Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
168
резултата от
116
текста с точна фраза : '
Умен
'.
1.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той дълбокомислено ме поучава, че бих забелязал своите грешки, ако бих направил по-задълбочени психологически, логически и теоритико-познавателни проучвания; и веднага ми изброява книгите, които трябва да чета, за да стана така
умен
като него: "Милл, Зигварт, Вундт, Рил, Паулсен, В. Ердман".
Когато излезе от печат моята книга "Философия на свободата", върху мене бе произнесена присъдата като върху най-невежия начинател. Тя бе произнесена от един господин, когото едва ли нещо друго заставя да пише книги, освен фактът, че не е разбрал безброй чужди книги.
Той дълбокомислено ме поучава, че бих забелязал своите грешки, ако бих направил по-задълбочени психологически, логически и теоритико-познавателни проучвания; и веднага ми изброява книгите, които трябва да чета, за да стана така умен като него: "Милл, Зигварт, Вундт, Рил, Паулсен, В. Ердман".
Особено забавен беше светът, даден ми от един човек, комуто толкова импонира, как той "разбира" Канта, че той никак не може да си представи някого, който да е чел Канта и все пак да разсъждава различно от него. За целта ми посочва веднага съответните глави от трудовете на Кант, от които бих искал да почерпя едно такова дълбоко разбиране на този философ, каквото той има.
към текста >>
2.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е
умен
" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа.
КЪМ СТР.
14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа.
Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът". Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази дума, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза.
към текста >>
3.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Той може да си представи, че неговият критик е твърде
умен
човек, или способен учен с конструктивно и добросъвестно мислене.
На това трябва да се отговори: Не, авторът изобщо няма такива намерения.
Той може да си представи, че неговият критик е твърде умен човек, или способен учен с конструктивно и добросъвестно мислене.
Това е така, защото авторът е в състояние да се пренесе в душата на такава личност и да разбере основанията, които я водят към подобно съждение. За да стане ясен действителният замисъл на автора, необходимо е нещо, което за самия него общо взето изглежда неподходящо, но тъкмо при тази книга се явява като изключително належащо: а именно да спомене нещо лично. Несъмнено, в тази насока не трябва да се изнася нищо, което не е свързано с решението да напиша тази книга. Това, което ще се каже в подобна книга, не би имало никакво право на съществуване, ако носеше само личен характер. То трябва да съдържа неща, до които може да стигне всеки човек, а в начина на изложението не трябва да проличава никакъв личен елемент, доколкото това изобщо е възможно.
към текста >>
4.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
достоен, в дълга дреха, с
умен
лик
достоен, в дълга дреха, с умен лик
към текста >>
5.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Кой учащ се не е изпитвал при полагане на изпит, когато стои пред един колкото и да е
умен
екзаминатор, който може да обхване много неща в своята наука, как тази едностранчивост се проявява чрез това, че изпитващият има предварително предпочитание, как иска да чуе отговорите, които се дават на неговите въпроси!
Да предположим, че възпитаваме един човек така, че довеждаме до израз само отвлечените заложби, както това често пъти се върши в училище. Тогава чистите понятия и отвлечените идеи не могат да действуват в целия сърдечен и чувствен живот. Този живот остава тогава неразвит, неформиран и изпъква, проявява се по-късно във всички възможни тривиални поведения в живота. Тогава често пъти по-късно в живота са видими две природи. Даже у хора, които стоят високо, предварителната склонност, симпатията, която лежи по-дълбоко, се проявява по друг начин, ако те не са могли да развият в себе си това, което лежи в глъбините на личността.
Кой учащ се не е изпитвал при полагане на изпит, когато стои пред един колкото и да е умен екзаминатор, който може да обхване много неща в своята наука, как тази едностранчивост се проявява чрез това, че изпитващият има предварително предпочитание, как иска да чуе отговорите, които се дават на неговите въпроси!
И горко на онзи изпитван учащ се, когато не знае да облече това, което трябва да каже, в думи, както изпитващият иска да ги има!
към текста >>
6.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Човекът, който е само хитър и
умен
, никога не би намерил правилния път.
Онова, описано в Одисеята, е едно посвещение, изпълнено в Гърция по онова време - посвещение, което бе повторение на астрален и ментален план на изживяванията от Лемурийските времена чак до времето на самите Мистерии. Одисей е умният човек, хитрият човек, и Троя е била превзета благодарение на неговите качества. Умният, интелектуален човек е човекът на петата коренна раса. Но за да може да намери пътя си правилно в петата коренна раса, той трябва отново по своя обиколен път да търси своята родина, своята Пенелопа.
Човекът, който е само хитър и умен, никога не би намерил правилния път.
Той трябва първо да излезе от себе си, разширявайки погледа си, поглеждайки назад през дълго пътуване към човешката раса. Одисей е представителят на хитроумния Кама-Манас човек, който трябва да преброди много пътища, за да бъде отведен отново към душата на петата коренна раса.
към текста >>
7.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Един
умен
човек ще повлияе разумността в детето чрез своята разумност.
То подражава на нещата, които възприема около себе си. Трябва да се обърне най-голямото внимание именно на подражанието, на въздействието на примера. Затова правилното следва много да се показва, за да може детето много и да подражава. В този смисъл през времето от първата до седмата година най-главното значение трябва да се отдаде на грижата за физическото тяло. През тази възраст още не може да се въздейства чрез възпитателни мерки върху по-висшите тела, изобщо не чрез съзнателно възпитание, а върху тези тела, докато те са заети само със самите себе си, въздействате чрез това, което сте самият вие.
Един умен човек ще повлияе разумността в детето чрез своята разумност.
Възпитателят трябва да се погрижи в обкръжението на детето да бъде възможно цялостен човек, да има висши и добри мисли – както здравото тяло на майката въздейства здравословно върху детето.
към текста >>
8.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Въпросният се мисли за невероятно
умен
, но се намира под влиянието на материалистическото внушение, което действа върху него точно така, както е действала върху широките маси общата хистерия през 16-ти век.
Въпросният се мисли за невероятно умен, но се намира под влиянието на материалистическото внушение, което действа върху него точно така, както е действала върху широките маси общата хистерия през 16-ти век.
Помислете само колко много такива внушения съществуват около човека и действат върху него. Тези внушения са безкрайно много. Когато се появят в голямо количество, могат да се сумират в една картина, която би показвала именно болестната картина на днешната научност, както широко се говори за Dementia praecox26. Тук имате степента на зависимост, в която живее този, който стои под въздействието на такива внушения. В сравнение със Средновековието се е променило много малко.
към текста >>
9.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Друг човек, който например изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е
умен
, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Друг човек, който например изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Първият може да е слаб мислител, но да мисли самостоятелно, другият може да е силен мислител, но мисли несамостоятелно. От това отново можете да си извлечете поука.
към текста >>
10.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Пръстът не се отделя от организма, но който е толкова «
умен
» да вярва, че може да се отдели от Земята, ако се издигне само няколко километра над Земята, ще умре.
Не ми е необходимо нищо, защото аз съм Атма.» И дори непрекъснато да казват «Атма, аз съм Атма», те не довеждат нищо до съзнанието, понеже не знаят вече нищо за Атма, освен че думата има четири букви. Да гледа човек в себе си, довежда само да затваряне. Ние сме само част от този свят. Пръстът затова е пръст, защото е част от организма. Откъснете го от него и той няма повече да е пръст.
Пръстът не се отделя от организма, но който е толкова «умен» да вярва, че може да се отдели от Земята, ако се издигне само няколко километра над Земята, ще умре.
към текста >>
11.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Отделният бобър не е
умен
, но груповият аз на бобъра е мъдър.
В миграцията на птиците през есента в посока на юг, в работата на бобъра върху гнездото му виждаме влиянията на животинските групови азове.
Отделният бобър не е умен, но груповият аз на бобъра е мъдър.
Навлезем ли в астралния свят между тези отделни същества, ние пристъпваме в един свят на мъдрост и интелигентност. Всъщност е много хубаво да се разговаря с тези същества. Те владеят много повече от нас мъдростта на света. Растителните азове са локализирани в центъра на Земята. Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението.
към текста >>
12.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Някой може да е много
умен
, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума.
През последните часове говорихме за различните митове и сказания и при това описахме как в тях различните народи са изразили това, с което от друга страна се запознахме чрез теософския възглед за света, това, което наричаме проявление на астралния и на духовния свят. Говорихме също и за различните знаци и символи, като непрестанно подчертавахме, че в тях не е дадено нищо, върху което може произволно да се спекулира, философствува, размишлява, което може да се тълкува така или иначе, а за тях трябва да се каже, че те действително са отражения на процеси във висшите светове. На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове. Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения. Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити.
Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума.
Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие. Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило. Това е дума. В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм. Ако следваме този принцип на обяснение, никога няма да се изкушим да използваме някакви спекулации и подобни неща по отношение на това, което намираме в религиозни или други документи.
към текста >>
13.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Той е следователно, разбира се, много
умен
човек!
Ако следите внимателно времената, сигурно сте забелязали, че тук и там в мислите, опитностите и импулсите, които в миналото човек е усещал, че "така чудесно са го довели чак до тук", той не може повече да намира онова, което може да му помогне да достигне бъдещето. Вчера един от нашите членове пъхна в ръцете ми едно издание от миналата седмица на "Франкфуртер Цайтунг", с дата 21. 11. 1917 г. В това списание има една статия от един много учен човек трябва да е много учен човек, защото пред името си имаше не само титлата д-р по философия, а също титлата д-р по теология, а в допълнение имаше и професор. Така той е професор, доктор по теология и д-р по философия.
Той е следователно, разбира се, много умен човек!
Той е написал статия отнасяща се до всевъзможни съвременни духовни нужди. В течение на тази статия има една част, в която се изразява по следния начин: "Изживяването на съществуване, което лежи зад нещата няма нужда от набожно освещаване или религиозно оценяване, защото само по себе си то е религия. Тук не се касае до чувството и разбирането на собствените индивидуални ценности, но на великото Безразсъдно /Ирационално/, скрито зад всяко съществуване. Онзи, който се докосне до него, така, че божествената искра скочи, преживява една опитност, която има първичен характер, "първичната опитност". Да се преживее това заедно с всичко, което се движи от същия поток на живот го дарява с, да използувам дума любима в съвремието, едно космично чувство за живота".
към текста >>
14.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
А този, който днес иска да бъде
умен
, ще каже: наистина, у такъв човек, като Лесинг3, е имало много разумни идеи, но после, в края на своя живот, той стигнал до такава глупост, като тази, която написал в своето "Възпитание на човешкия род", където той, не знаейки как да помогне на себе си, свързал строгата закономерност в хода на историческото развитие с идеите за превъплъщението.
В наше време, по същество, към излезлите от употреба възгледи се отнася и това, да се говори за господството на макар и абстрактни идеи в човешките събития, в историята. За много хора е съвършено недопустимо пред лицето на истинската научност да се говори, че известни идеи, абстрактни идеи, които, собствено, могат да живеят само в нашия разсъдък, се проявяват в следващите една след друга исторически епохи. Последният отблясък, така да се каже, на вярата в такива абстрактни идеи, относно които, разбира се, не може да се разбере как те могат да действат, понеже нали са само абстрактни идеи, последният отблясък на вярата в такива абстрактни идеи в XIX век са съдържали в себе си още историческите трудове на Ранке1. Но и тази вяра в движещите идеи в историята постепенно ще бъде изхвърлена зад борда от нарастващото материалистическо развитие, и сега, даже по отношение на историята, се счита за признак на трезв ум, когато се мисли, че всичко, характеризиращо епохата, излизащо в епохата, възниква всъщност само благодарение на стечението на физически зрими външни действия, външни потребности, външни интереси и даже идеи на физическите хора. Сега е преминало времето, когато като чрез инспирация такива умове като например Хердер2, изобразявали развитието на историята на човечеството така, че отвсякъде било видно: тук в основата лежи най-малкото предположение за живи сили, живи свръхестествени сили, които се проявяват чрез действията на хората, чрез живота на хората.
А този, който днес иска да бъде умен, ще каже: наистина, у такъв човек, като Лесинг3, е имало много разумни идеи, но после, в края на своя живот, той стигнал до такава глупост, като тази, която написал в своето "Възпитание на човешкия род", където той, не знаейки как да помогне на себе си, свързал строгата закономерност в хода на историческото развитие с идеите за превъплъщението.
В края на "Възпитание на човешкия род" Лесинг, действително, изразил това, че описва, изхождайки от окултни факти, духовна наука; а именно това, че души, живели в древни времена, възприели тогава действените сили, пренасят тези сили в своите нови въплъщения, така че съществува не абстрактно, само идейно непрекъснато течение, но истинско, реално непрекъснато течение на духа зад материалния процес. Както вече беше казано, умният човек ще каже: в края на живота си той [Лесинг] достигнал до такива объркани идеи, като превъплъщението, но на тях не трябва да се обръща внимание.
към текста >>
15.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И един много
умен
човек - забележете, аз не говоря, че тук става дума за реинкарнация, тук имаме ход на историята - една много умна личност обърнала внимание колко все пак е удивително, че при поглед върху чудесната архитектоника на катедралата "Св.
По забележителен начин преминава по-ранното в по-късното. На някои от вас аз вече казах7, че може да се констатира удивителна историческа перспектива в прехода от Микеланджело към Галилей.
И един много умен човек - забележете, аз не говоря, че тук става дума за реинкарнация, тук имаме ход на историята - една много умна личност обърнала внимание колко все пак е удивително, че при поглед върху чудесната архитектоника на катедралата "Св.
Петър" виждаме, как човешкия дух [вече] е внесъл в нея това, което той нарича наука за механиката. О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия разум, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8! Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9. Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата. След това той съвсем не си спомнил за това.
към текста >>
И ето, един много
умен
човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело.
О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия разум, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8! Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9. Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата. След това той съвсем не си спомнил за това. А нещо подобно може да преживее, в края на краищата, всеки, ако види нещо толкова грандиозно.
И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело.
Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър". Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей. Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното.
към текста >>
16.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Днес някой може да бъде много морален човек и да не бъде никак
умен
.
За да разберем сега цялото културно развитие, което ще последва и към което се насочват нашите души, добре е да разгледаме по-дълбоко особеностите на нашата душа в следващите инкарнации. Днес, в нашия интелектуален период, за всички души интелектуалността и моралността стоят една до друга.
