде, да Ви покажа онзи кръг на наблюдение, който по нашия път отново ще ни отведе крачка напред, при което ще тръгнем, нахождайки от carbo vecetabilis (растителния въглен бел. прев.). Тъй като вчера разгледахме cichorium intybus, горската ягода и други подобни, така и днес ще изследваме това, което се включва в това странно вещество, което всъщност се среща навсякъде, но което все пак принадлежи към най-странните вещества на света. При това, бих желал да кажа, най-добре виждаме, как, ако искаме да преминем към едно действително разглеждане на природата, ще бъдем принудени веднага да насочим погледите си към неща, по-далечни от това, което съвременната научност има навик да насочва своя поглед.
към текста >>
любезно изложи в своите интересни разглеждания, където бе посочено, как всъщност би било необходимо по духовен на
учен
начин да бъде обхванато това, което искаме да постигнем чрез хомеопатизирането.
Всъщност нищо, защото всичко онова, което засега ни се представя като разположено в извън човешката природа като нещо извън човешко, то в хода на човешкото развитие е било изнесено извън човека, било е отстранено от човека. Човекът е трябвало да навлезе в етапи от развитието, в които е могъл да навлезе само поради обстоятелството, че определени процеси са протичали в насрещния му външен свят и с това му е била дадена възможно-стта да приеме вътре в себе си определени други процеси. Така че всъщност непрекъснато съществува една противоположност, а също така и родство между определени външни процеси в определени вътрешни процеси. Сега, обаче трябва да кажа, че ми прозвуча странно това, което вчера бе казано по отношение на физиологизирането на химията може би това не е много точен израз, но Вие ще разберете, какво имам предвид, особено ако вчера сте слушали лекцията на д-р К. и това, което в неделя д-рШ.
любезно изложи в своите интересни разглеждания, където бе посочено, как всъщност би било необходимо по духовен научен начин да бъде обхванато това, което искаме да постигнем чрез хомеопатизирането.
Но на едно място всичко това прозвуча чрез една странна дума, една дума, с което аз всъщност мога да кажа е трябвало да се занимавам в продължение на десетилетия, една дума, която често бива изговаряна, а именно че лекарите хомеопати изпитват известен страх от мистификацията т.е. боят се да усетят уханието на мистиката.
към текста >>
Ето тук, ние правим крачка напред от онзи резултат, пол
учен
от съединението на карбонат и калий, към съединението с калий.
Още в предходните лекции посочих един процес, който е важен, ако искаме от действията в човека. Посочих процеса, чрез който стридата формира своята черупка, или ако кажем съвсем кратко процеса, формиращ черупката на стридата.
Ето тук, ние правим крачка напред от онзи резултат, получен от съединението на карбонат и калий, към съединението с калий.
Само че това, което би възникнало, ако се разиграваше единствено този процес на взаимодействие между въглена и калция в черупката на стридата, то бива омекотено от наличните в черупката на стридата силни въздействия на фосфора, от фосфорните сили Всичко това действува в черупката на стридата заедно с още нещо друго, разположено в обсега на морските вълни.
към текста >>
И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре пол
учен
а от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината.
Всяка една жажда е свързана с чернодробната система. Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции. А тясно свързани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле. Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата. С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща.
И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре получена от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината.
Но слънчевите бани всъщност не винаги са слънчеви бани. Важно е да вникнем в това. В действителност слънчевите бани представляват едно по-силно излагане на химическата зона, отколкото излагането на химическата зона при обикновеното обитаване на човека върху Земята. Това, което заедно с химизма нахлува от вън, и което естествено съпровожда светлината, то всъщност е истински активното в повечето слънчеви бани. Зад него, както можете да видите от схемата (вж.
към текста >>
155.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо, дори ако разглеждаме човешкото устройство в природона
учен
смисъл, никога не бива да ограничаваме човека в рамките на неговата кожа.
Ето защо можем да кажем, че цялата система, проявяваща се в белодробния човек, който от своя страна се стреми да стане цял човек тази система е нещо, което е в здрава връзка с цялото отношение на човека спрямо универсалния природен живот. Трябва да сме наясно, че когато разглеждаме това, което виждаме с очите си, т.е. когато просто анатомизираме човека, тогава всъщност ние взимаме предвид само част от човека. Защото това именно не е целият човек, то е онова от човека, на което се противопоставя извън човешкото, принадлежащо на всеки един човек, което от своя страна се състои от влиянията на оловото, калая, мед-та и т.н. или от влиянията, разположени вън от човешката същност.
Ето защо, дори ако разглеждаме човешкото устройство в природонаучен смисъл, никога не бива да ограничаваме човека в рамките на неговата кожа.
към текста >>
156.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но същото, което въздействува така силно, когато белият имел се противопоставя на праволинейната устройствена тенденция, същото това изпъква ясно пред нас чрез образите, пол
учен
и при разглеждането на имелните въздействия въобще.
Белият имел задържа плацентата в човешкия организъм, т.е. със същността си той извършва противоположното на това, към което се стреми праволинейното устройство. Това е нещо, принадлежащо към най-съществените свойства на активните процеси на белия имел: да въздействува така, че да задържа плацентата, т.е. да спре обичайното протичане. При по-фини процеси в човешкия организъм, но процеси, почиващи върху същото, върху което почива и задържането на плацентата, всичко това, разбира се, изпъква в много по-слаба степен.
Но същото, което въздействува така силно, когато белият имел се противопоставя на праволинейната устройствена тенденция, същото това изпъква ясно пред нас чрез образите, получени при разглеждането на имелните въздействия въобще.
И така, когато забележим, че имелът противодействува на тенденциите на етерното тяло, не желаещо например да проникне в правилна степен физическото тяло, и ако упражним определено въздействие чрез имела, тогава етерното тяло твърде силно прониква във физическото тяло и възникват престъпни гърчове. В други случаи именно чрез въздействието на имела възниква това странно чувство, сякаш във всеки момент можем да се строполим на земята. То са неща, свързани от своя страна и с обстоятелството, че белият имел съществено може да повлияе появата на полюции.
към текста >>
Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен смисъл новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде про
учен
о следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах.
И така, когато човек добие подобни представи, тогава пред него ще изпъкне и една характерна разлика, съществуваща между активността на средството отвън и на средството отвътре. Но преди да сме в състояние да вземем това под внимание, трябва да разгледаме още понятия, които едва, по правилен начин, ще ни отведат до тази разлика.
Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен смисъл новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде проучено следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах.
Ето така ще получим нещо, което по известен начин ще притежава външна активност, под формата на мехлем и други подобни, особено когато стриването стане с помощта на субстанции, способни да облагоприятствуват въздействието. Става дума за следното, просто да бъде открит технически метод за нещо подобно. Ако стриването се извърши чрез някакви технически методи, каквито съвсем сигурно могат да бъдат открити с помощта на талк, тогава в лицето на тези средства ще имаме нещо, което под формата на мехлем или нещо подобно, по определен начин, ще притежава външна активност; но става дума за следното, да вникнем дълбоко и в този процес. Няма да можем да вникнем в него, ако първоначално не заострим вниманието си върху необходимостта и в областта на психиатрията да се научим да разсъждаваме здраво и трезво.
към текста >>
Можете да ми вярвате, че духовния
учен
, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
болести на душата, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е. болести на духа на човека бел. прев.), тъй като духът е винаги здрав, и духът всъщност не може да заболее. Безсмислие е да се говори за болести на духа. Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния живот.
към текста >>
157.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Хората са искали чрез факти, а не чрез по
учен
ия да посочат пътя на човека.
"Но ако си намажеш тялото с маслено подобна субстанция, то ти отслабваш в себе си вредното влияние на същинските земни сили" т.е. силите, които в организма се противопоставят на азовото въздействие. "И ако открием правилната мяра между сладкото подсилване отвътре и масленото отслабване отвън, тогава достигаме до старост", така се казвали древните лекари. "Нека чрез въздействието на маслото бъде отнето от организма ти вредното земно въздействие, като за целта се мажеш с масло, и ако си в състояние, ако не си твърде слаб в устройството си, подсили азовите сили чрез вино и мед, тогава именно ти ще подсилиш онези сили, които ще ти помогнат да достигнеш до старост". Това са неща, които е трябвало да разяснят работа та по един прафеноменален начин.
Хората са искали чрез факти, а не чрез поучения да посочат пътя на човека.
Това е нещо, към което ще трябва отново да се върнем. Защото човек се чувствува много по-удобно сред тъй многобройните вещества на външния свят, ако по този начин може да се позовава на прафеномени, а не на тъй наречените абстрактни природни закони, които всъщност веднага ни изоставят, ако искаме да подходим към нещо конкретно. Страшно лесно е да бъдат изговорени някои от прафеномените. Бих желал да Ви представя някои съвсем прости прафеномени. Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще усилят кръвотворението".
към текста >>
158.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всичко това, свързано с усилието да бъдат при
учен
и към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес.
Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е. не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си. Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес. Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е. да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес.
Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес.
Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата. Дори и по-големите момчета с голямо удоволствие вземат участие в плетеното. Всичко това става не поради някакъв каприз, но поради необходимостта пръстите на ръцете да придобият сръчност, да станат подвижни, защото в пръстите трябва да се вмъкне душата. И ако въведем душата в пръстите, то ние стимулираме преди всичко онова, което е свързано със зъбообразуващия процес. Не е безразлично, дали ще оставим едно дете да седи, когато то е лениво, или ще го караме да тича, дали ще оставим едно дете с неговата несръчност, или ще го стимулираме, та ръцете му да добият сръчност.
към текста >>
Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово об
учен
ие, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата.
не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си. Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес. Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е. да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес. Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес.
Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата.
Дори и по-големите момчета с голямо удоволствие вземат участие в плетеното. Всичко това става не поради някакъв каприз, но поради необходимостта пръстите на ръцете да придобият сръчност, да станат подвижни, защото в пръстите трябва да се вмъкне душата. И ако въведем душата в пръстите, то ние стимулираме преди всичко онова, което е свързано със зъбообразуващия процес. Не е безразлично, дали ще оставим едно дете да седи, когато то е лениво, или ще го караме да тича, дали ще оставим едно дете с неговата несръчност, или ще го стимулираме, та ръцете му да добият сръчност. Всичко това не е безразлично, тъй като всичко онова, което сме пропуснали, по-късно ще се прояви в ранното разрушаване на зъбите, разбира се при един по-малко, при друг повече, тези неща са индивидуални, но те се проявяват.
към текста >>
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-на
учен
начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си.
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
към текста >>
159.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Мисля, скъпи приятели, че все пак е необходимо, в нашето природонаучно-медицинско об
учен
ие да нахлуе това, което бихме могли да наречем завръщане към действителните начала на патологичните явления.
Мисля, скъпи приятели, че все пак е необходимо, в нашето природонаучно-медицинско обучение да нахлуе това, което бихме могли да наречем завръщане към действителните начала на патологичните явления.
В по-ново време все повече влиза в сила тенденцията да се отклоняваме от същинските начала и да насочваме погледа си върху неща, разиграващи се на повърхността на явленията. С това приковаване на повърхността е свързано и обстоятелството, че днес в обичайната медицина, в обичайната патология, когато четем или слушаме описанието на някакъв тип заболяване, най-често научаваме, какъв бацил всъщност предизвиква дадено заболяване, какво е това, което се е вмъкнало в човешкия организъм. Разбира се, ужасно лесно е да бъдат отхвърлени възраженията срещу това нахлуване на нисшите организми, поради простата причина, че не е необходимо да бъде доказано, че тези нисши организми са действително на лице. Тъй като за различните заболявания те наистина проявяват себе си в специфична форма, то от своя страна е понятно, защо се посочва тъкмо тази специфична форма, и защо се набляга тъкмо на връзката между дадена форма на заболяване и тази специфична форма на бактериите. Дори повърхностно погледнато, по силата на този възглед, възниква едно заблуждение, състоящо се в това, че в този случай ние изцяло се отклоняваме от първичното.
към текста >>
160.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Слезе ли се обаче надолу - можем да слезем още в напълно различни области - в характерното за онези области, които
учен
ият следва да познава и за които има факти, които той може да изследва, тогава точно чрез науката за духа се стига до местата, където може да се покаже, че представата за нещо, което се анализира като вещество и се изследва от физико-химичната наука, за което може да се каже, че това и онова е вътре, една такава представа не води човека до нищо, освен всъщност до заблуди.
Слезе ли се обаче надолу - можем да слезем още в напълно различни области - в характерното за онези области, които ученият следва да познава и за които има факти, които той може да изследва, тогава точно чрез науката за духа се стига до местата, където може да се покаже, че представата за нещо, което се анализира като вещество и се изследва от физико-химичната наука, за което може да се каже, че това и онова е вътре, една такава представа не води човека до нищо, освен всъщност до заблуди.
към текста >>
161.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно
учен
и специалисти.
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти.
Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение. Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек. Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило. От друга страна, когато всъщност също така дилетански се рови в нещата, понеже се изразява само едно всеобщо чувство, се казва, че при животните стават и природни спонтанни излекувания, без да се намесва някой човек, които изглеждат също както заздравяването при питекантропа.
към текста >>
Когато избухна кавгата между йенските и берлинските
учен
и относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение.
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти.
Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение.
Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек. Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило. От друга страна, когато всъщност също така дилетански се рови в нещата, понеже се изразява само едно всеобщо чувство, се казва, че при животните стават и природни спонтанни излекувания, без да се намесва някой човек, които изглеждат също както заздравяването при питекантропа.
към текста >>
Много неща са написани и публикувани за този случай в началото на деветдесетте години на миналото столетие, така че от една кавга между
учен
ите се вижда как такива неща могат да се появят и днес.
Искам с това само да подчертая какви неясни понятия съществуват днес.
Много неща са написани и публикувани за този случай в началото на деветдесетте години на миналото столетие, така че от една кавга между учените се вижда как такива неща могат да се появят и днес.
към текста >>
la-e), том III, Проект за
учен
ие за цветовете.
[2] Виж «Гьотевите природонаучни произведения», издадени от Рудолф Щайнер в Кюшнеровата «Немска национална литература» (Събр. съч.
la-e), том III, Проект за учение за цветовете.
Първи том, първа дидактична част. Въведение, стр. 88: «Окото дължи съществуването си на светлината. От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
към текста >>
162.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Те обаче могат да бъдат пол
учен
и само по пътя на социалната дейност.
Болестите, засягащи човешките гърди, са станали особено характерни в по-новото време също затова, защото е правен опит в известна степен да се отклони вниманието от същинския проблем и да се насочи към едно мистично понятие, което не е нужно да остане мистично, но е изцяло мистично за по-новия материализъм. Относно такива болести много се говори за «народни болести». Да, при тези народни болести, това, естествено, е понятие като един чувал, в който се слага всичко, което човек не иска да опознае и което в известно отношение се изплъзва от умението на лекарите, както това става днес. Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п.
