Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
69
резултата от
49
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Тишина
'.
1.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В подобни състояния той трябва да се потопи в дълбоката вътрешна
тишина
и да осмисли ехото от вси чко, което му е открил външния свят.
В душата на човек, който пътува по море, могат да възникнат незначителни вътрешни изживявания; докато друг при същите условия ще долови вечното слово на мировия дух и ще му се открият много тайни от сътворението. Ако искаш да развиеш плодотворно отношение към външния свят, трябва умело да се отнасяш към своите собствени чувства и представи. Във всичките си проявления външният свят е преизпълнен с божествена красота; обаче най-напред трябва да я изживеем в собствената си душа, и едва после да я търсим всред външния свят. Окултният ученик се научава да създава такива мигове в своя живот, през които той потъва в себе си. Обаче в тези мигове той съвсем не трябва да се отдава на своя личен Аз, защото така ще постигне обратни резултати от тези, към които се стреми.
В подобни състояния той трябва да се потопи в дълбоката вътрешна тишина и да осмисли ехото от вси чко, което му е открил външния свят.
Всяко цвете, всяко животно и всяко явление ще му открият в тези минути неподозирани тайни. Това ще го подготви да гледа на външния свят със съвсем други очи. Постоянното и удоволствено прехвърляне от едно впечатление на друго, притъпява познавателната способност. Тя нараства само ако човек съумява да извлича от тази своеобразна наслада едно или друго откровение на сетивния свят. Човек трябва да отхвърли насладата и да подложи своите опитности на сериозна вътрешна работа.
към текста >>
2.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В
тишина
та на вътрешното спокойствие той трябва да застане пред самия себе си.
Нека си представим някой, който е сполетян от тежък удар на съдбата. Не гледа ли той на него по съвършено различен начин, отколкото би гледал, ако този удар би сполетял друг човек? На това не трябва да се гледа на нещо несправедливо. То е вложено в човешката природа и е валидно както за сериозните, така и за незначителните събития. Окултният ученик трябва да потърси необходимата сила, за да погледне в себе си като в едно друго същество.
В тишината на вътрешното спокойствие той трябва да застане пред самия себе си.
Успее ли да го постигне, неговите собствени изживявания му се явяват в съвсем нова светлина. Докато човек е вплетен в тях, той е еднакво свързан както със същественото, така и с несъщественото. Но погледът, отправен към нещата от едно вътрешно спокойствие, вече разграничава същественото от несъщественото. Вече всяка грижа и радост, всяка мисъл, всеки волеви акт изглеждат съвсем различно. Нека да си представим, как цял ден сме обхождали една местност, отчитайки всички малки и големи подробности, и как после се изкачваме на близкия хълм, за да хвърлим поглед от високо.
към текста >>
Ето че идва и моментът, когато това, което му се открива в
тишина
та на вътрешната мисловна работа, става за него много по-реално от явленията във физическия свят.
Първоначално той се потопява изцяло в един мисловен свят. За тази тиха мисловна дейност той трябва да се научи да пробуди в себе си едно ново чувство. Той трябва да се научи да обича това, което Духът влива в него. И съвсем скоро той престава да усеща този мисловен свят като нещо, което е по-малко реално от нещата, заобикалящи го във всекидневния живот. Той започва да борави със своите мисли, така както борави с предметите и околното пространство.
Ето че идва и моментът, когато това, което му се открива в тишината на вътрешната мисловна работа, става за него много по-реално от явленията във физическия свят.
Той разбира, че в този мисловен свят говори самият живот. Убеждава се, че мислите не са просто сенки, а чрез тях към него се обръщат скрити до този момент същества. По-рано само ушите му чуваха звуци: сега те кънтят в цялата му душа. Пред него се открива един вътрешен говор, едно вътрешно слово. И когато окултният ученик изживее за първи път този миг той изпитва огромна радост.
към текста >>
3.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Той трябва да остави това ново чувство спокойно да отзвучи в душата му и сам да породи там дълбока и пълна
тишина
, затваряйки се за външния свят и следвайки единствено това, което душата нашепва в отговор на покълването и цъфтежа.
И съвсем естествено, те пробуждат в него определени чувства и мисли. Обаче при обикновени условия, човек не се отдава достатъчно на тези чувства и мисли, защото прекалено бързо сменя едно впечатление с друго. Ето защо е необходимо, ученикът интензивно и напълно съзнателно да насочи своето внимание към споменатите природни явления. Навсякъде, където човек забелязва покълване и цъфтеж всред растителния свят той трябва да отстрани от душата си всяко друго усещане и за кратко време да се отдаде единствено на това впечатление. Скоро ще се убеди, че чувството, което по-рано при същите обстоятелства прелиташе бегло покрай съзнанието му, сега нараства, приемайки енергична и мощна форма.
Той трябва да остави това ново чувство спокойно да отзвучи в душата му и сам да породи там дълбока и пълна тишина, затваряйки се за външния свят и следвайки единствено това, което душата нашепва в отговор на покълването и цъфтежа.
При това не трябва да се очаква, че ученикът ще стигне далеч, ако притъпи своите усещания по отношение на външния свят. Първоначално той трябва да отправя пределно жив и точен поглед върху нещата. Едва тогава той ще се отдаде истински на възникващите в душата му чувства и мисли. В случаят важното е, че той насочва вниманието си в пълно вътрешно равновесие и върху двете душевни сили. Ако намери необходимото спокойствие и съумее да се отдаде на това, което възниква в душата му, след известно време той ще изживее следното.
към текста >>
4.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако човек постигне онази вътрешна
тишина
и онова вътрешно спокойствие, които са характерни за този вид наблюдения, той вече извършва и едно голямо душевно преобразяване.
Ръка за ръка с всяко окултно наблюдение над човешката природа трябва да върви и самовъзпитанието, което изисква да се обръщаме към всеки човек като към нещо свято и недостигаемо. Всичко което живее в човека също неговите мисли и чувства е нещо наистина свято. Чувството на свещен трепет пред всичко човешко трябва да изпълва душите ни. С посочените два примера трябваше да покажем как се достига просветление относно човешката природа. Но те са достатъчни, за да очертаят пътя, по който трябва да се върви.
Ако човек постигне онази вътрешна тишина и онова вътрешно спокойствие, които са характерни за този вид наблюдения, той вече извършва и едно голямо душевно преобразяване.
И скоро то стига дотам, че вътрешното обогатяване на душевния му живот внася увереност и спокойствие в неговото външно поведение. На свой ред тази външна промяна ще се отрази благотворно и в чисто душевен смисъл. Напредвайки, той все повече ще открива пътищата и средствата за опознаване на човешката природа, включително и за онези нейни качества, които остават скрити за физическите сетива. А един ден той ще се окаже достатъчно зрял, за да обхване с поглед и тайнствените връзки, които поддържат хармонията между човека и Космоса. По този път човек все повече се доближава до момента, когато може да предприеме първите стъпки в посвещението.
към текста >>
5.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
"Потъни в спокойствие и
тишина
, затвори сетивата за всичко, което си научавал чрез тях преди твоето окултно обучение, накарал да замлъкнат всички мисли, които по-рано са нахлували в теб по силата на навика, бъди съвсем тих и мълчалив и очаквай с неизменно търпение; едва тогава висшите светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и твоите духовни уши.
След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение. Твърдостта прогонва душевните сили около теб, които трябва да пробудят твоето душевно око; мекотата отстранява пречките и отваря твоите духовни възприемателни органи. А наред с мекотата ще се развие и една друга душевна способност: Спокойното внимание пред всички нюанси от душевния живот на околния свят при пълно вътрешно мълчание на нашите лични емоции. И ако човек стигне до това състояние, тогава душевния живот на неговото обкръжение започва да му въздействува по такъв начин, че неговата душа се променя и израства, и израствайки се разклонява, както растението прави това всред светлината на Слънцето. Мекота и дълбоко вътрешно мълчание: тези качества отвеждат душата в "светът на душите", а духът в "светът на духовете".
"Потъни в спокойствие и тишина, затвори сетивата за всичко, което си научавал чрез тях преди твоето окултно обучение, накарал да замлъкнат всички мисли, които по-рано са нахлували в теб по силата на навика, бъди съвсем тих и мълчалив и очаквай с неизменно търпение; едва тогава висшите светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и твоите духовни уши.
Не се надявай, че веднага ще "видиш" в света на душите и че веднага ще "чуеш" в света на духовете. Защото всичко, което вършиш, има връзка с изграждането на твоите висши сетива. Душевно ще виждаш и духовно ще чуваш, едва когато ще разполагаш с тези сетива. И когато прекараш така известно време в спокойствие и средоточеност, ти няма да се залавяш с твоите ежедневни грижи и занимания, без да се замислиш: да, рано или късно, с мен ще стане това, което трябва да стане, стига да съм достатъчно зрял за него. Забрани си най-строго да привличаш висшите сили чрез твоето своеволие".
