Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
18
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
Намерени са
19774
резултата от
1363
текста в
20
страници с части от думите : '
Тяло
'.
На страница
18
:
1000
резултата в
74
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото
тяло
вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното
тяло
, така че в известен смисъл определени процеси от физическото
тяло
просто се противопоставят на дейността на етерното
тяло
, при което в тези области на физическото
тяло
етерното
тяло
вече не е в състояние да функционира.
По друг начин стоят нещата при образуването на тумори, при различните видове туморни образования.
Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира.
Етерното тяло обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението. Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне. Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома. Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло. Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място.
към текста >>
Етерното
тяло
обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението.
По друг начин стоят нещата при образуването на тумори, при различните видове туморни образования. Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира.
Етерното тяло обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението.
Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне. Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома. Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло. Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място. Ето защо, ако правилно изследваме тези две неща, накрая достигаме до така очебийния възглед, че възпалението и язвеното образование представляват пълна противоположност на туморните образования.
към текста >>
Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното
тяло
физически активности, та етерното
тяло
отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне.
По друг начин стоят нещата при образуването на тумори, при различните видове туморни образования. Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира. Етерното тяло обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението.
Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне.
Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома. Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло. Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място. Ето защо, ако правилно изследваме тези две неща, накрая достигаме до така очебийния възглед, че възпалението и язвеното образование представляват пълна противоположност на туморните образования. Тези две неща представляват една напълно полярна противоположност.
към текста >>
Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното
тяло
.
По друг начин стоят нещата при образуването на тумори, при различните видове туморни образования. Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира. Етерното тяло обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението. Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне. Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома.
Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло.
Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място. Ето защо, ако правилно изследваме тези две неща, накрая достигаме до така очебийния възглед, че възпалението и язвеното образование представляват пълна противоположност на туморните образования. Тези две неща представляват една напълно полярна противоположност. Когато казвам, че всичко това е очебийно, ще Ви помоля да си припомните собствените си наблюдения над даден повърхностно разположен карцином, при който всичко, което наблюдаваме, лесно може да бъде сбъркано с псевдо язва, най-малкото при определени местоположения. И така, търсенето трябва да се насочи преди всичко в посока на по-точното изследване на тази полярност.
към текста >>
Поради това, че в хода на даден процес физическото
тяло
влиза в остро противоречие с етерното
тяло
, външното
тяло
в известен смисъл се обръща към външната, враждебна на човека природа, и туморното образование открива свободен достъп на всички възможни външни влияния.
При тези неща много често ни смущават едни не точно древни, но бих желал да кажа средновековни на именования, отнасящи се дори не до Средновековието, но отнасящи се до едно, разположено доста близо зад нас, минало време. Не е съвсем правилно да обозначаваме туморните образования като "новообразования"; те са такива най-много в най-тривиалния смисъл на думата, в смисъл, че преди не са съществували, но не в смисъл, че възникват едва ли не върху основата на самия, покрит от кожата организъм.
Поради това, че в хода на даден процес физическото тяло влиза в остро противоречие с етерното тяло, външното тяло в известен смисъл се обръща към външната, враждебна на човека природа, и туморното образование открива свободен достъп на всички възможни външни влияния.
Въпросът се свежда до следното, отново бих желал да кажа, да изследваме противоположния на всички тези неща образ. И тук аз Ви насочвам към изследване в областта на природата извън човека, насочвам Ви към изследването да кажем засега на развитието на viscum (viscum album бял имел бел. прев). За сега е необходимо да насочим вниманието си към начина, по който видовете бял имел се развиват върху другите растения. Но това дори не е най-същественото. Положително най-същественото за ботаниката е паразитната природа на белия имел.
към текста >>
рис.24), съществува определено място от физическото
тяло
на човека, което чрез своите сили се възпротивява на цялостното въздействие на етерните сили, така че етерните сили в известен смисъл се натрупват и спират, поради което възниква нещо, приличащо на новообразувание, то в такъв случай белият имел е този, който може да противодействува но оформилото се хлътване.
И тук нещата ще добият яснота, ако, разглеждайки ги, кажем: ако тук, съвсем схематично нарисувано (вж.
рис.24), съществува определено място от физическото тяло на човека, което чрез своите сили се възпротивява на цялостното въздействие на етерните сили, така че етерните сили в известен смисъл се натрупват и спират, поради което възниква нещо, приличащо на новообразувание, то в такъв случай белият имел е този, който може да противодействува но оформилото се хлътване.
В известен смисъл белият имел го изтегля към онова място, което то не желае да заеме.
към текста >>
И така, когато забележим, че имелът противодействува на тенденциите на етерното
тяло
, не желаещо например да проникне в правилна степен физическото
тяло
, и ако упражним определено въздействие чрез имела, тогава етерното
тяло
твърде силно прониква във физическото
тяло
и възникват престъпни гърчове.
със същността си той извършва противоположното на това, към което се стреми праволинейното устройство. Това е нещо, принадлежащо към най-съществените свойства на активните процеси на белия имел: да въздействува така, че да задържа плацентата, т.е. да спре обичайното протичане. При по-фини процеси в човешкия организъм, но процеси, почиващи върху същото, върху което почива и задържането на плацентата, всичко това, разбира се, изпъква в много по-слаба степен. Но същото, което въздействува така силно, когато белият имел се противопоставя на праволинейната устройствена тенденция, същото това изпъква ясно пред нас чрез образите, получени при разглеждането на имелните въздействия въобще.
И така, когато забележим, че имелът противодействува на тенденциите на етерното тяло, не желаещо например да проникне в правилна степен физическото тяло, и ако упражним определено въздействие чрез имела, тогава етерното тяло твърде силно прониква във физическото тяло и възникват престъпни гърчове.
В други случаи именно чрез въздействието на имела възниква това странно чувство, сякаш във всеки момент можем да се строполим на земята. То са неща, свързани от своя страна и с обстоятелството, че белият имел съществено може да повлияе появата на полюции.
към текста >>
2.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
А това, което днес и тук бих желал да кажа, е следното: човек трябва да бъде наясно че самостоятелното физическо наблюдение над човека изчерпва само една малка част от човека, и по-точно, както е близко до ума, по причина, че в човека са разположени едно етерно
тяло
, едно астрално
тяло
и един Аз, който чрез самите себе си непрекъснато работят на човешкия организъм и който разбира се, напълно убягват на външната физическа оценка, което Аз подчертавам именно предвид на това, което веднага след това искам да изнеса убягват от оценката.
Всъщност дълго време размишлявах, какво да правя с тази глава от настоящата лекционна поредица, която днес, поради ограничеността на времето, с което разполагаме, бих желал да Ви изложа конспективно и дали изобщо да бъде изнесена тази глава, или да не бъде изнесена. И въпреки това ще го сторя, макар при това човек непрекъснато да вижда, че тъкмо по повод на такива неща не бива правилно разбран. Защото виждате ли, в продължение на дълго време определени хора се постараха да посочат, че нещата, изнасяни в рамките на Антропософията, са объркани и те предприемаха своите нападения от тази гледна точка; сега като че ли изплува мнението, че това повече не може да се прави по същия начин, и че тези неща все пак правят твърде силно впечатление с обстоятелството, сякаш са в съгласие тъкмо с всичко онова, което човек може да открие едно допълнително изследване на древните мистерии и ето тук скалъпиха едно друго възражение, а именно че аз издавам мистерийните тайни. Човек винаги може да открие възможност, от една страна да формулира по съответния начин нещата. Когато вече не може да се твърди, че нещата са погрешни, тогава хората поне заявяват, че е много несправедливо, загдето тези неща биват казани.
А това, което днес и тук бих желал да кажа, е следното: човек трябва да бъде наясно че самостоятелното физическо наблюдение над човека изчерпва само една малка част от човека, и по-точно, както е близко до ума, по причина, че в човека са разположени едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз, който чрез самите себе си непрекъснато работят на човешкия организъм и който разбира се, напълно убягват на външната физическа оценка, което Аз подчертавам именно предвид на това, което веднага след това искам да изнеса убягват от оценката.
Но нали по тази причина не е изключено, при добра воля, човек да възпитава в себе синещо от това, което бихме могли да наречем ясновидство, пренесено в сферата на разума, в сферата на разсъдъчната способност. Та човек разбира се няма да се насочи към такъв вид ясновидство, което да изразява себе си нагледно чрез картини, но човек ще достигне до такъв вид оценъчна способност, която най-малкото ще бъде в състояние да установи здрава и действителна връзка с ясновидските възгледи.
към текста >>
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото
тяло
на човека.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека.
Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло. Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството. По-късно това овладяване се преустановява. Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло. Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното
тяло
.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека.
Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло.
Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството. По-късно това овладяване се преустановява. Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло. Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното
тяло
бива овладяно през време на детството.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека. Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло.
Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството.
По-късно това овладяване се преустановява. Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло. Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното
тяло
.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека. Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло. Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството. По-късно това овладяване се преустановява.
Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло.
Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото
тяло
и слабо влияние над етерното
тяло
.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека. Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло. Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството. По-късно това овладяване се преустановява. Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло.
Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото
тяло
, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет.
Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло.
към текста >>
Действително в нашето физическо
тяло
е втъкано нещо като фин скелет.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет.
Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет.
Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло.
към текста >>
Този фин скелет, втъкан във физическото
тяло
може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет. Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет.
Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека.
Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет.
към текста >>
Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото
тяло
чрез силите на етерното
тяло
.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет. Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека.
Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло.
Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет.
към текста >>
Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо
тяло
.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет. Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество.
Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло.
В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет. И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма. Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо тяло, и че това чуждо тяло действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките на физическото устройство.
към текста >>
В известна степен този скелет представлява едно чуждо
тяло
.
Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло.
В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло.
Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет. И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма. Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо тяло, и че това чуждо тяло действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките на физическото устройство.
към текста >>
Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо
тяло
, и че това чуждо
тяло
действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките на физическото устройство.
Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет. И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма.
Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо тяло, и че това чуждо тяло действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките на физическото устройство.
към текста >>
Накратко, когато изследвате устройството на човешкото око, вие ще можете да достигнете до един обективен възглед за етерното
тяло
, така много приличащо на това, което аз описах като скелет.
Накратко, когато изследвате устройството на човешкото око, вие ще можете да достигнете до един обективен възглед за етерното тяло, така много приличащо на това, което аз описах като скелет.
Чрез нищо друго няма да успеете да уловите нещо от етерното тяло на човека, както, ако обърнете внимание на устройството на окото на даден човек. Другото само ще изплува във Вас. Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло. Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло. След като ще се убедите в следното.
към текста >>
Чрез нищо друго няма да успеете да уловите нещо от етерното
тяло
на човека, както, ако обърнете внимание на устройството на окото на даден човек.
Накратко, когато изследвате устройството на човешкото око, вие ще можете да достигнете до един обективен възглед за етерното тяло, така много приличащо на това, което аз описах като скелет.
Чрез нищо друго няма да успеете да уловите нещо от етерното тяло на човека, както, ако обърнете внимание на устройството на окото на даден човек.
Другото само ще изплува във Вас. Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло. Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло. След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно.
към текста >>
Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното
тяло
.
Накратко, когато изследвате устройството на човешкото око, вие ще можете да достигнете до един обективен възглед за етерното тяло, така много приличащо на това, което аз описах като скелет. Чрез нищо друго няма да успеете да уловите нещо от етерното тяло на човека, както, ако обърнете внимание на устройството на окото на даден човек. Другото само ще изплува във Вас.
Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло.
Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло. След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно. Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния. Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния.
към текста >>
Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно
тяло
.
Накратко, когато изследвате устройството на човешкото око, вие ще можете да достигнете до един обективен възглед за етерното тяло, така много приличащо на това, което аз описах като скелет. Чрез нищо друго няма да успеете да уловите нещо от етерното тяло на човека, както, ако обърнете внимание на устройството на окото на даден човек. Другото само ще изплува във Вас. Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло.
Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло.
След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно. Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния. Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния. Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно.
към текста >>
Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото
тяло
е подобен на етерното
тяло
, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния.
Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло. Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло. След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно. Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния.
Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния.
Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно. Най-добре ще можете да изследвате това приложение ако направите следното: опитайте се да получите мравчена киселина в най-силно разреждане; т.е. искам да кажа, опитайте да приложите върху човека мравчената киселина чрез бани в най-силно разреждане. Когато приложите мравчената киселина върху човека чрез бани в най-силно разреждане, то Вие се изправяте пред консолидацията на този скелет. Само че до консолидацията на този скелет Вие достигате по такъв начин, че чрез така приложената мравчена киселина Вие притискате Аза към този скелет, така че скелетът се явява проникнат от Аза.
към текста >>
Наистина опитът, който можем да добием по отношение на човешкото зрение, е тясно свързано с наблюдението на етерното
тяло
на човека.
Защото, виждате ли, тук духовната наука знае нещо, от което тъкмо съвременният човек силно се шокира: тя знае, че това, което трябва да се извърши в човешкия организъм, за да се формират очите по начина, по който именно е трябвало да се оформят в хода на човешкото развитие това нещо представлява една възпитателен процес, който е преминал за постоянно в сферата на нормалното, т.е. не е достигнал до степента да избухне като възпалителен процес. Ако същите тези процеси, действуващи във възпалителния процес, си ги представяте задържани, забавени и събрани, тогава пред себе си Вие ще имате формообразуващия процес на човешкото око в човешкия организъм. Така че дори само от един поглед върху очите Вие можете да добиете представа за човека, дали е склонен към възпалителни състояния или не. Когато се обучите, Вие ще можете да виждате това по очите.
Наистина опитът, който можем да добием по отношение на човешкото зрение, е тясно свързано с наблюдението на етерното тяло на човека.
След като говорим за наличието на етерното тяло, за възприемане на етерното тяло на човека, тогава напълно естествено е да съществува вътрешен процес, който води към същинското ясновидство и който преминава през медитация. Но съществува и един външен възпалителен процес, когато се стараем по правилен начин да виждаме природните процеси, ние постигаме, изхождайки от нашата преценка, да си изграждаме възглед върху тези неща. Виждате ли, същинските ясновидски органи трябва да бъдат формирани отвътре; но преценката бива формирана с помощта на външния свят. Ако ние свържем по-интимно преценката с външния свят, то тази преценка се противопоставя на иначе по-интимния процес по време на медитация, на процес, протичащ по посока отвътре навън. А сега може би с право ще можете да поставите следния въпрос: добре, не можем ли всичко това, което се разиграва по този начин, да го наблюдаваме и сред животните?
към текста >>
След като говорим за наличието на етерното
тяло
, за възприемане на етерното
тяло
на човека, тогава напълно естествено е да съществува вътрешен процес, който води към същинското ясновидство и който преминава през медитация.
не е достигнал до степента да избухне като възпалителен процес. Ако същите тези процеси, действуващи във възпалителния процес, си ги представяте задържани, забавени и събрани, тогава пред себе си Вие ще имате формообразуващия процес на човешкото око в човешкия организъм. Така че дори само от един поглед върху очите Вие можете да добиете представа за човека, дали е склонен към възпалителни състояния или не. Когато се обучите, Вие ще можете да виждате това по очите. Наистина опитът, който можем да добием по отношение на човешкото зрение, е тясно свързано с наблюдението на етерното тяло на човека.
След като говорим за наличието на етерното тяло, за възприемане на етерното тяло на човека, тогава напълно естествено е да съществува вътрешен процес, който води към същинското ясновидство и който преминава през медитация.
Но съществува и един външен възпалителен процес, когато се стараем по правилен начин да виждаме природните процеси, ние постигаме, изхождайки от нашата преценка, да си изграждаме възглед върху тези неща. Виждате ли, същинските ясновидски органи трябва да бъдат формирани отвътре; но преценката бива формирана с помощта на външния свят. Ако ние свържем по-интимно преценката с външния свят, то тази преценка се противопоставя на иначе по-интимния процес по време на медитация, на процес, протичащ по посока отвътре навън. А сега може би с право ще можете да поставите следния въпрос: добре, не можем ли всичко това, което се разиграва по този начин, да го наблюдаваме и сред животните? Да, скъпи приятели, нещата стоят именно така, че това, за което всъщност става дума при човека, него ние трудно можем да разберем, ако го наблюдаваме, ако го наблюдаваме сред животните.
към текста >>
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното
тяло
.
По съвсем различен начин в сравнение с окото е формирано човешкото ухо.
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования.
към текста >>
Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното
тяло
е свързано с нещо, разположено повече към периферията.
По съвсем различен начин в сравнение с окото е формирано човешкото ухо. Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло. Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство.
Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията.
Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие.
към текста >>
Така например, отново макроскопски, и бих желал да кажа по един тривиален начин, Вие можете да проследите, как се простира кожата върху
тяло
то, и как след това тя се вгъва и чрез своите продължения покрива навътре разположените части.
Който не е в състояние да види всеки един болестен процес в неговия здрав обратен образ, той не може да го включи правилно в човешкото устройство. Защото това човешко устройство почива просто на обстоятелството, че определени процеси, които в цялата природа са периферно разпръснати, биват преместени централно към вътрешността. Вместо много неща, разпространявани нашироко в нашата физиология, би трябвало да обхванем с поглед именно други неща. На тях се обръща внимание, но не им се отдава онова голямо значение, което те имат.
Така например, отново макроскопски, и бих желал да кажа по един тривиален начин, Вие можете да проследите, как се простира кожата върху тялото, и как след това тя се вгъва и чрез своите продължения покрива навътре разположените части.
Това е нещо с изключително голямо значение, обрата на функциите, тъй както например те се проявяват при бузите, от външните части на лицето чрез обрата на устните по посока навътре. Така в лицето на външността на човека имаме пред себе си рудимент на нещо, което бихме могли да проследим по правилен начин само в ембриологията, където действително всичко почива на различни хлътвания и пренасочващи се отвън навътре образования. Именно чрез проследяването на подобни неща, при което бихме изследвали различията в реакцията, да кажем когато прилагаме мравчена киселина външно върху кожата и вътрешно върху лигавицата, ако уловим финото различие, проявяващо се тук, то това ще бъде изключително решаващо. Защото цялото, което аз Ви представям е дадено в подробности и проявява елементарно себе си, тъй както го характеризирах накрая. Когато проведем подобни изследвания, пред човека ще изпъкне цялото различие между онова в човешкото устройство, което външно и етерно преобразява себе си и онова, което се насочва към централизиране във вътрешността на човешкото устройство, неща, представляващи полярни противоположности.
към текста >>
рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално
тяло
.
И настройте отново себе си по такъв начин, че да се научите да виждате устройството на ухото в човека, така че да обхванете с поглед процеса на преместване на ушното устройство по посока към вътрешността и същевременно обхванете с поглед зрителното устройство, защото помислете си зрителният процес протича в сферата на етерното, слуховият процес протича във въздуха. Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж.
рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло.
Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло. Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното
тяло
.
Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло.
Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло. Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното
тяло
.
Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното
тяло
.
Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Ако искате да кажете на астралното
тяло
, на това астрално
тяло
, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника.
А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въздействие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт.
Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника.
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
към текста >>
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното
тяло
от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза.
А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въздействие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника.
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза.
И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното
тяло
, което от своя страна коствено подпомага Аза.
Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното
тяло
.
Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
3.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на
тяло
то да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа. Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него.
Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт.
Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност. И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>
Затова пък в толкова по-силна степен в тази област, в които не нахлува Азът, започва да действува астралното
тяло
.
Но този Аз не е в състояние да проникне по-дълбоко в организма, където се осъществява същинската обработка на белтъка, онази преработка на растителния белтък до животински белтък. Ето там дейността на Аза не достига.
Затова пък в толкова по-силна степен в тази област, в които не нахлува Азът, започва да действува астралното тяло.
Защото дейността на астралното тяло е най-активната там, където бих желал да кажа между храносмилането, кръвотворението и дишането в човека протичат процеси на средното устройство. Поради отпуснатостта на Аза, този процес на средното устройство била предоставен сам на себе си. Тогава той започва да разгръща най-различни, своенравни, свързани не с целия човек, но с централния човек процеси. И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с формирането на душевността, с формирането на чувствата.
към текста >>
Защото дейността на астралното
тяло
е най-активната там, където бих желал да кажа между храносмилането, кръвотворението и дишането в човека протичат процеси на средното устройство.
Но този Аз не е в състояние да проникне по-дълбоко в организма, където се осъществява същинската обработка на белтъка, онази преработка на растителния белтък до животински белтък. Ето там дейността на Аза не достига. Затова пък в толкова по-силна степен в тази област, в които не нахлува Азът, започва да действува астралното тяло.
Защото дейността на астралното тяло е най-активната там, където бих желал да кажа между храносмилането, кръвотворението и дишането в човека протичат процеси на средното устройство.
Поради отпуснатостта на Аза, този процес на средното устройство била предоставен сам на себе си. Тогава той започва да разгръща най-различни, своенравни, свързани не с целия човек, но с централния човек процеси. И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с формирането на душевността, с формирането на чувствата. До като Азът се занимава най-вече с мозъка, не осигурена от Аза остава цялата онази дейност, която е отделителна, и по-точно която е едно осцилираща, циркулираща дейност.
към текста >>
Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно
тяло
, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното
тяло
, е свързан един космично-астрален елемент.
Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации.
Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент.
Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>
Ето защо в един окултен физиологичен цикъл аз казах, че когато отстраним слезката, етерното
тяло
много лес но я замества етерната слезка, или това е един орган, който най-лесно може да бъде заместен от етерния обратен образ в човека.
По този начин ще достигнете до тези изключително важни родства. Но по този начин Вие ще достигнете и до едно разбиране на човека, което и не бихте могли да получите по друг начин, защото всъщност човекът може да бъде разбран напълно, ако изхождаме от извън човешкото, а него от своя страна може да разберем като изхождаме от човешкото. Двете неща трябва да могат да бъдат изследвани заедно. А сега ще Ви помоля, да не помислите за излишно, ако днес допълня още нещо, което би трябвало да ви помогне много при следващите разглеждания, а именно своеобразното функциониране на слезката в човешкия организъм. Функционирането на слезката в човешкия организъм е нещо, което в силна степен е насочено към духовната страна.
Ето защо в един окултен физиологичен цикъл аз казах, че когато отстраним слезката, етерното тяло много лес но я замества етерната слезка, или това е един орган, който най-лесно може да бъде заместен от етерния обратен образ в човека.
Само че слезката е по-слабо свързана със същинската вещество обмяна, отколкото другите органи в долната част на човешкото тяло. Слезката е слабо свързана със същинската веществообмяна, но в силна степен е свързана с регулирането на вещество обмяната. Какво всъщност представлява слезката? На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека.
към текста >>
Само че слезката е по-слабо свързана със същинската вещество обмяна, отколкото другите органи в долната част на човешкото
тяло
.
Но по този начин Вие ще достигнете и до едно разбиране на човека, което и не бихте могли да получите по друг начин, защото всъщност човекът може да бъде разбран напълно, ако изхождаме от извън човешкото, а него от своя страна може да разберем като изхождаме от човешкото. Двете неща трябва да могат да бъдат изследвани заедно. А сега ще Ви помоля, да не помислите за излишно, ако днес допълня още нещо, което би трябвало да ви помогне много при следващите разглеждания, а именно своеобразното функциониране на слезката в човешкия организъм. Функционирането на слезката в човешкия организъм е нещо, което в силна степен е насочено към духовната страна. Ето защо в един окултен физиологичен цикъл аз казах, че когато отстраним слезката, етерното тяло много лес но я замества етерната слезка, или това е един орган, който най-лесно може да бъде заместен от етерния обратен образ в човека.
Само че слезката е по-слабо свързана със същинската вещество обмяна, отколкото другите органи в долната част на човешкото тяло.
Слезката е слабо свързана със същинската веществообмяна, но в силна степен е свързана с регулирането на вещество обмяната. Какво всъщност представлява слезката? На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека. Хора, които ядат непрекъснато, предизвикват в себе си една такава дейност на своите системи, която се различава от тази дейност на хората, които оставят промеждутъци между храненията.
към текста >>
4.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото
тяло
.
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото тяло.
Вие ще открие те пътя, ако размислите приблизително над следното. Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство. Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека. При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка. Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре.
към текста >>
Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално
тяло
към физическото
тяло
, отколкото краката на човека.
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото тяло. Вие ще открие те пътя, ако размислите приблизително над следното. Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство.
Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека.
При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка. Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре. То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре. Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо. При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
При краката на човека астралното
тяло
се намира в една много по-тясна връзка.
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото тяло. Вие ще открие те пътя, ако размислите приблизително над следното. Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство. Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека.
При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка.
Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре. То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре. Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо. При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
Човек би казал: при ръцете астралното
тяло
действува много повече през кожата по посока отвън навътре.
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото тяло. Вие ще открие те пътя, ако размислите приблизително над следното. Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство. Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека. При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка.
Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре.
То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре. Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо. При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
Астралното
тяло
действува в известен смисъл обгръщащо.
Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство. Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека. При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка. Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре. То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре.
Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо.
При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
При краката и при ходилата, чрез астралното
тяло
, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека. При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка. Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре. То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре. Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо.
При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от
тяло
то притежава известно отношение спрямо другите участъци от
тяло
то, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма.
Ако масажираме повече краката и ходилата, то при това физическия елемент бива по-силно преобразен в елемент на представите, и по този начин се въздействува регулиращо върху онази веществообмяна, която е свързана с процесите на изпразване, т.е. с онова, което са процесите на изпразване, на отделяне. Именно с помощта на това продължение на масажните въздействия изхождащи в единия случай от ръцете и насочени повече към вътрешната област на вещество обмяната, към изграждащата /асимилационната бел. прев./ област на веществообмяната, а във втория случай насочени към разграждащата (дисимилационната бел. прев.) област, виждаме, какво сложно същество представлява всъщност този човешки организъм.
Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от тялото притежава известно отношение спрямо другите участъци от тялото, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма.
Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност. Това е особено интересно, че масажирането на долната част на тялото има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност. И колкото по-надолу слизаме; когато масажираме, да кажем, непосредствено под сърдечната дейност, дишането бива по-силно повлияно, ако масажираме малко по-надолу, биват повлияни повече шийните органи. Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел. прев.) толкова повече биват повлияни органите, разположени в горната част.
към текста >>
Масажирането на долната част на
тяло
то ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност.
с онова, което са процесите на изпразване, на отделяне. Именно с помощта на това продължение на масажните въздействия изхождащи в единия случай от ръцете и насочени повече към вътрешната област на вещество обмяната, към изграждащата /асимилационната бел. прев./ област на веществообмяната, а във втория случай насочени към разграждащата (дисимилационната бел. прев.) област, виждаме, какво сложно същество представлява всъщност този човешки организъм. Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от тялото притежава известно отношение спрямо другите участъци от тялото, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма.
Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност.
Това е особено интересно, че масажирането на долната част на тялото има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност. И колкото по-надолу слизаме; когато масажираме, да кажем, непосредствено под сърдечната дейност, дишането бива по-силно повлияно, ако масажираме малко по-надолу, биват повлияни повече шийните органи. Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел. прев.) толкова повече биват повлияни органите, разположени в горната част. Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса.
към текста >>
Това е особено интересно, че масажирането на долната част на
тяло
то има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност.
Именно с помощта на това продължение на масажните въздействия изхождащи в единия случай от ръцете и насочени повече към вътрешната област на вещество обмяната, към изграждащата /асимилационната бел. прев./ област на веществообмяната, а във втория случай насочени към разграждащата (дисимилационната бел. прев.) област, виждаме, какво сложно същество представлява всъщност този човешки организъм. Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от тялото притежава известно отношение спрямо другите участъци от тялото, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма. Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност.
Това е особено интересно, че масажирането на долната част на тялото има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност.
И колкото по-надолу слизаме; когато масажираме, да кажем, непосредствено под сърдечната дейност, дишането бива по-силно повлияно, ако масажираме малко по-надолу, биват повлияни повече шийните органи. Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел. прев.) толкова повече биват повлияни органите, разположени в горната част. Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса. Това са неща, онагледяващи връзката между отделните части на човешкия организъм.
към текста >>
Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (
тяло
то без крайниците бел.
прев.) област, виждаме, какво сложно същество представлява всъщност този човешки организъм. Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от тялото притежава известно отношение спрямо другите участъци от тялото, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма. Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност. Това е особено интересно, че масажирането на долната част на тялото има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност. И колкото по-надолу слизаме; когато масажираме, да кажем, непосредствено под сърдечната дейност, дишането бива по-силно повлияно, ако масажираме малко по-надолу, биват повлияни повече шийните органи.
Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел.
прев.) толкова повече биват повлияни органите, разположени в горната част. Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса. Това са неща, онагледяващи връзката между отделните части на човешкия организъм. Ние виждаме, че това взаимодействие на долния и на горния човек, изобщо на частите на човешкия организъм разположени понякога далеч една от друга, но принадлежащи си една към друга, това взаимодействие изпъква особено силно при такива неща, като например мигрената. В действителност мигрената не е нищо друго, освен преместване на храносмилателните функции към главата, които функции всъщност би трябвало да се намират в други части на организма.
към текста >>
Колкото фино е това устройство на човешкото
тяло
става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина.
Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина.
Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън.
към текста >>
Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от
тяло
то му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е.
Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина. Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек.
Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е.
ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън. Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез съзнанието, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е. ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
към текста >>
"Но ако си намажеш
тяло
то с маслено подобна субстанция, то ти отслабваш в себе си вредното влияние на същинските земни сили" т.е.
Интересно е, че този метод на разкриване на един вид прафеномени е играл важна роля, тъкмо в онези времена, когато повечето от мистериите са взимали своето начало от практикуването на медицината. Тогава нещата не са били теоретически изразявани, но в известен смисъл са били изразявани чрез прафеномени. Така например се е казвало: "Ако приемаш вътрешно мед или вино, то ти отвътре укрепваш силите, които, изхождайки от космоса, действуват в теб". Бихме могли също така да кажем: по този начин ти укрепваш същинските азови сили защото това би било същото. Това е нещо, което бих желал да кажа прави нещата нагледни.
"Но ако си намажеш тялото с маслено подобна субстанция, то ти отслабваш в себе си вредното влияние на същинските земни сили" т.е.
силите, които в организма се противопоставят на азовото въздействие. "И ако открием правилната мяра между сладкото подсилване отвътре и масленото отслабване отвън, тогава достигаме до старост", така се казвали древните лекари. "Нека чрез въздействието на маслото бъде отнето от организма ти вредното земно въздействие, като за целта се мажеш с масло, и ако си в състояние, ако не си твърде слаб в устройството си, подсили азовите сили чрез вино и мед, тогава именно ти ще подсилиш онези сили, които ще ти помогнат да достигнеш до старост". Това са неща, които е трябвало да разяснят работа та по един прафеноменален начин. Хората са искали чрез факти, а не чрез поучения да посочат пътя на човека.
към текста >>
Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част на
тяло
то сили, които ще усилят кръвотворението".
Хората са искали чрез факти, а не чрез поучения да посочат пътя на човека. Това е нещо, към което ще трябва отново да се върнем. Защото човек се чувствува много по-удобно сред тъй многобройните вещества на външния свят, ако по този начин може да се позовава на прафеномени, а не на тъй наречените абстрактни природни закони, които всъщност веднага ни изоставят, ако искаме да подходим към нещо конкретно. Страшно лесно е да бъдат изговорени някои от прафеномените. Бих желал да Ви представя някои съвсем прости прафеномени.
Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще усилят кръвотворението".
Ето тук имате един прафеномен, който много добре ни показва пътя. "измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще регулират отделянето". Това са прафеномени, които са наистина силно показателни, защото в себе си те съдържат закономерността, действителността. Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма смисъл, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека. Това е нещо, което отново ни насочва повече към пространственото взаимодействие на силите в човешкия организъм.
към текста >>
"измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на
тяло
то сили, които ще регулират отделянето".
Защото човек се чувствува много по-удобно сред тъй многобройните вещества на външния свят, ако по този начин може да се позовава на прафеномени, а не на тъй наречените абстрактни природни закони, които всъщност веднага ни изоставят, ако искаме да подходим към нещо конкретно. Страшно лесно е да бъдат изговорени някои от прафеномените. Бих желал да Ви представя някои съвсем прости прафеномени. Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще усилят кръвотворението". Ето тук имате един прафеномен, който много добре ни показва пътя.
"измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще регулират отделянето".
Това са прафеномени, които са наистина силно показателни, защото в себе си те съдържат закономерността, действителността. Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма смисъл, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека. Това е нещо, което отново ни насочва повече към пространственото взаимодействие на силите в човешкия организъм. Но съществува и взаимодействие във времето, и това взаимодействие във времето силно изпъква пред нас, ако например наблюдаваме такъв случай при човека, когато същият като дете или в ранното си юношество бива така неправилно възпитаван, че през целия му живот нещо в него не може да бъде изградено; нещо, което е трябвало да бъде изградено в него тъкмо през юношеството и през детството, а вместо това в него се изгражда нещо, което би трябвало да се появи едва през старостта. Бих желал да се изразя по-точно.
към текста >>
5.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното
тяло
, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си.
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
към текста >>
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото
тяло
.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло.
Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение.
към текста >>
С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното
тяло
бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано.
С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство.
Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение. Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>
Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото
тяло
и етерното
тяло
поемат по свои собствени пътища.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство.
Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища.
Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение. Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>
Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното
тяло
навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища.
Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение. Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето
тяло
, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора.
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора.
Ако обаче не действуват самостоятелно външните флуорни въздействия, за които разказах, тогава въпросът се свежда до това, дали можем да открием следното, човешкия организъм е така сложно устроен, че естествено на мястото на обикновеното възпитание трябва да застане лечението, дали, след това не можем да се справим единствено чрез възпитание, трябва да започнем вече с лечение. Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши. В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма. Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това.
към текста >>
Само че трябва да се опитаме в известен смисъл да извлечем хлорофила в етера, но тогава ще бъде необходимо не да прилагаме вътрешно, но да прилагаме външно чрез втриване в областта на долните части на
тяло
то; така, ако втрием в долната част на
тяло
то етеризирания хлорофил, тогава ние действуваме по подобен начин върху организма в смисъл на консервиране на зъбите, както действуваме, когато прилагаме ескулиновото въздействие вътрешно.
По подобен начин, само че чрез друг вид обработка, действува дори обикновеният хлорофил. Силата, заложена при конския кестен и при някои други растения в кората, малко по-различно формирана, е заложена всъщност в целия хлорофил.
Само че трябва да се опитаме в известен смисъл да извлечем хлорофила в етера, но тогава ще бъде необходимо не да прилагаме вътрешно, но да прилагаме външно чрез втриване в областта на долните части на тялото; така, ако втрием в долната част на тялото етеризирания хлорофил, тогава ние действуваме по подобен начин върху организма в смисъл на консервиране на зъбите, както действуваме, когато прилагаме ескулиновото въздействие вътрешно.
Това са неща, които трябва да бъдат изпробвани, и които, когато бъдат представени на външния свят чрез своите статистически резултати, положително биха направили значително впечатление. След като е умъртвена цялата зъбна пулпа, тогава трябва да се опита целия организъм да бъде подготвен да поема флуора. Това вече не е работа на общото зъболечение. И така, от всичко това виждате, как зъболечение то, доколкото изобщо зъбите могат да бъдат лекувани, е силно свързано с всички сили на растеж в човешкия организъм. Защото това, което казах за ескулина и за хлорофила, това ни отвежда към сили, съществено свързани с много фини процеси на растеж, с процеси на растеж, насочени в посока на минерализация.
към текста >>
Наистина, не напразно древните са свързали душевната болестна картина на хипохондрията с едно чисто материалистично звучащо название, със закостенялост на долната част на
тяло
то или с хрущялност на долната част на
тяло
то, дори когато хипохондрията достига до състояние на безумие.
духовна или душевна болест? Обратно, колкото и странна да звучи, при тъй наречените телесни заболявания имаме много повече основание да разглеждаме душевната област, отколкото тъкмо при душевните заболявания. При душевните заболявания душевното състояние няма друго значение освен по отношение на диагностиката. Душевното състояние трябва да бъде изследвано, та с помощта на неговото разглеждане да разберем, къде в организма е скрита грешката. В това отношение древните още в терминологията са вложили някои неща.
Наистина, не напразно древните са свързали душевната болестна картина на хипохондрията с едно чисто материалистично звучащо название, със закостенялост на долната част на тялото или с хрущялност на долната част на тялото, дори когато хипохондрията достига до състояние на безумие.
Човека разбира се, трябва да достигне до състояние, всичко тъй наречено материално да разглежда като духовно. Днес ние изключително много страдаме от обстоятелството, че по отношение на мисленето материализмът представлява продължение на католическия аскетизъм. Този аскетизъм пренебрегва природата, и чрез пренебрегване на природата се стреми да постигне духа. Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на тялото, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид. Но тъкмо това в действителност не така, във всички тези неща действува Духът, и ние трябва да знаем, как там вътре действува Духът.
към текста >>
Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на
тяло
то, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид.
В това отношение древните още в терминологията са вложили някои неща. Наистина, не напразно древните са свързали душевната болестна картина на хипохондрията с едно чисто материалистично звучащо название, със закостенялост на долната част на тялото или с хрущялност на долната част на тялото, дори когато хипохондрията достига до състояние на безумие. Човека разбира се, трябва да достигне до състояние, всичко тъй наречено материално да разглежда като духовно. Днес ние изключително много страдаме от обстоятелството, че по отношение на мисленето материализмът представлява продължение на католическия аскетизъм. Този аскетизъм пренебрегва природата, и чрез пренебрегване на природата се стреми да постигне духа.
Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на тялото, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид.
Но тъкмо това в действителност не така, във всички тези неща действува Духът, и ние трябва да знаем, как там вътре действува Духът. Когато съединя Духът, който действува в организма с Духа, действуващ в нещо навън, тогава духовното действува заедно с духовното. Трябва да се освободим от пренебрежението спрямо природата. Трябва да успеем да си представим природата отново одухотворена. Защото не намирате ли, че е забележително и изключително показателно за цялата реформа на медицинското мислене, че тъкмо по време на прилива на материализма се появи стремежът в тъй наречените абнормни състояния да се въздействува върху човека с всякакви видове хипноза и внушение?
към текста >>
Ако открием, че човекът при когото възникват тези заболявания, носи хипохондрична природа, тогава дори само неговата обикновена хипохондрична природа ще ни насочи към необходимостта така да го лекуваме, че да въздействуваме силно върху долната част на неговото
тяло
, т.е.
Наистина, създадената от 19 век традиция има не малки заслуги за това, че е било поддържано живо признаването на духовността на външните материални субстанции. Това дори е най-важното, защото външната алопатична медицина за съжаление все повече и повече се обръща към убеждението, че има работа единствено с материалното, а именно само с външните материални въздействия на субстанциите извън човека. Това, обаче води до следното, от една страна при диагностицирането на тъй наречените физически заболявания вниманието да бъде насочено тъкмо върху душевното състояние, и обратно, когато на преден план силно изпъкне дадено абнормно душевно състояние, да бъдат потърсени физическите увреждания. Всъщност физическите заболявания винаги би трябвало да повдигат следния въпрос: какъв темперамент носи човекът, при когото те се появяват?
Ако открием, че човекът при когото възникват тези заболявания, носи хипохондрична природа, тогава дори само неговата обикновена хипохондрична природа ще ни насочи към необходимостта така да го лекуваме, че да въздействуваме силно върху долната част на неговото тяло, т.е.
да го лекуваме в сферата на материалното активното, т.е. с ниски потенции. Ако открием, че даден човек, вън от заболяването, носи един буден дух, или е със сангвиничен характер, тогава предварително още ще бъде необходимо да се обърнем към по-високи потенции. Накратко, душевното състояние е това, на което трябва да бъде въздействувано в съответствие с физическото заболяване. Това цялостно душевно състояние изпъква пред нас по определен начин още при детето, и не би се появила така лесно една деменция прекокс (старческо слабоумие бел.
към текста >>
6.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото помислете си само, когато в хода на дадено заболяване в някаква част на
тяло
то се появяват бацили в по-голямо количество, тогава естествено, че тези бацили ще предизвикат явления, както предизвиква подобни явления в организма всяко чуждо
тяло
, и че в резултат на това наличие на бацили ще възникнат всякакъв вид възпаления.
В по-ново време все повече влиза в сила тенденцията да се отклоняваме от същинските начала и да насочваме погледа си върху неща, разиграващи се на повърхността на явленията. С това приковаване на повърхността е свързано и обстоятелството, че днес в обичайната медицина, в обичайната патология, когато четем или слушаме описанието на някакъв тип заболяване, най-често научаваме, какъв бацил всъщност предизвиква дадено заболяване, какво е това, което се е вмъкнало в човешкия организъм. Разбира се, ужасно лесно е да бъдат отхвърлени възраженията срещу това нахлуване на нисшите организми, поради простата причина, че не е необходимо да бъде доказано, че тези нисши организми са действително на лице. Тъй като за различните заболявания те наистина проявяват себе си в специфична форма, то от своя страна е понятно, защо се посочва тъкмо тази специфична форма, и защо се набляга тъкмо на връзката между дадена форма на заболяване и тази специфична форма на бактериите. Дори повърхностно погледнато, по силата на този възглед, възниква едно заблуждение, състоящо се в това, че в този случай ние изцяло се отклоняваме от първичното.
Защото помислете си само, когато в хода на дадено заболяване в някаква част на тялото се появяват бацили в по-голямо количество, тогава естествено, че тези бацили ще предизвикат явления, както предизвиква подобни явления в организма всяко чуждо тяло, и че в резултат на това наличие на бацили ще възникнат всякакъв вид възпаления.
Ако всичко бъде приписано на активността на тези бацили, то ние действително насочваме вниманието си единствено върху това, което всъщност бацилите правят. При това обаче, ние отклоняваме вниманието си от истинския произход на заболяването. Защото всеки път, когато нисшите организми открият в човешкия организъм подходяща почва за своето развитие, то тъкмо тази подходяща почва е вече създадена от истинските първични причини. Необходимо е вниманието да бъде насочено върху областта на тези първични причини. За целта е необходимо да се върна отново назад към пътищата на наблюдение, по които вече тръгнахме и които още веднъж трябва да даде това твърдение, че ножът е нож.
към текста >>
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното
тяло
.
По съвсем различен начин в сравнение с окото е формирано човешкото ухо.
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования.
към текста >>
Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното
тяло
е свързано с нещо, разположено повече към периферията.
По съвсем различен начин в сравнение с окото е формирано човешкото ухо. Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло. Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство.
Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията.
Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие.
към текста >>
Така например, отново макроскопски, и бих желал да кажа по един тривиален начин, Вие можете да проследите, как се простира кожата върху
тяло
то, и как след това тя се вгъва и чрез своите продължения покрива навътре разположените части.
Който не е в състояние да види всеки един болестен процес в неговия здрав обратен образ, той не може да го включи правилно в човешкото устройство. Защото това човешко устройство почива просто на обстоятелството, че определени процеси, които в цялата природа са периферно разпръснати, биват преместени централно към вътрешността. Вместо много неща, разпространявани нашироко в нашата физиология, би трябвало да обхванем с поглед именно други неща. На тях се обръща внимание, но не им се отдава онова голямо значение, което те имат.
Така например, отново макроскопски, и бих желал да кажа по един тривиален начин, Вие можете да проследите, как се простира кожата върху тялото, и как след това тя се вгъва и чрез своите продължения покрива навътре разположените части.
Това е нещо с изключително голямо значение, обрата на функциите, тъй както например те се проявяват при бузите, от външните части на лицето чрез обрата на устните по посока навътре. Така в лицето на външността на човека имаме пред себе си рудимент на нещо, което бихме могли да проследим по правилен начин само в ембриологията, където действително всичко почива на различни хлътвания и пренасочващи се отвън навътре образования. Именно чрез проследяването на подобни неща, при което бихме изследвали различията в реакцията, да кажем когато прилагаме мравчена киселина външно върху кожата и вътрешно върху лигавицата, ако уловим финото различие, проявяващо се тук, то това ще бъде изключително решаващо. Защото цялото, което аз Ви представям е дадено в подробности и проявява елементарно себе си, тъй както го характеризирах накрая. Когато проведем подобни изследвания, пред човека ще изпъкне цялото различие между онова в човешкото устройство, което външно и етерно преобразява себе си и онова, което се насочва към централизиране във вътрешността на човешкото устройство, неща, представляващи полярни противоположности.
към текста >>
В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално
тяло
.
Нормалното в него е свързано с развитието на ухото. И настройте отново себе си по такъв начин, че да се научите да виждате устройството на ухото в човека, така че да обхванете с поглед процеса на преместване на ушното устройство по посока към вътрешността и същевременно обхванете с поглед зрителното устройство, защото помислете си зрителният процес протича в сферата на етерното, слуховият процес протича във въздуха. Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека.
В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло.
Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло. Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното
тяло
.
И настройте отново себе си по такъв начин, че да се научите да виждате устройството на ухото в човека, така че да обхванете с поглед процеса на преместване на ушното устройство по посока към вътрешността и същевременно обхванете с поглед зрителното устройство, защото помислете си зрителният процес протича в сферата на етерното, слуховият процес протича във въздуха. Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло.
Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло. Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното
тяло
.
Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното
тяло
.
Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Ако искате да кажете на астралното
тяло
, на това астрално
тяло
, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника.
А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън. Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въз действие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт.
Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника.
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
към текста >>
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното
тяло
от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза.
А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън. Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въз действие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника.
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза.
И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното
тяло
, което от своя страна коствено подпомага Аза.
Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното
тяло
.
Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
7.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тук е нужно формирането на силна субективна воля, формирането тъкмо на онази силна субективна воля, която действува в Аза, а не в астралното
тяло
.
Тези две деви от Енгадин ни представят нещо, което бих желал да кажа осветлява онова човешко познание, от което се нуждае медицината. Тези деви от Енгадин произхождали от фамилия от хемофилици, и те взели твърдото решение, да не се женят. Така тези деви от Енгадин се явяват в историята, като персонални поборници срещу пренасянето на хемофилията. В този случай трябва да погледнем на нещата правилно. Положително всички произхождащи от фамилии на хемофилици момичета не притежават тази способност по този начин да се противопоставят на стремежа към размножаване.
Тук е нужно формирането на силна субективна воля, формирането тъкмо на онази силна субективна воля, която действува в Аза, а не в астралното тяло.
И така тази воля трябва да е била налице при тях. Това означава, че това, което тези жени са имали в своя Аз, което са имали в своята воля, по определен начин е свързано с онези сили, които по известен начин действуват тъкмо хемофилиците. Когато тези сили укрепват по съзнателен начин, те могат да укрепват по-лесно, отколкото става това при нехемофилиците. Това е нещо, което, по правилен начин разгледано, ни довежда до вникването в силите, които сили всъщност са присъщи на кръвта, и до прозрението, как тук се осъществява едно взаимодействие с извън човешката сфера. Разглеждайки тези сили в кръвта, свързани със съзнателната воля, можем да открием връзката на човешката воля с извън човешките сили.
към текста >>
Антимонът е изключително странно
тяло
.
Антимонът е изключително странно тяло.
Ето защо хората, които са се занимавали с антимона, както и легендарният Базилий Валентиний така подобно са изследвали антимона. Необходимо е да разгледате определени свойства на антимона и тогава ще прозрете, по какъв странен начин антимонът е включен в цялостния природен процес. Помислете си само, че антимонът е включен в природния процес по такъв начин, че първо това може би е неговото най-значително свойство той притежава изключително родство с други метали и други тела, че той често се явява свързан с тези други тела, и по-точно със серните съединения на други вещества.
към текста >>
Ето тук при антимона виждаме, как едно
тяло
включва себе си в цялостния природен процес.
Ето тук при антимона виждаме, как едно тяло включва себе си в цялостния природен процес.
Други субстанции не показват това по тъй очебиен начин. Това, което ни се показва чрез този нагледен случай в природата, може да бъде разбрано само ако изхождаме от обстоятелството, че силите, съществуващи в природата, действуват навсякъде; само че, когато субстанциите проявяват тези сили в особено силна степен, тогава тези сили са особено концентрирано локализирани във въпросните субстанции. Но това, което действува в антимона, то всъщност е налице навсякъде; навсякъде, ако мога да употребя този израз, навсякъде действува антимонизиращата сила. Тази антимонизираща сила е, която действува регулиращо в човека, но по такъв начин, че в нормално състояние човекът извлича тази антимонизираща сила от извънземния елемент. В известен смисъл човекът извлича от извънземният елемент онова, което антимонът доставя в концентриран вид.
към текста >>
Когато Вие вземете антимон от Земята, то Вие просто се ровите в цялостното антимоново
тяло
на Земята, което
тяло
е включено в нея.
Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три планетни тела, от сферата на извънземното. Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче. В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото сребро и всичкото злато на Земята представлява едно единство. Нещата съвсем не се свеждат до отделния къс.
Когато Вие вземете антимон от Земята, то Вие просто се ровите в цялостното антимоново тяло на Земята, което тяло е включено в нея.
Или това парче принадлежи на цялостното антимоново тяло. Ето така от една страна ние описахме всичко, което в известна степен може да бъде онагледено чрез антимоновото въздействие. Само че в природата на всяко действие съответствува противодействие. И тъкмо чрез махало образното движение между действие и противодействие възникват винаги оформените тела. Виждате ли, ние трябва да открием тези противодействуващи сили.
към текста >>
Или това парче принадлежи на цялостното антимоново
тяло
.
Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче. В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото сребро и всичкото злато на Земята представлява едно единство. Нещата съвсем не се свеждат до отделния къс. Когато Вие вземете антимон от Земята, то Вие просто се ровите в цялостното антимоново тяло на Земята, което тяло е включено в нея.
Или това парче принадлежи на цялостното антимоново тяло.
Ето така от една страна ние описахме всичко, което в известна степен може да бъде онагледено чрез антимоновото въздействие. Само че в природата на всяко действие съответствува противодействие. И тъкмо чрез махало образното движение между действие и противодействие възникват винаги оформените тела. Виждате ли, ние трябва да открием тези противодействуващи сили. Тогава, ако можем да познаем, ако можем да прозрем, те ще ни покажат, че антимоновите сили започват да действуват върху човека в онзи миг, когато нещо, което е уравновесено в същността на човека, се устреми по посока навън.
към текста >>
Яденето на стриди стимулира формообразуващата и албуминизиращата сила в долната част на човешкото
тяло
.
Човек изяжда тъкмо този жизнен процес. При това човек изяжда албуминизиращия процес, процеса, противоположен на антимонизиращия процес, него човек изяжда. По този начин в човека бива стимулирано всичко онова, което води до тифните явления. Това бива стимулирано. Яденето на стриди е един изключително интересен процес.
Яденето на стриди стимулира формообразуващата и албуминизиращата сила в долната част на човешкото тяло.
Чрез това обаче бива отбременена главата, определени сили биват изтеглени от главата, и тогава, след като човек е ял стриди, субективно той усеща себе си не така силно обременен от силите, стремящи се към активност в неговата глава. В известен смисъл човекът изпразва главата си.
към текста >>
По този начин той увеличава и възможността за пробив на определени сили по посока на органите на долната част на
тяло
то, които аз вчера характеризирах; или той стимулира тифната склонност, склонността към тиф.
Ние непрекъснато трябва да развиваме тези албуминизиращи сили, тъй като не можем да отстраним главата си така силно натоварена с формо-образуващите сили. Ала този, който яде стриди, прекалява. С голяма страст той се стреми да изпразни главата си.
По този начин той увеличава и възможността за пробив на определени сили по посока на органите на долната част на тялото, които аз вчера характеризирах; или той стимулира тифната склонност, склонността към тиф.
И затова Вие можете да си представите, как чрез тази склонност, когато тя е налице, бива извадено напред лечението с антимона. По тази причина бихме постигнали добри резултати, ако това, което трябва да бъде предизвикано тук за да бъде вътрешно победена склонността към тиф, ако това бъде постигнато по следния начин: да бъде едновременно въведено външно и вътрешно лечение с антимон, преди всичко втривания с антимонов мехлем и същевременно високо потенциран антимон вътрешно. Всичко това би имало регулиращо обратно въздействие върху склонността към тиф, тъй като двете неща биха се регулирали взаимно.
към текста >>
Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително
тяло
, а не човешко или животинско
тяло
.
В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око.
Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло.
Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано.
към текста >>
И така, ако желаете да отбремените
тяло
то от вътрешните албунизиращи процеси, ако желаете така да му повлияете, че да отнемете от твърде силно действуващите албуминизиращи процеси, в известен смисъл да отведете телесния елемент по посока на душевния, тъй както при обикновени обстоятелства това става в телесните субстанции под формата на халюцинации: тогава трябва да дадете потенцирана беладона; по този начин вие влагате в душата нещо, от което желаете да освободите
тяло
то.
Тъй както вече характеризирах, превръщането на растенията в лудо биле представлява един бесен стремеж към превръщане в човек; така бихме могли да кажем: пробуждането на човека има в себе си нещо от процеса на превръщане в лудо биле, това е само един смекчен процес на превръщане в лудо биле, един овладян процес на превръщане в лудо биле, процес, ограничил се именно само в момента на пробуждането.
И така, ако желаете да отбремените тялото от вътрешните албунизиращи процеси, ако желаете така да му повлияете, че да отнемете от твърде силно действуващите албуминизиращи процеси, в известен смисъл да отведете телесния елемент по посока на душевния, тъй както при обикновени обстоятелства това става в телесните субстанции под формата на халюцинации: тогава трябва да дадете потенцирана беладона; по този начин вие влагате в душата нещо, от което желаете да освободите тялото.
Това е, което се проявява и при обикновеното микроскопско действие на беладоната само че тогава то става по един объркан начин и е пропито с илюзии както вече казах в началото на тази лекция. Разбира се, ако Вие тласнете човека по посока, в която той няма да премине от състоянието на пробуждане към състояние на будност, при който той остава в състоянието на пробуждане, тогава Вие просто го убивате. Когато се пробужда, човекът винаги е в състояние на жизнена опасност. Само че той така бързо се пробужда, че преодолява тази жизнена опасност. Това са интересните взаимовръзки на онова, което тъй да се каже е нормално, тъй като е доведено до правилната мярка и което в мига, когато премине отвъд правилната мярка, става антинормално.
към текста >>
8.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават своето въздействие да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътрешността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното
тяло
, която например се изразява в отделянето на пот.
Почитателят на съвременната естествена наука ще каже: на първо място амонячните соли, които могат да бъдат поднесени например под формата на нишадър, въздействуват тъй както би трябвало да кажем именно в духа на съвременната наука въздействуват например върху мускулно-моторната нервна система на сърцето. Само че цялата тази нервна система, която би трябвало да бъде моторна, представлява една нелепост. Както вече достатъчно подчертах, не съществува разлика между сетивната и между моторните нерви. Цялото това схващане представлява една нелепост. Това, за което става дума, е нещо съществено по-различно.
Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават своето въздействие да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътрешността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното тяло, която например се изразява в отделянето на пот.
По този начин Вие поглеждате директно в процеса на отделяне на пот, в известен смисъл и в процеса на отделяне на урина, ако сте в състояние да възприемете тази първа част от храносмилателната дейност на човека като продължение на вкусовия процес. Защото моля Ви, нещата нали стоят така: когато погледнем на това, което се осъществява предимно в тази област, то в съществената си част тук става дума за приемане на поднесените хранителни вещества чрез вътрешните телесни течни отделяния. Това е същественото. Всичко, което тук влиза в съображение, по-малко или повече всъщност се свежда до това разтварящо действие на телесната течност върху хранителните вещества. Това разтварящо действие има и своето противодействие.
към текста >>
Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното
тяло
на човека.
Противодействието е заключено в чернодробната дейност и в дейността на слезката. Ето защо дейността на черния дроб и на слезката в съществената си част трябва да бъде причислена към водната дейност, дейността на течностите. Ала в противоположност на разтварящото действие в първата област на храносмилането, черният дроб извършва действие на обвиване, на обгръщане, на обратно превръщане но онова, което е било извършено в първата част на процеса. Можем да добием представа за същността на това, което протича тук, ако просто разгледаме успоредно с това и дейността, която се извършва когато поставим сол в топла вода. Солта се отнася разтворимо в топлата вода: това е образ на дейността до момента на поемане на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове.
Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на човека.
към текста >>
И последицата от това е следната: докато преди това е настъпило един вид рефлекторно действие, което аз характеризирах като изходящо от астралното
тяло
, сега процесът се обръща и протича по такъв начин, че в известна степен се осъществя-ва рефлектира що действие отдолу, т.е.
След това проследяваме по-нататък тези амонячни соли, когато извършват своя преход в кръвотворението, там те алкализират кръвта. В по-нататъшните стъпки по своя път те стигат до там, изхождайки от долния човек, да въздействуват върху горния човек, и да предизвикват реакция на отговор в горния човек. Ала най-интересното е, че тук се извършва едно пълно обръщане. Тук се извършва едно пълно обръщане на процесите. Това обръщане на процесите може да бъде характеризирано приблизително по следния начин: докато в долната част се стреми да действува като сетивен човек, да действува в областта на вкусовото възприятие, след това започва обратното цялата работа се обръща наопаки долният човек се насочва повече по посока на възприемането, а горният човек се насочва повече към това, което въздействува на възприятието.
И последицата от това е следната: докато преди това е настъпило един вид рефлекторно действие, което аз характеризирах като изходящо от астралното тяло, сега процесът се обръща и протича по такъв начин, че в известна степен се осъществя-ва рефлектира що действие отдолу, т.е.
отдолу идва нещо, което съответствува на рефлексията (отражението), а отгоре започва нещо, което би съответствувало на рефлексията. По този начин горе биват активирани да кажем, за да използуваме един художествен израз – трептящите епитети, започващи например едно по-възбудено движение, чрез което бива стимулирана секрецията на белия дроб. Тук е в сила обратното движение. Първо чрез разтварянето бива предизвикано движението през черния дроб, след това чрез обвиващита дейност на черния дроб бива предизвикано разтварянето, разпръскването, възбуждането на това, което е разположено над чернодробната дейност белодробната дейност; и вместо разтваряне в долните органи, се осъществява секреция в горните органи. Това е пътя, който се изминава в човешкия организъм от приемането на веществата, през разтварянето, през солевото въздействие до формообразуващото действие, и оттам до разпръскващото действие, което действие може да бъде сравнено с процес на изгаряне, с процес на изпаряване.
към текста >>
Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното
тяло
Аз и астралното
тяло
, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното
тяло
; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното
тяло
и в Аза.
Когато човек се разболее, то при него се проявяват субективни симптоми, симптоми на болка, и други симптоми на неговото състояние. Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган.
Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза.
По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган. Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е. че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното тяло. Така на първо време хроничното заболяване на органа може да протича; острото се превръща в хронично. Имаме работа с оттеглящи се съзнателни психични симптоми.
към текста >>
Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното
тяло
, т.е.
Когато човек се разболее, то при него се проявяват субективни симптоми, симптоми на болка, и други симптоми на неговото състояние. Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган. Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза. По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган.
Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е.
че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното тяло. Така на първо време хроничното заболяване на органа може да протича; острото се превръща в хронично. Имаме работа с оттеглящи се съзнателни психични симптоми. Когато искаме да се занимаваме със симптоматология, ние трябва да се занимаем с най-дълбоките нива на човека. Вместо да го питаме как се чувства, къде го боли, ние трябва да го питаме дали спи добре или зле, дали има желание за работа.
към текста >>
че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното
тяло
.
Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган. Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза. По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган. Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е.
че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното тяло.
Така на първо време хроничното заболяване на органа може да протича; острото се превръща в хронично. Имаме работа с оттеглящи се съзнателни психични симптоми. Когато искаме да се занимаваме със симптоматология, ние трябва да се занимаем с най-дълбоките нива на човека. Вместо да го питаме как се чувства, къде го боли, ние трябва да го питаме дали спи добре или зле, дали има желание за работа. И така, това което се простира върху по-големи периоди от време, и това, което е свързано повече с изграждането на човека, ето това ние трябва да разглеждаме като симптоми, докато моментното субективно усещане трябва да бъде разглеждано като симптом при остри заболявания.
към текста >>
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното
тяло
да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо.
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното тяло да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо.
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло. Необходимо е само това да продължи достатъчно дълго време, и то поема обратния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията. И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното тяло, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
към текста >>
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното
тяло
, да понесе хаотичното въздействие на астралното
тяло
върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното
тяло
с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му
тяло
не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното
тяло
.
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното тяло да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо.
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло.
Необходимо е само това да продължи достатъчно дълго време, и то поема обратния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията. И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното тяло, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
към текста >>
И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното
тяло
, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното тяло да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо. Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло. Необходимо е само това да продължи достатъчно дълго време, и то поема обратния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията.
И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното тяло, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
към текста >>
Ала докато не знаем, как чрез странното взаимодействие между черния дроб, слезка и други органи на долната част на
тяло
то се създава нещо, което накрая се появява в своята най-висша духовна форма като човешка воля, докато не знаем всичко това, няма да можем да открием съответния физически обратен образ на патографията.
Ако желаем да разгледаме нещата по този начин, тогава ще успеем да надхвърлим стадия патографията. Днес се говори много за неправилния ход на представите, за неправилния ход на волевите действия и т.н.
Ала докато не знаем, как чрез странното взаимодействие между черния дроб, слезка и други органи на долната част на тялото се създава нещо, което накрая се появява в своята най-висша духовна форма като човешка воля, докато не знаем всичко това, няма да можем да открием съответния физически обратен образ на патографията.
Тъкмо при тъй наречените душевни заболявания трябва да мислим върху въвеждането на физическото лечение.
към текста >>
9.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Висши съставни същности на човека и действията на веществата върху физическото
тяло
при болест и лечение.
Висши съставни същности на човека и действията на веществата върху физическото тяло при болест и лечение.
Веществата като резултат от процеси. Насочване но погледа към взаимодействията между процесите в човека и извън него. Четирите съставни същности в организацията на главата (сетивно-нервната система), в ритмичния организъм и във веществообменно-двигателната система. Въздействия на силиция (кварца). Процеси на образуването при кварца и калция и тяхното преодоляване в пораждането на човешкия организъм.
към текста >>
Астралното
тяло
и неговото отношение към болестта, етерното
тяло
- към здравето, физическото
тяло
- към храненето, азът и смъртта.
Лечебни и болестни процеси. Физическият процес в главата и неговото значение за организма. Умирането по време на целия живот и азовото съзнание. Азът и физическият процес. Същност на смъртта.
Астралното тяло и неговото отношение към болестта, етерното тяло - към здравето, физическото тяло - към храненето, азът и смъртта.
Висшите съставни същности на човека и болестите. Фосфор, сяра, арсен, антимон. Връзката на химичните вещества с органичните процеси в човека.
към текста >>
Астралното
тяло
и гръдният организъм.
Астралното тяло и гръдният организъм.
Физическото и етерното тяло. Изграждането на растението. Ритмичният хармонизиращ процес между действието на лечебните и болестотворните сили. Дишане. Въглерод и кислород. Заспиване и събуждане.
към текста >>
Физическото и етерното
тяло
.
Астралното тяло и гръдният организъм.
Физическото и етерното тяло.
Изграждането на растението. Ритмичният хармонизиращ процес между действието на лечебните и болестотворните сили. Дишане. Въглерод и кислород. Заспиване и събуждане. Значение на душевния живот за ритмичните процеси.
към текста >>
Етерното
тяло
и проявлението му във водния елемент, астралността - в дишането, азът - в топлината.
За методиката на лекарските възгледи. Същност на белтъка. Отношението между храненето и дишането.
Етерното тяло и проявлението му във водния елемент, астралността - в дишането, азът - в топлината.
Хранителен и органичен белтък. Матката и сърцето. Отношение на сърдечната дейност към обмяната на мазнините и въглехидратите. Туберкулоза. Меркуриев процес. Гледни точки за приготвянето на лекарствата.
към текста >>
10.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Този път искам да покажа как познатото ви разчленяване на човека на физическо, етерно, астрално
тяло
и аз действа при разболяването и излекуването.
Да се надяваме, че този допълващ курс[1] ще може да добави още нещо, което да се разбира като допълнение, и когато стигнем края на курса, да се оформи като определени терапевтични възгледи. В този курс ще обхвана от друга страна нещата, които бяха предмет на разглеждането ни в предишния курс и засягат както болния, така и лекувания човек. Но поради това, че ще разгледаме нещата от друга страна, не само ще стигнем до други гледни точки, но и до разширяване на материала, който обсъдихме.
Този път искам да покажа как познатото ви разчленяване на човека на физическо, етерно, астрално тяло и аз действа при разболяването и излекуването.
Докато предишния път трябваше да се огранича и да представя първо външната изява на вътрешния човек, този път ще се опитам да покажа как различните същности на човека се повлияват от веществата извън него, които могат да се приложат и да служат като лекарства, повлиявайки човешкия организъм не само като вещества. Тук е необходимо веднага да направя едно предварително пояснение.
към текста >>
Но ако в представите си разглеждаме така нареченото
тяло
с известни граници, изобщо не стигаме до същественото.
Имаме ли, да речем, кварц, силициев диоксид, първо го приемаме като вещество.
Но ако в представите си разглеждаме така нареченото тяло с известни граници, изобщо не стигаме до същественото.
До същественото стигаме, когато с душевните си очи прозрем всеобхватния процес, намиращ се като отделен процес в целия Всемир и който, като процес, в известна степен може да кристализира, да стигне до покой, до един вид равновесие и тогава, когато е стигнал до покой, той ни се представя като това, което възприемаме като кварц. Същественото е да обхванем с поглед взаимодействието между процесите вътре в човека и тези, които се разиграват вън, във Всемира, с които както здравият, така и болният човек се намират в постоянна взаимовръзка.
към текста >>
Когато имаме предвид нервно-сетивния човек, знаем, че той е концентриран предимно в главата, но концентрираното в главата се разпростира и в целия човек, намира се в целия човек, така че човекът е най-много нервно-сетивно същество в главата, а в другите две области на
тяло
то е по-малко нервно-сетивен човек, отколкото в главата.
За да можем утре да започнем с конкретната тема, днес искам да ви представя като въведение какво може наистина да ни доведе до представата за тази взаимовръзка. Затова трябва да се стремим да схванем същността на човека въз основа на антропософската наука за духа. Сега ще се изразя първо схематично и днес ще ви представя това, което често съм описвал като тричленността на човека, с нейното разположение в пространствения човек.
Когато имаме предвид нервно-сетивния човек, знаем, че той е концентриран предимно в главата, но концентрираното в главата се разпростира и в целия човек, намира се в целия човек, така че човекът е най-много нервно-сетивно същество в главата, а в другите две области на тялото е по-малко нервно-сетивен човек, отколкото в главата.
Така можем да си представим това, което наричаме нервно-сетивен човек, като локализирано предимно в главата. Но, за да послужи това разчленяване на човека за нашите сегашни цели, трябва да си представяме ритмичния човек, обхващащ всичко, което е дихателен и циркулационен организъм, отново разделен на две части. Едната част, която клони повече към дихателната система, и другата, която обхваща циркулационната система. В циркулационната система се включва всичко, което представя връзката с двигателно-веществообменната система на човека.