Те обаче могат да бъдат получени само по пътя на социалната дейност.
Затова той е трябвало като лекар да застане в социалната дейност. Виждате едно фактическо отблъсване на това, за което всъщност става въпрос. Зад всички тези неща стои именно това, което трябва да се има особено предвид по отношение на този член на човешкото същество. Защото и в такава взаимовръзка трябва да се разглежда проявяващото се като болестен процес в човешкия гръден организъм, което в крайна сметка произлиза от нередовното взаимодействие между астралното и етерното. Тук не можем да направим нищо без едно познание, което следва да навлезе в надсетивното.
към текста >>
При всички обстоятелства ще трябва да му дадем нещо, пол
учен
о чрез изгарянето именно на растителност, защото при всяко изгаряне на нещо растително, надминаваме обикновения растителен процес.
Тук подлагаме земното на един процес, който всъщност получава извънземни влияния. Сваряването, изгарянето извеждат свареното или изгореното навън от земното. Когато поднесем на човека нещо варено или изгорено, упражняваме вътрешно влияние върху него по подобен начин, както би действала върху него по-силната слънчева светлина или климатът на географската височина. Трябва да насочим погледа си и натам, където сме в състояние, от една страна, да си кажем, че това е един човек, който в определено отношение трябва първо да промени своето хранене, и второ, да му предпишем някакво лекарство. Имаме смущения в ритмичната система.
При всички обстоятелства ще трябва да му дадем нещо, получено чрез изгарянето именно на растителност, защото при всяко изгаряне на нещо растително, надминаваме обикновения растителен процес.
Ние го продължаваме чрез нещо извънземно, именно чрез изгарянето.
към текста >>
[5] Виж «
Учен
ие за багетите и махалото», Виена и Лайпциг 1917 г., глава IV и V.
[5] Виж «Учение за багетите и махалото», Виена и Лайпциг 1917 г., глава IV и V.
към текста >>
163.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като
учен
ето да говорим и всички свързани с
учен
ето да говорим промени в човешкия организъм.
И така, тази система няма да я разберем изцяло и затова трябва да се върнем още веднъж към същото, ако в първата част на разглежданията ни - които са повече патологично-терапевтични, докато следващите ще са терапевтично-патологични - не се съобразим със съществуващия в човешкия организъм процес, който много често напълно се изплъзва от външното наблюдение и остава ненаблюдаван, като уврежда човешкото здраве. В публичните лекции, където говорих за езикознанието[2] - не можах да го направя в главата за естествената наука, там също би било важно, - говорих за това, че в основата се намират своеобразните процеси, които при половата зрялост се разгръщат повече извън организма, а по времето между раждането и смяната на зъбите - когато човекът се учи да говори - те се разгръщат навътре, т.е.
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм.
Това са процесите, които при детето трябва грижливо да се наблюдават. Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно. Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно.
към текста >>
Тогава азът трябва да навлезе в организацията така, както астралното тяло трябва да навлезе при
учен
ето да се говори.
При детето азът е винаги този, който действа от горния човек и преработва веществата до това време, което описах. Естествено имам предвид инструментите на аза. Азът е всъщност нещо единно. Но инструментите на аза, полярността на аза, т.е. долната същност на аза, която се среща с горната, се поставя в правилни съотношения едва в споменатото време.
Тогава азът трябва да навлезе в организацията така, както астралното тяло трябва да навлезе при ученето да се говори.
към текста >>
164.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
При други обстоятелства посочих, че
учен
ето да говори при детето е придружавано от всякакви органични процеси.
Същественото при пораждането на дифтерията и всичко сродно с нея е, че трябва да прибавим някои допълнения към това, което разглеждахме в предишния курс,[4] понеже тогава още не можехме детайлно да се занимаем с взаимодействията между четирите същности на човешкия организъм.
При други обстоятелства посочих, че ученето да говори при детето е придружавано от всякакви органични процеси.
Детето се учи да говори. Докато го прави, докато в дихателния му организъм се разиграва нещо особено, протича нещо съвсем полярно в циркулационния му организъм, който поема в себе си процесите на обмяната на веществата.
към текста >>
При друг случай посочих как това, което при половото узряване се проявява в отношенията на човека с външния свят, протича вътрешно при
учен
ето на детето да говори, в известна степен този напор на астралното тяло, който се проявява при половото узряване на човека отвътре навън, протича от долу нагоре при астрализирането; в посоката от долу нагоре се развива всъщност способността да се научим да говорим.
При друг случай посочих как това, което при половото узряване се проявява в отношенията на човека с външния свят, протича вътрешно при ученето на детето да говори, в известна степен този напор на астралното тяло, който се проявява при половото узряване на човека отвътре навън, протича от долу нагоре при астрализирането; в посоката от долу нагоре се развива всъщност способността да се научим да говорим.
Също и там имаме работа с един астрализиращ процес и ясно ще можем да видим как, ако тук имаме границата между дихателната същност и циркулационната същност (виж рис.11), става обмен между това, което като астрализиране се издига от долу нагоре (жълто) и органите, които отгоре пресрещат това астрализиране и се засилват в тяхната способност на говоренето. Каквото трябва особено да ни интересува, същевременно протича долу. Защото това, което протича същевременно долу, се стреми да се издигне нагоре.
към текста >>
Древното
учен
ие за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала.
Само че при толкова силно навлизащи в организма процеси с това може да се направи много по-малко, отколкото когато се потърси специфичното, което въздейства противоположно на протичащия там процес. Не ми е известно да съществуват лечебни заведения, където поне по емпирично изпробващ начин да се потърси нещо специфично именно срещу дифтеричните явления.[5] То може да се потърси например при цинобъра,[6] потенциран до средните степени. Във въздействията на цинобъра могат да се потърсят противодействията за всички явления, които изложих сега. Още според външния си образ цинобърът показва своето противоположно въздействие. Но външният образ обяснява нещо само тогава, когато се придружи с вътрешно прозиране.
Древното учение за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала.
Важно е обаче да може да се схване вътрешното действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света. Тогава не този, който засяда в мистичното и прибавя всевъзможни мистични измислици към проблема, а този, който напълно запазва здравия си разсъдък при такива неща, ще трябва да си каже: Червеното на цинобъра е нещо, което по определен начин изразява противоположното действие на възникването на гъбите; това, което е повече безцветно, може да се обхване от гъбичките. Когато твърде силното астрализиране на земната повърхност играе роля при възникването на гъбите, то именно при цинобъра имаме обратно въздействие, противоположно въздействие срещу астрализирането, и оттам зачервяването. Навсякъде, където има зачервяване в природния процес, там е налице силно противоположно въздействие срещу астрализирането. Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането.
към текста >>
165.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност пол
учен
ото чрез хранителния процес.
Храненето е взаимодействие между течностите в тъканта, изобщо течното, в което предимно се извършва храносмилането и изхвърлянето на ненужното, и това, което в релативно отношение остава извънредно стабилно, което само по време на растежа е лабилно, а после става стабилно и във втората половина на живота се извършва един вид разграждане, т.е. същинският белтъчен организъм на човека. В течността на тъканите протича непрекъснато приемане и разрушаване на намиращия се в храната белтък. И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи. Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност.
В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес.
Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия живот. Просто не е правилно, а е правилно и че протичането на живата игра между силите в течностите на тъканите поддържа живота. Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини. Най-същественото в процеса, който възбуждате чрез приемането на храната, е, че също и там трябва да разглеждате самия процес. Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре.
към текста >>
166.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Относно
учен
ието за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства.
Относно учението за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства.
И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат мислите в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата на определена субстанция като лекарство. В известен смисъл бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената душа. Затова днес бих искал първоначално да устроим обсъждането така, че да изложим съображенията как се стига до схващането, че нещо може да бъде лекарство. Естествено предварително трябва да отбележим, че основата за това е да се познават главните принципи на антропософското човекознание. Защото правилната интерпретация на лекарството ще се породи само тогава, когато човек отвътре е подтикнат да изложи всички съображения в антропософски смисъл.
към текста >>
167.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това е, което се вярва, когато се изхожда от съображения, пол
учен
и само с помощта на методите на външния сетивен свят и разума.
И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата. Оттам ги оставяте отново да се излъчват обратно. И тогава действително ще бъде породен процесът, изхождащ от етерното, хомеопатезиран до етерното процес, където вече имаме само сили, където няма никакво вещество, където сме тръгнали от съвсем друго вещество. Знаете, че емпирично и там също е прилаган магнезиев сулфат, но той може да се приложи рационално само когато се прозре тази взаимовръзка, защото веднага ще забележим, че можем да се придържаме например към сярната киселина само наполовина, не напълно. С другата половина трябва да се придържаме към магнезия, така че оттам този, който вярва, че може да се вземе друг сулфат, не улучва правилното.
Това е, което се вярва, когато се изхожда от съображения, получени само с помощта на методите на външния сетивен свят и разума.
към текста >>
168.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Об
учен
ие във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
169.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Аз искам още в началото да Ви покажа, как Антропософията е призвана да издигне на съвсем ново равнище както об
учен
ието по медицина, така и медицинската практика, изобщо цялото медицинско изкуство.
Ние разчитаме, че истинската необходимост от Антропософията ще се разкрие тъкмо в такива курсове изнасяни пред тесни специалисти, защото при други условия, Антропософията едва ли може да бъде приета по един дълбок и правилен начин. И сега аз ще се постарая до пристигането на лектора да кажа нещо относно антропософските възгледи за физиологията и терапията. Така, че позволете ми да пристъпя към разглеждането на тази тема.
Аз искам още в началото да Ви покажа, как Антропософията е призвана да издигне на съвсем ново равнище както обучението по медицина, така и медицинската практика, изобщо цялото медицинско изкуство.
към текста >>
Вие добре знаете, че в нашите университети медицинското об
учен
ие се предшествува от изучаване на естествените науки.
Вие добре знаете, че в нашите университети медицинското обучение се предшествува от изучаване на естествените науки.
Първо се изучават естествените науки, а след това медицинските дисциплини. След запознаването с биологичните и физиологични явления, студента минава към патологията, и чак накрая към терапия. Обаче на голяма част от уважаемите слушатели е добре известно, колко слабо е застъпена терапията в рамките на медицинското обучение. Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация на медицинското обучение дава на младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото тяло. Но когато по-късно пристъпи с тези възгледи в областта на патологията.
към текста >>
Обаче на голяма част от уважаемите слушатели е добре известно, колко слабо е застъпена терапията в рамките на медицинското об
учен
ие.
Вие добре знаете, че в нашите университети медицинското обучение се предшествува от изучаване на естествените науки. Първо се изучават естествените науки, а след това медицинските дисциплини. След запознаването с биологичните и физиологични явления, студента минава към патологията, и чак накрая към терапия.
Обаче на голяма част от уважаемите слушатели е добре известно, колко слабо е застъпена терапията в рамките на медицинското обучение.
Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация на медицинското обучение дава на младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото тяло. Но когато по-късно пристъпи с тези възгледи в областта на патологията. Младия медик едва ли е в състояние да си изгради едно правилно отношение към различните патологични процеси. Според мен в нашето време все повече и повече се засилва убеждението: да, ние сме свикнали да обясняваме природните процеси и техните вътрешни съотношения с принципа на причиността, на каузалността. Според този принцип, в здравия човек ние постоянно трябва да търсим причинната зависимост.
към текста >>
Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация на медицинското об
учен
ие дава на младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото тяло.
Вие добре знаете, че в нашите университети медицинското обучение се предшествува от изучаване на естествените науки. Първо се изучават естествените науки, а след това медицинските дисциплини. След запознаването с биологичните и физиологични явления, студента минава към патологията, и чак накрая към терапия. Обаче на голяма част от уважаемите слушатели е добре известно, колко слабо е застъпена терапията в рамките на медицинското обучение.
Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация на медицинското обучение дава на младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото тяло.
Но когато по-късно пристъпи с тези възгледи в областта на патологията. Младия медик едва ли е в състояние да си изгради едно правилно отношение към различните патологични процеси. Според мен в нашето време все повече и повече се засилва убеждението: да, ние сме свикнали да обясняваме природните процеси и техните вътрешни съотношения с принципа на причиността, на каузалността. Според този принцип, в здравия човек ние постоянно трябва да търсим причинната зависимост. Обаче в болния човек, или в заболелия организъм нима там бихме могли да търсим нещо друго освен също причинно-свързани и необходими природни процеси?
към текста >>
Накратко, когато навлезем в областта на медицината, ние веднага се изпълваме с несигурност и скептицизъм спрямо нашият собствен естественона
учен
светоглед, който би трябвало да лежи в основата на нашето модерно медицинско мислене.
Така че ние сме принудени да кажем: Това, което съществува в болестта като един съвсем явен причинно-обусловен природен процес, е нещо което по отношение на здравия организъм е абнормно, и излиза извън рамките на причинната зависимост.
Накратко, когато навлезем в областта на медицината, ние веднага се изпълваме с несигурност и скептицизъм спрямо нашият собствен естественонаучен светоглед, който би трябвало да лежи в основата на нашето модерно медицинско мислене.
При много медици всичко това води до един скептицизъм, до един вид нихилизъм спрямо терапията. Аз познавам редица известни професори и то когато Виенския медицински факултет беше в своя разцвет, които всъщност бяха терапевтични нихилисти. Те казваха: Ако сме изправени пред една болест и те избираха такава болест, при която все пак можеше да се приложи подобно мислене например едно белодробно възпаление, единственото което можем да направим, е да го оставим на неговото собствено развитие, и чрез смекчаващи, стимулиращи и т.н. Външни мерки, да насочим това развитие по един правилен път до настъпването на кризата и затишието, което идва след нея. Така, че строго погледнато, това което през столетия и хилядолетия е наричано лечение, всъщност не е никакво лечение.
към текста >>
В тези случаи представите биват снабдявани с различни помощни и доказателствени устройства, каквито ни предлага например атомистиката, или молекулярното
учен
ие.
Тази моя хипотеза е оправдана, тя има достатъчно основания. Аз стигнах до нея без да съм наблюдавал непосредствено събитията; аз просто следвах хода на моите собствени представи. Точно по същият начин аз изграждам една основателна хипотеза и тогава, когато твърдя: При този и този процес тук е имало топлина, която е можела да бъде измерена с термометър, но после след внезапно охлаждане или нещо подобно тази топлина изчезва, така че в момента аз мога да говоря само за една изчезнала топлина. Така че за едно действително плодотворно изследване е абсолютно необходимо да продължим в една или друга посока веригата от нашите собствени представи. Една несъстоятелна хипотеза е точно тази при която безупречното мислене ни отвежда до такива представи, до такива хипотетични усещания, каквито всъщност човекът никога не е имал и никога няма да има.
