Търсене в текстове за 'Умора'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 133 резултата от 68 текста с части от думите : 'Умора'.

1. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

От формална гледна точка включително и от гледна точка на официалната медицина жертвите на тези отклонения, независимо от степента до която са засегнати не се различават твърде много от уморазстроените, а още по-малко от т.н. "нервно-болни".
За такива хора светът има значение само доколкото задоволява безмерната им жажда за познание. Обаче нито една мисъл не може да пробуди у тях стремеж към действие или трепет на някакви чувства. Навсякъде те се проявяват като безучастни, студени натури. Те отбягват всеки досег с ежедневието, като нещо, което буди отвращение, или което няма за тях никаква стойност. Тези са, накратко, трите опасности, които дебнат окултния ученик: Бруталната воля, неовладяните чувства, студеният и егоистичен стремеж към знание. От формална гледна точка включително и от гледна точка на официалната медицина жертвите на тези отклонения, независимо от степента до която са засегнати не се различават твърде много от уморазстроените, а още по-малко от т.н. "нервно-болни".
към текста >>

2. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Ние можем да си съставим правилни представи за атлантците само тогава, когато знаем, че те имаха също и съвършено други понятия за умората и за изразходването на силите в сравнение със съвременните хора.
От това достатъчно добре се вижда, че цивилизацията на атлантската епоха е била съвсем различна от нашата. И по-нататък става разбираемо, че също и физическата природа на един атлантец е била съвършено различна от тази на съвременния човек. Атлантецът пиеше вода, която можеше да бъде обработена от живеещата в неговото собствено тяло жизнена сила по съвършено различен начин, отколкото това е възможно в днешното физическо тяло. Поради това атлантецът можеше да използва по своя воля своите физически сили съвсем различно от днешния човек. Той разполагаше, така да се каже, със средствата да умножава в самия себе си физическите сили, когато се нуждаеше от това за извършване на своите действия. Ние можем да си съставим правилни представи за атлантците само тогава, когато знаем, че те имаха също и съвършено други понятия за умората и за изразходването на силите в сравнение със съвременните хора.
към текста >>

3. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Душевно-духовната организация на човека възприема тази необходимост от навлизането в безсъзнание като умора.
Точно тогава астралното тяло на спящия човек е ангажирано с една бърза и подвижна дейност. В нея то встъпва по един ритмичен начин винаги, след като известно време е работило заедно с физическото и етерното тяло. Нека си представим часовниковото махало: След като е стигнало крайната лява точка, то се връща в средното положение, за да изразходва натрупаната сила в противоположна посока, отправяйки се към крайната дясна точка. Така астралното тяло, заедно с намиращия се в неговото лоно Аз, след като известно време са работили във физическото и етерното тяло и в зависимост от резултатите на тази своя активност вече напълно освободени от всякакви телесни връзки разгръщат една друга дейност в душевно-духовния свят. Според общоприетия начин на мислене, по време на това безплътно състояние, в което се намират астралното тяло и Азът, настъпва безсъзнание и то представлява една противоположност спрямо съжителството между физическото и етерното тяло, осъществявано в състояние на будност: както ударът на махалото вляво е противоположен на удара вдясно. Душевно-духовната организация на човека възприема тази необходимост от навлизането в безсъзнание като умора. Обаче тази умора е израз на това, че докато човек спи, астралното тяло и Азът се подготвят за следващото пробуждане, за да преизграждат отново всичко онова във физическото и етерното тяло, което е възникнало там чрез органическата и несъзнавана дейност, освободена от всякаква душевно-духовна намеса. Тази несъзнавана градивна дейност и това, което става в човешкото същество по време на съзнателното състояние, са противоположности и те се редуват в ритмична последователност.
към текста >>

Обаче тази умора е израз на това, че докато човек спи, астралното тяло и Азът се подготвят за следващото пробуждане, за да преизграждат отново всичко онова във физическото и етерното тяло, което е възникнало там чрез органическата и несъзнавана дейност, освободена от всякаква душевно-духовна намеса.
В нея то встъпва по един ритмичен начин винаги, след като известно време е работило заедно с физическото и етерното тяло. Нека си представим часовниковото махало: След като е стигнало крайната лява точка, то се връща в средното положение, за да изразходва натрупаната сила в противоположна посока, отправяйки се към крайната дясна точка. Така астралното тяло, заедно с намиращия се в неговото лоно Аз, след като известно време са работили във физическото и етерното тяло и в зависимост от резултатите на тази своя активност вече напълно освободени от всякакви телесни връзки разгръщат една друга дейност в душевно-духовния свят. Според общоприетия начин на мислене, по време на това безплътно състояние, в което се намират астралното тяло и Азът, настъпва безсъзнание и то представлява една противоположност спрямо съжителството между физическото и етерното тяло, осъществявано в състояние на будност: както ударът на махалото вляво е противоположен на удара вдясно. Душевно-духовната организация на човека възприема тази необходимост от навлизането в безсъзнание като умора. Обаче тази умора е израз на това, че докато човек спи, астралното тяло и Азът се подготвят за следващото пробуждане, за да преизграждат отново всичко онова във физическото и етерното тяло, което е възникнало там чрез органическата и несъзнавана дейност, освободена от всякаква душевно-духовна намеса. Тази несъзнавана градивна дейност и това, което става в човешкото същество по време на съзнателното състояние, са противоположности и те се редуват в ритмична последователност.
към текста >>

(Върху същността на умората виж заключителната глава „Подробности от областта на Духовната Наука")
Тези копия обаче смущават онези образи, които подтикват етерното тяло да поддържа физическото тяло. Подобно смущение не би се получило, само ако чрез своята собствена дейност човек би могъл да внесе в астралното си тяло онези образи, които ще дадат по-нататък правилния подтик на етерното тяло. В човешкия живот това смущение играе голяма роля. Тя се изразява в това, че по време на будност първообразите на етерното тяло не разгръщат докрай своята пълна сила. По време на будност астралното тяло разгръща своята дейност вътре във физическото тяло; по време на сън то работи върху физическото тяло отвън. (Върху същността на умората виж заключителната глава „Подробности от областта на Духовната Наука")
към текста >>

4. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

единствено с умора по-нататък,
единствено с умора по-нататък,
към текста >>

5. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци.
Но за да вникнем в истинската същност на човека, е необходимо много повече. Посочените размишления несъмнено подпомагат душевния живот; но човек лесно може да забележи, че отстранените от него симпатии и антипатии изчезват само от обикновеното съзнание. Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци. Човек постига истинско спокойствие пред съдбата, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства. Не са достатъчни само размисли и интелектуално разбиране на нещата, а интензивен и съвместен живот с подобни размишления, както и трайното им проникване в душата, наред с известно игнориране на сетивните изживявания и останалите житейски спомени. Чрез такива упражнения човек стига до едно основно душевно настроение спрямо своята съдба. Сега той може да отхвърли от себе си всякакви симпатии и антипатии и накрая да погледне на всичко, което му се случва, както един напълно страничен наблюдател гледа падащата върху скалата водна струя.
към текста >>

6. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз.
С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища. Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища.
към текста >>

7. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории.
А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота. На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас. Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау. Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там. Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории. Когато например във Виена в един тесен кръг въведоха практиката на кремацията, той написа един „фейлетон“. В него разказваше как един мъж, който обича жена си по малко „грубоват“ начин, всеки път, когато нещо не му харесва, ѝ подвиква: „Дърто, марш в крематориума! “ У Формей по този повод сигурно щяхме да чуем разсъждения от културно-исторически характер. У Вилборн се смеехме така, че чак столовете затрещяваха. Формей изглеждаше като светски мъж у Вилборн, а Вилборн у семейство Формей – като игуменка.
към текста >>

8. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Да вземем например умората.
Да вземем например умората. Ние говорим за умора при животинските и човешки същества. Нека се опитаме да си съставим едно понятие за същността на умората. Сега аз не искам да се спирам на всички понятия, които са били събрани върху този въпрос, а искам да разгледам целия процес на умората във връзка с процеса на живота. Можем да кажем: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули и защото в мускулите трябва да бъдат внесени нови сили. В този случай бихме могли да дадем следното определение: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули чрез някаква работа.
към текста >>

Ние говорим за умора при животинските и човешки същества.
Да вземем например умората. Ние говорим за умора при животинските и човешки същества. Нека се опитаме да си съставим едно понятие за същността на умората. Сега аз не искам да се спирам на всички понятия, които са били събрани върху този въпрос, а искам да разгледам целия процес на умората във връзка с процеса на живота. Можем да кажем: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули и защото в мускулите трябва да бъдат внесени нови сили. В този случай бихме могли да дадем следното определение: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули чрез някаква работа. На пръв поглед едно такова определение изглежда твърде правдоподобно.
към текста >>

Нека се опитаме да си съставим едно понятие за същността на умората.
Да вземем например умората. Ние говорим за умора при животинските и човешки същества. Нека се опитаме да си съставим едно понятие за същността на умората. Сега аз не искам да се спирам на всички понятия, които са били събрани върху този въпрос, а искам да разгледам целия процес на умората във връзка с процеса на живота. Можем да кажем: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули и защото в мускулите трябва да бъдат внесени нови сили. В този случай бихме могли да дадем следното определение: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули чрез някаква работа. На пръв поглед едно такова определение изглежда твърде правдоподобно. Но все пак то не отговаря на истината.
към текста >>

Сега аз не искам да се спирам на всички понятия, които са били събрани върху този въпрос, а искам да разгледам целия процес на умората във връзка с процеса на живота.
Да вземем например умората. Ние говорим за умора при животинските и човешки същества. Нека се опитаме да си съставим едно понятие за същността на умората. Сега аз не искам да се спирам на всички понятия, които са били събрани върху този въпрос, а искам да разгледам целия процес на умората във връзка с процеса на живота. Можем да кажем: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули и защото в мускулите трябва да бъдат внесени нови сили. В този случай бихме могли да дадем следното определение: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули чрез някаква работа. На пръв поглед едно такова определение изглежда твърде правдоподобно. Но все пак то не отговаря на истината. Обаче днес е вече така, че хората работят с понятия, които са именно такива, че докосват нещата само отгоре, но не искат до проникнат в тяхната основа.
към текста >>

Това ви дава едно понятие, че не е правилно да се казва: в отношението между работа и мускул може да се съдържа нещо, което обяснява умората.
Но все пак то не отговаря на истината. Обаче днес е вече така, че хората работят с понятия, които са именно такива, че докосват нещата само отгоре, но не искат до проникнат в тяхната основа. Защото представете си, ако действително мускулите биха могли да се уморят, какво би се случило тогава с мускула на сърцето? Както знаем този мускул въобще не се уморява, работи непрестанно ден и нощ. Така е и с други области на мускулите на човешкото и животинското тяло. Това ви дава едно понятие, че не е правилно да се казва: в отношението между работа и мускул може да се съдържа нещо, което обяснява умората.
към текста >>

Следователно само това, което се доставя на едно живо същество по околния път чрез един процес на съзнанието, за което повод е съзнанието, може да причини умора.
Аз мога само да обърна вниманието върху този важен факт. В неговото развитие могат да се намерят извънредно плодотворни гледища. Следователно само това, което се доставя на едно живо същество по околния път чрез един процес на съзнанието, за което повод е съзнанието, може да причини умора. Ето защо съвсем безсмислено би било да се говори за умора при растенията. Можем следователно да кажем: Във всичко, което може да измори едно същество, пред него трябва да застане нещо чуждо нему, трябва да му се придаде нещо, което не се намира в неговата природа.
към текста >>

Ето защо съвсем безсмислено би било да се говори за умора при растенията.
Аз мога само да обърна вниманието върху този важен факт. В неговото развитие могат да се намерят извънредно плодотворни гледища. Следователно само това, което се доставя на едно живо същество по околния път чрез един процес на съзнанието, за което повод е съзнанието, може да причини умора. Ето защо съвсем безсмислено би било да се говори за умора при растенията. Можем следователно да кажем: Във всичко, което може да измори едно същество, пред него трябва да застане нещо чуждо нему, трябва да му се придаде нещо, което не се намира в неговата природа.
към текста >>

Така ние можем да кажем, че онова смущение на жизнения процес, което настъпва чрез умората, ни показва още на една по-ниска степен, че това, което имаме в душевния живот, не се ражда направо от физическия живот, а се намира в пълно противоречие със законите на този живот.
Така ние можем да кажем, че онова смущение на жизнения процес, което настъпва чрез умората, ни показва още на една по-ниска степен, че това, което имаме в душевния живот, не се ражда направо от физическия живот, а се намира в пълно противоречие със законите на този живот. Противоречието между законите на съзнателния живот и законите на живота и на жизнените процеси единствено обяснява това, което ни е дадено в умората, за което сами можете да се убедите, ако размислите по-точно върху това. Ето защо можем да кажем, че умората е един израз на това, че всичко, което се прибавя към един жизнен процес, трябва да му бъде чуждо и затова то може само да го смущава. Но по същество жизненият процес може до изправи това, което е изхабено чрез умората, чрез съня и чрез почивката. Но изхабяване се произвежда благодарение но това, че към стария жизнен процес се прибавя нещо ново.
към текста >>

