Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
8
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
Намерени са резултати от
736
текста в
8
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Съществуване
'.
На страница
8
:
62
резултата в
36
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Намираме само
съществуване
то на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за тяло на Луната, и това, което мислим за тяло на Земята.
Следователно, това са такива представи, които отново трябва да отвоюваме за себе си. Трябва да ни е съвсем ясно, че видимото небе е винаги само фрагментарно откровение на действителното, изпълнено със субстанция мирово пространство. Ако сега развиете представата, че живеете вътре в някаква субстанционална връзка, у вас ще се появи чувството: това е нещо много, много реално. Но в нашия общоприет астрономически възглед, днес сме заменили това с нещо измислено. Заменили сме това с нещо, което наричаме гравитация.
Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за тяло на Луната, и това, което мислим за тяло на Земята.
Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети. По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в мислени линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално. Следователно виждате, че трябва да мислим по различен начин за цялата конфигурация на диференцираното изпълване на мировото пространство, отколкото сме свикнали. Днес сме ориентирани според представата за гравитацията, като, например, казваме, че приливите и отливите са свързани с определени изхождащи от Луната гравитационни сили. Казваме, че тук от мировото тяло изхожда гравитационна сила и повдига водата.
към текста >>
2.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тази двойственост, възникнала в резултат на
съществуване
то на открити и закрити публикации, е произлязла от два различни фактора.
Тъй като се водеха закрити лекционни курсове в духа на желанието им, беше необходимо да се отчете и едно друго обстоятелство. На тези лекции можеха да присъстват само членове, вече запознати с основите на антропософията. Към тях можех да се обръщам като към хора, напреднали в областта на антропософията. Начинът на водене на закритите лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, предназначени за широк кръг читатели. В тесен кръг можех да говоря за някои неща по различен начин, отколкото трябваше да го правя, ако от самото начало те бяха предназначени за публично представяне.
Тази двойственост, възникнала в резултат на съществуването на открити и закрити публикации, е произлязла от два различни фактора.
Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен. Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество. Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и живото участие във всичко чуто, се отразява на начина на водене на лекциите. В тях няма нищо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. И дума не може да става за някакви отстъпки в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
към текста >>
3.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се
съществуване
то на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото.
Между тези последните елементи, до които ученият свежда всяко вещество, той измисля сили, върху произхода на които изпитва известна обърканост да се произнесе; той забулва всичко това с мантията на формулите, с един вид странно доверие в стойността на тези формули, с един вид вяра, която Луи дьо Бройли чудесно изразява, като казва, че "ролята на физиката е да изучава математическите форми, в които ще се поместят явленията". И този забележителен учен прибавя, че по този начин, "физиката ще участвува в строгостта на математиката". Без съмнение, образът, който науката приема по този начин, е различен от този, който тя беше запазила в течение на няколко столетия. Съвременните теории не почиват вече напълно върху дуализма на материята и енергията, който в миналото беше нещо основно. Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне.
Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото.
Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В. Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици. Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената. Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите.
към текста >>
В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко
съществуване
.
За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него. Обаче тази жива опитност на една космическа духовност се изгубва в течение на столетията; тялото не се счита вече като един образ на духа, защото човекът беше изгубил постепенно всякаква връзка с него. Човекът се отделя от окръжаващата природа; той още не е станал материалист; той още чувствува нещо свръхсетивно да плува и тупти в него; но неговата тяло издига една бариера между този свръхсетивен свят и заобикалящия го материален свят. Човекът започва да се противопоставя на природата, да се различава от нея; той я гледа, наблюдава я, има желание да я изучава, да я разчете. Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие. Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука.
към текста >>
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси,
съществуване
то на които може да се предположи върху другите звезди.
Човекът се отделя от окръжаващата природа; той още не е станал материалист; той още чувствува нещо свръхсетивно да плува и тупти в него; но неговата тяло издига една бариера между този свръхсетивен свят и заобикалящия го материален свят. Човекът започва да се противопоставя на природата, да се различава от нея; той я гледа, наблюдава я, има желание да я изучава, да я разчете. Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е. В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване. У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие.
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди.
Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука. Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея. Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
4.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал
съществуване
то на атоми.
Хората упорито се стремят да намерят една връзка между човека и природата. Но природата не е вече освен само сила. В това време, човекът няма и най-малкото понятие за това, което днес наричаме природни закони; той чувствува в природата само сили, живее сред тези сили. И когато поглежда вътре в себе си, не долавя една душа с неопределена воля, с неясна чувствителност, с абстрактно мислене, а вижда в нея живия носител на живия Логос, на този Логос, който, както се знаеше, не беше Бог, а само живият образ на Бога. Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми.
Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
към текста >>
Съществуване
то на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони.
Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса.
Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони.
Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи. След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой ред съзнанието за живия Логос в човешката душа. Мъдрецът от миналите времена слушаше вселената и се оплакваше, че не чува нищо; Майстер Екхардт и Николай Кузански намират в нея нищото и в това нищо те търсят Аза. Тук именно за мисълта се явява зората на модерните времена. Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото.
към текста >>
5.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Най-после нека си спомним чисто и просто, че в течение на своето земно
съществуване
човекът расте според едно трето измерение; защото ако в началото на своя живот той пълзи по земята, по-късно той постепенно се изправя в посоката отдолу нагоре
Въпреки това той никога не би стигнал да схване пространството с три измерения, ако нямаше вътре в себе си чувството на тези три измерения, на тези три посоки. Първата от тези посоки е тази, която отива отпред назад. В тази посока ние извършваме, например, явленията на поглъщане и храносмилане тук аз не държа сметка за животните както и други органически функции, което ясно ни показват анатомията и физиологията. Тази ориентация на някои вътрешни процеси е съвършено различна от посоката, в която аз извършвам, например, странични движения с моята дясна ръка, след това, симетрично, с моята лява ръка. Тези движения се извършват според измерението надясно и наляво.
Най-после нека си спомним чисто и просто, че в течение на своето земно съществуване човекът расте според едно трето измерение; защото ако в началото на своя живот той пълзи по земята, по-късно той постепенно се изправя в посоката отдолу нагоре
Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на тялото. Ако на една психология достойна да носи това име би било възможно да проучи душите на хората от миналото, би се знаело, че тогава човекът е имал едно вътрешно чувство на тези три посоки, чувство изцяло психологическо. Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето. Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него. Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка.
към текста >>
Но, както видяхме, в даден момент той изгубва това впечатление да участвува с цялото си същество в мировото
съществуване
, в тайните на вселената Той отдели от своята душа математиката.
" Защото тази течност, когато чувствуваме вътрешно нейната дейност, прави от всички геометрически фигури нещо живо, превръща ги във вътрешно чувство; така човек научава да познава самия себе си, имайки вътрешната опитност на триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, чувствувайки, как в него преминава силата на кръвта. Това е вече мистика. Математиката не само беше близо до мистиката, в миналото тя представляваше външния аспект, изживян чрез впечатлението на движенията на кръвта. За мистиката от миналото всички геометрически форми се превръщаха в един интензивен, ритмиран живот, ставаха мистическа опитност. Човекът, можем да кажем, притежаваше тогава едно цялостно познание за самия себе си.