В тези случаи представите биват снабдявани с различни помощни и доказателствени устройства, каквито ни предлага например атомистиката, или молекулярното учение.
Но човек никога няма да се подаде на илюзията, че би могъл да види микроскопичните частици на веществото, за да може да си представи после светлината като едно материално движение.
към текста >>
170.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
ако е в състояние да обхване тази природа в духовнона
учен
смисъл.
Или обратно да смекчим разградните процеси на главата, ако те започнат да действуват прекалено интоксикиращо в системата на веществообмена. И все пак до едно съвършено вникване в тази област може да се стигне само ако човек разшири наблюдението си над цялата природа, т.е.
ако е в състояние да обхване тази природа в духовнонаучен смисъл.
Ако насочите поглед към растението, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически смисъл става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна метаморфоза, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на растението".
към текста >>
Защото аз мога да им дам твърдото уверение, че тъкмо в този случай отпада всичко онова, което е изпитен баласт, отпада и самия тартор – екзаминатор, тъй като този път на об
учен
ие извежда човека до една истинска терапевтична патология, до една свързана с патологията терапия и освен всичко друго, медиците биха учили не по-дълго, а значително пократко време.
Разбира се, нещата не са толкова лесни, защото те трябва да се изучават в зависимост от отделните типове човешки личности, и едва тогава може да се пристъпи към изучаването на отделните тайни в природния свят. И далеч не трябва да се вярва, че ако например изследваме процесите в Ветула алба, ние вече сме проникнали в тайните на света. В други растителни видове, например при дивия кестен, растителните процеси са от съвършено друг порядък, и те в никакъв случай не позволяват такова общо третиране, каквото вършим сега; те изискват много посериозно и задълбочено изследване. Обаче тук аз бих искал да прибавя нещо, и то се отнася за уважаемите студенти по медицина. Този род изследвания не трябва да ги довежда до един ужас пред необхватното.
Защото аз мога да им дам твърдото уверение, че тъкмо в този случай отпада всичко онова, което е изпитен баласт, отпада и самия тартор – екзаминатор, тъй като този път на обучение извежда човека до една истинска терапевтична патология, до една свързана с патологията терапия и освен всичко друго, медиците биха учили не по-дълго, а значително пократко време.
И ако това обучение се проведе по един правилен начин, то ще предизвика един много по-голям ентусиазъм, защото днешното обучение, макар и да изправя студента пред човека, пред болния човек, то не му предоставя нищо друго, освен органи, но тези органи не са така изолирани, така жестоко изтръгнати от целия организъм, а подвижни и живи; те могат да бъдат разбрани само в тяхната жива и жизнеутвърждаваща функция, само във взаимодействието им с другите органи.
към текста >>
И ако това об
учен
ие се проведе по един правилен начин, то ще предизвика един много по-голям ентусиазъм, защото днешното об
учен
ие, макар и да изправя студента пред човека, пред болния човек, то не му предоставя нищо друго, освен органи, но тези органи не са така изолирани, така жестоко изтръгнати от целия организъм, а подвижни и живи; те могат да бъдат разбрани само в тяхната жива и жизнеутвърждаваща функция, само във взаимодействието им с другите органи.
И далеч не трябва да се вярва, че ако например изследваме процесите в Ветула алба, ние вече сме проникнали в тайните на света. В други растителни видове, например при дивия кестен, растителните процеси са от съвършено друг порядък, и те в никакъв случай не позволяват такова общо третиране, каквото вършим сега; те изискват много посериозно и задълбочено изследване. Обаче тук аз бих искал да прибавя нещо, и то се отнася за уважаемите студенти по медицина. Този род изследвания не трябва да ги довежда до един ужас пред необхватното. Защото аз мога да им дам твърдото уверение, че тъкмо в този случай отпада всичко онова, което е изпитен баласт, отпада и самия тартор – екзаминатор, тъй като този път на обучение извежда човека до една истинска терапевтична патология, до една свързана с патологията терапия и освен всичко друго, медиците биха учили не по-дълго, а значително пократко време.
И ако това обучение се проведе по един правилен начин, то ще предизвика един много по-голям ентусиазъм, защото днешното обучение, макар и да изправя студента пред човека, пред болния човек, то не му предоставя нищо друго, освен органи, но тези органи не са така изолирани, така жестоко изтръгнати от целия организъм, а подвижни и живи; те могат да бъдат разбрани само в тяхната жива и жизнеутвърждаваща функция, само във взаимодействието им с другите органи.
към текста >>
Струма ми се, че по този начин аз успях да обърна вниманието Ви върху необходимостта от едно истинско оздравяване на медицинското об
учен
ие.
Успоредно с това трябва да се изучават и онези своеобразни вътрешни процеси, които се разиграват в отравянето и обезвреждането, в интоксикацията и дезинтоксикацията, и които периодически излизат от равновесие, защото външния свят е подчинил вътрешния, или обратно, но тъкмо поради това ние се доближаваме до патологията, или по-добре казано до терапевтичната патология и до свързаната с патологията терапия.
Струма ми се, че по този начин аз успях да обърна вниманието Ви върху необходимостта от едно истинско оздравяване на медицинското обучение.
Наред с това загатнах и за стремежа на Духовната наука да се намеси и да подобри това медицинско обучение. Знаете, че тази вечер лекциите са по въпросите на евритмията. Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията. Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба.
към текста >>
Наред с това загатнах и за стремежа на Духовната наука да се намеси и да подобри това медицинско об
учен
ие.
Успоредно с това трябва да се изучават и онези своеобразни вътрешни процеси, които се разиграват в отравянето и обезвреждането, в интоксикацията и дезинтоксикацията, и които периодически излизат от равновесие, защото външния свят е подчинил вътрешния, или обратно, но тъкмо поради това ние се доближаваме до патологията, или по-добре казано до терапевтичната патология и до свързаната с патологията терапия. Струма ми се, че по този начин аз успях да обърна вниманието Ви върху необходимостта от едно истинско оздравяване на медицинското обучение.
Наред с това загатнах и за стремежа на Духовната наука да се намеси и да подобри това медицинско обучение.
Знаете, че тази вечер лекциите са по въпросите на евритмията. Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията. Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба. Тази вечер ще дам и други примери, без да забравям, че трябва да се държи сметка за едно общо и цялостно разбиране на човешкото същество.
към текста >>
171.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Вие добре знаете каква огромна роля играе наследственото
учен
ие в съвременната медицина, само че то третира наследствения проблем по един крайно абстрактен начин.
Тук аз привеждам само определен пример от една богата област, за която става дума тази пролет пак тук в Дорнах пред избрана аудитория от лекари специалисти. Аз привеждам тези примери само от гледна точка на принципите, върху които те се основават, обаче от всичко това, Вие можете да си направите заключението, как медицинската наука може да стане рационална и да послужи като пример, как могат да се обхванат процесите вътре в човека и процесите навън в природния свят, и как тези два вида процеси могат или взаимно да се подкрепят, или да си противодействуват, така че да е възможно нормализирането на един или друг болестен процес в човешкия организъм. Ако разширим този начин на мислене, ние стигаме до истинското познание на физическия човек и до неговите съотношения с духовно-душевния човек.
Вие добре знаете каква огромна роля играе наследственото учение в съвременната медицина, само че то третира наследствения проблем по един крайно абстрактен начин.
С помощта на официалната външна наука ние не можем да проникнем в това, което действително се разиграва в човешкото същество. Сега аз отново искам да изтъкна пред Вас твърде важния факт, до който ни отвежда антропософското изследване, а именно че човекът всъщност е изграден от целия останал свят както от земния свят, така и от извънземния свят, от Космоса. И в зависимост от това дали е мъж или жена, човекът е изграден по един съвсем различен начин.
към текста >>
Ако искаме да разберем тези неща в духовно-на
учен
смисъл, ние трябва да се спрем на едно забележително явление, а именно на хемофилията.
Ако искаме да разберем тези неща в духовно-научен смисъл, ние трябва да се спрем на едно забележително явление, а именно на хемофилията.
В този случай наистина изпъква забележителния факт, че съществуват хора, които страдат от едно намалено съсирване на кръвта; при най-незначителните, а често и при недоказуеми телесни наранявания, те започват да кървят. Но това кръвно заболяване има нещо във висша степен своеобразно: Мъжете, които произхождат от семейства на хемофилици не получават хемофилия, ако те са родени от жени, в чиито семейства няма хемофилия. Ако жените имат потомство с хемофилия, самите те не се заразяват; т.е. боледуват мъжете, а жените пренасят болестта. Кръвната болест преминава през жените, но не ги засяга.
към текста >>
172.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
–
Учен
ието за метаморфозата; кръгът и центърът – Лауенщайн и духовната история на Йена.
– Учението за метаморфозата; кръгът и центърът – Лауенщайн и духовната история на Йена.
към текста >>
173.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Аз бих могъл да продължа и по-нататък над Духа-Себе, но тогава ние бихме навлезли в полето на езотеричното об
учен
ие.
Той се свежда до това, че върху която и да е съставна част на човешкото същество, независимо къде се проявява тя, действува следващата по-висша съставна част, и че развитието може да напредва правилно само по този път. Например за развитието на физическото тяло от решаващо значение са жизнените сили на етерното тяло. За развитието на етерното тяло от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното тяло. За развитието на астралното тяло от решаващо значение е само това, което живее в Аза. И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе.
Аз бих могъл да продължа и по-нататък над Духа-Себе, но тогава ние бихме навлезли в полето на езотеричното обучение.
към текста >>
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно об
учен
ие – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето. Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз.
към текста >>
174.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Об
учен
ието по плуване е едно много добро средство при епилептиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
До тук нещата са ясни. Вие бихте могли да постигнете нещо при някои епилептици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете. Ако Вие забележите, че епилептичните припадъци, появяващи се гърчове, спазми или световъртеж, са свързани с усещане за гадене, това се обяснява с невъзможност за включване във водния елемент. Добре би било, ако направим водния елемент по-забележим за детето, преди той да бъде приет в организма, опитвайки се да приготвяме храната така, че детето да я усеща много силно. Външно бихме могли да постигнем нещо, ако научим детето да плува.
Обучението по плуване е едно много добро средство при епилептиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
към текста >>
175.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако то се промени, пол
учен
ото вещество може да е съвсем друго.
И така, нали всички Вие знаете – за това можем да говорим само при наличие на подобни предпоставки – че има определени външни условия, при които неорганичните природни вещества се свързват едно с друго. Както твърди химията, макар и да не е съвсем вярно, съществуват определени съотношения – аз нямам предвид атомните тегла, понеже така вече навлизаме в теорията – но факт е, че водородът и кислородът се съединяват в определено отношение. Ако имаме сярната киселина, H2SO4 , там водород, сяра и кислород се намират в определено съотношение.
Ако то се промени, полученото вещество може да е съвсем друго.
Ако имаме друго съотношение между водород, сяра и кислород, ще получим серниста киселина H2SO3, макар че веществата са същите.
към текста >>
Така и трябва да бъде при това равнище на об
учен
ието.
Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен. Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света. Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си. Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване?
Така и трябва да бъде при това равнище на обучението.
Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека. Преди всичко студентите – тук имам предвид студентите по педагогика, а не останалите – преди всичко студентите педагози никога не бива да бъдат подлагани на изпити. Понеже изпитите са вече нещо, което подклажда нервността.
към текста >>
Особено семинарното об
учен
ие днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека.
Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света. Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си. Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението.
Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека.
Преди всичко студентите – тук имам предвид студентите по педагогика, а не останалите – преди всичко студентите педагози никога не бива да бъдат подлагани на изпити. Понеже изпитите са вече нещо, което подклажда нервността.
към текста >>
Само че Вие не бива да се уморявате, а да упражнявате този подход непрекъснато, да подготвяте об
учен
ието така, че то да протича методично и да осигурява съответните промени в темпото.
Опитайте се да оставите детето спокойно да работи според неговите лични човешки качества. Но в един точно определен момент опитайте друго: ускорете темпото на работа! Така детето ще бъде принудено да овладее не своята ранимост, а поскоро страха от нея, понеже Вие стоите пред детето и то трябва да се справи със своята боязливост. Обаче поради обстоятелството, че в този момент то трябва да се справи с една изкуствено предизвикана емоция, отличаваща се от предходните му чувства, благодарение на всичко това детето подсилва онова, което напира да се влее в неговия вътрешен свят, консолидира го. И ако Вие системно и редовно упражнявате този подход към детето, след време ще настъпи консолидиране на Аза и астралното тяло.
Само че Вие не бива да се уморявате, а да упражнявате този подход непрекъснато, да подготвяте обучението така, че то да протича методично и да осигурява съответните промени в темпото.
За тази цел Вие трябва да държите цялото обучение здраво в ръцете си. Ако на всеки 45 минути сменяте учебния предмет, Вие няма да постигнете нищо в тази област. Вие ще провеждате добро обучение на абнормните деца, ако се опирате на това, което ние сме въвели във Валдорфските училища, където учебният процес включва подобно изучаване на отделни епохи от развитието на човечеството и в продължение на седмици се преподава само един предмет, следователно, седмици наред имаме възможност да работим по 8-10 часа без никакъв учебен план; да правим това, което искаме, след като сме убедени, че методически то е правилно.
към текста >>
За тази цел Вие трябва да държите цялото об
учен
ие здраво в ръцете си.
Но в един точно определен момент опитайте друго: ускорете темпото на работа! Така детето ще бъде принудено да овладее не своята ранимост, а поскоро страха от нея, понеже Вие стоите пред детето и то трябва да се справи със своята боязливост. Обаче поради обстоятелството, че в този момент то трябва да се справи с една изкуствено предизвикана емоция, отличаваща се от предходните му чувства, благодарение на всичко това детето подсилва онова, което напира да се влее в неговия вътрешен свят, консолидира го. И ако Вие системно и редовно упражнявате този подход към детето, след време ще настъпи консолидиране на Аза и астралното тяло. Само че Вие не бива да се уморявате, а да упражнявате този подход непрекъснато, да подготвяте обучението така, че то да протича методично и да осигурява съответните промени в темпото.
За тази цел Вие трябва да държите цялото обучение здраво в ръцете си.
Ако на всеки 45 минути сменяте учебния предмет, Вие няма да постигнете нищо в тази област. Вие ще провеждате добро обучение на абнормните деца, ако се опирате на това, което ние сме въвели във Валдорфските училища, където учебният процес включва подобно изучаване на отделни епохи от развитието на човечеството и в продължение на седмици се преподава само един предмет, следователно, седмици наред имаме възможност да работим по 8-10 часа без никакъв учебен план; да правим това, което искаме, след като сме убедени, че методически то е правилно.
