Търсене в текстове за 'Сърби'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 56 резултата от 13 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Сърби'.

1. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Става въпрос за Драга Машин, царица на Сърбия, която заедно със съпруга си Александър I е убита през 1903 г.
37. Виж бел. 29. 38. В лекцията на 4 декември 1907 г. (в този том). 39. Подробно представено във « Въздействието на духовните същества върху човека, Берлин 1908», Събр. съч.102 (заб.). Става въпрос за Драга Машин, царица на Сърбия, която заедно със съпруга си Александър I е убита през 1903 г. 40. Виж бел. 29. 41. Виж бел. 29. 42. В лекцията от 7 декември 1907 г. (в този том). 43. Виж рис.
към текста >>

2. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Руското влияние в Сърбия.
Жизненоважни противоречия. Предателството на Юда като предпоставка за Събитието на Голгота. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 "Народна одбрана". Михаил Обренович. Руското влияние в Сърбия. "Братството на десетката". Убийството като средство за политическа борба. Съперничещите си родове Обренович и Карагеоргевич. Драга Машин. Английски и Френски империализъм.
към текста >>

3. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава.
– върти сделките на различни свързани с руското правителство революционни комитети, чиято задача е да подкопаят балканските държави. Не би ми било трудно да предложа десеторно, че дори и двадесеторно повече такива бележки. Може би ще ми позволите да прибавя още една кратка към тях: През съдбоносната 1914 г. начело на едно правителство на Балканите стоеше някой си Пашич*9. Това име сигурно все още се помни. По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава. Може да се повдигне въпросът: какво е вършил там? Не искам да давам собствен отзив за този господин, но отново бих желал да Ви прочета едно кратко писъмце. То гласи: "Поверително съобщение на президента на комитета на Славянското благотворително дружество в Петербург до управителя на консулството в Русчук, 3 Декември 1885 г., No. 4875." За да не смятате, че си измислям или че разказвам анекдоти, посочвам Ви и номера на преписката: "Във връзка със съобщението на директора на Азиатския департамент имам честта приложено да изпратя на Ваше високоблагородие 6000 рубли с покорната молба да изплатите тази сума на сръбския емигрант Никола Пашич с посредничеството на живущата в Русчук вдовица Наталия Каравелова.
към текста >>

"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия.
Напротив, смятам го за съвсем честен, но извънредно равнодушен човек; все пак не знам до колко днес е допустимо да се дават подобни преценки! И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се предотврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и войната на западния фронт е щяла да бъде избягната. Това са неща, които светът един ден ще узнае. Мисля, че в известна степен тези неща все пак са от голяма важност, защото те са факти. А Брандес продължава: "Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва.
към текста >>

4. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71.
Чрез завещанието на Петър Beлики, което се появява приблизително в 1813 г., а може би и малко по-рано и умишлено се разгласява като водещо началото си от самия Петър Велики, се подема донякъде едно природосъобразно течение, каквото е славянското душевно течение, за да бъде сугестивно насочвано и направлявано. Направлявано накъде? В руслото на русизма, така че старото славянство да стане нещо като носител на руската идея за държавност! Бидейки така, редно е непременно да се прави разлика между духовното у славянството, между това, което съществува като течение на старото славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината. По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия живеят голям брой славянски народности или поне народностни съставки. В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария. Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени.
към текста >>

Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н.
Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени. Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално. От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице. Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н. Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-напреднал в духовния живот народ на полските славяни. Сега искам да насоча вниманието Ви върху най-важните подразделения, защото тези неща мога да ги развия само едно по едно. Във всички споменати славянски народи и народности живее онова, което вчера означих като единен основен народностен елемент и което именно е подготовка за бъдещето. Защо погледнато най-напред външно на въпросния Франц Фердинанд се е отдавало някакво значение? Затуй, защото със своето същество, с всичките си наклонности той е бил външният израз на определени течения, като външното обаче ще трябва да схващате символично за нещо, което е стаено вътрешно.
към текста >>

Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества.
Особено деликатни, особено тягостни стават нещата, когато трябва да се нагазва в течения и да се разчита на средства, свързани с тези на окултните течения, а такива общества има навред по земята. Някои са по-задълбочени, както например онези, с които ще се запознаем утре. Други са само докоснати, но макар и да са само докоснати, те именно затова трябва да се схващат като съдове, през които преминават окултни течения. А формированието, за чието разтурване се настояваше след смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд, сръбската "Народна одбрана", беше пряко продължение на едно по-предишно изцяло окултно общество*73, което съвсем малко беше променило метода си. Но нали единствената ми цел е да излагам факти. Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества. Затова в едно такова сдружение могат да се преподават неща, свързани с окултните влияния, шестващи по света. Защо се налага да изминаваме какви ли не заобиколни пътища, та само донякъде да стигнем до прозирането на онова, което всъщност трябва да разберем? Не се учудвайте, загдето се налага да се изминавате за обиколни пътища, защото човек много лесно изпада в повърхностно оценяване, когато рече да прилага виждания по отношение на непосредствени процеси, в които участва със симпатии и антипатии; тогава много лесно възникват погрешни представи и недоразумения. Защото какво се получава често? В душата си човек носи своите симпатии и антипатии, на каквито естествено всеки има пълно право; но често пъти той има основание да не си дава сметка за това и да се поддаде да не казвам направо на самозаблуждението, но все пак на самовнушението, че преценява обективно.
към текста >>

5. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития.
Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75. "Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си. Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития. От това течение, което вече било преминало през нещо, служещо си с окултни средства, и в чийто обсег имало както хора, посветени в каузата, така и такива, които не знаели нищо за нея, били импулсирани много неща, разигра ли се през последните десетилетия в европейския югоизток. И когато през последните десетилетия на XIX век в западните и по-специално в английските братства се говорело за предстоящата голяма световна война (а както Ви съобщих, за нея винаги се е говорело), неизменно се подчертавала важността на онова, което трябвало да се разиграе в балканските страни. Позволете ми в началото да добавя още нещо тъкмо в тази насока. Защото, отправим ли поглед единствено към духовното, което пронизва нещата, ще липсва основанието за поставяне на правилните въпроси. Тогава няма да се знае как духовно протичащото се отразява долу във физическия план.
към текста >>