към текста >>
6.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако в съответните медитативни периоди човек се отдава на вътрешно спокойствие, на мир и
тишина
, от тези състояния бликват толкова могъщи сили и за задачите на външния свят, че благодарение на тях той изпълнява житейските си задачи не по-зле, а определено по-добре.
По време на тези периоди човек отстранява от Духа и душата си всичко онова, което напира от ежедневието като щастие и страдание, като грижи, задачи и изисквания. През такива моменти в душата трябва да се допусне единствено това, което самата тя иска да приеме в своите медитативни състояния. Впрочем тук лесно могат да се появят известни предразсъдъци. Някой може да възрази, че след като през определени мигове човек се откъсва духом и тялом от света, той се отчуждава от живота и неговите задачи. В действителност обаче това съвсем не е така.
Ако в съответните медитативни периоди човек се отдава на вътрешно спокойствие, на мир и тишина, от тези състояния бликват толкова могъщи сили и за задачите на външния свят, че благодарение на тях той изпълнява житейските си задачи не по-зле, а определено по-добре.
От голямо значение е, че когато в такива периоди човек се освобождава напълно от мислите за своите лични дела, той може да се извиси не само до това, което го засяга лично, а и до това, което засяга всички хора. И ако се окаже в състояние да изпълни душата си с посланията от висшия духовен свят, ако те ангажират неговия интерес до такава степен, сякаш са негова лична грижа, това се оказва едно особено богатство за душата. Който влага в душата си спокойствие и ред, той стига до възможността за един вид самонаблюдение, при което гледа на своите грижи с такова спокойствие, сякаш те са чужди. Да гледаш на собствените си изживявания, радости и страдания като на чужди, е добра подготовка за духовното обучение. Така човек постепенно стига до онази степен, когато всекидневно, след обичайните грижи и задължения, той започва да прекарва пред Духа си образите на своите изживявания, които е имал през деня.
към текста >>
Несъмнен напредък очаква този, който изгради здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в
тишина
и мир да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности.
Относно упражненията, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера. Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен резултат. Първо, чрез упражненията, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези упражнения. Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции. Разбиране и способност за упражненията, и то в скоро време, ще постигне този, който с търпение и постоянство развива в душата си подходящи качества за покълване на свръхсетивни познания.
Несъмнен напредък очаква този, който изгради здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в тишина и мир да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности.
Той ще забележи, че когато свързва една житейска опитност с друга, обогатява своите представи и чувства. Ще установи до каква голяма степен може да напредва в новото не само с новите си впечатления и изживявания, но и като оставя старите да работят в него. Който оставя своите впечатления, дори своите мнения, да си взаимодействуват така, сякаш неговите симпатии и антипатии, неговите лични интереси и чувства изобщо не влияят върху тях, той подготвя особено добра почва за свръхсетивните познавателни сили. В действителност той изгражда това, което можем да наречем богат вътрешен живот. Но преди всичко, важен е балансът, равновесието на душевните качества.
към текста >>
7.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато в часове на
тишина
отново ще се върнат на Земята и делото ни на света ще поднесат. Така говори на духа ми често великият ни вожд от царството на мъртъвците,
когато в часове на тишина
в душата своя се потапям и сили се събуждат в мен да пребивавам в сфери на духа. Присъствието на Учителя усещам и чувам неговите думи,
към текста >>
8.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
широки, пълни с
тишина
простори,
с мъчителни въпроси не убива душата, искаща да вижда само, без да познава, във блажен екстаз, туй откровение на битието. Трептяща над скалите светлина,
широки, пълни с тишина простори,
зелени, в синьо чезнещи гори: светът, във който иска да потъне – за да твори – душата на Томасий. Тя трябва да почувства дълбините и ширините на света.
към текста >>
9.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
След като помещението на храма е станало видимо с Миста в него, един момент цари абсолютна
тишина
; след това Праговият пазач, минало въплъщение на Феликс Балде, и Мистът, минало въплъщение на Госпожа Балде, въвеждат Неофита през вратата отляво.
(Междинната завеса се вдига. Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Мария; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на доктор Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций. Отпред са Филия, Астрид, Луна и другата Филия. Съвсем отпред във формата на сфинкс са Луцифер и Ариман; Луцифер така, че в него е подчертан повече херувимът, Ариман така, че е подчертан повече телецът. Четиримата други жреци стоят отпред.
След като помещението на храма е станало видимо с Миста в него, един момент цари абсолютна тишина; след това Праговият пазач, минало въплъщение на Феликс Балде, и Мистът, минало въплъщение на Госпожа Балде, въвеждат Неофита през вратата отляво.
Те го отвеждат във вътрешния кръг близо до олтара. Двамата, които го въвеждат, остават близо до него.) ПРАГОВИЯТ ПАЗАЧ От тъканта измамлива, която в заблудата си мрачна свят нарече,
към текста >>
10.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той по-скоро би предпочел
тишина
та на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време.
"За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета". Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време. Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време.
Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време.
Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с градския живот. Да отивам от време навреме в града, за да преподавам, това аз считам за добро според впечатлението, които вече съм произвел тук, даже считам това за мой дълг; но след това аз отново трябва да се оттегля в селската уединеност; за да изучавам тук в лоното на природата и да си почивам. Моята най-близка задача е, да приготвя за печат моите лекции или книжата на бащата, както моите слушатели желаят". Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия. Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача.
към текста >>
11.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в
тишина
, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
Става антивагнерианец, приемайки само чистата музика. Става член на Немската читалня на Висшето техническо училище, а покъсно библиотекар и неин председател. Навлиза в социалния живот на Австрия, проследявайки парламентарните и партийни борби. Приятелството му с Шрьоер води до по-дълбоко навлизане в съчиненията на Гьоте, а и духът на последния невидимо присъства. Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за метаморфозата.
Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост. Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина. Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света. По-нататъшното навлизане в естественонаучните съчинения на Гьоте довежда до написването на „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ през 1886 г.
към текста >>
12.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в
тишина
в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“.
Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля. В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“. И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото. Стигнах до сетивно-свръхсетивната форма, за която говори Гьоте, и която както за естественонаучното, така и за чисто духовното възприятие лежи между сетивно възприемаемото и духовно съзерцаемото. Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма.
И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“.
Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото. Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма. Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека. Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н. Тогава не намирах никого, на когото да мога да говоря за тези си виждания.
към текста >>
13.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Колко самотен бях по онова време с всичко, което носех като свой „светоглед“ в
тишина
у себе си, докато мислите ми бяха насочени, от една страна, към Гьоте, а от друга – към Ницше, можех да усетя и в отношенията с някои личности, с които се чувствах приятелски свързан, които обаче енергично отхвърляха моя духовен живот.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
Колко самотен бях по онова време с всичко, което носех като свой „светоглед“ в тишина у себе си, докато мислите ми бяха насочени, от една страна, към Гьоте, а от друга – към Ницше, можех да усетя и в отношенията с някои личности, с които се чувствах приятелски свързан, които обаче енергично отхвърляха моя духовен живот.
Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност. Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките взаимоотношения, в атмосферата на които бях живял там. Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен живот, между нас зейваше пропаст. Той често ми пишеше, че се отчуждавам от изначално човешкото, че „рационализирам душевните си пориви“. Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина.
към текста >>
14.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това вдъхваше на Гьоте нещо, което за него беше като отзвук на първичната
тишина
на нашата планета и той наблюдаваше с благоговение тази скала.
Всичко това трябва да си го представим придружено от процеси от физическо и химическо естество, които не можем да опишем подробно. Когато поглеждаме по този начин в най-древните времена на нашата Земя, след като е настъпило определено охлаждане,в геологията си представят, че преди първото образуване на скали Земята е била в едно горещо състояние охлаждане настъпило към повърхността, когато си представим Земята снабдена вече с един основен пласт и виждаме, как върху този основен пласт се простират онези пластове, които в остатъците, които съдържат, ни показват свидетели, живи свидетели на това, че отдавна на нашата Земя се е породил и развил животът, ние имаме един образ, който геологията си съставя за тези минали времена на нашата Земя. Когато разглеждаме тези най-стари пластове, върху които лежат онези съдържащи остатъци от живи същества, когато ги разгледаме по отношение на скалния материал, който се състои главно от това, което наричаме гранит, ние поглеждаме по този начин върху една форма на нашето земно кълбо, която в смисъла на нашата днешна геология ни го показва в едно състояние лишено от живот. Това е там, където по-горните пластове са отворени и гранитът излиза през тях образувайки планини: един вид като свидетелство за най-древните времена на нашата Земя. Гьоте, който наред с това, че беше един велик поет, беше също един велик мислител върху природата, е чувствувал особено дълбоко, когато е заставал пред това най-старо скално образуване на нашата Земя, гранита, как този зърнест скален материал е нещо, върху което другото се издига като върху един скелет на Земята.
Това вдъхваше на Гьоте нещо, което за него беше като отзвук на първичната тишина на нашата планета и той наблюдаваше с благоговение тази скала.