към текста >>
Вие ще провеждате добро об
учен
ие на абнормните деца, ако се опирате на това, което ние сме въвели във Валдорфските училища, където учебният процес включва подобно изучаване на отделни епохи от развитието на човечеството и в продължение на седмици се преподава само един предмет, следователно, седмици наред имаме възможност да работим по 8-10 часа без никакъв учебен план; да правим това, което искаме, след като сме убедени, че методически то е правилно.
Обаче поради обстоятелството, че в този момент то трябва да се справи с една изкуствено предизвикана емоция, отличаваща се от предходните му чувства, благодарение на всичко това детето подсилва онова, което напира да се влее в неговия вътрешен свят, консолидира го. И ако Вие системно и редовно упражнявате този подход към детето, след време ще настъпи консолидиране на Аза и астралното тяло. Само че Вие не бива да се уморявате, а да упражнявате този подход непрекъснато, да подготвяте обучението така, че то да протича методично и да осигурява съответните промени в темпото. За тази цел Вие трябва да държите цялото обучение здраво в ръцете си. Ако на всеки 45 минути сменяте учебния предмет, Вие няма да постигнете нищо в тази област.
Вие ще провеждате добро обучение на абнормните деца, ако се опирате на това, което ние сме въвели във Валдорфските училища, където учебният процес включва подобно изучаване на отделни епохи от развитието на човечеството и в продължение на седмици се преподава само един предмет, следователно, седмици наред имаме възможност да работим по 8-10 часа без никакъв учебен план; да правим това, което искаме, след като сме убедени, че методически то е правилно.
към текста >>
И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната метаморфоза на об
учен
ието, непрекъсната промяна в темпото на преподаване.
Изхождайки от такива педагогически принципи, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца.
И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната метаморфоза на обучението, непрекъсната промяна в темпото на преподаване.
С помощта на тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията на жлезите, респективно върху консолидирането на детското астрално тяло. Тук ще Ви е необходимо и известно примирение, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е оздравяло. Светът само ще забележи, че в отделни случаи няма никакво подобрение, понеже в живота на така наречените „нормални” неща се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си. Само че „нормалните” неща съвсем не се разбират от само себе си. Това е едното.
към текста >>
Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде из
учен
а: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение.
Тогава възпитателят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си изработи едно специфично качество. Например той ще знае, че такива деца имат една постоянна представа: те мислят, че трябва да свършат нещо, но не могат да го направят.
Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде изучена: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение.
Изучете душевния живот на такива деца, за които говорих, и обърнете внимание на следното. Детето си казва: Аз искам да направя нещо, но всъщност не мога; все пак трябва да го направя, но то ще е по-различно, отколкото трябва да бъде.
към текста >>
176.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Качествата на физическата субстанция могат да бъдат обяснени само по духовнона
учен
път.
Виждате ли, аз често съм казвал: Психоанализата е дилетантство, умножено на квадрат, защото психоаналитикът не познава нито душата, нито Духа, нито физическото тяло, нито етерното тяло, изобщо той няма никаква представа за процесите, които само описва. И понеже не може да направи нищо повече от това да описва, той казва: Нещата са изчезнали там долу, сега ние отново трябва да ги извадим на светло. – Колко забележително е, че материализмът не е в състояние да изследва свойствата на материята. Иначе човек би разбрал, че причината за това, което се случва, е в белтъчната субстанция на волевия организъм, която е прекалено богата на сяра.
Качествата на физическата субстанция могат да бъдат обяснени само по духовнонаучен път.
към текста >>
177.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма
учен
ическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си.
Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло. Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1. клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити.
Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма ученическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си.
Освен това, то имаше неприятния навик да не приема никаква храна на масата, докато с голямо удоволствие поглъщаше картофените обелки от кофата с отпадъци. След година и половина то беше вече в състояние да посещава първи гимназиален клас. Нещата напреднаха, понеже успяхме да овладеем движенията на крайниците, в резултат на което хидроцефалията изчезна. Главата се смали и това беше признах, че сме постигнали успех.
към текста >>
И двете са неща, които могат да бъдат из
учен
и, но които напълно липсват в днешната педагогика.
Но Вие виждате: Ако човек цялостно обхване един факт, той вече знае какво трябва да прави. Да, трябва да се познава и природата на звуците. Трябва да се задълбочим в евритмията, но от друга страна трябва да се вглеждаме и в телесната организация.
И двете са неща, които могат да бъдат изучени, но които напълно липсват в днешната педагогика.
към текста >>
178.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако би било възможно едностранчиво об
учен
ие и ако, примерно, театралното об
учен
ие би се поверило не само на един човек, а на цял колектив, който да има специални задачи, тогава това дете, в което е скрито едно малко шило, би могло да се използва за представяне на звука R, или на сродни нему звуци.
Напротив, извънредно трудно е да лекуваме дете като предишното, защото в себе си, бих казал, то носи един малък демон. Замислете се само: Както то изостава и остава малко в своето физическо тяло, в същата степен се уголемява и неговото астрално тяло, без да се постига никаква хармония с физическата организация. В своето астрално тяло детето, без да знае, се проявява като един превъзходен актьор.
Ако би било възможно едностранчиво обучение и ако, примерно, театралното обучение би се поверило не само на един човек, а на цял колектив, който да има специални задачи, тогава това дете, в което е скрито едно малко шило, би могло да се използва за представяне на звука R, или на сродни нему звуци.
Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже. От другата страна е превъзходният актьор, който се премята през глава, кара колело и така нататък, въпреки че уж лениво се разхожда наоколо. Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на обучение.
към текста >>
Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на об
учен
ие.
Ако би било възможно едностранчиво обучение и ако, примерно, театралното обучение би се поверило не само на един човек, а на цял колектив, който да има специални задачи, тогава това дете, в което е скрито едно малко шило, би могло да се използва за представяне на звука R, или на сродни нему звуци. Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже. От другата страна е превъзходният актьор, който се премята през глава, кара колело и така нататък, въпреки че уж лениво се разхожда наоколо.
Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на обучение.
Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло. Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото тяло. Напротив. Защото с Вас би могло да се случи нещо подобно на това, което се е случило с чирака на магьосника, когато той разцепва метлата, за да се получат две метли. Вие ще се приближите до него, ако още повече засилите неговата подвижност. Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално тяло.
към текста >>
179.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако човек би предоставил езиковото об
учен
ие на следващото поколение, той би опропастил всичко.
Да, скъпи мои приятели, обаче това съвсем не е вярно. Хората вече са стигнали до Азовата организация, но далеч не всички същества, с които имаме работа, са се издигнали само до Аза. Ние имаме работа – особено когато се занимаваме с подрастващи деца – с такива същества, които са изпреварили днешния човек и са се издигнали до Духа-Себе. И ако искаме да постигнем нещо чрез Валдорфската педагогика, така че тя да оказва непосредствени и живи въздействия, тогава трябва да апелираме не само към хората, ангажирани с нея, а и към онези духовни същества, които са по-напреднали от човека, издигайки се до ДухаСебе. Тъкмо при подрастващите деца ние имаме работа с една точно определена разновидност на тези същества: със съществата, които обозначаваме като езикови гении.
Ако човек би предоставил езиковото обучение на следващото поколение, той би опропастил всичко.
В езика живее нещо толкова важно, колкото и в самия човек. И в това, което езикът дава на хората, живеят такива същества, които в обикновения си живот са развили Духа-Себе в същата степен, в каквато човекът е развил своята Азова организация. Тези същества ни инспирират, тези същества живеят в нас благодарение на факта, че ние говорим.
към текста >>
180.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тъкмо при работата с това момче, чието об
учен
ие може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него.
То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност. А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек. Всичко това е свързано с виждането на цветовете. То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло. При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят.
Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него.
Всъщност в този случай едва ли може да бъде направено нещо друго. Момчето изписва буквите по този начин (Рис. 20).
към текста >>
Вземете Гьотевото
учен
ие за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек.
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек.
Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости. Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща. Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило.
към текста >>
Това
учен
ие не излиза извън рамките на най-елементарните неща.
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек. Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости.
Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща.
Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило. Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион. – Това беше отпечатано чак през деветдесетте години благодарение на моите усилия.
към текста >>
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото
учен
ие за метаморфозата до онова
учен
ие, също свързано с метаморфозата, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото учение за метаморфозата до онова учение, също свързано с метаморфозата, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
Това е една метаморфоза на изоставането, едно задържане в определено ембрионално състояние.
към текста >>
Тогава Вие ще се изправите пред изграденото
учен
ие за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца.
– Почувствувайте как слизате от главата към веществообмяната, докато си казвате: Точката е кръг, кръгът е точка.
Тогава Вие ще се изправите пред изграденото учение за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца.
Ето какво се опитахме да постигнем в хода на тези лекции.
към текста >>
181.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на
учен
ието, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото
учен
ие, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване.
Ето какво може да се каже, като един вид основополагащ камък, в началото на едно такова начинание, каквото е Вашето.
Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на учението, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото учение, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване.
Прикритата съпротива срещу онези, които поемат отговорността е нещо, което занапред трябва да изчезне; тогава принадлежността към Школата ще внася необходимия коректив в случаите, че липсва необходимото разбиране, а ако то липсва, тогава принадлежността към Школата трябва да бъде прекратена. Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен. И всеки член на Антропософското общество се беше ангажирал с „волята” според своите лични предпочитания. През периода преди Коледното събрание това беше един прафеномен в нашето общество. Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „мислите” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки.
към текста >>
182.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално об
учен
ие в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина?
И така, скъпи мои приятели, в последно време пасторската медицина в същност не е предмет в рамките на медицинския факултет, но е в рамките на теологическия факултет; и тази пасторска медицина, преподавана в теологическите факултети, всъщност не съдържа нищо специфично медицинско.
Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина?
Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души.
към текста >>
И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде про
учен
а в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление.
Пасторът се нуждае от този школуван поглед, за да просветне физическият образ за един духовен процес. Отново полярността. Ала полярностите трябва винаги да си взаимодействуват в света; тези две полярности също трябва да си взаимодействуват.
И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление.
Ще произлезе нещо съвсем специално за лекаря и за пастора и от това по-късно може да възникне правилната съвместна работа.
към текста >>
183.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но тъй като е мое убеждение, че както от медицинското, така и от теологическото разбирана об
учен
ие биха могли да бъдат изхвърлени много неща, затова вярвам, че ако бихме извадили всичко ценно, тогава броят на годините, от които днес например се нуждае студентът-медик, няма да бъдат увеличени, но ще могат да бъдат съкратени.
Виждате, че трябва да приемем още много неща в нашите изследвания, ако тези изследвания наистина би трябвало да ни отведат до едно разбиране на човека.
Но тъй като е мое убеждение, че както от медицинското, така и от теологическото разбирана обучение биха могли да бъдат изхвърлени много неща, затова вярвам, че ако бихме извадили всичко ценно, тогава броят на годините, от които днес например се нуждае студентът-медик, няма да бъдат увеличени, но ще могат да бъдат съкратени.
Ала естествено днес, когато се мисли материалистично, се мисли по следния начин: когато възприемем нещо ново, половин година се занимаваме с курсове, които и без това са вече налице.
към текста >>
184.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо в об
учен
ието на лекаря, както и на пастора трябва да се съдържа разбирането на онова състояние, в което човекът или е в равновесие между дух и природа, или това равновесие е изместено.
Но практиката е следната, че при даден човек, който е застанал пред Вас в някакво трудно житейско положение, Вие ще трябва да решавате, дали можете да го държите отговорен за неговите постъпки. Тук въпросът става практически, дали този човек може да си служи със своята свободна воля или не. По какъв начин можете да решите това? Чрез това, че Вие можете да прецените, дали неговата духовна и физическа конституция са в равновесие. И в двата случая може да дойде както лекарят, така и пасторът.
Ето защо в обучението на лекаря, както и на пастора трябва да се съдържа разбирането на онова състояние, в което човекът или е в равновесие между дух и природа, или това равновесие е изместено.
към текста >>
185.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Вие знаете, че ориенталските
учен
ия съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните.
Виждате ли, през 19-ия век живее един човек. Такъв, какъвто е бил през 19-ия век, ние ще го опознаем по-късно. Бих желал първо да Ви отведа в едно негово по-предишно прераждане. , не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните.
Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните.
В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни. Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел.
към текста >>
При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните
учен
ия на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област.
Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни. Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята.
При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област.
Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните. И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си дом, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец. Животните, които му били най-близките същества, и към които ориенталците се отнасят особено добре, като към членове на семейството, тези животни той измъчвал страшно.
към текста >>
Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този
учен
израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта. И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха. Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората".
Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>
Виждате, когато по този начин проследяваме човешките характери, по един много естествен начин ние достигаме до кармичните разглеждания и от това трябва да видим, колко едностранчиво е, ако от една страна вземем това абстрактно
учен
ие, съществуващо в рамките на определени цивилизационни течения на древността, а именно, че: болестта идва от греха, в човек действува само отклонилата се от нормата духовност.
Виждате, когато по този начин проследяваме човешките характери, по един много естествен начин ние достигаме до кармичните разглеждания и от това трябва да видим, колко едностранчиво е, ако от една страна вземем това абстрактно учение, съществуващо в рамките на определени цивилизационни течения на древността, а именно, че: болестта идва от греха, в човек действува само отклонилата се от нормата духовност.
В тази абстрактност естествено могат да се втвърдят разни неща, остават теории, дори когато хората са били лекувани в това отношение. Другото също така е една абстрактна едностранчивост, когато се казва: грехът идва от болестта, при което за целта е необходимо да бъдат преодолени определени физически субстанции, определени физически процеси в човешкия живот. Човек трябва да се спре на конкретното, човек веднага трябва да се спре на конкретното в човешкото устройство, на това, как са разположени помежду си по-висшите тела, дали се привличат помежду си, или се отдалечават от по-нисшите, и в това взаимодействие между гениалност и патология, както е случаят с Раймунд, човек трябва да може да види по съответния начин действието на Кармата. Защото придобием ли разбиране за подобни неща, тогава ще намерим и онази възможност в живота, към това, което постигаме в хода на физическия лечебен процес, да прибавим и словото, от което имаме нужда като допълнение към физическия лечебен процес. И ние наистина ще можем да достигнем до там, не в скованост да разглеждаме всички подробности на физическия лечебен процес, но да знаем как в някои случаи е необходимо да при бавим моралния елемент към лечението.
към текста >>
186.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тогава пасторската медицина ще обхване не просто едно теоретично
учен
ие, но едно човешко сътрудничество.