Но, както видяхме, в даден момент той изгубва това впечатление да участвува с цялото си същество в мировото съществуване, в тайните на вселената Той отдели от своята душа математиката.
Изгуби интимната опитност на движението; но в замяна на това, той преведе в математически криви външните отношения, които съществуват между различните движения. Той изгуби вътрешното чувство на Живота на кръвта; стана чужд на самия себе си. Представете си това развитие, тези превръщания, това обедняване на вътрешния живот. Математиките са станали нещо отвлечено, без връзка със живота. И представете си тогава чувството, което завладява човешката душа.
към текста >>
6.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Наистина, научната мисъл се е родила, защото тя трябваше да се роди и който би искал да отрече на инфинетизимално то изчисление всякакъв смисъл на
съществуване
, би бил побъркан, а не учен.
Под този аспект се явяват на Бъркли последствията, които щеше да донесе приложението на инфинитезималното изчисление. Ако би се изразил по-конкретно, по-живо, той би казал: вие започвате с това, че умъртвявяте света, като прилагате към него изчислението на безбройно малките величини, диференциалното изчисление; след това съединявате вашите диференциали в интеграли, но с това съвсем не сте възстановили един жив свят, вие получавате само един образ, една илюзия. В действителност една интеграла не е друго освен една привидност, и Бъркли много добре беше почувствувал това. Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират костите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се получава само един скелет, една схема без живот. Понеже чувствува нещата по този начин, Бъркли, бихме могли да кажем, не е от своето време.
Наистина, научната мисъл се е родила, защото тя трябваше да се роди и който би искал да отрече на инфинетизимално то изчисление всякакъв смисъл на съществуване, би бил побъркан, а не учен.
Но въпреки това ние разбираме чувството на един Бъркли, поставен, както той е бил, в епохата, когато се ражда едно ново схващане на света. Той тепърва предчувствувайки, какво ще донесе със себе си това ново схващане: той чувствува, че човекът ще изгуби от погледа това, което в миналото е виждал в природата, т.е. това, което се "ражда", за да не разглежда вече освен смъртта. А с това хората не се занимаваха в миналото, те не се интересуваха никак от него. Те насочваха поглед към живото, към ставащото, към растящото; от сега нататък се изучава това, което загива, което се раздробява; в миналото човешкият дух имаше пред погледа си живота, който съставлява едно цяло във всички същества; сега той разглежда атома.
към текста >>
7.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Намира се, че формата, положението, мястото, времето, запазват едно собствено, обективно
съществуване
; звукът, цветът, топлината, изчезват, избягват ни.
Без впрочем да проследи до край своята идея и да извлече от нея всичко, което тя можеше да даде, той казва: "не съществува нищо в мозъка, което да не съществува в нервите". Но човек може добре да почувствува, че ако можеше да разгледа нервите, даже и повече отколкото ни позволяват нашите естествени средства, никога в тях не би се намерил нито звук, нито цвят, нито усещане на топло. Те не се намират там, както не се намират и в мозъка! Сега трябва добре да си признаем, че тези впечатления, тези качества са недостъпни за познанието. Разглежда се положението на човека спрямо света.
Намира се, че формата, положението, мястото, времето, запазват едно собствено, обективно съществуване; звукът, цветът, топлината, изчезват, избягват ни.
Доведен до крайност, този начин на виждане нещата завърши най-после с положението, че Кант го охарактеризира в 18-то столетие, като каза: същите пространствени и временни свойства на предмети те не могат да съществуват никъде вън от човека. Обаче, тъй като трябва да съществува някаква връзка, някакво отношение между човека и вселената /нещо, което трябва да допуснем, ако не искаме да заличим вселената/, Кант стига до там да каже: когато човек подрежда света според математическите закони, той е който прави от този свят нещо, към което могат да бъдат приложени тези закони, той е който ги налага на вещта в себе си, която остава напълно непозната за него. Науката на 18-ия век положи всички свои усилия да реши тази проблема. Ако обгърнем с един поглед, такава, каквато то ни се представя, отношението, което човек прие спрямо познанието, можем да кажем, че неговият основен характер е този на несигурността. Човек не знае, на какво в света да припише това, което изпитва в себе си.
към текста >>
Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне
съществуване
то на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи.
Във вътрешния живот на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо. Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие. Съмнението, което се е появило в човешката мисъл, толкова сигурна, толкова уверена в миналото, ни изглежда една от важните характеристики на модерния дух, на който не биха могли вече да подхождат сигурността, увереността от миналото. Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва. Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна.
Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи.
В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава. В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми. И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: според посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "атомистични" ери. Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и атомизъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни. Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре предават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към атомизма.
към текста >>
8.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Докато първичните качества той поставя в самите неща, допускайки, че предметите имат едно действително
съществуване
, заемат едно място в пространството, имат размери, движение и пр..., всички вторични качества той приписва на едно действие на нещата върху самия човек.
СКАЗКА ШЕСТА В предидущата глава видяхме, че модерните научни схващания имат една от техните изходни точки в разликата, която Джон Лок и други установиха между две категории свойства на телата. Лок нарича първични те качества всичко, което се отнася за формата на телата, за техните геометрически характеристики, за тяхната числена стойност, за движението, за големината и т.н... Той нарича вторичните качества цвета, звука, топлината и пр.
Докато първичните качества той поставя в самите неща, допускайки, че предметите имат едно действително съществуване, заемат едно място в пространството, имат размери, движение и пр..., всички вторични качества той приписва на едно действие на нещата върху самия човек.
Следователно, във външния свят, според това схващане, съществуват само първичните качества, включени в самите неща. Нещо непознато, надарено с величина, форма, движение, но тъмно и нямо, упражнява върху човека някакво действие и се превежда у него чрез впечатления на звук, цвят, топлина и пр. Ние видяхме вече в миналите сказки, пространството и неговите посоки са станали в тази епоха нещо от влечено. Човекът е забравил, че в миналото е имал едно действително впечатление, едно конкретно впечатление за тези три посоки. От сега нататък той не държи вече никаква сметка за това, Той не поставя централната точка, от която те изхождат, там, където тя може действително да бъде почувствувана, т.е.
към текста >>
Тройният скелет на пространството има от сега нататък едно независимо
съществуване
, но същевременно то е нещо въображаемо, отвлечено, без живо отношение с външния свят, нито с вътрешното същество на човека.
Нещо непознато, надарено с величина, форма, движение, но тъмно и нямо, упражнява върху човека някакво действие и се превежда у него чрез впечатления на звук, цвят, топлина и пр. Ние видяхме вече в миналите сказки, пространството и неговите посоки са станали в тази епоха нещо от влечено. Човекът е забравил, че в миналото е имал едно действително впечатление, едно конкретно впечатление за тези три посоки. От сега нататък той не държи вече никаква сметка за това, Той не поставя централната точка, от която те изхождат, там, където тя може действително да бъде почувствувана, т.е. в самия себе си; той я поставя независимо къде в пространството.