Днес някой може да бъде много морален човек и да не бъде никак умен.
към текста >>
А през Седмата културна епоха не ще има вече нито един човек, който да е
умен
и в същото време да не е морален.
Докато през нашата епоха, през Петата културна епоха, нашата интелектуалност може да остане запазена, дори когато не изпитваме никакво удоволствие от моралните деяния, през Шестата културна епоха положението ще бъде съвършено различно. През Шестата културна епоха, следователно от третото хилядолетие нататък, неморалното ще действува парализиращо върху интелектуално стта. Който е интелектуален и същевременно неморален, ще понижи своята интелектуалност до едно сумрачно състояние именно поради неморалността. И за бъдещото развитие на човечеството това ще има все по-голямо значение, така щото онзи човек, който е неморален, не ще може да разполага вече с никаква интелектуалност, защото тя ще бъде възможна само чрез моралните деяния.
А през Седмата културна епоха не ще има вече нито един човек, който да е умен и в същото време да не е морален.
към текста >>
17.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено
умен
и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата.
По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие. Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу.
И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата.
В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние. И тази спокойна светлина се простира често пъти далеч до областта на сърцето. Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосмоса, другото микрокосмическо.
към текста >>
18.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И докато днес все още е възможно някой да бъде много
умен
, но неморален, ние отиваме към една епоха, в която ще бъде невъзможно човек да бъде едновременно
умен
и неморален.
Три хиляди години, считано от днес, гореспоменатият Бодисатва ще стане Буда и тогава неговото учение непосредствено ще влива импулси в човечеството. Той ще бъде онзи, когото древните са предвидили: Майтрейя-Буда, един носител на доброто. Той има задачата да подготви хората за разбирането на истинския Христов Импулс. Той има задачата да насочва все повече и повече погледите на хората върху това, което можем да обичаме, да влива все повече и повече това, което наричаме и можем да разпространяваме като теория, в едно морално русло, така че накрая всичко, което човекът може да притежава като мисли, да се влее в моралното.
И докато днес все още е възможно някой да бъде много умен, но неморален, ние отиваме към една епоха, в която ще бъде невъзможно човек да бъде едновременно умен и неморален.
Ще бъде невъзможно остроумието и неморалното да вървят ръка за ръка.
към текста >>
19.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Един
умен
лекар от тази школа, д-р Бройер, се опита да постави търсещите изцеление в едно състояние на хипноза, от което после извличаше един вид изповед, за да изследва по този начин дълбочините на техните души.
Едно лекарско естественонаучно направление, което сериозно изследва тялото, не може да мине току-така покрай понятията и резултатите на окултното изследване, без да държи сметка за тях. Един поучителен пример за възникващите при това трудности предлага психоанализата на Зигмунд Фройд във Виена, която намира голямо и все повече нарастващо разпространение. Отначало тя се занимаваше с душевния живот, като се опитваше да изследва при душевно и телесно болните определени душевни причини в душевния живот, например отдавна забравената младост, защото беше ясно, че несъзнаваното също има своето трайно значение за по-късния живот.
Един умен лекар от тази школа, д-р Бройер, се опита да постави търсещите изцеление в едно състояние на хипноза, от което после извличаше един вид изповед, за да изследва по този начин дълбочините на техните души.
Всички Вие добре знаете, че се получава голямо облекчение, когато човек може да изкаже това, което го потиска. Чрез такива хипнотически изповеди често пъти е настъпвало оздравяване или подготовка за самото оздравяване. Но и без хипноза, чрез умело поставени въпроси Фройд постигаше същите резултати. Той откри освен това, че много пъти несъзнателни случки се издават в сънищата и така възникна един вид тълкуване на сънищата от страна на психоаналитичната школа. Ако сега някой би искал да каже, че тук има една благоприятна възможност да бъде установен един компромис между Духовната наука и това, което се е получило в резултат на тези усилия, такова едно мнение може да бъде определено като измамно, тъй като тук въпреки намерената четвърт истина човек скоро би видял, че гореописаното направление води в най-големите заблуждения и би направил по-добре да остане при материалистическите тълкувания.
към текста >>
Окултните изследвания, дори и днешните изследвания вече ни показват, че някой може да бъде много
умен
и интелектуален, без да бъде морален.
През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното чувство, следователно чувството за волевите импулси.
Окултните изследвания, дори и днешните изследвания вече ни показват, че някой може да бъде много умен и интелектуален, без да бъде морален.
Днес интелектуалността и моралността вървят една до друга. Обаче постепенно ще се установи следното: остроумието на един проницателен човек ще бъде смущавано от неговата неморалност, така че фактически в далечното бъдеще неморалният човек ще бъде или ще стане същевременно тъпоумен. Следователно, ние напредваме към една морална епоха, когато целият ни душевен живот и по-късната интелектуалност ще станат едно цяло.
към текста >>
20.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Днес все още някой може да бъде голям подлец и същевременно да бъде относително
умен
човек.
Ако искаме да разберем това, което все повече ще настъпва, ние трябва да го разгледаме от две страни. Едната страна е тази, че ще дойде това, което наистина най-добрите Духове са мечтали, а именно едно съвсем определено отношение между моралността, етиката и ума, интелектулаността.
Днес все още някой може да бъде голям подлец и същевременно да бъде относително умен човек.
Той може да използува именно своя ум, своята интелигентност, за да върши колкото е възможно повече подлости. Днес още съвсем не е необходимо остроумието и моралът да вървят ръка за ръка. Занапред тези две качества на човешката душа няма да съществуват независимо едно от друго. Напротив, онзи, който през миналата инкарнация е постигнал в своята жизнена равносметка нещо, което го прави особено умен, и навлезе в следващата си инкарнация без да е бил морален, по силата общовалидните мирови закони ще се роди като един глупав човек, така че глупостта и неморалността ще стават все повече и повече неразделни. Неморалността ще се отразява пагубно и парализиращо върху остроумието.
към текста >>
Напротив, онзи, който през миналата инкарнация е постигнал в своята жизнена равносметка нещо, което го прави особено
умен
, и навлезе в следващата си инкарнация без да е бил морален, по силата общовалидните мирови закони ще се роди като един глупав човек, така че глупостта и неморалността ще стават все повече и повече неразделни.
Едната страна е тази, че ще дойде това, което наистина най-добрите Духове са мечтали, а именно едно съвсем определено отношение между моралността, етиката и ума, интелектулаността. Днес все още някой може да бъде голям подлец и същевременно да бъде относително умен човек. Той може да използува именно своя ум, своята интелигентност, за да върши колкото е възможно повече подлости. Днес още съвсем не е необходимо остроумието и моралът да вървят ръка за ръка. Занапред тези две качества на човешката душа няма да съществуват независимо едно от друго.
Напротив, онзи, който през миналата инкарнация е постигнал в своята жизнена равносметка нещо, което го прави особено умен, и навлезе в следващата си инкарнация без да е бил морален, по силата общовалидните мирови закони ще се роди като един глупав човек, така че глупостта и неморалността ще стават все повече и повече неразделни.
Неморалността ще се отразява пагубно и парализиращо върху остроумието. Накратко: Ние се приближаваме до епохата, когато моралността и споменатото просветване на силите на любовта, присъщи на етерното тяло, в Азовата душа, ще пораждат главно такива сили, които ще хармонизират моралността и ума.
към текста >>
21.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят
умен
, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие.
Луциферическите Същества са развили четвъртия, петия, шестия принцип, следователно в известно отношение стоят над Христос. Практически в бъдеще това ще се прояви така, че чрез приемането на Христовия Принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече и повече Светлина и Любов в собствената си същност, за да почувствува Светлината и Любовта като нещо, което ù е присъщо от край време. Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – този ще бъде дарът на Христовия Импулс, който ще действува все по-нататък и по-нататък. И когато Христос ще дойде така, както той бе описан в различните лекции, Той ще действува само като сила, която задълбочава човешката душа. Другите Духове, които имат по-висши принципи от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него.
Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие.
Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи горд с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент. Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен живот до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос.
към текста >>
– Той не се чувствува така
умен
, както модерните богослови, които казват: Ние не можем да схващаме Възкресението така, както то е описано в Евангелията!
Евангелията могат да бъдат разбрани в известно отношение буквално – като оставим настрана предадените в лош превод места. Всички подробности се обясняват по чудесен начин и който е разбрал тези неща, той си казва, когато забелязва някакво противоречие: Тук аз съм бил още глупав!
– Той не се чувствува така умен, както модерните богослови, които казват: Ние не можем да схващаме Възкресението така, както то е описано в Евангелията!
– Обаче ние можем да го разберем, ако се потопим в основите на нещата.
към текста >>
Те ще открият може би, че Антихристът е по-
умен
, по-гениален, отколкото Христос.
Ние трябва да се издигнем също и до такива неща, каквито бяха обяснени сега, ако искаме да разберем истинското положение на Христовия Принцип сред нашето Земно развитие, ако искаме да бъдем наясно защо в бъдеще хората ще поставят Антихриста в много отношения по-високо, отколкото Христос.
Те ще открият може би, че Антихристът е по-умен, по-гениален, отколкото Христос.
Антихристът ще намери много привърженици. Обаче последователите на Духовната наука трябва да се подготвят и да не се оставят да бъдат измамени чрез това, което описахме току-що. Преди всичко ще бъде необходимо хората да се опират здраво върху принципите на Духовната наука, за да не се оставят да бъдат измамени в тази област. Задачата и мисията на онзи езотеризъм, който се разви от тринадесетото столетие в Западна Европа и за който казахме някои неща, беше преди всичко: Ясно да се разработи това, което може да се каже в този смисъл относно природата на Христос. Така че онзи, който стои на почвата на този езотеризъм, ще проумее все по-ясно и по-ясно какво централно място заема Христос в Земното развитие.
към текста >>
22.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като
умен
и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър.
И така, ние разбираме как миналото обхваща и част от бъдещето. И ако си припомним, как в астралното тяло на Натановото момче Исус действуваше не друг, а Буда, след като той вече не можеше да се инкарнира отново на Земята, ние ще разберем как силите на Буда продължават да действуват и по-нататък. Ако си припомним, как импулсите, които не бяха не-посредствено свързани с Буда, се намесиха в духовното развитие на Западна Европа, в тяхно лице ние виждаме намесата на самия духовен свят. Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея.
Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър.
Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици. Този особеност ще бъде извънредно характерна за идващите времена. И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в сравнение с миналото и настоящето. Днес някой ясно може да различи във висшите светове как изглежда връзката между интелекта и морала; обаче днес не съществува такъв човешки език, чийто магически сили да предизвикат следното: а именно, когато се изговаря един морален принцип, той да прониква в другия човек по един толкова непосредствено-морален начин, че последният да няма друг избор, освен да го осъществи като морален импулс. След изтичането на следващите три хилядолетия, ще бъде възможно да се говори на такъв език, какъвто днес нашите глави изобщо не могат да си представят; интелектуалното и моралното съдържание ще имат еднаква сила, еднаква валидност.
към текста >>
23.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко
умен
е този човек!
Човек забелязва Съществата от другите Йерархии едва в момента, когато е усетил спирането на времето. Той няма никакво точно определено изживяване, а само констатира, че изживяването е налице, че то е тук, всред безкрайния океан от смелост. Първоначално настъпва едно леко просветление, едно проблясване, сякаш нещо тлее и припламва в далечината. Тази е първата диференциация. И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина.
За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек!
и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва. Да, казвате си Вие, този човек е мъдър, безкрайно мъдър. И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи към Вас от този човек. Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка. Ако обедините всички тези образи в едно цяло, Вие стигате до представата за това, как в Йерархията, съставена от Духовете на Волята, сега нахлуват други свръхсетивни Същества, които са изтъкани само от мъдрост, и то не от обикновена мъдрост, а от лъчезаряща мъдрост.
към текста >>
24.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Как би изглеждал един
умен
човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили?
Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот. Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят. Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда. Ако пожелае просто да пристъпи в света в предишното си състояние, той би бил чужденец в него. Детският период е затова, за да се изработи хармония между старите и новите условия.
Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили?
Една сила може да се приложи тогава, когато е в хармония с околната среда. Например ако се ражда един гений, гениалната сила вече се намира в най-вътрешната човешка същност, която се нарича причинно тяло. Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени. Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване. Отвътре навън работи причинното тяло, отвън въздейства околната среда.
към текста >>
25.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това е наистина само един образен израз на един духовен процес, но все пак е много по
умен
и сполучлив от това, което днес умните хора застъпват.
Всъщност за тази тайна, би могла да знае само една класа хора, само една определена класа хора, но те представляват все повече и повече. На малките деца разказват, че щъркелът, или други същества донасят нещо чрез което човек може да се роди на света.
Това е наистина само един образен израз на един духовен процес, но все пак е много по умен и сполучлив от това, което днес умните хора застъпват.
Обаче за днешното време се счита за нещо просветно, човешките отношения да бъдат обяснявани материалистично. Това образно представяне на духовния процес би трябвало все още да действува върху детските души, върху имагинацията! Без съмнение хората ще казват: Децата не вярват сега вече в щъркела, защото онези, които разказват приказката, самите те не вярват това. Обаче онези, които стават антропософи, те вярват в образа на щъркела и скоро ще открият, че в това образно представяне е било дадено нещо подобно за духовните процеси
към текста >>
26.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено
умен
, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели.
Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели.
Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта. Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта. Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях.
към текста >>
27.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такъв човек може да бъде:
умен
и схватлив, обаче неговият ум ще бъде студен и пресметлив, преди всичко проникнат от себелюбие, от егоизъм.
Когато човек върви по Земята с едно произволно затъпяване, тогава в живота след втория земен живот при него идва Луцифер с неговата сила. Тогава в един следващ живот между смъртта и едно ново раждане той би ходил в тъмнината, ако при него не би дошъл Луцифер. Но понеже е минал през един живот, като току що описания, Луцифер може да дойде при него и той му осветлява сега онези сили и същества, от които се нуждае за следващият земен живот. Последствието и това, че всички тези сили и същества са оцветени от светлината на Луцифер. После след тъпото съществувание и след като е бил воден от Луцифер през живота между смъртта и едно ново раждане той влиза в един нов земен живот тогава той е изцяло надарен със способности, които приготвят неговите органи, но тези органи постоянно го излагат на изкушенията на Луцифер на Земята.