Но може да настъпи и другото, чрез своята природа човекът се намира непрекъснато в status uasceudi, в процес на възникване на онова, което се стреми да освободи себе си в духовното, което се стреми да напусне физическото, но трябва да остане в него докато трае животът, и поради това не предизвиква във вътрешността недуховност, не предизвиква една свръхдуховност, предизвиква болест. И ние даваме лекарството като противоположния полюс на тайнството, тогава когато настъпи болестта. От една страна ние вникнахме в духовната лечителска практика на пастора, от друга страна, в пасторството на лекаря, на физическия лекар, и ако по този начин вникнем в съгласуването им, тогава ние ще разберем, каква е връзката на пасторския елемент от едната страна с медицината от другата.
Тогава пасторската медицина ще обхване не просто едно теоретично учение, но едно човешко сътрудничество.
към текста >>
187.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в
учен
, а в това няма смисъл.
Това води до там, че все повече и повече лекарят трябва да се превърне в истински практик, от своя страна отново един обратен ход по отношение на постигнатото от развитието в ново време под влиянието на материализма.
Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в учен, а в това няма смисъл.
Лекарят има своя смисъл само ако е в състояние по един жив и подвижен начин да борави с природните закони, а не само да ги познава в абстрактния им смисъл. Чрез опознаване в абстрактния смисъл на думата все още не можем да достигнем до боравене с природните закони. Тук имате нещата разгледани от едната страна. А сега ги разгледай те от другата страна.
към текста >>
Тези
учен
ия произхождат от едно по-старо време, и днес не съществува воля, която да бъде в състояние да преобрази това
учен
ие съобразно това, което се изисква в наше време.
Тук започва областта на пастора. Ако просто се придържа към традициите на древните времена пасторът вече не може да говори, че грехът е причина за болестта. Но ако навлезе във възгледа за повтарящите се земни съществувания, тогава той може да говори за това, защото тогава той отново ще говори, изхождайки от истината. Ето защо много неща, които днес в света се говорят върху тези въпроси, вече не са верни, защото те вече не отговарят на фактите.
Тези учения произхождат от едно по-старо време, и днес не съществува воля, която да бъде в състояние да преобрази това учение съобразно това, което се изисква в наше време.
С всичко това ние трябва да свикнем и тогава ще бъде възможно тези разглеждания върху пасторската медицина да бъдат оплодени по посока на двете страни.
към текста >>
188.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тези
учен
и, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни.
Но виждате ли, какво е залегнало в основата на това? Тези неща трябва да стават все по-зле, ако в това отношение в областта на медицината и в областта на теологията не успее да си извоюва място едно действително познание. Защото мисленето на хората от по-ново време, и по-точно научното мислене се е развило изключително под влияние на материализма. Когато днес вече многостранно бива изказано задоволство за това, че в науката материализмът бил в упадък, че навсякъде съществува стремежът да се излезе извън рамките на материализма, да, скъпи мои приятели, но човек, който прониква в тези неща, всичко това прави едно доста по-неприятно впечатление.
Тези учени, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни.
Но тези дърдорковци на тема спиритуализъм, идеализъм и др.п., те хвърлят пясък в очите на другите хора, а и в собствените си очи.
към текста >>
189.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво
учен
ие за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение.
И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря. Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание.
Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение.
А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>
190.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Тук не говореше никакъв абстрактен
учен
, който се явяваше от изолираността на своя на
учен
кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум.
При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер. Следователно това трябва да се предположи и при читателя. Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки.
Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум.
И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане.
към текста >>
Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния
учен
, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това.
Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
към текста >>
191.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното
учен
ие – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественона
учен
начин на разглеждане нещата.
За близкото развитие на човечеството ние се нуждаем от понятия, от представи, въобще от импулси на социалния живот, нуждаем се от идеи, чрез осъществяването на които да можем да произведем социални състояния, които могат да дадат на хората от всички класи и т.н. едно съществуване явяващо се като достойно за човека. Днес в широки кръгове говорим вече също и за това, че възобновяването на обществото трябва да изходи от духа. Обаче не навсякъде в тези широки кръгове хората си представят нещо ясно, когато се говори така. Те не се запитват: От къде трябва да дойдат представите, идеите, чрез които бихме искали да основем една социална икономия, която да предложи на човека едно достойно за него съществуване?
От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата.
Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия. И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава. А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване.
към текста >>
По отношение на тази нежива природа
учен
ите се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия.
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там? Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин.
По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия.
И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа. Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
Учен
ите искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула.
През последната третина на 19-то столетие хората вярваха, че са стигнали много близко до положението да могат да дадат едно математично-механично обяснение на природата, което е така да се каже навсякъде ясно и прозрачно. Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на атома.
Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула.
Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят.
към текста >>
Вие знаете, че в течение на 19-то столетие
учен
ите са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят.
Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области.
Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят.
И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед. А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>
И
учен
ите се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед.
И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества.
И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед.
А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>
Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което
учен
ите искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
Този е модерният еквивалент на средновековната схоластика.
Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
към текста >>
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественона
учен
начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот.
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот.
Днес хората не виждат каква важна и съществена връзка съществува тук. Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност. А сега почти 50 години след това светът изисква от нас такива понятия. Ние трябва да ги имаме. Тези понятия, тези импулси не могат да ни дойдат от аудиториите, които всъщност все работят под въздействието на това игнорабимус.
към текста >>
192.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Имаше съвсем радикални хора, с един радикален на
учен
, с един радикален социален светоглед, които се чувствуваха като истинските духов ни потомцита Хегел.
Едва Хегел си беше заминал и неговата школа се разпадна. И можеше да се види, как тази Хегелова школа прие напълно формата на един нов парламент. В нея имаше едно ляво, едно дясно, едно крайно дясно, едно крайно ляво, едно крайно радикално, едно крайно консервативно крило.
Имаше съвсем радикални хора, с един радикален научен, с един радикален социален светоглед, които се чувствуваха като истинските духов ни потомцита Хегел.
От другата страна имаше напълно вярващи положителни богослови, които отново умееха да приписват техния богословски първичен консерватизъм на Хегел. Имаше Хегелов център, с достойния за обич Карл Роденкранц, и всички, всички тези личности, всяка една твърдеше за себе си, че застъпва правилното, истинското учение на Хегел.
към текста >>
Имаше Хегелов център, с достойния за обич Карл Роденкранц, и всички, всички тези личности, всяка една твърдеше за себе си, че застъпва правилното, истинското
учен
ие на Хегел.
Едва Хегел си беше заминал и неговата школа се разпадна. И можеше да се види, как тази Хегелова школа прие напълно формата на един нов парламент. В нея имаше едно ляво, едно дясно, едно крайно дясно, едно крайно ляво, едно крайно радикално, едно крайно консервативно крило. Имаше съвсем радикални хора, с един радикален научен, с един радикален социален светоглед, които се чувствуваха като истинските духов ни потомцита Хегел. От другата страна имаше напълно вярващи положителни богослови, които отново умееха да приписват техния богословски първичен консерватизъм на Хегел.
Имаше Хегелов център, с достойния за обич Карл Роденкранц, и всички, всички тези личности, всяка една твърдеше за себе си, че застъпва правилното, истинското учение на Хегел.
към текста >>
И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото
учен
ие е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта. Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта. Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето. Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето. От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения.
И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
Обаче верният
учен
ик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Видите ли, един от онези, които изучиха вътрешно най-енергично Хегела, които бяха оживили напълно Хегела в себе си, е Карл Маркс. И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс? Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма.
Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология. Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>
Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия
учен
ик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология.
Видите ли, един от онези, които изучиха вътрешно най-енергично Хегела, които бяха оживили напълно Хегела в себе си, е Карл Маркс. И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс? Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма. Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология.
Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>
Аз съм някак си
учен
ик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува.
Става това, че когато аз се намирам тук като човек /Виж рис. № 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему. Така да се каже, аз не мога да спра с моите ясни понятия при сетивния свят.
Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува.
Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
към текста >>
193.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо об
учен
ие.
И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука. Ето видите ли, трябва да кажем, че това, което изработваме от нашата вътрешност, това математизиране, накрая се превръща в една абстракция. Обаче то не трябва да остане една абстракция за нашето изживяване. Несъмнено в нашата епоха не съществува достатъчно възможност да виждаме изживяването на математическото в една истинска светлина. Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката.
Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение.
Това е там, където Новалис – можете да прочетете това в неговите фрагменти – говори върху математиката. Той нарича математиката една велика поезия, една чудесна велика поезия.
към текста >>
194.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественона
учен
възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия.
И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>
Този
учен
описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница.
Това може да бъде лесно показана емпирически. Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен живот.
Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница.
Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях. Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях.
към текста >>
Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественона
учен
метод.
Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие. На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване.
Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие.
към текста >>
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати пол
учен
и чрез наблюдение на естественона
учен
метод.
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука.
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното.
към текста >>
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественона
учен
начин.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин.
Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
към текста >>
Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения на
учен
смисъл.
И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука.
Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл.
Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално.
към текста >>
195.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Даже когато
учен
ите се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо.
Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично об
учен
ие в определен начин на мислене, чрез едно об
учен
ие на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка.
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>
Че приемайки всичко това той не стана един
учен
в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов
учен
на днешното време още при първата негова младенческа публикация.
И, мои много уважаеми слушатели, най-блестящия пример на един човек, който в по-ново време навлезе не напълно подготвен в тази област, най-блестящият пример е Фридрих Ницше. Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката. Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи.
Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация.
Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация.
към текста >>
Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал не
учен
ият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука.
Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи. Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това.
Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука.
И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения.
към текста >>
Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния на
учен
живот.
Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация.
Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот.
То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията.
към текста >>
196.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззв
учен
музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията. Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло.
И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател.
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
към текста >>
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно
учен
ие за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология.
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
197.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане
учен
ик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни.
Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация. Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи.
Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни.
Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто. Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки
учен
ика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в
учен
ика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност.
От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто
учен
икът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
Без съмнение това можеше да се случи също и на
учен
иците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло.
Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна. Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични.
Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии.
към текста >>
И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат
учен
иците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни.
Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло. Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне.
И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни.
Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света.
към текста >>
Учен
икът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии.
Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят.
към текста >>
Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно об
учен
ие Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество.
Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора.
Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество.
Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша.
към текста >>
Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото
учен
ие за метаморфозата и ще видим това.
Напълно в смисъла на Гьотеанизма е да срещупоставим по този начин едното, което води до най-висшето, което въобще можем да постигнем като земни човеци, на онова, което води в патологическите низини.
Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото учение за метаморфозата и ще видим това.
Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките. Гьоте е наясно върху въпроса, че насочвайки своя поглед върху патологичното, на този, който правилно гледа нещата, може да му се разкрие именно истинската същност на здравото. И ние можем да вървим по един правилен път в духовния свят само тогава, когато знаем, в какво се състои действително същността на човешката природа, по какъв сложен начин може да се прояви тази сложна същност на човешката природа.
към текста >>
Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето об
учен
ие изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно.
Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание. Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи.
Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно.
Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем
учен
ие за сетивата.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата.
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности. Както казах, това беше преди много години. Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга.
към текста >>
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова
учен
ие за човешките сетива,
учен
ието за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата.
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
Както казах, това беше преди много години. Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност.
към текста >>
Като път за об
учен
ие това е относително просто за описване.
Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност. Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание.
Като път за обучение това е относително просто за описване.
То е сторено в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Обаче, когато искаме да постигнем съвсем определени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките сетива, следователно същността на една част от човешката организация, когато искаме да постигнем такива съвсем определени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат представени в резки очертания чрез думите.
към текста >>
198.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския на
учен
живот.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот.
Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание.
към текста >>
Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия на
учен
и социален живот.
Аз зная, че ако не бих говорил така, както трябва да говоря съобразно с истината, биха ме последвали всички бръщолевещи, мъгливи мистици, които се стремят към мистиката, за да задоволят едно вътрешно духов но сладострастие.
Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия научен и социален живот.
към текста >>
Такъв
учен
ик живее в този живот, в това равновесие, в това движение.
И тогава, когато минали през това, тогава е настъпило нещо съвсем особено. Тогава ние навреме забелязваме нещо. Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”. След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота.
Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение.
И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата.
към текста >>
Какво постига следователно източният
учен
ик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане?
Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна. Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад.
Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане?
Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм.
към текста >>
Човек който става истински
учен
ик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно.
Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>
199.
Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Трети естественона
учен
курс
Трети естественонаучен курс
към текста >>
200.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
(Форономия –
учен
ие за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите.
(Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
Необходимост от неевклидовото пространство. Тенденциите за формиране при животното и човека във връзка със Слънцето. Чувствителният инструмент на организацията на човека като реагент за движенията в небесното пространство. Твърдата евклидова и вътрешно подвижната координатна система, различна от тази на Херман Минковски. Противоположността на вертикалите при растенията и човека.
към текста >>
201.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения на
учен
живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени.
Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
към текста >>
Но в целия този на
учен
живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени. Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат.
Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
към текста >>
Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни на
учен
живот.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н. Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък.
Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот.
И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление. Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред. Университетите ни се намират в такова отношение към света, че те са съвсем чужди на живота. Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света.
към текста >>
Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме
учен
ие за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията.
Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>
Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния на
учен
начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите.
Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите.
Този, който разглежда научното развитие, каквото го наблюдаваме днес, като нещо абсолютно значимо, ще каже: да, в предишното човечество тогава още не са съществували строго научните представи, които то тепърва е трябвало да постига. И това, към което в края на краищата сме стигнали – математико-механичния начин за разглеждане на небесните явления – съответства на обективността, базирано е на действителността. С други думи, се казва: предишните хора са внасяли в мировите явления нещо субективно; новото човечество е постигнало строго научното разбиране на това, което, по същество, съответства сега на действителността.
към текста >>
– Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на
учен
ието за клетките.
Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката?
– Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките.
Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения. Тя съдържа в себе си ядро, което има малко по-различна структура, обкръжено от мембрана, необходима за изолация. Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество. Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки. И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм.
към текста >>
Представете си, че е реално, когато се каже: в
учен
ието за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции.
Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността. Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността.
към текста >>
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към
учен
ието за клетките, – тогава той би черпил от действителността.
Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции. Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността.
Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността. Тук трябва да се търси тя; от другата страна е абстракцията.
към текста >>
Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно
учен
ие за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“.
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ.
Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“.
Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“.
към текста >>
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и
учен
.
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен.
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>
[11] Този друг полюс е ембриологията – това продължава линията, набелязана във втория естественона
учен
курс „Духовнонаучни импулси към развитие на науката“ (GA 321)
[11] Този друг полюс е ембриологията – това продължава линията, набелязана във втория естественонаучен курс „Духовнонаучни импулси към развитие на науката“ (GA 321)
към текста >>
202.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия на
учен
живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия. И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти. Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях?
