Търсене в текстове за 'Сън'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 4

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 ,

Намерени са 3967 резултата от 773 текста в 4 страници с части от думите : 'Сън'.
На страница 4: 967 резултата в 196 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма.
Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин. Защо е така? Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Докато сме будни целият ни живот в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности. Но сънищата разрушават тези природни закономерности. Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма. Те протестират срещу природните закономерности.
към текста >>

– И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата.
Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна!
към текста >>

При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека.
Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял.
към текста >>

И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше.
Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял. Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот. И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат? – Духове –, отговаряли те.
към текста >>

И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност.
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
към текста >>

Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности.
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
към текста >>

Сънищата са само мостът към тях.
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
към текста >>

Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
към текста >>

столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>

Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>

За тези неща можем да научим повече ако ги сънуваме, отколкото ако разсъждаваме върху тях.
Ако духовното изследване извлича истините с помощта на такива аналогии, тогава истините ще изглеждат абсурдни за човека. И все пак онези състояния, при които навлизаме в духовния свят докато спим, ни дават по-големи възможности за изследване на мъглявината на Орион, отколкото имаме в днешните лаборатории и обсерватории. За тези неща можем да научим повече ако ги сънуваме, отколкото ако разсъждаваме върху тях. Навлезем ли в Космоса, тогава нещата, които сме проучвали на Земята, остават неизползваеми. Ако при нашето съвременно образование и при нашите ограничени Земни мащаби намираме нещо за “вярно”, и бихме поискали да го приложим за целия Космос, очевидно е, че фактически ние няма да стигнем до истината.
към текста >>

Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории.
Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъжденията на днешното човечество. Не бива да подминаваме с пренебрежение познанията на древните хора. Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории. Колкото и странно да звучат тези думи, те са верни. Но ако разглеждаме тези остатъчни познания от древността по духовно-научен път, ние също навлизаме в тайнствените връзки, свързващи човека и Космоса. И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
към текста >>

И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него.
Едва сега значението на този символ започва да се прояснява. С днешните си познания, колкото и да наблюдава света, както и да го изобразява художествено, човекът не може да постигне нищо. Не така стоят нещата с онзи, който има известна представа за науката на сърцето, изучавана от древните ученици на Митра. През онези епохи – наблюдавайки самия себе си чрез своето сърце – човекът действително изучаваше годишния кръг, който Слънцето изминаваше през Зодиака. Ето защо беше напълно редно – и с опитностите, събрани по този начин човекът поставяше над своята нисша природа именно своята висша природа – Космосът да е разположен в кръг около човека, защото хората тъкмо така можеха да се приближават до духовната същност на Космоса. И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него. Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината. Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята. Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро. И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот.
към текста >>

2. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

През Михаиловия празник човекът трябва да почувствува пределно ясно: Ако не искам да потъна в мъртвешки сън и да се окажа със заглушено себесъзнание в периода между смъртта и новото раждане, а да премина през портата на смъртта с ясен поглед, аз трябва, за да сторя това, чрез вътрешните си сили да пробудя моята душа от смъртта.
Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Великден. През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта. През Михаиловия празник човекът трябва да почувствува пределно ясно: Ако не искам да потъна в мъртвешки сън и да се окажа със заглушено себесъзнание в периода между смъртта и новото раждане, а да премина през портата на смъртта с ясен поглед, аз трябва, за да сторя това, чрез вътрешните си сили да пробудя моята душа от смъртта. – Първо е пробуждането на душата, а после идва смъртта, тъй че тогава може да започне онова Възкресение, което самият човек ще празнува в своя вътрешен свят.
към текста >>

3. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса.
Пеперудата непрестанно отдава духовно, одухотворено вещество, одухотворена материя на Космоса и тя е любимец на действията на Сатурн. А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа.
към текста >>

Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване.
А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата!
към текста >>

Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството.
Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството.
Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите.
Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата!
Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

Колкото и странно и парадоксално да звучи това: този сънищен род на прилепите изпраща малки призраци във въздуха, които след това се съединяват в една обща маса.
Колкото и странно и парадоксално да звучи това: този сънищен род на прилепите изпраща малки призраци във въздуха, които след това се съединяват в една обща маса. Това, което е под Земята и още съставлява една скална маса, геологията го нарича магма. Това е разтопената каша скална маса. Бихме могли, да говорим за една духовна магма във въздуха, която произхожда от излъчванията на прилепите. В древните времена, в които съществуваше едно инстинктивно ясновиждане, хората бяха много чувствителни спрямо тази духовна магма, също както днес някои хора са чувствителни спрямо по-материалното. Например лошите миризми, само че бихме могли да считаме това като нещо повече плебейско, докато в древните времена на инстинктивното ясновидство хората бяха чувствителни към това, което съществува като остатък от прилепите във въздуха.
към текста >>

Защото онази форма на търсителя на истината, която днес е общопризнатата, не води всъщност до нищо действително, а повечето пъти само до нещо даже несънувано, именно до майята /илюзията/.
Ние не трябва да изпитваме страх пред това, да извличаме истините от вътрешната връзка на света, ако искаме действително да проникнем в тази вътрешна връзка на света. Защото онази форма на търсителя на истината, която днес е общопризнатата, не води всъщност до нищо действително, а повечето пъти само до нещо даже несънувано, именно до майята /илюзията/. Действителността трябва да бъде търсена изцяло в областта, където виждаме също как всичко физическо е проникнато от действията на духовното съществувание. Само там можем да проникнем до действителността, когато я разглеждаме така, както това става в настоящите сказки.
към текста >>

4. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма.
По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите. Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре.
към текста >>

Те сънуват своето собствено съществувание.
Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията.
към текста >>

И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре.
Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот.
към текста >>

Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици.
Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка.
към текста >>

Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата.
Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите.
към текста >>

И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията.
Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване.
към текста >>

Те сънуват химия.
Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението.
към текста >>

Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите.
Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>

И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението.
Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>

В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент.
В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>

5. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном. Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот. Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
към текста >>

И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми.
Аз Ви казах, че тялото съставлява една пречка за възприемането, за виждането на един такъв народ. В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски.
към текста >>

Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването.
Аз Ви казах, че тялото съставлява една пречка за възприемането, за виждането на един такъв народ. В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>

Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска.
Аз Ви казах, че тялото съставлява една пречка за възприемането, за виждането на един такъв народ. В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>

Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска.
Аз Ви казах, че тялото съставлява една пречка за възприемането, за виждането на един такъв народ. В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>

Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата.
В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>

Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>

Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде прозрян този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън.
Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде прозрян този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън. Сънят заличава, угасва обикновеното съзнание. Проясненото за съня съзнание има като съдържание този чудесен свят на превръщащия се течен елемент, на подаващия се на метаморфозите на Ундините по всички възможни начини течен елемент. Както за дневното съзнание имаме около нас съществата с резки очертания, така също за проясненото нощно съзнание биха се представили тези постоянно превръщащи се същества, тези възбуждащи подобно на море вълни и отново потопяващи се същества. Целият дълбок сън е в същност изпълнен с това, че около човека съществува едно подвижно море от живи същества, едно подвижно море от Ундини.
към текста >>

Сънят заличава, угасва обикновеното съзнание.
Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде прозрян този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън. Сънят заличава, угасва обикновеното съзнание. Проясненото за съня съзнание има като съдържание този чудесен свят на превръщащия се течен елемент, на подаващия се на метаморфозите на Ундините по всички възможни начини течен елемент. Както за дневното съзнание имаме около нас съществата с резки очертания, така също за проясненото нощно съзнание биха се представили тези постоянно превръщащи се същества, тези възбуждащи подобно на море вълни и отново потопяващи се същества. Целият дълбок сън е в същност изпълнен с това, че около човека съществува едно подвижно море от живи същества, едно подвижно море от Ундини.
към текста >>

Проясненото за съня съзнание има като съдържание този чудесен свят на превръщащия се течен елемент, на подаващия се на метаморфозите на Ундините по всички възможни начини течен елемент.
Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде прозрян този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън. Сънят заличава, угасва обикновеното съзнание. Проясненото за съня съзнание има като съдържание този чудесен свят на превръщащия се течен елемент, на подаващия се на метаморфозите на Ундините по всички възможни начини течен елемент. Както за дневното съзнание имаме около нас съществата с резки очертания, така също за проясненото нощно съзнание биха се представили тези постоянно превръщащи се същества, тези възбуждащи подобно на море вълни и отново потопяващи се същества. Целият дълбок сън е в същност изпълнен с това, че около човека съществува едно подвижно море от живи същества, едно подвижно море от Ундини.
към текста >>

Целият дълбок сън е в същност изпълнен с това, че около човека съществува едно подвижно море от живи същества, едно подвижно море от Ундини.
Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде прозрян този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън. Сънят заличава, угасва обикновеното съзнание. Проясненото за съня съзнание има като съдържание този чудесен свят на превръщащия се течен елемент, на подаващия се на метаморфозите на Ундините по всички възможни начини течен елемент. Както за дневното съзнание имаме около нас съществата с резки очертания, така също за проясненото нощно съзнание биха се представили тези постоянно превръщащи се същества, тези възбуждащи подобно на море вълни и отново потопяващи се същества. Целият дълбок сън е в същност изпълнен с това, че около човека съществува едно подвижно море от живи същества, едно подвижно море от Ундини.
към текста >>

Когато сега човекът е преспал нощта, имал е около себе си астралното море, което приема по най-разнообразен начин формата на Ундините, и след това се събужда от сън и има съновидението на събуждането, той би имал пред себе си света на Силфите, ако това съновидение на събуждането не би се маскирало в реминисценции на живота или в символи на вътрешните органи, ако той би виждал немаскираното съновидение.
Когато сега човекът е преспал нощта, имал е около себе си астралното море, което приема по най-разнообразен начин формата на Ундините, и след това се събужда от сън и има съновидението на събуждането, той би имал пред себе си света на Силфите, ако това съновидение на събуждането не би се маскирало в реминисценции на живота или в символи на вътрешните органи, ако той би виждал немаскираното съновидение. Обаче тези Силфи биха приели за него една странна форма.
към текста >>

Въпреки това, ако човекът би възприемал немаскираното съновидение на събуждането, той би видял в него нещо като пърхане, като живо пърхане на светлината.
Те биха се представили така, като че Слънцето би искало да изпрати нещо, но би искало да изпрати нещо, което всъщност действува трудно върху човека, което по определен начин приспива духовно човека. Ние скоро след това ще чуем, защо случаят е такъв. Въпреки това, ако човекът би възприемал немаскираното съновидение на събуждането, той би видял в него нещо като пърхане, като живо пърхане на светлината. Той би чувствувал това неприятно също поради факта, че крайниците на тези Силфи един вид го уплитат, обвиват го с тъкан. Той чувствува така, като че светлината би го обграждала, би го обхващала от всички страни, като че светлината би била нещо, което го напада, против което той е извънредно чувствителен. Може би човекът би чувствувал тук и там това като едно галене на светлината. Но във всички тези неща аз искам само да Ви намекна, как тази носеща, напипваща светлина идва всъщност към човека във формата на Силфите.
към текста >>

По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен живот.
По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен живот. Тук обаче човек си служи по един много здрав, силен начин със своето физическо тяло. Аз изложих също и това в статиите напечатани в списанието "Гьотеанум". Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата. И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е. да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е.
към текста >>

6. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ти сънуваш самия себе си
Ти сънуваш самия себе си
към текста >>

Гномите знаят, че човекът има всъщност своя Аз като в сън, че той тепърва трябва направо да се събуди, за да стигне до този истински Аз.
Гномите знаят, че човекът има всъщност своя Аз като в сън, че той тепърва трябва направо да се събуди, за да стигне до този истински Аз. Те виждат съвсем ясно това и извикват на човека в съня:
към текста >>

Те виждат съвсем ясно това и извикват на човека в съня:
Гномите знаят, че човекът има всъщност своя Аз като в сън, че той тепърва трябва направо да се събуди, за да стигне до този истински Аз. Те виждат съвсем ясно това и извикват на човека в съня:
към текста >>

Ти сънуваш самия себе си
Ти сънуваш самия себе си
към текста >>

Ти сънуваш себе си
Ти сънуваш себе си
към текста >>

7. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

При растения, при които съществува едно силно проникване с астралното както например при растенията с шушулкови плодове, там и самият плод ще остане в долните области, не ще иска да се издигне до главата , чрез това обаче прави съня тъп, а с това прави тъпа и главата, когато той се събужда.
При растения, при които съществува едно силно проникване с астралното както например при растенията с шушулкови плодове, там и самият плод ще остане в долните области, не ще иска да се издигне до главата , чрез това обаче прави съня тъп, а с това прави тъпа и главата, когато той се събужда. Питагорейците искаха да останат чисти мислители, те не искаха да вземат в помощ храносмилането при функцията на главата; ето защо тяхното учение забраняваше да се яде фасул и подобните нему.
към текста >>

8. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яснота, защото не могат вече другояче, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията.
Ние не трябва да отхвърляме от нас такива мисли. Ние трябва даже да ги оставим те да бъдат като импулси в нас, които да ни карат да действуваме и съдействуваме навсякъде, където можем, за лечението на нашата култура. Днес обаче в много отношения е действително така: Както през време на моя цикъл от сказки изнесени в гр. Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яснота, защото не могат вече другояче, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията. Тогава с тези неща се случи така; днес става по същия начин с нещата, които важат за нашето време: хората приспиват нещата, не ги виждат. На нас ни подобава обаче да бъдем будни. И Антропософията съдържа в себе си всички импулси за едно истинско пробуждане на културата, за едно истинско културно събуждане на хората!
към текста >>

9. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

В съня човек стои по-далеч, отколкото в будно състояние; защото тогава с астралното си тяло и Аза се намира извън физическото и етерното тяло.
Бих искал да кажа, че живеейки с обичайното съзнание, хората са твърде тясно свързани с изживяванията, за да бъдат доведени до нещо. Трябва да могат да отидат по-далеч. В съня човек стои по-далеч, отколкото в будно състояние; защото тогава с астралното си тяло и Аза се намира извън физическото и етерното тяло. Към това астрално тяло, излязло от физическото по време на сън, вие се приближавате повече, когато с тази реалност, която описах, извиквате минали преживявания в настоящето. Отначало, разбира се, няма да повярвате на това, тъй като не приписвате на такова незначително нещо, като съживяването на минали спомени посредством стара рокля, чак толкова силно действие. Но работата е именно в това, да пробвате да направите нещо такова. Като направите опит и наистина извикате отдавна отминало преживяване така, че да заживеете в него и забравите настоящето, ще видите, че се приближавате към астралното си тяло, към вашето спящо астрално тяло.
към текста >>

Към това астрално тяло, излязло от физическото по време на сън, вие се приближавате повече, когато с тази реалност, която описах, извиквате минали преживявания в настоящето.
Бих искал да кажа, че живеейки с обичайното съзнание, хората са твърде тясно свързани с изживяванията, за да бъдат доведени до нещо. Трябва да могат да отидат по-далеч. В съня човек стои по-далеч, отколкото в будно състояние; защото тогава с астралното си тяло и Аза се намира извън физическото и етерното тяло. Към това астрално тяло, излязло от физическото по време на сън, вие се приближавате повече, когато с тази реалност, която описах, извиквате минали преживявания в настоящето. Отначало, разбира се, няма да повярвате на това, тъй като не приписвате на такова незначително нещо, като съживяването на минали спомени посредством стара рокля, чак толкова силно действие. Но работата е именно в това, да пробвате да направите нещо такова. Като направите опит и наистина извикате отдавна отминало преживяване така, че да заживеете в него и забравите настоящето, ще видите, че се приближавате към астралното си тяло, към вашето спящо астрално тяло.
към текста >>

10. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>

И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени.
Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>

Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън.
Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>

И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му.
И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>

И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>

Това, което фигурира тук като спомени от заспиването до пробуждането, което следователно съставлява основното съдържание на човешкия астрален душевен живот, се съединява по време на сън със силите, стоящи зад природните явления.
Обаче при това става и още нещо. Това, което фигурира тук като спомени от заспиването до пробуждането, което следователно съставлява основното съдържание на човешкия астрален душевен живот, се съединява по време на сън със силите, стоящи зад природните явления. Следователно можем да кажем: всичко, което живее в спомените като астрално тяло, се съединява със силите, които стоят зад минералите, намират се вътре в минералите, вътре в растенията, зад облаците и т. н.
към текста >>

Разбира се, не с тези материални атоми се съединяват нашите спомени по време на сън, а с това, което действително стои зад природните явления.
За разбиращия този факт е ужасно да чува хората да говорят: Зад природните явления стоят материални атоми. Разбира се, не с тези материални атоми се съединяват нашите спомени по време на сън, а с това, което действително стои зад природните явления. Когато спим, спомените ни се съединяват с духовно-действените сили; те са там по време на сън.
към текста >>

Когато спим, спомените ни се съединяват с духовно-действените сили; те са там по време на сън.
За разбиращия този факт е ужасно да чува хората да говорят: Зад природните явления стоят материални атоми. Разбира се, не с тези материални атоми се съединяват нашите спомени по време на сън, а с това, което действително стои зад природните явления. Когато спим, спомените ни се съединяват с духовно-действените сили; те са там по време на сън.
към текста >>

Така че действително можем да кажем: по време на сън нашата душа се потапя със своите спомени във вътрешното на природата.
Така че действително можем да кажем: по време на сън нашата душа се потапя със своите спомени във вътрешното на природата. И няма да кажете нещо неистинно, нещо недействително, скъпи мои приятели, ако се изразите по следния начин: Когато аз заспивам, предавам спомените си на силите, които духовно господстват в кристалите, в растенията, във всички природни явления.
към текста >>

И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени.
Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност. Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя. И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени. Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
към текста >>

И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество.
Когато сме били деца, другите хора са се отнасяли към нас с любов; те често са предизвиквали у нас усмивка. Ние сме забравили това. Обаче ние носим това в нашето душевно настроение. И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество. Човек в по-голяма степен, отколкото си мисли, е свързан с външния природен свят, т. е. с духовете, господстващи във външния природен свят. И по отношение на човешкия сън този спомен за първите детски години има особено значение още и поради факта, че по време на сън в детските години до смяната на зъбите, примерно до седмата година, се възприема само душевното. Ние действително сме такива, че от нас като хора духовното, вътрешното в природата възприема от нашето детство само душевното. Това, разбира се, има значение и за друго: душевното, което сме развили по време на ранното детство, когато например сме били жестоки - то също е в нас, - него обаче го възприема в себе си магарешкият трън.
към текста >>

И по отношение на човешкия сън този спомен за първите детски години има особено значение още и поради факта, че по време на сън в детските години до смяната на зъбите, примерно до седмата година, се възприема само душевното.
Ние сме забравили това. Обаче ние носим това в нашето душевно настроение. И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество. Човек в по-голяма степен, отколкото си мисли, е свързан с външния природен свят, т. е. с духовете, господстващи във външния природен свят. И по отношение на човешкия сън този спомен за първите детски години има особено значение още и поради факта, че по време на сън в детските години до смяната на зъбите, примерно до седмата година, се възприема само душевното. Ние действително сме такива, че от нас като хора духовното, вътрешното в природата възприема от нашето детство само душевното. Това, разбира се, има значение и за друго: душевното, което сме развили по време на ранното детство, когато например сме били жестоки - то също е в нас, - него обаче го възприема в себе си магарешкият трън. Разбира се, всичко това го казвам като сравнение. Обаче то показва много значима реалност. Това, което не се възприема от детето във вътрешното на природата, ще разберем сега от следното.
към текста >>

Ако в живота често сме били в състояние да бъдем приветливи, дружески настроени, тогава природата е склонна, доколкото приветливостта се е превърнала в изражение на лицето, да я възприеме по време на нашия сън в своята същност.
И отново, когато с помощта на имагинативното ясновиждане се наблюдава човекът, гледайки сега вече неговия Аз, който се намира сияещ навън, този Аз се вижда, състоящ се от физиономията и жеста. И именно хората, които са в състояние да внесат много от своето вътрешно в израза на лицето си или в своя жест, имат блестящ, сияещ Аз. Това изработване на жеста, физиономията, се свързва с определени сили във вътрешното на природата. Ако в живота често сме били в състояние да бъдем приветливи, дружески настроени, тогава природата е склонна, доколкото приветливостта се е превърнала в изражение на лицето, да я възприеме по време на нашия сън в своята същност. Нашите спомени тя възприема в своите сили, нашите жестове - в своята същност, в самата същност на природата. Човек се намира в такава вътрешна връзка с външната природа, че за външната природа има извънредно голямо значение това, което той преживява душевно вътре в себе си като спомени, как изразява своето вътрешно душевно същество в жеста, във физиономията. Защото това продължава да живее във вътрешното на природата.
към текста >>

Но от друга страна, това, за което ви разказах, разбира се, действа в някакъв смисъл плашещо, защото човек по време на сън през цялото време създава отпечатъци на своето най-вътрешно същество.
Но от друга страна, това, за което ви разказах, разбира се, действа в някакъв смисъл плашещо, защото човек по време на сън през цялото време създава отпечатъци на своето най-вътрешно същество. Зад природните явления, зад цветята в полето, чак до етерния свят, се намират отражения на нашите добри и безполезни спомени. Земята навсякъде гъмжи от това, което живее в човешките души. И в действителността човешкият живот извънредно силно е свързан с такива неща.
към текста >>

И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление.
И така, преди всичко ние намираме природни духове в качеството на същества, в които проникваме със света на нашите жестове. Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите, Архаите. Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно. И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление. Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата.
към текста >>

когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия.
Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата. Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра». В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден. Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия. Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия. И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот.
към текста >>

Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от деня и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация.
Беше ужасно - всичко, което би могло да се преживее във връзка с този учебник с гигантско петно! И така, въпросът е да се оживи нещо от този вид. Както казах, проблемът не е в това да се държите храбро в тази ситуация, която извличате от забравата, а в това, което се преживява с голяма интензивност. Когато се опитате да оживите ситуацията с цялата й вътрешна интензивност, тогава ще преживеете и още нещо. Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от деня и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация. Докато през деня вие сте извикали пред душата си сцена, преживяна вътрешно, през нощта, в тъмнината, когато сте насаме със себе си, преживявате, съзерцавайки сякаш в пространството ситуацията, в която сте се намирали до или след това. Да кажем, че сте извикали пред душата си сцена, която сте преживели в единадесет часа. След това сте тръгнали нанякъде, където сте седели пред хора. Вие седите ето тук, а наоколо седят хора. Вие сте извлекли от паметта си нещо, което е било преживяно от вас вътрешно.
към текста >>

Защото вие все повече се вживявате в чувството: в духовното, в което встъпвате в съня, живеете не само така, че се разтваряте в духовното, в духовното, в което става това, което външно се отразява в този момент, когато виждате хората, седящи на масата в пансиона.
Виждате ли, това действително означава живот с този поток, вървящ от Изток на Запад. Защото вие все повече се вживявате в чувството: в духовното, в което встъпвате в съня, живеете не само така, че се разтваряте в духовното, в духовното, в което става това, което външно се отразява в този момент, когато виждате хората, седящи на масата в пансиона. Вие отдавна сте забравили това, но то е тук. Виждате това така, както виждате хората, които често са били охарактеризирани като намиращи се в Акаша-Хрониката. В момента, когато имате това пред себе си, от вас е обхванато това течение от Изток на Запад: течението на втората Йерархия. В това течение на втората Йерархия живее нещо, което външно се отразява в деня.
към текста >>

Затова проследете как се изменя денят в продължение на годината, преминете от деня към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение.
В течение на цялата година денят се променя. През пролетта той става по-дълъг, през есента - по-кратък, през лятото достига най-голяма продължителност, а през зимата е най-кратък. Денят метаморфозира в течение на годината. Това става от течение, противоположно на източно-западното течение, което върви от Запад на Изток. И това е течението на първата Йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Затова проследете как се изменя денят в продължение на годината, преминете от деня към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение. Всъщност в съня се потапяме в духовния свят в радиално направление и в направление, отиващо от Запад на Изток и от Изток на Запад. И когато поставим това пред душата си, тогава ние трябва, както съм ви казвал, да поставим пред нашата душа пространствено зимата, ако установим нещо в жив спомен пред своята душа.
към текста >>

Всъщност в съня се потапяме в духовния свят в радиално направление и в направление, отиващо от Запад на Изток и от Изток на Запад.
През пролетта той става по-дълъг, през есента - по-кратък, през лятото достига най-голяма продължителност, а през зимата е най-кратък. Денят метаморфозира в течение на годината. Това става от течение, противоположно на източно-западното течение, което върви от Запад на Изток. И това е течението на първата Йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Затова проследете как се изменя денят в продължение на годината, преминете от деня към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение. Всъщност в съня се потапяме в духовния свят в радиално направление и в направление, отиващо от Запад на Изток и от Изток на Запад. И когато поставим това пред душата си, тогава ние трябва, както съм ви казвал, да поставим пред нашата душа пространствено зимата, ако установим нещо в жив спомен пред своята душа.
към текста >>

11. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със съновидението за лятото.
В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената. Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце. И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със съновидението за лятото. Вследствие на това ученикът си казвал: В това, което сънят дава за лятото, в това, което вътрешно преживявам, в моята човешка същност, в това лежи бъдещето.
към текста >>

Вследствие на това ученикът си казвал: В това, което сънят дава за лятото, в това, което вътрешно преживявам, в моята човешка същност, в това лежи бъдещето.
В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената. Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце. И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със съновидението за лятото. Вследствие на това ученикът си казвал: В това, което сънят дава за лятото, в това, което вътрешно преживявам, в моята човешка същност, в това лежи бъдещето.
към текста >>

В мига, когато се стопявали и се превръщали в нищо, където той се чувствал до някаква степен в празното мирово пространство, в този миг тяхното място се заемало от летните съновидения.
Когато това е било извършено от ученика, тогава към него идвало преживяването, че двете състояния следвали едно след друго. Да кажем, той гледал пейзаж, състоящ се от поля, вирове и малки езерца. Вглеждал се в леда и снега и това се превръщало във вихрещ се, падащ сняг, сякаш облаци от снежинки, които все повече избледнявали и накрая се превръщали в нищо. В мига, когато се стопявали и се превръщали в нищо, където той се чувствал до някаква степен в празното мирово пространство, в този миг тяхното място се заемало от летните съновидения. И ученикът осъзнавал: сега в моя собствен душевен живот се докосват миналото и бъдещето.
към текста >>

И от това нищо се ражда на първо място нещо като сън за природата.
Ако него вече го има, тогава се знае: в материята духът постоянно умира, известявайки за себе си в изстиващата и смръзната природа. Тук постоянно действа нищото. И от това нищо се ражда на първо място нещо като сън за природата. А сънищата за природата съдържат зародишите на мировото бъдеще. Обаче мировата смърт не би се докоснала до мировото раждане, ако човекът не бе стоял между тях. Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съзнание, родено от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и съновидението не би последвало след мировата смърт. Никакво бъдеще не би възникнало в противовес на миналото. Сатурн, Слънцето, Луната и Земята биха били, но не и Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>

А сънищата за природата съдържат зародишите на мировото бъдеще.
Ако него вече го има, тогава се знае: в материята духът постоянно умира, известявайки за себе си в изстиващата и смръзната природа. Тук постоянно действа нищото. И от това нищо се ражда на първо място нещо като сън за природата. А сънищата за природата съдържат зародишите на мировото бъдеще. Обаче мировата смърт не би се докоснала до мировото раждане, ако човекът не бе стоял между тях. Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съзнание, родено от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и съновидението не би последвало след мировата смърт. Никакво бъдеще не би възникнало в противовес на миналото. Сатурн, Слънцето, Луната и Земята биха били, но не и Юпитер, Венера и Вулкан. За да се присъедини бъдещето на Космоса към миналото, човек трябва да стои между миналото и бъдещето.
към текста >>

Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съзнание, родено от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и съновидението не би последвало след мировата смърт.
Ако него вече го има, тогава се знае: в материята духът постоянно умира, известявайки за себе си в изстиващата и смръзната природа. Тук постоянно действа нищото. И от това нищо се ражда на първо място нещо като сън за природата. А сънищата за природата съдържат зародишите на мировото бъдеще. Обаче мировата смърт не би се докоснала до мировото раждане, ако човекът не бе стоял между тях. Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съзнание, родено от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и съновидението не би последвало след мировата смърт. Никакво бъдеще не би възникнало в противовес на миналото. Сатурн, Слънцето, Луната и Земята биха били, но не и Юпитер, Венера и Вулкан. За да се присъедини бъдещето на Космоса към миналото, човек трябва да стои между миналото и бъдещето. Всичко това ученикът просто знаел след преживяното.
към текста >>

Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия.
Склонността на фантазията да няма истина, даже склонността към това да се задоволява от отношение към света, несъдържащо в себе си истина, а протичащо в произволни субективни образи - тази склонност е била преживяна от ученика. Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия. От мен като фантазни образи израстват имагинации, имагинации на растения. Ако имам само фантазните образи, ще остана чужд на обкръжението ми. Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек. Всичко, което намирам вътре в мен, съвпада с нещо, намиращо се извън мен. И за всичко, което срещам навън, от недрата на душевния ми живот се надига нещо, което е свързано с него, което съвпада с него.
към текста >>

И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения.
Такава двояка свързаност със света - ето какво действително вътрешно грандиозно усещане стояло пред ученика като отзвук от двете статуи. И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения. Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси. От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до прозрения за външната природа и за своята собствена същност. Той дълбоко се родеел с тази външна природа и с тази собствена същност. Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение.
към текста >>

После настъпвало съзерцание благодарение на това, което той преживявал по-нататък, когато външната природа се откривала в летните ландшафти, но сякаш в сън за летните ландшафти.
После настъпвало съзерцание благодарение на това, което той преживявал по-нататък, когато външната природа се откривала в летните ландшафти, но сякаш в сън за летните ландшафти. Тук, при повторното преживяване, му се разкривало, но сега с пълно съзнание, това състояние отделно от другото състояние на съзнание. Тук той се учел да познава това, което определяло по-нататъшното течение на следземния му живот. Когато напълно си изяснявал и оживявал това, което се явявало съсредоточеното в сърцето същество, тогава, правейки това живо, налично в своето съзнание, е можел да достигне средата на живота между смъртта и новото раждане. И инициаторът е можел да му каже:
към текста >>

Научи се духовно да сънуваш лятното битие и ще добиеш преживяване на следземното.
Научи се духовно да сънуваш лятното битие и ще добиеш преживяване на следземното.
към текста >>

Моля заострете вниманието си върху думите, употребени от мен, защото върху това отношение между съзерцаване-то на доземното и преживяването на следземното, между сънуването и съзерцанието, върху това отношение се основава колосалната разлика, съдържаща се в тези две преживявания на посвещавания в Мистериите на Хиберния.
Моля заострете вниманието си върху думите, употребени от мен, защото върху това отношение между съзерцаване-то на доземното и преживяването на следземното, между сънуването и съзерцанието, върху това отношение се основава колосалната разлика, съдържаща се в тези две преживявания на посвещавания в Мистериите на Хиберния. Какво място е заемало това посвещение в историческите взаимовръзки на човечеството, в цялото развитие на човечеството, какво значение е имало то за това човешко развитие и какъв още много по-дълбок смисъл е имало именно на този етап, с който завърших вчерашната лекция, където се появяваше сякаш някакво съзерцание на Христос в ученика от Хиберния - за всичко това ще говоря утре.
към текста >>

12. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт.
Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека. Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея. Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт. Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива. Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
към текста >>

Ако този недостиг на способността за внимание днес не беше такъв, човек би могъл да даде поне указание, извлечено от сънищата, за това, което е забелязано от него във вътрешното усещане във вливащата се слънчева светлина.
Това, че такива неща са тъй малко известни, е резултат от недостатъчната способност за внимание у днешния човек. Ако този недостиг на способността за внимание днес не беше такъв, човек би могъл да даде поне указание, извлечено от сънищата, за това, което е забелязано от него във вътрешното усещане във вливащата се слънчева светлина. Действително това, което са преподавали на ученика за вътрешната същност на човешкия организъм, е било по-различно, отколкото преподаваното днес. Днес режат трупове и по тях съставят анатомични атласи. Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои студенти и толкова им липсва. Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н. Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това.
към текста >>

Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още преди това е добил способност да сънува природното битие като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване.
След това повторно го стимулирали към преживяване на неговата вътрешност; първо, към повторно преживяване на това, което ви описах като усещане за вътрешен натиск, както, ако преобладавало усещането за собствен център, както ако въздухът би се уплътнил така, че ако искаме да сравним това състояние с нещо в сегашния земен човек, можем да го сравним с усещането, когато не можем да си поемем дъх, притискани и притеснявани от всички страни. Това е било първото състояние и ученикът е трябвало сега отново да го извика в душата си посредством външни усилия. Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още преди това е добил способност да сънува природното битие като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване. За да мога изобщо да ви охарактеризирам това преживяване, трябва да започна тази характеристика по следния начин.
към текста >>

13. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>

14. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите.
Ниво на осъзнаване и импулси за развитие на древните народи от Азия. За източния човек Земята е само подножие на Космоса, най-низшето от четирите царства, които са в неделимо цяло. Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите. В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие.
към текста >>

В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия.
Ниво на осъзнаване и импулси за развитие на древните народи от Азия. За източния човек Земята е само подножие на Космоса, най-низшето от четирите царства, които са в неделимо цяло. Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите. В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие. Проблемът със смъртта в Гърция.
към текста >>

15. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания.
За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>

Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища.
Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>

Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>

Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ.
Представете си, какво например може да стане със съвременния човек. Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ. Той чува вик: "Пожар! " – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде. Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят! За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи. Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи.
към текста >>

Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят!
Представете си, какво например може да стане със съвременния човек. Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ. Той чува вик: "Пожар! " – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде. Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят! За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи. Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи. В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
към текста >>

За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи.
Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ. Той чува вик: "Пожар! " – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде. Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят! За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи. Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи. В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
към текста >>

В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
Той чува вик: "Пожар! " – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде. Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят! За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи. Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи. В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
към текста >>

Но сънят му е носил още и други преживявания.
Но сънят му е носил още и други преживявания. Сънят не е бил за него този тежък сън, за който казваме - спи като пън и нищо не знае за себе си. Мисля, че и до сега има хора, които спят така, нали? Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание. Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия.
към текста >>

Сънят не е бил за него този тежък сън, за който казваме - спи като пън и нищо не знае за себе си.
Но сънят му е носил още и други преживявания. Сънят не е бил за него този тежък сън, за който казваме - спи като пън и нищо не знае за себе си. Мисля, че и до сега има хора, които спят така, нали? Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание. Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време.
към текста >>

Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание.
Но сънят му е носил още и други преживявания. Сънят не е бил за него този тежък сън, за който казваме - спи като пън и нищо не знае за себе си. Мисля, че и до сега има хора, които спят така, нали? Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание. Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време. През нощта в съня той е възприемал третата йерархия. А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер.
към текста >>

Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време.
Сънят не е бил за него този тежък сън, за който казваме - спи като пън и нищо не знае за себе си. Мисля, че и до сега има хора, които спят така, нали? Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание. Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време. През нощта в съня той е възприемал третата йерархия. А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер. По такъв начин, тези източни народи са имали, първо, своето ежедневно съзнание, в което всичко се е видоизменяло в имагинации и образи. Тези образи не са били толкова реални, както в по-древните времена, например времената на Атлантида и Лемурия или в лунната епоха. Въпреки това, те присъствали все още по времето на това азиатско развитие.
към текста >>

През нощта в съня той е възприемал третата йерархия.
Мисля, че и до сега има хора, които спят така, нали? Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание. Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време. През нощта в съня той е възприемал третата йерархия. А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер. По такъв начин, тези източни народи са имали, първо, своето ежедневно съзнание, в което всичко се е видоизменяло в имагинации и образи. Тези образи не са били толкова реални, както в по-древните времена, например времената на Атлантида и Лемурия или в лунната епоха. Въпреки това, те присъствали все още по времето на това азиатско развитие.
към текста >>

А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер.
Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание. Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време. През нощта в съня той е възприемал третата йерархия. А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер. По такъв начин, тези източни народи са имали, първо, своето ежедневно съзнание, в което всичко се е видоизменяло в имагинации и образи. Тези образи не са били толкова реални, както в по-древните времена, например времената на Атлантида и Лемурия или в лунната епоха. Въпреки това, те присъствали все още по времето на това азиатско развитие.
към текста >>

А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях.
И така, през деня хората имали образи. А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях. Душата се освобождава от телесността и живее сред съществата от висшите йерархии.
към текста >>

Хората заедно с това ясно са знаели, че тогава когато те в Азия са живеели заедно с гномите, ундините, силфите и саламандрите, тоест с елементарните духове на земята, водата, въздуха и огъня, - в съня, когато тялото почива, те са преживявали съществата от третата йерархия в планетарното битие, - във всичко, което обитава в отнасящата се към Земята планетарна система.
Хората заедно с това ясно са знаели, че тогава когато те в Азия са живеели заедно с гномите, ундините, силфите и саламандрите, тоест с елементарните духове на земята, водата, въздуха и огъня, - в съня, когато тялото почива, те са преживявали съществата от третата йерархия в планетарното битие, - във всичко, което обитава в отнасящата се към Земята планетарна система. Имало е обаче, моменти, когато спящият, възприемайки третата йерархия, усещал: много странна област се е доближила до мен. Тя ме приема в себе си, тя ме откъсва от земното съществуване. Той не е усещал това когато е бил потопен в съществата от третата йерархия, а го е усещал само тогава, когато е настъпвало още по-дълбоко сънно състояние. Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането.
към текста >>