Такъв човек може да бъде: умен и схватлив, обаче неговият ум ще бъде студен и пресметлив, преди всичко проникнат от себелюбие, от егоизъм.
Ясновидецът вижда при много хора в света, всъщност, които са умни и схватливи, обаче студени и егоистични в техните прояви, така че когато човек се събере с тях те го измамват за да се облагодетелствуват все повече и да изпъкнат. При разглеждането на такива хора ясновидецът констатира, че са били ръководени от Луцифер в техния живот по-рано в духовния свят и че в предидущото земно въплъщение са водили един тъп в духовно отношение живот: по-рано едно произволно затваряне спрямо духовният свят.
към текста >>
28.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И не ще кажем много ако твърдим, че чрез опита в живота човека става все по-
умен
и по-
умен
, макар и в по-късните години това да върви по-бавно.
Развитието на мозъкът става наистина най-живо в първите години на човешкият живот, чрез ясновидство то ние виждаме, как тогава етерното тяло и астралното тяло развиват най-голяма дейност за набраздяване то, за разчленяването и подреждането на мозъка. Обаче тази работа върху нашият мозък трае относително дълго време.
И не ще кажем много ако твърдим, че чрез опита в живота човека става все по-умен и по-умен, макар и в по-късните години това да върви по-бавно.
Но хората не наблюдават следното и не могат също да го наблюдават: Ако в определена година, човек решава да не упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, за щото чрез тях се развива сивото вещество естествено това не може да бъде Духовна наука, ако разбира се човек не я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да не изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение на 7 години и се старае да събуди в тиха медитация силите, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използувани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен на познанието на онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука". Фактът, че толкова малко хора достигат до това, доказва само че така малко се върши в тази насока. Това фактически не се върши, защото онзи, който има едно любимо занимание, рядко ще се откаже да не го върши никак в течение на 7 години.
към текста >>
29.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако не стане така, човекът, който е много
умен
, би могъл да бъде идеален мошеник; иначе напразно ще е записаното от Хамлет на писмената му плоча, че някой може непрекъснато да се усмихва и въпреки това да е изпечен мошеник10.
Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва. След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата. После ще последва култура, свързана с импулсите; тогава волевите импулси ще достигнат до голямо усъвършенстване. Тогавашните хора, които ще се инкарнират, ще преследват това, което е Сократов идеал.
Ако не стане така, човекът, който е много умен, би могъл да бъде идеален мошеник; иначе напразно ще е записаното от Хамлет на писмената му плоча, че някой може непрекъснато да се усмихва и въпреки това да е изпечен мошеник10.
към текста >>
30.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда
умен
и започвам да ставам мъдър.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър.
Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия. Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие.
към текста >>
31.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е
умен
, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването.
По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол. По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв! Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни.
Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването.
Когато то възниква в чувството, когато сме постигнали това чувство, то е едно чувство, което изплува като от нашата собствена вътрешност. Тогава ние се отъждествяваме с това чувство на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това чувство.
към текста >>
32.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Въпреки че професор Капезий е много
умен
човек, той никога не е могъл да се оправи с разясненията на Бенедикт за луциферическия и ариманическия елемент.
Трябва да добавя, че това, което разказах сега, се случва с Капезий по времето, когато той вече познава Бенедикт и е, така да се каже, негов добър ученик. И той често е слушал от Бенедикт как стоят нещата с луциферическите и ариманическите елементи.
Въпреки че професор Капезий е много умен човек, той никога не е могъл да се оправи с разясненията на Бенедикт за луциферическия и ариманическия елемент.
Винаги е оставало по нещо неразбрано; той все така не можел да схване напълно обясненията на Бенедикт. И така, този път той си тръгва, съхранил в душата си разказа за замъка, който се умножава, и след това често, почти всеки ден си мисли за този разказ. Веднъж той отново отива при Бенедикт и ето че сега Бенедикт може да забележи, че нещо се е случило в душата на Капезий. Капезий сам е забелязал: всеки път, когато си спомни за разказа за замъка, който се умножава, душата му вътрешно странно се вълнува. Сякаш душата му е укрепнала благодарение на него.
към текста >>
33.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Какво ще има да каже един много
умен
човек на настоящето върху Гнозиса?
Не е безполезно да си изясним веднъж, защо хората на настоящото време са така много противни на това, което току що казах.
Какво ще има да каже един много умен човек на настоящето върху Гнозиса?
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона. Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено.
към текста >>
34.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Да, ако се замислим по-дълбоко ние бихме попитали: Каква е ползата за теб, от това, че си
умен
?
Защото през онези времена, когато книгопечатането все още не съществуваше, за хората беше много по-трудно да култивират в себе си едно такова мислене, беше им много трудно да участват в такива отвлечени спорове, каквито водеха номиналистите и реалистите; така че този, който тогава се намесваше в подобен спор, трябваше да бъде много по-добре подготвен, отколкото са подготвени днешните хора, които евентуално биха влезли в същия спор. Издигани бяха камари от остроумия, за да бъде защитен реализма, други камари от остроумия бяха издигани в подкрепа на номинализма. Как да си обясним всичко това? Все пак, печално е, че то съществува. Ако се замислим по-дълбоко, трябва да се съгласим, че то наистина е печално.
Да, ако се замислим по-дълбоко ние бихме попитали: Каква е ползата за теб, от това, че си умен?
Ти можеш да си умен и да подкрепяш номинализма; ти можеш да си не по-малко умен и да оспорваш номинализма. Хората могат да са много умни и в същото време да са жертва на най-големи заблуждения! Ако човек поне малко се вслуша в една такава констатация, той наистина ще се съгласи, че тук наистина има нещо печално.
към текста >>
Ти можеш да си
умен
и да подкрепяш номинализма; ти можеш да си не по-малко
умен
и да оспорваш номинализма.
Издигани бяха камари от остроумия, за да бъде защитен реализма, други камари от остроумия бяха издигани в подкрепа на номинализма. Как да си обясним всичко това? Все пак, печално е, че то съществува. Ако се замислим по-дълбоко, трябва да се съгласим, че то наистина е печално. Да, ако се замислим по-дълбоко ние бихме попитали: Каква е ползата за теб, от това, че си умен?
Ти можеш да си умен и да подкрепяш номинализма; ти можеш да си не по-малко умен и да оспорваш номинализма.
Хората могат да са много умни и в същото време да са жертва на най-големи заблуждения! Ако човек поне малко се вслуша в една такава констатация, той наистина ще се съгласи, че тук наистина има нещо печално.
към текста >>
35.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
А сега някой, който счита себе си за по-
умен
от мъдрото ръководство на света и такива хора има, би могъл да каже: Ако аз управлявах света, никога не бих тласнал душите към някакво щастие в духовния свят, наказвайки ги в същото време с едно нещастие тук, във физическия свят!
А сега някой, който счита себе си за по-умен от мъдрото ръководство на света и такива хора има, би могъл да каже: Ако аз управлявах света, никога не бих тласнал душите към някакво щастие в духовния свят, наказвайки ги в същото време с едно нещастие тук, във физическия свят!
Аз бих постъпил много по-добре!
към текста >>
36.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Има един наистина
умен
човек15, специалист по криминална антропология.
Има един наистина умен човек15, специалист по криминална антропология.
Изследвал е много мозъци на престъпници. Той има едно много забележително изказване за мозъка на престъпника, че при престъпниците – при по-голямата част от тях – задният дял на мозъка, покриващ малкия мозък, е недоразвит, той е толкова малък, колкото при маймуната. При маймуната е характерно тъкмо това, че нейният тилен лоб също е малък. Разбира се, много удобно е да се каже: „Аха, това е рецидив в маймунската природа, когато човекът е престъпник. Той е роден с твърде малък тилен лоб!
към текста >>
37.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много
умен
начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена.
Днес се повяват толкова много популярни сборници, в които човечеството може да види всичко, което са поднесли като мъдрост онези хора, които казват: „Но истинска наслада е, простете, да вникваме в духа на вековете“42 и т.н., и как после стигаме до „възходът на сегашния ни ден“43.За целта днес има наистина много средства. Искам да обърна внимание на едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето44. Тези религиозни въпроси се разглеждат много своеобразно. Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света.
Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена.
И този религиозен човек обръща внимание на това как песимизмът на знанието се е проявявал в различни времена. Човек вярва, че чрез своите мисли ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори. Той дава за пример големи авторитети като Плиний Стари45, великия римски естествоизпитател, който казва: „Човекът е същество, изтъкано от безброй противоречия, най-нещастното от всички творения, доколкото останалите творения нямат потребности, излизащи извън рамките на природата. Но човекът е изпълнен с безкрайно много желания и потребности, които никога не могат да бъдат задоволени. Природата му представлява една лъжа, най-голямата нищожност, обединена с най-голямото високомерие.
към текста >>
38.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
15. Има един наистина
умен
човек, специалист по криминална антропология.
15. Има един наистина умен човек, специалист по криминална антропология.
Той е изследвал много мозъци на престъпници: Морис Бенедикт (1835-1920), медик, криминален антрополог, професор по невропатология, основава с Ломбросо криминалната антропология.
към текста >>
39.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Беше
умен
човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал.
"Щом в определения час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде! Разчуеше ли се пък, че се е завърнал, това като че ли беше от изключителна важност за града. Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите. Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството.
Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал.
За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света. Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>
40.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това целяла Русия и Изволски*96, един
умен
човек, който обаче се смятал за по-
умен
, отколкото бил в действителност, просто решил, че независимо от английските напъни вече разполага със съгласието на Австрия.
До към 1908, че даже и до 1909 г. в Англия имало широки кръгове, които стояли доста близо дори до крал Едуард VIІ*94 или, по-точно казано, до които той стоял доста близо и които смятали за невъзможно Русия някога да пристъпи до Цариград и да разполага с толкова желаното от нея съвсем свободно преминаване през Дарданелите. По онова време обаче станало едно събитие, което за броени месеци променило много неща. В онези дни разговаряли двама мъже*95, от които особено единият разбирал невероятно много от гадаене. Ставало дума по-специално за това, да се получи съгласието на Австрия за свободното руско преминаване през Дарданелите като компенсация за анексирането на Босна и Херцеговина.
Това целяла Русия и Изволски*96, един умен човек, който обаче се смятал за по-умен, отколкото бил в действителност, просто решил, че независимо от английските напъни вече разполага със съгласието на Австрия.
Ала не било така и затуй трябвало да се вземе друг курс.
към текста >>
41.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително
умен
, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз?
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз?
Всъщност Мор е на мнение, че лицата, служещи при князе, обикновено не са много просветлени и че на света би могло да има много доброта и благополучие, ако такива просветлени люде се поставят в услуга на князете. Другият от върнал: От това не би имало никаква полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро време. И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял, Томас Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си.
към текста >>
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този
умен
, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция.
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция.
По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия. Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления. Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно.
към текста >>
Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този
умен
човек не на отличния юрист!
По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия. Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления. Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно.
Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист!
Той казва:
към текста >>
42.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много
умен
мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца.
С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне!
По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца.
Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г. всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
към текста >>
43.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Някой, комуто се иска да мине за по-
умен
от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия?
Това показва, че понятията луциферическо и ариманическо могат да се проследят много добре надолу чак до живота в природата. Но те могат да се проследят и нагоре до живота на хората, до социалния живот.
Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия?
Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234. И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот. А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани. Но какво по принцип е сивата магия? Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
към текста >>
Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова
умен
, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234.
Това показва, че понятията луциферическо и ариманическо могат да се проследят много добре надолу чак до живота в природата. Но те могат да се проследят и нагоре до живота на хората, до социалния живот. Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия?
Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234.
И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот. А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани. Но какво по принцип е сивата магия? Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
към текста >>
44.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Един
умен
човек от нашето съвремие, който е писал доста неща върху сънищата но в материалистичен смисъл естествено, вярва: Да, Симон е имал един обикновен сън, а мошеникът Естофилос му го "разтълкувал".
Един умен човек от нашето съвремие, който е писал доста неща върху сънищата но в материалистичен смисъл естествено, вярва: Да, Симон е имал един обикновен сън, а мошеникът Естофилос му го "разтълкувал".
Обаче този наш учен прибавя следната многозначителна забележка: И случаят пожелал, щото пророчеството му да се изпълни. Аз бих могъл да Ви посоча много книги, където по този въпрос се казва същото: "И случаят пожелал..." Цитираният пример е един от многото. Впрочем днес хората вярват, че душите винаги са били такива, каквито са днес; и тази вяра изключва каквото и да е развитие на душите.
към текста >>
45.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В този смисъл може да се говори още много, а Вие постепенно ще се развеселите от естеството на тези сравнения, преставайки да смятате техният автор за
умен
и проницателен човек.
Да, ако сравним държавите с организмите, в това сравнение трябва да включим и предположението, че от даден организъм постоянно се отнемат едни или други части, които се присвояват от съседните организми. Но дори и да е влюбен в своето сравнение, човек не може да не забележи подобни неща.
В този смисъл може да се говори още много, а Вие постепенно ще се развеселите от естеството на тези сравнения, преставайки да смятате техният автор за умен и проницателен човек.
Обаче аз наистина го смятам за умен и проницателен.
към текста >>
Обаче аз наистина го смятам за
умен
и проницателен.
Да, ако сравним държавите с организмите, в това сравнение трябва да включим и предположението, че от даден организъм постоянно се отнемат едни или други части, които се присвояват от съседните организми. Но дори и да е влюбен в своето сравнение, човек не може да не забележи подобни неща. В този смисъл може да се говори още много, а Вие постепенно ще се развеселите от естеството на тези сравнения, преставайки да смятате техният автор за умен и проницателен човек.
Обаче аз наистина го смятам за умен и проницателен.
към текста >>
Как впрочем се стига до там, че един образован,
умен
и проницателен човек може да изгради цяла система върху основата на едно неправилно сравнение?
Как впрочем се стига до там, че един образован,умен и проницателен човек може да изгради цяла система върху основата на едно неправилно сравнение?