към текста >>
Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си на
учен
метод, в действителност води своето начало от халдейците.
Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3]. Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления. Те са имали доста сериозна календарна наука.
Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците.
Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето. Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка.
към текста >>
Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-на
учен
метод за изчисление.
[5] Рудолф Щайнер доста често е говорил за Коперник, по-често, например, отколкото за Кеплер, както показва съпоставката на съответните места в справочните издания (Adolf Arenson, „Leitfaden durch 50 Vortragszyklen Rudolf Steiners [Пътеводната нишка през 50 лекционни цикли на Рудолф Щайнер]“ и Emil Motteli, „Sachwort- und Namenregister der Inhaltsangaben, Ubersichtsbande zur Gesamtausgabe II [Предметен и именен указател на съдържанието, обзор към събраните съчинения II]“). Най-дълбокото основание се намира в лекциите „Мистерийните центрове на средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение“ GA 233a лекция 4. Виж също „Духовното водачество на човека и човечеството“GA 15 и “Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история” GA 326. – Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната планетна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му.
Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление.
Коперник го посветил на папа Павел III. Така книгата преминала цензурата. Едва от третото издание от 1616/17 г. тя била забранена. Останала под забрана до 1822 г.
към текста >>
[8] отношението на математическото към външната реалност подробно се разглежда в първа лекция от GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитие на физиката, първи естественона
учен
курс“.
[8] отношението на математическото към външната реалност подробно се разглежда в първа лекция от GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитие на физиката, първи естественонаучен курс“.
към текста >>
203.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения на
учен
начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността.
Ако бях си поставил задача да представя материал за метода на самата духовна наука, естествено, би трябвало да изходя от други предпоставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим. Но такъв начин на разглеждане не би ни позволил да осъществим замисъла именно на тези лекции.
Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността.
Но даже ако тази несъответстваща на действителността гледна точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази борба става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти. Затова днес бих искал да се опра на способа, който в течение на новото време е формирал представите за небесните явления.
към текста >>
Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е пол
учен
о всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия.
– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност.
Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия.
Това е нещо, което непременно трябва да бъде внимателно разгледано. Съвременния човек от детството го учат, че това, което няколко века преди това е било дедуцирано, съответства на някаква реалност.
към текста >>
Това изпадане от теорията, както тя е пол
учен
а по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността.
Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината. Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията.
Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността.
След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
към текста >>
Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на пол
учен
ите от нас абстрактни представи.
Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система.
Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи.
Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване. Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>
Тя е написана съвсем в естественона
учен
стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон.
[3] “Naturgeschichte und Theorie des Himmels”: анонимно появила се в 1755 година.
Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон.
„Дайте ми само материя, и аз ще построя от нея света! “, казва авторът в предговора.
към текста >>
204.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е про
учен
.
Тези неща изискват днес да проведем до известна степен общо разглеждане. Вече обърнах внимание, че естественонаучното разглеждане днес, по същество, се стреми към такъв идеал: разглеждане на външната природа, по възможност, независимо от човека; по някакъв начин да се фиксират в обективността отделните явления, изключвайки при това човека. Ще видим, че такъв начин на разглеждане, изключващ човека, прави невъзможно, както можахме да забележим, да се прекрачи през съществуващите от двете страни бариери.
Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен.
Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост. За това, обаче, е необходимо да се придвижим до разглеждане, което ни води до там, първо да разглеждаме вътре, например вътрешната повърхност на тръбната кост, а след това тази вътрешна повърхност да се съпостави именно с външната повърхност на черепната кост: така че тук имаме работа с преобръщане, подобно на обръщането наопаки на ръкавицата, и в същото време с изменение на формата, тоест с изменение на повърхностното напрежение при преобръщането, при обръщането на вътрешното навън. Само ако се проследи метаморфозата по такъв, сложен за мнозина начин, подобно разглеждане може да постегне целта.
към текста >>
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате
учен
ието за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо.
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо.
Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции. Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията. Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис. Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>
Разгледайте библейското
учен
ие за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции.
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо.
Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции.
Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията. Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис. Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>
[4] Някои от вас вече знаят – участниците в първия естественона
учен
курс, виж GA 320 „Духовнонаучни импулси за развитието на физиката.
[4] Някои от вас вече знаят – участниците в първия естественонаучен курс, виж GA 320 „Духовнонаучни импулси за развитието на физиката.
Първи естественонаучен курс“
към текста >>
Първи естественона
учен
курс“
[4] Някои от вас вече знаят – участниците в първия естественонаучен курс, виж GA 320 „Духовнонаучни импулси за развитието на физиката.
Първи естественонаучен курс“
към текста >>
не за ембриологията в естественона
учен
смисъл. Е.П.
[6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става дума за традицията, т.е.
не за ембриологията в естественонаучен смисъл. Е.П.
Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература. Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж бележките на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на средновековието“.
към текста >>
205.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[7] Аристотел – 384-322 г.пр.Хр.,
учен
ик на Платон и възпитател на Александър Велики
[7] Аристотел – 384-322 г.пр.Хр., ученик на Платон и възпитател на Александър Велики
към текста >>
Учен
ик на Сократ.
[8] Платон – 427-347 г. Пр.Хр.
Ученик на Сократ.
Основава в маслиновата горичка на героя Академ своята школа, и там е началото на всички „академии“
към текста >>
учен
ият Уилям Гладстон, по-късно станал премиер-министър на Великобритания, изследвайки древногръцки произведения, установява този факт.
[10] не е придавал в езика никакво особено значения на оттенъците на синия и виолетов цвят – по-ранно изложение по темата се съдържа в публичната лекция от 24.3.1920 г. в Дорнах, която е отпечатана само в „Die Menschenschule“, Jg. 13, Basel 1939, S. 256. Още през 1858 г.
ученият Уилям Гладстон, по-късно станал премиер-министър на Великобритания, изследвайки древногръцки произведения, установява този факт.
към текста >>
206.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това
учен
ие за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите.
Тук, разбира се, стигам до това, което причинява голямо затруднение на повечето хора по простата причина, че сега те не мислят в съответствие с действителността; защото те винаги са уверени, че може да се разчита на една безкрайна верига от концепции, като едно нещо логично следва след друго, като математически и логически се правят изводи безкрай. В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността. Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството. Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така.
Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите.
Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено. Бяха предложени такива теории. Получава се навик, всичко постигнато в някоя област на фактите, да се екстраполира върху цялата съвкупност на мировите явления.
към текста >>
Защото тук трябва да се види нещо, което въвежда по-дълбоко в действителността, отколкото днес сме при
учен
и.
Ще ви помоля това, което сега ще ви представя, да го допълните както трябва заради самите себе си, заради способността ви за съзерцание, с осмислено разглеждане на скелета на кой да е бозайник. Разглежданията, които се правят в това направление, обикновено са твърде бедни на конкретика, тоест твърде малко отговарят на действителността. При разглеждане на скелета, – ще се огранича тук с разглеждането на скелета, но това, което казвам за скелета, в още по-голяма степен важи за другите части на животинската и човешка организация , – ако разглеждате скелет на животно, виждате диференциацията на скелета, особено в главата; обръщате внимание на тази диференциация в черепа и я сравнявате с противоположния край на животното! Ако при това наистина постъпвате вътрешно морфологично, ще забележите характерните съзвучия и характерните разлики. Тук се предлага това направление в изследванията, което е необходимо да се следва колкото се може по-точно.
Защото тук трябва да се види нещо, което въвежда по-дълбоко в действителността, отколкото днес сме приучени.
към текста >>
[4] да се разпростира това
учен
ие за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H.
[4] да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H.
Lotze разглежда такива мисли в своята книга „Mikrokosmus“ и дава примерно следното описание (с. 29): „Действителността от безкрайното количество съчетания на елементи, доставяни от неразумния хаос, не съдържа нещо по-добро, от това, което би създал пресметливият план. Тя съдържа малка част от образуванията, които се проверяват от самия механичен ход на природата в неизмеримата смяна на събитията и се отделят от разпръснатите плевели с неприемливо за цялото качество, целесъобразни в себе си, способни за запазване, невъзмутимо давайки им да се появят и също така невъзмутимо отново давайки им да се разпаднат“ (4. Aufl. Leipzig 1885).
към текста >>
207.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на
учен
ието за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня.
Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване.
С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината.
към текста >>
[10] …посветен на
учен
ието за топлината – GA 321 „Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“ лекции 11 и 12
[10] …посветен на учението за топлината – GA 321 „Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“ лекции 11 и 12
към текста >>
208.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[3] начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественона
учен
курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал.
[3] начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественонаучен курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал.
В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения. Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили.
към текста >>
209.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското
учен
ие за метаморфозата.
Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма.
За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата.
От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека. Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
към текста >>
Тук отново се засяга съвременният резултат, пол
учен
с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ.
[2] Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение – следващото след тези думи изказване за Меркурий е било предадено в 1-во издание в следната изменена форма: „Такива примки той образува един път за времето на така нареченото синодично въртене (рис. 4). Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий. Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“. Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това.
Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ.
Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели. Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение.
към текста >>
210.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Може да се окаже, че в това, което изчисляваме, изхождайки от скоростта и пак от дължината на радиус-вектора, имаме вече не първоначалните величини, а отново резултиращи значения на първоначалните величини, така че пол
учен
ият мним образ сочи към нещо по-отдалечено.
Бих искал само да обърнете внимание, че изказаните тук неща, съвсем не се излагат без връзка със съвременната астрономия, а с по-задълбочено отношение към определени теории, които вземат предвид само някои движения, а други оставят без внимание. Моята задача тук не е да правя революция в астрономията – особено подчертавам това, за да няма приказки, – моята задача е да съединя формообразуването на човека с движенията на небесните тела и изобщо с цялата система на космоса. Впрочем, обръщам ви внимание, че съвсем не е просто съвместното осмисляне на астрономическите наблюдения с приетите конструкции на орбитите на небесните тела, доколкото – както знаете от втория закон на Кеплер – съществена характеристика, от която зависят формите на орбитите са радиус-векторите, тоест скоростта, която има радиус-векторът. И така, цялата форма на траекторията зависи от формата на радиус-вектора. Ако това е така, във формите на траекториите, срещани от нас, трябва да виждаме нещо, по отношение на което при известни обстоятелства, в един аспект можем да се отдадем на илюзии.
Може да се окаже, че в това, което изчисляваме, изхождайки от скоростта и пак от дължината на радиус-вектора, имаме вече не първоначалните величини, а отново резултиращи значения на първоначалните величини, така че полученият мним образ сочи към нещо по-отдалечено.
Но такова изказване съвсем не следва да го разглеждаме като нещо особено. Защото виждате, че ако в духа на нашата днешна астрономия поискате да пресметнете положението на Слънцето за някакъв ден и час, в действителност днес ще ви потрябва повече от някакво просто изчисление, изхождащо примерно от елементарния закон: Земята се движи около Слънцето. Отбелязвали сме като особено забележително, че в древната мистерийна астрономия – не в екзотеричната – се е говорило не за едно Слънце, а за три Слънца[2], че са различавали три Слънца. Тук трябва да призная, че, собствено, не намирам в това нищо необикновено, защото съвременната астрономия също говори за три Слънца[3]. Тя говори за Слънце, чиято траектория се пресмята като видимото отражение на движението на Земята около Слънцето.
към текста >>
Мисля, че днес още има немалко
учен
и, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека.
Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното.
Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека.
И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
211.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но първо е трябвало да се продължи цялото развитие на об
учен
ието на човечеството, за да станат хората толкова умни, като в по-късното време.
Това отделяне на себе си от света, което за първи път е станало след XV век, преди не го е имало. Но по тази точка съвременният свят има много малко разбиране. Днес хората си казват: аз мисля за света едно или друго, аз имам едни или други сетивни възприятия. В условията на новото историческо развитие станахме необикновено умни, а преди хората са били по-глупави и са си представяли всичко по детски. – И работата се представя така, че хората преди е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега.
Но първо е трябвало да се продължи цялото развитие на обучението на човечеството, за да станат хората толкова умни, като в по-късното време.
При това не се отчита, че самите възгледи, цялото отношение към света е било друго. Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно. Те са съвпадали повече. Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на представата. И това, естествено, става толкова по-интензивно, колкото по-далеч се задълбочаваме в миналото.
към текста >>
Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се,
учен
икът на Платон Хераклеид от Понт.
След това при Платон. В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят планетните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери. Обаче Р. Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“. По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“.
Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се, ученикът на Платон Хераклеид от Понт.
Той даже е отишъл по-нататък. В статията „Astronomia“ на Enciciopedia Italiana , която се обляга на изследванията на Скиапарели, се казва, че по времето на Хераклеид, благодарение на него самия или на други, горните планети също са ги смятали за спътници на Слънцето. По такъв начин, още тогава е била зачената системата на Тихо Брахе. Също и по-нататъшната крачка – собствено към хелиоцентричната система – е била направена от Хераклеид. Именно така съобщава предаденият от Симплиций фрагмент, който, разбира се, е бил въвлечен във филологичен спор.
към текста >>
212.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния на
учен
живот твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема.
Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, представляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни предлага външното наблюдение. И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“. Защото това, което трябва да стои в основата на всяка геометрия или някакви пресмятания или измервания, в края на краищата, е все пак наблюдението. По същество, може да става дума само за правилното разбиране на наблюдавания факт.
Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния научен живот твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема.
към текста >>
213.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но нагледна представа за това се получава само тогава, когато се продължи с така пол
учен
ия метод наистина да се търси връзка между ставащото в самия човек, и ставащото във външното мирово пространство в движението на небесните тела.
И така, работата е да се намери първо преход от това, което откриваш тук по определен начин в своя собствен човешки организъм, към това, което съществува вън в мировото пространство, по отношение на което, обаче, поначало ни се струва, че то се държи само като евклидово пространство, че съществува като твърдо пространство.
Но нагледна представа за това се получава само тогава, когато се продължи с така получения метод наистина да се търси връзка между ставащото в самия човек, и ставащото във външното мирово пространство в движението на небесните тела.
Тогава задължително се поставя въпросът: каква познаваема връзка съществува между движенията, които трябва да се разбират в относителен смисъл, и движенията, които могат да се разбират не съвсем в относителен смисъл? Ясно разбираме, че сред формообразуващите сили на човешкия организъм има такива, които действат радиално, и такива, които трябва да си представяме сферично (рис. 1).
към текста >>
От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по на
учен
път.
И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт. Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид.