И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ.
Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно време той страдаше толкова болезнено, но преди всичко затуй, защото като народ той десетилетия наред е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в определено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за еволюцията на човечеството. Няма да се връщам във времето по-далеч от втората половина на XIX век. Днес съвсем рядко се провеждат обсъждания, които действително могат да имат просветителски характер. Предлаганото от мен е само скица, а в скицата естествено някои неща все още са означени е контурни линии. Знам колко малко човек е предразположен да разглежда реални факти, но с някои от тях той безспорно трябва да е запознат. И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ. Импулсите на един народ могат да се направляват така, че някой поради на роден или личен егоизъм да ги пренапрегне и в известна степен да не движи импулсите на народа така, че да действат в хармония с импулсите на цялото човечество. В това отношение е извънредно трудно да се улучи вярното. При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този израз, макар да е може би малко едностранчив духа на добрите европейски импулси. Но от тези добри европейски импулси той се нуждаел само дотолкова, доколкото можел да действа като истински сръбски патриот. Човек трябва да съумее да заеме сръбско становище, за да изпита разбиране относно частичната едностранчивост у Михаил.
към текста >>

"Крайната му политическа цел беше не създаването на велика Сърбия, а изграждането на югославянска конфедерация под хегемонията на Сърбия."
Човек трябва да съумее да заеме сръбско становище, за да изпита разбиране относно частичната едностранчивост у Михаил. Но това не е важно. Може да се каже, че когато един мъж като Михаил Обренович изявява патриотизма си по такъв начин, то това изявяване положително е понятно за всеки, който по рождение, потекло и възпитание трябва да има друг патриотизъм. Достатъчно е само с няколко думи да Ви предам какво е заявил за идеала на Михаил Обренович човек, който го е познавал добре. Милан Пиротшанац казва: "Крайната му политическа цел беше не създаването на велика Сърбия, а изграждането на югославянска конфедерация под хегемонията на Сърбия." И тъй, Михаил замислял балканска конфедерация. За такава конфедерация говорели също така осведомените и действащи в най-положителен смисъл на думата окултисти на Западна Европа в добрите време на западноевропейския окултизъм. И макар този идеал навярно да не е бил по вкуса на някого, все пак трябва да се каже, че е бил идеал, който стоял във взаимовръзка с определени реални импулси на Петата следатлантска епоха. Но ето че срещу този идеал на Михаил Обренович се надигнало онова, което може да се окачестви като голяма част от сръбската интелигенция, и то под предводителството на Йован Ристич*77. Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил.
към текста >>

Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма.
И тъй, Михаил замислял балканска конфедерация. За такава конфедерация говорели също така осведомените и действащи в най-положителен смисъл на думата окултисти на Западна Европа в добрите време на западноевропейския окултизъм. И макар този идеал навярно да не е бил по вкуса на някого, все пак трябва да се каже, че е бил идеал, който стоял във взаимовръзка с определени реални импулси на Петата следатлантска епоха. Но ето че срещу този идеал на Михаил Обренович се надигнало онова, което може да се окачестви като голяма част от сръбската интелигенция, и то под предводителството на Йован Ристич*77. Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил. Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма. От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики. Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни.
към текста >>

От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия.
За такава конфедерация говорели също така осведомените и действащи в най-положителен смисъл на думата окултисти на Западна Европа в добрите време на западноевропейския окултизъм. И макар този идеал навярно да не е бил по вкуса на някого, все пак трябва да се каже, че е бил идеал, който стоял във взаимовръзка с определени реални импулси на Петата следатлантска епоха. Но ето че срещу този идеал на Михаил Обренович се надигнало онова, което може да се окачестви като голяма част от сръбската интелигенция, и то под предводителството на Йован Ристич*77. Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил. Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма. От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики. Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци.
към текста >>

Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
И макар този идеал навярно да не е бил по вкуса на някого, все пак трябва да се каже, че е бил идеал, който стоял във взаимовръзка с определени реални импулси на Петата следатлантска епоха. Но ето че срещу този идеал на Михаил Обренович се надигнало онова, което може да се окачестви като голяма част от сръбската интелигенция, и то под предводителството на Йован Ристич*77. Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил. Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма. От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики. Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин.
към текста >>

Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона.
Но ето че срещу този идеал на Михаил Обренович се надигнало онова, което може да се окачестви като голяма част от сръбската интелигенция, и то под предводителството на Йован Ристич*77. Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил. Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма. От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики. Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо.
към текста >>

От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия.
Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил. Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма. От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики. Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо. Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса.
към текста >>

Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса.
От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо. Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не. По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала. Тази възможност постоянно трябвало да се поддържа открита. Към всичко това се прибавило, че Михаил Обренович бил много обичан сред народа и че това действително била елементарна обич. Това също е окултна сила.
към текста >>

Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не.
Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо. Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не. По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала. Тази възможност постоянно трябвало да се поддържа открита. Към всичко това се прибавило, че Михаил Обренович бил много обичан сред народа и че това действително била елементарна обич. Това също е окултна сила. На тази народна обич трябвало да се противопостави или равностойна обич, което не било толкова просто, или пък нещо революционизиращо.
към текста >>

На първо място той издигал като висш принцип положението, че Сърбия неизменно трябва да следва само импулсите на Русия, без да е нужно това да става винаги явно.
Това бил първият етап, за да се продължи в определена посока. И тъй на 10 Юни 1868 г. Михаил Обренович бил убит. Единственият наследник на Михаил от мъжки пол, някакъв племенник, бил крайно беден човек и освен туй още почти момче*79, така че цялото влияние минало в ръцете на споменатия по-преди Йован Ристич, който бил типичен представител на известен вид политици голям политик от определена гледна точка. Тъй като Ристич е представил всичко и в съчиненията си, човек може да проследи външните пътища, по които е искал да осъществи вътрешните си намерения. На първо място той издигал като висш принцип положението, че Сърбия неизменно трябва да следва само импулсите на Русия, без да е нужно това да става винаги явно. Ако за руските импулси щяло да бъде по-полезно да се направят известни отстъпки и да се тръгне към добросъседски споразумения с Хабсбургската монархия, в такъв случай съвместно с Австрия спокойно можело да се предприеме едно-друго срещу Русия. Защото в действителност ставало дума всичко да се върши в полза на Русия. За тази цел понякога трябвало привидно да се върви с другите. Ето кое той смятал за свой висш принцип. Сега главната задача на Ристич била да се укрепи и да печели привърженици.
към текста >>