Виждате ли, скъпи мои приятели, причината е там, че сравнението, което Кийлен прави, е едно съвсем правилно сравнение. Сега Вие ще възразите: как, току-що споменахме, че сравнението е тотално погрешно, а сега изведнъж се казва, че сравнението е правилно. Когато казвам,че сравнението е правилно, аз имам пред вид само това, че то може да се направи. Важното е с какво сравняваме. Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът.
към текста >>
46.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Като възпитатели, ние трябва да изпълним нашите души с чувството, със съзнанието, че в детската душа пулсира нещо скрито и на детската душа ние трябва да предложим голяма част от онова, което ще стане разбираемо едва в по-късна възраст, когато индивидът ще го извлича от своите спомени и ще си казва: Да, преди време ти чу това тук или там, ти възприе тези думи, но едва сега ти си достатъчно
умен
, за да ги разбереш както трябва.
Нещата трябва да се променят радикално.
Като възпитатели, ние трябва да изпълним нашите души с чувството, със съзнанието, че в детската душа пулсира нещо скрито и на детската душа ние трябва да предложим голяма част от онова, което ще стане разбираемо едва в по-късна възраст, когато индивидът ще го извлича от своите спомени и ще си казва: Да, преди време ти чу това тук или там, ти възприе тези думи, но едва сега ти си достатъчно умен, за да ги разбереш както трябва.
към текста >>
Разбира се, старомодният говор се смята за
умен
, за изключително
умен
, разполагащ с превъзходна логика и остро мислене.
А сега, след като сте се запознали с духовно-научния подход, залегнал в основата на тази статия, хвърлете поглед и на уводната статия в същото списание:"Смисълът на Реформацията" от Адолф Келер*47. Да, тук имаме един стар маниер на изразяване, който естествено вярва че е съвсем нов. Така че в този брой от списанието Вие ще намерите в непосредствена близост както новаторския, така и старомодния подход към нещата.
Разбира се, старомодният говор се смята за умен, за изключително умен, разполагащ с превъзходна логика и остро мислене.
Той Ви описва Реформацията с най-високопарни фрази, които не са нищо друго, освен кухи, безсъдържателни абстракции.
към текста >>
47.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Понеже Маутнер е достатъчно
умен
и знае, че духовните сили далеч не са победени от Дарвин, той казва: важното е не как той е сторил това, а че изобщо го е сторил.
Вземете например известия "Философски речник" на Фритц Маутнер*51. Там пише: Забележителното е не как Дарвин превъзмогна телеологията, т.е. учението за целесъобразността, а че изобщо я превъзмогна!
Понеже Маутнер е достатъчно умен и знае, че духовните сили далеч не са победени от Дарвин, той казва: важното е не как той е сторил това, а че изобщо го е сторил.
Или с други думи, Маутнер казва: Колко уместно е, че органическото развитие беше представено така, сякаш в него няма никакви духовни Същества, преследващи своите духовни цели.
към текста >>
48.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
През живота си носим в душата си много
умен
двойник, много по-
умен
от нас, много интелигентен, но с мефистофелска интелигентност, ариманическа интелигентност и при това с много силна ариманическа воля, много по-близка до природните сили, отколкото е нашата човешка воля, която се регулира от душевността.
Затова обаче съществува възможността, кратко време преди да се родим - малко преди да бъдем родени, - освен нашата душа, също и друго духовно същество да навлезе в нашето тяло, в несъзнателната част на нашето тяло. Това става така. Малко преди да се родим, според днешната терминология ще кажем, че едно друго, ариманическо духовно същество прониква в тялото ни. То се намира в нас също така, както собствената ни душа. Тези същества, които прекарват живота си именно като използват хората, за да могат да се намират в сферата, в която искат да бъдат, притежават извънредно висока интелигентност и значително развита воля, но нямат никаква душевност, нищо подобно на това, което наричаме човешка душевност.
През живота си носим в душата си много умен двойник, много по-умен от нас, много интелигентен, но с мефистофелска интелигентност, ариманическа интелигентност и при това с много силна ариманическа воля, много по-близка до природните сили, отколкото е нашата човешка воля, която се регулира от душевността.
към текста >>
49.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Както когато човек не е достатъчно
умен
, бърка средствата за изпълнението на нещата, а когато е по-
умен
, ги избира по-умно, за да се реализират, и в този случай може да се каже, че в обикновеното съзнание на дамата понятията за почтено и непочтено, разрешено или неразрешено не допускат да се стигне до съгласие с необходимите средства, водещи до съвместната среща.
Нали с всичко, намиращо се в съзнанието, което човек допуска, което си признава, не се получава осъществяване на желаното? Не е пристойно, както се казва. Касае се до това, да се осъществи нещо, което човек дори не е необходимо да си признае. Но много повече ще се стигне до истинското обяснение точно на този факт, ако се разгледа подсъзнателният рафиниран ум на дамата, който тя не осъзнава. През цялата вечер тя желае да остане сама с господина, желае да го направи.
Както когато човек не е достатъчно умен, бърка средствата за изпълнението на нещата, а когато е по-умен, ги избира по-умно, за да се реализират, и в този случай може да се каже, че в обикновеното съзнание на дамата понятията за почтено и непочтено, разрешено или неразрешено не допускат да се стигне до съгласие с необходимите средства, водещи до съвместната среща.
Но в това, което лежи под слоя на обикновеното съзнание, работи мисълта: Аз трябва да остана насаме с мъжа, трябва да използвам първата възможност, за да се върна в къщата.
към текста >>
50.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
пред това: професор, д-р по теология и д-р по философия, следователно много
умен
човек.
Днес искам да добавя някои неща към разглежданията, които напоследък направихме. Ако следите хода на времето, ще можете понякога да забележите как в мислите, чувствата и импулсите, в които дълго време хората намираха това, чрез което «стигнахме толкова далеч», днес не можем да намерим нещо, което да ни помогне да се справим в близкото бъдеще. Вчера наш член пъхна в ръката ми един брой на «Франкфуртски вестник» от последната сряда, 21 ноември, 1917 г. Там се изказва един много учен господин134 - трябва да е много учен господин, понеже пред името му стоеше не само д-р по философия, но и д-р по теология и освен това и проф.
пред това: професор, д-р по теология и д-р по философия, следователно много умен човек.
Той е написал статия, в която се говори за всякакви съвременни духовни нужди. На едно място в тази статия стои следното: «Изживяването на битието, лежащо зад нещата не се нуждае от набожно освещаване или религиозна оценка, понеже самото то е религия. Не става дума да се почувства и схване собственото индивидуално съдържание, а това на голямата ирационалност, скрита зад всяко битие. Който вникне навътре така, че да прехвръкне божествената искра, изживява нещо, което претендира да се обозначи като първичен характер, . Това обединява изживяното с всичко, което е оживено от същото жизнено течение, придава му - нека употребим любимата дума на новото време - космическо жизнено чувство.»
към текста >>
51.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Особено
умен
пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало.
На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав. Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален. „Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството.
Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало.
В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините. Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин. Хората трябва само да поразмишляват малко за това, което са приели самите те преди известно време.
към текста >>
52.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е
умен
, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости.
Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер. Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието. Да се вземе отделна област от човешкото битие и да се направи опит в тази отделна област да се обхване целия свят, това значи да се постъпи ариманически. Всичко, което е свързано с желанието на човека да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа. Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни.
Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости.
Защото това е в стила на Ариман: в подземното, в подсъзнателното да изнамира човешките слабости, за да господства чрез тях над хората.
към текста >>
53.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И така, колкото и да е
умен
човек в периода до своята смърт, до самата си смърт на Земята не би могъл да достигне това, което достига благодарение на свързването на Христовия импулс със земното развитие.
С импулса на Христос в развитието на човечеството встъпва друг поток; импулсът, който произлиза от Мистерията на Голгота, говори на дълбокото вътрешно същество на човека. И ако човек трябваше само със своите изначални сили да развива това, което трябва да го доведе до космическите прозрения, които чрез Христос навлязоха в земното развитие, тогава човек би достигнал тези способности едва на Венера.
И така, колкото и да е умен човек в периода до своята смърт, до самата си смърт на Земята не би могъл да достигне това, което достига благодарение на свързването на Христовия импулс със земното развитие.
към текста >>
54.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но също приведох три негови изречения, заради които всички разумни хора би трябвало да смятат Тертулиан за не съвсем
умен
човек.
Първо, бих искал да поставя самия Тертулиан като въпрос, особено с неговите думи, които приведох от книгата му „De carne Christi“. Опитах се да го характеризирам, първо, като свободна, независима духовна личност, второ, като личност, която в непосредственото обкръжение на хора също е виждала демонично-свръхсетивното.
Но също приведох три негови изречения, заради които всички разумни хора би трябвало да смятат Тертулиан за не съвсем умен човек.
към текста >>
55.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той е доволен от това и намира себе си за много
умен
.
И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните.
Той е доволен от това и намира себе си за много умен.
Човек не се стреми особено да научи, че в древните времена посредством духовете хората са си представяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят. Той чувства безкрайното си превъзходство над предците, защото от своето съзнание той образува представи относно природата. Обаче епохата на съзнателната душа изисква от нас нещо различно от това, което е било изисквано от нашите предци. Трябва да си изясним какво собствено имаме, когато си формираме възгледа върху природата.
към текста >>
56.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И независимо от всичко, този човек е извънредно
умен
и надарен.
Аз често цитирам Мориц Бенедикт, макар и без особено желание, защото от всяка негова страница лъха високомерие и самонадеяна гордост. Да, той е извънредно самонадеян и влюбен, в себе си автор. Това е първото. На второ място, той е един фанатичен и упорит кантианец. Впрочем като смекчаващо вината обстоятелство може да послужи фактът, че той фанатично пледира за една разновидност на кантиантството, измайсторена в неговата собствена глава.
И независимо от всичко, този човек е извънредно умен и надарен.
Макар и да не иска да чуе нито дума от това, за което говори Антропософията, може да се каже, че той като медик и естественик стига до една непредубедена и точна оценка за стойността на своята академична образованост. Разбира се, той не афишира открито тази оценка. Но докато другите са поставени в своята наука като в клетка и изобщо не поглеждат навън, той не постъпва така. Мориц Бенедикт се интересува от ред проблеми и стига до извънредно интересни наблюдения. Понеже неговото честолюбие му създаде и доста врагове, той често си позволява да каже някои неща по адрес на онези от тях, които не крият своята враждебност; иначе той си остава един „чудесен приятел“ за всички останали.
към текста >>
Ето как един
умен
лекар, изхождайки от своята медицина, заявява: С това, което разполагаме, ние не можем да разберем човека, можем само да регистрираме неизвестното.
Ето как един умен лекар, изхождайки от своята медицина, заявява: С това, което разполагаме, ние не можем да разберем човека, можем само да регистрираме неизвестното.
И той се затваря в себе си, и упорствува, без да забележи това, което бавно и неусетно дава отговор на онези въпроси, приети от Бенедикт като атрибут на неизвестното.
към текста >>
57.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Чрез това той би станал безкрайно
умен
в материалното, би станал безкрайно находчив, интелигентен.
Докато луциферичните духове строят своите крепости във въздуха и се борят срещу земното за моралното, тези същества се борят да втвърдят човека, да го направят подобен на тях.
Чрез това той би станал безкрайно умен в материалното, би станал безкрайно находчив, интелигентен.
Те не могат директно да постигнат това, а искат да го постигнат индиректно. Затова при техните хилядолетни усилия в земния живот действително им се е удало да образуват цял род от такива подчовешки същества. Те го правят, като завладяват инстинктивната природа на човека, когато тази природа е особено пуста и груба. Те придърпват в известен смисъл тази инстинктивна природа към себе си. Тогава по време на живота си човекът изпада под влиянието на тези ариманични власти.
към текста >>
58.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно
умен
; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ.
Научното всъщност не съществува за детето до половата зрялост. Трябва да вплета едно в друго природа и дух и ще кажа на детето нещо, което ще оформя като художествена картина: «Виж пашкула на пеперудата. Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина.
Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ.
Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща. Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само.
към текста >>
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-
умен
от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина. Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ. Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща.
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
към текста >>
Човек не винаги е по-
умен
- взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен.
Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
Когато като градинар някой се грижи за растението, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат. Възпитателят трябва да е толкова безкористен, че да могат да се разгърнат вътрешните сили на детето, тогава ще е добър възпитател и детето ще расте по правилния начин.
към текста >>
59.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм
умен
, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата.
Само че можем да поднесем това на детето по два начина.
Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата.
За него аз формирам един образ, опитвам се да изградя тази картина.»
към текста >>
60.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано
умен
човек.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят.
И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек.
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита. Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества.
към текста >>
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано
умен
човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят. И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек.
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита.
Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества. Впрочем тях Вие ще намерите описани и в моите Мистерийни драми*6 като Същества, които изковават здравите и установени форми.
към текста >>
Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на един подчертано
умен
човек, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах.
Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на един подчертано умен човек, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах.
В нея той ще различи цяло войнство от такива Същества, към които Гномите се отнасят извънредно снизходително и без никакво зачитане, защото те са несръчни и тромави, но преди всичко, защото те са невероятно глупави. Глупостта е тяхното отличително качество. И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят. А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек. Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят.
към текста >>
А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи
умен
човек.
Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на един подчертано умен човек, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах. В нея той ще различи цяло войнство от такива Същества, към които Гномите се отнасят извънредно снизходително и без никакво зачитане, защото те са несръчни и тромави, но преди всичко, защото те са невероятно глупави. Глупостта е тяхното отличително качество. И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят.
А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек.
Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят. Всичко това Ви е познато от моите Мистерийни драми. Така че нека обобщим: в един от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.
към текста >>
Защото ако проследим онзи подчертано
умен
човек, за когото стана дума преди малко, ние ще установим, че той успява да запази контрол над своите мисли само с помощта на Духовете-Глупци.
Едва когато успеем да надзърнем в някои от тези светове, ние добиваме представа, колко безкрайно плътно и гъсто е населен духовният свят, скрит зад физическия план; колко различни и многообразни са категориите от духовни Същества и как те са дълбоко свързани с нашите човешки способности.
Защото ако проследим онзи подчертано умен човек, за когото стана дума преди малко, ние ще установим, че той успява да запази контрол над своите мисли само с помощта на Духовете-Глупци.