Той не е усещал това когато е бил потопен в съществата от третата йерархия, а го е усещал само тогава, когато е настъпвало още по-дълбоко сънно състояние.
Хората заедно с това ясно са знаели, че тогава когато те в Азия са живеели заедно с гномите, ундините, силфите и саламандрите, тоест с елементарните духове на земята, водата, въздуха и огъня, - в съня, когато тялото почива, те са преживявали съществата от третата йерархия в планетарното битие, - във всичко, което обитава в отнасящата се към Земята планетарна система. Имало е обаче, моменти, когато спящият, възприемайки третата йерархия, усещал: много странна област се е доближила до мен. Тя ме приема в себе си, тя ме откъсва от земното съществуване. Той не е усещал това когато е бил потопен в съществата от третата йерархия, а го е усещал само тогава, когато е настъпвало още по-дълбоко сънно състояние. Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането. Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие. – Така са говорили древните хора за тази йерархия, която включва в себе си Господства, Сили и Власти. Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период.
към текста >>

Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека.
Хората заедно с това ясно са знаели, че тогава когато те в Азия са живеели заедно с гномите, ундините, силфите и саламандрите, тоест с елементарните духове на земята, водата, въздуха и огъня, - в съня, когато тялото почива, те са преживявали съществата от третата йерархия в планетарното битие, - във всичко, което обитава в отнасящата се към Земята планетарна система. Имало е обаче, моменти, когато спящият, възприемайки третата йерархия, усещал: много странна област се е доближила до мен. Тя ме приема в себе си, тя ме откъсва от земното съществуване. Той не е усещал това когато е бил потопен в съществата от третата йерархия, а го е усещал само тогава, когато е настъпвало още по-дълбоко сънно състояние. Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането. Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие. – Така са говорили древните хора за тази йерархия, която включва в себе си Господства, Сили и Власти. Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период. Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички.
към текста >>

Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички.
Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането. Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие. – Така са говорили древните хора за тази йерархия, която включва в себе си Господства, Сили и Власти. Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период. Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички. А мнозина, надарени с особен природен дар, са преживявали също нахлуването на по-дълбокия сън, по време на който втората йерархия е прониквала в човешкото съзнание.
към текста >>

А мнозина, надарени с особен природен дар, са преживявали също нахлуването на по-дълбокия сън, по време на който втората йерархия е прониквала в човешкото съзнание.
И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането. Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие. – Така са говорили древните хора за тази йерархия, която включва в себе си Господства, Сили и Власти. Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период. Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички. А мнозина, надарени с особен природен дар, са преживявали също нахлуването на по-дълбокия сън, по време на който втората йерархия е прониквала в човешкото съзнание.
към текста >>

Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве.
А посветените в мистериите са достигали вече следващата степен на съзнание. Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек.
към текста >>

Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище.
Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек.
към текста >>

Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили. Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание. Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание. Така стои работата със съвременното човечество. Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно. Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същност.
към текста >>

– Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля.
Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха. Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля. Той напълно принадлежи на божествено-духовния свят. – Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля. И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание. В известно отношение за посветения това, което виждате в точни контури, е било отритнато от боговете съдържание на света, в което е влизал посвещаваният, за да стане независим от боговете.
към текста >>

16. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но в това се и състои задачата на антропософията – да пробуди човека от сън.
Многократно съм ви говорил по различни поводи, как новият духовен живот започнал в края на 70-те години на XIX век и как, започвайки от този повратен момент на столетието, той се разраснал все повече и повече. Нашата задача е да възприемем в цялата му пълнота потока духовен живот, изливащ се върху нас от висините. Защото сега се намираме в такъв период, който обозначава истинския преход към духовното разкриване на човечеството. И ако ние не осъзнаем тези удивителни връзки и това, колко дълбоко настоящето е свързано с миналото, тогава ще се окажем наистина слепи за важните събития, които стават около нас в духовния живот на нашето време. И повечето хора от нашето време непробудно спят по отношение на най-важните събития. Но в това се и състои задачата на антропософията – да пробуди човека от сън.
към текста >>

17. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз.
Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека. А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили. Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената. След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове. В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз. Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките). Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението. Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност. Но може да се случи и обратното. Етерните сили могат да станат прекалено слаби, а физическите сили, действащи от центъра на Земята, съответно, да станат твърде силни.
към текста >>

18. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън.
Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация. Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън. Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно. След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина.
към текста >>

Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
към текста >>

В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
към текста >>

Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
към текста >>

Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън.
Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло. Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън.
към текста >>

Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън.
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
към текста >>

И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън!
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние. Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите. Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе. Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата.
към текста >>

Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние. Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите. Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе. Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата.
към текста >>

Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
към текста >>

И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там.
към текста >>

Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
към текста >>

19. Съдържание GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Будност и сън във физическото и в душевното.
Как кармата навлиза в развитието на човека. Будност и сън във физическото и в душевното. Представа и спомен. Сивото и бялото вещество на мозъка. Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света. Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността.
към текста >>

Муавиа в Дамаск; Удроу Уилсън.
Неговото действие чрез явяването отново на индивидуалностите в европейската цивилизация. Бейкън от Верулам. Гебел ал Тарик; Чарлз Дарвин. Кръгът на учени около Мамун в Багдат; поддържане на астрономията и на астрологията; Лаплас. Сред монотеизма и детерминизма на мохамеданизма, който по-късно се превръща във фатализъм, царува първо по един повече мистичен начин, аристотелизмът. Муавиа в Дамаск; Удроу Уилсън. Прераждане на идеите.
към текста >>

20. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни. Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането. Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
към текста >>

Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас.
Това са само бегли забележки за голямата разлика, която съществува между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане. Но ако отидем назад в миналото, да речем дори само в египетската епоха, от третото до първото хилядолетие преди основаването на християнството, в миналото ние ще стигнем до онези хора, които сме били самите ние в един минал живот на Земята. Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас. Духовното още проникваше във физическото земно съществуване.
към текста >>

Не казвайте: - Щом тогавашният човек е имал едно повече съноподобно, а не брутално ясно съзнание, как той е могъл да извърши онези велики трудоемки работи, които са били извършвани през време на египетската или на халдейската епоха?
Не казвайте: - Щом тогавашният човек е имал едно повече съноподобно, а не брутално ясно съзнание, как той е могъл да извърши онези велики трудоемки работи, които са били извършвани през време на египетската или на халдейската епоха? Достатъчно е само да си спомните, че при умопобъркани хора, именно в състоянията на лудост понякога става огромно нарастване на техните физически сили и те започват да носят неща, които не могат да носят при напълно ясно съзнание. Фактически и физическата сила на тези хора, които може би външно са били по-тънки от съвременните – но нали не винаги пълният е силен, а сухият слаб, - също и физическата сила на тези древни хора е била съответно по-голяма. Само че те не са използвали това съществуване така, че да наблюдават всяко отделно нещо, което са вършели физически, а успоредно с тези физически действия са вървели изживяванията, в които още е прониквал духовният свят.
към текста >>

Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно.
Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя предел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало. Когато насочим поглед напред в бъдещето, ние виждаме, че те също така ще имат една граница. Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно. Разликата ще става все по-малка. Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този живот, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния живот и духовния живот не ще бъде така голяма, каквато е тя сега.
към текста >>

21. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма.
към текста >>

В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
към текста >>

Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища.
към текста >>

По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание.
Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>

Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища.
Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>

Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението.
Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>

Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание.
Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>

И напълно потопено в съня е искането, волята.
И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите. Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате. Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
към текста >>

Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите. Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате. Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
към текста >>

За нашите чувства ние поне сънуваме.
За нашите чувства ние поне сънуваме. От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня. Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание.
към текста >>

От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън.
За нашите чувства ние поне сънуваме. От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня. Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание.
към текста >>

Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо.
За нашите чувства ние поне сънуваме. От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня. Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание.
към текста >>

От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня.
За нашите чувства ние поне сънуваме. От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня. Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание.
към текста >>

Следователно можем наистина да кажем, че ние имаме нещо от съня.
Ако споменът действително постоянно изчезваше и не се сблъскваше с нищо, вие не бихте стигнали до едно азово съзнание. Следователно можем наистина да кажем, че ние имаме нещо от съня. И също както в обикновения земен живот имаме нещо от съня, така ние имаме нещо и от онзи сън, който царува в нашето искане, в нашата воля.
към текста >>

И също както в обикновения земен живот имаме нещо от съня, така ние имаме нещо и от онзи сън, който царува в нашето искане, в нашата воля.
Ако споменът действително постоянно изчезваше и не се сблъскваше с нищо, вие не бихте стигнали до едно азово съзнание. Следователно можем наистина да кажем, че ние имаме нещо от съня. И също както в обикновения земен живот имаме нещо от съня, така ние имаме нещо и от онзи сън, който царува в нашето искане, в нашата воля.
към текста >>

Само че при будния човек те са потопени в сън.
Да, вие виждате, че тук царува кармата. Във волята царува кармата. В искането, във волята царуват всички импулси от миналия земен живот. Само че при будния човек те са потопени в сън.
към текста >>

Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването.
Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек. С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята. Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването. Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
към текста >>

Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек. С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята. Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването. Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
към текста >>

Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата.
Аз съм виждал как хора запаметяват. Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми». Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата. А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго. Ако бих искал да ви създам една представа за това, би трябвало да сторя това така /виж рис.11/. Естествено това е само един вид символична рисунка. Представете си човека като виждащо същество. Той вижда нещо.
към текста >>

Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата.
Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките. Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата. Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията.
към текста >>

Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията.
Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо. Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка. Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията. Тези образи преминават. Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм. И когато си спомняме, ние гледаме там вътре: Там долу е останало впечатлението.
към текста >>

Сега да слезем долу в областта, казано душевно, на чувстването, а казано телесно, на ритмичния организъм, от която възникват само сънищата на чувството.
Сега да слезем долу в областта, казано душевно, на чувстването, а казано телесно, на ритмичния организъм, от която възникват само сънищата на чувството. Там вече ние не сме човек. Там ние сме свързани с втората ангелска йерархия - духовните същества, които не се въплъщават в някакво земно тяло, а остават в духовния свят, които обаче непрестанно изпращат своите течения, своите импулси, онова, което излиза от тях като сили, в ритмичната организация на човека. Ексузиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили, Господства/, това са съществата, които ние носим в нашите гърди.
към текста >>

22. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Интересното е, че той е пишел своите най-хубави музикални мотиви по правило сутрин, след като ставал от сън.
Интересното е, че той е пишел своите най-хубави музикални мотиви по правило сутрин, след като ставал от сън. Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви. На това често присъствал и самият барон фон Шпаун. Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно. Тогава Шуберт, който живеел далеч, не можел вече да бъде оставен сам да си отиде у дома.
към текста >>

Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви.
Интересното е, че той е пишел своите най-хубави музикални мотиви по правило сутрин, след като ставал от сън. Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви. На това често присъствал и самият барон фон Шпаун. Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно. Тогава Шуберт, който живеел далеч, не можел вече да бъде оставен сам да си отиде у дома.
към текста >>

Тогава барон фон Шпаун действително често пъти бил свидетел, как ставайки от сън, Шуберт сядал на масата и написвал своите най-хубави музикални мотиви.
В такъв случай той оставал у Шпаун, като приспивал на едно много скромно легло. Тогава барон фон Шпаун действително често пъти бил свидетел, как ставайки от сън, Шуберт сядал на масата и написвал своите най-хубави музикални мотиви.
към текста >>

23. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии.
Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии. Човек много трудно стига до един образ на тази личност. Но в този случай именно връзката с Шпаун ни дава един образ. Защото при Франц Шуберт ние винаги имаме чувството - когато искаме да го намерим поглеждайки назад в окултното поле, ако мога да употребя този израз -, че той ни се изплъзва. Ако бива да се изразя тривиално, Шуберт винаги ни се изплъзва, когато искаме да го проследим в неговото минало въплъщение. Ние не можем лесно да го проследим в миналото, той винаги ни се изплъзва.
към текста >>

24. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си.
Това беше една странна съдба. В живота си аз го видях само веднъж. Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление. Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си. Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка. Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза. Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там. А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
към текста >>

25. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ако в течение на историята проследим този Муавия, който е бил един от най-близките приемници на Мохамед, как той действа по-нататък в невидимото течение и как отново изплува на повърхността, ние намираме Уудроу Уилсън[14].
Ако в течение на историята проследим този Муавия, който е бил един от най-близките приемници на Мохамед, как той действа по-нататък в невидимото течение и как отново изплува на повърхността, ние намираме Уудроу Уилсън[14].
към текста >>

И тогава можем да видим, - когато гледаме, как, бих искал да кажа, по морето на събитията, на историческите събития изплува вълната Муавия, изплува вълната Уудроу Уилсън, - как невидимото течение се разпространява по-нататък през морето и как същото това течение отново се появява на повърхността.
По един потресаващ за нас начин настоящето се свързва с миналото. Внезапно тук се появява една връзка между настоящето и миналото. И тогава можем да видим, - когато гледаме, как, бих искал да кажа, по морето на събитията, на историческите събития изплува вълната Муавия, изплува вълната Уудроу Уилсън, - как невидимото течение се разпространява по-нататък през морето и как същото това течение отново се появява на повърхността.
към текста >>

И вижте цялата тази, бих искал да кажа, абстрактно упорита форма на 14-те точки, /изработени от Уилсън след Първата световна война/, - естествено моето разглеждане не изхожда от тези 14 точки, но вижте сега, когато фактът вече е налице, тази упорита форма на подържането на 14-те точки - проследете ги в душевната конфигурация и след това се запитайте, дали една такава душевна конфигурация можеше да бъде заложена с такава сила някъде другаде, освен в един приемник на Мохамед!
И аз мисля, че историята става разбираема, само когато виждаме, как от една епоха в друга се пренася онова, което всъщност действително се случва. И вижте цялата тази, бих искал да кажа, абстрактно упорита форма на 14-те точки, /изработени от Уилсън след Първата световна война/, - естествено моето разглеждане не изхожда от тези 14 точки, но вижте сега, когато фактът вече е налице, тази упорита форма на подържането на 14-те точки - проследете ги в душевната конфигурация и след това се запитайте, дали една такава душевна конфигурация можеше да бъде заложена с такава сила някъде другаде, освен в един приемник на Мохамед! И вземете образувания вече у Муавия фатализъм, пренесете го във времето на модерната абстрактност и почувствайте приликата с мохамеданското: Аллах разкри това, Аллах ще донесе единственото спасение - и опитайте се да разберете правилно някои думи, които е произнесъл създателят на 14-те точки, разбирайки го правилно: Вие ще откриете едно почти буквално, дословно съвпадение.
към текста >>

[14] Удроу Уилсън, 1856-1924.
[14] Удроу Уилсън, 1856-1924. От 1913-1921 президент на САЩ.
към текста >>

26. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Лесинг гениалният, нямаше никакви видения, нито сънища.
Лесинг гениалният, нямаше никакви видения, нито сънища. Обаче филистерът Николай страдаше именно от видения. Те идваха и отново си отиваха, когато му слагаха пиявици. Когато не вървеше вече никак, слагаха му пиявици, за да не бъде постоянно нападан от духовния свят.
към текста >>

27. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища.
Следователно ние не винаги имаме работа с личността на един човек, когато през един човек се изявява един дух. Само че има определена разлика между усърдния швабски свещеник Валентин Андрее[5], който е написал филистерските богословски съчинения и Лесинг. Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху възпитанието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания. Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища. Той беше изпъдил инспиратора, естествено в несъзнателната част на своята душа. Ако този инспиратор би искал да се приближи до него в неговата младост, той би казал: - Иди си, аз нямам нищо общо с теб. - Той поема обикновения път на човешкото възпитание в 18-то столетие. И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг. При него е така, както ако Валентин Андрее също би изпратил инспиратора и не би написал никакви тривиални богословски назидателни писания, а би дочакал до стара възраст и тогава би написал съзнателно «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц».
към текста >>

28. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Превръщането на извършените през деня дела в кармата през време на съня.
Чувството на отговорност спрямо съобщенията от духовния свят. Биография в смисъла на духовната наука. В какво се изразява кармата на човека за висшето виждане? Превръщането на извършените през деня дела в кармата през време на съня. Потопяването на човека във възпоминателните изживявания на индивидуалния земен живот през време на съня. Зад мировите мисли живеят йерархиите, както зад мислите на спомените живее нашият отделен човек. Кармата се състои в това, което виждаме като част на Космоса, отредена чрез света на йерархиите, които оглеждат нашите минали земни съществувания. Космосът донася до човека първата форма на кармата
към текста >>

Потопяването на човека във възпоминателните изживявания на индивидуалния земен живот през време на съня.
Чувството на отговорност спрямо съобщенията от духовния свят. Биография в смисъла на духовната наука. В какво се изразява кармата на човека за висшето виждане? Превръщането на извършените през деня дела в кармата през време на съня. Потопяването на човека във възпоминателните изживявания на индивидуалния земен живот през време на съня. Зад мировите мисли живеят йерархиите, както зад мислите на спомените живее нашият отделен човек. Кармата се състои в това, което виждаме като част на Космоса, отредена чрез света на йерархиите, които оглеждат нашите минали земни съществувания. Космосът донася до човека първата форма на кармата
към текста >>

29. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Самопонятно е, че не може да се спори с противниците, когато се говори за тези неща, защото как може да се спори с някого от днешната цивилизация върху това, че душата на Муавия се е преродила отново в Уодроу Уилсън!
Но сега във всичко това, което се случи на полето на антропософията от Коледното събрание насам, трябва да се влее едно съвсем ново течение. И онези, които забелязаха начина, по който тук сега се представя антропософията, по който тя беше представена в Прага, по който тя бе представена в Щутгарт, те ще са разбрали, че отсега нататък са налице импулси, които също и по отношение на противниците предизвикват нещо съвсем ново. Защото когато искаме да бъдем научни в обикновения смисъл на думата, както за съжаление мнозина искаха да бъдат, тогава се предполага, че е възможно да се спори с противниците. Но ако вземете сега лекциите, които бяха държани тук, лекциите, които бяха държани в Прага, лекцията, която бе държана в Щутгарт, можете ли да повярвате за момент, че е възможно да се касае само за това, да се спори с противниците? Самопонятно е, че не може да се спори с противниците, когато се говори за тези неща, защото как може да се спори с някого от днешната цивилизация върху това, че душата на Муавия се е преродила отново в Уодроу Уилсън! [3]
към текста >>

[3] че душата на Муавия се е появила отново в Уодроу Уилсън: Сравни лекцията от 16 март 1924, Дорнах, в «Езотеричните разглеждания на кармичните взаимовръзки» том I, стр.
[3] че душата на Муавия се е появила отново в Уодроу Уилсън: Сравни лекцията от 16 март 1924, Дорнах, в «Езотеричните разглеждания на кармичните взаимовръзки» том I, стр. 168, Събр. съч. 235.
към текста >>

30. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Той превежда откъсите, отнасящи се за Гьоте и Шекспир от книгата на Емерсън «Видни мъже» и ги включва в своите «Петнадесет есета», трета част.
[9] Херман Грим, 1828-1901. Той превежда откъсите, отнасящи се за Гьоте и Шекспир от книгата на Емерсън «Видни мъже» и ги включва в своите «Петнадесет есета», трета част.
към текста >>

[10] Ралф Уолдо Емерсън, 1803-1882.
[10] Ралф Уолдо Емерсън, 1803-1882. «Видни мъже», 1850; превод на немски от К. Федерн, Хале 1897.
към текста >>

31. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Той ви се явява като един много реален сън.
А сега вероятно след следващата нощ при събуждането ще изпитате - когато отново след тези два дни тук /виж схема/ прониквате в тялото, - че намирате вътре този образ като преоформен, преобразен. Вие го намирате отново, намирате го в себе си именно през втория ден при събуждането. Той ви се явява като един много реален сън. Но с него се е извършила промяна, той не е останал такъв, сега е нещо друго. Той ще се облече в най-разнообразни образи, докато стане друг. Той ще се представи под формата на такъв образ, като че ли там са били духовни същества, които ви донасят това изживяване. И вие действително получавате впечатлението: - Да, това изживяване, което имах, което превърнах в себе си в един образ, това всъщност ми е било донесено. - Ако е било изживяване с един човек, след като всичко това е станало, ние имаме чувството, че всъщност не сме изживели това само чрез човека, а то ни е било донесено.
към текста >>

И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщност вие плувате, който всъщност е като един вид облак, вътре в който се намирате.
Това сега е нещо, което трябва да си представите съвсем правилно. Физическото тяло наистина духовно преработва този образ. То го одухотворява. Така че, когато сте изминали всичко това, настъпва положението, при което когато човек спи, физическото тяло обработва цялото, но не така, че то да остане във физическото тяло. Навсякъде от физическото тяло навън се поражда едно преобразяване, едно мощно увеличено преобразяване на образа. И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщност вие плувате, който всъщност е като един вид облак, вътре в който се намирате. С този образ вие ставате от сън.
към текста >>

С този образ вие ставате от сън.
Физическото тяло наистина духовно преработва този образ. То го одухотворява. Така че, когато сте изминали всичко това, настъпва положението, при което когато човек спи, физическото тяло обработва цялото, но не така, че то да остане във физическото тяло. Навсякъде от физическото тяло навън се поражда едно преобразяване, едно мощно увеличено преобразяване на образа. И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщност вие плувате, който всъщност е като един вид облак, вътре в който се намирате. С този образ вие ставате от сън.
към текста >>

32. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Те приемат всичко, което срещат като сън, който веднага отлетява.
Той може да бъде високо духовен човек, но важното е не само висотата, а именно тази духовност да бъде проникновена, а не повърхностна. Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той. Има хора, които обръщат внимание именно на всичко това в живота. Те съдят за света по това, което узнават от него. Други хора минават така през живота, като че нищо не ги интересува. Те приемат всичко, което срещат като сън, който веднага отлетява.
към текста >>

Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време.
Това, което е физическата страна на човека, действително е копие на това, което духовно стои в основата на човека. А това има последствие за живота. Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време. При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън. Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.
към текста >>

При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън.
Това, което е физическата страна на човека, действително е копие на това, което духовно стои в основата на човека. А това има последствие за живота. Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време. При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън. Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.
към текста >>

Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.
Това, което е физическата страна на човека, действително е копие на това, което духовно стои в основата на човека. А това има последствие за живота. Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време. При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън. Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.
към текста >>

Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване.
Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя разум, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот. Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване. - Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум.
към текста >>

- Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум.
Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя разум, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот. Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване. - Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум.
към текста >>

33. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото една важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя своето етерно тяло и изживява в обратен ред - не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване.
Както казах, тези праучители смениха арената на тяхното действие от Земята на Луната и тъй като във Вселената всичко е свързано, сега имат една велика задача във връзка с целия космически процес. И те са именно тези, които извънредно много се занимават с образуването на човешката карма. Защото една важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя своето етерно тяло и изживява в обратен ред - не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване. Когато човек е минал през вратата на смъртта, той първо има един ясен ретроспективен поглед върху една мощна велика картинна панорама на това, което е преживял в живота си. Това е картинно виждане на изминалия земен живот. След няколко дни етерното тяло се разтваря в общия космически етер и бавно се прекратява наблюдението на тази ретроспективна картина. Тогава започва действителното ретроспективно изживяване.
към текста >>

Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
към текста >>

С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си.
към текста >>

По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас.
към текста >>

Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас. Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен ред, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като едно пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието.
към текста >>

Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън.
Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така. Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните.
към текста >>

И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън.
Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така. Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните.
към текста >>

Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните.
Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така. Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните.
към текста >>

Вие бихте минавали така бързо и повърхностно през земните си преживявания, че отвреме-навреме бихте имали по някое съновидение; след това бихте спали по-нататък и по-нататък.
Когато човек премине през вратата на смъртта, няма физическо и етерно тяло, чрез които той има своите изживявания на Земята. Представете си само, какво бихте изживели на Земята с обикновеното съзнание, ако нямахте физическо и етерно тяло. Вие бихте минавали така бързо и повърхностно през земните си преживявания, че отвреме-навреме бихте имали по някое съновидение; след това бихте спали по-нататък и по-нататък.
към текста >>

Сега добре може да си представите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава; но това не е никакъв сън, а едно съвсем енергично и интензивно изживяване.
Сега добре може да си представите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава; но това не е никакъв сън, а едно съвсем енергично и интензивно изживяване. А от какво се поражда то? Виждате ли, то идва оттам, че в момента, когато човек е минал през вратата на смъртта и се е отделил вече от своето етерно тяло, в момента, когато започне това ретроспективно пътуване, веднага към човека пристъпват обитателите на Луната и те са онези, които със своята древна, магическа сила насищат картинните образи с космическа субстанция и проникват в неговото изживяване.
към текста >>

34. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища.
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде. И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т.нар. нормални земни изживявания и като такива те подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас. Ние изживяваме нещата така, както ги изживява другият, на когото сме ги причинили, и ги изживяваме с извънредно голяма сила. Следователно през време на тези изживявания ние подготвяме нашата карма.
към текста >>

Но те никак не са подобни на сънища.
И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т.нар. нормални земни изживявания и като такива те подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас. Ние изживяваме нещата така, както ги изживява другият, на когото сме ги причинили, и ги изживяваме с извънредно голяма сила. Следователно през време на тези изживявания ние подготвяме нашата карма. След съизживяването на тези лунни същества през времето между смъртта и едно ново раждане преминаваме към това, което заедно с човека сега изживяват съществата, които никога не са били на Земята.
към текста >>

35. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Външната конфигурация трябва да бъде такава, както при съня.
Външната конфигурация трябва да бъде такава, както при съня. Със своя аз и със своето астрално тяло човек трябва да бъде напълно вън от етерното тяло. Едва тогава настъпва инспиративното познание.
към текста >>

36. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тези импулси на съня действително се намират в реалния живот, но когато разказваме биографиите, те не са вътре.
Тези импулси на съня действително се намират в реалния живот, но когато разказваме биографиите, те не са вътре. Какво означава следователно разказването на една биография?
към текста >>

Трябва да размислите, че през цялото време на съня в това, което лежи в леглото и което все пак не е човекът, а само физическото и етерното му тяло, има един вид растително-минерална дейност, макар и тази дейност да се извършва в човешкия организъм, тя може да бъде нормална или анормална, здрава или болестна.
Това е забележителното. Ние можем вече да го почувствуваме; и когато то пристига, ние можем да го чувствуваме вече в цялото тяло. Но неговата действителност, неговата същинска субстанция се разпростира съвсем бавно. С това явление и с неговото разбиране е свързано извънредно много. От това много зависи оценката за човешкия организъм в неговото здравословно или болестно състояние. Трябва да размислите, че през цялото време на съня в това, което лежи в леглото и което все пак не е човекът, а само физическото и етерното му тяло, има един вид растително-минерална дейност, макар и тази дейност да се извършва в човешкия организъм, тя може да бъде нормална или анормална, здрава или болестна.
към текста >>

Тогава това вливане в кармата заглушава всичко друго, което става като факти с нас по време на съня.
И веднага когато астралното тяло излиза от човека, макар и отначало само образно започва да се образува кармата. Та започва да се образува. Онова, което сме извършили през деня като добро или зло, което ние обгръщаме с поглед в привичните за нас представи, щом заспим, то започва да се влива в кармическия поток на развитието. И това трае известно време след заспиването. Тогава това вливане в кармата заглушава всичко друго, което става като факти с нас по време на съня.
към текста >>

Сега отново възниква въпросът и той е един много важен въпрос: - А когато имаме само един кратък сън?
Сега отново възниква въпросът и той е един много важен въпрос: - А когато имаме само един кратък сън? Когато поспиваме малко следобед например, какво става тогава?
към текста >>

- Тогава за половин минута, ако това е един действителен сън, между заспиването и събуждането ние сме били в духовния свят.
Или даже, когато например по време на една лекция задрямваме за кратко време, но действително спим и цялата тази работа трае само две-три минути, може би само една минута или половин минута? - Тогава за половин минута, ако това е един действителен сън, между заспиването и събуждането ние сме били в духовния свят.
към текста >>

Виждате ли, мои мили приятели, за този съвсем кратък сън - също и през време на една лекция - важи напълно същото, както и за нощния сън на един човек, който спи, да речем, 7 часа.
Виждате ли, мои мили приятели, за този съвсем кратък сън - също и през време на една лекция - важи напълно същото, както и за нощния сън на един човек, който спи, да речем, 7 часа.
към текста >>

Работата стои именно така, че в момента, когато човекът е заспал, също и за кратко, сънят е едно единство и астралното тяло е един несъзнателен пророк, който обгръща с поглед целия сън до събуждането.
Работата стои именно така, че в момента, когато човекът е заспал, също и за кратко, сънят е едно единство и астралното тяло е един несъзнателен пророк, който обгръща с поглед целия сън до събуждането. Естествено перспективно. По-далечните неща могат да бъдат неясни, както при някой късоглед, гледащ една алея, който не вижда последните дървета. Така и астралното тяло в несъзнателното може да бъде - образно казано - късогледо. То не вижда дотам, докъдето се явяват първите индивидуални земни съществувания. Това са специални неща.
към текста >>

Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания.
Естествено перспективно. По-далечните неща могат да бъдат неясни, както при някой късоглед, гледащ една алея, който не вижда последните дървета. Така и астралното тяло в несъзнателното може да бъде - образно казано - късогледо. То не вижда дотам, докъдето се явяват първите индивидуални земни съществувания. Това са специални неща. Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания. Това е нещо извънредно важно. Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата пред себе си. Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице.
към текста >>

И при всеки сън човекът има възможност да пристъпи към тази карма.
Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице. Тя стои пред човека. Тя е записана, така да се каже, в световните летописи. И при всеки сън човекът има възможност да пристъпи към тази карма. Тази е една от великите тайни на съществуването.
към текста >>

37. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

А това значи, нашето физическо тяло и нашето етерно тяло лежат изоставени на себе си, действащи като един минерален и един растителен свят в съня.
През целия ден ние сме живели съзнателно и сега лежим в леглото. А това значи, нашето физическо тяло и нашето етерно тяло лежат изоставени на себе си, действащи като един минерален и един растителен свят в съня. Но през целия ден ние сме мислили, през нашето човешко същество през целия ден са минавали представи, те са оставили следи в нашето физическо и в нашето етерно тяло. Сутринта ние не бихме си спомняли за онова, което са били изживяванията на нашето земно съществуване, ако не оставаха следи от впечатленията, които покъсно извикваме в спомените. Тези следи се намират там, в това, което през нощта от човека остава да лежи в леглото и което душата и духът са напуснали. Тогава в етерното тяло се извършва един чуден процес отгласът, отлъхването, отвибрирането, отвълнуването на онова, което човекът е мислил в будно състояние от сутринта до вечерта.
към текста >>

И онези същества, които се носят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло.
И онези същества, които се носят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло. Това става техен свят. Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня.
към текста >>

И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи.
И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи. И виждаме, как пред нас се разкрива един чуден живот, който се разгръща между съществата на третата йерархия и оставените от нас мисловни следи.
към текста >>

Да, през времето когато сме будни, ние създаваме работа на Ангелите за часовете на нашия сън.
Ние гледаме това поле и долавяме, разбираме, как сме поставени като хора в духовния Космос. Ние създаваме работа на Ангелите за часовете, през които спим, а тази работа я създаваме, когато сме будни. Да, през времето когато сме будни, ние създаваме работа на Ангелите за часовете на нашия сън.
към текста >>

38. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Човек стигаше на етапи до това, което по време на съня оставаше да лежи в леглото - в етерното и във физическото тяло, - за цялото будно състояние това създаваше нещо различно от нашите днешни изживявания по време на будност.
Особеността на онези хора, които живееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно естество, в етерното тяло и във физическото тяло. – И те знаеха, че човек първо възприема етерното тяло и едва тогава навлиза във физическото си тяло. Ставаше така, че в момента на събуждането си, хората имаха пред себе си макар и не цялата панорама на живота си, но все пак много картинни образи от техния дотогавашен живот на Земята. Те имаха пред себе си и още нещо, което ще охарактеризирам след малко. Човек стигаше на етапи до това, което по време на съня оставаше да лежи в леглото - в етерното и във физическото тяло, - за цялото будно състояние това създаваше нещо различно от нашите днешни изживявания по време на будност.
към текста >>

Това, което се появява като сънища, е само нещо спорадично, изолирано.
От своя страна, когато днес разглеждаме заспиването, особеното е, че когато азът и астралното тяло излизат от физическото и етерното тяло, азът много бързо всмуква астралното тяло. И тъй като азът е напълно без опора в Космоса и още нищо не може да възприема, затова при заспиването човек престава да има възприятия. Това, което се появява като сънища, е само нещо спорадично, изолирано.
към текста >>

– Човекът от онова време имаше едно междинно усещане между будността и съня.
Не е било така в онези времена, за които говорих. Тогава азът не е всмуквал веднага астралното тяло, а това астрално тяло е оставало да съществува самостоятелно в неговата собствена субстанция, след като хората са заспивали. То е оставало да съществува до известна степен през цялата нощ. Така че сутринта човекът не се е събуждал така, сякаш излиза от тъмнината на съзнанието, а се е събуждал с чувството: - Ти живя в един изпълнен със светлина свят, в който ставаха най-разнообразни неща. Наистина това бяха само образи, но всъщност там ставаха различни неща. – Човекът от онова време имаше едно междинно усещане между будността и съня. Усещането беше леко, интимно, но то съществуваше. Това състояние напълно престана да съществува при цивилизованото човечество в началото на 14-то столетие. Благодарение на него всички души, за които аз наскоро ви говорих, изживяваха света различно от днешните хора. Нека си представим, как хората в онова време, - следователно всички вие, мои мили приятели, - изживяваха света.
към текста >>

И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята.
И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос. - Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
към текста >>

Тези души бяха, така да се каже, последните, които в европейската цивилизация още бяха запазили в себе си нещо от отделното възприемане на етерното и астралното тяло в будно и в сънно състояние.
Но към това се прибави още нещо. Тези души бяха, така да се каже, последните, които в европейската цивилизация още бяха запазили в себе си нещо от отделното възприемане на етерното и астралното тяло в будно и в сънно състояние. Приличайки си по тези особености на душевния живот, те живееха в общности. Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската църква, ги считаха за еретици. В онова време хората не бяха стигнали дотам, да осъждат еретиците със същата строгост както по-късно, но въпреки това те бяха считани за еретици. Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора. Другите хора, между които те живееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа.
към текста >>

Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора.
Но към това се прибави още нещо. Тези души бяха, така да се каже, последните, които в европейската цивилизация още бяха запазили в себе си нещо от отделното възприемане на етерното и астралното тяло в будно и в сънно състояние. Приличайки си по тези особености на душевния живот, те живееха в общности. Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската църква, ги считаха за еретици. В онова време хората не бяха стигнали дотам, да осъждат еретиците със същата строгост както по-късно, но въпреки това те бяха считани за еретици. Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора. Другите хора, между които те живееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа.
към текста >>

39. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят.
Знаем, мои мили приятели, че в хода на човешкото развитие през последните десетилетия трябва да отбележим два важни прелома. Единият е онзи, към който често съм насочвал вниманието ви: Изтичането на т.нар. тъмна епоха в края на 19-то и в началото на 20-то столетие. Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна. Знаем, че тъмната епоха е свързана с онова душевно устройство на хората, което затваря духовните им очи за свръхсетивния свят. Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят. Да се съмнява някой в действителността на духовния свят, това беше напълно невъзможно в древните човешки времена. Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума. Именно това води човека към свободата на неговата воля. Едното не е възможно без другото.
към текста >>

Това беше, така да се каже, една от онези космически бури, - протичаща като на сън за земните хора, а за духовете, намиращи се около Михаил, явяваща се като нещо мощно и величествено.
Гледайки надолу към Земята от живота между смъртта и едно ново раждане, се виждат равномерно протичащите дела на Серафими, Херувими и Престоли. Човек вижда, как те пренасят духовното от областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес долу във физическото и чрез тяхната сила вграждат духовното във физическото. От това, което обикновено може да се види в хода на развитието, след големи периоди се ражда нещо величествено, коренно различно. Последният път, когато нещо подобно можеше да се види също и от позицията на духовния свят, беше през атлантската епоха. Това, което се случва там в човечеството, се показва, когато сега от духовния свят се вижда как земните области се пронизват от светкавици и от прокънтяващи мощни гръмотевици. Това беше, така да се каже, една от онези космически бури, - протичаща като на сън за земните хора, а за духовете, намиращи се около Михаил, явяваща се като нещо мощно и величествено.
към текста >>

40. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тогава обаче вниманието се насочваше към бъдещето, към това, което трябваше да стане нова същност на мистериите, към всичко онова, което не се поемаше като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не притежаваше интелигентност и можеше да изживява свръхсетивните светове само по един съноподобен начин, а към онази мистерийна същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност.
Тогава обаче вниманието се насочваше към бъдещето, към това, което трябваше да стане нова същност на мистериите, към всичко онова, което не се поемаше като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не притежаваше интелигентност и можеше да изживява свръхсетивните светове само по един съноподобен начин, а към онази мистерийна същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност.
към текста >>

41. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди.
Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията. Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията. И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път. Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата. Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това той бе възпрепятстван.
към текста >>

В случая, който ви разказах съответният човек действително изпадна в един вид сънно състояние.
Аз привеждам този малко парадоксален пример, за да ви покажа, по какви пътища Михаиловият елемент стига до хората. И биха могли да се приведат много, много такива примери. Днес хората биха били напълно други, ако с мнозина от тях не биха се случили такива неща. Защото тези неща могат да се случат по стотици начини. В случая, който ви разказах съответният човек действително изпадна в един вид сънно състояние. В други случаи някакво събитие, което би отклонило даден човек от Михаил, биваше възпрепятствано така, че идваше някой приятел или някой друг и отвеждаше съответния човек някъде другаде и неговото съзнание беше отвлечено по най-естествен, по най-филистерски начин, поради което той беше възпрепятстван да направи онова, което всъщност отначало му беше предопределено кармически. През тези години се случваха най-силните вмешателства в обикновения нормален ход на кармата.
към текста >>