Един такъв човек не можеше другояче, освен да наблюдава процесите сред нашето земно развитие не само с ума, но и със сърцето, да чувствува също, какво ни разкриват тези остатъци на нашето земно развитие. Дълбоко затрогващи и още по-дълбоко водещи в тайните отколкото всяко мислене са думите, които Гьоте произнася в присъствието на този "най-стар син на природата", както той се произнася стоейки пред гранита: ". . . С тези мисли и чувства се приближавам аз до вас, вие най-старите и най-достойни паметници на времето. Седейки върху един висок и гол връх на планината и обгръщайки с погледа една обширна област, аз мога да си кажа: Тук ти седиш непосредствено върху една основа, която стига до най-дълбоките места на Земята, между тебе и твърдата почва на първичния свят не се е наслоил никакъв по-нов пласт, не са се натрупали никакви наносни развалини, ти не минаваш над един непрекъснат ров както в онези плодородни хубави долини, тези планински върхове не са родили нищо живо и не са погълнали нищо живо, те съществуват преди всякакъв живот над всеки живот.
към текста >>
15.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Шумовете постепенно изчезват и
тишина
та става пълна.
Тази светлина няма нищо общо с физическата светлина на Слънцето. Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина. Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид. Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора.
Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна.
Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук. И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят. Тогава той е в контакт с обърнатите свойства на нещата, които са му били познати, също както в аритметиката, под точката на нулата, ние навлизаме в растящата редица на отрицателните числа. Така ние наистина се нуждаем от това да изгубим всичко за да спечелим всичко отново, и това се отнася за собственото ни съществуване.
към текста >>
Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд
тишина
та, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук.
Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина. Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид. Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора. Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна.
Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук.
И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят. Тогава той е в контакт с обърнатите свойства на нещата, които са му били познати, също както в аритметиката, под точката на нулата, ние навлизаме в растящата редица на отрицателните числа. Така ние наистина се нуждаем от това да изгубим всичко за да спечелим всичко отново, и това се отнася за собственото ни съществуване. В момента, в който изгубваме всичко, ние сякаш умираме за себе си и света около нас е мястото, където започваме да живеем отново.
към текста >>
16.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Ефектът на постенето е, че астралното тяло, имащо по-голяма
тишина
и по-малко работа, частично се отделя от физическото тяло.
Благодарение на този ритъм и на възстановяването на хармонията вече не е необходимо за астралното тяло да извършва възстановителната работа по спящото физическо тяло, която единствена го предпазва от това да не се разпадне. Целият буден живот е процес, разрушителен за физическото тяло. Болестите се предизвикват от прекалена активност на астралното тяло. Прекаленото ядене дава стимул на астралното тяло, което отговаря по тревожен начин върху физическото тяло. Ето защо постенето е заложено в определени религии.
Ефектът на постенето е, че астралното тяло, имащо по-голяма тишина и по-малко работа, частично се отделя от физическото тяло.
Неговите вибрации се променят и съобщават правилен ритъм на етерното тяло. По този начин ритъмът се предава в етерното тяло чрез постенето. В живота (етерното тяло) и формата (физическото тяло) се внася хармония. С други думи, между Всемира и човека цари хармония. Това ни дава някаква идея за функцията, изпълнявана от астралното тяло по време на сън.
към текста >>
17.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
във вечна
тишина
,
гласове на духове, гласовете на майсторите: Не пропускайте да упражнявате силите на доброто. Корони тук се тъкат
във вечна тишина,
награждаващи с изобилие онези, които са дейни! Ние ви молим, имайте надежда. Гьоте говори тук за майсторите, учителите и той говори за тях вътре в границите на ложата, – въпреки че знае, че онези, които седят около него в ложата, нямат никакво понятие за дълбочината на думите, – защото той също осъзнава, че чрез атмосферата, която заобикаля една Свободномасонска ложа, чрез присъствието на символи се задвижват вибрации, които влияят върху астралното тяло и чрез това те наистина имат известни въздействия. Това е нещо, върху което все още се осланят и градят онези, които знаят, че в съзнанието на масоните твърде малко е останало от това.
към текста >>
18.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Великите неща на света не се раждат в шум и бъркотия, а в интимност и
тишина
.
Никой не може да ми го каже, или да ми го съобщи с думи; най-многото, може да ми покаже светещия символ на Граала, ала това не може да бъде изказано в една интелектуална формула. Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация. Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/. Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на Светия Граал. Онзи, който има чувство за великото значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност.
Великите неща на света не се раждат в шум и бъркотия, а в интимност и тишина.
Човекът не върви напред в своето развитие чрез шума на топовете, а чрез силата на онова, което се ражда в интимността на такива тайни братства, чрез силата на онова, което е изразено в такива обхващащи целия свят символи, които вдъхновяват човечеството. От безброй извори е потекло в сърцата на хората това, което са мислили посветените в мистериите на Светия Граал в средата на ХІІ столетие; които трябваше да се крият от света под псевдоними, но които всъщност бяха квасът, подготвящ културата на последните 400 години. Пазителите на великите тайни и на онези сили, които постоянно влияят върху човешкото развитие живеят в окултни братства. Аз мога само да загатна какво става там, защото нещата отиват много надълбоко в окултната област. За онези, които наистина придобиват достъп до такива тайни, като практически резултат се появява по-ясна перспектива и за световните събития в бъдеще.
към текста >>
19.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Шумовете постепенно изчезват и
тишина
та става пълна.
Тази светлина няма нищо общо с физическата светлина на Слънцето. Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина. Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид. Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора.
Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна.
Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук. И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят. Тогава той е в контакт с обърнатите свойства на нещата, които са му били познати, също както в аритметиката, под точката на нулата, ние навлизаме в растящата редица на отрицателните числа. Така ние наистина се нуждаем от това да изгубим всичко за да спечелим всичко отново, и това се отнася за собственото ни съществуване.
към текста >>
Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд
тишина
та, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук.
Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина. Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид. Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора. Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна.
Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук.
И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят. Тогава той е в контакт с обърнатите свойства на нещата, които са му били познати, също както в аритметиката, под точката на нулата, ние навлизаме в растящата редица на отрицателните числа. Така ние наистина се нуждаем от това да изгубим всичко за да спечелим всичко отново, и това се отнася за собственото ни съществуване. В момента, в който изгубваме всичко, ние сякаш умираме за себе си и света около нас е мястото, където започваме да живеем отново.
към текста >>
20.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ефектът на постенето е, че астралното тяло, имащо по-голяма
тишина
и по-малко работа, частично се отделя от физическото тяло.
Благодарение на този ритъм и на възстановяването на хармонията вече не е необходимо за астралното тяло да извършва възстановителната работа по спящото физическо тяло, която единствена го предпазва от това да не се разпадне. Целият буден живот е процес, разрушителен за физическото тяло. Болестите се предизвикват от прекалена активност на астралното тяло. Прекаленото ядене дава стимул на астралното тяло, което отговаря по тревожен начин върху физическото тяло. Ето защо постенето е заложено в определени религии.
Ефектът на постенето е, че астралното тяло, имащо по-голяма тишина и по-малко работа, частично се отделя от физическото тяло.
Неговите вибрации се променят и съобщават правилен ритъм на етерното тяло. По този начин ритъмът се предава в етерното тяло чрез постенето. В живота (етерното тяло) и формата (физическото тяло) се внася хармония. С други думи, между Всемира и човека цари хармония. Това ни дава някаква идея за функцията, изпълнявана от астралното тяло по време на сън.
към текста >>
21.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Те са знаели това и в
тишина
та на нощта са копнели за мистериите от Елевзин – последните прекрасни издънки на гръцките мистерии.
От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини. Някои от великите хора, изживели това, са казвали: Само чрез това, че е посвещаван, човекът се издига над миналото и земното към вечното. Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога. Когато поставим този образ пред душата си и хвърлим поглед в нашето време, виждаме, че не само изживяваме всичко разделено – красота, мъдрост и благочестивост, – но нашата абстрактна и разсъдъчна култура, която е изгубила живия огън от онова време, ни изглежда като нещо сенчесто. Затова някои изтъкнати представители на духовния живот, които са се чувствали неразбрани и самотни, са поглеждали в онези велики времена на безкрайно далечното минало, в които човекът още е общувал със самите духове и богове.
Те са знаели това и в тишината на нощта са копнели за мистериите от Елевзин – последните прекрасни издънки на гръцките мистерии.
Един задълбочен немски мислител, един от тези, които са се потапяли в загадките на битието, предава настроението, което го е обхващало, когато мислите му са отлитали към древните места на гръцката мъдрост, настроението на един странстващ в духа. Това е Хегел, онзи могъщ майстор на мисълта, който – мислейки – е търсил да възобнови картините, които учениците на мистериите някога са виждали. Поемата17 произлиза от него. ЕЛЕВЗИН На Хьолдерлин (1770-1843)
към текста >>
22.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Той среща дванадесет рицари, които след изживения си бурен живот, през който са изпитали усилия, страдания и опасности, най-после обитават тук, за да служат на Бога в
тишина
та.