Противоречието между законите на съзнателния живот и законите на живота и на жизнените процеси единствено обяснява това, което ни е дадено в умората, за което сами можете да се убедите, ако размислите по-точно върху това.
Така ние можем да кажем, че онова смущение на жизнения процес, което настъпва чрез умората, ни показва още на една по-ниска степен, че това, което имаме в душевния живот, не се ражда направо от физическия живот, а се намира в пълно противоречие със законите на този живот. Противоречието между законите на съзнателния живот и законите на живота и на жизнените процеси единствено обяснява това, което ни е дадено в умората, за което сами можете да се убедите, ако размислите по-точно върху това. Ето защо можем да кажем, че умората е един израз на това, че всичко, което се прибавя към един жизнен процес, трябва да му бъде чуждо и затова то може само да го смущава. Но по същество жизненият процес може до изправи това, което е изхабено чрез умората, чрез съня и чрез почивката. Но изхабяване се произвежда благодарение но това, че към стария жизнен процес се прибавя нещо ново.
към текста >>

Ето защо можем да кажем, че умората е един израз на това, че всичко, което се прибавя към един жизнен процес, трябва да му бъде чуждо и затова то може само да го смущава.
Така ние можем да кажем, че онова смущение на жизнения процес, което настъпва чрез умората, ни показва още на една по-ниска степен, че това, което имаме в душевния живот, не се ражда направо от физическия живот, а се намира в пълно противоречие със законите на този живот. Противоречието между законите на съзнателния живот и законите на живота и на жизнените процеси единствено обяснява това, което ни е дадено в умората, за което сами можете да се убедите, ако размислите по-точно върху това. Ето защо можем да кажем, че умората е един израз на това, че всичко, което се прибавя към един жизнен процес, трябва да му бъде чуждо и затова то може само да го смущава. Но по същество жизненият процес може до изправи това, което е изхабено чрез умората, чрез съня и чрез почивката. Но изхабяване се произвежда благодарение но това, че към стария жизнен процес се прибавя нещо ново.
към текста >>

Но по същество жизненият процес може до изправи това, което е изхабено чрез умората, чрез съня и чрез почивката.
Така ние можем да кажем, че онова смущение на жизнения процес, което настъпва чрез умората, ни показва още на една по-ниска степен, че това, което имаме в душевния живот, не се ражда направо от физическия живот, а се намира в пълно противоречие със законите на този живот. Противоречието между законите на съзнателния живот и законите на живота и на жизнените процеси единствено обяснява това, което ни е дадено в умората, за което сами можете да се убедите, ако размислите по-точно върху това. Ето защо можем да кажем, че умората е един израз на това, че всичко, което се прибавя към един жизнен процес, трябва да му бъде чуждо и затова то може само да го смущава. Но по същество жизненият процес може до изправи това, което е изхабено чрез умората, чрез съня и чрез почивката. Но изхабяване се произвежда благодарение но това, че към стария жизнен процес се прибавя нещо ново.
към текста >>

Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему.
Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване. Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново. Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам. Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
към текста >>

Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората.
Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване. Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново. Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам. Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото.
към текста >>

Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка.
Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам. Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото. Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот.
към текста >>

9. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни.
Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването. Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване. Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни. Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност. Докато нашите мускули служат само на органическата дейност, те не могат да се уморят, защото лошо би било, ако сърдечният мускул или други органически мускули би трябвало да си отпочиват. Ние се уморяваме само тогава, когато извършваме една дейност, която не е вродена за организма, следователно когато извършваме една дейност, която принадлежи към съзнателния душевен живот. Ето защо трябва да кажем: Ако душевният живот би се родил от човека така, както дейността на сърцето, тогава тази голяма разлика между уморяването и неуморяването би била съвсем необяснима. Ето защо авторът на споменатата книга се чувствува принуден да признае, че душевното се отнася към телесното също както ездачът се отнася към коня, т.е.
към текста >>

10. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото това вътрешно същество на човека черпи от небесното пространство, с което образува едно единство, силите, от които се нуждае, за да възстанови това, което през деня умората и работата са изхабили във физическото тяло.
През това време духовното същество на човека както показахме това в сказката върху "Същността на съня" излиза от човешкото физическо тяло и влиза в един духовен свят, отдадено е на духовния свят. Присъщо е за човека, че в това състояние на сън той изгубва своето съзнание. За духовния изследовател – ние ще видим, как той знае това се показва, че вътрешното същество на човека, Астралното тяло и Азът, фактически се излъчва от физическото тяло и етерното тяло, но не само се излъчва и виси над него едно облачно образуване, това вътрешно същество на човека се разширява, разлива се над целия планетарен свят, който е около нас. Колкото и невероятно да изглежда: духовният изследовател установява, че човешката душа се разлива единно над звездния свят, над астралното. Изследователите, които са били запознати в тази област, са знаели добре, защо това, което се излъчва, носи името Астрално тяло. Защото това вътрешно същество на човека черпи от небесното пространство, с което образува едно единство, силите, от които се нуждае, за да възстанови това, което през деня умората и работата са изхабили във физическото тяло. Така през време на съня човекът преминава във великия свят, а сутрин отново се оттегля в границите на своята кожа, в малкия човешки свят, в микрокосмоса. Там той отново чувствува своя Аз, своето себесъзнание, понеже тялото му противопоставя съпротива.
към текста >>

11. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора.
Когато запитаме сега по-нататък, как става, че веществата биват отделени от Земята-живо същество и образуват една основа, от която животът е изчезнал, когато запитаме за причината, чрез която е могло да стане това, ние се натъкваме на нещо, което ако говорим за него като за процеси сред развитието на нашата Земя днес лесно събужда раздразнение, а именно не у мислителите на естествената наука те би трябвало да го признаят -, а особено у онези, които искат да изградят един светоглед с помощта на няколко представи, които са добили. Обаче ние трябва да насочим вниманието върху това, което Духовната наука показва изхождайки от своите наблюдения, че истината е именно такава. Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло. През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора. Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на организма. Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора. Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия.
към текста >>

Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора.
Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло. През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора. Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на организма. Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора. Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия.
към текста >>

12. ХІ. Деваканичният свят (Небесата) GA_92 Езотерична космология

Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана.
Природата се ръководи от един върховен закон който гласи, че ритъмът трябва да навлезе във всяко проявление. Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана. Благодарение на този ритъм и на възстановяването на хармонията вече не е необходимо за астралното тяло да извършва възстановителната работа по спящото физическо тяло, която единствена го предпазва от това да не се разпадне.
към текста >>

13. ХІ. Деваканичният свят (Небесата). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана.
Природата се ръководи от един върховен закон който гласи, че ритъмът трябва да навлезе във всяко проявление. Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана. Благодарение на този ритъм и на възстановяването на хармонията вече не е необходимо за астралното тяло да извършва възстановителната работа по спящото физическо тяло, която единствена го предпазва от това да не се разпадне.
към текста >>

14. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

То премахва умората от останалите тела.
От предишната лекция разбрахте какво прави астралното тяло на човека през нощта по време на обикновения сън. Когато човек спи, в леглото лежат физическото и етерното тяло, напуснати от така нареченото астрално тяло заедно с аза. То се е издигнало нагоре, напуснало ги е. И когато астралното тяло не се намира във физическото тяло, не наблюдава и не разглежда света през неговите инструменти – сетивните органи, не е ангажирано чрез движенията и работата на физическото тяло, то може да поеме съвсем друга задача. То премахва умората от останалите тела. Премахването на умората е негова задача и ясновидецът може да види как през цялата нощ астралното тяло работи върху физическото и етерното тяло отвън, за да ги възстанови, така че сутринта човекът да почувства възстановяването на силите си като освежаване. Затова сънят е така добър лекар и човекът губи много, ако няма здрав и достатъчно продължителен сън. Много неща, които се представят като болести, всъщност са пречки във физическото и етерното тяло. Тези пречки се появяват тогава, когато астралното тяло не е в състояние да ги премахне. То обаче може да премахне тези пречки, само когато не се намира в тялото, както при будното състояние, а е извън тялото.
към текста >>

Премахването на умората е негова задача и ясновидецът може да види как през цялата нощ астралното тяло работи върху физическото и етерното тяло отвън, за да ги възстанови, така че сутринта човекът да почувства възстановяването на силите си като освежаване.
От предишната лекция разбрахте какво прави астралното тяло на човека през нощта по време на обикновения сън. Когато човек спи, в леглото лежат физическото и етерното тяло, напуснати от така нареченото астрално тяло заедно с аза. То се е издигнало нагоре, напуснало ги е. И когато астралното тяло не се намира във физическото тяло, не наблюдава и не разглежда света през неговите инструменти – сетивните органи, не е ангажирано чрез движенията и работата на физическото тяло, то може да поеме съвсем друга задача. То премахва умората от останалите тела. Премахването на умората е негова задача и ясновидецът може да види как през цялата нощ астралното тяло работи върху физическото и етерното тяло отвън, за да ги възстанови, така че сутринта човекът да почувства възстановяването на силите си като освежаване. Затова сънят е така добър лекар и човекът губи много, ако няма здрав и достатъчно продължителен сън. Много неща, които се представят като болести, всъщност са пречки във физическото и етерното тяло. Тези пречки се появяват тогава, когато астралното тяло не е в състояние да ги премахне. То обаче може да премахне тези пречки, само когато не се намира в тялото, както при будното състояние, а е извън тялото.
към текста >>

15. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Умората го мъчи, но е буден,
Умората го мъчи, но е буден,
към текста >>

16. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Ще се разтворите по някакъв начин в общото астрално тяло на Земята и от това общо астрално тяло на Земята, което е смесено със Слънцето, ще си донесете сила, за да отстраните умората.
Това, което се намира във вас, във физическото и етерното ви тяло през деня, по време на будното ви състояние е същото, което през нощта винаги изтегляте навън. С това излизане навън е свързано още нещо. Да допуснем, че ако всички вие заспите – което не е непременно желателно, – всички ваши азове и астрални тела ще се намират извън вас. Вие няма да сте така отделени, както сте отделени сега, намирайки се във физическото тяло. Повече ще се смесите, ще образувате обща маса, като че ли се реете едни в други. Ще се разтворите по някакъв начин в общото астрално тяло на Земята и от това общо астрално тяло на Земята, което е смесено със Слънцето, ще си донесете сила, за да отстраните умората. Така става непрекъснато при растението.
към текста >>

17. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Силите на човека биха били много скоро подронени от болестта и умората.
Ако астралното тяло би се намирало постоянно вътре в човека, то силното влияние на физическия свят много скоро би разрушило цялата хармония, която е донесло астралното тяло от космическото море. Силите на човека биха били много скоро подронени от болестта и умората. По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа никаква хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило. И сутринта то донася със себе си отзвуците на обновлението което е изживяло през нощта. Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят. Тази дейност на астралното тяло намира своя израз в това, че на сутринта човек се чувства с нови сили. Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, отначало трябва отново да се усвои от физическия свят.
към текста >>

18. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Те не познават умората.
За да възникне светът е нужна нисша помощ. Нужни са подчинени духове изпълнители. Това са 28-те Изарди. При тях се наблюдава много интересна йерархия. Ако ден по ден се наблюдава начина на работа при тях, ще се види, че шестте големи групи, Амашпандите работят непрестанно, неуморно, равномерно. Те не познават умората. Но подчинените 28 Изарди имат много по-съкратено работно време. Те се сменят, така че един ден на разположение за помощ е една категория Изарди, на другия ден втората категория, на третия ден третата и т.н. Резултат от това е, че светът изобщо може да напредва. Когато през пролетта пониква някой растителен вид, това е работа на Амсхаспандите. Въпреки че те работят непрестанно и неуморно, все пак винаги през определено време един от тях има водеща функция, когато работи най-много.
към текста >>

19. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Затова изразът на живота на астралното тяло е умората, изтощението на тялото през деня.
А какво прави астралното тяло? Извънредно важно е да се знае това. По време на съзнателния живот не по време на сън астралното тяло в определено отношение е заето с това, непрестанно да убива етерното тяло, да отслабва силите, които то развива, да ги притъпява. Затова изразът на живота на астралното тяло е умората, изтощението на тялото през деня.
към текста >>

20. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В хода на лекциите ще ви бъде разяснено по-подробно, че навсякъде, където присъства астралното тяло, трябва да настъпи умора.
Какво означава това? В хода на лекциите ще ви бъде разяснено по-подробно, че навсякъде, където присъства астралното тяло, трябва да настъпи умора. Животът на едно астрално тяло не може да протече другояче, освен като поява на умората. Затова трябва да съществува и уравновесяване на тази умора. Едно същество, което се уморява трябва да премине през състояния, в които умората да се неутрализира. Не си представяйте нищо външно, а единствено преживяванията на Аза. Азът се потопява в астралното тяло, той се уморява, когато разгръща картинното си съзнание.
към текста >>

Животът на едно астрално тяло не може да протече другояче, освен като поява на умората.
Какво означава това? В хода на лекциите ще ви бъде разяснено по-подробно, че навсякъде, където присъства астралното тяло, трябва да настъпи умора. Животът на едно астрално тяло не може да протече другояче, освен като поява на умората. Затова трябва да съществува и уравновесяване на тази умора. Едно същество, което се уморява трябва да премине през състояния, в които умората да се неутрализира. Не си представяйте нищо външно, а единствено преживяванията на Аза. Азът се потопява в астралното тяло, той се уморява, когато разгръща картинното си съзнание. Той трябва да навлезе в състояние, в което да премахне умората.
към текста >>