От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>
От друга страна, не трябва на основата на пол
учен
ите от предишни изследвания резултати, просто сляпо да спекулираме по-нататък, а експерименталните резултати трябва да ни дават възможност, когато се отдалечаваме от фактите, отново и отново, доколкото е възможно, да се връщаме към фактите.
С наличните инструменти съвременните хора наистина могат да направят много. В своята едностранчивост те са станали изключително ловки при експериментирането. Нуждаем се от нова постановка на опитите и това непременно трябва да бъде разгледано, защото с предишната постановка на опитите просто не можем да преодолеем определени въпроси.
От друга страна, не трябва на основата на получените от предишни изследвания резултати, просто сляпо да спекулираме по-нататък, а експерименталните резултати трябва да ни дават възможност, когато се отдалечаваме от фактите, отново и отново, доколкото е възможно, да се връщаме към фактите.
Ако със своите опити сме стигнали до определен момент, винаги трябва да умеем веднага да намираме възможност да не теоретизираме по-нататък, а с това, което се получава, тутакси да преминем към наблюдение, което в случая е обясняващо наблюдение. Иначе не могат да се преодолеят определени граници, които представляват текущите граници на науката. Тук ви обръщам внимание върху една такава граница, която, впрочем, не се възприема като непреодолима от нито един човек, но която може да бъде преодоляна само в случай, че в дадената област се премине към друга постановка на опитите. Това е въпросът за строежа на Слънцето.
към текста >>
214.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова, макар изображението на лемнискатата във вид на осморка да е напълно оправдано, вече посочих, че тук, собствено, имаме работа с тяло, пол
учен
о чрез ротация[2].
Всичко това трябва да си го представяме не в равнина, а в пространството.
Затова, макар изображението на лемнискатата във вид на осморка да е напълно оправдано, вече посочих, че тук, собствено, имаме работа с тяло, получено чрез ротация[2].
По такъв начин, това стои също в основата на изложеното от мен, когато казах: по определен начин формирането на организацията в нервно-сетивната система и в системата на крайниците и обмяната на веществата са подчинени една на друга на принципа на такава ротационна лемниската.
към текста >>
Ако се разгледат всички взети предвид геометрични места на точките, пол
учен
и по такъв начин, може еднозначно да се определи тази крива.
Ще следвам сега определена линия на мисълта, която, може би, ще се стори проблемна на някой. Ако бихме могли да изучим всички междинни връзки, бихте я почувствали като напълно надеждна, но както вече казах, искам да ви доближа до нещо субстанциално. И така, трябва да търсим крива, която е възможно да ни позволи да си представим, че движенията на Слънцето и Земята преминават по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак са противоположни. Тази крива може да бъде определена еднозначно.
Ако се разгледат всички взети предвид геометрични места на точките, получени по такъв начин, може еднозначно да се определи тази крива.
Нужно е само да си представите тази крива на ротационната лемниската, но такава, която в същото време се придвижва напред в пространството (рис. 3). Освен това си представете, че в някаква точка на тази лемнискатна винтова линия се намира Земята, а
към текста >>
215.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Достатъчно е само да си спомним, на какви пътища се надяват в процеса на обикновеното днешно об
учен
ие в една или друга експериментална наука, просто защото нищо друго не могат нито да видят, нито да поставят, освен това, което е установено чрез приборите.
Работата тук е именно в това. По такъв начин трябва да разбираме задачите на времето.
Достатъчно е само да си спомним, на какви пътища се надяват в процеса на обикновеното днешно обучение в една или друга експериментална наука, просто защото нищо друго не могат нито да видят, нито да поставят, освен това, което е установено чрез приборите.
Как ще успеете да изучавате гьотевия спектър с помощта на днешните инструменти? Разбира се, няма да успеете! С помощта на днешните инструменти няма да успеете да получите нищо друго, освен това, което четете в книгите по физика. Няма да можете да разберете защо отхвърляме „светлинните лъчи“ при светлинните явления, където изобщо няма никакви лъчи. Ако си представим, че имаме съд, пълен с вода, тук долу монета и тази монета изглежда на друго място, свободно спускаме тук перпендикуляр към отразяващата повърхност в точката на падане на лъча и към всичко възможно (рис. 10).
към текста >>
Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото
учен
ие за цвета.
Това исках да ви кажа в заключение. За останалото бих искал само да изкажа надежда, това, на което исках да дам само тласък, което по определен начин исках да набележа, да доведе до стремеж в експериментална посока, особено в експериментално отношение. Това е, което ни е нужно. Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват.
Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета.
Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това.
към текста >>
Този човек даже издаде гьотевото „
Учен
ие за цвета“ и написа коментар към него.
За останалото бих искал само да изкажа надежда, това, на което исках да дам само тласък, което по определен начин исках да набележа, да доведе до стремеж в експериментална посока, особено в експериментално отношение. Това е, което ни е нужно. Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета.
Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него.
Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета.
към текста >>
Говорих с него за гьотевото
учен
ие за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Това е, което ни е нужно. Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него.
Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях.
към текста >>
Той каза: „По отношение на гьотевото
учен
ие за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях. И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото
учен
ие за цвета.
Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета.
Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях. И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото
учен
ие за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях.
И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
Тя дава съвършено нов, духовнона
учен
аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус.
[1] да я проследявате и мнимо – думичката “мнимо” се появява тук неочаквано, остава изолирана и в това отношение прилича на грешка в стенограмата. В стенографския запис това място е фиксирано, за съжаление, много кратко и не дават обяснение по въпроса. Обаче, може би, думата “мнимо” наистина се е подразбирала: преди чисто училищната забележка на с. 68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място.
Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус.
– Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му. Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл. Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели. Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе предвид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото...“.
към текста >>
По това време малко физици от преподавателите в университетите са издавали „
Учен
ието за цвета“ на Гьоте, и това, вероятно, е Калишер – първо в 1878 г.
[5] ...професор по физика: може да става дума само за Соломон Калишер (Salomon Kalischer , 1845-1924).
По това време малко физици от преподавателите в университетите са издавали „Учението за цвета“ на Гьоте, и това, вероятно, е Калишер – първо в 1878 г.
в изданието на произведенията на Гьоте в Hempel, и след това в 1890-1906 г. в издателство Sophie. За кореспонденцията между Р. Щайнер и Калишер и срещата им в архива на Готе виж статията на Kurt Franz David в списание „Das Goetheanum“, 1971, S. 281.
към текста >>
216.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Подзаглавието „Трети естественона
учен
курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите.
Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката.
Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката. Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището. По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>
217.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Това Общество има като задача изучаваното на
учен
ието на Духовната Наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/.
Настоящият труд e част от серията цикли от сказки, държани от Рудолф Щайнер пред вътрешния кръг на членовете на Антропософското Общество.
Това Общество има като задача изучаваното на учението на Духовната Наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/.
Това изучаване продължава и Свободният Университет на Духовната Наука, който има своя център при Гьотеанума в Дорнах.
към текста >>
Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива
учен
ието на Духовната наука.
Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за ползуване от членовете на Свободния Университет на Духовната Наука.
Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната наука.
Тези основи са достъпни за всеки човек в книгите на Рудолф Щайнер, списъкът на които ще се намери в края на този том.
към текста >>
218.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
В салона неговите
учен
ици бяха по-бледи от него.
И няколко часа по-късно, в дърводелското ателие до Гьотеанума, което бе останало незасегнато от пожара, Рудолф Щайнер, с набраздено от напрежение лице при работите за погасяването на пожара, със спокойно понасяне на бруталното унищожително дело, започна с абсолютно самообладание да излага по-нататък съдържани ето на своите сказки върху бъдещите проблеми на познанието.
В салона неговите ученици бяха по-бледи от него.
към текста >>
219.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Между тези последните елементи, до които
учен
ият свежда всяко вещество, той измисля сили, върху произхода на които изпитва известна обърканост да се произнесе; той забулва всичко това с мантията на формулите, с един вид странно доверие в стойността на тези формули, с един вид вяра, която Луи дьо Бройли чудесно изразява, като казва, че "ролята на физиката е да изучава математическите форми, в които ще се поместят явленията".
Между тези последните елементи, до които ученият свежда всяко вещество, той измисля сили, върху произхода на които изпитва известна обърканост да се произнесе; той забулва всичко това с мантията на формулите, с един вид странно доверие в стойността на тези формули, с един вид вяра, която Луи дьо Бройли чудесно изразява, като казва, че "ролята на физиката е да изучава математическите форми, в които ще се поместят явленията".
И този забележителен учен прибавя, че по този начин, "физиката ще участвува в строгостта на математиката".
към текста >>
И този забележителен
учен
прибавя, че по този начин, "физиката ще участвува в строгостта на математиката".
Между тези последните елементи, до които ученият свежда всяко вещество, той измисля сили, върху произхода на които изпитва известна обърканост да се произнесе; той забулва всичко това с мантията на формулите, с един вид странно доверие в стойността на тези формули, с един вид вяра, която Луи дьо Бройли чудесно изразява, като казва, че "ролята на физиката е да изучава математическите форми, в които ще се поместят явленията".
И този забележителен учен прибавя, че по този начин, "физиката ще участвува в строгостта на математиката".
към текста >>
Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските
учен
и, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух.
Нека оставим тук тези твърде общи разсъждения и да се върнем към по-особената проблема, която се разглежда в този труд. Ние казахме вече, това е проблемата на раждането на естествените науки в течение на историята.
Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските учени, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух.
Това бяха предтечи; западното човечество не можеше още да им достави в цялост необходимата почва за развитието на един рационализъм, който те предсказаха и вече подготвиха. Тази почва бе подготвена, както ни казва Рудолф Щайнер, едва през един период, който можем да поставим приблизително между живота на две велики личности на тези времена, Николай от Куза и Николай Коперник.
към текста >>
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в
учен
ото невежество, т.е.
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
към текста >>
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на
учен
ието, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на учението, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Тези търпеливи проучвания му позволиха да построи една здрава и логическа основа, върху която щеше да изгради своите духовни учения.
към текста >>
Тези търпеливи проучвания му позволиха да построи една здрава и логическа основа, върху която щеше да изгради своите духовни
учен
ия.
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на учението, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Тези търпеливи проучвания му позволиха да построи една здрава и логическа основа, върху която щеше да изгради своите духовни учения.
към текста >>
Учен
и като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален.
Ние не ще разискваме тук върху това схващане, пуснало толкова дълбоки корени в духовете, че неотдавнашните работи, които доведоха до там, да се говори за един принцип на индетерминизъм, не са в състояние да го разклатят. Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него. Това направи именно Рудолф Щайнер, но огромното множество на нашите съвременници не знаят за него.
Учени като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален.
Днешната наука прибавя, че в точката, до където тя е стигнала, почти всичко за да не кажем всичко което не е било интелектуално, е изчезнало. Нищо ново не се е прибавило към него, което да не принадлежи на духа". /Нови философски основи на науката, превод Лаланд/.
към текста >>
Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази наука на духа, която вече изискват някои философи и някои
учен
и.
Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази наука на духа, която вече изискват някои философи и някои учени.
към текста >>
Без съмнение, това желание не се споделя от всички философи и
учен
и; но това ще стане, когато широката публика ще е усвоила модерните схващания.
Без съмнение, това желание не се споделя от всички философи и учени; но това ще стане, когато широката публика ще е усвоила модерните схващания.
Човечеството, в неговата целокупност, има впечатлението, че живее в една единствена по себе си епоха на своята история; моралните, политически и икономически безпорядъци, колкото и големи да са те, не са достатъчни да заличат това впечатление. Хората продължават да считат историята на миналите столетия като една дълга подготовка на това разцъфтяване, до което е стигнала нашата научна епоха, като един стадий по-нисш от нашия, в който за първи път се разкрива величието на човека. Духовете не ще се изменят от днес за утре, но не остава по-малко вярно, че в дъното на човешкото сърце се таи една огромна носталгия за нещо, което не се изразява ясно, но която не е нищо друго освен духовността, която хората са прогонили от науката. Както Рудолф Щайнер казва като заключение в този труд, от величественото натрупване на техническите приложения на науката се издига един огромен повик, който изпълва вселената.
към текста >>
На
учен
натурализъм, рационален идеализъм, прагматизъм, интуитивизъм и пробабилизъм, онези, които се интересуват от стойността на човешкото знание, с което човек се обогатява чрез научните методи, познават водовъртежа на идеите, между които се борят всички различни доктринални схващания.
Научен натурализъм, рационален идеализъм, прагматизъм, интуитивизъм и пробабилизъм, онези, които се интересуват от стойността на човешкото знание, с което човек се обогатява чрез научните методи, познават водовъртежа на идеите, между които се борят всички различни доктринални схващания.
Каквито и да бъдат, те трябва да признаят, че тяхната надежда да обхванат абсолютното е била напразна Може да се разкрие един вид нова вярване, което без съмнение не ще ни накара да познаем абсолютното, но което от гледна точка на относителното отново ще постави човека в едно положение, при което той не би имал вече нужда да търси абсолютното, защото ще познава своето истинско място в лоното на вселената.
към текста >>
220.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
На пръв поглед неговата мисъл изглежда лесно достъпна; обаче когато някой модерен
учен
се залови да проучва тази мисъл, тя предлага от известна гледна точка много големи трудности.
Кардиналът Николай Кузански беше син на корабар-лозар от Рейнската област. Роден през 1401 година, той починал през 1964 година.
На пръв поглед неговата мисъл изглежда лесно достъпна; обаче когато някой модерен учен се залови да проучва тази мисъл, тя предлага от известна гледна точка много големи трудности.
към текста >>
По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За
учен
ото невежество".
За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви.
По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество".
към текста >>
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "
Учен
ото невежество"?
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"?
Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието. Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха. Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност. С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик.
към текста >>
Той беше особено добре запознат с
учен
ията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха.
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"? Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието.
Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха.
Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност. С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
към текста >>
Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е
учен
ото невежество.
Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество.
към текста >>
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става
учен
о невежество.
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество.
Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение.
към текста >>
Но пол
учен
ото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Стигнал там, човек може да остане само ням.
към текста >>
Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило
учен
ото невежество.
А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката.
Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество.
Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм. Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер. Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката.
към текста >>
Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез
учен
ото невежество, по пътя на математиката.
Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката.
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа.
към текста >>
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За
учен
ото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година.
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година.
В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
към текста >>
"За
учен
ото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят.
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно.
"За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят.
Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
към текста >>
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един на
учен
израз.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз.
към текста >>
221.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
От една страна всички познания, които тази душа можа да събере изучавайки богословието; от друга страна сградата на математически понятия, които, колкото и сигурни да са в себе си, не могат да доведат до духовния свят, достъпа до който може да отвори само
учен
ото невежество.
Говорейки Ви вчера за Николай Кузански, аз исках да Ви покажа, как са се проявили в неговата душа симптомите на научното развитие на 15 век.