23. Гьоте, «Тайните», стих 22. 24. За този фрагмент самият Гьоте пише през 1816 г., следното: «Едно общество, учещи младежи, в един от първите градове на Северна Германия, дава определена форма на своите приятелски събирания, като първо четат едно художествено произведение, върху което разменят своите мнения и така прекарват полезно приятни часове. Същият клуб посвети вниманието си на моето стихотворение Тайните, обсъди го, и когато мненията не можеха да се обединят, беше решено да ме питат доколко е възможно да се изясни тази мистерия; като в същото време споделиха наистина здравословно становище, в което повечето от тях бяха съгласни помежду си. Тъй като в запитването и начина, по който беше изказано, намирам такава добра воля, смисъл и чувство за благоприличие, с удоволствие искам да дам обяснение, защото този мистериозен продукт вече занима способността за тълкуване на някои читатели, и в моите литературни признания аз вероятно няма да стигна скоро до момента, когато имах повод за тази работа и веднъж за кратко време стигнах до познатата точка, но след това тя беше прекъсната и никога повече не беше подхваната отново; това беше в средата на осемдесетте години. Бих предположил, че това стихотворение е познато на читателя, но искам да спомена следното: Ще напомним, че един млад религиозен духовник се е заблудил в една планинска област и накрая вижда в приятна долина една красива сграда, която загатва, че там живеят благочестиви тайнствени мъже.
Той среща дванадесет рицари, които след изживения си бурен живот, през който са изпитали усилия, страдания и опасности, най-после обитават тук, за да служат на Бога в тишината.
Тринадесетият, когото те признават за свой водач, в момента се подготвя да се раздели с тях, по начин, който остава скрит, но в последните дни на своя живот той започва да разказва, за което на новодошлия духовен брат се прави кратък намек, който той правилно приема. Едно нощно тайнствено явление с празнуващи забързани младежи, чиито факли озаряват градината, довежда до определено решение. Да споделя по-нататъшното намерение, да, общо взето плана и с това смисъла на стихотворението, разкривам, че читателят се води през един вид идеална планина и след като преминава пътя си през различните области – хълмове, скали и трудни възвишения, от време на време следва да достигне до приятни равнини. Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо почита Бог по свой собствен начин. Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
към текста >>
23.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна
тишина
и тъмнина.
Тогава живота на съзнанието на човек представлявал съществено друга картина. Когато човек сутрин се потапял в своето физическо и етерно тяло, тогава пред него излизали не тези определени и ясно разграничими образи на външния физически свят, а образите били твърде много неопределени, например така, както днес се явяват уличните фенери в гъста мъгла, като че ли обкръжени от аурата от цветна дъга. Тук имате малко сравнение, за да си съставите представа за онова, което атлантът е виждал по средата на своето развитие. Само тези цветове окръжаващи предмета, които още не били определени от ясни контури, както човек ги вижда сега, а също и звуците, звучащи от предметите, не са били още толкова сухи и скучни тонове и цветове, както днес. В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности.
И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина.
Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня. Разликата била само в това, че по време на дневния живот той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него. Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни същества, които не са слизали до физическо въплъщение, същества, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите. Защото митовете и сагите не са народно творчество, а спомени за видения, които са имали хората на древните времена в подобни състояния, защото тези хора възприемали духовното през деня и през нощта.
към текста >>
24.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и
тишина
, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници.
Берлин, 16. 5. 1908 г. В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение. Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа. По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си.
Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници.
Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес. Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение. Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля.
към текста >>
25.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Там няма никакво въртене, всичко е вечност и
тишина
, или както се казва в Окултизма: там всичко е блажена
тишина
във вечността.
Преди Сатурн не е имало никакво време, а е имало вечност. Тогава всичко е било едновременно. Редуването на процесите един след друг е настъпило едвам със Сатурн. В онова мирово състояние, където има само вечност, не съществува също никакво движение. Защото към движението принадлежи времето.
Там няма никакво въртене, всичко е вечност и тишина, или както се казва в Окултизма: там всичко е блажена тишина във вечността.
Този е изразът за обозначение на това състояние. Следователно преди Сатурн е съществувала блажена тишина във вечността. Движението на небесните тела настъпва едвам със Сатурн и пътят на движението е бил отбелязан чрез 12-те зодиакални знака. И докато една планета минава през един такъв зодиакален знак, говори се за един миров час; това се е считало за един миров час. Дванадесет мирови часове, дванадесет дневни часове и дванадесет нощни часове!
към текста >>
Следователно преди Сатурн е съществувала блажена
тишина
във вечността.
Редуването на процесите един след друг е настъпило едвам със Сатурн. В онова мирово състояние, където има само вечност, не съществува също никакво движение. Защото към движението принадлежи времето. Там няма никакво въртене, всичко е вечност и тишина, или както се казва в Окултизма: там всичко е блажена тишина във вечността. Този е изразът за обозначение на това състояние.
Следователно преди Сатурн е съществувала блажена тишина във вечността.
Движението на небесните тела настъпва едвам със Сатурн и пътят на движението е бил отбелязан чрез 12-те зодиакални знака. И докато една планета минава през един такъв зодиакален знак, говори се за един миров час; това се е считало за един миров час. Дванадесет мирови часове, дванадесет дневни часове и дванадесет нощни часове! За всяко едно небесно тяло, за Сатурн, за Слънцето и за Луната е отредена една редица от мирови часове, които се групират в мирови дни; и накрая така 12 периода 7 са външно възприемани, а 5 протичат повече или по-малко невъзприемаеми. Ето защо различават се 7 кръговрата на Сатурн или 7 големи сатурнови дни и 5 големи сатурнови нощи.
към текста >>
26.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Правилно обученият окултен ученик винаги ще може да прокара разграничителната линия между действителност и илюзия, както и да прояви нужната предпазливост относно евентуални слухови възприятия, защото те никога не са достоверни, ако той не е минал през сферата на абсолютната
тишина
.
А тъкмо това липсва на тези хора, когато те се изправят през образите на духовния свят. Че те притежават някакво съзнание, в това няма нищо чудно; решителното тук е, че ние трябва да се борим за укрепването на нашия Аз. Ето защо акцентът при окултното обучение пада не върху максималната бързина на проникване във висшите светове, където окултният ученик се вижда заобиколен от всевъзможни образи, звуци и гласове, а върху обстоятелството, че проникването във висшите светове носи радост и предимства, само ако то изостря будното съзнание и разсъдъчната способност, така че в духовния свят да не сме подложени на никакви измами, на никакви заблуждения. Нищо друго не може да ни предпази от тях така добре, както изучаването на антропософските истини. Ето защо непрекъснато подчертаваме, че вникването в антропософските истини е най-сигурната защита срещу „мнимото" ясновидство, при което човек се оказва всред море от образи, но лишен от разсъдъчната си способност да внесе там яснота и ред.
Правилно обученият окултен ученик винаги ще може да прокара разграничителната линия между действителност и илюзия, както и да прояви нужната предпазливост относно евентуални слухови възприятия, защото те никога не са достоверни, ако той не е минал през сферата на абсолютната тишина.
Който не е предварително запознат с абсолютната тишина, с абсолютното мълчание в духовния свят, може да бъде сигурен, че колкото и мъдри неща да му нашепват, тези слухови възприятия не са нищо друго освен една опасна измама. От нея може да се предпази само онзи, който не щади усилията си и непрекъснато работи върху своята разсъдъчна способност, прилагайки я тъкмо в опитите да разбере духовния свят и неговите истини. Средствата на официалната наука тук съвсем не са достатъчни. Тя изобщо не апелира към усилване на онази сигурна и здрава разсъдъчна способност, която е необходима за правилното проникване и за правилната ориентация в духовния свят. Ето защо сме в правото си да заявим: Ако някои хора споделят своите висши опитности, без предварително и добросъвестно укрепване на разсъдъчната си способност а това е възможно най-вече с изучаването на Антропософията тогава техните послания са винаги и във висша степен съмнителни и би трябвало да бъдат по неконтролирани с помощта на методите, валидни за истинското окултно обучение.
към текста >>
Който не е предварително запознат с абсолютната
тишина
, с абсолютното мълчание в духовния свят, може да бъде сигурен, че колкото и мъдри неща да му нашепват, тези слухови възприятия не са нищо друго освен една опасна измама.
Че те притежават някакво съзнание, в това няма нищо чудно; решителното тук е, че ние трябва да се борим за укрепването на нашия Аз. Ето защо акцентът при окултното обучение пада не върху максималната бързина на проникване във висшите светове, където окултният ученик се вижда заобиколен от всевъзможни образи, звуци и гласове, а върху обстоятелството, че проникването във висшите светове носи радост и предимства, само ако то изостря будното съзнание и разсъдъчната способност, така че в духовния свят да не сме подложени на никакви измами, на никакви заблуждения. Нищо друго не може да ни предпази от тях така добре, както изучаването на антропософските истини. Ето защо непрекъснато подчертаваме, че вникването в антропософските истини е най-сигурната защита срещу „мнимото" ясновидство, при което човек се оказва всред море от образи, но лишен от разсъдъчната си способност да внесе там яснота и ред. Правилно обученият окултен ученик винаги ще може да прокара разграничителната линия между действителност и илюзия, както и да прояви нужната предпазливост относно евентуални слухови възприятия, защото те никога не са достоверни, ако той не е минал през сферата на абсолютната тишина.
