Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
27
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
Намерени са
35229
резултата от
1795
текста в
36
страници с части от думите : '
Ухо
'.
На страница
27
:
1000
резултата в
47
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази д
ухо
вност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност.
Себепознанието и познанието на света са едно цяло. В живота между раждането и смъртта, нашият свят обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние.
В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност.
Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и духовно. За човека тук на Земята, за земния човек, светът е там вън. За човека между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре. При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
към текста >>
Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и д
ухо
вно.
Себепознанието и познанието на света са едно цяло. В живота между раждането и смъртта, нашият свят обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние. В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност.
Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и духовно.
За човека тук на Земята, за земния човек, светът е там вън. За човека между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре. При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
към текста >>
2.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към д
ухо
вния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане.
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане.
Нека днес да започнем от същото място. Вчера аз определих това, което човек пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание. То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния свят с присъщите му закони. Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални чувства и усещания. И целият човешки път между смъртта и новото му раждане е проникнат от всичко онова, което тези две страни съвместно изграждат.
към текста >>
И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в д
ухо
вния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие.
Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на човека със Земята.
И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в духовния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие.
През Портата на смъртта ние пренасяме нещо, което принадлежи на Земното развитие. Но по време на Земното развитие ако помните от моята „Тайна Наука“ практически се стига до едно друго царство, до минералното царство. Така че външният минерален свят и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло. Че Азът минава през Портата на смъртта със своето минерално съзнание, това зависи в основата си от всичко, което човекът е получил от Земята. Обаче неправилно е да разглеждаме нашата Земя просто като едно небесно тяло.
към текста >>
Или с други думи: в д
ухо
вния свят човек взема нещо, което не се изчерпва се неговия Аз, който продължава нататък, а нещо, което в известен смисъл е един астрален плод от Земята (рис.23).
Да продължим нататък: напускайки Земята, човек развива минералното съзнание. Обаче това минерално съзнание е проникнато от диференцираните земни елементи, от Земята, доколкото и тя е изградена от най-различни субстанции.
Или с други думи: в духовния свят човек взема нещо, което не се изчерпва се неговия Аз, който продължава нататък, а нещо, което в известен смисъл е един астрален плод от Земята (рис.23).
към текста >>
Отправим ли д
ухо
вен поглед нагоре, където е сега човекът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е.
И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък. Обаче засега той е все още изтъкан от минералното съдържание.
Отправим ли духовен поглед нагоре, където е сега човекът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е.
ще открием един мисловен свят според неговото отнасяне към минералите (рис.23). И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен свят, започва да сътрудничи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
към текста >>
Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв д
ухо
вен екстракт действува вътре?
Тази взаимна зависимост е изключително важна.
Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре?
ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта. Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие. Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>
Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този д
ухо
вен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
Тази взаимна зависимост е изключително важна. Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре? ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта. Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие.
Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>
Така че практически това, което слиза от д
ухо
вния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция.
Нещата са устроени така (рис.22, бяло), че химическите връзки в живата клетка не са по-здрави от тези в неживата материя. Напротив: Химическите връзки стават най-хаотични тъкмо в оплодената зародишна клетка. Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила. Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово). И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между ембриона и неговото обкръжение.
Така че практически това, което слиза от духовния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция.
Вие разбирате, че този процес, както Ви го описвам тук, е един разбираем и, така да се каже, един прозрачен процес. Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни въздействия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка). А после, щом човек навлезе в планетарните сфери, той започва да изгражда своите органи първоначално само като силови съотношения в онази празнина, за която току-що споменах.
към текста >>
И след като ние твърдим, че човекът има един живот преди раждането, и че от д
ухо
вния свят той слиза в земна инкарнация като единно цяло от физическо, етерно, астрално тяло и Аз, можем да добавим и това, че неговата Карма, която той донася от предишния си земен живот, се включва в тази етерна ударна сила, която човек извлича от планетарната система.
Напълно е възможно да се говори нагледно и конкретно за Кармата и нейните въздействия върху хората.
И след като ние твърдим, че човекът има един живот преди раждането, и че от духовния свят той слиза в земна инкарнация като единно цяло от физическо, етерно, астрално тяло и Аз, можем да добавим и това, че неговата Карма, която той донася от предишния си земен живот, се включва в тази етерна ударна сила, която човек извлича от планетарната система.
към текста >>
По този начин ние можем да вникнем дълбоко в човека и да разграничим това, което с неговите физично-сетивни действия се отправя към душевно-д
ухо
вния свят, от онова което д
ухо
вният свят влага в човека и в неговите действия.
И сега Вие бихте могли съвсем нагледно да си представите, как от планетарните сили под формата на етерен космически плод в човека нахлува само това, което е необходимо и целесъобразно.
По този начин ние можем да вникнем дълбоко в човека и да разграничим това, което с неговите физично-сетивни действия се отправя към душевно-духовния свят, от онова което духовният свят влага в човека и в неговите действия.
Да, ние можем да проникнем в тези неща до най-големи подробности.
към текста >>
Именно с помощта на антропософската Д
ухо
вна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената.
Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената.
Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос. За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос. Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека. В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество.
към текста >>
Но такива са и съотношенията между д
ухо
вното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в д
ухо
вно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в д
ухо
вно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека.
Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената. Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос. За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос.
Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека.
В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество. И в следващите две изречения, ние можем да обобщим всеобхватното познание за света и за човека:
към текста >>
3.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Вчера говорихме за душевното и д
ухо
вното развитие на човека.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека.
Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие.
към текста >>
Докато разглеждахме д
ухо
вното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как д
ухо
вното развитие, т.е.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека.
Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е.
как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества.
към текста >>
как това, което е д
ухо
вно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е.
как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии.
И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Искаме ли да вникнем в д
ухо
вното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества.
Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие.
Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества.
Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, д
ухо
вен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества.
Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Накратко: когато разглеждаме душевния живот на човека, ние непременно трябва да осмислим и д
ухо
вно-душевно-физическите пулсации вътре в настоящата действителност.
Не трябва да има никакво съмнение: душевният живот на човека е една действителност. Ние израстваме душевно, благодарение на това, което изнасяме от дълбините на нашето същество, на това, което се разгръща в мислене, чувства и воля, изпълвайки пространствата между четирите съставни части на човешкото същество. Ние получаваме външните сетивни впечатления и ги преработваме активно.
Накратко: когато разглеждаме душевния живот на човека, ние непременно трябва да осмислим и духовно-душевно-физическите пулсации вътре в настоящата действителност.
към текста >>
То може да я запази, да съхрани своя облик и своята същност, само ако се проникне от човешките душевни и д
ухо
вни сили.
Как впрочем стоят нещата, когато разглеждаме човека в неговите физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз? Своето физическо тяло човек носи от раждането или от ембрионалния си живот до смъртта. След като при смъртта човек го отхвърли от себе си, физическото тяло не успява да запази своята форма.
То може да я запази, да съхрани своя облик и своята същност, само ако се проникне от човешките душевни и духовни сили.
към текста >>
Това физическо тяло дължи своя облик на по-висшия д
ухо
вен свят.
Силите, които действуват навън във физическата земна природа те само го разрушават, едни по-бързо, други по-бавно, но те го разрушават. Това физическо тяло се разпада, защото то не може да устои всред земните сили на минералното, растителното и животинското царство.
Това физическо тяло дължи своя облик на по-висшия духовен свят.
То не би имало никаква възможност за съществуване, ако се намираше единствено във физическите земни условия. Преди човек да е навлязъл в своя ембрионален живот след последната си смърт, всички тези сили, които действуват във физическото тяло изобщо не притежават никакво Земно поданство. Обликът на физическото тяло се изгражда само по времето на човешкия земен живот, само тогава се разигра ват съответните процеси, само тогава то израства, остарява и т.н. То принадлежи на човека, не на Земята. И този факт се потвърждава от едно съвсем обикновено разсъждение.
към текста >>
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Д
ухо
вната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Самото то е от образно естество и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание. В този случай ние развиваме, така да се каже, вътрешните образни сили на физическото тяло. И това, което виждаме там като вътрешни образни сили, са противостоящите сили, тези, до които елементите на физическото тяло не са достигнали със своята земна активност.
към текста >>
И д
ухо
вното наблюдение ни дава точно тази гаранция, че човешкото етерно тяло е зародишния кълн на това бъдещо царство, което ще израсне между растителния и животинския свят.
Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили. Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж. Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори. Обаче всичко, което е изтъкано по този начин в Космоса от човешките етерни тела, ще се преобрази в сили за Бъдещият Юпитер, в сили за Юпитеровото природно царство, което ще бъде едно растително-животинско, едно животинско-растително царство.
И духовното наблюдение ни дава точно тази гаранция, че човешкото етерно тяло е зародишния кълн на това бъдещо царство, което ще израсне между растителния и животинския свят.
към текста >>
Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред д
ухо
вния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят. В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н. И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва. Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина. Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота.
Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в д
ухо
вния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този д
ухо
вен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят.
И ето че сега остана да говорим за самото човешко царство.
Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят.
За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“. И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят. Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта.
към текста >>
За да постигна тази цел, аз описах как там, в д
ухо
вната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на д
ухо
вната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“.
И ето че сега остана да говорим за самото човешко царство. Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят.
За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“.
И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят. Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта. То е така описано, че показва как тамошният морално-духовен свят притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета.
към текста >>
И във всичко, което е описано от мен в тази д
ухо
вна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува.
И ето че сега остана да говорим за самото човешко царство. Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят. За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“.
И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува.
Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят. Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта. То е така описано, че показва как тамошният морално-духовен свят притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета. Обаче това, което човешкият Аз изживява там, то се превръща в зародиш на тези диференциации и зависимости, които подготвят Бъдещият Юпитер.
към текста >>
И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в д
ухо
вния свят.
И ето че сега остана да говорим за самото човешко царство. Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят. За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“. И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна.
И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят.
Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта. То е така описано, че показва как тамошният морално-духовен свят притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета. Обаче това, което човешкият Аз изживява там, то се превръща в зародиш на тези диференциации и зависимости, които подготвят Бъдещият Юпитер. В днешният човешки Аз, ние носим зародиша на тези велики бъдещи диференциации, на този съдружен живот в загатнатите области, които тогава ще имат съвсем друг изглед, но все пак ще могат да бъдат разглеждани така, както днес правим това с континентите, моретата и т.н. За да опишем и характеризираме тези процеси още по-добре, за да получим идея и понятие за тях, необходимо е отново да ги изследваме, но от друга гледна точка.
към текста >>
То е така описано, че показва как тамошният морално-д
ухо
вен свят притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета.
За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“. И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят. Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта.
То е така описано, че показва как тамошният морално-духовен свят притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета.
Обаче това, което човешкият Аз изживява там, то се превръща в зародиш на тези диференциации и зависимости, които подготвят Бъдещият Юпитер. В днешният човешки Аз, ние носим зародиша на тези велики бъдещи диференциации, на този съдружен живот в загатнатите области, които тогава ще имат съвсем друг изглед, но все пак ще могат да бъдат разглеждани така, както днес правим това с континентите, моретата и т.н. За да опишем и характеризираме тези процеси още по-добре, за да получим идея и понятие за тях, необходимо е отново да ги изследваме, но от друга гледна точка.
към текста >>
Длъжен съм да напомня: така както описах напредващия живот на човешкия Аз в д
ухо
вната му родина знаете това от моята „Теософия“ веднага се установява, че за отделния човек там няма никакво място, за такова не може да става и дума.
Длъжен съм да напомня: така както описах напредващия живот на човешкия Аз в духовната му родина знаете това от моята „Теософия“ веднага се установява, че за отделния човек там няма никакво място, за такова не може да става и дума.
Още в нейната втора, в морската област, настъпва едно обединяване на взаимните човешки връзки, на човешките групи: Възниква нещо надчовешко, нещо свръхчовешко. Сега Азът се издига още по-нагоре и се съединява с други Азове в човешки групи. Това ново царство стои над сегашното човешко царство. И по времето на Бъдещият Юпитер, човекът ще влезе именно в това ново царство. Виждате ли, скъпи мои приятели, съвсем няма да е точно, ако аз кажа: „едно ангелско-човешко царство“; това не би отговаряло на нещата, защото Ангелои вече преминаха през своята човешка степен на Старата Луна.
към текста >>
И ако спрем вниманието си върху д
ухо
вното в човека, то ще застане пред нас като проявление на Духа.
Ето, така ние разглеждаме човешкия Дух, човешката душа, човешкото тяло.
И ако спрем вниманието си върху духовното в човека, то ще застане пред нас като проявление на Духа.
Доколкото ние изследваме този Дух като духовни хора, той не ни се открива в твърде диференциран вид. Наистина той показва определени нюанси, обаче пред нас той застава като нещо единно. И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията. Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм. Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии.
към текста >>
Доколкото ние изследваме този Дух като д
ухо
вни хора, той не ни се открива в твърде диференциран вид.
Ето, така ние разглеждаме човешкия Дух, човешката душа, човешкото тяло. И ако спрем вниманието си върху духовното в човека, то ще застане пред нас като проявление на Духа.
Доколкото ние изследваме този Дух като духовни хора, той не ни се открива в твърде диференциран вид.
Наистина той показва определени нюанси, обаче пред нас той застава като нещо единно. И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията. Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм. Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии. Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии.
към текста >>
И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Д
ухо
вната Наука, от Антропософията.
Ето, така ние разглеждаме човешкия Дух, човешката душа, човешкото тяло. И ако спрем вниманието си върху духовното в човека, то ще застане пред нас като проявление на Духа. Доколкото ние изследваме този Дух като духовни хора, той не ни се открива в твърде диференциран вид. Наистина той показва определени нюанси, обаче пред нас той застава като нещо единно.
И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията.
Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм. Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии. Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии. В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е. ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло.
към текста >>
Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите д
ухо
вни Йерархии.
И ако спрем вниманието си върху духовното в човека, то ще застане пред нас като проявление на Духа. Доколкото ние изследваме този Дух като духовни хора, той не ни се открива в твърде диференциран вид. Наистина той показва определени нюанси, обаче пред нас той застава като нещо единно. И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията. Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм.
Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии.
Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии. В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е. ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло. И ако искаме да изучим волевия живот, ние трябва да се обърнем към силовите съотношения и взаимодействия между Азът и астралното тяло. Ето такава е реалността на човека, такъв е неговия душевен живот.
към текста >>
Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира“ от душевно-д
ухо
вния човек и от него също няма да остане нищо.
И ако слезем по-надолу към физическото тяло на човека, първоначално то ни се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото. Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават. Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса. То се отдръпва и изчезва от човека. То няма вече нищо общо със Земята.
Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира“ от душевно-духовния човек и от него също няма да остане нищо.
Обаче Азът той ни е даден от Земята, той принадлежи на Земята. От Азът ние не получаваме никаква идея за това, какъв трябва да бъде той занапред. Ако разглеждаме тези съставни части на човешкото същество, ние виждаме, че във физическото тяло, в етерното тяло, в астралното тяло и в Азовото тяло са вложени зародишите на нови космически светове. И сега: Нещата се свеждат до това, че ние сме длъжни да опазим тези зародиши на нови космически светове, да ги опазим по един земен начин. Защото както и при всички други зароди ши съществува реалната опасност те да загинат.
към текста >>
За д
ухо
вните царства над човека ние можем да говорим само ако сме запознати с тяхното минало.
За духовните царства над човека ние можем да говорим само ако сме запознати с тяхното минало.
Ние знаем обаче, че в своята сегашна дейност, те постигат именно това, което пулсира в нашия Дух. Ако погледнем в душевния свят на човека, ние ще открием там настоящето, ще открием този душевен свят интимно свързан с настоящето. Ако погледнем обаче в телесния свят на човека, ще видим как в този телесен свят ние носим зародишния свят на бъдещето.
към текста >>
Така се откриват човешките тела според своето д
ухо
вно устройство.
Така се откриват човешките тела според своето духовно устройство.
Ако ги наблюдаваме външно те остават тела. Ако проникнем в тяхната вътрешна същност, те стават сила и Дух но сила и Дух, които ще израснат в бъдещето. Възможно е, скъпи мои приятели, да обединим минало, настояще и бъдеще, и да кажем: Миналото (рис.24, синьо) идва отгоре и обгражда нашата сегашна духовност. От нашата духовност навън се излъчва душевния ни живот в мислене, чувства и воля (М, Ч и В). Мисленето се обособява така, че има от
към текста >>
Възможно е, скъпи мои приятели, да обединим минало, настояще и бъдеще, и да кажем: Миналото (рис.24, синьо) идва отгоре и обгражда нашата сегашна д
ухо
вност.
Така се откриват човешките тела според своето духовно устройство. Ако ги наблюдаваме външно те остават тела. Ако проникнем в тяхната вътрешна същност, те стават сила и Дух но сила и Дух, които ще израснат в бъдещето.
Възможно е, скъпи мои приятели, да обединим минало, настояще и бъдеще, и да кажем: Миналото (рис.24, синьо) идва отгоре и обгражда нашата сегашна духовност.
От нашата духовност навън се излъчва душевния ни живот в мислене, чувства и воля (М, Ч и В). Мисленето се обособява така, че има от
към текста >>
От нашата д
ухо
вност навън се излъчва душевния ни живот в мислене, чувства и воля (М, Ч и В).
Така се откриват човешките тела според своето духовно устройство. Ако ги наблюдаваме външно те остават тела. Ако проникнем в тяхната вътрешна същност, те стават сила и Дух но сила и Дух, които ще израснат в бъдещето. Възможно е, скъпи мои приятели, да обединим минало, настояще и бъдеще, и да кажем: Миналото (рис.24, синьо) идва отгоре и обгражда нашата сегашна духовност.
От нашата духовност навън се излъчва душевния ни живот в мислене, чувства и воля (М, Ч и В).
Мисленето се обособява така, че има от
към текста >>
Искаш ли да познаеш д
ухо
вния свят на човека, вгледай се във великолепието на преминалия свят.
Да, наистина, дори и съвсем различните гледни точки потвърждават: Познанието за света е познание за човека. Искаш ли да познаеш света, вгледай се в себе си. Искаш ли да познаеш човека, вгледай се в света.
Искаш ли да познаеш духовния свят на човека, вгледай се във великолепието на преминалия свят.
Искаш ли да познаеш великолепието на бъдещите светове, вгледай се в зародишната сила на човешкото тяло. И ето как познанието за човека се превръща в познание за света, и познанието за света в познание за човека.
към текста >>
4.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с д
ухо
вната, душевна и телесна сфери.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери.
Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове. Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н. И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи д
ухо
вната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към д
ухо
вните светове.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери.
Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове.
Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н. И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена д
ухо
вност.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери. Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове. Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н.
И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като д
ухо
вен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието.
Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят. Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети.
Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието.
Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност. И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение.
към текста >>
Но как стоят нещата, когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Д
ухо
вна Наука?
Но как стоят нещата, когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука?
Когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука, той трябва така да промени своите усещания, че да може да изрази например следното: „Да, Азът трябва да се схване като едно творение, устремено нагоре с такъв подем, пред който земната гравитация е като полъха на снежинка, но този подем днешната модерна култура не иска да признае...“*16
към текста >>
Когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Д
ухо
вна Наука, той трябва така да промени своите усещания, че да може да изрази например следното: „Да, Азът трябва да се схване като едно творение, устремено нагоре с такъв подем, пред който земната гравитация е като полъха на снежинка, но този подем днешната модерна култура не иска да признае...“*16
Но как стоят нещата, когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука?
Когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука, той трябва така да промени своите усещания, че да може да изрази например следното: „Да, Азът трябва да се схване като едно творение, устремено нагоре с такъв подем, пред който земната гравитация е като полъха на снежинка, но този подем днешната модерна култура не иска да признае...“*16
към текста >>
Ако човек действително влезе в антропософската Д
ухо
вна Наука, той трябва да стигне дотам, че да си каже: С тази антропософска Д
ухо
вна Наука към теб се предявява едно съвсем особено изискване.
Ако човек действително влезе в антропософската Духовна Наука, той трябва да стигне дотам, че да си каже: С тази антропософска Духовна Наука към теб се предявява едно съвсем особено изискване.
Сега ти можеш да разбираш такива неща, да приемаш в душата си такива идеи, за които хората, живеещи само в сферите на днешното образование, на днешната цивилизация, биха казали, че те са фантастични или налудни, но всъщност това са идеи, до които тези хора с това днешно образование и тази Азова култура просто не могат да достигнат. Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за духовната, душевна и телесна същност на човека. От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а маймуната за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли, чувства и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът. И сега от един такъв философ който гледа на тези тела, на тези обвивки като нещо фантастично се изисква да разбере, че те носят в себе си зародишите на бъдещите светове! Естествено, чрез това с което днешният Аз разполага, тези неща не могат да се разберат.
към текста >>
Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за д
ухо
вната, душевна и телесна същност на човека.
Ако човек действително влезе в антропософската Духовна Наука, той трябва да стигне дотам, че да си каже: С тази антропософска Духовна Наука към теб се предявява едно съвсем особено изискване. Сега ти можеш да разбираш такива неща, да приемаш в душата си такива идеи, за които хората, живеещи само в сферите на днешното образование, на днешната цивилизация, биха казали, че те са фантастични или налудни, но всъщност това са идеи, до които тези хора с това днешно образование и тази Азова култура просто не могат да достигнат.
Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за духовната, душевна и телесна същност на човека.
От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а маймуната за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли, чувства и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът. И сега от един такъв философ който гледа на тези тела, на тези обвивки като нещо фантастично се изисква да разбере, че те носят в себе си зародишите на бъдещите светове! Естествено, чрез това с което днешният Аз разполага, тези неща не могат да се разберат. Ако обаче сме в състояние да свържем нещо от душевния живот с тези гротескни идеи за тази цел не е необходимо да сме ясновидци, а да се отнесем към опитностите на ясновидеца като към идеи тогава ние правим това не в Азът, а в астралното тяло. Мислите-сенки, които днес човек получава в своя Аз като отражения от астралното тяло, изобщо не могат да стимулират това астрално тяло.
към текста >>
Но на света дойде и антропософската Д
ухо
вна Наука.
Ето какво представлява днешната Азова култура. И в този си вид тя ще напредва все повече и повече.
Но на света дойде и антропософската Духовна Наука.
Нещата се промениха. Един съвременен теолог беше споменал, че няма да прочете „Хрониката Акаша“, ако аз не му я изпратя в луксозно илюстрирано издание. Обаче той не би трябвало да се бои, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в илюстрирано издание; моят замисъл е съвсем друг: той изисква дълбоко вътрешно участие и сътрудничество. Дори и наистина да се прибегне до художествено изобразяване на това, което намираме в „Хрониката Акаша“, този теолог не би могъл да предприеме каквото и да е с „луксозното илюстрирано издание“ на „Хрониката Акаша“, именно защото той поставя акцента върху „илюстрирането“.
към текста >>
В заниманията с антропософската Д
ухо
вна Наука наистина е необходимо вътрешно участие, иначе имаме само думи, които звучат фантастично и нелепо.
В заниманията с антропософската Духовна Наука наистина е необходимо вътрешно участие, иначе имаме само думи, които звучат фантастично и нелепо.
Това вътрешно съучастие, тази вътрешна работа човек трябва да ги обикне. Той трябва да се реши на това. В началото е трудно и мъчително; но после човек забелязва, че Антропософията го прави по-бодър, по-свеж: и душевно и телесно.
към текста >>
Накратко: чрез антропософската Д
ухо
вна Наука се задвижва не Азът, а астралното тяло на човека.
Накратко: чрез антропософската Духовна Наука се задвижва не Азът, а астралното тяло на човека.
И наистина има много хора, които усещат това, щом започнат да четат една или друга антропософска книга. Тогава те усещат, че „нещо става“ с тях. Досега те са свикнали да остават пасивни при движенията на мислите сенки. А сега, вътре в тях се надига едно активно разбиране. Те стават вътрешно неспокойни, напрегнати, нещо започва да им пари под петите; те стават нервни и казват: тук има нещо нездраво.
към текста >>
И тогава те започват да се оплакват от трудните неща, които антропософската Д
ухо
вна Наука предлага на хората.
И наистина има много хора, които усещат това, щом започнат да четат една или друга антропософска книга. Тогава те усещат, че „нещо става“ с тях. Досега те са свикнали да остават пасивни при движенията на мислите сенки. А сега, вътре в тях се надига едно активно разбиране. Те стават вътрешно неспокойни, напрегнати, нещо започва да им пари под петите; те стават нервни и казват: тук има нещо нездраво.
И тогава те започват да се оплакват от трудните неща, които антропософската Духовна Наука предлага на хората.
А някои особено впечатлителни роднини виждайки явно развълнуваните си братя, сестри, лели или чичовци се намесват веднага и потвърждават: да, Антропософията е нещо, което прави хората нервни.
към текста >>
Но сега, позволете да запитам: Чии отношения се проявяват тук, между двете 1култури, между Азовата култура която човек приема едва в сегашното Земно развитие и онази култура, на която е съдено да бъде приета чрез антропософската Д
ухо
вна Наука?
Но сега, позволете да запитам: Чии отношения се проявяват тук, между двете 1култури, между Азовата култура която човек приема едва в сегашното Земно развитие и онази култура, на която е съдено да бъде приета чрез антропософската Духовна Наука?
Една проста схематична рисунка ще ни помогне да отговорим на този въпрос. Ако тук ние имаме Земята (рис.26, червено), в нея вече са преминати епохите Луна, Слънце, Сатурн. А тук бихме имали следващата планета, в която ще се превърне Земята след своята гибел, Бъдещият Юпитер (зелено). В изграждането на този Бъдещ Юпитер по най-интензивен начин са включени макар и като зародишни сили онези съставни части на човешкото същество, които наричаме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; обаче за Азът, това важи само при едно важно условие. В случай, че Азът не приеме в себе си това, което той може да приеме чрез Земната култура, тогава Азовото съзнание се прекратява със свършека на Земята; със Земята изчезва и земния Аз.
към текста >>
Антропософската Д
ухо
вна Наука трябва да се разглежда като нещо живо.
Антропософската Духовна Наука трябва да се разглежда като нещо живо.
Тя дава на човека не просто една теория или теоретични възгледи, тя му дава жизнена сила, благодарение на която той може да изпълни своите истински задачи.
към текста >>
Именно те би трябвало да бъдат насочвани с най-голяма сериозност към това, какви могъщи и здрави импулси са вложени в мислите и идеите на антропософската Д
ухо
вна Наука.
Днес по света има прекалено много хора, които не се решават да започнат нищо, понеже усещат телата си тежки, понеже усещат себе си вътрешно недъгави.
Именно те би трябвало да бъдат насочвани с най-голяма сериозност към това, какви могъщи и здрави импулси са вложени в мислите и идеите на антропософската Духовна Наука.
към текста >>
5.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ние опитахме да си изградим представа за човешкия д
ухо
вен, душевен и телесен живот.
Позволете ми още веднъж да се спра върху съдържанието на моите последни лекции.
Ние опитахме да си изградим представа за човешкия духовен, душевен и телесен живот.
Когато разглеждаме душевния живот на човека, т.е. това, което протича в него като мисли, чувства и воля, ние установяваме, че мисленето, или с други думи това, което непосредствено се изживява като съдържание на мислите, се разиграва между физическото и етерното тяло, че чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло, а волята между астралното тяло и Азът. Ние виждаме, че мислите доколкото можем съзнателно да ги обхващаме само изобразяват това, което душевно блика от дълбините на нашето същество. То полита нагоре, полита като сенки от дълбините на човешкото същество, изпълва нашето съзнание и едва тогава става съдържание на нашите мисли.
към текста >>
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-д
ухо
вен външен свят, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен свят.
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен свят, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен свят.
Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е. само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност.
към текста >>
Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-д
ухо
вния свят е една външна проекция на човешката същност.
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен свят, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен свят. Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е. само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта.
Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност.
Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят. Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят. Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта.
към текста >>
И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-д
ухо
вния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят. Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят. Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта.
И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
Разгледани д
ухо
вно, т.е.
А сега да се обърнем към това, което действува навсякъде в нашата Земя като химични реакции, като химизъм. В основата си, те са химични въздействия, химични етерни въздействия.
Разгледани духовно, т.е.
вън от тялото и след смъртта, тези химични въздействия пренасят това, което е съдържание на водната същност, на водата.
към текста >>
И щом д
ухо
вно я обгърнем и възприемем отново а обикновено ние виждаме само нищожна част от нея, и свикваме с тази нищожна част тогава нашите възприятия започват да нарастват и Земята застава пред нас като едно живо Същество.
От гледна точка на мъртвите, нашата Земя представлява едно огромно живо Същество. Докато приживе ходим по нашата Земя, ние възприемаме нейните отделни качества като нещо студено и мъртво. Но тази Земя, скъпи мои приятели, тя диша и живее, тя разбулва своя живот пред нас веднага щом минем през Портата на смъртта, веднага щом я погледнем от отвъдната страна.
И щом духовно я обгърнем и възприемем отново а обикновено ние виждаме само нищожна част от нея, и свикваме с тази нищожна част тогава нашите възприятия започват да нарастват и Земята застава пред нас като едно живо Същество.
Да, тогава тя се превръща в едно живо Същество.
към текста >>
Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, човек влиза в земното битие и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков израз една д
ухо
вна тежест, една д
ухо
вна сериозност, като в случая, естествено, д
ухо
вната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
Аз казах: През Портата на смъртта ние не можем да пренесем със себе си нищо, съвсем нищо от това, което е проникнало в душата ни по един интелектуалистичен начин. Обаче преди 15 век човекът все още имаше един вид наследство от миналите епохи. И Вие знаете, че това наследство се изразяваше в едно атавистично ясновидство, което постепенно се притъпи и избледня, за да премине накрая от 15 век насам в пълна мисловна абстрактност. И практически човек получаваше своята собствена същност именно от това божествено наследство, в чието владение той влизаше след своята смърт.
Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, човек влиза в земното битие и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков израз една духовна тежест, една духовна сериозност, като в случая, естествено, духовната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
към текста >>
И ние живеем в свобода само тогава, когато сме извоювали именно тази сила, която опазва душите ни от душевно-д
ухо
вната смърт.
Какво пренасяме ние впрочем отвъд смъртта? Именно това, което тук между раждането и смъртта, ние изживяваме в истинска свобода. Човек може да пренесе през Портата на смъртта само резултатите от онези свои действия, които съответствуват на описанието на свободата в моята книга „философия на свободата“. Така човек отново получава една субстанциална сила. Благодарение на това, че се освобождава от детерминиращия гнет на сетивния свят, след смъртта си той получава една сила; самият той става една реална сила.
И ние живеем в свобода само тогава, когато сме извоювали именно тази сила, която опазва душите ни от душевно-духовната смърт.
към текста >>
Разбира се, те също пренасят своите образи в д
ухо
вния свят.
Онези хора, които се оставят на природните влечения, т.е. на инстинктите и нагоните аз описах това от чисто философско гледище в моята „Философия на свободата“ те живеят в нещо, което е обречено на смърт.
Разбира се, те също пренасят своите образи в духовния свят.
Но ако не са развили в пълен смисъл свободата, за да получат чрез нея отново силата, която са имали някога в божествено-духовното си наследство, тези хора биха били изправени пред строгите изисквания на съвсем други духовни Същества.
към текста >>
Но ако не са развили в пълен смисъл свободата, за да получат чрез нея отново силата, която са имали някога в божествено-д
ухо
вното си наследство, тези хора биха били изправени пред строгите изисквания на съвсем други д
ухо
вни Същества.
Онези хора, които се оставят на природните влечения, т.е. на инстинктите и нагоните аз описах това от чисто философско гледище в моята „Философия на свободата“ те живеят в нещо, което е обречено на смърт. Разбира се, те също пренасят своите образи в духовния свят.
Но ако не са развили в пълен смисъл свободата, за да получат чрез нея отново силата, която са имали някога в божествено-духовното си наследство, тези хора биха били изправени пред строгите изисквания на съвсем други духовни Същества.
към текста >>
В интелектуализма човек изгубва своята д
ухо
вна същност; нищо от него той не може да пренесе отвъд смъртта.
Да, ето как интимно е свързана нашата интелектуалистична епоха с проблема за свободата. Затова и винаги съм казвал: Човек трябваше да стане интелектуалистичен, за да може да напредва в своята свобода.
В интелектуализма човек изгубва своята духовна същност; нищо от него той не може да пренесе отвъд смъртта.
Обаче чрез интелектуализма човек извоюва свободата, и това което той извоюва в свободата, човек вече може да го пренесе през Портата на смъртта.
към текста >>
Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в д
ухо
вно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие.
Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта.
Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие.
Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят. Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот. Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят.
към текста >>
Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в д
ухо
вния свят.
Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта. Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие.
Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят.
Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот. Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят.
към текста >>
Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в д
ухо
вния свят.
Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта. Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие. Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят. Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот.
Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят.
към текста >>
6.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В хода на нашите последни съзерцания видяхме колко коренно различни са нещата в зависимост от това, дали ги изживяваме тук между раждането и смъртта, или пък в д
ухо
вния свят между смъртта и новото раждане.
В хода на нашите последни съзерцания видяхме колко коренно различни са нещата в зависимост от това, дали ги изживяваме тук между раждането и смъртта, или пък в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Вчера споменахме, че от средата на 15 век, включително и до нашата съвременна епоха, тук между раждането и смъртта, човек започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по време на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност. В резултат на това, че се издигаме до чистите и свободни мотиви на нашата воля без да я товарим с нищо земно, ние си осигуряваме тази възможност, щото между смъртта и новото раждане да бъдем едно самостоятелно същество. И сега: към себесъхранението на това същество през нашата епоха, принадлежи и всичко, което можем да наречем отношение към Мистерията на Голгота. Тази Мистерия на Голгота може да се обсъжда от различни гледни точки. В продължение на доста месеци ние обсъждахме Мистерията на Голгота от твърде голям брой гледни точки, но сега бих желал да направим това от гледната точка на човешката свобода.
към текста >>
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на д
ухо
вния свят.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности. Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят.
Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
към текста >>
За него тя беше израз и откровение на д
ухо
вния свят.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности. Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят. През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин.
За него тя беше израз и откровение на духовния свят.
Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода. Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят. Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
Но сега този д
ухо
вен свят зад Майя изчезна.
Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности. Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят. През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят.
Но сега този духовен свят зад Майя изчезна.
Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода. Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят. Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-д
ухо
вен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя.
И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят. Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в д
ухо
вния свят то се разбулва и открива.
Но как изглеждат нещата между смъртта и новото раждане? В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека. Обективният свят за човека това е вече самият той, самият човек.
Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния свят то се разбулва и открива.
И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
към текста >>
между смъртта и новото раждане, тези божествено-д
ухо
вни светове улавяха човека по такъв начин, щото спрямо тях той не можеше да запази никаква самостоятелност.
Ето, в това развитие навлезе човекът от средата на 15 век. Онези божествено-душевни светове, разположени зад земната илюзия изчезнаха, напълно изчезнаха. От тогава стана така, че веднага след смъртта, т.е.
между смъртта и новото раждане, тези божествено-духовни светове улавяха човека по такъв начин, щото спрямо тях той не можеше да запази никаква самостоятелност.
И аз казах, че само ако човек действително развие свобода в този земен свят, с други думи, ако ангажира цялото си същество в земния живот на Майя само тогава той ще може да пренесе нещо от себе си през смъртта. Но за това е необходимо и друго; трябва само да посочим още една съществена разлика между нашите днешни възгледи и тези на древността.
към текста >>
Благодарение на откриващия се божествено-д
ухо
вен свят, в древните епохи хората имаха твърде екзактни представи за началото и края на Земята.
В древните епохи съвсем не беше така.
Благодарение на откриващия се божествено-духовен свят, в древните епохи хората имаха твърде екзактни представи за началото и края на Земята.
Ако се обърнем към Стария Завет или другите религиозни учения на древните, ще установим, че хората си изработваха съвсем други представи за началото на света, разбира се според вида, който те можеха да имат тогава; и според тези представи, човек можеше в значителна степен да осмисли своето битие именно като жител и поданик на Земята. Но от хипотезата на Кант-Лаплас, от първичната мъглявина на Кант-Лаплас никога не може да се изведе човешкия живот тук, на нашата Земя.
към текста >>
Покрай изчезването на божествено-д
ухо
вния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
Нека да се спрем на днешната хипотетична представа за края на Земята: според нея Земята ще бъде погълната от една равномерна топлина. В тази топлина, в този огън ще се претопи цялото човешко същество. Там човекът няма вече място.
Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
към текста >>
В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-д
ухо
вен свят.
Но как стояха нещата с тези хора, които можеха да разбират историята? За тях историята представляваше това, което става между възникването и умирането на Земята, това което има своя смисъл чрез представите за Земното начало и Земния край. Вземете която и да е езическа космология и Вие ще можете да си представите историческия развой на човечеството.
В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят.
Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл.
към текста >>
Макар и да не сме вътре в самата природа, ние трябва да я обгърнем с д
ухо
вния си поглед.
Но тук трябва да изясним нещо важно.
Макар и да не сме вътре в самата природа, ние трябва да я обгърнем с духовния си поглед.
Докато човекът изживява тази природа между раждането и смъртта тя застава пред него като една илюзия. Историята става безсмислена. И днес човекът не е достатъчно смел, за да си при знае, че историята е безсмислена, безсмислена тъкмо поради това, че той е изгубил представите си за Земното начало и Земния край. Днешният човек би трябвало да усеща историческото развитие на човечеството като една голяма загадка. И той би трябвало да си каже: Да, без представите за начало и край, цялото историческо развитие е нещо безсмислено.
към текста >>
Занапред божествено-д
ухо
вният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността.
В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло. Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията. В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и д
ухо
вното; физическото и д
ухо
вното съществуваха като едно цяло.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността.
В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло.
Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията. В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от д
ухо
вно протъкания център на събитията.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността. В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло.
Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията.
В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
В езическите космогонии също проличава израстването на човешкия род от един божествено-д
ухо
вен свят.
В езическите космогонии също проличава израстването на човешкия род от един божествено-духовен свят.
Но всъщност идеята за края на Земята, далеч не е така вярно запазена в онези представи, които имаме за гибелта на света. Ето защо днес ние сме длъжни да стигнем до едно правилно разбиране на Голготската Мистерия и да виждаме в нея средищната точка от Земното развитие, обединяваща отново божествени и земни сили в единно цяло. Човекът правилно разбран трябва да премине през Мистерията на Голгота, как то това направи самият Бог. Така нему се дават изгубените представи за сътворението и гибелта на Земята, макар и те според Мистерията на Голгота да са твърде различни от по-ранните представи за началото и края на Земята.
към текста >>
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското д
ухо
вно-научно познание.
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание.
И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода. Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. .
към текста >>
Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един д
ухо
вен център, към д
ухо
вното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук?
Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота.
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения.
към текста >>
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този д
ухо
вен център.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота.
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център.
Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
към текста >>
Защото през онези времена, когато хората нямаха Д
ухо
вната Наука, те черпеха сведения за Мистерията на Голгота само от историческите съобщения на Библията.
В нашата епоха, общо взето, твърде малко хора са разбрали, че само едно познание в свобода, е активното познание за Христос, и че единственото може да доведе до Мистерията на Голгота.
Защото през онези времена, когато хората нямаха Духовната Наука, те черпеха сведения за Мистерията на Голгота само от историческите съобщения на Библията.
към текста >>
И точно този е върхът, към който Д
ухо
вната Наука иска да издигне християнството.
Христос ще трябва да бъде усетен, почувствувай и разбран не само чрез действуващата в Евангелията сила, а също и чрез едноличната човешка сила.
И точно този е върхът, към който Духовната Наука иска да издигне християнството.
Антропософията се опитва да обясни Евангелието по един честен на чин. Обаче тя съвсем не се базира на Евангелията и това е, което смущава хората. И все пак Антропософията не изключва Евангелията. Тя стига до своята най-висша оценка за Евангелията, защото ако мога така да се изразя тя прониква зад тях и вижда всичко, което е вложено в тези Евангелия, но и всичко, което, в общи линии, е вече ненужно и мъртво за развитието на човечеството. Ето как интимно свързани с цялото ново развитие на човечеството са от една страна свободата, и от друга страна Мистерията на Голгота.
към текста >>
Не, за тях Слънцето беше едно д
ухо
вно Същество.
Те си казват: Някога човекът се взираше нагоре в небесните простори, обаче той нямаше предвид това слънце, което днес хората сочат в небето; това слънце, за което днешните физици вярват, че се носи из Всемира като гигантско газово кълбо. Аз често съм споменавал, че физиците биха били буквално смаяни, когато вместо предполагаемото от тях газово кълбо, те намерят там едно негативно пространство, пренасящо ги за миг не само в Нищото, но и далеч отвъд Нищото. Това, което днес материалистичната космология твърди, е чисто фантазьорство. Хората в древните епохи бяха далеч от подобно светоусещане и те никога не биха могли да си кажат: ето го слънцето, ето го това газово кълбо, понесено от въздуха.
Не, за тях Слънцето беше едно духовно Същество.
Обаче за един истински наблюдател на света, то и днес е такова: Едно духовно Същество, което човешкият поглед възприема като физическо слънце само в илюзорния свят на сетивата. В Слънцето, древното човечество възприемаше това централно духовно Същество, което по-късно щеше да се появи като Христос. Когато древното човечество говореше за Христос, то отправяше своя поглед към Слънцето и призоваваше Слънцето.
към текста >>
Обаче за един истински наблюдател на света, то и днес е такова: Едно д
ухо
вно Същество, което човешкият поглед възприема като физическо слънце само в илюзорния свят на сетивата.
Те си казват: Някога човекът се взираше нагоре в небесните простори, обаче той нямаше предвид това слънце, което днес хората сочат в небето; това слънце, за което днешните физици вярват, че се носи из Всемира като гигантско газово кълбо. Аз често съм споменавал, че физиците биха били буквално смаяни, когато вместо предполагаемото от тях газово кълбо, те намерят там едно негативно пространство, пренасящо ги за миг не само в Нищото, но и далеч отвъд Нищото. Това, което днес материалистичната космология твърди, е чисто фантазьорство. Хората в древните епохи бяха далеч от подобно светоусещане и те никога не биха могли да си кажат: ето го слънцето, ето го това газово кълбо, понесено от въздуха. Не, за тях Слънцето беше едно духовно Същество.
Обаче за един истински наблюдател на света, то и днес е такова: Едно духовно Същество, което човешкият поглед възприема като физическо слънце само в илюзорния свят на сетивата.
В Слънцето, древното човечество възприемаше това централно духовно Същество, което по-късно щеше да се появи като Христос. Когато древното човечество говореше за Христос, то отправяше своя поглед към Слънцето и призоваваше Слънцето.
към текста >>
В Слънцето, древното човечество възприемаше това централно д
ухо
вно Същество, което по-късно щеше да се появи като Христос.
Аз често съм споменавал, че физиците биха били буквално смаяни, когато вместо предполагаемото от тях газово кълбо, те намерят там едно негативно пространство, пренасящо ги за миг не само в Нищото, но и далеч отвъд Нищото. Това, което днес материалистичната космология твърди, е чисто фантазьорство. Хората в древните епохи бяха далеч от подобно светоусещане и те никога не биха могли да си кажат: ето го слънцето, ето го това газово кълбо, понесено от въздуха. Не, за тях Слънцето беше едно духовно Същество. Обаче за един истински наблюдател на света, то и днес е такова: Едно духовно Същество, което човешкият поглед възприема като физическо слънце само в илюзорния свят на сетивата.
В Слънцето, древното човечество възприемаше това централно духовно Същество, което по-късно щеше да се появи като Христос.
Когато древното човечество говореше за Христос, то отправяше своя поглед към Слънцето и призоваваше Слънцето.
към текста >>
Именно с признаването на Слънцето за едно д
ухо
вно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята.
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота.
Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята.
А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество. Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие. В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос. С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета. Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук!
към текста >>
Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с д
ухо
вния си поглед цялото космическо развитие.
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота. Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята. А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество.
Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие.
В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос. С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета. Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук!
към текста >>
Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята д
ухо
вно: Слънцето там, Слънцето тук!
Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята. А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество. Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие. В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос. С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета.
Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук!
към текста >>
7.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
*1. Лекция от 25 септември 1921 г., включена в „Източната и западна култура в д
ухо
вен аспект“, Дорнах 1954 г., Събр.
*1. Лекция от 25 септември 1921 г., включена в „Източната и западна култура в духовен аспект“, Дорнах 1954 г., Събр.
Съч. №225
към текста >>
*2. Антропософското Движение има своите първоизточници в д
ухо
вния свят, а своите проявления тук на Земята.
*2. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
към текста >>
1. Серафими = Д
ухо
ве на Любовта
1. Серафими = Духове на Любовта
към текста >>
2. Херувими = Д
ухо
ве на Хармонията
2. Херувими = Духове на Хармонията
към текста >>
3. Престоли = Д
ухо
ве на Волята
3. Престоли = Духове на Волята
към текста >>
4. Господства (Кириотетес) = Д
ухо
ве на Мъдростта
4. Господства (Кириотетес) = Духове на Мъдростта
към текста >>
5. Сили (Динамис) = Д
ухо
ве на Движението
5. Сили (Динамис) = Духове на Движението
към текста >>
„Елохими“) = Д
ухо
ве на формата
6. Власти (Ексузиаи, евр.
„Елохими“) = Духове на формата
към текста >>
7. Архаи = Д
ухо
ве на Личността
7. Архаи = Духове на Личността
към текста >>
8. Архангели = Д
ухо
ве на Огъня
8. Архангели = Духове на Огъня
към текста >>
9. Ангели = Д
ухо
ве на Здрача (Синове на Живота)
9. Ангели = Духове на Здрача (Синове на Живота)
към текста >>
8.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Д
ухо
вните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
към текста >>
Изграждане на морално-д
ухо
вния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към д
ухо
вния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
Изграждане на морално-духовния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от д
ухо
вния свят.“
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
към текста >>
9.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между човека в неговото телесно, душевно и д
ухо
вно устройство и света.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между човека в неговото телесно, душевно и духовно устройство и света.
Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен. Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология. Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
към текста >>
всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в д
ухо
вния свят.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде. Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие. Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н.
всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят.
Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
Когато „влезем“ в Слънцето и отправим поглед „назад“, там ние откриваме целият д
ухо
вен свят, светът на Йерархиите.
Да, тук ние сме стъпили здраво на Земята и наблюдаваме Слънцето горе. Под нас се намира Земята. Това е една своеобразна материална особеност на Земята. Обаче Слънцето няма материални особености, няма материални качества. Както често съм заявявал, мненията на физиците по този въпрос не са нищо друго, освен суетно и празно фантазьорство.
Когато „влезем“ в Слънцето и отправим поглед „назад“, там ние откриваме целият духовен свят, светът на Йерархиите.
Както тук на Земята под себе си имаме здравата и твърда материя, така до като се намираме между смъртта и новото раждане, зад себе си ние имаме света на Йерархиите. Или с други думи: сега ние сме Слънцето и наблюдаваме истинското духовно Слънце. И в действителност е точно така: Самите хора са подготвили небето; небето е последица от вътрешните изживявания на хората. Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси.
към текста >>
Или с други думи: сега ние сме Слънцето и наблюдаваме истинското д
ухо
вно Слънце.
Това е една своеобразна материална особеност на Земята. Обаче Слънцето няма материални особености, няма материални качества. Както често съм заявявал, мненията на физиците по този въпрос не са нищо друго, освен суетно и празно фантазьорство. Когато „влезем“ в Слънцето и отправим поглед „назад“, там ние откриваме целият духовен свят, светът на Йерархиите. Както тук на Земята под себе си имаме здравата и твърда материя, така до като се намираме между смъртта и новото раждане, зад себе си ние имаме света на Йерархиите.
Или с други думи: сега ние сме Слънцето и наблюдаваме истинското духовно Слънце.
И в действителност е точно така: Самите хора са подготвили небето; небето е последица от вътрешните изживявания на хората. Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси. Всичко това, което хората изтъкават около Земята чрез своите чувства, чрез своите мисли то ще остане. Цялата материална Земя ще изчезне.
към текста >>
Днес между смъртта и новото раждане човек все още може да види какъв е неговия принос в д
ухо
вния свят около Земята.
И в действителност е точно така: Самите хора са подготвили небето; небето е последица от вътрешните изживявания на хората. Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси. Всичко това, което хората изтъкават около Земята чрез своите чувства, чрез своите мисли то ще остане. Цялата материална Земя ще изчезне.
Днес между смъртта и новото раждане човек все още може да види какъв е неговия принос в духовния свят около Земята.
А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
към текста >>
А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този д
ухо
вен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси. Всичко това, което хората изтъкават около Земята чрез своите чувства, чрез своите мисли то ще остане. Цялата материална Земя ще изчезне. Днес между смъртта и новото раждане човек все още може да види какъв е неговия принос в духовния свят около Земята.
А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
към текста >>
Тези степени ще приемат физически облик едва през следващите етапи от еволюцията, макар че в д
ухо
вно отношение човекът ги развива и сега между смъртта и новото раждане.
Тук, между раждането и смъртта, всеки от нас разполага с физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Азът е най-висшият член от човешкото същество, който развиваме тук в условията на Земята. След като мине през Портата на смъртта, човек започва своето „слънчево съществувание“. Там Азът е най-долният член, следван нагоре от „Духът-Себе“, „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“.
Тези степени ще приемат физически облик едва през следващите етапи от еволюцията, макар че в духовно отношение човекът ги развива и сега между смъртта и новото раждане.
към текста >>
А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша д
ухо
вна сила (Човекът-Дух).
Всъщност „Духът-Себе“ е онази степен, при която Земята поема към мировите пространства под формата на подвижни и живи образи. Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята. Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация. Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“.
А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух).
Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса. Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия. Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание.
към текста >>
10.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В д
ухо
вния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание.
Вчера посочих колко различни са опитностите на човека преди и след неговата смърт. Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси.
В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание.
Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид. Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание. След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от
ухо
то, и т.н.
Представете си нашето будно съзнание. Представете си как ние разполагаме със сбора от всички външни сетивни впечатления, и как от тях се изгражда онази сетивна панорама, всред която прекарваме своя земен живот.
Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н.
Нека обаче погледнем сериозно в тоталния свят на сетивните впечатления и се запитаме как изглеждат нещата в действителност.
към текста >>
Зад сетивния свят бди един друг, д
ухо
вен свят.
Аз многократно съм подчертавал: И дума не може да става, че зад сетивните факти, зад сетивните впечатления се намира онзи фантастичен свят на атоми, както си въобразяват днешните физици.
Зад сетивния свят бди един друг, духовен свят.
Или иначе казано Духът присъствува и в сетивния свят, само че засега обикновеното съзнание не може да го открие там. Обикновеното съзнание се натъква именно на тази сетивна „завеса“. Какво представлява тя? Какво се съдържа в нея? Практически в тази сетивна завеса е събрана и действува свитата от онези Същества, които в моята „Тайна Наука“ са означени като „Духовете на формата“.
към текста >>
Практически в тази сетивна завеса е събрана и действува свитата от онези Същества, които в моята „Тайна Наука“ са означени като „Д
ухо
вете на формата“.
Зад сетивния свят бди един друг, духовен свят. Или иначе казано Духът присъствува и в сетивния свят, само че засега обикновеното съзнание не може да го открие там. Обикновеното съзнание се натъква именно на тази сетивна „завеса“. Какво представлява тя? Какво се съдържа в нея?
Практически в тази сетивна завеса е събрана и действува свитата от онези Същества, които в моята „Тайна Наука“ са означени като „Духовете на формата“.
Всичко, кое то има за нас едни или други пространствени очертания, притежава определена форма. Цветната повърхност на един предмет определя и неговата форма. Изобщо в нещата от нашето пространствено обкръжение до които ние стигаме по сетивен път живеят Духовете на Формата, т.е. онези Същества, които Старият Завет нарича Елохими. Те са Духовете на Формата.
към текста >>
Изобщо в нещата от нашето пространствено обкръжение до които ние стигаме по сетивен път живеят Д
ухо
вете на Формата, т.е.
Какво представлява тя? Какво се съдържа в нея? Практически в тази сетивна завеса е събрана и действува свитата от онези Същества, които в моята „Тайна Наука“ са означени като „Духовете на формата“. Всичко, кое то има за нас едни или други пространствени очертания, притежава определена форма. Цветната повърхност на един предмет определя и неговата форма.
Изобщо в нещата от нашето пространствено обкръжение до които ние стигаме по сетивен път живеят Духовете на Формата, т.е.
онези Същества, които Старият Завет нарича Елохими. Те са Духовете на Формата.
към текста >>
Те са Д
ухо
вете на Формата.
Практически в тази сетивна завеса е събрана и действува свитата от онези Същества, които в моята „Тайна Наука“ са означени като „Духовете на формата“. Всичко, кое то има за нас едни или други пространствени очертания, притежава определена форма. Цветната повърхност на един предмет определя и неговата форма. Изобщо в нещата от нашето пространствено обкръжение до които ние стигаме по сетивен път живеят Духовете на Формата, т.е. онези Същества, които Старият Завет нарича Елохими.
Те са Духовете на Формата.
към текста >>
И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Д
ухо
ве на Формата.
Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата.
към текста >>
Сега имаме пълното право да обобщим: Доколкото чрез нашите сетива проникваме навън в света, всъщност ние проникваме в онзи свят, който принадлежи към Д
ухо
вете на формата.
Сега имаме пълното право да обобщим: Доколкото чрез нашите сетива проникваме навън в света, всъщност ние проникваме в онзи свят, който принадлежи към Духовете на формата.
