Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
946
резултата от
463
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Усет
'.
1.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Първата изучава явленията, извършващи се вън от нашия организъм и отговарящи на възприятията; втората се стреми да изучава процесите и собственото тяло на човека, които стават през време, когато в нас е предизвикало известно
усет
но качество.
Към доводите на физиката трябва да прибавим и доводите на физиологията.
Първата изучава явленията, извършващи се вън от нашия организъм и отговарящи на възприятията; втората се стреми да изучава процесите и собственото тяло на човека, които стават през време, когато в нас е предизвикало известно усетно качество.
Физиологията учи, че епидермисът е съвършено нечувствителен към раздразненията на външния свят. Така например, за да могат въздействията на външния свят да възбудят окончанията на нашите осезателни нерви в периферията на нашето тяло, процесът на трептенията трябва да бъде продължителен отначало през епидермиса. При усещането на слуха или зрението, външният процес на движението преди да стигне до нерва се изменя освен това в цяла редица предавателни органи на сетивата. Това възбуждение на нервното окончание трябва да стигне чрез нерва до централния орган и тук само може да се извърши това, от което, въз основа на чието механическите процеси в мозъка, се предизвиква усещането.
към текста >>
В такова положение се намира художникът, който не е проникнал със своята мисъл в законите на своето творчество, а се ползува от тях по чувство, по
усет
.
Изхождайки от тези положения искаме да определим по-точно понятието за наивното. Във всяка деятелност, която извършваме, се вземат под внимание две неща: самата деятелност и познанието на нейните закономерности. Ние можем всецяло да се потопим в първата, без да питаме за втората.
В такова положение се намира художникът, който не е проникнал със своята мисъл в законите на своето творчество, а се ползува от тях по чувство, по усет.
Него ние наричаме наивен. Обаче съществува особен род самонаблюдение, което си задава въпроса относно законите на собствените действия в което заменя, току-що описаната наивност със съзнанието, че знае с точност пределите и правомерността за това, което върши. Такъв род самонаблюдение ще наречем критическо. Смятаме, че по този начин изразихме по-добре смисъла на това понятие, както то с по-малко или повече ясно съзнание е добило право на гражданство във философията от времето на Кант. Съобразно с това, критическото обмисляне се явява като противоположност на наивността.
към текста >>
2.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Аз трябва да
усет
я дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката.
Сега възниква въпросът кое е подходящото средство за съставяне на равносметка от този дебит и кредит? Едуард фон Хартман е на мнение, че това е преценяващият разум. От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството.
Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката.
Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява. Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане. - Б. а./
към текста >>
3.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Ако един човек се е домогнал до това освобождаване от характерно-родовото, а ние все още искаме да обясним всичко у него чрез характера на рода, тогава ние нямаме
усет
за индивидуалното.
Човекът развива у себе си качества и функции, чиято определяща основа можем да търсим единствено в него самия. При това характерно-родовото му служи само като средство, за да изрази специфичната си същност в него. Като основа той използва дадените му от природата особености и придава на родовото форма в съответствие със собствената си същност. А ние напразно търсим причината за проявата на тази същност в законите на рода. Ние имаме работа с един индивид, който може да бъде обяснен само чрез самия себе си.
Ако един човек се е домогнал до това освобождаване от характерно-родовото, а ние все още искаме да обясним всичко у него чрез характера на рода, тогава ние нямаме усет за индивидуалното.
към текста >>
Щом
усет
им, че някъде имаме работа с онова у човека, което е свободно от типичния начин на мислене и от характерната за рода воля, ние трябва да престанем да прибягваме до помощта на каквито и да било понятия от нашия дух, ако искаме да разберем неговата същност.
Меродавен за него е единствено индивидът. Неуместно е също така въз основа на общочовешките характеристики да се определя какви конкретни цели индивидът да поставя на своята воля. Който иска да разбере отделния индивид, той трябва да вникне в специфичната му същност, а не да остава при типичните своеобразности. В този смисъл всеки отделен човек представлява един проблем. А всяка наука, занимаваща се с абстрактни мисли и родови понятия, е само подготовка за онова познание, което придобиваме, когато една човешка индивидуалност ни споделя своето виждане за света, както и подготовка за познанието, което получаваме от съдържанието на нейната воля.
Щом усетим, че някъде имаме работа с онова у човека, което е свободно от типичния начин на мислене и от характерната за рода воля, ние трябва да престанем да прибягваме до помощта на каквито и да било понятия от нашия дух, ако искаме да разберем неговата същност.
Познанието се състои в свързване на понятието с възприятието посредством мислене. При всички други обекти наблюдателят трябва да получава понятията чрез своята интуиция; при разбирането на една свободна индивидуалност единствената цел са нейните понятия, по които тя определя самата себе си, да се възприемат в нашия дух в чист вид (без внасяне на наше понятийно съдържание). Хора, които при всяка преценка на друг човек незабавно внасят свои понятия, не могат никога да стигнат до разбирането на една индивидуалност. Както свободната индивидуалност се освобождава от особеностите на рода, така и познанието трябва да се освободи от начина, по който бива разбирано характерното за рода.
към текста >>
4.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Накрая той притъпява напълно
усет
а за реалност.
Такъв мироглед е като спирачка за всяко здраво мислене, той създава гъста, идеалистична мъгла, която пречи на естественото, насочено към разглеждане на действителността зрение да наблюдава световните събития.
Накрая той притъпява напълно усета за реалност.
към текста >>
За него е достатъчно оправдание за такава борба, ако инстинктите му
усет
ят тези на противника като вредни.
Когато Ницше повежда духовна битка, той не иска да опровергава чуждите мнения като такива, но го прави, защото тези мнения водят към вредни, противоестествени инстинкти, с които иска да се бори. При това той има намерение, каквото има всеки, който се бори срещу вредно природно действие или унищожава някакво вредно природно същество. Той гради не чрез „убеждаващата“ сила на истината, а въз основа на убедеността си, че ще победи противника, който, за разлика от него, притежава нездрави и вредни инстинкти.
За него е достатъчно оправдание за такава борба, ако инстинктите му усетят тези на противника като вредни.
Не вярва, че трябва да се бори за някаква идея в ролята на неин защитник, а се бори, защото инстинктите му го подтикват към това. Това не е по-различно при всяка духовна битка. Обикновено борците са също толкова малко съзнателни за действителните си подбуди, колкото философите за своята „воля за власт“ или последователите на нравствения световен ред за естествените причини на нравствените си идеали. Те вярват, че се борят само мнения срещу мнения и покриват действителните си мотиви под мантията на понятия. Също така те не посочват инстинктите на противника, които са им несимпатични, вероятно не ги осъзнават.
към текста >>
5.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
То трябва да бъде едно чувство, един
усет
, една опитност, което не може да се придобие чрез еднократно съобщение, а чрез „вживяване".
То трябва да бъде едно чувство, един усет, една опитност, което не може да се придобие чрез еднократно съобщение, а чрез „вживяване".
Тук се загатва за интимното възпитание, което Платон е искал да даде на избраните. Тогава от неговото слово излизал огън, в който другите виждали само думи. Съвсем не е безразлично как. Пристъпваме към беседите на Платон. Според духовното устройство на човека, те са за него нещо по-малко или повече.
към текста >>
6.
НЯКОИ ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тези очи са необходими само за изследването; но когато изследването се оповестява, то може да бъде разбрано от всеки, който оставя да говори неговият разум и неговият непредубеден
усет
за истината.
Към стр.8. По-горе бе посочено, че онези, чийто духовни очи са отворени, могат да виждат в областта на духовния свят. Но от това не трябва да се вади заключение, че само онзи може да разбере истините, изнесени от посветения, който сам има „духовни очи".
Тези очи са необходими само за изследването; но когато изследването се оповестява, то може да бъде разбрано от всеки, който оставя да говори неговият разум и неговият непредубеден усет за истината.
Такъв човек може да приложи тези истини и в живота, да бъде задоволен от тях, без сам да има „духовни очи".
към текста >>
7.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Понеже на всеки човек са дадени
усет
ът и разбирането на истината.
Но съзерцателят на свръхсетивния свят не трябва да говори за тях само на духовните изследователи. Неговите думи се отнасят до всички хора. Защото той казва такива неща, които се отнасят до всеки; нещо повече: Никой не може да бъде "човек" в истинския смисъл на думата, без познанието за тези неща. Той говори на всички хора, защото му е известно, че има различни степени в разбирането на това, което той учи. Той знае също, че тези, които не са толкова далеч от мига на истинското духовно изследване, могат да го разберат.
Понеже на всеки човек са дадени усетът и разбирането на истината.
И той преди всичко се обръща към тази способност за разбиране, свойствена на всяка здрава душа. Той знае, че в това разбиране има една сила, която постепенно трябва да отведе към висшите степени на познанието. Чувството за истината с действително вълшебникът, който разтваря "окото на духа" дори на тези, които не виждат нищо от това, за което им се говори. Това чувство се заражда в тъмнината.
към текста >>
8.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Както без око не могат да се
усет
ят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция.
Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция.
Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него.
към текста >>
9.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги
усет
и; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема.
Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво". Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят. За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение. Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят. Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие".
Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема.
В този смисъл, немският философ Лотце казва с пълно право: "без око, което да усеща светлината и без ухо, което да възприема звука, целият свят би бил тъмен и ням. В него биха се намерили толкова малко светлина и звук, колкото малко е възможен и зъбобол, без наличието на един усещаш болката нерв".
към текста >>
10.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Този специален
усет
към природата е едно от средствата за развитие на самия Дух, създаващ у себе си един траен елемент.
Този специален усет към природата е едно от средствата за развитие на самия Дух, създаващ у себе си един траен елемент.
Но той няма нищо общо с чувственото удоволствие, което някой храни към природата. Тук душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всяка друга наклонност, която произхожда от физическото съществувание.
към текста >>
11.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
За хората, притежаващи особено дълбок
усет
за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око.
Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества. Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последния в света на сетивата. От тази гледна точка става ясно, защо човекът може да размишлява върху сетивните неща. Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самия този камък?
За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око.
Те наистина усещат взаимната връзка и хармонията между човешкия мисловен свят от една страна, и природния свят от друга страна.
към текста >>
12.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Светложълтия цвят подсказва ясно мислене и добра интелигентност; зеленият цвят е израз на точния
усет
за живота и света.
Втората аура също показва най-различни оттенъци. Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования. Любопитството се проявява под формата на жълто-червени петна.
Светложълтия цвят подсказва ясно мислене и добра интелигентност; зеленият цвят е израз на точния усет за живота и света.
Схватливите деца имат подчертано зелени нюанси в тази част на тяхната аура. Добрата памет е представена във втората аура чрез "жълто-зелените" оттенъци. Розовият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и набожност.
към текста >>
13.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Не бива да смятаме, че подобно насочване на Духа към вечната страна на нещата ще заличи нашият
усет
за подробностите от всекидневието и ще ни отчужди от непосредствената действителност. Напротив.
Окултният ученик трябва да установи тази връзка между своята вечна същност и вечния принцип на нещата. Още преди да се отдал на други упражнения, освен посочените, както и по време на самите тях, той трябва да насочва своите сетива към непреходната страна на нещата. Когато наблюдавам един камък, едно растение, едно животно, един човек, аз не бива да забравям, че всички те изразяват нещо непреходно, нещо вечно. Аз съм длъжен да задам въпроса: "как изглежда вечната страна на този преходен камък, на този преходен човек и как ще надживее тя видимите им сетивни форми?
Не бива да смятаме, че подобно насочване на Духа към вечната страна на нещата ще заличи нашият усет за подробностите от всекидневието и ще ни отчужди от непосредствената действителност. Напротив.
Всяко листо, всяко насекомо ще започнат да ни откриват неизброими тайни, ако ги наблюдаваме не само с физическите си очи, а и с помощта на устремения през очите човешки Дух. За живите сетивни възприятия няма да отпадне нито един нюанс от външната природа, било то светлина, цвят или звук; към тях обаче ще се прибавят безброй нови неща. И който не е способен да наблюдава дори най-незначителните подробности, ще стигне само до бледи, безжизнени мисли, а не до непосредствен поглед в духовния свят.
към текста >>
Истинският окултен изследовател след като е постигнал връхните точки на свръхсетивното познание ще съумее да запази ясен поглед и верен
усет
за всяко нещо, поставяйки го на неговото точно определено място.
И човек просто обиква този вечен принцип, живец във всички неща. Той му става близък, както по-рано му беше близък преходния свят. И всичко това съвсем не ни отчуждава от живото; напротив, ние се научаваме да ценим всяко нещо според неговото истинско значение. Сега дори и най-маловажните неща в живота няма да преминат незабелязано покрай него; той няма да се лута вече в тях, а търсейки духа, ще оцени тяхната ограничена стойност и ще ги види в тяхната истинска светлина. Недобър окултен ученик е този, който би предпочел да се носи из облачните висини, далеч от живота.
Истинският окултен изследовател след като е постигнал връхните точки на свръхсетивното познание ще съумее да запази ясен поглед и верен усет за всяко нещо, поставяйки го на неговото точно определено място.
Ето как пред окултния ученик се открива възможността да не се поддава единствено на неизброимите влияния от външния сетивен свят, които отклоняват волята му в една или друга посока. Извоюваното познание му позволява да отправи своя поглед към вечната същност на нещата. Неговият вътрешен свят е преобразени той вече може духовно да възприема тази неунищожима и вечна същност. Сега за него от особено значение са следните мисли.
към текста >>
14.
00. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Онова, което блика от топлината и дълбокия
усет
за нещата, аз записвам в сух, математически стил.
". Този процес е крайно необходим на окултното обучение; но от друга страна, една правилно написана антропософска книга е длъжна да пробуди духовния живот на читателя, а не да му предлага просто сбор от мисли и разсъждения. Четенето трябва да се превърне в истинско изживяване, съпроводено от вътрешно напрежение, разтърсващ трепет и завършващ отговор. Аз добре зная до каква степен е далеч всичко, което възпроизвеждам в моите книги, от онзи момент, когато вътрешната сила на подобно изживяване ще може да озари четящата душа. Обаче зная и друго: че на всяка степен от моята вътрешна борба аз се стремя да постигна възможно най-много в тази област. Нито в стила на моите описания нито в отделните изречения може да се долови и следа от моите субективни чувства.
Онова, което блика от топлината и дълбокия усет за нещата, аз записвам в сух, математически стил.
Обаче единствено този стил може да пробуди читателя, защото той сам трябва да породи в себе си топлината и усет за нещата. Те не могат просто да се влеят в него, идвайки от автора, докато самия той чака, потънал в спокоен и хладен размисъл."
към текста >>
Обаче единствено този стил може да пробуди читателя, защото той сам трябва да породи в себе си топлината и
усет
за нещата.
Четенето трябва да се превърне в истинско изживяване, съпроводено от вътрешно напрежение, разтърсващ трепет и завършващ отговор. Аз добре зная до каква степен е далеч всичко, което възпроизвеждам в моите книги, от онзи момент, когато вътрешната сила на подобно изживяване ще може да озари четящата душа. Обаче зная и друго: че на всяка степен от моята вътрешна борба аз се стремя да постигна възможно най-много в тази област. Нито в стила на моите описания нито в отделните изречения може да се долови и следа от моите субективни чувства. Онова, което блика от топлината и дълбокия усет за нещата, аз записвам в сух, математически стил.
Обаче единствено този стил може да пробуди читателя, защото той сам трябва да породи в себе си топлината и усет за нещата.
Те не могат просто да се влеят в него, идвайки от автора, докато самия той чака, потънал в спокоен и хладен размисъл."
към текста >>
15.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Докато човек не е
усет
ил плодовете на вътрешното спокойствие, той трябва да спазва последователно и строго посочените правила.
Докато човек не е усетил плодовете на вътрешното спокойствие, той трябва да спазва последователно и строго посочените правила.
За всеки, който постъпва по този начин, идва ден, когато около него се разлива духовна светлина и вътрешно зрение му открива един съвършено нов свят. Обстоятелството, че започва да прилага правила, изобщо не трябва да промени външния живот на окултния ученик. Той както и по-рано, продължава да изпълнява своите задължения; понася същите страдания изпитва същата радост. Той съвсем не се отчуждава от "живота". Напротив, през останалата част на деня, той ще води много по-активен живот, защото в минутите на съзерцание, се издига до "по-висшия живот".
към текста >>
16.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тук само ще допълним, че художественият
усет
, съчетан с една тиха, съзерцателна природа, е най-добрата подготовка за развитие на духовни способности.
Когато ученикът е напреднал дотам, че може да различава духовните образи на тези явления, които и физически са видими за него, той не е далеч от онази степен, когато ще бъде в състояние да вижда неща, които изобщо нямат физическо съществувание и следователно, остават напълно скрити (окултни) за този, който е незапознат с Тайната Наука. Тук се налага да изтъкнем, че окултният изследовател не трябва да губи време в размишления върху значението на нещата, които вижда. Умствената работа само ще го отклони от верния път. Той е длъжен да вникне във физическия свят с бодри и здрави сетива, с остър наблюдателен талант и след това да се отдава на своите собствени чувства. Той не трябва да отгатва по умозрителен път какъв е смисълът на нещата, а нещата сами ще му открият своя смисъл.
Тук само ще допълним, че художественият усет, съчетан с една тиха, съзерцателна природа, е най-добрата подготовка за развитие на духовни способности.
Този усет прониква зад повърхностния пласт на нещата и се добира до техните тайни.
към текста >>
Този
усет
прониква зад повърхностния пласт на нещата и се добира до техните тайни.
Тук се налага да изтъкнем, че окултният изследовател не трябва да губи време в размишления върху значението на нещата, които вижда. Умствената работа само ще го отклони от верния път. Той е длъжен да вникне във физическия свят с бодри и здрави сетива, с остър наблюдателен талант и след това да се отдава на своите собствени чувства. Той не трябва да отгатва по умозрителен път какъв е смисълът на нещата, а нещата сами ще му открият своя смисъл. Тук само ще допълним, че художественият усет, съчетан с една тиха, съзерцателна природа, е най-добрата подготовка за развитие на духовни способности.
Този усет прониква зад повърхностния пласт на нещата и се добира до техните тайни.
към текста >>
И все пак не трябва да смятаме, че музикалния
усет
вече замества тези упражнения.
И той трябва да се потопи в тази чужда душевност. Длъжен е да слее своето собствено чувство с радостта или болката, които му се откриват в звуците. Той трябва да се абстрахира от това, какво представляват звуците за него, дали са му приятни или не, мелодични или дразнещи; душата му трябва да се изпълва само от онова, което се разиграва в съществото, от което идват звуците. Който обмислено и планомерно се отдава на подобно упражнение, развива способността, така да се каже, да се слива със съществото, което издава звука. Човек надарен с музикално чувство ще бъде значително улеснен в това душевно упражнение, отколкото немузикалния.
И все пак не трябва да смятаме, че музикалния усет вече замества тези упражнения.
Като окултен ученик, човек трябва да усеща по този начин цялата природа.
към текста >>
17.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя
усет
за красотата на природния свят.
Във всеки случай е необходима голяма предпазливост и който не се съобразява с този факт, най-добре е да се откаже от по-нататъшни стъпки в окултното обучение. Окултният ученик не трябва да губи своята доброта, благородство и чувствителност към физическия свят. Напротив, в хода на окултното обучение, то непрекъснато развива своята нравствена сила, своята вътрешна чистота и дарбата си за наблюдение.
Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят.
В противен случай, упражненията водят само до притъпяване на това чувство и на този усет. Сърцето би се вкоравило и човек би изпаднал в опасно положение.
към текста >>
В противен случай, упражненията водят само до притъпяване на това чувство и на този
усет
.
Във всеки случай е необходима голяма предпазливост и който не се съобразява с този факт, най-добре е да се откаже от по-нататъшни стъпки в окултното обучение. Окултният ученик не трябва да губи своята доброта, благородство и чувствителност към физическия свят. Напротив, в хода на окултното обучение, то непрекъснато развива своята нравствена сила, своята вътрешна чистота и дарбата си за наблюдение. Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят.
В противен случай, упражненията водят само до притъпяване на това чувство и на този усет.
Сърцето би се вкоравило и човек би изпаднал в опасно положение.
към текста >>
18.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
От друга страна сме длъжни да подчертаем, че здравия
усет
за разграничаването между истина и илюзия трябва да се култивира непрекъснато.
От друга страна сме длъжни да подчертаем, че здравия усет за разграничаването между истина и илюзия трябва да се култивира непрекъснато.
По време на всички тези упражнения човек не трябва да губи нито за миг съзнателния контрол над себе си. И в тази област той трябва да мисли така ясно, както прави това за нещата и процесите, свързани с ежедневието. Би било твърде лошо, ако той изпадне в мечтателство Разумът трябва да е ясен и трезв във всеки отделен миг. И най-голямата грешка би била сторена, ако в хода на тези упражнения някой би смутил своето равновесие и ако би престанал да разсъждава ясно и точно за обикновените неща от живота, както е вършил това по-рано. Окултният ученик непрекъснато трябва да се уверява дали не е нарушил своето вътрешно настроение, дали е останал същия в своето обичайно ежедневие.
към текста >>
19.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче съвсем не е нужно да смятаме, че за окултния ученик изчезва поетичният
усет
към живота или могъщата способност за вдъхновение, само защото над портата, която води към втората степен на Посвещението, стоят думите: "Нека всички предразсъдъци да изчезнат от теб", а над портата към първата степен вече е прочел: "без здрав разум всяка твоя стъпка е напразна".
Сега те се разкриват пред него в своите собствени закони. Обаче той не може да завоюва това богатство, ако се поддава на илюзии и измами. Би било твърде зле, ако неговите предразсъдъци и фантазии се намесват в неговото мислене. Мечтатели и фантасти са също така неподходящи за окултно обучение, както и суеверните хора. Защото най-опасните врагове по пътя към висшето познание са спотаени тъкмо в мечтателството, фантазьорството и суеверието.
Обаче съвсем не е нужно да смятаме, че за окултния ученик изчезва поетичният усет към живота или могъщата способност за вдъхновение, само защото над портата, която води към втората степен на Посвещението, стоят думите: "Нека всички предразсъдъци да изчезнат от теб", а над портата към първата степен вече е прочел: "без здрав разум всяка твоя стъпка е напразна".
към текста >>
20.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тъкмо този обикновен
усет
за нещата окултният ученик трябва да развие в себе си с изключителна прецизност.
Днес е изключително трудно да се разбере, че борбата срещу такива недостатъци има нещо общо с развитието на човешките познавателни способности. Обаче всеки окултист е наясно, че нещата зависят много повече тъкмо от това обстоятелство, а не от повишаването на интелигентността или от практикуването на изкуствени упражнения. Мнозина вярват, че за да се бори със страхът, човек трябва да е безумно смел; че за да преодолява расовите и съсловни предразсъдъци, трябва да се откаже от различията между хората. Правилното познание е свързано с освобождаване от предразсъдъците. Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да съдим за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек.
Тъкмо този обикновен усет за нещата окултният ученик трябва да развие в себе си с изключителна прецизност.
към текста >>
21.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В този смисъл, честността и
усет
а към истината, са градивни сили; а лъжата, лицемерието и липсата на почтеност са разрушителни сили.
Всички тези неща бяха вече обсъдени в предишните глави, но тук ще ги споменем само с оглед 16-листния лотосов цвят и неговото развитие. В резултат на упражненията той става все по-съвършен и по-съвършен. Всъщност от тези упражнения зависи и появата на ясновиждането. Тази дарба се развива толкова по-бързо колкото по-добре са съгласувани човешките мисли и изисквания с процесите на външния свят. Всеки, който мисли или казва нещо, без то да е в съгласие с истината, умъртвява самия зародиш на 16-листния лотосов цвят.
В този смисъл, честността и усета към истината, са градивни сили; а лъжата, лицемерието и липсата на почтеност са разрушителни сили.
И окултният ученик трябва да знае, че тук нещата опират не до "добрите намерения", а до реални и конкретни действия. Ако мисля или говоря нещо, което не отговаря на истината аз разрушавам моята свръхсетивна организация, дори и да съм имал най-добро намерения. Когато изброените душевни процеси протичат правилно, 16-листния лотосов цвят започва да свети в прекрасни цветове и да се движи по определени закономерности. Нека повторим, че спомената дарба за ясновиждане не настъпва преди да бъде постигната определена степен от развитието на душата.
към текста >>
Той може, например, да се издигне до един много фин
усет
за състоянието на другите души и да ги избягва или мрази.
Ако те бъдат пренебрегнати, лотосовите цветове израстват в уродлив вид. Ето защо, дори и при появата на ясновидство, изброените душевни качества в този случай могат да се манифестират не като "добри", а като "зли" сили. И тогава човек може да стане особено нетолерантен, боязлив и преизпълнен с антипатия спрямо своето обкръжение.
Той може, например, да се издигне до един много фин усет за състоянието на другите души и да ги избягва или мрази.
Поради душевният хлад, който усеща от противоположните мнения, той престава да ги зачита, или се отнася към тях с явна враждебност. Ако към всичко казано се прибави спазването на известни предписания, които окултните ученици получават само устно от окултните учители, настъпва значително ускоряване в развитието на лотосовите цветове.
към текста >>
Но за окултния ученик, те се превръщат в едно чудно съответствие на неговия вътрешен
усет
за нещата.
Тук следва да обърнем внимание на един факт, който може да бъде разбран само с оглед на вече описаното. Хората, формирани според изискванията на съвременното образование, изобщо не могат да вникнат в многократните повторения, характерни за проповедите на Буда.
Но за окултния ученик, те се превръщат в едно чудно съответствие на неговия вътрешен усет за нещата.
Защото тези повторения са в хармония с определени ритмични движения в етерното тяло. Отдавайки им се с пълно вътрешно спокойствие, човек постига и съзвучие с етерните движения. И понеже етерните движения са отражение на определени космически ритми, които закономерно се повтарят, вслушвайки се в стила на Буда, човек навлиза в тайните на света.
към текста >>
Обратно, ако срещне други, непознати духовни Същества, той няма да може да прецени тяхната истинска природа и съвсем скоро ще
усет
и, как здравата почва се изплъзва под краката му.
За окултния ученик е абсолютно необходимо да проучи с духовен поглед своята душа, преди да проникне във висшите светове. Защото тъкмо в нея той може да открие онези духовно-душевни факти, които ще е в състояние да прецени по най-добър начин. Ако в условията на физическия свят е успял да постигне задълбочено познание на своята личност и когато после в духовния свят нейния образ се изправи най-напред пред него, той ще може да ги сравни внимателно и спокойно. Той ще може да отнесе по-висшата опитност към нещо познато и ще си осигури здрава почва за следващите стъпки.
Обратно, ако срещне други, непознати духовни Същества, той няма да може да прецени тяхната истинска природа и съвсем скоро ще усети, как здравата почва се изплъзва под краката му.
Ето защо отново ще подчертаем, че най-сигурния път към висшите светове минава през суровото и строго себепознание. Духовните образи, следователно, са първото, което човек среща по своя път към висшите светове. Защото действителността, която съответствува на тези образи е на самия него. Ето защо окултният ученик трябва да прояви зрелост и на тази първа степен да не се увлича в търсене на други постижения, а да спре своето внимание върху образите. Но всред този образен свят, той скоро започва да различава нещо ново.
към текста >>
Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения
усет
за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
Да, той трябва да постигне това, ако иска неговият Аз да се появи в нормален и добре развит вид. Погрешно би било някой да казва: "Аз не мога да приема антропософската наука за духа, преди сам да съм прогледнал в духовния свят". Защото без задълбочаване в духовните изследване, никой не може да се издигне до свръхсетивното познание. В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно. Както човешкият зародиш несъзнателно приема хранителни вещества, така и човек все още невиждащ в духовния свят може да приеме истините на антропософската Наука за Духа.
Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
към текста >>
Следователно, това което
усет
ът към истината и здравият разум осветляват по пътя на окултното обучение, за ученика се превръща в лична опитност.
Човек първо трябва да овладее мистичното познание и едва после да напредва към ясновидството. И ако той промени тази последователност, би заприличал на едно новородено дете, което разполага с уши и очи, но не и с мозък. Дори пред него да се простират светове от багри и звуци, той не би знаел как да пристъпи в тях.
Следователно, това което усетът към истината и здравият разум осветляват по пътя на окултното обучение, за ученика се превръща в лична опитност.
към текста >>
22.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тук решаващи са ясното, спокойно мислене, както и верният
усет
за нещата.
Особено важен за окултния ученик е стремежът към пълно духовно здраве. Нездравият чувствен и мисловен живот във всички случаи ни отдалечава от пътищата към висшето познание.
Тук решаващи са ясното, спокойно мислене, както и верният усет за нещата.
Нищо не трябва да бъде толкова чуждо за окултния ученик, както склонността към мечтателство, лесна възбудимост, нервност, екзалтация и фанатизъм. Той е длъжен да обхваща всички ситуации в живота с верен поглед, да се ориентира точно при всички житейски обстоятелства, да позволява на външния свят да му говори с умерен и спокоен глас. Навсякъде, където е необходимо, той трябва да изгражда справедливо отношение към живота. Той трябва да избягва всяка едностранчивост и всяко напрежение в своите разсъждения и чувства. Ако окултният ученик не изпълни това условие, вместо във висшите светове, той ще попадне в света на своето собствено въображение.
към текста >>
Подобен
усет
на нещата постепенно променя у човека целия му начин на мислене.
Подобен усет на нещата постепенно променя у човека целия му начин на мислене.
Сега вече аз се обръщам, примерно към един престъпник по съвършено друг начин, отколкото по-рано. Вече съм сдържан в моята преценка и си казвам: "Аз също съм само един човек като него. И може би единствено възпитанието, което съм получил, ме е предпазило от неговата съдба! " И тогава бързо стигам до мисълта, че този мой събрат би бил съвсем друг, ако учителите, работили с мен биха се занимавали и с него. Аз просто съм получил нещо, което му е било от казано; моето благополучие аз дължа само на обстоятелството, че той е лишен от него.
към текста >>
23.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Сега окултният ученик трябва да се окаже подготвен и да понесе ужасяващата среща без какъвто и да е страх; у себе си той трябва да
усет
и достатъчно сила и напълно съзнателно да поеме грижата за преобразяването на "пазачът" в едно приказно същество.
Сега окултният ученик трябва да се окаже подготвен и да понесе ужасяващата среща без какъвто и да е страх; у себе си той трябва да усети достатъчно сила и напълно съзнателно да поеме грижата за преобразяването на "пазачът" в едно приказно същество.
към текста >>
24.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Напълно вярно е, че един или друг може да
усет
и нуждата от лична помощ.
Когато твърдим: "Окултният ученик се нуждае от лични указания и съвети", близко до ума е, че и самата книга носи в себе си подобни лични указания и съвети. В миналите епохи имаше достатъчно основания личните указания да се дават само в устна форма; днес човечеството е напреднало до такава степен, че окултното познание трябва да намери много по-голямо разпространение, отколкото по-рано. Всеки човек може да търси достъп до него, само че по начин, съвършено различен от миналите епохи. Ето защо книгата идва да замести предишния стил на окултното обучение. Възражението, че освен казаното в тази книга, са необходими и лични указания, е валидно само отчасти.
Напълно вярно е, че един или друг може да усети нуждата от лична помощ.
Обаче погрешно е да се мисли, че съществените неща са пропуснати в тази книга: те могат да бъдат открити от всеки, която я чете с достатъчно ясно и будно съзнание.
към текста >>
25.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Естествено, всеки човек е в правото си да съобщи или публикува онова, което му подсказват неговият разум, неговият здрав
усет
за истината и неговите чувства, дори и когато не знае как ще се произнесе съвременната наука по този въпрос.
беше част от постоянните му занимания. Това, че по време на своето обучение той си осигури достатъчно надеждни възможности да следи и до днес истинския научен прогрес в областта на физикалната топлинна теория, без да среща никакви трудности при опитите си да вниква в което и да е от постиженията на официалната наука. В противен случай той изобщо не би се осмелил да напише тази книга. За свой неизменен принцип той прие да говори и пише само за такива неща в областта на Духовната Наука, за които е сигурен в начина, по който те могат да бъдат обяснени от съвременната наука. С това авторът не претендира, че подобен подход трябва да е задължителен за всички хора.
Естествено, всеки човек е в правото си да съобщи или публикува онова, което му подсказват неговият разум, неговият здрав усет за истината и неговите чувства, дори и когато не знае как ще се произнесе съвременната наука по този въпрос.
Обаче авторът на тази книга би желал да се придържа твърдо към посочения горе принцип. Например, той не би написал онези няколко изречения за човешката жлезна система, за човешката нервна система, които се намират в тази книга, ако не би бил в състояние да се опита и да говори върху тях по онзи начин, по който би ги третирал всеки съвременен учен от гледна точка на официалната наука. Въпреки становището, че да се говори по този начин за „топлина", означава пълно непознаване на съвременната физика, авторът смята, че има това право, защото той действително се стреми да вникне в съвременните научни постижения и би се отказал да говори по този начин, ако тези постижения са му чужди. Той знае, че личният мотив, от който израства подобен принцип, лесно може да бъде взет за нескромност. С оглед на тази книга, това е необходимо да се каже, за да не бъде сметнат мотивът на автора и за нещо съвсем друго.
към текста >>
Макар и книгата да се занимава с изследвания, които са недостъпни за свързания със сетивата разум, тя не посочва нищо, което да не е разбираемо за всеки човек с непредубеден ум и здрав
усет
към истината, стига той да се реши и приложи тези дарби в живота.
След като казахме толкова много за хората, които от самото начало биха отхвърлили тази книга, нека да споменем една дума и за тези, които ще я приемат. За тях същественото се съдържа още в първата глава „Характер на Тайната Наука". Нека добавим и нещо друго.
Макар и книгата да се занимава с изследвания, които са недостъпни за свързания със сетивата разум, тя не посочва нищо, което да не е разбираемо за всеки човек с непредубеден ум и здрав усет към истината, стига той да се реши и приложи тези дарби в живота.
Авторът е категоричен: той би желал преди всичко читатели, готови да приемат изнесените данни не на сляпо доверие, а едва след като ги изпитат с помощта на познанията и опитностите, които живота предлага на всеки от нас. (Тук става дума не само за духовно-научната проверка чрез методите на свръхсетивните изследвания, а преди всичко за проверката, основаваща се на здравото и непредубедено човешко мислене. Добавка на Р. Щайнер към 4-то издание, 1913).
към текста >>
26.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол и лични съображения, а характерният научен
усет
, изграден и възпитан чрез строгата методология на естествената наука.
Впрочем една разлика спрямо естественонаучния подход настъпва още в мига, когато се пристъпва в областта на Духовната Наука (Geheimwissenschaft). При естествената наука фактите се намират в полето на сетивния свят; ученият разглежда душевната дейност като нещо второстепенно и дава превес на сетивните факти и тяхната закономерност. Духовнонаучният изследовател поставя на преден план тъкмо душевната дейност, защото читателят ще се добере до тези факти, само ако съумее да развие по правилен начин своята собствена душевна дейност. Тези факти не застават пред човешкото възприятие без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност. Следователно, духовният изследовател предполага, че читателят сам търси заедно с него тези факти.
Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол и лични съображения, а характерният научен усет, изграден и възпитан чрез строгата методология на естествената наука.
Ето защо той е принуден да говори и за средствата, чрез които постига наблюдения в областта на свръхсетивния свят. След като човек навлезе в тази област, той скоро ще забележи, че с помощта на Тайната Наука добива представи и идеи, каквито по-рано не е имал. Така човек стига до ново обяснение също и на това, което преди е смятал за основна същност на „доказателството". За естественонаучния подход към явленията „доказателството" е нещо, което се прибавя към тях от външния свят. При духовнонаучното мислене обаче, душевната дейност, която се развива в хода на естественонаучното мислене върху целите на доказателството, лежи в самото търсене на фактите.
към текста >>
27.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Хора с развит
усет
за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз.
И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият темперамент, характеровите му особености и т.н. Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст. Понякога тези неща са толкова очебийни, че има мислители, които напълно отричат възможността от промени в човешкия характер. Те смятат, че характерът е нещо трайно през целия живот и само се проявява в една или друга посока. Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения.
Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз.
Несъмнено, спрямо по-горе изброените качества, тази промяна е много по-бавна. Двата вида промени бихме могли да сравним с движението на часовниковите стрелки. Промените в астралното тяло се отнасят към тези в етерното тяло, както движението на голямата стрелка се отнася към движението на малката стрелка. Силите, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло. Те са от същия род с онези сили, които се проявяват в областта на биологичния живот, т.е.
към текста >>
28.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
У човек, който няма никакъв
усет
за значението на свръхсетивното познание, лесно могат да възникнат съмнения относно него и начина, по който това познание разглежда съня и смъртта.
Будното състояние при човека не може да бъде разбрано, без да наблюдаваме състоянието му по време на съня; не можем да разрешим загадката на живота без да спрем поглед върху смъртта.
У човек, който няма никакъв усет за значението на свръхсетивното познание, лесно могат да възникнат съмнения относно него и начина, по който това познание разглежда съня и смъртта.
Впрочем Тайната Наука дълбоко уважава мотивите, които пораждат тези съмнения. Напълно естествено е да се твърди, че човек е създаден за активен и действен живот и цялата му продуктивност е свързана с отдаването на този активен, буден живот. Докато вглъбяването в състояния, каквито са сънят и смъртта, би могло да възникне само от известна склонност към безцелно мечтателство и не води до никъде другаде, освен до една празна и ненужна фантастика. Лесно ще се намерят хора, които виждат в отхвърлянето на такава „фантастика" израз на една здрава душевност, а в отдаването на каквото и да е „безцелно мечтателство" нещо болестно, присъщо само на лица, лишени от жизнерадост и витални сили, неспособни за истинско творчество. Такива преценки не трябва да се отхвърлят като напълно погрешни.
към текста >>
Тук може да попречи и обстоятелството, че противоположните представи имат твърде голяма власт над разсъдъчната способност на хората и не им позволяват да
усет
ят истинската тежест на съответните понятия.
А когато провеждаме едно изследване единствено с физически закономерности, ние изобщо не стигаме до мисълта на архитекта. Както зад физическите закони, според които е изградена къщата, стоят идеите на нейния архитект, така и зад всичко, което физическата наука изнася по един правилен начин, стои онова, за което говори свръхсетивното познание. Разбира се, хора които искат да оправдаят съществуването на скритите духовни причини, лежащи в основата на видимия свят, често прибягват до това сравнение. То може да изглежда вече банално. Само че спрямо тези не ща е важно, не дали сме запознати с известни понятия, а това да видим истинската им тежест, когато с тяхна помощ обосноваваме едни или други факти.
Тук може да попречи и обстоятелството, че противоположните представи имат твърде голяма власт над разсъдъчната способност на хората и не им позволяват да усетят истинската тежест на съответните понятия.
към текста >>
Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения
усет
, с „мечтания сън".
Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност.
Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън".
Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи.
към текста >>
Обаче в тези факти, невидимите си ли не се проявяват така явно и човек може да срещне големи трудности, ако иска да
усет
и реалната стойност на онези външни процеси, които потвърждават данните на свръхсетивното познание.
Ето защо, за да познае себе си като един траен Аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло. Такива способности дава свръхсетивното познание и по-нататък в тази книга ще говорим за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати. Смъртта също настъпва не по друг начин, а като промяна в съотношенията на съставните части, образуващи човешкото същество. Всичко, което установява свръхсетивното наблюдение, може да бъде видяно в неговите действия, също и във външния свят, така че непредубеденото обективно мислене, "наблюдавайки външния живот, неизбежно стига до потвърждаване на данните, които изнася свръхсетивното познание.
Обаче в тези факти, невидимите си ли не се проявяват така явно и човек може да срещне големи трудности, ако иска да усети реалната стойност на онези външни процеси, които потвърждават данните на свръхсетивното познание.
Тук много по-лесно отколкото в предишните части на тази книга, човек може да вземе тези данни за плод на фантазията; просто, защото има много случаи, когато човек сам затваря ума си и не желае да види как свръхсетивните сили действуват във физическия свят.
към текста >>
Азът никога не би могъл да
усет
и Духа в онази форма, в която той се проявява единствено чрез телесните сетива, ако не би искал да употреби тези сетива за изпитването на духовните качества в сетивния свят.
Някой би могъл да сметне, че подобни представи, каквито свръхсетивното познание предлага за тези процеси, са страшни и безутешни. Би могло да изглежда ужасяващо, че една надежда, за чието сбъдване са необходими сетивни органи, след смъртта ще прерасне в безнадеждност; че едно желание, което може да се изпълни само във физическия свят, после се превръща в мъчително и изгарящо лишение. На такова мнение обаче можем да сме само дотогава, докато не проумеем, че в живота всички желания и страсти, които след смъртта ще бъдат обхванати от „пояждащия огън" в един по-висш смисъл представляват не благотворни, а разрушителни сили. Чрез такива сили Азът се привързва към сетивния свят много по-здраво, отколкото е необходимо, за да черпи от този свят всичко, от което се нуждае. Този сетивен свят е едно откровение на скрития зад него духовен свят.
Азът никога не би могъл да усети Духа в онази форма, в която той се проявява единствено чрез телесните сетива, ако не би искал да употреби тези сетива за изпитването на духовните качества в сетивния свят.
Но ако Азът копнее за такива неща от сетивния свят, при които Духът не говори, тогава Азът се отдалечава от истинската духовна реалност на света. Ако сетивната наслада, като израз на Духа, означава повишаване и развитие на Аза, то онази, която не е израз на Духа, означава обедняване и опустяване на Аза. Дори когато подобно желание е задоволено в сетивния свят, неговото опустошаващо въздействие върху Аза продължава. Само че преди смъртта това разрушително спрямо Аза въздействие не се вижда.
към текста >>
Който обича един човек, се чувствува привлечен към него не само от това, което може да
усет
и чрез физическите органи.
Ето защо по време на живота сетивните желания непрекъснато раждат нови желания. И човек просто не забелязва, че той сам се обвива в един „пояждащ огън". Едва след смъртта се вижда ясно какво го е обгръщало още, докато е бил жив; а с виждането на този огън става ясно, че той носи в себе си нещо изцеляващо и благотворно.
Който обича един човек, се чувствува привлечен към него не само от това, което може да усети чрез физическите органи.
Обаче след смъртта, тази физическа страна на любимия не може да бъде повече възприемана. Тогава от любимия човек остава видима онази страна, за чието възприемане физическите органи бяха само едно средство. И сега единствената пречка, за да постигнем пълна видимост, са тъкмо онези желания, които могат да се задоволят само с помощта на физическите органи. Ако обаче тези желания не бъдат заличени, тогава не би могло да възникне съзнателно възприемане на любимия човек след смъртта. Разгледана по този начин, представата за ужаса и безутешността, които събитията след смъртта биха могли да имат за човека, според както ги описва свръхсетивното познание, се превръща в нещо, което носи дълбока благодарност и утеха.
към текста >>
За човек с
усет
към всичко това, тези дискретни доводи имат по-голяма доказателствена сила дори от очевидния материален свят.
Външните въздействия се поемат и преработват от човека. Възпитателят знае, че подобни въздействия по раждат в човешката душа определени сили; ако това не беше така, обучението и възпитанието нямаше да имат никаква стойност. Ето защо умният възпитател поставя ясна граница между наследствените заложби и онези вътрешни сили на човека, бликащи от минали съществувания, които само леко просветват през наследените от предци те качества и способности. Разбира се, подобни факти не подлежат на „точни" доказателства, каквито например везните могат да представят за определени физически процеси. Ето защо, тези неща спадат към най-интимните области на живота.
За човек с усет към всичко това, тези дискретни доводи имат по-голяма доказателствена сила дори от очевидния материален свят.
Обстоятелството, че и животните могат да бъдат дресирани, т.е. чрез възпитание да заучават известни качества и способности, не представлява сериозно възражение за този, който е успял да вникне в същественото. Вярно е, че навсякъде по света има преходи, но все пак резултатите от една дресура в никакъв случай не могат да бъдат сравнявани с резултатите от обучението при човека. Твърди се още, че онези способности, които домашните животни придобиват при съвместния им живот с човека, се унаследяват, т.е., че веднага започват да се проявяват като нещо присъщо на вида, а не на индивида. Дарвин описва как някои кучета донасят хвърления предмет, без да са обучавани на това.
към текста >>
29.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Навлизайки в заетото от Сатурн пространство, той би
усет
ил, че тук топлината е по-различна от тази на обкръжаващата среда.
Там няма и следа от газообразни, течни или твърди елементи. Тези агрегатни състояния възникват през следващите планетарни въплъщения. Да предположим, че един човек, надарен с днешните сетивни органи, би се приближил като наблюдател към това Сатурново състояние. Там той не би имал никакви сетивни възприятия с изключение на усещането за топлина. Да предположим, че един човек би се приближил до Сатурн.
Навлизайки в заетото от Сатурн пространство, той би усетил, че тук топлината е по-различна от тази на обкръжаващата среда.
Освен това, Сатурновото пространство не би показвало равномерна топлина, а една сложна смяна на по-топли и по-студени части. В определени линии той би възприемал лъчиста топлина. Но тези линии не са само прави, а поради топлинната разлика образуват неправилни и сложни форми. Сякаш човек би имал пред себе си едно небесно тяло, едно мирово Същество, състоящо се само от подвижна и променлива топлина.
към текста >>
Практически едва сега човек
усет
и своя „Аз" във физическото тяло.
Хората в непосредствена близост до водача на Христовия оракул бяха най-напреднали относно съединението между физическото тяло и отделената от него част на етерното тяло. Това съединение настъпи вследствие на промените в Атлантида и цялата Земя. То засегна всички хора, физическото и етерното тяло на човека се покриха едно с друго. По този начин предишните неограничени паметови възможности престанаха да съществуват; започна човешкият мисловен живот. Онази част от етерното тяло, която беше съединена с физическото тяло, преобрази физическия мозък и го превърна в инструмент на мисленето.
Практически едва сега човек усети своя „Аз" във физическото тяло.
Едва сега се пробуди себесъзнанието. На първо време това се случи само с ограничен брой хора и предимно с последователи на водача на Христовия оракул. Останалите човешки маси, разпръснати из Европа, Азия и Африка запазиха в различна степен остатъци от старите състояния на съзнанието. Ето защо те имаха и непосредствени опитности от свръхсетивния свят.
към текста >>
У тези народи
усет
ът към физическия сетивен свят беше изграден по-различно, отколкото при древните перси.
Третата културна епоха на следатлантския период възникна всред народите, които се установиха в Предна Азия и Северна Африка. Там откриваме халдеи, вавилонци и асирийци от една страна, и египтяни от друга.
У тези народи усетът към физическия сетивен свят беше изграден по-различно, отколкото при древните перси.
Те приеха в себе си много повече от онази духовна заложба, която през последните времена на Атлантида позволи появата на мисловната и разсъдъчна способност при човека. Задачата на следатлантското човечество се състоеше в това, да бъдат разгърнати онези душевни способности, които идват не в резултат на преки въздействия от духовния свят, а с пробуждането на собствени мисловни и чувствени сили, с проникването на човека в сетивния свят. Завладяването на сетивния физически свят чрез тези човешки способности трябва да се разглежда като мисия на следатлантското човечество. Това завладяване напредва крачка по крачка. Разбира се, още в древна Индия човекът беше влязъл в определени отношения с външния свят.
към текста >>
В хода на земния живот, между раждането и смъртта, този народ имаше така изграден
усет
за физическия сетивен свят, че непосредственият му поглед в скритите зад видимия свят свръхсетивни отношения беше значително ограничен.
С приемането на Заратустровите тайни, той можа да намери правилния път, по който да води египетския народ.
В хода на земния живот, между раждането и смъртта, този народ имаше така изграден усет за физическия сетивен свят, че непосредственият му поглед в скритите зад видимия свят свръхсетивни отношения беше значително ограничен.
Затова пък във физическия свят той виждаше законите на духовния. За този народ духовният свят беше нещо, което той би могъл да усвои в рамките на земния живот. Обаче Посветените можеха да му покажат, как след смъртта, освободен от тялото, човек живее в света на Духовете, които тук на Земята му се явяват чрез своите метаморфози в областта на физическия свят. Хермес учеше: Когато на Земята човек употребява своите сили, за да действува съобразно целите на духовните Същества, след смъртта той се оказва способен да се съедини с тях. Особено тези, които между раждането и смъртта са работили най-усърдно в тази насока, след смъртта ще се съединят с висшето Слънчево Същество, с Озирис.
към текста >>
Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с
усет
и чувство, без обаче да го вижда.
Душата не беше запазила в достатъчно силна степен влечението си към духовното, каквото бе присъщо на древните времена, и не можеше да поддържа връзката между духовния и сетивния свят. Тя запази това влечение само като усещане и чувство, а не като непосредствено виждане в свръхсетивния свят. Затова пък погледът на човека беше все повече насочван към сетивния свят и неговото завладяване. Пробудените през последните периоди на Атлантида способности за съждение, както и всички онези сили в човека, чийто инструмент е физическият мозък, бяха изградени с оглед на физическия свят и неговото завладяване. В човека се развиха, така да се каже, два свята.
Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда.
Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото учение се вля в земите на Европа. Хората приеха в сърцата си това послание от Духа; то проникна в техните усещания и чувства. Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата разум и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят. Това, което виждаме днес като противоположност между официална наука и духовно познание, е само следствие от този факт. Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т.
към текста >>
И докато духовната култура беше обърната единствено към тези влияния, всред човечеството бавно се пробуждаше
усет
ът за материалното завладяване на света.
Постиженията в областта на външната материална култура дължим точно на тази душевна диференциация. Само благодарение на това, че тези човешки способности, имащи за инструмент мозъка, бяха едностранно приложени в областта на физическия свят, те можаха да се развият до такава степен, която направи възможна днешната наука, техника и т.н. Материалната култура можеше да се роди само всред европейските народи. Защото те са далечните наследници на онези атлантски прародители, които превърнаха влечението към сетивния свят в продуктивна способност, едва когато то бе стигнало до определена зрелост. Докато по-рано това влечение само дремеше в тях, а те живееха от наследените остатъци на атлантското ясновидство и от съобщенията на Посветените.
И докато духовната култура беше обърната единствено към тези влияния, всред човечеството бавно се пробуждаше усетът за материалното завладяване на света.
към текста >>
30.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
И той открива, че при никакво сетивно познание не може да
усет
и такова щастие, такова умиротворение и вътрешна топлина, както при онова познание, което е недостъпно за физическите очи.
Тези зародиши трябва да бъдат развити. Но може да възникне и такъв случай, когато в определен момент от своя живот, без особена подготовка, даден човек открива, че в него се пробуждат тези по-висши органи. Настъпва един вид неволно себепробуждане. Подобен човек открива, че е преобразен в цялата си същност. Душевните му изживявания стават безкрайно богати.
И той открива, че при никакво сетивно познание не може да усети такова щастие, такова умиротворение и вътрешна топлина, както при онова познание, което е недостъпно за физическите очи.
От духовния свят в неговата воля се вливат сили, доверие и сигурност в живота.
към текста >>
В хода на упражненията се постига един вътрешен
усет
, който подсказва на ученика как да постъпва в това отношение.
Понеже хората са различно устроени, за отделния човек резултатни могат да бъдат най-различни от средствата за обучение. Що се отнася до продължителността на медитацията, нека напомним, че въздействието е толкова по-силно, колкото по-спокойна и обмислена е самата медитация. Всяко прекаляваме в тази посока трябва да се избягва.
В хода на упражненията се постига един вътрешен усет, който подсказва на ученика как да постъпва в това отношение.
към текста >>
Това откъсване не настъпва преди човек да
усет
и: ето, сега аз си представям нещо, благодарение на такива сили, които не се нуждаят от инструментите на моите сетива и моя мозък.
Символите, изградени според описания начин, естествено, още не се отнасят към някакви реалности в духовния свят. Те само улесняват душата, в стремежа и да се откъсне от сетивните възприятия и от мозъка като инструмент, с който засега е свързан разумът.
Това откъсване не настъпва преди човек да усети: ето, сега аз си представям нещо, благодарение на такива сили, които не се нуждаят от инструментите на моите сетива и моя мозък.
Първото, което човек, тръгвайки по този път, изживява, е освобождаване от физическите органи. Тогава той може да потвърди: когато пренебрегна сетивните възприятия и обикновеното мислене, моето съзнание не угасва; аз мога да се изтръгна от това мислене и да се усетя като едно същество редом с предишната си личност. Това е първото чисто духовно изживяване: наблюдаването на едно душевно-духовно Азово Същество. То се отделя като ново „Себе" от онова „Себе", което е свързано единствено с физическите сетива и физическия разум. Ако бихме могли да се освободим от сетивния свят, от света на разума но без медитирането бихме потънали в „нищото" на безсъзнанието.
към текста >>
Тогава той може да потвърди: когато пренебрегна сетивните възприятия и обикновеното мислене, моето съзнание не угасва; аз мога да се изтръгна от това мислене и да се
усет
я като едно същество редом с предишната си личност.
Символите, изградени според описания начин, естествено, още не се отнасят към някакви реалности в духовния свят. Те само улесняват душата, в стремежа и да се откъсне от сетивните възприятия и от мозъка като инструмент, с който засега е свързан разумът. Това откъсване не настъпва преди човек да усети: ето, сега аз си представям нещо, благодарение на такива сили, които не се нуждаят от инструментите на моите сетива и моя мозък. Първото, което човек, тръгвайки по този път, изживява, е освобождаване от физическите органи.
Тогава той може да потвърди: когато пренебрегна сетивните възприятия и обикновеното мислене, моето съзнание не угасва; аз мога да се изтръгна от това мислене и да се усетя като едно същество редом с предишната си личност.
Това е първото чисто духовно изживяване: наблюдаването на едно душевно-духовно Азово Същество. То се отделя като ново „Себе" от онова „Себе", което е свързано единствено с физическите сетива и физическия разум. Ако бихме могли да се освободим от сетивния свят, от света на разума но без медитирането бихме потънали в „нищото" на безсъзнанието. Естествено, душевно-духовната ни същност е била налице и преди медитациите. Обаче тя още не е притежавала никакви инструменти за наблюдение на духовния свят.
към текста >>
Напредък в духовното обучение е немислим, ако в същото време човек не
усет
и необходимостта от морално извисяване.
Лесно може да възникне убеждението, че упражненията за духовното обучение са нещо странично, което не държи сметка за моралното развитие на душата. Срещу подобно убеждение трябва да изтъкнем, че моралната сила, необходима за победата над егоизма, не може да бъде постигната без моралната стойност на душата да бъде издигната до определена степен на развитие.
Напредък в духовното обучение е немислим, ако в същото време човек не усети необходимостта от морално извисяване.
Без морална сила, победата над егоизма е невъзможна. Всяко твърдение, че духовното обучение не е в същото време и морално обучение, не отговаря на истината. Само ако подобни изживявания са напълно непознати за даден човек, той може да повдигне възражението: А как може човек да е сигурен, че когато вярва в своите духовни възприятия, той има работа с реални процеси, а не с внушения (видения, халюцинации и т.н.)?
към текста >>
Може да се случи така, че в проверката на свръхсетивното познание, човек да не прояви онзи висш
усет
за истината, какъвто проявява спрямо физическия свят.
Така стоят нещата и в моралната област. Ако човек не е постигнал точност и сила в моралното съждение, ако не е станал в достатъчна степен господар над своите влечения, инстинкти и страсти, той ще тласне своя обикновен Аз в една област, където действуват тъкмо споменатите душевни сили.
Може да се случи така, че в проверката на свръхсетивното познание, човек да не прояви онзи висш усет за истината, какъвто проявява спрямо физическия свят.
И при такъв „разхлабен" усет за истината, той би могъл да вземе за духовна реалност всичко, което всъщност е само плод на неговата фантазия. В този специфичен усет за истината трябва да действуват здравината на моралното съждение, сигурността на характера и неподкупната съвест, които са изработени в обикновения Аз преди висшият Аз да се е ангажирал в свръхсетивното познание.
към текста >>
И при такъв „разхлабен"
усет
за истината, той би могъл да вземе за духовна реалност всичко, което всъщност е само плод на неговата фантазия.
Така стоят нещата и в моралната област. Ако човек не е постигнал точност и сила в моралното съждение, ако не е станал в достатъчна степен господар над своите влечения, инстинкти и страсти, той ще тласне своя обикновен Аз в една област, където действуват тъкмо споменатите душевни сили. Може да се случи така, че в проверката на свръхсетивното познание, човек да не прояви онзи висш усет за истината, какъвто проявява спрямо физическия свят.
И при такъв „разхлабен" усет за истината, той би могъл да вземе за духовна реалност всичко, което всъщност е само плод на неговата фантазия.
В този специфичен усет за истината трябва да действуват здравината на моралното съждение, сигурността на характера и неподкупната съвест, които са изработени в обикновения Аз преди висшият Аз да се е ангажирал в свръхсетивното познание.
към текста >>
В този специфичен
усет
за истината трябва да действуват здравината на моралното съждение, сигурността на характера и неподкупната съвест, които са изработени в обикновения Аз преди висшият Аз да се е ангажирал в свръхсетивното познание.
Така стоят нещата и в моралната област. Ако човек не е постигнал точност и сила в моралното съждение, ако не е станал в достатъчна степен господар над своите влечения, инстинкти и страсти, той ще тласне своя обикновен Аз в една област, където действуват тъкмо споменатите душевни сили. Може да се случи така, че в проверката на свръхсетивното познание, човек да не прояви онзи висш усет за истината, какъвто проявява спрямо физическия свят. И при такъв „разхлабен" усет за истината, той би могъл да вземе за духовна реалност всичко, което всъщност е само плод на неговата фантазия.
В този специфичен усет за истината трябва да действуват здравината на моралното съждение, сигурността на характера и неподкупната съвест, които са изработени в обикновения Аз преди висшият Аз да се е ангажирал в свръхсетивното познание.
към текста >>
„важни" житейски впечатления; всеки човек при всяко положение дори и затворен между четири голи стени може да изживее достатъчно, стига да съхрани жив
усет
за тези неща.
Човекът е твърде склонен, отдавайки се на определена душевна дейност, да изпадне в едностранчивост. След като например забелязва предимствата на дълбокия размисъл и вглъбяването в света на собствените представи, той така се привързва към тези състояния, че все повече започва да се затваря пред впечатленията от външния свят. Но това води до обедняване и нивелиране на вътрешния живот. Най-бързо напредва този, който наред със способността да се концентрира в себе си, запазва и пълна възприемчивост за всички впечатления от външния свят. Не трябва да предпочитаме т.н.
„важни" житейски впечатления; всеки човек при всяко положение дори и затворен между четири голи стени може да изживее достатъчно, стига да съхрани жив усет за тези неща.
Не е нужно да търсим изживяванията; те са навсякъде.
към текста >>
До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си
усет
а не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо.
Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение. С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота. Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие.
До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо.
Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч. Тук става дума не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили.
към текста >>
Който стигне до верния
усет
за тези неща, знае: В мен дремят скрити сили и аз мога да ги изнеса навън.
Ако обаче човек се подлъже от чувството на преданост и преклонение, и умъртви здравото себесъзнание и доверието в своя Аз, той върши престъпление пред закона на равновесието. Окултният ученик трябва непрекъснато да работи над себе си, за да става все по-зрял; но наред с това той трябва да има и доверие в своята личност и да вярва, че нейните сили израстват с всеки час и ден.
Който стигне до верния усет за тези неща, знае: В мен дремят скрити сили и аз мога да ги изнеса навън.
Ето защо там, където намирам нещо, което се извисява над мен и е достойно за преклонение, аз трябва не само да го уважавам, а да се доверя на мен самия и да изградя в себе си всичко онова, което може да ме направи равен на уважаваната личност.
към текста >>
И моят
усет
за това „нещо в мен" трябва да е винаги буден.
Възможно е човек да не обърне внимание на този необясним нюанс в своите чувства и просто да извърши действието според основанията на разума. Но възможен е и другият вариант: Човек да се вслуша в това неясно предупреждение и да не предприеме действието. Ако после проследи не щата, може да се окаже, че ако би следвал своя разум, щеше да предизвика нещастие, и че отказът от действие е истинска благословия. Такава опитност може да тласне човешкото мислене в една точно определена посока. Сега той разсъждава: В мен явно живее нещо, което ме ръководи по-правилно от моите разсъдъчни способности.
И моят усет за това „нещо в мен" трябва да е винаги буден.
Когато душата насочва своето внимание към такива случаи, това действува благотворно върху нея. Сега сякаш едно здраво предчувствие казва: в човека съществува нещо много повече от това, което той може да обхване в даден момент с помощта на своите разсъдъчни способности. Внимание от този род несъмнено разширява душевния живот. Но и тук може да възникне някаква вредна едностранчивост. Ако някой просто свикне да изключва доводите на своя разум, понеже „предчувствията" му шепнат едно или друго, той лесно би могъл да се превърне в играчка на всевъзможни неопределени импулси.
към текста >>
Верният
усет
на окултния ученик му подсказва да търси навсякъде скрити сили и Същества, но и да предпоставя също, че при наличието на необходимите сили, необяснимото може да бъде обяснено.
Впрочем всякакъв вид суеверие е фатален за окултния ученик. Верният път към областите на духовния живот изисква старателно предпазване от суеверие, мечтателство и фантастност. Съвсем не онзи прониква в духовния свят, който е радостен, че изживява нещо, което „не може да се побере в човешките представи". Предпочитания към „необяснимото" не правят от никого окултен ученик. Той трябва напълно да се освободи от предразсъдъка, че: „Мистик е този, който навсякъде в света вижда загадъчни и необясними явления".
Верният усет на окултния ученик му подсказва да търси навсякъде скрити сили и Същества, но и да предпоставя също, че при наличието на необходимите сили, необяснимото може да бъде обяснено.
към текста >>
Обаче в мига, когато той
усет
и удоволствие или неудоволствие, образът променя своя облик.
Да си представим, че в имагинативния свят пред човека застава някакъв образ. Ако човек се отнесе равнодушно към него, образът приема определена форма.
Обаче в мига, когато той усети удоволствие или неудоволствие, образът променя своя облик.
Първоначално образите изразяват не само нещо, което съществува независимо и вън от човека, а и това, което е самият човек. Те са изцяло проникнати от качествата на човешката личност. И тези качества се спускат като едно було пред Съществата. Дори и човек да е изправен пред едно действително Същество, той вижда не него, а своето собствено създание. Така той може да има пред себе си нещо истинно, и все пак да вижда, нещо измамно.
към текста >>
Естествено, човек ще се отнася по този начин само към онези познания, на които гледа като на свои собствени изживявания в свръхсетивния свят, но не и към онези, които получава като сведения от други хора и в които вниква със своя физически мозък и със здравия си
усет
за истината.
Ако сега остава нещо, то не съдържа в себе си нищо, което да не може да бъде обхванато с поглед. В него не може да се прибави нищо, което относно цялото си съдържание може да избегне едно внимателно обсъждане. Следователно, в своята Интуиция ученикът притежава нещо, което му показва как е изградена цялата действителност на духовно-душевния свят. И ако приложи познатите критерии от духовно-душевната действителност върху всичко, което застава пред неговото наблюдение, той ще може да различава илюзията от действителността. И може да е сигурен, че прилагайки този закон, ще бъде предпазен от измама в свръхсетивния свят, също както в сетивно-физическия свят не може да смеси едно въображаемо парче нагорещено желязо с истинско горещо желязо, което действително изгаря.
Естествено, човек ще се отнася по този начин само към онези познания, на които гледа като на свои собствени изживявания в свръхсетивния свят, но не и към онези, които получава като сведения от други хора и в които вниква със своя физически мозък и със здравия си усет за истината.
Ученикът ще се постарае да тегли точна разграничителна линия между това, което научава по единия и по другия начин. От една страна той с готовност ще се вслуша в едни или други сведения за висшите светове и ще се стреми да ги обяснява със своя разум. Но когато става дума за яйчна опитност, за лично наблюдение, той вече ще е проверил дали то притежава онези признаци, с които той е запознат при срещите си с непогрешимата Интуиция.
към текста >>
31.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
усет
еното в тайните на минали епохи
усетеното в тайните на минали епохи
към текста >>
Усет
я ли аз пустотата,
Усетя ли аз пустотата,
към текста >>
32.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Душата си
усет
и
Душата си усети
към текста >>
33.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Преди да съм
усет
ил що да мисля,
Преди да съм усетил що да мисля,
към текста >>
34.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Едва сега аз мога да
усет
я,
Едва сега аз мога да усетя,
към текста >>
35.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ала не съм
усет
ил близостта ти!
ала не съм усетил близостта ти!
към текста >>
36.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
импулса трябва всеки да
усет
и.
импулса трябва всеки да усети.
към текста >>
Но като светлина ще ги
усет
ят
Но като светлина ще ги усетят
към текста >>
за истината
усет
а убива.
за истината усета убива.
към текста >>
когато
усет
ът за здрава мисъл
когато усетът за здрава мисъл
към текста >>
37.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
приятелската близост
усет
и.
приятелската близост усети.
към текста >>
38.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
които не
усет
их аз веднага,
които не усетих аз веднага,
към текста >>
39.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
усет
ило детето да се буди
усетило детето да се буди
към текста >>
40.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
додето разум, ум и верен
усет
додето разум, ум и верен усет
към текста >>
41.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за да
усет
им красота и блясък,
за да усетим красота и блясък,
към текста >>
42.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом
усет
за реалността му липсва?
щом усет за реалността му липсва?
към текста >>
И много хвалят ви, че с верен
усет
И много хвалят ви, че с верен усет
към текста >>
43.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на същността им родствено,
усет
ят.
на същността им родствено, усетят.
към текста >>
44.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
която ме потиска, щом
усет
я
която ме потиска, щом усетя
към текста >>
45.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
усет
их строгия ви будещ зов.
усетих строгия ви будещ зов.
към текста >>
46.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
с най-силен
усет
за това, което
с най-силен усет за това, което
към текста >>
47.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Когато в по-късен период от живота си
усет
им, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост.
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят.
Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост.
Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем. Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък. Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
към текста >>
48.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
И всред различните народи и страни е можело да се
усет
и как човекът е бил оставен да разчита все повече и повече сам на себе си.
Едва по-късно през следатлантските епохи постепенно се затваря, така да се каже, вратата към божествения духовен свят, която дотогава е била широко отворена за човешката душа.
И всред различните народи и страни е можело да се усети как човекът е бил оставен да разчита все повече и повече сам на себе си.
Така ние виждаме как това, което се появява при детето, става и с цялото човечество, макар и в друг смисъл. Най-напред божествено-духовият свят провиква в несъзнаващата детска душа и изгражда тялото; после идва мигът, когато човек започва да чувствува своя „Аз", мигът, до който той може да стигне, връщайки се към своите спомени. Преди това обаче се простира по-ранният период, за който обикновено липсва спомен, но от който дори най-мъдрият може да се поучи направо от душата на детето. Оттам нататък всеки е оставен сам на себе си, явява се Азовото съзнание и сега всичко се допълва така, че човек е вече способен да си спомня преживяното.
към текста >>
В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е
усет
ил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени.
През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската. Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма. За да покажем как древните египетски познания отново оживяват днес, нека да вземем например Кеплер. Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената.
В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени.
Когато Кеплер изрича тези думи, те не са просто фрази; в тях се провява смътното съзнание за едно повторно изживява не на това, което е научил в древен Египет при своето тогавашно прераждане. Нека разберем, че Кеплер е проникнал в египетската мъдрост по време на една от предишните си инкарнации и че в неговата душа египетската мъдрост се възражда в нова форма, съответствуваща на нашето време. Обяснимо е защо заедно с египетския гений в нашата култура се вмъкват и материалистични черти: защото египтяните са имали подчертан материалистичен оттенък в своята духовност, провяващ се например в това, че те са балсамирали телата на мъртвите, т.е. отдавали са определено значение на запазването на физическото тяло. При нас тази особеност идва в преобразен и съответствуващ за епохата вид.
към текста >>
49.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Когато човек застане пред природата и я съзерцава по този начин, той може да забрави себе си и всичко, което е в него, и да
усет
и своето тяло като част от външния свят.
Природата поражда растителния свят и после го унищожава. Тя властвува над човешкото тяло и след време го разтваря в своята собствена същност.
Когато човек застане пред природата и я съзерцава по този начин, той може да забрави себе си и всичко, което е в него, и да усети своето тяло като част от външния свят.
Ако разсъждава по този начин за природата и за своето отношение към самия себе си, той стига до изживяването на това, което наричаме физическо тяло.
към текста >>
50.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Колкото повече му е присъщ здрав и трезв
усет
за действителността, толкова по-добре ще може да изгражда верни и точни оценки за нещата.
За да стигнем до правилни заключения, необходимо е, след като душата е минала през подобно изживяване и след като то е вече приключило, да се държим по напълно здрав и нормален начин спрямо външния свят. Душата трябва да е в състояние да сравнява съвсем точно своите особени изживявания с изживяванията си в обикновения външен свят. Ако човек е склонен и в ежедневния си живот да се разпилява във все възможни фантазии върху нещата, той няма да стигне до съответните заключения.
Колкото повече му е присъщ здрав и трезв усет за действителността, толкова по-добре ще може да изгражда верни и точни оценки за нещата.
Човек постига доверие в свръхсетивните опитности само тогава, когато е сигурен, че на процесите и нещата от обикновения свят гледа разумно и ясно, че ги приема такива, каквито са. След като са изпълнени всички необходими условия и са взети мерки, изключващи едни или други лъжливи образи, човек вече знае, че е изживял нещо, за което тялото няма никаква заслуга. Той е постигнал това без непосредственото участие на тялото; той е наблюдавал свръхсетивния свят чрез укрепналата в себе си душа. Той е постигнал представа за едно изживяване извън своето тяло.
към текста >>
51.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Едва след като
усет
и тази болка, тя разбира колко естествен е копнежът някой да смята себе си такъв, какъвто е, като същество, проникнато от смисъл и значение.
Но да усеща по мъчителен начин подобно прояснение относно самата себе си, е в природата на човешката душа.
Едва след като усети тази болка, тя разбира колко естествен е копнежът някой да смята себе си такъв, какъвто е, като същество, проникнато от смисъл и значение.
към текста >>
Човек може например да
усет
и дълбоко отвращение към всички свръхсетивни истини и да ги смята за бълнуване и фантазьорство.
Пред подобно изискване душата може да отстъпи с ужас. Тя може да почувствува предстоящите усилия като едно прекомерно изчерпване, като една заплаха за цялата си същност, така че да се признае малко или много за безсилна да изпълни това изискване. Самопризнанието може да приеме всички възможни форми. То може да се прояви напълно инстинктивно и да се стори на човека мислещ и действуващ в съответната посока като нещо коренно различно от това, което е в действителност.
Човек може например да усети дълбоко отвращение към всички свръхсетивни истини и да ги смята за бълнуване и фантазьорство.
Но той постъпва така, само защото в своите непознати дори и за себе си душевни дълбини, изпитва таен страх от тези истини. Той усеща, че може да живее само с това, което му откриват сетивата и разумът. Ето защо той не се осмелява да пристъпи към прага на свръхсетивния свят, като мотивира своя отказ, заявявайки пред себе си, че всичко, което се намира отвъд този праг, не може да устои пред разума и науката, доколкото ги познава, само защото са свързани с неговия Аз. Става дума за една общочовешка форма на себелюбие. Обаче то не може да бъде пренесено от човека в свръхсетивния свят.
към текста >>
52.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Другото изживяване се състои в това, че душата може да
усет
и като един вид спомен всичко, което е било нейно притежание досега, а самият човек да се отнася вече към предишния си Аз, както в сетивния свят се отнася към своите спомени.
Другото изживяване се състои в това, че душата може да усети като един вид спомен всичко, което е било нейно притежание досега, а самият човек да се отнася вече към предишния си Аз, както в сетивния свят се отнася към своите спомени.
Едва чрез такова изживяване, човек стига до ясното съзнание, че с цялата си същност живее в един друг свят, съвършено различен от сетивния. Той разбира, че досегашният му "Аз" коренно се различава от истинската природа на "Аза". Сега той може да се противопостави на самия себе си. Сега човек има представа за всичко, което се изправя пред душата му и за което по-рано е казвал: ето, това съм аз. Сега вече той не казва: "Това съм аз", а: "Аз нося Аза в себе си".
към текста >>
53.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Възможен е и друг случай в сетивния свят човек да има здрав
усет
за истината и да си казва: Относно даден въпрос ти не трябва да вярваш на това, което задоволява твоя егоизъм.
Не трябва да забравяме, че по пътя на свръхсетивното познание душата непрекъснато се променя. Често става така, че в рамките на сетивното съществувание човек не се поддава на илюзии и заблуждения; но веднага след навлизането си в свръхсетивния свят по най-лековерен начин да стане жертва на илюзии и заблуждения от друг род.
Възможен е и друг случай в сетивния свят човек да има здрав усет за истината и да си казва: Относно даден въпрос ти не трябва да вярваш на това, което задоволява твоя егоизъм.
И все пак такъв човек може да стигне до там, че в свръхсетивния свят да вижда това, което съответствува на неговия егоизъм. Нека да се замислим как този егоизъм участвува в това, което човек вижда. Той вижда това, към което го тласка неговият егоизъм. Човек не се досеща, че тъкмо егоизмът насочва духовния му поглед. И съвсем естествено той счита видяното за истина.
към текста >>
Един верен
усет
за нещата може да ни подскаже как именно да си служим с понятия, които разкриват пълното си значение едва в свръхсетивния свят, докато в сетивния свят те изглеждат малко или много символични.
Един верен усет за нещата може да ни подскаже как именно да си служим с понятия, които разкриват пълното си значение едва в свръхсетивния свят, докато в сетивния свят те изглеждат малко или много символични.
Някой може да почувствува лъжата като нещо наистина грозно. Но как стоят нещата с това понятие в свръхсетивния свят? Там употребата на подобна дума е само един слаб отзвук, защото всички светове са взаимно свързани и дори "долу" в сетивния свят, човек има смътното, несъзнавано усещане за тази взаимни връзки. Изключително важно е, че в сетивния свят усещаме лъжата като нещо грозно, макар че външните й проявления изобщо могат да не са грозни. Дори съвсем непозволено бихме объркали представите, ако в сетивния свят решим да извлечем логически "грозното" от "лъжливото".
към текста >>
54.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Така ще развием и правилния
усет
да отнасяме съответните образи към свръхсетивния свят.
Колкото по-дълбоко вникваме в тази подробност на ясновиждащото съзнание, толкова по-добре, защото тогава няма да се поддаваме на каквито и да е илюзии относно неговата образна природа.
Така ще развием и правилния усет да отнасяме съответните образи към свръхсетивния свят.
С помощта на образите ние ще се научим да четем в свръхсетивния свят. Естествено, чрез впечатленията от сетивния свят ние стоим много по-близко до физическите процеси и същества, отколкото чрез свръхсетивните образи до свръхсетивния свят. Дори бихме могли да кажем, че първоначално тези образи са като една завеса, която душата поставя пред свръхсетивния свят, когато се усети докоснато до него.
към текста >>
Дори бихме могли да кажем, че първоначално тези образи са като една завеса, която душата поставя пред свръхсетивния свят, когато се
усет
и докоснато до него.
Колкото по-дълбоко вникваме в тази подробност на ясновиждащото съзнание, толкова по-добре, защото тогава няма да се поддаваме на каквито и да е илюзии относно неговата образна природа. Така ще развием и правилния усет да отнасяме съответните образи към свръхсетивния свят. С помощта на образите ние ще се научим да четем в свръхсетивния свят. Естествено, чрез впечатленията от сетивния свят ние стоим много по-близко до физическите процеси и същества, отколкото чрез свръхсетивните образи до свръхсетивния свят.
Дори бихме могли да кажем, че първоначално тези образи са като една завеса, която душата поставя пред свръхсетивния свят, когато се усети докоснато до него.
към текста >>
55.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ние четем в неговата Натурфилософия: "Ние дължим отговарящото на понятието описание на цветовете на Гьоте, който още от рано е бил привлечен да наблюдава цветовете и светлината, особено после от страната на живописта; и неговият чист, прост естествен
усет
, който е едно условие за поета, трябваше да се възпротиви на такова едно варварско разсъждение, което се намира у Нютон.
Той съвсем не иска да познае във възприятията на сетивата същността на нещата; той отхвърля метода на физиката, защото тя не се спира при това, което единствено стои пред нас, при представите. Но и той също е направил от един чист въпрос на физиката един въпрос на светогледа. И понеже при своя светоглед той е изходил всъщност от човека, а не от един отделен от човека външен свят, той трябваше да се реши за Гьоте. Защото този последният беше направил за учението за цветовете извода, който по необходимост трябва да се получи за онзи, който вижда в човека с неговите здрави сетива "най-великия и най-точен физикален апарат". Хегел, който като философ стои изцяло на почвата на този светоглед, трябва поради това да се застъпи най-енергично за Гьотевото учение за цветовете.
Ние четем в неговата Натурфилософия: "Ние дължим отговарящото на понятието описание на цветовете на Гьоте, който още от рано е бил привлечен да наблюдава цветовете и светлината, особено после от страната на живописта; и неговият чист, прост естествен усет, който е едно условие за поета, трябваше да се възпротиви на такова едно варварско разсъждение, което се намира у Нютон.
Той е възприел това, което е било установено и експериментирано върху светлината и цветовете от Платон насам. Той е схванал явлението просто; и истинският инстинкт на разума се състои в това, явлението да бъде схванато от страната, от която то се представя най-просто".
към текста >>
56.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Биран е един надарен с тънък
усет
наблюдателна човешкия дух.
Въпреки че са изразходвали от Дьотраси, самонаблюдението на душата доведе до съвършено други пъти ща двама мислители Мен дьо Биран /1766-1824 г./ и Андре Мари Ампер /1775-1824 г./.
Биран е един надарен с тънък усет наблюдателна човешкия дух.
Това, което при Русо се явява като един буйно проявяващ се, предизвикан само от едно произволно настроение начин на разглеждане на нещата, при него то е ясно пълносъдържателно мислене. Това, което се намира в човека благодарение на природата на неговото същество, на неговия темперамент, и това, което той прави от себе си чрез своята дейна начеса от себе си, неговият характер: От тези два фактора Биран прави като дълбокомислещ психолог обект на своите наблюдения. Той изследва разклоненията и промените на вътрешния живот; вътре в човека се намира един източник на познанието. Силите, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни външен свят ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен свят. Какво бихме знаели ние за силите съществуващи вън в природата, ако не бихме познавали действително като изживяване една сила в нашата душа, и не бихме могли поради това да сравним с тази сила това, което застава срещу нас като подобно на сила във външния свят?
към текста >>
57.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
В един от скалните процепи, из които се провираше безпрепятствено, тя направи странно откритие: Че може да пълзи из тези пукнатини без да се нуждае от светлина, защото умееше да различава по вътрешен
усет
всички заобикалящи я предмети.
