Търсене в текстове за 'Сърбия'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 48 резултата от 12 текста с точна фраза : 'Сърбия'.

1. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Става въпрос за Драга Машин, царица на Сърбия, която заедно със съпруга си Александър I е убита през 1903 г.
39. Подробно представено във « Въздействието на духовните същества върху човека, Берлин 1908», Събр. съч.102 (заб.). Става въпрос за Драга Машин, царица на Сърбия, която заедно със съпруга си Александър I е убита през 1903 г.
към текста >>

2. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Руското влияние в Сърбия.
"Народна одбрана". Михаил Обренович. Руското влияние в Сърбия. "Братството на десетката". Убийството като средство за политическа борба. Съперничещите си родове Обренович и Карагеоргевич. Драга Машин. Английски и Френски империализъм.
към текста >>

3. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава.
Не би ми било трудно да предложа десеторно, че дори и двадесеторно повече такива бележки. Може би ще ми позволите да прибавя още една кратка към тях: През съдбоносната 1914 г. начело на едно правителство на Балканите стоеше някой си Пашич*9. Това име сигурно все още се помни. По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава. Може да се повдигне въпросът: какво е вършил там? Не искам да давам собствен отзив за този господин, но отново бих желал да Ви прочета едно кратко писъмце. То гласи: "Поверително съобщение на президента на комитета на Славянското благотворително дружество в Петербург до управителя на консулството в Русчук, 3 Декември 1885 г., No. 4875." За да не смятате, че си измислям или че разказвам анекдоти, посочвам Ви и номера на преписката:
към текста >>

"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия.
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва.
към текста >>

4. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н.
Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н. Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-напреднал в духовния живот народ на полските славяни. Сега искам да насоча вниманието Ви върху най-важните подразделения, защото тези неща мога да ги развия само едно по едно. Във всички споменати славянски народи и народности живее онова, което вчера означих като единен основен народностен елемент и което именно е подготовка за бъдещето.
към текста >>

Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества.
Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества. Затова в едно такова сдружение могат да се преподават неща, свързани с окултните влияния, шестващи по света.
към текста >>

5. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития.
Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75. "Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си. Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития. От това течение, което вече било преминало през нещо, служещо си с окултни средства, и в чийто обсег имало както хора, посветени в каузата, така и такива, които не знаели нищо за нея, били импулсирани много неща, разигра ли се през последните десетилетия в европейския югоизток. И когато през последните десетилетия на XIX век в западните и по-специално в английските братства се говорело за предстоящата голяма световна война (а както Ви съобщих, за нея винаги се е говорело), неизменно се подчертавала важността на онова, което трябвало да се разиграе в балканските страни.
към текста >>

И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ.
Няма да се връщам във времето по-далеч от втората половина на XIX век. Днес съвсем рядко се провеждат обсъждания, които действително могат да имат просветителски характер. Предлаганото от мен е само скица, а в скицата естествено някои неща все още са означени е контурни линии. Знам колко малко човек е предразположен да разглежда реални факти, но с някои от тях той безспорно трябва да е запознат. И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ. Импулсите на един народ могат да се направляват така, че някой поради на роден или личен егоизъм да ги пренапрегне и в известна степен да не движи импулсите на народа така, че да действат в хармония с импулсите на цялото човечество. В това отношение е извънредно трудно да се улучи вярното. При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този израз, макар да е може би малко едностранчив духа на добрите европейски импулси. Но от тези добри европейски импулси той се нуждаел само дотолкова, доколкото можел да действа като истински сръбски патриот. Човек трябва да съумее да заеме сръбско становище, за да изпита разбиране относно частичната едностранчивост у Михаил.
към текста >>

"Крайната му политическа цел беше не създаването на велика Сърбия, а изграждането на югославянска конфедерация под хегемонията на Сърбия."
"Крайната му политическа цел беше не създаването на велика Сърбия, а изграждането на югославянска конфедерация под хегемонията на Сърбия."
към текста >>

Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма.
Но ето че срещу този идеал на Михаил Обренович се надигнало онова, което може да се окачестви като голяма част от сръбската интелигенция, и то под предводителството на Йован Ристич*77. Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил. Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма.
към текста >>

От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия.
От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
към текста >>

Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
към текста >>

От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия.
Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо.
към текста >>

Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса.
Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не. По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала. Тази възможност постоянно трябвало да се поддържа открита.
към текста >>

Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не.
Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не. По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала. Тази възможност постоянно трябвало да се поддържа открита.
към текста >>

На първо място той издигал като висш принцип положението, че Сърбия неизменно трябва да следва само импулсите на Русия, без да е нужно това да става винаги явно.
Единственият наследник на Михаил от мъжки пол, някакъв племенник, бил крайно беден човек и освен туй още почти момче*79, така че цялото влияние минало в ръцете на споменатия по-преди Йован Ристич, който бил типичен представител на известен вид политици голям политик от определена гледна точка. Тъй като Ристич е представил всичко и в съчиненията си, човек може да проследи външните пътища, по които е искал да осъществи вътрешните си намерения. На първо място той издигал като висш принцип положението, че Сърбия неизменно трябва да следва само импулсите на Русия, без да е нужно това да става винаги явно. Ако за руските импулси щяло да бъде по-полезно да се направят известни отстъпки и да се тръгне към добросъседски споразумения с Хабсбургската монархия, в такъв случай съвместно с Австрия спокойно можело да се предприеме едно-друго срещу Русия. Защото в действителност ставало дума всичко да се върши в полза на Русия. За тази цел понякога трябвало привидно да се върви с другите. Ето кое той смятал за свой висш принцип.
към текста >>

Това му се удало, след като по някакъв начин постигнал в Сърбия да бъде разгласено, че убийството на Михаил Обренович станало в резултат на подклаждане от Унгария, сиреч вината за него носели унгарците.
Сега главната задача на Ристич била да се укрепи и да печели привърженици. Това се оказало трудно, понеже сърбите обичали Милан Обренович, а и никой естествено не бивало дори да подозира за тайните нишки, чрез които самият Ристич бил свързан с убийството на Михаил Обренович. Човек може да стои далече от такива работи и въпреки това да се намира в близост до тях. Тогава нишките трябва да се заличат. Това му се удало, след като по някакъв начин постигнал в Сърбия да бъде разгласено, че убийството на Михаил Обренович станало в резултат на подклаждане от Унгария, сиреч вината за него носели унгарците. Напълно му повярвали и кръговете, на които особено разчитал.
към текста >>

"Обединяването на всички сърби предполага разгромяване на Турция и разгромяване на Австрия, премахване на държавността на Черна гора и народна свобода в Сърбия.*80
"Обединяването на всички сърби предполага разгромяване на Турция и разгромяване на Австрия, премахване на държавността на Черна гора и народна свобода в Сърбия.*80
към текста >>

Повече с външната история няма да Ви отегчавам, а само ще спомена, че по онова време се стига до неуспешната война на Сърбия срещу България*82 и че след като Сърбия загубила тази война, само благодарение на решителното застъпничество на Австро-Унгария за Сърбия тя могла да запази териториалната си цялост.
Връзките между Русия и Балканите трябвало да станат още по-тесни с това, че в даден момент Петър Карагеоргевич бил оженен за най-голямата дъщеря на черногорския владетел Никита, от което последният не бил особено очарован, тъй като след Обреновичите той самият се канел да заеме сръбския престол. От руска страна обаче му дали един милион зестра, който старият Никита естествено прибрал; той проявявал известно разбиране за подобни трикове. Повече с външната история няма да Ви отегчавам, а само ще спомена, че по онова време се стига до неуспешната война на Сърбия срещу България*82 и че след като Сърбия загубила тази война, само благодарение на решителното застъпничество на Австро-Унгария за Сърбия тя могла да запази териториалната си цялост. Но към всичко това партията "Омладина" била безразлична за нея важно било единствено да подкрепя течението, което щяло да вкара славизма в русизма. Тази партия можела да работи добре. Сърби, нечуженци са изготвили една забележителна статистика, която впрочем е по-скоро "статистика" и много в нея може да бъде пренебрегнато; но дори само половината там да е истина, тя продължава да бъде показателна. Твърди се, че от 1883 до 1887 година тази радикална партия на омладинистите успяла да се разрасне много силно, защото в този период извършила триста шейсет и четири политически убийства, да не би когато щяла да продължи да се разраства да и пречат като нарушители на спокойствието онези, за които нямало място във физическия план. Както казах, данните не са от чужденци, а от самите сърби: триста шейсет и четири политически убийства от 1883 до 1887 година!
към текста >>