Тройният скелет на пространството има от сега нататък едно независимо съществуване, но същевременно то е нещо въображаемо, отвлечено, без живо отношение с външния свят, нито с вътрешното същество на човека.
Казах Ви, че в миналото човекът имаше живата опитност за трите посоки на пространството и, благодарение на тази опитност, той се чувствуваше съединен с природата, с физическия свят. След това трите посоки се намериха като отделени от човека, откъснати от него; с това те приеха техния отвлечен характер и изгубиха всякаква връзка с живота. От тогава човекът не знае, че някога е живял в общение с външната следа, че е имал живото чувство за това, което са трите измерения и заедно с тях, за всички елементи на геометрията, на числата, на понятията за тегло и пр. Той не знае, че за да намери отново конкретното, действително, живо и вярно чувство за тях, трябва да насочи погледа си вътре в самия себе си Поради това Джон Лок е стигнал до там, да постави във външния свят първичните качества, нямайки вече съзнание за връзката, която съществува между тях и душата на човека. Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета.
към текста >>
Ако откривайки
съществуване
то на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки. Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото. Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека. Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена. Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух.
Ако откривайки съществуването на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
Този начин на виждане нещата, който поставяше Гьоте в противоположност с официалните научни схващания на неговото време, които са останали схващания и на нашето време, не се разпространи в научните среди. Напротив, и като едно последствие от всичко, което беше донесъл 15-ия век, в 20-ия век се прояви стремежът за приближаване на човека към животното, не за да се търси подробните точки, които ги различават едно от друго, а за да се покаже тяхното дълбоко родства. Този стремеж се яви ясно в дарвинистичните схващания, които намериха бързо разпространение, докато идеите на Гьоте един преждевременен дарвинист, защото, например, неговото откритие на междучелюстната кост приближаваше човека до животното; те не можаха да видят, че това откритие напротив показва не изрично в думи, но то проличава от начина на мислене че това, което различава човека от животното, не трябва да се търси в подробности от този род. Не знаейки вече, що е човекът, учените потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани! Учените все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света.
към текста >>
9.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Антропософията допуска
съществуване
то на едно физическо тяло, на едно етерно тяло, на едно астрално тяло на един Аз.
По-нататък ние ще видим едно друго последствие на това състояние на нещата. Но нека първо видим, коя е била причината, истинската, дълбока причина на това развитие. Науката е изгубила вътрешното чувство на това, което е обект на антропософските изследвания и което хората познаваха в миналото, благодарение на едно инстинктивно ясновидство. Научната мисъл не може вече да проникне в човека, не може вече да го превъзстанови в неговата цялост. Нека разглеждане отново набързо, кои са различните елементи, от които ни се явява съставен човекът.
Антропософията допуска съществуването на едно физическо тяло, на едно етерно тяло, на едно астрално тяло на един Аз.
Това разпределение ще ни позволи да разберем по-добре пътя следван в съвременната епоха от научните схващания. Аз не ще се спирам да го коментирам по-надълго; в книгата "Теософия" ще намери всички необходими обяснения. Нека първо се запитаме, какво изпитваме в нашето физическо тяло, когато апелираме в нас към това вътрешно чувство на ориентира не, за което вече Ви говорих. Ние видяхме вече, че изпитваме именно това, което са трите измерения на пространството, посоката от дясно наляво, от горе надолу, отпред назад. Придвижването в пространството на нашето физическо тяло ни дава опитността за движението.
към текста >>
Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че
съществуване
то на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н. Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество. Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили. Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят.
Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена. Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество. Това е едно непрестанно усилие да се изолира напълно човекът от външния свят. Съвременната физика се е родила от този развод между физическото тяло и природата, обект на нашите възприятия. Следователно хората са забравили вътрешните опитности свързани с физическото тяло.
към текста >>
Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки
съществуване
то на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
ТОПЛИНА КРЪВ ОРГАНИЗЪМ НА АЗА ВЪЗДУХ ДИШАНЕ АСТРАЛНО ТЯЛО ВОДА СОКОВЕ И СЛЮЗИ ЕТЕРНО ТЯЛО ХИМИЯ ЗЕМЯ ЧЕРНА ЖЛЪЧКА ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО ФИЗИКА Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят.
Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони.
към текста >>
10.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско познание, което хората имаха за това, което става в кулисите на
съществуване
то.
СКАЗКА ОСМА Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път. Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение. Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско познание, което хората имаха за това, което става в кулисите на съществуването.
Но от друга страна, сега имаме възможност да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на нещата, особено след изминаването до последната третина на 19-то столетие, което показа големия прилив на материалистичната вълна; защото от този момент, една промяна, която е станала в отношението на физическото към духовното, позволява вече на човека да намери отново свръхсетивните явления зад външните факти. Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят. Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно. Ние се намираме в началото на тази нова ера. Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти.
към текста >>
Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които
съществуване
то на този последния повдига.
Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига.
Ще констатирам просто, че когато изучаваме неговите идеи, ние сме заставени да търсим техния произход в едно още по-далечно минало от това, в което той е живял. Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата. В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно познание същевременно сетивно и свръхсетивно. И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното познание стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани. Тази характерна черта: идеи, които хората на древността са разбирали напълно, са повтаряни, преглеждани са непрестанно, но не са истински разбрани.
към текста >>
Наистина, по-късно, в течение и особено в края на 19-то столетие мисълта е стана ла толкова отвлечена за човека, че той й отрича всякакво действително
съществуване
.
Нека помислим например за хората от 15-то, от 16-то столетие. Когато говореха за мисълта или за волята, те влагаха още в тези думи нещо много по-конкретно отколкото ние. Четейки техните съчинения ние имаме впечатлението, че за тях мисълта е била нещо твърде действително, една съвкупност от сили, които се взаимно сблъскват в тях. Те още имаха живото чувство за техните мисли. През тази епоха тези неща не бяха така отвлечени, каквито са станали от тогава насам.
Наистина, по-късно, в течение и особено в края на 19-то столетие мисълта е стана ла толкова отвлечена за човека, че той й отрича всякакво действително съществуване.
Философите стигнаха до там, да твърдят, че мислите не са вече друго освен образи, миражи. Такъв е случаят особено с Рихард Вал, когото често съм цитирал, който не виждаше вече в Аза, в мисълта, в чувството или волята, във всичко, което съставлява живота на нашата душа, нещо друго освен илюзии. В миналото човекът чувствуваше цялата вселена да действува в неговото действие на ходене; той чувствуваше дейността на течностите на организма в себе си, техния сменящ се ритъм според това, дали се печеше през лятото на слънцето или дишаше студения зимен въз дух, според това, дали беше ден или нощ. Той живееше вътрешно, в себе си както и в света, физическите и химическите явления. Така в общение с вселената той чувствуваше да живеят в него мисълта, чувството, волята си.