В един от скалните процепи, из които се провираше безпрепятствено, тя направи странно откритие: Че може да пълзи из тези пукнатини без да се нуждае от светлина, защото умееше да различава по вътрешен усет всички заобикалящи я предмети.
Беше свикнала да открива и най-необичайните творения на природата: ту се промъкваше между рифове от големи кристали, ту се плъзгаше по жилите на самородно сребро и току изваждаше някой благороден камък навън. Но за свое голямо учудване, в една затворена урва тя долови предмети, които издаваха съзидателния труд на човешките ръце. Гладки стени, по които тя не можеше да се изкачи или правилни ръбове на стройно изваяни колони, и което и се стори най-странното човешки фигури, около които много пъти се бе обвивала и които вероятно бе приемала за късове руда или в най-добрия случай за добре полиран мрамор. Сега искаше да провери всичко това и да го потвърди, като се надяваше чрез собствената си светлина да опознае напълно странните предмети в него. Тя се забърза по обичайния си път и много скоро стигна до процепа, през който винаги пропълзяваше в това светилище.
към текста >>
Тогава той загуби съзнание, а тя с ужас
усет
и тежестта му върху гърдите си.
При тези свои думи той направи едно рязко движение, ястребът изхвърча от ръцете му, а той се повали върху Красивата Лилия. Тя протегна ръце да го задържи и го докосна преди да падне.
Тогава той загуби съзнание, а тя с ужас усети тежестта му върху гърдите си.
Веднага извика и отскочи уплашено назад, но благородният младеж се свлече безжизнен на земята.
към текста >>
Съвсем ясно можеше да се
усет
и, че целият храм се люшка като кораб, който се отдалечава от пристана, след като е вдигнал котва; сякаш Земните недра се разтвориха пред него, когато той премина през тях, издигайки се все по-нагоре.
Съвсем ясно можеше да се усети, че целият храм се люшка като кораб, който се отдалечава от пристана, след като е вдигнал котва; сякаш Земните недра се разтвориха пред него, когато той премина през тях, издигайки се все по-нагоре.
При това не заседна никъде, никаква скала не прегради неговия път.
към текста >>
58.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло." Ето защо, верни на своя
усет
, доминиканците направо призовават Спасителя:
„Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици.
Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло." Ето защо, верни на своя усет, доминиканците направо призовават Спасителя:
към текста >>
И това ще
усет
ят най-вече онези, които се опитат да вникнат в неговия живот.
Именно тези лекции, имащи за цел да Ви приближат до Гьоте, следва да ни покажат, че Гьоте сам изпита върху себе си тази максима.
И това ще усетят най-вече онези, които се опитат да вникнат в неговия живот.
Те ще усетят, че у Гьоте живее нещо от чистата истина, защото Гьоте е плодотворен, а това, което е плодотворно, е истинно.
към текста >>
Те ще
усет
ят, че у Гьоте живее нещо от чистата истина, защото Гьоте е плодотворен, а това, което е плодотворно, е истинно.
Именно тези лекции, имащи за цел да Ви приближат до Гьоте, следва да ни покажат, че Гьоте сам изпита върху себе си тази максима. И това ще усетят най-вече онези, които се опитат да вникнат в неговия живот.
Те ще усетят, че у Гьоте живее нещо от чистата истина, защото Гьоте е плодотворен, а това, което е плодотворно, е истинно.
към текста >>
59.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Всеки, който има
усет
за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм.
Има една формула, която често се повтаря в пролетарските среди и може да направи извънредно впечатление върху онзи, който иска да вникне в дълбоките инстинктивни сили на човешката воля. Тази формула е съставена от думите „класово съзнание". Съвременният пролетарски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи.
Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм.
Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби. Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа. Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него. Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение.
към текста >>
60.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
От съвременния човек ще се изисква усвояването на здравия
усет
за това, как действуват силите на социалния организъм, за да бъде той жизнеспособен.
Тук става дума за нещо съвсем друго. Днешната историческа криза на човечеството налага възникването на определени усещания във всеки определен човек и те ще трябва да бъдат улеснени от педагогическата и образователната система по същия начин, както става усвояването на четирите аритметични действия. Всичко, което досега крепеше старите форми на социалния организъм т.е. без да бъде съзнателно приемано в душевния живот на човека занапред ще отпадне. Отделният човек все повече и повече ще работи за разгръщането на тези нови усещания по съшия начин, както отдавна работи и за своето образование; този факт принадлежи към онези еволюционни импулси, които днес отново искат да проникнат в човешкия живот.
От съвременния човек ще се изисква усвояването на здравия усет за това, как действуват силите на социалния организъм, за да бъде той жизнеспособен.
Постепенно ще трябва да изработим и чувството, колко нездравословно и антисоциално е да отхвърляме тези усещания при опита си да внесем ред в обществото.
към текста >>
Обаче нормалното развитие трябва да осигури пълна самостоятелност на стопанския живот, а на политическата държава съответно възможността така да въздейства върху него чрез правните механизми, че отделният човек да
усет
и своето включване в социалния организъм без каквито и да е противоречия със своето правно съзнание.
Стремежът да се прехвърлят определени стопански дейности (поща, железопътен транспорт и т.н.) в обсега на държавния монопол, трябва да отстъпи пред освобождаването на цялата икономика от областта на държавната политика. Онези мислители, които вярват, че със своята воля насочват икономическите процеси в посоката на един здрав социален организъм, практически осъществяват крайните последици от стремежа на определени ръководни кръгове към одържавяване. Те искат одържавяване на всички средства, свързани със стопанския живот, доколкото последните са средства за производство.
Обаче нормалното развитие трябва да осигури пълна самостоятелност на стопанския живот, а на политическата държава съответно възможността така да въздейства върху него чрез правните механизми, че отделният човек да усети своето включване в социалния организъм без каквито и да е противоречия със своето правно съзнание.
към текста >>
Само учители, художници и т.н., които в своя социален статус се намират В непосредствена зависимост от едно законодателство, което черпи от самия духовен живот и неговите импулси, чрез качеството на своите действия ще успеят да развият у хората
усет
за техните постижения; у същите хора, които по-рано бяха ограничавани от политическата държава и включвани в трудови отношения само по принуда, сега правните норми ще им гарантират и онова свободно време, което пробужда разбирането на духовните стойности.
Не само възникването, но и приемането на този духовен живот от страна на човека трябва да се основава на свободната потребност на душата.
Само учители, художници и т.н., които в своя социален статус се намират В непосредствена зависимост от едно законодателство, което черпи от самия духовен живот и неговите импулси, чрез качеството на своите действия ще успеят да развият у хората усет за техните постижения; у същите хора, които по-рано бяха ограничавани от политическата държава и включвани в трудови отношения само по принуда, сега правните норми ще им гарантират и онова свободно време, което пробужда разбирането на духовните стойности.
към текста >>
Естествено, човек с непредубедено мислене и здрав
усет
за нещата, свързани с развитието на човешкия род, ще поиска да вникне докрай в значението на тези думи.
През 18 век от най-дълбоките пластове на човешката природа се пробуди копнежът за преобразяването на социалния човешки организъм, но тогава той бликна при други условия, твърде различни от тези, в които живеем днес. Като девиз прозвучаха думите: Братство, Равенство, Свобода.
Естествено, човек с непредубедено мислене и здрав усет за нещата, свързани с развитието на човешкия род, ще поиска да вникне докрай в значението на тези думи.
Въпреки това, намериха се остроумни мислители, които в хода на 19 век си направиха труда да покажат, че в единния социален организъм е невъзможно да се осъществи идеята за братство, равенство и свобода. Те смятаха, че са наясно: ако трите импулса заработят, в социалния организъм те неизбежно ще стигнат до противоречие. Много от тях остроумно посочваха например колко абсурдно е, когато се прояви импулсът за равенство, да говориш в същото време за свободата, като за нещо, вложено по необходимост във всяко човешко същество. И мнозина не можеха друго, освен да се съгласят с тези, които посочваха въпросното противоречие; и все пак, сякаш по силата на едно общочовешко усещане се пораждаше един вид симпатия към всеки от тези три идеала!
към текста >>
61.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Само човек, комуто липсва всякакъв
усет
за социално партньорство в рамките на една общност, опираща се на дълбоки и обединяващи изживявания, ще намери казаното за лишено от смисъл.
Само човек, комуто липсва всякакъв усет за социално партньорство в рамките на една общност, опираща се на дълбоки и обединяващи изживявания, ще намери казаното за лишено от смисъл.
Но всеки, който има този усет, неизбежно ще разбере, че когато базиращото се на капитала ръководство на икономическия живот има своите корени в областта на свободния духовен живот, стопанската производителност рязко нараства. Едва при наличието на тази предпоставка капиталът с неговите естествени тенденции към натрупване е в състояние да осигури покачване на производството и общ икономически растеж.
към текста >>
Но всеки, който има този
усет
, неизбежно ще разбере, че когато базиращото се на капитала ръководство на икономическия живот има своите корени в областта на свободния духовен живот, стопанската производителност рязко нараства.
Само човек, комуто липсва всякакъв усет за социално партньорство в рамките на една общност, опираща се на дълбоки и обединяващи изживявания, ще намери казаното за лишено от смисъл.
Но всеки, който има този усет, неизбежно ще разбере, че когато базиращото се на капитала ръководство на икономическия живот има своите корени в областта на свободния духовен живот, стопанската производителност рязко нараства.
Едва при наличието на тази предпоставка капиталът с неговите естествени тенденции към натрупване е в състояние да осигури покачване на производството и общ икономически растеж.
към текста >>
Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния
усет
за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна.
В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност. А на тези интереси се отговаря най-добре чрез това, че свободната лична инициатива се поставя в тяхна служба. И ако сега човек повери своята работа на ръководството на друг човек, той ще знае: Съвместното изделие ще бъде възможно най-доброто, както за социалния организъм, така и за самия работник.
Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна.
към текста >>
Ако човек има
усет
за практическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия.
Ако човек има усет за практическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия.
Защото става дума за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота. Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса. Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот. Разбира се, няма нужда държавните училища и държавно планирано производство да бъдат премахнати още утре. И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката.
към текста >>
Усет
за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации.
Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви
усет
и разбиране за индивидуалното положение на подследствения.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация.
До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения.
А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение. Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия.
към текста >>
А такъв
усет
и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения.
А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация.
Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение. Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия.
към текста >>
62.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани
усет
а за човешкото достойнство.
Който вярва, че всред непосредствените причини за сегашната световна катастрофа не са намесени и социалните закономерности, трябва да помисли какво би произлязло от политическите мотиви на воюващите държави, ако „държавниците" им биха включили тези социални закономерности в своята воля. И какво би станало от друга страна ако подобна воля не беше създала самия заряд на последвалата експлозия. Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път.
Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство.
И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години"). А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи? Нормален и здрав съвместен живот може да гарантира само онзи социален организъм, който ще възникне от логичните закономерности на новото време.
към текста >>
Да оспорва горното твърдение може само човек, комуто липсва всякакъв
усет
за възприемчивостта на все още неразгърнатия източноевропейски интелект спрямо здравите социални идеи.
Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият. Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", наред с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице. Към дълбоката същност на тези импулси принадлежи и обстоятелството, че тогава те можеха да добият значение само благодарение на мястото, където се произнасят. Ако нещата, свързани с този импулс, тръгваха от подходящо място, средноевропейските народи биха предусетили, че въпросният импулс им дава нещо, което малко или много съответствува на техните съзнателни стремежи. И тогава, съвсем сигурно е, че народите на руския Изток бяха стигнали до разбирането за необходимостта от смяна на царизма с помощта на тези импулси.
Да оспорва горното твърдение може само човек, комуто липсва всякакъв усет за възприемчивостта на все още неразгърнатия източноевропейски интелект спрямо здравите социални идеи.
Вместо подобни идеи, дойде Брест Литовск.
към текста >>
Никой не пожела да разбере, че на държавните върхове, където трябваше да се вземе решението, хората нямаха никакъв
усет
за историческата необходимост на събитията.
Обстоятелството, че милитаристичното мислене не можа да предотврати катастрофата в Средна и Източна Европа, се дължеше само на това, че милитаристичното мислене успя да се дегизира. Причината за нещастието на германския народ е, че той не поиска да повярва в неизбежността на катастрофата.
Никой не пожела да разбере, че на държавните върхове, където трябваше да се вземе решението, хората нямаха никакъв усет за историческата необходимост на събитията.
Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа. Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения. Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения. Тези личности ориентираха английската политика според резултатите на своето мислене. В Средна и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула".
към текста >>
Обаче на хората, които по стечение на обстоятелствата участвуваха в ръководството на Германия, липсваше нещо съществено: А именно
усет
ът за ясното формулиране на конкретни задачи, с оглед на зараждащите се нови сили в съвременното човечество.
Обаче на хората, които по стечение на обстоятелствата участвуваха в ръководството на Германия, липсваше нещо съществено: А именно усетът за ясното формулиране на конкретни задачи, с оглед на зараждащите се нови сили в съвременното човечество.
Ето защо и есента на 1918 донесе точно това, което трябваше. Рухването на военната мощ беше съпроводено и от една духовна капитулация. Вместо порив към осъществяването на новия импулс на германския народ и то като краен израз на една общоевропейска воля се стигна до елементарното подчиняваме пред прочутите 14 точки на Уилсън. Пред една Германия той постави тезиси, каквито самата тя не молеше да измисли. Както Уилсън бе ограничен върху своите собствени 14 точки, така той можеше да помогне и на Германия само в това, което тя самата иска.
към текста >>
63.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Мъжете и жените с практичен
усет
за светския живот ще се появят само от образователна система, която е в състояние да развие по здравословен начин нашите вродени копнежи по един по-възвишен мироглед.
Също така има и нещо друго: Духовният живот процъфтява само когато може да се прояви като единство. Упражнението на душевните сили, което води към човешки достоен и жизнеутвърждаващ мироглед, е същото, което трябва да осигури и сила, правеща човека добър колега в икономическия живот.
Мъжете и жените с практичен усет за светския живот ще се появят само от образователна система, която е в състояние да развие по здравословен начин нашите вродени копнежи по един по-възвишен мироглед.
Социален строй, който само управлява стоки и контролира производствените процеси, в крайна сметка ще свърши в пълна разруха — освен ако не се поддържа от хора, чиито души са правилно развити.
към текста >>
64.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако човек, който разполага със средствата за производство, има
усет
за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов
усет
не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една сфера, работеща извън икономическата.
Ако хората се сдружават на правова основа, която поражда интереси, различни от икономическите, тогава тези други интереси ще могат да се реализират. Ако човек е погълнат само от икономическия интерес, тези други интереси не се развиват.
Ако човек, който разполага със средствата за производство, има усет за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов усет не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една сфера, работеща извън икономическата.
Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успоредно с това, не носи усещане за социална справедливост. Затова всички опити само с икономически мисли да се напише рецепта за социална справедливост са обречени на провал.
към текста >>
65.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
От главно значение за култивирането на жизнен
усет
у детето е то да развие отношението си към света по такъв начин, по който то се развива, когато сме склонни към фантазия.
От главно значение за култивирането на жизнен усет у детето е то да развие отношението си към света по такъв начин, по който то се развива, когато сме склонни към фантазия.
Ако самият образовател не е фантаст, тогава детето не е в опасност да стане фантаст, щом учителят извиква във въображението сферите на растенията и животните, или на небето и звездите в душата на детето по приказен начин.
към текста >>
66.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
С душата си преминавах направо към възгледи, понятия и идеи, така че от четенето изобщо не успях да развия
усет
за правопис и граматика.
Що се отнася до езика, израснах изцяло с немския диалект, който се говори в източна Долна Австрия. По същество той беше същият, който тогава беше обичаен и в граничещите с Долна Австрия територии на Унгария. Отношението ми към четенето беше съвсем различно от това към писането. В детските си години четях отвъд думите.
С душата си преминавах направо към възгледи, понятия и идеи, така че от четенето изобщо не успях да развия усет за правопис и граматика.
Затова пък при писане имах тенденцията да се придържам стриктно към словоформите на диалектните думи със звуковете точно така, както най-често ги чувах. Поради това едва с много големи трудности успях да си пробия път към писане на книжовния език, докато с четенето му ми беше много лесно от самото начало.
към текста >>
67.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Човек можеше веднага да
усет
и, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае.
С него можеше да се говори за духовния свят като с човек, който има опит в него. Той беше вътрешно религиозна личност. Нямаше училищно образование. Беше прочел много мистически книги, наистина, но това, което говореше, беше съвсем неповлияно от тях. То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост.
Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае.
Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата. На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата. Виждах някои хора, които понякога се присъединяваха към нашия разговор, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена.
към текста >>
68.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Всички
усет
ихме, че с това, което започна да се обменя между нашите души в разговора, не бихме могли да останем в спарената теснотия на това помещение.
Бяхме го обезпокоили. Това обърканият му поглед не можа да скрие, но той го показа по най-добронамерен начин. Застанахме около него. В тясното помещение нямаше място за сядане за толкова много хора. Беше забележително как мъжът, описан като „особняк“, съвсем скоро се оказа духовит събеседник.
Всички усетихме, че с това, което започна да се обменя между нашите души в разговора, не бихме могли да останем в спарената теснотия на това помещение.
И сега не беше чак толкова трудно да отведем „саможивия особняк“ с нас в един друг „локал“. Всички, с изключение на него и на един друг негов познат, който от доста време идваше в нашия кръг, бяхме млади, но скоро се оказа, че никога още не сме били толкова млади, колкото тази вечер, когато възрастният господин беше сред нас, защото той всъщност беше най-младият.
към текста >>
69.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в блажена омая и напълно покоряваше
усет
а за изкуство.
За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка дума, която чувахме да отправя към него. И двамата имаха импозантна външност, която контрастираше по очарователен начин с душевната им грация. В откъснатото от действителността настроение на този пасторски дом гостите внасяха „света“ от всички посоки на духовния компас. Там от време на време се появяваше вдовицата на Фридрих Хебел. Появата ѝ винаги означаваше празник.
В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в блажена омая и напълно покоряваше усета за изкуство.
А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота. На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас. Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау. Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там.
към текста >>
70.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Разширяването на моя кръгозор в това направление тогава
усет
их като особено обогатяване на душевния си живот.
С изключение на визитата при Едуард фон Хартман, кратките посещения в Берлин и Мюнхен, които можах да направя по време на пътуването си през Германия веднага след Ваймар, бяха наситени с художествени впечатления.
Разширяването на моя кръгозор в това направление тогава усетих като особено обогатяване на душевния си живот.
Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години. Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител. Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние. След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него.
към текста >>
Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен
усет
за наблюдение.
Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес. Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество.
Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение.
Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят. Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение.
към текста >>
71.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Това беше личност с тънък
усет
, която изключително ми се нравеше.
Към семейния кръг, който споделях толкова отблизо, принадлежеше Игнац Брюл, композитор на „Златният кръст“.
Това беше личност с тънък усет, която изключително ми се нравеше.
У Игнац Брюл имаше нещо чуждо на света, нещо вглъбено в себе си. Интересите му не се изчерпваха само с музиката. Те бяха насочени към много страни на духовния живот. Той можеше да изживее тези си интереси единствено като „галеник“ на съдбата, на фона на семеен кръг, който никога не позволи той изобщо да бъде докоснат от грижите за ежедневието и който даде възможност творчеството му да се развие, стъпвайки на известно благосъстояние. Така той не израсна в живота, а само в музиката.
към текста >>
72.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Нещо, идващо от напълно различно отношение към света от неговия
усет
към природата.
Но в едно от кътчетата на тази душа се таеше нещо, което упорито искаше да се изрази и наложи със съвсем определено мисловно съдържание.
Нещо, идващо от напълно различно отношение към света от неговия усет към природата.
Тенденцията на един предишен земен живот, с фанатичен уклон, насочен към нещо съвсем различно от природата, търсеше удовлетворение на своята страст. В глъбините на неговата душа се изживяваше религиозна политика, прибягваща до идеите за природата, за да се прояви.
към текста >>
С рядкото си вътрешно спокойствие и душевна затвореност той беше поетична личност с тънък
усет
.
„научната“ почва под краката си. Но Лудвиг Лайстнер имаше специално отношение към изкуството и поезията поради това, че отнася мита към реалните сънни преживявания, а не към абстрактно творящата фантазия. Така всичко творческо в човека, според неговите виждания, придобива мирово значение.
С рядкото си вътрешно спокойствие и душевна затвореност той беше поетична личност с тънък усет.
В изказванията му за всевъзможни неща имаше нещо поетично. Понятия, които са непоетични, той всъщност изобщо не познаваше. С него преживях най-прекрасни часове във Ваймар, а след това и при едно посещение в Щутгарт, където имах възможността да отседна при него. Рамо до рамо с него стоеше неговата съпруга, която беше изцяло погълната от духовната му същност. За нея Лудвиг Лайстнер всъщност представляваше всичко, което я свързва със света.
към текста >>
Той притежаваше жив
усет
за реалността на идеалното, присъща за тези философи.
С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг.
Той притежаваше жив усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи.
Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа. Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
към текста >>
73.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Величието на Габриеле Ройтер се разкриваше именно в това спокойно и интелигентно проявление на радикализъм в сърцето, проникнат от художествен
усет
и талант за форма.
Към най-прекрасните часове в моя живот се числи и преживяното от мен благодарение на Габриеле Ройтер, с която се сближих чрез този кръг. Тя беше личност, която носи в себе си дълбоките проблеми на човечеството и подхожда към тях с известен радикализъм в сърцето и усещанията си. С цялата си душа преживяваше всичко, което според нея се явява в социалния живот като противоречие между традиционните предразсъдъци и изначалните повели на човешката природа. Тя беше отправила поглед към жената, външно впрегната в тези традиционни предразсъдъци от живота и възпитанието, която трябва да изпита болезнено това, което желае да се прояви в живота като „истина“ из глъбините на душата ѝ.
Величието на Габриеле Ройтер се разкриваше именно в това спокойно и интелигентно проявление на радикализъм в сърцето, проникнат от художествен усет и талант за форма.
Разговорите, които водехме с нея, докато работеше върху книгата си „От добро семейство“, бяха необикновено увлекателни. Връщам се назад в мислите си и се виждам как стоим с нея на ъгъла на някоя улица, обсъждайки повече от час в най-жежкия зной въпросите, които я вълнуват. Габриеле Ройтер беше в състояние по най-достоен начин, без и за миг да загуби спокойствие, да говори за неща, относно които други веднага биха изпаднали във видимо вълнение. „Страстно ликуващ, до смърт наскърбен“*, това живееше в нейните чувства. Но то си оставаше в душата ѝ и никога не преминаваше в нейните слова.
към текста >>
74.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Колко самотен бях по онова време с всичко, което носех като свой „светоглед“ в тишина у себе си, докато мислите ми бяха насочени, от една страна, към Гьоте, а от друга – към Ницше, можех да
усет
я и в отношенията с някои личности, с които се чувствах приятелски свързан, които обаче енергично отхвърляха моя духовен живот.
Колко самотен бях по онова време с всичко, което носех като свой „светоглед“ в тишина у себе си, докато мислите ми бяха насочени, от една страна, към Гьоте, а от друга – към Ницше, можех да усетя и в отношенията с някои личности, с които се чувствах приятелски свързан, които обаче енергично отхвърляха моя духовен живот.
към текста >>
75.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Спиритизмът на настоящето е погрешният път към духовното на души, които желаят да намерят духа по външен, почти експериментален начин, тъй като вече почти не могат да
усет
ят действителното, истинското, истинното на начина, съобразен с духовното.
Винаги, когато е ставало дума за тези неща, съм се интересувал от такива търсения на човешките души, отнасящи се до спиритизма.
Спиритизмът на настоящето е погрешният път към духовното на души, които желаят да намерят духа по външен, почти експериментален начин, тъй като вече почти не могат да усетят действителното, истинското, истинното на начина, съобразен с духовното.
Точно този, който се интересува съвсем обективно от спиритизма, без сам да иска да изследва нещо чрез него, може да прозре правилните представи за стремленията и заблудите на спиритизма. Собственото ми изследване винаги е било по пътища, различни от тези на спиритизма под каквато и да било форма. Тъкмо във Ваймар стана възможно да имам много интересни контакти със спиритисти, понеже сред хората на изкуството за известно време интензивно живееше идеята духовното да се търси по този начин.
към текста >>
Беше автор на новели, написани с тънък
усет
.
Хайтмюлер се изживяваше като фина, художествено усещаща душа. За всичко той съдеше от гледна точка на художественото чувство. Всякакъв интелектуализъм му беше чужд. Благодарение на него в тона, с който се говореше в Архива, навлезе нещо художествено.
Беше автор на новели, написани с тънък усет.
Той изобщо не бе лош филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг. Но постоянно беше във вътрешна опозиция на това, което се работеше в Архива. А именно към начина, по който там разбираха тази работа. Благодарение на него за известно време живо усещахме с душите си, че Ваймар някога е бил място на духовно активно и възвишено творчество и че сега се задоволяваме с това да проследяваме създаденото някога, придържайки се към буквите, и да „установяваме различни прочити“ и най-много да го интерпретираме. Хайтмюлер написа анонимно това, което имаше да каже по въпроса, в новелата „Потъналата Винета“ в „Нов немски обзор“ на С. Фишер.
към текста >>
76.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Особено силно
усет
их това при датския поет Рудолф Шмит.
Особено силно усетих това при датския поет Рудолф Шмит.
Отначало той дойде за представлението на неговата драма „Преобразеният крал“. Още при това му посещение се запознах с него. По-късно той се появяваше на много събития, събиращи във Ваймар множество посетители от други места. Стройната му фигура с развяващи се къдрици често се мяркаше сред тези посетители. За неговата душа имаше нещо привлекателно в начина, по който човек „е“ във Ваймар.
към текста >>
77.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Тъкмо в това изкуство се показва, че всяко теоретизиране и догматизиране не помагат с нищо, ако не произлизат от живия
усет
за изкуството, който интуитивно улавя в единичното общите изисквания на стила.
Оказа се, че дейността, свързана с това драматично общество, много ми допадна. Особено частта по поставянето на пиесите. Заедно с Ото Ерих Хартлебен присъствах на репетициите. Чувствахме се като същинските режисьори. Ние оформяхме пиесите сценично.
Тъкмо в това изкуство се показва, че всяко теоретизиране и догматизиране не помагат с нищо, ако не произлизат от живия усет за изкуството, който интуитивно улавя в единичното общите изисквания на стила.
Избягването на общите правила трябва да представлява непрекъснат стремеж. Всичко, което може да се направи в една такава област, изхождайки от вярното чувство за стила, трябва на мига да се отразява в жестовете, в постановката на сцената. Тогава това, което възниква от чувството за стил без всякакво разсъдъчно обмисляне, действа благотворно на всички участващи артисти, докато при режисурата, основаваща се на разсъдъка, те усещат намеса във вътрешната им свобода.
към текста >>
78.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Следователно, ако аз преподавах идеалистическа история до пълното им игнориране, учениците съвсем неволно щяха да
усет
ят в липсата на материалистическите полуистини това, което да ги отблъсне от моите лекции.
Трябва да имаме предвид, че в икономическия материализъм, приет от работниците чрез марксизма като „материалистическа история“, се крият полуистини. И че тези полуистини са тъкмо това, което те лесно разбират.
Следователно, ако аз преподавах идеалистическа история до пълното им игнориране, учениците съвсем неволно щяха да усетят в липсата на материалистическите полуистини това, което да ги отблъсне от моите лекции.
към текста >>
79.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва
усет
ът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
към текста >>
Тази светогледна книга е написана под влиянието на най-красив
усет
към природата и е пропита с убеждението, че от цялото материално битие говори духът.
По-малко тесни, но все пак за известно време значителни отношения се създадоха с последователите на Фридрих Хаген, Бруно Виле и Вилхелм Бьолше. Бруно Виле е автор на съчинението „Философия на освобождаването с помощта на чисти средства“. С „Философия на свободата“ има връзка единствено неговото заглавие. Съдържанието му се движи в съвсем различна област. Бруно Виле стана известен в много широки кръгове благодарение на своя значителен труд „Откровения на хвойновото дърво“.
Тази светогледна книга е написана под влиянието на най-красив усет към природата и е пропита с убеждението, че от цялото материално битие говори духът.
Вилхелм Бьолше е известен с многобройни научнопопулярни съчинения, които са изключително разпространени в най-широк читателски кръг.
към текста >>
80.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
И аз веднага
усет
их неговия по-дълбок стремеж към познание.
Беше предвидена и лекция в по-малък кръг в Йена. След нея се събрахме в още по-малка група. Имаше желание да дискутираме върху това какво има да каже теософията. В този кръг беше Макс Шелер, който по това време работеше като преподавател по философия в Йена. Дискусията скоро се сведе до обсъждане на това какви чувства е предизвикало у него моето изложение.
И аз веднага усетих неговия по-дълбок стремеж към познание.
Той проявяваше вътрешна толерантност по отношение на моите възгледи – толерантността, необходима на човек, който наистина е жаден за познание.
към текста >>
81.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и
усет
да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа.
Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа.
Колко е трудно да си изясним различните страни от същността на хората, които срещаме, и колко много в живота зависи от това да сме наясно с хората, с които влизаме в съприкосновение. Тъй че към решаването на чисто индивидуалните човешки загадки, всяка от които е особена и различна у всеки отделен човек, можем да се приближим само постепенно поради голямата междина, която съществува между това, което се нарича човешка природа изобщо и онова, което откриваме у всеки отделен човек.
към текста >>
Един човек, който може да накара другите да почувстват и
усет
ят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот. Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката. Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми. Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин. Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка.
Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
към текста >>
Нашият практичен
усет
ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с помощта на сериозността!
Нашият практичен усет ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с помощта на сериозността!
- а когато разберем кои са качествата у човека, които трябва да се пробудят. Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на живота и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши. Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум. Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс.
към текста >>
Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и
усет
а, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея.
Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг. Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях.
Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея.
Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон. Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>
Ако оставим в чувството и
усет
а да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
Ето защо Духовната Наука представлява основата на живота. А цветът и плодът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта. Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската, неподправена човешка любов. В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука.
Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
към текста >>
82.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия
усет
за цял живот.
Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда. Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума. Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста. Може и да купим една т. нар. „красива кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето.
Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот.
Основният възпитателен въпрос е съвсем друг. Ако детето има пред себе си куклата от сгъната салфетка, трябва да я допълни във фантазията си. Тази дейност на фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Той се развива така, както мускулите на ръката се развиват от съответната работа. Ако детето получи „красивата кукла", мозъкът му остава неангажиран.
към текста >>
Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй като подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, докато
усет
ът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне.
Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води. Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш! " Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира.
Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй като подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, докато усетът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне.
Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде научен в този период. Слушайки, детето се учи да говори най-добре. Правилата и изкуствените поучения не могат да му влияят в същата степен.
към текста >>
Сравненията за духовните зависимости трябва да бъдат поднесени по такъв начин, че закономерностите на битието по-скоро да бъдат прозрени и
усет
ени зад сравнението, отколкото да бъдат схванати чрез мисловни понятия.
В периода между смяната на зъбите и половата зрялост, духовно-образните или както бихме могли да кажем, „символните" представи отново влизат в сила, но по съвсем друг начин. Необходимо е младият човек да проумее тайните на природата и законите на живота не чрез сухи понятия, а чрез символи.
Сравненията за духовните зависимости трябва да бъдат поднесени по такъв начин, че закономерностите на битието по-скоро да бъдат прозрени и усетени зад сравнението, отколкото да бъдат схванати чрез мисловни понятия.
„Всичко преходно е само символ" - тази трябва да бъде ръководна нишка за възпитанието през този период. Безкрайно важно е човек да усети тайните на битието чрез сравнения и образи, преди те да бъдат представени пред душата му под формата на природни закони.
към текста >>
Безкрайно важно е човек да
усет
и тайните на битието чрез сравнения и образи, преди те да бъдат представени пред душата му под формата на природни закони.
В периода между смяната на зъбите и половата зрялост, духовно-образните или както бихме могли да кажем, „символните" представи отново влизат в сила, но по съвсем друг начин. Необходимо е младият човек да проумее тайните на природата и законите на живота не чрез сухи понятия, а чрез символи. Сравненията за духовните зависимости трябва да бъдат поднесени по такъв начин, че закономерностите на битието по-скоро да бъдат прозрени и усетени зад сравнението, отколкото да бъдат схванати чрез мисловни понятия. „Всичко преходно е само символ" - тази трябва да бъде ръководна нишка за възпитанието през този период.
Безкрайно важно е човек да усети тайните на битието чрез сравнения и образи, преди те да бъдат представени пред душата му под формата на природни закони.
към текста >>
Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много
усет
, чувство и топлина.
Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина. За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително. Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно.
Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина.
Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика. Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало. Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен. Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили.
към текста >>
И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения
усет
.
Чувственият свят се развива по правилен начин с помощта на описаните сравнения и символи, особено с помощта на всичко онова, което историята и други източници са запазили за образите на известни личности. Съответното задълбочаване в тайните и красотите на природата също е важно за изграждането на чувствения свят.
И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет.
Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща. Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото.
към текста >>
Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си
усет
Особено ако този
усет
у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства.
Чувственият свят се развива по правилен начин с помощта на описаните сравнения и символи, особено с помощта на всичко онова, което историята и други източници са запазили за образите на известни личности. Съответното задълбочаване в тайните и красотите на природата също е важно за изграждането на чувствения свят. И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет. Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща.
Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства.
Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет. Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
към текста >>
Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за
усет
а към естетичното и художественото.
И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет. Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща. Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни.
Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото.
И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет. Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
към текста >>
И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този
усет
.
Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща. Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото.
И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет.
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
към текста >>
Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само
усет
ът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията.
И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията.
Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията.
Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват. Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен. Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар. „научни" основания. Духовните истини се познават най-добре чрез техните плодове, а не чрез псевдонаучните доказателства, които едва ли са нещо повече от празна логическа престрелка.
към текста >>
Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия
усет
за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета.
Нищо по-лошо не може да се случи на човек от прекалено рано събудената му аналитична способност. Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ. Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи. Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието. За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него.
Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета.
Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота. Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме. Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше. Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата. Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля.
към текста >>
Младият човек трябва да притежава
усет
а, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата.
За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него. Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета. Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота. Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме. Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше.
Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата.
Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля. Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения. Ето защо преди тази възраст, младият човек трябва да бъде пощаден от всякакви теории и акцентът да бъде поставен върху непосредствените душевни впечатления. Разбира се, можем да запознаем младия човек с възгледите по един или друг въпрос, но не и да го ангажираме с прибързано лично становище. Нека той посрещне чуждите възгледи спокойно и без да взема ничия страна, да се вслуша: този казва едно, онзи - друго.
към текста >>
Впрочем за изграждането на такъв
усет
е необходим голям педагогически такт; духовнонаучното обучение тук може да помогне извънредно много.
Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля. Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения. Ето защо преди тази възраст, младият човек трябва да бъде пощаден от всякакви теории и акцентът да бъде поставен върху непосредствените душевни впечатления. Разбира се, можем да запознаем младия човек с възгледите по един или друг въпрос, но не и да го ангажираме с прибързано лично становище. Нека той посрещне чуждите възгледи спокойно и без да взема ничия страна, да се вслуша: този казва едно, онзи - друго.
Впрочем за изграждането на такъв усет е необходим голям педагогически такт; духовнонаучното обучение тук може да помогне извънредно много.
към текста >>
83.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Възпитателят сам трябва да
усет
и, как човешкото физическо тяло носи в себе си целия етерен организъм.
Възпитателят сам трябва да усети, как човешкото физическо тяло носи в себе си целия етерен организъм.
Абстрактният подход тук е напълно неуместен. За възпитателната практика е необходимо най-вече, антропософското възпитателно изкуство да се приложи във всеки отделен случай и да посочи как се проявява човешкото същество в съответната детска възраст.
към текста >>
84.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Но идеалът на възпитателската и преподавателска практика е да се пробуди у детето
усет
а, че то учи със същата сериозност, с която и играе, доколкото играта в детската възраст е единственото душевно съдържание на живота.
Но идеалът на възпитателската и преподавателска практика е да се пробуди у детето усета, че то учи със същата сериозност, с която и играе, доколкото играта в детската възраст е единственото душевно съдържание на живота.
към текста >>
Шилер е
усет
ил това по своеобразен начин и то му дава повод на напише своите „Писма за естетическото възпитание на човека".
Шилер е усетил това по своеобразен начин и то му дава повод на напише своите „Писма за естетическото възпитание на човека".
Шилер вижда като най-важен елемент на цялото възпитателно изкуство тъкмо проникващия в човека естетически дух. Човекът е длъжен да изпълни своя познавателен стремеж с такава любов към познанието, че в своите действия да бъде или творецът-художник, или естетът-зрител.
към текста >>
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен
усет
Художественият
усет
на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чрез разума природата може да бъде само разбрана; едва чрез художествения усет тя може да бъде изживяна.
към текста >>
Чрез разума природата може да бъде само разбрана; едва чрез художествения
усет
тя може да бъде изживяна.
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чрез разума природата може да бъде само разбрана; едва чрез художествения усет тя може да бъде изживяна.
към текста >>
85.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Това ще бъде възможно само тогава, когато при писането той е докоснат от живота на духа и когато чрез това той е в състояние да довери на мъртвата дума това, което може да почувства душата на читателя, търсеща духа, да го
усет
и като възкресение на ду ха от думата.
За да съществува в нашето време, антропософията трябва да използва средствата на днешната цивилизация. Пътя си към хората тя трябва да намери чрез книги и лекции. По своето естество тя обаче не е работа на библиотеките. Тя трябва да се ражда отново всеки път, когато човешкото сърце се обръща към написаната книга, за да се научи от нея. Това може да стане само, ако тя е написана така, че човекът да е погледнал в сърцата на своите събратя, за да знае какво да им каже.
Това ще бъде възможно само тогава, когато при писането той е докоснат от живота на духа и когато чрез това той е в състояние да довери на мъртвата дума това, което може да почувства душата на читателя, търсеща духа, да го усети като възкресение на ду ха от думата.
Антропософски са единствено тези книги, които могат да оживеят в четящия човек.
към текста >>
86.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Тогава най-добре ще развием
усет
а за истините за човека, които в същото време са истини и за космоса.
По-добре нека възпитаме умовете си чрез досега със светлината на истината, която струи в душата на човека от природата.
Тогава най-добре ще развием усета за истините за човека, които в същото време са истини и за космоса.
Който изживява истините на природата със свободен и отворен ум, чрез нея той бива воден към истините на духа. Изпълвайки се с красотата, величието и превъзходството на природата, в него те стават извор на духовно усещане. И който отваря сърцето си за нейния мълчалив жест, разкриващ вечната и непорочност отвъд всяко добро и зло, нему се отваря погледа в духовния свят, от където в ням жест прозвучава живото Слово, разкриващо доброто и злото.
към текста >>
87.
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Въпреки това много членове са
усет
или, че тези изследователи въздействат антропософски твърде малко.
Ако това се съблюдава, от Антропософското общество може да отпадне нещо, което причинява трудности в последните години. Ние приветстваме в най-дълбок смисъл увеличаващата се деятелност на тези от нас, които са учени или ерудити.
Въпреки това много членове са усетили, че тези изследователи въздействат антропософски твърде малко.
към текста >>
88.
15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания
GA_39 Писма до членовете
Събуждането на силите на душата, които в обикновения живот дремят, се чувства тогава, когато
усет
им съвсем живо как сме "настроени", как трябва да действаме при една такава нагласа на душата.
В тази нагласа на душата има една пробуждаща сила за действие.
Събуждането на силите на душата, които в обикновения живот дремят, се чувства тогава, когато усетим съвсем живо как сме "настроени", как трябва да действаме при една такава нагласа на душата.
Много зависи дали човек при самото възприемане на антропософията вече усеща, че в душата дремят други сили за познание от тези, които е съзнавал преди да стигне до Антропософията.
към текста >>
89.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
Ако човек
усет
и това достатъчно силно, той ще се окаже част от голямата загадка за Човека и Света.
"Изпращам мислите си навън в света и там откривам себе си. Потъвам в себе си и така откривам света".
Ако човек усети това достатъчно силно, той ще се окаже част от голямата загадка за Човека и Света.
към текста >>
90.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
В сърцето може да
усет
и
В сърцето може да усети
към текста >>
91.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
Изпълнен с радост, мога да
усет
я
Изпълнен с радост, мога да усетя
към текста >>
92.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството,
усет
ът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично.
Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни.
към текста >>
93.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Иначе той винаги ще се обърка, винаги ще навлезе в един лабиринт, в който навлезе и Фехнер, въпреки че той положи големи усилия да проучи с тънък
усет
символизма, физиономията на отделните растителни форми и прояви.
От определена точка нататък работата вече не върви. Днес още не са много хората, които стигат до това последно положение. По-голяма част от онези, които се чувствуват омагьосани от резултатите на естествената наука, се оставят да ги завладее материалистичното разбиране и не се решават да направят даже крачка да се издигнат над това, което показва микроскопът. Малцина правят друга крачка. Обаче за този, който си запазва едно здраво чувство за истината именно на почвата на естествената наука, а това чувство за истината е необходимо, когато човек иска да пристъпи към разглеждането на духа в растителното царство -, за такъв човек е ясно, че първо трябва да се занимае с определена представа.
Иначе той винаги ще се обърка, винаги ще навлезе в един лабиринт, в който навлезе и Фехнер, въпреки че той положи големи усилия да проучи с тънък усет символизма, физиономията на отделните растителни форми и прояви.
Това, което е важно тук, бих искал първо да ви го представя отново чрез едно сравнение. Предположете, че някой намери по един или друг път някаква част от едно вещество. Когато проучи тази част от вещество в определени случаи, може да се случи, щото той никога да не сполучи. Защо не? Ако тази част вещество е парче кост от една човешка ръка, ако съответният разглежда само това парче кост и иска да го обясни от самото него, той не ще сполучи.
към текста >>
Говорят на човешкий
усет
,
Говорят на човешкий усет,
към текста >>
94.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав
усет
, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика.
На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти. Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят. Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там.
Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика.
Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си. Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват? Абсолютно същото е по отношение на изследванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят. Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
към текста >>
95.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Всъщност по онова време, в 1790 г., той бил с някои розенкройцери във Виена/*11/ и казал, което е съвсем вярно, че е задължен да се оттегли в Ориента за един период от 85 години и че след това време хората отново ще
усет
ят неговата дейност в Европа.
Всъщност по онова време, в 1790 г., той бил с някои розенкройцери във Виена/*11/ и казал, което е съвсем вярно, че е задължен да се оттегли в Ориента за един период от 85 години и че след това време хората отново ще усетят неговата дейност в Европа.
1875 е годината на основаването на Теософското общество. Всички тези неща са свързани по известен начин.
към текста >>
96.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Но въздействията на тези процеси в астралното тяло са непрекъснато налице на физическото поле и всеки може да ги
усет
и и да се убеди, че съществуват в обикновения живот.
Вие виждате, че това, което става в нашето астрално тяло, не е нищо друго освен продукт на ежедневния живот. Само който е обучен, може да вижда какво става в астралното тяло.
Но въздействията на тези процеси в астралното тяло са непрекъснато налице на физическото поле и всеки може да ги усети и да се убеди, че съществуват в обикновения живот.
Всеки може да направи следния опит, като си каже: – Аз няма да споря, дали съобщенията на окултиста са верни, аз ще ги провера без предубеждение. Мога да живея, като че те са истина. Бих искал да се отнасям съответно към моите братя човеци и ако правя това внимателно, аз наистина ще разбера, дали във всеки отделен случай животът ще потвърди това, което окултистите разказват. И животът наистина ще ви го потвърди във всеки отделен случай. От това вие ще имате огромна печалба.
към текста >>
Това е много очевидно в гръцкото изкуство, защото то разви
усет
а за външната форма.
В ранните времена всемирно бе приета идеята за прераждане и карма. След това настъпи основна промяна; хората бяха възпитавани в представата, че най-важен е отделният физически живот.
Това е много очевидно в гръцкото изкуство, защото то разви усета за външната форма.
В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните сетива. След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле. Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима. Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия.
към текста >>
И когато вярването е породило този
усет
за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание.
Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем. Такъв един окултен-духовен мироглед не ни оставя никакви празноти в разбирането за света. От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит.
И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание.
Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето. Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме. Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването.
към текста >>
97.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да
усет
им вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи".
Не се страхувай! Аз съм те направил неуязвим; хвърли се в пламъците". Хирам се хвърлил в огнената пещ и там, където други бяха намерили своята смърт, той изпитал неописуема радост. Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода.
Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи".
"Кой тогава съм аз и кой си ти? " "аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
към текста >>
В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха
усет
ени в началото на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта".
/*11/ – Този пасаж е много непълен. В текста на Вегелан са само горните думи. В текста, даден от Рибщайн той продължава: "Ала храмът не е още разбран от човека", може би най-правилното би било: "Ала изграждането на храма все още не е разбрано от човека".
В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в началото на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта".
към текста >>
98.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да
усет
и душата си като част от божествеността.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността.
Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини.
към текста >>
Замаян бих
усет
ил с възхищение
Замаян бих усетил с възхищение
към текста >>
99.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако очите на детето виждат само красота до седмата си година, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази
усет
към красивото.
Ако очите на детето виждат само красота до седмата си година, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази усет към красивото.
По-късно усетът към красивото не може повече да се развива по същия начин. Каквото кажете на детето или направите през първата седемлетка, е по-малко важно от начина как се оформя неговото обкръжение и какво детето вижда и слуша. Вътрешните растителни сили трябва да се поощряват дотогава чрез външните впечатления. Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче дърво, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата. Но когато детето получи възможно добре оформена кукла, има нещо, за което е вързано.
към текста >>
По-късно
усет
ът към красивото не може повече да се развива по същия начин.
Ако очите на детето виждат само красота до седмата си година, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази усет към красивото.
По-късно усетът към красивото не може повече да се развива по същия начин.
Каквото кажете на детето или направите през първата седемлетка, е по-малко важно от начина как се оформя неговото обкръжение и какво детето вижда и слуша. Вътрешните растителни сили трябва да се поощряват дотогава чрез външните впечатления. Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче дърво, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата. Но когато детето получи възможно добре оформена кукла, има нещо, за което е вързано. Поради това вътрешната духовна сила е залепена за това, което вече съществува и не бива призована към собствена дейност – тя е обвързана – и с това изграждащата сила на фантазията почти се изгубва за през следващия живот.
към текста >>
100.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова бащата на всички пречки е този, който излъчва воня: Дяволът може да се
усет
и по неприятната миризма, която оставя след себе си.
Легенди и митове често съдържат най-дълбоките мъдрости. Нима легендата не знае, че това, което се създава чрез обонянието, няма да е нужно по-нататък за земната еволюция? Че чак когато се премине през по-нататъшни планетни развития, чак тогава съдържащото се в обонянието ще стане необходимо?
Затова бащата на всички пречки е този, който излъчва воня: Дяволът може да се усети по неприятната миризма, която оставя след себе си.
Така в легендите се срещат най-дълбоките мъдрости, само че трябва да се разбират и да се вземат буквално в най-дълбок смисъл.
към текста >>
Това са съществата, които могат да се
усет
ят предимно с обонянието.
А това, което слиза до физическия свят, е най-несъвършеното. Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията. Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове. Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни.
Това са съществата, които могат да се усетят предимно с обонянието.
Оттам в легендата хубаво се вижда, че падналите ангели се възприемат от обонянието като неприятни миризми. Понеже те са се отцепили от еволюцията, са възприемаеми за обонянието. Ако се запитаме какво всъщност се намира отвъд кожата, включваща сетивните органи, трябва да кажем: Там действително се намират различните по-висши планове и техните същества.
към текста >>
Светът е пълен със загадки за този, който иска да ги
усет
и.
Действително все повече ще ви става ясно, че човекът, който не знае за тези неща, повече или по-малко се движи като сляп в света. Човекът, който не знае нищо за духовните светове, няма никакво предчувствие какво влачи със себе си в сянката си. Всички субтилни неща, които ни заобикалят, ще се разкрият отново на човека едва чрез духовнонаучното познание.
Светът е пълен със загадки за този, който иска да ги усети.
Ако човекът усети тези загадки, няма да смята духовнонаучния мироглед за нещо излишно, или за илюзии на няколко фантасти, а ще разбере, че реалността, която ни заобикаля, ще ни стане достъпна едва чрез духовнонаучните възгледи. Не бива да се уморяваме да изучаваме това, което ни обкръжава. Много духовни същества са работили върху сложното образувание, което е човекът. Поради това то показва толкова различни степени на съвършенство. Физическото ухо си е завоювало правото да чува на физическата си степен от развитието, понеже е преминало през много други степени.
към текста >>
Ако човекът
усет
и тези загадки, няма да смята духовнонаучния мироглед за нещо излишно, или за илюзии на няколко фантасти, а ще разбере, че реалността, която ни заобикаля, ще ни стане достъпна едва чрез духовнонаучните възгледи.
Действително все повече ще ви става ясно, че човекът, който не знае за тези неща, повече или по-малко се движи като сляп в света. Човекът, който не знае нищо за духовните светове, няма никакво предчувствие какво влачи със себе си в сянката си. Всички субтилни неща, които ни заобикалят, ще се разкрият отново на човека едва чрез духовнонаучното познание. Светът е пълен със загадки за този, който иска да ги усети.
Ако човекът усети тези загадки, няма да смята духовнонаучния мироглед за нещо излишно, или за илюзии на няколко фантасти, а ще разбере, че реалността, която ни заобикаля, ще ни стане достъпна едва чрез духовнонаучните възгледи.
Не бива да се уморяваме да изучаваме това, което ни обкръжава. Много духовни същества са работили върху сложното образувание, което е човекът. Поради това то показва толкова различни степени на съвършенство. Физическото ухо си е завоювало правото да чува на физическата си степен от развитието, понеже е преминало през много други степени. Който достигне венерината степен като ученик под ръководството на някой учител, може да възприема хората върху физическия план също и в светлинното лъчение.
към текста >>
101.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Сравнете това, опитайте се да
усет
ите целия трепет на тези картини.
Сравнете това, опитайте се да усетите целия трепет на тези картини.
Тук имате един от картинните образи, който е бил даван на учениците на розенкройцерите. И когато сте се упражнявали така, постепенно ще забележите, че чувствата ви са станали действителност за вас. Вие ще възприемете, че тези чувства излъчват светлина. Тя се излъчва непрекъснато, но нисшият човек не я вижда. Човекът, който изживее тази тайнственост на имагинацията, се научава да вижда своите чувства.
към текста >>
102.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Вие ще бъдете привлечен към този човек и ще
усет
ите болката, която сте причинили.
Той действително преживява целия си изминал живот отпред назад, като започва със събитията преди смъртта си и стига до раждането си. Така се преживяват всички събития и човекът е готов тогава, когато достигне момента на раждането си. Стига се до всяко събитие, което човекът е преживял. Да речем, че сте станали на шестдесет години и през четиридесетата си година сте зашлевили плесница на някого. Когато при обратното преживяване стигнете до този спомен, той става като един отпечатък.
Вие ще бъдете привлечен към този човек и ще усетите болката, която сте причинили.
По време на живота може би са ви ръководили чувства на отмъщение, сега изпитвате това, което е изпитал този, на когото сте искали да си отмъстите. В негативното изживяване изпитвате усещанията и чувствата, които сте предизвикали. Всичко, което изживявате там, възпрепятства вашето по-нататъшно развитие в историята на човечеството. Бихте напреднали по-лесно без този отпечатък на болката, защото тази пречка остава като сила. И когато в камалока се движите назад към раждането, вие приемате силите, които в идващия живот можете да употребите за изплащането на вината, за поправянето, за изравняването на кармата.
към текста >>
103.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и
усет
и приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества.
Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>
104.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се
усет
и в пространството, да се проникне по чувство.
Как гърците са привличали тези божества в своето обкръжение? Чрез това, че в голяма степен са си усвоили това, което можем да наречем архитектонично пространствено чувство. Човекът, който изучава пространството от страна на духовната наука, знае, че пространството не е празнина, която се сънува от нашите обикновени математици, физици и механици, а е нещо диференцирано. То е нещо, което в самото себе си има линии към всички посоки, силови линии отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, направо и наоколо – във всички посоки.
В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се усети в пространството, да се проникне по чувство.
При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
към текста >>
105.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Който разглежда тази част не само с ума, но и с
усет
, ще бъде поразен от мъдростта, с която е създадена тази част, която е използвала материал не повече, отколкото е необходимо за това, че на принципа на най-малко използване на сили да носи горната част на тялото.
Днес ние ще си изясним, че това, което ние виждаме с физически поглед в човека, неговото външно тяло, се изгражда от висшите начала на човешката природа, че неговият "Аз", неговото астрално и етерно тяло и т.н. чак до висшето начало Атма,работят над нашето тяло. Частите на това тяло, във вида, в който сега те се намират в човека, са равностойни, те имат различна стойност в човешката природа. Трябва да се направи само едно тривиално наблюдение, за да се разбере, че нашето физическо тяло има, всъщност, най-пълноценната част на нашата природа. Да вземем за пример част от бедрената кост това не е монолитна твърда кост, а изкусно построена част на тялото, състояща се като че ли от покръстен глезен.
Който разглежда тази част не само с ума, но и с усет, ще бъде поразен от мъдростта, с която е създадена тази част, която е използвала материал не повече, отколкото е необходимо за това, че на принципа на най-малко използване на сили да носи горната част на тялото.
Никакво инженерно изкуство, използвано при строене на мостове, не може да се сравни с тази мъдрост, която създава подобни неща в природата.
към текста >>
106.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За да се
усет
и това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
Седмата степен възнесение не може да се описва. Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка.
За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
към текста >>
107.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако тогава вашата душа, вашият Аз можеха да чувстват битието си както днес, то те щяха да го
усет
ят като наричаха родина та си "небеса".
Азът се съедини с това, което се беше подготвяло през трите стадии на Сатурн, Слънце и Луна, докато Азът се намираше горе в лоното на божеството. По време на Сатурн, Слънце и Луна Азът, който сега обитава във всички, беше едно с божеството горе, а долу се подготвяха телата ви, вашето физическо тяло по времето на Сатурн, вашето етерно тяло по времето на Слънцето и астралното ви тяло на Луната. Това се подготвяше долу. Бихме могли да кажем, че божеството гледаше как телата се подготвяха долу, за да могат, когато божеството спусне капките азовост да достигнат зрелостта да приемат тази азовост. Това, което днес живее във вас тогава живееше в божеството и гледаше отгоре трите тела.
Ако тогава вашата душа, вашият Аз можеха да чувстват битието си както днес, то те щяха да го усетят като наричаха родина та си "небеса".
Защото те бяха в небесата, те притежаваха само едно притъпено, сумрачно съзнание, но се намираха в небесата.
към текста >>
108.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Най-напред вие ще
усет
ите сумрачна тъмнина.
[Следният абзац е запазен частично във всички записки.] Така ние виждаме, че символите, получени по този начин, са дълбоко обосновани в цялото същество на световното битие. Една такава линия като Кадуцея има и възпитателно значение за човека, когато той и се отдаде медитативно. Никой не може да запамети тази фигура, чрез тя да окаже върху него дълбоко вътрешно възпитателно въздействие. Виждащият я е извел от духовните светове, за да дари на човека нещо, което в бъдеще да го направи виждащ. Това, което трябва да се развие в медитацията върху тази линия са определени усещания.
Най-напред вие ще усетите сумрачна тъмнина.
Ще се взирате в тъмнината, и постепенно тя ще започне да просветлява и ще се оцвети във виолетово, след това в цвят индиго, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено и обратно, при което се осъществява известно отразяване на развитието, докато отново стигнете до виолет. При проследяването на тези оцветени линии през вас ще преминат усещания от качествата на цветовите нюанси до морални усещания. Ако не възприемате тази линия просто като тебеширена или графитна линия, а ако се вгледате в черното, и се опитате да изправите пред душата си тъмнината, ако при виолета си пред ставите отдаването, и така преминете нататък и през останалите цветове през синьото, зеленото, оранжевото, и ако при червеното извикате пред душата си чувството на радост, то душата ви ще е преминала през цялата скала на усещанията, които най-напред са усещания за цветове, а след това се превръщат в морални усещания. Поради това, че в душата се отразява формата на жезъла на Меркурий под формата на усещания, във вас ще се внесе нещо, което дава на душата способността да развие по-висшите си органи. Посредством реалния символ тя бива така преобразявана, че може да приеме в себе си по-висшия орган.
към текста >>
109.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха
усет
за живото в природата, в цялата му радост и болка.
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене. Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън! Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството.
Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка.
Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата. И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на болка.
към текста >>
Ако още днес в такива празнични дни
усет
им и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света.
Така празниците отново ще се превърнат за нас за нещо, което преминава като живителен полъх през човешките души, и такива празнични моменти човекът отново ще се впише в цялото творение и битие на пълната с дух и душа природа. Антропософът трябва най-напред да предусети като пионер, в какво могат да се превърнат празниците, когато човечеството на свой ред отново разбере духа, когато се вживее, това означава, когато разбере отново духа в празниците.
Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света.
Тогава духовната наука ще се превърне в жив факт за душата, ще стане Витаесофия. А тя може да бъде такава най-добре във времената, когато душата на света се надвеси към нас и се свърже съвсем интимно с нас.
към текста >>
110.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако се възприемаме живота не като сляп материалист,а като виждащ човек, то могат навсякъде да се
усет
ят тези влияния; и само този, който знае за тези влияния разбира живота.
Ако научите някои по-интимни подробности от историята на една или друга епоха, например, от историята на Франция при Людвик ХІІІ, ХІV, ХV, когато действително ароматите са играели наистина важна роля в създаването на различни интриги, то бихте имали представа за тези възможности, с които разполагат хората, можещи съзнателно или не да се разпореждат с такива духовни същества, които се смесват с чувственото впечатление и чрез парфюм и аромати проникват в хората. Аз мога да ви покажа доста интересна книга, написана неотдавна от министъра на един не голям двор, който в последните години се е случила голяма катастрофа. Той описва в своите мемоари действията на една личност, която е умеела до известна степен да управлява ароматите от техния духовен аспект. Разбира се, той е писал това, нищо не знаейки за същността на тези факти, но самото действие на ароматите са му били ясни, и той с удовлетворение забелязал, че се оказал достатъчно защитен и не е попаднал под тяхното влияние. Вие виждате, че тези неща съвсем не са без значение за живота на практика и му оказват своето влияние.
Ако се възприемаме живота не като сляп материалист,а като виждащ човек, то могат навсякъде да се усетят тези влияния; и само този, който знае за тези влияния разбира живота.
към текста >>
111.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие бихте го
усет
или само като преход в друга, топлинна област.
Ако още веднъж хвърлим бегъл поглед на далечната епоха на Стария Сатурн, то ще си припомним – за това вече говорихме, че от всички елементи и телесни състояния, които има сега на Земята, твърдо или земно, течно или водно, въздухообразно или огнено, на Стария Сатурн е било само огън, топлина. Правилно ще си представим битието на първото въплъщение на Земята, ако осъзнаем следното: Сатурн не е имал още в себе си нито газове, нито водни части, да не говорим за нещо твърдо. Ако бихте посетили, така да се каже, Стария Сатурн – при положение, че вие тогава сте можели да бъдете такива, каквито сме сега, то приближавайки се до Стария Сатурн, вие не бихте срещнали никаква течна или някаква друга материя, а само кълбо, което се е състояло изключително от топлина.
Вие бихте го усетили само като преход в друга, топлинна област.
И така, Старият Сатурн се е състоял изключително от топлина.
към текста >>
112.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Може и по-нататък да се
усет
и като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот.
Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
113.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да
усет
и, че това е така.
Така ние виждаме втория етап от развитието на човечеството, епохата на груповата душа, която намира висш израз в кръвното родство на поколенията. Народ, който особено е развил това му предава изключително значение и подчертава: че като народ, ние имаме една обща групова народна душа. Именно такъв е бил народа придържащ се към Стария Завет. Затова, консервативният елемент на този старозаветен народ с особена сила бил против провъзгласяването на “Аз съм”, на индивидуалния Аз.
Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така.
достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на Исус със Самарянката до извора на Иаков. Там ясно е показано, че Христос Исус идва също и до тези, които не са свързани в кръвно родство. Да вземем дори думите “Как Ти, бидейки иудеин, молиш да пиеш от мен, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните)”. Ако се навлезе в това и особено ако се влезе в това медитативно, то постепенно може да стигне до това, да се види, как човечеството се е придвижило напред от груповата душа към индивидуалната душа.
към текста >>
114.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А такова беше и древното християнско разбиране, когато всред човечеството духовният
усет
за нещата все още не беше изгубен; подобна атмосфера се запази дори и през първата половина на Средновековието.
В хода на тези лекции ще говорим – само като пример – върху истинското духовно значение на Тайната вечеря, върху превръщането на хляба и виното в плът и кръв и ще се убедим, че благодарение на духовното схващане, Тайната вечеря действително не е изгубила нищо от своята стойност и значение. Тъкмо духовното схващане е това, към което трябва да се стремим.
А такова беше и древното християнско разбиране, когато всред човечеството духовният усет за нещата все още не беше изгубен; подобна атмосфера се запази дори и през първата половина на Средновековието.
Тогава мнозина можеха да разбират думите: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв! ” (Марко, 14, 22-24) така, както ще видим по- нататък. Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне. За причините на това ще говорим подробно. През Средновековието съществуваше едно забележително спиритуално течение, което проникваше в душите на хората много по-дълбоко, отколкото бихте могли да повярвате, защото от днешната история едва ли ще научите много за бавното и постепенно развитие на душите.
към текста >>
115.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Трябва да
усет
им важността на тези думи; трябва да
усет
им тласъка, породен от импулса, който възникна с идването на Христос Исус.
Трябва да усетим важността на тези думи; трябва да усетим тласъка, породен от импулса, който възникна с идването на Христос Исус.
Този импулс обхвана хората и се отрази на цялата еволюция, на цялото човечество. Христос Исус беше могъщия оживотворител на “Аз-съм”.
към текста >>
116.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Днешният човек вече няма верния
усет
за подобни неща.
Но от друга страна би трябвало да стане ясно, че за да бъдат намерени тези истини, всяка дума от Евангелието на Йоан трябва да бъде премерена наистина точно. При подобен религиозен източник, нещата се свеждат до там, съответните текстове да се разбират дословно, буквално. Защото всичко в тях, както ще се убедим и в други случаи, е пропито с възможно най-дълбок смисъл. И тук в съображение идва не само текста на едно или друго изречение, а нещо съвсем друго. То се отнася до постройката, до композицията на историческия документ.
Днешният човек вече няма верния усет за подобни неща.
Древните автори - ако можем така да ги наречем - влагат в своите произведения много повече архитектоника, отколкото обикновено си представяме.
към текста >>
Споменавам това само за да загатна, с какъв архи-тектоничен
усет
древните автори са изграждали своите произведения.
В потвърждение на това, нека да се обърнем към един сравнително нов поет, към Данте. Да си припомним как всичко в неговата “Божествена комедия” е изградено от отделни части, в чиято основа е залегнало числото три. Не случайно всяка част на Дантевата комедия завършва с думата “звезди”.
Споменавам това само за да загатна, с какъв архи-тектоничен усет древните автори са изграждали своите произведения.
А особено при историческите религиозни документи, нито за миг не трябва да изпускаме предвид архитектоничния замисъл, понеже при известни обстоятелства той означава твърде много. Впрочем хората тепърва трябва да стигнат до това значение.
към текста >>
Назрява времето, когато всред тези народи човеците трябваше да
усет
ят своите отделни Азове.
Ето как, бавно и постепенно, отделният човешки Аз се освобождава от груповата душа, от груповия Аз; бавно и постепенно човекът идва до съзнанието за своя индивидуален Аз. По-рано той усещаше своя Аз като принадлежащ на племето, на групата хора, с които е кръвно свързан, както в пространството, така и във времето; оттук и изразът” “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, с други думи, Аз и Авраам сме един Аз. Така отделният човек се усещаше като подслонен в една общност, защото във вените на всички представители на даден народ, тече обща кръв. Обаче развитието напредва.
Назрява времето, когато всред тези народи човеците трябваше да усетят своите отделни Азове.
към текста >>
А онези, които нямат никакъв
усет
за историческите събития, могат да кажат: Всичко това са само символи!
Тук често възникват огромни грешки, и то в две основни направления. При едно повърхностно разглеждане, някой би могъл да каже: Да, според този възглед много от нещата се приемат символно, обаче ние не искаме да се доверим на подобно тълкуване, при което всичко се третира само откъм символна-та му страна, защото в този случай историческите библейски събития просто се подминават!
А онези, които нямат никакъв усет за историческите събития, могат да кажат: Всичко това са само символи!
към текста >>
И когато днес виждаме всевъзможни тълкуватели на този религиозен документ, уместно е да попитаме: Нима тези, които се наричат християни, изобщо имат някакъв
усет
, когато - подведени от неточния превод - приписват на Христос думите: “Жено, какво общо имам Аз с теб?
Майката казва: “вино нямат” (2, 3), а Исус отговаря: “Това е нещо, което все още е свързано с “мен” и “теб”; моят час още не е дошъл.” Този текст от Евангелието има отношение към една голяма тайна. Но както и в много други случаи, текстът е грубо изопачен. Думите: “Жено, какво имаш ти с Мен? ”, трябва да се преведат по следния начин: “Това е свързано с отношението между Мен и твоето кръвно родство”. Ето колко фини са нюансите в текста, но и напълно разбираеми за онези, които искат да го разберат.
И когато днес виждаме всевъзможни тълкуватели на този религиозен документ, уместно е да попитаме: Нима тези, които се наричат християни, изобщо имат някакъв усет, когато - подведени от неточния превод - приписват на Христос думите: “Жено, какво общо имам Аз с теб?
”
към текста >>
117.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв
усет
за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира.
Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света. Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа.
Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира.
Защото аз не мога да говоря за нещо, което преминава от Мен към него. В този случай той не би бил свободен, не би бил самостоятелен. Всеки трябва да намери Бога, когото проповядвам, в самия себе си, като своя вечна същност.
към текста >>
Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и
усет
а за мярка също не гарантира присъствие на Духа.
Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане. Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство. Когато четем: “Бог дава Духа не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката. Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката.
Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа.
Знанието с положителност не е признак за мъдрост, но не по-малко вярно е, че същото се отнася и незнанието.
към текста >>
118.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да
усет
и, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да
усет
и как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
към текста >>
119.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Малцина са
усет
или по-късно пространствената идея така, както гърците.
Докато в гръцкия храм е вложен целия обрат в развитието на следатлантската епоха. За всеки, който разбира тези неща, не съществува по-значителна и по-завършена архитектура от гръцката, която е най-чистия израз на вътрешните пространствени закономерности. Колоната е замислена изцяло като носител на тежестта и това, което лежи върху нея, гърците усещат като нещо, което трябва да бъде носено и което трябва да упражнява натиск. Тук в гръцкия храм, суверенната и еманципирана пространствена идея достига своето крайно съвършенство.
Малцина са усетили по-късно пространствената идея така, както гърците.
Впрочем имаше и хора, които все пак можеха да усещат пространствената идея, но от гледна точка на живописта. Вгледайте се в пространството на Сикстинската капела, застанете откъм задната стена, където се намира величествената картина на “Страшния съд” и погледнете нагоре: тогава ще установите, как задната стена просто политва нагоре. Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора. Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла. А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по гръцки маниер.
към текста >>
Тя политва стремително към висините, защото художникът е
усет
ил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора.
Колоната е замислена изцяло като носител на тежестта и това, което лежи върху нея, гърците усещат като нещо, което трябва да бъде носено и което трябва да упражнява натиск. Тук в гръцкия храм, суверенната и еманципирана пространствена идея достига своето крайно съвършенство. Малцина са усетили по-късно пространствената идея така, както гърците. Впрочем имаше и хора, които все пак можеха да усещат пространствената идея, но от гледна точка на живописта. Вгледайте се в пространството на Сикстинската капела, застанете откъм задната стена, където се намира величествената картина на “Страшния съд” и погледнете нагоре: тогава ще установите, как задната стена просто политва нагоре.
Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора.
Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла. А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по гръцки маниер. Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”.
към текста >>
Съществува един художествен
усет
, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения.
Впрочем имаше и хора, които все пак можеха да усещат пространствената идея, но от гледна точка на живописта. Вгледайте се в пространството на Сикстинската капела, застанете откъм задната стена, където се намира величествената картина на “Страшния съд” и погледнете нагоре: тогава ще установите, как задната стена просто политва нагоре. Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора. Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла. А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по гръцки маниер.
Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения.
Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”. Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно.
към текста >>
Но художник, развил в себе си действителен
усет
за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно.
Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”. Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат.
Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно.
В този случай динамичните пространствени съотношения са уловени от гледна точка на живописта. Древният грък държеше тези архитектонични съотношения в ръцете си; той усещаше хоризонталата не просто като линия, а като сила, упражняваща натиск, а колоната - не като ствол, а като носеща, подемна сила. Това вживяване в пространствените линии означава да усещаш как “живият Дух геометризира”. Ето защо и Платон употребява странния израз: “Бог непрекъснато геометризира”.
към текста >>
В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го
усет
и - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора.
В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено.
Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>
Ние виждаме как това, което може да се почувствува благодарение на гръцкия пространствен
усет
по такъв чудесен начин в линиите на пространството, в колоните и арките, по-късно стига до пълен упадък.
Така човечеството, в известен смисъл, отново надхвърля една връхна точка от своето развитие.
Ние виждаме как това, което може да се почувствува благодарение на гръцкия пространствен усет по такъв чудесен начин в линиите на пространството, в колоните и арките, по-късно стига до пълен упадък.
Една колона, която не поддържа нищо и стои само като декорация, за гръцкия усет изобщо не е колона. В човешката еволюция всичко се намира в пълна и взаимна хармония. Гръцката културна епоха стои пред нас като най-прекрасен израз на сливането между пробуденото в себе си човешко съзнание и това, което навън в пространството беше усещано като естествен божествен ред. През тази културна епоха човекът постигна пълно съзвучие с физическо-сетивния свят.
към текста >>
Една колона, която не поддържа нищо и стои само като декорация, за гръцкия
усет
изобщо не е колона.
Така човечеството, в известен смисъл, отново надхвърля една връхна точка от своето развитие. Ние виждаме как това, което може да се почувствува благодарение на гръцкия пространствен усет по такъв чудесен начин в линиите на пространството, в колоните и арките, по-късно стига до пълен упадък.
Една колона, която не поддържа нищо и стои само като декорация, за гръцкия усет изобщо не е колона.
В човешката еволюция всичко се намира в пълна и взаимна хармония. Гръцката културна епоха стои пред нас като най-прекрасен израз на сливането между пробуденото в себе си човешко съзнание и това, което навън в пространството беше усещано като естествен божествен ред. През тази културна епоха човекът постигна пълно съзвучие с физическо-сетивния свят.
към текста >>
Истинска нелепост е, когато днес образованите хора искат да замъглят характерния
усет
на миналите времена.
Истинска нелепост е, когато днес образованите хора искат да замъглят характерния усет на миналите времена.
В духовнонаучен смисъл, ние разглеждаме четвъртата следатлантска епоха като период, през който човекът постига пълно съзвучие с околния свят.
към текста >>
Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би
усет
ила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма.
Тази епоха, когато човекът беше като слят с външната действителност, се оказа единствено подходящата за разбирането на основния факт: че Бог може да се изяви в един отделен човек.
Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма.
Божественият свят трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми.
към текста >>
120.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но преди да стигне най-долната мъртва точка, то
усет
и в себе си другия импулс, който го тласна в противоположната посока.
Представете си, как човечеството би навлязло в тази най-мрачна материалистична епоха без християнството. Тогава за него би било изключено да намери импулса за духовния свят. Представете си, как импулсът, даден на човечеството от Христос, не е вече тук, и цялото човечество трябва да затъне в окончателен упадък и да се свърже за вечни времена с материята; как човечеството би било обхванато, според един окултен израз, от “тежестта на материята” и как би било отклонено от пътя на своята еволюция. Ние можем нагледно да си представим, как следатлантското човечество затъна в материята.
Но преди да стигне най-долната мъртва точка, то усети в себе си другия импулс, който го тласна в противоположната посока.
Това беше Христовият Импулс. Ако Христовият Импулс беше подействувал по-рано, човечеството изобщо нямаше да стигне до материалния момент от своето развитие. Ако този импулс беше озарил древноиндийската културна епоха, човечеството щеше да се проникне от духовния елемент на християнството, обаче човечеството никога нямаше да завладее материалния свят и да създаде всичко онова, което днес наричаме материална култура.
към текста >>
121.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В различни общности, съставени от иначе добри християни, може да се чуе: Антропософите говорят за някакво християнско тайно учение, обаче християнството не се нуждае от никакво тайно учение; защото има значение само това, което може да се
усет
и и разбере и от най-елементарната и наивна човешка душа!
Както виждате, ние сме за позитивното отношение към нещата. Обаче който признава единствено обекта на своите лични възприятия, той изисква не само задължителното съгласие и на другите, но освен това се стреми към императивни решения, отнасящи се за неща, които не познава. Не съществува по-лоша нетърпимост от тази, която официалната наука изпитва спрямо Духовната наука, а занапред тя ще нараства все повече. Тази нетърпимост се проявява под най-различни форми. Хората нямат никакво съзнание, че говорят неща, каквито не би трябвало да говорят.
В различни общности, съставени от иначе добри християни, може да се чуе: Антропософите говорят за някакво християнско тайно учение, обаче християнството не се нуждае от никакво тайно учение; защото има значение само това, което може да се усети и разбере и от най-елементарната и наивна човешка душа!
- следователно, не друго, а тъкмо това, което говорят, усещат и разбират защитниците на подобен възглед. С други думи, те изискват нито един човек да не възприема и да не разбира нищо повече от това, което възприемат и разбират те самите. Такива християнски общности по правило отхвърлят непогрешимостта на Папата. Но днес в много по-голям размер - включително и всред християните - нараства убеждението за собствената непогрешимост. Срещу антропософията застава едно Папство, където всеки гледа на себе си като на един малък папа.
към текста >>
Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би
усет
ил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света!
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Сега ти трябва да пробудиш в себе си едно друго чувство.
Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света!
И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в чувството, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на „бичуването”.
към текста >>
122.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така вие виждате, че за такива тънки понятия, каквито трябва да имаме в Окултизма, за разберем всичко, днес съществуват малки възможности за
усет
.
Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него. Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни. "Щастието на отделния индивид е неразделно от щастието на всички". Тази максима царува, когато човекът ще бъде приет в растителното царство. Никой човек не би могъл да се чувствува щастлив, ако неговото щастие би могло да се отдели от щастието на другите.
Така вие виждате, че за такива тънки понятия, каквито трябва да имаме в Окултизма, за разберем всичко, днес съществуват малки възможности за усет.
Но вие виждате също, че човекът има пред себе си още дълъг път на развитие. Всичко това той трябва да постигне и то е още твърде малко. Следователно ние говорим за 7 царства, през които самия човек минава. На Юпитер също ще има 7 такива царства, които още ще имат известно подобие със 7-те земни царства, но все пак ще се различават твърде много от тях. На Венера ще има 7 и на Вулкан 7.
към текста >>
123.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Умъртвяващите елементи в тази област, това са бруталният интелектуализъм и липсващият художествен
усет
.
Умъртвяващите елементи в тази област, това са бруталният интелектуализъм и липсващият художествен усет.
Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят. Това, което митовете пробуждат в душите ни, лесно може да бъде разрушено от едно интелектуалистично тълкуване, от произволни и тенденциозни разяснения на текстовете, от излишни коментарии. Защото в този случай държим в ръцете си само отломки, а духовната връзка за съжаление се оказва прекъсната. И ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер духовно-научно Движение, това фактически ще бъде унищожаване на неговото духовно завещание. Дори разсъдъчното тълкуване на приказките беше неприемливо за Рудолф Щайнер.
към текста >>
Нека да наблюдаваме, нека да
усет
им как тялото откликва на говора, на мелодичния звук, а после чрез жестовете да пренесем това, в което сме се вслушали, в медиумното обкръжение на елементите, пронизващи нашите физически тела, да го изживеем в цветовете, в светлината, в хармониите, в самия поток на живота... Едва тогава ще отговорим на онзи вик за спасение, който издават всички твари на Земята.
В изображенията върху двата купола на изгорелия Гьотеанум Рудолф Щайнер ни показа как космическите процеси могат да намерят своя видим израз в изкуството. А в говорното изкуство той ни показа как потъналият в дълбок мрак човешки род може да почерпи от жизнените сили на етера една нова виталност. Но за тази цел ние трябва да оставим евритмията, това изкуство, което Рудолф Щайнер извлече за нас непосредствено от Духа, в неговия елемент, а не излишно да го въвличаме във физическите органи. Защото по този начин ние бихме го опошлили. Евритмията би се отклонила от своето развитие.
Нека да наблюдаваме, нека да усетим как тялото откликва на говора, на мелодичния звук, а после чрез жестовете да пренесем това, в което сме се вслушали, в медиумното обкръжение на елементите, пронизващи нашите физически тела, да го изживеем в цветовете, в светлината, в хармониите, в самия поток на живота... Едва тогава ще отговорим на онзи вик за спасение, който издават всички твари на Земята.
към текста >>
124.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Преди всичко, ние трябва да
усет
им Слънцето с неговите обитатели като най-святото, най-чистото, най-величественото, което дотогава беше свързано със Земята, а може да
усет
им това, което е Земя+Луна като нещо, останало на по-ниско равнище.
Как да си представим този космически процес, какъвто означаваше отделянето на Слънцето от Земята?
Преди всичко, ние трябва да усетим Слънцето с неговите обитатели като най-святото, най-чистото, най-величественото, което дотогава беше свързано със Земята, а може да усетим това, което е Земя+Луна като нещо, останало на по-ниско равнище.
И това състояние беше на по-долна степен, отколкото е нашата днешна Земя. Тя успя да се издигне по-горе, защото в един по-късен момент Земята се освободи от Луната, а заедно с нея и от своите по-груби субстанции, редом с които човекът не би могъл да се развива по-нататък. Земята трябваше да изхвърли Луната от себе си.
към текста >>
125.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да
усет
им нейния вкус.
Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата.
Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус.
Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус. Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят. Човекът можеше да се потопи във вътрешността на нещата; той живееше там с тяхната същност.
към текста >>
126.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тогава първоначалната Земя представляваше само една етерна мъглявина, която би могла да бъде
усет
ена единствено като топлина.