Който не е предварително запознат с абсолютната тишина, с абсолютното мълчание в духовния свят, може да бъде сигурен, че колкото и мъдри неща да му нашепват, тези слухови възприятия не са нищо друго освен една опасна измама.
От нея може да се предпази само онзи, който не щади усилията си и непрекъснато работи върху своята разсъдъчна способност, прилагайки я тъкмо в опитите да разбере духовния свят и неговите истини. Средствата на официалната наука тук съвсем не са достатъчни. Тя изобщо не апелира към усилване на онази сигурна и здрава разсъдъчна способност, която е необходима за правилното проникване и за правилната ориентация в духовния свят. Ето защо сме в правото си да заявим: Ако някои хора споделят своите висши опитности, без предварително и добросъвестно укрепване на разсъдъчната си способност а това е възможно най-вече с изучаването на Антропософията тогава техните послания са винаги и във висша степен съмнителни и би трябвало да бъдат по неконтролирани с помощта на методите, валидни за истинското окултно обучение. Ясно виждаме, че Луцифер и Ариман съвсем не се отказват от своите изкушения, само защото един или друг човек е поел пътя на окултното обучение. Напротив!
към текста >>
27.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ще настъпи само кратък миг на
тишина
и мир!
Наистина със право на кръста прикован бе той! – – – Ако някога, християнино, ни върнеш твоите земи, Закона, правото и свободата, Хилядолетната война ще свърши,
Ще настъпи само кратък миг на тишина и мир!
– – – Тук ми е добре! Тук ние двамата сме равни, Позорно тъпкахме земите общи! Но и под самия гнет на неверниците страшни,
към текста >>
28.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна
тишина
с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение.
В действителност с нашите души стават неща, които имат извънредно голямо значение, за които ние не знаем нищо, които действуват върху нас именно по духовен начин и съществуват неща, които променят човешката душа просто чрез тяхната природа. И така ние можем да кажем: Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето подсъзнание наклонност към Духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука. Именно при противници на Духовната наука намираме, че след тяхната смърт те имат една сфера на желания, за която може да се каже напълно определено: тази сфера от желания се изразява, проявява се чрез това, че такива хора изпитват едно страстно желание за Духовната наука. Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на Духовната наука. Това се оказва като извънредно благотворно за такива хора.
Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение.
Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него. Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния свят. Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това. Обаче, ако не стоим в духовния живот, това не означава само една липса на знание, а то означава, че поставя наистина в една напълно ограничена сфера на съществуването: а именно само в сферата на физическото. Така че когато сме материалистично настроени и живеем само в материята, ние веднага изгубваме връзката с някоя индивидуалност, когато тя е минала през вратата на смъртта.
към текста >>
29.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и
тишина
в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
6. Калвинист: последовател на Йоханес Калвин (1509-1564) швейцарски реформатор и застъпник на учението за предопределението. Калвин изисквал пълното откъсване на църквата от държавата. 7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм) 1493-1541, лекар, естествоизпитател и философ. След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия. Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен.
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
8. Волфрам фон Ешенбах (1170-1220). Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др. Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“. Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам фон Ешенбах, Вирнт фон Графенберг и двамата нищо не разбираха от това. (...) Да се занимават с перото или да изучават научни произведения, беше недостойно занимание за рицарите“.
към текста >>
30.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна
тишина
.
Обратното, тази работа, която вършат преди всичко г-ца Щинде и графиня Калкройт и техните помощници, значително се увеличи. И тази година на сърцето ми е нужно да обърна внимание върху факта колко самоотвержено и отдадено голяма част от нашите приятели се посветиха отново на осъществяването на нашите мюнхенски празненства. Те могат да се реализират само благодарение на факта, че у голяма част от приятелите ни има такава готовност за саможертва. Още през юни трябваше да се започне с подготовката и така беше и тази година. Нашите уважавани художници г-н Линде, г-н Хас и г-н Фолкерт отново трябваше да се посветят на продължителен труд, и, както казах, тези работи са изцяло завършени.
А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна тишина.
Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област. Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения. Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество. Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни. Участващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден.
към текста >>
Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в
тишина
та на душата.
Смея да кажа, че след различни запитвания всяка година правех опит не само с перо, но до известна степен разработих и нещо като обяснение, като своего рода коментар към нашите Мистерийни драми, но все отново отлагах тази работа поради основанията, които отчасти очертах в предварителните бележки към „Пробуждането на душите“. Неохотно ми е със задна дата да коментирам разсъдъчно това, което наистина няма теоретичен, разсъдъчен произход, това, което стои пред нас в своите образи като вдъхновение от духовния свят и за което така и не мога да говоря разсъдъчно другояче, освен по начина, по който може да говори и някой друг, който е вникнал в нещата. Съществува известна потребност нещата, дадени по този начин, да се оставят да говорят сами за себе си и да не ги нагласяме, така да се каже, към разводнени представи, които никога не могат да бъдат нещо друго освен разсъдъчно мислене и теоретизиране. Все пак в този цикъл лекции може би е възможно да се опрем на някои неща. И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“.
Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата.
И въпреки това всичко, което би могло да бъде различно в Девета, Десета и Тринадесета картина, щеше да изглежда невярно за окултния поглед. Пред нас е развитието на душите. Тук е необходимо веднага да кажем, че макар и с теоретични представяния, каквито се дават и на нас за развитието на душите нагоре към висшите светове, на всяка душа се дават опорни точки във връзка с пътя към духовните светове, обаче това душевно развитие трябва да е различно за всяка душа в зависимост от нейните специфични качества, характер, темперамент и други условия. Затова можем да придобием по-дълбоко разбиране за окултното развитие на душите само ако ги разглеждаме в тяхното разнообразие, в това колко различно протича то при Мария, различно при Йохан Томасий и различно при останалите действащи лица в нашата драма. Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение.
към текста >>
31.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И много често, замечтан и размишлявайки в пълна
тишина
, той си казваше: Да, някога учението се е изляло над човечеството, някога откровението е било дадено на хората; обаче днес хората, които могат да вникнат в това откровение, вече не са тук!
Ето защо хората, душите на неговото време, характерните особености на тези души от неговото време му изглеждаха като потомци на хора, които някога са можели да получават великите откровения, но днес са изгубили тази способност напълно. Това което някога е можело да се влива с огнена сила и затрогваща топлина в тези души така си казваше той често сега избледня и в много отношения изглеждаше като нещо пусто, докато по-рано душите го приемаха с дълбок и свещен трепет. Ето как усещаше сега Исус нещата, които все повече и повече възникваха в душата му чрез инспирацията. Така протичаше животът му между дванадесетата и осемнадесетата година; душата му проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в юдейското учение и оставаше все по-разочарована от него, така че накрая той можеше да изпитва само болка и страдание. Душата ни наистина се изпълва с едно трагично чувство, когато виждаме колко мъчително страдаше Исус от Назарет от всичко онова, в което по-късните поколения превърнаха древното юдейско учение.
И много често, замечтан и размишлявайки в пълна тишина, той си казваше: Да, някога учението се е изляло над човечеството, някога откровението е било дадено на хората; обаче днес хората, които могат да вникнат в това откровение, вече не са тук!
Ето как може да бъде накратко характеризирано душевното състояние на Исус от Назарет. И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец. После, от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година настъпи времето на неговите по-близки и далечни странствувания. Практикувайки своя занаят на различни места, той посети области както в Палестина, така и извън нея. През тези години, когато човешката душа е непосредствено и радостно обърната към околния свят, когато се среща с толкова много хора и с различни житейски възгледи, той разбра, как хората живееха със завещаното им прадревно свещено учение, или казано по друг начин с това, което те можеха да разберат от него.
към текста >>
32.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в
тишина
та на духовната работа над този цикъл.
Във Франция това е разсъдъчната душа, в Англия съзнателната душа и в Средна Европа – Азът. Не го ли знаем по своята собствена душа и вътрешната борба между отделните и членове? На това обръща внимание втората драма-мистерия "Изпитанието на душата". Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано. И трябва да пробваме да направим дадената в цикъла картина толкова ясна в своята душа, че да разберем, как ние в Средна Европа трябва да търсим Аза.
Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на духовната работа над този цикъл.
По същество много от това, което става сега, ще ни стане ясно, ако вземем предвид всичко казано в този цикъл. Само тогава ще достигнем необходимата обективност. Във всички войни става така, че противниците виждат един в друг виновника за войната. За нас, скъпи мои приятели, това не подхожда, ние не можем да мислим така. На нас ни подхожда друго.