Затова трябва да съществува и уравновесяване на тази умора.
Какво означава това? В хода на лекциите ще ви бъде разяснено по-подробно, че навсякъде, където присъства астралното тяло, трябва да настъпи умора. Животът на едно астрално тяло не може да протече другояче, освен като поява на умората. Затова трябва да съществува и уравновесяване на тази умора. Едно същество, което се уморява трябва да премине през състояния, в които умората да се неутрализира. Не си представяйте нищо външно, а единствено преживяванията на Аза. Азът се потопява в астралното тяло, той се уморява, когато разгръща картинното си съзнание. Той трябва да навлезе в състояние, в което да премахне умората. Ние имаме два вида състояния на съзнание, в които Азът може да се намира: едно състояние, в което Азът живее в образи, в което духовните преживявания се явяват като образи и едно друго, в което всичко отново се потапя в тъмнината, от която е произлязъл Азът, и в което се премахва умората, но в което светлинното състояние около Аза остава непрекъснато.
към текста >>

Едно същество, което се уморява трябва да премине през състояния, в които умората да се неутрализира.
Какво означава това? В хода на лекциите ще ви бъде разяснено по-подробно, че навсякъде, където присъства астралното тяло, трябва да настъпи умора. Животът на едно астрално тяло не може да протече другояче, освен като поява на умората. Затова трябва да съществува и уравновесяване на тази умора. Едно същество, което се уморява трябва да премине през състояния, в които умората да се неутрализира. Не си представяйте нищо външно, а единствено преживяванията на Аза. Азът се потопява в астралното тяло, той се уморява, когато разгръща картинното си съзнание. Той трябва да навлезе в състояние, в което да премахне умората. Ние имаме два вида състояния на съзнание, в които Азът може да се намира: едно състояние, в което Азът живее в образи, в което духовните преживявания се явяват като образи и едно друго, в което всичко отново се потапя в тъмнината, от която е произлязъл Азът, и в което се премахва умората, но в което светлинното състояние около Аза остава непрекъснато. Божеството е разделило живота на Аза на две части, в едната от които е светлина, а в другата мрак.
към текста >>

Той трябва да навлезе в състояние, в което да премахне умората.
Животът на едно астрално тяло не може да протече другояче, освен като поява на умората. Затова трябва да съществува и уравновесяване на тази умора. Едно същество, което се уморява трябва да премине през състояния, в които умората да се неутрализира. Не си представяйте нищо външно, а единствено преживяванията на Аза. Азът се потопява в астралното тяло, той се уморява, когато разгръща картинното си съзнание. Той трябва да навлезе в състояние, в което да премахне умората. Ние имаме два вида състояния на съзнание, в които Азът може да се намира: едно състояние, в което Азът живее в образи, в което духовните преживявания се явяват като образи и едно друго, в което всичко отново се потапя в тъмнината, от която е произлязъл Азът, и в което се премахва умората, но в което светлинното състояние около Аза остава непрекъснато. Божеството е разделило живота на Аза на две части, в едната от които е светлина, а в другата мрак. Така си представяйте живота на светлинното същество на земята.
към текста >>

Ние имаме два вида състояния на съзнание, в които Азът може да се намира: едно състояние, в което Азът живее в образи, в което духовните преживявания се явяват като образи и едно друго, в което всичко отново се потапя в тъмнината, от която е произлязъл Азът, и в което се премахва умората, но в което светлинното състояние около Аза остава непрекъснато.
Затова трябва да съществува и уравновесяване на тази умора. Едно същество, което се уморява трябва да премине през състояния, в които умората да се неутрализира. Не си представяйте нищо външно, а единствено преживяванията на Аза. Азът се потопява в астралното тяло, той се уморява, когато разгръща картинното си съзнание. Той трябва да навлезе в състояние, в което да премахне умората. Ние имаме два вида състояния на съзнание, в които Азът може да се намира: едно състояние, в което Азът живее в образи, в което духовните преживявания се явяват като образи и едно друго, в което всичко отново се потапя в тъмнината, от която е произлязъл Азът, и в което се премахва умората, но в което светлинното състояние около Аза остава непрекъснато. Божеството е разделило живота на Аза на две части, в едната от които е светлина, а в другата мрак. Така си представяйте живота на светлинното същество на земята.
към текста >>

21. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

За да се опитаме да си съставим образна представа за астралното тяло, нека си представим, как през нощта то се отделя и започва да въздействува на етерното и физическото тела отвън, като премахва веществата на умората.
За да се опитаме да си съставим образна представа за астралното тяло, нека си представим, как през нощта то се отделя и започва да въздействува на етерното и физическото тела отвън, като премахва веществата на умората. Нека си представим това образно. Съществува обаче и един по-висш начин да си представим това съотношение, трябва да си представим определени числа. Трябва да прозрем, че съотношението 1 : 3 е нещо коренно различно от съотношението 1 : 7. Те не са равнозначни. При съотношението 1 : 3 трябва да си представим, че тройката е диференцирана в себе си, и трябва да си представим сменящите се отношения на отделните величини една към друга.
към текста >>

22. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Аз само бих искал да покажа, колко често сме говорили тук за действието на астралното тяло през нощта: през деня физическото и етерното тяло се изтощават, и през нощта астралното тяло действа по възстановителен начин, отделяйки веществата, които предизвикват умората.
В настояще време теософията трябва още търпеливо да понася, когато общоприетата официална наука, която вероятно би могла да се нарече “антисофия”, я обявява за изпълнена с невежество и ужасно суеверие. Но ние живеем в епоха, която се явява за теософа по удивителен начин “обнадеждаваща”. Може да се каже, че теорията, възгледите и познанията, които общоприетата отдавна наука черпи от своите собствени факти, имат вид на малки, задъхващи се джуджета, които пъхтейки бягат, оставяйки далече от фактите. Понеже фактите на съвременната наука, всъщност, далече надминават това, което се явява “вяра” на съвременната наука. Те отново потвърждават теософските истини, но това не се забелязва. Аз само бих искал да покажа, колко често сме говорили тук за действието на астралното тяло през нощта: през деня физическото и етерното тяло се изтощават, и през нощта астралното тяло действа по възстановителен начин, отделяйки веществата, които предизвикват умората. Да се изкаже това положение в тази форма би било съвършено недопустимо за съвременната наука. Но фактите говорят с ясен език. И когато четем, например, в американско списание: “Някакъв изследовател е създал теория за това, че действието на съня в човека се явява инволиращо, създаващо, докато бодърствуването се явява обратно – разрушително”,то ние имаме в това ново потвърждение, че съвременната наука бяга след фактите, приличайки на малки джуджета, които не успяват да достигнат до тях; а в духовното виждане има големи, изпълнени със светлина озарения, които са изнесени от духовното мирово виждане.
към текста >>

23. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Те отстраняват от физическото тяло това, което създава дневното износване и което в широк смисъл наричаме умора.
Но съвсем не е толкова лошо, че човек всяка вечер оставя своето физическо тяло и етерно тяло. Аз вече ви казах, че вечер астралното тяло и Аза се намират в непрекъсната деятелност. Те отстраняват от физическото тяло това, което създава дневното износване и което в широк смисъл наричаме умора. Сутрин човекът става освежен и отпочинал, защото през нощта неговото астрално тяло и неговият Аз са отстранили тази умора, която го обхваща благодарение на дневните впечатления. За ясновидското наблюдение това е факт: тази непрекъсната в течение на нощта възприемаща деятелност на астралното тяло за отстраняването продуктите на умората. От вън навътре е насочена работата на Аза и астралното тяло над физическото и етерно тяло. Но в съвременния цикъл на развитие човекът още не е достигнал възможността да изпълнява тази дейност напълно самостоятелно. Той може да я изпълни само под ръководството на други по-висши същества.
към текста >>

Сутрин човекът става освежен и отпочинал, защото през нощта неговото астрално тяло и неговият Аз са отстранили тази умора, която го обхваща благодарение на дневните впечатления.
Но съвсем не е толкова лошо, че човек всяка вечер оставя своето физическо тяло и етерно тяло. Аз вече ви казах, че вечер астралното тяло и Аза се намират в непрекъсната деятелност. Те отстраняват от физическото тяло това, което създава дневното износване и което в широк смисъл наричаме умора. Сутрин човекът става освежен и отпочинал, защото през нощта неговото астрално тяло и неговият Аз са отстранили тази умора, която го обхваща благодарение на дневните впечатления. За ясновидското наблюдение това е факт: тази непрекъсната в течение на нощта възприемаща деятелност на астралното тяло за отстраняването продуктите на умората. От вън навътре е насочена работата на Аза и астралното тяло над физическото и етерно тяло. Но в съвременния цикъл на развитие човекът още не е достигнал възможността да изпълнява тази дейност напълно самостоятелно. Той може да я изпълни само под ръководството на други по-висши същества. По този начин, човекът, така да се каже, всяка вечер се приема, като че ли в лоното на висшите същества, които му дават способността по правилен начин да работи над своето физическо и етерно тяло; и то всъщност заедно с тези същества – защото ние не можем да ги наречем нашественици, които вечер по правилен начин духовно поддържат неговата кръвоносна и нервна система.
към текста >>

За ясновидското наблюдение това е факт: тази непрекъсната в течение на нощта възприемаща деятелност на астралното тяло за отстраняването продуктите на умората.
Но съвсем не е толкова лошо, че човек всяка вечер оставя своето физическо тяло и етерно тяло. Аз вече ви казах, че вечер астралното тяло и Аза се намират в непрекъсната деятелност. Те отстраняват от физическото тяло това, което създава дневното износване и което в широк смисъл наричаме умора. Сутрин човекът става освежен и отпочинал, защото през нощта неговото астрално тяло и неговият Аз са отстранили тази умора, която го обхваща благодарение на дневните впечатления. За ясновидското наблюдение това е факт: тази непрекъсната в течение на нощта възприемаща деятелност на астралното тяло за отстраняването продуктите на умората. От вън навътре е насочена работата на Аза и астралното тяло над физическото и етерно тяло. Но в съвременния цикъл на развитие човекът още не е достигнал възможността да изпълнява тази дейност напълно самостоятелно. Той може да я изпълни само под ръководството на други по-висши същества. По този начин, човекът, така да се каже, всяка вечер се приема, като че ли в лоното на висшите същества, които му дават способността по правилен начин да работи над своето физическо и етерно тяло; и то всъщност заедно с тези същества – защото ние не можем да ги наречем нашественици, които вечер по правилен начин духовно поддържат неговата кръвоносна и нервна система.
към текста >>

24. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тогава излизайки от своето физическо и етерно тяло човекът не чувствуваше умора, не чувствуваше нужда от почивка.
Обаче целият свят от мъгляви физически форми изчезваше, но в замяна на това се появяваше един духовен свят. Човекът преминаваше в един духовен свят без резки граници. Духовните същества бяха негови съжители. Така се меняха ден и нощ през първите времена на Атлантида; когато човекът се потопяваше в неговото физическо тяло, той имаше пред себе си само неясни, замъглени образи на физическото; но когато нощем напускаше своето физическо тяло, той имаше възможност макар и малко неясно, да живее духовно между духове, да се движи между духове. И преди всичко целият чувствен живот на човека беше съвсем различен през Атлантската епоха. Тогава излизайки от своето физическо и етерно тяло човекът не чувствуваше умора, не чувствуваше нужда от почивка. Но той и не би намерил почивка, защото навлизаше в духовния свят и там беше сферата на неговата дейност. Напротив, когато се съмваше, той чувствуваше нужда от почивка и търсеше своето легло, което беше неговото собствено тяло. Там той почиваше. Той се вмъкваше в своето тяло и почиваше именно през деня. Следователно през първите времена на Атлантида животът е бил съвършено различен от днешния.
към текста >>

25. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо.
Тогавашният човек никога не си казваше: „Ето, сега аз умирам! ”, или: „Ето, сега аз изпадам в безсъзнание! ”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно. Нека да си представим следното: Да си представим как вечер лягаме да спим, как астралното тяло се раздвижва и напуска физическото тяло и всичко това става по време на пълнолуние. Следователно, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото, астралното тяло се движи над тях и всичко това става при пълнолуние. Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо. Но същевременно ясновидецът вижда и духовни потоци, тръгващи от Луната и как тези потоци пронизват астралните същества. Бихме могли да видим още, как фактически от Луната тръгват духовни потоци, които пронизват и укрепват астралното тяло, като повлияват онази негова дейност, която то упражнява спрямо физическото тяло. Да предположим, че ние сме „човеци” в древната Лемурийска епоха; тогава астралното тяло би възприемало това нахлуване на духовните сили, би поглеждало нагоре с думите: „Това е Озирис, който ме укрепва, който работи върху мен, аз виждам как неговите действия минават през мен! ”. И през нощта ние бихме се чувствували приютени в лоното на Озирис, бихме живяли, така да се каже, с нашия Аз в Озирис. Ние бихме имали усещането: „Аз и Озирис сме едно”.
към текста >>

26. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Днешното човечество все още не може да го разбере, и ако един учен би присъствувал на подобни лекции, той не би могъл да не оприличи цялата аудитория на едно сборище от уморазстроени хора.
Темата, която развивам пред Вас и която кулминира в учението за макрокосмическия човек, съдържа най-дълбоките космически тайни и това учение рано или късно ще стане част от общото образование. Днешното човечество все още не може да го разбере, и ако един учен би присъствувал на подобни лекции, той не би могъл да не оприличи цялата аудитория на едно сборище от уморазстроени хора. Обаче ние се намираме в зората на една нова епоха, когато самите факти ще опровергаят всички фантастични теории на днешната наука и ще принудят хората да потърсят пътя към големите истини на първичната мъдрост.
към текста >>

27. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Как се случва това всъщност, не е нужно да ни занимава сега; важното е, че този свят ни носи сили, които прогонват умората.
Има ли тогава доловими въздействия на света, който виждаме в екстаза, но не и в нормален сън? За въздействията на света в който сме по време на сън, ние всички можем да се уверим когато се събуждаме на сутринта. Нашето състояние тогава е различно от онова, което е било предишната вечер. Вечерта ние сме уморени, силите ни са изчерпани и трябва да бъдат възстановени; а на сутринта се събуждаме със свежи сили, събрани по време на съня. Когато със своя Аз и астрално тяло човекът е предаден на един друг свят, той извлича от този свят който в екстаза е доловим, а в нормалния сън е заличен силите, от които се нуждае за дневния живот. Как се случва това всъщност, не е нужно да ни занимава сега; важното е, че този свят ни носи сили, които прогонват умората. Светът, от който струят избавящи от умората сили е същият, който виждаме в екстаза. Всяка сутрин ние забелязваме въздействията на света, който възприемаме в екстаза, но не и в съня. Когато има свят, пораждащ въздействия, вече не можем да говорим за нереалност.
към текста >>

Светът, от който струят избавящи от умората сили е същият, който виждаме в екстаза.
За въздействията на света в който сме по време на сън, ние всички можем да се уверим когато се събуждаме на сутринта. Нашето състояние тогава е различно от онова, което е било предишната вечер. Вечерта ние сме уморени, силите ни са изчерпани и трябва да бъдат възстановени; а на сутринта се събуждаме със свежи сили, събрани по време на съня. Когато със своя Аз и астрално тяло човекът е предаден на един друг свят, той извлича от този свят който в екстаза е доловим, а в нормалния сън е заличен силите, от които се нуждае за дневния живот. Как се случва това всъщност, не е нужно да ни занимава сега; важното е, че този свят ни носи сили, които прогонват умората. Светът, от който струят избавящи от умората сили е същият, който виждаме в екстаза. Всяка сутрин ние забелязваме въздействията на света, който възприемаме в екстаза, но не и в съня. Когато има свят, пораждащ въздействия, вече не можем да говорим за нереалност.
към текста >>

28. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Вечер чувстваме умора, защото тези сили за изчерпани, и през съня те се попълват отново; много сили се вливат в нас през нощта, различни от онези, които ние сме придобили в резултат на своята дневна активност.
Но ние извличаме от съня много повече, отколкото самите ние внасяме в него със своите съзнателни изживявания. През деня ние изразходваме сили, участвайки в случващото се около нас. Вечер чувстваме умора, защото тези сили за изчерпани, и през съня те се попълват отново; много сили се вливат в нас през нощта, различни от онези, които ние сме придобили в резултат на своята дневна активност. Следователно живота ни през съня е източникът на безкраен брой сили, от които се нуждаем за будния живот.
към текста >>

29. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Отново всеки, който отдава умората вечер на натрупването на токсини, може да дава правилното обяснение доколкото засяга външните факти, но доколкото е замесена душата, той не обяснява нищо от онова, което е съществено там за духовния изследовател.
Следователно може да се каже, че материалистичното мислене има своето оправдание, но само в определена област. За всичко, което е предмет на законите на духовността, а не на онези на механиката, трябва да се прилага духовно мислене. Когато някой казва: "Вие се появявате със специфична физиология, за която се твърди, че има свои собствени закони, но аз зная, че има определени процеси в мозъка, които обясняват мисленето" той внася неща от различно естество, и в друга област той прави същата грешка като човека, който вярва в двата демона в часовника. Колкото малко часовникът може да бъде обяснен с демони, толкова малко мисленето може да бъде обяснено с движенията на атоми в мозъка. Отново всеки, който отдава умората вечер на натрупването на токсини, може да дава правилното обяснение доколкото засяга външните факти, но доколкото е замесена душата, той не обяснява нищо от онова, което е съществено там за духовния изследовател.
към текста >>

30. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Тя може най-много да допусне, че преумората в духовната работа може да разболее нервната система и мозъка, но не и душата.
Едно друго запитване гласи: „Какво е отношението на теософията към душевните заболявания? Днешната наука отрича, че някой може да се разболее душевно поради едно неправилно и погрешно мислене. Тя може най-много да допусне, че преумората в духовната работа може да разболее нервната система и мозъка, но не и душата. Така ли също смята и теософията? “
към текста >>

31. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Но физическият мозък е този, който е вътрешно свързан с това, и когато човек измори физическия мозък, много, много добре забелязва неговата умора в съответната етерна част.
Главата, мозъкът сякаш е изкристализирал от етерното тяло и е вътре в него така, че биха могли да се сравнят с водна маса и парче лед, което плува в нея, ако сравним етерното тяло с водата, а леда – с изкристализиралото от него физическо тяло. Но човек чувства, преживява, че има вътрешна взаимовръзка между това, което може да нарече етерната част на главата или на мозъка и самата физическа глава. Тогава той знае как създава своите мисли, как изгражда картините на спомените си вътре в етерното тяло и как физическият мозък сякаш е само отражателен апарат, но знае също как мозъкът е в тясна връзка с физическото тяло. Това може да се изживее по-специално тогава, когато трябва да се занимава много напрегнато с усилия във връзка с физическия план, с физическото битие, когато трябва да размишлява много за нещата, следователно когато трябва да напряга физическото си тяло така, че то да изважда от дълбините на живота споменните представи, за да ги задържи заедно. При такъв процес, независимо дали човек знае това или не, отначало взема участие етерното тяло. Но физическият мозък е този, който е вътрешно свързан с това, и когато човек измори физическия мозък, много, много добре забелязва неговата умора в съответната етерна част. Тогава той забелязва, че в това, което се изживява като елементарна част на мозъка, има нещо като пън, като чуждо тяло, че вече не може да достигне до това, до което трябва да достигне, тъй като подвижността във физическия мозък е нещо, което трябва да върви паралелно с подвижността в етерното тяло. Тогава човек може да има ясното чувство: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия свят, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва. – Елементарното тяло не се изморява. Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка. Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили.
към текста >>

Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка.
При такъв процес, независимо дали човек знае това или не, отначало взема участие етерното тяло. Но физическият мозък е този, който е вътрешно свързан с това, и когато човек измори физическия мозък, много, много добре забелязва неговата умора в съответната етерна част. Тогава той забелязва, че в това, което се изживява като елементарна част на мозъка, има нещо като пън, като чуждо тяло, че вече не може да достигне до това, до което трябва да достигне, тъй като подвижността във физическия мозък е нещо, което трябва да върви паралелно с подвижността в етерното тяло. Тогава човек може да има ясното чувство: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия свят, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва. – Елементарното тяло не се изморява. Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка. Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили. И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш. – Етерното тяло не може да се изхаби. Но очаквайки от мозъка прекомерни неща по околния път, човек може да продължи още повече да го изморява и да го доведе до едно отказващо живота, мъртво състояние. Живият организъм не издържа нещо, което трябва да е в нормална връзка с него, да е частично мъртво, да изпада в неестествено състояние.
към текста >>

И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш.
Тогава той забелязва, че в това, което се изживява като елементарна част на мозъка, има нещо като пън, като чуждо тяло, че вече не може да достигне до това, до което трябва да достигне, тъй като подвижността във физическия мозък е нещо, което трябва да върви паралелно с подвижността в етерното тяло. Тогава човек може да има ясното чувство: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия свят, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва. – Елементарното тяло не се изморява. Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка. Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили. И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш. – Етерното тяло не може да се изхаби. Но очаквайки от мозъка прекомерни неща по околния път, човек може да продължи още повече да го изморява и да го доведе до едно отказващо живота, мъртво състояние. Живият организъм не издържа нещо, което трябва да е в нормална връзка с него, да е частично мъртво, да изпада в неестествено състояние. Следователно, изхождайки от едно свободно решение, човек трябва да си каже: За да не умъртвиш част от мозъка си, която след това още повече ще се разраства, трябва да спреш, когато почувстваш мозъка си като като парче чуждо тяло в себе си.
към текста >>

32. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера.
В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това. И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера. Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера. Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос.
към текста >>

33. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора.
В човека през време на съня растителният живот е деен за възстановяване на неговите изчерпани през деня сили. Той не е така деен при събуждането. Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън. С това се обясняват много неща, които стават между душата и тялото на човека. Някои хора се чувствуват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да живеят повече в тяхната душевна част. Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора. Колкото по-малко изморен се чувствува човек сутрин при събуждането си от сън, толкова по-дееспособен се чувствува той. Но нашият деен живот, самият буден живот е като умъртвяването на растенията зимно време. Всеки ден ние внасяме умъртвяващи сили в нашия организъм и накрая ние умираме. От това можем да разберем как съзнателният, проникнатият от Аза дневен живот, консумира от физическото тяло и етерното тяло. Ние умираме, защото живеем съзнателно.
към текста >>

Те стигат до заключението, че съня е едно състояние на умора, че сънят съществува, за да премахне умората.
Хората полагат големи усилия да обяснят съня. Те стигат до заключението, че съня е едно състояние на умора, че сънят съществува, за да премахне умората. Обаче сънят не е никакво състояние на умора, защото едно малко дете спи най-много. Сънят е нещо, което се включва в общият живот, в ритъма на събуждането и заспиването. Както през време на зимата виждаме природата да умира, така и в нас умира нещо през време, когато живеем и сме будни. Когато сме минали през вратата на смъртта, ние напускаме нашето физическо и нашето етерно тяло: тогава Азът и астралното тяло биха могли да ни осветяват, както Слънцето и Луната, които нямат да осветляват нищо. Фактически обаче е възможно състоянието, когато е възможно състоянието, че Азът и астралното тяло да продължават да живеят също и когато нямат да осветляват нищо.
към текста >>

Обаче сънят не е никакво състояние на умора, защото едно малко дете спи най-много.
Хората полагат големи усилия да обяснят съня. Те стигат до заключението, че съня е едно състояние на умора, че сънят съществува, за да премахне умората. Обаче сънят не е никакво състояние на умора, защото едно малко дете спи най-много. Сънят е нещо, което се включва в общият живот, в ритъма на събуждането и заспиването. Както през време на зимата виждаме природата да умира, така и в нас умира нещо през време, когато живеем и сме будни. Когато сме минали през вратата на смъртта, ние напускаме нашето физическо и нашето етерно тяло: тогава Азът и астралното тяло биха могли да ни осветяват, както Слънцето и Луната, които нямат да осветляват нищо. Фактически обаче е възможно състоянието, когато е възможно състоянието, че Азът и астралното тяло да продължават да живеят също и когато нямат да осветляват нищо.
към текста >>

34. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта.
Когато човек води нормален здравословен живот, в течение на денонощието той преминава през будно и спящо състояние. Ние знаем, че когато той заспи, физическото и етерното тяло остават в леглото и че навън излизат астралното тяло и Азът. Какво тогава става с това, което остава в леглото? Когато ясновидецът погледне от своето астрално тяло към това, което се извършва в етерното и физическото тяло, вижда как там започва един по-скоро вегетативен живот, един живот, който всъщност се руши чрез дневното съзнание. Уморяването се компенсира; това означава: в етерното и във физическото тяло нещо започва да цъфти и избуява, а астралното тяло и Азът са се оттеглили. Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта. Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса. Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук? Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта. Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването.
към текста >>

35. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

У едни хора тези сили са толкова, че той едва може да бодърствува една нощ, без да го надделее умората, у други пък те са повече и им позволяват да останат будни по-дълго време.
Това, което лъчезари към тебе като мъдрост, е дейността, подвижността, движението на твоето етерно тяло. И минава времето, това бе описано също и в публичната сказка минава времето, което трае само няколко дни и през което имаме впечатлението: Животът протича като една картина от спомени. Нашите мисли, които през време на земния живот са се превърнали в наши спомени, се разгръщат така да се каже в тази картина от спомени, те още веднъж се явяват пред нашата душа. И ние можем да поддържаме това състояние толкова време, колкото имаме силата при нормални условия да се задържим будни във физическото тяло през време на земния живот. Тук не се касае за това, колко време сме останали някога будни в живота при ненормални условия, а за това, какви сили имаме в себе си, за да се задържим будни. У едни хора тези сили са толкова, че той едва може да бодърствува една нощ, без да го надделее умората, у други пък те са повече и им позволяват да останат будни по-дълго време. Обаче от количеството на тези сили зависи, от колко време се нуждае човек, за да завърши преживяването на тази картина на спомените. Но заминалият има също ясното съзнание; благодарение на това, че на задния план се намира звездата от воля, и тази картина от спомени се намира онова, което сме постигнали през последния земен живот; че в нея се намира това, което показва с колко сме узрели повече, придобивката в повече в сравнение с това, което сме имали при нашето навлизане в раждането, която придобивка сега отнасяме през смъртта. И това, което можем да наречем като плод на последния си земен живот, ние го чувствуваме така, като че то не би останало такова, каквото е било през време на картината от спомени, но като че се отдалечава, отива надалече, като че прониква в бъдещето на времената и изчезва в това бъдеще на времената.
към текста >>

36. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота.
Виждането на панорамата на живота. Съдбините на хората като божествени дела. Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост. Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ. Поглед върху живите. Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам.
към текста >>

Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло.
Съдбините на хората като божествени дела. Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост. Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ. Поглед върху живите. Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам. Значението на жертвената смърт и на човешкото съзнание за това.
към текста >>

37. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Въпреки че по време на съня до следващото състояние на съзнание умората изчезва – много по-малко чрез съня, отколкото благодарение на покоя по време на съня, – все пак това изчезване на умората е частично.
Сега имаме и друга, важна и съществена опитност. Когато тук, във физическия свят, живеем, работим, вършим това или онова, имаме изживявания – току-що говорихме за това. Но ние нямаме изживявания просто във физическия свят, а имаме още нещо. И аз искам, въпреки че изразът за тези едновременни изживявания е по-общ, да употребя този израз: докато живеем, ние се уморяваме и изтощаваме. Да, точно това се случва, ние се уморяваме. Въпреки че по време на съня до следващото състояние на съзнание умората изчезва – много по-малко чрез съня, отколкото благодарение на покоя по време на съня, – все пак това изчезване на умората е частично. Защото, разбира се, Вие знаете, че в живота се изтощаваме, че остаряваме, че силите ни постепенно отслабват. Следователно, в по-широк смисъл, ние се уморяваме. И когато човек остарее, знаем, че чрез съня не може да се компенсира всичко. И така, ние се изтощаваме, натрупали сме умора. Да, сега можем да поставим въпроса иначе.
към текста >>

И така, ние се изтощаваме, натрупали сме умора.
Да, точно това се случва, ние се уморяваме. Въпреки че по време на съня до следващото състояние на съзнание умората изчезва – много по-малко чрез съня, отколкото благодарение на покоя по време на съня, – все пак това изчезване на умората е частично. Защото, разбира се, Вие знаете, че в живота се изтощаваме, че остаряваме, че силите ни постепенно отслабват. Следователно, в по-широк смисъл, ние се уморяваме. И когато човек остарее, знаем, че чрез съня не може да се компенсира всичко. И така, ние се изтощаваме, натрупали сме умора. Да, сега можем да поставим въпроса иначе. След като сме казали това, можем да попитаме: защо боговете ни позволяват да натрупаме умора, защо се уморяваме? Фактът, че тук се уморяваме, че се изтощаваме, ни дава нещо, което означава много, наистина много за нашия живот. Сега ние трябва да оформим понятието за натрупването на умора в един по-широк смисъл от обичайния. Трябва да го поставим ясно пред душата си – понятието за натрупване на умора.
към текста >>

След като сме казали това, можем да попитаме: защо боговете ни позволяват да натрупаме умора, защо се уморяваме?
Защото, разбира се, Вие знаете, че в живота се изтощаваме, че остаряваме, че силите ни постепенно отслабват. Следователно, в по-широк смисъл, ние се уморяваме. И когато човек остарее, знаем, че чрез съня не може да се компенсира всичко. И така, ние се изтощаваме, натрупали сме умора. Да, сега можем да поставим въпроса иначе. След като сме казали това, можем да попитаме: защо боговете ни позволяват да натрупаме умора, защо се уморяваме? Фактът, че тук се уморяваме, че се изтощаваме, ни дава нещо, което означава много, наистина много за нашия живот. Сега ние трябва да оформим понятието за натрупването на умора в един по-широк смисъл от обичайния. Трябва да го поставим ясно пред душата си – понятието за натрупване на умора. Ще го разберете най-добре, ако си го представите по следния начин. Ако сега попитам някого:
към текста >>

Сега ние трябва да оформим понятието за натрупването на умора в един по-широк смисъл от обичайния.
И когато човек остарее, знаем, че чрез съня не може да се компенсира всичко. И така, ние се изтощаваме, натрупали сме умора. Да, сега можем да поставим въпроса иначе. След като сме казали това, можем да попитаме: защо боговете ни позволяват да натрупаме умора, защо се уморяваме? Фактът, че тук се уморяваме, че се изтощаваме, ни дава нещо, което означава много, наистина много за нашия живот. Сега ние трябва да оформим понятието за натрупването на умора в един по-широк смисъл от обичайния. Трябва да го поставим ясно пред душата си – понятието за натрупване на умора. Ще го разберете най-добре, ако си го представите по следния начин. Ако сега попитам някого:
към текста >>

Трябва да го поставим ясно пред душата си – понятието за натрупване на умора.
И така, ние се изтощаваме, натрупали сме умора. Да, сега можем да поставим въпроса иначе. След като сме казали това, можем да попитаме: защо боговете ни позволяват да натрупаме умора, защо се уморяваме? Фактът, че тук се уморяваме, че се изтощаваме, ни дава нещо, което означава много, наистина много за нашия живот. Сега ние трябва да оформим понятието за натрупването на умора в един по-широк смисъл от обичайния. Трябва да го поставим ясно пред душата си – понятието за натрупване на умора. Ще го разберете най-добре, ако си го представите по следния начин. Ако сега попитам някого:
към текста >>

Но докато натрупваме постоянно житейска умора, това усещане за нашата вътрешност постепенно нараства, усещането за пространствено-вътрешното в тялото.
Ние сме устроени така, че да знаем нещо за нашето физическо тяло само тогава, когато не всичко с него е в ред. Имаме всъщност само едно по-широко чувство за нашето физическо тяло. То се засилва, когато нещо не е в ред. Но когато имаме това най-общо чувство, ние знаем твърде малко за вътрешността на нашето тяло. Който е имал силно главоболие, той знае нещо за вътрешността на главата си малко повече от анатома, който познава само физическото съдържание на главата. Но докато натрупваме постоянно житейска умора, това усещане за нашата вътрешност постепенно нараства, усещането за пространствено-вътрешното в тялото.
към текста >>

Само защото състоянието настъпва толкова бавно, едва забележимо, не се обръща внимание как се развива усещането за физическото, за умората.
Животът ни се състои в това, че постепенно се учим да усещаме нашето физическо тяло. Докато то, бих казал, се втвърдява, ние се учим да го усещаме. За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане. Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст. Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен. Само защото състоянието настъпва толкова бавно, едва забележимо, не се обръща внимание как се развива усещането за физическото, за умората. Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни.
към текста >>

Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост.
Докато то, бих казал, се втвърдява, ние се учим да го усещаме. За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане. Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст. Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен. Само защото състоянието настъпва толкова бавно, едва забележимо, не се обръща внимание как се развива усещането за физическото, за умората. Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни. Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост.
към текста >>

Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава.
За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане. Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст. Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен. Само защото състоянието настъпва толкова бавно, едва забележимо, не се обръща внимание как се развива усещането за физическото, за умората. Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни. Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост. То представлява цяла тъкан от чиста мъдрост.
към текста >>

Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас.
Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен. Само защото състоянието настъпва толкова бавно, едва забележимо, не се обръща внимание как се развива усещането за физическото, за умората. Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни. Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост. То представлява цяла тъкан от чиста мъдрост. Докато натрупваме в живота умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи. Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира.
към текста >>

Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост.
Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни. Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост. То представлява цяла тъкан от чиста мъдрост. Докато натрупваме в живота умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи. Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира. Стомахът ни се уморява, той се уморява най-вече поради факта, че се храним неправилно. Но въпреки това, докато той натрупва умора, в нас се втъкава цялата мъдрост, една картина на мъдростта от Космоса: как се изгражда стомахът.
към текста >>

Докато натрупваме в живота умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи.
Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни. Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост. То представлява цяла тъкан от чиста мъдрост. Докато натрупваме в живота умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи. Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира. Стомахът ни се уморява, той се уморява най-вече поради факта, че се храним неправилно. Но въпреки това, докато той натрупва умора, в нас се втъкава цялата мъдрост, една картина на мъдростта от Космоса: как се изгражда стомахът. Колко величествен и чуден е нашият вътрешен организъм, това възниква в картината. И то оживява сега, когато сме отхвърлили от астралното си тяло свързаното със земята.
към текста >>

Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира.
Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни. Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост. То представлява цяла тъкан от чиста мъдрост. Докато натрупваме в живота умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи. Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира. Стомахът ни се уморява, той се уморява най-вече поради факта, че се храним неправилно. Но въпреки това, докато той натрупва умора, в нас се втъкава цялата мъдрост, една картина на мъдростта от Космоса: как се изгражда стомахът. Колко величествен и чуден е нашият вътрешен организъм, това възниква в картината. И то оживява сега, когато сме отхвърлили от астралното си тяло свързаното със земята. И това е, което ни изпълва като дух-живот и което сега живее в нас.
към текста >>

Но въпреки това, докато той натрупва умора, в нас се втъкава цялата мъдрост, една картина на мъдростта от Космоса: как се изгражда стомахът.
Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост. То представлява цяла тъкан от чиста мъдрост. Докато натрупваме в живота умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи. Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира. Стомахът ни се уморява, той се уморява най-вече поради факта, че се храним неправилно. Но въпреки това, докато той натрупва умора, в нас се втъкава цялата мъдрост, една картина на мъдростта от Космоса: как се изгражда стомахът. Колко величествен и чуден е нашият вътрешен организъм, това възниква в картината. И то оживява сега, когато сме отхвърлили от астралното си тяло свързаното със земята. И това е, което ни изпълва като дух-живот и което сега живее в нас. Мъдростта за нас самите, за нашия чуден строеж на вътрешността ни сега живее в нас.
към текста >>

Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си сътрудничат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост.
Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии. Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера. В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии. Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си сътрудничат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост.
към текста >>

38. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните.
Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство. С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г. всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
към текста >>

39. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато се чувства умората, когато се чувства старостта, това не е този съ-живот, какъвто той представлява в ранните детски години.
Първата следатлантска епоха, последвала непосредствено след атлантската катастрофа, е индийската културна епоха. Тя отива далеч в миналото зад периода, осветяван от историческите документи. Ще намерите кратко нейно описание в книгата ми "Въведение в тайната наука". Но днес за нас е важно следното, което ясно трябва да стои пред душата: в тази културна епоха човек е живеел така, че духовно-душевното му развитие и неговото телесно развитие са вървели съвместно чак до 50 години. Под тази съвместност се подразбира нещо различно, от това, което сега имаме. Когато се чувства умората, когато се чувства старостта, това не е този съ-живот, какъвто той представлява в ранните детски години. Не, това, което сега в късните години преживяваме физически-телесно, в съзнанието не е непосредствено съединено с духовно-душевното. Ние не вземаме участие в упадъка на нашето физически-телесно развитие. Именно тогава, когато бихме могли да участваме в упадъка на физически-телесното, ние преминаваме сякаш нещо като обратно развитие. Общият упадък на физически-телесното, минерализацията на мозъчната маса, склерозирането на телесността – именно по това време ще научаваме безкрайно много за духовния свят. Чрез нашата телесност още научаваме това, което сега трябва да научаваме чрез духовната наука, – ако изобщо търсим знания за духовния свят.
към текста >>

40. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Когато човек прочете статията на Адолф Келер тя е добре замислена и спада към най-добрите публикации по тази тема той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: Реформация поражда свобода на инициативата, свободата на инициативата идва от Реформацията; и така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят.
Когато човек прочете статията на Адолф Келер тя е добре замислена и спада към най-добрите публикации по тази тема той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: Реформация поражда свобода на инициативата, свободата на инициативата идва от Реформацията; и така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят. Ето кое трябва да бъде преодоляно: тази жажда за абстракции, тези бедни и клети понятия, при които човек сякаш облизва пръстите си от удоволствие, понеже вярва, че казва нещо възвишено и умно, само защото си служи с няколко пълни абстракции.
към текста >>

41. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно.
В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок. Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието. Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините. Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък. Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми. Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина.
към текста >>

42. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

уморяват човека, и той трябва да заспи, понеже сънят ще премахне умората.
Аз многократно съм изтъквал, че когато трябва да се произнесе върху съотношенията между физическото и етерното тяло от една страна и заспиването от друга, днешното повърхностно мислене прави голяма грешка. Обикновено нещата се представят по следния начин: Разбира се, аз само обобщавам в няколко думи това, което съм излагал често пред Вас в моите лекции. Накратко, хората смятат, че напрежението, мускулната работа, движенията и т.н. уморяват човека, и той трябва да заспи, понеже сънят ще премахне умората. Обаче това не е вярно; не винаги умората е тази, която влече след себе си заспиването. Представете си например един добре на хранен и отпочинал рентиер, който се заслушва в една антропософска лекция и още след първите изречения се унася в дълбока дрямка едва ли от умора! Но ако човек вникне правилно в тези неща, той ще установи, че тук обикновеното мислене просто смесва причината със следствието. В действителност ние се уморяваме, защо то искаме да заспим. Причините за заспиването изобщо не се намират в областта на телесната умора, те лежат много по-дълбоко.
към текста >>