Те се впиват в неговите мисли, разчленяват ги, придават им известна тежест, така че да не се разлетят около него като подплашено ято птици.
към текста >>
И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на един
умен
човек.
Преди малко стана дума за Съществата от категорията на Гномите и за това как те презират Духовете-Глупци. Впрочем, макар и да се отблъскват взаимно, в известен смисъл те принадлежа на едно и също царство. Между войнството на Гномите и войнството на Духовете-Глупци се води постоянна битка. Вие помни те, че човешката мъдрост става възможна едва с помощта на Духовете-Глупци, в противен случай мъдростта би била твърде мимолетна, би отлитала още в мига на своето възникване и изобщо не би могла да се задържи тук на физическия свят. Отново повтарям: Извънредно трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те моментално изчезват зад ариманическите Същества.
И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на един умен човек.
Там са притаени цели тълпи от тези свръхсетивни Същества. Ако обаче човекът не е достатъчно умен, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества. Ако в книгите има мъдрост тези Същества са наблизо, ако има само думи и изречения те не са там.
към текста >>
Ако обаче човекът не е достатъчно
умен
, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества.
Между войнството на Гномите и войнството на Духовете-Глупци се води постоянна битка. Вие помни те, че човешката мъдрост става възможна едва с помощта на Духовете-Глупци, в противен случай мъдростта би била твърде мимолетна, би отлитала още в мига на своето възникване и изобщо не би могла да се задържи тук на физическия свят. Отново повтарям: Извънредно трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те моментално изчезват зад ариманическите Същества. И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на един умен човек. Там са притаени цели тълпи от тези свръхсетивни Същества.
Ако обаче човекът не е достатъчно умен, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества.
Ако в книгите има мъдрост тези Същества са наблизо, ако има само думи и изречения те не са там.
към текста >>
61.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е
умен
, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н.
Там всички неща са вътрешно подвижни, вътрешно променливи. На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано. Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение.
И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н.
Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение.
към текста >>
За това трябва да си толкова
умен
, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора.
Той не е можел да каже: «Зевс живее в мен», тъй като усещал своята душа намираща се в областта на облаците, във въздушната област на атмосферата. Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно). Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат.
За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора.
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята. Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят. След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н. По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята.
към текста >>
62.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Аз съм присъствувал на много дискусии, на които един или друг оратор става за присмех, защото хората го намират за глупав, обаче понякога според мен най-
умен
се оказва този, който е предизвикал най-много смях.
През последните столетия хората станаха достатъчно интелигентни; в своето мислене те напреднаха толкова много, че вече самите не знаят колко умни са станали. Това е така. Мнозина смятат, че днешните хора не са умни. Естествено, има и такива, които не са умни, но това е така само защото поради едно безсилие на душата си хората не могат да предприемат нищо със своя ум. Ако за някого хората твърдят, че е глупав, аз винаги съм казвал: Съвсем не е така; чисто и просто този човек не знае какво да предприеме със своя ум!
Аз съм присъствувал на много дискусии, на които един или друг оратор става за присмех, защото хората го намират за глупав, обаче понякога според мен най-умен се оказва този, който е предизвикал най-много смях.
Да, през последните столетия хората станаха достатъчно умни. Но това, от което хората се нуждаят днес, е топлина, топлина в техните сърца, и тъкмо антропософията е тази, която може да им я даде. Когато някой изучава антропософията и казва, че тя му навява хлад, той прилича на онзи, който слага дърво след дърво в студената печка и после пита: Но защо тя не топли? – А е трябвало само да запали дърветата!
към текста >>
63.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй
умен
, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали.
И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали.
Но тези природни духове на са давали никакво истинско познание на душата.
към текста >>
64.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено
умен
, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия.
От първата третина на 15-то столетие насам ние живеем в епохата, в която хората стават все по-свободни и по-съзнателни. За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен живот.
И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия.
към текста >>
65.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но с течение на времето израства един голям противник на това съчинение, - един противник, който го критикува унищожително, който не намира «нищо добро» в него, който го критикува по един много
умен
начин, критикува го образцово - това беше самият Фридрих Теодор Фишер в неговите по-късни години!
По времето, когато този труд излиза от печат и хегелианството още беше господстващо в известен смисъл, той намира голямо признание; естествено има и противници, но все пак той намира голямо признание.
Но с течение на времето израства един голям противник на това съчинение, - един противник, който го критикува унищожително, който не намира «нищо добро» в него, който го критикува по един много умен начин, критикува го образцово - това беше самият Фридрих Теодор Фишер в неговите по-късни години!
към текста >>
66.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Днешният човек затъмнява всичко това чрез своя интелект, който го прави
умен
, но не и мъдър.
Но хората от миналите културни епохи не са били така незапознати с тях. Според възгледа на съвременните хора древните са били глупави в целия си живот. Обаче тези глупави хора от миналите културни епохи са имали вече тези изживявания.
Днешният човек затъмнява всичко това чрез своя интелект, който го прави умен, но не и мъдър.
към текста >>
Някога бях приятел с един отдавна починал, много
умен
професор по философия, който при всеки случай употребяваше думите: - Ние всичките сме малко откачени!
Някога бях приятел с един отдавна починал, много умен професор по философия, който при всеки случай употребяваше думите: - Ние всичките сме малко откачени!
Той искаше да каже, че всички хора са малко откачени. Но той беше много умен човек - аз винаги съм вярвал, че при него все пак има нещо зад това, че той не съвсем без основание изказва това твърдение! Той не стана антропософ.
към текста >>
Но той беше много
умен
човек - аз винаги съм вярвал, че при него все пак има нещо зад това, че той не съвсем без основание изказва това твърдение!
Някога бях приятел с един отдавна починал, много умен професор по философия, който при всеки случай употребяваше думите: - Ние всичките сме малко откачени! Той искаше да каже, че всички хора са малко откачени.
Но той беше много умен човек - аз винаги съм вярвал, че при него все пак има нещо зад това, че той не съвсем без основание изказва това твърдение!
Той не стана антропософ.
към текста >>
67.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В средата на Средновековието имаше един много
умен
човек, наречен Раймундус Лулус[3].
В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно.
В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3].
Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай. Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия. Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения. Тогава те ще могат да четат в духовния свят. - Но той не е казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време.
към текста >>
68.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Човек може да бъде много
умен
, и все пак да бъде злосторник със своя ум.
Сега имате нещо странно. Имате живота на Слънцето, който действа върху човека между смъртта и едно ново раждане, като той прави всъщност от него човек и изработва в него онова, което е свързано с доброто. Обаче по време на земния живот Слънцето може да действа само върху всичко онова, което е свързано с главата. Всъщност този земен живот на главата не винаги е свързан само с доброто, защото човек може да изполва живота на своята глава също и за това да се прояви като истински подлец.
Човек може да бъде много умен, и все пак да бъде злосторник със своя ум.
към текста >>
69.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нали, днес още от ранна младост човек става
умен
; помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат - не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, - но пишат даже фейлетони, даже и критики.
Това е така само в наше време, то съвсем не е било така в миналите епохи. Тогава е имало само отделни хора, които са знаели нещо; другите са слушали тези, които са знаели нещо. Тогава никак не е било общоприето да има толкова много умни хора както днес.
Нали, днес още от ранна младост човек става умен; помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат - не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, - но пишат даже фейлетони, даже и критики.
към текста >>
Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше учител по история в едно висше училище, един много
умен
човек, който като учител по история можеше да впечатлява даже само със своето същество.
Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше учител по история в едно висше училище, един много умен човек, който като учител по история можеше да впечатлява даже само със своето същество.
Когато обгърна с поглед неговия живот до момента, до който при него са действали кармическите изисквания през тази неутрална зона тук /виж рис. стр 193/, т. е. до началото на 30-те години, аз мога да кажа, че остротата на неговия ум вече се е проявила. Той беше един от много умните хора, даже от извънредно умните хора на съвремието. Но в момента, в който той навлезе в тази област, неговият остър ум вече не му помагаше; тогава онова, което се случваше с моралните му импулси стана съмнително.
към текста >>
70.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «
умен
».
Същевременно се явяваше и нещо друго. Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните мисли не извираха отвътре.
При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен».
Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т. н.. Това не съществуваше в миналото. В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят. Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него.
към текста >>
Днес «
умен
» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т.
Същевременно се явяваше и нещо друго. Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните мисли не извираха отвътре. При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен».
Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т.
н.. Това не съществуваше в миналото. В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят. Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него. Днес хората размишляват върху нещата; в миналото духовните впечатления донасяха мислите със себе си.
към текста >>
71.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато някой мислеше нещо, което беше умно, този факт, че той е
умен
, се приписваше на инспирирането от духовните същества.
Виждате ли, мои мили приятели, по отношение на тези неща човечеството се развиваше по следния начин. До края на епохата на Александър, даже и известно време след тази епоха, а за отделни човешки групи много по-продължително време, винаги съществуваше съзнанието, че когато някой беше интелигентен, той не развиваше сам тази интелигентност в себе си, а тя му беше подарена от духовните светове.
Когато някой мислеше нещо, което беше умно, този факт, че той е умен, се приписваше на инспирирането от духовните същества.
Фактът, че хората започнаха да приписват своето остроумие и интелигентност на самите себе си, беше новост. И това се случи, защото управлението на интелигентността премина от ръцете на Михаил в ръцете на хората.
към текста >>
72.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава колкото и
умен
да е отделния човек, колкото и много да е учил той, когато физическото тяло е напълно обзето от тази ученост, един ариманически дух може да се всели временно в него.
И именно тогава, когато това душевно-духовно естество е надарено, но потъва в тялото, то е много достъпно за Ариман, изложено е особено много на Ариман. И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил. Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли. Ариманическите духове не могат да се въплътят, но те могат понякога да се вселят, да проникнат временно човешките души и човешките тела. Тогава блестящия, превъзхождащият дух на една ариманическа интелигентност е по-силен от това, което се намира в отделния човек - много, много по-силен.
Тогава колкото и умен да е отделния човек, колкото и много да е учил той, когато физическото тяло е напълно обзето от тази ученост, един ариманически дух може да се всели временно в него.
Тогава през неговите очи гледа Ариман, Ариман движи неговите пръсти, Ариман е този, който смърка, Ариман е този, който ходи.
към текста >>
Днес се страхуваме да срещнем някой
умен
човек!
Към това Ариман се стреми първоначално, той се стреми силно към това. Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието. Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни.
Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек!
Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма. Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател. И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата.
към текста >>
73.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено
умен
в рационалистично отношение.
Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено умен в рационалистично отношение.
Те не го обичат. Там инстинктивно се промъква нещо, което води до такива връзки.
към текста >>
74.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Често пъти ние създаваме една вътрешна връзка с този човек, независимо от това, дали той е красив или грозен,
умен
или глупав.
Понякога, когато срещнем даден човек, ние нямаме представа, как през целия наш живот сме се насочвали и сме се стремили към тази среща. При запознаването с този човек ние се натъкваме на две неща. Помислете си и ще откриете, че това, което искам да разкажа сега, съществува в някаква повече или по-малка слаба форма. Запознаваме се с един друг човек.
Често пъти ние създаваме една вътрешна връзка с този човек, независимо от това, дали той е красив или грозен, умен или глупав.
Какъвто и да бъде той, ние се свързваме вътрешно с него. Ние съвсем не обръщаме внимание на това, какъв е той външно, а се чувстваме свързани с него. Това е единият вид крайност. Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление. Ние можем добре да го опишем.
към текста >>
Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е
умен
или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него.
Това е единият вид крайност. Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление. Ние можем добре да го опишем. Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно.
Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него.
Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат.
към текста >>
75.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Особено днес има голямо значение, когато човекът е
умен
.
От онези същества, които обитават Венера и които са още по-далечни на човешката същност отколкото меркуриевите същества, така бива преобразено това, което човекът може да донесе от себе си в областта на Венера, че той изобщо да може да продължи нататък в духовните области. Това обаче е възможно, само защото с встъпването в областта на Венера, човекът влиза в един нов елемент. Когато ние живеем тук на Земята, много е важно, че имаме идеи, понятия, представи. Какво би представлявал човекът на Земята, ако нямаше представи и идеи. Мислите са важни, те са ценни и ние като хора сме умни, понеже имаме мисли, които нещо означават.
Особено днес има голямо значение, когато човекът е умен.
Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите.
към текста >>
76.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Масини, идеалистът, който не докосва практическото, Гарибалди навсякъде практическият военен държавник и въпреки това като че ли носещ се над земното и Кавур, хитрият
умен
политик.
Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел цар на Италия? Прочетете това в историята. Без Гарибалди никога нямаше да има италианско царство. Може да отидете още по-надалеч и ще намерите, че Гарибалди е свързан и с други личности, които не споделят неговите вътрешни възгледи. Това са Кавур и Масини - съвсем друго устроени характери.
Масини, идеалистът, който не докосва практическото, Гарибалди навсякъде практическият военен държавник и въпреки това като че ли носещ се над земното и Кавур, хитрият умен политик.
Как тези хора пасват заедно? Това е въпросът. Точно тук се показа нещо, което искам да ви покажа като нещо характерно за кармата. Тук се показва, че тези трима други хора са следвали индивидуалността на Гарибалди като негови ученици, когато той е бил ирландски посветен. Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между ученици и учител.
към текста >>
77.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Той и тогава все още може да бъде
умен
, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие. Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си.
Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя.
От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания.
към текста >>
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много
умен
човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много
умен
мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи.
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
към текста >>
78.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш
умен
, разсъдлив, логичен; но след това внезапно се побъркваш!
Но когато чете по-нататък в моите книги, той не знае, дали аз внезапно съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но аз не съм написал само отделни книги и при всяка книга написвам съответния увод. Следователно аз съм написал една книга, Метерлинк чете увода. Тогава аз му се представям като един "много преценяващ, логичен и широк дух"; тогава той чете по-нататък и сега ме намира такъв, че казва: не зная, дали Рудолф Щайнер не се е побъркал внезапно или е един шарлатанин или истински визионер. След това върви по-нататък... Аз написвам втора книга: когато Метерлинк чете увода, там аз отново съм за него "много преценяващ, логичен и широк дух"; после чете по-нататъшното съдържание и го намира отново такова, че не знае, дали аз съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер.
Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш умен, разсъдлив, логичен; но след това внезапно се побъркваш!
Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а след това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; след това при следващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват! И така ритмично по-нататък. "Ритми" съществуват в света.
към текста >>
79.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко
умен
е този свят на елементарните същества!
И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества. Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят. Това са същества първо сред минералната област на природата, там, където Земята идва в състоянието на опреснение, където тя се чувствува така свежа, че има аромат на земя, че растенията също имат аромат на земя. Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие.
Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества!
И понеже много хора не могат да кажат сериозно това, понеже тези хора не могат да кажат, че едно малко дете, което току що е родено, е много по-умно от онзи, който много е учил когато гледаме това дете вътрешно поради тази причина тези елементарни същества се изплъзват от погледа на хората. Ако обаче човек може да се задълбочи в тях, тогава се разширява така да се каже хоризонтът и това, което тези закачливи, шегуващи се с човека с тяхното остроумие и схватливост същества разкриват пред нега като преден план, водещ в един заден план, който се простира чак до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>
80.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично
умен
.
Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой. И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение. Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост.
Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен.
И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения. Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме.
към текста >>
81.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-
умен
от самият герой, който описва.
Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на обикновената сетивна наука и на обикновеното сетивно познание. Хората, които пристъпват към Духовната Наука, се чувствуват обаче по някога разочаровани: те не намират така удобни отговорите на техните необмислени достатъчно въпроси, а намират други светове, които понякога имат много по-дълбоки загадки отколкото тези в сетивния свят. Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки. Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството.
Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва.
Към това води преди всичко действителното ясновидство: то не създава евтини отговори, а светогледи към дадените сетивно отговори. Без съмнение проникващите дълбоко художници са чувствували вече това. В неговата новоиздадена книга "Степени" Моргенщерн се изказва, че който, както художникът, иска да стигне при духовното, трябва да бъде готов да приеме в себе си, да съедини със себе си това, което вече днес, прониквайки чрез свръхсетивното познание, може да разбере от Божествено-Духовното. Той казва: "Който иска само да се потопи с чувствата в това, което днес може да се узнае за божествено-духовното, а не да проникне в него чрез познанието, прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
към текста >>
82.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако действително се потопим в процесите на човешката глава, ние започваме да усещаме приблизително следното: Досега ти си бил един сравнително
умен
човек, имал си нелоши идеи и така нататък.
И сега всичко това не иска да остане повече в абстрактните мисли на главата, а да оживее в образи.
Ако действително се потопим в процесите на човешката глава, ние започваме да усещаме приблизително следното: Досега ти си бил един сравнително умен човек, имал си нелоши идеи и така нататък.
Но сега главата ти изведнъж става празна. Ти просто не можещ да мислиш за самия себе си. Може и да усещаш челото, очите, носа, устата, обаче фактически ти повече не можеш да мислиш. Твоите мисли те напускат. И тогава останалият човек се раздвижва, ръцете и пръстите стават инструменти на мислите ти.
към текста >>
83.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-
умен
и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!
От огромно значение е дали в училищния клас влиза един или друг учител.
И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!
към текста >>
84.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Геният на езика е по-
умен
от самите нас.
Наскоро аз споменах, че в езика живее един вид гений.
Геният на езика е по-умен от самите нас.
Извънредно поучително е да вникнем в строежа на говоримия език и в начина, по който Духът организира езика.
към текста >>
85.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Сега си по-буден, от преди иначе не би станал
умен
.
Това е приблизително времето, за което можете да си спомняте. "Аз"-ът едва все по-близо. Първо вие сте казвали "Вилхелм", когато сте имали предвид себе си." Сега оставете децата, да разкажат нещо, което знаят за детството си. След това им кажете: "Виждаш ли наистина по-рано в твоята душа е било така, все едно всичко спи; тогава наистина в душата ти е било нощ. Но тя вече се е събудила.
Сега си по-буден, от преди иначе не би станал умен.
Но ти все още и спиш, не всичко в теб се е събудило, много неща още спят. Само една част се е събудила.
към текста >>
86.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Защото той разбира се е един много
умен
съвременен господин, но няма представа, че, за да се извлече от Капитала действиетелно понятие е нужно и известно интуитивно познание!
С това вие можете конкретно да видите, защо трябва да произлизат конфузни неща. Защо Луйо Брентано дефинира понятието Капитал, което съвпада с понятието Предприемач, така, че при него работникът е и капиталист, предприемач?
Защото той разбира се е един много умен съвременен господин, но няма представа, че, за да се извлече от Капитала действиетелно понятие е нужно и известно интуитивно познание!
към текста >>
87.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Те съвсем и не помислят, че човек вероятно може да бъде
умен
и по друг начин, различен от начина, по който те със своите абстрактни понятия си представят, че са умни.
Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят. Такива сравнения действуват образно. Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед. Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж? Хората от днешното време, когато почти са израснали са много умни, изключително умни.
Те съвсем и не помислят, че човек вероятно може да бъде умен и по друг начин, различен от начина, по който те със своите абстрактни понятия си представят, че са умни.
Много е странно какви са хората по отношение на тази своя днешна умност!
към текста >>
Към една лекция, която изнесох веднъж преди седмици, се включи и един държавно-научно дружество, и за лекцията и свързаното с нея се изказа един университетски професор, значи естествено един
умен
съвременен мъж, нали така.
Към една лекция, която изнесох веднъж преди седмици, се включи и един държавно-научно дружество, и за лекцията и свързаното с нея се изказа един университетски професор, значи естествено един умен съвременен мъж, нали така.
Той беше сметнал, че възгледите, които бях застъпил не само в онази лекция, а и във всичките ми книги са инфантилни, което означава, че се намират на едно детински стъпало в развитието на човечеството. Виждате ли, много добре разбирам една такава присъда от страна на един умен човек от съвремието. И особено добре го разбирам, когато той е именно професор в университета. Разбирам го поради тази причина, че в науката, която се има впредвид, не се съдържа никакъв действително картинен живот, и всичко, което бъде разбрано, или казано по-добре не бъде разбра но се намира за детинско. Да, виждате ли, своеобразното е именно това, че хората от днешната умност идват и казват: Ако поискаме да употребим една такава картина, как: безсмъртната душа позволява да се сравни с пеперудата, която излита от пашкула, то тогава ние сме умните, ние разбира се знаем, че това, което направихме е един образ.
към текста >>
Виждате ли, много добре разбирам една такава присъда от страна на един
умен
човек от съвремието.
Към една лекция, която изнесох веднъж преди седмици, се включи и един държавно-научно дружество, и за лекцията и свързаното с нея се изказа един университетски професор, значи естествено един умен съвременен мъж, нали така. Той беше сметнал, че възгледите, които бях застъпил не само в онази лекция, а и във всичките ми книги са инфантилни, което означава, че се намират на едно детински стъпало в развитието на човечеството.
Виждате ли, много добре разбирам една такава присъда от страна на един умен човек от съвремието.
И особено добре го разбирам, когато той е именно професор в университета. Разбирам го поради тази причина, че в науката, която се има впредвид, не се съдържа никакъв действително картинен живот, и всичко, което бъде разбрано, или казано по-добре не бъде разбра но се намира за детинско. Да, виждате ли, своеобразното е именно това, че хората от днешната умност идват и казват: Ако поискаме да употребим една такава картина, как: безсмъртната душа позволява да се сравни с пеперудата, която излита от пашкула, то тогава ние сме умните, ние разбира се знаем, че това, което направихме е един образ. Ние сме отвъд това, което съдържа един такъв образ. Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него.
към текста >>
88.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Човек може да разглежда себе си най-много като относително
умен
.
И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм. Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора.
Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен.
Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас.
към текста >>
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-
умен
, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно.
Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно.
Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем. Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете.
към текста >>
89.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Пред факта, че един човек, – колкото и да е
умен
, интелигентен, идеалистичен и практичен (бих желал три пъти да подчертая думата “практичен”) – че този човек изобщо не е в състояние, като отделен индивид да стигне до някакво правилно социално съждение.
Обаче преди всичко, за да стигнем в модерен смисъл до едно вярно съждение за социалния живот, ние трябва да се научим да мислим модерно. Не възприемайте тези думи повърхностно, уважаеми дами и господа. Ние можем да го постигнем само ако се откажем от външния вид на социалните проявления и насочим поглед към дълбочините. Днес ние сме изправени пред един странен факт.
Пред факта, че един човек, – колкото и да е умен, интелигентен, идеалистичен и практичен (бих желал три пъти да подчертая думата “практичен”) – че този човек изобщо не е в състояние, като отделен индивид да стигне до някакво правилно социално съждение.
И аз бих казал, уважаеми дами и господа, че сме изправени пред една социална мистерия, а именно пред факта, че всяко индивидуално социално съждение е погрешно.
към текста >>
90.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Всички тези учения са приблизително толкова умни, колкото
умен
е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах?
Хората казваха: Човекът е продукт на отношенията; каквито са социалните отношения наоколо, такива са и хората. Други казваха: Социалните отношения са такива, каквито ги правят хората.
Всички тези учения са приблизително толкова умни, колкото умен е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах?
Физическият човек не е продукт нито на своята глава, нито на своя стомах, а е продукт на непрекъснатото взаимодействие между главата и стомаха. Те винаги трябва да си взаимодействуват. И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в ембрионалния живот първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха. Тъй че не бива да задаваме въпроса: Външната среда, външните отношения ли са причината, за да бъдат хората такива или онакива? Или хората са тези, които правят причините?
към текста >>
91.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Даден човек може да е много
умен
и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи. Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави.
Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав.
Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел. прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли. Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес. Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес. Другите неща са разположени някъде по средата.
към текста >>
92.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
За своя организъм човекът има нужда от съвсем малки количества флуор, и ако човекът ги няма в себе си, тези флуорни влияния тук трябва да се каже нещо, което може би ще ви шокира тогава човекът става твърде
умен
.
Тогава ще видите, че това, което казах тук в най-първия час, именно при животинското съзъбие се проявява много силно тази тежест надолу, това, което исках да Ви представя с помощта на целия маймунски скелет. В човешкото съзъбие, бих желал да кажа, по един определен начин в самото съзъбие виждаме влиянието на вертикалната линия. Това е свързано с обстоятелството, че в действителност зъбите не са само дъвкателни инструменти, но те са и твърде съществени смукателни инструменти първо те действуват механично по посока навън, но второ в тях е заложено едно много фино одухотворено смукателно действие по посока навътре. Тук трябва да запитаме: но какво всъщност всмукват зъбите? В основата си, докато са в състояние да правят това, те всмукват флуор[1].
За своя организъм човекът има нужда от съвсем малки количества флуор, и ако човекът ги няма в себе си, тези флуорни влияния тук трябва да се каже нещо, което може би ще ви шокира тогава човекът става твърде умен.
Той става твърде умен. Той придобива ум, който почти го унищожава. Чрез тези флуорни влияния той бива насочен към правилното мяра глупост, която ние наистина се нуждаем, за да бъдем хора. Човекът има нужда от малки количества флуор като постоянно противосредство срещу твърде силното поумняване, а твърде ранното увреждане на зъбите, което представлява нарушение на флуорните влияния, насочва към прекомерното ангажиране на флуор осмукващото действие на зъбите. Това означава, че през нещо човекът добива възможност да си помага срещу глупостта за подобни неща ние ще говорим още, ще говорим, дори да нямаме много време за тях.
към текста >>
Той става твърде
умен
.
В човешкото съзъбие, бих желал да кажа, по един определен начин в самото съзъбие виждаме влиянието на вертикалната линия. Това е свързано с обстоятелството, че в действителност зъбите не са само дъвкателни инструменти, но те са и твърде съществени смукателни инструменти първо те действуват механично по посока навън, но второ в тях е заложено едно много фино одухотворено смукателно действие по посока навътре. Тук трябва да запитаме: но какво всъщност всмукват зъбите? В основата си, докато са в състояние да правят това, те всмукват флуор[1]. За своя организъм човекът има нужда от съвсем малки количества флуор, и ако човекът ги няма в себе си, тези флуорни влияния тук трябва да се каже нещо, което може би ще ви шокира тогава човекът става твърде умен.
Той става твърде умен.
Той придобива ум, който почти го унищожава. Чрез тези флуорни влияния той бива насочен към правилното мяра глупост, която ние наистина се нуждаем, за да бъдем хора. Човекът има нужда от малки количества флуор като постоянно противосредство срещу твърде силното поумняване, а твърде ранното увреждане на зъбите, което представлява нарушение на флуорните влияния, насочва към прекомерното ангажиране на флуор осмукващото действие на зъбите. Това означава, че през нещо човекът добива възможност да си помага срещу глупостта за подобни неща ние ще говорим още, ще говорим, дори да нямаме много време за тях. И така, в известна степен човекът унищожава зъбите си, та флуорното влияние да не го оглупи прекомерно силно.
към текста >>
93.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Да допуснем, че имаме пред себе си един твърде
умен
човек, който обаче не е часовникар.
Да допуснем, че имаме пред себе си един твърде умен човек, който обаче не е часовникар.
Обаче един ден се случва така, че той е принуден сам да ремонтира своя часовник, който започва да изостава. Но вместо да го поправи, той го разваля напълно. Този факт не противоречи на това, че той е твърде умен. Случилото се не е в резултат от недостиг на ум, а от недостатъчно овладяни умения. По същия начин, при определени обстоятелства, слизайки от пред-земното си битие към земното си битие, човек се оказва с накърнена гениалност, само че това проличава не за кратки периоди от време, а през целия земен живот.
към текста >>
Този факт не противоречи на това, че той е твърде
умен
.
Да допуснем, че имаме пред себе си един твърде умен човек, който обаче не е часовникар. Обаче един ден се случва така, че той е принуден сам да ремонтира своя часовник, който започва да изостава. Но вместо да го поправи, той го разваля напълно.
Този факт не противоречи на това, че той е твърде умен.
Случилото се не е в резултат от недостиг на ум, а от недостатъчно овладяни умения. По същия начин, при определени обстоятелства, слизайки от пред-земното си битие към земното си битие, човек се оказва с накърнена гениалност, само че това проличава не за кратки периоди от време, а през целия земен живот.