Сега нека да погледнем към самата Земя. Докато все още беше съединена със Слънцето и Луната, Земята представляваше един вид голяма етерна мъглявина, заемаща огромно пространство, и вътре в нея бяха напористите човешки зародиши, както и спящите зародиши на другите същества: животни, растения и минерали. Понеже налице бяха само човешките зародиши, без да има никакви очи, ясно е, че никакво око не би могло външно да наблюдава тези процеси; така че дадените тук описания могат да са видими само за ясновиждащия човек, чиито духовен поглед е обърнат към миналото. Това описание е направено при хипотетичното предположение, че някой би могъл да застане в определена точка на мировото пространство и от там да наблюдава всичко. Също и на Стария Сатурн едно физическо око не би могло да забележи нищо.
Тогава първоначалната Земя представляваше само една етерна мъглявина, която би могла да бъде усетена единствено като топлина.
От тази маса, от тази първична етерна мъглявина постепенно се обособи едно светещо кълбо от изпарения, което вече би могло да бъде забелязано, ако би съществувало някакво око. И ако някой би могъл да проникне там с някое от своите сетива, това кълбо би му се явило като едно пространство, наситено с топлина; то би изглеждало като вътрешността на една пещ. Обаче много скоро тази мъглявина започна да свети. А кълбото, което се беше образувало, съдържаше в себе си всички зародиши, за които току що говорихме.
към текста >>
127.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да
усет
и действията, упражнявани от онези висши Същества, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви Същества с огромна благодарност.
В образа на Озирис египтянинът виждаше Слънчевото действие върху нашата Земя по времето, когато около Земята все още се носеха повлекла от мъгли, без да има въздух; и той виждаше, че когато възникнаха първите наченки на дишането, в същия този момент единното дотогава Същество Озирис-Сет се раздели. Сет или Тифон направи така, че въздухът да навлезе в нас; Тифон, въздушното дихание, се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис продължи да се изявява само като светлина на Слънцето. Но това е същият момент, когато в човешкото същество навлязоха раждането и смъртта. В това, което действуваше формиращо и обезформиращо, което дотогава се проявяваше приблизително така, като че ли ние обличаме и събличаме една дреха, настъпи голяма промяна.
Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да усети действията, упражнявани от онези висши Същества, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви Същества с огромна благодарност.
Обаче когато Слънцето продължи все повече и повече да се отделя от Земята, когато това, което беше парообразна сфера - впрочем за тогавашния човек тя беше царството на неговата по-висша природа - все повече и повече се префинваше, човекът все по-слабо възприемаше прякото действие на Слънцето и накрая стигна до съзнанието за това, което бяха силите в неговата низша природа: там той успя да обхване своя Аз. Едва когато потъваше в своята низша природа, едва тогава той стигаше до съзнанието за себе си.
към текста >>
128.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче в самото начало, когато възникваше тази цветна корона, отваряща се нагоре към мировото пространство, тя беше едва доловима и по-скоро би могла да бъде възприета, ако човек - в днешния му вид - доближавайки се до нея, би
усет
ил нещо като едно чашообразно топлинно тяло.
Нека да повторим това, което вече споменахме в предишните лекции, а именно, че когато Земята се намираше в началото на своето развитие, тя се състоеше, така да се каже, изцяло от човешки зародиши, които образуваха първичната Земна мъглявина. Както индийският, така и египетският ясновидец можеше по духовен път да види как от този човешки зародиш израства цялата по-късна човешка форма. Всичко онова, което по-късно се разви от този човешки зародиш, можеше да бъде видяно още тогава. Първото, което възникна от този човешки зародиш, още докато Слънцето беше съединено със Земята, всъщност представляваше един вид растение, чиято чаша се отваряше нагоре. Тези форми изпълваха цялата Земя и от тях се образуваше споменатата първична мъглявина.
Обаче в самото начало, когато възникваше тази цветна корона, отваряща се нагоре към мировото пространство, тя беше едва доловима и по-скоро би могла да бъде възприета, ако човек - в днешния му вид - доближавайки се до нея, би усетил нещо като едно чашообразно топлинно тяло.
Следователно, там първоначално съществуваше едно топлинно тяло. Още докато Земята беше съединена със Слънцето, вътрешността на тази човешка форма започна да свети и да озарява с лъчите си мировото пространство. Ако един човек притежаващ днешните очи би се приближил към една такава светлинна форма, той би видял нещо като искрящо, светещо кълбо, нещо като блестящо Слънце, просветващо с правилните си форми в мировото пространство. Едва ли днес някой може да си изгради един образ за това, което беше някога. Той би могъл да стори това, само ако си представи, че нашата Земя е съставена от прозрачен въздух и че безбройните светулки в него разпръскват светлината си в мировото пространство.
към текста >>
129.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Един слаб отзвук може да почувствува само онзи, който има художествен
усет
за пространството, т.е.
Всяко изкуство има някъде своята върхова точка. Архитектониката достигна върховата си точка именно тук. Пластиката, живописта също достигат някъде върховата си точка. Въпреки гигантските пирамиди, в гръцкия храм е бил създаден най-чудесния образец в архитектурата. Защото, какво всъщност е постигнато в него?
Един слаб отзвук може да почувствува само онзи, който има художествен усет за пространството, т.е.
който усеща как една хоризонтална линия се отнася към друга линия, която върви ветикално. Една цяла гама от космически истини оживява в онази душа, която може да почувствува, как колоната носи тежестта, която лежи върху нея. Човек наистина трябва да усеща, че всички тези линии още предварително са налице в пространството. Гръцкият художник съзираше по ясновидски начин колоната и само прибавяше материята към това, което виждаше. Той наистина виждаше пространството като нещо живо; той го възприемаше като нещо, което е пронизано от жизнени сили.
към текста >>
Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен
усет
?
който усеща как една хоризонтална линия се отнася към друга линия, която върви ветикално. Една цяла гама от космически истини оживява в онази душа, която може да почувствува, как колоната носи тежестта, която лежи върху нея. Човек наистина трябва да усеща, че всички тези линии още предварително са налице в пространството. Гръцкият художник съзираше по ясновидски начин колоната и само прибавяше материята към това, което виждаше. Той наистина виждаше пространството като нещо живо; той го възприемаше като нещо, което е пронизано от жизнени сили.
Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет?
Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци. При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат. Този жив усет за пространството вече не съществува. Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет. Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него.
към текста >>
Този жив
усет
за пространството вече не съществува.
Гръцкият художник съзираше по ясновидски начин колоната и само прибавяше материята към това, което виждаше. Той наистина виждаше пространството като нещо живо; той го възприемаше като нещо, което е пронизано от жизнени сили. Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет? Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци. При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат.
Този жив усет за пространството вече не съществува.
Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет. Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него. Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият усет на гърците, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
към текста >>
Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен
усет
.
Той наистина виждаше пространството като нещо живо; той го възприемаше като нещо, което е пронизано от жизнени сили. Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет? Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци. При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат. Този жив усет за пространството вече не съществува.
Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет.
Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него. Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият усет на гърците, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
към текста >>
Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият
усет
на гърците, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци. При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат. Този жив усет за пространството вече не съществува. Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет. Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него.
Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият усет на гърците, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
към текста >>
130.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И онзи, който не беше посветен, който принадлежеше на народа, с дълбокия си
усет
и с цялата си душа, той можеше да навлиза навътре в тези духовни светове.
Материализмът е видимият израз на това низходящо движение. Вярно е, че в нито една друга епоха човекът не е постигал такава власт над материята както днес, обаче това е единствено заради задоволяване на телесните нужди. Нека да си припомним с какви примитивни средства са били построени гигантските пирамиди и да сравним това с размаха на египетския Дух, който можа да навлезе в тайните на мировото Битие. Достатъчно е да се замислим до каква голяма степен изображенията на Боговете бяха за египтяните отражение на всичко онова, което в миналото беше станало в Космоса и на Земята. Онзи, който в древен Египет можеше да вижда в духовния свят, продължаваше да живее в това, което беше станало невидимо през Атлантската епоха, но което на свой ред се беше превърнало в определен факт от Земното развитие през Лемурийската епоха.
И онзи, който не беше посветен, който принадлежеше на народа, с дълбокия си усет и с цялата си душа, той можеше да навлиза навътре в тези духовни светове.
Но колко примитивни бяха средствата, с които хората трябваше да работят в материалния свят! Нека да сравним тогавашните условия с днешните условия. Достатъчно е само да прочетем множеството днешни хвалебствия от нашите вестници, които славят големия напредък на нашето време. Естествено, от страна на Духовната наука не бива да се възразява срещу всичко това. Подчинявайки елементите, човекът постига все повече и повече.
към текста >>
131.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте
усет
или само едно: Топлина!
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите? Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн.
Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина!
Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ. Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха. Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина. Следователно, Старият Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня. И така, първата метаморфоза на нашата Земя започна под формата на една планета, съставена от топлина.
към текста >>
От една страна тя може да бъде вътрешно възприемана като вътрешна топлина; ние чувствуваме себе си топли или студени, без да се налага да докосваме някакъв предмет от външния свят; обаче ние можем да
усет
им топлината също и външно, когато докосваме някакъв топъл предмет.
Вчера аз споменах пред Вас, че топлината, така да се каже, има две страни.
От една страна тя може да бъде вътрешно възприемана като вътрешна топлина; ние чувствуваме себе си топли или студени, без да се налага да докосваме някакъв предмет от външния свят; обаче ние можем да усетим топлината също и външно, когато докосваме някакъв топъл предмет.
Особеното в еволюцията на Стария Сатурн е, че в началото на планетарното развитие топлината беше вътрешна, а в края тя стана все по-външна и все по-възприемаема. Следователно, ако бихте могли да предприемете едно пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, тогава, навлизайки в Сатурновото пространство, Вие нямаше да получите никакво външно усещане за топлина, обаче вътрешно Вие щяхте да кажете: О, каква приятна топлина цари тук! Да, ако бихте извършили това пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, Вие щяхте да получите едно усещане, което може да бъде сравнено само с това, което днес изживяваме като душевна топлина.
към текста >>
Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да
усет
ите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина.
Вие бихте могли да получите още по-ясна представа за съотношенията на Стария Сатурн, ако размислите върху следното. Вие добре знаете, че съществува определена разлика, ако наблюдавате, примерно, една червена и една синя повърхност. Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ.
Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина.
В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността. Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло.
към текста >>
Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да
усет
ят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване.
Виждате ли, древните Риши съзнателно пораждаха тази представа у своите ученици.
Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване.
Те предизвикваха у тях следната представа: Огънят поема навън и се превръща в безброй топлинни тела, после той поема навътре, бива всмукнат и се превръща в Азовата субстанция на Архаите, Духовете на Личността. Ето защо те сравняваха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Стария Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината. Въздухът все още не съществуваше. Нека да предположим, че би се случило следното: Че всички Духове на Личността, обитаващи Стария Сатурн, винаги биха вдишвали и издишвали топлина. Тогава те биха минали по нормалния път на своето развитие, и последиците биха били тези, че след известно време всичко щеше отново да се превърне във вътрешна топлина, и Сатурн като външна огнена планета просто би изчезнал, отново би се разтворил в духовния свят.
към текста >>
И ако Вие бихте пристъпили към повърхността на това светещо кълбо, щяхте да
усет
ите не само топлина, а вихри, въздух, подвижни газообразни формации.
Стана онова, което вчера аз се опитах да охарактеризирам с най-общи думи: Топлината се раздели на две, като от едната страна се получи светлината, а от другата димът. Така изглеждаше възкръсналият Сатурн: От една страна, от "топлинните яйца" възникна една нова планета, съставена от газ, въздух или дим все едно как ще го наречем, а от друга страна възникна светлината, и то така, сякаш топлината се издигна в по-висше състояние. Вътре в преобразения Сатурн: Дим, газ, въздух, а от друга страна: Светлина! И ако сега бихте предприели едно пътешествие в пространството, където някога се намираше Старото Слънце, Вие щяхте да възприемате окова, което се носеше там като светлина, твърде отдалеч, понеже на преден план изпъкваше не друго, а димът. В този случай Вие бихте възприели не светлината, а едно светещо кълбо, също както на Сатурн бихте възприемали не друго, а едно топлинно кълбо.
И ако Вие бихте пристъпили към повърхността на това светещо кълбо, щяхте да усетите не само топлина, а вихри, въздух, подвижни газообразни формации.
Така топлинното кълбо се превърна в светлинно кълбо възникна едно Слънце. С пълно право то е наречено Слънце. На днешните Слънца се разиграват същите процеси: Вътрешно те са съставени от газообразни формации, а външно от газообразните формации се поражда светлината и те я разпръскват в мировото пространство. Следователно, в поредицата от планетарни въплъщения на Земята, светлината възникна именно сега. Първоначално Духовете на Личността станаха "човеци" именно в топлината на Стария Сатурн; а в светлината, която започна да струи от Слънцето, можаха да станат "човеци" онези Същества от висшите Йерархии, които ние наричаме Архангели или Архангелои.
към текста >>
132.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Да, Вие бихте могли да
усет
ите физическото тяло на Архаите само в елемента "огън".
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността. При тях тук долу на рисунката ние бихме могли да обозначим само физическото тяло, всичко останало е горе в духовния свят. Едно такова физическо тяло може да живее само в огъня.
Да, Вие бихте могли да усетите физическото тяло на Архаите само в елемента "огън".
И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния свят, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
към текста >>
133.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Нека да не забравяме, че при своето първо пътуване до Италия, Гьоте все още можа да застане пред това произведение на изкуството в неговия пълен блясък, какъвто бъдещите по коления едва ли ще могат да
усет
ят.
Бъдещето на нашата Земя изисква от нас да отговорим и на един наглед странен въпрос. Какво всъщност означава за развитието на човека един Леонардо да Винчи, един Рафаело*44 и други гении в различните области на живота? Какво означава за планетарното развитие на Земята, че техните художествени произведения и днес още радват хиляди и хиляди хора? Но може би някои от Вас, скъпи мои приятели, изпитват една лека тъга, когато се връщат от Милано и си дават сметка, че тази чудна живопис на Леонардо да Винчи няма да съществува вечно.
Нека да не забравяме, че при своето първо пътуване до Италия, Гьоте все още можа да застане пред това произведение на изкуството в неговия пълен блясък, какъвто бъдещите по коления едва ли ще могат да усетят.
За хората, които ще живеят след нас примерно толкова години, колкото ние сме живели след Гьоте, "Тайната вечеря" просто няма да съществува в сегашния си вид. Такава е съдбата на всичко, което хората създават на Земята, на всичко, което намира израз във физическата материя на Земята. Такава, общо взето, е и съдбата на човешките мисловни постижения, що се отнася до самата Земя. Опитайте се да си представите една бъдеща епоха, когато одухотворените човешки същества ще се издигнат до висшите сфери. Човешките мисли аз нямам предвид научните мисли, понеже само след триста или четиристотин години те вече няма да имат никаква стойност а мислите на човека изобщо, каквито се раждат от неговия физически мозък, естествено нямат никакво значение за висшите светове; те имат известно значение само за Земята.
към текста >>
134.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не
усет
и цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука.
Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука. И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука.
към текста >>
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния
усет
, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното.
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Нека да обобщим: Днес моралният
усет
на човека може да се издига все по-високо и по-високо.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо.
Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
към текста >>
Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният
усет
беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо.
Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо.
Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
към текста >>
Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният
усет
бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили.
Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
към текста >>
Той можа да
усет
и техните отражения в човешката душа.
Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище. Защото, докато се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива. И така, Буда трябваше да изучи и това, което се беше случило на Земята след последната му инкарнация. И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител. По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха.
Той можа да усети техните отражения в човешката душа.
философията Санкия му даде един фин логически възглед върху света. Но колкото повече се вглъбяваше в нея, толкова по-малко го задоволяваше тя. Накрая тя се оказа за него само една постройка на ума, лишена от всякакъв живот. Той усещаше, че трябва да търси някъде другаде а не в тази философия изворите на това, което имаше да върши в сегашната си инкарнация.
към текста >>
135.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всеки, който се остави под въздействието на третото Евангелие, Евангелието на Лука, първоначално ще
усет
и само нещо твърде общо.
Всеки, който се остави под въздействието на третото Евангелие, Евангелието на Лука, първоначално ще усети само нещо твърде общо.
Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това Евангелие на Лука действително са изобразени велики, мощни духовни светове. И след всичко, което чухме вчера, ще ни стане ясно, че това е точно така. Защото ние видяхме, че духовното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в Евангелието на Лука. Ето защо имаме пълното право да кажем: Тъкмо будизмът струи към човека от Евангелието на Лука. Обаче този „будизъм" струи по един твърде особен начин.
към текста >>
Будистът може да
усет
и страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката.
Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов.
Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката.
Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука. Да даваме повече отколкото вземаме! Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид.
към текста >>
136.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Възвестявайки своето учение, Буда пробуди моралния
усет
на земните хора.
Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието. Споменавал съм пред Вас, че мигът, когато Бодисатва се издигна до степента Буда, е неповторим и единствен по рода си. Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на Кармата. Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона". С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път".
Възвестявайки своето учение, Буда пробуди моралния усет на земните хора.
към текста >>
137.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Чак тогава то можеше да
усет
и в чист вид това, което наистина свързва две човешки души.
То беше нещо, което трябваше да издигне човечеството над всяко кръвно родство. То трябваше да се опира не на кръвното родство, не на това, което свързва баща и син, брат и сестра, а към обичта, произтичаща от кръвното родство, то трябваше да прибави онази всеобща човешка любов, която напира от една душа към друга душа и която стои над всяка кръвна връзка. Точно това трябваше да донесе Съществото, което по-късно се прояви в Натановия Исус. То трябваше да пробуди една нова любов, която няма нищо общо с кръвното родство. Обаче за тази цел Съществото, обитаващо тялото на Натановия Исус, трябваше от личен опит да узнае какво точно означава да нямаш никакви кръвни връзки с други хора.
Чак тогава то можеше да усети в чист вид това, което наистина свързва две човешки души.
Чак тогава то усети себе си свободно от всякакви кръвни връзки, дори от теоретичната възможност за кръвни връзки. Индивидуалността на Натановия Исус трябваше да за стане пред света не само като един „безотечествен" човек, като Буда, който напусна родината си и отиде в чужди земи, а като личност, откъсната от всякакви семейни връзки, изобщо от всичко, имащо нещо общо с кръвното родство. Тя можа, тя трябваше да изпита цялата мъка, която връхлита човека, когато се разделя е това, което иначе стои най-близо до него; индивидуалността, обитаваща тялото на Натановия Исус трябваше да познае пълната самотност, пълната изоставеност. И кое беше това Същество?
към текста >>
Чак тогава то
усет
и себе си свободно от всякакви кръвни връзки, дори от теоретичната възможност за кръвни връзки.
То трябваше да се опира не на кръвното родство, не на това, което свързва баща и син, брат и сестра, а към обичта, произтичаща от кръвното родство, то трябваше да прибави онази всеобща човешка любов, която напира от една душа към друга душа и която стои над всяка кръвна връзка. Точно това трябваше да донесе Съществото, което по-късно се прояви в Натановия Исус. То трябваше да пробуди една нова любов, която няма нищо общо с кръвното родство. Обаче за тази цел Съществото, обитаващо тялото на Натановия Исус, трябваше от личен опит да узнае какво точно означава да нямаш никакви кръвни връзки с други хора. Чак тогава то можеше да усети в чист вид това, което наистина свързва две човешки души.
Чак тогава то усети себе си свободно от всякакви кръвни връзки, дори от теоретичната възможност за кръвни връзки.
Индивидуалността на Натановия Исус трябваше да за стане пред света не само като един „безотечествен" човек, като Буда, който напусна родината си и отиде в чужди земи, а като личност, откъсната от всякакви семейни връзки, изобщо от всичко, имащо нещо общо с кръвното родство. Тя можа, тя трябваше да изпита цялата мъка, която връхлита човека, когато се разделя е това, което иначе стои най-близо до него; индивидуалността, обитаваща тялото на Натановия Исус трябваше да познае пълната самотност, пълната изоставеност. И кое беше това Същество?
към текста >>
138.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се
усет
и топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко.
Когато в духа на Евангелието от Йоан говорим за висшето слънчево същество, което наричаме Христос, като за светлината на земното Слънце в духовен смисъл, и когато в духа на Евангелието от Лука говорим за топлината на любовта, която се разпространява от земното Слънце Христос, то когато говорим в смисъла на Евангелието от Марко, говорим за силата на земното Слънце в самия духовен смисъл. Всичко това, което присъства в силите в Земята, което тъче тук и там в тайните и явни земни сили и власти – ето какво би се изправило пред нас при разглеждането на Евангелието от Марко.
Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко.
Тук научаваме отделните сили, чрез които той реализира любовта и мъдростта.
към текста >>
139.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако вземете такива древни книги, ако изхождате от традициите на днешната духовна наука, в тях навсякъде ще
усет
ите някаква липса.
Това е, което трябва да вземем предвид. Трябва да впишем в душата си тези детайли. Трябва да си изясним, че задача на истинската духовна наука днес е, да съобщава резултатите от духовното изследване, които са пронизани от мисловно съдържание и резултатите от ясновидското изследване винаги да са оформени така, че неясновидецът винаги да може да ги разбере със своето мислене. Само за това те трябва да бъдат свързани с мисълта. Оттук и проблемите свързани с древните книги, в които става дума за явления от висшите светове.
Ако вземете такива древни книги, ако изхождате от традициите на днешната духовна наука, в тях навсякъде ще усетите някаква липса.
Доста забележителни са съобщенията, които намирате в тези древни книги, но ако сам не е ясновидец, днешният човек не може много да разбере предмета им и да предприеме нещо съществено с тях, докато с това, което днес предлага духовната наука, всеки, който се постарае, може да предприеме нещо, тъй като може да го свърже с това, което може да получи на физически план в мисловните елементи. Защото това, което съществува в духовния свят и това, което съществува във физическия свят, се постига със същите понятия. Днешното естествознание говори за развитие и духовната наука също говори за развитие. Ако сте усвоили понятието за развитие, ще можете да разберете какво се съобщава в духовната наука. Можете да усвоите понятието за карма, доколкото можете да си представите мисления образ за това.
към текста >>
140.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го
усет
или.
Там ще срещнете, в частност, описание на това, което се нарича „разкъсване на личността“. Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността. В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля. В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат. Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето.
То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили.
Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно.
към текста >>
141.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тук в думите още е присъствал, ако мога така да се изразя – духовният сок, можете да
усет
ите това в думите.
Думите са означавали нещо съществуващо в духовния свят. Даже в Гърция всичко е стояло по различен начин. Думата „идея“, употребявана от Платон, означава нещо различно от думата „идея“ употребявана от нашите днешни философи. Днешните философи вече не могат да разбират Платон, тъй като нямат никакво виждане за това, което той е наричал идея, и го бъркат с абстрактното понятие. Платон още е имал пред себе си духовното, даже ако то се е проявявало вече доста дестилирано; то е било, така да се каже, още нещо напълно реално.
Тук в думите още е присъствал, ако мога така да се изразя – духовният сок, можете да усетите това в думите.
Ако днес някой употребява думата „вятър“, „въздух“, при това той си мисли за нещо външно, нещо физическо. Думата „вятър“ съответства тук на външното, на физическото. Когато употребявали думата „вятър“, ruасh на древноеврейски, са си мислили не само за нещо външно, физическо, но и за нещо духовно, носещо се през пространството. Когато сега, днес, човек вдишва, материалистичната наука казва, че той просто вдишва материален въздух. В древните времена не мислели, че вдишват материален въздух; тогава разбирали, че вдишват нещо духовно, или поне душевно.
към текста >>
Тези хора ще
усет
ят това като свое падение, като ново падение на човечеството, като падение в съзнателна връзка с груповата душа.
Но работата не е в това дали притежаваме ясновиждане – хората ще станат ясновидци в бъдеще. Работата е в това, дали сме възпитавали или не своя аз в това въплъщение. Ако не сме го възпитавали, него го няма тук като вътрешната човешка същност. Поглеждайки назад, ще си спомнят себе си като нещо групово, което са имали заедно с другите. Тези хора ще кажат: „да, аз бях тук, но не се освободих“.
Тези хора ще усетят това като свое падение, като ново падение на човечеството, като падение в съзнателна връзка с груповата душа.
В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се усетиш като индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност. Грубо казано, на тези хора, които култивират своята индивидуалност сега, ще принадлежи цялата Земя с всичко, което тя може да произвежда; тези, които не развиват своя индивидуален аз, ще бъдат принудени да се присъединят към определена група и да получат от нея позволение, как да чувстват, мислят, желаят и действат. В бъдещето на човечеството това ще се усеща като връщане назад, като падение.
към текста >>
В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се
усет
иш като индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност.
Работата е в това, дали сме възпитавали или не своя аз в това въплъщение. Ако не сме го възпитавали, него го няма тук като вътрешната човешка същност. Поглеждайки назад, ще си спомнят себе си като нещо групово, което са имали заедно с другите. Тези хора ще кажат: „да, аз бях тук, но не се освободих“. Тези хора ще усетят това като свое падение, като ново падение на човечеството, като падение в съзнателна връзка с груповата душа.
В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се усетиш като индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност.
Грубо казано, на тези хора, които култивират своята индивидуалност сега, ще принадлежи цялата Земя с всичко, което тя може да произвежда; тези, които не развиват своя индивидуален аз, ще бъдат принудени да се присъединят към определена група и да получат от нея позволение, как да чувстват, мислят, желаят и действат. В бъдещето на човечеството това ще се усеща като връщане назад, като падение.
към текста >>
Ако груповата душевност се запазва сега, те изпадат там съзнателно, и в бъдеще това ще бъде едно тягостно чувство за тези, който не могат да намерят правилния начин за развитие на индивидуалността сега или в следващото въплъщение: те ще
усет
ят изпадането в груповата душевност.
Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа. Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група. Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души. Хората от древността не са усещали това като падение, доколкото те са пребивавали в това, развивайки се от груповата душевност към отделната душа.
Ако груповата душевност се запазва сега, те изпадат там съзнателно, и в бъдеще това ще бъде едно тягостно чувство за тези, който не могат да намерят правилния начин за развитие на индивидуалността сега или в следващото въплъщение: те ще усетят изпадането в груповата душевност.
към текста >>
142.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Без да изпадаме в илюзии, можем – макар и не като историци, а като чувстващи хора – можем да
усет
им в стоящата пред нас рождественска елха нещо като символ на тази светлина, който ще се издигне от дълбините на душата ни, за да добие тя безсмъртие в духовното битие.
Без да изпадаме в илюзии, можем – макар и не като историци, а като чувстващи хора – можем да усетим в стоящата пред нас рождественска елха нещо като символ на тази светлина, който ще се издигне от дълбините на душата ни, за да добие тя безсмъртие в духовното битие.
Вглеждайки се в себе си, благодарение на антропософското духовно течение се чувстваме проникнати от силата, която ни позволява да съзерцаваме духовния свят. Гледаме външния символ, който стои пред нас като коледна елха, и можем да си кажем: нека тя бъде за нас символ на това, което ще свети и пламеней в нашите души, издигайки ни в духовния свят!
към текста >>
Гьоте, към чието творчество сме се обръщали преди, разглеждайки духовния живот в светлината на антропософията, завършвайки своя „Фауст“, действително
усет
ил, че единствено възможни за реализацията на поетичните му намерения биха били християнските символи.
Ще споменем само един пример, от който виждаме, как светлината на коледната елха е просиял в душата на един велик водач на човечеството. В 1821 г.
Гьоте, към чието творчество сме се обръщали преди, разглеждайки духовния живот в светлината на антропософията, завършвайки своя „Фауст“, действително усетил, че единствено възможни за реализацията на поетичните му намерения биха били християнските символи.
И той определено усетил, че християнството трябва да обединява човешките души с най-благородни връзки, че то трябва да е основополагащо за тези връзки на братска любов, които са вързани не за кръвта, а за душата, които са свързани с духа.
към текста >>
И той определено
усет
ил, че християнството трябва да обединява човешките души с най-благородни връзки, че то трябва да е основополагащо за тези връзки на братска любов, които са вързани не за кръвта, а за душата, които са свързани с духа.
Ще споменем само един пример, от който виждаме, как светлината на коледната елха е просиял в душата на един велик водач на човечеството. В 1821 г. Гьоте, към чието творчество сме се обръщали преди, разглеждайки духовния живот в светлината на антропософията, завършвайки своя „Фауст“, действително усетил, че единствено възможни за реализацията на поетичните му намерения биха били християнските символи.
И той определено усетил, че християнството трябва да обединява човешките души с най-благородни връзки, че то трябва да е основополагащо за тези връзки на братска любов, които са вързани не за кръвта, а за душата, които са свързани с духа.
към текста >>
Да
усет
им това, което усещат тези, които по времето на Рождество винаги помнят за духовното слънце, за Слънцето-Христос, което стои зад физическото Слънце.
Усещаме се единни с тези мирови сили, които управляват тук, даже ако външно, физически, са се оттеглили в студа и мрака.
Да усетим това, което усещат тези, които по времето на Рождество винаги помнят за духовното слънце, за Слънцето-Христос, което стои зад физическото Слънце.
Ние ще съпреживяваме с тях, за да изгрее постепенно, да преживеем, а след това и да съзерцаваме всичко това, което може да съзерцава човек, развивайки все нови сили, които го съединяват с Духа. И това, за което вече говорихме преди няколко години, празнувайки Рождество, нека включи в себе си като особено важно и това разглеждане, което можем да приемем и влеем в нашите души[6] :
към текста >>
143.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да
усет
им, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си.
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си.
Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят. Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1]. Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
към текста >>
Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще
усет
им, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си. Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят. Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1].
Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
към текста >>
Тогава ще
усет
им колко е невъзможно, макар и в малка степен да се издигнем към духовността, ако искаме да останем в обикновения свят!
Навън покрай нас шумно минава животът и собствената ни работа е свързана с неговия днешен грохот. Ако в антропософията получаваме възможност да черпим мъдрост от духовния свят, колкото и прозаични да ни се струват обстоятелствата, навсякъде покриваме живота с позлатата на антропософската мъдрост. Трябва да се учим на това. Тогава ще видим, как ще изпълним живота с нов блясък, ако всяка година позволим да навлиза в душата ни антропософското рождественско настроение, когато позволим на антропософията, в някаква степен – като чувство и усещане, повторно да се роди в рождественското време в нас самите.
Тогава ще усетим колко е невъзможно, макар и в малка степен да се издигнем към духовността, ако искаме да останем в обикновения свят!
О, има много причини, които пречат на днешния човек да разпери крила за да се издигне в духовния свят... Накратко ще ви разкажа нещо, което може да символизира това, което може да става и с нас.
към текста >>
Ако на някой се удаде да се измъкне от пресиращите предубеждения на външния свят, той ще успее свободно да усеща духа в чистия етер, той би
усет
ил силата на духовното и би започнал да я внася в труда на своите ръце в ежедневния живот.
Когато се обръщат към духовната наука, мнозина от нас могат да кажат: да, всичко това, което ми предлага духовната наука, би било прекрасно, великолепно, всичко това прави моето сърце горещо, моята душа любвеобилна; но аз не мога да вярвам в това! Всичко, на което съм се научил във външния свят, предубежденията, които съм усвоил – всичко това ме задържа, всичко това ми казва: това са само бълнувания, това не е поставено на здрава основа! – И мнозина живеят в горчиви съмнения.
Ако на някой се удаде да се измъкне от пресиращите предубеждения на външния свят, той ще успее свободно да усеща духа в чистия етер, той би усетил силата на духовното и би започнал да я внася в труда на своите ръце в ежедневния живот.
Символично за усещането, което толкова тормози редовия човек, потопен в съвременността, свободно и безпрепятствено да усеща това, което може да даде на сърцето и душата духовната наука, може да бъде следното събитие.
към текста >>
Той се опитвал да се извиси над напълно материалния живот, за да
усет
и в общността на Моравската църква[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин.
Трябва да кажем, че старият Харденберг се опитвал да се бори със суровото неразбиране по отношение на сина си.
Той се опитвал да се извиси над напълно материалния живот, за да усети в общността на Моравската църква[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин.
Но той не довел това дотам, да усети силата и мощта на истините, които излизали от душата на сина му. Било нужно дълготрайното въздействие на авторитарните възприятия, които вътре в такава общност действали сугестивно, за да се развълнува до дълбините на душата си от този наистина християнски дух, който може да бъде разбран само тогава, когато е обвеян с дъха на духовното познание.
към текста >>
Но той не довел това дотам, да
усет
и силата и мощта на истините, които излизали от душата на сина му.
Трябва да кажем, че старият Харденберг се опитвал да се бори със суровото неразбиране по отношение на сина си. Той се опитвал да се извиси над напълно материалния живот, за да усети в общността на Моравската църква[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин.
Но той не довел това дотам, да усети силата и мощта на истините, които излизали от душата на сина му.
Било нужно дълготрайното въздействие на авторитарните възприятия, които вътре в такава общност действали сугестивно, за да се развълнува до дълбините на душата си от този наистина християнски дух, който може да бъде разбран само тогава, когато е обвеян с дъха на духовното познание.
към текста >>
Веднъж старият Харденберг поразително
усет
ил този полъх на духа, на християнския дух, когато заедно с другите бил в своята моравска общност и започнали песен.
Веднъж старият Харденберг поразително усетил този полъх на духа, на християнския дух, когато заедно с другите бил в своята моравска общност и започнали песен.
Тази песен[5], чиито произход му бил неизвестен, му навяла дъх на вечност и той бил дълбоко трогнат от нея. Тя започвала така:
към текста >>
Той
усет
ил нещо, което дотогава не бил усещал.
Той усетил нещо, което дотогава не бил усещал.
Празникът завършвал. Излизайки, старият Харденберг попитал някой от присъстващите: чие е това великолепно стихотворение? – „На вашия син! “ В момент на освобождаване от всякаква връзка с физическото, без да бъде смущаван от предубежденията на физическия план, старият Харденберг усетил настойчивата власт на духовния живот. Но синът му от няколко месеца, що се отнася до физическото му тяло, се намирал под Земята!
към текста >>
“ В момент на освобождаване от всякаква връзка с физическото, без да бъде смущаван от предубежденията на физическия план, старият Харденберг
усет
ил настойчивата власт на духовния живот.
Той усетил нещо, което дотогава не бил усещал. Празникът завършвал. Излизайки, старият Харденберг попитал някой от присъстващите: чие е това великолепно стихотворение? – „На вашия син!
“ В момент на освобождаване от всякаква връзка с физическото, без да бъде смущаван от предубежденията на физическия план, старият Харденберг усетил настойчивата власт на духовния живот.
Но синът му от няколко месеца, що се отнася до физическото му тяло, се намирал под Земята! Защото старият Харденберг преживял това няколко месеца след смъртта на Новалис. Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил възнесен в духовните висини, където усетил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят. Само ако можехме да оставим долу тези материалистически предубеждения на съвременността! Да усетим настойчивостта на духовния живот и да позволим на тази сила и топлина да струят в сърцата ни!
към текста >>
Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил възнесен в духовните висини, където
усет
ил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят.
Излизайки, старият Харденберг попитал някой от присъстващите: чие е това великолепно стихотворение? – „На вашия син! “ В момент на освобождаване от всякаква връзка с физическото, без да бъде смущаван от предубежденията на физическия план, старият Харденберг усетил настойчивата власт на духовния живот. Но синът му от няколко месеца, що се отнася до физическото му тяло, се намирал под Земята! Защото старият Харденберг преживял това няколко месеца след смъртта на Новалис.
Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил възнесен в духовните висини, където усетил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят.
Само ако можехме да оставим долу тези материалистически предубеждения на съвременността! Да усетим настойчивостта на духовния живот и да позволим на тази сила и топлина да струят в сърцата ни! Като действаме така в нужното време, ние изпълняваме дълга си по отношение на съвременното човечество.
към текста >>
Да
усет
им настойчивостта на духовния живот и да позволим на тази сила и топлина да струят в сърцата ни!
“ В момент на освобождаване от всякаква връзка с физическото, без да бъде смущаван от предубежденията на физическия план, старият Харденберг усетил настойчивата власт на духовния живот. Но синът му от няколко месеца, що се отнася до физическото му тяло, се намирал под Земята! Защото старият Харденберг преживял това няколко месеца след смъртта на Новалис. Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил възнесен в духовните висини, където усетил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят. Само ако можехме да оставим долу тези материалистически предубеждения на съвременността!
Да усетим настойчивостта на духовния живот и да позволим на тази сила и топлина да струят в сърцата ни!
Като действаме така в нужното време, ние изпълняваме дълга си по отношение на съвременното човечество.
към текста >>
144.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това беше необходимо, за да може съзнанието за себе постепенно да достигне върха на своята еволюция, тъй като само чрез здравото противопоставяне на външния свят човекът можеше да се научи да различи себе си от света и да се
усет
и като индивидуално същество.
След това вече човешкото виждане така се съсредоточава към външния свят на сетивата и към интелекта, който разработва сетивните впечатления, че човеците вече могат само да размишляват за духовния свят. Това е най-нисшата степен, чрез която нещо за духовния свят може да бъде узнато. Онова, което човешките същества вече фактически знаеха от собствен опит бе физическият, сетивен свят. Ако човешките същества желаеха да узнаят нещо за духовните неща, те трябваше да постигнат това чрез размисъл. Това е периодът, когато човешките същества станаха най-недуховни и следователно най-привързани, най-вкоренени в света на сетивата.
Това беше необходимо, за да може съзнанието за себе постепенно да достигне върха на своята еволюция, тъй като само чрез здравото противопоставяне на външния свят човекът можеше да се научи да различи себе си от света и да се усети като индивидуално същество.
Този последен период се нарича Кали Юга, или Тъмният век.
към текста >>
145.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Макар че бе постигнал такова високо равнище проповедникът Таулър прекъсна своята проповед, докато не се
усет
и проникнат от онова, което живееше в обикновения човек.
Как би могло това да се появи пред нас по един по-величествен начин, отколкото, когато чуваме как един забележителен човек с възвишени таланти проповядваше по такъв начин, че човек чува: Той обявява велики неща от дълбините на неговата душа? Човек може да си представи, че този проповедник е бил дълбоко проникнат от онова, което може да се нарече християнски мистицизъм. След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално слуша неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър.
Макар че бе постигнал такова високо равнище проповедникът Таулър прекъсна своята проповед, докато не се усети проникнат от онова, което живееше в обикновения човек.
И когато след като бе разкрил себе си за това вдъхновение, Таулър отново се качи на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясна, когато ни се каза, че мнозина от неговите слушатели паднали на земята като мъртви. Това означава, че всичко от по-нисшата природа у тях е било убито. Това е било откровение на Световното Аз, работещо така силно отвътре, както то бе работило от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха. Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици. Духът на Мойсей наистина живееше в тези християнски мистици!
към текста >>
146.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да
усет
и вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога.
Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си.
Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога.
Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога. Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз. Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека.
към текста >>
147.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще
усет
им, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден.
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден.
Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля. Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля. Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята. И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност. В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта.
към текста >>
148.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато братствата
усет
иха приближаването на това събитие, те трябваше да вземат отношение, те трябваше да се попитат какво трябва да се направи.
Тези братства, които бяха запознати с духовните импулси, работещи в човешката еволюция, видяха приближаването на едно значително събитие в началото на 1840-тях години, т.е. в средата на XIX столетие. Това събитие беше борбата между известни духове и по-висши духове, борба, която кулминира в 1879 г. когато някои ангелски духове, духове на тъмнината станаха жертва на събитието, което се представя символично в това, че Архангел Михаил побеждава Дракона.
Когато братствата усетиха приближаването на това събитие, те трябваше да вземат отношение, те трябваше да се попитат какво трябва да се направи.
Онези членове на братствата, които желаеха над всичко да вземат предвид нуждите на времето, до известна степен бяха изпълнени с най-добри намерения. Те бяха, които предприеха погрешния импулс, който искаше да се съобрази с материализма на времето. Те бяха, които смятаха, че е за предпочитане да се даде на човешките същества, които желаеха да знаят неща само от физическия път, и нещо от духовния свят; това щеше да бъде съобщено пряко по материалистичен начин на този материалистичен път. Намеренията бяха добри, когато спиритизмът бе даден на света през 1840-тях години.
към текста >>
149.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние също трябва да
усет
им и обратната страна на онова, което бе описано като добрата или светлата страна.
Ние също трябва да усетим и обратната страна на онова, което бе описано като добрата или светлата страна.
към текста >>
150.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Той може да сравни себе си с макрокосмическия свят и да
усет
и собствените си недостатъци, собствената си незрялост.
Не само тези несъзнателни острови в душата, но и много неща от този род се изправят пред онзи, който навлиза в Макрокосмоса. Както чухме, човек навлиза в Макрокосмоса всяка нощ когато заспива, но пълна забрава обгръща онова, което той може да изживее там. Сред многото опитности, които можеше да има ако навлизаше в Макрокосмоса съзнателно, би било изживяването на самия себе си. Той самият би бил там в Макрокосмоса. Той има около себе си духовни същества и духовни факти и също има обективна гледка на самия себе си.
Той може да сравни себе си с макрокосмическия свят и да усети собствените си недостатъци, собствената си незрялост.
Тази опитност му дава богата възможност да изгуби своята увереност в себе си, своята надежда в себе си. Най-добрата му защита срещу тази загуба на собствената увереност е преди навлизането във висшия свят да е извършил вътрешна подготовка, водеща до мъдро осъзнаване, че както сега е несъвършен, така винаги има възможност за добиване на способности, които ще му позволят да израсне във висшия свят. Той трябва да обучи себе си да осъзнава своите недостатъци и трябва също да бъде способен да понесе гледката на онова, което може да стане след преодоляване на тези несъвършенства и добиване на способностите, които сега му липсват. Има едно чувство, което трябва да дойде до човешката душа, когато прагът, водещ в Макрокосмоса, бива пресичан съзнателно. Човек трябва да се научи да вижда себе си като несъвършено същество, да понесе осъзнаването: Когато погледна назад към моя сегашен живот и в моите предишни инкарнации, аз виждам, че те са онези, които са ме направили това, което съм.
към текста >>
151.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но всеки, който има малък
усет
за естеството на душата знае, че строго определено свойство на тази интелигентност е, че тя има умъртвяващ ефект върху емоционалния живот.
Така ги има тези две степени в развитието на човешката душа. По отношение на това какво приема за вярно, тя може да бъде на степента където е водена от едно първично, неразвито чувство, чувство което е вродено или е било придобито през възпитанието. Вторият фактор е онова, наричано интелект, интелигентност.
Но всеки, който има малък усет за естеството на душата знае, че строго определено свойство на тази интелигентност е, че тя има умъртвяващ ефект върху емоционалния живот.
Има ли внимателен наблюдател, който не би могъл да осъзнае, че цялото чисто интелектуално развитие умъртвява чувството и емоцията? Оттук на онези, които от определени първични чувства които са изцяло оправдани за един етап на развитието проявяват склонност към тази или онази истина, не им се иска да оставят тези вярвания да бъдат засегнати от смразяващия и опустошителен ефект на интелектуалността. Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение.
към текста >>
По обикновения начин много хора ще
усет
ят, когато са направени определени твърдения, противоречащи си едно на друго.
Има също и нещо друго, което формира част от обучението. Всеки, който се издига в имагинативния свят, трябва да придобие и друго качество, което не притежава в ежедневния живот. Той трябва да се научи да мисли по нов начин за онова, наречено противоречие или съгласуване.
По обикновения начин много хора ще усетят, когато са направени определени твърдения, противоречащи си едно на друго.
Дори може да открием, че две личности при точно еднакви обстоятелства имат съвсем различни изживявания. Описанието на това изживяване, дадено от единия от тях, може да бъде съвсем различно от онова, дадено от другия; и въпреки това всеки от тях да бъде прав от собствената си гледна точка. Например, някой може да каже: Аз бях на еди-кое си място, въздухът беше ободряващ и аз бях много освежен. Ние го изслушваме и вярваме на онова, което казва. Другият може да каже за същото място: Там не е добре; там аз изгубих цялата си енергия и го намирам за много нездравословно място.
към текста >>
Той е могъл да
усет
и освежаващия ефект на въздуха.
Ние го изслушваме и вярваме на онова, което казва. Другият може да каже за същото място: Там не е добре; там аз изгубих цялата си енергия и го намирам за много нездравословно място. Отново ние можем само да му повярваме. Всъщност, всеки от двамата може да бъде прав. Първата личност е била силен, здрав индивид който, нетърпелив да постигне много за кратко време, е бил преуморен и изтощен.
Той е могъл да усети освежаващия ефект на въздуха.
Вторият, един болнав човек, не могъл да понесе свежия въздух и състоянието му се влошило. И двете твърдения са правилни, защото миналите събития преди двете посещения са били различни. Противоположните твърдения могат да се съгласуват, ако се вземат в предвид всички фактори.
към текста >>
152.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Физически човекът не може да не
усет
и тази зависимост.
Така човек стои сред съществата на растителния свят, сходен с тях в своите нисши членове, физическото и етерното тяло, и издигащ се до по-високо ниво благодарение на своите астрално тяло и Аз. В своята човешка природа ние сме следователно сродни с растението само доколкото растението е развило двата нисши члена. Но в земния свят ние сме зависими от растителния свят.
Физически човекът не може да не усети тази зависимост.
Доколкото е засегнато физическото тяло, той може да мине без животинската природа; той няма нужда, освен ако не е избрал това, да се изхранва с животинска субстанция, но той се нуждае от растенията за да може неговото физическо тяло да живее в този свят. Човешкото физическото тяло предполага съществуването на физическото тяло на растението. Физическото тяло на човека, каквото е то днес, не може да съществува без околната среда на растителното царство, осигурено за него от сегашната планета.
към текста >>
В човек, който в градския живот е практически откъснат от непосредствения допир с растителния свят, някой, притежаващ дълбок
усет
, винаги ще забележи определен вътрешен недостиг.
Човек може много лесно да узнае за това морално и духовно родство с растителния свят, давайки пълна свобода на своето природно чувство. Той се нуждае от растението не само за храна, но също и за своя вътрешен живот, за да подхранва вътре в себе си чувствата и изживяванията, необходими за душевния му живот. Той се нуждае от впечатленията на растителния свят на физическия план, за да бъде душевният му живот свеж и здрав. Това е нещо, което трябва да бъде отново подчертано. В човешката душа скоро става видим един недостиг, ако тя бъде откъсната от свежото, оживотворяващо въздействие на растенията.
В човек, който в градския живот е практически откъснат от непосредствения допир с растителния свят, някой, притежаващ дълбок усет, винаги ще забележи определен вътрешен недостиг.
Абсолютно вярно е, че душата понася вреда от загубата на спонтанната радост и възхищение, възникващи от прекия контакт с растителния свят. Тази загуба е една от тъмните страни на съвременната цивилизация, която може да бъде открита главно в големите градове. Ние знаем, че има хора, които едва могат да различат зърно овес от зърно пшеница; макар че да бъдеш способен да го направиш, принадлежи на здравата човешка природа. Това може да се разглежда като показателно. Всеки трябва да гледа със съжаление един изглед за бъдеще, когато човекът може да бъде изцяло лишен от непосредствен досег със света на растенията.
към текста >>
153.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Детето само трябва да
усет
и вътрешната потребност от едно или друго свое действие.
Да предположим сега, че сме изправени пред задачата да възпитаме едно дете в първите му седем години, но без да спазваме общоприетата максима, че за да стане „нормален" човек, детето трябва безусловно да приеме нашите собствени възгледи. В този случай ние бихме наложили на детето всичко онова, което според нас прави човека „нормален". Но ако се замислим, колко многообразни са пътищата за „нормалното" развитие и че е просто излишно да подчиняваме детето на каквито и да е предварителни схеми, ще разберем: От детето израства един „нормален" човек, само ако успеем да подпомогнем неговите най-добри заложби. Точно тази е може би нашата задача! Ще се запитаме и друго: Какъв смисъл има, ако аз бъда подчинен на една или друга схема?
Детето само трябва да усети вътрешната потребност от едно или друго свое действие.
Ако се стремя да възпитавам детето според неговите индивидуални заложби, аз ще опитам първо да ги открия, да ги насърча, така че преди всичко, детето да върши едни или други неща, движено от своите собствени потребности.
към текста >>
Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би
усет
ил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление. И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка.
Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
към текста >>
154.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, преди всичко трябва да
усет
им, че това е наистина един голям въпрос.
Но сега възниква въпросът: Как изобщо се стига до там, че новороденото човешко същество е много по-несръчно на пример от един петел или бобър и че то трябва упорито да заучава неща, които животните чисто и просто носят със себе си? Ето големият въпрос.
Да, преди всичко трябва да усетим, че това е наистина един голям въпрос.
Защото за целите на правилния човешки светоглед е решително не толкова да бъдат посочени важните факти, колкото умението да бъдат поставяни съществените въпроси, фактите могат и да са верни, но с това те все още не гарантират правотата на нашите възгледи. Макар че за причините на тези явления, ще говорим от антропософска гледна точка още днес, подробностите за всеки конкретен случай биха ни отклонили от вече избраната тема. И все пак нека да обърнем внимание върху следното.
към текста >>
155.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Спирам се на тези неща, за да обърнете внимание на някои факти, които бяха неоспорими за началото на 19 век; те положително ще Ви улеснят да
усет
ите до каква голяма степен се промениха научните представи в областта на медицината.
Спирам се на тези неща, за да обърнете внимание на някои факти, които бяха неоспорими за началото на 19 век; те положително ще Ви улеснят да усетите до каква голяма степен се промениха научните представи в областта на медицината.
Разбира се, устното споделяне на подобни факти не означава, че бих искал да взема една или друга страна в този спор. Явно е, че думите на известния проф. Шкода носят в себе си нещо твърде радикално и не е трудно да посочим границите, в които те запазват своята валидност. Подобни убеждения всъщност без да привеждат някакви доказателства и без да стигат до ясна формулировка навеждаха към идеята, че практически в човека би трябвало да има нещо, което в известен смисъл предопределя протичането и изхода на една болест, и което, общо взето, е извън пределите на рутинната медицинска помощ.
към текста >>
156.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако човек има
усет
за нещата, у него възникват безкрайно много въпроси, част от които ще се опитаме да осветлим в рамките на настоящия лекционен цикъл.
Но да се върнем към основната тема на днешната лекция. Когато разглеждаме как кармическите нишки минават по този начин от една инкарнация в друга, ние стигаме само до едната страна на истината.
Ако човек има усет за нещата, у него възникват безкрайно много въпроси, част от които ще се опитаме да осветлим в рамките на настоящия лекционен цикъл.
Преди всичко, налага се да отговорим на следния въпрос: Каква всъщност е разликата между една болест, за която съществуват външни причини и друга болест, причината за която лежи изцяло в самия организъм? В последния случай мнозина смятат, че напълно решават въпроса, като казват: Но да, болестта идва от само себе си и тук външна причина не съществува. Обаче нещата не са толкова прости. От една страна, наистина е оправдано да твърдим, че за определени болести, човек носи предразположбата в самия себе си. От друга страна, за много болести е съвсем ясно, че в основата им лежат външни причини; разбира се, не за всичко, което ни сполетява, но има фрапантни случаи, когато например счупваме крак и т.н.
към текста >>
157.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Но да не забравяме и нещо друго: че тъкмо всред най-добрите духове на нашата съвременност е налице едно дълбоко отвращение към всякакви „ваксинации"; тук вътрешният
усет
влиза в пълно съзвучие с външните факти.
Всички знаем: В наши дни е модерно да се говори за „ваксини" и „ваксинации".
Но да не забравяме и нещо друго: че тъкмо всред най-добрите духове на нашата съвременност е налице едно дълбоко отвращение към всякакви „ваксинации"; тук вътрешният усет влиза в пълно съзвучие с външните факти.
Накратко: ако от една страна умъртвяваме физическия корелат, „органът" на безлюбието, от друга страна би трябвало да поемем задължението, според което едно спиритуално възпитание ще неутрализира грубо замислената материалистическа процедура на „ваксинацията" при този човек. Да, точно в това се състои необходимото противодействие. Иначе бихме свършили работата наполовина. Ние ще я свършим докрай, само ако съответният човек в една от следващите си инкарнации сам изгради по някакъв начин въпросното противодействие. Защото чисто симптоматологичното отстраняване на обривите при шарката, се отнася само до външната страна на Кармата.
към текста >>
Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да
усет
им ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
Накратко: ако от една страна умъртвяваме физическия корелат, „органът" на безлюбието, от друга страна би трябвало да поемем задължението, според което едно спиритуално възпитание ще неутрализира грубо замислената материалистическа процедура на „ваксинацията" при този човек. Да, точно в това се състои необходимото противодействие. Иначе бихме свършили работата наполовина. Ние ще я свършим докрай, само ако съответният човек в една от следващите си инкарнации сам изгради по някакъв начин въпросното противодействие. Защото чисто симптоматологичното отстраняване на обривите при шарката, се отнася само до външната страна на Кармата.
Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
Ваксинацията никога няма да навреди на този, който в по-късните си години съумее да получи едно наистина спиритуално възпитание. Ние прекалено накланяме везните към външната симптоматика, защото не придаваме никаква стойност на вътрешните процеси. И не случайно, мнозина казват: „Там, където хигиената прекалява, се раждат само слаби индивиди". Разбира се, подобно твърдение е неоправдано; обаче, както видяхте, същественото тук е да не се залавяме с едната задача, без да сме наясно с другата.
към текста >>
158.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Аз току-що отбелязах: За да хвърлим макар и слаба светлина върху тези въпроси, трябва да се докоснем до неща, които са твърде далеч от днешната наука и от днешното мислене, и които могат да бъдат обсъждани само от вече под готвени антропософи, имащи определено становище към по-дълбоките окултни източници на познание, а също и
усет
ът, как да бъдат здраво обосновани нещата, които днес само загатваме.
Аз току-що отбелязах: За да хвърлим макар и слаба светлина върху тези въпроси, трябва да се докоснем до неща, които са твърде далеч от днешната наука и от днешното мислене, и които могат да бъдат обсъждани само от вече под готвени антропософи, имащи определено становище към по-дълбоките окултни източници на познание, а също и усетът, как да бъдат здраво обосновани нещата, които днес само загатваме.
към текста >>
Там ще намерите още и сполучливото описание на един учен, който в сегашния си земен живот опита всички възможни средства, за да стигне по материалистичен път до известни доказателства за духовния свят става дума за покойния Фредерик Майерс който след смъртта си
усет
и извънредно силния порив да насочва земните хора към тайните на духовния свят, но вече с помощта на свръхсетивни средства.
В книгата на нашия приятел Лудвиг Дайнхард „Мистерията на човека", Вие несъмнено ще откриете много факти и доказателства във връзка с тези неща. Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата литература по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание. Чудесно е, че в тази книга Вие откривате една съпоставка на фактите, която от антропософска гледна точка, е извънредно характерна за нашата епоха.
Там ще намерите още и сполучливото описание на един учен, който в сегашния си земен живот опита всички възможни средства, за да стигне по материалистичен път до известни доказателства за духовния свят става дума за покойния Фредерик Майерс който след смъртта си усети извънредно силния порив да насочва земните хора към тайните на духовния свят, но вече с помощта на свръхсетивни средства.
към текста >>
159.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ето, че сега ние ще влеем любовта там, в света на онези Същества, които са по-висши от нас, а те ще я
усет
ят като един вид жертва.
И тъкмо тази е другата страна от Кармата на висшите Същества: а именно че ние постигаме в сърцата си една любов, която не остава просто в рамките на човечеството, а е призвана да проникне в Космоса. В света на Боговете, любовта не съществува.
И ето, че сега ние ще влеем любовта там, в света на онези Същества, които са по-висши от нас, а те ще я усетят като един вид жертва.
За тях тя ще представлява жертвата на човешките души. И тази душевна жертва ще се издигне бавно към Съществата, които някога изливаха върху нас своите небесни дарове, също както димът на жертвоприношенията се издигаше по-рано към Боговете. През онези далечни епохи хората можеха да изпращат към Боговете само символичния дим на жертвоприношенията. В бъдеще, хората ще отправят към Боговете не друго, а потоците на своята нарастваща любов, обаче като в отговор на тази любовно-душевна жертва, към човека ще се спуснат много по-висши сили, които ръководени от духовните сфери ще се включат с нарастваща мощ в съдбата на нашия физически свят. Те ще бъдат, в истинския смисъл на думата, магични сили.
към текста >>
160.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо народите търсят подходящата за тях територия и от бракосъчетанието на етерното тяло, което междувременно е повлияно от определени духовно-душевни сили, и физическата географска област възниква онзи вълшебен полъх, който витае около всеки народ и този полъх може да бъде
усет
ен от всеки човек, дори и без да е ясновидец, а от човека, разполагащ с ясновиждащо съзнание този полъх около съответния народ, около съответната страна, може да бъде видян съвсем ясно и точно.
Архангелите се подчиняват на духовните закони и не могат да се намесват в областта на физическите закони. Следователно, влиянието на Архангелите не се простира до там, където са в сила чисто физическите закони, обуславящи примерно формата на планинските вериги, почвения състав и т.н. Да, Архангелите не са толкова напреднали в своето развитие, че да се намесват направо в чисто физическите отношения. И понеже не могат да вършат това, за определен период от време, те са принудени, бих казал, да странствуват над Земята и да се въплъщават в това, което наричаме конфигурация на терена като в един вид физическо тяло, следователно в това, което е подчинено на физическите закономерности. Тук етерното тяло на народа не може да разпростре навътре своята организираща сила.
Ето защо народите търсят подходящата за тях територия и от бракосъчетанието на етерното тяло, което междувременно е повлияно от определени духовно-душевни сили, и физическата географска област възниква онзи вълшебен полъх, който витае около всеки народ и този полъх може да бъде усетен от всеки човек, дори и без да е ясновидец, а от човека, разполагащ с ясновиждащо съзнание този полъх около съответния народ, около съответната страна, може да бъде видян съвсем ясно и точно.
към текста >>
161.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Едва когато познаваме територията, върху която протича животът ни, включително и особеностите, свързани с формирането на западноевропейските острови и полуострови, ние ще
усет
им онова настроение, което ни завладява веднага, щом започнем да работим в името на общочовешката еволюция.
Когато става дума за величествения еволюционен ход на човечеството, личните симпатии и личният ентусиазъм нямат никакво място. Защото важни са не те, а величествените и общовалидни закони, според които се развива цяло то човечество. Ето от какво трябва да се ръководим, а не да се оставяме под влиянието на тези или онези предпочитания. До това, общо взето, се свежда и целият характер на розенкройцерството. Розенкройцерството означава да действуваш в името на общочовешката еволюция.
Едва когато познаваме територията, върху която протича животът ни, включително и особеностите, свързани с формирането на западноевропейските острови и полуострови, ние ще усетим онова настроение, което ни завладява веднага, щом започнем да работим в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
162.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Впрочем ние бихме могли да
усет
им нещо от тази действително окултна истина, когато още в 19 век чуваме как един от представителите на тези стари индианци говори за това, че предишните велики и могъщи сили са все още живи в неговото сърце, макар и те вече да не могат да участвуват в по-нататъшната еволюция.
Тъкмо тук се коренят причините за нейното отмиране, за нейното изчезване. След като е засегнало всички други системи, накрая Сатурновото влияние достига и до системата на жлезите. Тя отстранява най-твърдите части на човека, и бихме могли да кажем, че въпросното умиране се състои в един вид вкостеняване, както това се проявява дори и външно. Вгледайте се в лицата на старите индианци и Вие просто с ръцете си ще напипате процеса, за който става дума и който доведе до залеза на тази раса. В лицето на една такава раса намери видим израз всичко онова, което съществуваше в Сатурновото развитие; после обаче то се прибра в себе си и остави човека сам да се справя със своята твърда костна система, довеждайки го фактически до края, до умирането.
Впрочем ние бихме могли да усетим нещо от тази действително окултна истина, когато още в 19 век чуваме как един от представителите на тези стари индианци говори за това, че предишните велики и могъщи сили са все още живи в неговото сърце, макар и те вече да не могат да участвуват в по-нататъшната еволюция.
Описана е една трогателна сцена, при която вождът на загиващите индианци е изправен пред европейския завоевател. Представете си нагледно, как тези двама души застават един срещу друг, как сърцата им трепват, защото единият е току-що пристигнал от Европа, а другият е представител на онези ранни народи, които са потеглили на запад още когато расите е трябвало да бъдат разпръснати по лицето на Земята. И тогава индианците пренесоха на запад всичко онова, което е имало стойност за Атлантската културна епоха. И кое беше за индианеца най-важното, най-забележителното? Това, че той все още можеше да предусеща нещо от древното величие и слава на една епоха, когато разделянето на расите не беше напреднало, когато хората можеха да отправят поглед към Слънцето и да възприемат проникващите през морето от мъгли Духове на Формата.
към текста >>
163.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Както можем да
усет
им в самите себе си как силата на Один превръща въздуха в думи, така трябва да виждаме и неговото присъствие навън, в поривите на вятъра.
Ние знаем, че Азът пулсира в кръвта на физическото тяло и че на вътрешния свят съответствува един външен свят; всеки Микрокосмос има своето съответствие в Макрокосмоса. Както казах, Один дава на човека силата на говора, силата на руните и постига това по страничния път на дишането: тези действия на Один имат своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете. Ритмичното проникване на въздуха през нашите дихателни органи, които пораждат от него думите и говора, има своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете.
Както можем да усетим в самите себе си как силата на Один превръща въздуха в думи, така трябва да виждаме и неговото присъствие навън, в поривите на вятъра.
И това действително виждаше онзи, който все още притежаваше древните северно-германски качества, към които принадлежеше и една определена степен на ясновидство. Навсякъде в поривите на вятъра той виждаше Один, виждаше го и тогава, когато чрез своето дишане Один формираше говора. И всичко това заставаше пред погледа на северния човек като едно единно цяло. Както това, което живее в нас и формира говора имам предвид северното формиране, северната организация на говора -, нахлува в Аза и поражда пулсирането на кръвта, така и това, което вече е формирано като говор, има своето макрокосмическо съответствие в светкавиците и гръмотевиците.
към текста >>
164.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче северният човек, чиито душевни изживявания в този момент бяха нещо много повече от спомени, отнасящи се до виждането в духовния свят, трябваше да
усет
и всичко, за което говорим сега, по съвсем различен начин.
Обаче северният човек, чиито душевни изживявания в този момент бяха нещо много повече от спомени, отнасящи се до виждането в духовния свят, трябваше да усети всичко, за което говорим сега, по съвсем различен начин.
Ето защо у него възникна една мисъл с изключително могъща пробивна сила, мисълта: Тези проявления в условията на физическия свят, тази липса на виждане в божествено-духовния свят, е само един междинен период. И човекът трябва да го понесе като един вид обучение, чиято цел е да бъдат усвоени определени качества: Нещо, което не може да стане другаде, освен в условията на физическия свят. Той се нуждае от това навлизане във физическия свят, следователно, той трябва да напусне духовния свят и да понесе изживяванията, възникващи в условията на физическия свят, като един вид обучение. Обаче именно поради факта, че ги приема като обучение, той отново ще навлезе в света, който някога трябваше да напусне. Ясновиждащият поглед на Балдур отново ще го залее със своята чистота и сила.
към текста >>
165.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
С после срещу тях двата застава един трети свят: Всичко онова, което бихме могли да
усет
им като тяхна благословенна рожба.
Обаче тук ние имаме ясното съзнание за един свят на космическия Отец. Всичко онова, чиито съзидателни действия откриваме в огъня и въздуха, изобщо в елементите, които се намират в Земята и над нея, представлява за нас едно огромно, всеобхватно понятие, едно цялостно светоусещане, което е пълна противоположност на понятието за небесния Отец. И както например ние си представяме света на Девакана, който опложда нашата Земя, приблизително по този начин усещаме как небесният свят, светът на Отеца прониква на Изток и опложда онова, което за нас е майчиният елемент, Духът на Земята. Да, ние не разполагаме с никакво друго изразно средство, освен да си представим всепроникващия Дух на Земята като един вид оплодяване на майчиното Земно естество. И тогава един срещу друг застават цели два свята, а не отделните, индивидуални образи на Боговете.
С после срещу тях двата застава един трети свят: Всичко онова, което бихме могли да усетим като тяхна благословенна рожба.
И то не е някакво индивидуално същество, не е просто някакво душевно усещане, а едно общо творение на небесния Отец и майката Земя. Ето как изглежда от гледна точка на духовния свят отношението на Девакана*23 към Земята. И всичко, което сега възниква като благословия, като същинска пролет и неудържим растеж в материалното тяло, човекът усеща като една изцяло духовна сила, а това, което покълва в душата, човекът усеща като един нов свят, като благословенната рожба на небесния Отец и майката Земя. Колкото и универсални да са тези представи, ние ги откриваме най-вече у онези славянски народи, които се намират на границата между Запада и Изтока. В западно-европейските митологии няма и следа от подобни представи.
към текста >>
166.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски
усет
, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души.
Предсказанията за Залезът на Боговете съдържат в себе си едно ясно послание от бъдещето и тук аз стигам до изходната точка на моите лекции.
Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души.
И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик. От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека. Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили. И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили. Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция.
към текста >>
167.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез
усет
а, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
към текста >>
168.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Това може да се
усет
и и от самите Евангелия.
Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца.
Това може да се усети и от самите Евангелия.
Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване. Който би искал да чуе само думи върху Евангелието на Йоан или върху Евангелието на Лука, той едва ли е чул всичко. Начинът на изложение беше съвсем различен при двата лекционни цикъла.
към текста >>
И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще
усет
им как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили.
А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно. Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света. Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили.
И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили.
И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме.
към текста >>
В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна
усет
ът за външния свят, за външната действителност.
В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност.
Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един жив спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят. Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия. Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха. Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери. Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя.
към текста >>
У тях също беше силно развит
усет
ът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин.
Обаче у северните народи, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н.
У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин.
Северните народи не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието. Тези северни народи нямаха душевното устройство на индийците. Тяхното душевно устройство караше персите, иранците, медниците и т.н. да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено. Иранецът би продължил: Когато човекът е слязъл в материалния свят, промените са обхванали не само него, но и цялата природа, цялата Земя.
към текста >>
169.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Защото там той стана учител както на халдейските посветени, така и на онези, които сега
усет
иха оплождащото въздействие на Мойсеевата мъдрост в лицето на онова направление, което се представляваше от тогавашната инкарнация на самия Заратустра: Заратас или Назаратос.
Ето как потокът на Мойсеевата мъдрост се съедини с онова, което самият Заратустра можа да стане след като се придвижи от онези далечни мистерийни центрове към областите в Предна Азия.
Защото там той стана учител както на халдейските посветени, така и на онези, които сега усетиха оплождащото въздействие на Мойсеевата мъдрост в лицето на онова направление, което се представляваше от тогавашната инкарнация на самия Заратустра: Заратас или Назаратос.
Мойсеевите последователи отново получиха онова, което някога техният родоначалник беше приел направо от Заратустра. Ето каква съдба имаше Мойсеевата мъдрост, фактически тя произхождаше от Заратустра, само че сега беше пренесена в една чужда област. Нещата изглеждаха така, сякаш едно слънчево същество беше пренесено със завързани очи на Земята и сега, връщайки се обратно, трябваше да търси всичко онова, което беше изгубило.
към текста >>
170.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тези съотношения породиха дълбоко страхопочитание в душите на древните еврейски мъдреци и в душите на всички, които имаха
усет
за подобни неща.
Тези съотношения породиха дълбоко страхопочитание в душите на древните еврейски мъдреци и в душите на всички, които имаха усет за подобни неща.
Те усещаха един вид непосредствени откровения, които напираха към тях от мировите пространства и от самото мирово битие. И една личност като Мойсей застана пред тях като пратеник на висшите космически сили. Ето какво усещаха те. Ето какво трябва да усетим и ние, ако действително искаме да вникнем в древните епохи; иначе всяко усилие остава само една празна абстракция.
към текста >>
Ето какво трябва да
усет
им и ние, ако действително искаме да вникнем в древните епохи; иначе всяко усилие остава само една празна абстракция.
Тези съотношения породиха дълбоко страхопочитание в душите на древните еврейски мъдреци и в душите на всички, които имаха усет за подобни неща. Те усещаха един вид непосредствени откровения, които напираха към тях от мировите пространства и от самото мирово битие. И една личност като Мойсей застана пред тях като пратеник на висшите космически сили. Ето какво усещаха те.
Ето какво трябва да усетим и ние, ако действително искаме да вникнем в древните епохи; иначе всяко усилие остава само една празна абстракция.
към текста >>
171.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сега ние трябва да
усет
им цялото величие на една такава тайна и лесно ще установим, че да се представят нещата по този начин е много по-възвишено, отколкото екзотеричната теза за „conceptio Immaculata" или т.нар.
Ето свещеният смисъл, който е по-величествен от всякакви днешни тълкувания и тъкмо той стои в основата на това, което наричаме „зачатие от Светия Дух на Вселената", а също и в основата на думите за Мария, която „се намери непразна от Светия Дух" (Матей 1, 18).
Сега ние трябва да усетим цялото величие на една такава тайна и лесно ще установим, че да се представят нещата по този начин е много по-възвишено, отколкото екзотеричната теза за „conceptio Immaculata" или т.нар.
„непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията. Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига? Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет?
към текста >>
172.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако бихме искали да преведем както трябва тези изрази на наш език, ние би трябвало отново да проникнем в древноеврейския езиков
усет
; защото дословните преводи с помощта на речника тук изобщо не вършат работа.
Ако бихме искали да преведем както трябва тези изрази на наш език, ние би трябвало отново да проникнем в древноеврейския езиков усет; защото дословните преводи с помощта на речника тук изобщо не вършат работа.
Искаме ли да разберем за какво става дума, налага се да прибегнем до езиковия усет на пред християнската епоха. И в този случай ние бихме установили, че звукосъчетанието „Ход" изразява нещо като „изявяваща се навън духовна сила". Запомнете добре: тази дума би означавала една духовна сила, отправена навън, и все пак една духовна сила, проявяваща се в астрална форма.
към текста >>
Искаме ли да разберем за какво става дума, налага се да прибегнем до езиковия
усет
на пред християнската епоха.
Ако бихме искали да преведем както трябва тези изрази на наш език, ние би трябвало отново да проникнем в древноеврейския езиков усет; защото дословните преводи с помощта на речника тук изобщо не вършат работа.
Искаме ли да разберем за какво става дума, налага се да прибегнем до езиковия усет на пред християнската епоха.
И в този случай ние бихме установили, че звукосъчетанието „Ход" изразява нещо като „изявяваща се навън духовна сила". Запомнете добре: тази дума би означавала една духовна сила, отправена навън, и все пак една духовна сила, проявяваща се в астрална форма.
към текста >>
След като се
усет
и изправен пред тях, той би желал без да ги преодолява да се потопи направо в етерното и физическото тяло.
Втората степен се проявява, след като окултният ученик се потопи в своето астрално тяло и действително се изправи пред всички онези емоции и страсти, които биха искали да го направят пълен егоист.
След като се усети изправен пред тях, той би желал без да ги преодолява да се потопи направо в етерното и физическото тяло.
Всъщност тази ситуация представлява един вид пропадане в бездната. И в Евангелието на Матей тя също е описана като едно политане в онази област, която досега е останала непокварена от човека: областта на етерното и физическото тяло. Обаче човекът не бива да прави подобен опит, преди да е станал господар на своите емоции и страсти. Христос знае това и отговаря на Изкусителя, противопоставяйки му своята собствена сила: „Да не изкушаваш Господа твоя Бог" (Матей 4, 7).
към текста >>
173.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Най-напред нека да отбележим, че ясновидецът, който има
усет
за тези фини разлики, изобщо няма да се учуди, че основните строфи на „Отче наш" са съществували много време преди Мистерията на Голгота.
И какви биха били последиците от този факт?
Най-напред нека да отбележим, че ясновидецът, който има усет за тези фини разлики, изобщо няма да се учуди, че основните строфи на „Отче наш" са съществували много време преди Мистерията на Голгота.
Повърхностният наблюдател никога не би могъл да долови тези фини разлики; за него те не са съществени. Не е съществен и смисълът на християнството, понеже той чисто и просто не го разбира. И когато открие тези строфи тук или там в древните текстове, той заявява: Ето, евангелистите дават „Отче наш", обаче тази молитва е съществувала много преди тях! Понеже не забелязва нюансите, той е убеден: Молитвата „Отче наш" е съществувала много преди Евангелията. Обаче несъмнено Вие схващате огромната разлика между истинското разбиране на нещата и тяхната повърхностна оценка.
към текста >>
И така, ние трябва да
усет
им, че от добродетелите на Разсъдъчната Душа сякаш се излъчва нещо, което после отново се връща към човека.
Следователно, тук пред нас застава нещо, което се отнася до самия човек. Ето защо, приемайки Христовата сила, в Разсъдъчната Душа човекът изгражда такива добродетели, които не са измолени от Небето като някаква награда, а са нещо, което той може да отправи към своите себеподобни.
И така, ние трябва да усетим, че от добродетелите на Разсъдъчната Душа сякаш се излъчва нещо, което после отново се връща към човека.
Забележително е, че петото изречение от „Блаженствата" ни показва тъкмо този вид качества. То се отличава от всички други, понеже дори ако преводът не е особено сполучлив фактите не могат да бъдат скрити: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост". Което се излъчва от човека, отново се връща към него, както и трябва да бъде, ако схващаме нещата в смисъла на Духовната Наука.
към текста >>
174.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Четете по този начин продължението на планинската проповед и вие ще
усет
ите, че той всъщност казва: Досега вие не трябваше да апелирате към Аза; обаче отсега нататък, благодарение на това, което аз ви давам, постепенно вие ще овладеете Царствата небесни чрез собствената сила на Аза.
Това проличава и от употребените думи в планинската проповед: Христос Исус чувствува себе си като носител на Азовото съзнание и то в една по-висша степен, отколкото по-рано, когато Царствата небесни не можеха да бъдат непосредствено изживявани от човешкия Аз. Ето защо пред душите на своите ученици той изразява настъпилата промяна по следния начин: По-рано вие получавах те едни или други откровения от Царствата небесни; обаче отсега нататък вие ще ги получавате от вашия Аз. Ето защо са и постоянните повторения „Аз ви казвам": Понеже Христос Исус усещаше себе си като представител на онази човешка душа, чийто израз откриваме във формулата: „Аз казвам това; аз съм тук в моето пълно Азово съзнание! " Тези неща не бива да бъдат възприемани повърхностно. Когато в продължението на планинската проповед срещаме обръщението „Аз ви казвам", то ни насочва именно към онзи нов импулс, който Христос Исус вложи в еволюцията на цялото човечество.
Четете по този начин продължението на планинската проповед и вие ще усетите, че той всъщност казва: Досега вие не трябваше да апелирате към Аза; обаче отсега нататък, благодарение на това, което аз ви давам, постепенно вие ще овладеете Царствата небесни чрез собствената сила на Аза.
Цялата атмосфера на планинската проповед е пропита от този нов импулс: Азовата същност на човека. А това се отнася и до следващите глави, които описват т.нар. изцеления.
към текста >>
Сега Вие бихте могли да
усет
ите още по-добре обстановката в онези времена, когато имената и названията са говорели сами по себе си.
Ето защо онези хора, които притежаваха духовни качества и можеха да излъчват лечебни сили в своето обкръжение, бяха наричани лечители. В общи линии, лечители би трябвало да бъдат наричани не само терапевтите, но и есеите. Обаче нека да продължим нататък: На едно от наречията в Предна Азия, което са използвали най-вече онези, в чиито редици възникна християнството, точният превод на това, което ние бихме обозначили като „духовен лечител", е думата „Исус". В общи линии, Исус означава „духовен лечител". И този превод е до голяма степен правилен, понеже държи сметка за чувствената страна на нещата.
Сега Вие бихте могли да усетите още по-добре обстановката в онези времена, когато имената и названията са говорели сами по себе си.
Но нека да се пренесем още по-навътре в културните отношения на тогавашната епоха.
към текста >>
И сега, благодарение на своята възприемчивост, учениците наистина можеха да
усет
ят: Да, този Христос Исус, изправен пред нас, е едно Същество, чрез което към всички нас като един вид духовна храна прииждат силите на Космоса; да, сега тези макрокосмически сили са разлети над всички нас.
Към това, което Христос Исус извърши, може да се добави и следното: Благодарение на специално подготвеното си физическо и етерно тяло, той събра в себе си силите на Слънцето, на Луната, на звездния свят и изобщо на целия Космос, който принадлежи на нашата Земя; и когато той вършеше нещо, всъщност чрез неговото посредничество действуваха съзидателните, оздравителни, жизнеукрепващи космически сили, които иначе обгръщат спящия човек, докато той се намира извън физическото и етерното тяло. Христос Исус действуваше с помощта на такива сили, които бяха привлечени от Космоса благодарение на неговото тяло и сега отново чрез неговото тяло се разпростираха наоколо, включително и върху учениците му.
И сега, благодарение на своята възприемчивост, учениците наистина можеха да усетят: Да, този Христос Исус, изправен пред нас, е едно Същество, чрез което към всички нас като един вид духовна храна прииждат силите на Космоса; да, сега тези макрокосмически сили са разлети над всички нас.
към текста >>
175.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с
усет
за процесите, разиграващи се в духовния свят.
И все пак тя е запазила един последен остатък от тези възгледи, за които току-що стана дума. Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят. Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите. Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди. Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите.
Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят.
Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа.
към текста >>
176.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Но за да може той да бъде
усет
ен, най-напред трябва да пред
усет
им най-нисшата от Йерархиите, действаща в природните сили: Властите.
Но едно такова събитие, което може да действа по начина на един изгрев, ще загуби цялото си въздействие, ако бъде просто предадено от други хора. Природата има сравнително една доста по-висша дейност от това, което ни е научила традицията от Моисей, от Заратустра, дотолкова доколкото това ни е предадено в съхранената форма от външната култура, от Духовете на времето и тези на народите. Защото откровенията, направени от Моисей и Заратустра имаха отражение подобно на природното само тогава, когато извираха директно от свръхсетивни опитности. Първоизточните откровения, направени на човечеството, се представят по същия начин както посланията, предадени от природата. Ето защо те са с грандиозен характер.
Но за да може той да бъде усетен, най-напред трябва да предусетим най-нисшата от Йерархиите, действаща в природните сили: Властите.
към текста >>
Всички водачи на човечеството от втората и третата следатлантска цивилизация, които бяха единствено инструмент, предаващ посланията на духовните светове, можеха да
усет
ят по известен начин техните собствени етерни тела като нещо отделено от физическото тяло.
Ние знаем, че човекът е съставен от различни части: една долна част - физическото тяло, след това етерното тяло, за което ние казахме, че съдържа другия пол, след това астралното тяло и Аза. Едно човешко същество като Орфей притежава още една страна, защото той е син на една муза, сега вие знаете какво означава това от гледна точка на духовния свят. Но от друга страна тези способности да живее в духовния свят са потулени от факта на живота на физическия план на неговия баща, речния тракийски бог. Така неговият чисто духовен живот се намира подтиснат на едно подземно ниво.
