Търсене в текстове за 'Уран'

6. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Днес това вече не се прави, и например Уран не носи така законно име, тъй като е открит по-късно.
Нашата земя беше най-напред Сатурн, след това стана Слънце, след това Луна и сега е Земя, по-късно ще стане Юпитер, Венера, Вулкан. Сега вие можете да запитате: Днес на небето има Сатурн. Има ли този Сатурн нещо общо със Сатурн, който беше земно въплъщение? Ако наблюдаваме изпълненото със звезди небе, ние виждаме познатите ни екзотерично планети. Имената на планетите не са избрани произволно, поне не като в по-ново време, когато те се наричат на откривателя си, а това са изпълнени със смисъл имена, които са дадени от дълбокото знание за същността на звездите. Днес това вече не се прави, и например Уран не носи така законно име, тъй като е открит по-късно. Това, което днес се намира на небето като Сатурн, се намира на онова ниво на развитие на земята, на което тя беше, когато се намираше в състоянието Сатурн. Екзотеричният Сатурн се отнася така към Земята както момчето към стареца. Точно както старецът се е развил от стоящото до него момче той самият е бил някога старец точно така се е развила Земята от днешния Сатурн. Този Сатурн, който днес е на небето, някога също ще стане "Земя", той се намира сега на стадия на юношеството. Подобно е и при останалите небесни тела.
към текста >>

7. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Отделянето на Слънцето и планетата Уран, Сатурн и Юпитер като местообитания на духовни същества.
Теорията на Кант-Лаплас и теософията. Предишните въплъщения на Земята като действие на духовните същества. Произход на света на животните. Отделянето на Слънцето и планетата Уран, Сатурн и Юпитер като местообитания на духовни същества. Марс и желязо. Отделяне на Луната, нейната връзка със слънчевия дух на Йехова. Съществата на Венера и Меркурий като учители на човека. Действието на Марс в чувствената душа, Меркурий в разумната душа и Юпитер в съзнателната душа.
към текста >>

8. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран.
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина. Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото. Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се. Той наистина описва като някакъв наблюдател, който отрича гнева и страстта и вижда една движеща се ръка.
към текста >>

За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран.
Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата. Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран. То е станало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие.
към текста >>

Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в началото е било във вид на една смесена маса.
След това развитието продължило по-нататък. Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в началото е било във вид на една смесена маса. Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран. След отделянето на Уран, в останалото има още, така да се каже, в хаоса. В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала състоянието Сатурн. И именно за тях е била създадена особената арена на “Сатурн”, за да бъде възможно тяхното развитие. Така се е отделило мировото тяло Сатурн, което още виждате в световното пространство.
към текста >>

Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран.
След това развитието продължило по-нататък. Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в началото е било във вид на една смесена маса. Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран. След отделянето на Уран, в останалото има още, така да се каже, в хаоса. В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала състоянието Сатурн. И именно за тях е била създадена особената арена на “Сатурн”, за да бъде възможно тяхното развитие. Така се е отделило мировото тяло Сатурн, което още виждате в световното пространство. Той е възникнал благодарение на това, че е имало същества, стоящи на тази степен, на каквато хората са били по време на сатурновото битие на Земята.
към текста >>

След отделянето на Уран, в останалото има още, така да се каже, в хаоса.
След това развитието продължило по-нататък. Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в началото е било във вид на една смесена маса. Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран. След отделянето на Уран, в останалото има още, така да се каже, в хаоса. В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала състоянието Сатурн. И именно за тях е била създадена особената арена на “Сатурн”, за да бъде възможно тяхното развитие. Така се е отделило мировото тяло Сатурн, което още виждате в световното пространство. Той е възникнал благодарение на това, че е имало същества, стоящи на тази степен, на каквато хората са били по време на сатурновото битие на Земята. И когато този Сатурн е възникнал като особено мирово тяло, в неговата първична маса се е съдържало в разреден вид всичко, което сега принадлежи на нашата планетарна система, включвайки също и Земята с всичките нейни същества.
към текста >>