към текста >>
След като обобщихме, че чрез сетивния свят се приближаваме до Д
ухо
вете на Формата, сега можем да отправим поглед и към нашия вътрешен свят.
След като обобщихме, че чрез сетивния свят се приближаваме до Духовете на Формата, сега можем да отправим поглед и към нашия вътрешен свят.
Той се намира в толкова дълбоки и интимни връзки с външния свят, че ние сме в състояние да го отразим вътрешно, да отразим външния свят и да извлечем от него нещо, което е близо до спомените, нещо, което има характера на спомени. Или с други думи, ние можем да се придвижим от сетивния свят навътре към нашия мисловен свят.
към текста >>
Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Д
ухо
вете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят.
На първо време, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли. Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност.
Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят.
За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки. Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества. И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят. Тези духовни Същества се проявяват също и в „страничните“ явления на мислите, които на свой ред се разиграват в нас, докато мислим.
към текста >>
Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени д
ухо
вни Същества.
На първо време, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли. Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност. Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят. За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки.
Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества.
И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят. Тези духовни Същества се проявяват също и в „страничните“ явления на мислите, които на свой ред се разиграват в нас, докато мислим.
към текста >>
И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид д
ухо
вни Същества в нашия мисловен свят.
На първо време, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли. Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност. Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят. За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки. Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества.
И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят.
Тези духовни Същества се проявяват също и в „страничните“ явления на мислите, които на свой ред се разиграват в нас, докато мислим.
към текста >>
Тези д
ухо
вни Същества се проявяват също и в „страничните“ явления на мислите, които на свой ред се разиграват в нас, докато мислим.
Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност. Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят. За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки. Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества. И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят.
Тези духовни Същества се проявяват също и в „страничните“ явления на мислите, които на свой ред се разиграват в нас, докато мислим.
към текста >>
А д
ухо
вните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим.
Представете си чаша вода, в която слагаме сол. Солта се разтваря напълно и водата остава прозрачна. Ако обаче охладим чашата, водата помътнява, защото солта започва да кристализира. Подобни процеси на „помътняване“, на „сгъстяване“ настъпват и в самите нас, докато мислим. Да, докато мислим, в нас се разиграва един вид процес на минерализация.
А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим.
Тези духовни Същества винаги са били известни под името Архаи. Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
към текста >>
Тези д
ухо
вни Същества винаги са били известни под името Архаи.
Солта се разтваря напълно и водата остава прозрачна. Ако обаче охладим чашата, водата помътнява, защото солта започва да кристализира. Подобни процеси на „помътняване“, на „сгъстяване“ настъпват и в самите нас, докато мислим. Да, докато мислим, в нас се разиграва един вид процес на минерализация. А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим.
Тези духовни Същества винаги са били известни под името Архаи.
Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
към текста >>
Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Д
ухо
вете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
Ако обаче охладим чашата, водата помътнява, защото солта започва да кристализира. Подобни процеси на „помътняване“, на „сгъстяване“ настъпват и в самите нас, докато мислим. Да, докато мислим, в нас се разиграва един вид процес на минерализация. А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим. Тези духовни Същества винаги са били известни под името Архаи.
Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
към текста >>
Що се отнася до външния свят, там Д
ухо
вете на Формата могат да бъдат възприети само чрез имагинативното познание.
Що се отнася до външния свят, там Духовете на Формата могат да бъдат възприети само чрез имагинативното познание.
Когато днес изследваме външния свят с обикновеното дневно съзнание, ние стигаме до т.нар. природни закони. Впрочем тези природни закони са пълна абстракция. Ако обаче се издигнем до имагинативното познание, ние съвсем няма да боравим с тези абстрактни природни закони, които могат да бъдат формули рани с думи и изречения; тогава ние ще се потопим в един живот, изграден от образи и протичащ в образи. Но това не са образите, за които говорих преди малко; тези по-неясни и плътни образи са като вмъкнати в образите, които ние получаваме, отправяйки поглед към Елохимите.
към текста >>
На днешния човек трябва само да се напомни, че той разполага с такива д
ухо
вни сили, които биха го подкрепили, ако поиска да разбере, как в звуците, в музикалните тембри и нюанси на звуците е скрит един първичен елемент на живота.
В днешната интелектуалистична епоха човек едва ли извлича от звука нещо повече от един информативен сигнал. За съвременното човечество, дълбокият вътрешен живот на звуците е потънал в мрака на подсъзнанието.
На днешния човек трябва само да се напомни, че той разполага с такива духовни сили, които биха го подкрепили, ако поиска да разбере, как в звуците, в музикалните тембри и нюанси на звуците е скрит един първичен елемент на живота.
към текста >>
Изобщо говорът има една подчертано д
ухо
вна същност и аз многократно съм обръщал внимание на факта, че в говора на даден народ е скрит един вътрешен езиков гений.
Ако замените звука „е“ със звука „а“ например в глагола „laufen“, „тичам“ Вие ще доловите нещо съвсем различно не бавното и спокойно движение, а нещо, което предявява много по-големи изисквания пред Вашето дишане. Сега Вие непременно ще усетите последиците от едно учестено дишане, които се съдържат в звука „а“. Вие едва ли бихте могли да изживеете по-добре. вътрешния смисъл на „gehen“, отколкото ако се потопите в спокойствието на двата звука „е“. По същия начин звуците „а“ определят положението в глагола „laufen“.
Изобщо говорът има една подчертано духовна същност и аз многократно съм обръщал внимание на факта, че в говора на даден народ е скрит един вътрешен езиков гений.
към текста >>
През миналите епохи обаче докато човек все още имаше непомрачен и верен усет за стойността на звуците в езика можеше да се долови такъв д
ухо
вен трепет, който беше много по-ясен дори и от сетивното възприятие, дори и от мисленето.
Днешният човек почти напълно е изгубил усещането за тези неща.
През миналите епохи обаче докато човек все още имаше непомрачен и верен усет за стойността на звуците в езика можеше да се долови такъв духовен трепет, който беше много по-ясен дори и от сетивното възприятие, дори и от мисленето.
към текста >>
И точно защото Архангелои, или Архангелите живеят в езиковия гений, те са наред с всичко друго и това, кое то наричаме водещи Д
ухо
ве на един народ, това, което наричаме Народностни Д
ухо
ве.
Както в мисловния свят живеят Архаите, така и в езиковия елемент, в езиковия свят живеят Архангелои.
И точно защото Архангелои, или Архангелите живеят в езиковия гений, те са наред с всичко друго и това, кое то наричаме водещи Духове на един народ, това, което наричаме Народностни Духове.
Те живеят именно в езиковия елемент.
към текста >>
Затова пък истинският поет, истинският художник, който не е затънал в цинизъм, лекомислие и програмирано съчинителство, знае съвсем ясно: А неповторимите мигове на творчеството, той е ръководен от по-висши д
ухо
вни сили.
Затова пък истинският поет, истинският художник, който не е затънал в цинизъм, лекомислие и програмирано съчинителство, знае съвсем ясно: А неповторимите мигове на творчеството, той е ръководен от по-висши духовни сили.
И тези по-висши духовни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един живот към друг живот: Ангелос, Ангелът. И практически в овладяната и здрава човешка фантазия действува не друго, а мисленето на Ангела.
към текста >>
И тези по-висши д
ухо
вни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един живот към друг живот: Ангелос, Ангелът.
Затова пък истинският поет, истинският художник, който не е затънал в цинизъм, лекомислие и програмирано съчинителство, знае съвсем ясно: А неповторимите мигове на творчеството, той е ръководен от по-висши духовни сили.
И тези по-висши духовни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един живот към друг живот: Ангелос, Ангелът.
И практически в овладяната и здрава човешка фантазия действува не друго, а мисленето на Ангела.
към текста >>
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в д
ухо
вен смисъл.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл.
Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят. Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз.
към текста >>
Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива д
ухо
вни Същества, които ни пронизват от край до край.
Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят. Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз.
Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>
Нали разбирате по този начин човекът изнася високо над обикновения живот цялото си отношение към д
ухо
вния Космос.
Нали разбирате по този начин човекът изнася високо над обикновения живот цялото си отношение към духовния Космос.
Впрочем ние можем да се приближим още по-интимно до това, което Духовната Наука черпи от своите свръхсетивни източници.
към текста >>
Впрочем ние можем да се приближим още по-интимно до това, което Д
ухо
вната Наука черпи от своите свръхсетивни източници.
Нали разбирате по този начин човекът изнася високо над обикновения живот цялото си отношение към духовния Космос.
Впрочем ние можем да се приближим още по-интимно до това, което Духовната Наука черпи от своите свръхсетивни източници.
към текста >>
Аз се интересувам единствено от д
ухо
вното, от душевното.
Ако насочим обаче погледа си не към това, което носим в себе си по този абстрактно-душевен начин, ако го насочим към това, което носим в себе си под формата на конкретните и материални вътрешни органи бели дробове, сърце, черен дроб и т.н., тогава ще установим следното. Преди всичко, те също са нещо, което ние носим вътре в себе си. Но тук един мистично настроен човек ще възрази: Всичко това изобщо не ме интересува!
Аз се интересувам единствено от духовното, от душевното.
Аз съм напълно доволен, че извличам от околния свят моите душевни впечатления. Материалният свят е за мен просто несъществен!
към текста >>
Само че подобно възражение издава именно дълбокия материализъм на този мистик, който досега не е разбрал, че в действителност привидният материален свят е нещо д
ухо
вно.
Само че подобно възражение издава именно дълбокия материализъм на този мистик, който досега не е разбрал, че в действителност привидният материален свят е нещо духовно.
Духовни са не само абстрактните ни душевни изживявания, които са отзвуци от външните впечатления между раждането и смъртта, духовни са и нашите вътрешни органи бели дробове, сърце, и т.н. Само пред обикновеното съзнание те застават в своята материална форма; всъщност те са последица от Духа. Вие добре знаете: Човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Те са, така да се каже, негово лично притежание. Но на времето всичко това беше нещо външно.
към текста >>
Д
ухо
вни са не само абстрактните ни душевни изживявания, които са отзвуци от външните впечатления между раждането и смъртта, д
ухо
вни са и нашите вътрешни органи бели дробове, сърце, и т.н.
Само че подобно възражение издава именно дълбокия материализъм на този мистик, който досега не е разбрал, че в действителност привидният материален свят е нещо духовно.
Духовни са не само абстрактните ни душевни изживявания, които са отзвуци от външните впечатления между раждането и смъртта, духовни са и нашите вътрешни органи бели дробове, сърце, и т.н.
Само пред обикновеното съзнание те застават в своята материална форма; всъщност те са последица от Духа. Вие добре знаете: Човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Те са, така да се каже, негово лично притежание. Но на времето всичко това беше нещо външно. И едва след въздействието на някаква антропософска книга или лекция, външният свят за почна да се приближава към Вас, нали.
към текста >>
И в този д
ухо
вен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно д
ухо
вен градеж сега се включва и материята.
Обаче това е съвършена заблуда, това изобщо не е вярно. Разбира се, материята е наследена от предшествениците, обаче самият зародиш е нещо съвсем друго. Ако разгледаме зародиша само като материален процес, ние ще допуснем огромна грешка. Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек.
И в този духовен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно духовен градеж сега се включва и материята.
Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от живота между смъртта и новото раждане. Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и Архаи. Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, човек изживява онова, което после той влага в своите органи.
към текста >>
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един д
ухо
вен Космос.
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един духовен Космос.
Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“ свят в наш „вътрешен“ свят. От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“. А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение. Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане. Външният свят става вътрешен свят.
към текста >>
От моята „Тайна Наука“ Вие знаете, че над Д
ухо
вете на формата се намират и други свръхсетивни Същества.
Повтарям: отправим ли поглед навън към сетивния свят, ние отправяме поглед към Елохимите. Ако обаче погледнем навътре към нашето телесно устройство, към това, което изгражда нашите органи, тогава ние трябва да отидем още по-нататък.
От моята „Тайна Наука“ Вие знаете, че над Духовете на формата се намират и други свръхсетивни Същества.
И тези други Същества те се намират не просто извън човека; те действуват вътре в човека. Така че между смъртта и едно ново раждане с помощта на личното съзнание и доколкото се издигаме до сферата на Архаи ние успяваме да узнаем нещо за тези свръхсетивни Същества. С други думи, ние извличаме нещо от свръхсъзнателните си опитности за тези Същества, които след това пренасяме в нашата вътрешна организация. Практически докато сме живи ние носим света на Йерархиите в себе си.
към текста >>
11.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с д
ухо
вния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа.
Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа.
Те не притежаваха ясните очертания на днешния понятиен апарат, а се явяваха пред съзнанието като нетрайни и подвижни образи.
към текста >>
Това, което дотогава се вливаше в тях от д
ухо
вния свят, сега изгуби напълно своето значение.
С напредването на Четвъртата следатлантска епоха се очерта един културен елемент, който се изразяваше в следното: Хората чувствуваха, че доскоро душите им бяха отворени за древната мъдрост, че за да им донесат мъдростта, при тях слизаха свръхчовешки Същества. Но сега те чувствуваха как тази мъдрост ставаше все по-абстрактна и с течение на времето те престанаха да я разбират.
Това, което дотогава се вливаше в тях от духовния свят, сега изгуби напълно своето значение.
към текста >>
Ето как възниква онова д
ухо
вно течение, което в основата си е разновидност на луциферическите сили, и което превърна древния ясновиждащ поглед към свръхсетивния свят в скучна теологична риторика.
В гръцкото изкуство този елемент беше все още осезаемо жив. Но после той малко или много замря, така че извънредно интересно е да проследим, как този елемент проникна в теологията, която представлява едно учение за свръхсетивните светове, за да се окаже накрая, че тя, теологията, изобщо не разполага с тези свръхсетивни светове, а говори за тях само с мъртвите похвати на заварената традиция.
Ето как възниква онова духовно течение, което в основата си е разновидност на луциферическите сили, и което превърна древния ясновиждащ поглед към свръхсетивния свят в скучна теологична риторика.
към текста >>
Да, що се отнася до традиционния д
ухо
вен живот, през Ренесанса всичко беше на мястото си.
И тогава ние откриваме, че макар и официалната теология да разполага с понятия и представи за свръхсетивния свят, тя е изгубила непосредствения си и жив поглед към този свръхсетивен свят.
Да, що се отнася до традиционния духовен живот, през Ренесанса всичко беше на мястото си.
Това, което Рим съхрани под формата на теология, беше не друго, а самата прадревна мъдрост, навлязла обаче твърде „долу“, където са човешките понятия и представи. Луциферически заредената древна мъдрост продължи да живее в света на представите. И колко чудно е, че дори и днес можем да проследим тези теологизиращи елементи, разглеждайки например картините на Рафаело в Рим, и особено една от тях, наречена „Атинската школа“. Дълбоката мъдрост, която малко или много премина в света на думите, не можеше да поражда вече нови представи. Обаче за хората, които можеха да я свързват в едно цяло с новите представи, тази мъдрост наистина си оставаше най-висшия дар от Боговете.
към текста >>
От една страна те са блестящо образовани мъже и носят в своите представи знанието за свръхсетивните светове; като типично ренесансови хора обаче, те далеч не са в състояние да издигнат това, което е човешката личност, до д
ухо
вните светове.
Но наред с всичко това ние виждаме как се развива и една инстинктивна разновидност на ренесансовия живот. Каква поразителна и ужасна гледка ни предлага историята в лицето на папа Александър VI и Лъв Х.
От една страна те са блестящо образовани мъже и носят в своите представи знанието за свръхсетивните светове; като типично ренесансови хора обаче, те далеч не са в състояние да издигнат това, което е човешката личност, до духовните светове.
От една страна ние виждаме как тези типично ренесансови хора разгръщат едно подобие на висш животински живот, от друга страна обаче виждаме как и над двамата се разтваря загатвайки за своите луциферически свойства самото небе, което при единия се проявява като божествена и прекрасна теология, а после при другия тъкмо като луциферическа и съобразена с човешките представи теология.
към текста >>
Но постепенно ние навлизаме в такава епоха, при която в хода на човешкото развитие се намесват съвсем други д
ухо
вни сили, а не древните Ангелски Същества.
Но постепенно ние навлизаме в такава епоха, при която в хода на човешкото развитие се намесват съвсем други духовни сили, а не древните Ангелски Същества.
към текста >>
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези д
ухо
вни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните.
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл.
Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н. Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други д
ухо
вни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически.
Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически.
И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ. И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
към текста >>
И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния д
ухо
вен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ.
Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически.
И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ.
И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
към текста >>
И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с д
ухо
вни сили.
Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически. И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ.
И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
към текста >>
Тези д
ухо
вни сили в човека ако мога така да се изразя се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони човека от неговия правилен път.
Тези духовни сили в човека ако мога така да се изразя се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони човека от неговия правилен път.
От една страна имаме луциферическите Същества. Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева. Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация. От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо.
към текста >>
Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по отношение на техниката, така и по отношение на безд
ухо
вната наука е под знака на Ариман.
Човекът сам допринася за този напредък. Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него. Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам. И ние бихме могли да кажем: Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в един вид задънена улица, то действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица.
Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по отношение на техниката, така и по отношение на бездуховната наука е под знака на Ариман.
към текста >>
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов д
ухо
вен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята. Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер.
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия.
към текста >>
Ариман има пръст в онези безд
ухо
вни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и безд
ухо
вни елементи в човешкото поведение.
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство.
Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение.
Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия!
към текста >>
Традиционният д
ухо
вен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия!
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение.
Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия!
Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля!
към текста >>
От своя страна ариманическите Същества се борят срещу всяко д
ухо
вно развитие, те пречат на човека да достигне до свой собствен стил, тласкат го към мащабно, но прагматично строителство, те изкушават човека с чудесата на техниката и с могъществото на индустрията; те непрекъснато му внушават: ти изобщо не трябва да цениш ръчния труд като средство за художествена изява, ти трябва да цениш само онези съвършени модели, които различните технологии възпроизвеждат в милиони и милиарди екземпляри.
От своя страна ариманическите Същества се борят срещу всяко духовно развитие, те пречат на човека да достигне до свой собствен стил, тласкат го към мащабно, но прагматично строителство, те изкушават човека с чудесата на техниката и с могъществото на индустрията; те непрекъснато му внушават: ти изобщо не трябва да цениш ръчния труд като средство за художествена изява, ти трябва да цениш само онези съвършени модели, които различните технологии възпроизвеждат в милиони и милиарди екземпляри.
Да, Ариман може да проникне в много хора тъкмо чрез несметния брой на екземплярите, чрез тайната на числата.
към текста >>
И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско д
ухо
вно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман.
Днес човекът е в самия център на тази борба.
И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман.
Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство.
към текста >>
Но той може да излезе от там, само ако осъществи пълен обрат в душевната си нагласа, пълен обрат в д
ухо
вното си познание, пълен обрат в своите познания и представи, които трябва да се изпълнят с действителните д
ухо
вни сили, понеже Духът обхваща целия човек.
Но той може да излезе от там, само ако осъществи пълен обрат в душевната си нагласа, пълен обрат в духовното си познание, пълен обрат в своите познания и представи, които трябва да се изпълнят с действителните духовни сили, понеже Духът обхваща целия човек.
Ариман може да бъде преодолян, и след като Духът преодолява Ариман, той всъщност спасява Ариман.
към текста >>
Естествено, подобно начинание е възможно само при пълен контрол над нашия собствен д
ухо
вен живот.
И едва ли можем да правим нещо друго в нашата съвременна епоха, освен да развиваме ариманическите изкуства, да стенографираме, да препечатваме на нашите пишещи машини и т.н. Всичко това е във висша степен ариманизиране на нашата култура. Ако обаче успеем да вградим Духа в устоите на нашата култура, ние ще сме в състояние сами да извисим в „Сферите на Духа всичко онова, което по толкова съмнителен начин проявява ариманическото си влияние в стенографирането, употребата на пишещите машини и т.н.; с други думи ще сме в състояние да спасим самия Ариман.
Естествено, подобно начинание е възможно само при пълен контрол над нашия собствен духовен живот.
Всеки материалистично настроен човек, всеки човек, който стенографира или работи с пишещата и машина, попада дълбоко в ариманическия елемент. Вие добре разбирате тук не става дума за едно формално отрицание, тук не става дума за рязък и съкрушителен удар срещу нарастващата демонология; нещата се свеждат до това, че трябва да бъдат спасени самите демони.
към текста >>
От твърде особено значение ще се окаже и обстоятелството, че съвременната Д
ухо
вна Наука прониква дълбоко в различните научни дисциплини и от безплодни и празни науки ги превръща в единна и жива Д
ухо
вна Наука, така че отделните дисциплини ако мога така да кажа стават съставни части на тази единна и жива Д
ухо
вна Наука.
От твърде особено значение ще се окаже и обстоятелството, че съвременната Духовна Наука прониква дълбоко в различните научни дисциплини и от безплодни и празни науки ги превръща в единна и жива Духовна Наука, така че отделните дисциплини ако мога така да кажа стават съставни части на тази единна и жива Духовна Наука.
Ето как те ще се деариманизират и чрез едно внимателно и правилно развитие ще намерят истинското си място в онзи световен ред, който описах днес пред Вас с оглед на противоположността между Луцифер и Ариман.
към текста >>
Понякога може би е по-приятно за подобни неща да се говори в академична и абстрактна форма, а не с конкретни образи, обаче съвременната Д
ухо
вна Наука, антропософската Д
ухо
вна Наука има конкретна и строга за дача: да проникне в непосредствения бит и да назове всичко с точните му имена.
Понякога може би е по-приятно за подобни неща да се говори в академична и абстрактна форма, а не с конкретни образи, обаче съвременната Духовна Наука, антропософската Духовна Наука има конкретна и строга за дача: да проникне в непосредствения бит и да назове всичко с точните му имена.
Само така хората могат да се издигнат до едно истинско и здраво светоусещане.
към текста >>
12.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И доколкото при раждането е пренесъл главата си от д
ухо
вния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна д
ухо
вно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло.
И тогава ние заставаме пред формата на човешкото тяло и си казваме: Благодарение на своето мислене, доколкото то е свързано с главата, човек се обръща към целия Космос.
И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло.
Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си. И когато развиваме науката за числата, геометрията и т.н., това е наистина едно „вглеждане в себе си“, една „интроспекция“. Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „човек“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си. Обаче от друга страна ние знаем: Тези закономерности са валидни за целия Космос. В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия външен свят цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.
към текста >>
При Водолея разбира се в един д
ухо
вен смисъл всичко се свежда до водата.
На земеделието съответствува Водолеят.
При Водолея разбира се в един духовен смисъл всичко се свежда до водата.
Вие си го представяте, нали: той крачи и носи в ръцете си две ведра, от които излива вода. Той на поява. Той е първообразът на градинаря, земеделеца и т.н.
към текста >>
Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към д
ухо
вния свят, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса.
отново до епохата на Рибите, ние бихме открили тогавашния човек като едно етерно същество, което никога още не е слизало във физическия свят. Да, през онази предишна епоха на Рибите, човекът беше етерно същество, а в съвременната епоха на Рибите той общо взето повтаря своето тогавашно развитие. И той го повтаря от средата на 15 век, макар и по един твърде абстрактен начин. На времето човекът израстваше конкретно в специфично-човешките си свойства. От тогава насам той израства в своите абстракции, защото машините с които толкова се гордеем са също една абстракция.
Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към духовния свят, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса.
Именно заради това повторение, човекът е длъжен да се съобразява с духовния свят.
към текста >>
Именно заради това повторение, човекът е длъжен да се съобразява с д
ухо
вния свят.
Да, през онази предишна епоха на Рибите, човекът беше етерно същество, а в съвременната епоха на Рибите той общо взето повтаря своето тогавашно развитие. И той го повтаря от средата на 15 век, макар и по един твърде абстрактен начин. На времето човекът израстваше конкретно в специфично-човешките си свойства. От тогава насам той израства в своите абстракции, защото машините с които толкова се гордеем са също една абстракция. Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към духовния свят, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса.
Именно заради това повторение, човекът е длъжен да се съобразява с духовния свят.
към текста >>
13.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
От всичко това Вие несъмнено долавяте колко шеметно дълбока беше тази древна мъдрост, и как всички ние, които днес се стремим да тласкаме напред антропософската Д
ухо
вна Наука, тръгваме не от инстинкта, а от едно ясно и здраво съзнание.
От всичко това Вие несъмнено долавяте колко шеметно дълбока беше тази древна мъдрост, и как всички ние, които днес се стремим да тласкаме напред антропософската Духовна Наука, тръгваме не от инстинкта, а от едно ясно и здраво съзнание.
Независимо от това, ние стигаме до същите факти, като с удивление вникваме в първичната и дълбока мъдрост на древните хора и се изпълваме с все по-голям респект пред тяхното инстинктивно съзнание. Да, говорейки за формата на човешкото тяло, аз не бих могъл да пропусна тези неща. И практически това, с което тази форма сега се изпълва, е не друго, а самият живот. Този живот ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло. Правилният път към изучаването на човешкото физическо тяло тръгва именно от неговата форма, защото формата е най-същественият елемент на физическото тяло.
към текста >>
С други думи, тези образи се отхвърлят обратно като един вид
ухо
.
нахлуват навътре. Материята, която те увличат със себе си (рис. 16, червено) е тук; обаче сега възниква едно „отблъскване“, едно „контра-действие“ в посока нагоре.
С други думи, тези образи се отхвърлят обратно като един вид ухо.
И така, образите, които човек приема в себе си... Вие не трябва да се смущавате от факта на тяхната „едновременност“, естествено, човек ги образува още в
към текста >>
14.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Те биха искали да станат изцяло око или
ухо
и т.н.
Сетивата са обърнати към физическия свят. Те понасят едно непрекъснато натоварване, те непрекъснато приемат нещо. А нервите приемат в себе си това, което им предоставят сетивата. Нервите се формират с оглед на сетивата. Обаче с това те умъртвяват сами те себе си.
Те биха искали да станат изцяло око или ухо и т.н.
И за да не се случи това, те биват проникнати от виталния принцип, от жизнения принцип, който напира от останалия организъм. Човекът, така да се каже, позволява на представите да отлетят. Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало. Като нервно-сетивен човек, той става, ако ми позволите този израз, носител на образи. И едва тогава той има вече изживяването?
към текста >>
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските д
ухо
вно-научни принципи, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича животът на мислите в наше то съзнание.
към текста >>
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво сл
ухо
во усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот.
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>
И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-д
ухо
вни сили.
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата.
И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-духовни сили.
към текста >>
Ако пристъпим към душевно-д
ухо
вния живот с действително сериозни намерения, тогава във всяка от неговите подробности ще открием това, което хората наричат „взаимодействие“ и т.н.
Ако пристъпим към душевно-духовния живот с действително сериозни намерения, тогава във всяка от неговите подробности ще открием това, което хората наричат „взаимодействие“ и т.н.
Едва тогава ние ще изковем надеждни понятия за нещата, без да ги свързваме с онази анатомична прегледност, която изследва продуктите на черния дроб, а после със същата методология иска да изследва и мозъка, говорейки за някаква абстрактна мозъчна тъкан. Ние трябва съвсем точно да знаем как в своя горен край, където е „полюсът-глава“, човекът се отнася по строго определен начин към целия Макрокосмос, как го разрушава, как унищожава своето космическо минало, и как долу, в двигателно-веществообменния полюс, той задържа растежните тенденции и остава, така да се каже, зародиш.
към текста >>
д
ухо
вен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин.
Аз добре зная, че за официалните научни среди тези неща звучат съвсем неприемливо. Впрочем, така и трябва, защото представителите на официалната наука общо взето са вкарали всички понятия в своя словесен калейдоскоп и са изгубили всякакъв усет за действителността. За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи. Единствено то, което може да свърже тези откъслечни и блуждаещи фрази, е основният антропософски възглед за Азът, астралното тяло, етерното тяло и т.н. Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар.
духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин.
Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията. Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни естествоизпитатели. И на тях се поверява устното разпространение на философията сред хората! Започна се с Мах, а днес главният представител на тази категория е Дриш. Естество изпитателите проповядват от философските катедри тъкмо защото философите изгубиха цялото съдържание от своите глави, а естествениците имаха поне един минимум от външни сетивни наблюдения.
към текста >>
15.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес бихме искали да говорим за неговите д
ухо
вни изживявания.
В хода на досегашните лекции разгледахме човека откъм връзките между неговата телесна форма и Космоса, откъм степените на живот сетивен, нервен и т.н., и откъм душевните му изживявания.
Днес бихме искали да говорим за неговите духовни изживявания.
към текста >>
Ако обаче искаме да стигнем до д
ухо
вните опитности на човека, ние трябва да го разгледаме по друг начин, а не като се ограничаваме върху проявленията на душевния живот и тялото; за да стигнем до д
ухо
вните опитности на човека, задължително трябва да вникнем в периодичната смяна на онези състояния, които наричаме „будност“ и „сън“.
Ако обаче искаме да стигнем до духовните опитности на човека, ние трябва да го разгледаме по друг начин, а не като се ограничаваме върху проявленията на душевния живот и тялото; за да стигнем до духовните опитности на човека, задължително трябва да вникнем в периодичната смяна на онези състояния, които наричаме „будност“ и „сън“.
към текста >>
Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в д
ухо
вния свят.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото.
Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят.
Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят. Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия. До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него. Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно.
към текста >>
Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в д
ухо
вния свят.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото. Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят.
Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят.
Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия. До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него. Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация.
към текста >>
До определено изживяване стига не физическият апарат, а д
ухо
вните сили, които пулсират вътре в него.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото. Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят. Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят. Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия.
До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него.
Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света.
към текста >>
Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо д
ухо
вно.
Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят. Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят. Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия. До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него.
Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно.
Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
към текста >>
Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в д
ухо
вните измерения на света.
До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него. Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена.
Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света.
Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот.
към текста >>
Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този д
ухо
вен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света.
Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание.
към текста >>
Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в д
ухо
вния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи.
Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи.
Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание. В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите.
към текста >>
Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са д
ухо
вни, изживявания, само че под формата на образи.
Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи.
Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи.
Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание. В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите.
към текста >>
Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в д
ухо
вния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието. А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността. Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства. Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание.
Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
И така, в д
ухо
вната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата.
Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа. И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание.
И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата.
Той изживява чувствата донякъде съзнателно. Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията.
към текста >>
Единствено „предметното“ познание, единственото ни се открива като непосредствена д
ухо
вна дейност под формата на образи.
Сега вече Духът е навлязъл напълно в тялото. Интуицията действува в двигателно-веществообменния човек, инспирацията в ритмичната дейност, имагинацията в общия жизнен тонус.
Единствено „предметното“ познание, единственото ни се открива като непосредствена духовна дейност под формата на образи.
И само защото са „образи“, те могат да се слеят с образите на външния свят.
към текста >>
Скъпи мои приятели, имагинацията, инспирацията и интуицията не са нещо, което можем да обхванем както например облаците, вятъра и т.н., а те са нещо, което постоянно навлиза в нас от д
ухо
вния свят.
Скъпи мои приятели, имагинацията, инспирацията и интуицията не са нещо, което можем да обхванем както например облаците, вятъра и т.н., а те са нещо, което постоянно навлиза в нас от духовния свят.
И все пак ние можем да напредваме към Духа. Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на живот, душевност и духовни откровения.
към текста >>
Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на живот, душевност и д
ухо
вни откровения.
Скъпи мои приятели, имагинацията, инспирацията и интуицията не са нещо, което можем да обхванем както например облаците, вятъра и т.н., а те са нещо, което постоянно навлиза в нас от духовния свят. И все пак ние можем да напредваме към Духа.
Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на живот, душевност и духовни откровения.
към текста >>
Доколкото човекът се движи, доколкото е ангажиран в едно или друго действие, дори и то да е само примигване на очите, той представлява това, което под формата на интуиция той сваля от д
ухо
вния свят долу в тялото; това е нещо, което ние непосредствено виждаме.
Доколкото човекът се движи, доколкото е ангажиран в едно или друго действие, дори и то да е само примигване на очите, той представлява това, което под формата на интуиция той сваля от духовния свят долу в тялото; това е нещо, което ние непосредствено виждаме.
Ние можем да проследим този човек в неговата походка, в неговите жестикулации и изобщо в интуитивните проявления на неговия Дух не като директно присъствие, а като топлинни процеси, като топлообразуване, като химически процеси на деструкция и разлагане.
към текста >>
И накрая стигаме до д
ухо
вния човек.
Ние ясно виждаме как тези форми израстват във външния свят. Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и въздействията на планетарната система. Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия живот: сетивен, нервен, дихателен и т.н. По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен живот. След това идва ред на периодичните смени между будност и сън, между образ и действителност.
И накрая стигаме до духовния човек.
Тогава пред нас се открива самият духовен заряд на човешкото същество.
към текста >>
Тогава пред нас се открива самият д
ухо
вен заряд на човешкото същество.
Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и въздействията на планетарната система. Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия живот: сетивен, нервен, дихателен и т.н. По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен живот. След това идва ред на периодичните смени между будност и сън, между образ и действителност. И накрая стигаме до духовния човек.
Тогава пред нас се открива самият духовен заряд на човешкото същество.
към текста >>
16.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И все пак, д
ухо
вните направления на съвременната епоха са изправени пред сериозната задача, да говорят за тези неща тъкмо по начина, според който се говори тук в Дорнах; не да мълчат, а да говорят за тях с все по-голяма настойчивост и енергия.
През последните лекции ние разгледахме взаимните връзки между човека и Космоса. За хора, които са укрепени зад стените на днешните официални концепции за света, подобно преливане от Космоса към човека и от човека към космоса, изглежда меко казано нещо абсурдно. Да, на широките кръгове, подобни възгледи не допадат и биват считани за ненаучни.
И все пак, духовните направления на съвременната епоха са изправени пред сериозната задача, да говорят за тези неща тъкмо по начина, според който се говори тук в Дорнах; не да мълчат, а да говорят за тях с все по-голяма настойчивост и енергия.
Нека да се замислим: Тези неща са изправени по пътя на днешното мислене. И днешното мислене ги отхвърля встрани с цялата си ярост. Обаче така духовният живот на човечеството може да изпадне в неописуема беда.
към текста >>
Обаче така д
ухо
вният живот на човечеството може да изпадне в неописуема беда.
За хора, които са укрепени зад стените на днешните официални концепции за света, подобно преливане от Космоса към човека и от човека към космоса, изглежда меко казано нещо абсурдно. Да, на широките кръгове, подобни възгледи не допадат и биват считани за ненаучни. И все пак, духовните направления на съвременната епоха са изправени пред сериозната задача, да говорят за тези неща тъкмо по начина, според който се говори тук в Дорнах; не да мълчат, а да говорят за тях с все по-голяма настойчивост и енергия. Нека да се замислим: Тези неща са изправени по пътя на днешното мислене. И днешното мислене ги отхвърля встрани с цялата си ярост.
Обаче така духовният живот на човечеството може да изпадне в неописуема беда.
към текста >>
Ако проучим д
ухо
вните характеристики на 12-те зодиакални съзвездия, ние наистина ще сме в състояние да разбираме формите на човешкото тяло до най-малките му подробности.
Ако проучим духовните характеристики на 12-те зодиакални съзвездия, ние наистина ще сме в състояние да разбираме формите на човешкото тяло до най-малките му подробности.
към текста >>
17.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
През последните дни се спряхме на дълбоките връзки, които съществуват между човешката фигура, степените на човешкия живот, душевните и д
ухо
вни сили на човека от една страна, и Космоса от друга.
През последните дни се спряхме на дълбоките връзки, които съществуват между човешката фигура, степените на човешкия живот, душевните и духовни сили на човека от една страна, и Космоса от друга.
И ако накратко обобщим най-същественото от досегашните лекции, пред погледа ни ще се оформи следната картина: В дълбоките пластове на човешкото същество дреме волята. Ако мога така да се изразя, волята е най-загадъчният и тайнствен елемент от човека. Поискаме ли да обхванем моралния живот на човека, трябва да си припомним как нашите грешки, нашите склонности и влечения, които често са просто в разрез със световния ред, идват от същите тези дълбоки пластове, как всичко, което възниква в душата ни като мъчителни угризения на съвестта и себеупреци, се надига от дълбоките подземия на волята.
към текста >>
Ако обаче се обърнем към д
ухо
вната същност на човека, ще установим, че той ако ми позволите този израз „участвува“ в Духа не само докато е буден, не само в своите будни представи, но и докато спи, т.е.
Ако обаче се обърнем към духовната същност на човека, ще установим, че той ако ми позволите този израз „участвува“ в Духа не само докато е буден, не само в своите будни представи, но и докато спи, т.е.
също и с онази част от своето същество, в която действува волята.
към текста >>
Обаче д
ухо
вно проверените факти показват: както нощем Слънцето продължава да свети макар и в другата Земна половина така и човекът по време на своя нощен сън продължава да е обект на волята, само че тази воля е недостъпна за нашето съзнание.
Но волята има и друга страна. Волята действува, волята пулсира в нас и тогава, когато спим. Докато спим, в нас се разиграва цяла верига от вътрешни процеси, и те също са проявление на волята, само че ние не ги възприемаме, именно защото спим.
Обаче духовно проверените факти показват: както нощем Слънцето продължава да свети макар и в другата Земна половина така и човекът по време на своя нощен сън продължава да е обект на волята, само че тази воля е недостъпна за нашето съзнание.
към текста >>
в онези състояния, при които нашето тяло потъва в чисто органична дейност, незабележима за душевните ни и д
ухо
вни сили, ние трябва да заявим: Волята, като такава, има нещо твърде общо с органичната дейност.
Да, волята е стаена в най-дълбоките морски бездни на душата. Тя е, която образува и движи вълните. Обаче дори и само поради факта, че „констатираме“ елементи на воля в състоянията на сън, т.е.
в онези състояния, при които нашето тяло потъва в чисто органична дейност, незабележима за душевните ни и духовни сили, ние трябва да заявим: Волята, като такава, има нещо твърде общо с органичната дейност.
Да, спящата воля има нещо общо с органичната дейност, при което органичните, или жизнени процеси разиграващи се в нашия организъм зависят най-много тъкмо от волята.
към текста >>
За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на д
ухо
вния свят.
Тази мирова ненавист може да се разширява до ужасяващи размери. И цялата педагогика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист! Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня.
За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят.
И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото. Една от дълбоките тайни на живота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
към текста >>
Дори ако с помощта на определено д
ухо
вно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на
ухо
то, което ги чува“.
Скъпи мои приятели, нищо на този свят само по себе си не е добро или зло. Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили. И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото! На този свят злото има своите задачи.
Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“.
Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
към текста >>
Вече проследихме дейността на органите, после душевната дейност, и накрая д
ухо
вната дейност.
Сега обаче възниква логичният въпрос: Чия дейност съответствува на тази сетивна сфера?
Вече проследихме дейността на органите, после душевната дейност, и накрая духовната дейност.
Духовната дейност е изцяло образна дейност; но доколкото протича в образи, тя е и наша, човешка дейност. В строг смисъл, това, което се разиграва между сетивата и външния свят, не ни принадлежи, тук по-скоро светът е този, който нахлува в нас. Вгледайте се в тази схематична рисунка.
към текста >>
Д
ухо
вната дейност е изцяло образна дейност; но доколкото протича в образи, тя е и наша, човешка дейност.
Сега обаче възниква логичният въпрос: Чия дейност съответствува на тази сетивна сфера? Вече проследихме дейността на органите, после душевната дейност, и накрая духовната дейност.
Духовната дейност е изцяло образна дейност; но доколкото протича в образи, тя е и наша, човешка дейност.
В строг смисъл, това, което се разиграва между сетивата и външния свят, не ни принадлежи, тук по-скоро светът е този, който нахлува в нас. Вгледайте се в тази схематична рисунка.
към текста >>
Днес той не може да постигне Слънцето, защото пред него е застанал Пазачът на прага, защото то е потънало в онези бездни, за които древните Мистерии казваха: грях на устата, която проговори за тези неща, грях на
ухо
то, което ги чуе!
Днес той не може да постигне Слънцето, защото пред него е застанал Пазачът на прага, защото то е потънало в онези бездни, за които древните Мистерии казваха: грях на устата, която проговори за тези неща, грях на ухото, което ги чуе!
към текста >>
И тогава наистина ние ще видим д
ухо
вната светлина на Сатурн, Юпитер, Марс, Меркурий, Венера, Луна (рис. 35).
Разбира се, за да стигнат до свободата, хората трябваше да минат през научното суеверие, че там навън в пространството, Слънцето се носи като огромен и нажежен газов облак. Впрочем физиците биха били потресени, ако можеха да отскочат до Слънцето, защото там те не биха открили никакво газово кълбо, а напротив една кухина, едно празно пространство! , и тогава те щяха да разберат какво е Слънцето; че то съвсем не е нажеженият газов облак там горе, че то съвсем не е лъчистото газово кълбо, което разпръсква светлина една пълна безмислица, а преди всичко един рефлектор, който не може да разпръсква светлина, един рефлектор, който може да отразява светлина.
И тогава наистина ние ще видим духовната светлина на Сатурн, Юпитер, Марс, Меркурий, Венера, Луна (рис. 35).
физически погледнато е така, сякаш Слънцето дава на всички тях част от своята светлина, докато в действителност всички те изпращат към Слънцето духовната си светлина, а Слънцето е само рефлекторът. Черпейки от своята инстинктивна мъдрост, древните перси виждаха в Слънцето земния източник на светлина, обаче не като „извор на светлина“, а като рефлектор. После Слънцето стана отразяващия рефлектор на живота, отразяващия рефлектор на любовта.
към текста >>
физически погледнато е така, сякаш Слънцето дава на всички тях част от своята светлина, докато в действителност всички те изпращат към Слънцето д
ухо
вната си светлина, а Слънцето е само рефлекторът.
Разбира се, за да стигнат до свободата, хората трябваше да минат през научното суеверие, че там навън в пространството, Слънцето се носи като огромен и нажежен газов облак. Впрочем физиците биха били потресени, ако можеха да отскочат до Слънцето, защото там те не биха открили никакво газово кълбо, а напротив една кухина, едно празно пространство! , и тогава те щяха да разберат какво е Слънцето; че то съвсем не е нажеженият газов облак там горе, че то съвсем не е лъчистото газово кълбо, което разпръсква светлина една пълна безмислица, а преди всичко един рефлектор, който не може да разпръсква светлина, един рефлектор, който може да отразява светлина. И тогава наистина ние ще видим духовната светлина на Сатурн, Юпитер, Марс, Меркурий, Венера, Луна (рис. 35).
физически погледнато е така, сякаш Слънцето дава на всички тях част от своята светлина, докато в действителност всички те изпращат към Слънцето духовната си светлина, а Слънцето е само рефлекторът.
Черпейки от своята инстинктивна мъдрост, древните перси виждаха в Слънцето земния източник на светлина, обаче не като „извор на светлина“, а като рефлектор. После Слънцето стана отразяващия рефлектор на живота, отразяващия рефлектор на любовта.
към текста >>
Общо взето, висшите римски д
ухо
вници, както и първите римски императори, например Август, даваха да се разбере, че Рим разполага с най-великия дар на света, поне външно и символично, защото Паладиумът беше вграден под масивните каменни основи на най-големия римски храм.
Да, римските посветени държаха Слънчевата тайна в ръцете си.
Общо взето, висшите римски духовници, както и първите римски императори, например Август, даваха да се разбере, че Рим разполага с най-великия дар на света, поне външно и символично, защото Паладиумът беше вграден под масивните каменни основи на най-големия римски храм.
Тази подробност знаеха само онези, които бяха запознати с най-дълбоките тайни на Римската империя. Но по съвършено друг, духовен път, това стана известно на онези, които имаха задачата да разпространяват християнството по света. И онези тайни шествия на първите християни към Рим, бяха вдъхновени не от друго, а от духовното познание, че Рим охранява съкровището на Паладиума. Да, тези неща могат да бъдат разбрани само по духовен път, а не с помощта на историята.
към текста >>
Но по съвършено друг, д
ухо
вен път, това стана известно на онези, които имаха задачата да разпространяват християнството по света.
Да, римските посветени държаха Слънчевата тайна в ръцете си. Общо взето, висшите римски духовници, както и първите римски императори, например Август, даваха да се разбере, че Рим разполага с най-великия дар на света, поне външно и символично, защото Паладиумът беше вграден под масивните каменни основи на най-големия римски храм. Тази подробност знаеха само онези, които бяха запознати с най-дълбоките тайни на Римската империя.
Но по съвършено друг, духовен път, това стана известно на онези, които имаха задачата да разпространяват християнството по света.
И онези тайни шествия на първите християни към Рим, бяха вдъхновени не от друго, а от духовното познание, че Рим охранява съкровището на Паладиума. Да, тези неща могат да бъдат разбрани само по духовен път, а не с помощта на историята.
към текста >>
И онези тайни шествия на първите християни към Рим, бяха вдъхновени не от друго, а от д
ухо
вното познание, че Рим охранява съкровището на Паладиума.
Да, римските посветени държаха Слънчевата тайна в ръцете си. Общо взето, висшите римски духовници, както и първите римски императори, например Август, даваха да се разбере, че Рим разполага с най-великия дар на света, поне външно и символично, защото Паладиумът беше вграден под масивните каменни основи на най-големия римски храм. Тази подробност знаеха само онези, които бяха запознати с най-дълбоките тайни на Римската империя. Но по съвършено друг, духовен път, това стана известно на онези, които имаха задачата да разпространяват християнството по света.
И онези тайни шествия на първите християни към Рим, бяха вдъхновени не от друго, а от духовното познание, че Рим охранява съкровището на Паладиума.
Да, тези неща могат да бъдат разбрани само по духовен път, а не с помощта на историята.
към текста >>
Да, тези неща могат да бъдат разбрани само по д
ухо
вен път, а не с помощта на историята.
Да, римските посветени държаха Слънчевата тайна в ръцете си. Общо взето, висшите римски духовници, както и първите римски императори, например Август, даваха да се разбере, че Рим разполага с най-великия дар на света, поне външно и символично, защото Паладиумът беше вграден под масивните каменни основи на най-големия римски храм. Тази подробност знаеха само онези, които бяха запознати с най-дълбоките тайни на Римската империя. Но по съвършено друг, духовен път, това стана известно на онези, които имаха задачата да разпространяват християнството по света. И онези тайни шествия на първите християни към Рим, бяха вдъхновени не от друго, а от духовното познание, че Рим охранява съкровището на Паладиума.
Да, тези неща могат да бъдат разбрани само по духовен път, а не с помощта на историята.
към текста >>
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето д
ухо
вно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха.
Така или иначе, Паладиумът отново чака този процес е външен и символичен, но същността му е много по-дълбока във всеки случай Паладиумът отново чака да бъде изнесен и освободен от сковаващия Константинополски мрак, който в противен случай би го умъртвил напълно. Да, Паладиумът ще бъде изнесен на Изток, където все още могат да се срещнат останки от декадентството на древната мъдрост, но тъкмо тази мъдрост ще се противопостави на Константинополския мрак.
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха.
Ето как свещените традиции и европейското развитие са вплетени в едно цяло; там са вложени и задачите пред бъдещата еволюция на света и Космоса.
към текста >>
Да, тези живи предания и легенди са взаимно свързани, но точно връзката между тях може да бъде открита само от хора, които са посветени в тези неща често те са съвсем незабележими хора, които се появяват тук или там в света да, така свързани са легендите за пренасянето на Паладиума от Троя в Рим и после, след като римското християнство стана държавна религия, от Рим в Константинопол; легендите за бъдещото му пренасяне на Из ток, а след като Изтокът се окаже напълно лишен от древната мъдрост и затънал докрай в своето декадентство, легендите предупреждават, че по силата на необходимостта, Паладиумът, този Слънчев дар, ще получи от Запада една нова д
ухо
вна светлина.
Да, тези живи предания и легенди са взаимно свързани, но точно връзката между тях може да бъде открита само от хора, които са посветени в тези неща често те са съвсем незабележими хора, които се появяват тук или там в света да, така свързани са легендите за пренасянето на Паладиума от Троя в Рим и после, след като римското християнство стана държавна религия, от Рим в Константинопол; легендите за бъдещото му пренасяне на Из ток, а след като Изтокът се окаже напълно лишен от древната мъдрост и затънал докрай в своето декадентство, легендите предупреждават, че по силата на необходимостта, Паладиумът, този Слънчев дар, ще получи от Запада една нова духовна светлина.
към текста >>
Хората трябва да намерят в себе си неговия д
ухо
вен еквивалент; да, те трябва да го търсят в д
ухо
вния свят, а не в свободните пазари на Китай, не в мрака, който обгръща Паладиума днес.
Само че от този Вашингтон не може да се очаква нищо.
Хората трябва да намерят в себе си неговия духовен еквивалент; да, те трябва да го търсят в духовния свят, а не в свободните пазари на Китай, не в мрака, който обгръща Паладиума днес.
Разбирателство ще донесат само онези конференции на Запада, които искат да пренесат там не друго, а светлината, така че Паладиумът да блесне отново в своето величие, в своята мощ защото днес сам за себе си, Паладиумът, като едно тяло, обвито от тъмен флуоресциращ блясък, е потънал в мрак.
към текста >>
Тази е перспективата на източната мъдрост: мрачна сама за себе си, тя ще засвети с нова сила, след като се проникне от д
ухо
вната светлина на Запада.
Тази е перспективата на източната мъдрост: мрачна сама за себе си, тя ще засвети с нова сила, след като се проникне от духовната светлина на Запада.
към текста >>
А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази д
ухо
вна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене.
Днес обаче, западното човечество все още не иска да му се говори за тези неща.
А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене.
В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло. Светлината, която се издигна от Троя, и днес е все още тук. Обаче тя е обгърната в непрогледен мрак. Тя трябва да бъде изнесена високо горе, пред очите на всички. Паладиумът отново трябва да засияе в истинската светлина на Духа.
към текста >>
В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от д
ухо
вния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло.
Днес обаче, западното човечество все още не иска да му се говори за тези неща. А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене.
В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло.
Светлината, която се издигна от Троя, и днес е все още тук. Обаче тя е обгърната в непрогледен мрак. Тя трябва да бъде изнесена високо горе, пред очите на всички. Паладиумът отново трябва да засияе в истинската светлина на Духа.
към текста >>
18.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Подобни съображения ясно показват дори и на човека, който не е стигнал до антропософски ориентираната Д
ухо
вна Наука диаметралната противоположност между физическото и етерно тяло, които са по-скоро произведения на природния свят, и астралното тяло и Азът от друга страна, които принадлежат на моралния свят.
Подобни съображения ясно показват дори и на човека, който не е стигнал до антропософски ориентираната Духовна Наука диаметралната противоположност между физическото и етерно тяло, които са по-скоро произведения на природния свят, и астралното тяло и Азът от друга страна, които принадлежат на моралния свят.
към текста >>
Ако с помощта на това ясновиждащо съзнание се обърнем към Азът и астралното тяло според проявленията им между заспиването и пробуждането, ние ще установим, че както тук обкръжението на физическото тяло е самата природа, така и по време на сън, обкръжението на Азът и астралното тяло е д
ухо
вният свят.
Но ако искаме да вникнем още по-дълбоко в явленията на видимия свят, ние трябва да прибегнем до помощта на медитиращото, или ясновиждащо съзнание.
Ако с помощта на това ясновиждащо съзнание се обърнем към Азът и астралното тяло според проявленията им между заспиването и пробуждането, ние ще установим, че както тук обкръжението на физическото тяло е самата природа, така и по време на сън, обкръжението на Азът и астралното тяло е духовният свят.
Азът и астралното тяло извличат от духовния свят моралните категории, цялата морална конституция на човека. Те изобщо не могат да бъдат неутрални, както неутрални са физическото и етерното тяло; накратко те черпят морални импулси от онзи свят, в който се намират между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Азът и астралното тяло извличат от д
ухо
вния свят моралните категории, цялата морална конституция на човека.
Но ако искаме да вникнем още по-дълбоко в явленията на видимия свят, ние трябва да прибегнем до помощта на медитиращото, или ясновиждащо съзнание. Ако с помощта на това ясновиждащо съзнание се обърнем към Азът и астралното тяло според проявленията им между заспиването и пробуждането, ние ще установим, че както тук обкръжението на физическото тяло е самата природа, така и по време на сън, обкръжението на Азът и астралното тяло е духовният свят.
Азът и астралното тяло извличат от духовния свят моралните категории, цялата морална конституция на човека.
Те изобщо не могат да бъдат неутрални, както неутрални са физическото и етерното тяло; накратко те черпят морални импулси от онзи свят, в който се намират между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Антропософията, или Д
ухо
вната Наука, твърди: Когато при заспиване човекът напуска своето физическо и етерно тяло, той навлиза, макар и несъзнателно, в д
ухо
вния свят и изнася пред Съществата на д
ухо
вния свят всичко онова, което е изработил като своя морално-душевна опора; и просто е заставен да формира всичко онова, което изнася от физическото и етерното тяло не иначе, а според законите на душевно-д
ухо
вния свят.
Антропософията, или Духовната Наука, твърди: Когато при заспиване човекът напуска своето физическо и етерно тяло, той навлиза, макар и несъзнателно, в духовния свят и изнася пред Съществата на духовния свят всичко онова, което е изработил като своя морално-душевна опора; и просто е заставен да формира всичко онова, което изнася от физическото и етерното тяло не иначе, а според законите на душевно-духовния свят.
Тук ние се докосваме и до един друг аспект, свързан с постоянните ни усилия да изградим един надежден мост между етерно-физическия и морално-духовния свят.
към текста >>
Тук ние се докосваме и до един друг аспект, свързан с постоянните ни усилия да изградим един надежден мост между етерно-физическия и морално-д
ухо
вния свят.