Всички водачи на човечеството от втората и третата следатлантска цивилизация, които бяха единствено инструмент, предаващ посланията на духовните светове, можеха да усетят по известен начин техните собствени етерни тела като нещо отделено от физическото тяло.
В цивилизациите, където още можехме да намерим старото ясновидство, както при Келтите, когато един човек усещаше нещо, което трябваше да разкрие на придружаващите го, то му беше разкривано чрез частично екскарниране от неговото етерно тяло. Тогава това етерно тяло ставаше носител на сили, които се депозираха в него. Тъй като пророците бяха мъже, следователно имаха женски етерни тела, те усещаха под една женска форма съществото, което им предаваше нещо от духовните светове.
към текста >>
177.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да
усет
и нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони.
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца.
Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони.
За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия. Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви.
към текста >>
Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде
усет
ено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия.
Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината.
Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия.
Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви. И те действително чувстваха нещо като това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина. Наоколо има повече физическа тъмнина. Нощите са станали дълги, дните са намалени. Повечето време ние трябва да стоим вкъщи.
към текста >>
Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен
усет
за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам, и които Шрьоер и други можеха още да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки. Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни. Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията. И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар. Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията.
Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
към текста >>
Това може да бъде
усет
ено и почувствано у Павел по грандиозен начин.
Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от духовните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на Духа.
Това може да бъде усетено и почувствано у Павел по грандиозен начин.
Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса. И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи.
към текста >>
Най-простите хора, дори и децата, можеха да
усет
ят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса.
Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от духовните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на Духа. Това може да бъде усетено и почувствано у Павел по грандиозен начин.
Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса.
И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи. Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс.
към текста >>
Може би вие ще
усет
ите във всичко това един вид ехо от нещо, което някога беше усещано по отношение на това обръщане на целия ход на човечеството чрез определени думи, дошли до нас от много древни времена, от първите християнски столетия.
И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи. Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс.
Може би вие ще усетите във всичко това един вид ехо от нещо, което някога беше усещано по отношение на това обръщане на целия ход на човечеството чрез определени думи, дошли до нас от много древни времена, от първите християнски столетия.
Тези думи често се казваха, дори в VIII, IX и X век в онези области на Европа, където беше разпространено Християнството. Там хората чувстваха нещо значително, когато бяха изричани думи като следните:
към текста >>
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще
усет
ите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция.
Това е съпричастност на собственото настроение на Природата. - Така ние трябва да разпознаваме, че хората в онези дни бяха свързани с всичко свято, с всичко велико и духовно чак до тревата и до корените на дърветата.
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция.
Отминали са времената, когато тези чувства присъстваха по естествен начин, когато бяха нещо нормално. Днес се нуждаем от това да използваме други средства. Ние имаме нужда от други пътища, които да ни отведат до извора в човешката природа, който лежи по-дълбоко, до извора на човешката природа който, в определен смисъл, е независим от външното време. Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните. Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука.
към текста >>
178.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да
усет
и човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание.
Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание.
И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание.
Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>
179.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Разбира се, болшинството хора нямат
усет
, нямат разбиране за такива неща; те остават разпръснати в по-тесни кръгове.
Такива съпоставки на числа има вече в значително количество. При това интерпретацията им е напълно материалистическа, но силата на фактите заставя да се вярва в действието на числата в явленията от света. Особено подчертавам, че е крайно неправилен начинът, по който използват този принцип Флис и неговите ученици. Това, как той прилага своите основни числа, а именно 23 и 28, които също намира (28 = 4 х 7), как той прилага тези числа, трябва да се подложи на многократно подобряване. И все пак в такова изследване ние виждаме нещо като инстинктивно проявление на древновавилонската култура в течение на подема на човечеството.
Разбира се, болшинството хора нямат усет, нямат разбиране за такива неща; те остават разпръснати в по-тесни кръгове.
Но забележителното е, че хора, които намират подобни неща, като например учениците на Флис, получават след това своеобразни мисли и чувства. Така, един от учениците на Флис5 казва: "Ако тези неща са били известни в древните времена - а те са били известни, - то какво биха казали онези хора? ". И особено характерно ми се струва следното място. Съпоставил много неща по такъв начин, ученикът на Флис казва: "Тук от природата се взимат времеви промеждутъци с най-ясна математическа структура, но даже за надарените, привикнали към значително по-трудни работи умове от всички времена такива неща са били недостъпни. С какво религиозно усърдие биха изследвали това правещите своите изчисления вавилонци и с какво вълшебство биха облекли те тези въпроси!
към текста >>
180.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ала този удар може да бъде
усет
ен само от човек, провел съответните душевни упражнения.
Ала този удар може да бъде усетен само от човек, провел съответните душевни упражнения.
Докато при обикновеното съзнание човек усеща как възприема някакъв свят, и след това с този възприет свят достига до кръвоносната си система, върху която, като върху табло, се записва всичко, и след това човек живее с получените впечатления в своя Аз, в другия случай човек, със своите впечатления, достига само до там, където нервните окончания проявяват своето вътрешно съпротивление. Човек се блъсва в тези нервни окончания и оттук започва да изживява себе си в свръхсетивния свят. Или още по-точно казано: ако имаме дадено цветно дразнение, което възприемаме чрез окото си, то дразнението преминава през зрителния нерв, отпечатва себе си върху кръвното табло, и ние усещаме това, което и изразяваме: виждам червено. Да приеме обаче, че след като сме си научили да правим това с дразненията, ние не достигаме до кръвта, а само до края на нервните окончания, отблъскваме се от вътрешния си живот, отблъскваме се от кръвта, и така започваме да живеем само до окото, само до края на зрителния нерв. Ние отскачаме от физическия израз на нашата кръв, заживяваме извън нашето Себе, намираме се в лъчите на светлината, нахлуваща през нашите очи, в същност в самите тях.
към текста >>
181.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има
усет
за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно. Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни.
Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
182.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин
усет
за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили.
Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>
Още в древна Гърция човекът имаше такъв
усет
спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет. В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент. Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества. Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго.
Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
към текста >>
183.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще
усет
и, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е този, който се явява, за да му прошепне утешителни думи!
Че определен брой хора ще видят етерния Христос, че ще преживеят събитието от Дамаск, тази е истината. Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях. Ще минат само малко десетилетия и за хората, особено за тези, намиращи се в младежка възраст, ще възникне такъв случай – това се подготвя сега вече навсякъде: Някой човек ще отиде тук или там и ще изживее това или онова. Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва за да му помогне, да му обърне внимание на това или онова и главно, че Христос застава срещу него – той обаче ще мисли, че там има един физически човек. Обаче ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва.
Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е този, който се явява, за да му прошепне утешителни думи!
Христос ще стане за хората един жив носител на утеха! Днес може да изглежда чудновато, но все пак е вярно: Някога, когато хората ще седят заедно, дори и в по-голям брой, без да знаят и да очакват, те ще видят етерния Христос! Това ще бъде Той самият, ще дава съвети, ще отправя своите думи към събраните хора. Към тези времена отиваме ние. Ето кое е положителното: Онова, което ще навлезе в развитието на човечеството като един положителен градивен елемент.
към текста >>
184.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
А това значи: човек е постигнал
усет
за тези неща и той може да ги решава.
Действителни духовни принципи на възпитанието съществуваха малко или почти не съществуваха през последните десетилетия. И сега ние изпитваме последствията от това. Нашето време се отличава с едно много неправилно мислене. Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света. Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска болка, когато среща нелогично мислене, и едно приятно чувство при ясното, проницателно мислене.
А това значи: човек е постигнал усет за тези неща и той може да ги решава.
След като е стигнал до тук, човек може да вземе много по-правилни решения. Да, сега са възможни много по-правилни съждения върху истината и неистината. Това изглежда невероятно, но е така. Когато пред един ясновидец се произнася нещо неправилно, тогава надигащата се в него болка му показва, че това е нелогично, неправилно. Нелогичното мислене е разпространено до висока степен, но никога нелогичното мислене не е било така разпространено, както именно в настоящата епоха, въпреки мнението на хората, че имат логическо мислене.
към текста >>
185.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо в онези времена беше много важно хората да
усет
ят, че нещо, което са притежавали по-рано, вече изчезва.
Ето защо в онези времена беше много важно хората да усетят, че нещо, което са притежавали по-рано, вече изчезва.
В онзи преходен период от развитието на човечеството, когато се разиграха събитията от Палестина, възникнаха някои поводи човек да каже: Изменете състоянието, настроението на душата си, защото за човечеството настъпиха съвършено други времена. Преди събитията от Палестина хората можеха да знаят между другото, че виждат в духовните светове и знаеха от непосредствена опитност какво е положението с мъртвите, със свръхсетивните същества. Тази способност изчезна. Но историята ни дава едно живо доказателство за някогашния съвместен живот с мъртвите, нещо, което навсякъде се проявява като една религиозна почит към мъртвите, а именно: Култът към прадедите, основаващ се на това, че хората си представяха мъртвите като непосредствено действуващи лица в един реален свят; култът към прадедите, малко или много, съществуваше навсякъде по Земята. Докато сега, в преходното време, хората усещаха, че трябва да си кажат, макар и да не го казваха с тези думи, приблизително следното: По-рано нашите души са се издигали в света, който наричаме духовен свят.
към текста >>
186.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние трябва да
усет
им: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър!
Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете. И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете. За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете. Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора. Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в живота.
Ние трябва да усетим: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър!
– Обаче доколкото изпитваме болки и страдания, ние трябва да признаем всичко онова, което в хода на реинкарнациите човекът е направил от света, от онзи първоначално добър свят, който той следва да подобри още повече, възпитавайки себе си в едно смело понасяне на тези страдания.
към текста >>
187.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
В душата възниква нещо, благодарение на което ние можем да
усет
им: Някога ти си бил там и си подготвил всичко това.
И в определен момент ние имаме усещането, че този човек стои скрит вътре в самите нас. Колкото и странно да изглежда, ние все повече се убеждаваме: В известен смисъл самите ние сме подготвили всичко това, което се разиграва в мислите ни. Или с други думи: Това съвсем не е чувството, че някога действително сме извършили въпросното действие, обаче това са мисли, които по определен начин отговарят на това действие. Тогава ние си казваме: Да, тук или там ти си извършил нещо, чиито последици сега понасяш. Ето едно добро упражнение за да постигнем един вид памет за чувствата, свързани с нашите предишни инкарнации.
В душата възниква нещо, благодарение на което ние можем да усетим: Някога ти си бил там и си подготвил всичко това.
към текста >>
Всичко, което става в духовния свят, има своето влияние върху нас и ние постигаме правилния
усет
за нещата едва тогава, когато знаем, че душата е поставена в духовния свят така, както белите дробове са поставени във въздуха.
По отношение на такъв род познания някой би могъл да възрази: Какво ни засягат тези неща? Но тъкмо едно такова възражение е направо нелепо, защото човекът е свързан с духовните процеси, които стават около него и някои окултисти забелязват, че начинът, по който действуват, се определя от това, че те ги виждат. Но духовните процеси действуват и в другите хора, които не виждат. Всичко, което става в духовната област, действува съвместно. Не само това, което високо развити френски или руски личности излъчват, бива усещано в съответната част на Земното кълбо; на цялата Земя бива усещано това, което хората мислят и чувствуват, независимо къде се намират те.
Всичко, което става в духовния свят, има своето влияние върху нас и ние постигаме правилния усет за нещата едва тогава, когато знаем, че душата е поставена в духовния свят така, както белите дробове са поставени във въздуха.
към текста >>
188.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Всичко това – за да се превърне то в един истински
усет
за нещата – изисква дълбоко и пълно вникване във всички окултни истини, отнасящи се до човечеството.
Всичко това – за да се превърне то в един истински усет за нещата – изисква дълбоко и пълно вникване във всички окултни истини, отнасящи се до човечеството.
За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим към разбирането на най-интимните и най-дълбоките окултни истини. Първоначално дори и там, където християнството направи първите си стъпки, хората не можаха веднага да разберат неговите най-дълбоки истини. Да бъде разбран този преминал през смъртта Божествен Импулс и че той не би могъл да се прояви повторно на Земята, да се проумее, че този факт, попадайки в най-долната точка на общочовешката еволюция, разлива силата, чрез която човечеството отново ще се издигне нагоре, беше достъпно само за малцина. Ето защо хората от столетията, които последваха, се позоваха на Исус от Назарет, Него търсеха те; те все още не можеха да разберат Христос. Чрез Исус Христовият Импулс се вля също и в творенията на изкуството.
към текста >>
189.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
По-нататъшното развитие на петия, шестия и седмия принцип на Земята може, следователно, да бъде
усет
ено само като един вид вътрешно предчувствие.
По-нататъшното развитие на петия, шестия и седмия принцип на Земята може, следователно, да бъде усетено само като един вид вътрешно предчувствие.
На човека не може да бъде дадено никакво по-висше тяло, освен изграденото с четвъртия макрокосмически принцип физическо тяло. Едва на Юпитер ние ще получим петото, а на Венера шестото тяло и т.н. Ето защо спрямо Гръцко-римската епоха в човека съществува един вид вътрешно противоречие между Дух, душа и тяло, което ще става все по-доловимо в хода на развитието. Това противоречие днес вече може да бъде усетено от по-чувствителните хора.
към текста >>
Това противоречие днес вече може да бъде
усет
ено от по-чувствителните хора.
По-нататъшното развитие на петия, шестия и седмия принцип на Земята може, следователно, да бъде усетено само като един вид вътрешно предчувствие. На човека не може да бъде дадено никакво по-висше тяло, освен изграденото с четвъртия макрокосмически принцип физическо тяло. Едва на Юпитер ние ще получим петото, а на Венера шестото тяло и т.н. Ето защо спрямо Гръцко-римската епоха в човека съществува един вид вътрешно противоречие между Дух, душа и тяло, което ще става все по-доловимо в хода на развитието.
Това противоречие днес вече може да бъде усетено от по-чувствителните хора.
към текста >>
190.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Душата трябва да
усет
и: Няма по-голяма опасност от тази, която би настъпила, ако знамето на Луцифер победи.
Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля. И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер. Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята. И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус. Душата из цяло трябва да се потопи в имагинативния образ на опасността, която идва от знамето на Луцифер.
Душата трябва да усети: Няма по-голяма опасност от тази, която би настъпила, ако знамето на Луцифер победи.
И след като този образ е живял достатъчно в душата, на неговото място трябва да бъде поставена другата имагинация, „знамето на Христос“. За тази цел ученикът трябва да си представи Йерусалим и полето около Йерусалим, и как Царят Исус изпраща Своите войнства, как Той побеждава и прогонва войнствата на Луцифер, за да стане цар на цялата Земя: Знамето на Христос побеждава знамето на Луцифер!
към текста >>
191.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както змията, след като излезе от кожата си, може да я гледа отвън, докато до този момент я приема като част от самата нея, така и ние намирайки се едва в първата степен на посвещението успяваме да се
усет
им свободни от нашето физическо тяло, и по този начин да го опознаем истински.
Когато тръгваме от тази изходна точка, ние стигаме дотам, че разхлабваме връзката между физическото тяло и етерното тяло, и постигаме един вид познание, което е съвсем различно от обикновеното. От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на живота нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло. Ето какво постигаме по този начин. Обаче в същото време ние имаме възможност да видим и опознаем физическото тяло в неговата истинска същност, да видим и опознаем неговите въздействия върху нашата душа през периодите, когато тя се намира вътре в него. Ние виждаме същинските въздействия на физическото тяло върху човешкото същество едва тогава, когато в известен смисъл сме излезли извън него.
Както змията, след като излезе от кожата си, може да я гледа отвън, докато до този момент я приема като част от самата нея, така и ние намирайки се едва в първата степен на посвещението успяваме да се усетим свободни от нашето физическо тяло, и по този начин да го опознаем истински.
В този момент у нас възникват съвсем особени чувства, които първоначално ще опишем по следния начин.
към текста >>
Както чрез езотеризма стигаме до усещането за предстоящите усилия, така ние трябва да
усет
им този страх като една борба, която предприемаме с Духа на света!
Както чрез езотеризма стигаме до усещането за предстоящите усилия, така ние трябва да усетим този страх като една борба, която предприемаме с Духа на света!
И когато осъзнаем нашата безпомощност, нашата незначителност, както и необходимостта, че трябва да се борим за постигането на нашия идеал, за да станем едно цяло с това, което движи световете, когато осъзнаем този страх, едва тогава ние ще можем да отхвърлим страха от себе си и да тръгнем по пътя, по пътищата, които ще ни отведат до нашия идеал.
към текста >>
192.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И може би той ще
усет
и подтика да каже: Ние трябва да си представим Исус от Назарет като един велик Адепт!
Когато се опира на теософското познание, на теософското светоусещане, теософът се приближава до образа на Христос Исус и напълно естествено у него се ражда една потребност не може да се отрече, че това е една естествена потребност една потребност, която изисква той да свърже своя Христос Исус със същото идеално понятие, което вече е изградил за един Учител, за един Адепт, а вероятно и за нашия Буда.
И може би той ще усети подтика да каже: Ние трябва да си представим Исус от Назарет като един велик Адепт!
Но този предразсъдък би обърнал истинското познание за Христос с главата надолу! Макар че такъв предразсъдък е съвсем разбираем. Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение към Христос, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда? Би ли могъл да постъпи по друг начин? И в такъв случай, не би ли означавало това едно унижение за Исус от Назарет?
към текста >>
Хората просто
усет
иха тази промяна в хода на своето собствено развитие.
Наред с всичко друго, настъпи и една промяна в самата човешка природа.
Хората просто усетиха тази промяна в хода на своето собствено развитие.
Така се отвори и третият път, наред с другите два. На тези три пътя са обръщали внимание много от забележителните християнски умове на миналото. От цялата поредица, която би могла да бъде изброена, ще назова само двама души, които съвсем ясно показаха, че Христос ние вече знаем, че от 20 век нататък, благодарение на нарастващите човешки способности, Той ще може да бъде непосредствено виждан в етерния свят ще може да бъде усетен, почувствуван и изживян с помощта на такива опитности, които преди Събитието на Голгота изобщо не са били възможни.
към текста >>
От цялата поредица, която би могла да бъде изброена, ще назова само двама души, които съвсем ясно показаха, че Христос ние вече знаем, че от 20 век нататък, благодарение на нарастващите човешки способности, Той ще може да бъде непосредствено виждан в етерния свят ще може да бъде
усет
ен, почувствуван и изживян с помощта на такива опитности, които преди Събитието на Голгота изобщо не са били възможни.
Наред с всичко друго, настъпи и една промяна в самата човешка природа. Хората просто усетиха тази промяна в хода на своето собствено развитие. Така се отвори и третият път, наред с другите два. На тези три пътя са обръщали внимание много от забележителните християнски умове на миналото.
От цялата поредица, която би могла да бъде изброена, ще назова само двама души, които съвсем ясно показаха, че Христос ние вече знаем, че от 20 век нататък, благодарение на нарастващите човешки способности, Той ще може да бъде непосредствено виждан в етерния свят ще може да бъде усетен, почувствуван и изживян с помощта на такива опитности, които преди Събитието на Голгота изобщо не са били възможни.
към текста >>
И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да
усет
им, че човешката душа е изложена на две големи опасности!
Една от онези личности, която в своето цялостно душевно развитие се очерта като непримирим противник на това, което охарактеризирахме като йезуитизъм, е Блез Паскал*25: Той се изправя пред нас като един забележителен дух, който отхвърля всичко онова, което възникна като вредно влияние от стария църковен ред, но който отказа да приеме каквото и да е от модерния рационализъм. Както винаги се случва с великите духове, така и той остана напълно сам със своите мисли. Но какво всъщност стои в основата на неговите мисли? Ако разгледаме съчиненията, които е оставил, и най-вече неговите вълнуващи „Размисли“ те са достъпни за всеки, понеже бяха издадени и в Рекламна Универсална Библиотека -, ние виждаме, какво усещаше той относно предположението, какви биха станали хората, ако не се беше разиграло Христовото Събитие. В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството?
И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изложена на две големи опасности!
Кои бяха те?
към текста >>
Това може да бъде
усет
ено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство.
И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората. И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието.
Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство.
И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
към текста >>
193.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако погледнем назад към до известна степен отегчителните спорове относно същността и личността на Исус от Назарет, както и относно същността и индивидуалността на Христос, ние неизбежно ще
усет
им независимо дали става дума за гностическите или мистични възгледи на първите християнски столетия -, как най-добрите защитници на младото християнство изпитваха трепетно страхопочитание от този „мистичен факт“ на Христовото Събитие.
Ако погледнем назад към до известна степен отегчителните спорове относно същността и личността на Исус от Назарет, както и относно същността и индивидуалността на Христос, ние неизбежно ще усетим независимо дали става дума за гностическите или мистични възгледи на първите християнски столетия -, как най-добрите защитници на младото християнство изпитваха трепетно страхопочитание от този „мистичен факт“ на Христовото Събитие.
И тъкмо у първите християнски учители въпреки че техните думи, техните образи са често твърде отвлечени лесно може да се забележи голямото страхопочитание пред всичко онова, което християнството е направило за развитието на света. Тези хора непрекъснато си казваха: Всъщност ограниченият човешки ум, ограничените сили на човешките усещания и чувства са крайно недостатъчни, за да изразят по някакъв начин неизмеримата дълбочина и цялото значение на Голготската Мистерия.
към текста >>
Лесно може да се случи например следното: Някой би се
усет
ил готов да пристъпи към Посланията на апостол Павел и да вникне в това или онова, понеже то му се открива чрез неговия отворен поглед в духовния свят; но ако в същото време поиска да вникне в друг пасаж може би съседен на първия -, той вече не би успял да постигне нищо!
Лесно може да се случи например следното: Някой би се усетил готов да пристъпи към Посланията на апостол Павел и да вникне в това или онова, понеже то му се открива чрез неговия отворен поглед в духовния свят; но ако в същото време поиска да вникне в друг пасаж може би съседен на първия -, той вече не би успял да постигне нищо!
За днешната епоха е крайно необходимо да бъде подтискана „горещата жажда за познание“. Хората би трябвало по-скоро да си кажат: Ето, милостта ми откри определен брой истини и сега аз търпеливо ще очаквам, докато в душата ми се влеят и други истини.
към текста >>
Обаче рано или късно това, което представлява първоначалната форма, трябва да се влее в сърцата и душите; и то ще породи една нова сила, за да може онова, което ще застане пред хората, да бъде действително прието от онези, които са
усет
или цялото достойнство на събитията от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота.
И така, ние се натъкваме на странния факт, че Евангелията така или иначе трябваше да бъдат предадени на поколенията, обаче самото християнство можеше да бъде разбрано само в неговата бледа, несъвършена форма; докато в същото време Евангелията изискваха такива изследователски методи, които трудно се ориентираха в това, кое е историческо и кое не, в резултат на което стана възможно отричането на абсолютно всичко.
Обаче рано или късно това, което представлява първоначалната форма, трябва да се влее в сърцата и душите; и то ще породи една нова сила, за да може онова, което ще застане пред хората, да бъде действително прието от онези, които са усетили цялото достойнство на събитията от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота.
към текста >>
194.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако човек се остави под въздействието на Евангелието и Посланията на апостол Павел, той веднага ще
усет
и що се отнася до Възкресението дълбоката разлика между основния тон на Евангелията и това, което говори Павел.
Ако човек се остави под въздействието на Евангелието и Посланията на апостол Павел, той веднага ще усети що се отнася до Възкресението дълбоката разлика между основния тон на Евангелията и това, което говори Павел.
Естествено, апостол Павел привежда своите възгледи в съответствие с тези на Евангелията; защото когато той казва, че Христос е възкръснал, той напомня: след кръстната смърт Христос се явява като жив на Петър, на дванадесетте, после едновременно на 500 братя, а накрая и на него, като на един „преждевременно роден“, направо от огнения блясък на духовния свят. Така Той се явява и на учениците: Ето върху какво обръща вниманието на апостол Павел. Защото Павловата среща с Възкръсналия не беше по-различна от тази на учениците.
към текста >>
195.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Накратко, човекът трябва да
усет
и: Понеже неговите грешки и заблуждения не са нещо чисто субективно, за неговото спасение не са достатъчни само субективните сили на душата.
И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие! От една страна намесата на Луцифер означаваше за човечеството едно голямо благодеяние, понеже човекът се превърна в свободно същество; от друга страна обаче, той трябваше да заплати своя напредък с това, че сега вече той можеше да се отклонява от пътя на доброто и правилното, както и от пътя на истината. Това, което настъпва в хода на инкарнациите, е работа на Кармата. Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосмоса, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам. И за да се справи, той има нужда от един обективен факт!
Накратко, човекът трябва да усети: Понеже неговите грешки и заблуждения не са нещо чисто субективно, за неговото спасение не са достатъчни само субективните сили на душата.
към текста >>
Да, след събитията в Палестина, хората се
усет
иха изоставени.
Ето защо и това биха отрекли само тези, които мислят абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между старото и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора.
Да, след събитията в Палестина, хората се усетиха изоставени.
И те се усетиха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа. Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Космоса, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния? И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
към текста >>
И те се
усет
иха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа.
Ето защо и това биха отрекли само тези, които мислят абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между старото и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора. Да, след събитията в Палестина, хората се усетиха изоставени.
И те се усетиха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа.
Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Космоса, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния? И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
към текста >>
И така, християнството още в самото си начало е дало отговор на въпроси те, които след време щяха да бъдат поставени от бъдещите образовани поколения, само че те не ги разбраха, понеже изгубиха всякакъв
усет
за величествените образи от Евангелията и за живата сила, която бликаше от тях.
Обаче ние, казваха образованите хора, никога не бихме могли да си представим подобно нещо, именно защото Земята е едно микроскопично небесно тяло в сравнение с Космоса! Когато чуваме подобно твърдение, то изглежда умно, но само на пръв поглед. Защото християнството никога не е твърдяло това, което тук правилно се оборва. Християнството никога не е свързвало изгряването на Христовия Импулс с някаква забележителна точка на Земното кълбо, а винаги и с голяма сериозност е напомняло, че носителят на Христос е бил роден в една животинска ясла в обкръжението на бедни пастири. Християнската традиция е потърсила не само малката Земя, но и едно съвсем скрито нейно място, за да отбележи там раждането на Христос.
И така, християнството още в самото си начало е дало отговор на въпроси те, които след време щяха да бъдат поставени от бъдещите образовани поколения, само че те не ги разбраха, понеже изгубиха всякакъв усет за величествените образи от Евангелията и за живата сила, която бликаше от тях.
към текста >>
196.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Учението за преражданията се съдържа и в Евангелията, обаче ние стигаме до него само тогава, когато сме развили известен
усет
за различаване на тези неща; а през епохата, когато бяха написани Евангелията, хората най-малко можеха да разберат това учение.
Ако от една страна с Мистерията на Голгота настъпи нещо, което даде най-решителния тласък в общочовешката еволюция, от друга страна тази Мистерия на Голгота се падна в онази епоха от развитието, в която, така да се каже, човешката душа беше обхваната от най-голям мрак. Несъмнено, в по-ранните епохи хората са знаели съвсем точно понеже са си спомняли за миналото че човешката индивидуалност се преражда многократно.
Учението за преражданията се съдържа и в Евангелията, обаче ние стигаме до него само тогава, когато сме развили известен усет за различаване на тези неща; а през епохата, когато бяха написани Евангелията, хората най-малко можеха да разберат това учение.
към текста >>
Само онзи може да бъде Негов ученик, който казва: Аз правя това за най-малкия от моите братя, защото зная, че Ти ще го
усет
иш по такъв начин, сякаш го правя за Теб!
Тук мисълта за прераждането действително се явява като нещо, което е свързано с цялото човечество. Но тук, и то много по-рано, е влязъл в сила и Христовият Импулс. Защото именно Христовият Импулс свърза това, което човекът прави или може да направи, не само с неговите лични интереси, а с интересите на цялото човечество.
Само онзи може да бъде Негов ученик, който казва: Аз правя това за най-малкия от моите братя, защото зная, че Ти ще го усетиш по такъв начин, сякаш го правя за Теб!
към текста >>
Хората ще
усет
ят: Ето, там беше тази инкарнация, после настъпи другата инкарнация; а ще дойде време, когато те ще са вътрешно сигурни, че от определен момент нататък, Христовият Импулс вече е проникнал в планетарното тяло на Земята.
И тогава вече хората ще проумеят, какво точно ще означава за тях да усещат връзката с Христовия Импулс. Защото именно Христовият Импулс е този, който ще изпълни с живот целия поглед към миналото, цялата сфера на нашето минало.
Хората ще усетят: Ето, там беше тази инкарнация, после настъпи другата инкарнация; а ще дойде време, когато те ще са вътрешно сигурни, че от определен момент нататък, Христовият Импулс вече е проникнал в планетарното тяло на Земята.
Хората ще откриват и такива свои инкарнации, които са станали преди Мистерията на Голгота. И това изчистване на ретроспективния поглед чрез Христовия Импулс ще бъде необходимо на хората, за постигнат, бих казал, едно доверие в бъдещето; всичко това ще стане една необходимост, ще се превърне в една помощ, на която човек ще може да разчита през следващите си инкарнации. Рано или късно, тази промяна в душевната организация на човека, ще настъпи. И за своя изходна точка тя ще има онова събитие, което започна през 20 век, и което ние бихме могли да наречем един вид второ Христово Събитие, позволяващо на хората с нови и по-висши душевни способности да виждат Господаря на Кармата. Но хората, които ще стигнат до този вид изживявания, няма да се ограничат само до опитности в областта на физическия свят.
към текста >>
Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да
усет
и в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея.
И така, ние разбираме как миналото обхваща и част от бъдещето. И ако си припомним, как в астралното тяло на Натановото момче Исус действуваше не друг, а Буда, след като той вече не можеше да се инкарнира отново на Земята, ние ще разберем как силите на Буда продължават да действуват и по-нататък. Ако си припомним, как импулсите, които не бяха не-посредствено свързани с Буда, се намесиха в духовното развитие на Западна Европа, в тяхно лице ние виждаме намесата на самия духовен свят.
Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея.
Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър. Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици. Този особеност ще бъде извънредно характерна за идващите времена. И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в сравнение с миналото и настоящето. Днес някой ясно може да различи във висшите светове как изглежда връзката между интелекта и морала; обаче днес не съществува такъв човешки език, чийто магически сили да предизвикат следното: а именно, когато се изговаря един морален принцип, той да прониква в другия човек по един толкова непосредствено-морален начин, че последният да няма друг избор, освен да го осъществи като морален импулс.
към текста >>
Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да
усет
и онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар. „наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов!
Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството. И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
Едва тогава ние можем действително да
усет
им свободата.
До понятието за свободата хората не бива да стигат само чрез своите абстрактни мисли, до свободата те не бива да стигат без спасителната мисъл за Христос. Само тогава идеята за свободата има своето дълбоко оправдание. Ако искаме да бъдем наистина свободни, трябва да принесем жертвата, изразяваща се в признанието, че дължим нашата свобода на Христос!
Едва тогава ние можем действително да усетим свободата.
И всички онези, които смятат, че човешкото им достойнство се ограничава от признанието, че са задължени на Христос, един ден ще проумеят, че по отношение на мировите факти, човешките мнения не означават нищо; все някога те с радост ще признаят, че са извоювали своята свобода благодарение на Христос.
към текста >>
Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за спасението“ така, както я
усет
и един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля.
В рамките на този лекционен цикъл ние може би често се докосвахме до „идеята за спасението“, макар и без да сме употребявали точно тази дума.
Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за спасението“ така, както я усети един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля.
И как то великият предшественик*52 на нашата западна антропософия се добра до поетичната строфа: „Само този, който непрестанно се стреми, него можем ние да спасим! “, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми!
към текста >>
197.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И сега не ни остава нищо друго, освен да добавим: Човекът е длъжен да
усет
и истински страх, истински ужас пред безкрайната пустота, всред която се оказваме всички ние.
Практически става дума за един изглед, с който така или иначе трябва да свикнем. Преди всичко, Вие трябва да стигнете до убеждението, колко необходимо е за нас да възприемаме една такава мирова панорама от образи като нещо напълно действително. За тази цел се налага Вие да се абстрахирате от всякакви сетивни възприятия, и ако мога така да се изразя да разширите Вашия вътрешен свят, доколкото той е съставен от нормалните душевни качества; да се абстрахирате както от външния физически свят, така и от обективните човешки представи. Следователно, Вие трябва да изключите всички сетивни възприятия за външния свят, както и всички представи, всички душевни изживявания, идващи от вътрешния свят. Укрепвайки в една такава душевна нагласа, Вие стигате до следния извод: Дори и всичко това да бъде премахнато, човекът все пак ще съществува!
И сега не ни остава нищо друго, освен да добавим: Човекът е длъжен да усети истински страх, истински ужас пред безкрайната пустота, всред която се оказваме всички ние.
Сякаш всички ние сме поставени всред едно обкръжение, което е докрай наситено с онзи страх и ужас, които непрекъснато напират към нас от всички страни, но в същото време ние трябва да сме готови да преодолеем този ужас чрез упорити вътрешни усилия. Без тези две разтърсващи душата изживявания: от една страна страхът и ужасът пред безкрайната пустота на битието, и от друга страна смелото преодоляване на този ужас, ние изобщо не бихме могли да имаме дори най-бегла представа за това, че Старият Сатурн продължава да е в основата на нашето съществувание.
към текста >>
Човек забелязва Съществата от другите Йерархии едва в момента, когато е
усет
ил спирането на времето.
А след като вече сме стигнали до тук, настъпва една цялостна промяна в мировите съотношения. Сега се оказва, че въпреки цялата застиналост, въпреки безвремието, в този безкраен океан от смелост, ведно с неговите Същества, които нарекохме Духове на Волята, нахлуват Същества от други Йерархии.
Човек забелязва Съществата от другите Йерархии едва в момента, когато е усетил спирането на времето.
Той няма никакво точно определено изживяване, а само констатира, че изживяването е налице, че то е тук, всред безкрайния океан от смелост. Първоначално настъпва едно леко просветление, едно проблясване, сякаш нещо тлее и припламва в далечината. Тази е първата диференциация. И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина. За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек!
към текста >>
Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора;
усет
им ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите.
Всичко това на свой ред е и едно важно указание, как всъщност трябва да говорим за огъня винаги и навсякъде, където ние виждаме огън.
Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите.
Ето един пример за обяснение на нещата с оглед на истината: зад всеки топлинен процес е скрита една жертва.
към текста >>
Ако обаче разгледате кратката глава, посветена на Якоб Бьоме14, Вие веднага ще
усет
ите, колко безпомощен е Швеглер, този логично мислещ човек, в своите опити да представи Бьоме!
И така, ако разгърнете тази „История на философията" от стария Швеглер, Вие ще добиете извънредно добра представа за всичко онова, с което се занимава класическата философия; разделът за философията на Хегел е написан превъзходно.
Ако обаче разгледате кратката глава, посветена на Якоб Бьоме14, Вие веднага ще усетите, колко безпомощен е Швеглер, този логично мислещ човек, в своите опити да представи Бьоме!
Слава Богу, той изобщо е пропуснал Парцелз15, за когото несъмнено, също би написал куп празни приказки. Но прочетете сами какво казва Швеглер за Якоб Бьоме. В съответната глава на своя труд, Швеглер е принуден да спомене за едно духовно Същество става дума не за Сатурновия образ, а за неговото повторно появяване в един от ранните периоди на нашата Земя но, естествено, с помощта на думи и логически понятия тук не може да се получи абсолютно нищо. Тук логично мислещите хора изпадат в пълна безпомощност. Не искам да кажа, че те изобщо не могат да разберат тези неща; тяхното неразбиране продължава дотогава, докато те остават в плен на своите студени, логически понятия.
към текста >>
198.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И ако някой е потопен в акта на саможертвата, това става не поради някакви външни причини, не защото е принуден, нито пък защото се надява да получи нещо, а защото долавя в дълбините на своето сърце неудържимия подтик за саможертва, и тогава е немислимо да
усет
и в душата си друго, освен едно вътрешно блаженство, породено от топлината.
Нека да се замислим за това, което повечето хора днес влагат в понятието „жертва": Не би било правилно да смятаме, че ако някой има съзнание за своята саможертва, той я извършва против волята си. Ако някой върши своята саможертва против волята си, това означава, че поради едни или други причини той е принуден да постъпи по този начин. В този случай основният фактор би бил принудата. А ние имаме предвид нещо съвсем друго. Ние имаме предвид едно състояние, при което саможертвата просто се излива от въпросните свръхсетивни Същества.
И ако някой е потопен в акта на саможертвата, това става не поради някакви външни причини, не защото е принуден, нито пък защото се надява да получи нещо, а защото долавя в дълбините на своето сърце неудържимия подтик за саможертва, и тогава е немислимо да усети в душата си друго, освен едно вътрешно блаженство, породено от топлината.
И ако самите ние доловим у себе си следи от това вътрешно блаженство, породено от топлината, следи от това топлинно блаженство, тогава бихме могли да си послужим със следните думи: Съществата, които извършват саможертвата, са протъкани от истинско вътрешно блаженство16. Сега ние имаме непосредствената възможност да усетим как зад илюзорната Майя на външните топлинни процеси твори не друго, а огънят на саможертвата. Само този може да проумее истината за топлината, който разбира следните думи: Когато тук или там по света се изправим пред някоя от разновидностите на топлината, нека знаем, че зад нея се намират определени душевно-духовни Същества и тъкмо те са тези, които пораждат топлината чрез блаженството на своята саможертва. И ако човек може да усети топлината по този начин, той постепенно стига до реалния свят, който е скрит зад топлинните явления, зад илюзията на топлината.
към текста >>
Сега ние имаме непосредствената възможност да
усет
им как зад илюзорната Майя на външните топлинни процеси твори не друго, а огънят на саможертвата.
В този случай основният фактор би бил принудата. А ние имаме предвид нещо съвсем друго. Ние имаме предвид едно състояние, при което саможертвата просто се излива от въпросните свръхсетивни Същества. И ако някой е потопен в акта на саможертвата, това става не поради някакви външни причини, не защото е принуден, нито пък защото се надява да получи нещо, а защото долавя в дълбините на своето сърце неудържимия подтик за саможертва, и тогава е немислимо да усети в душата си друго, освен едно вътрешно блаженство, породено от топлината. И ако самите ние доловим у себе си следи от това вътрешно блаженство, породено от топлината, следи от това топлинно блаженство, тогава бихме могли да си послужим със следните думи: Съществата, които извършват саможертвата, са протъкани от истинско вътрешно блаженство16.
Сега ние имаме непосредствената възможност да усетим как зад илюзорната Майя на външните топлинни процеси твори не друго, а огънят на саможертвата.
Само този може да проумее истината за топлината, който разбира следните думи: Когато тук или там по света се изправим пред някоя от разновидностите на топлината, нека знаем, че зад нея се намират определени душевно-духовни Същества и тъкмо те са тези, които пораждат топлината чрез блаженството на своята саможертва. И ако човек може да усети топлината по този начин, той постепенно стига до реалния свят, който е скрит зад топлинните явления, зад илюзията на топлината.
към текста >>
И ако човек може да
усет
и топлината по този начин, той постепенно стига до реалния свят, който е скрит зад топлинните явления, зад илюзията на топлината.
Ние имаме предвид едно състояние, при което саможертвата просто се излива от въпросните свръхсетивни Същества. И ако някой е потопен в акта на саможертвата, това става не поради някакви външни причини, не защото е принуден, нито пък защото се надява да получи нещо, а защото долавя в дълбините на своето сърце неудържимия подтик за саможертва, и тогава е немислимо да усети в душата си друго, освен едно вътрешно блаженство, породено от топлината. И ако самите ние доловим у себе си следи от това вътрешно блаженство, породено от топлината, следи от това топлинно блаженство, тогава бихме могли да си послужим със следните думи: Съществата, които извършват саможертвата, са протъкани от истинско вътрешно блаженство16. Сега ние имаме непосредствената възможност да усетим как зад илюзорната Майя на външните топлинни процеси твори не друго, а огънят на саможертвата. Само този може да проумее истината за топлината, който разбира следните думи: Когато тук или там по света се изправим пред някоя от разновидностите на топлината, нека знаем, че зад нея се намират определени душевно-духовни Същества и тъкмо те са тези, които пораждат топлината чрез блаженството на своята саможертва.
И ако човек може да усети топлината по този начин, той постепенно стига до реалния свят, който е скрит зад топлинните явления, зад илюзията на топлината.
към текста >>
Какво би
усет
ил той в душата си при тези две възможности: Когато отправя непосредствен поглед към самото свръхсетивно Същество или когато пробужда в сърцето си един жив, вълнуващ образ?
И така, нека да се спрем на следното душевно изживяване. Нека си представим, че даден човек би присъствувал на една истинска саможертва или че би могъл да си припомни описанията, които дадох в предишна та лекция относно жертвените действия на Престолите през епохата на Стария Сатурн, когато Престолите ,или Духовете на Волята извършват своята саможертва в името на Херувимите, така че съответният човек би бил силно развълнуван от образа на саможертвата.
Какво би усетил той в душата си при тези две възможности: Когато отправя непосредствен поглед към самото свръхсетивно Същество или когато пробужда в сърцето си един жив, вълнуващ образ?
към текста >>
Ако такъв човек не застава с безчувствен поглед пред образа на свръхсетивното Същество, което поднася своята саможертва в името на Херувимите, той би
усет
ил в душата си следното: Блаженството от саможертвата е най-прекрасното изживяване, най-вълнуващият трепет, който изобщо може да се породи в човешкото сърце!
Ако такъв човек не застава с безчувствен поглед пред образа на свръхсетивното Същество, което поднася своята саможертва в името на Херувимите, той би усетил в душата си следното: Блаженството от саможертвата е най-прекрасното изживяване, най-вълнуващият трепет, който изобщо може да се породи в човешкото сърце!
Но тук има и една друга подробност: Би трябвало да сме направени от дърво, ако не бихме доловили в душите си подтика да погледнем с най-висше страхопочитание към това, което грее като истинско блаженство от саможертвата, ако не можем да изпълним душата си с настроение на пълна и безкористна всеотдайност. Да, пълна и безкористна всеотдайност!
към текста >>
199.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ние, Боговете, действително би трябвало да срещнем своите космически врагове, в лицето на тези Същества, за да
усет
им съпротивата на всичко онова, което е подчинено на времето.
Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата. Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове! Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват никаква съпротива. Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля.
Ние, Боговете, действително би трябвало да срещнем своите космически врагове, в лицето на тези Същества, за да усетим съпротивата на всичко онова, което е подчинено на времето.
Ако бихме подреждали нещата единствено според нашите замисли, ние никога нямаше да усетим никаква съпротива. Ако бихме тръгнали по лекия път да приемем безотказно всички жертви, цялата еволюция щеше да зависи само от нас. Обаче ние имаме други намерения. Ние искаме да видим около себе си същества, които са свободни от нас и които могат да се противопоставят. Ето защо ние отхвърляме жертвите: защото по този начин благодарение на нашата резигнация и благодарение на Съществата, които не отхвърлят жертвите ние осигуряваме нашите врагове!
към текста >>
Ако бихме подреждали нещата единствено според нашите замисли, ние никога нямаше да
усет
им никаква съпротива.
Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата. Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове! Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват никаква съпротива. Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля. Ние, Боговете, действително би трябвало да срещнем своите космически врагове, в лицето на тези Същества, за да усетим съпротивата на всичко онова, което е подчинено на времето.
Ако бихме подреждали нещата единствено според нашите замисли, ние никога нямаше да усетим никаква съпротива.
Ако бихме тръгнали по лекия път да приемем безотказно всички жертви, цялата еволюция щеше да зависи само от нас. Обаче ние имаме други намерения. Ние искаме да видим около себе си същества, които са свободни от нас и които могат да се противопоставят. Ето защо ние отхвърляме жертвите: защото по този начин благодарение на нашата резигнация и благодарение на Съществата, които не отхвърлят жертвите ние осигуряваме нашите врагове!
към текста >>
Ето какво можем да
усет
им в сърцата си, когато съзерцаваме „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи.
Аз често давам следния пример: Ако един обитател на Марс би слязъл на Земята, вероятно щеше да намери редица интересни забележителности, макар че едва ли би могъл да ги разбере както трябва. Ако обаче би погледнал „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи от една космическа гледна точка, която е еднакво важна както за Марс, така и за Земята -следователно, една гледна точка валидна за цялата Слънчева система-,тогава от „Тайната вечеря" той би извлякъл истинския смисъл на Земята, истинската мисия на Земята. Това, което е нарисувано в земната картина, е валидно за целия Космос: определени сили се противопоставят на безсмъртните божествени сили. Докато от една страна имаме Христос, седнал всред апостолите, който съвсем скоро ще преодолее земната смърт и, следователно, ще постигне триумфа на безсмъртието, от друга страна ние заставаме пред онзи неповторим момент, когато Боговете изобщо се отделят от времето, постигат пълна победа над времето, или с други думи, стават безсмъртни.
Ето какво можем да усетим в сърцата си, когато съзерцаваме „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи.
И Ви моля да не възразявате, че ако някой човек с наивна и проста душа съзерцава „Тайната вечеря", той едва ли ще стигне до знание то за всички тези неща. Впрочем той няма и защо да стига до това знание! Защото една от най-шеметните тайни на човешката душа се състои в следното: Разумът никога не може да обясни това, което душата чувствува! Нима цветето познава законите, според които то израства нагоре към Слънцето? Разбира се, че не и все пак то расте.
към текста >>
200.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Същото може да бъде
усет
ено и при хората: какъв дълбок трепет изпълва едно човешко същество, което решава да пожертвува себе си, с какво смирение, с какво щастие застава то пред онзи, за когото е предназначена жертвата!
И така, Съществата, които изпитват потребност да жертват своята воля, се устремяват към по-висшите Същества.
Същото може да бъде усетено и при хората: какъв дълбок трепет изпълва едно човешко същество, което решава да пожертвува себе си, с какво смирение, с какво щастие застава то пред онзи, за когото е предназначена жертвата!
И понеже тук ние говорим за жертвоприношение пред по-висши, универсални Същества, ясно е, че приносителите на жертвата изпитват върховно, космическо блаженство; ясно е още, че отблъснатата, непроявена воля що се отнася до нейното вътрешно, душевно съдържание никога не поражда онова настроение у свръхсетивните Същества, което те биха имали, ако жертвата им не би била отхвърлена. Защото ако жертвата би била приета, жертвената субстанция щеше да премине в по-висшите Същества. Или, за да си послужим с един по-мащабен пример: Ако Земни Същества, или други планетарни Същества принасят жертва на Слънцето, жертвените субстанции ще преминат в Слънцето и ще се намират там, в Слънцето. Но ако жертвата им бъде отхвърлена, тогава жертвената субстанция остава и се натрупва вътре в самите тях.
към текста >>
201.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Усет
ът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове.
Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия.
Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
към текста >>
202.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Тези хора от настоящето, независимо от това дали се стремят към духовното или към материалното, в следващото си прераждане ще имат силно предразположение да
усет
ят предишната си инкарнация.
Защото не от хората зависи как се изграждат определени духовни способности, а от цялостния смисъл, от цялостното значение и цялостната същност на земното развитие. На хората сега е най-чужда мисълта за прераждане и карма. Не антропософите – но така или иначе антропософите не са много в света, – не тези, които все още принадлежат към древни религиозни форми, а онези, които днес са носители на външната култура, са най-далеч от мисълта за прераждането и кармата. И точно този факт, че хората днес са склонни в най-малка степен да вярват в прераждането и кармата, точно този факт по един забележителен начин се свързва с това, което днес хората вършат и изучават, именно вършат и изучават, доколкото това има значение във връзка с интелектуалните способности. Това ще е причината в следващата инкарнация със съвременните хора да се случи точно обратното.
Тези хора от настоящето, независимо от това дали се стремят към духовното или към материалното, в следващото си прераждане ще имат силно предразположение да усетят предишната си инкарнация.
Независимо от това какво вършат хората от настоящето: поради самия факт, че са хора от нашето време, те ще се преродят със силна склонност и с горещ копнеж да научат и узнаят нещо за предишната си инкарнация.
към текста >>
203.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме
усет
за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата.
Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение. Ако се замислим върху казаното днес за връзката между кръвно родство и свободно избрани хора, вече виждаме, че възниква едно определено противоречие: Това, което в единия живот е най-вътрешното и притежава най-съкровените импулси, в следващия живот е най-откритото. Когато в едната инкарнация изпитваме най-дълбоки приятелски чувства към определени хора, по този начин подготвяме едно външно роднинство, кръвно родство и т. н. Нещата стоят по сходен начин и в една друга област. Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация.
Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата.
Защото това, което в настоящата инкарнация е само вътрешно, в следващата става напълно явно. И който например често лъже или пък има склонност към това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек. Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме към истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата. Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора! Тук отново откриваме едно разширяване на морално-душевния елемент в душата си.
към текста >>
204.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче, ако един човек наистина се
усет
и потопен в този елемент, той далеч няма да твърди, че се намира в едно небитие, в едно нищо, защото спрямо цялото досегашно знание, този елемент има едно изненадващо въздействие.
Обаче, ако един човек наистина се усети потопен в този елемент, той далеч няма да твърди, че се намира в едно небитие, в едно нищо, защото спрямо цялото досегашно знание, този елемент има едно изненадващо въздействие.
Това въздействие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален свят. Да, точно това става. И докато е така разпръснат из целия Космос, човек усеща това, което може да се нарече: струяща, разливаща се, неуловима от сетивата духовна светлина. Това е вътрешното изживяване, до което достига всеки окултен кандидат.
към текста >>
Защото причината, поради която сме тук е не друга, а тази: В определен миг от живота с теософска книга в ръка, или пък по време на теософска лекция Вие изведнъж сте
усет
или нещо от това прадревно наследство, нещо от силите, които са действували във Вашето сърце, преди още Земята да е имала днешния си вид.
И точно както съществуват хора, които, така да се каже, несъзнателно носят в себе си пред-Земните сили, взели участие във формирането на мозъка, така съществуват и хора, които имат в себе си нещо от миналите планетарни въплъщения на Земята и от техните сили, взели участие във формирането на сърцето, на сърдечното устройство. И тези хора са много повече, отколкото обикновено се предполага. Ако днес не би имало такива хора, които носят в себе си тези наследствени дарове, и да работят върху тях според при чини и основания, които тепърва ще изтъкнем тогава не биха съществували никакви теософи, тогава всички Вие не бихте стояли тук.
Защото причината, поради която сме тук е не друга, а тази: В определен миг от живота с теософска книга в ръка, или пък по време на теософска лекция Вие изведнъж сте усетили нещо от това прадревно наследство, нещо от силите, които са действували във Вашето сърце, преди още Земята да е имала днешния си вид.
В същото време, докато теософията влива нещо във Вас, Вие вече изживявате чувства, подобни на тези, които философите имат в техните мисли-сенки. В мисли-сенки и смътни отражения, те изживяват това, което Вие несъзнавано като ясновидци на сърцето долавяте в посланието на скритото слово. И тогава Вие сте доловили навярно нещо твърде особено, защото иначе не бихте станали теософи. С истински трепет Вие сте усетили, че това външно слово е само един отзвук от нещо, което идва от сферите на окултизма и което може да се изследва само с пред-Земните сили на сърце то. Във външното слово Вие разпознавате вътрешното слово.
към текста >>
С истински трепет Вие сте
усет
или, че това външно слово е само един отзвук от нещо, което идва от сферите на окултизма и което може да се изследва само с пред-Земните сили на сърце то.
Ако днес не би имало такива хора, които носят в себе си тези наследствени дарове, и да работят върху тях според при чини и основания, които тепърва ще изтъкнем тогава не биха съществували никакви теософи, тогава всички Вие не бихте стояли тук. Защото причината, поради която сме тук е не друга, а тази: В определен миг от живота с теософска книга в ръка, или пък по време на теософска лекция Вие изведнъж сте усетили нещо от това прадревно наследство, нещо от силите, които са действували във Вашето сърце, преди още Земята да е имала днешния си вид. В същото време, докато теософията влива нещо във Вас, Вие вече изживявате чувства, подобни на тези, които философите имат в техните мисли-сенки. В мисли-сенки и смътни отражения, те изживяват това, което Вие несъзнавано като ясновидци на сърцето долавяте в посланието на скритото слово. И тогава Вие сте доловили навярно нещо твърде особено, защото иначе не бихте станали теософи.
С истински трепет Вие сте усетили, че това външно слово е само един отзвук от нещо, което идва от сферите на окултизма и което може да се изследва само с пред-Земните сили на сърце то.
Във външното слово Вие разпознавате вътрешното слово. В изговореното слово Вие долавяте отзвуци от неизговореното слово; в човешкия език и в човешките думи Вие долавяте словото на божествените светове.
към текста >>
Няма да ги разберат само хора, които имат
усет
единствено за външните, материални интереси.
Тези теософски истини могат да бъдат разбрани от всеки, с изключение на хората, които под една или друга форма са прекалено ангажирани с външни, материални интереси независимо дали те са чисто теоретични или практични.
Няма да ги разберат само хора, които имат усет единствено за външните, материални интереси.
И за тези хора, това, което сърцето е длъжно да разгърне, за да стигне до теософията, всичко то остава скрито в непрогледен мрак.
към текста >>
205.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Нали разбирате, че тук нещата са
усет
ени извън всяко себесъзнание, че опияняващата сила на сърцето е тази, която прониква в недостъпните за сетивата сфери.
Нали разбирате, че тук нещата са усетени извън всяко себесъзнание, че опияняващата сила на сърцето е тази, която прониква в недостъпните за сетивата сфери.
И когато човекът развие в себе си това възвишено чувство към природата, той се доближава и до Гьотевия Фауст:
към текста >>
206.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Или с други думи: окултният кандидат можеше да отиде при религиозно настроения човек, който все пак имаше
усет
а за по-висши зависимости и отношения в Земния свят и да му каже: "Тъй както е поставен на Земята, човекът е едно същество, което не принадлежи само на Земята, а чрез своите гърди и корем е свързано със Слънцето, докато като "човек-глава" е свързано с целия Космос".
Когато окултният кандидат узнаваше тези истини в себе си, той вече можеше да отиде при онези хора, които притежаваха само дневното съзнание, но които въпреки това имаха копнежа и душевния порив да се доближат до един такъв извисен човек.
Или с други думи: окултният кандидат можеше да отиде при религиозно настроения човек, който все пак имаше усета за по-висши зависимости и отношения в Земния свят и да му каже: "Тъй както е поставен на Земята, човекът е едно същество, което не принадлежи само на Земята, а чрез своите гърди и корем е свързано със Слънцето, докато като "човек-глава" е свързано с целия Космос".
И това, което окултният кандидат можеше да оповести на религиозно настроения човек, се превръщаше в молитвена съсредоточеност, в молитва.
към текста >>
207.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще
усет
и определена помощ.
Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие.
И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ.
И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ.
към текста >>
208.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Да се опитаме да представим образно това, което може да се нарече райският процес; да се опитаме да
усет
им колко неестествено би било да си представим съответните образи, с които си имаме работа при него, с чисто човешки форми.
По какъв начин е близко на собствената душевност? Едва ли европейската душа, европейското съзнание мисли да си изясни това. Тя приема отдалечеността на Луцифер, задоволява се с това да знае, че от него е произлязло познанието, но също и гласът на изкушението. И как след това прозвучават сякаш от световните далнини думите, които божието наказание налага след изкушението! И как чрез самата си формулировка те не са подходящи да призоват душата да се запита: Къде живее това, което звучи там отвън в макрокосмоса през пространствата, в най-съкровения и интимен душевен живот?
Да се опитаме да представим образно това, което може да се нарече райският процес; да се опитаме да усетим колко неестествено би било да си представим съответните образи, с които си имаме работа при него, с чисто човешки форми.
И сега да се опитаме да си представим колко разбираемо от само себе си е това, че там, където се говори за най-интимните и дълбоки душевни въпроси на гърците, пред очите ни стои човешкият образ на Деметра, човешкият образ на Персефона, дори и човешкият образ на Дионис или на Зевс! Да се опитаме да почувстваме от това колко безкрайно близко до гръцката душа се е намирало онова, което същевременно минава през макрокосмоса!
към текста >>
Нужно е само да
усет
им какво се крие в тези две изречения и всичко е казано.
Трябва да кажем само няколко думи, за да характеризираме това, за което става въпрос тук. Тези думи могат да бъдат произнесени лесно, много лесно. Нужно е само да кажем: преди Елисейската мистерия да бъде реконструирана от многоуважаемия ни Едуард Шуре така, както можем да я видим днес, тя именно не е съществувала. А сега я имаме!
Нужно е само да усетим какво се крие в тези две изречения и всичко е казано.
Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на чувство за благодарност. С това имам предвид цялостното значение, което има това реконструиране на Елисейската мистерия за съвременния духовен живот. Тогава обаче някоя душа може да признае, че всичко, което е във връзка с тази Елисейска мистерия и което се е случило по отношение на повторното събуждане на принципите на инициацията през различните епохи от същия автор, е нещо, за което е определено най-дълбокото, най-интимното на европейската душевна натура. И съществува един дълг, дълг от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно към духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот.
към текста >>
Тогава трябва да оставим на всяка отделна тук присъстваща душа да
усет
и с каква сърдечност – за която съм сигурен, че за мнозина ще е съкровена – я изпълва мисълта, че създателят на тази реконструкция на Елисейската мистерия се намира сред нас тъкмо по време на мюнхенските ни срещи.
Това, което често е най-дълбокото, се узнава с най-простите думи, формулира се с най-простите думи. Да се научим от честно, искрено убеждение от това, какво е нужно на епохата, да разпознаваме що за действие беше от тъмните духовни дълбини, които започват тъкмо там, където от римляните стигаме до елинството, отново да се пресъздаде тази Елисейска мистерия. Да почувстваме какво означава: Преди Елисейската мистерия да бъде създадена от нашия многоуважаван Едуард Шуре, тя не е съществувала, а сега съществува! Ние я имаме и трябва да градим върху нея, а с това и по единствения начин, по който правдивото елинство може да пристъпи пред нашата душа така, че тя да може да го наблюдава. Ако го усещаме, чувстваме значениетото на това, с което можахме да открием мюнхенското си начинание през тази година, както и през предишната.
Тогава трябва да оставим на всяка отделна тук присъстваща душа да усети с каква сърдечност – за която съм сигурен, че за мнозина ще е съкровена – я изпълва мисълта, че създателят на тази реконструкция на Елисейската мистерия се намира сред нас тъкмо по време на мюнхенските ни срещи.
към текста >>
209.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но е цял един вътрешен свят да се
усет
и такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят. На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции.
Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме. Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага. Той е там като конкретно, реално същество. И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
210.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би
усет
ило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове?
Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо.
А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове?
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко.
към текста >>
211.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го
усет
и като много приятен другар.
Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня.
към текста >>
Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да
усет
ите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред.
Бих искал да се изразя с едно сравнение.
Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да усетите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред.
Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието. Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига?
към текста >>
212.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид
усет
към истината, като материалистически
усет
към истината.
Защото да стигнат до досег действително със свръхсетивните светове за тях се е превърнало в страх. На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното. Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят. Защото в същността си всички те са страхливи личности.
Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината.
Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества. Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже. Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение. Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма. Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния свят, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
към текста >>
Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях
усет
ът към истината е лично научно убеждение.
Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят. Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината. Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества. Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже.
Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение.
Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма. Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния свят, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
към текста >>
Каквото могат да
усет
ят душите ви като отзвук от свободно вътрешно изживяване, когато си спомняте за тези мюнхенски дни, е това, за което бих желал да апелирам в този миг, като поздравявам душата на всеки един приятел на раздяла и за повторна среща в смисъла на това, че хора, които са се научили да се обичат чрез познание, се намират винаги отново и винаги трябва да се срещат в правилното време.
И за каквото в началото на лекционния цикъл не намерих възможност да кажа, нека това стане сега в края: да изразя благодарността си към онези личности, които дойдоха като официални гости на нашите неофициални събирания. Не мога да назова всички поименно. Те чуха вчера любезната покана за следващия конгрес на европейските секции на теософското общество от нашия скъп генерален секретар на скандинавската секция, а някои от вас може би също чуха думите на генералния секретар на унгарската секция. Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова лоши хора, както сега започва да се представя в света. Както и да можем да бъдем заедно и през следващите години, както и да се развият нещата, нека смятаме тазгодишното си съвместно пребиваване като зародиш на нещо, което не може да ни бъде отнето от нищо, което би могло да се случи.
Каквото могат да усетят душите ви като отзвук от свободно вътрешно изживяване, когато си спомняте за тези мюнхенски дни, е това, за което бих желал да апелирам в този миг, като поздравявам душата на всеки един приятел на раздяла и за повторна среща в смисъла на това, че хора, които са се научили да се обичат чрез познание, се намират винаги отново и винаги трябва да се срещат в правилното време.
към текста >>
213.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И нека да развием
усет
а за това, какво точно иска да ни каже въпросният художествен елемент.
Лесно бихме могли да си представим как един напълно невярващ човек би пожелал да изобрази, макар и само художествено, как в края на Стария Завет се появяват тези седем плюс пет човешки души, за да се родят отново като дванадесет в началото на Новия Завет. Дори ако погледнем на тази подробност само като на един чисто художествено-композиционен елемент, ще останем поразени от простотата и от художественото величие на Библията, даже ако се абстрахираме от факта, че тези дванадесет представляват петте синове на Мататия и седемте синове на Макавеите. Нека да се научим да гледаме на Библията като на едно художествено произведение; защото в някои случаи само тогава ще е възможно да се пробуди чувството за нейното величие.
И нека да развием усета за това, какво точно иска да ни каже въпросният художествен елемент.
към текста >>
Нужно е само да имаме
усет
а за това.
И когато имаме пред себе си подобни неща, ние постепенно стигаме до убеждението: Да, от духовна гледна точка, като се абстрахираме от всичко друго, най-великото художествено произведение, което някога е съществувало, това е самата еволюция.
Нужно е само да имаме усета за това.
Обаче нима не е наложително да изискваме от човешката душа самата тя да развие този усет?
към текста >>
Обаче нима не е наложително да изискваме от човешката душа самата тя да развие този
усет
?
И когато имаме пред себе си подобни неща, ние постепенно стигаме до убеждението: Да, от духовна гледна точка, като се абстрахираме от всичко друго, най-великото художествено произведение, което някога е съществувало, това е самата еволюция. Нужно е само да имаме усета за това.
Обаче нима не е наложително да изискваме от човешката душа самата тя да развие този усет?
към текста >>
214.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Наистина, не всеки може да
усет
и, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение!
Аз често съм загатвал как чрез своите импулси този Дух на Илия-Йоан продължава да работи и по-нататък в мировата история. И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разгледани и от окултна гледна точка. Аз често съм споменавал, че душата на Илия-Йоан по-късно отново се преражда в лицето на художника Рафаело . Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота. Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело.
Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение!
Ето какъв е случаят с Рафаело.
към текста >>
Но за да проникне някой честно в това, което беше Рафаело, той трябва да притежава специален
усет
за подобно проучване.
Има едно чудесно доказателство за този факт, макар и то да е от личен характер, едно доказателство, за чиито елементи аз загатнах още в Мюнхен12. Сега отново бих искал да обсъдим този въпрос, като обърнем внимание не толкова на Йоан Кръстител, колкото на цялата духовна същност на Илия-Йоан. Ето защо аз се обръщам към по-нататъшния процес, през който минава душата на Илия-Йоан, вече в инкарнацията си като Рафаело.
Но за да проникне някой честно в това, което беше Рафаело, той трябва да притежава специален усет за подобно проучване.
към текста >>
Или казано по друг начин: ако модерният изкуствовед има непомрачен и честен
усет
за нещата, той също може да долови поне малка част от великите мирови импулси, които пронизват времената.
Сякаш тези думи са изречени от един евангелист: Почти изцяло те биха могли да бъдат отнесени и към Илия.
Или казано по друг начин: ако модерният изкуствовед има непомрачен и честен усет за нещата, той също може да долови поне малка част от великите мирови импулси, които пронизват времената.
И действително, за да бъде разбрана нашата Духовна наука, не е необходимо нищо друго, освен да се обърнем към душевните и духовни потребности на хората, които с всички сили търсят истинското обяснение на общочовешката еволюция.
към текста >>
Ето как застава пред нас Йоан Кръстител и колко добре е, когато можем да го
усет
им по този начин, отваряйки първите страници от Евангелието на Марко, а по-късно и цялата шеста глава.
Ето как застава пред нас Йоан Кръстител и колко добре е, когато можем да го усетим по този начин, отваряйки първите страници от Евангелието на Марко, а по-късно и цялата шеста глава.
Библията не е някакво научно ръководство, което тъй да се каже, „ясно“ навира под носа на хората всичко онова, което те трябва да прочетат. Библията крие доста неща, защото иска да ги оповести именно като окултни факти, скрити зад самата композиция, зад грандиозната окултно-композиционна форма на изложението. Зад тази окултно-ком-позиционна форма на изложението Библията крие също и доста факти, отнасящи се за Йоан Кръстител. Ще си позволя да насоча Вашето внимание върху една малка подробност, която може би ще определите като истина на чувството, но тя ще Ви помогне да видите, че когато освен истините на ума признаем и още нещо, ние се убеждаваме, как Библията неусетно ни насочва към начина, по който Духът или душата на Илия се отнасят към Духа или душата на Йоан Кръстител. Нека да проверим дали това е така и да прочетем едно съвсем кратко описание, което срещаме в Стария Завет.
към текста >>
215.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се
усет
и пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда.
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда.
И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло. Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда. Тук аз имам предвид основното душевно настроение. Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
към текста >>
216.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да
усет
и душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина.
И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък. Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина. Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата. И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него. Такива неща не се признават лесно.
Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина.
И в този случай ние стигаме до усещането: Да, тези неща са написани непосредствено с човешка кръв, а не просто с абстрактни понятия.
към текста >>
Обаче истината грейва само тогава, когато е в сила онзи
усет
за истината, който прониква в самата същност на нещата.
Нима тук възхваляваме Кришна по-малко, отколкото тези, които го поставят по-високо от Христос? Ние се отказваме от употребата на думи като „по-голям“ и „по-малък“ и искаме да открием истинската същност на нещата. А тя не опира до това, дали поставяме християнство „по-високо“ или „по-ниско“, а дали някой може да посочи някои неправилни страни в нашето тълкуване на Кришна. Потърсете фактите, отнасящи се до Кришна и се запитайте дали някъде другаде са изречени по-справедливи и прекрасни думи, отколкото при нас, когато се опитваме да говорим за Кришна. Всичко друго е само празна игра на думи.
Обаче истината грейва само тогава, когато е в сила онзи усет за истината, който прониква в самата същност на нещата.
към текста >>
217.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Ние виждаме, че онова еволюционно течение, което завърши с Мистерията на Голгота, в известен смисъл беше лишено от
усет
а за времето и не виждаше във времето някакъв реален фактор.
Това, което се приближи до човечеството в хода на времето, имаше тази особеност, че бих казал съвсем бавно и постепенно на хората се откриха онези неща, които представляваха сбора от отделните познания. Защото в рамките на една епоха далеч не всички народи и изхождащите от тях духовни течения имаха едно и също значение.
Ние виждаме, че онова еволюционно течение, което завърши с Мистерията на Голгота, в известен смисъл беше лишено от усета за времето и не виждаше във времето някакъв реален фактор.
Общо взето, цялото източно познание е лишено от усета за времето и не вижда във времето някакъв реален фактор. За него е присъщ един друг усет този за безкрайното повторение. Ето защо всичко онова, което намира израз в повторението на едни и същи качества, на едни и същи процеси, може да бъде обхванато по един грандиозен начин именно от Изтока.
към текста >>
Общо взето, цялото източно познание е лишено от
усет
а за времето и не вижда във времето някакъв реален фактор.
Това, което се приближи до човечеството в хода на времето, имаше тази особеност, че бих казал съвсем бавно и постепенно на хората се откриха онези неща, които представляваха сбора от отделните познания. Защото в рамките на една епоха далеч не всички народи и изхождащите от тях духовни течения имаха едно и също значение. Ние виждаме, че онова еволюционно течение, което завърши с Мистерията на Голгота, в известен смисъл беше лишено от усета за времето и не виждаше във времето някакъв реален фактор.
Общо взето, цялото източно познание е лишено от усета за времето и не вижда във времето някакъв реален фактор.
За него е присъщ един друг усет този за безкрайното повторение. Ето защо всичко онова, което намира израз в повторението на едни и същи качества, на едни и същи процеси, може да бъде обхванато по един грандиозен начин именно от Изтока.
към текста >>
За него е присъщ един друг
усет
този за безкрайното повторение.
Това, което се приближи до човечеството в хода на времето, имаше тази особеност, че бих казал съвсем бавно и постепенно на хората се откриха онези неща, които представляваха сбора от отделните познания. Защото в рамките на една епоха далеч не всички народи и изхождащите от тях духовни течения имаха едно и също значение. Ние виждаме, че онова еволюционно течение, което завърши с Мистерията на Голгота, в известен смисъл беше лишено от усета за времето и не виждаше във времето някакъв реален фактор. Общо взето, цялото източно познание е лишено от усета за времето и не вижда във времето някакъв реален фактор.
За него е присъщ един друг усет този за безкрайното повторение.
Ето защо всичко онова, което намира израз в повторението на едни и същи качества, на едни и същи процеси, може да бъде обхванато по един грандиозен начин именно от Изтока.
към текста >>
И тъкмо това беше предопределено за познанието на Запада: Да развие историческия
усет
, да обхване историята в нейните истински измерения.
Смисълът на новото човешко познание се състои в това, че настъпи възможността да гледаме на нещата исторически, или с други думи, да включим времето в самата еволюция на света, да схванем времето като реален фактор.
И тъкмо това беше предопределено за познанието на Запада: Да развие историческия усет, да обхване историята в нейните истински измерения.
Ето в какво се състои различието между еволюционните течения на Изтока й Запада: Изтокът подхожда към света без да се съобразява с времето, неисторично, и този възглед постига пълно съвършенство в своето безвремие и неисторичност, докато Западът поражда импулса за исторически подход към света. И първите кълнове на историческия подход към света идват именно от древноеврейското светоусещане. То дава първоначалният импулс за развитие на историческия подход към света.
към текста >>
218.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И едва тогава ние ще
усет
им как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде.
Ето как трябва да се отнасяме към тези неща.
И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде.
Чак сега ние долавяме значението на това, че след мястото, което в края на вчерашната лекция определихме като монолог на Бога, следва не друго, а именно сцената на така нареченото Преображение. Това също спада към един от важните елементи в драматургията на Марковото Евангелие. Но за да вникнем в Преображението, нека да насочим вниманието си върху някои обстоятелства, които са пряко свързани с тази сцена от Евангелието. На първо място, в Евангелието на Марко, а и в другите Евангелия често четем как Христос Исус говори, че Синът Човешки трябва много да пострада, че ще бъде нападан от книжниците, от първосвещениците, че ще бъде умъртвен, за да възкръсне след третия ден. И Вие навсякъде виждате колко ясно е показана тази подробност, че първоначално апостолите изобщо не разбират тези думи за страдащия, умиращия и възкръсващ Син Човешки и че те са затруднени да разберат тъкмо този момент.
към текста >>
219.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж
усет
ил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена.
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси плодове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века!
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена.
Добре, какво представлява това смокиново дърво и защо Евангелието ни разказва цялата тази история?
към текста >>
220.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно
усет
иха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми? Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
Това е вложено с един фин композиционен
усет
в Евангелието на Марко и ние го откриваме най-вече с приближаването към неговия край.
Всъщност разбирането можа да се прояви на три равнища. За него спомогнаха три фактора: На първо място са най-близките ученици на Христос Исус; навсякъде в Евангелието те са представени като избрани от самия Господ, като такива, на които Той е поверил важни тайни, необходими за едно по-дълбоко разбиране на съществуванието. Следователно от тях ние трябва да очакваме най-висшето разбиране за Мистерията на Голгота. И какво разбиране трябва да очакваме от тях?
Това е вложено с един фин композиционен усет в Евангелието на Марко и ние го откриваме най-вече с приближаването към неговия край.
фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше разбиране отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата.
към текста >>
Според нея Христос Исус има една мисия, която съвпада с върховата точка на мисията на целия юдейски народ и това се загатва по един чуден начин в края на Марковото Евангелие, когато все по-настойчиво се подчертава забележете само с какъв фин художествен и композиционен
усет
, че тук ние имаме работа със Сина Давидов.
Второто равнище, втората степен на разбиране, която бихме могли да очакваме, следва да търсим у ръководителите на древноеврейския народ, у първосвещениците и върховните съдии, от тези, които добре познават писанията и цялата история на старозаветния народ. Какво бихме могли да очакваме от всички тях? Евангелието посочва съвсем ясно: От тях не се изисква разбиране за космическите отношения, за които говори Христос Исус; от тях се очаква да разберат друго: А именно, че Христос Исус идва всред древноеврейския народ и неговата индивидуалност носи отпечатъка от кръвта на този народ, че Той е син на Давидовия дом и че е дълбоко свързан с всички онези сили, които благодарение на Давид се вляха в юдейския народ. Така ние стигаме до втората, по-ниска степен на разбиране.
Според нея Христос Исус има една мисия, която съвпада с върховата точка на мисията на целия юдейски народ и това се загатва по един чуден начин в края на Марковото Евангелие, когато все по-настойчиво се подчертава забележете само с какъв фин художествен и композиционен усет, че тук ние имаме работа със Сина Давидов.
Следователно, докато от учениците се изисква разбиране за мисията на космическия герой, от онези, които се числят към юдейския народ, се изисква разбиране за това, че е дошъл краят на Давидовата мисия. Това е второто. Юдейският народ би трябвало да разбере, че е изправен пред края на една велика епоха, когато в същото време се възпламенява и неговата истинска мисия.
към текста >>
221.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Разумът и здравият
усет
на мнозина съвременници се възпротивиха срещу необузданите крайности на злото; интелектът и моралното чувство напомниха за своите права.
Християнството до такава степен изпълни човешките души със своето морално величие и достойнство, че последователите на Христос, които започнаха да прилагат неговото учение с всичките си сили, сметнаха за нещо напълно естествено, да се разделят с дребната източна мъдрост. Ранното християнство постигна своя най-голям разцвет именно по отношение на чувствата и тяхното задълбочаване. Но противниковите сили не можеха да останат непроявени, тъмните Същества излязоха наяве, злоупотребата с човешките сили нарасна неимоверно.
Разумът и здравият усет на мнозина съвременници се възпротивиха срещу необузданите крайности на злото; интелектът и моралното чувство напомниха за своите права.
Възникна Реформацията, а наред с нея и борбата за свобода на съвестта, за правото на личен избор и лично мнение. Започна епохата на рационализма, а тя неусетно потопи човечеството в сферата на материализма, който обсеби както мисленето, така и църквата, без да пощади и самия живот. Ето в какво се изразяваше походът на човечеството през пустинята.
към текста >>
Хората изобщо не искаха да
усет
ят присъствието на Духа зад неговите думи.
Светът беше прекалено изостанал за научното и строго философско изложение на неговите мисли.
Хората изобщо не искаха да усетят присъствието на Духа зад неговите думи.
към текста >>
222.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Когато Европа се запозна за пръв път с чудесната поема Бхагавад Гита, някои забележителни личности се почувствуваха неудържимо привлечени и
усет
иха истинско възхищение пред нейните дълбоки откровения.
Но ето че през 19 век настъпи нещо твърде особено, нещо, което може да бъде завършено само от теософията или антропософията. Сега ние виждаме какви огромни последици може да има едно художествено произведение.
Когато Европа се запозна за пръв път с чудесната поема Бхагавад Гита, някои забележителни личности се почувствуваха неудържимо привлечени и усетиха истинско възхищение пред нейните дълбоки откровения.
И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост. И колко вълнуващо е, че през 19 век, макар и бавно, макар и в ограничени размери, Бхагавад Гита продължава да ни обогатява с най-доброто от източната мъдрост. Защото Бхагавад Гита коренно се различава от много други съчинения, които са достигнали до нас от древния Изток. Другите писмени съчинения винаги показват източното мислене и светоусещане от тази или онази гледна точка. Обаче в лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си нещо, за което бихме могли да заявим: Тук ние сме изправени пред едно истинско сливане на всички направления и гледни точки, характерни за източното мислене, за източните усещания и чувства.
към текста >>
За да
усет
и този нов елемент, съвременната епоха трябваше да се издигне над всичко онова, което беше наследила от гръцката култура и да постигне разбиране за духовните импулси от първото предхристиянско хилядолетие, които имаме в лицето на Ведите, Санкхия и Йога.
И така, ние виждаме цялостния план в историята на света, ние виждаме как това, което е създадено по духовен път на Изток, е само една подготовка, и как от нея произлиза, така да се каже, в една по-абстрактна форма всичко онова, което е толкова прекрасно изваяно в конкретните очертания на по-късното Павлово християнство. Скоро ние ще се убедим: вниквайки във връзките, съществуващи между величествената поема Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел пред нас се откриват също и най-дълбоките тайни на това, което бихме нарекли духовно присъствие в цялото възпитание на човешкия род.
За да усети този нов елемент, съвременната епоха трябваше да се издигне над всичко онова, което беше наследила от гръцката култура и да постигне разбиране за духовните импулси от първото предхристиянско хилядолетие, които имаме в лицето на Ведите, Санкхия и Йога.
И както Рафаел в областта на изкуството, както Тома Аквински в областта на философията трябваше да се обърнат назад към гръцката култура, така и нашето време от ново трябва да породи едно съзнателно уравновесяване между това, което нашата епоха иска да постигне, и всичко онова, което вече е било създадено много по-рано в древната гръцка култура, и което е живяло още в дълбините на източната древност. Ние ще се доближим до прекрасния свят на източната древност, само ако обхванем споменатите духовни направления в тяхното чудно и хармонично единство, с което те, както казва Хумболт, застават пред нас в най-величествената философска поема, наречена Бхагавад Гита.
към текста >>
223.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Но благодарение на това, душата стига до там, че свързва своята духовно-душевна същност с външния свят, за да
усет
и радост и симпатия към този външен свят.
И така, когато насочваме поглед върху отделните сетива, душата също взема участие в тези сетива и по този начин ние имаме възможността да доведем отново това, което предлага философията Санкхия, в пълно съзвучие със съдържанието на нашето антропософско учение. Защото философията Санкхия учи следното: Когато Манас се диференцира в различните космически сили на сетивата, тогава душата се потопява ние знаем, че душата е нещо различно от тези форми душата се потопява в тези отделни форми; но, потопявайки се в тези отделни форми, както тя се потопява също и в Манас, душата действува чрез тези сили на сетивата, вплетена е в сетивата и напълно прониква в тях.