към текста >>
Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното
тяло
.
Когато се изследва човешката глава, в определена степен се разучава този член на човешкия организъм, който е най-много нервно-сетивна организация. Организацията на човешката глава съществено се отличава от организацията на другите членове на човека също по отношение на по-висшата форма на съставните свръхсетивни същности на човешкото същество.
Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното тяло.
И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото тяло. Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло. Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят.
към текста >>
И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото
тяло
.
Когато се изследва човешката глава, в определена степен се разучава този член на човешкия организъм, който е най-много нервно-сетивна организация. Организацията на човешката глава съществено се отличава от организацията на другите членове на човека също по отношение на по-висшата форма на съставните свръхсетивни същности на човешкото същество. Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното тяло.
И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото тяло.
Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло. Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава.
към текста >>
Това физическо
тяло
се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното
тяло
.
Когато се изследва човешката глава, в определена степен се разучава този член на човешкия организъм, който е най-много нервно-сетивна организация. Организацията на човешката глава съществено се отличава от организацията на другите членове на човека също по отношение на по-висшата форма на съставните свръхсетивни същности на човешкото същество. Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното тяло. И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото тяло.
Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло.
Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък.
към текста >>
А в астралното
тяло
и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят.
Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното тяло. И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото тяло. Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло. Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието.
А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят.
То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират.
към текста >>
Азът, астралното и етерното
тяло
си създават свой физически отпечатък.
Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло. Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава.
Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък.
Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират. Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1). После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото).
към текста >>
Само физическото
тяло
, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2].
Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък.
Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2].
Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират. Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1). После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото). Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката костния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите.
към текста >>
Вътре се диференцира и астралното
тяло
, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1).
То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират.
Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1).
После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото). Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката костния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите. Но концентрираните тук физически сили се простират от своя страна в цялата глава. Тук, в тази физическа част на изграждането на човешката глава, действа един истински оригинален физически процес. Не отпечатък на нещо друго, а тук е това, което извършва своя собствен процес.
към текста >>
После се отпечатва етерното
тяло
, а това, което е физическо
тяло
за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото).
Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират. Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1).
После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото).
Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката костния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите. Но концентрираните тук физически сили се простират от своя страна в цялата глава. Тук, в тази физическа част на изграждането на човешката глава, действа един истински оригинален физически процес. Не отпечатък на нещо друго, а тук е това, което извършва своя собствен процес. В този физически процес на главата обаче всъщност имаме нещо двойствено, взаимодействието на два процеса.
към текста >>
Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното
тяло
и аза.
И отново тук, вътре, се разиграва полярно противоположният процес. Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя. Същевременно още сега можем подготвително да се ориентираме, че кварцът, силицият, има съществено сродство с разиграващото се във физическата глава. Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес. А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава.
Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>
17) означих като организация на дихателния ритъм в широк смисъл, е първо-начално отпечатък на аза и астралното
тяло
.
За да дойдем до цялостна представа, бих искал веднага да кажа, че когато преминем към втория член на човешкия организъм - грубо казано гръдния кош, като го локализираме, - който е онази част в човешкия организъм, която обхваща главно ритмическия човек, трябва схематично да го разделим на дихателния и циркулационния ритъм. Искаме ли да обхванем като цялост този втори член на човешкото същество, трябва да кажем, че всичко, което тук (виж рис.2, стр.
17) означих като организация на дихателния ритъм в широк смисъл, е първо-начално отпечатък на аза и астралното тяло.
към текста >>
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното
тяло
, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното
тяло
и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис.
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното тяло, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното тяло и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис.
2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното тяло. В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си. Етерното тяло е също отпечатък. В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система.
към текста >>
2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното
тяло
.
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното тяло, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното тяло и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис.
2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното тяло.
В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си. Етерното тяло е също отпечатък. В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек.
към текста >>
В човешката глава само физическото
тяло
действа оригинално за себе си.
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното тяло, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното тяло и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис. 2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното тяло.
В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си.
Етерното тяло е също отпечатък. В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е.
към текста >>
Етерното
тяло
е също отпечатък.
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното тяло, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното тяло и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис. 2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното тяло. В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си.
Етерното тяло е също отпечатък.
В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е. съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното.
към текста >>
В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното
тяло
, а азът и астралното
тяло
имат своя отпечатък.
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното тяло, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното тяло и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис. 2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното тяло. В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си. Етерното тяло е също отпечатък.
В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък.
Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е. съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното. Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната.
към текста >>
съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното
тяло
(виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното
тяло
, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното.
Етерното тяло е също отпечатък. В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е.
съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното.
Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система. Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло. Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло.
към текста >>
Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално
тяло
и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система.
Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е. съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното. Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека.
Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система.
Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло. Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло. Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло. Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
към текста >>
Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо
тяло
, защото това, което не е физическо
тяло
, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното
тяло
.
Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е. съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното. Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система.
Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло.
Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло. Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло. Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
към текста >>
Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното
тяло
.
съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното. Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система. Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло.
Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло.
Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло. Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
към текста >>
Каквото не е физическо и етерно
тяло
, е отпечатък на аза и астралното
тяло
.
Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система. Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло. Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло.
Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло.
Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
към текста >>
Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното
тяло
- но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система. Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло. Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло. Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло.
Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
към текста >>
Процесът, който можем да характеризираме чрез кварца, действа по-слабо там, където е необходимо да помогне само на астралното
тяло
, а най-слабо там, където трябва да помогне само на етерното
тяло
, т.е.
В главата той действа по-нежно. Тук, в средния човек, той е по-силен, по-разпространен, в известна степен по-диференциран. А най-силно той действа в двигателно-веществообменния човек. Вземем ли под внимание свързания с кварца процес, би трябвало да кажем: Този процес действа най-силно там, където следва да бъде в помощ на аза - после ще видим взаимодействията му с другите процеси, -той подпомага въздействието на самостоятелния аз, който има само своя отпечатък във физическия веществообменен човек. Този образуващ кварца процес действа най-силно там, където следва да дойде на помощ на аза, за да действа той върху двигателно-веществообменния човек.
Процесът, който можем да характеризираме чрез кварца, действа по-слабо там, където е необходимо да помогне само на астралното тяло, а най-слабо там, където трябва да помогне само на етерното тяло, т.е.
в главата.
към текста >>
организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното
тяло
, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес.
Искаме ли да изследваме духовнонаучно и да разберем човешката глава, трябва да разгледаме двата процеса на земното образуване - варовиковия, образуването на калция, и кварцовия процес, образуването на силициевия диоксид. Нека да се занимаем още по-подробно с тях. Лежащото по-малко навън, по-малко периферно, повече вътре в човека, т.е.
организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес.
Поне обикновено няма подобно нещо. Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем. Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата. И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното. Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм.
към текста >>
Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното
тяло
- които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем.
Искаме ли да изследваме духовнонаучно и да разберем човешката глава, трябва да разгледаме двата процеса на земното образуване - варовиковия, образуването на калция, и кварцовия процес, образуването на силициевия диоксид. Нека да се занимаем още по-подробно с тях. Лежащото по-малко навън, по-малко периферно, повече вътре в човека, т.е. организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес. Поне обикновено няма подобно нещо.
Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем.
Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата. И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното. Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм. В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4).
към текста >>
И в момента, когато внеса вътре нещо, което според своята природа следва да се намира извън моята кожа, или когато нещо, макар и чрез слаб натиск на
тяло
то действа отвън навътре, макар че не бива да действа отвън навътре в организма, се получава вътрешно противодействие.
Когато се разберат тези неща, няма да ни изглежда учудващо, че в известна степен, ако се изразя грубо, се предизвиква удар и противоудар. Съвсем ясно е, че ако засиля в организма образуващия кварца процес, ще се модифицира и противодействието, както и ако внеса в организма продукта от процеса на изгарянето, ще произведа противодействието и тогава се появява въпросът: «Как можем да владеем това действие и противодействие? » Това е, което, ако го означа абстрактно, ще кажа, че става въпрос първо да познаем кои от процесите - но нагоре чак до аза - се намират в човешкия организъм и кои процеси са вън, извън човешкия организъм. Тези процеси са диференцирани вътре и вън. Но вътре и вън те са полярно противоположни един на друг.
И в момента, когато внеса вътре нещо, което според своята природа следва да се намира извън моята кожа, или когато нещо, макар и чрез слаб натиск на тялото действа отвън навътре, макар че не бива да действа отвън навътре в организма, се получава вътрешно противодействие.
В този момент аз имам задачата да създам едно такова вътрешно противодействие спрямо нещото. Ако например констатирам, че в човека вместо нормалното противоположно действие на образуващия кварца процес съществува прекалено силна, интензивна склонност към този процес, аз мога да го регулирам отвън, като внеса въпросното вещество и предизвикам противодействието, то се появява само.
към текста >>
11.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Вчера трябваше да характеризираме физическото
тяло
и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления.
Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата.
Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло. Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности.
към текста >>
Ако искаме правилно да разглеждаме физическото
тяло
, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното
тяло
.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления. Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата.
Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло.
Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота.
към текста >>
Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото
тяло
има само в главата.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления. Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата. Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло.
Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата.
В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота. Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата.
към текста >>
В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото
тяло
и висшите, надсетивните съставни същности на човека.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления. Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата. Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло. Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата.
В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека.
Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота. Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата. В другите членове на човешката природа няма чисто физическо действие.
към текста >>
Само физическото
тяло
няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота.
Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло. Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности.
Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота.
Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата. В другите членове на човешката природа няма чисто физическо действие.
към текста >>
Поради това физическото
тяло
има, бих казал, чисто физическо действие в главата.
Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота.
Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата.
В другите членове на човешката природа няма чисто физическо действие.
към текста >>
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно
тяло
.
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно тяло.
Естествено е, че това етерно тяло не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране. Когато стигнете до убеждението, че това етерно тяло съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото тяло се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това? Но така се отнасяме към етерното тяло, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак. То наистина трябва да се изучава и днес ние ще видим как изучаването му е свързано с една съвсем важна представа, която при последния курс сме разглеждали от друга гледна точка, но днес ще я посочим от духовнонаучната гледна точка.
към текста >>
Естествено е, че това етерно
тяло
не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране.
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно тяло.
Естествено е, че това етерно тяло не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране.
Когато стигнете до убеждението, че това етерно тяло съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото тяло се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това? Но така се отнасяме към етерното тяло, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак. То наистина трябва да се изучава и днес ние ще видим как изучаването му е свързано с една съвсем важна представа, която при последния курс сме разглеждали от друга гледна точка, но днес ще я посочим от духовнонаучната гледна точка.
към текста >>
Когато стигнете до убеждението, че това етерно
тяло
съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото
тяло
се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това?
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно тяло. Естествено е, че това етерно тяло не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране.
Когато стигнете до убеждението, че това етерно тяло съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото тяло се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това?
Но така се отнасяме към етерното тяло, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак. То наистина трябва да се изучава и днес ние ще видим как изучаването му е свързано с една съвсем важна представа, която при последния курс сме разглеждали от друга гледна точка, но днес ще я посочим от духовнонаучната гледна точка.
към текста >>
Но така се отнасяме към етерното
тяло
, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак.
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно тяло. Естествено е, че това етерно тяло не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране. Когато стигнете до убеждението, че това етерно тяло съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото тяло се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това?
Но така се отнасяме към етерното тяло, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак.
То наистина трябва да се изучава и днес ние ще видим как изучаването му е свързано с една съвсем важна представа, която при последния курс сме разглеждали от друга гледна точка, но днес ще я посочим от духовнонаучната гледна точка.
към текста >>
Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно
тяло
е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от обикновената духовнонаучна литература, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер.
Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно тяло е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от обикновената духовнонаучна литература, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер.
Светлинният етер е една дума, която естествено е избрана от гледната точка на зрящия човек. Това, което е свързано със светлината, е превъзходно въздействие на този вид етер за зрящия, но вътре има и други въздействия, които оставяме настрана, понеже в по-голямата си част ние сме зрящи хора. Ако в по-голямата си част хората биха били слепи, те биха дали друго име на този вид етер, понеже другите елементи биха изпъквали повече; при слепите е така.
към текста >>
А когато правим химически анализ, тогава за духовния наблюдател нещата винаги изглеждат така: Ние извършваме един химически анализ - искам схематично да го покажа, - това означава, че разпадаме химически някоя субстанция и докато етерните сили се синтезират (сгъстяват), етерното
тяло
се отдръпва, точно както духовно-душевната същност на човека се отдръпва при смъртта му.
Третият вид етер е химичният етер. Той е това, което действа предимно в така наречената химическа част на спектъра и когато говорим за химичния етер, не би трябвало да си представяме силите, които действат в химическата синтеза, а силите, които са им вътрешно противоположни. Етерните сили винаги са полярни на силите, действащи във физическите вещества. В една химическа синтеза етерните сили действат анализиращо. Навсякъде в синтезиращите сили се намират и анализиращите.
А когато правим химически анализ, тогава за духовния наблюдател нещата винаги изглеждат така: Ние извършваме един химически анализ - искам схематично да го покажа, - това означава, че разпадаме химически някоя субстанция и докато етерните сили се синтезират (сгъстяват), етерното тяло се отдръпва, точно както духовно-душевната същност на човека се отдръпва при смъртта му.
към текста >>
Когато физическият процес хипертрофира, така че да не може вече да бъде овладян от страна на аза, тогава азът трябва да се отдели от физическото
тяло
, което естествено може да се случи също ако на някое място в
тяло
то се появи прекалено силно физическо действие и в ранна възраст то повлече със себе си и другите, така че можем да кажем, че човешкият аз е тясно свързан със смъртта.
Защото в същата степен, в която се разглеждат детайлите в човешката организация, човек се доближава до познанието на процесите, които се проявяват като болестни процеси, които не са нищо друго освен превръщане на фините процеси в по-груби. Това, което казах, е само превръщане на тези фини процеси в по-груби. Но трябва да кажем, че срещу действащия в човека физически процес, проникващия в него физически процес, се противодейства толкова дълго, колкото е възможно от страна на аза, който обаче е обвързан с тази противоположна работа, с тези реакции. Работи се насреща дотогава, докато физическият процес вече не е така силен. Този физически процес е това, което винаги съдържа умирането в човешкия организъм, което лежи накрая в умирането.
Когато физическият процес хипертрофира, така че да не може вече да бъде овладян от страна на аза, тогава азът трябва да се отдели от физическото тяло, което естествено може да се случи също ако на някое място в тялото се появи прекалено силно физическо действие и в ранна възраст то повлече със себе си и другите, така че можем да кажем, че човешкият аз е тясно свързан със смъртта.
към текста >>
При животното, което няма аз, а само астрално
тяло
, смъртта е нещо съвсем различно, там смъртта почива на действието на съвсем другояче устроеното астрално
тяло
.
Но да си представяме нещата така, не означава нищо, а трябва да се стигне до конкретните факти. Прекъсването на живота не е смърт, а за човека смъртта е това, което обясних тук, за животното е съвсем различно нещо. Хората, които разглеждат смъртта при човека и животното като равностойни, ако намерят ножче за бръснене, казват, че ножът си е нож, но щом ножът е нож, нека да започнат да режат месото с ножчето за бръснене. При някои смъртта е смърт. Но смъртта при човека е различна от смъртта на животното, както вече съм казвал.
При животното, което няма аз, а само астрално тяло, смъртта е нещо съвсем различно, там смъртта почива на действието на съвсем другояче устроеното астрално тяло.
към текста >>
Както смъртта е свързана с аза, така болестта е свързана с астралното
тяло
:
Болестта е това, в което носещите смъртта сили са слаби, в нормалния организъм те са потиснати в известна степен.
Както смъртта е свързана с аза, така болестта е свързана с астралното тяло:
към текста >>
Астрално
тяло
- болест
Астрално тяло - болест
към текста >>
В астралното
тяло
всъщност се намира свързаното с болестните процеси.
В астралното тяло всъщност се намира свързаното с болестните процеси.
А това, което прави астралното тяло, се изразява от своя страна в етерното тяло. Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното тяло. Но етерното тяло няма непосредствено нещо общо с болестта.
към текста >>
А това, което прави астралното
тяло
, се изразява от своя страна в етерното
тяло
.
В астралното тяло всъщност се намира свързаното с болестните процеси.
А това, което прави астралното тяло, се изразява от своя страна в етерното тяло.
Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното тяло. Но етерното тяло няма непосредствено нещо общо с болестта.
към текста >>
Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното
тяло
.
В астралното тяло всъщност се намира свързаното с болестните процеси. А това, което прави астралното тяло, се изразява от своя страна в етерното тяло.
Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното тяло.
Но етерното тяло няма непосредствено нещо общо с болестта.
към текста >>
Но етерното
тяло
няма непосредствено нещо общо с болестта.
В астралното тяло всъщност се намира свързаното с болестните процеси. А това, което прави астралното тяло, се изразява от своя страна в етерното тяло. Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното тяло.
Но етерното тяло няма непосредствено нещо общо с болестта.
към текста >>
Но това, което става неправилно, е само действие на астралното
тяло
, отпечатано в етерното
тяло
: Ако се разгледа по-отблизо, се навлиза в астралното
тяло
.
Но това, което става неправилно, е само действие на астралното тяло, отпечатано в етерното тяло: Ако се разгледа по-отблизо, се навлиза в астралното тяло.
Ще обясним по-късно. Но имаме и полярното действие на болестта, това е здравето:
към текста >>
Етерно
тяло
- здраве
Етерно тяло - здраве
към текста >>
Нека да не дефинираме първо здравето, но аналогично да разгледаме това, което и за духовното изследване става все по-ясно - че здравето принадлежи към етерното
тяло
така, както болестта към астралното
тяло
и смъртта към аза, така че оздравяването означава да се предизвикат в етерното
тяло
противоположните въздействия на болестните процеси, произлизащи от астралното
тяло
.
Нека да не дефинираме първо здравето, но аналогично да разгледаме това, което и за духовното изследване става все по-ясно - че здравето принадлежи към етерното тяло така, както болестта към астралното тяло и смъртта към аза, така че оздравяването означава да се предизвикат в етерното тяло противоположните въздействия на болестните процеси, произлизащи от астралното тяло.
Трябва наистина да действаме от страна на етерното тяло, за да парализираме силите на астралното тяло, които са разболяващи процеси.
към текста >>
Трябва наистина да действаме от страна на етерното
тяло
, за да парализираме силите на астралното
тяло
, които са разболяващи процеси.
Нека да не дефинираме първо здравето, но аналогично да разгледаме това, което и за духовното изследване става все по-ясно - че здравето принадлежи към етерното тяло така, както болестта към астралното тяло и смъртта към аза, така че оздравяването означава да се предизвикат в етерното тяло противоположните въздействия на болестните процеси, произлизащи от астралното тяло.
Трябва наистина да действаме от страна на етерното тяло, за да парализираме силите на астралното тяло, които са разболяващи процеси.
към текста >>
Тяло
то не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото
тяло
.
Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето. Това е смъртта от старост. Смъртта от старост е невъзможността да се приемат вещества в организма. Това явление може много рядко да се наблюдава, защото обикновено човекът умира по-рано поради други причини, а не когато същинското крайно изтощение настъпи в последната си степен. Но то е действително спиране на храненето.
Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
към текста >>
Физическо
тяло
- хранене
Физическо тяло - хранене
към текста >>
Храненето, извършващо се във физическото
тяло
, действа обратно върху етерното
тяло
и има общо с оздравяването.
Нещата действат също и обратно.
Храненето, извършващо се във физическото тяло, действа обратно върху етерното тяло и има общо с оздравяването.
Това отново е нещо, което предизвиква реакция върху произлизащото от астралното тяло.
към текста >>
Това отново е нещо, което предизвиква реакция върху произлизащото от астралното
тяло
.
Нещата действат също и обратно. Храненето, извършващо се във физическото тяло, действа обратно върху етерното тяло и има общо с оздравяването.
Това отново е нещо, което предизвиква реакция върху произлизащото от астралното тяло.
към текста >>
Астрално
тяло
– болест
Астрално тяло – болест
към текста >>
Етерно
тяло
- здраве
Етерно тяло - здраве
към текста >>
Физическо
тяло
- хранене
Физическо тяло - хранене
към текста >>
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното
тяло
напълно се отделят в съня от физическото и етерното
тяло
- не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека.
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека.
Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън. Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията.
към текста >>
Не е точно, ако се каже: Азът и астралното
тяло
излизат навън.
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека.
Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън.
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност.
към текста >>
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното
тяло
излизат извън физическото и етерното
тяло
при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече.
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека. Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън.
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече.
Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност. При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
към текста >>
При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното
тяло
са свързани с аза и астралното
тяло
, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното
тяло
във веществообмяната и циркулационния организъм.
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност.
При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на сън и в будно състояние.
към текста >>
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното
тяло
и азът излизат навън.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън.
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
към текста >>
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното
тяло
и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън.
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация.
Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него. Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи.
към текста >>
Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното
тяло
го прави, като изхожда от своите болестотворни сили.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън. Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация.
Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили.
Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него. Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи. Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>
Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното
тяло
отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън. Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили.
Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение.
Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него. Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи. Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>
Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално
тяло
във физическото и етерното
тяло
, сярата - повече астралното
тяло
, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното
тяло
, всъщност действа заедно с него.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън. Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.).
Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи. Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>
Настъпи ли другото състояние, което произхожда от обмяната на веществата и циркулацията и се състои в това, че астралното
тяло
с аза прекалено слабо навлизат във физическото
тяло
, че трябва да им се каже: «Моля, заповядайте, господа, вие трябва да станете по-дейни, по-активни в човека» - тогава е необходимо въздействието на не много силно разредения арсеник.
Настъпи ли другото състояние, което произхожда от обмяната на веществата и циркулацията и се състои в това, че астралното тяло с аза прекалено слабо навлизат във физическото тяло, че трябва да им се каже: «Моля, заповядайте, господа, вие трябва да станете по-дейни, по-активни в човека» - тогава е необходимо въздействието на не много силно разредения арсеник.
Тогава ще се подейства върху навлизането на астралното тяло във физическия организъм.
към текста >>
Тогава ще се подейства върху навлизането на астралното
тяло
във физическия организъм.
Настъпи ли другото състояние, което произхожда от обмяната на веществата и циркулацията и се състои в това, че астралното тяло с аза прекалено слабо навлизат във физическото тяло, че трябва да им се каже: «Моля, заповядайте, господа, вие трябва да станете по-дейни, по-активни в човека» - тогава е необходимо въздействието на не много силно разредения арсеник.
Тогава ще се подейства върху навлизането на астралното тяло във физическия организъм.
към текста >>
Ако астралното
тяло
стане много подвижно вътрешно, така че да действа прекалено силно върху физическото
тяло
, можем да помогнем със сяра и фосфор, ако то действа много слабо, ако е много лениво, така че преобладава етерното
тяло
, защото то няма достатъчно съпротивителна сила срещу действащото отдолу, тогава можем да приложим арсен.
Тук ви насочвам към нещо, изведено от съвсем конкретното наблюдение на човека.
Ако астралното тяло стане много подвижно вътрешно, така че да действа прекалено силно върху физическото тяло, можем да помогнем със сяра и фосфор, ако то действа много слабо, ако е много лениво, така че преобладава етерното тяло, защото то няма достатъчно съпротивителна сила срещу действащото отдолу, тогава можем да приложим арсен.
към текста >>
12.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Действителният предмет на изучаването на болестите би трябвало да бъдат тези заболявания, в които най-ясно се разкрива неправилното влияние на така нареченото астрално
тяло
.
Действителният предмет на изучаването на болестите би трябвало да бъдат тези заболявания, в които най-ясно се разкрива неправилното влияние на така нареченото астрално тяло.
Болестите, при които най-често се проявява астралното тяло, могат да се наблюдават в областта на гръдния кош. Тази област е същевременно най-важната за изучаването на стадиите на болестите, но за лечението, съответно за опознаването на лечението, е най-трудната. Тя е тази област в човешкото същество, която в последно време най-често дава повод да се появят онези слабости в лечебното изкуство, които д-р Шайдегер[1] беше така любезен да изтъкне в лекцията си за медиците[2] по време на първия лекционен курс. Тогава беше обяснено колко много по-новото развитие в медицината проникна в патологията и стигна до известен нихилизъм в терапията. И именно най-важните изказвания тогава можаха да посочат това, което днес ще подчертаем и на което ще обърнем специално внимание.
към текста >>
Болестите, при които най-често се проявява астралното
тяло
, могат да се наблюдават в областта на гръдния кош.
Действителният предмет на изучаването на болестите би трябвало да бъдат тези заболявания, в които най-ясно се разкрива неправилното влияние на така нареченото астрално тяло.
Болестите, при които най-често се проявява астралното тяло, могат да се наблюдават в областта на гръдния кош.
Тази област е същевременно най-важната за изучаването на стадиите на болестите, но за лечението, съответно за опознаването на лечението, е най-трудната. Тя е тази област в човешкото същество, която в последно време най-често дава повод да се появят онези слабости в лечебното изкуство, които д-р Шайдегер[1] беше така любезен да изтъкне в лекцията си за медиците[2] по време на първия лекционен курс. Тогава беше обяснено колко много по-новото развитие в медицината проникна в патологията и стигна до известен нихилизъм в терапията. И именно най-важните изказвания тогава можаха да посочат това, което днес ще подчертаем и на което ще обърнем специално внимание.
към текста >>
В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното
тяло
.
Болестите в областта на гръдния кош и циркулацията в известно отношение са много по-различни както от болестите на органите на главата, нервно-сетивната същност на човека, така и от същинските веществообменни болести, макар, от друга страна, да са взаимосвързани. Организацията на главата трябва да се разглежда отделно, защото, както видяхме, тя е пропускаема за етерната, астралната и азовата същност. Гръдните органи не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност.
В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло.
И тази взаимна дейност е едно единство. Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото. Каквото става там и се отнася особено до гръдния кош, всъщност е растителен процес. Само че този растителен процес е доста скрит, много модифициран чрез всичко останало в човешкия организъм, което е свързано с него. Но това, за което става въпрос в гръдните органи, е растителен процес, който там взаимодейства с всичко, идващо от астралната и азовата същност на човека - това трябва особено да се вземе под внимание.
към текста >>
Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили на здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна на астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване
тяло
то много силно, ще доведе до разболяването.
Вчера казах, че астралното е същинският причинител на болестите в човека, така че в гръдната област е налице непрекъснат повод да въздейства истински разболяващото, защото в човешкия гръден орган това разболяващо трябва непрекъснато да стои във взаимодействие с оздравяването.
Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили на здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна на астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване тялото много силно, ще доведе до разболяването.
Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм. Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата. Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи. Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея. Виждаме, че нейните особено гениални постижения, от друга страна, са в областта на диагнозата на гръдните органи, където преди всичко може да се стигне до познание, но има малко полза от него, защото трябва да се опознаят и другите части на човека.
към текста >>
Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално
тяло
се намира извън етерното
тяло
, именно по време на съня.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното.
Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня.
И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм. По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>
По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално
тяло
се намира по време на съня извън човека.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното. Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня. И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм.
По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>
Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното
тяло
, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н.
Разбира се, лекарят почти не е в състояние да се ориентира по друг начин, освен чрез съобщения, които в повечето случаи, а именно в най-трудните случаи, са неточни. Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и събуждането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно. Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата. Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт.
Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н.
Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип.
към текста >>
Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално
тяло
.
От друга страна, особено важно е още нещо. И другият полюс на човешкото същество, веществообмяната действа обратно на ритмичната система, и то така, че може би най-добре разбираме начина, по който тя действа, когато знаем следното.
Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло.
Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него.
към текста >>
Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното
тяло
, което също действа в съня от долу нагоре.
Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него. За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания.
Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре.
И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото.
към текста >>
13.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното
тяло
- този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Вчера казах, че определени симптоматични комплекси се обединяват в явленията на заспиването и събуждането. Първоначално е важно да се разгледат преди всичко симптомите, които се обединяват в процеса на заспиването, и там трябва да кажем следното.
Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното тяло - този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Залепването за астралното тяло е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите органи продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
към текста >>
Залепването за астралното
тяло
е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите органи продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
Вчера казах, че определени симптоматични комплекси се обединяват в явленията на заспиването и събуждането. Първоначално е важно да се разгледат преди всичко симптомите, които се обединяват в процеса на заспиването, и там трябва да кажем следното. Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното тяло - този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Залепването за астралното тяло е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите органи продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
към текста >>
неправилно задържане на астралното
тяло
в човешките органи, голяма роля играе всичко, приготвено като лекарство чрез варене на корени и овъгляване - превръщане на нещо растително в пепел чрез изгаряне.
При такова проблематично заспиване винаги е налице едно недостъпно за външното наблюдение смущение, което е различно от всичко, което вчера казах например за светлината, магнитното и електрическото поле. Всичко, което съответства на проблематичното заспиване, е далеч от тези неща. Тук се налага да се дадат лекарства. Така че, ако е налице комплекс от симптоми, като следствие от проблематичното заспиване, е необходимо да се вземат лекарства от растителен произход, при които първо трябва да се извършат процеси като варене, изгаряне и т.н. Където има проблематично заспиване и болести в гръдния кош на човека, т.е.
неправилно задържане на астралното тяло в човешките органи, голяма роля играе всичко, приготвено като лекарство чрез варене на корени и овъгляване - превръщане на нещо растително в пепел чрез изгаряне.
Всичко, което се намира още като сила в отварата от корени или в растителната пепел, тук играе особено важна роля. А казаното вчера играе много важна роля при проблематичното събуждане.
към текста >>
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното
тяло
навлиза много слабо в органите.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите.
Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм. Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато.
към текста >>
Това проблематично навлизане на астралното
тяло
в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите.
Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм.
Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато. Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления.
към текста >>
Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално
тяло
вътре.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите. Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм.
Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре.
Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато. Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления. И затова при хора, които показват смущения в гръдния си организъм и същевременно имат такива физически вторични явления, е от особено голяма важност да се лекуват с магнитно или електрическо поле, като искам да отбележа нещо като отговор на поставения ми вчера въпрос относно разликата между лечението с постоянен и променлив ток.
към текста >>
Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално
тяло
, докато ако лекуваме само астралното
тяло
, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите. Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм. Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена.
Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера.
Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато. Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления. И затова при хора, които показват смущения в гръдния си организъм и същевременно имат такива физически вторични явления, е от особено голяма важност да се лекуват с магнитно или електрическо поле, като искам да отбележа нещо като отговор на поставения ми вчера въпрос относно разликата между лечението с постоянен и променлив ток. Имаме ли работа със слабовати пациенти, при които е ясно, че смущенията идват повече от слабост в храносмилането и др.п. смущения, произлизащи от долната част на средния човек, тогава е по-добре да се използва променлив ток.
към текста >>
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото
тяло
на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм.
И така, тази система няма да я разберем изцяло и затова трябва да се върнем още веднъж към същото, ако в първата част на разглежданията ни - които са повече патологично-терапевтични, докато следващите ще са терапевтично-патологични - не се съобразим със съществуващия в човешкия организъм процес, който много често напълно се изплъзва от външното наблюдение и остава ненаблюдаван, като уврежда човешкото здраве. В публичните лекции, където говорих за езикознанието[2] - не можах да го направя в главата за естествената наука, там също би било важно, - говорих за това, че в основата се намират своеобразните процеси, които при половата зрялост се разгръщат повече извън организма, а по времето между раждането и смяната на зъбите - когато човекът се учи да говори - те се разгръщат навътре, т.е.
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм.
Това са процесите, които при детето трябва грижливо да се наблюдават. Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно. Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно.
към текста >>
в екзотеричното, в напълно екзотеричното, че този аз се ражда и навътре, също както астралното
тяло
в говоренето.
Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно. Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно. Една много по-важна промяна се извършва при другия процес, който протича между смяната на зъбите и половата зрялост, който лежи непосредствено в средата и се състои в това, че същинският аз, който се ражда едва през 21-та година в смисъла, както обикновено го споменавам, т.е.
в екзотеричното, в напълно екзотеричното, че този аз се ражда и навътре, също както астралното тяло в говоренето.
Кулминацията е в деветдесет годишната възраст.
към текста >>
От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното
тяло
.
Сега трябва да премислите следното. Заложеното в човека по отношение на неговия аз почти не се има предвид. Азът, като свойствен на човешкия организъм, върши нещо съвсем особено. Всичко друго в човека, физическото в човека - то най-вече, ще се върнем още на това, - етерното и астралното, което навън стои във връзка с непосредствено външното обкръжение на човека само чрез кислорода, са части на човешката същност, които много силно са свързани с човешката вътрешност.
От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното тяло.
То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното тяло. Но при аза не е така. И тук, в отношението на аза, именно в неговото отношение към външния свят, се вижда истински дълбоката разлика между човека и животното. С храната ние поемаме вещества, които във външния свят са си просто вещества. Вътре в човека те трябва да се променят.
към текста >>
То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното
тяло
.
Сега трябва да премислите следното. Заложеното в човека по отношение на неговия аз почти не се има предвид. Азът, като свойствен на човешкия организъм, върши нещо съвсем особено. Всичко друго в човека, физическото в човека - то най-вече, ще се върнем още на това, - етерното и астралното, което навън стои във връзка с непосредствено външното обкръжение на човека само чрез кислорода, са части на човешката същност, които много силно са свързани с човешката вътрешност. От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното тяло.
То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното тяло.
Но при аза не е така. И тук, в отношението на аза, именно в неговото отношение към външния свят, се вижда истински дълбоката разлика между човека и животното. С храната ние поемаме вещества, които във външния свят са си просто вещества. Вътре в човека те трябва да се променят. Кой извършва тази промяна, това основно изменение на външните субстанции вътре в човека?
към текста >>
Етерното и астралното
тяло
заобикалят в известна степен субстанциите, те нямат сила да проникнат вътре в субстанциите, те само ги заобикалят.
Етерното и астралното тяло заобикалят в известна степен субстанциите, те нямат сила да проникнат вътре в субстанциите, те само ги заобикалят.
Само азът може наистина да проникне в самите субстанции. Когато внесете някаква хранителна субстанция в човешкия организъм, тя първо се намира вътре в него. Азът обаче прескача целия човешки организъм и прониква директно в хранителната субстанция. Поражда се взаимодействие между вътрешните сили на храната и аза на човека. Тук проникват едно в друго външният свят по отношение на химията и физиката и вътрешният свят на човека по отношение на анти химията и анти физиката.
към текста >>
Тогава азът трябва да навлезе в организацията така, както астралното
тяло
трябва да навлезе при ученето да се говори.
При детето азът е винаги този, който действа от горния човек и преработва веществата до това време, което описах. Естествено имам предвид инструментите на аза. Азът е всъщност нещо единно. Но инструментите на аза, полярността на аза, т.е. долната същност на аза, която се среща с горната, се поставя в правилни съотношения едва в споменатото време.
Тогава азът трябва да навлезе в организацията така, както астралното тяло трябва да навлезе при ученето да се говори.
към текста >>
Когато такива неща се наблюдават внимателно, те могат да се лекуват и по правило изчезват, отзвучават след половата зрялост, когато астралното
тяло
се намести и уравнява това, което азът не е успял да направи.
Когато такива неща се наблюдават внимателно, те могат да се лекуват и по правило изчезват, отзвучават след половата зрялост, когато астралното тяло се намести и уравнява това, което азът не е успял да направи.
Те постепенно отзвучават между четиринадесетата и двадесет и първата година. Възможно е в това време, между смяната на зъбите и половата зрялост болнави преди това деца да станат извънредно здрави. Това е много поучително за наблюдаване. Сигурно често сте виждали как болнави деца, особено при които болнавостта се проявява особено силно навън в храносмилателни смущения, ако грижливо се лекуват, по-късно стават напълно здрави хора. При лекуването е от много важно значение да се обърне извънредно внимание на диетата.
към текста >>
Особено важно и деликатно е навлизането на аза в топлинните съотношения на
тяло
то.
Ако там правилно изходите от гледната точка на азовото обхващане на външните вещества, тогава ще можете да прозрете симптомите. Спомнете си казаното през последните дни, което вече съм обяснявал. Човешкият организъм не е просто това, което рисуваме с щрихи, това е само твърдото. Човешкият организъм е също организирана течност, организиран въздух, организирана топлина. И азът трябва да навлезе и в тези различни части на организацията.
Особено важно и деликатно е навлизането на аза в топлинните съотношения на тялото.
Азът трябва да навлезе там по следния начин.
към текста >>
Низходящата крива на дейността на главата оставя
тяло
то да изстине.
Предположете, че това не става правилно, че провеждането на вътрешните субстанциални сили на външните вещества в човешкия организъм е твърде слабо. Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия организъм.
Низходящата крива на дейността на главата оставя тялото да изстине.
Това се проявява първо в периферията. Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява. В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки организъм.
към текста >>
14.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Поради това нека и днес да разгледаме неща, които могат да ни въведат в специфичността на човешкото същество, образуваща се от взаимодействията на аза, астралното, етерното и физическото
тяло
.
Ще продължим тези разглеждания до описанието на същността на лечебните средства, които комбинирахме и които ще се разпространяват от наша страна. Няма да бъде възможно да говорим правилно за това, което в известна степен трябва да се знае и владее относно тези лечебни средства, ако не прибавим общата подготовка. Тя трябва първо да бъде изградена.
Поради това нека и днес да разгледаме неща, които могат да ни въведат в специфичността на човешкото същество, образуваща се от взаимодействията на аза, астралното, етерното и физическото тяло.
Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното тяло, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
към текста >>
Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното
тяло
, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
Ще продължим тези разглеждания до описанието на същността на лечебните средства, които комбинирахме и които ще се разпространяват от наша страна. Няма да бъде възможно да говорим правилно за това, което в известна степен трябва да се знае и владее относно тези лечебни средства, ако не прибавим общата подготовка. Тя трябва първо да бъде изградена. Поради това нека и днес да разгледаме неща, които могат да ни въведат в специфичността на човешкото същество, образуваща се от взаимодействията на аза, астралното, етерното и физическото тяло.
Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното тяло, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
към текста >>
Чрез това, че астралното
тяло
се свързва по-силно с органите, се усилва и минерализиращият процес на органите, така че може да се каже: Забележи ли се, че органите като такива прекалено силно витализират, че развиват в себе си твърде силни жизнени сили, в известна степен етерно се разрастват, тогава средството, което може да действа лечебно, е внасянето на арсен.
Чрез това, че астралното тяло се свързва по-силно с органите, се усилва и минерализиращият процес на органите, така че може да се каже: Забележи ли се, че органите като такива прекалено силно витализират, че развиват в себе си твърде силни жизнени сили, в известна степен етерно се разрастват, тогава средството, което може да действа лечебно, е внасянето на арсен.
към текста >>
Когато искаме да покажем този афинитет на астралното
тяло
именно с етерното
тяло
и оттам и с физическото
тяло
, можем да го означим като арсенизиране.
Това, което става вътрешно в човека, би могло да се означи чрез един външен процес, който, така да се каже, е сроден с човешкия процес.
Когато искаме да покажем този афинитет на астралното тяло именно с етерното тяло и оттам и с физическото тяло, можем да го означим като арсенизиране.
В човека непрекъснато се извършва леко арсенизиране, което е особено силно в момента на събуждането. Трябва да сме наясно, че човешкият организъм притежава като силова система същото, което се намира в метала.
към текста >>
в органичните им процеси протича арсенизиране, в случай на смърт труповете не се подават лесно на изгниване, за разлика от хора, при които астралното
тяло
е било слабо свързано с органите.
Когато се говори за арсенизиране на човешкото същество, не бива да се мисли, че там арсенът въздейства непосредствено, а че човешкото същество действа така в себе си, както навън действа арсенът. Чрез това ще се стигне до разбиране как може да се помогне при такива въздействия в човека. Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия организъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен смисъл е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека. И тук наистина имаме насока как да се правят изследванията. Те трябва да се правят по правилния начин, да се вземат под внимание всички останали неща, така че при хора, които силно астрализират, т.е.
в органичните им процеси протича арсенизиране, в случай на смърт труповете не се подават лесно на изгниване, за разлика от хора, при които астралното тяло е било слабо свързано с органите.
Това действително е нещо, което би трябвало да се наблюдава. То се вижда в екстремни ситуации, където трупове на отровени с арсеник хора имат склонността да се мумифицират. Те се мумифицират, съхраняват се, не се разлагат лесно.
към текста >>
Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила на магнезия, предизвикана в целия организъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното
тяло
, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото
тяло
.
Как може да се противодейства, когато човекът се мумифицира прекалено силно приживе? Тук бих искал да се изразя радикално: Тогава за известно време трябва да превърнем целия човек в зъб. Това все пак ще бъде нещо, което може да ни накара да проследим тайнствените действия на човешкия организъм. Ще превърнем целия човек в зъб. Като се съобразим с целия организъм, ще се опитаме по някакъв начин да внесем в него лъчистите сили на магнезия, като приготвим подходящ препарат.
Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила на магнезия, предизвикана в целия организъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното тяло, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното
тяло
с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си.
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното тяло с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си.
Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси. Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила. Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва. Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока. То не може правилно да премине към етерното тяло.
към текста >>
Поради това астралното
тяло
бива ангажирано само в една посока.
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното тяло с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си. Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси. Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила. Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва.
Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока.
То не може правилно да премине към етерното тяло. Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила. Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят.
към текста >>
То не може правилно да премине към етерното
тяло
.
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното тяло с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си. Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси. Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила. Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва. Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока.
То не може правилно да премине към етерното тяло.
Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила. Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят. И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза.
към текста >>
И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното
тяло
на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното
тяло
и аза.
То не може правилно да премине към етерното тяло. Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила. Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят.
И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза.
И сега си представете, че тук астралното тяло и азът не се включват правилно и етерното и физическото тяло остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления. И колкото повече от обикновената диария стигате до дизентерията и др.п., колкото повече описвате това болестно състояние, толкова повече ще виждате, че трябва да описвате така, че във всички тези явления да се види противоположната картина на арсенизирането или астрализирането. Навсякъде се представя противоположната картина на астрализирането или аресенизирането. И понеже астралното тяло силно участва, сега сами ще стигнете до извода, че като противоположно средство трябва да се употреби това, което идва от арсена, че трябва да се противодейства на тези състояния именно чрез арсенизиране.
към текста >>
И сега си представете, че тук астралното
тяло
и азът не се включват правилно и етерното и физическото
тяло
остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления.
Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила. Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят. И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза.
И сега си представете, че тук астралното тяло и азът не се включват правилно и етерното и физическото тяло остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления.
И колкото повече от обикновената диария стигате до дизентерията и др.п., колкото повече описвате това болестно състояние, толкова повече ще виждате, че трябва да описвате така, че във всички тези явления да се види противоположната картина на арсенизирането или астрализирането. Навсякъде се представя противоположната картина на астрализирането или аресенизирането. И понеже астралното тяло силно участва, сега сами ще стигнете до извода, че като противоположно средство трябва да се употреби това, което идва от арсена, че трябва да се противодейства на тези състояния именно чрез арсенизиране.
към текста >>
И понеже астралното
тяло
силно участва, сега сами ще стигнете до извода, че като противоположно средство трябва да се употреби това, което идва от арсена, че трябва да се противодейства на тези състояния именно чрез арсенизиране.
Това са състояния, които могат да се появят. И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза. И сега си представете, че тук астралното тяло и азът не се включват правилно и етерното и физическото тяло остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления. И колкото повече от обикновената диария стигате до дизентерията и др.п., колкото повече описвате това болестно състояние, толкова повече ще виждате, че трябва да описвате така, че във всички тези явления да се види противоположната картина на арсенизирането или астрализирането. Навсякъде се представя противоположната картина на астрализирането или аресенизирането.
И понеже астралното тяло силно участва, сега сами ще стигнете до извода, че като противоположно средство трябва да се употреби това, което идва от арсена, че трябва да се противодейства на тези състояния именно чрез арсенизиране.
към текста >>
Най-същественото ще е да се вземе под внимание, че астралното
тяло
е много ангажирано в случая и при лечението ще е необходимо да се приложат средни дози, средни потенции, понеже астралното
тяло
в своето въздействие е зависимо от средната част на човешкия организъм.[3]
Навсякъде, където Земята образува скалите, тя е в известен смисъл отровена с арсеник,[2] или се намира в началото на отравянето с арсеник. Противно на това сега си представете, че на външната астралност, заобикаляща навсякъде Земята, се удаде - това го загатнах в последния цикъл лекции - в известен смисъл като избягва земната повърхност, избягва това, което външната астралност трябва да извърши при пораждането на цветовете на растенията, при израстването на растенията от Земята към горния свят, следователно удаде се на външната астралност да проникне под почвата, да игнорира Земята и да стигне до водата, тогава в такива области Земята получава дизентерия. Когато външната космическа астралност въздейства върху подземните води, или може да въздейства, в такъв случай Земята получава дизентерия. И наистина това, което описвам, действително е един процес, който има реални основания, много реални основания и трябва да се вземе под внимание. Защото той обяснява взаимовръзката на това, което протича под Земята с проявления, каквото е например дизентерията, която често трябва да се изучава и наблюдава върху човека така, че в нея да се вижда един вид въздействие на подземното, именно на лежащото във водата.
Най-същественото ще е да се вземе под внимание, че астралното тяло е много ангажирано в случая и при лечението ще е необходимо да се приложат средни дози, средни потенции, понеже астралното тяло в своето въздействие е зависимо от средната част на човешкия организъм.[3]
към текста >>
При друг случай посочих как това, което при половото узряване се проявява в отношенията на човека с външния свят, протича вътрешно при ученето на детето да говори, в известна степен този напор на астралното
тяло
, който се проявява при половото узряване на човека отвътре навън, протича от долу нагоре при астрализирането; в посоката от долу нагоре се развива всъщност способността да се научим да говорим.
При друг случай посочих как това, което при половото узряване се проявява в отношенията на човека с външния свят, протича вътрешно при ученето на детето да говори, в известна степен този напор на астралното тяло, който се проявява при половото узряване на човека отвътре навън, протича от долу нагоре при астрализирането; в посоката от долу нагоре се развива всъщност способността да се научим да говорим.
Също и там имаме работа с един астрализиращ процес и ясно ще можем да видим как, ако тук имаме границата между дихателната същност и циркулационната същност (виж рис.11), става обмен между това, което като астрализиране се издига от долу нагоре (жълто) и органите, които отгоре пресрещат това астрализиране и се засилват в тяхната способност на говоренето. Каквото трябва особено да ни интересува, същевременно протича долу. Защото това, което протича същевременно долу, се стреми да се издигне нагоре.
към текста >>
Това са области на патологично-терапевтичното разглеждане, които изцяло стоят в известна взаимовръзка и могат да покажат своеобразното отношение на аза и астралното
тяло
към другите органи, към обхващането на другите органи, към изключването от другите органи, или проявяване на свръхсилни въздействия на астралността в потока от долу нагоре.
Важно е обаче да може да се схване вътрешното действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света. Тогава не този, който засяда в мистичното и прибавя всевъзможни мистични измислици към проблема, а този, който напълно запазва здравия си разсъдък при такива неща, ще трябва да си каже: Червеното на цинобъра е нещо, което по определен начин изразява противоположното действие на възникването на гъбите; това, което е повече безцветно, може да се обхване от гъбичките. Когато твърде силното астрализиране на земната повърхност играе роля при възникването на гъбите, то именно при цинобъра имаме обратно въздействие, противоположно въздействие срещу астрализирането, и оттам зачервяването. Навсякъде, където има зачервяване в природния процес, там е налице силно противоположно въздействие срещу астрализирането. Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането.
Това са области на патологично-терапевтичното разглеждане, които изцяло стоят в известна взаимовръзка и могат да покажат своеобразното отношение на аза и астралното тяло към другите органи, към обхващането на другите органи, към изключването от другите органи, или проявяване на свръхсилни въздействия на астралността в потока от долу нагоре.
към текста >>
По този начин постепенно можем да прозрем цялото човешко
тяло
.
По този начин постепенно можем да прозрем цялото човешко тяло.
Можем да го прозрем, когато от такива разглеждания преминем и към нещо друго. Тогава отново ще трябва да имате предвид допълненията, които искам да прибавя към нещата, които изнесох през миналата година
към текста >>
В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците на етерното, астралното
тяло
и аза.
Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на органичната човешка същност. Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия организъм е дейност на аза. Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на органичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора. Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в организма фосфор. Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес.
В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците на етерното, астралното тяло и аза.
Казах ви, че всичко, което е отпечатък на аза, всъщност лежи в динамични системи, в системи от движения, които стигат до равновесие. Това е нещо, което особено на това място от нашите разглеждания трябва основно да се вземе под внимание.
към текста >>
Представете си, че имате работа с течния човек и с това, което, от отражението на аза и на астралното
тяло
, в което отново се отпечатва азът, се отправя в етерното
тяло
, тогава става въпрос, че нещо динамично, нещо неуравновесено в етерното
тяло
трябва да премине в равновесие.
Представете си, че имате работа с течния човек и с това, което, от отражението на аза и на астралното тяло, в което отново се отпечатва азът, се отправя в етерното тяло, тогава става въпрос, че нещо динамично, нещо неуравновесено в етерното тяло трябва да премине в равновесие.
към текста >>
И тези фини въздействия се регулират чрез това, че в човешкото
тяло
в известна степен има един вид свободно витаещи и стоящи във връзка с движението на организма, също и с вътрешното движение, телца.
Това, за което става въпрос, са извънредно фини въздействия, действително много фини въздействия.
И тези фини въздействия се регулират чрез това, че в човешкото тяло в известна степен има един вид свободно витаещи и стоящи във връзка с движението на организма, също и с вътрешното движение, телца.
Това са кръвните телца. С тези кръвни телца трябва да се сблъска това, което прави азът, като въздейства в подвижността, също например в подвижността на вътрешната топлина. Тези кръвни телца в голямата си част са така устроени, че още в своята форма показват как са пресметнати да привеждат движения в равновесие. Бих казал, че това, което прави азът, като се намесва в подвижността на човешкия организъм, достига границата на кръвните телца и там трябва да бъде спряно, там трябва да се осъществи най-вътрешната обмяна между човешкия аз и целия човешки организъм. Там протича и това, което бих искал да нарека най-скритата борба между непрекъснатото фосфоризиране на човека, и това, което лежи в изграждащите кръвни процеси.
към текста >>
Да, чак до костите може да стигне този разрушителен процес в
тяло
то, когато фосфорните въздействия не са в ред.
Под такова неправилно взаимодействие именно във физическото може много да се разруши: разпадане на епитела, израждане на мазнините и до мускулните влакна, особено при напречните мускулни влакна, понеже те са тези, върху които азът особено влияе, разпадане на кръвните телца и т.н.
Да, чак до костите може да стигне този разрушителен процес в тялото, когато фосфорните въздействия не са в ред.
към текста >>
При тази променлива дейност на аза, който повлича естествено и астралното
тяло
със себе си, но също и физическото
тяло
, което от своя страна повлича етерното
тяло
, съвсем ясно се вижда стремежът към нормалност и анормалност, бих казал, до известна кулминация непрекъснато протича нормализиране, следвано от оттегляне, което се проявява, когато например имаме работа с отравяне с фосфор.
При тази променлива дейност на аза, който повлича естествено и астралното тяло със себе си, но също и физическото тяло, което от своя страна повлича етерното тяло, съвсем ясно се вижда стремежът към нормалност и анормалност, бих казал, до известна кулминация непрекъснато протича нормализиране, следвано от оттегляне, което се проявява, когато например имаме работа с отравяне с фосфор.
Когато имаме работа с фосфорно отравяне, ще забележим, че най-напред астралното и етерното тяло се съпротивляват срещу това, което се проявява във физическото тяло и в аза. Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното тяло притежава. То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни. Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло.
към текста >>
Когато имаме работа с фосфорно отравяне, ще забележим, че най-напред астралното и етерното
тяло
се съпротивляват срещу това, което се проявява във физическото
тяло
и в аза.
При тази променлива дейност на аза, който повлича естествено и астралното тяло със себе си, но също и физическото тяло, което от своя страна повлича етерното тяло, съвсем ясно се вижда стремежът към нормалност и анормалност, бих казал, до известна кулминация непрекъснато протича нормализиране, следвано от оттегляне, което се проявява, когато например имаме работа с отравяне с фосфор.
Когато имаме работа с фосфорно отравяне, ще забележим, че най-напред астралното и етерното тяло се съпротивляват срещу това, което се проявява във физическото тяло и в аза.
Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното тяло притежава. То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни. Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло. Те се държат, така да се каже, заедно.
към текста >>
Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното
тяло
притежава.
При тази променлива дейност на аза, който повлича естествено и астралното тяло със себе си, но също и физическото тяло, което от своя страна повлича етерното тяло, съвсем ясно се вижда стремежът към нормалност и анормалност, бих казал, до известна кулминация непрекъснато протича нормализиране, следвано от оттегляне, което се проявява, когато например имаме работа с отравяне с фосфор. Когато имаме работа с фосфорно отравяне, ще забележим, че най-напред астралното и етерното тяло се съпротивляват срещу това, което се проявява във физическото тяло и в аза.
Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното тяло притежава.
То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни. Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло. Те се държат, така да се каже, заедно. Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне.
към текста >>
Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното
тяло
в астралното
тяло
.
При тази променлива дейност на аза, който повлича естествено и астралното тяло със себе си, но също и физическото тяло, което от своя страна повлича етерното тяло, съвсем ясно се вижда стремежът към нормалност и анормалност, бих казал, до известна кулминация непрекъснато протича нормализиране, следвано от оттегляне, което се проявява, когато например имаме работа с отравяне с фосфор. Когато имаме работа с фосфорно отравяне, ще забележим, че най-напред астралното и етерното тяло се съпротивляват срещу това, което се проявява във физическото тяло и в аза. Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното тяло притежава. То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни.
Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло.
Те се държат, така да се каже, заедно. Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне. Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието на астралното с етерното тяло и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното тяло. Оттам, чрез тази приложена още в началото сила при отравянето с фосфор, след също толкова време, колкото би траела такава ретроспекция, ще настъпи подобрение, после отмаляване, оттичане, оттегляне. След оттичането отново още по-силно започва именно абнормното действие на аза.
към текста >>
Това го правят първо и във физическото
тяло
, когато имаме фосфорно отравяне.
Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното тяло притежава. То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни. Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло. Те се държат, така да се каже, заедно.
Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне.
Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието на астралното с етерното тяло и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното тяло. Оттам, чрез тази приложена още в началото сила при отравянето с фосфор, след също толкова време, колкото би траела такава ретроспекция, ще настъпи подобрение, после отмаляване, оттичане, оттегляне. След оттичането отново още по-силно започва именно абнормното действие на аза. Истинското фосфорно отравяне е нещо много трудно за преодоляване, което може да се победи само когато се опитаме да повлияем целия организъм по много строг начин, за да започне силно взаимодействие между астралността и етерното, което може да се постигне, когато срещу фосфорното отравяне се действа, като на много места на човешкото тяло се апликират силно изсмукващи пластири и др.п. Тогава положително ще се постигнат реакции.
към текста >>
Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието на астралното с етерното
тяло
и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното
тяло
.
То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни. Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло. Те се държат, така да се каже, заедно. Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне.
Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието на астралното с етерното тяло и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното тяло.
Оттам, чрез тази приложена още в началото сила при отравянето с фосфор, след също толкова време, колкото би траела такава ретроспекция, ще настъпи подобрение, после отмаляване, оттичане, оттегляне. След оттичането отново още по-силно започва именно абнормното действие на аза. Истинското фосфорно отравяне е нещо много трудно за преодоляване, което може да се победи само когато се опитаме да повлияем целия организъм по много строг начин, за да започне силно взаимодействие между астралността и етерното, което може да се постигне, когато срещу фосфорното отравяне се действа, като на много места на човешкото тяло се апликират силно изсмукващи пластири и др.п. Тогава положително ще се постигнат реакции. Но в такъв случай човек трябва да е наясно, да чувства до каква степен може да стигне.
към текста >>
Истинското фосфорно отравяне е нещо много трудно за преодоляване, което може да се победи само когато се опитаме да повлияем целия организъм по много строг начин, за да започне силно взаимодействие между астралността и етерното, което може да се постигне, когато срещу фосфорното отравяне се действа, като на много места на човешкото
тяло
се апликират силно изсмукващи пластири и др.п.
Те се държат, така да се каже, заедно. Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне. Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието на астралното с етерното тяло и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното тяло. Оттам, чрез тази приложена още в началото сила при отравянето с фосфор, след също толкова време, колкото би траела такава ретроспекция, ще настъпи подобрение, после отмаляване, оттичане, оттегляне. След оттичането отново още по-силно започва именно абнормното действие на аза.
Истинското фосфорно отравяне е нещо много трудно за преодоляване, което може да се победи само когато се опитаме да повлияем целия организъм по много строг начин, за да започне силно взаимодействие между астралността и етерното, което може да се постигне, когато срещу фосфорното отравяне се действа, като на много места на човешкото тяло се апликират силно изсмукващи пластири и др.п.
Тогава положително ще се постигнат реакции. Но в такъв случай човек трябва да е наясно, да чувства до каква степен може да стигне.
към текста >>
При много силното фосфоризиране ще се появят състояния на безсъние, които се дължат на прекалено силното участие на астралното
тяло
и аза.
Виждате, че физическият организъм е ангажиран в най-силна степен, когато азът навлиза в него чрез всичко, което може да се нарече фосфоризиране на човека. Но когато азът навлезе разрушаващо във физическия организъм, тогава по необходимост трябва да се появи полярната противоположност, тогава трябва да пострада и това, което азът нормално извършва, когато нормално навлиза в човешкия организъм.
При много силното фосфоризиране ще се появят състояния на безсъние, които се дължат на прекалено силното участие на астралното тяло и аза.
Това можете да разберете от всичко, което казах.[9] Ще намерите главоболие, делириум, сънливост. И при отравянето с фосфор срещате всички тези и - най-често преди парализата -също анемични състояния, които естествено се появяват и при това, което казах за взаимодействията с кръвта. А това, което стои по средата, което се появява при фосфоризирането, когато стане нападението на кръвните телца от аза и отново бъде отблъснато, когато се появи такова люшкане, то се проявява в явленията на жълтеницата, както изобщо в жълтеничните явления се вижда преплитане на психичното и физичното.
към текста >>
От казаното виждате, че процесите на човешката същност са всъщност работа на аза и астралното
тяло
със силите на външния свят вътре в пространството, обгърнато с човешката кожа.
От казаното виждате, че процесите на човешката същност са всъщност работа на аза и астралното тяло със силите на външния свят вътре в пространството, обгърнато с човешката кожа.
Това е вътрешна работа и трябва правилно да се види как тя може да бъде регулирана, как може да се стигне до един вид овладяване на това вработване.
към текста >>
Същинският азов процес и този на астралното
тяло
в човека представляват един вид анализиране, раздробяване на това, което във външния свят е синтетично.
Бих искал да кажа, че когато имаме предвид тези възгледи, стигаме до саморазбиращи се диетични правила. Знаем ли, че азът на човека действа прекалено силно, така че като следствие се появява нередовност в стомаха, но същевременно и свръхвиталност като абнормни диарии и др.п., е необходимо да се противодейства с диета по съответния начин.
Същинският азов процес и този на астралното тяло в човека представляват един вид анализиране, раздробяване на това, което във външния свят е синтетично.
Докато във физическата и етерната основа на човешкия организъм имаме, бих казал, основно синтезиране, в дейността на аза и астралното тяло имаме анализиране, което също изцяло принадлежи към нормалните дейности на човешкото същество и се изразява със своите своеобразности така силно, че трябва да се намесим в това анализиране съответно ограничавайки го. Когато азът стане прекалено силен анализатор по отношение на фосфорните соли, той ги анализира, разпада ги до фосфора и тогава анализът започва да предизвиква нарушения в човешкия организъм. Това е точката, до която най-силно може да действа анализирането, която посочих още в лекциите от миналата година, където се анализира до желязото.
към текста >>
Докато във физическата и етерната основа на човешкия организъм имаме, бих казал, основно синтезиране, в дейността на аза и астралното
тяло
имаме анализиране, което също изцяло принадлежи към нормалните дейности на човешкото същество и се изразява със своите своеобразности така силно, че трябва да се намесим в това анализиране съответно ограничавайки го.
Бих искал да кажа, че когато имаме предвид тези възгледи, стигаме до саморазбиращи се диетични правила. Знаем ли, че азът на човека действа прекалено силно, така че като следствие се появява нередовност в стомаха, но същевременно и свръхвиталност като абнормни диарии и др.п., е необходимо да се противодейства с диета по съответния начин. Същинският азов процес и този на астралното тяло в човека представляват един вид анализиране, раздробяване на това, което във външния свят е синтетично.
Докато във физическата и етерната основа на човешкия организъм имаме, бих казал, основно синтезиране, в дейността на аза и астралното тяло имаме анализиране, което също изцяло принадлежи към нормалните дейности на човешкото същество и се изразява със своите своеобразности така силно, че трябва да се намесим в това анализиране съответно ограничавайки го.
Когато азът стане прекалено силен анализатор по отношение на фосфорните соли, той ги анализира, разпада ги до фосфора и тогава анализът започва да предизвиква нарушения в човешкия организъм. Това е точката, до която най-силно може да действа анализирането, която посочих още в лекциите от миналата година, където се анализира до желязото.
към текста >>
Твърдо
тяло
с тъмносив цвят и с метален блясък, образувано чрез съединение на арсена с кислорода при загряване на въздуха.
[2] Арсеникът е минерал с химична формула As2O3 диарсенов триоксид (двуарсенов триокис).
Твърдо тяло с тъмносив цвят и с метален блясък, образувано чрез съединение на арсена с кислорода при загряване на въздуха.
Много е отровен, но се използва в медицината за приготвянето на различни лекарства. - Бел. ред.
към текста >>
15.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Другите се придържат към становището, което именно в съвремието се смята за нещо остаряло, че белтъчините в
тяло
то на човека постоянно се разграждат и отново се изграждат от приетия белтък.
Другите се придържат към становището, което именно в съвремието се смята за нещо остаряло, че белтъчините в тялото на човека постоянно се разграждат и отново се изграждат от приетия белтък.
Двете теории, които се появяват в най-разнообразни форми и показват един вид диаметрална противоположност, не достигат това, за което всъщност става въпрос, понеже те преценяват едностранно белтък и белтък, без да вземат под внимание целия човешки организъм.
към текста >>
И ако се изследва как азът, астралното
тяло
и етерното
тяло
работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили. Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове. Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно.
И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
към текста >>
Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното
тяло
, което я проявява като симпатия и антипатия.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи. Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи. Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането.
Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло. И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията. То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията. Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>
Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното
тяло
.
Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи. Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло.
И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията. То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията. Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>
И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното
тяло
, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията.
Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия. Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло.
И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията.
То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията. Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>
Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното
тяло
.
Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия. Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло. И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията. То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията.
Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>
Противно на това човешката духовност започва - именно с развитието му в
тяло
то започва развитието на духа навътре, на реалния, не на абстрактния дух - в белодробната система и той работи отвътре навън, насреща на дишането.
Противно на това човешката духовност започва - именно с развитието му в тялото започва развитието на духа навътре, на реалния, не на абстрактния дух - в белодробната система и той работи отвътре навън, насреща на дишането.
А най-духовните органи са тези, които принадлежат към системата на черния дроб. Те са органите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност. Това е и обяснението защо главовите хора могат да станат материалисти, понеже с главата може да се преработва само външната духовност и човек е изкушен да вярва, че всичко, което се развива като дух, е възприето отвън, от сетивния свят. Затова ако човек е истински интелектуалист, той става същевременно и материалист. Колкото повече човек е мислител, мислител с главата, толкова повече има възможност да стане материалист.
към текста >>
в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното
тяло
.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето. Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването. В този процес на одухотворяването, т.е.
в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло.
Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло.
към текста >>
Астралното
тяло
действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното
тяло
действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното
тяло
.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето. Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването. В този процес на одухотворяването, т.е. в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло.
Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло.
Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло. Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането.
към текста >>
Със своите въздействия в човешкия организъм етерното
тяло
се сблъсква с дишането.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето. Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването. В този процес на одухотворяването, т.е. в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло.
Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането.
Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло. Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането. Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили.
към текста >>
Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното
тяло
.
в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода.
Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло.
Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането. Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили. Тези взаимодействия на водните и въздушните сили протичат непрекъснато в организма. Естествено никоя страна не потиска изцяло другата. С въздуха човекът винаги вдишва следи от водни пари.
към текста >>
Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното
тяло
като взаимодействия между въздушните и водните сили.
Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло. Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането.
Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили.
Тези взаимодействия на водните и въздушните сили протичат непрекъснато в организма. Естествено никоя страна не потиска изцяло другата. С въздуха човекът винаги вдишва следи от водни пари. Така етерното навлиза в дишането. Дихателната дейност навлиза и в същинските храносмилателни органи.
към текста >>
Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в
тяло
то хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини.
И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи. Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност. В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес. Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия живот. Просто не е правилно, а е правилно и че протичането на живата игра между силите в течностите на тъканите поддържа живота.
Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини.
Най-същественото в процеса, който възбуждате чрез приемането на храната, е, че също и там трябва да разглеждате самия процес. Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре. Ако знаете, че някакво вещество действа добре при детето, съвсем не е задължително то да действа така и при израсналия човек. При него може много повече да се налага да се поощрят силите му, стремящи се към покой в течностите на тъканите, там да се внесе стимул за дейност. Когато разглеждате всичко, което се разиграва в стоящите назад органи в човека, в белите дробове и черния дроб - главата също стои назад, - и когато се обърнете от органите, обърнати назад и разгледате тези, които, бих искал да кажа, повече са включени в течностите на тъканите, в тази дейност ще имате като праорган обгърнатото от белите дробове сърце.
към текста >>
Разбира се, че това се разпростира в цялото
тяло
и както цялото
тяло
диша и извършва духовна дейност, така, от друга страна, то отлага вещества и функционално изгражда силови системи, които довеждат до изгаряне.
В тази друга дейност, която, ако бива така да кажа, има своя център, идва до покой в движенията на сърцето, навлизат предимно мазнините и въглехидратите. Там мазнините и въглехидратите развиват своята дейност.
Разбира се, че това се разпростира в цялото тяло и както цялото тяло диша и извършва духовна дейност, така, от друга страна, то отлага вещества и функционално изгражда силови системи, които довеждат до изгаряне.
към текста >>
Силициевите съединения изискват действително най-силно разреждане, поради собствената си натура, понеже винаги се стремят към главата и към периферията на
тяло
то, което също принадлежи към образуването на главата (нервно-сетивната система).