Антропософията, или Духовната Наука, твърди: Когато при заспиване човекът напуска своето физическо и етерно тяло, той навлиза, макар и несъзнателно, в духовния свят и изнася пред Съществата на духовния свят всичко онова, което е изработил като своя морално-душевна опора; и просто е заставен да формира всичко онова, което изнася от физическото и етерното тяло не иначе, а според законите на душевно-духовния свят.
Тук ние се докосваме и до един друг аспект, свързан с постоянните ни усилия да изградим един надежден мост между етерно-физическия и морално-духовния свят.
към текста >>
И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на д
ухо
вния свят.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество.
И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят.
Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света. По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането. Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло.
към текста >>
Волевите елементи на Азът, волево изграденият Аз попада всред Съществата на д
ухо
вния свят.
Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло. Ако трябваше да изобразявам будния човек, аз щях да нарисувам тук също и Азът, и астралното тяло. Но след като искам да характеризирам именно спящия човек, Азът и астралното тяло не бива да са тук.
Волевите елементи на Азът, волево изграденият Аз попада всред Съществата на духовния свят.
към текста >>
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези д
ухо
вни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света.
Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят. И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
Само че отношението на волевия Аз към д
ухо
вните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света.
Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в д
ухо
вен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на д
ухо
вните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света. Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
Поискаме ли да представим тези неща графично отново Ви моля да погледнете на описанието само като на нагледна илюстрация ние ще стигнем до известна представа за това, което се излъчва и отделя от човека като една д
ухо
вно-волева Азова конфигурация.
Поискаме ли да представим тези неща графично отново Ви моля да погледнете на описанието само като на нагледна илюстрация ние ще стигнем до известна представа за това, което се излъчва и отделя от човека като една духовно-волева Азова конфигурация.
Спрямо двигателно-веществообменния човек докато спим Азът действува много интензивно, Азът действува вътре в него. Нека отново погледнем рисунката.
към текста >>
36), фактически възникват чрез противодействията на д
ухо
вните Същества, тези извивки на Азът изцяло се формират от моралната стойност на индивида.
Тези извивки, които означавам с бяло (рис.
36), фактически възникват чрез противодействията на духовните Същества, тези извивки на Азът изцяло се формират от моралната стойност на индивида.
Ето защо може да се говори за един такъв облик, за една такава конфигурация на Духа, която Азът извлича от своята морална стойност, след като навлезе в духовния свят.
към текста >>
Ето защо може да се говори за един такъв облик, за една такава конфигурация на Духа, която Азът извлича от своята морална стойност, след като навлезе в д
ухо
вния свят.
Тези извивки, които означавам с бяло (рис. 36), фактически възникват чрез противодействията на духовните Същества, тези извивки на Азът изцяло се формират от моралната стойност на индивида.
Ето защо може да се говори за един такъв облик, за една такава конфигурация на Духа, която Азът извлича от своята морална стойност, след като навлезе в духовния свят.
към текста >>
Обаче след заспиването, астралното тяло също попада в един д
ухо
вен свят, намиращ се вън от човека.
Обаче след заспиването, астралното тяло също попада в един духовен свят, намиращ се вън от човека.
Относно волево-изградения Аз, ние твърдим: той застава пред Съществата на духовния свят, а относно астралното тяло сме принудени да кажем, че при заспиването, то попада в областта на онзи душевен свят, който се намира вън от човека. Да, чувствено изграденото астрално тяло попада в духовния свят вън от човека.
към текста >>
Относно волево-изградения Аз, ние твърдим: той застава пред Съществата на д
ухо
вния свят, а относно астралното тяло сме принудени да кажем, че при заспиването, то попада в областта на онзи душевен свят, който се намира вън от човека.
Обаче след заспиването, астралното тяло също попада в един духовен свят, намиращ се вън от човека.
Относно волево-изградения Аз, ние твърдим: той застава пред Съществата на духовния свят, а относно астралното тяло сме принудени да кажем, че при заспиването, то попада в областта на онзи душевен свят, който се намира вън от човека.
Да, чувствено изграденото астрално тяло попада в духовния свят вън от човека.
към текста >>
Да, чувствено изграденото астрално тяло попада в д
ухо
вния свят вън от човека.
Обаче след заспиването, астралното тяло също попада в един духовен свят, намиращ се вън от човека. Относно волево-изградения Аз, ние твърдим: той застава пред Съществата на духовния свят, а относно астралното тяло сме принудени да кажем, че при заспиването, то попада в областта на онзи душевен свят, който се намира вън от човека.
Да, чувствено изграденото астрално тяло попада в духовния свят вън от човека.
към текста >>
В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в д
ухо
вния свят, лежащ вън от човека.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили. Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция.
В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека.
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека. Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ. За Азът, за волевия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки. А това, което възниква от взаимодействието между астралното тяло и душевното обкръжение, аз не мога да представя с никакви извивки или нещо подобно, аз мога да загатна за него само с помощта на една вътрешна оцветеност, на едно вътрешно нюансиране; и в зависимост от това дали душата е овладяна от самообвинения или от тиха вътрешна удовлетвореност, от чув-ство на антипатия или симпатия, аз бих могъл да нанеса и тези цветни щрихи (рис. 37, червено, синьо).
към текста >>
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи д
ухо
вен свят, който лежи вън от човека.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили. Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция. В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека.
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ. За Азът, за волевия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки. А това, което възниква от взаимодействието между астралното тяло и душевното обкръжение, аз не мога да представя с никакви извивки или нещо подобно, аз мога да загатна за него само с помощта на една вътрешна оцветеност, на едно вътрешно нюансиране; и в зависимост от това дали душата е овладяна от самообвинения или от тиха вътрешна удовлетвореност, от чув-ство на антипатия или симпатия, аз бих могъл да нанеса и тези цветни щрихи (рис. 37, червено, синьо). Така че чрез Азът ние загатваме за по-висшия човек, който носим в себе си, а чрез една вътрешна оцветеност за нашия астрален човек.
към текста >>
А д
ухо
вните Същества и целият ду шевен свят, които формират и „оцветяват“ или „нюансират“ човека действуват в посока отдолу нагоре.
И вместо да си служа с цветната палитра, аз бих могъл не по-зле да събера тук различни музикални инструменти и да извлека от тях съответните звуци; тогава вместо рис. 37 щеше да се получи друг образ, звуков образ. Или да кажем бих могъл да прибегна до помощта на вкусовите усещания. И всичко това ако мога така да се изразя прелива едно в друго и непрекъснато бушува в астралното тяло, което след заспиването е вече вън от физическото тяло. Нещата са така устроени, че ние виждаме: Тук действуващите сили тръгват от двигателно-веществообменния човек.
А духовните Същества и целият ду шевен свят, които формират и „оцветяват“ или „нюансират“ човека действуват в посока отдолу нагоре.
към текста >>
Бих искал да кажа: Това, което живее вън от човека, е още по-инфантилно от д
ухо
вно-душевната организация на малкото дете.
И ако все пак се опитаме да вникнем в силите, които между заспиване и пробуждане формират Азът и нюансират астралното тяло, ще установим следното. Спрямо онази съвършена форма на човека, с каквато той разполага от пробуждането до заспиването т.е. в онази форма, в която заедно работят Азът, астралното, етерното и физическото тяло и която все пак е достъпна за човешкото съзнание, опиращо се на интелекта, чувствата и волята спрямо нея, това, което по време на съня лежи вън от човека, има определено инфантилни, определено детински черти. До него ние се приближаваме най-вече със смътното детско съзнание. А когато искаме да обхванем лежащите вън от спящия човек душевни сили, ние трябва да направим и други крачки в зоните на несъвършенството.
Бих искал да кажа: Това, което живее вън от човека, е още по-инфантилно от духовно-душевната организация на малкото дете.
към текста >>
И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и д
ухо
вния свят вън от спящия човек?
И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и духовния свят вън от спящия човек?
Извънредно характерно е, че според антропософското, или духовно-научно наблюдение, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек. И ако проучи данните от свръхсетивното наблюдение, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено познание, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска мисълта за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък.
към текста >>
Извънредно характерно е, че според антропософското, или д
ухо
вно-научно наблюдение, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек.
И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и духовния свят вън от спящия човек?
Извънредно характерно е, че според антропософското, или духовно-научно наблюдение, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек.
И ако проучи данните от свръхсетивното наблюдение, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено познание, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска мисълта за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък.
към текста >>
Основавайки се на д
ухо
вно-научното наблюдение, ние бихме могли да заявим: Практически всяка нощ, в мига на заспиването, човек отправя едно точно определено запитване към д
ухо
вния свят.
Основавайки се на духовно-научното наблюдение, ние бихме могли да заявим: Практически всяка нощ, в мига на заспиването, човек отправя едно точно определено запитване към духовния свят.
Разбира се, той не го прави съзнателно, а го отправя с онази част от своето същество, която се отделя от физическото и етерното тяло. Да, човек задава на духовния свят следния въпрос: Какво прибавят Съществата на духовния свят към моята морална конституция?
към текста >>
Да, човек задава на д
ухо
вния свят следния въпрос: Какво прибавят Съществата на д
ухо
вния свят към моята морална конституция?
Основавайки се на духовно-научното наблюдение, ние бихме могли да заявим: Практически всяка нощ, в мига на заспиването, човек отправя едно точно определено запитване към духовния свят. Разбира се, той не го прави съзнателно, а го отправя с онази част от своето същество, която се отделя от физическото и етерното тяло.
Да, човек задава на духовния свят следния въпрос: Какво прибавят Съществата на духовния свят към моята морална конституция?
към текста >>
Всяка сутрин, в мига на пробуждането, човек влиза в етерното си и физическото тяло с един отговор от д
ухо
вно-душевния свят.
И човек винаги получава отговор. Този отговор му се дава под формата на „извивките“ и „нюансирането“, за които вече стана дума.
Всяка сутрин, в мига на пробуждането, човек влиза в етерното си и физическото тяло с един отговор от духовно-душевния свят.
Всяко заспиване е един несъзнателен въпрос към духовния свят, всяко пробуждане един несъзнателен отговор. С нашето подсъзнание ние сме в един непрекъснат диалог с духовния свят, откъдето постоянно сваляме отговори на основния въпрос: „Какво представлявам аз като човек? Кой съм аз всъщност? “
към текста >>
Всяко заспиване е един несъзнателен въпрос към д
ухо
вния свят, всяко пробуждане един несъзнателен отговор.
И човек винаги получава отговор. Този отговор му се дава под формата на „извивките“ и „нюансирането“, за които вече стана дума. Всяка сутрин, в мига на пробуждането, човек влиза в етерното си и физическото тяло с един отговор от духовно-душевния свят.
Всяко заспиване е един несъзнателен въпрос към духовния свят, всяко пробуждане един несъзнателен отговор.
С нашето подсъзнание ние сме в един непрекъснат диалог с духовния свят, откъдето постоянно сваляме отговори на основния въпрос: „Какво представлявам аз като човек? Кой съм аз всъщност? “
към текста >>
С нашето подсъзнание ние сме в един непрекъснат диалог с д
ухо
вния свят, откъдето постоянно сваляме отговори на основния въпрос: „Какво представлявам аз като човек?
И човек винаги получава отговор. Този отговор му се дава под формата на „извивките“ и „нюансирането“, за които вече стана дума. Всяка сутрин, в мига на пробуждането, човек влиза в етерното си и физическото тяло с един отговор от духовно-душевния свят. Всяко заспиване е един несъзнателен въпрос към духовния свят, всяко пробуждане един несъзнателен отговор.
С нашето подсъзнание ние сме в един непрекъснат диалог с духовния свят, откъдето постоянно сваляме отговори на основния въпрос: „Какво представлявам аз като човек?
Кой съм аз всъщност? “
към текста >>
Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от д
ухо
вния свят.
И тук Вие, скъпи мои приятели, получавате една точна представа за нещо, което иначе остава прекалено абстрактно. Замислете се, че когато говори за своята съвест, човек има предвид нещо съвсем реално; а когато трябва да даде конкретно обяснение за своята съвест, той изведнъж попада в нещо дифузно и неопределено. По отношение на моралната импулсивност, съвестта е твърде реално изживяване. Но когато размишляваме за нея в съответствие с официалната наука, т.е. както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос.
Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят.
Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание. По този начин Вие внасяте вътре и гласа на съвестта. Отговорът от духовния свят, който получаваме докато спим, се преобразява след пробуждането в това, което наричаме глас на съвестта. Изобщо цялата ни морална нагласа трябва да се разглежда в непосредствена връзка с познанието, което получаваме по времето, когато спим.
към текста >>
Отговорът от д
ухо
вния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание.
Замислете се, че когато говори за своята съвест, човек има предвид нещо съвсем реално; а когато трябва да даде конкретно обяснение за своята съвест, той изведнъж попада в нещо дифузно и неопределено. По отношение на моралната импулсивност, съвестта е твърде реално изживяване. Но когато размишляваме за нея в съответствие с официалната наука, т.е. както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос. Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят.
Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание.
По този начин Вие внасяте вътре и гласа на съвестта. Отговорът от духовния свят, който получаваме докато спим, се преобразява след пробуждането в това, което наричаме глас на съвестта. Изобщо цялата ни морална нагласа трябва да се разглежда в непосредствена връзка с познанието, което получаваме по времето, когато спим.
към текста >>
Отговорът от д
ухо
вния свят, който получаваме докато спим, се преобразява след пробуждането в това, което наричаме глас на съвестта.
Но когато размишляваме за нея в съответствие с официалната наука, т.е. както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос. Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят. Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание. По този начин Вие внасяте вътре и гласа на съвестта.
Отговорът от духовния свят, който получаваме докато спим, се преобразява след пробуждането в това, което наричаме глас на съвестта.
Изобщо цялата ни морална нагласа трябва да се разглежда в непосредствена връзка с познанието, което получаваме по времето, когато спим.
към текста >>
В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Д
ухо
вна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно.
Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното познание на древните епохи както и онова инстинктивно познание, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука.
В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно.
Нека само да си припомним една от максимите, която може да се срещне във всеки народ, във всяка култура: ако един човек е засегнат и оскърбен, той не трябва да пренася в съня си нито едно усещане, свързано с душевната травма, а да приключи с нея още преди заспиването; и че ако друг човек е обхванат от гняв, той трябва на всяка цена да укроти гнева си преди заспиването. След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение. Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37). Ако преди заспиването гневът е укротен, образите са съвсем различни.
към текста >>
След като знаете, че заспиването е един въпрос към д
ухо
вния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в д
ухо
вния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение.
Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното познание на древните епохи както и онова инстинктивно познание, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука. В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно. Нека само да си припомним една от максимите, която може да се срещне във всеки народ, във всяка култура: ако един човек е засегнат и оскърбен, той не трябва да пренася в съня си нито едно усещане, свързано с душевната травма, а да приключи с нея още преди заспиването; и че ако друг човек е обхванат от гняв, той трябва на всяка цена да укроти гнева си преди заспиването.
След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение.
Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37). Ако преди заспиването гневът е укротен, образите са съвсем различни.
към текста >>
Ако внесем злоба и гняв в д
ухо
вния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37).
Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното познание на древните епохи както и онова инстинктивно познание, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука. В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно. Нека само да си припомним една от максимите, която може да се срещне във всеки народ, във всяка култура: ако един човек е засегнат и оскърбен, той не трябва да пренася в съня си нито едно усещане, свързано с душевната травма, а да приключи с нея още преди заспиването; и че ако друг човек е обхванат от гняв, той трябва на всяка цена да укроти гнева си преди заспиването. След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение.
Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37).
Ако преди заспиването гневът е укротен, образите са съвсем различни.
към текста >>
Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в естеството на самия отговор, който сме получили от д
ухо
вния свят, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос.
Голяма част от нещата, които описвам тук, проявяват своите действия не само в душевните настроения на човека, но и направо в неговите вътрешни органи.
Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в естеството на самия отговор, който сме получили от духовния свят, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос.
Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което волевият Аз и чувственото астрално тяло свалят от духовния свят в мига на пробуждането.
към текста >>
Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което волевият Аз и чувственото астрално тяло свалят от д
ухо
вния свят в мига на пробуждането.
Голяма част от нещата, които описвам тук, проявяват своите действия не само в душевните настроения на човека, но и направо в неговите вътрешни органи. Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в естеството на самия отговор, който сме получили от духовния свят, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос.
Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което волевият Аз и чувственото астрално тяло свалят от духовния свят в мига на пробуждането.
към текста >>
Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на д
ухо
вно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо. По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят. А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят.
Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло.
И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня. Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>
Тогава душевно-д
ухо
вният човек напуска телесно-физическия човек, в резултат на което възниква чувството на умора.
Представете си например един добре на хранен и отпочинал рентиер, който се заслушва в една антропософска лекция и още след първите изречения се унася в дълбока дрямка едва ли от умора! Но ако човек вникне правилно в тези неща, той ще установи, че тук обикновеното мислене просто смесва причината със следствието. В действителност ние се уморяваме, защо то искаме да заспим. Причините за заспиването изобщо не се намират в областта на телесната умора, те лежат много по-дълбоко. Щом външният свят престане да ни радва, у нас се поражда копнежът да се оттеглим от него.
Тогава душевно-духовният човек напуска телесно-физическия човек, в резултат на което възниква чувството на умора.
Ние се уморяваме, защото искаме да заспим, и съвсем не е вярно, че заспиваме, защото сме уморени. В това стига да иска може да се убеди всеки. Впрочем убеждаването в неща, които са свързани с разчупване на ежедневните и удобни шаблони, е изключително трудно. Ние можем да се убедим, само ако искаме да се убедим. И тогава, в заспиването няма да виждаме само един физиологичен процес; за нас то ще прерасне в един космически процес, който погледнат във всичките му подробности съдържа моралните импулси като реални сили, а не като думи.
към текста >>
Само че за да вникнем в тази д
ухо
вно-душевна област, която носи в себе си реалните морални сили, ние трябва да подхванем нашата тема по съвсем друг начин.
Ако обаче погледнем нещата от една по-различна страна, ще се окаже че вярата също гарантира на човека реални и точни познания, не по-малко достоверни от тези на естествените науки.
Само че за да вникнем в тази духовно-душевна област, която носи в себе си реалните морални сили, ние трябва да подхванем нашата тема по съвсем друг начин.
към текста >>
Ето как антропософската Д
ухо
вна Наука търси пътя към етичния и религиозния свят на човека.
Ето как антропософската Духовна Наука търси пътя към етичния и религиозния свят на човека.
към текста >>
19.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако разгледаме физическото и етерното тяло на спящия човек от една страна, и неговите Аз и астрално тяло от друга, ние трябва да заявим: Волевият Аз се формира чрез съотношенията, в които той влиза със Съществата от д
ухо
вния свят.
Вчера насочихме вниманието си главно към това, как се отнасят Азът и астралното тяло от заспиването до пробуждането. Днес бихме желали да изтъкнем още нещо по този въпрос.
Ако разгледаме физическото и етерното тяло на спящия човек от една страна, и неговите Аз и астрално тяло от друга, ние трябва да заявим: Волевият Аз се формира чрез съотношенията, в които той влиза със Съществата от духовния свят.
Нека да прибегнем до следната схематична рисунка (рис. 38). Ето тук аз отбелязвам конфигурацията на Азът. Вече казах: Ако разгледаме тези широки извивки на Азът (бяло) като един вид негатив, както е при фотографията впрочем, нека да се абстрахираме от мащабите тогава физическият строеж на човешкия мозък би трябвало да изглежда като съответния позитив.
към текста >>
И в тези, космически сили, които идват от Космоса и действуват в майчината утроба ако ми позволите тази дума са „имплантирани“ силите, които човек сам сваля от д
ухо
вния свят, след като е пребивавал там между смъртта и новото раждане.
Днешните естествени науки разглеждат човешкия мозък, сякаш в своето устройство той е само едно механично следствие от бащиния и майчиния организъм. Обаче всички ние имаме достатъчно поводи, за да смятаме, че това твърдение не отговаря на фактите. Какво става в действителност? Ако искаме да представим нещата кратко и просто, трябва да заявим следното: Първоначално субстанцията в майчината утроба изпада в пълен хаос, и в тази хаотизирана субстанция лишена от всякакви физически и химически закономерности нахлуват онези космически сили, които изграждат човешкия ембрион.
И в тези, космически сили, които идват от Космоса и действуват в майчината утроба ако ми позволите тази дума са „имплантирани“ силите, които човек сам сваля от духовния свят, след като е пребивавал там между смъртта и новото раждане.
към текста >>
По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в д
ухо
вния свят.
И това, което се явява там вътре като форми, извивки, гънки и т.н., е нещо, което не може да бъде проникнато от Азът и от астралното тяло. Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно. По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно. Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек. Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество.
По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят.
Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане. Човешката глава сочи назад, двигателно-веществообменният човек сочи напред. А ритмичният човек е по средата между миналото и бъдещето.
към текста >>
Да, д
ухо
вният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане.
Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно. По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно. Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек. Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество. По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят.
Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане.
Човешката глава сочи назад, двигателно-веществообменният човек сочи напред. А ритмичният човек е по средата между миналото и бъдещето.
към текста >>
И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към д
ухо
вния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя.
По време на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята. Двигателно веществообменният човек е изложен на Земната тежест; той е изложен на онези сили, които се освобождават от хранителните средства; по тези причини той придобива все повече Земни качества, той става все повече едно Земно същество.
И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя.
Обаче по време на съня това не е така. Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия живот между смъртта и новото раждане. Да, скъпи мои приятели, както наскоро изтъкнах, човешката глава и самите вътрешни органи по един дискретен и неуловим начин съдържат образи, които принадлежат на Космоса.
към текста >>
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите д
ухо
вни сили.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили.
В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос. И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос. Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят. Това става по време на бодърствуването. По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ.
към текста >>
В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в д
ухо
вно-душевния Космос.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили.
В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос.
И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос. Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят. Това става по време на бодърствуването. По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ. Съответно и другите органи в главата, така да се каже, свалят образи от Космоса и ги отпечатват върху някоя от функциите на двигателно-веществообменната система.
към текста >>
И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в д
ухо
вния Космос.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили. В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос.
И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос.
Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят. Това става по време на бодърствуването. По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ. Съответно и другите органи в главата, така да се каже, свалят образи от Космоса и ги отпечатват върху някоя от функциите на двигателно-веществообменната система. Така че по време на съня, за физическото тяло е съществено следното: Нощем силите на главата действуват формиращо върху двигателно-веществообменния човек (рис.
към текста >>
Именно по време на съня става така, че ако трябва да се изразя нагледно и просто от главата непрекъснато започват да се излъчват формиращи сили към долния човек, и всъщност по време на съня главата се превръща в д
ухо
вен ваятел на двигателно-веществообменния човек.
Именно по време на съня става така, че ако трябва да се изразя нагледно и просто от главата непрекъснато започват да се излъчват формиращи сили към долния човек, и всъщност по време на съня главата се превръща в духовен ваятел на двигателно-веществообменния човек.
към текста >>
Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл д
ухо
вното и душевното „оживяване“ на човека.
обратното че силите на веществообмена действуват върху физическия мозък и нищо друго. Но това е само едната страна.
Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека.
Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание. Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух. Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега. То се проявява по време на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах. Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по отношение на тях той е потънал в дълбок сън.
към текста >>
Обаче ние трябва да сме наясно, че това д
ухо
вно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание.
обратното че силите на веществообмена действуват върху физическия мозък и нищо друго. Но това е само едната страна. Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека.
Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание.
Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух. Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега. То се проявява по време на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах. Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по отношение на тях той е потънал в дълбок сън.
към текста >>
Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на д
ухо
вния Човек, на Човека-Дух.
обратното че силите на веществообмена действуват върху физическия мозък и нищо друго. Но това е само едната страна. Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека. Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание.
Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух.
Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега. То се проявява по време на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах. Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по отношение на тях той е потънал в дълбок сън.
към текста >>
Това, което той приема в д
ухо
вния свят между смъртта и новото раждане, него той излъчва и връща обратно за целите на Земната еволюция; да, той прави това докато спи благодарение на своето етерно тяло, прави го през целия си земен живот.
Ако един наблюдател разполагаше с необходимите възприемателни органи и се намираше навън в Космоса, наблюдавайки Земята, той би казал: Денем огряната от Слънцето Земя отразява Слънчевата светлина; обаче нощем, след като нощта завземе част от Земята,тогава тази Земя започва да фосфоресцира, да свети. И това, което подобен изследовател би установил от Космоса, ще са именно човешките етерни тела. За да напредва в своята космическа еволюция, Земята се нуждае от тях. Ако по Земята нямаше никакви спящи хора, нейните растежни сили щяха да се изчерпят веднага. Човекът е поставен в Земното съществувание не просто така, поставен е не да живее за себе си, той е решителен фактор за цялата съдба на нашата планета.
Това, което той приема в духовния свят между смъртта и новото раждане, него той излъчва и връща обратно за целите на Земната еволюция; да, той прави това докато спи благодарение на своето етерно тяло, прави го през целия си земен живот.
към текста >>
Практически с излизането и връщането на астралното тяло, човек придобива разбира се в д
ухо
вен смисъл предимно „летни“ или предимно „зимни“ качества.
Ето защо вчера аз трябваше да напомня: Когато Азът и астралното тяло се потопят в етерното тяло, човек има усещането за есен-зима, а когато етерното тяло е свободно от тях по време на съня той има усещането за пролет-лято.
Практически с излизането и връщането на астралното тяло, човек придобива разбира се в духовен смисъл предимно „летни“ или предимно „зимни“ качества.
към текста >>
А докато той спи, тази душевна нагласа ако мога така да се изразя прелива в душевния Космос и тъкмо в това „преливане“ човек се усеща изправен пред душевно-д
ухо
вния Космос.
Можем да сме напълно сигурни: Докато спи, човекът просто блести и свети по отношение на своето астрално тяло. Докато човекът бодърствува, астралното тяло определя неговата душевна нагласа.
А докато той спи, тази душевна нагласа ако мога така да се изразя прелива в душевния Космос и тъкмо в това „преливане“ човек се усеща изправен пред душевно-духовния Космос.
към текста >>
Тази истина свети там, отвъд прага на д
ухо
вния свят и човек трябва да я обгърне със своя поглед колкото се може по-скоро.
И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-Живот“? Чий глас би прозвучал в този момент? В този момент, скъпи мои приятели, не би могъл да прозвучи никакъв друг глас, освен гласът на човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа. Да, след като човек заспи, астралното тяло се превръща в неподкупния съдник на душата. Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните принципи на човешкия живот.
Тази истина свети там, отвъд прага на духовния свят и човек трябва да я обгърне със своя поглед колкото се може по-скоро.
към текста >>
Азът също напуска физическото и етерното тяло и бива изграден в съответствие със силите на д
ухо
вните Същества от Космоса.
А как стоят нещата с Азът?
Азът също напуска физическото и етерното тяло и бива изграден в съответствие със силите на духовните Същества от Космоса.
Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем духовния свят, тогава човек би изживял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен живот.
към текста >>
Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем д
ухо
вния свят, тогава човек би изживял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен живот.
А как стоят нещата с Азът? Азът също напуска физическото и етерното тяло и бива изграден в съответствие със силите на духовните Същества от Космоса.
Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем духовния свят, тогава човек би изживял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен живот.
към текста >>
Да, с Азът става точно това, докато д
ухо
вните сили на Космоса работят върху него.
За този факт аз не мога да намеря друг подходящ израз, освен да кажа: Азът става жертва на самия себе си, жертва на действуващия в тялото Дух.
Да, с Азът става точно това, докато духовните сили на Космоса работят върху него.
Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес. Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата. Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена.
към текста >>
И ако човекът застава пред д
ухо
вните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си живот в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество.
Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес. Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата. Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена.
И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си живот в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество.
към текста >>
Вгледаме ли се в инстинктивната и древна мъдрост на човечеството, не в ясното съзнание, за което воюва днес антропософската Д
ухо
вна Наука, а в инстинктивната мъдрост на древните, ние с трепет ще установим образци на великата и първична мъдрост.
Вгледаме ли се в инстинктивната и древна мъдрост на човечеството, не в ясното съзнание, за което воюва днес антропософската Духовна Наука, а в инстинктивната мъдрост на древните, ние с трепет ще установим образци на великата и първична мъдрост.
Те са вложени в древните митове и предания, в култовите свещенодействия на различните религиозни системи.
към текста >>
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в д
ухо
вния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела. В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото. Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>
И не може да вървим напред по друг начин, скъпи мои приятели, освен винаги отново и отново да посочваме как антропософската Д
ухо
вна Наука се стреми към съвършено ясни понятия, към такива ясни понятия, каквито иначе се използват само в математиката или геометрията.
И не може да вървим напред по друг начин, скъпи мои приятели, освен винаги отново и отново да посочваме как антропософската Духовна Наука се стреми към съвършено ясни понятия, към такива ясни понятия, каквито иначе се използват само в математиката или геометрията.
Но за разлика от студените и безжизнени математически понятия, понятията на Антропософията ни изпълват с топлината на истинските и живи усещания, с огъня на възпламенените волеви импулси. Тук ние стигаме до най-интимните връзки между ясното мислене, живите чувства и енергичната воля. И накрая разбираме, че можем да обхванем човешката природа само от тази гледна точка.
към текста >>
Но нещата навсякъде са така устроени, че там където д
ухо
вните царства се превръщат в земни царства, идва Ариман и сграбчва светостта.
Работата е там, че девизът на Свети Хайнрих II гласеше: „Ecclesia catholica non Romana“! Хайнрих II живя през 11 и 12 век след Христа. Вдъхновяван от инстинктивната древна мъдрост, тогава все още беше възможно един човек да настоява: това, което дойде в света чрез християнството, трябва да се превърне в „Ecclesia catholica“, т.е. в една църква за цялото човечество. Обаче Хайнрих ІІ, светецът, искаше една „Ecclesia catholica non Romana“, защото „Ecclesia catholica Romana“ се превърна в една земна институция, в едно земно царство.
Но нещата навсякъде са така устроени, че там където духовните царства се превръщат в земни царства, идва Ариман и сграбчва светостта.
към текста >>
Човечеството отново трябва да се обедини в името на своя общ д
ухо
вен живот, който съвсем няма да претендира за властта и монопола на една международна институция.
Вие разбирате, че след като Антропософията воюва за дълбоко и ясно човешко познание, подобни исторически факти трябва да се припомнят на хората в тяхното истинско значение. Това е необходимо, скъпи мои приятели, защото срещу Вас се отправят всевъзможни и отвратителни нападки; те възникват тук, в непосредствената близост на „Ecclesia catholica Romana“, обаче нали се досещате в нея работи духът на Ариман. Тъкмо поради този ариманически дух ние не трябва да си въобразяваме, че „Ecclesia catholica non Romana“ e спотаила в себе си съкровищата на вечната мъдрост. В наскоро изнесения лекционен цикъл, определен за теолози, се оказа, че мнозина от участниците почувствуваха видимо облекчение от самия девиз на Хайнрих II „Ecclesia catholica non Romana“, вероятно от един дълбок интелектуалистичен импулс, целящ да задълбочи протестантския копнеж на тези хора. Обаче ние днес сме поставени в такава ситуация, която налага да се освободим от рационализма, както впрочем и от световното господство на Римската църква.
Човечеството отново трябва да се обедини в името на своя общ духовен живот, който съвсем няма да претендира за властта и монопола на една международна институция.
към текста >>
Кой би останал безучастен пред това, което идва от д
ухо
вната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква!
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква!
Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>
20.
Тайната на троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят на времената
GA_214 Тайната на троицата
към д
ухо
вния свят на времената
към духовния свят на времената
към текста >>
21.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Гледните точки на Д
ухо
вната наука върху еволюцията на теологията: погребването на д
ухо
вния живот на първите четири християнски века.
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния живот на първите четири християнски века.
Денис Ареопага, св. Августин, схоластика. Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението. Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите. Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда.
към текста >>
Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с д
ухо
вното, най-вече с мъртвите.
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния живот на първите четири християнски века. Денис Ареопага, св. Августин, схоластика. Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението.
Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите.
Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда. Легендата за Лоенгрин. Теология на Средновековието. Мартианус Капела. Седемте свободни изкуства.
към текста >>
Религиозните борби на Средновековието са основа за модерното д
ухо
вно ориентиране.
Религиозните борби на Средновековието са основа за модерното духовно ориентиране.
Жан Скотус Ериген и монахът Готшалк. Спорът върху предопределението и вероизповеданието. Продължения на схоластичното противопоставяне между познанието чрез разума и познанието чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте.
към текста >>
КЪМ Д
УХО
ВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА.
КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА.
към текста >>
Активността на определени елементарни д
ухо
ве.
Ново развитие по повод на "Упадъка на западния свят" на Освалд Шпинглер и неговото пълно незачитане на истинския ход на човешката еволюция. Еволюцията на човечеството в областта на мислите е едно възпитаване в свобода.
Активността на определени елементарни духове.
От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния живот. Прощални слова преди отпътуването за Англия.
към текста >>
Методът на д
ухо
вното търсене.
Методът на духовното търсене.
Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек. Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция. Упражнение за ретроспекция. Етерното тяло е едно тяло на времето. Трансформация на паметта.
към текста >>
Бъдеща трансформация на двете очи в едно единствено д
ухо
вно око.
Изграждането на човешката форма, изхождайки от констелации и движение на звездите. Произход на очите, на сърцето. Изкореняване на древната наука за посвещението от ІV век. Знание за вяра /догми/. Представа за Аза и симетричния човек.
Бъдеща трансформация на двете очи в едно единствено духовно око.
Необходимостта да се разберат процесите на връщане.
към текста >>
22.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вече отбелязах, че д
ухо
вният живот на първите четири века на християнската ера е в основата си тотално заровен в забвение; че всичко, което се отнася до вижданията за света и познанията на хората, живели в епохата на Мистерията на Голгота и още през четирите следващи века е достигнало, в основата си до поколенията само чрез писмените документи на техните противници; така, че ретроспективния поглед на д
ухо
вния изследовател е всъщност необходим, за да се състави една по-прецизна таблица за това, което се е случило по време на тези четири първи века на християнската ера.
Вече отбелязах, че духовният живот на първите четири века на християнската ера е в основата си тотално заровен в забвение; че всичко, което се отнася до вижданията за света и познанията на хората, живели в епохата на Мистерията на Голгота и още през четирите следващи века е достигнало, в основата си до поколенията само чрез писмените документи на техните противници; така, че ретроспективния поглед на духовния изследовател е всъщност необходим, за да се състави една по-прецизна таблица за това, което се е случило по време на тези четири първи века на християнската ера.
Аз също опитах, вие знаете това, през тези последни години да нарисувам в няколко черти портрета на Жюлиен л'Апоста.
към текста >>
Искам най-напред да взема като изходна точка нещо, което за много от вас ще бъде, разбира се, малко далеч но, на което може даже днес, да бъде разглеждано по точен начин само в светлината на д
ухо
вната наука и което, на това основание е на свой ред тук
При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския живот, в това, което обхваща времето, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по отношение на душевния живот на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха.
Искам най-напред да взема като изходна точка нещо, което за много от вас ще бъде, разбира се, малко далеч но, на което може даже днес, да бъде разглеждано по точен начин само в светлината на духовната наука и което, на това основание е на свой ред тук
към текста >>
Ако искаме да характеризираме в едри щрихи целия контраст между това, което ще наречем тук "древната теология", теология такава, каквато се изявява даже в това, което бихме предпочели да наречем една късна продукция, тази на Денис Ареопага и модерната по-сетнешна теология, би трябвало да кажем това: древната теология гледа всичко, що се отнася до д
ухо
вния свят, така да се каже, отвътре, с един директен поглед, така да се каже, върху това, което става в д
ухо
вните светове.
Ако искаме да характеризираме в едри щрихи целия контраст между това, което ще наречем тук "древната теология", теология такава, каквато се изявява даже в това, което бихме предпочели да наречем една късна продукция, тази на Денис Ареопага и модерната по-сетнешна теология, би трябвало да кажем това: древната теология гледа всичко, що се отнася до духовния свят, така да се каже, отвътре, с един директен поглед, така да се каже, върху това, което става в духовните светове.
Ако искаме да имаме представа за на чина, по който тази древна теология мислеше, по който тя съзерцаваше чрез вътрешния поглед на душата, можем тук още да го търсим само чрез методите на духовната наука на днешната антропософия. Тогава можем да стигнем до това, което следва. Вчера вече характеризирах, от друга гледна точка, подобни неща*/* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
Ако искаме да имаме представа за на чина, по който тази древна теология мислеше, по който тя съзерцаваше чрез вътрешния поглед на душата, можем тук още да го търсим само чрез методите на д
ухо
вната наука на днешната антропософия.
Ако искаме да характеризираме в едри щрихи целия контраст между това, което ще наречем тук "древната теология", теология такава, каквато се изявява даже в това, което бихме предпочели да наречем една късна продукция, тази на Денис Ареопага и модерната по-сетнешна теология, би трябвало да кажем това: древната теология гледа всичко, що се отнася до духовния свят, така да се каже, отвътре, с един директен поглед, така да се каже, върху това, което става в духовните светове.
Ако искаме да имаме представа за на чина, по който тази древна теология мислеше, по който тя съзерцаваше чрез вътрешния поглед на душата, можем тук още да го търсим само чрез методите на духовната наука на днешната антропософия.
Тогава можем да стигнем до това, което следва. Вчера вече характеризирах, от друга гледна точка, подобни неща*/* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на д
ухо
вни процеси.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси.
Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план. Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата.
към текста >>
Това са възможностите да се постигне директно, отново, чрез д
ухо
вно развитие, онова, което чувахме, в действителност да се изразява в древните теологии чрез наименованията на Първата, Втората, Третата йерархия.
Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата. И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими.
Това са възможностите да се постигне директно, отново, чрез духовно развитие, онова, което чувахме, в действителност да се изразява в древните теологии чрез наименованията на Първата, Втората, Третата йерархия.
към текста >>
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в д
ухо
вния свят, и че единствено с това, което е изживяно в д
ухо
вния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от д
ухо
вния свят.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях.
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят.
Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
към текста >>
Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един д
ухо
вен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в д
ухо
вния свят.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство.
Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят.
Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози.
към текста >>
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното д
ухо
вно виждане към виждането за сетивното, да го осветят.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят.
Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна. Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят.
към текста >>
Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от д
ухо
вната страна.
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера.
Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят. Такова беше съзнанието на теологията на древните времена.
към текста >>
Христос бе потърсен най-напред в д
ухо
вните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят.
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят.
Такова беше съзнанието на теологията на древните времена.
към текста >>
"Трябва също, възможно най-дълго да няма никакво виждане за каквато и да е новост в д
ухо
вния свят", казваше този колеж.
Историята, разбира се, не предава по никакъв начин този факт и при все това, той е реален. Ако съществуваше някакво негово историческо представяне, би се споменал, само този колеж, намиращ се в Италия като наследство на епископския римски Колеж, който елиминира коренно всичко онова, което не му харесваше, измени останалото и го предаде на потомството. В Рим, бе създаден документ за процесите на икономическата политика, така бе възможно да се приемат склонности, които преминават волята на индивида. По същия начин, в този колеж се прояви тенденцията да се увековечи римлянина под формата на чист наследник, по-точно, чист сбор от догми: така той щеше да премине през много поколения, в следващите епохи на историческото развитие.
"Трябва също, възможно най-дълго да няма никакво виждане за каквато и да е новост в духовния свят", казваше този колеж.
Принципът на посвещение трябваше да бъде тотално изкоренен. Това ние променяме сега, и то трябва да бъде предадено в писмена форма на потомството.
към текста >>
Ако си представяха нещата в цялата тяхна с
ухо
та, би трябвало да бъдат представени с тази обективност.
Ако си представяха нещата в цялата тяхна сухота, би трябвало да бъдат представени с тази обективност.
И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те народи именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в Изтока, отколкото в Юга. Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи, гърци и римляни.
към текста >>
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в д
ухо
вния свят.
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
към текста >>
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на д
ухо
вния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
към текста >>
Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез д
ухо
вната наука, може да се намери нещо от този род.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго.
Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род.
Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен. После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с д
ухо
вния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за д
ухо
вния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението.
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
После, когато си стигнал в д
ухо
вния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в д
ухо
вния свят.
Моля ви, запомнете добре това.
Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят.
После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят. Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род.
към текста >>
После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от д
ухо
вния свят.
Моля ви, запомнете добре това. Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят.
После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят.
Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род.
към текста >>
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно д
ухо
вното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от д
ухо
вното.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното.
Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
към текста >>
Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в д
ухо
вния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер.
Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят.
Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна. Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
към текста >>
Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до д
ухо
вен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство.
Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
към текста >>
Те гледаха, така да се каже, д
ухо
вния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат д
ухо
вния свят отвътре.
Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
към текста >>
Какво означава този израз: "тези народи гледаха д
ухо
вния свят отвън?
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън?
" това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин.
към текста >>
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в д
ухо
вния свят.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка.
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее.
към текста >>
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в д
ухо
вния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята.
към текста >>
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава д
ухо
вния свят.
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят.
Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>
Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на д
ухо
вния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат д
ухо
вете отвън, което се правеше някога отвътре.
Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело.
Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре.
Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие.
към текста >>
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в д
ухо
вния реален свят делата на Христос.
И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос.
Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и д
ухо
вния свят е в това, че съществува бездна между двата.
И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха. Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре.
Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата.
В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в д
ухо
вния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в д
ухо
вния свят.
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят.
И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала?
към текста >>
И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с д
ухо
вния свят протичаше така в тези души.
Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала? Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души.
И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души.
Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив. И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие. Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко.
към текста >>
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на д
ухо
вния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време.
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма.
към текста >>
Тази концепция доминираше над д
ухо
вете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух.
По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в д
ухо
вния свят.
Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот.
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят.
Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно д
ухо
вно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят.
Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: д
ухо
вното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под д
ухо
вна форма.
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма.
Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава д
ухо
вното.
Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието.
Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното.
За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото. Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното. Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
към текста >>
За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място д
ухо
вното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото.
Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното.
За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото.
Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното. Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
към текста >>
Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на д
ухо
вното.
Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното. За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото.
Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното.
Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
към текста >>
Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от д
ухо
вния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното. За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото. Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното.
Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
към текста >>
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в д
ухо
вния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите. Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа.
към текста >>
"Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в д
ухо
вния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите.
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти. Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е.
"Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите.
Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа.
към текста >>
Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в д
ухо
вния свят, ангелите ме придружават.
Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява.
Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават.
Или, ако това бяха гърци, те ги наричаха "пазители". Човек, който се беше ангажирал така по пътя на духа, си знаеше, че е при дружен от пазител.
към текста >>
Това, което в древните времена беше една д
ухо
вна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства.
Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства.
В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията. Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител.
към текста >>
През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха д
ухо
вните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности.
Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции. Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество.
През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности.
Сега, те бяха станали алегории, но все пак, това бяха още алегории. Което значи, че даже и да не са вече твърде богати, даже и да са станали вече доста слаби, все пак, са царици, тази граматика, тази реторика, тази диалектика. Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства. Той се запознава, така да се каже, малко по малко с тези седем царици най-напред с царица Граматика, после с царица Риторика, с царица Геометрия, с царица Музика и накрая с Небесната царица Астрология, която доминира над всички. Защото това абсолютно са царици.
към текста >>
Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в д
ухо
вния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции. Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество. През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности. Сега, те бяха станали алегории, но все пак, това бяха още алегории. Което значи, че даже и да не са вече твърде богати, даже и да са станали вече доста слаби, все пак, са царици, тази граматика, тази реторика, тази диалектика.
Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
Той се запознава, така да се каже, малко по малко с тези седем царици най-напред с царица Граматика, после с царица Риторика, с царица Геометрия, с царица Музика и накрая с Небесната царица Астрология, която доминира над всички. Защото това абсолютно са царици. Както казахме, те са 7 на брой. Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това!
към текста >>
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до д
ухо
вните същности, това е абсолютно вярно.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно.
После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията. Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят. Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят. Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят.
към текста >>
Но там не можеше да стане издигане до един д
ухо
вен свят.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията.
Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят.
Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят. Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят. Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае.
към текста >>
Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в д
ухо
вния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията. Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят. Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят.
Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят.
Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае. Записано беше в писмени документи или поддържано от традицията, но под формата на догми и сковано. Намираше се, значи, там горе / в рисунката/ и неговото запазване става тогава религиозната изповед.
към текста >>
Там се съдържаше това, което можеше да се каже за д
ухо
вната реалност.
Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае. Записано беше в писмени документи или поддържано от традицията, но под формата на догми и сковано. Намираше се, значи, там горе / в рисунката/ и неговото запазване става тогава религиозната изповед.
Там се съдържаше това, което можеше да се каже за духовната реалност.
Там беше. И човек стигаше все повече и повече до съзнанието за това: не трябва да се опира до това, което беше казано за там горе чрез незнайно какви откровения, които не могат да бъдат вече проверени. Но познанието трябва да оставя долу: там трябва да се търси всичко що е понятийно.
към текста >>
Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /д
ухо
вен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един д
ухо
вник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта д
ухо
вно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
Така се роди също, малко по малко наследството на онова, което съществуваше още в първите мрачни векове на Средновековието.
Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
И така, той описа в големия облак, носещ се над земното как вижда Христовото събитие в "Хелианд"* /* Виж: Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
Един дух, който беше изцяло още потопен в този свят на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния свят, както го правеше д
ухо
вният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел.
Един дух, който беше изцяло още потопен в този свят на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния свят, както го правеше духовният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел.
За какво се грижеше още малката част от наследствения свят под формата в която се правеха изследвания в древни времена? Това се намира, знае се, в Стария Завет. Достатъчно е да сведем своя поглед към сетивния свят и да се види кръстосването на грах с червени цветове, с грах с бели цветове, което дава грах с червени и бели цветове, и двуцветен, и т.н. Можеш да бъдеш именит естественик и да не изразяваш нищо, което да е по някакъв начин в противоречие с това, което трябва да се каже за свръхсетивното, защото той абсолютно не се засяга.
към текста >>
От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на д
ухо
вното, ние вече нямаме история.
Но ние днес сме дошли до точката, в която съществува настоятелна необходимост хората да знаят да разпознават какво е истинско историческо развиване. Не е достатъчно да бъдат записани в историята, както се прави днес, всички легенди за Атила, за Карл Велики и за Люисльо Пиьо там, историята започва вече съвсем да става измислица. Пренебрегва се най-важното. Това, което, в действителност, позволява да се разбере днешното време, това, от което имаме нужда, е историята на душите. Антропософската наука за духа трябва да проектира своята светлина в развиващите се човешки души.
От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на духовното, ние вече нямаме история.
И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н. Защото, в основата си, те не са вече силни, тези персонажи, представени една след друга и които съставят историята.
към текста >>
И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в д
ухо
вния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н.
Не е достатъчно да бъдат записани в историята, както се прави днес, всички легенди за Атила, за Карл Велики и за Люисльо Пиьо там, историята започва вече съвсем да става измислица. Пренебрегва се най-важното. Това, което, в действителност, позволява да се разбере днешното време, това, от което имаме нужда, е историята на душите. Антропософската наука за духа трябва да проектира своята светлина в развиващите се човешки души. От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на духовното, ние вече нямаме история.
И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н.
Защото, в основата си, те не са вече силни, тези персонажи, представени една след друга и които съставят историята.
към текста >>
23.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че, в действителност, етерната форма на растението е един имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в д
ухо
вния свят, която е, напротив, видима чрез физически включвания.
Следователно, физическото става видимо за нас в минералната природа. В растителната природа, физическото става вече невидимо за нас, защото всичко, което виждаме е именно само етерното, станало видимо чрез физическото. Ние, естествено, не бихме видели растенията с обикновени очи, ако невидимото етерно тяло не носеше, казано грубо, малки физически зрънца. Чрез физическото, етерната форма става видима за нас; но това, което ние в действителност виждаме, е етерната форма, физическото е само, така да се каже, средство, чрез което виждаме етерното.
Така че, в действителност, етерната форма на растението е един имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в духовния свят, която е, напротив, видима чрез физически включвания.
към текста >>
Но инспирациите, съществуващи чисто, в д
ухо
вния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните. Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията. Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат.
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по д
ухо
вен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки. През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
Значи, когато говорим за животински форми в чисто д
ухо
вен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите д
ухо
вни същности, станали достъпни за инспирацията.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация. Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто д
ухо
вно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията.
В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията. Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това? Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото.
В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто духовно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията.
И как тези съвременници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос?
към текста >>
За да се види в д
ухо
вния свят като човек, трябваше те да имат интуиция.
Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек.
За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция.
Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация. Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец! ". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена.
към текста >>
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в д
ухо
вния свят: "Ето Божият Агнец!
Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция. Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация.
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена.
към текста >>
24.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с д
ухо
вния свят.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки.
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
към текста >>
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за д
ухо
вното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно д
ухо
вно виждане.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки. Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
към текста >>
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на д
ухо
вното.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното.
И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос.
към текста >>
И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на д
ухо
вните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това?
И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
към текста >>
Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в д
ухо
вния свят.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена.
Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят.
Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Но още щом се влезе в д
ухо
вния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив.
Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на д
ухо
вния свят.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят.
Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от д
ухо
вния свят.
И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души.
От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят.
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят. И от тази борба произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове. Ако искаме да изучим историята от гледна точка на симптоматиката, можем да изберем моментите, в които виждаме, че този род несигурност се появява в света с особена острота.
към текста >>
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като д
ухо
вно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в д
ухо
вния свят.
И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души. От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят.
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят.
И от тази борба произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове. Ако искаме да изучим историята от гледна точка на симптоматиката, можем да изберем моментите, в които виждаме, че този род несигурност се появява в света с особена острота.
към текста >>
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните д
ухо
ве на епохата, беше изключително трудно да се ориентират.
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират.
Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат. Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата. И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби.
към текста >>
Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на д
ухо
вния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата.
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират. Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат.
Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата.
И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби.
към текста >>
Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше д
ухо
вното.
Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това.
Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното.
Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане. Но човекът имаше в същото време материален и духовен поглед.
към текста >>
Но човекът имаше в същото време материален и д
ухо
вен поглед.
Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това. Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното. Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане.
Но човекът имаше в същото време материален и духовен поглед.
към текста >>
Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на с
ухо
та и абстракция.
Човекът от тези минали времена имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век.
Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на сухота и абстракция.
Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност. Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни. В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности. Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена. И тази еволюция продължи.
към текста >>
Не възприема също в абстрактни понятия и д
ухо
вната реалност, намираща се над растението.
И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа.
Не възприема също в абстрактни понятия и духовната реалност, намираща се над растението.
От този факт, неговите философски разсъждения в основата си не бяха такива като философските разсъждения от неговото време.
към текста >>
Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна д
ухо
вност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата. Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер.
Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство.
Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество. Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот. Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност.
към текста >>
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния д
ухо
вен живот.
В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество.
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот.
Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност. Той не можеше да достигне друго, освен чистата външност на красотата.
към текста >>
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно д
ухо
вните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за д
ухо
вния свят, да проникне и да живее в д
ухо
вния свят, беше за него също проблем.
Когато тези "Бележки върху естетическото възпитание на човека" попаднаха в ръцете на Гьоте, той беше малко объркан. Абстрактният ход на човешкия разум не му беше свойствен.
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем.
Шилер не можеше да излезе от понятието, за да отиде към действителността. Що се отнася до Гьоте, той искаше да изрази също, по свой начин, това, което Шилер беше изразил в "Естетични бележки".
към текста >>
Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на д
ухо
вната реалност.
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата.
Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност.
Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин.
към текста >>
Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в д
ухо
вния свят, се изразяват тук, в тези две личности.
Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин.
Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности.
Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
към текста >>
Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в д
ухо
вния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин. Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности.
Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
към текста >>
Така че, щом неговия поглед се привличаше от растителния свят, той проследяваше с поглед д
ухо
вния елемент и сетивния елемент един до друг, както това се правеше също в древните мистерии на посвещението; но той оста на в растителния свят.
Той искаше да види. И той беше вече на пътя, който се издига от неговите имагинации до инспирациите и интуициите. Това не би му позволило, естествено да стане средновековен теолог, но би могъл да стане един от тези хора, които, в миналото, виждаха Бога и виждаха, свръхсетивните светове. Той беше вече на пътя, водещ до тях, но не можа да се издигне до там. Постигна само виждането на свръхсетивното в света на растенията.
Така че, щом неговия поглед се привличаше от растителния свят, той проследяваше с поглед духовния елемент и сетивния елемент един до друг, както това се правеше също в древните мистерии на посвещението; но той оста на в растителния свят.
към текста >>
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в д
ухо
вния свят.
Царете, фигуриращи тук, също не са действително истински. Те също постигат само едно съществуване на растения, те казват само, че имат едно друго съществуване.
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в духовния свят.
към текста >>
Ако потопите погледа си в душата на всеки от двамата, пред вас ще се яви необходимост да кажете: всеки имаше способността да проникне в един д
ухо
вен свят.
Ако потопите погледа си в душата на всеки от двамата, пред вас ще се яви необходимост да кажете: всеки имаше способността да проникне в един духовен свят.
Как се бори Гьоте с това, което наричаше "да си набожен"! Колко забележителни можем да намерим тези думи на Шилер: "Коя от съществуващите религии изповядваш? Никоя, казва той. Защо? Заради религията!
към текста >>
Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените д
ухо
ве с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в духовно познание.
към текста >>
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в д
ухо
вно познание.
Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в духовно познание.
към текста >>
25.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува д
ухо
вната наука.
Така че, може да се каже това: разбира се, даже в епохите преди Мистерията на Голгота, човешката същност беше съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но съзнателната част на човека нямаше в себе си тази същност на Аза. Същността на Аза беше малко или много несъзнателна. Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз. Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло. Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза.