Но благодарение на това, душата стига до там, че свързва своята духовно-душевна същност с външния свят, за да усети радост и симпатия към този външен свят.
към текста >>
Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го
усет
иш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили.
Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него!
Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили.
Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите. Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>
224.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и
усет
и в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово.
Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово.
Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата. Едва после идва външната активност, външната дейност; все пак тя съществува в света и ние не можем да я премахнем като издадем указ или забрана; ние непрекъснато се сблъскваме с нея тук или там по света. И сега гласът на съдбата отново прогърмява срещу нас в цялото си грандиозно величие. Да, само ако обхванем нещата по този начин ние ще се доближим до величествените постижения на човечеството, за които говорим в момента.
към текста >>
225.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да
усет
и импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
към текста >>
226.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Луциферичните сили са същества, които са изостанали върху Старата Луна и оттам нямат
усет
за Земната мисия, за това, което би трябвало сега да се развие на Земята от двадесет и една годишна възраст Азът.
Как са навлезли луциферичните сили?
Луциферичните сили са същества, които са изостанали върху Старата Луна и оттам нямат усет за Земната мисия, за това, което би трябвало сега да се развие на Земята от двадесет и една годишна възраст Азът.
Те взимат човека така, както той се е бил развил на Старата Луна и полагат в него зародиша на самостоятелното душевно развитие. Така че в изкушението на азовото съзнание, в основата на тази своеобразна двойственост на човешката природа, лежат луциферичните сили.
към текста >>
Това може да се долови от всеки човек, който има естествен
усет
за нещата.
Познанието за един такъв факт се дава едва днес от антропософията.
Това може да се долови от всеки човек, който има естествен усет за нещата.
Защото всеки е в състояние да почувства, че в него има нещо, което му пречи да разгърне цялостната си човешка същност. Всичко, което наричаме неоснователен егоизъм в нашата натура, отвръщане от същинската дейност на човечеството, произхожда от това, че Азът не следва истинския път на организацията. Така човекът застава пред нас.
към текста >>
Ако може да почувства: Аз бих могъл да бъда по-различен отколкото съм сега, аз имам нещо в мен, което не е съгласно с мен самия тогава той би
усет
ил борбата на прогресивните сили с луциферичните сили вътре в него.
Ако може да почувства: Аз бих могъл да бъда по-различен отколкото съм сега, аз имам нещо в мен, което не е съгласно с мен самия тогава той би усетил борбата на прогресивните сили с луциферичните сили вътре в него.
Това състояние е трябвало да възникне в хода на човешкото развитие. То е необходимо, защото без луциферичните сили човекът никога не би могъл да стане истински свободен, той би останал винаги обвързан с неговата организация. Което от една страна довежда човека до противоречие с неговата организация, от друга страна му дава възможността да стане свободен. Но от това противоречие с организацията, за обикновения човешки живот произлиза едно следствие. То се изразява в това, че ние чувстваме как нашият Аз е станал безсилен да промени организацията, когато изхожда от самия себе си*./*Тройната организация физическо-етерно, астрално и ментално тяло Бел пр/.
към текста >>
227.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да
усет
и превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта.
Но това ни става ясно дори и когато властта и злата същност на Ирод не се изправят веднага срещу нас, че това, което детето носи в себе си, е така величествено, така благородно, така значително, че самото човечеството просто не може да го приеме в своите редици, че то, бедно и изоставено от всички, изглежда като захвърлено в ъгъла и чрез това по особен начин ни показва своя извънчовешки, своя божествен или, което е същото, своя космически произход. И колко истински инспириращо е това Евангелие на Лука за всички онези, които в многобройни произведения на изкуството показваха отново и отново сцени, които бяха вдъхновени точно от Евангелието на Лука, които ни представяха Исус като същество, с което всеки човек, дори и най-простоватият можеше да се чувства сроден. Най-простият човек учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина. Никое Евангелие не действаше така, както Евангелието на Лука с неговото пленително настроение и насоченост, правейки съществото Исус близко на човешката душа. И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в един известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-великото; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика.
Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта.
Ние трябва да се стремим към мъдростта, преди всичко като човешки духовни индивидуалности, понеже тя принадлежи към божествените импулси на света. И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта. Но навсякъде, където има мъдрост, е налице нещо двойствено; мъдрост на Боговете, мъдрост на луциферическите сили. Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер. Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер.
към текста >>
228.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И когато се оставим под неговото въздействие и
усет
им как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим. Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот.
И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот.
И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс. И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
Но точно той, като един вид пътеводна звезда, може да освети пътя ни, да го освети така, че с верен
усет
да го следваме и да искаме да положим всички усилия, за да се издигнем до него в познанието, от друга страна да се стремим с протъканата от живот воля да достигнем с познанието до всяко човешко сърце, което истински се стреми към духовното.
И думите на Гьоте66, които трябва само достатъчно дълбоко да схванем в тяхната простота, могат да ни бъдат като лайтмотив: „Мъдростта е само в истината“. Тогава цел на нашия стремеж трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който слушаме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души. Това трябва да бъде наш основен стремеж. Ние искаме да работим в истината и усърдно се стараем да намерим пътя към всички търсещи души, независимо от степента на тяхната инкарнация. Тайните на инкарнацията са дълбоки, това ни показва един инкарнационен път, какъвто е именно този на Новалис.
Но точно той, като един вид пътеводна звезда, може да освети пътя ни, да го освети така, че с верен усет да го следваме и да искаме да положим всички усилия, за да се издигнем до него в познанието, от друга страна да се стремим с протъканата от живот воля да достигнем с познанието до всяко човешко сърце, което истински се стреми към духовното.
Нека пътят ни да се осветява от онова, което самият Новалис изразява така красиво и което може да ни послужи като мото за онова, на което се посветихме още в началото на антропософското духовно течение.
към текста >>
229.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой
усет
и приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение.
Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
към текста >>
Да се
усет
и истинно в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм.
Да се усети истинно в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм.
Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на човека. Тогава се изживява това, което не може да се изрази по друг начин, освен с думите: в тази мирова среднощ се преживяват неща, скрити дълбоко, дълбоко под повърхността не само на сетивния свят, но и под повърхността на някои светове, в които води началното ясновидство. На сетивния свят, а понякога също и на ясновиждащия поглед, който прониква през някои слоеве под сетивния свят, се изплъзва това – ние ще говорим още за него, – което може да се нарече необходимостите в мировите събития, тези необходимости, които се коренят в основите на нещата, в които се коренят също и най-дълбоките основи на човешката душа, които обаче се изплъзват на сетивното, а също и на първоначалния ясновиждащ поглед и се разкриват пред последния едва когато се изживява нещо, подобно на описаното образно през Сатурновия период. Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества. Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота.
към текста >>
Но най-същественото е да се
усет
и настроението на тази картина, в която по съвсем различен, индивидуален начин, така че вътрешната душевна сила, която съответства на другата Филия, става реална, се случва пробуждането, у Йохан Томасий идва споменът за мировата среднощ и за дълбоката египетска древност.
Но най-същественото е да се усети настроението на тази картина, в която по съвсем различен, индивидуален начин, така че вътрешната душевна сила, която съответства на другата Филия, става реална, се случва пробуждането, у Йохан Томасий идва споменът за мировата среднощ и за дълбоката египетска древност.
За така настроената душа, каквато живее в Йохан Томасий, значение имат думите на другата Филия:
към текста >>
230.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
На нашето време е необходимо, скъпи мои приятели, душите да
усет
ят реалност, представа за реалности, когато се изговарят такива думи, изхождайки от познанието за духовния свят.
На нашето време е необходимо, скъпи мои приятели, душите да усетят реалност, представа за реалности, когато се изговарят такива думи, изхождайки от познанието за духовния свят.
към текста >>
231.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Няма да
усет
им правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че виждането му е накърнено, ако не
усет
им как в това виждане встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер.
Аз например ви обръщам внимание върху това да се опитате медитативно да изживеете по-нататък казаното от мен за Ариман като господар на смъртта в света и изложеното в „Пробуждането на душите“. Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество. Повече или по-малко със загатвания това е представено тук. Но, започвайки от Трета картина, виждаме как постепенно все по-ясно и по-ясно се приближава настроението, силите, подготвящи смъртта на Щрадер. Няма да можем да разберем защо в решаващата Четвърта картина се появява Теодора и казва какво иска да направи за Щрадер в страната на духовете, ако не изпитаме неясното чувство – както е правилно на това място, – което ни заставя да очакваме нещо.
Няма да усетим правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че виждането му е накърнено, ако не усетим как в това виждане встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер.
Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено. Настроението на приближаващата се смърт на Щрадер се излива върху цялото развитие също и на останалите действащи лица в драмата, започвайки от Трета картина. И ако го съпоставите с това, което беше изложено за Ариман като господар на смъртта, ще достигате до все по-дълбоки познания, свързани с духовните тайни, особено ако вземете предвид каква роля играе Ариман в настроението на драмата, намираща се под влиянието на импулсите на смъртта на Щрадер.
към текста >>
Няма да
усет
им правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено.
Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество. Повече или по-малко със загатвания това е представено тук. Но, започвайки от Трета картина, виждаме как постепенно все по-ясно и по-ясно се приближава настроението, силите, подготвящи смъртта на Щрадер. Няма да можем да разберем защо в решаващата Четвърта картина се появява Теодора и казва какво иска да направи за Щрадер в страната на духовете, ако не изпитаме неясното чувство – както е правилно на това място, – което ни заставя да очакваме нещо. Няма да усетим правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че виждането му е накърнено, ако не усетим как в това виждане встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер.
Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено.
Настроението на приближаващата се смърт на Щрадер се излива върху цялото развитие също и на останалите действащи лица в драмата, започвайки от Трета картина. И ако го съпоставите с това, което беше изложено за Ариман като господар на смъртта, ще достигате до все по-дълбоки познания, свързани с духовните тайни, особено ако вземете предвид каква роля играе Ариман в настроението на драмата, намираща се под влиянието на импулсите на смъртта на Щрадер.
към текста >>
И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е
усет
ил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата.
И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност.
Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука. И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>
На тръгване от този лекционен цикъл това може да се
усет
и много силно.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи.
На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно.
Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
232.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И тогава ние ясно ще
усет
им: Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс.
И тогава ние ясно ще усетим: Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс.
Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс. Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му. И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света.
към текста >>
В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков
усет
и изкова много нови думи.
Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие. Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*4.
В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено.
към текста >>
233.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Сега те
усет
иха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън.
Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието.
И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно.
към текста >>
И ето че настъпи моментът, когато апостолите
усет
иха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието.
И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън.
Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени.
към текста >>
Те
усет
иха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън.
Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов.
Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа.
към текста >>
Те
усет
иха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях.
И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите.
Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях.
В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие. Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.
към текста >>
Страничните хора веднага
усет
иха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.
Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие.
Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.
към текста >>
Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те
усет
иха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят.
Естествено, страничните наблюдатели се учудваха, че подобно преобразяване може да промени някои хора до такава степен.
Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят.
Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота. И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър. Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек.
към текста >>
Ние можем да се доближим до това Събитие само по пътя на ясновидството и само ако се вглъбим в душата на Петър или в някой от другите апостоли, които в празника на Петдесятницата се
усет
иха като оплодени от всепобеждаващата космическа Любов.
Ние можем да се доближим до това Събитие само по пътя на ясновидството и само ако се вглъбим в душата на Петър или в някой от другите апостоли, които в празника на Петдесятницата се усетиха като оплодени от всепобеждаващата космическа Любов.
Само ако надникнем в душите и изживяванията на тези хора, по един заобиколен път ние ще сме в състояние да отправим поглед към Кръста, издигнат на Голгота, към затъмнението на Земята, което я обхвана в онзи момент, както и към последвалото земетресение. Никой не отрича, че външно погледнато, въпросното затъмнение и земетресение бяха съвсем обикновени природни събития; обаче за ясновиждащия поглед смисълът на тези събития е. вложен там, в окултната космическа писменост; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решителност онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки. Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението.
към текста >>
Петър
усет
и това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста.
Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението. За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов.
Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста.
Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала никаква смърт! В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч. Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов.
към текста >>
234.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Както някой човек, под тежестта на огромни страдания вижда своето тяло да изчезва все повече и повече, така и Христовото Същество виждаше как божествената сила го напуска, докато в същото време като етерно Същество то все повече и повече се доближаваше до земното тяло на Исус от Назарет, докато накрая стана толкова сродно с него, че можа да
усет
и страх, какъвто понякога е присъщ на всеки обикновен човек.
Както някой човек, под тежестта на огромни страдания вижда своето тяло да изчезва все повече и повече, така и Христовото Същество виждаше как божествената сила го напуска, докато в същото време като етерно Същество то все повече и повече се доближаваше до земното тяло на Исус от Назарет, докато накрая стана толкова сродно с него, че можа да усети страх, какъвто понякога е присъщ на всеки обикновен човек.
Другите Евангелия също описват този момент, когато разказват как Христос Исус заедно с апостолите се изкачват на Маслиновата планина и Христовото Същество вече напълно потопено в тялото на Исус от Назарет усеща капките пот по челото. Тази пот идва от страха. Ето как изглеждаше част от низходящия път на Христовото Същество, насочен към все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в човешките измерения, в човешката същност на Исус от Назарет. Колкото повече етерното Христово Същество се доближаваше до земната човешка същност на Исус от Назарет, толкова повече Христос ставаше човек. Духовните, чудотворни сили на Бога, го напуснаха.
към текста >>
235.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Първоначално нещата изглеждаха така, сякаш момчето попиваше с голямо внимание и
усет
всичко, което чу ваше от многобройните книжници, които посещаваха техния дом, за да отговаря после на всеки зададен въпрос.
Първоначално нещата изглеждаха така, сякаш момчето попиваше с голямо внимание и усет всичко, което чу ваше от многобройните книжници, които посещаваха техния дом, за да отговаря после на всеки зададен въпрос.
То продължи да изненадва всички книжници и те започнаха да го смятат за дете-чудо. После обаче то стана все по-затворено и мълчаливо, и само безмълвно се вслушваше в разговорите на другите. И все пак през този период от време, в душата му непрекъснато възникваха забележителни идеи, морални максими, и най-вече забележителни, морални импулси. Религиозните разговори и спорове, на които беше само мълчалив свидетел, му правеха впечатление, но те все повече и повече започнаха да пробуждат в душата му истинско огорчение, понеже още в онези години момчето имаше чувството, че всичко онова, за което разговаря ха книжниците, преданията и старите писания, опазени в Стария Завет, съдържа нещо несигурно, нещо което съвсем лесно би могло да доведе до грешки и заблуждения.
към текста >>
И сега, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет
усет
и, като че ли почвата се разклати под нозете му и в някои дни той си казваше: Всичките душевни сили, с които вярвах че съм удостоен, ми помагат само да разбера, че еволюционната субстанция на еврейството вече е лишена от каквато и да е възможност за издигане до откровенията на Божия Дух.
Това беше един ужасен и страшен момент, едно ужасно впечатление, когато самият Батх-Кол му откри: че той не може да бъде повече продължител на старото откровение, че така да се каже той е вече неспособен да бъде представител на старото откровение.
И сега, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет усети, като че ли почвата се разклати под нозете му и в някои дни той си казваше: Всичките душевни сили, с които вярвах че съм удостоен, ми помагат само да разбера, че еволюционната субстанция на еврейството вече е лишена от каквато и да е възможност за издигане до откровенията на Божия Дух.
към текста >>
Най-напред той
усет
и как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести.
Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка.
Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести.
Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ. И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>
Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с
усет
а си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н.
И така, Исус от Назарет разполагаше не само с ясновиждащия поглед и с богатствата на мъдростта, а в известен смисъл, чрез самия живот, се превърна в един посветен. За това се досетиха хората, които по онова време бяха събрани в Ордена на есеите. Есеите практикуваха една разновидност на тайното учение в определени места на Палестина. Орденът беше известен със своите строги правила. Онзи, който искаше да влезе в Ордена, беше подлаган на редица изпитания поне една година, а в повечето случаи години наред.
Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н.
След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в един вид монашеско уединение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят. Тези основни моменти намират израз в някои от символите на есейския Орден. Дешифрирането на Хрониката Акаша показва, че името „есеи" идва от еврейската дума „есин" или „асин". Тази дума означава нещо като „лопата" или „лопатка"; защото есеите винаги носеха като отличителен знак една малка лопатка, нещо което е запазено в някои окултни братства и до днес. Есеите имаха и други правила: те не трябваше да носят у себе си никакви монети и да не минават през врати, които са украсени с рисунки или пък в чиято близост има нарисувани образи и картини.
към текста >>
236.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Пред погледа на духовния изследовател се открива следното: В същия миг, когато се извърши Кръщението на Исус в реката Йордан, майката също
усет
и в себе си, че идва краят на нейната душевна метаморфоза.
Пред погледа на духовния изследовател се открива следното: В същия миг, когато се извърши Кръщението на Исус в реката Йордан, майката също усети в себе си, че идва краят на нейната душевна метаморфоза.
Тя усети по това време тя беше на 45, 46 години как в нея внезапно прониква душата на онази, която беше майка на детето Исус, което през своята дванадесета година прие Заратустровия Аз, и която беше починала отдавна. Както Христовият Дух проникна в Исус от Назарет, така и духът на другата майка, която междувременно пребиваваше в духовния свят, се спусна над жената, с която Исус водеше споменатия разговор. И от тогава тя чувствуваше себе си като онази млада майка, която някога беше родила детето Исус, за което ни разказва евангелистът Лука.
към текста >>
Тя
усет
и по това време тя беше на 45, 46 години как в нея внезапно прониква душата на онази, която беше майка на детето Исус, което през своята дванадесета година прие Заратустровия Аз, и която беше починала отдавна.
Пред погледа на духовния изследовател се открива следното: В същия миг, когато се извърши Кръщението на Исус в реката Йордан, майката също усети в себе си, че идва краят на нейната душевна метаморфоза.
Тя усети по това време тя беше на 45, 46 години как в нея внезапно прониква душата на онази, която беше майка на детето Исус, което през своята дванадесета година прие Заратустровия Аз, и която беше починала отдавна.
Както Христовият Дух проникна в Исус от Назарет, така и духът на другата майка, която междувременно пребиваваше в духовния свят, се спусна над жената, с която Исус водеше споменатия разговор. И от тогава тя чувствуваше себе си като онази млада майка, която някога беше родила детето Исус, за което ни разказва евангелистът Лука.
към текста >>
Нека да се опитаме да вникнем в него, но и да
усет
им друго че отсега нататък на Земята живее едно особено Същество: Христовото Същество, инкарнирано в едно човешко тяло, едно Същество, което до тогава изобщо не беше влизало в човешко тяло, а обитаваше само духовните светове и познаваше тях, но не и земния свят, не и земния живот!
Нека правилно да си представим изключителния характер на това събитие!
Нека да се опитаме да вникнем в него, но и да усетим друго че отсега нататък на Земята живее едно особено Същество: Христовото Същество, инкарнирано в едно човешко тяло, едно Същество, което до тогава изобщо не беше влизало в човешко тяло, а обитаваше само духовните светове и познаваше тях, но не и земния свят, не и земния живот!
От Земния свят Христовото Същество узна единствено това, което беше побрано в трите тела физическото, етерното и астрално тяло на Исус от Назарет. То се потопи в тези тела, такива, каквито те бяха станали под влияние на тридесетгодишния му досегашен живот. Така Христовото Същество пристъпи съвсем непредубедено към първите си земни опитности.
към текста >>
И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той
усет
и цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят.
Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник. Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб.
И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят.
Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии. Той усети още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост. Сега Той знаеше: Животът заради насъщния хляб беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
към текста >>
Той
усет
и и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии.
Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб. И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят.
Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии.
Той усети още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост. Сега Той знаеше: Животът заради насъщния хляб беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
към текста >>
Той
усет
и още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост.
Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб. И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят. Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии.
Той усети още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост.
Сега Той знаеше: Животът заради насъщния хляб беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
към текста >>
Да, той непрекъснато говори за Духа, обаче ако прочетем всичките му книги опитайте се да го сторите навсякъде ще срещнете: Духът съществува, човекът трябва да го
усет
и, да го изживее и т.н.
Днес хората на драго сърце говорят за Духа, но те не предусещат нищо за Духа. Има един човек защо пък да не назовем имена който стана много известен, именно защото непрекъснато говори за Духа: Рудолф Ойкен *31.
Да, той непрекъснато говори за Духа, обаче ако прочетем всичките му книги опитайте се да го сторите навсякъде ще срещнете: Духът съществува, човекът трябва да го усети, да го изживее и т.н.
Този мотив, облечен в безкрайни фрази, звучи във всичките му книги и навсякъде четем: Дух, Дух, Дух! Ето как се говори днес за Духа, защото хората са високомерни, а и не полагат усилия, за да стигнат до изворите на самия Дух. И тези хора днес са широко известни, уважавани от всички! Ето защо в днешно време ще бъде много трудно, ако човек реши да проправи някакъв път с помощта на тези толкова конкретни факти, извлечени, направо от Духа, какъвто е случаят с Петото Евангелие. За тази цел са необходими сериозност и усет за истината.
към текста >>
За тази цел са необходими сериозност и
усет
за истината.
Да, той непрекъснато говори за Духа, обаче ако прочетем всичките му книги опитайте се да го сторите навсякъде ще срещнете: Духът съществува, човекът трябва да го усети, да го изживее и т.н. Този мотив, облечен в безкрайни фрази, звучи във всичките му книги и навсякъде четем: Дух, Дух, Дух! Ето как се говори днес за Духа, защото хората са високомерни, а и не полагат усилия, за да стигнат до изворите на самия Дух. И тези хора днес са широко известни, уважавани от всички! Ето защо в днешно време ще бъде много трудно, ако човек реши да проправи някакъв път с помощта на тези толкова конкретни факти, извлечени, направо от Духа, какъвто е случаят с Петото Евангелие.
За тази цел са необходими сериозност и усет за истината.
Една от най-новите книги на Ойкен носи заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни? ". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа. Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат. На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони! Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното.
към текста >>
237.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато духовните понятия за света се вливат в нашите души, те се превръщат в един вътрешно пулсиращ живот, в жизнена сила, която можем, ясно да
усет
им, в една сила, която бликва вътре в нас както при възвишения полет на нашите мисли, така и при най-незначителните грижи, свързани с ежедневието; тя се превръща в нещо, на което ние винаги можем да разчитаме, когато сме в беда или когато търсим утеха.
Когато духовните понятия за света се вливат в нашите души, те се превръщат в един вътрешно пулсиращ живот, в жизнена сила, която можем, ясно да усетим, в една сила, която бликва вътре в нас както при възвишения полет на нашите мисли, така и при най-незначителните грижи, свързани с ежедневието; тя се превръща в нещо, на което ние винаги можем да разчитаме, когато сме в беда или когато търсим утеха.
Също и истинският морал, истинската нравствена сила ще израсне за човечеството единствено тогава, когато душевният поглед потърси истинската духовност, истинския духовен живот.
към текста >>
238.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да
усет
и а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение.
Благодарение на особеностите в своето развитие, Исус от Назарет влезе в такива отношения с есеите, каквито не биха били възможни за друг човек; а за годините, за които говоря тук, подобни отношения биха били напълно изключени, ако той сам не би бил есеин. Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възможност да участвува в разговорите, които иначе есеите водеха само помежду си. Той можа да проникне до най-дълбоките тайни и правила на есейския Орден.
Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение.
Ето с какво се запозна Исус от Назарет.
към текста >>
239.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Исус от Назарет отговори: Там, където души като вашите не искат да погледнат, където мъките на човечеството ще
усет
ят лъчите на забравената светлина!
Те бяха същите, с които той често беше разговарял в случаите, когато посещаваше есейската общност. Но понеже Азът на Заратустра беше излязъл от него, той не позна веднага двамата есеи. Обаче те го познаха, защото онзи забележителен физиономичен израз, получен от продължителното пребиваване на Заратустра, не беше променен за страничния наблюдател. Двамата есеи го заговориха с думите: Къде води твоят път?
Исус от Назарет отговори: Там, където души като вашите не искат да погледнат, където мъките на човечеството ще усетят лъчите на забравената светлина!
към текста >>
След като за известно време погледът им остана като помътнен, те
усет
иха желание да се вгледат в далечината.
След като за известно време погледът им остана като помътнен, те усетиха желание да се вгледат в далечината.
И в далечината те видяха нещо като фата Моргана. Те разпознаха лицето на този, който току-що беше стоял до тях, само че увеличено до огромни размери. И тогава, те чуха думите, идващи сякаш от фата Моргана, които всяха ужас в душите им: Суетни са вашите стремежи, защото сърцето ви е празно, защото сте изпълнени с Дух, който измамно скрива гордостта зад маската на смирението. За известно време те останаха като зашеметени от това лице и от тези думи, а после фата Моргана изчезна. Исус от Назарет също не се виждаше пред очите им.
към текста >>
240.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Иска се дълбок
усет
, за да проумеем: Ето, тези величествени образи, макар и непонятни за разума, са все пак достъпни за чувствата, и благодарение на тях, човешката душа се докосва до дълбоки, шеметно дълбоки тайни.
Това е образното представяне на третото Христово събитие: Архангел Михаил или Св. Георги, по-късният Натанов Исус, душевно пробуден от Христос. Ето откъде идва архангелският образ в духовните светове. Победата над Дракона означава преодоляването на онези сили в човешкото мислене, чувства и воля т.е. самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат единството в мисленето, чувствата и волята.
Иска се дълбок усет, за да проумеем: Ето, тези величествени образи, макар и непонятни за разума, са все пак достъпни за чувствата, и благодарение на тях, човешката душа се докосва до дълбоки, шеметно дълбоки тайни.
към текста >>
241.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В този момент можеше да се види, как в душите им настъпи нещо, което те
усет
иха, сякаш „дойдоха на себе си".
Днес искам да говоря за събитието, което наричаме Петдесятница. За самия мен то беше изходната точка към Петото Евангелие. Първоначално аз насочих моя поглед към душите на апостолите и учениците, които не само според преданието, но действително бяха събрани на определено място за празника Петдесятница.
В този момент можеше да се види, как в душите им настъпи нещо, което те усетиха, сякаш „дойдоха на себе си".
Защото сега те научиха това, което беше станало с тях по-рано. Те си казаха: Да, ние изживяхме нещо по един много странен начин.
към текста >>
При празника на Петдесятницата се получи така, че апостолите
усет
иха: Ето, събитията отново се появяват в нашите спомени и сега разбираме, че по времето на тези събития ние не се намирахме в нашето обикновено дневно съзнание.
И така, те се вглеждаха в своите предишни изживявания, които бяха изпитали като в един възвишен сън, в едно друго състояние на съзнанието. В един по-висш смисъл, с тях се получи същото, което става с обикновения човек, когато сънувайки, той изживява нещо, после си го спомня и казва: Аз сънувах този сън, пробудих се и едва сега той става ясен за мен.
При празника на Петдесятницата се получи така, че апостолите усетиха: Ето, събитията отново се появяват в нашите спомени и сега разбираме, че по времето на тези събития ние не се намирахме в нашето обикновено дневно съзнание.
Ето какво знаеха те сега. Те си припомниха и друго: Доскоро ние бродихме за едно с Този, който ни беше толкова скъп, толкова мил. После, в определен момент, стана така, като че ли Той ни беше отнет. Сякаш споменът за общите пътувания с Исус на физическото поле се разпадна, а това, което последва, те изживяха като в един вид сомнамбулно състояние.
към текста >>
Когато се установяват нови факти относно събитията в Палестина, хората ще
усет
ят и нова смелост, защото и другите четири Евангелия възникнаха по същия начин, както Петото, само че Петото Евангелие дойде две хиляди години по-късно.
Описваме ли ги правилно, въпросното събитие застава пред нас нагледно и живо. Когато един ден Петото Евангелие заеме своето подобаващо място защото, макар и може би след доста продължителен период от време, човечеството наистина ще се нуждае от него, това изключително събитие ще бъде разглеждано по съвсем друг начин. Петото Евангелие ще се превърне в извор на утеха и здраве, то ще стане една книга на силата. В края на Четвъртото Евангелие са записани онези думи, които всички знаем: Че светът не е в състояние да побере книгите, които биха могли да бъдат написани. Тези думи отговарят на истината.
Когато се установяват нови факти относно събитията в Палестина, хората ще усетят и нова смелост, защото и другите четири Евангелия възникнаха по същия начин, както Петото, само че Петото Евангелие дойде две хиляди години по-късно.
към текста >>
242.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И това, което възниква в резултат на придвижването на разглежданите от нас планети през Зодиакалния кръг има своето съответствие в лицето на отношенията, които възникват всред 7-те мирогледни нагласи, но по такъв начин, че сега ние можем да
усет
им гнозиса като Сатурн, логизма като Юпитер, волунтаризма като Марс, емпиризма като Слънце, мистицизма като Венера, трансцедентализма като Меркурий и окултизма като Луна.
Започвайки с идеализма, ще го определим като духовно-зодиакален знак на Овена, рационализмът ще свържем с Телеца, математизмът – с Близнаци, материализмът с Рак, сензуализмът – с Лъв, феноменализмът – с Дева, реализмът – с Везни, динамизмът – със Скорпион, монадизмът – със Стрелец, спиритуализмът – с Козирога, пневматизмът – с Водолей, психизмът – с Риби. Разглеждани в рамките на външния пространствено-материален свят връзките между отделните знаци на Зодиака съществуват обективно, но всъщност те се пренасят и в духовната област, съответно като връзки между посочените 12 основни мирогледа.
И това, което възниква в резултат на придвижването на разглежданите от нас планети през Зодиакалния кръг има своето съответствие в лицето на отношенията, които възникват всред 7-те мирогледни нагласи, но по такъв начин, че сега ние можем да усетим гнозиса като Сатурн, логизма като Юпитер, волунтаризма като Марс, емпиризма като Слънце, мистицизма като Венера, трансцедентализма като Меркурий и окултизма като Луна.
към текста >>
243.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И в наши дни колкото по-слаби са
усет
ът и предчувствието за духовната наука, толкова по-силно е изразена тази едностранчивост.
Ето защо духовната наука създава у нас убеждението, че между отделните мирогледи трябва да има разбирателство и взаимна търпимост, но тя ясно посочва и надвишаването на онова, което е необходимо, чрез съблюдаването с констелацията от страна на онези наши съвременици, които причиняват големи беди с това, че със субективните си погрешни преценки влияят върху хората без да се съобразяват с тяхната констелация. Светът не се оставя да бъде обяснен от един човек, чиито заложби го тласкат в една или друга посока. И ако той поиска да обясни света с помощта на една или друга своя заложба и създава една цяла философия, тогава тази философия се оказва нещо вредно, а пред духовната наука израства задачата да отхвърля всички високомерни претенции на една едностранчивост, която се опитва да блесне в очите на хората като цялостна систематика.
И в наши дни колкото по-слаби са усетът и предчувствието за духовната наука, толкова по-силно е изразена тази едностранчивост.
към текста >>
Впрочем най-доброто, което можем да постигнем, е че чрез такива описания – с
усет
и чувство – ние навлизаме все по-дълбоко и по-дълбоко в духовното устройство на света.
Някои аспекти, свързани с обяснението на света, се проявяват именно тогава, когато душата се изправи пред такива описания, каквито направихме в хода на тези четири лекции.
Впрочем най-доброто, което можем да постигнем, е че чрез такива описания – с усет и чувство – ние навлизаме все по-дълбоко и по-дълбоко в духовното устройство на света.
Достатъчно е, ако в хода на един такъв лекционен цикъл постигнем дори и само това, че мнозина от вас си кажат: - Да, ако искаме да поемем по верния път, ние трябва да се потопим в духовния свят, т.е. в света на истината, а не в света на заблужденията. Защото, ако искаме да поемем по този път и да стигнем до изворите на истината, ние трябва да преразгледаме много, много неща. И ако в началото би искало да ни се струва, че тук или там възниква някакво противоречие, че бихме искали да не разберем едно или друго, въпреки всичко, сега ние сме убедени, че светът е тук не за да бъде разбран от всяко равнище на човешкия интелект, и че за нас е по-добре да станем търсачи на истината, отколкото винаги да заставаме пред света така, че само да задаваме въпросите: „Какво можем да разберем? ” и „Какво не можем да разберем?
към текста >>
244.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър
усет
за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна.
Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата.
Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда. И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди. Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат.
към текста >>
Помислете само с какъв тънък
усет
е замислена тази легенда.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна. Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата.
Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда.
И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди. Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм.
към текста >>
И ние можем да открием същия тънък
усет
в безброй много такива народни легенди.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна. Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата. Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда.
И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди.
Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм. Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил един прост, неук човек.
към текста >>
Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен
усет
за съществуването на Луцифер и Ариман.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна. Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата. Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда. И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди.
Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман.
Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм. Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил един прост, неук човек. С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
към текста >>
Тази конструкция, изградена с толкова фин
усет
, ще намерите в много народни легенди, в най-простите народни легенди.
Следователно тук добрата сила, доброто същество е поставено между Луцифер и Ариман.
Тази конструкция, изградена с толкова фин усет, ще намерите в много народни легенди, в най-простите народни легенди.
Обаче чувството за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният магнетизъм и т.н. са основните движещи сили в материалния свят. Постиженията на естествените науки се превърна в нещо забележително само защото усетът за духовния свят постепенно беше напълно изгубен.
към текста >>
Постиженията на естествените науки се превърна в нещо забележително само защото
усет
ът за духовния свят постепенно беше напълно изгубен.
Следователно тук добрата сила, доброто същество е поставено между Луцифер и Ариман. Тази конструкция, изградена с толкова фин усет, ще намерите в много народни легенди, в най-простите народни легенди. Обаче чувството за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният магнетизъм и т.н. са основните движещи сили в материалния свят.
Постиженията на естествените науки се превърна в нещо забележително само защото усетът за духовния свят постепенно беше напълно изгубен.
към текста >>
Виждате ли, има много хора, които имат определен
усет
за тези неща.
Навсякъде и по всяко време във физическите процеси се намесват онези процеси, които се разиграват в етерния свят. И така, ние можем да предположим: Както е вярно, че когато по отношение на човека казваме „той има физическо тяло“, това е до голяма степен едностранчиво и следва да добавим, че той има и своето етерно тяло, така също можем да предположим, че същото се отнася и за външните процеси. Това, което възприемаме първоначално с нашите физически сетива и с нашия физически ум, е само едното. Обаче в неговата основа стои нещо, което е аналогично на човешкото етерно тяло. В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес.
Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща.
Може да срещнете този усет по два начина. Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот. Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго. Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното.
към текста >>
Може да срещнете този
усет
по два начина.
И така, ние можем да предположим: Както е вярно, че когато по отношение на човека казваме „той има физическо тяло“, това е до голяма степен едностранчиво и следва да добавим, че той има и своето етерно тяло, така също можем да предположим, че същото се отнася и за външните процеси. Това, което възприемаме първоначално с нашите физически сетива и с нашия физически ум, е само едното. Обаче в неговата основа стои нещо, което е аналогично на човешкото етерно тяло. В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес. Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща.
Може да срещнете този усет по два начина.
Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот. Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго. Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища.
към текста >>
245.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Накратко казано, един майстор с голям художествен
усет
създал велико произведение на изкуството.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля. Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена. По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват.
Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството.
После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле. Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение. А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно. Ето защо той заповядал да извадят очите на майстора. Сега слепецът се оттеглил някъде и заживял напълно самотен.
към текста >>
Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен
усет
от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля. Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена. По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват. Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството. После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле.
Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение.
А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно. Ето защо той заповядал да извадят очите на майстора. Сега слепецът се оттеглил някъде и заживял напълно самотен. Едва когато усетил, че наближава последният му час, той поискал разрешение да докосне часовника и тогава чрез едно бързо и сръчно движение повредил часовника, който никога вече не можел да бъде поправен.
към текста >>
Едва когато
усет
ил, че наближава последният му час, той поискал разрешение да докосне часовника и тогава чрез едно бързо и сръчно движение повредил часовника, който никога вече не можел да бъде поправен.
После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле. Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение. А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно. Ето защо той заповядал да извадят очите на майстора. Сега слепецът се оттеглил някъде и заживял напълно самотен.
Едва когато усетил, че наближава последният му час, той поискал разрешение да докосне часовника и тогава чрез едно бързо и сръчно движение повредил часовника, който никога вече не можел да бъде поправен.
към текста >>
В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице
усет
ът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника единствено за себе си, един часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман.
В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице усетът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника единствено за себе си, един часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман.
В момента, когато на арената за става Луцифер обратното също може да се случи, тогава веднага се появява и Ариман. Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него.
към текста >>
Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок
усет
за Ариман и Луцифер.
И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него. Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ. Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта.
Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
към текста >>
Но този
усет
за ариманическото и луциферическото начало ние трябва отново да пробудим у себе си, ако искаме да стигнем до едно правилно решение на посочения труден въпрос.
Но този усет за ариманическото и луциферическото начало ние трябва отново да пробудим у себе си, ако искаме да стигнем до едно правилно решение на посочения труден въпрос.
И всъщност светът винаги застава пред нас в една двойственост. Да насочим поглед към природата. Онова, което е само природа, винаги застава пред нас под формата на една или друга строга необходимост. Ние дори знаем, че идеалът на природоизследователя е този, да изчисли математически всички възможни бъдещи събития, опирайки се на миналите. Този идеал е валиден за всички природни явления: Да се направи същото, каквото правим по отношение на Слънчевите и Лунните затъмнения, които могат да бъдат предварително изчислени според констелациите на небесните тела.
към текста >>
246.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин
усет
за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“.
Това е един очевиден факт. Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние.
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“.
Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
към текста >>
247.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Би трябвало да развием у себе си един фин
усет
за онзи начин, по който дребните хора говореха за волята.
Цялата тази възприемателна способност постепенно изчезна за човека от по-новото време, понеже днешното човечество е длъжно да извърши прехода към свободата, която е възможна само поради това, че днес хората са в състояние да възприемат единствено външния физически свят със своето „предметно“ съзнание. Изгубвайки способността да виждат аурата, хората изгубиха и една друга способност.
Би трябвало да развием у себе си един фин усет за онзи начин, по който дребните хора говореха за волята.
Те усещаха много повече от нас как волята, която днес живее само в Аза, се потопява в органите, как тя ако мога да си послужа с един днешен израз се потопява в астралното тяло. Да, те усещаха продължението на Аза в астралното тяло. Можем нагледно да обясним това, скъпи мои приятели, в една точно определена област. Виждате ли, фактът, че днешните художници не могат да рисуват без модел, този факт се основава на това, че хората напълно изгубиха възможността да изживяват по някакъв начин продължението на Аза вътре в организма, продължението на Аза в астралното тяло. Защо днес се удивляваме толкова много на старите портрети?
към текста >>
Поради обстоятелството, че хората изгубиха всякакъв
усет
за астралното тяло, се наложи те да се придържат така строго към модела, както това вече стана нещо обичайно за нашето време.
Защото художниците от миналото не изработваха своите портрети така, както правят днешните художници, които поставят пред себе си едно лице и допират, т.е. подражават на чертите, които виждат там; напротив, старите художници знаеха: при някого, чиито мускули около очите са формирани по определен начин, при него това, което живее в Аза, продължава по един строго определен начин в астралното тяло, така че тъкмо Азът поражда съответната форма на мускулите. Ако се пренесем в миналото и надникнем в епохата на дребна Гърция, бихме се измамили твърде много, ако повярваме, че древните гърци са използували някакви модели, за да създадат онези чудни форми, които са ни оставили. Те не са имали никакви модели. Онзи, който трябваше да придаде определена форма на ръката ръката в нейната художествена цялост, добре знаеше как волята вмъква Аза в астралното тяло; и от това, което долавяше, той пресъздаваше после формите.
Поради обстоятелството, че хората изгубиха всякакъв усет за астралното тяло, се наложи те да се придържат така строго към модела, както това вече стана нещо обичайно за нашето време.
към текста >>
Тя може да бъде обхваната само в Аза... да, както вече казахме, тя може да бъде
усет
ена и непосредствено изживяна само там, в Аза.
И няма никаква представа какво точно се намира зад физическото тяло. Дори и вътре в това физическо тяло няма никаква следа от Аза, нито следа от волята. И какво би трябвало да направи сега този природоизследовател? Той би трябвало напълно да отрече както волята, така и Аза, би трябвало да каже: тук няма никаква воля, в човека не съществува нищо подобно, понеже във физическото тяло не може да бъде намерена дори и следа от това, което наричате воля. Но волята е скрита в по-дълбоките пластове на организма.
Тя може да бъде обхваната само в Аза... да, както вече казахме, тя може да бъде усетена и непосредствено изживяна само там, в Аза.
И ако един природоизследовател, който, общо взето, прекарва времето си в сънуване, би бил напълно откровен, той щеше да се обърне към своята аудитория с думите: Да, когато говорим за човека, ние всъщност трябва да говорим за волята. Но за нас, природоизследователите, това е една пълна глупост. Хипотезата, че съществува воля, е напълно погрешна. Волята чисто и просто не съществува. Ето как би трябвало да се изрази съвременният учен и това е напълно логично; той изобщо не достига до каквото и да е смислено обяснение на физическите процеси, той само бълнува върху тях и фактически е длъжен да отрече волята.
към текста >>
248.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Напротив, имаме усещането, когато можем да
усет
им по-фино цветовете, че с нашите душевни сили можем да навлезем в синьото, че можем да го изпълним.
Червената повърхност има нещо агресивно за този, който я усеща, без при това той да е невротичен – подчертавам това, – нещо от нея сякаш излиза, за да ни докосне. От червеното винаги нещо се насочва срещу нас. Синьото предизвиква в нас противоположното усещане. То остава спокойно на своето място. От синьото нищо не се устремява към нас.
Напротив, имаме усещането, когато можем да усетим по-фино цветовете, че с нашите душевни сили можем да навлезем в синьото, че можем да го изпълним.
Зеленото е до известна степен в ритмично състояние на равновесие. Затова то действа така благотворно като растителна покривка на земята. Зеленото ни въздейства така, че ние отчасти навлизаме в него, отчасти то също се насочва към нас. Погледнем ли едно зелено поле, имаме чувството, че навлизаме в нещо, а после нещо се приближава към нас. Така се получава онова освежаване, което има за нас едно широко, зелено поле.
към текста >>
249.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да
усет
ят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес. Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на живота между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят. По този начин това, което живее в нас, се подбужда все повече и повече да се развива в непосредствено изживяване на духовния свят. И това става вече необходимост за съвременното човечество. Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество.
Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
към текста >>
250.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Главно условие за съставяне на преценката:
усет
за фактите.
Главно условие за съставяне на преценката: усет за фактите.
Рудолф Шелен, Роза Майредер. Оформяне на политическите отношения в Европа от последната третина на XIХ век насам. По повод избухването на войната през 1914 г. брошурата на Якоб Рухти; Георг Брандес. Александер фон Глайхен-Русвурм за човешкото достойнство.
към текста >>
251.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие
усет
, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си.
През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си.
Всъщност целият привидно материалистически живот не е нищо друго освен последица на духовния живот.
към текста >>
Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат
усет
за онова, което духовното всъщност представлява.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи. Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот.
Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява.
Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Човек съвсем рядко се натъква на действителен
усет
относно онова, за което всъщност става въпрос в тази сфера.
Но сме свидетели и на още нещо свидетели сме как с думи, лишени от съдържание, се прави история, политика и печалното е колко малко склонност съществува да се вникне именно в това.
Човек съвсем рядко се натъква на действителен усет относно онова, за което всъщност става въпрос в тази сфера.
Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи усет за големия недостатък на нашето време:
към текста >>
Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи
усет
за големия недостатък на нашето време:
Но сме свидетели и на още нещо свидетели сме как с думи, лишени от съдържание, се прави история, политика и печалното е колко малко склонност съществува да се вникне именно в това. Човек съвсем рядко се натъква на действителен усет относно онова, за което всъщност става въпрос в тази сфера.
Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи усет за големия недостатък на нашето време:
към текста >>
Хората може да възприемат тези фрази и, ако желаят, още по-въодушевено да се проникват от тях, но с тази склонност те никога не ще смогнат да намерят истината, тъй като е нужен
усет
за фактите, независимо дали тези факти трябва да се търсят във физическия план или в духовния свят.
Такива гласове несъмнено доказват, че някои прозират какво липсва на съвременността. Те не са чак толкова много, ала човек се плаши, когато целта е да се подхване живият импулс на Духовната Наука. Не му се иска да допусне до себе си онова, което е най-подходящо за разбиране на действителността. Това пък стои във взаимовръзка главно с липсата на определен основен импулс за стремежа, а това е основният импулс към истината. Съществува склонност истината да се търси във фрази.
Хората може да възприемат тези фрази и, ако желаят, още по-въодушевено да се проникват от тях, но с тази склонност те никога не ще смогнат да намерят истината, тъй като е нужен усет за фактите, независимо дали тези факти трябва да се търсят във физическия план или в духовния свят.
към текста >>
252.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил
усет
ил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света.
Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият
усет
за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>
В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е
усет
ил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
Напоследък разправят, че Херман Бар се бил покатоличил. Е, изцяло католик едва ли е станал. Станал е вероятно в същата степен, в каквато беше буланжист. Ала той е човек!
В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
към текста >>
253.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш
усет
за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100. Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение. Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски. За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление.
Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг.
Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>
254.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Който е съпреживял онези времена, знае колко болка е имало в сърцата на всички, които при основаването на съвременния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на
усет
а, на чувството и на идеала.
Който е съпреживял онези времена, знае колко болка е имало в сърцата на всички, които при основаването на съвременния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на усета, на чувството и на идеала.
През шейсетте и седемдесетте години имало хора, принадлежащи към така наречената Великогерманска партия, а освен тях имало и малогерманци. Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия.
към текста >>
Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални времена, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана кръв, но и затуй, защото доказаха колко малко
усет
за истината притежава човечеството най-общо.
Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане. Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери. И човечеството един ден ще трябва да прозре това.
Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални времена, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана кръв, но и затуй, защото доказаха колко малко усет за истината притежава човечеството най-общо.
Затова е редно тук вече да се говори. Защото нашият девиз гласи „Мъдростта е само в истината"*165. И най-вече в горчиви време на е редно да се обръща внимание на тези неща, във времена, когато сърцето особено силно кърви. Защото, наместо хората да се развличат с разни работи, както постъпват под влияние на журналистиката, по-полезно би било да се заемат с много други неща.
към текста >>
Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да
усет
и къде мирът не е желан!
И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира.
Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан!
Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега. Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира.
към текста >>
Всяко дете ще
усет
и колко смешни са възраженията, правени и сега.
И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира. Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан!
Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега.
Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира.
към текста >>
255.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Човек трябва да има
усет
за трагичното, ако желае да разбере развитието на човечеството.
Едната страна на Христовото отношение към Исус се състои в това, че Христос е дошъл на този свят по време, когато мъдростта, която е можела да го разбере, която е искала да го разбере, вече била изкоренена. И за добри християни все още смятали себе си онези, които говорели, че старият гнозис бил ориенталска измислица, която трябвало да се изкорени за доброто на западните люде. В действителност това не било нищо друго освен безсилието на времето, което не било в състояние да съчетае земните представи с не бесните.
Човек трябва да има усет за трагичното, ако желае да разбере развитието на човечеството.
към текста >>
256.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И това могло да се постигне именно защото
усет
ът за старите традиции продължавал да действа.
Получило се така, че на юг гнозисът вникнал по-добре, бих казал, във великденското тайнство, в Христовата мистерия. Само че, както вече посочих, представата за нея била изличена от догматиката. На север пък хората, макар и не с представите, които вече не били живи, а с усещанията, които надживели представите, вникнали по-добре в Исусовата мистерия, в усещането за младенеца, навлизай в света заради спасението на човечеството.
И това могло да се постигне именно защото усетът за старите традиции продължавал да действа.
Получило се така, че докато на юг задачата на църквата била да изличи Христовата мистерия, на север нейна задача станало изкореняването на Коледното тайнство и, бих казал, неговото превръщане в нещо по-безобидно, така че по-сетне, през средновековието, коледната представа се оказало онова, което наистина разчита в много отношения, бих казал, на пробуждащото се все повече за материалистическата епоха филистерство на по-новото време. Защото всичко филистерско изцяло си е едно паралелно явление на материализма. Редно е обаче да се досетим, че по-големи, по-значителни представи са битували под формата на усещания в Централна Европа през VIII, IX, че навярно и през Х век, тъй като тези усещания се явявали продължение именно на онова, което все още било налице от старите традиции продължение на шествия и други подобни, които се били запазили в народната памет.
към текста >>
Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният
усет
и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък. Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на изток и сетне щяло да бъде въплътено в едно замислено в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество. Първородният сред много братя бил в известен смисъл последният роден измежду онези, които били замислени ведно с космическото положение на звездите. При еволюцията, остатъците от старото винаги се свързват с новото. И тъй като в северните области се било развило усещането човекът да се появява на земята по коледно време, пак в тези области бих казал като атавистичен отзвук на онова усещане могло да възникне в частност усещането за Исус.
Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
към текста >>
257.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Чрез обсъждането именно на тези понятия за духовното ръководство на човечеството е възможно да се
усет
и каква връзка или пък липса на връзка съществува между антропософски ориентираната Духовна Наука и стария гнозис.
За да го схванете по-добре, необходимо е само да припомните в душата си съдържащото се в моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството". Там ще видите как лежащото в основата на представата за Христос може да се възведе към тайни на духовните светове, как може да се покаже какъв път в духовните светове е изминало Съществото, заложено в представата за Христос, та в даден момент на Земното развитие да се разкрие посредством физическо превръщане в човек.
Чрез обсъждането именно на тези понятия за духовното ръководство на човечеството е възможно да се усети каква връзка или пък липса на връзка съществува между антропософски ориентираната Духовна Наука и стария гнозис.
В стария гнозис не би било още възможно да се представи пътят на Христос през духовните светове така, както това е из пробвано в книгата „Духовното ръководство на човека и човечеството". Този стар гнозис обаче е имал своя представа за Христос, своя идея за Христос. Той успял да извлече от атавистично-ясновидското знание толкова много, че по духовен начин да обозре Христос и да каже: В духовния свят протича еволюция Йерархиите или, както е казано там, еоните следват един подир друг и един от еоните е Христос. И в гнозиса се посочва как докато се разгръщали еон подир еон Христос слиза и се разкрива в един човек. Днес това може да се покаже още по-ясно и Вие имате възможност да го прочетете в „Духовното ръководство на човека и човечеството".
към текста >>
През тези дни, след като изложих всичко това, човек би могъл да си постави следния въпрос и онези сред Вас, които са си поставили този въпрос, сигурно са
усет
или в душата си нещо вярно.
През тези дни, след като изложих всичко това, човек би могъл да си постави следния въпрос и онези сред Вас, които са си поставили този въпрос, сигурно са усетили в душата си нещо вярно.
А ако днес още не сте си го поставили, можете да се постараете в бъдеще да си поставите именно такива въпроси; защото те се появяват навред, щом се създаде предпоставка истината да се търси не само в това, което се казва, но и в това, което се върши. Мировото слово, чието рождение празнуваме в Коледното тайнство, ние разбираме правилно само тогава, когато си го представяме възможно най-всеобхватно, когато си мислим, че то действително вибрира и се носи във всичко, което става, което се случва. И ако човек има смирението и всеотдайността да се почувства втъкан в всемирния процес, той открива и съществуващите там взаимовръзки.
към текста >>
Днес обаче изглежда, че към невярното, към злото,ако то бъде поставено в космическата констелация, човечеството съвсем очевидно проявява повече чувство и
усет
,отколкото да се направи опит онова, което в истински добрия смисъл трябва да се въплъти в развитието на човечеството, да бъде изразено и чрез реален факт.
Днес обаче изглежда, че към невярното, към злото,ако то бъде поставено в космическата констелация, човечеството съвсем очевидно проявява повече чувство и усет,отколкото да се направи опит онова, което в истински добрия смисъл трябва да се въплъти в развитието на човечеството, да бъде изразено и чрез реален факт.
Но тъкмо изхождайки от нещо такова като Коледното тайнство, човек би искал да предизвика усещането, че като участник в антропософското движение той трябва да се чувства живеещ в нещо, което се извисява над обикновената външна Майя, и би искал да бъде вземано на сериозно разбирането, че онова, което се извършва във физическия план, така както то се извършва във физическия план, е именно Майя, а не действителността в по-висш смисъл.
към текста >>
Само антропософски ориентираната Духовна Наука е в състояние не чрез историческо подгряване, а от само себе си да пресъздаде някои понятия,които занапред ще съществуват напълно осъзнато, а не атавистично, но които някога са съществували атавистично понятия, за които днешният човек всъщност вече не притежава съвсем правилен
усет
.
Само антропософски ориентираната Духовна Наука е в състояние не чрез историческо подгряване, а от само себе си да пресъздаде някои понятия,които занапред ще съществуват напълно осъзнато, а не атавистично, но които някога са съществували атавистично понятия, за които днешният човек всъщност вече не притежава съвсем правилен усет.
Тук Вие си припомняте нещо, за което говорих вчера. Казах Ви,че с цялостното социално устройство, което изложих по повод ютландските мистерии, е свързано царството на древните европейски племена. Като предопределено да царува се смятало детето, родило се първо след Святата нощ през третата година. По описания вчера от мен начин то бивало подготвяно за царския сан и от него ставало мъж, който отпосле можел да царува в продължение на три години. Тогава се намирал в стадия, за който Ви казах: Той надраствал националното, сиреч извисявал се над взаимовръзката със своето племе.
към текста >>
Човек трябва да има чувство, трябва да има
усет
за това.
В онези древни времена хората признавали, че "героят на Слънцето", предопределен да възглавява племето ингевони, трябвало да прекратява царуването си след три години. Закономерността се усещала точно както при растежа на растенията. Важното е да се предприеме опит всичко да бъде схващано съвкупно в хармония и съзвучие. Защото само по такъв начин се стига до истината, само по такъв начин се разширяват хоризонтите. Истината все пак не е детска игра, която може да се устройва според личните интереси, и придържането към истината представлява сериозна, свята служба.
Човек трябва да има чувство, трябва да има усет за това.
А според цялата си предразположеност днешното време не е склонно към нищо друго освен към абсолютизиране на Майя, към безусловното и обявяване за истина.
към текста >>
258.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Преди всичко се разчита на това, че малцина са склонни да проявят поне малко
усет
за големите взаимозависимости.
Представих Ви още веднъж в чии ръце Блаватска е била в известна степен играчка, за да Ви обърна внимание как една такава играчка е била подмятана от запад на изток, от Америка към Индия, понеже чрез манипулиране на хора, в играта вече участвали сили за постигането на една или друга цел, като се използват бих казал залегнали в народностния характер страсти и чувства на хората, които обаче по-напред биват подработвани. Ето кое, с други думи, е много важно. В случая въпросът опира до наличието на поглед за нещата, на поглед, за да се съзре как един поставен на определено място човек, чрез вида на намиращите се в него, в кръвта му страсти, може в един или друг смисъл да бъде изложен на известни влияния. При това, естествено, трябва да се знае, че от мястото, на което сетне ще бъде поставен, могат да се постигнат определени неща. Много работи се провалят, поради което се разчита именно на дълги отрязъци от време, разчита се и на много възможности в случаите, където се имат пред вид такива неща.
Преди всичко се разчита на това, че малцина са склонни да проявят поне малко усет за големите взаимозависимости.
към текста >>
А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има
усет
за такива характери.
На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор. Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд. Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност.
А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери.
Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян. Груб той наистина бил толкова груб, че поетът Томас Мур казва: Той несъмнено беше от династията на Велзевулите. Но Вие знаете приказката, че в немския език човек лъже, когато иска да бъде учтив. Към грубостите понякога се проявява разбиране, стига да е налице условието, че щом никой ще грубиянства, то той поне ще бъде прям. А когато Ернст Аугуст грубиянствал, той винаги лъжел и тъкмо това в Хановер не могли изобщо да го проумеят.
към текста >>
Целта е да развива
усет
за онова, което е важно, което действително осведомява.
Целта е човек да опознава историята симптоматично, да разширява своя хоризонт.
Целта е да развива усет за онова, което е важно, което действително осведомява.
Така ще Ви стане ясно, че Ви разказах историята за "Добрия Герхард", за да покажа как посредством такива неща като Оранжеви ложи и прочее онова, което представлявало Централна Европа, съвсем систематично било привличано на отвъдната страна. Аз не укорявам този факт било е историческа необходимост. Но е редно човек да го прозре и по отношение на подобни работи да не си служи с нравствени преценки. Нещата трябва да се виждат такива, каквито са в действителност! Всичко опира до това, човек да си наложи волята да вижда, да вижда как биват движени хора, да вижда къде може да са заложени импулси, чрез които биват движени хора.
към текста >>
А това всъщност е тъждествено с придобиването на
усет
за истината; защото аз нерядко съм подчертавал, че не става дума да се казва: Да, аз вярвах в това, то беше мое честно, откровено мнение!
Така ще Ви стане ясно, че Ви разказах историята за "Добрия Герхард", за да покажа как посредством такива неща като Оранжеви ложи и прочее онова, което представлявало Централна Европа, съвсем систематично било привличано на отвъдната страна. Аз не укорявам този факт било е историческа необходимост. Но е редно човек да го прозре и по отношение на подобни работи да не си служи с нравствени преценки. Нещата трябва да се виждат такива, каквито са в действителност! Всичко опира до това, човек да си наложи волята да вижда, да вижда как биват движени хора, да вижда къде може да са заложени импулси, чрез които биват движени хора.
А това всъщност е тъждествено с придобиването на усет за истината; защото аз нерядко съм подчертавал, че не става дума да се казва: Да, аз вярвах в това, то беше мое честно, откровено мнение!
Не, усет за истината има онзи, който непрекъснато се стреми да изучава истината в нещо дадено, който не престава да изучава истината и който поема своята отговорност дори тогава, когато поради незнание каже нещо невярно. Защото за обективното е все едно дали поради знание или незнание нещо се казва погрешно, както е все едно дали някой от безразсъдство или с определен умисъл пъха пръстта си в пламъка той и в двата случая ще се опари.
към текста >>
Не,
усет
за истината има онзи, който непрекъснато се стреми да изучава истината в нещо дадено, който не престава да изучава истината и който поема своята отговорност дори тогава, когато поради незнание каже нещо невярно.
Аз не укорявам този факт било е историческа необходимост. Но е редно човек да го прозре и по отношение на подобни работи да не си служи с нравствени преценки. Нещата трябва да се виждат такива, каквито са в действителност! Всичко опира до това, човек да си наложи волята да вижда, да вижда как биват движени хора, да вижда къде може да са заложени импулси, чрез които биват движени хора. А това всъщност е тъждествено с придобиването на усет за истината; защото аз нерядко съм подчертавал, че не става дума да се казва: Да, аз вярвах в това, то беше мое честно, откровено мнение!
Не, усет за истината има онзи, който непрекъснато се стреми да изучава истината в нещо дадено, който не престава да изучава истината и който поема своята отговорност дори тогава, когато поради незнание каже нещо невярно.
Защото за обективното е все едно дали поради знание или незнание нещо се казва погрешно, както е все едно дали някой от безразсъдство или с определен умисъл пъха пръстта си в пламъка той и в двата случая ще се опари.
към текста >>
Когато развие
усет
за намиращото се зад Майя, човек може да разбере, че външните средства, външните мерки донякъде могат да имат различна стойност, различна тежест в общата взаимовръзка.
Когато развие усет за намиращото се зад Майя, човек може да разбере, че външните средства, външните мерки донякъде могат да имат различна стойност, различна тежест в общата взаимовръзка.
Нека се спрем на един случай от по-новата история. Разказах Ви толкова много окултни факти, че в известен смисъл изчерпах времето си и сега остава да Ви предложа още няколко бележки от по-новата история. Това е извън предвиденото време. Никой не бива да казва, че съм отнел от времето, посветено на окултизма,понеже тези неща също така са важни.
към текста >>
ако в някои течения на нашето общество продължи да се преследва тази политика, ако не се развие
усет
за това, че трябва да престане всякакъв вид суетност, тогава на всеослушание ще трябва да бъде обсъждано всичко, което днес е наложително да се съобщи на човечеството.
И аз още днес смея да изрека: Ако в нашето Антропософско общество би трябвало да продължи съществуването на някои течения, които поради човешка суетност в частност си позволяват да използват за собствена угода онова, което временно се пази в определени кръгове абсолютно по същата причина, по каквато например в университетите към посещаване на втори курс се приканват не кои да е, а само прослушалите първи курс, тогава вече няма да има нищо езотерично. Ако човек не приема нещата в този разбиращ се от само себе си смисъл, а продължава да се изправя пред хората, заявявайки: Това е тайна, това е напълно езотерично, това е окултно, не бива да го казвам!
ако в някои течения на нашето общество продължи да се преследва тази политика, ако не се развие усет за това, че трябва да престане всякакъв вид суетност, тогава на всеослушание ще трябва да бъде обсъждано всичко, което днес е наложително да се съобщи на човечеството.
После потребностите ще покажат дали някои неща могат да бъдат съобщени. Но Антропософското общество има смисъл само тогава, когато то е "общество", ще рече, когато всеки индивид действително се стреми да се опълчи срещу всякакви суетности, срещу всичко, което от глупост и суета се обвива във фалшиво мистично було и което не подхожда за нищо друго освен да стъписва и озлобява останалите хора. Не тайнственото както при някои окултни братства трябва да бъде цел на нашето общество, а единствено вършенето на онова, което е необходимо за благото на човечеството. Враговете ще стават, казвал съм го, все по-многобройни и по-многобройни. Може би тъкмо заядливостта на хората спрямо нашето общество ще покаже какъв е характерът на нашите врагове.
към текста >>
259.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но в такъв случай човек трябва да има
усет
за духовното.
Целта ми беше да посоча, че в нашия съвременен живот в началото на 1914 г. действат известни импулси,сравними с онзи импулс във физическия човешки организъм, който лежи в основата на карцинома, на раковото заболяване. Тогава аз казах, че все по-голяма задача пред човечеството трябва да бъде следното: точно както бива изучаван болният организъм, доколкото той е физически, точно така да се изучава социалният организъм, където болестната отрова безспорно не съществува по същия начин, както във физическия организъм, ала от това характерът и на болестна отрова не намалява.
Но в такъв случай човек трябва да има усет за духовното.
Той не може да има усет за духовното, ако отрича съществуването му. В социалното, разбира се, не се стича такава бактериална отрова или нещо подобно, както във физическия организъм. В социалния организъм ти може да бъде открита само ако човек има усет за онова, което духовно преминава през битието. Но ако е дадена възможност не само да се правят аналогии, които са неуместни, но също така нещата действително да се проследят, бих казал, в различни планове, тогава зад тези неща човек вече ще може да си представи едно или друго.
към текста >>
Той не може да има
усет
за духовното, ако отрича съществуването му.
Целта ми беше да посоча, че в нашия съвременен живот в началото на 1914 г. действат известни импулси,сравними с онзи импулс във физическия човешки организъм, който лежи в основата на карцинома, на раковото заболяване. Тогава аз казах, че все по-голяма задача пред човечеството трябва да бъде следното: точно както бива изучаван болният организъм, доколкото той е физически, точно така да се изучава социалният организъм, където болестната отрова безспорно не съществува по същия начин, както във физическия организъм, ала от това характерът и на болестна отрова не намалява. Но в такъв случай човек трябва да има усет за духовното.
Той не може да има усет за духовното, ако отрича съществуването му.
В социалното, разбира се, не се стича такава бактериална отрова или нещо подобно, както във физическия организъм. В социалния организъм ти може да бъде открита само ако човек има усет за онова, което духовно преминава през битието. Но ако е дадена възможност не само да се правят аналогии, които са неуместни, но също така нещата действително да се проследят, бих казал, в различни планове, тогава зад тези неща човек вече ще може да си представи едно или друго.
към текста >>
В социалния организъм ти може да бъде открита само ако човек има
усет
за онова, което духовно преминава през битието.
действат известни импулси,сравними с онзи импулс във физическия човешки организъм, който лежи в основата на карцинома, на раковото заболяване. Тогава аз казах, че все по-голяма задача пред човечеството трябва да бъде следното: точно както бива изучаван болният организъм, доколкото той е физически, точно така да се изучава социалният организъм, където болестната отрова безспорно не съществува по същия начин, както във физическия организъм, ала от това характерът и на болестна отрова не намалява. Но в такъв случай човек трябва да има усет за духовното. Той не може да има усет за духовното, ако отрича съществуването му. В социалното, разбира се, не се стича такава бактериална отрова или нещо подобно, както във физическия организъм.
В социалния организъм ти може да бъде открита само ако човек има усет за онова, което духовно преминава през битието.
Но ако е дадена възможност не само да се правят аналогии, които са неуместни, но също така нещата действително да се проследят, бих казал, в различни планове, тогава зад тези неща човек вече ще може да си представи едно или друго.
към текста >>
В обществения и частния живот се срещах с множество хора и по този начин имах предостатъчно възможност да
усет
я пулса на общественото мнение.
Първоначално гледах страната, така да се каже, само с очите на турист, но през последните години имах възможност да я опозная много по-подробно. Видях как един в миналото сравнително беден, не много силен,още не напълно слял се в една сплотена общност народ се замогва, става могъщ, единен и в социалното си развитие толкова напреднал, че вътрешната му организация не може да не предизвика възхищение в икономиста, както и в социолога. Страната е постигнала огромен успех при своята разумна работа в мирните дела. В Австрия често пребивавах, а миналата зима изнесох лекции като първи гостуващ професор на разменни начала в австрийските университети на Виена, Грац, Инсбрук, Краков и Лвов.
В обществения и частния живот се срещах с множество хора и по този начин имах предостатъчно възможност да усетя пулса на общественото мнение.
Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна война. Мирът беше желан честно и почтено дори по чисто икономически причини. Войната обаче бе натрапена на двете нации. Това, че тя дойде точно сега,може да се окачестви като случайност. Защото войната при всички случаи трябваше да дойде.
към текста >>
Подобни хора притежават реален
усет
за истината.
Така впрочем говори човек, който е изявил воля да погледне нещата такива, каквито са, а не да дава ухо на онова, което казват излизащите в периферията вестници и писания. Но дали в края на краищата само подобни хора са говорели така?
Подобни хора притежават реален усет за истината.
Те са говорели така.
към текста >>
260.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако имаме
усет
за идеала, може би ще се опитаме да кажем: погледнете този човек, той носи на Земята небесата, той носи на Земята като скъпоценност това, което няма груба реалност, носи го като пътеводна нишка за хората.
Ние гледаме долу на Земята към идеалистите, може би само към един, особено идеалистично настроен човек.
Ако имаме усет за идеала, може би ще се опитаме да кажем: погледнете този човек, той носи на Земята небесата, той носи на Земята като скъпоценност това, което няма груба реалност, носи го като пътеводна нишка за хората.
Душите, преминали по обичайния начин портата на смъртта, живеещи в духовния свят между смъртта и новото раждане, виждат душите на хората, преминали през жертвена смърт, на които физическото им тяло, във връзка със земните съотношения е било взето по външен, насилствен начин. Тези души стават за тях вестители за това, че долу на Земята не всичко е станало грубо, че към Земята са прикрепени човешки способности, които е можело да се осъществят, но са се осъществили не напълно и в ранен етап от земния живот преждевременно са преминали в духовния свят.
към текста >>
261.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Човечеството вътрешно трябва да осъзнае законите на своето развитие, трябва да ги
усет
и.
Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното. Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина. Тук ще почувствате, скъпи мои приятели, колко трагични са тези неща.
Човечеството вътрешно трябва да осъзнае законите на своето развитие, трябва да ги усети.
към текста >>
262.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава това е възможно – да намерим отговор от починалия на нашето обръщение към него, ако сме успели живо да
усет
им в душата си това, което реално, с пълно разбиране, сме възприели като изхождащо от съществото на починалия.
Те смятат, че се познават, но само преминават един край друг, говорят си един край друг. Може да имате 30 и повече годишен брак, и много малко да се познавате един друг. За да умееш да вникнеш в съществото на другия, душата трябва да стане много чувствителна. Когато познаваш другия като самия себе си, само тогава има предпоставка, да възстановиш в душата си образа му. Ако искаме да зададем въпрос на починалия и го призовем, извиквайки във въображението чувствата, които са ни свързвали, и много живо си представим неговото същество, тогава ще получим неговия отговор; тогава работата е само в нас, в развиването на необходимото внимание към взаимодействието на това, което насочваме към починалия, с това, което в отговор излиза от него, ако са били възстановени в паметта посочените пълни с чувство, съвместни преживявания.
Тогава това е възможно – да намерим отговор от починалия на нашето обръщение към него, ако сме успели живо да усетим в душата си това, което реално, с пълно разбиране, сме възприели като изхождащо от съществото на починалия.
към текста >>
263.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава би се обърнало внимание на такъв факт, някак неочакван за този, който има
усет
за разбирането на политическата ситуация, на факта, че такъв типичен за нашата съвременност държавен деец, като Лойд Джордж, каза неотдавна: не може в стария морален смисъл да се смята Германия за виновна за войната; хората са затънали в глупостта.
Тогава би се обърнало внимание на такъв факт, някак неочакван за този, който има усет за разбирането на политическата ситуация, на факта, че такъв типичен за нашата съвременност държавен деец, като Лойд Джордж, каза неотдавна: не може в стария морален смисъл да се смята Германия за виновна за войната; хората са затънали в глупостта.
Той каза това преди няколко седмици, а знаете как се изказваше в Лондон срещу Симонс. От това можете да си направите извод за действителната стойност на думите, с които говорят държавните дейци. У хората още няма стремеж да обръщат внимание на подобни факти. Но те трябва да се научат на това, трябва да стигнат до това, издигайки се до по-велики, по-възвишени гледни точки. Те са действали в тази катастрофа, тези велики и възвишени позиции, и нашето нещастие е в това, че никой нямаше понятие за тези велики изходни гледни точки.
към текста >>
264.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Материализмът не познава "духовната тежест" и поради това няма
усет
за истинската действителност.
Материализмът не познава "духовната тежест" и поради това няма усет за истинската действителност.
Херман Грим и неговата книга за Гьоте. Мартин Лутер. Инстинктивното разширяване на сетивните усещания. Изпитанието с огън през Четвъртата следатлантска епоха. Мъртвите и живите истини.
към текста >>
265.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И само тези, които са будни стига да се вгледат в това, което минава през душите им -, ще
усет
ят какво странно впечатление правят довоенните години: Сякаш пред нас се разтваря някакъв древен ръкопис, сякаш пред погледа ни застава странно произведение на изкуството, създадено преди много столетия.
Впрочем в тази трудна епоха макар че винаги е било така -, се намериха твърде много хора, които в известен смисъл проспаха събитията, хора, които не се оказаха достатъчно будни за тях.
И само тези, които са будни стига да се вгледат в това, което минава през душите им -, ще усетят какво странно впечатление правят довоенните години: Сякаш пред нас се разтваря някакъв древен ръкопис, сякаш пред погледа ни застава странно произведение на изкуството, създадено преди много столетия.
Да, събитията преди тази безкрайна и яростна война, са изтеглени далеч извън нашите непосредствени спомени.
към текста >>
266.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Именно когато се опираме на едно или друго сравнение, ние трябва да показваме дълбок
усет
за действителния свят, в противен случай сравненията не стават за нищо.
Само че такива сравнения не водят до нищо. Разбира се, от методологична гледна точка, може да се сравнява всичко. Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо. Обаче само за себе си, сравнението не е достатъчен аргумент, че в света може да се живее с едни или други сравнения, че светът може да се разбере е едни или други сравнения.
Именно когато се опираме на едно или друго сравнение, ние трябва да показваме дълбок усет за действителния свят, в противен случай сравненията не стават за нищо.
За много хора, които се опират на някакво сравнение, може да се каже, че те са просто влюбени в своето сравнение. Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между държавата и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях. Обаче влюбването в подобни сравнения има една важна последица: Човек става сляп към всичко, което остава извън сферата на съответното сравнение.
към текста >>
Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай
усет
на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката.
Скъпи мои приятели, може би Вие оставате с впечатлението, че нещо в моето изложение липсва.
Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката.
Обаче замислете се доказателството е скрито в самата идея, доказателството не се намира в разни абстрактни съображения, доказателството лежи в самото прилагане на идеята. Ако Вие прилагате идеята в смисъла на Кийлен, ще се убедите, че тя не може да се осъществи, колкото и да блъскате с рогата напред. Дори и да се превърнете в един упорит козел, идеята не може да се осъществи. Ако обаче приложите идеята спрямо живота на самата Земя, тогава нещата се променят, тогава Вие стигате до един добър регулативен принцип. Оттук нататък Вие започвате да разбирате нещата в много по-голяма степен.
към текста >>
И ако човек има
усет
за действителния свят, ако има
усет
за действителните събития около нас, той лесно ще установи, че там, във външния свят, тези изводи са вече направени.
Защото противоречието е тук, то е реално тук, понеже самият живот през последните години се превърна в едно реализирано противоречие; едно противоречие в действие. Трябва да си изработим други възгледи за всичко, което става около нас. Решителна преоценка на възгледите това изисква епохата от днешното човечество. Естествено, за нашата епоха е трудно да смени своя стереотип на мислене, а още по-трудно: Да доведе новото си мислене до неизбежните му радикални и смели оценки. Защото на днешното човечество липсва достатъчно свободомислие, за да доведе своите мисли докрай.
И ако човек има усет за действителния свят, ако има усет за действителните събития около нас, той лесно ще установи, че там, във външния свят, тези изводи са вече направени.
Остава им да проникнат и в човешките глави. И точно в това отношение съществува една огромна противоположност между Запада и Изтока. Вие добре помните, че през миналата година аз говорих от различни гледни точки върху голямата и принципна противоположност между Запада и Изтока; обърнах Ви например внимание как Западът държи преди всичко на раждането, на правовия ред, на правовите изисквания. Вгледайте се добре в западните светогледи; най-същественото естественонаучно понятие, което тържествува там, е произходът, раждането. Затова и дарвинизмът възникна в условията на Запада.
към текста >>
267.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ето защо той би
усет
ил стремежа да преработи всички свои книги.
Впрочем, позволете ми да прибавя към тази тема следното. Ако хипотетично си представим, че Соловьов е жив дори и днес, че е преживял цялата тази война заедно със своя народ какво би направил тогава той като русин? Естествено, на такива неща може да се отговори само хипотетично; обаче ние бихме могли да сме напълно сигурни: като русин, Соловьов би изхвърлил всички свои книги, написани преди войната, би ги унищожил по някакъв начин, за да напише всичко отново! Защото той би разбрал необходимостта да ревизира всички свои възгледи. Неговите възгледи се кореняха във времето.
Ето защо той би усетил стремежа да преработи всички свои книги.
Така той би направил за себе си само един извод, какъвто впрочем си направи целият европейски Изток.
към текста >>
268.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Нека сериозно размислим върху подробности и тогава ще
усет
им: Когато се изпълваме с духовна мъдрост, ние напредваме през света така, че изграждаме едно правилно отношение към ариманическите Същества, а с нашите действия подготвяме това което трябва да се утвърди в света; да, по този начин ние изграждаме местата, където заради спасението на света разяждащият жертвен огън подема своето дело, местата, от които ужасът на Мрака сковава опасните на намерения на ариманическите Същества.
Нека сериозно размислим върху подробности и тогава ще усетим: Когато се изпълваме с духовна мъдрост, ние напредваме през света така, че изграждаме едно правилно отношение към ариманическите Същества, а с нашите действия подготвяме това което трябва да се утвърди в света; да, по този начин ние изграждаме местата, където заради спасението на света разяждащият жертвен огън подема своето дело, местата, от които ужасът на Мрака сковава опасните на намерения на ариманическите Същества.
към текста >>
269.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ето защо тя няма и никакъв
усет
и за следната особеност на човешкото същество: Тя се състои именно в това, че към външния съзнателен земен живот се прибавя и един подсъзнателен живот, който е свързан с гръдния живот, издигащ се от тайнствените дълбини на душата и който трябва да бъде взет под внимание тъкмо в такова време, пред чийто праг сме застанали, най-вече заради възпитанието, понеже в противен случай този подсъзнателен живот ще бъде завладян от враждебните ариманически Същества.
И все пак това е едно елементарно разглеждане на връзките между човека и Космоса. Защото както теченията преминават през човешкия гръбначен стълб и се вливат в общото течение, което има връзка с Лунния живот, така в човека протичат и други течения, които имат нещо общо с другите планети на нашата Слънчева система. Това са във висша степен реални процеси. Обаче съвременната наука изобщо не подозира за тяхното съществувание.
Ето защо тя няма и никакъв усет и за следната особеност на човешкото същество: Тя се състои именно в това, че към външния съзнателен земен живот се прибавя и един подсъзнателен живот, който е свързан с гръдния живот, издигащ се от тайнствените дълбини на душата и който трябва да бъде взет под внимание тъкмо в такова време, пред чийто праг сме застанали, най-вече заради възпитанието, понеже в противен случай този подсъзнателен живот ще бъде завладян от враждебните ариманически Същества.
И би се оказало фатално, ако човекът пропусне този факт че една важна част от неговия душевен живот, най-интимния, интровертен душевен живот, е застрашена да падне под властта на ариманическите Същества, ако този живот не бъде издигнат до съзнанието, ако не бъде ясно осъзнат и задълбочен чрез антропософското духовно-научно познание, чиито източници ни позволиха да се произнесем и върху такива области, до които официалната наука не може да достигне.
към текста >>
270.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тъкмо този
усет
за съпринадлежност към духовния свят трябва да бъде развит от всички нас.
И постепенно човечеството трябва да осъзнае: ние не сме от тази Земя, ние не произлизаме от тази Земя. Занапред човекът трябва да крачи по Земята и да си казва: Несъмнено, с моето раждане аз влизам в едно физическо тяло, но това е само един преходен стадий. Всъщност аз оставам в духовния свят и съм наясно, че само една част от моето същество е свързана със Земята, така че като цяло аз съвсем не напускам онзи свят, в който се намирам между смъртта и поредното ново раждане.
Тъкмо този усет за съпринадлежност към духовния свят трябва да бъде развит от всички нас.
към текста >>
271.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И може би те ще споделят с Вас следната характерна опитност: Преди време като на сън те са
усет
или един полъх от духовния свят, и после този полъх се превръща в импулс за тяхното поетично творчество.
Запитайте днешните поети защо те са станали поети.
И може би те ще споделят с Вас следната характерна опитност: Преди време като на сън те са усетили един полъх от духовния свят, и после този полъх се превръща в импулс за тяхното поетично творчество.