Обаче това не е вярно; не винаги умората е тази, която влече след себе си заспиването.
Аз многократно съм изтъквал, че когато трябва да се произнесе върху съотношенията между физическото и етерното тяло от една страна и заспиването от друга, днешното повърхностно мислене прави голяма грешка. Обикновено нещата се представят по следния начин: Разбира се, аз само обобщавам в няколко думи това, което съм излагал често пред Вас в моите лекции. Накратко, хората смятат, че напрежението, мускулната работа, движенията и т.н. уморяват човека, и той трябва да заспи, понеже сънят ще премахне умората. Обаче това не е вярно; не винаги умората е тази, която влече след себе си заспиването. Представете си например един добре на хранен и отпочинал рентиер, който се заслушва в една антропософска лекция и още след първите изречения се унася в дълбока дрямка едва ли от умора! Но ако човек вникне правилно в тези неща, той ще установи, че тук обикновеното мислене просто смесва причината със следствието. В действителност ние се уморяваме, защо то искаме да заспим. Причините за заспиването изобщо не се намират в областта на телесната умора, те лежат много по-дълбоко. Щом външният свят престане да ни радва, у нас се поражда копнежът да се оттеглим от него.
към текста >>

Представете си например един добре на хранен и отпочинал рентиер, който се заслушва в една антропософска лекция и още след първите изречения се унася в дълбока дрямка едва ли от умора!
Аз многократно съм изтъквал, че когато трябва да се произнесе върху съотношенията между физическото и етерното тяло от една страна и заспиването от друга, днешното повърхностно мислене прави голяма грешка. Обикновено нещата се представят по следния начин: Разбира се, аз само обобщавам в няколко думи това, което съм излагал често пред Вас в моите лекции. Накратко, хората смятат, че напрежението, мускулната работа, движенията и т.н. уморяват човека, и той трябва да заспи, понеже сънят ще премахне умората. Обаче това не е вярно; не винаги умората е тази, която влече след себе си заспиването. Представете си например един добре на хранен и отпочинал рентиер, който се заслушва в една антропософска лекция и още след първите изречения се унася в дълбока дрямка едва ли от умора! Но ако човек вникне правилно в тези неща, той ще установи, че тук обикновеното мислене просто смесва причината със следствието. В действителност ние се уморяваме, защо то искаме да заспим. Причините за заспиването изобщо не се намират в областта на телесната умора, те лежат много по-дълбоко. Щом външният свят престане да ни радва, у нас се поражда копнежът да се оттеглим от него. Тогава душевно-духовният човек напуска телесно-физическия човек, в резултат на което възниква чувството на умора.
към текста >>

Причините за заспиването изобщо не се намират в областта на телесната умора, те лежат много по-дълбоко.
уморяват човека, и той трябва да заспи, понеже сънят ще премахне умората. Обаче това не е вярно; не винаги умората е тази, която влече след себе си заспиването. Представете си например един добре на хранен и отпочинал рентиер, който се заслушва в една антропософска лекция и още след първите изречения се унася в дълбока дрямка едва ли от умора! Но ако човек вникне правилно в тези неща, той ще установи, че тук обикновеното мислене просто смесва причината със следствието. В действителност ние се уморяваме, защо то искаме да заспим. Причините за заспиването изобщо не се намират в областта на телесната умора, те лежат много по-дълбоко. Щом външният свят престане да ни радва, у нас се поражда копнежът да се оттеглим от него. Тогава душевно-духовният човек напуска телесно-физическия човек, в резултат на което възниква чувството на умора. Ние се уморяваме, защото искаме да заспим, и съвсем не е вярно, че заспиваме, защото сме уморени. В това стига да иска може да се убеди всеки. Впрочем убеждаването в неща, които са свързани с разчупване на ежедневните и удобни шаблони, е изключително трудно.
към текста >>

Тогава душевно-духовният човек напуска телесно-физическия човек, в резултат на което възниква чувството на умора.
Представете си например един добре на хранен и отпочинал рентиер, който се заслушва в една антропософска лекция и още след първите изречения се унася в дълбока дрямка едва ли от умора! Но ако човек вникне правилно в тези неща, той ще установи, че тук обикновеното мислене просто смесва причината със следствието. В действителност ние се уморяваме, защо то искаме да заспим. Причините за заспиването изобщо не се намират в областта на телесната умора, те лежат много по-дълбоко. Щом външният свят престане да ни радва, у нас се поражда копнежът да се оттеглим от него. Тогава душевно-духовният човек напуска телесно-физическия човек, в резултат на което възниква чувството на умора. Ние се уморяваме, защото искаме да заспим, и съвсем не е вярно, че заспиваме, защото сме уморени. В това стига да иска може да се убеди всеки. Впрочем убеждаването в неща, които са свързани с разчупване на ежедневните и удобни шаблони, е изключително трудно. Ние можем да се убедим, само ако искаме да се убедим. И тогава, в заспиването няма да виждаме само един физиологичен процес; за нас то ще прерасне в един космически процес, който погледнат във всичките му подробности съдържа моралните импулси като реални сили, а не като думи.
към текста >>

43. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Затова трябва да ме извините, скъпи приятели, че тази лекция трябваше да я изнеса с такова изтощение и умора, които иначе не са ми присъщи, които все повече се увеличават, колкото често и да съм тук чрез това, че за съжаление заедно с увеличаването на работата тук, в Щутгарт, не нараства и необходимата помощ.
[3] След лекцията Рудолф Щайнер казва следните думи на слушателите: «Разрешете ми скъпи приятели да споделя нещо необходимо, което често трябваше да го правя в Щутгарт - това, което ще кажа не е свързано с лекцията, - че при сегашните ми престои в Щутгарт за съжаление не ми е възможно да правя това, което преди в известен смисъл принадлежеше към такива Щутгартски посещения, а именно да разговарям частно с някои хора. Щутгартските семинари станаха такива, че те напълно разкъсват моята дейност и моята сила. Това се налага, не защото чрез увеличаването на работата ми се прибавя нещо необхватно ново, но че редом с нейното увеличаване същевременно се налага нещо необходимо за това увеличаване а именно да правя само това, което зависи от мен. Затова трябва да ме извините, скъпи приятели, че тази лекция трябваше да я изнеса с такова изтощение и умора, които иначе не са ми присъщи, които все повече се увеличават, колкото често и да съм тук чрез това, че за съжаление заедно с увеличаването на работата тук, в Щутгарт, не нараства и необходимата помощ. При това мое посещение трябва да се откажа от всеки частен разговор, от всяко частно обсъждане. Ако нещата някога се променят, ще бъдат възможни и такива индивидуални обсъждания, но ако нещата се развиват така, че с все по-голямото увеличение на работата от мен се изискват неща несвързани с нея, тогава денят е изпълнен от сутринта до вечерта и никой всъщност не може да се сърди, а само да ме извини, че не съм в състояние да водя разговори с отделни личности.»
към текста >>

44. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тогава е необходимо да се приложи топлина отвън, в известен смисъл външно да се обвие тумора с топлина, така че постепенно той да бъде излекуван отвън (виж рис.
Или пък може да се случи пластичната, скулптурната дейност на главата (нервно-сетивната система), която се насочва срещу бъбречната дейност, да бъде прекалено силна. Тогава се пораждат туморните образувания. При тях пластичната, закръглящата дейност е твърде силна. Тогава е необходимо да се приложи топлина отвън, в известен смисъл външно да се обвие тумора с топлина, така че постепенно той да бъде излекуван отвън (виж рис. 10, жълто, червено). Всички тумори се лекуват всъщност отвън, необходимо е само, да речем, чрез инжекции с вещества, които работят по определен начин, в организма да се предизвика възможността чрез определено вещество по някакъв път да се стигне до облъчване на тумора (червено).
към текста >>

Всички тумори се лекуват всъщност отвън, необходимо е само, да речем, чрез инжекции с вещества, които работят по определен начин, в организма да се предизвика възможността чрез определено вещество по някакъв път да се стигне до облъчване на тумора (червено).
Или пък може да се случи пластичната, скулптурната дейност на главата (нервно-сетивната система), която се насочва срещу бъбречната дейност, да бъде прекалено силна. Тогава се пораждат туморните образувания. При тях пластичната, закръглящата дейност е твърде силна. Тогава е необходимо да се приложи топлина отвън, в известен смисъл външно да се обвие тумора с топлина, така че постепенно той да бъде излекуван отвън (виж рис. 10, жълто, червено). Всички тумори се лекуват всъщност отвън, необходимо е само, да речем, чрез инжекции с вещества, които работят по определен начин, в организма да се предизвика възможността чрез определено вещество по някакъв път да се стигне до облъчване на тумора (червено).
към текста >>

Така че постепенно, когато успеете да облъчите и заобиколите с топлина тумора, да го доведете дотам да се стопи, да се разпадне.
Така че постепенно, когато успеете да облъчите и заобиколите с топлина тумора, да го доведете дотам да се стопи, да се разпадне. Ако имате възпаление, трябва напротив, да внесете чрез храносмилателния тракт средството в организма там, където е възпалението, да доведете до охлаждане от страна на храносмилателния тракт. Възпалението трябва да се лекува отвътре (виж рис., вдясно).
към текста >>

Те нямат никакъв афинитет към него, но пък се грижат, да кажем, за тумора на гърдите.
им са безразлични, но те се грижат например само за сърцето. На други сърцето им е безразлично и те биват отвеждани през стомаха и сърцето до бъбреците и едва там стават активни. Така всяка субстанция има своя вътрешен афинитет. Само трябва да се приложат правилните субстанции. Но има и такива субстанции, които, ако се инжектират, изобщо не биха повлияли стомашния тумор. Те нямат никакъв афинитет към него, но пък се грижат, да кажем, за тумора на гърдите.
към текста >>

45. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение.
Какво означава да продължите да се занимавате с това? Вижте, ако действително положите усилия да създадете един такъв образ, да го обработите напълно пластично с характерни, ясни линии през първия ден, след като сте имали изживяването, вие сте се напрегнали вече духовно. Подобно нещо изисква духовно напрежение. Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне, - при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, - но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават, какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата. Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, тогава не изпитваме никакво духовно напрежение. Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение. Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, ние сме се напрягали духовно. Човек може да се почувства изморен например също и при четене. Обаче когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга. Напротив, онзи, който действително се е напрегнал духовно, който се е напрегнал чрез вътрешната дейност на душата, той взема тогава една книга, а именно една много интересна книга, тогава в четенето той най-добре се освобождава именно от духовното напрежение. Но естествено човек може да заспи над една книга, когато се е изморил.
към текста >>

46. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах.
Другата група живееше по друг начин. Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах. В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения. В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения. Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене.
към текста >>

47. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието.
Виждате ли, така по най-различни начини животът донася чрез кармата възможностите да вникнем в тези неща. И ако последния път аз изнесох изживяванията с цистерциенския орден, бих искал да допълня онова, което прониква от залеза на школата на Шартр в сърцето и в душата на една извънредно интересна съвременна личност. Сега тя отдавна вече отново е намерила онези светове, за които така много копнееше, обратно при отците от Шартр. И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието.
към текста >>

48. Две общо дадени главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и вреда.
След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и вреда.
към текста >>

49. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде.
Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките. Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде. С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него. Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях. Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht). Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия.
към текста >>

50. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Винаги имаме едно убиване и едно новооживяване чрез хумора, което трябва да стане в душата както на художествено творящия така и на художествено наслаждаващия се.
Това натуралистът не може да направи фактически. Натуралистичното изкуство боледува от това, че му липсва хуморът. Ето защо то ни доставя много мъртви трупове, доставя ни това, което в природата убива всеки по-висш живот, обаче липсва му хуморът, за да оживи отново това, което в първия процес трябва да убие. Даже една прелестна жена по отношение на нея ни се струва, като че не само сме я убили тайнствено, а като че първо сме я малтретирали и след това сме я убили. Това е винаги един процес, който се движи в едната посока, този процес на убиването, който е свързан с това, че трябва да копираме това, което в един по-висш живот побеждава нещо, което в природата иска да встъпи в съществуванието. Винаги имаме едно убиване и едно новооживяване чрез хумора, което трябва да стане в душата както на художествено творящия така и на художествено наслаждаващия се. Ето защо онзи, който иска да нарисува едно пъргаво селско момче на планинското пасище, няма нужда да предаде това, което вижда, а преди всичко трябва да бъде наясно, че в това, което е схванал като художествен замисъл, той убива пъргавото селско момче на планинското пасище, или поне го е вцепенил, и че трябва отново да оживи тази вцепенена форма, трябва да и предаде един израз, един жест, който сега отново съединява с останалата природна връзка това, което е убито в отделните части, и чрез това да даде един нов живот. Такива неща се е опитал да постигне Ходлер. Днес те отговарят напълно на копнежите на хората на изкуството.
към текста >>

51. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек. Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката. Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно. Те инстинктивно се досещаха за характера на връзките между мислите и човешките същества.
към текста >>

52. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Тези подробности са наистина важни, когато размишляваме за човешкия труд, бил той духовен или физически, както и за умората, за необходимостта от почивка: Всички те не биха могли да бъдат разбрани без помощта на основните положения от антропософската Наука за Духа.
Тези подробности са наистина важни, когато размишляваме за човешкия труд, бил той духовен или физически, както и за умората, за необходимостта от почивка: Всички те не биха могли да бъдат разбрани без помощта на основните положения от антропософската Наука за Духа. Представете си, скъпи мои приятели, че един човек е отдаден на тежка физическа работа и че крайниците му са в непрекъснато движение. Какви са последиците от това? Тези, че у него се поражда едно твърде голямо родство с Духа. Докато работим физически, Духът, който е вън, ни обгръща отвсякъде, и оказва огромно влияние върху нас. Прекомерните физически усилия ни правят прекомерно духовни.
към текста >>

53. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората.
Правят се опити в експерименталната психология. Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората. Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни. За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област. Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система. Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот.
към текста >>

Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система.
Правят се опити в експерименталната психология. Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората. Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни. За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област. Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система. Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот. Сърцето тупти през целия живот ден и нощ. Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето.
към текста >>

Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система.
Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област. Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система. Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот. Сърцето тупти през целия живот ден и нощ. Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето. Защото ако човек не мисли духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта на всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване на урока.
към текста >>

Защото ако човек не мисли духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта на всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване на урока.
Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот. Сърцето тупти през целия живот ден и нощ. Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето. Защото ако човек не мисли духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта на всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване на урока.
към текста >>

54. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора.
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора. Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани. Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма. Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това.
към текста >>

Това трябва да се осъществи с помощта на хумора.
Това трябва да се осъществи с помощта на хумора. Защото ако в по-късна възраст имаме срещу себе си един холерик, който е бил такъв и на 8-9-10 години, тогава ние не можем да се справим с него чрез предупреждения: да му направим предупредителна забележка – това него изобщо не го впечатлява. Но ако го накараме да разкаже нещо, което аз самият съм разказал преди това, при което той трябва доста холерично да разиграе разказа – с мимика, тогава той ще трябва да се вживее в своя малък човек и тогава той постепенно успокоява този малък човек в себе си. Той го наглася към своя душевен елемент. И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно. Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава.
към текста >>

И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата.
Чрез този вид социално разграничаване темпераментите са изглаждат взаимно помежду си. Меланхоликът се ободрява, когато е сред меланхолици. А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да изживеят себе си един чрез друг. И ако после има синини по телата им, това действува изключително успокояващо. Така това, което сякаш тайнствено действува от човек на човек, може да бъде превърнато в нещо целебно чрез правилното социално отношение. И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата. Ако го оставим да изживее себе си чрез преодоляване на препятствия, тогава след известно време то ще се завърне успокоено. Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез темпераментите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето. Днес много хора казват, че трябва да се възпитава индивидуално. Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика.
към текста >>

55. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ще забележим състояние на известна умора при него и ще забележим нощни изпотявания.
Да вземем най-обичайното явление в даден човек, който е потенциално туберкулозно болен, т.е. при когото туберкулозата е все още въпрос на бъдеще, все още е в процес на подготовка. Тогава може би ще забележим, че този човек кашля, ще видим, че има болки в гърлото, в гърдите, може би и в крайниците. Ще забележим състояние на известна умора при него и ще забележим нощни изпотявания. Какво е всичко това? Ако разгледаме тези явления, какво всъщност представляват те? Всичко изложено досега, е нещо което се явява като последица от описаните вътрешни дисхармонични взаимовръзки. Но това същевременно е и борба, която организмът започва срещу залегналото като по-дълбока предпоставка. Виждате ли, кашлицата засега да разгледаме такива обикновени неща, ще стигнем и до по-сложните да се подтиска кашлицата, винаги и при всякакви обстоятелства, това съвсем сигурно не е правилно.
към текста >>

От друга страна, ако предразположението към туберкулоза бъде забелязано навреме, е добре, ако например организмът бъде подкрепен чрез това, по масивен начин да бъде възбуден кашличния рефлекс, и особено в следващите лекции ще видим, как може да бъде направено това да бъдат предизвикани последиците, дори чрез определена диета това е възможно, както ще видим да бъдат предизвикани даже явленията на умора.
Безусловно и директно да бъде потискана кашлицата, това при определени условия може да бъде вредно, защото тогава тялото приема в себе си вредности. То кашля по причина, че при това временно предразположение не може да понесе тези вредности и желае да ги отстрани. Кашличният рефлекс е именно показател за това, че нещо става в организма, така че съществува необходимостта на съответните натрапници, които иначе съвсем свободно биха нахлули в организма, да не им се позволи да нахлуят. Но в другите явления, които Ви описах, също представляват отбрана, борба на организма срещу онова, което се надига в лицето на предразположението към туберкулоза. Болните в гърлото, болките в крайниците, те просто показват, че организмът не и позволява да протичат ония процеси, които, бидейки долни процеси, не могат да бъдат надмогнати от горното. От друга страна, ако предразположението към туберкулоза бъде забелязано навреме, е добре, ако например организмът бъде подкрепен чрез това, по масивен начин да бъде възбуден кашличния рефлекс, и особено в следващите лекции ще видим, как може да бъде направено това да бъдат предизвикани последиците, дори чрез определена диета това е възможно, както ще видим да бъдат предизвикани даже явленията на умора. Дори да настъпи на пример отслабване на тегло и това е само отбранително средство. Защото процесът, който се извършва, ако човек не отслабне на тегло, е може би тъкмо онова нещо в долното, което не може да бъде овладяно от горното, така че в случая организмът се отбранява чрез това, че отслабва на тегло, за да може да отсъствува временно това, което не може да бъде овладяно. И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира израз в организма. При този, който все още не е заболял от туберкулоза, но при когото туберкулозата е вероятна, са особено показателни нощните изпотявания. Защото нощните изпотявания не са нищо друго освен една дейност на организма, осъществяваща се по време на сън, която дейност всъщност би трябвало да протича в състояние на будност, под пълното влияние на духовно-физическата дейност.
към текста >>

Такива състояния на умора бих желал да ги нарека не просто субективни явления на умора, но вече чисто органично обусловени явления на умора възникват и преобладават всъщност вина ги от страна на вещество обмяната, която не е овладяна от горното.
Забелязва се, че този храносмилателен процес бива отведен до известен слабителен процес, до едни вид диария. Винаги е необходимо, тези кашлични явления, а също така и гърлобола и други подобни, да бъдат последвани от подобни диарични процеси. Именно това ни показва, как поя вилото се в горното не може да бъде разглеждано само за себе си, и как често лечението на това, което възниква в горното, трябва да бъде търсено чрез процеси в долното, макар да не съществува материална връзка, а само съответствие. Такива състояния на умора бих желал да ги нарека не просто субективни явления на умора, но вече чисто органично обусловени явления на умора възникват и преобладават всъщност вина ги от страна на вещество обмяната, която не е овладяна от горното. Тези състояния на умора, тъй като действително трябва да бъдат предизвикани при туберкулозата, би трябвало да бъдат преодолени в съответния момент, като за целта чрез съответна диета, за подробностите на подобна диета ще говорим още, се погрижим за това, да се осъществи едно доминиращо храносмилане, т.е. храносмилането да стане по-добро, от колкото е било у дадения човек досега. Или бих искал да кажа по-лесно да бъде разградено това, което трябва да бъде разградено от храносмилателния процес. Срещу отслабването ще трябва да се преборим по-късно чрез съответна диета, която отново да доведе до известно напълняване, до нещо, което представлява отлагане в органите, в органната тъкан. А нощните изпотявания трябва да бъдат преодолени по-късно.
към текста >>

Тези състояния на умора, тъй като действително трябва да бъдат предизвикани при туберкулозата, би трябвало да бъдат преодолени в съответния момент, като за целта чрез съответна диета, за подробностите на подобна диета ще говорим още, се погрижим за това, да се осъществи едно доминиращо храносмилане, т.е.
Забелязва се, че този храносмилателен процес бива отведен до известен слабителен процес, до едни вид диария. Винаги е необходимо, тези кашлични явления, а също така и гърлобола и други подобни, да бъдат последвани от подобни диарични процеси. Именно това ни показва, как поя вилото се в горното не може да бъде разглеждано само за себе си, и как често лечението на това, което възниква в горното, трябва да бъде търсено чрез процеси в долното, макар да не съществува материална връзка, а само съответствие. Такива състояния на умора бих желал да ги нарека не просто субективни явления на умора, но вече чисто органично обусловени явления на умора възникват и преобладават всъщност вина ги от страна на вещество обмяната, която не е овладяна от горното. Тези състояния на умора, тъй като действително трябва да бъдат предизвикани при туберкулозата, би трябвало да бъдат преодолени в съответния момент, като за целта чрез съответна диета, за подробностите на подобна диета ще говорим още, се погрижим за това, да се осъществи едно доминиращо храносмилане, т.е. храносмилането да стане по-добро, от колкото е било у дадения човек досега. Или бих искал да кажа по-лесно да бъде разградено това, което трябва да бъде разградено от храносмилателния процес. Срещу отслабването ще трябва да се преборим по-късно чрез съответна диета, която отново да доведе до известно напълняване, до нещо, което представлява отлагане в органите, в органната тъкан. А нощните изпотявания трябва да бъдат преодолени по-късно. След като първоначално сме ги предизвикали, трябва да се направи опит, човек да бъде насочен към вид дейност с помощта на която чрез одухотворени усилия, т.е.
към текста >>

56. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Освен това именно белият дроб силно зависи от физическата работа, и той положително ще бъде увреден, ако човекът е принуден да извършва физическа работа до преумора.
Разбира се, дишането от своя страна зависи от доброто или лошото, обусловено от вътрешния строеж, функциониране на белия дроб. Но по отношение на тази зависимост аз имам предвид вътрешния строеж на белия дроб; дали той е склонен към втвърдяване или към размекване или други подобни, това съществено зависи от характера на околността. Освен това именно белият дроб силно зависи от физическата работа, и той положително ще бъде увреден, ако човекът е принуден да извършва физическа работа до преумора.
към текста >>

57. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И тогава те така действуват, че предизвикват в човека съществено силна умора и смущение: така все пак трябва да подчертаем, трябва силно да подчертаем, че въпреки всичко чрез вегетарианската диета настъпва съществено отбременяване по отношение на умората, като човек става по-работоспособен, поради това че привиква да черпи сили от вътрешността си, които сили той не черпи, но които освобождава именно под формата на разрушителни сили срещу собствения организъм, когато яде месо.
силите, които би трябвало да бъдат развити, ако приемаше само растителна храна, за да може сам да премести нещата на това определено разстояние. Това означава: когато е вегетарианец, организмът от самия себе си трябва да извади на бял свят сили, съвсем различни от силите, ако беше месоядец. Но силите за преодоляването на растителния елемент до нивото на животинския, тези сили съществуват, те са тук. Чрез един вид обратен скок, те в известна степен се връщат обратно в организма и след това започват да действуват в него. И тогава те така действуват, че предизвикват в човека съществено силна умора и смущение: така все пак трябва да подчертаем, трябва силно да подчертаем, че въпреки всичко чрез вегетарианската диета настъпва съществено отбременяване по отношение на умората, като човек става по-работоспособен, поради това че привиква да черпи сили от вътрешността си, които сили той не черпи, но които освобождава именно под формата на разрушителни сили срещу собствения организъм, когато яде месо. Но както казах, аз не агитирам. Аз зная, че и лекарите хомеопати не веднъж са ми отговаряли: да, но като отвикваме хората от месо, ние им всаждаме туберкулоза и други подобни. Да, положително, всичко това е възможно. Но това, което казах сега като чист факт, това именно съществува; нищо не може да се каже срещу това, то съществува. Но разбира се, с удоволствие бих желал да призная, че в нашето съвремие просто съществуват организми, които не могат да понесат чистата растителна храна, които на всяка цена имат нужда от местна храна.
към текста >>

58. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Под страничните явления на това, което, да речем, в туберкулозата се проявява като най-изявените симптоми, са умора, замаяност, трудно заспиване и събуждане.
Под страничните явления на това, което, да речем, в туберкулозата се проявява като най-изявените симптоми, са умора, замаяност, трудно заспиване и събуждане. Когато се появят всички тези симптоми, които могат да се видят при повечето деца в споменатата възраст, е необходимо човек най-напред да изпробва да промени нещо във външния храносмилателен тракт. Там трябва да се дадат минерални средства,[6] още напълно минерални. Тогава ще се види, че ще настъпят промени. Тези неща могат първо да се наблюдават чрез симптомите, които се появяват там.
към текста >>

Наблюдавайте силната умора при склонни към хлороза[10] хора.
Изправянето в ранна възраст първо се проявява само външно. То се подкрепя от това, което протича от горе надолу. Премине ли смяната на зъбите, силата на изправянето се употребява по съответния начин и привършва с елементарното изправяне, след това тя се премества във вътрешността на човека и отвътре трябва да работи за равновесието между силите, идващи от горе надолу и тези от долу нагоре. Тогава силите от горе надолу срещат противоположите сили от долу нагоре. Те се срещат и в тази, бих казал, еднодименсионална (огледално симетрична) среща на силите отгоре и силите отдолу може да се види какво се случва в тази възраст. Наблюдавайте силната умора при склонни към хлороза[10] хора. Те най-често се уморяват не когато вървят хоризонтално, а когато изкачват стъпала. Това директно насочва към тези явления. Именно при изкачването на стъпала склонните към анемия хора са особено затруднени, така че в симптомите, в това, което живо се проявява в развитието, можем да доловим духовно стоящото зад човека. От това, което се спечелва по този начин чрез диагностициращата патология, разбираме какво можем да правим срещу ненормалните явления. За това ще продължим утре.
към текста >>

59. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Един такъв екстремен случай, който създава извънредно големи затруднения пред съвременната медицина, ние имаме в лицето на тумора, на карциномния "неопластичен" процес.
И все пак, макар и първоначално в една абстрактна форма, ние можем да противопоставим тези два природни процеса, физиологичният и патологичният, като известни крайни форми на патологичното, и по този начин да се издигнем до нови и обогатяващи представи. Защото едва ли трябва още с първите стъпки в една наука, да се търси безусловната необходимост, която цари в нея. Това което нарича ме научна истина и закономерност, или пък вътрешна необходимост то може да се появи само в хода на научното дирене. И нещата стоят така, независимо с какъв природен процес или феномен се залавяме да работим. Нека вземем един екстремен случай от човешката патология. Един такъв екстремен случай, който създава извънредно големи затруднения пред съвременната медицина, ние имаме в лицето на тумора, на карциномния "неопластичен" процес. Дори и в микроскопическото изследване при тази болестна картина, ние виждаме как органиката или поне това което изглежда като органика, се променя по такъв начин, че постепенно започва да разрушава целия организъм. На първо време ние можем да си кажем само това, че тук от неизвестните дълбочини на телесната сфера възниква един процес, който се намира в нашите обичайни физиологични процеси и започва да ги смущава, да ги разрушава.
към текста >>

В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма.
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>

60. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако леките депресивни симптоми и умората се задълбочат, могат да възникнат соматични депресивни състояния, които сериозно да застрашат душевното здраве на детето.
И така, когато разказвате нещо на детето, кое най-вече го дразни и възбужда, и после направете така, че то да не се поддава на дразнителя, а да остане вътрешно сдържано и твърдо, и после, след известно време Вие ще доловите един вид прелом в неговия характер. Докато слуша нечий разказ, детето вече не е раздразнително, а изглежда някакси уморено. Нека тази отпадналост продължи известно време, например от 8 до 14 дни, после нека да му позволим, като всяко нормално дете да си поиграе и да тича. След това отново ще се прояви предишната раздразнителност и отново ще се наложи да вземаме мерки срещу нея. По време на лечението трябва да се правят паузи, защото са възможни реакции. Ако леките депресивни симптоми и умората се задълбочат, могат да възникнат соматични депресивни състояния, които сериозно да застрашат душевното здраве на детето.
към текста >>

61. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Противоположност на обмяната на веществата при двете положения. Умора.
Сферични и радиални движения и принцип на Доплер. Критерият за реално движение стои във вътрешни отношения с движещото се. Развилият се човек в много отношения е еманципиран от космоса, но не и ембрионът. Ембрионът „предава по наследство“ мировите сили за по-нататъшния живот. Хоризонтала и вертикала: трябва да се спи в хоризонтално положение, произволни движения човек извършва във вертикално положение. Противоположност на обмяната на веществата при двете положения. Умора. Позоваване на социалните науки. Противоположност на човека и животното. Както произволното движение, така и смъртта при човека и животното са различни. Феноменологията като метод. Задачи за изследователския институт.
към текста >>

62. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Само когато се вгледам в степента на умора на единия и другия, тоест във вътрешния процес, ще мога да разбера за движението.
Често съм привеждал съвсем тривиален пример за двама души, които виждам стоящи един до друг в 9 часа сутринта и в 3 часа следобед, като разликата е, че единият е останал да стои, а другият, след като съм си заминал, след като съм прекратил наблюдението, е отишъл да си върши работата, което му е отнело 6 часа. И сега той отново стои редом до първия в 3 часа следобед. Обаче, наблюдавайки само местоположението им, никога няма да се досетя, какво всъщност става тук. Само когато се вгледам в степента на умора на единия и другия, тоест във вътрешния процес, ще мога да разбера за движението. И така, работата е, че трябва да се стигне до това, какво е направил, какво е изпитал движещият се, ако искаме да характеризираме движението именно като движение в себе си. Но за това трябва и нещо друго, с което искам да се заема утре, но днес поне ще се доближим до проблема.
към текста >>

Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което представлява много сложен ред от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения.
Това засега е единият факт. Другият факт се състои в следното. Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което представлява много сложен ред от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения. Движим се произволно тогава, когато преместваме центъра на тежестта си в посока, успоредна на повърхността на Земята. До определена степен се движим по повърхност, успоредна на повърхността на Земята. В такава плоскост протича процесът, който съпровожда нашите външни произволни движения. И в това, което се разиграва тук, можем да намерим нещо взаимосвързано. Можем, от една страна, да намерим движение успоредно на повърхността на Земята и поява на умора; можем да отидем и по-далеч и да кажем: с това движение, успоредно на повърхността на Земята, което симптоматично се изразява в умората, е представен процесът на обмяна на веществата, съществува умората, предизвикана, следователно, от обмяната на веществата.
към текста >>

Можем, от една страна, да намерим движение успоредно на повърхността на Земята и поява на умора; можем да отидем и по-далеч и да кажем: с това движение, успоредно на повърхността на Земята, което симптоматично се изразява в умората, е представен процесът на обмяна на веществата, съществува умората, предизвикана, следователно, от обмяната на веществата.
Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което представлява много сложен ред от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения. Движим се произволно тогава, когато преместваме центъра на тежестта си в посока, успоредна на повърхността на Земята. До определена степен се движим по повърхност, успоредна на повърхността на Земята. В такава плоскост протича процесът, който съпровожда нашите външни произволни движения. И в това, което се разиграва тук, можем да намерим нещо взаимосвързано. Можем, от една страна, да намерим движение успоредно на повърхността на Земята и поява на умора; можем да отидем и по-далеч и да кажем: с това движение, успоредно на повърхността на Земята, което симптоматично се изразява в умората, е представен процесът на обмяна на веществата, съществува умората, предизвикана, следователно, от обмяната на веществата. Тоест в основата на хоризонталното движение стои нещо, което напълно можем да разглеждаме като вътрешен процес на човешкия организъм. Сега човек е така устроен, че не можем да го лишим от това движение, разбира се и с паралелното превръщане в обмяната на веществата. Заради неговата организация не можем съвсем да го лишим от това. За този, който работи като пощальон, самата професия се грижи за движението по хоризонталата; този, който не е пощальон, трябва да прави разходки. Върху това е основано също интересното отношение в аспекта на народното стопанство между подвижността на човека, използвана в народното стопанство, и подвижността на човека, оставаща вън от народното стопанство – в игри, спорт и други подобни.
към текста >>

Но умората, която представлява симптом съпровождащ движението с трансформация на обмяната на веществата, настъпва и тогава, когато денят е преживян без нищо да се прави.
Но умората, която представлява симптом съпровождащ движението с трансформация на обмяната на веществата, настъпва и тогава, когато денят е преживян без нищо да се прави. Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния живот, чисто чрез вътрешната организация. Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно. Ние заемаме хоризонтално положение за осъществяване на такава обмяна на веществата, която се осъществява при непроизволно действие, която става просто с течение на времето, ако можем да се изразим така. Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно. Затова виждате, че хоризонталното положение е нещо много важно и съвсем не е безразлично, дали заемаме хоризонтално положение или не; и ако искаме да заставим своя организъм да свърши нещо, без да правим нищо за това, трябва да приведем себе си в това положение.
към текста >>

Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно.
Но умората, която представлява симптом съпровождащ движението с трансформация на обмяната на веществата, настъпва и тогава, когато денят е преживян без нищо да се прави. Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния живот, чисто чрез вътрешната организация. Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно. Ние заемаме хоризонтално положение за осъществяване на такава обмяна на веществата, която се осъществява при непроизволно действие, която става просто с течение на времето, ако можем да се изразим така. Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно. Затова виждате, че хоризонталното положение е нещо много важно и съвсем не е безразлично, дали заемаме хоризонтално положение или не; и ако искаме да заставим своя организъм да свърши нещо, без да правим нищо за това, трябва да приведем себе си в това положение. С други думи: по време на сън привеждаме себе си в такова положение, при което в организма ни става нещо, което обикновено става по време на произволното движение.
към текста >>

63. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

За движението, което, без съмнение, изпълняваме заедно със Земята в мировото пространство, в процесите, протичащи както протичат тези процеси на обмяна на веществата при произволно движение, критерий имаме в явлението умора, появяващо се в течение на деня, тоест при изменяща се височина на Слънцето.
Посочихме, че даже в процесите на обмяна на веществата имаме някакъв критерий за произволното движение, което предприема човек, премествайки някак своя център на тежестта паралелно на повърхността на Земята. За движението, което, без съмнение, изпълняваме заедно със Земята в мировото пространство, в процесите, протичащи както протичат тези процеси на обмяна на веществата при произволно движение, критерий имаме в явлението умора, появяващо се в течение на деня, тоест при изменяща се височина на Слънцето. И така, можем да кажем: това, което се разиграва между главата и останалия човек във вертикална посока, когато човек стои изправен, се разиграва също, когато човек спи в посока успоредна на повърхността на Земята, в която по същество преминава гръбнака на животното. Така че, собствено, при сравняване на обмяната на веществата по време на сън и будност имаме един вид реагент за отношенията на движение на Земята и Слънцето.
към текста >>

64. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък.
Добро утро, господа! Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека. Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня.
към текста >>

65. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Това тяло изцяло е изпълнено с продуктите, съпътстващи умората.
Виждате ли, над някои неща хората не се замислят. Те не се замислят над това, какво душевно състояние стои в основата на пробуждането на човека. Пробуждането на човека се изследва по параметъра увеличено съдържание на въглероден двуокис в кръвта и други подобни, с други думи тези хора изследват само физическото състояние, нали така? Но истината е, че човек се пробужда, защото у него има силно влечение по отношение на физическото му тяло. Когато вечер заспивате, у вас отсъства силното влечение по отношение на физическото тяло. Това тяло изцяло е изпълнено с продуктите, съпътстващи умората. Да се намираш вътре в тялото вече не е добре. Душата, тоест «азът» и астралното тяло искат да починат вън от физическото тяло. На сутринта, когато физическото тяло отново се възстанови, душата, намираща се извън физическото тяло, забелязва това по състоянието на главата, защото се намира близо до нея; тогава душата отново се връща във физическото тяло, защото тя има страстното желание, силното влечение да бъде вътре във физическото тяло, докато това физическо тяло въобще е жизнеспособно. И така, в продължение на целия живот душата има силно влечение да живее вътре в тялото.
към текста >>

66. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора.
Те свързват въглерода с водород и се появява друг газ, който в мините понякога го наричат минен газ - блатен газ, метан. Всички ние също изпращаме по малко от този блатен газ, метана; това ни е нужно, защото иначе бихме станали твърде умни. За да можем винаги да си оставаме малко глупави, за да не бъдем винаги умни, ние изработваме метан. Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан. При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане. Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора. Това става през нощта, когато се образува много метан. Само при глупавите метанът се образува даже при бодърства-не. Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре. Но сам по себе си въглеродният двуокис не прави това: той трябва да постъпи в главата от слузта, образуваща се в белите дробове. Тя се отделя през ноздрите, даже във формата на кристали, както става в черния дроб с жлъчката.
към текста >>

67. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Би било невъзможно да се обясни неговата умора, ако Базел идваше насреща, пък и защо трябва да движа краката си, когато вървя; бих могъл просто да стоя на място и да чакам, докато Базел не дойде при мен!
Може да се каже така: теорията на относителността на Айнщайн е разумна и за определена част от света е правомерна, но ако се ориентира към реалността, тя едва ли е приложима. Защото от теорията на относителността никога няма да разберем защо човек така страшно се уморява по пътя за Базел, та дори и да не може да каже, той ли отива в Базел, или Базел му идва насреща. Би било невъзможно да се обясни неговата умора, ако Базел идваше насреща, пък и защо трябва да движа краката си, когато вървя; бих могъл просто да стоя на място и да чакам, докато Базел не дойде при мен! Виждате, че всички тези неща показват само това, че не е достатъчно само разумно и правилно да се мисли, но към това е необходимо да се добави нещо друго: трябва да сме в средоточието на живота, трябва да съдим за нещата в съответствие с живота.
към текста >>

68. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Хората знаят, че ако се налага да вършеят в течение на много дни и вършеят неритмично, всеки както му харесва, те биха изпопадали от умора!
Така онези хора на основата на въображението са интерпретирали живота. Те са и действали на основата на въображението. Виждате ли, господа, навярно все още ви се налага да ходите в селски местности, където вършеенето на зърно става ръчно, без помощта на машини. Заслушайте се в това, как вършеят, всичко се прави в такт, в един ритъм. Хората знаят, че ако се налага да вършеят в течение на много дни и вършеят неритмично, всеки както му харесва, те биха изпопадали от умора! Така не трябва да се вършее. Но ако се вършее в такт, ритмично, по-малко се уморяват, доколкото това съответства на ритмите, които човек има в себе си, в своята циркулация на кръвта, в своето дишане. Има значения даже дали се удря с бухалката, докато вдишвате или издишвате, или дали удряте с бухалката в промеждутъка, когато вдишването преминава в издишване. Но от какво зависи това? Това зависи не от разсъдъка и вие виждате, че сега това все повече се губи.
към текста >>

НАГОРЕ

3.6912429332733