И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
към текста >>
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-д
ухо
вната природа.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят.
към текста >>
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-д
ухо
вна реалност се вливаше от космоса в хората.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората.
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят.
към текста >>
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-д
ухо
вна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа. Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората.
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото.
Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз.
към текста >>
В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на д
ухо
вния свят.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа. Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи.
В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят.
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп. Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят. Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
към текста >>
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези д
ухо
вно-душевна същност, която ние сме в д
ухо
вния свят, преди да слезем във физическия свят.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят.
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят.
Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп. Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят. Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
към текста >>
Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето д
ухо
вно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят.
Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп.
Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят.
Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
към текста >>
Но от факта, че обхващаме трупа на нашето д
ухо
вно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп. Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят.
Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
към текста >>
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена д
ухо
вна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа.
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм". И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше.
към текста >>
И това постави, в тази епоха, в средата на еволюцията на Земята, еволюцията на човечеството пред голяма опасност, пред опасността да се изгубва все повече и повече връзката с д
ухо
вния свят но също и пред опасността физическото тяло да се разрушава все повече и повече.
Всичко това влезе в един нов стадий, щом в еволюцията на човечеството наближи събитието на Мистерия та на Голгота. Тогава ставаше въпрос за нещо различно в своята същност. За първи път, по време на тази Мистерия на Голгота, по Земята обикаляха хора, които усещаха в себе си нещо от този автономен Аз. Съзнанието за Аза беше започнало, така да се каже, да влиза в хората. Но от този факт, други неща се бяха получили, а именно човешкото физическо тяло започна, вътрешно да се разделя на части, да се разрушава.
И това постави, в тази епоха, в средата на еволюцията на Земята, еволюцията на човечеството пред голяма опасност, пред опасността да се изгубва все повече и повече връзката с духовния свят но също и пред опасността физическото тяло да се разрушава все повече и повече.
към текста >>
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-д
ухо
вното съществувание.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано.
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>
От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на д
ухо
вното, изхождайки от това, което е интелектуално.
Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос.
От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално.
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
към текста >>
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното д
ухо
вно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално.
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
към текста >>
Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна д
ухо
вност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
към текста >>
26.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ С Д
УХО
ВНИЯ СВЯТ
НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ С ДУХОВНИЯ СВЯТ
към текста >>
Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от д
ухо
вния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието.
Тези мисловни образи са по-силни, техният начин на отекване по-късно е също по-интензивен от този на обикновените последователни сетивни образи; но при това, в основата си, това е само една висша степен. Тези последователни мисловни образи, обаче, преставаха, въпреки всичко да дават резонанс, така както и сетивните последователни образи престават да дават резонанс, ако са били породени само като мисловни образи. Но съвсем не е такъв случая. Тъй като човек няма само глава, разбира се, а също и останалата част от своето тяло, което е нещо, съвсем различно от главата.
Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието.
Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма. Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата духовното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени духовни качества. Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл. И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма. В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито.
към текста >>
Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата д
ухо
вното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени д
ухо
вни качества.
Тези последователни мисловни образи, обаче, преставаха, въпреки всичко да дават резонанс, така както и сетивните последователни образи престават да дават резонанс, ако са били породени само като мисловни образи. Но съвсем не е такъв случая. Тъй като човек няма само глава, разбира се, а също и останалата част от своето тяло, което е нещо, съвсем различно от главата. Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието. Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма.
Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата духовното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени духовни качества.
Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл. И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма. В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито.
към текста >>
Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в д
ухо
вен смисъл.
Но съвсем не е такъв случая. Тъй като човек няма само глава, разбира се, а също и останалата част от своето тяло, което е нещо, съвсем различно от главата. Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието. Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма. Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата духовното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени духовни качества.
Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл.
И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма. В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито.
към текста >>
И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и д
ухо
вното е по-силно в останалата част от организма.
Тъй като човек няма само глава, разбира се, а също и останалата част от своето тяло, което е нещо, съвсем различно от главата. Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието. Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма. Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата духовното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени духовни качества. Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл.
И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма.
В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито.
към текста >>
В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, д
ухо
вното е по-силно развито.
Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието. Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма. Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата духовното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени духовни качества. Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл. И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма.
В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито.
към текста >>
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия д
ухо
вен организъм.
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм.
Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо. Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас. Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното. Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание. Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие.
към текста >>
Но д
ухо
вният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо.
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм.
Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо.
Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас. Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното. Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание. Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие. И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, д
ухо
вният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас.
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм. Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо.
Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас.
Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното. Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание. Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие. И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален д
ухо
вен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното.
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм. Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо. Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас.
Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното.
Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание. Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие. И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
Това е един д
ухо
вен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие.
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм. Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо. Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас. Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното. Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание.
Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие.
И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича д
ухо
вен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което д
ухо
вно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо. Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас. Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното. Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание. Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие.
И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия д
ухо
вен организъм.
Илюстрирах ви това чрез нещо конкретно. Предположете, че гледате нещо във външния свят, да речем, на пример, една машина. Имате образа на машината. В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда един последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс. Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс.
Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм.
Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес.
към текста >>
Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен д
ухо
вен процес.
Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта.
Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес.
Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят.
към текста >>
Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един д
ухо
вен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие.
То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после.
Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие.
Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот.
към текста >>
Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на д
ухо
вния свят.
После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие.
Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят.
И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново.
към текста >>
И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този д
ухо
вен свят.
Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят.
И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят.
Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот.
към текста >>
Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от д
ухо
вния свят.
Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят.
Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят.
Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата.
към текста >>
Всъщност, ние не изплуваме от този океан на д
ухо
вния живот чрез нашето същество, а само чрез главата.
Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот.
Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата.
Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени.
към текста >>
Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на д
ухо
вния свят.
Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата.
Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят.
С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето.
към текста >>
Значи, за д
ухо
вното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в д
ухо
вния свят.
После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става.
Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят.
После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето. Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят. Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула.
към текста >>
После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в д
ухо
вния свят, даже между раждането и смъртта.
После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят.
После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта.
И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето. Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят. Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално.
към текста >>
Това, което ни дава д
ухо
вния свят, то прави възможно спомнянето.
Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени.
Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето.
Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят. Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава. Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално.
към текста >>
Спомнянето е един д
ухо
вен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят.
С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето.
Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят.
Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава. Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално. По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във времето.
към текста >>
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-д
ухо
вните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот.
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот.
Когато наблюдаваме човешкото същество, то е съставено, знаем, от физическо тяло и от етерно тяло. Но това е само тази част от човека, която нощем остава в леглото, докато той спи. Денем, към това физическо и етерно тяло се вмъкват астралното тяло и Азът. Азът на хората, живели преди Мистерията на Голгота всъщност, тези хора бяхме ние, в предишните инкарнации потъваше малко по малко в мрака по време на периода, предшестващ непосредствено Мистерията на Голгота. Хората се пробуждаха, по различен начин от хората, живели след Мистерията на Голгота.
към текста >>
От този факт, някогашният човек не виждаше само около себе си външния физически свят, а зад него д
ухо
вната същност.
От този факт, някогашният човек не виждаше само около себе си външния физически свят, а зад него духовната същност.
Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек. Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа. Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил.
към текста >>
Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени д
ухо
вни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа.
От този факт, някогашният човек не виждаше само около себе си външния физически свят, а зад него духовната същност. Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек.
Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа.
Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил. Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше. Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг.
към текста >>
Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-д
ухо
вната реалност, която се разстилаше.
Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек. Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа. Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил.
Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше.
Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг. Защото в момента на събуждането той се потапяше, по-дълбоко в своето етерно тяло и от този факт той имаше един различен образ за света. Той беше в самия него и от този факт божествено духовните същности му се показваха в своята предопределеност.
към текста >>
Той беше в самия него и от този факт божествено д
ухо
вните същности му се показваха в своята предопределеност.
Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил. Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше. Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг. Защото в момента на събуждането той се потапяше, по-дълбоко в своето етерно тяло и от този факт той имаше един различен образ за света.
Той беше в самия него и от този факт божествено духовните същности му се показваха в своята предопределеност.
към текста >>
Той може да взе ме изходната точка на своята перспектива само в главата и тя е външна за най-д
ухо
вната част от етерното тяло.
Боговете му показваха своята определеност и докато той потопяваше погледа си в световете на боговете, можеше да възприема предопределеността на боговете. Той можеше да каже: аз зная откъде идвам, зная с кой свят съм свойствено свързан. Това идваше от факта, че човек можеше да има изходната точка на своята перспектива на самия себе си. Той правеше от своето етерно тяло един орган способен да възприема този свят на боговете. Това, модерният човек не може да го прави.
Той може да взе ме изходната точка на своята перспектива само в главата и тя е външна за най-духовната част от етерното тяло.
Етерното тяло на главата е нещо хаотично, не е така устроено, както е етерното тяло на останалата част от организма. Ето защо в наши дни, човекът вижда точно физическия свят, по по-прецизен начин от някога но не вижда вече боговете, намиращи се отзад. Но в настоящата епоха, той се подготвя за това по определен начин. Той е на път да се освободи изцяло от самия себе си и да вземе своята перспектива от вън. Ето какво очаква човека в бъдеще.
към текста >>
В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в д
ухо
вния свят.
Той си ги образуваше изхождайки от образи. Това беше неговата митология, митът. Тези възприятия за богове прогресивно се замъгляваха. Около човека съществува, по определен начин, само физическия свят. Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога.
В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят.
Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни. Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят. Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>
Но трябва именно чрез д
ухо
вното познание, да се открие перспективата позволяваща да се постигне познание за това, което е от значение за Христос в Исус.
Но трябва именно чрез духовното познание, да се открие перспективата позволяваща да се постигне познание за това, което е от значение за Христос в Исус.
Защото само така, като се излезе от връзката с човека и се гледа само навън, стана възможно, чрез завоя, който определя връзката с Христос, да се гледа отново човека и самото човечество с интерес, чрез завоя, който определя разбирането на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко д
ухо
вната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия.
В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи. Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция. Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот. Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>
В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една д
ухо
вна реалност, но тази д
ухо
вна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия.
В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи.
Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция. Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот. Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>
Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с д
ухо
вна субстанция.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия. В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи.
Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция.
Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот. Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>
Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една д
ухо
вна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл.
Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне д
ухо
вното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>
И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, д
ухо
вната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция. И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм. Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него.
И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
към текста >>
Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в д
ухо
вния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят.
И сега, върнете се отново на нашия предишен образ, където се спрях на човешката способност за спомняне.
Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят.
Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух.
към текста >>
Ние оставаме в д
ухо
вния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него.
И сега, върнете се отново на нашия предишен образ, където се спрях на човешката способност за спомняне. Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят. Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си.
Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него.
Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността. Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
към текста >>
Светът на нашите спомени остава долу, в океана на д
ухо
вния свят.
И сега, върнете се отново на нашия предишен образ, където се спрях на човешката способност за спомняне. Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят. Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него.
Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят.
Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността. Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание.
към текста >>
Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до д
ухо
вния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух.
Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят. Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха.
Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух.
И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността. Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето.
към текста >>
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съзнанието за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а д
ухо
вни кули.
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съзнанието за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а духовни кули.
За земята, картонените кули са конструкции, чиито основи не са достатъчно твърди. За духовния живот, картонените кули са нещо, под духа. Картонените кули продължават да стоят там, където са построени. Само за земното съществувание те са твърде слаби; за духовното съществувание, са твърде компактно физически. Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по отношение на духовното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
към текста >>
За д
ухо
вния живот, картонените кули са нещо, под духа.
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съзнанието за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а духовни кули. За земята, картонените кули са конструкции, чиито основи не са достатъчно твърди.
За духовния живот, картонените кули са нещо, под духа.
Картонените кули продължават да стоят там, където са построени. Само за земното съществувание те са твърде слаби; за духовното съществувание, са твърде компактно физически. Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по отношение на духовното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
към текста >>
Само за земното съществувание те са твърде слаби; за д
ухо
вното съществувание, са твърде компактно физически.
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съзнанието за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а духовни кули. За земята, картонените кули са конструкции, чиито основи не са достатъчно твърди. За духовния живот, картонените кули са нещо, под духа. Картонените кули продължават да стоят там, където са построени.
Само за земното съществувание те са твърде слаби; за духовното съществувание, са твърде компактно физически.
Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по отношение на духовното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
към текста >>
Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по отношение на д
ухо
вното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съзнанието за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а духовни кули. За земята, картонените кули са конструкции, чиито основи не са достатъчно твърди. За духовния живот, картонените кули са нещо, под духа. Картонените кули продължават да стоят там, където са построени. Само за земното съществувание те са твърде слаби; за духовното съществувание, са твърде компактно физически.
Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по отношение на духовното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
към текста >>
27.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Освалд Шпенглер нямаше ни най-малко усет за една нова сила от този род, която, естествено, трябва да бъде една д
ухо
вна сила,която трябва да почива върху изработване на това, което е д
ухо
вно.
Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес.
Освалд Шпенглер нямаше ни най-малко усет за една нова сила от този род, която, естествено, трябва да бъде една духовна сила,която трябва да почива върху изработване на това, което е духовно.
към текста >>
Можеше да се види така, как един човек, изпълнен от знание и разум, който, изхождайки от един определен начин на проникващо виждане може да формулира толкова добри впечатления, а не можеше, всъщност, да постигне нещо друго, освен да се надява на един определен начин на брутално разгръщане на сила, на когото и през ум не му минаваше за нещо, което е д
ухо
вно, на когото и през ум не му минаваше за всякакъв вътрешен стремеж на човечеството, което почива само именно върху едно разгръщане на външна брутална сила.
Можеше да се види така, как един човек, изпълнен от знание и разум, който, изхождайки от един определен начин на проникващо виждане може да формулира толкова добри впечатления, а не можеше, всъщност, да постигне нещо друго, освен да се надява на един определен начин на брутално разгръщане на сила, на когото и през ум не му минаваше за нещо, което е духовно, на когото и през ум не му минаваше за всякакъв вътрешен стремеж на човечеството, което почива само именно върху едно разгръщане на външна брутална сила.
към текста >>
И при това, когато се появи първият обем, човек можеше да има най-малко определен респект от тези ще трябва още веднъж да употребя тази дума проникваща д
ухо
вност, с лице към вцепенеността и задремалостта, и толкова далеч от висотата на силите, които придвижват историята и които дават днес тона, толкова маниери именно в литературния свят.
И при това, когато се появи първият обем, човек можеше да има най-малко определен респект от тези ще трябва още веднъж да употребя тази дума проникваща духовност, с лице към вцепенеността и задремалостта, и толкова далеч от висотата на силите, които придвижват историята и които дават днес тона, толкова маниери именно в литературния свят.
към текста >>
И ето че, малко след това, се появи вторият том на Освалд Шпенглер и той показа много по-силно всичко, което живее в един човек от днешното време, което самият той отблъсква с определена бруталност всичко, което е действително д
ухо
вно, всичко възможно виждане за света, всяка възможна концепция за света.
И ето че, малко след това, се появи вторият том на Освалд Шпенглер и той показа много по-силно всичко, което живее в един човек от днешното време, което самият той отблъсква с определена бруталност всичко, което е действително духовно, всичко възможно виждане за света, всяка възможна концепция за света.
към текста >>
Така че, от факта, че чувства, че цялата д
ухо
вност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество д
ухо
вността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на д
ухо
вност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези д
ухо
вни семена, които са в него.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен.
Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него.
Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>
Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един д
ухо
вен живот.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен. Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него.
Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>
Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе д
ухо
м на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята.
Накрая на своя труд, Спинглер се отдава на разисквания по повод машината. Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината. Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните. Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията.
Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята.
Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество. Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
към текста >>
Но вижда се, че тя не е само иронична, когато по своя д
ухо
вен начин, тя употребява думи, имащи едно малко архаично отекване.
Очевидно е, неговата умисъл тук е просто иронична.
Но вижда се, че тя не е само иронична, когато по своя духовен начин, тя употребява думи, имащи едно малко архаично отекване.
Това показва следният пасаж: Но тогава, заедно с национализма, идва изобретяването на парната машина, която прави революция във всичко и преобразява основно и напълно образа на икономиката. До тогава природата служеше; сега тя става роб, който човек е вкарал в робство, и подигравателно нейната работа се измерва в конски сили. От мускулната сила на негрите, наети в организираните предприятия се премина към органичните резерви на земната обвивка, където беше акумулирана, под формата на въглища, жизнената сила на цели хилядолетия; и днес погледът се обръща към неорганичната природа, където се вкарват в участие хидравлични те сили в помощ за въглищата. С милионите и милиардите парни конски сили, цифрата на населението нараства до степен, каквото никоя друга култура не би вярвала никога, че е възможна. Това нарастване е продукт на машината, която иска да бъде накарана да работи и да бъде управлявана и която заменя стократно силите на всеки индивид.
към текста >>
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително д
ухо
вно многословие.
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие.
Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие. Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване. Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят. Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде. Тялото еволюира във видимото пространство.
към текста >>
Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно д
ухо
вно многословие.
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие.
Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие.
Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване. Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят. Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде. Тялото еволюира във видимото пространство. Да изпиташ дълбините, това означава да влезеш мощно във видимите далечини, изхождайки от един светлинен център: това е точката, която наричаме Аз.
към текста >>
Това д
ухо
вно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване.
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие. Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие.
Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване.
Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят. Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде. Тялото еволюира във видимото пространство. Да изпиташ дълбините, това означава да влезеш мощно във видимите далечини, изхождайки от един светлинен център: това е точката, която наричаме Аз. Азът е едно понятие за светлина* /* Ибид стр.564/.
към текста >>
Един израз на стр.13, прилича на крайно д
ухо
вен, но, в основата си е само вятър и светлина: "Човек образува една представа след друга и постига , като завършек до една архитектура на мисълта от висок стил, чиито конструкции са, така да се каже, там в цялата си чистота в една вътрешна светлина"* /* Ибид стр. 567/.
Един израз на стр.13, прилича на крайно духовен, но, в основата си е само вятър и светлина: "Човек образува една представа след друга и постига , като завършек до една архитектура на мисълта от висок стил, чиито конструкции са, така да се каже, там в цялата си чистота в една вътрешна светлина"* /* Ибид стр. 567/.
към текста >>
Освалд Шпенглер, обаче, се отдава на исторически обсъждания, които са даже твърде д
ухо
вни по повод това, което човечеството прави на растително ниво по време на своя сън, в течение на своята еволюция.
Би могло да се вярва, обаче, че целият този кипеж ще има здравия дух да избегне най-опасните грешки, които допуска мисълта в миналото; тя ще бъде, значи, тук по определен начин предана на самата себе си. Когато даже растителното състояние е считано и се простира в историята на човечеството, този бульонен кипеж ще си остане в растителното състояние. Но не би било изобщо възможно да се отдадем на историческите обсъждания на човека от растителното царство.
Освалд Шпенглер, обаче, се отдава на исторически обсъждания, които са даже твърде духовни по повод това, което човечеството прави на растително ниво по време на своя сън, в течение на своята еволюция.
Но за да има, все пак, нещо да каже по повод този сън на човечеството, той се ползва с най-лошата форма на мисълта, от която човек може да се ползва, а именно от антропоморфизма, която се състои в деформирането на всичко повърхностно във въвеждането навсякъде на човешкия елемент, извлечен от имагинацията. Говори също, още от 9 страница, за растението, което няма състояние на будност, защото той иска да възприеме, изучавайки го как трябва сега да напише историята и да достави, също едно описание на това, което хората правят, начиная от съня.
към текста >>
И Освалд Шпенглер, който е едни д
ухо
вен човек и една важна личност, прави нещата напълно.
Виждани са даже, в компания на този вид хора, като описаните държавни хора, главнокомандващи войските, хора, които познават света, търговци, побойници, играчи и т.н. разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност. Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота.
И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно.
След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството. Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект. В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Ако някой говори от д
ухо
вна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема.
В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя. Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер. Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>
Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите д
ухо
вни светове.
И после: Една власт може да бъде свалена "само от друга власт", а не от принцип и не съществува друга власт пред парите, освен кръвта, смята той. "Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер.
Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове.
Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
28.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Той е в най-висока степен това, което в Централна Европа се нарича д
ухо
вен човек не във Франция а, в Централна Европа.
Комбинациите от мисли, които, той прави са често смайващи.
Той е в най-висока степен това, което в Централна Европа се нарича духовен човек не във Франция а, в Централна Европа.
За западния възглед, френския, за това, което е един духовен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни. Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за духовен човек. Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично. На много места, може да се види филистерско око да поглежда нахално през дупките на мрежата на изтъканите от този духовен човек изрази. Но във всички случаи, в самите мисли има нещо грубо.
към текста >>
За западния възглед, френския, за това, което е един д
ухо
вен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни.
Комбинациите от мисли, които, той прави са често смайващи. Той е в най-висока степен това, което в Централна Европа се нарича духовен човек не във Франция а, в Централна Европа.
За западния възглед, френския, за това, което е един духовен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни.
Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за духовен човек. Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично. На много места, може да се види филистерско око да поглежда нахално през дупките на мрежата на изтъканите от този духовен човек изрази. Но във всички случаи, в самите мисли има нещо грубо.
към текста >>
Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за д
ухо
вен човек.
Комбинациите от мисли, които, той прави са често смайващи. Той е в най-висока степен това, което в Централна Европа се нарича духовен човек не във Франция а, в Централна Европа. За западния възглед, френския, за това, което е един духовен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни.
Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за духовен човек.
Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично. На много места, може да се види филистерско око да поглежда нахално през дупките на мрежата на изтъканите от този духовен човек изрази. Но във всички случаи, в самите мисли има нещо грубо.
към текста >>
Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки д
ухо
вния му характер, нещо ужасно педантично.
Комбинациите от мисли, които, той прави са често смайващи. Той е в най-висока степен това, което в Централна Европа се нарича духовен човек не във Франция а, в Централна Европа. За западния възглед, френския, за това, което е един духовен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни. Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за духовен човек.
Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично.
На много места, може да се види филистерско око да поглежда нахално през дупките на мрежата на изтъканите от този духовен човек изрази. Но във всички случаи, в самите мисли има нещо грубо.
към текста >>
На много места, може да се види филистерско око да поглежда нахално през дупките на мрежата на изтъканите от този д
ухо
вен човек изрази.
Комбинациите от мисли, които, той прави са често смайващи. Той е в най-висока степен това, което в Централна Европа се нарича духовен човек не във Франция а, в Централна Европа. За западния възглед, френския, за това, което е един духовен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни. Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за духовен човек. Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично.
На много места, може да се види филистерско око да поглежда нахално през дупките на мрежата на изтъканите от този духовен човек изрази.
Но във всички случаи, в самите мисли има нещо грубо.
към текста >>
Но той не вижда, че в недрата на този живот на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на д
ухо
вното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода.
Освалд Шпенглер вижда, че хората на модерната цивилизация са станали прогресивно роби на живота на машината.
Но той не вижда, че в недрата на този живот на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода.
Но той няма за това ни най-малка идея. И защо той няма ни най-малка идея за това?
към текста >>
Достатъчно е да се разгледа цивилизацията на древния Египет: там, тези, които изуча ват в Мистериите препоръчителните указания на д
ухо
вния свят, предаваха това, което намираха относно един д
ухо
вен свят на тези които имаха желанието и задачата да станат действащи хора.
Когато се изкачваме в историята на човечеството, навсякъде намираме, че така наречените действени хора, хората които имат да вършат нещо външно в света, се обръщат или, в по-късните времена, към оракули, или, в по-предишни епохи, към това, което може да се познае в Мистериите, като препоръчителни указания на Боговете.
Достатъчно е да се разгледа цивилизацията на древния Египет: там, тези, които изуча ват в Мистериите препоръчителните указания на духовния свят, предаваха това, което намираха относно един духовен свят на тези които имаха желанието и задачата да станат действащи хора.
Така че, когато човек изкачва хода на еволюцията на човечеството, открива че импулсите, които се изливат върху земните действия, бяха черпени от духовния свят и не идваха от кръвта защото цялата тази теория за кръвта е, всъщност, както мистична, така и мрачна колкото е възможно не идваха значи, от един тънък долен слой, какъвто беше кръвта.
към текста >>
Така че, когато човек изкачва хода на еволюцията на човечеството, открива че импулсите, които се изливат върху земните действия, бяха черпени от д
ухо
вния свят и не идваха от кръвта защото цялата тази теория за кръвта е, всъщност, както мистична, така и мрачна колкото е възможно не идваха значи, от един тънък долен слой, какъвто беше кръвта.
Когато се изкачваме в историята на човечеството, навсякъде намираме, че така наречените действени хора, хората които имат да вършат нещо външно в света, се обръщат или, в по-късните времена, към оракули, или, в по-предишни епохи, към това, което може да се познае в Мистериите, като препоръчителни указания на Боговете. Достатъчно е да се разгледа цивилизацията на древния Египет: там, тези, които изуча ват в Мистериите препоръчителните указания на духовния свят, предаваха това, което намираха относно един духовен свят на тези които имаха желанието и задачата да станат действащи хора.
Така че, когато човек изкачва хода на еволюцията на човечеството, открива че импулсите, които се изливат върху земните действия, бяха черпени от духовния свят и не идваха от кръвта защото цялата тази теория за кръвта е, всъщност, както мистична, така и мрачна колкото е възможно не идваха значи, от един тънък долен слой, какъвто беше кръвта.
към текста >>
В определен смисъл, така наречените действащи хора, бяха тогава именно инструментите, които реализираха великите д
ухо
вни творения, чиято ориентация беше позната в недрата на д
ухо
вните търсения на Мистериите.
В определен смисъл, така наречените действащи хора, бяха тогава именно инструментите, които реализираха великите духовни творения, чиято ориентация беше позната в недрата на духовните търсения на Мистериите.
И, наистина, виждаме Мистериите да дават отзвук дълго време навсякъде в гръцката история, в римската история; но ги виждаме също да играят напълно роля по време на първите времена на Средновековието.
към текста >>
Когато се изкачваме в древните времена, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на д
ухо
вния свят, когато искат да направят нещо.
Когато се изкачваме в древните времена, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на духовния свят, когато искат да направят нещо.
Тогава трябва да се изучат намеренията на Боговете, ако е позволено едно такова изразяване. И това отношение на зависимост от Боговете, което установяваме, предизвикваше едно такова състояние на хората в древните времена, че те не бяха свободни. Мислите на хората имаха изцяло една такава ориентация, че те бяха, така да се каже, третирани като приемници, в които Боговете изливаха своите субстанции, духовните субстанции, под влиянието на които хората действаха.
към текста >>
Мислите на хората имаха изцяло една такава ориентация, че те бяха, така да се каже, третирани като приемници, в които Боговете изливаха своите субстанции, д
ухо
вните субстанции, под влиянието на които хората действаха.
Когато се изкачваме в древните времена, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на духовния свят, когато искат да направят нещо. Тогава трябва да се изучат намеренията на Боговете, ако е позволено едно такова изразяване. И това отношение на зависимост от Боговете, което установяваме, предизвикваше едно такова състояние на хората в древните времена, че те не бяха свободни.
Мислите на хората имаха изцяло една такава ориентация, че те бяха, така да се каже, третирани като приемници, в които Боговете изливаха своите субстанции, духовните субстанции, под влиянието на които хората действаха.
към текста >>
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този д
ухо
вен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една д
ухо
вна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това.
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това.
Самите хора вътрешно нямаха съдържание. Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за живота на своята душа и своя дух. Но ефектът от това беше, че хората не можеха да усетят присъствието в това духовно съдържание.
към текста >>
Но ефектът от това беше, че хората не можеха да усетят присъствието в това д
ухо
вно съдържание.
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това. Самите хора вътрешно нямаха съдържание. Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за живота на своята душа и своя дух.
Но ефектът от това беше, че хората не можеха да усетят присъствието в това духовно съдържание.
към текста >>
Първият, който усети това не-присъствие в д
ухо
вното съдържание, но не можа да постигне опитност с една нова д
ухо
вност, беше, в действителност, Фридрих Ницше.
Първият, който усети това не-присъствие в духовното съдържание, но не можа да постигне опитност с една нова духовност, беше, в действителност, Фридрих Ницше.
Ето защо той беше основно, лишен и от най-малкия импулс, отнасящ се до съдържанието на душата и на духа. И тогава той се залови да преследва възможно най-неясни импулси, импулси на сила и други подобни неща.
към текста >>
Хората имат нужда, всъщност, не само от д
ухо
вно съдържание, което да изразят после в абстрактни мисли; те имаха нужда от вътрешно затопляне, което може да придружава това д
ухо
вно съдържание.
Хората имат нужда, всъщност, не само от духовно съдържание, което да изразят после в абстрактни мисли; те имаха нужда от вътрешно затопляне, което може да придружава това духовно съдържание.
Това вътрешно затопляне е нещо изключително важно.
към текста >>
Виждате, когато в тайните общества от този род се честваха култове според древната традиция трудно може да се повярва до каква степен всички тези култове на тайните общества са смятани за "древни" и "осветени" -, или когато се преподаваше, когато се изпълняваше това, което беше предадено така като спомен който вече не се разбираше Мистерии, това подхождаше съвсем на определени елементарни д
ухо
ве.
Виждате, когато в тайните общества от този род се честваха култове според древната традиция трудно може да се повярва до каква степен всички тези култове на тайните общества са смятани за "древни" и "осветени" -, или когато се преподаваше, когато се изпълняваше това, което беше предадено така като спомен който вече не се разбираше Мистерии, това подхождаше съвсем на определени елементарни духове.
Защото, докато хората извършваха всички видове неща, например, когато присъстваха на меса, която се честваше и от което те нищо не разбираха, тези хора имаха действително пред себе си една реалност на твърде висока мъдрост: те бяха там, не разбираха, разбира се, нищо от това, но тяхното разбиране беше възможно. Тогава идваха тези елементарни същества и когато хората не мислеха за месата, елементарните същества мислеха тогава с човешки усет, който хората не използваха. Хората все повече и повече упражняваха своя свободен усет, но не се ползваха от него. Те предпочитаха да седнат и попадаха в грубата грешка на традицията. Тези хора,те не мислеха.
към текста >>
И елементарни същества от този вид, които бяха още там, които имаха отношение с човешкото същество по време на първата половина на Средновековието, когато даже се осъществиха лабораторни опити, алхимични опити, където хората мислеха съвсем съзнателно да изключват действието на д
ухо
вните същества, тези д
ухо
вни същества бяха останали там, те бяха на всякъде.
И тази воля да се мисли, установена над векове, се адаптираха най-вече многобройни практики, които съществуваха в такива или такива тайни общества.
И елементарни същества от този вид, които бяха още там, които имаха отношение с човешкото същество по време на първата половина на Средновековието, когато даже се осъществиха лабораторни опити, алхимични опити, където хората мислеха съвсем съзнателно да изключват действието на духовните същества, тези духовни същества бяха останали там, те бяха на всякъде.
към текста >>
И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от д
ухо
вния свят на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния живот.
Но по време на последната третина на ХІХ век, нещата станаха малко по малко такива, че, най-напред, тези елементарни същества, които мислеха с човешкия мозък и които после тъчаха, всъщност тези нишки, присвоявайки си човешки умове и създавайки социалните контексти на ХІХ век, накрая, това им беше достатъчно. Те изпълнеха своята задача в световната история или, по-добре би било да се каже, че те задоволиха своята нужда на световния исторически план. И, отделно от това, се намеси нещо, което им попречи да продължават своята активност на паразити. Тя се разви извънредно добре до към края на ХVІІІ век; после крайно добре през ХІХ век; но тези елементарни същества, постигнаха тогава, малко по малко получаването на това, което им харесваше.
И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от духовния свят на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния живот.
към текста >>
Елитни д
ухо
ве, които имаха изключително силни импулси и очаквания, преди да слязат на физически план, това, бяха, например, тези, които после наблюдаваха този физически план и видяха, че тези очаквания тук не са задоволени; тогава те написаха утопии, за да кажат как би трябвало да бъдат нещата, какво би могло да се направи.
Елитни духове, които имаха изключително силни импулси и очаквания, преди да слязат на физически план, това, бяха, например, тези, които после наблюдаваха този физически план и видяха, че тези очаквания тук не са задоволени; тогава те написаха утопии, за да кажат как би трябвало да бъдат нещата, какво би могло да се направи.
към текста >>
Тези очаквания водеха към подсъзнателни емоции и тези д
ухо
вни същества го усещаха тогава, когато искаха да използват човешките мозъци.
Но това слизане, изпълнено от очакване, предизвикваше страдание у съществата, смятани, че използват мозъка на тези изпълнени от очакване хора. Те не успяваха тогава да използват мозъка на тези хора, когато те слизаха с такива очаквания. До ХVІІІ век, хората още слизаха с далеч по-малки очаквания. Тогава беше лесно за другите не човешки същества да използват мозъка. Но когато дойде последната третина на ХІХ век, най-точно, същностите смятани, че използват този човешки мозък, имаха най-лошите си трудности с хората, слезли с тези очаквания.
Тези очаквания водеха към подсъзнателни емоции и тези духовни същества го усещаха тогава, когато искаха да използват човешките мозъци.
И ето защо те вече не го правеха. И сега нещата стоят така, че се разпространява все повече и повече в голям размер, в цивилизованото модерно човечество определен манталитет, който иска хората да имат мисли, но те да съдържат тези мисли. Мозъкът беше малко по малко разрушен, особено във висшите слоеве на обществото от факта, че мислите бяха сдържани. Други същества, не-човешки същества, които си присвояваха тези мисли, вече не идват.
към текста >>
И от този факт, Шпенглер е един много д
ухо
вен човек, той има мисли.
Но за хора, като Освалд Шпенглер, нещата не стояха така. Те можеха да формират мислите.
И от този факт, Шпенглер е един много духовен човек, той има мисли.
Но мислите, които един човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една духовно съдържание. За това, човек има нужда от духовно съдържание. Съществува нужда от съдържанието, което Антропософията иска да даде, иначе, хората имат мисли, но те не знаят какво да правят с тях. Мислите на Шпенглер оказват наистина въздействие да, бих казал, това е, наистина, един почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една дама, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
към текста >>
Но мислите, които един човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една д
ухо
вно съдържание.
Но за хора, като Освалд Шпенглер, нещата не стояха така. Те можеха да формират мислите. И от този факт, Шпенглер е един много духовен човек, той има мисли.
Но мислите, които един човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една духовно съдържание.
За това, човек има нужда от духовно съдържание. Съществува нужда от съдържанието, което Антропософията иска да даде, иначе, хората имат мисли, но те не знаят какво да правят с тях. Мислите на Шпенглер оказват наистина въздействие да, бих казал, това е, наистина, един почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една дама, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
към текста >>
За това, човек има нужда от д
ухо
вно съдържание.
Но за хора, като Освалд Шпенглер, нещата не стояха така. Те можеха да формират мислите. И от този факт, Шпенглер е един много духовен човек, той има мисли. Но мислите, които един човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една духовно съдържание.
За това, човек има нужда от духовно съдържание.
Съществува нужда от съдържанието, което Антропософията иска да даде, иначе, хората имат мисли, но те не знаят какво да правят с тях. Мислите на Шпенглер оказват наистина въздействие да, бих казал, това е, наистина, един почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една дама, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
към текста >>
Това, което липсва, е именно субстанцията, това, което трябва да дойде от д
ухо
вния свят.
Това, което липсва, е именно субстанцията, това, което трябва да дойде от духовния свят.
Ето какво липсва. И ето, какво се заявява: какво, всичко това е абсурдно, тези дрехи са там, всъщност, само за да бъдат гледани. Да ги закачим, значи, по-скоро на порт-манта и да очакваме, че от това мистично въздействие ще излезе една пищна селянка която, обратно на това, няма нужда от хубави дрехи, тя ще бъде съвсем естествено това, което може да се очаква от него.
към текста >>
Защото той познава всичко това, самият той е вътрешно абсолютно от този калибър, от д
ухо
вна гледна точка.
Това, което би трябвало да се прави, абсолютно не е в съгласие с бранените неща в неговите книги. Когато някой чете неговите книги, те са такива, че този някой има чувството: бога ми, този човек има неща да каже, той познава упадъка на западния свят, защото той чисто и просто се е просмукал от цялата тази атмосфера на упадъка; самият той е изпълнен целият от нея. Ако искахме да ускорим упадъка на западния свят, не бихме могли да направим нищо по-добро, от това да направим Освалд Шпенглер командващ батальон и даже главнокомандващ на армията на този упадък.
Защото той познава всичко това, самият той е вътрешно абсолютно от този калибър, от духовна гледна точка.
И той е така особено представителен за своето време. Той намира, че цялата тази модерна цивилизация върви към разпадък. Аз определено смятам, че ако всички правят като него, тя ще тръгне към разпадане, без никакво съмнение. Значи, трябва това, което той пише да е вярно. Аз намирам най-вече, че там се таи една много голяма истина.
към текста >>
Защото това, което иска антропософията, е да приеме на сериозно д
ухо
вното, да приеме на сериозно д
ухо
вния живот.
Ето къде са нещата. И този, който се намира на терена на Антропософията, би трябвало да отдаде внимание на един дух като Освалд Шпенглер.
Защото това, което иска антропософията, е да приеме на сериозно духовното, да приеме на сериозно духовния живот.
към текста >>
В Антропософията важното не е наистина да се допущат такива и такива догми, а този д
ухо
вен живот, този съдържателен д
ухо
вен живот да бъде действително приет на сериозно, приет изцяло на сериозно и това да упражнява ефект на пробуждане върху човека.
В Антропософията важното не е наистина да се допущат такива и такива догми, а този духовен живот, този съдържателен духовен живот да бъде действително приет на сериозно, приет изцяло на сериозно и това да упражнява ефект на пробуждане върху човека.
към текста >>
Ето, в действителност се е стигнало до точката, в която един от най-д
ухо
вните хора на сегашната епоха казва следното нещо: това, което върша, то трябва да бъде имплантирано в мен докато аз спя и всъщност, аз нямам нужда да се събуждам, е лукс, един истински лукс.
Ето, в действителност се е стигнало до точката, в която един от най-духовните хора на сегашната епоха казва следното нещо: това, което върша, то трябва да бъде имплантирано в мен докато аз спя и всъщност, аз нямам нужда да се събуждам, е лукс, един истински лукс.
В действителност, аз би трябвало да се задоволя с това, че се движа насам и натам и да изпълнявам също, спейки идеите, които ми идват, докато спя. Основно, аз би трябвало да вървя в един сън. Лукс е това, че докато аз снова насам и натам в един сън, е установена там горе една глава, която се отдава на лукса да разсъждава за всяко нещо. Защо се прави това? Защо се събуждам?
към текста >>
И така, стигнало се е до там, че един човек от сегашното време, един изключително д
ухо
вен човек, изнася, в действителност, реч в полза на съня!
Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това отношение. Ако не се чуват да отекват характерните звуци на похъркването, тогава хората са учтиви, нали така или най-малко, спокойни. Но Шпенглер е един странен човек: той вдига врява там, където другите не шумят. Другите спят, но Шпенглер казва това: трябва да се спи, абсолютно нямаме правото да се събуждаме! И той използва цялото си знание, за да изнесе една съвсем адекватно реч в полза на съня.
И така, стигнало се е до там, че един човек от сегашното време, един изключително духовен човек, изнася, в действителност, реч в полза на съня!
към текста >>
Няма нужда да се вдига врява, като Шпенглер, не трябва да бъде видяно и тогава ще се открие до каква степен е необходимо да се разбере какво е будността, тази будност, която трябва да става все по-голяма, и която трябва да бъде получена именно чрез нещо като д
ухо
вните импулси на Антропософията.
Но, това е нещо, с което трябва да се внимава.
Няма нужда да се вдига врява, като Шпенглер, не трябва да бъде видяно и тогава ще се открие до каква степен е необходимо да се разбере какво е будността, тази будност, която трябва да става все по-голяма, и която трябва да бъде получена именно чрез нещо като духовните импулси на Антропософията.
към текста >>
29.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на д
ухо
вните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание.
На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това познание за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук. Отбелязах така набързо, че ще говоря днес основно за метода, чрез който се прониква чрез изследване в свръхсетивните светове; може би ще се представи възможност също и на друг случай да се предадат някои резултати от свръхсетивното изследване.
Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание.
Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща. Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното.
към текста >>
Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински д
ухо
вния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем. Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне. Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание". Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание. Но сега, то се изпълва.
Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
към текста >>
Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един д
ухо
вен свят.
Веднъж щом си накарал етерното тяло да изчезне, чрез метода, който изработих, не влизам в един още по-фин етер, а в нещо, противоположно на етера, както дълговете са противоположни на богатството. И само сега аз зная, чрез опитност, какво е духът.
Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един духовен свят.
Това е предварително съществуващият живот на нашето същество от душа и от дух. Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия.
към текста >>
И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в д
ухо
вния свят, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно.
Тези неща, за познанието чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих.
И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в духовния свят, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно.
към текста >>
Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и д
ухо
вна активност.
Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност.
Това може да се получи от факта, че сега ориентираме упражненията за медитация и концентрация повече в посока на упражнения за волята.
към текста >>
За да се упражняваме в отношенията на душевните и д
ухо
вните сили, трябва да се откъснем от външното протичане на нещата.
Бих искал сега да представя на вашата душа, в качеството на пример, едно просто упражнение на волята, което ще ви позволи да изучите принципа, който влиза тук като сумарна линия. В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света. Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават. Това, което идва към нас по-рано мислим за него по-рано, това, което идва към нас по-късно, мислим за него по-късно. И даже и ако в логичната мисъл не следваме протичането на времето, при все това, съществува на заден план усилието да се държим за външния действителен ход на фактите.
За да се упражняваме в отношенията на душевните и духовните сили, трябва да се откъснем от външното протичане на нещата.
И тогава това е едно добро упражнение, което е едновременно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме изживели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
към текста >>
Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас д
ухо
вния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите д
ухо
вни същества, които са вън от нас.
Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област. Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила. Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия.
Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас.
Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща. Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите. Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности.
към текста >>
Защото, да познаваш по действително д
ухо
вен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са д
ухо
вно около нас, когато гледаме физическите неща.
Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила. Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас.
Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща.
Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите. Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности.
към текста >>
Ако искаме да имаме познание за една д
ухо
вна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите.
Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща.
Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите.
Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности.
към текста >>
Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в д
ухо
вните неща и същности.
Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща. Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите. Опитах това.
Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности.
към текста >>
Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в д
ухо
вната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват.
Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват.
От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето духовно познание.
към текста >>
От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето д
ухо
вно познание.
Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват.
От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето духовно познание.
към текста >>
Когато човек проникне в живота на д
ухо
вния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай.
Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>
Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез д
ухо
вното познание.
Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света. Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда. Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите. Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света.
Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание.
Мога само да нахвърля това.
към текста >>
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в д
ухо
вния космос.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
към текста >>
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и д
ухо
вно същество преминава в един д
ухо
вно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта.
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един д
ухо
вно-душевен свят.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре. Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие.
Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Трябва да се освободи от тялото в своето д
ухо
вно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество.
Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната реалност на човешкото същество. Той се научава да се опознава в своето тяло, именно толкова дълго, колкото е в своето тяло.
Трябва да се освободи от тялото в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество.
Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част от човешкото същество. Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към познанието, което идва именно от науката за посвещението.
към текста >>
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в д
ухо
вния свят още от този живот.
Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение.
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот.
Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си! ". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент. Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа. Ето защо, трябва да се опитвате, вие самите да намерите духа активни в себе си, за да може духът да бъде също опознат в света.
към текста >>
30.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и д
ухо
вни процеси.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме.
Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси.
Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят. Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас. Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
Всичко това се стеснява, приема форма, става едно тяло, най-напред д
ухо
вно, после етерно.
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас. Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен живот.
Всичко това се стеснява, приема форма, става едно тяло, най-напред духовно, после етерно.
И едва тогава, после е прието от майчината утроба и облечено от земна материя, когато е станало съвсем малко.
към текста >>
И това създава в нас стремежа да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от д
ухо
вния поглед.
И тогава идва моментът, в който ние се приближаваме към земния живот,в който ние усещаме, така да се каже, че бягаме от универса, който сме имали преди това. Той се стеснява, става по-малък.
И това създава в нас стремежа да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от духовния поглед.
Ние се гледаме как ставаме хора. И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на времето. Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век. И тогава, този човек, е този, който в определено отношение действа отгоре върху земните обстоятелства.
към текста >>
Там в този техен импулс да се свържат, сте действали вече вие от д
ухо
вните светове.
Един от вашите далечни деди се е влюбил през ХVІ век в една далечна баба; те са усещали импулса да вървят един до друг.
Там в този техен импулс да се свържат, сте действали вече вие от духовните светове.
И когато после, през ХVІІ век, един по-малко далечен дядо е обикнал една по-малко далечна баба, отново вие сте били, в определен смисъл посредникът. Вие сте събрали цялата последователност от поколения, за да може накрая да излязат от нея тези, които са можели да бъдат вашите майка и баща.
към текста >>
Макар и не толкова ясно, като това, което току-що изразих, а повече като на сън, хората познаваха още през Х, ХІ и ХІІ век тези мистериозни сили, които действаха от д
ухо
вния свят, но чрез човешките души.
Това, което днес наричаме история, всъщност е, само, това се знае, нещо съвсем външно. Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния живот. Че душите на хората са усещали нещата по съвсем друг начин, още през ХІІ, ХІІІ век, днешните хора не знаят нищо за това.
Макар и не толкова ясно, като това, което току-що изразих, а повече като на сън, хората познаваха още през Х, ХІ и ХІІ век тези мистериозни сили, които действаха от духовния свят, но чрез човешките души.
На За пад, не се говореше много за последователните животи, за реинкарнацията. Но навсякъде имаше хора, кои то знаеха тези неща.
към текста >>
Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят д
ухо
вни същности.
Но трябва, по време на земната еволюция човешкото същество да става все по-свободно. Земята ще постигне целта на еволюцията само ако човечеството става все по-свободно. Но за това, интелектуализмът беше необходим в една определена епоха. Тази епоха е нашата.
Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности.
Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно. В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава. И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава. Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>
Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо д
ухо
вно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности. Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно. В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава. И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава.
Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>
От факта, че в него нямаше вече никаква д
ухо
вна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като духовете живееха в него? Не, не можеше. Те изцяло го направляваха, те даваха всичко. Човекът може да бъде свободен само когато никакъв дух не го направлява, когато има само мисли образи.
към текста >>
Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като д
ухо
вете живееха в него?
От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като духовете живееха в него?
Не, не можеше. Те изцяло го направляваха, те даваха всичко. Човекът може да бъде свободен само когато никакъв дух не го направлява, когато има само мисли образи.
към текста >>
Човечеството се намира днес пред евентуалността или да разбере д
ухо
вния живот, да разбере, че нещо, като тези, които казах днес в началото на това изложение, са една действителност, или да отрече всичко това.
Човечеството се намира днес пред евентуалността или да разбере духовния живот, да разбере, че нещо, като тези, които казах днес в началото на това изложение, са една действителност, или да отрече всичко това.
Но тогава, човек няма да може вече да говори свободно, ако днес го отрича, напротив, тогава Ариман, ариманическите сили ще започнат да мислят в човечеството. И тогава, цялата еволюция на човечеството ще тръгне по един падащ наклон.
към текста >>
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното време, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към д
ухо
вния живот.
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното време, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към духовния живот.
Това усещане че човек трябва да се завърне към духовния живот ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес. Ако не го търсят, човечеството ще падне под властта на Ариман. Такава е сериозността на ситуацията на земния човек днес, когато се гледа от една висша гледна точка. И човек би трябвало, в действителност, да даде предимство на тази мисъл над всяка друга мисъл, той би трябвало да разглежда всяка друга мисъл в светлината на тази мисъл.
към текста >>
Това усещане че човек трябва да се завърне към д
ухо
вния живот ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес.
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното време, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към духовния живот.
Това усещане че човек трябва да се завърне към духовния живот ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес.
Ако не го търсят, човечеството ще падне под властта на Ариман. Такава е сериозността на ситуацията на земния човек днес, когато се гледа от една висша гледна точка. И човек би трябвало, в действителност, да даде предимство на тази мисъл над всяка друга мисъл, той би трябвало да разглежда всяка друга мисъл в светлината на тази мисъл.
към текста >>
От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в д
ухо
вния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят. Ще дам примери за това.
към текста >>
Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и д
ухо
вни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто д
ухо
вния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в д
ухо
вния свят.
От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят.
Ще дам примери за това.
към текста >>
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и д
ухо
вен живот, в душевно-д
ухо
вния свят.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта. За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
Говоря ви тук за изключително трудни д
ухо
вни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия д
ухо
вен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи д
ухо
вни познания.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят. И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта. За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник.
Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
И колкото дълго престоява в д
ухо
вния свят след смъртта, толкова повече стига до говоренето на език, който се усвоява само когато се постигне способността на различаване, предвид земния език, когато съществото не се хваща вече за абстрактното значение на думите, а прониква, напротив в съдържанието на усещането от звучности.
Мъртвият говори най-вече с композиции от букви, от звучности.
И колкото дълго престоява в духовния свят след смъртта, толкова повече стига до говоренето на език, който се усвоява само когато се постигне способността на различаване, предвид земния език, когато съществото не се хваща вече за абстрактното значение на думите, а прониква, напротив в съдържанието на усещането от звучности.
към текста >>
Всъщност, сърцето е в цялото човешко същество, то импрегнира всички други органи, то е даже и в
ухо
то.
Аз ви го казах много точно, сърцето е по-величествено от Слънцето. За земното виждане, сърцето е там някъде отвътре и ако извършим анатомично изваждане, то няма да ни се представи в красив вид.
Всъщност, сърцето е в цялото човешко същество, то импрегнира всички други органи, то е даже и в ухото.
Трябва да привикваме все повече и повече към този език на сърцето, свойствен за мъртвите, ако мога да го нарека така.
към текста >>
Така, в своята еволюция, човешкото същество излиза от своето тяло и влиза все по-напред в д
ухо
вния свят, докато целият му душевен живот се промени.
Така, в своята еволюция, човешкото същество излиза от своето тяло и влиза все по-напред в духовния свят, докато целият му душевен живот се промени.
И когато дойде тогава, малко по малко моментът, в който човешкото същество слиза на земята, му е нужно отново да променя целия живот на своята душа, за щото тогава се приближава все повече и повече моментът, в който то се намира пред една огромна задача: самото то трябва да образува най-напред астралната форма, после етерната на цялото бъдеще човешко същество, което ще се намира тук физически на земята.
към текста >>
Виждате най-напред пред себе си, светещи, искрящи, две гигантски топки; едната от тези топки е од
ухо
твореното Слънце, другата од
ухо
творената Луна: едната свети с ясна светлина, другата със слаб блясък, с една по-вътрешна топлина, с един стоплящ огън и пазещ, така да се каже, повече егоистично в себе си светлина та.
Но малко по малко, Слънцето и Луната се ограничават, свиват се. Имате тогава едно чувство, подобно на това, което изпитвате, ако усещате вашите бели дробове да се свиват във вас. Така вие усещате тогава че се свиват във вас вашето космическо съществувание, вашият слънчев и лунен орган. После, не що се отделя от Слънцето и нещо от Луната. На мястото, на което сте имали преди това Слънцето и Луната в себе си, сега имате пред себе си нещо, което е един вид образ на Слънцето и на Луната.
Виждате най-напред пред себе си, светещи, искрящи, две гигантски топки; едната от тези топки е одухотвореното Слънце, другата одухотворената Луна: едната свети с ясна светлина, другата със слаб блясък, с една по-вътрешна топлина, с един стоплящ огън и пазещ, така да се каже, повече егоистично в себе си светлина та.
към текста >>
И неговата д
ухо
вно-душевна част участва между смъртта и едно ново раждане, в работата върху свръхсетивната човешка форма етерно-душевната, която обаче се свива така, че да може да се облече във физическа материя.
Същото е поведението, когато някой казва: човекът се ражда от физически човешки зародиш. Той съвсем не се ражда физическия човешки зародиш, а от целия универс.
И неговата духовно-душевна част участва между смъртта и едно ново раждане, в работата върху свръхсетивната човешка форма етерно-душевната, която обаче се свива така, че да може да се облече във физическа материя.
Действително, човекът е само сцена, на която се провежда това, което универсът и самият той, със своите метаморфозирали сили извършват върху неговото физическо тяло.
към текста >>
Така той преминава от физическото в д
ухо
вното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира. Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език. После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят. И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация.
Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса.
И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-д
ухо
вното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира. Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език. После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят. И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация. Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса.
И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано д
ухо
вно.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата?
Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно.
Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната. И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в един видим свят; щяхме да го развием само в света на чувството.
към текста >>
Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в д
ухо
вния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно.
Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си.
Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната. И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в един видим свят; щяхме да го развием само в света на чувството.
към текста >>
Двете материални очи са само едно в д
ухо
вното.
Двете материални очи са само едно в духовното.
И то се намира тук, зад корена на носа, това единствено око, това духовно око, което създава един образ за самото себе си и така, стават две очи. От факта, че човекът може да бъде един човек в дясната си част и един човек в лявата си част, той може да се усеща като човек. Ако той беше само в дясната или само в лявата си част, ако той не беше едно симетрично същество, цялата представна активност в света би изчезнала; не би се постигнал еди н Аз устройващ едно единство.
към текста >>
И то се намира тук, зад корена на носа, това единствено око, това д
ухо
вно око, което създава един образ за самото себе си и така, стават две очи.
Двете материални очи са само едно в духовното.
И то се намира тук, зад корена на носа, това единствено око, това духовно око, което създава един образ за самото себе си и така, стават две очи.
От факта, че човекът може да бъде един човек в дясната си част и един човек в лявата си част, той може да се усеща като човек. Ако той беше само в дясната или само в лявата си част, ако той не беше едно симетрично същество, цялата представна активност в света би изчезнала; не би се постигнал еди н Аз устройващ едно единство.