42. Съдържание GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Животът на сънищата.
Духовният първообраз на антропософското движение. Съвременни и предисторически състояния на човешкото съзнание. Животът на сънищата. Хаотично символизиране на външния сетивен живот и на откровенията на духовния свят. Изпридането и изтъкаването на нашата съдба през време на сънното изживяване във връзка с божествените духове.
към текста >>

Изпридането и изтъкаването на нашата съдба през време на сънното изживяване във връзка с божествените духове.
Духовният първообраз на антропософското движение. Съвременни и предисторически състояния на човешкото съзнание. Животът на сънищата. Хаотично символизиране на външния сетивен живот и на откровенията на духовния свят. Изпридането и изтъкаването на нашата съдба през време на сънното изживяване във връзка с божествените духове.
към текста >>

43. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища.
Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища.
към текста >>

Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>

При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>

Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>

Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>

Или пък човек сънува, че минава през алея бели камъни, които ограничават един път.
Или пък човек сънува, че минава през алея бели камъни, които ограничават един път. Той идва при един от камъните; намира, че този камък е разрушен от горната страна чрез някое природно явление или чрез хората. След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че този зъб е повреден. Двата реда зъби са символизирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък.
към текста >>

Двата реда зъби са символизирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък.
Или пък човек сънува, че минава през алея бели камъни, които ограничават един път. Той идва при един от камъните; намира, че този камък е разрушен от горната страна чрез някое природно явление или чрез хората. След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че този зъб е повреден. Двата реда зъби са символизирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък.
към текста >>

Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>

Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>

И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>

Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
към текста >>

И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
към текста >>

Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
към текста >>

Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване.
Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване. Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие - както казах, не в исторически, а в предисторически времена, в които може да се проникне само със средствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, - тогава ние ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид. Онова, което ние изживяваме днес в будното дневно съзнание, хората не са го изживявали тогава, а в прадревни времена от човешкото развитие вместо ясно очертани твърди форми на материалните неща, е имало същества с неясно очертани физически граници.
към текста >>

Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше.
към текста >>

При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества.
към текста >>

Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.
За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това беше второто състояние на съзнанието. Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.
към текста >>

Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня.
Съществуваше също и едно трето състояние на съзнанието. Естествено и през онези древни времена хората спяха. Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня. И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата.
към текста >>

И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата.
Съществуваше също и едно трето състояние на съзнанието. Естествено и през онези древни времена хората спяха. Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня. И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата.
към текста >>

Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание).
Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание). Едно древно човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата. При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание.
към текста >>

Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>

Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>

И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>

44. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън).
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>

И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>

Така тези учени от тогавашното време чувстваха богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза надолу, действа и живее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание.
Така тези учени от тогавашното време чувстваха богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза надолу, действа и живее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание. И това беше прякото продължение на онзи възглед, който в древните мистерии съществуваше като възглед за Прозерпина.
към текста >>

45. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън.
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън. В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот. Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
към текста >>

В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот.
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън. В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот. Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
към текста >>

Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня.
Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните. Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред. И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>

Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното.
към текста >>

Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното.
към текста >>

И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън. Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
към текста >>

46. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток. Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>

Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток. Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>

47. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Лорд Байрон, Маркс, Муавия-Уилсън.
Ние разбираме човешката природа, само когато разбираме Космоса. Примери за пренасянето на делата от единия живот в другия. Другарите на Гарибалди. Лорд Байрон, Маркс, Муавия-Уилсън. - Родените два пъти. Една изгубена драматическа епопея върху слънчевата мистерия: Преобразяването на човешкото същество чрез жертвата на интелекта. Морис Метерлинк за Рудолф Щайнер.
към текста >>

Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята.
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята. Спомен и говор. Епохите на живота във връзка с предземния живот и с миналите земни съществувания. Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената карма. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Амос Комениус, Уилсън.
към текста >>

Амос Комениус, Уилсън.
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята. Спомен и говор. Епохите на живота във връзка с предземния живот и с миналите земни съществувания. Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената карма. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Амос Комениус, Уилсън.
към текста >>

Образуване на карма през време на съня.
Моментът на събуждането и заспиването във връзка с кармическото минало и с развиващата се карма. Образуване на карма през време на съня. Терапевтични познания.
към текста >>

48. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме.
Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление. Ние можем добре да го опишем. Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат. Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена.
към текста >>

Сънищата за някой човек не ни напускат вече.
Ние можем добре да го опишем. Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат. Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените.
към текста >>

Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него.
Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат. Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените. При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далекогледа си към сушата и вижда там едно младо момиче.
към текста >>

Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме.
Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат. Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените. При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далекогледа си към сушата и вижда там едно младо момиче. В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена.
към текста >>

49. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Казах, че въздействието се простира чак до сънищата.
Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж. Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>

Появяват се сънища, свързани с тях.
Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж. Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>

Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило.
Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж. Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>

Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре.
Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>

Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>

Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната.
Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната. И също както Луната се намира във връзка със съществата, които можах да ви охарактеризирам по посочения начин, така и Слънцето не е само газово кълбо, за което днес говорят физиците. Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето. Физиците ще открият, че там, където предполагат, че има горещи газове, изобщо няма нищо, има нещо по-малко от пространство, по-малко от нищото - една дупка в мировото пространство. Какво означава пространство? Що е пространство, хората не знаят; най-малко го знаят тези, които най-много размишляват върху него - философите.
към текста >>

50. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Това се случи, понеже ми беше ясна връзката между един приемник на Мохамед от седмото столетие - Муавия[11] и Уодроу Уилсън[12].
И напоследък в Дорнах можах да обърна вниманието върху една друга връзка, върху една връзка, която по време на войната, именно в края на войната ми даде повод да предупредя хората, да не се оставят да бъдат заслепени от една известна личност на новото време. Още в моя курс в Хелзингфор[10] през 1913 година, аз насочих вниманието към твърде ограничения капацитет за който става дума. Това се случи, понеже ми беше ясна връзката между един приемник на Мохамед от седмото столетие - Муавия[11] и Уодроу Уилсън[12]. Всичко, което като фатализъм живееше някога в личността на Муавия, премина в този иначе съвсем необясним фатализъм, който е само един фатализъм на волята при Уодроу Уилсън. И на човек му се иска да каже, че който иска да потърси доказателство, да потърси произхода на познатите четиринадесет точки, той ще може да ги намери в Корана. Такива са взаимните връзки, мои мили приятели! При тези неща не бива да има и най-малката симпатия или антипатия, при тези неща не бива да има никаква критика, тук трябва да има най-чиста обективност. Но тази обективност води точно дотам, да се тръгне от една точка в историята, където се появява една човешка душа и да се достигне до една друга точка.
към текста >>

Всичко, което като фатализъм живееше някога в личността на Муавия, премина в този иначе съвсем необясним фатализъм, който е само един фатализъм на волята при Уодроу Уилсън.
И напоследък в Дорнах можах да обърна вниманието върху една друга връзка, върху една връзка, която по време на войната, именно в края на войната ми даде повод да предупредя хората, да не се оставят да бъдат заслепени от една известна личност на новото време. Още в моя курс в Хелзингфор[10] през 1913 година, аз насочих вниманието към твърде ограничения капацитет за който става дума. Това се случи, понеже ми беше ясна връзката между един приемник на Мохамед от седмото столетие - Муавия[11] и Уодроу Уилсън[12]. Всичко, което като фатализъм живееше някога в личността на Муавия, премина в този иначе съвсем необясним фатализъм, който е само един фатализъм на волята при Уодроу Уилсън. И на човек му се иска да каже, че който иска да потърси доказателство, да потърси произхода на познатите четиринадесет точки, той ще може да ги намери в Корана. Такива са взаимните връзки, мои мили приятели! При тези неща не бива да има и най-малката симпатия или антипатия, при тези неща не бива да има никаква критика, тук трябва да има най-чиста обективност. Но тази обективност води точно дотам, да се тръгне от една точка в историята, където се появява една човешка душа и да се достигне до една друга точка. И вече може да се каже, че когато хората ще могат малко да надхвърлят това, което днес е тук още от материалистическите времена, ще се заслушат в такива неща и ще ги разгледат.
към текста >>

[12] Уодроу Уилсън, 1856-1924.
[12] Уодроу Уилсън, 1856-1924. От 1913 до 1921 президент на САЩ. От него започва създаването на съюза на народите.
към текста >>

51. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата.
Искаме ли да се ориентираме по-нататък в изживяванията на човека след смъртта, то познанията на имагинацията не са достатъчни. Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията. Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата. Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност. При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност. Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
към текста >>

Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност.
Искаме ли да се ориентираме по-нататък в изживяванията на човека след смъртта, то познанията на имагинацията не са достатъчни. Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията. Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата. Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност. При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност. Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
към текста >>

Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот. Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня.
към текста >>

Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня.
Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня. В живота е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от живота ни. Сега заедно с лунните същества се поглежда към това време и съзнателно се изживява с тях. Това се изживява, понеже тези велики пра учители на човечеството вливат своето битие в нас, живеят с нас. Много по-реално, отколкото в земния живот, ние изживяваме тези несъзнателно преминали тук на Земята нощи.
към текста >>

В живота е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от живота ни.
Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня. В живота е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от живота ни. Сега заедно с лунните същества се поглежда към това време и съзнателно се изживява с тях. Това се изживява, понеже тези велики пра учители на човечеството вливат своето битие в нас, живеят с нас. Много по-реално, отколкото в земния живот, ние изживяваме тези несъзнателно преминали тук на Земята нощи.
към текста >>

Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай. След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>

52. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън.
Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот. Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен. Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем. След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън. Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора. И какво изживяваме ние там.
към текста >>

Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня.
Но как всъщност сме живели? Ние изживяваме един ден, тогава следва една нощ. Но с обикновеното съзнание не си спомняме това. Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните. При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта. Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня. Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята. Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване. Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот. И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот. Ако някой е станал на двадесет години, животът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т.
към текста >>

Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот.
Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните. При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта. Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня. Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята. Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване. Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот. И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот. Ако някой е станал на двадесет години, животът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т. н.. Там ние живеем между тези същества и те ни проникват със своето собствено битие.
към текста >>

Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме.
Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата болка и моралното унижение. Аз изцяло се намирам в него. Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме. Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно. Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта. Да се изживее това, което един човек прекарва след смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси. Затова ще дам един пример.
към текста >>

53. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но в онези древни времена за съзнанието на хората, което всъщност беше само едно тъпо, съноподобно съзнание долу при хората слизаха също и други същества, същества, които изобщо не са обитавали Земята.
Вижте, вчера ние трябваше да говорим за великите пра учители. Някога те бяха съжители на хората на Земята. Те бяха навсякъде там, където бяха хората, понеже живееха на Земята заедно с хората като един втори вид, етерен човешки род. Но в онези древни времена за съзнанието на хората, което всъщност беше само едно тъпо, съноподобно съзнание долу при хората слизаха също и други същества, същества, които изобщо не са обитавали Земята. Естествено, това, което се казва за такива неща е не само парадокс, но дори и пълна безсмислица за хора, които изцяло са отдадени на днешната материалистична наука. Но тази «безсмислица» е истината. Древните мъдреци от мистериите са знаели, че само свръхсетивните същества от Меркурий могат да им дадат обяснение за оздравителните процеси. Затова тези меркуриеви мистерии бяха така устроени, че чрез един подходящ култ, обитатели от Меркурий действително са можели да слизат долу до олтара на меркуриевите храмове и чрез извършването на култовата служба жреците на меркуриевите мистерии са могли да получават съобщения от така слезлите духовни същества. И това, което в тези древни времена е било лечителство, това изцяло е получавано в този смисъл от меркуриевите мистерии.
към текста >>

54. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата.
Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания.
към текста >>

Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек?
Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме.
към текста >>

Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек.
Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват.
към текста >>

Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме.
Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>

Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват.
Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>

И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора.
Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>

55. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи.
Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>

- И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата.
При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>

Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни.
Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>

И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>

В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим.
Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието. В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим. Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието.
към текста >>

Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново дойде в нашата епоха като Уодроу Уилсън.
Човекът го божествяваше, като беше забравил, че мисленето има една алтруистична черта, все още това човешко мислене, този човешки интелект. В приемниците на Мохамед по оригинален начин беше заложена тази абстрактност в представите за света. Един от тези приемници беше Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила. Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново дойде в нашата епоха като Уодроу Уилсън. Абстрактността на мохамеданството се възроди в него, появи се мнението да се изгради светът от четиринадесет студени, абстрактни безсъдържателни правила. В действителност никоя световноисторическа илюзия не беше по-голяма от тази и истината е, че никоя световноисторическа илюзия не беше изкушила почти цялото човечество така, както тази. И хората не желаеха да разберат, когато аз още преди войната в моите лекции в Хелзингфорсер посочих несъдържателността на Уодроу Уилсън. - защото тогава той беше в началото на славата си. Хората не искаха да разберат, когато отново и отново посочвах навсякъде, където можех да говоря, как се надига нещастието, свързано с обожаването, което светът поднася на Уодроу Уилсън.
към текста >>

И хората не желаеха да разберат, когато аз още преди войната в моите лекции в Хелзингфорсер посочих несъдържателността на Уодроу Уилсън.
Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила. Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново дойде в нашата епоха като Уодроу Уилсън. Абстрактността на мохамеданството се възроди в него, появи се мнението да се изгради светът от четиринадесет студени, абстрактни безсъдържателни правила. В действителност никоя световноисторическа илюзия не беше по-голяма от тази и истината е, че никоя световноисторическа илюзия не беше изкушила почти цялото човечество така, както тази. И хората не желаеха да разберат, когато аз още преди войната в моите лекции в Хелзингфорсер посочих несъдържателността на Уодроу Уилсън. - защото тогава той беше в началото на славата си. Хората не искаха да разберат, когато отново и отново посочвах навсякъде, където можех да говоря, как се надига нещастието, свързано с обожаването, което светът поднася на Уодроу Уилсън.
към текста >>

Хората не искаха да разберат, когато отново и отново посочвах навсякъде, където можех да говоря, как се надига нещастието, свързано с обожаването, което светът поднася на Уодроу Уилсън.
Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново дойде в нашата епоха като Уодроу Уилсън. Абстрактността на мохамеданството се възроди в него, появи се мнението да се изгради светът от четиринадесет студени, абстрактни безсъдържателни правила. В действителност никоя световноисторическа илюзия не беше по-голяма от тази и истината е, че никоя световноисторическа илюзия не беше изкушила почти цялото човечество така, както тази. И хората не желаеха да разберат, когато аз още преди войната в моите лекции в Хелзингфорсер посочих несъдържателността на Уодроу Уилсън. - защото тогава той беше в началото на славата си. Хората не искаха да разберат, когато отново и отново посочвах навсякъде, където можех да говоря, как се надига нещастието, свързано с обожаването, което светът поднася на Уодроу Уилсън.
към текста >>

56. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят.
В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява. Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи.
към текста >>

Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората. Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример.
към текста >>

57. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки живот се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят.
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки живот се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят. Но сънят всъщност остава извън съзнанието. Когато в своето присъщо на сегашната епоха съзнание човекът обикновено се замисли над себе си, той поглежда назад и всъщност вижда само дните; той пропуска нощите, понеже те минават несъзнателно за него. При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска. При разглеждането обаче на свръхсетивното, на участието на човека в духовния свят, точно тази трета е от огромно значение. Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската).
към текста >>

Но сънят всъщност остава извън съзнанието.
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки живот се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят. Но сънят всъщност остава извън съзнанието. Когато в своето присъщо на сегашната епоха съзнание човекът обикновено се замисли над себе си, той поглежда назад и всъщност вижда само дните; той пропуска нощите, понеже те минават несъзнателно за него. При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска. При разглеждането обаче на свръхсетивното, на участието на човека в духовния свят, точно тази трета е от огромно значение. Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската). Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня.
към текста >>

При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска.
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки живот се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят. Но сънят всъщност остава извън съзнанието. Когато в своето присъщо на сегашната епоха съзнание човекът обикновено се замисли над себе си, той поглежда назад и всъщност вижда само дните; той пропуска нощите, понеже те минават несъзнателно за него. При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска. При разглеждането обаче на свръхсетивното, на участието на човека в духовния свят, точно тази трета е от огромно значение. Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската). Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня. Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо.
към текста >>

Трябва да си представите, че азът и астралното тяло наистина излизат навън и това се съобразява с вашата потребност за сън.
Но не е така при духовните неща. Духовните неща въздействат също и на местата, където още ги няма. Така че наистина денят, в който сме будни, се използва за това, ние бавно да внасяме аза и астралното тяло от краищата на пръстите във физическото и в етерното тяло, но те вече действат в него още от началото, от събуждането, така че вътрешно имаме чувството, че изцяло сме изпълнени с тях. Пред ясновидския поглед обаче се показва, как и през деня става един истински кръговрат; допълващият кръговрат се извършва през нощта. Един такъв кръговрат обаче е налице и - това не зависи особено от времето, - когато следобед поспите малко, тогава става същото. Трябва да си представите, че азът и астралното тяло наистина излизат навън и това се съобразява с вашата потребност за сън. Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди. Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича. Вие нищо не знаете за това, но сънят знае. Астралното тяло го знае при всички обстоятелства, дори и тогава го знае, когато поради някаква причина вие спите по-малко отколкото искате; дори и тогава, когато преди да заспите, си казвате, че искате да спите само половин час, а спите три часа вместо половин час. Астралното тяло знае съвсем точно, колко дълго ще спите.
към текста >>

Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди.
Духовните неща въздействат също и на местата, където още ги няма. Така че наистина денят, в който сме будни, се използва за това, ние бавно да внасяме аза и астралното тяло от краищата на пръстите във физическото и в етерното тяло, но те вече действат в него още от началото, от събуждането, така че вътрешно имаме чувството, че изцяло сме изпълнени с тях. Пред ясновидския поглед обаче се показва, как и през деня става един истински кръговрат; допълващият кръговрат се извършва през нощта. Един такъв кръговрат обаче е налице и - това не зависи особено от времето, - когато следобед поспите малко, тогава става същото. Трябва да си представите, че азът и астралното тяло наистина излизат навън и това се съобразява с вашата потребност за сън. Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди. Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича. Вие нищо не знаете за това, но сънят знае. Астралното тяло го знае при всички обстоятелства, дори и тогава го знае, когато поради някаква причина вие спите по-малко отколкото искате; дори и тогава, когато преди да заспите, си казвате, че искате да спите само половин час, а спите три часа вместо половин час. Астралното тяло знае съвсем точно, колко дълго ще спите. Той е един прецизен пророк, защото вътрешните духовни отношения са различни от външните, които се изживяват от човека.
към текста >>

Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича.
Така че наистина денят, в който сме будни, се използва за това, ние бавно да внасяме аза и астралното тяло от краищата на пръстите във физическото и в етерното тяло, но те вече действат в него още от началото, от събуждането, така че вътрешно имаме чувството, че изцяло сме изпълнени с тях. Пред ясновидския поглед обаче се показва, как и през деня става един истински кръговрат; допълващият кръговрат се извършва през нощта. Един такъв кръговрат обаче е налице и - това не зависи особено от времето, - когато следобед поспите малко, тогава става същото. Трябва да си представите, че азът и астралното тяло наистина излизат навън и това се съобразява с вашата потребност за сън. Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди. Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича. Вие нищо не знаете за това, но сънят знае. Астралното тяло го знае при всички обстоятелства, дори и тогава го знае, когато поради някаква причина вие спите по-малко отколкото искате; дори и тогава, когато преди да заспите, си казвате, че искате да спите само половин час, а спите три часа вместо половин час. Астралното тяло знае съвсем точно, колко дълго ще спите. Той е един прецизен пророк, защото вътрешните духовни отношения са различни от външните, които се изживяват от човека.
към текста >>

Вие нищо не знаете за това, но сънят знае.
Пред ясновидския поглед обаче се показва, как и през деня става един истински кръговрат; допълващият кръговрат се извършва през нощта. Един такъв кръговрат обаче е налице и - това не зависи особено от времето, - когато следобед поспите малко, тогава става същото. Трябва да си представите, че азът и астралното тяло наистина излизат навън и това се съобразява с вашата потребност за сън. Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди. Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича. Вие нищо не знаете за това, но сънят знае. Астралното тяло го знае при всички обстоятелства, дори и тогава го знае, когато поради някаква причина вие спите по-малко отколкото искате; дори и тогава, когато преди да заспите, си казвате, че искате да спите само половин час, а спите три часа вместо половин час. Астралното тяло знае съвсем точно, колко дълго ще спите. Той е един прецизен пророк, защото вътрешните духовни отношения са различни от външните, които се изживяват от човека.
към текста >>

Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня.
Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре. Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления. Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата. Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня. По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис. 4 на стр. 238).
към текста >>

Цялото кармическо минало минава покрай човека при всеки сън.
Но има и едно друго течение. И това другото, то представлява нещо гигантско. Както разясних, то се изживява при събуждане. Само че то има нещо тежко, което се внася в деня и постепенно бавно се преодолява, като човек се освобождава от него. Когато с инициационното наблюдение то напълно се прозре, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма. Цялото кармическо минало минава покрай човека при всеки сън. Докато в това, което човекът може да изживее при заспиването той предчувства предимно своята бъдеща карма, която се изгражда за бъдещето, когато той се събужда, в чувството, което описах, му остава едно леко, съвсем леко усещане за кармата, която той носи. Моментът на събуждането е такъв, за който трябва да се каже, че той означава едно леко загатване на всичко това, което човекът носи в себе си от своите изминали земни животи. Това обаче се улавя чрез всичко, през което преминават астралното тяло и азът, когато те влизат и се разпространяват от върха на пръстите на ръцете и краката навътре в човека. Така е обаче, че една тежка карма, една карма, която трудно се понася, има свойството да излъчва в главата всичко онова, което е отложено като нездравословни вещества, докато една добра карма всъщност складира горе добрите вещества. И там духовното и природното се докосват.
към текста >>

Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме.
към текста >>

Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма.
А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта.
към текста >>

Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън.
Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
към текста >>

Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва.
към текста >>

Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането.
към текста >>

Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня.
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях.
към текста >>

А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления.
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления. Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи. Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства.
към текста >>

Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства.
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления. Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи. Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства. Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго. Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него.
към текста >>

Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго.
Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства. Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго. Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него. Нищо чудно, че не можем да го сънуваме! Вие виждате, как подобни неща стават прозрачни, когато духовно правилно се наблюдават.
към текста >>

Нищо чудно, че не можем да го сънуваме!
Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго. Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него. Нищо чудно, че не можем да го сънуваме! Вие виждате, как подобни неща стават прозрачни, когато духовно правилно се наблюдават.
към текста >>

Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата. Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи. Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително.
към текста >>

- Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека.
Човек сега изпитва болки, а по-късно, така да се каже, ще получи компенсацията за болката - окрилящо и радостно изживяване. В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение. За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого. И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот. - Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо.
към текста >>

Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее?
В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение. За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого. И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот. - Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо. И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
към текста >>

- За нормалния живот е необходим нормален сън.
За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого. И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот. - Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо. И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността. Но то трябва да навлезе във волята.
към текста >>

И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо. И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността. Но то трябва да навлезе във волята. Не е същото, когато то се дължи само на физиологията. Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>

Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо. И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността. Но то трябва да навлезе във волята. Не е същото, когато то се дължи само на физиологията. Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>

58. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
Там в чакалнята висеше една картина, известната картина, която също и другият, който беше с мен често беше виждал. Там беше нарисувано, как Песталоци се държи с децата. Този приятел от езотеричното дорнахско ръководство се развълнува от картината и каза: - Когато човек разгледа образа, който е взет от същността на Песталоци, то ситуацията всъщност съвсем не би могла да се разиграе по друг начин, освен по начина, по който всичко това е изобразено чрез антропософията. - Виждате ли, точно това са нещата, които трябва често да стават, които наистина трябва да могат да внесат в непосредственото изживяване това, което идва от антропософското разбиране. Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност. И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
към текста >>

59. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Уодроу Уилсън, 1856-1924.
Уодроу Уилсън, 1856-1924. От 1913 до 1921 президент на САЩ. От него започва създаването на съюза на народите.
към текста >>

218. Муавия, Уилсън: Сравни бел.
218. Муавия, Уилсън: Сравни бел. към стр. 67.
към текста >>

60. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо.
Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел. Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност.
към текста >>

61. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество.
Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас. И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума. Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество. И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество.
към текста >>

62. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа.
Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа. Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удоволствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа. В този момент ние можем да стоим с тази антропософска работа под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез факта, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под знака охарактеризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата приятелка госпожа Мери, че тези организирани срещи ни напомнят, бих могъл да кажа, за нещо близко окултно, че от цялата среда, в която се развиха срещите, заобиколени от елементарно действуващата природа, също от духовно-елементарно действуващата природа, или поне в близост с тази природа, ние имахме също определен вътрешен импулсивен случай да стоим с това, което беше обяснено сред онези импулси, които са на пълно свързани с местността. Второто нещо е, че на мене ми се удаде за първи път възможността да говоря тук между Вас, обични приятели, след онова пълно със значение Коледно Тържество при Гьотеанума. Значението на това Коледно Тържество бе премислено и почувствувано тук във филиала на нашите английски приятели, за него бе говорено тук, защото то беше във Вашите намерения. Правилно е, обични приятели, че целият, пълният импулс на Коледното Тържество е разбран тук повече, татък по-малко доколкото това може да се види, тъй като аз можах да говоря на много места за него че то започва да се вживява в душите, но все още предизвиква известно озадачаване в сърцата на нашите обични антропософски приятели.
към текста >>

Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>

2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ
2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ
към текста >>

3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/.
3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/.
към текста >>

Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
Казвам угасващо постепенно, т.е. постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно. Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
към текста >>

Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество.
Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял. Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.
към текста >>

Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане.
Така щото всъщност това състояние на съзнанието, при което днешният човек се намира между чисто физическите същества, съвсем не е съществувало в онова далечно минало. Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане. И тогава тези хора получаваха действителната представа: през време когато човекът се събужда, във всяко дърво, във всяка забележителна скала, в глъбините на планините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физическа природа.
към текста >>

А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането.
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането. Защо това беше така? Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане? То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието. Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят. А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
към текста >>

То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието.
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането. Защо това беше така? Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане? То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието. Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят. А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
към текста >>

А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането. Защо това беше така? Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане? То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието. Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят. А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
към текста >>

2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ.
2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ.
към текста >>

3. СЪННО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА КАРМАТА.
3. СЪННО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА КАРМАТА.
към текста >>

След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува. То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят.
към текста >>

Съзнанието за свръхсетивния свят прие формата, която човекът изживява в хаотичните съновидения.
Съзнанието за свръхсетивния свят прие формата, която човекът изживява в хаотичните съновидения. А съзнанието за Кармата той го проспива напълно. Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието. Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново.
към текста >>

Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието.
Съзнанието за свръхсетивния свят прие формата, която човекът изживява в хаотичните съновидения. А съзнанието за Кармата той го проспива напълно. Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието. Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново.
към текста >>

Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
към текста >>

Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно.
Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно. Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата.
към текста >>

С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
към текста >>

По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите. И това може да бъде. Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят. Когато идва посветеният и разказва нещата, които се намират в духовния свят, когато разказва за процесите, които стават в духовния свят и ако днес също човекът не може още да вижда тези духовни неща и духовни процеси с обикновеното съзнание: когато си послужи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум може да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят. И този е днес при всички обстоятелства първата правилна стъпка за всеки човек.
към текста >>

63. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло.
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното, животинското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци. Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели. Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе. От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло. Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло. Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз. Само две звезди правят изключение от това: Слънцето и Луната. Слънцето и Луната са населени с духовно -душевни същества също така, както Земята е населена с хора.
към текста >>

Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него.
Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в живота. Ние срещаме в живота един човек, срещаме някой друг. Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него. Ние не можем да сънуваме за него, защото той не е свързан с нашето астрално тяло, а само с нашия Аз.
към текста >>

Ние не можем да сънуваме за него, защото той не е свързан с нашето астрално тяло, а само с нашия Аз.
Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в живота. Ние срещаме в живота един човек, срещаме някой друг. Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него. Ние не можем да сънуваме за него, защото той не е свързан с нашето астрално тяло, а само с нашия Аз.
към текста >>

Срещаме други хора, видели сме ги само бегло и те ни преследват в нашите сънища, даже и в будните сънища.
Срещаме други хора, видели сме ги само бегло и те ни преследват в нашите сънища, даже и в будните сънища. Това е едно представяне оформено вътре, което няма нищо общо с проявите на човек, с неговата външност, защото сме кармически свързани с него. Срещаме един човек, с който сме били кармически свързани, и веднага сме заставени да си създадем един образ за този човек. Ако съответния човек е художник, т.е. ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван. Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него.
към текста >>

Върху този случай пътникът записал в своя дневник: кьонигбергийци имат червени коси, сънливи са и груби.
Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща. Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически. Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество. Ние се научаваме да познаваме другите неща от света чрез хора, с които не сме свързани кармически. Един пътник, който веднъж минал в полунощ през гарата Кьонигсберг и поискал там да му се даде едно кафе, бил посрещнат много грубо от келнера, когото повикал и който имал червена коса и бил заспал. Върху този случай пътникът записал в своя дневник: кьонигбергийци имат червени коси, сънливи са и груби. Според този среднощен келнер, с когото не е бил кармически свързан, съответният пътник отсъдил за жителите на Кьонигсберг.
към текста >>

64. Предговор към българското издание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Например в мантрите «О, лъчезарни образи» и «Моят Аз съзнателно напуска» се съдържа всичко, свързано с будността и съня, със заспиването и събуждането; в първата част на мантрата «В Духа бе заложен зародишът на моето тяло» може да се изживее самото Сътворение, а във втората част - Себесътворението, което човекът осъществява сега и в бъдещето.
Мантрите не са измислени, те са извлечени от духовния свят и днешното съзнание не може напълно да изчерпи тяхното съдържание, а винаги може да намира още нещо в тях. За разкриване на съдържанието е, Рудолф Щайнер дава указания към мантрата «По-сияйно от Слънцето». По подобен начин читателят може да навлиза все по-дълбоко в съдържанието на останалите мантри. Например в мантрите «О, лъчезарни образи» и «Моят Аз съзнателно напуска» се съдържа всичко, свързано с будността и съня, със заспиването и събуждането; в първата част на мантрата «В Духа бе заложен зародишът на моето тяло» може да се изживее самото Сътворение, а във втората част - Себесътворението, което човекът осъществява сега и в бъдещето. Във всяка мантра са вложени неизчерпаеми духовни богатства. Но те не трябва да се търсят и да се откриват, а това са вече стъпки нагоре към духовния свят.
към текста >>

65. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода.
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията. Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека. Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля. Истинското християнство е обобщение на всичките степени на посвещение. Посвещението на древността е предизвестието, подготовката.
към текста >>

66. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Изчезват сънищата.
Изчезват сънищата.
към текста >>

Отвежда по време на сън:
Отвежда по време на сън:
към текста >>

67. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
Това е, което лежи в смисъла на Великден. Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите. Природата служи като символ за това. Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>

68. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

След това по време на Лунното съществуване съзнанието е било подобно на това, което ние изживяваме като последен остатък при нашето сънуване; било е неясно картинно съзнание.
За да ви стане това съвсем ясно, трябва отново да извикате пред душите си седемте състояния на съзнанието, през които човекът е преминал в течение на своето развитие. Първото състояние на съзнанието, което човекът е имал, е било една смътна, сумрачна степен на съзнанието, с което той се е чувствал едно с Космоса; това състояние наричаме Сатурново съществуване. При Слънчевото съществуване обхватът на съзнанието намалява, но за сметка на това то става по-ясно. След това по време на Лунното съществуване съзнанието е било подобно на това, което ние изживяваме като последен остатък при нашето сънуване; било е неясно картинно съзнание. Тук на Земята имаме ясното дневно съзнание, което ще се запази и тогава, когато на Юпитер човекът отново се издигне до картинното, до образното съзнание, така че тогава там ще имаме ясно картинно съзнание. След това човекът ще се издигне до две по-висши състояния на съзнанието, до инспиративното и интуитивното състояние на съзнанието. Така нашето ясно дневно съзнание се намира по средата между смътното картинно съзнание на Луната и ясното картинно съзнание на Юпитер. И това, което езотери-кът чака да му се разкрие един ден, е Юпитеровото съзнание. В бъдеще то ще се разкрие на всеки един от нас, при един по-рано, при друг по-късно.
към текста >>

69. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

По време на сън положението е друго.
По време на сън положението е друго. Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата. Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло. И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят като сънища. При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи.
към текста >>

И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло.
По време на сън положението е друго. Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата. Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло. И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят като сънища. При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи.
към текста >>

Те ни се представят като сънища.
По време на сън положението е друго. Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата. Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло. И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят като сънища. При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи.
към текста >>

70. Съдържание GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на сън.
Изследване на живота между смъртта и новото раждане. Трансформацията на неизползвани физически сили в духовни сили след смъртта. В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на сън. Границите, поставени от науката и религията за да спират навлизането в духовните светове.
към текста >>

71. 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>

В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>

72. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система? Това е въпрос от първостепенно значение. Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване. По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
към текста >>

73. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год.
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици". Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група. Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
към текста >>

74. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена" (виж бележките по-надолу).
(2) "Осмата Сфера": В "Тайната Доктрина", част I, стр. 186, твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера е критикувано от мадам Блаватска, която казва обаче да се надяваме, че "неправилните" схващания, едно от които е това, ще бъдат поправени в по-късните издания на книгата. Тя очевидно имаше предвид първото издание, както и С. Дж. Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена" (виж бележките по-надолу). В третото издание на "Езотеричен Будизъм" обаче, съответният пасаж е идентичен с онзи в осмото издание, и макар и не споменаващ специално Луната, я загатва така ясно, сякаш нищо съществено не е било направено относно някаква корекция.
към текста >>

Харисън (книга съдържаща лекциите, изнесени от него през 1893 год.
Най-интересните споменавания се намират в "Трансцедентната Вселена" на С. Дж. Харисън (книга съдържаща лекциите, изнесени от него през 1893 год. пред "Общество Береан", което било "дружество на изучаващите теоретичен окултизъм"). Следните откъси са взети от страници 108, 109:
към текста >>

Следното е цитирано от "Трансцедентната Вселена" на Харисън, стр.36:
Следното е цитирано от "Трансцедентната Вселена" на Харисън, стр.36:
към текста >>

Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности, и причиняване на наричаното "отзвук на опита", и резултатът е вид духовен сън, характерен с фантастични видения.
Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности, и причиняване на наричаното "отзвук на опита", и резултатът е вид духовен сън, характерен с фантастични видения. Това е действие, до което рядко се прибягва дори от Братята отляво, и в случая на мадам Блаватска бе осъдено от почти всички европейски окултисти. Само върху американските братства лежи отговорността за случилото се тогава..."
към текста >>

75. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка.
Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика. Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка. Много е важно да сме наясно с тези изменения.
към текста >>

Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата. Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот. Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество. Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
към текста >>

76. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Оказва се, че починалите преди години или десетилетия, или съвсем наскоро, са най-лесно откривани, когато в съня се пробуди съзнание за духовния свят.
Не е лесно да се изследват тези неща. Някой може да се заинтересува, питайки например: Кой е най-добрият начин да намерим мъртвите? Оказва се, че починалите преди години или десетилетия, или съвсем наскоро, са най-лесно откривани, когато в съня се пробуди съзнание за духовния свят.
към текста >>

Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят.
Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида. Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят. Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание. Осем медитации". Или може да се състои пробуждане в самия буден живот. Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
към текста >>

Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида. Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят. Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание. Осем медитации". Или може да се състои пробуждане в самия буден живот. Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
към текста >>

Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н.
Тогава се прави забележително откритие. Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот. В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен.
към текста >>

Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън.
Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот. В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>

Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това.
В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>

Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>

Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност.
към текста >>

Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват.
към текста >>

По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>

В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>

Сънуването не прекъсва тази дейност.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>

Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си.
Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>

Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия живот на Земята.
Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в живот на Земята. Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия живот на Земята.
към текста >>

77. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън.
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън. Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво! " продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня. И тази последна женска фигура чу от младежа, който се беше родил от блясъка на вечерната заря, тя чу от него думите: "Ти си изкуството! " И тя заспа. И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
към текста >>

Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво!
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън. Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво! " продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня. И тази последна женска фигура чу от младежа, който се беше родил от блясъка на вечерната заря, тя чу от него думите: "Ти си изкуството! " И тя заспа. И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
към текста >>

" продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня.
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън. Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво! " продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня. И тази последна женска фигура чу от младежа, който се беше родил от блясъка на вечерната заря, тя чу от него думите: "Ти си изкуството! " И тя заспа. И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
към текста >>

И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън. Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво! " продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня. И тази последна женска фигура чу от младежа, който се беше родил от блясъка на вечерната заря, тя чу от него думите: "Ти си изкуството! " И тя заспа. И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
към текста >>