към текста >>
И когато един ден човечеството излезе от тази мъгла, в която то днес продължава да спи, то просто ще недоумява: Как така не
усет
ихме този позор, че в началото на 20 век всички ние се оставихме да бъдем водени за носа от един Удроу Уилсън и неговата мъдрост!
Силите, които нарекох Духовете на Мрака, са навсякъде и те се стремят да замъглят човешката душа.
И когато един ден човечеството излезе от тази мъгла, в която то днес продължава да спи, то просто ще недоумява: Как така не усетихме този позор, че в началото на 20 век всички ние се оставихме да бъдем водени за носа от един Удроу Уилсън и неговата мъдрост!
Момента на пробуждането ще настъпи едва тогава, когато се появи и чувството за срам, че всичко това можа да се случи.
към текста >>
Днес малко хора имат
усет
а, че тези неща трябва да бъдат проумяни докрай.
Човечеството винаги носи със себе си определени културни постижения от миналото. Днес обаче те се изчерпват. Ежедневно ставаме свидетели, как тези постижения се изчерпват, без да бъде създавано нещо ново.
Днес малко хора имат усета, че тези неща трябва да бъдат проумяни докрай.
Повечето хора днес разсъждават по същия начин, по който са разсъждават през 1913. Според тях разумът, с който те са си послужили тогава, ще им е достатъчен, за да се ориентират и през 1917, без да имат елементарния yceт за действителността, а именно, че тъкмо този разум, пораждайки 1917, не може в същото време да предложи някакви спасителни мерки.
към текста >>
272.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото днес
усет
ът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване.
Единствено по този начин хората могат да пробудят у себе си yceта за действителността.
Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване.
Днес хората вярват, че са реалисти и материалисти, докато всъщност те са най-абстрактните теоретици, които можем да си представим, те са претъпкани с голи теории, заспали са в своето обкръжение от голи теории и нямат никакво желание да се пробудят. И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен израз. Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва. Да, така вървят нещата днес.
към текста >>
Усет
ът за реалните факти трябва да се пробуди и по отношение на действителния свят!
Ето, тук един човек се пробужда и той много добре се досеща, как застрахователните дружества дърпат конците чрез своите представители. Обаче от подобни факти, разказани в пълна будност на съзнанието, днес не се интересува никой. Естествено, хората всеки ден слушат прекрасни отзиви за западната демокрация. Но ако трябва да им се каже истината, те следва да научат имената на тези 55 души, които според Делези владеят и експлоатират Франция.
Усетът за реалните факти трябва да се пробуди и по отношение на действителния свят!
към текста >>
Ако човек приеме антропософския светоглед, той по-лесно би могъл да изгради у себе си известен
усет
за истината, докато според материалистичното образование на днешното време в което се изливат безбройните канали на пресата вниманието на обществеността трябва да се насочва не към действителните факти, а към всевъзможни лозунги, обещания и т.н.
Подробности от този вид също са част от действителния свят и е много добре те да стават достояние на по вече хора.
Ако човек приеме антропософския светоглед, той по-лесно би могъл да изгради у себе си известен усет за истината, докато според материалистичното образование на днешното време в което се изливат безбройните канали на пресата вниманието на обществеността трябва да се насочва не към действителните факти, а към всевъзможни лозунги, обещания и т.н.
И когато някой като Делези се пробуди и започне да описва нещата такива, каквито са – колко хора узнават за тях? Колко хора чуват за тях? Те могат и да не чуят за тях, понеже пресата веднага ги погребва! В своята книга "Демокрацията и финансистите" Делези показа трезво мислене и положи много усилия, за да си изясни нещата. Той не е сляп поклонник на парламентаризма, нито сляп поклонник на демокрацията.
към текста >>
273.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Трябва да почувства,
усет
и и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително. Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст. Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност. Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна.
Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
към текста >>
274.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И още дълго време ще е възможно да бъдат опазвани да станат само това, за което се мислят - нещата се променят постепенно, - но само чрез страдание, само когато могат да страдат, когато, казано парадоксално, страданието замести познанието, като сами
усет
ят незадоволителното в представата им за човека.
Тази истина особено изпъква, когато душевният поглед се насочи в света, където човекът пристъпва след смъртта. Хората, родени преди 1879 г., все още са взимали някакъв остатък със себе си, който ги е опазвал да станат това, за което се мислят тук.
И още дълго време ще е възможно да бъдат опазвани да станат само това, за което се мислят - нещата се променят постепенно, - но само чрез страдание, само когато могат да страдат, когато, казано парадоксално, страданието замести познанието, като сами усетят незадоволителното в представата им за човека.
Хармония със самия себе си, същевременно познание, което оставя човека да бъде човек също и след смъртта, ще има в бъдеще само ако хората осъзнаят истинската си връзка с духовния свят още тук, във физическото тяло. Тези, които се страхуват днес от конкретни духовни знания заради материалистическите си представи, още дълго време няма да искат да приемат, че с 1879 г. се извършва промяна. Въпреки това е необходимо да се възприеме такова нещо. Оттук виждате, че става важно и в бъдеще ще става все по-важно съществуващото като духовно познание да се разпространи по Земята.
към текста >>
275.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да
усет
и, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят.
Христос се появява чрез Мистерията на Голгота през четвъртия културен период от следатлантската епоха, но човешкият разум може да го осъзнае едва през петия културен период от следатлантската епоха. През четвъртия следатлантски културен период хората можеха да разберат, че в Христовия импулс имат нещо, което ги извежда като души отвъд смъртта. Това е станало достатъчно ясно чрез павликянството. Но за развитието на петия следатлантски период ще настъпи нещо още по-значително, в което човешките души ще разберат, че в лицето на Христос имат помощта, чрез която да преобразуват силите на злото в добро. Но има нещо, свързано с тази особеност на петия следатлантски период (1413 - 3573), което човекът всеки ден наново трябва да осъзнава и да не забравя, макар че е доста склонен да го забравя, т. е.
че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да усети, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят.
В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода. Човекът трябва да понесе това. И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода. Отслабнат ли силите на човека, всичко би могло да се превърне в зло. Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период.
към текста >>
276.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато премислите такива неща, когато ги
усет
ите, в душата си ще почувствате значението, важността на това, което представлява духовната наука.
Когато премислите такива неща, когато ги усетите, в душата си ще почувствате значението, важността на това, което представлява духовната наука.
Който днес вярва, че духовната наука е нещо непрактично, е на погрешен път. След петдесет години повече няма да могат да се строят никакви фабрики и да се изграждат работнически колективи, без нещата да бъдат проникнати от духовна наука, защото само тя може да намери пътя към действителността. Когато бъде разбрано, истински разбрано, че всички стари шаблони водят до задънена улица, че за най-външния материален живот се нуждаем от разбиране на духа, който владее света, тогава ще бъде разбрана и духовната наука, тогава няма да искаме да преминем по егоистичен начин в духовния свят през „единствения мост на смъртта“, а от смъртта ще извлечем живот.
към текста >>
277.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Междувременно хората
усет
иха това.
Но откъде произлиза всъщност това? То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот. Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само мъртвото, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя. Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато човек иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп. Ако човек иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия живот.
Междувременно хората усетиха това.
Оттам Трайчке казва, че движещите сили в историята са страстите и глупостите на хората. Не е така. Несъзнаваните сили са тези, които проникват в хода на историята.
към текста >>
278.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако се съгласите с това, ще
усет
ите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, човек съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност.
Исках да ви дам само един пример. По принцип, не е лесно да признаеш това и да си кажеш: всичко, което анахронично действа днес в света, действа така, защото хората са изпаднали от духовния свят, който вследствие на това се е превърнал за тях в осма сфера, и че те възприемат света от гледната точка на творението.
Ако се съгласите с това, ще усетите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, човек съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност.
Трябва отново и отново да обяснявам, отново да правя опити, – знаете, че казвам това не от някакво нелепо тщеславие, – да обърна внимание върху това, че работата не е да имаш едно или друго мисловно съдържание, а да видиш, как то действа. Вие можете да имате най-прекрасни мисли. Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното. В течение на последните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери. Така, например, в началото на XX век изнесох една лекция[v], в която казах – много от това, което тогава казах, ще формулирам в няколко думи, доколкото искам само да го илюстрирам: днес има хора, и те са повече отколкото ни се струва, които се придържат към пацифистки програми, те говорят много красиво от гледна точка на своя пацифизъм за ръководството на човечеството.
към текста >>
279.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Могат да се
усет
ят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство.
При разглежданията в нашата група, в човек могат да възникнат различни усещания. Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено. Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми.
Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство.
И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние.
към текста >>
280.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Луциферическите натури изпитват малко интерес към своите ближни, те са упорити, потайни, смятат за правилно само това, което сами са измислили, сами са
усет
или и са недостъпни за мненията на другите хора.
Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер? Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни. Ако в човечеството действаше само луциферическото, ние все повече и повече бихме губили интерес към нашите ближни. Малко би ни засягало, какво мисли един или друг човек. Добре бихме могли да определим степента на луциферическото в човека, ако зададем въпроса: интересува ли се човек от другите хора обективно, толерантно, или той се интересува от тях само заради самия себе си?
Луциферическите натури изпитват малко интерес към своите ближни, те са упорити, потайни, смятат за правилно само това, което сами са измислили, сами са усетили и са недостъпни за мненията на другите хора.
Ако луциферическото би продължило да действа по същия начин в човешкото развитие, както е било до Мистерията на Голгота, човечеството постепенно би стъпило на пътя, който може да се характеризира така, сякаш човек би станал в душата си затворен и твърд, всеки би се тревожил само за себе си, всеки би приемал за истина само измисленото от него самия и не би имал никакво желание да се вгледа в сърцето на другия. Но това не е нищо друго, освен обратната страна на загубата на личността. Защото когато губим възможност да разбираме човека като личност, ние губим също разбирането за личността на нашите ближни.
към текста >>
281.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения
усет
на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота. Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота.
Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н.
Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух. Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните.
към текста >>
282.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Може да се
усет
и огромната разлика между Демостен, който е заеквал, и който без значение на заекването си е можел да изрази гръцкото същество – не риториката!
Да, под влияние на Август в Рим се развивало нещо съвсем друго, отколкото по-рано в Гърция. Колкото и римската дреха да е приличала на гръцката, в римската тога не са се чувствали така, както се е чувствал гъркът в своята одежда, съвсем вътре в нея, а римската тога е изглеждала като външна дреха, като декорация. В противоположност на гръцката одежда, в самата форма на падащите гънки на римската тога се вижда отблясъка на почитането на култа.
Може да се усети огромната разлика между Демостен, който е заеквал, и който без значение на заекването си е можел да изрази гръцкото същество – не риториката!
– и римските оратори, при които повече се е обръщало внимание да няма сред тях заекващи, а само такива, които могат добре да формулират последователността от думи и изречения.
към текста >>
283.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Обаче всичко това трябва да бъде
усет
ено като едно вътрешно прозрение, съпровождащо духовното израстване на човека.
Обаче всичко това трябва да бъде усетено като едно вътрешно прозрение, съпровождащо духовното израстване на човека.
И никакво взиране във външния свят, никакви клетви за вярност, каквито се подготвят сега, няма да спасят да човечеството; това може да бъде постигнато единствено с придържане към Духа, с упование в Духа, с действия в името на Духа.
към текста >>
284.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Социалното съдружие се търси от най-вътрешната ни духовна потребност и от
усет
а за нашето време.
Социалното съдружие се търси от най-вътрешната ни духовна потребност и от усета за нашето време.
И в този смисъл Духовната наука — когато говори на хора, които са подготвени до някаква степен чрез знанията в другите духовно-научни области — може да доведе до по-дълбоко разбиране на социалния проблем. Като хора, оформени от знанията на Духовната наука, пред вас стои велика социална задача, стига да приемете живото чувство, което социалните въпроси задвижват във вас, и го поставите като основа за работа в полза на днешното човечество. Пренесете вашия ентусиазъм в социалните и обществените дискусии на нашето време, разпалете и задълбочете в себе си социалното чувство и разбирането за това, което трябва да възтържествува между човека и друг човек — тогава от вас ще се излива истинска антропософска дейност в социалната област.
към текста >>
285.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Това е истина, за която днешните хора нямат почти никакъв
усет
.
Това е истина, за която днешните хора нямат почти никакъв усет.
Думата „Христос“ се използва от безброй проповедници по света и хората им вярват само защото чуват думата „Христос“ — вярват, че проповедникът наистина говори за Христос. Те никога не стигат до там, че да се замислят: „Ако зачеркнем думата „Христос“ от речта на пастора и я заменим с „Йехова“, само това и нищо друго няма да докара истинският смисъл! “ Виждате как в корените на най-дълбоките болки на нашето време намираме точно определена неистина.
към текста >>
Днешните хора трябва да се научат да правят тази разлика, защото тя е тази, която води до истинския социален
усет
, до истинския интерес към нашите събратя.
Днешните хора трябва да се научат да правят тази разлика, защото тя е тази, която води до истинския социален усет, до истинския интерес към нашите събратя.
Който развие придобития идеализъм в себе си, ще има любов към човешкия род. Можете да проповядвате колкото си искате от амвоните и да казвате на хората, че трябва да се обичат взаимно — това обаче е като да проповядваш на печка. И най-сладкодумните увещания няма да убедят печката да затопли стаята. Тя чудесно ще затопли стаята, ако я напълните с въглища — няма да има нужда да я поучавате, че е нейно задължение да сгрее стаята.
към текста >>
Но това Същество, което наднича зад рамото ни, което пречиства нашия
усет
за отговорността и което ни повежда по нов път — то е същото, което първо ни насочва към Христос, Който премина през Мистерията на Голгота.
Но това Същество, което наднича зад рамото ни, което пречиства нашия усет за отговорността и което ни повежда по нов път — то е същото, което първо ни насочва към Христос, Който премина през Мистерията на Голгота.
За този Христов Път, как може да бъде намерен и как ни се разкрива чрез Съществото, което току-що описах — за тези неща исках да ви говоря днес. Защото Христовият Път е най-интимно свързан с най-дълбоките социални импулси и задачи в нашата епоха.
към текста >>
286.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Но само чрез здрав
усет
за онова, което Науката на Посвещението може да даде относно произхода на настоящия ни културен живот, хората могат да добият сигурна опора; само посредством такова разбиране в еволюцията на човешката цивилизация може да навлезе лечебното, може да навлезе здравето.
Също откриваме и определен бунт срещу римската правна система, бунт който още в умовете на много хора клони към социализъм. Например пруският министър Вилхелм ван Хумболд в своя хубав трактат "Ограниченията на държавната дейност" показва вълнуващо се в него нещо от този импулс да се освободят културния и стопанския живот от чисто държавния живот. В тази малка книжка живее импулсът да се отдели политическото от другите ръководни сили. Така също и в немската философия живее този бунт срещу онова, което просто е "старо".
Но само чрез здрав усет за онова, което Науката на Посвещението може да даде относно произхода на настоящия ни културен живот, хората могат да добият сигурна опора; само посредством такова разбиране в еволюцията на човешката цивилизация може да навлезе лечебното, може да навлезе здравето.
към текста >>
287.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Това, че сме способни да изживеем, да
усет
им Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно.
Сега можем да попитаме: Тези прекъсвания в течение на нашия живот необходими ли са? Да, необходими са. Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-конкретно, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя Аз. Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание.
Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно.
Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност.
към текста >>
Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да чувстват и мислят с Антропософската Духовна Наука, могат да
усет
ят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето.
Докато въпроси от този род не се разглеждат с необходимата сериозност, няма да достигнем до правилното разбиране за навечерието на Космическата Нова Година. В настоящия момент е крайно необходимо да достигнем това правилно разбиране. За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки отношения, и да почувстваме към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството. Можете ли да изживеете, скъпи мои приятели, в това време, че самият Дух на Космоса е онзи, който от десетилетия търси вход?
Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да чувстват и мислят с Антропософската Духовна Наука, могат да усетят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето.
В този час, един символичен час всяка година, изискващ да го преживеем като решителен час между миналото и бъдещето в този час можете ли да обедините своите души с новия Дух; можете ли да така да изживеете в душите си допира на миналата година с идващата година, че отминаващата Космическата година да може да се свърже с изгряващата Космическа година?
към текста >>
288.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Германският народ не се характеризира с онзи жив
усет
за непосредствената реалност, или външната страна на природата, който позволи на гърците да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството.
Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа. Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер. Той не навлиза в умовете ни желаейки да отрече разнородните грешки и едностранчивите заблуждения, които Фихте, Хегел, Шелинг, Оукън и други допуснаха при своите смели нашествия в царството на идеализма. Но импулсът, който в цялото си величие ги вдъхновяваше, не трябва да бъде погрешно разбиран. Този е импусът, който е най-подходящ за една нация от мислители.
Германският народ не се характеризира с онзи жив усет за непосредствената реалност, или външната страна на природата, който позволи на гърците да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството.
Вместо това сред немците има непрекъснат подтик на духа към причините за нещата, към външно скритите, дълбоки начала на обкръжаващата ни природа. Точно както гръцкият дух намери израз в своя удивителен свят на пластични форми, така германският, по-съсредоточен в себе си, лесно се отваря за природата, но по тази причина повече със собственото си сърце, подхранвайки общуване със своя собствен вътрешен свят, търсейки своите завоевания в света на чистата мисъл. Следователно начинът, по който Фихте и неговите наследници разглеждаха света, беше наистина германски. Ето защо техните учения бяха приемани толкова ентусиазирано; ето защо за известно време те завладяваха целия живот на нацията. Ето защо ние не трябва да скъсваме с тяхното духовно водачество.
към текста >>
289.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Да, така би
усет
ил той нещата, и от своя гледна точка би насочил днешния човек към истинските първо причини, към движещите сили и към най-важните импулси на съвременната цивилизация.
Да, така би усетил той нещата, и от своя гледна точка би насочил днешния човек към истинските първо причини, към движещите сили и към най-важните импулси на съвременната цивилизация.
И ако ние се вслушаме в него, ще открием онази опорна точка, от която се нуждаем, за да обхванем по правилен начин живота на съвременната епоха.
към текста >>
Обхванем ли тези неща с ясни и точни понятия, те остават в значителна степен съхранени, консервирани, обаче всъщност те продължават да действуват в човечеството като дълбоки
усет
и и чувства.
Обхванем ли тези неща с ясни и точни понятия, те остават в значителна степен съхранени, консервирани, обаче всъщност те продължават да действуват в човечеството като дълбоки усети и чувства.
И в такива усети и чувства, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в Изтока, а от друга в Запада. Западните хора имат една кръв, една лимфа, която е проникната от егоизъм, сгъстяващ се дълбоко вътре в т.н. огнище на злото. Източните хора имат друга кръв, друга лимфа и в тях живеят отзвуци от копнежа по Нирвана.
към текста >>
И в такива
усет
и и чувства, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в Изтока, а от друга в Запада.
Обхванем ли тези неща с ясни и точни понятия, те остават в значителна степен съхранени, консервирани, обаче всъщност те продължават да действуват в човечеството като дълбоки усети и чувства.
И в такива усети и чувства, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в Изтока, а от друга в Запада.
Западните хора имат една кръв, една лимфа, която е проникната от егоизъм, сгъстяващ се дълбоко вътре в т.н. огнище на злото. Източните хора имат друга кръв, друга лимфа и в тях живеят отзвуци от копнежа по Нирвана.
към текста >>
290.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И ако се научим да го разбираме правилно, ако
усет
им неговата несвоиственост, неговите чужди елементи спрямо нашето субективно мислене, тогава ни връхлита и озаряващото познание: ние проумяваме, че това е нещо, което ние сме донесли с нашето раждане от много по-ранни изживявания, от изживявания, които сме имали преди раждането, респективно преди зачатието.
Всъщност сам по себе си, той е една реална организация. Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този свят, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия човек. То е нещо, което първоначално възприемаме като чуждо, но то е именно света на мислите. И ако го изследваме още по-точно, ще установим, че това е неспирното вътрешно тъкане на мислите в нас самите. Ние долавяме това в периферията на нашето физическо тяло, долавяме го преди да стигнем до сетивните възприятия.
И ако се научим да го разбираме правилно, ако усетим неговата несвоиственост, неговите чужди елементи спрямо нашето субективно мислене, тогава ни връхлита и озаряващото познание: ние проумяваме, че това е нещо, което ние сме донесли с нашето раждане от много по-ранни изживявания, от изживявания, които сме имали преди раждането, респективно преди зачатието.
Така част от духовния свят става за нас нещо обективно-предметно, нещо което се съединява с целия ни организъм. Мислите от предрождението стават обективни, нагледни. И си казваме: да, ние идваме от духовния свят, идваме от там чрез мислите, протъкани сме от мислите. Субективните мисли, които ние прибавяме към тях, те се намират в сферата на нашата свобода. Но онези мисли, които виждаме там нагледно, те ни формират, те изграждат нашето тяло от света на мислите.
към текста >>
291.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче Вие трябва да си изработите непогрешим
усет
за това, как волята, опираща се на чувствения живот, фактически действува в далечното бъдеще след смъртта, как.
Скъпи мои приятели, напълно възможно е тези неща да бъдат подробно изучени. В напредващото развитие на антропософската Духовна Наука, ние избягваме да говорим схематично, и все повече ще говорим за конкретното, което живее в човека и което човек издига до своето съзнание.
Обаче Вие трябва да си изработите непогрешим усет за това, как волята, опираща се на чувствения живот, фактически действува в далечното бъдеще след смъртта, как.
тази воля стои в зародиша на бъдещата Карма.
към текста >>
292.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да
усет
и: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят.
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело.
Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят.
И ако то се осъществи, след своята смърт човек среща не механичната и външна мощ на Архаите, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този човек ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
към текста >>
Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок
усет
и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта. Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел.
Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>
293.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това съзнание за откъснатост, за изолираност то ме обвзема само тогава, когато моят
усет
за свръхсетивното се потопи в онези зони, които му предлага физическото земно битие.
С помощта на такова познание, човек може да се изпълни с по-други представи и тогава да си каже: като физическа човешка форма, в това земно битие, аз съм само привидно откъснат от останалия свят.
Това съзнание за откъснатост, за изолираност то ме обвзема само тогава, когато моят усет за свръхсетивното се потопи в онези зони, които му предлага физическото земно битие.
Обаче по-късно, аз постоянно израствам от моите обвивки нагоре към Космоса, израствам чрез моите възприятия, чрез моите опитности. И аз израствам особено много, когато си изграждам точно такива представи за връзките между човека и света.
към текста >>
294.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Той
усет
и нещо много важно, той
усет
и, че за да спаси своето бъдеще, Азът трябва сам да се изтръгне от това, което е в упадък.
Нитче е един човек, който дълбоко и трагично пострада от упадъчната цивилизация на 19 век.
Той усети нещо много важно, той усети, че за да спаси своето бъдеще, Азът трябва сам да се изтръгне от това, което е в упадък.
И тъй като при него цялата идея остана абстрактна, той избра и абстрактната дума за „свръхчовека“. Обаче в основата си, това беше един неясен и тъмен порив за изразяване на голямата истина: Че Азът все още не е готов, че Азът е само един зародиш на предстоящите космически събития.
към текста >>
295.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но ако развием един фин
усет
за мелодията на неговия глас, за нюансите в неговите емоции и темперамент, за неговите чувства и копнежи, ако си представим всичко това с една образна сила, така че самите ни представи да станат образи: т.е.
И така, ако отправим към един мъртъв човек абстрактни и бледи мисли, той не може да има нищо общо с нас; съвсем друго е обаче, ако ние си представим с една вътрешна яснота и конкретност, как сме били за едно тук или там, как сме разговаряли, как той е молил за едно или друго със своя собствен глас. Безцветните мисли не могат до родят нищо.
Но ако развием един фин усет за мелодията на неговия глас, за нюансите в неговите емоции и темперамент, за неговите чувства и копнежи, ако си представим всичко това с една образна сила, така че самите ни представи да станат образи: т.е.
да видим самите себе си редом с него как стоим, разговаряме или се храним, тогава нещата коренно се променят. Човек много лесно може да повярва, че след смъртта водещо значение придобиват мислите. Това не е така. Водещата роля се поема от образите. И в тези образи, възникващи в илюзията на сетивата, в тези образи, които имаме единствено поради нашите очи, уши, допирни усещания и т.н., се поражда нещо, което мъртвият може да възприеме.
към текста >>
Ето защо и здравият природен
усет
.
Ето защо и здравият природен усет.
на Гьоте ни даде не една оптика, а едно учение за цветовете. Ако разтворим днешните учебници по физика, в тях ще открием една готова конструкция за светлината: Излъчват се лъчи, после те рефлектират, пречупват се и вече всичко е наред. Обаче това не е истина! Цветовете да! тях ние ги виждаме.
към текста >>
296.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Христос ще трябва да бъде
усет
ен, почувствувай и разбран не само чрез действуващата в Евангелията сила, а също и чрез едноличната човешка сила.
Христос ще трябва да бъде усетен, почувствувай и разбран не само чрез действуващата в Евангелията сила, а също и чрез едноличната човешка сила.
И точно този е върхът, към който Духовната Наука иска да издигне християнството. Антропософията се опитва да обясни Евангелието по един честен на чин. Обаче тя съвсем не се базира на Евангелията и това е, което смущава хората. И все пак Антропософията не изключва Евангелията. Тя стига до своята най-висша оценка за Евангелията, защото ако мога така да се изразя тя прониква зад тях и вижда всичко, което е вложено в тези Евангелия, но и всичко, което, в общи линии, е вече ненужно и мъртво за развитието на човечеството.
към текста >>
Всичко това ще бъде неизбежно
усет
ено от мнозина и поради това те ще се нуждаят от един верен образ.
Всичко това ще бъде неизбежно усетено от мнозина и поради това те ще се нуждаят от един верен образ.
към текста >>
297.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Сега Вие непременно ще
усет
ите последиците от едно учестено дишане, които се съдържат в звука „а“.
Ако замените звука „е“ със звука „а“ например в глагола „laufen“, „тичам“ Вие ще доловите нещо съвсем различно не бавното и спокойно движение, а нещо, което предявява много по-големи изисквания пред Вашето дишане.
Сега Вие непременно ще усетите последиците от едно учестено дишане, които се съдържат в звука „а“.
Вие едва ли бихте могли да изживеете по-добре. вътрешния смисъл на „gehen“, отколкото ако се потопите в спокойствието на двата звука „е“. По същия начин звуците „а“ определят положението в глагола „laufen“. Изобщо говорът има една подчертано духовна същност и аз многократно съм обръщал внимание на факта, че в говора на даден народ е скрит един вътрешен езиков гений.
към текста >>
През миналите епохи обаче докато човек все още имаше непомрачен и верен
усет
за стойността на звуците в езика можеше да се долови такъв духовен трепет, който беше много по-ясен дори и от сетивното възприятие, дори и от мисленето.
Днешният човек почти напълно е изгубил усещането за тези неща.
През миналите епохи обаче докато човек все още имаше непомрачен и верен усет за стойността на звуците в езика можеше да се долови такъв духовен трепет, който беше много по-ясен дори и от сетивното възприятие, дори и от мисленето.
към текста >>
298.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв
усет
за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене.
Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим.
Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв усет за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене.
Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия. Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна Гърция.
към текста >>
И доколкото видя новораждането на гръцкото изкуство в художествените произведения на Ренесанса, самият Гьоте
усет
и, че гръцкото изкуство отново оживя също и в собствената му велика душа.
От друга страна ние виждаме, как онези сили, които древната мъдрост внесе в теологизиращия елемент, силите, които впрочем вдъхновяваха и гръцкото изкуство постепенно изгубиха своята първична жизненост, макар и все пак традицията органически да ги свързва с прекрасното ренесансово изкуство.
И доколкото видя новораждането на гръцкото изкуство в художествените произведения на Ренесанса, самият Гьоте усети, че гръцкото изкуство отново оживя също и в собствената му велика душа.
към текста >>
299.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
2. Поглед в Универсума и
усет
за неговата вътрешна подвижност.
2. Поглед в Универсума и усет за неговата вътрешна подвижност.
към текста >>
Поглед в Универсума и
усет
за неговата
Човекът-глава 2.
Поглед в Универсума и усет за неговата
към текста >>
В този жест е стаен един всеобщ космически принцип, който определихме като „поглед в Универсума и
усет
за вътрешната подвижност“.
Ако се изправите пред едно древно изображение на Телеца, ще останете впечатлени най-вече от това, че Телецът гледа встрани и скача!
В този жест е стаен един всеобщ космически принцип, който определихме като „поглед в Универсума и усет за вътрешната подвижност“.
Отново жестът, а не самата фигура на Телеца ни позволява да вникнем в неговата истинска природа.
към текста >>
300.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Впрочем, така и трябва, защото представителите на официалната наука общо взето са вкарали всички понятия в своя словесен калейдоскоп и са изгубили всякакъв
усет
за действителността.
Аз добре зная, че за официалните научни среди тези неща звучат съвсем неприемливо.
Впрочем, така и трябва, защото представителите на официалната наука общо взето са вкарали всички понятия в своя словесен калейдоскоп и са изгубили всякакъв усет за действителността.
За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи. Единствено то, което може да свърже тези откъслечни и блуждаещи фрази, е основният антропософски възглед за Азът, астралното тяло, етерното тяло и т.н. Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар. духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин. Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията.
към текста >>
301.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения
усет
за действителността.
Обаче в своята душевна разновидност, той веднага се потопява в несъзнаваното, в полусъзнаваното и по този начин се свързва с тялото. Още по-надолу от това, което означавам тук, ние имаме несъзнаваната душевна дейност. Тук имагинациите изчезват. И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието.
А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността.
Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства. Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание. Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
Обаче „горе“ този непосредствен
усет
за действителността се проявява като чувства.
Още по-надолу от това, което означавам тук, ние имаме несъзнаваната душевна дейност. Тук имагинациите изчезват. И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието. А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността.
Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства.
Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание. Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
Но за всеки, който е не просто математик, а човек с реален
усет
за нещата, занимаващ се с математика само между другото, сега възниква един странен въпрос.
И математиците са извънредно горди, че могат така нагледно да представят тези неща. Те говорят за три координати, за координатните оси „хикс“, „игрек“ и „зет“.
Но за всеки, който е не просто математик, а човек с реален усет за нещата, занимаващ се с математика само между другото, сега възниква един странен въпрос.
към текста >>
302.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Приближете се до египетските гробници и Вие ще
усет
ите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки. Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства. Божествените въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии. И ако сме в състояние да вникнем правилно в художествените и други документи от египетско-халдейската епоха, ние ще стигнем до убеждението, че те бяха изковани главно от симпатии и антипатии, от утвърждаване и отрицание.
Приближете се до египетските гробници и Вие ще усетите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
към текста >>
303.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ако не сме в състояние да
усет
им този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква! Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга.
И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>
304.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да
усет
и отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае.
Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество.
Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
305.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В модерната епоха, никой, в действителност, не е
усет
ил това така интензивно, както Гьоте.
Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят. Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят.
В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте.
Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа. Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга.
към текста >>
Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията,
усет
и непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят.
Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте.
Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят.
Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа. Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга. "По такъв начин се гледат минералите, това, което се намира в минералната природа", си казваше Гьоте; "за растенията, трябва да се използва един друг начин на виждане ".
към текста >>
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине,
усет
и, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията.
Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на наблюдение.
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията.
Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение.
към текста >>
Той
усет
и, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение.
Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на наблюдение. Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията.
Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение.
към текста >>
306.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само
усет
а, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят.
И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души. От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят.
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят.
И от тази борба произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове. Ако искаме да изучим историята от гледна точка на симптоматиката, можем да изберем моментите, в които виждаме, че този род несигурност се появява в света с особена острота.
към текста >>
307.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Само че, посветеният от миналото можеше да се издигне до този напълно съзнателен за самия себе си Аз само, чрез факта, че чрез свещения култ към Мистериите, влизаше в него нещо,
усет
ено във всички древни култури и цивилизации, като вечния Отец на космоса.
Ако размислим върху това, ние сме задължени да си кажем: преди Мистерията на Голгота, значи не живееше още в хората на Земята пълното съзнание за Аза. Но имаше хора, които още от тази епоха развиваха прогресивно това пълно съзнание за Аза, като го развиваха чрез култа на Мистериите. Това бяха именно посветените. Всъщност, ние вече изразихме много неща върху това, което се случваше на местата на някогашните Мистерии на тези, които минаваха през опитността на посвещението и се издигаха до този Аз, на пълно съзнателен за самия себе си, докато общо съдбата на обикновения човек беше да няма още един, един напълно съзнателен за самия себе си Аз.
Само че, посветеният от миналото можеше да се издигне до този напълно съзнателен за самия себе си Аз само, чрез факта, че чрез свещения култ към Мистериите, влизаше в него нещо, усетено във всички древни култури и цивилизации, като вечния Отец на космоса.
И когато мистикът от древните Мистерии, посветеният дойдеше до определена степен на своето посвещение, имаше тази опитност, която го подбуждаше да си каже: Отец живее в мен.
към текста >>
308.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И исусологията стана силна до ХХ век, когато Христос не беше вече разбран даже чрез
усет
а, когато, напротив, за модерната теология беше въпрос на чест да разбере Исус по възможно най-човешкия начин, без да се грижи за Христос.
Всъщност, те видяха Мистерията на Голгота също неясно, но до Мистерията на Голгота те можеха да виждат добре Христос. Можеха също да кажат безкрайно много неща за Христос в качеството му на Бог. Те не дискутираха какво е станало с този Бог, когато е слязъл в един човек чрез Кръщението на река Йордан. Имахме също в първите времена на християнството една съвсем характерна христология и не исусология. И тъй като светът на боговете престана най-общо да бъде нещо познато, христологията се превърна много скоро в една чисто и просто исусология.
И исусологията стана силна до ХХ век, когато Христос не беше вече разбран даже чрез усета, когато, напротив, за модерната теология беше въпрос на чест да разбере Исус по възможно най-човешкия начин, без да се грижи за Христос.
към текста >>
309.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко
усет
за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес.
Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес.
Освалд Шпенглер нямаше ни най-малко усет за една нова сила от този род, която, естествено, трябва да бъде една духовна сила,която трябва да почива върху изработване на това, което е духовно.
към текста >>
Освалд Шпенглер нямаше ни най-малко
усет
за една нова сила от този род, която, естествено, трябва да бъде една духовна сила,която трябва да почива върху изработване на това, което е духовно.
Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес.
Освалд Шпенглер нямаше ни най-малко усет за една нова сила от този род, която, естествено, трябва да бъде една духовна сила,която трябва да почива върху изработване на това, което е духовно.
към текста >>
И този, който е
усет
ил така тази сила на днешната мисъл знае, че тази мисъл действа в машината, че тази мисъл ни е донесла модерната техника, в която ние конструираме, изхождайки от тази мисъл, външни, неорганични, неживи структури, които имат цялата прозрачност, необходима за нуждите на външната активност на човека.
И този, който е усетил така тази сила на днешната мисъл знае, че тази мисъл действа в машината, че тази мисъл ни е донесла модерната техника, в която ние конструираме, изхождайки от тази мисъл, външни, неорганични, неживи структури, които имат цялата прозрачност, необходима за нуждите на външната активност на човека.
към текста >>
Човек
усет
и машината буквално като дяволска.
И тези машини приемат все повече и повече една нехуманизирана форма, по-аскетична, мистична, езотерична. Те обхващат земята от една безкрайна мрежа от сили, от течения и от високо налягане. Тези ангренажи, валяци и лостове замълчаха. Всичко, което решаващо, се оттегля навътре.
Човек усети машината буквално като дяволска.
В очите на един вярващ, тя означава лишаването от Бога. Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в тишина, неудържимо, с един вид пророческо всезнание.
към текста >>
Много скоро, той видя в
усет
а и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша.
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия свят, което не значи човешки свят! И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като един вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека. Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е мисълта. Мисълта въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека.
Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша.
Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
към текста >>
310.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но ефектът от това беше, че хората не можеха да
усет
ят присъствието в това духовно съдържание.
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това. Самите хора вътрешно нямаха съдържание. Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за живота на своята душа и своя дух.
Но ефектът от това беше, че хората не можеха да усетят присъствието в това духовно съдържание.
към текста >>
Първият, който
усет
и това не-присъствие в духовното съдържание, но не можа да постигне опитност с една нова духовност, беше, в действителност, Фридрих Ницше.
Първият, който усети това не-присъствие в духовното съдържание, но не можа да постигне опитност с една нова духовност, беше, в действителност, Фридрих Ницше.
Ето защо той беше основно, лишен и от най-малкия импулс, отнасящ се до съдържанието на душата и на духа. И тогава той се залови да преследва възможно най-неясни импулси, импулси на сила и други подобни неща.
към текста >>
Тогава идваха тези елементарни същества и когато хората не мислеха за месата, елементарните същества мислеха тогава с човешки
усет
, който хората не използваха.
Виждате, когато в тайните общества от този род се честваха култове според древната традиция трудно може да се повярва до каква степен всички тези култове на тайните общества са смятани за "древни" и "осветени" -, или когато се преподаваше, когато се изпълняваше това, което беше предадено така като спомен който вече не се разбираше Мистерии, това подхождаше съвсем на определени елементарни духове. Защото, докато хората извършваха всички видове неща, например, когато присъстваха на меса, която се честваше и от което те нищо не разбираха, тези хора имаха действително пред себе си една реалност на твърде висока мъдрост: те бяха там, не разбираха, разбира се, нищо от това, но тяхното разбиране беше възможно.
Тогава идваха тези елементарни същества и когато хората не мислеха за месата, елементарните същества мислеха тогава с човешки усет, който хората не използваха.
Хората все повече и повече упражняваха своя свободен усет, но не се ползваха от него. Те предпочитаха да седнат и попадаха в грубата грешка на традицията. Тези хора,те не мислеха. Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното време биха могли безкрайно много да мислят, ако искаха да си служат със своя усет. Но те нямат особено желание, те не го правят, те се отвращават от една остра мисъл.
към текста >>
Хората все повече и повече упражняваха своя свободен
усет
, но не се ползваха от него.
Виждате, когато в тайните общества от този род се честваха култове според древната традиция трудно може да се повярва до каква степен всички тези култове на тайните общества са смятани за "древни" и "осветени" -, или когато се преподаваше, когато се изпълняваше това, което беше предадено така като спомен който вече не се разбираше Мистерии, това подхождаше съвсем на определени елементарни духове. Защото, докато хората извършваха всички видове неща, например, когато присъстваха на меса, която се честваше и от което те нищо не разбираха, тези хора имаха действително пред себе си една реалност на твърде висока мъдрост: те бяха там, не разбираха, разбира се, нищо от това, но тяхното разбиране беше възможно. Тогава идваха тези елементарни същества и когато хората не мислеха за месата, елементарните същества мислеха тогава с човешки усет, който хората не използваха.
Хората все повече и повече упражняваха своя свободен усет, но не се ползваха от него.
Те предпочитаха да седнат и попадаха в грубата грешка на традицията. Тези хора,те не мислеха. Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното време биха могли безкрайно много да мислят, ако искаха да си служат със своя усет. Но те нямат особено желание, те не го правят, те се отвращават от една остра мисъл. Те казват доброволно: а!
към текста >>
Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното време биха могли безкрайно много да мислят, ако искаха да си служат със своя
усет
.
Защото, докато хората извършваха всички видове неща, например, когато присъстваха на меса, която се честваше и от което те нищо не разбираха, тези хора имаха действително пред себе си една реалност на твърде висока мъдрост: те бяха там, не разбираха, разбира се, нищо от това, но тяхното разбиране беше възможно. Тогава идваха тези елементарни същества и когато хората не мислеха за месата, елементарните същества мислеха тогава с човешки усет, който хората не използваха. Хората все повече и повече упражняваха своя свободен усет, но не се ползваха от него. Те предпочитаха да седнат и попадаха в грубата грешка на традицията. Тези хора,те не мислеха.
Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното време биха могли безкрайно много да мислят, ако искаха да си служат със своя усет.
Но те нямат особено желание, те не го правят, те се отвращават от една остра мисъл. Те казват доброволно: а! не! Трябва да се напрягаме, трябват усилия, това е абстрактно, това е нещо, което изисква вътрешна работа.
към текста >>
311.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, ако човек накара в същото време своя
усет
да премине в свръхсетивния свят.
Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало. И за да може това да се представи отново пред душата, трябва отново да имаме опитност с него.
То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, ако човек накара в същото време своя усет да премине в свръхсетивния свят.
Това е много трудно.
към текста >>
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е
усет
ена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
към текста >>
312.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но после, за да може да се
усет
и този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната.
Съединявайки в един единствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации. Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия свят; ти не можеш, все пак, да станеш един слънчев човек и заедно с това до теб, един лунен човек. Трябва да станеш едно единно същество.
Но после, за да може да се усети този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната.
Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната.
към текста >>
313.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да
усет
ят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца.
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца.
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло. Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени.
към текста >>
И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще
усет
ите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur.
Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие.
И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur.
към текста >>
Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората
усет
иха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава.
Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото. В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира. Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта.
Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава.
В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата.
към текста >>
И придружени от Христос, ще се
усет
им отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
Ние ще
усет
им, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да
усет
и отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае.
Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество.
И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще
усет
им също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще
усет
им, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Ще се
усет
им отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
314.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Да си
усет
ил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око! И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения. Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота.
Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
към текста >>
Когато, човешкото същество се е разделило със своето физическо и своето етерно тяло и така се е уголемило до влизането в космическия свят, то ще
усет
и в самото себе си, така да се каже, един силен афинитет към космоса в своята вътрешна опитност на образа, който излъчва към него от това, което е останало в леглото; то ще
усет
и една силна тенденция да живее до отвъд Зодиака.
Ето с това човекът има опитност, основно всяка нощ, между заспиването и пробуждането; той провежда тази опитност на основание на афинитета на душата и на духа му към космоса. Така, както е сроден със Земята чрез своето физическо тяло и своето етерно тяло, така той е сроден с космоса чрез своята душа, своя дух и своето астрално тяло.
Когато, човешкото същество се е разделило със своето физическо и своето етерно тяло и така се е уголемило до влизането в космическия свят, то ще усети в самото себе си, така да се каже, един силен афинитет към космоса в своята вътрешна опитност на образа, който излъчва към него от това, което е останало в леглото; то ще усети една силна тенденция да живее до отвъд Зодиака.
към текста >>
Тогава той е в дена опитност, като също е
усет
ена от самия него от вътрешната страна на Зодиака, от вън небето на неподвижните звезди.
Но в човека продължава да живее от тази сила, която Луната му е предала в наследство, докато той остава именно в света на душите през едно определено време, така, както описах това в "Теософия". Неговият по глед остава още свързан със Земята, после той преминава в страната на духовете, такава, каквато я описах.
Тогава той е в дена опитност, като също е усетена от самия него от вътрешната страна на Зодиака, от вън небето на неподвижните звезди.
И ето така той изживява времето между смъртта и едно ново ражда не.
към текста >>
И окото на сърцето, окото на Слънцето, окото на човека изживяват това през нощта по такъв начин, че имат едно чувство подобно на това, което би
усет
ил, би изживял някой, който има някаква връзка с някой друг.
Ето така човекът е свързан с космоса. Така именно космосът действа между заспиването и пробуждането.
И окото на сърцето, окото на Слънцето, окото на човека изживяват това през нощта по такъв начин, че имат едно чувство подобно на това, което би усетил, би изживял някой, който има някаква връзка с някой друг.
Но това не му е казано така, това не е и мислено така от него, тези,който му го казват, са израженията на растенията, чрез които именно той изкачва стълбата, която го води най-напред в света на планетите, после в света на Зодиака.
към текста >>
Защото човекът има в себе си безкрайно повече тайни отколкото тези светове, които можем да възприемем с външните сетива, които можем да си обясним с
усет
а свързан със сетивата.
Но човек ще постигне това само ако зачете следното нещо. Разбира се, трябва да се познава небето, трябва да се познава Земята, но после, трябва да се разгледа това, в което, измежду съществата, които са около нас, небето и Земята действат най-напред, за да формират едно единство; ето това трябва да се разгледа, т.е., да се постави пред окото на сърцето, окото на Слънцето и пред цялото око на човека: самия човек.
Защото човекът има в себе си безкрайно повече тайни отколкото тези светове, които можем да възприемем с външните сетива, които можем да си обясним с усета свързан със сетивата.
Да се опознае човека чрез духа, това е задачата на днешното познание чрез посвещение. Човек би казал това: това познание чрез посвещение иска да опознае всички неща, до най-дълбоките тайни, за да разбере човека, изхождайки от цялостността на света, изхождайки от цялостността на космоса.
към текста >>
315.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще
усет
ите колата, ако се движите четири пъти по-бавно.
Представете си, че тичате до една кола. Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да чувствате нищо от колата. Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще почувствате едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и. Подобно става в окото. Функцията на зрителния нерв иска да задържи ритъма, който е четири пъти по-бърз.
И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно.
Ако вървите еднакво бързо с нея, няма да я чувствате.
към текста >>
316.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да
усет
им как децата стигат точно до тази възраст.
Между деветата и десетата година в детето започва да се надига нещо извънредно важно. Възпитателят, който наистина наблюдава човека, знае, че някога между деветата и десетата година детето особено силно се нуждае от нещо. Детето няма интелектуални съмнения, но изпитва вътрешно неспокойствие, то има нещо от това, което е, бих казал, вътрешен въпрос към съдбата, зададен по детски начин, който то не може да изговори, но не е и необходимо още да го изговори, то го чувства полусмътно, полунесъзнателно.
Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст.
Те съвсем точно знаят, че искат нещо особено от възпитателя, към когото са поглеждали с любов. Обикновено не може да им се отговори така, както се отговаря на един интелектуален въпрос. Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори. В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение. В какво се състои този жизнен въпрос.
към текста >>
317.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да
усет
и мълчанието им -
Да усети мълчанието им -
към текста >>
Да
усет
и говорът им
Да усети говорът им
към текста >>
318.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако човек има достатъчно дълбокия
усет
за това, по какъв начин детето напредва чрез своя вървеж, чрез своя говор и чрез своето мислене, тогава той ще има представа и за огромната роля на тези три качества – вървеж, говор, мислене в хода на цялото човешко развитие при условията на физическия план.
Ако човек има достатъчно дълбокия усет за това, по какъв начин детето напредва чрез своя вървеж, чрез своя говор и чрез своето мислене, тогава той ще има представа и за огромната роля на тези три качества – вървеж, говор, мислене в хода на цялото човешко развитие при условията на физическия план.
Обаче човекът е не само земно същество; както принадлежи на Земята с нейните сили и субстанции, така той принадлежи също и на духовния свят, на Съществата от висшите Йерархии. С една част от своята същност човек принадлежи на земния свят; с другата част от своята същност той принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
319.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Човечеството се нуждае не от друго, а от ясно и чисто мислене, от верен
усет
за действителния свят.
Ако човек иска да се ориентира правилно в тези неща, той трябва да ги проследи чак зад кулисите на материалния свят. Ако човечеството пренебрегне всичко онова, което днес може да се каже за духовния свят, занапред то ще се ориентира все по-слабо и по-слабо в тези явления, така че те постепенно ще обсебят цялото му подсъзнание. Ако обаче човечеството повери своето бъдеще на подсъзнанието, това ще се окаже извънредно опасно.
Човечеството се нуждае не от друго, а от ясно и чисто мислене, от верен усет за действителния свят.
към текста >>
И това чисто и ясно мислене, този верен
усет
за действителния свят трябва да се проявят най-вече в тези два случая: От една страна, когато теологията отрича Христос, и от друга когато тя го превръща в мит.
И това чисто и ясно мислене, този верен усет за действителния свят трябва да се проявят най-вече в тези два случая: От една страна, когато теологията отрича Христос, и от друга когато тя го превръща в мит.
Тези случаи а те биха могли да се умножат до безкрайност показват, че днешното човечество, ако не желае да причини своята гибел, трябва да си изработи ясен и сигурен поглед за въздействията, които духовният свят упражнява върху физическия свят.
към текста >>
320.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тях също е трудно да открием, понеже и те се скриват веднага, щом
усет
ят нечий интерес върху себе си.
Друг вид свръхсетивни Същества са онези, които живеят във водния и въздушен елемент; в моите Мистерийни драми те са описани като Същества от категорията на Силфите. Тези Същества, за които говоря сега, имат нещо общо най-вече със света на блясъка и илюзията, със света на красивата илюзия, и те са свързани не толкова с умните хора, колкото с хората на изкуството.
Тях също е трудно да открием, понеже и те се скриват веднага, щом усетят нечий интерес върху себе си.
Все пак можем да ги открием там, където са истинските произведения на изкуството, там, където е изобразено човешкото тяло или различни природни картини.
към текста >>
Човек се нуждае от дълбокото ужилване на грозотата, за да развие
усет
а си за красотата.
От отвратителната бездна на грозотата неудържимо изригва екстазът на красотата. Това е една велика тайна, скъпи мои приятели.
Човек се нуждае от дълбокото ужилване на грозотата, за да развие усета си за красотата.
И великите художнически натури бяха така устроени, че за да създадат Сикстинската мадона или нещо подобно, техните силни и издръжливи тела трябваше цял живот да понасят хипнотизиращите движения и непрекъснатите подскоци на неуморните чудовищни паяци. Каквото и да изниква в необгледния свят на красотата, преди това е било прекарано от човешкия ентусиазъм през морета и океани от ужасна грозота.
към текста >>
И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, човекът изобщо не би могъл да
усет
и порива за морална доброта.
Да, между нормалните топлинни Същества и тези с прекалено силно развито чувство на срам, действуват невероятни сили на отблъскване; впрочем последните съществуват само в моралните сфери на човека и веднага се скриват, още преди другите духовни Същества да отправят своя взор към тях, „срамежливците". Тези Същества са много повече, отколкото можем да си представим и всъщност те са, които вдъхновя ват човека за моралната доброта.
И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, човекът изобщо не би могъл да усети порива за морална доброта.
Да, ако човекът обича моралните стойности, той практически е в съюз, в несъзнателен съюз с тези Същества.
към текста >>
Този човек няма
усет
а за реалния свят, той е поставен всред някакви изкуствени, картонени цветя.
Да, ако човек не иска да се отдава на илюзии, а се стреми към истинското опознаване на света, той е длъжен да вникне в природата на тези неща. Днес това е много по-необходимо, отколкото преди. И който си въобразява, че изкуството няма нищо общо с отблъскващата грозота, той въобще не се е докоснал до изкуството и не го разбира ни най-малко. Защо? Защото, скъпи мои приятели, пред произведенията на изкуството може да застане само онзи, който има предчувствие за тези неща и знае на каква цена са възникнали тези произведения. И който застава пред произведенията на изкуството без това предчувствие, той прилича на човек, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от краси ви цветя и нищо друго.
Този човек няма усета за реалния свят, той е поставен всред някакви изкуствени, картонени цветя.
Да, ако човек няма предчувствието за отблъскващата грозота, той е лишен и от вълшебния трепет, който идва от красотата.
към текста >>
321.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Но ако Михаил иска да занесе горе едно истинско послание, той трябва да каже: По време на моята епоха, макар и далеч от духовния свят, хората успяха да развият пространствения
усет
, развиха чистото и одухотворено пространствено мислене, издигнаха го в свръхсетивните сфери, така че ние можем да приемем хората отново при нас, защото те сляха тяхното мислене и техните представи с нашето мислене и нашите представи.
Но ако Михаил иска да занесе горе едно истинско послание, той трябва да каже: По време на моята епоха, макар и далеч от духовния свят, хората успяха да развият пространствения усет, развиха чистото и одухотворено пространствено мислене, издигнаха го в свръхсетивните сфери, така че ние можем да приемем хората отново при нас, защото те сляха тяхното мислене и техните представи с нашето мислене и нашите представи.
към текста >>
322.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния
усет
, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм.
Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
323.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Той трябваше да
усет
и приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии. Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли.
Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина.
Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
към текста >>
324.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И все пак, в нашия залязващ
усет
за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>
325.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие
усет
за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
И добивайки този усет, той открива, че нещата тук всъщност са идентични със самия него. Позволете ми да обясня какво имам предвид.
към текста >>
И добивайки този
усет
, той открива, че нещата тук всъщност са идентични със самия него.
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
И добивайки този усет, той открива, че нещата тук всъщност са идентични със самия него.
Позволете ми да обясня какво имам предвид.
към текста >>
326.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако от друга страна един човек
усет
и дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си.
Ако от друга страна един човек усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си.
Защото всичко онова, което се опира на култа, в последна сметка трябва да отпадне, а всичко, което се стреми към познание ще набира все повече сили, енергия и мощ.
към текста >>
327.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да
усет
ите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие.
Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн.
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят. И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето. Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
328.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да
усет
ят смисъл само в думите: «Аз живея в създадената от Божествата музика».
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз живея в създадената от Божествата музика».
Макар и в доста отслабена степен, подобно преживяване на музиката се е съхранило и в следатлантското време, в тези времена, когато са живели все още основно в интервалите на квинтите. Ние не трябва да сравняваме това със съвременното усещане на хората на квинтите. Днес човек усеща квинтата, например като впечатление от нещо външно, с нищо незапълнено. Квинтата за него е някаква празнота. Макар и в най-добрият смисъл на тази дума, но все пак - празнота.
към текста >>
329.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са
усет
ели в себе си импулс за това.
Това е станало възможно като следствие от множеството земни животи, които всички хора са преминали. В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека мисли отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни животи.
Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са усетели в себе си импулс за това.
Днес ние можем да кажем, че живеем в тази от многото земни инкарнации. И ако само имаме за това достатъчна сила на волята, защото тук думата е за воля, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на мисли, някакъв индивидуален свят на мисли, както го разясних в моята «Философия на свободата».
към текста >>
330.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Те са имали фин физиогномичен
усет
.
А днес искам да подложа това на разглеждане, изхождайки от друга гледна точка. Ако се обърнем към първата, древноиндийска епоха, която, може да се каже, само наполовина се е освободила от атлантската катастрофа, можем да установим, че човек все още се е чувствал по това време повече гражданин на извънземния Космос, отколкото гражданин на Земята. И ако сега се обърнем към разглеждане на някои подробности от тогавашния живот, които е протичал, както нееднократно съм ви казвал, 7-8 хилядолетия преди Христа, то ще ни се наложи да кажем, че в тези прадревни времена, много голямо значение се е придавало на външния вид на човека, на неговия, можем да кажем, «екстериор». При което, това се е правило не на основата на някакво външно интелектуално разглеждане, а изхождайки от дълбоко инстинктивно чувство: тоест това не значи, че хората от това време са провеждали някакви физиологически изследвания, това, разбира се, съвсем не им е било необходимо. Подобни неща са възможни само в такива времена, когато интелектуализмът, дори и още неразвил се напълно, все пак вече се пробужда.
Те са имали фин физиогномичен усет.
Те дълбоко са усещали, например, следното: ако този човек има еди какво си изражение на лицето, то това показва, че той притежава музикални способности. Те са придавали голямо значение на възможността да научават за музикалните способности на човека въз основа на изражението на неговото лице или неговите жестове, и на целия му облик. Към някакво по-определено познание хората от това време не са се стремили. За тях би било непонятно и неприемливо твърдението, че нещо трябва да бъде доказано. Това би било неприемливо за тях, това би предизвикало в тях усещане на почти физическа болка, а в по-старите времена действително би предизвикало физическа болка.
към текста >>
331.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно жив
усет
за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни.
Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно жив усет за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни.
Точно тогава те усещаха как собствената им душа – заедно със Земната душа – се отдава на Космоса. И преди всичко, те си казваха приблизително следното: С нашата душа ние живеем в космическите простори. Ние живеем заедно със Слънцето, ние живеем заедно със звездите. И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл. Обаче всичко онова, което се проявява в Космоса като идващо от Земята и покълващо в хиляди и в хиляди багри, е от същия вид.
към текста >>
332.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да
усет
им първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността.
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително
усет
ена цялата ú съзидателна мощ.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс. Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора. Но, изпитанието показа негативен резултат.
Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ.
И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>
333.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само
усет
а си за животинските и расовите качества.
И той установяваше, че формите, които възникваха, бяха донякъде подобни на формите, които образуваха бръмбарите, пеперудите и т.н. Неговото наблюдение установяваше точно това. Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи. През времето на Коледа човекът разбираше животинските форми. И докато работеше, докато извършваше определени движения с ръцете и краката си, дори и докато скачаше във водата и проверяваше как замръзващата вода му отговаря, в лицето на външния свят той установяваше какви са неговите собствени човешки форми, какъв е неговия човешки облик.
Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само усета си за животинските и расовите качества.
И само в Коледния период той се доближаваше до изживяването на своя собствен човешки образ.
към текста >>
Който веднъж е навлязъл в интелектуалистичната епоха, вече няма толкова силен
усет
за животинските и расовите качества.
Естествено, за външния човешки облик днес се говори само в общи линии.
Който веднъж е навлязъл в интелектуалистичната епоха, вече няма толкова силен усет за животинските и расовите качества.
Обаче както по-рано тези неща можеха да се търсят като една сила, като един импулс, идващи само от Земята, така и днес с помощта на онова разбиране за Земята, което е осъществимо не чрез геологията и минералогията, а само по духовен път, човекът отново трябва да стигне до нещо друго, извисяващо се над неговия видим човешки образ.
към текста >>
334.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Тогава той беше
усет
ил и изживял една част от Земната природа, която все още, бих казал, се намираше в съответствие с него, една част, която все още имаше нещо общо с него.
Но част от Земните сили човекът беше опознал още с настъпването на есента.
Тогава той беше усетил и изживял една част от Земната природа, която все още, бих казал, се намираше в съответствие с него, една част, която все още имаше нещо общо с него.
Бихме могли да добавим и следното: През есента човекът чувствуваше природния свят в своето сърце, в своя душевен свят. Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата волева природа той е един вид похитен от силите на Земята. Всичко това той усещаше като една противоположност на моралния миров ред. Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като облаковидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества. Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде.
към текста >>
Тъкмо в този период от време човекът не трябваше да развива онзи
усет
за мъдростта, който се изискваше от него в смисъла на древните Мистерии.
Тъкмо през тази част от годината човекът трябваше да развива това, което и бездруго съществуваше в него като природни дейности: Хитростта, лукавството, стремежът към разбиране и към търсене на полезното. Всичко това беше свързано и с качества като сдържаност, умереност, благоразумие.
Тъкмо в този период от време човекът не трябваше да развива онзи усет за мъдростта, който се изискваше от него в смисъла на древните Мистерии.
Именно сега, когато Злото се изявяваше под споменатите форми, човекът можеше да усети в себе си и съпротивата срещу Злото: Той трябваше да става все по-сдържан, умерен, благоразумен.
към текста >>
Именно сега, когато Злото се изявяваше под споменатите форми, човекът можеше да
усет
и в себе си и съпротивата срещу Злото: Той трябваше да става все по-сдържан, умерен, благоразумен.
Тъкмо през тази част от годината човекът трябваше да развива това, което и бездруго съществуваше в него като природни дейности: Хитростта, лукавството, стремежът към разбиране и към търсене на полезното. Всичко това беше свързано и с качества като сдържаност, умереност, благоразумие. Тъкмо в този период от време човекът не трябваше да развива онзи усет за мъдростта, който се изискваше от него в смисъла на древните Мистерии.
Именно сега, когато Злото се изявяваше под споменатите форми, човекът можеше да усети в себе си и съпротивата срещу Злото: Той трябваше да става все по-сдържан, умерен, благоразумен.
към текста >>
А смисълът се получава тогава, когато можем да
усет
им следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите животински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите животински видове.
Да, трябва да настъпи един пълен обрат. Михаиловият празник трябва да получи своя нов смисъл.
А смисълът се получава тогава, когато можем да усетим следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите животински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите животински видове.
Обаче това е само едната страна. Другата страна застава пред нашата душа тогава, когато си казваме: Да, човекът трябваше да започне своето развитие от първоначалните божествено-човешки заложби. Ако това тук са първоначалните божествено-духовни заложби (Рис. 16, светло защрихованата част), напредвайки все повече и повече, човекът трябваше да стигне своето днешно равнище. Но всъщност той непрекъснато трябваше да отхвърля нещо от себе си – първоначално низшите животни, а после непрекъснато да отхвърля и всичко онова, което представляват животинските форми.
към текста >>
335.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тук опираме до нещо, което трябва да бъде изживяно тъкмо в рамките на антропософското Движение: необходимостта да
усет
им мислите, които първоначално остават само мисли, като могъщи жизнени сили.
Първият начин не може да бъде оправдан за случаите, когато става дума за обновление на Михаиловия празник; той може да бъде оправдан само за онези, които, макар и плахо, правят усилия да приемат в себе си антропософията като нещо живо.
И тук опираме до нещо, което трябва да бъде изживяно тъкмо в рамките на антропософското Движение: необходимостта да усетим мислите, които първоначално остават само мисли, като могъщи жизнени сили.
към текста >>
336.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се
усет
и в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
Днешните възможности на човека да почувствува своята свързаност с Космоса са крайно ограничени. Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения. Впрочем съзнанието за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека. Ето защо всички външни признаци за тази свързаност са останали недооценени. За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства.
Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
към текста >>
Човек може да
усет
и съвсем ясно: Ето, сега една имагинация застава пред мен.
Тук всичко трябва да протича в образи. Пред душата оживяват образи, имагинации. Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата. Мислите, намиращи се в душата, според малко или много изразената им вътрешна неподвижност, са извънредно търпеливи и човек може да ги задържи на едно място. Докато имагинациите винаги имат един свой вътрешен живот.
Човек може да усети съвсем ясно: Ето, сега една имагинация застава пред мен.
Въпреки многото различия, състоянието е близко до това, когато например пишем или рисуваме; когато пишем или рисуваме с душата. Обаче имагинациите не са така абстрактно фиксирани както обикновените мисли. Те биват “изписвани” в душата. В повечето области на Европа, които вече носят абстрактния характер на съвременната цивилизация, имагинациите, бих казал, профучават много бързо покрай хората и те винаги трябва да полагат вътрешни усилия, ако искат да ги задържат по някакъв начин. И нещата изглеждат така, сякаш някаква демонична сила веднага и непрекъснато изличава написаното.
към текста >>
А после ние ще изработим един
усет
за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира.
Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно живее в планетите, в небесните тела. Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима.
А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира.
Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
Ние ще получим един
усет
за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента.
Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира.
Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента.
В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
337.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Тъкмо днес
усет
ът за реалност е извънредно притъпен.
Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло. Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност.
Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен.
Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем.
към текста >>
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с
усет
за реалността.
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността.
Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия! – Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително.
към текста >>
Както от думите на приятелската душа, от жестовете на приятелската душа можем да
усет
им нейното топло присъствие, коренно различаващо се от това на неживия, неодушевен свят, така и един ден първоначално нямата природа ще проговори на човека като едно живо същество.
Да, чрез едно правилно антропософско обучение сърцето ще стигне дотам, че годишният кръговрат ще му говори толкова красноречиво, колкото красноречиви са и думите, идващи от душата на един приятел.
Както от думите на приятелската душа, от жестовете на приятелската душа можем да усетим нейното топло присъствие, коренно различаващо се от това на неживия, неодушевен свят, така и един ден първоначално нямата природа ще проговори на човека като едно живо същество.
Човекът ще стане душа и като преминаваща през годишния кръг душа ще се научи да усеща годината, ще се научи да се вслушва в това, което годината има да му каже; и точно както в обикновения живот се отнася с малките живи същества около себе си, така той ще се научи да се отнася и с целия одушевен Космос. И когато лятото преминава в есен и наближава зимата, за него ще настъпва един особен период, през който ще му говори самата природа.
към текста >>
338.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Който е гледал с художествен
усет
живописта на малкия купол на изравнения със земята Гьотеанум, е можел да види как там това беше навсякъде: долната част на лицето - като нещо, в определен смисъл, израснало от човека, горната част на главата - като нещо, дадено от Космоса.
Нашето чело, горната част на главата ни, собствено, винаги идва отгоре.
Който е гледал с художествен усет живописта на малкия купол на изравнения със земята Гьотеанум, е можел да види как там това беше навсякъде: долната част на лицето - като нещо, в определен смисъл, израснало от човека, горната част на главата - като нещо, дадено от Космоса.
Във времето, когато хората са имали усещане за тези неща, това е било особено действено. Вие никога няма действително да разберете гръцката пластична форма на главата, без да можете да внесете в нея това чувство, защото гърците винаги са творили на основата на подобни усещания.
към текста >>
339.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Виждате ли, съществува възможност действително, като реалност да се
усет
и това, което сега ще ви напиша на дъската.
Виждате ли, съществува възможност действително, като реалност да се усети това, което сега ще ви напиша на дъската.
Преживявайки зимата в човешката воля, можем да я преживеем така, че да кажем:
към текста >>
Но може да се
усет
и и лятната воля, изнасяща нашите мисли във Вселената:
Но може да се усети и лятната воля, изнасяща нашите мисли във Вселената:
към текста >>
340.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тогава в съзерцание пред нас отново и отново излиза фактът как учителят е насочвал вниманието на ученика преди всичко върху човешката реч, как отново и отново са го поучавали:
усет
и в органите си на речта какво всъщност става в тях, когато говориш.
Тогава в съзерцание пред нас отново и отново излиза фактът как учителят е насочвал вниманието на ученика преди всичко върху човешката реч, как отново и отново са го поучавали: усети в органите си на речта какво всъщност става в тях, когато говориш.
Речевите процеси не се възприемат чрез груби усещания, защото те са фини и интимни. Обаче отначало да помислим над това какво представлява външната реч. И с тази външна реч е започвало преподаването в ефеските Мистерии.
към текста >>
Нещо съвършено чудесно се представя пред човек, който, имайки
усет
за такива неща, влиза в кабинет или музей по естествена история.
Ще си позволя тук една лична забележка.
Нещо съвършено чудесно се представя пред човек, който, имайки усет за такива неща, влиза в кабинет или музей по естествена история.
Защото това е някаква чудна сбирка от инструменти за грандиозен оркестър, която симфонично звучи по най-прекрасен начин, когато влезете в подобен музей. Веднъж усетих това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на животните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на животните лунните тайни, а на другия край на животните - слънчевите тайни. И всичко като цяло беше пронизано от звучащо Слънце и звучащи планети. Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
към текста >>
Веднъж
усет
их това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на животните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на животните лунните тайни, а на другия край на животните - слънчевите тайни.
Ще си позволя тук една лична забележка. Нещо съвършено чудесно се представя пред човек, който, имайки усет за такива неща, влиза в кабинет или музей по естествена история. Защото това е някаква чудна сбирка от инструменти за грандиозен оркестър, която симфонично звучи по най-прекрасен начин, когато влезете в подобен музей.
Веднъж усетих това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на животните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на животните лунните тайни, а на другия край на животните - слънчевите тайни.
И всичко като цяло беше пронизано от звучащо Слънце и звучащи планети. Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
към текста >>
341.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И когато той по необходимия начин, тоест така, както е било нужно на посветителите му, преминавал през всичко необходимо, тогава вниманието му се обръщало върху това, че той трябвало да се придвижи напред, повторно да се придвижи напред, така че да застави своето вцепенение да се разтече, да се излее чак до етерните далнини, където можел да
усет
и: пътищата на висините ме водят в далечините на синия етер чак до границите на пространственото битие.
Някои същества, частично вече преминали през своята човешка степен, на които в земното битие оставало да завършат само още малко от тази човешка степен, са индивидуалностите, за които ви говорих като за великите мъдри праучители на човечеството на Земята, намиращи се сега в Лунната колония. Всичко това се откривало на хибернийския ученик по време на състоянието на вцепеняване.
И когато той по необходимия начин, тоест така, както е било нужно на посветителите му, преминавал през всичко необходимо, тогава вниманието му се обръщало върху това, че той трябвало да се придвижи напред, повторно да се придвижи напред, така че да застави своето вцепенение да се разтече, да се излее чак до етерните далнини, където можел да усети: пътищата на висините ме водят в далечините на синия етер чак до границите на пространственото битие.
към текста >>
Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да
усет
и своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо.
Когато той повторно преживявал това, чувствал всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори.
Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо.
Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди. Вие наистина ще дойдете до такова състояние, в което можете вътрешно да опишете себе си.
към текста >>
Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да
усет
ите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди.
Когато той повторно преживявал това, чувствал всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори. Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо.
Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди.
Вие наистина ще дойдете до такова състояние, в което можете вътрешно да опишете себе си.
към текста >>
342.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И напротив,
усет
и студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я
усет
и.
Този феномен би могъл да е отправна точка за обучение. Връзката с природата ставала не като се каже: погледни това тяло, то има тази и тази температура; нагрявам го в ретортата и то преминава през едни или други промени. Не, идвало се до връзката с човека, човека, както се усещал вътре в тази връзка, представяйки процеса на дишане. И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух. Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите.
И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети.
Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята.
към текста >>
Студената вода можеш да
усет
иш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената.
Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
Гърците са имали тънък
усет
за външните различия на хората.
Третата тайна е трябвало да се открие на ученика благодарение на факта, че той се учел да наблюдава как се различават хората, народите по Земята. Ако се отправим в жегата на Африка с нейния своеобразен климат, там ще намерим хора, цветово отличаващи се от хората в Елада. Ако преминем в Азия, и там ще намерим хора, отличаващи се от жителите по други места.
Гърците са имали тънък усет за външните различия на хората.
към текста >>
343.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Онези хора от епохата на християнството, които подразбраха нещо от Мистерията на Голгота,
усет
иха, че душите им се заливат от празнично, тържествено настроение; нещо повече бих могъл да кажа, че душите им бяха обвзети от един свещен трепет.
Онези хора от епохата на християнството, които подразбраха нещо от Мистерията на Голгота, усетиха, че душите им се заливат от празнично, тържествено настроение; нещо повече бих могъл да кажа, че душите им бяха обвзети от един свещен трепет.
И всичко, което преди беше само едно живо съдържание на съзнанието, сега с помощта на процеси, чиито опознаване е наша най-близка задача се превърна в един напомнящ празник за историческото събитие на Голгота.
към текста >>
Човекът не можеше да си каже както преди: Ето, точно сега, когато идва есента с нейната умиротворяваща смърт, аз най-добре мога да
усет
я как срещу смъртта на природния свят, тържествено се надига възкресението в духовния свят.
Хората все по-слабо проникваха в духовния свят. Духовното съдържание на Голгота не стигаше до сърцата им. Развитието напредваше към изработването на твърди и безкомпромисни материалистични светогледи. Сърдечният трепет, с който човек разбираше: Ето, точно сега, когато външната природа умира, аз мога да устремя погледа си към животворящия Дух, този сърдечен трепет изчезна. По същия начин изчезна и усещането за външната тържественост на празниците.
Човекът не можеше да си каже както преди: Ето, точно сега, когато идва есента с нейната умиротворяваща смърт, аз най-добре мога да усетя как срещу смъртта на природния свят, тържествено се надига възкресението в духовния свят.
към текста >>
344.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
И всичките и усилия бяха насочени към това, човекът да
усет
и и съизживее духовното изграждане на своето етерно тяло от необятния космически етер.
В тези Мистерии на Ефес цялата служба се поемаше от богинята на Ефес, която за външният, екзотеричен свят беше известна като Артемида.
И всичките и усилия бяха насочени към това, човекът да усети и съизживее духовното изграждане на своето етерно тяло от необятния космически етер.
Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което постепенно нарастваше до слухово възприятие, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодоносни сили от необятния космически етер". Това беше едно извънредно дълбоко впечатление, което черпейки ентусиазъм от опияняващата радост на Артемида се пренасяше върху всичко, което напира, расте и цъфти в необятните сфери на космическия етер. И от духовната атмосфера на ефеското светилище се излъчваше един вълшебен полъх, който беше дълбоко родствен с растежните сили на необятния космически етер.
към текста >>
345.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го
усет
и само при натискане.
И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието. И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер. Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло.
Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане.
И ученика са го поощрявали да натиска. Той имал чувството, че силите на главата се излъчват по цялото останало тяло, че в тази статуя главата значи всичко.
към текста >>
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да
усет
и отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии.
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
346.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само
усет
им възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет.
Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
347.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Те води към
усет
за собствената ти душевна същност:
Те води към усет за собствената ти душевна същност:
към текста >>
348.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В един следващ живот бе изправено вече нещо от тези неща и същата индивидуалност се намираше сега в положение, при което също трябваше да разрушава, но трябваше да разрушава в едно подчинено положение, сега трябваше да се подчинява на заповеди; тук тази душа стоеше пред необходимостта да
усет
и, какво чувства човек, когато не върши нещо по свободна воля, не го върши суверенно, самостоятелно.
Трябва да бъдем наясно, че всичко, което се стоварва върху света, се отразява обратно в живота между смъртта и едно ново раждане. Това от своя страна в определена степен трябва да се стовари върху самата душа, понеже всичко онова, което е било разрушено чрез една такава душа, се намира там в живота между смъртта и едно ново раждане. Нерон се роди отново няколко столетия след това, или след относително кратко време; роди се в едно незначително съществуване на Земята, в което първо бе изравнено само онова, което беше ярост на разрушението, което той беше стоварил върху суверенитета, извършил го беше по собствена воля, понеже така бе искал; при това се изявява яростта, бихме могли да кажем, - ентусиазмът на разрушителната воля.
В един следващ живот бе изправено вече нещо от тези неща и същата индивидуалност се намираше сега в положение, при което също трябваше да разрушава, но трябваше да разрушава в едно подчинено положение, сега трябваше да се подчинява на заповеди; тук тази душа стоеше пред необходимостта да усети, какво чувства човек, когато не върши нещо по свободна воля, не го върши суверенно, самостоятелно.
към текста >>
349.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората трябва дълго да ги изучават, за да
усет
ят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното съществуване.
За да получим правилна гледна точка относно познанието на човека, всъщност в нас трябва да проникне всичко онова, което съществува в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде. Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието. Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, че е нужно по най-скромен начин човек да си изясни, какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване.
Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората трябва дълго да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното съществуване.
С това трябва да сме напълно наясно. Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно. В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за наблюдение на духовното. Тогава съществуваше едно инстинктивно ясновидство. Това ясновидство угасна в хода на човешкото развитие.
към текста >>
Вие дори можете да
усет
ите, че сте изпълнени с нещо, за което много ясно си казвате: - Това е като един метал, превърнал се във въздухообразна форма.
Вие дори можете да усетите, че сте изпълнени с нещо, за което много ясно си казвате: - Това е като един метал, превърнал се във въздухообразна форма.
- Вие наистина долавяте нещо като метал, чувствате това в себе си. Човек не може да го опише по друг начин, така е. Вие се чувствате металически проникнати, изпълнено е цялото ви тяло; както за някои течности, които пием, можем да кажем, че имат металически вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което обаче всъщност е нещо духовно.
към текста >>
350.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да
усет
и своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо.
Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение.
към текста >>
351.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се
усет
и мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира.
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира.
Веднъж тя трябва да се обхване с поглед, да се остави да въздейства на душата с цялата си невероятна сила, да се остави да действа вътре в душата на човека - без да се разваля и корумпира от съзнанието. И когато премислим, чрез какво старото инстинктивно ясновидство реализира такова настроение, от всичко това, което тогава е било дадено, за да се реализира тази мисъл всред човечеството, в наше време ни е останал Коледният празник.
към текста >>
352.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има
усет
действително да наблюдава живота.
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота.
Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното. Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената. Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота. Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща.
към текста >>
353.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил
усет
за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят.
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание. Читателят от своя страна ги разкрива, опознава ги и ги изживява. Но той може да постигне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение. Тогава наистина се включва в определен поток на духовното битие и изживява това, което е смятал за обикновено предаване на мисли.
При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят.
Това изживяване е същественият момент и когато се превеждат трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>
354.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да
усет
и вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение. Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр.
Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата.
Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
355.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако е правил тези концентрации няколко седмици, човек ще получи особени усещания в местата, върху които се е концентрирал, а именно в корена на носа, в ларинкса, ще
усет
и като че ли един поток протича по продължение на ръцете до края на пръстите и по цялата външна повърхност на тялото.
Ако е правил тези концентрации няколко седмици, човек ще получи особени усещания в местата, върху които се е концентрирал, а именно в корена на носа, в ларинкса, ще усети като че ли един поток протича по продължение на ръцете до края на пръстите и по цялата външна повърхност на тялото.
към текста >>
Всяко дадено по-горе времетраене се определя не по часовник, а по
усет
.
Всяко дадено по-горе времетраене се определя не по часовник, а по усет.
Да се заеме положение на тялото, което да не изморява и да не отклонява вниманието.
към текста >>
356.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да
усет
и в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма.
Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано). Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма. Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело.
От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма.
И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека. Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното. - Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело. Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре. По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време.
към текста >>
Важното е в изразите «Аз съм», «То мисли», «Тя чувства», «Той иска» да се
усет
ят лежащите в тях духовни факти и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят постройка.
Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека. И самите понятия, които човекът си е изградил за такива неща като Сатурн, Слънце, Луна, стават живи възгледи и изживявания. И така трябва да бъде, когато постепенно се намери пътят от екзотеричното към езотеричното. Във всеки случай даденото тук като упражнение трябва да се разглежда като началото на това развитие. Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук и тогава се достига толкова далеч, че да се получат по-нататъшни упражнения, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека.
Важното е в изразите «Аз съм», «То мисли», «Тя чувства», «Той иска» да се усетят лежащите в тях духовни факти и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят постройка.
към текста >>
357.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да
усет
и и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища. Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност. Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи.
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява.
към текста >>
358.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Които твърдят, че съвсем не са могли да
усет
ят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети.
1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови.
Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети.
Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък.
към текста >>
Усет
и ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък.
Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата.
Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък.
Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък.
към текста >>
И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще
усет
и чувство на покой и равновесие.
Тогава е време да прави това упражнение. С всички сили той се заставя сега да не плаче. Това важи също и за смеха. Когато му дойде настроение да се смее, той да се опита да не се смее, а да остане спокоен. Това не значи, че човек не трябва вече да се смее, а за това да се владее, да стане господар на смеха и плача.
И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще усети чувство на покой и равновесие.
Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките. След това го оставя да потече към краката и накрая в главата. Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден.
към текста >>
Усет
и ли това чувство, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите.
4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост. Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си. То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта.
Усети ли това чувство, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите.
към текста >>
359.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Тук може да се почувствува, че един поет с тънък
усет
, какъвто беше Християн Моргенщерн, можа да стигне до там да забележи, че всъщност в посоката надолу е възприемаема една граница на говора, която е много разпространена, граница, която можем да наречем бъбренето, бръщолевенето.