към текста >>
Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в д
ухо
вния свят и която е от съвсем друго естество, от това на физическия свят.
Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в духовния свят и която е от съвсем друго естество, от това на физическия свят.
И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати. Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса. Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане. Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят.
към текста >>
Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си д
ухо
вно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане.
Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в духовния свят и която е от съвсем друго естество, от това на физическия свят. И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати. Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса.
Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане.
Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят. Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния. Ние трябва да привикнем към това обръщане. Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и духовния свят.
към текста >>
Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с д
ухо
вния.
И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати. Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса. Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане. Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят.
Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния.
Ние трябва да привикнем към това обръщане. Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и духовния свят.
към текста >>
Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и д
ухо
вния свят.
Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса. Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане. Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят. Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния. Ние трябва да привикнем към това обръщане.
Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и духовния свят.
към текста >>
31.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание д
ухо
вното.
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота.
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното.
Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл. И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят. В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в д
ухо
вния свят.
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота. Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл.
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>
Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този д
ухо
вен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този д
ухо
вен свят душа, влязох в едно човешко тяло.
Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън.
Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло.
И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
към текста >>
Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите д
ухо
вни йерархии.
С какво имаше опитност този човек от древните времена?
Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост. Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно д
ухо
вно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения д
ухо
вен свят.
Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения духовен свят.
Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по отношение на света, от който съм слязъл. И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение.
към текста >>
В Гърция също, целият д
ухо
вен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-д
ухо
вното същество.
И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха.
В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът. Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух.
към текста >>
Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е д
ухо
вно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся д
ухо
вното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът.
Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха. В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество. Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота.
Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът.
Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух.
към текста >>
Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от д
ухо
вното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането.
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше.
Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането.
Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята. Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история. Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух.
към текста >>
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от д
ухо
вно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца.
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени.
към текста >>
Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в д
ухо
вните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос".
Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос".
Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос. Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си. И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния живот.
към текста >>
На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в д
ухо
вните светове.
На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове.
Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст. Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове.
към текста >>
Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната д
ухо
вност.
И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера.
Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност.
към текста >>
И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с д
ухо
вен поглед.
И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името Христос като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет. И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота. Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят. Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител.
И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед.
към текста >>
Този въпрос, който посочих преди това се раждаше в сърцата им: как да намерим отново д
ухо
вния свят?
Така, първите хора гледаха като изгубени в търсене на свръхсетивното. Те си казваха в своята несъзнателност: ние забравихме Христос. И те виждаха природата навсякъде около тях.
Този въпрос, който посочих преди това се раждаше в сърцата им: как да намерим отново духовния свят?
И посветените в Мистериите знаеха това: тази същност именувана по-късно Христос, ще дойде, ще приеме човешка форма и това, кое то душите изпитваха преди в тяхното предиземно съществувание, те ще го изпитат във виждането на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в д
ухо
вния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло.
Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество.
Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло.
Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус?
към текста >>
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто д
ухо
вен въпрос.
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос.
Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
към текста >>
Но д
ухо
вната наука, д
ухо
вното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под д
ухо
вна форма.
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос. Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части.
Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
към текста >>
Ние пазим тук, на Земята от това, което изживяваме в една пълна душевна-д
ухо
вна действителност в недрата на предиземното съществувание само мисли, понятия, представи в нашата душа.
Тогава той си казва, изхождайки от своите познания за свръхсетивния свят, нещо, което предпочитам да ви изразя в образ. Ние живеем под формата на душа и на дух преди да слезем на Земята.
Ние пазим тук, на Земята от това, което изживяваме в една пълна душевна-духовна действителност в недрата на предиземното съществувание само мисли, понятия, представи в нашата душа.
Те са в душата ни. Но как те са в душа та ни?
към текста >>
В свръхсетивните д
ухо
вни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в д
ухо
вния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни д
ухо
ве, които са основата на природата.
Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение.
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
Тук в душата е наследството от д
ухо
вните светове, мисълта е мъртва.
Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата.
Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви д
ухо
вно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата.
Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
Ето какво трябва да намерим в едно д
ухо
вно познание, в едно ново познание чрез посвещение.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение.
Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>
32.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И после, бих желал да свържа това със значимостта за нашето вре ме на най-дълбоките познания, на д
ухо
вните познания.
Когато хората могат да се срещат само толкова рядко, искат да съберат възможно най-много неща в едно изложение; от този факт, лесно идва рискът да се събере твърде много материя. При все това, ще опитам днес да ви характеризирам от определена гледна точка, това, което може да се нарече "другата страна на човешкото съществувание на Земята".
И после, бих желал да свържа това със значимостта за нашето вре ме на най-дълбоките познания, на духовните познания.
към текста >>
Обаче, наистина не без основание д
ухо
вните сили, които водят света, са включени в човешкото съществувание състоянието на сън.
Каква част познава в крайна сметка човешкото същество от това, което участва в неговото съществува ние, когато то си служи за опознаването само със своите сетива и с усещането свързано със сетивата му? В действителност, ние изживяваме по съзнателен начин чрез обикновеното сетивно съзнание само будната част на човешкото съществувание.
Обаче, наистина не без основание духовните сили, които водят света, са включени в човешкото съществувание състоянието на сън.
към текста >>
По време на състоянието на сън, в човешката еволюция се провежда всичко, което висши д
ухо
вни същества предприемат с човешката душа, за да отведат човека до обходи цялостността на своята еволюция в недрата на земното съществувание.
От момента на заспиване до момента на пробуждане, безброй много неща стават в човешкото същество. И даже по-голямата част от нещата, които духът трябва да извърши в земното съществувание, през човешко то същество може да предприеме със самото себе си и с нещата.
По време на състоянието на сън, в човешката еволюция се провежда всичко, което висши духовни същества предприемат с човешката душа, за да отведат човека до обходи цялостността на своята еволюция в недрата на земното съществувание.
И абсолютно не бива де се губи предвид това, че е, разбира се възможно, даже при модерното познание чрез посвещение да се гледат с прецизност и проникновеност значимите процеси, които протичат в човека между заспиването и пробуждането, че тези процеси, все пак, не протичат само при посветения, а при всички хора; че еволюцията на всички хора зависи от тези процеси. Посветеният може само да привлече внимание то върху тези процеси. Но що се отнася до усещането, до изпитването на тяхната значимост, малко по малко всички хора би трябвало да го направят в човешкото съществувание, що се отнася до разсъждаването им за значението на това земно съществувание.
към текста >>
Когато човек заспива както знаете, външно това се характеризира като се казва, че неговото астрално тяло и неговият Аз се отделят от физическото тяло и от етерното тяло този Аз и това астрално тяло тогава са в д
ухо
вния свят и не проникват физическото тяло и етерното тяло, както го правят в състоянието, което настъпва от пробуждането до заспиването.
Бих искал, обаче, днес просто да ви опиша всичко, което играе роля в състоянието на сън на човешкото същество.
Когато човек заспива както знаете, външно това се характеризира като се казва, че неговото астрално тяло и неговият Аз се отделят от физическото тяло и от етерното тяло този Аз и това астрално тяло тогава са в духовния свят и не проникват физическото тяло и етерното тяло, както го правят в състоянието, което настъпва от пробуждането до заспиването.
към текста >>
И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също,
ухо
то на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено.
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера. Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера. Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса. Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото.
И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено.
Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени. Но докато се произвежда там още тази обмяна между Юпитер и Венера, която изпълнява във вашето астрално тяло едно противоположно движение, ето че идва да се смеси към него, това, което вие един ден сте изживели, да речем по обяд, когато сте били на 17 или 25 години, например, в Оксфорд или в Манчестър, или където и да е. Образите се смесват с космична опитност. Ето защо, образите са, разбира се, както знаем, значими в сънищата. Но те не са най-важното.
към текста >>
При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена д
ухо
вна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Обаче, опитността, която се получава по този начин е за възприятието на сърцето, за което говорих, нещо, което може да се каже,че е свързано със значително мъчително безпокойство.
При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си. Това наистина, означава, така да се каже, че съм станал аз самият тънък като космичната мъгла, означава че плувам като облак от космичната мъгла. Такава е най-напред опитността, която човек има веднага след заспиването.
към текста >>
В действителност, когато най-напред сме преминали мъглявото съществувание в състоянието на сън, се намираме, така да се каже, пред един свят, който ни смущава, в който Христос се появява изведнъж като д
ухо
вно слънце и става нашият водач, така че смутния безпорядък се превръща в един вид хармонично разбиране.
Обаче, хората си обясняват по погрешен начин всичките тези неща, които днес малко от тях още изучават. Не разбират безпорядъчния начин, по който хората незасегнати още от Христовото събитие вкарват нощните събития в ясното дневно съзнание, само когато знаят това, което сега преди малко изложих.
В действителност, когато най-напред сме преминали мъглявото съществувание в състоянието на сън, се намираме, така да се каже, пред един свят, който ни смущава, в който Христос се появява изведнъж като духовно слънце и става нашият водач, така че смутния безпорядък се превръща в един вид хармонично разбиране.
към текста >>
Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото д
ухо
вно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един д
ухо
вно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност. Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането. Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера. Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах.
Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта.
Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие. Но в момента, в който той изпитва това душата преминава, така да се каже, земно-телесния елемент, изпитва чрез същите сили своите връзки с останалата част на човечеството.
към текста >>
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в д
ухо
вния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред д
ухо
вното око на човека.
Помислете само за това: нито най-значителната среща, най-значителната връзка, нито пък тази, която е съвсем определена, не са без връзка с цялостността на съдбата, цялостността на кармата на човека.
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Човешкото същество се чувства отвътре на цялостността на житейската си съдба.
към текста >>
Но така, както не бихте улавяли цветовете и звуците, ако нямахте око и
ухо
отвътре във вашето същество, бели дробове и сърце така, не бихте възприемали след смъртта това, което вече описах като съставящо вашето обкръжение в д
ухо
вното света на душите и страната на д
ухо
вете ако нямах те във вас Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Овена, Телеца, Близнаците и т.н.
Ако прочетете моята "Теософия", ще намерите описание на тези опитности, направено от една особена гледна точка. Тук е прецизно описано това, което се явява един вид обкръжение на човека между смъртта и едно ново раждане.
Но така, както не бихте улавяли цветовете и звуците, ако нямахте око и ухо отвътре във вашето същество, бели дробове и сърце така, не бихте възприемали след смъртта това, което вече описах като съставящо вашето обкръжение в духовното света на душите и страната на духовете ако нямах те във вас Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Овена, Телеца, Близнаците и т.н.
Тогава това е вашият организъм: вие имате опитност с него посредством вашия космичен организъм. Луната не може повече да ви отвежда, защото тя може да отвежда само до етерното тяло; обаче то се е разградило в космоса.
към текста >>
Неговият по глед остава още свързан със Земята, после той преминава в страната на д
ухо
вете, такава, каквато я описах.
Но в човека продължава да живее от тази сила, която Луната му е предала в наследство, докато той остава именно в света на душите през едно определено време, така, както описах това в "Теософия".
Неговият по глед остава още свързан със Земята, после той преминава в страната на духовете, такава, каквато я описах.
Тогава той е в дена опитност, като също е усетена от самия него от вътрешната страна на Зодиака, от вън небето на неподвижните звезди. И ето така той изживява времето между смъртта и едно ново ражда не.
към текста >>
В детайли, това влизане в живота на д
ухо
вния свят е такова, че ако ви го опиша по долу-горе следния начин но естествено, не трябва най-вече да налагаме понятията, защото тези неща почти не могат да се изразяват със земни понятия.
В детайли, това влизане в живота на духовния свят е такова, че ако ви го опиша по долу-горе следния начин но естествено, не трябва най-вече да налагаме понятията, защото тези неща почти не могат да се изразяват със земни понятия.
Все пак, мога дави ги опиша по следния начин.
към текста >>
Гледайте, значи, човек в състоянието на Буда или най-общо, състоянието на източен мъдрец, който се стреми чрез упражнения да стигне до д
ухо
вната мъдрост.
Гледайте, значи, човек в състоянието на Буда или най-общо, състоянието на източен мъдрец, който се стреми чрез упражнения да стигне до духовната мъдрост.
Гледайте го: краката му са кръстосани един върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си един върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците. Той иска, така да се каже, да сложи вън от кръгообразното обходно движение силите на крайниците. Можете също да видите в положението на всички, които се стремят към мъдростта върху източния свят, че те искат да развият връзки само с това, което е над Земята. Те искат да развият познавателни връзки само с това, което е от природата на душата.
към текста >>
Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни д
ухо
вни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено.
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история.
Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено.
Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
към текста >>
Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в д
ухо
вния свят.
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история. Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено.
Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
към текста >>
Нашата настояща епоха съставя всъщност, един преход, който води към съзнателно завоюване на една опитност в д
ухо
вния свят.
Нашата настояща епоха съставя всъщност, един преход, който води към съзнателно завоюване на една опитност в духовния свят.
За тази цел ни е нужно да хвърлим, преди всичко, поглед върху историята. Постоянно се случва също в нашето антропософско движение да се обсъждат различни исторически периоди, като се изкачваме до момента, в който хората получаваха още своите познания от висшите свръхсетивни същности; после тази историческа еволюция на човека бе проследена чак до нашата епоха.
към текста >>
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото д
ухо
вно значение.
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение.
Това, виждате ли, трябва да донесе модерната наука на посвещението. Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня. Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, духовното, на съществуванието. Целият прогрес на човечеството ще бъде възможен само когато човекът познае също това друго лице на съществуванието.
към текста >>
Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в д
ухо
вния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня.
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение. Това, виждате ли, трябва да донесе модерната наука на посвещението.
Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня.
Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, духовното, на съществуванието. Целият прогрес на човечеството ще бъде възможен само когато човекът познае също това друго лице на съществуванието.
към текста >>
Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, д
ухо
вното, на съществуванието.
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение. Това, виждате ли, трябва да донесе модерната наука на посвещението. Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня.
Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, духовното, на съществуванието.
Целият прогрес на човечеството ще бъде възможен само когато човекът познае също това друго лице на съществуванието.
към текста >>
Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни времена, важното беше най-вече да вдига погледа си към д
ухо
вните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който гърците говориха за слизането в подземния свят, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята.
За да се характеризират в няколко черти присъщите задачи на модерното посвещение, имам да кажа нещо, което можах вече, всъщност, да кажа на някой от вас, когато бях там долу тези последни дни в Оксфорд.
Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни времена, важното беше най-вече да вдига погледа си към духовните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който гърците говориха за слизането в подземния свят, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята.
към текста >>
За модерния посветен, при него става въпрос за това да се познава човека директно, в неговото качество на д
ухо
вно същество.
Сравнете сега положението на днешния посветен и положението на посветения от миналото. Чрез всички душевни способности на някогашните хора, беше възможно да се пробуди спомена от предшестващата нашето слизане в едно земно тяло, епоха. Това беше също, най-вече за посветените от миналото, едно пробуждане на космическите спомени. За гърците, после дойде способността да се потапя погледа в природата.
За модерния посветен, при него става въпрос за това да се познава човека директно, в неговото качество на духовно същество.
Той трябва тогава да постигне способността да се отдели от своя земен начин на възприемане на това, което вкарва човека във връзка със света. Бих искал да ви дам за това отново примера, който съвсем наскоро споменах.
към текста >>
Ние растем отново и влизаме в това, което е д
ухо
вно във всички неща.
"/Ah/, когато сме учудени, или казваме "Аз", когато искаме да отведем вниманието върху самите нас. Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание. И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята. Ние самите ставаме цветя и цъфтим, така да се каже, с цветята. И докато ние проникваме в цветето лале с нашите душевни сили, ние изразяваме в имагинацията за лалето, това, което се изразява тук на Земята в конфигурация на душата.
Ние растем отново и влизаме в това, което е духовно във всички неща.
към текста >>
Както знаете, науката на посвещението влезе чрез различни подновявания в д
ухо
вната еволюция на Земята.
Както знаете, науката на посвещението влезе чрез различни подновявания в духовната еволюция на Земята.
Тя постоянно присъстваше чрез периодите. Тази наука на посвещението, от която ние имаме нужда, която може да вижда в хипотезите на настоящата наука само едно начало на отнасящото се до познанието на човека, ще бъде също все повече и повече оборвана. Вие ще имате нужда от сили, за да преодолеете всички препятствия, които се противопоставят на модерното посвещение. Защото преди модерното посвещение, което е, що се отнася до него, един диалог със свръхсетивните сили, да беше всъщност, успяло само в последната третина на ХІХ век да бъде премахнато, противоположните сили вече бяха в действие: те докарват, за една голяма част под несъзнателна форма, едно състояние на човешката култура и цивилизация, което се стреми в действителност да премахне чрез всички средства модерното посвещение.
към текста >>
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от д
ухо
вния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Но, скъпи приятели, мислите ли, че когато трябва да ви се говори, изхождайки от духа на тази наука на посвещението, трябва думите да имат същия звук, като този, който трябва да имат тук на Земята за обикновените земни условия?
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето духовно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация!
към текста >>
Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето д
ухо
вно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация!
Но, скъпи приятели, мислите ли, че когато трябва да ви се говори, изхождайки от духа на тази наука на посвещението, трябва думите да имат същия звук, като този, който трябва да имат тук на Земята за обикновените земни условия? Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето духовно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация!
към текста >>
Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния д
ухо
вен живот.
Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен живот.
Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско познание за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur. Всеки спомен трябва да бъде изграден върху това, което може да дойде в нас, когато отправяме поглед върху света, където Христос става нашият водач в несъзнателното, така както го описах днес.
към текста >>
И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от д
ухо
вните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на д
ухо
вността в земния живот.
Това, "per spiritum sanctum reviviscimus" трябва да дири преди всичко модерният посветен. Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение.
И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния живот.
Ето това искам да посоча тук в един тесен кръг като този, тъй като ни се е представил случая, както знаете, да се правят публични конференции, както можехме да го направим сега в Оксфорд, за мое голямо удовлетворение. Тъй като от този факт съществува възможността да се покаже външния аспект, трябва също да се покаже езотеричния аспект в този тесен кръг, трябва също да се занимаваме с това.
към текста >>
И така аз вярвам, че би било правилно, да преодоляваме трудностите дължаща се на факта, че много неща могат да направят един звук парадоксален, когато се говори от д
ухо
вните светове.
И така аз вярвам, че би било правилно, да преодоляваме трудностите дължаща се на факта, че много неща могат да направят един звук парадоксален, когато се говори от духовните светове.
Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото езикът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния език; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния език това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин. Така че, човек може напълно да разбере, че много неща могат да шокират, защото това се представя като едно обикновено описание, дошло направо от духовните светове.
към текста >>
Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото езикът на д
ухо
вните светове е действително друг, е толкова различен от земния език; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния език това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин.
И така аз вярвам, че би било правилно, да преодоляваме трудностите дължаща се на факта, че много неща могат да направят един звук парадоксален, когато се говори от духовните светове.
Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото езикът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния език; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния език това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин.
Така че, човек може напълно да разбере, че много неща могат да шокират, защото това се представя като едно обикновено описание, дошло направо от духовните светове.
към текста >>
Така че, човек може напълно да разбере, че много неща могат да шокират, защото това се представя като едно обикновено описание, дошло направо от д
ухо
вните светове.
И така аз вярвам, че би било правилно, да преодоляваме трудностите дължаща се на факта, че много неща могат да направят един звук парадоксален, когато се говори от духовните светове. Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото езикът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния език; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния език това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин.
Така че, човек може напълно да разбере, че много неща могат да шокират, защото това се представя като едно обикновено описание, дошло направо от духовните светове.
към текста >>
33.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с д
ухо
вната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове.
Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд. Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния живот на Запада.
Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове.
Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно.
към текста >>
Това, заедно с други изживявания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съвременния д
ухо
вен живот.
Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно.
Това, заедно с други изживявания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съвременния духовен живот.
Когато този приятел ме срещна на улицата, аз си казах, че ако сега трябваше да напиша писмо под непосредственото впечатление от тази среща, аз нямаше да зная каква дата да сложа на писмото. Щях да бъда изкушен да го датирам около XII или XIII век, с цел да се придържам към епохата, където беше възможно подобно нещо.
към текста >>
Самият Гьоте и онова, което той извади наяве - средно-европейският д
ухо
вен импулс - фактически бяха забравени през втората половина на XIX век.
В Средна Европа ние сме забравили Гьоте и сме приели Дарвин, макар че Гьоте беше схванал в самите му основи знанието, към което Дарвин само повърхностно насочи. Могат да бъдат цитирани много подобни неща. Вие може да кажете, че Гьоте не е забравен, защото, например, съществува Гьотево Общество. Но аз не вярвам, че вие ще го кажете, затова няма да продължавам темата.
Самият Гьоте и онова, което той извади наяве - средно-европейският духовен импулс - фактически бяха забравени през втората половина на XIX век.
Но тези неща са само симптоми. Същността е в това, че по пътя, поет от Средна Европа и нейния културен живот, водещите културни центрове се еманципираха през XIII, XIV и XV век от духа, който все пак остана на Запад. От тогава Средна Европа изгуби духовното, изгуби елемента, който бушува и пулсира през душата, от своето съзнание. Ето защо беше възможно също и това Гьоте да бъде забравен.
към текста >>
От тогава Средна Европа изгуби д
ухо
вното, изгуби елемента, който бушува и пулсира през душата, от своето съзнание.
Вие може да кажете, че Гьоте не е забравен, защото, например, съществува Гьотево Общество. Но аз не вярвам, че вие ще го кажете, затова няма да продължавам темата. Самият Гьоте и онова, което той извади наяве - средно-европейският духовен импулс - фактически бяха забравени през втората половина на XIX век. Но тези неща са само симптоми. Същността е в това, че по пътя, поет от Средна Европа и нейния културен живот, водещите културни центрове се еманципираха през XIII, XIV и XV век от духа, който все пак остана на Запад.
От тогава Средна Европа изгуби духовното, изгуби елемента, който бушува и пулсира през душата, от своето съзнание.
Ето защо беше възможно също и това Гьоте да бъде забравен.
към текста >>
Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с д
ухо
вност.
Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния живот, ние намираме по време на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес. Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили.
Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
към текста >>
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на д
ухо
вния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
към текста >>
Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата д
ухо
вно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век.
Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век.
Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век.
Онези, които са чувствителни към тези неща, осъзнават постепенното навлизане на онова, което неминуемо съпътства "празните думи". Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира. И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния живот човекът вече не може истински да намери своя ближен.
към текста >>
Гледната точка в д
ухо
вния живот е същото, както движението във физическия.
Какво тогава е пренесено в XX век от последната третина на XIX по навик като социално чувство между хората? В днешно време непрекъснато чуваме: "Това е моята гледна точка." Ето така говорят хората: "Това е моята гледна точка." Всеки има гледна точка - сякаш гледната точка има някакво значение!
Гледната точка в духовния живот е същото, както движението във физическия.
Вчера бях в Дорнах, днес съм тук. Това са две различни местоположения във физическия свят. Онова, което има значение, е човекът да има здрава воля и здраво сърце, така че да може да погледне на света от всяка гледна точка. Но хората днес не искат онова, което могат да съберат от различните гледни точки; за тях е по-важно егоистичното отстояване на собствената им гледна точка. Но така човекът се затваря по най-грубия начин за своя ближен.
към текста >>
Бе изгряла д
ухо
вната ледена епоха.
И често, в зората на XX век - дори и да не е ясно изразено, това може да бъде видяно - от едната страна бяха младите, а от другата - старите. Старият човек казва: "Това е моята гледна точка." И когато XIX век се приближи към края си, всеки започна да има своя собствена различна гледна точка. Един беше материалист, втори беше идеалист, трети - реалист, четвърти - сенсуалист и т.н. Всички те имаха своите гледни точки. Но постепенно под влиянието на празните думи, условностите и ежедневието, гледната точка се бе превърнала в коричка лед.
Бе изгряла духовната ледена епоха.
Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха. Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда. Младите хора стоят рамо до рамо със старите, младите с техните топли сърца, все още непрояснени, но топли. Тази топлота пробиваше ледената кора. Младите хора не чувстваха: "Това е моята гледна точка", а чувстваха: "Аз губя земята под краката си.
към текста >>
Този подход е съвсем не на място, когато сме изправени пред д
ухо
вното, и съвсем не на място, когато сме изправени пред д
ухо
вното е също така и следното нещо, което ние ще разгледаме като пример.
И най-трудно е за хората с академично образование да се опитат да си намерят място в нашето съвремие. Срещу тях се изправят мисли, лишени от сърдечност, и точно поради това те напълно съзнателно се стремят към тях. Сега, говорейки от духа, често е необходимо да оформяме думите различно от обичайния начин, когато казваме на хората нещо много логично, философско или научно.
Този подход е съвсем не на място, когато сме изправени пред духовното, и съвсем не на място, когато сме изправени пред духовното е също така и следното нещо, което ние ще разгледаме като пример.
към текста >>
Трябва да дойде светлина, която да се влее в това неясно търсене, без да го прави с
ухо
или студено.
Не става въпрос за това да търсим вина, а само да се опитаме да разберем. Аз не откривам вина, когато говоря за Юлиус Робърт Майер. Подобно нещо се е случило на много хора. Не става въпрос за това да се търси вина, а за нуждата от разбиране. Защото най-важното нещо е да разберем какво бива изживявано дълбоко и вътрешно; не можем да позволим на неясното търсене да продължава.
Трябва да дойде светлина, която да се влее в това неясно търсене, без да го прави сухо или студено.
Ние трябва да намерим тази светлина, запазвайки кръвта на сърцето си.
към текста >>
34.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Ако се огледате наоколо, не сред своите съвременници, а сред по-възрастните хора днес, може да ви изглежда, че младежкото движение не се взема насериозно, но то със сигурност бива взето насериозно от онези, които се стремят към истинско д
ухо
вно развитие.
Можете да бъдете сигурни: всеки, който е свободен от предразсъдъци, взема младежкото движение днес наистина много сериозно.
Ако се огледате наоколо, не сред своите съвременници, а сред по-възрастните хора днес, може да ви изглежда, че младежкото движение не се взема насериозно, но то със сигурност бива взето насериозно от онези, които се стремят към истинско духовно развитие.
към текста >>
В дълбините на човешката душа, не толкова в съзнанието колкото в дълбините, протичат забележителни неща – и това са наистина процеси на д
ухо
вния свят, а не такива, ограничени във физическия свят.
Макар че звучи доста абстрактно, напълно реален факт в човешките чувства е това, че ние стоим в повратен момент от време, през какъвто човечеството не е преминавало през цялата си история и дори през повечето от пра-историята си. Аз не обичам говоренето за времена на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва. Но е факт, че днес човечеството стои в повратна точка както никога досега, в историческите или в праисторическите времена.
В дълбините на човешката душа, не толкова в съзнанието колкото в дълбините, протичат забележителни неща – и това са наистина процеси на духовния свят, а не такива, ограничени във физическия свят.
към текста >>
Всеки, който може да погледне в д
ухо
вния свят, знае съвсем сигурно, че това е така.
Ние чуваме, че в повратната точка между деветнадесетото и двадесетото столетие т.нар. Тъмна Епоха стигна до своя край, и започна нова Епоха на Светлина.
Всеки, който може да погледне в духовния свят, знае съвсем сигурно, че това е така.
Фактът, че не се е появила още много светлина, не е опровержение; хората са свикнали със старата тъмнина, и – точно както хвърлената топка продължава да се търкаля – те също продължават да се търкалят, по инерция. Нашата цивилизация днес продължава да се търкаля по инерция, и когато погледнем последствията на това в света около нас, ние чувстваме, че всичко това има нещо общо. Не е лесно да опишем тези мъртви неща по жив начин, понеже за всичко в наши дни – би казал някой – се изисква документирано доказателство. В очите на нашата съвременна цивилизация нищо не се взема за оправдано, докато за него не бъде създадено писмено доказателство. За всеки научен факт, за всяко твърдение, дори за всяко човешко същество трябва да има писмено свидетелство.
към текста >>
Тя не е в техните речници и може да им изглежда ужасяваща; да се говори за д
ухо
вно изживяване за много хора е ужасяващо.
Навсякъде се счита за неуместно да имаш действително присъстващо човешко същество; важното е, че трябва да се спазват приетите процедури. Младите хора чувстват това. Те не искат документирано доказателство за всичко, а нещо различно. Вместо доказателства, те ще изискват изживяване. Старите хора не разбират тази дума, “ изживяване”.
Тя не е в техните речници и може да им изглежда ужасяваща; да се говори за духовно изживяване за много хора е ужасяващо.
Това е, което откриваме на прехода от една тъмна епоха към една епоха на светлина; то указва една радикална повратна точка .
към текста >>
Тези трудности възникват, защото е толкова трудно да се придаде форма на нещо от съществуващия хаос, особено от настоящия д
ухо
вен хаос.
Извънредно окуражаващо начало бе направено от нашето младежко антропософско движение в първите месеци на тази година. Има причини за определен застой в момента; те лежат в трудностите на младежкото движение.
Тези трудности възникват, защото е толкова трудно да се придаде форма на нещо от съществуващия хаос, особено от настоящия духовен хаос.
Да се придаде форма на нещо е много по-трудно отколкото когато и да било преди. Днес на всеки могат да се случат най-странни неща. Онези, които ме познават, им е известно, че аз изобщо не съм склонен да се хваля. Но когато чух ректор Барч да говори вчера по толкова топъл и приятелски начин, казвайки, че когато идвам в антропософското общество тук, аз съм приветствам като баща, трябва да кажа, да, има нещо в това. Така че към мен се обръщат като към баща – а бащите са стари; те вече не могат да бъдат много млади.
към текста >>
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от д
ухо
вния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
Казах, че младежката секция е в застой. Това ще премине. То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно. Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество!
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван.
към текста >>
Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в д
ухо
вния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята.
Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество! Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано. Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра.
Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята.
Земният живот не трябва да бъде подценяван. Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита. Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели. Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>
Тези души бяха способни да съзрат изключително важното д
ухо
вно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван. Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита. Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели.
Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>
Водещата сила за нашето настояще, която може да бъде назована по различени начини, но която аз наричам Михаилова сила, се опитва да постигне, в д
ухо
вното ръководство на Земята и на човечеството, преобразуване на целия душевен живот на Земята.
Това е така. Дали днешният материалистичен човек е подготвен да го повярва или не, това е така!
Водещата сила за нашето настояще, която може да бъде назована по различени начини, но която аз наричам Михаилова сила, се опитва да постигне, в духовното ръководство на Земята и на човечеството, преобразуване на целия душевен живот на Земята.
Хората, станали толкова умни през XIX век, нямат и понятие за факта, че настроението на душата, които се разви през XIX век като най-просветено настроение, бе отказано от страна на духовния свят. Нареден бе неговият край, и една Михаилова общност от същества, които никога не стъпват на Земята, но водят човечеството, се опитва да породи всред хората ново душевно настроение. Смъртта на старата цивилизация вече дойде.
към текста >>
Хората, станали толкова умни през XIX век, нямат и понятие за факта, че настроението на душата, които се разви през XIX век като най-просветено настроение, бе отказано от страна на д
ухо
вния свят.
Това е така. Дали днешният материалистичен човек е подготвен да го повярва или не, това е така! Водещата сила за нашето настояще, която може да бъде назована по различени начини, но която аз наричам Михаилова сила, се опитва да постигне, в духовното ръководство на Земята и на човечеството, преобразуване на целия душевен живот на Земята.
Хората, станали толкова умни през XIX век, нямат и понятие за факта, че настроението на душата, които се разви през XIX век като най-просветено настроение, бе отказано от страна на духовния свят.
Нареден бе неговият край, и една Михаилова общност от същества, които никога не стъпват на Земята, но водят човечеството, се опитва да породи всред хората ново душевно настроение. Смъртта на старата цивилизация вече дойде.
към текста >>
Вместо д
ухо
вен живот, има фрази; установеният ред доминира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния живот в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия живот – а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред.
Вместо духовен живот, има фрази; установеният ред доминира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
към текста >>
Това е стремежът на д
ухо
вните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек.
Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето.
Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска. Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот. И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това. Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>
И всичко, случило се по време на взаимодействието на тези две движения, ми изглежда да се случва по съвсем вътрешен начин, не чрез земни обстоятелства, а чрез д
ухо
вни обстоятелства, доколкото те са свързани с човека.
Антропософското движение произлиза от откровението на Михаиловото движение; и има за цел да внесе намеренията на Михаиловото движение всред човешкия живот. Антропософското движение се стреми да вдигне поглед от Земята към Михаиловото движение. Младите хора носят със себе си спомен за пред-земното съществуване. Така че младежкото движение и антропософското движение са събрани от съдбата.
И всичко, случило се по време на взаимодействието на тези две движения, ми изглежда да се случва по съвсем вътрешен начин, не чрез земни обстоятелства, а чрез духовни обстоятелства, доколкото те са свързани с човека.
Така аз считам това младежко движение за нещо, което може да пробуди безгранични надежди за бъдещето относно всичко, което може правилно да се почувства като антропософско.
към текста >>
Понеже човешкото същество вече д
ухо
вно не е там, всеки си казва: “Но аз чувствам едно и също, че човешкото същество трябва да бъде там.” И те търсят човешкото същество, търсят го в общността.
Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества. Където и да отидат, те откриват не човешки същества, понеже човешките същества са умрели, а маски, навсякъде маски! Това има естествено последствие: търсене на човешките същества един друг. И това е много трогателно; защото всичките различни “скаутски” движения, Вандервогел и другите, те търсят в другите човешкото същество. Това е напълно разбираемо.
Понеже човешкото същество вече духовно не е там, всеки си казва: “Но аз чувствам едно и също, че човешкото същество трябва да бъде там.” И те търсят човешкото същество, търсят го в общността.
Но не трябва да забравяме, че това носи нещо безкрайно трагично в себе си.
към текста >>
Истината е, че никой не може да намери човешкото същество в друга личност, докато не знае как да го търси по д
ухо
вен начин – защото фактически човекът е д
ухо
вно същество, и ако някой подхожда към човека само външно, той не може да бъде открит, дори и да е там.
Истината е, че никой не може да намери човешкото същество в друга личност, докато не знае как да го търси по духовен начин – защото фактически човекът е духовно същество, и ако някой подхожда към човека само външно, той не може да бъде открит, дори и да е там.
Наистина е тъжно как днес хората минават един покрай друг. Определено, предишните времена може правилно да бъдат критикувани. Тогава много неща бяха варварски. Но тогава имаше нещо: човекът можеше да открива човешкото същество в другия човек. Днес той не може да прави това.
към текста >>
Всеки крещи в
ухо
то на другия собственота си мнение, и казва: “Това е моето мнение, това е моята гледна точка.” Вие имате просто гледни точки, нищо повече.
Но тогава имаше нещо: човекът можеше да открива човешкото същество в другия човек. Днес той не може да прави това. Всички възрастни хора преминават един покрай друг. Никой не познава другия. Не може дори да живее с другия, защото никой не слуша другия.
Всеки крещи в ухото на другия собственота си мнение, и казва: “Това е моето мнение, това е моята гледна точка.” Вие имате просто гледни точки, нищо повече.
Защото нещата, които се твърдят от една или друга гледна точка не се различават. Тези неща, възприети със сърцето, не с ума, не се харесват на младите хора.
към текста >>
35.
Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Д
УХО
ВНИ
ДУХОВНИ
към текста >>
36.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Първият стадий на съня: търсене на д
ухо
вността, изхождайки от неопределеното себечувстване.
Опознаване на «несъзнателното». Сън и сънища.
Първият стадий на съня: търсене на духовността, изхождайки от неопределеното себечувстване.
Следствия в будното състояние: поставяне на отделните неща в отношения с общото. Втори стадий: от породения страх чрез разпръсването в отделни същности към проникването с планетни сили. Следствия в будното състояние: освежаване на кръвообращението и дишането. Трети стадий: изживяване на констелацията на неподвижните звезди. Следствие: възпламеняване на храносмилателните процеси.
към текста >>
За д
ухо
вно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
към текста >>
Имагинативно познание на д
ухо
вно-душевното.
Имагинативно познание на духовно-душевното.
Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната духовно-душевна същност. Взаимовръзка на човека с Космоса чрез инспирация. Преход от изживяване към откровение на духовния Космос. Стремежът към ново въплъщаване. Моралната същност и азът след смъртта, лунна и слънчева сфера.
към текста >>
Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната д
ухо
вно-душевна същност.
Имагинативно познание на духовно-душевното.
Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната духовно-душевна същност.
Взаимовръзка на човека с Космоса чрез инспирация. Преход от изживяване към откровение на духовния Космос. Стремежът към ново въплъщаване. Моралната същност и азът след смъртта, лунна и слънчева сфера. Христовото събитие и неговото значение.
към текста >>
Преход от изживяване към откровение на д
ухо
вния Космос.
Имагинативно познание на духовно-душевното. Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната духовно-душевна същност. Взаимовръзка на човека с Космоса чрез инспирация.
Преход от изживяване към откровение на духовния Космос.
Стремежът към ново въплъщаване. Моралната същност и азът след смъртта, лунна и слънчева сфера. Христовото събитие и неговото значение.
към текста >>
Д
ухо
вни взаимовръзки в изграждането
Духовни взаимовръзки в изграждането
към текста >>
Изживявания на човешката душа в д
ухо
вния свят
Изживявания на човешката душа в духовния свят
към текста >>
Изживяване на д
ухо
вно-душевната същност на човека по време на сън
Изживяване на духовно-душевната същност на човека по време на сън
към текста >>
Подготовка на новия земен живот чрез изпадане под влиянието на д
ухо
вните сили на планетите.
Сън. Оставане на религиозното и моралното съзнание във физическото и етерното тяло. Поради това достъп в съня до човешката душа на Ариман като изкусител към злото. Изживяване на физическото и етерното тяло преди и след Христос. Съответни лечебни методи.
Подготовка на новия земен живот чрез изпадане под влиянието на духовните сили на планетите.
Луна – определяне на пола, Венера – семейството, Меркурий – народа.
към текста >>
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на д
ухо
вния зародиш за новия земен живот.
Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта.
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот.
Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
Отношение към д
ухо
вния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос.
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата. Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос. Откриване на Христос в самия себе си.
към текста >>
Познаването на душевността и д
ухо
вността в детската природа.
Познаването на душевността и духовността в детската природа.
Въздействие на обкръжението върху изграждането на детския организъм. Значението на подражанието и наследствените сили. След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя. Живи понятия чрез реална образност. Писане и четене.
към текста >>
Смисъл на д
ухо
внонаучното познание.
Смисъл на духовнонаучното познание.
Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си.
към текста >>
Д
ухо
внонаучното изследване.
Смисъл на духовнонаучното познание.
Духовнонаучното изследване.
Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло.
към текста >>
Изграждането на д
ухо
вния зародиш за следващото физическо тяло.
Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си.
Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло.
Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост. Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
Д
ухо
вният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината.
Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
Д
ухо
вно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
Разглеждане на образуването на
ухо
то: метаморфоза на целия човек.
Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек.
Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта. Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата. Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа.
към текста >>
Значение на познанието на д
ухо
вните факти за живота след смъртта.
Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно.
Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта.
Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум. Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
към текста >>
37.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на д
ухо
вното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо д
ухо
вно.
Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта.
С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно.
В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят. Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно.
към текста >>
Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-д
ухо
вната същност.
Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят.
Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност.
Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата.
към текста >>
Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-д
ухо
вната същност.
Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят. Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност.
Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност.
Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата. Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние.
към текста >>
След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-д
ухо
вно, тя изпада в определена страхливост, т.е.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост.
След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е.
в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>
в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни д
ухо
вно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е.
в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество.
Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от д
ухо
вния свят.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят.
Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-д
ухо
вно същество в едно предземно съществуване.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога. В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят. Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство.
Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване.
Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните д
ухо
вни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива д
ухо
вни изживявания.
Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му битие, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци. Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване. Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване.
За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания.
И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>
Така все повече стигаме до разбирането как действителната д
ухо
вност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо д
ухо
вно.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света. Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление. Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден.
Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно.
Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят. Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>
Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху д
ухо
вния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят.
Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление. Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно.
Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят.
Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>
Човек чувства душевно-д
ухо
вната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот.
Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н.
Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот.
към текста >>
Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като д
ухо
вно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове.
Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака. Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня. Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди.
Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове.
Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения. И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност. Така по време на спането човекът наистина става космическо същество. Този трети стадий на съня е най-дълбок. От него човекът постепенно се завръща обратно в дневното будно състояние.
към текста >>
лунните сили, отговарящи в д
ухо
вността на физическия образ на Луната.
И така, аз съм описвал различни аспекти на тези сили, днес искам да ги опиша в космическия им аспект. Научим ли се да познаваме изживяването на неподвижните звезди чрез интуицията, опознаваме силите, които въвеждат човека отново във физическия организъм, т.е.
лунните сили, отговарящи в духовността на физическия образ на Луната.
Те не зависят от това дали е или не е пълнолуние, защото в духовно отношение Луната може да свети и през Земята. Това, разбира се, има общо с метаморфозите, които се проявяват при видимата Луна, но би трябвало да разгледаме доста по-фини разлики, които не искам да обсъждаме днес. Общо взето лунните сили са тези, които водят човека обратно. Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна. Тези лунни сили ни водят обратно.
към текста >>
Те не зависят от това дали е или не е пълнолуние, защото в д
ухо
вно отношение Луната може да свети и през Земята.
И така, аз съм описвал различни аспекти на тези сили, днес искам да ги опиша в космическия им аспект. Научим ли се да познаваме изживяването на неподвижните звезди чрез интуицията, опознаваме силите, които въвеждат човека отново във физическия организъм, т.е. лунните сили, отговарящи в духовността на физическия образ на Луната.
Те не зависят от това дали е или не е пълнолуние, защото в духовно отношение Луната може да свети и през Земята.
Това, разбира се, има общо с метаморфозите, които се проявяват при видимата Луна, но би трябвало да разгледаме доста по-фини разлики, които не искам да обсъждаме днес. Общо взето лунните сили са тези, които водят човека обратно. Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна. Тези лунни сили ни водят обратно. Това в действителност е извънредно сложен процес.
към текста >>
Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като д
ухо
вни сили отговаря на физическата Луна.
Научим ли се да познаваме изживяването на неподвижните звезди чрез интуицията, опознаваме силите, които въвеждат човека отново във физическия организъм, т.е. лунните сили, отговарящи в духовността на физическия образ на Луната. Те не зависят от това дали е или не е пълнолуние, защото в духовно отношение Луната може да свети и през Земята. Това, разбира се, има общо с метаморфозите, които се проявяват при видимата Луна, но би трябвало да разгледаме доста по-фини разлики, които не искам да обсъждаме днес. Общо взето лунните сили са тези, които водят човека обратно.
Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна.
Тези лунни сили ни водят обратно. Това в действителност е извънредно сложен процес. Ако трябва по някакъв начин да го изразим, бих казал: Опънем ли един ластик, той стига до определена точка и отново се свива. Така в известна степен разтягаме лунните сили до определена точка, откъдето отново трябва да се върнем обратно. Постигаме го в третия стадий на спането и чрез лунните сили, които изобщо са тясно свързани с въвеждането на духовно-душевната ни същност във физическия свят, отново биваме доведени обратно стадий след стадий - от третия във втория и после в първия стадий.
към текста >>
Постигаме го в третия стадий на спането и чрез лунните сили, които изобщо са тясно свързани с въвеждането на д
ухо
вно-душевната ни същност във физическия свят, отново биваме доведени обратно стадий след стадий - от третия във втория и после в първия стадий.
Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна. Тези лунни сили ни водят обратно. Това в действителност е извънредно сложен процес. Ако трябва по някакъв начин да го изразим, бих казал: Опънем ли един ластик, той стига до определена точка и отново се свива. Така в известна степен разтягаме лунните сили до определена точка, откъдето отново трябва да се върнем обратно.
Постигаме го в третия стадий на спането и чрез лунните сили, които изобщо са тясно свързани с въвеждането на духовно-душевната ни същност във физическия свят, отново биваме доведени обратно стадий след стадий - от третия във втория и после в първия стадий.
към текста >>
38.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ЗА Д
УХО
ВНО-ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ
ЗА ДУХОВНО-ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ
към текста >>
Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от д
ухо
вния свят.
Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е. на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие. Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането.
Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят.
Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване. И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
към текста >>
И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-д
ухо
вния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване.
И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
към текста >>
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо д
ухо
вно-душевно.
Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм.
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни.
към текста >>
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като д
ухо
вно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас д
ухо
вно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет.
Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка.
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет.
При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека.
към текста >>
Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Д
ухо
вното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм.
Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили.
към текста >>
Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната д
ухо
вно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък.
Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък.
Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор.
към текста >>
Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от д
ухо
вно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек.
Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък.
Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек.
Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
към текста >>
За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като д
ухо
вно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека.
Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили. Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура.
За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека.
към текста >>
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е д
ухо
вно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание. Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на д
ухо
вно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание д
ухо
вно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска д
ухо
вно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна д
ухо
вно-душевна същност това, което сме били, преди от д
ухо
вно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот. Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Ние се научаваме да се съзерцаваме като д
ухо
вно-душевно човешко същество в предземното съществуване.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот. Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание. Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване.
Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал д
ухо
вно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса.
към текста >>
Но в състоянието, в което е душата, преди от д
ухо
вно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот.
При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават.
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот.
Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса. Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие.
към текста >>
Но в тези обединяващи сили се влива това, което д
ухо
вно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото. Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си.
Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди.
Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие.
към текста >>
Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо д
ухо
вно-душевно, поради това, че самите ние сме д
ухо
вно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света д
ухо
вно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото. Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди.
Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия.
Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
към текста >>
Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на д
ухо
вно-душевното ни същество.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото. Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия.
Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество.
Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване.
към текста >>
Който може да съзерцава света д
ухо
вно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически д
ухо
вно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо д
ухо
вно-душевно.
Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество.
Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно.
В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът.
към текста >>
В движенията на планетите той вижда проявления на д
ухо
вно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на д
ухо
вно-душевни импулси.
В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно.
В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси.
И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира.
към текста >>
И в тези д
ухо
вно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази д
ухо
вно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на д
ухо
вно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие.
Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси.
И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие.
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
към текста >>
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като д
ухо
вно-душевна същност.
Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие.
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
към текста >>
Целият божествено-д
ухо
вен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване.
Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване.
Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете.
към текста >>
А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с д
ухо
вно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм.
към текста >>
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия д
ухо
вно-душевен Космос.
Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява.
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос.
В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
В известен смисъл човекът е станал едно с д
ухо
вно-душевния Космос, божествено-д
ухо
вните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия д
ухо
вен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през д
ухо
вното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот.
Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос.
В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот.
Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го д
ухо
вно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот.
Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм.
Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот.
Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, д
ухо
вния зародиш го получава от д
ухо
вния свят.
Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот.
Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят.
И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен д
ухо
вно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят.
И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на д
ухо
вното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-д
ухо
вното.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят.
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-д
ухо
вно битие и това божествено-д
ухо
вно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване.
Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-д
ухо
вните същества от нас, хората.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората.
Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
към текста >>
Още нямаме природа около нас, в това д
ухо
вно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората.
Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас.
Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение.
към текста >>
Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-д
ухо
вното.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас.
Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното.
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят.
към текста >>
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-д
ухо
вното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме д
ухо
вния свят, който ни обгръща, който все още е един д
ухо
вен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-д
ухо
вните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното.
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност.
към текста >>
Това е д
ухо
вно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели.
От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества.
към текста >>
От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-д
ухо
вните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето д
ухо
вно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето д
ухо
вно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели.
От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат.
към текста >>
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-д
ухо
вния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като д
ухо
вно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Д
ухо
вният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в д
ухо
вното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот.
Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята. Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно.
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот.
За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, д
ухо
вно изплува около нас един етерен свят и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен свят, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в д
ухо
вно-душевния свят, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване.
Сега погледът към Земята се замъглява, но се появява друга гледка. Кратко време преди да слезем на Земята, именно когато слизаме, изчезва гледката към Земята, но се появява етерният свят. Появяват се етерните явления, които съдържат светлината, жизнените сили, разпростряното в пространството, но не излъчващо се централно от Земята и разпростиращо се в пространството, а като че ли етерното, което съзерцаваме, идва от периферията на света и действа върху Земята, изливащо се върху нея.
Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, духовно изплува около нас един етерен свят и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен свят, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в духовно-душевния свят, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване.
към текста >>
Оттам за него се е пораждала сигурността, че това, което е изживял, се е намирало в един д
ухо
вно-душевен свят преди слизането му във физическото земно съществуване, че то преминава през портата на смъртта и не е зависимо от физическия организъм и че точно както то изгражда физическия организъм за земното съществуване, така ще продължи и по-нататъшното си съществуване, когато прекрачи портата на смъртта.
Земята преди двадесет-тридесет години, така някой човек от древните епохи си е спомнял в известен смисъл за преживяното в предземното си съществуване и това, което днес ви описах, изхождайки от науката за духа. Както днешният човек е сигурен от спомените си, че не е роден днес сутринта, а преди тази сутрин вече е бил тук, така човекът от по-древните епохи е знаел за своето предземно съществуване чрез изживяванията в душата си.
Оттам за него се е пораждала сигурността, че това, което е изживял, се е намирало в един духовно-душевен свят преди слизането му във физическото земно съществуване, че то преминава през портата на смъртта и не е зависимо от физическия организъм и че точно както то изгражда физическия организъм за земното съществуване, така ще продължи и по-нататъшното си съществуване, когато прекрачи портата на смъртта.
към текста >>
Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в д
ухо
вния свят.
Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят.
Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание. Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер. Човекът живее с това, което ще намерите обозначено в моята «Теософия» като астрално тяло.
към текста >>
Премине ли човекът през портата на смъртта в д
ухо
вния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло.
Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят.
Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло.
Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание. Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер. Човекът живее с това, което ще намерите обозначено в моята «Теософия» като астрално тяло. С него той постепенно се вживява в Космоса, но живее и заедно с неговия новообразуван морално-духовен организъм, който взима със себе си, с него живее по-нататък.
към текста >>
С него той постепенно се вживява в Космоса, но живее и заедно с неговия новообразуван морално-д
ухо
вен организъм, който взима със себе си, с него живее по-нататък.
Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание. Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер. Човекът живее с това, което ще намерите обозначено в моята «Теософия» като астрално тяло.
С него той постепенно се вживява в Космоса, но живее и заедно с неговия новообразуван морално-духовен организъм, който взима със себе си, с него живее по-нататък.
към текста >>
И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите д
ухо
вно-душевни сили.
И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили.
Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили. Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите. Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание. Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване. То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето.
към текста >>
То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно д
ухо
вно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето.
И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили. Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили. Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите. Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание. Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване.
То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето.
То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето». Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен свят. Всъщност той изобщо не се е страхувал от смъртта, защото какво е била смъртта за него?
към текста >>
Това земно съзнание ни затъмнява д
ухо
вния свят преди да се родим и след като умрем.
Но земният прогрес на хората се състои в това, че хората са изгубили по естествен път съзерцанието на своята вечна същност. Човечеството придобива своето интелектуално съзнание, свързано напълно с физическото тяло, зависимо от него, и според организацията на физическото тяло ние имаме земното си съзнание.
Това земно съзнание ни затъмнява духовния свят преди да се родим и след като умрем.
За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния свят може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната сфера. Чрез душевното си съдържание между раждането и смъртта той е можел да познае това висше Слънчево същество.
към текста >>
Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова д
ухо
вно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта.
Не е необходимо да се стъписвате пред изразите; древните посветени са наричали това същество висшето Слънчево същество въз основа на своята наука. Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си. От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което единствено може да спечели свободата си като човек. Чрез това през определено време за човечеството би настъпило ужасно състояние.
Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта.
към текста >>
Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през д
ухо
вните светове.
В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус. Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота.
Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове.
Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта. Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос! Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите д
ухо
вни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е.
Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос! Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните д
ухо
вни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет.
За това, което мога да ви разкажа сега, човешката наука го знае въщност чрез природознанието, и то чрез силите, навлезли в човечеството през последната третина на деветнадесето столетие. Преди тези сили са били повече или по-малко смътни в човечеството. Те са били още тук от старите времена, които одеве ви описах, но са били съноподобни. В първите християнски столетия хората не са имали това, което днес ние можем да постигнем чрез имагинация, инспирация и интуиция, но те са притежавали естествено, атавистично ясновидство и по времето на Мистерията на Голгота още е имало древни посветени. На доверените си хора те са можели да кажат: «Христос, който беше в онзи свят, за който си спомняте като за времето на предземното си съществуване, Христос, който преди беше само в извънземните сфери, слезе на Земята чрез Мистерията на кръста на Голгота.» В първите четири столетия от християнското развитие също и на западните страни, вниманието е било преди всичко насочвано към слизащия надолу Христос.
Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет.
Тогава е било отдавано голямо значение на това слизане, на това насочване на Христос към Земята. Когато обаче от четвъртото столетие нататък древните посветени измират, а още не е имало нова наука на посвещението, която е било възможно да се появи едва от последната третина на 19-то столетие, когато тези древни посветени са измрели, се е наложило да се утвърди в документите това, което преди е било непосредствено съзерцание. Наложило се е то да се пренася нататък по традиция. За да се стигне до съзнанието за свободата, е трябвало хората да забравят за известно време древната инициационна наука. Оттам идва, че колкото повече се приближава 19-то столетие, толкова повече се забравя как надсетивното Христово същество е слязло долу на Земята и в тялото на Исус от Назарет е приело земното съществуване.
към текста >>
Но толкова по-необходимо става човекът да постигне с душата си връзката с д
ухо
вния свят.