Знаете, че Пашич е името на човека, който при избухване на войната беше министър-председател на Сърбия.
Последвало събитие, което хвърлило известна светлина върху странни кармически взаимовръзки. Описаната от мен партия продължила да работи. Нещата били доведени дотам, че накрая отново чрез подклажда не, за каквото стана дума, бил извършен опит за покушение срещу отдавна оттеглилия се Милан, който обаче все още играел някаква роля и чрез когото най-вече били изпълнявани всякакви роли. Тогава и Никола Пашич, чието име Ви е известно, се озовал сред осъдените на смърт. Спасението си дължал единствено на факта, че император Франц Йосиф отправил възражение срещу екзекутирането му. Знаете, че Пашич е името на човека, който при избухване на войната беше министър-председател на Сърбия.
към текста >>

Но когато се стигнало до вземане на решение, Чариков, тогавашният руски шарже д'афер в Белград, се появил и заявил дословно: Дойдох да съобщя, че моето правителство ще изрази одобрение само ако при утрешния избор принц Карагеоргевич единодушно бъде избран за крал на Сърбия.
Така династията Обреновичи била ликвидирана и сега въпросът бил как Карагеоргевич да бъде сложен на сръбския престол. Пашич например, макар да бил замесен във всичко това, още нямал готовност да даде веднага съгласието си за възкачване на Карагеоргевич на престола по онова време той искал да издигне на сръбския престол един англичанин. Но даже и в Източна Европа не навсякъде се застъпвало едно и също мнение. Може например исторически да се удостовери, че след разгласяване на вестта за убийството на последния Обренович великата княгиня Милица възкликнала: Да пием за здравето на сръбския крал Никита! Следователно в тези кръгове съществувало също намерение на сръбския престол да бъде поставен Никита Черногорски. Но когато се стигнало до вземане на решение, Чариков, тогавашният руски шарже д'афер в Белград, се появил и заявил дословно: Дойдох да съобщя, че моето правителство ще изрази одобрение само ако при утрешния избор принц Карагеоргевич единодушно бъде избран за крал на Сърбия.
към текста >>

Вие нима да повярвате колко невероятно лекомислено е в тези събития да се търси обикновен континуитет и да се смята, че чисто и просто от ултиматума на Австрия към Сърбия е пламнала или даже е следвало да пламне голямата световна война.
Вижте, би могло да се постави въпросът как въобще е възможно толкова лекомислено, както често се постъпва, да се създава взаимовръзка между събитията примерно от 24 и 25 Юли 1914 г. и ония през следващите дни. Вие нима да повярвате колко невероятно лекомислено е в тези събития да се търси обикновен континуитет и да се смята, че чисто и просто от ултиматума на Австрия към Сърбия е пламнала или даже е следвало да пламне голямата световна война. Още нещо е трябвало да бъде добавено, нещо друго трябва от десетилетия да е било подготвяно. Нужно е обаче наличието на поглед и съсредоточаване на вниманието върху някои отминали неща. На господата, които, без да се церемонят, дават оценки за многото книги, както Ви посочих с пример, бих дал съвет не само да четат по начина, по който често се чете, ами да четат така, че да забелязват какви неща собствено се разиграват. А освен туй, както може би знаете, някои работи изискват умението да бъдат огледани най-внимателно. На първо време направо ще рискувам да бъда недоразбран, струпвайки всевъзможни неща, които не се поддават просто така на доказване.
към текста >>