към текста >>
Така за философите става лесно да отричат неговото
съществуване
.
Това, което в миналото беше обект на психологията, живееше в астралното тяло, в душевното същество на човека, с една реч, беше неделимо от него. Със зазоряването на научната ера, човекът изхвърли вън от себе си психологията. Развитието на този процес може да бъде проследено у Бейкън и Лок; в техните съчинения можем да видим, как всичко, което душата получаваше, приемаше от външния свят: звук, цвят, топлина и пр. е било по степенно включено в самия човек. Още по-лошо е положението за Аза, чувството за който намалява все повече и повече, свежда се до една точка, бихме могли да кажем.
Така за философите става лесно да отричат неговото съществуване.
Хората на древността нямаха съзнание за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление. Това присъствие на Аза образуваше основата на една наука по-висша от самата психология, която можем да наречем пневматология. Човекът погребва в себе си и тази пневматология, отделяйки я от вселената, и свежда чувството за своя Аз до нещо безкрайно слабо и тънко. Когато човек имаше чувството за своето физическо тяло, той същевременно имаше усещането непосредствено за физическите закони, които царуват в природата. Също така опитността за етерното тяло му даваше същевременно познанието на течния организъм.
към текста >>
Ятрохимическата школа подозираше още смътно
съществуване
то на етерното тяло, за което Гален имаше пълно съзнание.
Човешкото тяло се превърна в една машина. Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа. Сърцето е вече само една истинска помпа, която смучи кръвта и я изтласква в организма. Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение. Хората вземат нещата от към лошата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите.
Ятрохимическата школа подозираше още смътно съществуването на етерното тяло, за което Гален имаше пълно съзнание.
Ван Хелмонт или Парацелзий имат за него вече само едно слабо чувство, което отслабва още повече у привържениците на ятрохимическата школа и изчезва напълно у ятромеханиците. Всяко понятие за етерното тяло се изпарява; остава само понятието за физическото тяло, съставено от твърди части, което се третира само чрез физическите методи. След като от човека бе извлечено всяко духовно съдържание и бе построена произволно една външна физика, към човека се прилага тази нова наука. Човекът не е вече едно живо същество, той е един празен чувал напълнен с теории. Така е още и днес.
към текста >>
11.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Освен физическото тяло, което се явява първо на нашите погледи, духовното изследване поставя
съществуване
то на едно етерно тяло или жизнено тяло, на едно астрално тяло и на една четвърта същност, Аза.
ДОПЪЛНЕНИЕ Позволете ми днес да прибавя към предидущите сказки някои данни на Духовната наука отнасящи се за човека, които, може би, са малко пресилени и имат за цел да покажат, кое е мястото на човека във вселената.
Освен физическото тяло, което се явява първо на нашите погледи, духовното изследване поставя съществуването на едно етерно тяло или жизнено тяло, на едно астрално тяло и на една четвърта същност, Аза.
Но да се изброяват просто така съставните части на човешкото същество не значи още да ги разбираме, защото всяка една от тях се намира в особено отношение със силите на вселената. Ако успеем да схванем тези различни отношения, ние ще видим тогава, кое е мястото на човека във вселената. На пръв поглед, невъзможно е да различим тези четири елемента на човешката природа, докато те са интимно вплетени един в друг. Първо трябва да ги отделим и да проследим отношението на всеки един от тях със средата. За да ги изследваме, нека изходим от определена гледна точка, въпреки че тази гледна точка не е най-общата.
към текста >>
12.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му
съществуване
за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период.
Колко силно сатурновите сили ще въздействат върху живота на растенията, зависи винаги от топлинното състояние на въздуха. При студен въздух те не достигат растенията, при топъл въздух те успяват да ги достигнат. В какво се състои действието на тези сили в растението? Това не се вижда при едногодишните растения, които в течение на една година поникват и си отиват, като остават само семена. Действието посредством топлината на силите на Сатурн и на другите далечни планети и ние виждаме в трайните, в многогодишните растения в кората на дърветата и във всичко в тях, което ги прави трайни и многогодишни растения.
Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период.
Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години. Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно. Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период. Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно растение се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота.
към текста >>
13.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
С оглед на нашето земно
съществуване
Земята не бива да скита като откъснато твърдо тяло във Вселената и да се изолира от останалия свят.
И тогава ще се разкрие, че точно в прилагането на азота лежи нещо от огромно значение за живота на растенията. Това ще бъде предмет на по-нататъшни обсъждания. Сега обаче се налага да се спрем на нещо друго. Виждате, че има живо взаимодействие между онова, което идва от духовната област и приема форма на скелет във въглерода и това, което излиза от астралната област и чрез азота изпълва скелета с живот и го прави чувстващ, за да може животът да действа вътре в кислорода. Но всичко това в областта на Земята работи съвместно само защото е проникнато от нещо друго, което осъществява връзката на физическия земен свят с далечините на Космоса.
С оглед на нашето земно съществуване Земята не бива да скита като откъснато твърдо тяло във Вселената и да се изолира от останалия свят.
Ако Земята би постъпвала така, тя би изпаднала в положение на човек, който живее вътре в едно стопанство, но желае да остане самостоятелен и да остави извън себе си това, което расте в нивата. Поради благоразумие той не постъпва така. Това, което днес расте на нивата, го намираме после в стомаха на многоуважаемите стопани, след което то по някакъв начин отново поема пътя към нивата. Като хора ние не можем да се уединим, а напротив, ние сме свързани с нашето обкръжение и в края на краищата принадлежим към него. Както малкият пръст ми принадлежи, така и нещата около човека естествено принадлежат на целия човек.
към текста >>
14.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за
съществуване
то на растителния живот.
Тази ухаеща сила, която там е разпространена и която е различна от простото ухание на живота, ухае поради причини, които ще имаме възможност да разясним. Тя е това, което сега отвън действа върху растението. Към всички тези неща човек трябва да има живо лично отношение, тогава се навлиза вътре в истинската природа. Сега трябва да се разбере, че същността на торенето и подобни нему дейности се състои в това, да се даде на почвата известна степен жизненост, но не само да и се даде известна степен жизненост, но и да се даде възможност, в нея да бъде предизвикано това, върху което вчера особено наблегнах. В почвата азотът трябва да може така да се разпространи по определени силови линии, както вече Ви показах, че животът да се пренася точно с помощта на азота.
Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния живот.
Такава е сега задачата и тя трябва да се из пълни точно. Едно солидно указание може да даде обстоятелството, че ако за наторяване употребите едно чисто минерално вещество, то Вие в действителност никога няма да повлияете земната маса, а в краен случай само воднистата част на земята. С минерални торове можете да въздействате върху водната част на почвата, но не можете да постигнете оживяване на самата почва. Затова растение, което се намира под влияние на минерални вещества, ще Ви покаже такова израстване, такова развитие, което издава както е подпомогнато само от стимулираната водна съставна част на земята, а не от оживената земя. Ако искаме истински да проучим тези неща, ще направим добре, да се обърнем към най-непретенциозното средство за наторяване, към компоста градинския тор, листовката, който понякога се пренебрегва.