Днес отново трябва да започнем да говорим за Христос като за надсетивно същество, трябва да разберем какво означава, че Христос поддържа човешката душа жива. Защото тялото се променя в течение на развитието на човечеството. Защо древните хора са били ясновидци? Защото тялото е било по-меко и жлезите в човешкото тяло са били още жизнени, активни, енергични. Именно дейността на жлезите започва да става пасивна и колкото повече тази пасивност и втвърдяване се усилва, колкото повече се втвърдява човешкото тяло и секрецията на жлезите става по-гъста и жилава, толкова това, което като втвърдено човешко тяло може да служи на интелектуализма, който все повече и повече се налага, докато дейността на жлезите в човешкото тяло се втвърдява, самото човешко тяло става извънредно подходящо за разума.
Но толкова по-необходимо става човекът да постигне с душата си връзката с духовния свят.
Посветените през първите християнски столетия знаели за всичко това, те го изразявали със смелост, с която днес повече не се говори. Те казвали, че хората постепенно ще стават все по-болни и по-болни, ако Христос не би дошъл и не би ги оздравил душевно. Оттам през първите християнски столетия Христос не е бил почитан само както в нашите абстракции, а преди всичко е бил почитан като лечител, като велик миров лекар, като спасител.
към текста >>
39.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Д
УХО
ВНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
ДУХОВНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
към текста >>
пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-д
ухо
вно същество е имал в предземното си битие.
От начина и вида, как тези два потока се срещат в нас, зависи цялото ни състояние, вътрешната ситуация, в която се намираме, защото те трябва да се срещнат по правилния начин. Какво означава те да се срещнат по правилния начин. Тук отново имаме работа с нещо извънредно сложно. В главовата организация на човека първоначално е така (виж рис. 2), че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален - бел.
пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие.
Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда. Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили.
към текста >>
40.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Д
УХО
ВНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
ДУХОВНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
към текста >>
Това вече навлиза напълно в д
ухо
вното.
Ще го намерите навсякъде, само да потърсите. Това не е и за чудене. Виждате ли, геният на езика тук е всъщност по-мъдър от науката в тази област. В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2]. Това е извънредно подходящо наименование, понеже далакът е свързан с всички занимания на човека, които надхвърлят аза, които вече се доближават до духа-себе, а далакът е дори точно органът на духа-себе.
Това вече навлиза напълно в духовното.
Само че е така, че човек трябва да го понесе. Повечето хора не могат да понасят истински духовното и поради това чрез дейността на далака те не се поощряват за занимания в духовността, в спиритуалното, а стават «spleenig»[3] особени, налудничави. Те биват настроени именно надолу. «Spleen» не е нищо друго освен дух, който, вместо да отива в главата, се заплита в червата. Сплин е извънредно добро наименование, което насочва точно към духовното, за което далакът е съответният орган.
към текста >>
Повечето хора не могат да понасят истински д
ухо
вното и поради това чрез дейността на далака те не се поощряват за занимания в д
ухо
вността, в спиритуалното, а стават «spleenig»[3] особени, налудничави.
Виждате ли, геният на езика тук е всъщност по-мъдър от науката в тази област. В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2]. Това е извънредно подходящо наименование, понеже далакът е свързан с всички занимания на човека, които надхвърлят аза, които вече се доближават до духа-себе, а далакът е дори точно органът на духа-себе. Това вече навлиза напълно в духовното. Само че е така, че човек трябва да го понесе.
Повечето хора не могат да понасят истински духовното и поради това чрез дейността на далака те не се поощряват за занимания в духовността, в спиритуалното, а стават «spleenig»[3] особени, налудничави.
Те биват настроени именно надолу. «Spleen» не е нищо друго освен дух, който, вместо да отива в главата, се заплита в червата. Сплин е извънредно добро наименование, което насочва точно към духовното, за което далакът е съответният орган.
към текста >>
Сплин е извънредно добро наименование, което насочва точно към д
ухо
вното, за което далакът е съответният орган.
Това вече навлиза напълно в духовното. Само че е така, че човек трябва да го понесе. Повечето хора не могат да понасят истински духовното и поради това чрез дейността на далака те не се поощряват за занимания в духовността, в спиритуалното, а стават «spleenig»[3] особени, налудничави. Те биват настроени именно надолу. «Spleen» не е нищо друго освен дух, който, вместо да отива в главата, се заплита в червата.
Сплин е извънредно добро наименование, което насочва точно към духовното, за което далакът е съответният орган.
към текста >>
Тогава цялото може да се поеме от дейността на далака и човекът евентуално може да бъде направен един ентусиаст, някой, който получава сила от д
ухо
вния свят или пък също чрез дейността на далака да бъде превърнат в налудничав, песимистичен човек, който иска да стои само на стола си, който не иска да бъде проникнат от духа, не иска да мисли.
Може да се каже, че едва когато хранителните вещества се поемат, умъртвят се, после отново се оживят, астрализират и преминат в аза, едва тогава се разбира птиалинът и пепсинът в приетата умъртвена храна. Проведена в лимфните жлези, доведена до сърцето и възпламенена от сърцето и пролъчена от бъбреците, направена цялата астрална, приета от функцията на черния дроб и проведена в аза.
Тогава цялото може да се поеме от дейността на далака и човекът евентуално може да бъде направен един ентусиаст, някой, който получава сила от духовния свят или пък също чрез дейността на далака да бъде превърнат в налудничав, песимистичен човек, който иска да стои само на стола си, който не иска да бъде проникнат от духа, не иска да мисли.
Днес има много такива хора. Те довеждат човека до отчаяние, понеже седят на столовете си, всъщност само една тежка маса, като че ли изобщо нямат глава. Дейността на далака, която би трябвало да е нещо висше в човека, всъщност действа смачкващо върху тези хора. Вместо ентусиазъм, те имат сплин и днес той се проявява под най-различните форми.
към текста >>
Но да стане човек сънлив чрез антропософията, означава да се изпитва прекалено много респект към физическото качество на далака и да не се оползотворят висшите д
ухо
вни свойства на далака.
Днес обаче се нуждаем от онази работа, която превръща много от сплина в ентусиазъм, в огън, така че хората да нямат само една сънлива, а будна цивилизация. Това е, което следва да произлезе от антропософията, човек да бъде буден, да притежава ентусиазъм, да превърне познанието в истинска дейност, в дела, така че не само да знае нещо, а да стане нещо чрез антропософията. Едва тогава антропософията има цел и може и да я постигне.
Но да стане човек сънлив чрез антропософията, означава да се изпитва прекалено много респект към физическото качество на далака и да не се оползотворят висшите духовни свойства на далака.
Това обаче посочва към нещо, от което съвременното човечество особено се нуждае. То се нуждае от огън, от ентусиазъм, от въодушевление за нещо. Докато не го можем, ще мислим само за самите нас и това означава да придаваме голямо значение също на това, което в нас се отделя като пикочна киселина, пикочни вещества, които всъщност са определени не да бъдат проведени в един кръг - клетки, белтъци, а в онзи колебаещ се белтък, какъвто всъщност сме изцяло. Ние сме нещо голямо клетъчно, намиращо се в непрекъснато живо движение. Защото притежаваме въглерод, получаваме кислород, когато хранителните вещества се етерезират, получаваме азот, когато те се проникнат с бъбречната дейност, получаваме водород, когато чернодробната функция влиза във връзка със сетивната дейност, получаваме по този път също и сярата, или неподходящата, която днес най-много се обсъжда, или подходящата сяра.
към текста >>
Но това, което човекът трябва да бъде, е изцяло оживено, изцяло одушевено, од
ухо
творено.
Днес все още е налице твърде много от другия вид, от вида, както си представят студентите за онзи професор по философия във Вюрцбург. Той станал толкова скучен, че накрая имал само двама студента; можел да чете лекциите си в обществото на трима, но сам бил третият. И накрая никой не останал. Тогава видял да пише на вратата му «серен кабинет». Този вид нямам предвид; той днес е много разпространен.
Но това, което човекът трябва да бъде, е изцяло оживено, изцяло одушевено, одухотворено.
И това може да се научи именно когато се наблюдават и най-външните разклонения на веществеността. Едва тогава ще имаме една физиология, едва тогава ще получим нещо, което може да лекува човешката природа.
към текста >>
41.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Д
УХО
ВНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
ДУХОВНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
към текста >>
За този, който може да възприема в д
ухо
вния свят, нашето време действително представлява много важен преход и мъдростта на най-древните времена винаги е посочвала този важен преход.
За този, който може да възприема в духовния свят, нашето време действително представлява много важен преход и мъдростта на най-древните времена винаги е посочвала този важен преход.
В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха. Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване. Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание.
към текста >>
В епохите, в които наистина се е говорило за един д
ухо
вен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха.
За този, който може да възприема в духовния свят, нашето време действително представлява много важен преход и мъдростта на най-древните времена винаги е посочвала този важен преход.
В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха.
Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване. Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание. В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
към текста >>
Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез д
ухо
вното изследване.
За този, който може да възприема в духовния свят, нашето време действително представлява много важен преход и мъдростта на най-древните времена винаги е посочвала този важен преход. В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха. Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост.
Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване.
Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание. В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
към текста >>
42.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Преди всичко за познанието на д
ухо
вния свят и постигането на вътрешната връзка с д
ухо
вния свят става въпрос да се види в правилната светлина това, което може да се нарече скритата страна на човешкото съществуване.
Винаги се радвам в края на публичните лекции[1] и представления да мога да говоря и тук, в клона в Хага, и тази вечер ще се опитам да ви кажа нещо, което може да бъде по-вътрешно продължение, едно допълнение на това, което бях в състояние да изнеса в публичните лекции.
Преди всичко за познанието на духовния свят и постигането на вътрешната връзка с духовния свят става въпрос да се види в правилната светлина това, което може да се нарече скритата страна на човешкото съществуване.
Скритите страни на човешкото съществуване са най-важни за общата преценка и оценка на човешкия живот. Това може да не се признава от външно материалистически мислещите хора, но е вярно. Никой не може да опознае човешкото битие, ако не пожелае да се занимае с неговите скрити страни.
към текста >>
Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо д
ухо
вно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме д
ухо
вно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни битие.
Може би бихме могли, ако мога така да се изразя, да се оплачем от боговете, че са скрили най-ценното за човека в скритите страни на живота му, че не му поднасят открито най-ценното за него. Ако би било така, човекът би останал безсилен в един по-висш смисъл.
Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо духовно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме духовно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни битие.
А в това преодоляване, в тази необходимост да направим нещо, за да станем хора, е заложено това, което ни прави силни, което може да ни проникне със сили именно във вътрешността на нашето същество.
към текста >>
Това, което се нарича прагът на д
ухо
вния свят, трябва да бъде там, защото човекът първо трябва да се подготви да изпитва чувството, че е изгубил опората, която му дава физическото тяло и да изпитва страх в душата си, който идва оттам, че първоначално той застава пред нещо напълно непознато, неопределено.
Това, което се нарича прагът на духовния свят, трябва да бъде там, защото човекът първо трябва да се подготви да изпитва чувството, че е изгубил опората, която му дава физическото тяло и да изпитва страх в душата си, който идва оттам, че първоначално той застава пред нещо напълно непознато, неопределено.
към текста >>
Тази обективност на душевно-д
ухо
вния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня.
Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява. А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх. Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно чувства като неспокойствие и т.н.
Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня.
Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-духовното, което прониква и протъкава света.
към текста >>
Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-д
ухо
вното, което прониква и протъкава света.
Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява. А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх. Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно чувства като неспокойствие и т.н. Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня.
Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-духовното, което прониква и протъкава света.
към текста >>
В известен смисъл отразените във физическия живот д
ухо
вни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>
Не бива да се вярва, че д
ухо
вно-душевното не стои в никакви отношения с физическото!
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото!
То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове. Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство. За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня. Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането. По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване.
към текста >>
Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява д
ухо
вно-душевно и физическото му устройство.
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото! То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове.
Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство.
За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня. Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането. По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване. Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането. През този втори период на съня човекът се намира в такова жизнено състояние, че в душевността му се отразяват планетните движения на нашата слънчева система.
към текста >>
За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-д
ухо
вните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня.
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото! То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове. Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство.
За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня.
Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането. По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване. Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането. През този втори период на съня човекът се намира в такова жизнено състояние, че в душевността му се отразяват планетните движения на нашата слънчева система. През деня се изживяваме в нашето физическо тяло.
към текста >>
Човекът може да извлече правилните, също и д
ухо
вно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в д
ухо
вно-душевния свят между заспиването и събуждането.
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото! То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове. Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство. За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня.
Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането.
По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване. Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането. През този втори период на съня човекът се намира в такова жизнено състояние, че в душевността му се отразяват планетните движения на нашата слънчева система. През деня се изживяваме в нашето физическо тяло. Когато говорим за себе си като за физически човек, казваме: «В нас са нашите бели дробове, нашето сърце, стомах, мозък и т.н., това е физическата ни вътрешност.» През втория стадий на съня нашата духовно-душевна вътрешност е движението на Венера, движението на Меркурий, Слънцето и Луната.
към текста >>
Когато говорим за себе си като за физически човек, казваме: «В нас са нашите бели дробове, нашето сърце, стомах, мозък и т.н., това е физическата ни вътрешност.» През втория стадий на съня нашата д
ухо
вно-душевна вътрешност е движението на Венера, движението на Меркурий, Слънцето и Луната.
Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането. По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване. Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането. През този втори период на съня човекът се намира в такова жизнено състояние, че в душевността му се отразяват планетните движения на нашата слънчева система. През деня се изживяваме в нашето физическо тяло.
Когато говорим за себе си като за физически човек, казваме: «В нас са нашите бели дробове, нашето сърце, стомах, мозък и т.н., това е физическата ни вътрешност.» През втория стадий на съня нашата духовно-душевна вътрешност е движението на Венера, движението на Меркурий, Слънцето и Луната.
Цялото взаимодействие на планетните движения на нашата слънчева система го носим не директно в нас, носим не самите планетни движения, но отраженията, астралните отражения от това са нашата вътрешна организация. Ние не сме разпрострени в целия планетен Космос, но сме невероятно големи в сравнение с физическата ни големина през деня. Ние не носим истинската Венера в нас при всеки сън, но едно отражение на нейните движения. И това, което се случва в нашата духовно-душевна същност през втория стадий между заспиването и събуждането, са именно такива циркулации на планетните движения в астрална субстанция, както през деня нашата кръв - импулсирана чрез дихателните движения - циркулира в нашия физически организъм. Така че през нощта едно отражение на нашия Космос циркулира като вътрешен живот в нас.
към текста >>
И това, което се случва в нашата д
ухо
вно-душевна същност през втория стадий между заспиването и събуждането, са именно такива циркулации на планетните движения в астрална субстанция, както през деня нашата кръв - импулсирана чрез дихателните движения - циркулира в нашия физически организъм.
През деня се изживяваме в нашето физическо тяло. Когато говорим за себе си като за физически човек, казваме: «В нас са нашите бели дробове, нашето сърце, стомах, мозък и т.н., това е физическата ни вътрешност.» През втория стадий на съня нашата духовно-душевна вътрешност е движението на Венера, движението на Меркурий, Слънцето и Луната. Цялото взаимодействие на планетните движения на нашата слънчева система го носим не директно в нас, носим не самите планетни движения, но отраженията, астралните отражения от това са нашата вътрешна организация. Ние не сме разпрострени в целия планетен Космос, но сме невероятно големи в сравнение с физическата ни големина през деня. Ние не носим истинската Венера в нас при всеки сън, но едно отражение на нейните движения.
И това, което се случва в нашата духовно-душевна същност през втория стадий между заспиването и събуждането, са именно такива циркулации на планетните движения в астрална субстанция, както през деня нашата кръв - импулсирана чрез дихателните движения - циркулира в нашия физически организъм.
Така че през нощта едно отражение на нашия Космос циркулира като вътрешен живот в нас.
към текста >>
Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-д
ухо
вна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
към текста >>
Той се вживява в д
ухо
вните лунни сили, в онези сили на Космоса, които имат своето отражение във физическата Луна и в промените на физическата Луна.
Той се вживява в духовните лунни сили, в онези сили на Космоса, които имат своето отражение във физическата Луна и в промените на физическата Луна.
Докато всички други планетни и Зодиакални сили всъщност издърпват човека от физическото тяло, лунните сили са тези, които при събуждането постоянно го връщат в неговото физическо тяло. Луната изобщо е свързана с всичко, което от духовното съществуване въвежда човека във физическото съществуване. Безразлично е - не става въпрос за физическата констелация, макар и тя да има известно значение - дали е новолуние, пълнолуние или намаляваща Луна, Луната е винаги в духовния свят и лунните сили въвеждат човека във физическия свят, в неговото физическо тяло.
към текста >>
Луната изобщо е свързана с всичко, което от д
ухо
вното съществуване въвежда човека във физическото съществуване.
Той се вживява в духовните лунни сили, в онези сили на Космоса, които имат своето отражение във физическата Луна и в промените на физическата Луна. Докато всички други планетни и Зодиакални сили всъщност издърпват човека от физическото тяло, лунните сили са тези, които при събуждането постоянно го връщат в неговото физическо тяло.
Луната изобщо е свързана с всичко, което от духовното съществуване въвежда човека във физическото съществуване.
Безразлично е - не става въпрос за физическата констелация, макар и тя да има известно значение - дали е новолуние, пълнолуние или намаляваща Луна, Луната е винаги в духовния свят и лунните сили въвеждат човека във физическия свят, в неговото физическо тяло.
към текста >>
Безразлично е - не става въпрос за физическата констелация, макар и тя да има известно значение - дали е новолуние, пълнолуние или намаляваща Луна, Луната е винаги в д
ухо
вния свят и лунните сили въвеждат човека във физическия свят, в неговото физическо тяло.
Той се вживява в духовните лунни сили, в онези сили на Космоса, които имат своето отражение във физическата Луна и в промените на физическата Луна. Докато всички други планетни и Зодиакални сили всъщност издърпват човека от физическото тяло, лунните сили са тези, които при събуждането постоянно го връщат в неговото физическо тяло. Луната изобщо е свързана с всичко, което от духовното съществуване въвежда човека във физическото съществуване.
Безразлично е - не става въпрос за физическата констелация, макар и тя да има известно значение - дали е новолуние, пълнолуние или намаляваща Луна, Луната е винаги в духовния свят и лунните сили въвеждат човека във физическия свят, в неговото физическо тяло.
към текста >>
Виждате, че като ви описвам макар и схематично какво преживява човекът между заспиването и събуждането, е дадено нещо като отражение на пребиваването на човека изобщо в д
ухо
вния свят.
Виждате, че като ви описвам макар и схематично какво преживява човекът между заспиването и събуждането, е дадено нещо като отражение на пребиваването на човека изобщо в духовния свят.
Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане. Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие. Ние виждаме, че имаме космическо съзнание. Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос.
към текста >>
Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като д
ухо
вно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие.
Виждате, че като ви описвам макар и схематично какво преживява човекът между заспиването и събуждането, е дадено нещо като отражение на пребиваването на човека изобщо в духовния свят. Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане.
Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие.
Ние виждаме, че имаме космическо съзнание. Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос. И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии. Както на Земята работим с природните сили, както имаме за инструменти външните природни предмети, така се извършва обща работа
към текста >>
И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като д
ухо
вно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-д
ухо
вни същества, от божествено-д
ухо
вни йерархии.
Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане. Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие. Ние виждаме, че имаме космическо съзнание. Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос.
И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии.
Както на Земята работим с природните сили, както имаме за инструменти външните природни предмети, така се извършва обща работа
към текста >>
между нас и съществата на висшите д
ухо
вни йерархии.
между нас и съществата на висшите духовни йерархии.
към текста >>
Тя се състои в това, че в съюз с невероятен брой възвишени д
ухо
вни същества на Вселената д
ухо
вно-душевният човек изтъкава в д
ухо
вността космическия д
ухо
вен зародиш на своето физическо човешко тяло.
В какво се състои тази работа?
Тя се състои в това, че в съюз с невероятен брой възвишени духовни същества на Вселената духовно-душевният човек изтъкава в духовността космическия духовен зародиш на своето физическо човешко тяло.
Колкото и да ви изглежда невероятно, че физическото човешко тяло се изтъкава като духовен зародиш от космическия Всемир, това е най-великата, значима работа, която изобщо е мислима във Вселената. И върху това не работи само човешката душа в характеризираното състояние, а тя работи заедно с цял рояк божествено-духовни същества. Когато си представите най-сложното, което може да бъде изградено тук, на Земята, то е нещо примитивно и просто в сравнение с огромната могъща тъкан от космическа величина и грандиозност, която се изтъкава там и след това се свива, сгъстява се чрез зачатието и раждането, прониква се със земна материя и става физическо човешко тяло.
към текста >>
Колкото и да ви изглежда невероятно, че физическото човешко тяло се изтъкава като д
ухо
вен зародиш от космическия Всемир, това е най-великата, значима работа, която изобщо е мислима във Вселената.
В какво се състои тази работа? Тя се състои в това, че в съюз с невероятен брой възвишени духовни същества на Вселената духовно-душевният човек изтъкава в духовността космическия духовен зародиш на своето физическо човешко тяло.
Колкото и да ви изглежда невероятно, че физическото човешко тяло се изтъкава като духовен зародиш от космическия Всемир, това е най-великата, значима работа, която изобщо е мислима във Вселената.
И върху това не работи само човешката душа в характеризираното състояние, а тя работи заедно с цял рояк божествено-духовни същества. Когато си представите най-сложното, което може да бъде изградено тук, на Земята, то е нещо примитивно и просто в сравнение с огромната могъща тъкан от космическа величина и грандиозност, която се изтъкава там и след това се свива, сгъстява се чрез зачатието и раждането, прониква се със земна материя и става физическо човешко тяло.
към текста >>
И върху това не работи само човешката душа в характеризираното състояние, а тя работи заедно с цял рояк божествено-д
ухо
вни същества.
В какво се състои тази работа? Тя се състои в това, че в съюз с невероятен брой възвишени духовни същества на Вселената духовно-душевният човек изтъкава в духовността космическия духовен зародиш на своето физическо човешко тяло. Колкото и да ви изглежда невероятно, че физическото човешко тяло се изтъкава като духовен зародиш от космическия Всемир, това е най-великата, значима работа, която изобщо е мислима във Вселената.
И върху това не работи само човешката душа в характеризираното състояние, а тя работи заедно с цял рояк божествено-духовни същества.
Когато си представите най-сложното, което може да бъде изградено тук, на Земята, то е нещо примитивно и просто в сравнение с огромната могъща тъкан от космическа величина и грандиозност, която се изтъкава там и след това се свива, сгъстява се чрез зачатието и раждането, прониква се със земна материя и става физическо човешко тяло.
към текста >>
Когато говорим за космическия д
ухо
вен зародиш на човешкото тяло като продукт на д
ухо
вността, той е огромен.
Когато тук, на Земята, говорим за зародиш, говорим за малък зародиш, който съответно израства, става по-голям.
Когато говорим за космическия духовен зародиш на човешкото тяло като продукт на духовността, той е огромен.
към текста >>
Когато човекът започва да се придвижва от момента, който показах, към своето раждане, д
ухо
вно-душевният огромен човешки зародиш все повече се смалява.
Когато човекът започва да се придвижва от момента, който показах, към своето раждане, духовно-душевният огромен човешки зародиш все повече се смалява.
Човекът продължава да работи и по-нататък върху него, той се сгъстява и превръща в човешкото физическо тяло.
към текста >>
Когато човекът работи върху д
ухо
вния зародиш на физическото си тяло в показания стадий, той се намира в душевно състояние и д
ухо
вна нагласа, която може да се сравни с това, което съвременният посветен нарича интуиция.
Не напразно древните посветени - изхождайки от един вид ясновидство, което не може повече да важи за нас, но и новата инициационна наука ни показва същото - са наричали човешкото тяло «храм на боговете». То е такъв храм, защото всеки път между смъртта и новото раждане бива изтъкавано от човешката душа заедно с божествените същества от Всемира. И тогава му се дава неговия физически образ, което още ще опишем.
Когато човекът работи върху духовния зародиш на физическото си тяло в показания стадий, той се намира в душевно състояние и духовна нагласа, която може да се сравни с това, което съвременният посветен нарича интуиция.
Човекът живее със своята душа в делата на боговете. Той е изцяло излят в космическото божествено битие. В това състояние в средата между смъртта и новото раждане той изживява това, което изживяват боговете.
към текста >>
Той има впечатлението, че божествено-д
ухо
вните същества от висшите йерархии се оттеглят от него.
Когато обаче човекът продължи по-нататък към зачатието и раждането, това се променя.
Той има впечатлението, че божествено-духовните същества от висшите йерархии се оттеглят от него.
И сега му се явява като откровение, като отблясък как боговете се отдръпват от него и техните мъгляви отражения стоят пред човешката душа, като че ли един вид було се простира като мъгляво отражение на това, което по-рано е било реално сътворявано. Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание. Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения. Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз. Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии.
към текста >>
Човек не живее повече сред божествено-д
ухо
вните същества, а в техните откровения.
Когато обаче човекът продължи по-нататък към зачатието и раждането, това се променя. Той има впечатлението, че божествено-духовните същества от висшите йерархии се оттеглят от него. И сега му се явява като откровение, като отблясък как боговете се отдръпват от него и техните мъгляви отражения стоят пред човешката душа, като че ли един вид було се простира като мъгляво отражение на това, което по-рано е било реално сътворявано. Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание.
Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения.
Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз. Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии. Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение. Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество. И каквото най-напред се събужда в човека, е един вид, бих казал, жадуване, един вид копнеж.
към текста >>
Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-д
ухо
вните същества на висшите йерархии.
Той има впечатлението, че божествено-духовните същества от висшите йерархии се оттеглят от него. И сега му се явява като откровение, като отблясък как боговете се отдръпват от него и техните мъгляви отражения стоят пред човешката душа, като че ли един вид було се простира като мъгляво отражение на това, което по-рано е било реално сътворявано. Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание. Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения. Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз.
Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии.
Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение. Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество. И каквото най-напред се събужда в човека, е един вид, бих казал, жадуване, един вид копнеж.
към текста >>
В средата между смъртта и новото раждане човекът в известен смисъл работи върху д
ухо
вния зародиш на физическото си тяло, изхождайки от едно по-дълбоко вътрешно удовлетворение.
В средата между смъртта и новото раждане човекът в известен смисъл работи върху духовния зародиш на физическото си тяло, изхождайки от едно по-дълбоко вътрешно удовлетворение.
Той поглежда целта си като свое физическо тяло в следващия земен живот, но не е проникнат от желание, а само, бих казал, от удивление пред това физическо тяло, взето универсално. В момента, когато човекът не живее повече в божествените светове, а само в откровенията на божествените светове, в него се събужда желанието отново да се въплъти на Земята. Точно когато се засилва азовото съзнание, се събужда желанието за въплътяване на Земята. В известен смисъл човек се отдалечава от божествените светове и се приближава към това, което ще стане като земен човек. Това желание постоянно се засилва и това, което външно се съзерцава, също се променя.
към текста >>
Преди човекът е живял сред много същества, сред божествено-д
ухо
вните йерархии, усещал се е едно с тези божествени йерархии.
Той поглежда целта си като свое физическо тяло в следващия земен живот, но не е проникнат от желание, а само, бих казал, от удивление пред това физическо тяло, взето универсално. В момента, когато човекът не живее повече в божествените светове, а само в откровенията на божествените светове, в него се събужда желанието отново да се въплъти на Земята. Точно когато се засилва азовото съзнание, се събужда желанието за въплътяване на Земята. В известен смисъл човек се отдалечава от божествените светове и се приближава към това, което ще стане като земен човек. Това желание постоянно се засилва и това, което външно се съзерцава, също се променя.
Преди човекът е живял сред много същества, сред божествено-духовните йерархии, усещал се е едно с тези божествени йерархии.
Когато е чувствал своята вътрешност, това е бил Космосът, но Космосът са съществата, с които живее, намиращи се на висши степени на съзнанието. Сега тук се намира един външен блясък и в този външен блясък постепенно се появяват първите образи на това, което ще са физическите отражения на божествено-духовните същества. От съществото, което оттатък човек е опознал като висшето Слънчево същество, остава блясъкът и в този блясък постепенно изплува Слънцето, виждано отвън, от страна на света. Тук, от Земята, поглеждаме нагоре към Слънцето. Там, когато слизаме надолу, най-напред виждаме Слънцето от другата страна.
към текста >>
Сега тук се намира един външен блясък и в този външен блясък постепенно се появяват първите образи на това, което ще са физическите отражения на божествено-д
ухо
вните същества.
Точно когато се засилва азовото съзнание, се събужда желанието за въплътяване на Земята. В известен смисъл човек се отдалечава от божествените светове и се приближава към това, което ще стане като земен човек. Това желание постоянно се засилва и това, което външно се съзерцава, също се променя. Преди човекът е живял сред много същества, сред божествено-духовните йерархии, усещал се е едно с тези божествени йерархии. Когато е чувствал своята вътрешност, това е бил Космосът, но Космосът са съществата, с които живее, намиращи се на висши степени на съзнанието.
Сега тук се намира един външен блясък и в този външен блясък постепенно се появяват първите образи на това, което ще са физическите отражения на божествено-духовните същества.
От съществото, което оттатък човек е опознал като висшето Слънчево същество, остава блясъкът и в този блясък постепенно изплува Слънцето, виждано отвън, от страна на света. Тук, от Земята, поглеждаме нагоре към Слънцето. Там, когато слизаме надолу, най-напред виждаме Слънцето от другата страна. Тогава изплува Слънцето, изплуват неподвижните звезди и зад тях планетните движения. И когато изплуват планетните движения, изплуват съвсем определен вид сили - лунните сили, те ни пленяват.
към текста >>
Че от изживяването на божествено-д
ухо
вните йерархии човекът преминава към техните образи, наистина е това, което той възприема, когато от космическите светове слиза долу в земното съществуване.
Че от изживяването на божествено-духовните йерархии човекът преминава към техните образи, наистина е това, което той възприема, когато от космическите светове слиза долу в земното съществуване.
Образите на съществата обаче постепенно стават съзвездия и човекът пристъпва в нещо, което той първоначално вижда отзад. Той пристъпва в това, което от страна на Земята му се представя като Космос. Каквото човекът извършва там, може да се прозре в детайли и съвременната инициационна наука стига твърде далеч в прозирането на това, което преживява човекът там.
към текста >>
Това, което човекът първо е изтъкал като д
ухо
вен зародиш на своето физическо тяло, отначало той го възприема като едно със целия Всемир, с д
ухо
вния Всемир.
Това, което човекът първо е изтъкал като духовен зародиш на своето физическо тяло, отначало той го възприема като едно със целия Всемир, с духовния Всемир.
После, когато той вижда само откровенията на божествено-духовните светове, то все повече става негово тяло, което сега е също отражение на Космоса. И от това негово тяло се поражда желанието за земното съществуване, за азовото съзнание в неговото тяло.
към текста >>
После, когато той вижда само откровенията на божествено-д
ухо
вните светове, то все повече става негово тяло, което сега е също отражение на Космоса.
Това, което човекът първо е изтъкал като духовен зародиш на своето физическо тяло, отначало той го възприема като едно със целия Всемир, с духовния Всемир.
После, когато той вижда само откровенията на божествено-духовните светове, то все повече става негово тяло, което сега е също отражение на Космоса.
И от това негово тяло се поражда желанието за земното съществуване, за азовото съзнание в неговото тяло.
към текста >>
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност д
ухо
вно тяло.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло.
За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята. Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Има отношения, проявяващи се в д
ухо
вното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената.
Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Не трябва да се има предвид само физическата констелация, но и съответната д
ухо
вност.
Това, което сега описах, ви показва, че старата мисъл на астрологията, която днес напълно е доведена до упадък чрез популярните астролози, има своите добри основания. Нещата трябва само да могат да се разглеждат в тяхната вътрешна взаимовръзка.
Не трябва да се има предвид само физическата констелация, но и съответната духовност.
Тогава наистина е възможно да се разгледат подробностите.
към текста >>
От д
ухо
вния Космос той се придвижва в етерния Космос.
Нали в определен стадий човекът слиза от Космоса.
От духовния Космос той се придвижва в етерния Космос.
Сега говоря всъщност още за етерния Космос; имам по-малко предвид физическите звезди, също и физическото на Луната. Същественият момент, когато човекът взима решението да слезе на Земята, зависи, както описах, от лунния стадий, от лунните условия. При това слизане надолу човекът често е изложен на влиянието на пълнолунието или новолунието и е възможно да се изложи на влиянието на определено решаващо новолуние, за да стане мъж или на едно решаващо пълнолуние, за да стане жена. Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго време експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние. Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по време на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието.
към текста >>
Колкото и гротесково да изглежда това, ние сме напълно предопределени чрез начина на нашето изживяване от Космоса как като душевно-д
ухо
вна същност работим в нашия физически и етерен организъм.
Колкото и гротесково да изглежда това, ние сме напълно предопределени чрез начина на нашето изживяване от Космоса как като душевно-духовна същност работим в нашия физически и етерен организъм.
Изобщо не е решено преди това дали ще сме руси или чернокоси. Това го решават лунните сили едва при преминаването, при слизането от Космоса в земното битие.
към текста >>
Както разбрахте от моето изложение, той е бил свързан с изтъкания д
ухо
вен зародиш на физическото си тяло.
Когато човекът вече е близо до своето слизане на Земята, за него настъпва един вид загуба на неговото същество.
Както разбрахте от моето изложение, той е бил свързан с изтъкания духовен зародиш на физическото си тяло.
Проникнал е този духовен зародиш с изживяванията при слизането си през постоянните звезди и планетите. В определен стадий, много близо вече до зачатието и раждането, този духовен зародиш изчезва. Междувременно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система. Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката. Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като духовно-душевно същество.
към текста >>
Проникнал е този д
ухо
вен зародиш с изживяванията при слизането си през постоянните звезди и планетите.
Когато човекът вече е близо до своето слизане на Земята, за него настъпва един вид загуба на неговото същество. Както разбрахте от моето изложение, той е бил свързан с изтъкания духовен зародиш на физическото си тяло.
Проникнал е този духовен зародиш с изживяванията при слизането си през постоянните звезди и планетите.
В определен стадий, много близо вече до зачатието и раждането, този духовен зародиш изчезва. Междувременно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система. Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката. Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като духовно-душевно същество. И когато човекът чувства, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно битие, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм.
към текста >>
В определен стадий, много близо вече до зачатието и раждането, този д
ухо
вен зародиш изчезва.
Когато човекът вече е близо до своето слизане на Земята, за него настъпва един вид загуба на неговото същество. Както разбрахте от моето изложение, той е бил свързан с изтъкания духовен зародиш на физическото си тяло. Проникнал е този духовен зародиш с изживяванията при слизането си през постоянните звезди и планетите.
В определен стадий, много близо вече до зачатието и раждането, този духовен зародиш изчезва.
Междувременно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система. Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката. Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като духовно-душевно същество. И когато човекът чувства, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно битие, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм. Сега той образува своя етерен организъм и заедно с този етерен организъм се свързва с това, което сам е подготвил чрез родителите.
към текста >>
Междувременно този д
ухо
вен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система.
Когато човекът вече е близо до своето слизане на Земята, за него настъпва един вид загуба на неговото същество. Както разбрахте от моето изложение, той е бил свързан с изтъкания духовен зародиш на физическото си тяло. Проникнал е този духовен зародиш с изживяванията при слизането си през постоянните звезди и планетите. В определен стадий, много близо вече до зачатието и раждането, този духовен зародиш изчезва.
Междувременно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система.
Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката. Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като духовно-душевно същество. И когато човекът чувства, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно битие, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм. Сега той образува своя етерен организъм и заедно с този етерен организъм се свързва с това, което сам е подготвил чрез родителите. Той поема своето физическо тяло, в което е навлязла цялата сгъстена космическа тъкан на духовния зародиш и е вплетена в това, което при слизането си човекът сам е свързал с полученото, преминавайки през различните звездни области.
към текста >>
Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като д
ухо
вно-душевно същество.
Както разбрахте от моето изложение, той е бил свързан с изтъкания духовен зародиш на физическото си тяло. Проникнал е този духовен зародиш с изживяванията при слизането си през постоянните звезди и планетите. В определен стадий, много близо вече до зачатието и раждането, този духовен зародиш изчезва. Междувременно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система. Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката.
Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като духовно-душевно същество.
И когато човекът чувства, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно битие, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм. Сега той образува своя етерен организъм и заедно с този етерен организъм се свързва с това, което сам е подготвил чрез родителите. Той поема своето физическо тяло, в което е навлязла цялата сгъстена космическа тъкан на духовния зародиш и е вплетена в това, което при слизането си човекът сам е свързал с полученото, преминавайки през различните звездни области. Той не преминава своеволно през новолунието или пълнолунието и не става своеволно мъж или жена, получавайки черни или руси коси, сини или кафяви очи, а всичко това е вътрешно тясно свързано с резултатите от неговата предишна карма.
към текста >>
Той поема своето физическо тяло, в което е навлязла цялата сгъстена космическа тъкан на д
ухо
вния зародиш и е вплетена в това, което при слизането си човекът сам е свързал с полученото, преминавайки през различните звездни области.
Междувременно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система. Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката. Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като духовно-душевно същество. И когато човекът чувства, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно битие, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм. Сега той образува своя етерен организъм и заедно с този етерен организъм се свързва с това, което сам е подготвил чрез родителите.
Той поема своето физическо тяло, в което е навлязла цялата сгъстена космическа тъкан на духовния зародиш и е вплетена в това, което при слизането си човекът сам е свързал с полученото, преминавайки през различните звездни области.
Той не преминава своеволно през новолунието или пълнолунието и не става своеволно мъж или жена, получавайки черни или руси коси, сини или кафяви очи, а всичко това е вътрешно тясно свързано с резултатите от неговата предишна карма.
към текста >>
То не е изтъкано от физически кости и физическа кръв, a e д
ухо
вно-душевно.
Нека още веднъж да разгледаме това, което като астрално тяло и азова организация се намира извън физическото тяло между заспиването и събуждането.
То не е изтъкано от физически кости и физическа кръв, a e духовно-душевно.
В него е вплетена нашата морална стойност. Както когато сме будни, се състоим от кости, кръв и нерви, така това, което излиза от нас при заспиването и се връща при събуждането, се състои от реалните преценки на нашите собствени морални действия.
към текста >>
Извършил ли съм през деня добро дело, неговото въздействие е отпечатано в моето спящо тяло вътре в д
ухо
в-но-душевното, което през нощта излиза навън.
Извършил ли съм през деня добро дело, неговото въздействие е отпечатано в моето спящо тяло вътре в духов-но-душевното, което през нощта излиза навън.
Моите морални качества се намират вътре. И когато човекът преминава през портата на смъртта, той носи реализирани всички свои морални оценки. Между раждането и смъртта човекът действително създава един втори човек в земния живот. Този втори човек, който всяка нощ излиза от тялото, е резултат от нашия морален и неморален живот и преминава с нас през портата на смъртта.
към текста >>
Този резултат, включен в нашата вечна същност, не е единственото, което имаме в д
ухо
вно-душевното, което през нощта излиза извън нас.
Този резултат, включен в нашата вечна същност, не е единственото, което имаме в духовно-душевното, което през нощта излиза извън нас.
Но точно след смъртта, когато първо сме в етерното тяло и след това в астралното, почти не виждаме нещо друго в самите нас, освен тази морална същност на човека. Дали някой е бил добър или зъл, това се вижда, това е човекът. Както тук имаме кожа, нерви, кръв, кости, така пред собственото си съзерцание имаме това, което е било морално или неморално.
към текста >>
След смъртта първо преминаваме през лунната сфера, а след това през звездната сфера до времето, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху д
ухо
вния зародиш на следващото физическо тяло.
След смъртта първо преминаваме през лунната сфера, а след това през звездната сфера до времето, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на следващото физическо тяло.
Но ако бихме занесли тази моралност до най-висшите светове, където изграждаме физическия организъм като духовен зародиш, тогава този физически организъм би станал истински изрод. Затова за известно време между смъртта и новото раждане човекът трябва да бъде измъкнат от неговите морални качества. Да, той остава моралните си качества в лунната сфера.
към текста >>
Но ако бихме занесли тази моралност до най-висшите светове, където изграждаме физическия организъм като д
ухо
вен зародиш, тогава този физически организъм би станал истински изрод.
След смъртта първо преминаваме през лунната сфера, а след това през звездната сфера до времето, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на следващото физическо тяло.
Но ако бихме занесли тази моралност до най-висшите светове, където изграждаме физическия организъм като духовен зародиш, тогава този физически организъм би станал истински изрод.
Затова за известно време между смъртта и новото раждане човекът трябва да бъде измъкнат от неговите морални качества. Да, той остава моралните си качества в лунната сфера.
към текста >>
Древните посветени са обяснявали на своите ученици и чрез тези ученици на цялото човечество на тогавашната цивилизация, че за да могат да прекрачат прехода от онзи свят, който в моята «Теософия» нарекох душевния свят и който всъщност още изцяло се прекарва в лунната сфера, за да преминат в света, който нарекох д
ухо
вния свят, човекът трябва да си усвои онези чувства тук, на Земята, чрез които се насочва от д
ухо
вното Слънчево същество, след като е оставил в лунната сфера целия си товар от следствията на моралните си постъпки.
Трябва да се върна на разликата между древните времена преди Мистерията на Голгота и времената, следващи Мистерията на Голгота и до днес.
Древните посветени са обяснявали на своите ученици и чрез тези ученици на цялото човечество на тогавашната цивилизация, че за да могат да прекрачат прехода от онзи свят, който в моята «Теософия» нарекох душевния свят и който всъщност още изцяло се прекарва в лунната сфера, за да преминат в света, който нарекох духовния свят, човекът трябва да си усвои онези чувства тук, на Земята, чрез които се насочва от духовното Слънчево същество, след като е оставил в лунната сфера целия си товар от следствията на моралните си постъпки.
към текста >>
Посветените, живели по времето на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в д
ухо
вните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съзнание на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в д
ухо
вния свят.
Посветените, живели по времето на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в духовните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съзнание на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в духовния свят.
Колкото нашето азово съзнание е по-светло чрез физическото тяло тук, на Земята, толкова е по-тъмно горе. Човекът не е можел повече да се доближи до Слънчевото същество, чрез своите собствени сили след смъртта той не би могъл да извърши прехода от лунната сфера във висшите сфери, ако Христос не би слязъл долу и не би минал през Мистерията на Голгота. Съществото, което по-рано човекът е срещал след смъртта си в духовния свят, е слязло долу, след
към текста >>
Съществото, което по-рано човекът е срещал след смъртта си в д
ухо
вния свят, е слязло долу, след
Посветените, живели по времето на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в духовните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съзнание на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в духовния свят. Колкото нашето азово съзнание е по-светло чрез физическото тяло тук, на Земята, толкова е по-тъмно горе. Човекът не е можел повече да се доближи до Слънчевото същество, чрез своите собствени сили след смъртта той не би могъл да извърши прехода от лунната сфера във висшите сфери, ако Христос не би слязъл долу и не би минал през Мистерията на Голгота.
Съществото, което по-рано човекът е срещал след смъртта си в духовния свят, е слязло долу, след
към текста >>
Човекът може да влезе в отношения с него според думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен.» Поради това човекът си взима сила от тази Земя, която му дава Христос тук, на Земята, за да остави в лунната сфера своята морална същност, която той е създал в себе си като самостоятелно същество, и да премине в по-висшите сфери, за да тъче там върху д
ухо
вния зародиш на своето физическо тяло.
Мистерията на Голгота то живее тук, на Земята.
Човекът може да влезе в отношения с него според думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен.» Поради това човекът си взима сила от тази Земя, която му дава Христос тук, на Земята, за да остави в лунната сфера своята морална същност, която той е създал в себе си като самостоятелно същество, и да премине в по-висшите сфери, за да тъче там върху духовния зародиш на своето физическо тяло.
И поради това той има силата, при слизането през лунната сфера отново по свободна воля да поеме своята карма, своите добри и зли дела с техните следствия. Ние сме станали свободни хора в течение на историческото развитие. Станали сме обаче затова, защото чрез Христовата сила, която постигаме тук, на Земята, от свободната си вътрешна сила поемаме нашата карма при слизането си в лунната сфера. Напълно безразлично е дали това ни харесва или не на Земята, ние го правим, когато ставаме истински християни тук, на Земята, в стадия, който описах.
към текста >>
Когато това християнство се задълбочи антропософски д
ухо
внонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна д
ухо
вност, макар и намираща се в упадък.
Постарах се да ви покажа някои неща от това, как съвременната инициационна наука може да вижда в световете, които можем да наречем скритите страни на човешкото битие, как всъщност всичко, което е в човека, може да бъде обяснено, когато се прозрат тези скрити страни. Същевременно се опитах във връзка с това да ви покажа какво представлява Христовият импулс за сегашните хора, защото ние трябва постоянно да се обръщаме към него. Човекът не може да бъде пълноценно човешко същество във времето след Мистерията на Голгота, ако не намери пътя към този Христов импулс. И затова е необходимо антропософската наука за духа постоянно да осветлява именно Христовия импулс по правилен начин. Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съзнание в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството.
Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък.
към текста >>
Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско д
ухо
вно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване.
Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие. Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса.
Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване.
Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание. А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на духовността. Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие. Физическото човешко тяло получава своето значение едва когато го разглеждаме като сливане на всички възвишени величествени сили, които се изтъкават между смъртта и новото раждане. Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното.
към текста >>
А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на д
ухо
вния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на д
ухо
вността.
Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие. Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса. Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване. Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание.
А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на духовността.
Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие. Физическото човешко тяло получава своето значение едва когато го разглеждаме като сливане на всички възвишени величествени сили, които се изтъкават между смъртта и новото раждане. Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното. Човешкото тяло се поставя на масата за аутопсия, изследват се грижливо неговите тъкани и физически съставни части. Това го правим, защото искаме да изучим материята.
към текста >>
Точно физическо-материалното съществуване ще стане разбираемо за хората, когато те биват космически въведени с душата си в душевността и д
ухо
вността
Физическото човешко тяло получава своето значение едва когато го разглеждаме като сливане на всички възвишени величествени сили, които се изтъкават между смъртта и новото раждане. Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното. Човешкото тяло се поставя на масата за аутопсия, изследват се грижливо неговите тъкани и физически съставни части. Това го правим, защото искаме да изучим материята. Но по този път не се научаваме да я познаваме, защото тя е действие на духа и ние ще я опознаем едва когато можем да я проследим в онези стадии, където тя се изплита от духа.
Точно физическо-материалното съществуване ще стане разбираемо за хората, когато те биват космически въведени с душата си в душевността и духовността
към текста >>
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с д
ухо
вно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи.
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи.
И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски. Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света.
към текста >>
И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на д
ухо
вността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски.
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи.
И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски.
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи.
към текста >>
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки д
ухо
вно познание.
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи. И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски.
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание.
Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо.
към текста >>
Приеме ли човекът д
ухо
вността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила.
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи. И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски. Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове.
Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила.
Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност.
към текста >>
Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез д
ухо
вното познание можем да представляваме за света.
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи. И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски. Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила.
Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света.
То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>
Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с д
ухо
вния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души.
Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо.
Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души.
Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>
Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за д
ухо
вността, те ще приемат тази д
ухо
вност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност.
Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души.
Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност.
В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>
В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, од
ухо
творена в истинския правилен смисъл.
Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност.
В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>
43.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ИЗЖИВЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В Д
УХО
ВНИЯ СВЯТ В СЪНЯ И СЛЕД СМЪРТТА
ИЗЖИВЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В ДУХОВНИЯ СВЯТ В СЪНЯ И СЛЕД СМЪРТТА
към текста >>
Пред вас положително не е необходимо да обяснявам как познанията, за които днес искам да говоря, са спечелени чрез това екзактно ясновидство, което съм описвал вече тук, в Лондон.[2] Предполагам, че ще приемете това, което ще кажа, като изхождащо от това екзактно ясновидско д
ухо
вно-научно познание.
Наистина е така, че човекът, който познава човешкия живот само от дневната му страна, познава само половината на този човешки живот, защото най-важното се случва по време на съня.
Пред вас положително не е необходимо да обяснявам как познанията, за които днес искам да говоря, са спечелени чрез това екзактно ясновидство, което съм описвал вече тук, в Лондон.[2] Предполагам, че ще приемете това, което ще кажа, като изхождащо от това екзактно ясновидско духовно-научно познание.
към текста >>
По време на съня той е чисто д
ухо
вно същество.
Когато човекът премине от дневното съзнание в съзнанието на съня, което за хората на настоящето е несъзнателно състояние, той не е в своето физическо тяло, не е и в своето етерно тяло.
По време на съня той е чисто духовно същество.
И каквото той изживява като духовно-душевно същество между заспиването и събуждането, последния път ви го описах от една страна. Днес искам да го разгледам от друга страна.
към текста >>
И каквото той изживява като д
ухо
вно-душевно същество между заспиването и събуждането, последния път ви го описах от една страна.
Когато човекът премине от дневното съзнание в съзнанието на съня, което за хората на настоящето е несъзнателно състояние, той не е в своето физическо тяло, не е и в своето етерно тяло. По време на съня той е чисто духовно същество.
И каквото той изживява като духовно-душевно същество между заспиването и събуждането, последния път ви го описах от една страна.
Днес искам да го разгледам от друга страна.
към текста >>
Казах ви също, че лунните сили, това, което отговаря д
ухо
вно на лунните явления, връщат човека при събуждането в неговото физическо и етерно тяло.
Спомняте си още, че в този момент в душата се събужда нещо, което може да се нарече копнеж към божественото. Спомняте си сигурно още, че човекът тогава навлиза във втория стадий на съня в отраженията на планетните движения и че за онези, които имат отношение към Мистерията на Голгота, се появява Христос като водач за иначе хаотичните изживявания, които човек има, докато преживява отраженията на звездно-планетния живот в съня. След това идва изживяването на постоянните звезди. Човекът е излязъл от отраженията на планетната сфера и изживява констелациите на постоянните звезди. От заспиването до събуждането той наистина изживява цялото космическо извънземно битие.
Казах ви също, че лунните сили, това, което отговаря духовно на лунните явления, връщат човека при събуждането в неговото физическо и етерно тяло.
към текста >>
Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един д
ухо
вен свят.
Днес искам първо да ви опиша от една друга страна как протича изживяването между заспиването и събуждането. Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съвременното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот.
Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят.
Последното можем да го наречем религиозно съзнание. Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние. Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло. В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения. В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>
В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са д
ухо
вете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с д
ухо
вете на тези висши мирови отношения.
Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съвременното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот. Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят. Последното можем да го наречем религиозно съзнание. Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние. Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло.
В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения.
В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>
В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези д
ухо
ве на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят. Последното можем да го наречем религиозно съзнание. Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние. Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло. В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения.
В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>
И когато при заспиването излезем от нашето физическо и етерно тяло, тогава като д
ухо
вно-душевно човешко същество нямаме нищо друго освен това, което по време на земния живот сме си спечелили чрез съзерцанието на природата.
И когато при заспиването излезем от нашето физическо и етерно тяло, тогава като духовно-душевно човешко същество нямаме нищо друго освен това, което по време на земния живот сме си спечелили чрез съзерцанието на природата.
В леглото си ние изоставяме освен физическото и етерното тяло - колкото и парадоксално да звучи - също религиозното чувство и моралните чувства и между заспиването и събуждането живеем като неморално същество. Но в това време ние живеем в един свят, който иначе е огряван от слънчевата светлина. И поради това, че моралният миров порядък е извън етера, поради това ариманичната същност има достъп до този етер, в който навлизаме със заспиването. Тази ариманична същност говори на човека по време на съня. И каквото тази ариманична същност говори, всъщност е фатално нещо, защото тази ариманична същност с право се нарича дух на лъжата, заради това, че така представя нещата на спящия човек, като че ли доброто е зло, а злото е добро.
към текста >>
И тогава има чисто д
ухо
вно
ухо
за шептенето на Ариман, който му представя злото за добро.
И каквото тази ариманична същност говори, всъщност е фатално нещо, защото тази ариманична същност с право се нарича дух на лъжата, заради това, че така представя нещата на спящия човек, като че ли доброто е зло, а злото е добро. Неотдавна във вестника имаше една бележка за нещо, което днес вече е изследвано от природната наука, въпросът защо престъпниците имат така добър сън, докато точно моралните хора с добра съвест често не могат да спят. Това се обяснява с казваното от мен сега. Този, който развива силна съвест, който е задълбочен човек, чувстващ морално, при него моралните чувства навлизат така дълбоко в душата, че той ги взима в съня и тогава спи лошо, ако вярва, че е направил много зло. Който обаче е лош човек, който няма силно развита морална съвест, той не взима угризенията на съвестта оттатък в съня.
И тогава има чисто духовно ухо за шептенето на Ариман, който му представя злото за добро.
Оттам престъпникът е толкова доволен в съня си.
към текста >>
Той е знаел как е слязъл от д
ухо
вния свят, как е преминал през звездния свят и си е избрал едно физическо тяло тук, на Земята.
Това се е променило в развитието на човечеството с Мистерията на Голгота. Както древният човек е живял в груповото съзнание по време на съня, когато е влизал при събуждането си в своето физическо и етерно тяло, той е живеел повече в себе си. Но има разлика между древния и съвременния човек. Когато древният човек се е събуждал и е навлизал във физическото и етерното си тяло, преди напълно да се събуди, е имал ясното съзнание за своя живот, преди да е слязъл на Земята, и същото е било преди заспиването. Така че този древен човек, докато, от една страна, е развивал силно групово съзнание, е имал и силно съзнание за своята принадлежност към живота извън Земята.