към текста >>
33.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Естествено, по този начин бихме обяснили изживяването на тона, звука,
тишина
та и т.н.
И щом негативните преценки нахлуят там, какво се получава? Тогава стигаме до определен момент, когато вече не възприемаме нищо. И ако впрегнем най-точните си и прецизни възприятия, ще се убедим: Там, където не виждаме нищо, там ние всъщност изживяваме мрака! Позитивните преценки ни водят до изживяването на светлината.
Естествено, по този начин бихме обяснили изживяването на тона, звука, тишината и т.н.
Това, което казахме тук за светлината и мрака, можем да отнесем и към всичките 12 сетива. Сега обаче възниква логичният въпрос: Чия дейност съответствува на тази сетивна сфера? Вече проследихме дейността на органите, после душевната дейност, и накрая духовната дейност. Духовната дейност е изцяло образна дейност; но доколкото протича в образи, тя е и наша, човешка дейност. В строг смисъл, това, което се разиграва между сетивата и външния свят, не ни принадлежи, тук по-скоро светът е този, който нахлува в нас.
към текста >>
34.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в
тишина
, неудържимо, с един вид пророческо всезнание.
Те обхващат земята от една безкрайна мрежа от сили, от течения и от високо налягане. Тези ангренажи, валяци и лостове замълчаха. Всичко, което решаващо, се оттегля навътре. Човек усети машината буквално като дяволска. В очите на един вярващ, тя означава лишаването от Бога.
Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в тишина, неудържимо, с един вид пророческо всезнание.
Никога микрокосмосът не е имал, по отношение на макрокосмоса едно по-силно чувство на превъзходство. Тук, малки живи същества, чрез своята интелектуална сила поставиха неживото под своя зависимост. Няма равен на този триумф, който само една култура да е постигнала и, може би за малко векове само. Но именно чрез това, фалшивият човек е станал роб на своето творение* /* Ибид стр.1188/. Ние виждаме да се явява тук цялата обърканост на мислителя, пред машината.
към текста >>
35.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към
тишина
та на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Една от тях изискваше: В разгара на лятото, т.е. по времето на нашия Еньовден, човешките души трябваше да се обърнат Към божествено-духовните светове и да им принесат в жертва своя чувствено овладян мисловен свят. Защото ръководителите на Мистериите добре знаеха, че ако не предприемат нещо всичко, което се откриваше на човека в хода на годишния цикъл, се оказваше изложено на страшни луциферически изкушения. И те правеха така, че в разгара на лятото, когато Земята, тъй да се каже, широко размахваше крилата си в просторите на Космоса, човекът жертвуваше целия си мисловен свят. Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот. Обаче Коледният импулс играеше известна роля дори и през онези древни епохи, когато все още в сила бяха летните Мистерии. Само че в предхристиянските епохи Коледният импулс имаше по-друг смисъл, отколкото днес. Висшият Слънчев Дух принадлежеше все още на Космоса и не беше слязъл на Земята. По време на зимата положението на човека беше съвсем различно, отколкото е то днес.
към текста >>
Да останем будни в дълбоката и чиста
тишина
на тази вечер, да изпълним душите си със светлината на Витлеемската звезда точно това е най-дълбокото Коледно Посвещение за нашата съвременна епоха.
Да, уважаеми гости и скъпи мои приятели, в днешната Коледна вечер аз исках да Ви говоря точно за тази озаряваща светлина, точно за тази озаряваща звезда. Но позволете ми да спомена и нещо друго. Позволете ми да спомена, че макар и по един плах начин приемайки антропософската Духовна Наука Вие проявявате известна воля. И във вечери като днешната Коледна вечер, Вие свързвате тази Ваша воля с една друга воля, която се състои в порива да следваме небесната траектория на Витлеемската звезда. Защото в Коледната нощ само тя може да осветли истинския път на човека!
Да останем будни в дълбоката и чиста тишина на тази вечер, да изпълним душите си със светлината на Витлеемската звезда точно това е най-дълбокото Коледно Посвещение за нашата съвременна епоха.
Всичко останало общо взето представлява само външната фасада на този Коледен импулс, който ние можем да пренесем от днешната вечер в утрешния ден. И тогава тази нощ ще стане за нас не само символ, защото символът ще оживее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с порива към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коледен импулс; поривът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
36.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато това ставало, отначало наоколо царяла гробна
тишина
.
В другата, еластична статуя, всичко се възстановявало от само себе си. Втората статуя създавала впечатление, че тя цялата стои под влияние на лунните сили, които пронизват организма и които обуславят израстването на главата от този организъм. Учениците получавали необичайно силно впечатление от това, което преживявали тук. Тази статуя постоянно се възстановявала за тях. И те често, на групи, през не много дълги промеждутъци от време, се приближавали до тази статуя.
Когато това ставало, отначало наоколо царяла гробна тишина.
До самата статуя ги водели вече посветените; после ги оставяли и вратата на Храма се затваряла зад тях; те оставали в своята самота. После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци. След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството. Да, такива преживявания означават много повече, отколкото може да се изрази с простите думи, с които характеризирам сега това; такова преживяване означавало, че са преминавали през цяла палитра от усещания.
към текста >>
Сега ученикът, след като отново в безмълвна
тишина
е можел да внимава в това, което е могла да му каже собствената му душа, след цялата тази подготовка и изпитания, продължаващи дълго време - сега ученикът виждал своя жрец-посвети-тел, сякаш издигащ се над главата на едната фигура.
Тогава те получавали съвършено забележително впечатление. Тогава те получавали впечатление, което вътрешно им действало потресаващо. Това впечатление мога да оживя за вас, само като предам на съвременен немски език това, което се е употребявало в този древен език. Когато учениците са били вече придвижени така, както ви показах, тогава отново всеки поотделно се водел до статуите. Обаче сега жрецът-посветител, инициаторът, оставал в Храма.
Сега ученикът, след като отново в безмълвна тишина е можел да внимава в това, което е могла да му каже собствената му душа, след цялата тази подготовка и изпитания, продължаващи дълго време - сега ученикът виждал своя жрец-посвети-тел, сякаш издигащ се над главата на едната фигура.
И тогава му се струвало, че Слънцето било далеч назад, а в пространството между Слънцето и статуята се появявал жрецът, като че заслонявайки със себе си Слънцето. Статуите са били много големи, така че жрецът, който имал много по-малки размери, излизал над статуите само със своята глава, донякъде закривайки слънцето; в останалата си част той бил закрит от статуята. И тогава, сякаш действайки от музикално-хармоничното - музикално-хармонично започвала церемонията, - започвала да звучи речта на инициатора. На ученика на този стадий на развитие му се струвало, че словата, звучащи сега от устата на инициатора, се казвали от статуите. А именно насреща му звучали следните слова:
към текста >>
След като жрецът отново се спускал долу и излизал иззад статуите, ученикът отново се потапял в безмълвна
тишина
и оставал сам, а след някое време се появявал вторият инициатор.
Живея в твоето познание. Благодарение на подготвеното в ученика като отношение към трудностите по обикновения път на познание, той е бил също подготвен, до някаква степен, да възприеме този образ в качеството на това, което го освобождавало от тези трудности, макар и да не можел да победи в себе си съмненията в познанието. И той стигал до усещането, че не може да победи тези съмнения в познанието. След преминаване на всичко това през душата, той бил вътрешно готов да се хване с цялата си душа за този образ, да живее с това, което е било Мирова Сила, символизирана в този образ, тъй да кажем, да й се предаде. Той е бил готов за това, когато е възприемал излизащото от устата на жреца, което се явявало сякаш статуята е била буква, която представяла на ученика смисъла, съдържащ се в тези четири реда.
След като жрецът отново се спускал долу и излизал иззад статуите, ученикът отново се потапял в безмълвна тишина и оставал сам, а след някое време се появявал вторият инициатор.
Той се явявал над втората статуя. Отново, сякаш от музикално-хармоничното, се чувал гласът на жреца-инициатор и звучали слова, които мога да ви предам по такъв начин: Образът съм на света, виж как ми липсва истината. Ако се осмелиш да живееш с мен,
към текста >>
И по време на тази самотна
тишина
всеки чувствал нещо - най-малкото изглеждало, че всеки чувства това, - което може да се изрази в следните думи: Аз стоя на прага на Духовния свят.
Ако се осмелиш да живееш с мен, аз ще стана твое задоволство. И сега, след всички подготовки, след като ученикът стигал дотам, да тъгува по вътрешното щастие, по вътрешната пълнота - вместо щастие, по-добре би било да кажем: изпълнена с радост вътрешна пълнота, доколкото думата щастие в немския не съдържа точно необходимия смисъл, - сега, достигнал след всичко преживяно да чувства необходимост от тази радостна, вътрешна пълнота, сега ученикът бил отново готов, вслушвайки се във втората статуя, бил не само почти готов, а е бил действително готов да разглежда Мировата Сила, говореща чрез втората статуя, като нещо, на което той е искал да се отдаде. Инициаторът отново изчезвал. Отново ученикът оставал сам.