Отделно в пространството съществували само Уран и Сатурн.
В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала състоянието Сатурн. И именно за тях е била създадена особената арена на “Сатурн”, за да бъде възможно тяхното развитие. Така се е отделило мировото тяло Сатурн, което още виждате в световното пространство. Той е възникнал благодарение на това, че е имало същества, стоящи на тази степен, на каквато хората са били по време на сатурновото битие на Земята. И когато този Сатурн е възникнал като особено мирово тяло, в неговата първична маса се е съдържало в разреден вид всичко, което сега принадлежи на нашата планетарна система, включвайки също и Земята с всичките нейни същества. Отделно в пространството съществували само Уран и Сатурн.
към текста >>

9. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тогава отделния човек си спомнял онова, което правели предците му до Уран.
Хората възприемали себе си именно като група от съвместна кръв, и затова отмъщението за убийството падало върху цялото племе на убиеца, като на самия него. И ако се върнем още по-назад, към класическото старозаветно време, във времето на еврейския народ, ще видим, че отделният евреин се чувствал изцяло член на целия еврейски народ, и че казвайки “аз”, той не се е чувствал като представител на своето лично Аз, а е чувствал кръвта на целия еврейски народ, както е течала през поколенията от отеца Авраам: “Аз и отец Авраам едно сме! ”. В това, съзнанието на този народ се чувствало защитено и ценно. Той чувствал в кръвта на тази групова душа далече в дълбините чак до отеца Авраам. Ако се задълбочим по-нататък в прадалечените времена на Земята, то ще видим груповата душа изразена още по-ясно. Тогава отделния човек си спомнял онова, което правели предците му до Уран. Паметта на потомците се простирала през столетията.
към текста >>

10. Съдържание GA_110 Духовните йерархии

Уран и Нептун.
Еволюция на човешката индивидуалност. Съдбата на Земната материя: да изчезва в средищната точка на Земята и да се появява отново в нейната периферия. Кристалното небе. Уран и Нептун. Областта на Божествената Троица. Боговете на препятствията и как чрез тяхната намеса в човешкото астрално тяло у хората възниква възможността да вършат злото. Битката на архангел Михаил с Дракона. Човешкият Аз може свободно да реши дали да приеме Христос и по този начин да спаси Луцифер. Космическият смисъл на десетата Йерархия.
към текста >>

11. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун.
Нека за момент да се абстрахираме от възгледите на Птоломей*28. Да приемем, че Слънцето се намира в центъра и да изчислим къде трябва да стоят отделните планети, а после да проверим дали това съвпада със сетивното наблюдение. Разбира се, при чисто физическото наблюдение нещата съвпадат напълно. И наистина, на тази основа бяха изградени различни теории за Слънчевата система, една от които е теорията на Кант-Лаплас. И сега ние опираме до нещо, което е свързано с някои по-късни астрономически открития и което, от научна гледна точка, не е съвсем честно. Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун. Какво означават те за нашата Слънчева система ще обсъдим по-късно. Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели.
към текста >>

Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели.
Разбира се, при чисто физическото наблюдение нещата съвпадат напълно. И наистина, на тази основа бяха изградени различни теории за Слънчевата система, една от които е теорията на Кант-Лаплас. И сега ние опираме до нещо, което е свързано с някои по-късни астрономически открития и което, от научна гледна точка, не е съвсем честно. Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун. Какво означават те за нашата Слънчева система ще обсъдим по-късно. Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели.
към текста >>

Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна.
Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна. Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно. Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети. Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>

12. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше дело на такива Същества, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун.
Ние казахме, че развитието на нашата планета започва от Стария Сатурн. И това действително е така. После става образуването на Юпитер. Както знаете, в изграждането на Юпитер бяха ангажирани всички Същества от околното космическо пространство. Но както се развиваха Съществата, намиращи се вътре в планетарната система, така се развиваха и Съществата от околното космическо пространство. Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше дело на такива Същества, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун. Естествено, имената Уран и Нептун не са дадени според древната традиция, която винаги търсеше съответствие между Съществата и техните имена, макар че в името Уран все пак бихме могли да търсим известен смисъл макар че, общо взето това име включва онова, което се намира извън нашия зодиакален кръг.
към текста >>