За това, което смятаме, че действа на главовата организация и оттам се разпростира в целия организъм, се изисква високо потенциране и особено благоприятно то ще действа там, където вярваме, че ще постигнем нещо със силициеви съединения.
Силициевите съединения изискват действително най-силно разреждане, поради собствената си натура, понеже винаги се стремят към главата и към периферията на тялото, което също принадлежи към образуването на главата (нервно-сетивната система).
А ако имаме други причини и приложим например съединенията на калция, най-често правим правилното, като употребим ниските потенции. Основанието за потенцирането изхожда от констатацията дали е необходимо да въздействаме във веществообменно-двигателния, ритмичния или главовия (нервно-сетивния) организъм, като естествено имаме предвид, че главовият организъм от своя страна подсилва и от другата страна. Например можем да стигнем до заключението, че човекът има заболели крака от глезена надолу, което всъщност е скрита болест на главата, тя произлиза от главата. Тогава няма да лекуваме от страна на веществообмяната, а от страна на главата и ще приложим високи потенции от това лекарство, което може би е добро в ниски потенции, когато знаем, че искаме да лекуваме от страна на веществообмяната. Тези неща изцяло могат да бъдат доведени до една рационалност, до обхващане с разума и дори е необходимо това да се направи.
към текста >>
16.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Цялото въздейства така, че се появява това, което изобщо се получава при засилването на астралното
тяло
.
Освен това корените на жълтата тинтява са богати на не-наситени мазнини. Ненаситените мазнини са нещо, което, премине ли в храносмилането, силно въздейства върху вътрешното дишане, защото усилва вътрешната подвижност на стомаха и червата. Виждате как можем да опишем какво става в човешкия организъм и веднага забелязваме, че се засилва астралната дейност, че дихателната подвижност на стомаха и червата се поощрява така, че можем да кажем, че червата развиват подвижна дейност и стомахът укрепва.
Цялото въздейства така, че се появява това, което изобщо се получава при засилването на астралното тяло.
Всичко действа така, че минерализиращите процеси стигат само до степента да укрепят органите и чрез това да ги засилят. Това е слабото въздействие на аза чрез съдържащата се там захар. Бихме могли да кажем, че когато се употребява отвара от корените на жълтата тинтява, се усилва активната дейност на астралното тяло и чрез захарното съдържание на корените се подтиква аза да помогне. Чрез това обаче, че и азът помага, се появява една опасност. Защото когато азът зашиба долу като с камшик, отново се поражда полярна реакция в главата и можем да забележим, че такива пациенти получават главоболие като странично явление.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че когато се употребява отвара от корените на жълтата тинтява, се усилва активната дейност на астралното
тяло
и чрез захарното съдържание на корените се подтиква аза да помогне.
Ненаситените мазнини са нещо, което, премине ли в храносмилането, силно въздейства върху вътрешното дишане, защото усилва вътрешната подвижност на стомаха и червата. Виждате как можем да опишем какво става в човешкия организъм и веднага забелязваме, че се засилва астралната дейност, че дихателната подвижност на стомаха и червата се поощрява така, че можем да кажем, че червата развиват подвижна дейност и стомахът укрепва. Цялото въздейства така, че се появява това, което изобщо се получава при засилването на астралното тяло. Всичко действа така, че минерализиращите процеси стигат само до степента да укрепят органите и чрез това да ги засилят. Това е слабото въздействие на аза чрез съдържащата се там захар.
Бихме могли да кажем, че когато се употребява отвара от корените на жълтата тинтява, се усилва активната дейност на астралното тяло и чрез захарното съдържание на корените се подтиква аза да помогне.
Чрез това обаче, че и азът помага, се появява една опасност. Защото когато азът зашиба долу като с камшик, отново се поражда полярна реакция в главата и можем да забележим, че такива пациенти получават главоболие като странично явление. Въпреки това имаме средството, което изцяло действа в посоките, които показах. Общо взето там е налице поощряваща, импулсираща чревна дейност и поради това, ако забележим, че болестните явления са свързани с липса на апетит, например диспепсия, нарушение на храносмилането и най-вече когато имаме нарушена дейност в корема, ще предпишем едно такова средство или само, или в някаква комбинация.
към текста >>
Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното
тяло
.
При омайничето имаме етерични масла, относно които още от началото можем да кажем, че действат върху тези области на организма, които не са разположени чак до червата и в червата, както областите, за които говорихме при корените на жълтата тинтява, а че имаме повече работа с това, което още се случва в стомаха, дори може би в хранопровода. После трябва да се съобразим и с най-важното, че при корените на омайничето имаме нишесте, следователно в известна степен се апелира към силите, които преработват по по-интензивен начин, отколкото трябва да се направи при захарта, защото, когато трябва да преработва нишестето, агресивната сила е повече преместена назад. Захарта трябва да бъде извлечена най-напред. Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват. В омайничето имаме и дъбилни вещества, танини, и това трябва да се има предвид, когато искаме да преценим нещо според лечебните му свойства.
Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното тяло.
Тук имаме засилване на азовата импулсивност. И оттам, понеже имаме засилване на азовата импулсивност, имаме работа с това, което става в долния човешки организъм. Това, което става там чрез аза, е изцяло полярно въздействие в сравнение с импулсирането на главата. Тук имаме работа с това, което бих искал да нарека външно (първоначално) храносмилане, атакуване на субстанциите още в стомаха, още преди те да са преминали в сферата на чревната дейност. Импулсира се, ако мога така да кажа, това, което като нервно-сетивен апарат (нервно-сетивна организация) се намира в червата - нали всичко е разпростряно в целия човешки организъм, - импулсира се именно нервно-сетивната дейност в храносмилателните органи и там имаме преобладаване на азовото действие.
към текста >>
Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното
тяло
, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане.
Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете. Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L. Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи.
Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане.
Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот. И така, дихателните органи се импулсират. Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания.
към текста >>
Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното
тяло
.
Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека. Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни. Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища. В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм.
Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло.
Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата.
към текста >>
Ние призоваваме цялото
тяло
да противодейства на обрива.
Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата.
Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива.
към текста >>
Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото
тяло
и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото. По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън. Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън.
Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
към текста >>
17.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Оловните въздействия са извънредно важни за човешкото същество, преди то изобщо да се приготви да слиза долу във физическото
тяло
.
Би трябвало да кажем, че в изграждането на главата на човека, или по-добре казано, произлизащо от изграждането на главата, при човека са налице физическа дейност и освен това етерен, астрален и азов отпечатък. Казахме, че азът се отпечатва главно в двигателната система. Свойствата на оловото въздействат съвсем особено върху този азов отпечатък и във връзката му с астралния отпечатък. При оловното действие имаме работа главно с извънредно скрита природна сила и опознаването на действията на оловото е от извънредно дълбоко значение за окултното наблюдение.
Оловните въздействия са извънредно важни за човешкото същество, преди то изобщо да се приготви да слиза долу във физическото тяло.
Тогава оловните въздействия са особено важни. Оловото няма само познатите ни свойства, а най-вече и други, полярно действащи свойства. Тези полярно противоположни свойства се излъчват от Космоса, докато познатите ни въздействия в Космоса се излъчват от Земята, така че схематично можем да ги представим така.
към текста >>
И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното
тяло
сили, най-вече изхождащите от аза сили.
След това отклонение, като отново се върна към едно лекарство, при което се цели да се постигне нещо чрез определено преработване на олово и пчелен мед, можете да видите как, изхождайки отдолу, в силно разреждане, чрез оловото се противодейства на разрушаващата човешкия образ сила. Това лежи в действието на оловото и ние ще се опитаме да засилим тази изграждаща азова сила в човека. Тогава ще преместим азовата дейност във физическия организъм и ако, от една страна, човекът бива излекуван телесно, от друга страна, той бива отслабен душевно във всичко, което също следва да действа от долу нагоре, да действа и органично.
И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното тяло сили, най-вече изхождащите от аза сили.
Може да се каже: Лекува се това, което човекът си е спечелил или всъщност недостатъчно спечелил, навлизайки в живота, но човекът бива отслабен по отношение на това, което той следва да изработва за себе си органично, докато се намира в живота. Срещу последното се действа обаче, т.е. усилват се излъчващите се от аза сили чрез това, което се прибавя като въздействия от страна на пчелния мед. Както виждате, и при приготвянето на такова лекарство става въпрос главно да се прозре това, което става всъщност с човека.
към текста >>
Когато имаме работа с първата метаморфоза, въздействието се простира над всичко, което органично засяга аза; при втората метаморфоза имаме органично действие върху всичко, свързано с астралното
тяло
, и при третата метаморфоза органичното действие се простира над всичко, свързано с етерното
тяло
(виж рис.19).
На тези сили почива всъщност действащото в човешката обмяна на веществата. А между металите именно желязото развива тези сили особено силно. Оттам желязото в кръвта застава насреща на взаимодействията на веществата като третата метаморфоза на излъчванията, на радиацията.
Когато имаме работа с първата метаморфоза, въздействието се простира над всичко, което органично засяга аза; при втората метаморфоза имаме органично действие върху всичко, свързано с астралното тяло, и при третата метаморфоза органичното действие се простира над всичко, свързано с етерното тяло (виж рис.19).
към текста >>
Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото
тяло
.
Искам накратко да засегна още един въпрос - други въпроси, които бяха поставени, опирайки се на този въпрос, ще бъдат по-добре обсъдени накрая на следващия час, - един въпрос, който има известно принципно значение: «Възможно ли е човек да произвежда от самия себе си бром, морфин, йод, хинин, арсен и други лекарства (вещества), без да ги е взимал отвън? » Вижте, това е въпрос, който води до много дълбоките основи на цялата човешка организация. Не е възможно да се произведат веществата, но могат да бъдат произведени процесите.
Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото тяло.
И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане. Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща. Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия. Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек.
към текста >>
И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното
тяло
, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане.
Искам накратко да засегна още един въпрос - други въпроси, които бяха поставени, опирайки се на този въпрос, ще бъдат по-добре обсъдени накрая на следващия час, - един въпрос, който има известно принципно значение: «Възможно ли е човек да произвежда от самия себе си бром, морфин, йод, хинин, арсен и други лекарства (вещества), без да ги е взимал отвън? » Вижте, това е въпрос, който води до много дълбоките основи на цялата човешка организация. Не е възможно да се произведат веществата, но могат да бъдат произведени процесите. Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото тяло.
И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане.
Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща. Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия. Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек. Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно.
към текста >>
18.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Дори и само от гледна точка на своето
тяло
, всеки човек усеща, че тази област, която засяга медицината и терапията, е една от най-важните области, така че проникването на Антропософията в медицината е по начало нещо естествено и необходимо.
Вие се досещате, че лекторът все още не е пристигнал. Надявам се, че това ще стане скоро, но все пак аз не бих желал, да прекарате времето в подобно неопределено очакване. Естествено тази поредица от лекции е от особена важност за нашия курс. Те са предназначени да ни ориентират в една чисто практическа област и то не как да е, а според възможностите на Антропософията да обхваща и решава важни практически въпроси от нашето всекидневие.
Дори и само от гледна точка на своето тяло, всеки човек усеща, че тази област, която засяга медицината и терапията, е една от най-важните области, така че проникването на Антропософията в медицината е по начало нещо естествено и необходимо.
към текста >>
Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация на медицинското обучение дава на младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото
тяло
.
Вие добре знаете, че в нашите университети медицинското обучение се предшествува от изучаване на естествените науки. Първо се изучават естествените науки, а след това медицинските дисциплини. След запознаването с биологичните и физиологични явления, студента минава към патологията, и чак накрая към терапия. Обаче на голяма част от уважаемите слушатели е добре известно, колко слабо е застъпена терапията в рамките на медицинското обучение.
Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация на медицинското обучение дава на младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото тяло.
Но когато по-късно пристъпи с тези възгледи в областта на патологията. Младия медик едва ли е в състояние да си изгради едно правилно отношение към различните патологични процеси. Според мен в нашето време все повече и повече се засилва убеждението: да, ние сме свикнали да обясняваме природните процеси и техните вътрешни съотношения с принципа на причиността, на каузалността. Според този принцип, в здравия човек ние постоянно трябва да търсим причинната зависимост. Обаче в болния човек, или в заболелия организъм нима там бихме могли да търсим нещо друго освен също причинно-свързани и необходими природни процеси?
към текста >>
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно
тяло
, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля.
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
когато това
тяло
отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите.
С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
Обаче в правилното съпоставяне между това, което е неизпълнимо за нас, при което ние не успяваме да следваме инстинктивното изискване на един гениален човек: Да познаваш природата, означава да твориш природата и това което настъпва в карциноматозния процес, всъщност се установява по какъв начин ние можем да си онагледим тези процеси в сферата на човешкото
тяло
.
към каквото приканва Шелинг изобщо не е в състояние да наблюдава процесите, където възникват например различните новообразувания. Понеже в нашето познание сме напълно лишени от възможността да следваме съзидателния ход на природата, ние не можем да насочим погледа си там, където възникват новите формации, новообразуванията, това ще рече, че ние не можем да се доближим до материалните процеси, както например те се манифестират в карциномните новообразувания.
Обаче в правилното съпоставяне между това, което е неизпълнимо за нас, при което ние не успяваме да следваме инстинктивното изискване на един гениален човек: Да познаваш природата, означава да твориш природата и това което настъпва в карциноматозния процес, всъщност се установява по какъв начин ние можем да си онагледим тези процеси в сферата на човешкото тяло.
към текста >>
19.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ставаше дума за една личност, която чрез своите философски инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките на духовно-душевното с
тяло
то на човека.
Позволете ми да продължа от там, където бях стигнал в края на вчерашната лекция.
Ставаше дума за една личност, която чрез своите философски инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките на духовно-душевното с тялото на човека.
Да, става дума за Шелинг и аз споменах, че подтикван от тези инстинкти, Шелинг успя да се занимае не само с теоретичната медицина, но и с всевъзможни проблеми, свързани с лечението. Аз не зная дали тези опити за лечение са завършили по-добре, от колкото може да се очаква от мнозина отлично подготвени лекари. Защото този въпрос: доколко един човек се подобрява от даден лечебен процес, в повечето случаи ако не се вникне дълбоко навътре в нещата си остава един твърде проблематичен въпрос. Обаче ръководен от своя инстинкт, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки лекар би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и болния човек, той се ръководи тъкмо от този принцип. А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг.
към текста >>
Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо
тяло
, той е в състояние чрез познанието си за природата да се извиси до един истински творчески акт.
А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг. Всъщност те са образец на смелост. Шелинг просто казваше: да познаваш природата, означава да твориш природата. Но първото нещо, което хрумва на човек след като чуе такъв афоризъм. Макар и да е изречен от гениална личност, е че този афоризъм е напълно абсурден.
Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо тяло, той е в състояние чрез познанието си за природата да се извиси до един истински творчески акт.
Разбира се, в областта на техниката ние постоянно създаваме нещо ново, но то далеч не е в смисъла на Шелинг, а по-скоро като едно съчетание и подреждане на природните сили, което дава възможност на самата природа да се изяви в една или друга посока. И така, ние имаме работа с един абсурд, определящ цялото мислене на гениалния човек Шелинг. Да познаваш природата, означава да твориш природата.
към текста >>
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото
тяло
постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
към текста >>
И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към
тяло
то си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм.
И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско.
към текста >>
задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо
тяло
.
За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е.
задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло.
Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател. И ако той вникне в явленията сериозно и интензивно, самите те ще го въвлекат вече в духовно-душевните сфери, особено пък ако той трябва да се произнесе по въпросите на боледуването.
към текста >>
20.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към
тяло
то, ние имаме само една или друга специализация на този процес.
градивните процеси в разградните и обратно. И ако изследваме нещата още по-нататък, не външно и механично, а според дълбоката същност на кръвната циркулация, според дишането, ние навсякъде ще открием особени процеси, особени протичания които са непостоянни, а малко или много прекъснати, ритмични. Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок смисъл, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6).
Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес.
Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм. Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече. Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си.
към текста >>
От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на
тяло
то и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви.
Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм. В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н. С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на организма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия.
От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на тялото и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви.
Така стигаме до определени възпалителни състояния на кожата, до обриви и т.н. И ако отново се обърнем към нашето растение, към Ветула алба, тогава ние откриваме противоположния процес в натрупването на калиеви соли в брезовата кора, което ни позволява да копира ме този свръхконсидация в кожния обрив именно с екстракт от брезова кора.
към текста >>
21.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ако успеем да изтеглим това, което е телесния носител на Азовата дейност, ако го изтеглим от Азовата дейност, тогава тази Азова дейност в
тяло
то би се извършила като в едно подобие, като в едно копие.
Така че тук всъщност се присъединява един вид двойник на Азовата дейност, който работи по сходен начин, само че навътре в дълбокото подсъзнание, т.е. само в пространството, с други думи само физически; да, така стоят нещата с този изключително всеотдаен инструмент на азовата дейност. А сега: Забележителното всъщност е, че ние можем да предизвикаме този процес. Тук неизбежно си припомняме особено в елементарните случаи начина по който Гьоте разбулва природните тайни. Да, ние можем да предизвикаме този процес, ако дадем на човека повече фосфор.
Ако успеем да изтеглим това, което е телесния носител на Азовата дейност, ако го изтеглим от Азовата дейност, тогава тази Азова дейност в тялото би се извършила като в едно подобие, като в едно копие.
към текста >>
Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото
тяло
.
Така че можем да заявим: за главата, за нервно-сетивната система, нормалното състояние е напълно будното съзнание; за веществообмена нормалното състояние при човека е безсъзнанието. Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид съзнание. И тогава ние можем да направим с помощта на масажа. В какво се състои масажът? Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато.
Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло.
Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н.
към текста >>
С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в
тяло
то неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ.
Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н.
С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ.
Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на съзнанието.
към текста >>
Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото
тяло
от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно
тяло
.
Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика. А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу. Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението. И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре.
Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло.
Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност. То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност. Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
към текста >>
Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално
тяло
, както и Азова дейност.
А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу. Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението. И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре. Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло.
Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност.
То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност. Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
към текста >>
22.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Поява на третото
тяло
: земната зрялост.
Как да разглеждаме симптомите и субстанционалната същност на боледуването. Същинските духовно-душевни сили и тяхното отношение към наследствеността. Синтетическите процеси в нервно-сетивната система и аналитическите процеси във веществообменната система. Новото изграждане на човешкия организъм след седмата година. Действието на индивидуалността.
Поява на третото тяло: земната зрялост.
Значението на водната, газообразна и топлинна част на организма.
към текста >>
Косвеното отношение на астралното
тяло
към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот.
Непосредственото отношение на Аза към физическото.
Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот.
Вътрешната физикална същност на окото. Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия. Лечение на епилепсията с оглед познаването на този факт. Органът като правилно или неправилно включена мисъл. Несигурната воля в началото на инкарнацията; придобиване на моралност.
към текста >>
Азът и астралното
тяло
, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия.
Непосредственото отношение на Аза към физическото. Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот. Вътрешната физикална същност на окото.
Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия.
Лечение на епилепсията с оглед познаването на този факт. Органът като правилно или неправилно включена мисъл. Несигурната воля в началото на инкарнацията; придобиване на моралност. Моралният дефект: остатъчни симптоми. Причини за моралната слепота.
към текста >>
Етерното
тяло
силно приспособено към "
тяло
то-модел"; връзката мозък-храносмилателен апарат.
Психическата поредица от факти в предходния случай. Следващо представяне на болно дете на възраст 6 години и 9 месеца.
Етерното тяло силно приспособено към "тялото-модел"; връзката мозък-храносмилателен апарат.
Терапия: лечебна евритмия и говорни упражнения. Дете с левостранни гърчове, последвани от левостранна пареза; несъвършено изградения модел; значение на храносмилателните процеси. Подробно обсъждане на терапията и качествата на лечебния педагог.
към текста >>
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално
тяло
; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
За албиносите, хороскопа, асцендента.
към текста >>
Терапия при десетгодишно момиче със загуба на паметта, свързана с отоци в областта на носа и гърлото като отражение на прекалено силната дейност на етерното
тяло
в долния организъм: предизвикаване на силни впечатления, ритмични повторения, медикаментозно лечение и лечебна евритмия – Пациентът, който вижда всичко в цветове: той не може да слезе във външния свят и живее в астралното
тяло
– Въздействието на звездите в хороскопа на албиноса
Терапия при десетгодишно момиче със загуба на паметта, свързана с отоци в областта на носа и гърлото като отражение на прекалено силната дейност на етерното тяло в долния организъм: предизвикаване на силни впечатления, ритмични повторения, медикаментозно лечение и лечебна евритмия – Пациентът, който вижда всичко в цветове: той не може да слезе във външния свят и живее в астралното тяло – Въздействието на звездите в хороскопа на албиноса
към текста >>
23.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
1) имаме физическото
тяло
на човека така, както то се проявява пред нас при растежа на малкото дете.
Да си представим, че тук (Рис.
1) имаме физическото тяло на човека така, както то се проявява пред нас при растежа на малкото дете.
Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо тяло. Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
към текста >>
Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо
тяло
.
Да си представим, че тук (Рис. 1) имаме физическото тяло на човека така, както то се проявява пред нас при растежа на малкото дете.
Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо тяло.
Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
към текста >>
Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото
тяло
, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто).
Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация.
към текста >>
Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното
тяло
, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>
Когато говорим за дейността на черния дроб, и фактически трябва да говорим само за дейност на черния дроб – това, което аз виждам като черен дроб, е фиксираният чернодробен процес –, тогава тази чернодробна дейност, естествено, е съсредоточена изцяло в долната част на човешкото
тяло
.
Да, тя е синтетична. И какво имам предвид? Тя обединява всички дейности на организма. Виждате ли, всъщност в главата по определен начин се съдържа целият човек.
Когато говорим за дейността на черния дроб, и фактически трябва да говорим само за дейност на черния дроб – това, което аз виждам като черен дроб, е фиксираният чернодробен процес –, тогава тази чернодробна дейност, естествено, е съсредоточена изцяло в долната част на човешкото тяло.
На всяка такава съвкупност от функции съответствува определена дейност в човешката глава.
към текста >>
Тук в долната част на
тяло
то черният дроб е относително добре обособен от другите органи, от бъбреците, стомаха и така нататък.
Ако представя тези неща схематично, получава се следното (Рис. 2): Ето тук е чернодробната дейност. На тази чернодробна дейност съответствува някаква дейност в човешката глава или в мозъка.
Тук в долната част на тялото черният дроб е относително добре обособен от другите органи, от бъбреците, стомаха и така нататък.
В мозъка всичко прелива едно в друго, там чернодробната дейност се слива с другите дейности, така че главата се явява като един голям обединител на всичко, което става в организма. Чрез тази синтетична дейност се осъществява един разпаден процес. Субстанциалното отпада.
към текста >>
Ако разглеждаме цялото
тяло
с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури.
Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна.
И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето. Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>
Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме
тяло
то, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от
тяло
то, което има едно дете преди да е сменило своите зъби.
Сега нека се спрем на следното: Да си представим един вече възрастен човек. Какво се е случило с този доста напреднал в годините възрастен човек, докато е живял на Земята? Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот.
Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме тялото, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от тялото, което има едно дете преди да е сменило своите зъби.
Онова, за което ще приведем особено фрапиращи случки, се случва непрекъснато. Тялото се обновява ежегодно. Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето тяло; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън. И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години тялото напълно се обновява.
към текста >>
Тяло
то се обновява ежегодно.
Сега нека се спрем на следното: Да си представим един вече възрастен човек. Какво се е случило с този доста напреднал в годините възрастен човек, докато е живял на Земята? Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот. Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме тялото, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от тялото, което има едно дете преди да е сменило своите зъби. Онова, за което ще приведем особено фрапиращи случки, се случва непрекъснато.
Тялото се обновява ежегодно.
Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето тяло; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън. И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години тялото напълно се обновява.
към текста >>
Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето
тяло
; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън.
Какво се е случило с този доста напреднал в годините възрастен човек, докато е живял на Земята? Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот. Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме тялото, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от тялото, което има едно дете преди да е сменило своите зъби. Онова, за което ще приведем особено фрапиращи случки, се случва непрекъснато. Тялото се обновява ежегодно.
Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето тяло; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън.
И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години тялото напълно се обновява.
към текста >>
И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години
тяло
то напълно се обновява.
Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот. Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме тялото, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от тялото, което има едно дете преди да е сменило своите зъби. Онова, за което ще приведем особено фрапиращи случки, се случва непрекъснато. Тялото се обновява ежегодно. Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето тяло; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън.
И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години тялото напълно се обновява.
към текста >>
Работата е там, че
тяло
то, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици.
Виждате ли, това обновяване е изключително важно особено в периода, когато детето сменя зъбите си, т.е. около 7-та година. Защо?
Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици.
И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло. И какво се получава? Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност. Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите. Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това
тяло
.
Виждате ли, това обновяване е изключително важно особено в периода, когато детето сменя зъбите си, т.е. около 7-та година. Защо? Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици.
И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло.
И какво се получава? Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност. Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите. Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
Възниква едно съвършено ново
тяло
; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено
тяло
само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново
тяло
, черпейки от своята индивидуалност.
Виждате ли, това обновяване е изключително важно особено в периода, когато детето сменя зъбите си, т.е. около 7-та година. Защо? Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици. И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло. И какво се получава?
Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност.
Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите. Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
Всъщност ние имаме нашето собствено
тяло
едва след смяната на зъбите.
около 7-та година. Защо? Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици. И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло. И какво се получава? Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност.
Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите.
Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
Само че ние използваме унаследеното
тяло
като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто
тяло
също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото
тяло
.
Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици. И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло. И какво се получава? Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност. Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите.
Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
Следователно, тъкмо при детето ние трябва да правим разлика между наследеното
тяло
и това, което идва като негова последица, за да се прояви по-късно в индивидуалното
тяло
.
Следователно, тъкмо при детето ние трябва да правим разлика между наследеното тяло и това, което идва като негова последица, за да се прояви по-късно в индивидуалното тяло.
То се изгражда постепенно и едва това индивидуално тяло можем да определим като същинско тяло на човешката личност. И сега, във възрастта между 7 и 14 години се разгръща най-тежката работа, на която е способна човешката индивидуалност: тя или преодолява наследствените сили и тогава човек забелязва, как преминавайки през смяната на зъбите, той се освобождава от наследствените сили, или – като възпитатели ние можем да видим това съвсем ясно и не бива да го изпускаме от погледа си – как индивидуалността изцяло попада под властта на наследствените сили, под властта на това, което се съдържа в модела. Тогава наследствената прилика с родителите продължава и след 7-та година. Това зависи от индивидуалността, а не от наследствените сили. Ако съм художник и някой ми предложи нещо за копиране, а аз го променя основно, тогава едва ли бихме могли да твърдим, че моята картина е създадена от нейния поръчител.
към текста >>
То се изгражда постепенно и едва това индивидуално
тяло
можем да определим като същинско
тяло
на човешката личност.
Следователно, тъкмо при детето ние трябва да правим разлика между наследеното тяло и това, което идва като негова последица, за да се прояви по-късно в индивидуалното тяло.
То се изгражда постепенно и едва това индивидуално тяло можем да определим като същинско тяло на човешката личност.
И сега, във възрастта между 7 и 14 години се разгръща най-тежката работа, на която е способна човешката индивидуалност: тя или преодолява наследствените сили и тогава човек забелязва, как преминавайки през смяната на зъбите, той се освобождава от наследствените сили, или – като възпитатели ние можем да видим това съвсем ясно и не бива да го изпускаме от погледа си – как индивидуалността изцяло попада под властта на наследствените сили, под властта на това, което се съдържа в модела. Тогава наследствената прилика с родителите продължава и след 7-та година. Това зависи от индивидуалността, а не от наследствените сили. Ако съм художник и някой ми предложи нещо за копиране, а аз го променя основно, тогава едва ли бихме могли да твърдим, че моята картина е създадена от нейния поръчител. По същия начин не бихме могли да твърдим, че това, което носим в себе си след 7-та година е нещо, което сме получили по наследство.
към текста >>
Но през този период той вече изгражда своето трето
тяло
, което възниква с достигането на половата зрялост.
И така, човекът напредва в своето развитие между 7-та и 14-та година, и през този възрастов период неговата индивидуалност се проявява по възможно най-силен начин. През този период той е относително затворен спрямо външния свят. Тъкмо през това време настъпва възможност за едно удивително разгръщане на индивидуалните сили. И покъсно, ако това развитие би продължило, ако човек би пренесъл единствено него в по-късния си живот, тогава той би се превърнал в едно ужасно невъзприемчиво същество, би останал напълно безчувствен спрямо външния свят.
Но през този период той вече изгражда своето трето тяло, което възниква с достигането на половата зрялост.
То също се формира според силите, действуващи в Земното обкръжение. Това, което възниква като отношение между половете, още не е всичко; надценяването в това отношение е само една последица от нашите материалистични възгледи. Фактически всички отношения към външния свят, проявяващи се с настъпването на половата зрялост, са аналогични. Всъщност, редно е да се говори за земна зрялост, а не за полова зрялост и под земна зрялост би трябвало да се разбира зрелостта на сетивата, зрелостта на дишането и само една от всички тях би била половата зрялост. Такива са фактите в действителност.
към текста >>
Ето как човек изгражда своето трето
тяло
, което действува до началото на 20-та година.
Фактически всички отношения към външния свят, проявяващи се с настъпването на половата зрялост, са аналогични. Всъщност, редно е да се говори за земна зрялост, а не за полова зрялост и под земна зрялост би трябвало да се разбира зрелостта на сетивата, зрелостта на дишането и само една от всички тях би била половата зрялост. Такива са фактите в действителност. Сега човек достига земна зрялост, сега той отново приема в себе си чуждите елементи, става способен да не бъде безразличен към своето обкръжение. Преди това той не се е впечатлявал от другия пол, както и от останалото външно обкръжение.
Ето как човек изгражда своето трето тяло, което действува до началото на 20-та година.
към текста >>
Поради своето неведение самите ние си избираме такова
тяло
в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят.
Но помислете си само, как цялостното същество на човека участвува в неговото развитие. Ако вземем само първите седем години от живота, ние ще си имаме работа главно с наследствените дефекти. Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност.
Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят.
Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят. Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо.
към текста >>
Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в
тяло
то и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят.
Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност. Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят. Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят.
Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят.
Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това? Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят.
към текста >>
Длъжни сме да разберем, защо то си избира органи, които ще боледуват по силата на наследствеността, защо неговата недоразвита индивидуалност отново е решила да работи в това непълноценно
тяло
.
Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни. Да, ще бъдат избирани тъкмо такива хора, които ще предоставят некачествени тела. Докато тези, които биха предоставяли добри тела, ще остават стерилни. И действително, как при слизането от духовния свят възниква едно поколение – това зависи от цялостното развитие на дадена епоха. И когато разглеждаме едно дете, ние трябва да прозрем какво живее в него от предишния му земен живот.
Длъжни сме да разберем, защо то си избира органи, които ще боледуват по силата на наследствеността, защо неговата недоразвита индивидуалност отново е решила да работи в това непълноценно тяло.
към текста >>
Помислете си, какви възможности са дадени на детето до смяната на зъбите, понеже от духовния свят не винаги слиза това, което е напълно адекватно спрямо предлаганото
тяло
.
Помислете си, какви възможности са дадени на детето до смяната на зъбите, понеже от духовния свят не винаги слиза това, което е напълно адекватно спрямо предлаганото тяло.
Може да се окаже, примерно, че едно дете има добър модел, който е сполучливо разработен в областта на черния дроб. Но понеже индивидуалността не е способна да разбере това, което е заложено там вътре, през втория жизнен период то се възпроизвежда само отчасти, и тогава възниква един изразен дефект на волята. Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение на чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления на волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в мислите. Детето е започнало да върши нещо, обаче веднага насочва усилията си в друга посока, волята засича. Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело.
към текста >>
24.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо
тяло
.
От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място! Графът ще похвали своите слуги!
” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло.
И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената? Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти.
към текста >>
От една страна, ние видяхме, че през първите 7 години
тяло
то представлява един модел, по който индивидуалността изгражда второто
тяло
, което функционира през периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
Нека сега, преди да преминем към отделните практически случаи, още веднъж да насочим поглед към детския душевен живот.
От една страна, ние видяхме, че през първите 7 години тялото представлява един модел, по който индивидуалността изгражда второто тяло, което функционира през периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
Ако индивидуалността е по-силна от вложените в нея наследствени качества, тогава, сменяйки зъбите си, детето малко или много ги преодолява и се проявява – дори и външно – като индивидуалност в цялата си същност. Ако обаче индивидуалността на детето е слаба, тя ще бъде подтисната от наследствените качества, тя ще следва модела по такъв начин, че телесните черти ще се манифестират като една заробваща отливка на модела. И тогава говорим за наследствени качества в истинския смисъл на тази дума. Защото през периода между смяната на зъбите и половата зрялост всичко зависи от индивидуалността. Наследствените качества изпъкват дотолкова, доколкото индивидуалността е твърде слаба, за да ги преодолее и да работи според намерението си и в съответствие с кармата.
към текста >>
Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно
тяло
.
И откъде идват те в живота, който разглеждаме, на първо време, между раждането и смъртта? Къде се намират те? Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират мислите. Къде са тези мисли? И така, ние сме обкръжени от физическия свят.
Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло.
Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях. Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло. Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Човешкото етерно
тяло
е взето от общия миров етер, който е навсякъде.
Къде се намират те? Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират мислите. Къде са тези мисли? И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло.
Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде.
И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях. Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло. Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно
тяло
.
И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях.
Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло.
Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното
тяло
не е формирано по правилен начин.
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето?
Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин.
Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
към текста >>
Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно
тяло
.
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето? Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин.
Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
към текста >>
Етерното
тяло
с цялата си жизнеспособност е поставено в човека според това, как той със своята карма слиза на Земята и как може да включи етерното
тяло
в своята цялостна организация.
Обаче той започва да пресмята и когато изчислява обема на съда, той включва и тази долна част. Това е краен случай. Един съд за мляко може да бъде направен неудачно по хиляди начини. Например може да бъде направен така, че да се прекатури след един месец поради лошо направено дъно и млякото да изтече още на 27-мия ден. Става дума за това, че млякото в съда ще бъде такова, какъвто е съдът.
Етерното тяло с цялата си жизнеспособност е поставено в човека според това, как той със своята карма слиза на Земята и как може да включи етерното тяло в своята цялостна организация.
Ето какво трябва да осъзнаем ние.
към текста >>
Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното
тяло
, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно
тяло
в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното
тяло
по неправилен начин.
Изобщо не е толкова невъзможно, слизайки на Земята, със своята карма човек да донесе и нещо, което да не се отличава много от този съд.
Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин.
На тези места то остава празно откъм формиращите мисли. Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно тяло. И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното тяло на едно дете през годините на неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно тяло?
към текста >>
Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно
тяло
.
Изобщо не е толкова невъзможно, слизайки на Земята, със своята карма човек да донесе и нещо, което да не се отличава много от този съд. Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин. На тези места то остава празно откъм формиращите мисли.
Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно тяло.
И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното тяло на едно дете през годините на неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно тяло?
към текста >>
И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното
тяло
на едно дете през годините на неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно
тяло
?
Изобщо не е толкова невъзможно, слизайки на Земята, със своята карма човек да донесе и нещо, което да не се отличава много от този съд. Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин. На тези места то остава празно откъм формиращите мисли. Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно тяло.
И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното тяло на едно дете през годините на неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно тяло?
към текста >>
Например за развитието на физическото
тяло
от решаващо значение са жизнените сили на етерното
тяло
.
И тук ние се изправяме пред един педагогически закон, който е валиден за всички области на възпитанието. Той се свежда до това, че върху която и да е съставна част на човешкото същество, независимо къде се проявява тя, действува следващата по-висша съставна част, и че развитието може да напредва правилно само по този път.
Например за развитието на физическото тяло от решаващо значение са жизнените сили на етерното тяло.
За развитието на етерното тяло от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното тяло. За развитието на астралното тяло от решаващо значение е само това, което живее в Аза. И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе. Аз бих могъл да продължа и по-нататък над Духа-Себе, но тогава ние бихме навлезли в полето на езотеричното обучение.
към текста >>
За развитието на етерното
тяло
от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното
тяло
.
И тук ние се изправяме пред един педагогически закон, който е валиден за всички области на възпитанието. Той се свежда до това, че върху която и да е съставна част на човешкото същество, независимо къде се проявява тя, действува следващата по-висша съставна част, и че развитието може да напредва правилно само по този път. Например за развитието на физическото тяло от решаващо значение са жизнените сили на етерното тяло.
За развитието на етерното тяло от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното тяло.
За развитието на астралното тяло от решаващо значение е само това, което живее в Аза. И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе. Аз бих могъл да продължа и по-нататък над Духа-Себе, но тогава ние бихме навлезли в полето на езотеричното обучение.
към текста >>
За развитието на астралното
тяло
от решаващо значение е само това, което живее в Аза.
И тук ние се изправяме пред един педагогически закон, който е валиден за всички области на възпитанието. Той се свежда до това, че върху която и да е съставна част на човешкото същество, независимо къде се проявява тя, действува следващата по-висша съставна част, и че развитието може да напредва правилно само по този път. Например за развитието на физическото тяло от решаващо значение са жизнените сили на етерното тяло. За развитието на етерното тяло от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното тяло.
За развитието на астралното тяло от решаващо значение е само това, което живее в Аза.
И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе. Аз бих могъл да продължа и по-нататък над Духа-Себе, но тогава ние бихме навлезли в полето на езотеричното обучение.
към текста >>
Ако сте забелязали, че етерното
тяло
на едно дете е по някакъв начин атрофирано, тогава Вие трябва да преформирате Вашето собствено астрално
тяло
така, че то да упражнява коригиращи въздействия върху етерното
тяло
на детето.
Какво означава всичко това?
Ако сте забелязали, че етерното тяло на едно дете е по някакъв начин атрофирано, тогава Вие трябва да преформирате Вашето собствено астрално тяло така, че то да упражнява коригиращи въздействия върху етерното тяло на детето.
И точно тук можем да си послужим със следната схема:
към текста >>
Етерното
тяло
на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото
тяло
на детето.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето. Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз.
към текста >>
Личното астрално
тяло
на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното
тяло
на детето.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв.
към текста >>
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното
тяло
на детето.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето.
И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв. И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
към текста >>
Нека сега да видим как здравото астрално
тяло
на възпитателя действува върху атрофираното етерно
тяло
на детето.
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето.
Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
към текста >>
Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално
тяло
при днешните условия?
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето.
Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия?
Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
към текста >>
Личното астрално
тяло
на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно
тяло
.
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето. Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
към текста >>
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно
тяло
е недоразвито.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито.
В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин.
към текста >>
Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално
тяло
наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича.
Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално
тяло
.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло.
Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното
тяло
придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре.
Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин.
И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
Тъкмо защото това, което е приел по време на инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията на физическото и етерното
тяло
, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат на което се инкарнира без да има абсолютно никакво познание за вътрешната организация на човешкото
тяло
, той не може да навлезе във физическото и етерното
тяло
, част от него винаги остава извън
тяло
то си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото
тяло
, той се проявява като „луд”.
После би могла да последва и една друга инкарнация, при която съответният човек, сравнително млад, попада в затвора, така че остава напълно откъснат от света. По-късно той преминава през смъртта и навлиза в новия си живот. И ето, че сега го виждаме обвзет от неговата лудост.
Тъкмо защото това, което е приел по време на инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията на физическото и етерното тяло, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат на което се инкарнира без да има абсолютно никакво познание за вътрешната организация на човешкото тяло, той не може да навлезе във физическото и етерното тяло, част от него винаги остава извън тялото си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото тяло, той се проявява като „луд”.
Ние бихме могли да вникнем в неговите изживявания, в това, което е той самият, само ако напълно се абстрахираме от неговото физическо и етерно тяло, и насочим поглед към неговото астрално тяло и неговия Аз.
към текста >>
Ние бихме могли да вникнем в неговите изживявания, в това, което е той самият, само ако напълно се абстрахираме от неговото физическо и етерно
тяло
, и насочим поглед към неговото астрално
тяло
и неговия Аз.
После би могла да последва и една друга инкарнация, при която съответният човек, сравнително млад, попада в затвора, така че остава напълно откъснат от света. По-късно той преминава през смъртта и навлиза в новия си живот. И ето, че сега го виждаме обвзет от неговата лудост. Тъкмо защото това, което е приел по време на инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията на физическото и етерното тяло, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат на което се инкарнира без да има абсолютно никакво познание за вътрешната организация на човешкото тяло, той не може да навлезе във физическото и етерното тяло, част от него винаги остава извън тялото си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото тяло, той се проявява като „луд”.
Ние бихме могли да вникнем в неговите изживявания, в това, което е той самият, само ако напълно се абстрахираме от неговото физическо и етерно тяло, и насочим поглед към неговото астрално тяло и неговия Аз.
към текста >>
Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното
тяло
, следвани от непрекъснато отблъскване.
А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст.
Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното тяло, следвани от непрекъснато отблъскване.
Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното тяло (Рис. 6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре. Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия. Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха. Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва.
към текста >>
Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното
тяло
(Рис.
А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст. Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното тяло, следвани от непрекъснато отблъскване.
Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното тяло (Рис.
6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре. Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия. Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха. Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане.
към текста >>
6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното
тяло
и Азът напират в посока навътре.
А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст. Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното тяло, следвани от непрекъснато отблъскване. Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното тяло (Рис.
6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре.
Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия. Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха. Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане. И детето непрекъснато се люшка насам-натам между засилващото се и отслабващо чернодробностомашно усещане.
към текста >>
Да предположим, че астралното
тяло
и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха.
А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст. Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното тяло, следвани от непрекъснато отблъскване. Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното тяло (Рис. 6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре. Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия.
Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха.
Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане. И детето непрекъснато се люшка насам-натам между засилващото се и отслабващо чернодробностомашно усещане. Поради тази причина, детето не достига до там, че да използва своето тяло по така наречения нормален начин. Защото то може да бъде правилно използвано само в отсъствието на този абнормен ритъм, т.е.
към текста >>
Поради тази причина, детето не достига до там, че да използва своето
тяло
по така наречения нормален начин.
Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия. Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха. Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане. И детето непрекъснато се люшка насам-натам между засилващото се и отслабващо чернодробностомашно усещане.
Поради тази причина, детето не достига до там, че да използва своето тяло по така наречения нормален начин.
Защото то може да бъде правилно използвано само в отсъствието на този абнормен ритъм, т.е. когато астралното тяло и Азът спокойно овладяват отделните органи.
към текста >>
когато астралното
тяло
и Азът спокойно овладяват отделните органи.
Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане. И детето непрекъснато се люшка насам-натам между засилващото се и отслабващо чернодробностомашно усещане. Поради тази причина, детето не достига до там, че да използва своето тяло по така наречения нормален начин. Защото то може да бъде правилно използвано само в отсъствието на този абнормен ритъм, т.е.
когато астралното тяло и Азът спокойно овладяват отделните органи.
към текста >>
Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното
тяло
, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното
тяло
и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот.
Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>
И ако всеки ден медитирате върху тях така, сякаш казвате ежедневната си молитва, тогава това поражда такава структура на астралното
тяло
, която ще Ви позволи да застанете по правилния начин пред непълноценното дете.
Това е първото условие, ако ние искаме да постигнем нещо в тази област. И буден е само този, който винаги е наясно с величието на тези неща и винаги си казва: Да, ти вършиш нещо, което иначе вършат Боговете в периода между смъртта и новото раждане. Да се знае това, е от огромно значение. Да можеш да мислиш е от огромно значение. Медитирайте върху тези думи.
И ако всеки ден медитирате върху тях така, сякаш казвате ежедневната си молитва, тогава това поражда такава структура на астралното тяло, която ще Ви позволи да застанете по правилния начин пред непълноценното дете.
Едва когато повярваме, че сме длъжни да поемем по този път, едва тогава ще можем да говорим по-нататък. Ето защо нека да гледаме на тези неща като на едно въведение и нека сериозно да размислим върху него. Става дума за една душевна подготовка, в случай, че искаме да пристъпим към задачи като тези, за които ще говорим тук в хода на нашия лекционен цикъл.
към текста >>
25.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното
тяло
и Азовата организация, както те бяха представени при разглеждането на така наречените абнормни деца.
И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното тяло и Азовата организация, както те бяха представени при разглеждането на така наречените абнормни деца.
От това, което изложих вчера относно своеобразния начин, по който етерното тяло може да бъде деформирано чрез едно неправилно включване в общата мисловна система на мировия етер, ние стигнахме до извода, че абнормните прояви могат да поемат в най-различни посоки. Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у възпитателя, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете. Обаче на първо място трябва да се знае същественото: Фактически цялата днешна психиатрия няма абсолютно никаква представа за възможните лечебни методи при така наречените душевни заболявания. Ако човек е наясно с нещата, той може да направи и крачката към конкретните лечебни методи. Все пак отделните подробности не са толкова важни, колкото основният принцип: в тази област ясната патология и ясната диагноза от само себе си прерастват в терапия.
към текста >>
От това, което изложих вчера относно своеобразния начин, по който етерното
тяло
може да бъде деформирано чрез едно неправилно включване в общата мисловна система на мировия етер, ние стигнахме до извода, че абнормните прояви могат да поемат в най-различни посоки.
И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното тяло и Азовата организация, както те бяха представени при разглеждането на така наречените абнормни деца.
От това, което изложих вчера относно своеобразния начин, по който етерното тяло може да бъде деформирано чрез едно неправилно включване в общата мисловна система на мировия етер, ние стигнахме до извода, че абнормните прояви могат да поемат в най-различни посоки.
Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у възпитателя, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете. Обаче на първо място трябва да се знае същественото: Фактически цялата днешна психиатрия няма абсолютно никаква представа за възможните лечебни методи при така наречените душевни заболявания. Ако човек е наясно с нещата, той може да направи и крачката към конкретните лечебни методи. Все пак отделните подробности не са толкова важни, колкото основният принцип: в тази област ясната патология и ясната диагноза от само себе си прерастват в терапия.
към текста >>
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното
тяло
, а дори и етерното
тяло
е нещо, което днес тя отрича по всеки повод.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод.
Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното
тяло
, защото се страхуват от него.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод.
Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него.
Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното
тяло
и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото
тяло
и етерното
тяло
.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили.
И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло.
Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
Напротив, докато спим, връзката между физическото
тяло
от една страна, и астралното
тяло
и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън.
Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
Начинът, по който Азовата организация и астралното
тяло
се отнасят спрямо физическото
тяло
и етерното
тяло
по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека. Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>
Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното
тяло
и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход.
към текста >>
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално
тяло
и Азовата организация навлизат във физическото и етерното
тяло
, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни. Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода.
Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход. Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко.
към текста >>
7): Ако тук се намира физическото
тяло
, а тук – етерното
тяло
, навътре в тях навлизат астралното
тяло
и Азовата организация.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни. Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека. Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис.
7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация.
Ясновидецът непосредствено вижда този преход. Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко. И тъкмо тук, бих казал, започва едно изключително важно явление в човешкия живот.
към текста >>
Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното
тяло
и Азовата организация „захващат” физическото и етерното
тяло
, не е всичко.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход.
Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко.
И тъкмо тук, бих казал, започва едно изключително важно явление в човешкия живот.
към текста >>
Когато Азовата организация се завръща при пробуждането, тя не просто захваща етерното и физическото
тяло
, а в човешкото
тяло
тя захваща външния свят, силите на външния свят.
Нека да вземем най-напред Азовата организация.
Когато Азовата организация се завръща при пробуждането, тя не просто захваща етерното и физическото тяло, а в човешкото тяло тя захваща външния свят, силите на външния свят.
Какво означава това?
към текста >>
Сега има две представи и нека да си ги изясним: едната би се състояла в това, че Азът – нека засега да се абстрахираме от етерното
тяло
– обхваща физическото
тяло
, физическото
тяло
се подчинява на гравитацията, нали така, когато ходим, ние сме поставени вътре в гравитацията, трябва да пазим равновесие и така нататък.
Представете си, че тук имаме силата на тежестта, гравитацията, която действува по този начин. (Рис. ???? Когато сме будни, ние стоим изправени, заемайки посока, обратна на гравитацията. Просто си представете Земното привличане като нещо, което действува по посока силата на тежестта.
Сега има две представи и нека да си ги изясним: едната би се състояла в това, че Азът – нека засега да се абстрахираме от етерното тяло – обхваща физическото тяло, физическото тяло се подчинява на гравитацията, нали така, когато ходим, ние сме поставени вътре в гравитацията, трябва да пазим равновесие и така нататък.
Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото тяло, тежкото физическо тяло, което е подвластно на Земната тежест, и сега с нашето физическо тяло ние сме подчинени на Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация. Това е едната възможност. Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна. Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация.
към текста >>
Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото
тяло
, тежкото физическо
тяло
, което е подвластно на Земната тежест, и сега с нашето физическо
тяло
ние сме подчинени на Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация.
Представете си, че тук имаме силата на тежестта, гравитацията, която действува по този начин. (Рис. ???? Когато сме будни, ние стоим изправени, заемайки посока, обратна на гравитацията. Просто си представете Земното привличане като нещо, което действува по посока силата на тежестта. Сега има две представи и нека да си ги изясним: едната би се състояла в това, че Азът – нека засега да се абстрахираме от етерното тяло – обхваща физическото тяло, физическото тяло се подчинява на гравитацията, нали така, когато ходим, ние сме поставени вътре в гравитацията, трябва да пазим равновесие и така нататък.
Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото тяло, тежкото физическо тяло, което е подвластно на Земната тежест, и сега с нашето физическо тяло ние сме подчинени на Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация.
Това е едната възможност. Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна. Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация. Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна.
към текста >>
Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото
тяло
, обхваща физическото
тяло
, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото
тяло
губи своята гравитация.
Сега има две представи и нека да си ги изясним: едната би се състояла в това, че Азът – нека засега да се абстрахираме от етерното тяло – обхваща физическото тяло, физическото тяло се подчинява на гравитацията, нали така, когато ходим, ние сме поставени вътре в гравитацията, трябва да пазим равновесие и така нататък. Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото тяло, тежкото физическо тяло, което е подвластно на Земната тежест, и сега с нашето физическо тяло ние сме подчинени на Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация. Това е едната възможност. Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна.
Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация.
Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна. Не съществува никаква възможност да встъпим в непосредствено отношение с гравитацията. Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото тяло. Ето за какво става дума. Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
към текста >>
Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото
тяло
.
Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна. Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация. Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна. Не съществува никаква възможност да встъпим в непосредствено отношение с гравитацията.
Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото тяло.
Ето за какво става дума. Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
към текста >>
Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото
тяло
.
Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация. Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна. Не съществува никаква възможност да встъпим в непосредствено отношение с гравитацията. Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото тяло. Ето за какво става дума.
Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
към текста >>
Същото имаме и при етерното
тяло
.
Същото имаме и при етерното тяло.
Етерното тяло също се вмъква в силите. Нека да вземем една от тези сили. Аз често съм обръщал внимание на това, че когато, като хора, крачим по Земята, ние сме подложени на една могъща подемна сила. Да вземем нашия мозък; средно той тежи 1500 грама. Ако цялото това тегло от 1500 грама упражняваше натиск върху основата на нашия мозък с неговите тънки артерии, те веднага биха се спукали.
към текста >>
Етерното
тяло
също се вмъква в силите.
Същото имаме и при етерното тяло.
Етерното тяло също се вмъква в силите.
Нека да вземем една от тези сили. Аз често съм обръщал внимание на това, че когато, като хора, крачим по Земята, ние сме подложени на една могъща подемна сила. Да вземем нашия мозък; средно той тежи 1500 грама. Ако цялото това тегло от 1500 грама упражняваше натиск върху основата на нашия мозък с неговите тънки артерии, те веднага биха се спукали. Обаче такъв натиск няма; фактически мозъкът плава в мозъчната течност.
към текста >>
Ние живеем в тази подемна сила, нашето етерно
тяло
живее вътре в нея.
Ако цялото това тегло от 1500 грама упражняваше натиск върху основата на нашия мозък с неговите тънки артерии, те веднага биха се спукали. Обаче такъв натиск няма; фактически мозъкът плава в мозъчната течност. Ето защо, изпитвайки действието на подемната сила, мозъкът губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност. Тази изместена течност има тегло, което е приблизително 20 грама по-малко, отколкото е теглото на самия мозък, така че теглото на мозъка върху черепната основа е само 20 грама. Следователно, ние имаме един тежък мозък, който не упражнява натиск надолу, а притежава подемна сила.
Ние живеем в тази подемна сила, нашето етерно тяло живее вътре в нея.
Обаче доколкото с нашата Азова организация се вмъкваме в нашето етерно тяло, ние сме в директни отношения не с подемната сила, а с нашата Азова организация. Нашата човешка организация е свързана с всички Земни сили, с целия физически свят, и то с непосредствена, пряка връзка, а не косвено.
към текста >>
Обаче доколкото с нашата Азова организация се вмъкваме в нашето етерно
тяло
, ние сме в директни отношения не с подемната сила, а с нашата Азова организация.
Обаче такъв натиск няма; фактически мозъкът плава в мозъчната течност. Ето защо, изпитвайки действието на подемната сила, мозъкът губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност. Тази изместена течност има тегло, което е приблизително 20 грама по-малко, отколкото е теглото на самия мозък, така че теглото на мозъка върху черепната основа е само 20 грама. Следователно, ние имаме един тежък мозък, който не упражнява натиск надолу, а притежава подемна сила. Ние живеем в тази подемна сила, нашето етерно тяло живее вътре в нея.
Обаче доколкото с нашата Азова организация се вмъкваме в нашето етерно тяло, ние сме в директни отношения не с подемната сила, а с нашата Азова организация.
Нашата човешка организация е свързана с всички Земни сили, с целия физически свят, и то с непосредствена, пряка връзка, а не косвено.
към текста >>
А сега да преминем към астралното
тяло
: когато сме в будно състояние, астралното
тяло
непосредствено се свързва с определени сили, действуващи върху нас, а не чрез етерното
тяло
.
А сега да преминем към астралното тяло: когато сме в будно състояние, астралното тяло непосредствено се свързва с определени сили, действуващи върху нас, а не чрез етерното тяло.
Това отново е само една част от топлинните сили; а именно с една част топлината действува върху физическия организъм, а с друга – върху етерния организъм. После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината. Обаче Вие трябва да знаете, че за Духовната наука те са нещо различно от това, което твърди за тях днешната физика. Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството.
към текста >>
После астралното
тяло
се намира в непосредствена връзка със силите на светлината.
А сега да преминем към астралното тяло: когато сме в будно състояние, астралното тяло непосредствено се свързва с определени сили, действуващи върху нас, а не чрез етерното тяло. Това отново е само една част от топлинните сили; а именно с една част топлината действува върху физическия организъм, а с друга – върху етерния организъм.
После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината.
Обаче Вие трябва да знаете, че за Духовната наука те са нещо различно от това, което твърди за тях днешната физика. Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия. Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух.
към текста >>
Чрез тази светлина астралното
тяло
е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното
тяло
.
следхристиянско столетие. После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази. Ето защо алхимическите книги, написани след 12. столетие, са толкова неразбираеми. За Вас е от значение това, което се нарича светлина.
Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло.
Това е изключително интересно. Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили. Светлината действува върху етерното тяло. Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина. Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм.
към текста >>
Светлината действува върху етерното
тяло
.
столетие, са толкова неразбираеми. За Вас е от значение това, което се нарича светлина. Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло. Това е изключително интересно. Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили.
Светлината действува върху етерното тяло.
Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина. Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм. В химизма ние също се включваме по един непосредствен начин. И това е особено важно, понеже то означава, че човекът, намиращ се в будно състояние, е включен в един вид космически химизъм. Впрочем, нашата съвременна наука познава неживия химизъм, или в най-добрия случай, един донякъде органичен химизъм, обаче тя няма никаква представа за всеобщия, мировия химизъм.
към текста >>
И това, което накратко споделих с Вас, трябва да бъде постигнато, когато човек, такъв, какъвто го описах, постепенно изгради от първото
тяло
своето второ
тяло
, а после и своето трето
тяло
.
И това, което накратко споделих с Вас, трябва да бъде постигнато, когато човек, такъв, какъвто го описах, постепенно изгради от първото тяло своето второ тяло, а после и своето трето тяло.
Всичко това трябва да бъде постигнато, като човек се потапя в себе си, пронизвайки своето собствено същество със земно-космическите начала. Той трябва да обхване света чрез самия себе си. Днес в нашата наука има една-единствена област, където всъщност физиката обяснява нещата така, както би било желателно и в много други области. Аз имам предвид организацията на окото.
към текста >>
В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното
тяло
непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото.
Замислете се как изглежда окото за днешния физик: един чисто физически инструмент, изобразяван като леща, където светлината се пречупва, изгражда се образът на съответния предмет и така нататък, само че в този случай остава неясно как душевният елемент преминава в целия този физически апарат. Всичко това е много интересно. Но разглеждайки нещата от физикална гледна точка, разполагайки с цялата тази рисунка, човек се спъва и не може да продължи нататък, защото иска, но не може да премине чрез мозъка в душевния елемент. Разгледайте още веднъж тази забавна философска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие.
В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото.
Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание. Така стоят нещата с окото, но това е в сила и за целия човек. Целият човек би трябвало да бъде разбиран вътрешно-физикално, духовно-физикално, така че към земните сили да бъдат прибавени подвижните сили на светлината. Необходимо е вътре в човешката организация да бъде опознато това, което обкръжаващият свят да дава на човека, това, което човекът непосредствено обхваща, физикално-конструираното.
към текста >>
Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън
тяло
то, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание.
Замислете се как изглежда окото за днешния физик: един чисто физически инструмент, изобразяван като леща, където светлината се пречупва, изгражда се образът на съответния предмет и така нататък, само че в този случай остава неясно как душевният елемент преминава в целия този физически апарат. Всичко това е много интересно. Но разглеждайки нещата от физикална гледна точка, разполагайки с цялата тази рисунка, човек се спъва и не може да продължи нататък, защото иска, но не може да премине чрез мозъка в душевния елемент. Разгледайте още веднъж тази забавна философска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие. В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото.
Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание.
Така стоят нещата с окото, но това е в сила и за целия човек. Целият човек би трябвало да бъде разбиран вътрешно-физикално, духовно-физикално, така че към земните сили да бъдат прибавени подвижните сили на светлината. Необходимо е вътре в човешката организация да бъде опознато това, което обкръжаващият свят да дава на човека, това, което човекът непосредствено обхваща, физикално-конструираното.
към текста >>
Тогава неговият Аз и астралното
тяло
са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там.
Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят. И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят.
Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там.
Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън. Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход. Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното тяло и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека. Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция. Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него.
към текста >>
Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално
тяло
да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън.
И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят. Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там.
Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън.
Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход. Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното тяло и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека. Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция. Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда.
към текста >>
Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното
тяло
и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека.
При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят. Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там. Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън. Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход.
Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното тяло и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека.
Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция. Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание.
към текста >>
За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от
тяло
то и да се отправи към външния свят.
Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция. Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание.
За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят.
Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в съзнание. Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
към текста >>
Ако е само пресиран в
тяло
то, той се пробужда; ако е проникнат от астралното
тяло
и Аза, той идва в съзнание.
Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание. За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят.
Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в съзнание.
Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
към текста >>
При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално
тяло
той може да се потопи във физическото и етерното
тяло
, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях.
Вие виждате, как изглежда състоянието на епилептика, гледано отвътре. При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика?
При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях.
Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч.
към текста >>
Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното
тяло
навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън?
Вие виждате, как изглежда състоянието на епилептика, гледано отвътре. При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях.
Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън?
То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган.
към текста >>
Астралното
тяло
и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там.
При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях. Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб.
Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там.
Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган.
към текста >>
Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното
тяло
.
Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях. Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там.
Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло.
И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание.
към текста >>
При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното
тяло
вътре в някой орган.
Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение.
При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган.
Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл. Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното
тяло
към Аза и астралното
тяло
.
И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание.
Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло.
Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл. Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
Ако не знаем, че астралното
тяло
и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло.
Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
Астралното
тяло
и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното
тяло
не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието.
– Във всеки конкретен случай ние трябва, бих казал, да се ръководим от нашия инстинкт. На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях. Лесно може да се предположи, че ако пристъпите със загуба на съзнание са кратки, а главозамайванията продължителни, тук нещо липсва.
И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното тяло не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието.
Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата организация и астралното тяло създават правилни отношения със силите на равновесието. После го накарайте да се занимава с гимнастика или евритмия, да вдига гири (Рис. 10),
към текста >>
Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата организация и астралното
тяло
създават правилни отношения със силите на равновесието.
На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях. Лесно може да се предположи, че ако пристъпите със загуба на съзнание са кратки, а главозамайванията продължителни, тук нещо липсва. И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното тяло не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието.
Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата организация и астралното тяло създават правилни отношения със силите на равновесието.
После го накарайте да се занимава с гимнастика или евритмия, да вдига гири (Рис. 10),
към текста >>
Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното
тяло
е ангажирано в своите главни задачи, т.е.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена. Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят. Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства.
Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е.
когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек. И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>
когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното
тяло
във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена. Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят. Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства. Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е.
когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек.
И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>
И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното
тяло
е ангажирано, или не.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена. Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят. Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства. Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е. когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек.
И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>
И как да познаем, дали астралното
тяло
е достатъчно ангажирано в тези процеси?
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси?
Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства. Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък. Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки.
към текста >>
Едно такова явление, каквото е застоят на астралното
тяло
в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб.
А сега стигаме до онова място, където епилептичните явления напълно логично преминават в друг вид явления. Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите.
Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб.
Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път. Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи. И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна. Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система.
към текста >>
Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане на нашето бъдещо
тяло
; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен живот.
Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система. Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност. Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно.
Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане на нашето бъдещо тяло; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен живот.
А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля усета за смисъл; ние навлизаме в органите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме усета за това, което ни пресреща във външния свят като морал.
към текста >>
26.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото
тяло
, етерното
тяло
, астралното
тяло
и Азовата организация.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация.
И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове.
към текста >>
Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното
тяло
и Азовата организация в някои от органите.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация. И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата?
Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите.
Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис. 11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>
Повърхността на органа не пропуска навън астралното
тяло
и Азовата организация.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация. И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите.
Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация.
Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис. 11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>
11) със своето етерно
тяло
, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното
тяло
от една страна и астралното
тяло
и Аза от друга страна.
Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис.
11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>
Следователно, може да се получи така, че астралното
тяло
и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото
тяло
.
Подобни, точно определени съотношения имаме и при така наречения „нормален човек”, казвам „така наречения”, понеже изразът „нормален човек” е абсолютно филистерски, предполагайки, че тук съществуват някакви граници. Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното.
Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло.
Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието.
към текста >>
Ако астралното
тяло
и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално
тяло
и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността.
Подобни, точно определени съотношения имаме и при така наречения „нормален човек”, казвам „така наречения”, понеже изразът „нормален човек” е абсолютно филистерски, предполагайки, че тук съществуват някакви граници. Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло.
Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността.
Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието.
към текста >>
Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното
тяло
и Азовата организация.
Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността.
Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация.
Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание.
към текста >>
Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното
тяло
, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11).
Но сега Вие лесно ще възразите, че нещата могат да бъдат представени и по друг начин.
Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11).
Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”. С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича. Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това. Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>
Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното
тяло
и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11). Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”. С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича. Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това.
Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>
Работата е там, че до половата зрялост детето просто не може да има тази форма на умопомрачение, която му приписват, ако при хистерията се има предвид пола; по-скоро през първата епоха от живота, у детето може да се появи нещо, което описах като един вид излизане на астралното
тяло
и на Азовата организация извън границите на съответния орган.
Работата е там, че до половата зрялост детето просто не може да има тази форма на умопомрачение, която му приписват, ако при хистерията се има предвид пола; по-скоро през първата епоха от живота, у детето може да се появи нещо, което описах като един вид излизане на астралното тяло и на Азовата организация извън границите на съответния орган.
Само това може да се срещне при детето.
към текста >>
То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално
тяло
и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
Нека да помислим какво всъщност става тук. Както посочих вчера, детето трудно обхваща външния свят.
То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
И какво възниква сега?
към текста >>
Вие сте чувствителни към болката, понеже с Вашето вътрешно астрално
тяло
Вие навлизате прекалено силно във външния свят.
Виждате ли, нужно е само да си представите, как, примерно, одрасквате кожата на ръката си и с наранената, чувствителна повърхност, улавяте някакъв предмет.
Вие сте чувствителни към болката, понеже с Вашето вътрешно астрално тяло Вие навлизате прекалено силно във външния свят.
С астралното тяло и с Аза човек може да навлезе във външния свят само до известна степен. Детето, което поначало изнася навън своето астрално тяло по един фин начин, сякаш е наранено. Напълно разбираемо е, че в резултат на това възниква една свръхчувствителност, едно свръхчувствително себеотдаване, отправено към целия околен свят. Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно. После възникват и представи, причиняващи болка.
към текста >>
С астралното
тяло
и с Аза човек може да навлезе във външния свят само до известна степен.
Виждате ли, нужно е само да си представите, как, примерно, одрасквате кожата на ръката си и с наранената, чувствителна повърхност, улавяте някакъв предмет. Вие сте чувствителни към болката, понеже с Вашето вътрешно астрално тяло Вие навлизате прекалено силно във външния свят.
С астралното тяло и с Аза човек може да навлезе във външния свят само до известна степен.
Детето, което поначало изнася навън своето астрално тяло по един фин начин, сякаш е наранено. Напълно разбираемо е, че в резултат на това възниква една свръхчувствителност, едно свръхчувствително себеотдаване, отправено към целия околен свят. Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно. После възникват и представи, причиняващи болка. В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него.
към текста >>
Детето, което поначало изнася навън своето астрално
тяло
по един фин начин, сякаш е наранено.
Виждате ли, нужно е само да си представите, как, примерно, одрасквате кожата на ръката си и с наранената, чувствителна повърхност, улавяте някакъв предмет. Вие сте чувствителни към болката, понеже с Вашето вътрешно астрално тяло Вие навлизате прекалено силно във външния свят. С астралното тяло и с Аза човек може да навлезе във външния свят само до известна степен.
Детето, което поначало изнася навън своето астрално тяло по един фин начин, сякаш е наранено.
Напълно разбираемо е, че в резултат на това възниква една свръхчувствителност, едно свръхчувствително себеотдаване, отправено към целия околен свят. Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно. После възникват и представи, причиняващи болка. В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него. Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi.
към текста >>
И така, винаги, когато имаме работа с незадържане на урината, ние трябва да знаем: Тук астралното
тяло
изтича навън.
Един от по-грубо изразените симптомо-компекси при децата е нощното напикаване. Но нека да разгледаме откъде идва нощното напикаване. То има своя произход в посочените факти.
И така, винаги, когато имаме работа с незадържане на урината, ние трябва да знаем: Тук астралното тяло изтича навън.