Той е знаел как е слязъл от духовния свят, как е преминал през звездния свят и си е избрал едно физическо тяло тук, на Земята.
По-късно това съзнание силно се е помрачило. Затова пък хората са станали умни, както днес наричаме това. Те са се проникнали със силата за преценка, за дискриминиране и подобни неща. Това става едва в течение на развитието и затова особено сутрин можем така добре да преценяваме, да съдим, защото нашето физическо тяло ни дава силата за съждение. Ние проникваме повече от древния човек във физическото и етерното тяло.
към текста >>
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с д
ухо
вния и звездния свят.
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с духовния и звездния свят.
Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие. Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло?
към текста >>
Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с д
ухо
вния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие.
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с духовния и звездния свят.
Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие.
Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите.
към текста >>
Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от д
ухо
вния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло?
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с духовния и звездния свят. Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие. Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн.
Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло?
», така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва.
към текста >>
Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече д
ухо
вна диета.
Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите.
Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета.
В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания. Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него.
към текста >>
И този древен лекар от мистериите е знаел, че това силно свързване с физическото тяло, това пълно оставане в него, е причината човекът да се е придържал много по-силно към Сатурн, вместо да слиза от д
ухо
вния свят през звездния свят в земното битие.
Защо е правил така лекарят на древните мистерии? Той го е правил, защото е знаел, че когато човекът се разхожда на лунната светлина и си казва мантра, това действа срещу сатурновата сила, Сатурн има по-малко влияние над този човек.
И този древен лекар от мистериите е знаел, че това силно свързване с физическото тяло, това пълно оставане в него, е причината човекът да се е придържал много по-силно към Сатурн, вместо да слиза от духовния свят през звездния свят в земното битие.
От тази прекалена симпатия към сатурновия живот човекът е получил този недостатък. Луната и Сатурн са противоположно действащи едно на друго небесни тела. Така чрез лунните сили древният лекар е лекувал уврежданията от сатурновите сили. Той е предписвал една духовна диета. Така е било в древни времена.
към текста >>
Той е предписвал една д
ухо
вна диета.
Той го е правил, защото е знаел, че когато човекът се разхожда на лунната светлина и си казва мантра, това действа срещу сатурновата сила, Сатурн има по-малко влияние над този човек. И този древен лекар от мистериите е знаел, че това силно свързване с физическото тяло, това пълно оставане в него, е причината човекът да се е придържал много по-силно към Сатурн, вместо да слиза от духовния свят през звездния свят в земното битие. От тази прекалена симпатия към сатурновия живот човекът е получил този недостатък. Луната и Сатурн са противоположно действащи едно на друго небесни тела. Така чрез лунните сили древният лекар е лекувал уврежданията от сатурновите сили.
Той е предписвал една духовна диета.
Така е било в древни времена.
към текста >>
Но в древните времена е била необходима д
ухо
вна диета.
Ние имаме физическа диета, която е напълно подходяща за нас.
Но в древните времена е била необходима духовна диета.
Тази духовна диета трябва да се научим да я прибавяме към нашата физическа диета. Задачата на настоящето е ние, хората, отново да си изработим чувство за духовна диета, прибавена към физическата. Тогава по отношение на сегашното време ще можем да решим своите задачи в земния си живот. Това е, което исках да ви кажа в първата част.
към текста >>
Тази д
ухо
вна диета трябва да се научим да я прибавяме към нашата физическа диета.
Ние имаме физическа диета, която е напълно подходяща за нас. Но в древните времена е била необходима духовна диета.
Тази духовна диета трябва да се научим да я прибавяме към нашата физическа диета.
Задачата на настоящето е ние, хората, отново да си изработим чувство за духовна диета, прибавена към физическата. Тогава по отношение на сегашното време ще можем да решим своите задачи в земния си живот. Това е, което исках да ви кажа в първата част.
към текста >>
Задачата на настоящето е ние, хората, отново да си изработим чувство за д
ухо
вна диета, прибавена към физическата.
Ние имаме физическа диета, която е напълно подходяща за нас. Но в древните времена е била необходима духовна диета. Тази духовна диета трябва да се научим да я прибавяме към нашата физическа диета.
Задачата на настоящето е ние, хората, отново да си изработим чувство за духовна диета, прибавена към физическата.
Тогава по отношение на сегашното време ще можем да решим своите задачи в земния си живот. Това е, което исках да ви кажа в първата част.
към текста >>
Някога древните хора са можели да съзерцават предишния си живот и живота, който човекът е изживял в д
ухо
вния свят, преди да се съедини тук, на Земята, с физическото и етерното си тяло, чрез едно елементарно ясновиждане.
Някога древните хора са можели да съзерцават предишния си живот и живота, който човекът е изживял в духовния свят, преди да се съедини тук, на Земята, с физическото и етерното си тяло, чрез едно елементарно ясновиждане.
Днес това може да се постигне само чрез истинската наука за духа, както тя е представена в антропософията.
към текста >>
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто д
ухо
вен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии.
Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества. Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера. И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие. Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие. Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>
Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между д
ухо
вните същества.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии.
Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества.
Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера. И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие. Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие. Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>
Когато напуснем чисто д
ухо
вния свят, първоначално преминаваме през сферата на неподвижните звезди, за която ще говоря следващия път.
Когато напуснем чисто духовния свят, първоначално преминаваме през сферата на неподвижните звезди, за която ще говоря следващия път.
След това преминаваме през сферите на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Меркурий, Венера, Луната и постепенно слизаме на Земята. Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите. Тук, на Земята, виждаме например Юпитер от определена страна. Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна. В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята.
към текста >>
Когато от чисто д
ухо
вния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите.
Когато напуснем чисто духовния свят, първоначално преминаваме през сферата на неподвижните звезди, за която ще говоря следващия път. След това преминаваме през сферите на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Меркурий, Венера, Луната и постепенно слизаме на Земята.
Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите.
Тук, на Земята, виждаме например Юпитер от определена страна. Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна. В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята. Но човешкото същество, което идва от духовния свят на Земята, не вижда така, както виждаме ние. То още няма очи, които получава едва чрез физическото тяло.
към текста >>
Ако едно човешко същество, което слиза от д
ухо
вния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна.
Когато напуснем чисто духовния свят, първоначално преминаваме през сферата на неподвижните звезди, за която ще говоря следващия път. След това преминаваме през сферите на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Меркурий, Венера, Луната и постепенно слизаме на Земята. Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите. Тук, на Земята, виждаме например Юпитер от определена страна.
Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна.
В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята. Но човешкото същество, което идва от духовния свят на Земята, не вижда така, както виждаме ние. То още няма очи, които получава едва чрез физическото тяло. То вижда духовното на Сатурн, Юпитер, Слънцето, Венера, Меркурий, Луната. Според това дали съществото преминава през различните сфери със симпатия или антипатия, то приема при слизането си силите на Сатурн, Юпитер и т.н.
към текста >>
Но човешкото същество, което идва от д
ухо
вния свят на Земята, не вижда така, както виждаме ние.
След това преминаваме през сферите на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Меркурий, Венера, Луната и постепенно слизаме на Земята. Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите. Тук, на Земята, виждаме например Юпитер от определена страна. Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна. В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята.
Но човешкото същество, което идва от духовния свят на Земята, не вижда така, както виждаме ние.
То още няма очи, които получава едва чрез физическото тяло. То вижда духовното на Сатурн, Юпитер, Слънцето, Венера, Меркурий, Луната. Според това дали съществото преминава през различните сфери със симпатия или антипатия, то приема при слизането си силите на Сатурн, Юпитер и т.н.
към текста >>
То вижда д
ухо
вното на Сатурн, Юпитер, Слънцето, Венера, Меркурий, Луната.
Тук, на Земята, виждаме например Юпитер от определена страна. Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна. В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята. Но човешкото същество, което идва от духовния свят на Земята, не вижда така, както виждаме ние. То още няма очи, които получава едва чрез физическото тяло.
То вижда духовното на Сатурн, Юпитер, Слънцето, Венера, Меркурий, Луната.
Според това дали съществото преминава през различните сфери със симпатия или антипатия, то приема при слизането си силите на Сатурн, Юпитер и т.н.
към текста >>
Когато от страна на Земята виждаме пълнолунието, тогава човешката душа, която слиза надолу, вижда д
ухо
вността на Луната, от д
ухо
вната сфера тя вижда Луната тъмна, това означава, изпълнена с различни същества, тя вижда Луната д
ухо
вно.
Когато от страна на Земята виждаме пълнолунието, тогава човешката душа, която слиза надолу, вижда духовността на Луната, от духовната сфера тя вижда Луната тъмна, това означава, изпълнена с различни същества, тя вижда Луната духовно.
И тези същества подготвят душата така, че на Земята тя да бъде притеглена към женско тяло.
към текста >>
Така човешките души са подготвени чрез Луната, като ние винаги имаме предвид д
ухо
вното, дали да са мъже или жени, чрез Венера - към кое семейство ще принадлежат; чрез Меркурий - към кой народ ще принадлежат.
Така човешките души са подготвени чрез Луната, като ние винаги имаме предвид духовното, дали да са мъже или жени, чрез Венера - към кое семейство ще принадлежат; чрез Меркурий - към кой народ ще принадлежат.
към текста >>
Така отслабва в съня това живо присъствие в д
ухо
вния и звездния свят.
Но споменът, както знаете, е винаги по-слаб и блед от изживяването. Помислете си как, ако сте изгубили близък човек, след известно време мъката отслабва.
Така отслабва в съня това живо присъствие в духовния и звездния свят.
И затова именно в съня човекът е изложен на всичко, за което ви разказах в началото на днешните разисквания. В съня ние имаме само слабо отражение, в известен смисъл, един космически спомен за духовните и звездните изживявания, които сме имали между смъртта и последното раждане.
към текста >>
В съня ние имаме само слабо отражение, в известен смисъл, един космически спомен за д
ухо
вните и звездните изживявания, които сме имали между смъртта и последното раждане.
Но споменът, както знаете, е винаги по-слаб и блед от изживяването. Помислете си как, ако сте изгубили близък човек, след известно време мъката отслабва. Така отслабва в съня това живо присъствие в духовния и звездния свят. И затова именно в съня човекът е изложен на всичко, за което ви разказах в началото на днешните разисквания.
В съня ние имаме само слабо отражение, в известен смисъл, един космически спомен за духовните и звездните изживявания, които сме имали между смъртта и последното раждане.
към текста >>
44.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В Д
УХО
ВНИЯ СВЯТ В СЪНЯ И СЛЕД СМЪРТТА
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В ДУХОВНИЯ СВЯТ В СЪНЯ И СЛЕД СМЪРТТА
към текста >>
Ще споделя с вас някои неща относно д
ухо
вните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие.
Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие.
Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия. Но тъй като в нашето време то трябва да се случи, ще трябва да се разказва образно. И тук ще разберете, че някои изрази са така оформени, като че ли биха произхождали от човешките условия. Те посочват наистина правилното, но, разбира се, по картинен, образен начин, понеже са взети от човешките отношения.
към текста >>
Ще разберете, че всичко, което се случва между д
ухо
вните същества в надсетивния свят и което такива д
ухо
вни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия.
Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие.
Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия.
Но тъй като в нашето време то трябва да се случи, ще трябва да се разказва образно. И тук ще разберете, че някои изрази са така оформени, като че ли биха произхождали от човешките условия. Те посочват наистина правилното, но, разбира се, по картинен, образен начин, понеже са взети от човешките отношения.
към текста >>
Каквото имаме като природа около нас, зад нея в определен смисъл има една втора природа, но д
ухо
вна, надсетивна природа.
Като хора, около нас имаме природата с нейните различни царства - минералното, растителното, животинското царство и физическото човешко царство.
Каквото имаме като природа около нас, зад нея в определен смисъл има една втора природа, но духовна, надсетивна природа.
Човекът възприема обикновената природа със сетивата си. Надсетивната природа, която е отзад, той не я възприема. Но въпреки това тя има голямо влияние върху земното му съществуване.
към текста >>
Надсетивната природа, намираща се около нас, може да преценява само този, който притежава д
ухо
вен взор, който не се насочва само като природната наука към това, което протича в строгите природни закони.
Второто, което трябва да се вземе под внимание, е, че човекът има в себе си физическа природа и когато погледне навътре в себе си, възприема тази физическа природа като свои инстинкти, свои страсти. Всичко това, естествено, е астрално, но то произтича от физическата природа. Зад това, което човекът възприема по този начин в себе си чрез своите инстинкти, нагони и страсти, се намира един свят от същества, които имат вътрешно отношение към хората, но са от подчовешки вид. Така че, когато възприемаме обкръжението със сетивата си, когато виждаме повърхността на природата, външната страна на природата, зад нея трябва да предполагаме свръхсетивната природа. А когато погледнем в себе си и сами възприемаме нашите нагони, инстинкти, страсти, тогава зад това, което се проявява в нас, трябва да предполагаме една подсетивна природа.
Надсетивната природа, намираща се около нас, може да преценява само този, който притежава духовен взор, който не се насочва само като природната наука към това, което протича в строгите природни закони.
Там, където природната наука може да изследва така, никога няма да се види стоящата зад природата надсетивна природа. Тя се показва, когато човекът изостри духовния си взор за това, което не е закономерно, а за което обикновено се казва, че то става случайно.
към текста >>
Тя се показва, когато човекът изостри д
ухо
вния си взор за това, което не е закономерно, а за което обикновено се казва, че то става случайно.
Зад това, което човекът възприема по този начин в себе си чрез своите инстинкти, нагони и страсти, се намира един свят от същества, които имат вътрешно отношение към хората, но са от подчовешки вид. Така че, когато възприемаме обкръжението със сетивата си, когато виждаме повърхността на природата, външната страна на природата, зад нея трябва да предполагаме свръхсетивната природа. А когато погледнем в себе си и сами възприемаме нашите нагони, инстинкти, страсти, тогава зад това, което се проявява в нас, трябва да предполагаме една подсетивна природа. Надсетивната природа, намираща се около нас, може да преценява само този, който притежава духовен взор, който не се насочва само като природната наука към това, което протича в строгите природни закони. Там, където природната наука може да изследва така, никога няма да се види стоящата зад природата надсетивна природа.
Тя се показва, когато човекът изостри духовния си взор за това, което не е закономерно, а за което обикновено се казва, че то става случайно.
към текста >>
Тези земни явления, пред които, както знаете, природната наука е напълно безсилна, показват на д
ухо
вно-изострения поглед, че зад тях стои един свят от подчовешки същества.
Тези същества обаче не са вътре в човека. В човека са само техните въздействия. Тези същества живеят непосредствено на Земята, но така, че човекът не може да ги види, понеже никога не са имали толкова оформено тяло, че той да може да ги вижда. Те имат само тяло, което живее в земния и водния елемент. А делата им в явленията на Земята са приливите и отливите, вулканичните изригвания и земетресенията.
Тези земни явления, пред които, както знаете, природната наука е напълно безсилна, показват на духовно-изострения поглед, че зад тях стои един свят от подчовешки същества.
А тези подчовешки същества са подвластни на онези сили, които в други взаимовръзки винаги наричам ариманични власти. Ариманичните власти с техните различни подчинени духове - до коболдообразните същества са намиращите се в земния и водния елемент на Земята поддухове - са си поставили, така да се каже, друга задача. Ако се разгледат всички тези същества, човек не може да им се сърди. Как да се сърдим на луциферичните същества? Те искат най-доброто, именно да направят човека едно разбиращо се от само себе си морално същество.
към текста >>
Ариманичните власти с техните различни подчинени д
ухо
ве - до коболдообразните същества са намиращите се в земния и водния елемент на Земята подд
ухо
ве - са си поставили, така да се каже, друга задача.
Тези същества живеят непосредствено на Земята, но така, че човекът не може да ги види, понеже никога не са имали толкова оформено тяло, че той да може да ги вижда. Те имат само тяло, което живее в земния и водния елемент. А делата им в явленията на Земята са приливите и отливите, вулканичните изригвания и земетресенията. Тези земни явления, пред които, както знаете, природната наука е напълно безсилна, показват на духовно-изострения поглед, че зад тях стои един свят от подчовешки същества. А тези подчовешки същества са подвластни на онези сили, които в други взаимовръзки винаги наричам ариманични власти.
Ариманичните власти с техните различни подчинени духове - до коболдообразните същества са намиращите се в земния и водния елемент на Земята поддухове - са си поставили, така да се каже, друга задача.
Ако се разгледат всички тези същества, човек не може да им се сърди. Как да се сърдим на луциферичните същества? Те искат най-доброто, именно да направят човека едно разбиращо се от само себе си морално същество. Но под тяхното влияние той никога не би могъл да бъде свободно същество, а само морален автомат. Те обаче искат най-доброто за хората.
към текста >>
Докато луциферичните д
ухо
ве строят своите крепости във въздуха и се борят срещу земното за моралното, тези същества се борят да втвърдят човека, да го направят подобен на тях.
Докато луциферичните духове строят своите крепости във въздуха и се борят срещу земното за моралното, тези същества се борят да втвърдят човека, да го направят подобен на тях.
Чрез това той би станал безкрайно умен в материалното, би станал безкрайно находчив, интелигентен. Те не могат директно да постигнат това, а искат да го постигнат индиректно. Затова при техните хилядолетни усилия в земния живот действително им се е удало да образуват цял род от такива подчовешки същества. Те го правят, като завладяват инстинктивната природа на човека, когато тази природа е особено пуста и груба. Те придърпват в известен смисъл тази инстинктивна природа към себе си.
към текста >>
И там чака Ариман, там ариманичните власти чакат в някоя инкарнация хората да пропаднат чрез карма, причинена от инстинктите, нагоните и страстите, да пропаднат, да им хареса едно такова същество така, че в някой земен живот да си кажат: «Не искам да се завърна отново в д
ухо
вния свят, искам, след като съм напуснал физическото си тяло, от което човек отново се издига в един надсетивен живот, да се въплътя в такова подсетивно същество.
И там чака Ариман, там ариманичните власти чакат в някоя инкарнация хората да пропаднат чрез карма, причинена от инстинктите, нагоните и страстите, да пропаднат, да им хареса едно такова същество така, че в някой земен живот да си кажат: «Не искам да се завърна отново в духовния свят, искам, след като съм напуснал физическото си тяло, от което човек отново се издига в един надсетивен живот, да се въплътя в такова подсетивно същество.
Така ще остана съединен със Земята. Няма повече да умирам, ще остана свързан със Земята. Аз избирам да бъда едно подсетивно същество.»
към текста >>
Същността, която в Стария завет е наречена Яхве, тази същност - ако може да се използва изразът, в началото казах как ще се ползвам от такива изрази - има своето седалище на Луната, т.е., като д
ухо
вно същество в Космоса тя принадлежи към това, което има своя израз във физическите лунни явления.
Същността, която в Стария завет е наречена Яхве, тази същност - ако може да се използва изразът, в началото казах как ще се ползвам от такива изрази - има своето седалище на Луната, т.е., като духовно същество в Космоса тя принадлежи към това, което има своя израз във физическите лунни явления.
Тази лунна същност, Яхве, има следната задача в мировия порядък. Преди всичко тя е, ако мога да кажа така, натоварена със задачата да обгърне човека, който слиза от духовно-душевния свят надолу към Земята, с едно тяло и да го поведе надолу към Земята. Тази Яхве-същност си запазва обаче правото да има работа с хората и на Земята, именно да регулира всичко, което се отнася до размножителните сили. Тази Яхве-същност, която така да се каже, има своето седалище на Луната, води човека надолу към Земята и иска да владее всичко, което в човека е свързано с нагоните и инстинктите на възпроизвеждането.
към текста >>
Преди всичко тя е, ако мога да кажа така, натоварена със задачата да обгърне човека, който слиза от д
ухо
вно-душевния свят надолу към Земята, с едно тяло и да го поведе надолу към Земята.
Същността, която в Стария завет е наречена Яхве, тази същност - ако може да се използва изразът, в началото казах как ще се ползвам от такива изрази - има своето седалище на Луната, т.е., като духовно същество в Космоса тя принадлежи към това, което има своя израз във физическите лунни явления. Тази лунна същност, Яхве, има следната задача в мировия порядък.
Преди всичко тя е, ако мога да кажа така, натоварена със задачата да обгърне човека, който слиза от духовно-душевния свят надолу към Земята, с едно тяло и да го поведе надолу към Земята.
Тази Яхве-същност си запазва обаче правото да има работа с хората и на Земята, именно да регулира всичко, което се отнася до размножителните сили. Тази Яхве-същност, която така да се каже, има своето седалище на Луната, води човека надолу към Земята и иска да владее всичко, което в човека е свързано с нагоните и инстинктите на възпроизвеждането.
към текста >>
Така че в д
ухо
вния Всемир ние имаме в известен смисъл съюз между Луната, Яхве-същността в Луната и всичко, което обитава Луната заедно с Яхве, и съществата от Меркурий и Венера.
Така че в духовния Всемир ние имаме в известен смисъл съюз между Луната, Яхве-същността в Луната и всичко, което обитава Луната заедно с Яхве, и съществата от Меркурий и Венера.
Съществата, които са в този съюз, искат всъщност да владеят от Луната, от Меркурий и от Венера всичко в плътта и кръвта на човека. Човекът не е само земно същество, а в него се разиграват въздействията от Космоса.
към текста >>
Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните д
ухо
вни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека.
От другата страна стоят съществата, които са въплътени във въздуха и топлината. Те също така са незрели същества, каквито са враждебните на Яхве същества. Но тези същества, които са постигнали зрелостта, обитават Марс, Юпитер, Сатурн. Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като въздействия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн.
Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека.
Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи. Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи. Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е. да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността. Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността.
към текста >>
Те са, които искат да направят целия човек физически, както всъщност следва да станат отвън само окото,
ухо
то и носът, както той е на повърхността.
Но въздушните и огнените същества, за които ви говорих, воюват на живот и смърт срещу Юпитер, Сатурн и Марс. Те седят в своите крепости във въздуха и разгръщат своята мощ особено в светкавиците, във всичко огнено, във въздуха.
Те са, които искат да направят целия човек физически, както всъщност следва да станат отвън само окото, ухото и носът, както той е на повърхността.
Те искат да разлеят повърхността из целия човек, така че човекът да не може да прави нищо друго освен да вижда и слуша, да не яде и да не пие, а само да вижда и чува и да стане ангелоподобно същество.
към текста >>
Това той е направил в древните времена с помощта на уроците на древните мистерии, в сегашното време трябва да го постигне чрез това, което относно скритото зад природата и в човека може да се разкрие чрез д
ухо
вното изследване.
Зад природата и в човека действително бушува жестока борба и в тази жестока борба човекът трябва да си извоюва своя напредък и своята свобода.
Това той е направил в древните времена с помощта на уроците на древните мистерии, в сегашното време трябва да го постигне чрез това, което относно скритото зад природата и в човека може да се разкрие чрез духовното изследване.
Защото, ако човечеството остане незапознато с тези неща, в бъдеще то ще стигне до най-голям упадък. От моето изложение виждате, че съществата, които днес отново ги наричам луциферични и ариманични същества, са особено развити по отношение на определени качества, луциферичните същества по отношение на моралността, а ариманичните - по отношение на интелигентността. И въпреки това тези същества от двете страни постоянно вярват, че ще постигнат своите цели. И винаги започват отново да се борят за своите цели по начина, който днес ви описах. Относно постигането на тези цели на Земята те изживяват много разочарования.
към текста >>
Различно е, ако Ариман постигне победа срещу лунните, венерините и меркуриевите богове, различно е и при победата на въздушните и огнените д
ухо
ве срещу Юпитер, Марс и Сатурн.
Различно е, ако Ариман постигне победа срещу лунните, венерините и меркуриевите богове, различно е и при победата на въздушните и огнените духове срещу Юпитер, Марс и Сатурн.
Това обаче никога не са пълни победи. Те стават такива само когато се подкрепят чрез успеха на тези същества едни срещу други. Успехите обаче, които тези същества извоюват едни срещу други, в повечето случаи са само привидни и оттам идва и разочарованието. Защото представете си, че на ариманичните сили се удаде да постигнат в човешкото физическо тяло победа над луциферичните сили, над тези сили, които искат изцяло да изпълнят човека с това, което би трябвало да остане само на повърхността, в сетивата. Тогава, чрез победата на ариманичните сили, човекът получава болести като туморни образувания, рак или болести на веществообмяната като диабета.
към текста >>
И прекрачи ли се прагът, погледне ли се съзнателно в д
ухо
вния свят и се види тази ужасна борба, тази объркваща игра за човека зад природата и под него, тогава в настоящето напразно се търсят посланиците на Бога, които например са дали в ръцете на древните мистерийни лекари меркуриевия жезъл и подобни символи за лечението.
И прекрачи ли се прагът, погледне ли се съзнателно в духовния свят и се види тази ужасна борба, тази объркваща игра за човека зад природата и под него, тогава в настоящето напразно се търсят посланиците на Бога, които например са дали в ръцете на древните мистерийни лекари меркуриевия жезъл и подобни символи за лечението.
Човек изобщо не може вече да се справи в тази ужасна борба, водена между изостаналите горни същества - марсовите, юпитеровите и сатурновите, (т.е. луциферичните) същества, и изостаналите долни същества - лунните, венерините, меркуриевите, (т.е. ариманичните) същества. И наистина е така, че когато прекрачите прага, вие сте поставени в тази ужасна борба между горните и долните сили. Като два военни лагера се изправят едни срещу други въздушните и огнените същества, като неправомерни сатурнови, юпитерови и марсови същества, и земните и водните същества като неправомерни лунни, венерини и меркуриеви същества.
към текста >>
Ние сме насочени към Христос, който като д
ухо
вно същество, свързано с Мистерията на Голгота, стои там и казва: «Не се отчайвай, че Слънцето е станало черно.
Ние сме насочени към Христос, който като духовно същество, свързано с Мистерията на Голгота, стои там и казва: «Не се отчайвай, че Слънцето е станало черно.
То е почерняло, защото аз, Слънчевият бог, не съм на него, а съм слязъл и съм се свързал със Земята.» И ако тогава с цялата си вътрешна отдаденост, с изостреното познание за това, което идва именно от Мистерията на Голгота, пристъпим към Христос, тогава Слънцето не се просветлява - то остава черен диск, но започва да прави доловимо това, което Христос ни казва и ние узнаваме за родството на Христос със Слънцето. Макар да остава черен диск, Слънцето се превръща в известен смисъл в такова същество, което ни прави способни да чуем Христос, когато сме си изработили истинско душевно отношение към него.
към текста >>
45.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ИЗЖИВЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В СЪНЯ И СЛЕД СМЪРТТА В Д
УХО
ВНИЯ СВЯТ
ИЗЖИВЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В СЪНЯ И СЛЕД СМЪРТТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ
към текста >>
Но същевременно се разбира по-точно какви д
ухо
вни сили са свързани с Луната.
След като етерното тяло е изчезнало, човек се чувства първоначално чужд в звездния свят. Каквото от звездния свят изглежда познато, са само лунните сили. Луната се появява така, че, от една страна, човек я има като отражение на физическия си образ.
Но същевременно се разбира по-точно какви духовни сили са свързани с Луната.
Действително се опознава, че с Луната е свързана мировата сила на Яхве, както характеризирах това последния път. За преминалия през портата на смъртта Луната се преобразува, така да се каже, в колония от духовни същества, чийто водач е Яхве. И сега след смъртта се разбира това, за което науката на посвещението може да говори, защото още в земния живот получава картинни образи за тези неща. Разбираме какво означава, че човекът умира на Земята. Значението на смъртта се разбира именно чрез лунните сили, чрез силите на Яхве.
към текста >>
За преминалия през портата на смъртта Луната се преобразува, така да се каже, в колония от д
ухо
вни същества, чийто водач е Яхве.
След като етерното тяло е изчезнало, човек се чувства първоначално чужд в звездния свят. Каквото от звездния свят изглежда познато, са само лунните сили. Луната се появява така, че, от една страна, човек я има като отражение на физическия си образ. Но същевременно се разбира по-точно какви духовни сили са свързани с Луната. Действително се опознава, че с Луната е свързана мировата сила на Яхве, както характеризирах това последния път.
За преминалия през портата на смъртта Луната се преобразува, така да се каже, в колония от духовни същества, чийто водач е Яхве.
И сега след смъртта се разбира това, за което науката на посвещението може да говори, защото още в земния живот получава картинни образи за тези неща. Разбираме какво означава, че човекът умира на Земята. Значението на смъртта се разбира именно чрез лунните сили, чрез силите на Яхве.
към текста >>
Наблюдаваме ли смъртта на Земята, тя се представя така, че физическото тяло на даден човек става безжизнено, всичко д
ухо
вно-душевно и етерно, което е пронизвало физическото тяло, го е напуснало.
Наблюдаваме ли смъртта на Земята, тя се представя така, че физическото тяло на даден човек става безжизнено, всичко духовно-душевно и етерно, което е пронизвало физическото тяло, го е напуснало.
Физическото тяло се поема от силите на Земята, от земните елементи, или от силите на земноводното, ако се погребе, или на огненото и въздушното, ако се изгори. И така, човешкото физическо тяло се поема от земните сили. То е напуснато от човешкото същество. Какво всъщност означава, че физическото тяло е напуснато от човешкото същество и е преминало в състояние на разрушение? Това е така: при раждането и преди него, по време на ембрионалното си развитие, когато човекът вече принадлежи на Земята телесно в тялото на майката, той притежава детските растежни сили.
към текста >>
Човекът преминава през своите етерни и астрални изживявания и навлиза в д
ухо
вния свят, но тук, на Земята, от физическото тяло се отделя нещо д
ухо
вно, което в известен смисъл произхожда от човешкото тяло.
И така, човешкото физическо тяло се поема от земните сили. То е напуснато от човешкото същество. Какво всъщност означава, че физическото тяло е напуснато от човешкото същество и е преминало в състояние на разрушение? Това е така: при раждането и преди него, по време на ембрионалното си развитие, когато човекът вече принадлежи на Земята телесно в тялото на майката, той притежава детските растежни сили. Те са същите сили, които при смъртта се изправят като разрушителни сили пред нас, същите сили, които напускат човешкото физическо тяло при смъртта, същите, които се появяват при смъртта, понеже физическото тяло се разпада, същите сили, които изграждат това физическо тяло.
Човекът преминава през своите етерни и астрални изживявания и навлиза в духовния свят, но тук, на Земята, от физическото тяло се отделя нещо духовно, което в известен смисъл произхожда от човешкото тяло.
Бихме могли да кажем: от една страна, истинският човек отива в една посока, от друга страна, едно друго същество излиза от човека. Физическото тяло на човека остава да лежи там след смъртта, човекът го напуска, но същевременно го напуска и едно друго същество. Това друго същество, друга същност, са именно живеещите на Земята лунни сили. Защото лунните сили, ако мога така да кажа, са концентрирани в космическата Луна, но те разпростират дейността си надалеко. На човек му се иска да каже, че истинският човек отива в една посока, в друга посока отива едно друго същество, излязло от човека.
към текста >>
И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго времена, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съединява с д
ухо
вната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава.
Защото лунните сили са, така да се каже, концентрирани в космическата Луна, но те разпростират дейността си нашироко. На Земята това се вижда в силите на смъртта. Тези сили са същевременно и силите на раждането. Те въвеждат човека в живота и се появяват, когато човекът напуска живота. По този начин се получава разбиране на взаимовръзката между раждането и смъртта.
И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго времена, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съединява с духовната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава.
От силите, които в известен смисъл се издигат от труповете на хората, хората отново се раждат. Да, нашите растежни сили духовно са тясно свързани със силите на смъртта, обгръщащи Земята.
към текста >>
Да, нашите растежни сили д
ухо
вно са тясно свързани със силите на смъртта, обгръщащи Земята.
Тези сили са същевременно и силите на раждането. Те въвеждат човека в живота и се появяват, когато човекът напуска живота. По този начин се получава разбиране на взаимовръзката между раждането и смъртта. И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго времена, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съединява с духовната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава. От силите, които в известен смисъл се издигат от труповете на хората, хората отново се раждат.
Да, нашите растежни сили духовно са тясно свързани със силите на смъртта, обгръщащи Земята.
към текста >>
И понеже то ни задържа в лунните сили, следователно в близост до Земята, във времето непосредствено след смъртта ние оставаме свързани както с тези лунни сили, така и с нашата карма, така че наистина трябва да преживеем ретроспективно всички действия, които сме извършили на Земята между раждането и смъртта, трябва да ги преживеем по д
ухо
вен начин три пъти по-бързо - както казах в публичната лекция[1], отколкото сме ги изживявали на Земята.
Ние го носим в нас така, че всяка нощ, когато спим, го напускаме. Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло. Казах ви, че моралните и религиозните усещания биват оставяни във физическото и етерното тяло. Там остава едно действително същество, което ние изграждаме като носител на нашата карма по време на земния ни живот. Това същество обаче остава във връзка с нас, докато сме в сферата на лунните сили.
И понеже то ни задържа в лунните сили, следователно в близост до Земята, във времето непосредствено след смъртта ние оставаме свързани както с тези лунни сили, така и с нашата карма, така че наистина трябва да преживеем ретроспективно всички действия, които сме извършили на Земята между раждането и смъртта, трябва да ги преживеем по духовен начин три пъти по-бързо - както казах в публичната лекция[1], отколкото сме ги изживявали на Земята.
Но ние трябва да ги изживеем ретроспективно и прекарваме известно време след смъртта, като оставаме свързани с лунните сили на смъртта не с физическото тяло, което сме напуснали, но като духовно-душевни същества трябва да извършим действия, тясно свързани с нашите земни действия. Следователно ние преживяваме живота си още веднъж ретроспективно, отзад напред и чрез това ясно осъзнаваме нашата карма.
към текста >>
Но ние трябва да ги изживеем ретроспективно и прекарваме известно време след смъртта, като оставаме свързани с лунните сили на смъртта не с физическото тяло, което сме напуснали, но като д
ухо
вно-душевни същества трябва да извършим действия, тясно свързани с нашите земни действия.
Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло. Казах ви, че моралните и религиозните усещания биват оставяни във физическото и етерното тяло. Там остава едно действително същество, което ние изграждаме като носител на нашата карма по време на земния ни живот. Това същество обаче остава във връзка с нас, докато сме в сферата на лунните сили. И понеже то ни задържа в лунните сили, следователно в близост до Земята, във времето непосредствено след смъртта ние оставаме свързани както с тези лунни сили, така и с нашата карма, така че наистина трябва да преживеем ретроспективно всички действия, които сме извършили на Земята между раждането и смъртта, трябва да ги преживеем по духовен начин три пъти по-бързо - както казах в публичната лекция[1], отколкото сме ги изживявали на Земята.
Но ние трябва да ги изживеем ретроспективно и прекарваме известно време след смъртта, като оставаме свързани с лунните сили на смъртта не с физическото тяло, което сме напуснали, но като духовно-душевни същества трябва да извършим действия, тясно свързани с нашите земни действия.
Следователно ние преживяваме живота си още веднъж ретроспективно, отзад напред и чрез това ясно осъзнаваме нашата карма.
към текста >>
Това, което има д
ухо
вна натура, трябва да го третирате по д
ухо
вен начин.
Това, което има духовна натура, трябва да го третирате по духовен начин.
Ако сте обичали някой човек на Земята, сега можете да имате усещането: «Ах, сега след смъртта човекът трябва да преживее всичко, което е извършил като лошо, като несъвършено! » От своята земно-физическа гледна точка вие си представяте с известно съжаление какво трябва да преживее този човек. Но ако бихте запитали преминалия през портата на смъртта дали той преценява нещата така, той би ви казал: «Не.» Той би ви казал: «Не бих искал по друг начин да прекарам този следземен живот, освен като с преценката си, която имам сега, като духовно-душевно същество преживея наново всичко, за да може то да се отпечата в моята истинска душевна същност. Защото, ако съм извършил нещо, което ме прави несъвършен човек и ако аз не го изживея по този начин в мен, не бих могъл да получа стремежа да го поправя. Не бих поискал тогава да се освободя от това несъвършенство.
към текста >>
Но ако бихте запитали преминалия през портата на смъртта дали той преценява нещата така, той би ви казал: «Не.» Той би ви казал: «Не бих искал по друг начин да прекарам този следземен живот, освен като с преценката си, която имам сега, като д
ухо
вно-душевно същество преживея наново всичко, за да може то да се отпечата в моята истинска душевна същност.
Това, което има духовна натура, трябва да го третирате по духовен начин. Ако сте обичали някой човек на Земята, сега можете да имате усещането: «Ах, сега след смъртта човекът трябва да преживее всичко, което е извършил като лошо, като несъвършено! » От своята земно-физическа гледна точка вие си представяте с известно съжаление какво трябва да преживее този човек.
Но ако бихте запитали преминалия през портата на смъртта дали той преценява нещата така, той би ви казал: «Не.» Той би ви казал: «Не бих искал по друг начин да прекарам този следземен живот, освен като с преценката си, която имам сега, като духовно-душевно същество преживея наново всичко, за да може то да се отпечата в моята истинска душевна същност.
Защото, ако съм извършил нещо, което ме прави несъвършен човек и ако аз не го изживея по този начин в мен, не бих могъл да получа стремежа да го поправя. Не бих поискал тогава да се освободя от това несъвършенство. Точно чрез това, че изживявам моите постъпки още веднъж по душевно-духовен начин, аз получавам стремежа да ги поправя чрез по-съвършени действия.» Мъртвият на всяка цена иска да поправи постъпките си, защото това му дава сила да постигне съвършенството на своята човешка същност. Трябва обаче да сте наясно, че както
към текста >>
Точно чрез това, че изживявам моите постъпки още веднъж по душевно-д
ухо
вен начин, аз получавам стремежа да ги поправя чрез по-съвършени действия.» Мъртвият на всяка цена иска да поправи постъпките си, защото това му дава сила да постигне съвършенството на своята човешка същност.
Ако сте обичали някой човек на Земята, сега можете да имате усещането: «Ах, сега след смъртта човекът трябва да преживее всичко, което е извършил като лошо, като несъвършено! » От своята земно-физическа гледна точка вие си представяте с известно съжаление какво трябва да преживее този човек. Но ако бихте запитали преминалия през портата на смъртта дали той преценява нещата така, той би ви казал: «Не.» Той би ви казал: «Не бих искал по друг начин да прекарам този следземен живот, освен като с преценката си, която имам сега, като духовно-душевно същество преживея наново всичко, за да може то да се отпечата в моята истинска душевна същност. Защото, ако съм извършил нещо, което ме прави несъвършен човек и ако аз не го изживея по този начин в мен, не бих могъл да получа стремежа да го поправя. Не бих поискал тогава да се освободя от това несъвършенство.
Точно чрез това, че изживявам моите постъпки още веднъж по душевно-духовен начин, аз получавам стремежа да ги поправя чрез по-съвършени действия.» Мъртвият на всяка цена иска да поправи постъпките си, защото това му дава сила да постигне съвършенството на своята човешка същност.
Трябва обаче да сте наясно, че както
към текста >>
Преди това сте имали мозък, сега във вас имате д
ухо
вната същност на Венера, Меркурий, Слънцето и т.н.
И така, можем да видим как човекът става съвсем друг. Представете си как тук, във физическия земен живот, мозъкът ви се намира в черепната кутия, малко по-навътре са белите дробове и следват другите органи, а навън са сетивата. Чрез всичко, обгърнато от кожата ви, вие възприемате външния свят. Сега прониквате навън. Първо ви огряват звездите вътре в етерното ви тяло; след като сте го напуснали, вие сам се идентифицирате със звездите.
Преди това сте имали мозък, сега във вас имате духовната същност на Венера, Меркурий, Слънцето и т.н.
Сега можете да кажете: «Както на Земята имах в мен бели дробове, сърце, бъбреци и т.н., сега вътре в мен са Луната, Меркурий, Слънцето и др.» Във вашата вътрешност вие сте идентични с Всемира. Мислите ли, че Всемирът има същия разум като вашия мозък? Там светът изглежда другояче, когато човек гледа от Слънцето към Земята, Земята изглежда по-различно, отколкото ако от нея се поглежда към Слънцето. Когато човекът остава във връзка с Луната, Меркурий, Венера, той действително преминава през това ретроспективно изживяване. По това време връзката с външните звезди - Юпитер, Марс и Сатурн е слаба, а връзката с неподвижните звезди е съвсем слаба.
към текста >>
Докато човек има още д
ухо
вно-душевна връзка със своите земни действия, той действително изживява ретроспективно живота си още веднъж.
След като по този начин човек е преминал ретроспективно през действията си до своето раждане, е така, че той преценява тези действия от звездната гледна точка. Сега той не само гледа назад, но също и напред, като отсъжда: «Трябва да направиш еди какво си, за да поправиш своите постъпки.» В тази ситуация човекът се намира през следващите двадесет, тридесет години от живота си, според това, докога е живял, но около една трета от земния си живот. Децата преминават много набързо. При съвсем малки деца казаното почти няма значение, както можете да си представите според моето изложение.
Докато човек има още духовно-душевна връзка със своите земни действия, той действително изживява ретроспективно живота си още веднъж.
И когато стигне до раждането си, се установява, че му е останал спомен от всичко това. Сега е така, като че ли отново трябва да се изостави още едно тяло. Човек изоставя астралното си тяло. Но истината е, че живата дейност, в която човек се е намирал преди това, се преобразува в мисловна картина, само че сега мисли едно съвсем друго съзнание, едно звездно съзнание, докато тук е мислило земното съзнание. Продължавате сега по-нататъшния си път в духовния свят, като трябва да живеете с онези същества, чийто физически отблясък са Слънцето, Луната и звездите.
към текста >>
Продължавате сега по-нататъшния си път в д
ухо
вния свят, като трябва да живеете с онези същества, чийто физически отблясък са Слънцето, Луната и звездите.
Докато човек има още духовно-душевна връзка със своите земни действия, той действително изживява ретроспективно живота си още веднъж. И когато стигне до раждането си, се установява, че му е останал спомен от всичко това. Сега е така, като че ли отново трябва да се изостави още едно тяло. Човек изоставя астралното си тяло. Но истината е, че живата дейност, в която човек се е намирал преди това, се преобразува в мисловна картина, само че сега мисли едно съвсем друго съзнание, едно звездно съзнание, докато тук е мислило земното съзнание.
Продължавате сега по-нататъшния си път в духовния свят, като трябва да живеете с онези същества, чийто физически отблясък са Слънцето, Луната и звездите.
Вие трябва да живеете по-нататък с духовете на звездите. Там внасяте спомените си за същността на кармата, която преди сте изоставили с напускането на астралното си тяло. Изоставили означава, че всичко, което преди това е било вътре, сега е спомен, който имаме като космичен човек. Ние пристъпваме в един чисто духовен свят, натоварени със спомена за това, което ни е оставил нашият земен живот.
към текста >>
Вие трябва да живеете по-нататък с д
ухо
вете на звездите.
И когато стигне до раждането си, се установява, че му е останал спомен от всичко това. Сега е така, като че ли отново трябва да се изостави още едно тяло. Човек изоставя астралното си тяло. Но истината е, че живата дейност, в която човек се е намирал преди това, се преобразува в мисловна картина, само че сега мисли едно съвсем друго съзнание, едно звездно съзнание, докато тук е мислило земното съзнание. Продължавате сега по-нататъшния си път в духовния свят, като трябва да живеете с онези същества, чийто физически отблясък са Слънцето, Луната и звездите.
Вие трябва да живеете по-нататък с духовете на звездите.
Там внасяте спомените си за същността на кармата, която преди сте изоставили с напускането на астралното си тяло. Изоставили означава, че всичко, което преди това е било вътре, сега е спомен, който имаме като космичен човек. Ние пристъпваме в един чисто духовен свят, натоварени със спомена за това, което ни е оставил нашият земен живот.
към текста >>
Ние пристъпваме в един чисто д
ухо
вен свят, натоварени със спомена за това, което ни е оставил нашият земен живот.
Но истината е, че живата дейност, в която човек се е намирал преди това, се преобразува в мисловна картина, само че сега мисли едно съвсем друго съзнание, едно звездно съзнание, докато тук е мислило земното съзнание. Продължавате сега по-нататъшния си път в духовния свят, като трябва да живеете с онези същества, чийто физически отблясък са Слънцето, Луната и звездите. Вие трябва да живеете по-нататък с духовете на звездите. Там внасяте спомените си за същността на кармата, която преди сте изоставили с напускането на астралното си тяло. Изоставили означава, че всичко, което преди това е било вътре, сега е спомен, който имаме като космичен човек.
Ние пристъпваме в един чисто духовен свят, натоварени със спомена за това, което ни е оставил нашият земен живот.
към текста >>
Може да се каже, че колкото дълго човек преминава от д
ухо
вните лунни сили през венерините, меркуриевите, слънчевите, марсовите, юпитеровите до сатурновите сили, колкото дълго той се намира между лунната и сатурновата сфера, с други думи, колкото той чувства в себе си планетния Космос, толкова дълго се намира в ретроспективното изживяване на своя изминал земен живот.
Докато човекът преминава през ретроспективното изживяване на изминалия си земен живот, той остава в планетната сфера.
Може да се каже, че колкото дълго човек преминава от духовните лунни сили през венерините, меркуриевите, слънчевите, марсовите, юпитеровите до сатурновите сили, колкото дълго той се намира между лунната и сатурновата сфера, с други думи, колкото той чувства в себе си планетния Космос, толкова дълго се намира в ретроспективното изживяване на своя изминал земен живот.
към текста >>
Преминем ли след смъртта сферата на Сатурн, ние сме узрели за изживяването на чисто д
ухо
вния свят.
Преминем ли след смъртта сферата на Сатурн, ние сме узрели за изживяването на чисто духовния свят.
Този преход съм го характеризирал в книгата си «Теософия» като преход от душевния в духовния свят. Този преход човекът не може да го направи със собствените си сили, понеже му тежи споменът за изминалия земен живот. Той се нуждае от помощник в духовния свят.
към текста >>
Този преход съм го характеризирал в книгата си «Теософия» като преход от душевния в д
ухо
вния свят.
Преминем ли след смъртта сферата на Сатурн, ние сме узрели за изживяването на чисто духовния свят.
Този преход съм го характеризирал в книгата си «Теософия» като преход от душевния в духовния свят.
Този преход човекът не може да го направи със собствените си сили, понеже му тежи споменът за изминалия земен живот. Той се нуждае от помощник в духовния свят.
към текста >>
Той се нуждае от помощник в д
ухо
вния свят.
Преминем ли след смъртта сферата на Сатурн, ние сме узрели за изживяването на чисто духовния свят. Този преход съм го характеризирал в книгата си «Теософия» като преход от душевния в духовния свят. Този преход човекът не може да го направи със собствените си сили, понеже му тежи споменът за изминалия земен живот.
Той се нуждае от помощник в духовния свят.
към текста >>
По времето преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в д
ухо
вния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата сфера, придружава ви обаче със своята д
ухо
вна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети д
ухо
вно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята.
Вече съм обръщал вниманието ви към този помощник.
По времето преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в духовния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата сфера, придружава ви обаче със своята духовна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети духовно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята.
Това висше Слънчево същество ще ви придружава, ще ви доведе до сатурновата сфера и ще ви изведе към звездната сфера. В известен смисъл духовното Слънце ще ви свети, за да можете да преминете от душевния в духовния свят.
към текста >>
В известен смисъл д
ухо
вното Слънце ще ви свети, за да можете да преминете от душевния в д
ухо
вния свят.
Вече съм обръщал вниманието ви към този помощник. По времето преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в духовния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата сфера, придружава ви обаче със своята духовна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети духовно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята. Това висше Слънчево същество ще ви придружава, ще ви доведе до сатурновата сфера и ще ви изведе към звездната сфера.
В известен смисъл духовното Слънце ще ви свети, за да можете да преминете от душевния в духовния свят.
към текста >>
Чрез Мистерията на Голгота това Слънчево същество е слязло на Земята, въплътило се е в човека Исус от Назарет и поради това, че човекът на Земята насочва своята душевност, своите чувства към Христос и Мистерията на Голгота, още тук, на Земята, той получава силата да премине над слънчевата и сатурновата сфера и да навлезе в д
ухо
вния свят, това означава да пристъпи в звездния свят.
Чрез Мистерията на Голгота това Слънчево същество е слязло на Земята, въплътило се е в човека Исус от Назарет и поради това, че човекът на Земята насочва своята душевност, своите чувства към Христос и Мистерията на Голгота, още тук, на Земята, той получава силата да премине над слънчевата и сатурновата сфера и да навлезе в духовния свят, това означава да пристъпи в звездния свят.
Там той се намира в състоянието, което изживява по-нататък във времето между смъртта и новото раждане. За да ви опиша това състояние, в което човекът сега се намира чрез силата на Христос, която е приел по времето след Мистерията на Голгота, трябва да ви кажа следното. Първо трябва да ви посоча какво означава, че когато човекът се намира в звездния свят, в страната на духа, там той има спомен за земния живот. Ще го разберете по следния начин.
към текста >>
Този път човекът го изминава, за да може с помощта на д
ухо
вните йерархични същества да изгради от силите на целия Космос д
ухо
вния зародиш на своето следващо физическо тяло.
Преминем ли през сатурновата сфера, пристъпваме в това, което древните светогледи са наричали Зодиак. Той е само представителят на неподвижните звезди, изобщо на страната на духа. Но точно когато схванем в единство отделните звезди, принадлежащи към Зодиака, имаме пътя, който човекът тогава изминава.
Този път човекът го изминава, за да може с помощта на духовните йерархични същества да изгради от силите на целия Космос духовния зародиш на своето следващо физическо тяло.
към текста >>
Вие действително трябва да изградите д
ухо
вния зародиш на цялото си физическо тяло.
Вие действително трябва да изградите духовния зародиш на цялото си физическо тяло.
Той се изгражда от детайлите на Всемира. Докато например изживявате онези духовни същества, чийто физически отблясък е зодията на Овена, вие работите заедно с йерархиите на Овена върху своята глава, върху бъдещата ви глава, която наистина е един космос, който след това сам се свива във физическото тяло, но в своята глава носите в себе си целия Космос, погледнато от страна на Овена. Докато в областта на Овена работите заедно с йерархиите на Овена, планетите светят също както светят към Земята, светят духовно към другата страна. Представете си например, че работите по-нататък от съзвездието на Овена до съзвездието на Телеца. Докато в съзвездието на Телеца работите заедно с йерархиите, вие работите върху връзката на ларинкса с белите ви дробове.
към текста >>
Докато например изживявате онези д
ухо
вни същества, чийто физически отблясък е зодията на Овена, вие работите заедно с йерархиите на Овена върху своята глава, върху бъдещата ви глава, която наистина е един космос, който след това сам се свива във физическото тяло, но в своята глава носите в себе си целия Космос, погледнато от страна на Овена.
Вие действително трябва да изградите духовния зародиш на цялото си физическо тяло. Той се изгражда от детайлите на Всемира.
Докато например изживявате онези духовни същества, чийто физически отблясък е зодията на Овена, вие работите заедно с йерархиите на Овена върху своята глава, върху бъдещата ви глава, която наистина е един космос, който след това сам се свива във физическото тяло, но в своята глава носите в себе си целия Космос, погледнато от страна на Овена.
Докато в областта на Овена работите заедно с йерархиите на Овена, планетите светят също както светят към Земята, светят духовно към другата страна. Представете си например, че работите по-нататък от съзвездието на Овена до съзвездието на Телеца. Докато в съзвездието на Телеца работите заедно с йерархиите, вие работите върху връзката на ларинкса с белите ви дробове. Когато Марс свети нагоре към сферата на Телеца, в движението на Марс се отразява всичко, което сте сгрешили или сте направили правилно на Земята чрез вашите говорни органи. Всяка лъжа, която човекът е казал, сега Марс му я отразява духовно в сферата на Телеца, когато човекът работи в нея.
към текста >>
Докато в областта на Овена работите заедно с йерархиите на Овена, планетите светят също както светят към Земята, светят д
ухо
вно към другата страна.
Вие действително трябва да изградите духовния зародиш на цялото си физическо тяло. Той се изгражда от детайлите на Всемира. Докато например изживявате онези духовни същества, чийто физически отблясък е зодията на Овена, вие работите заедно с йерархиите на Овена върху своята глава, върху бъдещата ви глава, която наистина е един космос, който след това сам се свива във физическото тяло, но в своята глава носите в себе си целия Космос, погледнато от страна на Овена.
Докато в областта на Овена работите заедно с йерархиите на Овена, планетите светят също както светят към Земята, светят духовно към другата страна.
Представете си например, че работите по-нататък от съзвездието на Овена до съзвездието на Телеца. Докато в съзвездието на Телеца работите заедно с йерархиите, вие работите върху връзката на ларинкса с белите ви дробове. Когато Марс свети нагоре към сферата на Телеца, в движението на Марс се отразява всичко, което сте сгрешили или сте направили правилно на Земята чрез вашите говорни органи. Всяка лъжа, която човекът е казал, сега Марс му я отразява духовно в сферата на Телеца, когато човекът работи в нея. Можете да си представите какво представлява споменът, който имате там от вашите собствени дела.
към текста >>
Всяка лъжа, която човекът е казал, сега Марс му я отразява д
ухо
вно в сферата на Телеца, когато човекът работи в нея.
Докато например изживявате онези духовни същества, чийто физически отблясък е зодията на Овена, вие работите заедно с йерархиите на Овена върху своята глава, върху бъдещата ви глава, която наистина е един космос, който след това сам се свива във физическото тяло, но в своята глава носите в себе си целия Космос, погледнато от страна на Овена. Докато в областта на Овена работите заедно с йерархиите на Овена, планетите светят също както светят към Земята, светят духовно към другата страна. Представете си например, че работите по-нататък от съзвездието на Овена до съзвездието на Телеца. Докато в съзвездието на Телеца работите заедно с йерархиите, вие работите върху връзката на ларинкса с белите ви дробове. Когато Марс свети нагоре към сферата на Телеца, в движението на Марс се отразява всичко, което сте сгрешили или сте направили правилно на Земята чрез вашите говорни органи.