Естествено, имената Уран и Нептун не са дадени според древната традиция, която винаги търсеше съответствие между Съществата и техните имена, макар че в името Уран все пак бихме могли да търсим известен смисъл макар че, общо взето това име включва онова, което се намира извън нашия зодиакален кръг.
И това действително е така. После става образуването на Юпитер. Както знаете, в изграждането на Юпитер бяха ангажирани всички Същества от околното космическо пространство. Но както се развиваха Съществата, намиращи се вътре в планетарната система, така се развиваха и Съществата от околното космическо пространство. Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше дело на такива Същества, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун. Естествено, имената Уран и Нептун не са дадени според древната традиция, която винаги търсеше съответствие между Съществата и техните имена, макар че в името Уран все пак бихме могли да търсим известен смисъл макар че, общо взето това име включва онова, което се намира извън нашия зодиакален кръг.
към текста >>

13. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Планетата Уран е открита през 1781 от Herschel, а Плутон през 1846 от L. Verrier.
*28. Клавдий Птоломей. 87-165, астроном и географ в Александрия. Планетата Уран е открита през 1781 от Herschel, а Плутон през 1846 от L. Verrier.
към текста >>

14. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Няма да се спирам на това, че съвременната астрономия причислява към нашата Слънчева система извън орбитата на Сатурн планетите Уран и Нептун.
По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е. наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн. Изобщо това е първоначалната идея по отношение на Сатурн; дадено същество да бъде изолирано от света, да бъде индивидуализирано, така че да може да развие ритмичност в себе си и чрез себе си. Няма да се спирам на това, че съвременната астрономия причислява към нашата Слънчева система извън орбитата на Сатурн планетите Уран и Нептун. За окултиста обаче всички налично в цялата Слънчева система сили, предназначени да изолират от околния свят и да индивидуализират, са дадени в лицето на сатурновите сили, в тази, за системата, най-външно поставената планета. /Виж рис. № 12/.
към текста >>

15. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн.
Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн. Когато гледаме Сатурн с физическия поглед, ние имаме там навън в мировото пространство аз искам да се абстрахирам от пръстена един вид светещо кълбо. За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн. Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето. Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн. Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/.
към текста >>

16. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои към нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили към нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система.
Следователно ние имаме възможността да погледнем в миналото и да видим вливането на груповите ду ши на минералите в нашата планетна система. Тук отново отделните станции ни са дадени главни от зодиакалните знаци. За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои към нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили към нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система. Следователно те могат да бъдат зачислени към нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало. Така, когато разглеждаме именно Сатурн в неговата стара форма, ние трябва да виждаме в него една планета, която, изпращайки към нашата Земя своето собствено етерно течение излизащо от неговата среда, създава можем даже да кажем веществото на оловото. Същевременно обаче виждаме, как се вливат в Земята груповите души на минералите, как тези групови души са хванати, като върху тях се упражнява една привличаща сила от Слънцето, от което се разлива също астралното тяло на минерала. От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала. Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота.
към текста >>

17. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

За Уран и Нептун.
Въздействието на мъртвия върху навиците на живия чрез неговото отхвърлено етерно тяло. Възприемането на луциферическите и ариманическите влияния от мъртвия. Днешната психоанализа и нейната връзка с подсъзнаваното („първична животинска тиня“). Духовната година в отношение към физическата година (както Сатурн към Слънцето). Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата мирова година. За Уран и Нептун. Въздействието на мъртвите върху имагинативното, инспиративното и интуитивното познание; тяхното влияние върху възгледите на хората след тридесет години. Последователност в еволюцията чрез въздействието от духа на умрелите (пример: връзката на Р. Щайнер с Гьоте). Сравнение на периода Камалока с ембрионалния стадий. Изживяването на мъртвите от околността.
към текста >>

18. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение. Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система. Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>

19. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В Гърция, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа.
В Гърция, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа. Гейа, Земята, е в изходна точка на гръцката митология. И гъркът се стремеше винаги да опознае Мистериите на самата Земя, които са естествено също космични Мистерии, действащи през Земята. Но Мистериите на подземния свят, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае. И така, в Гърция се разви една истинска космология.
към текста >>

20. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Там те ни заливат отвсякъде, там ние сме потопени в духовното сияние на Сатурн и това духовно сияние престава вече да е свързано с пространството; то свети в нещо което е много повече от пространство, и ни озарява по такъв начин, че между смъртта и новото раждане, ние си казваме: с каква голяма благодарност поглеждаме сега към най-външната планета от нашата Слънчева система (защото строго погледнато Уран и Нептун не са Земни планети; те идват много по-късно), сега ние знаем, че Сатурн грее не само надолу към Земята, той грее и навън към необятните простори на Космоса; и тъкмо на Сатурновото духовно сия ние дължим неописуемата благодарност за това, че ще се освободим от Земната тежест, за това, че ще се освободим от физическите говорни сили, от силите на физическото мислене.
От Земята ние гледаме звездите от долу на горе; когато сме в духовния свят, ние гледаме звездите от вън на вътре. Онези сили, които ни правят способни да гледаме към звездите, ни дават физическия образ на звездите. Силите, които ни позволяват да гледаме звездите от „другата страна", ни ги разкриват не като физически тела, а като духовни Същества. А когато преминем извън пределите на Земните планети естествено и тук се налага да си служа с представи от физическия свят тогава, както това е присъщо на сегашната космическа ситуация (изразът „сега" следва да се разбира като едно космическо „Сега" с огромна продължителност), тогава, в разширеното съзнание между смъртта и новото раждане, ние си казваме: Да, най-висше благо е за нас, че Сатурновите сили се проявяват не само в планетарното обкръжение на Земята, а също и в необятните простори на Космоса. Там те са нещо много повече от слабите и незначителни синкави лъчи на Сатурн, които могат да се наблюдават от Земята. Там те ни заливат отвсякъде, там ние сме потопени в духовното сияние на Сатурн и това духовно сияние престава вече да е свързано с пространството; то свети в нещо което е много повече от пространство, и ни озарява по такъв начин, че между смъртта и новото раждане, ние си казваме: с каква голяма благодарност поглеждаме сега към най-външната планета от нашата Слънчева система (защото строго погледнато Уран и Нептун не са Земни планети; те идват много по-късно), сега ние знаем, че Сатурн грее не само надолу към Земята, той грее и навън към необятните простори на Космоса; и тъкмо на Сатурновото духовно сия ние дължим неописуемата благодарност за това, че ще се освободим от Земната тежест, за това, че ще се освободим от физическите говорни сили, от силите на физическото мислене. В живота между смъртта и новото раждане, Сатурн е най-големия благодетел на човека. От духовна гледна точка Сатурн е зареден с такива сили, които са противоположни на Лунните сили.
към текста >>

21. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Древният грък се обръщаше назад до онази прадревна епоха, когато Уран и Гея ръководеха събитията в Космоса.
Ако се обърнете към онези древни епохи, за които стана дума днес, към Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха, Вие ще установите, как в своята „златна" епоха например хората искаха да общуват с Боговете; как в своята „сребърна" епоха те можеха да изживяват на Земята само Слънчевото сияние на духовния свят и т.н. В светогледите на древните епохи времето и неговото протичане играеха могъща роля. Припомнете си гръцкия светоглед и светогледа на европейския Север от същите векове и Вие ще откриете, че в тях представата за времето играеше наистина могъща роля. Древният грък се обръщаше назад до онази прадревна епоха, когато Уран и Гея ръководеха събитията в Космоса. После той се взираше в епохата, когато властвуваха Кронос и Рея, в епохата на Зевс и останалите Богове, които знаем от гръцката митология. Същото откриваме и в германската митология. Навсякъде в тези митологии или тези светогледи, времето играеше една могъща роля.
към текста >>

22. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И душата на жената разбра, че в музикалното творение на изкуството би могъл да бъде предаден онзи мощен факт, как някога Уранос разпали собственото си чувство в любовния огън на Гея, че би могло да бъде изразено това, което става, когато Хронос искаше да осветли със светлината на Зевса онова, което живееше в духовното същество!
И душата на жената разбра, как се снема от духовните висини това, което се нарича вдъхновение, и как то трябва да бъде изразено чрез нормалната човешка душа; тя разбра, че това може да бъде изразено само тогава, когато то бива излято в тонове. Това, което духовният изследовател може да опише това знаеше сега душата на жената -, когато той описва самия свят на вдъхновението /Инспирацията/ как то може да бъде предадено на физическото поле с физическите изразни средства, как то би трябвало да бъде не само копие, а да застане непосредствено пред хората: така можеше то само да бъде предадено в музикалното творение на изкуството. И душата на жената разбра, че в музикалното творение на изкуството би могъл да бъде предаден онзи мощен факт, как някога Уранос разпали собственото си чувство в любовния огън на Гея, че би могло да бъде изразено това, което става, когато Хронос искаше да осветли със светлината на Зевса онова, което живееше в духовното същество! Такива дълбоки изживявания имаше душата на жената чрез допира с това херувимско Същество.
към текста >>

23. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Уран, например, не оправдава името си, тъй като той е бил открит много по-късно.
С течение на времето тя ще стане Юпитер, Венера, Вулкан. Сега Вие бихте могли да запитате: "Но днес все още има един Сатурн на небето: в какво отношение първото въплъщение на Земята е спрямо този Сатурн? " Настоящият Сатурн е получил своето име в древни времена, когато мъдрите все още даваха имена със значението на нещата. Името му е било дадено, поради самото му естество. Днес това вече не се прави. Уран, например, не оправдава името си, тъй като той е бил открит много по-късно.
към текста >>

24. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена.
Днес всъщност цялата коперниканска представа за света би трябвало да бъде проверена и да бъде заменена с друга. Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена. И така, ако разглеждате развитието на растението от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент. Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера. Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените. Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната.
към текста >>

25. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н.
Участието на женското устройство се заключава в общото устройство на човека, участието на мъжкото устройство, участието на силите на мъжкото семе се състои в специализацията, в диференциацията по посока на отделните органи, в обособяването на отделните органи, и т.е. в деформацията на цялостния единен образ. Човек би желал да каже: чрез женските сили човешкото устройство се стреми към сферичната форма; чрез мъжкото семе човешкото устройство се стреми да специализира тази сфера в сърце, бъбреци, стомах и т.н. В лицето на мъжкото и на женското пред нас директно изпъква полярността между Земята и Космоса. Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н. Наистина няма нужда това да е просто някакво мистично, неясно усещане, когато се отнасяме с уважение към тези стари значителни интуиции. Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука. Мога да разбера това; и в него съществува невероятно много истина. Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от взаимоотношенията, действително въвеждащи ни в човешкото устройство.
към текста >>

26. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

– Къде стои Уран?
Ето, това е по-голямото момиче, до него е помалкото. – Къде стои Уран? Не намирате ли нещо особено в констатациите?
към текста >>

Г-ца д-р Врееде: Да, тъкмо тук при Уран и Нептун.
Г-ца д-р Врееде: Да, тъкмо тук при Уран и Нептун. При по-голямото момиче Нептун е в опозиция спрямо Уран.
към текста >>

При по-голямото момиче Нептун е в опозиция спрямо Уран.
Г-ца д-р Врееде: Да, тъкмо тук при Уран и Нептун. При по-голямото момиче Нептун е в опозиция спрямо Уран.
към текста >>

Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран.
Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото. В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности? Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата? – И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни. Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко? Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран. И така, виждате как следва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи. Найнапред трябва да формулираме въпросите, след което ще пристъпим към разглеждане на случая.
към текста >>

27. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Направи ли Ви впечатление самото разположение на външните планети Уран и Нептун?
Направи ли Ви впечатление самото разположение на външните планети Уран и Нептун?
към текста >>

За мен са от значение главно аспектите на Уран и Нептун.
Аз нарочно зададох този въпрос, понеже Вие се занимавате с хороскопи и вероятно сте стигнала до някакви заключения. За мен са от значение главно аспектите на Уран и Нептун. Понеже става дума за една нова област, най-добре е да подходим към нещата чисто евристично. Има и други теми за обсъждане, но засега ще се спрем върху следното.
към текста >>