Защото всяка разновидност на отделяне и секретиране, е свързана с дейността на астралното тяло и Аза. Те трябва да са в ред, за да са в ред отделянето и секрециите.
към текста >>
Защото всяка разновидност на отделяне и секретиране, е свързана с дейността на астралното
тяло
и Аза.
Един от по-грубо изразените симптомо-компекси при децата е нощното напикаване. Но нека да разгледаме откъде идва нощното напикаване. То има своя произход в посочените факти. И така, винаги, когато имаме работа с незадържане на урината, ние трябва да знаем: Тук астралното тяло изтича навън.
Защото всяка разновидност на отделяне и секретиране, е свързана с дейността на астралното тяло и Аза.
Те трябва да са в ред, за да са в ред отделянето и секрециите.
към текста >>
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното
тяло
посредством физическото
тяло
са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното
тяло
Азовата организация и астралното
тяло
са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот.
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот.
Следователно, ако разширим този начин на изразяване и прекрачим в духовната област, както това е ставало и порано при инстинктивното ясновидство, когато физическото не е било толкова ясно разграничавано от духовното, би трябвало да кажем: В тези случаи ние сме изправени пред една голяма душевна ранимост на детето. И като обобщаващо понятие, тази душевна ранимост на детето обхваща всичко, което се проявява тук. И ако тази душевна ранимост не може да бъде смекчена именно чрез лечебната педагогика, тогава по-късно при половото съзряване се проявяват съответно женската или мъжката разновидност на тази душевна ранимост. Женската разновидност приема облика на хистеричното, както обикновено го наричат; мъжката разновидност приема друг облик.
към текста >>
Всичко, което след случва при разширяване на астралното
тяло
и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното
тяло
и Азовата организация при настъпването на смъртта.
Вие внимателно трябва да проверите, ако искате да научите детето на нещо, ако искате да породите някакви представи у него, дали в състоянията на изпотяване не бива изживявана всъщност тъкмо тази вътрешна ранимост. И тук съществува една голяма трудност. Обикновено Вие ще установите, че това, което предизвиква такива вътрешни състояния, веднага води до изпотяване. Това обикновено е така, но не винаги. Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни.
Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата организация при настъпването на смъртта.
Когато имаме работа с натрупване или застой, тогава настъпва нещо, което е противоположно на умирането. При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия. При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от тялото и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза. Ето с какво си имаме работа.
към текста >>
При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от
тяло
то и с това е свързано споменатото разширяване на астралното
тяло
и Аза.
Това обикновено е така, но не винаги. Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни. Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата организация при настъпването на смъртта. Когато имаме работа с натрупване или застой, тогава настъпва нещо, което е противоположно на умирането. При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия.
При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от тялото и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза.
Ето с какво си имаме работа.
към текста >>
приблизително същия период от време, през който продължава и ретроспекцията след смъртта, съпровождана от уголемяване на астралното
тяло
и Азовата организация.
И човек действително го подушва. И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен усет, който ни позволява да различаваме аурата на болните деца от аурата на нормалните деца. Напълно вярно е: в ауричното изпотяване на тези деца се усеща едва доловима трупна миризма. Както виждате, тук се проявяват дори и съпътствуващите признаци на умирането, а именно това изпотяване поради една или друга причина. Те могат да настъпят в хода на следващите три дни, т. е.
приблизително същия период от време, през който продължава и ретроспекцията след смъртта, съпровождана от уголемяване на астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>
И ако Вие системно и редовно упражнявате този подход към детето, след време ще настъпи консолидиране на Аза и астралното
тяло
.
Следователно, ако забележите у детето един такъв симптомо-комплекс, Вие трябва да го насърчите да чете, да рисува, да пише, но по какъв начин? Опитайте се да оставите детето спокойно да работи според неговите лични човешки качества. Но в един точно определен момент опитайте друго: ускорете темпото на работа! Така детето ще бъде принудено да овладее не своята ранимост, а поскоро страха от нея, понеже Вие стоите пред детето и то трябва да се справи със своята боязливост. Обаче поради обстоятелството, че в този момент то трябва да се справи с една изкуствено предизвикана емоция, отличаваща се от предходните му чувства, благодарение на всичко това детето подсилва онова, което напира да се влее в неговия вътрешен свят, консолидира го.
И ако Вие системно и редовно упражнявате този подход към детето, след време ще настъпи консолидиране на Аза и астралното тяло.
Само че Вие не бива да се уморявате, а да упражнявате този подход непрекъснато, да подготвяте обучението така, че то да протича методично и да осигурява съответните промени в темпото. За тази цел Вие трябва да държите цялото обучение здраво в ръцете си. Ако на всеки 45 минути сменяте учебния предмет, Вие няма да постигнете нищо в тази област. Вие ще провеждате добро обучение на абнормните деца, ако се опирате на това, което ние сме въвели във Валдорфските училища, където учебният процес включва подобно изучаване на отделни епохи от развитието на човечеството и в продължение на седмици се преподава само един предмет, следователно, седмици наред имаме възможност да работим по 8-10 часа без никакъв учебен план; да правим това, което искаме, след като сме убедени, че методически то е правилно.
към текста >>
С помощта на тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията на жлезите, респективно върху консолидирането на детското астрално
тяло
.
Изхождайки от такива педагогически принципи, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца. И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната метаморфоза на обучението, непрекъсната промяна в темпото на преподаване.
С помощта на тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията на жлезите, респективно върху консолидирането на детското астрално тяло.
Тук ще Ви е необходимо и известно примирение, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е оздравяло. Светът само ще забележи, че в отделни случаи няма никакво подобрение, понеже в живота на така наречените „нормални” неща се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си. Само че „нормалните” неща съвсем не се разбират от само себе си. Това е едното.
към текста >>
От друга страна, ако това продължава дълго и детето вече не може да го овладява, а трябва да се разтовари, тогава – понеже вътрешната ранимост е донякъде заглушена и понеже астралното
тяло
се излива навън – тогава възниква едно усещане за приповдигнатост, и състоянията на подтиснатост се сменят с веселие; тъкмо тази смяна трябва внимателно да се наблюдава при такива деца, у които са налице и другите симптоми като изпотяване и незадържане на урината.
Защото поради каква причина при тези форми на боледуване възниква смяната на депресивни и манийни състояния? Редуването им възниква, защото детето е вътрешно ранимо и изпитва копнежа изобщо да не проявява своята воля. Ако волята не се проявява в представния живот, тогава възникват депресивни състояния.
От друга страна, ако това продължава дълго и детето вече не може да го овладява, а трябва да се разтовари, тогава – понеже вътрешната ранимост е донякъде заглушена и понеже астралното тяло се излива навън – тогава възниква едно усещане за приповдигнатост, и състоянията на подтиснатост се сменят с веселие; тъкмо тази смяна трябва внимателно да се наблюдава при такива деца, у които са налице и другите симптоми като изпотяване и незадържане на урината.
към текста >>
Детето усеща, чувствува своеобразната конституция, изразяваща се в уголемяване и изтичане на астралното
тяло
и Азовата организация.
Фактически, в този комплекс от представи се разиграва цялото боледуване на детето.
Детето усеща, чувствува своеобразната конституция, изразяваща се в уголемяване и изтичане на астралното тяло и Азовата организация.
Самият този факт се отразява върху света на астралното тяло. Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя! Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света.
към текста >>
Самият този факт се отразява върху света на астралното
тяло
.
Фактически, в този комплекс от представи се разиграва цялото боледуване на детето. Детето усеща, чувствува своеобразната конституция, изразяваща се в уголемяване и изтичане на астралното тяло и Азовата организация.
Самият този факт се отразява върху света на астралното тяло.
Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя! Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света. Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално тяло; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си.
към текста >>
Заедно с моето астрално
тяло
аз трябва да изляза навън всред факторите на света.
Детето усеща, чувствува своеобразната конституция, изразяваща се в уголемяване и изтичане на астралното тяло и Азовата организация. Самият този факт се отразява върху света на астралното тяло. Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя!
Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света.
Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално тяло; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си. Тялото изтича навън прекалено силно.
към текста >>
Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално
тяло
; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си.
Самият този факт се отразява върху света на астралното тяло. Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя! Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света.
Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално тяло; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си.
Тялото изтича навън прекалено силно.
към текста >>
Тяло
то изтича навън прекалено силно.
Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя! Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света. Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално тяло; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си.
Тялото изтича навън прекалено силно.
към текста >>
27.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И фактически, в организацията на главата ние имаме нещо, което приютява Аза, както и астралното
тяло
, а навън остават физическото
тяло
и етерното
тяло
, които дават облика на човешкото лице.
Природните същества, изобщо мировите същества винаги са така устроени, че всичко онова, което е кълбовидно, сферично, подлежи на различни видоизменения. Сега, в посока навътре, към Азовата организация аз ще прибавя астралната организация, после етерната организация и накрая, съвсем в центъра – физическата организация (Рис. 12, дясно). И сега Вие имате едното, първото същество, намиращо израз в човешката глава. Освен него, Вие имате второто същество, намиращо израз в двигателно-веществообменната система.
И фактически, в организацията на главата ние имаме нещо, което приютява Аза, както и астралното тяло, а навън остават физическото тяло и етерното тяло, които дават облика на човешкото лице.
към текста >>
Напротив, двигателно-веществообменната система, е устроена така, че външно навсякъде в топлинните и осезателни възприятия на организма, навсякъде вибрира Азът, и после – започвайки от Аза – в посока навътре започва да вибрира астралното
тяло
, следвано от етерното
тяло
и накрая виждаме физическото
тяло
, представено в костите.
Напротив, двигателно-веществообменната система, е устроена така, че външно навсякъде в топлинните и осезателни възприятия на организма, навсякъде вибрира Азът, и после – започвайки от Аза – в посока навътре започва да вибрира астралното тяло, следвано от етерното тяло и накрая виждаме физическото тяло, представено в костите.
към текста >>
Представете си, че ние поемаме нещо чрез нашата глава, както това става, примерно, чрез посредничеството на говора на друг човек, ние поемаме нещо с главата, и първоначално то навлиза в Аза, в астралното
тяло
.
Представете си, че ние поемаме нещо чрез нашата глава, както това става, примерно, чрез посредничеството на говора на друг човек, ние поемаме нещо с главата, и първоначално то навлиза в Аза, в астралното тяло.
Обаче в организма нещата си взаимодействуват, и веднага щом нещо навлиза в едната Азова организация; то започва да вибрира и в другата Азова организация, веднага щом нещо навлиза в едната астрална организация, то започва да вибрира също и в другата астрална организация. Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата организация, която е устроена центростремително, в посока от физическото тяло към Аза. Азът трябва да се държи изправен, той не може часове наред да се ангажира с едно-единствено впечатление, иначе той би се идентифицирал с него. Обаче впечатленията остават в долния човек, и когато ние си спомняме, те отново могат да се изкачат нагоре към главата.
към текста >>
Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата организация, която е устроена центростремително, в посока от физическото
тяло
към Аза.
Представете си, че ние поемаме нещо чрез нашата глава, както това става, примерно, чрез посредничеството на говора на друг човек, ние поемаме нещо с главата, и първоначално то навлиза в Аза, в астралното тяло. Обаче в организма нещата си взаимодействуват, и веднага щом нещо навлиза в едната Азова организация; то започва да вибрира и в другата Азова организация, веднага щом нещо навлиза в едната астрална организация, то започва да вибрира също и в другата астрална организация.
Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата организация, която е устроена центростремително, в посока от физическото тяло към Аза.
Азът трябва да се държи изправен, той не може часове наред да се ангажира с едно-единствено впечатление, иначе той би се идентифицирал с него. Обаче впечатленията остават в долния човек, и когато ние си спомняме, те отново могат да се изкачат нагоре към главата.
към текста >>
Виждате ли, аз често съм казвал: Психоанализата е дилетантство, умножено на квадрат, защото психоаналитикът не познава нито душата, нито Духа, нито физическото
тяло
, нито етерното
тяло
, изобщо той няма никаква представа за процесите, които само описва.
Виждате ли, аз често съм казвал: Психоанализата е дилетантство, умножено на квадрат, защото психоаналитикът не познава нито душата, нито Духа, нито физическото тяло, нито етерното тяло, изобщо той няма никаква представа за процесите, които само описва.
И понеже не може да направи нищо повече от това да описва, той казва: Нещата са изчезнали там долу, сега ние отново трябва да ги извадим на светло. – Колко забележително е, че материализмът не е в състояние да изследва свойствата на материята. Иначе човек би разбрал, че причината за това, което се случва, е в белтъчната субстанция на волевия организъм, която е прекалено богата на сяра. Качествата на физическата субстанция могат да бъдат обяснени само по духовнонаучен път.
към текста >>
Възможно е детето изобщо да не е в състояние да потопи своето астрално
тяло
в такава уплътнена физическа организация.
Вие виждате, че всички тези нередности са предизвикани от това, че така нареченият „долен човек” не влиза в правилни съотношения с така наречения „горен човек”, че впечатленията на главовата организация не са в резонанс с двигателновеществообменната система. Но може да се получи и така, че като цяло Азовата организация, астралната и етерно-физическата организация да не са в добри съотношения помежду си, например когато физическата организация е прекалено плътна.
Възможно е детето изобщо да не е в състояние да потопи своето астрално тяло в такава уплътнена физическа организация.
Следователно, астралното тяло получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното тяло и най-вече във физическото тяло. Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е. то добре разбира думите, обаче думите не стигат до краката; сякаш краката не искат да ги послушат.
към текста >>
Следователно, астралното
тяло
получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното
тяло
и най-вече във физическото
тяло
.
Вие виждате, че всички тези нередности са предизвикани от това, че така нареченият „долен човек” не влиза в правилни съотношения с така наречения „горен човек”, че впечатленията на главовата организация не са в резонанс с двигателновеществообменната система. Но може да се получи и така, че като цяло Азовата организация, астралната и етерно-физическата организация да не са в добри съотношения помежду си, например когато физическата организация е прекалено плътна. Възможно е детето изобщо да не е в състояние да потопи своето астрално тяло в такава уплътнена физическа организация.
Следователно, астралното тяло получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното тяло и най-вече във физическото тяло.
Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е. то добре разбира думите, обаче думите не стигат до краката; сякаш краката не искат да ги послушат. Ние ще констатираме много бързо повишената плътност на физическото тяло и неумението му да възприема мислите, както и това, че детето изглежда малоумно, ако то има затруднения в случай, че ние му заповядваме да направи нещо с краката си, а то изобщо не иска да ги помръдне.
към текста >>
Ние ще констатираме много бързо повишената плътност на физическото
тяло
и неумението му да възприема мислите, както и това, че детето изглежда малоумно, ако то има затруднения в случай, че ние му заповядваме да направи нещо с краката си, а то изобщо не иска да ги помръдне.
Следователно, астралното тяло получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното тяло и най-вече във физическото тяло. Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е. то добре разбира думите, обаче думите не стигат до краката; сякаш краката не искат да ги послушат.
Ние ще констатираме много бързо повишената плътност на физическото тяло и неумението му да възприема мислите, както и това, че детето изглежда малоумно, ако то има затруднения в случай, че ние му заповядваме да направи нещо с краката си, а то изобщо не иска да ги помръдне.
Понеже физическото тяло е прекалено тежко, такива състояния ще бъдат съпровождани от депресивно-меланхолни настроения.
към текста >>
Понеже физическото
тяло
е прекалено тежко, такива състояния ще бъдат съпровождани от депресивно-меланхолни настроения.
Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е. то добре разбира думите, обаче думите не стигат до краката; сякаш краката не искат да ги послушат. Ние ще констатираме много бързо повишената плътност на физическото тяло и неумението му да възприема мислите, както и това, че детето изглежда малоумно, ако то има затруднения в случай, че ние му заповядваме да направи нещо с краката си, а то изобщо не иска да ги помръдне.
Понеже физическото тяло е прекалено тежко, такива състояния ще бъдат съпровождани от депресивно-меланхолни настроения.
към текста >>
28.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
В сравнение с
тяло
то, ръцете и краката му са доста големи.
Майката разказва, че бащата също е изоставал в своето развитие и смяната на зъбите при него също е закъсняла. Когато детето постъпи при нас, беше слабо, тежеше 24 кг. Има тънки кости.
В сравнение с тялото, ръцете и краката му са доста големи.
Детето е много несръчно. След постъпването наблюдавахме нарастващо безпокойство и ретардация. Държи се малко невъзпитано. Телесните функции са наред. От Януари 1924 то стана значително по-спокойно и достъпно.
към текста >>
Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията на майчиното
тяло
, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук.
Ако внимателно следите тези неща, Вие ще забележите много важни подробности. Представете си, че тук са съсредоточени силите на горния човек, на нервно-сетивния човек. Естествено, те упражняват своето действие върху целия човешки организъм. Защото в първия жизнен период тази част е най-силно развита и носи със себе си силите от ембрионалния период, а през ембрионалния период жизнените сили са развити в най-голяма степен. Всичко останало, така да се каже, зависи от тях.
Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията на майчиното тяло, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук.
Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен двигателно-веществообменната система. Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия. Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм.
към текста >>
Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към
тяло
то от прекалено интензивното въздействие на външните сили.
Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен двигателно-веществообменната система. Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия. Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм.
Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към тялото от прекалено интензивното въздействие на външните сили.
Детето го приема с хумор. Веднъж г-ца д-р Б. го попита защо държи устата си отворена, а то отговорило: „За да влезе там една муха.” Всичко това се отнася към горната организация.
към текста >>
– Най-важният симптом е, че то внася своята духовно-душевна същност в едно нехармонично изградено
тяло
.
Сега пред нас възниква въпросът: Кой от симптомите на момчето се очертава като най-важен за неговото възпитание?
– Най-важният симптом е, че то внася своята духовно-душевна същност в едно нехармонично изградено тяло.
В основата на тези неща лежат кармически усложнения. Вие можете да ми вярвате или не, обаче това дете е гений! Както имам предвид? – то не го разбира – имам предвид, че според предшестващите кармически обстоятелства то наистина би могло да бъде гений. Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства.
към текста >>
И така, детето гледа на света според тежките условия, идващи от едно
тяло
, чиито сили – имам предвид силите на горния и силите на долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване.
Както имам предвид? – то не го разбира – имам предвид, че според предшестващите кармически обстоятелства то наистина би могло да бъде гений. Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства. Всичко е предопределено от избора на родителите. В известен смисъл този избор е труден.
И така, детето гледа на света според тежките условия, идващи от едно тяло, чиито сили – имам предвид силите на горния и силите на долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване.
Имаме работа с едно втвърдяване на организма. Когато то се пробужда сутрин, астралното тяло и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм. Там те сякаш се натъкват на някаква скала. И сега цялото внимание, с което ние се обръщаме към света, зависи от това, доколко правилно се включваме с нашата духовно-душевна същност в телесно-физическия организъм. При хората, които не могат да се включат, или се включват само повърхностно, първоначално се наблюдава една подчертана несръчност.
към текста >>
Когато то се пробужда сутрин, астралното
тяло
и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм.
Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства. Всичко е предопределено от избора на родителите. В известен смисъл този избор е труден. И така, детето гледа на света според тежките условия, идващи от едно тяло, чиито сили – имам предвид силите на горния и силите на долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване. Имаме работа с едно втвърдяване на организма.
Когато то се пробужда сутрин, астралното тяло и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм.
Там те сякаш се натъкват на някаква скала. И сега цялото внимание, с което ние се обръщаме към света, зависи от това, доколко правилно се включваме с нашата духовно-душевна същност в телесно-физическия организъм. При хората, които не могат да се включат, или се включват само повърхностно, първоначално се наблюдава една подчертана несръчност. Трябва да кажа, че един остатък от това недостатъчно включване, е налице при повечето от нашите съвременници. Според мен, простете ми тази сурова преценка, днес повечето хора са във висша степен несръчни.
към текста >>
Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното
тяло
и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха.
Трябва да кажа, че един остатък от това недостатъчно включване, е налице при повечето от нашите съвременници. Според мен, простете ми тази сурова преценка, днес повечето хора са във висша степен несръчни. Хората не могат да станат сръчни. Трудно им е да станат сръчни. Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност.
Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха.
Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система. Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер.
към текста >>
Астралното
тяло
и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система.
Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност. Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха. Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система. Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите.
Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система.
Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност. Наслагването на мускули върху костите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази. Ако човек дори само мислено се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и костната система. И така, отсъствието на интерес при това дете е съществувало от самото начало.
към текста >>
За онези деца, които не могат да излязат от своето
тяло
, нито могат да вмъкнат в него душевната си същност, т.е.
Същественото е, че тук е налице една възможност: Чрез телесната обвивка духовно-душевната същност на човека да се свърже по правилния начин с външния свят. Нещата опират до това, че при работата с едно такова дете е нужно да се действува в две посоки. От една страна, трябва да се погрижим детето да получава възможно най-малко впечатления, но те да се асоциират. От друга страна, всичко, което му се преподава, да съдържа малко на брой елементи, но така, че то да е прегледно. А нещата стават прегледни поради това, че човек ги прави такива и зорко следи – същото се отнася и за другите деца – дали това, което детето трябва да върши, се съпровожда от неща, които засилват неговото внимание.
За онези деца, които не могат да излязат от своето тяло, нито могат да вмъкнат в него душевната си същност, т.е.
не могат да овладеят своя физически организъм, за тях е уместно да създадем такива предпоставки, че те да развият възможно най-голям интерес към света. Да предположим, че започваме да рисуваме (Рис. 13). Преди всичко, нека да не бъдем прекалено критични, ако децата – простете ми грубия израз, но и това се случва в нашите Валдорфски училища – направят някоя свинщина. Ако внимаваме всичко да остава чисто и подредено след свършването на часа, това би бил един погрешен принцип. Ние трябва да следим за нещо съвсем друго, а именно: Каквото и действие да извършват децата, то да бъде съпровождано от нашето внимание.
към текста >>
От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото
тяло
.
– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така общувате с детето, то вече влиза в разговор, докато по-рано само ръмжеше. Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски.
От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло.
Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти. – “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му.
към текста >>
– “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено
тяло
то му.
От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти.
– “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му.
Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него. Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много. Така то самò поражда подвижност в себе си. Това се постига не ако нещо му се набива в главата, а само чрез непрекъснато общуване.
към текста >>
От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното
тяло
и Азовата организация не могат да проникнат в това физическо и етерно
тяло
.
От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното тяло и Азовата организация не могат да проникнат в това физическо и етерно тяло.
Нужна е помощ; тя може да бъде също и от терапевтично естество. И на какво трябва да се помогне? На нервната система, доколкото тя е в основата на астралното тяло и Азовата организация. Как можем да постигнем това? Първоначално трябва да се обърнем към нервната система.
към текста >>
На нервната система, доколкото тя е в основата на астралното
тяло
и Азовата организация.
От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното тяло и Азовата организация не могат да проникнат в това физическо и етерно тяло. Нужна е помощ; тя може да бъде също и от терапевтично естество. И на какво трябва да се помогне?
На нервната система, доколкото тя е в основата на астралното тяло и Азовата организация.
Как можем да постигнем това? Първоначално трябва да се обърнем към нервната система. И по какъв начин? Ние имаме главно три начина за терапевтично въздействие върху човека: перорално, инжекционно, чрез вани и обтривания. Ако давате на човека нещо през устата, върху какво действува то?
към текста >>
Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното
тяло
, доколкото астралното
тяло
иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното
тяло
, е арсенът.
Ние имаме главно три начина за терапевтично въздействие върху човека: перорално, инжекционно, чрез вани и обтривания. Ако давате на човека нещо през устата, върху какво действува то? Общо взето, върху системата на веществообмяната. Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък.
Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът.
При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло. И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен. Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза.
към текста >>
При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално
тяло
просто се вмъква във физическото
тяло
.
Ако давате на човека нещо през устата, върху какво действува то? Общо взето, върху системата на веществообмяната. Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък. Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът.
При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло.
И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен. Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза. Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници.
към текста >>
И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото
тяло
, най-подходящи са ваните с арсен.
Общо взето, върху системата на веществообмяната. Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък. Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът. При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло.
И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен.
Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза. Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници. Така че лечението ще включва Hypophysis cerebri, вани с арсен и лечебна евритмия, за която вече стана дума.
към текста >>
Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното
тяло
.
Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък. Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът. При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло. И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен.
Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло.
И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза. Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници. Така че лечението ще включва Hypophysis cerebri, вани с арсен и лечебна евритмия, за която вече стана дума. Ако тези неща бъдат приложени заедно, при детето може да се очаква още по-голям напредък.
към текста >>
29.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Още от този факт Вие виждате, че астралното му
тяло
, с което трябва да се потопи в етерното
тяло
, не е наред.
Любимото му животно беше лъвът.
Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред.
Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно. За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло. Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми.
към текста >>
Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално
тяло
, при което, естествено, ако някоя част от астралното
тяло
остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество.
Любимото му животно беше лъвът. Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред. Винаги има някакви остатъци.
Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество.
Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно. За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло. Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми. Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм. Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното
тяло
не може напълно да се потопи във физическото
тяло
.
Любимото му животно беше лъвът. Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред. Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно.
За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло.
Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми. Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм. Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Защото животинската форма е това, което астралното
тяло
ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното
тяло
, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм.
Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно. За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло. Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми.
Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм.
Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото
тяло
.
Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно. За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло. Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми. Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм.
Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Защото сега е в сила неговото етерно
тяло
и това етерно
тяло
е извънредно силно приспособено към модела от първите седем години.
Вие виждате: тъкмо в тази жизнена епоха, която наричаме първа жизнена епоха, тоест от раждането до смяната на зъбите, физическата организация не работи както трябва. Тук Вие следва да си припомните това, което съм казвал относно физическата организация през първите седем години от живота. Фактически това е един унаследен организъм. Този организъм, с който детето разполага през първата епоха, е един унаследен организъм. Едва сега се проявява и неговата Азова организация, но и тя не е много склонна да се отклони от първоначалната си форма.
Защото сега е в сила неговото етерно тяло и това етерно тяло е извънредно силно приспособено към модела от първите седем години.
Детето закъснява със смяната на зъбите. При него тя още не е започнала. Така че изоставането може да се наблюдава също и тук.
към текста >>
Ние сме изправени пред едно сравнително слабо астрално
тяло
и една слаба Азова организация, които не могат да се справят с унаследения организъм.
В началото нека да се спрем на обективните данни от прегледа.
Ние сме изправени пред едно сравнително слабо астрално тяло и една слаба Азова организация, които не могат да се справят с унаследения организъм.
Обаче унаследеният организъм също изостава в своето развитие. Че детето се е родило четири седмици по-късно, може да бъде поставено под съмнение. Ако е така, това може да бъде последица от факта, че ембрионалният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено. И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки.
към текста >>
Става дума за една самодейна трупа, работеща с голям ентусиазъм, а това предполага изключително силно напрежение на майчиното астрално
тяло
, което се формира по такъв начин, че то работи не в посока на растежа, а в посока на интелектуалните способности.
Че детето се е родило четири седмици по-късно, може да бъде поставено под съмнение. Ако е така, това може да бъде последица от факта, че ембрионалният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено. И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки. Едно занимание, което определено е свързано с ентусиазъм и всеотдайност.
Става дума за една самодейна трупа, работеща с голям ентусиазъм, а това предполага изключително силно напрежение на майчиното астрално тяло, което се формира по такъв начин, че то работи не в посока на растежа, а в посока на интелектуалните способности.
Така още в ембрионалния период, когато се формира астралното тяло, е налице една изразена интелектуализация. Следователно, изправени сме пред една непълноценност, обусловена още през ембрионалния период.
към текста >>
Така още в ембрионалния период, когато се формира астралното
тяло
, е налице една изразена интелектуализация.
Ако е така, това може да бъде последица от факта, че ембрионалният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено. И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки. Едно занимание, което определено е свързано с ентусиазъм и всеотдайност. Става дума за една самодейна трупа, работеща с голям ентусиазъм, а това предполага изключително силно напрежение на майчиното астрално тяло, което се формира по такъв начин, че то работи не в посока на растежа, а в посока на интелектуалните способности.
Така още в ембрионалния период, когато се формира астралното тяло, е налице една изразена интелектуализация.
Следователно, изправени сме пред една непълноценност, обусловена още през ембрионалния период.
към текста >>
Вие виждате: астралното
тяло
е съвсем безсилно, през първите 4 години детето е апатично, то не развива нещо друго, освен чисто животинските инстинкти на физическия организъм, храни са лакомо и се научава да говори късно.
Сега въпросът се свежда до това, как да лекуваме едно такова дете, изоставащо в много области от своето развитие.
Вие виждате: астралното тяло е съвсем безсилно, през първите 4 години детето е апатично, то не развива нещо друго, освен чисто животинските инстинкти на физическия организъм, храни са лакомо и се научава да говори късно.
Да, и виждате ли, най-напред то произнася звука R.
към текста >>
И така, през първите години, астралното
тяло
и Азът имат за задача да регулират функциите на двигателно-веществообменния човек.
И така, през първите години, астралното тяло и Азът имат за задача да регулират функциите на двигателно-веществообменния човек.
Обаче астралното тяло е слабо и не може да изпълни тази задача; при него има две особености, които не бива да пропускате.
към текста >>
Обаче астралното
тяло
е слабо и не може да изпълни тази задача; при него има две особености, които не бива да пропускате.
И така, през първите години, астралното тяло и Азът имат за задача да регулират функциите на двигателно-веществообменния човек.
Обаче астралното тяло е слабо и не може да изпълни тази задача; при него има две особености, които не бива да пропускате.
към текста >>
Слабото астрално
тяло
обуславя и неравномерно протичащи разпадни процеси.
Виждате ли – аз не зная дали всички от Вас присъствуваха на моите лекции, в които аз се опитах да говоря за същинското значение на човешкия мозък – но с оглед на цялостното си устройство, човешкият организъм съдържа в себе си два основни процеса: градивни и разпадни. Разпадът винаги е свързан с продукти на отделянето. Те представляват остатъчни продукти от разпадните процеси. Да вземем например главата: тук на преден план изпъкват именно разпадните процеси, защото единствено върху тях може да се поддържа интелектуално-душевната дейност на човека.
Слабото астрално тяло обуславя и неравномерно протичащи разпадни процеси.
Разпадните продукти не се отделят равномерно, те се отлагат в организма и се втвърдяват повече от необходимото. Въпреки че тук нямаме истинска хидроцефалия, все пак виждаме една глава, носеща в себе си един прекалено мек мозък. Сега да погледнем огледалния образ на мозъка, а именно: съдържанието на червата. Тук нещата също не са наред. Чревната дейност никога не може да е наред при такива обстоятелства.
към текста >>
Бих искал само да допълня, че детето върши тези говорни упражнения вече четири години, и Вие трябва да знаете, че говорните упражнения винаги се правят в прав и в обратен ред, защото по този начин те регулират и хармонизират връзката между астралното и етерното
тяло
.
При това дете се наблюдава и известно неприличие в психичната му нагласа към външния свят. Ако изискате от него нещо, което то разбира, детето само ще се ухили и няма да направи нищо. Сега да разгледаме този случай по-нататък.
Бих искал само да допълня, че детето върши тези говорни упражнения вече четири години, и Вие трябва да знаете, че говорните упражнения винаги се правят в прав и в обратен ред, защото по този начин те регулират и хармонизират връзката между астралното и етерното тяло.
към текста >>
После детето получава силни мускулни потрепвания в лявата половина на
тяло
то, следвани от обръщане на очите вляво; накрая детето е много изтощено, честно повръща.
По-късно отново ще се върнем към този период. Но нещата едва ли са били точно такива, защото на 3-годишна възраст детето внезапно се разболяло с висока температура и гърч през нощта, който продължил кратко. Впоследствие гърчовете зачестили, по правило нощем, а после средно по един на всеки три месеца – това е доста характерно за гърчовете, които обсъждаме – като след 4-та година те изчезват. До тогава, организмът не е достатъчно напреднал, за да отблъсква навътре астралната организация, така че определени органи, като един вид стени, отблъскват навътре астралната организация. Тези пристъпи се съпровождат с пълна загуба на съзнание.
После детето получава силни мускулни потрепвания в лявата половина на тялото, следвани от обръщане на очите вляво; накрая детето е много изтощено, честно повръща.
към текста >>
Вие знаете, че лявата половина на
тяло
то е малко по-слаба от дясната.
Вие знаете, че лявата половина на тялото е малко по-слаба от дясната.
Ето защо в нашия случай астралното тяло, което иска да се освободи, след като гърчът е приключил, се отклонява към послабата част (Рис. 14), което се изразява в това, че очите се обръщат на ляво. Според лекари от Йена – преди около една година, през Януари? – детето се разболява от менингит; тогава то прави тежък пристъп, предшестван от стомашни болки и треска. След 14 дни, когато то вече е добре, се появява левостранна парализа на крайниците – един много характерен симптом, чието обяснение е много просто.
към текста >>
Ето защо в нашия случай астралното
тяло
, което иска да се освободи, след като гърчът е приключил, се отклонява към послабата част (Рис.
Вие знаете, че лявата половина на тялото е малко по-слаба от дясната.
Ето защо в нашия случай астралното тяло, което иска да се освободи, след като гърчът е приключил, се отклонява към послабата част (Рис.
14), което се изразява в това, че очите се обръщат на ляво. Според лекари от Йена – преди около една година, през Януари? – детето се разболява от менингит; тогава то прави тежък пристъп, предшестван от стомашни болки и треска. След 14 дни, когато то вече е добре, се появява левостранна парализа на крайниците – един много характерен симптом, чието обяснение е много просто. Вече стана дума, че след като преодолява напрежението, детето иска да освободи астралното тяло и там, където това се случва, то усеща една вътрешна празнота; после се появяват конвулсиите и астралното тяло се отклонява вляво.
към текста >>
Вече стана дума, че след като преодолява напрежението, детето иска да освободи астралното
тяло
и там, където това се случва, то усеща една вътрешна празнота; после се появяват конвулсиите и астралното
тяло
се отклонява вляво.
Ето защо в нашия случай астралното тяло, което иска да се освободи, след като гърчът е приключил, се отклонява към послабата част (Рис. 14), което се изразява в това, че очите се обръщат на ляво. Според лекари от Йена – преди около една година, през Януари? – детето се разболява от менингит; тогава то прави тежък пристъп, предшестван от стомашни болки и треска. След 14 дни, когато то вече е добре, се появява левостранна парализа на крайниците – един много характерен симптом, чието обяснение е много просто.
Вече стана дума, че след като преодолява напрежението, детето иска да освободи астралното тяло и там, където това се случва, то усеща една вътрешна празнота; после се появяват конвулсиите и астралното тяло се отклонява вляво.
към текста >>
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто
тяло
е вече отдавна изградено,
тяло
то, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на организма е вече в упадък поради неразумния живот на майката през бременността и злоупотребата с алкохол.
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто тяло е вече отдавна изградено, тялото, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на организма е вече в упадък поради неразумния живот на майката през бременността и злоупотребата с алкохол.
От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото тяло-модел е било изградено изключително неправилно. Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона. Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения.
към текста >>
От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото
тяло
-модел е било изградено изключително неправилно.
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто тяло е вече отдавна изградено, тялото, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на организма е вече в упадък поради неразумния живот на майката през бременността и злоупотребата с алкохол.
От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото тяло-модел е било изградено изключително неправилно.
Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона. Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения. Във всеки случай, сравнително рано детето е усетило потребност да говори, понеже астралната и Азовата организация фактически пробиват в областта на гърлото и устата.
към текста >>
После, след като детето е станало на 3 години – половината на първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели на ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното
тяло
, действащи от областта на главата, не могат да работят правилно.
После, след като детето е станало на 3 години – половината на първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели на ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното тяло, действащи от областта на главата, не могат да работят правилно.
Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел.
към текста >>
Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното
тяло
, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме.
Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел.
Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме.
За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация. Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>
Това е така, защото ако това астрално
тяло
не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел. Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме. За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация.
Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>
Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално
тяло
, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално
тяло
, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна.
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно растение, неговите корени ще действуват главно в организацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16). Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек.
Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна.
Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло. Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло. Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие. От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност.
към текста >>
Киселинността действува особено силно върху астралното
тяло
.
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно растение, неговите корени ще действуват главно в организацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16). Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек. Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо.
Киселинността действува особено силно върху астралното тяло.
Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло. Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие. От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност. Обаче тези нарушения са само един симптом, показващ, че тази нередност, която обсъждаме, се разпростира върху целия веществообмен. Тъкмо в тази нередност се състои и цялото заболяване; тази нередност поражда и отделните симптоми, така че, естествено, всеки нов пристъп може да се съпровожда от стомашни оплаквания.
към текста >>
Ако астралното
тяло
навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото
тяло
.
Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек. Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло.
Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло.
Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие. От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност. Обаче тези нарушения са само един симптом, показващ, че тази нередност, която обсъждаме, се разпростира върху целия веществообмен. Тъкмо в тази нередност се състои и цялото заболяване; тази нередност поражда и отделните симптоми, така че, естествено, всеки нов пристъп може да се съпровожда от стомашни оплаквания.
към текста >>
Но ако астралното
тяло
не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие.
Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек. Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло. Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло.
Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие.
От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност. Обаче тези нарушения са само един симптом, показващ, че тази нередност, която обсъждаме, се разпростира върху целия веществообмен. Тъкмо в тази нередност се състои и цялото заболяване; тази нередност поражда и отделните симптоми, така че, естествено, всеки нов пристъп може да се съпровожда от стомашни оплаквания.
към текста >>
Защото точно тогава астралното
тяло
започва своя обратен път към физическото
тяло
и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването?
Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм.
И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото. Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко. Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия. Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>
Ако после неговото астрално
тяло
изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването? Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм. И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото.
Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко.
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия. Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното
тяло
не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното
тяло
поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването? Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм. И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото. Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко.
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия.
Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>
Виждате ли, в един такъв случай нещата опират главно до това, да отнемем от твърде самостоятелното и силно астрално
тяло
всяка възможност да развива сили, които му пречат да се приспособи към етерното и физическо
тяло
.
Виждате ли, в един такъв случай нещата опират главно до това, да отнемем от твърде самостоятелното и силно астрално тяло всяка възможност да развива сили, които му пречат да се приспособи към етерното и физическо тяло.
И сега, веднага след като сме станали свидетели на днешното поведение на детето, първото нещо, което трябва да направим е да му отнемем играчките! Защото за него играчките са истинска душевна отрова. Неговата фантазия трябва да се насърчава от природата, а не от готови изделия. Нека стимулираме рисуването и най-вече изнамирането на различни форми, обработката на дърво и така нататък. Дайте му парче дърво и го накарайте да издялка от него една човешка фигура.
към текста >>
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното
тяло
; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин.
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното тяло; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин.
Оттук идва и леката склонност към деформации. Когато астралното тяло потъва навътре в организма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна. В резултат на това възниква и опасност от левостранна парализа. В тази възраст, ако е лека, тя остава без големи последици.
към текста >>
Когато астралното
тяло
потъва навътре в организма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна.
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното тяло; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин. Оттук идва и леката склонност към деформации.
Когато астралното тяло потъва навътре в организма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна.
В резултат на това възниква и опасност от левостранна парализа. В тази възраст, ако е лека, тя остава без големи последици.
към текста >>
Евритмичните упражнения при него трябва да се провеждат така, че да не се ограничаваме с отделните звуци, а да насърчаваме всичко, което привежда крайниците в движение, да подпомагаме усилията на крайниците, които формират астралното
тяло
.
После следва да започнат занятията според методиката в нашите Валдорфски училища, независимо колко бързо напредва детето; така или иначе преподаването трябва да продължи.
Евритмичните упражнения при него трябва да се провеждат така, че да не се ограничаваме с отделните звуци, а да насърчаваме всичко, което привежда крайниците в движение, да подпомагаме усилията на крайниците, които формират астралното тяло.
Дете като него, самò работи за своя напредък.
към текста >>
Замислете се само: Както то изостава и остава малко в своето физическо
тяло
, в същата степен се уголемява и неговото астрално
тяло
, без да се постига никаква хармония с физическата организация.
Напротив, извънредно трудно е да лекуваме дете като предишното, защото в себе си, бих казал, то носи един малък демон.
Замислете се само: Както то изостава и остава малко в своето физическо тяло, в същата степен се уголемява и неговото астрално тяло, без да се постига никаква хармония с физическата организация.
В своето астрално тяло детето, без да знае, се проявява като един превъзходен актьор. Ако би било възможно едностранчиво обучение и ако, примерно, театралното обучение би се поверило не само на един човек, а на цял колектив, който да има специални задачи, тогава това дете, в което е скрито едно малко шило, би могло да се използва за представяне на звука R, или на сродни нему звуци. Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже.
към текста >>
В своето астрално
тяло
детето, без да знае, се проявява като един превъзходен актьор.
Напротив, извънредно трудно е да лекуваме дете като предишното, защото в себе си, бих казал, то носи един малък демон. Замислете се само: Както то изостава и остава малко в своето физическо тяло, в същата степен се уголемява и неговото астрално тяло, без да се постига никаква хармония с физическата организация.
В своето астрално тяло детето, без да знае, се проявява като един превъзходен актьор.
Ако би било възможно едностранчиво обучение и ако, примерно, театралното обучение би се поверило не само на един човек, а на цял колектив, който да има специални задачи, тогава това дете, в което е скрито едно малко шило, би могло да се използва за представяне на звука R, или на сродни нему звуци. Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже. От другата страна е превъзходният актьор, който се премята през глава, кара колело и така нататък, въпреки че уж лениво се разхожда наоколо.
към текста >>
Всичко, което се опитваме да правим с физическото
тяло
– без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото
тяло
и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално
тяло
.
Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже. От другата страна е превъзходният актьор, който се премята през глава, кара колело и така нататък, въпреки че уж лениво се разхожда наоколо. Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на обучение.
Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло.
Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото тяло. Напротив. Защото с Вас би могло да се случи нещо подобно на това, което се е случило с чирака на магьосника, когато той разцепва метлата, за да се получат две метли. Вие ще се приближите до него, ако още повече засилите неговата подвижност. Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално тяло.
към текста >>
Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото
тяло
. Напротив.
Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже. От другата страна е превъзходният актьор, който се премята през глава, кара колело и така нататък, въпреки че уж лениво се разхожда наоколо. Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на обучение. Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло.
Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото тяло. Напротив.
Защото с Вас би могло да се случи нещо подобно на това, което се е случило с чирака на магьосника, когато той разцепва метлата, за да се получат две метли. Вие ще се приближите до него, ако още повече засилите неговата подвижност. Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално тяло.
към текста >>
Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално
тяло
.
Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на обучение. Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло. Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото тяло. Напротив. Защото с Вас би могло да се случи нещо подобно на това, което се е случило с чирака на магьосника, когато той разцепва метлата, за да се получат две метли. Вие ще се приближите до него, ако още повече засилите неговата подвижност.
Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално тяло.
към текста >>
Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално
тяло
– така че този организъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
И как да насочим възпитанието на това дете? Възпитанието трябва да се организира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото. Обикновено, когато учителят преподава нещо, той обръща голямо внимание на това, да се получи едно драматично нарастване на повествованието. При това дете нарастването трябва да се редува с едно отслабване на напрежението. И този принцип следва да се разпростре върху всички форми на преподаване.
Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално тяло – така че този организъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
към текста >>
И по време на цялата тази дейност, докато Вие смекчавате напрежението, астралното
тяло
непрекъснато показва тенденцията да се нагажда към физическото
тяло
.
И когато доведете историята до нейната кулминация, когато се ориентирате в тази подсъзнателна астрална организация, тогава се опитайте да върнете нещата назад. На първо време се опитайте да принизите и осмеете нещо от историята, каквото и да е то, така че да развалите удоволствието. На главния герой, от когото детето се възхищава, окачете някаква дрънкулка. Или кажете: Добре, щом върши такива подвизи, героят винаги ще е принуден да се секне! Или превърнете драматичната кулминация в нещо, което буди насмешка, а после продължавайте с историята, докато всичко се превърне в един въздушен балон; обаче не и така, че да разваляте радостта на детето; даже и като въздушен балон, историята трябва да носи радост на детето.
И по време на цялата тази дейност, докато Вие смекчавате напрежението, астралното тяло непрекъснато показва тенденцията да се нагажда към физическото тяло.
Ако имате достатъчно търпение да се занимавате с едно такова дете по такъв начин, че сам да станете поет, а после така да иронизирате повествованието, че нищо да не остане от него, тогава Вие ще постигнете следното: на деветата, десетата година детето ще се приближи до един растеж, нормален за тази възраст. Това е едно голямо постижение. И резултатът е този, че прекалено фантастният цялостен организъм, формиран още през ембрионалния период, може да претърпи едно обратно развитие. Благодарение на това, което вършите, много от симптомите ще изчезнат. Нашата безпомощност при такива явления се корени в това, че директно се заемаме със самите тях.
към текста >>
30.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата организация и астралното
тяло
да навлязат в етерно-физическия организъм.
При раждането си детето не показва никакви особености. Следователно, при раждането и непосредствено след него ние не отчитаме никакви особености, понеже ембрионалният период е протекъл нормално. Отклоненията започват след началото на белодробното дишане. Пъпната връв била увита около шията; в околоплодните води имало мекониум. Детето тежало 250 фунта; забележете, че 14 дни след раждането то получава гърчове.
Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата организация и астралното тяло да навлязат в етерно-физическия организъм.
И така, детето сгърчва ръцете си и посинява. Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото тяло. Когато е силно подчертана, тя приема особени форми. Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация. Гърчът възниква по-късно.
към текста >>
Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото
тяло
.
Отклоненията започват след началото на белодробното дишане. Пъпната връв била увита около шията; в околоплодните води имало мекониум. Детето тежало 250 фунта; забележете, че 14 дни след раждането то получава гърчове. Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата организация и астралното тяло да навлязат в етерно-физическия организъм. И така, детето сгърчва ръцете си и посинява.
Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото тяло.
Когато е силно подчертана, тя приема особени форми. Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация. Гърчът възниква по-късно. През първата половин година развитието протича нормално. Естествено, то не е протичало съвсем нормално, но тогава нарушеното съотношение между главата и крайниците все още е било незабележимо.
към текста >>
Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното
тяло
е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното
тяло
и Азовата организация.
Детето тежало 250 фунта; забележете, че 14 дни след раждането то получава гърчове. Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата организация и астралното тяло да навлязат в етерно-физическия организъм. И така, детето сгърчва ръцете си и посинява. Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото тяло. Когато е силно подчертана, тя приема особени форми.
Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация.
Гърчът възниква по-късно. През първата половин година развитието протича нормално. Естествено, то не е протичало съвсем нормално, но тогава нарушеното съотношение между главата и крайниците все още е било незабележимо. Детето е било кърмено. При раждането главата е била впечатляващо малка, което означава, че причината не следва да бъде търсена главно в някаква слабост на нервно-сетивната организация.
към текста >>
Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално
тяло
– тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното
тяло
на майката.
Сега нещата се свеждат до следното: опирайки се на наличните факти – естествено, тук найважното е непосредственото наблюдение, но също и духовното съзерцание – да преминем към духовното разглеждане на случая.
Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката.
Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло. След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
към текста >>
През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално
тяло
.
Сега нещата се свеждат до следното: опирайки се на наличните факти – естествено, тук найважното е непосредственото наблюдение, но също и духовното съзерцание – да преминем към духовното разглеждане на случая. Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката. Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие.
През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло.
След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период. Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно.
към текста >>
След раждането, астралното
тяло
на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката. Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло.
След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно. Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация.
към текста >>
Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното
тяло
е много сходно с развитието през ембрионалния период.
Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло. След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период.
Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно. Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация.
към текста >>
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко
тяло
.
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко тяло.
Впрочем, тази мощна организация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили. Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси.
към текста >>
Когато човешките сили на майчиното
тяло
, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период.
Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие.
Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период.
Те вземат надмощие над другите сили, които иначе детето ползва с оглед на земното си развитие, тоест за развитието на двигателно-веществообменната система. Последиците от това са напълно ясни. Ако детето би останало по-дълго време в майчиното тяло – това е една абсурдна хипотеза – ако то би престояло там по-дълго от 10 лунарни месеца, тогава главата непрекъснато би нараствала, а крайниците биха останали недоразвити. Там са осигурени условия за развитие на извънземните, космическите сили.
към текста >>
Ако детето би останало по-дълго време в майчиното
тяло
– това е една абсурдна хипотеза – ако то би престояло там по-дълго от 10 лунарни месеца, тогава главата непрекъснато би нараствала, а крайниците биха останали недоразвити.
Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие. Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период. Те вземат надмощие над другите сили, които иначе детето ползва с оглед на земното си развитие, тоест за развитието на двигателно-веществообменната система. Последиците от това са напълно ясни.
Ако детето би останало по-дълго време в майчиното тяло – това е една абсурдна хипотеза – ако то би престояло там по-дълго от 10 лунарни месеца, тогава главата непрекъснато би нараствала, а крайниците биха останали недоразвити.
Там са осигурени условия за развитие на извънземните, космическите сили.
към текста >>
Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в
тяло
то си.
И тук трябва да посоча нещо твърде странно, всъщност потресаващо, а именно, че в момента, когато трябваше да обсъждаме този случай, се получи телеграма за смъртта на бащата, причинена от сърдечен инфаркт. Нека да си припомним и още една подробност от анамнезата. Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително.
Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си.
От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период. Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>
Духовното изследване показва изключително силно развити части на астралното
тяло
, най-вече тук вляво; иначе външно Вие няма да намерите други особености.
Сега момчето е пред нас и Ви моля да обърнете внимание, как тук (слепоочията) главовата организация е един вид притисната, а тук, отзад, нещата се променят.
Духовното изследване показва изключително силно развити части на астралното тяло, най-вече тук вляво; иначе външно Вие няма да намерите други особености.
към текста >>
Вие виждате, че абнормното тук се състои в това, че в тази посока детето вече има една слаба организация, но тази слаба организация се проявява тогава, когато астралното
тяло
е включено в детския организъм, а не изключено от него.
До седмия месец кърмено редовно. Проходило на една година. Това е относително рано, но не е някакво изключение. Научило се да говори навреме. Развитието протичало нормално, на година и половина детето престанало да се напикава в леглото; случвало се много рядко, само през деня.
Вие виждате, че абнормното тук се състои в това, че в тази посока детето вече има една слаба организация, но тази слаба организация се проявява тогава, когато астралното тяло е включено в детския организъм, а не изключено от него.
Преди година и половина, когато е било на три години и половина – моля Ви да запомните тази подробност, понеже този момент е точно половината от седемгодишния период и е от голямо значение, както и съответствуващия момент през втората епоха между 7-та и 14-та година – детето получава пристъп с висока температура и главоболие, последвани от дребна шарка; още тогава е налице предразположеност към боледуване. От тогава детето е много раздразнително; по същото време майката преболедувала от грип и също станала раздразнителна. Налице е един паралелизъм между майката и детето. Апетитът на детето е винаги слаб, но въпреки това то е стегнато, енергично, с добре развита система на крайниците. Както знаете, субстанциално системата на крайниците се изгражда не от хранителните вещества, а от Космоса по обиколния път чрез дишането и сетивната дейност.
към текста >>
31.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От духовна гледна точка, нещата при един такъв клептоман се свеждат до това, което вчера аз принципно охарактеризирах, а именно, че поради различни препятствия, намиращи се в астралното
тяло
, то не може да намери достъп до това, което във външния свят съществува като способност за преценяване.
Вие си спомняте вчерашния случай, едно 12-годишно момче, което аз трябваше да Ви представя като клептоман.
От духовна гледна точка, нещата при един такъв клептоман се свеждат до това, което вчера аз принципно охарактеризирах, а именно, че поради различни препятствия, намиращи се в астралното тяло, то не може да намери достъп до това, което във външния свят съществува като способност за преценяване.
Сега си представете, че всичко, което се отнася до моралността, което включва в своите понятийни формации морални импулси, всичко то се проявява единствено в хода на земното съществувание. И за да не бъдем погрешно разбрани от повърхностното мислене на мнозина наши съвременници, бихме могли да кажем: Там, където Земята престава да съществува, където Вие навлизате в свръхсетивния свят, там вече няма морални преценки в общоприетия земен смисъл, понеже там моралното се разбира от само себе си. Моралните преценки започват едва там, където трябва да се избира между доброто и злото. Напротив, за духовния свят доброто и злото са просто една характерова особеност. Има добри същества, има и лоши същества.
към текста >>
При едно такова заболяване, каквото е клептоманията, съответният човек не може да напредва в развитието на своето астрално
тяло
, понеже то има споменатите вече дефекти, така че се затруднява и изграждането на моралните преценки.
Моралните преценки започват едва там, където трябва да се избира между доброто и злото. Напротив, за духовния свят доброто и злото са просто една характерова особеност. Има добри същества, има и лоши същества. Както при лъва няма смисъл да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв смисъл да говорим за „добро” и „зло”. Становището за „да” или „не” има смисъл само в моралното обкръжение на живите човешки същества.
При едно такова заболяване, каквото е клептоманията, съответният човек не може да напредва в развитието на своето астрално тяло, понеже то има споменатите вече дефекти, така че се затруднява и изграждането на моралните преценки.
Ето защо, когато едно такова дете съзре нещо, което предизвиква особен интерес у него, то не вижда никаква причина, за да не си го присвои. То просто не разбира, че даден предмет може да принадлежи някому, че съждението: „Аз притежавам” изобщо има някакъв смисъл. То далеч не навлиза със свето астрално тяло във физическия свят до такава степен, че моралните преценки да имат някакъв смисъл за него.
към текста >>
То далеч не навлиза със свето астрално
тяло
във физическия свят до такава степен, че моралните преценки да имат някакъв смисъл за него.
Както при лъва няма смисъл да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв смисъл да говорим за „добро” и „зло”. Становището за „да” или „не” има смисъл само в моралното обкръжение на живите човешки същества. При едно такова заболяване, каквото е клептоманията, съответният човек не може да напредва в развитието на своето астрално тяло, понеже то има споменатите вече дефекти, така че се затруднява и изграждането на моралните преценки. Ето защо, когато едно такова дете съзре нещо, което предизвиква особен интерес у него, то не вижда никаква причина, за да не си го присвои. То просто не разбира, че даден предмет може да принадлежи някому, че съждението: „Аз притежавам” изобщо има някакъв смисъл.
То далеч не навлиза със свето астрално тяло във физическия свят до такава степен, че моралните преценки да имат някакъв смисъл за него.
към текста >>
Неговото астрално
тяло
не е проникнало навътре във волевата област, а малко или много е останало във интелектуалната сфера, което се изразява в това, че органите на волята остават недоразвити.
Следователно, ако Вие виждате една зелена повърхност, там далтонистът по отношение на червения цвят ще вижда една синя повърхност. Далтонистът по отношение на синия цвят ще нарисува гората с червени дървета. Както при далтонизма няма смисъл да се говори за цветове, така и във висшите светове няма смисъл да се говори за притежание и непритежание. Едно такова момче не може да навлезе във физическия свят до такава степен, че да е в състояние да свърже своите представи с това, което лежи в основите на собствеността. За него най-съществен е актът на откривателството, на изнамирането; за него найважно е усещането: „Това ме изненадва, това ме интересува.” И тук размахът на неговите представи свършва.
Неговото астрално тяло не е проникнало навътре във волевата област, а малко или много е останало във интелектуалната сфера, което се изразява в това, че органите на волята остават недоразвити.
Последицата е тази, че то насочва и прилага във волята това, което е добро само в областта на интелекта. Ако този недостатък се прояви само в областта на интелекта, децата стават малоумни; ако същият недостатък се прояви в областта на волята, децата стават клептомани.
към текста >>
Когато едно малко
тяло
носи обичайната за възрастния глава, тогава тази глава фактически се явява голяма.
Защото, пред какво всъщност сме изправени? Изправени сме пред една повишена възбудимост и раздразнителност на нервно-сетивната система. Само така можем да си обясним необичайното уголемяване на главата. И така, имаме една повишена възбудимост на нервно-сетивната система, довела до уголемяване на главата. Но тук следва да имаме предвид относителните, а не абсолютните числа.
Когато едно малко тяло носи обичайната за възрастния глава, тогава тази глава фактически се явява голяма.
Това също следва да имаме предвид, когато не сме изправени пред някакъв абнормен случай. Но детето е абнормно. При него е налице голяма свръхчувствителност и възбудимост на нервно-сетивната система, породени от онези обстоятелства, за които говорих вчера във връзка с ембрионалното развитие и с въздействието от страна на бащата и майката.
към текста >>
Вие знаете, че вечер астралното
тяло
е свързано по съвсем друг начин с физическото
тяло
, отколкото сутрин.
Но сега нека да уточня по-нататъшните наблюдения. Първоначално ние установихме, че по време на инжекционния курс температурата спадна. Скоро след това констатирахме, че обиколката на главата се увеличи, през деня детето спеше, а през нощта плачеше. Но това се промени след като започнахме да прилагаме макови бани вечер. Изпражненията станаха твърди; имаше разлика дали маковите бани се правят денем или нощем.
Вие знаете, че вечер астралното тяло е свързано по съвсем друг начин с физическото тяло, отколкото сутрин.
към текста >>
Главата може би ще се е уголемила три и половина пъти, а останалото
тяло
шест пъти.
Случаят е твърде особен и аз трябва да заявя, че лично за мен той е изключително интересен. Защото всеки път, когато се замисля за това дете, или когато го видя, аз си го представям не само в настоящия момент, а и примерно 30 години по-късно. И, нали така, тогава бихме имали едно шесткратно увеличение.
Главата може би ще се е уголемила три и половина пъти, а останалото тяло шест пъти.
Тогава бих имал пред себе си човека, когото съм познавал още като дете, бидейки на шест години. Ние общувахме с него, детето винаги идваше на походите. Той трябваше да се придвижва с патерици, защото тялото му не беше в състояние да носи главата. Мускулатурата на долните крайници беше недоразвита, главата беше огромна. Накратко, той си оставаше един тридесетгодишен ембрион.
към текста >>
Той трябваше да се придвижва с патерици, защото
тяло
то му не беше в състояние да носи главата.
Защото всеки път, когато се замисля за това дете, или когато го видя, аз си го представям не само в настоящия момент, а и примерно 30 години по-късно. И, нали така, тогава бихме имали едно шесткратно увеличение. Главата може би ще се е уголемила три и половина пъти, а останалото тяло шест пъти. Тогава бих имал пред себе си човека, когото съм познавал още като дете, бидейки на шест години. Ние общувахме с него, детето винаги идваше на походите.
Той трябваше да се придвижва с патерици, защото тялото му не беше в състояние да носи главата.
Мускулатурата на долните крайници беше недоразвита, главата беше огромна. Накратко, той си оставаше един тридесетгодишен ембрион. Той ми правеше силно впечатление с това, че беше невероятно умен. Аз с удоволствие беседвах с него. Разбира се, една такава деформация има голямо въздействие върху душата, особено когато си на седем или осем години.
към текста >>
Както често се случва, ние имаме пред себе си едно нормално-абнормно дете и тук преди всичко трябва да се погрижим за това, астралното
тяло
да бъде така формирано, че то да обхваща етерното и физическото
тяло
по един хармоничен начин.
Както често се случва, ние имаме пред себе си едно нормално-абнормно дете и тук преди всичко трябва да се погрижим за това, астралното тяло да бъде така формирано, че то да обхваща етерното и физическото тяло по един хармоничен начин.
Обикновено това донякъде се постига външно с арсенови бани, а понякога и с вътрешно приемане на арсен. Той хармонизира отношенията между астралното, етерното и физическото тяло. За да подобрим действието на арсена, можем да добавим компреси с горчица върху стъпалата, преди и след банята, като се използва настърган хрян. Но тук аз напомням, че хрянът за компреси трябва да бъде настърган непосредствено преди неговата употреба. Ако престои настърган, той губи действието си.
към текста >>
Той хармонизира отношенията между астралното, етерното и физическото
тяло
.
Както често се случва, ние имаме пред себе си едно нормално-абнормно дете и тук преди всичко трябва да се погрижим за това, астралното тяло да бъде така формирано, че то да обхваща етерното и физическото тяло по един хармоничен начин. Обикновено това донякъде се постига външно с арсенови бани, а понякога и с вътрешно приемане на арсен.
Той хармонизира отношенията между астралното, етерното и физическото тяло.
За да подобрим действието на арсена, можем да добавим компреси с горчица върху стъпалата, преди и след банята, като се използва настърган хрян. Но тук аз напомням, че хрянът за компреси трябва да бъде настърган непосредствено преди неговата употреба. Ако престои настърган, той губи действието си.
към текста >>
Необходими са усет и дарба за наблюдение, както и ясно съзнание, че душевната патология включва определени симптоми, показващи какво точно се случва с детето и в какви съотношения се намират етерното
тяло
, астралното
тяло
, Азовата организация и така нататък.
Ето как аз Ви посочих принципно как да се отнасяме към душевното здраве на такива деца.
Необходими са усет и дарба за наблюдение, както и ясно съзнание, че душевната патология включва определени симптоми, показващи какво точно се случва с детето и в какви съотношения се намират етерното тяло, астралното тяло, Азовата организация и така нататък.
Защо казвам: и така нататък? Защото, както знаете, в човешкото същество ние различаваме:
към текста >>
1. Физическо
тяло
1. Физическо тяло
към текста >>
2. Етерно
тяло
2. Етерно тяло
към текста >>
3. Астрално
тяло
3. Астрално тяло
към текста >>
32.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално
тяло
то не може да проникне във физическото
тяло
.
Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално тяло то не може да проникне във физическото тяло.
Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст. Преди това Вие не сте го познавали и то идва при Вас, когато е на 16 години, нали така? Следователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство. Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа. Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно.
към текста >>
Само че за да се справи, му трябваше по-голям период от време, което означава, че неговото етерно и физическо
тяло
веднага се възпротивяват, те не разгръщат своите функции, въпреки че възможностите са налице.
И така, Вие видяхте, че момчето успя да реши задачата, но не веднага. То се зарадва много, когато я реши, особено след като му бях казал, че трябва да се справи за час и половина. Вие ясно видяхте на какво е способно то. Всички сили на неговото същество се включиха в работата.
Само че за да се справи, му трябваше по-голям период от време, което означава, че неговото етерно и физическо тяло веднага се възпротивяват, те не разгръщат своите функции, въпреки че възможностите са налице.
към текста >>
Ако обаче нещо трябва да се пренесе в системата веществообмен-крайници, тогава неговото етерно и физическо
тяло
веднага оказват мощна съпротива.
Вие видяхте, че то дойде със своя малък „Кодак” и поиска да ни фотографира, което направи много старателно и с дълбок интерес. После се опитах да му кажа, че може да направи още една снимка. Но за тази цел то би трябвало да смени лентата, което би надхвърлило нещата, които непосредствено го интересуват. Ето защо момчето се възпротиви и не поиска да смени лентата. Ако нещо пробуди интереса му, то изцяло се насочва към него.
Ако обаче нещо трябва да се пренесе в системата веществообмен-крайници, тогава неговото етерно и физическо тяло веднага оказват мощна съпротива.
И тъкмо тук е необходима намесата – въпреки че в тази възраст това е по-трудно, отколкото в една по-ранна възраст – на педагогическата терапия, което изисква да се тръгне от нещата, към които изпитва определени интереси и впоследствие кръгът на тези интереси да се разширява във всички посоки. С това момче може да се постигне твърде много, ако се вземат предвид здравите инстинкти, които то въпреки всичко носи в себе си. Винаги може да се установи, че здравите инстинкти са налице дори и при абнормните деца. Ако вниманието на въпросното момче се насочи към такива неща, които изискват сръчност, кръгът на интересите му веднага се разширява.
към текста >>
Ето защо, ако силите на тези растения бъдат включени в ритмичния организъм, те допринасят за хармонията между астралното и етерното
тяло
.
Тъй като тук преобладава листната маса, липсва и свързаност със Земята. От друга страна, тук липсва също и интензивна свързаност с Космоса. При водораслите съществуват отношения главно към онова, което протича във водния и въздушния елемент, и то непосредствено в земната повърхност. Водораслите и гъбите са такива растения, които изцяло са потопени във взаимодействията между въздуха и водния елемент. Една важна особеност при тези растения е тази, че те показват едно силно привличане към съвсем незначителни количества сяра, която днес е широко разпространена, както във водата, така и във въздушния елемент.
Ето защо, ако силите на тези растения бъдат включени в ритмичния организъм, те допринасят за хармонията между астралното и етерното тяло.
А точно тя липсва при едно такова момче.
към текста >>
Нека да припомним, че тук имаме работа с едно смущение, произтичащо от това, че Азовата организация ангажира твърде силно астралното
тяло
и му пречи да се свърже с етерното
тяло
, и в случая е уместно да прибегнем до гъбите.
Нека да припомним, че тук имаме работа с едно смущение, произтичащо от това, че Азовата организация ангажира твърде силно астралното тяло и му пречи да се свърже с етерното тяло, и в случая е уместно да прибегнем до гъбите.
А към водораслите, които стоят по-близо до обикновените растения, ще прибегнем тогава, когато физическото тяло и етерното тяло отказват да пропуснат астралното тяло, когато дисхармонията произлиза от обстоятелството, че в етерното тяло възниква един вид съпротивление, а от страна на Азовата организация липсват достатъчно сили на привличане.
към текста >>
А към водораслите, които стоят по-близо до обикновените растения, ще прибегнем тогава, когато физическото
тяло
и етерното
тяло
отказват да пропуснат астралното
тяло
, когато дисхармонията произлиза от обстоятелството, че в етерното
тяло
възниква един вид съпротивление, а от страна на Азовата организация липсват достатъчно сили на привличане.
Нека да припомним, че тук имаме работа с едно смущение, произтичащо от това, че Азовата организация ангажира твърде силно астралното тяло и му пречи да се свърже с етерното тяло, и в случая е уместно да прибегнем до гъбите.
А към водораслите, които стоят по-близо до обикновените растения, ще прибегнем тогава, когато физическото тяло и етерното тяло отказват да пропуснат астралното тяло, когато дисхармонията произлиза от обстоятелството, че в етерното тяло възниква един вид съпротивление, а от страна на Азовата организация липсват достатъчно сили на привличане.
към текста >>
Вие загатнахте, че между 3-та и 4-та година вероятно се е случило нещо особено, засягащо астралното
тяло
, което е довело да силни сърбежи.
С.: Аз видях момичето само веднъж, едно момиче с подути устни.
Вие загатнахте, че между 3-та и 4-та година вероятно се е случило нещо особено, засягащо астралното тяло, което е довело да силни сърбежи.
Беше препоръчана терапия с никотинови клизми, а при липса на подобрение – никотинови инжекции. Сега момичето е на 15 години.
към текста >>
Когато астралното
тяло
не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната.
И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната организация не е достатъчно интензивно включена в цялостния организъм. Това се вижда още от пръв поглед. Преди всичко, астралната организация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък.
Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната.
Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст. Аз вече посочих, че между 3-та и 4-та година от живота на момичето вероятно е имало някакво усложнение.
към текста >>
Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на
тяло
то.