От една страна всички познания, които тази душа можа да събере изучавайки богословието; от друга страна сградата на математически понятия, които, колкото и сигурни да са в себе си, не могат да доведат до духовния свят, достъпа до който може да отвори само ученото невежество.
Това е вътрешното становище, което Николай Кузански така величествено ни представя.
към текста >>
Учен
иците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа.
Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен живот един духовен поглед и долавяше същността на душата. Той чувствуваше тази душа като пряка еманация на Духа, който по-късно бе наречен Бог, непознатият Бог.
Учениците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа.
Така, за тях, Духът беше всемирното Начало, чийто живот обгръща всичко съществуващо и вън от който не може да съществува нищо. И този Дух, направо възприемаем под неговата първична форма, можеше да бъде намерен в човешката душа и той на истина биваше намерен, когато човек имаше чувството, че душата беше посланица /пратеница/.
към текста >>
Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито
учен
ия следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха. С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко.
Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник.
Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то. Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>
Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания пол
учен
и от минало то.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха. С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко. Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник.
Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то.
Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>
Учен
иците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха. С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко. Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник. Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то.
Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>
От
учен
ията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание.
От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>
Древният
учен
ик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания. И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността.
Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>
Би ли могъл днешният
учен
да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното?
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие. Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика.
Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното?
За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
222.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В това се съдържаше потенциално цялото
учен
ие на Джордано Бруно /който, роден в 1548, почина изгорен в Рим през 1600 година/.
Следователно системата на Коперник се състоеше по същество в преместването на центъра на нашия свят, който от Земята бе пренесен на Слънцето.
В това се съдържаше потенциално цялото учение на Джордано Бруно /който, роден в 1548, почина изгорен в Рим през 1600 година/.
към текста >>
Защото, какво всъщност се прави, когато
учен
ите искат да изразят природните явления чрез диференциал ни уравнения?
Защото, какво всъщност се прави, когато учените искат да изразят природните явления чрез диференциал ни уравнения?
Изтъква се всичко онова, което избягва на нашата интимна опитност. Нека бъда извинен, ако навлизам тук в една област, в която биха могли да ме следват само специалистите; за съжаление не ми е възможно да направя тук едно пълно изложение на инфинитезималното изчисление. Бих искал въпреки това да обърна вниманието Ви върху няколко точки, които се отнасят направо към темата на нашето изследване.
към текста >>
Наистина, научната мисъл се е родила, защото тя трябваше да се роди и който би искал да отрече на инфинетизимално то изчисление всякакъв смисъл на съществуване, би бил побъркан, а не
учен
.
Понеже чувствува нещата по този начин, Бъркли, бихме могли да кажем, не е от своето време.
Наистина, научната мисъл се е родила, защото тя трябваше да се роди и който би искал да отрече на инфинетизимално то изчисление всякакъв смисъл на съществуване, би бил побъркан, а не учен.
Но въпреки това ние разбираме чувството на един Бъркли, поставен, както той е бил, в епохата, когато се ражда едно ново схващане на света.
към текста >>
223.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Да предположим, че един
учен
от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него. Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например.
Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните.
Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта.
към текста >>
Такова би било съждението произнесено от един
учен
на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично.
Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен
учен
; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките.
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките.
С това той ни доказва, че в него още имаше един остатък на живото, интуитивно чувство, което в миналото стоеше на основата на изучаване на математиките. Във вътрешния живот на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо. Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие.
към текста >>
В една от тези епохи някои явления накараха
учен
ите да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва. Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна. Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи.
В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава.
В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>
Какво биха казали в един случай от този род древните
учен
и, за които аз вече говорих?
Какво биха казали в един случай от този род древните учени, за които аз вече говорих?
Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят предимно за живота; а когато са атомисти, те имат предимно предвид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
към текста >>
Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и
учен
ите на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели предимно от природата на техния собствен дух.
Но не мога да кажа, че тези различни представи отговарят просто на една нужда на моя дух. Напротив, те са признак на едно обективно отношение. В присъствие на това, което иска да познае, субектът трябва да се абстрахира от самия себе си. Защото поради самата тяхна природа ние трябва да виждаме живото като привърженици на непреривността, а неодушевеното като атомисти. И ако някой наистина изпитва в своя дух нуждата да се колебае между двата начина на виждане на нещата, той трябва да се съобразява със самия обект на неговото изучаване, като разглежда ту живото същество, ту неодушевеното.
Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и учените на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели предимно от природата на техния собствен дух.
към текста >>
Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на
учен
ите самото понятие на този организъм.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма.
Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
224.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тази идея не би хрумнала на
учен
ите от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество.
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите предания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха. Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят. Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят. И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение. За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела.
Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество.
Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния свят, защото бяха забравили, че човекът е също част от този външен свят.
към текста >>
Не знаейки вече, що е човекът,
учен
ите потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани!
Не знаейки вече, що е човекът, учените потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани!
Учените все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света. Всички теории върху еволюцията на живите същества, които бяха изградени в нашата епоха, носят белега на това непознаване на човешкото същество, което те представят като завършек на животинската серия. Човекът не е вече нищо друго, освен най-съвършеното от всички животни
към текста >>
Учен
ите все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света.
Не знаейки вече, що е човекът, учените потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани!
Учените все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света.
Всички теории върху еволюцията на живите същества, които бяха изградени в нашата епоха, носят белега на това непознаване на човешкото същество, което те представят като завършек на животинската серия. Човекът не е вече нищо друго, освен най-съвършеното от всички животни
към текста >>
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки,
учен
ите не виждат, колко много са се отдалечили действително от него.
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него.
Например, у ентусиазирани материалисти от 20-ия век намираме това мнение, че човекът не може да претендира, че е от духовно естество, защото всичко, което в него ни изглежда като духовно, не е в действителност освен едно действие на външни на него явления, които трябва да търсим в пространството или във времето. Описва се начинът, по който светлината, т.е. етерът, действува върху него, как трептенията на този етер се разпространяват в нервите, как също външният въздух прониква в него чрез дишането и пр... И от всичко това се прави следният извод: човекът е чувствителен към най-малкото повишение, към най-малкото понижение на температурата. Той е подложен на всички причини, които действуват върху неговите нерви. Той е едно същество, което зависи от най-малкото налягане на атмосферата.
към текста >>
Модерният
учен
е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът.
Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира.
Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът.
Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи. Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>
225.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Когато получаваше
учен
ието на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше.
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно съзнание. Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото. Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото. Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството. Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест.
Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше.
Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа. Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него. Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно.
към текста >>
По този начин в началото на 15то столетие се проявява една опозиция срещу Аристотел, когото цялото Средновековие беше считало за върховен на
учен
авторитет, опозиция която се явява у всички напреднали духове.
По този начин в началото на 15то столетие се проявява една опозиция срещу Аристотел, когото цялото Средновековие беше считало за върховен научен авторитет, опозиция която се явява у всички напреднали духове.
към текста >>
Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които
учен
ите си представят, че действуват определени сили.
Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество.
Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили.
Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят. Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
към текста >>
Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един
учен
, какъвто е лекарят Галиен.
Това последствие не изпъква, не се явява, когато оставаме в областта на самата физика. Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е получил в своето етерно тяло, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности. Тези опитности са му били отдавна отнети и това по един много по-абсолютен начин отколкото тези на физическото тяло. Само че тази първа ампутация /отрязване на крайници/ е била поздравена с по-малко ентусиазъм отколкото втората.
Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един учен, какъвто е лекарят Галиен.
Съобразно с духа на неговата епоха, той различава четири елемента /стихии/ в природата: земя, вода, въздух и огън, който ние бихме нарекли топлина. Ето какво са долавя ли хората от неговата епоха, когато са насочвали поглед към външния свят.
към текста >>
226.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното
учен
ие.
Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път.
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
към текста >>
Така на
учен
ите от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша.
Така на учените от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша.
Този факт може да бъде констатиран, но не може да бъде обяснен, защото хората си съставят за течния организъм една съвършено погрешна идея; те не знаят, че етерното тяло е това, което реагира движението на вътрешните течности и управлява химическия живот на организма.
към текста >>
Това познание е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и
учен
ите започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
Това познание е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и учените започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
Те считаха тялото като един конгломерат от твърди органи, сред който всичко се подчинява на механически закони; органите са сравнени със смукателни или тласкащи помпи и пр. Човешкото тяло се превърна в една машина.
към текста >>
Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси,
учен
ите се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа.
Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа.
Сърцето е вече само една истинска помпа, която смучи кръвта и я изтласква в организма. Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение. Хората вземат нещата от към лошата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите.
към текста >>
В този момент
учен
ите с всички усилия търсят да внесат отново в този празен чувал, какъвто е станал човекът, нещо, което да го напълни.
В този момент учените с всички усилия търсят да внесат отново в този празен чувал, какъвто е станал човекът, нещо, което да го напълни.
Така се стигна до там, той да бъде считан като една машина: "Човекът е една машина", казваше Дьо Ла Метри. Материализмът, или по-скоро механизмът на 18-ия век, който беше толкова противен на Гьоте, се ражда от безсилието, в което се намират хората, да проникнат, да познаят човека по методите, които прилагат към външния свят. 19-ия век страдаше от това безсилие.
към текста >>
227.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на
учен
ите и даже на философите: физиологията.
Много от съвременните научни открития са били направени в безсъзнание; в това отношение литературата ни дава достатъчно опорни точки. Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят. Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията.
Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията.
Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно познание на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една наука за човешкото същество.
към текста >>
Когато ще бъде установен ред в настоящия на
учен
хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл.
Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>
228.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите пол
учен
и от тук от науката.
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е. на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа.
Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката.
Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите.
към текста >>
Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на
учен
ие, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки.
Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
към текста >>
229.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Училището има учителски колегиум от над четиридесет учители и над осемстотин
учен
ици.
Това положение е потискащо и то много тежко гнети душата, тъй като всичко друго е добре уредено.
Училището има учителски колегиум от над четиридесет учители и над осемстотин ученици.
Извънредно трудно е те да работят при тези икономически предпоставки и особено при бъдещите икономически изгледи за Германия.
към текста >>
За пет часа не може да се даде говорно об
учен
ие на 160 души, за това работата се уреди така, че около 30 човека стояха отпред и те получиха истинско говорно об
учен
ие.
Налице е нужда от това, което Антропософията може да даде. В Щутгарт се проведе курс за формира не на говора, за актьорската реч, който трябваше да завърши за малко часове, защото нямаше време за повече. Записаха се около 160 човека.
За пет часа не може да се даде говорно обучение на 160 души, за това работата се уреди така, че около 30 човека стояха отпред и те получиха истинско говорно обучение.
Останалите можеха само да слушат. Наистина има потребност от Антропософията, дълбока, обширна потребност. Трябва да сме в състояние да раздвижим наличните сили и да засилим антропософската дейност.
към текста >>
230.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Учен
ият го смята за невежа, за неосведомен.
Не може да се повтори това, което казах тук преди час, но аз мога да го характеризирам по определен начин. Да вземем един селянин, както върви през нивата си.
Ученият го смята за невежа, за неосведомен.
Ученият казва, че селянинът е глупав, но в действителност това не е вярно, то е из основи погрешно. Селянинът извинете, това е точно така той е един медитант, той медитира. Което той промедитира в своите зимни нощи, това е твърде, твърде много. Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно познание. Той не може да го изрази, то внезапно се появява.
към текста >>
Учен
ият казва, че селянинът е глупав, но в действителност това не е вярно, то е из основи погрешно.
Не може да се повтори това, което казах тук преди час, но аз мога да го характеризирам по определен начин. Да вземем един селянин, както върви през нивата си. Ученият го смята за невежа, за неосведомен.
Ученият казва, че селянинът е глупав, но в действителност това не е вярно, то е из основи погрешно.
Селянинът извинете, това е точно така той е един медитант, той медитира. Което той промедитира в своите зимни нощи, това е твърде, твърде много. Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно познание. Той не може да го изрази, то внезапно се появява. Той върви през полето и изведнъж то е там.
към текста >>
231.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Често, когато
учен
ите говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата.
Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата.
Днес често се чува фразата: торът съдържал хранителни вещества за растенията. В началото Ви казах две положения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира. Тя трябваше да се коригира, защото се основава на съвсем погрешно виждане относно храненето на всяко същество.
към текста >>
232.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка пол
учен
ия вече разтвор.
Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате. Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог. Много е важно да се получи едно вътрешно взаимно проникване. Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка. Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се получи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо.
Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка получения вече разтвор.
към текста >>
233.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако сега пол
учен
ата от еленовия мехур субстанция в готовия си вид може да се запази толкова дълго, колкото човек иска се прибави към един куп обикновен тор, който може да е голям и колкото една къща, и се размеси с него, за което не се изисква много работа, ако тази субстанция само се разпредели в тора, тя започва да го облъчва.
Ако сега получената от еленовия мехур субстанция в готовия си вид може да се запази толкова дълго, колкото човек иска се прибави към един куп обикновен тор, който може да е голям и колкото една къща, и се размеси с него, за което не се изисква много работа, ако тази субстанция само се разпредели в тора, тя започва да го облъчва.
В нея се съдържа извънредно голяма облъчваща сила съществуването на облъчваща сила ще повярва и материалистът, щом като говори за радий, така че щом изобщо бъде внесена и с колкото и количество тор да се размеси, тя въздейства върху цялата маса твърд и течен животински тор, както и върху компоста.
към текста >>
Съвсем сигурно днес това незнание не поставя
учен
ите в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите.
И точно по отношение на поемането на силициевата киселина с течение на времето земята губи своята мощ. Губи я бавно и затова не се забелязва особено от тези, които още гледат само микрокосмичното, а не макрокосмичното. Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на растението. То обаче има извънредно голямо значение. За тези неща човек трябва да има известно знание.
Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите.
В тази насока наблюдението на най-различни елементи опитоми материалистичните лъвове.
към текста >>
И азотът, пол
учен
по този начин, е от огромна полза за развитието на растението, но той трябва да бъде произведен по тези методи, които описах.
Наред със сярата се намира също и водород. Аз Ви посочих значението на водорода. Между калция и водорода има взаимно качествено съотношение, аналогично на отношението между кислорода и азота във въздуха. Вече и по чисто външен начин, както е при количествения химически анализ, би могло да се установи, че съществува сродство между връзката на кислорода и азота във въздуха и връзката на варта с водорода в органичните процеси. Под въздействието на водорода калцият и калият непрекъснато се превръщат в азотоподобна субстанция и в края на краищата в истински азот.
И азотът, получен по този начин, е от огромна полза за развитието на растението, но той трябва да бъде произведен по тези методи, които описах.
към текста >>
НАГОРЕ