Това се оказало трудно, понеже сърбите обичали Милан Обренович, а и никой естествено не бивало дори да подозира за тайните нишки, чрез които самият Ристич бил свързан с убийството на Михаил Обренович.
Ако за руските импулси щяло да бъде по-полезно да се направят известни отстъпки и да се тръгне към добросъседски споразумения с Хабсбургската монархия, в такъв случай съвместно с Австрия спокойно можело да се предприеме едно-друго срещу Русия. Защото в действителност ставало дума всичко да се върши в полза на Русия. За тази цел понякога трябвало привидно да се върви с другите. Ето кое той смятал за свой висш принцип. Сега главната задача на Ристич била да се укрепи и да печели привърженици. Това се оказало трудно, понеже сърбите обичали Милан Обренович, а и никой естествено не бивало дори да подозира за тайните нишки, чрез които самият Ристич бил свързан с убийството на Михаил Обренович. Човек може да стои далече от такива работи и въпреки това да се намира в близост до тях. Тогава нишките трябва да се заличат. Това му се удало, след като по някакъв начин постигнал в Сърбия да бъде разгласено, че убийството на Михаил Обренович станало в резултат на подклаждане от Унгария, сиреч вината за него носели унгарците. Напълно му повярвали и кръговете, на които особено разчитал. По-нататък в посоченото от мен тук течение се вляло още едно, основано през 1880 г.
към текста >>

Това му се удало, след като по някакъв начин постигнал в Сърбия да бъде разгласено, че убийството на Михаил Обренович станало в резултат на подклаждане от Унгария, сиреч вината за него носели унгарците.
Ето кое той смятал за свой висш принцип. Сега главната задача на Ристич била да се укрепи и да печели привърженици. Това се оказало трудно, понеже сърбите обичали Милан Обренович, а и никой естествено не бивало дори да подозира за тайните нишки, чрез които самият Ристич бил свързан с убийството на Михаил Обренович. Човек може да стои далече от такива работи и въпреки това да се намира в близост до тях. Тогава нишките трябва да се заличат. Това му се удало, след като по някакъв начин постигнал в Сърбия да бъде разгласено, че убийството на Михаил Обренович станало в резултат на подклаждане от Унгария, сиреч вината за него носели унгарците. Напълно му повярвали и кръговете, на които особено разчитал. По-нататък в посоченото от мен тук течение се вляло още едно, основано през 1880 г. от десет души. То трябвало да действа в съзвучие с други европейски течения и затуй било основано в Цюрих. Един от десетимата съставил програмата на това "Братство на десетката", към което принадлежал и Никола Пашич.
към текста >>

"Обединяването на всички сърби предполага разгромяване на Турция и разгромяване на Австрия, премахване на държавността на Черна гора и народна свобода в Сърбия.*80
По-нататък в посоченото от мен тук течение се вляло още едно, основано през 1880 г. от десет души. То трябвало да действа в съзвучие с други европейски течения и затуй било основано в Цюрих. Един от десетимата съставил програмата на това "Братство на десетката", към което принадлежал и Никола Пашич. В програмата се казвало. "Обединяването на всички сърби предполага разгромяване на Турция и разгромяване на Австрия, премахване на държавността на Черна гора и народна свобода в Сърбия.*80 Следователно изработената през 1880 г. програма на тази десетка била съвсем категорична. По-нататък целта била тази програма все повече и повече да се вгражда в радикалното течение на Ристич, който вече бил подходящата личност на подходящото място именно той,Ристич, държал ведно с малолетния Милан властта. Така нещата се схождали много добре. При някои течения въпросът винаги опира до това, да се спечели подходящия човек на подходящото място, та чрез него да се постигне всичко възможно.
към текста >>

Университетският професор Йован Скерлич, който поддържал връзки с това радикално направление, писал например: "Свободата на сръбския народ и съществуването на Австро-Унгария се изключват взаимно." Държа да предавам факти и ни най-малко не оспорвам, че за един сърбин от негова гледна точка една такава програма е напълно възможна.
Следователно изработената през 1880 г. програма на тази десетка била съвсем категорична. По-нататък целта била тази програма все повече и повече да се вгражда в радикалното течение на Ристич, който вече бил подходящата личност на подходящото място именно той,Ристич, държал ведно с малолетния Милан властта. Така нещата се схождали много добре. При някои течения въпросът винаги опира до това, да се спечели подходящия човек на подходящото място, та чрез него да се постигне всичко възможно. Университетският професор Йован Скерлич, който поддържал връзки с това радикално направление, писал например: "Свободата на сръбския народ и съществуването на Австро-Унгария се изключват взаимно." Държа да предавам факти и ни най-малко не оспорвам, че за един сърбин от негова гледна точка една такава програма е напълно възможна. И когато Милан Обренович навършил пълнолетие, обстоятелствата породили желанието му да се освободи от това радикално течение. Той искал да провежда сръбски патриотизъм, но в разбирателство с Австро-Унгария. Оттам насетне не престанали да се вплитат, от една страна, слабите, ала безспорно съществуващи импулси, които изхождали от Милан Обренович, а от друга всичко свързано с претендентството на Карагеоргевичите. Заслужава да се отбележи, че за коронацията на руския император Александьр ІІІ*81 не бил поканен никой от династията Обреновичи, а присъствал претендентът Петър Карагеоргевич, който по-късно се възкачил на сръбския престол. Връзките между Русия и Балканите трябвало да станат още по-тесни с това, че в даден момент Петър Карагеоргевич бил оженен за най-голямата дъщеря на черногорския владетел Никита, от което последният не бил особено очарован, тъй като след Обреновичите той самият се канел да заеме сръбския престол.
към текста >>

Повече с външната история няма да Ви отегчавам, а само ще спомена, че по онова време се стига до неуспешната война на Сърбия срещу България*82 и че след като Сърбия загубила тази война, само благодарение на решителното застъпничество на Австро-Унгария за Сърбия тя могла да запази териториалната си цялост.
Той искал да провежда сръбски патриотизъм, но в разбирателство с Австро-Унгария. Оттам насетне не престанали да се вплитат, от една страна, слабите, ала безспорно съществуващи импулси, които изхождали от Милан Обренович, а от друга всичко свързано с претендентството на Карагеоргевичите. Заслужава да се отбележи, че за коронацията на руския император Александьр ІІІ*81 не бил поканен никой от династията Обреновичи, а присъствал претендентът Петър Карагеоргевич, който по-късно се възкачил на сръбския престол. Връзките между Русия и Балканите трябвало да станат още по-тесни с това, че в даден момент Петър Карагеоргевич бил оженен за най-голямата дъщеря на черногорския владетел Никита, от което последният не бил особено очарован, тъй като след Обреновичите той самият се канел да заеме сръбския престол. От руска страна обаче му дали един милион зестра, който старият Никита естествено прибрал; той проявявал известно разбиране за подобни трикове. Повече с външната история няма да Ви отегчавам, а само ще спомена, че по онова време се стига до неуспешната война на Сърбия срещу България*82 и че след като Сърбия загубила тази война, само благодарение на решителното застъпничество на Австро-Унгария за Сърбия тя могла да запази териториалната си цялост. Но към всичко това партията "Омладина" била безразлична за нея важно било единствено да подкрепя течението, което щяло да вкара славизма в русизма. Тази партия можела да работи добре. Сърби, нечуженци са изготвили една забележителна статистика, която впрочем е по-скоро "статистика" и много в нея може да бъде пренебрегнато; но дори само половината там да е истина, тя продължава да бъде показателна. Твърди се, че от 1883 до 1887 година тази радикална партия на омладинистите успяла да се разрасне много силно, защото в този период извършила триста шейсет и четири политически убийства, да не би когато щяла да продължи да се разраства да и пречат като нарушители на спокойствието онези, за които нямало място във физическия план. Както казах, данните не са от чужденци, а от самите сърби: триста шейсет и четири политически убийства от 1883 до 1887 година!
към текста >>