А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия. На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн. А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
към текста >>

Но може да се получи и друго: от Лунните влияния да бъде отнета някаква част, така че това, което ги отхвърля и се намира от другата страна, а именно Уран и Нептун, да привлече онова, което всъщност трябва да се съдържа в сферата на Луната.
Представете си един човек, чиято констелация е такава, че този Лунен импулс е максимално силен или поне достатъчен, за да му позволи да получи по пътя на наследяването нещо, което – така да се каже – се спуска в неговата обмяна на веществата. Но може да се получи и друго: от Лунните влияния да бъде отнета някаква част, така че това, което ги отхвърля и се намира от другата страна, а именно Уран и Нептун, да привлече онова, което всъщност трябва да се съдържа в сферата на Луната. Могат да съществуват и други констелации. Обаче при тези деца ние откриваме тъкмо такава констелация и от хороскопа е ясно за какво става дума.
към текста >>

Ако вземем един хороскоп, ние ще установим – и това трябва да ни направи впечатление – че Уран с Венера и Марс се намират в тази област.
Ако вземем един хороскоп, ние ще установим – и това трябва да ни направи впечатление – че Уран с Венера и Марс се намират в тази област. В случая ние не бива да излизаме извън този тригон. Тук се намират Марс, Венера и Уран. И ако вземете Марс, Вие виждате, че при това дете, родено през 1909 година, той се намира в пълна опозиция спрямо Луната. Тук е Луната, там е Марс. Марс изтегля със себе си Уран и Венера (Рис. 21/22).
към текста >>

Тук се намират Марс, Венера и Уран.
Ако вземем един хороскоп, ние ще установим – и това трябва да ни направи впечатление – че Уран с Венера и Марс се намират в тази област. В случая ние не бива да излизаме извън този тригон. Тук се намират Марс, Венера и Уран. И ако вземете Марс, Вие виждате, че при това дете, родено през 1909 година, той се намира в пълна опозиция спрямо Луната. Тук е Луната, там е Марс. Марс изтегля със себе си Уран и Венера (Рис. 21/22).
към текста >>

Марс изтегля със себе си Уран и Венера (Рис. 21/22).
Ако вземем един хороскоп, ние ще установим – и това трябва да ни направи впечатление – че Уран с Венера и Марс се намират в тази област. В случая ние не бива да излизаме извън този тригон. Тук се намират Марс, Венера и Уран. И ако вземете Марс, Вие виждате, че при това дете, родено през 1909 година, той се намира в пълна опозиция спрямо Луната. Тук е Луната, там е Марс. Марс изтегля със себе си Уран и Венера (Рис. 21/22).
към текста >>

А сега да разгледаме хороскопа на по-малкото момиче; тук нещата стоят така: Ние отново имаме Венера, Уран и Марс в една област; те са разположени една до друга в тази част на небето.
А сега да разгледаме хороскопа на по-малкото момиче; тук нещата стоят така: Ние отново имаме Венера, Уран и Марс в една област; те са разположени една до друга в тази част на небето. Те са в опозиция спрямо Луната, а Луната се намира във Везни. Сега да погледнем втория хороскоп – тук отново намираме, че Марс, Венера и Уран се в близко съседство, какъвто беше и предишният случай. Ако насочим поглед към Марс, ние също откриваме една, макар и не пълна, опозиция спрямо Луната. И така, при по-малкото дете ние не установяваме една пълна опозиция спрямо Луната, но все пак е налице една приблизителна опозиция. Своеобразното тук е, че ако потърсим Луната, ние отново ще я намерим във Везни, почти в опозиция спрямо Марс, който увлича със себе си Уран и Венера.
към текста >>