Всяка лъжа, която човекът е казал, сега Марс му я отразява духовно в сферата на Телеца, когато човекът работи в нея.
Можете да си представите какво представлява споменът, който имате там от вашите собствени дела. След смъртта ние намираме този спомен, записан във Всемира и той дори говори от Всемира като Логос към другата страна. Така че по отношение на тази област на говорните органи трябва да работим така, че ще сме затруднени или улеснени според това дали сме казвали истината или сме лъгали.
към текста >>
Така работим през д
ухо
вната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание.
Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание.
В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там.
към текста >>
Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото д
ухо
вно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане.
Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане.
В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии. Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора. «Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.»
към текста >>
В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в д
ухо
вния свят между съществата на д
ухо
вните йерархии.
Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане.
В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии.
Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора. «Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.»
към текста >>
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с д
ухо
вните същества на висшите йерархии.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии.
Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили.
към текста >>
Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези д
ухо
вни същества.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии.
Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества.
Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили. Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си.
към текста >>
Преди сме се чувствали между тези д
ухо
вни същества.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии. Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества.
Преди сме се чувствали между тези духовни същества.
Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили. Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си. Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса.
към текста >>
Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези д
ухо
вни същества.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии. Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества.
Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества.
Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили. Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си. Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса. Пред себе си нямаме повече духовните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
към текста >>
Сега д
ухо
вните същества ни се представят в картинни образи.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии. Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества.
Сега духовните същества ни се представят в картинни образи.
Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили. Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си. Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса. Пред себе си нямаме повече духовните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
към текста >>
Пред себе си нямаме повече д
ухо
вните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили. Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си. Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса.
Пред себе си нямаме повече духовните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
към текста >>
И докато преминаваме през тези отражения, все повече ни се изплъзва това, което сме изработили като д
ухо
вен зародиш на нашия физически организъм и ние трябва да възприемем, че този д
ухо
вен зародиш на физическия ни организъм ни се е изплъзнал и е слязъл при една физическа двойка и на физическата Земя се изживява като сили на течението на възпроизвеждането.
И докато преминаваме през тези отражения, все повече ни се изплъзва това, което сме изработили като духовен зародиш на нашия физически организъм и ние трябва да възприемем, че този духовен зародиш на физическия ни организъм ни се е изплъзнал и е слязъл при една физическа двойка и на физическата Земя се изживява като сили на течението на възпроизвеждането.
към текста >>
И ние оставаме назад като д
ухо
вно-душевни същества, които усещат своята принадлежност към това, което се е изплъзнало и е слязло долу, но което не може непосредствено да се свърже с тях.
Наистина е така, че това, което подготвяме като зародиш на физическото тяло, се свива и попада в течението на възпроизвеждането при една физическа двойка.
И ние оставаме назад като духовно-душевни същества, които усещат своята принадлежност към това, което се е изплъзнало и е слязло долу, но което не може непосредствено да се свърже с тях.
То може да се свърже, когато в това състояние привлече като свое етерно тяло етерните сили от целия Космос. И след като духовният зародиш на нашето физическо тяло ни се е изплъзнал и долу се подготвя нашето физическо тяло в тялото на майката, ние събираме силите, за да формираме нашето етерно тяло. И с това етерно тяло тогава се съединяваме с човешкия зародиш, след като известно време той е бил в тялото на майката.
към текста >>
И след като д
ухо
вният зародиш на нашето физическо тяло ни се е изплъзнал и долу се подготвя нашето физическо тяло в тялото на майката, ние събираме силите, за да формираме нашето етерно тяло.
Наистина е така, че това, което подготвяме като зародиш на физическото тяло, се свива и попада в течението на възпроизвеждането при една физическа двойка. И ние оставаме назад като духовно-душевни същества, които усещат своята принадлежност към това, което се е изплъзнало и е слязло долу, но което не може непосредствено да се свърже с тях. То може да се свърже, когато в това състояние привлече като свое етерно тяло етерните сили от целия Космос.
И след като духовният зародиш на нашето физическо тяло ни се е изплъзнал и долу се подготвя нашето физическо тяло в тялото на майката, ние събираме силите, за да формираме нашето етерно тяло.
И с това етерно тяло тогава се съединяваме с човешкия зародиш, след като известно време той е бил в тялото на майката.
към текста >>
И докато преди сме имали само образите на д
ухо
вните същества, сега ние поемаме и се свързваме с всичко, което чрез лунните сили можем да приемем в нас от спомена за нашата кармична същност.
Това е процесът на завръщането към новото земно съществуване.
И докато преди сме имали само образите на духовните същества, сега ние поемаме и се свързваме с всичко, което чрез лунните сили можем да приемем в нас от спомена за нашата кармична същност.
Това сега го поемаме в нас като действителни сили. Ние ги поемаме в етерното тяло, вчленяваме ги там. Затова се появяваме на тази Земя така, че предизвикаме изживяването на нашата съдба, на нашата карма по време на преминаването ни през лунните сили, ние сме развили копнежа да изживеем нашата карма тук, на Земята.
към текста >>
Такъв е кръговратът, който човекът прави от смъртта до раждането, като той изживява изкачването до самостоятелното съзнание в д
ухо
вната сфера и това съзнание отново потъмнява, когато той изживява д
ухо
вната сфера само като образи, като отражение.
Такъв е кръговратът, който човекът прави от смъртта до раждането, като той изживява изкачването до самостоятелното съзнание в духовната сфера и това съзнание отново потъмнява, когато той изживява духовната сфера само като образи, като отражение.
Докато я възприема само като отражение, той поема в своята карма, в себе си стремежа да се завърне на Земята, за да работи по-нататък във физическото тяло, докато през поредица земни животи стигне дотам, да премине в една друга метаморфоза на съществуването.
към текста >>
Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на д
ухо
вния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот.
Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на духовния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот.
Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание. Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил. Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството. Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят.
към текста >>
Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към д
ухо
вния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в д
ухо
вния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание.
Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на духовния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот.
Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание.
Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил. Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството. Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят.
към текста >>
Промяната в д
ухо
вния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил.
Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на духовния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот. Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание.
Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил.
Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството. Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят.
към текста >>
Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема д
ухо
вното ръководство на човечеството.
Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на духовния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот. Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание. Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил.
Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството.
Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят.
към текста >>
Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и д
ухо
вния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-д
ухо
вна същност той се намира в непрекъсната връзка с д
ухо
вния свят.
Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на духовния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот. Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание. Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил. Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството.
Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят.
към текста >>
Следователно врастването в д
ухо
вното познание е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство.
Следователно врастването в духовното познание е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство.
Другата страна обаче е тази, която произлиза за човешката душевност, за човешката душа от едно истинско честно проникване с науката за духа и това е, че фактически, докато се разпространява светлината на тази наука за духа, тази светлина не остава само теория, а се влива в човешкото чувстване и остава там като разпространяваща се човешка любов.
към текста >>
Ако винаги ставаме само по-умни в главата, а тази интелигентност не се прониква от останалия организъм с необходимото чувстване, тогава ставаме същества, които имат всъщност нещо като душевно-д
ухо
вен тумор.
Каквото е било съхранено през последните столетия, се отнася всъщност към човека само като знание на главата, но знание на главата, което не протича в целия човек. Да, това е като душевен тумор, това е нещо, което постепенно се втвърдява, понеже не получава останалите сили от човешкия организъм.
Ако винаги ставаме само по-умни в главата, а тази интелигентност не се прониква от останалия организъм с необходимото чувстване, тогава ставаме същества, които имат всъщност нещо като душевно-духовен тумор.
И тялото не може да процъфтява духовно, ако останалият човек не стои в света любящ и желаещ любимото.
към текста >>
И тялото не може да процъфтява д
ухо
вно, ако останалият човек не стои в света любящ и желаещ любимото.
Каквото е било съхранено през последните столетия, се отнася всъщност към човека само като знание на главата, но знание на главата, което не протича в целия човек. Да, това е като душевен тумор, това е нещо, което постепенно се втвърдява, понеже не получава останалите сили от човешкия организъм. Ако винаги ставаме само по-умни в главата, а тази интелигентност не се прониква от останалия организъм с необходимото чувстване, тогава ставаме същества, които имат всъщност нещо като душевно-духовен тумор.
И тялото не може да процъфтява духовно, ако останалият човек не стои в света любящ и желаещ любимото.
към текста >>
Той може да го направи, когато бъде д
ухо
вно просветен и бъде изпълнен с идващата от общото, именно от д
ухо
вното просвещение човешка любов.
Каквото Михаиловото господство иска в човека, човекът ще го разбере, когато поеме пътя срещу това Михаилово господство чрез своите способности.
Той може да го направи, когато бъде духовно просветен и бъде изпълнен с идващата от общото, именно от духовното просвещение човешка любов.
Тогава все повече и повече ще се разбира какво означава това Михаилово господство.
към текста >>
В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на д
ухо
вното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
Това означава, че по това време Михаил е действал в силите на Яхве. Той е бил служител на Яхве. Той се е борил срещу това, което е трябвало да бъде победено като ариманична мощ, за което говорих през последните дни. В нашата епоха Михаил е определен все повече и повече да става служещо на Христос същество. Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята.
В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като д
ухо
вен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема.
Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо. Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло. Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
Защото светлината на д
ухо
вното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо.
Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
Разпространява ли се все повече и повече д
ухо
вното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо. Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност.
Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
Това е могъщият преход, който става от нашата епоха към бъдещето по отношение на д
ухо
вния живот на хората.
Ние винаги можем да увредим други хора чрез това, което правим. Преценката за това, което сме направили на някой друг човек, ще свети особено силно в момента, когато сме още в етерното тяло, когато още не сме навлезли във физическото тяло. Там обаче ще действа в бъдеще светлината на Михаил и любовта на Христос. И ние ще бъдем в състояние да направим промяна в нашето решение, да предадем на някой друг тялото, което сме подготвили, и сами да поемем тялото, което е подготвено от този, когото особено сме увредили.
Това е могъщият преход, който става от нашата епоха към бъдещето по отношение на духовния живот на хората.
към текста >>
То обаче има своя д
ухо
вен еквивалент в това, че ние ще се научим да подготвяме физическото тяло за другите.
Земята никога не би могла да достигне целта си, ако не настъпи това; никога иначе човечеството на Земята не би могло да бъде едно цяло. А това трябва да стане! За земното развитие трябва да дойде едно време за подготовка на бъдещите планетни състояния на Земята, в които ще е невъзможно отделният човек на Земята да се радва за сметка на другите. Точно както отделното листо или отделният лист на цвета на едно растение се чувства като член на цялото растение и чувства страданието и радостта на цялото растение - казано образно, така трябва да дойде едно бъдеще на Земята, в което отделният човек да не иска да изпитва щастие за сметка на цялото, в което той се чувства член на цялото човечество.
То обаче има своя духовен еквивалент в това, че ние ще се научим да подготвяме физическото тяло за другите.
към текста >>
Като хора ние излизаме от една епоха, в която в известен смисъл всеки е имал приемственост относно физическото си тяло и пристъпваме в една епоха, в която чрез Михаиловото господство ще стане възможно да работим един за друг и върху физическия д
ухо
вен зародиш на човешките тела.
Като хора ние излизаме от една епоха, в която в известен смисъл всеки е имал приемственост относно физическото си тяло и пристъпваме в една епоха, в която чрез Михаиловото господство ще стане възможно да работим един за друг и върху физическия духовен зародиш на човешките тела.
И в хода на земната инкарнация ще последва, че чрез тази взаимна работа в духовното ние ще подготвим една по-късна бъдеща епоха - ако се спомене нейната същност, тя ще изглежда като пълен парадокс, но е така, когато хората също и на Земята ще могат да навлизат с душите си в онези тела, които особено са увредили и ще приемат душите в своето тяло. Това ще настъпи, когато самата Земя премине в други състояния. Но казаното днес като една действителност, която чрез Михаиловото господство настъпва в духовния свят, ще бъде подготовката за това.
към текста >>
И в хода на земната инкарнация ще последва, че чрез тази взаимна работа в д
ухо
вното ние ще подготвим една по-късна бъдеща епоха - ако се спомене нейната същност, тя ще изглежда като пълен парадокс, но е така, когато хората също и на Земята ще могат да навлизат с душите си в онези тела, които особено са увредили и ще приемат душите в своето тяло.
Като хора ние излизаме от една епоха, в която в известен смисъл всеки е имал приемственост относно физическото си тяло и пристъпваме в една епоха, в която чрез Михаиловото господство ще стане възможно да работим един за друг и върху физическия духовен зародиш на човешките тела.
И в хода на земната инкарнация ще последва, че чрез тази взаимна работа в духовното ние ще подготвим една по-късна бъдеща епоха - ако се спомене нейната същност, тя ще изглежда като пълен парадокс, но е така, когато хората също и на Земята ще могат да навлизат с душите си в онези тела, които особено са увредили и ще приемат душите в своето тяло.
Това ще настъпи, когато самата Земя премине в други състояния. Но казаното днес като една действителност, която чрез Михаиловото господство настъпва в духовния свят, ще бъде подготовката за това.
към текста >>
Но казаното днес като една действителност, която чрез Михаиловото господство настъпва в д
ухо
вния свят, ще бъде подготовката за това.
Като хора ние излизаме от една епоха, в която в известен смисъл всеки е имал приемственост относно физическото си тяло и пристъпваме в една епоха, в която чрез Михаиловото господство ще стане възможно да работим един за друг и върху физическия духовен зародиш на човешките тела. И в хода на земната инкарнация ще последва, че чрез тази взаимна работа в духовното ние ще подготвим една по-късна бъдеща епоха - ако се спомене нейната същност, тя ще изглежда като пълен парадокс, но е така, когато хората също и на Земята ще могат да навлизат с душите си в онези тела, които особено са увредили и ще приемат душите в своето тяло. Това ще настъпи, когато самата Земя премине в други състояния.
Но казаното днес като една действителност, която чрез Михаиловото господство настъпва в духовния свят, ще бъде подготовката за това.
към текста >>
Когато на Земята подготвяте това чрез човешката мъдрост и човешката любов, вие извършвате нещо, което е действителност в д
ухо
вния свят.
На това човек ще се реши, когато си избира физическото тяло.
Когато на Земята подготвяте това чрез човешката мъдрост и човешката любов, вие извършвате нещо, което е действителност в духовния свят.
Това е истинската идеална магия. Това е, което в древните времена е било наричано бяла магия. То трябва да бъде извършено чрез човечеството.
към текста >>
Не бива да се плашим, когато става въпрос да разкрием факти на д
ухо
вния свят, които навлизат в човешкия живот.
Така исках да ви насоча към този важен момент, който в настоящия момент от развитието на човечеството е навлязъл в хода на човешкото развитие.
Не бива да се плашим, когато става въпрос да разкрием факти на духовния свят, които навлизат в човешкия живот.
Защото бъдещето на човечеството зависи от това, човекът да се научи да живее с духовния свят също така, както той живее тук, на Земята, с физическия свят. И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството. Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят». Но той е именно слязъл на Земята, обединил се е с човечеството. Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят?
към текста >>
Защото бъдещето на човечеството зависи от това, човекът да се научи да живее с д
ухо
вния свят също така, както той живее тук, на Земята, с физическия свят.
Така исках да ви насоча към този важен момент, който в настоящия момент от развитието на човечеството е навлязъл в хода на човешкото развитие. Не бива да се плашим, когато става въпрос да разкрием факти на духовния свят, които навлизат в човешкия живот.
Защото бъдещето на човечеството зависи от това, човекът да се научи да живее с духовния свят също така, както той живее тук, на Земята, с физическия свят.
И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството. Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят». Но той е именно слязъл на Земята, обединил се е с човечеството. Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят? »[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние.
към текста >>
И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в д
ухо
вния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството.
Така исках да ви насоча към този важен момент, който в настоящия момент от развитието на човечеството е навлязъл в хода на човешкото развитие. Не бива да се плашим, когато става въпрос да разкрием факти на духовния свят, които навлизат в човешкия живот. Защото бъдещето на човечеството зависи от това, човекът да се научи да живее с духовния свят също така, както той живее тук, на Земята, с физическия свят.
И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството.
Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят». Но той е именно слязъл на Земята, обединил се е с човечеството. Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят? »[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние. Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък.
към текста >>
»[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в д
ухо
вно състояние.
Защото бъдещето на човечеството зависи от това, човекът да се научи да живее с духовния свят също така, както той живее тук, на Земята, с физическия свят. И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството. Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят». Но той е именно слязъл на Земята, обединил се е с човечеството. Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят?
»[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние.
Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък. Неговото царство е такова, че духът ще господства тук, на Земята. А това ще стане, когато човечеството разбере по правилния начин господството на Михаил. То обаче ще бъде разбрано по правилния начин, когато се потърси духовното просвещение и Христовата човешка любов, както ви посочих.*(*В края на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции в Лондон Рудолф Щайнер казва следното: «И така, скъпи приятели, за сбогуване съм длъжен да направя няколко забележки и ви моля да ги приемете като съобщения за клона.)
към текста >>
То обаче ще бъде разбрано по правилния начин, когато се потърси д
ухо
вното просвещение и Христовата човешка любов, както ви посочих.*(*В края на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции в Лондон Рудолф Щайнер казва следното: «И така, скъпи приятели, за сбогуване съм длъжен да направя няколко забележки и ви моля да ги приемете като съобщения за клона.)
Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят? »[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние. Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък. Неговото царство е такова, че духът ще господства тук, на Земята. А това ще стане, когато човечеството разбере по правилния начин господството на Михаил.
То обаче ще бъде разбрано по правилния начин, когато се потърси духовното просвещение и Христовата човешка любов, както ви посочих.*(*В края на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции в Лондон Рудолф Щайнер казва следното: «И така, скъпи приятели, за сбогуване съм длъжен да направя няколко забележки и ви моля да ги приемете като съобщения за клона.)
към текста >>
Като главна задача трябва да разглеждаме това, което внася д
ухо
вен живот в душевността и характера на хората.
Да, но от какво се нуждаем за тези училища? Ние се нуждаем от антропософски образовани учители и ако основем и нещо друго, то трябва да се основе, като изхожда от антропософията. Преди да помислим за добре действащи училища, се нуждаем от дейни антропософи. И тук би била добра почва за непосредственото разпространение на самия антропософски импулс. Това трябва да го приемем като главна задача.
Като главна задача трябва да разглеждаме това, което внася духовен живот в душевността и характера на хората.
към текста >>
Спомнете си, скъпи приятели, това, което веднъж казах най-напред в Дорнах: «Точно английски-говорещото население на Земята, чрез ролята, която има след ужасната война, има голяма отговорност да поеме разпространението на д
ухо
вния живот.
Спомнете си, скъпи приятели, това, което веднъж казах най-напред в Дорнах: «Точно английски-говорещото население на Земята, чрез ролята, която има след ужасната война, има голяма отговорност да поеме разпространението на духовния живот.
Това може наистина да се направи чрез навлизането, мощното навлизане на антропософския импулс. Дори обществото тук да е малко - вярвайте на идеалната магия, то ще може да стане голямо тъкмо защото тук е налице силен копнеж по духовния живот. След всичко, което, от една страна, се проявява като ужасен упадък, който не може да се отрече, при някои хора, може би съвсем несъзнателно се надига копнеж към духовния живот. И ако цари въодушевление и активен живот в антропософския импулс, тогава би могло точно тук добре да се напредне със спецификата на антропософията.
към текста >>
Дори обществото тук да е малко - вярвайте на идеалната магия, то ще може да стане голямо тъкмо защото тук е налице силен копнеж по д
ухо
вния живот.
Спомнете си, скъпи приятели, това, което веднъж казах най-напред в Дорнах: «Точно английски-говорещото население на Земята, чрез ролята, която има след ужасната война, има голяма отговорност да поеме разпространението на духовния живот. Това може наистина да се направи чрез навлизането, мощното навлизане на антропософския импулс.
Дори обществото тук да е малко - вярвайте на идеалната магия, то ще може да стане голямо тъкмо защото тук е налице силен копнеж по духовния живот.
След всичко, което, от една страна, се проявява като ужасен упадък, който не може да се отрече, при някои хора, може би съвсем несъзнателно се надига копнеж към духовния живот. И ако цари въодушевление и активен живот в антропософския импулс, тогава би могло точно тук добре да се напредне със спецификата на антропософията.
към текста >>
След всичко, което, от една страна, се проявява като ужасен упадък, който не може да се отрече, при някои хора, може би съвсем несъзнателно се надига копнеж към д
ухо
вния живот.
Спомнете си, скъпи приятели, това, което веднъж казах най-напред в Дорнах: «Точно английски-говорещото население на Земята, чрез ролята, която има след ужасната война, има голяма отговорност да поеме разпространението на духовния живот. Това може наистина да се направи чрез навлизането, мощното навлизане на антропософския импулс. Дори обществото тук да е малко - вярвайте на идеалната магия, то ще може да стане голямо тъкмо защото тук е налице силен копнеж по духовния живот.
След всичко, което, от една страна, се проявява като ужасен упадък, който не може да се отрече, при някои хора, може би съвсем несъзнателно се надига копнеж към духовния живот.
И ако цари въодушевление и активен живот в антропософския импулс, тогава би могло точно тук добре да се напредне със спецификата на антропософията.
към текста >>
46.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за д
ухо
вните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят.
Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят.
Само че при всички тези опити да се навлезе в надсетивния свят стои като пречка това, което произлиза от съвременната наука като способност за преценка и авторитет. И срещу някои източници, от които се вярва, че може да се почерпи нещо за познанието на надсетивния свят, се смята: «Да, ама не може да има едно екзактно знание, каквото сме свикнали да развиваме в науката, едно екзактно знание за надсетивните светове не може да има, защото всичко това не може да се докаже.»
към текста >>
Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в д
ухо
вен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни.
Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
към текста >>
Човек трябва да разпали в себе си д
ухо
вната светлина, която свети навътре.
За да се прозре надсетивната част от земната ни биография, която в своя характер продължава още няколко дни след смъртта, е необходимо описаното вътрешно просветление.
Човек трябва да разпали в себе си духовната светлина, която свети навътре.
Тогава се надхвърля това, което чрез сетивата се възприема само в настоящия момент.
към текста >>
Отново преживяваме по д
ухо
вен начин всичко, което сме прекарали в земния си живот и си извеждаме подходящата преценка за нашата собствена морална ценност.
Всичко това се опознава с екзактното ясновиждане като чрез спомена се познава една вече изживяна дейност. Така се научаваме, че след нашата смърт протича едно надсетивно изживяване в надсетивния свят, което представлява ретроспекция на целия ни земен живот. Всяка нощ изживяваме предхождащия ден. След смъртта си изживяваме ретроспективно целия си земен живот.
Отново преживяваме по духовен начин всичко, което сме прекарали в земния си живот и си извеждаме подходящата преценка за нашата собствена морална ценност.
към текста >>
След като преминем ретроспективно през всички тези събития и не сме вече отклонявани от моралната си преценка чрез нашите инстинкти, нагони и страсти, а ги преценяваме чисто д
ухо
вно, ние се научаваме правилно да преценяваме нашите собствени морални качества.
След смъртта ние живеем в това, което сме били като морални хора тук, на Земята.
След като преминем ретроспективно през всички тези събития и не сме вече отклонявани от моралната си преценка чрез нашите инстинкти, нагони и страсти, а ги преценяваме чисто духовно, ние се научаваме правилно да преценяваме нашите собствени морални качества.
към текста >>
ретроспективният спомен за нашата морална ценност на Земята и ние трябва да продължим в д
ухо
вните светове с едно друго съзнание, което може да се познае с екзактното ясновиждане.
За тази преценка е необходимо времето, за което говорих. Приключило ли е това време след смъртта, избледнява това, което е морален вътрешен живот, т.е.
ретроспективният спомен за нашата морална ценност на Земята и ние трябва да продължим в духовните светове с едно друго съзнание, което може да се познае с екзактното ясновиждане.
към текста >>
Тогава човекът се научава как след изживяването на моралните си качества през една трета от времето на изминалия си земен живот, започва надсетивното д
ухо
вно изживяване.
Тогава е необходимо човекът не само да се научи да живее извън своето пространствено тяло, а и в едно съвсем друго съзнание, различно от това, което има във физическия свят.
Тогава човекът се научава как след изживяването на моралните си качества през една трета от времето на изминалия си земен живот, започва надсетивното духовно изживяване.
Той научава какво става нататък. Тогава започва един друг, чисто духовен живот. Но трябва първо да се създаде възможността екзактното ясновидство да се издигне от обикновеното съзнание към едно чисто, по-висше съзнание и да може напълно да прецени това по-висше съзнание.
към текста >>
Тогава започва един друг, чисто д
ухо
вен живот.
Тогава е необходимо човекът не само да се научи да живее извън своето пространствено тяло, а и в едно съвсем друго съзнание, различно от това, което има във физическия свят. Тогава човекът се научава как след изживяването на моралните си качества през една трета от времето на изминалия си земен живот, започва надсетивното духовно изживяване. Той научава какво става нататък.
Тогава започва един друг, чисто духовен живот.
Но трябва първо да се създаде възможността екзактното ясновидство да се издигне от обикновеното съзнание към едно чисто, по-висше съзнание и да може напълно да прецени това по-висше съзнание.
към текста >>
Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в д
ухо
вния свят.
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня. Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е.
Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят.
Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.
към текста >>
Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто д
ухо
вното, чисто надсетивното съзнание.
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня. Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е. Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят.
Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.
към текста >>
Но ние можем да направим следното и това прави напълно систематично този, който като д
ухо
вен изследовател иска да достигне идеалната магия и да я постигне редом с екзактното ясновиждане.
Който иска да пристъпи в надсетивния свят познавателно, с други думи, да постигне идеалната магия, трябва не само да направи мислите си толкова интензивни, че чрез това да опознае второто си собствено съществуване, както го описах, но също да освободи волята си от обвързаността и с физическото тяло. Ние можем да задвижим своята воля в обикновения живот само като си послужим с нашето физическо тяло, с нашите крака, ръце и говорни органи. Физическото тяло е основата на волевия ни живот.
Но ние можем да направим следното и това прави напълно систематично този, който като духовен изследовател иска да достигне идеалната магия и да я постигне редом с екзактното ясновиждане.
Той трябва например да развие толкова силна воля, че в определен момент от живота си да си каже: «Ти трябва да промениш определен навик и душата ти да придобие друг такъв.»
към текста >>
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в д
ухо
вния свят, а да може да действа в него, да работи в д
ухо
вния свят.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят.
Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот.
към текста >>
Човек вижда как живее, като преминава през д
ухо
вния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот.
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот.
Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот.
Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах.
към текста >>
Човек се опознава като чист дух в д
ухо
вния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят.
Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот.
Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят.
Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах.
към текста >>
От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в д
ухо
вния свят.
Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството. Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света. А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот. Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание. Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен.
От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят.
към текста >>
Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в д
ухо
вния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим.
Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим.
Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съзнание.
към текста >>
Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто д
ухо
вно съзнание.
Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим.
Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съзнание.
към текста >>
Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между д
ухо
вете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този д
ухо
вен живот между д
ухо
вните същества.
Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества.
Отново трябва да приведа примера за спомена за едно обикновено изживяване. Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете. Човек научава как се отнася този чисто духовен живот към земния живот, който сме прекарали между раждането и смъртта.
към текста >>
Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между д
ухо
вете.
Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества. Отново трябва да приведа примера за спомена за едно обикновено изживяване.
Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете.
Човек научава как се отнася този чисто духовен живот към земния живот, който сме прекарали между раждането и смъртта.
към текста >>
Човек научава как се отнася този чисто д
ухо
вен живот към земния живот, който сме прекарали между раждането и смъртта.
Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества. Отново трябва да приведа примера за спомена за едно обикновено изживяване. Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете.
Човек научава как се отнася този чисто духовен живот към земния живот, който сме прекарали между раждането и смъртта.
към текста >>
Погледне ли посветеният назад към най-ранното си детство, знае, че за всеки става все по-лесно да вижда в д
ухо
вния свят, колкото той става по-възрастен.
Погледне ли посветеният назад към най-ранното си детство, знае, че за всеки става все по-лесно да вижда в духовния свят, колкото той става по-възрастен.
Естествено, има сравнително млади личности, които могат добре да виждат в духовния свят. Но това съзерцание става по-екзактно и ясно с всяка година, с която човек остарява. Все повече се засилва способността да се премине в другото съзнание, научава се как едното съзнание се отнася към другото. Научава се следното. Например човек е станал на четиридесет години и има възможността да си спомни назад, да речем, до третата-четвъртата си година.
към текста >>
Естествено, има сравнително млади личности, които могат добре да виждат в д
ухо
вния свят.
Погледне ли посветеният назад към най-ранното си детство, знае, че за всеки става все по-лесно да вижда в духовния свят, колкото той става по-възрастен.
Естествено, има сравнително млади личности, които могат добре да виждат в духовния свят.
Но това съзерцание става по-екзактно и ясно с всяка година, с която човек остарява. Все повече се засилва способността да се премине в другото съзнание, научава се как едното съзнание се отнася към другото. Научава се следното. Например човек е станал на четиридесет години и има възможността да си спомни назад, да речем, до третата-четвъртата си година. Наблюдава съотношението, колко пъти съзнанието на четиридесет години е по-дълго от времето (3-4 години) на детското смътно съноподобно съзнание.
към текста >>
Така че след изживяването на моралното състояние се прибавя един чисто д
ухо
вен живот на човека като дух между д
ухо
вете, който трае столетия.
Все повече се засилва способността да се премине в другото съзнание, научава се как едното съзнание се отнася към другото. Научава се следното. Например човек е станал на четиридесет години и има възможността да си спомни назад, да речем, до третата-четвъртата си година. Наблюдава съотношението, колко пъти съзнанието на четиридесет години е по-дълго от времето (3-4 години) на детското смътно съноподобно съзнание. Разбира как животът в духа след смъртта ще е също толкова по-дълъг, колкото е целият земен живот в сравнение с живота на малкото дете в смътното състояние, той се простира над много столетия.
Така че след изживяването на моралното състояние се прибавя един чисто духовен живот на човека като дух между духовете, който трае столетия.
В това изживяване човекът също има задачи в духовния свят, както в земния свят има задачите на физическия свят.
към текста >>
В това изживяване човекът също има задачи в д
ухо
вния свят, както в земния свят има задачите на физическия свят.
Научава се следното. Например човек е станал на четиридесет години и има възможността да си спомни назад, да речем, до третата-четвъртата си година. Наблюдава съотношението, колко пъти съзнанието на четиридесет години е по-дълго от времето (3-4 години) на детското смътно съноподобно съзнание. Разбира как животът в духа след смъртта ще е също толкова по-дълъг, колкото е целият земен живот в сравнение с живота на малкото дете в смътното състояние, той се простира над много столетия. Така че след изживяването на моралното състояние се прибавя един чисто духовен живот на човека като дух между духовете, който трае столетия.
В това изживяване човекът също има задачи в духовния свят, както в земния свят има задачите на физическия свят.
към текста >>
Но тези задачи се показват на екзактното ясновидство, което е подкрепяно от, бих казал, странстването в д
ухо
вния свят, чрез идеалната магия, те се показват чрез това, че от същността на д
ухо
вния свят, в който човекът живее след смъртта, се изработва като сили всичко това, което води до следващия живот на Земята.
Но тези задачи се показват на екзактното ясновидство, което е подкрепяно от, бих казал, странстването в духовния свят, чрез идеалната магия, те се показват чрез това, че от същността на духовния свят, в който човекът живее след смъртта, се изработва като сили всичко това, което води до следващия живот на Земята.
Този следващ живот на Земята стои като цел пред човека от началото на живота след смъртта. И този живот на Земята е истински микрокосмос в човека. Този микрокосмос се изработва от могъщото изживяване на духовния свят след смъртта.
към текста >>
Този микрокосмос се изработва от могъщото изживяване на д
ухо
вния свят след смъртта.
Но тези задачи се показват на екзактното ясновидство, което е подкрепяно от, бих казал, странстването в духовния свят, чрез идеалната магия, те се показват чрез това, че от същността на духовния свят, в който човекът живее след смъртта, се изработва като сили всичко това, което води до следващия живот на Земята. Този следващ живот на Земята стои като цел пред човека от началото на живота след смъртта. И този живот на Земята е истински микрокосмос в човека.
Този микрокосмос се изработва от могъщото изживяване на духовния свят след смъртта.
към текста >>
Бих могъл да говоря и за един д
ухо
вен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си.
Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно.
Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си.
Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот. Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята. Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.
към текста >>
Заедно с д
ухо
вните същества той изработва от д
ухо
вните сили на света един д
ухо
вен зародиш за своя по-късен земен живот.
Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно. Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си.
Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот.
Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята. Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.
към текста >>
Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в д
ухо
вния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.
Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно. Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си. Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот. Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята.
Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.
към текста >>
Поради това, че в отделните хора навлиза космическото съзнание, да, това съзнание е налице всяка нощ, макар и в едно смътно състояние, така че не е истинско съзнание, а - ако мога парадоксално да се изразя - то е несъзнателно съзнание, поради това хората като д
ухо
вни същества живеят не само заедно с други д
ухо
вни същества, които никога не идват на Земята, а обитават чисто д
ухо
вния свят, и много повече живеят заедно с всички души, които или са въплътени във физически човешки тела, или сами са минали през портата на смъртта и правят същото като тях: живеят в космическото съзнание, което имат всички заедно.
Към това се прибавя и космическото съзнание, както го описах.
Поради това, че в отделните хора навлиза космическото съзнание, да, това съзнание е налице всяка нощ, макар и в едно смътно състояние, така че не е истинско съзнание, а - ако мога парадоксално да се изразя - то е несъзнателно съзнание, поради това хората като духовни същества живеят не само заедно с други духовни същества, които никога не идват на Земята, а обитават чисто духовния свят, и много повече живеят заедно с всички души, които или са въплътени във физически човешки тела, или сами са минали през портата на смъртта и правят същото като тях: живеят в космическото съзнание, което имат всички заедно.
към текста >>
Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък д
ухо
вно през портата на смъртта в онези д
ухо
вни изживявания, които изграждат следващия живот.
И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло.
Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот.
Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.
към текста >>
Но когато човекът е в д
ухо
вния свят, тогава физическото тяло на оставеното тук любимо същество не е пречка, за да се живее заедно с неговата душа.» Както за съзерцанието в д
ухо
вния свят човек трябва да си усвои, както описах, способността да прозира през земните предмети, така този, който е преминал през портата на смъртта, общува през телата с душите, които е оставил тук, на Земята, като най-близките си.
Чрез екзактното ясновидство и идеалната магия всичко това е не само нещо, в което се вярва, а то става реално знание. То навлиза в непосредственото съзерцание на човека. Да, дори можем да кажем: «Тук, във физическия свят, има пропаст между душите, колкото и да се обичат, защото те се срещат в телата си и могат да влязат само в такива взаимни отношения, които се опосредяват чрез телесните отношения.
Но когато човекът е в духовния свят, тогава физическото тяло на оставеното тук любимо същество не е пречка, за да се живее заедно с неговата душа.» Както за съзерцанието в духовния свят човек трябва да си усвои, както описах, способността да прозира през земните предмети, така този, който е преминал през портата на смъртта, общува през телата с душите, които е оставил тук, на Земята, като най-близките си.
Той ги изживява все още като души, докато те са още на Земята до тяхната собствена смърт.
към текста >>
47.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
От две страни, освен някои други, точно в настоящето се надига съпротива срещу това, което наричам антропософско д
ухо
вно познание.
От две страни, освен някои други, точно в настоящето се надига съпротива срещу това, което наричам антропософско духовно познание.
За едната вчера загатнах. Тя произхожда от защитниците на естествените науки, които смятат, че надсетивните познания от вида, както ги изложих вчера, изобщо не могат да се постигнат от страна на човешките познавателни сили. Така, от тази страна, антропософията се смята за нещо невъзможно.
към текста >>
Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били д
ухо
вните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно.
Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството. По-нататък в моите днешни изложения ще видите, че този исторически поглед не е излишен, а ще може да изясни някои от недоразуменията в настоящето. Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера. Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии.
Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно.
А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот. За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни времена от развитието на човечеството, във времената, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по д
ухо
вен начин.
Това не е била символична представа, а за древните мистерийни ученици е било изцяло реално усещане. Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог.
Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни времена от развитието на човечеството, във времената, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по духовен начин.
И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят. И така се е смятало, че даденото някога на хората от боговете се е опазвало от поколение на поколение и е достигало до учениците от всяка епоха.
към текста >>
И тези д
ухо
вно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на д
ухо
вното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-д
ухо
вни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с д
ухо
вния свят.
Това не е била символична представа, а за древните мистерийни ученици е било изцяло реално усещане. Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог. Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни времена от развитието на човечеството, във времената, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по духовен начин.
И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят.
И така се е смятало, че даденото някога на хората от боговете се е опазвало от поколение на поколение и е достигало до учениците от всяка епоха.
към текста >>
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с д
ухо
вните светове.
До каква цел е следвало да доведе това ученичество?
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове.
Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
към текста >>
Вчера ви описах, че и с по-новата инициационна наука може да се проникне в онези светове, в които човекът живее като д
ухо
вно-душевно същество и от които слиза надолу преди да встъпи в земното си битие, за да се свърже с тялото, дадено му от родителите.
Какво е следвало да се постигне с това? Следвало е душевността, душата на ученика да издигне чрез трикратно-то си обръщане към божественото това, което на Земята се извършва от хората като зло, като грешно, като отпаднало от божественото, да го влее в надсетивните светове, които вчера ви описах.
Вчера ви описах, че и с по-новата инициационна наука може да се проникне в онези светове, в които човекът живее като духовно-душевно същество и от които слиза надолу преди да встъпи в земното си битие, за да се свърже с тялото, дадено му от родителите.
Той отново се завръща в тях, когато премине през портата на смъртта, за да подготви там, както вчера описах, следващото си земно съществуване. Така че не само съзерцаващият поглед на ученика да бъде насочен към надсетивните светове, а да се породи в него една сила, силата на молитвеното мислене, силата на мантричния речитатив, в който се влива божественото, сила на отдаденост на жертвените действия. Целта на божествените учители с техните ученици в древните мистерии е била да се породи в ученика голяма мощ, за да се насочи това, което тук, на Земята, е грешно, в тези надсетивни светове. А това, че тези ученици от своя страна са учили другите хора в смисъла, в който сами са били възпитани в тези мистерии, е било съдържанието на цивилизацията в онези древни времена.
към текста >>
Аз трябва да насоча силите си нагоре в д
ухо
вните светове.
Каква е била предпоставката изобщо нещо да се направи? Предпоставката е била, че човекът тук, на Земята, живее в един свят, който в сравнение с божествения не обхваща човешката същност. Древният ученик си е мислил, а и така го е обучавал гуруто: «Този свят, в който живееш между раждането и смъртта, по определен начин изцяло обхваща другите природни царства, но той не обхваща по-дълбоката същност на човека.» И това, което човекът може да извърши между раждането и смъртта - нека да се абстрахираме, че в много отношения то е било описвано като изцяло грешно в древните времена, също е било представяно така, че човекът си е казвал: «Това, което мога да изживея тук, в света между раждането и смъртта, което мога да извърша като дела, не стига до моята дълбока човешка същност, защото тя принадлежи на надсетивните светове.» В онези древни времена всички ученици на мистериите са знаели от древното примитивно ясновидство това, което не е било нужно да си изработват, което в онези древни времена на човечеството са притежавали като съноподобно ясновидство, и в определени моменти от живота си те ясно са разбирали, че наистина, преди да слязат на Земята, са били в надсетивния свят и след смъртта отново ще преминат в него. Те си казвали: «Ако аз като човек извърша само това и съм свързан само с това, което е на физическата Земя, не съм цялостен човек.
Аз трябва да насоча силите си нагоре в духовните светове.
Те не са на Земята, а горе.»
към текста >>
Това са казвали древните учители на своите ученици и са ги учили по съвсем фактически начин: «Щом човекът пристъпи през портата на смъртта, знае как това, което е могъл да извърши на Земята, не е достатъчно за цялата му човешка същност, как при преминаването след смъртта през д
ухо
вния свят трябва да стане уравняването и да бъде поправено това, което на Земята е било направено лошо, несъвършено, не мъдро.
Това са казвали древните учители на своите ученици и са ги учили по съвсем фактически начин: «Щом човекът пристъпи през портата на смъртта, знае как това, което е могъл да извърши на Земята, не е достатъчно за цялата му човешка същност, как при преминаването след смъртта през духовния свят трябва да стане уравняването и да бъде поправено това, което на Земята е било направено лошо, несъвършено, не мъдро.
към текста >>
В онези древни времена учениците са учили от учителите си, че когато човекът премине през портата на смъртта в надсетивния свят, срещу него в определено време идва едно висше д
ухо
вно същество.
Това обаче е било различно за онези древни времена на мистериите и трябва да бъде различно днес, както ще разберем по-късно.
В онези древни времена учениците са учили от учителите си, че когато човекът премине през портата на смъртта в надсетивния свят, срещу него в определено време идва едно висше духовно същество.
Това висше духовно същество има своя външен израз в Слънцето и в неговото проявление. Оттам древните мистерийни мъдреци са наричали това същество висшето божествено Слънчево същество. И както тук, на Земята, гледаме човека с неговата външна физиономия и казваме, че чрез физиономията, чрез жестовете му в него се проявява душата, така древните хора са наблюдавали движението на Слънцето и неговите проявления. Те са виждали в тях физиогномичния израз, външния блясък по отношение на жестовете в движението на Слънцето. В проявлението на Слънцето те са виждали жестовете за висшето
към текста >>
Това висше д
ухо
вно същество има своя външен израз в Слънцето и в неговото проявление.
Това обаче е било различно за онези древни времена на мистериите и трябва да бъде различно днес, както ще разберем по-късно. В онези древни времена учениците са учили от учителите си, че когато човекът премине през портата на смъртта в надсетивния свят, срещу него в определено време идва едно висше духовно същество.
Това висше духовно същество има своя външен израз в Слънцето и в неговото проявление.
Оттам древните мистерийни мъдреци са наричали това същество висшето божествено Слънчево същество. И както тук, на Земята, гледаме човека с неговата външна физиономия и казваме, че чрез физиономията, чрез жестовете му в него се проявява душата, така древните хора са наблюдавали движението на Слънцето и неговите проявления. Те са виждали в тях физиогномичния израз, външния блясък по отношение на жестовете в движението на Слънцето. В проявлението на Слънцето те са виждали жестовете за висшето
към текста >>
Слънчево същество, което не са можели да възприемат тук, на Земята, но което ги пресреща, когато преминат през портата на смъртта и им помага да се направи съвършено несъвършенството, постигнато тук, на Земята: «Придържайте се в сърдечно благоговеене към висшето Слънчево същество, за да го откриете и след вашата смърт да се промени вашето несъвършенство чрез срещнатото в д
ухо
вните светове същество, което не сте могли да срещнете на Земята, за да ви помогне това същество да преминете по правилен начин през д
ухо
вния свят»!
Слънчево същество, което не са можели да възприемат тук, на Земята, но което ги пресреща, когато преминат през портата на смъртта и им помага да се направи съвършено несъвършенството, постигнато тук, на Земята: «Придържайте се в сърдечно благоговеене към висшето Слънчево същество, за да го откриете и след вашата смърт да се промени вашето несъвършенство чрез срещнатото в духовните светове същество, което не сте могли да срещнете на Земята, за да ви помогне това същество да преминете по правилен начин през духовния свят»!
За това същество, което привежда в равновесие всичко несъвършено при човека, древните учители са говорили така, както ви посочих.
към текста >>
Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-д
ухо
вния мирови порядък.
А когато настъпва Мистерията от Голгота, древната мистерийна мъдрост вече се е намирала в упадък. Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея. Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители.
Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък.
Това висше Слънчево същество обаче е трябвало да слезе на Земята, да стане човек в Исус от Назарет и след смъртта на Исус Христос на Голгота то не е в надсетивните светове, а ще го търсите между хората.»
към текста >>
В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в д
ухо
вния свят.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото.
В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят.
Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>
И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от д
ухо
вните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение.
И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет.
Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между д
ухо
вни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен.
Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно.
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
към текста >>
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на д
ухо
вния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация.
Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация.
Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота. Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>
Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че д
ухо
вният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>
Това д
ухо
вно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието.
Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието.
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност. Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното.
към текста >>
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне д
ухо
вния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност.
Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието.
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност.
Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното. От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека.
към текста >>
Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в д
ухо
вните надсетивни светове така, както вчера описах.
Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието. И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност. Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа.
Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах.
Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното. От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека.
към текста >>
От една страна, човек се научава да съзерцава д
ухо
вното, след като издигна съзнанието си над Земята, след като постига способността да възприема без човешкото тяло и дори да действа в идеалната магия, както описах вчера.
От една страна, човек се научава да съзерцава духовното, след като издигна съзнанието си над Земята, след като постига способността да възприема без човешкото тяло и дори да действа в идеалната магия, както описах вчера.
В това свободно от тялото състояние той се научава да навлиза в духовния свят с познанието и с волята си.
към текста >>
В това свободно от тялото състояние той се научава да навлиза в д
ухо
вния свят с познанието и с волята си.
От една страна, човек се научава да съзерцава духовното, след като издигна съзнанието си над Земята, след като постига способността да възприема без човешкото тяло и дори да действа в идеалната магия, както описах вчера.
В това свободно от тялото състояние той се научава да навлиза в духовния свят с познанието и с волята си.
към текста >>
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на д
ухо
вния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет.
Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос. Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност. С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>
Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема д
ухо
вното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет.
Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос.
С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос. Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност. С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>
С тази способност за възприемане на д
ухо
вността се стига дотам да се съзерцава д
ухо
вно-божествената същност на Христос.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос.
С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос.
Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност. С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>
Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено д
ухо
вното в непосредственото познание, достига с това познание на д
ухо
вността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като д
ухо
вна същност.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос.
Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност.
С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>
Точно чрез пълното схващане на д
ухо
вния свят съвременната антропософия отново води до Христос.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос.
Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност.
към текста >>
За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в д
ухо
вния свят правилно и чрез заблуди.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията.
За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди.
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя д
ухо
вното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с д
ухо
вния свят.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди.
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>
Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е д
ухо
вност.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност.
Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност.
Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие.
към текста >>
Тази д
ухо
вност благочестивият иска да я насочи към божественото.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност. Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност.
Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото.
Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие.
към текста >>
Тя иска д
ухо
вността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин.
Какво представлява една медиумна личност?
Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин.
Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид. Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях. И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото. Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото? Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло.
към текста >>
Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо д
ухо
вно, но механично д
ухо
вно, д
ухо
вност от подчинен вид.
Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин.
Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид.
Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях. И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото. Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото? Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло. Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>
Тези медиуми искат не само да изживеят д
ухо
вността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях.
Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин. Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид.
Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях.
И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото. Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото? Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло. Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>
И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо д
ухо
вно, което живее в тялото.
Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин. Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид. Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях.
И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото.
Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото? Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло. Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>
Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-д
ухо
вното, а трябва да я търсим по друг начин.
Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид. Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях. И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото. Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото? Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло.
Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>
Този друг начин човек да се доближи до д
ухо
вния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до д
ухо
вните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише.
Този друг начин го търси антропософската наука за духа. И може би ще ми бъде позволено да говоря за този друг начин именно поради едно определено основание.
Този друг начин човек да се доближи до духовния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до духовните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише.
Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи! Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му. Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането.
към текста >>
Докато медиумът става разговорлив и оставя д
ухо
вното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му.
Този друг начин го търси антропософската наука за духа. И може би ще ми бъде позволено да говоря за този друг начин именно поради едно определено основание. Този друг начин човек да се доближи до духовния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до духовните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише. Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи!
Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му.
Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
към текста >>
Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази д
ухо
вност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи.
И може би ще ми бъде позволено да говоря за този друг начин именно поради едно определено основание. Този друг начин човек да се доближи до духовния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до духовните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише. Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи! Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му. Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща.
Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи.
Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си. Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли. Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
към текста >>
Когато човек е обхванат от познанието на божествено-д
ухо
вното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му. Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум.
Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли. Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
към текста >>
Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-д
ухо
вното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли.
Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли.
Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
към текста >>
Те са такива, които добре познавам в това развитие, през което сам преминах от естествените науки през разбирането на д
ухо
вните светове до съзерцанието на д
ухо
вните светове и до съзерцанието на Мистерията на Голгота в тези д
ухо
вни светове.
Казах, че мога да говоря за тези изживявания, защото са мои собствени.
Те са такива, които добре познавам в това развитие, през което сам преминах от естествените науки през разбирането на духовните светове до съзерцанието на духовните светове и до съзерцанието на Мистерията на Голгота в тези духовни светове.
Но вие също ще разберете, че този, който се доближи със съвременната антропософска наука за духа до Мистерията на Голгота, има и трудности. Мистерията на Голгота трябва да се схване в цялата и величественост, както тя се проявява в историята на човечеството. Трябва да се научим да гледаме историческия факт как Бог е преминал през смъртта на Голгота чрез човека Исус Христос. В един напълно несетивен образ трябва да се възприеме великото историческо събитие. И точно относно това несетивно възприемане в мисли и изразяването му чрез словото, или дори в описанието му писмено, човек извънредно трудно може да се пребори по начина, който описах.
към текста >>
Нещо се излива в душата на този, който онемява в своите мисли и думи, който не иска да се помръдне, когато божествено-д
ухо
вното в него го насочва към Мистерията на Голгота.
Но това, което се постига по този път, е вътрешното благоговение, вътрешното страхопочитание пред Великата мистерия, разиграла се на Голгота.
Нещо се излива в душата на този, който онемява в своите мисли и думи, който не иска да се помръдне, когато божествено-духовното в него го насочва към Мистерията на Голгота.
към текста >>
То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава д
ухо
вното.
То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение. Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота.
То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното.
То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност. Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
към текста >>
То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като д
ухо
вно-божествена същност.
Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното.
То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност.
Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
към текста >>
Така от антропософската наука за духа извира познание за д
ухо
вния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното. То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност.
Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
към текста >>
Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за д
ухо
вната същност на Христос Исус.
Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за духовната същност на Христос Исус.
Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло. Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се чувства по определен начин отчужден от физическото си тяло. Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло. Чрез всичко, което той изживява като духовен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят. Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не чувства ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло.
към текста >>
Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш д
ухо
вното в мислите, говориш за д
ухо
вното, пишеш за д
ухо
вото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази д
ухо
вност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло.
Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за духовната същност на Христос Исус.
Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло.
Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се чувства по определен начин отчужден от физическото си тяло. Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло. Чрез всичко, което той изживява като духовен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят. Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не чувства ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло. Трябва да се изпита как отново се открива този физически свят, мислите и говора за това, което човек изживява в надсетивния свят.
към текста >>
Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави д
ухо
вното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло.
Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за духовната същност на Христос Исус. Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло. Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се чувства по определен начин отчужден от физическото си тяло.
Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло.
Чрез всичко, което той изживява като духовен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят. Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не чувства ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло. Трябва да се изпита как отново се открива този физически свят, мислите и говора за това, което човек изживява в надсетивния свят. Но това е нещо, което довежда до състоянието, като че ли човек отново, повторно трябва да завладее живота, като че ли трябва да премине през сътвореното от самия него раждане. Така се опознават дълбините на човешката същност.
към текста >>
Чрез всичко, което той изживява като д
ухо
вен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят.
Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за духовната същност на Христос Исус. Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло. Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се чувства по определен начин отчужден от физическото си тяло. Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло.
Чрез всичко, което той изживява като духовен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят.
Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не чувства ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло. Трябва да се изпита как отново се открива този физически свят, мислите и говора за това, което човек изживява в надсетивния свят. Но това е нещо, което довежда до състоянието, като че ли човек отново, повторно трябва да завладее живота, като че ли трябва да премине през сътвореното от самия него раждане. Така се опознават дълбините на човешката същност. Защото при повторното обхващане на тази човешка същност тя се опознава, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното.
към текста >>
Защото при повторното обхващане на тази човешка същност тя се опознава, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на д
ухо
вното, на надсетивното.
Чрез всичко, което той изживява като духовен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят. Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не чувства ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло. Трябва да се изпита как отново се открива този физически свят, мислите и говора за това, което човек изживява в надсетивния свят. Но това е нещо, което довежда до състоянието, като че ли човек отново, повторно трябва да завладее живота, като че ли трябва да премине през сътвореното от самия него раждане. Така се опознават дълбините на човешката същност.
Защото при повторното обхващане на тази човешка същност тя се опознава, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното.
към текста >>
Защото тази човешка същност може да се опознае, когато се обхване за втори път, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на д
ухо
вното, на надсетивното.
Това обаче ни учи да опознаваме дълбините на човешката същност.
Защото тази човешка същност може да се опознае, когато се обхване за втори път, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното.
Тогава тя се опознава така, че се знае по същия начин надсетивно, както е надсетивното познание, за което вчера и днес говорих, че проникне ли се чрез надсетивното познание в собствения организъм, също и там се открива Христос, както е минал през Мистерията на Голгота. И сега разбираме не само слезлия на Земята някога, преминалия през смъртта Христос, а изживяваме Христос, който е преминал през смъртта и се е излял в цялото човечество за това, че човекът да може да го намери, ако достатъчно дълбоко навлезе в себе си. Това изживява в надсетивното познание този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло. И каквото той така си спечелва като Христово познание, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос. Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност.
към текста >>
И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският д
ухо
вен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери.
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност. Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята.
И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери.
Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек. Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота.
към текста >>
НАГОРЕ