Който пристъпва към езика с ясновиждането и трябва да изрази възприеманото в духовния свят, той усвоява по отношение на езика първо едно чувство, което бихме могли да наречем смахнато: когато хората говорят така помежду си едни с други, а също когато водят обикновена наука, всичко, което те казват, е понижение достойнството на езика до равнището, на което трябва да стои езикът. Езикът само като средство за разбирателството е понижение на неговата стойност. Езикът живее всъщност в неговата собствена същност там, когато поезията протича през него, когато през езика /говора/ тече това, което прониква от вътрешността на човека. Там действува самият дух на езика. Едвам поетът открива всъщност, къде се намира равнището на езика, той чувствува обикновения говор като едно пренебрегване на по-високото равнище на говора.
Тук може да се почувствува, че един поет с тънък усет, какъвто беше Християн Моргенщерн, можа да стигне до там да забележи, че всъщност в посоката надолу е възприемаема една граница на говора, която е много разпространена, граница, която можем да наречем бъбренето, бръщолевенето.
Той намира, че бъбренето има своите основи в незнанието за смисъла и стойността на отделните думи, че бъбривият човек стига до там да изкара думата от нейните здрави очертания и да я доведе до неяснота. Моргенщерн чувствува, че тук се изразява една дълбока тайна на живота. Той казва, че говорът си отмъщава при неяснотата. Тъй като той беше в състояние да хвърли мостове между поезията и ясновиждането, това е също така разбираемо, като че той намира родството на говора с тона, образа, архитектурата и т.н.
към текста >>
360.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да
усет
и себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена.
И тогава трябва да признаем следното: нашето днешно разбиране за човека ние сме получи ли именно от Четвъртата следатлантска епоха. От Четвъртата следатлантска епоха сме получили и общоприетия днес навик да разглеждаме човека като съставен от тяло, душа и Дух, както и да търсим вътрешните връзки между него и планетата Земя. Обаче животът стана такъв едва в хода на времето. Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия. Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически.
Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена.
За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос.
към текста >>
361.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
А то автоматически засяга и художествения
усет
, защото в последна сметка защо днес ние строим нашите къщи?
Ето как хората от миналите епохи, поддържайки връзката си с духовния свят, са мислели за тези неща. Обаче днешните хора разсъждават по друг начин. Те казват: Да, природните закони са едни и същи, независимо дали действуват в ростбифа, намиращ се в чинията, или след като той вече е преминал в устата ни, в стомаха, червата, кръвта и т.н. Че там ростбифът бива обхванат от съвсем други, душевно-духовни закони, които човекът е пренесъл тук, идвайки от свръхсетивния свят, и превръщайки ростбифа в нещо друго, това изобщо не достига до съзнанието на нашата натуралистична цивилизация, колкото и парадоксално да звучат тези думи, защото да се изрази на глас подобно твърдение, естествено, е твърде смущаващо за всеки материалистично настроен човек. Обаче фактически днешните хора носят това убеждение в главите си.
А то автоматически засяга и художествения усет, защото в последна сметка защо днес ние строим нашите къщи?
За да бъдем максимално защитени, докато ядем ростбифа! Да, това е само една малка подробност, но като цяло, днешното мислене върви тъкмо в тази посока.
към текста >>
Но в древните епохи хората имаха по-други изразни средства; те не бяха толкова абстрактни, колкото днес и вникваха в нещата, водени от своя здрав, подсъзнателен
усет
за тях.
Обаче в миналото, когато хората все още поддържаха живата си връзка с духовния Космос, в основата на техните сгради лежеше не идеята да защитят човешко тяло, а да защитят слязлата на Земята човешка душа от всякакъв род физически въздействия. Естествено, когато се изразявам по този начин, всичко звучи твърде парадоксално.
Но в древните епохи хората имаха по-други изразни средства; те не бяха толкова абстрактни, колкото днес и вникваха в нещата, водени от своя здрав, подсъзнателен усет за тях.
Техните чувства и подсъзнателни усещания бяха от духовно естество. А днес ние се опитваме да изразим тези усещания с ясни и точни думи. За разлика от нас, древните биха се изразили, примерно, по следния начин: Привършвайки своя живот на Земята, човекът трябва да отхвърли своето физическо тяло. И тогава, след като отхвърли физическото тяло, неговата душевно-духовна същност трябва да намери пътя, водещ от Земята към духовния Космос. Виждате ли, древните хора действително имаха това важно усещане и се питаха: Добре, след като душата е напуснала своето физическо тяло, как намира тя своя по-нататъшен път?
към текста >>
И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да
усет
и тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло.
Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във физическия свят, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу! Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми. Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят. Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми. Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“.
И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло.
А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд. В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така. Но тук, казва си физическото тяло, аз съм просто разпънато в трите измерения. Преди слизането на човека от духовно-душевния свят във физическия свят, тези три измерения нямаха никакъв смисъл.
към текста >>
Ето защо никой, който притежава художествен
усет
за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело.
Или казано с други думи: Ние стигаме до правилно разбиране за човешката глава само тогава, когато в за сводената й горна част виждаме не друго, а чистия спомен за предишната инкарнация на човека, когато в средната й част, намираща се под очите, където са носът и ушите виждаме същия спомен, само че помра чен от Земната атмосфера, а в очертанията на устата онази форма, която вече изцяло е подчинена на Земните условия. Да, чрез формата на своето чело човекът донася кармическите последици от своята предишна инкарнация. Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот. Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето.
Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело.
Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи. Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад. Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
към текста >>
Ако притежава художествен
усет
, той никога няма да изрече такива думи.
Да, чрез формата на своето чело човекът донася кармическите последици от своята предишна инкарнация. Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот. Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето. Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело.
Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи.
Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад. Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
към текста >>
И тогава всеки може да
усет
и: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство фактически е несъвместимо с истинското и живо антропософско познание.
И тогава всеки може да усети: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство фактически е несъвместимо с истинското и живо антропософско познание.
Ето защо, бих могъл да кажа, за нехудожествените натури е истинско изтезание, ако по искат да влязат в съзвучие с антропософията. Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека. Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща.
към текста >>
Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи
усет
за тези неща.
И тогава всеки може да усети: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство фактически е несъвместимо с истинското и живо антропософско познание. Ето защо, бих могъл да кажа, за нехудожествените натури е истинско изтезание, ако по искат да влязат в съзвучие с антропософията. Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека.
Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща.
към текста >>
362.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска метаморфоза на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да
усет
и какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задоволителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част.
В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска метаморфоза на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да усети какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задоволителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част.
Напротив, ако правилно разбираме всичко онова, което спада към средната част на главата, носът, очите и т.н., тогава ще съзрем как силите от духовния свят, изграждащи тази част на главата, имат нещо общо с човешките гърди. Формата на носа има отношение към дишането, следователно към това, което наричаме „човекът-гърди“. Ако разглеждаме долната част на главата, където са устата и брадичката, ние също откриваме един вид приспособяване към физическите условия на Земята. Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око.
към текста >>
Но по този начин предварително се отрича главното изразно средство на художника, защото той твори не в „пространството“, а в „повърхността“ и е пълно безумие, ако някой апелира към неговия пространствен
усет
, понеже неговият първичен елемент се съдържа именно в повърхността.
Ние бихме могли да вникнем истински в живописта, само ако се съобразим с материалните средства на живописеца. Днес, в Петата следатлантска епоха живописта решително е тръгнала по онзи път, който води в натурализма. Това проличава и от факта, че всъщност живописците из губиха истинското разбиране за цветовете, а в по-ново време основното усещане на живописците се превърна, бих казал, в едно изопачено пластично усещане. На художническото платно днес ние бихме искали да видим един пластично изваян човешки портрет. Нещо подобно забелязваме и при пространствената перспектива, която се утвърди едва през Петата следатлантска епоха: нещата пред и зад перспективната линия изглеждат различно, или казано с други думи, тя се стреми към едно неестествено изображение на пространствените форми.
Но по този начин предварително се отрича главното изразно средство на художника, защото той твори не в „пространството“, а в „повърхността“ и е пълно безумие, ако някой апелира към неговия пространствен усет, понеже неговият първичен елемент се съдържа именно в повърхността.
към текста >>
Естествено, Вие разбирате, че аз нямам нищо против пространствения
усет
, защото да вмъкне пространствената перспектива върху платното това беше един строго необходим момент от еволюцията на човечеството; самопонятно е, че рано или късно трябваше да се стигне до този момент.
Естествено, Вие разбирате, че аз нямам нищо против пространствения усет, защото да вмъкне пространствената перспектива върху платното това беше един строго необходим момент от еволюцията на човечеството; самопонятно е, че рано или късно трябваше да се стигне до този момент.
Но занапред този момент трябва да бъде преодолян! Не става дума за това, че бъдещите поколения ще престанат да разбират перспективата. Ние трябва да разбираме перспективата, но наред с това трябва отново да се върнем и към цветната перспектива. За тази цел, естествено, е необходимо не само някакво теоретично разбиране, защото творческият импулс никога не идва от теоретичните постановки. Ето защо аз отново бих искал да Ви припомня това, което изтъкнах тук в моите лекции върху цветовете*13 и което после Алберт Щефен преразказа толкова увлекателно, така че неговият преразказ се оказа по-лесен за разбиране от моите собствени думи.
към текста >>
Защото ние трябва да овладеем именно цветната перспектива, а не линейната перспектива:
Усет
ът за повърхността, за отдалечаването и приближаването не като функции на линейната перспектива, която всъщност винаги се стреми да изопачи пластичния елемент в рамките на тази или онази повърхност,
усет
ът за такова оцветяване на повърхностите, което е по-скоро интензивно, а не екстензивно.
За тази цел обаче ние се нуждаем най-вече от художествената способност да живеем с цветовете. Аз често съм загатвал за тази подробност и вие бихте могли да си припомните съответните лекции в списанието „Гьотеанум“: ние се нуждаем от способността да усещаме повърхността като такава; когато например я оцветяваме в синьо, тя се отдалечава, а когато я оцветяваме в червено или жълто, тя се приближава до нас.
Защото ние трябва да овладеем именно цветната перспектива, а не линейната перспектива: Усетът за повърхността, за отдалечаването и приближаването не като функции на линейната перспектива, която всъщност винаги се стреми да изопачи пластичния елемент в рамките на тази или онази повърхност, усетът за такова оцветяване на повърхностите, което е по-скоро интензивно, а не екстензивно.
Когато искам да подскажа агресивния характер на това, което е на повърхността и което просто иска да се нахвърли върху мен, тогава аз прибягвам до жълто-червеното. Ако то е спокойно, сдържано и се оттегля назад, тогава аз прибягвам до синьо-виолетовото. Ето това е цветната перспектива! Ако проучите старите художници, Вие ще установите, че дори в ранния Ренесанс повечето художници притежаваха едно истинско усещане за тази цветна перспектива. А то беше налице също и в предренесансовото време, защото линейната перспектива измести цветната перспектива едва през Петата следатлантска култура.
към текста >>
363.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения
усет
и художественото творчество на хората.
Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората.
Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето. В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа. Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството. В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера.
към текста >>
Лудвиг Тик можа непосредствено да
усет
и полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма.
Неговата смърт се пада на 28 Април 1853. В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте. Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел.
Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма.
И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал. И оглеждайки се наоколо, Лудвиг Тик стигна до своя жизнен опит не в едно малко, затворено пространство, а успя да излезе от сянката на Фихте, Шелинг, Хегел и предприе своите пътешествия в Италия и Франция. Да, Лудвиг Тик познаваше света. Обаче след като опозна и философията, и света, Лудвиг Тик се опита и то тъкмо по Гьотев маниер да хвърли мост над пропастта, разделяща Земята и Космоса.
към текста >>
И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която
усет
и именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал.
В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте. Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел. Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма.
И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал.
И оглеждайки се наоколо, Лудвиг Тик стигна до своя жизнен опит не в едно малко, затворено пространство, а успя да излезе от сянката на Фихте, Шелинг, Хегел и предприе своите пътешествия в Италия и Франция. Да, Лудвиг Тик познаваше света. Обаче след като опозна и философията, и света, Лудвиг Тик се опита и то тъкмо по Гьотев маниер да хвърли мост над пропастта, разделяща Земята и Космоса.
към текста >>
И, ако ми позволите да повторя, Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден би трябвало да отбележим тези дни, можа да
усет
и тъкмо онази сериозност, която обгръща истинското изкуство и която е неделима част от познанието и религията.
И, ако ми позволите да повторя, Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден би трябвало да отбележим тези дни, можа да усети тъкмо онази сериозност, която обгръща истинското изкуство и която е неделима част от познанието и религията.
Колко грандиозни са отблясъците, които познанието и религията хвърлят върху художествените произведения на Лудвиг Тик! На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел. Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте. Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни.
към текста >>
Замислете се само какво е
усет
ил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик!
И, ако ми позволите да повторя, Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден би трябвало да отбележим тези дни, можа да усети тъкмо онази сериозност, която обгръща истинското изкуство и която е неделима част от познанието и религията. Колко грандиозни са отблясъците, които познанието и религията хвърлят върху художествените произведения на Лудвиг Тик! На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел. Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте.
Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик!
Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни. В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят. В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност. Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота. В този роман авторът загатва за своеобразната опасност от познанието, през която обаче човекът по необходимост трябва да мине.
към текста >>
Да, от една страна Лудвиг Тик
усет
и какво означава да си застанал на самия връх на собствената си личност, а от друга страна разбра какво означава да попаднеш в ръцете на елементарните Същества, на елементарните Духове.
По-късно, вече на стари години, Лудвиг Тик написа поетичната си творба Бунтът в Севените. Добре, и какво представлява тази творба? Тук срещаме демонични Същества и различни природни Духове, които на падат човека, втълпяват му религиозен фанатизъм и изобщо така го объркват, че той се отклонява от своя път.
Да, от една страна Лудвиг Тик усети какво означава да си застанал на самия връх на собствената си личност, а от друга страна разбра какво означава да попаднеш в ръцете на елементарните Същества, на елементарните Духове.
Ето откъде идва завладяващата сила в произведенията на Лудвиг Тик. Например в Живота на поета той описва как Шекспир навлиза в света като една напълно поетична, художествена натура и как светът навсякъде издига пречки пред нея, как истинската поетична натура винаги се оплита в мрежите на живота. Навлизането на художника в живота, в земния живот,в чисто натуралистичния живот ето за какво говори Лудвиг Тик, когато той описва младежките години на Шекспир. А излизането от живота, пътя към портата на смъртта това той описва в своето произведение Смъртта на поета, което представлява съдбата на португалския поет Камоес. Повлиян от сериозността на Гьотевата епоха, Лудвиг Тик описа затрогващи подробности от срещите на художника с живота веднъж описвайки Шекспир при неговото навлизане в живота, и после, спирайки се на португалския поет, респективно на неговото сбогуване с живота.
към текста >>
Няма по-сполучлива сатира срещу сълзливото и сантиментално съчинителство, което претендира да има художествена стойност, а всъщност остава жалко хленчене и безкрайно мърморене по адрес на някакъв въображаем духовен свят нещо което Лудвиг Тик, особено като декламатор, несъмнено е
усет
ил от известната творба на Тик Котаракьт с чизми.
Понеже самият Лудвиг Тик все пак не беше толкова забележителна личност, а величието му се изразяваше главно в това, да откликва на Гьотевия дух, извънредно характерно е, как Тик се възпротивяваше срещу всички онези „действително практични хора“, които имаха художествени претенции, обаче бяха лишени от каквито и да са духовни импулси. Да, в известно отношение няма по-сполучлива сатира от тази, която в Синята брада Лудвиг Тик отправя срещу рицарските и разбойнически романи на своето време.
Няма по-сполучлива сатира срещу сълзливото и сантиментално съчинителство, което претендира да има художествена стойност, а всъщност остава жалко хленчене и безкрайно мърморене по адрес на някакъв въображаем духовен свят нещо което Лудвиг Тик, особено като декламатор, несъмнено е усетил от известната творба на Тик Котаракьт с чизми.
Замислена като отговор срещу сълзливи съчинители като Ифланд и бъбривци като Котцебус, тази творба просто им показва мястото, което те заслужават.
към текста >>
И Гьоте
усет
и точно това.
И в тази своя душевна нагласа Гьоте следваше една друга голяма личност, която представляваше един вид персонифицирания залез на древния духовен живот, Йохан Йоахим Винкелман. А как Гьоте се досети за тази душевна нагласа на Винкелман, това проличава от превъзходната книга, която Гьоте написа върху Винкелман и неговото столетие. Какво чудесно описание на човек като Винкелман и на неговите духовни стремежи! В тази книга ние долавяме живото усещане на Гьоте: Да, най-напред Винкелман трябваше да се отправи към южния Рим, за да открие там онзи дух, който той не можеше да намери в своето северно обкръжение, за да пренесе в своя свят една древна духовност. Винкелман беше дълбоко опиянен от своето начинание.
И Гьоте усети точно това.
Неговата книга върху Винкелман е толкова завладяваща, именно защото той беше обхванат от същия копнеж. И накрая, попадайки в Рим, те двамата усетиха полъха на древната духовност. Винкелман, като извлече тайните на изкуството от всичко онова, което той възприе естествено, не физически, а душевно като остатъци от гръцката художествена воля в Рим. Гьоте стори същото. Гьоте преработи своята Ифигения именно в Рим.
към текста >>
И накрая, попадайки в Рим, те двамата
усет
иха полъха на древната духовност.
Какво чудесно описание на човек като Винкелман и на неговите духовни стремежи! В тази книга ние долавяме живото усещане на Гьоте: Да, най-напред Винкелман трябваше да се отправи към южния Рим, за да открие там онзи дух, който той не можеше да намери в своето северно обкръжение, за да пренесе в своя свят една древна духовност. Винкелман беше дълбоко опиянен от своето начинание. И Гьоте усети точно това. Неговата книга върху Винкелман е толкова завладяваща, именно защото той беше обхванат от същия копнеж.
И накрая, попадайки в Рим, те двамата усетиха полъха на древната духовност.
Винкелман, като извлече тайните на изкуството от всичко онова, което той възприе естествено, не физически, а душевно като остатъци от гръцката художествена воля в Рим. Гьоте стори същото. Гьоте преработи своята Ифигения именно в Рим. Той просто побягна със северната Ифигения към южния Рим, за да и предаде онази форма, която отговаряше на неговите изисквания за класическо изкуство. С Ифигения той успя, за разлика от по-късните си произведения, написани след завръщането си от Рим.
към текста >>
Аз можах да
усет
я това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството.
А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер. В определен момент от моя живот аз можах да почувствувам това, което Винкелман някога изрече, отправяйки се на юг, за да открие тайните на изкуството, можах да се досетя как и Гьоте после се отправи по следите на Винкелман; обаче в същото време пределно ясно разбрах: изгрява една нова епоха и сега ние с всички сили сме длъжни да търсим нови форми на духовен живот, а не да се уповаваме на старите!
Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството.
Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният свят изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред. Аз трябваше да говоря на същите места, в които Винкелман стигна до своите идеи за гръцкото изкуство; а по-късно тези идеи, както казах, вдъхновиха Гьоте и той написа своята книга за Винкелман. Наистина, забележителен знак на съдбата беше, че аз трябваше да изнеса тези лекции в същия дворец, в който Винкелман живя докато беше в Италия. С тази лична забележка аз бих искал да приключа днешната лекция.
към текста >>
364.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И нашата епоха никога няма да узрее за истинските художествени импулси, ако не
усет
им полъха от някогашното душевно настроение, обединяващо в себе си художествените, религиозни и познавателни пориви на човешката душа!
Когато днес един философ разсъждава върху монизма и дуализма, той го прави, бих казал, напълно равно душно. Той употребява абстрактни понятия, с чиято помощ могат да бъдат доказани коренно противоположни тези. А как изглеждаха нещата в онези далечни времена, за които стана дума току що? Когато древните говореха за това, което днес наричаме монизъм и дуализъм, в душите им се навдигаха огромни сили и се разгаряше старият спор, дали светът е създаден от един единствен принцип, или от борбата между доброто и злото, и този стар спор между монизма и дуализма прерастваше в едно художествено-религиозно дело, което ангажираше всичките душевни сили на човека, от които зависеше неговото спасение. Днешни те хора говорят напълно равнодушно за тези неща, докато древните ги усещаха като нещо, от което зависи тяхното спасение.
И нашата епоха никога няма да узрее за истинските художествени импулси, ако не усетим полъха от някогашното душевно настроение, обединяващо в себе си художествените, религиозни и познавателни пориви на човешката душа!
към текста >>
365.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Впрочем Вие бихте могли да се пренесете и в още по древни времена, когато художественият
усет
е бил нещо вътрешно, а не външно.
Впрочем Вие бихте могли да се пренесете и в още по древни времена, когато художественият усет е бил нещо вътрешно, а не външно.
Тук изобщо не става дума за някаква живопис. И нали така, да нарисуваш едно дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива! Природата винаги е по-пълна с живот. Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският художник никога не прави това.
към текста >>
Ако например един художник с добър
усет
влиза в една стая, той не бива да насочва погледа си към човека, който, да кажем, е коленичил пред иконата и се моли.
Ако например един художник с добър усет влиза в една стая, той не бива да насочва погледа си към човека, който, да кажем, е коленичил пред иконата и се моли.
Спомням си как веднъж, заедно с мой познат по сетихме една художествена изложба. Спряхме се пред една картина, изобразяваща човек, коленичил пред олтара. Той беше нарисуван откъм гърба. Явно художникът си беше поставил задачата да улови нахлува щата през един прозорец слънчева светлина именно така, както тя пада върху гърба на човека. Но ето че сега моят придружител, разглеждайки картината, изведнъж каза: Да, обаче аз бих предпочел да гледам този човек откъм лицето!
към текста >>
Но когато
усет
ите, бих казал, диалога между Тициановите цветове, Вие ще имате представа как той живее в тях, как в този случай той извлича и трите свята от самите цветове.
Тук Вие сте изправени пред едно художествено произведение, което просто отхвърля стария стил на рисуване. Тук вече липсва онова живо усещане за цветовете, което все още откриваме при Рафаел и особено при Леонардо; при тях е съхранена един вид традиция, която не насърчава излизането извън живото усещане на цветовете. Но нека да се върнем към „Възнесението на Мария“ от Тициан. Когато я разглеждате, Вие бихте могли да си кажете: Ето тук крещи зеленото, тук крещи червеното, синьото. И едва после Вие забелязвате отделните подробности.
Но когато усетите, бих казал, диалога между Тициановите цветове, Вие ще имате представа как той живее в тях, как в този случай той извлича и трите свята от самите цветове.
Вгледайте се внимателно в чудната последователност на тези три свята. Най-долу са апостолите, които съзерцават възнесението на Мария. За бележете как той изгражда техните образи от самите цветове. Цветовете показват как апостолите са приковани към Земята, обаче липсва каквато и да е тежест в цветовете; ние долавяме само някакъв тъмен нюанс ,особено в долната част на Тициановата картина и тъкмо този тъмен нюанс сочи колко силно апостолите са приковани към Земята. А в цялото цветово третиране на Марииния образ ние изживяваме междинното царство.
към текста >>
А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен
усет
: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване.
Тази троичност е била почитана от най-древни времена. И преди доста години аз лесно можах да разбера един мой познат, който се оплакваше, че му дошло до гуша от хора, говорещи за истинното, красивото и доброто, защото всеки, който има склонност към идеалистични фрази, веднага започва да се произнася за тях. Ако обаче се обърнем към миналите епохи, ще видим, че тези неща са били изживявани с едно дълбоко душевно съучастие.
А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен усет: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване.
В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – добродетелността. Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на добродетелността. На влизайки в тези детайли чрез гения на езика, ние достигаме до онази съзидателна сила, до онази душа на езика, която непрекъснато работи долу между хората. Но ако разглеждаме детайлите само външно, можем да заприличаме на участниците в една позната история: Веднъж един възрастен човек с недъгаво тяло слушал пасторската проповед в църквата. Пасторът си служел с повърхностни фрази и обяснявал на присъствуващите как всичко в света е добро, красиво и целесъобразно.
към текста >>
366.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Едно от своеобразията на хората от нашата интелектуална епоха е, че в стремежа си към познанието, те все повече се отдалечават от художествения
усет
.
Поддавайки се на днешната интелектуалистично-материалистична наука, ние се опитваме да обхванем света по чисто мисловен път. Накрая получаваме един сбор от мисли и представи, по който съдим за при родните явления, природните същества и т.н. Природните закони биват формулирани в мисли.
Едно от своеобразията на хората от нашата интелектуална епоха е, че в стремежа си към познанието, те все повече се отдалечават от художествения усет.
Ако следваме днешната официална наука, ние се обкръжаваме от мъртви мисли и разглеждайки природните явления, ние започваме да търсим в тях именно мъртвите мисли. Всичко, което днес наричаме природознание и смятаме за гордост на нашата наука, не е нищо друго, освен мъртви мисли, или, с други думи, труповете на всичко онова, което нашата душа е представлявала преди своята поредна инкарнация.
към текста >>
Гьоте, който действително имаше художествен
усет
за нещата, казва: Изкуството е една манифестация на скритите природни закони, без което те никога нямаше да се проявят!
Напълно естествено беше познанието да прелее в художествено творчество, когато например възникна идеята да се построи една сграда, каквато е Гьотеанума. Сега това, което до този момент антропософията излагаше в идеи, трябваше да се прояви в художествени форми.
Гьоте, който действително имаше художествен усет за нещата, казва: Изкуството е една манифестация на скритите природни закони, без което те никога нямаше да се проявят!
И Гьоте усети именно това, което антропософията се готвеше да каже на света. Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия. Защото често пъти се случва нещо твърде лошо. Често пъти хората се опитват да изразяват с думи това, което аз съм дал в „Мистерийните драми“. Има добронамерени, но не напълно разбиращи хора, които започват да разясняват „Мистерийните драми“ и да пишат отзиви върху тях.
към текста >>
И Гьоте
усет
и именно това, което антропософията се готвеше да каже на света.
Напълно естествено беше познанието да прелее в художествено творчество, когато например възникна идеята да се построи една сграда, каквато е Гьотеанума. Сега това, което до този момент антропософията излагаше в идеи, трябваше да се прояви в художествени форми. Гьоте, който действително имаше художествен усет за нещата, казва: Изкуството е една манифестация на скритите природни закони, без което те никога нямаше да се проявят!
И Гьоте усети именно това, което антропософията се готвеше да каже на света.
Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия. Защото често пъти се случва нещо твърде лошо. Често пъти хората се опитват да изразяват с думи това, което аз съм дал в „Мистерийните драми“. Има добронамерени, но не напълно разбиращи хора, които започват да разясняват „Мистерийните драми“ и да пишат отзиви върху тях. Това е нещо ужасно, но то се случва, понеже често пъти проводник на умъртвяващите абстрактни мисли става именно антропософското Движение.
към текста >>
Днес този чисто художествен
усет
в архитектурата все още не е осъзнат.
Днес този чисто художествен усет в архитектурата все още не е осъзнат.
Обаче вземете онзи кулминационен момент от архитектурното изкуство, когато то започва да създава един вид обвивки за така наречените мъртви. Нека да разгледаме надгробните паметници като изходна точка на архитектурното изкуство. За древното инстинктивно ясновидство нещата изглеждат така, че голата душа, напускайки оковите на физическото си тяло, не може да поеме из мъртвото пространство, без да бъде временно приютена от съответните художествени форми. Душата не може просто да бъде изоставена всред хаотичните въздушни течения. Това би я разкъсало.
към текста >>
Ако притежаваме необходимия художествен
усет
и се вгледаме в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в сила външните пориви на душата, докато вътрешните пориви на душата се проявяват в архитектурните форми.
Потвърждение на казаното ще открием най-вече у примитивните натури. Следвайки своите неосъзнати художествени пориви, още докато са в тялото, те започват да се украсяват, започват да се обличат. Цветове те на облеклото са израз на това, че човекът иска да пренесе душевната си същност на друго, телесно равнище. И сега неговото физическо тяло, в което той е потопен, се оказва недостатъчно; той иска да крачи по света, но целият да е в багри, т.е. да е в пълно съответствие със своето душевно състояние.
Ако притежаваме необходимия художествен усет и се вгледаме в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в сила външните пориви на душата, докато вътрешните пориви на душата се проявяват в архитектурните форми.
Ако душата поиска да се отправи към мировото пространство, тя трябва да тръгне по следите на архитектурните форми. Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло.
към текста >>
Едва по-късно човекът пренася художествения си
усет
, според който крои, шие и боядисва своите дрехи, в други видове изкуство.
Едва по-късно човекът пренася художествения си усет, според който крои, шие и боядисва своите дрехи, в други видове изкуство.
Никак не е без значение, че през епохите, когато този художествен усет беше много по-развит, отколкото днес, в картините, примерно, на италианските ренесансови художници, Вие виждате как дрехите на Магдалена са съвсем различни от тези на Мария. Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото.
към текста >>
Никак не е без значение, че през епохите, когато този художествен
усет
беше много по-развит, отколкото днес, в картините, примерно, на италианските ренесансови художници, Вие виждате как дрехите на Магдалена са съвсем различни от тези на Мария.
Едва по-късно човекът пренася художествения си усет, според който крои, шие и боядисва своите дрехи, в други видове изкуство.
Никак не е без значение, че през епохите, когато този художествен усет беше много по-развит, отколкото днес, в картините, примерно, на италианските ренесансови художници, Вие виждате как дрехите на Магдалена са съвсем различни от тези на Мария.
Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото.
към текста >>
И тогава ние започваме да разбираме защо художественият
усет
на древните гърци ги караше да изобразяват по толкова забележителен начин горната част на главата на Атина, която остава напълно закрита от нейния боен шлем.
Това е чисто безумие. Така не може. Това е напълно изключено. Главата трябва да бъде оставена на спокойствие, да бъде изпразнена, а ръцете да започнат извайването на формите. Особено когато искаме да изобразим една човешка фигура, нейните форми трябва да излязат от нашите собствени пръсти.
И тогава ние започваме да разбираме защо художественият усет на древните гърци ги караше да изобразяват по толкова забележителен начин горната част на главата на Атина, която остава напълно закрита от нейния боен шлем.
Те постъпваха така, защото ясно усещаха формообразуващите сили на покоя, в който се намира мировото пространство. И ако после проследим характерната извивка на носа и челото, тогава в този гръцки профил ние усещаме цялото отношение на гърците към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение.
към текста >>
Гърците, верни на своя художествен
усет
, не пропуснаха да отбележат този факт.
Но ако погледнем целия човек, и по-специално неговия гръбначен мозък, ще видим, че нервните влакна се разклоняват по всички посоки и ако после ги съпоставим с артериалните съдове на цялата кръвоносна система, ще се убедим в голямата хармония между тях, защото кръвоносната система е дадена на човека от Слънцето, а нервната система му е дадена от Земята.
Гърците, верни на своя художествен усет, не пропуснаха да отбележат този факт.
В своя бог Аполон те виждаха не друго, а Слънчевата природа на човека и нейния художествен танц върху разклоненията на нервната система, а лирата на Аполон те виждаха ствола на гръбначния мозък, с неговите странично изтеглени струни, върху които танцува човешката кръв, носеща в себе си топлината на Слънцето.
към текста >>
367.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
А ако с необходимия художествен
усет
потънем в бялото, както казах завчера, ние стигаме до душевния образ на Духа.
И така, зеленото застава пред нас като един мъртъв образ на живота. В зеленото животът угасва и се скрива от нашия поглед. Ако обаче се вгледаме в цвета на инкарната, който е близо до светлорозовото сия ние на цъфналата праскова, ние стигаме до живия образ на душата. Следователно, в цвета на инкарната ние имаме живия образ на душата.
А ако с необходимия художествен усет потънем в бялото, както казах завчера, ние стигаме до душевния образ на Духа.
И накрая, ако разполагам със съответния художествен усет и вникна в черното, аз стигам до духовния образ на смъртта.Така кръгът се затваря.
към текста >>
И накрая, ако разполагам със съответния художествен
усет
и вникна в черното, аз стигам до духовния образ на смъртта.Така кръгът се затваря.
И така, зеленото застава пред нас като един мъртъв образ на живота. В зеленото животът угасва и се скрива от нашия поглед. Ако обаче се вгледаме в цвета на инкарната, който е близо до светлорозовото сия ние на цъфналата праскова, ние стигаме до живия образ на душата. Следователно, в цвета на инкарната ние имаме живия образ на душата. А ако с необходимия художествен усет потънем в бялото, както казах завчера, ние стигаме до душевния образ на Духа.
И накрая, ако разполагам със съответния художествен усет и вникна в черното, аз стигам до духовния образ на смъртта.Така кръгът се затваря.
към текста >>
И ако вниквам в тези четири цвята с моя художествен
усет
, аз виждам как те образуват един затворен кръг и как всичко това поражда у мен следното желание: Завършеният образ на тези цветове да се намира непрекъснато пред моя поглед!
Аз имах пред себе си тези четири цвята: зеленият, цветът на инкарната, белият и черният. Така завършеният живот на Космоса намира непосредствен израз в света на цветовете.
И ако вниквам в тези четири цвята с моя художествен усет, аз виждам как те образуват един затворен кръг и как всичко това поражда у мен следното желание: Завършеният образ на тези цветове да се намира непрекъснато пред моя поглед!
към текста >>
Естествено, в процеса на художественото творчество, аз винаги се осланям на моя художествен
усет
, а не на абстрактното мислене.
Естествено, в процеса на художественото творчество, аз винаги се осланям на моя художествен усет, а не на абстрактното мислене.
Художественото произведение може да бъде разбрано само от художественото познание. Ето защо аз не прибягвам до каквито и да е логически доказателства, за да обясня как при съчетанието между тези четири цвята у нас възниква желанието да имаме един цялостен, завършен образ. Необходимо е само да очертаем тези контури и вътре в тях да изградим съответния образ. Посочените четири цвята винаги съдържат в себе си известен елемент от сянката. Бялото, тъй да се каже, е най-светлата сянка, понеже бялото представлява един вид сянка на самата светлина.
към текста >>
При тези цветове, червеното, жълтото и синьото, ние не изпитваме желанието, следвайки нашия художествен
усет
, да ги задържим в някакви строго определени контури; в случая ние имаме съвсем друго желание: Сега ние искаме тази или онази повърхност да блесне в някои от посочените цветове; искаме, например, блясъкът на червеното, жълтото или синьото да ни озари от тази или онази повърхност.
Съвсем различно е положението при другите цветове. Нека да вземем, примерно, червеното, жълтото и синьото.
При тези цветове, червеното, жълтото и синьото, ние не изпитваме желанието, следвайки нашия художествен усет, да ги задържим в някакви строго определени контури; в случая ние имаме съвсем друго желание: Сега ние искаме тази или онази повърхност да блесне в някои от посочените цветове; искаме, например, блясъкът на червеното, жълтото или синьото да ни озари от тази или онази повърхност.
И така, четирите цвята: на инкарната, зеленото, черното и бялото, ние определяме като цветове-образи и цветове-сенки, а синьото, жълтото и червеното като цветове-сияния, които идват към нас от областта на сенките. Следвайки нашия художествен усет, ние виждаме как светът около нас сияе в трите цвята на червеното, жълтото и синьото, и си казваме: Да, в припламването на червения отблясък ние съзерцаваме не друго, а самия живот. Живата природа иска да ни се открие именно в онзи миг, когато срещу нас грейва червеното, интензивно червеното, така че ние ще обозначим червеното като „сияние на живата природа“. От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстрактна универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото. В жълтия цвят е скрито сиянието на Духа.
към текста >>
Следвайки нашия художествен
усет
, ние виждаме как светът около нас сияе в трите цвята на червеното, жълтото и синьото, и си казваме: Да, в припламването на червения отблясък ние съзерцаваме не друго, а самия живот.
Съвсем различно е положението при другите цветове. Нека да вземем, примерно, червеното, жълтото и синьото. При тези цветове, червеното, жълтото и синьото, ние не изпитваме желанието, следвайки нашия художествен усет, да ги задържим в някакви строго определени контури; в случая ние имаме съвсем друго желание: Сега ние искаме тази или онази повърхност да блесне в някои от посочените цветове; искаме, например, блясъкът на червеното, жълтото или синьото да ни озари от тази или онази повърхност. И така, четирите цвята: на инкарната, зеленото, черното и бялото, ние определяме като цветове-образи и цветове-сенки, а синьото, жълтото и червеното като цветове-сияния, които идват към нас от областта на сенките.
Следвайки нашия художествен усет, ние виждаме как светът около нас сияе в трите цвята на червеното, жълтото и синьото, и си казваме: Да, в припламването на червения отблясък ние съзерцаваме не друго, а самия живот.
Живата природа иска да ни се открие именно в онзи миг, когато срещу нас грейва червеното, интензивно червеното, така че ние ще обозначим червеното като „сияние на живата природа“. От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстрактна универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото. В жълтия цвят е скрито сиянието на Духа. Ако душата поиска да потъне в своята истинска, вътрешна природа, а после да намери съответния художествен израз в областта на цветовете, тя трябва напълно да се откъсне от външните събития и да се затвори в самата себе си. Това се постига чрез нежното сияние на синьото.
към текста >>
И ако поискаме да оцветим една повърхност в синьо, ние ще
усет
им, че за да постигнем целта си, трябва да нанесем синьото по такъв начин, че в краищата то да е по-наситено, а в средата нюансите му да са по-бледи.
Виждате ли, едва когато стигнем до усещането, как от цветовете-образи на инкарната, зеленото, черното и бялото възниква един цял свят, и как после към него се прибавят откровенията на червеното, жълтото и синьото, едва тогава ние започваме да разбираме цветовете и да живеем в тях самите. Ние се научаваме, примерно, да разбираме какво точно иска да ни каже отделният цвят. Вече споменах, че в синьото е скрита светлината на душата.
И ако поискаме да оцветим една повърхност в синьо, ние ще усетим, че за да постигнем целта си, трябва да нанесем синьото по такъв начин, че в краищата то да е по-наситено, а в средата нюансите му да са по-бледи.
към текста >>
Ние стигаме дотам, че създаваме форми от самите цветове, или казано с други думи, следвайки на шия художествен
усет
, ние се превръщаме в художници, които извличат рисунките си от света на цветовете.
Напротив, ако поискаме да оцветим една повърхност в жълто и желаем този цвят да ни проговори, тогава краищата трябва да са в тъмножълти нюанси, а средата в светложълти нюанси. Самият цвят изисква това! И по този начин всичко онова, което живее в цветовете, неусетно проговаря на един ясен и разбираем език.
Ние стигаме дотам, че създаваме форми от самите цветове, или казано с други думи, следвайки на шия художествен усет, ние се превръщаме в художници, които извличат рисунките си от света на цветовете.
към текста >>
Художникът трябва да има
усет
за своите средства.
Обаче днес ние се приближаваме до такъв момент от развитието, когато отново ще преоткрием естествените закономерности на рисуването. Защото едно от първите материални средства на художника, това е повърхността.
Художникът трябва да има усет за своите средства.
Например, ако има да изработи една човешка фигура от дърво, той трябва да издълбае мястото, където ще са очите. Скулпторът, работещ с дърво, трябва да дълбае в дървото. Но ако работи с мрамор или с друг твърд материал, скулпторът не обръща голямо внимание на това, как изглеждат очите. Той не дълбае в съответния материал, а внимава как, примерно, челото изпъква над очните дъги. Работещият с мрамор внимава в обемите и в местата, които изпъкват.
към текста >>
Но ето че много по-късно, в една епоха на все по-засилващ се материализъм, Клопщок верен на своя истински художествен
усет
не се осмели да призове Боговете и да каже „Пей, о музо!
Но ето че много по-късно, в една епоха на все по-засилващ се материализъм, Клопщок верен на своя истински художествен усет не се осмели да призове Боговете и да каже „Пей, о музо!
“, понеже хората бяха изгубили връзката си с духовния свят. Да, в 18 век Клопщок не се осмели да изрече тези думи. Но затова пък в своята Месиада той каза: „Пей, ти моя безсмъртна душа, за спасението на грешния човек.“ Още в самото начало той искаше да се опре на една по-висша сила. Ето как изглежда донякъде стеснителната изповед за нещо, което древните смятаха за напълно естествено:Пей, музо, за гнева на Ахила Пелеев!
към текста >>
Нека да си припомним величествените, завършени образи от Шекспировите драми: там човешката проблематика е обхваната по съвсем друг, чисто човешки начин, там е налице нещо съвсем друго, а не само художественият
усет
.
Античните драматурзи ясно усещаха, как долните Богове се надигат към тях от Земните недра и как те се превръщат в инструмент на духовния свят. А майсторите на епоса усещаха как музите или Богините се спускат към тях, за да изкажат преценките си за човешките действия. Ето защо древните гърци категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика. Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика. Тук аз не казвам нищо против натурализма, който за определен период от време имаше своите сериозни основания и право на съществуване.
Нека да си припомним величествените, завършени образи от Шекспировите драми: там човешката проблематика е обхваната по съвсем друг, чисто човешки начин, там е налице нещо съвсем друго, а не само художественият усет.
Но днес ние сме длъжни отново да се завърнем към духовните източници на поетическото изкуство, отново да намерим пътя към онези персонажи, които изобразяват отделния човек както в условията на физическия свят, така и в условията на духовния свят.
към текста >>
Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен
усет
, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско познание.
Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят. Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят. Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм. Както символизмът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено.
Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен усет, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско познание.
Издигайки се все повече и повече в духовните светове, ние трябва да се превръщаме в художници, а не в символисти. Също и в областта на рецитаторското изкуство, тръгвайки от чистия натурализъм, ние трябва да се издигнем до един нов вид духовност. Виждате ли, ние никога не бива да забравяме, че още преди да стигнат до вербалния израз на своите произведения, Шилер, примерно, носеше в душата си една неопределена мелодия, а Гьоте, от своя страна, живееше с един неопределен, подвижен образ. Днес основната тежест при рецитацията и декламацията пада върху прозаическия елемент. Обаче това, че си служим с проза, за да изразим поетическата реч, е само един сурогат.
към текста >>
И ако човек разполага с един по-фин художествен
усет
, той съвсем точно ще може да различи немската Ифигения от римската Ифигения.
Естествено, тези неща не могат да бъдат разбирани по теоретичен път, в тях трябва да проникнем изцяло по инстинктивен, по интуитивен път. За онагледяване на казаното има един чуден пример и той щеше да ни послужи, ако днес г-жа д-р Щайнер можеше да декламира и да рецитира пред Вас. Става дума за двете версии на Гъотевата Ифигения. Преди да замине за Италия като „северен художник“, както Шилер по-късно го нарече, Гьоте написа своята Ифигения, но я написа изцяло в стила на декламаторското изкуство, в което преобладава, тъй да се каже, животът на кръвта, редуването на високите и ниските тонове. Но след като пристигна в Италия, Гьоте основно преработи своята Ифигения.
И ако човек разполага с един по-фин художествен усет, той съвсем точно ще може да различи немската Ифигения от римската Ифигения.
Навсякъде в северната декламаторска Ифигения Гьоте се стремеше да вмъкне рецитаторския елемент на Юга. И накрая италианската Ифигения, римската Ифигения, се превърна в нещо, което можеше да се чете само ка то речитатив. Ако съпоставим двете Ифигении, лесно ще доловим чудната разлика между декламацията и рецитацията. Рецитацията, както казах, беше присъща на древна Гърция, понеже на Юг дишането и кръвната циркулация са малко по-ускорени. Декламацията е присъща на Севера; там човекът потъва в своя най-дълбок вътрешен свят.
към текста >>
След като видя Италия и
усет
и гръцкия елемент на италианското ренесансово изкуство, Гьоте изпита истинско облекчение от Севера и веднага преработи своята Ифигения.
Докато познаваше само Севера, Гьоте беше декламатор и можа да напише своята декламаторска Ифигения.
След като видя Италия и усети гръцкия елемент на италианското ренесансово изкуство, Гьоте изпита истинско облекчение от Севера и веднага преработи своята Ифигения.
към текста >>
Обаче именно чрез тези подробности аз бих желал да посоча, как антропософията намира верния отговор във всяка област на живота, как в сферата на изкуството тя не се стреми да теоретизира, понеже изкуството не е теория, а живее в самия художествен
усет
, дори и тогава, когато тя иска само да се ориентира в изкуството.
В хода на този лекционен цикъл, опирайки се на духовно-научното познание, аз загатнах само някои отделни подробности, свързани с изкуството.
Обаче именно чрез тези подробности аз бих желал да посоча, как антропософията намира верния отговор във всяка област на живота, как в сферата на изкуството тя не се стреми да теоретизира, понеже изкуството не е теория, а живее в самия художествен усет, дори и тогава, когато тя иска само да се ориентира в изкуството.
От друга страна, една такава ориентация не се изчерпва с разсъждения за изкуството, а прераства в истински художествени изживявания, в художествено творчество. Поначало художественият елемент възниква от човешкия светоглед. И когато хората, примерно, казват: Добре, но ние не успяхме да разберем нищо от формите на Гьотеанума, би могло да им се отговори: А нима онези, които никога не са чували за християнството, са лишени от възможността да разберат Сикстинската Мадона на Рафаело? Изкуството винаги възниква от вътрешното осмисляне, от вътрешното изживяване на света. И една от задачите на антропософията е да ни подтикне към това, да изживяваме света по един честен, следователно, по един духовен начин.
към текста >>
368.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Окото може да възприеме само светлинни усещания, останалите впечатления не възприема; то може да
усет
и само това, което е светлина.
В неговата творба „Светът като воля и представа“ той говори за изкуствата като за вид познание, което отвежда непосредствено в божественото, като това познание би могло да бъде познание на разума. Този възглед на Шопенхауер е свързан с това, че той е имал разбирането за света, че всичко, което ни заобикаля, е само огледално отражение на човешката представа. Този възглед разкрива, че външните неща предизвикват представи в човешките сетива и че човек именно по този начин влиза във връзка с нещата. Той не може да знае нищо за това, което не оставя някакъв отпечатък върху сетивата. Той говори физиологически за специфични сетивни усещания.
Окото може да възприеме само светлинни усещания, останалите впечатления не възприема; то може да усети само това, което е светлина.
По същия начин ухото възприема звуковите усещания и т. н. Всичко, което човек наблюдава като свой свят, се отразява, според възгледа на Шопенхауер, като един вид Фата Моргана отново в него, като отражение, предизвикано от човешката душа.
към текста >>
369.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по
усет
, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж.
[1] Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г. се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях. „Оттогава нататък през годините книгата („Светът като воля и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път. Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот.
Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж.
също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г.
към текста >>
370.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Теоретично - да, но вече не го изживява по този начин, за да е напълно наясно с този прелом и да може да го
усет
и достатъчно интензивно.
Едва ли подлежи на съмнение, че с момента, който днес г-н Бауман[2] характеризира по отличен начин като идването на септимата, в музикалното изживяване на цивилизованото човечество настъпва много голям прелом. Мисля, че човек още не познава достатъчно по-раншното музикално изживяване.
Теоретично - да, но вече не го изживява по този начин, за да е напълно наясно с този прелом и да може да го усети достатъчно интензивно.
Но това, което се е появило, и до днес още не е завършило. Може би се намираме по средата на едно коренно преобразуване на музикалните потребности на хората, ако мога така да се изразя. Естествено такива неща не стават толкова бързо, за да могат да се уловят в ясни дефиниции, но все пак настъпват и ще могат да бъдат уловени в по-нататъшното развитие на човечеството.
към текста >>
При възприемането усещам нещо наистина дълбоко, но то изчезва, когато
усет
я болка или страх...“
Д-р Щайн: „Струва ми се, че човек трябва да прави разлика между възприемане на тона и усещане на тона.
При възприемането усещам нещо наистина дълбоко, но то изчезва, когато усетя болка или страх...“
към текста >>
Моля, не искам да засегна никого с това, което казвам, но все пак в този въпрос има нещо несимпатично, а именно че той всъщност е поставен без
усет
към изкуството.
Това е във връзка с другия въпрос, който се поставя постоянно - как трябва да се отнася към музиката духовна-та наука. За мен в този въпрос винаги се съдържа нещо несимпатично.
Моля, не искам да засегна никого с това, което казвам, но все пак в този въпрос има нещо несимпатично, а именно че той всъщност е поставен без усет към изкуството.
Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е поставен много теоретично и без усет към изкуството. И изобщо имам усещането, че при дискусии върху изкуството истински художественото с голяма лекота се изплъзва и се навлиза в празно теоретизиране. Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния човек, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мисленето, чувствата и волята. Докато нашата днешна материалистично-интелектуална наука като цяло оказва влияние само върху мисленето, върху интелектуалния елемент в човека. Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че постига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частично-то и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното.
към текста >>
Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е поставен много теоретично и без
усет
към изкуството.
Това е във връзка с другия въпрос, който се поставя постоянно - как трябва да се отнася към музиката духовна-та наука. За мен в този въпрос винаги се съдържа нещо несимпатично. Моля, не искам да засегна никого с това, което казвам, но все пак в този въпрос има нещо несимпатично, а именно че той всъщност е поставен без усет към изкуството.
Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е поставен много теоретично и без усет към изкуството.
И изобщо имам усещането, че при дискусии върху изкуството истински художественото с голяма лекота се изплъзва и се навлиза в празно теоретизиране. Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния човек, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мисленето, чувствата и волята. Докато нашата днешна материалистично-интелектуална наука като цяло оказва влияние само върху мисленето, върху интелектуалния елемент в човека. Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че постига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частично-то и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното. А като постигне това, означава, че се е стигнало до обогатяване на цялостното музикално въздействие и преживяване.
към текста >>
И ще е съвсем лишено от
усет
за изкуството да искаме да стъкмяваме някакви теории за това, което се случва тук.
И ще е съвсем лишено от усет за изкуството да искаме да стъкмяваме някакви теории за това, което се случва тук.
Това е все едно някой да иска да опише съвсем точно времето вдругиден. Не искам да кажа, че не съществува такова състояние на съзнанието, което в голяма степен би съумяло и това. Всъщност подобно нещо няма никакво значение. По-добре човек да остави живота да тече, отколкото да теоретизира по такъв един начин.
към текста >>
371.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съзнанието на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от
усет
към изкуството, теоретичен начин на разглеждане.
Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съзнанието на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане.
И изобщо ще забележите, че едно наистина духовнонаучно разглеждане на изкуството съвсем не се нуждае от това, самото то да стане художествено, защото не се навлиза в безкръвни абстракции и в теоретична мрежа от естетизиран вид. Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до реалности, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване.
към текста >>
Във времената, когато съществуваше
усет
към изкуството, господстваше друга тенденция.
Същото е и с това пресилване у актьора при обичайния натуралистичен начин на говорене и при натуралистичните жестове.
Във времената, когато съществуваше усет към изкуството, господстваше друга тенденция.
Жестовете тогава се стремяха към красивата, пластична форма, към раздвижената пластична форма. И произнасяното слово се стремеше в по-голяма степен към музикалното. Така че в действителност сценичното представление бе изведено извън обикновения натурализъм, като актьорите се движеха така, както по-възрастните между нас можеха навремето да видят при трагици като Клара Циглер[7] и други, които по-младите вече не познават. Тогава можеше да се види последната сянка от художественост, макар и вече в упадък. Тогава актьорите вече не притежаваха онова умение, но все още правеха нещата с последния остатък от пластичното сценично изкуство и в начина на говор още имаше нещо от онова, което е звук, а също тон и дори мелодия при говора.
към текста >>
По това се вижда как Гьоте е имал за нещата
усет
, който се е движил по духовно-научни антропософски пътища.
Гьоте не е стигнал до духовно виждане, но вътрешно е бил съвсем истинен. Поради това той не е завършил тази си творба, като по този начин тя е останала скрита в него. И към едно от интересните неща в Гьотевите поеми спада това да се изучава как той винаги остава скрит в тях, защото е бил истинна личност, истинна натура и е оставил работата си.
По това се вижда как Гьоте е имал за нещата усет, който се е движил по духовно-научни антропософски пътища.
И това се прибавя като трето към горепосочените фактори. Така че на дело той е виждал в света на тоновете много повече, отколкото би съответствало на наученото му разбиране за музиката.
към текста >>
Към печалните придобивки на новото време спада също и това, че колкото по-добър преподавател става някой, толкова по-малко художествено, с
усет
към изкуството може да пише той, толкова по-лош е стилът му, и че колкото по-художествено пише някой, толкова по-лош преподавател е.
Препоръчвам ви това. А след това прочетете която и да е обикновена книга по физика и ще откриете колосална разлика. Тази разлика също има значение, тъй като ще дойде времето, когато човек вече ще усеща нещата по начин, обратен на този, по който се представя научната мисъл днес. А именно: „Мисли Какво, но повече мисли Как“[13]. В начина на изложението всъщност се вижда как човек разбира нещата.
Към печалните придобивки на новото време спада също и това, че колкото по-добър преподавател става някой, толкова по-малко художествено, с усет към изкуството може да пише той, толкова по-лош е стилът му, и че колкото по-художествено пише някой, толкова по-лош преподавател е.
Това естествено не се казва, но системата е направена така. И за тази варварщина в научно-то стилизиране на новото време по-късно ще бъдат писани интересни глави в историята на културата, каквито днешното човечество едва ли би могло и да сънува. „Научното варварство на стила през 19-ти и 20-ти век“ - това вероятно някога ще запълва много страници на бъдещите литературни творби, ако още съществуват такива особняци, които да пишат толкова много за тези неща, колкото пишат за някои неща днешните особняци.
към текста >>
Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без
усет
към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-научен смисъл.
Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-научен смисъл.
към текста >>
И когато той почувства случващото се в човека, тогава вярвам, че това е едно разбиране с повече
усет
към изкуството, отколкото разбирането на някоя музикална наука!
В този смисъл имам предвид, че когато човек вижда случващото се като музикален факт отвън и като вътрешно изживяване, това действително води до някакво разбиране.
И когато той почувства случващото се в човека, тогава вярвам, че това е едно разбиране с повече усет към изкуството, отколкото разбирането на някоя музикална наука!
И бих желал да допълня, че днес по разбираеми причини не бихме могли да се разпрострем достатъчно надалеч. Ако бяхме стигнали до имагинациите и описанията на имагинациите, щяхме да твърдим нещо подобно на това, което са твърдели гърците, когато са говорели за лирата на Аполон, а всъщност са имали предвид вътрешността на човека като жив музикален инструмент, който възпроизвежда хармониите и мелоса в космоса. Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да почувстваме какво е усещал гъркът при думата „космос“. Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
към текста >>
372.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Необходимо е значи също така действителността да не се конструира само от една гледна точка, а човек да има
усет
за конструиране на действителността от най-различни гледни точки.
Необходимо е значи също така действителността да не се конструира само от една гледна точка, а човек да има усет за конструиране на действителността от най-различни гледни точки.
Виждате ли, за акустиката е необходимо едновременното разглеждане и усещане на много по-широк кръг фактори, за да се открият онези неща, чрез които в едно помещение, което в същото време трябва да е красиво, тонът да се чува по съответния начин, защото той винаги не само се отразява от стената, в която се удря, но също така се поглъща от нея. Той винаги потъва на известно разстояние в нея и едва тогава се отразява. Чувството за материала е налице, когато човек чува тона в дадено помещение, чиито стени са направени от определен материал. И така, за да предизвика възможността за добро отразяване, човек трябва да разгледа съвместното влияние на различни фактори.
към текста >>
373.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В имагинативния свят човек вече няма никакъв
усет
за съгласните.
Когато човек се издигне в духовния свят по начина, който съм описал в книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове“, той стига първо до имагинацията, до имагинативното познание. Но междувременно той губи съгласните и засега му остават само гласните. В имагинирането той е загубил физическото си тяло. Загубил е съгласните.
В имагинативния свят човек вече няма никакъв усет за съгласните.
Ако иска да опише напълно адекватно с думи онова, което се намира там, би трябвало да каже, че то се състои от чисти гласни. Следователно му липсва инструментът и той навлиза в един свят на тонове, който е обагрен най-разнообразно в гласни, но в който всички земни съгласни са разтворени в гласни.
към текста >>
374.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така се стигна до това, че хора като Гьоте
усет
иха музикалното като един вид идеал на всяко изкуство.
Във връзка с музикалното трябва да се отбележи, че щом човек се чувства подтикнат да говори за него, всички понятия, които иначе се употребяват в живота, са напълно неизползваеми. Едва ли може да се говори за музикалното с понятията, които човек употребява в обикновения живот. Човек не може да направи това поради простата причина, че музикалното всъщност не е налице в дадения ни физически свят. Музикалното трябва да се сътвори в него.
Така се стигна до това, че хора като Гьоте усетиха музикалното като един вид идеал на всяко изкуство.
Така Гьоте можа да каже[2]: Музиката е изцяло форма и съдържание и не предявява претенции към някакво друго съдържание, освен към това, което носи в себе си. Стигна се до това, по времето, когато интелектуализмът се бореше така много с разбирането на музиката - от тази борба излезе тогава книгата на Ханслик[3] „За музикално красивото“, - стигна се до това, да се направи забележителното различаване (от Ханслик) между съдържанието на музиката и предмета на останалите изкуства, макар и по един много едностранчив начин. Но той отрича тя да има предметност. Такава предметност, каквато има живописта, каквато предметност е налице във външния физически свят, музиката няма. И това показва вече, че човек усеща в нашето време, в което интелектуализмът иска да властва над всичко, че той няма нищо общо с музиката.
към текста >>
Октавата ни води към това, още веднъж да се намерим, още веднъж да се
усет
им.
Етерното тяло вибрира и напира нагоре към астралното тяло - първоизточникът е долу от етерното тяло - и щом стигнем до тоновете на септимата, имаме астрално изживяване. Ала ние не го знаем истински. Ние го знаем само чрез усещането. Октавовото усещане ни носи намирането на собствения аз на една по-висока степен. Терцата ни води към нашата вътрешност.
Октавата ни води към това, още веднъж да се намерим, още веднъж да се усетим.
Вие трябва да приемате понятията, които употребявам, само като сурогати, трябва да се върнете към усещанията. Тогава можете да видите как музикалното преживяване се стреми да върне човека към онова, което той е изгубил в прастари времена. В прастари времена, когато септимовото изживяване, тоест общо взето цялото изживяване на скалата беше налице, човек се чувстваше в музикалното изживяване като цялостно, стоящо на земята същество. И беше извън себе си в септимовото изживяване. Той се чувстваше в света.
към текста >>
Тъй като, виждате ли, детето до около деветата година още няма правилен
усет
за мажорно и минорно настроение.
Всичко това е извънредно важно, когато човек си поставя задачата да проведе развитието на човека във връзка с музикалното.
Тъй като, виждате ли, детето до около деветата година още няма правилен усет за мажорно и минорно настроение.
Когато тръгва на училище, детето може да приеме мажорното и минорното настроение като подготовка за нещо последващо, но реално то няма нито едното, нито другото. Детето всъщност още живее в квинтовото настроение, колкото и малко на човек да му се иска да признае това. Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от усета за квинтата. Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с усета за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни поставя важни въпроси. Един от важните въпроси е стремежът към живот с голямата и малката терца.
към текста >>
Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от
усет
а за квинтата.
Всичко това е извънредно важно, когато човек си поставя задачата да проведе развитието на човека във връзка с музикалното. Тъй като, виждате ли, детето до около деветата година още няма правилен усет за мажорно и минорно настроение. Когато тръгва на училище, детето може да приеме мажорното и минорното настроение като подготовка за нещо последващо, но реално то няма нито едното, нито другото. Детето всъщност още живее в квинтовото настроение, колкото и малко на човек да му се иска да признае това.
Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от усета за квинтата.
Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с усета за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни поставя важни въпроси. Един от важните въпроси е стремежът към живот с голямата и малката терца. Това е нещо, което идва около деветата и десетата година и което особено трябва да насърчаваме. Доколкото ни е възможно според това, което имаме в съвременната музика, е необходимо да се опитаме около дванадесетата година да насърчаваме усета за октавата. Така това, което трябва да бъде поднесено на детето, ще бъде отново съобразено с неговата възраст.
към текста >>
Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с
усет
а за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни поставя важни въпроси.
Всичко това е извънредно важно, когато човек си поставя задачата да проведе развитието на човека във връзка с музикалното. Тъй като, виждате ли, детето до около деветата година още няма правилен усет за мажорно и минорно настроение. Когато тръгва на училище, детето може да приеме мажорното и минорното настроение като подготовка за нещо последващо, но реално то няма нито едното, нито другото. Детето всъщност още живее в квинтовото настроение, колкото и малко на човек да му се иска да признае това. Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от усета за квинтата.
Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с усета за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни поставя важни въпроси.
Един от важните въпроси е стремежът към живот с голямата и малката терца. Това е нещо, което идва около деветата и десетата година и което особено трябва да насърчаваме. Доколкото ни е възможно според това, което имаме в съвременната музика, е необходимо да се опитаме около дванадесетата година да насърчаваме усета за октавата. Така това, което трябва да бъде поднесено на детето, ще бъде отново съобразено с неговата възраст.
към текста >>
Доколкото ни е възможно според това, което имаме в съвременната музика, е необходимо да се опитаме около дванадесетата година да насърчаваме
усет
а за октавата.
Детето всъщност още живее в квинтовото настроение, колкото и малко на човек да му се иска да признае това. Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от усета за квинтата. Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с усета за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни поставя важни въпроси. Един от важните въпроси е стремежът към живот с голямата и малката терца. Това е нещо, което идва около деветата и десетата година и което особено трябва да насърчаваме.
Доколкото ни е възможно според това, което имаме в съвременната музика, е необходимо да се опитаме около дванадесетата година да насърчаваме усета за октавата.
Така това, което трябва да бъде поднесено на детето, ще бъде отново съобразено с неговата възраст.
към текста >>
375.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но независимо от този инстинктивно преживян ритъм, човек би трябвало да започне да занимава детето с ритъма,
усет
ен инструментално, едва след деветата година.
Разбира се, човек може да поднесе на детето всичко възможно. Но точно както детето в първите училищни години би трябвало да разбира само квинтите, най-много квартите, но не и терците - тях започва да ги разбира вътрешно от деветата година, - точно така може да се каже, че детето разбира лесно мелодичния елемент, а хармоничния елемент като такъв започва да разбира от деветата, десетата година. Естествено детето вече разбира тона, но човек може да култивира същностното хармонично при детето от тази година нататък. Ритмичното възприема най-различни форми. Детето може да разбере един определен вътрешен ритъм още много малко.
Но независимо от този инстинктивно преживян ритъм, човек би трябвало да започне да занимава детето с ритъма, усетен инструментално, едва след деветата година.
Тогава би трябвало да се насочва вниманието върху тези неща. Също и в музикалното при своята работа човек може да се води от възрастта. Тук откриваме приблизително същите житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика и дидактика[1].
към текста >>
При едно още по-голямо вглъбяване на човека, той ще
усет
и секундата и накрая отделния тон.
Секстата пък стои помежду им. И така, можем да забележим: Тези три стъпала, септима, секста, квинта, човекът изживява в отдалечаването, с квартата влиза в себе си, с терцата той е вътре в себе си. Октавата в нейното пълно музикално значение той ще изживее в бъдеще. Същинското изживяване на секундата човек днес още не е достигнал. Това са нещата, които се намират в бъдещето.
При едно още по-голямо вглъбяване на човека, той ще усети секундата и накрая отделния тон.
Аз не знам дали някои си спомнят, че веднъж при поставяне на въпроси в Дорнах[3] казах, че отделният тон ще бъде почувстван като една музикална диференцираност, че вече в отделния тон ще се намира музикално диференцираното.
към текста >>
376.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по
усет
, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж.
38. Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г. се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях. „Оттогава нататък през годините книгата („Светът като воля и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път. Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот.
Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж.
също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г.
към текста >>
377.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Скъпи мои приятели, просто сме длъжни да
усет
им цялата важност на нашите задачи, съзнавайки особената цел на този вид училища.
Скъпи мои приятели, просто сме длъжни да усетим цялата важност на нашите задачи, съзнавайки особената цел на този вид училища.
Ето защо нека действително да конкретизираме нашите мисли, да ги формулираме с пределна точност и сила, и да вникнем в истинската мисия на тези училища. Ние ще постигнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища*1, като на един празничен акт, засягащ целия миров ред.
към текста >>
378.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият
усет
за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах.
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н. природни закони. Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата.
Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах.
И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа. А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
към текста >>
379.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Всичко това няма да се
усет
и в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура.
Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища. В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски*36 е нещо ужасно. Тя означава смърт за цялата култура! Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание! Защото, ако вземат надмощие, те просто ще изкоренят всички влияния от предишните културни епохи.
Всичко това няма да се усети в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура.
Представете си, че се оставим на дилетантските социалистически изисквания, които разпореждат как трябва да живеем. В този случай, много скоро ще усетим дълбоката извратеност на социализма, където „доброто" и „злото" не могат да бъдат повече различавани. Дори и тук Вие често сте свидетели, как мнозина пеят възторжени химни в чест на болшевизма, без да имат каквото и да е предчувствие за неговата сатанинска същност.
към текста >>
В този случай, много скоро ще
усет
им дълбоката извратеност на социализма, където „доброто" и „злото" не могат да бъдат повече различавани.
Тя означава смърт за цялата култура! Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание! Защото, ако вземат надмощие, те просто ще изкоренят всички влияния от предишните културни епохи. Всичко това няма да се усети в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура. Представете си, че се оставим на дилетантските социалистически изисквания, които разпореждат как трябва да живеем.
В този случай, много скоро ще усетим дълбоката извратеност на социализма, където „доброто" и „злото" не могат да бъдат повече различавани.
Дори и тук Вие често сте свидетели, как мнозина пеят възторжени химни в чест на болшевизма, без да имат каквото и да е предчувствие за неговата сатанинска същност.
към текста >>
380.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален
усет
е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан.
Той представлява един музикален талант, който съвсем забравя, как чувственият елемент непосредствено се намесва в мисловните и познавателни сили на слуховия процес. Рихард Вагнер, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата. Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно. Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци. Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото".
В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан.
С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата. Обстоятелството, че изобщо е възможен подобен спор между Вагнер и Ханслик, ни убеждава в едно: днес психологическите понятия, свързани с душевната област, са твърде неясни; иначе не би могъл да възникне и толкова ограничен възглед, както този на Ханслик. Ако обаче вникнем в чисто философските размишления на Ханслик, ще се убедим, че неговата книга е доста сполучлива и духовита.
към текста >>
381.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния
усет
и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън.
Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така.
Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън.
При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>
382.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Благодарение на един вътрешен
усет
, ние много добре знаем, кога да се наклоним в дясно или ляво, напред или назад, за да останем в изправено положение.
После идва ред на слуховите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания. За всяко едно от тях ние разполагаме с определен сетивен орган. Следва „сетивото за равновесие".
Благодарение на един вътрешен усет, ние много добре знаем, кога да се наклоним в дясно или ляво, напред или назад, за да останем в изправено положение.
Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да постигнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
към текста >>
383.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
А това може да се постигне само ако той съхрани един жив
усет
към изкуството.
Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение. Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения. Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота.
А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството.
Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици.
към текста >>
Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с
усет
към красотата.
То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици. Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ. Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата. В този случай от примерите няма никаква полза.
Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата.
към текста >>
384.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Нещата се свеждат до това, да развием необходимия
усет
и така да поставим детето в неговата социална среда, че то да не затлъстее.
Ето защо е неправилно да храним децата с продукти, богати на мазнини. В този случай мазнините преграждат пътя на духовно-душевния поток към главата и тя остава празна.
Нещата се свеждат до това, да развием необходимия усет и така да поставим детето в неговата социална среда, че то да не затлъстее.
В зряла възраст затлъстяването зависи от много други обстоятелства, обаче в ранните детски години нека да имаме предвид, че слабите деца са пред разположени към затлъстяване през следващите години нещо, срещу което трябва да се борим с помощта на правилното хранене.
към текста >>
385.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с
усет
и разбиране за граматическите закони.
И сега Вие няма да се изненадате, че в мига, когато физическата глава е вече готова, т.е. с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса. Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система.
И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони.
Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби! Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето. Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>
И ако
усет
иш, че дори за миг ставаш педант, замисли се върху следното: За другите хора педантизмът е само една негативна черта, обаче за мен той е нещо неморално!
Вие добре разбирате, че съществува един вътрешен морал на преподаването, един вътрешен императив на преподавателя. Един истински категоричен императив за учителя! Този категоричен императив е следния: Поддържай своята фантазия жива!
И ако усетиш, че дори за миг ставаш педант, замисли се върху следното: За другите хора педантизмът е само една негативна черта, обаче за мен той е нещо неморално!
към текста >>
Ако вникнете в този фундаментален извод, Вие неизбежно ще
усет
ите прилив на такива вътрешни сили, от които ще се разгори необходимия ентусиазъм за Вашия педагогически морал.
Едва ли ще се изпълните с истински ентусиазъм за постигането на този педагогически морал, ако пропуснете фундаменталния извод: самата глава е вече един цялостен човек, чиито „крайници" и „гърди" са значително атрофирани; на свой ред „човекът-крайници" също разполага с една напълно атрофирана глава, докато най-после при „човекът-гърди" се постига истинското равновесие от страна на „главата" и „крайниците".
Ако вникнете в този фундаментален извод, Вие неизбежно ще усетите прилив на такива вътрешни сили, от които ще се разгори необходимия ентусиазъм за Вашия педагогически морал.
към текста >>
Необходимостта от фантазията,
усет
ът към истината, чувството за отговорност ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на педагогиката.
Необходимостта от фантазията, усетът към истината, чувството за отговорност ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на педагогиката.
И който иска да приеме в себе си тази педагогика, нека да се ръководи от следното мото:
към текста >>
386.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие трябва да проявявате
усет
към коя група да се обръщате; това трябва да става от само себе си.
Вие трябва да проявявате търпение към самите себе си, защото това овладяване на детския свят е необходимо да се превърне в навик.
Вие трябва да проявявате усет към коя група да се обръщате; това трябва да става от само себе си.
към текста >>
387.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Действително от голямо значение е, когато искате да действувате като учител да отвикнете от ненужното критикуване; като учител трябва да развиете у себе си
усет
и да сте убедени, че не винаги това, което е направено може да се замени с нещо друго по-добро.
Р.Щ.: Вярвам, че всички разбирате, че тези неща могат да се правят по различен начин.
Действително от голямо значение е, когато искате да действувате като учител да отвикнете от ненужното критикуване; като учител трябва да развиете у себе си усет и да сте убедени, че не винаги това, което е направено може да се замени с нещо друго по-добро.
Едно нещо може да бъде добро по различен начин.
към текста >>
388.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви
усет
, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате.
Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението.
Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>
Трябва да имаш
усет
за това, да откриеш добрите хора в множеството.
В природата често е точно така, както е при хората. Често и тук нещо добро и хубаво е скрито. Един човек не се забелязва, защото доброто в него остава скрито, още не е открито.
Трябва да имаш усет за това, да откриеш добрите хора в множеството.
към текста >>
389.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но ако Вие прочетете тази история веднага ще
усет
ите, че нейните предимства се основават именно на яркото субективно оцветяване при групирането на фактите.
Treitschke е написал многотомна "Немска история на 19 век". Тя е предизвикала възхищението на Херман Грим, който също е бил способен наблюдател, но е и предизвикала ужас у много привърженици на Антантата.
Но ако Вие прочетете тази история веднага ще усетите, че нейните предимства се основават именно на яркото субективно оцветяване при групирането на фактите.
В историята се прави преценка на нейните движещи сили. Въпросът е в това, че при един преценката е по-зряла, а при друг по-малко и той въобще не е трябвало да преценява, тъй като нищо не разбира от движещи сили. А другият, когато има добра субективна преценка, описва много добре историческия процес.
към текста >>
Опитайте да си създадете
усет
за това, какво е историческо представяне.
Днес често се задава въпроса: Какво трябва да се чете, кое историческо представяне е най-доброто? Може винаги да се каже: в крайна сметка всяко е най-добро и най-лошо. Все едно е кой исторически автор си взел. Не четете редовете, а между тях. Старайте се да опознаете истинския ход на действията.
Опитайте да си създадете усет за това, какво е историческо представяне.
По този начин Вие ще познаете кой историк е вникнал в истината и кой не е. Вие ще прочетете нещо от Ранке. По когато искате да имате във Вашите исторически лекции това, което определяме като дух на истината и което ни прави живи, ще кажете: Ранке е много усърден, но той описва характерите така, че те са само едни сенки. Навсякъде може да се долови: те не са от плът и кръв. И Вие можете да кажете: Аз не обичам историята да бъде игра на сенки.
към текста >>
390.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Може би работещите по тези проблеми трябва да обърнат внимание на това, че има много деца, които по-късно в живота нямат
усет
към правилното възприемане на природните обекти.
Може би работещите по тези проблеми трябва да обърнат внимание на това, че има много деца, които по-късно в живота нямат усет към правилното възприемане на природните обекти.
Учителят може да бъде доведен до отчаяние от някои възпитаници, които никога не могат да различат, кой от минералите е малахит или смарагд; те изобщо не успяват да възприемат природните обекти и след това отново да ги разпознаят. Подобни случаи има и при растенията, дори и при животните. Моля Би да имате това предвид.
към текста >>
391.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Не може да се каже, че творецът "седи" някъде, но може да се
усет
и какво се крие в едната или другата форма.
Р.Щ.: Всички тези неща напомнят на времето на френологията, когато по известен начин се събират човешките душевни качества и след това се търсят издадени по главата места, които се свързват с душевните качества. Но нещата не стоят така, въпреки че човешката глава може да бъде разглеждана като израз на душевното. Може да се каже, че ако някой има силно изпъкнало чело, то той може да бъде философ, докато ако челото му е хлътнало назад и е надарен, може да стане творец.
Не може да се каже, че творецът "седи" някъде, но може да се усети какво се крие в едната или другата форма.
Става дума за това,че по този начин се, открива душата: който е по-интелектуален, това проличава на челото му; ако има грижа, това пробягва по челото. Същото е и при това търсене сред растенията. Аз мисля, че не трябва да се търси така повърхностно, трябва да се проникне във същността и да се определят истинските отношения. И се изказа по този въпрос.
към текста >>
392.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има
усет
затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа.
Виждате ли, това лежи в основата на Гьотевото схващане за природата. Гьоте не желае да изразява при родните закони с понятия.
Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа.
Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло. И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души. Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
към текста >>
Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да
усет
ите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект.
Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект.
Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй като за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено. За ориенталецът делата посредством машината, посредством индустриализма са нещо безсмислено. И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н.
към текста >>
Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този
усет
е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените. Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност.
Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>
393.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Нужно е човекът да
усет
и, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота.
И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност. Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него. Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс.
Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота.
Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението. Ако смисълът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано като лишено от смисъл.
към текста >>
Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да
усет
им наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието.
Такива прояви трябва да се посочват. Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време.
Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието.
Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност. Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане. Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>
394.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тя трябва да бъде
усет
ена.
Толкова малко си е проправило път разбирането по отношение на това, което е нужно. Ние трябва да знаем, че в нашето съвремие ние не се обучаваме за нашето съвремие, а биваме възпитавани за гръко-латинската култура. Затова тя се съдържа в живота ни.
Тя трябва да бъде усетена.
Трябва да бъде усетено това, което в съвремието ръководи като гръко-латинска култура именно водещите хора, така наречената интелигенция, интелектуалците. Това е едната прослойка при нас. Именно нея ние носим в цялото си духовно обучение. Ние не прочитаме нито един вестник, в който да не се съдържа гръко-латинското образование, защото ние пишем тъкмо в гръко-латинска форма, дори и когато пишем на родните си езици.
към текста >>
Трябва да бъде
усет
ено това, което в съвремието ръководи като гръко-латинска култура именно водещите хора, така наречената интелигенция, интелектуалците.
Толкова малко си е проправило път разбирането по отношение на това, което е нужно. Ние трябва да знаем, че в нашето съвремие ние не се обучаваме за нашето съвремие, а биваме възпитавани за гръко-латинската култура. Затова тя се съдържа в живота ни. Тя трябва да бъде усетена.
Трябва да бъде усетено това, което в съвремието ръководи като гръко-латинска култура именно водещите хора, така наречената интелигенция, интелектуалците.
Това е едната прослойка при нас. Именно нея ние носим в цялото си духовно обучение. Ние не прочитаме нито един вестник, в който да не се съдържа гръко-латинското образование, защото ние пишем тъкмо в гръко-латинска форма, дори и когато пишем на родните си езици.
към текста >>
И ако съществува
усет
за това, то не се намесват само древните времена, а и бъдещето.
Затова нещо твърде ще се модифицира. Само в скоби ще кажа: Някои жени естествено съхраня ват понятията на съвремието единствено в готвенето, т.е. във воденето на икономиката, и с това те са действителната същност на съвременната икономика; другото е нещо антично, което ние пренасяме в съвременността. Не твърдя, че с това трябва да се представи нещо особено желателно; но обратното също не е най-желателното от съвремието да се върнем назад в античните култури чрез женските души. Когато поглеждаме към това, което живее в нашия културен свят, ние нямаме само това, което действува в пространството, а в него се намесват и древните времена.
И ако съществува усет за това, то не се намесват само древните времена, а и бъдещето.
Да, наша работа е да се намесва и бъдещето. Защото ако във всеки човек не съществуваше един вид, сравнително скрито за съзнание то, бунт срещу гръцка та култура в образованието и римската в правото, то бъдещето нямаше да може да проблясва, и ние щяхме да бъдем едни тъжни човеци, доста тъжни човеци.
към текста >>
395.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Та това е градът, в който аз самият, когато го посетих преди 20 години,
усет
их каква сила излъчва странното предание за всичко, което може да се възприеме тук.
Като второ, позволете ми да кажа, че съм изключително благодарен на уважаемия комитет, който ми позволи да изнеса тези лекции в рамките на Оксфордското събрание. Считам за особена чест да мога да чета тези лекции в този, осветен от времето град.
Та това е градът, в който аз самият, когато го посетих преди 20 години, усетих каква сила излъчва странното предание за всичко, което може да се възприеме тук.
към текста >>
И само този, който може да
усет
и това, има може би правото да говори и за нещо ново.
Тук в Оксфорд аз усещам как всичко е проникнато от силата на онова, което днес е останало все още живо от тези стари традиции.
И само този, който може да усети това, има може би правото да говори и за нещо ново.
Защото само това ново може да просъществува в света, което има своите корени в древното, в осветеното от времето. Може би тъкмо в това е трагизмът и дълбоките нещастия на нашето време, че постоянно се говори за следното: хората искат новото, а толкова малко от тях са склонни да го изграждат по един достоен начин, изхождайки от древното.
към текста >>
Човек трябва да има
усет
за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика.
Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват.
към текста >>
396.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Та това е градът, в който аз самият, когато го посетих преди 20 години,
усет
их каква сила излъчва странното предание за всичко, което може да се възприеме тук.