към текста >>
А най-важното е, когато нещата се преценяват с оглед на човека те да са най-благоприятни за неговото
съществуване
.
По описания начин може да се постигне и нещо, което също не трябва да се подценява. Това, което днес се проучва, което, както се казва, може да е по-продуктивно за земеделеца, в последна сметка стига до изследването, как производството да бъде финансово по-доходно. Много други неща не се отчитат. Ето защо естествено хората не винаги мислят за това, но то неосъзнавано лежи в основата земеделецът е учуден, когато чрез някои мероприятия мигновено постига големи резултати, получава едри картофи, продукти с големи размери. Да, но проучването не излиза извън този количествен показател и не отива по-нататък, защото се смята, че останалото не е най-важното.
А най-важното е, когато нещата се преценяват с оглед на човека те да са най-благоприятни за неговото съществуване.
Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот. До този резултат обаче, човекът да получи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната наука не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това. А в същността на всичко, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата. То се извлича от нейната цялост и затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните.
към текста >>
15.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В нея се съдържа извънредно голяма облъчваща сила
съществуване
то на облъчваща сила ще повярва и материалистът, щом като говори за радий, така че щом изобщо бъде внесена и с колкото и количество тор да се размеси, тя въздейства върху цялата маса твърд и течен животински тор, както и върху компоста.
От така приготвения бял равнец се вземат една-две пълни шепи, смачкват се силно, така се получава плътна маса и с нея се напълва пикочен мехур на елен виждате как навсякъде се остава при живото завързва се и по възможност се окачва на слънчево място, да престои през лятото. През есента се откачва и се заравя не много дълбоко в земята, където престоява през зимата. Така затворените в мехура на елен цветове на равнеца може да са налице вече и наченки на плода през цялата година отчасти над земята, отчасти под земята са изложени на въздействия. Може да се види как през зимата се получава една специфична консистенция. Ако сега получената от еленовия мехур субстанция в готовия си вид може да се запази толкова дълго, колкото човек иска се прибави към един куп обикновен тор, който може да е голям и колкото една къща, и се размеси с него, за което не се изисква много работа, ако тази субстанция само се разпредели в тора, тя започва да го облъчва.
В нея се съдържа извънредно голяма облъчваща сила съществуването на облъчваща сила ще повярва и материалистът, щом като говори за радий, така че щом изобщо бъде внесена и с колкото и количество тор да се размеси, тя въздейства върху цялата маса твърд и течен животински тор, както и върху компоста.
Така приготвената маса от бял равнец действа оживяващо и освежаващо, когато обогатеният с нея тор се разпръсне по обработваната площ по същия начин, по който днес се прилага торът. Така се компенсира много от това, което иначе представлява ограбване на почвата. На тора се възвръща възможността така да оживи земята, че да бъдат уловени далечните космични вещества като силициевата киселина, оловото и прочие, които пристигат на Земята в най-фини хомеопатични дози. Членовете на селскостопанския кръг трябва да направят свои опити и ще видят, че ще имат успех. Сега трябва да поставим въпроса защото е важно да се работи с разбиране, а не без да се разбира: Ние опознахме белия равнец с неговото хомеопатично съдържание на сяра, което наистина по превъзходен начин е свързано с калия и от самото цвете действа така великолепно, че прави белия равнец способен да облъчва и да прониква в големи маси.
към текста >>
16.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Известни живи същества, всъщност всички живи същества, имат свойството да живеят само в определени граници на
съществуване
то.
Това е същинското явление, за което тук става дума. Определени космични сили се свличат твърде надолу, плъзват се твърде дълбоко. Това предизвиква съответната промяна на външния вид на растението. По този начин обаче на това животно се дава възможност да получава космичните сили, с които то трябва да живее. Иначе то би трябвало да живее в листата, а то не може да живее там, защото е нишковиден червей и неговата жизнена среда е почвата.
Известни живи същества, всъщност всички живи същества, имат свойството да живеят само в определени граници на съществуването.
Опитайте се да живеете във въздух, горещ 70 градуса по Целзий, или във въздух, студен минус 70 градуса по Целзий. Вие сте предопределени да живеете при определена температура. Над и под това ниво не можете да живеете; нематодата също не може. Тя не би могла да живее, ако я нямаше почвата и ако същевременно до нея не постъпваха космични сили. Иначе би умряла.
към текста >>
17.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Дърветата създават възможност за
съществуване
на насекомите.
Природните явления, всичко това, което става в природата, винаги има важно и дълбоко значение в домакинството на природата. Затова вътре в природата трябва да изследваме какво е значението на астралното богатство около дървото горе и етерната бедност в областта на неговите корени. И тогава ще открием, какви са последиците за домакинството на природата. От астралното богатство в дървото и около дървото горе живеят и се движат насекомите, след като са завършили стадиите на своето развитие. И това, което в почвата става етерно по-бедно и се разпростира като етерна бедност, разбира се, и в цялото дърво така както духовното винаги действа върху цялото, както изясних вчера във връзка с Кармата при човека, това, което действа долу, действа върху ларвите, така че ако Земята нямаше дървета, на Земята изобщо нямаше да има насекоми.
Дърветата създават възможност за съществуване на насекомите.
Облитащите надземната част на дърветата насекоми живеят поради това, че има гора и техните ларви също живеят поради това, че съществува гора. Виждате, че това ни дава допълнително указание за едно по-интимно вътрешно отношение на кореновата същност с подземния животински свят. Защото във връзка с дървото, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега. Там всичко става ясно. Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво.
към текста >>
18.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото
съществуване
и не оставяха да важи нищо друго - материализмът.
С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога. Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот. В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в живота изобщо. Неподозирани възможности на познанието се откриха не само чрез нови, но и чрез съвсем различни видове опитности, които възникнаха в лабораторията. Постепенно можаха да бъдат опознати не само отделното живо същество с неговото аналитично установимо веществено съдържание, а също и процесите на живота; процесите, разиграващи се между живите същества, както и тези, разиграващи се между тях и тяхната околна среда.
Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото съществуване и не оставяха да важи нищо друго - материализмът.
Против него още Юстус фон Либих (1803-1873) упорито се е защитавал. Във връзка с това, за разрешаването на селскостопанските проблеми безгрижно нараства употребата на химически вещества.От днешно гледище някои неща изглеждат направо авантюристични и чудновати. Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите. Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения.
към текста >>
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за
съществуване
.
Индустриалните производители на средствата очакваха най-големите печалби на столетието. С индустриалното получаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на разположение неограничено и сравнително евтино това подхранващо растението минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването. Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>
19.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Растенията: Тяхното
съществуване
е в земя и вода; те вливат в своето обкръжение астрализирани въздух и топлина: за да ги освободят от областта на земното и водното.