При човека това е осъществено по такъв начин, че в човекакрайници Азовата точка на главата става кръг. И Вие ще се научите да разбирате целия човек, ако подходите към него, тръгвайки от вътрешната му същност. На първо време, Вие трябва да разберете, че двете фигури, двете представи са едно и също, че те просто не се различават една от друга. Те са различни само за външния поглед. Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо?
Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото.
Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност. Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>
Но ако точката се утвърждава вътре в
тяло
то, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18).
И Вие ще се научите да разбирате целия човек, ако подходите към него, тръгвайки от вътрешната му същност. На първо време, Вие трябва да разберете, че двете фигури, двете представи са едно и също, че те просто не се различават една от друга. Те са различни само за външния поглед. Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо? Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото.
Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18).
Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност. Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>
Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на
тяло
то – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност.
Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо? Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията.
Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност.
Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>
Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното
тяло
.
Между 3-та и 4-та година при момичето настъпва окултна треска. В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало. Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска.
Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло.
Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва. Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси. Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче.
към текста >>
Физическото
тяло
и етерното
тяло
реагират прекалено силно, астралното
тяло
не може да ги следва.
Между 3-та и 4-та година при момичето настъпва окултна треска. В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало. Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска. Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло.
Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва.
Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси. Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче.
към текста >>
Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното
тяло
и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси.
В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало. Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска. Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва.
Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси.
Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче.
към текста >>
Защото като последица от неправилното изграждане на астралното
тяло
, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм.
Сега трябва да се помисли за прилагане на лечебна евритмия. Защо?
Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм.
Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано. И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза. Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм. Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си. Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета.
към текста >>
Ако установим, че въздействието е недостатъчно, ще преминем към високи потенции направо в кръвообращението и ангажирайки директно астралното
тяло
, ще се убедим, че по този начин постигаме резултати, които са невъзможни при вътрешното приемане.
Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано. И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза. Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм. Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си. Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета.
Ако установим, че въздействието е недостатъчно, ще преминем към високи потенции направо в кръвообращението и ангажирайки директно астралното тяло, ще се убедим, че по този начин постигаме резултати, които са невъзможни при вътрешното приемане.
към текста >>
Вероятно е по-добре – и аз допълнително ще се спра на това – ако се опитаме да ограничим въздействията в рамките на астралното
тяло
и да не ги допускаме до Азовата организация.
Вероятно е по-добре – и аз допълнително ще се спра на това – ако се опитаме да ограничим въздействията в рамките на астралното тяло и да не ги допускаме до Азовата организация.
Ще постигнем това, ако поне веднъж седмично назначим вани с малки количества сяра.
към текста >>
Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното
тяло
, докато етерните сили остават на заден план.
Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения. Тези две явления са феноменални. Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата. Следователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им. В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на ембрионалното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област.
Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден план.
към текста >>
33.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
При него наблюдаваме разрастване в областта на носоглътката; това е свързано с усилване на етерното
тяло
в областта на пикочния мехур, което има своето отражение в главата.
Нека сега да обсъдим случаите, за които вчера не достигна време. Имаше едно 10-годишно момиче, страдащо от загуба на паметта. То е едва във втори клас.
При него наблюдаваме разрастване в областта на носоглътката; това е свързано с усилване на етерното тяло в областта на пикочния мехур, което има своето отражение в главата.
При това момиче изоставането действително има физически произход. Момичето е на 10 години, тоест в един период, за който винаги съм казвал, че отношението на възпитателя е изключително важно.
към текста >>
Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното
тяло
не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното
тяло
също не протича както трябва.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено.
Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва.
Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията.
към текста >>
Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно
тяло
функционира неправилно поради дефекти в астралното
тяло
, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено. Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва. Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация.
Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления.
Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото.
към текста >>
Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното
тяло
.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено. Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва. Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления.
Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло.
Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото. Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>
Астралното
тяло
и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията.
Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва. Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло.
Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията.
Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото. Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>
Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното
тяло
и Аза в етерното и физическото
тяло
.
Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията.
Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло.
Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото. Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>
Следователно, за Аза и астралното
тяло
всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава.
Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло.
Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава.
То се отлага в това, което остава в леглото. Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>
Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното
тяло
върху етерното и физическото
тяло
.
Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото.
Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>
И така, ние се ръководим от възгледа, че формиращите сили, които се присъединяват към подвижността на астралното
тяло
, се противопоставят на M.
И така, ние се ръководим от възгледа, че формиращите сили, които се присъединяват към подвижността на астралното тяло, се противопоставят на M.
M, както казах, е онова, което привежда целия организъм в състояние на издишване, като по този начин става и една среща между астралната и етерната организация. S усилва дейността на астралното тяло, но така, че то да остане при самото себе си, а после идва U. Тези подробности изникват непосредствено пред нашия поглед, тук ние само ги възпроизвеждаме. Компресите с Berberis vulgaris имат за цел да неутрализират причините за възпаление.
към текста >>
S усилва дейността на астралното
тяло
, но така, че то да остане при самото себе си, а после идва U.
И така, ние се ръководим от възгледа, че формиращите сили, които се присъединяват към подвижността на астралното тяло, се противопоставят на M. M, както казах, е онова, което привежда целия организъм в състояние на издишване, като по този начин става и една среща между астралната и етерната организация.
S усилва дейността на астралното тяло, но така, че то да остане при самото себе си, а после идва U.
Тези подробности изникват непосредствено пред нашия поглед, тук ние само ги възпроизвеждаме. Компресите с Berberis vulgaris имат за цел да неутрализират причините за възпаление.
към текста >>
Или с други думи: То не може чрез Аза и астралното
тяло
да приведе в движение своите органи.
Сега остава детето, едно неспокойно дете, което трудно се задържа на едно място. То не се е научило да говори и всъщност изостава във всичко, което е трябвало да усвои през първата епоха от живота. Фактически лесно е да разберем какво му липсва: то не е в състояние да имитира!
Или с други думи: То не може чрез Аза и астралното тяло да приведе в движение своите органи.
Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо тяло към покой остава неосъществим. При него можем да започнем със звукова евритмия. Тогава то има шанс да напредне в развитието си. Аз мога да подскажа само главните насоки. Ако детето правилно изпълнява евритмичните упражнения, неговото астрално тяло ще се възбуди до такава степен, че ритъмът ще обхване и етерното му тяло.
към текста >>
Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо
тяло
към покой остава неосъществим.
Сега остава детето, едно неспокойно дете, което трудно се задържа на едно място. То не се е научило да говори и всъщност изостава във всичко, което е трябвало да усвои през първата епоха от живота. Фактически лесно е да разберем какво му липсва: то не е в състояние да имитира! Или с други думи: То не може чрез Аза и астралното тяло да приведе в движение своите органи.
Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо тяло към покой остава неосъществим.
При него можем да започнем със звукова евритмия. Тогава то има шанс да напредне в развитието си. Аз мога да подскажа само главните насоки. Ако детето правилно изпълнява евритмичните упражнения, неговото астрално тяло ще се възбуди до такава степен, че ритъмът ще обхване и етерното му тяло.
към текста >>
Ако детето правилно изпълнява евритмичните упражнения, неговото астрално
тяло
ще се възбуди до такава степен, че ритъмът ще обхване и етерното му
тяло
.
Или с други думи: То не може чрез Аза и астралното тяло да приведе в движение своите органи. Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо тяло към покой остава неосъществим. При него можем да започнем със звукова евритмия. Тогава то има шанс да напредне в развитието си. Аз мога да подскажа само главните насоки.
Ако детето правилно изпълнява евритмичните упражнения, неговото астрално тяло ще се възбуди до такава степен, че ритъмът ще обхване и етерното му тяло.
към текста >>
То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално
тяло
, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност.
Сега трябва да обсъдим случая с момчето, което вижда всичко в цветове. Това е едно момче, което няма пари. Основният феномен при него е следният: то не може да се включи както трябва във външния свят, то остава затворено в себе си. Нека да Ви обясня този феномен.
То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност.
А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек. Всичко това е свързано с виждането на цветовете. То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло. При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят. Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него.
към текста >>
А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално
тяло
, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек.
Сега трябва да обсъдим случая с момчето, което вижда всичко в цветове. Това е едно момче, което няма пари. Основният феномен при него е следният: то не може да се включи както трябва във външния свят, то остава затворено в себе си. Нека да Ви обясня този феномен. То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност.
А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек.
Всичко това е свързано с виждането на цветовете. То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло. При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят. Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него. Всъщност в този случай едва ли може да бъде направено нещо друго.
към текста >>
То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално
тяло
.
Основният феномен при него е следният: то не може да се включи както трябва във външния свят, то остава затворено в себе си. Нека да Ви обясня този феномен. То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност. А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек. Всичко това е свързано с виждането на цветовете.
То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло.
При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят. Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него. Всъщност в този случай едва ли може да бъде направено нещо друго. Момчето изписва буквите по този начин (Рис. 20).
към текста >>
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо
тяло
, етерно
тяло
, сетивно
тяло
, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Нека отново да разгледаме човешкото същество.
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност. Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия.
към текста >>
Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното
тяло
, а по-малко във физическото
тяло
, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък.
Нека отново да разгледаме човешкото същество. Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност.
Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък.
Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия. На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн. А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
към текста >>
Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото
тяло
съответствуват най-силните Слънчеви въздействия.
Нека отново да разгледаме човешкото същество. Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност. Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата.
Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия.
На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия. На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн. А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
към текста >>
На етерното
тяло
съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното
тяло
– най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия.
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност. Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия.
На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия.
На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн. А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
към текста >>
От други антропософски лекции Вие знаете колко силно е влиянието на Луната по обиколния път чрез човешкото етерно
тяло
.
От други антропософски лекции Вие знаете колко силно е влиянието на Луната по обиколния път чрез човешкото етерно тяло.
Тя е свързана също и с общия принцип на наследствеността. Луната включва всевъзможни сили в модела на физическото тяло, които човек получава от родителите си. Това Лунно влияние дава точно определена посока на най-ранното детско развитие още от ембрионалния период.
към текста >>
Луната включва всевъзможни сили в модела на физическото
тяло
, които човек получава от родителите си.
От други антропософски лекции Вие знаете колко силно е влиянието на Луната по обиколния път чрез човешкото етерно тяло. Тя е свързана също и с общия принцип на наследствеността.
Луната включва всевъзможни сили в модела на физическото тяло, които човек получава от родителите си.
Това Лунно влияние дава точно определена посока на най-ранното детско развитие още от ембрионалния период.
към текста >>
Ето защо се опитайте да използвате чиста хартия, добре пропита с мазнина, например съвсем тънка пергаментова хартия, достатъчно тънка, за да прилепне към
тяло
то.
Що се отнася до чисто терапевтичните въздействия, бих добавил само това, че след половата зрялост не може да се очаква особен ефект. Но в нашия случай аз бих Ви посъветвал внимателно да наблюдавате различията в реакциите, понеже едното дете е родено през 1909, а другото през 1921. Фактически, при едно такова дете има силно излъчване на желязо от страна на двигателновеществообменния организъм. Вие бихте могли да постигнете това силно излъчване на желязо като натрошите пирит на прах и го поръсите върху някаква повърхност, която ограничава излъчването на желязо, например стъкло – само че в този случай употребата му е невъзможна.
Ето защо се опитайте да използвате чиста хартия, добре пропита с мазнина, например съвсем тънка пергаментова хартия, достатъчно тънка, за да прилепне към тялото.
Обикновената хартия не е подходяща. После покрийте хартията с борова смола и поръсете върху нея пиритовия прах. По този начин излъчването на желязо се насочва в посока навътре. С така обработената хартия покрийте краката и раменете, а после направете изтеглящ компрес върху челото, например с Cochlearia. Ако извършим всичко това по времето, когато става смяната на зъбите – един период на големи изменения – бихме могли напълно да отстраним лабилността при такива деца.
към текста >>
34.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И още – когато, примерно, забелязвате, че етерното
тяло
е прекалено меко и има силен афинитет към физическата субстанция, тогава Вие откривате в човека такава организация, каквато е присъща на низшите природни царства.
За животното, така да се каже, болестта е състояние на здраве. Ако това животно по някакъв начин влезе в човека и измести неговата собствена организация, тогава той се изражда в посока на животинската организация, разболява се. През първата половина на 19. век подобни – впрочем доста упорити – представи имаха не само суеверните хора, но и личности като Хегел. Замислете се само, колко много се прояснява нашият поглед върху вътрешната същност на един човек, ако си кажем, че той прилича на лъв, на орел, на бик, или че има силно духовно излъчване.
И още – когато, примерно, забелязвате, че етерното тяло е прекалено меко и има силен афинитет към физическата субстанция, тогава Вие откривате в човека такава организация, каквато е присъща на низшите природни царства.
Това са основополагащи понятия, които Вие трябва да усвоите. А всичко, което ще Ви доведе, като възпитатели, до самовъзпитанието, се свежда приблизително до следното.
към текста >>
Обаче до плодовете на упражняваната от Вас медитация ще стигнете само, ако Вие – като в един вид absentia corporis, тоест отсъствие на
тяло
то, сякаш потопени в астралните вълни, съумеете да я внесете във външния свят и къпейки се в неговите астрални вълни, Ви се позволява да видите около себе си такива неща, които са в състояние да дадат отговори на Вашите въпроси.
За начало Вие можете да си послужите с една точно определена медитация. Една особено силна медитация за възпитатели е тази, която Ви дадох тук.
Обаче до плодовете на упражняваната от Вас медитация ще стигнете само, ако Вие – като в един вид absentia corporis, тоест отсъствие на тялото, сякаш потопени в астралните вълни, съумеете да я внесете във външния свят и къпейки се в неговите астрални вълни, Ви се позволява да видите около себе си такива неща, които са в състояние да дадат отговори на Вашите въпроси.
Но за да достигнете до тази възможност, необходимо е да се придържате към условията за едно медитативно развитие не чисто теоретически, а според описанията в „Как се постигат познания за висшите светове? ”
към текста >>
Ние имаме нашето физическо
тяло
, което произлиза от Стария Сатурн и което е художествено формирано в продължение на четири величествени епохи.
Там като препятствие за едно такова развитие е посочен човешкия организъм, в смисъл, че човек съсредоточава своите преценки изключително в сферата на своя Аз. Замислете се какво всъщност означава концентрацията върху собствения Аз.
Ние имаме нашето физическо тяло, което произлиза от Стария Сатурн и което е художествено формирано в продължение на четири величествени епохи.
Ние имаме етерното тяло, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното тяло, което е формирано в продължение на две епохи. Всички те не попадат в областта на земното съзнание, в областта на земното съзнание попада единствено Азът. Обаче в действителност това е само един отблясък на Аза, защото истинският Аз може да бъде видян единствено чрез ретроспекцията, насочена към една от предишните инкарнации. Сегашният Аз ще стане реалност едва в следващата инкарнация. Азът е все още бебе.
към текста >>
Ние имаме етерното
тяло
, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното
тяло
, което е формирано в продължение на две епохи.
Там като препятствие за едно такова развитие е посочен човешкия организъм, в смисъл, че човек съсредоточава своите преценки изключително в сферата на своя Аз. Замислете се какво всъщност означава концентрацията върху собствения Аз. Ние имаме нашето физическо тяло, което произлиза от Стария Сатурн и което е художествено формирано в продължение на четири величествени епохи.
Ние имаме етерното тяло, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното тяло, което е формирано в продължение на две епохи.
Всички те не попадат в областта на земното съзнание, в областта на земното съзнание попада единствено Азът. Обаче в действителност това е само един отблясък на Аза, защото истинският Аз може да бъде видян единствено чрез ретроспекцията, насочена към една от предишните инкарнации. Сегашният Аз ще стане реалност едва в следващата инкарнация. Азът е все още бебе. И който вниква в нещата, наблюдавайки един пропит с истински егоизъм човек, получава следната имагинация: една сладострастна детегледачка, чието сърце е сладострастно привързано към малкото дете; обаче в случая сладострастието е оправдано, понеже детето всъщност е друго.
към текста >>
Другите излязоха и остана само „
тяло
то” на Ръководството.
Обаче начинът на мислене е много странен. Той се придържа прекалено много към думите. Вчера аз станах свидетел, колко гротескно и повсеместно е това фиксиране към думите, как думите се раздуват и как стремежът към действие фактически тръгва само от думите. В Бреслау аз казах по адрес на Свободното Антропософско общество и неговото Ръководството, че то трябва да се промени.
Другите излязоха и остана само „тялото” на Ръководството.
И там веднага отсъдиха: Ето, имаме само тялото на Ръководството, сега трябва да се появи и главата! – Виждате ли, основното тук също се свежда до едно включване в думите: Понеже „главата” беше наречена „тяло”, изхождайки от обичайната езикова употреба, мнозина се вкопчиха в тази дума, пропускайки факта, а именно че преди всичко засега Ръководството на Гьотенума се намира в пълно съзвучие с така нареченото „управленческо тяло”. Обратното би означавало да се говорят празни приказки. Но такова нещо нямаше; факт е, че засега има съгласие. И тук става дума за това, да съдим според фактите.
към текста >>
И там веднага отсъдиха: Ето, имаме само
тяло
то на Ръководството, сега трябва да се появи и главата!
Обаче начинът на мислене е много странен. Той се придържа прекалено много към думите. Вчера аз станах свидетел, колко гротескно и повсеместно е това фиксиране към думите, как думите се раздуват и как стремежът към действие фактически тръгва само от думите. В Бреслау аз казах по адрес на Свободното Антропософско общество и неговото Ръководството, че то трябва да се промени. Другите излязоха и остана само „тялото” на Ръководството.
И там веднага отсъдиха: Ето, имаме само тялото на Ръководството, сега трябва да се появи и главата!
– Виждате ли, основното тук също се свежда до едно включване в думите: Понеже „главата” беше наречена „тяло”, изхождайки от обичайната езикова употреба, мнозина се вкопчиха в тази дума, пропускайки факта, а именно че преди всичко засега Ръководството на Гьотенума се намира в пълно съзвучие с така нареченото „управленческо тяло”. Обратното би означавало да се говорят празни приказки. Но такова нещо нямаше; факт е, че засега има съгласие. И тук става дума за това, да съдим според фактите.
към текста >>
– Виждате ли, основното тук също се свежда до едно включване в думите: Понеже „главата” беше наречена „
тяло
”, изхождайки от обичайната езикова употреба, мнозина се вкопчиха в тази дума, пропускайки факта, а именно че преди всичко засега Ръководството на Гьотенума се намира в пълно съзвучие с така нареченото „управленческо
тяло
”.
Той се придържа прекалено много към думите. Вчера аз станах свидетел, колко гротескно и повсеместно е това фиксиране към думите, как думите се раздуват и как стремежът към действие фактически тръгва само от думите. В Бреслау аз казах по адрес на Свободното Антропософско общество и неговото Ръководството, че то трябва да се промени. Другите излязоха и остана само „тялото” на Ръководството. И там веднага отсъдиха: Ето, имаме само тялото на Ръководството, сега трябва да се появи и главата!
– Виждате ли, основното тук също се свежда до едно включване в думите: Понеже „главата” беше наречена „тяло”, изхождайки от обичайната езикова употреба, мнозина се вкопчиха в тази дума, пропускайки факта, а именно че преди всичко засега Ръководството на Гьотенума се намира в пълно съзвучие с така нареченото „управленческо тяло”.
Обратното би означавало да се говорят празни приказки. Но такова нещо нямаше; факт е, че засега има съгласие. И тук става дума за това, да съдим според фактите.
към текста >>
35.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Патологичните промени на физическото
тяло
.
Патологичните промени на физическото тяло.
Проникване в човешкото тяло по пътя на едно пластично-художествено разглеждане, на едно музикално разглеждане и чрез вникването в Логоса /етерно тяло, астрално тяло и Аз/. Различни начини на взаимодействие между частите на човешкото същество и предизвиканите чрез това явления. Множество стадии на духовното изживяване, и чрез това разбиране на такива изключителни личности като Св. Терезия. За корелативния преход на тези жизнени отношения и органични болестни процеси.
към текста >>
Проникване в човешкото
тяло
по пътя на едно пластично-художествено разглеждане, на едно музикално разглеждане и чрез вникването в Логоса /етерно
тяло
, астрално
тяло
и Аз/.
Патологичните промени на физическото тяло.
Проникване в човешкото тяло по пътя на едно пластично-художествено разглеждане, на едно музикално разглеждане и чрез вникването в Логоса /етерно тяло, астрално тяло и Аз/.
Различни начини на взаимодействие между частите на човешкото същество и предизвиканите чрез това явления. Множество стадии на духовното изживяване, и чрез това разбиране на такива изключителни личности като Св. Терезия. За корелативния преход на тези жизнени отношения и органични болестни процеси.
към текста >>
Слънчевите сили през първите седем години = етерни сили, формиращи
тяло
то; сили на Луната през втората седемлетка: астрални сили, формиращи размножителното
тяло
.
За определяне на отговорността и на свободната воля е необходимо познаване на следрожденото развитие на човека. Описание на същото с разглеждане на наследствения поток и на частите на човешкото същество. Детето възприема духовното в своето естество и човешкото обкръжение: духовните същества. Освобождаване на формообразуващите сили: паметова способност. Развитие на силите на интелигентността.
Слънчевите сили през първите седем години = етерни сили, формиращи тялото; сили на Луната през втората седемлетка: астрални сили, формиращи размножителното тяло.
Слънчеви сили в душевно-духовното. Планетарните сили, формиращи тялото през третата седемлетка. Промяна в началото на 20-те години. Влияние на силите на неподвижните звезди през четвъртото седемлетие. Човекът, оставен от космическите сили на самия себе си дори по отношение на съхранение на тялото.
към текста >>
Планетарните сили, формиращи
тяло
то през третата седемлетка.
Детето възприема духовното в своето естество и човешкото обкръжение: духовните същества. Освобождаване на формообразуващите сили: паметова способност. Развитие на силите на интелигентността. Слънчевите сили през първите седем години = етерни сили, формиращи тялото; сили на Луната през втората седемлетка: астрални сили, формиращи размножителното тяло. Слънчеви сили в душевно-духовното.
Планетарните сили, формиращи тялото през третата седемлетка.
Промяна в началото на 20-те години. Влияние на силите на неподвижните звезди през четвъртото седемлетие. Човекът, оставен от космическите сили на самия себе си дори по отношение на съхранение на тялото. Значение на тази точка: свобода и отговорност.
към текста >>
Човекът, оставен от космическите сили на самия себе си дори по отношение на съхранение на
тяло
то.
Слънчевите сили през първите седем години = етерни сили, формиращи тялото; сили на Луната през втората седемлетка: астрални сили, формиращи размножителното тяло. Слънчеви сили в душевно-духовното. Планетарните сили, формиращи тялото през третата седемлетка. Промяна в началото на 20-те години. Влияние на силите на неподвижните звезди през четвъртото седемлетие.
Човекът, оставен от космическите сили на самия себе си дори по отношение на съхранение на тялото.
Значение на тази точка: свобода и отговорност.
към текста >>
Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното
тяло
.
Разлика между извънчовешки и вътречовешки процес.
Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло.
Издишването - активност на етерното тяло. По време на сън - активност на космическата астралност. Нервно-сетивният процес като едно фино дишане, протичащо в топлинния елемент, чието издишване преминава в акта на обикновеното вдишване. Чрез топлинния елемент биват вдишани светлина, химизъм, виталност. По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната.
към текста >>
Издишването - активност на етерното
тяло
.
Разлика между извънчовешки и вътречовешки процес. Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло.
Издишването - активност на етерното тяло.
По време на сън - активност на космическата астралност. Нервно-сетивният процес като едно фино дишане, протичащо в топлинния елемент, чието издишване преминава в акта на обикновеното вдишване. Чрез топлинния елемент биват вдишани светлина, химизъм, виталност. По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната.
към текста >>
36.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Човекът ни се представя със своето физическо
тяло
, което има едно продължително развитие зад себе си и което като физическо
тяло
е преминало през три подготвителни стадия, тъй като съм ги описал в моя "Очерк върху духовната наука", преди да се превърне в земното
тяло
, което, за да бъде разбрано, се нуждае от повече неща, отколкото днес анатомията и физиологията предлагат.
Да застанем веднъж съвсем сигурно, скъпи мои приятели, на позицията, която ни дава Антропософията относно човека.
Човекът ни се представя със своето физическо тяло, което има едно продължително развитие зад себе си и което като физическо тяло е преминало през три подготвителни стадия, тъй като съм ги описал в моя "Очерк върху духовната наука", преди да се превърне в земното тяло, което, за да бъде разбрано, се нуждае от повече неща, отколкото днес анатомията и физиологията предлагат.
Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха. Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат. Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили.
към текста >>
Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо
тяло
на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното
тяло
, което етерно
тяло
се намира в своята трета епоха; на астралното
тяло
, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха.
Да застанем веднъж съвсем сигурно, скъпи мои приятели, на позицията, която ни дава Антропософията относно човека. Човекът ни се представя със своето физическо тяло, което има едно продължително развитие зад себе си и което като физическо тяло е преминало през три подготвителни стадия, тъй като съм ги описал в моя "Очерк върху духовната наука", преди да се превърне в земното тяло, което, за да бъде разбрано, се нуждае от повече неща, отколкото днес анатомията и физиологията предлагат.
Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха.
Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат. Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили. То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел.
към текста >>
Всичко това се отразява върху физическото
тяло
на човека като печат.
Да застанем веднъж съвсем сигурно, скъпи мои приятели, на позицията, която ни дава Антропософията относно човека. Човекът ни се представя със своето физическо тяло, което има едно продължително развитие зад себе си и което като физическо тяло е преминало през три подготвителни стадия, тъй като съм ги описал в моя "Очерк върху духовната наука", преди да се превърне в земното тяло, което, за да бъде разбрано, се нуждае от повече неща, отколкото днес анатомията и физиологията предлагат. Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха.
Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат.
Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили. То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел. То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие поглед, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните органи.
към текста >>
Това прави физическото
тяло
изключително сложно, така както ни се представя то днес.
Да застанем веднъж съвсем сигурно, скъпи мои приятели, на позицията, която ни дава Антропософията относно човека. Човекът ни се представя със своето физическо тяло, което има едно продължително развитие зад себе си и което като физическо тяло е преминало през три подготвителни стадия, тъй като съм ги описал в моя "Очерк върху духовната наука", преди да се превърне в земното тяло, което, за да бъде разбрано, се нуждае от повече неща, отколкото днес анатомията и физиологията предлагат. Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха. Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат.
Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес.
С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили. То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел. То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие поглед, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните органи.
към текста >>
Това, което етерното
тяло
отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили.
Човекът ни се представя със своето физическо тяло, което има едно продължително развитие зад себе си и което като физическо тяло е преминало през три подготвителни стадия, тъй като съм ги описал в моя "Очерк върху духовната наука", преди да се превърне в земното тяло, което, за да бъде разбрано, се нуждае от повече неща, отколкото днес анатомията и физиологията предлагат. Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха. Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат. Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав.
Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили.
То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел. То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие поглед, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните органи.
към текста >>
Накратко, когато онова, което в дишането и в кръвообращението се владее от астралното
тяло
, го потърсим отново като отражение във физическото
тяло
, тогава ние трябва да подходим с музикално разбиране.
Цялата динамика, струяща активно в кръвообращението и в дишането, цялата тя се ориентира музикално, тя може да бъде разбрана само ако си я представим в музикални форми. Можем да си я представим само ако например в костната система видим това, в което са се влели онези формообразуващи сили, които действуват в дишането и в кръвообращението, но като музикални формиращи сили. Ние непосредствено можем да усетим как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на костите, и че ръцете със своето костно оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране. Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната кост, секундата откриваме в мишничната кост, терцата, от лакътя до китката. Тук откриваме две кости, защото съществуват две терци, една голяма и една малка и т.н.
Накратко, когато онова, което в дишането и в кръвообращението се владее от астралното тяло, го потърсим отново като отражение във физическото тяло, тогава ние трябва да подходим с музикално разбиране.
към текста >>
"В началото бе словото... "Какво конкретно се има предвид с разбирането на Словото, не абстрактно, както правят обикновено това тълкуване на Евангелието: това, което отново конкретно, приложено спрямо действителния човек, дава разбиране за начина, по който азовото устройство се намесва във физическото човешко
тяло
.
Още по-сложно е разбирането на Азовото устройство. Тук е необходимо да разберем, какво е казано в първия стих на Евангелието на Йона.
"В началото бе словото... "Какво конкретно се има предвид с разбирането на Словото, не абстрактно, както правят обикновено това тълкуване на Евангелието: това, което отново конкретно, приложено спрямо действителния човек, дава разбиране за начина, по който азовото устройство се намесва във физическото човешко тяло.
към текста >>
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално
тяло
и със своето Азово устройство.
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство.
По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка. По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло. Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н. Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1. 1: ето така в будно състояние може винаги да цари тъй нареченото нормално съотношение между тези четири части на човешкото устройство.
към текста >>
По време на сън от едната страна застават физическото
тяло
и етерното
тяло
, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното
тяло
.
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство. По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка.
По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло.
Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н. Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1. 1: ето така в будно състояние може винаги да цари тъй нареченото нормално съотношение между тези четири части на човешкото устройство.
към текста >>
Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното
тяло
с етерното
тяло
и с физическото
тяло
и т.н.
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство. По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка. По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло.
Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н.
Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1. 1: ето така в будно състояние може винаги да цари тъй нареченото нормално съотношение между тези четири части на човешкото устройство.
към текста >>
Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото
тяло
, етерното
тяло
, астралното
тяло
, Азовото устройство /Виж рис. №1.
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство. По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка. По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло. Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н.
Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1.
1: ето така в будно състояние може винаги да цари тъй нареченото нормално съотношение между тези четири части на човешкото устройство.
към текста >>
Но може да стане и така, че първоначално физическото
тяло
и етерното
тяло
са в един вид нормално взаимоотношение, при което и астралното
тяло
да е все още относително вместено вътре, Азовото устройство да е по определен начин неправилно разположено в астралното
тяло
/Виж рис. №1.2/.
Но може да стане и така, че първоначално физическото тяло и етерното тяло са в един вид нормално взаимоотношение, при което и астралното тяло да е все още относително вместено вътре, Азовото устройство да е по определен начин неправилно разположено в астралното тяло /Виж рис. №1.2/.
към текста >>
Човекът не навлиза добре със своето Азово устройство в астралното си
тяло
.
В този случай ние една неправилност, която първоначално да се прояви в будно състояние.
Човекът не навлиза добре със своето Азово устройство в астралното си тяло.
Чрез това бива разстроен животът на неговите усещания. Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела. Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество. Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват. В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни.
към текста >>
Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното
тяло
с други тела.
В този случай ние една неправилност, която първоначално да се прояви в будно състояние. Човекът не навлиза добре със своето Азово устройство в астралното си тяло. Чрез това бива разстроен животът на неговите усещания.
Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела.
Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество. Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват. В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни. Те се появяват по един почти призрачен начин, не така чисто, както обикновено ги носим в себе си. Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
към текста >>
Азовото устройство не е разположено по правилен начин в астралното
тяло
.
Когато такъв човек заспи, виждаме че нещата са така поставени и по време на съня.
Азовото устройство не е разположено по правилен начин в астралното тяло.
Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят. В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло. Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си. Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни. Така е, така бива изживяно всичко това.
към текста >>
В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното
тяло
тогава, когато е вън от физическото и от етерното си
тяло
.
Когато такъв човек заспи, виждаме че нещата са така поставени и по време на съня. Азовото устройство не е разположено по правилен начин в астралното тяло. Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят.
В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло.
Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си. Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни. Така е, така бива изживяно всичко това. И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния живот.
към текста >>
И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното
тяло
, последействуващи сили от будния живот.
Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят. В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло. Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си. Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни. Така е, така бива изживяно всичко това.
И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния живот.
към текста >>
Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на
тяло
то в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва следното /Виж рис. №1.3/.
Но може да се случи така, че този човек продължава да се явява и тогава се получава нещо много особено. Да приемем, че този човек продължава да се развива. В една определена възраст той е такъв, какъвто Ви го описах.
Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на тялото в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва следното /Виж рис. №1.3/.
Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре. Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло. При такъв човек може да настъпи следното. При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло. Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните сетива.
към текста >>
Отново физическото и етерното
тяло
са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното
тяло
, и то също не желае да бъде изцяло вътре.
Но може да се случи така, че този човек продължава да се явява и тогава се получава нещо много особено. Да приемем, че този човек продължава да се развива. В една определена възраст той е такъв, какъвто Ви го описах. Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на тялото в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва следното /Виж рис. №1.3/.
Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре.
Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло. При такъв човек може да настъпи следното. При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло. Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните сетива. Така че сетивата непрекъснато го напускат, изобщо сетивните усещания избледняват и той изпада в едно съноподобно състояние.
към текста >>
Сега Азовото устройство и астралното
тяло
са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното
тяло
.
Но може да се случи така, че този човек продължава да се явява и тогава се получава нещо много особено. Да приемем, че този човек продължава да се развива. В една определена възраст той е такъв, какъвто Ви го описах. Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на тялото в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва следното /Виж рис. №1.3/. Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре.
Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло.
При такъв човек може да настъпи следното. При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло. Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните сетива. Така че сетивата непрекъснато го напускат, изобщо сетивните усещания избледняват и той изпада в едно съноподобно състояние. Ала тогава именно, по най-многообразен начин и с особена сила могат да се появят моралните импулси.
към текста >>
При него ние усещаме, че изхождайки от астралното
тяло
и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно
тяло
.
В една определена възраст той е такъв, какъвто Ви го описах. Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на тялото в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва следното /Виж рис. №1.3/. Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре. Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло. При такъв човек може да настъпи следното.
При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло.
Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните сетива. Така че сетивата непрекъснато го напускат, изобщо сетивните усещания избледняват и той изпада в едно съноподобно състояние. Ала тогава именно, по най-многообразен начин и с особена сила могат да се появят моралните импулси. Те могат да се появят по един конфузен начин, но те могат да се появят и по един изключително казуистичен, величествен начин, ако конституцията е подходяща за това.
към текста >>
Той не може по правилен начин да изтласква астралното
тяло
и Азовото устройство в областта на външните сетива.
Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на тялото в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва следното /Виж рис. №1.3/. Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре. Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло. При такъв човек може да настъпи следното. При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло.
Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните сетива.
Така че сетивата непрекъснато го напускат, изобщо сетивните усещания избледняват и той изпада в едно съноподобно състояние. Ала тогава именно, по най-многообразен начин и с особена сила могат да се появят моралните импулси. Те могат да се появят по един конфузен начин, но те могат да се появят и по един изключително казуистичен, величествен начин, ако конституцията е подходяща за това.
към текста >>
Може да се стигне до там, физическото
тяло
да остане сравнително самотно, а етерното
тяло
, за продължително или за кратко време, да не навлиза изцяло във физическото
тяло
, и тогава астралното
тяло
, етерното
тяло
и Азовото устройство стават тясно свързани помежду си, а физическото устройство е отвън /Виж рис. №2/.
Но всичко това може да продължи и по-нататък.
Може да се стигне до там, физическото тяло да остане сравнително самотно, а етерното тяло, за продължително или за кратко време, да не навлиза изцяло във физическото тяло, и тогава астралното тяло, етерното тяло и Азовото устройство стават тясно свързани помежду си, а физическото устройство е отвън /Виж рис. №2/.
към текста >>
Ако такъв човек е предварително така устроен, тогава ние наистина го възприемаме като слабоумен, тъй като в съвременния стадий на Земното развитие, когато всичко това: азово устройство, астрално устройство и етерно
тяло
е така изолирано, и по такъв самотен начин физическото
тяло
бива въвлечено отзад, човек не може да възприема, не може да бъде активен, не може да просветли себе си чрез азовото устройство, чрез астралното
тяло
и чрез етерното
тяло
; така това, което той изживява, остава в мрак, и той се разхожда като замаян в своето физическо
тяло
.
Ако си послужим с днешните материалистични изрази, нещо, от което ще се откажем в хода на този час, най-често ще възприемем такъв един човек като един във висока степен слабоумен човек, който в никаква насока, дори не и в посока на волята, изхождайки от духовно-душевното, не може да владее физическите си части. Такъв човек в известен смисъл влачи физическото си устройство след себе си.
Ако такъв човек е предварително така устроен, тогава ние наистина го възприемаме като слабоумен, тъй като в съвременния стадий на Земното развитие, когато всичко това: азово устройство, астрално устройство и етерно тяло е така изолирано, и по такъв самотен начин физическото тяло бива въвлечено отзад, човек не може да възприема, не може да бъде активен, не може да просветли себе си чрез азовото устройство, чрез астралното тяло и чрез етерното тяло; така това, което той изживява, остава в мрак, и той се разхожда като замаян в своето физическо тяло.
Налице е в силна степен слабоумие и човек би трябвало да си помисли, по какъв начин, в този стадий би могъл да намести другите тела обратно във физическото устройство. При това могат да влязат в съображение педагогически правила, но също така може да стане дума и за външни лечебни мерки. Пасторът обаче може да изпадне в положение да бъде силно изненадан от това, което тъкмо такъв един човек му изповядва. Пасторът може да счита себе си за много умен, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено. Всичко това не значи нищо, то всъщност не достига до обиталището на Бога, всичко това има само една външна стойност.
към текста >>
Защото за да настъпят тези стадии, скъпи мои приятели, са необходими определени предпоставки, изразяващи се в съответната консистенция на Аза, който не влиза навътре, и на астралното
тяло
.
Това е възгледа за човешкото същество, който възглед трябва да проследим с разбиране, та наистина да бъдем въведени в основно-езотеричното, и който възглед ни просвещава изключително не само относно психологическите отклонения, но който може да ни просвети и относно физическите отклонения, относно физическата болест.
Защото за да настъпят тези стадии, скъпи мои приятели, са необходими определени предпоставки, изразяващи се в съответната консистенция на Аза, който не влиза навътре, и на астралното тяло.
Но ако консистенцията не е нежна, както при Св. Терезия ако е груба, тогава възниква следното. Поради нежността на нейното Азово устройство и поради нежността на астралното и тяло при Св. Терезия според това Азово устройство и според астралното и тяло, биват пластично оформени определени физически органи, и по-точно органи, разположени в долната коремна област.
към текста >>
Поради нежността на нейното Азово устройство и поради нежността на астралното и
тяло
при Св.
Това е възгледа за човешкото същество, който възглед трябва да проследим с разбиране, та наистина да бъдем въведени в основно-езотеричното, и който възглед ни просвещава изключително не само относно психологическите отклонения, но който може да ни просвети и относно физическите отклонения, относно физическата болест. Защото за да настъпят тези стадии, скъпи мои приятели, са необходими определени предпоставки, изразяващи се в съответната консистенция на Аза, който не влиза навътре, и на астралното тяло. Но ако консистенцията не е нежна, както при Св. Терезия ако е груба, тогава възниква следното.
Поради нежността на нейното Азово устройство и поради нежността на астралното и тяло при Св.
Терезия според това Азово устройство и според астралното и тяло, биват пластично оформени определени физически органи, и по-точно органи, разположени в долната коремна област.
към текста >>
Терезия според това Азово устройство и според астралното и
тяло
, биват пластично оформени определени физически органи, и по-точно органи, разположени в долната коремна област.
Това е възгледа за човешкото същество, който възглед трябва да проследим с разбиране, та наистина да бъдем въведени в основно-езотеричното, и който възглед ни просвещава изключително не само относно психологическите отклонения, но който може да ни просвети и относно физическите отклонения, относно физическата болест. Защото за да настъпят тези стадии, скъпи мои приятели, са необходими определени предпоставки, изразяващи се в съответната консистенция на Аза, който не влиза навътре, и на астралното тяло. Но ако консистенцията не е нежна, както при Св. Терезия ако е груба, тогава възниква следното. Поради нежността на нейното Азово устройство и поради нежността на астралното и тяло при Св.
Терезия според това Азово устройство и според астралното и тяло, биват пластично оформени определени физически органи, и по-точно органи, разположени в долната коремна област.
към текста >>
Но може да се случи Азовото устройство и астралното
тяло
да са доста груби и въпреки това да притежават тези особености.
Но може да се случи Азовото устройство и астралното тяло да са доста груби и въпреки това да притежават тези особености.
Тогава, тъй като Азовото устройство и астралното тяло са груби, все още има възможност тази личност да е доста нормална. В този случай обаче могат да се проявят само физическите корелати, и тогава налице е само едно физическо заболяване. Бихме желали да кажем: човек може да има конституцията на Св. Терезия с цялата поезия на нейните откровения от една страна, и от друга страна обратния образ в лицето на заболелите органи в долната коремна област, които няма да проявят себе си чрез едно изживяване в азовото устройство и в астралното тяло.
към текста >>
Тогава, тъй като Азовото устройство и астралното
тяло
са груби, все още има възможност тази личност да е доста нормална.
Но може да се случи Азовото устройство и астралното тяло да са доста груби и въпреки това да притежават тези особености.
Тогава, тъй като Азовото устройство и астралното тяло са груби, все още има възможност тази личност да е доста нормална.
В този случай обаче могат да се проявят само физическите корелати, и тогава налице е само едно физическо заболяване. Бихме желали да кажем: човек може да има конституцията на Св. Терезия с цялата поезия на нейните откровения от една страна, и от друга страна обратния образ в лицето на заболелите органи в долната коремна област, които няма да проявят себе си чрез едно изживяване в азовото устройство и в астралното тяло.
към текста >>
Терезия с цялата поезия на нейните откровения от една страна, и от друга страна обратния образ в лицето на заболелите органи в долната коремна област, които няма да проявят себе си чрез едно изживяване в азовото устройство и в астралното
тяло
.
Но може да се случи Азовото устройство и астралното тяло да са доста груби и въпреки това да притежават тези особености. Тогава, тъй като Азовото устройство и астралното тяло са груби, все още има възможност тази личност да е доста нормална. В този случай обаче могат да се проявят само физическите корелати, и тогава налице е само едно физическо заболяване. Бихме желали да кажем: човек може да има конституцията на Св.
Терезия с цялата поезия на нейните откровения от една страна, и от друга страна обратния образ в лицето на заболелите органи в долната коремна област, които няма да проявят себе си чрез едно изживяване в азовото устройство и в астралното тяло.
към текста >>
37.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Така болезнено, че когато тези личности могат да бъдат наблюдавани по време на това изживяване, това болево усещане наистина изявява себе си чрез стенания и т.н., тъй както болките, имащи своята причина във физическото и в етерното
тяло
.
Заслужава внимание третият стадий, който изживяват тези личности. В описанията на тези личности този трети стадий наистина добива нещо, във всички посоки силно обагрено. Тези личности разказват, как те, когато настъпи това изживяване, преминават през нещо невероятно болезнено.
Така болезнено, че когато тези личности могат да бъдат наблюдавани по време на това изживяване, това болево усещане наистина изявява себе си чрез стенания и т.н., тъй както болките, имащи своята причина във физическото и в етерното тяло.
Ала своеобразното е, че тези личности стигат, да кажем, до там, да желаят тази болка и да я разгледат като нещо, към което се стремят, тъй като считат за естествено да достигнат по правилен начин до изживяването чрез преминаване през болката.
към текста >>
Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното
тяло
и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното
тяло
да навлиза нормално дълбоко във физическото
тяло
и етерното
тяло
.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии. Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание.
Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло.
И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си. При това изживяване в най-висша степен съществува такова усещане, че човекът чувствува себе си едно цяло заедно с това, което изживява.
към текста >>
И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното
тяло
, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното
тяло
и на физическото
тяло
.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии. Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание. Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло.
И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло.
И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си. При това изживяване в най-висша степен съществува такова усещане, че човекът чувствува себе си едно цяло заедно с това, което изживява. Като най-главното изживяване той изживява усещането за единност, защото астралното тяло, когато е привлечено от Азовото устройство и когато изживява духовните същности, то ги изживява като присъствие, то тук.
към текста >>
И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното
тяло
, което само бива придружено от изживяването на етерното
тяло
и на физическото
тяло
.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии. Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание. Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло. И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло.
И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло.
В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си. При това изживяване в най-висша степен съществува такова усещане, че човекът чувствува себе си едно цяло заедно с това, което изживява. Като най-главното изживяване той изживява усещането за единност, защото астралното тяло, когато е привлечено от Азовото устройство и когато изживява духовните същности, то ги изживява като присъствие, то тук. Изживяването е приблизително същото, както когато човек изживява собственото си тяло.
към текста >>
Като най-главното изживяване той изживява усещането за единност, защото астралното
тяло
, когато е привлечено от Азовото устройство и когато изживява духовните същности, то ги изживява като присъствие, то тук.
И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си. При това изживяване в най-висша степен съществува такова усещане, че човекът чувствува себе си едно цяло заедно с това, което изживява.
Като най-главното изживяване той изживява усещането за единност, защото астралното тяло, когато е привлечено от Азовото устройство и когато изживява духовните същности, то ги изживява като присъствие, то тук.
Изживяването е приблизително същото, както когато човек изживява собственото си тяло. Човек не прави разграничение в хода на възприятието, човек не го изживява като нещо, стоящо отвън, но човек изживява себе си единно, това е първото. Това е "изживяването на присъствието".
към текста >>
Изживяването е приблизително същото, както когато човек изживява собственото си
тяло
.
И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си. При това изживяване в най-висша степен съществува такова усещане, че човекът чувствува себе си едно цяло заедно с това, което изживява. Като най-главното изживяване той изживява усещането за единност, защото астралното тяло, когато е привлечено от Азовото устройство и когато изживява духовните същности, то ги изживява като присъствие, то тук.
Изживяването е приблизително същото, както когато човек изживява собственото си тяло.
Човек не прави разграничение в хода на възприятието, човек не го изживява като нещо, стоящо отвън, но човек изживява себе си единно, това е първото. Това е "изживяването на присъствието".
към текста >>
Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното
тяло
вземат със себе си и етерното
тяло
и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното
тяло
и етерното
тяло
са леко издигнати над физическото
тяло
и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото
тяло
провежда своите процеси.
А сега да преминем към втория стадий /виж по-горе/. Той става интересен по причина, че първоначално съответната личност има всякакви усещания за допир, които обикновената патология лесно може да сбърка с това, което познаваме и в психиатрията, но което все пак не е същото. След това те се усилват до истински виждания.
Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси.
По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре. След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието. Така е например и при окото. Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство.
към текста >>
След това дразнение то достига до етерното
тяло
, и изхождайки от етерното
тяло
то създава изживяването в областта на съзнанието.
Той става интересен по причина, че първоначално съответната личност има всякакви усещания за допир, които обикновената патология лесно може да сбърка с това, което познаваме и в психиатрията, но което все пак не е същото. След това те се усилват до истински виждания. Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре.
След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието.
Така е например и при окото. Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство. В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на съзнанието/. Това и точният процес.
към текста >>
Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното
тяло
, нахлува до етерното
тяло
, и етерното
тяло
е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство.
Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре. След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието. Така е например и при окото.
Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство.
В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на съзнанието/. Това и точният процес.
към текста >>
№8/: упражнява се дразнение, действуващо първоначално в Аза, преминава в астралното
тяло
, в етерното
тяло
; това, което действува в етерното
тяло
, във всички посоки се сблъсква с физическото, физическото го отблъсква, и отблъскването от физическото, това е същинското зрително изживяване.
Представено схематично, процесът при окото би бил следният /Виж рис.
№8/: упражнява се дразнение, действуващо първоначално в Аза, преминава в астралното тяло, в етерното тяло; това, което действува в етерното тяло, във всички посоки се сблъсква с физическото, физическото го отблъсква, и отблъскването от физическото, това е същинското зрително изживяване.
Налице е една постоянна игра между етерното тяло и хориоидеята, ретината. Това, което етерното тяло извършва хориоидеята и в ретината, то е, което в обикновеното съзнание се проявява като зрително изживяване. Подобно е при всяко едно сетивно възприятие. За този, който успява да прозре нещата, всяко едно описание на днешните физиологии или дори на теориите на познание, му се струва една страшна детинщина.
към текста >>
Налице е една постоянна игра между етерното
тяло
и хориоидеята, ретината.
Представено схематично, процесът при окото би бил следният /Виж рис. №8/: упражнява се дразнение, действуващо първоначално в Аза, преминава в астралното тяло, в етерното тяло; това, което действува в етерното тяло, във всички посоки се сблъсква с физическото, физическото го отблъсква, и отблъскването от физическото, това е същинското зрително изживяване.
Налице е една постоянна игра между етерното тяло и хориоидеята, ретината.
Това, което етерното тяло извършва хориоидеята и в ретината, то е, което в обикновеното съзнание се проявява като зрително изживяване. Подобно е при всяко едно сетивно възприятие. За този, който успява да прозре нещата, всяко едно описание на днешните физиологии или дори на теориите на познание, му се струва една страшна детинщина.
към текста >>
Това, което етерното
тяло
извършва хориоидеята и в ретината, то е, което в обикновеното съзнание се проявява като зрително изживяване.
Представено схематично, процесът при окото би бил следният /Виж рис. №8/: упражнява се дразнение, действуващо първоначално в Аза, преминава в астралното тяло, в етерното тяло; това, което действува в етерното тяло, във всички посоки се сблъсква с физическото, физическото го отблъсква, и отблъскването от физическото, това е същинското зрително изживяване. Налице е една постоянна игра между етерното тяло и хориоидеята, ретината.
Това, което етерното тяло извършва хориоидеята и в ретината, то е, което в обикновеното съзнание се проявява като зрително изживяване.
Подобно е при всяко едно сетивно възприятие. За този, който успява да прозре нещата, всяко едно описание на днешните физиологии или дори на теориите на познание, му се струва една страшна детинщина.
към текста >>
Виждате ли, при такива личности, каквито Ви описах, етерното
тяло
бива обхванато непосредствено от изживяването.
Виждате ли, при такива личности, каквито Ви описах, етерното тяло бива обхванато непосредствено от изживяването.
Изживяването е в Аза, в астралното тяло, в етерното тяло, и сега се сблъсква не със сетивата, но отвътре се сблъсква с това, което е нервносетивна система, всъщност първо се сблъсква с жлезистата система /с жлезите с вътрешна секреция/, след това с нервната система и една оттук се излъчва към сетивата, така че сетивата биват обхванати по начин, полярно противоположен в сравнение с обикновения живот. Вместо да бъде възбудено изживяването на съзнанието чрез сетивата, чрез това, че се излъчва отвътре по посока на сетивата то, изживяването на съзнанието бива обагрено, усилено добива образност. Чрез това излъчване в сетивните нерви възникват представи за допир. Това нараства до степента на видение. Сега Вие виждате целия вътрешен процес.
към текста >>
Изживяването е в Аза, в астралното
тяло
, в етерното
тяло
, и сега се сблъсква не със сетивата, но отвътре се сблъсква с това, което е нервносетивна система, всъщност първо се сблъсква с жлезистата система /с жлезите с вътрешна секреция/, след това с нервната система и една оттук се излъчва към сетивата, така че сетивата биват обхванати по начин, полярно противоположен в сравнение с обикновения живот.
Виждате ли, при такива личности, каквито Ви описах, етерното тяло бива обхванато непосредствено от изживяването.
Изживяването е в Аза, в астралното тяло, в етерното тяло, и сега се сблъсква не със сетивата, но отвътре се сблъсква с това, което е нервносетивна система, всъщност първо се сблъсква с жлезистата система /с жлезите с вътрешна секреция/, след това с нервната система и една оттук се излъчва към сетивата, така че сетивата биват обхванати по начин, полярно противоположен в сравнение с обикновения живот.
Вместо да бъде възбудено изживяването на съзнанието чрез сетивата, чрез това, че се излъчва отвътре по посока на сетивата то, изживяването на съзнанието бива обагрено, усилено добива образност. Чрез това излъчване в сетивните нерви възникват представи за допир. Това нараства до степента на видение. Сега Вие виждате целия вътрешен процес.
към текста >>
Когато развитието продължи, то поема своята по-нататъшна посока, и тогава от една съвсем различна страна в сравнение с обикновеното, Азовото устройство, астралното
тяло
и етерното
тяло
желаят да захванат физическото
тяло
, което физически
тяло
не е свикнало да бъде захващано отвътре, но е свикнало да бъде захващано отвън.
Когато развитието продължи, то поема своята по-нататъшна посока, и тогава от една съвсем различна страна в сравнение с обикновеното, Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло желаят да захванат физическото тяло, което физически тяло не е свикнало да бъде захващано отвътре, но е свикнало да бъде захващано отвън.
Сега то трябва да бъде захванато отвътре. В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло. Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло. Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна.
към текста >>
В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото
тяло
.
Когато развитието продължи, то поема своята по-нататъшна посока, и тогава от една съвсем различна страна в сравнение с обикновеното, Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло желаят да захванат физическото тяло, което физически тяло не е свикнало да бъде захващано отвътре, но е свикнало да бъде захващано отвън. Сега то трябва да бъде захванато отвътре.
В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло.
Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло. Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин.
към текста >>
Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното
тяло
е свързано с физическото
тяло
.
Когато развитието продължи, то поема своята по-нататъшна посока, и тогава от една съвсем различна страна в сравнение с обикновеното, Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло желаят да захванат физическото тяло, което физически тяло не е свикнало да бъде захващано отвътре, но е свикнало да бъде захващано отвън. Сега то трябва да бъде захванато отвътре. В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло.
Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло.
Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий.
към текста >>
Сега чрез Азовото устройство етерното
тяло
е изнесено нагоре и е захванато от астралното
тяло
.
Когато развитието продължи, то поема своята по-нататъшна посока, и тогава от една съвсем различна страна в сравнение с обикновеното, Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло желаят да захванат физическото тяло, което физически тяло не е свикнало да бъде захващано отвътре, но е свикнало да бъде захващано отвън. Сега то трябва да бъде захванато отвътре. В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло. Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло.
Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло.
Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий. Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка.
към текста >>
Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото
тяло
, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото
тяло
да бъде захванато от една съвсем друга страна.
Когато развитието продължи, то поема своята по-нататъшна посока, и тогава от една съвсем различна страна в сравнение с обикновеното, Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло желаят да захванат физическото тяло, което физически тяло не е свикнало да бъде захващано отвътре, но е свикнало да бъде захващано отвън. Сега то трябва да бъде захванато отвътре. В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло. Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло. Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло.
Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна.
От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий. Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка. В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява.
към текста >>
Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че
тяло
то бива захванато в посока, различна от обичайния начин.
В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло. Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло. Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли.
Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин.
Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий. Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка. В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява. Това е първия стадий на изживяването и който е отново тук за този трети стадий. Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка.
към текста >>
Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото
тяло
, което физическо
тяло
оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка.
Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий.
Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка.
В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява. Това е първия стадий на изживяването и който е отново тук за този трети стадий. Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка. Какво нахлува чрез болката? Чрез болката нахлува действителният духовен живот.
към текста >>
В лицето на болката физическото
тяло
отблъсква това, което изживява.
Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий. Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка.
В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява.
Това е първия стадий на изживяването и който е отново тук за този трети стадий. Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка. Какво нахлува чрез болката? Чрез болката нахлува действителният духовен живот. Той идва чрез болката.
към текста >>
Физическото
тяло
оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка.
Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий. Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка. В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява. Това е първия стадий на изживяването и който е отново тук за този трети стадий.
Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка.
Какво нахлува чрез болката? Чрез болката нахлува действителният духовен живот. Той идва чрез болката. Духовният свят идва именно от другата страна. От страната на обикновеното сетивно възприемане, на обикновеното мислене е разположено захващането на физическия свят.
към текста >>
Но в мига, когато физическото
тяло
окаже съпротива, е налице интензивната болка, и в мига, когато болката бъде уловена от духовния свят, когато духовния свят нахлуе, тогава болката се превръща в чувство на блаженство.
Той идва чрез болката. Духовният свят идва именно от другата страна. От страната на обикновеното сетивно възприемане, на обикновеното мислене е разположено захващането на физическия свят. Духовният свят бива захванат по противоположен начин. Пътят към него минава през болката.
Но в мига, когато физическото тяло окаже съпротива, е налице интензивната болка, и в мига, когато болката бъде уловена от духовния свят, когато духовния свят нахлуе, тогава болката се превръща в чувство на блаженство.
Така е. Първоначално в организма е болката, но в болката нахлува духовния свят и той прониква в болката. Появява се един Херувим или Серафим, така се проявява имагинацията, забива своя меч, изтегля го навън, което означава, че чрез това, че изтегля вътрешностите му, човек става независим от физическото тяло, такова, каквото го имаме обикновено. Човек вече изживява не във вътрешностите, но човек е преминал към изживяването на духовното. Физическата болка се превръща в блаженство.
към текста >>
Появява се един Херувим или Серафим, така се проявява имагинацията, забива своя меч, изтегля го навън, което означава, че чрез това, че изтегля вътрешностите му, човек става независим от физическото
тяло
, такова, каквото го имаме обикновено.
Духовният свят бива захванат по противоположен начин. Пътят към него минава през болката. Но в мига, когато физическото тяло окаже съпротива, е налице интензивната болка, и в мига, когато болката бъде уловена от духовния свят, когато духовния свят нахлуе, тогава болката се превръща в чувство на блаженство. Така е. Първоначално в организма е болката, но в болката нахлува духовния свят и той прониква в болката.
Появява се един Херувим или Серафим, така се проявява имагинацията, забива своя меч, изтегля го навън, което означава, че чрез това, че изтегля вътрешностите му, човек става независим от физическото тяло, такова, каквото го имаме обикновено.
Човек вече изживява не във вътрешностите, но човек е преминал към изживяването на духовното. Физическата болка се превръща в блаженство. Хората говорят за присъствието на Бога, или, ако могат да разграничават, за присъствието на духовния свят.
към текста >>
Този последен стадий бива изживян от такива личности, които са достатъчно силни в етерното си
тяло
за да могат да понесат целия процес.
Този последен стадий бива изживян от такива личности, които са достатъчно силни в етерното си тяло за да могат да понесат целия процес.
Всичко това се проявява в тези личности, тъй като е обосновано в тяхна та Карма. Вземете например такава една личност като Св. Терезия. Тя идва от едно предишно прераждане, в което душата и е станала особено силна, станала е много силна. Тя се въплъщава като Св. Терезия. При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло.
към текста >>
При инкарнирането, преди да захване физическото
тяло
, бива захванато по един много интензивен начин етерното
тяло
.
Този последен стадий бива изживян от такива личности, които са достатъчно силни в етерното си тяло за да могат да понесат целия процес. Всичко това се проявява в тези личности, тъй като е обосновано в тяхна та Карма. Вземете например такава една личност като Св. Терезия. Тя идва от едно предишно прераждане, в което душата и е станала особено силна, станала е много силна. Тя се въплъщава като Св. Терезия.
При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло.
То става по-силно, вътрешно качествено по-интензивно, отколкото при обикновените хора. Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно тяло. Това качествено засилено етерно тяло съответно излиза вън от физическото тяло, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане. И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното тяло не се захваща за органите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното тяло. Но в мига, в който такива хора имат подобни изживявания от аспекта на физическото наблюдение на човека, тогава, когато изживява нето навлезе в третия стадий, с такива хора става така, че те истински се разболяват.
към текста >>
Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно
тяло
.
Вземете например такава една личност като Св. Терезия. Тя идва от едно предишно прераждане, в което душата и е станала особено силна, станала е много силна. Тя се въплъщава като Св. Терезия. При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло. То става по-силно, вътрешно качествено по-интензивно, отколкото при обикновените хора.
Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно тяло.
Това качествено засилено етерно тяло съответно излиза вън от физическото тяло, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане. И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното тяло не се захваща за органите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното тяло. Но в мига, в който такива хора имат подобни изживявания от аспекта на физическото наблюдение на човека, тогава, когато изживява нето навлезе в третия стадий, с такива хора става така, че те истински се разболяват. Но етерното тяло е същевременно силно и все още успява да преодолее болестта още в статус насценди на разболяване то, така че процесът, който се разиграва, с процес, при който болестта се проявява в статус насценди, и от вътрешно силното етерно тяло изхожда същевременно една самопроявяваща се терапия. Целият процес представлява едно латентно разболяване и лекуване.
към текста >>
Това качествено засилено етерно
тяло
съответно излиза вън от физическото
тяло
, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане.
Тя идва от едно предишно прераждане, в което душата и е станала особено силна, станала е много силна. Тя се въплъщава като Св. Терезия. При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло. То става по-силно, вътрешно качествено по-интензивно, отколкото при обикновените хора. Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно тяло.
Това качествено засилено етерно тяло съответно излиза вън от физическото тяло, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане.
И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното тяло не се захваща за органите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното тяло. Но в мига, в който такива хора имат подобни изживявания от аспекта на физическото наблюдение на човека, тогава, когато изживява нето навлезе в третия стадий, с такива хора става така, че те истински се разболяват. Но етерното тяло е същевременно силно и все още успява да преодолее болестта още в статус насценди на разболяване то, така че процесът, който се разиграва, с процес, при който болестта се проявява в статус насценди, и от вътрешно силното етерно тяло изхожда същевременно една самопроявяваща се терапия. Целият процес представлява едно латентно разболяване и лекуване. Това спада към най-интересното в областта на човешкото развитие.
към текста >>
И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното
тяло
не се захваща за органите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното
тяло
.
Тя се въплъщава като Св. Терезия. При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло. То става по-силно, вътрешно качествено по-интензивно, отколкото при обикновените хора. Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно тяло. Това качествено засилено етерно тяло съответно излиза вън от физическото тяло, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане.
И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното тяло не се захваща за органите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното тяло.
Но в мига, в който такива хора имат подобни изживявания от аспекта на физическото наблюдение на човека, тогава, когато изживява нето навлезе в третия стадий, с такива хора става така, че те истински се разболяват. Но етерното тяло е същевременно силно и все още успява да преодолее болестта още в статус насценди на разболяване то, така че процесът, който се разиграва, с процес, при който болестта се проявява в статус насценди, и от вътрешно силното етерно тяло изхожда същевременно една самопроявяваща се терапия. Целият процес представлява едно латентно разболяване и лекуване. Това спада към най-интересното в областта на човешкото развитие.
към текста >>
Но етерното
тяло
е същевременно силно и все още успява да преодолее болестта още в статус насценди на разболяване то, така че процесът, който се разиграва, с процес, при който болестта се проявява в статус насценди, и от вътрешно силното етерно
тяло
изхожда същевременно една самопроявяваща се терапия.
То става по-силно, вътрешно качествено по-интензивно, отколкото при обикновените хора. Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно тяло. Това качествено засилено етерно тяло съответно излиза вън от физическото тяло, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане. И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното тяло не се захваща за органите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното тяло. Но в мига, в който такива хора имат подобни изживявания от аспекта на физическото наблюдение на човека, тогава, когато изживява нето навлезе в третия стадий, с такива хора става така, че те истински се разболяват.
Но етерното тяло е същевременно силно и все още успява да преодолее болестта още в статус насценди на разболяване то, така че процесът, който се разиграва, с процес, при който болестта се проявява в статус насценди, и от вътрешно силното етерно тяло изхожда същевременно една самопроявяваща се терапия.
Целият процес представлява едно латентно разболяване и лекуване. Това спада към най-интересното в областта на човешкото развитие.
към текста >>
Нали когато преди земната инкарнация етерното
тяло
бива формирано, тогава то придобива своя образ.
Тъкмо при такива личности както при Св. Терезия в крайния стадий на тяхното развитие Вие виждате едно непреставащо в статус насценди и едно постоянно излекуване. Това обменно действие, това махалоподобно движение, това чудно махаловидно движение между разболяване и излекуване, което разбира се, се развиване във физическия свят, защото то не е създадено за физическия свят, но то се развива в духовния свят.
Нали когато преди земната инкарнация етерното тяло бива формирано, тогава то придобива своя образ.
В същото това състояние бива обратно върната и такава личност като Св. Терезия. Но след като пред извиква в статус насценди патологичното състояние, тя се издига нагоре към света, в който се е намирала преди раждането, т.е. в духовния свят. Това махаловидно движение е потъването във физическото тяло и издигането в духовния свят. Духовният свят, физическият свят, духовният свят – физическият свят, но физическият свят, изживяват по един полярно противоположен начин, така, както човек иначе го изживява, тъй както иначе го изживява само при навлизането си в нова инкарнация.
към текста >>
Това махаловидно движение е потъването във физическото
тяло
и издигането в духовния свят.
Това обменно действие, това махалоподобно движение, това чудно махаловидно движение между разболяване и излекуване, което разбира се, се развиване във физическия свят, защото то не е създадено за физическия свят, но то се развива в духовния свят. Нали когато преди земната инкарнация етерното тяло бива формирано, тогава то придобива своя образ. В същото това състояние бива обратно върната и такава личност като Св. Терезия. Но след като пред извиква в статус насценди патологичното състояние, тя се издига нагоре към света, в който се е намирала преди раждането, т.е. в духовния свят.
Това махаловидно движение е потъването във физическото тяло и издигането в духовния свят.
Духовният свят, физическият свят, духовният свят – физическият свят, но физическият свят, изживяват по един полярно противоположен начин, така, както човек иначе го изживява, тъй както иначе го изживява само при навлизането си в нова инкарнация. Този вътрешен оздравителен процес, този осъществяващ се от Вселената лечебен процес, представлява нещо толкова интензивно, че в действителност действува заздравяващо върху болни, намиращи се в близост до такива личности, тогава, когато тяхната болест се намира приблизително в посоката, в която се разиграва всичко това; така че в действителност в близостта на такива личности могат да се извършат най-чудни излекувания.
към текста >>
Ето защо ако Вие посъветвате някого да прави упражнения, за да може по някакъв начин да достигне до свръхсетивния свят, тогава тези упражнения трябва да бъдат ориентирани в такава насока, че да укрепват Азовото устройство, астралното
тяло
и етерното
тяло
, да подсилят телата, така че в действителност такъв процес, какъвто Ви го описах, даден на съответната личност чрез Кармата, за да може такъв един процес да се осъществи по правилен начин.
Виждате ли, именно наблюденията, навлизащи така дълбоко в човешката същност, от състоянието на здраво към болестното състояние, тъкмо тези изживявания ни отвеждат в състоянието на свръхсетивното изживяване.
Ето защо ако Вие посъветвате някого да прави упражнения, за да може по някакъв начин да достигне до свръхсетивния свят, тогава тези упражнения трябва да бъдат ориентирани в такава насока, че да укрепват Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло, да подсилят телата, така че в действителност такъв процес, какъвто Ви го описах, даден на съответната личност чрез Кармата, за да може такъв един процес да се осъществи по правилен начин.
Това, което всъщност се осъществява в хода на посвещението, то може да бъде изследвано, ако изследваме такива, доближаващи се силно до патологичното личности. Ето за що за лекаря има не малко значение да се позволи да изследва живота на такива личности, защото тъкмо в живота на такива личности той открива това, което всъщност може да бъде изразено само чрез даден парадокс.