Сърби, нечуженци са изготвили една забележителна статистика, която впрочем е по-скоро "статистика" и много в нея може да бъде пренебрегнато; но дори само половината там да е истина, тя продължава да бъде показателна.
Връзките между Русия и Балканите трябвало да станат още по-тесни с това, че в даден момент Петър Карагеоргевич бил оженен за най-голямата дъщеря на черногорския владетел Никита, от което последният не бил особено очарован, тъй като след Обреновичите той самият се канел да заеме сръбския престол. От руска страна обаче му дали един милион зестра, който старият Никита естествено прибрал; той проявявал известно разбиране за подобни трикове. Повече с външната история няма да Ви отегчавам, а само ще спомена, че по онова време се стига до неуспешната война на Сърбия срещу България*82 и че след като Сърбия загубила тази война, само благодарение на решителното застъпничество на Австро-Унгария за Сърбия тя могла да запази териториалната си цялост. Но към всичко това партията "Омладина" била безразлична за нея важно било единствено да подкрепя течението, което щяло да вкара славизма в русизма. Тази партия можела да работи добре. Сърби, нечуженци са изготвили една забележителна статистика, която впрочем е по-скоро "статистика" и много в нея може да бъде пренебрегнато; но дори само половината там да е истина, тя продължава да бъде показателна. Твърди се, че от 1883 до 1887 година тази радикална партия на омладинистите успяла да се разрасне много силно, защото в този период извършила триста шейсет и четири политически убийства, да не би когато щяла да продължи да се разраства да и пречат като нарушители на спокойствието онези, за които нямало място във физическия план. Както казах, данните не са от чужденци, а от самите сърби: триста шейсет и четири политически убийства от 1883 до 1887 година! Дори само половината да е истина, пак е предостатъчно. Нов голям подем тази партия преживяла през деветдесетте години. След като дълго време се работило систематично, бил постигнат мощен напредък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена.
към текста >>

Както казах, данните не са от чужденци, а от самите сърби: триста шейсет и четири политически убийства от 1883 до 1887 година!
Повече с външната история няма да Ви отегчавам, а само ще спомена, че по онова време се стига до неуспешната война на Сърбия срещу България*82 и че след като Сърбия загубила тази война, само благодарение на решителното застъпничество на Австро-Унгария за Сърбия тя могла да запази териториалната си цялост. Но към всичко това партията "Омладина" била безразлична за нея важно било единствено да подкрепя течението, което щяло да вкара славизма в русизма. Тази партия можела да работи добре. Сърби, нечуженци са изготвили една забележителна статистика, която впрочем е по-скоро "статистика" и много в нея може да бъде пренебрегнато; но дори само половината там да е истина, тя продължава да бъде показателна. Твърди се, че от 1883 до 1887 година тази радикална партия на омладинистите успяла да се разрасне много силно, защото в този период извършила триста шейсет и четири политически убийства, да не би когато щяла да продължи да се разраства да и пречат като нарушители на спокойствието онези, за които нямало място във физическия план. Както казах, данните не са от чужденци, а от самите сърби: триста шейсет и четири политически убийства от 1883 до 1887 година! Дори само половината да е истина, пак е предостатъчно. Нов голям подем тази партия преживяла през деветдесетте години. След като дълго време се работило систематично, бил постигнат мощен напредък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена. В Австрия това предизвикало стъписване. Какво се било случило?
към текста >>

За сърбите това въпреки всичко било прекалено много.
Това станало в деня, когато бил сключен съюзът между Русия и Франция! През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия. Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове. От Русия тази личност се предвиждала за определени цели. Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност. Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство.
към текста >>

Знаете, че Пашич е името на човека, който при избухване на войната беше министър-председател на Сърбия.
Последвало събитие, което хвърлило известна светлина върху странни кармически взаимовръзки. Описаната от мен партия продължила да работи. Нещата били доведени дотам, че накрая отново чрез подклажда не, за каквото стана дума, бил извършен опит за покушение срещу отдавна оттеглилия се Милан, който обаче все още играел някаква роля и чрез когото най-вече били изпълнявани всякакви роли. Тогава и Никола Пашич, чието име Ви е известно, се озовал сред осъдените на смърт. Спасението си дължал единствено на факта, че император Франц Йосиф отправил възражение срещу екзекутирането му. Знаете, че Пашич е името на човека, който при избухване на войната беше министър-председател на Сърбия. Във всички тези случаи се касаело за нещо, превърнало се в необходимост. Обърнете внимание, че онова, което някой желаел да постигне, не можело да бъде постигнато, ако Обреновичите останели. Затова с протекцията на Русия Карагеоргевич трябвало да се възкачи на престола. Но ето че и Драга Машин, която междувременно се била омъжила за Александър, също се ползвала с руска протекция. В същото време обаче за радикалната партия Драга Машин била станала крайно неудобна, на нея гледали като на позорно петно.
към текста >>