И в съня и се примеси един вид съновидение, което отново не беше никакво съновидение, което в известно отношение беше действителност, една действителност от особен род, родствена само по форма със съновидението, а всъщност беше откровение на една действителност, която тази душа на жената не е могла лесно да предчувствува по-рано.
И в съня и се примеси един вид съновидение, което отново не беше никакво съновидение, което в известно отношение беше действителност, една действителност от особен род, родствена само по форма със съновидението, а всъщност беше откровение на една действителност, която тази душа на жената не е могла лесно да предчувствува по-рано. Защото това, което тя изживява, не беше съновидение, а само изглеждаше като съновидение. Това, което тя изживя, не беше нещо, което може да се нарече една астрална имагинация. И ако искаме да изразим, какво изживя тя, не можем да го облечем в думи по друг начин, освен да го предадем в образи, в които говори имагинативното познание. Защото душата на тази жена знаеше в този момент, че върху онова, което и бе назовано от младежа като "Ти си изкуство! " може да се говори само интимно, вътрешно, когато обличаме в думи изживяванията на имагинативното познание.
към текста >>

Защото това, което тя изживява, не беше съновидение, а само изглеждаше като съновидение.
И в съня и се примеси един вид съновидение, което отново не беше никакво съновидение, което в известно отношение беше действителност, една действителност от особен род, родствена само по форма със съновидението, а всъщност беше откровение на една действителност, която тази душа на жената не е могла лесно да предчувствува по-рано. Защото това, което тя изживява, не беше съновидение, а само изглеждаше като съновидение. Това, което тя изживя, не беше нещо, което може да се нарече една астрална имагинация. И ако искаме да изразим, какво изживя тя, не можем да го облечем в думи по друг начин, освен да го предадем в образи, в които говори имагинативното познание. Защото душата на тази жена знаеше в този момент, че върху онова, което и бе назовано от младежа като "Ти си изкуство! " може да се говори само интимно, вътрешно, когато обличаме в думи изживяванията на имагинативното познание. И така ние ще облечем в този случай в думи впечатленията на имагинативното познание, които душата на тази жена има.
към текста >>

Вярно е, че чрез това събуждане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно мъртво отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация.
Тя се събуди чрез това, че онова, което не съществува на Земята, тя го видя като огледален образ. Тя самата беше станала едно с Имагинацията. Това, което на Земята живее като поезия, е един огледален образ, едно отражение на Имагинацията. Отражението на Имагинацията в поетическото изкуство видя душата на жената. Чрез това тя се събуди. Вярно е, че чрез това събуждане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно мъртво отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация. Чрез това тя се събуди.
към текста >>

Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука.
На изток над пейзажа изгря утринната зора. Слънцето светеше. Утринната зора се оцвети все по-червено и по-червено. И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да слуша това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят. И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят. Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука. И тя забеляза, как това, което е полузамръзнало, може отново да оживее с крила на вятъра, когато предаденото може да бъде прието от науката като познание.
към текста >>

78. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>

Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването.
Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>

Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>

Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
към текста >>

79. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще.
Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят. Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят. Това не са никакви атоми и молекули. Зад сетивния свят се намират духовни същества. Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането. Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят. Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество.
към текста >>

И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване. Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
към текста >>

80. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Аз вярвам, че не само навън между Небето и Земята съществуват много неща, за които човешката философия, такава, каквато тя се явява в повечето случаи, не може и да сънува, но че във вътрешното същество на човека се намира това, което е съгласуването на отношенията с физическо-телесното произвежда освобождаването първо в областта на художественото в посоката към двата полюса.
Аз вярвам, че човек трябва да остане по определен начин вътрешно в изкуствата, когато се опита да говори върху художественото, който опит винаги остава още като едно сричане. Аз вярвам, че не само навън между Небето и Земята съществуват много неща, за които човешката философия, такава, каквато тя се явява в повечето случаи, не може и да сънува, но че във вътрешното същество на човека се намира това, което е съгласуването на отношенията с физическо-телесното произвежда освобождаването първо в областта на художественото в посоката към двата полюса. И аз вярвам, че художественото не може да бъде разбрано психологично, когато искаме да го обхванем с нормалното състояние на душата, а можем да го обхванем само с това, което се издига над това нормално душевно състояние, а по-висшето духовно-душевно естество на човека, което има заложби за духовните светове.
към текста >>

81. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

82. Съдържание GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Престоят на човешката душа в Девакана и изживяването на музиката на сферите по време на съня без съновидения.
Възгледите на Гьоте и Шопенхауер за значението на изкуствата. Трите състояния на съзнание при човека. Престоят на човешката душа в Девакана и изживяването на музиката на сферите по време на съня без съновидения. Земната музика като несъзнателен спомен за това преживяване. Съзнателно осъществяване на тези връзки чрез окултното развитие.
към текста >>

83. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят.
Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т. н., тогава в него постепенно настъпва промяна. Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива.
към текста >>

Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност.
Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т. н., тогава в него постепенно настъпва промяна. Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете.
към текста >>

Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни.
н., тогава в него постепенно настъпва промяна. Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете. Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят.
към текста >>

Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека. Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят. Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят. Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
към текста >>

Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни.
Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние. Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни. Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае. Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят. В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо. Този свят се нарича свят на девакана.
към текста >>

84. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек. Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието. Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание. Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек. Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания. Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>

Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек. Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието. Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание. Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек. Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания. Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>

Най-напред се променя неговият сънищен живот.
Посвещението обаче дава едно преобразуване на тези три състояния на съзнанието. Най-напред се променя неговият сънищен живот. Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи. Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят. Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят. Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот.
към текста >>

Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят.
Посвещението обаче дава едно преобразуване на тези три състояния на съзнанието. Най-напред се променя неговият сънищен живот. Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи. Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят. Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят. Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот. Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека. Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност.
към текста >>

Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения.
Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност. Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят. Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества. Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>

Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества. Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>

Човек достига третото ниво на съзнание[2], когато съумее да преобрази съня без съновидения в едно съзнателно състояние.
Човек достига третото ниво на съзнание[2], когато съумее да преобрази съня без съновидения в едно съзнателно състояние. Светът, в който се учи да навлиза, му се разкрива първоначално отчасти, после все повече и повече. Той започва да живее в него все по-дълго, става все по-съзнателен там и изживява много значителни неща.
към текста >>

И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения.
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина. Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове.
към текста >>

Сутрин, когато човек се пробуди от сън, той не носи само телесно освежаване чрез съня, а носи със себе си от онези светове също и изкуството.
Сега трябва да си представим, че не само посветеният живее в тези светове. Разликата е само в това, че посветеният изживява тези видоизменени състояния в съзнание. В него е изменено в съзнанието само това, което обикновеният човек изживява отново и отново несъзнателно. Обикновеният човек изживява тези състояния действително и постоянно, само че не знае нищо за това, защото не е съзнателен за себе си и за преживяното. Но въпреки това той донася нещо от тези въздействия, които изживяването предизвиква у него. Сутрин, когато човек се пробуди от сън, той не носи само телесно освежаване чрез съня, а носи със себе си от онези светове също и изкуството. Защото изкуството не е нищо друго освен несъзнателно спомняне на преживяното в астралния свят. Например художникът излиза далеч над действителните физически цветове, когато полага своите цветни тонове и цветни хармонии върху платното. Къде е видял тези тонове, тези искрящи цветове, къде ги е изживял? Това са отзвуците на астралните преживявания през нощта. Само това преливащо море от светлина и цветове на красота, на астрална искряща дълбина му дава възможността онези цветове, в които е пребивавал, да ги използва отново, когато се опитва да възпроизведе в тежките земни цветове на нашия физически свят приблизително идеала, който живее в него, който той е преживял.
към текста >>

За завръщащия се човек от съня с вътрешните трептения съществува една възможност да настрои по-силно тоновете и да може да възприеме победата на душата на усещането над тялото на усещането, така че душата да е в състояние да се почувства по-силна от тялото.
За музикалното е от особено значение съвместната работа на душата на усещането и тялото на усещането (Empfindungsleib). Трябва да се знае, че цялото съзнание произхожда от един вид преодоляване на външния свят. Това, което се открива на човека като желание и радост в съзнанието, означава победа на духовното над тялото на усещането. За завръщащия се човек от съня с вътрешните трептения съществува една възможност да настрои по-силно тоновете и да може да възприеме победата на душата на усещането над тялото на усещането, така че душата да е в състояние да се почувства по-силна от тялото. Човек може да възприема винаги при въздействието на минорна тоналност как трептенията на тялото на усещането са по-силни, докато при мажорна тоналност душата на усещането вибрира по-силно и надвива тялото на усещането. Когато прозвучи малка терца, се чувства душевна болка, надделяването на тялото на усещането. Но когато прозвучи голяма терца, се оповестява победата на душата.
към текста >>

Когато човек в смяната между сън и събуждане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация.
Когато човек в смяната между сън и събуждане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация. Когато човек напуска при смъртта физическото си тяло, той се издига през астралния свят към девакана. Там той открива собствената си родина; там той открива своя покой. Подир празничното време на почивка там следва отново слизане във физическия свят. Така той прави непрекъснат преход от един свят към друг.
към текста >>

85. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят.
И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности. Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението. Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество. Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят. Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.
към текста >>

Има едно междинно състояние между будност и сън.
Под ръководството на учителя той вижда да се образуват форми, които не произлизат от този свят. По-късно той възприема това цветно творение в действителността едновременно с другите неща. За такива хора част от нощта е станала напълно друга. Има едно междинно състояние между будност и сън. Един сън, от който се разкриват по-висши истини. Това е астралният свят.
към текста >>

Един сън, от който се разкриват по-висши истини.
Под ръководството на учителя той вижда да се образуват форми, които не произлизат от този свят. По-късно той възприема това цветно творение в действителността едновременно с другите неща. За такива хора част от нощта е станала напълно друга. Има едно междинно състояние между будност и сън. Един сън, от който се разкриват по-висши истини. Това е астралният свят.
към текста >>

За духовната наука е настъпило времето да даде помощ на човека да достигне вече не като в сън до съзнателното творчество.
За духовната наука е настъпило времето да даде помощ на човека да достигне вече не като в сън до съзнателното творчество. Бих искал да изясня защо музиката въздейства толкова непосредствено. В девакана сме си у дома, там живее нещо вечно и когато на човека тук се дава нещо от прародината, не е чудно, че той се затрогва. И затова влиянието на музиката е толкова голямо дори върху най-обикновения човек, който не предчувства нищо от това, което му се говори чрез музикалните тонове: Аз съм ти, а ти си от моята същност.
към текста >>

86. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И за тази варварщина в научно-то стилизиране на новото време по-късно ще бъдат писани интересни глави в историята на културата, каквито днешното човечество едва ли би могло и да сънува.
Тази разлика също има значение, тъй като ще дойде времето, когато човек вече ще усеща нещата по начин, обратен на този, по който се представя научната мисъл днес. А именно: „Мисли Какво, но повече мисли Как“[13]. В начина на изложението всъщност се вижда как човек разбира нещата. Към печалните придобивки на новото време спада също и това, че колкото по-добър преподавател става някой, толкова по-малко художествено, с усет към изкуството може да пише той, толкова по-лош е стилът му, и че колкото по-художествено пише някой, толкова по-лош преподавател е. Това естествено не се казва, но системата е направена така. И за тази варварщина в научно-то стилизиране на новото време по-късно ще бъдат писани интересни глави в историята на културата, каквито днешното човечество едва ли би могло и да сънува. „Научното варварство на стила през 19-ти и 20-ти век“ - това вероятно някога ще запълва много страници на бъдещите литературни творби, ако още съществуват такива особняци, които да пишат толкова много за тези неща, колкото пишат за някои неща днешните особняци.
към текста >>

87. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Когато сънувам кошмари например, чрез промяната в дишането мога ясно да си дам сметка за дихателното изживяване.
Музиката беше за него възможността да се почувства в света. Човек можеше да бъде обучаван религиозно, като му беше разяснявана тогавашната музика, защото той разбираше, че чрез музиката не е само земен човек, а същевременно и извънземен човек. Процесът се развиваше все повече в посока навътре. Дойде квинтовото изживяване, чрез което човек се чувстваше все още свързан с това, което живееше в неговото дишане. Квинтовото време беше всъщност времето, когато човек си казваше, всъщност не си казваше, а го чувстваше така: Аз вдишвам и издишвам. Когато сънувам кошмари например, чрез промяната в дишането мога ясно да си дам сметка за дихателното изживяване. Но музикалното не живее в мен, то живее във вдишването и издишването. Човек се чувстваше винаги потеглящ извън себе си в това музикално изживяване и отново връщащ се към себе си. Квинтата беше нещо, което обхващаше вдишването и издишването, септимата обхващаше само издишването. Терцата му даваше възможността да преживее продължението на дихателния процес навътре. Поради всички тези причини откривате също така особеното обяснение за развитието от чистото пеене с акомпанимент, каквото беше то в по-стари времена от човешкото развитие, до самостоятелното пеене.
към текста >>

88. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха. Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>

Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи.
Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното познание. Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи. Върху някои загадъчни страни на детската душевност. За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища". За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето! Особености на етерния ландшафт в Южна Италия. Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят.
към текста >>

За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава.
Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие. Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава". За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко. Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата. Връзката между душевните и растежни процеси у детето. За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа. Интелектуалистичното преподаване на четене и писане като малтретиране на детето.
към текста >>

89. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин.
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят. Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин. Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън. Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
към текста >>

Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън.
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят. Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин. Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън. Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
към текста >>

Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят. Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин. Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън. Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
към текста >>

Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е.
Детето има всевъзможни изживявания на физическия план. То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н. Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят. Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>

Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните.
Детето има всевъзможни изживявания на физическия план. То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н. Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят. Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>

Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят.
То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н. Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят. Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>

Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън.
Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън. Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането. Всичко това ще остане на заден план. А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем конкретни мерки. Обаче ние трябва да сме в пълно съзнание относно всичко, което вършим. Когато преподаваме на детето един или друг учебен предмет, трябва да сме напълно наясно, че в известно отношение спомагаме предимно за проникването на духовно-душевните сили във физическото тяло, но в друг случай улесняваме проникването на физическото тяло в духовно-душевните пространства на детето.
към текста >>

Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън?
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала. Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън? В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за физическия човек. И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
към текста >>

В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят. Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят. В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят. Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област. И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>

90. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата. Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето. В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
към текста >>

91. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

, и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване.
Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване. Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание. Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек! , и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване. Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята. Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>

Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек! , и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване. Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята. Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>

Те са разположени, така да се каже, на границата между будността и съня.
Както вече споменах, чувствата се намират по средата. И сега идва ред на въпроса: До каква степен съзнанието се намесва в живота на чувствата? Те са разположени, така да се каже, на границата между будността и съня. Вие познавате Вашите лични чувства толкова, колкото и сънищата, само че за сънищата „си спомняте", а чувствата изживявате непосредствено. Обаче душевната нагласа, с която се обръщате към Вашите чувства не се различава от душевната нагласа, която имате спрямо Вашите сънища. Денем Вие сте не само буден човек, доколкото мислите, не само спящ човек, доколкото проявявате воля, но и сънуващ човек, доколкото изпитвате едни или други чувства.
към текста >>

Вие познавате Вашите лични чувства толкова, колкото и сънищата, само че за сънищата „си спомняте", а чувствата изживявате непосредствено.
Както вече споменах, чувствата се намират по средата. И сега идва ред на въпроса: До каква степен съзнанието се намесва в живота на чувствата? Те са разположени, така да се каже, на границата между будността и съня. Вие познавате Вашите лични чувства толкова, колкото и сънищата, само че за сънищата „си спомняте", а чувствата изживявате непосредствено. Обаче душевната нагласа, с която се обръщате към Вашите чувства не се различава от душевната нагласа, която имате спрямо Вашите сънища. Денем Вие сте не само буден човек, доколкото мислите, не само спящ човек, доколкото проявявате воля, но и сънуващ човек, доколкото изпитвате едни или други чувства.
към текста >>

Обаче душевната нагласа, с която се обръщате към Вашите чувства не се различава от душевната нагласа, която имате спрямо Вашите сънища.
Както вече споменах, чувствата се намират по средата. И сега идва ред на въпроса: До каква степен съзнанието се намесва в живота на чувствата? Те са разположени, така да се каже, на границата между будността и съня. Вие познавате Вашите лични чувства толкова, колкото и сънищата, само че за сънищата „си спомняте", а чувствата изживявате непосредствено. Обаче душевната нагласа, с която се обръщате към Вашите чувства не се различава от душевната нагласа, която имате спрямо Вашите сънища. Денем Вие сте не само буден човек, доколкото мислите, не само спящ човек, доколкото проявявате воля, но и сънуващ човек, доколкото изпитвате едни или други чувства.
към текста >>

Денем Вие сте не само буден човек, доколкото мислите, не само спящ човек, доколкото проявявате воля, но и сънуващ човек, доколкото изпитвате едни или други чувства.
Както вече споменах, чувствата се намират по средата. И сега идва ред на въпроса: До каква степен съзнанието се намесва в живота на чувствата? Те са разположени, така да се каже, на границата между будността и съня. Вие познавате Вашите лични чувства толкова, колкото и сънищата, само че за сънищата „си спомняте", а чувствата изживявате непосредствено. Обаче душевната нагласа, с която се обръщате към Вашите чувства не се различава от душевната нагласа, която имате спрямо Вашите сънища. Денем Вие сте не само буден човек, доколкото мислите, не само спящ човек, доколкото проявявате воля, но и сънуващ човек, доколкото изпитвате едни или други чувства.
към текста >>

Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля). Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля. Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля. При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>

Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля.
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля). Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля. Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля. При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>

При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля). Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля. Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля. При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>

Защото Вие лесно ще установите, че деца, при които преобладават чувствата, се намират в едно мечтателно и съноподобно състояние; при тях мисленето още не е пробудено и те са извънредно склонни към мечтателство.
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание. Защото Вие лесно ще установите, че деца, при които преобладават чувствата, се намират в едно мечтателно и съноподобно състояние; при тях мисленето още не е пробудено и те са извънредно склонни към мечтателство. Ето защо, на такива деца Вие можете да влияете с помощта на силни чувства. Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност. Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
към текста >>

Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност.
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание. Защото Вие лесно ще установите, че деца, при които преобладават чувствата, се намират в едно мечтателно и съноподобно състояние; при тях мисленето още не е пробудено и те са извънредно склонни към мечтателство. Ето защо, на такива деца Вие можете да влияете с помощта на силни чувства. Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност. Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
към текста >>

Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън.
Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>

Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето. Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
към текста >>

Вие сте в състояние да понесете това проникване на Азът в сферата на чувствата, само сънувайки, т.е.
Тук Азът прониква в самото тяло, не само в образите. Ако обаче това проникване би се извършило напълно съзнателно, тогава щеше да настъпи разбира се, в душевен смисъл -буквално едно душевно изгаряне. Ако в областта на чувствата, с Вас би се случило същото, което става с Вас в хода на мисленето, т.е. когато с Азът прониквате в породените от тялото образи, тогава Вие буквално бихте изгорели душевно. Вие просто не бихте могли да издържите това! Вие сте в състояние да понесете това проникване на Азът в сферата на чувствата, само сънувайки, т.е. в една понижена степен на съзнанието. В това, което всъщност се извършва във Вашето тяло, докато се отдавате на чувствата, Вие можете да се справите единствено ако сънувате.
към текста >>

В това, което всъщност се извършва във Вашето тяло, докато се отдавате на чувствата, Вие можете да се справите единствено ако сънувате.
Ако в областта на чувствата, с Вас би се случило същото, което става с Вас в хода на мисленето, т.е. когато с Азът прониквате в породените от тялото образи, тогава Вие буквално бихте изгорели душевно. Вие просто не бихте могли да издържите това! Вие сте в състояние да понесете това проникване на Азът в сферата на чувствата, само сънувайки, т.е. в една понижена степен на съзнанието. В това, което всъщност се извършва във Вашето тяло, докато се отдавате на чувствата, Вие можете да се справите единствено ако сънувате.
към текста >>

С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
А това, което се разиграва в областта на волята, Вие можете да понесете единствено спейки. За Вас би представлявало нещо ужасно, ако в обикновения живот би трябвало да вземате непосредствено участие в процесите на Вашата воля. Ако би трябвало съзнателно да изживеете веществообменните процеси, чрез които хранителните вещества доставят необходимата енергия, за да ходите, Вие щяхте да бъдете сполетени от най-свирепата болка. За Вас е истинско щастие, че не изживявате този момент, респективно, че го изживявате в спящо състояние. Ако бяхте не спящи, а будни, Вие щяхте да изпитате една ужасна болка, възможно най-голямата болка на света. С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
към текста >>

И сега Вие разбирате защо аз описвам три степени от живота на Азът в обикновения живот: Пълна будност, будност, придружена от сънуване, и ако мога така да се изразя спяща будност.
И сега Вие разбирате защо аз описвам три степени от живота на Азът в обикновения живот: Пълна будност, будност, придружена от сънуване, и ако мога така да се изразя спяща будност. Напълно будният Аз живее в мис ловното познание. Обаче там Азът живее само в образи, и ако в живота си между раждането и смъртта човекът пренебрегне упражненията, споменати в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", той ще ограничи своето мислене единствено в сферата на образите.
към текста >>

Да, при чувствата ние сме сънуващо-будни.
При чувствата, Азът не е вече така буден. Да, при чувствата ние сме сънуващо-будни. И как впрочем изживяваме проявленията на това междинно състояние? Ние ги изживяваме в така наречените Инспирации, инспирираните представи, несъзнателно инспирираните представи. Тук е огнището на онези сили, които бликат от чувствата на творческите
към текста >>

Обаче през периода между раждането и смъртта, в несъзнателните Инспирации се отразяват такива космически процеси, които ние можем да изживеем единствено в сънно състояние; в противен случай нашият Аз би бил изпепелен в тези процеси, би бил задушен, буквално задушен.
Това, което в „Как се постигат познания за висшите светове? " наричам Инспирации, са всъщност прояснените и на пълно осъзнати изживявания, които всеки човек има в областта на своите чувства. И когато определени хора говорят за своите Инспирации, те фактически имат предвид това, което светът влага в техния чувствен живот и което по силата на известни техни способности се издига в областта на ясното и будно съзнание. Тези Инспирации, както и самото мисловно съдържание, имат по същество космически произход. Обаче през периода между раждането и смъртта, в несъзнателните Инспирации се отразяват такива космически процеси, които ние можем да изживеем единствено в сънно състояние; в противен случай нашият Аз би бил изпепелен в тези процеси, би бил задушен, буквално задушен.
към текста >>

Представете си, че сънувате някакъв кошмар, съпроводен със задух.
Впрочем това задушаване понякога настъпва и при определени абнормни състояния. Представете си, че сънувате някакъв кошмар, съпроводен със задух. В този случай част от болестните взаимодействия между Вас и външния свят, между Вас и атмосферния въздух, просто се стремят да прерастват в нещо друго. Да, обаче напирайки към Вашето Азово съзнание, тези процеси нямат облика на една нормална, а на една абнормна, мъчителна представа: кошмарът! И ако човекът изживяваше своето дишане по напълно съзнателен начин, той щеше да изживява всяко вдишване и издишване, сякаш се намира в непрекъснат задух, в непрекъснат кошмар. Да, човекът би „чувствувал" тези процеси като едно непрекъснато изтезание. Ето защо всичко това е в известен смисъл притъпено и се изживява не като физиологически процес, а под формата на „чувство".
към текста >>

II. В сънищно съзнание инспиративни чувства
II. В сънищно съзнание инспиративни чувства
към текста >>

Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства.
Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят. Сега Вие живеете в свят от образи. Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята. Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята. Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред волята, а не чувствата. Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства. Ето защо хората често казват, че имат някаква смътна, неопределена интуиция.
към текста >>

Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън.
Представете си за миг, че ходите и наред с това наблюдавате света. Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>

92. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на съзнанието. Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
към текста >>

Тук ние осъществяваме една дейност, която се намира между сънуването и спането; бихме могли да я наречем „сънуващо спане" или „спящо сънуване".
Тук ние осъществяваме една дейност, която се намира между сънуването и спането; бихме могли да я наречем „сънуващо спане" или „спящо сънуване". Защото ние спим не само през нощта, в периферията на нашето тяло ние непрекъснато спим и като човешки същества изобщо не успяваме да проникнем в истинската същност на усещанията, понеже в тази област, където се намират те, ние спим сънувайки, или сънуваме спейки.
към текста >>

Защото ние спим не само през нощта, в периферията на нашето тяло ние непрекъснато спим и като човешки същества изобщо не успяваме да проникнем в истинската същност на усещанията, понеже в тази област, където се намират те, ние спим сънувайки, или сънуваме спейки.
Тук ние осъществяваме една дейност, която се намира между сънуването и спането; бихме могли да я наречем „сънуващо спане" или „спящо сънуване". Защото ние спим не само през нощта, в периферията на нашето тяло ние непрекъснато спим и като човешки същества изобщо не успяваме да проникнем в истинската същност на усещанията, понеже в тази област, където се намират те, ние спим сънувайки, или сънуваме спейки.
към текста >>

Психолозите просто не забелязват, че причината, поради която не можем да си обясним човешките усещания е къщата, която сутрин след пробуждане, ни пречи ясно да си припомним съдържанието на нашите сънища.
Психолозите просто не забелязват, че причината, поради която не можем да си обясним човешките усещания е къщата, която сутрин след пробуждане, ни пречи ясно да си припомним съдържанието на нашите сънища. Вие виждате, че понятията „сън" и „спане" имат съвсем различно значение от това, което им приписваме в обикновения живот. Обикновено свързваме „спането" с представата, че през нощта, когато лежим в леглото, ние „спим". Ние съвсем не предполагаме, че това спане е нещо, което има много по-голям обхват и че ние непрекъснато спим там, в повърхността на нашето тяло, където допълнително се намесват и сънищата. А тези „сънища" не са нищо друго, освен сетивните усещания, преди да бъдат обхванати от нашия разум, от нашето мислене.
към текста >>

Вие виждате, че понятията „сън" и „спане" имат съвсем различно значение от това, което им приписваме в обикновения живот.
Психолозите просто не забелязват, че причината, поради която не можем да си обясним човешките усещания е къщата, която сутрин след пробуждане, ни пречи ясно да си припомним съдържанието на нашите сънища. Вие виждате, че понятията „сън" и „спане" имат съвсем различно значение от това, което им приписваме в обикновения живот. Обикновено свързваме „спането" с представата, че през нощта, когато лежим в леглото, ние „спим". Ние съвсем не предполагаме, че това спане е нещо, което има много по-голям обхват и че ние непрекъснато спим там, в повърхността на нашето тяло, където допълнително се намесват и сънищата. А тези „сънища" не са нищо друго, освен сетивните усещания, преди да бъдат обхванати от нашия разум, от нашето мислене.
към текста >>

Ние съвсем не предполагаме, че това спане е нещо, което има много по-голям обхват и че ние непрекъснато спим там, в повърхността на нашето тяло, където допълнително се намесват и сънищата.
Психолозите просто не забелязват, че причината, поради която не можем да си обясним човешките усещания е къщата, която сутрин след пробуждане, ни пречи ясно да си припомним съдържанието на нашите сънища. Вие виждате, че понятията „сън" и „спане" имат съвсем различно значение от това, което им приписваме в обикновения живот. Обикновено свързваме „спането" с представата, че през нощта, когато лежим в леглото, ние „спим". Ние съвсем не предполагаме, че това спане е нещо, което има много по-голям обхват и че ние непрекъснато спим там, в повърхността на нашето тяло, където допълнително се намесват и сънищата. А тези „сънища" не са нищо друго, освен сетивните усещания, преди да бъдат обхванати от нашия разум, от нашето мислене.
към текста >>

А тези „сънища" не са нищо друго, освен сетивните усещания, преди да бъдат обхванати от нашия разум, от нашето мислене.
Психолозите просто не забелязват, че причината, поради която не можем да си обясним човешките усещания е къщата, която сутрин след пробуждане, ни пречи ясно да си припомним съдържанието на нашите сънища. Вие виждате, че понятията „сън" и „спане" имат съвсем различно значение от това, което им приписваме в обикновения живот. Обикновено свързваме „спането" с представата, че през нощта, когато лежим в леглото, ние „спим". Ние съвсем не предполагаме, че това спане е нещо, което има много по-голям обхват и че ние непрекъснато спим там, в повърхността на нашето тяло, където допълнително се намесват и сънищата. А тези „сънища" не са нищо друго, освен сетивните усещания, преди да бъдат обхванати от нашия разум, от нашето мислене.
към текста >>

И така, ние стигаме до едно реално и точно понятие за усещането, когато знаем: то възниква в телесната периферия на детето под формата на волеви чувства или чувствена воля, защото телесната периферия на детето, сравнена с неговата вътрешност, просто спи и наред с това, сънува.
И така, ние стигаме до едно реално и точно понятие за усещането, когато знаем: то възниква в телесната периферия на детето под формата на волеви чувства или чувствена воля, защото телесната периферия на детето, сравнена с неговата вътрешност, просто спи и наред с това, сънува. Следователно, Вие сте будни не само във Вашето мислене, а по начало сте будни най-вече във вътрешността на Вашето тяло. В неговата периферия Вие непрекъснато спите. И по-нататък: Това, което става в обкръжението на тялото, или по-добре казано, в неговата периферия, се извършва също и в главата, а в още по-голяма степен го откриваме в мускулите, в кръвта. Да, там вътре човекът непрекъснато спи и сънува. В периферията си той също спи и сънува, но в още по-голяма степен той прави това там, „вътре".
към текста >>

Да, там вътре човекът непрекъснато спи и сънува.
И така, ние стигаме до едно реално и точно понятие за усещането, когато знаем: то възниква в телесната периферия на детето под формата на волеви чувства или чувствена воля, защото телесната периферия на детето, сравнена с неговата вътрешност, просто спи и наред с това, сънува. Следователно, Вие сте будни не само във Вашето мислене, а по начало сте будни най-вече във вътрешността на Вашето тяло. В неговата периферия Вие непрекъснато спите. И по-нататък: Това, което става в обкръжението на тялото, или по-добре казано, в неговата периферия, се извършва също и в главата, а в още по-голяма степен го откриваме в мускулите, в кръвта. Да, там вътре човекът непрекъснато спи и сънува. В периферията си той също спи и сънува, но в още по-голяма степен той прави това там, „вътре". Ето защо всичко, което има нещо общо с нашите чувства и воля, фактически е потопено в дълбок сън. А къде впрочем сме будни? Будни сме ето тук, в междинната зона (рис.10)
към текста >>

В периферията си той също спи и сънува, но в още по-голяма степен той прави това там, „вътре".
И така, ние стигаме до едно реално и точно понятие за усещането, когато знаем: то възниква в телесната периферия на детето под формата на волеви чувства или чувствена воля, защото телесната периферия на детето, сравнена с неговата вътрешност, просто спи и наред с това, сънува. Следователно, Вие сте будни не само във Вашето мислене, а по начало сте будни най-вече във вътрешността на Вашето тяло. В неговата периферия Вие непрекъснато спите. И по-нататък: Това, което става в обкръжението на тялото, или по-добре казано, в неговата периферия, се извършва също и в главата, а в още по-голяма степен го откриваме в мускулите, в кръвта. Да, там вътре човекът непрекъснато спи и сънува. В периферията си той също спи и сънува, но в още по-голяма степен той прави това там, „вътре". Ето защо всичко, което има нещо общо с нашите чувства и воля, фактически е потопено в дълбок сън. А къде впрочем сме будни? Будни сме ето тук, в междинната зона (рис.10)
към текста >>

Ето защо всичко, което има нещо общо с нашите чувства и воля, фактически е потопено в дълбок сън.
Следователно, Вие сте будни не само във Вашето мислене, а по начало сте будни най-вече във вътрешността на Вашето тяло. В неговата периферия Вие непрекъснато спите. И по-нататък: Това, което става в обкръжението на тялото, или по-добре казано, в неговата периферия, се извършва също и в главата, а в още по-голяма степен го откриваме в мускулите, в кръвта. Да, там вътре човекът непрекъснато спи и сънува. В периферията си той също спи и сънува, но в още по-голяма степен той прави това там, „вътре". Ето защо всичко, което има нещо общо с нашите чувства и воля, фактически е потопено в дълбок сън. А къде впрочем сме будни? Будни сме ето тук, в междинната зона (рис.10)
към текста >>

Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън.
Психолозите и физиолозите твърдят: нервната система представлява връзката между сетивата и мисленето. Защо? Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния свят. От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства. Ето защо свръхсетивният свят може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства. И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния свят и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите. Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън. Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
към текста >>

Сега Вие ясно разбирате значението на всичко това: по отношение на една празна от към живот зона, ние сме будни, докато по отношение на нашата периферия ние спим, сънувайки, или сънуваме спейки.
Сега Вие ясно разбирате значението на всичко това: по отношение на една празна от към живот зона, ние сме будни, докато по отношение на нашата периферия ние спим, сънувайки, или сънуваме спейки. Ние сме напълно будни само в една междинна зона, разположена между „външния" и „вътрешния" свят. Така изглеждат нещата в пространствен смисъл.
към текста >>

Ако обаче разглеждаме човека от духовна гледна точка, длъжни сме да вземем в съображение и фактора „време", особено когато става дума за трите състояния на съзнанието: будното, сънуващо и спящо съзнание.
Ако обаче разглеждаме човека от духовна гледна точка, длъжни сме да вземем в съображение и фактора „време", особено когато става дума за трите състояния на съзнанието: будното, сънуващо и спящо съзнание.
към текста >>

93. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето.
Вие вероятно ще възразите: Да, обаче спането и бодърствуването са всъщност още по-загадъчни от спомнянето и забравянето, така че с тяхна помощ едва ли ще си обясним нещата. И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето. От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз. Дори най-незначителните смущения в съня, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
към текста >>

От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз.
Вие вероятно ще възразите: Да, обаче спането и бодърствуването са всъщност още по-загадъчни от спомнянето и забравянето, така че с тяхна помощ едва ли ще си обясним нещата. И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето. От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз. Дори най-незначителните смущения в съня, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
към текста >>

Дори най-незначителните смущения в съня, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
Вие вероятно ще възразите: Да, обаче спането и бодърствуването са всъщност още по-загадъчни от спомнянето и забравянето, така че с тяхна помощ едва ли ще си обясним нещата. И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето. От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз. Дори най-незначителните смущения в съня, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
към текста >>

Аз нямам предвид, разбира се, безсънните нощи, прекарани в усърдна работа; в този случай обяснението е съвсем друго.
Нека да предположим, че през изтеклата нощ Вие сте спали зле. Аз нямам предвид, разбира се, безсънните нощи, прекарани в усърдна работа; в този случай обяснението е съвсем друго. Да приемем, следователно, че не сте спали поради някакво телесно неразположение, поради комари и т.н. Още на следващия ден може би Вие ще установите, че външните сетивни впечатления Ви засягат по един твърде неприятен начин. Вие сте станали, така да се каже, извънредно „чувствителни", що се отнася до Вашия Аз.
към текста >>

Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях. Сега идва ред да поставим въпроса: Как възникват спомените?
към текста >>

Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин.
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието. Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин. Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай? Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай. Нека да разгледаме нещата по-отблизо.
към текста >>

Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън".
Обаче нещата не спират до тук. Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система.
към текста >>

Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв. Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>

В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят. Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи! В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>

Не забравяйте, че можем да опознаем човека, само ако вникнем в духовната му същност, изхождайки от трите състояния на съзнанието: Будност, сънуване и сън.
Не забравяйте, че можем да опознаем човека, само ако вникнем в духовната му същност, изхождайки от трите състояния на съзнанието: Будност, сънуване и сън. Няма никаква нужда да повтаряме: Дух! Дух! Дух! Повечето хора непрекъснато говорят за Духа, без изобщо да разпознават неговите проявления.
към текста >>

94. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка. Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния. Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието.
към текста >>

Обаче при определени случаи, съждението може да потъне в дълбините на човешката душа, в нейните сънища.
Естествено, съждението също възниква в условията на будното дневно съзнание. Обаче при определени случаи, съждението може да потъне в дълбините на човешката душа, в нейните сънища. Но умозаключението не трябва да потъва там! Много от съжденията, които си изграждаме за света, просто са устремени към дълбините на сънуващата човешка душа.
към текста >>

Много от съжденията, които си изграждаме за света, просто са устремени към дълбините на сънуващата човешка душа.
Естествено, съждението също възниква в условията на будното дневно съзнание. Обаче при определени случаи, съждението може да потъне в дълбините на човешката душа, в нейните сънища. Но умозаключението не трябва да потъва там! Много от съжденията, които си изграждаме за света, просто са устремени към дълбините на сънуващата човешка душа.
към текста >>

Добре, но какво всъщност представлява сънуващата душа?
Добре, но какво всъщност представлява сънуващата душа? Както вече посочихме, тя се приближава до областта на чувствата. Работата е там, че след като си послужим с определени съждения, ние продължаваме да ги носим в себе си, а по-точно: Носим ги в областта на чувствата. С други думи: образуването на съждения става за нас един вид навик. Ето защо, учейки децата да разсъждават, Вие изграждате у тях основните душевни навици. По този въпрос не трябва да има никакви колебания.
към текста >>

Сънуващата душа работи над тялото само до известна степен; нейното влияние откриваме в обичайните движения и жестове на тялото.
Ако сега преминем от съждението към понятието, ще установим: от духовна гледна точка, понятието се спуска в най-дълбоките пластове на човешкото същество, то просто навлиза в спящата душа. Да, понятието попада в спящата душа, а тя е тази, която непрекъснато работи над човешкото физическо тяло. Будната душа не работи над тялото. Сънуващата душа работи над тялото само до известна степен; нейното влияние откриваме в обичайните движения и жестове на тялото. Обаче спящата душа изгражда самите форми на човешкото тяло. Образувайки понятия, т.е. доразвивайки съжденията, Вие се намесвате в живота на спящата душа, или с други думи, Вашите въздействия засягат самото тяло. Обаче още в мига на своето раждане що се отнася до телесните форми човекът е в един относително завършен вид и сега душата разполага само с една възможност: да запази и усъвършенствува това, което човек приема по наследство от своите родители, прародители и т.н. Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии.
към текста >>

95. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Душевният свят е така свързан с главата, че през първите години от живота на детето, той просто сънува.
Ето защо главата изглежда така впрочем в ембрионалното развитие тя стои на първо място, сякаш в нея намират израз най-характерните и универсални човешки качества. Какво е отношението на главата към душевния и духовния свят? Тя е най-напреднала в своето физическо развитие, тъкмо защото в еволюцията си е преминала през необходимите степени от животинското царство. Душевният свят е така свързан с главата, че през първите години от живота на детето, той просто сънува. А Духът в главата той спи.
към текста >>

Там имаме една сънуваща душа и един все още спящ Дух.
Изобщо, в човешката глава имаме едно забележително съчетание между тяло, душа и Дух. Там имаме една сънуваща душа и един все още спящ Дух. Сега важно е не друго, а в хода на индивидуалното развитие да се изградят правил ни съотношения между тях. Вече посочих, че до смяната на зъбите, детето е преди всичко едно подражаващо същество. То върши всичко онова, което става около него. А този факт се дължи на обстоятелството, че в главата Духът спи! Но когато спим, ние сме извън тялото.
към текста >>

Ето защо със своя спящ Дух и със своята сънуваща душа, малкото дете се намира извън главата си.
Сега важно е не друго, а в хода на индивидуалното развитие да се изградят правил ни съотношения между тях. Вече посочих, че до смяната на зъбите, детето е преди всичко едно подражаващо същество. То върши всичко онова, което става около него. А този факт се дължи на обстоятелството, че в главата Духът спи! Но когато спим, ние сме извън тялото. Ето защо със своя спящ Дух и със своята сънуваща душа, малкото дете се намира извън главата си. То е по-скоро всред своето обкръжение, то живее в хората, които го заобикалят. Не случайно детето е подражаващо същество. Не случайно сънуващата му душа поражда любов към околния свят, и преди всичко любов към родителите. Смяната на зъбите означава последния стадий от развитието на главата, който продължава седем години след раждането.
към текста >>

Не случайно сънуващата му душа поражда любов към околния свят, и преди всичко любов към родителите.
А този факт се дължи на обстоятелството, че в главата Духът спи! Но когато спим, ние сме извън тялото. Ето защо със своя спящ Дух и със своята сънуваща душа, малкото дете се намира извън главата си. То е по-скоро всред своето обкръжение, то живее в хората, които го заобикалят. Не случайно детето е подражаващо същество. Не случайно сънуващата му душа поражда любов към околния свят, и преди всичко любов към родителите. Смяната на зъбите означава последния стадий от развитието на главата, който продължава седем години след раждането.
към текста >>

Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние.
В антропософски смисъл, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер. Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние. Ако внимателно наблюдаваме малките деца, ще установим, че техните гръдни органи са много по-будни и по-живи отколкото тези на главата. Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос.
към текста >>

Душата, обитаваща човешката глава е добре развита, обаче тя сънува.
Там още от първия миг на раждането, Духът, душата и тялото влизат в извънредно дълбоки и сложни връзки. Там детето е напълно будно още в своята най-ранна възраст. Този факт не убягва от вниманието на възпитатели, които имат да се справят с изнервени и неспокойни деца. Там, в крайниците, всичко е будно, само че недоразвито. Изобщо, това е една от тайните на човека: Духът, обитаващ главата, е много добре раз вит, обаче той спи. Душата, обитаваща човешката глава е добре развита, обаче тя сънува. А „човекът-крайници" е напълно буден, но все още недооформен, недоразвит.
към текста >>

Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух.
Обаче геният на езика се проявява не само там, но и в целия заобикалящ ни свят. Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух. Обаче бихме допуснали огромен пропуск в израстването на детето, ако пренебрегнем този момент. Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия. Това е невъзможно. В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение. Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо.
към текста >>

96. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в сън големи периоди от време.
Какви са последиците от това? Тези, че у него се поражда едно твърде голямо родство с Духа. Докато работим физически, Духът, който е вън, ни обгръща отвсякъде, и оказва огромно влияние върху нас. Прекомерните физически усилия ни правят прекомерно духовни. А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим. Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в сън големи периоди от време. А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система. Тези усилия пробуждат жизнените сили; ние се сгорещяваме. Кръвта бушува в нас, докато спейки, ние не създаваме условия за да осъществи тя своите задачи в човешкото тяло. Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
към текста >>

А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система.
Тези, че у него се поражда едно твърде голямо родство с Духа. Докато работим физически, Духът, който е вън, ни обгръща отвсякъде, и оказва огромно влияние върху нас. Прекомерните физически усилия ни правят прекомерно духовни. А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим. Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в сън големи периоди от време. А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система. Тези усилия пробуждат жизнените сили; ние се сгорещяваме. Кръвта бушува в нас, докато спейки, ние не създаваме условия за да осъществи тя своите задачи в човешкото тяло. Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
към текста >>

Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим. Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в сън големи периоди от време. А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система. Тези усилия пробуждат жизнените сили; ние се сгорещяваме. Кръвта бушува в нас, докато спейки, ние не създаваме условия за да осъществи тя своите задачи в човешкото тяло. Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
към текста >>

Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност.
Да, причината е там, че човекът просто не може да съществува без да се движи. Ленивецът спи не защото работи недостатъчно, а защото пял ден движи, макар и безцелно, своите ръце и крака. Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни. Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си. Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
към текста >>

Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него.
Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни. Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си. Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
към текста >>

Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то.
Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния свят, а да следваме неговите основни направления. Ние постигаме това с помощта на евритмията*52. Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то. Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот. Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното.
към текста >>

Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот.
Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния свят, а да следваме неговите основни направления. Ние постигаме това с помощта на евритмията*52. Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то. Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот. Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното.
към текста >>

И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен сън.
Как стои въпросът с духовната работа? За нея т.е. за мисленето, четенето и т.н. е характерно това, че тя непрекъснато бива съпровождана от един вътрешен разпад на органичната материя, от непрекъснато умъртвяване на органичната материя. Ето защо, когато сме прекомерно ангажирани с духовно-душевни усилия, у нас се натрупва разпадаща се органична материя. И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен сън. Прекомерните духовно-душевни усилия смущават съня, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно. Кога то обаче полагаме духовно-душевни усилия, за да се справим с един труден текст. т.е. когато трябва да четем съсредоточено нещо, което не е типично за днешните хора ние също заспиваме. Същото става, когато сме принудени да слушаме непознатата и банална реч на един оратор, или празните приказки на случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато слушаме изказвания, които ни задължават да мислим крайно внимателно. Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да мислят и да вникват в това, което им се предлага: Те заспиват още при първата дума, при първия звук.
към текста >>

Прекомерните духовно-душевни усилия смущават съня, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно.
За нея т.е. за мисленето, четенето и т.н. е характерно това, че тя непрекъснато бива съпровождана от един вътрешен разпад на органичната материя, от непрекъснато умъртвяване на органичната материя. Ето защо, когато сме прекомерно ангажирани с духовно-душевни усилия, у нас се натрупва разпадаща се органична материя. И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен сън. Прекомерните духовно-душевни усилия смущават съня, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно. Кога то обаче полагаме духовно-душевни усилия, за да се справим с един труден текст. т.е. когато трябва да четем съсредоточено нещо, което не е типично за днешните хора ние също заспиваме. Същото става, когато сме принудени да слушаме непознатата и банална реч на един оратор, или празните приказки на случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато слушаме изказвания, които ни задължават да мислим крайно внимателно. Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да мислят и да вникват в това, което им се предлага: Те заспиват още при първата дума, при първия звук.
към текста >>

А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън.
Както има разлика между смислената физическа дейност и безцелната двигателна активност, така има разлика между механично протичащата мисловна дейност и емоционално наситените мисловни занимания. Ако нашата духовно-душевна работа пробужда все по-голям интерес у нас, тогава тя стимулира дишането и забавя разрушителните процеси в нервната тъкан. Колкото по-повърхностно четете една книга, толкова повече ускорявате вътрешния разпад на материята. А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън. Когато човек е принуден да чете за изпити, той прави това против своите интереси. Защото ако би следвал своите интереси поне при съвременните условия на живот той би пропаднал пред всяка изпитна комисия. Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава съня и внася истинско безредие в нормалния човешки живот. Децата не правят изключение. Напротив: за тях е най-добре изпитите в края на учебната година да бъдат изобщо премахнати!
към текста >>

Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава съня и внася истинско безредие в нормалния човешки живот.
Ако нашата духовно-душевна работа пробужда все по-голям интерес у нас, тогава тя стимулира дишането и забавя разрушителните процеси в нервната тъкан. Колкото по-повърхностно четете една книга, толкова повече ускорявате вътрешния разпад на материята. А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън. Когато човек е принуден да чете за изпити, той прави това против своите интереси. Защото ако би следвал своите интереси поне при съвременните условия на живот той би пропаднал пред всяка изпитна комисия. Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава съня и внася истинско безредие в нормалния човешки живот. Децата не правят изключение. Напротив: за тях е най-добре изпитите в края на учебната година да бъдат изобщо премахнати! Напълно естествено е, краят и началото на учебната година да протичат по един и същ начин. Ако ние, като учители, добре разбираме своите задължения, рано или късно ще се запитаме: Но защо трябва да изпитвам детето? Нали то цяла година е било пред очите ми и аз прекрасно зная неговите силни и слаби страни!
към текста >>

97. Бележки GA_293 Общото човекознание

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

№13), главата „Сънят и смърт та".
*7 За подробности виж Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събр.Съч. №13), главата „Сънят и смърт та".
към текста >>

98. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Идеалното, което можем да направим е да помолим майката на детето да го буди винаги час по-рано от обикновеното по принцип тези деца спят повече от необходимото и в този час, който му се отнема от съня, то трябва да се занимава с всевъзможни неща.
Идеалното, което можем да направим е да помолим майката на детето да го буди винаги час по-рано от обикновеното по принцип тези деца спят повече от необходимото и в този час, който му се отнема от съня, то трябва да се занимава с всевъзможни неща. От часа, в който е събудено, до часа, в който е свикнало да бъде будено, то трябва да се занимава; това е идеално лечение. По този начин ще се премахне голяма част от неговата флегматичност.
към текста >>

99. 3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Опитът показва, че когато се прави нещо такова, преобразяването се получава, ако подготовката е последвана от сън.
Р.Щ.: Искам да Ви препоръчам две точки: Разработете и тримата още варианти за флегматичните деца, това е от голямо значение за стила. Но Ви моля, опитайте да разработите този вариант още днес, да преспите с него и утре да го завършите. Опитът показва, че когато се прави нещо такова, преобразяването се получава, ако подготовката е последвана от сън. Донесете ни в понеделник преобразуван вариант за флегматици, който сте подготвили преди окончателното оформяне. Това е възможно, защото по средата е неделята.
към текста >>

Това ще занесете и в съня си, защото това са цветовете, с които можете да се появите пред господ.
Сега може да се каже на децата: "Синьо-жълтото е най-добре да се гледа вечер, когато стане тъмно, преди заспиване. Това ще занесете и в съня си, защото това са цветовете, с които можете да се появите пред господ. Зелено-червено погледнете сутрин при събуждане, за да можете да живеете след събуждането. Те ще ви радват през целия ден! "
към текста >>

100. 10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

При човека чувства, страданията, афектите продължават и в съня, но там те ще изглеждат като растенията.
Когато наближава лятото, още когато наближава пролетта, над земята се разстила дрямка. Тя става все по-силна и силна; това е само пространствено разпространение. Когато растението се развива най-силно, спи най-много. А през есента дрямката отминава, тогава растенията вече ги няма, а дрямката не се шири над земята. При човека чувства, страданията, афектите продължават и в съня, но там те ще изглеждат като растенията.
към текста >>

Един курсист смята, че растенията са като сънищата на земята.
Един курсист смята, че растенията са като сънищата на земята.
към текста >>

Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото.
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото. Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента. Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти. Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.
към текста >>

Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента.
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото. Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента. Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти. Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.
към текста >>

Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти.
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото. Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента. Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти. Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.
към текста >>

Земята има потребност да остави желанието да потече в съня.
Така и в земята може да живее едно желание. Земята има потребност да остави желанието да потече в съня. Това тя прави през лятото и желанието се изкачва като растение. Чак отгоре то става видимо като водна лилия. Долу под земята то живее като желание, горе става.
към текста >>

Един тих сън сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на съня с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се събужда през лятото от един дълбок, здрав сън с дърветата.
Един тих сън сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на съня с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се събужда през лятото от един дълбок, здрав сън с дърветата. От тук ще видите, че земята не спи като човек, а на различни места спи повече, повече е будна, повече спи, повече е будна. Както и човек, на когото очите или другите сетива същевременно спят, бодърстват и сънуват.
към текста >>

Както и човек, на когото очите или другите сетива същевременно спят, бодърстват и сънуват.
Един тих сън сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на съня с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се събужда през лятото от един дълбок, здрав сън с дърветата. От тук ще видите, че земята не спи като човек, а на различни места спи повече, повече е будна, повече спи, повече е будна. Както и човек, на когото очите или другите сетива същевременно спят, бодърстват и сънуват.
към текста >>

101. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Тя носи съня на другата страна.
Какво става със спането и бодърстването на земята? Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда. Тя носи съня на другата страна. Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията. Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е. на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията. Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо. Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас.
към текста >>

Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е.
Какво става със спането и бодърстването на земята? Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда. Тя носи съня на другата страна. Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията. Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е. на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията. Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо. Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас. При растенията всичко е в листата, всичко при тях е преобразено листо.
към текста >>

102. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане.
Такива прояви трябва да се посочват. Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време. Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието. Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност. Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане. Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>

103. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>

Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>

104. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>

Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>

105. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тези отпадъчни продукти трябва да бъдат отстранени от организма чрез съня, чрез това, което е спокойствието.
За съжаление аз мога да ви опиша само резултатите; би трябвало да изнеса много лекции, ако трябваше да Ви опиша всичко, изхождайки от физиологията, сега обаче аз мога да Ви изнеса само резултатите. Тази антипатия се дължи на обстоятелството, че когато човек разсъждава над нещо трудно, тогава във вътрешността си неговият мозък се превръща в едно доста странно образование. Навсякъде мозъкът се пропива с отлагания и по-точно с фосфорни съединения, разпръснати навсякъде. Това е, което се отложило по време на разсъждаването. Тъкмо когато човек разсъждава, изхождайки от самия себе си, когато сам формира идеите, тогава мозъкът – простете ми за грубите думи – но тогава мозъкът се напълва с боклуци, изпълва се с отпадъчни продукти и по-точно със съединенията на фосфорната киселина, които полепват из мозъка. Тези отпадъчни продукти трябва да бъдат отстранени от организма чрез съня, чрез това, което е спокойствието.
към текста >>

106. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Бодърствуване и сън. Тиф.
Болестни причини. Теория на бацилите. Тенденция в растенията за превръщане в животни. Минерализиране на растенията. Белият дроб като Земя. Бодърствуване и сън. Тиф. Катарални заболявания. Заболявания на долната част на тялото. Походка и израстване. Предразположение към грип. Дифтерия. Менингит.
към текста >>

107. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото нощните изпотявания не са нищо друго освен една дейност на организма, осъществяваща се по време на сън, която дейност всъщност би трябвало да протича в състояние на будност, под пълното влияние на духовно-физическата дейност.
От друга страна, ако предразположението към туберкулоза бъде забелязано навреме, е добре, ако например организмът бъде подкрепен чрез това, по масивен начин да бъде възбуден кашличния рефлекс, и особено в следващите лекции ще видим, как може да бъде направено това да бъдат предизвикани последиците, дори чрез определена диета това е възможно, както ще видим да бъдат предизвикани даже явленията на умора. Дори да настъпи на пример отслабване на тегло и това е само отбранително средство. Защото процесът, който се извършва, ако човек не отслабне на тегло, е може би тъкмо онова нещо в долното, което не може да бъде овладяно от горното, така че в случая организмът се отбранява чрез това, че отслабва на тегло, за да може да отсъствува временно това, което не може да бъде овладяно. И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира израз в организма. При този, който все още не е заболял от туберкулоза, но при когото туберкулозата е вероятна, са особено показателни нощните изпотявания. Защото нощните изпотявания не са нищо друго освен една дейност на организма, осъществяваща се по време на сън, която дейност всъщност би трябвало да протича в състояние на будност, под пълното влияние на духовно-физическата дейност. Това, което всъщност би трябвало да протича през деня при пълна будност, то не се осъществява и намира свой израз през нощта. Това явление е последица и същевременно е отбранително средство. Докато организмът е отбременен от своята духовна дейност, той си създава една дейност, намираща израз в нощните изпотявания.
към текста >>

108. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много.
Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж. Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло. И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид. По-нататък е необходимо да разберем от пациента отношението на физическото и на етерното тяло спрямо висшите елементи на човешката същност, спрямо това, което наричаме астрално тяло, т.е. същински душевното и спрямо Аза, спрямо действителното духовно. Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много. Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е. нито твърде силно, нито твърде дълбоко да се ангажират с физическото тяло. Или това означава, че същинските човешки душевни формообразуващи сили нахлуват в органната система на човека. След това, макар че това е може би малко неудобно, би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е подвижен, работлив или е склонен към мудност. Защото личности, които са склонни към мудност, притежават силна вътрешна подвижност на астралното тяло и на Аза.
към текста >>

Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е.
Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло. И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид. По-нататък е необходимо да разберем от пациента отношението на физическото и на етерното тяло спрямо висшите елементи на човешката същност, спрямо това, което наричаме астрално тяло, т.е. същински душевното и спрямо Аза, спрямо действителното духовно. Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много. Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е. нито твърде силно, нито твърде дълбоко да се ангажират с физическото тяло. Или това означава, че същинските човешки душевни формообразуващи сили нахлуват в органната система на човека. След това, макар че това е може би малко неудобно, би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е подвижен, работлив или е склонен към мудност. Защото личности, които са склонни към мудност, притежават силна вътрешна подвижност на астралното тяло и на Аза.
към текста >>

И така, при някакъв пациент имате заболяване за отделните заболявания ще говорим тепърва и установявате, че пациентът страда да кажем от чести и ярки сънища, т.е.
И така, при някакъв пациент имате заболяване за отделните заболявания ще говорим тепърва и установявате, че пациентът страда да кажем от чести и ярки сънища, т.е. астралното тяло обича да се отделя от физическото тяло и да се отдава на собствената си дейност. Ако освен това узнаете от пациента, че е склонен например органически към чести периферни възпаления, което от своя страна отново представлява доказателство, че астралното тяло и Азът не се разполагат по правилен начин във физическото тяло, тогава Вие ще можете да използувате силата, с която фосфорът задържа в себе си своите веществени елементи, за да накарате това астрално тяло и този Аз на човека да се занимават по-пълно с физическото тяло. Именно при тези хора, които имат неспокойни сънища, за най-различни болестни състояния, Вие ще може те да прилагате фосфора, тъй като същият е склонен по съответния начин да отвежда Аза и астралното тяло обратно във физическото и в етерното тяло. Ето така, в известен смисъл, фосфорообразното и солеобразното са едно спрямо друго полярно противопоставени. И насочвам вниманието Ви върху следното, че е необходимо да се обръща много повече внимание на това, какво място заемат тези субстанции в цялостния световен процес, а не на отделните специални имена, които да кажем, модерната химия е дала на отделните субстанции.
към текста >>

Именно при тези хора, които имат неспокойни сънища, за най-различни болестни състояния, Вие ще може те да прилагате фосфора, тъй като същият е склонен по съответния начин да отвежда Аза и астралното тяло обратно във физическото и в етерното тяло.
И така, при някакъв пациент имате заболяване за отделните заболявания ще говорим тепърва и установявате, че пациентът страда да кажем от чести и ярки сънища, т.е. астралното тяло обича да се отделя от физическото тяло и да се отдава на собствената си дейност. Ако освен това узнаете от пациента, че е склонен например органически към чести периферни възпаления, което от своя страна отново представлява доказателство, че астралното тяло и Азът не се разполагат по правилен начин във физическото тяло, тогава Вие ще можете да използувате силата, с която фосфорът задържа в себе си своите веществени елементи, за да накарате това астрално тяло и този Аз на човека да се занимават по-пълно с физическото тяло. Именно при тези хора, които имат неспокойни сънища, за най-различни болестни състояния, Вие ще може те да прилагате фосфора, тъй като същият е склонен по съответния начин да отвежда Аза и астралното тяло обратно във физическото и в етерното тяло. Ето така, в известен смисъл, фосфорообразното и солеобразното са едно спрямо друго полярно противопоставени. И насочвам вниманието Ви върху следното, че е необходимо да се обръща много повече внимание на това, какво място заемат тези субстанции в цялостния световен процес, а не на отделните специални имена, които да кажем, модерната химия е дала на отделните субстанции.
към текста >>

109. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тук ще откриете, че от една това, което откривате в лавандулата, притежава изявена лечебна сила спрямо всичко, което бих желал да кажа се изразява с душевна слабост, безсъние, нервна слабост, парализи, така че лавандулата действува по посока на периферията на човешкия организъм, изгонва астралното тяло, което по този начин губи властта си над физическото тяло.
От тази гледна точка ще насочим вниманието Ви към още нещо. Изследвайки твърде всеобхватното въздействие, което притежава такова растение, като например лавандулата. Тук ще откриете, че от една това, което откривате в лавандулата, притежава изявена лечебна сила спрямо всичко, което бих желал да кажа се изразява с душевна слабост, безсъние, нервна слабост, парализи, така че лавандулата действува по посока на периферията на човешкия организъм, изгонва астралното тяло, което по този начин губи властта си над физическото тяло. При такива растения, и изобщо при такива субстанции, при които установяваме въздействието срещу негативни състояния на нервната система, ако можем така да ги наречем винаги би трябвало да поставяме въпроса и за противоположните негативни състояния на нервната система, дали например е налице слаба менструация, и Вие винаги ще откриете, че субстанцията действува, както в едната, така и в другата посока.
към текста >>

110. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека. Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно. Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух.
към текста >>

Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека. Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно. Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ. между свързаните с тях физическо тяло и Аз. Това, разбира се, ще насочи вниманието ни и към следното; как трябва да се отнасяме спрямо състава на въздуха, как трябва да внимаваме, дали сме в състояние да подаваме на хората въздух с правилно съотношение, и дали те имат нужда от него.
към текста >>

111. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет. Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет. И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма.
към текста >>

И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет.
Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет. И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма. Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо тяло, и че това чуждо тяло действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките на физическото устройство.
към текста >>

Виждате ли, тези организми, носещи в себе си разрасналите се образования на душевния Аз, които от своя страна се проявяват особено силно в състояние на сън, това са хората, склонни към образуването на тумори.
Помислете си, какво странно явление имате пред себе си? В известен смисъл тук имаме следното явление: Азът е толкова слаб, че отломъци от него се отлагат в организма. Или се отлагат отломъци, тъй като Азът е слаб. Тези отломъци се отлагат по причина, че когато човек устроен по подобен начин и заспи, тогава той не е в състояние да вземе напълно всичко със себе си, което се е отдалечило от скелета. Това е, което остава в организма и което се разраства под формата на душевния Аз. Виждате ли, тези организми, носещи в себе си разрасналите се образования на душевния Аз, които от своя страна се проявяват особено силно в състояние на сън, това са хората, склонни към образуването на тумори. Това, което виждаме тук, представлява един безкрайно важен процес. Хора, склонни към образуване на тумори, не могат да спят добре по тази причина, че в техния организъм, когато спят, остават отломъци от Аза. И така, ние се изправяме пред тези азови отломъци, които са истинските причинители и на злокачествените образования, и които са свързани с целия симптомокомплекс, изложен от мен до сега. И нещата наистина стоят така, като че ли от едната страна имаме хипохондрията и запека, а от другата страна имаме случая, когато организмът вътрешно се разраства и се появяват най-злокачествените тумори, или когато организмът не е в състояние да превърне дадения човек в хипохондрик или да предизвика в него запек. По този въпрос ние ще трябва да поговорим още: засега трябва да разгледаме само принципа.
към текста >>

112. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците.
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката. Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване? Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията. При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците. И ако тогава изследваме, как по различен начин въздействува върху долната и горната част на човека евритмизирането на съгласните върху горната и долна част на човека, тогава ще видим, че дори в евритмията можем да открием значителен терапевтичен елемент.
към текста >>

113. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Виждате ли, тези организми, носещи в себе си разрасналите се образования на душевния Аз, които от своя страна се проявяват особено силно в състояние на сън, това са хората, склонни към образуването на тумори.
Виждате ли, тези организми, носещи в себе си разрасналите се образования на душевния Аз, които от своя страна се проявяват особено силно в състояние на сън, това са хората, склонни към образуването на тумори. Това, което виждаме тук, представлява един безкрайно важен процес. Хора, склонни към образуване на тумори, не могат да спят добре по тази причина, че в техния организъм, когато спят, остават отломъци от Аза. И така, ние се изправяме пред тези азови отломъци, които са истинските причинители и на злокачествените образования, и които са свързани с целия симптомокомплекс, изложен от мен до сега. И нещата наистина стоят така, като че ли от едната страна имаме хипохондрията и запека, а от другата страна имаме случая, когато организмът вътрешно се разраства и се появяват най-злокачествените тумори, или когато организмът не е в състояние да превърне дадения човек в хипохондрик или да предизвика в него запек. По този въпрос ние ще трябва да поговорим още: засега трябва да разгледаме само принципа.
към текста >>

114. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища.
Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано. В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на съзнанието със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле. И отравянията с лудо биле почиват на обстоятелството, че същия този процес, осъществяващ се у човека по време на пробуждане, когато пробуждането е пропито със сънища, същият този процес бива предизвикан в човека чрез отровата на лудото биле, при което обаче този процес става продължителен, не бива поет от съзнанието, но в този случай преходните явления се задържат продължително време. Това е интересното, което виждаме: процесите, предизвикани и чрез явленията на отравяне, са така устроени, че ако бъдат предизвикани в човека в правилно време, тогава те всъщност принадлежат към цялостното човешко устройство.
към текста >>

В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на съзнанието със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле.
Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано. В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на съзнанието със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле. И отравянията с лудо биле почиват на обстоятелството, че същия този процес, осъществяващ се у човека по време на пробуждане, когато пробуждането е пропито със сънища, същият този процес бива предизвикан в човека чрез отровата на лудото биле, при което обаче този процес става продължителен, не бива поет от съзнанието, но в този случай преходните явления се задържат продължително време. Това е интересното, което виждаме: процесите, предизвикани и чрез явленията на отравяне, са така устроени, че ако бъдат предизвикани в човека в правилно време, тогава те всъщност принадлежат към цялостното човешко устройство.
към текста >>

И отравянията с лудо биле почиват на обстоятелството, че същия този процес, осъществяващ се у човека по време на пробуждане, когато пробуждането е пропито със сънища, същият този процес бива предизвикан в човека чрез отровата на лудото биле, при което обаче този процес става продължителен, не бива поет от съзнанието, но в този случай преходните явления се задържат продължително време.
Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано. В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на съзнанието със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле. И отравянията с лудо биле почиват на обстоятелството, че същия този процес, осъществяващ се у човека по време на пробуждане, когато пробуждането е пропито със сънища, същият този процес бива предизвикан в човека чрез отровата на лудото биле, при което обаче този процес става продължителен, не бива поет от съзнанието, но в този случай преходните явления се задържат продължително време. Това е интересното, което виждаме: процесите, предизвикани и чрез явленията на отравяне, са така устроени, че ако бъдат предизвикани в човека в правилно време, тогава те всъщност принадлежат към цялостното човешко устройство.
към текста >>

115. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Дейностите, насочени към изтласкването на всичко онова, което протича в долния човек по посока на горния човек, всички тези дейности кулминират в акта на съня.
Дейностите, насочени към изтласкването на всичко онова, което протича в долния човек по посока на горния човек, всички тези дейности кулминират в акта на съня. Човек трябва да бъде много предпазлив, когато желае да характеризира съня.
към текста >>

Човек трябва да бъде много предпазлив, когато желае да характеризира съня.
Дейностите, насочени към изтласкването на всичко онова, което протича в долния човек по посока на горния човек, всички тези дейности кулминират в акта на съня. Човек трябва да бъде много предпазлив, когато желае да характеризира съня.
към текста >>

Защото е вярно, че сънят е едно от най-добрите лечебни средства, но само тогава, когато сънят не продължава нито по-дълго, нито по-кратко време, отколкото е необходимо за съответната индивидуалност на човека.
Защото е вярно, че сънят е едно от най-добрите лечебни средства, но само тогава, когато сънят не продължава нито по-дълго, нито по-кратко време, отколкото е необходимо за съответната индивидуалност на човека. Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен. Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм.
към текста >>

Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен.
Защото е вярно, че сънят е едно от най-добрите лечебни средства, но само тогава, когато сънят не продължава нито по-дълго, нито по-кратко време, отколкото е необходимо за съответната индивидуалност на човека. Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен. Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм. Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня.
към текста >>

Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност.
Защото е вярно, че сънят е едно от най-добрите лечебни средства, но само тогава, когато сънят не продължава нито по-дълго, нито по-кратко време, отколкото е необходимо за съответната индивидуалност на човека. Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен. Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм. Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня. Само, че този стремеж бива изцяло уравновесен чрез желязното съдържание на кръвта.
към текста >>

Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня.
Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен. Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм. Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня. Само, че този стремеж бива изцяло уравновесен чрез желязното съдържание на кръвта. За сега желязото е най-важния за човека метал, действуващ в неговия организъм, който метал действува уравновесяващо в посока да нормализира всичко онова, което в смисъл на излишество преминава от единия процес в другия. Тъй като Вие си обяснявате някои заболявания чрез определен недостиг на кръвта, с помощта на това, което току що казах, така Вие от друга страна, ако прилагате желязото в достатъчно разреждане, така че да бъде действително сродно с постоянно протичащия процес на хомеопатизиране в горния човек, така Вие винаги ще помагате на организма да преодолява разрушителните процеси, насочващи се отдолу нагоре. Другите метални процеси, идващи в съображение при човека, са, както вече видяхме, заместени от човешките дейности.
към текста >>

116. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека.
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека. Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън. Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията.
към текста >>

Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече.
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека. Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън. Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност. При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
към текста >>

Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност.
Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън. Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност. При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм. Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на сън и в будно състояние.
към текста >>

При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност. При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм. Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на сън и в будно състояние.
към текста >>

Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на сън и в будно състояние.
Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност. При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм. Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на сън и в будно състояние.
към текста >>

Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън. Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
към текста >>

Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него. Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи. Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>

117. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното. Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня. И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм. По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>

И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното. Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня. И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм. По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>

По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното. Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня. И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм. По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>

А това е ритъмът между будност и сън.
Виждате, че чрез опознаването на взаимодействието между етерното и астралното при здравето и болестта в човешките гърди се посочва и един друг ритъм в човека. А това е ритъмът между будност и сън. Същинският сън, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните органи, отколкото за нещо друго. А това друго е извънредно трудно за наблюдаване. Може би ще си спомните, доколкото вече сте били тук, какви интересни комплекси от симптоми се получиха при прилагането на лекарствата, с които последния път тук се направиха експерименти[4]. Доктор Шайдегер демонстрира това на дъската. Ще си спомните обаче, че тези симптоматични комплекси се състоят от много детайли и е необходимо известно умение, за да се обединят съответно отделните симптоми.
към текста >>

Същинският сън, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните органи, отколкото за нещо друго.
Виждате, че чрез опознаването на взаимодействието между етерното и астралното при здравето и болестта в човешките гърди се посочва и един друг ритъм в човека. А това е ритъмът между будност и сън. Същинският сън, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните органи, отколкото за нещо друго. А това друго е извънредно трудно за наблюдаване. Може би ще си спомните, доколкото вече сте били тук, какви интересни комплекси от симптоми се получиха при прилагането на лекарствата, с които последния път тук се направиха експерименти[4]. Доктор Шайдегер демонстрира това на дъската. Ще си спомните обаче, че тези симптоматични комплекси се състоят от много детайли и е необходимо известно умение, за да се обединят съответно отделните симптоми. Появява се например следната трудност: За да се прецени правилно болничното състояние, е необходимо да се обединят например симптомите, които се проявяват в горния човек.
към текста >>

Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре.
Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него. За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания. Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре. И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото.
към текста >>

118. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното тяло.
Сега трябва да премислите следното. Заложеното в човека по отношение на неговия аз почти не се има предвид. Азът, като свойствен на човешкия организъм, върши нещо съвсем особено. Всичко друго в човека, физическото в човека - то най-вече, ще се върнем още на това, - етерното и астралното, което навън стои във връзка с непосредствено външното обкръжение на човека само чрез кислорода, са части на човешката същност, които много силно са свързани с човешката вътрешност. От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното тяло. То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното тяло. Но при аза не е така. И тук, в отношението на аза, именно в неговото отношение към външния свят, се вижда истински дълбоката разлика между човека и животното. С храната ние поемаме вещества, които във външния свят са си просто вещества. Вътре в човека те трябва да се променят.
към текста >>

119. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

При много силното фосфоризиране ще се появят състояния на безсъние, които се дължат на прекалено силното участие на астралното тяло и аза.
Виждате, че физическият организъм е ангажиран в най-силна степен, когато азът навлиза в него чрез всичко, което може да се нарече фосфоризиране на човека. Но когато азът навлезе разрушаващо във физическия организъм, тогава по необходимост трябва да се появи полярната противоположност, тогава трябва да пострада и това, което азът нормално извършва, когато нормално навлиза в човешкия организъм. При много силното фосфоризиране ще се появят състояния на безсъние, които се дължат на прекалено силното участие на астралното тяло и аза. Това можете да разберете от всичко, което казах.[9] Ще намерите главоболие, делириум, сънливост. И при отравянето с фосфор срещате всички тези и - най-често преди парализата -също анемични състояния, които естествено се появяват и при това, което казах за взаимодействията с кръвта. А това, което стои по средата, което се появява при фосфоризирането, когато стане нападението на кръвните телца от аза и отново бъде отблъснато, когато се появи такова люшкане, то се проявява в явленията на жълтеницата, както изобщо в жълтеничните явления се вижда преплитане на психичното и физичното.
към текста >>

Това можете да разберете от всичко, което казах.[9] Ще намерите главоболие, делириум, сънливост.
Виждате, че физическият организъм е ангажиран в най-силна степен, когато азът навлиза в него чрез всичко, което може да се нарече фосфоризиране на човека. Но когато азът навлезе разрушаващо във физическия организъм, тогава по необходимост трябва да се появи полярната противоположност, тогава трябва да пострада и това, което азът нормално извършва, когато нормално навлиза в човешкия организъм. При много силното фосфоризиране ще се появят състояния на безсъние, които се дължат на прекалено силното участие на астралното тяло и аза. Това можете да разберете от всичко, което казах.[9] Ще намерите главоболие, делириум, сънливост. И при отравянето с фосфор срещате всички тези и - най-често преди парализата -също анемични състояния, които естествено се появяват и при това, което казах за взаимодействията с кръвта. А това, което стои по средата, което се появява при фосфоризирането, когато стане нападението на кръвните телца от аза и отново бъде отблъснато, когато се появи такова люшкане, то се проявява в явленията на жълтеницата, както изобщо в жълтеничните явления се вижда преплитане на психичното и физичното.
към текста >>

120. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно.
Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост. И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>

И в проявите на волевата дейност, в проявите на волята, която остава не съзнавана, която е една дълбоко спяща и сънуваща воля, ние всъщност изтръгваме от нашата организация нещо духовно.
Обаче с помощта на нашия Аз ние изобщо не можем да проумеем какво става всъщност тук, защото Аза е дълбоко свързан с организма. Така ние се доближаваме до другата страна, където човекът започва да развива Духа, т.е. където започва да развива волева дейност в областите на Духа. И в проявите на волевата дейност, в проявите на волята, която остава не съзнавана, която е една дълбоко спяща и сънуваща воля, ние всъщност изтръгваме от нашата организация нещо духовно. Тази друга страна от човешкото същество е манията, тя е бушуващата страна, при която човекът става буен и див. И различните форми на т.н. душевни заболявания (на немски "духовни") произлизат от обстоятелството, че тук, т.е. при телесните заболявания ние имаме един духовнодушевен елемент, който отказва да принадлежи повече към физическия организъм (рис.3), докато при т.н. душевни заболявания ние изтръгваме от физически-етерния свят нещо духовно, което впрочем би трябвало да е вътре в организма (рис.4).
към текста >>

121. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Тогава не само духовната наука, но и редица други научни дисциплини ще потвърдят, физически и емпирически ще потвърдят, че човешките чувства изобщо не зависят от нервно-сетивната система, а от ритмичната система, и че както представите и възприятията се осъществяват чрез нервно-сетивната система така и чувствата се осъществяват чрез ритмичната система; и че едва чрез взаимодействието между ритмичната и нервно-сетивната система с помощта на ликворния ритъм, който се предава на нервно-сетивната система тази нервно-сетивна система става носител на възприятно-представния живот, отличаващ се с това, че ние издигаме нашите чувства нагоре до представите, като по този начин денем сме в състояние да възприемаме притъпено-сънищния си чувствен живот.
Тогава не само духовната наука, но и редица други научни дисциплини ще потвърдят, физически и емпирически ще потвърдят, че човешките чувства изобщо не зависят от нервно-сетивната система, а от ритмичната система, и че както представите и възприятията се осъществяват чрез нервно-сетивната система така и чувствата се осъществяват чрез ритмичната система; и че едва чрез взаимодействието между ритмичната и нервно-сетивната система с помощта на ликворния ритъм, който се предава на нервно-сетивната система тази нервно-сетивна система става носител на възприятно-представния живот, отличаващ се с това, че ние издигаме нашите чувства нагоре до представите, като по този начин денем сме в състояние да възприемаме притъпено-сънищния си чувствен живот. И като чувственият живот е непосредствено свързан с ритмичната система, така и волевият живот е непосредствено свързан с веществообмена. Но веществообмена естествено действува и в мозъка макар и косвено така че ние сме в състояние да получим представа за нашите волеви импулси, които иначе биха се разиграли като несъзнаващи и спящи процеси дълбоко вътре в нашия организъм.
към текста >>

122. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния живот като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен живот има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия живот.
Духовнодушевните сили действуват по такъв начин, че те могат да бъдат напълно проникнати от Азовото съзнание. В този случай човекът има, така да се каже, своята нормална организация. Но в друг случай Азовото съзнание може да отслабне, да отстъпи, да колабира. И тогава, когато духовно-душевните сили се сдобият с една самостоятелност и тръгват по свои собствени пътища, без да са проникнати от Аза по един правилен начин, тогава възникват различните форми на т.н. душевни заболявания. Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния живот като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен живот има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия живот. С други думи: Когато разглеждаме човека, ние не трябва да обръщаме поглед само към това, което например е неговата азова дейност, една чисто духовна дейност, а трябва да насочим погледа си към това, което е същинския носител на тази азова дейност е заложен не в главата, не в нервно-сетивната система, а в кръвта. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитам да изнеса пред Вас, как именно чрез особените функции на кръвта и чрез взаимодействието на нейните обменни и ритмични процеси, се постига връзката между Аза и другите душевни свойства. Но това което най-вече ни интересува в този момент, е моста от физиологията и патологията към терапията. И тук ние откриваме нещо извънредно важно. Ние сме в състояние така да въздействуваме върху физическия скелет, върху физическия носител на духовно-душевната сфера, т.е.
към текста >>

123. Съдържание GA_317 Лечебно-педагогически курс

Представяне на сулфуристично дете: анамнеза, отношение майка-дете, значение на преболедуването от дребна шарка на три години и половина; необходимост от наблюдение на сънищния живот.
Представяне на болни деца. Хидроцефалия: анамнеза, съхраняване на ембрионалната организация, наследствени влияния от страна на майката и бащата. Надмощие на детски жизнени състояния в по-късни възрастови периоди. Едно момче с клептомания. Представяне на сулфуристично дете: анамнеза, отношение майка-дете, значение на преболедуването от дребна шарка на три години и половина; необходимост от наблюдение на сънищния живот.
към текста >>

124. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>

Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят.
Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден орган – не непременно целият организъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този орган. Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят. И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят. Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там. Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън. Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход. Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното тяло и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека. Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция.
към текста >>

Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание. За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят. Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в съзнание. Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
към текста >>

125. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Детето заспива късно, често говори насън, особено ако е вечеряло късно.
Известно време пристъпите настъпват веднъж седмично, но без разстройства на съзнанието. Изолираните конвулсии вече не се наблюдават. После пристъпите изчезват напълно. През 1924 е направен (...), но без никакъв успех. Накрая е проведено лечение с Calcium lacticum. Детето заспива късно, често говори насън, особено ако е вечеряло късно. Има добър апетит, избягва плодове, зеленчуци, кисели храни, предпочита месо. Храносмилането е добро, по-рано е имало запек; уморява се бързо. Има жива фантазия, доверчиво е към всеки, не е привързано към определени хора, нито към родителите. Сприхаво, обича животните и растенията. Характерно за него е, че говори много.
към текста >>

126. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Понякога са неспокойни и сънищата.
Понякога са неспокойни и сънищата. Има и още нещо, което не е отбелязано тук, но следва да се има предвид: Кога детето сънува, преди събуждане, или след заспиване. В нашия случай сънищата идват главно след заспиването. От детето можем да чуем много интересни неща, ако го подканваме да ни разказва своите сънища, но това се отнася за сънищата при събуждането и ние наистина трябва да подканваме детето да си ги припомня и да ни ги разказва.
към текста >>

Има и още нещо, което не е отбелязано тук, но следва да се има предвид: Кога детето сънува, преди събуждане, или след заспиване.
Понякога са неспокойни и сънищата. Има и още нещо, което не е отбелязано тук, но следва да се има предвид: Кога детето сънува, преди събуждане, или след заспиване. В нашия случай сънищата идват главно след заспиването. От детето можем да чуем много интересни неща, ако го подканваме да ни разказва своите сънища, но това се отнася за сънищата при събуждането и ние наистина трябва да подканваме детето да си ги припомня и да ни ги разказва.
към текста >>

В нашия случай сънищата идват главно след заспиването.
Понякога са неспокойни и сънищата. Има и още нещо, което не е отбелязано тук, но следва да се има предвид: Кога детето сънува, преди събуждане, или след заспиване. В нашия случай сънищата идват главно след заспиването. От детето можем да чуем много интересни неща, ако го подканваме да ни разказва своите сънища, но това се отнася за сънищата при събуждането и ние наистина трябва да подканваме детето да си ги припомня и да ни ги разказва.
към текста >>

От детето можем да чуем много интересни неща, ако го подканваме да ни разказва своите сънища, но това се отнася за сънищата при събуждането и ние наистина трябва да подканваме детето да си ги припомня и да ни ги разказва.
Понякога са неспокойни и сънищата. Има и още нещо, което не е отбелязано тук, но следва да се има предвид: Кога детето сънува, преди събуждане, или след заспиване. В нашия случай сънищата идват главно след заспиването. От детето можем да чуем много интересни неща, ако го подканваме да ни разказва своите сънища, но това се отнася за сънищата при събуждането и ние наистина трябва да подканваме детето да си ги припомня и да ни ги разказва.
към текста >>

127. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Детето има лош апетит, често сънищата му са неспокойни.
пр.), ражда се напълно износено и е кърмено до седмия месец. Научава се да ходи на една година, проговаря навреме. На година и половина престава да се напикава нощем в леглото, но често го прави през деня. На три години и половина се разболява от грип с главоболие и висока температура, последвани от морбили. По същото време майката става неспокойна, разболява се от грип. Детето има лош апетит, често сънищата му са неспокойни.
към текста >>

128. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло.
Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото. Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>

129. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

По време на сън - активност на космическата астралност.
Разлика между извънчовешки и вътречовешки процес. Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло. Издишването - активност на етерното тяло. По време на сън - активност на космическата астралност. Нервно-сетивният процес като едно фино дишане, протичащо в топлинния елемент, чието издишване преминава в акта на обикновеното вдишване. Чрез топлинния елемент биват вдишани светлина, химизъм, виталност. По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната.
към текста >>

Възникване на болестотворни причини по време на сън - търсене на лечебни средства.
Възникване на болестотворни причини по време на сън - търсене на лечебни средства. Пример за болестно състояние - сомнамбулизъм. Хра- мов сън и опознаване на лечебния процес. Вместо това - за лекари - одухотворено наблюдение и боравене с живота. Съответните отношения за пастори. Значение на тези познания за оценката на материализма и спиритизма; културпатология и културтерапия.
към текста >>

Хра- мов сън и опознаване на лечебния процес.
Възникване на болестотворни причини по време на сън - търсене на лечебни средства. Пример за болестно състояние - сомнамбулизъм. Хра- мов сън и опознаване на лечебния процес. Вместо това - за лекари - одухотворено наблюдение и боравене с живота. Съответните отношения за пастори. Значение на тези познания за оценката на материализма и спиритизма; културпатология и културтерапия. Болест и болестотворна причина и повтарящи се земни съществувания.
към текста >>

Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване.
Преодоляване пасивността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса. Човешкият Аз между дишането на един ден и една платоническа космическа година. Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване. Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения организъм. Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
към текста >>

130. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън. В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>

Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице.
Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън. В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>

Но ние трябва отново да достигнем до сънищата на това съотношение и то трябва да влезе отново в действие.
По този начин Вие имате пред себе си двете полярни дейности: лечителското действие и култовото свещенодействие; в действителност и двете се отнасят помежду си полярно. В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес. В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание. И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека. И единствено поради причината, че в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме излезли вън от духовното, а в областта на теологията сме излезли вън от конкретното, тъй като в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме се заплели в материализма, а в теологията, в абстракцията, по тази причина днес правилното съотношение остава изцяло скрито. Но ние трябва отново да достигнем до сънищата на това съотношение и то трябва да влезе отново в действие. Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.
към текста >>

131. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло.
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство. По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка. По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло. Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н. Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1. 1: ето така в будно състояние може винаги да цари тъй нареченото нормално съотношение между тези четири части на човешкото устройство.
към текста >>

Когато такъв човек заспи, виждаме че нещата са така поставени и по време на съня.
Когато такъв човек заспи, виждаме че нещата са така поставени и по време на съня. Азовото устройство не е разположено по правилен начин в астралното тяло. Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят. В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло. Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си. Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни.
към текста >>

Така че сетивата непрекъснато го напускат, изобщо сетивните усещания избледняват и той изпада в едно съноподобно състояние.
Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре. Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло. При такъв човек може да настъпи следното. При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло. Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните сетива. Така че сетивата непрекъснато го напускат, изобщо сетивните усещания избледняват и той изпада в едно съноподобно състояние. Ала тогава именно, по най-многообразен начин и с особена сила могат да се появят моралните импулси. Те могат да се появят по един конфузен начин, но те могат да се появят и по един изключително казуистичен, величествен начин, ако конституцията е подходяща за това.
към текста >>

132. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Виждате ли, в тази възраст има един съвсем особен вид закономерност във всичко, което действува в детето, в цялата непохватност, в цялата неориентираност, с които детето се проявява душевно, с които детето се движи, дължащи се на обстоятелството, че детето непрекъснато трябва да се приспособява към физическия свят, тъй като все още полунесъзнателно и съноподобно около детето живее онзи свят, в който детето всъщност все още е поставено, духовният свят.
Виждате ли, в тази възраст има един съвсем особен вид закономерност във всичко, което действува в детето, в цялата непохватност, в цялата неориентираност, с които детето се проявява душевно, с които детето се движи, дължащи се на обстоятелството, че детето непрекъснато трябва да се приспособява към физическия свят, тъй като все още полунесъзнателно и съноподобно около детето живее онзи свят, в който детето всъщност все още е поставено, духовният свят. Някога, когато медицината ще е добила своята правилна духовност, в това взаимно търсене между духовния и физическия свят през първите 7 години от живота, хората ще виждат истинските дълбоки причини за детските болести, и ние ще получим немалко яснота върху това, което днес, когато потърсим в медицинските трудове, го намираме само с голословни обяснения. Това са само голословни обяснения, формални обяснения, които всъщност не ни отвеждат до никаква реалност.
към текста >>

133. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние.
Когато наблюдаваме тези състояния, в първия стадий ние виждаме пред себе си отпадането на Азовото устройство от цялостното човешко устройство. След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство. Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние. Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят. Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят. Това е състоянието, в което съответната личност има усещането за присъствие на същества от духовния свят.
към текста >>

Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние.
Когато наблюдаваме тези състояния, в първия стадий ние виждаме пред себе си отпадането на Азовото устройство от цялостното човешко устройство. След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство. Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние. Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят. Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят. Това е състоянието, в което съответната личност има усещането за присъствие на същества от духовния свят.
към текста >>

Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят.
Когато наблюдаваме тези състояния, в първия стадий ние виждаме пред себе си отпадането на Азовото устройство от цялостното човешко устройство. След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство. Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние. Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят. Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят. Това е състоянието, в което съответната личност има усещането за присъствие на същества от духовния свят.
към текста >>

Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят.
След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство. Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние. Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят. Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят. Това е състоянието, в което съответната личност има усещането за присъствие на същества от духовния свят.
към текста >>

Настъпва подтискане на съзнанието до състоянието на сън.
Сега да потърсим противоположното състояние, полярно противоположното състояние. Това полярно противоположно състояние настъпва тогава, когато астралното тяло притегля твърде силно навътре Азовото устройство, което в случая е слабо. Тогава в будно състояние не настъпва просветление, както при ясновидците от типа на Св. Терезия, но обратно, в будно състояние настъпва едно подтискане, едно помрачаване на съзнанието. Настъпва подтискане на съзнанието до състоянието на сън.
към текста >>

От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание.
Но може да настъпи и следното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло. Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях. Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре. Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>

При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих.
Но може да настъпи и следното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло. Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях. Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре. Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>

И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре.
Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях. Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре. Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>

Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре. Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>

в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е. в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
към текста >>

134. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън?
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим. Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън? Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>

Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим.
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим. Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън? Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>

Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън?
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим. Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън? Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>

Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса.
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим. Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън? Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>

По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим. Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън? Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>

И така, тук Вие виждате да възниква една значителна разлика между вдишването в будно състояние и по време на сън.
И така, тук Вие виждате да възниква една значителна разлика между вдишването в будно състояние и по време на сън. Вдишването по време на сън в човека бива регулиран отвън. Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално тяло, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на сън. Тук Вие вече имате една значителна опорна точка, за да достигнете до възгледа за патологичното. Космосът има тази странност, че по отношение на земните обстоятелства, доколкото можем да се издигнем на известно разстояние над Земята, там Космосът е здрав. В близост до Земята има всякакви, изразяващи себе си чрез климатичния елемент или чрез нещо друго, процеси, които могат да отклонят от нормалната астралност на Космоса.
към текста >>

Вдишването по време на сън в човека бива регулиран отвън.
И така, тук Вие виждате да възниква една значителна разлика между вдишването в будно състояние и по време на сън. Вдишването по време на сън в човека бива регулиран отвън. Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално тяло, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на сън. Тук Вие вече имате една значителна опорна точка, за да достигнете до възгледа за патологичното. Космосът има тази странност, че по отношение на земните обстоятелства, доколкото можем да се издигнем на известно разстояние над Земята, там Космосът е здрав. В близост до Земята има всякакви, изразяващи себе си чрез климатичния елемент или чрез нещо друго, процеси, които могат да отклонят от нормалната астралност на Космоса. Така също и чрез други процеси, които ние ще опознаем, може да бъде отклонена от нормата вътрешната астралност в човека.
към текста >>

Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално тяло, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на сън.
И така, тук Вие виждате да възниква една значителна разлика между вдишването в будно състояние и по време на сън. Вдишването по време на сън в човека бива регулиран отвън. Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално тяло, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на сън. Тук Вие вече имате една значителна опорна точка, за да достигнете до възгледа за патологичното. Космосът има тази странност, че по отношение на земните обстоятелства, доколкото можем да се издигнем на известно разстояние над Земята, там Космосът е здрав. В близост до Земята има всякакви, изразяващи себе си чрез климатичния елемент или чрез нещо друго, процеси, които могат да отклонят от нормалната астралност на Космоса. Така също и чрез други процеси, които ние ще опознаем, може да бъде отклонена от нормата вътрешната астралност в човека. Тук ние виждаме извора на патологичното за една определена област, но ние виждаме извора на патологичното да отива чак до духовно-душевния елемент, и това е същественото.
към текста >>

135. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Като хора ние непрекъснато се движим между двете състояния на бодърствуване и на сън.
Като хора ние непрекъснато се движим между двете състояния на бодърствуване и на сън. Това, което общо може да се каже върху тези неща, като съдържание на един светоглед, това Вие всички знаете.
към текста >>

Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън.
Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън. От едната страна имаме физическото и етерното тяло сами за себе си. И от другата страна имаме астралното тяло и Азът само за себе си. Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза. В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси.
към текста >>

Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън.
Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени. И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси. Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън. Човекът трябва да представлява един свят от физически действуващи сили и субстанции, но всъщност не може да бъде. Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
към текста >>

Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени. И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси. Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън. Човекът трябва да представлява един свят от физически действуващи сили и субстанции, но всъщност не може да бъде. Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
към текста >>

Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице. Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>

Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице. Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>

Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице. Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>

Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице. Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>

Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство.
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство. Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека.
към текста >>

Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека.
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство. Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>

От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването.
Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>

С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>

№6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът.
Но нека преминем към това, да разгледаме външния свят. Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис. №6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът. Те всъщност протичат без вътрешно действуващ двигател. Но този Аз се намира във всичко, което представлява минералните процеси. Защото вътре в тях се намира това, което можем да наречем Световен Аз. И така от една страна в процесите на физическото тяло ние имаме нещо безазово, един сбор от безазови процеси, нуждаещи се от Аза. Навън в заобикалящата среда ние имаме сумата от минерални процеси и минерални субстанции, които са проникнати от Аза, т.е.
към текста >>

Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън.
Нека по тази причина да приемем, че във физическото тяло на човека забелязваме даден процес, който не би трябвало да е тук, който е един болестотворен процес. На него му липсва Азът. Как можем да му помогнем, ако искаме да го излекуваме? Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган. Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението.
към текста >>

Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня.
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане. Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло.
към текста >>

Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство.
Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние.
към текста >>

Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността.
Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес.
към текста >>

И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата.
Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън.
към текста >>

То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах.
Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа.
към текста >>

Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той?
Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис. №6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес. Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той? Той сънува своето лекарство. Виждате ли, тук Вие имате връзката за много сомнамбулни състояния. Сомнамбулът се движи между тези две състояния, които характеризирах. В едното състояние той сънува своята болест, в другото състояние той сънува своето лекарство, и тук пред себе си ние имаме начина, по който изобщо е била търсена патологията и терапията в древните мистерии.
към текста >>

Той сънува своето лекарство.
№6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес. Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той? Той сънува своето лекарство. Виждате ли, тук Вие имате връзката за много сомнамбулни състояния. Сомнамбулът се движи между тези две състояния, които характеризирах. В едното състояние той сънува своята болест, в другото състояние той сънува своето лекарство, и тук пред себе си ние имаме начина, по който изобщо е била търсена патологията и терапията в древните мистерии.
към текста >>

В едното състояние той сънува своята болест, в другото състояние той сънува своето лекарство, и тук пред себе си ние имаме начина, по който изобщо е била търсена патологията и терапията в древните мистерии.
Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той? Той сънува своето лекарство. Виждате ли, тук Вие имате връзката за много сомнамбулни състояния. Сомнамбулът се движи между тези две състояния, които характеризирах. В едното състояние той сънува своята болест, в другото състояние той сънува своето лекарство, и тук пред себе си ние имаме начина, по който изобщо е била търсена патологията и терапията в древните мистерии.
към текста >>

След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението.
Тогава не се е експериментирало както днес. Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес. След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението. Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията. Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
към текста >>

За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът? В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област. А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря. За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>

Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят.
Да вземем отново пастора, такъв, какъвто го виждаме в древните мистерии. Него наистина го е интересувало не само намирането на лечебното средство, макар че на първо място, тъй като на първо място жрецът е приятел на хората, него го е интересувало лечението. Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго. Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре.
към текста >>

Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу.
Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>

Докато болният разказва за процесите в своите вътрешни органи, до тогава неговите сънища са свързани с лечебните сили на външния свят, съответствуващи на болните органи.
И тук достигаме до една област, където, тъй като тези неща не се разиграват в тази част на света, които са все още свързани помежду си, не в тази част на света, където светът вече е хвърлен в хаоса и блоковете му са разположени един до друг; тук достигаме до областта, където едното вече не представлява вече откровение на другото, но двете се разминават. Докато болният разказва за процесите в своите вътрешни органи, до тогава неговите сънища са свързани с лечебните сили на външния свят, съответствуващи на болните органи. Но тъй като поради болестта на материализма човекът не описва отвътре своите вътрешни органи, не разчупва организма по посока на другата страна и желае да описва външния свят, тъй както това става в материализма; тогава противоположното на сънищата, фалшивият спиритуализъм, започва да действува вече не като лекарство, но обратно, като по-силна болестотворна причина.
към текста >>

Но тъй като поради болестта на материализма човекът не описва отвътре своите вътрешни органи, не разчупва организма по посока на другата страна и желае да описва външния свят, тъй както това става в материализма; тогава противоположното на сънищата, фалшивият спиритуализъм, започва да действува вече не като лекарство, но обратно, като по-силна болестотворна причина.
И тук достигаме до една област, където, тъй като тези неща не се разиграват в тази част на света, които са все още свързани помежду си, не в тази част на света, където светът вече е хвърлен в хаоса и блоковете му са разположени един до друг; тук достигаме до областта, където едното вече не представлява вече откровение на другото, но двете се разминават. Докато болният разказва за процесите в своите вътрешни органи, до тогава неговите сънища са свързани с лечебните сили на външния свят, съответствуващи на болните органи. Но тъй като поради болестта на материализма човекът не описва отвътре своите вътрешни органи, не разчупва организма по посока на другата страна и желае да описва външния свят, тъй както това става в материализма; тогава противоположното на сънищата, фалшивият спиритуализъм, започва да действува вече не като лекарство, но обратно, като по-силна болестотворна причина.
към текста >>

И така, днес, в наше време, виждаме, когато сравним цялата, отнасяща се до човека медицина с това, с което тя напълно оправдано може да бъде сравнена: цивилизационната патология, цивилизационна та терапия, когато вземе нея, ние откриваме, че спиритизмът например в никакъв случай не представлява лечебно средство, не отговаря на съноподобното състояние на материализма, съответствуващ от своя страна на сомнамбулното описание на вътрешните органи.
И така, днес, в наше време, виждаме, когато сравним цялата, отнасяща се до човека медицина с това, с което тя напълно оправдано може да бъде сравнена: цивилизационната патология, цивилизационна та терапия, когато вземе нея, ние откриваме, че спиритизмът например в никакъв случай не представлява лечебно средство, не отговаря на съноподобното състояние на материализма, съответствуващ от своя страна на сомнамбулното описание на вътрешните органи. Когато даден процес, който всъщност трябва да обхване вътрешността, когато той пробие по посока на външния свят, такива патологични процеси можем да наблюдаваме при кожните обриви, където нещата съвсем не съответствуват на това, което Ви казах, тогава за погледа възниква това, което бива наблюдавано във вътрешността, по посока навън то възникване като здраве, но като една болест на отклонение. Ето защо лекарят всъщност би трябвало да знае, че материализмът представлява външния обрив, израз на едно болестно състояние, и така, лекарски, би трябвало да разглежда ме материализма.
към текста >>

136. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Сън и бодърствуване.
Какво е застанало там вътре? Първо ние имаме вдишване и издишване. Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване. Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването. Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме.
към текста >>

Идваме до второто: сън и бодърствуване.
Първо ние имаме вдишване и издишване. Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване. Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването. Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден.
към текста >>

Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването.
Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване. Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването. Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден. Това е едно второ дишане, движещо се в същия ритъм.
към текста >>

Имаме по-голямото дишане, чрез което човекът вече израства към света, това дишане, което изживява себе си в съня и в пробуждането.
Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден. Това е едно второ дишане, движещо се в същия ритъм. И така ние имаме най-малкото дишане, изразяващо се в обикновеното вдишване и издишване. Имаме по-голямото дишане, чрез което човекът вече израства към света, това дишане, което изживява себе си в съня и в пробуждането.
към текста >>

2. СЪН И БОДЪРСТВУВАНЕ
2. СЪН И БОДЪРСТВУВАНЕ
към текста >>

137. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън. Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове. И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/.
към текста >>

И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно състояние, разглеждаме го в неговото нощно-сънно състояние, и ние сравняваме двете състояния.
И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно състояние, разглеждаме го в неговото нощно-сънно състояние, и ние сравняваме двете състояния. Разгледаме ли човека в състоянието на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят. Защото така, както Земята някога се е откъснала от предходните си стадии, и както сега е на пътя към една по-нататъшна еволюция, така и човекът трябва да бъде опознат изхождайки от Сатурн, Слънце, Луна. В това отношение в будно състояние човекът принадлежи на Земята, природосъобразно той е поставен в Земята. В будно състояние човекът е на нивото на Природата.
към текста >>

Не е така, когато човекът е в състояние на сън.
Не е така, когато човекът е в състояние на сън. Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза. Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало.
към текста >>

Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза.
Не е така, когато човекът е в състояние на сън. Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза. Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание.
към текста >>

Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание.
Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза. Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание. От него нищо не се съдържа вътре. Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното състояние е преминала към земното съществувание. Но чрез това, че човекът се нуждае от сън, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето. Това е Подприродата. Това е заложено във всички същества благодарение на обстоятелството, че съществува човешкият род.
към текста >>

Но чрез това, че човекът се нуждае от сън, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето.
В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание. От него нищо не се съдържа вътре. Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното състояние е преминала към земното съществувание. Но чрез това, че човекът се нуждае от сън, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето. Това е Подприродата. Това е заложено във всички същества благодарение на обстоятелството, че съществува човешкият род. В състояние на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите. Това е областта на Бог-Отец. Когато спим ние потъваме в областта на Бог-Отец, ние потъваме в Подприродата, в областта на Отеца.
към текста >>

В състояние на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите.
От него нищо не се съдържа вътре. Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното състояние е преминала към земното съществувание. Но чрез това, че човекът се нуждае от сън, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето. Това е Подприродата. Това е заложено във всички същества благодарение на обстоятелството, че съществува човешкият род. В състояние на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите. Това е областта на Бог-Отец. Когато спим ние потъваме в областта на Бог-Отец, ние потъваме в Подприродата, в областта на Отеца.
към текста >>

Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта. И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа.
към текста >>

Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена.
Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло. Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
към текста >>

138. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>

Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>

139. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Вчера аз обърнах вниманието на това, как от една страна можем да стигнем до ясни идеи, когато се пробуждаме при външното физическо-сетивно съществуване, как обаче, когато отново слизаме в нашето съзнание, стигаме до съноподобни идеи, които застават в света един вид инстинктивно, като не можем отново да излезем от тези идеи.
Това е заплитането, забъркването в съзнанието, което после не може да излезе вън от себе си. Вчера аз обърнах вниманието на това, как от една страна можем да стигнем до ясни идеи, когато се пробуждаме при външното физическо-сетивно съществуване, как обаче, когато отново слизаме в нашето съзнание, стигаме до съноподобни идеи, които застават в света един вид инстинктивно, като не можем отново да излезем от тези идеи.
към текста >>

140. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>

И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>

141. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности.
Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво? Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието. Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
към текста >>

142. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>

Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло. Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно.
към текста >>

Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло. Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно. Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване.
към текста >>

Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин.
Когато на духовния изследовател се налага да разгледа тези неща, той – бих могъл да кажа – той е напълно сведущ по тях. Това е просто едно излъчване на онова, в което духовният изследовател се намира съзнателно, когато той стига до изживяването на музикално беззвучното слово, до запознаване с духовните същества чрез Инспирацията. Обаче такива хора засегнати от патологическа самомнителност, от патологически скептицизъм проникват в тази област. Те нямат никакъв културен опит, за да могат да разберат състоянието, в което изпадат. Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин. Той вижда например, че има хора, които отиват вечер на някой спектакъл. Те излизат от спектакъла; тогава без да искат връхлитат ги безброй въпроси: В какви отношения се намира актрисата с външния свят? Какво е правил артистът през по-раншната година? Как се е родила тази или онази кулиса? Кой живописец е нарисувал тази или онази кулиса?
към текста >>

Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда. Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>

143. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора.
Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора. Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено.
към текста >>

144. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля. И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие. Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност. Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>

Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>

Защото онова, което мъгливите мистици сънуват, него ние не намираме.
Когато сме проникнали така до това, което живее в сетивото на равновесието, в сетивото но живота, в сетивото на движението, ние сме стигнали тогава до това, което първо поради неговата прозрачност изживява ме като истинска вътрешна същност на човека. От устройството на самите неща ние знаем: сега не може вече да се проникне по-надълбоко. Но тогава ние имаме също в достатъчно изобилие това, от което се нуждаем. Защото онова, което мъгливите мистици сънуват, него ние не намираме. Но намираме една истинска органология и намираме преди всичко в нашата вътрешност истинската същност на онова, което е в равновесие, което е в движение, което е проникнато от живот. Това намираме ние в нашата вътрешност.
към текста >>

145. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието.
Образуване на понятия, които съответстват и не съответстват на действителността. Идеята за свръхзвуковата скорост. Разликата между живота на сетивата и представите. Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите. (Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период. Необходимост от неевклидовото пространство.
към текста >>

Промени в обмяната на веществата по време на сън и будност като реакция на движенията на Земята и Слънцето.
Лемниската в повърхнина и като ротационна лемниската. Промени в обмяната на веществата по време на сън и будност като реакция на движенията на Земята и Слънцето. Направление на растежа на растенията и човека като свързваща линия на Земята и Слънцето, но с противоположно значение. Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека. Взаимните движения на Слънцето и Земята по ротационна лемниската. Слънцето и Земята във връзка с другите планети. Те, собствено, сменят местата си.
към текста >>

146. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят.
Тогава можем, в началото до известна степен хипотетично или, може би, само като постулат, да кажем: да, възможно е това да е в известна степен справедливо и по отношение на обмяната на веществата, и по отношение на оплождането. – Но с това не е толкова лесно да се справим, когато се разисква такова съотношение. Характерно е, че относително лесно ни се отдава в мислено проследяваните процеси да се осмислят съществуващите взаимоотношения между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане. Можете да извикате на помощ всичко, което се намира на ваше разположение във физиологията, и колкото по-детайлно влезете в тези неща, толкова по-добре ще забележите това. Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така. Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре. Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред. Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание.
към текста >>

147. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика.
Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления. Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите. Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
към текста >>

Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот.
Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят.
към текста >>

Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>

Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите. И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес. Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят. Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят. Ние се отделяме от обкръжаващия свят само чрез възприятията на сетивата. Тоест извършвало се е постоянно просветляване на аз-съзнанието, което се е формирало от това, което е ставало с познавателните възможности на човека от времето на последния ледников период.
към текста >>

Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата.
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период? Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата. Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот. Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм. И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>

Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало.
Сега трябва да направим още една тънка разлика. Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането. В момента на пробуждането самосъзнанието ни удря. Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието. Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало. Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот. По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури. Това е нещо, което също ни дава външният свят. Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от представите, бихме осъществявали само фантазен живот и не бихме осъществявали ясно очертания дневен живот.
към текста >>

148. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>

Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>

Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване.
Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>

149. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта.
Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения живот, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно съзнание, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили? Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта. В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства. Именно затова те притежават такава своя особена душевна конституция, че през нощта спят, а през деня будуват. Когато дните стават по-дълги, а нощите по-кратки, те спят по-малко; когато нощите стават по-дълги, те спят по-дълго. Но това, в края на краищата, са неща, които стават само за нетрайно сравнение, върху което не може да се изгради ясен възглед за нещата. Трябва да поставим въпроса малко по-иначе, ако искаме да видим проникването на мировите отношения в човешките субективни отношения и благодарение на това да изявим вътре в човека нещо, което може да ни посочи абсолютните движения във вселената.
към текста >>

Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими. Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното.
към текста >>

Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими. Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт.
към текста >>

И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими. Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт. Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид. От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>

Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими. Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт. Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид. От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>

Можем да го намерим и в състоянието на редуване на сън и будност.
Можем да потърсим процеса на обмяна на веществата също и на друго място. Можем да го намерим и в състоянието на редуване на сън и будност. Но само при произволните движения процесът протича до известна степен така, че, с изключение на ставащото вътре в човека, трансформацията на метаболизма в същото време е и външен процес. Искам да кажа, че става нещо, за което ограничеността на повърхността на човешкото тяло няма единствено решаващо значение. Веществото се трансформира, но така, че ставащата тук трансформация, по някакъв начин протича в абсолютното, естествено, в „относително абсолютното“, така че не може да се каже, че това има значение само за вътрешната човешка организация.
към текста >>

Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно.
Но умората, която представлява симптом съпровождащ движението с трансформация на обмяната на веществата, настъпва и тогава, когато денят е преживян без нищо да се прави. Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния живот, чисто чрез вътрешната организация. Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно. Ние заемаме хоризонтално положение за осъществяване на такава обмяна на веществата, която се осъществява при непроизволно действие, която става просто с течение на времето, ако можем да се изразим така. Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно. Затова виждате, че хоризонталното положение е нещо много важно и съвсем не е безразлично, дали заемаме хоризонтално положение или не; и ако искаме да заставим своя организъм да свърши нещо, без да правим нищо за това, трябва да приведем себе си в това положение. С други думи: по време на сън привеждаме себе си в такова положение, при което в организма ни става нещо, което обикновено става по време на произволното движение.
към текста >>

С други думи: по време на сън привеждаме себе си в такова положение, при което в организма ни става нещо, което обикновено става по време на произволното движение.
Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния живот, чисто чрез вътрешната организация. Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно. Ние заемаме хоризонтално положение за осъществяване на такава обмяна на веществата, която се осъществява при непроизволно действие, която става просто с течение на времето, ако можем да се изразим така. Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно. Затова виждате, че хоризонталното положение е нещо много важно и съвсем не е безразлично, дали заемаме хоризонтално положение или не; и ако искаме да заставим своя организъм да свърши нещо, без да правим нищо за това, трябва да приведем себе си в това положение. С други думи: по време на сън привеждаме себе си в такова положение, при което в организма ни става нещо, което обикновено става по време на произволното движение.
към текста >>

Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм.
И така, в организма ни трябва да стават движения, които изпълняваме непроизволно. За нашия организъм трябва да имат значение движенията, които изпълняваме непроизволно. Струва си само малко да погледате и да наредите фактите, и ще стигнете до следния резултат, като поради недостиг на време съм принуден да пропусна тук някои междинни връзки. Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм. Това, което се осъществява при произволното движение, се осъществява и насън. Но резултатът преминава от една част на организма в друга част на организма. По време на сън снабдяваме нашата глава. Ние извършваме или по-скоро даваме възможност на нашия организъм да осъществи вътре метаморфозата на обмяната на веществата, за която сега човешката кожа има изолиращо значение, където метаморфозата става така, че крайният процес има значение вътре в човешката организация.
към текста >>

Това, което се осъществява при произволното движение, се осъществява и насън.
И така, в организма ни трябва да стават движения, които изпълняваме непроизволно. За нашия организъм трябва да имат значение движенията, които изпълняваме непроизволно. Струва си само малко да погледате и да наредите фактите, и ще стигнете до следния резултат, като поради недостиг на време съм принуден да пропусна тук някои междинни връзки. Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм. Това, което се осъществява при произволното движение, се осъществява и насън. Но резултатът преминава от една част на организма в друга част на организма. По време на сън снабдяваме нашата глава. Ние извършваме или по-скоро даваме възможност на нашия организъм да осъществи вътре метаморфозата на обмяната на веществата, за която сега човешката кожа има изолиращо значение, където метаморфозата става така, че крайният процес има значение вътре в човешката организация.
към текста >>

По време на сън снабдяваме нашата глава.
За нашия организъм трябва да имат значение движенията, които изпълняваме непроизволно. Струва си само малко да погледате и да наредите фактите, и ще стигнете до следния резултат, като поради недостиг на време съм принуден да пропусна тук някои междинни връзки. Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм. Това, което се осъществява при произволното движение, се осъществява и насън. Но резултатът преминава от една част на организма в друга част на организма. По време на сън снабдяваме нашата глава. Ние извършваме или по-скоро даваме възможност на нашия организъм да осъществи вътре метаморфозата на обмяната на веществата, за която сега човешката кожа има изолиращо значение, където метаморфозата става така, че крайният процес има значение вътре в човешката организация.
към текста >>

Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън.
И така, можем да кажем: движим се произволно – осъществява се метаморфоза на обмяната на веществата; позволяваме на космоса да ни движи – пак става метаморфоза на обмяната на веществата. Последното става така, че резултатът, който при първата метаморфоза на обмяната на веществата по определен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава. Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета. Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля. Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение.
към текста >>

Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността.
И така, можем да кажем: движим се произволно – осъществява се метаморфоза на обмяната на веществата; позволяваме на космоса да ни движи – пак става метаморфоза на обмяната на веществата. Последното става така, че резултатът, който при първата метаморфоза на обмяната на веществата по определен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава. Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета. Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля. Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение. Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>

Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля.
Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета. Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля. Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение. Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>

Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение.
Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета. Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля. Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение. Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>

Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета. Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля. Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение. Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>

И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на сън.
И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на сън. Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да определим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя живот в хоризонтално положение. При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека. Това е нещо, на което съвременната наука отделя толкова малко внимание. Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска предвид, че един и същи външен процес при едно същество може да представлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество. Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също.
към текста >>

Поставили сме в основата вътрешен процес, нещо, което става в човека, което имаме, от една страна, като нещо дадено ни в съня, а от друга страна, като нещо, което изпълняваме сами, така че според това, което осъществяваме, имаме възможност да определим другото.
И така, посочихме, че в нашите произволни движения намираме именно този процес, който се проявява в посоката на кривата, преминаваща успоредно на повърхността на Земята. По такъв начин сме принудени да се насочим към кривата, която приема такъв вид. Какво все пак сме поставили в основата на това? Поставили сме в основата вътрешен процес, нещо, което става в човека, което имаме, от една страна, като нещо дадено ни в съня, а от друга страна, като нещо, което изпълняваме сами, така че според това, което осъществяваме, имаме възможност да определим другото. Следователно, имаме възможност да разглеждаме осъществяваното насън от мировото пространство с нашия организъм като нещо, което може да се определи и което трябва да се познава; като дефиниращо понятие разглеждаме второто, това, което правим във външния свят, и следователно, познаваме по съотношенията на разположението му.
към текста >>