към текста >>
Ако към това се прибави и познанието върху материално-субстанциалното, което може да възникне като лечебно средство в своето родство, в своя афинитет към определени сили на етерното
тяло
, които сили при такива, отклоняващи се от нормата личности могат да се задвижат като една саморегулация, т.е.
В живота на такива личности той открива здравия съответен образ на появяващите се тук и там патологични симптомокомплекси, и за лекаря това е най-ужасното, да види здравото съответствие на даден патологичен процес! Това е, което вътрешно, езотерично в най-силна степен ни отвежда в боравенето с лечебния процес.
Ако към това се прибави и познанието върху материално-субстанциалното, което може да възникне като лечебно средство в своето родство, в своя афинитет към определени сили на етерното тяло, които сили при такива, отклоняващи се от нормата личности могат да се задвижат като една саморегулация, т.е.
ако се научим по какъв начин етерното тяло на Св. Терезия е развило сили, тогава, когато в статус насценди се появява болестта, и ако опознаем оздравителните сили заедно с напиращите в антимона активни сили, тогава сме успели да разчетем лечебния процес в самата природа.
към текста >>
ако се научим по какъв начин етерното
тяло
на Св.
В живота на такива личности той открива здравия съответен образ на появяващите се тук и там патологични симптомокомплекси, и за лекаря това е най-ужасното, да види здравото съответствие на даден патологичен процес! Това е, което вътрешно, езотерично в най-силна степен ни отвежда в боравенето с лечебния процес. Ако към това се прибави и познанието върху материално-субстанциалното, което може да възникне като лечебно средство в своето родство, в своя афинитет към определени сили на етерното тяло, които сили при такива, отклоняващи се от нормата личности могат да се задвижат като една саморегулация, т.е.
ако се научим по какъв начин етерното тяло на Св.
Терезия е развило сили, тогава, когато в статус насценди се появява болестта, и ако опознаем оздравителните сили заедно с напиращите в антимона активни сили, тогава сме успели да разчетем лечебния процес в самата природа.
към текста >>
38.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но докато не погледнем на четиричленния човек с неговото физическо
тяло
, етерно
тяло
, астрално
тяло
и Азово устройство, дотогава няма да бъдем в състояние да разбираме това развитие, тъй като не можем да прозрем, в каква степен отделните части на човешкото същество, които имат съвсем различен произход, и които идват от различни светове, в каква степен те вземат участие в това развитие.
Преди всичко друго е особено важно да вникнем във въпроса: кое в човека всъщност е унаследено, кое произхожда от наследствената линия, и кое не е унаследено, но трябва по друг начин да бъде вложено в човешкото същество? От това, да сме във състояние да различаваме тези две съставни части на човешкото същество, от това зависи изключително много за преценката на здравия и на болния човек. Когато човек от духовно, свръхсетивните светове навлезе в сетивния свят, т.е. когато се осъществи връзката между това, което му се дава изхождайки от наследствеността, когато това се свърже с другото, което той донася със себе си изхождайки от предишни земни съществувания и от престоя между смъртта и едно ново раждане, тогава ние виждаме, как човекът, отначало като дете, развива себе си от ден на ден, от седмица на седмица.
Но докато не погледнем на четиричленния човек с неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово устройство, дотогава няма да бъдем в състояние да разбираме това развитие, тъй като не можем да прозрем, в каква степен отделните части на човешкото същество, които имат съвсем различен произход, и които идват от различни светове, в каква степен те вземат участие в това развитие.
към текста >>
Защото в действителност, материално, човекът носи в себе си онова, което е получил като физическо
тяло
в детството си, с раждането си, носи го само до смяната на зъбите.
Човекът преди всичко има своя физически организъм. Най-очебийното явление в този физически организъм е, че в рамките на този организъм в първия период на своя живот до смяната на млечните зъби, човекът получава своите постоянни зъби, които той подменя, сменявайки млечните зъби. Смяната на зъбите е най-крайния случай на нещо, което бива сменяно.
Защото в действителност, материално, човекът носи в себе си онова, което е получил като физическо тяло в детството си, с раждането си, носи го само до смяната на зъбите.
Ние непрекъснато изхвърляме физическа материя от своята форма. Процесът е по-сложен, отколкото, ако искаме да бъдем точни, бихме могли да си представим, при което бихме казали: между 7-та и 8-та година човек изхвърля цялата физическа материя от себе си и я подновява. Има нещо съвсем вярно в това, но е необходимо да разгледаме единствено самата смяна на зъбите и ще открием, че трябва да си представим нещо модифицирано. Защото ако нещата бяха верни в тази абстрактност, то на всеки 7 години на нас би трябвало да ни никнат нови зъби. Но това не става така.
към текста >>
Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо
тяло
чак до самите зъби.
Те поникват само веднъж. И зъбите спадат тъкмо към онова в човека, което след еднократна смяна вече не подлежи на подмяна. Зъбите в най-пълния смисъл принадлежат на човека. Но изобщо човешкото развитие на Земята протича така, че колкото по-стар става човек, все повече и повече той задържа нещо от старата физическа материя в себе си. Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и след това остават, но след последващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя.
Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби.
С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители. За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло. Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено. Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми.
към текста >>
За тези първи 7 години от живота физическото
тяло
представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното
тяло
, от астралното
тяло
и Аза, изработва едно ново физическо
тяло
.
Но изобщо човешкото развитие на Земята протича така, че колкото по-стар става човек, все повече и повече той задържа нещо от старата физическа материя в себе си. Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и след това остават, но след последващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя. Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби. С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители.
За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло.
Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено. Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми. За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
към текста >>
Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното
тяло
, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми.
Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби. С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители. За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло. Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено.
Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми.
За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
към текста >>
Но сега Вие виждате, във какъв вид работа главно участвува етерното
тяло
, каква е работата на етерното
тяло
; защото в тези години до смяната на зъбите астралното
тяло
и азовото устройство все още слабо участвуват в работата.
Но сега Вие виждате, във какъв вид работа главно участвува етерното тяло, каква е работата на етерното тяло; защото в тези години до смяната на зъбите астралното тяло и азовото устройство все още слабо участвуват в работата.
По модела етерното тяло извайва едно ново физическо тяло. Защо прави той това? Въпросът е поставен странно, защото не можем да поставяме този въпрос защо? на природата. Но това и ще бъде само един реторичен въпрос.
към текста >>
По модела етерното
тяло
извайва едно ново физическо
тяло
.
Но сега Вие виждате, във какъв вид работа главно участвува етерното тяло, каква е работата на етерното тяло; защото в тези години до смяната на зъбите астралното тяло и азовото устройство все още слабо участвуват в работата.
По модела етерното тяло извайва едно ново физическо тяло.
Защо прави той това? Въпросът е поставен странно, защото не можем да поставяме този въпрос защо? на природата. Но това и ще бъде само един реторичен въпрос. Защо природата прави това?
към текста >>
Човекът излиза от този свят, чиито закономерности бихме обозначили тук чрез тези линии /бяло/, и от този свят той навлиза във физическия свят /жълто/, и продължава своя живот във физическия свят със своето физическо
тяло
, което е получил, но в този физически свят продължават да действуват, ала скрито поради човешкото сетивно виждане, същите сили, които са тук /червено/.
Между смъртта и едно ново раждане, респективно едно ново зачатие, човекът живее в духовния свят /Виж рис. №3 горе /. В този духовен свят той е окръжен от реалности, съвсем различни от тези, които можем да открием тук във физическия свят. Това един съвсем различен свят.
Човекът излиза от този свят, чиито закономерности бихме обозначили тук чрез тези линии /бяло/, и от този свят той навлиза във физическия свят /жълто/, и продължава своя живот във физическия свят със своето физическо тяло, което е получил, но в този физически свят продължават да действуват, ала скрито поради човешкото сетивно виждане, същите сили, които са тук /червено/.
Когато гледате едно дърво, скъпи мои приятели, в него действуват същите духовни сили, пред които Вие се изправяте между смъртта и едно ново раждане, само че те са скрити, потулени от физическата материя на дървото. Навсякъде във физическия свят, в който пребиваваме между раждането и смъртта, духовните сили действуват също в основите на сетивно-физическите явления. Така че трябва да си представим дейността на духовния свят продължена в света, който изживяваме между раждането и смъртта. Ала през първите 7 години от живота нещата стоят така, че в действителност, с цялата си същност, детето не може нищо друго да обедини така, както обединява това духовно, във всичките му цветове, във всички форми, в цялата му топлина, в цялата му студенина. Когато навлезе във физическия свят, детето на пълно възприема продължението на духовните действия, след това във все по-слаба степен до смяната на зъбите.
към текста >>
Ето защо, както казвам в педагогиката, когато детето има до себе си един разгневен баща, то не поглежда със съзнание на гневния жест, но то вижда моралното вътре в жеста, то е, което преминава в неговото
тяло
.
Така че трябва да си представим дейността на духовния свят продължена в света, който изживяваме между раждането и смъртта. Ала през първите 7 години от живота нещата стоят така, че в действителност, с цялата си същност, детето не може нищо друго да обедини така, както обединява това духовно, във всичките му цветове, във всички форми, в цялата му топлина, в цялата му студенина. Когато навлезе във физическия свят, детето на пълно възприема продължението на духовните действия, след това във все по-слаба степен до смяната на зъбите. Сетивното усещане, на това се обръща малко внимание, представлява за детето нещо съвсем различно, отколкото за възрастния човек. За детето сетивното усещане представлява нещо изцяло духовно.
Ето защо, както казвам в педагогиката, когато детето има до себе си един разгневен баща, то не поглежда със съзнание на гневния жест, но то вижда моралното вътре в жеста, то е, което преминава в неговото тяло.
Така че във времето, в което детето работи със силите, с които по модела си изгражда физическото тяло, което сега е негово собствено, в основата си през този период от време детето е изцяло ориентирано към духовните основи, то работи, изхождайки изцяло от духовността. Но какво означава това? Какво действува в действителност, когато действува духовността? Видимо в останалите усещания действуват цветове, форми, студ, грапавост и гладкост. Но какво действува в действителност?
към текста >>
Така че във времето, в което детето работи със силите, с които по модела си изгражда физическото
тяло
, което сега е негово собствено, в основата си през този период от време детето е изцяло ориентирано към духовните основи, то работи, изхождайки изцяло от духовността.
Ала през първите 7 години от живота нещата стоят така, че в действителност, с цялата си същност, детето не може нищо друго да обедини така, както обединява това духовно, във всичките му цветове, във всички форми, в цялата му топлина, в цялата му студенина. Когато навлезе във физическия свят, детето на пълно възприема продължението на духовните действия, след това във все по-слаба степен до смяната на зъбите. Сетивното усещане, на това се обръща малко внимание, представлява за детето нещо съвсем различно, отколкото за възрастния човек. За детето сетивното усещане представлява нещо изцяло духовно. Ето защо, както казвам в педагогиката, когато детето има до себе си един разгневен баща, то не поглежда със съзнание на гневния жест, но то вижда моралното вътре в жеста, то е, което преминава в неговото тяло.
Така че във времето, в което детето работи със силите, с които по модела си изгражда физическото тяло, което сега е негово собствено, в основата си през този период от време детето е изцяло ориентирано към духовните основи, то работи, изхождайки изцяло от духовността.
Но какво означава това? Какво действува в действителност, когато действува духовността? Видимо в останалите усещания действуват цветове, форми, студ, грапавост и гладкост. Но какво действува в действителност? В действителност действува само онова, което по някакъв начин има нещо общо с някаква Азова природа.
към текста >>
В действителност всичко това действува върху детето, и изхождайки от тези духовни сили, от тези величествена духовна динамика, според модела, то формира своето второ
тяло
, което постепенно нараства, и което в степента, в която се осъществява смяната на зъбите, съществува като едно второ
тяло
.
Видимо в останалите усещания действуват цветове, форми, студ, грапавост и гладкост. Но какво действува в действителност? В действителност действува само онова, което по някакъв начин има нещо общо с някаква Азова природа. На детето му правят впечатление само скритите духовни същества, имащи нещо общо с някаква Азова природа, т.е. преди всичко духовните същества от по-висшите йерархии, от човека нагоре, но също така и груповите души на животните, груповите души на елементарните същества.
В действителност всичко това действува върху детето, и изхождайки от тези духовни сили, от тези величествена духовна динамика, според модела, то формира своето второ тяло, което постепенно нараства, и което в степента, в която се осъществява смяната на зъбите, съществува като едно второ тяло.
Едва това е тялото, което човек си изгражда след раждането като свое първо собствено тяло, и което, като физическо тяло, е изградено изхождайки от духовния свят.
към текста >>
Едва това е
тяло
то, което човек си изгражда след раждането като свое първо собствено
тяло
, и което, като физическо
тяло
, е изградено изхождайки от духовния свят.
Но какво действува в действителност? В действителност действува само онова, което по някакъв начин има нещо общо с някаква Азова природа. На детето му правят впечатление само скритите духовни същества, имащи нещо общо с някаква Азова природа, т.е. преди всичко духовните същества от по-висшите йерархии, от човека нагоре, но също така и груповите души на животните, груповите души на елементарните същества. В действителност всичко това действува върху детето, и изхождайки от тези духовни сили, от тези величествена духовна динамика, според модела, то формира своето второ тяло, което постепенно нараства, и което в степента, в която се осъществява смяната на зъбите, съществува като едно второ тяло.
Едва това е тялото, което човек си изгражда след раждането като свое първо собствено тяло, и което, като физическо тяло, е изградено изхождайки от духовния свят.
към текста >>
Етерното
тяло
е, което изцяло се занимава с това през първите 7 години от живота; ето защото спокойно развива онези способности, които притежава през вторите 7 години от живота, самостоятелни способности на етерното
тяло
, и клонящите повече към интелекта паметови способности.
Етерното тяло е, което изцяло се занимава с това през първите 7 години от живота; ето защото спокойно развива онези способности, които притежава през вторите 7 години от живота, самостоятелни способности на етерното тяло, и клонящите повече към интелекта паметови способности.
Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния живот когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория. Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло. Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща. Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно.
към текста >>
Етерното
тяло
бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто
тяло
.
Етерното тяло е, което изцяло се занимава с това през първите 7 години от живота; ето защото спокойно развива онези способности, които притежава през вторите 7 години от живота, самостоятелни способности на етерното тяло, и клонящите повече към интелекта паметови способности. Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния живот когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория.
Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло.
Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща. Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно. Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества. Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно.
към текста >>
Етерното
тяло
бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща.
Етерното тяло е, което изцяло се занимава с това през първите 7 години от живота; ето защото спокойно развива онези способности, които притежава през вторите 7 години от живота, самостоятелни способности на етерното тяло, и клонящите повече към интелекта паметови способности. Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния живот когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория. Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло.
Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща.
Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно. Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества. Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно. Това, което остава, което в първите 7 години от живота се е вляло във физическото развитие, то сега изостава от физическото развитие, действува само душевно, както всъщност и отговаря на същността му.
към текста >>
Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното
тяло
, което се освобождава в етерното
тяло
.
Етерното тяло е, което изцяло се занимава с това през първите 7 години от живота; ето защото спокойно развива онези способности, които притежава през вторите 7 години от живота, самостоятелни способности на етерното тяло, и клонящите повече към интелекта паметови способности. Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния живот когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория. Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло. Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща.
Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло.
Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно. Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества. Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно. Това, което остава, което в първите 7 години от живота се е вляло във физическото развитие, то сега изостава от физическото развитие, действува само душевно, както всъщност и отговаря на същността му. С помощта на способностите, към които Вие, като учители се обръщате в училището, за да ги развиете, с тях детето трябва да осъществи голямото превръщане на млечните зъби в постоянни и много други неща.
към текста >>
Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното
тяло
остава излишно.
Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло. Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща. Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно. Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества.
Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно.
Това, което остава, което в първите 7 години от живота се е вляло във физическото развитие, то сега изостава от физическото развитие, действува само душевно, както всъщност и отговаря на същността му. С помощта на способностите, към които Вие, като учители се обръщате в училището, за да ги развиете, с тях детето трябва да осъществи голямото превръщане на млечните зъби в постоянни и много други неща. Със силите, които детето си спестява, защото няма нужда да формира тези зъби, с тези сили то започва да развива способностите на своята душа. Това се извършва в дълбините на човешката природа, така че през първите 7 години от живота, душевното е разположено изцяло вътре във физическото развитие, което развитие ние трябва да възприемаме както като духовно-душевно, така и като физически-телесно. През първите 7 години от живота на човека, в пълния смисъл на думата, ние виждаме как духовното действува в тялото.
към текста >>
През първите 7 години от живота на човека, в пълния смисъл на думата, ние виждаме как духовното действува в
тяло
то.
Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно. Това, което остава, което в първите 7 години от живота се е вляло във физическото развитие, то сега изостава от физическото развитие, действува само душевно, както всъщност и отговаря на същността му. С помощта на способностите, към които Вие, като учители се обръщате в училището, за да ги развиете, с тях детето трябва да осъществи голямото превръщане на млечните зъби в постоянни и много други неща. Със силите, които детето си спестява, защото няма нужда да формира тези зъби, с тези сили то започва да развива способностите на своята душа. Това се извършва в дълбините на човешката природа, така че през първите 7 години от живота, душевното е разположено изцяло вътре във физическото развитие, което развитие ние трябва да възприемаме както като духовно-душевно, така и като физически-телесно.
През първите 7 години от живота на човека, в пълния смисъл на думата, ние виждаме как духовното действува в тялото.
към текста >>
От Слънцето се излъчват надолу не само физическо-етерни слънчеви сили, но от Слънцето, във физическо-етерните слънчеви лъчи се излъчват сили, идентични с онези, с които нашето етерно
тяло
обновява своето
тяло
през първите 7 години: това, което действува тук, това е слънчевата същност.
Добре, но как се отнасят това спрямо общата световна еволюция? Виждате ли, силите, с които душата работи през първите 7 години от живота, в рамките на Космоса тези сили са Слънчевите сили.
От Слънцето се излъчват надолу не само физическо-етерни слънчеви сили, но от Слънцето, във физическо-етерните слънчеви лъчи се излъчват сили, идентични с онези, с които нашето етерно тяло обновява своето тяло през първите 7 години: това, което действува тук, това е слънчевата същност.
Погледнете детето, както, изработва своето второ физическо тяло! Всичко това са сили, абсорбирани от Слънчевата светлина. Трябва да разберем как е поставен човекът, по начина, по който описах това, със смяната на зъбите, освободи определени етерни сили, които сили от своя страна действуват обратно върху астралното устройство и Азовото устройство, тогава, през втората епоха на своя живот, човек става достъпен за това, за което изобщо не е бил достъпен през първата епоха: той става достъпен за лунните сили.
към текста >>
Погледнете детето, както, изработва своето второ физическо
тяло
!
Добре, но как се отнасят това спрямо общата световна еволюция? Виждате ли, силите, с които душата работи през първите 7 години от живота, в рамките на Космоса тези сили са Слънчевите сили. От Слънцето се излъчват надолу не само физическо-етерни слънчеви сили, но от Слънцето, във физическо-етерните слънчеви лъчи се излъчват сили, идентични с онези, с които нашето етерно тяло обновява своето тяло през първите 7 години: това, което действува тук, това е слънчевата същност.
Погледнете детето, както, изработва своето второ физическо тяло!
Всичко това са сили, абсорбирани от Слънчевата светлина. Трябва да разберем как е поставен човекът, по начина, по който описах това, със смяната на зъбите, освободи определени етерни сили, които сили от своя страна действуват обратно върху астралното устройство и Азовото устройство, тогава, през втората епоха на своя живот, човек става достъпен за това, за което изобщо не е бил достъпен през първата епоха: той става достъпен за лунните сили.
към текста >>
Слънчевите сили са етерните сили за първите 7 години от живота, Лунните сили, за които човек става достъпен след смяната на млечните зъби, те са идентични със силите на неговото астрално
тяло
.
Слънчевите сили са етерните сили за първите 7 години от живота, Лунните сили, за които човек става достъпен след смяната на млечните зъби, те са идентични със силите на неговото астрално тяло.
Така със смяната на зъбите от Слънчевата сфера, в която продължава да пребивава, защото тя продължава да действува, човек преминава в Лунната сфера, и така, между смяната на зъбите и половата зрялост и човекът работи върху себе си с помощта на Лунните сили. Сега, чрез Лунните сили, човекът си изгражда своето второ собствено и своето земно тяло, в което вече не биват подменяни толкова много неща, както става това през първата епоха от живота, но все пак доста неща биват подменени. Но отново остават излишни сили, сега с астралната природа. Те така променят душевния елемент, както душевният елемент се променя в периода на половата зрялост. Тези сили биват освободени от работа над тялото, така че сега човек навлиза в половата зрялост, в една епоха от живота, когато в областта на душевното той си освобождава това, с кое то е трябвало да работи над своето физическо тяло в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Сега, чрез Лунните сили, човекът си изгражда своето второ собствено и своето земно
тяло
, в което вече не биват подменяни толкова много неща, както става това през първата епоха от живота, но все пак доста неща биват подменени.
Слънчевите сили са етерните сили за първите 7 години от живота, Лунните сили, за които човек става достъпен след смяната на млечните зъби, те са идентични със силите на неговото астрално тяло. Така със смяната на зъбите от Слънчевата сфера, в която продължава да пребивава, защото тя продължава да действува, човек преминава в Лунната сфера, и така, между смяната на зъбите и половата зрялост и човекът работи върху себе си с помощта на Лунните сили.
Сега, чрез Лунните сили, човекът си изгражда своето второ собствено и своето земно тяло, в което вече не биват подменяни толкова много неща, както става това през първата епоха от живота, но все пак доста неща биват подменени.
Но отново остават излишни сили, сега с астралната природа. Те така променят душевния елемент, както душевният елемент се променя в периода на половата зрялост. Тези сили биват освободени от работа над тялото, така че сега човек навлиза в половата зрялост, в една епоха от живота, когато в областта на душевното той си освобождава това, с кое то е трябвало да работи над своето физическо тяло в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Тези сили биват освободени от работа над
тяло
то, така че сега човек навлиза в половата зрялост, в една епоха от живота, когато в областта на душевното той си освобождава това, с кое то е трябвало да работи над своето физическо
тяло
в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
Слънчевите сили са етерните сили за първите 7 години от живота, Лунните сили, за които човек става достъпен след смяната на млечните зъби, те са идентични със силите на неговото астрално тяло. Така със смяната на зъбите от Слънчевата сфера, в която продължава да пребивава, защото тя продължава да действува, човек преминава в Лунната сфера, и така, между смяната на зъбите и половата зрялост и човекът работи върху себе си с помощта на Лунните сили. Сега, чрез Лунните сили, човекът си изгражда своето второ собствено и своето земно тяло, в което вече не биват подменяни толкова много неща, както става това през първата епоха от живота, но все пак доста неща биват подменени. Но отново остават излишни сили, сега с астралната природа. Те така променят душевния елемент, както душевният елемент се променя в периода на половата зрялост.
Тези сили биват освободени от работа над тялото, така че сега човек навлиза в половата зрялост, в една епоха от живота, когато в областта на душевното той си освобождава това, с кое то е трябвало да работи над своето физическо тяло в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Защото сега силите на размножението също така постепенно формират това второ собствено
тяло
, което бива изградено между 7-та и 14-та година от живота и което е готово, когато настъпи половата зрялост.
С това отново се открива погледът за взаимовръзката между Лунните сили и силите на размножението.
Защото сега силите на размножението също така постепенно формират това второ собствено тяло, което бива изградено между 7-та и 14-та година от живота и което е готово, когато настъпи половата зрялост.
Така че това, което човек в това време въплъщава в себе си като сили на размножаване, това именно е Лунното въздействие. Силите на размножаване са изцяло свързани с Лунните въздействия, те са резултат на Лунни те въздействия.
към текста >>
Сега, след половото съзряване до началото на 20-та година човекът стига до там, да формира своето трето собствено
тяло
, погледнато външно, своето четвърто
тяло
.
Сега, след половото съзряване до началото на 20-та година човекът стига до там, да формира своето трето собствено тяло, погледнато външно, своето четвърто тяло.
В по-късните години периодите на времето не са така строго разграничени, както са периодите на смяната на зъбите и на половата зрялост. Все повече субстанция изостава, втвърдява се в човека, превръща се в траен скелет. Наистина, постепенно все повече неща в човека се превръщат в траен скелет. Колкото по-стар става човек, толкова по-малко материя от костите бива отстранявана и подновявана. И в останалия организъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: след като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа.
към текста >>
Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото
тяло
, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното.
Така виждате, през първите 7 години човекът действува в своята вътрешност със силите на Слънцето, през вторите 7 години от живота, със силите на Луната. След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително. През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система. Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими.
Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното.
Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили. Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува.
към текста >>
Но тъй като частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко и по-малко, ние не можем да работим за нашето ново въплътяване в този грандиозен мащаб, както детето работи чак до своите зъби, тогава, когато по модела изгражда своето собствено първо
тяло
.
В този своеобразен миг, когато с 28-та година човекът ясно започва да показва, че старите сили съвсем не са западнали, в този миг става следното: някои хора още от този момент започват да линеят; други продължават да съхраняват отлитащите растежни сили. Самият Гьоте, измервайки точно ръста си, установил, че е станал по-нисък, тогава, когато започнал продължението на втората част на своя "Фауст". Тогава той измерил ръста си. Но той започнал да запада много по-рано. Виждате ли, от този момент, когато светът ни напуска, ние трябва сами да се погрижим за своето обновление изхождайки от силите, които сме приели до този момент.
Но тъй като частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко и по-малко, ние не можем да работим за нашето ново въплътяване в този грандиозен мащаб, както детето работи чак до своите зъби, тогава, когато по модела изгражда своето собствено първо тяло.
Но от Слънцето, Луната и звездите ние сме събрали много сили, които са ни нужни, които носим в себе си, тъй като от 28-та си година ние започваме да се грижим за обновлението на нашето физическо материално тяло. Тогава по отношение на човешката същност в нейната форма ние ставаме хора, стъпили здраво със собствените си нозе на земята. Ала с това човекът, стъпилият здраво със собствените си нозе на земята човек, забързан към тази точка във времето, която след това той подминава, с това човекът притежава една точка във времето, към която той се стреми, която той надраства, на която аз още вчера обърнах внимание от една друга гледна точка /Виж рис. №3, средата/. Ако мога да нарисувам това така, то от своето детство, когато поема в себе си много сили от света, човек се стреми все повече и повече към такава една точка, разположена в края на 20-те години, когато той престава да осигурява своя растеж с помощта на силите от света.
към текста >>
Но от Слънцето, Луната и звездите ние сме събрали много сили, които са ни нужни, които носим в себе си, тъй като от 28-та си година ние започваме да се грижим за обновлението на нашето физическо материално
тяло
.
Самият Гьоте, измервайки точно ръста си, установил, че е станал по-нисък, тогава, когато започнал продължението на втората част на своя "Фауст". Тогава той измерил ръста си. Но той започнал да запада много по-рано. Виждате ли, от този момент, когато светът ни напуска, ние трябва сами да се погрижим за своето обновление изхождайки от силите, които сме приели до този момент. Но тъй като частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко и по-малко, ние не можем да работим за нашето ново въплътяване в този грандиозен мащаб, както детето работи чак до своите зъби, тогава, когато по модела изгражда своето собствено първо тяло.
Но от Слънцето, Луната и звездите ние сме събрали много сили, които са ни нужни, които носим в себе си, тъй като от 28-та си година ние започваме да се грижим за обновлението на нашето физическо материално тяло.
Тогава по отношение на човешката същност в нейната форма ние ставаме хора, стъпили здраво със собствените си нозе на земята. Ала с това човекът, стъпилият здраво със собствените си нозе на земята човек, забързан към тази точка във времето, която след това той подминава, с това човекът притежава една точка във времето, към която той се стреми, която той надраства, на която аз още вчера обърнах внимание от една друга гледна точка /Виж рис. №3, средата/. Ако мога да нарисувам това така, то от своето детство, когато поема в себе си много сили от света, човек се стреми все повече и повече към такава една точка, разположена в края на 20-те години, когато той престава да осигурява своя растеж с помощта на силите от света. Каквото прави от този момент нататък това той прави със силите на собственото си тяло.
към текста >>
Каквото прави от този момент нататък това той прави със силите на собственото си
тяло
.
Но от Слънцето, Луната и звездите ние сме събрали много сили, които са ни нужни, които носим в себе си, тъй като от 28-та си година ние започваме да се грижим за обновлението на нашето физическо материално тяло. Тогава по отношение на човешката същност в нейната форма ние ставаме хора, стъпили здраво със собствените си нозе на земята. Ала с това човекът, стъпилият здраво със собствените си нозе на земята човек, забързан към тази точка във времето, която след това той подминава, с това човекът притежава една точка във времето, към която той се стреми, която той надраства, на която аз още вчера обърнах внимание от една друга гледна точка /Виж рис. №3, средата/. Ако мога да нарисувам това така, то от своето детство, когато поема в себе си много сили от света, човек се стреми все повече и повече към такава една точка, разположена в края на 20-те години, когато той престава да осигурява своя растеж с помощта на силите от света.
Каквото прави от този момент нататък това той прави със силите на собственото си тяло.
Тук в средата има една точка, където човекът престава да преработва в себе си космическите сили и където започва да си създава сили от собственото тяло. Естествено в действителния живот това не е така ясно разграничено, както в схематичното представяне тук.
към текста >>
Тук в средата има една точка, където човекът престава да преработва в себе си космическите сили и където започва да си създава сили от собственото
тяло
.
Тогава по отношение на човешката същност в нейната форма ние ставаме хора, стъпили здраво със собствените си нозе на земята. Ала с това човекът, стъпилият здраво със собствените си нозе на земята човек, забързан към тази точка във времето, която след това той подминава, с това човекът притежава една точка във времето, към която той се стреми, която той надраства, на която аз още вчера обърнах внимание от една друга гледна точка /Виж рис. №3, средата/. Ако мога да нарисувам това така, то от своето детство, когато поема в себе си много сили от света, човек се стреми все повече и повече към такава една точка, разположена в края на 20-те години, когато той престава да осигурява своя растеж с помощта на силите от света. Каквото прави от този момент нататък това той прави със силите на собственото си тяло.
Тук в средата има една точка, където човекът престава да преработва в себе си космическите сили и където започва да си създава сили от собственото тяло.
Естествено в действителния живот това не е така ясно разграничено, както в схематичното представяне тук.
към текста >>
В живота често, още в ранното детство, бих желал да кажа съществуват преждевременни въздействия, изхождащи от собственото
тяло
.
В живота често, още в ранното детство, бих желал да кажа съществуват преждевременни въздействия, изхождащи от собственото тяло.
Това ние забелязваме чрез някои патологични явления у детето: чупливост на костите, но също така и мастни натрупвания у детето; но тази е връзката, която стои отзад. Във всеки миг от своя живот човек или се стреми към тази точка или той бяга от нея. Вие лесно ще видите, че това е един вид нулева точка, един вид хопомохлион, един вид нулева точка, чрез която във времето ние сме застанали между себе си и света. В своята вътрешна динамика ние имаме непрекъснато един стремеж натам или стремеж да се отдалечим от там, Това, което се извършва в човека, когато той се стреми към тази нулева точка или се стреми да се отдалечи от нея, това всъщност е стремеж да се приближим към една нула или стремеж да се отдалечим от една нула. Това е нещо, което ние извършваме по посока на нищото.
към текста >>
39.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното
тяло
и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство.
Когато наблюдаваме тези състояния, в първия стадий ние виждаме пред себе си отпадането на Азовото устройство от цялостното човешко устройство.
След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство.
Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние. Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят. Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят.
към текста >>
Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното
тяло
и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното
тяло
, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние.
Когато наблюдаваме тези състояния, в първия стадий ние виждаме пред себе си отпадането на Азовото устройство от цялостното човешко устройство. След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство. Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние.
Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние.
Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят. Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят. Това е състоянието, в което съответната личност има усещането за присъствие на същества от духовния свят.
към текста >>
Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното
тяло
са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят.
Когато наблюдаваме тези състояния, в първия стадий ние виждаме пред себе си отпадането на Азовото устройство от цялостното човешко устройство. След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство. Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние.
Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят.
Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят. Това е състоянието, в което съответната личност има усещането за присъствие на същества от духовния свят.
към текста >>
Това полярно противоположно състояние настъпва тогава, когато астралното
тяло
притегля твърде силно навътре Азовото устройство, което в случая е слабо.
Сега да потърсим противоположното състояние, полярно противоположното състояние.
Това полярно противоположно състояние настъпва тогава, когато астралното тяло притегля твърде силно навътре Азовото устройство, което в случая е слабо.
Тогава в будно състояние не настъпва просветление, както при ясновидците от типа на Св. Терезия, но обратно, в будно състояние настъпва едно подтискане, едно помрачаване на съзнанието. Настъпва подтискане на съзнанието до състоянието на сън.
към текста >>
Другите, при които астралното
тяло
притегля навътре Аза, при тях нещата също остават интересни, ако оставим тези хора да говорят за себе си, но за да разбираме първите, ние наистина се нуждаем от душевната задълбоченост най-вече на пастора.
Другите, при които астралното тяло притегля навътре Аза, при тях нещата също остават интересни, ако оставим тези хора да говорят за себе си, но за да разбираме първите, ние наистина се нуждаем от душевната задълбоченост най-вече на пастора.
За да разбираме вторите, които са често не по-малко интересни, че сто дори са по-интересни от обикновените ясновидци, които не достигат до там да разбират вторите, за този случай всъщност е нужна вътрешна чувствена сфера на лекаря, възприемащ света с добрия разум и с една средна интуиция. Защото става дума за това, да разберем, какво тези хора не ни разказват, защото това, което те ни разказват, то няма особена стойност. Става дума за следното: това, което те говорят и вършат, така да бъде възприето, че да можем да го поставим в правилната перспектива спрямо човешкото устройство. Когато ги попитаме нещо, такива личности наистина показват известна степен на тъпота, и едно нежелание да отговорят на въпросите. Тогава те започват да говорят за нещо друго, различно от въпроса.
към текста >>
И така, когато по този начин астралното
тяло
притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго.
Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа. Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща.
към текста >>
Той желае да следва своя импулс, който именно е последица от това, че Азът е притеглен надолу в астралното
тяло
.
Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите волеви решения, към непосредствените външни условия. Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия. Той желае да следва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин. Виждаме, че той е изгубил всичко, и в една слаба степен е налице само това, което зависи от Азовото устройство, налице е за да свърже човека с външния свят. Сетивата му биват притъпени, неговият волеви импулс не му позволява да вмести в себе си по правилен начин в света.
Той желае да следва своя импулс, който именно е последица от това, че Азът е притеглен надолу в астралното тяло.
към текста >>
Астралното
тяло
, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното
тяло
притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме.
Ако разглеждаме такъв човек с груби сетива, по правило няма да забележим нищо отклоняващо се от нормата. Човек би могъл дари да се зарадва, когато види колко преждевременно помъдрели са такива деца, колко умни, колко ужасно умни са и какви умни отговори дават. Но трябва да бъдем внимателни тъкмо пред лицето на тези умни отговори между 7-та и 14-та година. Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. Така се осъществява това, което току що описах.
Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме.
Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин. Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст. Засега обаче искам да продължа характеристиката.
към текста >>
Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното
тяло
.
Човек би могъл дари да се зарадва, когато види колко преждевременно помъдрели са такива деца, колко умни, колко ужасно умни са и какви умни отговори дават. Но трябва да бъдем внимателни тъкмо пред лицето на тези умни отговори между 7-та и 14-та година. Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме.
Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло.
И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин. Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст. Засега обаче искам да продължа характеристиката. Сега става дума за следното, да свържем помежду им разглежданията от последните дни.
към текста >>
Но може да настъпи и следното, етерното
тяло
от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното
тяло
и Аза и в будно състояние астралното
тяло
и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото
тяло
и в етерното
тяло
.
Но може да настъпи и следното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло.
Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях. Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих.
към текста >>
Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното
тяло
е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях.
Но може да настъпи и следното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло.
Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях.
Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре.
към текста >>
Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното
тяло
от страна на етерното
тяло
.
Сега имаме второто.
Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното тяло от страна на етерното тяло.
Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи. Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите.
към текста >>
Със своя Аз, с астралното
тяло
и с етерното
тяло
човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи.
Сега имаме второто. Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното тяло от страна на етерното тяло.
Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи.
Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите.
към текста >>
Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното
тяло
, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото
тяло
с етерното и с астралното
тяло
.
Сега имаме второто. Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното тяло от страна на етерното тяло. Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи. Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното.
Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло.
Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите. Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно.
към текста >>
Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното
тяло
за да се свърже и с него.
Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите.
Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него.
Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание.
към текста >>
И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното
тяло
и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена.
Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите. Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно.
И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена.
Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание. Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно. В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието. В едното състояние на съзнание той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на съзнанието, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на съзнанието; но такъв човек никога не знае в едното състояние на съзнанието, какво е съдържанието на другото състояние на съзнанието.
към текста >>
Но може да настъпи и едно трето състояние, състоянието, при което поради кармични отношения физическото
тяло
също е отслабено, тъй както е отслабено цялото останало устройство, така че предишните кармически сили не действуват достатъчно активно във физическото
тяло
.
Но може да настъпи и едно трето състояние, състоянието, при което поради кармични отношения физическото тяло също е отслабено, тъй както е отслабено цялото останало устройство, така че предишните кармически сили не действуват достатъчно активно във физическото тяло.
Виждате ли, при такъв един човек не само биват притеглени от физическото тяло Азовото устройство, астралното устройство и етерното тяло, но настъпва и нещо съвсем друго. При такъв човек настъпва нещо, което аз трябва да опиша по следния начин.
към текста >>
Виждате ли, при такъв един човек не само биват притеглени от физическото
тяло
Азовото устройство, астралното устройство и етерното
тяло
, но настъпва и нещо съвсем друго.
Но може да настъпи и едно трето състояние, състоянието, при което поради кармични отношения физическото тяло също е отслабено, тъй както е отслабено цялото останало устройство, така че предишните кармически сили не действуват достатъчно активно във физическото тяло.
Виждате ли, при такъв един човек не само биват притеглени от физическото тяло Азовото устройство, астралното устройство и етерното тяло, но настъпва и нещо съвсем друго.
При такъв човек настъпва нещо, което аз трябва да опиша по следния начин.
към текста >>
Но у хора, чийто физическо
тяло
е слабо поради кармични отношения, у такива хора настъпва точно противоположното, те не стават свръхчувствителни отвътре, но те стават нечувствителни спрямо физическото
тяло
, но затова пък всичко това, което във физическия свят е отвън, те възприемат с една гигантска сила откъм другата страна, от страната на волята.
Да приемем, че човек повишава своята чувствителност по посока на сетивата, т.е. по посока на Азовото устройство; тогава човек става страшно чувствителен спрямо всичко, което нахлува през сетивата, спрямо живите багри, спрямо живите тонове.
Но у хора, чийто физическо тяло е слабо поради кармични отношения, у такива хора настъпва точно противоположното, те не стават свръхчувствителни отвътре, но те стават нечувствителни спрямо физическото тяло, но затова пък всичко това, което във физическия свят е отвън, те възприемат с една гигантска сила откъм другата страна, от страната на волята.
Те попадат под властта на тежестта, на топлината и студа. Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство. Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа".
към текста >>
Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното
тяло
и на Азовото устройство.
Да приемем, че човек повишава своята чувствителност по посока на сетивата, т.е. по посока на Азовото устройство; тогава човек става страшно чувствителен спрямо всичко, което нахлува през сетивата, спрямо живите багри, спрямо живите тонове. Но у хора, чийто физическо тяло е слабо поради кармични отношения, у такива хора настъпва точно противоположното, те не стават свръхчувствителни отвътре, но те стават нечувствителни спрямо физическото тяло, но затова пък всичко това, което във физическия свят е отвън, те възприемат с една гигантска сила откъм другата страна, от страната на волята. Те попадат под властта на тежестта, на топлината и студа.
Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство.
Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е.
към текста >>
Те са отвлечени от света; поради слабото физическо
тяло
те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца.
Да приемем, че човек повишава своята чувствителност по посока на сетивата, т.е. по посока на Азовото устройство; тогава човек става страшно чувствителен спрямо всичко, което нахлува през сетивата, спрямо живите багри, спрямо живите тонове. Но у хора, чийто физическо тяло е слабо поради кармични отношения, у такива хора настъпва точно противоположното, те не стават свръхчувствителни отвътре, но те стават нечувствителни спрямо физическото тяло, но затова пък всичко това, което във физическия свят е отвън, те възприемат с една гигантска сила откъм другата страна, от страната на волята. Те попадат под властта на тежестта, на топлината и студа. Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство.
Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца.
Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е. в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
към текста >>
в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо
тяло
, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е.
в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
към текста >>
Още чрез това, което човекът при търсенето на състава на етерното
тяло
, преди да е навлязъл във физическото
тяло
, още тогава човекът навлиза в едно ненормално състояние.
Ала този трети стадий може да настъпи по два начина. В преобладаващите случаи човекът носи това като своя Карма, както видяхме от моето изложение.
Още чрез това, което човекът при търсенето на състава на етерното тяло, преди да е навлязъл във физическото тяло, още тогава човекът навлиза в едно ненормално състояние.
При това той се изгражда едно етерно тяло, което желае да навлезе навсякъде, което не желае да навлезе по правилен начин в сърцето и в стомаха, и което се стреми да ги залее, което етерно тяло въвлича твърде мощно астралното тяло и Азовото устройство в органите, и още при раждането или най-малкото скоро след раждането ние виждаме да се оформят физиогномичните деформации, които могат да ни разтревожат. Това ние наричаме вродена идиотия. Но такава не съществува. Има само кармична идиотия, която е свързана с цялостната съдба на човека. Това ние ще обсъдим по-точно, за да видим все пак как една инкарнация в подобен духовен мрак, при определени обстоятелства може да се постави дори благоприятно спрямо Кармата на човека, макар в рамките на самата инкарнация животът на такъв човек да е една окаяна несрета.
към текста >>
При това той се изгражда едно етерно
тяло
, което желае да навлезе навсякъде, което не желае да навлезе по правилен начин в сърцето и в стомаха, и което се стреми да ги залее, което етерно
тяло
въвлича твърде мощно астралното
тяло
и Азовото устройство в органите, и още при раждането или най-малкото скоро след раждането ние виждаме да се оформят физиогномичните деформации, които могат да ни разтревожат.
Ала този трети стадий може да настъпи по два начина. В преобладаващите случаи човекът носи това като своя Карма, както видяхме от моето изложение. Още чрез това, което човекът при търсенето на състава на етерното тяло, преди да е навлязъл във физическото тяло, още тогава човекът навлиза в едно ненормално състояние.
При това той се изгражда едно етерно тяло, което желае да навлезе навсякъде, което не желае да навлезе по правилен начин в сърцето и в стомаха, и което се стреми да ги залее, което етерно тяло въвлича твърде мощно астралното тяло и Азовото устройство в органите, и още при раждането или най-малкото скоро след раждането ние виждаме да се оформят физиогномичните деформации, които могат да ни разтревожат.
Това ние наричаме вродена идиотия. Но такава не съществува. Има само кармична идиотия, която е свързана с цялостната съдба на човека. Това ние ще обсъдим по-точно, за да видим все пак как една инкарнация в подобен духовен мрак, при определени обстоятелства може да се постави дори благоприятно спрямо Кармата на човека, макар в рамките на самата инкарнация животът на такъв човек да е една окаяна несрета. Тук започва необходимостта, нещата да бъдат разгледани не просто от гледната точка на крайния живот, но или от гледна точка на вечния живот на човека.
към текста >>
Защото тъкмо тогава настъпва случаят, когато Азовото устройство се развива твърде рано, преодолява физическото
тяло
и го прави твърде слабо.
Ала от друга страна вторият стадий, който Ви описах, може спокойно да премине в третия, и това се проявява, когато още в първата епоха на човека, между раждането и смяната на зъбите, проблясва не само втората епоха, но вече и третата, онази, през която човекът трябва да приеме в себе си Азовото устройство. Когато едно дете в 4-та, 5-та година от своя живот се изправи пред нас с качества, често предизвикващи възхищение то на околните, защото казват: то /детето/ говори ли постъпва като 20-ен човек, доста опасно, ако е така.
Защото тъкмо тогава настъпва случаят, когато Азовото устройство се развива твърде рано, преодолява физическото тяло и го прави твърде слабо.
Тогава настъпва не кармично пренесената, но при добитата в живота идиотия, която кармично може да бъде компенсирана едва по-късно; но самата идиотия, тя се проявява едва в по-късния живот. Ако погледнем на живота с чувство на разбиране, с помощта на една добра пасторска медицина, ние ще се научим да го овладяваме чрез това, че просто ще проведем едно правилно възпитание в ранния стадий на съответния човек.
към текста >>
Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото
тяло
.
Юга, защото съществува афинитет между това, което в този вид е леко патологично и това, което Кали Юга създава. Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта. Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах. Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий. Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо.
Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло.
Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н. Това е родството.
към текста >>
Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в
тяло
то до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н.
Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта. Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах. Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий. Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо. Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло.
Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н.
Това е родството.
към текста >>
40.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Видяхме, че има хора, и те са тук поради една особена кармична заложба, която ние разгледахме само по отношение на земния живот, хора, които носят в себе си заложбата, да получават своя Аз, своето астрално
тяло
и своето етерно
тяло
, веднага или постепенно, поетапно, така, че да могат ясновидски да нахлуят в духовния свят: Св.
Видяхме, че има хора, и те са тук поради една особена кармична заложба, която ние разгледахме само по отношение на земния живот, хора, които носят в себе си заложбата, да получават своя Аз, своето астрално тяло и своето етерно тяло, веднага или постепенно, поетапно, така, че да могат ясновидски да нахлуят в духовния свят: Св.
Терезия, Мехтхилд от Магдебург и много други. Имаме такива личности, които в едната посока, по посока на духовното, показват някакво отклонение от нормата. При тези, които показват подобно отклонение от нормата в едната посока, при тях не е необходимо да се спираме на подробности от тяхната Карма. Разбира се, всичко това е кармично заложено. Но няма нужда да се спираме на подробностите от Кармата.
към текста >>
Виждаме, как хората се развиват ненормално в своето физическо-етерно устройство и по тези причини нахлуват по-силно във физическото
тяло
и след това се проявяват патологично в три етапа, както Ви показах вчера.
Също така и от другата страна, която разгледахме вчера.
Виждаме, как хората се развиват ненормално в своето физическо-етерно устройство и по тези причини нахлуват по-силно във физическото тяло и след това се проявяват патологично в три етапа, както Ви показах вчера.
Патологичното е заложено в Кармата. Необходимо е да се спрем на най-общото, че при такива личности, като Св. Терезия, през предишните земни съществувания индивидуалността е станала особено силна, а при такива психопати или патологични личности, които имаме пред себе си тук, при тях индивидуалността се е оформила като особено слаба, по тази причина висше то бива притеглено надолу от по-нисшите тела. Отново е необходимо да подходим само спрямо общите качества на индивидуалността, а не да разглеждаме Кармата в подробности.
към текста >>
41.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Целият процес, протичащ тук, е поставен под активността на астралното
тяло
, така че трябва да си представим нещата по следния начин /Виж рис.
В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния кислород, но чрез кислорода, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество. Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество. Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин. В нормално изградения дихателен процес, скъпи мои приятели, седи непрекъснато един изграждащ се, един възникващ процес. От Макрокосмоса непрекъснато изхожда едно разгръщащо се човешко раждане, раждането на въздушния човек нахлува в човека.
Целият процес, протичащ тук, е поставен под активността на астралното тяло, така че трябва да си представим нещата по следния начин /Виж рис.
№4/: вдишваме, дейността на вдишването се активира от астралното тяло.
към текста >>
№4/: вдишваме, дейността на вдишването се активира от астралното
тяло
.
Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество. Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин. В нормално изградения дихателен процес, скъпи мои приятели, седи непрекъснато един изграждащ се, един възникващ процес. От Макрокосмоса непрекъснато изхожда едно разгръщащо се човешко раждане, раждането на въздушния човек нахлува в човека. Целият процес, протичащ тук, е поставен под активността на астралното тяло, така че трябва да си представим нещата по следния начин /Виж рис.
№4/: вдишваме, дейността на вдишването се активира от астралното тяло.
към текста >>
Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното
тяло
.
Ние издишваме и в съществената си част ние издишваме въглероден двуокис. Включвайки други органични процеси въглеродният двуокис в известен смисъл бива натрупан за целта на издишването. Това човекът си го представя отново като някакъв вид пасивни реактивни процеси или нещо подобно. Хората изобщо нямат ясна представа за тези неща. Те просто изследват това, което може да бъде изследвано в тази насока с физически средства, но при това не си изграждат ясни представи.
Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло.
Всичко това протича в елемента на течното, в онзи елемент, който имен но преди е бил наричан вода, когато всичко течно е било вода. Ние можем да продължим да употребяваме този израз. Това протича в елемента на водата.
към текста >>
Защото по време на сън етерното
тяло
е вътре, и за издишването ние не се тревожим.
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън?
Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим.
Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън? Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>
Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното
тяло
е навън?
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим.
Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън?
Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>
Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното
тяло
, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса.
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим. Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън?
Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса.
По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>
Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално
тяло
, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на сън.
И така, тук Вие виждате да възниква една значителна разлика между вдишването в будно състояние и по време на сън. Вдишването по време на сън в човека бива регулиран отвън.
Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално тяло, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на сън.
Тук Вие вече имате една значителна опорна точка, за да достигнете до възгледа за патологичното. Космосът има тази странност, че по отношение на земните обстоятелства, доколкото можем да се издигнем на известно разстояние над Земята, там Космосът е здрав. В близост до Земята има всякакви, изразяващи себе си чрез климатичния елемент или чрез нещо друго, процеси, които могат да отклонят от нормалната астралност на Космоса. Така също и чрез други процеси, които ние ще опознаем, може да бъде отклонена от нормата вътрешната астралност в човека. Тук ние виждаме извора на патологичното за една определена област, но ние виждаме извора на патологичното да отива чак до духовно-душевния елемент, и това е същественото.
към текста >>
Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо
тяло
.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот. По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването.
Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло.
Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува.
към текста >>
Като едно чуждо
тяло
тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот. По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването. Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата.
Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания.
Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно.
към текста >>
Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо
тяло
, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува.
Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес.
Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува.
И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога.
към текста >>
Тъй както нагоре трябва да свържем процеса на вдишване с този фин нервно-сетивен процес, преминаващ в духовното, така надолу трябва да свържем процеса на издишването с процеса на храносмилането, там, където човешката дейност постоянно преминава в областта на физическото, така че по посока надолу ние навлизаме там, където чрез физическото
тяло
бива осъществена вещество обмяната, модифицираното издишване.
Но можем да погледнем и надолу, към долуразположения човек, изхождайки от дихателния процес. Тъй като по посока нагоре спрямо процеса на вдишване достигаме до едно по-фино състояние, така по посока надолу спрямо процеса на издишване ние достигаме до едно по-силно огрубяване, и постепенно процесът, протичащ вътре в лицето на образуването на въглеродния двуокис, ние преминаваме надолу към процеса, разиграващ се в храносмилането.
Тъй както нагоре трябва да свържем процеса на вдишване с този фин нервно-сетивен процес, преминаващ в духовното, така надолу трябва да свържем процеса на издишването с процеса на храносмилането, там, където човешката дейност постоянно преминава в областта на физическото, така че по посока надолу ние навлизаме там, където чрез физическото тяло бива осъществена вещество обмяната, модифицираното издишване.
В известна степен това, което издишването оставя след себе си като дейност, като активност, това е, което създава веществообмяната. Тъй както това, което дишането приема от нервно-сетивно-духовната дейност, преминава във вътрешна дейност, така и това от издишването, което под формата на активност остава във вътрешността на човека, представлява тази сума от сили, която формира веществообмяната, осъществяваща се в този елемент, който преди е бил наричан Земя, във всичко, което човешкият организъм почива на твърдостта /Виж рис. №4/.
към текста >>
Или имаме вътрешно издишване и освен това едно вътрешно вдишване, и след това свързването на вътрешното вдишване с това, което извършва физическото
тяло
, същинския веществообменно-храносмилателен процес.
Тук пред себе си имаме процеса, който горе успяхме да характеризираме, и за който можем да кажем, че неговото издишване всъщност навлиза в човека. Ако сега вземем този, външно разпознаван като вдишване, процес, тогава във вдишването трябва да видим същевременно едно свързване на вдишването с това, което слиза отгоре. Тук трябва да кажем полярно противоположното. Тук издишването оставя след себе си силите на веществообмяната. Издишването не приема нищо, но нещо бива отдадено.
Или имаме вътрешно издишване и освен това едно вътрешно вдишване, и след това свързването на вътрешното вдишване с това, което извършва физическото тяло, същинския веществообменно-храносмилателен процес.
към текста >>
42.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
№5, дясно/, въздействието на това, което за сега бихме нарекли едно по-фино дихателно течение в човека, то ние бихме могли да кажем следното: ако човек би разгърнал това, което е заложено в астралното
тяло
и което и заложено в неговия Аз, то с това свое съвременно устройство, с тази своя съвременна конституция той никога не би достигнал до Слънцето.
Да се върнем от тук към човека, вчера показахме, как от дишането се изкачва горе към онази област в човешкото изживяване, в която, ако можем да кажем така, човек вдишва по един фин начин, и в рамките на това по-фино вдишване ние открихме продължителното въздействие на кармичното течение от миналото. Сега можем да продължим по-нататък. Когато имаме, разбира се, съвсем схематично и символично обозначено /Виж рис.
№5, дясно/, въздействието на това, което за сега бихме нарекли едно по-фино дихателно течение в човека, то ние бихме могли да кажем следното: ако човек би разгърнал това, което е заложено в астралното тяло и което и заложено в неговия Аз, то с това свое съвременно устройство, с тази своя съвременна конституция той никога не би достигнал до Слънцето.
Човек никога не би се приближил до Слънцето. Когато е в своя Аз и в своето астрално тяло между заспиването и пробуждането, човек никога не би могъл да се приближи до Слънцето. За него то остава в мрак. Ето така, ако беше в астралното си тяло и в своя Аз без връзката с етерното тяло и с физическото тяло, човек никога не би могъл да достигне до Слънцето. Добре, но как достига до Слънцето?
към текста >>
Когато е в своя Аз и в своето астрално
тяло
между заспиването и пробуждането, човек никога не би могъл да се приближи до Слънцето.
Да се върнем от тук към човека, вчера показахме, как от дишането се изкачва горе към онази област в човешкото изживяване, в която, ако можем да кажем така, човек вдишва по един фин начин, и в рамките на това по-фино вдишване ние открихме продължителното въздействие на кармичното течение от миналото. Сега можем да продължим по-нататък. Когато имаме, разбира се, съвсем схематично и символично обозначено /Виж рис. №5, дясно/, въздействието на това, което за сега бихме нарекли едно по-фино дихателно течение в човека, то ние бихме могли да кажем следното: ако човек би разгърнал това, което е заложено в астралното тяло и което и заложено в неговия Аз, то с това свое съвременно устройство, с тази своя съвременна конституция той никога не би достигнал до Слънцето. Човек никога не би се приближил до Слънцето.
Когато е в своя Аз и в своето астрално тяло между заспиването и пробуждането, човек никога не би могъл да се приближи до Слънцето.
За него то остава в мрак. Ето така, ако беше в астралното си тяло и в своя Аз без връзката с етерното тяло и с физическото тяло, човек никога не би могъл да достигне до Слънцето. Добре, но как достига до Слънцето?
към текста >>
Ето така, ако беше в астралното си
тяло
и в своя Аз без връзката с етерното
тяло
и с физическото
тяло
, човек никога не би могъл да достигне до Слънцето.
Когато имаме, разбира се, съвсем схематично и символично обозначено /Виж рис. №5, дясно/, въздействието на това, което за сега бихме нарекли едно по-фино дихателно течение в човека, то ние бихме могли да кажем следното: ако човек би разгърнал това, което е заложено в астралното тяло и което и заложено в неговия Аз, то с това свое съвременно устройство, с тази своя съвременна конституция той никога не би достигнал до Слънцето. Човек никога не би се приближил до Слънцето. Когато е в своя Аз и в своето астрално тяло между заспиването и пробуждането, човек никога не би могъл да се приближи до Слънцето. За него то остава в мрак.
Ето така, ако беше в астралното си тяло и в своя Аз без връзката с етерното тяло и с физическото тяло, човек никога не би могъл да достигне до Слънцето.
Добре, но как достига до Слънцето?
към текста >>
Астралното
тяло
и Азът се приближават до етерното
тяло
, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим мисленето, ако засилим мисленето чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение.
Да разгледаме отначало как стоят нещата.
Астралното тяло и Азът се приближават до етерното тяло, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим мисленето, ако засилим мисленето чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение.
Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно тяло, но все още не е захванал физическото си тяло. Той живее в етерното тяло. Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли. Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли. Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати.
към текста >>
Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно
тяло
, но все още не е захванал физическото си
тяло
.
Да разгледаме отначало как стоят нещата. Астралното тяло и Азът се приближават до етерното тяло, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим мисленето, ако засилим мисленето чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение.
Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно тяло, но все още не е захванал физическото си тяло.
Той живее в етерното тяло. Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли. Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли. Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати. Но мисленето остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да мисли и именно тук човек може да мисли по-добре, отколкото преди.
към текста >>
Той живее в етерното
тяло
.
Да разгледаме отначало как стоят нещата. Астралното тяло и Азът се приближават до етерното тяло, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим мисленето, ако засилим мисленето чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение. Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно тяло, но все още не е захванал физическото си тяло.
Той живее в етерното тяло.
Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли. Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли. Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати. Но мисленето остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да мисли и именно тук човек може да мисли по-добре, отколкото преди. Човек може да мисли такива неща, като казаните тук, и човек може да мисли над Макрокосмоса.
към текста >>
Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното
тяло
и все още не може да захване физическото
тяло
, в това състояние човек може много, много добре да мисли.
Да разгледаме отначало как стоят нещата. Астралното тяло и Азът се приближават до етерното тяло, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим мисленето, ако засилим мисленето чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение. Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно тяло, но все още не е захванал физическото си тяло. Той живее в етерното тяло.
Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли.
Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли. Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати. Но мисленето остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да мисли и именно тук човек може да мисли по-добре, отколкото преди. Човек може да мисли такива неща, като казаните тук, и човек може да мисли над Макрокосмоса. Мисленето остава и се разширява, и човек знае точно: сега ти се намираш в световния етер.
към текста >>
И така, намирайки се в своето етерно
тяло
човек пребивава в този световен етер.
Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли. Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати. Но мисленето остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да мисли и именно тук човек може да мисли по-добре, отколкото преди. Човек може да мисли такива неща, като казаните тук, и човек може да мисли над Макрокосмоса. Мисленето остава и се разширява, и човек знае точно: сега ти се намираш в световния етер.
И така, намирайки се в своето етерно тяло човек пребивава в този световен етер.
Но нахлувайки в този световен етер, човек добива една опитност, едно изживяване, че сега е застанал в онзи духовен свят, от който е произлязъл и сетивния свят. Но при това не е индивидуализиран нито духовния, нито сетивния свят. Човек е напуснал индивидуализирания сетивен свят. Слънцето вече не свети, звездите не светят Луната не свети. Не могат да бъдат вече разграничени ясно царствата в природата на Земята.
към текста >>
Това човек може да направи само, когато е във физическото си
тяло
, когато е в нормалния живот или в едно по-висше посвещение.
Но нахлувайки в този световен етер, човек добива една опитност, едно изживяване, че сега е застанал в онзи духовен свят, от който е произлязъл и сетивния свят. Но при това не е индивидуализиран нито духовния, нито сетивния свят. Човек е напуснал индивидуализирания сетивен свят. Слънцето вече не свети, звездите не светят Луната не свети. Не могат да бъдат вече разграничени ясно царствата в природата на Земята.
Това човек може да направи само, когато е във физическото си тяло, когато е в нормалния живот или в едно по-висше посвещение.
Но за сметка на това, че са помръкнали контурите на сетивния свят, човек добива общата духовност, усеща живото движение на духовното.
към текста >>
Ако човек продължи, той обхваща съзнателно вече и физическото си
тяло
, така че човек започва да живее в органите; ако човек съзнателно обхване това физическо
тяло
, тогава започват да изплуват угасналите, изчезналите същества, с изключение на земните, но като духовни същности.
Ако човек продължи, той обхваща съзнателно вече и физическото си тяло, така че човек започва да живее в органите; ако човек съзнателно обхване това физическо тяло, тогава започват да изплуват угасналите, изчезналите същества, с изключение на земните, но като духовни същности.
Там, където преди, с обикновеното си съзнание, човек е виждал Слънцето, което сега е помръкнало, замъглено, но което е присъствувало в рамките на общото духовно движение, там сега изплуват сборно съществата от втората йерархия. Сега човек започва да индивидуализира нещата в духовния свят. Отново изникват Луната, звездите, но сега те се появяват в своите духовни аспекти и сега те представляват духовни колонии или нещо подобно, така можем да ги наречем. Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното съзнание например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, след като съзнателно е обхванал физическото тяло, така също и в присъщата му духовност. Но сега човек знае също така, че с всеки един слънчев лъч денят сияйно нахлува в нас, и че с всеки слънчев лъч в нас нахлува и Духът.
към текста >>
Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното съзнание например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, след като съзнателно е обхванал физическото
тяло
, така също и в присъщата му духовност.
Ако човек продължи, той обхваща съзнателно вече и физическото си тяло, така че човек започва да живее в органите; ако човек съзнателно обхване това физическо тяло, тогава започват да изплуват угасналите, изчезналите същества, с изключение на земните, но като духовни същности. Там, където преди, с обикновеното си съзнание, човек е виждал Слънцето, което сега е помръкнало, замъглено, но което е присъствувало в рамките на общото духовно движение, там сега изплуват сборно съществата от втората йерархия. Сега човек започва да индивидуализира нещата в духовния свят. Отново изникват Луната, звездите, но сега те се появяват в своите духовни аспекти и сега те представляват духовни колонии или нещо подобно, така можем да ги наречем.
Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното съзнание например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, след като съзнателно е обхванал физическото тяло, така също и в присъщата му духовност.
Но сега човек знае също така, че с всеки един слънчев лъч денят сияйно нахлува в нас, и че с всеки слънчев лъч в нас нахлува и Духът. Чрез всяко сетивно възприятие в нас нахлува Дух, така че това фино по посока нагоре дишане ние трябва да разглеждаме като непрестанно пронизано от Духа, и ние възприемаме, че във всяко сетивно усещане, което нахлува в нас, живее Слънцето. Това именно е Духът на Слънцето или Духовете на Слънцето. Във всяко сетивно усещане живее Слънцето, така че в човека, в това фино дишане нахлува непосредствения живот на Слънцето, нахлуват непосредствено слънчеви сили.
към текста >>
Развивайки се по посока на етерното си
тяло
/Виж рис.
Виждате ли, тук имаме отношението на човека спрямо Слънцето. Когато в окото Ви нахлуе слънчев лъч, за едно със светлинния лъч нахлува Духът на Слънцето. Духът на Слънцето е субстанцията на това фино дишане. Заедно със сетивните усещания ние вдишваме многообразните съставки на духовното Слънце. Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс.
Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис.
№5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената. И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса. И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното. При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>
№5, жълто/, в рамките на своето етерно
тяло
човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената.
Когато в окото Ви нахлуе слънчев лъч, за едно със светлинния лъч нахлува Духът на Слънцето. Духът на Слънцето е субстанцията на това фино дишане. Заедно със сетивните усещания ние вдишваме многообразните съставки на духовното Слънце. Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис.
№5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената.
И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса. И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното. При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>
И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно
тяло
, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон.
Духът на Слънцето е субстанцията на това фино дишане. Заедно със сетивните усещания ние вдишваме многообразните съставки на духовното Слънце. Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис. №5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената.
И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон.
Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса. И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното. При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>
И ако сега, обхващайки физическото
тяло
, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното.
Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис. №5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената. И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса.
И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното.
При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>
Когато така постепенно преминаваме през етерната същност в която първоначално сме се вживели, и после чрез обхващане на физическото
тяло
към периферията по посока на сетивата, тогава целия живот, който нахлува от Слънцето, се представя на човека от една страна чрез това, че носи по своите пътища изминала та Карма, и този живот се представя на човека чрез това, че отправя не един упрек към него и много неща, които безпокоят човека.
Когато така постепенно преминаваме през етерната същност в която първоначално сме се вживели, и после чрез обхващане на физическото тяло към периферията по посока на сетивата, тогава целия живот, който нахлува от Слънцето, се представя на човека от една страна чрез това, че носи по своите пътища изминала та Карма, и този живот се представя на човека чрез това, че отправя не един упрек към него и много неща, които безпокоят човека.
Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава следното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега. Това, което човек носи в своята вътрешност, него човек носи много по-богато, ако възприема нахлуването на Слънцето по сетивно-нервните пътища. Ала тъй както човекът се абстрахира от Кармата и отдава себе си на нахлуването на духовните слънчеви лъчи, така за него настъпва една безкрайна ощастливеност от възприемането на Слънчевото, и човек има чувството, Слънчевата същност е такава, че непрекъснато трябва да я желаем, че трябва да се стремим към нея. Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия живот по един отслабен начин ние възприемаме като живот и движение в Любов. Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в живот се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи.
към текста >>
Но когато, обратно, в другата посока, по посока на онези сили, които образуват лимфата, които подготвят лимфата за кръвотворението, когато в тази посока обхванем физическото
тяло
, тогава човек осъзнава лунните сили.
Но когато, обратно, в другата посока, по посока на онези сили, които образуват лимфата, които подготвят лимфата за кръвотворението, когато в тази посока обхванем физическото тяло, тогава човек осъзнава лунните сили.
Но тези лунни сили имат една съвсем друга своеобразност. И така ние можем да кажем, от една та страна творят слънчевите духовни въздействия, тъй както обозначихме това, от другата страна са налице лунните въздействия. Ние се вживяваме във всичко това, като вътрешно захващаме процеса на кръво-лимфо-образуването, при което се вживяваме именно в лунните въздействия. Но от тези лунни въздействия ние непрекъснато имаме чувството, че те искат нещо да ни отнемат. Те се стремят да изнесат нещо вън от нас.
към текста >>
И ако само за малко сме разсеяни, ако не сме внимателни спрямо това възприемане на лунните въздействия, ако се вглъбим в кръво-лимфотворенето и захванем физическото
тяло
тук, ако не вземем себе си добре в собствените си ръце, ако не сме внимателни във възприятията си, тогава изведнъж нишката се скъсва и пред нас застава някакво духовно същество, което прилича на нас самите, но което най-често е изкривено, окарикатурено, и което ние сме родили от нас самите.
И така ние можем да кажем, от една та страна творят слънчевите духовни въздействия, тъй както обозначихме това, от другата страна са налице лунните въздействия. Ние се вживяваме във всичко това, като вътрешно захващаме процеса на кръво-лимфо-образуването, при което се вживяваме именно в лунните въздействия. Но от тези лунни въздействия ние непрекъснато имаме чувството, че те искат нещо да ни отнемат. Те се стремят да изнесат нещо вън от нас. При Слънцето имаме чувството, че то непрекъснато се стреми да ни даде нещо, при Луната ние имаме чувството, че тя непрекъснато се стреми да изнесе вън от нас.