Сега да погледнем втория хороскоп – тук отново намираме, че Марс, Венера и Уран се в близко съседство, какъвто беше и предишният случай.
А сега да разгледаме хороскопа на по-малкото момиче; тук нещата стоят така: Ние отново имаме Венера, Уран и Марс в една област; те са разположени една до друга в тази част на небето. Те са в опозиция спрямо Луната, а Луната се намира във Везни. Сега да погледнем втория хороскоп – тук отново намираме, че Марс, Венера и Уран се в близко съседство, какъвто беше и предишният случай. Ако насочим поглед към Марс, ние също откриваме една, макар и не пълна, опозиция спрямо Луната. И така, при по-малкото дете ние не установяваме една пълна опозиция спрямо Луната, но все пак е налице една приблизителна опозиция. Своеобразното тук е, че ако потърсим Луната, ние отново ще я намерим във Везни, почти в опозиция спрямо Марс, който увлича със себе си Уран и Венера. И така, тя отново се намира във Везни. Това не бива да е така, но всъщност Вие нямате точната дата на раждането.
към текста >>

Своеобразното тук е, че ако потърсим Луната, ние отново ще я намерим във Везни, почти в опозиция спрямо Марс, който увлича със себе си Уран и Венера.
А сега да разгледаме хороскопа на по-малкото момиче; тук нещата стоят така: Ние отново имаме Венера, Уран и Марс в една област; те са разположени една до друга в тази част на небето. Те са в опозиция спрямо Луната, а Луната се намира във Везни. Сега да погледнем втория хороскоп – тук отново намираме, че Марс, Венера и Уран се в близко съседство, какъвто беше и предишният случай. Ако насочим поглед към Марс, ние също откриваме една, макар и не пълна, опозиция спрямо Луната. И така, при по-малкото дете ние не установяваме една пълна опозиция спрямо Луната, но все пак е налице една приблизителна опозиция. Своеобразното тук е, че ако потърсим Луната, ние отново ще я намерим във Везни, почти в опозиция спрямо Марс, който увлича със себе си Уран и Венера. И така, тя отново се намира във Везни. Това не бива да е така, но всъщност Вие нямате точната дата на раждането. Там Луната е във Везни, а също и тук.
към текста >>

28. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Не можем да си представим назоваването на Нептун или на Уран по същия начин както Сатурн.
Питали са ги как се казват, звездите, защото са улавяли звездата и според това давали името. Добре, а сега навлезнете до една определена граница в астрософическото и астрологическото развитие. Там имената е трябвало да бъдат свалени от небето. Навлезнете сега в по-новото време, с големите му открития на звездите-джуджета например, да, тук всичко изпада в хаос. Тук една звезда се нарича Андромеда, друга носи друго някакво гръцко име, тук наистина всичко изпада в един своеволен хаос. Не можем да си представим назоваването на Нептун или на Уран по същия начин както Сатурн. Всичко това е човешко своеволие и Серенисимус е направил само една грешка, вярвал е, че астрономите са постъпвали по същия начин, както и древните астрософи. Но те не са правели това така. Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете. Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля.
към текста >>

29. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си представяме, когато теоретично рисуваме планетната ни система в смисъла на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия ембрион. Ако погледнете това, ще си кажете: разглеждам Земята, разглеждам и Слънцето, но тук една в друга проникват две сфери, и тези сфери се проявяват в това, че до известна степен те произхождат от противоположно ориентирана материя: от центъра на Слънцето, чиято тенденция е към отрицателната материя, и от центъра на Земята, от който се излъчва положителната материя. Тук взаимно се проникват положителната и отрицателната материалност. Естествено, това проникване не става навсякъде хомогенно, еднородно – така не се проникват един друг даже два облака, когато преминават един през друг – проникването е абсолютно нехомогенно. Представете си сега в това проникване сблъсъка на различните плътности – с това са зададени условията, благодарение просто на една субстанциалност, която пронизва друга, да възникват такива явления, като кометите. По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си представяме, когато теоретично рисуваме планетната ни система в смисъла на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
към текста >>

30. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Има още Уран и Нептун (в 1923 г.
рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето. След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета. След това идва Юпитер и след това Сатурн. Има още Уран и Нептун (в 1923 г. Плутон още не е бил открит, той е открит в 1930 г. - бел. пр.); няма необходимост да ги рисувам. Такива представи господстват днес. Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.82548713684082