И по време на тази самотна тишина всеки чувствал нещо - най-малкото изглеждало, че всеки чувства това, - което може да се изрази в следните думи: Аз стоя на прага на Духовния свят.
Тук, във физическия свят, наричат нещо познание, обаче то няма, собствено, никаква ценност в духовния свят. И това, че тук, във физическия свят, с него са свързани затруднения, е само физически израз за безполезността на познанието, което може да бъде постижимо в този свят за свръхсетивното, за Духовния свят. По подобен начин ученикът е имал усещане: много неща тук, във физическия свят, ни говорят: ти трябва да се откажеш от вътрешната радостна пълнота и следвайки пътя на аскета, да влезеш в духовния свят. Обаче несъмнено това е илюзия, това е грешка. Защото това, което се явява в тази втора статуя, ясно казва: Виж как ми липсва истината.
към текста >>
37.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Към тези неща трябва да подходим с интимната тъга на познанието, за да намерим отделните личности, чиято бройка в първите християнски столетия е била все още значителна, в последващите столетия, а именно от осми, девети до петнадесети, шестнадесети век, ставала все по-малка и по-малка, личности, събиращи около себе си наистина неголямо число ученици, но благодарение на които, встрани от големия свят и неговата цивилизация, в
тишина
продължавало да расте това, което в европейския Запад е било инициирано от хибернийския остров.
С това обаче става очевидно, че в Хиберния въобще на първо място се поставяло спиритуалното, духовното на всички неща. Наистина каквото в Хиберния било тържествено извършено, било прихванато от всевъзможни тайни течения в духовния живот през британските острови, през Бретан, през днешна Холандия и Белгия, а също и през днешния Елзас към Средна Европа. И в първите столетия от християнското развитие ние намираме, макар и не във всеобщата цивилизация, но все пак навсякъде в посочените области, тук-там отделни хора, които са можели да разбират произлизащото от Хибернийските Мистерии. Обаче това, както беше казано, не е станало всеобщо достояние.
Към тези неща трябва да подходим с интимната тъга на познанието, за да намерим отделните личности, чиято бройка в първите християнски столетия е била все още значителна, в последващите столетия, а именно от осми, девети до петнадесети, шестнадесети век, ставала все по-малка и по-малка, личности, събиращи около себе си наистина неголямо число ученици, но благодарение на които, встрани от големия свят и неговата цивилизация, в тишина продължавало да расте това, което в европейския Запад е било инициирано от хибернийския остров.
Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непосредствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо предание, просто разказващо за станалото като физическо събитие в Палестина в началото на летоброенето. И именно от това течение следва, че все повече и повече развитието вървяло така, че се обръщало внимание само на разиграващото се във физическия живот. Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова събитие като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен живот, да има само външна, свързана със сетивността форма. Обаче това станало необходима посока на движението на културното развитие в Европа. Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало.
към текста >>
38.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна
тишина
.
В центъра на този празник стоеше един образ и в него беше представен Адонис, духовният символ на всичко, което блика в човека като сили на младостта, като духовен символ на всичко, което се изявява в човека като дух на красотата. Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ. По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни.
През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина.
След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата. Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота. Тази церемония беше външна и показна, но тя разтърсваше душите на много хора. Всъщност тази церемония в своя външен ритуал и във външното протичане на своя култ, тази церемония постоянно загатваше за това, което се разиграваше в свещените Мистерии с онзи човек, избиран и подготвян от йерофантите, за да стигне до Посвещение. През онези древни епохи всеки от кандидатите за Посвещение трябваше да престои определено време в една съвсем необичайна обстановка.
към текста >>
39.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Те действително трябва да протичат във вътрешна
тишина
и спокойствие.
Понеже днес нещата са напълно непознати, ако бихме ги разказвали по-меко, те не биха изглеждали така характерни. Те трябва да се представят в тяхната характерна форма. Обаче цялото изживяване, от началото до края, както аз го описах протичащо в три дни, цялото това изживяване трябва да протича вътрешно интимно, в пълно спокойствие. Защото така наречените окултни изживявания - а това са такива изживявания, - не протичат така, че с тях човек да може да се хвали. Когато човек започва да се хвали с тях, те веднага престават.
Те действително трябва да протичат във вътрешна тишина и спокойствие.
И най-добре е, когато въобще никой не забелязва нещо от една такава поредица от изживявания, освен този, който ги има. Но вие не трябва също и да вярвате, че ще успеете още при първия опит. Когато се описва нещо подобно, винаги се констатира, че то се харесва на хората. Това е напълно понятно, то е хубаво. Какво ли не може човек да изпита при това!
към текста >>
Но, мои мили приятели, нещата трябва да бъдат изживяни в пълно спокойствие и
тишина
.
Вие се чувствате металически проникнати, изпълнено е цялото ви тяло; както за някои течности, които пием, можем да кажем, че имат металически вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което обаче всъщност е нещо духовно. Вие долавяте това, когато се натъквате на нещо, което естествено винаги е било във вас, но на което едва сега обръщате внимание. И сега, когато долавяте нещо подобно, вие изпитвате смелост. Защото, когато нишката постоянно се прекъсва и отново е както по-рано, - когато на драго сърце бихте искали да уловите някъде кармическата връзка, но тя постоянно се прекъсва, - там можехте да изгубите кураж. Но когато доловите, че вътрешно сте изпълнени с нещо, тогава отново добивате смелост и си казвате: - Вече ще стане. -
Но, мои мили приятели, нещата трябва да бъдат изживяни в пълно спокойствие и тишина.
Който не може да ги изживее спокойно и тихо, който се вълнува, става емоционален, той разпростира вътрешна мъгла върху процеса, който всъщност би трябвало да стане и от това не се получава нищо. Бихме могли да кажем следното: Днес вън в света има някои хора, които само са чули за антропософията, може би нищо не са чели или са чели само това, което са написали противниците. Но се получава нещо извънредно забавно. Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират литература, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците. Такива неща съществуват днес.
към текста >>
40.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Първоначално той все още живее в Мюнхен, докато кралят на Прусия го повиква да изнася лекции върху онази философия в Берлинския университет, за която Шелинг казва, че я е разработил в
тишина
та на уединението в течение на десетилетия.
Той съчинява един разговор върху светогледа - «Бруно», който действително напомня диалозите на Платон и който е много убедителен. Интересно е също едно друго малко съчинение «Клара», в което свръхсетивният свят играе голяма роля. След това Шелинг продължително време изпада в мълчание. Неговите съвременници философи го считат за един жив мъртвец, бих искал да кажа, за един живо-мъртъв. След това той публикува извънредно важното съчинение «Самотракските мистерии»[4], - което отново представлява едно разширение на неговия дух.
Първоначално той все още живее в Мюнхен, докато кралят на Прусия го повиква да изнася лекции върху онази философия в Берлинския университет, за която Шелинг казва, че я е разработил в тишината на уединението в течение на десетилетия.
И сега Шелинг се явява в Берлин с онази философия, която се съдържа в оставените от него съчинения «Философия на митологията» и «Философия на откровението». Той не прави особено голямо впечатление на берлинската публика, защото съдържанието на това, което говори в Берлин, е, че с цялото свое размишление човекът всъщност не достига до нищо относно светогледите; в човешката душа трябва да проникне нещо, което като действителен духовен свят да оживи размишлението. Тук при Шелинг на мястото на старата рационалистична философия внезапно се явява едно възкресяване на старата философия на боговете, на митологията, едно възкресяване на древните богове, а именно от една страна по съвършено модерен начин. Но от всичко това се вижда, че тук в модерното време действа древна духовност. Това е твърде знаменателно.
към текста >>
41.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят
тишина
в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой.
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята. Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават. Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството. Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха.
Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой.
И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение. Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен.
към текста >>
42.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
За да постигне по-лесно вътрешната
тишина
в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие,
тишина
, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея.
Две общо дадени главни упражнения Рано сутрин, веднага след събуждане, когато през душата още не са минали други впечатления, човек се отдава на своята медитация. Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот. Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, които го гнетят в това време. Тогава започва медитацията[1].
За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея.
Тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути. Ако други представи искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем реда, в които напълно потъва. In den reinen Strahlen des Lichtes Erglänzt die Gottheit der Welt. In der reinen Liebe zu allen Wesen
към текста >>
43.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В съвършена душевна
тишина
, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи:
Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях. През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят. Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят. Представям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце. (Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)»
В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи:
Es tritt bewusst mein Ich Aus dem Reich der Daseinshüllen, Zu ruhen in der Welten Wesen. Ins Göttliche strebet es. Gewinne Seele dieses Reich;
към текста >>
44.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Думата Ruhe - покой, спокойствие,
тишина
има магическа сила.
В чистата любов към всички същества сияе божествеността на моята душа. След отварянето ни за околния свят, където търсим да познаем Бога, ние се потопяваме вътре в душата си и чрез любовта, която ни свързва с всички същества, намираме връзката с Бога и чувстваме божествеността на своята душа. Ich ruhe in der Gottheit der Welt Аз почивам в Мировия Бог.