към текста >>
94.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И той може да го постигне сравнително лесно, стига да не иска да е прекалено
умен
, стига да подреди живота си така, че да не размишлява излишно за света, а да го възприема образно.
Нещата при тях се свеждат до това, че по правило възприемателната им способност за външни впечатления се ограничава до строго определени възприятия, имащи типичен характер. И ако сега човек получи едно правилно хрумване – а това става, когато той има правилния мироглед – тогава той изнамира за детето, примерно, едно определено изречение и му предлага тъкмо това правилно изречение. То може да направи чудеса. Същественото тук е всички стремежи на детето да се ориентират по определен начин. И всъщност, тъкмо възпитателят трябва да стори това.
И той може да го постигне сравнително лесно, стига да не иска да е прекалено умен, стига да подреди живота си така, че да не размишлява излишно за света, а да го възприема образно.
към текста >>
95.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Той ми правеше силно впечатление с това, че беше невероятно
умен
.
Тогава бих имал пред себе си човека, когото съм познавал още като дете, бидейки на шест години. Ние общувахме с него, детето винаги идваше на походите. Той трябваше да се придвижва с патерици, защото тялото му не беше в състояние да носи главата. Мускулатурата на долните крайници беше недоразвита, главата беше огромна. Накратко, той си оставаше един тридесетгодишен ембрион.
Той ми правеше силно впечатление с това, че беше невероятно умен.
Аз с удоволствие беседвах с него. Разбира се, една такава деформация има голямо въздействие върху душата, особено когато си на седем или осем години. Обаче, както казах, той беше невероятно умен. От него можеше да се научи много и преценките му за света бяха пълни с доброта и нежност. Добротата му просто се разливаше от голямата глава.
към текста >>
Обаче, както казах, той беше невероятно
умен
.
Мускулатурата на долните крайници беше недоразвита, главата беше огромна. Накратко, той си оставаше един тридесетгодишен ембрион. Той ми правеше силно впечатление с това, че беше невероятно умен. Аз с удоволствие беседвах с него. Разбира се, една такава деформация има голямо въздействие върху душата, особено когато си на седем или осем години.
Обаче, както казах, той беше невероятно умен.
От него можеше да се научи много и преценките му за света бяха пълни с доброта и нежност. Добротата му просто се разливаше от голямата глава. Когато изговаряше своите изречения – а те не бяха много дълги – имах усещането, че устните му са полети със захарен сироп. Имаше нещо много своеобразно в този човек; всъщност той беше и много изобретателен. Приписваха му различни изобретения, които е имал още като дете.
към текста >>
96.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един
умен
човек.
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек.
Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости. Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща. Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило.
към текста >>
97.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторът може да счита себе си за много
умен
, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено.
Такъв човек в известен смисъл влачи физическото си устройство след себе си. Ако такъв човек е предварително така устроен, тогава ние наистина го възприемаме като слабоумен, тъй като в съвременния стадий на Земното развитие, когато всичко това: азово устройство, астрално устройство и етерно тяло е така изолирано, и по такъв самотен начин физическото тяло бива въвлечено отзад, човек не може да възприема, не може да бъде активен, не може да просветли себе си чрез азовото устройство, чрез астралното тяло и чрез етерното тяло; така това, което той изживява, остава в мрак, и той се разхожда като замаян в своето физическо тяло. Налице е в силна степен слабоумие и човек би трябвало да си помисли, по какъв начин, в този стадий би могъл да намести другите тела обратно във физическото устройство. При това могат да влязат в съображение педагогически правила, но също така може да стане дума и за външни лечебни мерки. Пасторът обаче може да изпадне в положение да бъде силно изненадан от това, което тъкмо такъв един човек му изповядва.
Пасторът може да счита себе си за много умен, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено.
Всичко това не значи нищо, то всъщност не достига до обиталището на Бога, всичко това има само една външна стойност. В Бога човек трябва да почива наистина с цялата си същност. Така казват тези хора. В целия останал живот те се държат така, че човек може да ги приеме за в силна степен слабоумни, в разговорите с пасторите те често излизат с подобни неща. Те претендират да познават вътрешния интимен живот по-интимно, отколкото този, които проповядват професионално върху това.
към текста >>
98.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тъй като той е много
умен
момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща.
Ако леко се допрете, ще усетите повърхността на масата и други нейни свойства. Същото е, когато медитирате. Вие постепенно се враствате в едно изживяване на азота около Вас. Това е действителният процес при медитирането. Всичко става познание, също и това, което живее в азота.
Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща.
Всички тези неща почиват на напълно реални процеси. И тук е точката, където за това ще кажа още някои неща по-точно всъщност духовното във вътрешната дейност започва да оформя определено отношение към селското стопанство. Там се намира това, което постоянно възбужда особения интерес на скъпия ни приятел Щегеман, а именно взаимодействието на душевно-духовното с нещата около нас. Вече разбирате, че никак не е лошо, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира. По този начин той става чувствителен за откровенията на азота и може да упражнява земеделие в съвсем друг стил и в съвсем друг смисъл отколкото онези, които не правят това.
към текста >>
99.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Той става като че ли
умен
и не позволява по неправилен начин да се разлага каквото и да било, нито да се изпусне по неправилен начин азота, както и други вредни процеси.
Тази субстанция се прибавя и смесва с тора по начина, който описах, и тогава под нейното въздействие този тор става чувствителен, наистина чувствителен.
Той става като че ли умен и не позволява по неправилен начин да се разлага каквото и да било, нито да се изпусне по неправилен начин азота, както и други вредни процеси.
Тази прибавка прави тора умен, и той добива способността да прави земята разумна, така че тя индивидуализира своето отношение към растенията, които човек иска да отглежда по този начин. Имаме наистина нещо като „вразумяване“ на почвата, което постигаме с тази добавка на Urtica dioica, на копривата.
към текста >>
Тази прибавка прави тора
умен
, и той добива способността да прави земята разумна, така че тя индивидуализира своето отношение към растенията, които човек иска да отглежда по този начин.
Тази субстанция се прибавя и смесва с тора по начина, който описах, и тогава под нейното въздействие този тор става чувствителен, наистина чувствителен. Той става като че ли умен и не позволява по неправилен начин да се разлага каквото и да било, нито да се изпусне по неправилен начин азота, както и други вредни процеси.
Тази прибавка прави тора умен, и той добива способността да прави земята разумна, така че тя индивидуализира своето отношение към растенията, които човек иска да отглежда по този начин.
Имаме наистина нещо като „вразумяване“ на почвата, което постигаме с тази добавка на Urtica dioica, на копривата.
към текста >>
100.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и
умен
, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов.
Такива възгледи, че светлината през тъмнина е червена, а тъмнината през светлина - синя, са имали още древните в Азия, когато още са били достатъчно разумни, както ви описах това последния път. Древните гърци също още са имали подобни възгледи. Тези възгледи са се задържали в течение на цялото средновековие, докато хората не станали «умни», тоест до XIV, XV, XVI, XVII столетие. Когато хората поумнели, те престанали да се ориентират в природните явления като такива, а започнали да измислят всевъзможни, създавани по изкуствен начин теории. И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2].
Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов.
Има седем цвята, които виждаме в дъгата един след друг (изобразява го на рисунката). Ако гледате дъгата, можете без усилие да различите тези седем цвята.
към текста >>
101.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В известно отношение те се сближават с деградиращите, отмиращи елементи - защото индианците отмират, - ако човек го грози гибел, той става по-
умен
.
Обаче не може да се казва, че това, за което американецът настоява, не може да съответства на истината. Неговите твърдения се оказват по-приемливи за всички хора. В това американците имат предимство пред европейците.
В известно отношение те се сближават с деградиращите, отмиращи елементи - защото индианците отмират, - ако човек го грози гибел, той става по-умен.
Така че европейците поумняват, емигрирайки в Америка: те отвикват да доказват всичко наред.
към текста >>
102.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Можете да си представите, че ротният командир не е особено
умен
.
Но ако «азът» като представител е не повече от дума, то би следвало и за ротата войници ротния командир също да разглеждаме само като дума. Случвало ли ви се е да видите ротен командир, командващ рота войници, да е всичко на всичко дума (общо понятие), събирателно понятие на всеки поотделно?
Можете да си представите, че ротният командир не е особено умен.
«Азът» също понякога бива не особено умен. Но да си представяме, че ротният командир е не повече от празна дума - а авторът използва своето сравнение за илюстрация на положението, което заема «азът» по отношение на представите, - значи да служиш за доказателство, че даже и най-умните хора, когато им се налага да говорят за свръхсетивното, стават потресаващо глупави. Те напълно могат да бъдат уличени в това, че предлаганото от тях сравнение е лишено от каквато и да било логика. В него няма ни най-малка логика.
към текста >>
«Азът» също понякога бива не особено
умен
.
Но ако «азът» като представител е не повече от дума, то би следвало и за ротата войници ротния командир също да разглеждаме само като дума. Случвало ли ви се е да видите ротен командир, командващ рота войници, да е всичко на всичко дума (общо понятие), събирателно понятие на всеки поотделно? Можете да си представите, че ротният командир не е особено умен.
«Азът» също понякога бива не особено умен.
Но да си представяме, че ротният командир е не повече от празна дума - а авторът използва своето сравнение за илюстрация на положението, което заема «азът» по отношение на представите, - значи да служиш за доказателство, че даже и най-умните хора, когато им се налага да говорят за свръхсетивното, стават потресаващо глупави. Те напълно могат да бъдат уличени в това, че предлаганото от тях сравнение е лишено от каквато и да било логика. В него няма ни най-малка логика.
към текста >>
103.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Затова ви казах, че Жан Пол[1], който е бил много
умен
човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета.
Сам по себе си главният мозък нищо не може да направи. Електродвигателят действа на основата на магнетизма, цялото движение във фабриката зависи от този електродвигател. Но отначало трябва да се включи електрическият ток, иначе този електродвигател няма да заработи и ще си остане неподвижен. Главният мозък също би си останал неподвижен и не би работил, ако през него не протичаше токът на душевния живот. В детето протича значително по-мощният ток на душевния живот, тъй като детето чак до смяната на зъбите работи над създаването на целия главен мозък, при това предимно в най-първите години от живота.
Затова ви казах, че Жан Пол[1], който е бил много умен човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета.
Това, над което му се налага да работи, изисква много по-голямо изкуство, отколкото всичко, над което той работи впоследствие.
към текста >>
104.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, в днешно време, за да се направи отделният човек
умен
, в духа на нашето време, съществуват висши учебни заведения.
Но те е трябвало да казват и нещо друго. Виждате ли, това, което се е говорело навремето за Исус, не е носило още толкова неопределен характер, като това, което аз сега ви съобщавам. Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло носи неясен и неопределен характер, нали така? Въпросът преди е бил по-определен и ето по какъв начин.
Виждате ли, в днешно време, за да се направи отделният човек умен, в духа на нашето време, съществуват висши учебни заведения.
След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение. Тук неговият ум, неговият разсъдък окончателно се шлифоват. Обаче вие в никакъв случай няма да откриете, че випускниците на университета стават там други хора; не, тяхното обучение носи чисто външен характер.
към текста >>
105.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Човек се смята за страшно
умен
, той може да каже така: аз съм овладял содата, аз правя от нея за себе си стъкло, сапун, бои, аз пречиствам с нейна помощ тютюна, избелвам и пера прането си с нея - всичко това съм открил и това значи, че съм много
умен
- така казва за себе си човек.
Разбира се, тя не присъства навсякъде, но в много малки количества се разпространява почти по цялата Земя. Също както ние можем да я използваме по различни начини в промишлеността, за избелване на прането, за производство на стъкло и т. н., така и природата използва содата най-широко. Нека разберем как природата може да използва содата. Природата е доста по-умна от човека.
Човек се смята за страшно умен, той може да каже така: аз съм овладял содата, аз правя от нея за себе си стъкло, сапун, бои, аз пречиствам с нейна помощ тютюна, избелвам и пера прането си с нея - всичко това съм открил и това значи, че съм много умен - така казва за себе си човек.
Да, но природата все пак е доста по-умна! Ето какво трябва винаги да си повтаряме: природата е много по-умна, много, много по-умна. Помислете какво става при използването на сода от човека. Да започнем с фабриката за производство на сапун. С помощта на сапуна ние ставаме по-чисти, иначе постоянно бихме изглеждали като коминочистачи.
към текста >>
106.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено
умен
.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит. Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците.
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен.
Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език. Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
107.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже,
умен
нос.
Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго. Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа».
Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос.
Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна.
към текста >>
И, както се казва, инстинктивното знание се постига с
умен
нос.
За съжаление, съвременната цивилизация е ориентирана изключително към културата на мозъка, а тези инстинктивни неща се пропускат. Поради това инстинктът се превръща в празна дума. Животните от колективен тип, обединени в кошери и мравуняци, всъщност знаят всичко това. То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно сетиво.
И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
към текста >>
108.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Слонът е много по-
умен
от човека, той наистина е необичайно мъдър.
Момчето изчаква и отново иска да замери слона, когато той минава обратно. Но слонът се връща напълнил в хобота си порядъчна порция вода. Когато отново види на пътя си момчето, преди то да успее да го замери, той изстрелва по него всичката вода и го облива от глава до пети. Такива случаи са наблюдавани нееднократно. При това може да се каже: дявол го взел!
Слонът е много по-умен от човека, той наистина е необичайно мъдър.
Запомнил е нанесената му от момчето обида, задържал е в хобота си цял заряд с вода и е отмъстил!
към текста >>
За Мойсей хората говорят, че той бил толкова
умен
, както ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупа му така и не намерили.
Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.). Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, както току-що ви казах. Ако човек във физически смисъл би имал дебела кожа и главен мозък, той би бил изключително разумен, даже не може да се опише колко разумен би бил той! Хората знаели за такива връзки, за такива закономерности. Представете си колко удивително е това, което са знаели тези хора!
За Мойсей хората говорят, че той бил толкова умен, както ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупа му така и не намерили.
Това е много интересна връзка. Или не ви се струва така? А древните сказания са силно свързани с най-чисто, най-прекрасно почитане на животните. За това ми се иска да поговорим следващия път, ако, разбира се, остане време след предложената ни дискусия (има се предвид разговорът с г. Мюлер и др.)