Следователно, имаме възможност да разглеждаме осъществяваното насън от мировото пространство с нашия организъм като нещо, което може да се определи и което трябва да се познава; като дефиниращо понятие разглеждаме второто, това, което правим във външния свят, и следователно, познаваме по съотношенията на разположението му.
И така, посочихме, че в нашите произволни движения намираме именно този процес, който се проявява в посоката на кривата, преминаваща успоредно на повърхността на Земята. По такъв начин сме принудени да се насочим към кривата, която приема такъв вид. Какво все пак сме поставили в основата на това? Поставили сме в основата вътрешен процес, нещо, което става в човека, което имаме, от една страна, като нещо дадено ни в съня, а от друга страна, като нещо, което изпълняваме сами, така че според това, което осъществяваме, имаме възможност да определим другото. Следователно, имаме възможност да разглеждаме осъществяваното насън от мировото пространство с нашия организъм като нещо, което може да се определи и което трябва да се познава; като дефиниращо понятие разглеждаме второто, това, което правим във външния свят, и следователно, познаваме по съотношенията на разположението му.
към текста >>

150. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Така че, собствено, при сравняване на обмяната на веществата по време на сън и будност имаме един вид реагент за отношенията на движение на Земята и Слънцето.
Посочихме, че даже в процесите на обмяна на веществата имаме някакъв критерий за произволното движение, което предприема човек, премествайки някак своя център на тежестта паралелно на повърхността на Земята. За движението, което, без съмнение, изпълняваме заедно със Земята в мировото пространство, в процесите, протичащи както протичат тези процеси на обмяна на веществата при произволно движение, критерий имаме в явлението умора, появяващо се в течение на деня, тоест при изменяща се височина на Слънцето. И така, можем да кажем: това, което се разиграва между главата и останалия човек във вертикална посока, когато човек стои изправен, се разиграва също, когато човек спи в посока успоредна на повърхността на Земята, в която по същество преминава гръбнака на животното. Така че, собствено, при сравняване на обмяната на веществата по време на сън и будност имаме един вид реагент за отношенията на движение на Земята и Слънцето.
към текста >>

И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неопределен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето.
Моралният аспект се е формирал в астрологията, природният аспект – в лишената от дух астрономия. Не си струва даже да казвам, че в астрологията, както се практикува днес, не може да се види нищо, което да има отношение към някаква наука така, както тя се разбира, и това е заблуда, от една страна, която няма необходимост да ви доказвам. Но от друга страна в това, което се нарича наша астрономическа система на света, също имаме работа със заблуда. Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата планетна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата планетна система, се вижда на свой ред вече резултираща, съставена от много компоненти. При всичко това имаме работа с неща, състоящи се от множество компоненти. И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неопределен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето. Подобно на това, как той може да изпълнява своите произволни движения само тогава, когато центърът на тежестта му се движи перпендикулярно на линията, съединяваща Земята и Слънцето, може да осъществява и своите непроизволни движения, само когато приведе себе си в положение, перпендикулярно на орбитата Земя-Слънце. Ако иска да излезе от действието на произволното движение, така че това, което обикновено действа в произволното му движение, да действа вътрешно и да въздейства на обмяната на веществата между тялото и главата, тогава той трябва да се постави по направлението на тази линия. Също можете да намерите преход към другите направления в човека, и от направленията, които могат да се фиксират в човека, и които могат да се изведат от формообразуването му, можете да съставите кривите, за които става дума при разглеждане на движението на небесните тела. Това не е така лесно, както правеното само чрез телескопи и измерване на ъгли. Но това е единственият възможен път, посредством който може да се намери тази връзка между човека и небесните явления.
към текста >>

151. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Съвременната математическа мисъл, която е станала основа на експерименталните науки, се е родила следователно от някогашното, разбира се съвършено различно схващане, основано на едно вътрешно, малко смътно чувство, сравнима с това на сънуването, и което днес не съществува освен в подсъзнанието.
А тази отвлечена схема човек я извлича преди всичко от себе си. Съвременната математическа мисъл, която е станала основа на експерименталните науки, се е родила следователно от някогашното, разбира се съвършено различно схващане, основано на едно вътрешно, малко смътно чувство, сравнима с това на сънуването, и което днес не съществува освен в подсъзнанието. Всъщност човекът черпи от са мия него схващането за трите измерения на пространството; но той върши това при пълно безсъзнание. Неговото обикновено съзнание не участвува ни най-малко в това. То познава сама установената схема, фиксирана веднъж за винаги, отрязана от нейните корени.
към текста >>

152. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Това става през време на съня.
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо тяло и в своето етерно тяло, но неговият Аз и неговото астрално тяло могат за момент да напуснат това тяло. Това става през време на съня. При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма. Така щото в състояние на будност той възприема само образите, привидностите на звуците, на цветовете. Но тези привидности отговарят на духовни действителности, а не на физически и етерни действителности. Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с определени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
към текста >>

При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма.
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо тяло и в своето етерно тяло, но неговият Аз и неговото астрално тяло могат за момент да напуснат това тяло. Това става през време на съня. При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма. Така щото в състояние на будност той възприема само образите, привидностите на звуците, на цветовете. Но тези привидности отговарят на духовни действителности, а не на физически и етерни действителности. Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с определени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
към текста >>

Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно. Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него. Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>

Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно. Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него. Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>

153. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата.
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието. Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата. Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира. Те са повлияни от действието, което възлиза от металите. Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието.
към текста >>

Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира.
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието. Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата. Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира. Те са повлияни от действието, което възлиза от металите. Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието.
към текста >>

Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища.
Всъщност човекът не знае, какво представлява в действителност силата на неговата воля. Например, той иска да протегне ръката си и да хване нещо с нея. Идеята може да бъде ясна в неговата мисъл. И на другия край на явлението той вижда изпълненото действие. Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища.
към текста >>

В нашето чувствуване, ние сънуваме, в нашата воля, ние спим.
В нашето чувствуване, ние сънуваме, в нашата воля, ние спим. Но именно тази воля, заспала по отношение на съзнанието, ние протягаме към впечатленията излъчвани от звездите, както на сетивните впечатления срещупоставяме представата, на металическите влияния чувствата.
към текста >>

Така, през време на нощния сън върху нас се упражняват силите, които действуват в отвесната посока, а не вън хоризонталната.
Така, през време на нощния сън върху нас се упражняват силите, които действуват в отвесната посока, а не вън хоризонталната.
към текста >>

И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня.
Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал. Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела. Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични". И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня. В такова едно постоянно състояние се произвежда един вид трептене на физическото тяло и на етерното тяло, не зависимо от Аза и от астралното тяло. Те трептят свободно. И онези хора, които се използуват за откриване на металите, представят тази особеност.
към текста >>

154. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина. Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност. Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
към текста >>

Затова сънят е жизнено важен.
Обратно на това, когато спим, тогава съзнателните душевни и духовни подбуди отсъстват. По време на това състояние физическият организъм се възстановява и освежава. Управляват само закономерностите на живото. Затова сънят е жизнено важен. Още в живото се показва порядъкът на всички процеси в смисъла на цялото. Още на тази плоскост всичко е свързано с всичко. Изчезне ли тази дейност, физическото тяло става труп - оказва се, че е земна обвивка и се разпада.
към текста >>

Щайнер, например Сс 26, „Сън и будност„ 66, 73, 100, Сс 208.
[8] Относно това има много изказвания на Р. Щайнер, например Сс 26, „Сън и будност„ 66, 73, 100, Сс 208.
към текста >>

155. 5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора GA_327 Биодинамично земеделие

Във висока потенция той действа като сънотворно средство, изхвърля в известна степен Аза навън.
Щайнер често препоръчва потенцирания фосфор в медицината. Нарича го носител на Аза в тялото, на първо място в горния човек, който след това действа върху долния. Във висока потенция той действа като сънотворно средство, изхвърля в известна степен Аза навън. В медицината коренът на валериана се употребява като леко средство за успокояване и за сън. Тук това е цветът.
към текста >>

В медицината коренът на валериана се употребява като леко средство за успокояване и за сън.
Щайнер често препоръчва потенцирания фосфор в медицината. Нарича го носител на Аза в тялото, на първо място в горния човек, който след това действа върху долния. Във висока потенция той действа като сънотворно средство, изхвърля в известна степен Аза навън. В медицината коренът на валериана се употребява като леко средство за успокояване и за сън. Тук това е цветът.
към текста >>

156. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Дъждовните червеи прекарват летен сън, завити в дълбините на почвата.
Едно растение трябва да се развие първо вегетативно, да се изгради и разлисти, преди да може да цъфти. Съществуват разни варианти при различните видове растения. Лятното засушаване води до относителен биологичен покой на почвата. Дъждовните червеи прекарват летен сън, завити в дълбините на почвата.
към текста >>

157. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Добре познато е и обратното: Дъхът на този, който е ял чесън, дълги часове след това силно се усеща наоколо.
Природонаучно също е сигурно, че хората и животните поемат непосредствено в кръвта вещества чрез дишането, тоест без смилане и промяна, а не само кислород. Например вещества от вдишания въздух могат да бъдат получени в млякото посредством кръвта. Добре познато е и обратното: Дъхът на този, който е ял чесън, дълги часове след това силно се усеща наоколо.
към текста >>

158. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

За теорията на Удроу Уилсън.
Европеецът доказва, а американецът настоява. Бъдещето на американската цивилизация. Антропософията трябва да бъде развита от духа. В Европа антропософията се създава по духовен начин, докато американците я създават по природен начин. Спиритизмът е продукт на американизма. За теорията на Удроу Уилсън. Бялата раса е расата на бъдещето, расата, съзидаваща на основата на духа. За първата глава на книгата «Същност на социалния въпрос».
към текста >>

Животът на човека в съня и смъртта
Животът на човека в съня и смъртта
към текста >>

За важността на съня и за безсънието.
За важността на съня и за безсънието. Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот. След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз».
към текста >>

Сън, смърт и завръщане
Сън, смърт и завръщане
към текста >>

Сънища при заспиване и при пробуждане.
Пробуждане за истинското знание. Сънища при заспиване и при пробуждане. Така наречените кошмари, страшните сънища. Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота. Как се изменят сънищата в течение на живота.
към текста >>

Така наречените кошмари, страшните сънища.
Пробуждане за истинското знание. Сънища при заспиване и при пробуждане. Така наречените кошмари, страшните сънища. Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота. Как се изменят сънищата в течение на живота. Сънищата на малките деца.
към текста >>

Как възниква сънят.
Пробуждане за истинското знание. Сънища при заспиване и при пробуждане. Така наречените кошмари, страшните сънища. Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота. Как се изменят сънищата в течение на живота. Сънищата на малките деца. Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло.
към текста >>

Как се изменят сънищата в течение на живота.
Сънища при заспиване и при пробуждане. Така наречените кошмари, страшните сънища. Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота. Как се изменят сънищата в течение на живота. Сънищата на малките деца. Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло. Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят. За говоренето на медиума. Между смъртта и новото раждане човек трябва да се запознае с вътрешния аспект на човешкото тяло.
към текста >>

Сънищата на малките деца.
Така наречените кошмари, страшните сънища. Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота. Как се изменят сънищата в течение на живота. Сънищата на малките деца. Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло. Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят. За говоренето на медиума. Между смъртта и новото раждане човек трябва да се запознае с вътрешния аспект на човешкото тяло. В течение на своя земен животът човек все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
към текста >>

Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят.
На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота. Как се изменят сънищата в течение на живота. Сънищата на малките деца. Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло. Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят. За говоренето на медиума. Между смъртта и новото раждане човек трябва да се запознае с вътрешния аспект на човешкото тяло. В течение на своя земен животът човек все повече и повече се отдалечава от духовния свят. За една Платонова година (25920 години) човек преминава примерно през дванадесет земни живота. Разтваряне на Земята и освобождаване на човека от Земята.
към текста >>

Сън и бодърстване – живот след смъртта.
Сън и бодърстване – живот след смъртта. Същност на Христос – двете деца Исус
към текста >>

159. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Всъщност можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този сън е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години.
Всъщност можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този сън е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години. Някога Земята ще оживее. Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство. И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя.
към текста >>

160. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе.
Освен това ми се иска да ви кажа още нещо. Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе. По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината.
към текста >>

Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня.
Освен това ми се иска да ви кажа още нещо. Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе. По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал. Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч».
към текста >>

Сънят идвал от тъмнината.
По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал. Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч». Звездните лъчи са вървели срещу «кислородните лъчи», срещу кислородните потоци, така че човек вътрешно изцяло се е пронизвал с такива кислородни «лъчи». Вътрешно човек е ставал кислородно отражение на цялото звездно небе.
към текста >>

От тези образи те получавали сънища.
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород. След това те се събуждали. От тези образи те получавали сънища. На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите. Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите. В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н. Благодарение на това те чувствали в себе си в образи цялото звездно небе.
към текста >>

В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н.
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород. След това те се събуждали. От тези образи те получавали сънища. На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите. Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите. В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н. Благодарение на това те чувствали в себе си в образи цялото звездно небе.
към текста >>

Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе. Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи. Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало.
към текста >>

Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе. Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи. Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало. Въпреки това то е свойствено на цялото човечество. Ако се иска да се узнае това, което и досега още носи в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена. Всички хора на Земята навсякъде са произлезли от скотовъдни, пастирски народи; в своето тяло хората на Земята са наследили това, което е могло да произлезе от тези пастирски народи.
към текста >>

161. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер.
Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му. Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището). Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата. Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти. Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер. И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса. Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма. Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «храносмила» Космоса. Представителят на Азия вдишва Космоса в себе си, той го има в своето кръвообращение.
към текста >>

Разбира се, нищо няма да се получи, ако си представяме този проблем така, както си го представя принц Баденски, който попаднал в капан, доверявайки се на американския европеец Уилсън.
Разбира се, нищо няма да се получи, ако си представяме този проблем така, както си го представя принц Баденски, който попаднал в капан, доверявайки се на американския европеец Уилсън. Защото Уилсън не е истински американец. Всичките си теории той е заимствал от Европа. Затова и създадената от него теория е толкова безплодна. Въпреки това истинският американизъм някога действително ще се обедини с европейското начало, с «европеизма», който ще решава своите проблеми по по-духовен начин. Ако изучаваме въпросите именно така, ще видим как трябва да се държим в света.
към текста >>

Защото Уилсън не е истински американец.
Разбира се, нищо няма да се получи, ако си представяме този проблем така, както си го представя принц Баденски, който попаднал в капан, доверявайки се на американския европеец Уилсън. Защото Уилсън не е истински американец. Всичките си теории той е заимствал от Европа. Затова и създадената от него теория е толкова безплодна. Въпреки това истинският американизъм някога действително ще се обедини с европейското начало, с «европеизма», който ще решава своите проблеми по по-духовен начин. Ако изучаваме въпросите именно така, ще видим как трябва да се държим в света.
към текста >>

162. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

От това следва, че в съня ние също имаме това етерно тяло.
И така, ние имаме не само физическо тяло, имаме също и етерно тяло. Когато спим, нашето етерно тяло непрекъснато поправя, възстановява това, което през деня се е подлагало на процеса на горене. От това следва, че в съня ние също имаме това етерно тяло. И така, в леглото лежат физическото и етерното тяло на човека.
към текста >>

Ако през нощта, по време на сън не компенсирахме, не поправяхме постоянно това, което е било изгорено от нас по време на деня, ние нямаше да спим, а щяхме да умираме.
Сега можете да забележите разликата между астрално тяло и етерно тяло. Ако през нощта, по време на сън не компенсирахме, не поправяхме постоянно това, което е било изгорено от нас по време на деня, ние нямаше да спим, а щяхме да умираме. И така, в течение на целия земен живот трябва да удържаме етерното тяло при физическото тяло. Но ние не можем (в нормално състояние - бел. пр.) да говорим през нощта, когато спим; за това трябва първо да се събудим. Речта е свързана с астралното тяло. През нощта просто извличаме своето астрално тяло от нашето физическо тяло и етерно тяло.
към текста >>

Но ние не умираме, докато можем в сън и будност по правилен начин да съединяваме нашето етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него. Ние можем да умрем във всеки момент. Но ние не умираме, докато можем в сън и будност по правилен начин да съединяваме нашето етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>

163. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека.
Добро утро, господа! Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека. Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно.
към текста >>

Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък.
Добро утро, господа! Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека. Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня.
към текста >>

Но сънят прави много повече.
Добро утро, господа! Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека. Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се.
към текста >>

Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли.
Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека. Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се. Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени. Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер.
към текста >>

Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно.
Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека. Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се. Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени. Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер. Когато мислите ретроспективно, (прекъсванията) съвпадат по време с времето, когато сте спали.
към текста >>

В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня.
Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се. Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени. Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер. Когато мислите ретроспективно, (прекъсванията) съвпадат по време с времето, когато сте спали. Това са паузи, където не можете да си спомните себе си.
към текста >>

Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се.
Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се. Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени. Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер. Когато мислите ретроспективно, (прекъсванията) съвпадат по време с времето, когато сте спали. Това са паузи, където не можете да си спомните себе си.
към текста >>

И ако ги попиташ, от колко време не спят през нощта, ще отговорят: вече девет години няма сън.
Това е съвсем очевидно. Това е времето, в течение на което ние сме спали. Сега да разгледаме човек, който не може да спи. Знаете, че някои хора се оплакват, че не могат да спят. Обаче повечето такива оплаквания не трябва да се приемат сериозно; някои хора разказват, че през нощта те въобще не спят. И ако ги попиташ, от колко време не спят през нощта, ще отговорят: вече девет години няма сън. Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял. Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали. Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи. Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота.
към текста >>

Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали.
Сега да разгледаме човек, който не може да спи. Знаете, че някои хора се оплакват, че не могат да спят. Обаче повечето такива оплаквания не трябва да се приемат сериозно; някои хора разказват, че през нощта те въобще не спят. И ако ги попиташ, от колко време не спят през нощта, ще отговорят: вече девет години няма сън. Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял. Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали. Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи. Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота. Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето. Този, който не може да спи, не би могъл да живее.
към текста >>

Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота.
И ако ги попиташ, от колко време не спят през нощта, ще отговорят: вече девет години няма сън. Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял. Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали. Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи. Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота. Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето. Този, който не може да спи, не би могъл да живее.
към текста >>

Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето.
Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял. Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали. Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи. Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота. Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето. Този, който не може да спи, не би могъл да живее.
към текста >>

Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта?
Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта? Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко. Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално.
към текста >>

Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете.
Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта? Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко. Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално. Една трета от живота се прекарва в сън.
към текста >>

След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко.
Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта? Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко. Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално. Една трета от живота се прекарва в сън.
към текста >>

Една трета от живота се прекарва в сън.
Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко. Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално. Една трета от живота се прекарва в сън.
към текста >>

Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа.
Тези неща са били известни доста отдавна. Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават.
към текста >>

Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа.
Тези неща са били известни доста отдавна. Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи.
към текста >>

Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня.
Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>

Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът.
Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>

Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>

Нека да си изясним какво собствено означава сънят.
Нека да си изясним какво собствено означава сънят. Виждате ли, господа, по същество човек е зает със своето съществуване, той охотно се занимава със себе си. Това е особено забележимо при болните. Болният открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък. Всичко това е напълно правомерно, но то показва колко охотно човек се занимава със себе си. Какво собствено е обект на тази грижа, когато човек е зает със себе си?
към текста >>

В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането.
Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло. Именно затова детето спи така много. То много обича своето тяло, много иска да получава удоволствие от тялото си. Ако сте виждали детенце, винаги можете да забележите как то се наслаждава на своето тяло. Само помислете как детето суче мляко и заспива. В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането. То се наслаждава на това, което става в неговото тяло. И само когато отново огладнее, то се пробужда. Защото това, което става в тялото, когато детето изпитва глад, му харесва много по-малко. Тогава то се пробужда. И така, виждате, че детето даже в съня би искало да изпитва удоволствие от своето тяло.
към текста >>

И така, виждате, че детето даже в съня би искало да изпитва удоволствие от своето тяло.
В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането. То се наслаждава на това, което става в неговото тяло. И само когато отново огладнее, то се пробужда. Защото това, което става в тялото, когато детето изпитва глад, му харесва много по-малко. Тогава то се пробужда. И така, виждате, че детето даже в съня би искало да изпитва удоволствие от своето тяло. Бихте могли в това отношение да направите прекрасни наблюдения. Само учените не ги правят, защото те нямат способности за това.
към текста >>

Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня.
Ето какво следва да се знае; всъщност човек иска да се наслаждава на своето тяло. Но при човека това става по по-друг начин, отколкото при кравите, той притежава още нещо; при възрастния човек има нещо различно в сравнение с детето. Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня. Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня. Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане. При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло. Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива.
към текста >>

Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня.
Ето какво следва да се знае; всъщност човек иска да се наслаждава на своето тяло. Но при човека това става по по-друг начин, отколкото при кравите, той притежава още нещо; при възрастния човек има нещо различно в сравнение с детето. Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня. Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня. Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане. При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло. Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива. Той заспива, защото тялото му вече не му е симпатично.
към текста >>

Само си представете какви сънища имаме в процеса на пробуждане.
Само си представете какви сънища имаме в процеса на пробуждане. Сънищата при пробуждане са такива, че могат например да ни се присънят змии. При това човек пропълзява в своите органи и на него му се присънват змии. Тези змии отразяват неговите черва.
към текста >>

Сънищата при пробуждане са такива, че могат например да ни се присънят змии.
Само си представете какви сънища имаме в процеса на пробуждане. Сънищата при пробуждане са такива, че могат например да ни се присънят змии. При това човек пропълзява в своите органи и на него му се присънват змии. Тези змии отразяват неговите черва.
към текста >>

При това човек пропълзява в своите органи и на него му се присънват змии.
Само си представете какви сънища имаме в процеса на пробуждане. Сънищата при пробуждане са такива, че могат например да ни се присънят змии. При това човек пропълзява в своите органи и на него му се присънват змии. Тези змии отразяват неговите черва.
към текста >>

164. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика. Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука. Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма. Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
към текста >>

Всички вие поне веднъж сте сънували.
Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност. Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня.
към текста >>

По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност.
Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност. Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история.
към текста >>

Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу.
Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност. Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история. Има такива, който спят през целия си живот.
към текста >>

Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня.
Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност. Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история. Има такива, който спят през целия си живот.
към текста >>

Виждате ли, ако прекарвахме целия си живот в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка.
Някои хора не искат даже да се въртят заедно със Земята около Слънцето, нали така?! Но с целия си буден живот ние участваме в това въртене. Виждате ли, ако прекарвахме целия си живот в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка. Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната. И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот.
към текста >>

Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас.
Някои хора не искат даже да се въртят заедно със Земята около Слънцето, нали така?! Но с целия си буден живот ние участваме в това въртене. Виждате ли, ако прекарвахме целия си живот в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка. Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната. И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот. Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън. Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети. Бихме могли да се смятаме за съвсем друго същество и така нататък.
към текста >>

Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната.
Но с целия си буден живот ние участваме в това въртене. Виждате ли, ако прекарвахме целия си живот в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка. Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната. И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот. Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън. Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети. Бихме могли да се смятаме за съвсем друго същество и така нататък.
към текста >>

Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън.
Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната. И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот. Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън. Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети. Бихме могли да се смятаме за съвсем друго същество и така нататък.
към текста >>

Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети.
Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната. И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот. Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън. Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети. Бихме могли да се смятаме за съвсем друго същество и така нататък.
към текста >>

Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят.
Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят. И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата. Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга.
към текста >>

И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата.
Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят. И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата. Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад.
към текста >>

Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили.
Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят. И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата. Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад. Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват.
към текста >>

Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно.
Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят. И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата. Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад. Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват. Събуждайки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
към текста >>

Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват.
Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад. Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват. Събуждайки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
към текста >>

Събуждайки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад. Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват. Събуждайки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
към текста >>

Обаче ако хората прекарваха в сън целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален.
Следователно трябва отначало да се събудиш. Обяснение се намира, като си събуден. Обаче ако хората прекарваха в сън целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален. Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили.
към текста >>

Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили.
Следователно трябва отначало да се събудиш. Обяснение се намира, като си събуден. Обаче ако хората прекарваха в сън целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален. Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили.
към текста >>

»[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят. Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? »[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване. Това става знание.
към текста >>

Ето защо науката на бъдещето трябва да се настройва за това, че не винаги ще се налага да се ограничава със сънищата за света и да се затваря само в лабораторни експерименти и физически наблюдения.
Ето защо науката на бъдещето трябва да се настройва за това, че не винаги ще се налага да се ограничава със сънищата за света и да се затваря само в лабораторни експерименти и физически наблюдения. Науката трябва да води хората към пробуждане. Тогава няма да се казва: човек е само физическо, материално тяло, не, тогава ще се казва така: човек се състои от физическо вещество, от етерно тяло, астрално тяло и «аз». За тях ще могат тогава да кажат следното: сега е известно, че може да се пробуди труп, да се пробуди, даже ако човек е умрял. Етерното тяло трябва отначало да се приближи към човека и действайки през главата, да гради неговото физическо тяло. Астралното тяло трябва отначало да се приближи, трябва отначало леко да се внедри в гърдите, когато човек се учи да говори.
към текста >>

165. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот. Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание. Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>

Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот. Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание. Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>

Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот. Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание. Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>

Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот. Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание. Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>

Иска ми се да видим какво представлява сънят.
Иска ми се да видим какво представлява сънят. Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене. Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии.
към текста >>

Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии.
Иска ми се да видим какво представлява сънят. Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене. Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии. Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи.
към текста >>

Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене.
Иска ми се да видим какво представлява сънят. Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене. Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии. Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>

Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища.
Иска ми се да видим какво представлява сънят. Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене. Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии. Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи.
към текста >>

И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии.
Иска ми се да видим какво представлява сънят. Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене. Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии. Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи. И така, вие можете да си обясните защо човек ходи: той ходи, защото «азът» е пропълзял в своето физическо тяло. Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли.
към текста >>

Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи.
Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене. Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии. Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи. И така, вие можете да си обясните защо човек ходи: той ходи, защото «азът» е пропълзял в своето физическо тяло. Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли. Той не мисли, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>

Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли.
И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии. Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи. И така, вие можете да си обясните защо човек ходи: той ходи, защото «азът» е пропълзял в своето физическо тяло. Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли. Той не мисли, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>

Това ви показва, че трябва да се различават физическото и етерно тяло - те лежат в леглото - от «аза» и астралното тяло, които по време на сън се намират навън.
Това ви показва, че трябва да се различават физическото и етерно тяло - те лежат в леглото - от «аза» и астралното тяло, които по време на сън се намират навън.
към текста >>

Тогава се появяват сънищата.
Сега си представете какво става при заспиване и пробуждане. При заспиване «азът» и астралното тяло излизат. Появява се и такова състояние, когато те в процеса на излизане още се намират наполовина вътре. Едва след това настъпва състоянието, когато «азът» и астралното тяло се оказват навън. И така, съществува състояние, когато те се намират наполовина вътре и наполовина навън. Тогава се появяват сънищата.
към текста >>

Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта.
Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане. Как стои работата със сънищата? Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък. Така смятат тези хора.
към текста >>

Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане.
Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане. Как стои работата със сънищата? Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък. Така смятат тези хора.
към текста >>

Как стои работата със сънищата?
Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане. Как стои работата със сънищата? Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък. Така смятат тези хора.
към текста >>

Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък.
Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане. Как стои работата със сънищата? Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък. Така смятат тези хора.
към текста >>

Да разгледаме случай на нормален сън.
Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън. Да вземем например сън за пожар. Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим! » В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено.
към текста >>

Да вземем например сън за пожар.
Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън. Да вземем например сън за пожар. Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим! » В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан.
към текста >>

Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим!
Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън. Да вземем например сън за пожар. Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим! » В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго.
към текста >>

Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено.
Да разгледаме случай на нормален сън. Да вземем например сън за пожар. Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим! » В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата. Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце. И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия.
към текста >>

Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан.
Да вземем например сън за пожар. Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим! » В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата. Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце. И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия. Сънят изкривява всичко.
към текста >>

Може да ви се присъни нещо друго.
Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим! » В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата. Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце. И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия. Сънят изкривява всичко. Можете да сънувате сънища, които представят всичко в изкривен, илюзорен вид.
към текста >>

Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата.
» В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата. Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце. И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия. Сънят изкривява всичко. Можете да сънувате сънища, които представят всичко в изкривен, илюзорен вид.
към текста >>

И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия.
Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата. Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце. И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия. Сънят изкривява всичко. Можете да сънувате сънища, които представят всичко в изкривен, илюзорен вид.
към текста >>

Сънят изкривява всичко.
Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата. Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце. И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия. Сънят изкривява всичко. Можете да сънувате сънища, които представят всичко в изкривен, илюзорен вид.
към текста >>

Можете да сънувате сънища, които представят всичко в изкривен, илюзорен вид.
Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата. Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце. И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия. Сънят изкривява всичко. Можете да сънувате сънища, които представят всичко в изкривен, илюзорен вид.
към текста >>

Ако сънуваме съня при заспиване, сюжетът му така и си остава измамен, изкривен.
Ако сънуваме съня при заспиване, сюжетът му така и си остава измамен, изкривен. Ако сънуваме съня при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме какво е станало в действителност. Сънуваме, че някой ни е убил; той ни е натикал парцал в устата, а след това ни е пречукал с някакъв предмет - събуждайки се, ние откриваме, че краят на одеялото някак ни е попаднал в устата.
към текста >>

Ако сънуваме съня при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме какво е станало в действителност.
Ако сънуваме съня при заспиване, сюжетът му така и си остава измамен, изкривен. Ако сънуваме съня при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме какво е станало в действителност. Сънуваме, че някой ни е убил; той ни е натикал парцал в устата, а след това ни е пречукал с някакъв предмет - събуждайки се, ние откриваме, че краят на одеялото някак ни е попаднал в устата.
към текста >>

Сънуваме, че някой ни е убил; той ни е натикал парцал в устата, а след това ни е пречукал с някакъв предмет - събуждайки се, ние откриваме, че краят на одеялото някак ни е попаднал в устата.
Ако сънуваме съня при заспиване, сюжетът му така и си остава измамен, изкривен. Ако сънуваме съня при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме какво е станало в действителност. Сънуваме, че някой ни е убил; той ни е натикал парцал в устата, а след това ни е пречукал с някакъв предмет - събуждайки се, ние откриваме, че краят на одеялото някак ни е попаднал в устата.
към текста >>

Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло.
Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло. Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън. Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души. Вие всички знаете легенди за зли духове. Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете. От това са обусловени кошмарите.
към текста >>

Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън.
Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло. Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън. Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души. Вие всички знаете легенди за зли духове. Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете. От това са обусловени кошмарите.
към текста >>

Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души.
Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло. Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън. Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души. Вие всички знаете легенди за зли духове. Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете. От това са обусловени кошмарите.
към текста >>

Та какво лежи в основата на сънищата?
Та какво лежи в основата на сънищата?
към текста >>

Господа, да разгледаме сънищата, възникващи при пробуждане.
Господа, да разгледаме сънищата, възникващи при пробуждане. Работата стои така, че тогава «азът» и астралното тяло пропълзяват вътре, но още не са напълно влезли. Тогава възникват сънищата, за които ние преимуществено знаем. Ако напълно се намирате вътре във физическото тяло, вие гледате навън от своите очи. Трябва да си представите: когато влизате във физическото тяло, вие в някакъв смисъл се обръщате и гледате навън през вашите очи. Но когато наполовина още сте навън, когато преминавате през вашите очи, пропълзявате през вашите очи, виждате всичко неотчетливо, смътно.
към текста >>

Тогава възникват сънищата, за които ние преимуществено знаем.
Господа, да разгледаме сънищата, възникващи при пробуждане. Работата стои така, че тогава «азът» и астралното тяло пропълзяват вътре, но още не са напълно влезли. Тогава възникват сънищата, за които ние преимуществено знаем. Ако напълно се намирате вътре във физическото тяло, вие гледате навън от своите очи. Трябва да си представите: когато влизате във физическото тяло, вие в някакъв смисъл се обръщате и гледате навън през вашите очи. Но когато наполовина още сте навън, когато преминавате през вашите очи, пропълзявате през вашите очи, виждате всичко неотчетливо, смътно. Вие присъединявате всевъзможни илюзорни, фантастични представи. Но ние нямаме нищо друго освен тези измамни представи, когато след нощния сън влизаме в своето тяло.
към текста >>

Но ние нямаме нищо друго освен тези измамни представи, когато след нощния сън влизаме в своето тяло.
Тогава възникват сънищата, за които ние преимуществено знаем. Ако напълно се намирате вътре във физическото тяло, вие гледате навън от своите очи. Трябва да си представите: когато влизате във физическото тяло, вие в някакъв смисъл се обръщате и гледате навън през вашите очи. Но когато наполовина още сте навън, когато преминавате през вашите очи, пропълзявате през вашите очи, виждате всичко неотчетливо, смътно. Вие присъединявате всевъзможни илюзорни, фантастични представи. Но ние нямаме нищо друго освен тези измамни представи, когато след нощния сън влизаме в своето тяло. А как бихме могли да ги получим в неизкривен вид? В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно.
към текста >>

Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот.
И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи. Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот. Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот.
към текста >>

Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища.
Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища. По същество той е фантазьор и само благодарение на тялото му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си. Когато истински спи, той се намира в безсилно, безсъзнателно състояние. Той не може да възприема нищо от света. Намирайки се частично в своето тяло, той възприема света във фантастичен вид.
към текста >>

Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят?
Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят? Какво показва той? Сънят ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид. Бихме могли и в мислите, и в духа да подражаваме на очите. Но ние не можем това. Организацията ни е такава, че нашето тяло дава сила на очите.
към текста >>

Сънят ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид.
Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят? Какво показва той? Сънят ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид. Бихме могли и в мислите, и в духа да подражаваме на очите. Но ние не можем това. Организацията ни е такава, че нашето тяло дава сила на очите. И така, сънищата свидетелстват за това, колко малко знаем за своето тяло.
към текста >>

И така, сънищата свидетелстват за това, колко малко знаем за своето тяло.
Какво показва той? Сънят ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид. Бихме могли и в мислите, и в духа да подражаваме на очите. Но ние не можем това. Организацията ни е такава, че нашето тяло дава сила на очите. И така, сънищата свидетелстват за това, колко малко знаем за своето тяло.
към текста >>

Ако разбира съня, той знае, че не е в състояние да направи това.
Спомнете си за казаното от мен последния път за това, че ние трябва сами да създаваме за себе си това тяло. Предаването по наследство тук нищо не дава. Когато човек започва своето (поредно) пребиваване на Земята - както вече съм ви излагал това, - в негово разпореждане се оказва материя, доведена до прахообразно състояние. Духовно-душевното начало трябва отначало да влезе тук. Човек трябва отначало да придаде форма, да възстанови за себе си цялата своя материя. Ако разбира съня, той знае, че не е в състояние да направи това. Когато човек достига възможност да съзерцава сънищата, той се учи и на нещо друго.
към текста >>

Когато човек достига възможност да съзерцава сънищата, той се учи и на нещо друго.
Предаването по наследство тук нищо не дава. Когато човек започва своето (поредно) пребиваване на Земята - както вече съм ви излагал това, - в негово разпореждане се оказва материя, доведена до прахообразно състояние. Духовно-душевното начало трябва отначало да влезе тук. Човек трябва отначало да придаде форма, да възстанови за себе си цялата своя материя. Ако разбира съня, той знае, че не е в състояние да направи това. Когато човек достига възможност да съзерцава сънищата, той се учи и на нещо друго.
към текста >>

Но ако разгледате тригодишно дете, което още може да спи по правилен начин - защото този период не можете да си спомните, така както не можете да си спомните себе си в обикновеното състояние на сън, - ако разгледате това тригодишно дете по отношение на живота, ще се окаже, че му е достъпно нещо такова, което по-късно то вече не може.
Представете си колко тежко е мислено да се пренесеш в първите години на детството. Понякога в главата внезапно идва събитие, за което знаеш: майка ми не ми е разказвала това, аз сам съм го виждал. При един това се пада в третата година, при друг - на четвъртата и така нататък. Дотогава човек като цяло спи, спи истински. Но ако разгледате тригодишно дете, което още може да спи по правилен начин - защото този период не можете да си спомните, така както не можете да си спомните себе си в обикновеното състояние на сън, - ако разгледате това тригодишно дете по отношение на живота, ще се окаже, че му е достъпно нещо такова, което по-късно то вече не може.
към текста >>

По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят.
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко. Но какво ни показва сънят? Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
към текста >>

Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг.
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко. Но какво ни показва сънят? Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
към текста >>

Има още много други сънища.
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко. Но какво ни показва сънят? Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
към текста >>

Може да ви се присъни всичко.
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко. Но какво ни показва сънят? Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
към текста >>

Но какво ни показва сънят?
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко. Но какво ни показва сънят? Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
към текста >>

Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко. Но какво ни показва сънят? Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
към текста >>

Сънищата на малките деца са удивителни, чудесни.
Сънищата на малките деца са удивителни, чудесни. Сънищата на малките деца показват, че детето още притежава силите да формира, да строи своето тяло. Те наистина носят космически характер. На детето се присънва това, което то е преживявало преди слизането си на Земята, защото тези сили още се намират в него. Те са му нужни, за да формират правил-но неговия главен мозък. Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението.
към текста >>

Сънищата на малките деца показват, че детето още притежава силите да формира, да строи своето тяло.
Сънищата на малките деца са удивителни, чудесни. Сънищата на малките деца показват, че детето още притежава силите да формира, да строи своето тяло. Те наистина носят космически характер. На детето се присънва това, което то е преживявало преди слизането си на Земята, защото тези сили още се намират в него. Те са му нужни, за да формират правил-но неговия главен мозък. Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението. Всичко това е фино разработено.
към текста >>

На детето се присънва това, което то е преживявало преди слизането си на Земята, защото тези сили още се намират в него.
Сънищата на малките деца са удивителни, чудесни. Сънищата на малките деца показват, че детето още притежава силите да формира, да строи своето тяло. Те наистина носят космически характер. На детето се присънва това, което то е преживявало преди слизането си на Земята, защото тези сили още се намират в него. Те са му нужни, за да формират правил-но неговия главен мозък. Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението. Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено. Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание.
към текста >>