В противовес на това може да се повдигне въпросът: Какво щеше да се получи, ако се беше изпълнило искането на германското правителство за локализиране на войната между Австрия и Сърбия?
Определя се например вината на германското правителство за войната. В противовес на това може да се повдигне въпросът: Какво щеше да се получи, ако се беше изпълнило искането на германското правителство за локализиране на войната между Австрия и Сърбия? Защото от преговорите и едно дете може да установи, че целта на германското правителство е била войната да се локализира между Австрия и Сърбия, да не се допусне разрастването и в нещо повече от война между Австрия и Сърбия. Може да се постави въпросът, какво щеше да се получи, ако бъдеха следвани намеренията на германското правителство. Добросъвестен отговор на този въпрос би трябвало да си даде всеки.
към текста >>

Защото от преговорите и едно дете може да установи, че целта на германското правителство е била войната да се локализира между Австрия и Сърбия, да не се допусне разрастването и в нещо повече от война между Австрия и Сърбия.
Определя се например вината на германското правителство за войната. В противовес на това може да се повдигне въпросът: Какво щеше да се получи, ако се беше изпълнило искането на германското правителство за локализиране на войната между Австрия и Сърбия? Защото от преговорите и едно дете може да установи, че целта на германското правителство е била войната да се локализира между Австрия и Сърбия, да не се допусне разрастването и в нещо повече от война между Австрия и Сърбия. Може да се постави въпросът, какво щеше да се получи, ако бъдеха следвани намеренията на германското правителство. Добросъвестен отговор на този въпрос би трябвало да си даде всеки.
към текста >>

Никога не се появява като гледна точка, че Австрия и Сърбия трябва да разчитат сами на себе, а все се твърди, че било невъзможно от Русия да се очаква да изостави Сърбия.
Но и на един друг въпрос трябва да се отговори добросъвестно. За локализирането на войната е било наложително да се извърши едно нещо Русия трябвало да прояви въздържаност, не бивало да се намесва. Ако тя не се е била намесила, войната е щяла да бъде локализирана. От друга страна, роля естествено играят и някои необходимости, но това са необходимости, които нямат нищо общо с волята на хората и с въпроса за вината. Защо обаче в дискусиите между сър Едуард Грей и всички останали никога не се появява гледната точка за локализацията, никога поне в сериозен вид, а вместо това още от 23 Юли насам се застъпва становището, че Русия трябвало да бъде удовлетворена? Никога не се появява като гледна точка, че Австрия и Сърбия трябва да разчитат сами на себе, а все се твърди, че било невъзможно от Русия да се очаква да изостави Сърбия. Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия. Може ли да се каже, че в него не се е вярвало? Но дори и тогава би могло да се изчака, защото друг път също се е случвало припомнете си по-предишни събития хората да бъдат оставени необезпокоявано да се разправят, а подир туй да се свика конференция. Защо онези, с които разговаря сър Едуард Грей, вземат незабавно присърце да представят работата така, като че ли се касае за руски въпрос? Това също е нещо, на което трябва да даде от говор никой, заловил се наистина добросъвестно с работата.
към текста >>

Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия.
За локализирането на войната е било наложително да се извърши едно нещо Русия трябвало да прояви въздържаност, не бивало да се намесва. Ако тя не се е била намесила, войната е щяла да бъде локализирана. От друга страна, роля естествено играят и някои необходимости, но това са необходимости, които нямат нищо общо с волята на хората и с въпроса за вината. Защо обаче в дискусиите между сър Едуард Грей и всички останали никога не се появява гледната точка за локализацията, никога поне в сериозен вид, а вместо това още от 23 Юли насам се застъпва становището, че Русия трябвало да бъде удовлетворена? Никога не се появява като гледна точка, че Австрия и Сърбия трябва да разчитат сами на себе, а все се твърди, че било невъзможно от Русия да се очаква да изостави Сърбия. Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия. Може ли да се каже, че в него не се е вярвало? Но дори и тогава би могло да се изчака, защото друг път също се е случвало припомнете си по-предишни събития хората да бъдат оставени необезпокоявано да се разправят, а подир туй да се свика конференция. Защо онези, с които разговаря сър Едуард Грей, вземат незабавно присърце да представят работата така, като че ли се касае за руски въпрос? Това също е нещо, на което трябва да даде от говор никой, заловил се наистина добросъвестно с работата.
към текста >>

6. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия.
Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия? Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия. Защото тук има взаимовръзки, които са от огромна важност за разбиране на обстановката. Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание.
към текста >>

7. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия.
Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война. Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия.
към текста >>

Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго.
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
към текста >>

Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война.
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
към текста >>

Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия?
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
към текста >>

Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
към текста >>

Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи.
Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи. Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие. При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания. Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа.
към текста >>

При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания.
Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи. Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие. При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания. Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа.
към текста >>

8. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия.
Някои американци, немного на брой, по природа са склонни да съблюдават статуквото една малко нееднозначна дума, чувана особено често от устата на хора, на които им изглежда целесъобразно да настояват за продължаването на дадено състояние, което цари отдавна или е настъпило отскоро. Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия. Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война.
към текста >>

А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали?
И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение. А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът?
към текста >>

9. Бележки GA_173 Карма на неистината

до смъртта си виден държавник на Сърбия.
*9. Никола Пашич (1846-1926), от 1903 г. до смъртта си виден държавник на Сърбия.
към текста >>

като крал на Сърбия.
*36. Милан Обренович (1854-1901), управлявал през 1868-1889 г., от 1882 г. като крал на Сърбия. Никола (Никита) 1 (1841-1921), княз, по-късно крал на Черна гора, управлявал през 1860-1918 г.
към текста >>

*75. В тази лекция данните за Сърбия са взети от статията на Leopold Mandl "Dег Mord als Mittel der Politik ш Serbiеп" (Убийството като средство на политиката в Сърбия) в "Йостеррайхише рундшау", 1915, стр.
*75. В тази лекция данните за Сърбия са взети от статията на Leopold Mandl "Dег Mord als Mittel der Politik ш Serbiеп" (Убийството като средство на политиката в Сърбия) в "Йостеррайхише рундшау", 1915, стр. 241 ел. Относно "Омладина", "Народна одбрана" срв. Също Lennhoff, "Politische Geheimbiinde im Volker geschehen" (Тайни политически съюзи в историята на народите), Берлин, 1930.
към текста >>

*76. Михаил Обренович (1823-1868), от 1839 княз на Сърбия, през 1842 прокуден в изгнание, през 1860 отново се възкачва на трона, убит през 1868.
*76. Михаил Обренович (1823-1868), от 1839 княз на Сърбия, през 1842 прокуден в изгнание, през 1860 отново се възкачва на трона, убит през 1868.
към текста >>

*77. Йован Ристич (1831-1899), влиятелен политик, автор на многотомни съчинения за външните отношения на Сърбия и дипломатическата история на тази страна през втората половина на XIX век.
*77. Йован Ристич (1831-1899), влиятелен политик, автор на многотомни съчинения за външните отношения на Сърбия и дипломатическата история на тази страна през втората половина на XIX век.
към текста >>

*78. Александър Карагеоргевич (1806-1885), през периода 1842-1858 княз на Сърбия.
*78. Александър Карагеоргевич (1806-1885), през периода 1842-1858 княз на Сърбия.
към текста >>