към текста >>
109.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Айнщайн е страшно
умен
човек, неговите умозаключения, неговите съждения очароват хората.
Айнщайн е страшно умен човек, неговите умозаключения, неговите съждения очароват хората.
Защото обикновените хора, ако не са много добри математици, няма да разберат много от теорията на Айнщайн; те ще почнат да четат някоя популярна книга за тази Айнщайнова теория, ще прочетат първата страница и ще почнат да се прозяват; ще прочетат втората страница до половината, но по-нататък няма да могат. И тогава ще кажат: това трябва да е нещо страшно умно. Защото ако не беше необикновено умно, аз щях да го разбера. Освен това много хора казват, че това е необикновено умно. Така се формират съжденията за теорията на относителността.
към текста >>
110.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Например те казвали: Юпитер оказва влияние върху това, дали човек при своето по-нататъшно развитие ще бъде
умен
или ще остане глупав, или нещо друго от този род.
Разбира се, хората, живели в Азия по-надалеч, вавилонците, асирийците, признавали също така и други влияния, а не само влиянието на Луната.
Например те казвали: Юпитер оказва влияние върху това, дали човек при своето по-нататъшно развитие ще бъде умен или ще остане глупав, или нещо друго от този род.
Обаче евреите не обръщали внимание на такъв род странични влияния. Те почитали само един Бог и това е било именно лунното божество. Обикновено като крупно достижение в религиозната област се разглежда фактът, че от много божества евреите се придвижили към единобожието, придвижили се от политеизма към монотеизма.
към текста >>
111.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-
умен
, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно.
Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>
112.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Например познавах един много
умен
професор и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната наука не им позволява да достигнат до духовността.
Виждате ли, господа, аз казвам: те не са имали никаква представа за това. Днес е необходимо тези неща реално да се преживеят, за да можем правилно да съдим за това, колко силно са вярвали хората в такива богове, които всъщност са били статуи.
Например познавах един много умен професор и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната наука не им позволява да достигнат до духовността.
Този човек беше руснак и пътешестваше през Сибир от Изток, от Япония. Когато се оказал в дълбокия Сибир, в средата, на него му станало не съвсем уютно. Той се почувствал сам и изоставен. Какво направил тогава? Той направил нещо такова, което вие навярно не бихте направили, а и кой да е западен жител също не би направил.
към текста >>
113.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много
умен
човек!
Доктор Щайнер: Нещата не останали без последствие. През 1869 г. под авторството на един човек, също увлечен от Кант, се появила книгата «Философия на безсъзнателното». Тази книга произвела огромна сензация.
Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек!
Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант. Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън. Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля. Навсякъде вътре се намира волята.
към текста >>
Но виждате ли, първо, Едуард фон Хартман бил всъщност
умен
човек, второ, бил е такъв, който прави изводи.
Но виждате ли, първо, Едуард фон Хартман бил всъщност умен човек, второ, бил е такъв, който прави изводи.
Той казвал: защо хората все още живеят? Защо те не предпочетат да се унищожат? Защото ако всичко е лошо, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо самоубийство на човечеството. Тогава всичко създадено би изчезнало. Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе.
към текста >>
Ще кажете: «Как е могло всичко това да излезе от такъв
умен
човек?
Ще кажете: «Как е могло всичко това да излезе от такъв умен човек?
Само глупак може да твърди подобни неща! » Не, Едуард фон Хартман наистина не е бил глупак, той е бил даже по-умен от всички останали. Веднага мога да го докажа. Именно защото той е бил по-умен от Кант, е възникнала глупостта за машината, с помощта на която би следвало да се разтури целият свят, да се превърне в нищо. Хартман е бил съвсем умен, макар и основно покварен от Кант човек.
към текста >>
» Не, Едуард фон Хартман наистина не е бил глупак, той е бил даже по-
умен
от всички останали.
Ще кажете: «Как е могло всичко това да излезе от такъв умен човек? Само глупак може да твърди подобни неща!
» Не, Едуард фон Хартман наистина не е бил глупак, той е бил даже по-умен от всички останали.
Веднага мога да го докажа. Именно защото той е бил по-умен от Кант, е възникнала глупостта за машината, с помощта на която би следвало да се разтури целият свят, да се превърне в нищо. Хартман е бил съвсем умен, макар и основно покварен от Кант човек.
към текста >>
Именно защото той е бил по-
умен
от Кант, е възникнала глупостта за машината, с помощта на която би следвало да се разтури целият свят, да се превърне в нищо.
Ще кажете: «Как е могло всичко това да излезе от такъв умен човек? Само глупак може да твърди подобни неща! » Не, Едуард фон Хартман наистина не е бил глупак, той е бил даже по-умен от всички останали. Веднага мога да го докажа.
Именно защото той е бил по-умен от Кант, е възникнала глупостта за машината, с помощта на която би следвало да се разтури целият свят, да се превърне в нищо.
Хартман е бил съвсем умен, макар и основно покварен от Кант човек.
към текста >>
Хартман е бил съвсем
умен
, макар и основно покварен от Кант човек.
Ще кажете: «Как е могло всичко това да излезе от такъв умен човек? Само глупак може да твърди подобни неща! » Не, Едуард фон Хартман наистина не е бил глупак, той е бил даже по-умен от всички останали. Веднага мога да го докажа. Именно защото той е бил по-умен от Кант, е възникнала глупостта за машината, с помощта на която би следвало да се разтури целият свят, да се превърне в нищо.
Хартман е бил съвсем умен, макар и основно покварен от Кант човек.
към текста >>
Защото той доказал, че бил по-
умен
от всички останали!
» Самата книга била много бързо изкупена и се появило второ издание[13]. Тогава авторът се разкрил. Това бил самият Едуард фон Хартман! Той написал книга против самия себе си. Но сега те престанали да го хвалят, написаното от него вече не се ползвало с такава широка известност!
Защото той доказал, че бил по-умен от всички останали!
Но виждате ли, средствата за информация, предоставяни на хората, премълчавали тази история. Трябваше да ви разкажа за този отрязък от духовната история, за да стане ясно: макар Едуард фон Хартман да е бил човек, развален от кантианството, той, въпреки това, притежавал задълбочен ум.
към текста >>
Когато ви казвам, че той е искал да вдигне целия свят във въздуха с помощта на машина, която е трябвало да се изобрети, ние бихме могли с пълно право да отбележим, че макар и да е бил страшно
умен
Едуард фон Хартман, на нас, неизучавалите Кант, всичко това ни се струва глупост.
Когато ви казвам, че той е искал да вдигне целия свят във въздуха с помощта на машина, която е трябвало да се изобрети, ние бихме могли с пълно право да отбележим, че макар и да е бил страшно умен Едуард фон Хартман, на нас, неизучавалите Кант, всичко това ни се струва глупост.
Макар и да ви описах Едуард фон Хартман като умен, вие имате основание да предполагате, че той, въпреки това, е бил глупав. В това не е трудно да повярвате. Но отчитайки последната разказана история, вие би трябвало да си помислите, че тези, другите, са били още по-глупави от него. Ето тогава вие бихте ме зарадвали! Защото би било напълно възможно да се докаже исторически, че тези, другите, са били още по-глупави от този, който се е стягал да взриви Земята.
към текста >>
Макар и да ви описах Едуард фон Хартман като
умен
, вие имате основание да предполагате, че той, въпреки това, е бил глупав.
Когато ви казвам, че той е искал да вдигне целия свят във въздуха с помощта на машина, която е трябвало да се изобрети, ние бихме могли с пълно право да отбележим, че макар и да е бил страшно умен Едуард фон Хартман, на нас, неизучавалите Кант, всичко това ни се струва глупост.
Макар и да ви описах Едуард фон Хартман като умен, вие имате основание да предполагате, че той, въпреки това, е бил глупав.
В това не е трудно да повярвате. Но отчитайки последната разказана история, вие би трябвало да си помислите, че тези, другите, са били още по-глупави от него. Ето тогава вие бихте ме зарадвали! Защото би било напълно възможно да се докаже исторически, че тези, другите, са били още по-глупави от този, който се е стягал да взриви Земята.
към текста >>
Те си казват: «Аз трябва да разбирам Кант, защото съм много
умен
.
И оттогава, когато в издание на «Универсална библиотека» се появи Кант - впрочем, аз също успях да го прочета само благодарение на това, защото иначе просто нямаше да ми се удаде да си го купя тогава; макар и книгата да беше дебела, струваше евтино, - така оттогава, благодарение на Кант, дяволът се поуспокои, защото оттогава всички четат Кант. Това значи, че те четат първата страница, но нищо не разбират. След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора! Мнозинството от тях е такова, че си признава: «На мен ми се налага да казвам, че разбирам този Кант, иначе другите ще кажат, че съм глупав, тъй като не го разбирам». В действителност хората не го разбират, но не си го признават.
Те си казват: «Аз трябва да разбирам Кант, защото съм много умен.
И затова твърдя: аз разбирам много умни неща, ако разбирам Кант! » Тогава това импонира на хората.
към текста >>
114.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
От това човек става
умен
, но неумел, неловък.
Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни. Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено голяма част от мозъчната си маса. Ако трансформираното е прекалено много, той ще успее да стане добър поет, но добър механик от него няма да излезе. Той ще се окаже неприспособен към външния свят. Днес, господа, нещата са така - това е свързано с нещо, за което ви говорих неотдавна, - че поради прекомерното хранене с картофи, на много хора значителна част от мозъка се оказва трансформирана.
От това човек става умен, но неумел, неловък.
В днешно време хората са такива, неумели. Те не умеят да правят нещо, за което не са се обучавали дълго, не умеят да правят това, което са изучавали повърхностно. Има хора, които не могат да си зашият скъсаното копче на панталоните. При това те могат да пишат много добри книги, но копчето на панталоните не могат да си зашият. Това се получава поради почти пълното трансформиране на сетивните нерви в по-фини сетивни органи, в мозъчни.
към текста >>
Ето защо изучаването на духовната наука ще позволи на човек не само да стане по-
умен
, макар и от това той да не поумнее повече, отколкото от другите теории, възприема ли духовната наука само като теория.
Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия. В края на краищата хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка. Дали ще е така? Това е напълно пра-вилна мисъл. Защото ако човек не се върне отново към това, което някога се е постигало с помощта на фантазията, ако човек отново не дойде до духа, той ще се превърне в такава топка.
Ето защо изучаването на духовната наука ще позволи на човек не само да стане по-умен, макар и от това той да не поумнее повече, отколкото от другите теории, възприема ли духовната наука само като теория.
Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му! Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък.
към текста >>
Той няма да стане по-
умен
, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му!
В края на краищата хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка. Дали ще е така? Това е напълно пра-вилна мисъл. Защото ако човек не се върне отново към това, което някога се е постигало с помощта на фантазията, ако човек отново не дойде до духа, той ще се превърне в такава топка. Ето защо изучаването на духовната наука ще позволи на човек не само да стане по-умен, макар и от това той да не поумнее повече, отколкото от другите теории, възприема ли духовната наука само като теория.
Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му!
Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък. Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък.
към текста >>
115.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-
умен
от другите.
Днес, когато се интересуваме от някой предмет, в най-добрия случай е за двадесет и четири часа, защото след двадесет и четири часа идват новите вестници и нашият интерес се насочва към нещо ново - днес бързо забравяме за това, което става. Наистина е така! И освен това, условията на живота ни станаха по-сложни, те направо здраво се усложниха. Това не го е имало даже при нашите дядовци, да не говорим вече за нашите пра-прадядовци. Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; знаели какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и планетите и благодарение на това виждали, отбелязвали, че известни закономерности в състоянието на климата все пак има.
Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-умен от другите.
И така, имало е такива стари кримки и слушайки ги, е можело да се чуе нещо доста интересно! Да чуем какво е казвал такъв вече остарял многознайко на своя пра-правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това. Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца.
към текста >>
Шлайден беше извънредно
умен
и казваше: всичко това са глупости, суеверия, не може да го бъде.
Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането. Съвсем няма да е лошо, ако и ние правехме така, тъй като прането в твърда вода води до разрушаване на дрехите, които надявате върху себе си. Следователно, господа, по-рано за това са знаели; различните възгледи в тази област са се появили само благодарение на науката на XIX век. Веднъж вече съм ви разказвал - част от присъстващите го знаят - за двама професори от Лайпцигския университет; фамилията на единия беше Шлайден[2], а на другия - Фехнер[3]. Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху Земята, оказва влияние върху климата на Земята.
Шлайден беше извънредно умен и казваше: всичко това са глупости, суеверия, не може да го бъде.
Е, когато спорят професори, няма никаква полза, впрочем, когато спорят други хора, ползата също е малка! Обаче доколкото и двамата бяха женени, имаше госпожа професорша Шлайден и госпожа професорша Фехнер. Това беше по времето, когато в Лайпциг още събираха дъждовна вода за пране. И професор Фехнер казва на жена си: Е, добре, ако моят колега Шлайден твърди, че по новолуние падат толкова валежи, колкото и по пълнолуние, нека госпожа професоршата Шлайден да поставя своите съдове и да събира вода по новолуние, а ти събирай вода по пълнолуние, и аз твърдя, че ти ще събереш повече! [4] Обаче госпожа професоршата Шлайден чула това предложение и казала: Не!
към текста >>
116.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, Фалб беше много
умен
, защото можеше да предвижда такива неща, но той беше и много тщеславен.
Или избухване на вулкан, или земетресение някъде - земетресението представлява подземна вълна, подземно прегряване, - или наводнение, или поява на рудничен газ. На мен, господа, ми се случи да стана очевидец на една много мила история.
Виждате ли, Фалб беше много умен, защото можеше да предвижда такива неща, но той беше и много тщеславен.
Учеността не защитава от тщеславие, както ви е известно. Присъствах на един доклад, който направи Фалб - това беше примерно преди четиридесет години. Фалб величествено, с голяма помпозност и въодушевление пристъпи към трибуната, започна своя доклад и каза: «Да, именно днес звездите стоят така, че може да се очаква мощна поява на рудничен газ». Ето какво каза той в своя доклад. В този момент се отвори вратата, влезе пратеник от «Нова свободна преса» и му връчи телеграма.
към текста >>
НАГОРЕ