В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната. Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание. Така се приближаваме до разбиране на бележката на Щайнер в края на седмата лекция, че растението живее чрез отделянето на въздух и топлина. В неговите подготвителни към Курса бележки стои: «Животните: Те притежават свой самостоятелен живот във въздуха и топлината; вътре в себе си те поемат етеризирана земя и вода - за да ги издигнат до областта на въздуха и топлината: те отделят това, което е астрализирана земя и вода.
Растенията: Тяхното съществуване е в земя и вода; те вливат в своето обкръжение астрализирани въздух и топлина: за да ги освободят от областта на земното и водното.
Те поемат етеризиран въздух и топлина.»[8] В края на втората лекция към разглеждането на животните отново се присъединява разглеждането на растенията.[9] Те получават своите космически въздействия от вътрешността на земята и ги провеждат навън. И с това, че животните ядат това, което расте над земята, те доставят тор, подходящ за това място. Това важи в поголяма степен за растенията, които са особено богати на космични въздействия, за дърветата и многогодишните растения (първа лекция), за което главно се говори в седмата лекция и се споменава при храненето с листак, който действа «изключително регулиращо за другите храни». С въздуха и топлината растенията отвеждат космичното (астралното) от почвата нагоре и го отделят в околността.
към текста >>
20.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В края на XVIII столетие престанали да вярват в
съществуване
то на това, което не може да се претегли.
И така, ако по-рано смятали, че флогистонът излита, след това почнали да смятат, че при изгаряне на нещо там прониква кислород. Почнали да смятат, че горенето е не разсейване на флогистона, а привличане на кислород. Тази гледна точка се появила поради това, че Лавоазие извършил претегляне. По-рано не претегляли. Виждате ли, господа, в дадения случай, както се казва, можете с «ръка да пипнете» това, което е станало.
В края на XVIII столетие престанали да вярват в съществуването на това, което не може да се претегли.
Разбира се, флогистонът е невъзможно да се претегли. Флогистонът веднага заминава навън. Докато кислородът идва. Но кислородът вече в свързан вид е можело да се претегли. Флогистонът не е можело да се улови. Защо?
към текста >>
Материализмът е възникнал благодарение на това, че започнали да вярват в
съществуване
то само на тези обекти, които е можело да бъдат претеглени.
Флогистонът се отнася към обектите, които е наблюдавал Данте, а кислородът - към обектите, които е наблюдавал Коперник. Флогистонът - това е нещо невидимо, разсейващо се, това е етер. Кислородът - това е вещество, което може да бъде претеглено. Така вие виждате как е възниквал материализмът. Това може да се окаже за вас извънредно важно.
Материализмът е възникнал благодарение на това, че започнали да вярват в съществуването само на тези обекти, които е можело да бъдат претеглени.
Това, което Данте още е виждал, не се е поддавало на претегляне. Намирайки се тук на Земята, вие и себе си също можете да претеглите. Вие сте тежки; ако се нарича човек само това, което има тежест, това ще бъде само земен човек. Но представете си, че този земен човек се превърне в труп. Всичко тежко, всичко, което може да бъде претеглено на везни, става труп.
към текста >>
21.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, пред
съществуване
то. Защо?
Обаче, господа, обяснявах ви това така, че да ви приближа до духовното. Казвал съм ви: освен физическото тяло ние имаме още етерно тяло, астрално тяло и «аз»; всичко това се намира тук не само до раждането на човека, но и преди ембрионалния му живот, преди зачатието. То е тук. Но, виждате ли, има известна църковна догма[3], съдържанието на която е доста забележително. Тя се е появила скоро след като християнството се е разпространило.
В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо?
Виждате ли, за да не създава животът преди земния живот грижи на хората, за да не се интересуват те от него. Вие казвате: аз вече се намирам тук; какво ме е грижа за живота преди земния ми живот? - Напротив, въпросът за живота след смъртта, за постекзистенцията много силно тревожи хората, защото на тях не им се иска животът да свършва. Това интересува хората. Не можем обаче да се запознаем с живота след смъртта, ако човек не знае за живота преди зачатието.
към текста >>
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното
съществуване
било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля. За това той трябва да разбере на научно ниво в какво се състои неговото собствено безсмъртие. [1] Дюбоа-Раймонд, Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на познание на природата. Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.» [2] армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др. Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
Х.) учение за пред
съществуване
то на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.» [2] армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.). [3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г. [4] Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става дума за разговор с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921.
към текста >>
22.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, господа, по същество човек е зает със своето
съществуване
, той охотно се занимава със себе си.
Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят. Нека да си изясним какво собствено означава сънят.
Виждате ли, господа, по същество човек е зает със своето съществуване, той охотно се занимава със себе си.
Това е особено забележимо при болните. Болният открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък. Всичко това е напълно правомерно, но то показва колко охотно човек се занимава със себе си. Какво собствено е обект на тази грижа, когато човек е зает със себе си? Човек с максимална охота се занимава със своето тяло.
към текста >>
23.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ние не можем да приемем
съществуване
то на повтарящи се земни животи!
Можете да си представите обаче в какво затруднено положение се оказват нашите така наречени съвременни изследователи. Та нали тези изследователи казват: Лесинг е бил един от най-великите хора на всички времена. Но повтарящи се земни животи - това е глупост. Как се съгласува едното с другото? - Ами Лесинг е остарял и е изпаднал в слабоумие.
Ние не можем да приемем съществуването на повтарящи се земни животи!
- Виждате що за хора са това. Когато нещо им отърва, те го приемат и обявяват автора за велик човек. Но ако каже нещо, което не им хареса, тогава временно става слабоумен. Понякога стават най-удивителни неща. Така например имало един велик естествоизпитател, Уилям Крукс[3].
към текста >>
Всички придават значение на физическото тяло, защото в противен случай ще се наложи въобще да се отрича
съществуване
то на човека.
Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава. Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това. Но природата и човечеството сами ни предлага такива експерименти, които не би следвало да се провеждат изкуствено, но веднъж направени, те могат да се изследват. Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш. Има един такъв «експеримент», той е доста важен, характерен за изучаването на душевния живот на човека.
Всички придават значение на физическото тяло, защото в противен случай ще се наложи въобще да се отрича съществуването на човека.
За физическото тяло не се спори. Всеки го има. В настояще време естествоизпитателите казват: физическото тяло е единственото тяло и ние можем да обясним всичко, изхождайки от него. Но има още нещо, което при правилно проведено наблюдение свидетелства за наличието в човека на още три други тела: невидимото етерно тяло, астралното тяло и «аза». Има едно явление, което може да се подложи на наблюдение по правилата на естествената наука - такива явления има много, но едно особено добре може да се наблюдава на напълно научно ниво; при това (наблюдаваният) човек фактически идва в състояние, свидетелстващо за наличието у него на етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
24.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
След това между другото той казва, че най-малко от всичко в антропософията той вярва в
съществуване
то на двете деца Исус.