Думата Ruhe - покой, спокойствие, тишина има магическа сила.
Комуто се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства, като че ли целият е обзет от чувство на покой и мир. Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас. Ich werde mich selbstfinden In der Gottheit der Welt Аз себе си ще намеря В мировия Бог И сега в нас се появява представата за една светеща точка, за една блестяща искра, която в далечината сияе към нас и към която ние се стремим - където ние ще се намерим в лоното на Бога.
към текста >>
45.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика
тишина
.
А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества. Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание. Човек достига третото ниво на съзнание[2], когато съумее да преобрази съня без съновидения в едно съзнателно състояние. Светът, в който се учи да навлиза, му се разкрива първоначално отчасти, после все повече и повече. Той започва да живее в него все по-дълго, става все по-съзнателен там и изживява много значителни неща.
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина.
Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина.
към текста >>
Великата
тишина
предшества пробуждането в астралния свят.
Човек достига третото ниво на съзнание[2], когато съумее да преобрази съня без съновидения в едно съзнателно състояние. Светът, в който се учи да навлиза, му се разкрива първоначално отчасти, после все повече и повече. Той започва да живее в него все по-дълго, става все по-съзнателен там и изживява много значителни неща. Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина. Той трябва да бъде тих, напълно тих.
Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят.
И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно.
към текста >>
И тази най-дълбока
тишина
става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения.
Светът, в който се учи да навлиза, му се разкрива първоначално отчасти, после все повече и повече. Той започва да живее в него все по-дълго, става все по-съзнателен там и изживява много значителни неща. Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина. Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят.
И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения.
Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове.
към текста >>
Тогава тази дълбока
тишина
започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно.
Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой.
Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно.
Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина. От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят.
към текста >>
И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата
тишина
.
Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека.
И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина.
От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят. Така в действителност стои въпросът със света на девакана. Някои теософски книги съдържат други описания за него, но те не се основават върху лично изживяване на действителността в този свят. Например Ледбийтър[3] дава вярно описание на астралния план и на изживяването в него, но неговото описание на деваканическия план не е вярно. То представлява една свободна конструкция, съставена по образеца на астралния план, но не е изживяно лично от него.
към текста >>
От великата
тишина
към него прозвучава тонът от другия свят.
Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина.
От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят.
Така в действителност стои въпросът със света на девакана. Някои теософски книги съдържат други описания за него, но те не се основават върху лично изживяване на действителността в този свят. Например Ледбийтър[3] дава вярно описание на астралния план и на изживяването в него, но неговото описание на деваканическия план не е вярно. То представлява една свободна конструкция, съставена по образеца на астралния план, но не е изживяно лично от него. Всички описания, които не описват как се получава тонът, не са правилни, те не идват от лично изживяване.
към текста >>
Това, което беше светлина във великата
тишина
, започва да звучи.
За девакана е характерно, че най-малкото в основата си е един звучащ свят. Но не може, разбира се, да се смята, че деваканът не е озарен от цветове. Той е проникнат със светлината на астралния свят, защото не е отделен от него. Астралът прониква също в девакана. Но деваканът в същността си се намира в тоновете.
Това, което беше светлина във великата тишина, започва да звучи.
На един по-висш план на девакана от тона се образува нещо подобно на слово. Оттам идва всяко истинско вдъхновение и в тази област се движат авторите, които са вдъхновени. Там те преживяват едно звучене в унисон с истините на по-висшите светове. Сега трябва да си представим, че не само посветеният живее в тези светове. Разликата е само в това, че посветеният изживява тези видоизменени състояния в съзнание.
към текста >>
46.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тук има една велика
тишина
, всичко говори чрез цветове и светлина.
От това цветно творение започва да говори тонът, започва да се възприема едно звучене. В този момент човек навлиза в девакана. Той се намира в същинския духовен свят. Това е истинската същност на двата по-висши свята, в които човекът навлиза. Ако се намира в астралния свят, той не чува звуците на този свят.
Тук има една велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина.
А после, малко по малко, отначало едва доловимо, по-късно все по-силно, от този цветен свят зазвучава един друг свят. Ако човек е там, той преживява мировия дух. Тогава той се учи да разбира какво имат предвид великите духове, когато говорят като Питагор за музиката на сферите. Правили са се опити да се опише символично музиката на сферите на кръжащите слънца, но тя не може да бъде обяснена. Звучащото през пространството слънце е една звучаща действителност.
към текста >>
47.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ето защо ще осигуряваме на детето тъмни помещения, например една напълно затъмнена стая, където то – лишено от впечатления – да прекарва известно време в
тишина
и мрак.
Това също следва да имаме предвид, когато не сме изправени пред някакъв абнормен случай. Но детето е абнормно. При него е налице голяма свръхчувствителност и възбудимост на нервно-сетивната система, породени от онези обстоятелства, за които говорих вчера във връзка с ембрионалното развитие и с въздействието от страна на бащата и майката. Как да постъпим с едно такова дете, за да го приближим донякъде до нормалното за тази възраст състояние? По възможност трябва да избягваме всякакви дразнители по отношение на нервносетивната система.
Ето защо ще осигуряваме на детето тъмни помещения, например една напълно затъмнена стая, където то – лишено от впечатления – да прекарва известно време в тишина и мрак.
Първоначално аз дори надцених възможността да се въздействува по този начин, понеже детето все още не беше достатъчно чувствително към светлината. То усещаше светлината съвсем слабо, така че предпазването от нея имаше по-малко значение, отколкото бихме могли да предположим. И все пак остава в сила правилото, че такова дете трябва да се държи на тихо и тъмно, така че да получава от външния свят възможно най-малко впечатления; по този начин импулсът на волята се пробужда вътрешно и вече може да се противопостави на нервно-сетивната система. Това е едното средство, за което може да се мисли. Другото средство са онези активни вещества, които оказват влияние върху нервно-сетивната система.
към текста >>
48.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тези "братя на общия живот" бяха особено хора, които изпълняваха своите задължения в тесни кръгове и, след това, в
тишина
та на кабинета, стремейки се да намерят пътя, който води до Бога и до духовния свят.
От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди. Това, което те имаха преди всичко предвид, беше да развият в човека способности, благодарение на които би могло да се установи известно вътрешно единение между него и божествената духовност. В лоното на една общност от този род, в Девентер, Холандия, бе възпитан Николай Кузански.
Тези "братя на общия живот" бяха особено хора, които изпълняваха своите задължения в тесни кръгове и, след това, в тишината на кабинета, стремейки се да намерят пътя, който води до Бога и до духовния свят.
Николай Кузански беше създаден да урежда отношенията на хората помежду им и да прилага своите познания към социалния живот. Една вътрешна нужда го тласкаше и тази нужда щеше да го накара да иска да играе една по-активна роля в света. Следователно за известно време Николай Кузански беше юрист. Но в епохата, в която живееше, хаосът царуваше във всички клонове на социалния живот. Скоро отвратен от правото, той стана католически свещеник.
към текста >>
В
тишина
та на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
От една страна ние го виждаме да пребродва света като фанатичен защитник на абсолютното папство, на западното християнство, особено там, където се касаеше да се предотврати турската опасност. Той произнесе пламенни слова против неверниците, подбуждайки Европа да издигне фронт против турците, които идваха от Азия. И това беше през една епоха, когато вече беше без съмне ние кардинал, поне в тайно. От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците. От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората.
В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
Именно тези контрасти правят Николай Кузански трудно разбираем. За да стигнем да го разберем, трябва да проникнем неговото време с един разбиращ поглед и да изучим неговата личност в светлината на духовното развитие на историята. Нашето намерение съвсем не е да критикуваме; искаме само да проучим, как става, че един човек клокочещ от външна дейност, е толкова миролюбив в неговия вътрешен живот, и да съпоставим след това тези два толкова различни аспекта. За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви. По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество".
към текста >>
В
тишина
та на неговото сърце този мистик ни кара да чуем едно мощно слово.
Аз търсих и търсих; изминах всички пътища, които ми разкриваха моите идеи, моите впечатления; намерих там много неща, но никога моето собствено Аз. И в това търсене на Аза, към което ме подбуждаше цялата природа, аз потънах в нищото, преди да са съм намерил нещо. Такова е чувството, което изпълни Майстер Екхардт, когато, искайки да намери своя Аз, той пада в нищото. Той преведе това чувство с една дълбоко вълнуваща дума: Аз се потопявам в нищото на божественото и в това нищо, чрез това нищо Аз съм едно вечно Аз. Аз трябва да извличам вечно моето Аз от дъното на нищото.
В тишината на неговото сърце този мистик ни кара да чуем едно мощно слово.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога.
към текста >>
49.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в
тишина
та на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността.
Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник. Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то. Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото. Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността.
Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог. Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт. Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи. Вселената беше станала мълчалива. Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог.
към текста >>
НАГОРЕ