През 1900 Александър се оженил за Драга Машин и я напра вил кралица на Сърбия.
*83. Драга Машин (1867-1903), вдовица на инженер, придворна дама на майката на краля кралица Наталия Сръбска, и любовница на Александър I. През 1900 Александър се оженил за Драга Машин и я напра вил кралица на Сърбия. Двамата били убити на 11 Юни 1903. Срв. Dr. Vladan Georgevitch "Das Ende der Obrenovitch. Beitrage zur Geschichte Serbiens 1897-1900" (Краят на Обреновичите. Приноси към историята на Сърбия 1897-1900), Лайпциг, 1905.
към текста >>

Приноси към историята на Сърбия 1897-1900), Лайпциг, 1905.
През 1900 Александър се оженил за Драга Машин и я напра вил кралица на Сърбия. Двамата били убити на 11 Юни 1903. Срв. Dr. Vladan Georgevitch "Das Ende der Obrenovitch. Beitrage zur Geschichte Serbiens 1897-1900" (Краят на Обреновичите. Приноси към историята на Сърбия 1897-1900), Лайпциг, 1905.
към текста >>

10. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В последните седмици често ми се налагаше да чувам именно такова съждение: ако Австрия не беше започнала война със Сърбия, това би била проява на търпимост.
В последните седмици често ми се налагаше да чувам именно такова съждение: ако Австрия не беше започнала война със Сърбия, това би била проява на търпимост. Точно същата работа. Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли. Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията. Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра.
към текста >>

11. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия.
Да се обърнем сега, бих казал, към по-дълбоките нива, отвъд външните събития от физическия свят. Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия. За предпоставките за него, за всичко, което предшестваше този ултиматум, съм говорил вече неведнъж, така че мога да бъда кратък. Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения. На този, който познава австрийската политика, именно историята на развитие на австрийската политика във втората половина на XIX век, му е ясно, че този австро-сръбски ултиматум, макар и да беше игра ва-банк с войната, но в резултат на тази политика, той беше историческа необходимост. Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента. Той каза: "Ние не можем да постъпим по друг начин, освен да разтягаме локуми."
към текста >>

Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения.
Да се обърнем сега, бих казал, към по-дълбоките нива, отвъд външните събития от физическия свят. Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия. За предпоставките за него, за всичко, което предшестваше този ултиматум, съм говорил вече неведнъж, така че мога да бъда кратък. Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения. На този, който познава австрийската политика, именно историята на развитие на австрийската политика във втората половина на XIX век, му е ясно, че този австро-сръбски ултиматум, макар и да беше игра ва-банк с войната, но в резултат на тази политика, той беше историческа необходимост. Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента. Той каза: "Ние не можем да постъпим по друг начин, освен да разтягаме локуми."
към текста >>

12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел.
Обаче това, което казахте за американската детелина, която цъфти през цялата година, се отнася към нещата, които би следвало да се избягват, тъй като това не съдейства за подобряването на хемолимфата, на кръвта; просто с помощта на американската детелина пчелите за кратко време се възбуждат. Американската детелина действа също както алкохолът, използван за лечение на човека: пчелите се стимулират към възбуда, към това, за известно време да правят нещо. Обаче трябва да се обърне най-сериозно внимание, да не се предлага на пчелите нещо съвсем чуждо, тъй като те с цялата си природа са свързани с определена местност, привикват към определена местност. Това е свързано даже с това, че в други местности пчелите даже изглеждат съвсем различно. Има централноевропейска пчела, вече споменатата тук пчела, домашна, обикновена (Apis melifica). В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел. пр.) пчелите също са съвсем други. Пчелите много силно привикват към местността и не трябва да им се оказва дългосрочна помощ, като им се запълва меденото стомахче с нещо, което произхожда от друга местност. Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят тялото си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина. Ще се забележи, че успех ще има в течение на няколко години, а след това могат да започнат неприятности. Вие съвсем правилно казахте, че категорични сведения за това още няма.
към текста >>

НАГОРЕ

0.63854312896729