Имам още един въпрос от този вид. Доктор Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос! Автор на въпроса: Случайно ми попадна брошура на някой си доктор Хауер[1]. Предполагам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея. Този Хауер упреква господин доктора за това, че той не казва нищо ново, че всичко, за което се говори в ан-тропософията, е вече известно, че за всичко това вече се знае.
След това между другото той казва, че най-малко от всичко в антропософията той вярва в съществуването на двете деца Исус.
Авторът на въпроса също констатира, че и на него самия му е непонятно казаното за двете деца Исус; сякаш едното дете Исус се е появило от другия свят. Господин докторът ще получи брошурата. Доктор Щайнер: Брошурата вече я имам, но още не съм я разрязал. (Брошурите по онова време са се пускали в нера-зрязан вид и читателят сам е разрязвал страниците. - Бел. пр.)
към текста >>
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат
съществуване
то на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана.
Тези, които по изключително външен начин говорят за душата, нищо не знаейки за нея, твърдят: както човекът има душа, по същия начин и растението има душа. В противовес на тях винаги привеждам един довод: известно ми е едно малко устройство, в което се слага парченце сланинка, леко запечена - това е капанът за мишки. Щом мишката опита сланинката, капанът се затваря. И така, този, който, наблюдавайки венерината мухоловка, прави извод, че и тя би следвало да има душа, би трябвало да каже: капанът също има душа, защото сам по себе си той също се затваря. Работа винаги е в това, от какви причини се ръководим, допускайки едно или друго.
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана.
Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало. В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания. Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата.
към текста >>
Виждате ли, след като открих това, открих, основавайки се изключително на духовното изследване,
съществуване
то на двете деца Исус, които до дванадесет години са живели заедно, не ми беше известно нищо друго, потвърждаващо този факт.
Но така правят днешните учени. На едната страница казват: други вече многократно са казвали това. На другата страница казват: той не казва нищо ново, всичко ни е отдавна известно! Да, но ако всичко ви е вече известно, защо се браните по този повод? А на по другата страница, ако се появи нещо, което не знаят, те го обявяват за недостоверно.
Виждате ли, след като открих това, открих, основавайки се изключително на духовното изследване, съществуването на двете деца Исус, които до дванадесет години са живели заедно, не ми беше известно нищо друго, потвърждаващо този факт.
След това веднъж видяхме една картина в Торино[7]. Картината беше много необичайна. На нея (е изобразена) майката на Исус и две деца, но едното от тях не е Йоан, тъй като Йоан е известен по всички картини, където Исус и Йоан са изобразени едновременно. Но тук се намират две деца, които доста си приличат, но все пак не могат да са братя; приликата между тях не е достатъчна. Ясно е, че това са двама малки приятели.
към текста >>
Този, на когото преди това се е удало да открие
съществуване
то на две деца Исус, стига до разбиране на значението на тази картина.
След това веднъж видяхме една картина в Торино[7]. Картината беше много необичайна. На нея (е изобразена) майката на Исус и две деца, но едното от тях не е Йоан, тъй като Йоан е известен по всички картини, където Исус и Йоан са изобразени едновременно. Но тук се намират две деца, които доста си приличат, но все пак не могат да са братя; приликата между тях не е достатъчна. Ясно е, че това са двама малки приятели.
Този, на когото преди това се е удало да открие съществуването на две деца Исус, стига до разбиране на значението на тази картина.
Тя се е появила в по-късните векове; когато още са знаели за съществуването на двете деца Исус, италианският майстор е нарисувал тези деца Исус на картината. Ако Хауер знаеше вече за този, произхождащ от древното знание факт (наличието на картината), той тутакси би казал: Щайнер просто е виждал картината в Торино! - той би казал, че и това е също така вече известно. А после на съответните места би почнал да говори: този Щайнер не твърди нищо ново, той твърди само това, което и без него е отдавна известно. -Такива са тези хора!
към текста >>
Тя се е появила в по-късните векове; когато още са знаели за
съществуване
то на двете деца Исус, италианският майстор е нарисувал тези деца Исус на картината.
Картината беше много необичайна. На нея (е изобразена) майката на Исус и две деца, но едното от тях не е Йоан, тъй като Йоан е известен по всички картини, където Исус и Йоан са изобразени едновременно. Но тук се намират две деца, които доста си приличат, но все пак не могат да са братя; приликата между тях не е достатъчна. Ясно е, че това са двама малки приятели. Този, на когото преди това се е удало да открие съществуването на две деца Исус, стига до разбиране на значението на тази картина.
Тя се е появила в по-късните векове; когато още са знаели за съществуването на двете деца Исус, италианският майстор е нарисувал тези деца Исус на картината.
Ако Хауер знаеше вече за този, произхождащ от древното знание факт (наличието на картината), той тутакси би казал: Щайнер просто е виждал картината в Торино! - той би казал, че и това е също така вече известно. А после на съответните места би почнал да говори: този Щайнер не твърди нищо ново, той твърди само това, което и без него е отдавна известно. -Такива са тези хора! Страшно впечатление получаваш, разглеждайки тези очевидно глупави възражения, издигани от тези хора срещу антропософията.
към текста >>
25.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Беше неизвестно, има ли някакви исторически свидетелства за
съществуване
то две деца Исус, докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина[3].
Да, защото тези родословия се отнасят действително за две различни деца Исус. Казвал съм ви: наистина в продължение на дълги години, - от духовнонаучна гледна точка - се занимавах с този въпрос и стигнах до следното: става дума за две деца Исус, така че Евангелието от Матей говори за друго дете Исус за разлика от Евангелието от Лука. Едното от тях умряло на дванадесет години, другото останало. Когато в Евангелието се казва: «Исус напреднал в мъдрост, дух и сили», това се отнася само за едното от тях. Виждате ли, измина немалко време, откакто открих - за което съм ви казвал, - че са съществували две такива деца Исус.
Беше неизвестно, има ли някакви исторически свидетелства за съществуването две деца Исус, докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина[3].
Тя изобразяваше сцената с Исус в храма, когато той дава наставления на учителите. Забележително е това, че тук присъства второто дете Исус. Тук то си отива. Първото наставлява, а другото, заминаващото -това не е обичайното дете Исус, което е известно! И така, тук присъстват двете деца Исус.
към текста >>
26.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
19. има известна църковна догма: учението за предварителното
съществуване
било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
15. Коперник, Николай: 1473-1543. 16. Лавоазие, Антоан Лоран: 1743-1794, френски химик. 17. Дюбоа-Раймонд, Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на познание на природата. Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.» 18. армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др. Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
Х.) учение за пред
съществуване
то на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.» 18. армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.). 19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г. 20. Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става дума за разговор с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921. 21. «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»: този израз Р. Щайнер приписва на Анценгрубер (виж т. 205).
към текста >>
27.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за
съществуване
то на физическия човек.
Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята.
Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек.
Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята. Първо са се разделили Земята и Слънцето. Слънцето е осигурило на Земята синилна киселина, цианкалий. Това е било необходимо на човека, за да живее в душевно-духовна форма, когато той още не е имал физическо тяло. Човек се е нуждаел от синилна киселина в обкръжаващата среда; ако човек трябва да живее като физически човек, тя става съвсем излишна.
към текста >>
28.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи
съществуване
то си на желязото.
За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото.
Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото.
Помислете само колко широко приложение има желязото! Едва сега почнахме да изработваме някои неща не от желязо; но в течение на последните две столетия наистина всичко, което се е появявало и което е предизвикало големия съвременен прогрес и е обуславяло съвременното социално състояние, се е създавало от желязо. Можем също да предполагаме, че и във Вселената желязото се намира навсякъде, да предполагаме по причината, че всичко, падащо на Земята, се състои от желязо. Виждаме също желязо и в нашето собствено човешко тяло. Твърде забележително е, че човек, встъпвайки в земния си живот, употребява това, в което желязото се съдържа в най-малка степен: мляко.
към текста >>
29.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако за това чете съвременен човек, на него му е известно само за
съществуване
то на египетските мумии.
Там отново и отново се повтаря изразът: мумия. Дават се указания: ако «мумията» е светла, значи, че човек е поразен от различни заболявания, които го довеждат до изтощение, до туберкулоза. Ако «мумията» е съвсем тъмна, черновата, човек има заболявания, съпровождани с треска и температура. Навсякъде се позовават на това, каква е «мумията», и на това основание диагностицират заболяването. Та какво представлява мумията?
Ако за това чете съвременен човек, на него му е известно само за съществуването на египетските мумии.
Какво може той да извлече, четейки, че мумията е светла или тъмна? Той не може да разбере какво се има предвид тук. Но какво са имали предвид древните хора, които са писали древните медицински книги? Обликът, намиращ се в потта, и обликът, изправящ се пред нас от съда с урина и от фекалиите - ето кое те са наричали мумия. Мумията е представлявала духовния човек.
към текста >>
30.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако движението е чисто релативно, то няма никаква необходимост от
съществуване
то на този етер.
Виждате ли, хората много са разсъждавали над този проблем. Ето какво ми се иска да кажа за това: по онова време хората поне се придържаха към това, че освен видимата материя, освен видимото вещество съществува етер. Етерът им беше необходим, защото какво трябваше да бута, ако не зрънцата на етера! Когато за първи път Айнщайн описвал движението като относително, той е мислил как ставащото в пространството е запълнено с етер. Но тогава му хрумнало: дявол да го вземе!
Ако движението е чисто релативно, то няма никаква необходимост от съществуването на този етер.
Не е необходимо нищо да бута, нищо да тегли. Да се реши този въпрос за всичко това по принцип е невъзможно. Следователно пространството напълно може да бъде и празно. Така в течение на времето възникнаха всъщност две Айнщайнови теории. Те произлизат от едно лице.
към текста >>
31.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
И така,
съществуване
то на етерното тяло е било открито от египтяните.
Те знаели само за етерното тяло, което наистина е много духовно. Ако би им било известно за Аза и за астралното тяло, те биха казвали, че сами ще си построят физическото тяло. Но на тях им е било известно само това фино етерно тяло. Затова и вярвали, че е необходимо да се съхрани физическото тяло, за да може човек да го намери, връщайки се отново (вж. бел.[9] ).
И така, съществуването на етерното тяло е било открито от египтяните.
Сега ще преминем към третите, към вавилонците. Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено мислене, така че много мисли, принадлежащи на вавилонците, са се запазили и до днес. Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите.
към текста >>
Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето
съществуване
е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват.
Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много. Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове. - Бел. пр.
към текста >>
32.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Именно благодарение на особеностите на индийската природа, благодарение на формата на съвместно
съществуване
на народите древните индуси формирали своите възгледи за човешкото физическо тяло.
Обаче при това винаги трябва да изследваме предпоставките. В описания случай предпоставките са могли да бъдат съвсем различни. Въпреки това, ако например по време на бременността е станала караница между двете жени, тя би могла да послужи като причина, по-късно да се състои взаимното включване, установяването на комуникация между втората жена и детето. Господа, беше изказано желание да продължа да говоря по-нататък за разказаното от мен неотдавна. Показах ви как хората в Древна Индия са живели в съвсем различни условия в епохата, отстояща от нашето време примерно на четири до пет хиляди години.
Именно благодарение на особеностите на индийската природа, благодарение на формата на съвместно съществуване на народите древните индуси формирали своите възгледи за човешкото физическо тяло.
Египтяните, чиято страна изцяло и напълно се намирала под влиянието на Нил, които са били задължени на Нил за всичко, което са имали и вследствие на това вниманието на човека се насочвало към етера, формирали своя възглед за етерното тяло на човека. Живеещите в Асирия, а също така вавилонците - благодарение на факта, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възгледи астралното тяло. А юдеите, евреите, които в началото на своята история били принудени да странстват, никъде не можели да уседнат и едва по-късно станали уседнали, мислели и усещали в по-голяма степен вътрешното в човешката природа и така формирали възгледа за Аза на човека. Така постепенно се формирали възгледи за физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза. Виждате ли, думата Яхве означавала не нещо друго, а Аз съм.
към текста >>
33.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Когато хората чували, че Юлиан говори за
съществуване
то на три Слънца, те изпадали в ярост, защото това е била тайна от древните мистерии.
Колоната станала външен израз на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето. Междувременно дошъл друг, Юлиан, получил възпитание в мистериите, които макар и да съществували още по това време, но животът им бил труден. По-късно те били изкоренени от император Юстиниан I[2], но в течение на столетие преди него те водели много труден живот. Тях повече не искали да ги търпят, християнството се отнасяло към мистериите с ненавист. Но Юлиан е бил възпитан в мистериите, той още е знаел: съществува не само едно Слънце, но съществуват три Слънца.
Когато хората чували, че Юлиан говори за съществуването на три Слънца, те изпадали в ярост, защото това е била тайна от древните мистерии.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух.
към текста >>
Църквата не е искала да допусне
съществуване
на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала.
Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус. Църквата не е искала хората да знаят за това!
Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала.
Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик! Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание. Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците. Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението.
към текста >>
34.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето
съществуване
е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват.
Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много. Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове. - Бел. пр.
към текста >>
35.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за
съществуване
то им.
Колебанията продължават, след това хората около масата започват да предават всички тези фини потрепвания на самата маса. Всички това се сумира и масата започва да танцува. Това се прави на спиритичните сеанси посредством незначителни движения, възбуждани чрез музика и пеене. Тези фини движения могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипотетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно. Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза.
Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им.
Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Можете да ми вярвате само в случай, че знаете. Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука. Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано. Дотогава можем да кажем само това, което например е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери.
към текста >>
36.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в
съществуване
то на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята?
Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще. Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова. Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите. Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят. Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят!
Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята?
Получава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо конкретно! Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала.
към текста >>
НАГОРЕ