И ако само за малко сме разсеяни, ако не сме внимателни спрямо това възприемане на лунните въздействия, ако се вглъбим в кръво-лимфотворенето и захванем физическото тяло тук, ако не вземем себе си добре в собствените си ръце, ако не сме внимателни във възприятията си, тогава изведнъж нишката се скъсва и пред нас застава някакво духовно същество, което прилича на нас самите, но което най-често е изкривено, окарикатурено, и което ние сме родили от нас самите.
Само че ние пропускаме този преход, ако не внимаваме. Няма нищо чудно, когато видим как това същество се отделя от нас и се изправя пред нас. Това надали представлява нещо повече от събирането на едно отражение на едно по-високо стъпало. Когато погледнем себе си в огледалото, отражението се намира във физическия свят. Когато чрез лунните сили видим себе си отразени в етера, тогава това е едно по-висше отношение, отражение на едно по-високо стъпало.
към текста >>
Но виждате ли, скъпи мои приятели, представете си, че бъде създадено такова устройство, чрез което този образ, който лунните сили непрекъснато създават в човека и който те се стремят да изнесат навън, стремят се да го изнесат в световните простори, представете си, че този образ бъде задържан в човешкото
тяло
, че остане вътре.
Нека преминем сега през целия процес. Няма нищо друго особено. Показва ни се само, по какъв начин сме във връзка с Вселената, и как Луната непрекъснато излъчва сили от нас, прави ги самостоятелни, които си ли живеят в нас, навлизат в духовния свят, нахлуват в Макрокосмоса, непрекъснато изнасяйки от нас образи и пренасяйки ги в Макрокосмоса.
Но виждате ли, скъпи мои приятели, представете си, че бъде създадено такова устройство, чрез което този образ, който лунните сили непрекъснато създават в човека и който те се стремят да изнесат навън, стремят се да го изнесат в световните простори, представете си, че този образ бъде задържан в човешкото тяло, че остане вътре.
Този образ не е просто някакво абстрактно отражение, това е образ, който вече е пронизан от сили. И как може да бъде задържан такъв един образ в човека? Тук имаме теглещите лунни сили, които непрекъснато се стремят да изнесат от човека неговия образ. Как може да бъде задържан този образ в човека, вместо да излезе вън от него? Как може да бъде изваян в него?
към текста >>
Оплождането не се състои в нищо друго, освен в това, че чрез него слънчевите сили биват въвлечени толкова дълбоко, дотам, където лунните сили захващат лимфата и чрез това образът, който иначе излиза навън, сега този образ захваща материята в човешкото
тяло
.
Тук имаме теглещите лунни сили, които непрекъснато се стремят да изнесат от човека неговия образ. Как може да бъде задържан този образ в човека, вместо да излезе вън от него? Как може да бъде изваян в него? Като от другата страна слънчевите сили бъдат вмъкнати толкова дълбоко, че образът да остане вътре в човека. Тогава образът остава вътре в човека, работи в него и така възниква ембрионалният живот.
Оплождането не се състои в нищо друго, освен в това, че чрез него слънчевите сили биват въвлечени толкова дълбоко, дотам, където лунните сили захващат лимфата и чрез това образът, който иначе излиза навън, сега този образ захваща материята в човешкото тяло.
Това, което иначе е образ, сега то нахлува до физическата форма. Така се осъществява нещо, което е свързване на лунните сили със слънчевите сили в лимфната област на човешкия организъм /Виж рис. №5/.
към текста >>
43.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
От едната страна имаме физическото и етерното
тяло
сами за себе си.
Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън.
От едната страна имаме физическото и етерното тяло сами за себе си.
И от другата страна имаме астралното тяло и Азът само за себе си. Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза. В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство.
към текста >>
И от другата страна имаме астралното
тяло
и Азът само за себе си.
Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън. От едната страна имаме физическото и етерното тяло сами за себе си.
И от другата страна имаме астралното тяло и Азът само за себе си.
Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза. В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени.
към текста >>
Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното
тяло
, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно
тяло
, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното
тяло
и на Аза.
Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън. От едната страна имаме физическото и етерното тяло сами за себе си. И от другата страна имаме астралното тяло и Азът само за себе си.
Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза.
В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени.
към текста >>
Във физическото
тяло
имаме работа с физически процеси.
Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън. От едната страна имаме физическото и етерното тяло сами за себе си. И от другата страна имаме астралното тяло и Азът само за себе си. Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза. В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство.
Във физическото тяло имаме работа с физически процеси.
Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени. И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси. Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън.
към текста >>
Спрямо цялостния човешки образ като физическо
тяло
те не са приспособени.
Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза. В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени.
Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени.
И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси. Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън. Човекът трябва да представлява един свят от физически действуващи сили и субстанции, но всъщност не може да бъде. Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
към текста >>
И все пак, от заспиването до пробуждането физическото
тяло
на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси.
В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени.
И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси.
Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън. Човекът трябва да представлява един свят от физически действуващи сили и субстанции, но всъщност не може да бъде. Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
към текста >>
Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото
тяло
на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени. И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси. Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън. Човекът трябва да представлява един свят от физически действуващи сили и субстанции, но всъщност не може да бъде.
Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
към текста >>
Физическите процеси във физическото
тяло
на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо
тяло
са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице.
Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека.
Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>
Ако разширим наблюденията си до етерното
тяло
, то за етерното
тяло
получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство.
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство.
Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека.
към текста >>
Когато астрално то
тяло
и Азът са потопени в това етерно
тяло
тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво.
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство.
Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво.
Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки.
към текста >>
отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното
тяло
и Аза.
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство. Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е.
отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза.
Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>
От една страна в съня на физическото и на етерното
тяло
е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването.
Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки.
От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването.
С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>
С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното
тяло
на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването.
С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>
А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си
тяло
, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати.
А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати.
Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар. душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено. Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани.
към текста >>
Да вземем физическото
тяло
на човека съвсем схематично /Виж рис.
Но нека преминем към това, да разгледаме външния свят.
Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис.
№6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът. Те всъщност протичат без вътрешно действуващ двигател. Но този Аз се намира във всичко, което представлява минералните процеси. Защото вътре в тях се намира това, което можем да наречем Световен Аз. И така от една страна в процесите на физическото тяло ние имаме нещо безазово, един сбор от безазови процеси, нуждаещи се от Аза.
към текста >>
№6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо
тяло
ние имаме процеси, на които е иззет Азът.
Но нека преминем към това, да разгледаме външния свят. Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис.
№6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът.
Те всъщност протичат без вътрешно действуващ двигател. Но този Аз се намира във всичко, което представлява минералните процеси. Защото вътре в тях се намира това, което можем да наречем Световен Аз. И така от една страна в процесите на физическото тяло ние имаме нещо безазово, един сбор от безазови процеси, нуждаещи се от Аза. Навън в заобикалящата среда ние имаме сумата от минерални процеси и минерални субстанции, които са проникнати от Аза, т.е.
към текста >>
И така от една страна в процесите на физическото
тяло
ние имаме нещо безазово, един сбор от безазови процеси, нуждаещи се от Аза.
Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис. №6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът. Те всъщност протичат без вътрешно действуващ двигател. Но този Аз се намира във всичко, което представлява минералните процеси. Защото вътре в тях се намира това, което можем да наречем Световен Аз.
И така от една страна в процесите на физическото тяло ние имаме нещо безазово, един сбор от безазови процеси, нуждаещи се от Аза.
Навън в заобикалящата среда ние имаме сумата от минерални процеси и минерални субстанции, които са проникнати от Аза, т.е. от всички онези йерархии, които са идентични с Аза. Тя, минералната субстанция, ги притежава.
към текста >>
Нека по тази причина да приемем, че във физическото
тяло
на човека забелязваме даден процес, който не би трябвало да е тук, който е един болестотворен процес.
Нека по тази причина да приемем, че във физическото тяло на човека забелязваме даден процес, който не би трябвало да е тук, който е един болестотворен процес.
На него му липсва Азът. Как можем да му помогнем, ако искаме да го излекуваме? Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган.
към текста >>
Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото
тяло
на болния човек в областта на неорганичната природа.
На него му липсва Азът. Как можем да му помогнем, ако искаме да го излекуваме? Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган.
Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа.
Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението. Тук нещата стоят по същия начин. Ако забележим, че в етерното тяло неща се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием: тук на етерното тяло липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство. Това е ориентиращото.
към текста >>
Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо
тяло
и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно
тяло
и външния свят, действуващ в растението.
Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган. Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно.
Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението.
Тук нещата стоят по същия начин. Ако забележим, че в етерното тяло неща се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием: тук на етерното тяло липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство. Това е ориентиращото.
към текста >>
Ако забележим, че в етерното
тяло
неща се разраства благодарение на самото етерно
тяло
, тогава ще открием: тук на етерното
тяло
липсва съответното въздействие от страна на астралното
тяло
; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство.
И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган. Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението. Тук нещата стоят по същия начин.
Ако забележим, че в етерното тяло неща се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием: тук на етерното тяло липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство.
Това е ориентиращото.
към текста >>
Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно
тяло
, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести.
Да разгледаме сега нещата още по-точно.
Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести.
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане. Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как?
към текста >>
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното
тяло
, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното
тяло
са във връзка с физическото и с етерното
тяло
, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното
тяло
навлизат в етерното и във физическото
тяло
, но от астралното
тяло
и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане.
Да разгледаме сега нещата още по-точно. Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести.
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане.
Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня.
към текста >>
Само тази част от Аза и от астралното
тяло
осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото
тяло
.
Да разгледаме сега нещата още по-точно. Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести. До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане.
Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло.
Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство.
към текста >>
Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното
тяло
и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане.
Да разгледаме сега нещата още по-точно. Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести. До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане. Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло.
Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане.
Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността.
към текста >>
Тогава, когато Азът и астралното
тяло
са вън от физическото и етерното
тяло
, и когато в този АЗ и в това астрално
тяло
се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното
тяло
изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното
тяло
могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство.
Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня.
Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство.
Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние.
към текста >>
Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното
тяло
.
Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах.
Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло.
Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис.
към текста >>
Той изживява това, което във физическото и в етерното
тяло
се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно
тяло
той изживява един своеобразен ретрограден природен процес.
Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние.
Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес.
Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис. №6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние.
към текста >>
Да приемем, че с астралното
тяло
и със своя Аз сега той е вън.
И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес.
Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън.
Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис. №6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес.
към текста >>
Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му
тяло
, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното
тяло
.
Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис. №6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес.
Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло.
Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той? Той сънува своето лекарство. Виждате ли, тук Вие имате връзката за много сомнамбулни състояния. Сомнамбулът се движи между тези две състояния, които характеризирах. В едното състояние той сънува своята болест, в другото състояние той сънува своето лекарство, и тук пред себе си ние имаме начина, по който изобщо е била търсена патологията и терапията в древните мистерии.
към текста >>
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното
тяло
трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е.
където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът? В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област. А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря. За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>
Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си
тяло
той се намира в духовния свят.
Да вземем отново пастора, такъв, какъвто го виждаме в древните мистерии. Него наистина го е интересувало не само намирането на лечебното средство, макар че на първо място, тъй като на първо място жрецът е приятел на хората, него го е интересувало лечението. Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго. Интересувало го е следното.
Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят.
Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре.
към текста >>
Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до
тяло
то.
Да вземем отново пастора, такъв, какъвто го виждаме в древните мистерии. Него наистина го е интересувало не само намирането на лечебното средство, макар че на първо място, тъй като на първо място жрецът е приятел на хората, него го е интересувало лечението. Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго. Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят.
Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото.
Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу.
към текста >>
Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното
тяло
и Азът действуват в този орган.
Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго. Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той?
Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган.
Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>
Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното
тяло
и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре.
Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве.
Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре.
Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>
В човека бива обратно въведена одухотворена физическа същност и в човека бива установено едно отношение, свързващо астралното му
тяло
, в рамки те на физическото
тяло
и на етерното
тяло
, и Азът му, в рамките на физическото
тяло
и на етерното
тяло
, с божествено-духовното битие на света.
Това настроение пасторът може да прибави към тайнството, в което да внесе обратно духовния свят, защото духовния свят е свързан с тайнството чрез самото устройство на култа. Култът свързва духовното с физическата субстанция именно по силата на вътрешните възгледи върху това, как духовното е свързано с мистерията.
В човека бива обратно въведена одухотворена физическа същност и в човека бива установено едно отношение, свързващо астралното му тяло, в рамки те на физическото тяло и на етерното тяло, и Азът му, в рамките на физическото тяло и на етерното тяло, с божествено-духовното битие на света.
В това отношение всичко е свързано с обстоятелството, че от страна на пасторите тайнството бива наблюдавано с подобно настроение. Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в тялото и изживяването вън от тялото, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното тяло, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата живот, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят. Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава взаимоотношенията. В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението.
към текста >>
Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в
тяло
то и изживяването вън от
тяло
то, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното
тяло
, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата живот, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят.
Това настроение пасторът може да прибави към тайнството, в което да внесе обратно духовния свят, защото духовния свят е свързан с тайнството чрез самото устройство на култа. Култът свързва духовното с физическата субстанция именно по силата на вътрешните възгледи върху това, как духовното е свързано с мистерията. В човека бива обратно въведена одухотворена физическа същност и в човека бива установено едно отношение, свързващо астралното му тяло, в рамки те на физическото тяло и на етерното тяло, и Азът му, в рамките на физическото тяло и на етерното тяло, с божествено-духовното битие на света. В това отношение всичко е свързано с обстоятелството, че от страна на пасторите тайнството бива наблюдавано с подобно настроение.
Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в тялото и изживяването вън от тялото, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното тяло, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата живот, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят.
Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава взаимоотношенията. В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението.
към текста >>
Въпреки цялото будно състояние днес Азът и астралното
тяло
на хората в основата си не успяват да намерят по съответния начин физическото
тяло
и етерното
тяло
.
Това също така е нещо, което може би първи би трябвало да разберат тези, които работят сред съвременно то човечество като лекари и пастори. Защото можем да кажем, че тези две неща днес могат да бъдат наблюдавани навсякъде.
Въпреки цялото будно състояние днес Азът и астралното тяло на хората в основата си не успяват да намерят по съответния начин физическото тяло и етерното тяло.
Нещата стоят така, че всъщност този, който успява да види в неговото създаване, той не е много засегнат от този възглед в областта на материализма. Да оставим монистите и всички възможни хора да спорят помежду си. Това положително е нещо невъзможно, но всъщност това не е най-важното в процеса на развитие на човечеството. Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии. Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите.
към текста >>
Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си
тяло
е правилно поставен във физическото и в етерното
тяло
, такъв човек не може да стане в действителност материалист.
Това положително е нещо невъзможно, но всъщност това не е най-важното в процеса на развитие на човечеството. Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии. Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите. Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди.
Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист.
Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас. Да си материалист означава да си болен. Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
към текста >>
Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно
тяло
, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас. Да си материалист означава да си болен.
Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
към текста >>
44.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
За човека нещата стоят така, че компактността, същественото за неговото физическо
тяло
може да бъде опознато само ако го отнесем към платоническата космическа година.
Същият ритъм, който имаме навън, с големите интервали, имаме и в човека, в микрокосмоса с най-малките интервали. Или тук човекът живее в една вселена, на която той подражава в ритъм, човекът, който сам е ритъм на Вселената. Само човекът, на животното, защото едва чрез тези по-фини познания виждаме истинската разлика между човека и животното.
За човека нещата стоят така, че компактността, същественото за неговото физическо тяло може да бъде опознато само ако го отнесем към платоническата космическа година.
25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо тяло. Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи. И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис. №7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза. Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар.
към текста >>
25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо
тяло
.
Същият ритъм, който имаме навън, с големите интервали, имаме и в човека, в микрокосмоса с най-малките интервали. Или тук човекът живее в една вселена, на която той подражава в ритъм, човекът, който сам е ритъм на Вселената. Само човекът, на животното, защото едва чрез тези по-фини познания виждаме истинската разлика между човека и животното. За човека нещата стоят така, че компактността, същественото за неговото физическо тяло може да бъде опознато само ако го отнесем към платоническата космическа година.
25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо тяло.
Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи. И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис. №7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза. Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар. духовен живот в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки живот на Земята.
към текста >>
Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо
тяло
, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи.
Същият ритъм, който имаме навън, с големите интервали, имаме и в човека, в микрокосмоса с най-малките интервали. Или тук човекът живее в една вселена, на която той подражава в ритъм, човекът, който сам е ритъм на Вселената. Само човекът, на животното, защото едва чрез тези по-фини познания виждаме истинската разлика между човека и животното. За човека нещата стоят така, че компактността, същественото за неговото физическо тяло може да бъде опознато само ако го отнесем към платоническата космическа година. 25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо тяло.
Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи.
И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис. №7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза. Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар. духовен живот в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки живот на Земята. И така тук имаме Аза.
към текста >>
Тъй както трябва да вникнем във връзката между физическото ни
тяло
и големите периоди от време, платоническата космическа година, така трябва да вникнем във връзката на нашия Аз, който ние можем да усетим във всяка една неравномерност на дишането, връзката на нашия Аз с нашия дихателен ритъм.
И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис. №7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза. Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар. духовен живот в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки живот на Земята. И така тук имаме Аза.
Тъй както трябва да вникнем във връзката между физическото ни тяло и големите периоди от време, платоническата космическа година, така трябва да вникнем във връзката на нашия Аз, който ние можем да усетим във всяка една неравномерност на дишането, връзката на нашия Аз с нашия дихателен ритъм.
към текста >>
В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо
тяло
.
Виждате ли, човешкият живот на Земята е разположен между тези две неща, човешкият живот е разположен между дихателното движение и космическата година. Чрез дихателното движение бива регулирано всичко онова, което има значение за Аза.
В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо тяло.
Това, което във физическото тяло протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане. Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз. От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година. Поради това дишането за един ден представлява нещо цяло. По този начин дишането за един ден представлява едно цяло с това, което е в човешкия живот.
към текста >>
Това, което във физическото
тяло
протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане.
Виждате ли, човешкият живот на Земята е разположен между тези две неща, човешкият живот е разположен между дихателното движение и космическата година. Чрез дихателното движение бива регулирано всичко онова, което има значение за Аза. В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо тяло.
Това, което във физическото тяло протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане.
Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз. От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година. Поради това дишането за един ден представлява нещо цяло. По този начин дишането за един ден представлява едно цяло с това, което е в човешкия живот.
към текста >>
Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото
тяло
, етерното
тяло
, и астралното
тяло
, Аз.
Виждате ли, човешкият живот на Земята е разположен между тези две неща, човешкият живот е разположен между дихателното движение и космическата година. Чрез дихателното движение бива регулирано всичко онова, което има значение за Аза. В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо тяло. Това, което във физическото тяло протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане.
Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз.
От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година. Поради това дишането за един ден представлява нещо цяло. По този начин дишането за един ден представлява едно цяло с това, което е в човешкия живот.
към текста >>
От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото
тяло
, етерното
тяло
, и астралното
тяло
, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година.
Виждате ли, човешкият живот на Земята е разположен между тези две неща, човешкият живот е разположен между дихателното движение и космическата година. Чрез дихателното движение бива регулирано всичко онова, което има значение за Аза. В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо тяло. Това, което във физическото тяло протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане. Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз.
От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година.
Поради това дишането за един ден представлява нещо цяло. По този начин дишането за един ден представлява едно цяло с това, което е в човешкия живот.
към текста >>
Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално
тяло
и нашия Аз.
Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване. Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването. Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане?
Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз.
При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден. Това е едно второ дишане, движещо се в същия ритъм. И така ние имаме най-малкото дишане, изразяващо се в обикновеното вдишване и издишване. Имаме по-голямото дишане, чрез което човекът вече израства към света, това дишане, което изживява себе си в съня и в пробуждането.
към текста >>
Чрез умирането по отношение на земното си устройство ние издишваме повече, отколкото астралното си
тяло
и нашия Аз.
Но какво правим, когато приключим тази платоническа година! Ние започваме живота и умираме. Какво правим в акта на умирането?
Чрез умирането по отношение на земното си устройство ние издишваме повече, отколкото астралното си тяло и нашия Аз.
Ние издишваме етерното тяло по посока на Вселената. Аз често съм описвал това, как етерното тяло бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената. Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно тяло. Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване.
към текста >>
Ние издишваме етерното
тяло
по посока на Вселената.
Но какво правим, когато приключим тази платоническа година! Ние започваме живота и умираме. Какво правим в акта на умирането? Чрез умирането по отношение на земното си устройство ние издишваме повече, отколкото астралното си тяло и нашия Аз.
Ние издишваме етерното тяло по посока на Вселената.
Аз често съм описвал това, как етерното тяло бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената. Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно тяло. Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент.
към текста >>
Аз често съм описвал това, как етерното
тяло
бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената.
Но какво правим, когато приключим тази платоническа година! Ние започваме живота и умираме. Какво правим в акта на умирането? Чрез умирането по отношение на земното си устройство ние издишваме повече, отколкото астралното си тяло и нашия Аз. Ние издишваме етерното тяло по посока на Вселената.
Аз често съм описвал това, как етерното тяло бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената.
Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно тяло. Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент. С всяко дихателно движение ние вдишваме кислородно с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен живот ние вдишваме етера.
към текста >>
Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно
тяло
.
Ние започваме живота и умираме. Какво правим в акта на умирането? Чрез умирането по отношение на земното си устройство ние издишваме повече, отколкото астралното си тяло и нашия Аз. Ние издишваме етерното тяло по посока на Вселената. Аз често съм описвал това, как етерното тяло бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената.
Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно тяло.
Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент. С всяко дихателно движение ние вдишваме кислородно с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен живот ние вдишваме етера. И така, тук имаме третото: живот и смърт.
към текста >>
Така виждате, ако ние живеем като хора на Земята, живеейки между нашия Аз и физическото ни
тяло
; между дихателното движение и космическата година, платоническата космическа година, тогава ние живеем там вътре, и с нашето дихателно движение ние граничим с деня.
Така виждате, ако ние живеем като хора на Земята, живеейки между нашия Аз и физическото ни тяло; между дихателното движение и космическата година, платоническата космическа година, тогава ние живеем там вътре, и с нашето дихателно движение ние граничим с деня.
С какво граничим чрез нашето физическо тяло? С платоническата космическа година? Тук ние граничим с най-външните звена и взаимовръзки в климатичните промени на големите природни процеси. В тези големи природни процеси ние променяме нашия образ, нашия човешки образ, така че могат да въз никнат последователни расови обособявания и т.н. Но ние граничим и с всичко онова, което протича в по-кратката външна качествена смяна, ние граничим с това, което ни носят последователните години, което ни носят дните, накратко, като хора ние се развиваме между тези две най-външни граници, но ние се еманципираме в средата, защото по отношение на средата и в Макрокосмоса се намесва един странен елемент.
към текста >>
С какво граничим чрез нашето физическо
тяло
?
Така виждате, ако ние живеем като хора на Земята, живеейки между нашия Аз и физическото ни тяло; между дихателното движение и космическата година, платоническата космическа година, тогава ние живеем там вътре, и с нашето дихателно движение ние граничим с деня.
С какво граничим чрез нашето физическо тяло?
С платоническата космическа година? Тук ние граничим с най-външните звена и взаимовръзки в климатичните промени на големите природни процеси. В тези големи природни процеси ние променяме нашия образ, нашия човешки образ, така че могат да въз никнат последователни расови обособявания и т.н. Но ние граничим и с всичко онова, което протича в по-кратката външна качествена смяна, ние граничим с това, което ни носят последователните години, което ни носят дните, накратко, като хора ние се развиваме между тези две най-външни граници, но ние се еманципираме в средата, защото по отношение на средата и в Макрокосмоса се намесва един странен елемент. Човек наистина може да изпадне в удивление, ако остави да действува върху него този според 25920 години приблизително пореден ритъм.
към текста >>
45.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Човекът от древните времена си е казвал: когато човешката индивидуалност слиза от духовните светове и чрез зачатие и раждане навлезе във физическия земен свят, тогава душевно-духовният елемент преминава през онова преобразование, чрез което става способен да изгради физически едно човешко
тяло
.
Сега, скъпи мои приятели, бих желал да насоча вниманието Ви към това, как посветените в древните мистерии са описвали пътя на своето посвещение, по който път се е вървяло особено там, където мистериите са се влели в лечебните мистерии. В основата си всички мистерии са били свързани с лечебните мистерии, но един повече, други, по-малко. Всички са били свързани с това, тъй като лечението е било разглеждано като свързано с цялостното развитие на човешката цивилизация. Това има своите дълбоки причини.
Човекът от древните времена си е казвал: когато човешката индивидуалност слиза от духовните светове и чрез зачатие и раждане навлезе във физическия земен свят, тогава душевно-духовният елемент преминава през онова преобразование, чрез което става способен да изгради физически едно човешко тяло.
Ние описахме, как за първи път чрез индивидуалността се извършва това изграждане през първите 7 години от живота, докато съвсем в началото човек получава своето тяло чрез наследствеността, онова човешко тяло, което за 7-8 години бива изцяло отхвърлено.
към текста >>
Ние описахме, как за първи път чрез индивидуалността се извършва това изграждане през първите 7 години от живота, докато съвсем в началото човек получава своето
тяло
чрез наследствеността, онова човешко
тяло
, което за 7-8 години бива изцяло отхвърлено.
Сега, скъпи мои приятели, бих желал да насоча вниманието Ви към това, как посветените в древните мистерии са описвали пътя на своето посвещение, по който път се е вървяло особено там, където мистериите са се влели в лечебните мистерии. В основата си всички мистерии са били свързани с лечебните мистерии, но един повече, други, по-малко. Всички са били свързани с това, тъй като лечението е било разглеждано като свързано с цялостното развитие на човешката цивилизация. Това има своите дълбоки причини. Човекът от древните времена си е казвал: когато човешката индивидуалност слиза от духовните светове и чрез зачатие и раждане навлезе във физическия земен свят, тогава душевно-духовният елемент преминава през онова преобразование, чрез което става способен да изгради физически едно човешко тяло.
Ние описахме, как за първи път чрез индивидуалността се извършва това изграждане през първите 7 години от живота, докато съвсем в началото човек получава своето тяло чрез наследствеността, онова човешко тяло, което за 7-8 години бива изцяло отхвърлено.
към текста >>
Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо
тяло
, предварително още той не се свързва така със своето физическо
тяло
, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството.
Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното.
Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството.
За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания. Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ.
към текста >>
Аз Ви казах, че когато духовно-душевният елемент нахлуе толкова дълбоко във физическото
тяло
и в етерното
тяло
, тогава физическото
тяло
и етерното
тяло
вземат надмощие над духовно-душевния елемент, и тогава възниква патологическото, възниква патологическото поради това, че духовно-душевното се е изгубило, заблудило в сферата на физически-телесното.
Но второто, което разказвал всеки посветен, и което за него представлявало второто стъпало, него той описвал, като казвал: той бил отведен там, където можел да опознае "горните и долните Богове”. Какво означава това, да бъдеш отведен някъде, където човек може да опознае горните и долните богове? Да, виждате ли, скъпи мои приятели, това ние всъщност вече описахме, ала го описахме в една модерна форма.
Аз Ви казах, че когато духовно-душевният елемент нахлуе толкова дълбоко във физическото тяло и в етерното тяло, тогава физическото тяло и етерното тяло вземат надмощие над духовно-душевния елемент, и тогава възниква патологическото, възниква патологическото поради това, че духовно-душевното се е изгубило, заблудило в сферата на физически-телесното.
Тогава възниква патологическото. В мига, в който това става, човекът нахлува в самия себе си по-дълбоко, отколкото това би трябвало да става при обикновеното пробуждане, нахлува по -дълбоко, отколкото при бодърствуването в своето физическо тяло. И при слизането си надолу той среща извънчовешки, подестествени /разположени под Природата/ въздействия. Защото ние живеем в сферата на естественото само когато е налице нормално съотношение между нашето духовно-душевно и нашето физически-телесно устройство. В мига, в който ние нахлуем по-дълбоко, по-интензивно в нашата физическа телесност, ние влизаме във връзка с подестественото /с разположеното под Природата/.
към текста >>
В мига, в който това става, човекът нахлува в самия себе си по-дълбоко, отколкото това би трябвало да става при обикновеното пробуждане, нахлува по -дълбоко, отколкото при бодърствуването в своето физическо
тяло
.
Но второто, което разказвал всеки посветен, и което за него представлявало второто стъпало, него той описвал, като казвал: той бил отведен там, където можел да опознае "горните и долните Богове”. Какво означава това, да бъдеш отведен някъде, където човек може да опознае горните и долните богове? Да, виждате ли, скъпи мои приятели, това ние всъщност вече описахме, ала го описахме в една модерна форма. Аз Ви казах, че когато духовно-душевният елемент нахлуе толкова дълбоко във физическото тяло и в етерното тяло, тогава физическото тяло и етерното тяло вземат надмощие над духовно-душевния елемент, и тогава възниква патологическото, възниква патологическото поради това, че духовно-душевното се е изгубило, заблудило в сферата на физически-телесното. Тогава възниква патологическото.
В мига, в който това става, човекът нахлува в самия себе си по-дълбоко, отколкото това би трябвало да става при обикновеното пробуждане, нахлува по -дълбоко, отколкото при бодърствуването в своето физическо тяло.
И при слизането си надолу той среща извънчовешки, подестествени /разположени под Природата/ въздействия. Защото ние живеем в сферата на естественото само когато е налице нормално съотношение между нашето духовно-душевно и нашето физически-телесно устройство. В мига, в който ние нахлуем по-дълбоко, по-интензивно в нашата физическа телесност, ние влизаме във връзка с подестественото /с разположеното под Природата/. Тук ние влизаме във връзка с това, чрез което елементарните същества, съществата от по-висшите йерархии на различни стъпала от своето развитие, въздействуват върху човека. И това е просто факт: тук ние влизаме във връзка с Боговете, разгръщащи своята дейност под сферата на природните въздействия.
към текста >>
Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото
тяло
и етерното
тяло
, и вън от физическото и етерното
тяло
се намират астралното
тяло
и Аза.
Не е така, когато човекът е в състояние на сън.
Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза.
Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание.
към текста >>
Но нека разгледаме физическото
тяло
и етерното
тяло
.
Не е така, когато човекът е в състояние на сън. Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза.
Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло.
Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание. От него нищо не се съдържа вътре.
към текста >>
Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото
тяло
и в етерното
тяло
?
Не е така, когато човекът е в състояние на сън. Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза. Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло.
Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло?
В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание. От него нищо не се съдържа вътре. Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното състояние е преминала към земното съществувание.
към текста >>
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното
тяло
, просветляване на Аза и на астралното
тяло
Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа.
към текста >>
И тогава със своето астрално
тяло
и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа.
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа.
към текста >>
Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното
тяло
.
Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля.
Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло.
Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
към текста >>
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото
тяло
в ролята на лечител.
И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно изпитание за истинската лечебна наука. И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря.
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител.
Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание. Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение. А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>
Пасторът трябва да проследи всичко онова, което човекът изживява, когато напусне
тяло
то си и навлезе в другия свят, който е свят на Духа.
Пасторът трябва да проследи всичко онова, което човекът изживява, когато напусне тялото си и навлезе в другия свят, който е свят на Духа.
Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух. И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа. И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа. И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес. Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят?
към текста >>
46.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Но тъй като човекът не е само едно
тяло
, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество.
Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”. Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта.
Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество.
Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас. В своите трудове Рудолф Щайнер е описал това духовно същество на човека и пътищата за неговото развитие. Точността на наблюдението, която досегашното природоизследване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изследването на духовното устройство на самия човек.
към текста >>
47.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Относно теглото – ето на, много уважаеми присъствуващи, тук трябва също да се съгласите, че то няма много работа с възприятието, което е подчинено малко на волята, защото някой, който би напълнял и
тяло
то би стигнало до нежеланото тегло, би искал да избегна това просто чрез познанието, чрез възприемателната способност.
Ние възприемаме нещата пространствено, но ние самите се намираме в същото пространство и сме поставени в същата закономерност, в с която се намират нещата вън от нас. Ние сме поставени във времето, както външните неща. Ние започваме нашия физически живот в определен момент, завършваме го също в определен момент. Ние стоим в пространството и времето така, че тези неща някак си преминават през нас, без първо ние да ги възприемаме. Другите неща ние трябва първо да ги възприемаме.
Относно теглото – ето на, много уважаеми присъствуващи, тук трябва също да се съгласите, че то няма много работа с възприятието, което е подчинено малко на волята, защото някой, който би напълнял и тялото би стигнало до нежеланото тегло, би искал да избегна това просто чрез познанието, чрез възприемателната способност.
Много уважаеми присъствуващи, също и в нашите тегловни отношения ние сме приети вече напълно обективно от света, без да можем да направим нещо чрез същата организация, чрез която стоим в цвета, в звука, в топлината и т.н.
към текста >>
48.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ето виждате ли, когато вземем съвсем простото явление, това, че трием едно
тяло
с едно друго и се получава топлина, по отношение на едно такова частично явление ние не казваме в естествената наука: тази топлина се е родила от нещо или тази топлина просто съществува, а търсим условията, при които тази топлина се е намирала от по-рано в латентно състояние в
тяло
то, чрез което тя така да се каже се е проявила.
Ето виждате ли, когато вземем съвсем простото явление, това, че трием едно тяло с едно друго и се получава топлина, по отношение на едно такова частично явление ние не казваме в естествената наука: тази топлина се е родила от нещо или тази топлина просто съществува, а търсим условията, при които тази топлина се е намирала от по-рано в латентно състояние в тялото, чрез което тя така да се каже се е проявила.
Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието. Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука. И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя живот между раждането и смъртта? Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда.
към текста >>
И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно
тяло
и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в
тяло
то, във вътрешната структура на
тяло
то, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека.
Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице.
И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека.
И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско
тяло
/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата.
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата.
В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно. И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност. На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност.
към текста >>
Но то се крие в човешкото
тяло
и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото
тяло
.
Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух.
Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие.
към текста >>
49.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно
тяло
, а като етерно
тяло
прониква човека.
Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят.
Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека.
Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това. Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите. Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически организъм.
към текста >>
Това етерно
тяло
прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това.
Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека.
Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това.
Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите. Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически организъм.
към текста >>
Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено
тяло
работи в човешкия физически организъм.
Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека. Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това. Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите.
Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически организъм.
към текста >>
50.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото
тяло
.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката.
Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло.
Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло. Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално.
към текста >>
Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето
тяло
.
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло.
Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло. Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни.
към текста >>
Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето
тяло
.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно.
към текста >>
Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от
тяло
то през собствената си самостоятелност.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност.
Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно. Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване.
към текста >>
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето
тяло
и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето
тяло
онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата.
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата.
Както може би някои от Вас знаят, от известно време се описва една странно болест. Между психиатрите, между психолозите тази болест се нарича патологична мнителност, патологична склонност към съмнения, наричат я може би по-добре патологичен скиптицизъм. Ние можем да срещнем тази болест в най-чудновати форми и множество екземпляри. Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време. Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси.
към текста >>
Това разкъса накрая
тяло
то на Ницше.
Това разкъса накрая тялото на Ницше.
То произведе онова, което е явлението Ницше сред нашата съвременно духовна култура. Това е другата форма, при която у високо култивираните хора се явява психиатрично разглежданото патологично съмнение, патологична мнителност, патологичен скептицизъм. Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
към текста >>
51.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето
тяло
.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията.
Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло.
И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса.
към текста >>
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото
тяло
става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията. Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло. И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател.
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията.
Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
към текста >>
Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното
тяло
, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация.
Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация.
И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>
Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в
тяло
то; в живота вън от
тяло
то нямаме на разположение тази памет.
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се! Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет.
Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>
Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото
тяло
през първите детски години, както Ви описах вече това.
Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното мислене в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на съзнанието. Ние постепенно стигаме до там, да превърнем в образно мислене абстрактното, чисто идейното мислене. И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо мислене. Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме?
Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това.
Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека. Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот. Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното мислене, животът на имагинациите. И без напредването до този живот на имагинациите модерната психология не ще може да напред не по-нататък. Единствено благодарение на това, че хората ще се издигнат до имагинации, ще може да се роди една психология, която ще се отърси от чистото буквоядство, която действително ще прогледне в човека.
към текста >>
И също както сега е времето човек да се излъчи чрез общите културни отношения от своето физическо
тяло
, да се стреми към Инспирация, както видяхме това с примера на Ницше, също така сега е настъпило времето, човек да се издигне до Имагинацията, ако иска да познае самия себе си.
И също както сега е времето човек да се излъчи чрез общите културни отношения от своето физическо тяло, да се стреми към Инспирация, както видяхме това с примера на Ницше, също така сега е настъпило времето, човек да се издигне до Имагинацията, ако иска да познае самия себе си.
Човекът трябва да проникне по-дълбоко вътре в себе си отколкото е имал нужда досега спрямо досегашните културни течения. Ако не искаме развитието да навлезе във варварството, човекът трябва да стигне до едно истинско себевиждане. А той може да постигне това само чрез приемане на познанието чрез Имагинацията. Че човекът се стреми по този начин да проникне вътре в себе си, че иска да се потопи по-дълбоко в своята вътрешност отколкото това е ставало в досегашното течение на културата, ние го виждаме от ново в онова, което неотдавна се явява като раждащи се патологични болестни форми и което едва в последно време ни се описва като особени модерни болестни форми, описани от гледна точка на психиатрията или на медицината въобще. Това ние виждаме преди всичко в болестните форми на агорафобията, на астрофобията, на клаустрофобията, болестни форми, които особено често се явяват в наше време.
към текста >>
В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото
тяло
и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва.
Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин. Тези хора израстват. От даден момент на техния живот у тях се проявяват странни състояния. Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие.
В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва.
Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература. Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места. Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно. Това се случило в близост до една мелница. За да може въобще да изпълни своето задължение, той постоянно трябва да има до себе си едно дете и само благодарение на присъствието на детето може да рисува.
към текста >>
След това има хора, които чувствуват в
тяло
то си нещо необяснимо, стигащо до физически състояния.
След това има хора, които чувствуват в тялото си нещо необяснимо, стигащо до физически състояния.
Що е това? Това е една приближаваща се буря или други атмосферни състояния. Днес има иначе много умни хора, но щом започне да святка и да гърми трябва да спуснат пердетата. Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се предпазят от онова, което изживяват от атмосферните сили. Това е астрофобията.
към текста >>
Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от
тяло
то, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от
тяло
то душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
И така, от къде идват подобни състояния?
Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване.
към текста >>
Също както между раждането и смяната на зъбите от
тяло
то се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост.
И така, от къде идват подобни състояния? Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост.
И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е.
към текста >>
трябва да се научи да се потопява в
тяло
то, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай.
И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е.
трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай.
Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>
Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето
тяло
.
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си.
Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло.
Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото.
към текста >>
Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в
тяло
то онова, което той изживява вън от
тяло
то, тогава той слиза в своето
тяло
и изживява в това
тяло
онова, което е същност на това
тяло
чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи.
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си. Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло. Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем.
Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи.
Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си.
към текста >>
Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в
тяло
то, който не ги задържа свободни, за когото
тяло
то не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в
тяло
то, чувството за пространство.
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си. Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло. Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи.
Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство.
Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си. Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза.
към текста >>
Чрез това астрално естество се сраства с
тяло
то до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние.
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си. Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло. Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство.
Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние.
Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си. Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза. Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията.
към текста >>
Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в
тяло
то; сега човек трябва да се потопява в
тяло
то по такъв начин, че да не потопява Аза.
Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си.
Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза.
Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията. Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията. Обаче явяват се обективни образи. Само онова, което всъщност живее в човешката форма, то престава да се представя на човека като обект. Човек изгубва външната човешка форма и се явява разнообразието, което заживява вън от етерното естество на човек.
към текста >>
И кое прави да не внасяме нашия Аз в това физическо
тяло
, когато се стремим към Имагинация?
Човек изгубва външната човешка форма и се явява разнообразието, което заживява вън от етерното естество на човек. Човек не вижда сега своята единна човешка форма, а разнообразието на всички онези животински форми, чието синтетично съчетание едва през друга и една в друга дава човешката форма. Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство. Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез атомизма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство. Той се научава да познава това чрез вътрешно себесъзерцание.
И кое прави да не внасяме нашия Аз в това физическо тяло, когато се стремим към Имагинация?
Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин. В обикновения живот силата на любовта не може да се прояви по този начин, защото там тя се ръководи от телесните сили на сетивното.
към текста >>
Ние отново имаме двете стремящи се в противоположни посоки направления: здравия начин да разпрострем силата на любовта в имагинацията, или болестния начин да разтоварваме себе си страха от това, което се намира вън от нас, защото изживяваме в нашия Аз това, което се намира вън, и след това го внасяме в нашето
тяло
, без да задържаме нашия Аз.
Ние отново имаме двете стремящи се в противоположни посоки направления: здравия начин да разпрострем силата на любовта в имагинацията, или болестния начин да разтоварваме себе си страха от това, което се намира вън от нас, защото изживяваме в нашия Аз това, което се намира вън, и след това го внасяме в нашето тяло, без да задържаме нашия Аз.
Чрез това се ражда: агорафобия, клаустрофобия, астрофобия. Обаче пред нас е перспективата на едно по-висше познание, когато ще развием по един здрав начин онова, което застрашава да завладее човечеството по един болестен начин и да превърне цивилизацията във варварство.
към текста >>
52.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в
тяло
то, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира
тяло
то.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото.
Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше
тяло
, сетиво за възприемане мислите на другите хора.
Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено.
И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора.
Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта. Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от
тяло
то може някакси да изгуби своя Аз.
И тогава по този път се стига също до там, че вместо съответният човек да се пренесе със своя живот до Аза на другия човек, той се пренася до азовете на индивидуализирани духовни същества, които ни заобикалят също така, както ни заобикалят съществата на сетивния свят. Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация.
Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз.
И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
към текста >>
Обаче също и така, когато онова, което е духовно-душевно, се излъчва съзнателно от физическото
тяло
, получава се нещо друго.
Обаче също и така, когато онова, което е духовно-душевно, се излъчва съзнателно от физическото тяло, получава се нещо друго.
Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна. Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични.
към текста >>
Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото
тяло
, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна.
Обаче също и така, когато онова, което е духовно-душевно, се излъчва съзнателно от физическото тяло, получава се нещо друго.
Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна.
Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло.
към текста >>
Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото
тяло
завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо
тяло
.
Обаче също и така, когато онова, което е духовно-душевно, се излъчва съзнателно от физическото тяло, получава се нещо друго. Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна.
Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло.
По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло. Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания.
към текста >>
По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо
тяло
, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това
тяло
инстинкта на любовта.
Обаче също и така, когато онова, което е духовно-душевно, се излъчва съзнателно от физическото тяло, получава се нещо друго. Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна. Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло.
По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта.
Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло. Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания.
към текста >>
Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо
тяло
, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо
тяло
.
Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна. Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични.
Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии.
към текста >>
Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото
тяло
, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии.
Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят.
към текста >>
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето
тяло
по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора.
Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора.
Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън.
към текста >>
Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето
тяло
, че се чувствува силно егоистично в своето
тяло
чрез едно прекалено силно потопяване в това
тяло
и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество.
Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора.
Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество.
Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша.
към текста >>
Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено
тяло
, нищо което можеше да дойде до това
тяло
по някакъв начин от външния свят.
Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове.
Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят.
Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша. Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
към текста >>
Той искаше да изолира своето
тяло
от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в
тяло
то, понеже беше прекалено силно свързано с това
тяло
.
Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша.
Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
към текста >>
Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от
тяло
то, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото
тяло
.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа. Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго.
Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството. Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после. Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на
тяло
то: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа. Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после. Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от
тяло
то трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето
тяло
, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло. Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето
тяло
.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът. Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго. Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието.
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в
тяло
то и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание.
Той направи вече първите стъпки. Прочетете последната глава на неговата “Теория на цветовете”. Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете.
Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание.
Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи. Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно. Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно
тяло
, като астрално
тяло
и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа.
Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание. Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи. Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно.
Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа.
Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това
тяло
то да реагира в имагинации.
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации.
Този е във всеки случай един път, който се намира едва в своето начало в развитието на западното човечества, обаче той е един път, по който трябва да се върви, ако искаме да противопоставим но онова, което идва от изток и което би ни довело до упадък, ако би се наложило единствено, ако искаме да му противопоставим нещо, което го превъзхожда, така че да стигнем до възход, а не до упадък в нашата цивилизация. Но можем да кажем: общо взето човешкият език не е още така далече, че да може да оформи онези изживявания, които срещаме там във вътрешността на нашата душа. Тук именно бих искал да Ви разкажа едно лично изживяване.
към текста >>
Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от изток към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото
тяло
, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото
тяло
.
Само благодарение на това, че стигне до имагинативния свят, само благодарение на това той ще стигне до едно истинско познание на човечеството. И това истинско познание на човечеството трябва да бъде постигнато за прогреса на човечеството. И понеже ние трябва да живеем по един много по-съзнателен начин отколкото източният човек, не трябва просто да казваме: нека оставим на бъдещето и да видим, дали чрез естествените процеси човечеството няма да усвои постепенно този имагинативен свят. Не, понеже сме навлезли в стадия на съзнателното развитие на човечеството, ние трябва също да се стремим съзнателно към този имагинативен свят и не трябва да спираме при определени етапи. Защото, какво се случва, когато спрем при определени етапи?
Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от изток към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото тяло, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото тяло.
към текста >>
А когато се потопява в
тяло
то с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това
тяло
с Аза и с понятията.
Да, човек може не само да мисли материалистично, но той може също и да бъде материалистичен, като духовно-душевното се свързва прекалено силно с физическото. Тогава човек не живее с Аза свободно в понятията на чистото мислене, до които той е стигнал.
А когато се потопява в тялото с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията.
И когато след това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове. Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия. От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят. Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва.
към текста >>
53.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на
тяло
то, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото
тяло
, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко.
След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща.
Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
към текста >>
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето
тяло
, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас.
Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас.
Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят.
към текста >>
Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като
тяло
то е отложено.
Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено.
Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>
54.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Кометата не е само
тяло
.
Разлагането на слънчевото действие на различни компоненти. Търсене на единството. Розата и розовия храст. Изменчивост на небесното движение по лемнискатата. Застиналост и изменчивост в планетната система.
Кометата не е само тяло.
Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика. Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода.
към текста >>
55.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[7] Лаплас в своята „Mecanique celeste“ в началото на главата „Uber die Libration des Mondes [За либрациите на Луната]“ (том V) дава следната представа: „Древните са знаели, че Луна в своето движение около Земята винаги показва един и същи образ, обаче те не са се учудвали на това, разглеждайки този феномен като естествен за всяко
тяло
, което се движи около центъра.
[7] Лаплас в своята „Mecanique celeste“ в началото на главата „Uber die Libration des Mondes [За либрациите на Луната]“ (том V) дава следната представа: „Древните са знаели, че Луна в своето движение около Земята винаги показва един и същи образ, обаче те не са се учудвали на това, разглеждайки този феномен като естествен за всяко тяло, което се движи около центъра.
Тази заблуда или, по-добре е да се каже, илюзия, е принудила Коперник, за запазване на паралелността на земната ос да смята за причина за тази паралелност известно годишно движение, което се противопоставя на движението на Земята по своята орбита и е надарено с тази нееднаквост, което значително е усложнило неговата система. Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г.
към текста >>
56.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в
тяло
то.
Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука.
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в
тяло
то, станал органичен спомен.
И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука. Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си.
Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
То обаче много дълбоко се е скрило в
тяло
то.
И сега преминаваме към лунните влияния, към лунния живот. Това, което ви описах като първо, е, разбира се, духовно-душевното.
То обаче много дълбоко се е скрило в тялото.
В по-фин смисъл физиологически наистина няма разлика между ставащото в тялото при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в тялото по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският организъм съвместно с лунните фази. Едното от тях само е по-силно, по-интензивно духовно-душевно преживяване, което е по-силно скрито в тялото. И така, за лунният живот:
към текста >>
В по-фин смисъл физиологически наистина няма разлика между ставащото в
тяло
то при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в
тяло
то по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският организъм съвместно с лунните фази.
И сега преминаваме към лунните влияния, към лунния живот. Това, което ви описах като първо, е, разбира се, духовно-душевното. То обаче много дълбоко се е скрило в тялото.
В по-фин смисъл физиологически наистина няма разлика между ставащото в тялото при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в тялото по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският организъм съвместно с лунните фази.
Едното от тях само е по-силно, по-интензивно духовно-душевно преживяване, което е по-силно скрито в тялото. И така, за лунният живот:
към текста >>
Едното от тях само е по-силно, по-интензивно духовно-душевно преживяване, което е по-силно скрито в
тяло
то.
И сега преминаваме към лунните влияния, към лунния живот. Това, което ви описах като първо, е, разбира се, духовно-душевното. То обаче много дълбоко се е скрило в тялото. В по-фин смисъл физиологически наистина няма разлика между ставащото в тялото при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в тялото по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският организъм съвместно с лунните фази.
Едното от тях само е по-силно, по-интензивно духовно-душевно преживяване, което е по-силно скрито в тялото.
И така, за лунният живот:
към текста >>
Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно
тяло
, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери.
Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа.
Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери.
И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди. Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: определена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там. Реалност е била, например, сферата на Луната, и Луната е била не затворено същество, а само жест. Там, където тя се е появявала, там тази сфера е правела определен жест. Споменах това само за да ви посоча живостта на този възглед.
към текста >>
57.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното
тяло
Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията.
И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори.
– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност.
към текста >>
Трябва само да кажа:
тяло
, което не променя състоянието на своето движение, го наричам инертно, и сега изследвам в действителността, какво съответства на този постулат.
Повече нищо не мога да кажа. Защото, когато пристъпвам с този закон към действителността, се открива всичко, което му съответства, и аз, без да се колебая, отхвърлям това, което не му съответства. Така сме свикнали да постъпваме и в други области. Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме определение: инерцията се състои в това, че телата без определено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение. Но това не е аксиома, а постулат.
Трябва само да кажа: тяло, което не променя състоянието на своето движение, го наричам инертно, и сега изследвам в действителността, какво съответства на този постулат.
И така, формирайки определени понятия, набелязвам само ръководните направления, за да пронижа по определен начин действителността с тези понятия, но трябва да държа отворена възможността да пронижа други факти с други понятия. Само тогава ще представя правилно четирите основни закона от теорията на числата, когато ги разглеждам като даващи ми насока, като нещо, което ми дава възможност да регулирам проникването в реалността. Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в определени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност. Такова противоречие е това, за което говорих – появата на несъизмеримост при разглеждането на небесните явления.
към текста >>
58.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[3] Густав Роберт Кирхоф, 1824-1887, немски физик работил в областта на електрическите вериги и спектроскопията, въвел термина „абсолютно черно
тяло
“
[3] Густав Роберт Кирхоф, 1824-1887, немски физик работил в областта на електрическите вериги и спектроскопията, въвел термина „абсолютно черно тяло“
към текста >>
59.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако вземете всичко това, ще можете да кажете: между това вътрешно чувство и чувството на осъзнаване при възприемането на външния свят, съществува същото отношение, както между строежа на нашето
тяло
и строежа на черепа ни.
Ако вземете всичко това, ще можете да кажете: между това вътрешно чувство и чувството на осъзнаване при възприемането на външния свят, съществува същото отношение, както между строежа на нашето тяло и строежа на черепа ни.
По този начин ние посочихме връзката на това, което може да се нарече, на първо място, земно въздействие върху човека, с характер, действащ в смисъл на радиуса на Земята, с това, което може да се нарече проявяване в обема на нашето съзнание чрез действието, което трябва да търсим в сферата, в същото това, което е вътрешната преграда, вътрешната повърхност на сферичната обвивка. За нашето нормално дневно съзнание съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в съзнанието ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното съзнание, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера. Ако съпоставим този земен импулс, този радиален земен импулс с нашето съзнание от сферата, тази противоположност, когато я погледнем в себе си, в обикновеното ни дневно съзнание, по същество е нещо такова, което става в нас именно в нашето съзнание. И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено предполагаме. Собствено, тази противоположност винаги присъства и ние живеем в нея.
към текста >>
И ако чрез въртене образувам от нея
тяло
, това ще бъде диференцирано в себе си
тяло
.
От самосебе си се разбира, че математически това е напълно осъществимо нещо. Но какво ще получим по този начин? Представете си, по този начин ще получа закона за площта на повърхността, която, обаче, сама по себе си във всички свои точки в математически смисъл е качествено различна. Във всяка точка е налице друго качество. Повърхността, която получавам благодарение на това, не мога да я разглеждам като, примерно, абстрактната евклидова равнина, а като диференцирана в себе си повърхност.
И ако чрез въртене образувам от нея тяло, това ще бъде диференцирано в себе си тяло.
към текста >>
– Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на
тяло
то между повърхността на
тяло
то и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на
тяло
то.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало.
– Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото.
Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено
тяло
и това, което се намира зад повърхността на
тяло
то.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото.
Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото.
Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на
тяло
то.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото.
Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото.
Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на
тяло
то в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото.
Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
Защото по отношение на външния свят имаме пред себе си това, което по известен начин се разиграва между повърхността на земното
тяло
и нас.
Благодарение на това, се появява възможност да се създаде математика, която наистина ще успее да се съобрази с реалността. И това, всъщност, трябва да стане, ако искаме да стигнем от друга страна до обясненията именно в областта на астрономическите явления.
Защото по отношение на външния свят имаме пред себе си това, което по известен начин се разиграва между повърхността на земното тяло и нас.
Когато разглеждаме небесните явления, някаква примка от траекторията на Венера или нещо подобно, ние действително имаме пред себе си при разглеждането на обикновения факт, нещо разиграващо се между нас и нещо друго. Пред себе си имаме това, което се отнася към разположеното в центъра така, както и стоящото зад сферата. И така, винаги когато съзерцаваме небесните явления, трябва ясно да осъзнаваме, че вече не можем да ги разглеждаме по системата на централните сили, а трябва да ги разглеждаме по система, която така се отнася към системата на централните сили, както сферата се отнася към радиуса.
към текста >>
60.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
За добра видимост вечерта е важно, по време на голямата източна елонгация ( елонгация – ъгълът, гледан от Земята, заключен между Земята, Слънцето и трето
тяло
(в случая Меркурий)) на планетата, еклиптиката при залязването на Слънцето и съответно малко по-късно, достатъчно да излиза над хоризонта.
Кривата показва, например, мястото на „Близнаци“, където в този момент се намира началото на зодиакалния сегмент „Близнаци“, когато той е на върха на еклиптиката. По рисунката може да се определи: 65° над хоризонта и по вертикалата 17° на изток от линията на меридиана. Това се отнася за звездно време 3h17.
За добра видимост вечерта е важно, по време на голямата източна елонгация ( елонгация – ъгълът, гледан от Земята, заключен между Земята, Слънцето и трето тяло (в случая Меркурий)) на планетата, еклиптиката при залязването на Слънцето и съответно малко по-късно, достатъчно да излиза над хоризонта.
Датата на най-голямата елонгация на Меркурий е отбелязана в ефемеридите (календар на позициите на естествено срещащите се небесни обекти), също и времето на залязването на Слънцето. Към тази дата и това време на звездната карта може да се определи положението на небето и на линията на меридиана – директното изкачване на звездите, които в този момент преминават през тази линия. Но това директно изкачване е моментното звездно време. От овала може да се заключи, че еклиптика е добра за звездното време от 2h до 10h. В този момент видимостта на Меркурий е най-добра.
към текста >>
61.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова този, който се стреми да говори внимателно и иска да се приближава към истината само след щателни изследвания, първо трябва да каже, колкото удивително и парадоксално да звучи това за нашите толкова умни съвременници: да, три последователни положения на това, което наричам небесно
тяло
, ги наблюдавам така, че ги смятам за идентични на стоящото в основата им.
И така, виждате, че мога не само да предизвикам видимост на движенията в перспективен смисъл, но мога също да предизвикам видимост на движенията напълно качествено. Не всичко, което изглежда като движение, действително е движение.
Затова този, който се стреми да говори внимателно и иска да се приближава към истината само след щателни изследвания, първо трябва да каже, колкото удивително и парадоксално да звучи това за нашите толкова умни съвременници: да, три последователни положения на това, което наричам небесно тяло, ги наблюдавам така, че ги смятам за идентични на стоящото в основата им.
Това значи, че проследявам Луната в нейната траектория като в началото хипотетично слагам в основата това, което винаги е една и съща Луна. Това е абсолютно вярно, но само по отношение на така проявяващото се явление. И така, какво правим? Виждаме в така нареченото движение това, което смятаме за идентични небесни тела, съединяваме с линии вижданото от нас на различните места и се опитваме да интерпретираме тези линии. Това е, което ни дава системата на Коперник.
към текста >>
И доколкото е живеело цялостното възприемане на човека, също и представата, която са получавали по отношение на небесното
тяло
, е била по същество различна от това, в което се е превърнала по-късно.
Школата, от която е излязла мировата система на Птолемей, първоначално не е действала по такъв начин. Тогава още е живеело усещането за цялостния човек, както ви казах вчера.
И доколкото е живеело цялостното възприемане на човека, също и представата, която са получавали по отношение на небесното тяло, е била по същество различна от това, в което се е превърнала по-късно.
Този, който с възприемащ разум е получил птолемеевата система, не е казвал: Луната се намира там горе. Той не е казвал това, тази интерпретация е внесена в мировата система едва сега. Той не е казвал, че Луната се намира там горе, защото в това време тя поднася явяването си само на очите. Той не е правел това, а е отнасял явлението към целия човек и е подразбирал: тук аз стоя на Земята и както е вярно, че аз стоя на Земята, толкова вярно е и това, че аз стоя също и вътре в Луната, защото Луната се намира тук (рис. 1, защрихованата повърхност).
към текста >>
И това
тяло
, което навсякъде обикновено е невидимо, развива на единия край процес, благодарение на който става видимо това малко парченце (топчето в горния външен край).
Това е Земята, а цялото това – Луната, която е значително по-голяма от Земята. Големината на нейния радиус е равна на това, което наричаме разстояние до Луната – не мога да кажа до центъра на Луната – от центъра на Земята. С такава големина е била Луната в смисъла на птолемеевата система, както първоначално е била формирана.
И това тяло, което навсякъде обикновено е невидимо, развива на единия край процес, благодарение на който става видимо това малко парченце (топчето в горния външен край).
Всичко останало е невидимо и, освен това, произлиза от такава субстанциалност, че вътре може да се живее, и тялото те пронизва. Само в този край то е видимо. По отношение на Земята се върти цялата тази сфера, която, впрочем, е не сфера, а елипсоида, затова се върти и това, което тук е видимата част, тоест видимата Луна. Но това е само част от цялата действителност, с която имаме работа тук.
към текста >>
Всичко останало е невидимо и, освен това, произлиза от такава субстанциалност, че вътре може да се живее, и
тяло
то те пронизва.
Това е Земята, а цялото това – Луната, която е значително по-голяма от Земята. Големината на нейния радиус е равна на това, което наричаме разстояние до Луната – не мога да кажа до центъра на Луната – от центъра на Земята. С такава големина е била Луната в смисъла на птолемеевата система, както първоначално е била формирана. И това тяло, което навсякъде обикновено е невидимо, развива на единия край процес, благодарение на който става видимо това малко парченце (топчето в горния външен край).
Всичко останало е невидимо и, освен това, произлиза от такава субстанциалност, че вътре може да се живее, и тялото те пронизва.
Само в този край то е видимо. По отношение на Земята се върти цялата тази сфера, която, впрочем, е не сфера, а елипсоида, затова се върти и това, което тук е видимата част, тоест видимата Луна. Но това е само част от цялата действителност, с която имаме работа тук.
към текста >>
Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за
тяло
на Луната, и това, което мислим за
тяло
на Земята.
Ако сега развиете представата, че живеете вътре в някаква субстанционална връзка, у вас ще се появи чувството: това е нещо много, много реално. Но в нашия общоприет астрономически възглед, днес сме заменили това с нещо измислено. Заменили сме това с нещо, което наричаме гравитация.
Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за тяло на Луната, и това, което мислим за тяло на Земята.
Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети. По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в мислени линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално.
към текста >>
Казваме, че тук от мировото
тяло
изхожда гравитационна сила и повдига водата.
Следователно виждате, че трябва да мислим по различен начин за цялата конфигурация на диференцираното изпълване на мировото пространство, отколкото сме свикнали. Днес сме ориентирани според представата за гравитацията, като, например, казваме, че приливите и отливите са свързани с определени изхождащи от Луната гравитационни сили.
Казваме, че тук от мировото тяло изхожда гравитационна сила и повдига водата.
В смисъла на другата представа, би трябвало да се каже, че Луната пронизва също и Земята, и докато пронизва водната сфера на Земята, тук, в това място става издигане на водата; на друго място лунната сфера се проявява като светлинно явление. Не следва да се мисли, че тук съществува някаква особена сила на притегляне, а че тази пронизваща Земята лунна сфера заедно със Земята образува единна организация, и в тези два процеса виждаме само двете страни на единен процес.
към текста >>
Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на
тяло
то на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното.
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира.
Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното.
Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето. Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце? Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина.
към текста >>
62.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е
тяло
, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е
тяло
.
Виждате ли, такива представи са достатъчно развити. И въпреки това те правят впечатление на нещо вече напълно формално обосновано. Но с него може да се направи и нещо съвсем друго, ако се опитаме да проникнем с такива представи към външната действителност. Представете си, че в небесното пространство има някакво явление, да го наречем засега Луна.
Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е тяло, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е тяло.
– Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р). Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната. И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11). Към тях трябва да имам единен подход. Това го предпоставям преди всичко.
към текста >>
63.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Да се проследи движението на мирово
тяло
по сферата е възможно и визуално; а спектралният анализ днес позволява също да се проследяват движенията в радиално направление, може да се проследяват отдалечаванията и приближаванията на мировите тела, разположени по зрителната линия.
Днес, даже в експериментално отношение, вече е положено някакво начало за различаването на такива движения и в пространството.
Да се проследи движението на мирово тяло по сферата е възможно и визуално; а спектралният анализ днес позволява също да се проследяват движенията в радиално направление, може да се проследяват отдалечаванията и приближаванията на мировите тела, разположени по зрителната линия.
Знаете, че проследяването на това явление доведе до интересни резултати при двойните звезди, които се движат една около друга[1], и тези движения са могли да ги установят само благодарение на това, че са проследили явлението, което посочих тук, прилагайки принципа на Доплер[2].
към текста >>
И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на
тяло
то и съня може да се стигне до закономерности.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими. Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното.
И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности.
Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт. Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид. От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>
Искам да кажа, че става нещо, за което ограничеността на повърхността на човешкото
тяло
няма единствено решаващо значение.
Можем да потърсим процеса на обмяна на веществата също и на друго място. Можем да го намерим и в състоянието на редуване на сън и будност. Но само при произволните движения процесът протича до известна степен така, че, с изключение на ставащото вътре в човека, трансформацията на метаболизма в същото време е и външен процес.
Искам да кажа, че става нещо, за което ограничеността на повърхността на човешкото тяло няма единствено решаващо значение.
Веществото се трансформира, но така, че ставащата тук трансформация, по някакъв начин протича в абсолютното, естествено, в „относително абсолютното“, така че не може да се каже, че това има значение само за вътрешната човешка организация.
към текста >>
Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на
тяло
то си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно.
Но умората, която представлява симптом съпровождащ движението с трансформация на обмяната на веществата, настъпва и тогава, когато денят е преживян без нищо да се прави. Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния живот, чисто чрез вътрешната организация. Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно. Ние заемаме хоризонтално положение за осъществяване на такава обмяна на веществата, която се осъществява при непроизволно действие, която става просто с течение на времето, ако можем да се изразим така.
Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно.
Затова виждате, че хоризонталното положение е нещо много важно и съвсем не е безразлично, дали заемаме хоризонтално положение или не; и ако искаме да заставим своя организъм да свърши нещо, без да правим нищо за това, трябва да приведем себе си в това положение. С други думи: по време на сън привеждаме себе си в такова положение, при което в организма ни става нещо, което обикновено става по време на произволното движение.
към текста >>
Подхождайки към това удивително явление, което съвсем не протича произволно, а притежава цикличност от около 11 години и определен ритъм на максимум и минимум на появата на слънчевите петна, ще се открие, че феноменът на слънчевите петна, ако се проследи, трябва да бъде свързан с процеси, които по някакъв начин протичат извън слънчевото
тяло
.
Това съвсем не е критика и осъждане, защото с това всеки ще се съгласи. Слънчевото ядро по-нататък е обкръжено от фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона. Има някаква възможност да се създават представи за фотосферата. Могат също да се създават представи за атмосферата и хромосферата. Представете си сега, че се желае създаването на представа за появата на слънчевите петна.
Подхождайки към това удивително явление, което съвсем не протича произволно, а притежава цикличност от около 11 години и определен ритъм на максимум и минимум на появата на слънчевите петна, ще се открие, че феноменът на слънчевите петна, ако се проследи, трябва да бъде свързан с процеси, които по някакъв начин протичат извън слънчевото тяло.
Тук се обясняват определени процеси и се говори за взривни и подобни на тях отношения. Но цялата работата е в това, че когато се постъпва така, винаги се изхожда от предпоставки, които са добити в земната област. Ако не се опиташ първо да преработиш и разшириш понятийното си поле, както правихме това, представяйки си кривите, които излизат от пространството, ако не направиш нещо такова за своето, бих казал, самовъзпитание, не остава никаква друга възможност, освен тази, наличните резултати от наблюденията на намиращите се извън земята тела, да се обясняват така, както предоставят това земните условия.
към текста >>
64.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова, макар изображението на лемнискатата във вид на осморка да е напълно оправдано, вече посочих, че тук, собствено, имаме работа с
тяло
, получено чрез ротация[2].
Всичко това трябва да си го представяме не в равнина, а в пространството.
Затова, макар изображението на лемнискатата във вид на осморка да е напълно оправдано, вече посочих, че тук, собствено, имаме работа с тяло, получено чрез ротация[2].
По такъв начин, това стои също в основата на изложеното от мен, когато казах: по определен начин формирането на организацията в нервно-сетивната система и в системата на крайниците и обмяната на веществата са подчинени една на друга на принципа на такава ротационна лемниската.
към текста >>
Но става дума, че в момента, когато се преживява движението, и когато вследствие на преживяването на движението може да се констатира изменение вътре в даденото
тяло
, по вътрешните изменения може до известна степен да се отгатне реалността на движението.
Става дума за това, че доколкото по известен начин пространствено сме свързани с нашата Земя, е нужно да търсим критерия за движението на Земята в пространството в измененията, които произлизат в самия човек. Казах, че ако движенията ги разглеждаме само външно, е невъзможно да се преодолее тяхната относителност.