Но когато се стигнало до вземане на решение, Чариков, тогавашният руски шарже д'афер в Белград, се появил и заявил дословно: Дойдох да съобщя, че моето правителство ще изрази одобрение само ако при утрешния избор принц Карагеоргевич единодушно бъде избран за крал на Сърбия.
Така династията Обреновичи била ликвидирана и сега въпросът бил как Карагеоргевич да бъде сложен на сръбския престол. Пашич например, макар да бил замесен във всичко това, още нямал готовност да даде веднага съгласието си за възкачване на Карагеоргевич на престола по онова време той искал да издигне на сръбския престол един англичанин. Но даже и в Източна Европа не навсякъде се застъпвало едно и също мнение. Може например исторически да се удостовери, че след разгласяване на вестта за убийството на последния Обренович великата княгиня Милица възкликнала: Да пием за здравето на сръбския крал Никита! Следователно в тези кръгове съществувало също намерение на сръбския престол да бъде поставен Никита Черногорски. Но когато се стигнало до вземане на решение, Чариков, тогавашният руски шарже д'афер в Белград, се появил и заявил дословно: Дойдох да съобщя, че моето правителство ще изрази одобрение само ако при утрешния избор принц Карагеоргевич единодушно бъде избран за крал на Сърбия. Приведох редица факти, които трябва да Ви покажат как действат нещата, когато бъдат насочени в определено русло. Редно е да имаме конкретна представа за това,което се случва по света. Сега ми се ще да подходя, бих казал, симптоматично. Нещата явно могат да се обединят в цялостна картина и да ни извисят до главните истини на проблема едва тогава, когато се огледат различни обстоятелства. Независимо от това аз трябва непрекъснато да повтарям: човек може да има становище и всяко становище може да бъде разбрано, но той трябва да е наясно, че при всяко положение е длъжен да изхожда именно от едно или друго становище, а не да се прави, че дава оценка от някаква по-висока трибуна.
към текста >>

Вие нима да повярвате колко невероятно лекомислено е в тези събития да се търси обикновен континуитет и да се смята, че чисто и просто от ултиматума на Австрия към Сърбия е пламнала или даже е следвало да пламне голямата световна война.
Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки." Това становище естествено също е напълно разбираемо, но в него се съдържа вече и едно признание: че Германия по своя воля е предоставила на колониалната политика на Франция най-вкусните мръвки. Не съдете веднага по подробностите, които давам, защото цялостна картина ще се получи едва когато ги събера в едно. Вижте, би могло да се постави въпросът как въобще е възможно толкова лекомислено, както често се постъпва, да се създава взаимовръзка между събитията примерно от 24 и 25 Юли 1914 г. и ония през следващите дни. Вие нима да повярвате колко невероятно лекомислено е в тези събития да се търси обикновен континуитет и да се смята, че чисто и просто от ултиматума на Австрия към Сърбия е пламнала или даже е следвало да пламне голямата световна война. Още нещо е трябвало да бъде добавено, нещо друго трябва от десетилетия да е било подготвяно. Нужно е обаче наличието на поглед и съсредоточаване на вниманието върху някои отминали неща. На господата, които, без да се церемонят, дават оценки за многото книги, както Ви посочих с пример, бих дал съвет не само да четат по начина, по който често се чете, ами да четат така, че да забелязват какви неща собствено се разиграват. А освен туй, както може би знаете, някои работи изискват умението да бъдат огледани най-внимателно. На първо време направо ще рискувам да бъда недоразбран, струпвайки всевъзможни неща, които не се поддават просто така на доказване.
към текста >>

В противовес на това може да се повдигне въпросът: Какво щеше да се получи, ако се беше изпълнило искането на германското правителство за локализиране на войната между Австрия и Сърбия?
" Притеснявало го е какво ще каже другият, защото отговорът му е бил вече готов. И защо при тази заучена реч е наблягал особено много на това, Австрия в никакъв случай да не поиска разпускането на "Народна одбрана", която продължила домогванията на "Омладина"? Поставям го само като въпрос на ли нерядко се налага човек да поставя отрицателни въпроси! Определя се например вината на германското правителство за войната. В противовес на това може да се повдигне въпросът: Какво щеше да се получи, ако се беше изпълнило искането на германското правителство за локализиране на войната между Австрия и Сърбия? Защото от преговорите и едно дете може да установи, че целта на германското правителство е била войната да се локализира между Австрия и Сърбия, да не се допусне разрастването и в нещо повече от война между Австрия и Сърбия. Може да се постави въпросът, какво щеше да се получи, ако бъдеха следвани намеренията на германското правителство. Добросъвестен отговор на този въпрос би трябвало да си даде всеки. Но и на един друг въпрос трябва да се отговори добросъвестно. За локализирането на войната е било наложително да се извърши едно нещо Русия трябвало да прояви въздържаност, не бивало да се намесва.
към текста >>

Защото от преговорите и едно дете може да установи, че целта на германското правителство е била войната да се локализира между Австрия и Сърбия, да не се допусне разрастването и в нещо повече от война между Австрия и Сърбия.
И защо при тази заучена реч е наблягал особено много на това, Австрия в никакъв случай да не поиска разпускането на "Народна одбрана", която продължила домогванията на "Омладина"? Поставям го само като въпрос на ли нерядко се налага човек да поставя отрицателни въпроси! Определя се например вината на германското правителство за войната. В противовес на това може да се повдигне въпросът: Какво щеше да се получи, ако се беше изпълнило искането на германското правителство за локализиране на войната между Австрия и Сърбия? Защото от преговорите и едно дете може да установи, че целта на германското правителство е била войната да се локализира между Австрия и Сърбия, да не се допусне разрастването и в нещо повече от война между Австрия и Сърбия. Може да се постави въпросът, какво щеше да се получи, ако бъдеха следвани намеренията на германското правителство. Добросъвестен отговор на този въпрос би трябвало да си даде всеки. Но и на един друг въпрос трябва да се отговори добросъвестно. За локализирането на войната е било наложително да се извърши едно нещо Русия трябвало да прояви въздържаност, не бивало да се намесва. Ако тя не се е била намесила, войната е щяла да бъде локализирана.
към текста >>

Никога не се появява като гледна точка, че Австрия и Сърбия трябва да разчитат сами на себе, а все се твърди, че било невъзможно от Русия да се очаква да изостави Сърбия.
Но и на един друг въпрос трябва да се отговори добросъвестно. За локализирането на войната е било наложително да се извърши едно нещо Русия трябвало да прояви въздържаност, не бивало да се намесва. Ако тя не се е била намесила, войната е щяла да бъде локализирана. От друга страна, роля естествено играят и някои необходимости, но това са необходимости, които нямат нищо общо с волята на хората и с въпроса за вината. Защо обаче в дискусиите между сър Едуард Грей и всички останали никога не се появява гледната точка за локализацията, никога поне в сериозен вид, а вместо това още от 23 Юли насам се застъпва становището, че Русия трябвало да бъде удовлетворена? Никога не се появява като гледна точка, че Австрия и Сърбия трябва да разчитат сами на себе, а все се твърди, че било невъзможно от Русия да се очаква да изостави Сърбия. Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия. Може ли да се каже, че в него не се е вярвало? Но дори и тогава би могло да се изчака, защото друг път също се е случвало припомнете си по-предишни събития хората да бъдат оставени необезпокоявано да се разправят, а подир туй да се свика конференция. Защо онези, с които разговаря сър Едуард Грей, вземат незабавно присърце да представят работата така, като че ли се касае за руски въпрос? Това също е нещо, на което трябва да даде от говор никой, заловил се наистина добросъвестно с работата.
към текста >>

Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия.
За локализирането на войната е било наложително да се извърши едно нещо Русия трябвало да прояви въздържаност, не бивало да се намесва. Ако тя не се е била намесила, войната е щяла да бъде локализирана. От друга страна, роля естествено играят и някои необходимости, но това са необходимости, които нямат нищо общо с волята на хората и с въпроса за вината. Защо обаче в дискусиите между сър Едуард Грей и всички останали никога не се появява гледната точка за локализацията, никога поне в сериозен вид, а вместо това още от 23 Юли насам се застъпва становището, че Русия трябвало да бъде удовлетворена? Никога не се появява като гледна точка, че Австрия и Сърбия трябва да разчитат сами на себе, а все се твърди, че било невъзможно от Русия да се очаква да изостави Сърбия. Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия. Може ли да се каже, че в него не се е вярвало? Но дори и тогава би могло да се изчака, защото друг път също се е случвало припомнете си по-предишни събития хората да бъдат оставени необезпокоявано да се разправят, а подир туй да се свика конференция. Защо онези, с които разговаря сър Едуард Грей, вземат незабавно присърце да представят работата така, като че ли се касае за руски въпрос? Това също е нещо, на което трябва да даде от говор никой, заловил се наистина добросъвестно с работата. И по този начин се стига до важната точка за връзката между Централна Европа, Англия, Америка и т.н., с други думи до всичко свързано с изявлението на лорд Роузбъри, с всичко последващо от него и криещо се зад него.
към текста >>

6. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия.
Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия. Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини. Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение. И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи предизвиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде. Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия? Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия. Защото тук има взаимовръзки, които са от огромна важност за разбиране на обстановката. Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание. Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава. Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век. Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия?
към текста >>

7. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия.
И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия. И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания. Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война. Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия. Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних. Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144.
към текста >>

Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго.
И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания. Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война. Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия. Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних. Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144. Не е възможно човек, прозиращ нещата, да отправи присъда срещу който и да е народ, а още по-малко срещу един народ, който и в най-трагичните си дни е показвал, че не само желае да защити с кръвта си своята реална същност, но и умее да я защитава, и който в сериозни мигове удостоверява присъствието си там, където трябва да бъде.
към текста >>

Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война.
Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война. Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия. Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних. Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144. Не е възможно човек, прозиращ нещата, да отправи присъда срещу който и да е народ, а още по-малко срещу един народ, който и в най-трагичните си дни е показвал, че не само желае да защити с кръвта си своята реална същност, но и умее да я защитава, и който в сериозни мигове удостоверява присъствието си там, където трябва да бъде. Но аз припомням, че атентатът срещу ерцхерцог Франц Фердинанд представляваше само едно последно голямо начинание, при бавило се към цяла поредица покушения, насочени в течение на няколко месеца срещу различни австрийски правителствени чиновници.
към текста >>

Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия?
Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия. Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних. Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144. Не е възможно човек, прозиращ нещата, да отправи присъда срещу който и да е народ, а още по-малко срещу един народ, който и в най-трагичните си дни е показвал, че не само желае да защити с кръвта си своята реална същност, но и умее да я защитава, и който в сериозни мигове удостоверява присъствието си там, където трябва да бъде. Но аз припомням, че атентатът срещу ерцхерцог Франц Фердинанд представляваше само едно последно голямо начинание, при бавило се към цяла поредица покушения, насочени в течение на няколко месеца срещу различни австрийски правителствени чиновници. Касаеше се за точно определена кампания, която се бе развихрила и за някои лица беше напълно разбираема.
към текста >>

Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия. Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних. Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144. Не е възможно човек, прозиращ нещата, да отправи присъда срещу който и да е народ, а още по-малко срещу един народ, който и в най-трагичните си дни е показвал, че не само желае да защити с кръвта си своята реална същност, но и умее да я защитава, и който в сериозни мигове удостоверява присъствието си там, където трябва да бъде. Но аз припомням, че атентатът срещу ерцхерцог Франц Фердинанд представляваше само едно последно голямо начинание, при бавило се към цяла поредица покушения, насочени в течение на няколко месеца срещу различни австрийски правителствени чиновници. Касаеше се за точно определена кампания, която се бе развихрила и за някои лица беше напълно разбираема. Спомнете си какво Ви казах за окултния фон на индивидуалността на ерцхерцог Франц Фердинанд, спомнете си парадоксалния, ала при все това реален факт, че тази двойка, която е била във висша степен славянофилски настроена, привидно беше погубена от славянска ръка привидно.
към текста >>

Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи.
", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък. Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение. Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти. Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи. Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие. При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания. Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа.
към текста >>

При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания.
Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти. Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи. Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие. При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания. Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа. А сега бих искал да дам един малък пример, който да Ви покаже как човек все пак може да си състави преценка за подобни неща, когато сериозно се е заел да си състави валидна преценка. Интересно е в дадени моменти да се отправя поглед към определени точки, защото само това е пътят да се открие нещо. В този смисъл може да се постави въпросът: Как е трябвало да изглежда в душата на някой, който се е чувствал отговорен за Австрия, да речем по време на убийството на престолонаследника, непосредствено преди това, а също и подир туй?
към текста >>

8. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия.
Погледнато в светлината на всичко, което светът междувременно изпита, днес това са съвсем маловажни работи. Обяснението за позицията на германския народ е скрито много по-дълбоко. И аз твърдя, че при същите условия ние, американците, щяхме да действаме като германците. А пък дали е щяло да бъде правилно или е нямало да бъде правилно решението за това предоставям на американците. Някои американци, немного на брой, по природа са склонни да съблюдават статуквото една малко нееднозначна дума, чувана особено често от устата на хора, на които им изглежда целесъобразно да настояват за продължаването на дадено състояние, което цари отдавна или е настъпило отскоро. Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия. Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война.
към текста >>

А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали?
И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение. А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът? Да не би ние да сме съблюдавали статуквото, когато прогонвахме индианците? Или при обявяване на Декларацията за независимостта през 1776 г.? Нима му оказахме уважение, когато се възпротивихме срещу претърсването на американски кораби и насилственото привличане на американски моряци отстрана на Великобритания в годините преди 1812?
към текста >>