Като второ, позволете ми да кажа, че съм изключително благодарен на уважаемия комитет, който ми позволи да изнеса тези лекции в рамките на Оксфордското събрание. Считам за особена чест да мога да чета тези лекции в този, осветен от времето град.
Та това е градът, в който аз самият, когато го посетих преди 20 години, усетих каква сила излъчва странното предание за всичко, което може да се възприеме тук.
към текста >>
И само този, който може да
усет
и това, има може би правото да говори и за нещо ново.
Тук в Оксфорд аз усещам как всичко е проникнато от силата на онова, което днес е останало все още живо от тези стари традиции.
И само този, който може да усети това, има може би правото да говори и за нещо ново.
Защото само това ново може да просъществува в света, което има своите корени в древното, в осветеното от времето. Може би тъкмо в това е трагизмът и дълбоките нещастия на нашето време, че постоянно се говори за следното: хората искат новото, а толкова малко от тях са склонни да го изграждат по един достоен начин, изхождайки от древното.
към текста >>
Човек трябва да има
усет
за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика.
Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват.
към текста >>
397.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато
усет
им по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот.
Човек, който в по-късния си живот по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен живот, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила. То непрекъснато го пронизва с жизнена сила.
Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот.
И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето.
към текста >>
398.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Човек трябва да има
усет
, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието.
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието.
По тази причина в предходното изложение аз се опитах да изложа елементарните основни линии за усвояването на тази способност; и това разглеждане аз бих желал да продължа сега. Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на възпитанието е познанието за духовната същност на човека.
към текста >>
Изследването на материалното без
усет
за духовното, което осветлява материалното, представлява сляпо търсене в тъмна стая.
Трагичното в нашия материалистично ориентиран век е, че външно погледнато той открива много физически факти, но не притежава знания за тяхната взаимовръзка, която се намира в областта на духовното. Познанието на това време насочва всички погледи върху физическото, но му липсва погледа за значението на физическото, материалното. Тъкмо изхождайки от материалистично ориентираната наука не може да бъде прозряно значението на материалното.
Изследването на материалното без усет за духовното, което осветлява материалното, представлява сляпо търсене в тъмна стая.
Науката за духовното именно ще покаже навсякъде въздействието на Духа върху физическото. Когато познанието стане активно в тази насока, тогава човек няма да се прекланя пред нещо мистично и измислено, но ще проследява Духа във всички негови проявления, в рамките на материалния свят. Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно познание; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно битие на света.
към текста >>
Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост,
усет
и умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система.
Правят се опити в експерименталната психология. Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората. Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни. За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област.
Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система.
Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот. Сърцето тупти през целия живот ден и нощ. Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето.
към текста >>
Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да
усет
им, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред.
Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане. Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред.
Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред.
Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът. В това настроение е заложен един от най-важните импулси на възпитателната техника.
към текста >>
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще
усет
им истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
към текста >>
399.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така ние му даваме възможност да
усет
и думата.
Бих желал да онагледя това чрез един пример, представете си, че караме детето да каже думата “риба” (Fisch) и като го караме да казва тази дума, ние се опитваме, със съвсем прости линии да изобразим пред погледа му формата на рибата, приблизително така (рисува се), че по един прост начин да нарисуваме на детето нещо, което имитира формата на рибата и след това се опитаме да накараме детето да прерисува нарисуванoто.
Така ние му даваме възможност да усети думата.
Така по един художествен начин чрез това, което, изхождайки от съзерцанието, навлиза във волята, ние създаваме условия да възникне формата на буквата.
към текста >>
Само трябва да умеем да
усет
им това в детето.
Дори само външната разлика между момчетата и момичетата във възрастта между 9 и 10 години показва, че тук стигаме до един важен жизнен период. Той се изразява в това, че детето се научава да разграничава себе си от природата. Нещата стоят така, че – образно казано – преди този период просто не съществува никакво растение, а едно същество, което е зелено и има червени цветове, и вътре в него има един малък дух, тъй както и в детето има един малък дух. Това същество – растението, за детето то получава смисъл едва към10-та година.
Само трябва да умеем да усетим това в детето.
Ето защо едва около тази възраст урокът може да бъде така построен, че за заобикалящата среда да говорим като за един външен свят.
към текста >>
В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен
усет
.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението. И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание. Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно.
В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет.
Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато. То представлява нещо единствено в почвата, единствено заедно с почвата. Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ.
към текста >>
След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е
усет
ило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното.
Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето. Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа. Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни. Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година.
След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното.
Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност. Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света.
към текста >>
И ако сме насърчили детето да борави с числата по съответния начин, тогава ние ще видим пред себе си едно дете с чувствителен
усет
към доброто.
Така това, което чрез боравенето с числа бива формирано в детската душа, е изключително важно за начина, по който детето ще се изправи пред нас, когато ние издигнем пред душата му моралните примери, чрез които то ще трябва да развие в себе си одобрение или неодобрение, антипатия или симпатия към доброто или злото.
И ако сме насърчили детето да борави с числата по съответния начин, тогава ние ще видим пред себе си едно дете с чувствителен усет към доброто.
към текста >>
400.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако преподаваме на детето с художествен
усет
, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока.
Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава педагогически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм. Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично. Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси. Наученото в известен смисъл остава в главата. То не успява да проникне надолу в останалия организъм.
Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока.
Ако имам подобно дете пред себе си, аз ще му поднеса работата с цветове, живописния елемент по начин, съвсем различен от този при друго дете. И понеже това е толкова важно, при нас във Валдорфското училище от самото начало се обръща внимание на рисувателния елемент; но дори в рамките на рисуването ние можем да индивидуализираме работата си с детето именно когато детето трябва да прави нещата само.
към текста >>
401.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят
усет
а за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета. Тук не се рисува нещо, но тук децата изживяват, живеят, изхождайки от цвета. Рисуването на нещо – то може да дойде едва по-късно.
Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
към текста >>
Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински
усет
за живота.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота. Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана. Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава.
Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота.
Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
към текста >>
402.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Външно Вие можете да
усет
ите това чрез един симптом – когато момчето променя тембъра на своя глас.
Човекът би желал да каже: В момичето малко по-рано бива вложено нещо от целия Космос, нещо от Вселената, докато в момчето през обходния път, чрез езика, бива вложен заобикалящият го земен свят.
Външно Вие можете да усетите това чрез един симптом – когато момчето променя тембъра на своя глас.
По този обходен път на мутирането на гласа се извършва нещо огромно в цялостното устройство на момчето. В женския организъм това мутиране на гласа се извършва по един много лек, незабележим начин. Обратно, вътрешно в организма се извършва нещо, което е свързано с бързото израстване като по този начин – ако мога да се изразя така – свръхсетивният свят се излива в момичето много по-силно, отколкото това става при момчето. Напредъкът на материалистичното познание за света придобива значение тъкмо чрез духовния възглед.
към текста >>
Това преображение се осъществява сравнително бързо и за единия, и за другия индивид, така че е възможно, учителят, който дреме и който няма
усет
за това преображение, което се извършва в поверените му деца, възможно е учителят да проспи това преображение, да не успее да види, как той често и внезапно се е изправял пред едно ново човешко същество.
Трябва да имаме чувството, усещането, че с 14.-15. година пред нас застават съвсем нови хора, не тези, които са били преди това.
Това преображение се осъществява сравнително бързо и за единия, и за другия индивид, така че е възможно, учителят, който дреме и който няма усет за това преображение, което се извършва в поверените му деца, възможно е учителят да проспи това преображение, да не успее да види, как той често и внезапно се е изправял пред едно ново човешко същество.
към текста >>
Причината беше, че момчетата и момичетата бяха стигнали дотам да
усет
ят: те вече не са в състояние да се справят с учителите, да си извоюват полагаемото им се място.
Какво значение има навлизането на момчето и момичето в гореописаната възраст за тяхното отношение с учителите, става ясно чрез една друга случка, станала именно през последната учебна година във Валдорфското училище. Един ден, когато бях във Валдорфското училище, за да поема както обикновено спорадично ръководството на преподаването и възпитанието, между два часа, при мен, в едно – бих казал – скрито агресивно състояние дойде едно момиче от най-горния клас; то беше много развълнувано и с една огромна вътрешна убеденост каза: “Можем ли още днес – много е важно – можем ли още днес целият клас (това беше най-горният клас) да говорим с Вас. Но ние желаем това само ако и Вие го желаете”. Такава една предводителка беше застанала начело на класа и искаше да говори с мен в присъствието на целия клас. Каква беше причината?
Причината беше, че момчетата и момичетата бяха стигнали дотам да усетят: те вече не са в състояние да се справят с учителите, да си извоюват полагаемото им се място.
към текста >>
403.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето така следва да бъде изработен
усет
ът към непосредствения социален живот.
Моля да не ме разбирате погрешно, дами и господа, но когато разглеждаме такива теми, следва да се съсредоточим върху тях и би могло да изглежда като че ли хвърляме укор върху нещо, което всъщност искаме само да охарактеризираме. Следователно, аз не критикувам, когато казвам, че миналото е тук дори и днес; напротив, аз мога само да му се удивлявам и всъщност го намирам за извънредно симпатично, обаче аз съм длъжен да зная – ако искам да мисля социално – че то си остава минало и тъкмо като минало то трябва да намери своето място в настоящето.
Ето така следва да бъде изработен усетът към непосредствения социален живот.
към текста >>
Тук аз все още няма да
усет
я дисхармонията толкова силно.
Бихме могли да кажем: ето тук е застанал мъжът с тога и барета, чудно красив, възхитителен; той се подава от миналото. Тук е застанал мъжът с военните доспехи и шпагата като проявление на юридическия елемент – военният елемент е само една друга страна на юридическия – тук имаме миналото, но не и настоящето. И когато аз виждам мъжа с тогата и баретата, ясно е, – тъй като човечеството векове наред е свикнало с това – че при определени обстоятелства той все още може да бъде един добър правист, един добър адвокат.
Тук аз все още няма да усетя дисхармонията толкова силно.
Ако обаче същият този човек е принуден да се намеси в стопанския живот, аз предполагам – тъй както не тогата и баретата са причина активно да се намеси в стопанския живот – че той чисто и просто ще изгуби парите си! Защото в общи линии човечеството все още не е дораснало, за да разбере какво означава този трети поток. Ето защо социалният въпрос стои пред нас като един общочовешки въпрос. Защото до машината е поставен човека. Днес ние трябва да третираме социалния въпрос не като един стопански въпрос, а като един общочовешки въпрос и трябва да разберем, че можем да го разрешим само ако имаме предвид цялото човечество.
към текста >>
404.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя
усет
за реалността.
Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка.
До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността.
Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред. Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация. Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
към текста >>
Ако иска да се докосне по верния начин до социалните импулси, една книга трябва да бъде написана със социален
усет
, със социално мислене.
Следователно книгите, които искаме да пишем, не бива да съдържат окончателни отговори, а да загатват за начина, по който хората – след като вече са обособени в съответните групи – ще могат да разрешават своите социални проблеми.
Ако иска да се докосне по верния начин до социалните импулси, една книга трябва да бъде написана със социален усет, със социално мислене.
към текста >>
405.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Когато по причина, че сме разтворили една овца след смъртта и,
усет
им в себе си цялата тази гниеща миризма на вътрешностите на овцата, тогава положително няма да сме така възхитени от възникването на интестиналната, на чревната флора.
Бихме могли да кажем: насочвайки своя поглед към всичко онова, което ни окръжава под формата на красивата световна флора, ние с право можем да се възрадваме, можем особено да се възрадваме. От друга страна, ако разтворим една овца, то непосредствено след разтварянето ние ще видим една друга флора, която решително има причини за своето възникване, подобни на причините на възникване на външната флора.
Когато по причина, че сме разтворили една овца след смъртта и, усетим в себе си цялата тази гниеща миризма на вътрешностите на овцата, тогава положително няма да сме така възхитени от възникването на интестиналната, на чревната флора.
И най-вече върху това трябва да насочим вниманието си. Защото очевидно е, как същите причини, които навън, в природата извън човека, обуславят възникването на флората, същите тези причини в човека трябва да бъдат подтиснати, и не бива да се достига до възникването на интестиналната, чревна флора. Тук пред вас се разкрива една изключително обширна област за изследване и бих препоръчал на по-младите медици, които все още следват, да черпят от тази област за целите на своите докторски защити; преди всичко чрез сравнително изследване да проследят формирането на червата сред различните форми на животинския свят, през млекопитаещите, нагоре до човека. Тук ще се разкрие едно изключително богато поле, за щото в тази област съществуват много изключително важни неща, които още не са изследвани. Преди всичко се опитайте да разберете, защо овцата, когато разтворим вътрешността и, поради чревната си флора, издава една тъй ужасна миризма на гнило, и защо това не е така при птиците, дори при тези, които са тревопасни и които, ако ги отворим, издават една дори сравнително приятна миризма.
към текста >>
406.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Който може да
усет
и такива неща, той може да
усет
и и как във формообразуващата способност на най-различните образования вече преобладава разпиляващия елемент.
Но, за да се занимаем по-нататък с тези неща, е необходимо поне да обърнем внимание на следното: че всяко едно сетиво на човека притежава това разграничаване, и че дори още при това разграничаване на сетивата трябва да кажем, че най-добрият реагент, най-доброто средство да бъдат открити реакции, в основата си е самият човек. Разбира се при онези субстанции, които нямат вкус и мирис, при тях това ще бъде трудно. Но все пак ви обръщам внимание на това, че съществува един вид самовъзпитание, което има особено значение за лекаря, само възпитание, състоящо се в това, да развием в себе си онези възможни фини способности на възприемане, да ги развием така, че да доведат човек дотам, да усеща нещо да кажем именно при външния, естествен процес на кварцообразуване. Помислете си само: има значение, че кварцът наистина показва съвсем закономерна форма, но че този камък, този минерал, който от една страна показва такива закономерни форми, в сродните му образования отново е склонен към всевъзможни кристални форми, и че в кристализацията на силикатите съществува невероятно многообразие.
Който може да усети такива неща, той може да усети и как във формообразуващата способност на най-различните образования вече преобладава разпиляващия елемент.
Разбира се разпиляващият елемент трябва да налице предварително, ако трябва да съществува възможността, във външната природа да бъдат създадени толкова много образования, както е при силикатите. Това ни посочва, че трябва да прилагаме силикатите в разрушено раздробено състояние. Но за това трябва да сме създали в себе си възможност за възприемане. Защото тя, както ще видим, води до определена оценка на лечебните средства. От друга страна също така е необходимо, човекът сам себе си да превърне в едно добро поле за реакции и да усвои усещания в такава посока, че например да различава 7 миризми, колкото са цветовите усещания.
към текста >>
407.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Така ясно можем да
усет
им, че въздействието на анасона почива на факта, че в известна степен това, което обикновено протича в кръвта с помощта на желязото, то бива изнесено извън кръвта и за известно време бива изтласкано в областта под кръвта.
Ще открием, че най-характерните му въздействия се състоят в това, че той усилва отделянето, т.е. усилва отделянето на урина, стимулира секрецията на мляко, а така също и на пот, и ние се опитваме, с какво може да е свързано това. Именно при това растение ще открием, че активността му е свързана с наличните в него, фино раздробени железни съставки, или желязно-солеви съставки.
Така ясно можем да усетим, че въздействието на анасона почива на факта, че в известна степен това, което обикновено протича в кръвта с помощта на желязото, то бива изнесено извън кръвта и за известно време бива изтласкано в областта под кръвта.
Но тъй като определени растения в силна степен насочват своите въздействия към средните области, т.е. между вътрешността и външността, между повърхността на тялото и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в учението за лечебните средства.
към текста >>
408.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
боят се да
усет
ят уханието на мистиката.
Така че всъщност непрекъснато съществува една противоположност, а също така и родство между определени външни процеси в определени вътрешни процеси. Сега, обаче трябва да кажа, че ми прозвуча странно това, което вчера бе казано по отношение на физиологизирането на химията може би това не е много точен израз, но Вие ще разберете, какво имам предвид, особено ако вчера сте слушали лекцията на д-р К. и това, което в неделя д-рШ. любезно изложи в своите интересни разглеждания, където бе посочено, как всъщност би било необходимо по духовен научен начин да бъде обхванато това, което искаме да постигнем чрез хомеопатизирането. Но на едно място всичко това прозвуча чрез една странна дума, една дума, с което аз всъщност мога да кажа е трябвало да се занимавам в продължение на десетилетия, една дума, която често бива изговаряна, а именно че лекарите хомеопати изпитват известен страх от мистификацията т.е.
боят се да усетят уханието на мистиката.
към текста >>
409.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тук, обаче, вие можете да навлезете още по-дълбоко във физиологията и можете да
усет
ите това съответствие.
Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ. между свързаните с тях физическо тяло и Аз. Това, разбира се, ще насочи вниманието ни и към следното; как трябва да се отнасяме спрямо състава на въздуха, как трябва да внимаваме, дали сме в състояние да подаваме на хората въздух с правилно съотношение, и дали те имат нужда от него.
Тук, обаче, вие можете да навлезете още по-дълбоко във физиологията и можете да усетите това съответствие.
Прегледайте всички вещества, познати днес на хората, които имат нещо общо с човешкия организъм, и Вие ще откриете, че всички тези вещества, имащи нещо общо с човешкия организъм са свързани с други вещества. По правило това са съединения и разтвори. Свободни сами за себе си в човешкия организъм срещаме само кислорода и азота. Така всичко, което съставя външния въздух, от своя страна играе съвсем особена роля в самия човешки организъм. Нещата стоят така, че в известен смисъл кислородът и азотът, в своето взаимодействие, за човешкия организъм представляват център на вещественото.
към текста >>
И ако Вие правилно разгледате такъв един факт, то Вие вече ще
усет
ите, колко дълбоко можем да прогледнем в същинския човек, ако го разглеждаме по такъв начин.
Тъй както бе открито оловото макар че посоченото днес тъй наречено атомно тяло не е съвсем вярно, но все пак то бива определяно като олово така ще бъде открит и калая, така и в лицето на онова, което е извън човека, но което единствено от природата извън човека се намесва в човешката природа, в негово лице ще бъде открито желязото. Мисля, че е необходимо, днес вече да не се придържаме сляпо към нещата, каквито ги представя рентгеновата наука, която всъщност ни дава един чуден указател за излизане в сферата на извънчовешкото и за достигането не просто до грубо масивните метали, дадени ни на Земята, но за достигането до металните сили, нахлуващи от сферата на извънземното. Това е нещо, което днес вече трябва да бъде казано. Защото тъкмо при появата на днешните нови заболявания човек може да забележи, че е принуден да вземе пред вид подобни неща. И така, това, което засега трябва особено да ни интересува, е, че всичко, което навън представляват въглерода, водорода, кислорода и азота в тяхното взаимодействие, опосредено от сярата, всичко това, индивидуализирано, поемат вътрешно за човека, 4-те органни системи.
И ако Вие правилно разгледате такъв един факт, то Вие вече ще усетите, колко дълбоко можем да прогледнем в същинския човек, ако го разглеждаме по такъв начин.
Защото тогава на човек няма да му се струва чудно, когато това, което е неволно у човека, което на пръв поглед като че ли не е пряко подчинено на духовните му функции, когато то бъде свързано с цялата природа извън човека. Защото отново вярно е следното: човекът е така устроен, че в известна степен притежава бъбречна система. Но всяка подобна система съдържа в себе си тенденцията, да се превърне цялата в човек. Всъщност всяка една от тези 4-ри системи се стреми към това, да стане цялата човек. Бих желал да кажа: бъбрекът със своите функции бих желал да стане цял човек, сърцето желае да стане цял човек, чернодробната система желае да стане цял човек, белодробната система желае да стане цял човек.
към текста >>
Най-близкото, което може да бъде постигнато, е вътрешния
усет
за лъчистото въздействие на желязото, за онова своеобразно въздействие, което доказва, че от горния човек изхожда едно лъчисто въздействие, разклоняващо се по посока на всички крайници.
Тези неща са били многократно извършвани. Ако те се извършват бих желал да кажа като жертва в полза на човечеството, тогава това е нещо друго; но когато се извършват от любопитство, тогава те из основи разрушават моралната същност на човешката душа. Един човек, експериментирал много със себе си в това отношение, и който всъщност именно по този път е открил много от онова, което Вие днес можете да прочетете в неговите трудове, е Ван Хелмонт. Докато при Парацелзий нещата са повече поставени, че човек добива чувството, като че ли познанията му изплуват в него някакси атавистично, от вътре, сякаш ги е пренесъл от извънземния свят в света; то при Ван Хелмонт нещата винаги стоят така, че той получава странни хрумвания, след като е въвел това или онова в себе си. Това проличава от начина, по който представя нещата, и на отделни места, както мисля аз той указва на това съвсем ясно.
Най-близкото, което може да бъде постигнато, е вътрешния усет за лъчистото въздействие на желязото, за онова своеобразно въздействие, което доказва, че от горния човек изхожда едно лъчисто въздействие, разклоняващо се по посока на всички крайници.
Човек добива именно ясния възглед казвам подчертано възглед, че може да разполага с желязото, т.е. с неговата функция, с неговите сили в себе си.
към текста >>
410.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения живот, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен
усет
за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера.
Особено в журналистиката съществува тази своеобразност, че в действителност малоумни глупаци затова стават добри журналисти, защото са в състояние, поради малоумието си, не да предават собственото си мнение, а това, което е мнение на епохата. Това мнение се отразява в тях, така че например изявленията на слабоумните журналисти са много по-интересни, отколкото изявленията на мислещи, разумни журналисти. Чрез малоумните журналисти много повече можем да разберем това, което мисли човечеството, отколкото чрез умните журналисти, които постоянно се стремят да формират свое собствено мнение. Това е един краен случай, ала в живота това става често, настъпва нещо, което в най-силна степен може да бъде наречено маскиране на действителния случай. Едно съществуващо малоумие не се забелязва, поради причината, че първоначално се проявява нещо, което дори би могло да бъде едно твърде гениално изявление.
Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения живот, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен усет за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера.
Тогава ние винаги ще можем да правим извода от това, зад което се маскира душевната ни дейност, но ще трябва да съдим според по-дълбоко разположени симптоми. Ето защо винаги ще трябва да помним: при наблюдение на дадено душевно състояние в най-силна степен е възможно изпадане в заблуждение, защото въпросът не се свежда до това, дали човекът например изказва някакви си умни мисли, но до това, дали той, ако наистина изказва умни мисли не клони например към тенденцията, да повтаря тези мисли по-често, отколкото го изисква случаят. Как, как даден човек изразява мислите си, това е важното.
към текста >>
411.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си
усет
за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в болния човек.
Виждате ли, и по един външен начин Вие можете да убедите себе си, че нещата стоят точно така, ако всичко онова, което казах преди, бъде разгледано по друг начин. Преди аз Ви казах, че можете да разберете първия формообразуващ процес, ако външно, чрез бани, приложите мравчената киселина, съответно приготвена, вътрешно, и наблюдавайте въздействието, което тя ще има особено върху мършави хора, как тя ще въз действува при мършави хора отстранявайки склонността към образуването на тумори, и как ще повлиява туморните образования.
Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си усет за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в болния човек.
По този начин добиваме и правилен възглед за това, как трябва да разграничим въздействието чрез средства отвън, от въздействието чрез средства отвътре. Именно, когато проследим едно и също средство в неговата външна и вътрешна активност, тогава получаваме най-интересните отговори. И отново тук духовната наука знае нещо, което е изключително показателно по отношение на тези две части на устройството. А именно, че всъщност всички онези сили, формиращи нашето ухо се намират на същото място, където са и онези сили, които в крайна сметка, ако бъдат твърде силно разпуснати, и ако твърде силно се отдалечат, ще доведат до формиране на вътрешни тумори. Това, че във вътрешността си ние притежаваме ушно образование, това се дължи на процес, протичащ нормално благодарение на обстоятелството, че туморообразуващата сила се е проявила на правилното място.
към текста >>
412.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си
усет
за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в болния човек.
Виждате ли, и по един външен начин Вие можете да убедите себе си, че нещата стоят точно така, ако всичко онова, което казах преди, бъде разгледано по друг начин. Преди аз Ви казах, че можете да разберете първия формообразуващ процес, ако външно, чрез бани, приложите мравчената киселина, съответно приготвена, вътрешно, и наблюдавайте въздействието, което тя ще има особено върху мършави хора, как тя ще въздействува при мършави хора отстранявайки склонността към образуването на тумори, и как ще повлиява туморните образования.
Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си усет за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в болния човек.
По този начин добиваме и правилен възглед за това, как трябва да разграничим въздействието чрез средства отвън, от въздействието чрез средства отвътре. Именно, когато проследим едно и също средство в неговата външна и вътрешна активност, тогава получаваме най-интересните отговори. И отново тук духовната наука знае нещо, което е изключително показателно по отношение на тези две части на устройството. А именно, че всъщност всички онези сили, формиращи нашето ухо се намират на същото място, където са и онези сили, които в крайна сметка, ако бъдат твърде силно разпуснати, и ако твърде силно се отдалечат, ще доведат до формиране на вътрешни тумори. Това, че във вътрешността си ние притежаваме ушно образование, това се дължи на процес, протичащ нормално благодарение на обстоятелството, че туморообразуващата сила се е проявила на правилното място.
към текста >>
413.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Ако такова неспокойствие се появи при вътрешните органи, тогава е необходимо да си изработим определен
усет
и наистина да схванем взаимовръзката на някои явления.
Това, естествено, е случаят, за който вчера говорих, че обикновено човек не може да се осведоми както трябва за значението на проблематичното заспиване. Затова е необходимо да свикнем да обгръщаме с поглед явленията, които в будно състояние са предизвикани от проблематичното заспиване. И тук трябва да кажем, че всичко, което по определен начин показва неволно функциониране на организма, е вторично явление, предизвикано от проблематичното заспиване. Всяко неволно трепване на устните, всяко неволно мигане, твърде припряното движение на пръстите и др.п., именно нещо, което не е израз на вътрешен процес, следователно всяко неспокойствие у човека е вторично будно явление, дължащо се на проблематичното заспиване. Разбира се, този процес най-често се вижда, когато се проявява силно.
Ако такова неспокойствие се появи при вътрешните органи, тогава е необходимо да си изработим определен усет и наистина да схванем взаимовръзката на някои явления.
Тук искам да отбележа, че можем например да чуем някои шумове в артериите, отляво и отдясно на гърлото при болни от хлороза[1] хора, които слизат надолу. Тези шумове, които преди са били наричани монахински шумове - не знам дали сега още ги наричат така, - могат да се забележат при всеки човек, когато силно завърти главата си наляво и надясно, когато предизвика силна проява на астралността, те винаги се пораждат тогава, когато иначе волево движение се извърши неволно. Следователно всеки път астралността се напряга прекалено силно, прекалено силно се ангажира и се притиска към органа, когато обикновено волево изпълнявано движение, едно зависимо от аза движение, се изпълнява неволно, когато човекът е неспокоен вътре в себе си. Чрез такива недиректни наблюдения може изобщо да се насочи вниманието към неспокойствието на вътрешните органи.
към текста >>
414.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Затова трябва поне да се почувства, поне да се
усет
и нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира.
Естествено на хората не им е приятно, когато им се описва една Матилда от Магдебург или Света Тереза. Да, това са личности със силна сексуалност, която те са сдържали, точно защото е била твърде силна. Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове. Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването. Но човек трябва да се издигне до такова схващане.
Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира.
И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене. И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция. Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън. Така ще се изгонят и всички тенденции, които вътрешно искат да фиксират стремящото се да се прояви навън в неща, като мистично рисуване или мистична лирика. Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове.
към текста >>
415.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Човек, комуто липсва
усет
а за съотношенията между духовните сили и физическия организъм, изобщо не трябва да се произнася за тези неща.
Разбира се, ние не трябва да си представяме тези неща абстрактно.
Човек, комуто липсва усета за съотношенията между духовните сили и физическия организъм, изобщо не трябва да се произнася за тези неща.
Но ако човек познава съотношенията между духовния и физическия свят, той може да се ориентира и да посочи един често срещан духовно-душевен факт, какъвто е например свръхорганизацията в един или друг орган. Да, във всички случаи, при които нямаме работа с някакво драстично външно действие, ние можем да се доберем до болестните причини тъкмо по този начин.
към текста >>
416.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив
усет
за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението.
По този начин човек може да постигне много. По този начин той може например отново да се доближи до една противоположна сила. И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза. Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата. Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза.
И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението.
От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират растението, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре. Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването. И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес.
към текста >>
417.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Но ако работим с деца, които нямат
усет
за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък.
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси? Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства.
Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък.
Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки. А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>
А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля
усет
а за смисъл; ние навлизаме в органите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме
усет
а за това, което ни пресреща във външния свят като морал.
Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност. Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно. Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане на нашето бъдещо тяло; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен живот.
А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля усета за смисъл; ние навлизаме в органите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме усета за това, което ни пресреща във външния свят като морал.
към текста >>
418.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако притежаваме
усет
за тези неща, постепенно стигаме до една важна подробност, която е необходима за наблюдението на такива случаи: Човек получава един вид обонятелен орган за това, което става в детето; той просто подушва това „изтичане” на живота.
Ако притежаваме усет за тези неща, постепенно стигаме до една важна подробност, която е необходима за наблюдението на такива случаи: Човек получава един вид обонятелен орган за това, което става в детето; той просто подушва това „изтичане” на живота.
И човек действително го подушва. И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен усет, който ни позволява да различаваме аурата на болните деца от аурата на нормалните деца. Напълно вярно е: в ауричното изпотяване на тези деца се усеща едва доловима трупна миризма. Както виждате, тук се проявяват дори и съпътствуващите признаци на умирането, а именно това изпотяване поради една или друга причина. Те могат да настъпят в хода на следващите три дни, т. е.
към текста >>
И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен
усет
, който ни позволява да различаваме аурата на болните деца от аурата на нормалните деца.
Ако притежаваме усет за тези неща, постепенно стигаме до една важна подробност, която е необходима за наблюдението на такива случаи: Човек получава един вид обонятелен орган за това, което става в детето; той просто подушва това „изтичане” на живота. И човек действително го подушва.
И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен усет, който ни позволява да различаваме аурата на болните деца от аурата на нормалните деца.
Напълно вярно е: в ауричното изпотяване на тези деца се усеща едва доловима трупна миризма. Както виждате, тук се проявяват дори и съпътствуващите признаци на умирането, а именно това изпотяване поради една или друга причина. Те могат да настъпят в хода на следващите три дни, т. е. приблизително същия период от време, през който продължава и ретроспекцията след смъртта, съпровождана от уголемяване на астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>
И ако в този момент Вие внимателно и нежно се присъедините към това, което детето иска да направи, така че, бих казал, лично да
усет
ите всяко негово движение, всеки негов жест, тогава детето ще има чувството, че втората част ще бъде коригирана чрез това, което Вие правите.
Всичко това се разиграва в подсъзнанието, без да намира достъп до съзнанието. Следователно, можем да обобщим: Необходимо е да търсим и да откриваме този вътрешен несъзнателен комплекс от представи. – И ето, сега той се проявява. Забелязваме го. Той е налице почти винаги, когато детето се опитва да предприеме нещо, било във външните действия, било в областта на мисленето.
И ако в този момент Вие внимателно и нежно се присъедините към това, което детето иска да направи, така че, бих казал, лично да усетите всяко негово движение, всеки негов жест, тогава детето ще има чувството, че втората част ще бъде коригирана чрез това, което Вие правите.
Разбира се, детето няма да има никаква полза, ако фактически Вие вършите всичко онова, което то трябва да извърши. Вие трябва да се включите само фиктивно. Оставете детето да рисува, обаче не рисувайте вместо него, водете четката заедно с него, дискретно съпровождайте всяко негово движение. Нека детето да си мисли, че докато то изгражда своите представи, Вие нежно го придружавате, като най-доброжелателно и явно участвувате в това, което детето иска да направи, че погалвайки го, Вие нежно го съпровождате в голяма душевна близост. Навлизайки в една такава интимна близост и наблюдавайки всичко, ние стигаме до същността на нещата и се досещаме какво трябва да вършим по-нататък.
към текста >>
419.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Би било много добре, ако този, който иска да възпитава абнормни деца, си изработи един
усет
за това, дали детето е богато или бедно на сяра.
Би било много добре, ако този, който иска да възпитава абнормни деца, си изработи един усет за това, дали детето е богато или бедно на сяра.
Разбира се, ние можем да обсъждаме най-различни форми на душевната абнормност, обаче преди всичко следва да се научим как определени симптоми мога да се насочат по верния път. Когато се заемам с възпитанието на едно дете и виждам, че впечатленията му създават трудности, естествено аз ще допусна наличието на такива състояния, каквито описах през последните дни. Но как да постъпя в случая, който описах току-що?
към текста >>
Нека да се опитаме да направим понятията вътрешно живи, да преминаваме от едното понятие в другото, да развием
усет
за формата,
усет
за природата на съзерцавания от нас предмет, и тогава постепенно ще навлезем в онова душевно настроение, което ще ни осени с едно или друго хрумване, ако, разбира се, са налице и съответните предпоставки.
Колко трудно е за днешните поети да откриват нови рими, защото всичко е вече римувано. Така е и с другите изкуства: навсякъде само отзвуци и отделни мотиви, защото всичко вече е направено. Припомнете си само, как Рихард Щраус, днес толкова възхваляван и осъждан, внесе всичко в оркестрацията, само и само да не повтори вечните стари неща! Напротив, колко интересно е, бих казал, поне веднъж да се изследват възможните форми на човешкия нос – всеки от нас има различен нос – и да добием една обща представа за всички възможни варианти. Какво многообразие от форми!
Нека да се опитаме да направим понятията вътрешно живи, да преминаваме от едното понятие в другото, да развием усет за формата, усет за природата на съзерцавания от нас предмет, и тогава постепенно ще навлезем в онова душевно настроение, което ще ни осени с едно или друго хрумване, ако, разбира се, са налице и съответните предпоставки.
към текста >>
420.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тук отново бих искал да изтъкна, колко важно е при подобни случаи да си изработим истински
усет
за пълно присъствие в процеса на преподаването.
Тук отново бих искал да изтъкна, колко важно е при подобни случаи да си изработим истински усет за пълно присъствие в процеса на преподаването.
Тъкмо в преподаването и възпитанието на тези деца ние трябва да сме заедно с тях във всичко. Антропософското движение ще породи у човека нови възможности за неговото пълно присъствие във възпитателния процес, стига да е налице съответният мироглед. Разбира се, има сили, които се противопоставят. И понякога човек изпитва болка, когато влиза в антропософски среди. Понякога там се усеща една оловна тежест.
към текста >>
Следователно, в антропософското движение трябва да внесем един
усет
за подвижност.
И какво е необходимо преди всичко, за възпитанието на такива деца? Не оловна тежест, а хумор, истински хумор, жив хумор. Въпреки всевъзможните остроумни похвати, невъзможно е да възпитаваме такива деца, ако не притежаваме необходимия жив хумор.
Следователно, в антропософското движение трябва да внесем един усет за подвижност.
Разбира се, в тази област, указания не могат да се дават. Но това е действително така и е напълно разбираемо защо, когато ме питат какво да се прави при едно или друго затруднение, аз отговарям: Имайте ентусиазъм. Да имаме ентусиазъм – ето от какво зависи всичко, когато се занимаваме с изоставащи деца.
към текста >>
421.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Във всеки случай, сравнително рано детето е
усет
ило потребност да говори, понеже астралната и Азовата организация фактически пробиват в областта на гърлото и устата.
От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото тяло-модел е било изградено изключително неправилно. Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона. Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения.
Във всеки случай, сравнително рано детето е усетило потребност да говори, понеже астралната и Азовата организация фактически пробиват в областта на гърлото и устата.
Потъването надолу винаги е съпроводено с трудности. Известна нервна възбудимост, проявяваща се външно, насочва донякъде към имитационния принцип, който е по-скоро свързан с вътрешните органични импулси на развитието през първите три години.
към текста >>
422.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Те са много красиви; детето има
усет
за детайлите; Вие виждате, колко точен е неговият поглед върху нещата.
Скъпи мои приятели! Първоначално ще Ви покажа рисунките на това дете.
Те са много красиви; детето има усет за детайлите; Вие виждате, колко точен е неговият поглед върху нещата.
На този лист виждате как разпределя всичко; детето има склонност да пресъздава онези неща, които е научило в училище. Там заниманията се провеждат така, че всяко дете рисува отделен предмет. – При нас се постъпва икономично, използват се и двете страни на листа.
към текста >>
423.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален
усет
, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва.
И тъкмо една такава абнормност е много трудна за повлияване. Защото, виждате ли, в тази възраст нещата остават незабележими и човек не може да им се противопоставя. В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания. Тази склонност към клептомания проличава едва след смяната на зъбите.
Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален усет, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва.
Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка. И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание. Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия. Всичко това не може да се постигне без единединствен авторитет. И ако той е необходим за така наречените нормални деца, още по-необходим е за деца като това, което обсъждаме.
към текста >>
И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него
усет
а за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание.
Защото, виждате ли, в тази възраст нещата остават незабележими и човек не може да им се противопоставя. В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания. Тази склонност към клептомания проличава едва след смяната на зъбите. Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален усет, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва. Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка.
И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание.
Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия. Всичко това не може да се постигне без единединствен авторитет. И ако той е необходим за така наречените нормални деца, още по-необходим е за деца като това, което обсъждаме. Най-силно действуващото възпитателно средство, това е доверието, което детето може да изпитва към своя възпитател. При подобни деца е наистина необходимо да спечелим тяхното доверие.
към текста >>
Ето защо както за лекаря, така и за възпитателя е много важно освен да познава своите принципи – естествено той трябва да ги знае – да си изработи и един
усет
за това, което се случва в света.
Очите ни трябва да са отворени за евентуалните последици от тези неща.
Ето защо както за лекаря, така и за възпитателя е много важно освен да познава своите принципи – естествено той трябва да ги знае – да си изработи и един усет за това, което се случва в света.
Виждате ли, в това отношение човек не бива да прилича на държавния прокурор Вулфен, а да може да си каже: Естествено, изключително много неща зависят от цялото обкръжение на подрастващото дете.
към текста >>
и 14-годишна възраст се развива един естествен
усет
за това, което всеки трябва да върши като принадлежащ на човешкия род.
Възможно е да възникнат две ситуации. В единият случай детето израства – вземам като пример едно малко населено място – в една среда, където животът върви бавно, където на войската се гледа като на нещо, което трябва да защитава страната, обаче там хората нямат никакъв ентусиазъм и найценното им качество се свежда до едно формално възпитание. Тук у всички хора, намиращи се около детето между неговата 7.
и 14-годишна възраст се развива един естествен усет за това, което всеки трябва да върши като принадлежащ на човешкия род.
Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един възпитател, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
към текста >>
Уменията да се виждат подобни неща поражда
усет
за прилагане на подходящото лечение.
Уменията да се виждат подобни неща поражда усет за прилагане на подходящото лечение.
Трябва да имаме усет за опознаването на живота в цялото му многообразие. И тогава веднага забелязваме появата на определени симптоми, които ще ни насочат в една или друга посока.
към текста >>
Трябва да имаме
усет
за опознаването на живота в цялото му многообразие.
Уменията да се виждат подобни неща поражда усет за прилагане на подходящото лечение.
Трябва да имаме усет за опознаването на живота в цялото му многообразие.
И тогава веднага забелязваме появата на определени симптоми, които ще ни насочат в една или друга посока.
към текста >>
Необходими са
усет
и дарба за наблюдение, както и ясно съзнание, че душевната патология включва определени симптоми, показващи какво точно се случва с детето и в какви съотношения се намират етерното тяло, астралното тяло, Азовата организация и така нататък.
Ето как аз Ви посочих принципно как да се отнасяме към душевното здраве на такива деца.
Необходими са усет и дарба за наблюдение, както и ясно съзнание, че душевната патология включва определени симптоми, показващи какво точно се случва с детето и в какви съотношения се намират етерното тяло, астралното тяло, Азовата организация и така нататък.
Защо казвам: и така нататък? Защото, както знаете, в човешкото същество ние различаваме:
към текста >>
424.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да
усет
и принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално тяло то не може да проникне във физическото тяло. Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст. Преди това Вие не сте го познавали и то идва при Вас, когато е на 16 години, нали така? Следователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство.
Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика.
към текста >>
Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да
усет
и ловкостта на своите крайници.
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си. Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек. Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост.
Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници.
И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
към текста >>
Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е
усет
ът за всичко, което се случва с детето.
От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък.
Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето.
Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца? Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия. Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето. При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока. Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно.
към текста >>
Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим
усет
за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето.
От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък. Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето. Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца? Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия.
Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето.
При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока. Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно. Тъкмо в духовните професии се спестява много време, ако човек действително се свързва със съответните явления.
към текста >>
И ако Вие отново и отново си повтаряте това – без никаква суета и жертвоготовно преодолявайки всякакви пречки – тогава не само ще
усет
ите, а и ще видите колко много може да се постигне в тази посока.
И ако Вие отново и отново си повтаряте това – без никаква суета и жертвоготовно преодолявайки всякакви пречки – тогава не само ще усетите, а и ще видите колко много може да се постигне в тази посока.
Следователно, ние трябва да търсим зародишните кълнове на развитието не в мъдруването и в мисловната акробатика, а в ясното и смело съзнание, че трябва да открием в душата си това, което – образно казано – е покрито с кал и блатна тиня.
към текста >>
425.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Сега, медитирайки, опитайте се отново и отново, да вмъквате точката вътре в кръга, да разширявате точката в кръг, за да
усет
ите как двигателно-веществообменната система възниква от нервно-сетивната система.
Но Вие, скъпи мои приятели, ще стигнете до това прозрение, ако отново и отново се отдавате на онази медитация, която Ви дадох вчера: Тук е кръгът, тук е точката; после кръгът става точка, точката става кръг и така нататък (Рис. 23).
Сега, медитирайки, опитайте се отново и отново, да вмъквате точката вътре в кръга, да разширявате точката в кръг, за да усетите как двигателно-веществообменната система възниква от нервно-сетивната система.
Доведете нещата дотам, че да усещате главата, докато си казвате: Точката е точка, кръгът е кръг.
към текста >>
426.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Преди всичко е необходимо да
усет
им субстанциално-антропософското като една реалност.
Фактически, всяко начинание в рамките на антропософското движение би трябва да затвърждава у нас определени убеждения. Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията.
Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност.
И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание. Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси. От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове. Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин.
към текста >>
От всичко, което
усет
ихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията. Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност. И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание. Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси.
От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин. Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си. Обаче онзи, който предприема нещо във външния свят, трябва да търси взаимодействие с това, което тръгва от Секциите.
към текста >>
427.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ние непосредствено можем да
усет
им как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на костите, и че ръцете със своето костно оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране.
По-нататък този физически човек представлява отражение на това, което живее в дишането и в кръвообращението. Цялата динамика, струяща активно в кръвообращението и в дишането, цялата тя се ориентира музикално, тя може да бъде разбрана само ако си я представим в музикални форми. Можем да си я представим само ако например в костната система видим това, в което са се влели онези формообразуващи сили, които действуват в дишането и в кръвообращението, но като музикални формиращи сили.
Ние непосредствено можем да усетим как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на костите, и че ръцете със своето костно оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране.
Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната кост, секундата откриваме в мишничната кост, терцата, от лакътя до китката. Тук откриваме две кости, защото съществуват две терци, една голяма и една малка и т.н. Накратко, когато онова, което в дишането и в кръвообращението се владее от астралното тяло, го потърсим отново като отражение във физическото тяло, тогава ние трябва да подходим с музикално разбиране.
към текста >>
Тук пасторът трябва да има фин
усет
за това, кога единият стадий преминава в другия.
Третото обиталище на Бога или Домът на Бога. В езика това е различно. Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат. Те трябва да чакат. Те говорят за пасивната молитва, за пасивната медитация, която човек не бива да предприема, но която трябва да настъпи, когато Бог пожелае да я даде на човека.
Тук пасторът трябва да има фин усет за това, кога единият стадий преминава в другия.
Сега тези хора говорят за "молитвата на покоя", при която човек вече не прави нищо, при която той оставя Бог да владее в него. Това човек изживява в четвъртото обиталище на Бога.
към текста >>
428.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ако такава една личност бъде веднага изведена вън от духовното, тя би
усет
ила болката така, както я усеща болният човек; и това наистина става, когато личността се завръща от най-висшия стадий на изживяването.
След това те се издигат до там, да преобразяват вътрешно болката. Това е особено интересен стадий: болката, която в действителност остава такава, каквато е, се превръща в удоволствие, достига до състоянието на блаженство. И така, изживяване то протича чрез това, че настъпва болката, обективно състоянието остава същото, но сега вече нещата продължават в сферата на духовното.
Ако такава една личност бъде веднага изведена вън от духовното, тя би усетила болката така, както я усеща болният човек; и това наистина става, когато личността се завръща от най-висшия стадий на изживяването.
Но в най-висшия стадий на изживяването, когато личността няма вече чувството: духовното същество се приближава към нея, но когато тя самата се е издигнала в духовния свят, в този стадий бихме казали: субективно, но изразите не са съвсем точни, в този стадий болката се преобразява до състояние на блаженство. И тогава настъпва обективизирането, символичното обективизиране на болката. По този начин, по-късно, когато се завърне от изживяното и когато има спомен за това, а тъкмо при това най-висше изживява не най-често е налице ясен спомен; налице е не липса на спомени, но най-често е налице еди много ясен спомен, тогава тази личност описва следното: един Серафим или един Херувим бе застанал от едната и страна, с меч в ръка, с който прободе вътрешността и, и това предизвиква една страшна болка; и изваждайки меча, той изтегля навън и вътрешностите и, и когато настъпи това, изтеглянето на вътрешностите, тогава последва това, в най-висша степен блажено изживяване на божието присъствие.
към текста >>
429.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
За този, който има
усет
за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители. За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло. Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено. Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми.
За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
към текста >>
Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб
усет
за това да прозре това преобразяване, ала то съществува.
След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително. През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система. Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими. Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното. Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили.
Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува.
към текста >>
430.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Хората се обединиха, но все още никой не е
усет
ил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н.
Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим! , през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно.
Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н.
ще излезе нещо. Едно съзнание, което засега е празно, прикрепено към едно съзнание, което също е празно, прикрепено към едно трето съзнание, което също е празно, това не дава нищо! Обратно на това е необходимо само условието на изпълнението, това, което е в основата на всички нули, което е единицата /1/, тогава Вие ще имате нещо. Това няма нужда да е човек, но това трябва да е изпълването с нещо, тогава това е нещо. Ала куриозното е, че това предполага, то самото вече да е нещо, дори това, което именно не е човек, но което е знанието, то именно да бъде същественото.
към текста >>
431.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тъй както трябва да вникнем във връзката между физическото ни тяло и големите периоди от време, платоническата космическа година, така трябва да вникнем във връзката на нашия Аз, който ние можем да
усет
им във всяка една неравномерност на дишането, връзката на нашия Аз с нашия дихателен ритъм.
И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис. №7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза. Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар. духовен живот в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки живот на Земята. И така тук имаме Аза.
Тъй както трябва да вникнем във връзката между физическото ни тяло и големите периоди от време, платоническата космическа година, така трябва да вникнем във връзката на нашия Аз, който ние можем да усетим във всяка една неравномерност на дишането, връзката на нашия Аз с нашия дихателен ритъм.
към текста >>
Вие навсякъде ще
усет
ите този възглед.
Виждате ли, именно в тези неща трябва да бъде отново ясно вникнато. Древните времена добре са познава ли тази взаимовръзка. По отношение на древната медици на Хипократ всъщност вече малко е закъснял. Но прочетете нещо от привидно неговите трудове, които най-малкото са запазили неговия дух.
Вие навсякъде ще усетите този възглед.
Там във всичко се съдържа нещо, което в конкретното е свързано с този широк поглед, който човек може да добие чрез някакъв подобен път.
към текста >>
Това е, което трябва да
усет
им, ако от една страна искаме да оживим теологията, а от друга страна, медицината с помощта на това, което наистина може да се оживи, пасторската медицина.
Това е, което трябва да усетим, ако от една страна искаме да оживим теологията, а от друга страна, медицината с помощта на това, което наистина може да се оживи, пасторската медицина.
Това е, което утре, чрез няколко специални разглеждания, ще приключим. Но главното се състои в следното, при първия за навлизане в пасторската медицина да опознаем пътищата, по които трябва да се движи пасторската медицина в наблюденията си над света.
към текста >>
432.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Бих искал още веднъж да ви обърна внимание върху това, как трябва да се развие разглеждането именно в тези лекции: това, което можете да
усет
ите като доказателство, ще бъде дадено в течение на лекциите.
Бих искал още веднъж да ви обърна внимание върху това, как трябва да се развие разглеждането именно в тези лекции: това, което можете да усетите като доказателство, ще бъде дадено в течение на лекциите.
Много неща днес ще се изведат от наблюденията, за да формираме първо определени понятия. Първо трябва да формираме определени понятия, а след това можем да се придвижим към верификацията на тези понятия.
към текста >>
433.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се
усет
им доста чужди на звездното небе.
Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи. И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие.
Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе.
Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>
434.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Виждаме, че едновременно с развитието на
усет
а за тъмните цветове, се появяват и разсъдъчно-понятийните възможности.
Освен това, да се върнем назад, отивайки преди VIII дохристиянски век, в епохата, която нарекох египетско-халдейска, – подробното ѝ описание ще намерите в книгата „Въведение в тайната наука“, – когато пак е имало съвсем друго душевно настроение. Тази епоха, която, естествено, както и следващата, е продължила повече от две хиляди години, ни показва човека в такова състояние, когато той свързва външните явления още не разсъдъчно, а възприема света по-скоро чувствено, включително и по отношение на небесната посока. Съвсем погрешно е и не дава никакъв резултат, когато съдържащото се в египетската и халдейската астрономия, се покрива с разсъдъчните съждения, които самите ние имаме, имаме ги като наследство още от гръцко-латинската епоха. Тук, очевидно, е необходимо вътрешно до известна степен да се преобразува душевното, за да се поставим на мястото на тази съвсем различна душевна настройка, когато човек още изцяло е разбирал света само в усещанията, когато понятията още не са се били отделили от усещанията, когато е било, например, така, че човек и в сетивното възприятие – това се потвърждава и историко-филологически – не е придавал в езика никакво особено значение на оттенъците на синия и виолетов цвят[10], докато е имал много изострено чувство за червената и жълтата част на спектъра.
Виждаме, че едновременно с развитието на усета за тъмните цветове, се появяват и разсъдъчно-понятийните възможности.
Тази епоха се простира примерно до трето хилядолетие, тоест от 747 г.пр.Хр. още около 2160 години назад, до началото на четвърто хилядолетие. Придвижвайки се по-нататък назад, стигаме до епоха, в която начинът на разглеждане на човека вече толкова се различава от днешния, че без помощта на духовнонаучни методи ще ни е извънредно трудно изобщо да разберем начина, по които в IV или V хилядолетие човечеството в действителност е разглеждало обкръжаващия свят. Това е било не само усещане, а и съпреживяване на външните събития, дълбоко потапяне във външните събития. Човек още се е усещал като член на цялата външна природа, както ръката ми би се чувствала член на моя организъм, ако имаше съзнание.
към текста >>
435.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
По този начин в резултат ще получите същата противоположност, която в действителност, ако обръщате внимание на самочувствието на своя организъм и в същото време на външния опит, ще
усет
ите като съдържаща се във вас самите.
По този начин в резултат ще получите същата противоположност, която в действителност, ако обръщате внимание на самочувствието на своя организъм и в същото време на външния опит, ще усетите като съдържаща се във вас самите.
Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния живот и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в определен смисъл ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето съзнание по отношение на възприеманото около вас посредством сетивата чак до звездите.
към текста >>
436.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ще кажете – наистина се надявам, че няма да му придадете твърде голямо значение, а ще го
усет
ите само като мимолетен пристъп: „В такъв случай човешкият организъм изобщо е толкова сложен, че е по-добре да се откажем от осъзнаването му”.
и отново ще замине в безкрайността. Но това е отношението, което може да се постави в основата, ако проследявате определени форми вътре в човешката глава, съединявате ги с линии, и след това ги отнасяте към формите на определени връзки на органа в системата на обмяната на веществата, които пак съединявате с линия. Тук имаме все по усложняващи се човешки форми. И разбира се, работата няма да се опрости от това, че трябва всеки път да си представяте тази линия с тенденция навън, а тази линия – с тенденция за разгръщане навътре (рис. 4).
Ще кажете – наистина се надявам, че няма да му придадете твърде голямо значение, а ще го усетите само като мимолетен пристъп: „В такъв случай човешкият организъм изобщо е толкова сложен, че е по-добре да се откажем от осъзнаването му”.
Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и анатомията. Тук няма необходимост толкова да се напрягаме, не трябва да караме представите да изчезват и отново да се появяват, да преобразуваме представите и тем подобни! Но тогава и няма да се достигне до разбиране на човешката организация, а само ще си с илюзията, че си го постигнал.
към текста >>
437.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Само при тези условия слушателите са били в състояние да
усет
ят свободата, с която се е поднасяло това знание.
Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр. 115), за който отново ще стане дума в бележките. И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание. Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща.
Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание.
Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка. От гледна точка на учебниците това не е вярно, защото Меркурий прави три примки на година. В първото издание това място е било коригирано. В настоящето издание то е възстановено в първоначалната редакция.
към текста >>
438.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Нека се пренесем във времето, когато човекът имаше живия
усет
за ориентацията, за трите посоки: отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад.
Нека се пренесем във времето, когато човекът имаше живия усет за ориентацията, за трите посоки: отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад.
към текста >>
Този
усет
на ориентацията той притежаваше благодарение на Земята и по отношение на нея; например той чувствуваше това, което наричаме горе и долу, по отношение на посоката на тежестта, на отвесната.
Този усет на ориентацията той притежаваше благодарение на Земята и по отношение на нея; например той чувствуваше това, което наричаме горе и долу, по отношение на посоката на тежестта, на отвесната.
Той имаше чувството за дясно и ляво, за предно и задно по отношение на различни те точки на вселената, според които самата Земя е ориентирана. Всички тези посоки той ги чувствуваше в един вид общение със Земята и благодарение на факта, че стоеше прав върху нея. Съзнанието, което имаше за самия себе си, не започваше от главата за да спре до ходилата на краката. Той се чувствуваше пронизан от силата на тежестта, продължен чрез нея, съставлявайки едно цяло със Земята. Именно тази конкретна, действителна опитност беше тази, която доставяше на човека една опорна точка в начина да разглежда Космоса и която, в неговите очи, оправдаваше построяването на Птоломеевата система.
към текста >>
439.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И всеки образован човек може да усвои известни истини, ако само има
усет
за съвсем простите условия на антропософския живот.
И всеки образован човек може да усвои известни истини, ако само има усет за съвсем простите условия на антропософския живот.
към текста >>
440.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще
усет
ите само вашата болка от това.
Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще усетите само вашата болка от това.
Ако леко се допрете, ще усетите повърхността на масата и други нейни свойства. Същото е, когато медитирате. Вие постепенно се враствате в едно изживяване на азота около Вас. Това е действителният процес при медитирането. Всичко става познание, също и това, което живее в азота.
към текста >>
Ако леко се допрете, ще
усет
ите повърхността на масата и други нейни свойства.
Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще усетите само вашата болка от това.
Ако леко се допрете, ще усетите повърхността на масата и други нейни свойства.
Същото е, когато медитирате. Вие постепенно се враствате в едно изживяване на азота около Вас. Това е действителният процес при медитирането. Всичко става познание, също и това, което живее в азота. Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща.
към текста >>
441.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Осъществяването в подробности често зависи от
усет
а, а такъв
усет
се развива, когато човек е вникнал в естеството на целия процес.
Когато действаме по описания начин, ние подбуждаме също и почвата към такава активност. Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от животното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно. С други думи: ще постъпваме добре, ако наторяваме нашите ливади и пасища с този компост и ако строго изпълняваме и другите предписани процедури. Точно с това ще добиваме добро сено и добър сух фураж. Но за да се изпълняват правилно тези неща, трябва да се вникне в целия процес.
Осъществяването в подробности често зависи от усета, а такъв усет се развива, когато човек е вникнал в естеството на целия процес.
към текста >>
Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте
усет
или как от рогата навътре текат астралните и етерните сили.
Който иска да разбере епидемията шап болест на муцуната и копитата, т.е. естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка. И нашето лекарство против шап е съставено въз основа на разбирането на тази връзка. И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили. В рогата има нещо, излъчващо живот и даже астрални сили.
Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили.
При копитата по подобен начин става същото.
към текста >>
442.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Когато се наторяват големи площи, трябва ли човек да употреби броя на използваните рога просто по свой
усет
?
Когато се наторяват големи площи, трябва ли човек да употреби броя на използваните рога просто по свой усет?
към текста >>
Бих посъветвал най-напред да се направи всичко, та чрез направените по
усет
опити да се постигнат най-благоприятните резултати и тогава, като се държи сметка за нещата каквито са, да се изразят резултатите в числа, така че да се създадат верни таблици, за да могат хората да ги ползват.
Не бих Ви дал такъв съвет. В такъв случай смятам, че човек все пак трябва да е наистина разумен.
Бих посъветвал най-напред да се направи всичко, та чрез направените по усет опити да се постигнат най-благоприятните резултати и тогава, като се държи сметка за нещата каквито са, да се изразят резултатите в числа, така че да се създадат верни таблици, за да могат хората да ги ползват.
Бих посъветвал: ако някой според своето убеждение е склонен да прави това по усет, нека го прави. В своето поведение към другите обаче да не се държи така, като че ли никак не цени таблиците, а да даде на другите достоверни числа и таблици. Би трябвало всичко да се превърне в пресметнати количества и сборове. Това днес наистина е необходимо. Ние се нуждаем от кравешки рога, за да осъществим нещата, но не се нуждаем от рога на бик, за да ги защитим.
към текста >>
Бих посъветвал: ако някой според своето убеждение е склонен да прави това по
усет
, нека го прави.
Не бих Ви дал такъв съвет. В такъв случай смятам, че човек все пак трябва да е наистина разумен. Бих посъветвал най-напред да се направи всичко, та чрез направените по усет опити да се постигнат най-благоприятните резултати и тогава, като се държи сметка за нещата каквито са, да се изразят резултатите в числа, така че да се създадат верни таблици, за да могат хората да ги ползват.
Бих посъветвал: ако някой според своето убеждение е склонен да прави това по усет, нека го прави.
В своето поведение към другите обаче да не се държи така, като че ли никак не цени таблиците, а да даде на другите достоверни числа и таблици. Би трябвало всичко да се превърне в пресметнати количества и сборове. Това днес наистина е необходимо. Ние се нуждаем от кравешки рога, за да осъществим нещата, но не се нуждаем от рога на бик, за да ги защитим. Точно това лесно води до съпротива.
към текста >>
443.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тогава, когато вдишва това, което така приятно ухае от короните на дърветата, човек ще може да
усет
и разликата, как мирише една астрално по-бедна растителна атмосфера на тревистите растения, които растат на земята и как мирише един астрално богат растителен свят.
Всъщност в тази област човек, бих желал да кажа, най-лесно би могъл да достигне до едно по-високо развитие. Ако положи съответни усилия, той много лесно може да стане езотерик именно в тези области. Може да не стане направо ясновиждащ, но твърде лесно може да стане ясномиришещ, именно когато придобие определено обоняние да различава различните аромати тези, които идват от растенията, поникнали от земята, и другите, които идват от овощните дървета, когато цъфтят; също и от горите.
Тогава, когато вдишва това, което така приятно ухае от короните на дърветата, човек ще може да усети разликата, как мирише една астрално по-бедна растителна атмосфера на тревистите растения, които растат на земята и как мирише един астрално богат растителен свят.
Добиете ли по този начин навик да различавате и определяте специфичната миризма, да индивидуализирате и различавате миризмата на земното растение от миризмата на дървото, тогава имате ясномирисане на по-тънка астралност в първия случай и ясномирисане на по-плътна астралност във втория случай. Виждате, че земеделецът лесно може да стане ясномиришещ. В последните епохи той не използва тази си способност така, както е било в старите ясновидски времена. Земеделецът може да стане ясно миришещ, както казах.
към текста >>
444.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Всичко това трябва действително да се
усет
и в това общество и тук аз правя тази бележка, само защото наистина мисля, че е необходимо да започнем правилно от самото начало.
В действителност се касае за това, че земеделецът повече от всеки друг трябва да се отбранява и че много лесно му се натрапват неща, които единствено той самият може да разбира. Във всеки случай факт е, че в основата всъщност се открива определена толерантност.
Всичко това трябва действително да се усети в това общество и тук аз правя тази бележка, само защото наистина мисля, че е необходимо да започнем правилно от самото начало.
Смятам, че още веднъж трябва да изразя моето дълбоко за доволство от това, което става тук благодарение на Вас. Мисля, че взехме предвид житейския опит на Антропософското общество и че това, което беше започнато, ще бъде от голяма благодат, и че в Дорнах няма да пропуснат да работят с тези, които искат да бъдат активни сътрудници в това дело. Трябва вече да се радваме, че беше сложено началото на това, което става тук в Кобервитц. И ако граф Кайзерлинг така често твърди, че аз съм се наказал, като съм дошъл тук, искам веднага да възразя, без да предизвиквам разногласие: какви усилия ми струва това? Трябваше да пътувам насам и тук съм при най-хубави и най-добри условия.
към текста >>
445.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива
усет
за космическите сили, които действат в земеделието.
Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните. Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена. И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос.
Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
към текста >>
446.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да
усет
и с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад.
Старото земеделие се ориентираше към непосредствените сетивни опитности.
Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад.
Като опит то се обхваща повече с чувството, отколкото с мисленето, често във формата на нормативни правила и сентенции (поговорки). Към всичко човекът е имал вътрешно чувство и отношение, а преценките според чувството са били важни и често определящи. Преди всичко важна роля играят изживяванията, свързани с практическата работа.
към текста >>
447.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ние трябва да кажем: светлината не може да предизвика осезателно усещане, тя не може да се
усет
и с пипане.
Виждате ли, ако нямаше слънчева светлина, която свети през нашите очи, намиращият се около нас етер не би могъл да работи над нас. Ние не бихме могли в първите седем години да водим нормален живот. В течение на тези първи седем години детето изпитва само чувства. На реч то се обучава посредством подражание. Но в това подражание е заложено чувство, заложено е усещане.
Ние трябва да кажем: светлината не може да предизвика осезателно усещане, тя не може да се усети с пипане.
Ако ние се учим на говор, основавайки се на усещания, в тези случаи в нас действа нещо друго. Това, което действа в речта, поради което човек може да говори, това не е само етерното тяло, това е също и астралното тяло на човека. Можем да кажем: второ, при обучението в говор на нас ни служи астралното тяло - това не е нищо повече от термин, аз бих могъл да го нарека и по друг начин, - на нас ни служи астралното тяло, което действа главно в гърдите, в дишането, което след това се преобразува в реч.
към текста >>
448.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В този случай той (Тома) също би
усет
ил нещо.
Учениците и особено апостолите приемали тези следи от рани много присърце, нали така? Картината би била по-малко впечатляваща, ако не се разказваше за това, че следите от рани е можело да се пипнат. Защо именно следи от рани? Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго?
В този случай той (Тома) също би усетил нещо.
Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.
към текста >>
449.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тя ще
усет
и това.
И така, тук имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, след това идват индигото и виолетовото. Тук е инфрачервеното излъчване, а тук - ултравиолетовото. И така, тук, отдясно, имаме ултравиолетови лъчи. Ултравиолетовите лъчи притежават свойството - това пише в статията самият автор - много силно да въздействат химически. Следствие от това е, че ако поставя тук мравка, тя тутакси ще се подложи на силно химическо въздействие.
Тя ще усети това.
И действително е вярно, че тя ще усети това преимуществено в очите. Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда. Това е едно и също. Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват.
към текста >>
И действително е вярно, че тя ще
усет
и това преимуществено в очите.
Тук е инфрачервеното излъчване, а тук - ултравиолетовото. И така, тук, отдясно, имаме ултравиолетови лъчи. Ултравиолетовите лъчи притежават свойството - това пише в статията самият автор - много силно да въздействат химически. Следствие от това е, че ако поставя тук мравка, тя тутакси ще се подложи на силно химическо въздействие. Тя ще усети това.
И действително е вярно, че тя ще усети това преимуществено в очите.
Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда. Това е едно и също. Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата.
към текста >>
450.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Пчелите със своя фин
усет
веднага отчитат това и сякаш предполагат, че вие искате да отнемете тази сила от тях и тогава ви жилят.
Сега си представете, че човек е разгневен и в гнева си се приближава до пчелите: от гнева се почервенява. Възниква прилив на кръв: кръвта иска да поеме хексагоналната формо-образуваща сила.
Пчелите със своя фин усет веднага отчитат това и сякаш предполагат, че вие искате да отнемете тази сила от тях и тогава ви жилят.
Именно такова е финото усещане на природните сили, то играе роля тук, то се намира вътре.
към текста >>
451.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Вие не можете да ги
усет
ите вътрешно.
Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл». Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас. Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята.
Вие не можете да ги усетите вътрешно.
Чувствате своите кости именно като кости толкова малко, както чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.
към текста >>
452.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В дадения случай вие, така да се каже, можете чрез допир да
усет
ите: човек не гние, докато е жив; но веднага след като умре, започва да гние.
В това се състои работата на етерното тяло. Етерното тяло присъства заради това, да преодолява и отстранява възникващата гнилостна миризма. В човешкия организъм етерното тяло изпълнява ролята на борец, побеждаващ загниването. Загниването, гниенето се преодолява в човека посредством етерното тяло. Когато след смъртта човек се лишава от своето етерно тяло, той започва да гние.
В дадения случай вие, така да се каже, можете чрез допир да усетите: човек не гние, докато е жив; но веднага след като умре, започва да гние.
Поради какво става това? Поради това, че ако човек е мъртъв, етерното му тяло е излязло навън! Следователно етерното тяло представлява тази част от човека, която препятства гниенето. И така, в нас постоянно тече борба с гниенето и това, което се бори с гниенето, е етерното тяло.
към текста >>
Ако човек
усет
и в себе си тенденция за невъзможност да се справи с гниещите белтъчини посредством етерното си тяло, в качеството си на ефективно лекарство действат някакви съединения на медта.
Ако при човек се появят симптоми на това вътрешно гранясване, причина са непреработените мазнини; добро лекарство за това е арсенът. Арсенът противодейства на омазняването и усилва астралното тяло. Вследствие на това човек се оказва способен да се бори с процеса на гранясване. Това са извънредно важни неща.
Ако човек усети в себе си тенденция за невъзможност да се справи с гниещите белтъчини посредством етерното си тяло, в качеството си на ефективно лекарство действат някакви съединения на медта.
Медта е ефективна в случай, ако заболяването на корема, заболяването на червата е непосредствено предизвикано от белтъчините. Но ако забележите, че симптомите се проявят в устата, във вкусовите усещания, медта вече няма да помогне; тук е необходим арсен, защото преди всичко вие трябва да усилите своето астрално тяло. Следователно недостатъчно е просто да се констатира, че заболяването е локализирано в една или друга част на човека; трябва да се знае причината за възникване на заболяването. От загниване на белтъчини в червата ли е или от гранясване на мазнини, което по околни пътища, чрез вкусовите усещания в устата въздейства върху червата и стомаха.
към текста >>
И така, загниването може с лекота да се
усет
и по миризмата, може да се помирише.
След това човек се издига в духовния свят. Какво става после? Господа, вие знаете какво става след това. Трупът веднага е подложен на гниене, в същото време гранясва, в него веднага започва ферментация. Гниенето се забелязва по-лесно, особено по миризмата, така че даже със запушен нос се предпочита колкото може по-рядкото приближаване към трупа.
И така, загниването може с лекота да се усети по миризмата, може да се помирише.
Обаче ако трупът е положен в гроб, никой няма да почне да преценява гранясал ли е трупът или не; ето защо обикновено за това нищо не се знае. Що се отнася до ферментацията, макар тя и да има място, я изучават още по-малко. И така, фактически става следното: вследствие от излизането на «аза» човешкото тяло се обхваща от ферментация, вследствие от излизането на астралното тяло човешкото тяло гранясва, а вследствие от излизането на етерното тяло човешкото тяло е подложено на гниене. Всичко това постоянно присъства в човека, но докато живее на Земята, той го преодолява. Този, който отрича, че в човека се намират етерно тяло, астрално тяло и «аз» като активни духовни членове на неговото същество, трябва да си зададе въпроса: как ще се обясни това, че човек не гние?
към текста >>
Ако биха могли да се помиришат отвътре, биха
усет
или мириса на развалени яйца!
Има и германски водни курорти, където има сероводородни води, където също мирише на развалени яйца. Действително гастрономите, привикнали към изисканата храна и фините миризми, трябва да търсят и да посещават такива курорти. Защо те правят това? Защо те понякога дълги месеци прекарват в такива места, където мирише така, сякаш всичко е засипано с развалени яйца? Виждате ли, работата е там, че тези хора всъщност са погълнали прекалено много белтъчини и сега те са пристигнали при водата; самите те са покрити с кожа и затова миризмата остава вътре, така че те сами себе си не помирисват.
Ако биха могли да се помиришат отвътре, биха усетили мириса на развалени яйца!
И ето, всички тези хора, вътрешно вмирисани на развалени яйца, посещават водния курорт, където мирише на развалени яйца; какво става при това? Виждате, че в първия случай миризмата на развалени яйца е вътре, а в другия - навън. В първия случай, когато миризмата е вътре, носът не я усеща, а във втория случай, когато миризмата е отвън, носът я усеща. Главата и коремът представляват полярни противоположности. Ако това, което като мирис на развалени яйца, произведен от корема, идва от страна на главата благодарение на обонянието, то способства за преодоляването на миризмата.
към текста >>
453.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В този случай по пулса може да се
усет
и, пипайки го, как бавно върви кръвта.
Да допуснем, че астралното тяло става съвсем вяло и не може повече да работи нормално. Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва.
В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта.
Всичко в организма се консолидира. В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна. Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци. Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления.
към текста >>
454.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Преселили се в Египет, индусите
усет
или благодеянието на водата.
Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия.
Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата.
Тогава те си казали: водата действа не на физическото тяло, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето тяло на човека. Ето така, най-вече благодарение на преживяванията, свързани с водата, египтяните - а също и индусите - открили етерното тяло.
към текста >>
455.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Особено благоприятно място, за да се
усет
и как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета.
Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята.
Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета.
Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>
Усет
ете това, което произнасям: Вотан вее във вятъра (Wotan weht im Winde - Рис.8 ) - три звука «В»!
Отличително качество на тези народи била способността да възпроизвеждат в речта си това, което възприемали в природата. Те почитали Вотан във веещия вятър.
Усетете това, което произнасям: Вотан вее във вятъра (Wotan weht im Winde - Рис.8 ) - три звука «В»!
Хората изпадали в ужас, когато бушувала буря, те подражавали на тази буря, казвайки: Вотан вее във вятъра! Така ние можем да кажем и днес, обаче в древната реч това звучало много по-естествено.
към текста >>
456.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той
усет
ил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв».
[2] например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П. Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт. Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби.
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв».
(Е. П. Блаватска, «Разбулената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г. е бил посланик в Англия, а през 1860 г.
към текста >>
457.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Несъмнено, ако искате да разпространите култура, е необходимо да имате здрав смисъл и
усет
за реалност!
Несъмнено, ако искате да разпространите култура, е необходимо да имате здрав смисъл и усет за реалност!
Иска ми се да се изразя така: избива ми студена пот, когато днес гледам как европейците организират стопанската си дейност в Азия - загива това, което притежава Азия, но в замяна нищо не се получава. Това, разбира се, е свързано с нашето собствено бедствено положение, с факта, че Европа сама е в беда и че е много трудно да си представим как тя би трябвало да се измъкне от бедственото положение. Голямата беда е, че самата Европа сега се намира в упадък. Европа няма да успее да се измъкне от състоянието на тотална разруха на културата, в което тя е попаднала, ако хората не се решат да приемат истинската духовна култура. Днес мнозина все още не разбират този факт.
към текста >>
458.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Само малко все още може да се
усет
и в различни неща.
И така, той изразява всичко това като РА. Именно така са наричали древните египтяни слънчевия бог: РА! Във всяка от тези букви се съдържа чувство и ние сме обединили тези букви в дума. Тук е било заключено всеобхватно чувство. Днес това отдавна е забравено.
Само малко все още може да се усети в различни неща.
Да вземем например «И». Това е нещо подобно на тиха радост. Човек е удовлетворен от това, което той преживява, възприема «И». Затова смехът може да се изрази така: хи-хи. Това е тиха радост.
към текста >>
459.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но ако се казва: това растение, венерината мухоловка, трябва да почувства насекомото, тоест да
усет
и, възприемайки, когато последното се окаже в близост, това е същата безсмислица, както ако някой каже: един съвсем малък предмет, който аз настройвам така, че той да се затвори, когато дойде мишка - капанът за мишки, - също има усещане, че мишката е близко!
Какво може човек благодарение на това, че той носи в себе си животинското царство? Виждате ли, животното усеща - човек също, растението не усеща. Макар, колкото и да е странно, съвременната наука да смята - веднъж[1] вече споменах за това, - че растението може да усеща, доколкото има такова растение, например така наречената венерина мухоловка, Dionaea muscipula[2]. Ако към нея се приближи насекомо, ако то е долетяло, венерината мухоловка затваря своите венчелистчета и поглъща насекомото. Това е много интересно явление.
Но ако се казва: това растение, венерината мухоловка, трябва да почувства насекомото, тоест да усети, възприемайки, когато последното се окаже в близост, това е същата безсмислица, както ако някой каже: един съвсем малък предмет, който аз настройвам така, че той да се затвори, когато дойде мишка - капанът за мишки, - също има усещане, че мишката е близко!
Такива научни съображения са просто безсмислени. Растенията не чувстват. И също в толкова малка степен растенията са способни за свободно придвижване.
към текста >>
460.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той
усет
ил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв».
34а. например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П. Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт. Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби.
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв».
(Е. П. Блаватска, «Раз-булената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г. е бил посланик в Англия, а през 1860 г.
към текста >>
461.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
При газа можем да
усет
им миризма, винаги можем да
усет
им миризма.
Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдържащо в себе си по някакъв начин задушлив газ. Ако имаме твърдо тяло, не усещаме миризма. Ако имаме течно тяло, също не усещаме миризма.
При газа можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма.
Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата й. Как стои работата с такива тела, които видимо са плътни, като теменужката, но въпреки това усещаме миризмата им? Такова тяло, господа, не трябва да си го представяме като това (изобразява го на дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни части, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно на газ. Следователно ще кажем така: теменужката съдържа газ, който може да се изпарява. Затова е необходимо теменужката да привлече към себе си някои сили.
към текста >>
Има, господа, едно обикновено същество, което може да
усет
и миризмата много по-добре, отколкото вие или аз.
Има, господа, едно обикновено същество, което може да усети миризмата много по-добре, отколкото вие или аз.
Това е кучето. Кучето има много по-фино обоняние от човека. Знаете, че това обоняние днес го използват. Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл.
към текста >>
След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да
усет
и, че Вечерницата мирише различно от Слънцето.
Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание. Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би описало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето. Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания.
След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето.
То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера. Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Меркурий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото битие. Ето по какво биха се ориентирали такива същества.
към текста >>
Най-малкото той ще
усет
и това, което може да се нарече освежаващ мирис.
Но има растения, които не миришат. Защо те не миришат? Виждате ли, чувствителният нос усеща миризмата на всички растения.
Най-малкото той ще усети това, което може да се нарече освежаващ мирис.
Но това, благодарение на което те имат този освежаващ мирис, въздейства върху тях много силно, и то идва от Слънцето. Докато към повечето растения получава достъп само слънчевата миризма, има отделни растения, такива като теменужката и асафетидата, достъпни за планетарните влияния. Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас.
към текста >>
Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да
усет
им.
Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме.
Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим.
Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание. Тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали? Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера. Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
към текста >>
Нямаше да е необходимо да изядем нещо, за да му
усет
им вкуса: от всички страни към нас биха постъпвали вкусови усещания.
Обаче срещаме и много забележителни хора. Ако бихте могли да помирисвате така добре, както това правят растенията, ако бихте усещали вкуса така добре, както той се усеща от растенията, вие не бихте могли да се ориентирате: тогава от всички страни биха се усещали миризма и вкус!
Нямаше да е необходимо да изядем нещо, за да му усетим вкуса: от всички страни към нас биха постъпвали вкусови усещания.
При човека не става така, той вече не притежава това.
към текста >>
462.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
При това се открива, че жабата фактически притежава много тънък
усет
за това, какво ще бъде времето.
Но първо да приемем за сведение това, което действително има значение и което ми се е налагало да наблюдавам: това е краткосрочната прогноза за времето с помощта на дървесната жаба. Нееднократно съм правил този опит: правех малка стълбичка и наблюдавах дали жабата се изкачва нагоре или слиза надолу.
При това се открива, че жабата фактически притежава много тънък усет за това, какво ще бъде времето.
Вие не трябва да се учудвате на това, тъй като в някои области става следното: хората по необходимост забелязват, когато животните започват да проявяват безпокойство в своите обори и искат да избягат, а тези, които могат да избягат, животните на свобода, бързо избягват оттук. Хората остават и ето, става земетресение! Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става. Още преди това всичко в природата се изменя. Хората със своите нечувствителни носове и други груби сетивни органи не възприемат нищо, затова пък животните възприемат.
към текста >>
463.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но животните - както ви посочих в друга връзка, - които имат много по-фин
усет
, по-чувствителни сетивни органи, възприемат всичко това и бягат оттам.
Това, което нарисувах, това, което прониква тук, долу, като топлинна енергия, хората не усещат, тъй като те не му обръщат внимание. Само в краен случай, намирайки се на място, където още не се чувства изригването на вулкана, но където във въздуха вече присъства указаното слънчево въздействие, се усещат силни болки в корема, други усещат болки в главата, мигрена, на трети им прескача сърцето. Обаче хората преживяват всичко това смътно, мимолетно, не му придават значение.
Но животните - както ви посочих в друга връзка, - които имат много по-фин усет, по-чувствителни сетивни органи, възприемат всичко това и бягат оттам.
Без оглед на болките си в корема или главата, хората не знаят защо животните стават неспокойни и бягат. Но след няколко дни става земетресение или изригва вулкан. Животните са избягали от мястото, защото са почувствали подготовката за това; хората в това отношение са устроени толкова грубо, че те виждат събитието чак тогава, когато то вече се е разразило. Оттук вие можете да видите, че още преди да стане събитието, нещо става в течение на дълъг период. И това, което става предварително, е следствие от излъчването на мирова топлина към някакъв участък.
към текста >>
НАГОРЕ