Но става дума, че в момента, когато се преживява движението, и когато вследствие на преживяването на движението може да се констатира изменение вътре в даденото тяло, по вътрешните изменения може до известна степен да се отгатне реалността на движението.
към текста >>
Ако иска да излезе от действието на произволното движение, така че това, което обикновено действа в произволното му движение, да действа вътрешно и да въздейства на обмяната на веществата между
тяло
то и главата, тогава той трябва да се постави по направлението на тази линия.
Но от друга страна в това, което се нарича наша астрономическа система на света, също имаме работа със заблуда. Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата планетна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата планетна система, се вижда на свой ред вече резултираща, съставена от много компоненти. При всичко това имаме работа с неща, състоящи се от множество компоненти. И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неопределен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето. Подобно на това, как той може да изпълнява своите произволни движения само тогава, когато центърът на тежестта му се движи перпендикулярно на линията, съединяваща Земята и Слънцето, може да осъществява и своите непроизволни движения, само когато приведе себе си в положение, перпендикулярно на орбитата Земя-Слънце.
Ако иска да излезе от действието на произволното движение, така че това, което обикновено действа в произволното му движение, да действа вътрешно и да въздейства на обмяната на веществата между тялото и главата, тогава той трябва да се постави по направлението на тази линия.
Също можете да намерите преход към другите направления в човека, и от направленията, които могат да се фиксират в човека, и които могат да се изведат от формообразуването му, можете да съставите кривите, за които става дума при разглеждане на движението на небесните тела. Това не е така лесно, както правеното само чрез телескопи и измерване на ъгли. Но това е единственият възможен път, посредством който може да се намери тази връзка между човека и небесните явления.
към текста >>
65.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Към правилното тълкуване на такива явления, които ни се представят при разглеждането на така нареченото слънчево
тяло
, може да се стигне, изхождайки все пак от такива предпоставки, които направихме, като поставихме въпроса: как трябва, обяснявайки определени явления на Земята, явления, които на Земята приемат такъв вид, че действат от центъра навън към периферията, по направление на мировото пространство, как трябва да се тълкуват подобни явления – тоест подобни явления за външния поглед, – когато насочваш поглед, или въоръжен с инструменти поглед, към Слънцето?
Ако сега още един път си спомним за това, което казах по отношение на противоположността на Земята и Слънцето, ще видим, че при отговора на такива въпроси, цялата работа е по определен начин да се проследяват емпиричните факти. Изобщо, невъзможно е да се формира възглед за това, което виждаш, без да предположиш, че може би, предвид обстоятелствата, са необходими радикални разлики в интерпретацията на видяното.
Към правилното тълкуване на такива явления, които ни се представят при разглеждането на така нареченото слънчево тяло, може да се стигне, изхождайки все пак от такива предпоставки, които направихме, като поставихме въпроса: как трябва, обяснявайки определени явления на Земята, явления, които на Земята приемат такъв вид, че действат от центъра навън към периферията, по направление на мировото пространство, как трябва да се тълкуват подобни явления – тоест подобни явления за външния поглед, – когато насочваш поглед, или въоръжен с инструменти поглед, към Слънцето?
Емпирично наблюдаемите явления ще се разкрият в правилна светлина, само ако се базираме, примерно, на следното: докато някакво изригване или нещо подобно някъде на повърхността на Земята трябва да се тълкува като имащо тенденция нагоре (рис. 1 a), процес на Слънцето, например слънчевите петна, трябва да се тълкуват като имащи тенденция отвън навътре (рис. 1 b). И както при продължаване на този способ на разглеждане трябва да си представим, че, придвижвайки се надолу, в дълбините на Земята, се навлиза в плътна материя, така следва да си представяме, че движейки се от повърхността на Слънцето навътре, се стига до разредена материя. Така че може да се каже: когато разглеждаме Земята с цялото ѝ включено във Вселената битие, тя изглежда за нас като материя с тежест, поставена във Вселената;
към текста >>
Който наистина без предубеждение събира явленията в тази област, не може да не си каже: в Слънцето имаме пред себе си не просто разредено по отношение на земната материя мирово
тяло
, но в Слънцето, във вътрешната част на Слънцето, имаме в определено отношение отрицателна материя, ако Земята в нейната материалност я разглеждаме като положителна.
по отношение на Слънцето, правомерно е да си го представяме така, че придвижвайки се от окръжността навътре, все повече се отдалечаваме от тежащата материя, все повече и повече навлизаме в безтегловното, така че при приближаване към центъра, имаме точно противоположната характеристика. Следователно, трябва да си представяме Слънцето по някакъв начин като кухо пространство, кухо кълбо, покрито с материя, в противоположност на Земята, която представлява плътна материя, обвита с по-фина материя. И така, за Земята трябва да си представяме: отвън въздух, вътре плътна материя; за Слънцето това е обърнато наопаки – от относително плътна материя стигаме до по-фина материя и, накрая, до отрицанието на материята.
Който наистина без предубеждение събира явленията в тази област, не може да не си каже: в Слънцето имаме пред себе си не просто разредено по отношение на земната материя мирово тяло, но в Слънцето, във вътрешната част на Слънцето, имаме в определено отношение отрицателна материя, ако Земята в нейната материалност я разглеждаме като положителна.
Само тогава ще тълкуваме правилно явленията, когато мислим за вътрешното слънчево пространство като за отрицателна материя.
към текста >>
Можете да кажете следното: несъмнено е, че физическото
тяло
на човека има своите отношения с тежащата земна материя.
Сега отново получавате връзка на това, което сега изведох, със самия човек.
Можете да кажете следното: несъмнено е, че физическото тяло на човека има своите отношения с тежащата земна материя.
Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо тяло има своите отношения към земната материя, в смисъла на предишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на растението. Но вчера видяхме, че в човека, в неговото направление, трябва да си представяме растението като противоположно насочено, че външно растението по определен начин трябва да си го представяме растящо отдолу нагоре, а растението, което трябва да си представяме в човека, трябва да бъде насочено отгоре надолу (рис. 2).
към текста >>
Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо
тяло
има своите отношения към земната материя, в смисъла на предишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на растението.
Сега отново получавате връзка на това, което сега изведох, със самия човек. Можете да кажете следното: несъмнено е, че физическото тяло на човека има своите отношения с тежащата земна материя.
Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо тяло има своите отношения към земната материя, в смисъла на предишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на растението.
Но вчера видяхме, че в човека, в неговото направление, трябва да си представяме растението като противоположно насочено, че външно растението по определен начин трябва да си го представяме растящо отдолу нагоре, а растението, което трябва да си представяме в човека, трябва да бъде насочено отгоре надолу (рис. 2).
към текста >>
Тъй като привеждаме това във връзка със Слънцето, ако свързваме силите на растежа на растението с орбитата Слънце-Земя така, че си ги представяме насочени от Земята към Слънцето, трябва да си представяме, че в човека растящото в неговото етерно
тяло
расте в противоположно направление.
Да, но какво расте тук отгоре надолу? Разбира се, нещо невидимо, нещо свръхсетивно.
Тъй като привеждаме това във връзка със Слънцето, ако свързваме силите на растежа на растението с орбитата Слънце-Земя така, че си ги представяме насочени от Земята към Слънцето, трябва да си представяме, че в човека растящото в неговото етерно тяло расте в противоположно направление.
И така, това, което изхожда от Слънцето, тази всмукваща сила, действа в човека, пронизвайки неговото етерно тяло отгоре надолу. Така че в човека, ако вземете тялото му, действат две противоположни една на друга същности: слънчевата същност и земната същност. Трябва да можем в частност да докажем, че това е така, и ако можем правилно да интерпретираме нещата, ще можем и да го докажем.
към текста >>
И така, това, което изхожда от Слънцето, тази всмукваща сила, действа в човека, пронизвайки неговото етерно
тяло
отгоре надолу.
Да, но какво расте тук отгоре надолу? Разбира се, нещо невидимо, нещо свръхсетивно. Тъй като привеждаме това във връзка със Слънцето, ако свързваме силите на растежа на растението с орбитата Слънце-Земя така, че си ги представяме насочени от Земята към Слънцето, трябва да си представяме, че в човека растящото в неговото етерно тяло расте в противоположно направление.
И така, това, което изхожда от Слънцето, тази всмукваща сила, действа в човека, пронизвайки неговото етерно тяло отгоре надолу.
Така че в човека, ако вземете тялото му, действат две противоположни една на друга същности: слънчевата същност и земната същност. Трябва да можем в частност да докажем, че това е така, и ако можем правилно да интерпретираме нещата, ще можем и да го докажем.
към текста >>
Така че в човека, ако вземете
тяло
то му, действат две противоположни една на друга същности: слънчевата същност и земната същност.
Да, но какво расте тук отгоре надолу? Разбира се, нещо невидимо, нещо свръхсетивно. Тъй като привеждаме това във връзка със Слънцето, ако свързваме силите на растежа на растението с орбитата Слънце-Земя така, че си ги представяме насочени от Земята към Слънцето, трябва да си представяме, че в човека растящото в неговото етерно тяло расте в противоположно направление. И така, това, което изхожда от Слънцето, тази всмукваща сила, действа в човека, пронизвайки неговото етерно тяло отгоре надолу.
Така че в човека, ако вземете тялото му, действат две противоположни една на друга същности: слънчевата същност и земната същност.
Трябва да можем в частност да докажем, че това е така, и ако можем правилно да интерпретираме нещата, ще можем и да го докажем.
към текста >>
Ако натисна с палец тук, зад натисканата повърхност ще се прояви налягане, което ми оказва тежащата материя, и реакцията съответства на слънчевата сила, която действа чрез мен, тоест чрез моето етерно
тяло
.
Ако натисна с палец тук, зад натисканата повърхност ще се прояви налягане, което ми оказва тежащата материя, и реакцията съответства на слънчевата сила, която действа чрез мен, тоест чрез моето етерно тяло.
Ако си представите тук повърхност, която оказва налягане върху човека, или върху която натиска човекът, имате противопоставени действието на тегловната сила и действието на безтегловната сила. Това, което ви дава тук усещането за натиск, не е нещо друго, а взаимодействието на тегловното налягане отвън навътре, и безтегловното налягане отвътре навън (рис. 4).
към текста >>
Също така, рисувайки тук тези линии, трябва, собствено, да кажа: и така, всичко е прекрасно, ще нарисувам орбитата на някакво небесно
тяло
, – вчера видяхме, че това винаги ще бъде само лемнискатна орбита.
И това е истина: ако насочим поглед към реалния образ на небесните явления, и след това обърнем поглед към това, което можем да направим при изчисленията, никога няма да получим формула, която напълно да съвпада с явлението. Можем да направим такава рисунка, каквато направих вчера във вид на система от лемнискати; това можем да направим. Но тази система само тогава се разбира правилно, когато се каже: ако напълно определено рисувам някаква форма, тя може да бъде правилна най-много за съвременния период. Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия ледников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой ред се явяват доста сложни функции. Така че аз никога не мога да чертая прости линии, това винаги ще бъдат сложни линии.
Също така, рисувайки тук тези линии, трябва, собствено, да кажа: и така, всичко е прекрасно, ще нарисувам орбитата на някакво небесно тяло, – вчера видяхме, че това винаги ще бъде само лемнискатна орбита.
Да, но след известно време, ще стигна до необходимостта да не признавам повече тази рисунка, да направя лемнискатата малко по-обстоятелствено, и тогава ще трябва да нарисувам ето такава лемниската и така нататък (рис. 5).
към текста >>
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява
тяло
то на кометата, не е, собствено,
тяло
в същия смисъл, в какъвто е планетата.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата.
– Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
към текста >>
Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното
тяло
същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното
тяло
.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти.
Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло.
Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението. Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите. Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане
към текста >>
Планетарното
тяло
– ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено
тяло
, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло.
Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението. Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите. Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане
към текста >>
При
тяло
то на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното
тяло
, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите. Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане
към текста >>
Никога няма да разберете
тяло
то на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите.
– Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите.
Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане
към текста >>
Тя не е
тяло
в същия смисъл, както планетата.
всички налични емпирични факти. Представете си, че в това направление (рис. 6) – може да се каже в направление към Слънцето – постоянно се появява комета. Тя движи своето ядро, своето видимо ядро, напред: отзад обектът изчезва. И така, тя се придвижва, от една страна, отново и отново появявайки се, а от друга страна, изчезвайки.
Тя не е тяло в същия смисъл, както планетата.
Това е нещо, постоянно възникващо и изчезващо, което отпред добавя новото, а отзад губи старото. Тя се движи само като светлинно сияние, но не казвам, че е само такова.
към текста >>
Във всяко докосване до някое
тяло
действат чрез осезанието Слънцето и Земята.
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето. В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм.
Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята.
Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти. Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова!
към текста >>
66.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Опитността за течностите, която етерното
тяло
предаваше, е заменена от закони те на химията.
Съвременният човек няма вече вътрешната опитност за тежестта, движението, скоростта, които са станали чисто физически явления.
Опитността за течностите, която етерното тяло предаваше, е заменена от закони те на химията.
Теория на относителността.
към текста >>
Вътрешното възприятие на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното
тяло
и на Аза е било овътрешнено от психологията.
Последните проблясъци на древната наука на посвещението през средновековието. Йоханес Скотус Еригена.
Вътрешното възприятие на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното тяло и на Аза е било овътрешнено от психологията.
Закъснели свидетели: Парацелзий и Яков Бьоме. Ятрохимическата школа. Виталистичната идея. Механистичната теория.
към текста >>
67.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Самото негово
тяло
,
тяло
то на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност.
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално. Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи. Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите предмети, с които работеше. От друга страна той силно чувствуваше, че това, което не беше материално в него, беше тясно сродено с тази космическа духовност, в лоното на която беше потонен.
Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност.
За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него.
към текста >>
Обаче тази жива опитност на една космическа духовност се изгубва в течение на столетията;
тяло
то не се счита вече като един образ на духа, защото човекът беше изгубил постепенно всякаква връзка с него.
Обаче тази жива опитност на една космическа духовност се изгубва в течение на столетията; тялото не се счита вече като един образ на духа, защото човекът беше изгубил постепенно всякаква връзка с него.
Човекът се отделя от окръжаващата природа; той още не е станал материалист; той още чувствува нещо свръхсетивно да плува и тупти в него; но неговата тяло издига една бариера между този свръхсетивен свят и заобикалящия го материален свят. Човекът започва да се противопоставя на природата, да се различава от нея; той я гледа, наблюдава я, има желание да я изучава, да я разчете.
към текста >>
Човекът се отделя от окръжаващата природа; той още не е станал материалист; той още чувствува нещо свръхсетивно да плува и тупти в него; но неговата
тяло
издига една бариера между този свръхсетивен свят и заобикалящия го материален свят.
Обаче тази жива опитност на една космическа духовност се изгубва в течение на столетията; тялото не се счита вече като един образ на духа, защото човекът беше изгубил постепенно всякаква връзка с него.
Човекът се отделя от окръжаващата природа; той още не е станал материалист; той още чувствува нещо свръхсетивно да плува и тупти в него; но неговата тяло издига една бариера между този свръхсетивен свят и заобикалящия го материален свят.
Човекът започва да се противопоставя на природата, да се различава от нея; той я гледа, наблюдава я, има желание да я изучава, да я разчете.
към текста >>
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно
тяло
между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие.
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди.
Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука. Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея. Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
Проучвайки нещата отблизо, намираме най-после в интуитивното познание на човека основите на една физика, която в човешкото
тяло
се изразява в движението на течностите и техните взаимодействия, които основи са били изходната точка на самите естествени науки.
Рудолф Щайнер показва по-нататък, че това съвсем не е така. Първоначално в човека има една вътрешна опитност за ориентирането в пространството, която е основата на математическите понятия. В миналото човекът е познавал също /Рудолф Щайнер разглежда този въпрос в други свои трудове/ една друга вътрешна опитност, която му даваше качественото разбиране на числата.
Проучвайки нещата отблизо, намираме най-после в интуитивното познание на човека основите на една физика, която в човешкото тяло се изразява в движението на течностите и техните взаимодействия, които основи са били изходната точка на самите естествени науки.
Явно, всичко това е било забравено и днешният човек остава равнодушен пред един камък, който пада, или пред блясъка на цветовете при изгрева и залеза на слънцето. Едно от усилията на Рудолф Щайнер е именно това, да помогне на човека отново да намери, по пътищата различни от тези на миналото, този тънък вътрешен живот и да го запази от отвлечеността, в която той е изпаднал.
към текста >>
68.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Най-близкият до човека образ на духа беше неговото
тяло
, този фрагмент от природата; образ на духа в същия смисъл както и един обект на природата.
Най-близкият до човека образ на духа беше неговото тяло, този фрагмент от природата; образ на духа в същия смисъл както и един обект на природата.
към текста >>
На трето място той виждаше своето
тяло
като един телесен обект, което, както всички други обекти на природата, беше една проява на духа.
Когато наблюдаваше себе си, човекът на древните времена виждаше себе си под един троичен аспект. На първо място, духът обитаваше в него, под неговата първична форма, като в едно от неговите жилища; и по този начин човекът признаваше себе си като дух. На второ място, той чувствуваше себе си като един посланик на духа в лоното на света, а чрез това, възприемаше, долавяше в себе си душата.
На трето място той виждаше своето тяло като един телесен обект, което, както всички други обекти на природата, беше една проява на духа.
Дух, душа, тяло: така се явяваше човекът на самия себе си.
към текста >>
Дух, душа,
тяло
: така се явяваше човекът на самия себе си.
Когато наблюдаваше себе си, човекът на древните времена виждаше себе си под един троичен аспект. На първо място, духът обитаваше в него, под неговата първична форма, като в едно от неговите жилища; и по този начин човекът признаваше себе си като дух. На второ място, той чувствуваше себе си като един посланик на духа в лоното на света, а чрез това, възприемаше, долавяше в себе си душата. На трето място той виждаше своето тяло като един телесен обект, което, както всички други обекти на природата, беше една проява на духа.
Дух, душа, тяло: така се явяваше човекът на самия себе си.
към текста >>
В древната мъдрост не съществуваше така да се каже противоречие между
тяло
то и душата, между природата и духа.
В древната мъдрост не съществуваше така да се каже противоречие между тялото и душата, между природата и духа.
Следователно хората не чувствуваха никаква противоположност между човека и заобикаля щата среда, защото те носеха в своето собствено тяло образа на духа, както го виждаха и в заобикалящите тела. Благодарение на това съществуваше едно тясно родство между човека и природните неща; в природата не съществуваше нищо друго освен това, което съществуваше и в човешкото тяло. Човекът се чувствуваше в пълно единение с целия останал свят.
към текста >>
Следователно хората не чувствуваха никаква противоположност между човека и заобикаля щата среда, защото те носеха в своето собствено
тяло
образа на духа, както го виждаха и в заобикалящите тела.
В древната мъдрост не съществуваше така да се каже противоречие между тялото и душата, между природата и духа.
Следователно хората не чувствуваха никаква противоположност между човека и заобикаля щата среда, защото те носеха в своето собствено тяло образа на духа, както го виждаха и в заобикалящите тела.
Благодарение на това съществуваше едно тясно родство между човека и природните неща; в природата не съществуваше нищо друго освен това, което съществуваше и в човешкото тяло. Човекът се чувствуваше в пълно единение с целия останал свят.
към текста >>
Благодарение на това съществуваше едно тясно родство между човека и природните неща; в природата не съществуваше нищо друго освен това, което съществуваше и в човешкото
тяло
.
В древната мъдрост не съществуваше така да се каже противоречие между тялото и душата, между природата и духа. Следователно хората не чувствуваха никаква противоположност между човека и заобикаля щата среда, защото те носеха в своето собствено тяло образа на духа, както го виждаха и в заобикалящите тела.
Благодарение на това съществуваше едно тясно родство между човека и природните неща; в природата не съществуваше нищо друго освен това, което съществуваше и в човешкото тяло.
Човекът се чувствуваше в пълно единение с целия останал свят.
към текста >>
Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между душата и
тяло
то; те си съответствуваха така тясно, че
тяло
то беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между
тяло
то и духа.
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да слуша езика на без граничните простори. Благодарение на тази дарба, за него не съществуваше възможността да създаде една наука на природата. Ние не можем да изградим една наука на природата само със спомени; също така, древният човек не можеше да създаде една прецизна наука, защото той съзерцаваше в самия себе си един духовен образ и в природата намираше отново този образ.
Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между душата и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между тялото и духа.
Една тясна връзка ги сливаше. В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен живот; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непосредствен начин, и това е всичко.
към текста >>
Понеже хората бяха изгубили непосредственото виждане на живия дух,
тяло
то не беше вече чистото отражение на този дух.
Понеже хората бяха изгубили непосредственото виждане на живия дух, тялото не беше вече чистото отражение на този дух.
За да виждаме в него едно отражение, би трябвало все още да долавяме, да възприемаме първичната форма. Следователно, в това ново схващане, тялото става нещо съвършено друго, то стана това, което бихме могли да наречем една сила. Явява се понятието на сила. От сега нататък тялото ще бъде считано не вече като създадено по образ и подобие на божествения модел, а като един комплекс от сили. И природата, в която по-рано хората виждаха навсякъде да се отразява непосредствено духът, се явява от сега нататък като една тъкан от сили създадени от този дух.
към текста >>
Следователно, в това ново схващане,
тяло
то става нещо съвършено друго, то стана това, което бихме могли да наречем една сила.
Понеже хората бяха изгубили непосредственото виждане на живия дух, тялото не беше вече чистото отражение на този дух. За да виждаме в него едно отражение, би трябвало все още да долавяме, да възприемаме първичната форма.
Следователно, в това ново схващане, тялото става нещо съвършено друго, то стана това, което бихме могли да наречем една сила.
Явява се понятието на сила. От сега нататък тялото ще бъде считано не вече като създадено по образ и подобие на божествения модел, а като един комплекс от сили. И природата, в която по-рано хората виждаха навсякъде да се отразява непосредствено духът, се явява от сега нататък като една тъкан от сили създадени от този дух.
към текста >>
От сега нататък
тяло
то ще бъде считано не вече като създадено по образ и подобие на божествения модел, а като един комплекс от сили.
Понеже хората бяха изгубили непосредственото виждане на живия дух, тялото не беше вече чистото отражение на този дух. За да виждаме в него едно отражение, би трябвало все още да долавяме, да възприемаме първичната форма. Следователно, в това ново схващане, тялото става нещо съвършено друго, то стана това, което бихме могли да наречем една сила. Явява се понятието на сила.
От сега нататък тялото ще бъде считано не вече като създадено по образ и подобие на божествения модел, а като един комплекс от сили.
И природата, в която по-рано хората виждаха навсякъде да се отразява непосредствено духът, се явява от сега нататък като една тъкан от сили създадени от този дух.
към текста >>
Казано в общи черти, душата е станала анемична, като същевременно
тяло
то е добило здравина, сила.
Но същевременно природата става чужда на човека. Душата, бихме могли да кажем, изгуби нещо, защото тя няма вече прякото съзнание за духа.
Казано в общи черти, душата е станала анемична, като същевременно тялото е добило здравина, сила.
Образ на духа, в миналото, подобие на този дух, този свят от сега нататък е изцяло пропит от сили. Един комплекс от сили има неща повече материално отколкото отражението на духа, през което още може да се отгатне духът.
към текста >>
По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега,
тяло
то се противопоставя на душата и човекът на природата.
Между по-тънката душа и по-сгъстения свят на телата се явява следователно едно противоречие, един контраст, който по-рано не съществуваше.
По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега, тялото се противопоставя на душата и човекът на природата.
Между тялото и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата. Тази противоположност характеризира пътя изминат от мисълта между епохата на този мъдрец и тази на Николай Кузански.
към текста >>
Между
тяло
то и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата.
Между по-тънката душа и по-сгъстения свят на телата се явява следователно едно противоречие, един контраст, който по-рано не съществуваше. По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега, тялото се противопоставя на душата и човекът на природата.
Между тялото и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата.
Тази противоположност характеризира пътя изминат от мисълта между епохата на този мъдрец и тази на Николай Кузански.
към текста >>
Тогава човекът прави усилие да схване връзката, която съществува между
тяло
то и душата, между душата, лишена от съзнанието за духа, и
тяло
то, станало твърде сгъстено, превърнало се в прост комплекс от сили.
Тогава човекът прави усилие да схване връзката, която съществува между тялото и душата, между душата, лишена от съзнанието за духа, и тялото, станало твърде сгъстено, превърнало се в прост комплекс от сили.
Хората упорито се стремят да намерят една връзка между човека и природата. Но природата не е вече освен само сила.
към текста >>
Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между
тяло
то и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие. Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията.
Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика.
Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони.
към текста >>
Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за
тяло
и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми.
Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
Човекът не може още да се откаже напълно от своята душа; но за него тя не е вече освен един резервоар на идеи и неговото собствено
тяло
не е вече само един комплекс от сили, то е съставено сега от вещество, от материя, която заема една част от пространството.
В замяна на това, земният свят добива все по-голяма плътност. Съзнанието, което човек има за себе си също приема една трета форма.
Човекът не може още да се откаже напълно от своята душа; но за него тя не е вече освен един резервоар на идеи и неговото собствено тяло не е вече само един комплекс от сили, то е съставено сега от вещество, от материя, която заема една част от пространството.
Човекът вижда в себе си нещо, което абсолютно отрича духа. Това е тялото, така как то го схващат един Бейкън, един Лок, материалното тяло, съвършено чуждо на вътрешното същество на човека. Старата пряка, жива противоположност между душа и тяло, човек и природа, отстъпва място на една друга противоположност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
към текста >>
Това е
тяло
то, така как то го схващат един Бейкън, един Лок, материалното
тяло
, съвършено чуждо на вътрешното същество на човека.
В замяна на това, земният свят добива все по-голяма плътност. Съзнанието, което човек има за себе си също приема една трета форма. Човекът не може още да се откаже напълно от своята душа; но за него тя не е вече освен един резервоар на идеи и неговото собствено тяло не е вече само един комплекс от сили, то е съставено сега от вещество, от материя, която заема една част от пространството. Човекът вижда в себе си нещо, което абсолютно отрича духа.
Това е тялото, така как то го схващат един Бейкън, един Лок, материалното тяло, съвършено чуждо на вътрешното същество на човека.
Старата пряка, жива противоположност между душа и тяло, човек и природа, отстъпва място на една друга противоположност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
към текста >>
Старата пряка, жива противоположност между душа и
тяло
, човек и природа, отстъпва място на една друга противоположност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
В замяна на това, земният свят добива все по-голяма плътност. Съзнанието, което човек има за себе си също приема една трета форма. Човекът не може още да се откаже напълно от своята душа; но за него тя не е вече освен един резервоар на идеи и неговото собствено тяло не е вече само един комплекс от сили, то е съставено сега от вещество, от материя, която заема една част от пространството. Човекът вижда в себе си нещо, което абсолютно отрича духа. Това е тялото, така как то го схващат един Бейкън, един Лок, материалното тяло, съвършено чуждо на вътрешното същество на човека.
Старата пряка, жива противоположност между душа и тяло, човек и природа, отстъпва място на една друга противоположност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
към текста >>
През втората фаза човекът има действителното виждане и на
тяло
то, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството.
През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава.
В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят. От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
69.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на
тяло
то.
Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на тялото.
Ако на една психология достойна да носи това име би било възможно да проучи душите на хората от миналото, би се знаело, че тогава човекът е имал едно вътрешно чувство на тези три посоки, чувство изцяло психологическо. Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето. Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него. Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка. Нито пък има вече конкретното чувство на това, което върши, когато придвижва своята дясна ръка наляво и своята лява ръка надясно.
към текста >>
За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на
тяло
то.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност. Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно. Мистика, Матезис, Математика, са съединени.
За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото.
Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>
Едната е изцяло вътрешна и пренебрегва
тяло
то; другата е основана на вътрешната опитност на
тяло
то, едно живо, непосредствено познание на законите на организма.
Истинският мистичен път, бихме могли да кажем, е този, който минава през душата; математическите науки са външната мистика.
Едната е изцяло вътрешна и пренебрегва тялото; другата е основана на вътрешната опитност на тялото, едно живо, непосредствено познание на законите на организма.
към текста >>
Ние различихме във физическото
тяло
три системи от функции: сетивно-нервната система, ритмичната система и метаболичната система /системата на обмяна на веществата/, която обхваща двигателните и асимилаторните функции.
Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на душата", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод, принципите, които царуват при изграждането на човешкия организъм.
Ние различихме във физическото тяло три системи от функции: сетивно-нервната система, ритмичната система и метаболичната система /системата на обмяна на веществата/, която обхваща двигателните и асимилаторните функции.
Без да става нужда да настоявам повече, с това аз разбирам нещо различно от карикатурата, в която всичко това бе превърнато в университетите. Това не са изолирани системи, просто поставени една до друга; напротив те напълно се взаимнопроникват. Например, ако сетивно-нервната система е локализира на главно в главата, тя е също разпространена в цялото тяло; по същия начин главата участвува в ритмичната система, и пр., и пр. Тук се касае за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разпределение на пространството. Тази класификация е необходима, ако искаме да се научим добре да познаваме човешкото същество.
към текста >>
Например, ако сетивно-нервната система е локализира на главно в главата, тя е също разпространена в цялото
тяло
; по същия начин главата участвува в ритмичната система, и пр., и пр.
Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на душата", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод, принципите, които царуват при изграждането на човешкия организъм. Ние различихме във физическото тяло три системи от функции: сетивно-нервната система, ритмичната система и метаболичната система /системата на обмяна на веществата/, която обхваща двигателните и асимилаторните функции. Без да става нужда да настоявам повече, с това аз разбирам нещо различно от карикатурата, в която всичко това бе превърнато в университетите. Това не са изолирани системи, просто поставени една до друга; напротив те напълно се взаимнопроникват.
Например, ако сетивно-нервната система е локализира на главно в главата, тя е също разпространена в цялото тяло; по същия начин главата участвува в ритмичната система, и пр., и пр.
Тук се касае за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разпределение на пространството. Тази класификация е необходима, ако искаме да се научим добре да познаваме човешкото същество.
към текста >>
Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето
тяло
, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството.
Нека следователно я възприемем и да разгледаме особено метаболичната система.
Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството.
Външните движения на тялото са зависими от вътрешната ориентация. Нашата подхода е подчинена на чувството, което имаме за ответната посока, нашите движения на ръцете на чувството за хоризонталната посока отдясно наляво; даже когато говорим, движенията на нашите органи са приспособени към чувството за посоката отпред назад. Винаги, когато правим едно движение, ние проектираме във външния свят нашата вътрешна ориентация.
към текста >>
Външните движения на
тяло
то са зависими от вътрешната ориентация.
Нека следователно я възприемем и да разгледаме особено метаболичната система. Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството.
Външните движения на тялото са зависими от вътрешната ориентация.
Нашата подхода е подчинена на чувството, което имаме за ответната посока, нашите движения на ръцете на чувството за хоризонталната посока отдясно наляво; даже когато говорим, движенията на нашите органи са приспособени към чувството за посоката отпред назад. Винаги, когато правим едно движение, ние проектираме във външния свят нашата вътрешна ориентация.
към текста >>
Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото
тяло
.
Да се анализира някое физическо явление и за бъде то отнесено към картезианската система на кординатите, това значи да се движим абсолютно в отвлеченото, в илюзията. Постъпвайки по този начин, ние свеждаме мисълта до една чисто сетивно-нервна дейност. За да установим наистина една връзка между човека и физическото явление, трябва да апелираме към целия организъм, особено към двигателната система, трябва да държим сметка за трите посоки, които човек носи в себе си. Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво. Нищо от всичко това не се намира в картезианската схема.
Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло.
Там се намират изворите, от които сме почерпили цялата математика и по-специално геометрията.
към текста >>
Човекът може да пресъздаде вътрешно, и във всички негови отсенки, своето собствено
тяло
, когато чувствува живота на кръвта.
Човекът може да пресъздаде вътрешно, и във всички негови отсенки, своето собствено тяло, когато чувствува живота на кръвта.
Представете си, че започвате да вървите първо бавно, стъпка по стъпка, след това все по-бързо и по-бързо, че за почвате да бягате, да танцувате по всички посоки; представете си, че за всички тези движения нямате никакво отвлечено интелектуално съзнание, а ги живеете съзнателно. Вие ще почувствувате вътре в себе си движението на ходенето, на бягането, на танцуването и че същевременно бихте почувствували живота на Вашата кръв. И ако щете представете си чрез една схема това, което става по този начин във Вас, не би ли било това нещо от този род?
към текста >>
70.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Следователно това схващане виждаше в една геометрическа форма, триъгълник или правоъгълник, било граница, било траектория на едно
тяло
, една фигура интимно свързана с вътрешната опитност за триъгълника, за правоъгълника.
В предидущата сказка аз се опитах да Ви покажа, как съвременното научно схващане се е родило постепенно от едно старо схващане на математиките, схващане, което държеше сметка не само за количествения елемент на числото, но и за неговото качество, за неговата вътрешна природа и за неговата форма.
Следователно това схващане виждаше в една геометрическа форма, триъгълник или правоъгълник, било граница, било траектория на едно тяло, една фигура интимно свързана с вътрешната опитност за триъгълника, за правоъгълника.
към текста >>
Нека се върнем назад до времето, за което аз вече Ви говорих, когато всичко, което беше част от
тяло
то, беше считано като образ на духовното.
Нека се върнем назад до времето, за което аз вече Ви говорих, когато всичко, което беше част от тялото, беше считано като образ на духовното.
Когато човекът поглеждаше вътре в себе си, той намираше там отново математическия елемент, неделим от божественото, в неговия собствен организъм. Това беше също както при едно произведение на изкуството, което материализира схващанията на художника: в тялото хората намираха отпечатъка, математическата фигура отговаряща на вътрешната опитност, която те имаха за формите, тъждествени с божественото, защото самите природни тела изглеждаха като образи на божественото.
към текста >>
Това беше също както при едно произведение на изкуството, което материализира схващанията на художника: в
тяло
то хората намираха отпечатъка, математическата фигура отговаряща на вътрешната опитност, която те имаха за формите, тъждествени с божественото, защото самите природни тела изглеждаха като образи на божественото.
Нека се върнем назад до времето, за което аз вече Ви говорих, когато всичко, което беше част от тялото, беше считано като образ на духовното. Когато човекът поглеждаше вътре в себе си, той намираше там отново математическия елемент, неделим от божественото, в неговия собствен организъм.
Това беше също както при едно произведение на изкуството, което материализира схващанията на художника: в тялото хората намираха отпечатъка, математическата фигура отговаряща на вътрешната опитност, която те имаха за формите, тъждествени с божественото, защото самите природни тела изглеждаха като образи на божественото.
към текста >>
Джордано Бруно наистина образува един преход между две схващания за света: едното, за което днешният човек едва ли би могъл да си състави една идея, което е царувало до 15 столетие и в което нямаше разлика между субекта и обекта /космоса/; другото, при което вселената се схваща с три измерения вън от човешкото
тяло
и вън от живото чувство за ориентация.
Джордано Бруно наистина образува един преход между две схващания за света: едното, за което днешният човек едва ли би могъл да си състави една идея, което е царувало до 15 столетие и в което нямаше разлика между субекта и обекта /космоса/; другото, при което вселената се схваща с три измерения вън от човешкото тяло и вън от живото чувство за ориентация.
към текста >>
71.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Аз мога да представя чрез един чертеж движенията на въздуха, така както те излизат от звучащото
тяло
и стигат до моето ухо.
Когато чувам един звук, казва Лок, вън от мене има въздух, който трепти.
Аз мога да представя чрез един чертеж движенията на въздуха, така както те излизат от звучащото тяло и стигат до моето ухо.
Формата, която тези вълни приемат във въз духа намиращ се в трептение, аз мога да изразя в геометрически фигури; представям си тези вълни според тяхното движение във времето, представям си движението. Всичко, което принадлежи на пространството, форма, движение, положение на предметите, всичко това съществува без съмнение в света. Но всичко това, всички тези първични качества, са неми, беззвучни. Качеството на звука, което е вторично, се явява само тогава, когато едно трептене на въздуха удря моето ухо и предизвиква там една вътрешна опитност, която е звукът в мене.
към текста >>
Един биолог от втората половина на 19-ия век, Вайсман, забелязал, че в един кой да е жив организъм, същественото е взаимната игра на органите помежду им /или, при нисшите животни, на различните части на
тяло
то./; Познаването на тези взаимни влияния ни позволява да разберем, как живее организмът, но отначало нищо не издава, че той е смъртен.
Един биолог от втората половина на 19-ия век, Вайсман, забелязал, че в един кой да е жив организъм, същественото е взаимната игра на органите помежду им /или, при нисшите животни, на различните части на тялото./; Познаването на тези взаимни влияния ни позволява да разберем, как живее организмът, но отначало нищо не издава, че той е смъртен.
Когато изучаваме само организма, казва Вайсман, ние не намираме нищо, което да ни накара да предвидим смъртта. Единственото нещо, което доказва, че организмът трябва да умре, това е мъртвия труп. Това значи, че живото същество не е достатъчно, за да ни даде една идея за смъртта. Все пак, мъртвият труп ни дава доказателство, че организмът притежава нещо в себе си, което завършва със смъртта.
към текста >>
72.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Но ние видяхме също, че тези качества не могат да бъдат намерени нито във физическото
тяло
, нито в етерното
тяло
на човека; те също са се освободили.
Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета.
Но ние видяхме също, че тези качества не могат да бъдат намерени нито във физическото тяло, нито в етерното тяло на човека; те също са се освободили.
И хората стигнаха до там да си казват: когато човек не гледа, нито слуша света, този последният остава тъмен и ням; той притежава първичните качества, но не издава звук. В етера стават някои оцветени явления, но той остава без цветове. В тегловната материя се явява едно топлинно изменение, но в действителност нищо не е топло. Това е равносилно да се каже, че хората наистина не знаеха, къде да поставят сетивните впечатления. Те не искаха да ги търсят, в света и си признаха иначе, че нямаха възможност да ги намерят там.
към текста >>
Действително, той забравя, че колкото и надалече да се проучи
тяло
то на човека, те никъде не са намерени.
В етера стават някои оцветени явления, но той остава без цветове. В тегловната материя се явява едно топлинно изменение, но в действителност нищо не е топло. Това е равносилно да се каже, че хората наистина не знаеха, къде да поставят сетивните впечатления. Те не искаха да ги търсят, в света и си признаха иначе, че нямаха възможност да ги намерят там. Следователно човек ги търси в самия себе си, но той върши това, защото не разсъждава.
Действително, той забравя, че колкото и надалече да се проучи тялото на човека, те никъде не са намерени.
Всъщност човек не знае, какво да прави с тях. От къде идва тази обърканост?
към текста >>
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо
тяло
и в своето етерно
тяло
, но неговият Аз и неговото астрално
тяло
могат за момент да напуснат това
тяло
.
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо тяло и в своето етерно тяло, но неговият Аз и неговото астрално тяло могат за момент да напуснат това тяло.
Това става през време на съня. При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма. Така щото в състояние на будност той възприема само образите, привидностите на звуците, на цветовете. Но тези привидности отговарят на духовни действителности, а не на физически и етерни действителности. Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с определени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
към текста >>
Когато възприемаме един звук, един цвят и пр..., ние имаме само образа на една действителност; ние възприемаме тази действителност когато се намираме вън от нашето
тяло
.
Когато възприемаме един звук, един цвят и пр..., ние имаме само образа на една действителност; ние възприемаме тази действителност когато се намираме вън от нашето тяло.
Човекът има опитност за първичните качества в състояние на будност, в самия него, и вижда техния образ във външния свят; когато вярва, че те съществуват само във външния свят, той долавя само техния образ, а не тяхната действителност, която се намира вътре в него. Този образ, това са математическите, геометрическите, аритметическите качества на нещата.
към текста >>
Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото
тяло
, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят.
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите предания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха. Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят.
Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят.
И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение. За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела. Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество. Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния свят, защото бяха забравили, че човекът е също част от този външен свят.
към текста >>
И когато ги търси само в това
тяло
, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение.
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите предания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха. Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят. Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят.
И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение.
За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела. Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество. Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния свят, защото бяха забравили, че човекът е също част от този външен свят.
към текста >>
Хората са забравили, що е в действителност човекът, забравили са, че неговото
тяло
е изцяло проникнато от духа.
Аз не претендирам, че човек трябва да бъде ясновидец, за да стигне до там, да намери всичко това; въпреки че показанието доставено от ясновидството е съществено в тази област, едно здраво себепознание може да доведе човека до същия резултат.
Хората са забравили, що е в действителност човекът, забравили са, че неговото тяло е изцяло проникнато от духа.
Забравили са, че в будно състояние духът трябва да се отдаде, да се изостави изцяло на тялото, ако иска да долови в него математическите закони. Забравя се също, че духът трябва да се съсредоточи в себе си, да стане независим, да се освободи тялото, за да стигне до вторичните качества на нещата. Повтарям, ако ясновидството несъмнено доставя дълбоки, ценни възгледи върху тези неща, то все пак не е абсолютно необходимо. Един правилен, здрав поглед, насочен към самия себе си, може да ни достави точното чувство за това, което са математическите закони, за това, което са в действителност звукът и цветът.
към текста >>
Забравили са, че в будно състояние духът трябва да се отдаде, да се изостави изцяло на
тяло
то, ако иска да долови в него математическите закони.
Аз не претендирам, че човек трябва да бъде ясновидец, за да стигне до там, да намери всичко това; въпреки че показанието доставено от ясновидството е съществено в тази област, едно здраво себепознание може да доведе човека до същия резултат. Хората са забравили, що е в действителност човекът, забравили са, че неговото тяло е изцяло проникнато от духа.
Забравили са, че в будно състояние духът трябва да се отдаде, да се изостави изцяло на тялото, ако иска да долови в него математическите закони.
Забравя се също, че духът трябва да се съсредоточи в себе си, да стане независим, да се освободи тялото, за да стигне до вторичните качества на нещата. Повтарям, ако ясновидството несъмнено доставя дълбоки, ценни възгледи върху тези неща, то все пак не е абсолютно необходимо. Един правилен, здрав поглед, насочен към самия себе си, може да ни достави точното чувство за това, което са математическите закони, за това, което са в действителност звукът и цветът.
към текста >>
Забравя се също, че духът трябва да се съсредоточи в себе си, да стане независим, да се освободи
тяло
то, за да стигне до вторичните качества на нещата.
Аз не претендирам, че човек трябва да бъде ясновидец, за да стигне до там, да намери всичко това; въпреки че показанието доставено от ясновидството е съществено в тази област, едно здраво себепознание може да доведе човека до същия резултат. Хората са забравили, що е в действителност човекът, забравили са, че неговото тяло е изцяло проникнато от духа. Забравили са, че в будно състояние духът трябва да се отдаде, да се изостави изцяло на тялото, ако иска да долови в него математическите закони.
Забравя се също, че духът трябва да се съсредоточи в себе си, да стане независим, да се освободи тялото, за да стигне до вторичните качества на нещата.
Повтарям, ако ясновидството несъмнено доставя дълбоки, ценни възгледи върху тези неща, то все пак не е абсолютно необходимо. Един правилен, здрав поглед, насочен към самия себе си, може да ни достави точното чувство за това, което са математическите закони, за това, което са в действителност звукът и цветът.
към текста >>
Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото
тяло
, остава по своята природа независимо от него.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно.
Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него.
Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>
73.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Антропософията допуска съществуването на едно физическо
тяло
, на едно етерно
тяло
, на едно астрално
тяло
на един Аз.
Нека разглеждане отново набързо, кои са различните елементи, от които ни се явява съставен човекът.
Антропософията допуска съществуването на едно физическо тяло, на едно етерно тяло, на едно астрално тяло на един Аз.
Това разпределение ще ни позволи да разберем по-добре пътя следван в съвременната епоха от научните схващания.
към текста >>
Нека първо се запитаме, какво изпитваме в нашето физическо
тяло
, когато апелираме в нас към това вътрешно чувство на ориентира не, за което вече Ви говорих.
Аз не ще се спирам да го коментирам по-надълго; в книгата "Теософия" ще намери всички необходими обяснения.
Нека първо се запитаме, какво изпитваме в нашето физическо тяло, когато апелираме в нас към това вътрешно чувство на ориентира не, за което вече Ви говорих.
към текста >>
Придвижването в пространството на нашето физическо
тяло
ни дава опитността за движението.
Ние видяхме вече, че изпитваме именно това, което са трите измерения на пространството, посоката от дясно наляво, от горе надолу, отпред назад.
Придвижването в пространството на нашето физическо тяло ни дава опитността за движението.
Но освен това ние изпитваме и други усещания, например усещането на тегло, на тежест, поне до известна степен на интензивност, въпреки че под една малко различна форма. Когато хората още имаха живото усещане за тези неща, те се чувствуваха насочени към определено изучаване, за което е изчезнал напълно вкусът в модерната научна епоха. Някои факти, които имат основно значение за разбирането на света, съвсем не се познават от науката. Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие. Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло.
към текста >>
Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на
тяло
то; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта.
Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават.
Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта.
Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност. Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>
Разбира се, в никой момент на живота нашето
тяло
не изпада на пълно под този закон.
Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта.
Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон.
Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност. Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>
Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето
тяло
" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл.
Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта. Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон.
Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл.
Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност. Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>
Във всеки случай, дали се касае за ясно възприемани явления, каквито са тези на движение и посока, или за такива по-лесно чувствувани, каквито са тези на тежестта, тук имаме серия от усещания, съзнанието за които ни е доставено от нашето физическо
тяло
.
Следователно определени сили действуващи в човешкото същество са по необходимост неутрализирани от диаметрално противоположни дейности, както вече изложих в сказките, в които описах аналогията съществуваща между човешкото същества и животът на сезоните.
Във всеки случай, дали се касае за ясно възприемани явления, каквито са тези на движение и посока, или за такива по-лесно чувствувани, каквито са тези на тежестта, тук имаме серия от усещания, съзнанието за които ни е доставено от нашето физическо тяло.
към текста >>
Когато изучаваме с точност толкова лошо разбраните днес обяснения, които Аристотел е дал върху падането на телата, забелязваме, че те нямат друга цел освен да покажат това, което човекът може да почувствува, когато вижда да пада едно
тяло
.
Когато изучаваме с точност толкова лошо разбраните днес обяснения, които Аристотел е дал върху падането на телата, забелязваме, че те нямат друга цел освен да покажат това, което човекът може да почувствува, когато вижда да пада едно тяло.
За него не се касае да измери скоростта на камъка, но да направи едно описание на това падане, което отговаря на едно вътрешно чувство на човека.
към текста >>
Едно
тяло
, би трябвало по-скоро да кажем една точка, което не е подчинено на никакво външно влияние, което е изоставено само на себе си, се движи в пространството с една равномерна скорост.
Но в какво се е превърнал този закон под влиянието на Галилей?
Едно тяло, би трябвало по-скоро да кажем една точка, което не е подчинено на никакво външно влияние, което е изоставено само на себе си, се движи в пространството с една равномерна скорост.
То постоянно изминава същия път за същото време. Ако не дойде да му повлияе никакво външно влияние, ако никакво външно влияние не го промени, то ще се движи непрестанно със същата скорост. То е инертно. Само то не прави никакво усилие да измени своето положение. След като не прави никакво усилие да измени своето положение.
към текста >>
Но в миналото хората са чувствували вътрешно това, което е въпросното
тяло
, което във всяка минута изминава същия път?
Ако не дойде да му повлияе никакво външно влияние, ако никакво външно влияние не го промени, то ще се движи непрестанно със същата скорост. То е инертно. Само то не прави никакво усилие да измени своето положение. След като не прави никакво усилие да измени своето положение. След като сме измерили неговата скорост във всяка следваща секунда, ще кажем, че то е инертно.
Но в миналото хората са чувствували вътрешно това, което е въпросното тяло, което във всяка минута изминава същия път?
И намираха, че за да постигнат това, трябваше да останат точно в състояние на инерция, което нищо не идва да измени.
към текста >>
Той казва: едно централно
тяло
, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела.
Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей.
Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела.
Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма. Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н.
към текста >>
Колкото
тяло
то, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма.
Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей. Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела.
Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма.
Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н.
към текста >>
Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото
тяло
и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество.
Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена.
Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество.
Това е едно непрестанно усилие да се изолира напълно човекът от външния свят.
към текста >>
Съвременната физика се е родила от този развод между физическото
тяло
и природата, обект на нашите възприятия.
Съвременната физика се е родила от този развод между физическото тяло и природата, обект на нашите възприятия.
към текста >>
Следователно хората са забравили вътрешните опитности свързани с физическото
тяло
.
Следователно хората са забравили вътрешните опитности свързани с физическото тяло.
Но сега, когато към външния свят са били прибавени всякакъв вид отвлечени схващания, не можем да се върнем към човека със същия род схващания. Невъзможно е да се върнем назад. Това, което е било отделено от човека, не може вече да бъде отново съединено с него. С една реч, явява се другата страна на явлението: невъзможно е да приложим към познанието на човека отвлечени научни методи.
към текста >>
Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е получил в своето етерно
тяло
, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности.
Това последствие не изпъква, не се явява, когато оставаме в областта на самата физика.
Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е получил в своето етерно тяло, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности.
Тези опитности са му били отдавна отнети и това по един много по-абсолютен начин отколкото тези на физическото тяло. Само че тази първа ампутация /отрязване на крайници/ е била поздравена с по-малко ентусиазъм отколкото втората. Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един учен, какъвто е лекарят Галиен. Съобразно с духа на неговата епоха, той различава четири елемента /стихии/ в природата: земя, вода, въздух и огън, който ние бихме нарекли топлина. Ето какво са долавя ли хората от неговата епоха, когато са насочвали поглед към външния свят.
към текста >>
Тези опитности са му били отдавна отнети и това по един много по-абсолютен начин отколкото тези на физическото
тяло
.
Това последствие не изпъква, не се явява, когато оставаме в областта на самата физика. Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е получил в своето етерно тяло, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности.
Тези опитности са му били отдавна отнети и това по един много по-абсолютен начин отколкото тези на физическото тяло.
Само че тази първа ампутация /отрязване на крайници/ е била поздравена с по-малко ентусиазъм отколкото втората. Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един учен, какъвто е лекарят Галиен. Съобразно с духа на неговата епоха, той различава четири елемента /стихии/ в природата: земя, вода, въздух и огън, който ние бихме нарекли топлина. Ето какво са долавя ли хората от неговата епоха, когато са насочвали поглед към външния свят.
към текста >>
Но когато са поглеждали вътре в себе си и са се запитвали, как трябва да чувствуват в собственото си същество четирите елемента, те са намирали в етерното
тяло
посредника, който им доставяше тази опитност, с помощта на непрестанното движение на течностите на организма* /* Етерното
тяло
е свързано с дейността на течностите в организма и още повече със секрециите на жлезите/.
Но когато са поглеждали вътре в себе си и са се запитвали, как трябва да чувствуват в собственото си същество четирите елемента, те са намирали в етерното тяло посредника, който им доставяше тази опитност, с помощта на непрестанното движение на течностите на организма* /* Етерното тяло е свързано с дейността на течностите в организма и още повече със секрециите на жлезите/.
към текста >>
ВЪЗДУХ ДИШАНЕ АСТРАЛНО
ТЯЛО
ВЪЗДУХ ДИШАНЕ АСТРАЛНО ТЯЛО
към текста >>
ВОДА СОКОВЕ И СЛЮЗИ ЕТЕРНО
ТЯЛО
ХИМИЯ
ВОДА СОКОВЕ И СЛЮЗИ ЕТЕРНО ТЯЛО ХИМИЯ
към текста >>
ЗЕМЯ ЧЕРНА ЖЛЪЧКА ФИЗИЧЕСКО
ТЯЛО
ФИЗИКА
ЗЕМЯ ЧЕРНА ЖЛЪЧКА ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО ФИЗИКА
към текста >>
Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо
тяло
в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят.
Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони.
към текста >>
Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното
тяло
, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика.
Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят. Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно. Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес.
Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика.
Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони. Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло. Тя казва: когато две тела се съединяват, за да образуват едно трето, което може да има свойства и състояния съвършено различни от тези на неговите съставни части, явно е, че става нещо. Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации. Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване.
към текста >>
Целта на химията е да осъществи с етерното
тяло
това, което физиката направи за физическото
тяло
.
Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони.
Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло.
Тя казва: когато две тела се съединяват, за да образуват едно трето, което може да има свойства и състояния съвършено различни от тези на неговите съставни части, явно е, че става нещо. Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации. Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване. Прибягва се към съвършено външни схващания. Водородът, казва се, е съставен от молекули или, ако щете, от атоми; кислородът също; атоми или молекули се смесват, остават свързани, прикачени едни към други.
към текста >>
Прогресът, който се състои в обективността, в неутралността добити спрямо нещата на природата, ние го праща ме на друго място Наистина, можем да допуснем, че инерцията се изразява чрез движението на едно движещо се
тяло
, което постоянно изминава същото разстояние за същото време.
Химията ще може да стигне до равнището на физиката само в деня, когато, разбирайки изцяло положението, хората, поради липсата на вътрешна опитност, на старото ясновидство, ще направят усилия да намерят съзнателно връзките, които свързват човека с химическите закони и явления. Разбира до това ние ще можем да стигнем само в деня, когато хората ще разберат, независимо дали става дума за химия, физика или за коя да е друга област на познанието, че не може да бъде изолиран човекът от изучаваното явление.
Прогресът, който се състои в обективността, в неутралността добити спрямо нещата на природата, ние го праща ме на друго място Наистина, можем да допуснем, че инерцията се изразява чрез движението на едно движещо се тяло, което постоянно изминава същото разстояние за същото време.
За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение. Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува. Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича. Когато наблюдаваме движението на едно тяло, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин.
към текста >>
За нещастие това движещо се
тяло
не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение.
Химията ще може да стигне до равнището на физиката само в деня, когато, разбирайки изцяло положението, хората, поради липсата на вътрешна опитност, на старото ясновидство, ще направят усилия да намерят съзнателно връзките, които свързват човека с химическите закони и явления. Разбира до това ние ще можем да стигнем само в деня, когато хората ще разберат, независимо дали става дума за химия, физика или за коя да е друга област на познанието, че не може да бъде изолиран човекът от изучаваното явление. Прогресът, който се състои в обективността, в неутралността добити спрямо нещата на природата, ние го праща ме на друго място Наистина, можем да допуснем, че инерцията се изразява чрез движението на едно движещо се тяло, което постоянно изминава същото разстояние за същото време.
За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение.
Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува. Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича. Когато наблюдаваме движението на едно тяло, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин. Ако тялото се движи по продължение на една стена, можем да видим, в каква посока то се движи.
към текста >>
Защото скоростта на едно движещо се
тяло
, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния.
Химията ще може да стигне до равнището на физиката само в деня, когато, разбирайки изцяло положението, хората, поради липсата на вътрешна опитност, на старото ясновидство, ще направят усилия да намерят съзнателно връзките, които свързват човека с химическите закони и явления. Разбира до това ние ще можем да стигнем само в деня, когато хората ще разберат, независимо дали става дума за химия, физика или за коя да е друга област на познанието, че не може да бъде изолиран човекът от изучаваното явление. Прогресът, който се състои в обективността, в неутралността добити спрямо нещата на природата, ние го праща ме на друго място Наистина, можем да допуснем, че инерцията се изразява чрез движението на едно движещо се тяло, което постоянно изминава същото разстояние за същото време. За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение.
Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния.
Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува. Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича. Когато наблюдаваме движението на едно тяло, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин. Ако тялото се движи по продължение на една стена, можем да видим, в каква посока то се движи. Ние преценяваме това движение по отношение на стената, която предполагаме за неподвижна.
към текста >>
Когато наблюдаваме движението на едно
тяло
, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин.
Прогресът, който се състои в обективността, в неутралността добити спрямо нещата на природата, ние го праща ме на друго място Наистина, можем да допуснем, че инерцията се изразява чрез движението на едно движещо се тяло, което постоянно изминава същото разстояние за същото време. За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение. Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува. Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича.
Когато наблюдаваме движението на едно тяло, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин.
Ако тялото се движи по продължение на една стена, можем да видим, в каква посока то се движи. Ние преценяваме това движение по отношение на стената, която предполагаме за неподвижна. Но затова необходимо е аз самият да играя една роля в изучаването на явлението, да насочвам неговите фази, да участвувам още, колкото и малко, чрез една вътрешна опитност.
към текста >>
Ако
тяло
то се движи по продължение на една стена, можем да видим, в каква посока то се движи.
За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение. Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува. Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича. Когато наблюдаваме движението на едно тяло, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин.
Ако тялото се движи по продължение на една стена, можем да видим, в каква посока то се движи.
Ние преценяваме това движение по отношение на стената, която предполагаме за неподвижна. Но затова необходимо е аз самият да играя една роля в изучаването на явлението, да насочвам неговите фази, да участвувам още, колкото и малко, чрез една вътрешна опитност.
към текста >>
74.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо
тяло
, едно етерно
тяло
, едно астрално
тяло
и един Аз.
Така схемата, която вчера Ви представих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка.
Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо тяло, едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз.
Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото тяло, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на средата. Това можем да наречем опитност на съществуващите в човека физически явления. Само тази опитност позволява да имаме едно физическо знание, една физическа наука за човешкото същество.
към текста >>
Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото
тяло
, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на средата.
Така схемата, която вчера Ви представих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка. Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо тяло, едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз.
Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото тяло, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на средата.
Това можем да наречем опитност на съществуващите в човека физически явления. Само тази опитност позволява да имаме едно физическо знание, една физическа наука за човешкото същество.
към текста >>
Нещо аналогично става и за химията, за която хората също са имали едно вътрешно усещане; те са възприемали живота на течностите в човешкото
тяло
.
Нещо аналогично става и за химията, за която хората също са имали едно вътрешно усещане; те са възприемали живота на течностите в човешкото тяло.
През първите столетия на нашата ера, както видяхме, Гален описваше човешкото същество под тази форма: в човека, казваше той, има една черна жлъчка, която се движи из течностите, има кръв, слузи и обикновена жлъчка, бяла или жълта; благодарение на взаимодействията, които тези течности упражняват едни върху други, човекът се развива и живее. Гален не е стигнал до тези познания употребявайки нашите модерни научни методи. Те почиват върху вътрешната опитност от една страна, и върху преданието от друга страна. Даже това, което черпи от източника на преданията и за което той няма едно непосредствено чувство, хората от миналото са го чувствували, живели са го вътрешно.
към текста >>
Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непосредствената опитност на течния организъм, сетивната дреха на етерното
тяло
.
И той откриваше света в зависимост от своето вътрешно чувство. В същото време с тях живееха други духове, които бяха проникнали по-дълбоко в природата на нещата, които знаеха повече от тях, но историята не е запазила техните имена. Техните знания са се предавали през вековете и през първите столетия на Християнството са приели формата, която видяхме, така както Гален изразява тази форма. Това разпределение на организма на четири течности, черната жлъчка, жълтата жлъчка, кръвта и слузите, ни изглежда днес нещо детинско; въпреки това то съставляваше една истинска човешка химия, единствената която е била позната в миналото. Наистина, външните явления, които днес са обект на химията, за тях хората са съдели според вътрешните опитности.
Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непосредствената опитност на течния организъм, сетивната дреха на етерното тяло.
към текста >>
В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо
тяло
, в неговото етерно
тяло
, човекът имаше за своето астрално
тяло
и за своя Аз едно съзнание различно от днешното.
В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно съзнание различно от днешното.
Без съмнение ние имаме днес една психология, но, трябва да си признаем въпреки че хората се пазят от това тя не е фактически друго освен една тъкан от отвлечености. Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма. Хората отделиха физиката и химията от човека; без съмнение, те са му оставили мисълта, чувството и волята, но те са били окастрени, смалени до степен да не бъде вече освен отвлечености без живот. Психологията е станала един инвентар от отвлечености.
към текста >>
Това, което в миналото беше обект на психологията, живееше в астралното
тяло
, в душевното същество на човека, с една реч, беше неделимо от него.
В миналото човекът чувствуваше цялата вселена да действува в неговото действие на ходене; той чувствуваше дейността на течностите на организма в себе си, техния сменящ се ритъм според това, дали се печеше през лятото на слънцето или дишаше студения зимен въз дух, според това, дали беше ден или нощ. Той живееше вътрешно, в себе си както и в света, физическите и химическите явления. Така в общение с вселената той чувствуваше да живеят в него мисълта, чувството, волята си.
Това, което в миналото беше обект на психологията, живееше в астралното тяло, в душевното същество на човека, с една реч, беше неделимо от него.
към текста >>
Когато човек имаше чувството за своето физическо
тяло
, той същевременно имаше усещането непосредствено за физическите закони, които царуват в природата.
Когато човек имаше чувството за своето физическо тяло, той същевременно имаше усещането непосредствено за физическите закони, които царуват в природата.
Също така опитността за етерното тяло му даваше същевременно познанието на течния организъм. И когато възприемаше така отвътре астралното тяло, той влизаше в допир с всичко, което в човешкото тяло е въздух, газ. Защото човекът не е съставен само от твърдо и течно вещество; той е също така едно газообразно, въздухообразно същество. Ние вдишваме и издишваме въздуха. В миналото съдържанието на душата се намираше в особена връзка с тези движения на въздуха в нас.
към текста >>
Също така опитността за етерното
тяло
му даваше същевременно познанието на течния организъм.
Когато човек имаше чувството за своето физическо тяло, той същевременно имаше усещането непосредствено за физическите закони, които царуват в природата.
Също така опитността за етерното тяло му даваше същевременно познанието на течния организъм.
И когато възприемаше така отвътре астралното тяло, той влизаше в допир с всичко, което в човешкото тяло е въздух, газ. Защото човекът не е съставен само от твърдо и течно вещество; той е също така едно газообразно, въздухообразно същество. Ние вдишваме и издишваме въздуха. В миналото съдържанието на душата се намираше в особена връзка с тези движения на въздуха в нас. Тези движения бяха по-конкретни отколкото днес.
към текста >>
И когато възприемаше така отвътре астралното
тяло
, той влизаше в допир с всичко, което в човешкото
тяло
е въздух, газ.
Когато човек имаше чувството за своето физическо тяло, той същевременно имаше усещането непосредствено за физическите закони, които царуват в природата. Също така опитността за етерното тяло му даваше същевременно познанието на течния организъм.
И когато възприемаше така отвътре астралното тяло, той влизаше в допир с всичко, което в човешкото тяло е въздух, газ.
Защото човекът не е съставен само от твърдо и течно вещество; той е също така едно газообразно, въздухообразно същество. Ние вдишваме и издишваме въздуха. В миналото съдържанието на душата се намираше в особена връзка с тези движения на въздуха в нас. Тези движения бяха по-конкретни отколкото днес. Нашите чувства, нашата мисъл, изолирани от това, което е тяхната насрещна материална страна, въздуха, са станали отвлечени.
към текста >>
И така, ако виждаме произхода на физическата и химическа науки във физическото и етерно тела на човека, а произхода на психологията в астралното
тяло
и в Аза, можем да кажем, че преминавайки от древността към модерната научна ера, човекът е изхвърлил вън от себе си това, което беше физика и химия, прилагайки ги само към природата.
И така, ако виждаме произхода на физическата и химическа науки във физическото и етерно тела на човека, а произхода на психологията в астралното тяло и в Аза, можем да кажем, че преминавайки от древността към модерната научна ера, човекът е изхвърлил вън от себе си това, което беше физика и химия, прилагайки ги само към природата.
Обратно, неговите схващания в областта на психологията и пневматологията се изолират от физическата природа и се затварят във вътрешния живот. В психологията те запазват достатъчно живот, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата душа. Обаче чувството на Аза става толкова изтъняло, че пневматологията изчезва напълно. Азът не е вече освен едва доловима точка. Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше.
към текста >>
Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо
тяло
; водата в движението на органическите течности причинено от етерното
тяло
; въздуха в астралното
тяло
, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше.
И така, ако виждаме произхода на физическата и химическа науки във физическото и етерно тела на човека, а произхода на психологията в астралното тяло и в Аза, можем да кажем, че преминавайки от древността към модерната научна ера, човекът е изхвърлил вън от себе си това, което беше физика и химия, прилагайки ги само към природата. Обратно, неговите схващания в областта на психологията и пневматологията се изолират от физическата природа и се затварят във вътрешния живот. В психологията те запазват достатъчно живот, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата душа. Обаче чувството на Аза става толкова изтъняло, че пневматологията изчезва напълно. Азът не е вече освен едва доловима точка.
Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше.
А огънят, както го наричаха тогава, или топлината той чувствуваше в своя Аз.
към текста >>
Обаче твърдото вещество, твърдата материя съставляват най-много една десета от човешкото
тяло
; всичко останало е течно.
Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното познание. Но почти в същата епоха се намират други школи, които започват да си съставят за човека една идея близка до това, което намираме в съвременните ръководства по анатомия. Днес вече не си представят човека като нещо съставено от кости, мускули и органи, каквито са черния дроб, стомахът, сърцето, и пр... Неволно, четейки съчинения с този стил, че човешкото същество не е действително нища друго, освен тази съвкупност от материални органи, с точни разграничения. Без съмнение, тези органи действително съществуват.
Обаче твърдото вещество, твърдата материя съставляват най-много една десета от човешкото тяло; всичко останало е течно.
Човекът е една течна колона.
към текста >>
И въпреки това, анатомическите картини представят само една десета от човешкото
тяло
.
Хората не са забравили този факт като факт; но те са възприели един метод на работа, който не държи никаква сметка за него, който не знае, че нашето физическо същество е съставено в по-голямата си част от течности, в които се къпят материалните органи с определени очертания, от които навсякъде намираме репродукции; репродукция, която по необходимост извиква, особено у незнаещите, идеята, че човекът е сведен до тази маса от твърди тела.
И въпреки това, анатомическите картини представят само една десета от човешкото тяло.
Ако бихме искали да го представим изцяло, би трябвало да нарисуваме около тези органи, стомах, черен дроб и пр., едно непрестанно и безкрайно разнообразно течение от течности, които се примесват, комбинират се едни други.
към текста >>
Този факт може да бъде констатиран, но не може да бъде обяснен, защото хората си съставят за течния организъм една съвършено погрешна идея; те не знаят, че етерното
тяло
е това, което реагира движението на вътрешните течности и управлява химическия живот на организма.
Така на учените от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша.
Този факт може да бъде констатиран, но не може да бъде обяснен, защото хората си съставят за течния организъм една съвършено погрешна идея; те не знаят, че етерното тяло е това, което реагира движението на вътрешните течности и управлява химическия живот на организма.
към текста >>
Те считаха
тяло
то като един конгломерат от твърди органи, сред който всичко се подчинява на механически закони; органите са сравнени със смукателни или тласкащи помпи и пр.
Това познание е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и учените започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
Те считаха тялото като един конгломерат от твърди органи, сред който всичко се подчинява на механически закони; органите са сравнени със смукателни или тласкащи помпи и пр.
Човешкото тяло се превърна в една машина.
към текста >>
НАГОРЕ