9. Бележки GA_173 Карма на неистината

до смъртта си виден държавник на Сърбия.
Остатъците от едно кралство Полша, чиято единствена свързваща сила се крие в религията й и която при все това накрая пак ще бъде включена в руската империя. Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска война... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот." *8. Цитирано по 8. Rado, "Der Sturz des Zarismus" (Свалянето на царизма), Лайпциг, 1915 *9. Никола Пашич (1846-1926), от 1903 г. до смъртта си виден държавник на Сърбия. *10. Цитирано по S. Rado, пос. съч. стр. 16 сл. *11. "Aus dem Leben des Кonigs Karl von Rumanien" (Из живота на румънския крал Карол), записки на един свидетел, 4 тома, Щутгарт, 1894-1900.
към текста >>

като крал на Сърбия.
*34. Moriz Benedikt (1835-1920). Бенедикт описва случая с Войдаревич в "Аus meinem Leben" (Из живота ми), Виена, 1906, стр. 273 сл. *35. Отнася се за руския император Александър III. *36. Милан Обренович (1854-1901), управлявал през 1868-1889 г., от 1882 г. като крал на Сърбия. Никола (Никита) 1 (1841-1921), княз, по-късно крал на Черна гора, управлявал през 1860-1918 г. *37. Княз Александър Горчаков, срв. бел 13. *38. Александър 1 Батенберг (1857-1893), български княз, управлявал през 1878-1886 г., абдикирал на 7 Септември 1886 г. *39. Richard Cobden (1804-1865), търговец, политик, радетел за свободна търговия, мир и разоръжаване.
към текста >>

*75. В тази лекция данните за Сърбия са взети от статията на Leopold Mandl "Dег Mord als Mittel der Politik ш Serbiеп" (Убийството като средство на политиката в Сърбия) в "Йостеррайхише рундшау", 1915, стр.
*71. Не са споменати словенците. *72. Erzherzog Rudolf (1858-1889), причините за чиято смърт в Майерлинг са останали неизяснени. *73. Става дума за "Омладина", виж следващата лекция. *74. "Тъй рече Заратустра", IV, Песен на опиянението, превод Ж Николова-Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София, 1990, стр. 328 *75. В тази лекция данните за Сърбия са взети от статията на Leopold Mandl "Dег Mord als Mittel der Politik ш Serbiеп" (Убийството като средство на политиката в Сърбия) в "Йостеррайхише рундшау", 1915, стр. 241 ел. Относно "Омладина", "Народна одбрана" срв. Също Lennhoff, "Politische Geheimbiinde im Volker geschehen" (Тайни политически съюзи в историята на народите), Берлин, 1930. *76. Михаил Обренович (1823-1868), от 1839 княз на Сърбия, през 1842 прокуден в изгнание, през 1860 отново се възкачва на трона, убит през 1868. *77. Йован Ристич (1831-1899), влиятелен политик, автор на многотомни съчинения за външните отношения на Сърбия и дипломатическата история на тази страна през втората половина на XIX век.
към текста >>

*76. Михаил Обренович (1823-1868), от 1839 княз на Сърбия, през 1842 прокуден в изгнание, през 1860 отново се възкачва на трона, убит през 1868.
"Христо Ботев", София, 1990, стр. 328 *75. В тази лекция данните за Сърбия са взети от статията на Leopold Mandl "Dег Mord als Mittel der Politik ш Serbiеп" (Убийството като средство на политиката в Сърбия) в "Йостеррайхише рундшау", 1915, стр. 241 ел. Относно "Омладина", "Народна одбрана" срв. Също Lennhoff, "Politische Geheimbiinde im Volker geschehen" (Тайни политически съюзи в историята на народите), Берлин, 1930. *76. Михаил Обренович (1823-1868), от 1839 княз на Сърбия, през 1842 прокуден в изгнание, през 1860 отново се възкачва на трона, убит през 1868. *77. Йован Ристич (1831-1899), влиятелен политик, автор на многотомни съчинения за външните отношения на Сърбия и дипломатическата история на тази страна през втората половина на XIX век. *78. Александър Карагеоргевич (1806-1885), през периода 1842-1858 княз на Сърбия. *79. Милан Обренович (1854-1901), през 1889 се отказва от престола в полза на сина си Александър и се установява да живее главно във Виена. *80. Цитирано по Mandl, срв. бележка 75.
към текста >>

*77. Йован Ристич (1831-1899), влиятелен политик, автор на многотомни съчинения за външните отношения на Сърбия и дипломатическата история на тази страна през втората половина на XIX век.
*75. В тази лекция данните за Сърбия са взети от статията на Leopold Mandl "Dег Mord als Mittel der Politik ш Serbiеп" (Убийството като средство на политиката в Сърбия) в "Йостеррайхише рундшау", 1915, стр. 241 ел. Относно "Омладина", "Народна одбрана" срв. Също Lennhoff, "Politische Geheimbiinde im Volker geschehen" (Тайни политически съюзи в историята на народите), Берлин, 1930. *76. Михаил Обренович (1823-1868), от 1839 княз на Сърбия, през 1842 прокуден в изгнание, през 1860 отново се възкачва на трона, убит през 1868. *77. Йован Ристич (1831-1899), влиятелен политик, автор на многотомни съчинения за външните отношения на Сърбия и дипломатическата история на тази страна през втората половина на XIX век. *78. Александър Карагеоргевич (1806-1885), през периода 1842-1858 княз на Сърбия. *79. Милан Обренович (1854-1901), през 1889 се отказва от престола в полза на сина си Александър и се установява да живее главно във Виена. *80. Цитирано по Mandl, срв. бележка 75. *81. Александър Ш (1845-1894), коронован през 1881.
към текста >>

*78. Александър Карагеоргевич (1806-1885), през периода 1842-1858 княз на Сърбия.
241 ел. Относно "Омладина", "Народна одбрана" срв. Също Lennhoff, "Politische Geheimbiinde im Volker geschehen" (Тайни политически съюзи в историята на народите), Берлин, 1930. *76. Михаил Обренович (1823-1868), от 1839 княз на Сърбия, през 1842 прокуден в изгнание, през 1860 отново се възкачва на трона, убит през 1868. *77. Йован Ристич (1831-1899), влиятелен политик, автор на многотомни съчинения за външните отношения на Сърбия и дипломатическата история на тази страна през втората половина на XIX век. *78. Александър Карагеоргевич (1806-1885), през периода 1842-1858 княз на Сърбия. *79. Милан Обренович (1854-1901), през 1889 се отказва от престола в полза на сина си Александър и се установява да живее главно във Виена. *80. Цитирано по Mandl, срв. бележка 75. *81. Александър Ш (1845-1894), коронован през 1881. *82. Сръбско-българската война от 1885 г.
към текста >>