В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък.
Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението. Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено. Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание. На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи! В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък. По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден живот; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени. Илюзорността отново е обусловена от това, че човек така малко знае за своето физическо тяло, бидейки вън от него.
към текста >>

По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден живот; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени.
Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено. Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание. На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи! В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък. По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден живот; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени. Илюзорността отново е обусловена от това, че човек така малко знае за своето физическо тяло, бидейки вън от него.
към текста >>

Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел. пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало.
към текста >>

Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел. пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло. Тялото трябва да идва при нас отвън. Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън. В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката.
към текста >>

Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища.
Господа, на всичко това ние трябва да се научим в периода между два земни живота. Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища. Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света. Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца. В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии. Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз». Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
към текста >>

Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света.
Господа, на всичко това ние трябва да се научим в периода между два земни живота. Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища. Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света. Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца. В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии. Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз». Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
към текста >>

Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца.
Господа, на всичко това ние трябва да се научим в периода между два земни живота. Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища. Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света. Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца. В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии. Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз». Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
към текста >>

Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.
Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.
към текста >>

Този, който говори на сън, не казва нищо човешко.
Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва - това е нормален човек. Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък. При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко. Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
към текста >>

Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък. При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко. Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
към текста >>

Той не трябва да се напъхва само наполовина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и освен това да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден.
При този, който идва при познанието по антропософски път, е налице противоположното. Той не трябва да се напъхва само наполовина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и освен това да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден. Ако човек е дважди пробуден, той получава представа за това, как стои работата. Той си казва: да, ако в своя земен живот ние поне малко се занимаваме с изучаване на човека, това ни помага след смъртта. Тогава след смъртта ще ни бъде по-леко отново да изучаваме човешкото тяло. Между смъртта и новото раждане човек трябва да изучава човешкото тяло отвътре, да изучава вътрешния строеж на човешкото тяло. Трябва да ви е ясно следното: да се изучава светът е сложна работа.
към текста >>

166. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня.
Това, разбира се, е глупост. Но истината тук е в това, че в душата се отпечатва един или друг облик; човек, когато умира, е подобен на лъв, подобен на котка, подобен на тигър или подобен на крокодил. И преди отново да стане човек, той трябва първо да свали от себе си този облик. Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път. Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години. Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня. Но това е само подготовка. Сънят продължава средно една трета от живота. И тази третина от живота, това време, представляващо една трета от продължителността на живота, е необходимо на човек, за да се освободи от този морален отпечатък, от този морален облик.
към текста >>

Сънят продължава средно една трета от живота.
И преди отново да стане човек, той трябва първо да свали от себе си този облик. Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път. Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години. Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня. Но това е само подготовка. Сънят продължава средно една трета от живота. И тази третина от живота, това време, представляващо една трета от продължителността на живота, е необходимо на човек, за да се освободи от този морален отпечатък, от този морален облик.
към текста >>

Но защо преживяното от човека насън само леко засяга неговата съвест при пробуждане?
Но защо преживяното от човека насън само леко засяга неговата съвест при пробуждане? Защото човек се потапя във физическото тяло. То скрива от човека събитията, станали в съня. В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е. По време на сън човек изпитва всичко това. В сънищата това понякога избива.
към текста >>

То скрива от човека събитията, станали в съня.
Но защо преживяното от човека насън само леко засяга неговата съвест при пробуждане? Защото човек се потапя във физическото тяло. То скрива от човека събитията, станали в съня. В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е. По време на сън човек изпитва всичко това. В сънищата това понякога избива. Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип. Но обикновено той не знае за това.
към текста >>

В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е.
Но защо преживяното от човека насън само леко засяга неговата съвест при пробуждане? Защото човек се потапя във физическото тяло. То скрива от човека събитията, станали в съня. В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е. По време на сън човек изпитва всичко това. В сънищата това понякога избива. Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип. Но обикновено той не знае за това. Обаче когато човек няма повече физическо тяло след смъртта, всичко намиращо се в астралното тяло влиза в «аза»; всичко това човек го има сега вътре в «аза».
към текста >>

По време на сън човек изпитва всичко това.
Но защо преживяното от човека насън само леко засяга неговата съвест при пробуждане? Защото човек се потапя във физическото тяло. То скрива от човека събитията, станали в съня. В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е. По време на сън човек изпитва всичко това. В сънищата това понякога избива. Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип. Но обикновено той не знае за това. Обаче когато човек няма повече физическо тяло след смъртта, всичко намиращо се в астралното тяло влиза в «аза»; всичко това човек го има сега вътре в «аза». Човек трябва да премине през това временно състояние.
към текста >>

В сънищата това понякога избива.
Но защо преживяното от човека насън само леко засяга неговата съвест при пробуждане? Защото човек се потапя във физическото тяло. То скрива от човека събитията, станали в съня. В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е. По време на сън човек изпитва всичко това. В сънищата това понякога избива. Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип. Но обикновено той не знае за това. Обаче когато човек няма повече физическо тяло след смъртта, всичко намиращо се в астралното тяло влиза в «аза»; всичко това човек го има сега вътре в «аза». Човек трябва да премине през това временно състояние. Когато човек отхвърля астралното тяло, тогава това, което още трябва да отхвърли, остава само в «аза».
към текста >>

Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип.
Защото човек се потапя във физическото тяло. То скрива от човека събитията, станали в съня. В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е. По време на сън човек изпитва всичко това. В сънищата това понякога избива. Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип. Но обикновено той не знае за това. Обаче когато човек няма повече физическо тяло след смъртта, всичко намиращо се в астралното тяло влиза в «аза»; всичко това човек го има сега вътре в «аза». Човек трябва да премине през това временно състояние. Когато човек отхвърля астралното тяло, тогава това, което още трябва да отхвърли, остава само в «аза». Но човек сега вече може в процеса на самоочистване да се подготвя за формиране на истинското физическо тяло за следващия живот.
към текста >>

167. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват.
Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум. Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава? При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи. Това много му харесва и той го прави доста охотно. Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват. При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден. След това тези хора заспиват. Такава употреба на опиум се съпровожда от това, че хората, приемайки постъпващата отвън отрова, се държат буйно и изпадат в състояние, когато бавно заспиват.
към текста >>

Разглеждайки всичко това, което става в човека, се стига до следния извод и може да се види това: отначало човек преживява вълнуващи сънища, бълнувания, започва да фантазира, а след това той заспива.
Разглеждайки всичко това, което става в човека, се стига до следния извод и може да се види това: отначало човек преживява вълнуващи сънища, бълнувания, започва да фантазира, а след това той заспива. И така, нещо си отива от него. От него си отива това, което го прави разумен човек, това, което живее в него, за да бъде той разумен човек. То се отделя. Но преди неговото отделяне, а също и след това той преживява хаотични, вълнуващи сънища. След известно време той се пробужда и донякъде идва на себе си, поправя се, до следващата употреба на опиум.
към текста >>

Но преди неговото отделяне, а също и след това той преживява хаотични, вълнуващи сънища.
Разглеждайки всичко това, което става в човека, се стига до следния извод и може да се види това: отначало човек преживява вълнуващи сънища, бълнувания, започва да фантазира, а след това той заспива. И така, нещо си отива от него. От него си отива това, което го прави разумен човек, това, което живее в него, за да бъде той разумен човек. То се отделя. Но преди неговото отделяне, а също и след това той преживява хаотични, вълнуващи сънища. След известно време той се пробужда и донякъде идва на себе си, поправя се, до следващата употреба на опиум. И така, той се приспива, макар и по много бурен начин.
към текста >>

Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът».
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът». И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него. Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>

168. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Една трета от живота продължава сънят.
В «аза» и астралното тяло в продължение на целия живот живее силно влечение към физическото тяло. След смъртта на душата й се иска отново да се събуди в тяло. И тя трябва преди всичко да отвикне от това. Такова отвикване продължава около една трета от целия (изживян) живот. Една трета от живота продължава сънят. Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно. Той иска да прави това, което е правил в последния ден от живота; на втория ден той иска да прави това, което е правил в предпоследния ден; така продължава и по-нататък. В течение на тази третина от (изживения) живот човек трябва да отвикне от тези желания. И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло. След смъртта работата стои така: в течение на целия ви живот близкото обкръжение на вашето родно място е било много привлекателно и скъпо за вас.
към текста >>

Те са ги притежавали, а ние, сънувайки, знаем за тях; а това е съвсем друга форма.
Как бихте погледнали днес, ако човек, направил ортографическа грешка, би бил осъден за това на смърт? Обаче историята на човечеството тече по-различно, отколкото се мисли за това. Всъщност древните египтяни са били мъдри и в известно отношение жестоки. Прогресът в човечеството, разбира се, е съществувал. Но поради това, че за египтяните писмото е било свещено, ние нямаме право да отричаме, че в други отношения са били мъдри и са знаели за тези неща, които едва сега, малко по малко се възраждат в антропософията, макар и в съвсем друга форма. Те са ги притежавали, а ние, сънувайки, знаем за тях; а това е съвсем друга форма.
към текста >>

169. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Представете си само какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение.
По същия начин стои работата и с духовното начало, господа. Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме. Представете си какъв скок правим, когато се събуждаме! Представете си само какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение. Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се събудите. Помислете колко голяма е разликата! След събуждането виждате всичко, което ви обкръжава, чувате всичко, което става около вас. Разликата е много голяма. Когато се пробуждате, вие трябва да притежавате и силата за пробуждане; ако сте твърде здрави, твърде силни, ако винаги бодърства-те, ако човек например даже не може да спи, това означава, че пробуждащата сила в него е много мощна.
към текста >>

Тук се потапяме в сънищата.
Ако сега разгледаме духовното, духовното ниво, силата на втвърдяване се проявява тук при пробуждане. При пробуждане ние здраво вземаме в ръце нашето тяло, използваме нашите членове. А силата, която в други случаи се проявява в тялото в размекването, в подмладяването, имаме в процеса на заспиване. Тук се потапяме в сънищата. Ние вече не владеем нашето тяло.
към текста >>

170. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И ето, когато той започнал да заспива горе на омнибуса, му се присънило: един атом, втори, трети атом; тук се намират малки атоми, те се удържат от големите (изобразява го на рисунка - рисунката липсва).
Кекуле разказва[5], че веднъж той бил в Лондон и живеел доста далеч извън града -тогава той още не е бил създателят на теориите, - на него му се налагало през нощта всеки път да пътува с омнибуса към другия край на града. Там живеел негов познат, когото той посещавал вечер, и му се налагало да пътува. Веднъж той се връщал в къщи след като дълго говорил за химия със своя познат, също химик. Той пътувал към дома и седял в омнибуса отгоре, навън. Тук той задрямал и почнал да заспива. И ето, когато той започнал да заспива горе на омнибуса, му се присънило: един атом, втори, трети атом; тук се намират малки атоми, те се удържат от големите (изобразява го на рисунка - рисунката липсва). Той е сънувал веществото, сънувал материята, нейния строеж. Всичко това му се присънило горе на омнибуса. Прибирайки се у дома, той записал всичко това щателно. Това е била първата теория.
към текста >>

Той е сънувал веществото, сънувал материята, нейния строеж.
Там живеел негов познат, когото той посещавал вечер, и му се налагало да пътува. Веднъж той се връщал в къщи след като дълго говорил за химия със своя познат, също химик. Той пътувал към дома и седял в омнибуса отгоре, навън. Тук той задрямал и почнал да заспива. И ето, когато той започнал да заспива горе на омнибуса, му се присънило: един атом, втори, трети атом; тук се намират малки атоми, те се удържат от големите (изобразява го на рисунка - рисунката липсва). Той е сънувал веществото, сънувал материята, нейния строеж. Всичко това му се присънило горе на омнибуса. Прибирайки се у дома, той записал всичко това щателно. Това е била първата теория.
към текста >>

Всичко това му се присънило горе на омнибуса.
Веднъж той се връщал в къщи след като дълго говорил за химия със своя познат, също химик. Той пътувал към дома и седял в омнибуса отгоре, навън. Тук той задрямал и почнал да заспива. И ето, когато той започнал да заспива горе на омнибуса, му се присънило: един атом, втори, трети атом; тук се намират малки атоми, те се удържат от големите (изобразява го на рисунка - рисунката липсва). Той е сънувал веществото, сънувал материята, нейния строеж. Всичко това му се присънило горе на омнибуса. Прибирайки се у дома, той записал всичко това щателно. Това е била първата теория.
към текста >>

Както виждате, тя му се присънила.
Както виждате, тя му се присънила. Тази напълно материалистична теория е била получена от него по вдъхновение.
към текста >>

Нея той вече друг път, не в Лондон, а на друго място, задрямвайки, видял насън.
Втората теория е така наречената теория на бензола. Нея той вече друг път, не в Лондон, а на друго място, задрямвайки, видял насън.
към текста >>

Виждате, господа, химикът-материалист не може да се справи с проблемите с помощта на своя ум, със способностите си да измисля, да изобретява, и ето, насън той получава озарение, получава просветление относно тези два проблема.
Виждате, господа, химикът-материалист не може да се справи с проблемите с помощта на своя ум, със способностите си да измисля, да изобретява, и ето, насън той получава озарение, получава просветление относно тези два проблема. Всичко това е било истинско просветление.
към текста >>

Близо до Дамаск той изпитал своего рода сънно състояние, при което му се явил Христос.
Виждате ли, четейки Посланията на апостол Павел, вие четете за широко известното явяване в Дамаск, което е преживял Павел. Близо до Дамаск той изпитал своего рода сънно състояние, при което му се явил Христос. Обърнете внимание как разказва за това апостол Павел. Той е казвал: мен не могат да ме лишат от вярата в Христос, защото аз, както и другите апостоли, съм виждал Христос.
към текста >>

Потънах в сън.
Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън. Обаче вечерите често прекар вах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омнибус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън. Пред очите ми пърхаха атоми. Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него.
към текста >>

» ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и частично, образите от съня.
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд! » ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и частично, образите от съня. Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията.
към текста >>

171. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Потънах в сън.
Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън. Обаче вечерите често прекарвах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омни-бус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън. Пред очите ми пърхаха атоми. Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него.
към текста >>

» ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и час-тично, образите от съня.
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд! » ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и час-тично, образите от съня. Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията.
към текста >>

172. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и, както съм ви казвал, би станал сънлив.
Ако черният дроб е относително малък, човек става флегматичен: ако черният дроб е относително голям, в човека има много огън, защото жлъчката способства този огън. Виждате ли, в човека може да има също и твърде много жлъчка, той да произвежда прекалено много жлъчка: тогава той с радост е готов да нокаутира всекиго, който само нещо му каже. Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта. Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар. Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склонност към отделяне на жлъчка. Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и, както съм ви казвал, би станал сънлив. И така, вие виждате, че отделянето на жлъчка е една от задължителните отделителни функции на човека. Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова. Това е свързано с нещото, за което ви говорих последната сряда[2], когато казах: ако човек проявява живост, ако той е подвижен, ходи, даже ако той псува и може да ви удари два шамара - у него има много отрова и той е склонен да изработва много цианкалий, за това ви говорих. Той е принуден да го смесва с кръвта. Известни са ми много случаи, при които хора, просто вследствие от гнева си, са получавали вътрешно отравяне на кръвта.
към текста >>

Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора.
Те свързват въглерода с водород и се появява друг газ, който в мините понякога го наричат минен газ - блатен газ, метан. Всички ние също изпращаме по малко от този блатен газ, метана; това ни е нужно, защото иначе бихме станали твърде умни. За да можем винаги да си оставаме малко глупави, за да не бъдем винаги умни, ние изработваме метан. Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан. При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане. Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора. Това става през нощта, когато се образува много метан. Само при глупавите метанът се образува даже при бодърства-не. Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре. Но сам по себе си въглеродният двуокис не прави това: той трябва да постъпи в главата от слузта, образуваща се в белите дробове. Тя се отделя през ноздрите, даже във формата на кристали, както става в черния дроб с жлъчката.
към текста >>

173. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т.
Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от Космоса дава свободата на човека. И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т. н., - това произтича от регулярните явления. А това, което в човек е произволно, това, което е свобода, произтича от явления, подобни на кометите, и укрепва силите му, действащи в мускулатурата.
към текста >>

174. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н.
Доктор Щайнер: Днес искам да се опитам да добавя нещо към това, за което говорихме последния път, за да развием темата по-нататък. Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото.
към текста >>

175. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай.
към текста >>

Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо.
към текста >>

176. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

[3] «Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» – това са израстъци, които произвеждат розовите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените розови кралици или сънни ябълки.
[3] «Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» – това са израстъци, които произвеждат розовите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените розови кралици или сънни ябълки.
към текста >>

177. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално.
Но има една особеност: всичко това, което може да доведе човек до заболяване или даже да го убие, може също да го излекува. Приготвянето на лекарства е много отговорна работа, тъй като няма такова лекарство, което не би могло при неправилна употреба да предизвика заболяването, което би трябвало да лекува. Следователно, ако пчелната отрова може да доведе до пълно обезсилване или даже до смърт на човека, как става това? Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално. При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън. Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря.
към текста >>

При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън.
Но има една особеност: всичко това, което може да доведе човек до заболяване или даже да го убие, може също да го излекува. Приготвянето на лекарства е много отговорна работа, тъй като няма такова лекарство, което не би могло при неправилна употреба да предизвика заболяването, което би трябвало да лекува. Следователно, ако пчелната отрова може да доведе до пълно обезсилване или даже до смърт на човека, как става това? Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално. При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън. Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря. Така се прави изкуствено дишане при безсъзнание.
към текста >>

Тогава търтеите, макар и да бъдат още малко сънливи, все пак ще приличат на пчелите-работнички.
Що се отнася до търтеите, тук бих искал също да кажа нещо. Може от по-рано да се появи съмнение, че пчелата-майка не се опложда така, както трябва, и ще се появят твърде много търтеи. Тогава би могло, ако не се иска да се предостави това на самите пчели - впрочем, когато се излюпват много търтеи, пчелите нищо не могат да направят и е необходимо да се хранят сами, - и така, би могло с помощта на усилена подхранка да се постигне излюпването да стане по-рано, не чак на двадесет и третия, двадесет и четвърти ден, а на двадесет-двадесет и първия ден. Тогава търтеите, макар и да бъдат още малко сънливи, все пак ще приличат на пчелите-работнички. Само да не се задържи излюпването. Тук би могло да се види какво влияние оказват сроковете.
към текста >>

178. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

25. «Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» - това са израстъци, които произвеждат розовите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените розови кралици или сънни ябълки.
25. «Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» - това са израстъци, които произвеждат розовите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените розови кралици или сънни ябълки.
към текста >>

179. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул.
Арсенът се произвежда посредством астралното тяло. Затова човекът и животното изработват арсен. А за какво служи арсенът? Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства. Тогава той малко по малко би почнал да води чисто растително битие. Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул. Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане. И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.
към текста >>

Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри.
То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло. Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>

Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н.
Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>

Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън.
Знаете също, че има хора, които искат да ускорят храносмилането не само с помощта на черното кафе; кафето те смесват с чашка коняк. С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно. Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава.
към текста >>

Но в съня човек не осъзнава това удоволствие.
С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно. Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава. Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
към текста >>

Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите.
Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава. Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
към текста >>

180. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото.
Той, както ви казах, изгражда както лявата - земната - страна, така и дясната - небесната - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към Земята, а дясната - към небето. Но има хора, повече привързани към Земята; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна. На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината. И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото. Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от Земята и постъпките му също са независими от Земята. При животните това си струва да се наблюдава. Навсякъде може да се види как по най-удивителен начин се разкриват тайните на света.
към текста >>

181. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън.
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това. Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.
към текста >>

182. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Навярно сте чували, че човек казва: сладък сън.
Навярно сте чували, че човек казва: сладък сън. Но в съня човек не може да почувства тази сладост истински, тъй като той все пак спи! Той не може да почувства тази сладост; може да му остане само привкус от нея. Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня. Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства. От това той се наслаждава на тази сладост, чувства тази сладост, изпитва вътрешно удоволствие.
към текста >>

Но в съня човек не може да почувства тази сладост истински, тъй като той все пак спи!
Навярно сте чували, че човек казва: сладък сън. Но в съня човек не може да почувства тази сладост истински, тъй като той все пак спи! Той не може да почувства тази сладост; може да му остане само привкус от нея. Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня. Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства. От това той се наслаждава на тази сладост, чувства тази сладост, изпитва вътрешно удоволствие. Цялото му тяло сякаш се пронизва със захар, съвсем особена захар, то се пронизва с усещане за сладост.
към текста >>

Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня.
Навярно сте чували, че човек казва: сладък сън. Но в съня човек не може да почувства тази сладост истински, тъй като той все пак спи! Той не може да почувства тази сладост; може да му остане само привкус от нея. Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня. Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства. От това той се наслаждава на тази сладост, чувства тази сладост, изпитва вътрешно удоволствие. Цялото му тяло сякаш се пронизва със захар, съвсем особена захар, то се пронизва с усещане за сладост. В същото време астралното му тяло е свободно от физическото тяло и вследствие от това човек възприема много неща, макар и неотчетливо. Той има не просто обикновени сънища, а възприема духовния свят.
към текста >>

Той има не просто обикновени сънища, а възприема духовния свят.
Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня. Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства. От това той се наслаждава на тази сладост, чувства тази сладост, изпитва вътрешно удоволствие. Цялото му тяло сякаш се пронизва със захар, съвсем особена захар, то се пронизва с усещане за сладост. В същото време астралното му тяло е свободно от физическото тяло и вследствие от това човек възприема много неща, макар и неотчетливо. Той има не просто обикновени сънища, а възприема духовния свят. Той прави големи пътешествия в духовния свят. Това му харесва. Вследствие от това, както казахте, той се издига нагоре, в духовния свят. И напротив, ако човек пие алкохол, на въздействие е подложено физическото му тяло, чак до кръвта. В този случай астралното му тяло не става свободно.
към текста >>

183. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Каква роля играе потта като нещо отделено, бихте могли да наблюдавате в случай, че сте имали страшни съновидения.
Ако около изгражданата част на човешкото същество (ембриона) става все повече разрушение, тогава действа духът. Когато духът получи възможност да действа в самото човешко тяло (тоест от разпадащата се плацента преминава в ембриона - бел. пр.), когато човек се ражда, плацентата става ненужна; именно тогава се и отхвърля. Но и всичко живо като цяло също напълно се отхвърля (в течение на живота - бел. пр.). Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето. Каква роля играе потта като нещо отделено, бихте могли да наблюдавате в случай, че сте имали страшни съновидения. Да видим какво става, когато имате кошмар. Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани. Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара.
към текста >>

Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани.
пр.), когато човек се ражда, плацентата става ненужна; именно тогава се и отхвърля. Но и всичко живо като цяло също напълно се отхвърля (в течение на живота - бел. пр.). Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето. Каква роля играе потта като нещо отделено, бихте могли да наблюдавате в случай, че сте имали страшни съновидения. Да видим какво става, когато имате кошмар. Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани. Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари.
към текста >>

Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот.
Но и всичко живо като цяло също напълно се отхвърля (в течение на живота - бел. пр.). Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето. Каква роля играе потта като нещо отделено, бихте могли да наблюдавате в случай, че сте имали страшни съновидения. Да видим какво става, когато имате кошмар. Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани. Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот.
към текста >>

При това винаги по време на сън той ще се облива в пот.
Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ. Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>

Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън.
Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ. Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>

Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането.
Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ. Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>

Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ.
Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ. Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>

Може да се докаже, че сънищата се разиграват в момента на пробуждането.
Може да се докаже, че сънищата се разиграват в момента на пробуждането. Веднъж, когато много от присъстващите ги нямаше, ви разказах за един характерен сън; с този пример можете да видите, че сънят протича, че се «изстрелва» в главата само в момента на пробуждането. Един студент стои пред вратата на аудиторията. Друг се приближава към него и грубо го блъска. А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма.
към текста >>

Веднъж, когато много от присъстващите ги нямаше, ви разказах за един характерен сън; с този пример можете да видите, че сънят протича, че се «изстрелва» в главата само в момента на пробуждането.
Може да се докаже, че сънищата се разиграват в момента на пробуждането. Веднъж, когато много от присъстващите ги нямаше, ви разказах за един характерен сън; с този пример можете да видите, че сънят протича, че се «изстрелва» в главата само в момента на пробуждането. Един студент стои пред вратата на аудиторията. Друг се приближава към него и грубо го блъска. А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго.
към текста >>

Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго.
Веднъж, когато много от присъстващите ги нямаше, ви разказах за един характерен сън; с този пример можете да видите, че сънят протича, че се «изстрелва» в главата само в момента на пробуждането. Един студент стои пред вратата на аудиторията. Друг се приближава към него и грубо го блъска. А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност.
към текста >>

Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата.
Един студент стои пред вратата на аудиторията. Друг се приближава към него и грубо го блъска. А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането.
към текста >>

Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда!
Друг се приближава към него и грубо го блъска. А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне.
към текста >>

Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал.
А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло.
към текста >>

И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата.
Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло. Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот.
към текста >>

Сънят е имал само вътрешна продължителност.
Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло. Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот. И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
към текста >>

В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането.
Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло. Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот. И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
към текста >>

И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло. Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот. И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
към текста >>

По него - наречете го видение или съновидение, както ви хареса, - по това «съновидение» в древността са диагностицирали много болести.
Също и при съдържанието на червата древните са получавали, да кажем, видения; именно видения са получавали те. Това също е нещо, достойно за внимание! За потта беше казано: ако човек се е потял, той се е обличал в собствения си призрак. Ако човек е отделял урина, в нея се е намирал призракът му, който се е изправял. При съдържимото на червата е било така, че (видението) даже е било ясно очертано от всички страни и е имало определен цвят. По него - наречете го видение или съновидение, както ви хареса, - по това «съновидение» в древността са диагностицирали много болести.
към текста >>

184. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи.
И така, ако искаме да опишем движението, ние казваме: тяло, намиращо се в точка «а», се движи към точка «б». Ако, стоейки някъде в страната, наблюдавате как край вас минава влак, нямате съмнение, че влакът минава край вас, а вие стоите на място. Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се събудите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак. У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи. Но това може да се окаже невярно: просто преди да заспите, влакът ви е стоял на място и докато сте спали, той е тръгнал. В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи. Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи. И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои. Знаете, че може да стане така, че човек, като погледне през прозореца, смята, че влакът, в който се намира, спокойно си стои на мястото, докато целият Цуг (град и кантон в Швейцария) се движи в противоположна посока. Така изглежда това за очите. Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни.
към текста >>

185. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението.
В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза.
към текста >>

Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот.
Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза. Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес.
към текста >>

186. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Човек се намира на някакво място -такива неща стават на стотици и хиляди километри от случващото се, - изведнъж потръпва, пред него внезапно се появява образ, подобен на сън, той извиква и произнася: Приятелят ми!
От всичко това виждате, че в света има връзки, реализиращи се извън физическото. Ако се отнасяме към такива фини връзки с разбиране, стигаме до извода, че понякога хората чувстват нещо, което в никакъв случай не би могло да бъде възприето на физическо ниво. Искам да приведа пример. Човек се намира на някакво място -такива неща стават на стотици и хиляди километри от случващото се, - изведнъж потръпва, пред него внезапно се появява образ, подобен на сън, той извиква и произнася: Приятелят ми! Но приятелят изчезва. Той може да преживява това в Европа, а приятелят му да се намира в Америка. Приятелят ми! С него нещо е станало. Изяснява се, че е умрял.
към текста >>

187. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, ако тези хора биха могли да се появят отново в предишния си вид - разбира се, те се появяват отново, тъй като хората се превъплъщават, но забравят всичко, което са преживели, - ако биха могли да се появят отново във вида, който са имали някога, и видят днешното население, цялото днешно население би им се сторило съставено от сънливци, от поспаланковци!
Виждате ли, ако тези хора биха могли да се появят отново в предишния си вид - разбира се, те се появяват отново, тъй като хората се превъплъщават, но забравят всичко, което са преживели, - ако биха могли да се появят отново във вида, който са имали някога, и видят днешното население, цялото днешно население би им се сторило съставено от сънливци, от поспаланковци! И те биха казали: съвсем не става за човек някой, който постоянно се държи като сънливец, като поспаланко! Нека си надене нощната шапчица и да отива да спи. Техният начин на живот е бил съвсем друг, те са били подвижни.
към текста >>

И те биха казали: съвсем не става за човек някой, който постоянно се държи като сънливец, като поспаланко!
Виждате ли, ако тези хора биха могли да се появят отново в предишния си вид - разбира се, те се появяват отново, тъй като хората се превъплъщават, но забравят всичко, което са преживели, - ако биха могли да се появят отново във вида, който са имали някога, и видят днешното население, цялото днешно население би им се сторило съставено от сънливци, от поспаланковци! И те биха казали: съвсем не става за човек някой, който постоянно се държи като сънливец, като поспаланко! Нека си надене нощната шапчица и да отива да спи. Техният начин на живот е бил съвсем друг, те са били подвижни.
към текста >>

188. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила.
Египтяните не са били луди. Но в същото време не са били толкова разсъдливи, както ние днес. Те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила. Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе. Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи. Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът.
към текста >>

Обаче по-рано нещата са стояли иначе: тогава са оставяли природата на човека в тъпо безразлично, сънно състояние заради усилването на неговата физическа сила.
Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи. Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът. В епохата, следваща след египетската, наличието на разсъдък, на ум намалило физическата сила. Тук по отношение на робството намираме, че него са искали (изкуствено) да го поддържат и са били необходими правови норми за такова поддържане. Обаче по-рано нещата са стояли иначе: тогава са оставяли природата на човека в тъпо безразлично, сънно състояние заради усилването на неговата физическа сила. И ето, благодарение на изкуствено придобиваните физически сили са се създавали такива неща като царските гробници, за проникването в които днес се налага да се прилагат огромни усилия, даже само за да се разбият!
към текста >>

189. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Към него се отнасят и ритъмът на съня, смяната на деня и нощта.
И така, тези три сили - «хесед» - свобода, «гебура» -жизнена сила, «тиферет» - красота - съответстват в човека на всичко, свързано с дишането и кръвообращението, което се намира в движението и ритмично се повтаря. Към него се отнасят и ритъмът на съня, смяната на деня и нощта.
към текста >>

По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън.
Фактът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15). «Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод».
към текста >>

Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие.
А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в Гърция, Рим и т. н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота. Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният. Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие. Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията. Възниквалото в резултат на съчетаването на буквите, представлявало някакво утвърждаване на духовността.
към текста >>

Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията.
н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота. Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният. Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие. Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията. Възниквалото в резултат на съчетаването на буквите, представлявало някакво утвърждаване на духовността.
към текста >>

На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения.
Виждате ли, господа, днес хората съвсем не усещат как тези неща са свързани помежду си. Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек. Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф. Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език. Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно.
към текста >>

Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън).
Виждате ли, господа, днес хората съвсем не усещат как тези неща са свързани помежду си. Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек. Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф. Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език. Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека.
към текста >>

Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език.
Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф. Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език. Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека. Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите.
към текста >>

[6] За съновиденията, като резултат от работата на вътрешните органи в долната част на тялото, бъбреците и черния дроб, вж.
[6] За съновиденията, като резултат от работата на вътрешните органи в долната част на тялото, бъбреците и черния дроб, вж. Събр. съч. 348 «За здравето и болестта». – Бел. пр.
към текста >>

190. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Той винаги слушаше в сънно състояние.
Така четях Кант, докато учителят изнасяше урока по история. Затова с цялата отговорност се осмелявам да говоря за Кант, за когото всички и без това говорят без да млъкнат. Ако кажеш на хората нещо на духовни теми, те тутакси възразяват: «Да, но Кант е казал...! » Както в богословието винаги казват: «В Библията е казано», така мнозина образовани хора казват: «Да, но Кант е казал.! » Преди двадесет и четири години четях лекции, при което се запознах с един човек, който, седейки в аудиторията, постоянно спеше. Той винаги слушаше в сънно състояние. Само понякога, ако ми се наложеше да повиша тон, той се събуждаше, комично се стряскаше и възклицаваше: «Да, но Кант каза! »
към текста >>

191. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията.
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията. Но на Изток това не може да стане. Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това. Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път. Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът. Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа.
към текста >>

А жителят на Изтока има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение.
Ако нещо подобно в настоящето е най-разпространената книга, а тази книга на Освалд Шпенглер е най-популярна в Германия, и жителят на Изтока, азиатецът сравни написаното там със своята собствена духовна култура, той би трябвало да си каже: ето един от най-умните хора в Европа! А жителят на Изтока има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение. И той си казва: «Що за хора са тези най-умни хора на Европа? Нищо добро няма да ни донесат! » Именно така стои работата, господа. И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия? », трябва да отговорим просто: «В Европа отначало европейците трябва да достигнат сами себе си, трябва да достигнат духовността, изгубена от тях по време на Великото преселение на народите».
към текста >>

192. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Спомнете си, че хората, стоящи зад Удроу Уилсън[2] - самият той е бил само подставено лице, - са слагали национализма в сметките, искали са навсякъде да има национални държави, навсякъде са подстрекавали към национализъм и т. н.
Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-голяма важност, отколкото обичайно се прави. Знаете, господа, че само преди няколко десетилетия цареше въодушевление по повод на космополитизма. Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред пролетариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения. Спомнете си, че хората, стоящи зад Удроу Уилсън[2] - самият той е бил само подставено лице, - са слагали национализма в сметките, искали са навсякъде да има национални държави, навсякъде са подстрекавали към национализъм и т. н. На това са възлагали своите надежди! Имало е и такива хора, които днес навсякъде развиват тенденции,
към текста >>

По същия начин и всеки знак - а не само правата линия за кокошката - има значение, определено приспив-но, сънотворно значение, ако той е приложен към нещо.
Ако вниманието на човека привличат именно такива организации, той трябва да знае, че знаците имат определена хипнотична сила. Известно ви е, че ако вземете кокошка (изобразява я на рисунка 21), чукнете тази кокошка с клюна по земята и начертаете оттук с тебешир линия, тя ще хукне по тази черта! Тя е хипнотизирана, тя бяга по тази черта! Трябва само да й чукнете човката и тя ще хукне по чертата, доколкото тя е хипнотизирана чрез тази черта. По същия начин и всеки знак - а не само правата линия за кокошката - има значение, определено приспив-но, сънотворно значение, ако той е приложен към нещо. Някои тайни организации използват това, те подбират именно такива знаци, посредством които оплитат, мамят другите хора, успиват ги, така че човек не може да приведе в действие своята собствена сила за съждение. Подобни екстремистки средства използват именно такива тайни организации. Към тях принадлежи в Америка и Ку-клукс-клан. Ку-клукс-клан е опасен по тази причина, че такива организации изхождат не само от един народ, не, те искат да разпространят националистическия принцип навсякъде. Никой не следва да казва: Ку-клукс-клан си остава изключително американски феномен, доколкото той иска по особен начин да култивира американския национализъм.
към текста >>

[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа.
[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа. През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя. По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн. долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
към текста >>

193. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Но в нормално състояние човек не ходи на сън и не усеща.
Това прави в него растителното царство. Тези растителни сили човек също ги носи в себе си. Той ги носи в себе си и тогава, когато спи. Той сваля от себе си животинското, когато спи, защото тогава не усеща и не се движи - разбира се, ако не е сомнамбул, лунатик, но това вече се отнася към ненормалните състояния. В този случай той не напълно се лишава от движение, в този случай е болен. Но в нормално състояние човек не ходи на сън и не усеща. Ако той почне да усеща, се събужда. На сън той не може да усеща. В съня си човек носи в себе си само растителното същество.
към текста >>

На сън той не може да усеща.
Той ги носи в себе си и тогава, когато спи. Той сваля от себе си животинското, когато спи, защото тогава не усеща и не се движи - разбира се, ако не е сомнамбул, лунатик, но това вече се отнася към ненормалните състояния. В този случай той не напълно се лишава от движение, в този случай е болен. Но в нормално състояние човек не ходи на сън и не усеща. Ако той почне да усеща, се събужда. На сън той не може да усеща. В съня си човек носи в себе си само растителното същество.
към текста >>

В съня си човек носи в себе си само растителното същество.
Той сваля от себе си животинското, когато спи, защото тогава не усеща и не се движи - разбира се, ако не е сомнамбул, лунатик, но това вече се отнася към ненормалните състояния. В този случай той не напълно се лишава от движение, в този случай е болен. Но в нормално състояние човек не ходи на сън и не усеща. Ако той почне да усеща, се събужда. На сън той не може да усеща. В съня си човек носи в себе си само растителното същество.
към текста >>

194. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

62. Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа.
62. Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа. През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя.
към текста >>

195. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък.
Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му! Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък. Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък. А днес имаме само съвсем празни мисли. И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и т. н., причината за тези разкази е в това, че човек е имал не така много от тази интелигентност, която толкова ценим в днешно време. Хората стават по-умни, но човек познава света, не изучавайки го с помощта на разсъдъка, а научавайки се да го съзерцава. Вие можете да се убедите в това с помощта на следващото сравнение.
към текста >>

196. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си.
Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>

Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>

По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни.
Когато сме вдишали 25 920 пъти, сме завършили един ден. Душата ни остава, докато вдишванията се редуват. Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме.
към текста >>

По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят.
Когато сме вдишали 25 920 пъти, сме завършили един ден. Душата ни остава, докато вдишванията се редуват. Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем.
към текста >>

Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане.
Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем. Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане. Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25 920 години, отново издигайки се към звездното небе. В самия този момент, когато душевното начало излиза, господа, се налага да напуснем Земята и да се отправим към звездното небе.
към текста >>

НАГОРЕ

6.5493319034576