През 1900 Александър се оженил за Драга Машин и я напра вил кралица на Сърбия.
*80. Цитирано по Mandl, срв. бележка 75. *81. Александър Ш (1845-1894), коронован през 1881. *82. Сръбско-българската война от 1885 г. *83. Драга Машин (1867-1903), вдовица на инженер, придворна дама на майката на краля кралица Наталия Сръбска, и любовница на Александър I. През 1900 Александър се оженил за Драга Машин и я напра вил кралица на Сърбия. Двамата били убити на 11 Юни 1903. Срв. Dr. Vladan Georgevitch "Das Ende der Obrenovitch. Beitrage zur Geschichte Serbiens 1897-1900" (Краят на Обреновичите. Приноси към историята на Сърбия 1897-1900), Лайпциг, 1905.
към текста >>

Приноси към историята на Сърбия 1897-1900), Лайпциг, 1905.
През 1900 Александър се оженил за Драга Машин и я напра вил кралица на Сърбия. Двамата били убити на 11 Юни 1903. Срв. Dr. Vladan Georgevitch "Das Ende der Obrenovitch. Beitrage zur Geschichte Serbiens 1897-1900" (Краят на Обреновичите. Приноси към историята на Сърбия 1897-1900), Лайпциг, 1905. *84. Срв. Mandl, цит. съч. стр. 254. *85. Крилата фраза от О. Е. Lessing, "Nathan der Weise" (Натан Мъдреца), VI, 2.
към текста >>

10. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В последните седмици често ми се налагаше да чувам именно такова съждение: ако Австрия не беше започнала война със Сърбия, това би била проява на търпимост.
Тук имаме важни черти на съвременната история. Не трябва да си затваряме очите за неестествеността на съюза между Западна и Северозападна Европа с Изтока, – ако наблюдаваме от гледна точка на Антропософията. Да се опитаме да се приближим от тази гледна точка. По време на нашите сблъсъци с госпожа Безант /бележка 9/ един индуски учен каза, че маниера, с който госпожа Безант крещи за търпимост, напомня ситуация, при която на човек се канят да му отсекат ръката и той се дърпа, а него го призовават към търпимост, иначе ще се скарат. Не трябва много ум, за да разбереш, че това е абсурдно – да искаш лоялност от човек, на когото се каниш да отрежеш ръката. В последните седмици често ми се налагаше да чувам именно такова съждение: ако Австрия не беше започнала война със Сърбия, това би била проява на търпимост. Точно същата работа. Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли. Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията. Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра.
към текста >>

11. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия.
Предполагам, че политическите проблеми, в разрешаването на които днес все още ръководни са старите максими, са така безкрайно заплетени, че изобщо не могат да бъдат разрешени, ако по старому се изхожда от тези стари импулси. Да предположим, че държавните мъже на Антантата са седнали заедно – казвам това като мое честно съставено убеждение и, да допуснем, че под ръководството на Лойд Джордж, са измътили условията на мира, които бяха публикувани преди Лондонската конференция; да предположим по-нататък, че в резултат на някакви обстоятелства тези записки са изгубени и съдържанието им е съвсем забравено, разбира се, това е немислима хипотеза, но искам да изразя нещо с това – и сега да предположим, че Симонс намира тази записки и от своя страна издига същите тези условия, дума по дума същите – уверен съм, те биха били отхвърлени със същото негодувание, с което бяха отхвърлени действителните предложения на Симонс на лондонската конференция. Тъй като стремежа е не към разрешаване на проблема, а към говорилня около проблема, който от тези позиции е изобщо неразрешим. Този, който се стреми към правдивост по въпроса, е длъжен да каже това. Да се обърнем сега, бих казал, към по-дълбоките нива, отвъд външните събития от физическия свят. Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия. За предпоставките за него, за всичко, което предшестваше този ултиматум, съм говорил вече неведнъж, така че мога да бъда кратък. Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения. На този, който познава австрийската политика, именно историята на развитие на австрийската политика във втората половина на XIX век, му е ясно, че този австро-сръбски ултиматум, макар и да беше игра ва-банк с войната, но в резултат на тази политика, той беше историческа необходимост. Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента. Той каза: "Ние не можем да постъпим по друг начин, освен да разтягаме локуми."
към текста >>

Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения.
Тъй като стремежа е не към разрешаване на проблема, а към говорилня около проблема, който от тези позиции е изобщо неразрешим. Този, който се стреми към правдивост по въпроса, е длъжен да каже това. Да се обърнем сега, бих казал, към по-дълбоките нива, отвъд външните събития от физическия свят. Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия. За предпоставките за него, за всичко, което предшестваше този ултиматум, съм говорил вече неведнъж, така че мога да бъда кратък. Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения. На този, който познава австрийската политика, именно историята на развитие на австрийската политика във втората половина на XIX век, му е ясно, че този австро-сръбски ултиматум, макар и да беше игра ва-банк с войната, но в резултат на тази политика, той беше историческа необходимост. Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента. Той каза: "Ние не можем да постъпим по друг начин, освен да разтягаме локуми." Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот? В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/.
към текста >>

12. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Вероятно тя го сърби.
В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите. Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността. Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън. Това е единствено по рода си в животинското царство. То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи. Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма.
към текста >>

13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел.
Обаче това, което казахте за американската детелина, която цъфти през цялата година, се отнася към нещата, които би следвало да се избягват, тъй като това не съдейства за подобряването на хемолимфата, на кръвта; просто с помощта на американската детелина пчелите за кратко време се възбуждат. Американската детелина действа също както алкохолът, използван за лечение на човека: пчелите се стимулират към възбуда, към това, за известно време да правят нещо. Обаче трябва да се обърне най-сериозно внимание, да не се предлага на пчелите нещо съвсем чуждо, тъй като те с цялата си природа са свързани с определена местност, привикват към определена местност. Това е свързано даже с това, че в други местности пчелите даже изглеждат съвсем различно. Има централноевропейска пчела, вече споменатата тук пчела, домашна, обикновена (Apis melifica). В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел. пр.) пчелите също са съвсем други. Пчелите много силно привикват към местността и не трябва да им се оказва дългосрочна помощ, като им се запълва меденото стомахче с нещо, което произхожда от друга местност. Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят тялото си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина. Ще се забележи, че успех ще има в течение на няколко години, а след това могат да започнат неприятности. Вие съвсем правилно казахте, че категорични сведения за това още няма.
към текста >>

НАГОРЕ

0.82163500785828